"Холдинг Варна" взе хотелите на "Алма тур" "Холдинг Варна", който е част от групата на "Химимпорт", официално придоби два хотела на фалиралата туристическа компания "Алма тур". В съобщение до фондовата борса от последния работен ден на миналата година е посочено, че той е новият собственик на хотел "Атлас" в Златни пясъци и на хотел "Астера Банско" в ски курорта (новото име на хотел "Тамплиер"). Двата имота бяха придобити от дъщерни компании на холдинга - "МС фуд Варна" и "Канисто-Мати", които погасиха висящите задължения на "Алма тур" към Уникредит Булбанк, ЦКБ и авиокомпанията "България ер". По искане на двете банки година по-рано "Алма тур" бе обявена в несъстоятелност заради необслужвани задължения. Продажбата на хотел "Тамплиер" в Банско беше определена от частните съдебни изпълнители като топ сделката на 2012 г. заради рекордно високата цена, на която беше продаден имотът. Той бе придобит от кредиторите си за 22 млн. лв. Купувачи бяха две дружества от групата на "Химимпорт" - "Финанс консултинг" и "Химимпорт инвест". Те изкупиха задължения за 13.9 млн. лв. от първоначалните кредитори на туристическата компания - Уникредит Булбанк и Централна кооперативна банка (също от групата на "Химимпорт"). Платената цена бе малко под 18 млн. лв., вероятно заради натрупани лихви и неустойки. По сходна схема беше придобит от кредиторите му и хотел "Атлас" в Златни пясъци, също заложен като обезпечение по кредит. Ситуацията около него обаче бе по-сложна заради опита на "Алма тур" да прехвърли хотела на "Алпис инженеринг" и "Хидрострой инвест". Двете компании влязоха в дружеството собственик "Алма тур хотел Атлас" (впоследствие "Хотел Атлас") през септември 2011 г., малко преди банките кредитори да поискат изпълнение върху особения залог върху него. Новите собственици обаче се оказаха притежатели на акции, а самият имот бе продаден на публичен търг през септември 2012 г. и вече официално е собственост на групата около "Химимпорт". Според имотния регистър платената за хотела цена е 20.3 млн. лв. Според съобщението до фондовата борса с последните придобивания "Холдинг Варна" планира да разшири инвестиционния си портфейл в сферата на туризма. В активите на дружеството е и хотелски комплекс в Пампорово, който бе придобит чрез покупка на дружеството "Пампорово пропърти". Комплексът още е в строеж, като въвеждането му в експлоатация се очаква тази година.
Източник: Капитал (02.01.2013)

ТИМ взе хотели на “Алма тур” Холдинг Варна АД, който е от групата на ТИМ, е придобил хотел Атлас в к.к. Златни пясъци и хотел "Астера Банско" чрез дъщерните си дружества МС Фуд Варна ЕООД и Канисто-Мати ЕООД, съобщи холдингът чрез БФБ-София. "Астера Банско" е новото име на хотел "Тамплиер". Хотелите са придобити срещу погасяване на задълженията на фалиралата "Алма тур" към Уникредит Булбанк, Централна кооперативна банка и "България ер". През октомври 2011 г. Уникредит Булбанк и ЦКБ поискаха несъстоятелност на "Алма тур". Малко преди това "България ер" отказа да превози руски туристи по договор с "Алма тур", тъй като туристическата фирма дължи 3,6 млн. евро на авиокомпанията. В активите на Холдинг Варна АД е и хотелски комплекс в Пампорово чрез покупка на 100% от капитала на "Пампорово пропърти" ЕООД. С последните придобивания "Холдинг Варна" АД разшири инвестиционния си портфейл в сферата на туризма, което ще даде възможност за разнообразяване на предлаганите туристически продукти и дестинации, посочват от компанията.
Източник: Стандарт (03.01.2013)

Уникредит Булбанк: Спестяванията ще растат, но с по-бавни темпове Затова очакванията са спестяванията на населението да продължат да нарастват и през 2013 г., макар и с по-бавни темпове в сравнение с изминалата година, се казва в анализ на Уникредит Булбанк. На този процес до известна степен отражение може да окаже и въвеждането на данъка върху дохода от лихви по депозити. Но този данък едва ли ще доведе до сериозна загуба на интерес от страна на гражданите и домакинствата към банковите влогове, тъй като те си остават най-сигурното и сравнително доходоносно средство за спестяване, смятат от банката. И през 2013 г. домакинствата у нас най-вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения в среда на висока безработицата, бавен ръст на доходите, ниски пенсии, високи цени на храните, се казва в анализа. Въпреки че високите лихвени проценти по депозити и влогове, които банките прилагаха през последните няколко години, остават в миналото, драстично намаление едва ли ще се наблюдава през първите месеци на новата година. Тенденцията ще е по-скоро към плавно понижение до нормалните лихвени нива преди кризата. Единични промоции и кампании на отделни банки обаче не са изключени. От началото на 2012 г. спестяванията на населението са нараснали с близо 2.5 млрд. лв., което е ръст от 8% за изминалите 10 месеца на 2012 г. и с 12.7% спрямо същия период на 2011 г. Въпреки ръста в спестяванията на населението трудно можем да кажем, че българинът е повишил жизнения си стандарт, обобщават от банката. Средностатистическото домакинство в България не разполага с големи депозити: около 75% от депозитите на българите са за суми едва до 1000 лв.
Източник: Класа (04.01.2013)

УниКредит: Депозитите растат и през 2013 г. Спестяванията на населението ще продължат да нарастват и през 2013 г., макар и с по-бавни темпове в сравнение с изминалата 2012 г. Това прогнозира Екатерина Кирилова, директор на управление "Маркетинг и клиентски сегменти" към УниКредит Булбанк. До известна степен отражение на ръста на спестяванията може да окаже въвеждането на данъка върху доходите от лихви от срочни депозити, но този данък едва ли ще доведе до сериозна загуба на интерес от страна на гражданите, тъй като влоговете остават най-сигурното и сравнително доходоносно средство за спестяване, смята Кирилова. През тази година домакинствата най-вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения, добавя Кирилова. Депозитите на домакинствата удариха нов рекорд, като през ноември нараснаха с 409 млн. лв. до общата сума от 35,3 млрд. лв., сочат данните на БНБ.
Източник: Стандарт (04.01.2013)

Заводът за бетонови елементи в Индустриална зона Раковски се продава от частен съдебен изпълнител за 1 386 720 лева. Ценови предложения ще се приемат в Пловдивския районен съд до 6 февруари, а пликовете ще се отворят на 7-и. Заводът е собственост на “Секдоор”. Разположен е върху 16 декара. Причина за продажбата му са задълженията на дружеството към УниКредит Булбанк и към “Си финанси груп”. Като едноличен собственик на втория кредитор се сочи търговецът на метали - фирма “Хъс”. Длъжникът е подписал договор с ипотека с банката на 17 декември 2009 година за обезпечаване на вземане в размер на 380 000 евро. Подобен договор, но на 24 февруари 2011 г. има подписан със “Си финанси груп” ООД, при който обезпечението е в размер на 100 000 евро. Върху завода има направени 4 възбрани от 2011 и 2012 година. Първоначалната цена представлява 80 процента от пазарната оценка.
Източник: Марица (08.01.2013)

"Булсатком" - под груб натиск Да се създаде четвърти мобилен оператор в България, и то с ново поколение мрежа, не е лесно начинание. И то не само заради наситения на 150% пазар. Собствениците на "Булсатком", които се опитват да направят именно това, със сигурност вече са наясно с всички трудности. Дни след като в сектора на телекомуникациите се разбра, че сателитният доставчик на телевизия след месеци чакане е получил кредит от 41.7 млн. евро за изграждане на мрежата си за мобилни услуги, започнаха проблеми със същинския му бизнес. Който пък е заложен срещу кредита. Първо, най-гледаната телевизия bTV (в която акционер е Красимир Гергов) поиска тройно увеличение на таксите за доставка на каналите си и след като "Булсатком" не се съгласи, просто спря сигнала към него. После същото предприе свързваната с банкера Цветан Василев TV7. Тя предупреди, че ако до края на седмицата не се споразумее с "Булсатком", също ще спре програмата си към абонатите му. Нов фронт на атаката беше отворен в сряда, когато в офисите на свързваната със сателитния оператор телевизия нахлуха служители на "Икономическа полиция", които по информация от вътрешни източници са иззели документи. Така картинката става кристално ясна: "Булсатком" се опитва да влезе на GSM пазара, на който скорост набира наскоро купената от Цветан Василев заедно с руската VTB БТК. Самата "Виваком" пък прави опити да завземе позиции при телевизионните доставки. При така стеклите се обстоятелства очевидно "Булсатком" рискува и сегашния си бизнес извън задвижения GSM проект. А играта загрубя. Въпросът ще продължи ли "Булсатком" с опитите си да влезе като по-сериозен играч и на телекомуникационния пазар вече има своя отговор - явно да. Компанията е получила от Уникредит Булбанк 41.7 млн. евро заем, срещу който е учреден особен залог върху предприятието като цяло. За момента от сателитния оператор не дават информация за какво ще се използват парите. Според източници от сектора обаче очевидно те са за изграждане на мрежата за мобилен пренос на глас и данни, за която "Булсатком" има лиценз от края на по-миналата година. Тоест проблемите на телевизионния и интернет доставчик в основния му бизнес явно не са го отказали от намеренията му за навлизане и на чужда територия. "Булсатком" получава 41.7 млн. евро от Уникредит Булбанк, от които 39.5 млн. евро са инвестиционен кредит, а 2.2 млн. евро - многоцелева кредитна линия, включваща револвиращ кредит и кредит под условие за издаване на банкови гаранции и акредитиви, се вижда от документи в Търговския регистър. Договорът е от 3 декември. Лихвата по инвестиционния кредит за първите три месеца е Euribor плюс надбавка от 6.15%, а след това общо 8%. Срокът за връщане на парите е пет години - до 3 декември 2017 г., а лихвата за просрочие - сбор от годишния лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка от 5%. До редакционното приключване на броя от "Булсатком" не дадоха допълнителна информация за какъв тип инвестиции ще се използват парите. В телеком средите обаче е повече от ясно, че сателитният тв доставчик ще опита с тях да стартира изграждането на мрежата си за мобилен пренос на глас и данни (т.нар. проект GSM 4). Старозагорската компания има лиценз и честотен спектър от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да изгради такава мрежа отпреди повече от година. От мениджмънта на оператора още през лятото обявиха, че за целта търсят или банково финансиране, или коопериране с доставчик на оборудване. Проблемът беше, че преговорите с банките се проточиха повече от очакваното. Сега явно финансовата пречка пред проекта поне до известна степен е отстранена. Стойността на цялата мрежа за скоростен пренос на глас и данни, за която "Булсатком" има две честотни ленти по 5 MHz в диапазона 1800 MHz за десет години, по различни оценки варира между 100 и 200 млн. евро. Технологията, по която през нея операторът може да предоставя услуги, не е ограничена от регулатора. При всички положения обаче говорим за нещо около две поколения над второто GSM: трансфер на данни, бърз интернет и т.н. Финансирането от Уникредит Булбанк сега явно ще послужи за покупка на базово оборудване за тази мрежа. Първоначално обявените от "Булсатком" намерения бяха новият оператор да стартира още в началото на тази година. Проектът обаче се забавя и както се и очакваше, трудностите пред него не са малко. До момента по последна информация от КРС операторът не е изплатил напълно и първоначалната такса за мобилния си лиценз. Сумата там е 19 млн. лв., а от нея дължима продължава да е около една четвърт. Компанията не е резервирала и номерационен план за мобилната си услуга, което също струва пари. Още, и то много (по информация на самата компания около 100 млн. евро) ще са необходими, ако тя запази и проекта си да изстреля собствен сателит. Спътникът, от който тя ползва капацитет в момента, е с изтичащ скоро живот и впоследствие сигналът трябва да бъде черпен или от собствен такъв, или от друг наличен в орбита. При втория вариант пък таксите към собственика му ще са по-високи от тези към сегашния. Което би принудило "Булсатком" да вдигне тарифите си към крайни клиенти. Фактът, че старозагорската компания е заложена срещу банков заем, ясно говори, че собствениците й (основно Пламен Генчев и Максим Заяков) са готови да рискуват сегашния си бизнес заради плановете той да се разрасне към същинските телекомуникации. Междувременно обаче именно базовият им бизнес в момента - телевизионните доставки, е подложен на силен натиск. След като малко преди Коледа най-голямата по гледаемост телевизия bTV спря сигнала си към абонатите на "Булсатком", войната между двете фирми продължава. Договор за излъчване между производителя на съдържание и разпространителя на сигнала няма, а клиентите на оператора не получават нито един от каналите на bTV. Междувременно ТV7 заплаши, че ако до края на седмицата не постигне споразумение с оператора на каква цена да му подава програмата си, също ще спре излъчването. Искането подобно на bTV и в този случай е за увеличение на тарифата, но няма информация за колко пари говорим (при bTV искането е за тройно увеличение до 2 лв. на месец за всичките й канали). Междувременно и телевизията, и операторът изпратиха жалби до КРС. Днес регулаторът се очаква да ги разгледа на редовното си заседание. Становището му обаче едва ли ще е в посока, че е готов да се намеси в спора.
Източник: Капитал (10.01.2013)

Да се създаде четвърти мобилен оператор в България, и то с ново поколение мрежа, не е лесно начинание. И то не само заради наситения на 150% пазар. Собствениците на "Булсатком", които се опитват да направят именно това, със сигурност вече са наясно с всички трудности. Дни след като в сектора на телекомуникациите се разбра, че сателитният доставчик на телевизия след месеци чакане е получил кредит от 41.7 млн. евро за изграждане на мрежата си за мобилни услуги, започнаха проблеми със същинския му бизнес. Който пък е заложен срещу кредита. Първо, най-гледаната телевизия bTV (в която акционер е Красимир Гергов) поиска тройно увеличение на таксите за доставка на каналите си и след като "Булсатком" не се съгласи, просто спря сигнала към него. После същото предприе свързваната с банкера Цветан Василев TV7. Тя предупреди, че ако до края на седмицата не се споразумее с "Булсатком", също ще спре програмата си към абонатите му. Нов фронт на атаката беше отворен в сряда, когато в офисите на свързваната със сателитния оператор телевизия нахлуха служители на "Икономическа полиция", които по информация от вътрешни източници са иззели документи. Така картинката става кристално ясна: "Булсатком" се опитва да влезе на GSM пазара, на който скорост набира наскоро купената от Цветан Василев заедно с руската VTB БТК. Самата "Виваком" пък прави опити да завземе позиции при телевизионните доставки. При така стеклите се обстоятелства очевидно "Булсатком" рискува и сегашния си бизнес извън задвижения GSM проект.
Източник: Капитал (10.01.2013)

"Инвестбанк" е новият собственик на вестниците "24 часа" и "Труд" "Инвестбанк" е новият собственик на издателя на вестниците "24 часа" и "Труд" "Вестникарска група България". Това става ясно от документи в Търговския регистър. Сделката по промяната на собствеността е станала факт на 21 декември миналата година. Проверка на Econ.bg в началото на месец декември показа, че през март миналата година "Медийна група България холдинг" е сключила договор за кредит от 25 млн. евро с "Уникредит Булбанк". Оставащата просрочена главница от 10 млн. евро на 22 ноември миналата година беше прехвърлена. 10 милиона от тях са кредитът, който „Уникредит Булбанк” е отпуснала на „Медийна група България-холдинг” ООД, а останалите пет милиона евро са кредитът, който банката е отпуснала на „Комерс Контакт 2010” ЕООД. След прехвърлянето финансовата институция на Петя Славова получава сградата на бул. "Цариградско шосе" в София, в която са разположени редакциите на "24 часа", "Труд" и 168 часа", производствени халета, тавански помещения, мезонети в София и др. След последните промени за изпълнителен директор „Вестникарска група България” ООД, „168 часа” ЕООД, „Издателство за списания Медия” ЕООД, „Агенция стрела” ЕООД, „Печатница София” ЕООД, „Сант” ЕООД и „Аудиофон България” ЕООД, както и върху акциите в „Медиа Холдинг” АД беше назначена Венелина Гочева. Решението беше взето на 19 ноември миналата година.
Източник: econ.bg (10.01.2013)

"Инвестбанк" е новият собственик на издателя на вестниците "24 часа" и "Труд" "Вестникарска група България". Това става ясно от документи в Търговския регистър. Сделката по промяната на собствеността е станала факт на 21 декември миналата година. През март миналата година "Медийна група България холдинг" е сключила договор за кредит от 25 млн. евро с "Уникредит Булбанк". Оставащата просрочена главница от 10 млн. евро на 22 ноември миналата година беше прехвърлена. 10 милиона от тях са кредитът, който „Уникредит Булбанк” е отпуснала на „Медийна група България-холдинг” ООД, а останалите пет милиона евро са кредитът, който банката е отпуснала на „Комерс Контакт 2010” ЕООД. След прехвърлянето финансовата институция на Петя Славова получава сградата на бул. "Цариградско шосе" в София, в която са разположени редакциите на "24 часа", "Труд" и 168 часа", производствени халета, тавански помещения, мезонети в София и др. След последните промени за изпълнителен директор „Вестникарска група България” ООД, „168 часа” ЕООД, „Издателство за списания Медия” ЕООД, „Агенция стрела” ЕООД, „Печатница София” ЕООД, „Сант” ЕООД и „Аудиофон България” ЕООД, както и върху акциите в „Медиа Холдинг” АД беше назначена Венелина Гочева. Решението беше взето на 19 ноември миналата година.
Източник: Преса (10.01.2013)

Определиха „УниКредит Булбанк“ за най-добра банка за търговско финансиране “УниКредит Булбанк” е определена от международното финансово издание Global Finance за най-добра банка за търговско финансиране за 2013 г. в България, съобщиха от финансовата институция. А „УниКредит“ е отличена със същия приз за региона на Централна и Източна Европа. При определяне на класацията е проведено допитване между водещи анализатори, висши мениджъри и експерти в 83 страни. Критериите, по които са избрани победителите, са: обемът на сделките, покритие на глобално ниво, клиентско обслужване, конкурентни цени и иновативни технологии. “Като пазарен лидер, наше задължение е да осигуряваме на клиентите си винаги услуги с висока добавена стойност за тях. Възможност за това ни дава уникалната компетентност на нашия екип“, коментира Микеле Амадеи, директор „Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране“ и член на УС на “УниКредит Булбанк”. Според Амадеи, наличието на търговско финансиране на разумни цени е от решаващо значение за “здравето” на световната икономика".
Източник: Класа (11.01.2013)

Едва четири от лицензираните инвестиционни посредници в страната имат сделки за над 100 млн. лв. през изминалата година, показват данни на БФБ-София. Лидер по този показател е Корпоративна Търговска Банка, чиито клиенти са осъществили трансакции за 340 млн. лв. Следват Първа Финансова Брокерска Къща с 287.48 млн. лв. и други две банки - Централна кооперативна банка и Уникредит Булбанк с респективно 186.78 млн. лв. и 130.84 млн. лв. Сред топ 10 попадат още СИС, Фина-С, БенчМарк Финанс, Капман, Карол и Евро Финанс. Начело по брой сделки е Карол (25 287 броя), изпреварил БенчМарк Финанс и Елана трейдинг.
Източник: profit.bg (11.01.2013)

GSM 4 тръгва тази година Четвъртият мобилен оператор ще започне да предоставя услуги на крайни клиенти преди края на тази година. Това заяви Максим Заяков - единият от съсобствениците на "Булсатком", след като от името на компанията получи разрешителното й за тази дейност от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Церемонията се състоя малко преди края на работния ден в петък в КРС. "Цялата първоначална такса за лиценза, както и годишните такси за него вече са платени", обяви председателят на КРС Веселин Божков. Така малко повече от година след като получи първоначалното разрешително от регулатора и след доста месеци закъснение с плащането, "Булсатком" може да стартира реална дейност като доставчик на мобилни услуги, конкурирайки се с "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Таксата, която "Булсатком" внесе в КРС, за да получи окончателното си разрешение от нея, беше 19 млн. лв. Тя осигурява на сателитния тв доставчик възможност за следващите 10 години да използва две ленти по 5 MHz в честотния диапазон 1800 MHz, като през тях предоставя високоскоростен пренос на глас и данни. Тези пари обаче са капка в морето от инвестиции, които занапред българското дружество трябва да направи, за да стигне до крайния потребител. Първоначалното финансиране за проекта от 41.7 млн. евро през декември беше договорено с Уникредит Булбанк със срок за връщане пет години. Сумата за изграждане на цялата технологична мрежа - без да броим търговската, по изчисления на експерти от сектора ще е минимум 200 млн. евро. Очакванията на собствениците на фирмата впрочем са, че ще им трябват почти двойно по-малко пари. "Технологията, на която ще разчитаме, предвижда да използваме оборудване, предполагащо доста повече на брой базови станции с по-малък обхват спрямо стандартните. Така крайната цена ще е по-ниска от обичайното", обясни Максим Заяков. Името на доставчика на станциите все още не се обявява официално. На първо време обаче "Булсатком" ще използва парите от Уникредит Булбанк за полагане на оптичните кабели между клетките. По думите на Заяков част от оборудването за мрежата ще се произвежда в България. Юридическият старт на четвъртия мобилен оператор идва по време на ожесточена битка на "Булсатком" с два от партньорите в сегашния му основен бизнес - доставката на телевизия. Преди Коледа bTV спря първо временно, а после трайно да подава програмите си към абонатите му. Причината според производителя на съдържание е, че доставчикът дължи пари, крие реалния брой на клиентите си, за да плаща по-малко, и не желае да започне диалог за увеличаване на таксите. Настояването на телевизията е за тройно вдигане на месечните плащания. Така и в момента абонатите на "Булсатком" не получават нито един канал от пакета на bTV. От този уикенд те останаха и без TV7 и Super 7. Последните две телевизии се свързват с мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка Цветан Василев, който отскоро е основен собственик и на БТК заедно с руската VTB. Това засилва съмненията, че спорът на "Булсатком" и с bTV точно в момента, когато операторът се опитва да стане конкурент на БТК в телефонията, е подклаждан от кръга около Василев. От миналата седмица "Булсатком" влезе в полезрението на прокуратурата и Икономическа полиция. Двата органа направиха съвместна акция в свързваната с компанията телевизия ТВ+ по подозрения за данъчни измами. От края на 2011 г. разрешително за дейност като мобилни оператори имат още две компании - "4Джи" и "Макс телеком" на Красимир Стойчев. Фирмата на Стойчев междувременно вече няма такъв лиценз, уточни председателят на КРС Веселин Божков. На свое заседание регулаторът е отнел разрешението на основание "неплащане". Същото най-вероятно ще се случи и с никому неизвестната "4Джи" още до края на месеца. Лицензите на двете фирми струват по 30 млн. лв., защото поисканият от тях честотен спектър е по-голям от този на "Булсатком".
Източник: Капитал (14.01.2013)

Една голяма доза ликвидност Вторник ще е малко по-различен ден за българската икономика. Тогава държавата ще върне в частния финансов сектор над 1.2 млрд. лв. - пари от облигациите по външния дълг, които изтичат на 15 януари и бяха емитирани по времето на Милен Велчев през 2002 г. като част от замяната на брейди облигациите. В четвъртък Министерството на финансите вече направи превод за 1.7 млрд. лв. (цялата главница на заема от 818.5 млн. евро и последното лихвено плащане) към банките - агенти на емисията, а до вторник те ще ги преведат на притежателите на облигациите. Книжата се отчитат като външен дълг, но през годините постепенно български инвеститори (основно банки) придобиха по-голяма част от тях и делът им стигна над 70% (629 млн. евро, или 1.2 млрд. лв.) към края на октомври миналата година. Така във вторник пенсионни фондове, банки и застрахователни компании, които притежават този дълг, вече ще имат парите от него по сметките си. Затова е интересен въпросът накъде ще се насочи този ресурс - нови ДЦК, депозити, заеми или към борсата. Малко дълг, малко депозити Кризата направи българските институционални инвеститори доста консервативни през последните години и затова е по-вероятно те да търсят инвестиции със сходен риск и доходност. Анкета на потвърждава това и показа, че най-вероятно те ще закупят нови нискорискови инструменти като държавни ценни книжа или такива други страни от ЕС със сходен рисков профил, но по-висока доходност. Много вероятно е и освободената ликвидност да се насочи към емитираните през юли 2012 г. нови глобални облигации, с парите от които правителството сега изплаща старите книжа. Въпреки че на аукциона през лятото те не бяха допуснати, към края на октомври в портфейлите си вече имат над 280 млн. евро от новите книжа, или 30% (само банките държат 205 млн. евро). "Най-вероятно в краткосрочен план е плащането на държавата по глобалните облигации да увеличи средствата на институционалните инвеститори, които се държат по сметки в банковата система. Разбира се, ще се търсят и нови инвестиционни възможности, за да могат пенсионните фондове да постигнат по-висока доходност, но при запазване на нискорисковия профил в портфейлите си. Затова не изключвам създадената ликвидност да се насочи към новите глобалните облигации. Възможно е, разбира се, да се потърсят и добри възможности за инвестиции в нискорискови държавни облигации на други страни от ЕС, ако доходността, която носят, е удовлетворяваща", коментира Емил Аспарухов, ръководител на трежъри отдела в Банка ДСК. Малко вероятно е парите да отидат за нови заеми и по-ниски лихви. В момента ресурсът в банковата система е доста голям, но търсенето на кредити остава слабо. "Банките ще имат възможност да преструктурират пасивите си с нови, за които плащат по-ниска лихва. Увеличената ликвидност може да доведе до понижаване на лихвите, или до ръст на кредитирането. Корпоративното кредитиране обаче се развива с умерени темпове, докато домакинствата все още са предпазливи да търсят заеми и затова основните очаквания са за общо понижаване на лихвите по кредитирането", коментира Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Финансисти обаче отхвърлят възможността част от парите да се насочат към Българската фондова борса. Причините са няколко и все прозаични - през последните години качествените публични компании останаха малко, ликвидността е ниска, а рисковете все по-големи. В резултат на това изчезнаха или се изтеглиха и доста инвеститори. "Едва ли това (средства от плащането на облигациите да се инвестират на фондовата борса – бел. ред.) ще се случи, тук говорим за различни класове активи", заяви изпълнителният директор на "Карол" Ангел Рабаджийски. Според него падежирането на нискорисков актив и неговата замяна за такъв с по-голям риск, каквито са акциите на публични дружества, е малко вероятна. "Все пак конкретната емисия е част от нискорисковата компонента в портфейлите на дългосрочни инвеститори и е по-вероятно да бъде заменена с инструмент със сходни матуритет и доходност", допълни той. Емил Аспарухов също е на мнение, че борсата ще остане неатрактивна за парите от облигациите. Повишената ликвидност във финансовата система поставя в изгодна позиция българското правителство на пазара на вътрешен дълг, още повече че аукционите през последната година-две показват силен институционален интерес. Държавата планира консолидиран бюджетен дефицит от 1.1 млрд. лв. за 2013 г., 90% от който да се финансира с ДЦК, а останалата част ще се набави от спестяванията във фискалния резерв, който обаче през тази година ще гравитира около законово допустимия минимум от 4.5 млрд. лв. Справка в баланса на управление "Емисионно" на БНБ показва, че към петък правителството е имало 5.2 млрд. лв. по сметки в централната банка, а те отразяват и приблизителния размер на фискалния резерв. Посочената сума обаче е, преди да се отчете плащането по външния дълг, обясни източник от Министерството на финансите. Най-вероятно плащането ще се види в понеделник или вторник, но в този случай държавата ще е събрала декемврийския данък върху добавената стойност. Емисионната политика предвижда до март да се предложат ДЦК за 632 млн. лв., а така едновременно ще се запази фискалният резерв в желани граници и в същото време ще се обере част от ликвидността, която създава с плащането на облигациите от 2002 г.
Източник: Капитал (14.01.2013)

През 2014 г.: Средната заплата става 454 евро Оптимистична прогноза до 2014 г. дават анализите на УниКредит Булбанк. Документът с макроикономически данни за БВП на страната ни беше представен на годишната среща на изданието Euromonney миналата седмица във Виена. При ръст за 2012 г. от 0,6% спрямо предходната, прогнозата за 2013 г. е нарастване от 1,7 на сто. Още по-оптимистични са очакванията за 2014 - 2,8% спрямо резултатите от предходната. Очакванията на анализаторите са всички съпротивления, които спъваха растежа през 2012 г., да намаляват през 2013 г. Бавно, но стабилно и устойчиво домакинствата започват да печелят повече и да спестяват по-малко смята главният икономист на банката Кристофор Павлов. Потреблението в частния сектор също расте - при намаляване от 0,2% през 2011 г., за 2013-а оживлението ще е 3,1, а през 2014 - 3,4 на сто. Най-оптимистични са прогнозите за средната работна заплата.
Източник: Стандарт (21.01.2013)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на ОББ да придобие Пощенска банка в България. Сливането им е резултат от поглъщането на собственика на "Пощенска" в Гърция Eurobank от този на ОББ там National Bank of Greece (NBG). Разрешението от КЗК се издава на собственика на NBG, но на практика в България обединението е между дъщерните структури. Това е така и в другите страни, в които присъстват и двете гръцки банки - Сърбия, Румъния и Кипър. В съобщение на антимонополата комисия се посочва, че "разрешава концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на едноличен контрол от страна на Национална банка на Гърция върху Юробанк Ергасиас и неговите дъщерни предприятия в страната". След оценка и анализ на съответния пазар и предлаганите финансови услуги от двете кредитни институции - банкови, застрахователни, лизинг, факторинг, управление на активи и пр. от КЗК посочват, че "планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализираните пазари. В хода на проучването нито един от анкетираните участници не изрази опасения за конкурентната среда след обединяването на двете банкови групи". За да направи оценката си, комисията е поискала становища и информация от БНБ, Комисия за финансов надзор, Асоциация на банките в България, Българска асоциация за лизинг, основни конкуренти - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк, ПИБ, Societe Generale Експресбанк, Корпоративна търговска банка, Банка Пиреос, МКБ Юнионбанк, Алианц банк, Централна кооперативна банка и основни клиенти на двете сливащи се банки. Комисията е установила, че ОББ и Пощенска няма да имат пазарен дял надвишаващ 25% в нито един от сегментите на банковия пазара. Данните в анализа на КЗК са към края на 2011 г. И според отчетите на двете банки в БНБ към края на септември 2012 г. общият им пазарен дял не надвишава 25%.
Източник: Капитал (28.01.2013)

КЦМ започва зелен проект за 3 млн. лв. Поредна голяма инвестиция беше задвижена от КЦМ - Пловдив, след като компанията обяви процедура за доставка на основното оборудване за проекта си за намаляване на енергоемкостта и подобряване на енергийната ефективност при производството на олово. Поръчката е за общо 2.989 млн. лв. и включва три отделни позиции, най-голямата от които е на линия за леене. Целият проект е на стойност 2.994 млн. лв., като половината от средствата се осигуряват безвъзмездно по оперативна програма "Конкурентоспособност". Целта е да се намали енергийното потребление с над 40%, а себестойността на продукцията да падне с 9%. Основната част от поръчката е за доставка на автоматизирана енергоспестяваща линия за леене на олово и оловни сплави. Офертите не трябва да надвишават 2.758 млн. лв. От кандидатите се изисква да имат общ оборот от поне 6.894 млн. лв. за последните три години. За същия срок те трябва да са изпълнили минимум три подобни договора. Най-голяма тежест при оценка на предложенията ще имат допълнителните технически характеристики (50%), а другите критерии са цена и гаранционен срок. Освен че ще понижи енергийните разходи, новото оборудване се очаква да намали дефектите при производството и съответно нуждата от преработка. Инсталирането на една линия ще ограничи превозването на продукцията вътре в завода за извършване на различните процедури. Наскоро ръководителят на проекта Иван Бойновски коментира, че на практика това е робот, който ще захранва с метал, ще дозира, отлива, подрежда и връзва на стелаж, претегля и маркира крайната продукция. Това ще доведе и до намаляване на работниците в най-тежкото производство от 8 на 3-ма души на смяна. С другите два елемента от поръчката КЦМ планира да използва част от отделяната топлина от машините, както и слънчева енергия за подгряване на вода и за отопление. В момента компанията търси доставчик на т.нар. локален винтов компресор с вградена система за оползотворяване на топлина. Компресорът ще подава въздух за производството на олово, а при охлаждане топлината ще се използва за подгряване на битова гореща вода за сградите на предприятието. Освен това компанията предвижда да постави слънчева инсталация върху покрива на оловния завод, за да я използва за собствени нужди. "Монтирането на първите 90 броя слънчеви панели ще послужи като пилотен проект, който може да бъде мултиплициран в цялото предприятие", каза Бойновски. Максималната цена за доставка на винтовия компресор е малко под 40.6 хил. лв., а таванът за слънчевата инсталация е 190.6 хил. лв. Изискванията към кандидатите са да имат оборот от съответно 101.4 хил. лв. и 476.5 хил. лв. за последните три години, както и да са направили поне по три подобни доставки. Договорът за безвъзмездна помощ за проекта беше подписан през август миналата година и е със срок на изпълнение 23 месеца. Това беше третият опит на КЦМ да получи финансиране за свой проект по "Конкурентоспособност" за големи предприятия. Според Бойновски обаче сегашният проект е толкова важен за компанията, че тя е била готова да осигури средствата и сама. Идеята явно е била оценена и от комисията, защото дружеството е било класирано на второ място от общо 56 кандидата. По думите на Бойновски инвестицията има ефект върху всеки от трите показателя на Стратегия 2020 - по-малко емисии, по-висока енергийна ефективност и въвеждане на възобновяеми източници. Освен чисто екологичните предимства проектът ще увеличи и производствения капацитет на завода с над една четвърт. Успоредно с това продължава изпълнението и на най-мащабния проект в завода за последните 50 години - ТОРП, който трябва да приключи тази година. Той е на стойност 190 млн. лв. и се финансира със заем от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк, а КЦМ участва с около 10% собствено финансиране. Проектът предвижда изграждането на изцяло нов оловен завод и модернизация на цинковото производство. Това ще намали енергийните разходи наполовина, като в същото време произвежданата продукция ще се увеличи. През миналата година КЦМ пласира 72 хил. тона цинк, 65 хил. тона олово и 24 хил. тона сплави на Лондонската метална борса. Очакваната нетна печалба за 2012 г. е около 18.5 млн. лв.
Източник: Капитал (01.02.2013)

Кредитирането за корпоративния сектор ще расте умерено Умерен ръст на кредитирането за бизнеса, все още слаба активност при финансирането на домакинствата и постепенно стабилизиране на обема проблемни заеми в банковите портфейли. Това са част от прогнозите на "Уникредит Булбанк" за развитието на банковия сектор в България през 2013 г. Анализаторите от финансовата институция очакват през предстоящата година да се запази посоката на постепенно намаляване на лихвите, като темповете на понижение в цената на кредитите ще изпреварват тези на предлаганата доходност по депозитите. Това ще доведе до допълнително свиване на намаляващия в последните години нетен лихвен доход на банките, а съответно и до понижаване на печалбите им, като очакваният спад е със 17% спрямо отчетеното през 2012 г. Според прогнозата на "Уникредит Булбанк" през 2013 г. обемът на кредитирането за корпоративния сектор ще се увеличи с 4.7% в сравнение с ръст от 5 на сто за 2012%. Един от основните двигатели на нарастването ще бъдат заемите за малки и средни предприятия, включително покрай започването на няколко инициативи, свързани с финансиране със средства от Европейския съюз. Заемите към компаниите от сектора на селското стопанство също ще продължат да отчитат двуцифрени темпове на растеж, което ще допринесе за общия ръст. Във фокуса на банките ще останат и кредитите за подобряване на енергийната ефективност, а към втората половина на годината се очаква и активизиране по линия на предоставянето на оборотно финансиране на експортно-ориентирани компании. Общият ръст в корпоративния сектор обаче ще остане малко по-нисък в сравнение с 2012 г. заради прекратяването на влиянието на някои единични фактори, обясни главният икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов. Става въпрос например за инвестициите в проекти за възобновяеми енергийни източници, които движеха ръста на корпоративните заеми. Друг подобен фактор ще е и довършването на някои големи търговски центрове, чието финансиране беше договорено още преди началото на кризата, уточни икономистът. Същевременно, търсенето и съответно отпускането на заеми за физически лица ще остане на относително непроменени в сравнение с 2012 г. равнища, прогнозираха от финансовата институция. Депозитите на населението обаче ще продължат да нарастват, макар и с по-умерени темпове – очакваният ръст за 2013 г. е със 7.6% спрямо 11.7% за 2012 г. "В условията на все още ниско търсене на кредит от домакинствата и запазване на умерените темпове на растеж на кредита за фирми, подобряването на ликвидността ще намери израз най-вече в по-нататъшното намаляване на лихвите", коментира Павлов. Според него при този процес лихвите по кредитите ще спадат с по-бързи темпове в сравнение с тези по депозитите – очакваното понижение ще е със съответно 46 и 28 базисни точки. Така, спредът между лихвите по кредити и депозити ще се свие с нови 18 базисни точки през 2013 г. Намаляването му от своя страна ще доведе и до допълнителен спад на нетните лихвени доходи в банковата система. В резултат, нетните печалби на банките също ще продължат да се свиват – според прогнозата на "Уникредит Булбанк" към края на годината финансовият резултат на сектора ще е в размер на 471 млн. лв., което ще е със 17% по-малко в сравнение с 2012 г. Върху резултатите на банките ще продължат да тежат и все още високите провизии срещу потенциални загуби от обезценки на кредити. Очакванията на анализаторите от финансовата институция са през 2013 г. обемът им да е в размер на 1.17 млрд. лв., Тази сума обаче ще е с 3.2% по-малка в сравнение с отчетеното през 2012 г., а през 2014 г. ще намалее с още 8.6% до 1.07 млрд. лв. Така, според "Уникредит Булбанк", 2014 г. ще бъде последната година, в която ще се наблюдават завишени нива на провизиране в системата. Към този момент се очаква да приключи и процесът на изчистване на загубите, натрупани в резултат на спукването на балона в имотния сектор и на рецесията през 2009 г. "Изчистването на балансите се ускори в края 2012 г.", отбеляза Кристофор Павлов, като посочи, че фактор за това е била намалялата в последните години и особено през 2012 г. уязвимост на банките. "Сега изчистването на балансите изглежда по-лесно, тъй като доверието в банките е стабилно и банките са в заключителната фаза на процеса на абсорбиране на загуби и еднократно излизане дори и на голяма загуба се преглъща по-лесно", допълни той. Според прогнозата му, през 2013 г. обемът на лошите кредити в банковите портфейли ще остане завишен, но настоящето им равнище е "управляемо и няма да доведе до спасяване на банки със средства на българските данъкоплатци". През следващите месеци делът им спрямо общо отпуснатите от банките заеми за бизнеса и домакинствата ще се движи разнопосочно, като към края на 2013 г. ще остане без съществена промяна спрямо година по-рано. По данни на БНБ, към края на 2012 г. делът на необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) е 16.62% при 17.25% към края на септември.
Източник: Капитал (12.02.2013)

Заемите поевтиняват по-бързо от депозитите Лихвите по кредитите през 2013 г. ще намаляват по-бързо от тези по депозитите. Най-сериозно ще се подобрят условията по заемите за домакинствата. Причината е, че при тях нормализирането на лихвите спрямо нивата им отпреди кризата изостава най-много. Това обясни Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк при представянето на прогнозата на финансовата институция за развитието на банковия сектор през тази година. Според данните средната лихва по заемите за гражданите през 2013 г. ще бъде 9,70%, при 10,22 на сто през миналата година. Очаква се средната лихва по кредитите за бизнеса да се свие до 7,01% през 2013 г. За сравнение през миналата година банките са отпускали заеми на фирмите при лихва от около 7,36 на сто От финансовата институция очакват доходността по депозитите да се свива с по-умерени темпове. Така през 2013 г. средната лихва по влоговете за граждани ще бъде около 3,81%, при 4,18 на сто през миналата година. Лихва по депозитите за корпорациите пък ще се свие до около 1,88%, което е с 0,15 на сто по-малко в сравнение с 2012 г. Данните на финансовата институция показват още, че лихвите по кредитите се свиват постепенно за четвърта поредна година. През 2012 г. обаче спадът е бил най-сериозен – с 54 базисни точки. Това намаление е по-голямо от общия спад за трите години от 2009 г. до 2011 г. Въпреки подобряването на условията по кредитите за домакинствата през 2013 г. не се очаква съществен растеж. Обемът на отпуснатите заеми за гражданите ще е от порядъка на 18,73 млрд. лв., т. е. има символично увеличение спрямо миналата година. По-сериозен ръст през 2013 г. се очаква при бизнес кредитите. Прогнозата е, че отпуснатите заеми за компаниите ще нараснат с 4,7% до 36,74 млрд. лв. Повече кредити ще се отпускат за малките и средните предприятия, а кредитите за селското стопанство ще продължат да нарастват с двуцифрени темпове. „Макар и в по-малка степен, ще има известен ръст и на кредитите в подкрепа на мерки за подобряване на енергийната ефективност както и известно увеличение на оборотните кредити за експортно-ориентираните компании, особено през втората половина на годината, когато растежът в еврозоната ще започне да се ускорява“, коментира още Кристофор Павлов. Според прогнозите на банката делът на лошите кредити през 2013 г. ще остане без съществена промяна спрямо миналата година. Очаква се относителният дял на заемите с просрочие над 90 дни от всички отпуснати кредити да е около 16,6%. Според банкерите това е заключителната фаза в процеса на покриване на загубите в резултат на бума в периода до 2008 г. Така ще продължи процесът на прехвърляне на заеми на колекторските компании и окончателното им отписване от балансите. В края на годината БНБ отчете свиване на заемите с просрочие от над 90 дни от 17,3 на сто на 16,6%. „Това е преди всичко резултат от отписване на кредити от балансите на банките.”, коментира главният икономист на Райфайзенбанк Калоян Ганев. Според него няма промяна в икономическата ситуация, която да доведе до намаление на показателя. За целта е необходимо икономиката да нараства с по-бързи темпове и заетостта да започне да се възстановява.
Източник: Монитор (12.02.2013)

