Бургаската рафинерия взе заем от 420 млн. евро Най-голямото дружество в България по приходи "Лукойл Нефтохим Бургас" е получило кредитна линия в размер на 420 млн. евро, или 576 млн. долара, от няколко европейски банки. Това беше съобщено от Италианската експортно кредитна агенция (SACE) и от международните информационни агенции. Кредитът е за модернизацията на рафинерията посредством изграждане на инсталация за хидрокрекинг на гудрон, която трябва да повиши ефективността на производството на горива в Бургас. Проектът е на стойност 1.48 млрд. долара и беше започнат през 2012 г. Съоръжението трябва да бъде завършено до края на 2014 г. а през 2015 г. за започнат тестовете. Синдикираният заем е сред рекордно големите, теглени от българско дружество. В новата корпоративна история на България има няколко случая на по-голямо финансиране - най-пресният е на държавния енергиен холдинг, който емитира през миналата година облигации за 500 млн. евро, а топ длъжник е била БТК, като при предпоследната промяна на собствеността телекомът и купувачът й поеха дълг от 1.65 млрд. евро. Синдикираният заем за рафинерията е за 10 години и ще бъде покрит 95% от Италианската кредитна агенция SACE. Банките, осигуряващи кредитната линия, са Societe Generale (действаща като координатор), ING Bank, BNP Paribas and UniCredit. Няма детайли за лихвени нива и какво допълнително обезпечение е предоставила рафинерията. Строителството на инсталацията се извършва от италианското подразделение на базираната във Франция инженерингова компания Technip. Договорът между рафинерията и компанията беше подписан през януари 2012 г. Дружеството има опит с проекти във Виетнам, Саудитска Арабия, Алжир. В Бургас тя се занимава с инженерните дейности, доставката на оборудването, строителството. Частите (помпи, пещи, компресори и т.н.) се доставят от различни производители на конкурсен принцип. От "Лукойл Нефтохим Бургас" не бяха открити за коментар как е осигурена останалата част от финансирането на проекта, който е и най-голямата инвестиция на компанията към до момента. Беше обяснено обаче, че проектът върви по график, като до края на годината инсталацията трябва да е в механична готовност (т.е. да завърши строителството). През 2015 г. трябва да започнат тестовете на съоръжението. Рафинерията на руския гигант "Лукойл" от години е най-голямата компания в страната. Приходите на дружеството за 2012 г. бяха 8.2 млрд. лв., като от години то отчита загуби. Символичната първа копка по проекта за изграждане на инсталацията за хидрокрекинг на гудрон беше направена в края на май 2012 г. Целта на новото съоръжение е рафинерията да може да преработва най-тежката фракция на петрола (гудрона) при по-висока температура и по-голямо налягане, като това ще повиши ефективността на рафинерията. Тоест това ще доведе до повишаване на процента на произведените светли горива - бензина и дизела, от единица петролна суровина. Или ако сега от 100 тона петрол рафинерията извлича 65 тона горива като бензин и дизел, след изграждането на инсталацията делът на бензина и дизела ще нарасне на 90 тона от 100 тона петрол. Светлите горива са основните продукти, от които се печели, като при новите рафинерии този процент е 85. Рафинерията в Бургас е допълнително затруднена поради факта, че руският петрол сорт Urals (който се внася) е по-тежък и съответно от него се добива по-малко количество светли горива. При стартирането на проекта от рафинерията обясниха, че само предприятията, които имат най-дълбочинна преработка, могат да бъдат конкурентни на пазара.
Източник: Капитал (06.01.2014)

Банките ще поемат загуби от лоши кредити и през 2014 г. Банките ще продължат да поемат загуби в портфейлите си от кредити и през тази година. Това ще поддържа разходите за обезценка на високи нива поне още няколко години, което в съчетание с прогнозите за слабо търсене на кредити в краткосрочен и седносрочен план сочи, че приходите от основна дейност ще останат под натиск. С това и ефективността на сектора. Това се посочва в анализ за банковия сектор в България на Уникредит Булбанк с автор Кристофор Павлов, главен икономист на банката. След като през изминалата година ефективността на банките се влоши до 53% за съотношение приходи-разходи (спрямо рекорда от 47%, отчетен през 2007 г.), и за тази прогнозата е, че ще остане близо до тези нива. Загубите в портфейлите от кредити, изглежда, не са абсорбирани напълно и ще продължат да поддържат високи нива на разходи за обезценки, посочва Кристофор Павлов. Като се има предвид, че повечето банки вече са предприели мерки за подобряване на ефективността си, по-нататъшно редуциране на разходите ще бъде по-трудно да се постигне. В тази връзка консолидацията на банки е логичен път за подобряване на ефективността в сектора, се казва още в анализа. Случващото се в момента в сектора в най-голяма степен се обобщава от нарастващата поляризация между резултати на водещите банки и малките участнци от периферията на пазара, пише там. Натисъкт върху доходите на банките ще продължи и през тази година, като прогнозите са търсенето на нови кредити да остане слабо. В анализа се посочва, че това се дължи на комбинацията от все още високи нива на дълг в някои сектори на икономиката и твърде крехкото възстановяване на БВП, което допълнително е ограничавано от продължаващата политическа нестабилност и икономическата несигурност. Финансовото преструктуриране на компании в затруднено положение продължава да протича бавно, което пречи да се намалят разходите, свързани с принудителното събиране на вземания. И тази година ръстът на кредитите ще изостане в сравнение с този на депозитите, но поведението на банките ще се промени, прогнозират от Уникредит Булбанк. Според анализа кредитните институции ще използват част от привлечената от домакинствата и фирмите ликвидност, за да продължат с преструктурирането на пасивите си, като изплатят най-скъпите си източници на финансиране, а свободните средства в преобладаващата им част насочат към пазара на книжа с фиксиран доход. Известно увеличение на външните активи също ще бъде на дневен ред в хода на следващата година. Очакванията за цената, която банките ще трябва да плащат за набираните от местния пазар депозити, са да продължи да пълзи надолу, макар и с по-бавни темпове. Фактор за забавяне на темпото на спада в лихвите по депозитите е и това, че процесът на редуциране на финансовата задлъжнялост на банковия сектор като цяло вече е приключил и банките, които ще са принудени да продължат да набират агресивно средства от местния пазар, за да намалят зависимостта от външно финансиране до устойчиви нива, са малко на брой. Освен това инфлацията намаля значително спрямо година по-рано и сега същите реални лихви по депозитите са възможни при по-ниски номинални лихви, се казва още в анализа. По-ниски разходи за финансиране ще направят възможно (при равни други условия) и цената на кредитите за домакинствата и фирмите също да продължи да пълзи надолу през 2014 г. Оценката за изминалата година в анализа сочи, че уязвимостта на банковия сектор е продължила да намалява, като фактори с най-голяма тежест за това са били приключването на процеса на редуциране на външната задлъжнялост на банките и чувствителното забавяне на темповете, с които нарастват лошите кредити. Съществуващите капиталови буфери се очертава да нараснат с малко над 500 млн. лв., което е и очакваната за 2013 г. консолидирана печалба на сектора. "Тези резултати бяха съпътствани и от по-нататъшно намаляване на лихвите по кредитите със скорост, изпреварваща тази по депозитите, което направи възможно нетният лихвен спред (разликата между лихвите по депозити и кредити) да се редуцира за втора поредна година", пише в анализа на банката. Голямата картина обаче не е изцяло позитивна. Кредитирането се забави до най-ниските си стойности от началото на кризата - 0.7% годишен ръст към октомври 2013 г., докато секторът продължи да губи ефективност, обобщават оттам.
Източник: Капитал (07.01.2014)

Нови 15 млн. евро за иновативни малки и средни фирми Иновативни малки и средни предприятия в България, чийто достъп до банково финансиране е по-затруднен, ще могат да кандидатстват за кредитиране по съвместна инциатива на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия (ЕК), насочена към такъв тип фирми. Първа инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ, част от групата на ЕИБ) подписаха гаранционно споразумение, което дава възможност на банката да финансира със собствен ресурс от 15 млн. евро до края на 2015 г. иновативни компанни. Това са малки и средни предприятия, които извършват научни изследвания, развойна дейност или иновации и търсят финансиране за инвестиции и оборотни средства. Заемите ще се отпускат с 1 до 2% по-ниска лихва от стандартната, при която банката финансира малки и средни фирми в страната, посочи Димитър Костов, изпълнителен директор на ПИБ. По думите му от това финансиране ще могат да се възползват бързоразвиващи се иновативни предприятия, които имат ограничена материална база и активи и обичайно труден достъп до кредитиране. Подписаното споразумение между ЕИФ и ПИБ е по инициативата "Инструмент за споделяне на риска" (Risk Sharing Instrument, RSI) на ЕК и ЕИБ. То важи и за финансиране на предприятия с малка и средна капитализация в рамките на инициативата. Схемата осигурява гаранционно покритие за съответната банка, в случая ПИБ, в размер на 50%. Това означава, че гаранцията покрива при неизпълнение до 50% от дължимата сума по всеки кредит. Средствата за гаранциите се осигуряват от ЕК, а ЕИФ управлява гаранционния портфейл. Тази инциатива не се финансира по структурни фондове на национално ниво, а е паневропейска. В случая с RSI няма режим на държавна помощ, поради което и не е задължително предоставянето на специални облекчения и преференциални условия при кредитирането на фирмите, какъвто е случаят с двете схеми по инциативата JEREMIE - гаранционната и нисколихвената. По двете програми на JEREMIE - според схемата, се предоставят кредити с до 50% по-малки обезпечения, наполовина по-ниски лихви, като и при двете има изискване за освобождаване от такси и комисиони за крайния кредитополучател. При RSI наличието на гаранция за банките, сключили споразумение, е по-скоро стимул те да кредитират иновативни фирми с по-високи нива на риск, а не да предоставят кредити при облекчени условия. От своя страна компаниите трябва да доказват иновативност, за да получат кредит по тази инциатива. Подписаното между ПИБ и ЕИФ споразумение е първото за България по тази схема. Според информация на интернет страницата на ЕИФ страните, които до момента са се включили в инциативата, са 12. Тя е валидна за страните, членки на Европейския съюз, както и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Израел, Турция, Македония, Сърбия, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Фарьорските острови и Молдова. RSI е част от Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (FP7) на ЕС. Принципът на избор на кредитни институции и лизингови компании, които да се включат при тяхно желание в инциативата, е различен от този при JEREMIE например, където се обявява процедура за кандидатстване и се прилага състезателен принцип с най-изгодни условия. При RSI процедурата е отворена, като банки, проявяващи интерес, кандидатстват, след което ЕИФ провежда на място финансово проучване на съответната банка и тогава се стига до сключване на гаранционното споразумение. ПИБ участва и в схемата за предоставяне на нисколихвени кредити на малки и средни предприятия по JEREMIE на ЕИБ и ЕК. Банката е усвоила напълно портфейла по програмата - 25.5 млн. евро ресурс, осигурен от ПИБ, и 25.5 млн. евро, осигурени от инциативата. Така до момента отпуснатите кредити са в размер на 51 млн. евро. Броят им е над 300, като средният размер на един кредит е около 150 - 160 хил. евро, посочи Васил Христов, изпълнителен директор на ПИБ. Т.нар. нисколихвена схема по JEREMIE започна в началото на 2013 г., като целта й е да се улесни достъпът до финансов ресурс на фирми с качествени проекти, които заради кризата имат известни затруднения при получаване на заеми. Банките по тази схема са Прокредитбанк, Societe Generale Експресбанк, ПИБ, Алианц банк, Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, Банка ДСК. От октомври 2012 г. реално действа и гаранционната схема по JEREMIE, която е за проекти с по-висок риск и покрива по-голям дял от потенциалните загуби по заема, който обаче не е с толкова ниски лихви. Банките, които отпускат по нея кредити, са Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредитбанк. Към края на октомври 2013 г. по данни на представителството на ЕИФ в София отпуснатите по JEREMIE кредити са били за над 375 млн. евро. Общо по двата продукта - гаранционната схема (на 86% усвоена към тази дата) и програмата за нисколихвени кредити (с действие до края на 2015 г.), трябва да бъдат отпуснати 701 млн. евро.
Източник: Капитал (10.01.2014)

На специална церемония ръководството на БФБ-София отличи инвестиционните посредници, постигнали най-високи резултати през 2013 г. От институцията отчетоха изключително успешна година, през която оборотът на БФБ–София на регулиран пазар е нараснал със 76,12% спрямо предишната 2012 г. и възлиза на 1 521 771 756 лева. На церемонията, която се провежда за 13-ти път в историята на БФБ–София, бяха присъдени следните награди: Карол АД получи награда за инвестиционен посредник сключил най-много сделки на БФБ–София през 2013 г. със общо 42 042 сделки, които възлизат на над 24% от общия брой сделки сключени на регулиран пазар. Над 50% по-малко са сделките сключени от класирания на второ място Елана Трейдинг АД. Наградата за инвестиционен посредник реализирал най-висок оборот на БФБ-София през 2013 г. бе присъдена на Корпоративна Търговска Банка АД (1.003 млрд. лв.), следвана от Уникредит Булбанк и Капман АД със съответно 494 млн. лв. и 171 млн. лв. В категорията „Инвестиционен посредник с най-значим принос за развитието на капиталовия пазар през 2013г.” бяха отличени дружествата Спиди АД и Елана Агрокредит АД.
Източник: profit.bg (10.01.2014)

БЕХ търси банки, в които да държи парите си Първа крачка към разпределение на депозитите си в повече на брой банки прави Българският енергиен холдинг. След като в края на миналата година той набра 1 млрд. лв. от продажбата на облигации, се нареди сред дружествата, които притежават най-значителен паричен ресурс и така действията му се превърнаха в определящи за цялостното изпълнение на правила срещу концентрацията на средства, която през последните години клони подозрително в полза на КТБ. Холдингът закъсня с изпълнението на правилата за концентрацията, тъй като му отне време изготвянето на типизирани правила, по които да се правят подобни конкурси в групата. Обявата за избор на обслужващи банки се появява месец след изтичане на крайния срок, в който предприятията с мажоритарно държавно участие трябваше вече да са разпределили парите си така, че в никоя банка да не са концентрирани повече от 25% от нетната им експозиция към нея (депозити минус кредит и гаранции). Според заложените в нея критерии кандидатите трябва да имат най-малко 150 млн. лв. собствен капитал, висок рейтинг и да не товарят БЕХ с абонамент за допълнителни услуги, от каквито холдингът не се нуждае в дейността си. Това означава, че конкурсът ще се проведе измежду най-големите банки в страната, които имат 10 дни, за да изготвят своите оферти за участие. На летвата за минимален размер на собствения капитал отговарят 16 банки по данни на БНБ към края на месец септември. Сред тях са Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк България, КТБ, Юробанк и други. Изискване към кандидатите е и да притежават международен кредитен рейтинг не по-малък от BB- според критериите на Fitch, S&P и БАКР или степен Ba3 по методологията на Moody's. В офертите си за участие те ще трябва да предложат лихвен процент на депозитите с различен матуритет, размер на таксите за най-често извършваните операции, като например теглене на суми със и без предизвестие, месечно обслужване на банкови сметки, предоставянето на кредит. Точки за кандидатите носи наличието на платформа за активно интернет банкиране в реално време с електронен подпис или цифров сертификат. Кандидатите за участие в конкурса на БЕХ трябва подготвят офертите си по зададен на сайта на дружеството образец, като ги внесат най-късно до 17 ч. на 24 януари. След тази дата ще започне работа сформираната комисия по избор на обслужващи банки, която ще извърши класиране на кандидатите. Договори ще бъдат сключени с подредените на първите пет места участници. Ако подадените заявки за участие в конкурса не са достатъчно, съгласно правилата процедурата ще се повтори. По данни на Министерството на икономиката, което е принципал на БЕХ, към 30 ноември дружеството държи голяма част от парите си в една банка. Това е Българската банка за развитие, където постъпиха средствата от емитирания облигационен заем за 1 млрд. лв. Два месеца по-рано холдингът пак не отговаряше на правилата за разбиване на концентрацията и държеше 90.90% от разполагаемия си ресурс от 84.1 млн. лв. (по данни от отчета му) в КТБ. В края на ноември БЕХ приведе 205.8 млн. лв. дивидент на държавата, което е последната информация, на базата на която може да се съди за наличните парични ресурси на дружеството. Пред "Капитал Daily" от Българската банка за развитие съобщиха, че няма да участват в конкурса за обслужваща банка на холдинга. Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, не коментира какви са намеренията на представляваната от него институция. Според банкера 10 дни са напълно достатъчно време за изготвянето на успешна оферта за участие. "В частния сектор това може да се направи и за 48 часа", посочи Хампарцумян, който е и председател на Асоциацията на банките в България. Според него преместването на парите на държавните дружества в повече на брой банки не се е отразило съществено на пазара, но е довело до известно раздвижване. Паричният ресурс, който се прехвърля, не е достатъчно голям, за да причини съществени размествания на позициите между банките, обясни още Хампарцумян. "Пазарът на депозити в Българи е достатъчно конкурентен и не мисля, че това (местенето на депозити, бел. ред.) дава съществен принос към конкуренцията или се отразява по някакъв съществен начин върху нивата на цените на депозитите", каза още той и допълни, че дискусията в момента не трябва да е насочена към въпроса къде са държавните пари, а как се управляват държавните дружества.
Източник: Капитал (14.01.2014)

Умерен ръст на ипотечните заеми през 2013 г. Слаб, но все пак ръст на пазара на ипотечно финансиране през 2013 г. Това отчитат в годишния си анализ от консултантската компания "Кредит център". Според наблюденията на дружеството през последните 12 месеца новоотпуснатите жилищни заеми са се увеличили с около 4%, а като цяло изминалата година е била по-добра за сектора в сравнение с предходната. "Погледнато в статистическите данни, ипотечният пазар изглежда замръзнал", отбелязва изпълнителният директор на дружеството Тихомир Тошев. Макар и през отделните тримесечия да е имало известна лека динамика в посока нагоре или надолу, като цяло броят на новоотпуснатите кредити е останал около 160 хиляди, а обемът им е от порядъка на 8.8 млрд. лв. "В същото време имаме година с ръст на сделките с недвижими имоти в големите градове на страната, където ипотечният кредит е важен двигател на пазара", отбелязва той. Подобни са и наблюденията на анализаторите от Уникредит Булбанк, които в годишния си обзор на сектора отчетоха устойчив ръст в броя на финансираните с ипотечен заем сделки в имоти в София, Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора. Така през изминалата година жилищният пазар се радва на известно активизиране от страна на купувачите на фона на спада, наблюдаван в сегментите на ваканционните имоти, офисите и търговските площи, отчитат от банката. "Все пак при по-задълбочен анализ на пазара и макар 2013 г. да беше трудна и тежка година за икономиката като цяло, новите ипотечни кредити са повече в сравнение с 2012 г. и ние в "Кредит център" оценяваме този ръст на около 4%", подчертава Тошев. В основната си част все повече от новоотпуснатите ипотечни заеми се теглят в левове, като фактор за това е и изпреварващият спад на лихвите по кредитите в местната валута. "Все повече банки започваха постепенно да предлагат по-добри условия по левовите си кредити и в повечето от тях лихвите по кредитите в левове и евро бяха изравнени", отчитат от консултантската компания. Така според наблюденията им към края на годината заемите в левове са около 70% от общо новоотпуснатите в сравнение с 53% през януари. Същевременно според наблюдателите на пазара като цяло потребителите остават предпазливи по отношение на тегленето на заеми въпреки постепенното подобряване на условията за ипотечно кредитиране. През последните години лихвите по предлаганите от банките заеми трайно намаляват, като дори достигнаха равнищата си отпреди кризата. По данни на БНБ към края на ноември 2013 г. средните лихвени проценти са 7.17 за ипотечни заеми в левове и 7.52 за кредити в евро при равнища от съответно около 10.5 и 9, наблюдавани в пика на кризата. "Тенденцията за понижаване на лихвите по кредитите ще продължи и през следващата година", прогнозира Екатерина Кирилова, директор "Маркетинг и клиентски сегменти" в Уникредит Булбанк. "Хората обаче все още продължават да бъдат по-предпазливи при тегленето на кредит заради несигурността в бъдещето, страха от продължаващата криза, високите нива на безработица и съществуващата вероятност от загуба на доходи", обяснява тя. От своя страна Тихомир Тошев също отбелязва стремежа на потребителите към поддържане на "ниска или никаква задлъжнялост". Според наблюденията на консултантската компания финансовата култура на потребителите се е подобрила, което ще изиграе важна роля за развитието на ипотечния пазар в бъдеще. Прогнозата на "Кредит център" е за предстоящ ръст на сектора, като положителен ефект в тази посока ще окаже фактът, че средната задлъжнялост на българските домакинства все още е сравнително ниска на фона на част от домакинствата в Европа. "От около 3 млн. домакинства у нас под 150 хил. от тях са закупили собствено жилище с кредит, като средното задължение е около 55 хил. лв. Това показва, че сериозни рискове пред този пазар у нас липсват и по-скоро го очаква нов подем на развитие през следващите години", отчитат от компанията.
Източник: Капитал (14.01.2014)

Имоти от комплекса "Голф клуб Ибър" се продават заради дълг Вили и парцели от мегакомплекса "Голф клуб Ибър" край Долна баня се продават заради дългове към Уникредит Булбанк, става ясно от обявление, публикувано в регистъра на частните съдебни изпълнители. Комплексът, в който съакционер е община Долна баня, беше сред имотните проекти със сертификат за инвеститор клас А от 2006 г., а общият му план е изработен от студиото "Арх. Данов и партньори" на настоящия министър на инвестиционното проектиране Иван Данов. След завършването на част от комплекса ДНСК обяви някои от постройките за незаконни и те бяха съборени. Вилите и парцелите, които са пуснати на търг, се продават отделно, а общата им минимална цена е 3.24 млн. лв. Те са собственост на "Голф клуб Ибър" и на компанията "Яйкъна Ре", в която клубът е акционер. Имотите се намират в едноименната местност Яйкъна до Долна баня. Размерът на всеки парцел е около 1 дка, а разгърнатата застроена площ на вилите е от 153 до 242 кв.м. Всички те са ипотекирани в Уникредит Булбанк, по чието искане е продажбата. Офертите се подават в Районен съд - Ихтиман, до 14 февруари. Сегашният търг е втори – при предишния, обявен през октомври, не е имало кандидати, показва информацията от съдебния изпълнител Наталия Дангова. Изпълнителният директор на "Голф клуб Ибър" Кирил Недев обясни пред "Капитал Daily", че продаваните вили са "незначителна" част от целия комплекс, а на купувачите, които вече са платили капаро за тях, са им предложени компенсации – други, по-големи вили от комплекса, или връщане на парите. Досега в комплекса са вложени над 60 млн. лв. и около 160 от вилите са продадени, добави Недев. Това са постройки, чиято собственост вече е прехвърлена с нотариален акт, а приключване на сделки се очаква за още около 100, поясни изпълнителният директор. Заемът от Уникредит Булбанк е бил 2 млн. евро и до 2009 г. е обслужван редовно, посочи Недев. По думите му причината "Голф клуб Ибър" да изпадне във финансови затруднения са както имотната криза, така и административните им спорове с общ. Долна баня. Общината е един от учредителите на компанията "Голф клуб Ибър", собственик на комплекса и все още е акционер в него. Проектът започва още през 2005 г., а на следващата година получава сертификат за инвеститор клас А. По думите на Недев проблемите им с местната власт са започнали през 2007 г., след смяната на кмета – изборите тогава са спечелени от Владимир Джамбазов от ГЕРБ, който наследява Тодор Иванов от БСП. Джамбазов сезира ДНСК за незаконни строежи в "Голф клуб Ибър" и през 2011 г. 25 вили са съборени. Тогава е заравнено и голф игрището в комплекса, също с нередовни документи. Недев увери, че събарянето и проблемите с нередовни документи вече са приключени, макар че по негово мнение са прилагани двойни стандарти. Той посочи, че ако трябваше да се премахват всички строежи в България с такива пропуски, е трябвало да има масово събаряне. Общината и "Голф Клуб Ибър" водят множество дела, а Недев обясни, че за над 50 вече има решения в тяхна полза от Върховния административен съд. Други от делата са приключили с решения в полза на общината. Справка в акционерната книга на компанията показва, че общ. Горна баня държи 8.6% от акциите в капитала, 34% са собственост на "Лазаров Недев", а останалият мажоритарен дял е на "Голф Панорама". Последният отчет на "Голф клуб Ибър" е за 2012 г. и показва над 30 млн. лв. пасиви, от които 6.1 млн. лв. са обезпечени заеми. Общите приходи на дружеството са нараснали с 9% спрямо 2011 г. до 1.84 млн. лв. Компанията е приключила със 162 хил. лв. печалба, с 5% спад на годишна база.
Източник: Капитал (16.01.2014)

Нов цех за кашкавал може да бъде открит във Враца Бивше месопреработвателно предприятие във Враца скоро може да стане цех за производство на кашкавал, става ясно от инвестиционно намерение, публикувано в сайта на общината. То е подадено от фирмата "Лилия-милк", която смята да ремонтира сградите и да инсталира нови машини за млечното производство. От документите става ясно, че капацитетът на бъдещия цех ще е 100 кг кашкавал на ден, а преработеното мляко се предвижда да бъде по 1 тон на ден. Собственикът на "Лилия-милк" Христо Стефанов обясни пред "Капитал Daily", че все още не може да даде много информация, преди да е получил необходимите документи и да е започнал работа, но засега плановете са инвестицията да се финансира с банкови кредити. Засега не е дадена информация колко пари ще бъдат вложени в новия цех. Като съпътстващ продукт към кашкавала ще се произвежда и извара, каза още Стефанов. Според документите дневната продукция на извара ще е около 100 кг на ден. Архитектът на проекта Емил Етугов обясни, че няма да има нови строежи, а ще се използват вече съществуващи сгради. Фирмата "Лилия-милк" е учредена през 2009 г., но едва през 2012 г. е имало по-активна дейност, показва справка в отчета му. За предходната година то не е имало приходи, а за 2012 г. те са били 20 хил. лв., всичките от продажби на стоки. Печалбата за периода е била 15 хил. лв. По данни от регистъра ДАКСИ компанията има само едно осигурено лице към ноември миналата година. По данни на Министерството на земеделието през 2012 г. количеството преработено мляко в България е намаляло с 5.4% в сравнение с 2011 г. до 635.3 хил. литра. От агростатистиката все още не са публикували данни за миналата година. Произведеният през 2012 г. кашкавал е намалял с близо 9% на годишна база до 17.8 тона за сметка на увеличеното производство на бяло саламурено сирене и кисело мляко. Северозападна България, където попада и област Враца, е районът с най-малко преработено мляко, макар че там се намира едно от големите преработвателни предприятия – мандра "Пършевица" на Димитър Зоров. За 2012 г. преработеното в региона мляко е под 50 хил. тона, с над 8% спад за година. За сравнение – в Северен централен, Югоизточен и Южен централен район се преработва над два пъти повече суровина. Произведеният кашкавал в Северозападна България е 2213 тона, 12% от общото количество, което са направили българските мандри. Данните на МЗХ показват, че макар кашкавалът от краве мляко да заема преобладаваща част от общото производство, делът му намалява спрямо 2011 г. за сметка на този от овче мляко, както и други видове млека – козе и биволско.
Източник: Капитал (20.01.2014)

Сирене от Сливенско Още едно предприятие от месния бранш ще премине към млекопреработването. Едноличният търговец "Валентин Великов-Валта" е подал в края на миналата година инвестиционно предложение до общината в Сливен. В него се посочва, че Великов има намерение да преустрои бивша кланица в с. Крушаре на цех за сирене от прясно мляко. В предложението се посочва, че цехът ще се намира в близост до собствена кравеферма. Фермата му, която е собственост на едноименния ЕТ, има 116 млечни крави, показва справка на МЗХ от началото на януари. Тя е сред по-големите в областта. За 2012 г. търговецът има 327 хил. лв. приходи, почти всички от продажби на продукция, а ръстът спрямо предходната година е близо 50%. Печалбата за това време е нараснала повече от три пъти до 64 хил. лв. по данни от Търговския регистър. Справка в сайта за продажби на частните съдебни изпълнители показва, че кланицата в с. Крушаре е била продадена на търг през юни миналата година с начална цена 11 250 лв., след като няколко пъти е била предлагана на по-висока стойност от изпълнителя Павел Георгиев. Старият собственик и длъжник е "Филипов-Русев", а продажбата е станала по искане на Уникредит Булбанк.
Източник: Капитал (20.01.2014)

С 40% са скочили плащанията през постерминали през декември м.г., показва справка на УниКредит Булбанк. Средно похарчената сума на постерминал с една карта през декември 2013 г. е 70 лв., като стойностите през 2012 и 2011 г. са били съответно 74 и 77 лева. През 2013 г. пазаруването в интернет също е отчело ръст - само през декември на годишна база скокът на броя на покупките през интернет е 27 на сто.
Източник: Сега (21.01.2014)

Частен съдебен изпълнител наложи запор на фирма на бившия председател на бизнес клуб „Възраждане“ Пламен Минчев. Мярката е насочена към дяловете на Минчев в дружеството „БББ мюзик“, където съдружник на бизнесмена е фирма „Линк“. Запорът е по молба на Уникредит Булбанк, която си търси 6,53 млн. лв. от Пламен Минчев и дружеството „Линк“ (на което той е бил представител до 2010 г.). Най-вероятно задължението е по стар заем от 2008 г. Тогава банката отпусна 7 млн. евро на „Линк“. Кредитът трябваше да бъде върнат през 2009 г., но няколко пъти бе разсрочван. Търпението на Уникредит Булбанк се изчерпа през 2013 г. и институцията започна действия за събиране на вземането, като си извади четири изпълнителни листа. През септември 2013 г. бе наложена възбрана и върху терен в София с площ 12 дка, собственост на „Линк“, който служи за обезпечение на заема. Пламен Минчев е сред емблемите на родния бизнес от началото на века. Негова собственост беше водещото предприятие за производство на сокове „BBB“. През 2010 г. фабриката бе прехвърлена на фирма „Ноутика“. Две години по-късно производствената база край ботевградското с. Трудовец беше пусната на публична продан заради дълг към МКБ Юнионбанк. Купувач беше Бутилираща компания „Горна баня“, която придоби и марката „BBB“ и възстанови производството. Пламен Минчев е бивш президент на Българската федерация по тенис (2004-2008), в момента е почетен председател. През 2004 г. бе избран начело на легендарното сдружение „Бизнес клуб Възраждане“. Елитният клуб беше създаден през 2001 г. и в него влизаха знакови представители на едрия капитал като Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев, Добромир Гущеров, Васил Божков.
Източник: Преса (23.01.2014)

Запор за бивш шеф на клуб „Възраждане“ Частен съдебен изпълнител наложи запор на фирма на бившия председател на бизнес клуб „Възраждане“ Пламен Минчев. Мярката е насочена към дяловете на Минчев в дружеството „БББ мюзик“, където съдружник на бизнесмена е фирма „Линк“. Запорът е по молба на Уникредит Булбанк, която си търси 6,53 млн. лв. от Пламен Минчев и дружеството „Линк“ (на което той е бил представител до 2010 г.). Най-вероятно задължението е по стар заем от 2008 г. Тогава банката отпусна 7 млн. евро на „Линк“. Кредитът трябваше да бъде върнат през 2009 г., но няколко пъти бе разсрочван. Търпението на Уникредит Булбанк се изчерпа през 2013 г. и институцията започна действия за събиране на вземането, като си извади четири изпълнителни листа. През септември 2013 г. бе наложена възбрана и върху терен в София с площ 12 дка, собственост на „Линк“, който служи за обезпечение на заема. Пламен Минчев е сред емблемите на родния бизнес от началото на века. Негова собственост беше водещото предприятие за производство на сокове „BBB“. През 2010 г. фабриката бе прехвърлена на фирма „Ноутика“. Две години по-късно производствената база край ботевградското с. Трудовец беше пусната на публична продан заради дълг към МКБ Юнионбанк. Купувач беше Бутилираща компания „Горна баня“, която придоби и марката „BBB“ и възстанови производството. Пламен Минчев е бивш президент на Българската федерация по тенис (2004-2008), в момента е почетен председател. През 2004 г. бе избран начело на легендарното сдружение „Бизнес клуб Възраждане“. Елитният клуб беше създаден през 2001 г. и в него влизаха знакови представители на едрия капитал като Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев, Добромир Гущеров, Васил Божков.
Източник: Преса (23.01.2014)

Обратно изкупени заеми доведоха до кредитен ръст през декември Банковият сектор отчита кредитен ръст и при заемите за фирмите и за домакинствата през декември 2013 г. Той обаче се дължи в голяма степен на обратно изкупени от банките кредити. Това показват данните на БНБ за кредитирането от паричната статистика към края на миналата година. Така на общия фон на свито кредитиране направеният ръст през декември се отразява благоприятно за добрия вид на годишните баланси и отчети на банките. Общо нарастването на кредитния портфейл на системата за фирми и домакинства през миналия месец е с 288.9 млн. лв. до 53.8 млрд. лв., като месечен ръст има и в трите сегмента – бизнес заеми, потребителски и жилищни. В същото време обемът на обратно изкупените кредити през декември миналата година е 264.7 млн. лв. Данните за върнатите в балансите на банките заеми се посочват в съобщението на централната банка за кредитните и депозитните показатели на системата. По време на кредитния бум банките изнасяха портфейли от кредити към други банки например част от групата, към която принадлежат и те. Тогава целта беше да намалят изкуствено обема на отпуснатите кредити в собствените си баланси, за да не плащат допълнителните задължителни минимални резерви при превишение на наложените им кредитни тавани. В сегашната ситуация на кредитен растеж около нулата и близо 10 млрд. лв. просрочия връщането на пакет кредити действа освежаващо на портфейлите. С най-голямо нарастване са потребителските заеми – 150.7 млн. лв. (до 7.428 млрд. лв.), или 2.07% месечен ръст. На фона на годишното им нарастване (159.2 млн. лв., или 2.2%) и редуването на месечни спадове с ръстове, които не са повече от 20 - 30 млн. лв., декемврийското увеличение на портфейла впечатлява. Жилищните кредити също нарастват през декември – с 49.6 млн. лв. (до 8.831 млрд. лв), или с 0.6%, при пет поредни месеца на свиване и на годишна (спрямо същия период на предходната година), и на месечна база (спрямо предходния месец). Корпоративните кредити също отчитат и месечен, и годишен ръст – съответно с 0.2% и 0.02%, или нарастване от 88.6 млн. лв. през декември до 35.089 млрд. лв. През ноември миналата година годишният темп на нарастване на фирмените кредити се потопи под нулата (-0.5%), след като този за потребителските и за жилищните отдавна е на такива нива. Свиването не означава липса изобщо на кредитиране, но обемът на новоотпуснатите кредити е по-нисък от този на погасяванията по съществуващи заеми, поради което крайният резултат е намаляване на портфейла. През миналия месец т. нар. лоши и преструктурирани кредити отчитат леко нарастване – с 0.03% на месечна база и с 0.19 на годишна, след като бяха установили и те обратна посока на движение. Обемът им в края на годината достига 9.715 млрд. лв., или 22.6% дял от портфейла. От централната банка посочват, че информацията, публикувана за целите на паричната статистика, не показва общия обем на класифицираните рискови експозиции, както и конкретния дял на необслужваните заеми (с просрочия над 90 дни). Източник на такава информация са публикуваните от БНБ на тримесечна база надзорни данни, според които към края на септември тази година обемът им достига 9.947 млрд. лв., а делът им в кредитния портфейл е 17.22%, като леко нараства спрямо този в края на юни. Необслужваните кредити продължават да забавят годишния си темп на растеж, като в края на септември той е 0.8%. Според последните прогнози на Уникредит Булбанк, представени в началото на тази година, банките ще продължат да поемат загуби в портфейлите си от кредити и през 2014 г. Това ще поддържа разходите за обезценка на високи нива поне още няколко години, което в съчетание с прогнозите за слабо търсене на кредити в краткосрочен и седносрочен план сочи, че приходите от основна дейност ще останат под натиск, както и ефективността на сектора, се казваше в анализа на банката. Там се посочва още, че след като през изминалата година ефективността на банките се влоши до 53% за съотношение приходи - разходи (спрямо рекорда от 47%, отчетен през 2007 г.), прогнозата и за тази е да остане близо до тези нива.
Източник: Капитал (27.01.2014)

УниКредит Булбанк е най-добрата банка за търговско финансиране в България. Тя е отличена от международното финансово издание Global Finance за Най-добра банка за търговско финансиране в България за 2014 г. Редакторите на Global Finance избраха най-добрите банки за търговско финансиране в 76 страни и 7 региона въз основа на информация от анализатори, висши мениджъри и технически специалисти.
Източник: Стандарт (04.02.2014)

Инвестбанк с най-голям ръст на активите сред банките у нас за 2013 г. Инвестбанк е банката с най-голям ръст на активите за 2013 г. Активите на финансовата институция бележат скок с 22,31% до малко над 1,678 млрд. лв. Това показват изчисленията на Investor.bg на база данните на Българска народна банка (БНБ). Общо 21 банки увеличават сумата на своите активи в периода 1 януари - 31 декември 2013 г. В топ три по най-голям ръст на активите за периода се нареждат два клона на чуждестранни банки. Втора е ТИ БИ АЙ Банк с повишение от цели 115,85%. Кредиторът бе пръв по този показател и за деветмесечието на миналата година. Зад нея отново се нарежда клонът на ИШБАНК ГМБХ в София с прираст от 53,21% за 2013 г. На четвърто място в класацията по ръст на активите за 2013 г. е Корпоративна търговска банка с увеличение от 19,6 на сто до 6,74 млрд. лв. За деветте месеца на 2013 г. тя отчете най-сериозно покачване в сумата на активите си. Това бе причината КТБ вече да е четвъртата най-голяма по размер на активите. Топ пет по ръст на активите на банките в България за изминалата година се допълва от Ситибанк, където има увеличение от 17,2 на сто до 635,42 млн. лв. УниКредит Булбанк продължава да бъде банка номер едно що се отнася до размера на активите. Финансовата институция увеличава със скромните 0,55% сумата на активите си до близо 12,73 млрд. лева. С ръст от 1,77% втора в класацията остава Банка ДСК. Сумата на активите й нарасна до малко над 8,88 млрд. лв. Размерът на активите на Първа инвестиционна банка се увеличава със 7,80% до 7,45 млрд. лв. ПИБ финализира сделката за МКБ Юнионбанк и от отчета й е видно, че през четвъртото тримесечие на 2013 г. тя е увеличила инвестициите си в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия с 46,94 млн. лв. до 70,36 млн. лв., след като получи одобрение от регулаторните органи за сделката. Може би именно 46,94 млн. лв. е сумата, платена за банката. Цената така и не беше обявена официално, но подробните отчети дават известна информация. Активите на Обединена българска банка нарастват с 5,79% до 6,72 млрд. лв. Това обаче не бе достатъчно, защото през периода банката с гръцки капитали отстъпи четвъртото си място на КТБ. През изминалата година най-голям спад в сумата на активите си бележи ИНГ БАНК Н.В.-клон София – с цели 31%. Следват я Креди Агрикол с понижение от 22,10% и МКБ Юнионбанк с 11,96 на сто. По всичко личи, че след сделката между ПИБ и МКБ ще станем свидетели на поредното придобиване в банковия сектор в страната. КТБ съобщи, че e подписала споразумение с IUB Holding SAS, изцяло дъщерна компания на глобалната група за финансови услуги Креди Агрикол, Франция, за придобиването на 100% от акциите от капитала на Креди Агрикол България ЕАД. Като цяло БНБ подкрепя окрупняването в банковия сектор, тъй като според централната банка това допринася за засилване на стабилността на банковата система у нас. В конкретния случай една от водещите български кредитни институции в условия на конкуренция придобива друга, което е свидетелство за продължаване на процеса по консолидация на банковия капитал в българския банков сектор, посочиха от БНБ в прессъобщение. След като бъдат внесени необходимите документи за одобрение, управление „Банков надзор” ще се произнесе за сделката в установените от закона срокове. През 2013 г. нетният лихвен доход на банките намалява с 3,22% в сравнение с 2012 г. Това е така заради все още големите разходи, които банките правят, за да плащат лихви по депозитите.
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2014)

Нов завод за 25.5 млн. лв. ще заработи в Девня Нов завод за производство на промишлени газове ще започне работа до есента в Девня. Проектът е на "СОЛ България" (част от италианската група SOL), а самата мощност ще бъде разположена на площадката на "Агрополихим". За инвестицията си от 25.5 млн. лв. в четвъртък компанията получи сертификат клас А по Закона за насърчаване на инвестициите. Инсталацията в Девня ще произвежда кислород, азот и аргон. Освен че ще обслужва индустриалния си партньор "Агрополихим" и други клиенти в България, предприятието ще изнася газове също за Румъния и Турция, каза главният изпълнителен директор и президент на групата SOL Алдо Фумагали. "За наше щастие тези газове се използват в много области", уточни той. Някои от тях (кислород, азот и райски газ) имат широко приложение за медицински цели и в момента компанията снабдява над 100 клиники и болници в България. Техническите газове се употребяват и в хранително-вкусовата промишленост за дълбоко замразяване на хранителни продукти като плодове и риба. В сферата на екологията кислородът се използва за пречистване на замърсени води. Газовете имат голямо приложение и в металургията, най-вече в стоманодобива, обясни Фумагали. По думите на икономическия министър Драгомир Стойнев с проекта компанията ще разшири производството си в страната и България ще се превърне в хъб за износ на продукция към съседните страни. "За нас България е много важен пазар, на който да дойдат нашите стоки, но също така и производствен център за този регион", добави италианският посланик в страната Марко Контичели. Проектът в Девня е финансиран със собствени средства на компанията и с кредит от Уникредит Булбанк. Заводът ще е готов през втората половина на 2014 г., като очакванията са да започне работа през септември или октомври. "За да се реализира такъв производствен обектq по принцип трябват около две години, ние вече от година работим по него", уточни Фумагали. По думите му компанията има отлични сътрудници в страната, като в момента за "СОЛ България" работят 30 души. С приключването на новия проект броят на работниците ще нарасне с още 10. Италианската група работи в България от 1999 г. Има един производствен обект в София и инсталации за пълнене на бутилки в Пловдив и Бургас. Промишлените газове, които ще се произвеждат в новия завод в Девня, досега са били внасяни от Македония, където SOL също има инсталации. Договорът за партньорство с "Агрополихим" беше подписан в края на 2011 г. Първоначално се планираше заводът да заработи през втората половина на 2013 г. С инвестиционния проект на SOL торовият завод ще прехвърли на външен изпълнител част от дейностите, свързани с преработката на газове за собствена нужда, което ще намали разходите му по това перо с 10-15%. В България работи и дъщерно дружество на френската Air Liquide, което има инсталации в Перник и Пирдоп за производство на промишлени газове чрез разделяне на въздуха. В края на 2011 г. "Ер ликид България" подписа 15-годишен договор с медодобивната компания "Аурубис" за увеличаване на доставките на газообразен кислород с 350 тона от 800 тона на ден. За целта компанията трябваше да инвестира 10 млн. евро за разширяване на производството в Пирдоп. Споразумението беше част от инвестиционната програма "Аурубис България 2014" за опазване на околната среда и повишаване на производителността. Приходите на "Ер Ликид България" за 2012 г. са 37 млн. лв., а печалбата - 1.75 млн. лв.
Източник: Капитал (07.02.2014)