Банкери предвиждат скок на кредитирането за малки фирми През тази година значително ще нараснат кредитите за малки и средни предприятия, коментира Кристофор Павлов, главен икономист на „УниКредит Булбанк“, представяйки прогнози на банката. Финансирането на МСП през 2013 г. ще е на много по-добро ниво главно заради старта на няколко инициативи, свързани с финансиране със средства от Европейския съюз. Ръстът на корпоративните кредити като цяло ще се запази на приблизително същите нива както през миналата година (около 5%). Освен това според анализа на „УниКредит Булбанк“ заемите, свързани със селското стопанство, ще продължат да нарастват с двуцифрени темпове и през 2013 г. В известна степен това ще бъде компенсирано от преустановяване действието на някои еднократни фактори, които подкрепяха ръста на корпоративния кредит през изминалата година, смятат от банката. Очакванията на анализаторите на банката са за намаляване на лихвите по депозитите и по кредитите. Това ще се дължи на подобряване на икономиката на България, а и на Европа като цяло. Финансовата задлъжнялост ще продължи да намалява в повечето страни в ЕС. В корпоративния сектор у нас задлъжнялостта остава висока. Причината за това е наличието на високата концентрация на дълг в определени сектори на икономиката в началото на кризата, както и фактът, че намаляването на финансовата задлъжнялост по принцип протича бавно. „Лошите кредити ще останат завишени и през 2013 г., но те са на ниво, което е управляемо и няма да доведе до необходимост от спасяване на банки със средства на българските данъкоплатци”, заявява Кристофор Павлов. По думите му, „изчистването“ на балансите на банките се ускори в края 2012 г. Сега този процес е по-лесен, тъй като доверието в банките е стабилно и те са в заключителната фаза на процеса на абсорбиране на загуби и еднократното излизане дори и на голяма загуба се „преглъща“ по-лесно. Според анализа на „УниКредит Булбанк“, „изчистването“ на загубите в резултат от „спукването на балона с цените на недвижимите имоти и рецесията от 2009 г.“ ще приключи към края на 2014 г. Лошите кредити като дял от всички отпуснати заеми в края на 2013 г. ще останат без значима промяна спрямо година по-рано, смятат анализаторите. Очакванията са провизиите за цялата година да достигнат 1.17 млрд. лв. Така нетната печалба на банковата система вероятно ще намалее със 17% на годишна база до 471 млн. лв. в края на 2013 г., смятат от „Уникредит Булбанк“. По този начин възвращаемостта на капитала ще остане под цената му за пета поредна година. И през 2014 г. според анализа ще се наблюдават завишени нива на провизиране, но от 2015 г. нататък цената на риска ще се нормализира до 1.2-1.3% (спрямо средно 2.2% през предходните 6 години). Така след две години банковия сектор ще отчете възвращаемост на капитала след данъци, която превишава цената на му на консолидирано ниво за първи път след началото на кризата през 2008 г.
Източник: Класа (12.02.2013)

Печалбата на банките пада със 17 на сто Печалбата на българските банки ще продължава да пада и през 2013 г., и то доста по-чувствително, отколкото през миналата. Прогнозите са за 2013 г. съвкупната печалба на банките след данъци да бъде 471 млн. лв., което е спад със 17%, при положение че през 2012 година намалението на печалбата е само с 3,3%. Това гласи прогнозата на УниКредит Булбанк за българския банков сектор, представена от главния икономист на банката Кристофор Павлов. Добрата новина е, че загубите от заделянето на провизии и отписване на несъбираеми заеми е намаляла на 1,212 млрд. лв. през 2012 г. срещу 1,328 млрд. през 2010 г. За 2013 г. загубата се предвижда да бъде 1,220 млрд. лв. Предвижданията ни са лихвите по кредитите да намаляват по-бързо от тези по депозитите през 2013 г., каза Павлов. Според него средният размер на цената на кредитите ще бъде 7,93%, а доходите от депозитите ще бъдат средно 3,25%. За 2017 г. тези лихви се очаква да бъдат съответно 7,03% и 2,89%.
Източник: Стандарт (12.02.2013)

Банка ДСК, Уникредит и ОББ остават лидери по печалба преди обезценки Банка ДСК, Уникредит и ОББ остават трите най-печеливши банки в банковата система за 2012 г., преди заделяне на обезценки, показва анализ на база данни на БНБ. Печалбата им преди обезценки е съответно 414 млн. лв., 384 млн. лв. и 169 млн. лв. Поради големите разходи за обезценки на ОББ, банката излиза на нетна загуба от 41 млн. лв. за 2012 г. Съответно на трето място по нетна печалба е Корпоративна търговска банка с 57 млн. лв. Потенциалът на банките за абсорбиране на кризата остава голям, или 1,78 млрд. лв. през 2012 г., спрямо 1,88 млрд. лв. за 2011 г. Числата са резултат от сумата на печалбата и начислените обезценки - 567 млн. лв. положителен резултат за 2012 г. и 1,21 млрд. лв. обезценки. Тоест ако нямаше проблем с лоши кредити и нямаше нужда от обезценки, банките можеха да запишат поне 1,8 млрд. лв. печалба за миналата година. Инвестициите на банките са им донесли със 114 млн. лв. повече нетни приходи през 2012 г. в сравнение с предходната. Ефектът от тях е за общо 318 млн. лв., като с основна заслуга е поскъпването на притежаваните дългови книжа (ДЦК). Нетният лихвен доход обаче намалява с 243 млн. лв. до 2,63 млрд. лв. за 2012 г., като това е пряк ефект от влошаването на кредитните портфейли на банките и от повишаващата се средна лихва по депозитите. Представяме ви класации на банките по печалба преди обезценки, по нетна печалба и по размер на активите.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2013)

Заплахата на Яне Янев, че ще направи публично достояние разсекретени документи, от които става ясно как политици от БСП (Румен Овчаров и Корнелия Нинова) лобират за Красимир Георгиев - шефа на една от най-големите енергийни фирми у нас "Фронтиер", стана факт тези дни. В интернет пространството се появи една докладна записка от май 2007-а която тогавашният директор на Националната следствена служба Ангел Александров (докато е в отпуска) пише до главния прокурор Борис Велчев. В нея се казва, че Румен Овчаров оказвал натиск върху Александров да престане с преследването на приятеля му Красимир Георгиев. В документа се описва как през една февруарска вечер на 2007-а на семейна вечеря у бизнесмена Николай Гигов Овчаров се нахвърлил с упреци върху Ангел Александров, че следователите продължават да пишат справки срещу Красимир Георгиев. От доклада не става ясно дали Корнелия Нинова, която по онова време е заместник-министър на икономиката, е заплашвала или оказвала натиск на Александров. Шефът на Националната следствена служба обаче разказва за един случай, когато следователката Зоя Иванова му съобщила, че Нинова я помолила да поиска от Александров някакви снимки на Румен Овчаров от Боровец. Александров обаче отказал, като заявил, че не е шеф на компроматна агенция. Въобще докладната е много интересна, защото в нея се намесват факти и обстоятелства с участието на тогавашният шеф на "Булгартабак" Христо Лачев, на бизнесмена Васил Божков, на депутата от ДПС Дилян Пеевски и на други известни бизнес и политически личности. Вижда се, че шефът на "Фронтиер" има свои близки в медийния сектор. Това са шефът на агенция "Фокус" Красимир Узунов и собственикът на в. "Капитал" Иво Прокопиев. Въобще циркът е пълен. В приложените към записката разговори, засечени със специални разузнавателни средства (СРС-та), се появява и един банкер. И то не кой да е, а Левон Хампарцумян - главният изпълнителен директор на най-голямата частна финансова институция у нас "УниКредит Булбанк". Ето какво е записано в първото СРС дословно: "Краси - на 0885/299*** офиса на Левон Хампарцумян. Краси уточнява, че при него е Венелин Христов, български американец, купил навремето патентите за леене под налягане. Притежавал една фабрика в Америка и две в Плевен. Бил на обслужване в банката на Левон. Искал по-бързо да вземе кредити. Уговарят среща с Андреа Казини - заместник на Левон Хампарцумян. Краси казва, че му трябвали 1-2 милиона още кредит. Левон щял да говори директно с Казини". Вторият записан и отразен в докладната записка разговор е следният: "Левон от 0888/935***от Палермо съобщава, че проектът, за който говорили с Корнелия , върви напред и вероятно ще мине без решение на Министерския съвет, но като се върне в София, Левон ще блъфира Краси, но уговорките си остават". Вестник "БАНКЕРЪ" реши да поразрови енигмата и попита главния изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян какви са взаимоотношенията му с Красимир Георгиев и фирмата "Фронтиер" и що за проект е този, за който в СРС-то се казва, че говорели с Корнелия Нинова. "Ние сме голяма банка и обслужваме много фирми по големи проекти. Спомням си, че този човек Красимир Георгиев и фирмите му бяха консултанти по проектите за ТЕЦ "Марица -изток 2" и ТЕЦ "Марица -изток 3". А преди години един консорциум от банки, в който участваше и "Банк Аустрия" и "УниКредит Булбанк", отпусна голям заем на "Марица -изток 3". Така че е напълно нормално, като шеф на банката, да разговарям с консултанта на този проект", заяви Хампарцумян. Що се отнася до неидентифицирания в СРС-то проект, по който се споменава Корнелия Нинова, шефът на "УниКредит Булбанк" заяви, че не може да се сети за какво точно става дума. "Кредитирали сме различни държавни предприятия, които са под шапката на Министерството на икономиката. В случая може да става дума за какво ли не. Сещам се например, че имаше един проект за енергийна ефективност на общински фирми. Ама от него нищо не излезе. Може да е ставало дума и за "Булгартабак". Знам ли", каза Хампарцумян, опитвайки се да загърби миналото. Самата Корнелия Нинова също заяви, че няма представа за какъв проект с "УниКредит Булбанк" се говори в СРС-то. "Не си спомням за нещо особено, което да сме правили с тази банка в моите ресори като заместник-министър на икономиката. Аз отговарях пряко за "Булгартабак", Пловдивския панаир и Държавния резерв. Само че банковите операции с тях не минаваха за одобрение през Министерския съвет, така че едва ли в СРС-то се имат предвид проекти, свързани с тези три дружества", каза Нинова. Депутати от управляващото мнозинство по време на правителството на Сергей Станишев обаче си спомнят за проваления през 2006-а опит за приватизация на "Булгартабак", когато под натиска на ДПС предложението на Румен Овчаров - раздържавяването на холдинга да стане през борсата, бе отхвърлено. Може би точно по този проект Нинова е разговаряла с Хампарцумян за уреждането на задълженията на холдинга към "УниКредит Булбанк", подхвърлят хипотези депутати от БСП. Само че при тези версии не е ясно какво общо е имал Красимир Георгиев с въпросния проект. Впрочем в някои бизнес кръгове се коментира, че фирмата "Фронтиер" е една от няколкото "черни кутии", които се ползват за трансфериране на капитали към политически партии. Така че, защо не и "Булгартабак" да е била вкарана в сферата на интересите на Георгиев. Но това пак са хипотези. По-странното обаче е как сега никой нищо не помни по случая.
Източник: Банкеръ (18.02.2013)

Банките с печалба от 63 млн. лева през януари Печалбата на банковата система в България за януари е в размер на 63 млн. лв., или с 8 млн. лв. (11% ръст на годишна база) повече от реализираната през първия месец на 2012 г., показват данните на „Банков надзор“ на БНБ. Отчетените разходи за обезценка възлизат на 79 млн. лв. През първия месец на 2013 г. продължи тенденцията към запазване на ликвидната позиция на банковата система, засилване на балансовия u капитал и увеличение на депозитите от граждани и фирми. Към 31 януари коефициентът на ликвидните активи е 25.89%. Общата сума на активите на банковата система през януари отбелязва лек спад с 0.5% (452 млн. лв.). Паричните средства намаляват с 253 млн. лв. Спад е отчетен при портфейлите с ценни книжа общо с 975 млн. лв. Причината е падежа през месеца на ДЦК, главно български глобални облигации в евро. Същевременно свободният ресурс на банките е инвестиран под формата на пласменти в нерезидентни кредитни институции. В резултат вземанията от банки нарастват общо с 987 млн. лв. Привлечените средства отбелязват спад с 0.6% поради намалението при кредитните институции и падежите в краткосрочното и дългосрочното финансиране. В същото време депозитите от гражданите продължават да нарастват. Техният растеж през януари осигурява повишение на дела им в общата сума на средствата за финансиране до 51.3%. Ресурсът от институциите, различни от кредитни, също леко се увеличава (с 31 млн. лв., 0.1%), а делът му достига 31.5% в общия привлечен ресурс. През януари балансовият капитал на банковата система се повишава с 31 млн. лв. както по линия на реализираната печалба за масеца, така и от увеличаването на преоценъчните резерви. Пазарният дял на петте най-големи банки в страната по размер на активите, начело с „УниКредит Булбанк“, се запазва на почти 50%.
Източник: Класа (01.03.2013)

С растеж наполовина Двойно забавяне в темповете на възстановяване на българската икономика констатира Националният статистически институт за 2012 година. От данните за брутния вътрешен продукт се вижда, че растежът за цялата минала година е бил 0.8%, или двойно под реализираните 1.8% през 2011 г., а крайният резултат е почти четирикратно по-нисък от правителствената прогноза за растеж от 2.9%, с която бе изготвен бюджет 2012. Друг негативен извод от данните е, че покачването на инвестициите през миналата година е недостатъчно и през тази може да е още по слабо заради политическата нестабилност, последвала протестите и правителствената оставка. Такива притеснения изказаха в анкета мениджъри и икономисти. Този растеж се отчита отново след ревизиране в посока надолу на данните за предходни периоди. Парадокс има и в данните за четвъртото тримесечие, като НСИ сочи едновременно спад на потреблението, инвестициите и външната търговия, но при сезонното изглаждане общо за БВП се сочи нулево изменение. "Мисля, че за да знаем наистина откъде тръгва икономиката и накъде върви, е необходимо да се проверят и данните на НСИ. При положение че всичко спада, да твърдим, че нещата са наред, е, меко казано, цинично и аз се съмнявам в тези данни", коментира макроикономистът Петър Чобанов. "Не мога да кажа, че са некоректни, но си позволявам да се усъмня. Ясно е обаче, че българската икономика върви уверено към рецесия и дори и да се правят опити за числови еквилибристики, това няма да я спаси", обясни той. Последните данни на Националния статистически институт затвърдиха и още една неблагоприятна тенденция – България е на последно място по брутен вътрешен продукт на глава от населението – 5436 евро, а това е един от основните измерители за производителност и жизнен стандарт в отделните държави. За цялата 2012 година брутната добавена стойност (това е измерителят за реалното производство) се увеличава само с 0.3%. Основният фактор, забавил растежа, е кризата в еврозоната и нейното отражение върху българската икономика. За разлика от България икономиката на Европейския съюз се е свила с 0.3% през миналата година, а само на еврозоната с 0.6%. Страната ни бе засегната от това по два начина – първият бе натиск над частния сектор да изплаща стари задължения, трупани преди кризата, което възпрепятстваше инвестициите, а вторият бе свитото търсене на европейските пазари, от което пострадаха експортно ориентираните индустриални компании. При рецесия в Гърция, Румъния и Италия българските фирми можеха да разчитат единствено на растежа в Германия. Преориентирането на износа за държави в Азия – главно Турция, Русия и Китай, позволи загубата на пазари в Европа да се компенсира напълно. Въпреки това обаче приносът на износа към БВП пада с 2.1%, а на вноса с 0.5%. От останалите компоненти на БВП най-голям принос имат инвестициите, които се увеличават с 1.5% и крайното потребление, което се е увеличило с 1.3%. Това означава, че фирмите са повишили вложенията си в основен капитал в по-голяма степен, отколкото се е увеличило крайното потребление, но и това е крайно недостатъчно според експертите. С първите данни за изпълнението на миналогодишния бюджет обаче се видя, че правителствената политика също е допринесла за забавянето на икономиката. Причината – не са реализирани 33% от планираните държавни инвестиции (5.2 милиарда лева). Усвояването на еврофондовете пък е било само на 60% от заложените 3.8 милиарда лева. Това означава, че заради липсата на капацитет в отделните министерства, които са отговорни за инвестиционните разходи и усвояването на европейските средства, държавата е спестила от разходи, които имат потенциал да създадат работни места и производителност в дългосрочен план. За разлика от миналата година сега перспективите пред европейската икономика са по-обнадеждаващи и мнозинството икономисти предричат по-благоприятна външна среда за България. Основен риск е политическата нестабилност в Италия и ако не се сбъдне някой от негативните сценарии, може да се очаква натискът за изплащане на външни задължения, трупани преди кризата, да отслабне и приходите от продажби на вътрешния и международните пазари да се използват за инвестиции и потребление. Възможно е обаче фирмите да изчакат изборните резултати и едва след това да формират инвестиционните си политики за годината според оценките за това в каква посока ще се движи България. Анкета сред икономисти и мениджъри показва, че засега доминиращите очаквания са инвестиционната активност да не се свие, но привличането на новите инвестиции ще зависи от сформирането на новото правителство след изборите. Оценките обаче са, че с такива темпове икономическият растеж няма да достигне потенциала си. "Очакванията ми за инвестициите са по-скоро негативни заради политическите турбуленции. Миналата година имаше малък ръст, но сега най-вероятно ще спре заради временно изчакване. Причината е, че ако нямаш доверие в политическия процес, седиш и чакаш", обясни Георги Ганев, макроикономист от Центъра за либерални стратегии. Според него данните за инвестициите няма да са задоволителни през първата половина на годината, а освен това българската икономика няма да се възползва по оптимален начин и от възстановяването на европейските пазари. Изключение ще бъде първото тримесечие, при което индустриалното производство и износът ще отбележат по-сериозен растеж, но това ще е заради ниската база на същия период миналата година, когато страната беше скована от ледове и това попречи както на производството, така и на транспортните услуги. Завоите в икономическата политика едва ли ще са остри, пък прогнозира Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Според него дори и ако следващото правителство увеличи преразпределението на държавата, данъчната тежест ще остане сред най-ниските в целия Европейски съюз, а също така и заплатите, което ще продължи да привлича чуждестранни компании, но предимно в сектори с ниска добавена стойност. "Голямата картина не се променя, тези процеси на глобализация са водили до протести и е интересно как обществото ни ще се справи с тях - дали решенията ще се намерят в популизма или в рамката на демократичния процес. Ако новото правителство води политика на премерени и разумно насочвани фискални разходи, може да ускори икономическия растеж. Увеличаването на дефицита и отношението му към БВП, което се очаква през тази година спрямо миналата, може да добави 1 процентен пункт към икономическия растеж", коментира Кристофор Павлов. Валери Симеонов, собственик на машиностроителна компания "Мадара" Засега сме спрели плановете си за обновяване в производството "Имахме планове да инвестираме до края на годината, но при така създалата се обстановка трябваше да се съобразим накъде ще отиде пазара. Политическата криза не е пряката причина да се откажем, но тя се преплита с икономиката. Планирали сме да закупим нови машини, от които имаме нужда, и въпреки всичко смятаме пак да направим анализ дали това не може да се случи до края на годината." Тодор Чаков, управител на печатница "Форт" Не променяме плановете си за инвестиции "Изобщо не ме интересуват политиците. Колкото по-малко се бъркат в икономиката, толкова по-добре. Даже се старая да не гледам телевизия, политиците правят точно обратното на това, което трябва. Нашата компания постоянно инвестира в образование, технологии и машини, както и в подобряване условията на труд, а засега промяна на поръчките им няма. Петър Чобанов, макроикономист, Институт за ускорен икономически напредък Инвестиционната активност ще напомня много за тази през изминалата година Представа за инвестициите през тази година може да се добие от активността през миналата. Първото тримесечие започва с висок реален растеж 3.6%, което е и в резултат на ниската база, като постепенно растежът намалява през следващите две тримесечия. Така през четвъртото тримесечие базата също е много ниска, но инвестициите вече спадат на годишна база с 1%, което подсказва сериозни проблеми. Можем да очакваме тази тенденция да се затвърди през първите две тримесечия на 2013 г. и да наблюдаваме отново отрицателни изменения на инвестициите в реално изражение. Третото тримесечие има вероятност да е излъчено правителство с четиригодишен хоризонт на действие и при амбициозна програма за реформи и подобряване на бизнес средата можем да очакваме по-добри перспективи пред инвестициите. Все пак е нормално да има няколко месеца на изчакване да се види дали се започват реални действия. Ако това се случи, четвъртото тримесечие ще се наблюдава сериозен растеж на инвестициите, но като цяло за годината растежът, ако го има, ще е близо до нула.
Източник: Капитал (07.03.2013)

Unicredit представи концепцията си за "Филиал на бъдещето" Италианската финансова група Unicredit избра България за пилотна страна при представянето на концепцията си за "Банков филиал на бъдещето". Проектът има за цел да отговори на променящото се в последните години поведение на клиентите на банките, като предложи иновативни решения, чрез които посещението в банков клон да се превърне в приятно преживяване. Първият клон в рамките на групата, който работи изцяло според новата концепция, е в "Бизнес парк София". Той съдържа обособени зони както за самообслужване и "бързо" банкиране, така и за по-задълбочени разговори с консултант. Част от технологиите включват например терминал за интернет банкиране, който е достъпен 24-часа в денонощието, интерактивна стена за информация, както и система за управление на реда. От "Уникредит Булбанк" посочват, че реализацията на проекта е резултат от партньорство със специализираната компания за създаване на клиентско преживяване i-am associates. "Като цел си бяхме поставили да преобразим посещението в банковия клон от нещо, което е по необходимост, в приятно изживяване, подобно на другите търговски обекти, в които клиентите предпочитат да прекарват свободното си време", коментира ръководителят на проекта за България Цветанка Минчева, която е заместник-директор "Банкиране на дребно" в "Уникредит Булбанк". "Основната цел на този проект е клиентите да се чувстват специални на всяка стъпка от посещението им във филиала – от влизането до изпращането им", посочва от своя страна Мауро Маскио, директор "Банкиране на дребно" на Unicredit за Централна и Източна Европа (ЦИЕ). От групата отчитат растящата употреба на нови технологии, но все още над половината от клиентите им предпочитат да посетят банков клон пред това да извършат необходимите им операции по интернет. Ето защо според Unicredit банковите филиали ще запазят водещата си роля като място за контакт с клиентите и в бъдеще. Тази идея заедно с водещата позиция на "Уникредит Булбанк" на местния пазар е и част от факторите за избор на България като пилотна страна за проекта. "Търсехме пазар, на който ролята на филиала – в контекста на всички канали за банкиране – е и ще продължи да бъде водеща в следващите години", обяснява Маскио.
Източник: Капитал (20.03.2013)

Сградата на БТК в столичния квартал "Слатина" е закупена от строителната фирма "Енемона" за 2.75 млн. евро. Телекомът остава под наем в част от имота, като за близо 1000 кв. м. от нея ще плаща 10 хил. лв. месечно. Договорът предвижда БТК да остане там поне десет години, поясни Прокопи Прокопиев, директор "Корпоративна политика" в "Енемона". Общата площ на продадената сграда е 5360 кв. м и в останалата част от нея ще се премести централата на "Енемона", както и софийските й офиси. Сградата на ул. "Балша" в София, където в момента се помещаваше централата на "Енемона", ще бъде освободена, съобщи Прокопиев. За закупуването на сградата строителната фирма е теглила заем от Уникредит Булбанк. Сделката е изгодна за "Енемона", тъй като вноските по кредита ще се покриват с част от наема, който ще плаща БТК.
Източник: Други (22.03.2013)

Хлебозавод на "Нилана" се продава на търг Заводът в Княжево на един от най-големите доскоро производители на хляб поема по пътя на разпродажбата. Няколко месеца след като кредиторите заведоха искове за несъстоятелност срещу "Нилана" и дружеството й "Хлебни изделия - Подуяне", сега частен съдебен изпълнител е обявил на търг и имуществото на "Хлебни изделия - Княжево". Целият парцел от близо 14 дка заедно с производствено-административна сграда, магазин и склад се предлага за 4.7 млн. лв. Срокът за подаване на оферти е 25 април, а ден по-късно ще бъде обявен евентуалният купувач. Заводът е ипотекиран и има наложена възбрана от "Уникредит Булбанк", която е взискател по сегашната процедура. Според източник претенциите на банката са свързани с отпуснат кредит за 12 млн. лв. Предприятието не работи от края на 2011 г. Последните налични данни за него в Търговския регистър са за 2010 г. и показват, че тогава дълготрайните материални активи на компанията са били на стойност 8.5 млн. лв., включително 2.1 млн. лв. машини и оборудване. Последните не са включени в списъка на имуществото, което се предлага за публична продан в момента. През 2010 г. дружеството е било на печалба (3 млн. лв.) и е имало 1.4 млн. лв. продажби. За същата година приходите на "Нилана" са се удвоили спрямо 2009 г. и са достигнали 17.7 млн. лв., а печалбата й е била 1.7 млн. лв. До 2011 г. положителни резултати отчита и "Хлебни изделия - Подуяне" (418 хил. лв. печалба). Още в края на годината обаче ситуацията се промени и дружеството плати само част от дължимите лихви по облигационната си емисия от 2008 г., която е в размер на 6 млн. евро. Въпреки че компанията преведе останалата сума в рамките на обещаните 30 дни, това беше първият сигнал, че има проблем. Той стана още по-очевиден в средата на 2012 г., когато фирмата спря да плаща на облигационерите и довереникът Обединена българска банка обяви емисията за предсрочно изискуема. След като предприятието не представи поисканите допълнителни обезпечения от кредиторите, те подадоха иск за несъстоятелност на "Хлебни изделия - Подуяне" и на "Нилана", която се явява гарант по облигациите. Междувременно наскоро в предприятието беше назначен предварителен временен синдик, който да се грижи за имуществото и да подготви процедурата по несъстоятелност, в случай че такава бъде открита. Синдикът Ралица Топчиева вече е предоставила на кредиторите първия си отчет за състоянието на компанията, но той не се базира на счетоводни данни, тъй като такива липсват. Според кредиторите причината за това е, че дружеството е преустановило дейността си през септември и няма счетоводител и работеща счетоводна система. Това, което се знае засега, е, че охраната е наета от лизингодателя на оборудването "Интерлийз", на който фирмата дължи около 2 млн. евро, твърдят източници на "Капитал Daily". Освен това "Хлебни изделия - Подуяне" имала банков кредит и дължала около 3 млн. лв. към доставчици на брашно, както и стари заплати към работниците. За първото шестмесечие на 2012 г. компанията отчете 1.26 млн. лв. загуба. След това отчети не са публикувани. В продължение на години "Нилана" и дружествата й бяха сред най-големите производители на хляб в страната с капацитет от над 150 хил. броя дневно. Една от силните й страни - производството на специални хлябове, се оказа тежест по време на кризата, тъй като много потребители се преориентираха към по-евтините обикновени видове. Ценовият натиск на големите вериги, през които компанията продаваше над половината от продукцията си, също се отрази негативно на финансовите й резултати. Преди време вътрешни източници от компанията коментираха, че една от причините за неуспеха са загубените политически протекции. Става дума за това, че от основаването на "Нилана" през 1993 г. като съдружник в нея участваше бившият министър на отбраната Николай Цонев, който се оттегли при поемане на поста в средата на 2008 г. По това време фирмата се радваше на добър дял в държавните поръчки за доставка на хлебни изделия. През 2009 г. обаче правителството се смени. В момента собственици на компанията са Николай Тапаров, който е и изпълнителен директор, и Йордан Воденичарски. Малък дял притежава и регистрираната в Панама "Амтек груп". Миналата година собствениците се опитаха да продадат хлебозаводите с надеждата, че производството ще бъде възстановено. Преговори се водеха с хасковския земеделски арендатор Петър Касев, но приключиха без успех.
Източник: Капитал (27.03.2013)

Местните банки продължават да се разрастват Местните банки – тези с български акционери, се оказват най-активните при привличане на депозити и отпускане на кредити. Това съответно утвърждава и нарастването на пазарните им позиции в сектора, което се наблюдава като процес още от началото на 2010 г. И през последното тримесечие на миналата година местните банки са били водещи в това отношение, става ясно от тримесечния бюлетин на БНБ "Икономически преглед". През периода октомври-декември 2012 г. местните банки са запазили основния си принос в привличането на ресурс от граждани и домакинства, посочват от централната банка. Това се наблюдава, след като през предходното тримесечие на годината те бяха формирали изцяло растежа на депозитите тогава, като са били най-активните в привличането на депозити от българския пазар (нетно нарастване с 285 млн. лв., а само депозитите от домакинства се бяха увеличили с 929 млн. лв.). И през предходния период – април-юни 2012 г., местните банки бяха направили над половината от тримесечното увеличение (980 млн. лв.) на депозитите от домакинствата тогава. В последното тримесечие на миналата година е регистрирано най-голямото увеличение на привлечените средства от домакинства – над една четвърт от общия годишен растеж, посочват от БНБ. Увеличението е с 1.2 млрд. лв или 3.3%. Така от една страна се засилва ролята на депозитите от населението, които в края на годината формират 50.7% от всички привлечени средства, а от друга - банките намаляват зависимостта си от външно финансиране. За кредитните институции с български акционери местният пазар сега, в условията на криза, е основен и почти единствен източник на финансиране поради липсата на банки майки в Европа. Макар че и сред тези със западни централи има такива, за които т. нар. банки-майки са по-скоро "мащехи", както се изразяват в сектора шеговито, заради високата цена, на която им предоставят финансов ресурс. Положителен резултат от устойчивия ръст на депозитите на ниво банкова система е благоприятното повлияване на коефициента кредити/привлечени средства. В края на миналата година той вече е под сто процента – 99.8%, след като беше достигнало близо 115%. По-големите и активни банки с местни собственици, които са и в топ десет по размер на активите според класификацията на БНБ (която няма оценъчен характер - бел. ред.), към края на миналата година са ПИБ (трета), Корпоративна търговска банка (шеста), Централна кооперативна банка (девета). Те са и сред т. нар. системно важни банки, именно защото са в топ десет според размера на активите. Други като Инвестбанк, БАКБ, Тексимбанк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", в която е и ЦКБ) и Интернешънъл асет банк са с малък пазарен дял. Освен в привличането на депозити, местните банки се оказват и в епицентъра на кредитирането, поне през последното тримесечие на миналата година. В изданието на БНБ се посочва, че в сравнение с предходното тримесечие кредитната активност се е засилила главно под влияние на местните институции. В по-малка степен принос са имали европейските дъщерни банки. През последните години в кризата местните банки финансираха по-големи единични проекти или сделки в корпоративния сектор тук, което доведе до ръст в кредитните им портфейли и съответно активите, докато дъщерните поделения на европейските банкови групи по-скоро следват политиката на централите да отпускат по-малко или почти никакви кредити. Всъщност ръстът на дела на местните банки идва основно от трите по-големи кредитни институции сред тях – ПИБ, ЦКБ и КТБ. Местните банки продължават и да увеличават пазарната си позиция в сектора, което е логичен резултат от разрастването на активите и пасивите им. В края на миналата година пазарният им дял е бил 26.4%. В същото време пазарният дял на дъщерните банки от Европейския съюз е продължил да намалява, като в края на годината е бил 65.3%. Тази тенденция се наблюдава от началото на 2010 г. За три години – от края на 2009 г., когато делът на местните банки е бил 16%, те са увеличили пазарните си позиции на практика с 65 на сто, а дъщерните поделения са се свили с 15 процента. Останалият малък дял до 100% се държи от клонове на банки от ЕС (6.1% към края на миналата година) и банки извън съюза (0.7%). Продължаващото три години плавно разместване на основните пластове на пазара в крайна сметка води и до изменение в позицията на петте най-големи банки (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, Райфайзенбанк). Техният дял на пазара през последното тримесечие на миналата година се е понижил от 51% на 49.5%.
Източник: Капитал (29.03.2013)

Потреблението ще движи възстановяването през 2013 г Индивидуалното потребление ще запази ролята си като основен двигател за възстановяването на икономиката и през 2013 г. Това прогнозират анализаторите от Уникредит Булбанк в последния си тримесечен доклад за състоянието на икономиката на страната. Очакванията им са през настоящата година ръст на БВП да бъде 1.7%, а прогнозите за 2014 г. са за растеж от 2.8%. "През първото и второто тримесечие на годината ръстът ще бъде ограничен, а през третото и четвъртото икономиката ще ускори темповете си на възстановяване", коментира главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. Според анализаторския екип на банката ролята на износа и на инвестициите в основен капитал (т.нар. бруто капиталообразуване) ще бъде малко по-слаба от прогнозираното преди три месеца. Фактори за това са все още слабото търсене в еврозоната, както и свързаната с предсрочните парламентарни избори повишена несигурност в страната, която задържа компаниите в режим на изчакване. Тези негативни фактори обаче ще бъдат компенсирани от насочена в по-голяма степен към подпомагане на растежа фискална политика. "Очакванията ни са следващото правителство да инвестира повече средства за подобряване на конкурентоспособността и за преодоляването на бедността", посочват от финансовата институция. 1.7% ръст на БВП през тази година и 2.8% през следващата очакват анализаторите на банката. Независимо какъв ще е съставът на следващото правителство от него ще се очаква да постави възстановяването на растежа в центъра на усилията си и да го превърне в свой приоритет. Новите управляващи ще трябва да съчетаят политиките за запазване на макроикономическата стабилност с действия, насочени към ускоряването на структурните реформи, посочват от финансовата институция. Паралелно с това ще са необходими и усилия за недопускане на забавяне в процеса на усвояването на средства от ЕС, комбинирани с внимателно оформени фискални стимули. "Повече от всичко тези стимули трябва да се фокусират върху онези инвестиции, които имат най-високия потенциал да подобрят капацитета на икономиката да произвежда повече стоки и услуги в дългосрочен план, като същевременно подпомогнат търсенето в краткосрочен план", поясняват анализаторите. От банката обаче отбелязват, че за да се върне икономиката към ръст, ще е нужно повече от поддържането на макроикономическа стабилност, като посочват три основни фактора за това. От една страна, възстановяването на соченото за основен двигател на растежа вътрешно търсене все още остава крехко и се случва бавно заради натрупаните в периода преди кризата дисбаланси. Същевременно провеждането на структурни реформи може да генерира ръст, но ефектът от тях не е незабавен и е нужно да минат поне няколко години, за да може този ефект да се прояви по отношение на икономическата активност и броя на работните места. "И на последно място и може би най-разочароващо е, че пътят за изход от кризата, който износът би трябвало да предложи, не съществува, тъй като повечето от държавите, към които износът на България е насочен традиционно, са в рецесия", изтъкват анализаторите от Уникредит Булбанк. Ето защо според тях страната ще има нужда от повече инвестиции, които да подкрепят ускоряването на икономическия растеж. Според икономистите въпреки увеличената през последните седмици политическа турболентност България запазва дългосрочния си капацитет за привличане на инвестиции. "Разбира се, можем да очакваме незначително по-слаби входящи капиталови потоци (включително и що се отнася до ПЧИ) през тази година, след като предвид на създалата се ситуация бизнесът ще остане в режим на изчакване няколко месеца повече", уточняват от финансовата институция. Според икономическия екип на банката към края на 2013 г. коефициентът на безработица в страната ще отчете малко понижение до 11.9%. Фактор за това ще са фискалните стимули, насочени към подпомагането на растежа, относителното повишаване на износа, както и ускоряването в темпа на усвояване на средства от ЕС. От финансовата институция обаче изтъкват, че прогнозираното подобрение в стойността ще се стане факт към края на годината, докато очакванията за първото полугодие остават по-скоро консервативни. Аргумент в тази посока са и все още като цяло негативните нагласи на мениджърите на компании по отношение на заетостта. "С оглед на непроменящия се коефициент на безработица в началото на 2013 година се съмняваме, че пазарът на труда ще успее да подпомогне възстановяването на разходите на домакинствата по какъвто и да било начин през първата половина на годината", посочват от Уникредит Булбанк.
Източник: Капитал (01.04.2013)

С над 3 милиона лева се стопи цената на имот с топ локация в Бургас за по-малко 2 години заради липсата на интерес от платежоспособни инвеститори. Става въпрос за производствената база в Северната промишлена зона на известната от годините на прехода компания „Вено – Холдинг” АД. Заради дългове към финансови институции частен съдебен изпълнител продава имотите й на публична продан. През лятото на 2011 година на търг бе обявена предачницата в Северната промишлена зона на Бургас. Началната цена на халетата там беше 5058000 лева. Тази седмица е обявен нов търг за същия имот, но на цена от 1925000.00 лв Общата площ на промишленото помещение е 11556 кв. м. Взискател по делото е „Уникредит Булбанк”. Обектът е на главен път, който води към ЖП-депо, с което е в съседство. Той представлява главен производствен корпус, административно-битова сграда и пропуск. В търговския регистър „Вено – Холдинг” АД е регистрирана като фирма за придобиване, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества. В Съвета на директорите са Димо Петров, Добрин Георгиев и Михаил Янков. Компанията има и завод за преработка на памук в гр. Българово. Преди 9 години дружеството нашумя около договора си с Министерството на енергетиката на Афганистан за строителството на жилищен комплекс. ведомството. "Вено - Холдинг" има опит и в изграждането на обекти в Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан. Флагман-БГ
Източник: Други (04.04.2013)

Още една банка ще отпуска бизнес заеми с наполовина по-ниски лихви Още една банка се присъедини към схемата по JEREMIE за отпускане на кредити с наполовина по-ниски лихви от стандартните. През този месец ще бъде направен финансов и правен анализ и на още една банка, която евентуално ще сключи договор с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), който управлява инициативата JEREMIE. Портфейлът по схемата се увеличава на 380 млн. евро. Първите заеми, които са отпуснати от началото на годината, са с лихви под 4%, казаха от ЕИФ. Техните очаквания са средната лихва по кредитите от тази схема да е под 5%. Нивата на лихвите, на които се отпускат заеми за микро-, малки и средни предприятия по схемата, са между 3% и 7%. Границите са широки, тъй като целта е да не се лишат от достъп до ресурс най-рисковите клиенти за банките - стартиращи фирми, микропредприятия, такива без обезпечения. От средата на април Уникредит Булбанк ще започне реално да отпуска кредитите с 50% по-ниски лихви в сравнение със стандартните лихвени равнища, съобщиха от банката. Така банките по тази схема на инициативата стават пет, след като в края на миналата година бяха подписани договори с Прокредитбанк, Societe Generale Експресбанк, Първа инвестиционна банка и Алианц банк. Всяка от тях се договаря и взима различен обем ресурс, като има ангажимента за удвояването му. Уникредит Булбанк е предвидила портфейл от общо 50 млн. евро - 25 млн. евро по споразумение с фонда и още толкова собствени средства. Освен наполовина по-ниската лихва, което е изискване на ЕИФ, кредитите от тази прогарама на JEREMIE са и с облекчени изисквания за обезпечения и преференциални такси и комисионни. Уникредит Булбанк ще отпуска заемите при размер на обезпеченията, не по-голям от 65% от размера на кредита. От банката обясниха, че не биха могли да посочат конкретни граници на лихвените нива, при които ще отпускат тези заеми, тъй като формирането на крайната лихва зависи от много фактори по проекта и профила на клиента. Средствата по заемите са както за инвестиционни, така и за оборотни цели. Уникредит Булбанк е една от банките (другите са Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредит банк), които имат споразумение и по първата прогмрама на JEREMIE - гаранционната схема за проекти с по-висок риск. От банката посочват, че вече е изчерпала средствата от първата схема на инициативата, като над 84% от финансирането вече е усвоено от фирмите, а за останалите има договорени сделки. Първоначално предвидените средства по схемата на JEREMIE за кредитите с наполовина по-ниска лихва бяха 260 млн. евро - 130 млн. евро по инициативата и още 130 млн. евро от банките (четири към момента на стартиране). Сега средствата се увеличават на 380 млн. евро. Те се отпускат на съответните банки на траншове при определени условия. За да получи следващия транш, всяка банка трябва да е изпълнила предходния на 80%. За времето на престой на парите от съответния транш в банката до усвояването им от кредитополучателите банката плаща лихви върху тях на ЕИФ. Така се елиминира възможността тези средства да се използват например за ликвидна подкрепа. ЕИФ проведе конкурс за избор на банките през есента на миналата година, като освен избраните тогава има и резервна листа. Кредитните институции в тази листа са уведомени, че на следващ етап може да бъдат поканени за присъединяване към схемата.
Източник: Капитал (05.04.2013)