Бизнесменът Огнян Донев и журналистката Светлана Джамджиева с нов медиен проект Бившият съсобственик в медийната група, издаващата вестник "Труд", Огнян Донев и предишната главна редакторка на изданието Светлана Джамджиева започват нов медиен проект. Това съобщи Донев в петък, а след това до медиите бе разпратено и официално съобщение за стартирането на проекта. Автор на проекта заедно с Донев е предишната главна редакторка на "Труд" Светлана Джамджиева. Бизнесменът ще финансира начинанието, а Джамджиева ще е главен редактор на месечно обществено-политическо списание и едноименен сайт с подобно съдържание. Плановете на издателите са списанието и сайтът да излязат на медийната сергия още в началото на март. "Това ще са медии за хора, които искат да правят нормална, истинска журналистика. Той ще е отворен – и за колеги, които се чувстват цензурирани в собствените си медии, и за читатели, които търсят нещо различно. Различно от онова, което ни отреди последно място в класацията за свобода на словото. Екипът, който събрахме, е страхотно професионален и има най-важното условие за успех – свободен е”, коментира Светлана Джамджиева в съобщението, разпространено до медиите. "Вярвам, че в България има място за интелигентна журналистика. Заложих на хора, с които съм работил, и мисля, че това ще е един успешен проект”, е цитиран да казва и издателят Огнян Донев. Пред "Капитал" Джамджиева е посочила имената и на някои от журналистите, които ще работят в сайта и списанието - Иван Бедров, който е работил в бТВ, "Пари", "Капитал", бившият кореспондент на "Труд" в Брюксел Веселин Желев - и двамата с активно присъствие в интернет-медиите и социалните мрежи, бившите зам.-главни редактори на "Труд" Мила Аврамова и Георги Трайков. Огнян Донев и Светлана Джамджиева работиха заедно и до 2012 г. Тогава бизнесменът беше миноритарен съсобственик заедно с Любомир Павлов във вестниците "Труд" и "24 часа", а Джамджиева беше главен редактор на "Труд". Павлов и Донев бяха собственици на двата всекидневника и още куп специализирани издания едва две години, като през цялото време водеха "окопни" войни с другите миноритарни собственици Христо Грозев и Карл Хабсбург. През лятото на 2012 г. прокуратурата повдигна обвинения на Донев и Павлов за данъчни престъпления и пране на пари, когато те водеха тежка война през медиите с банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски. Обвиненията отпаднаха. През декември 2012 г. целият дълг от 10 млн. лв., който "Медийна група България холдинг" имаше към "Уникредит Булбанк", беше прехвърлен към "Инвестбанк". За управител на компанията беше вписана Венелина Гочева. По-късно компанията "Про нюз България," която тя управлява, купи "Труд" и "24 часа", а Донев и Павлов се оттеглиха. По това време Огнян Донев заяви, че този експеримент му е бил достатъчен и той се оттегля от медийния бизнес. През пролетта на 2013 г. бившият редактор в "Капитал" Иван Михалев смени Светлана Джамджиева на поста главен редактор на в."Труд".
Източник: Медия Пул (17.02.2014)

Moody's повиши кредитната перспектива на УниКредит Рейтинговата агенция Moody's потвърди дългосрочния рейтинг на УниКредит Baa2 и повиши перспективата от отрицателна на стабилна. Новината идва, след като на 14 февруари Moody's промени перспективата на италианските облигации на стабилна при рейтинг Baa2 и след стабилизиране на кредитоспособността на италианското правителство. Освен на УниКредит Moody's повиши перспективата на стабилна на още пет италиански банки, както и на УниКредит Лизинг при рейтинг Baa3. България е сред ключовите пазари за групата в Централна и Източна Европа, благодарение на присъствието на най-силната банка в страната. УниКредит Булбанк има най-високия рейтинг от агенция Standard and Poor's в България BBB, като рейтингът на банката е равен на рейтинга на държавата. Очакванията на анализаторите са БВП на Италия през тази година да се повиши с едва 0.5%. Към момента УниКредит има коефициент на капиталовата адекватност на основния капитал от 11.71 % и ненадмината международна мрежа в близо 50 държави. Групата е предпочитаният партньор за подпомагане на трансграничното бизнес развитие на нейните клиенти чрез местните банки в 18 държави. В региона на ЦИЕ групата разполага с най-голямата международна банкова мрежа с над 3 600 банкови офиса.
Източник: Money.bg (21.02.2014)

Жилищното кредитиране през 2014 г. - раздвижване, но леко Леко повишаване на търсенето на жилищни кредити. Задържане на нивото на лихвите или символични намаления в рамките само на промоции, или само за клиенти с добри доходи. Това са прогнозите в банковия сектор за тенденциите в жилищното кредитиране за годината. Данните на БНБ показват, че миналата година е била най-лошата за този тип кредити от последните пет. Именно през 2013 г. тези заеми в цялата банкова система започнаха да се свиват за първи път, като тази тенденция се запази през цялата година. По думите на банкери и януари е бил такъв, но през февруари е имало раздвижване на пазара. През миналата година най-много банки са отчели намаляване на портфейлите си според отчетите им, публикувани в БНБ. От 26 банки (другите 4 са клонове на чужди банки, които не развиват такъв тип кредитиране – бел. ред.) повече от половината – 15, отчитат свиване. Предните няколко години броят им беше по-малък. Това не означава никакви кредити, а повече погашения по съществуващи заеми в сравнение с размера на новоотпуснатите. Няма данни какъв е броят и/или обемът само на новия бизнес в жилищното кредитиране. И не само за него, а по принцип по сегменти не се публикува такъв тип информация нито от регулатора, нито от банките. Може да се види какъв е обемът на целия портфейл и нарастването/свиването за даден период. Според данните в Агенцията по вписванията през 2013 г. има 224 644 изповядани сделки и вписани 27 738 ипотеки, което показва ръст от 3% на сделките и близо 1% ръст на броя на ипотеките, посочиха от ОББ. Данните за банките поотделно, а не на ниво система, се публикуват на тримесечна база. От тях се вижда, че за миналата година десет банки отчитат ръст. В някои случаи той е впечатляващ на общия фон – двуцифрен. Това се наблюдава при по-малки банки съответно с по-малки портфейли и при ниска база големият ръст е характерен. През изминалата година доста банки се бяха насочили в сегмента на жилищното кредитиране, тъй като в предните години то поддържаше приличен растеж. Имаше моменти като пролетта на 2013 г., когато броят на банките с телевизионни реклами за жилищни кредити достигна 9. В крайна сметка някои от тях не можаха да отговорят на апетита си с капацитет и префокусираха дейността си в други ниши на пазара. Сред по-големите банки (като активи) прави впечатление двуцифреният ръст на Райфайзенбанк през 2013 г. Той се дължи на нарастване със 105.9 млн. лв. през четвъртото тримесечие при спад или лек ръст през предходните тримесечия на годината. Това увеличение би могло да бъде резултат на върнат портфейл от жилищни кредити, който през някакъв предишен момент банката е извадила от баланса си и трансферирала. Практиката е това да се прави към друго дружество в групата, част от която е съответната банка, особено ако е международна. При Сосиете женерал Експресбанк например ръстът също е двуцифрен, като е такъв през целия период на кризата. Банката активизира маркетинговото си присъствие и дейността си именно в жилищното кредитиране, а и портфейлът й е по-малък като обем, което също има принос за двуцифрения растеж. Банките с по-големи портфейли отчитат или малки ръстове, или в някои случаи свиване. Според Екатерина Кирилова, директор "Маркетинг и клиентски сегменти" в Уникредит Булбанк, през втората половина на изминалата година е имало динамика в пазарните дялове на банките, като при голяма част от тях са регистрирани спадове. "Основните причини за това са, че една част от населението предпочете да погаси частично кредитите си със спестявания, а друга част от кредитополучателите се ориентира от една банка към друга, предлагаща по-ниски промоционални лихвени нива", коментира Кирилова. Като нови кредити обаче се отчитат ръстове. През 2013 г. Уникредит Булбанк е повишила пазарния си дял в кредитирането на домакинства с 51 базисни точки, като в това число по ипотечните кредити повишението е със 17 базисни точки. От ОББ отчитат "изключително успешна година със 17% ръст на отпуснатите ипотечни кредити в сравнение с 2012 г.". За 2013 г. Пощенска банка отчита 25% ръст на нови кредити, като от банката посочват, че през февруари се наблюдава оживление и имат 30% повече молби за жилищни кредити. Това, разбира се, не отразява пазара, допълват оттам. По оценка на Пощенска банка се наблюдава активизиране на търсенето на жилищни кредити. "След пет години криза домакинствата, които досега са отлагали покупката на имот, предприемат такива стъпки", коментира Румен Радушев, началник "Жилищно кредитиране" в Пощенска банка. Според него принос във вземането на такова решение може би има спадът на цените на имотите, който в някои райони достигна 40%, както и спадът на лихвите по жилищни кредити и отчитаният лек ръст на доходите. Наблюденията на ОББ показват, че преобладаваща част от сделките с имоти стават със собствени средства. "По информация от някои наши партньори само около 20% от сделките са с финансиране от банка", посочиха от кредитната институция. Причината според банката е, че през последните две-три години клиентите подхождат много внимателно към сериозни инвестиции, включително и покупка на жилище и имот. Наблюденията й показват, че финансовата култура на българите е значително по-добра и кредитоискателите внимателно проучват детайлите и условията, когато желаят да се възползват от финансиране. Според Пощенска се финансират сделки до 85% от стойността на покупката (до 500 хил. лв. максимален размер на кредита в банката). "Имаме и случаи на кредитиране до 90-95%, но при добър профил на клиента", посочи Радушев. Сделки със 100% финансиране вече са много рядко на пазара. Случват се, ако клиентът осигури допълнително обезпечение. Предвид опита от кризата банките предпочитат вече клиентът да има ангажираност (самоучастие) към имота, а и към кредита. Освен това самите клиенти сега теглят по-малки суми и участват с по-нисък процент на финансиране на покупката. Преди кризата средният размер на финансиране беше 87%, сега е 67-70%, каза още той. Прогнозите на едни от активните играчи на пазара и с едни от най-големите пазарни дялове в жилищното кредитиране са за леко повишение в активността и търсенето на кредити. От ОББ очакват леко повишаване на търсенето на ипотечни кредити на годишна база с около 10-12%, като клиентите внимателно ще избират финансиращата институция не само на база на най-ниската цена, но и ще проучват всички условия, включително репутация на банката и какви покрития им дават застрахователните пакети, съпътстващи заема. От друга страна, ипотечните кредити ще бъдат един от топ приоритетите на банките. Предлагането от банките е изключително активно, подпомагани от сериозни маркетингови кампании и промоционални оферти. В края на миналата година лихвите на повечето банки се позиционираха в диапазона между 6.2-7%, допълниха от ОББ. И от Уникредит Булбанк очакват леко повишение без значителна промяна в търсенето предвид запазване на цените на имотите и през 2014 г. "Очакваме младите хора, които до момента изчакваха и се ориентираха в обстановката, да направят крачката към придобиване на собствено жилище, тъй като все по-голяма част от населението, която плаща наем, се убеждава, че този месечен разход може да бъде вложен по-разумно", коментира Екатерина Кирилова. Според Пощенска банка тази година по-активните банки в сегмента на жилищното кредитиране ще са 4-5 – такива, които реално имат какво да предложат на клиентите си. "Ще се наблюдава активност на пазара с голяма конкуренция. Има и тенденция за ръст", коментира Румен Радушев. Не са особено обнадеждаващи прогнозите за движението на лихвите. Според банките дъното е достигнато, през тази година ще се наблюдава по-скоро задържане на нивото, а промоциите ще са ограничени. "В момента наблюдаваме най-ниските лихви в историята на ипотечното кредитиране в България. Ценовите корекции надолу през 2014 г. ще бъдат по-скоро символични - с 0.1- 0.2 процентни пункта, и то в рамките на промоционални предложения или специални индивидуални оферти, направени към клиенти с много високи доходи", прогнозираха от ОББ. И според Уникредит Булбанк банките ще задържат текущо предлаганите лихвени нива. "Левовото кредитиране ще остане по-достъпно и по-търсено от клиентите. Очакванията са предлагането основно на тези кредити да продължи през цялата година. Следва да се има предвид, че отражение на банковия пазар като цяло ще даде евентуална промяна на законовата рамка", обясни Екатерина Кирилова. Румен Радушев посочи, че по отношение на нивата на лихвите вече е достигнато дъното. "Разбира се, ще се предлагат отделни промоции, но за по-осезаем спад на лихвите по кредитите е необходимо и тези по депозитите да продължат да се понижават. Ако тази тенденция продължи при депозитите, ще бъде последвана и от допълнително намаление на лихвените нива при кредитите", допълни той. Клиенти със стабилни и високи доходи и такива, които са сигурни за работните си места. Това води и до одобрение на по-голямата част от кандидатстващите за ипотечен кредит според ОББ. При Пощенска банка сред най-кредитираните като професии са тези от IT сектора, държавни служители, собственици и мениджъри на фирми. От банката отчитат, че около 75% от подалите искане за кредит получават такъв и припомнят, че няма такса за разглеждане на документи и всеки, който пожелае, може да кандидатства. От Уникредит Булбанк посочват, че около 60-65% от клиентите, търсещи жилища, отговорят на условията, които банката поставя, което означава, че те реално са платежоспособни. Това е и процентът на одобрените сделки от всички подадени искания за ипотечни кредити през изминалата година в банката. В Пощенска банка 80% от кредитните сделки са за жилища монолитно строителство и по-голяма площ – тристайни апартаменти например, като се ползва заем за смяната на по-малко жилище с по-голямо. Средно за пазара данните показват спад в цените на имотите, в големите градове се наблюдава раздвижване и ръст. По наблюдения на ОББ има лек спад на цените на имотите в рамките на 3-5% през 2013 г. Изключение са имоти с качествено ново строителство и тези с добри разпределения и отлична локация, където има стабилизиране на цените. Според Уникредит Булбанк има застой в цените на жилищните имоти през последната година - година и половина, като проучванията показват, че клиентите, желаещи да закупят имот, се насочват към жилища с по-малки квадратури (двустайни апартаменти) поради по-ниска цена и по-евтината последваща поддръжка. От Пощенска посочват, че в момента се наблюдава стабилизация и ръст на цените на по-качествените имоти и леко подобрение на имотния пазар в София. На практика ипотечният пазар е съсредоточен в столицата, където се реализират 50% от обемите и сделките и още четири големи града в страната, чийто принос е 30%. Останалите 20% от сделките и обемите се случват в останалата част от страната.
Източник: Капитал (05.03.2014)

Александър Кръстев е новият шеф УниКредит Лизинг Александър Кръстев е новият главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Лизинг. Той започва кариерата си в банката през 1998 г. Придобива ценен професионален опит в международна среда чрез работата си в Милано и Букурещ и участието си в програмата на УниКредит за Млади таланти. След това заема позицията Мениджър aнализ и контрол на кредитната дейност и активно подпомага процеса по сливане на трите банки Булбанк, HVB Bank Biochim и Хеброс Банк. От 2007 до 2009 г. управлява Кредитния риск в банката, а от 2009 г. е Главен риск директор на УниКредит Булбанк. „Радвам се, че ще бъда част от мениджмънта на водещата компания в индустрията. От началото на 2014 г. УниКредит Лизинг е 100% собственост на УниКредит Булбанк и това предоставя допълнителни конкурентни предимства на дружеството. По този начин можем да отговорим адекватно на все по-високите изисквания на нашите клиенти и да подкрепим бизнес развитието им.", коментира Александър Кръстев.
Източник: Money.bg (12.03.2014)

Банка ще управлява "Парк мол" в Стара Загора заради лош кредит Вълната от промяна на собствеността при моловете заради финансови проблеми не подмина и Стара Загора. Първият търговски център от този тип в града – "Парк мол", вече се контролира от Уникредит Булбанк заради непогасен инвестиционен кредит от 24.4 млн. евро. Средствата са отпуснати през юни 2009 г. на собственика на мола – дружеството "Кино Арена 2005" (преименувано на "Парк мол Стара Загора"). Срещу това в полза на Уникредит Булбанк и присъединения впоследствие кредитор - "Ерсте банк груп", е учреден особен залог. Сега банката пристъпва към изпълнение по него, тъй като от две години плащанията към нея са нередовни. Според съобщение в Търговския регистър Уникредит Булбанк поема управлението на "Парк мол", като за мениджър е определен Франсис Уайтинг. За депозитар е назначен частният съдия-изпълнител Кръстьо Ангелов. "Парк мол" заработи в навечерието на кризата – през октомври 2008 г., като инвестиция на собствениците на "Александра групхолдинг" Стефан и Александра Минчеви. Молът има 30 хил. кв.м разгъната застроена площ, от които 20 000 кв. м търговски площи, плюс 700 паркоместа. В началото интересът на старозагорци бе голям отчасти поради факта, че това беше първият търговски център от този тип в града и региона. С времето обаче свитата покупателна способност, отливът на наематели и появата на нови конкуренти – Galleria Stara Zagora и "Сити мол", влошиха финансовите показатели на мола. Така преди около две години започнаха проблеми с обслужването на кредита към Уникредит Булбанк. Собствениците договориха отсрочване на плащанията, но вместо да се стабилизира, молът продължи да губи наематели и приходи. Само през 2013 г. са затворили близо 20 търговски обекта, сред които и ключови наематели. Част от тях като Mango и Sprider излязоха изцяло от българския пазар, но други не бяха доволни от приходите си в търговския център. Сред марките, които затвориха обектите си в "Парк мол", са KFC, Chipolino, Hippoland, Piccadilly, Fancy и други. Нови почти не се появяват. В същото време служители в мола казаха, че през последните месеци заплатите им се бавят, а когато ги получават, са в намален размер. Част от работещите бяха съкратени. В резултат от тези промени "Парк мол Стара Загора" постепено спира плащанията по главницата на кредита си, а през последното тримесечие прекратява и тези по лихвите. Според последния достъпен финансов отчет през 2012 г. дългосрочните задължения на дружеството са били 45.3 млн. лв., като в сравнение с година по-рано бележат ръст. За същия период приходите са намалели с 20% до малко над 4 млн. лв. основно заради спад на постъпленията от наеми. През същата година молът е добавил загуба от 3.44 млн. лв. и към декември натрупаната загуба е достигнала 9.6 млн. лв. Заради отрицателния собствен капитал (-9.5 млн. лв.) и невъзможността на дружеството да покрие текущите си пасиви одиторът "Гранд Тортън" е поставил под съмнение способността му да продължи да съществува като търговско предприятие. Междувременно настъпиха и промени в собствеността като част от цялостно преструктуриране на бизнеса на "Александра групхолдинг". Още през 2011 г. потъващото дружество бе преименувано на "Парк мол Стара Загора" и прехвърлено в компанията АСГ, свързана с първоначалните му собственици Стефан и Александра Минчеви. Самият Стефан Минчев остана като изпълнителен директор. Малко по-късно търговският център остана без мол мениджър, след като собствениците прекратиха договора за управление с компанията Colliers. Сега, поемайки управлението на първия мол в Стара Загора, Уникредит Булбанк се изправя пред трудна задача. След няколко години на неефективен мениджмънт възстановяването на търговския център ще бъде истинско предизвикателство, което ще изисква сериозно рефинансиране. От банката отказаха коментар за това какво е бъдещето на мола и дали в момента търсят купувач.
Източник: Капитал (12.03.2014)