2% от БВП на България се оформя от оборота на компаниите, които се занимават с факторинг. В развитите страни в Европа факторингът има дял в икономиката от около 10%. Това каза Микеле Амадеи, директор "Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране" в УниКредит Булбанк. Според главния изпълнителен директор на банката Левон Хампарцумян факторингът би бил добро решение в краткосрочен план за избягване на забавените плащания от и към държавата. Действително тази услуга набира популярност у нас, тъй като все повече фирми се възползват от нея. "През 2008 г. най-активни са били фирмите, търгуващи със стоки, а днес към типичните компании, използващи факторинг, се присъединяват и дружества в сферите на производството и услугите", добави Ася Баева, изпълнителен директор на УниКредит Факторинг.
Източник: Стандарт (12.04.2013)

Частен съдебен изпълнител продава голямата розоварна в село Зелениково, известна като розоварната на Шипков. Имотът, който е обявен за паметник на културата като архитектурна и технологична ценност, от няколко години е притежание на дъщерята на ген. Нонка Матова - Галина Матова, едноличен собственик на “Гама 2003” ЕООД. Дестилерията е обявена за публична продан заради неиздължен кредит към “Уникредит Булбанк” АД. Тя е ипотекирана през август 2007 г., а размерът на обезпеченото вземане от 927 000 лева е учредено в полза на същата банка. Фабриката е с обща застроена площ от 2192 квадратни метра. В нея влизат цветарник, розоварна, моторно отделение, жилище, складове и навес. С продажбата на възбранения паметник на културата вървят още няколко парцела - дворът с площ 4526 квадратни метра и близо 3 декара нива. Началната цена, от която ще тръгне наддаването, е в размер на 171 892.80 лева с ДДС, която е 80% от началната цена за първа публична продан. Ако се яви купувач, той ще стане ясен на 24 април 2013 г. Собственикът на розоварната Галина Матова, която по професия е стоматолог, не бе открита за коментар, затова потърсихме майка й ген. Нонка Матова. В телефонен разговор тя заяви следното: Аз нямам никакви проблеми. Всеки има свой живот, свои цели, идеи и задачи. Моят живот е подреден и реализиран. Не искам да ми се забърква името, така че водим безпредметен разговор. В интервю за информационна агенция “Блиц” председателят на Независим национален съюз на офицерите в България о.р. полковник Ангел Тюфекчиев казва следното: Ето показвам ви нотариалния акт за тази покупко-продажба. От документа се вижда как Галина Димитрова Матова, щерка на Нонка, е узаконила покупката си на дворно място на площ 4526 кв. м в землището на село Зелениково. Дъщерята е купила мястото заедно с построеното в него фабрично помещение, което се състои още от цветарник, розоварна, моторно отделение, жилище, складове и навес с обща застроена площ от 2192 кв. м. И за всичко това е броила 11 500 лева! Няма лошо - хората продават, тя купува. Обаче реалната стойност на имота е много, много по-висока! Да вземеш ти златна земя и цяла фабрика за 11 500 лева!? Как става това?!...” Дестилерията е построена през 1925 година. Според исторически сведения, поместени в сайта на “Гама 2003” ЕООД, при построяването на дестилерията били вложени огромният опит, познание и стремеж към съвършенство на собствениците на тогавашната компания “Шипков и сие”, представляваща най-големите производители и търговци на розово масло в България в периода от 19 век до средата на 40-те години на 20 век. Предприемачите и собственици на 4 розоварни у нас били известни и търсени по света. В началото на 20 век имали постоянни представителства в Лондон, Париж и Ню Йорк. Понастоящем това е единствената напълно съхранена и автентична розоварна в България, обявена за паметник на културата като архитектурна и технологична ценност. Тя е дело на френски архитекти. Солидната каменна постройка е изградена в стил сецесион. Инсталациите за дестилерия на розово масло, с които е оборудвана фабриката, са оригинални и индивидуална разработка на водеща френска фирма. Годишният капацитет на дестилерията в производството на розово масло е до 220 кг, както и 1.5 тона лавандулово масло и 4 тона концентрат флорални води. След национализацията розоварната се управлява от бившата държавна фирма “Българска роза”, след което става собственост на Галина Матова. Зъболекарката се амбицира и реставрира дестилерията, като запазва автентичния є облик. Създава и собствени розови насаждения в землището на община Брезово, а маслото сертифицира като биологично. Според хора от бранша до миналото лято фабриката е работила на пълни обороти, а за маслото имало сигурен пазар в чужбина.
Източник: Марица (15.04.2013)

Промени във висшия мениджмънт на Д банк Промени в управлението на "Търговска банка Д" (преди Демирбанк) разнообразяват видимо притихналия в кризата живот в банковия сектор. Консервативността и дискретността са присъщи за сектора, който се придържа към принципа колкото по-малко новини около него, толкова по-добре, а сега, в кризата, повече от когато и да било. Двама от изпълнителните директори на банката, единият от които е бил и председател на управителния съвет, са освободени от заеманите от тях постове от началото на април. Това са Радка Никодимова и Пламен Петров, който освен изпълнителен директор е бил и председател на УС. Според двама независими един от друг източници на "Капитал Daily" от банката е освободен и финансистът Стоян Александров. Той заема поста председател на надзорния съвет на кредитната институция. Потърсен за коментар, Стоян Александров обаче заяви пред "Капитал Daily", че няма информация да е освободен от поста. Той потвърди освобождаването на Радка Никодимова и Пламен Петров от банката, считано от 1 април. Имената им вече не фигурират в състава на управителния съвет на Д банк както в интернет страницата й, така и в Търговския регистър. Като председател на надзора на банката и на двете места стои името на Стоян Александров. В момента в управителния съвет на Д банк като изпълнителни директори са посочени Ангел Геков и Гергана Беремска-Караджова, която до началото на този месец беше само член на оперативния мениджмънт. "Банков надзор" на БНБ е издал разрешение на Беремска за изпълнителен директор с дата 1 април тази година, става ясно от регистъра на одобренията на централната банка по Закона за кредитните институции. Третият член на управителния съвет на банката е Румен Петров. Преди да отиде в Д банк, Ангел Геков беше изпълнителен директор в Българската банка за развитие (ББР) заедно с Димитър Димитров и Сашо Чакалски (сега в Общинска банка). Геков беше в ББР до средата на април на 2011 г., а от юли същата година стана изпълнителен директор на Д банк. Той работи в банковия сектор от 1991 г. в областта на корпоративното банкиране. Бил е началник на управление "Кредитиране" в Уникредит Булбанк, изпълнителен директор на тогавашната Росексимбанк (после ДЗИ банк, сега вече част от Пощенска банка), Общинска банка и ББР. В Д банк също отговаря за корпоративното кредитиране. "Търговска банка Д" е една от малките кредитни институции в банковия сектор. Според размера на активите й - 743.1 млн. лв., е двайста по големина, или с пазарен дял от 0.9% в банковата система. Кредитният й портфейл общо за корпоративни клиенти (284 млн. лв.) и за домакинства (31.2 млн. лв.) към края на миналата година по данни от отчета й в БНБ е 314.8 млн. лв., или само 0.6% пазарен дял в кредитирането в сектора. Банката е 100% собственост на турския бизнесмен Фуат Гювен, който развива бизнес в различни сектори в България, Турция и Русия. През лятото на миналата година се заговори за възможността Д банк да влезе като собственик във футболния клуб ЦСКА. До есента на 2006 г. тя беше поделение в България на турската Демирбанк, която беше национализирана заради проблеми и поделенията й бяха продадени.
Източник: Капитал (16.04.2013)

Краят на хлебарската империя "Нилана" В края на тази седмица, на 26 април, ще бъдат отворени офертите за хлебозавода на „Хлебни изделия – Княжево“, става ясно от обявата на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Дружеството е част от един от най-големите производители на хляб у нас - „Нилана“. Началната цена за производствените мощности, магазин и складова база, разположени на площ от почти 14 декара, е 4,71 млн. лева. Имотът е ипотекиран в "Уникредит Булбанк". За края на „Нилана“ се заговори още през лятото на 2012 година, когато започнаха проблемите с другия завод на фирмата – в Подуяне. Тогава „Обединена българска банка“ (ОББ) съобщи, че дъщерната компания „Хлебни изделия - Подуяне“ не е изплатила дължима вноска по облигационен заем, изтеглен на 19 септември 2008 година и на стойност 6 млн. евро. На 9 юни 2012 година „Хлебни изделия“ не успява да плати дължимите лихви по този заем в размер на 210 хил. евро. Причината за това закъснение може да бъде намерена във финансовите отчети на дружеството - през първото полугодие продажбите намаляват с 61% и е налице загуба от 1,3 млн. лева за периода. За сравнение през първите шест месеца на 2011 година компанията работи на печалба - в размер на малко над 370 хил. лева. На среща на 17 юли облигационерите, чийто представител е именно ОББ, се разбират, че няма да считат това забавяне като неизпълнение на задълженията по договор, но ако дружеството плати в началото на декември и неплатените от лятото лихви, и задълженията към 9 декември 2012 година. Освен това всички дружества на „Нилана“ трябваше да станат поематели на облигационния заем и да бъдат учредени ипотеки в полза на облигационерите. Това искане обаче не беше изпълнено и през септември 2012 гоидна ОББ подаде иск за несъстоятелност в Софийския градски съд срещу „Хлебни заводи – Подуяне“ и за гаранта на заема - „Нилана“. Така се стигна и до края на империята - от края на миналата година хлебозаводите на компанията не работят, затворени са и сладкарските й цехове. Хлябът често е сочен като една от основните храни на масата на българина. Кризата обаче намали потреблението дори и на тази храна. В сектора страдат и от резкия скок на цената на брашното през 2011 и 2012 година, а в същото време цената на хляба остава без сериозна промяна. Една от причините е именно свитото търсене. От друга страна „Нилана“ се позиционира в нишата на специализираните и диетични хлябове, чието търсене преди годините на кризата растеше всяка година. След това обаче те бяха едни от първите, залежаващи по щандовете заради по-високата им цена. Самият пазар на диетични хлябове понесе сериозен удар още в началото на 2011 година. Тогава анализ, поръчан от организацията „Активни потребители“, показа по-ниско съдържание на фибри от обявеното на етикетите. Данните подкрепиха съмнения на потребителите, че специфичният цвят на специалните хлябове всъщност идва от боя, а не от различните брашна. Производителите тогава официално и категорично отрекоха тези подозрения.
Източник: Инвестор.БГ (24.04.2013)

Банките са имали приходи от такси и комисиони в размер на 876.87 милиона лева през 2012 г. За сравнение, родните финансови институции са регистрирали сумарна печалба в размер на 566 милиона лева през изминалата година. Едва ли се замисляме каква ключова роля имат нелихвените приходи за финансовите институции. Повечето хора най-вероятно са наясно, че мнозинството от банките събират такси при теглене на пари от сметките им (особено при по-големи суми). Какви обаче са таксите за тази услуга от 10-те най-големи банки в страната? Екипът на Profit.bg направи справка в сайтовете на водещите финансови институции и ето и резултатът от нея: УниКредит Булбанк Най-голямата банка у нас не събира такси за теглене от разплащателна сметка от клон на банката за суми до 2000 лева и 1000 евро. За сума над 2000 лева таксата е 0.4% от изтеглената сума, но максимум 600 лева. При теглене в евро таксата е 0.6% за суми над 1000 евро. Банка ДСК Без такса за тегления на суми до 2000 лева или 1000 евро е и втората най-голяма банка у нас – ДСК. Когато сумата премине посоченото ниво, се събира такса от 0.35% за горницата над 2000 лева, като минимумът е 7 лева. Когато се тегли в евро, процентът нараства до 0.45%, но само за частта над 1000 евро, а минимумът е 8 евро. Банката иска предизвестие за теглене на суми над 2000 лева или 1000 евро. За тези, които искат да изтеглят подобна сума без предизвестие, таксата скача до 0.45% за горницата над 2000 лева и минимум 15 лева и 0.55% за горницата над 1000 евро и минимум 10 евро. Първа Инвестиционна Банка Третата най-голяма банка събира 0.5 лева комисиона за теглене от каса до 5000 лева. Над 5000 лева и с направена заявка от предходния ден таксата е в размер на 0.1%, минимум един лев и максимум 5 лева. Ако искате да изтеглите сума над 5 000 лева и не сте направили заявка, ще трябва да платите 0.4%, минимум 10 лева, както и максимум 400 лева. ОББ Банката събира 0.3% от теглената сума като комисиона, като минимумът е 1 лев, а максимумът - 100 лева. При теглене на друг вид валута таксата е отново 0.3%, като минимумът е 2 лева, а максимумът е 200 лева. Банката има като изискване при теглене на суми над 10 000 лева, или равностойността в чужда валута, от един клиент да се прави писмена заявка минимум два дни предварително. При липса на заявка допълнително се начисляват 0.2% върху частта над 10 000 лева или равностойността в чужда валута. Райфайзенбанк Клиентите на Райфайзенбанк теглят до 2000 лева от сметките си без такси. За суми над 2000 лева се начислява 0.4% върху горницата, но минимум 5 лева и максимум 800 лева При теглене на суми над 5000 лева без предизвестие се начислява 0.4% върху горницата, надвишаваща сумата на предизвестието, минимум 15 лева и максимум 800 лева. Корпоративна Търговска Банка Клиентите на банката могат да теглят до 5000 лева без такса. При по-големи суми за теглене се изисква 2 дни предизвестие, при което таксата е 0.2% от изтеглената сума. Без предизвестие и при теглене на суми над 5000 лева таксата става 0.4%. Пощенска банка При теглене от каса банката начислява 1 лева за суми до 2000 лева. При по-големи суми се изисква заявка от един ден, като в този случай таксата е 0.35%, минимум 7 лева и максимум 500 лева. Без заявка за суми над 2000 лева таксата става 0.45%, минимум 15 лева и максимум 500 лева. Алфа Банк Тегленето до 3000 лева и 3000 валутни единици в банката е без такса. Над посочената сума се изисква известие от един работен ден, като се начислява такса от 0.4% в лева и минимум 10 лева, както и максимум 300 лева. За основните валути - евро, долар, паунд и франк, таксата е 0.5% над 3000 валутни единици, минимум 12 валутни единици, максимум 300, с предизвестие. При теглене без предизвестие таксата е 0.5% за суми над 3000 лева, минимум 12 лева и максимум 1000 лева, както и 0.6% за теглене в основните валути и минимум 15 единици и максимум 1000. Societe Generale Експресбанк Клиентите на банката могат да теглят до 3000 лева без такса. Над 3000 лева се изисква предизвестие, като таксата е 0.2% над горницата от 3000 лева, максимум 200 лева. Без предизвестие таксата става 0.5% за горницата, максимално 500 лева. Централна Кооперативна Банка При теглене на суми до 5000 лева банката таксува клиентите си с 1 лев. Над 5000 лева таксата става един лев плюс 0.2% за горницата, но максимум 200 лева.
Източник: profit.bg (25.04.2013)

Никой не поиска хлебозавода в Княжево Опитът за продажба на завода в Княжево на един от най-големите доскоро производители на хляб "Нилана" се оказа неуспешен. Земята и сградите на дъщерното му дружество "Хлебни изделия – Княжево" бяха предложени на търг от частен съдебен изпълнител заради дълг към Уникредит Булбанк. Нито една оферта обаче не беше подадена в петък при начална цена от 4.7 млн. лв. Липсата на интерес едва ли е изненада, като се има предвид, че сравнително малко активи намират купувач още при първото предлагане. При евентуален втори търг наддаването ще започне при 20% по-ниска цена за парцел от близо 14 дка заедно с производствено-административна сграда, магазин и склад. Дори и да е успешен той обаче компанията най-вероятно ще остане длъжник на банката, тъй като според източници на "Капитал Daily" тя е отпуснала кредит за 12 млн. лв. "Хлебни изделия – Княжево" е поредното дружество от групата на "Нилана", към което кредиторите предявяват претенции. Заводът не работи от 2011 г., въпреки че за предходната година отчита печалба. Срещу самата "Нилана" и другата й фирма, "Хлебни изделия – Подуяне", има заведени искове за несъстоятелност от кредитори. Те са свързани с издадената през 2008 г. от дъщерното дружество емисия облигации за 6 млн. евро, по която компанията майка е гарант. В началото на миналата година обаче "Хлебни изделия – Подуяне" забави превеждането на част от дължимите лихвите, а в средата на годината окончателно спря плащанията. В момента в предприятието има назначен временен синдик, който да се грижи за имуществото и да подготви процедурата по несъстоятелност, в случай че бъде открита. Собственици на "Нилана" са Николай Тапаров и Йордан Воденичарски, а малък дял притежава и регистрираната в Панама "Амтек груп". Миналата година те се опитаха да продадат хлебозаводите с надеждата, че производството ще бъде възстановено. Преговори се водеха с хасковския земеделски арендатор Петър Касев, но приключиха без успех. Междувременно стана ясно, че собствениците са направили неуспешен опит да продадат над половината и от самата "Нилана". Още миналото лято са подписани два договора с консултантската компания "Бул адвайс". Според тях Воденичарски продава всичките си 286 дяла за общо 100 лв. и прекратява участието си в дружеството. Тапаров пък се разделя с 96 дяла за общо 50 лв. Така на практика "Бул адвайс" става мажоритарен собственик на "Нилана". Самите сделки обаче не са били вписани в Търговския регистър, тъй като, по думите на управителя на "Бул адвайс" Вангел Кьосев някои неща е трябвало да бъдат уточнени. Когато в началото на април обаче документите за смяната на собствеността са подадени, фирмата е получила отказ за вписване. Причината за това са наложените в началото на 2013 г. запори върху дружествените дялове на двата продавача. И в този случай кредиторът е Уникредит Булбанк.
Източник: Капитал (29.04.2013)

Капитал К10": Банка ДСК е най-добрата банка за 2012 г. Банка ДСК е най-добра банка в България за 2012 г. според класация на в. "Капитал" "Капитал К10", която излезе в специално издание със съботния брой на вестника на 27 април. Класацията се изготвя за втора поредна година. Освен големия победител банките са класирани в три отделни групи с лидери Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Прокредит банк. Миналата година банковата класация беше част от проекта "Капитал 100: Най-големи компании в България". Тогава за най-добра банка на 2011 г. беше обявена Уникредит Булбанк. Класацията включва всички кредитни институции на българския пазар, като банките, които са регистрирани като клонове на чужди финансови институции, участват в отделна класация. Според нея най-добрият клон за 2012 г. е ИНГ банк. И за предходната година класацията определи като най-добър клон на чуждестранна банка в България ИНГ банк. Класацията включва три отделни категории, въз основа на които се излъчва големият победител в общото класиране. Трите групи са "Стабилност и риск", "Ефективност и рентабилност" и "Устойчивост и динамика". В първата група на първо място според критериите е Уникредит Булбанк, във втората - Банка ДСК, и в третата – Прокредит банк. В крайните резултати е отразен и размерът на банките, въпреки че големината не е водещ показател при класирането. Целта на класацията е да помага на читателите да правят информиран избор за финансова институция, без значение дали става въпрос за бизнес партньор или за личните им финанси, се посочва в изданието. Банките са класирани на база финансовите им данни, като подреждането е направено, преди да бъдат достъпни одитираните годишни отчети за всички институции. Поради това е базирано на по-ограничените данни от надзорното оповестяване в БНБ. Използван е и показател, който не е част от финансовите им отчети – кредитният рейтинг, присъден от една от трите големи международни агенции - S&P, Moody’s или Fitch. Положителното на тази оценка е, че е външна за банките и не подлежи на контрол от тяхна страна. Методологията на класацията е разработена от екипа на "Капитал" в консултация с независими експерти в бранша. Основните показатели за оценка са разделени в четири групи (виж карето): стабилност и риск, ефективност и рентабилност, устойчивост и динамика и размер. Всеки показател има тегло, което отразява неговата значимост и доколко е изкривен от практиката, например чрез еднократните ефекти или счетоводни политики на банката. Показателите, които зависят от размера на банката, нямат съществена тежест в методологията, защото целта на класацията е да оцени качеството. В нея не участва държавната Българска банка за развитие (ББР), тъй като тя по същество не се конкурира с останалите институции, които са по-скоро нейни клиенти, а провежда правителствени политики. Освен това ББР не оперира и чисто пазарно, доколкото се финансира с държавна гаранция. За клоновете важи същата методология, но тъй като те нямат обособен капитал, част от показателите (а именно ROE, капиталова адекватност, капитал към активи) не са включени и съответно използваните тегла се различават от основната класация. От класацията е изключен клонът на турската Is bank, тъй като оперира от по-малко от три години на българския пазар. Резултатите затвърждават тенденцията, че като цяло банките с чужда собственост заемат горната половина, докато контролираните от български собственици са в долната (както и за предходната година). "Капитал" посочва, че обясненията за това са основно в по-значимата тежест на показателите за стабилност в класацията. При чуждите институции тя идва по линия на подкрепа и по-консервативни бизнес практики от банките майки, докато при агресивно растящите местни групи тя е на по-заден план. Те са по-слабо капитализирани, а цената, на която привличат ресурс, е чувствително по-висока и това се отразява на класирането им. Посочва се още, че класацията няма претенции да е дефинитивна. "Всеки от използваните показатели сам по себе си има дефекти и всеки настоящ или бъдещ потребител на банкови услуги може да прецени кои са важни за него, на кои от тях да вярва повече или кои да игнорира."
Източник: Капитал (29.04.2013)

Печалбите на банките продължават да се свиват Печалбите на банките в България са се свили в началото на годината, показват данните на БНБ. Към края на първото тримесечие общият положителен финансов резултат на сектора е в размер на 167 млн. лв., което е с 4.8% по-малко в сравнение със същия период на 2012 г. Двете най-големи банки на пазара – Уникредит Булбанк и ДСК, формират общо 62% от печалбите, показват публикуваните данни. Общо осем от опериращите на пазара 30 финансови институции приключват тримесечието със загуби (виж таблицата). Фактор за свиването на печалбите е намаляването на нетния лихвен приход на банковата система – за първото тримесечие размерът му е 610.9 млн. лв. в сравнение с 665 млн. лв. година по-рано. Заради все още стабилния темп на нарастване на депозитите лихвените разходи на банките остават високи, докато продължаващият застой в кредитирането означава и слаби приходи от лихви в отчетите им. В годишния си отчет, публикуван в края на април, от БНБ също отбелязват продължаващото свиване на нетния лихвен марж в системата. "Показателят нетен лихвен марж се понижи от 4.16% за 2011 г. на 3.61% за 2012 г.", отчитат от централната банка. Това от своя страна води до засилване на стремежа на кредитните институции за повишаване на приходите от такси и комисиони. Тази динамика се забелязва и в статистическите данни, според които към края на март 2013 г. нетните постъпления на финансовите институции от такси и комисиони продължават да растат и обемът им достига 194.8 млн. лв. спрямо 178.9 млн. лв. към март 2012 г. Същевременно натрупаната обезценка от началото на годината е 233.3 млн. лв., като размерът й остава по-нисък спрямо отчетените за първото тримесечие на миналата година 245.2 млн. лв. За пореден път статистиката на централната банка показва запазване на тенденцията на стабилно увеличение на депозитната база в сектора. Към края на първото тримесечие привлечените от населението средства достигат 36.7 млрд. лв., като за последната година нарастват с 11.96%. Само за последния месец повишението е със 190 млн. лв. Депозитите на корпоративния сектор също се увеличават със сходен месечен темп – през март обемът им расте със 180.2 млн. лв. спрямо февруари. Отчетеното повишение на годишна база обаче е с по-умерени темпове – с 3.18% до 21.8 млрд. лв. През третия месец на годината тенденциите в кредитирането също остават без особени промени. Заемите за корпоративния сектор се увеличават със 157.4 млн. лв., след като през февруари отчетоха свиване. На годишна база общо отпуснатото към бизнеса финансиране расте с 5% и в края на тримесечието достига почти 38 млрд. лв. Кредитирането в сегмента на дребно обаче се свива спрямо февруари, като понижението в обемите е с 2 млн. лв. при потребителските и с 18.3 млн. лв. при жилищните ипотечни заеми. На годишна база обемът на потребителските кредити продължава да намалява – с 1.88% до 8.9 млрд. лв. При ипотечния портфейл е отчетен минимален ръст спрямо март 2012 г. – повишението е с 0.62% до 9.4 млрд. лв. Общият обем на необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) достига 9.7 млрд. лв. в края на март 2013 г. при 9.1 млрд. лв. година по-рано. За последното тримесечие обемът им се е увеличил с близо 115 млн. лв. Така, след като в края на миналата година системата отчете свиване в обема, сега той отново нараства. При публикуването на данните към края на 2012 г. от сектора коментираха, че не е изключено наблюдаваното намаление да се дължи и на еднократния ефект на "почистването" на годишните отчети на банките. Фактор за отчетения тогава спад е и засилената тенденция от страна на банките да продават портфейли с проблемни кредити на специализирани компании за управление на такива експозиции, както се посочва и в годишния отчет на БНБ. От централната банка отбелязват и отписването на необслужвани кредити като друг инструмент, който финансовите институции са използвали за преструктураране на балансите си. Отписването на смятани за несъбираеми заеми от балансите на банките, както и продажбата на портфейли от просрочия са най-вероятните причини и за отбелязания от паричната статистика на БНБ спад в обема на лошите и преструктурирани кредити през март. Очакванията на сектора и на централната банка обаче остават консервативни, като според прогнозата на БНБ от ноември влошаването на портфейлите ще се запази като тенденция и през 2013 г. Според данните на БНБ, към края на март 2013 г. делът на необслужваните заеми спрямо брутните кредити в системата (без тези за кредитни институции) достига 16.92% при 16.62% към декември 2012 г. Съотношението на нетните кредити с просрочие над 90 дни (след приспадане на направените разходи за обезценка) е 10.80%, допълват от централната банка.
Източник: Капитал (07.05.2013)

Две български банки с ръст на активите си с над 1 млрд. лв. Две от 30-те банки, опериращи в страната ни, бележат ръст на управляваните активи с повече от 1 млрд. лв. за 12 месеца - от 1 април 2012 г. до 31 март 2013 г., сочат изчисления на Profit.bg. Лидер по този показател е Корпоративна търговска банка, следвана от Алфа Банк, добавили съответно 2.07 млрд. лв. и 1.69 млрд. лв. активи за периода. В челото са още Първа Инвестиционна Банка, Уникредит Булбанк и SG Експресбанк, докато ръст от над 100 млн. лв. се наблюдава още при Централна кооперативна банка, Ти Би Ай Банк, Инвестбанк и Интернешънъл Асет Банк. 12 от 30-те банки понижиха управляваните активи за периода, като най-голям спад е отчетен при Българска банка за развитие, Райфайзенбанк, Пощенска банка (Юробанк И Еф Джи), ИНГ Банк и МКБ Юнионбанк. Към 31 март 2013 г. активите на банковата ни система са 83.4 млрд. лв., което е с 5.6 млрд. лв. повече спрямо година по-рано. Най-големите банки в страната по размер на активите си са Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа Инвестиционна Банка, ОББ и Корпоративна Търговска Банка. В топ 10 попадат още Райфайзенбанк, Пощенска банка, Алфа Банк, SG Експресбанк и ЦКБ.
Източник: profit.bg (09.05.2013)

"Сателайт БГ" приключва орбиталния си път "По принцип няма никакъв проблем, но просто няма как да стане." Такъв отговор бихте получили от служител на "Сателайт БГ", ако поискате да се абонирате за сателитната телевизия, предлагана от оператора. "Не знам кога да се обадите, но в момента нямаме наличност на техника, така че няма и включвания", довършва служителката. Липсата на "наличност" се обяснява по обичайния начин: липса на пари, заради която дружеството влиза в спиралата на фалита, казаха трима независими източници на "Капитал". 10.26 млн. лв. е загубата на "Сателайт БГ" за 2011 г. Дългът му към Уникредит Булбанк е 23 млн. лв. На силно конкурентния и нискотарифен пазар, какъвто е този на телевизионните доставки, това не е изненада. В случая със "Сателайт БГ" няма да има и особено голям пай за разпределение между останалите разпространители на телевизия. Историята обаче си заслужава да бъде разказана не само заради популярните лица и фирми в нея, но и заради това, което изходът й показва: оцеляването в този сектор е трудна задача, а да се залага на високи цени не е печеливша стратегия, дори когато говорим за премиум качество. Бившата ITV Partners, впоследствие прекръстена на Total TV, а сега "Сателайт БГ", има два кредита за общо 23 млн. евро към Уникредит Булбанк, показва справка в Търговския регистър. И двете суми бяха изтеглени в началото на 2011 г., като скоро след това се очерта и проблем с обслужването им. Затова преди около две години банката дори обяви, че предстои продажба на фирмата-длъжник (предприятието е заложено като цяло). Тази стъпка обаче тогава не бе предприета. Допреди две години основен акционер в "Сателайт БГ" беше фондът за дялово инвестиране Mid Europa. Той влезе в дружеството през 2009 г. през регистрираното в Люксембург Adria Cable (76.3%). Другите акционери бяха сръбската Serbia Broadband с 5.5% и кипърската и Maxstone Services с 18.2%. Публично обявените амбиции на фонда първоначално бяха големи. Асоциираният директор в Mid Europa Стефан Цветков, който водеше сделката, заяви, че е уверен, че придобиването на ITV Partners осигурява стабилна позиция на българския пазар на платена телевизия. Особен ръст на клиенти и приходи обаче не беше реализиран и в крайна сметка фондът се изтегли от инвестицията си в България. Източници от пазара тогава твърдяха, че след като повече от година Mid Europa е поддържал оператора с надежда за бъдещо разрастване, накрая се изнася на загуба, за да не регистрира по-голяма такава. Стойността на общата инвестиция на фонда в проекта неофициално се оценяваше на около 45 млн. евро. От края на ерата на Mid Europa в "Сателайт БГ" за стабилизирането на фирмата се грижи бившият собственик на ТВ7 и бивш председател на надзорния съвет на Общинска банка Любомир Павлов. Справка в Търговския регистър показва, че собственик на 99% от акциите на "Сателайт БГ" и негов управител е Иван Ханджиев - приближен на Павлов и член на борда на дружеството му "Деница имоти". Миналото лято в управата на оператора влезе Румен Артарски - бивш изпълнителен директор на ТВ7 в периода, когато тя бе собственост на Любомир Павлов. През есента на 2012 г. беше предприета и дълго планираната операция, която трябваше да се окаже животоспасителна за "Сателайт БГ" - договор за сътрудничество с "Мобилтел". Тогава от лидера на телеком пазара в България обявиха, че започват да предлагат услугите на тв оператора през собствената си търговска мрежа. Идеята беше първоначално тв доставките да се продават под марката на сателитния доставчик, а впоследствие - като услуга на "Мобилтел". Проектът стартира в 11 града в България без София от октомври миналата година. Уговорката беше телекомът да даде някаква първоначална сума (чийто размер така и не стана публичен), а после да плаща, от една страна, таксите за това, че "Сателайт БГ" взема сигнал от определен брой предаватели на спътника "Астра", а от друга - на самия оператор за това, че ползва платформата му. Проектът обаче изобщо не стигна до съществената си фаза - "Мобилтел" не предложи сателитната телевизия под своята марка. Причината, според източници от сектора е, че самата "Сателайт БГ" се е оказала във финансова невъзможност да изпълнява своята част от договора и чисто технически да осигури подаване на сигнал. Към момента магазините на GSM лидера вече не обслужват абонати на "Сателайт БГ". След като всички опити за спасяване на сателитния оператор досега се оказаха неуспешни, по информация от пазара клиентската му база, която преди години, преди покупката от Mid Europa, е наближавала 50 000 души, сега е свита почти десеторно. Самият Румен Артарски потвърди, че дружеството скоро ще прекрати дейност и предстои разпродажба от основния кредитор - Уникредит Булбанк. От самата банка не дадоха коментар по темата. Според източници от пазара, предстоящата продажба трудно би довела до пълно възстановяване на вземането на банката. Абонати на "Сателайт БГ" пък потвърдиха, че от известно време е започнало и орязване на част от тв каналите, предлагани от доставчика - липсват вече например програмите на FOX. Според последните отчети на дружеството, публикувани в Търговския регистър, финансовото му състояние се влошава. За 2011 г. то има 2.55 млн. лв. приходи спрямо 553 хил. лв. за предходната година. Загубата му пък се увеличава от 1.08 млн. лв. за 2010 г. до 10.26 млн. лв. за 2011 г. Така стратегията на сателитния доставчик да опита да се наложи със сравнително висока цена (38 лв. месечно) срещу много на брой HD-канали се оказа неуспешна или поне недостатъчна за оцеляване на пазар с големи играчи и сериозни дискаунтъри
Източник: Капитал (13.05.2013)

УниКредит: Икономиката на България ще расте с над 2,1% на година Според анализа на банката в периода 2013-2015 г. Брутният вътрешен продукт на България ще постига среден годишен ръст от 2,1%. В периода 2016-2020 г. ситуацията ще се подобри и икономическият ръст ще се засили, като очакванията на УниКредит са за среден годишен растеж в размер на 3,4%. ЕБВР обаче понижи прогнозата си за растеж на България до 1% през тази година и 2,5% през 2014 г. Януарската прогноза на ЕБВР беше за 1,9% ръст на БВП през 2013 г. "Въпреки кризата, потенциалът в Централна и Източна Европа е огромен. Подобряването на икономиката ще се движи от необходимостта от подобряване на регионалната инфраструктура и институционалната среда", коментира Джани Папа, директор на УниКредит за Централна и Източна Европа. От банката прогнозират, че през настоящата 2013 г. у нас ще се влеят 1,6 млрд. евро преки чужди инвестиции, което е ръст с 33% спрямо 2012 г. Тогава преките чуждестранни инвестиции достигнаха 1,2 млрд. евро. Въпреки позитивните прогнози, страната ни заема едно от последните места в Централна и Източна Европа по качество на инфраструктурата, пише в анализа. Ефективността на институциите като цяло е доста ниско оценена във всички страни от ЦИЕ. Това може да бъде и причина банката да ревизира прогнозите си, коментират запознати.(blitz.bg)
Източник: Други (13.05.2013)

България трябва да подобри условията за финансиране на дребния бизнес България и Румъния трябва да положат целенасочени усилия за осигуряване на добри условия за финансиране на малките и средните предприятия. Това коментира Джанфранко Бизани, директор "Корпоративно и инвестиционно банкиране" за Централна и Източна Европа в италианската финансова група Unicredit, в рамките на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие в Истанбул. Според анализаторите от Unicredit осигуряването на ръст на кредитирането е един от основните фактори, които ще допринесат за възстановяване на икономиките в страните от региона на ЦИЕ. Този ръст обаче не трябва да се превръща в самоцел, а да се фокусира върху подкрепа за малкия и средния бизнес, който е и един от основните стълбове на икономиката. По думите на Бизани в момента малките и средните компании се нуждаят повече от всякога от подкрепата на финансовите институции, тъй като банковото кредитиране е основен източник на средства за дейността им. "Кредитирането не бива да е самоцелно. Подкрепа трябва да получат качествените проекти, тези, които могат да реализират резултати и печалба и да са устойчиви", посочва от своя страна Дорис Рицбергер-Грунвалд, директор "Международни изследвания" на австрийската централна банка. За целта обаче е важно наличието на доверие между партньорите в този процес – предприятия и банки, уточнява тя. По данни на австрийската финансова група Raiffeisen за миналата година общият ръст на кредитите в региона на ЦИЕ е с 14.8% спрямо равнищата от 2011 г. на фона на свиването на реалния ръст на кредитирането в еврозоната. "Поредната година на експанзия доведе до това общият ръст на кредитите в ЦИЕ за периода 2010 – 2012 г. да достигне 21.8%", посочват анализаторите от Raiffeisen Bank International и Raiffeisen Zentrobank. Във връзка с очакваното обръщане на икономическия цикъл през 2013 г. от Raiffeisen Research посочват, че има потенциал за растеж на кредитирането през втората половина на годината. Конкретно за България от групата отбелязват, че на местния пазар продължава да доминира ниското търсене на заеми. Характерно е и запазването на консервативните кредитни политики, които обаче в съчетание със стабилния ръст при депозитите са допринесли за нарастването на общата ликвидност в банковата система. "В допълнение на това секторът запази високата си капиталова адекватност и продължава да отчита добри финансови резултати", посочват анализаторите.
Източник: Капитал (14.05.2013)

Търсенето на финансиране се увеличава Търсенето на кредити у нас се увеличава. 6 на сто от българите са заявили, че планират да вземат заем през тази година. Търсенето е било най-ниско през 2011 г. Тогава между 4% и 5% от хората са били склонни да вземат кредит през следващата година, показва анализ на УниКредит, представен по време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие в Истанбул. От данните става ясно още, че нивото на задлъжнялост в Централна и Югоизточна Европа е по-ниско, отколкото в еврозоната. Например в България задлъжнялостта на населението е била около 48% от разполагаемия годишен доход. В Румъния тя е била 39 на сто, а в Полша 53%. В страните от еврозоната обаче тя достига 90 на сто от годишния доход на населението. Междувременно от анализ на Райфайзен Банк Интернешънъл става ясно, че банките в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се представят по-добре в сравнение с тези от еврозоната. „Общият ръст на кредитите в ЦИЕ през 2012 г. е 14,8% на годишна база, измерено в евро. За периода 2010 – 2012 г. той достигна 21,8%. В еврозоната реалният ръст на кредитирането бе негативен за този период”, коментира Гунтер Дойбер, който оглавява отдела за анализи на ЦИЕ в Райфайзен Рисърч. Той припомни още, че ръстът на активите на банковия сектор в ЦИЕ сравнен с този в еврозоната през 2012 г. е бил най-високият за последното десетилетие. За тази година се очаква общите банкови активи да надхвърлят 2,5 млрд. евро. Това ще е около 20% повече от активите на Индустриална и Търговска банка на Китай, която е най-голямата банка в света за 2012 г.
Източник: Монитор (14.05.2013)

Милионери от чужбина правят влогове у нас Голяма част от депозитите със суми над 1 млн. лв. се откриват с пари, които идват от чужбина. В болшинството си това са пари на частни лица, но има и корпоративни. Този прилив на свободни капитали дори се засилва, заяви Маргарита Петрова-Кариди, изпълнителен директор на Пиреос банк на форума "Шумът на парите", който се организира от profit.bg. Според нея три са причините за феномена - високите лихви по депозитите, стабилната макрорамка и сигурността на банковата ни система. БНБ е много сериозен стожер и затова по редица изисквания системата ни надвишава европейските стандарти с 30 до 50 процента. Затова държавата трябва да използва момента да привлече още свободни капитали, каза Кариди. В същото време е притеснително, че депозитите под хиляда лева бързо се стопяват. В момента никой не търси кредити и се върнахме в 2008-2009 г., когато банкерите бяха активната страна и предлагаха пари на добрите си големи клиенти, оплакват се от бранша. Добрите проекти, които осигуряват връщане на парите, са много малко. Затова освен средства банките предлагат и решения за много от производствените проблеми на фирмите, тъй като имат повече информация и подготвени анализатори. Лихвите по кредитите ще намаляват, когато банките си осигурят евтин ресурс и започнат да предлагат нови кредитни продукти, каза Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Добрата новина е, че много малък дял от несъбираемите заеми са необезпечени и загубите на банките са сведени до минимум. Въпреки това най-големият проблем пред финансовия бранш е съдебната ни система, констатира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. Съдът е и препъникамъкът пред развитието на капиталовия пазар в България, допълни той.
Източник: Стандарт (16.05.2013)

110 млн. евро за малкия и средния бизнес Европейската инвестиционна банка отпуска общо 110 млн евро за Малките и средните предприятия. Кредитната линия се дава на УниКредит за финансиране на инвестиционни проекти. УниКредит Булбанк получава 60 млн. евро от нея, а Уникредит Лизинг – 50 млн. евро. „Договорите, които подписваме сега са продължение на успешното сътрудничество с УниКредит Булбанк и УниКредит Лизинг. Предходните 5 кредитни линии бяха на обща стойност от 200 млн. евро към банката и 80 млн. евро към лизинговото дружество,“ коментира Майкъл О'Халоран, началник на отдел „Бълагрия Румъния и Кипър“ в ЕИБ. Кредитите по настоящата линия ще бъдат отпускани за срок от 2 до 10 години, а при по-големи инфраструктурни проекти - и до 15 години. Финансираните проекти следва да бъдат реализирани за най-много три години, като за общини и публични предприятия този срок е 5 години. Заемите ще се дават с отстъпка от около 0.5 проценти пункта спрямо обичайните лихвени нива. „Предоставянето на допълнителни възможности за финансиране на малките и средни фирми при преференциални условия е изключително важно за развитието на българската икономика, “ счита Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. По думите му фирмите с добър бизнес имат нужда от кредити и вече не цената на заемите е толкова важна, защото тя в някои случаи е по-ниска отколкото преди кризата. При настоящите условия е по-важно за бизнеса да бъде осигурен достъп до средства. УниКредит Лизинг ще използва кредитната линия от 50 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия с под 250 служители. Секторите, които могат да се възползват от по-добрите условия са енергетика, опазване на околната среда, инфраструктура, бизнес развитие, индустрия, туризъм, услуги, промишленост и др. Средствата, предоставени от ЕИБ, няма да могат да се използват за придобиване на определени леки автомобили и луксозни активи, като например яхти.
Източник: Дарик радио (17.05.2013)

11 банки държат парите на държавните фирми 11 търговски банки държат парите на държавните предприятия. Това стана ясно вчера, след като министерствата обявиха официално в кои трезори се съхраняват парите на предприятията с повече от 50% държавно участие в капитала. Публикуването на тази информация стана задължително, тъй като Министерският съвет прие промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така до приключване на редакционния брой 13 (от общо 16) ведомства публикуваха задължителната справка. В нея е посочен делът на нетната експозиция към една банка на държавните фирми със средства над 3 млн. лв. в случаите, когато експозицията надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Така излиза, че банките, които посредничат за управлението на държавните пари и попадат в гореспоменатия фокус, са: Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Корпоративна търговска банка, УниКредит, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Търговска банка Д, Райфайзенбанк, ОББ, СИБАНК и Българо-американска кредитна банка. Занапред обаче максимум 25% от паричните средства на една държавна фирма ще могат да се държат на депозит в една банка. Това предвиждат новите правила за управление на компаниите с над 50% участие на държавата в капитала, които бяха приети от Министерски съвет. Така например, ако една държавна фирма има 80 млн. лева парични средства и иска да ги сложи на депозит в банки, новата регулация ще я задължи да разпредели парите в поне четири трезора. В случай, че същата държавна фирма има непогасен кредит към банка, тогава максималната допустима нетна експозиция към нея ще се изчислява на база разликата между сумата на депозита и сумата на непогасената част от кредита, която отново не трябва да надвишава 25% от общите парични средства на предприятието. Тези лимити ще се изчисляват всеки месец, като при възникнали отклонения ще се дава срок от 30 дни за изчистването им. Самият избор на банка ще се прави на база икономически най-изгодната оферта.
Източник: Стандарт (23.05.2013)

Булбанк отпуска кредит 4 млн. лв. за спортна зала в Нова Загора УниКредит Булбанк отпуска кредит от 4 млн. лв. на община Нова Загора след проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Заемът е за срок от 120 месеца и ще бъде използван за финансиране на няколко инвестиционни проекти в полза на местната общност. Кино „Младост" в града ще бъде преустроено в многофункционална спортна зала, ще бъде основно ремонтирана уличната инфраструктура и ще бъдат реконструирани зони за обществен отдих на територията на общината. "С настоящето финансиране УниКредит Булбанк потвърждава подкрепата си за община Нова Загора и развитието на инвестициите в нея, както и намерението си за дългосрочно партньорство между двете институции", каза Микеле Амадеи, директор Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране на УниКредит Булбанк и член на УС. Той потвърди ангажимента на банката към развитие на местните общности и готовността на УниКредит Булбанк да подкрепя растежа на икономиката в региона. На 16 април 2013 г. с решение на кмета на община Нова Загора УниКредит Булбанк беше класирана на първо място и е определена за изпълнител на обществената поръчка. Договорът за кредит между УниКредит Булбанк и община Нова Загора беше подписан в средата на месец май.
Източник: Money.bg (28.05.2013)

Най-добрата банка в България Банка ДСК е най-добрата банка в България за 2012 г. според годишната класация на Фондация ”Банки Инвестиции Пари”. Проучването се базира изцяло на финансовите показатели на кредитните институции и не се влияе от субективни позиции и лобистки интереси. Рейтингът за най-добра банка се базира на 12 финансови показателя, сред които възвращаемост на активите и капитала, капиталови съотношения, дял на депозитите, размер на активите, нетен лихвен марж. След ДСК, която беше на 4-то място през 2011 г., в класацията се нареждат Уникредит Булбанк и Банка Пиреос. Като най-бързо развиваща се банка за 2012 г, от ”Банки Инвестиции Пари” са определили за втора поредна година Корпоративна Търговска Банка, следвана от Първа Инвестиционна Банка и Ти Би Ай Банк. Най-печелившата банка за миналата година също е Банка ДСК, след нея се нареждат Прокредит Банк и Уникредит Булбанк. А най-добре управляваната банка за 2012 г. - тази с най-стабилна капиталова позиция и най-нисък риск е Ти Би Ай Банк, следвана от Уникредит Булбанк и Банка ДСК.
Източник: Дарик радио (31.05.2013)

“УниКредит Булбанк” разпределя над 100 млн. лева дивидент за 2012 г. “УниКредит Булбанк” ще разпредели половината от печалбата си за 2012 г. като дивидент за акционерите си, съобщиха от банката. Това означава, че при реализирана печалба от 212.5 млн. лв. за миналата година, за дивидент ще бъдат отделени 106.2 млн. лв., или по 0.37 лв. на акция. Решението за разпределението на печалбата е взето по време на провелото се Годишно общо събрание на акционерите на банката. По време на събранието акционерите са приели и одобрили и финансовите резултати на “УниКредит Булбанк” за 2012 година. Банката запазва позицията си на най-голямата банка на българския пазар по размер на активите, които към края на миналата година възлизат на 12.7 млрд. лева. Общият клиентски портфейл на “УниКредит Булбанк” към края на 2012 г. достига 9.29 млрд. лв., което е повишение с 9.5% спрямо края на 2011 г. Общата капиталова адекватност на банката е 18.8%, при 21% година по-рано. Според изискванията на БНБ, показателят трябва да е с минимално равнище от 12%.
Източник: Класа (31.05.2013)

Общото събрание на "УниКредит Булбанк" взе решение на 29 май половината от печалбата й от 212.5 млн. лв. за 2012-а да бъде разпределена като дивидент между акционерите. Това означава, че около 103 млн. лева ще бъдат преведени по сметки на "УниКредитбанк Аустрия", която притежава 96.53% от едноименната си дъщерна кредитна институция. Други близо 4 млн. лв. ще бъдат разпределени между много на брой собственици на малки пакети акции на "УниКредит Булбанк". Така за пореден път "УниКредит Булбанк" спази близо двадесетгодишната си традиция, независимо от икономическата конюнктура в страната, да раздава дивидент на своите акционери. Тъй като мениджърите на кредитната институция не са правили публични коментари на годишните резултати на банката, ще трябва да се задоволим с информацията, която може да се намери в одиторския доклад на кредитната институция. От нея се вижда, че банката запазва позициите си на най-голямата кредитна институция в България с активи от 12.7 млрд. лева. Но пък си личи, че дори и тя не е подмината от негативните ефекти на кризата. Накратко те могат да бъдат изброени така: спад в нетните приходи от лихви, увеличение на разходите за провизии, свиване на чистата печалба и намаляване на капиталовата адекватност. Ръст бележат чистите приходи от такси и комисиони, но той не може да компенсира останалите негативни ефекти, породени от лошата пазарна конюнктура през 2012-а. Важно е да се подчертае обаче, че независимо от влошените финансови резултати "УниКредит Булбанк" си остава една от най-печелевшите и висококапитализирани български кредитни институции. Общата й капиталова адекватност в края на 2012-а е 18.8% (година по-рано тя е била 21%), което е много над изискуемия от БНБ минимум от 12% и значително над регламентираните в ЕС 8 процента. Стабилността на институцията е извън всякакви съмнения, но пък в одиторския отчет за 2012-а могат да се видят някои интересни данни. Например брутният оперативен доход от банкирането на дребно - 320 млн. лв., е почти равен на този от корпоративното банкиране - 334 млн. лева. За институция, която традиционно е ориентирана към обслужването на фирми, това е изненадващ резултат. Вижда се обаче, че разходите за обслужване на гражданите - 134 млн. лв., са много по големи от тези свързани с фирмите - около 42 млн. лева. В същото време населението за пореден път доказва, че е по-коректен платец в сравнение с дружествата. Заделените от банката провизии по проблемни вземания от граждани са 30.8 млн. лв., а тези за покриването на нередовно обслужвани кредити от фирми - 124 млн. лева. Не е за пренебрегване и фактът, че в сравнение с 2011-а разходите за провизии по вземания от граждани намаляват, а тези по кредити на търговски дружества се увеличават. Което е поредното доказателство за незавидното състояние на българския бизнес. Любопитни са и данните за персонала, които са обявени в одиторския доклад на "УниКредит Булбанк". В края на 2012-а в нея са работили 3752 души - почти толкова, колкото и през 2011-а. Казано по друг начин - съкращения не е имало. Нещо повече, има увеличение, макар и малко, на разходите за заплати и други възнаграждения. През 2011-а те са били общо 81.2 млн. лв., а година по късно - 83.3 млн. лева. В тази сума не се включват разходите за социалните осигуровки. Излиза, че средното месечно възнаграждение в банката е 1851 лв., въпреки че това не е точната информация за заплатите в нея. Гладът на търсачите на пикантните новини, които се интересуват от заплатите на мениджърите, не може да бъде задоволен напълно от одиторския доклад. Там няма персонална информация за възнагражденията на всеки един от изпълнителните директори. В годишното оповестяване на "УниКредит Булбанк" за 2012-а обаче пише, че осем висши мениджъри на кредитната институция са получили фиксирано възнаграждение за общо около 3.68 млн. лв. и променливо възнаграждение за общо 3.16 млн. лева. Изплащането на променливото възнаграждение е разсрочено за пет години до 2017-а и съдържа както парични средства, така и акции на италианската "УниКредит С.п.А. Описани са и политиките, и условията, при които се изплаща променливата част от възнаграждението. Споменато е, че "служителите на банката могат да участват в План за акционерна собственост (ESOP), където предимството е, че при закупуване на обикновени акции на "УниКредит" С.п.А могат да получат и безплатни такива, като броят на безплатните акции зависи от обема на закупените книжа от всеки служител в периода на записване". Толкова по прозрачността за формирането на мениджърските и други възнаграждения в банката. За банкерите е важно, че написаното в одиторския отчет е в съответствие с разпоредбите на БНБ и европейските директиви.
Източник: Банкеръ (03.06.2013)

Трима бивши членове на ръководството на "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ) и един на Ямболска търговска банка, чийто правоприемник е "Алианц Банк България" АД, са сътрудничили на Държавна сигурност. За петима души обаче от "Алианц Банк България" не са предоставили всички документи и проверката продължава. Днес Комисията по досиетата излезе с решение за ръководствата на КТБ и "Алианц Банк България" АД. Сътрудниците сред членовете на Съвета на директорите на КТБ са Александър Пръвчев, Кирил Калинов и Людмил Гачев. Александър Пръвчев е работил като разузнавач във Второ главно управление (външна сигурност) от 1984 г. до 1986 г., когато е преназначен в управление IV (икономическо). От 1988 г. е старши разузнавач, а от август 1989 г. - старши инспектор. Член е на Съвета на директорите на КТБ от 1995 г. до 2000 г. Кирил Калинов е бил секретен сътрудник на Първо (разузнаване) и Второ главно управление от 1984 г., а в Съвета на директорите на КТБ е бил от 1994 г. до 2000 г. Обявен е и с решението на Комисията по досиетата за сътрудниците в УниКредит Булбанк, тъй като е бил в ръководството на Българска външнотърговска банка, по-късно част от "УниКредит Булбанк" АД, от 1992 г. до 1994 г. Людмил Гачев е бил агент на Шесто управление (вътрешна сигурност) от 1987 г. В съвета на директорите на КТБ е от 1994 г. до 1995 г. От "Алианц Банк България" Стояна Кръстева, член на Съвета на директорите на Ямболска търговска банка до 1997 г., е била съдържател на явочна квартира. Досега Комисията е излязла с решения за членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на още четири банки. В "УниКредит Булбанк" АД и банките, които се вливат в нея, за Държавна сигурност са работили 23 души, но са публикувани данни за едва 12, тъй като останалите са починали. За 9 не е предоставена информация. В Банка ДСК Асен Друмев, изпълнителен директор и член на Управителния съвет от 1999 до 2001 г., е бил агент от 1976 г. до 1990 г. В "Интернешънъл Асет Банк" АД (в началото на 1990 - те Първа източна международна банка) 8 души са сътрудничили на бившите тайни служби. От управителния и надзорния съвет на "Тексим Банк" АД за Държавна сигурност са работили четирима души.
Източник: Дневник (12.06.2013)

Джовани Саки и Винченцо Боча: Не може да има икономика със силни банки и слабо производство Преди дни в София беше организирана среща на малки и средни предприятия от България и Италия с подкрепата на организацията Confindustria Bulgaria, ICE - Агенция за подпомагане и интернационализация на италианските предприятия в чужбина, Уникредит Булбанк и "Дженерали България". Организацията Confindustriа Italia обединява големи, малки и средни предприятия от всички области на икономиката. В рамките на форума бяха застъпени теми като възможността за италиански инвестиции в България, бизнес климата у нас, партньорството между компании от двете държави и на предприемачите от тях. Събитието беше в рамките на проект "Италиански фестивал", който се организира през юни в София. За възможностите на малките и средните компании, проблемите пред тях и възможното им решение разговаряме с Винченцо Боча - вицепрезидент на Confindustria Italia, и Джовани Саки, директор на службата за координация на услугите за популяризиране на Италия към ICE. Какви са перспективите за развитие на предприемачеството в България, като имате предвид, че малките и средните предприятия най-много пострадаха от кризата и възстановяването им е доста трудно? Винченцо Боча: Ситуацията е доста сложна, но България има възможност да се разглежда като платформа за навлизане в региона и възможност за насърчаване на италианските компании да стъпят на чужди пазари, включително това може да са малки и средни предприятия. По тази логика реципрочни действия могат да правят и българските малки и средни компании. Пояснявам - не става въпрос за съперничество и просто отношения на хора, които се занимават с внос-износ, а отношения и логика на партньори. Кои сектори са подходящи за започване на бизнес с малко и средно предприятие според вас? Джовани Саки: От изказванията по време на българско-италианската среща чухме, че машиностроенето продължава да бъде един от секторите, предоставящи широки възможности за партньорство. Друг сектор, който беше очертан - хранително-вкусовата промишленост. Имам предвид цялата производствена верига от отглеждането до събирането на реколтата, през всички форми на обработка до крайния продукт заедно със съпътстващите машини за целия цикъл от операции. Третият сектор, който може да заинтересува малките и средните предприемачи, това са иновативните технологии. Знаем, че това е сектор, който се ползва с особеното внимание на правителствата на нашите две държави, а също така и на Европейския съюз, който има много оперативни програми за подкрепата му. Така че създаването на технологични паркове и иновационни предприятия е една добра бизнес ниша. Това беше и темата на семинара, който проведохме преди няколко дни заедно с учени от Българската академия на науките и италиански предприемачи. Така че добре дошли са всякакви нови технологии и иновации във всички сектори на производството. Кои са спасителните мерки, които малките и средните предприятия могат да предприемат, за да устоят на кризата? В.Б.: Както и преди съм отбелязвал - по-скоро те трябва не да устояват, а да реагират, да се противопоставят. Именно това вече е въпрос на икономическа култура и подход към проблема. Второто изискване е естествено те да постигнат превъзходни резултати във всички аспекти на фирменото управление - било на макрониво, било при всяко едно по-дребно решение. Третата спасителна мярка е да се разглежда целият свят като един глобален пазар, защото данните показват ръст именно на този, световния пазар. Бихте ли направили сравнение между малки и средни предприятия в България и Италия? По какво си приличат и по какво се различават? Дж. С.: Структурата на италианското и на българското предприемачество е много сходна - над 90% от предприятията в Италия имат по-малко от 100 души наета работна ръка. Същото е и в България - това е нещото, по което си приличаме. По време на престоя ми тук, продължил две години и половина, научих, че както при нас, така и при вас колегите предприемачи като цяло имат една много висока култура на уважение към труда. Нещо, в което явно са възпитани и което е част от националната ни култура. Това е голям плюс при правенето на бизнес. Както посочи и вицепрезидентът Боча - светът трябва да се разглежда като глобален пазар и фирмите да реагират на предизвикателството на този пазар. Това е нещото, което трябва да имат и италианските, и българските предприятия - усещането и разбирането за тази глобална реалност. През последните години банките отделят много ресурс за финансиране на малки и средни предприятия. В същото време се оплакват, че нямат достатъчно добри проекти, които да финансират, а на предприятията им липсва ресурс за инвестиции. Откъде идва това разминаване, къде е проблемът? В.Б.: Истината е някъде по средата. Предприятията трябва да се научат не само да произвеждат една качествена завършена продукция. Трябва да се научат да водят градивен диалог с финансовите институции, да представят устойчиви и прозрачни проекти. От друга страна, банките трябва да се научат да оценяват не само количествено, но и качествено направените проекти. Това е единственият възможен път, защото не съществува икономическа система, състояща се от силни банки и слабо производство. Така че в интерес е и на банките, и на предприятията, и на европейската икономика да се укрепят малките и средните фирми и отношенията им с банките. Как може да стане това – да се отдели специално внимание и да се осъществява стъпка по стъпка политика на растеж. Как държавата може да помогне на малките и средните предприятия? В.Б: Държавата трябва последователно да приема европейските директиви. Европа вече успя да проумее каква е ролята на малките и средните предприятия като гарант на социално единение и растеж. Трябва отново да вдъхнем индустриалната душа на Европа, да посветим специално внимание на реалния сектор, като при това се въведат облекчения и да се инвестира голям капитал именно в него. Така ще можем да съградим една Европа на знанието. Тоест да не сме само вносители, а и производители? Да, вносители, но и производители. Другият важен – макар и малки, да растем и да ставаме по-големи. Това става само с обединение на усилията и динамично развитие на избраните от Европа методи. Какъв е делът на малките и средните предприятия в икономиката на Италия? Дж.С.: Те дават работа на 80.3% от заетите в Италия, като само тези в категорията микро- и малки фирми осигуряват 68% от работните места в страната. Това показват данните на Евростат. Колко голямо е влиянието на МСП при вземането на важни решения в различни области – например при храни, земеделие, технологии? Дж. С.: В Италия има една подробност – в нашата икономика са застъпени много сектори – по-познати в чужбина са металообработващата промишленост, модата, машиностроенето. Но също така сме страна лидер и в редица други отрасли. Предизвикателството пред Италия е към крайния продукт да се добавят и услугите – например обслужване след продажбата. Така че ние сигнализираме на италианското правителство, че всички сме изправени пред предизвикателството да се повиши конкурентоспособността, включително и по този начин, със следсервизно обслужване. Като политика в индустрията ние гледаме не предпочитание към сектори и фирми и липса на приоритети, а положението й като цяло. Целта ни е общата политика в областта на икономическото развитие да помогне за откриване и развитие на пунктовете, предлагащи възможност за най-голямо развитие.
Източник: Капитал (18.06.2013)

Бургаският бизнес продължава да залага на туризма Малкият бизнес в бургаския регион продължава да залага на туризма и най-често търси заеми, с които да обезпечи безпроблемното протичане на сезона. Основен фокус са търговията, транспортта и свързаните със съвременното хотелиерство услуги. Това показват наблюдения на УниКредит Булбанк, представени от Паскуале Джамбои, директор Банкиране на дребно и член на УС на УниКредит Булбанк, който беше в града за откриването на обновения филиал на банката. Важна част от новия филиал е и зоната за самообслужване, където 24 часа, седем дни в седмицата клиентите могат да извършват най-често използваните услуги на банката. УниКредит Булбанк инвестира във възстановяването на филиала, тъй като той се намира във важна историческа сграда в самия център на Бургас и е значима част от визията и историята на града. От завършването на сградата през 1930 г. част от нея се е ползвала за банкови офиси. В определени периоди зданието е било и художествена галерия. Сега сградата е възстановена и с оригиналните цветове на фасадата от 30-те години на миналия век. Филиалът беше открит в края на миналата седмица със стилен коктейл за клиенти и партньори. Акцент на събитието беше ексклузивно шоу за гостите на банката на световноизвестния коафьор Саверио Палма, който демонстрира своя талант първо пред клиентите на УниКредит Булбанк. „Добра новина за целия регион е, че един от най-важните сектори - този на малките предприятия, е активен. Нашите наблюдения на база отпуснатите заеми в този сектор са за 10% ръст на кредитирането в последната година, въпреки трудностите и несигурността в икономическата, а и политическа ситуация в страната", каза Джамбои. По думите му фирмите най-често се възползват от кредити за оборотно финансиране и инвестиционни кредити. По данни към края на април общият размер на отпуснатите кредити за малък бизнес от УниКредит Булбанк е 73 млн. лв. Това представлява около една четвърт от целия кредитен портфейл на банката в региона в размер на 301.7 млн. лева. Най-търсеният банков продукт от домакинствата е ипотечният заем. В голяма степен ръстът на тези кредити обаче се движи и от чужденците, които си купуват имоти в морския град, с финансиране от банката. „За нас това е и регионът с най-голям брой кредити на чужди граждани и това са руските граждани", посочи Джамбои. Повишение от около 10% отчита УниКредит Булбанк и при депозитите в бургаския регион до общ размер от около 307 млн. лв. към края на април тази година. Според г-н Джамбои този ръст е доказателство за доверието на клиентите към банката като техен партньор. Цифрите сочат, че към момента повишението при депозитите на малки фирми (в размер на 18% годишно) е двойно по-голямо спрямо постигнатия ръст при домакинствата. Бургаските семейства държат на влог в УниКредит Булбанк общо 258 млн. лв., като по-пестеливи се оказват мъжете - техни са 55% от всички депозити. Съвсем логично най-много средства в банка заделят хората между 45 и 65 годишна възраст - в регион Бургас 45% от всички депозити са именно на хора над средната възраст и все още активно работещи. Делът на спестяванията на хората между 30 и 44 години и тези над 65 години е съответно 18 и 19%. На най-голям интерес се радват депозитите в евро, следвани от тези в лева и долари.
Източник: Money.bg (18.06.2013)

Pioneer очаква ръст на взаимните фондове в България Потенциалът на пазара на взаимни фондове в България все още не е използван напълно. Една от причините за това е нивото на лихвите по депозити, което е съизмеримо с доходността на различните фондове. Поради това и инвестиционната активност не е стимулирана. Това каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникрит Булбанк, по време на семинар "Капиталови пазари и инвестиции" по повод 10-годишнината на Pioneer Investment, част от групата на италианската UniCredit в България. Той обясни, че при една добре функционираща икономика ще се наблюдава конвергенция на лихвените равнища в България и останалите страни и тогава ще се наблюдава изместване на активите от депозити като форма на спестяване към инвестиции на финансови пазари. По думите на Явор Ачев, мениджър на Pioneer за България, прогнозите на компанията са за спад на лихвите по депозитите и изравняването им с тези в Европейския съюз, като към 2015 г. се очаква да бъдат около 3% средно. Лихвите по депозити в България се увеличиха до двуцифрени нива по време на депозитната война в периода 2009-2010 г., като след това започна бавен и постепенен спад. Оттогава и обемът на спестяванията на домакинствата расте с двуцифрен темп годишно. Според Ачев големият ръст на депозитите означава и голям ръст на активите на взаимните фондове при едно преразпределение на спестяванията. По думите му за следващите 10 години може да се очаква двуцифрен ръст на финансовите пазари. Така, ако 7% от спестяванията на населението се прехвърлят във фондове и Pioneer запази пазарния си дял от около 20%, това означава, че в следващите десет години активите на дружеството ще се удвоят до 252 млн. евро, коментира Ачев. Роман Поспишил, главен изпълнителен директор на Pioneer Asset Menagement (Чехия), който отговаря за целия регион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), също прогнозира ръст на активите във взаимни фондове в следващите години, като основа за това ще бъде именно спадът на лихвите по депозитите, които "вече няма да са сравними с доходността от финансови активи". Според него такава тенденция в региона, за който отговаря, вече се наблюдава – лекият спад на лихвите по депозити раздвижва пазара на акции в ЦИЕ. Към началото на март тази година различни фондове на Pioneer имат реализирана доходност над средногодишната инфлация за последните 10 години в България, която е 5.28%. Това са фондът облигации на развиващи се пазари с доходност от 10.05%, "Американски високодоходен" с 8.23% и "Стратегически приход" с 6.83%.
Източник: Капитал (28.06.2013)

Фирменото кредитиране движи банковия бизнес във Варненския регион Финансирането на фирми и предприемачи движи кредитирането във Варненския регион. Домакинствата са предпазливи и консервативни в тегленето на нови заеми. Това каза Крум Алексиев, регионален директор "Банкиране на дребно" на Уникредит Булбанк за регион Варна, който включва Варна, Търговище, Силистра, Шумен, Добрич. Най-активни в търсенето на финансиране в последните две години са земеделските производители, най-вече зърнопроизводители и търговци на зърно, поради спецификите на региона, посочи Йорданка Панова, регионален директор "Корпоративно банкиране" на Уникредит Булбанк за регион Варна. Тя добави, че се забелязва развитие на металообработващия отрасъл в региона, като това са основно експортно ориентирани компании. Фирмите търсят финансиране най-вече за повишаване на технологичното си оборудване, за да подобрят конкурентоспособността си, каза още Панова. Дори и в корпоративното кредитиране обаче ръст отчитат само заемите за оборотни средства. "В региона не отчитаме повишаване на инвестиционните кредити, защото липсват качествени инвестиционни проекти", посочи Алексиев. По думите му в последната една година не са осъществявани големи инвестиции от компаниите там. Според Йорданка Панова инвестициите, които фирмите правят, са свързани най-вече с различните оперативни програми на Европейския съюз. Кредитирането във Варненския регион отбелязва минимално повишение на годишна база от близо 1% до 417.3 млн. лв. Бизнесът в региона обаче се е активизирал и общият кредитен портфейл на корпоративните клиенти на банката се повишава с 15% на годишна база към края на май 2013 г. Спестяванията на фирмите растат с 12%. Малкият бизнес в региона също постепенно увеличава интереса си към банково финансиране и общият кредитен портфейл на МСП отчита ръст от 5% до близо 93 млн. лв. От оборотно финансиране са се възползвали 18% от малките и средните фирми, а други 5% са взели заеми с инвестиционна цел.
Източник: Капитал (01.07.2013)

Лек ръст на банковите активи Активите на банковата система към края на май тази година възлизат на близо 82,9 млрд. лв. Това показват изнесените днес данни на Българска народа банка (БНБ), която публикува статистика за банковата система и групите банки към края на петия месец на 2013 г. Промяната в рамките на един месец е малка. Към края на април 2013 г. активите на банковата система бяха в размер на 82,5 млрд. лв. Към 31 май депозитите на граждани и домакиства в банките у нас са 36,79 млрд. лв., показват още данните на БНБ. Припомняме, че според предварителните данни размерът на депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД) е 35,3 млрд. лв. Същевременно общата сума на привлечените средства на кредитните институции в страната е 71,1 млрд. лв към края на петия месец на тази година. Данните на БНБ подредиха и най-големите банки по размер на активите към края на май. Групирането не съдържа в себе си елементи на рейтинг и не следва да се интерпретира като оценка на финансовото им състояние, обясняват от централната ни банка. Мястото на банките в групите зависи от размера на активите им и се променя в края на всеки отчетен период. Активите на 5-те най-големи кредитни институции у нас към края на петия месец на годината възлизат на 41,2 млрд. лв, показва справка на Econ.bg на данните на БНБ. Размерът им се увеличава с около 500 млн. лв., като към края на април активите на топ 5 на най-големите банки у нас бяха в размер на 40,7 млрд. лв. Ето кои са 5-те най-големи български банки към края на месец май: 1. УниКредит Булбанк; 2. Банка ДСК; 3. Първа инвестиционна банка (ПИБ); 4. Обединена българска банка (ОББ); 5. Корпоративна търговска банка (КТБ). Нареждането, което може да видите тук, не се променя спрямо април тази година.
Източник: econ.bg (01.07.2013)

Ипотечни лихви без потенциал за понижение Лихвите по жилищни кредити не падат под нивата, на които се установиха преди около половин година. Това се случва, въпреки че банките периодично обявяват "нови" промоционални оферти за ипотеки. Освен това кредитирането в този сегмент се свива вече девет месеца (с едно изключение през декември 2012 г.). Това показва преглед на предложенията на най-големите и активни на пазара банки, данните от лихвената статистика на БНБ и данните за кредитирането на централната банка. Предлагането на жилищни кредити в момента е на нива от 6.2-6.7% годишна лихва. Такива са обаче те поне от около половин година, дори и повече. Така, въпреки че банките обявяват "нови" промоционални оферти, лихвите по ипотеките на практика са в застой. Според коментари на банкери на този етап лихвите по жилищните кредити са изчерпали потенциала си за намаление, като са достигнали дъното си и тази година ще се задържат на наблюдаваните вече нива. Оферти за ипотеки на тези нива имат Банка ДСК (6.7% променлива годишна лихва), ПИБ (6.5% за първите три години от срока на кредита), Райфайзенбанк (6.15% за първата година на кредита), ОББ (6.2% променлива лихва за левове и евро), Societe Generale Експресбанк (6.5% за кредити в евро), СИБанк (между 5.85 и 6.10% за първите три години), МКБ Юнионбанк (6.6% плаващ лихвен процент), Алфа банк (от 6.4% фиксирана лихва според периода на фиксиране), Креди агрикол (преди Емпорики банк, от 5.85% фиксирана лихва според периода на фиксиране). Две банки имат оферти, чиито нива са под пет процента - Уникредит Булбанк (4.5% за първата година фиксирана и 6.5% плаваща за останалия период) и Пощенска банка (4.6% за първата година на кредита и 6.6% за останалия период). Обичайно офертите са съпроводени и с отстъпки и намаления в таксите и комисионите - за кандидатстване, за управление на кредита, за усвояване, за предсрочно погасяване. Задържането на лихвите около достигнатото вече ниво е видимо и от данните на централната банка, които показват много малки корекции на месечна база. На годишна база (спрямо същия период на предходната година) понижението е по-видимо, но темповете са бавни и постепенни. В края на май (за юни данните ще бъдат публикувани в края на този месец - бел. ред.) ефективната годишна лихва за левови ипотеки средно за пазара е била 6.84%, като спрямо април намалението е с 0.03 процентни пункта, а на годишна - с 0.59 пр.п. Подобна е ситуацията и при лихвите по ипотеки в евро - 7.20% средно за пазара с месечно намаление 0.15 пр.п. и годишно 0.34 пр.п. Данните показват и че левовите ипотеки остават трайно по-евтини от тези в евро. Лихвените нива на жилищните кредити за тази година се определят като удовлетворителни, като обичайно се посочва, че сега са по-ниски от тези преди кризата. Въпреки това обаче ниски остават и обемите на кредитиране. Още от есента на миналата година се наблюдава свиване на месечна база на жилищните кредити. През май обемът им продължава да спада - с 0.12% до 8.856 млрд. лв. На годишна база все още успяват да задържат някакъв ръст, като той обаче е малко над нулата - 0.3%. Една от причините за ниското кредитиране е това, че домакинствата остават все още предпазливи и консервативни в тегленето на нови заеми заради общата макроикономическа несигурност и безработица.
Източник: Капитал (02.07.2013)

Пет банки се конкурираха коя да отпусне търговски кредит на Община Велико Търново от 2,4 млн. лв. В началото на февруари т.г. Великотърновският общински съвет даде съгласието си Общината да обяви обществена поръчка и да изтегли заема. Парите са за разплащане по проектите, които се изпълняват по оперативните програми, преди да дойдат парите от управляващия орган. Условията, поставени пред банките, бяха кредитът да бъде обезпечен със собствени приходи от общинския бюджет, а максималната лихва до 7 на сто, формирана от основния лихвен процент плюс надбавка. Друго условие беше търговският заем да е без такси и комисионни за банката при обслужването на дълга. “УниКредит Булбанк” спечели обществената поръчка с предложение за лихва по кредита от ОЛБ, определен от БНБ, и надбавка от 2,69 %. Вчера ОбС даде съгласието си кметът Даниел Панов да сключи договор с банката. Кредитът ще е в рамките на тази бюджетна година.
Източник: Янтра - Велико Търново (02.07.2013)

UniCredit Булбанк стана банка на годината „UniCredit Булбанк” стана „Банка на годината” в XXI-вото издание на едноименнната класация, организирано от Асоциация „Банка на годината”. Три награди спечели миналогодишният носител на отличието, Първа инвестиционна банка (ПИБ). Тя получи наградата „Банка на клиента”, освен това беше определена и като най-добра в обслужването, на база на проучването „Приз на Тайния клиент”. ПИБ беше наградена и с приза за „Пазарен дял”. Банката на клиента се определя чрез гласуване онлайн. Наградата на „тайния клиент” се връчва на база изследване, проведено в близо 500 банкови клона в София и в страната. Банка ДСК взе наградата „Банков бранд на годината”, СИБАНК спечели приз за ефективност, а Корпоративна търговска банка получи наградата „Динамика на развитието”. За чуждестранен банков клон на годината беше посочен клонът на „Ситибанк” в София.
Източник: Дарик радио (03.07.2013)

Компаниите за бързи кредити разширяват мрежите си за продажба Компаниите, отпускащи т.нар. бързи кредити, разширяват все по-активно дистрибуторските си мрежи и точките на продажби. Обичайно това е в партньорство с разпознаваема и утвърдена марка на пазара, която има и широка магазинна мрежа. Така компаниите в сектора на малките потребителски заеми "заместват" необходимостта от инвестиции в изграждането на собствена клонова мрежа, което не е никак евтино и бързо начинание. Освен това профилът и специализацията им – позициониране в сегмента на малки като суми необезпечени кредити, не предполагат наличие на клонове и офиси, като банковите например. Поредният пример в това отношение е новото партньорство между небанковата финансова компания за потребителско кредитиране "Кеш кредит" и мобилния оператор Globul. В обозначени магазини на Globul и Germanos ще се отпускат микрозаеми на "Кеш кредит" на абонатите на мобилния оператор в размер от 100 до 1000 лв., съобщиха от компанията. За кандидатстване е необходима само лична карта. Според съобщението не се плащат такси за кандидатстване и първоначална вноска. Срокът за одобрение е шест минути (чрез скоринг система), а "Кеш кредит" дава отговор чрез sms на посочен телефон. Средствата за одобрен кредит се получават в брой на касата на магазина, в който е подадено искането, или в срок от три работни дни във всеки от обозначените магазини. Плащането на месечни вноски става с плащането на месечните сметки за телефон към Globul на каса в магазин на оператора или на Germanos. Има възможност за плащане и по електронен път през портала MyGlobul, по банков път, на каса на EasyPay или в офисите на "Кеш кредит". Предсрочно може да се погасяват кредити на касите на EasyPay или в офисите на самата компания, като се посочва, че няма такса за предсрочно погасяване. През 2011 г. "Кеш кредит" започна такова партньорство и с "М-тел" - малки заеми до 1000 лв. Компанията има и 33 собствени обекта, в които отпуска заеми. "Микрокредитирането е динамично развиващ се сегмент на българския пазар, като компаниите, които са регистрирани към БНБ, са над 200. Въпреки това се отличават само няколко национално опериращи такива. Партньорството между мобилен оператор и микрокредитираща институция е уникален за света бизнес модел", коментираха от "Кеш кредит" пред Капитал Daily. Компанията смята, че бъдещето на микрокредитирането е в премахването изцяло на агентски структури като посредник на такава услуга, защото клиентите все повече се притесняват от навлизане в личното им пространство, както и от подвеждане с непълна и неясна информация. Клиентите се ориентират към услуги, които са както бързи, така и изключително достъпни, посочиха още оттам. Други компании в този сектор, които ползват партньорски мрежи като канал за продажби, са например "Вива кредит", а от неотдавна и "Изи кредит". Първата е сравнително нова небанкова финансова компания на пазара, като работи в партньорство с веригата супермаркети "Фантастико", Handy, "Скай сити", EasyPay. Компанията има изградена и собствена мрежа от обекти (т.нар. офиси за пари Viva Shop) в страната. През пролетта на тази година "Изи кредит" сключи споразумение за стратегическо партньорство с "Български пощи" за отпускане на кредити от компанията. Така в 238 пощенски станции в 130 населени места се предлагат заеми за суми до 3000 лв. Основният модел на кредитиране на "Изи кредит" е отпускане на заеми в дома, като с партньорството с "Български пощи" дружеството разширява каналите си за продажба. Утвърдени начини на финансиране си остават и стоковите потребителски кредити, при които водещи са по-големи компании, част от международни групи като Unicredit consumer financing, "БНП Париба Лични финанси", "Ти Би Ай кредит", които отпускат и парични потребителски заеми. Секторът на т.нар. бързи заеми, които се отпускат от небанкови финансови компании, в България се развива доста динамично в последните няколко години независимо от кризата. Появяват се нови компании, като според регистъра на БНБ, в който се вписват получилите разрешение за дейност, общият им брой за цялата страна към 1 юли 2013 г. е 251. Само преди месец стана ясно, че на пазара навлиза още един играч - Provident Financial, България. Дружеството е собственост на британската компания за потребителско кредитиране International Personal Finance (IPF), която през пролетта на тази година обяви, че подновява интереса си от 2011 г. към българския пазар в този сегмент. В средата на миналия месец Provident Financial е била регистрирана вече в Търговския регистър. Предстои регистрация и в БНБ като небанкова финансова компания. Инвестицията е на зелено. Сегментът, в който е ориентирана приоритетно IPF във Великобритания, е отпускането на малки и краткосрочни необезпечени кредити за потребление, като бизнес моделът представлява отпускане и събиране на заемите на място в домовете на клиентите, какъвто е и начинът на работа на "Изи кредит" в България. Този модел се очаква да бъде приложен и на местния пазар.
Източник: Капитал (05.07.2013)

Руската компания "Мечел" съобщи във вторник, че е приключена сделката за продажбата на 100% от акциите на ТEЦ "Русе", пише 3e-news В съответствие със споразумението за продажба , подписано през декември 2012 г. 100% от акциите на ТЕЦ "Русе" стават собственост на енергийната компания "Топлофикация Плевен" (собственост на Христо Ковачки). Сумата на сделката е 29 млн.евро на базата на стойността на акционерния капитал. Предвижда се да бъде погасено задължението на ТЕЦ "Русе" пред компанията "Мечел-Карбон" за доставяните по-рано въглища в размер на 18,8 млн.долара. Финансови консултанти на "Мечел" в рамките на сделката са били ВТБ Капитал и Уникредит Булбанк, а юридически консултант – компанията CMS. През 2102 г. ТЕЦ "Руси" е произвела 364 ГВтч електроенергия и 235 гигакалрия топлоенергия, а печалбата е била в размер от 56,8 млн.лв. при отрицателен показател EBITDA в размер от 3,1 млн.лв. Както отбелязва старши вицепрезидентът на "Мечел" , отговарящ зе финансиовата дейност Станислав Площенко "продажбата на ТЕЦ "Русе" е втората сделка по продажба на стратегическите активи на групата през тази година. Благодарение на финансовите средства от тази сделка мениджмънта на групата ще може да се концентрира върху приоритетните направления в бизнеса на групата: затвърждаване на лидерството при производство на въглища за металургията, увеличаване на пазарния дял на компанията при продукцията от стомана. Споразумението за продажбата на ТЕЦ "Русе" е подписано в рамките на одобреното по-рано от съвета на директорите програма за реструктуриране на активите на групата. Средствата от продажбата ще бъдат използвани за заплащане и на задължения.
Източник: Класа (11.07.2013)