Уникредит Булбанк поема конрола върху търговски център Парк мол Стара Загора заради непогасен инвестиционен кредит от 24,4 млн. евро. Сумата е отпусната като банков заем през юни 2009 г. на собственика на мола Кино Арена 2005, преименуван по-късно на Парк мол Стара Загора. На Уникредит Булбанк и присъединеният се впоследствие кредитор Ерсте банк груп е учреден особен залог. Сега банката пристъпва към изпълнение по него, защото през последните две години плащанията по кредита са нередовни. За мениджър на мола ръководството на Уникредит Булбанк назначи гражданина на Великобритания Франсис Уайтинг. Новината за смяната на собствеността на мола беше съобщена първо от вестник Преса. За депозитар е назначен частният съдебен изпълнител Кръстьо Ангелов. Парк мол Стара Загора отвори врати през октомври 2008 г., като инвестиция е на собствениците на Александра груп холдинг Стефан и Александра Минчеви. Молът има 30 хил. кв.метра разгъната застроена площ, от които 20 хил. кв. метра са търговски площи. Разполага и с паркинг със 700 паркоместа. В началото интересът на старозагорци беше голям отчасти поради факта, че това беше първият търговски център от този тип в града и региона. С времето покупателната способност се сви, отливът на наематели и появата на нови конкуренти – Мол Galleria Стара Загора и Сити мол, влошиха финансовите показатели на търговския център, намиращ се в източната част на града. Преди около две години започнаха проблеми с обслужването на кредита към Уникредит Булбанк. Собствениците договориха отсрочване на плащанията, но вместо да се стабилизира, молът продължи да губи наематели и приходи. През 2013 г. са затворили около 20 търговски обекта, напуснаха ключови наематели. Част от тях като Mango и Sprider излязоха изцяло от българския пазар, но повечето не бяха доволни от приходите си в първия търговския център на Стара Загора. Сред марките, които затвориха обектите си са: KFC, Чиполина, Хиполенд, Пикадили, Fancy и други. В същото време те не бяха заменени с нови. Служители в мола уточниха, че през последните месеци заплатите им се бавят, а когато ги получават, са в намален размер, пише вестник Капитал дейли, като уточнява, че част от работещите бяха съкратени. В резултат от тези промени Парк мол Стара Загора постепено спира плащанията по главницата на кредита си, а през последното тримесечие прекратява и плащането на лихвите. Според последния достъпен финансов отчет през 2012 г. дългосрочните задължения на дружеството са били 45,3 млн. лева, като в сравнение с година по-рано нарастват. За същия период приходите са намалели с 20% и са малко над 4 млн. лева, основно заради спад на постъпленията от наеми. През същата година молът е добавил загуба от 3,4 млн. лева и към декември 2012 г. натрупаната загуба е достигнала 9,6 млн. лева. Заради отрицателния собствен капитал (-9,5 млн. лева за 2012 г.) и невъзможността на дружеството да покрие текущите си пасиви одиторът Гранд Тортън е поставил под съмнение способността му да продължи да съществува като търговско предприятие. Междувременно настъпиха и промени в собствеността, като част от цялостно преструктуриране на бизнеса на Александра групхолдинг. През 2011 г. дружеството в Стара Загора беше преименувано на Парк мол Стара Загора и прехвърлено в компанията АСГ, свързана с първоначалните му собственици Стефан и Александра Минчеви. Стефан Минчев остана и изпълнителен директор. Малко по-късно търговският център остана без мол мениджър, след като собствениците прекратиха договора за управление с компанията Colliers. Поемайки управлението на първия мол в Стара Загора, Уникредит Булбанк се изправя пред трудна задача. След няколко години на неефективен мениджмънт възстановяването на търговския център ще е трудно и ще бъде истинско предизвикателство. Това е възможно да стане само при сериозно рефинансиране. Друго вероятно развитие е банката да потърси купувач на мола.
Източник: Капитал (13.03.2014)

Съдия-изпълнител обяви за втора публична продан склада на благоевградския бизнесмен Младен Пасков, заради банков дълг към „Уникредит Булбанк” АД. Цената от която ще започне наддаването е с близо 15 000лв. по ниска от преди, сега е 306 750 лв. Пасков бе един от първите местни предприемачи, който си купи склад в търговията и го превърна и в офис на фирмата си. Помещението е на два етажа c голяма заседателна сграда. Складът в Благоевград извършваше продажби на хранителни стоки, захарни изделия и алкохол на едро. Според запознати, голяма част от търговците в Търговия на Едро в Благоевград едва поддържат складовете си, бизнесът се срина и част от тях са на прага на фалита.
Източник: Струма - Благоевград (17.03.2014)

ИП УниКредит Булбанк АД регистрира извънборсова /ОТС/ сделка с акции на публичната компания ЕБИОС ЕНЕРДЖИ АД при следните параметри: Вид на сделката: покупко-продажба Еминтент: Ебиос Енерджи АД Емисия: BG1100025128 Брой акции обект на сделката: 8800 броя Цена за една акция: BGN 0.227273 Валута на сделката: BGN Дата и час на сключване на сделката: 20.03.2014 г. 17:35:00 часа Дата на сетълмент: 24.03.2014 г. ИП купувач: УниКредит Булбанк АД ИП продавач: УниКредит Булбанк АД
Източник: Фирмена информация (21.03.2014)

Популярността на безконтактните плащания ще расте До края на годината около десет български банки ще предлагат на клиентите си възможност да правят т.нар. безконтактни картови разплащания. Това съобщи мениджърът на технологичната компания "Visa Европа" за България Красимира Райчева. В момента такава функционалност могат да ползват картодържателите на четири от най-големите банки в страната – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка. С други се водят преговори в момента. Предлагането на безконтактни разплащания в България започна през 2010 г. Популярността им обаче все още не е особено висока. При тази услуга потребителите могат да извършат плащане с банковата си карта – както кредитна, така и дебитна – като само я доближат до ПОС терминала. За по-малки суми на направените покупки (до 50 лв.) не е необходимо да се въвежда ПИН код. Покупки на по-голяма стойност също могат да се плащат безконтактно, но с въвеждането на ПИН код. Идеята е, че по този начин плащанията стават значително по-бързо, тъй като не се губи време картата да се поставя в ПОС терминала и да се изчаква определено време за обмен на информация с банката. Самите банкови карти са стандартните, познати до момента пластики с чип и/или с магнитна лента, като в тях е вграден и допълнителен специален слой, който действа като антена за свързване с ПОС терминала чрез т.нар. технология NFC (near-field communication) за безжичен пренос на данни на къси разстояния. Въпреки че съществува като възможност на пазара от няколко години, този тип плащания все още не е широко разпространен. По данни на "Visa Европа" към януари 2014 г. в България са издадени над 50 хил. карти, които поддържат тази функционалност, а ПОС терминалите, които приемат такива плащания, са над 5200. Преди месец от Уникредит Булбанк прогнозираха, че към края на годината броят на издадените на местния пазар карти с такава функционалност ще достигне около 1.2 млн. ПОС терминалите, приемащи такива плащания, също ще се увеличат и към края на годината ще бъдат около 7500, смятат от банката. За момента българските потребители могат да плащат безконтактно в някои търговски вериги, заведения за хранене, бензиностанции, аптеки и др. обекти. От "Visa Европа" обаче посочват, че този тип плащания могат да се използват и например в градския транспорт, на паркинги, при вендинг машини и др.
Източник: Капитал (21.03.2014)

Михай Танасеску: Смятаме да увеличим кредитната си дейност в България през 2014 г. Г-н Танасеску, разкажете накратко какво представлява Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като институция и с какво по-точно се занимава? ЕИБ е единствената финансова институция, подчинена на процеса за взимане на решенията на Европейския съюз. Акционерите на банката са 28 държави - членки на съюза. Групата на ЕИБ включва и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Той е дъщерно дружество на банката, като тя притежава 60.1% от капитала му. Приблизително 30% се държат от самата Европейска комисия или ЕС, а останалите 9% са собственост на акционери от цяла Европа. Като цяло банката осигурява финансиране и подкрепа за добри и устойчиви инвестиционни проекти. Общо активите й в края на 2013 г. възлизат на 512 млрд. евро, като тя се явява естествен финансов партньор на европейските институции. Банката набира своя капитал включително от международните финансови пазари. Целта й обаче не е да прави печалба, по-скоро можем да я причислим към неправителствените организации, а основната й задача е да предоставя на клиентите си заемно финансиране на по-благоприятни условия. За целта тя има най-високия кредитен рейтинг – ААА, и силна капиталова база. Тя е финансирала проекти в над 160 държави, като основните й продукти са заеми, кредитни гаранции, дялово финансиране, програми за споделяне на риска и, разбира се, консултантски услуги. През 2013 г. ЕИБ е отпуснала 270 млн. евро финансиране за България през различни програми за кредитиране. Това е повишение с 48% спрямо година по-рано. Колко ресурс планира да отпусне банка за страната през настоящата година и в краткосрочен план? Така е, радвам се да отбележа, че в България имахме значителен ръст на кредитирането за периода. Ръстът за България е по-голям от средния за Европа. А това е добър индикатор. Страната има нужда от повече ресурс, за да засили конкурентоспособността си и да увеличи потенциала си за растеж. Само така ще може да се справи по-добре с предизвикателствата на настоящата икономическа криза. Що се отнася за настоящата година, ще продължим антицикличната си подкрепа за растеж и нови работни места в България. В краткосрочен план ще се фокусиране върху кофинансирането на големи инвестиционни проекти, предвидени за периода 2014 - 2020 г., като например в областта на устойчивия транспорт, водния сектор и екология, развитието на селските райони и увеличаването на достъпа до дългосрочно финансиране както за малкия и среден бизнес, така и за средно големите компании. Освен това ще подкрепяме и проекти, насърчаващи конкурентната енергия и енергийната ефективност. В тази връзка смятаме да увеличим кредитната си дейност през 2014 г., но е трудно да дам оценка за точната стойност на заемите, които ще бъдат подписани през годината. А какви канали ще използвате за реализирането на кредитната си активност – повече директно публично финансиране или чрез посредничеството на местните финансови институции? ЕИБ финансира директно даден проект само ако стойността му надхвърля 25 млн. евро. По-малките проекти, като тези за малки и средни предприятия и малко по-голям бизнес, подкрепяме чрез кофинансиране през нашите финансови институции – партньори в страната. Това обикновено са местни банки и лизингови компании с добре развита клонова мрежа и клиенти, които са както частния бизнес, така и публичните институции. Въпреки че банките преотдават финансирането на ЕИБ на техен риск, те все пак споделят част от по-изгодните условия на това финансиране с клиентите си, т.е. условията на отпуснатите кредити са по-изгодни. В момента увеличаваме партньорите си във всяка страна, в която работим, така че да увеличим възможностите и каналите финансирането да достигне до малките и средните предприятия. ЕС все повече окуражава подкрепата за малки и средни предприятия чрез различни кредитни и гаранционни схеми както с ресурс от структурните фондове, така и с допълнителен капитал от самите европейски институции. Колко ефективни са според вас тези инструменти? Смятате ли, че успяха да свалят цената и достъпа до финансиране за компаниите? Групата на ЕИБ подкрепя малките и средните предприятия и по-големите компании изключително успешно, ако съдим по отпуснатите средства досега. Подкрепата за МПС сектора вече е едно от най-големите ни пера и възлиза на 21.9 млрд. евро. Това число включва както финансиране от самата ЕИБ, което се равнява на 18.5 млрд. евро, така и ресурс на Европейския инвестиционен фонд с 3.4 млрд. евро. Това е рекордно голямо число за нас и на практика представлява удвояване през 2013 г. Като прибавим към това и привлечения частен капитал, това позволи на групата на банката да мобилизира над 50 млрд. евро за малкия и средния бизнес. Ако трябва да конкретизирам, това означава, че повече от 230 000 малки и средни компании са получили директно или индиректно подкрепа от групата на ЕИБ само през 2013 г. А тези компании дават работа на повече от 2.8 милиона души в Европа. Какво допълнително трябва да се направи според вас, за да се облекчи още достъпът на малкия бизнес до финансиране, защото въпреки тези числа много компании остават недофинансирани или се финансират на висока цена? Какви нови инициатива се предвиждат в тази насока? Един от важните аспекти в тази насока според мен е прилагането на програма JEREMIE, която работи много добре в България. Това е много успешен инструмент за подпомагането на малкия и средния бизнес. След подписването на новите споразумения по схемата за споделяне на риска с Райфайзенбанк и Банка ДСК през лятото на 2013 г, нисколихвените заеми по програма JEREMIE са вече почти напълно раздадени през седемте финансови институции, работещи по схемата в страната. А това са Банка "Алианц", Банка ДСК, Райфайзенбанк (България), Първа инвестиционна банка, Прокредит банк, Сосиете Женерал Експресбанк и Уникредит Булбанк. През последните 12 месеца финансовите институции са оползотворили близо 50% от инструмента в 1400 заема за близо 200 млн. евро. Самите заеми са с преференциални условия за малките предприятия, включително и млад бизнес без никаква кредитна история. А според вас как се усвояват европарите в България? Вие осигурявате ли техническа подкрепа в тази насока и въобще в други страни членки? Ние подкрепяне усвояването на ресурса по различни начини както в България, така и в други страни, присъединили се към ЕС след 2004 г. и с право на еврогрантове. Един от каналите, през които предоставяме техническа помощ, е чрез JASPERS програмата, или т.нар. съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони. Тази инициатива представлява именно техническа подкрепа в партньорство между Европейската комисия, ЕИБ, Европейската банка за възстановяване и развитие и германската Kreditanstalt fur Wiederaufbau. JASPERS комбинира натрупаното през годините знание на ЕИБ, комисията и партньорските финансови институции с местната експертиза. Споделяме този опит безплатно за клиентите ни. До края на 2013 г. JASPERS приключи 184 проекта в България на обща стойност 5.2 млрд. евро. В България в допълнение на JASPERS с българското правителство имаме подписан Меморандум за разбирателство по отношение на техническата подкрепа в реализирането на европейски проекти кофинансирани от банката в страната. С тази инициатива банката даваше своята помощ както в процеса на планиране, така и в процеса на реализиране на проекти по предприсъединителните програми и ще продължи да го прави и при реализирането на проекти сега. Идеята е да се ускори и подобри качеството на усвояването на евроресурса от структурните фондове. Освен това ЕИБ кофинансира проекти, спечелили евросубсидии. Това означава, че банката може да осигури ресурс, нужен в частта със съфинансирането от страна на държавите членки. Този ресурс може да бъде осигурен, преди да приключи проектът. Освен това в някои случаи имаме и т.нар. гратисни периоди, в които държавите изплащат само лихвите. По този начин България спокойно може да започне реализацията на приоритетен за нея проект, без да се притеснява, че това ще натежи на бюджета й. Друг добре работещ финансов инструмент, който увеличава усвояването на европейските грантове в България, е програмата JESSICA, която финансира проекти за устойчивото развитие на градската среда. Холдинговото дружество JESSICA в България бе създадено през 2010 г. с 33 млн. евро капитал от ОП "Регионално развитие" 2007 - 2013. Целта му е да подкрепи градски фондове за развитие, които да инвестират в проекти в София и други шест големи града – Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен. JESSICA финансира проекти за индустриални зони, бизнес, търговски и развлекателни центрове, спортни съоръжения и други публично-частни партньорства. За момента са подписани седем проекта – един в София, три в Стара Загора, два в Бургас и един в Русе. Общият бюджет за тях е около 26.5 млн. евро, а финансирането по JESSICA е 7 млн. евро. Ще продължи ли ЕИБ да кофинансира проекти с европейски ресурс в България? Кои са секторите, в които бихте се фокусирали, ако има такива? Да, банката ще продължи както кофинансирането, така и техническата помощ, за която вече говорихме. В тази връзка, за да сме по-близо до клиентите, смятаме да открием офис в София, в който ще се помещават служителите на банката и на Европейския инвестиционен фонд, както и експертите ни по JASPERS. Надяваме се офисът да е заработил до края на годината. Що се отнася до приоритетите ни като сектори, банката се фокусира основно в инфраструктурни проекти за модернизацията на транспортната мрежа в страната, екологичната модернизация и инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми източници. Покриваме и проекти за подобряване на градския транспорт, както и други големи проекти, които могат да бъдат финансирани с евроресурс като здравеопазване, проучвания и развойна дейност и градско развитие. Освен това ЕИБ участва с допълващо финансиране за малкия бизнес при различни грантови програми, осигурявани от ЕК, като например KIDS програмата, която финансира проекти за енергийна ефективност. А как бихте оценили икономическото и политическото развитие на България в последните месеци? Как изглежда България на фона на останалите страни в региона? Оптимист съм по отношение на икономическото развитие на България. Според мен България е тръгнала по пътя към икономическото възстановяване. Брутният вътрешен продукт на страната отбеляза скромен растеж през 2013 г., а страната запази стабилност дори в текущата трудна икономическа и политическа среда. Освен това фискалният дефицит остава нисък на фона на средното за Европа, а публичният й дълг е един от най-ниските в съюза. Усилията на групата на ЕИБ са насочени именно да помага за надграждането на това позитивно скорошно икономическо развитие и да допринесе за засилването на конкурентоспособността на българската икономика. Именно това в бъдеще ще донесе растеж на страната.
Източник: Капитал (21.03.2014)

УниКредит Булбанк грабна престижната награда "Най-добра банка в България за 2014" на международното финансово издание Global Finance. Проучването, на база на което се определя най-добра банка, обхваща 22 държави от четири континента. УниКредит Булбанк е носител на този приз за девета поредна година. Критериите за определяне на победителите са финансови показатели, обхват на предоставяни услуги, значими иновации, клиентско обслужване, технологични нововъведения и др. Тази година УниКредит Булбанк отбелязва 50 години от създаването си.
Източник: Стандарт (21.03.2014)

Нови 50 млн. евро за малък и среден бизнес Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпусна кредитна линия в размер на 50 млн. евро на Уникредит Булбанк. Средствата ще бъдат насочени към финансиране на проекти на малки, средни и средноголеми предприятия от секторите селско стопанство, промишленост и услуги. Тази сума е първият транш от по-голям заем за Уникредит Булбанк, одобрен от европейската институция. Общият му размер е 100 млн. евро, като следващият транш ще бъде усвоен през 2015 г. "Тази кредитна линия е много важна, тъй като включва достатъчно широк спектър на приложение, което ще ни позволи да ползваме средствата и в селското стопанство освен в индустрията и в услугите", коментира главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. "Селското стопанство е и ще продължава да бъде един от ключовите сектори за Уникредит Булбанк, в които искаме да се развиваме", допълва главният оперативен директор на финансовата институция Андреа Казини. Кредитите, които Уникредит Булбанк ще отпуска към бизнеса, ще бъдат с максимален размер от 12.5 млн. евро за една компания. Срокът за погасяването им ще е от 2 до 12 години. По думите на Хампарцумян предоставянето на допълнителни възможности за малкия и средния бизнес при преференциални условия е изключително важно за развитието на икономиката на страната чрез въвеждане на иновации и повишаване на конкурентоспособността на компаниите. От своя страна вицепрезидентът на ЕИБ Михай Танасеску също отбеляза, че подобряването на достъпа на малките и средните компании до дългосрочно финансиране е от ключово значение за развитието на икономика. По думите му това е важно от гледна точка на създаването на нови работни места и растеж в страната. "Чрез кредитната си дейност, осъществявана чрез местни банки партньори, към момента ЕИБ има над 240 операции с малки и средни предприятия в България, като сме създали над 4000 работни места", подчерта той. В началото на месеца европейската финансова институция отпусна още 50 млн. евро под формата на кредитна линия за финансиране на малки и средни предприятия на СИБанк. Средствата ще бъдат насочени както за инвестиционни, така и за оборотни заеми. През 2013 г. ЕИБ е отпуснала в България кредитиране на обща стойност 270 млн. евро, което представлява ръст от 48% на годишна база при среден за Европа от 42%. Част от финансирането е било насочено към важни инфраструктурни проекти – като например отпуснатият заем в размер на 50 млн. евро за изпълнението на общия градоустройствен план на София. За изминалата година банката е сключила договори за кредитно посредничество с четири български финансови институции на обща стойност 200 млн. евро, предназначени за кредитиране на малки, средни и средноголеми предприятия. С това общият финансов ангажимент на ЕИБ към малкия и среден бизнес в страната достига 1.07 млрд. евро от 1990 г. насам, отбелязват от институцията.
Източник: Капитал (24.03.2014)