Шеста банка ще отпуска нисколихвени кредити Шеста банка ще отпуска нисколихвени кредити за малки и средни предприятия. Райфайзенбанк (България) се присъедини към втората програма на инициативата JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Банката подписа споразумение с фонда, според което тя ще отпуска кредити на малкия и средния бизнес за поне 20 млн. евро. Половината от тях - 10 млн. евро, са собствен ресурс, а другата половина са осигурени от фонда. "Райфайзен" ще отпуска заемите с повече от 50% намаление на лихвите в сравнение с нивата по стандартните й кредити за малките и средните фирми. Освен това програмата има изискване към банките, които финансират по нея, да отпускат кредитите и при по-ниски от обичайно изискваните обезпечения, както и с намалени такси. Средствата ще се отпускат както за инвестиционни цели, така и за оборотни средства и за револвиращи кредити и овърдрафти. Според Евелина Милтенова, изпълнителен директор на Райфайзенбанк, кредитната институция отпуска месечно между 40 млн. и 50 млн. лв. финансиране за малки и средни предприятия. По думите й има търсене на кредити от дребния и средния бизнес, въпросът е кои от проектите са наистина платежоспособни. Тя посочи, че банката вече одобрява проекти, които могат да получат финансиране по тази програма. Ресурсът, с който "Райфайзен" влиза в програмата, на този етап е 20 млн. евро, като според реализацията му може да бъде увеличен. След подписването на това споразумение бюджетът на втората част на JEREMIE става общо 330 млн. евро за кредити с ниски лихви. ЕИФ осигурява 165 млн. евро, а шестте банки, включили се до момента (Прокредитбанк, ПИБ, Уникредит Булбанк, Алианц банк, Societe Generale Експресбанк и "Райфайзен") имат ангажимента да удвоят този ресурс, тоест да осигурят още 165 млн. евро. Всяка от банките се договаря и взима различен обем ресурс, който удвоява. Нивата на лихвите, на които се отпускат заемите за микро-, малки и средни предприятия по схемата, са между 3% и 7%. Границите са широки, тъй като целта е да не се лишат от достъп до ресурс най-рисковите клиенти за банките - стартиращи фирми, микропредприятия, такива без обезпечения. По данни на ЕИФ от началото на 2013 г. (тогава стартира схемата) са предоставени над 114 млн. лв. (57 млн. евро) кредити на над 450 малки и средни предприятия. Средното ниво на лихвата, при която се отпускат до момента, е 4%. През есента на 2011 г. започна да действа първата програма на JEREMIE - гаранционната схема, по която банките партньори (ОББ, Прокредитбанк, Райфайзенбанк, Уникредит Булбанк, СИБанк) трябва да отпускат кредити с преференциални условия на малки и средни фирми за 300 млн. евро, или пет пъти повече от бюджета по гаранционната схема, който е 60 млн. евро. За изминалите 12 месеца по тази програма са усвоени 66% от заложения бюджет. Отпуснати са над 3200 кредита с по-малко обезпечение за общо 390 млн. лв. или 200 млн. евро, включително и на стартиращи бизнеси. Към края на май тази година нарастването на заемите за корпоративния сектор (общо големи компании и малки и средни фирми) спрямо май 2012 г. е с 1.1 млрд. лв. по данни на БНБ. През есента на миналата година условията за финансиране по гаранционната схема бяха предоговорени между банките и ЕИФ. В резултат на това в нея бяха включени освен инвестиционните кредити и оборотни заеми, револвиращи кредитни линии и овърдрафт. Причините бяха ниското търсене на инвестиционни кредити в условията на макроикономическа нестабилност и влошаващата се икономическа среда, което е характерно за цяла Европа.
Източник: Капитал (12.07.2013)

Лихвите са по-ниски отпреди кризата Нивата на лихвите по кредитите са под тези от 2007-2008 г., преди финансовата криза, каза Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България. "Без инвестиции е възможен икономически растеж от порядъка на 1,5-2%, но само в добри години. Това позволява капиталът, който е наличен в България. Той не е много. Добрите години предполагат устойчива среда, предсказуема за бизнеса. През последните няколко години не е такъв случаят", каза банкерът. По думите му, малките и средни предприятия в България трябва да се подпомагат, тъй като те са много важни за страната, но същевременно са най-крехката част от родната икономика.
Източник: Стандарт (15.07.2013)

УниКредит Булбанк отпуска кредит от 2.4 млн. лв. на Велико Търново УниКредит Булбанк отпуска кредит от 2.4 млн. лв. на община Велико Търново след проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Заемът е със срок до юни 2014 г. и ще бъде използван за финансиране на разходи по вече одобрени проекти - "Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на територията на Община Велико Търново" по ОПОС 2007- 2013 и "Реконструкция и обновяване на здравната инфраструктура на комплексен онкологичен център - град Велико Търново" по ОПРР 2007 - 2013. Общо 5 банки са подали оферти за участие в процедурата. С решение на кмета на община Велико Търново от 12 юни 2013 г. УниКредит Булбанк беше класирана на първо място и определена за изпълнител на обществена поръчка. Договорът за кредит беше подписан на 11 юли 2013 г. „Заемът на община Велико Търново е поредният за последната една година, който банката отпуска на Велико Търново чрез фонд „Флаг" за финансиране на проекти от ключово значение за местните общности. За нас е много важно да даваме своя принос в подкрепа на инвестиции за проекти, които подпомагат инфраструктурното развитие", коментира Микеле Амадеи, директор Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране в УниКредит Булбанк.
Източник: Money.bg (18.07.2013)

Онбаши е новият зам. министър на МОСВ Дин Онбаши е назначен на длъжността зам.-министър на околната среда и водите със заповед на министър-председателя Пламен Орешарски. Това съобщиха от правителствената информационна служба. От октомври 2005г. до настоящия момент Онбаши е бил експерт бизнес и заможни клиенти в Уникредит Булбанк АД, клон Шумен. Преди това е бил мениджър за гр. Шумен на „Некском" АД. Висшето си образование получава във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий", специалност „Право". Завършил е и „Международни икономически отношения" в Икономическия университет във Варна. Владее турски, английски и руски език.
Източник: Money.bg (26.07.2013)

Нов дом, стара цена След четири години лоши новини пазарът на имоти излъчи плахи положителни сигнали. Спадът на цените вече се забавя до 2-3% годишно, а броят на сделките нараства за второ поредно тримесечие тази година. При това не само заради покупките на земеделска земя. Статистиката на Агенцията по вписванията за полугодието показва активен пазар на имоти и в големите градове, което говори за връщане на купувачите в жилищния сегмент. В подобна посока са и анализите на специализираните агенции, които отбелязват стабилизиране на цените и нарастваща активност при хората, които до момента са отлагали покупки. Доколко обаче ръстът на сделките ще бъде последван от такъв и при цените? Отговорът на този въпрос, поне за момента, е отрицателен. Причината – високата безработица, слабият ръст на доходите и ниската кредитна активност. Фактори, които не дават основание да се очаква скорошно възстановяване на имотния пазар. С малко нагоре След като кризата, продължителният спад на цените и свитото кредитиране прогониха купувачите от жилищния пазар, сега те плахо се завръщат. Отбелязват го агенциите за имоти, които повече от година отчитат незначителни колебания в цени след спада с над 40% спрямо 2008 г. А това е в основата на нарастващия интерес за покупки сред хора, които през последните години са изчаквали с това решение. Логично беше тази тенденция да доведе и до повече сделки. И това, изглежда, се случи през първата половина на иначе бурната откъм политически събития 2013 г. Данните на Агенцията по вписванията за периода показват 99 890 продажби на имоти в страната, което е 11.3% ръст в сравнение с първите шест месеца на предходната година. Агенцията не дава информация за сделките по видове имоти. По тази причина е трудно да се определи каква част от покупките са в традиционно силния през последните години сегмент на земеделската земя и каква – в тези на жилищата и другите видове имоти. Косвен белег са данните за продажбите в София и големите градове, където се предполага по-значителен дял на жилищата. Там през последните месеци има и ръст на вписванията (виж графиката). Данните на агенциите за имоти също са в тази посока. "Нашата статистика също показва ръст на сделките в София и големите градове, още повече, че и цените на имотите вече се колебаят около едни и същи стойности", коментира директорът на "Адрес недвижими имоти" Георги Павлов. Според него през последната година пазарът е стабилен и това е причина много хора да пристъпят към дълго отлаганото решение за покупка. "След четири години изчакване купувачите се активизират", коментира и Младен Митов, анализатор в "Явлена". Ако преди те все още се колебаеха заради спада на цените, от миналата година се забелязва връщането им на пазара, подплътено с приемливи оферти, смята той. Изводите от докладите за полугодието на агенции като "Форос" и "Бългериан пропертис" също са в посока стабилизиране на цените и съживяване на пазара на имоти. От "Форос" цитират и по-подробна извадка на Агенцията по вписванията за периода февруари 2009 – февруари 2013 г., според която 65.5% от сделките са били със земеделска земя. Останалите са за части от сгради (26.6%) и цели сгради (7.3%). От агенцията насочват и към друга взаимовръзка: продавачите на земеделска земя често насочват получените средства към придобиване на друг вид собственост, като най-често това са жилищни имоти. Тоест оживлението на единия пазар в някаква степен прелива и на другия. По наблюдения на брокерите по-изявена е тази тенденция в големи градове, заобиколени от силни земеделски райони. Примерът е Варна, където активни купувачи са и големи земеделски производители от Североизточна България. След знаците на начално оживление на пазара въпросът сега е дали то има потенциал да прерастне в трайна положителна тенденция. Още повече, че през първата половина на 2011 г. вече бяхме свидетели на осезаем ръст на сделките. Той обаче затихна бързо на фона на рецесията, която обхвана европейската икономика само няколко месеца по-късно. Сега извън видимия ръст на сделките няма знаци за икономическо пробуждане. Агенциите за имоти не отбелязват и осезаема промяна в профила на купувачите спрямо последните 1-2 години. Водещи остават сделките в ниския ценови клас – за София и Варна – до 50 000 - 60 000 евро, докато в Бургас и Пловдив границата е по-скоро около 40 000 евро. Влагат се предимно собствени средства, а делът на кредитите е нисък – ползват се едва при 30% от покупките. Отделно от това агенциите по места отчитат и не толкова жив пазар, колкото изглежда от статистиката. Управителят на бургаския клон на "Явлена" Стефка Томова например смята, че ръстът на сделките с имоти в града за шестмесечието (11%) се дължи основно на руските купувачи. През последната година много от тях се пренасочиха от курортите към градските имоти по Южното Черноморие, като този интерес включва и самия Бургас. "Като цяло пазарът е стабилен, но благодарение на тези покупки. Руското присъствие компенсира факта, че местните хора купуват по-малко", обобщи тя. Като други по-активни напоследък купувачи Стефка Томова посочи българите в чужбина, които влагат в недвижими имоти, за да защитят спестяванията си. Въпреки че Пловдив е бил сред най-силните пазари на имоти за шестмесечието с 23% ръст на сделките, местни агенции не отчитат особено оживление. Според управителя на "Виел" Владимир Лафчиев през последните години продажбите на имоти в града се колебаят около едни и същи нива – и като цени, и като сделки. "Купува се предимно в ниския сегмент – между 25 000 и 40 000 евро, като по-активни напоследък са по-младите хора до 35 години", отбеляза той. Неговите очаквания са за трайно възстановяване на пазара на имоти едва след като се съживи и този на ипотечни кредити. Статистиката за града сега показва, че при 3406 покупки през второто тримесечие тази година са учредени само 449 договорни ипотеки. Сходна е картината и в останалите по-големи градове, като единствено в София броят на ипотеките надхвърля 15 - 20% от този на продажбите, но също остава нисък. Според брокерите това говори за продължаваща несигурност на купувачите в доходите и в работните им места и като цяло е спирачка пред възстановяването на имотния пазар. Младен Митов от "Явлена" допълва като щрих и практиката от последната година за допълващо финансиране по имотни сделки да се използват потребителски, а не ипотечни заеми. Причини са по-краткият срок на изплащане и липсата на ипотека върху имота. Според него обаче това също е знак за продължаващо притеснение сред хората да поемат дългосрочни задължения. Всяко по-трайно покачване на сделките с имоти, поне на теория, води след себе си и ръст на цените. Това е причината все пак някои мениджъри на агенции за имоти да не изключват такъв вариант, ако тенденцията към повече продажби се запази. Според Георги Павлов от "Адрес" тенденцията към повече сделки е стабилна, макар и през последния месец да има лек отлив от пазара заради изборите и политическите вълнения. "Дори в тази ситуация обаче покупките са с 10% над миналата година", посочи той. Според него цените не могат да стоят на едно място и не е изключено до края на годината спадът в големите градове да се обърне в лек ръст. Той обаче ще е в рамките на 1 до 3%. Преобладаващото мнение обаче е в друга посока. Макар че също очаква тенденцията за повече сделки с имоти да продължи, Младен Митов от "Явлена" е категоричен, че в близък план тя няма да доведе до покачване на цените, а по-скоро лекият спад ще продължи. На сходно мнение е икономистът от Industry Watch Красен Йотов. Според него имотният пазар е близо до дъното и това привлича повече купувачи. Все още обаче е рано да се очаква оттласкване от него. "Икономическият ръст е символичен, кредитният пазар е слаб, а нарастващият политически риск може да увеличи цената на привлечения от чужбина финансов ресурс, което води и до по-високи лихви по кредитите", изброи икономистът. Според него в подобна обстановка няма откъде да дойде импулс за поскъпване на имотите. Подобен е и анализът на главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. Според него цените на имотите ще продължат да падат с темпове, близки до наблюдаваните през последните две години. "Причините са свързани най-вече със случващото се на пазара на труда. Заетостта остава на много ниски нива в сравнение с преди четири години, а ръстът на доходите продължава да се забавя дори в експортно ориентираните сектори, където икономическата активност вече е значително над нивата отпреди началото на кризата", посочи той. По думите му пазарът на жилища ще се възстанови трудно и заради бавното изчистване на лошите ипотечни кредити, а и на междуфирмената задлъжнялост в случаите, когато става въпрос за неуредени фирмени задължения, свързани с недвижимости. "Вярно е, че лихвите по ипотечните кредити намаляват и това при равни други условия би създало предпоставки за по-високи цени на жилищата", коментира Павлов. Според него обаче негативните фактори продължават да доминират общата картина и това сочи към намаление на цените в краткосрочен и средносрочен план.
Източник: Капитал (26.07.2013)

"Борика - Банксервиз" пуска парични преводи през банкомат Възможностите, които създават новите технологии, продължават да променят пазара на платежни услуги. Поредният пример са паричните преводи през банкомат. Услугата Cash M е разработена от платежния оператор "Борика – Банксервиз" и на практика представлява мигновен превод от банкомат до банкомат. Това дава възможност на потребителите да изпращат бързо средства през банкомат до произволен получател. За момента Cash M се предлага само от "Уникредит Булбанк", но от "Борика – Банксервиз" посочват, че се водят преговори и с останалите финансови институции в страната. Такава услуга се предлага за пръв път на българския пазар, като от банката отбелязват, че тя е без аналог и в цяла Югоизточна Европа. Изпращането на средства може да стане на всеки от банкоматите от мрежата на "Уникредит Булбанк", а картодъжателите трябва да знаят само мобилния номер на получателя. Самите получатели пък могат да получат средствата също на банкомат на финансовата институция, като не е задължително да са нейни клиенти. За да изтеглят парите, е достатъчно да разполагат с каквато и да било банкова карта, независимо от коя банка е издадена. Картата на практика е необходима само за активиране на банкомата, обясняват от "Борика – Банксервиз". Сумите, които могат да се изпращат, са от 10 до 400 лв., като за по-големи трансфери могат да се направят няколко превода. Таксите за ползването на услугата са фиксирани, посочват от "Уникредит Булбанк". Цената за преводи на стойност до 50 лв. е в размер на 4 лв., а за трансферите на стойност от 50 до 400 лв. се заплаща такса от 8 лв. "Цената на услугата е конкурентна с това предимство, че Cash M е достъпна през цялото денонощие", уточняват от банката. От своя страна от платежния оператор посочват, че Cash M е алтернатива както на всички бързи преводи в левове, така и на пощенските записи. "Бързахме, за да въведем услугата точно сега, в разгара на туристическия сезон, когато хората са по-активни, пътуват, изпращат децата на лагер и т.н. и им се налага да изпращат пари", обясни Юлиан Влахов, директор "Алтернативни канали" в "Уникредит Булбанк". При извършването на превод клиентът въвежда в системата сумата, която иска да изпрати, както и мобилния номер на получателя. Освен това определя и 4-цифрена парола за получаване на средствата, която след това съобщава на получателя. Отделно от това при извършването на превод системата генерира 6-цифрен код, който се изпраща чрез SMS на получателя. Изтеглянето на средствата става след представянето както на паролата, така и на този код. Така въпреки бързината услугата е двойно осигурена, уточняват от "Уникредит Булбанк".
Източник: Капитал (29.07.2013)

Пореден спад на банковите печалби Замръзналото кредитиране продължава да стопява реализираните от банките в България печалби, показват данните на БНБ към края на юни 2013 г. За първото полугодие постигнатият в системата общ финансов резултат е в размер на 317.7 млн. лв. Над две трети от общата печалба в сектора (69.2%) е формирана от двете най-големи банки на пазара – Уникредит Булбанк и ДСК. Седем от опериращите на пазара 30 финансови институции приключват полугодието със загуби. Според надзорната статистика отчетеният общ финансов резултат към края на юни е с 1.83% по-нисък спрямо първото полугодие на 2012 г. Реализираната само за второто тримесечие печалба (150.4 млн. лв.) е по-малка и в сравнение с постигнатата за периода януари - март (167.3 млн. лв.). Основната причина за топящите се печалби в сектора са намаляващите нетни лихвени приходи на финансовите институции. От една страна, фактор за това е все още стабилният депозитен ръст, който означава все още високи лихвени разходи за банките. Макар и в последните месеци статистиката да показва известно успокояване в темповете на нарастване на депозитната база, посоката остава възходяща, като за последната година обемът на привлечените от населението средства расте с 9.8% до 33.8 млрд. лв. Същевременно продължаващият траен застой в кредитирането означава и замразяване на приходите, които финансовите институции реализират от лихви. В опит да компенсират продължаващия спад на реализираните в системата нетни лихвени постъпления банките насочват усилия за повишаване на приходите от такси и комисиони, което за поредно тримесечие се забелязва и в статистическите данни. Докато нетните лихвени приходи намаляват с 5.93% на годишна база към края на юни (до 1.2 млрд. лв.), нетният доход от такси и комисиони расте с 8.14% и достига 401.8 млн. лв. Глътка въздух за банковите печалби идва и по линия на намаляващия обем на натрупаната в системата обезценка. Към края на полугодието размерът й е 499.4 млн. лв., което е със 7.9% по-малко спрямо юни 2012 г. Публикуваните от БНБ данни показват, че и през второто тримесечие се запазва тенденцията за увеличаване в размера на необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) в банковата система. Към края на полугодието обемът им достига 9.85 млрд. лв. при 9.58 млрд. лв. година по-рано. Само за последното тримесечие необслужваните заеми растат със 118.2 млн. лв., което е сходен темп на нарастване в сравнение с отчетеното за първото тримесечие. През последните тримесечия статистиката показва съществено забавяне в годишните темпове на нарастване в обема им. Влияние в тази посока обаче оказва и оформилата се в последно време по-ясна тенденция от страна на банките да продават портфейли от проблемни кредити на компании, които са специализирани в управлението на такива експозиции. Друг инструмент, който финансовите институции използват и който също дава отражение върху числата от статистиката, е отписването на необслужвани кредити, които банките смятат за несъбираеми. Според данните на БНБ към края на юни 2013 г. делът на необслужваните заеми спрямо брутните кредити в системата (без тези за кредитни институции) достига 17.09% при 16.92% към март 2013 г. Съотношението на нетните кредити с просрочие над 90 дни (след приспадане на направените разходи за обезценка) е 10.73%, допълват от централната банка.
Източник: Капитал (01.08.2013)

Нови 5 банки бяха избрани за партньори на Националния гаранционен фонд към Българска банка за развитие (ББР). След проведена открита процедура по ЗОП УниКредит Булбанк, Банка Пиреос, Алианц Банк България, Тексим банк, Ти Би Ай Банк бяха избрани като изпълнители на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Така нови 371 млн. лв. кредити за реализиране на проекти по ПРСР ще могат да бъдат отпуснати от банките-партньори към крайните бенефициенти. Гаранционната схема на ББР е предвидена да облекчи земеделските производители, които имат вече одобрени проекти по три от мерките по ПРСР - мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” и мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”. Бенефициентите ще могат да кандидатстват за отпускане на кредити от банките-партньори при облекчени условия – до 21 дни срок за одобрение на кредита, липса на такси и комисиони за разглеждане и обслужване, както и покриване на до 80% от кредитния риск. Последното е от особенно значение, тъй като дава възможност за получаване на заемите при намалени изисквания към обезпечението по тях. „Чрез разработената гаранционна схема по ПРСР успяхме да улесним достъпа на фирмите до финансов ресурс и да намалим с повече от 2 процента лихвите по кредити за одобрени проекти по включените в програмата мерки. Считам, че формата на настоящата гаранционна програма се утвърждава като успешен. Би било логично той да бъде използван за повишаване усвояването на средства и по други оперативни програми през следващия програмен период “, заяви Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР. В началото на 2013 г. беше проведена първата открита процедура по ЗОП с гаранционен лимит от 606 млн.лв. Тогава бяха избрани 8 търговски банки за изпълнители на гаранционната схема - Банка ДСК, Банка Пиреос, БАКБ, ОББ, Пощенска банка, СИБанк, Райфайзенбанк и ЦКБ. От стартирането на гаранционната схема до момента вече са одобрени гаранции по 147 кредита с обща стойност 52 млн. лв. Средният лихвен процент по тези кредити е 6.75% годишно.
Източник: profit.bg (16.08.2013)

Още 5 трезора дават пари за селата Нови пет банки бяха избрани за партньори на Националния гаранционен фонд към Българска банка за развитие (ББР). УниКредит Булбанк, Пиреос, Алианц банк България, Тексим банк и Ти Би Ай са изпълнители на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), след като спечелиха процедура по ЗОП. Така още 371 млн. лв. кредита може да отидат за селските райони. Гаранционната схема на ББР ще облекчи земеделските производители, които вече имат одобрени проекти по три от мерките по ПРСР - 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Кредитите ще се отпускат при облекчени условия - срок до 21 дни за одобрение на кредита, без такси и комисионни за разглеждане и обслужване, както и покриване на до 80% от кредитния риск. Последното е от особено значение, тъй като дава възможност за получаване на заемите при намалени изисквания към обезпечението по тях.
Източник: Стандарт (16.08.2013)

Зад прозрачната фасада Новата лъскава и все още пуста бизнес сграда със звучното има "Монтероза" се издига внушително, но и малко призрачно сред старите къщи с олюпени мазилки на централната столична улица "Будапеща". Не, тя не е от типичните паметници на жертвите на строителния бум и скоро вероятно зад стъклената фасада ще закипи борсов, застрахователен и осигурителен живот. От февруари на 2014 г. Комисията за финансов надзор (КФН) със своите около 250 служители планира да се пресели в новия си мечтан по-широк дом на няколкостотин метра от президентството и Министерския съвет. Доскоро обаче тази на пръв поглед с нищо не смущаваща информация беше добре пазена тайна. За намеренията на финансовия регулатор стана ясно от обявена в края на февруари обществена поръчка за изработване на идеен проект за вътрешно разпределение на сграда за нуждите на комисията. Там обаче бяха посочени само квадратури, но не и адрес. От пресцентъра на КФН, която е на бюджетна издръжка, в началото на март отказаха да предоставят детайли къде смята да се мести, нито при какъв наем с мотив, че това е вътрешноведомствен въпрос, който не засяга широката публика, и че изпратените от "Капитал" въпроси са тенденциозни. Тогава не публикувахме материалa, тъй като нямаше потвърждение на информацията, че е избрана именно тази сграда, макар данните за етажни площи напълно да съвпадаха с тези на "Монтероза". Сега обаче в Търговския регистър е публикуван договор за залог от 24 юни на дружеството - собственик на сградата, срещу 245 хил. евро кредит от Уникредит Булбанк, където се посочва КФН като наемател с договор от 11 февруари 2013 г. На повторно зададените от "Капитал" въпроси в началото на седмицата от регулатора отговориха чрез официално съобщение на сайта си, потвърждаващо бъдещия му адрес. Така единствената неяснота, която остава, е на какво се дължаха тези шест месеца потайност. Има поне три причини за съмнение: 1. Цената на мистериозната "Монтероза" Сградата на "Будапеща" №16, която покрива най-високия стандарт за офис площи – клас А, е построена от "Галчев инженеринг груп" и е проектирана от архитектурно студио "Панидея". Изграждането започва 2009 г., като е готова и на пазара от миналото лято. Според източници от сектора първоначално исканият базов наем е бил 10 евро/кв.м, после е паднал до 8 евро/кв.м, т.е. наемът за цялата офисна и търговска площ (без двете нива подземни паркоместа) – общо малко под 3470 кв.м, би бил 27 800 евро (54 370 лв.) на месец без ДДС. Максималната цена, която КФН бе заявила в средата на 2012 г. в обявата си за имот под наем, беше колкото плаща и за сегашната сграда - 52 920 лв., но с ДДС. Това означава, че крайната цена може и да се е вместила в бюджета, тъй като нормалните отстъпки от офертните цени на наемния пазар на офис площи са 7 -12%. От КФН уверяват, че за нея разходът не се променя и сделката е изгодна: "Новата сграда е с близо 40% повече полезна площ в сравнение с настоящата при непроменен наем, което прави сключения договор чувствително по-изгоден от гледна точка защитата на финансовия интерес на държавата, защото на практика представлява около 40% редукция на досега плащаната цена." "Капитал" не успя да се свърже с управителя на компанията собственик. КФН влезе в настоящата си сграда на ул. "Шар планина" №33 през 2006 г., след като беше изхвърлена от предишното си седалище на пл. "Света Неделя" в полза на тогавашното Министерство на бедствията и авариите. Според одитния доклад за дейността на КФН на Сметната палата към септември 2011 г. първоначалният тригодишен договор е бил за месечен наем 36 хил. евро с ДДС, което съответства на 12-13 евро/кв.м. През 2009 г. е продължен за още две години с малко завишен наем - 38.5 хил. евро, но в началото на 2010 г. тогавашният председател на КФН и понастоящем финансов министър Петър Чобанов се похвали, че е договорено понижение с 30% до 27 хил. евро. По това време избраният в последните дни на тройната коалиция състав на КФН беше притиснат от управлението на ГЕРБ чрез орязване на бюджета му. Той беше възстановен, след като съставът беше подменен и регулаторът оглавен от депутата от ГЕРБ Стоян Мавродиев. 2. Любопитно близък собственик "Монтероза" е собственост на едноименно ООД, в което инвеститори чрез свои компании са няколко български и италиански граждани. Управител е Алесандро Джеретто, който е член на борда и комуникационен секретар на базирания в Италия Asigest Holding. Той е мажоритарен собственик на един от най-големите застрахователни брокери в България – "Ай енд джи иншурънс брокерс", който е пръв по премиен приход за 2011 г. с малко над 48 млн. лв., а за 2012 г. е реализирал 50.3 млн. лв., което му отрежда второ място. Акционери в "Монтероза" с по 10% са и дружества на изпълнителния директор и основател на "Ай енд Джи" Николай Здравков, както и президентът на Asigest Holding Алесандро Грифит Броклес. Най-големият акционер с 30% - "Еф Джи Ай имобиларе", също се представлява от Здравков. Това прави "Монтероза" свързано с поднадзорно на КФН лице и то е признато като такова и в отчетите на "Ай енд Джи". Интересен е и друг инвеститор в сградата - Красимир Илиев - съосновател с Цветан Василев и Максим Димов на финансовата къща "Бромак" и впоследствие изпълнителен директор на фалиралата банка "Славяни". В отговор на въпрос на "Капитал" от КФН обясняват просто, че "Монтероза" не е поднадзорно лице в нито едно от трите управления на КФН, което, макар и факт, не оборва потенциалните конфликти на интерес. Само по себе си сключването на сделка с някой толкова близък до регулирано дружество не е незаконно и не е непременно лошо, стига КФН да е максимално прозрачна, за да разсее всякакви съмнения. Вместо това не е обявена обществена поръчка за наем, а само обява на сайта, като чак шест месеца след подписване на договора научаваме, че е имало 18 оферти и подписан договор. Според данни от Имотния регистър строежът на сградата е финансиран с ипотечен заем от Уникредит Булбанк за около 6 млн. лв., от който според отчета на "Монтероза" за 2011 г. 1 млн. лв. са станали дължими през 2012 г. В отчета за 2012 г. се вижда, че задълженията към банки намаляват и се заменят със заеми от свързани лица, чрез които се покриват и загубите от плащане на лихви, докато сградата седи необитаема - 436 хил. лв. за 2012 г. и 342 хил. лв. за 2011 г. 3. Бързата работа... Самата обществена поръчка за идеен проект за преустройство също поражда въпроси. Освен че цената 60 хил. лв. за изготвянето му и 300 хил. лв. за реализирането му изглежда необосновано висока на хора от имотния бранш, според тях практиката е това да се поема от собственика. Новото съобщение на КФН също обяснява, че сградата е вътрешно обособена за сметка на наемодателя, като вероятно новият кредит на "Монтероза" е именно с тази цел. Друга въпросителна идва от темпото, с която се действа. Обществената поръчка е с изходяща дата от КФН на 27 февруари (две седмици след договора за наем), а срокът за участие е до 7 март. След подписването на договор поръчката трябва да бъде изпълнена в рамките на три календарни дена. Въпреки това бързане към момента няма информация имало ли е оферти или победител. Скоростта може да си има и основателни причини, но винаги остава съмнението, че нещо може да е нагласено за някого. Още повече след като през миналата година Агенцията за държавна финансова инспекция констатира незаконно раздадени 440 хил. лв. бонуси и раздробяване на обществени поръчки на стойност 120 хил. лв. КФН не приема обвиненията и твърди, че няма никакви притеснения от евентуално сезиране на прокуратурата за изводите от доклада.
Източник: Капитал (19.08.2013)

Уникредит Булбанк продава централата на биомаса в Банско Уникредит Булбанк продава централата на биомаса за производство на топлоенергия в Банско, става ясно от публикувана обява на кредитора. Собственик на централата е "Бул еко енергия". Първата дата, на която ще се приемат оферти от потенциални кандидати, е 21 август (сряда). Дружеството е придобито от банката като обезпечение по кредит. От две години "Бул еко енергия" не може да изплаща заема си към банката заради спаднали продажби в кризата, каза един от акционерите в компанията, Иван Хиновски. По думите му вероятната цена, на която е обявено дружеството за продажба, е около 2.4 млн. евро. Толкова са непогасените задължения към банката, обясни той. В момента дружеството е работещо, каза още Хиновски. От банката не дадоха информация поради практиката и задължението да не коментират свои клиенти. Миналата година дружеството е приключило на загуба от 1.240 млн. лв., като тя се увеличава с 6.2% спрямо предходната. За 2011 г. загубата на "Бул еко енергия" е била 1.168 млн. лв. Общо задълженията му в края на миналата година са били 13.008 млн. лв. От тях 7.013 млн. лв. са към финансови предприятия. В графа други задължения е записано 5.342 млн. лв., като малка част от тях - 129 хил. лв., са към персонала, осигурителни и данъчни задължения. За останалата част до пет милиона не става ясно за какво точно се отнасят. Именно заради финансовите проблеми през миналата година е отказан и нов заем на дружеството за покупка на гориво за новия отоплителен сезон (2012-2013 г.). През пролетта на миналата година тополоцентралата на "Бул еко енерегия" търсеше вече активно купувачи, като причината беше именно сериозните ликвидни затруднения с изплащането на кредитите си, които дружеството изпитваше. Тогава според оценката на консултантите цената на цялото съоръжение заедно с всички прилежащи помещения и складове беше 4.5 млн. евро. Централата на биомаса в Банско е първата и една от двете в страната. Тя е построена със заем от Европейската банка за възстановяване и развити. Първият етап от проекта е завършен в края на 2006 г., а общата й инсталирана мощност е 10 мегавата. Другата такава централа - "Био пауър", се намира в Ихтиман. Миналата година "Бул еко енергия" беше пред подписване на договор с Gaz de France с подадена оферта, подписан меморандум и проектодоговор за 5.1 млн. евро, посочи Иван Хиновски. Сумата е била предназначена за покриване на задълженията на българското дружество и за инвестиции. Французите са се отдръпнали от готвената сделка поради различни причини. Една от тях е била кризата в Европа. Друга съществена причина е била законодателството в България в тази сфера. По думите на Хиновски законът е несистематизиран от гледна точка на дългосрочна устойчивост на такива проекти. Това е така, тъй като цената на тока, ако една такава централа произвежда и електроенергия, се определя всяка година, а едно такова вложение изисква поне две години инвестиционно планиране. За да произвежда една такава централа ток, й е необходимо и изграждане на когенерация. Именно с такава цел се търсеше инвеститор и се преговаряше с Gaz de France. Преференции в България се дават само за производство на електроенергия. Този факт също има своя принос към финансовото състояние на дружеството.
Източник: Капитал (20.08.2013)

Банките свиха мрежата си В синхрон с тенденцията в Европа и българските банкови клонове и служителите им намаляват в кризата. За четири години - от края на 2008 г. до края на миналата година, мрежата на най-големите и активни банки в страната се е свила с 8.24%, а работещите там са намалели с 4.41%. Това показват публично достъпни данни от годишните доклади на съответните банки за 2008 г. и 2012 г., както и подадена информация от самите институции. В проучването на "Капитал Daily" са подбрани най-големите десет банки по активи, както и тези, които развиват активно бизнеса си. Така се стига до половината от общо 24 кредитни институции в България (в страната има и 6 клона на чужди банки). Общото намаление на клоновете от 8% напълно съвпада с данните на ЕЦБ за средното свиване на мрежата на институциите в Европа за последните четири години. То е пряк резултат от спада в бизнеса и оптимизацията на разходите. В България липсват данни, но според изчисления на Deutsche Bank за Европа клоновете поглъщат около 60% от разходите, включително наем и заплати на служители. В страната има и изключения от общата тенденция - четири банки отбелязват ръст на клоновата мрежа за периода на кризата - Корпоративна търговска банка (КТБ), Societe Generale Експресбанк, Банка ДСК и Централна кооперативна банка (ЦКБ). Банките, на които броят на служителите расте, са почти същите - ПИБ, Societe Generale Експресбанк, КТБ и ЦКБ. Тенденцията за свиване на клоновата мрежа и на служителите в банките дойде малко след кризата и смени бурното, особено за някои банки, нарастване на точките им на присъствие от времето на кредитния бум. В периода 2004-2007 г. банките бързо разрастваха клоновата си мрежа както в столицата, така и в страната. Тогава мотивът беше - да се осигури основа за дългосрочен растеж. Новите икономически реалности от 2008 г. насам наложиха преосмисляне на стратегиите като цяло, но и някои "спешни" мерки за съкращаване на разходи, а именно намаление на клонове и офиси и на служители. Основен фактор беше силното свиване на кредитната дейност, което имаше и все още има за следствие намаляване на приходите на банките от основна дейност, влошаване на финансовите им резултати и съкращаване на работещите в тях. В някои случаи през 2009/10 г. цели кредитни отдели в банки се трансформираха в звена за работа и събиране на проблемни кредити. Тогава бяха и най-големите съкращения на банкови служители, макар че подобни процеси продължиха да текат и след това. Същевременно наемането на нови служители не е изключение. Има и промени в броя на служители поради изнасяне на някои дейности (охрана, техническа поддръжка, почистване) извън структурата на банките, които не са основна банкова дейност. Банкери коментират, че намалението на клоновата мрежа и на работещите в банките е логично следствие на свиването на бизнеса им в резултат на ограничената бизнес активност на фирмите и компаниите в кризата и ограниченото потребление на домакинствата. По думите им банките се възползват от ситуацията, за да обърнат вниманието си към "вътрешния си двор" и да си "подредят къщичката вътре" - тоест да се реорганизират и преструктурират с цел оптимизиране на разходите и подобряване на рентабилността. Фактор с известен принос в процеса е и все по-активното въвеждане от банките на т.нар. алтернативни форми на банкиране – онлайн и мобилно. От СИБанк посочиха, че в момента активно разработват именно тези алтернативни канали за продажба, като се очаква мобилното банкиране да започне през септември. Според проучванията на Уникредит Булбанк при развитите европейски пазари се забелязва намаление на броя на посещенията на банковите филиали с около 3% на годишна база. От дружеството обаче конкретизираха, че те все още генерират основната част от приходите на кредитните институции. "Вече не се говори за останалите директни канали като за алтернатива на филиалите, а по-скоро като една цялостна интегрирана среда, в която филиалите имат основна роля и клиентите са тези, които избират кога, къде и коя операция да извършат през даден канал или не", коментираха от банката. Наблюденията на Уникредит Булбанк са, че всекидневните, нискостойностни операции и транзакции все повече се извършват през директните канали (интернет, банкомати, мобилно банкиране), където клиентите имат пълна автономност и контрол. Когато става дума за сериозни финансови решения обаче, клиентите имат нужда от контакт с филиалите на банката. В резултат на това банките изграждат по малко, но по–добри филиали. Те са с по-малки помещения, фокусирани върху транзакциите и обикновено с удължено работно време за удобство, и сериозно подкрепени от директните канали (банкомати, зони за 24 часа самообслужване, интернет и мобилно банкиране). От Уникредит Булбанк посочиха, че следвайки този модел, статистиката показва намаление в броя филиали на банката, но реално това не е така, защото точките й на присъствие се запазват относително стабилни, като малките транзакционни филиали обикновено са отдалечени работни места, подчинени на големите филиали. От Банка ДСК коментираха, че броят на точките им на продажба не е константно число, а се мени, тъй като някои от тях се закриват, като в същото време се откриват други. Данните показват, че за 4 години броят им се е променил с една точка на продажба. Това е банката с традиционно най-голяма клонова мрежа още от времето на бившата Държавна спестовна каса. От СИБанк обясниха, че клоновата им мрежа в сегашния си вид покрива всички важни за банката точки на продажба. В процес е вътрешно преструктуриране на клонове и офиси, който е свързан с преместване на точки на продажба, без да има разрастване или закриване, като същевременно се изпълняват и конкретни изисквания на централата KBC Bank за визия и пр. Според Ян Дюмонтей, изпълнителен директор на Societe Generale Експресбанк, банката адаптира стратегията си за развитие на клоновата мрежа въз основа на много фактори. Ключов по думите му са очакванията на клиентите за качествено обслужване като добра локация и удобно работно време. Банката има планове за откриване на няколко нови офиса в столицата и региона.
Източник: Капитал (20.08.2013)

Банките стават все по-български Петте години криза промениха облика на банковия сектор в България. Но ако за изчезналото кредитиране се говори често, то има и друга ключова разлика - собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2% до 65 на сто. В същото време делът на банките с българска собственост расте, като тенденцията става постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Така за четири години и половина пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Ако към картината се прибави и сделката от миналата седмица – покупката на МКБ Юнионбанк от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери (виж графиката). В същото време концентрацията на гръцки капитали намаля със свиването на бизнеса на банките им в страната и заради политиката на централите на европейските институции за въздържане от кредитиране. Освен чрез органичен растеж на активите основно на три банки – Корпоративна търговска банка (КТБ), ПИБ и Централна кооперативна банка (ЦКБ), делът на местната собственост се увеличи и в резултат на активни придобивания в сектора. Така, от една страна, с растежа на активите си, финансирайки основно някои по-големи единични проекти или сделки на вътрешния пазар (като сделката за "Кремиковци" за 360 млн. лв., кредитирана от ПИБ), две банки с българска собственост вече са в топ 5 в сектора. Към края на юни тази година ПИБ е трета според размера на активите (6.970 млрд. лв.) след Уникредит Булбанк и Банка ДСК, а КТБ е пета (6.274 млрд. лв.). Възходът на КТБ дойде, след като банката концентрира почти всички депозити на държавни фирми при себе си. В десетте системно важни банки влиза и ЦКБ, която е девета (3.385 млрд. лв. активи). В края на 2008 г. ПИБ и КТБ са били съответно шеста и девета, а ЦКБ единайста. За сравнение - преди четири години и половина гръцките банки в топ десет (ОББ, Пощенска банка, Банка Пиреос) са държали почти една четвърт (24.9%) от активите в сектора, сега трите български банки (КТБ, ПИБ, ЦКБ) формират една пета (19.99%). След приключване на сделката за МКБ Юнионбанк делът им ще е по-голям. Другите банки с местна собственост са значително по-малки – Инвестбанк, БАКБ, International Asset Bank, Тексим банк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", собственост на която е и ЦКБ), и приносът им в растежа на дела на местните банки е почти незначителен. Българските собственици се оказаха и сред най-активните купувачи на банки в последните години. Всъщност двете по-големи сделки в сектора в годините на кризата са именно с местни инвеститори – за БАКБ, чийто мажоритарен дял беше купен от Цветелина Бориславова преди две години, и за МКБ Юнионбанк. В процеса на продажба и на двете се оказа, че голям интерес от чужди инвеститори липсва. Имената на кандидатите, които се споменаваха неофициално и при двете процедури, бяха сходни и основно с български произход – ЦКБ, ПИБ, инвестиционният фонд на бившия министър на икономиката от кабинета на Симеон Саксгобургготски Николай Василев. Това заедно с акционерните промени и в някои малки банки през периода (виж инфографиката) затвърждава похода на българските купувачи в сектора. На този етап капацитетът им в капиталово и финансово отношение за по-голяма сделка в банковия сектор обаче изглежда недостатъчен. Малкото влели се свежи пари от чужбина, както и проявяван интерес при сделки, показват смяна на посоката, от която идват инвеститорите в банковия сектор. Допреди кризата това бяха големите европейски банкови групи. Сега те са заети със собствени проблеми – преструктуриране, продажба на активи заради ангажименти срещу получена държавна помощ (случаите с Ти Би Ай банк, БАКБ, МКБ Юнионбанк – виж инфографиката). Омански пари подкрепиха капитала на Инвестбанк, инвестиционното поделение на втората по големина руска банка стана акционер в КТБ, руска банка – Инвестбанк, проявява интерес към Токуда банк. Преди две години най-голямата частна турска банка Turkiye Is Bankas? (Ишбанк) откри свой клон в България чрез германското си поделение, за да избегне искането на лиценз от БНБ (правото на т.нар. единен паспорт в ЕС). Австрийската Mеinl e в процес на отваряне на клон. Други новодошли няма, а един литовски инвеститор с украйнски произход (Регионална инвестиционна банка, клон Варна) си тръгна.
Източник: Капитал (22.08.2013)

Теглим по-малки потребителски кредити през лятото През юни и юли хората са изтеглили повече потребителски кредити, но средният размер на заема намалява. Той се е свил с около 100 лв., до 7300 лв., през лятото в сравнение със зимните и пролетните месеци на годината. Това става ясно от данни на УниКредит Булбанк за кредитирането на физически лица през летния сезон. Според анализа броят на усвоените потребителски кредити е нараснал с 6% през юни и юли в сравнение с предходните месеци. Само през миналия месец в сравнение с май са били отпуснати с 12 на сто повече потребителски заеми на домакинствата. Средният месечен обем на усвоените потребителски кредити за юни и юли се е увеличил с 4% до близо 35 млн. лв. спрямо средния обем за времето от януари до май. През юли ръстът достига дори 8 на сто.
Източник: Монитор (23.08.2013)

Provident започна да предлага бързи заеми до 2500 лв Необезпечени малки заеми от 200 до 2500 лв. ще отпуска най-новият играч на пазара на т.нар. бързи кредити в България - "Provident Financial България", собственост на най-голямата британска компания за небанково потребителско кредитиране International Personal Finance (IPF). Provident започна официално дейността си преди два дни. Първоначалната инвестиция за местния пазар е между 2 млн. и 3 мнл. паунда, каза Джерард Раян, главен изпълнителен директор на IPF. За пет години компанията планира да достигне зрелост на пазара и да има 100 000 клиенти тук, 1400 кредитни консултанти и национално покритие от 12 клона до март 2015 г. Бизнес моделът на Provident в България е такъв, какъвто е на компанията майка във Великобритания - малки кредити в дома. Поради това клоновата мрежа не е приоритет. Подобен начин на работа има още една компания на пазара тук - българската "Изи кредит", която е сред по-големите и активни компании. Заеми ще се отпускат само на хора с постоянен и сигурен доход, посочи главният оперативен директор на Provident Financial Томаш Чечановски. Подходът им е да се започва с отпускане на малки суми като заеми, а когато клиентът докаже способността си да обслужва задълженията си, да се предоставят и по-големи като размер кредити. Компанията отпуска заемите по два начина - чрез посещение в дома на кредитополучателя от техен консултант или по банков път по сметка на клиента. Съответно и погасяването става по тези два начина - по банкова сметка, ако така е отпуснат кредитът, и чрез посещение в дома на кредитен консултант. За набирането на клиенти се разчита на силна маркетингова подкрепа, чрез информация за и от интернет сайта, но не чрез посещение в дома на кредитни консултанти на компанията за осъществяване на първоначален контакт. Срокът на заемите е 27, 45 и 60 седмици. Вноските са седмични. По думите на Джерард Раян компанията не начислява наказателни лихви или други такси освен самото оскъпяване върху заетата сума. "При невъзможност за плащане се разсрочва заемът, като логиката е, че ако клиентът ни не може да погаси вноската си, очевидно няма да е в състояние да плати и увеличена с наказателна лихва за просрочие сума", коментира още Раян. Той даде за пример, че при заем от 500 лв. за срок от 27 седмици клиентът ще трябва да върне 650 лв., ако кредитът е отпуснат по банкова сметка, или 750 лв., ако това е станало чрез посещение на кредитен консултант на място в дома. "Клиентите ни обичайно са хора, които по някаква причина не биха могли да се обърнат за заем от банка или не представляват целева група за самите банки", каза още Джерард Раян. Плановете за инвестицията "на зелено" на британците в България са отпреди две години, но бяха отлагани поради неблагоприятните условия за навлизане на нови пазари в криза. Дружеството тук ще се ръководи от румънското поделение. Съвсем скоро IPF откри своя компания и в Литва, като там бизнесът ще се управлява от поделението им в Полша. Работят на пазарите в Чехия, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Мексико. IPF има 2.4 млн. клиенти, пазарната капитализация на компанията е 1.2 млрд. паунда, а печалбата й за миналата година преди данъци и такси е 95.1 млн. паунда, съотношението на капитала от първи ред е 55%. "Навлизането ни на нови пазари е съобразено със стратегията ни те да са близко до съществуващите ни пазари, каквито са България и Литва", обясни Томаш Чечановски. Първоначално дейността на "Provident Financial България" ще бъде финансирана от компанията майка във Великобитания, посочи Джерард Раян. "Освен високото ниво на собствен капитал, с което разполагаме, осигуряваме финансирането си и чрез директни кредити от банки като Citi bank, Santаnder и други, емитирахме и акции на стойност 700 млн. паунда", каза още Раян. По думите на Томаш Чечановски в България все още има неизползвана ниша и неоползотворен потенциал в сектора на бързите кредити. Към 2 септември 2013 г. в регистъра на финансовите институции, поддържан от БНБ има 257 небанкови финансови компании, но не всичките отпускат потребителски заеми. В него влизат и лизинговите компании, факторинг дружества и други фирми, занимаващи се с различна финансова дейност. Всички тези дружества са на регистрационен режим към БНБ, като не са поднадзорни на централната банка. Сред по-големите небанкови компании за бързи кредити на българския пазар са "Изи кредит", "Ти Би Ай кредит", "БНП Париба Лични финанси", Unicredit Consumer Financing. По данни на БНБ към края на полугодието обемът на отпуснатите бързи кредити възлиза на 1.99 млрд. лв., което е 2.38% ръст на годишна база. Нередовните заеми са 595 млн. лв., което е дял от 29.86% от портфейла в сектора.
Източник: Капитал (13.09.2013)

БНБ даде разрешение на Първа инвестиционна банка да придобие 100% от акциите на МКБ Юнионбанк, съобщиха вчера от Централната банка. След приключване на цялата процедура по придобиване активите на Първа инвестиционна банка ще възлизат на повече от 8.5 млрд. лв. По предварителни планове сливането на банките трябва да завърши през първото полугодие на 2014 г. Според БНБ по такъв начин ще се постигнат позитивни изменения в консолидираното финансово състояние на двете компании. За сделката бе съобщено в средата на август, когато Първа инвестиционна банка подписа споразумение с досегашния собственик на МКБ Юнионбанк - унгарската MKB Bank, за купуване на 100% от капитала на българското й дружество. MKB Bank е част от германската BayernLB.
Източник: Сега (20.09.2013)

УниКредит: Енергийният сектор се нуждае от инвестиции за 2.5 млрд. лв. Енергийният сектор в България се нуждае от инвестиции в размер на 2.5 млрд. лв., за да се намали консумацията на енергия в България с 25% до 2020 г. Това каза Андреа Казини, главен оперативен директор на УниКредит Булбанк, по време на форума „Енергетика и ефективност в България: италианското ноу-хау в услуга на растежа“, който се проведе в рамките на Пловдивския пазар. По думите му едно евро вложено в енергийната ефективност ще доведе до икономия на енергия от прибл. 4 кВтч. Според него в резултат на инвестиции и мерки в сферата на енергийната ефективност българският бизнес ще намали енергийните си разходи със 700 млн. лв. на година. По този начин енергоспестяващите технологии могат да се разглеждат като атрактивни инвестиции с период на изплащане под 5 години. УниКредит Булбанк е една от шестте финансови институции в България, които подписаха договор с Европейската банка за възстановяване и развитие по програма „Енергийна ефективност и зелена икономика“ за обслужване на кредитна линия в размер на 150 млн. евро. „Независимо от забавянето в ръста на БВП в последните месеци, малко вероятно е икономиката да изпадне отново в рецесия“, допълни Казини. Очакванията на икономическия екип на УниКредит Булбанк са за ръст на БВП от 0.5% за цялата 2013 г., който постепенно ще се ускори до 1.3% през 2014 г. Той добави още, че очакванията на икономическия екип на УниКредит Булбанк са индивидуалното потребление да има, макар и скромен, положителен принос към растежа на БВП до края на тази и през по-голямата част от следващата година. Данните за износа също са положителни, след като през второто тримесечие на тази година той отчита повишение от 20.7% в сравнение с преди пет години. Ръстът на БВП към края на юли 2013 г. обаче се забавя с 0.2% на годишна база. Тагове: енергетика, икономика, инвестиции
Източник: Дарик радио (04.10.2013)

"Близу" се отдалечи от продажба Има една вълшебна думичка за телеком операторите напоследък: телевизия. Гигантите от бизнеса с телекомуникации все по-активно настъпват на пазара на тв доставки, защото присъствието им там е в пряка връзка с друго, още по-магическо понятие: ARPU. Съкращението, което означава среден месечен приход от абонат (average revenue per user), напоследък изобщо не звучи мелодично за акционерите на телекомите - в цифрово изражение то пада, достигайки тази година нива между 10 и 12 лв. Затова и те се стремят да доставят колкото се може повече услуги на клиентите си, да ги включат в пакет и така хем да увеличат въпросния толкова централен за индустрията показател, хем да имат още една линия, по която да запазят лоялността на клиентите си към основната услуга, от която все още печелят най-много - преносът на мобилен глас. На българския пазар процесът се движи с много желание и малко резултати - присъствието на телекомите в тв доставката е повече от скромно. Там най-големи са "Булсатком" и "Близу". Затова и продажбата на "Близу" се очакваше да привлече кандидати именно от сектора на телекомуникациите. Така и стана, но според няколко независими източника на "Капитал" шансът цифровият оператор да смени собственика си сега е минимален. "Близу" беше създаден през 2009 г. в резултат на сливане между "Евроком кабел" и "Кейбълтел" и покупка на двете фирми от базирания в Швеция инвестиционен фонд EQT за 120 млн. евро. В средата на юли EQT стартира процедура за продажбата на оператора. За финансови консултанти по сделката през август бяха наети английската банка Jefferies и UniCredit, като водеща роля в случая има Jefferies. Тогава бяха изпратени и покани за участие в процедурата до широк кръг финансови и стратегически инвеститори, а специални презентации имаше пред трите български телекома: "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Въпреки че минимална цена за 99% от "Близу" не е поставена, според източници на вестника очакването е било за над осем пъти EBITDA (печалбата преди лихви, данъци, такси и амортизации). Според официалната информация в сайта на EQT, този показател за "Близу" за 2012 г. е 22 млн. евро (малко над 19 млн. евро за 2011 г., но доста под 31 млн. евро за 2009 г.). Срокът, поставен от консултантите за подаване на необвързващи оферти, изтече в средата на миналата седмица. От централата на самия фонд в Швеция не дадоха информация колко и какви оферти са постъпили. "Никога не коментираме слухове", беше отговорът от пресслужбата. Представители на мениджмънта в България не бяха открити за коментар. Според източниците въпреки първоначално проявения интерес от "Мобилтел" към сделката, въпросът е бил поставен за обсъждане в собственика Telekom Austria Group и финалното решение е било "не". Така оферта от най-големия български телеком няма. Липсва и такава от наскоро купения от Telenor "Глобул". Предложение е било внесено от БТК, потвърдиха четири независими източника. От самия телеком официално оставиха темата без коментар. Към момента източниците на вестника нямат информация за подадена оферта от финансов инвеститор. Ако обаче не се появи друг освен БТК, до сделка няма да се стигне. Причината е, че офертата на телекома (в момента притежаван основно от собственика на КТБ Цветан Василев и руската VTB), е в пъти по-ниска от очакваното от продавача - около 90 млн. евро - малко над четири пъти EBITDA. Пак според близки до сделката, предложението е било отхвърлено от EQT като неудовлетворително (макар и на етап подаване на необвързващи оферти). Така за момента не е ясно как и дали процедурата ще продължи, но по всичко личи, че едва ли тя ще стигне до продажба сега. Макар и това да е втори път, в който EQT заявява готовност да излезе от инвестицията си в България, очевидно тази решимост не е на всяка цена, предвид очакванията към офертите и факта, че последните сделки в сектора се сключват на доста по-ниско съотношение EBITDA към платена сума. "Глобул" например беше купен от Telenor за 717 млн. евро при 135.4 млн. евро печалба преди данъци, лихви, такси и амортизации за 2012 г., което прави около 5.3 пъти съотношение между двете. Офертата на БТК пък, според източниците на вестника, е била за "Близу" "чисто" от дългове. А в момента по думите на запознати със състоянието на дружеството то дължи около 86 млн. евро. Според Търговския регистър "Близу медиа енд броудбенд" е заложенo като предприятие пред Уникредит Булбанк по договор за заем от 185 млн. евро - сума, по-голяма част от която идва по линия на придобиването от EQT, за чиято цел купувачът взима синдикиран заем от около 130 млн. евро, агент по който е и Уникредит Булбанк. Отчети на "Близу" в регистъра няма. Според данните в страницата на EQT то има приходи от 57 млн. евро за 2012 г. Нетен финансов резултат не е даден. По данни на "Капитал" той е загуба, макар и по думите на мениджърите му тя да е счетоводен ефект от направените през последните години инвестиции. Общо абонатите на "Близу" (не само в България, но и в Македония, където то също оперира) са около 440 хил., а служителите му са 1680. В България по данни от сектора абонатите на телевизионната му доставка са между 370 и 380 хил., което го поставя на второ място на този пазар при над милион на основния конкурент - сателитния "Булсатком". Както "Мобилтел", така и БТК са в пъти по-назад с дялове под 5% от продажбите на телевизия, където "Глобул" пък изобщо не присъства. Очевидно обаче към момента стремежът на първите двама да навлязат в сегмента не означава да плащат големи суми за мащабни придобивки. Важно е и друго - немалки суми ще са нужни за техническа интеграция на "Близу" към мрежата на някой от телекомите (цифровият оператор е образуван от купувани във времето различни мрежи, а само билинг системите му са няколко на брой). С една дума - покачването на звучния показател ARPU явно за момента не е достатъчен стимул за големите оператори да вдигнат рязко друг такъв (CAPEX) или с други думи - да се лишат от милиони сега срещу левчета в бъдеще.
Източник: Капитал (07.10.2013)

Фабриката на „Българско сирене” в Харманли, както и превозните средства на компанията, са обявени за продан на портала на частните съдебни изпълнители. Мандрата произвежда своите продукти под търговската марка „Дея”. От обявата става ясно, че производствените мощности, разположени на площ от 13 хил. кв. метра, се продават за сумата от 4,68 млн. лева с ДДС. Отделно обявени са за продан и общо 20 превозни средства на обща стойност към 125 хил. лева. Продажбата е по искане на кредитор – Уникредит Булбанк. „Българско сирене” е създадена през 1995 година. Компанията произвежда айрян, сирене и кашкавал, както и масло, извара и други млечни продукти. Тя беше и една от първите, които получиха сертификат за износ на продукцията в страни от ЕС. Проверка от РИОСВ-Хасково в средата на миналата година показа, че компанията преработва по 30 тона сурово мляко на ден, при капацитет на предприятието от 120 тона на ден. Експертите са установили някои нарушения при управлението на водите, използвани в предприятието. Сервизна проверка на хладилните камери пък не е била правена от около година, става ясно от доклада на институцията. В момента тече огледът на производствените мощности, а на 7 ноември ще бъде ясно има ли нов собственик тази мандра.
Източник: Инвестор.БГ (08.10.2013)

Активи на хасковска мандра се продават заради дългове Млекопреработвателното предприятие "Българско сирене" в Хасково, което беше замесено преди дни в скандала с изчезналите продукти от Държавния резерв, се продава на търг заради дългове към Уникредит Булбанк. Това става ясно от обявление в регистъра на частните съдебни изпълнители, където активите на компанията са обявени за продажба с начална цена 4.7 млн. лв. с ДДС. Отделно съдебният изпълнител продава и автомобили на дружеството на стойност над 134 хил. лв. Най-скъпият от тях е лек автомобил BMW за 30 600 лв., повечето от останалите са товарни. Според обявлението на търг се пускат имотът, в който е предприятието, с площ от 13 дка, заедно със сградите върху него и оборудването, произведено между 1996 и 2008 г. За част от тях има обяснение, че са разпилени, а други не се използват. От кантората на частния съдебен изпълнител Калинка Араклиева обясниха, че не знаят дали предприятието е действащо, а при огледа и описа му не са забелязали признаци, които да показват, че то работи. Оттам коментираха, че е възможно производство все пак да има. До редакционното приключване на броя от "Българско сирене" не бяха открити за коментар, а от кантората на Араклиева добавиха, че нямат контакти на дружеството.
Източник: Капитал (09.10.2013)

Цветанка Минчева поема Банкиране на дребно в УниКредит Булбанк Цветанка Минчева е новият директор Банкиране на дребно в УниКредит Булбанк. От 2011 г. досега тя беше заместник - директор Банкиране на дребно. Заедно с това отговаряше и за развитието на алтернативните канали за банкиране в банката - интернет, мобилно банкиране и т.н. Новият директор Банкиране на дребно е известна и с това, че ръководеше пилотния проект за цялата група Банков филиал на бъдещето. Първият такъв филиал беше открит в България в началото на годината. „По голямата част от позициите, през които съм преминала в банката, са били свързани с развитие на бизнеса и внедряване на иновации. Уверена съм, че и занапред в традиционно възприемания като консервативен банков сектор, ще работим за клиентите и ще се променяме с бързината, с която се променят техните потребности", коментира Цветанка Минчева. Минчева се е изкачила стъпало по стъпало в кариерата си в рамките на една компания, започвайки в УниКредит Булбанк като стажант. Последователно Цветанка Минчева преминава през различни позиции в банката - специалист "Продажби", специалист "Отношения заможни клиенти", директор на филиал, мениджър "Масов пазар" и др. През 2001 г. тя завършва специалността "Счетоводство и контрол" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Две години по-късно завършва MBA програма по международен бизнес в MIB School of Management в град Триест, Италия. Цветанка Минчева поема поста директор „Банкиране на дребно" от Паскуале Джамбои, чийто мандат в България изтече. Той продължава кариерата си като главен оперативен директор на UniCredit S.p.A. Permanent Establishment Vienna. Интересно за Цветанка Минчева е, че преди да навлезе сериозно в банковата сфера, пет години се е занимавала с моден дизайн.
Източник: Money.bg (11.10.2013)

Булбанк е най-добра банка у нас според международното издание Global Finance. УниКредит Булбанк получи отличието "Най-добра банка в България" на официална церемония в Националния пресклуб във Вашингтон, САЩ. Проучването на Global Finance за "Най-добра банка" се прави за 20-та година в 22 държави. През януари тази година Global Finance отличи УниКредит Булбанк и с приза Най-добра банка за търговско финансиране в България за 2013 г.
Източник: Стандарт (15.10.2013)

Международното издание Global Finance връчи награда на УниКредит Булбанк за „Най-добра банка в България“. Отличените финансови институции бяха обявени на официална церемония в Националния прес клуб във Вашингтон този уикенд. Това е юбилейната 15-а годишна церемония на Global Finance, едно от най-престижните международни издания за икономика и финанси. На събитието бяха поканени топ мениджърите на банките по света, обявени за най- добри в съответната държава. Традиционно церемонията по връчване на едни от най-престижните отличия във финансовия сектор се провежда по време на Годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка. Критериите, по които се определят победителите по страни, са финансови показатели, обхват на предоставяни услуги, значими иновации, клиентско обслужване, технологични нововъведения и др. Проучването на Global Finance за „Най-добра банка“ се прави за 20-а година в 22 държави.
Източник: profit.bg (15.10.2013)

Банките свалят лихвите, но са предпазливи Въпреки, че септември се приема за начало на новия бизнес сезон след лятната почивка и очакванията за новости са именно тогава, тази година такива нямаше много. Разбира се, нови предложения от банките не липсваха. Като начало на бизнес сезона корекции имаше при почти всички видове банкови продукти. Независимо, че новостите се ограничаваха до предложения от 2-3 банки, предвид традиционната липса на видима динамика в банковия сектор, можем да отчетем, че банките все пак бяха активни в определена степен, пише в месечни анали на Moitepari.bg. В подкрепа на тенденцията при депозити, банките през септември продължиха за понижават лихвите. Това предприеха 4 от тях. В същата посока поеха и лихвите по спестовни сметки. Понижения на лихви имаше и при някои потребителски кредити, за жалост предложени от само една банка. При тези продукти банките заложиха на удължаването на промоционални условия. Така постъпиха и при жилищните кредити. Основно бяха продължавани промоции, но въпреки това имаше и новости. Те се изразяваха в подобрени условия по продуктите на три банки. Банките се въздържаха да променят лихви по срочни депозити през изминалия септември. Едва 4 бяха трезорите, които предприеха промени в тези продукти, като тенденцията на понижаване на дохода от срочен депозит се запази. Oт 01.09.2013 г. SG Експресбанк промени лихвите по част срочните си депозити. Депозит „SG Гарант“, „Рента“ и „Тактика“ се оказаха с около 0,10-0,20 п.п. По-ниски. Уникредит Булбанк промени лихвите по част от промоционалните си депозити. Това се случи на 16.09.2013 г. Промоционалните депозити „Donna”, “Рокада“ и „Под ръка“ продължиха продължиха да се предлагат с около 0,20 п.п. по-ниски лихви. Промоционалните условия по срочни депозити на Банката са валидни за депозити, открити до края на годината. На 11.09.2013 г. Пощенска банка промени лихвите на преобладаваща част от срочните депозити. Банката понижи с около 0,60-0,70 п.п. годишните лихви по „Депозит 2х3“, „Активни пари“ и „Рента“. При стандартните срочни депозити и „Авансова лихва“ понижението беше по-малко, като лихвите спаднаха с около 0,30 п.п. Piraeus bank също се оказа с нови лихви по срочните депозити от 16.09.2013 г. Трезорът понижи лихвите по депозит „Пиреус Стандарт“, „Пиреус Златен“, 18 и 24-месечните депозити. Понижението на лихвите беше в границите на 0,25 и 0,50 п.п. Тенденцията на лихвите по спестовни сметки следва тази на срочните депозити, като лихвите плавно продължиха да се понижават. Две бяха банките, които понижиха лихвите по тези продукти през месец септември. На 11.09. 2013 г. Пощенска банка с нови лихви по спестовна сметка „Активни пари“. Трезорът понижи лихвите. В лева и долари банката понижи с 0,40 п.п. лихвата за всички периоди. В евро понижението беше с 0,20 п.п. ОББ с нови лихви по спестовните сметки от 16.09.2013 г. Банката понижи лихвите по „Отворена спестовна сметка“. В лева, евро и долари понижението беше с 0,40 п.п. При потребителските кредити през септември 2 банки удължиха срока на промоционални условия и една подобри значително предлаганите лихви. Изглежда, че и през предстоящите месеци банките ще продължат да подобряват условията си по тези кредити. Пощенска банка удължи промоцията по потребителските си кредити. Според нейните условия банката събира такса за разглеждане на документи, само ако клиента бъде одобрен. Банката не събира и такса за отпускане на кредит, която е между 1.00 и 1,50% от сумата на кредита. Промоционалните условия са валидни за всички потребителски кредити за физически лица на банката и е валидна до 30.09.2013 г. ОББ удължи промоционалните лихвени условия на потребителския кредит с фиксирана лихва без поръчител и без превод на работна заплата. Според условията на офертата лихвата е 9,95%. Fibank подобри условията по потребителските си кредити в сила от 01.09.2013 г. Трезорът понижи с 0,20 п.п. лихвените проценти по кредитите си с превод на работна заплата в лева и евро. Тези пък без превод на трудово възнаграждение по сметка в банката се понижиха с 1,20 п.п. При кредит „Професионалист“ се забеляза минимално влошаване на условията. Банката повиши с 0,30 п.п. лихвите по тези кредити. Малко по-късно банката започна предлагане на нов промоционален кредит „ Отличник“. Лихвеният процент по заема е фиксиран на 6,7% за първите 12 месеца, като банката не събира такса за разглеждане на документи. Промоцията е валидна от 09.09 – 31.10.2013 г. Банките бяха относително пасивни и заложиха на удължаване на срока на валидност на настоящите им условия по ипотчени продукти. Голяма част от тях бяха валидни до края на месеца и след това бяха продължени до края на годината. Така постъпиха УниКредит Булбанк, Alpha bank по своя продукт „Перфекто” и Алианц Банк България. Размерът на промените, където ги има, варира от понижение с 0.20 п.п. до повишение с до 0.30 п.п. Societe Generale Експресбанк коригира лихвите по своите продукти по посока надолу. Кредитите със срок до 20 г. вече се предлагат на клиентите с 0.10 п.п. по-ниска лихва. Тези със срочност над 20 г. – с 0.25 п.п. по-малко. Наред с понижението лихви, банката понижи и таксата за оценка на обезпечението от 120 на 110 лв. Промоционалните условия са в сила до 01.11. БАКБ беше третата банка с понижения в лихвените нива. Те засегнаха кредитите с фиксирана лихва за определен период, който вече е 3 години, вместо 5 както беше до скоро. Лихвата в този период вече е по-ниска с 0.45 п.п. За оставащия срок лихвата е по-ниска с 0.60 п.п. Минимално беше повишена годишната такса за управление на кредита – с 10 базисни пункта. Пощенска банка макар също да беше сред удължаващите промоции по своите жилищни и ипотечни кредити, представи на пазара и нов продукт. Това беше "Спестовен жилищен кредит", който предлага иновативен начин за изплащане на новия дом. Тази възможност се предоставя, ако клиентът има спестявания или други сметки в банката. Колкото е по-голяма наличността по сметките, толкова по-ниска може да бъде лихвата по кредита. Базовата лихва по заема е 6.50% и в зависимост от средномесечният баланс по сметките на кредитополучателя тя може да бъде понижена до 5.90%. В края на месеца изтече промоцията на Банка Пиреос България без такса за разглеждане на документи за кандидатстване за кредит „Акцент” и „Собствен дом”. Таксата се възстановява в размер на 50 лв.
Източник: Дарик радио (17.10.2013)

УниКредит Булбанк е единствената българска банка в ТОП 50 на Централна Европа УниКредит Булбанк е единствената българска банка в ТОП 50 на банките в Централна Европа в ежегодната класация на най-големите компании в региона Deloitte CE Top 500. Почетен плакет за постижението беше връчен днес на главния изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян и главния оперативен директор на банката Андреа Казини от управляващия съдружник в "Делойт България" Силвия Пенева. Deloitte CE Top 500 е ежегодна класация на Deloitte на най-големите компании в региона на Централна Европа, базирана на консолидираните приходи на дружествата за съответната година. Класацията групира компаниите по индустрии и държави, като конкретно в банковия сектор показва 50-те най-големи банки в региона, подредени по общи активи за годината. Deloitte CE Top 500 2013 е седмото поредно издание на класацията и подрежда компаниите по техните показатели за 2012 г. УниКредит Булбанк е единствената българска банка, класирана сред Top 50 на банките в региона. Тя се класира на 44-то място непосредствено преди румънската УниКредит Тириак банк и след чешката CSMM (Ceskomoravska stavebni sporitelna). В класацията на топ банките най-голям дял имат полските, следвани от чешките и унгарски банки. С по една банка, освен България, са представени Словения и Естония. УниКредит Булбанк е и сред най-добре представящите се банки на водещата европейска банкова група УниКредит. С активи от 6,472.4 мил. евро тя изпреварва както румънската УниКредит Тириак банк (6,374.7 мил. евро, 45-то място), така и унгарската УниКредит банк (5,689.9 мил. евро, 48-мо място). От банките в групата по-челни позиции заемат само полската Пекао (36,923.3 мил. евро активи, 3-то място) и чешката УниКредит банк (12 680.3 мил. евро, 17-то място). Челното класиране на УниКредит Булбанк е поредното доказателство за стратегическото значение на България за УниКредит и ангажимента на групата да продължи да инвестира в страната, подкрепяйки добрите проекти на българския бизнес. В доклада, изготвян заедно с авторитетната класация Deloitte CE Top 500, Левон Хампарцумян споделя възгледите си за банковата система на страната. „Финансовата система минава през процес на трансформация. Тя се променя паралелно с бизнеса, тъй като банките са отражение на това, което се случва в реалната икономика. Банките не могат да са в по-добро състояние от техните клиенти. Банкирането е индустрия, която минава през значими промени заради кризата. Например, регулациите се засилват на глобално и европейско ниво, маржовете се стесняват - и това ще продължи. Ще бъдем принудени да продължим да свиваме разходите и оптимизираме процесите. В това отношение, онлайн банкирането и другите електронни канали стават изключително важни. Казано накратко, банкирането е индустрия, която се трансформира, за да посрещне предизвикателствата на новите икономически реалности", коментира Хампарцумян.
Източник: Money.bg (22.10.2013)

Шивашка фабрика в Пловдив, завод за бетонови елементи в с. Стряма и мелничен комплекс в с. Белозем са поредните жертви на икономическата криза в областта. Производствените бази на трите фирми са обявени за публична продан в сайта на частните съдебни изпълнители. Крайната мярка е наложена заради неизплатени задължения към различни финансови институции. Шивашката фабрика, в която влизат промишлена сграда и складова база на площ около 2000 кв.м, се намира на ул. “Арчарица”. Там са шиели дамски облекла на ишлеме за световноизвестна марка. Цената, от която ще започне публичната продан, е 1 477 800 лв. Фабриката е еднолична собственост на “Ен Ди” ЕООД - Георги Генов. Имотът е ипотекиран в полза на “Българо-Американската кредитна банка” през 2009 г. и е възбранен през 2013 г. Справка в ДАКСИ показва, че частният съдебен изпълнител Людмила Мурджанова е направила два запора върху дружествени дялове на Генов през септември 2013 г. Единият запор е в размер на 113 860,28 евро, а другият - за 832 644.84 лева. Според запорното съобщение до Агенцията по вписванията става ясно, че кредитът, който е взет от банката, е в размер на 603 424,31 евро главница. Заводът за бетонови елементи е на площ от 16,050 декара. Намира се в Индустриална зона Раковски. Търгът за него ще започне от цена 1 386 720 лева. Имотът е притежание на “Секдо ор” ЕООД с управител и собственик Димитър Димитров. Върху завода са учредени две договорни ипотеки: едната е в полза на “Уникредит Булбанк” . Размерът на обезпеченото вземане по договора за банков инвестиционен кредит е 380 000 евро. Втората ипотека е в полза на “Си финанси груп” за кредит от 100 000 евро. От ДАКСИ е видно, че “Секдоор” има и задължения към данъчните в размер на 721 119 лв. Същата информационна система издава, че Димитър Димитров е едноличен собственик на фирма “Стомпро индъстри” ЕООД, чрез “Секдоор”ЕООД, а в “Консорциум модерно строителство” притежава 33,33 % от общия капитал. На “Стомпро индъстри” ЕООД са наложени два запора, единият от които е вдигнат, а другият е в тежест на дружеството от месец. Той е в размер на 73 375.30 лева и е в полза на един от съдружниците на Димитров в “Консорциум модерно строителство” - “Анди Бг” ООД, който чрез съдия-изпълнител Стефан Горчев е запорирал дружествения дял на Димитър Димитров за 5000 лева. Мелницата в с. Белозем се продава заради борч от 390 000 лв. към банка ДСК, с длъжник “Димакс-62” ЕООД. Управител и собственик на дружеството е Александър Тодоров. Площта на целия имот е 2586 квадратни метра. Той включва двуетажна масивна сграда, в която е разположена мелницата, както и подобренията в имота. Цената, от която ще започне продажбата на имота, е в размер на 450 000 лв.
Източник: Марица (23.10.2013)

Фалираха два комплекса във Варна Два големи жилищни и туристически комплекса във Варна фалираха почти по едно и също време. Единият е напълно завършен, другият - на груб строеж. Луксозният „Оркид гардънс“ се продава от съдебен изпълнител за 40,2 млн. лв. Комплексът се намира на бул. „Осми Приморски полк“. Включва 106 апартамента, 87 офиса, 35 магазина, 233 гаража и паркоместа, СПА център. Имотите са с разрешение за ползване от 2012 г. Общата разгъната площ на обекта е 42 443 кв. м, от които жилищата са 12 000, офисите - 9600, а магазините - 7800 кв. м. Търгът е по искане на Уникредит Булбанк. През 2008 г. банката отпусна 25 млн. евро кредит за изграждане на обекта, като според инвеститора непогасени остават 18,15 млн. евро. Инвестицията в „Оркид гардънс“ се свързва с израелския бизнесмен Офер Миретцки. През 2010 г. той беше експулсиран от страната заради заплаха за националната сигурност след разработка на ДАНС. По-късно изглежда забраната е паднала, защото в края на 2011 г. МВР-София е издало на Миретцки разрешение за постоянно пребиваване, валидно до 2020 г. Предприемачът и до днес е управител на „Оркид гардънс“ и дори преди дни е внесъл искане за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Вторият фалирал комплекс се намира в местността Свети Никола на изхода на Варна в посока Златни пясъци. За продан са обявени терен от 31 дка и 146 апартамента на груб строеж. Разгънатата площ на жилищата е 27 700 кв. м, а началната цена - 28,4 млн. лв. Закъсалият инвеститор е „Вайшиа бийч България“, чийто собственик е малтийска компания с британски представител. Взискател по делото е Юробанк.
Източник: Преса (28.10.2013)

Два големи жилищни и туристически комплекса във Варна обявиха фалит. Единият е напълно завършен, а другият в груб строеж. Комплексите са обявени за продан от банките кредиторки. Луксозният комплекс "Оркид гардънс" се продава от съдебен изпълнител за 40.2 млн. лв. Той включва 106 апартамента, 87 офиса, 35 магазина, 233 гаража и СПА център. Общата разгъната площ е над 42 хил. кв. м. Търгът е по искане на Уникредит Булбанк, която е отпуснала кредит от 25 млн. евро за изграждането му. Инвестицията в комплекса се свързва с израелския гражданин Офер Миретцки, който бе изгонен от България заради заплаха на националната сигурност, но успя да се завърне в страната през 2011 г. Предприемачът и до днес е управител на дружеството. Вторият фалирал комплекс е "Вайшиа бийч" и е собственост на малтийска компания с британски представител. Той е в груб строеж с разгъната площ от 27.7 хил. кв. м. и прилежащ терен от 31 декара. Неговата начална цена е 28.4 млн. лв., а взискател е Юробанк.
Източник: Преса (28.10.2013)

Печалбата на банките в България намалява на фона на кредитната криза Четири банки формират 85% от печалбата на сектора през първата половина на тази година. Това показват данните на БНБ. Нещо повече, две от въпросните финансови институции са български. Иначе състоянието на банковата система е стабилно, но на фона на задълбочаваща се кредитна криза под влияние на неблагоприятната макроикономическа среда. Пазарните дялове на местните и дъщерните банки от ЕС нарастват съответно до 27.3% и до 64.9%. При клоновете на банки от и извън ЕС е отчетено намаление на пазарните им дялове до съответно 5.7% и до 0.7%. В края на юни банките реализират обща печалба от 318 млн. лв. или с 6 млн. лв. по-ниска в сравнение със същия период на предходната година. Най-висока печалба отчита Банка ДСК - 127.2 млн. лв. На второ място по този показател е УниКредит Булбанк с печалба от 92.7 млн. лв. Корпоративна търговска банка има нетен положителен резултат от 27.1 млн. лв. А печалбата на Първа инвестиционна банка към края на юни е 22.3 млн. лв. Основните фактори, които ограничават способността на банките в България да генерират добра доходност са намаляващите лихвени приходи, свиването на нетния доход от финансови инструменти и увеличеният размер на административните разходи. Първият от тези фактори има най-голяма тежест, като той е следствие основно от увеличението на депозитите в банковата система на фона на затегнато кредитиране. Въпреки регистрирания през второто тримесечие растеж на кредитния портфейл с 0.2%, не са налице признаци за възстановяване на кредитната активност предвид колебанията при отделните сегменти на портфейла. Делът на депозитите от граждани и домакинства в общите привлечени средства продължава да нараства, достигайки до 52.1% в края на юни. Това е за сметка главно на свиването на дела на привлечения ресурс от кредитни институции до 13.9%. В същото време относителният дял в активите на инвестициите в ценни книжа се увеличава за сметка на намаляващия дял на паричните средства. Портфейлите с ценни книжа се увеличават общо с 398 млн. лв., като най-голямо нарастване през тримесечието е регистрирано при активите на разположение за продажба. Нарастването на дълговите инструменти на местни емитенти е изцяло в резултат от увеличените инвестиции на банките в ДЦК. Кредитният риск продължава да бъде доминиращ в балансите на финансовите институции. Въпреки активното му управление, изразяващо се главно в отписване и продажба на кредити, общите класифицирани заеми през отчетното тримесечие се покачват с 43 млн. лв. През периода април – юни при класифицираните кредити в банковата система е отчетено запазване на тримесечния темп на растеж от 0.3%. В рамките на второто тримесечие експозициите с просрочие над 90 дни се увеличават със 118 млн. лв. 1.2%, при темп и размер, сходни с тези през първите три месеца на годината. Делът им в брутните кредити в края на юни е 17.1%, при 16.9% към март. Степента на провизираност на класифицираните експозиции през тримесечието се повишава. Съотношението на брутните необслужвани кредити към всички налични буфери в системата като разходи за обезценка, специфични провизии за кредитен риск и капиталов излишък се увеличава до 99.3%.
Източник: Дарик радио (30.10.2013)

Целият завод с оборудването и 38 910 кг. билки, собственост на Любомир Симеонов, се продават на публичен търг. Преди месец Симеонов застреля посред бял ден Павлинка Йовчева, шефка на банков клон в Бургас. Той убил жената, защото имал финансови затруднения и не получил кредит от банката. Заради забавените вноски по кредита банката е дала Симеонов на частен съдебен изпълнител, който разпродава цялото имущество на фирмата му „Ветоника” ЕООД. На търг се продава базата за преработка на билки, която се простира върху парцел от 16 хил. кв. м в сунгурларското село Черница. Началната цена на базата е 700 140 лева. Публичната продажба ще се проведе 4 декември тази година. Освен това частният бирник е описал и машините в завода, като най-скъпата от тях – поточна линия за рязане на билки, се продава за първоначална цена от 90 000 лева. Общата стойност на описаните движими вещи е 101 880 лв.
Източник: Монитор (31.10.2013)