УниКредит Булбанк очаква средногодишна дефлация от 0,8% през 2014 г. Средногодишната дефлация за тази година ще достигне 0,8%. Това е един от основните изводи в последния тримесечен анализ на икономическия екип на УниКредит Булбанк. Данните показват, че върху дефлацията като цяло влияят фактори с еднократен ефект, като например намаляване на цените на храните, заради изключително добрата реколта от пшеница през миналата година, както и намаляването на цените на електро- и топлоенергията след решения на правителството. За 2015 г. обаче се очаква средногодишна инфлация от 1,2%. В рамките на кошницата от стоки и услуги, която се използва за оценка на динамиката на ценовото равнище, 45% от позициите отчетоха спад на годишна база през февруари 2014 г. За сравнение стойностите за декември и ноември на миналата година бяха съответно 40% и 35%. Според икономистите на банката по-важен обаче остава фактът, че липсват доказателства за отлагане на покупките на домакинствата, с оглед възползване от по-ниските цени, което би трябвало да наблюдаваме в дефлационна среда. Индексът на потребителските цени се понижи до най-ниското си историческо ниво от -2.6% на годишна база през февруари 2014 г. спрямо -1.6% през декември 2013 г. Това се дължи на нови намаления на цените на електроенергията, по-ниски цени на горивата, както и сезонно поевтиняване на облеклата. Въпреки че остава по-малко явно от динамиката на общата инфлация, спадът на базисните цени също продължава да чупи рекорди, като намалява до -0.7% на годишна база през януари 2014 г. при -0.3% през декември 2013 г. „По-голямата активност на българските износители към страни от еврозоната, както и умерено нарастване на разходите, свързани с усвояването на средства от ЕС, ще помогнат за известно макар и скромно засилване на растежа на БВП през настоящата година“, коментира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. През миналата година ръстът на БВП достигна 0,9%. Всички индикатори измерващи активността в икономиката, отчетоха стабилен ръст на месечна база през януари 2014 г., докато индикаторите за нагласите в икономиката до февруари регистрираха подобрение спрямо ниските си равнища. Това е сигнал за постепенното възстановяване на реалния БВП и в началото на годината. Ръстът на икономиката се дължи основно на добрите данни за износа и на усвояването на средства от Европейския съюз. Възстановяването на сектора на домакинствата все още не е достигнало задоволителни нива. Загубата на работна сила достигна 8 хил. души през последното тримесечение на миналата година в сравнение със същия период на 2012 г. Това се случи след шест поредни тримесечия на положително изменение на годишна база. В контекста на бързо намаляване на населението във възрастовата група от 15-64 години, съотношението на работната сила към населението (измерващо делът от хората, които работят или търсят работа) се подобри до 68,6% през последното тримесечие на 2013 г. при 67,9% година по-рано. Така показателят вече е над най-високата си стойност от преди началото на кризата през 2008 г. От анализа на УниКредит Булбанк става ясно, че реалният разполагаем доход на домакинствата, макар и трудно обясним, се увеличава на годишна база със 7,7% през последните три месеца на миналата година. Повишаване се наблюдава и при заплатите – с 13%, пенсиите – с 10,7%, помощите за безработица – с 53,5% и другите социални плащания – с 31,7%. „Смесените данни от последните няколко месеца затрудняват формулирането на точна диагноза за местния пазар на труда“, коментира още Кристофор Павлов. Според него пазарът на труда се стабилизира след продължителен и болезнен процес на коригиране, който започна през 2008 г., когато икономиката беше застигната от поредица от външни шокове.
Източник: Инвестор.БГ (25.03.2014)

Енергийният холдинг запазва интереса си към "Химко" Българският енергиен холдинг (БЕХ) не се яви на търга за активите на торовия завод "Химко" във Враца на 19 март, защото цена от 28.5 млн. лв. не е отговаряла на очакванията на БЕХ. Държавният холдинг обаче има намерение да придобие активите на торовия завод, казва изпълнителният му директор Иван Йончев. "Идеята ни за "Химко" е синергия между производството на карбамид и основната необходимост от ток и газ, които правят 80% от стойността на този продукт", казва Йончев. Все още не са приключени обаче икономическият и техническият анализи на дружеството, както и перспективите за продажба на тази продукция. БЕХ има намерение да придобие и активите или поне дялове и от "Ремотекс", което е стратегическо дружество за Източномаришкия енергиен басейн, потвърждава Йончев. Чрез учредената наскоро "Енергийна инвестиционна компания" холдингът ще осъществява инвестиционните си цели като стремежът е БЕХ да стане регионален лидер в енергийната сфера. "Смятам, че можем да направим експанзия не само в България, но и на Балканския полуостров", казва Йончев и дава за пример на първо място междусистемните газови връзки. Изпълнителният директор на холдинга не изключва възможността да поиска по съдебен път дълговете на софийската "Топлофикация", които възлизат на 555 млн. лв. По думите му различните варианти за уреждане на задълженията - набиране на средства чрез борсата или облигационен заем, не се подлагат на обсъждане от общината която е собственик на дружеството. В отговор на въпрос Йончев информира, че парите на БЕХ са в пет банки, избрани след конкурси - "Сибанк", "Уникредит Булбанк", ЦКБ, Банката за развитие и Корпоративна търговска банка. По думите му фактът, че рискът е разпределен, е оценен положително и в последния доклад на рейтинговата агенция "Фич", която потвърди рейтинга на холдинга.
Източник: Дневник (25.03.2014)

Фонд гарантира безплатно заеми за над 360 млн. лв. Националният гаранционен фонд (НГФ), част от групата на Българска банка за развитие, ще гарантира отпускането на кредити за бизнеса в размер на над 360 млн. лв. Това става възможно след подписването на споразумение с 10 търговски банки, които ще се възползват от гаранциите на фонда при отпускането на корпоративни кредити. Гаранцията, издавана от НГФ, е безплатна за предприятията и им помага да постигнат по-изгодни условия при кандидатстването за финансиране. Фондът ще издаде гаранции на обща стойност до 180 млн. лв., като ще гарантира не повече от 50% от всеки отпуснат от банките заем. Така общата сума на заемите, които може да се отпуснат с гаранция на НГФ, ще е най-малко 360 млн. лв. В случай, че по отделни заеми фондът покрива задължения в по-малък размер, а също и поради бързото изплащане на отделни заеми, общата сума на кредитите, отпуснати с гаранции по програмата, ще се увеличи. Гаранцията може да намали нужните движими и недвижими дълготрайни материални активи, които кредитоискателят трябва да заложи като обезпечение пред търговските банки. Заради понижаването на риска, който банките поемат, отпускайки заеми с гаранция от НГФ, се очаква и лихвите по кредитите да се намалят, съобщават от институцията. "Гаранционната програма е самостоятелен продукт на НГФ и той сам ще поеме риска по гаранциите, които издава. В същото време на банките не се поставят изисквания и условия да променят политиките си по оценка на проектите, които ще получат кредитиране", обясни Самуил Шидеров, изпълнителен директор на НГФ.
Източник: Стандарт (26.03.2014)

Парите по JEREMIE: Заемите са на привършване, но идват нови фондове Над 70% от кредитите, отпускани по двете дългови схеми на евроинициативата JEREMIE, вече са усвоени, като са подкрепени над 6000 малки и средни компании в страната с около 500 млн. евро. Скоро се очаква да заработят и два от фондовете за дялов капитал по инициативата - за мецанин финаниране и за коинвестиции. Това стана ясно по време на конференцията за възможностите за малките и средните предприятия, организирана от Представителството на Европейската комисия в София. "Към днешна дата подкрепените фирми с кредити по JEREMIE са над 6000", поясни Ели Милушева, директор на управляващия орган "Европейски фондове за конкурентоспособсност" към Министерството на икономиката и енергетиката. По думите й първата дългова схема, която осигурява гаранции на банките да отпускат заеми с облекчени условия, е усвоена на 95% към края на февруари, а втората схема - известна като продукт за споделяне на риска, по който се отпускат нисколихвени заеми, е разпределена на 50%. Раздадените заеми по първия продукт в края на февруари са били около 4600, а по втората около 1500, каза тях. "Двата продукта по дизайн са с общ проектен порфейл от 700 млн. евро, който трябва да бъде достигнат до края на следващата година. Към днешна дата изпълнението е над 500 млн. евро и очакваме 100% изпълнение на дълговия портфейл по JEREMIE още до края на тази година", допълни Христо Стоянов от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). По думите му инструментът за портфейлни гаранции и този за споделяне на риска са трасирали "пилотно пътеката, по която структурните фондове могат да се канализират към малкия и средния бизнес през традиционната банкова система по начин, който осигурява прозрачно усвояване на публичен ресурс". "Вече няма компании в България, които да не знаят какво е JEREMIE", каза по време конференцията Николай Коцев от ОББ. Банката е сред финансовите институции, които предлагат заеми по гаранционната схема на програмата. И според Марин Йотов от Уникредит Булбанк, ако в началото характерът на инструментите не е бил особено познат, с времето продуктите са набрали популярност и вече няма клиенти на банките, които да не запознати с продуктите на JEREMIE, посочи той. Все пак банковите експерти подчертаха, че макар гаранционната схема да носи капиталово облекчение за самите банки, продуктът с ниска лихва е по-търсен от малкия бизнес поради простата причина, че търсенето му се ръководи от цената Близо 100 стартиращи компани от България и региона вече са били финансирани и от фондовете за стартиращи компании по JEREMIE - Eleven и Launchub, подчерта още Милушева. "Двата фонда се справят много добре до момента", каза тя. Създадени са над 200 нови работни места, като вече инвестираният капитал от двата фонда е общо около 5 млн. евро, а допълнително привлеченият е близо 3 млн. евро. Общо капиталът на двата фонда е 21 млн. евро - 9 млн. евро за Launchub и 12 млн. евро. Както коментира и Стефан Цалов от ЕИФ, само за година и половина работа двата фонда са успели да покажат потенциала на предприемаческата екосистема в България и да започнат да я развиват. Досега те са разгледали над 5000 проекта. По думите на Милушева през април или май се очаква да заработи отдавна подготвяният мецанин фонд. Капиталът му ще е 60 млн. евро, като половината ще се осигурят от JEREMIE, а останалият ресурс идва от Европейската инвестиционна банка, Черноморската банка за търговия и развитие и други инвеститори. Фондът ще се управлява от австрийската инвестиционна компания Mezzanine Management в партньорство с българската Rosslyn Capital. Вече са избрани и двата фонд мениджъра, които ще управляват двата коинвестиционни фонда по JEREMIE. Общият им капитал ще е минимум 20 млн. евро. При този продукт мениджърите ще могат да инвестират в дадена компания само ако се намери и друг инвеститор, който да влезе в проекта с 50% от търсения ресурс, или както поясни Цалов, задачата мениджърите на фонда да наберат допълнителен частен капитал се сваля от традиционното ниво фонд на ниво отделна сделка. По първия фонд ЕИФ ще работи с екипа на Empower United (сред пионерите във финансирането на стартиращи проекти), където парньор е успешният предприемач Елвин Гури. Той е един от основателите на компанията за бързи кредити Jet Credit, която след това бе придобита от BNP Paribas Personal Finance. Коинвестиционните фондове имат нелеката задача в рамките на година и половина да инвестират сериозен ресурс, и то при изискване 50% от общата инвестиция в една компания да идва и от друг инвеститор. Целта им заедно с тази на останалите фондове за дялово финансиране, създадени по JEREMIE, е да запълнят сериозната дупка на пазара на капитал в България. "Тълкувам създаването на цялата верига от фондове като имаща три ползи - едната е да подпомага малките и средните предприятия; втората е да действа като катализатор на частни инвеститори да дойдат и да инвестират в България; третата е създаването на една индустрия за рисково и дялово финансиране, т.е. с един куршум три заека. Дяловото финансиране е най-малко развитита, дори въобще неразвитата част на финансовата индустрия в страната въпреки огромната нужда на бизнеса от дялово финансиране", коментира Гури, партньор в Empower. По думите му през последните 20 години на прехода българските компании са страдали много от липсата на дялово финансиране. "Като човек, преминал през това, знам колко ми е коствало. Убеден съм, че индустрията има изключително голям потенциал както за дялово финансиране, така и за квазикапитал като конвертируеми заеми и преференциални акции. Като един фонд, който първоначлано ще започне с капитал от около 15 млн. евро, ние имаме вече списък от проекти, търсещи финансиране, за 100 млн. евро", каза още Гури. По думите му новият фонд ще може да инвестира 3 млн. евро и повече в един проект, което означава, че се цели в компании с нужда от финансиране за поне 6 млн. евро. Според Гури като цяло макар България да не е определяна като идеалната инвестиционна дестинация и да носи етикета "малка страна, малък пазар", всъщност има много добри предприемачи, която индустрията за дялово финансира просто не може да захрани досега с достатъчно капитал. По тази причина е важно и през следващия програмен период капиталовите инструменти отново да бъдат застъпени така, че да се продължи започнатото. "Ако до края на 2015 г., докогато ние можем да инвестираме, няма нови инструменти, които да продължат това, което правим, всичко изградено дотук ще остане във вакуум. А системата не търпи вакуум и тъй като вече има достатъчно алтернативи в Западна Европа и САЩ, просто всички тези предприемачи, които сега са в България, ще отидат другаде", подчерта Ивайло Симов, партньор във фонда за стартиращи компании Eleven. "Наистина в момента сме в уникална позиция в региона. Всички искат да копират това, което ние направихме", посочи и Тодор Брешков, партньор в другия фонд за стартиращи компании Launchub. На практика нито една от съседните страни няма подобна "система" за подкрепа на предприемачеството и в момента готви проекти, които да копират българския модел. По тази причина според Брешков новите инструменти, които България мисли да разработва с евроресурс оттук нататък, трябва да защитят и задълбочат този аванс, който страната си е създала пред останалите държави в региона. Засега въз основа на настоящия опит държавата смята да включи финансови инструменти и през новия прогамен период при усвояването на парите по ОП "Конкурентоспособност. По думите на Милушева ще има както още гаранционни и нисколихвени продукти, така и още фондове за рисков капитал и стартиращи компании. Тя обаче подчерта, че най-вероятно ресурсът за тях ще е по-малък. Сегашния програмен период тези пари бяха една трета от цялата програма, или 349 млн. евро от 1.16 млрд. евро. Милушева обаче не посочи колко точно ще е ресурсът, тъй като още няма решение на този въпрос.
Източник: Капитал (03.04.2014)

Две големи строителни компании са с нови собственици Две големи строителни компании - "ПСТ холдинг" и "Пътища Пловдив", са с нови собственици, става ясно от информация за сделките в Търговския регистър. Първото дружество е прехвърлено изцяло на кипърска офшорка, но неофициално се твърди, че сегашният собственик, свързан с Първа инвестиционна банка, взима нов партньор - любимата строителна фирма на вече две правителства - "Водстрой 98". При "Пътища Пловдив" пък от строителния бизнес излиза Георги Гергов, а купувачът - благоевградската "Агромах", се разраства. И двете дружества са сред големите в сектора, като общото е, че работят по дострояването на магистрала "Марица", чието изпълнение върви с чувствително закъснение. "Пътища Пловдив" работи по отсечката Оризово – Димитровград, а "ПСТ холдинг" - по участъка Димитровград – Харманли. Едноличен собственик на капитала на "ПСТ холдинг" от 26 март тази година е регистрираното в Кипър Kolvik Services Ltd, става ясно от вписаните в петък промени във фирменото дело. Това е второ прехвърляне на собствеността на "ПСТ холдинг" в рамките на година. През април 2013 г. дружеството премина от пътния холдинг на Васил Божков към офшорни компании, свързани с Първа инвестиционна банка (ПИБ). В борда влязоха Иван Шарланджиев и Петко Хитров, които бяха в управата на свързаната с банката пловдивска фабрика "Юрий Гагарин" (специализирана в отпечатването на опаковки и помощни материали предимно за цигарената индустрия), преди тя да бъде продадена от близки до финансовата институции компании. От документите за новата сделка става ясно, че "Ди Ви Ти Джи България" (собственост на офшорка от Британските Вирджински острови) и "Галиано уърлдуайд лимитед" (също от Вирджинските острови) са прехвърлили всички акции на кипърското Kolvik Services Ltd. Цена не е посочена. Купувачът се представлява от Ники Тенекетзи, която най-вероятно е номинален директор. Собствениците на Kolvik обаче не се виждат и може да са други офшорни компании. "ПСТ холдинг" е сред най-големите строителни компании в стараната - приходите й за 2012 г. (когато строеше отсечка от магистрала "Тракия") са 188 млн. лв. Цялото търговско предприятие е заложено срещу кредит от ПИБ за 50 млн. лв. Един от вариантите е сделката да се прави заради закона "Пеевски-Цонев", който ограничава дружествата с офшорни собственици от обществени поръчки. Кипър не влиза в "забранения" списък за разлика от Британските Вирджински острови. Предишните собственици би трябвало да декларират действителните си акционери - физически лица, в случай че изпълняват обществени поръчки. По информация от два независими източника на "Капитал" в "ПСТ холдинг" се случва реална промяна в собствеността. Представители на строителния сектор твърдят, че във фирмата собственост придобива "Водстрой 98", която през последните години спечели обществени поръчки за над 660 млн. лв. и се смята за близка до Корпоративна търговска банка и депутата от ДПС Делян Пеевски. Чрез сделката, според източниците тя е за 50% от "ПСТ холдинг", компанията си подсигурява ресурси за изграждането на Северната скоростна тангента. Тангентата е първият голям пътен проект за "Водстрой 98", която спечели търга за отсечката заедно с Хидрострой", "Пътстрой Бургас", "Пътни строежи Велико Търново" и "Пътинженерингстрой-Т" при цена от 150 млн. лв. Компанията, както и "ПСТ холдинг", е и част от подизпълнителя, който (макар и необявен официално) ще строи българския участник от "Южен поток". Следващата седмица ще бъде вписана и промяна в директорския борд на "ПСТ холдинг", съобщиха за "Капитал" източници, свързани с компанията. В управлението ще влезе Цветан Цонев, който през януари тази година излезе от ръководството на "Трейс груп холд" АД. Той потвърди за поканата и за принципното си съгласие и уточни, че предпочита да коментира по-детайлно, след като промените станат факт. В директорския борд ще влезе и Камен Кичев, бивш зам.-министър по транспорта в кабинета на Бойко Борисов. Той отговаряше за БДЖ и авиацията. Той не беше открит за коментар, но по информация на "Капитал" е приел предложението да ръководи заедно с Цонев "ПСТ холдинг". В средата на март собственикът на благоевградската строителна компания "Агромах" Асен Савев е придобил дял от 91.76% в "Пътища Пловдив" на Георги Гергов. Пловдивският бизнесмен отдавна обяви плановете си да излезе от строителния бизнес, като обмисляше обединение на "Пътища Пловдив" със софийската "ИСА 2000". В крайна сметка сделката е договорена с Асен Савев и "Агромах", която по неофициална информация се е включила строежа на участъка Оризово – Димитровград от "Марица" на по-ранен етап. Активи на "Агромах" пък вече са част от обезпечението по залог за 29 млн. евро, вписан на името на "Пътища Пловдив" от Уникредит Булбанк, става ясно от Търговския регистър. Георги Гергов отказа коментар пред "Капитал" и прехвърли всички въпроси за изграждането на "Марица" към новите собственици. Той каза, че е приключил с пътностроителния бизнес. Христо Савев – син на Асен Савев и формален собственик на "Агромах", не отговаряше на мобилния си телефон в петък. В момента "Пътища Пловдив" изпълнява основно поръчки за поддръжка и ремонт на пътната мрежа в района на Пловдив и близките общини, както и строителството на лот 1 (Оризово - Димитровград) на магистрала "Марица". Формално изпълнител на отсечката е италианската "Кооператива Муратори и Чементисти" (CMC di Ravenna), а пловдивското дружество има договор с нея. За 2012 г. приходите от продажби на "Пътища Пловдив" са 31.5 млн. лв., а печалбата – 1.9 млн. лв., при 78 хил. лв. година по-рано. Задълженията на дружеството обаче също са нараснали до 26 млн. лв. главно към банки и доставчици. Около 16 млн. лв. от тях са текущи. Индивидуалните приходи от продажби на "Агромах" за 2012 г. са 56.1 млн. лв., а консолидираните - 86 млн. лв.
Източник: Капитал (07.04.2014)

"Спиди" планира да разпредели над 4 млн. лв. дивидент Ръководството на куриерската компания "Спиди" предлага по 1 лв. дивидент на акция от печалбата за миналата година, стана ясно от покана за общо събрание на акционерите й. Ако предложението бъде прието, между собствениците ще бъдат разпределени общо 4.45 млн. лв., което е една от най-високите суми, заделяни от публична компания като дивидент през тази година. Стойността му е като тази през миналата година, но заради последвалото увеличение на капитала с пари от печалбата сумата на акция е по-малка. Миналата година тя беше по 2.98 лв. На събранието ще се гласува и за одобрение на сделката за придобиване на двете по-малки куриерски компании – "Геопост България" и румънското "Дайнамик Парсъл дистрибюшън", и двете дъщерни дружества на френската група GeoPost (в нея основен акционер е LaPost). Предварителното споразумение за придобиването им беше обявено на 20 март. Като част от сделката GeoPost ще придобие 25% от капитала на "Спиди" в процеса по увеличението на капитала, с което ще се осигурят и основна част от средствата. От него в касата на дружеството трябва да постъпят над 20 млн. лв. Те обаче няма да са достатъчни за придобиване на двете дружества. Сега от доклада към поканата за общото събрание става ясно, че "Спиди" ще плати общо 13.5 млн. евро за дяловете в двете компании, като сумата включва и средствата за развитие на инвестиционните им програми. Общо необходимите пари за придобиване са 26.4 млн. лв., още 6 млн. лв. ще са за инвестиции в румънската компания. От "Спиди" не са уточнили точно колко пари ще отидат само за покупките на всяко от дружествата. Освен с увеличението на капитала останалите средства ще бъдат осигурени чрез от заем от Уникредит Булбанк. Стойността му ще е до 13.1 млн. лв., заедно с лихвите задължението ще нарасне до 15.4 млн. лв. Срокът за погасяването му е до края на май 2021 г., с едногодишен гратисен период. Лихвата трябва да е ограничена до 3-месечен индекс Sofibor с 3.4% годишна надбавка, с 0.3% такса за управление на година. Преди няколко дни от "Спиди" обявиха, че ще правят увеличение на капитала си, с което ще търсят 20.45 млн. лв. от инвеститори на Българската фондова борса. Набраните пари ще се използват изцяло за покупката и инвестиции в новопридобитите компании. Тоест "Спиди" ще получи 13.1 млн. лв. банков заем и евентуално още 20.45 млн. лв. от борсата, с които да плати над 30 млн. лв. за покупка на дялове и нови инвестиции. Сделките трябва да бъдат одобрени от акционерите, тъй като са на значителна стойност. В това обаче едва ли има съмнения, тъй като основен акционер е Валери Мектупчиян, а той ръководи и компанията. Около 5% от дружеството се търгуват на борсата. След увеличението на капитала този дял ще се промени заради влизането на французите. Заедно със споразумението за влизането на GeoPost като акционер френската група ще има опция през 2020 г. да стане мажоритарен собственик. Сделката беше обявена при оценка на "Спиди" 8 пъти оперативната й печалба, което като цяло е доста високо ниво и показва, че новият инвеститор вижда потенциал за ръст и още по-добри финансови резултати на куриера. Бизнесът с пренос на пратки е сред най-бързо развиващите се и донякъде точно икономическата криза е причина за това, защото много компании съкращават собствените си транспортни поделения и сключват външни договори за такива услуги. Срокът за приключване на придобиванията е краят на октомври тази година. Общото събрание е насрочено за 14 май, а право на дивидент ще имат всички, които са вписани като акционери две седмици след него. "Спиди" има общо 8.9 млн. лв. печалба за миналата година, а остатъкът ще остане неразпределен.
Източник: Капитал (08.04.2014)

България остава сред страните в ЦИЕ с най-голям ръст на фалитите Растящата безработица и практически замръзналото кредитиране продължават да представляват проблем за българската икономика. Това каза Грегор Силевич, главен икономист на международната компания за застраховане и управление на кредитен риск Coface Group за региона на Централна и Източна Европа, по време на организираната от компанията в София конференция по управление на риска. По думите му България остава сред страните от региона с най-голям ръст в броя на корпоративните фалити, като най-уязвими са компаниите от секторите на търговията на едро, строителството и производството. Общата прогноза на Coface за региона обаче като цяло е оптимистична. От компанията очакват страните от ЦИЕ да спечелят от възстановяването на развитите икономики, които са техни основни търговски партньори, макар и темповете на растеж да остават под предкризисните. Общо за развиващите се пазари, които включват не само страните от региона, но и държавите от т.нар. група BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), очакваният ръст на БВП за 2014 г. е 4.4%. За сравнение, от компанията прогнозират ръст на световната икономика с 3% за годината, като основните двигатели на подобрението ще са развитите страни. През настоящата година Испания и Италия най-накрая ще излязат от рецесията, като подобни са и очакванията за Чехия, която ще отбележи ръст от 1.9%. Единствените страни от ЦИЕ, които ще продължат да отчитат свиване на икономиките си, ще бъдат Хърватия и Словения, прогнозират от Coface. Според очакванията на Уникредит Булбанк бавното възстановяване на икономиката ще продължава да бъде проблем за България. "За тази година очакваме средногодишна инфлация от 0.3%", посочва главният оперативен директор на финансовата институция Андреа Казини. В по-дългосрочен план от банката очакват все по-голяма част от българските компании да се насочват към износа, като постепенно се разширява и кръгът от стоки, които местният бизнес изнася на външните пазари. "Досега България се специализира в производството на нискотехнологични, сравнително енергоемки и трудоемки продукти. Постепенно страната ще започне да играе по-важна роля и ще мигрира към производството на по-сложни компоненти", прогнозира главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов Същевременно от компанията отбелязват рисковете, свързани с политическата обстановка в Русия и Украйна, които представляват известна заплаха за страните от ЦИЕ. "Регионът е доста динамичен и затова българските предприемачи трябва да намерят най-добрата формула да преориентират своя бизнес и да изготвят най-добрите стратегии за управление на риска", коментира управителят на "Кофас България" Милена Виденова. Прогнозите за икономиката на самата Русия също не са оптимистични, но според Сивелич проблемите там не се дължат единствено на политическите събития от последните месеци. През 2013 г. от страната са изтеглени капитали в размер на 63 млрд. долара, като очакванията са за изтеглянето на още приблизително толкова средства – около 60 млрд. долара. Очакванията на Coface са икономиката на страната да отчете ръст от едва 1% през 2014 г. "Политическата криза не влияе само в България, а и в целия Европейски съюз и в еврозоната", отбеляза от своя страна икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. "Политиката влияе на икономиката, макар че това го забелязваме основно в лоши времена", коментира той. По думите му съществени проблеми за България са политическото късогледство и цикличността по отношение на въвеждането на регулации. "В последните една-две години у нас нищо не се е променило – по същия начин правим закони, както и преди 10-20 години – първо правим закона, после започваме да правим поправки, защото се вижда, че не работи. В момента сме свидетели на цикъл на свръхрегулиране. В добрите времена беше трудно да накараме правителството да извърши някаква необходима реформа, а сега, когато времената са лоши, политиците се стремят да направят нещо, но не е ясно какво точно искат да направят", казва още икономистът.
Източник: Капитал (11.04.2014)

Все повече български компании ще се насочват към износа, като освен увеличаване на обемите ще има промяна и в разнообразието на стоките, предлагани на чуждите пазари. Това прогнозира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, по време на глобалната конференция по управление на кредитния риск на COFACE. Той обясни, че обемът на българския експорт на глава от населението е близък до нивата, приемани за типични за индустриалните държави. Износът на стоки на глава от населението в България се е увеличил за 13 години пет пъти до малко над 3 хил. евро. За сравнение, износът на глава от населението към края на миналата година в Полша е 4036 евро, в Латвия - близо 5 хил. евро, Румъния - 2477 евро, Хърватска - 2152 евро. "Досега България се специализира в производството на нискотехнологични, сравнително енергоемки и трудоемки продукти. Постепенно страната ще започне да играе по-важна роля и ще мигрира към производството на по-сложни компоненти", обясни Кристофор Павлов. България ще промени ролята си в международната специализация на труда и от страна, която предимно предоставя суровини и евтина работна ръка, постепенно ще се превърне в икономика, която има увеличаваща се роля в иновациите и развитието на нови технологии, и в икономика, която ще започне да произвежда все повече собствени крайни продукти и да налага собствени търговски марки. Анализът на икономическия екип на УниКредит Булбанк показва, че притокът на чуждестранни спестявания към българската икономика ще се насочва към областите и секторите, където процесът на преструктуриране е най-напреднал, или към сектори, които в най-малка степен бяха засегнати от кризата от 2008-2009 г. Така например сектори като селското стопанство, производството на храни, производството на лекарства и козметика, някои сектори на бизнес услугите, както и в по-малка степен производството на части за автомобили ще продължат да имат важна роля за икономиката. В резултат на това секторната структура на икономиката вероятно няма да претърпи някаква особено голяма промяна в следващото десетилетие. "Бавното възстановяване на икономиката обаче продължава да е проблем. За тази година очакваме средногодишна инфлация от 0,3%", коментира Андреа Казини, главен оперативен директор на УниКредит Булбанк. Според него е необходимо да се постигне благоприятно съотношение на привлечените към отпуснатите средства, и то точно сега, когато сме свидетели на намаляване на разходите за взимане на кредит.
Източник: Дума (11.04.2014)

Настъплението на дефлацията продължава Дефлационните процеси в България продължават и през март, като спрямо третия месец на 2013 г. ценовото равнище е спаднало с 2.3%. Това е осми пореден месец, в който Националният статистически институт (НСИ) отчита годишна дефлация. В сравнение с февруари пък поевтиняването на живота е с 0.2%. За втори пореден месец от 1996 г. насам националната статистика отчита и средногодишна дефлация, като през март тя е била -0.6%. Продължителният поход на дефлацията вече беше включен и в официалните прогнози за ръста на цените през тази година. От Министерството на финансите ревизираха очакванията си надолу до -0.2% средно за 2014 г., докато записаната в бюджета за тази година макрорамка предвиждаше положителен ръст от 1.8%. Очакванията на Международния валутен фонд (МВФ) също преминаха на отрицателна територия (-0.4%) миналата седмица, което е значителна промяна от прогнозираните 0.8% в януарския им доклад за България. Всъщност според анализатори дефлационният натиск е само краткосрочен и се дължи основно на еднократни ефекти. В последния си тримесечен анализ от март Уникредит Булбанк пишат: "Съществува и значим еднократен компонент. Силната реколта на пшеница през миналата година доведе до понижение на цените на храните на годишна база. В допълнение поредица от спорни решения за намаление на цените на електроенергията и топлоенергията за домакинствата, въведени от управляващите през 2013 г., също спомогнаха за отрицателната динамика на цените." Става дума за понижението на цените на тока на три пъти през миналата година (март, август и декември), което продължава да се вижда в данните за инфлацията на НСИ, като при електроенергията спадът на годишна база и през март е бил почти 8%. Според икономистите на Уникредит Булбанк все пак съществуващият дефлационен натиск е по-скоро с преходен характер. През тази година обаче тя ще бъде подхранвана от значителното ниво на неизползван капацитет в икономиката, което е отражение на слабото възстановяване след поредица от шокове, комбинирани с потисната кредитна активност. От Международния валутен фонд също смятат, че рискът за развиващите се европейски страни е нисък, защото се очаква засилване на вътрешното търсене през тази година. Въпреки това в България, Хърватия и Румъния инфлацията продължава да спада заради по-ниския БВП в сравнение с потенциала на икономиките, потиснато вътрешно търсене, слабо кредитиране и негативни развития на цените на външните пазари сред други фактори, смятат от МВФ. Всъщност дефлацията представлява риск и за приходите в бюджета за тази година, тъй като по-ниските цени автоматично означават и по-малко приходи от косвени данъци, като например ДДС. "Миналата година приходите не се изпълниха, и то основно към края на годината, когато вече имаше дефлация", каза Георги Ангелов от институт "Отворено общество". "Номиналният растеж на данъчните приходи тази година е заложен на близо 9%, а дефлацията ще направи още по-трудна и без това трудната задача на събиране на приходите", допълни икономистът. Всъщност българската инфлация до голяма степен следва динамиката на цените в еврозоната, която също се бори със спадаща инфлация. През март тя достигна 4-годишно дъно от едва половин процент - далеч под целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от малко под 2%. Миналия месец президентът на ЕЦБ Марио Драги коментира, че за ниската инфлация имат роля глобални фактори като спадащите цени на енергията, които отговарят за две трети от намалението на потребителските цени през последните две години. Друга причина по думите на Георги Ангелов е сериозният ръст на курса на еврото през последната година заради отпадането на риска еврозоната да се разпадне. "Затова всички вносни стоки са много по-евтини", обясни икономистът. Другите причини са слабият ръст на кредитирането въпреки ниските лихвени проценти и цените на горивата, които стоят стабилно и дори леко поевтиняват, смята икономистът. Освен цените на електрическа енергия на годишна база най-голям спад има и при захарните изделия и шоколада (с 8%) за година. Спадът продължава непрекъснато още от май 2012 г. насам. При обувките също продължава февруарският спад - с почти 3%, като там намалението е по-скоро сезонно и свързано с края на зимата. По-сериозни спадове има и при зърнените храни (2.4%), плодовете (3.2%) и зеленчуците (5.5%). Продължава спадът и при домакинските уреди - с почти 4%, както и на различните видове техника (с между 7 и 15%).
Източник: Капитал (15.04.2014)

УниКредит Булбанк е най-добрата банка в България според годишната класация на финансовите институции Europe Banking Awards, изготвена от международното финансово издание ЕМЕА Finance. УниКредит Булбанк получава признанието за най-добра банка на ЕМЕА Finance за шеста поредна година. Наградата ще бъде връчена на Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, от издателя и главен редактор на EMEA Finance Кристофър Мур на 13 май във Варшава, Полша.
Източник: Стандарт (16.04.2014)

Шест са банките, с които са избрали да работят 2/3 от органите на съдебната власт. Това става ясно от справка, предоставена на "Сега" от Висшия съдебен съвет. Най-много съдилища и прокуратури са клиенти на УниКредит Булбанк - общо 83, а 58 са избрали ОББ. Следват ДСК, ЦКБ, СЖ Експресбанк и Сибанк, които обслужват между 37 и 20 структури на съдебната власт. Общо 15 са банките, с които работи съдебната система, в това число и БНБ. Темата за банковите договори на съдебната власт се отвори като покрай избора на Ванухи Аракелян за председател на Апелативния съд във Варна в началото на годината. Тогава се разбра, че като шеф на Окръжния съд тя е избрала Корпоративна търговска банка (КТБ) да го обслужва, след това е преместила ипотечния си кредит от 140 000 лв. в нея, а после е изтеглила и потребителски заем от 50 000 евро с преференциална лихва. Затова "Сега" поиска от съдебния съвет по Закона за достъп до обществена информация справка за договорите с банките на всички звена на съдебната система, кога са сключени и дали клаузите предвиждат преференциални клиентски условия за магистратите в съответната банка, както и в какво са изразяват те. Бяха поискани и самите договори. От ВСС обаче предоставиха само списък на обслужващите банки с обяснението, че информацията за договорите е в звената на системата. Освен Окръжния съд във Варна КТБ обслужва и Окръжния съд в Габрово, Окръжния, Районния и Административния в Стара Загора, Районния в Раднево, както и Националната следствена служба. Покрай казуса "Аракелян" от Съюза на съдиите в България призоваха ВСС "да изработи критерии, за да се намери баланс между утвърдилата се практика за предлагане от банките на преференциални условия на магистратите и високите изисквания, поставени пред нас за независимост и безпристрастност, като се отговори коя е разумната граница, при която не възниква конфликт на интереси". Калин Калпакчиев, който е член на съвета, пък още през декември м.г. постави пред колегите си същия въпрос. Калпакчиев поиска да се изработи етичен стандарт за поведение, когато магистратите имат договор с дадена фирма. Пред ВСС бе поставена и задачата да анализира колко са ефективни правилата, по които от 2005 г. се избират банките, и дали не създават риск от корупционен натиск върху председателите на съдилищата. И досега обаче съветът не е дискутирал тези теми. А самите правила, по които се избират обслужващите банки, не са огласени на сайта му.
Източник: Сега (28.04.2014)

Дълговото бреме върху държавната енергетика нараства Повече дългове, по-малко продажби, регулаторен натиск. Това показват финансовите резултати за миналата година и за първото тримесечие на повечето държавни енергийни дружества, след като отчетите им бяха публикувани на сайта на Министерството на финансите. От отчетите се набива на очи фактът, че спадащите приходи изострят още повече проблема със задлъжнялостта, която нараства, особено между свързани компании в сектора. Част от дружествата директно посочват като причина държавните регулации, която ги притиска да продават на по-ниски цени или изкуствено намалят техният пазарен дял. На практика шансовете за подобрение са свързани с покачването на общата икономическа активност в страната, което може да увеличи продажбите им, но не и с регулаторна намеса за повишение на цените. Така че прогнозите са по-скоро песимистични, като само в газовия сектор има позитивни очаквания за увеличаване на местния добив и развитието на преносната инфраструктура. Почти няма компания, която да не е намалила разполагаемите парични средства, като при някои спадът от март миналата година до края на март през тази е в пъти. До редакционното приключване на броя предстоеше да бъдат качени отчетите на "Булгаргаз" и "Националната електрическа компания" (НЕК) за първото тримесечие. По-малкото приходи на държавните енергийни дружества създава затруднения за извършване на задължителните ремонти и профилактики на съоръженията. Наред с това са пречка пред възможностите за изчистване на натрупаните от компаниите в сектора задължения. Характерното за тях е, че значителна част са вътрешни за системата, тоест, ако някой от участниците спре да погасява задълженията си, това би могло да блокира дейността на поне един друг по веригата. Предприятията имат практика да си помагат чрез дружеството майка - "Българският енергиен холдинг", който през миналата година получи 100 млн. лв. заем от дъщерното си дружество "Булгартрансгаз" за преодоляване на временни ликвидни затруднения. Разглеждайки задлъжнялостта по дружества (виж таблицата), прави впечатление размерът на текущите задължения, които трябва да бъдат погасени в рамките на една година. Според данните 85% от задълженията на "Булгаргаз" и 72% от задълженията на "Мини Марица-изток" са краткосрочни. Сред дружествата с най-чувствително свиване на приходите през миналата година е "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО), при който намалението е с близо 25% до 406 млн. лв. Сред причините за това е драстичното понижение на износа, паднал с до 40% през първото полугодие на 2013 г. В отчета на дружеството се припомня за обилните валежи, които доведоха до покачване на произведената електроенергия от ВЕЦ с 20%. Ситуацията бе характерна и за останалите съседни държави и така на регионалния пазар имаше дъмпингови цени на тока, което допълнително затрудни износа на електроенергия, блокиран най-вече от добавките за пренос, достъп, зелена енергия. ЕСО продължава да страда от спад на приходите и през първото тримесечие те са намалели с 27% спрямо март миналата година. В доклада се посочва, че най-голямо влияние за загубата на дружеството има "силно ограничената ценова рамка, в която ЕСО извършва дейността си". Конкретно това означава намалението на таксата за пренос от 9.71 лв. на мегаватчас до 4.15 лв., утвърдена от ДКЕВР. От държавното дружество се надяват, че при новите цени за достъп, които трябва да действат от 1 юли, ще бъдат отразени действителните им разходи – за лицензи, инвестиции и покриване на натрупаната загуба. Нетната експозиция на ЕСО показва, че 24.5% от паричните му средства са в КТБ, а останалите са разпределени почти поравно между ЦКБ, Уникредит Булбанк и Сосиете женерал Експресбанк – във всяка по близо 25%. По-малко от 1% са в Юробанк И Еф Джи и в Алианц банк. Интересното е, че само месец по-рано, към края на февруари, в Алианц банк са били също 25% от парите на компанията, а в Сосиете женерал не е имало никакви. ЕСО разполага с общо 14.7 млн. лв. на депозити и сметки Климатичните аномалии са се отразили неблагоприятно и върху баланса на "Булгаргаз". По-високите температури през миналата година са довели до по-слаба консумация на газ от страна на топлофикациите и газоразпределителните дружества. Върху размера на приходите е повлияла също и ниската продажна цена на синьото гориво, пише още в отчета на дружеството. Свиването на приходите е характерно и за другите големи в енергетиката - "АЕЦ Козлодуй", "Мини Марица-изток" и "Булгартрансгаз", като за ядрената централа това е следствие на рекордно ниското производство за последните 7 години. Според данните дружеството е реализирало на пазара с 10% по-малко електроенергия спрямо предходната година заради по-слабото потребление и блокирания износ. В отчета му се посочва, че продължителната работа с понижен товар (по диспечерско нареждане) е довело до експлоатация на блокове с влошено полезно действие, работа на основно оборудване в нехарактерен режим с повишен риск за повреда, както и до неизпълнение на доставките за регулирания пазар. Диспечерските ограничения са довели до непроизведена и нереализирана на пазара електроенергия на ниска цена. Така регулираният пазар е бил лишен от такава за сметка на енергията от скъпи производители. Подобно е било положението на "АЕЦ Козлодуй" и през първото тримесечие – макар приходите му да са нараснали, печалбата му е намаляла. Спад е имало в произведената в централата електроенергия - с 1.09% на годишна база заради диспечерски натоварвания, се посочва в доклада. При нерегулирания пазар приходите от продажбите са се увеличили с 49%, а тези по регулирани цени са с 40% по-малко. Като причина за това от централата посочват промените в регулаторния период (цените бяха определени през август миналата година вместо през юли) . Данните от отчета показват, че паричните средства на "АЕЦ Козлодуй" в края на март са 46 млн. лв., почти двойно по-малко, отколкото година по-рано. Отчетът на "Български енергиен холдинг" (БЕХ) за първото тримесечие още веднъж потвърди сериозните затруднения, в които се намира дружеството. За първото тримесечие печалбата се е увеличила, но това е единствено благодарение на финансови приходи – 21.5 млн. лв. при 2.5 млн. лв. за първото тримесечие на миналата година. Основно благодарение на тях печалбата на компанията се повишава до 8.5 млн. лв. За финансовите приходи в доклада се отбелязва само, че ръстът им е "в резултат на предоставените заеми към свързани лица през втората половина на миналата година и първото тримесечие на тази". Останалите приходи на БЕХ са спаднали силно, като според обясненията основната причина е намаление на възнагражденията, които дъщерните дружества на холдинга му плащат. Към края на март БЕХ е изкупил близо 120 млн. лв. вземания на "Булгаргаз" от "Топлофикация – София" и е предоставил над 1 млн. лв. заеми на дъщерни дружества, показва докладът му. Близо 46 млн. лв. са приходите от подобни заеми за разлика от първото тримесечие на миналата година, когато такива не е имало. Дългът на "Топлофикация" е за получен, но неплатен газ и с него парното на столицата дължи на БЕХ над 360 млн. лв. Холдингът има сериозен спад на паричните средства само за три месеца – от 216.4 млн. лв. към 1 януари на 167.6 млн. лв. в края на март. От ръководството на БЕХ, в чиято структура е НЕК, директно признават за "влошената ликвидност на НЕК" и посочват, че са подготвили проект за споразумение за консолидиране на задълженията, което би трябвало да се отрази и на холдинга майка. На този фон в последната част от доклада от БЕХ посочват като част от бизнес програмата си придобиването на обявения в несъстоятелност и отдавна затворен торов завод "Химко" във Враца. Междувременно на посещение във Враца в сряда икономическият министър Драгомир Стойнев заяви, че с предприетите от сегашното правителство мерки са успели да стабилизират НЕК. Просрочени вземания, малко парични средства на разположение, но като компенсация – ръст в приходите и печалба. Това показват резултатите на "Мини Марица-изток". Паричните средства на компанията в края на периода са едва 3.2 млн. лв. при 39 млн. лв. година по-рано. До края на юли следващата година "Мини Марица-изток" трябва да погаси и заем, който БЕХ е отпуснал. От доклада става ясно, че той е отпуснат заради неплатени услуги и дивидент за предишни години. Заемът е предоставен през август миналата година и първоначално е бил 34 млн. лв., а към края на март остават да се върнат малко над 25 млн. лв. "Мини Марица-изток" има много просрочени вземания – общо 100 млн. лв., близо една трета от които са от "Контур глобъл Марица-изток", почти по толкова са от "АЕS Mарица-изток 1", а четвърт са дълг на ТЕЦ "Марица-изток 2". Останалите 20 млн. лв. са на "Брикел". Последният кредит, който мините са изтеглили, е 9 млн. лв. от КТБ, използван в периода 2010-2011 г. Той е за рехабилитация на багер в рудник "Трояново" и е със срок до октомври 2016 г. Компанията има заеми още от Уникредит Булбанк (8 млн. лв.), БНП Париба (4.9 млн. лв.) и консорциум "Биохим-Уникредит Булбанк", който трябва да е бил погасен през миналия месец.
Източник: Капитал (08.05.2014)