ЦКБ издава облигации, за да погаси подчинен срочен дълг в капитала Централна кооперативна банка (ЦКБ) издава облигации, с които да погаси подчинен срочен дълг в капитала си, става ясно от публикувания от банката проспект на емисията. Това са 36-те млн. евро книжа, за които стана ясно миналата седмица, но официално не беше съобщено каква е целта на издаването им. В публикувания проспект се обяснява за какво точно ще се използват постъпленията от облигационния заем. Към момента в капитала от втори ред банката има подчинен срочен дълг (заемен ресурс, който се включва като капитал при определени конкретни изисквания - бел. ред.) в размер на 45 млн. лв. Планирано е той да бъде погасен именно с основна част от набраните средства заедно с дължимите към момента на погасяването му лихви. Това прави общо 46.9 млн. лв., се посочва в проспекта на ЦКБ. Банката започна публичното предлагане на емисията, като ще предложи до 36 000 подчинени, необезпечени, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, безналични облигации с номинална и емисионна стойност от 1000 евро всяка. Общата номинална и емисионна стойност на книжата е до 36 млн. евро. Годишната лихва е в размер на 4.5%, с падеж 2020 г. (7 години). Облигациите ще бъдат конвертируеми в обикновени акции на ЦКБ. Емисията ще се счита за успешна при записани и платени най-малко 23 000 облигации с обща номинална и емисионна стойност 23 млн. евро. Водещ мениджър на емисията е Уникредит Булбанк. От ЦКБ очакват приходите й от предлагането на книжата да възлязат на около 36 млн. евро, или около 70.4 млн. лв., като от тях ще се приспаднат разходи за възнаграждението на водещия мениджър. Така очакваната нетна стойност е около 35.631 млн. евро, или 69.7 млн. лв., при допускането, че ще бъдат записани всички предложени облигации. Останала част от набраните средства – около 22.8 млн. лв., ще се използват за финансиране на няколко направления в дейността на банката. Два милиона лева ще се насочат към развитието на банката в сферата на банкирането на дребно с цел разработване на "иновативни продукти и услуги", се казва още в проспекта. Друга част от средствата – 12 млн. лв., са за осигуряване на допълнителен ресурс за реализация на инвестиции в приоритетни за банката сектори. Още 8.8 млн. лв. ще отидат за капиталова подкрепа, за да увеличи кредитирането. През юни миналата година акционерите одобриха банката да поеме подчинен срочен дълг от 45 млн. лв. за срок от седем години. Лихвата по него също е 4.5% годишно, колкото е и новата емисия облигации. Последното увеличение на капитала на ЦКБ беше в края на 2011 г., когато тя издаде 30 млн. нови акции, с които набра 50 млн. лв. Тогава беше обяснено, че парите ще се използват за повече инвестиционна активност и разнообразяване на портфейла от финансови инвестиции. През миналата година банката купи 55% от АКБ ТатИнвестБанк в Татарстан, като намерението беше до края на 2012 г. делът да се увеличи до 95%. Според доклада от юни обаче той си е останал 55.9%. Банката майка има също така дъщерно дружество - Централна кооперативна банка - Скопие, и "ЦКБ асетс мениджмънт", което се занимава с управление на активи.
Източник: Капитал (06.11.2013)

Банка ДСК и УниКредит Булбанк са реализирали най-висока нетна печалба за деветмесечието, показват изчисленията на Investor.bg на база данни на Българска народна банка (БНБ). Положителният финансов резултат след данъци на двете банки за периода от началото на годината до 30 септември 2013 г. е съответно 166 млн. лв. и 149 млн. лв. Положителният финансов резултат на Банка ДСК за деветмесечието обаче намалява с близо 19,97 млн. лв. Нетната печалба на УниКредит Булбанк пък се свива с 5,47 млн. лв. Третата банка по печалба за деветмесечието - КТБ, отчита ръст на нетната си печалба спрямо януари-септември 2012 г. с около 7,8 млн. лв. Печалбата на 30-те опериращи финансови институции в България като цяло се понижава. За деветмесечието на 2013 г. българските банки са спечелили общо 466,5 млн. лв., докато за същия период на 2012 г. нетната печалба на банковия сектор е била 504,1 млн. лв. В абсолютно изражение това се равнява на спад от 37,6 млн. лв., или 7,5%. Най-силно впечатление правят резултатите на Алфа Банка-България. За януари-септември 2013 г. банката е прибавила 13,26 млн. лв. към печалбата си спрямо същия период на 2012 г. Вече писахме, че КТБ е банката с най-голям ръст на активите от началото на годината до 30 септември на годишна база сред водещите финансови институции в България. От топ пет на банките у нас само Обединена българска банка (ОББ) отчита загуба от 588 хил. лв. за периода спрямо печалбата от 1,64 млн. лв. за януари-септември 2012 г. Първа инвестиционна банка (ПИБ) прибавя 2,9 млн. лв. към печалбата си. Първа по спад на нетната печалба за деветмесечието на годишна база е Сосиете Женерал Експресбанк – с 25 млн. лв. Втора е Банка ДСК - със спад от 20 млн. лв., а трета - Райфайзенбанк България – с понижение от 19,3 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (06.11.2013)

Стрес тестове за банките всяка година Банките, опериращи на българския пазар, ще бъдат подлагани на стрес тестове от Българската народна банка поне веднъж годишно. Паралелно с това БНБ ще трябва да съставя веднъж годишно план за надзорни проверки на всички банки в страната, включително и за техните клонове и дъщерни дружества. Това предвижда проект за промяна на Закона за кредитните институции, който е публикуван на сайта на Министерството на финансите. Банките ще трябва да изпращат до БНБ планове за преструктуриране при евентуални проблеми, които Централната банка ще трябва да утвърждава. Наред с това се отпускат юздите на банките. Действащото в момента изискване за капиталова адекватност от минимум 12% ще бъде премахнато, тъй като страната ни ще трябва да приеме прага за капиталова адекватност, валиден за всички страни от ЕС - минимум 8%.
Източник: Стандарт (06.11.2013)

PayPal пуска плащане онлайн без банкова карта в България Най-голямата онлайн система за плащания в света PayPal пуска нова иновативна услуга за българския пазар - плащане онлайн без банкова карта, съобщиха от компанията. Това ще става, като се прехвърлят средства от банкова карта към акаунта на клиента в PayPal. Захранването е безплатно, като се прави преди съответната покупка. Поради това се смята и за по-безрисково. Освен че няма такса за захранването, няма и такса за плащане за потребителя. Не се изисква и никаква финансова информация, когато се извършва покупката. Според компанията повече от 4 милиона потребители в България ще могат да прехвърлят пари от банковата си сметка към акаунта си в PayPal. Банките, които предлагат опция за използването й, са Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, Банка ДСК, Алфа банк, Прокредит банк, ОББ. Услугата е една от ключовите в Централна и Източна Европа за компанията, посочват оттам. По този начин може да се пазарува по целия свят, без да е необходимо потребителят да има банкова карта. Услугата се пуска в сътрудничество със словашката компания Trust Pay. Проучванията на потребителското поведение доказват, че потребителите купуват по-малко с този метод за разплащане в сравнение с използването на кредитна карта, което подобрява контрола на разходите, тъй като правят по-малко импулсивни покупки, посочват от PayPal. В средата на тази година стана ясно, че PayPal работи по създаване на услуга за междупланетни парични трансфери - PayPal Galactic. Това е инициатива, която цели да адресира проблемите, свързани със създаване на система за разплащане в Космоса. Около нея са обединени не само PayPal, но и институтът SETI, както и представители на Space Tourism Society. За 2012 г. PayPal е отчела 128 млн. активни потребители и 145 млрд. долара общ паричен обем, генериран от тези потребители. Компанията предоставя възможност на потребители и търговци да извършват/получават онлайн плащания в интернет, за което взима процент от всяка транзакция. Приходите й от такси за миналата година възлизат на 5.6 млрд. долара, което е с 26% повече от 2011 г. и представлява 40% от общите финансови постъпления на компанията майка eBay.com. За първото тримесечие на 2013 г. PayPal отчита нови 5 млн. активни акаунта в своята система, 1.5 млрд. долара приходи (20% повече от същия период на 2012 г.) и приблизително 7.6 млн. транзакции за всеки отделен ден от отчетния период. Неотдавна друга иновативна компания за електронни транзакции - Square, обяви, че пуска услугата Square Cash. Тя позволява изпращането на неголеми суми директно чрез електронната поща. За целта подателят и получателят трябва да имат само дебитни карти, като няма нужда от допълнителни регистрации, времето на операцията е няколко секунди. Потребителите не трябва да създават специални акаунти, да свалят мобилни приложения или да помнят номера на банкови сметки. За момента услугата е безплатна както за изпращача, така и за получателя. Подателят само изпраща мейл до получателя с копие до cash@square.com, като попълва и изпращаната сума. След като изпрати мейла, клиентът получава отговор, който го приканва да въведе номер на дебитна карта. Получателят на парите също получава подобно съобщение, искащо номера на неговата карта. След като това бъде направено, преводът на сумата е финализиран. Получаването на парите отнема от 1 до 2 работни дни. При всяка следваща транзакция процесът се автоматизира и получателят не трябва да въвежда повторно номера на своята карта.
Източник: Капитал (07.11.2013)

Райфайзенбанк е най-големият дарител за 2013 година Най-щедър дарител за 2013 година е Райфайзенбанк България. Финансовата институция дарява 5,7% от печалбата си преди данъчно облагане от пет години насам, стана ясно при връчването на годишните награди на Българския дарителски форум, които се организират за осми пореден път. За втора година призовете връчи президентът Росен Плевнелиев, който подчерта снощи, че наградите опровергават твърденията, че българите са негостоприемен народ, изпълнен с омраза. За личност, допринесла най-много за развитието на благотворителността, бе обявен Иван Станчов, който дари своята къща в Морската градина във Варна. За най-сполучливо партньорство бе обявено сътрудничеството между фондация “Лале” и Уникредит Булбанк. От две години и половина насам банката дарява пари, а фондацията ги инвестира в различни програми за деца. Най-прозрачна дарителска програма е тази на Мтел. Компанията е отличена с приза за това, че дава гласност на всичките си благотворителни програми. Най-добра дарителска програма е тази на Avon - “От любов към живота”, ориентирана към борбата с рака на гърдата. Най-голям обем финансови дарения е направил “Дънди Прешъс Метал Челопеч”. Компанията е дарявала много средства за повишаване на здравето и безопасността на служителите си. Те са инициирали различни програми за подкрепа на спорта в различни общини.
Източник: Труд (12.11.2013)

Печалба от 1 млрд. евро има УниКредит за първите девет месеца на годината в условия на трудна макроикономическа и бизнес среда. За последното тримесечие положителният финансов резултат на групата е 204 млн. евро. Печалбата за първите девет месеца на годината в голяма степен се дължи на свиване на разходите, което компенсира намалената икономическа активност, особено през третото тримесечие. Предприетите мерки дават резултати, като за последните три месеца намалението на оперативните разходи е с 3% на годишна база до 3,6 млрд. евро. В добавка на вече предприетите мерки групата ще продължи да предприема и бъдещи действия за подобрение на ефективността и оптимизиране на структурата си, съобщават от УниКредит.
Източник: Стандарт (13.11.2013)

Колко работи гаранционната схема в земеделието Банките не признават гаранциите на Националния гаранционен фонд при договаряне на фирмени кредити по проекти по Програмата за развитие на селските райони, а и условията и критериите не са прозрачни. Това се твърди в писмо на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми, подписано от 16 браншови организации и сдружения от земеделието и преработващата индустрия. И от фонда, и от работещите по програмата банки коментираха, че проблеми с продукта няма и това е работещ механизъм. "Имаме одобрен проект за производство на пелети по мярка 123 от програмата. Кредитът ни е 510 хил. лева. Отделно сме осигурили 160 хил. лева самоучастие. Смятахме, че издадената от фонда гаранция, която покрива до 80% от кредита, и машините, които са предмет на инвестицията ни, ще са достатъчни, за да получим финансиране. Зарадвахме, че ще се възползваме от нещо добро, създадено от държавата. В досегашния си бизнес работим дългосрочно с две банки и първо се обърнахме към тях. Последва обаче драматична история", разказва собственик на фирма, пожелал анонимност, която развива бизнеса си в околностите на Чепеларе. Предприемачът твърди, че е контактувал с Райфайзенбанк, Банка ДСК, Уникредит Булбанк. От Банка ДСК посочиха, че няма как да коментират неизвестен случай, тъй като е необходимо да се види какъв е конкретният проект. "Кредитните институции поискаха друга работеща фирма с добра история и оборот да стане съдлъжник по заема ни, както и да участваме задължително като физически лица съдлъжници. Някои от банките отказаха да ни признаят като обезпечение индустриалното хале и машините, които ще купим с кредита. Казаха, че са неликвидни, и поискаха да заложим като обезпечение апартаменти в София. Директно ни заявиха, че разглеждат гаранцията на фонда само като фактор за комфорт", продължава разказа си собственикът. В крайна сметка фирмата успяла да се договори за сумата, като е заложила халето, машините, два апартамента в София, намерила е фирма съдлъжник плюс гаранцията от фонда. "Щастливи сме, че поне не сме отговорни по кредита като физически лица", заключава той. В продължителен и труден процес на преговори с банка за кредит от 400 хил. лева е и друг собственик на предприятие, спечелил проект за производство на пелети в района на Сливен. "От мен се очаква да си платя всички такси, незвисимо че имам гаранция от фонда и според правилата не би трябвало да дължа такси. Искат ми за обзепечение халетата, машините, апартаменти, фирма съдлжник. На практика не ползвам нито едно от обещаните облекчения по гаранционната схема", обобщава той. Ангелин Черпанлиев от Сливен вече е получил кредит от 800 хил. лева от ПИБ, но не по гаранционната схема, тъй като по това време банката не е била в списъка на партньорите на фонда. Преди това обаче е бил отхвърлен от три други банки - партньори на фонда. Завършил е проекта си (отново за производство на пелети) и вече е получил субсидията от Програмата за развитие на селските райони. "За тези 800 хил. лева съм осигурил обезпечение от 1.8 млн. лева. Бях готов на всичко само и само да не изпусна авансовото плащане по програмата. Все още плащам по 14 хил. лева месечна вноска по кредита", твърди Черпанлиев. Той е живял в Италия и там е основният му пазар на пелетите, които произвежда. Казва, че без осигурен пазар не би тръгнал по вече извървяния път. "Ако наистина искат от нас да осигуряваме работни места, това няма как да се случи заради начина, по който работят банките", казва той. От Националния гаранционен фонд (НГФ) заявиха, че нямат оплаквания и сигнали от кредитополучатели, както и че нямат информация за случаи на непризнаване от банка партньор на издадена от фонда гаранция. От институцията обясняват, че за непризнаване не може да става въпрос, защото технически това не е възможно. Процесът се случва едновременно - при кандидатстване на дадена фирма за кредит по гаранционната схема съответната банка дава искане за издаване на гаранция към фонда, посочи Самуил Шидеров, изпълнителен директор на НГФ. На практика няма как фирмата да е получила гаранция, преди да е одобрен кредитът, допълни той. Представители на асоциацията са провели среща с НГФ, на която са посочили, че имат сигнали от предприемачи, че банки партньори изискват такси при разглеждане на кредити по гаранционната схема (според условията такси и комисиони не се дължат - бел. ред.). Конкретни казуси и аргументи не бяха посочени, каза Шидеров. Той допълни още, че фондът няма информация банки да начисляват такси по кредити от гаранционната схема. Наблюденията на НГФ са, че средствата по Програмата за селските райони се усвояват с нормални темпове, като предпочитани са по-малки проекти с гаранции за под 500 000 лв. По мнения на банки партньори в схемата тя е една от относително успешните програми от този тип и няма проблеми при осъществяването й. "Във всички известни на нас случаи до момента банките определят наличието на гаранция от фонда единствено и само като "благоприятен фактор в риск анализа си", коментира Ивайло Янков, съучредител на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми. От компаниите се изисква "неколкократно по размер обезпечение, изразяващо се най-вече в ипотеки, поемане на лично задължаване, предоставяне на фирми съдлъжници, въпреки и независимо от гаранциите на фонда. Това прави кредитирането практически невъзможно, а гаранциите - неефективни. Така цялата тежест и отговорност се носят единствено и само от инвеститора, което е в пряко противоречие с основните цели, функции и цялостна концепция на Националния гаранционен фонд", се твърди в писмото. От НГФ посочиха, че за издаването на гаранция от фонда по даден кредит е достатъчно като обезпечение залагането на активите, които се купуват с финансирането, но банките са тези, които оценяват риска по кредита. Изисквания на фонда са и съответната фирма да не е в затруднено положение, както и да има минимум 5% самоучастие във финансирането. Няма ангажимент за банките да не искат допълнително обезпечение и преценката за риска е тяхна, коментира още Шидеров. Според Левон Хампарцумян, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, който е един от адресатите в писмото, гаранционната схема е една от относително успешните програми, но съгласието да се издаде гаранция от фонда не гарантира одобрение на кредит. "Тези европейски средства са предназначени за подпомагане развитието на добре работещи фирми, а не на закъсали", посочи още той. И Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК, няма наблюдения за проблеми при изпълнението на гаранционната схема, като няма и информация за случаи на непризнаване на гаранции от банки партньори. Тя посочи, че все пак отпускането на кредит зависи от финансовото и цялостно състояние на дадена фирма. И двете банки са сред работещите по гаранционната схема с НГФ и имената им са посочени от фирми, опитали да получат финансиране по схемата.
Източник: Капитал (14.11.2013)

Изключение от традиционното банкиране в България Както в България е приоритетно класическо търговско банкиране, така и офисите и клоновете на банките имат класическия вид на банков клон. Леки промени във визията им внесе тенденцията отпреди няколко години за отваряне на пространствата – създаване на повече място чрез премахване на част от типичните гишета със стъкла, директен контакт между клиент и банков служител без прегради помежду им, по-ведри цветове, съчетани и издържани в цветовете на фирменото лого, разбира се. В общи линии с това се изчерпва по-разчупеният и иновативен подход към оформлението на пространствата и интериора в банковите клонове и офиси. Вероятно и икономическата криза оказа влияние, тъй като банките разбираемо фокусираха вниманието си в съвсем друга посока, различна от вътрешния дизайн. Така на практика може да се каже без голямо преувеличение, че на този етап има една банка, която подходи неотдавна по съвсем нов начин в оформлението на мястото за своите клиенти. През март тази година Уникредит Булбанк откри в София своя първи "банков филиал на бъдещето". Новият тип офис място е създадено с цел постигане на по-голяма клиентска удовлетвореност и създаването му е в отговор на промените в клиентското поведение, обясниха тогава от банката. Офисът е с напълно отворени пространства, "обзавеждането" е комбинация от модерни материали и дърво. Клонът се отличава от обичайната гледка за такива структури още отвън – има големи, прозрачни витрини, които показват вътрешността на филиала и какво се случва там. Използват се външни екрани за комуникация вместо традиционните рекламни плакати, закриващи прозорците, както и атрактивно осветление вечер и отличително лого, правейки филиала привлекателен и през нощта. Има зона за самообслужване, в която има банкомат за теглене и внасяне, място за интернет банкиране, интерактивна стена. Зоната е достъпна по всяко време на денонощието. Създадена е и зона за бързо обслужване в средата на филиала с отворени каси, които дават възможност за по-директна комуникация между служителите и клиентите. Там има и зона с високи маси за срещи между клиенти и служители на банката, както и между самите клиенти. Докато клиентите изчакват реда си, което винаги е най-досадната част от посещение в банков клон, има поставени канапета за целта и високи маси в бързата зона. Специални екрани показват идването на реда на всеки клиент и любопитна информация – хората могат да четат RSS feed с най-актуалните новини на деня, прогноза за времето и други. Има и възможност за използване на безплатен интернет достъп, както и автомат за кафе и чай на фона на музика. Има и обособени пространства и зони за срещи с клиенти и отделни стаи за среща при необходимост от конфиденциалност, както и възможност за отдалечена видеоконсултация с експерти на банката от централата й, което пести време на клиентите. Директорът на филиала стои в центъра на това пространство. Проектът за банков филиал на бъдещето е нов за цялата група на Unicredit, като България е пилотната страна, в която групата открива първия такъв банков клон.
Източник: Капитал Dаily (14.11.2013)

Arco Vara ще започне втори етап на комплекса в "Манастирски ливади" Естонската компания Arco Vara ще започне втория етап на комплекса си в кв. "Манастирски ливади" в София, съобщиха от дружеството. Във вторник българското поделение "Арко Манастирски" е подписало договор с "Комфорт" за строителството на 132 апартамента и 86 подземни паркоместа в блокове А и Б в комплекса. Стойността на проекта по втория етап е 3.9 млн. евро с ДДС. Официалното начало на строителството ще бъде в петък, 15 ноември. Секцията с подземния паркинг вече е частично изградена, а до 11 месеца трябва да бъде завършена цялата втора фаза. От Arco Vara поясняват, че строителят "Комфорт" е избран сред осем кандидата. След построяването жилищната част ще е с обща площ 12 500 кв.м, а подземните паркинги ще са 3300 кв.м. Теренът и целият комплекс в "Манастирски ливади" са собственост на едноименното дружество, което го е придобило от "Арко инвест" преди няколко месеца след вътрешно преструктуриране, уточняват от естонската компания. Причината за прехвърлянето беше промяна в договора за заем с Пиреос банк, която първоначално финансираше комплекса. Изискването на банката беше да се разделят в отделни дружества проектите в "Манастирски ливади" и друг на бул. "Мадрид", също финансиран от банката. Като част от рефинансирането на проектите беше и емитирането на облигации за 750 хил. евро. Според съобщението цялото финансиране на "Арко Манастирски" вече е със заем от Уникредит Булбанк за 4.4 млн. евро, договорът за който е бил подписан в началото на тази седмица. Срокът му ще е три години, а лихвата е 3-месечен индекс Euribor с 5.5% лихва. В момента стойността на тримесечния индекс е 0.218%. Досега вложените в "Арко Манастирски" средства са 14 млн. евро, а още 25 млн. евро е инвестицията в проекта на "Мадрид". "Целта на Arco Vara е да построи 132 апартамента в София до ноември 2014 г., като изразходи максимум 4.4 млн. евро, и да ги продаде до края на 2015 г. за поне 8 млн. евро и така да погаси облигационната емисия", коментираха от естонската компания. На следващ етап от инвеститора се надяват да приложат модел на успешна продажба и на блок C от комплекса. През идните години може да започне и изграждането на четвърта секция, за която компанията има терен и разрешително за строежа на 70 апартамента.
Източник: Капитал (14.11.2013)

Икономиката стои стабилно ниско Стабилно нисък и подправен с европейска несигурност. Така може да се определи икономическият ръст на България през третото тримесечие на годината. Увеличението на БВП е с 0.8% на годишна база, а в сравнение с периода април-юни се е покачил с 0.6%. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) за икономиката на България през третото тримесечие. През последните две години тримесечният ръст се колебаеше в рамките на статистическата грешка (около 0.1-0.3%), като като от април до юни тази година падна под нулата. Подобряването на данните през втората половина на 2013 г. се очакваше особено заради лекото ускоряване на износа към Европа. През второто тримесечие еврозоната официално излезе от рецесия. Данните за европейската икономика и за юли-септември продължават да са над нулата, но възстановяването леко забавя ход. Така Европа продължава да е най-сериозният външен риск за българската икономика. Прогнозите на анализаторите за следващата година са ръстът да превиши 1%, но при две условия - попътен вятър от Европа и успокояване на политическата обстановка в страната. За разлика от прогнозите на правителството и Европейската комисия анализаторите не посочват вътрешното потребление като потенциален двигател на икономиката, а по-скоро смятат, че и догодина основното й гориво ще е износът. Според ЕК българската икономика догодина ще порасне с 1.5%, като с есенната си прогноза Брюксел понижи очакванията си от 1.7%. Надеждите за ръст на икономиката догодина, движен от вътрешното потребление, може и да се окажат излъгани. В мотивите към проектобюджет 2014 правителството залага на износа и на раздвижени покупки на домакинствата. Европейската комисия също смята, че вътрешното потребление може да е един от козовете на българската икономика, но и най-големият риск, ако ръстът не се сбъдне. Данните за третото тримесечие потвърждават тези опасения. От началото на годината всяко тримесечие индивидуалното потребление спада с по 1% на годишна база. Търговците на дребно също не виждат особено раздвижване. Според Николай Петров, изпълнителен директор на "BILLA България", потреблението на бързооборотни стоки през 2013 г. се запазва на същото ниво като предишната година (виж още мнения на бизнеса и анализаторите в каретата). Рискът за продължаващ спад на потреблението се засилва и от все още стагниращия пазар на труда. През второто тримесечие на годината заетите се увеличиха с почти 30 хил. души, но сега отново се вижда лек спад. С 4 хил. души по-малко са работили през периода юли-септември в сравнение с година по-рано и така броят на заетите достига малко над 3 млн. души. Коефициентът на безработица расте с половин процентен пункт на годишна база, но пък спада спрямо рекордно високите си нива от около 13% в началото на годината. Прогнозите за догодина са безработицата да започне да спада до нива от 12.6-12.7%. Положително все пак е, че част от безработните, които са били обезкуражени, започват да търсят заетост. Броят на хората, които просто са се отказали да търсят работа, е намалял с 20 хил. души на годишна база, което автоматично покачва и дела на безработните. Въпреки това както от Министерството на финансите, така и от Европейската комисия очакват пазарът на труда да продължи да се възстановява, но относително бавно заради негативното въздействие на фактори като значителното намаляване на населението в резултат на застаряването и на емиграцията. Така единствената движеща сила на икономиката, макар и не особено стабилна, и догодина ще остане износът. През третото тримесечие НСИ отчита ускоряване на търговските потоци към страните от ЕС с 6.7% на годишна база. Данните към деветмесечието пък показаха забавяне на експорта към трети страни, накъдето българските предприятия се насочиха, за да компенсират слабото европейско търсене по време на рецесията там. Очевидно износителите отново гледат към големите европейски партньори Франция и Германия. Лошата новина обаче е, че френската икономика започва да се забавя и през третото тримесечие излезе на минус (виж другия текст). Освен това очакванията са приносът на износа в ръста на икономиката да започне да се забавя оттук нататък (виж графиката), което означава, че става наложително да се намерят други източници на икономически растеж. Според банков анализатор предишното правителство е използвало и еврофондовете като такъв, но сега усвояването им се забавя. Освен това със старта на новия програмен период не може да се очаква разплащането на съществен ресурс по оперативните програми през 2014 г. Инвестициите засега също не са кандидат за двигател на икономиката. На годишна база те са се увеличили с 1.2%. Това обаче е много по-бавен ръст спрямо първата половина на годината, когато промяната беше с 3 до 5%. "За да засили растежа, българското правителство трябва да изостави популизма при съставянето на политики, да забърза подобряването на инфраструктурата и като минимум да се справи с недостатъците на здравеопазването, образованието и опасно проблемния енергиен сектор", пишат Уникредит в обзора си за икономиките в Централна и Източна Европа за последното тримесечие на годината.
Източник: Капитал (15.11.2013)

За периода 1 януари - 30 септември търговските банки в България са реализирали приходи от такси и комисиони в размер на малко над 1 млрд. лв., изчисли Profit.bg. Освен традиционните такси и комисиони по откриване или закриване на сметки, карти, преводи, банките имат и някои интересни приходи. Така например при Уникредит Булбанк според действащата тарифа за физически лица, в случай, че желаете служител на банката да преброи повече от 10 броя монети, това ще ви струва 1.5%, или минимум 5 лв. Подмяната на негодните банкноти се таксува с 6%, но минимум 10 лв., въпреки, че това може да се направи в Българска народна банка безплатно. В случай, че физическо лице желае да закрие разплащателната си сметка това ще му струва 12 лв. Ако имате съмнителни банкноти в себе си и желаете те да бъдат проверени в клон на ОББ, това ще ви струва по 1 лв. на всяка банкнота. Банката е и една от най-скъпите при ползването на банкоматите й в случай, че картата ви е издадена от друга банка, докато проверката на баланса ви там е срещу 0.30 лв. Закриването на сметка пък в една от най-бързо развиващите се банки в страната - Корпоративна търговска банка, чиито акции се търгуват и на Българска фондова борса, ще ви струва 30 лв. В Райфайзенбанк внасянето на повече от 2000 лв. дневно по разплащателната ви сметка ще струва 0.1% върху горницата, но макс. 200 лв. Внасянето на банкноти, неоформени в пачки по 100 броя, по копюри едностранно с лицевата страна нагоре ще ви коства допълнителни 0.4% върху сумата. Внасянето или обменът на монети за повече от 10 лв. в Пощенска банка струва 5%, или минимум 10 лв. Замяната на повредените банкноти тук ще се таксува с 1 лв. за всяка банкнота. Теглене на суми от ПОС терминал с карта, издадена от друга платежна институция, в СИБАНК е на стойност 3%, или минимум 10 лв.
Източник: Дума (15.11.2013)

Кредитирането ще зависи от развитието на икономиката Каква е оценката за отминаващата 2013 г. за банките? - Изминаващата 2013 г. прилича на миналата с практически много нисък растеж на икономиката. Наблюдава се леко подобрение по отношение на нарастването на лошите кредити, което е с по-малки темпове. Имаше и разрешаване на някои от случаите с трудни кредити чрез преструктуриране или реализиране на обезпечения и стъпки към нормализация. Какви са очакванията и прогнозите за състоянието на кредитирането през следващата година? - Кредитирането през следващата година ще бъде, както винаги, функция на състоянието и развитието на икономиката. Надяваме се да няма регулативни пречки за бизнеса, които биха могли да затруднят кредитирането. Под претекст, че се защитават потребителите, да не се направят твърде рестриктивни регулации, които да затруднят отпускането на потребителски и ипотечни заеми. Има ли признаци за раздвижване на търсенето на кредити? Ще остане ли характерно и за следващата година търсенето на заеми от бизнеса основно по субсидирани и гарантирани схеми? - Аз не мисля, че тези програми са основни в кредитирането. Някои от тях като програма JEREMIE са много успешни. Предполагам, че разширяването на подкрепата на бизнеса в тази посока би било полезно. Най-здравата част на бизнеса няма нужда от тази подкрепа чрез програми, тя може да намери финансиране при конкурентни условия и от банките за разширяване на дейността. Основното, от което бизнесът - големите компании и малките и средните фирми, има нужда, е спокойна и предсказуема среда за работа. Кои ще са основните предизвикателства пред банковия сектор догодина? - На първо място е състоянието на европейската и българската икономика. На второ място е политическата нестабилност, която се очертава през следващата година, а и въвеждането набързо на необмислени регулации, които биха затруднили работата на банките с клиентите. Има ли Асоциацията на банките в България становище по готвените промени в банковите закони, ако сте запознати официално с тях - за таксата за предсрочно погасяване на жилищни кредити, формиране и промяна на лихвения процент по кредити и пр.? Какъв ще бъде ефектът от предложените промени? - Асоциацията има опита и експертизата да даде коментари и техническа подкрепа на законодателите и регулаторите. Имаме готовност да представим официално становище в момента, в който има институционално формализирани предложения. До този момент такива не са направени. В крайна сметка решенията на законодателите се изпълняват с всички последствия от тях. Законодателят носи отговорност както за положителните, така и за негативните ефекти от своите решения и търсенето на оптималния баланс за резултата.
Източник: Капитал (21.11.2013)

Пазарът на инвестиционни проекти през 2014 г. ще продължи да расте Пазарът на инвестиционни проекти през 2014 г. ще продължи да расте, но темповете ще са умерени. Това каза Мая Алексова, директор Финансиране в Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране в УниКредит Булбанк по време на конференцията за инвестиционни проекти и пазар на недвижими имоти BalREc. Тя обясни още, че по-умерените очаквания за инвестиционния пазар се основават на прогнози за ръст на БВП през следващата година между 1 и 2%. „Има добри проекти, но те са единични, като и през следващата година водещо за банките при взимане на решение за финансиране на инвестиционни проекти, ще са финансовата стабилност на инвеститора, доброто структуриране на проекта и поемането на премерени рискове", коментира още Мая Алексова. Очакванията са перспективните сектори за инвестиции през 2014 г. да бъдат селското стопанство, миннодобивната промишленост, електроника и оптично оборудване и бизнес услуги, включително аутсорсинг. През следващата година в областта на недвижимите имоти за банките атрактивно ще бъде финансирането и рефинансирането на офис и търговски площи, жилищни проекти с добро качество и добра локация. Освен това търсене има и на градски хотели или на хотели без силна сезонна зависимост. „Причината банките да финансират повече бизнес хотели е в предвидимостта на приходите им, докато към туристическия бизнес подходът е по-консервативен заради непостоянния паричен поток в зависимост от сезона", коментира Ана-Мария Баракова, директор Финансиране на недвижими имоти в УниКредит Булбанк. Тя обясни още, че бизнес хотелите носят бърза възвръщаемост на банките, докато пикът в инвестиции в туристически хотели беше достигнат през 2008 г. Очакванията са за положително развитие на в сектора на туризма и хотелите, както и за навлизане на нови чужди играчи на пазара.
Източник: Money.bg (25.11.2013)

Банките ще финансират качествени имоти През следващата година за банките атрактивно ще бъде финансирането и рефинансирането на офис и търговски площи, жилищни проекти с добро качество и добра локация. Освен това търсене има и на градски хотели или на хотели без силна сезонна зависимост. Това прогнозират от Уникредит Булбанк. Според експерти от трезора причината банките да финансират повече бизнес хотели е в предвидимостта на приходите им, докато към туристическия бизнес подходът е по-консервативен заради непостоянния паричен поток в зависимост от сезона. Този тип имоти носят бърза възвръщаемост на банките, докато пикът в инвестиции в туристически хотели беше достигнат през 2008 г. Очакванията са за положително развитие на сектора на туризма и хотелите, както и за навлизане на нови чужди играчи на пазара. Банкерите прогнозират умерен ръст на инвестиционния пазар у нас.
Източник: Монитор (27.11.2013)

Бъдещето през очите на банкерите Банковият сектор в България вече не е сред пазарите с голяма ефективност, а инвеститорите избират високодоходните. Затова чуждестранният апетит за сделки в сектора е изчезнал. Иначе консолидация е необходима, a вероятно ще има и предлагане в резултат на изтегляне на западни банки. Това стана ясно по време на Първата годишна конференция "Банките и бизнесът", организирана от в. "Капитал". Банкери предупредиха и че ефектът от каквито и да е законови мерки в регулативната среда на сектора (каквито готвят управляващите) може да е катастрофален, ако преди това не са направени задълбочени анализи. Очакванията са, че и през следващата година икономиката ще се бори с реалности, близки до сегашните. Според Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, финансирането на бизнеса чрез различни европейски програми и икономическата среда ще определят развитието на банките през 2014 г. Най-едрият проблем и за банките, и за бизнеса обаче е несигурността. Европа продава, но не купува Нуждата от по-висока ефективност може да е един от мотивите за консолидация в банковия сектор в България, посочи Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк, по време на конференцията. По думите му тя е основно предизвикателство пред банките. Големият брой участници на пазара не позволява реализирането на възможни значителни икономии от мащаба и генерирането на синергия, каза още Андронов. Консолидацията може да бъде и резултат от плановете за преструктуриране и оптимизация на бизнеса на международните финансови групи и ангажиментите им към Европейската комисия срещу отпуснато финансиране като част от спасителни планове, посочи той. Примери за такива сделки има на пазара още от преди няколко години, като само една от тях обаче има реален ефект на консолидация – покупката на Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) през септември тази година от ПИБ. Продажбата й беше резултат именно на поети ангажименти на собственика - баварската Bayern LB, за преструктуриране и връщане на средства на ЕК. Другите две сделки са по същия повод, но не с такъв ефект – продажбата на 49.99% от капитала на Българо-американската кредитна банка от ирландската Alied Irish Bank и излизането на словенската Нова люблянска банка от България и продажбата на собствеността й тук - Банка "Запад Изток" (сега Ти Би Ай банк) на холандската финансова група "Кардан". "Преди 10 години високата ефективност беше основна предпоставка банковият сектор да получи сериозен инвеститорски интерес. След кризата обаче ситуацията се влоши. Онова, което най-малко трябваше да ни се случи, е българският банков сектор да стане по-нискоефективен като доходност от чешкия например", каза Андронов. Така зрял пазар, който е свързан с Западна Европа, е станал по-ефективен от българския, а обикновено се смята, че по-рисковите пазари трябва да носят и по-голяма възвращаемост. "Това означава, че потенциалните инвеститори ще изберат само онзи пазар, който носи най-висока ефективност. Ние вече не сме в тази категория. Това от своя страна означава, че няма с какво да се финансира консолидация на българския банков пазар. Няма го и следконсолидационният ефект от наливане на средства, които да осигурят кредитен растеж", обобщи банкерът. Къде изчезва печалбата Намаляващата ефективност на сектора е резултат от понижаващите се в кризата основни приходи от лихви, както и тези от такси и комисиони (виж графиките). Те в голяма степен отиват за покриване на нарастващите разходи за провизии. От началото на кризата банките заделят средно по около 1.2 млрд. лв. годишно за покриване на такива разходи, посочи Петър Андронов. Ефектът от това е именно сериозно изтънената ефективност на банковия сектор. По думите му това е и ще бъде и основен мотив за поведението на банките в България през следващите месеци и години. На този етап банките все още не са готови за възстановяване на кредитирането. Но положителен факт при заемите е това, че търсенето на депозити на местния пазар от банките, за да връщат средства на централите в Западна Европа, е към края си. Това показва съотношението кредити към депозити, което вече е под 100% (виж графиките). По отношение на цената на кредитния ресурс тя "намалява устойчиво и достига по-ниски нива от тези преди кризата", заяви Петър Андронов. Ефектът на намаляващите лихвени нива е най-силно изявен при фирменото кредитиране, докато при потребителските заеми ръстът е потиснат. Това, от което най-много се нуждаят и бизнесът, и банките в момента, е сигурност, каза Андронов. Каквито и аргументи да представим на бизнеса, колкото и да намаляваме цената на кредитите, ако има притеснения и изпитва несигурност, банките не биха могли да го убедят да ползва кредити. Като друго предизвикателство Андронов посочи европейските програми за финансиране на малкия и средния бизнес за периода 2014 – 2020 г. Според него от прилагането им до голяма степен ще зависи активността на фирменото кредитиране (виж стр. 13). За намесата на политиците Наблюдава се тенденция на популистки упражнения върху регулативната среда за банките, посочи Левон Хампарцумян. От думите му стана ясно: "Досега няма институционално формализирано предложение за промени в регулацията на банките, но сред коментираните идеи има такива, които, ако бъдат възприети, ще доведат до сериозни дисбаланси и затруднения в работата на банките." Без да сме много вокални, следим това, което се случва в политическия живот в България, посочи и Петър Андронов. Според него някои от предлаганите законови промени с цел предоставяне на допълнителна защита на кредитополучателите може да имат като последици на практика завишаване на критериите към кредитополучателите, увеличаване цената на ресурса за бизнеса и домакинствата и свиване на кредитната активност с произтичащите от това последствия.
Източник: Капитал (28.11.2013)