Управлението за банков надзор на БНБ днес одобри придобиването на капитала на банка „Креди Агрикол България“ от Корпоративна търговска банка. Заповедта за одобряването на сделката е подписана от подуправителя на БНБ Цветан Гунев. След придобиването новият собственик ще подмени изцяло състава на надзорния съвет на „Креди Агрикол“, се съобщава в заповедта на банковия надзор. В надзора ще влязат Радосвета Цветанова Василева (дъщеря на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев), Орлин Николов Русев и Абдул Ал Муршиди. Със сделката КТБ придобива всички акции с право на глас на малката банка на стойност 92 090 621 лева. Така Корпоративна банка, в която мажоритарен собственик е Цветан Василев, става собственик на 100% от капитала на „Креди Агрикол“. Договорът за продажба между френското акционерно дружество и банката на Цветан Василев бе сключен на 21 януари 2014 г. БНБ е дала предварително одобрение. Комисията за защита на конкуренцията одобри сделката в началото на април. С придобиването новата група ще има дял от 8.34% в банковия пазар в България, посочиха от антимонополната комисия. КТБ е четвъртата по активи банка в страната, след Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка.
Източник: Money.bg (08.05.2014)

Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" - Цветан Гунев, издаде одобрение за придобиването от "Корпоративна търговска банка" АД на всички акции с право на глас от капитала на "Креди Агрикол България" ЕАД в размер на 92,09 млн. лв. По този начин "Корпоративна търговска банка" АД ще притежава пряко квалифицирано акционерно участие в размер на 100 на сто от този капитал. След сделката КТБ ще управлява активи за 7,7 млрд. лв., което ще й отреди четвърта позиция сред най-големите банки в страната. Първите три места се заемат от Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка.
Източник: Дума (08.05.2014)

"УниКредит Булбанк" продължава да бъде една от малкото банки у нас, които продължават да радват акционерите си с дивидент. Ууправителният и надзорният й съвет са предложили на общото събрание на банката половината от печалбата й за 2013-а, чийто общ размер е 143.64 млн. лв., да бъде разпределена между акционерите й. Така те ще получат общо 71.82 млн. лева.
Източник: Банкеръ (12.05.2014)

UniCredit се връща на печалба Най-голямата италианска банка UniCredit се е върнала към печалба през първото тримесечие на тази година и отчита първия спад на лошите кредити от 2008 г. Подобрените резултати на финансовата институция съвпадат с първите сигнали за възстановяване на италианската икономика, което беше сред най-силно засегнатите от дълговата криза. UniCredit надмина очакванията на анализаторите, като обяви нетна печалба от 712 млн. евро. Тази сума надвишава с близо 60% резултатите за същия период на миналата година. Средните прогнози на експертите бяха за печалба от 550 млн. евро. За цялата 2013 г. италианската банка отчете шокираща загуба в размер на 14 млрд. евро – най-лошият резултат в историята на институцията. Причина за това стана прочистването на счетоводния баланс на банката от лоши активи в подготовка за предстоящите проверки на сектора от страна на европейските регулатори. През изминалата финансова година банката, която в България е собственик на Уникредит Булбанк, е отписала лоши кредити за 13.7 млрд. евро. Тази агресивна политика на отписване на стойността на лошите активи явно е започнала да се отплаща през първото тримесечие на 2014 г. Необслужваните кредити са спаднали с 1.3% на тримесечна база, което е първото подобрение на този показател от шест години. Провизиите за лоши кредити, които принципно спадат в началото на годината, са намалели с 28.5% спрямо съшия период на 2013 г. Същевременно новите кредити в Италия, където UniCredit реализира около 40% от всичките си приходи, са се повишили с 63% на годишна база. Това също представлява положително преобръщане на танденциите след години на свито предлагане и търсене на банково финансиране. В изявлението си за резултатите изпълнителният директор на банката Федерико Гизони заявява, че данните дават на UniCredit причини да гледа по-уверено към бъдещето. Резултатите на банката в България през първото тримесечие са в унисон с тези на групата. Печалбата на Уникредит Булбанк е нараснала със 71.2% на годишна база до 71.8 млн. лв. Обезценките са намалели с една трета и са били 26.24 млн. лв. Всички италиански банки бяха изправени пред тежки решения заради рецесията в третата най-голяма европейска икономика. Най-големите институции като UniCredit и Intesa Sanpaolo успяха да абсорбират ефекта от лошите кредити без допълнително финансиране. Други девет от общо 15 местни банки, подлежащи на проверка от европейските регулатори, трябваше да прибегнат до увеличения на капитала, достигащи 11 млрд. евро. Една от тези банки, търсещи външно финансиране - Monte dei Paschi di Siena, отчете нетна загуба от 174 млн. евро в началото на седмицата. Банката, която е единствената финансова институция, спасявана с публични средства, отдава лошите резултати на разходите за връщане на държавната помощ. За разлика от UniCredit обемът на лошите кредити е продължил да се увеличава през първото тримесечие и е достигнал 22 млрд. евро. Това показва, че по-слабите италиански банки все още се намират далеч от стабилизиране. Заради слабите резултати Monte dei Paschi di Siena покачи планираното за юни увеличение на капитала от 3 на 5 млрд. евро. "За нас 2014 г. е повратна точка, но това все още не се е случило. Очакваме нещата да се подобрят през втората половина на годината, но засега е твърде рано да се очаква нещо значимо", заявява главният финансов директор на банката Бернардо Мингроне.
Източник: Капитал (14.05.2014)

41% от българите биха платили задълженията си към данъчните с карта или в някой от клонове на НАП в страната, ако имат достъп до POS терминал, показва проучване по поръчка на Visa за България. Повече от половината от хората на възраст между 26 и 35 г. (55%) биха се възползвали от възможността да платят своите местни данъци и такси с карта. През тази година броят на хората, които искат да си спестят среща с данъчните, е нараснал с 2% в сравнение с 2013 г. и вече достига 10% от населението.
Източник: Сега (14.05.2014)

Производителят на олио "Звезда" ще строи два нови цеха Производителят на слънчогледово олио "Звезда" е започнал строителството на два нови цеха за обработка на маслодайни семена, с което капацитетът ще се увеличи няколко пъти. Освен това предприятието вече ще може да преработва и други видове семена освен слънчогледово. Най-голяма част от новия капацитет на преработка ще е за слънчоглед – по 650 тона дневно, за рапица ще е 400 тона, а за соя – 300 тона. Общата инвестиция в завода в Долна Митрополия, обл. Плевен, ще е 6 млн. евро и се предвижда новите цехове да бъдат завършени до началото на кампанията по изкупуване и преработка през 2015 г. Това прави малко повече от година за строителството и инсталирането на мощностите. От "Звезда" обясниха, че веднага след приключването на строителството ще започне следващият етап, с който вече достигнатият капацитет ще бъде удвоен. На следващия етап се планира и изграждането на нова административна сграда. Единият цех ще е за подготовка и пресоване на семената, а другият ще е за извличане на маслото от тях. Финансирането на инвестицията ще е със собствени средства и с инвестиционен кредит от Уникредит Булбанк, с която "Звезда" работи от години, обясни изпълнителният директор на компанията Елза Георгиева. В момента дружеството има мощности за преработка само на слънчогледово олио и те са за около 250 тона на денонощие. Георгиева коментира, че през последните години има повишен интерес не само към слънчогледовото олио, но и към други видове растителни масла, които се използват и в хранителната промишленост, и в други индустрии, включително за биодизел и храна за животни. За повишен интерес към слънчогледово олио от чужбина съобщиха и в началото на миналата година от "Бисер олива" в Стара Загора. Компанията вече изнася успешно продукция в Гърция. През миналата година друг производител на олио - "Роса" в гр. Попово, увеличи капацитета си на производство от 12 хил. литра на ден на 20 хил. литра. Тогава от компанията обясниха, че има повишено търсене на слънчогледово олио и това е причината за разширението им. Миналата година "Звезда" също е правило нови инвестиции – те са в девет силоза за съхранение на зърно, всеки с капацитет близо 11 хил. куб. м, заедно с машини за почистване на семена и инсталация за сушенето им. Стойността на вложението е била 3.9 млн. евро, финансирани по Програмата за развитие на селските райони. Елза Георгиева уточни, че това е било най-големият одобрен частен проект по мярката във фонд "Земеделие". От предприятието обясниха, че изграждането на силозното стопанство е помогнало за по-добра организация на работата, по-бързо приемане и добро съхранение на суровината за производство. Последният публикуван отчет на "Звезда" е за 2012 г. и показва ръст на произведеното сурово слънчогледово масло – до над 24 хил. тона при 20.6 хил. тона за 2011 г. Увеличение има и в произведеното рафинирано масло, което се използва за директна консумация – то е 1.8 хил. тона при 1.04 хил. тона през 2011 г. Обемът на произведения слънчогледов шрот е почти колкото суровото масло и към края на 2012 г. е бил 23.4 хил. тона, с близо 6 хил. тона увеличение за година. По-голямото производство е довело и до увеличение на продажбите с 45% до 60.35 млн. лв. Разходите обаче също са нараснали значително и затова печалбата за 2012 г. е 322 хил. лв. при 982 хил. лв. година по-рано. Основният акционер в компанията е дружеството "Звезда 97" със 73.4% и македонското "Брилянт" с 18.3%. От своя страна основният акционер в "Звезда 97" е "Брилянт", а според справка от фирмените регистри в него собственици са група физически лица.
Източник: Капитал (15.05.2014)

Финансовото богатство на българските домакинства достигна 25 млрд. евро Нетното финансово богатство на домакинствата в България се е увеличило над три пъти за последните девет години и към 2013 г. достига близо 25 млрд. евро. За изминалото близо десетилетие темповете на нарастване изпреварват средните за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), където нетното финансово богатство на домакинствата се е увеличило над два пъти до близо 780 млрд. евро. Въпреки осезаемото нарастване като цяло средствата на домакинствата от ЦИЕ спрямо БВП остава едва около една четвърт от това на домакинствата от Западна Европа. Това означава, че регионът все още има значителни възможности за ръст. За сравнение, към 2013 г. обемът на нетното финансово богатство на домакинствата само от Австрия, Германия и Италия е в размер на 6.8 трлн. евро. Това са част от изводите на икономистите от италианската Unicredit Group в анализа им за региона, който беше представен по време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие във Варшава. "Оттук нататък доближаването на нетното финансово богатство на домакинствата от ЦИЕ до стандартите на западноевропейските страни постепенно ще продължи главно като резултат от нарастване на спестяванията и инвестициите", прогнозира Джани Папа, директор на Unicredit за региона. Разликата в нетното финансово богатство между домакинствата от страните от ЦИЕ и тези от Западна Европа се забелязва както по отношение на задълженията им, така и по отношение на финансовите им активи. За миналата година общите финансови задължения на домакинствата в ЦИЕ са около 20% от БВП на региона в сравнение с 59% за Австрия, Германия и Италия. Съотношението на общия размер на финансовите им активи като дял от БВП на региона на ЦИЕ пък е 45% при 207% за Австрия, Германия и Италия. В България общите финансови задължения и общите финансови активи на домакинствата са съответно на 62.4 и 26% от БВП към 2013 г., а прогнозата на Unicredit е към 2015 г. стойностите да достигнат съответно 69.3 и 25.2% от БВП. Над половината от финансовите задължения на домакинствата в България са под формата на потребителски кредити за сметка на 45% под формата на ипотеки. Общият им обем към 2013 г. е близо 10.4 млрд. евро. Очакванията на анализаторите са към 2015 г. обемът да достигне 10.5 млрд. евро. Въпреки нарастването на обемите като цяло богатството на домакинствата остава съсредоточено в т.нар. парични наличности – средства, държани в чуждестранни валути, както и банкови депозити. Тази тенденция е особено ясно изразена в страни като България, където към края на миналата година паричните наличности формират 82% от финансовите активи на домакинствата, докато инвестициите в акции и други ценни книжа са едва 2% от портфейла. Останалите 16% са под формата на т.нар. институционализирани активи – взаимни и пенсионни фондове, както и застрахователни технически резерви. Очакванията на анализаторите от Unicredit за България са съотношението да се запази почти непроменено и през следващата година, като към 2015 г. делът на паричните наличности да намалее незначително до 80%. За сравнение, към 2013 г. средно за страните от ЦИЕ паричните наличности формират 71% от финансовите активи на домакинствата, а ако от общите данни се извадят тези за Русия и Турция, делът пада до 59%. Същевременно запазващите се предпочитания на потребителите в региона към традиционни финансови продукти означават, че банките ще продължат да играят ролята на основни финансови посредници в страните от ЦИЕ, отбелязват анализаторите. Те обаче посочват и постепенното повишаване на интереса и към по-сложни финансови продукти, което е сигнал както за нарастването на доверието, така и за ориентирането към инвестиции с по-дългосрочна перспектива. "През следващите години ще продължи умереното пренасочване на активите на домакинствата към взаимни и пенсионни фондове", прогнозира Кармелина Карлуцо, заместник-директор "Стратегически анализ за ЦИЕ" в Unicredit.
Източник: Капитал (15.05.2014)

Станахме четири пъти по-богати За 10 години нетното финансово богатство на домакинствата в България е нараснало близо четири пъти. През 2004 г. то се оценява на 7 млрд. евро, а през 2014 г. на 27 млрд. евро. Това сочи проучване на УниКредит, изготвено за годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие във Варшава. За 2015 г. се очаква богатството на българите да се увеличи до 28,8 млрд. евро. Въпреки това оставаме най-бедните сред жителите на ЕС. Сред бившите социалистически страни членки на ЕС най-богати са поляците с 323,7 млрд. евро през 2013 г. Българите държат 82% от богатството си в депозити в банките. За сравнение поляците държат в банки едва 51% от парите си. На второ място като предпочитани вложения в България са пенсионните фондове - 12%, застраховките - 3%, а инвестициите в акции и взаимни фондове са съответно 2% и 1%. Нетното финансово богатство на българите е 36% от БВП, след нас са само Румъния и Словакия. Най-висок е този процент във Великобритания - 200%. Нетното финансово богатство на домакинствата от Централна и Източна Европа за 10 години е нараснало над два пъти. Сега гражданите от тази част на Европа имат 780 млрд. евро. Анализите показват, че в годините на кризата хората са прехвърлили парите си в банките и в стабилни валути. Проучването сочи обаче, че вече се забелязва пренасочване към взаимни и пенсионни фондове и застрахователни продукти. Според Кармелина Карлуцо от дирекция "Стратегически анализ" на УниКредит този процес ще бъде умерен и паричните активи ще си останат най-предпочитани.
Източник: Стандарт (15.05.2014)

Уникредит Булбанк продава ВЕЦ "Жребчево" за 13 млн. лв "Петрол холдинг" е пред риска да се раздели с още един от ценните си активи. След като в края на миналата година изненадващо изгуби най-голямата компания в портфейла си - дистрибутора на горива "Петрол", сега холдингът може да загуби и ВЕЦ "Жребчево". Водната енергийна централа е обявена за продажба от Уникредит Булбанк в края на май най-вероятно заради просрочени задължения към кредитора. По подобна схема в началото на годината имаше опит за извеждане от групата на компании от хотелския бизнес, хазарта и финансовите услуги, който бе атакуван в съда и засега е спрян. Изтичането на активи започна непосредствено след като през ноември миналата година със съдебно решение екипът на Денис Ершов успя да наложи надмощие в "Петрол холдинг", който преди това се контролираше от Митко Събев, а двамата от години бяха във вражда. Победата за холдинга обаче се оказа пирова, тъй като най-ценните му активи се оказаха заложени и изведнъж кредиторите започнаха да предприемат стъпки за събиране на вземанията си. Намиращата се край Сливен 14.4 мегаватова ВЕЦ "Жребчево" попада в групата на "Петрол холдинг" през 2002 година, когато Националната електрическа компания продава централата срещу 5.4 млн. лв. Купувач е "Петрол" АД, който придобива и лиценз за производство и търговия с електрическа енергия. Към днешна дата централата е в активите на "Ню-Ко Загора", което е 100% собственост на "Петрол холдинг". През 2012 година, откогато е последният финансов отчет на "Ню-Ко Загора", ВЕЦ-ът е донесъл 1.5 млн. лв. приходи и 346 хил. лв. печалба. Сега активът се продава на основание на Закона за особените залози, като банката кредитор, която инициира продажбата, Уникредит Булбанк, търси минимум 13 млн. лв. от бъдещия купувач. Оферти се приемат до 27 май, е видно от публикуваната обява. Новият собственик на ВЕЦ-а се задължава да запази основната му дейност и трябва да отговаря на изискванията за Закона за енергетиката за получаване на лиценз от ДКЕВР. Банката е заложен кредитор на предприятието от 2007 г. и е вписала залог върху всичките дялове от капитала на "Ню-Ко Загора", които притежава "Петрол холдинг". Седмица преди обявата за продажбата на активите, на 9 май, частен съдебен изпълнител от Старозагорския окръжен съд е наложил запор върху дружествените дялове на "Петрол холдинг" в капитала на "Ню-Ко Загора", се вижда във фирменото дело на дружеството в Търговския регистър. Мярката е във връзка с изпълнително дело срещу холдинга, заведено от кипърската офшорка "Еранс холдингс лимитед", която претендира за сумата от 66.2 млн. евро. Междувременно "Ню-Ко Загора" води дело в Старозагорския окръжен съд, с което иска обявяването в несъстоятелност на "Петрол холдинг". Мотивът е необслужван заем от 19 млн. лв., отпуснат през 2007 година. Процесът стартира през март тази година, а следващото заседание по него е насрочено за 26 юни, за когато е предвидено изслушване на назначената финансова експертиза. Предполага се, че този ход е по инициатива на самия Ершов, тъй като влизането на холдинга в процедура на несъстоятелност ще помогне за спиране на раздялата с активи. Досега на подобни опити за изтичане на активи екипът му се противопоставяше с искове в съда. Той не можа да спре продажбата на акциите в "Петрол" АД, която извърши съдебен изпълнител през борсата, където сделките са неотменими. При опита за прехвърляне на "Балнеохотел Поморие", "Морско казино" - Варна, и "Транскарт файненшъл сървисис" в началото на годината Ершов обаче успя да попречи на финализирането на сделката чрез оспорването им в съда. Сега вероятно отново ще се търси подобен подход за водната централа. Освен споменатите активи в структурата на холдинга се намират и други работещи компании като "Интерхотел Бургас", "Бългериън роуз гардънс" и "Франсис резидънс", които също са обект на залози и запори.
Източник: Капитал (16.05.2014)