"Холдинг Пътища" поиска несъстоятелност След няколко години на влошаващи се финансови резултати, неуспешен иск за несъстоятелност, запори върху сметки и притеснения дали ще изпълни спечелените поръчки "Холдинг Пътища" официално призна, че има вероятност да не успее да покрива задълженията си. В края на работния ден във вторник от компанията, непряко контролирана от Васил Божков, съобщиха, че са подали молба за обявяване в несъстоятелност заради лоши финансови показатели. Според ръководството това ще защити "в най-голяма степен" интересите на акционери и кредитори на дружеството. Искът не е голяма изненада, доколкото счетоводните отчети на холдинга показваха големи дългове, спадащи приходи и натрупване на загуби години наред. Ако съдът уважи молбата, това ще е поредната инфраструктурна компания на Божков, която изпада в несъстоятелност. Преди това в такава процедура влязоха "Мостстрой" и негови дъщерни компании, както и дъщерни дружества на "Железопътна инфраструктура – холдингово дружество", което беше преименувано на "Инфра холдинг". Самият "Холдинг Пътища" има трудности с финансите, които са известни от години и според доклада за дейността му към края на септември сметките му в ПИБ и Уникредит Булбанк продължават да са запорирани по искане на ОББ до размера на 7.6 млн. лв. Запорът, който беше обявен през октомври 2011 г., е заради дългове на "Инфра ком 2007", по което холдингът е бил съдлъжник. Общият дълг е бил намален, след като имоти на трета фирма, които са били обезпечение, са продадени за 2.4 млн. лв. и парите са преведени към банката. "Инфра ком 2007" е непряко свързана с "Холдинг Пътища", като двете са регистрирани на един адрес. В доклада се посочва, че разплащанията на холдинга се правят за негова сметка от дъщерните му дружества. Освен останалите дългове компанията има да плаща и 1.36 млн. лв. обезщетение за неизпълнен договор, след решение на Арбитражния съд към БТПП. Актуална информация за състоянието на целия холдинг няма, тъй като за деветмесечието е публикуван само индивидуален отчет. Последният консолидиран е за първото полугодие и показва 7.3 млн. лв. загуба за групата и 113 млн. лв. приходи, с 2.6% спад за година. Собственият капитал според консолидирания отчет е бил отрицателен – 22 млн. лв., а дълговете на групата в края на юни са за над 500 млн. лв., основно към финансови институции (за индивидуални данни към септември виж таблицата). Кредитите към банките са обезпечени с имоти, запис на заповед и залог върху вземания, а тези към ПИБ наскоро са били предоговорени. Заради неплатени вноски по кредити към Уникредит Булбанк е бил продаден на търг имот на "Бургаски корабостроителници", ипотекиран по дълг на холдинга. От продажбата са били получени малко над 1 млн. лв. и с тях част от дълга е бил намален, се посочва в доклада за деветмесечието. Дружеството в Бургас поне до неотдавна се контролираше също от Божков и наскоро влезе в процедура по несъстоятелност. Освен към двете български банки "Холдинг Пътища" има дълг и към швейцарската UBS. Към края на септември има заведени и съдебни дела за неплатени пари по договори, а по тези с "Уникредит лизинг" има споразумение, става ясно от доклада. Общата сума, за която лизинговата компания е завела дела, е 3 млн. лв. През 2011 г. малката компания "Групстрой" поиска несъстоятелност за "Холдинг Пътища", но скоро оттегли молбата си, без да стане ясно какви са били точно причините за иска и последвалия отказ. До редакционното приключване на броя от компанията не отговориха дали сегашният иск ще попречи на работата им по проекти и кои са по-големите, на които работи в момента. Отговор на този въпрос не дадоха и от Министерството на регионалното развитие, като казаха само, че те нямат сключени договори с "Холдинг Пътища". Холдингът беше водещ партньор в обединението "Тракия IV", което изгради отсечката от Ямбол до Карнобат на магистрала "Тракия" след няколко отлагания и множество проблеми, включително протести на подизпълнители заради неплатени възнаграждения Затрудненията на "Холдинг Пътища" не са изненада и след като преди три години той загуби контрол върху основните си дъщерни дружества, като не записа акции в увеличението на капитала им. Така те станаха собственост на компании, подозрително близки до Божков. Най-важното от дружествата - "ПСТ холдинг", изпълнява множество обществени поръчки и преди няколко месеца "Капитал" съобщи, че то има нов собственик, свързан с ПИБ. Която всъщност е и сред основните кредитори на "Холдинг Пътища". "Несъстоятелността на "Холдинг Пътища" е съвсем очаквано от пазара събитие, като имаме предвид, че цената на акциите му беше жълти стотинки през последните години. Така че изненадани няма", коментира Владислав Панев, председател на борда на управляващото дружество "Скай асет мениджмънт". Той припомни времето около борсовия бум и преди сплита на акциите, когато цената на една ценна книга беше около 40 хил. лв., и последвалия спад в стойността им. През 2007 г., в пика на високите цени на Българската фондова борса, компанията намали номиналната стойност на една акция от 25 лв. на 1 лв., с което броят на книжата се увеличава, а абсолютната им цена пада. В момента една акция се търгува около 5 стотинки - сривът започна именно когато компанията се лиши от контрола в ключовите си дружества без санкцията на малките акционери. Според отчета на дружеството собственост на миноритарни акционери са близо 49% от капитала, но това не означава, че целият дял се търгува свободно. Възможно е част от него да е на компании, близки до основните собственици или на лица, които не търгуват активно с книжата си. Към края на септември най-големият акционер в холдинга е "АБВ инженеринг" с 33.3%, а 18.05% са на "Евробилдинг 2000". И двете са собственост на компании, регистрирани на Вирджинските острови - "АБВ инженеринг" на "Артезиан венчърс лимитид", а "Евробилдинг 2000" – на "Алварадо холдингс лимитид". Панев добави, че много инвеститори вече са изгубили от вложенията си в холдинга и сегашните действия на ръководството нямат никакво значение за тях. "Мажоритарният собственик обаче вероятно си е направил добре сметката как да плати колкото се може по-малко на кредиторите, ако съдим по действията му в последно време. Жизнените фирми на холдинга бяха прехвърлени на офшорки още преди години например", посочи Панев. Той коментира, че когато "Холдинг Пътища" е печелел търгове за строителството на лотове от магистралите "Тракия" и "Марица", експерти са предупреждавали за риска да не изпълнят ангажиментите си заради лошото финансово здраве на компанията, но никой не е обърнал внимание. "Впоследствие пускането на последния лот от "Тракия" се забави с около година и се търсеха допълнителни начини за приключването му, същото стана и с лот 2 от "Марица", каза още Панев. По думите му това показва как очевидно грешни решения на държавни органи могат да забавят с години пускането на големи инфраструктурни обекти.
Източник: Капитал (28.11.2013)

Многото депозити свалят лихвите по кредити Лихвите по кредити ще се понижат през 2014 г., прогнозираха банкери на конференция вчера. Според тях цената на ресурса ще продължи да пада и догодина, а това ще позволи на банките да свалят лихвите. Не се очаква обаче тегленето на кредити да се засили, защото активността не зависела само от нивата на лихвите, но и от икономическата стабилност. Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК, обясни, че върху банковия сектор влияят няколко фактора. Положителните са, че се увеличават депозитите. Това намалявало цената на ресурса и водело до понижение на лихвите и по депозити, и по кредити. Негативен фактор обаче били лошите и преструктурираните кредити и заделяните за тях провизии. Те намалявали ефективността на банките. Не помогнал и фактът, че някои затворили 20-30% от клоновете си. Проблемът можел да се реши с консолидация на банки, но липсвал инвеститорски интерес. Андронов призна, че следят това, което е предвидено като промени в банковите регулации. Според него имало риск от негативни последици за банките и за икономическия ръст в страната. Досега няма институционално формализирано предложение за промени в регулацията, но се коментират идеи, които, ако бъдат възприети, ще доведат до сериозни дисбаланси и затруднения в работата на банките, коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк и председател на асоциацията на банките. Той очаква все пак колективният разум да надделее. Мъж на 35 г. с доход 2000 лв. най-често е теглил ипотечен кредит през октомври, показват пък данните на "Кредит център". Той е семеен, с малко дете и е на средно ниво в мениджмънта в частния сектор. Интересът му е насочен към тристаен апартамент в добър район на София. Средният изтеглен ипотечен кредит е бил за 34 420 евро, а в столицата - малко над 50 000 евро.
Източник: 24 часа (28.11.2013)

Банките с българска собственост - все по-големи и все по-напред Банките с българска собственост стават все по-големи и заемат все по-предни места в разпределението на кредитните институции по групи според размера на активите. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на октомври тази година. Три банки с българска собственост са увеличили активите си през октомври, като по този начин заемат по-предни позиции, премествайки се с по едно място напред. Така Корпоративна търговска банка (КТБ) вече е четвърта по големина (пета към края на септември 2013 г.) според размера на активите, Централна кооперативна банка (ЦКБ) е осма (до октомври девета), а Инвестбанк - тринадесета (до октомври дванадесета). Те изместват съответно ОББ, Сосиете женерал Експресбанк и Българска банка за развитие. Има вероятност разместването да е и в резултат на намаление на активи на някоя от банките, чиято позиция спада с по една място. Дали това е така, ще се види в данните към края на декември, при това на обобщена тримесечна база, тъй като БНБ публикува данни за отделните банки само на тримесечие. Окончателните годишни резултати ще излязат в края на януари 2014 г. Така в топ пет на най-големите банки в България по размер на активите две са българска собственост – третата по големина е ПИБ и четвъртата КТБ. Първите две са Уникредит Булбанк и Банка ДСК. От БНБ посочват, че "Банков надзор" групира банките, за да се откроява динамиката на процесите в банковата система, като групирането не съдържа елементи на рейтинг и не е оценка за финансовото състояние на отделните банки. Първа група се състои от петте най-големи банки, втора – от останалите, а в трета група влизат клоновете на чуждестранни банки в България. Октомврийското разместване на позициите в сектора за пореден път показва как петте години криза промениха в още един аспект (освен по отношение на силно свитото кредитиране) облика на банковия сектор в страната. Собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Тази тенденция стана постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2 пр. пункта до 65 на сто. В същото време пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Като към картината се прибави и покупката на Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери. Сред другите банки с местна собственост са значително по-малките Българо-американска кредитна банка, International Asset Bank, Тексим банк (която заедно с ЦКБ гравитира около групата на "Химимпорт"). Секторът остава печеливш и към края на октомври, макар и финансовият резултат да се свива на годишна база. Към края на октомври 2013 г. печалбата на банките е в размер на 511.4 млн. лв., като намалява с 8.8% спрямо октомври миналата година. За един месец все пак положителният финансов резултат се е увеличил с 45 млн. лв. Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), посочват от централната банка. Общо натрупаният размер на обезценките към края на октомври е 840 млн. лв., като за една година размерът им се е свил с 9.7%. От БНБ посочват, че през октомври е отчетена значителна динамика в привлечените средства, като размерът им - 72.8 млрд. лв., остава почти без промяна спрямо септември. Това се определя от увеличението при депозитите на домакинствата с 1.1% (399 млн. лв.) до 38.1 млрд. лв. и на тези от фирми с 0.3% (66 млн. лв.) до 23.6 млрд. лв. В същото време се свиват привлечените средства от кредитни институции със 166 млн. лв. до 9.3 млрд. лв. През миналия месец е отчетено и намаление при подчинения срочен дълг (заемен ресурс, който се включва като капитал при определени конкретни изисквания - бел. ред.) с 20.5% до 1.229 млрд. лв. Кои банки и с колко са намалили подчинения срочен дълг в капитала си ще стане известно при излизане на декемврийските данни, като тогава ще бъде с натрупване на тримесечна база. В резултат на тези изменения делът на местния ресурс в общия обем на привлечените средства нараства до 83.5%, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (02.12.2013)

Сближаване на позициите търсене/предлагане ще раздвижи имотния пазар Успешното финансиране на инвестиционни проекти и преструктурирането на проблемни активи в сектора на недвижимите имоти изисква прилагане на нови по-гъвкави схеми с участието и на банките кредитори и на инвеститорите. Това би довело до сближаване на позициите търсене/предлагане и повишаване на ликвидността на пазарния продукт, стана ясно на конференцията BalReс. Финансиращите институции са все още доста консервативни и внимателни по отношение на оценката на нови проекти. "За нас най-важни са финансовата стабилност и експертиза на кредитоискателите, поемането на премерени рискове, без спекулативни проекти, и реални и обективни прогнози за развитие на пазара", изтъкна Мая Алексова, директор управление "Финансиране" в "Уникредит Булбанк". Според проучване на банката секторите с най-голям относителен дял на инвестициите в икономиката на страната за периода 2001-2012 г., са: индустриалното производство – 19%; търговията на едро и дребно – 14%; недвижимите имоти и енергетиката - по 11%. През 2014 г. не се очаква засилване на инвестиционната активност, тъй като на пазара има само единични проекти. Леко раздвижване ще има в областта на селското стопанство, миннодобивната промишленост, електроника, оптично оборудване и др., фармацевтично производство, бизнес услуги, включително outsoursing, прогнозира още Мая Алексова. Според Георги Киров, директор "Инвестиционно консултиране и оценки" в Colliers International, големите инвеститори като цяло не са "прикрепени" към дадена държава, те търсят стабилност и възвращаемост на инвестициите. Най-честите проблеми с ликвидността на големите проекти произтичат от дефекти във физическите параметри на имота и когато стойността на актива е по-ниска от цената на дълга. Георги Киров изрази скептичност по отношение на възможностите за рестартиране на "закъсали" проекти при сегашната нестабилна политико-икономическа обстановка в страната. Той смята, че собствениците на проблемни активи не могат да разчитат на банките да им предложат креативни и иновативни схеми и финансов инженеринг за преструктурирането им. По негово мнение е твърде нереалистично очакването, че ще дойдат чуждестранни инвеститори с по- различно ценообразуване, които да поемат имоти с негативен собствен капитал. "Да, в момента се правят опити български предприемачи да привлекат фондове от Близкия изток и Китай, но трябва да е ясно, че те стъпват на нови пазари само ако има политическа договореност на държавно ниво", аргументира се Киров. Но дори и да дойдат, не може да се очаква тяхното ценообразуване да е по-високо, тъй като те имат много точен поглед върху всички международни пазари. Нашето послание към българските бизнесмени е да проучат добре пазарната нужда, която стои зад техния актив. Например дали една офис сграда, която стои празна, си заслужава да промени своята функция с по-адекватна - детска градина, училище, медицински център. Друг начин е да се повиши ефективността на активите чрез извършване на вътрешна оптимизация, например при търговските центрове - подобряване на брандирането, или на т.нар. информационна навигация. Според Катерина Краева, старши сътрудник във Wolf Theiss, възможностите за преструктуриране на активи при крайни фази на неплащане на кредита са ограничени. Обикновено преговорите за необслужени задължения от порядъка на 1 млн. евро завършват с принудително изпълнение от страна на банките кредитори, които рядко са склонни на отстъпки, посочи Краева. Затова във Wolf Theiss предлагат различни правни способи, които могат да са източник на допълнителна ликвидност на проектите в по-ранните етапи на необслужване на кредита като: трансформиране на дълга в капитал, емитиране на облигации от дружеството, предоставяне на обезпечение върху активи, неизползвани до този момент – примерно търговски марки. "Опитваме се да разработим и за българския пазар структура на съвместно партньорство между банката - кредитор и инвеститор, която би спомогнала за сближаване на позициите търсене/предлагане. Схемата е приложима и дава възможност за ликвидност на атрактивни имоти, които понастоящем са "затворени" в дъщерни дружества на банките", коментира Катерина Краева. Чрез създаване на съвместно дружество, извън структурата на банка, се дава възможност за разпределение на риска между двата акционера - кредитор и инвеститор. Формите могат да бъдат различни: привилегировано акционерно участие, дялово разпределение на дивидента и гарантирана ликвидационна квота впоследствие. Мая Алексова от "Уникредит Булбанк" потвърди, че успешното преструктуриране зависи от нагласата както на банката кредитор, така и на кредитополучателя и на потенциалните нови инвеститори. За съжаление българското законодателство не предлага алтернативи за оздравяване и за преструктуриране преди производството по несъстоятелност, затова наистина банките трябва да са по-креативни и да предлагат комбинация от достъпните инструменти. Моделът, който "Уникредит Булбанк" прилага, е преструктуриране и на актива, и на кредитната експозиция. За целта проблемният актив се разделя на две части - работещ и незавършен. Прави се репозициониране на работещия актив с участието на собственика/инвеститора или с помощта на консултант, така че да може да се обслужва дългът. За целта обаче са необходими допълнителни капиталови разходи, за които очевидно липсват средства. Тогава се стига до преструктуриране на кредитната експозиция чрез standstill споразумение между кредиторите или подмяна на риск профила на инвеститора, или чрез цесия и изпълнение. За незавършения актив се търси съинвеститор за довършване или нов инвеститор за възобновяване на проекта, а в краен случай - доброволна продажба. Когато един актив е стигнал на ниво преструктуриране, все някой трябва да загуби посочи Михаела Лашова, изпълнителен директор на Forton. Всяка алтернатива или смяна на предназначението на даден имот води до допълнително кредитиране и се стига до параграф 22. Банките не могат да дофинансират един вече губещ необслужван кредит, а нов инвеститор би се включил само ако има печалба. Няма съмнение, че всички пазарни участници вече са наясно, че определени позиции могат да бъдат затворени само с цената на преглъщането на загуби както от страна на инвеститорите, така и от страна на банките. Това същевременно очертава определени възможности за навлизане на нови "играчи" в проекта, които да започнат "на чисто" (включително и след haircuts на пасивите). Най-важното за едни инвеститор е времето за реализиране на даден проект твърди Теофил Петров, изп. директор в Greenlife Property Development. Опитът на компанията показва, че преговорите по закупуване и преструктуриране на проблемен проект (като продукт или като управление) изискват доста усилия, които невинаги са подплатени от финансова гледна точка. Обикновено преговорите са тристранни – между нови и стар инвеститор и финансиращата институция, чиято роля е по-скоро на собственик, отколкото на посредник. Затова за нас като инвеститори е по-лесно да стартираме проект на зелено, отколкото да рестартираме "закъсал" проект. Банките в България все още не са готови да губят. "От преговорите, в които съм участвал всички искат да спечелят от един проект, който е видно, че е губещ и е финансиран против правилата", коментира Теофил Петров. Той също е категоричен, че новият инвеститор, за да поеме пасивите в едно партньорство, трябва да има печалба, но за да я добие, някой от досегашните участници трябва да изгуби – или банката кредитор, или изпадналият в неплатежоспособност собственик. Положителната тенденция е, че има сближаване на позициите, и в бъдеще ще се прилагат все по-иновативни схеми на финансиране в сектора на недвижимите имоти.
Източник: Строителство Градът (02.12.2013)

Туризмът у нас – динамичен и с потенциал за развитие Секторът на туризма и хотелиерството генерира значителен дял от БВП (между 10 и 12% годишно), в него инвестициите са най-големи (сравнено с останалите недвижими сегменти) и ангажира значителен брой работна ръка. Това е изходната позиция, от която започнаха разговорите на участниците в панел "Туризъм и хотели" в тазгодишната конференция "Балрек". Модератор на събитието беше Асен Лисев, управляващ директор на консултантската компания MBL, а участници бяха Веселин Данев (директор на "Сигма Кепитъл"), Лъчезар Тодоров (управител на Terra Tour Service), Антония Маврова (старши сътрудник в WalfTheiss), Ана-Мария Баракова (директор финансиране на недвижими имоти в УниКредит Булбанк) и Илиян Маринов, мениджър маркетинг и продажби в Грийнлайф. Състояние на сектора Една от основните характеристики на бранша, която участниците изтъкнаха, е неговата динамика. Качеството на услугата постоянно се подобрява, хотелите се обновяват, големите хотелиери се стремят да дават добавена стойност на клиентите с различните си оферти. Броят на чуждестранните туристи, на нощувките и приходите нараства. "В сферата на недвижимите имоти секторът на хотелите е с най-голям портфейл в банковите институции, инвеститорите влагат най-много средства в него и ангажира най-много работна ръка в сравнение с молове, офис сгради и т.н.", коментира управляващият директор на MBL Асен Лисев. Чужди инвеститори в бранша почти няма "Туризмът в България има какво да желае и към какво да се стреми, гледайки големите модели в европейските страни. Тенденцията, която забелязахме напоследък, е несериозното присъствие на големи чуждестранни инвеститори в хотелския сектор. Нашият опит показва, че интересът към България спадна в начална фаза - когато се проучваше пазарната страна, разглеждаха се отделни аспекти и в повечето случаи не се стигна до финансова ангажираност", коментира Антония Маврова от WalfTheiss. Тя е категорична, че в сектора има глад за сделки, за което свидетелства и най-голямата по нейните думи сделка в недвижимия сегмент за годината, която е в хотелиерския бранш. Хотелът като недвижим имот Можем да разглеждаме туризма като продукт и услуга и от тази гледна точка винаги има какво да се желае, защото потребителите са хора, променят очакванията си към продукта и той трябва да се нагоди към тях. С тези думи Лъчезар Тодоров от TerraTourService се включи в дискусията. Той изтъкна разликите във възприемането на хотелиерството като част от туристическия продукт и като недвижимост. По неговите думи една от другите характеристики на сектора (в частта му морски и планински туризъм) е силната му експортна ориентираност – пазарът му са страните от Европейския съюз, от бившия СССР. При градските хотели положението е различно, защото те зависят много от общото икономическо състояние на страната, което определя както местния туризъм, така и приходящия. Ако няма бизнес в София например, няма да има и бизнес пътувания. Местоположение, местоположение, местоположение - така бяха определени трите най-важни неща в хотелиерството от Лъчезар Тодоров. България сред конкурентите С Хърватия и Гърция трудно можем да сме конкуренти, защото сегментите са различни, започна коментара си директорът на "Сигма Кепитъл" Веселин Данев. Той е категоричен обаче, че българският хотелиерски сектор повишава постоянно добавената стойност, доказателство за което са и статистическите данни. "Около 17 млрд. евро генерира Турция в сектор туризъм, ние – около 400 млн. евро, сигурно има и голяма част сива икономика", уточни модераторът на панела Асен Лисев. "Турция има по-продължителна заетост, но там климатът е съвсем различен. Дължината на тяхната крайбрежна ивица е доста по-голяма. Ние можем да търсим обаче увеличаване на добавената стойност по пътя на повишаване на качеството на услугата. И съм оптимист в това отношение", коментира и Лъчезар Тодоров. Държавата и общините – големите длъжници на сектора Един от големите въпроси, свързани с проблемите на туризма у нас, е за условията, които държавата и общините създават за развитие на бизнеса. По думите на Данев липсата на стратегия и политика от страна на държавата е причина за липсата на чуждестранни инвеститори. Те са длъжници не само по отношение на изграждането на инфраструктура, която е предпоставка за един по-качествен продукт, но и по линия на създаване на нормални условия за работа на коректните хотелиери. Качеството на услугата и конкуренцията Постоянно подобряващото се качество на услугата и ползите от наличието на конкуренция са други две теми, поставени в рамките на дискусията. Според Данев подобряващото се качество на конкурентните хотели е само от полза, тъй като това води до цялостно подобряване на средата. "За всички е по-добре да не си един хотел в средата на нищото, предоставящ добри услуги. Добре е, когато конкуренцията прави подобрения, защото така се вдига качеството на мястото", допълва още той. Потенциалът на зимния туризъм Липса на инвестиции в зимния туризъм и недостатъчно добре изградената инфраструктура, която да може да го обслужи, са две от характеристиките на зимния туризъм у нас според участниците. Според Лъчезар Тодоров има място големи проекти, за разширение и подобряване на активите. Надграждането и обновяването на продукта е много важно, допълни още той. "Имаме клиенти, които идват 10 години поред в нашите хотели. Когато видят направено нещо ново, те го оценяват. Това е ключът към успешното хотелиерство – както като туристически продукт, така и като управление на актива. В постоянното обновяване на базата. Това е, което много хотелиери в момента пренебрегват и ако не се обърнат към постоянната реновация, ще имаме сериозни проблеми в бъдеще", коментира още Тодоров. Апартаментните комплекси Лошата инфраструктура на курортите беше отчетена и от Илиан Маринов от Greenlife. "Трудно се стига до комплекса заради лошата инфраструктура, а после влизаме в едно райско кътче. Липсва инфраструктура, липсват пречиствателни станции, стимули от страна на държавата към хотелиерския сектор", коментира той. По неговите думи голяма част от т.нар. апартхотели, които взимат все по-голям дял, са "мъртви". Те са с лошо управление, собствениците са закупили имоти с чисто спекулативна цел и в момента тези комплекси са необитаеми. Именно тук е мястото на добавената стойност, идваща от доброто управление на комплекса. Стратегията на Greenlife е насочена към очертаване на разликата с градския имот, за да придадат добавена стойност на клиента. "Тази разлика не трябва да се изчерпва само с морето или планината, с природните дадености на комплекса. Необходимо е да се оформи малко общество в самия комплекс, да има мероприятия, които ще помогнат на собственика да се почувства по-специален", допълва Маринов. Като пример за лоша практика са голяма част от комплексите в Банско, "които стоят като призрачни сгради". Интегрираните комплекси Все по-успешно трябва да навлиза моделът на интегрираните комплекси и използването на една сграда с много функции, категоричен е Лъчезар Тодоров. "Дали това ще е една многофункционална сграда в града под формата на офис пространство, търговска част, комбинирана с хотел или апартаменти за продажба. Или това ще е онзи комплекс от курортен тип, който в момента се среща само около голф игрищата – комбинацията от съществуващ хотел с недвижим имот за продажба – било то под формата на апартаменти в града или вили и редови къщи в курортите", уточнява още управителят на Terra Tour Service. Това е именно онази възможност, когато собствениците на недвижимост могат да ползват инфраструктурата на работещ хотел, без да се налага да плащат допълнително за това. Там има едно функциониращо туристическо предприятие, един хотел, който предлага доста сериозен продукт в повечето случаи и предлага добавена стойност, от която клиентите могат да се възползват при покупката си – било то на първи, втори дом или друго. Банките и хотелите Резервирано отношение от страна на банките към хотелиерския сегмент беше отчетено от инвеститорите в бранша. Отчита се и тенденция на по-лесно финансиране на градските хотели, отколкото ваканционните. "Ваканционният туризъм и хотелите се избягват, но това не значи, че банките нямат експозиции в този сектор. Това, което притеснява банките, е именно краткият сезон – тъй като приходите много се влияят от климатичните условия. Докато бизнес хотелите, макар че имат повече оперативни разходи във времето, имат една цяла година, в която работят и по-голяма предвидимост – което за банките е важно", коментира Ана-Мария Баракова, директор финансиране на недвижими имоти в Уникредит Булбанк. Тя уточни, че общият обем на кредитите в сектора на туризма е 1.6 млрд. лв., което означава, че банките имат участие в тази индустрия. Това е спад спрямо 2008 г., когато са били 2 млрд. лв., но се отчита и спад в инвестициите. "Хубавото в хотелския бизнес е, че там има паричен поток, което банките харесват. Той не е гарантиран винаги, но с разумни очаквания и прогнози би трябвало проектът да може да се справи", допълва още Баракова. Според нея няма страх към индустрията, но се гледа по-предпазливо. Експозицията на Уникредит в сектора е сериозна по думите на Баракова, като в момента се обсъждат два големи кредита в хотелиерския сегмент.
Източник: Строителство Градът (02.12.2013)

Близо 85 млрд. лв.са активите на банковата ни система в края на октомври Към края на октомври 2013 г. активите на банковата ни система възлизат общо на 84,68 млрд. лв. Това показват данните на Българска народна банка (БНБ). Банките в страната са разпределени според размера на активите им условно в три отделни групи. Първата група се състои от 5-те най-големи банки на база на общите им активи към всеки отчетен период. Във втората попадат останалите кредитиращи институции, а в трета група влизат клонове на чуждестранни банки в България. В първа група са: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Корпоративна търговска банка (КТБ) и Обединена българска банка (ОББ). Общата стойност на активите на групата възлиза на 42,27 млрд. лв. Във втора група се подреждат Райфайзенбанк България, Юробанк България, Централна кооперативна банка, Сосиете Женерал Експресбанк, Банка Пиреос България, Сибанк, Алианц Банк България, Инвестбанк, Българска банка за развитие (ББР), Юнионбанк, Прокредит банк, Общинска банка, Интернешънъл асет банк, Българо-американска кредитна банка (БАКБ), Търговска банка Д, Креди Агрикол България, Токуда банк, ТИ БИ АЙ Банк и Тексим Банк. Общата стойност на активите на групата е в размер на 36,98 млрд. лв. Към трета група спадат Алфа банка-клон България, Сити банк Н.А.-клон София, ИНГ банк Н.В.-клон София, БНП Париба С.А.-клон София, Te-Же Зираат банкасъ - клон София и ИШБАНК АГ-клон София. Общата стойност на активите на групата е 5,43 млрд. лв. В края на октомври общата сума на активите в банковата система намалява със 119 млн. лв . (0.1%). През месеца нарастват вземанията от кредитни институции - с 554 млн. лв. (6.4%), и ценните книжа (с изключение на тези, определени по справедлива стойност) - с 97 млн. лв. (1.0%). Увеличават се също и инвестициите в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия (с 47 млн. лв., 13.8%). Намаление е отчетено при паричните средства - с 802 млн. лв. (8.3%). Намаление е отчетено при паричните средства - с 802 млн. лв. (8.3%). Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), отчитат от БНБ.
Източник: Money.bg (03.12.2013)

Модернизацията на "ДМП Челопеч" е струвала 126 млн. долара Приключилият в края на миналата година проект за разширение и модернизация на производството на златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" получи оценка "отличен" от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която осигури най-голямата част от финансирането за него. Това стана ясно при посещението на първия вицепрезидент на международната финансова институция Фил Бенет, който в сряда инспектира направеното в Челопеч. Той определи постигнатото като впечатляващо и в много отношения надхвърлящо изискванията на ЕБВР. Освен това проектът е излязъл по-евтин от предварителните очаквания. Изпълнението на проекта започна през 2009 г., като целта беше да се увеличи добивът на руда от 900 хил. тона до 2 млн. годишно. Това беше свързано с изграждането на нови подземни съоръжения, модернизация на обогатителната фабрика и хвостохранилището, инсталиране на ново оборудване и т.н. Компанията въведе и свръхмодерна система за наблюдение на дейностите под и над земята от специален център на повърхността. Като най-голямо постижение изпълнителният директор на "ДПМ Челопеч" Николай Христов определи значителното намаляване на отпадъците в резултат на въвеждането на пастово запълнение на иззетите пространства в рудника. По този начин вече около 40% от скалната маса и голяма част от хвостовия отпадък се връщат под земята, вместо да се депонират на повърхността. В същото време се избягват пропаданията, които иначе се появяват над мините след години. Благодарение на модернизацията предприятието постигна и нулево заустване на води от хвостохранилището, тъй като водата се връща в оборот. Въпреки тройния ръст на добива употребата на свежа вода е паднала с 20%, на използваните горива - с 38%, а на електроенергията - с 18%, казаха още от компанията. ЕБВР поставя много високи екологични и социални изисквания при отпускане на кредит, а след това осъществява стриктен контрол как се изпълнява проектът, обясни Христов. По думите на Бенет обаче банката има чудесно партньорство с компанията, с която работи вече девет години, и ще продължи да й оказва подкрепа. "Аз лично съм очарован от това, което видях", каза Бенет, след като разгледа мината. Директорът на ЕБВР за България Даниел Берг посочи, че след опита си с "ДПМ Челопеч" банката с готовност би финансирала и други минни проекти в страната. Досега "ДПМ Челопеч" е единственото добивно предприятие в България, получило кредит от международната финансова институция. Бюджетът на проекта в Челопеч беше 131.5 млн. долара, но компанията е успяла да го приключи за 126 млн. долара. От тази сума най-голямата част - 49 млн. долара, беше осигурена от ЕБВР. Кредити предоставиха също Уникредит Булбанк (18 млн. долара) и Райфайзенбанк (15 млн. долара). Останалите средства бяха вложени от компанията. Изграждането на съоръжения за производство на пиритен концентрат по т.нар. пиритен проект на "ДПМ Челопеч" ще приключи скоро и през януари ще започне въвеждането му в експлоатация, каза Николай Христов. Инвестицията в проекта е 23 млн. долара и се осигурява от самото предприятие. Целта е да се оползотвори "заключеното" в пирита злато, което в момента не може да се отдели. Това ще позволи да се извличат 95% от златото и 50% от среброто в него, които сега на практика се изхвърлят. Съоръжението ще има капацитет за производство на 400 хил. тона концентрат годишно, но засега вероятно няма да бъде използван целият, тъй пазарът е малък. "ДПМ Челопеч" вече сключи договор за износ на до 200 хил. тона годишно за китайската металургична компания Xiangguang Copper и това ще бъде основният й клиент. Наскоро от компанията обявиха, че засега се отлага втората фаза от проекта. Тя е свързана с разработването на технология за преработка на пиритния концентрат, която ще позволи да се "отключи" полезният компонент в него. При сегашните пазарни условия обаче проектът е икономически неизгоден, съобщи канадският собственик Dundee Precious Metals в последния си тримесечен отчет.
Източник: Капитал (05.12.2013)

Не се яви купувач за билковия цех на Любомир Симеонов, който на 23 септември застреля бургаската банкерка Павлина Йовчева. Публичният търг, обявен за 4 декември, приключи без резултат, с изключение на няколко оферти за дребни машини от цеха, каза частният съдебен изпълнител Делян Николов. "Фабриката на Симеонов в сунгурларското село Билка, отново ще бъде пусната за публична продан, увери Николов, цитиран от "24 часа". Началната цена на имота бе 700 104 лв и се продава заради необслужвани кредити в Уникредит Булбанк. Нямало кандидати и за чувалите с билки, складирани в цеха, които се продават отделно. Бившият военен Симеонов бе арестуван няколко часа след като застреля от упор банкерката от Бургас. Тогава той заяви пред журналисти, че го е направил, за да накаже корумпираните "бели якички". Версията на стрелеца е, че няколко банкови служители, включително и Павлина Йовчева, са го рекетирали да сключи договор с конкретна фирма, за да му бъде отпуснат голям кредит.
Източник: Бургас-днес и утре (06.12.2013)

Според данни на централната ни банка към 30 септември над 11.9 млн. броя са откритите депозитни сметки на Домакинствата и НТООД*. В тях са съсредоточени 37.7 млрд. лв., които към 31 октомври нарастват до 38.1 млрд. лв. Справка на Profit.bg сочи, че стойността на спестяванията нараства неизменно в последните 37 месеца. Кои обаче са любимите банки на населението в последните 12 месеца? Лидерът в тази класация е публичната Корпоративна търговска банка, която за последните 12 месеца е добавила 1.4 млрд. лв. към депозитната си база, което е повече от следващите седем трезора, всичко отчели нарастване на спестяванията с по над 100 млн. лв. Тук попадат Уникредит Булбанк (259 млн. лв.), Обединена българска банка (245 млн. лв.), SG Експресбанк (217 млн. лв.), Пощенска банка (190 млн. лв.), Банка Пиреос (159 млн. лв.), Централна кооперативна банка (134 млн. лв.) и Банка ДСК (128 млн. лв.). В топ 10 сред най-предпочитаните банки са още Алфа Банк и Ти Би Ай Банк. Отлив на средства в последната 1 година има от Тексимбанк (54.7 млн. лв.), СИБАНК (52 млн. лв.), Райфайзенбанк (46.8 млн. лв.) и Българо – американска кредитна банка (30 млн. лв.). Само за последните 12 месеца нарастването на депозитите в търговските банки е от над 3.1 млрд. лв., както посочи и управителят на Българска народна банка Иван Искров в речта си по повод Деня на банкера – 6 септември. Най-голям дял депозити Десет банки в страната имат над 1 млрд. лв. депозити от страна на домакинствата. Номер 1 тук е Банка ДСК, следвана от Първа инвестиционна банка, Уникредит Булбанк и Корпоративна Търговска Банка. Следват Обединена Българска банка, Пощенска Банка, Райфайзенбанк, Централна кооперативна банка, SG Експресбанк и Банка Пиреос. В каква валута спестяваме? В предкризистните месеци домакинствата спестяваха основно в евро (47%) и по-малко в лева (41%). Днес картинката е коренно различна, като левовите спестявания са над 52%, а тези в евро – 39 на сто. Едва 8% спрямо 11.5 на сто за преди 5 години са депозитите в други валути (щатски долари, швейцарски франкове и др.). Богатите също заделят „бели пари за черни дни“ Справка на Profit.bg показва, че към 30 септември близо 30 хил. българи имат спестявания за над 100 хил. лв. (29 564), спрямо 27 846 за тримесечие по-рано и 22 616 за същия период на 2011 г.
Източник: profit.bg (09.12.2013)

Уникредит Булбанк очаква бавно възстановяване на икономиката догодина Икономиката на България ще продължи бавно да се възстановява през 2014 г., като реалният темп на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да бъде 1.5%. В краткосрочен план значимо ускоряване на растежа все още не може да се очаква, като за възстановяването ще продължи да се разчита почти изцяло на по-силното търсене на български стоки в основните за страната търговски партньори. Това са част от изводите в годишния икономически анализ на Уникредит Булбанк с автор Кристофор Павлов, главен икономист на банката. През идната година износът ще продължи да се възстановява. Цената и достъпът до кредити ще продължат да зависят повече от специфични вътрешни фактори, отколкото от външните пазари. По отношение на лихвите очакванията са те да продължат да пълзят надолу и през 2014 г. Възстановяването на инвестициите и индивидуалното потребление ще продължи да изостава, докато политическата нестабилност се добавя към усещането за несигурност и ще увеличава времето, в което компаниите ще се въздържат от започване на нови големи проекти и увеличаване броя на наетите, се посочва още в анализа. Именно продължаващото политическо напрежение е една от пречките за възстановяването на пазара на труда в краткосрочен план, тъй като прави компаниите предпазливи, което от своя страна тежи върху решенията за назначаване на нов персонал. През тази година БВП на страната се забави до най-ниската си стойност за последните три години - от финансовата институция очакват 0.5% за цялата 2013 г. Сред факторите, които са тежали на темповете на възстановяване на икономическата активност и на заетостта, е политическата нестабилност през по-голямата част от 2013 г. От друга страна, и прекалено строгите фискални икономии от 2012 г. са повлияли негативно на възстановяването на вътрешното търсене през първите месеци на тази година. Състоянието на пазара на труда и на недвижимите имоти продължава да кара домакинствата да се чувстват несигурни и да ограничават разходите си за големи покупки, като насочват немалка част от разполагаемия си доход към трупане на нови спестявания или редуциране на дълг, се посочва в анализа. Търсенето на кредити остава ограничено до експортно ориентираните производства и кредити, съпътстващи усвояването на средства от ЕС. Като цяло перспективите за следващата година са по-благоприятни, но има опасност българската икономика да се окаже в класическа дефлационна спирала, която да сложи край на процеса на възстановяване. Ако вътрешното търсене леко се покачи, това ще помогне дефлационните процеси в българската икономика да приключат, дори и международно определяните цени на храните и енергийните ресурси да останат като цяло без промяна през следващата година. Възстановяването на износа на България, което се наблюдава през тази година, ще се продължи и през 2014 г. Очакванията са догодина икономическият растеж в 18 от 20-те най-важни експортни дестинации за българската икономика да се ускори. Перспективите за външната среда през следващата година са най-добрите от началото на кризата, смята Кристофор Павлов. Това ще бъде първата година от началото на глобалната финансова и икономическа криза, в която трите най-големи развити икономики – САЩ, ЕС и Япония, ще отчетат растеж едновременно.
Източник: Капитал (17.12.2013)

Топлоцентралата в Банско има нов собственик Централата на дървесни остатъци, която осигурява отоплението на Банско, е с нов собственик. Дружеството "Тевно" е купило инсталацията от Уникредит Булбанк, която я взе от "Бул еко енергия" като обезпечение по кредит. Това става ясно от доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с който се иска прехвърлянето на лицензиите за работа на централата към новия собственик. От документа на енергийния регулатор не става ясно на каква стойност е сделката. Банката кредитор пусна за продан централата и земята към нея, които са обезпечение по заема, взет от "Бул еко енергия". Тогава един от старите акционерите в централата - Иван Хиновски, който е председател на Българския енергиен форум, коментира пред "Капитал Daily", че цената най-вероятно е около 2.4 млн. евро, колкото са били непогасените задъжления към банката. Дали цената на сделката е такава не е ясно. Проектът за отопление на Банско на биомаса започна през 2006 г., когато "Бул еко енергия" получава от ДКЕВР 15-годишни лицензи за производство и пренос на топлина в планинския град. Изграден е топлопровод с дължина 5.5 километра. През последните години обаче бизнесът потъва – през 2011 г. "Бул еко енергия" отчита 1.16 млн. лв. загуба, а за миналата година тя достига 1.24 млн. лв. Причината е в резкия спад на приходите – за периода от 2011 до 2012 г. постъпленията на дружеството са намалели с 29.2% спрямо спад на разходите от 4.3%, показва докладът на регулатора. Преди време Хиновски коментира пред "Капитал Daily", че причина за трудностите е фактът, че преференциалните цени са за ток от биомаса, но не и за топлоенергия от нея. Поради това "Бул еко енергия" не може да изплаща кредита си към Уникредит Булбанк. Инвестицията в топлопроизводство без възможност за електрогенерация се оказва неизгодна, а за това са били нужни още средства. Новите собственици засега не обмислят такива инвестиции. Справка в Търговския регистър показва, че едноличен собственик на купувача "Тевно" е Васил Методиев Стефанов, а управител на дружеството е Светла Молхова. За техническа поддръжка на 10-мегаватовата централа и мрежата в Банско "Тевно" е сключило договори с "Далкия България" и "Далкия Варна". Това са българските подразделения на френската Dalkia, които управляват топлинната мрежа в морската столица. "Проектът може да бъде печеливш. След края на отоплителния сезон очакваме доклад на "Далкия" за това как могат да бъдат подобрени резултатите. Краткосрочната ни цел е да спасим отоплителния сезон в Банско", обясни за "Капитал Daily" Васил Методиев. Заради търговска тайна той отказа да посочи за каква сума е купена централата. Данни за производството на централата показват, че през последния отоплителен сезон тя е работила с не повече от 4 мегавата натоварване. Затова може да работи само единият от двата водегрейни котела, всеки от който е по 5 мегавата, сочи докладът на регулатора. Експертите на ДКЕВР изтъкват, че според Закона за енергетиката за топлинни съоръжения под 10 мегавата не са нужни лицензии за производство и пренос на топлина. Във вторник регулаторът е поканил на изслушване представители на "Тевно", "Бул еко енергия" и община Банско, които ще търсят решение за инвестицията и отоплението на града. Няколко от топлофикациите в страната, които традиционно работят на природен газ, вече експериментират с дървесна биомаса, като идеята им е да се произвежда и електроенергия, която да се продава по преференциални тарифи и така инвестицията да стане рентабилна. За инсталацията в Банско обаче в момента не се обмисля производство на ток, каза още Васил Методиев.
Източник: Капитал (17.12.2013)