Уникредит Булбанк разпределя близо 72 млн. лв. дивидент Уникредит Булбанк, която е най-голяма в бановия сектор в България според размера на активите, ще разпредели половината от печалбата си за 2013 г. като дивидент за акционерите, съобщиха от кредитната институция. Решението е взето на проведеното в сряда годишно общо събрание на акционерите. Неин собственик е италианската банкова група Уникредит. 0.25 лв. на акция Печалбата на банката за миналата година е 143.6 млн. лв. (неконослидирани финансови резултати). За дивидент ще бъде отделена половината от нея, или 71.8 млн. лв. Това е по 0.25 лв. на акция, се посочва още в съобщението. Другата половина на финансовия резултат остава като неразпределена печалба в банката, като ще се използва за кредитиране на нови проекти. Активите на банката са 12.7 млрд. лв., като това я прави най-голямата в сектора. Втора е Банка ДСК (с 8.95 млрд. лв. активи към края на март тази година), а трета - ПИБ (след поглъщането на МКБ Юнионбанк с активи от 8.7 млрд. лв. към края на март тази година). Общият клиентски портфейл на Уникредит Булбанк към края на миналата година е достигнал 9.53 млрд. лв., като отчита повишение от 2.4%, посочват от банката. Депозитната й база е с ръст от близо 6% на годишна база до 8.7 млрд. лв. През 2014 г. банката отбелязва 50 години от създаването . Тя е учредена като Българска външнотърговска банка през 1964 г. със 100% държавно участие. Приватизирана е през 2000 г., като е придобита от италианската Уникредит. В сектора В последните две-три години някои от по-големите банки се върнаха към решения за разпределяне на дивиденти за акционерите си за разлика от първите години на кризата. Тогава няколко поредни години всички банки в сектора капитализираха финансовите си резултати от предходната година, трупайки капиталови буфери срещу непредвидени събития. Още повече че в самото начало на кризата кредитните институции получиха изрично предписание от БНБ за капитализиране на печалбите. Освен Уникредит Булбанк от топ три в сектора дивидент за 2013 г. е разпределила и Банка ДСК. Това става ясно от протокол от общото събрание на едноличния собственик на банката унгарската ОТП банк в Търговския регистър. Там се посочва, че от финансовия й резултат за миналата година в размер на 193.8 млн. лв. 157 млн. лв. ще бъдат разпределени като дивидент на собственика, а останалата част от 36.8 млн. лв. остава в банката. Миналата седмица общото събрание на акционерите на ПИБ е взело решение цялата й печалбата за миналата година в размер на 25.9 млн. лв. според отчета й в БНБ да се капитализира. След покупката и поглъщането на МКБ Юнионбанк ПИБ трябва да увеличава капитала си, като за това имаше предписание от "Банков надзор" на БНБ.
Източник: Капитал (29.05.2014)

УниКредит Булбанк ще разпредели половината от печалбата си за 2013 г. в размер на 143.6 млн. лв.(неконсолидирани финансови резултати) на акционерите си. Това означава, че за дивидент ще бъдат отделени 71.8 млн. лв. или по 0.25 лв. на акция. Останалата половина ще остане в банката като неразпределена печалба и ще бъде използвана за финансиране на нови проекти на клиентите на УниКредит Булбанк. Решението за разпределението на печалбата беше взето по време на провелото се днес Годишно общо събрание на акционерите на банката, съобщиха от институцията. По време на събранието акционерите приеха и одобриха и финансовите резултати на УниКредит Булбанк за изминалата година. Банката запазва позицията си на най-голямата банка на българския пазар с активи в размер на 12.7 млрд. лв. Общият клиентски портфейл на УниКредит Булбанк към 31 декември 2013 г. достига 9.53 млрд. лв., като отчита повишение от 2.4%. Депозитната база отчита ръст от близо 6% на годишна база до 8.7 млрд. лв.
Източник: profit.bg (29.05.2014)

Според проучване сред търговци за възприемането на нови платежни решения, проведено от Visa Европа, използването на мобилния телефон като POS терминал (mPOS) от малкия и среден бизнес на континента ще се увеличи драстично през 2014 г. Двигател на този растеж ще бъдат променящите се нагласи към картовите разплащания от страна на малките фирми с опознаването на ползите от mPOS като платежно решение. Проучването, проведено сред 2000 търговци във Великобритания, Франция, Германия, Италия и Полша, потвърждава положителната промяна в нагласите на малкия бизнес към приемането на електронни разплащания. Разбирането на потенциала на използването на мобилния телефон като POS терминал (mPOS) от страна на малките фирми е ключовата причина за това. Търговците, първоначално скептични към mPOS поради убеждението, че бизнесът им е твърде малък, или че електронните разплащания са скъпо и сложно решение, бързо променят мнението си след демонстрация на конкретните бизнес ползи на технологията. Малкият Chip и PIN mPOS картов четец е удобен и финансово изгоден начин за превръщането на всеки потребителски смартфон или таблет в сигурен картов терминал. Посредством връзка със смартфона или таблета на търговеца, решението прави картовите разплащания мобилни и приложими в различни търговски обекти, при покупки по време на мероприятия и при доставки у дома. По този начин технологията подпомага въвеждането на електронни разплащания сред малките фирми и едноличните търговци, които не са приемали разплащания с Visa до този момент. Основните резултати от проучването : Над 1/4 от запитаните малки и средни предприятия проявяват интерес към използването на мобилен телефон като POS терминал в близките 6 месеца Мнозинството от анкетираните представители на малкия и среден бизнес определят лесната употреба като основното предимство на mPOS четеца (74% oт тези във Франция, 73% в Германия, 63% във Великобритания и Полша, както и 59% в Италия) Сигурността на разплащанията е най-важният аспект на услугата, следван от факта, че тя отговаря на изискванията на индустрията и има възможност да приема всички видове карти Почти половината от запитаните в Германия смятат, че mPOS решенията ще увеличат техните продажби поради факта, че потребителите разполагат с всичките си финанси, а не са ограничени до количеството пари в брой, които имат налични в момента на покупката 45% от запитаните дребни търговци в Италия споделят, че mPOS терминалите увеличават техния оборот, защото им позволяват по-бързо събиране на вземанията Резултатите от проучването показват, че mPOS терминалите са еднакво приложими във всички бизнес сектори. Решаващ фактор за тяхното въвеждане е начинът, по който търговците възприемат електронните разплащания, особено тези, които осъществяват висок брой трансакции лице в лице. 25 mPOS решения са активни в момента в Европа, като няколко ключови европейски банки имат 30 стартирали пилотни проекта за използването на мобилни телефони като POS терминали до есента на 2014 г. Последният такъв проект е Barclaycard във Великобритания. Очаква се скоро такива устройства да предлагат и българските банки. Каролин Дроле, директор mPOS във Visa Европа сподели: “Малките и средните фирми традиционно подхождат скептично към приемането на електронни разплащания, но забелязваме нова, положителна тенденция навсякъде в Европа. mPOS решенията са катализаторът за тази промяна – технологията опровергава първоначалните предубеждения и работи ефективно за малките търговци, независимо дали те приемат плащанията в своите физически обекти или в движение. С нарастващото осъзнаване на предимствата на mPOS ще станем свидетели на бързото внедряване на технологията – в последното тримесечие на 2013 г. тя набира сериозна скорост, а резултатите от началото на 2014 г. показват, че това темпо ще се запази. Visa Европа продължава да играе ключова роля в развитието на mPOS разплащанията, като спазва стандартите и изискванията на всяка индустрия и създава сигурни решения за внедряването им на пазара“.
Източник: profit.bg (05.06.2014)

Износ за 1,9 млрд. евро са реализирали италианските компании на българския пазар през 2013 г., сочи анализ на Конфиндустрия България, представен на конференцията "България и Италия: изграждаме заедно". "Инфраструктурният сектор е ключов за българската икономика, като очакванията са той да се промени много през следващите години", каза главният оперативен директор на УниКредит Булбанк Андреа Казини.
Източник: Стандарт (10.06.2014)

С решение на Софийския градски съд от 11 юни се прекратява дейността на Холдинг „Пътища”. Неплатежоспособността на холдига се счита от 30 септември 2013 г. Александър Георгиев е назначен за временен синдик. На 15 юли ще бъде проведено първото заседание на кредиторите. Молбата за обявяване в несъстоятелност на Холдинг „Пътища” е от „Идеа Комм” АД. От своя страна, „Първа инвестиционна банка” АД е встъпило като присъединен кредитор в производството по несъстоятелност. Кредитът, който Холдинг „Пътища” е взел в края на 2007 г. е в размер на 2 800 000 EUR. Предназначението му е за оборотни средства. През 2009 г. Холдингът сключва договор за ползване на кредитни линии с „УниКредит Булбанк” АД с общ размер 25 000 000 EUR.
Източник: Други (18.06.2014)

"Холдинг Пътища" официално фалира След като прекара дълго време във финансова агония, "Холдинг Пътища" бе обявен във фалит, а дейността му е прекратена. Наложен е общ запор върху имуществото на дружеството. Това става ясно от информация, разпространена на фондовата борса. Решението на Софийския градски съд за неплатежоспособността на дружеството е от 11 юни. То е било вписано в Търговския регистър вчера. Временният синдик на дружеството е Александър Георгиев, а първото събрание на кредиторите е свикано за 16 юли. Несъстоятелността е обявена със задна дата - от 30 септември 2013 г. Още в края на м.г. от компанията, свързвана с бизнесмена Васил Божков, обявиха, че са подали молба за обявяване в несъстоятелност. Според ръководството това ще защити "в най-голяма степен" интересите на акционери и кредитори на дружеството. Това е поредното дружество, влязло в подобна процедура след "Мостстрой" и негови дъщерни компании. Самият "Холдинг Пътища" има трудности с финансите, които са известни от години. Според доклада за дейността му към края на септември м. г. сметките му в ПИБ и Уникредит Булбанк са били запорирани по искане на ОББ до размера на 7.6 млн. лв., писа в. "Капитал". Освен към двете български банки "Холдинг Пътища" има дълг и към швейцарската UBS.
Източник: Сега (18.06.2014)

Публичната Корпоративна търговска банка (КТБ) е една от най-големите банки в страната. Ръстът й в последните години (главно на активите, фирменото кредитиране и депозитната база) е наистина впечатляващ, но как се стига дотам? Кога и как е създадена банката, кога се листва на Българска фондова борса и кои са нейните акционери? Отговорите на тези въпроси са посочени по-долу: 1. КТБ е учредена на учредително събрание, проведено на 28 май 1993 г. и е вписана в българския търговски регистър със съдебно решение от 6 май 1994 г. 2. Банката възниква като джойнт-венчър на Българска външнотърговска банка (по-късно преименувана на Булбанк, а понастоящем – Уникредит Булбанк) и Банката за външноикономическа дейност на СССР (понастоящем VTB) и получава лиценз номер 22 от Българска народна банка. През 1995 г. Българска външнотърговска банка придобива дела на Внешекономбанк (VTB) и става акционер с 99.9% от капитала на КТБ. 3. През 2000 г. все още държавната Булбанк продава акционерното си участие в КТБ на група частни инвеститори, включваща Цветан Василев. 4. През 2007 г. Корпоративна търговска банка осъществява първично публично предлагане (IPO). Предложените 1 млн. акции са на цени от 45 до 58.50 лв. за брой. Подадени са над 3500 поръчки за повече от 12 млн. акции на обща стойност 700 млн. лв., като поръчки са удовлетворени при максималната цена от 58.5 млн. лв., а банката набира 58.5 млн. лв. ресурс. 5. Още в първия си ден на търговия цената на книжата достигат нива от 75.50 до 87.70 лв. за брой. Четири месеца след листването си на борсата е осъществена и сделка на рекордните 111 лв. за лот. 6. През 2009 г. 30% от капитала на КТБ са придобити от Държавния главен резервен фонд на Султана на Оман чрез дъщерното му дружество Bulgarian Acquisition Company II, Люксембург. Днес фондът е вторият най-голям акционер, след Бромак ЕООД, с 50.659%. 7. КТБ е основен акционер в КТБ Асет Мениджмънт АД. Управляващото дружество управлява три фонда – КТБ Балансиран, КТБ Фонд Акции и Фонд Паричен пазар. По последни данни от БАУД в трите фонда са вложени 5.145 млн. лв. За последните 12 месеца първите два носят доход от съответно 15.87 и 18.38% на вложителите си, а Фонд Паричен пазар постига 4.6 на сто. 8. Банката е четвъртата по големина в България по размер на активите си. В края на първото тримесечие на 2014 г. те възлизат на 7.3 млрд. лв., сочат данни на централната ни банка. Справка на Profit.bg сочи, че в края на 2009 г. активите са 2.03 млрд. лв., година по-късно нарастват до 2.7 млрд. лв., а в края на 2011 г. надхвърлят 4 млрд. лв. Само след 12 месеца активите растат до 5.6 млрд. лв., а в края на 2013 г. те вече са 6.74 млрд. лв. 9. Днес всеки девети лев на българите на влог в търговските банки се намира в КТБ. Пазарният дял на банката от депозитите на гражданите и домакинствата възлиза на 11.17%, което са 4.499 млрд. лв. Само за периода от 1 януари до 31 март в банката са постъпили нетно 503 млн. нови депозити, а за последната година те са 1.429 млрд. лв . 10. Банката е една от най-печелившите в банковата ни система. За 2013 г. тя обяви положителен финансов резултат от над 71 млн. лв. спрямо 56.57 млн. лв. за 2012 г. и съответно 60.9 млн. лв. за 2011 г. и 74 млн. лв. за година по-рано. В годините от 2008 до 2013 г. общата й печалба достига 363 млн. лв.
Източник: profit.bg (27.06.2014)

Неизвестни заложиха взрив призори пред Уникредит Булбанк в центъра на Шумен. Срутена е стъклената врата, но банката не е обрана. Осколки от бомбата се бяха пръснали на 30 метра разстояние. На място се коментираше, че е възможно да е гръмнала граната. "Банката има готовност за действия при ситуации от всякакъв характер и съдейства на органите на реда", коментираха от Уникредит Булбанк. "По случая се работи с много лица - някои са задържани. В полезрението са, защото са извършвали подобни деяния или са осъждани", каза зам. окръжният прокурор Димитър Димов. В петък много шуменци изтеглили парите си от други банки и ги внесли в Уникредит Булбанк, твърдят запознати. Според управителката на клона Мариана Димитрова петък бил натоварен ден, но всички клиенти били обслужени. Тя каза, че било изключено атаката да е свързана с недоволен клиент, на който не е отпуснат кредит или пък не бил обслужен според изискванията.
Източник: Труд (28.06.2014)

Банките, опериращи на територията на България, са спечелили 57,63 млн. лв. през май - спад с 43% на месечна база, но покачване от 5,5% на годишна, сочи статистиката на Българската народна банка. Общо за петте месеца на 2014 г. печалбата на трезорите вече е 364 млн. лв. - с 98,5 млн. лв., или 37%, повече спрямо първите пет месеца на предходната година. Няма промяна в топ пет на банките, що се отнася до размера на активите им. С най-голяма сума на активите продължава да е УниКредит Булбанк. Втора е Банка ДСК, а трета - Първа инвестиционна банка. На четвърта позиция остава Корпоративна търговска банка, а пета е Обединена българска банка. Към края на май банковата система остава изключително ликвидна. За периода коефициентът на ликвидност е 25,83%, а капиталът на банковата система е 11,1 млрд. лв., като нараства с 9 млн. лв.
Източник: Дума (02.07.2014)

Европейският инвестиционен фонд и УниКредит Булбанк подписаха гаранционно споразумение, насочено към подкрепа на близо 270 микропредприятия в България. Това ще позволи на УниКредит Булбанк да предостави на българските предприемачи подобрен достъп до финансиране. Гаранцията намалява риска за банката, тъй като покрива нетна стойност от 56% от остатъчния дълг на кредита.
Източник: Стандарт (11.07.2014)

“Банк Аустрия” е спечелила милиони в трицифрен порядък от банковата криза в България. Това призна шефът на институцията Вилибалд Чернко. Според него потокът от евромилиони към неговата банка е доказателство, че тя е по-сигурна в момента. Не е ясно чии са тези пари и в рамките на колко дни са били прехвърлени към Австрия. “Банк Аустрия” е отговорна за делата на групата “Уни Кредит” в Източна Европа. Миналата седмица за поток на средства от България към австрийски банки съобщиха и от виенската централа на “Райфайзенбанк”.
Източник: 24 часа (11.07.2014)

Производителят на капачки "Херти" ще увеличи производствения си капацитет и асортимента си с пускането на три нови машини. Търговете за тях вече текат и по план инсталирането им трябва да приключи през пролетта на следващата година. Новото оборудване ще даде възможност за пръв път в България да се произвеждат алуминиеви капачки с предпазен пластмасов пръстен. Такива изделия се използват основно при стъклените бутилки за минерална вода и досега са били внасяни от чужбина. Проектът за модернизацията в шуменския завод е на обща стойност 3.75 млн. лв., от които половината са грантово финансиране по програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013, а останалото е осигурено с кредит от Уникредит Булбанк. За следващия сезон Според директора за връзки с инвеститорите Елена Захариева компанията е на финалната права по избор на производител и доставчик на оборудването. Предстои през следващите 6 до 9 месеца месеца то да бъде изработено, а плановете са да бъде монтирано и пуснато в експлоатация още в началото на следващата година. Тъй като машините са напълно автоматизирани, това няма да се отрази върху числеността на персонала в предприятието, уточниха оттам. "С новото производство ще можем да отговорим на търсенето на пазара още следващия летен сезон", прогнозира Захариева. Тя допълни, че ако сега "Херти" произвежда по над 1 млрд. капачки годишно, с пускането в експлоатация на новите машини ще има увеличение на производството с по 2-3 млн. броя на месец. "Очакваме да се увеличи капацитета на фирмата, да спечелим нови клиенти, което ще се отрази и върху приходите. Имаме запитвания от чужбина и от настоящите ни клиенти в България, за които доставяме стандартни, изцяло алуминиеви капачки", посочи Захариева. Тя обясни, че в момента фирмите, които бутилират минерална вода, разчитат на внос на алуминиеви капачки с пластмасов пръстен, тъй като никой в България не ги произвежда. През тази година "Херти" въведе и още една иновация на местния пазар по собствена разработка и патент - алуминиева капачка за газирани вина Vinstar Smart. "Това е първата в света такава капачка със специален уплътнител, подходяща за газирани алкохолни напитки", обясни директорът за връзки с инвеститорите и допълни, че инвестицията в производството е направена през миналата година, а вече има активен износ на продукта за Германия, Австралия, Великобритания и Франция. Стабилни приходи "Херти" е компания с над 20-годишна история и опит на пазара. Разполага с производствена база, разположена върху 80 дка собствена земя в Шумен. Дружеството произвежда широка гама от пластмасови, алуминиеви и композитни капачки и изнася продукцията си в повече от 50 страни. За първото тримесечие на годината компанията има консолидирани приходи от 7.4 млн. лв. при 7.6 млн. за същия период на миналата година и нетна печалба от 182 хил. лв. при 101 хил. лв. преди година. Основни акционери в дружеството са "ИГМ холдинг" с 33.9% от капитала, Александър Юлиянов с 32.9% от акциите и Захари Захариев с дял от 24.9%. Акциите на компанията се търгуват на фондовата борса, но сделки с тях се случват много рядко. Последната е от 17 септември 203 г. при крайна цена от 1.62 лв.
Източник: Капитал (14.07.2014)

Махат таксите за заеми до 147 000 лв. Банките махат таксите за усвояване и управление на кредитите, както и за предсрочно погасяване. При някои трезори обаче това важи само за заеми до 147 000 лв. От днес влизат в сила последните промени в Закона за потребителския кредит, с които бяха сложени ограничения на таксите. УниКредит Булбанк от вчера обнови своята оферта за "Ипотечен кредит и още нещо". Премахнати са таксите за управление на кредит, за предсрочно погасяване след 1-вата година от срока на кредита и за издаване на ипотечен сертификат, съобщиха от банката. Освен това лихвата за потребителски и ипотечни заеми сe формира по нов модел. За кредити в лева годишният лихвен процент (ГЛП) е равен на 3-месечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка, посочена в договора за кредит. За кредити в евро ГЛП е равен на 3-месечния EURIBOR плюс фиксирана надбавка, посочена в договора. За овърдрафти принципът е същият - едномесечният SOFIBOR/EURIBOR плюс фиксирана надбавка. Фиксираните надбавки не подлежат на промяна за срока на договора. Промени в тарифите има и Алианцбанк България. За предсрочно погасяване на жилищни кредити след първата година вече няма наказателна лихва, а преди това таксата е 1%, каквито са разпоредбите на закона. Някои трезори обаче са се възползвали от закона, според който ограниченията за събиране на такси не важат за заеми над 147 хил. лв. Сумата е фиксирана и в Директивата на ЕС, по чиито текстове е писан българският закон. Така при предсрочно плащане на заеми над 147 хил. лв. някои трезори взимат такса от 5%.
Източник: Стандарт (23.07.2014)

"Парк мол" в Стара Загора е обявен за продажба по искане на кредитора Уникредит Булбанк. Това става ясно от обявление на частния съдебен изпълнител Кръстьо Ангелов, който организира търга. Началната цена за имота е 32.6 млн. лв. без ДДС, а приемането на оферти започва от четвъртък, като ще продължи до края на месеца. Това е първият опит за продажба, след като в началото на тази година банката пое управлението на мола заради просрочен инвестиционен кредит от 24.43 млн. евро, който поне частично трябва да бъде покрит от евентуална продажба. В града има още един мол - търговският център "Галерия Стара Загора", който беше открит през ноември 2010 г. и е собственост на полския инвеститор в имоти GTC. Заемът Заемът е отпуснат през юни 2009 г. на собственика на мола - дружеството "Кино Арена 2005", преименувано на "Парк мол Стара Загора". Всички активи на мола са били залог по кредита, а на 28 октомври 2010 г. Уникредит Булбанк е прехвърлила 6 млн. евро от вземанията си на австрийската Имморент банк. Обслужването на кредита от страна на длъжника е спряло през миналата година, а в началото на тази банката назначи за депозитар на имота старозагорския частен съдебен изпълнител Кръстьо Ангелов. Според Търговския регистър на 15 май тази година за управител на търговския център е назначен Вълкан Йовчев, който сменя англичанина Франсис Уайтинг. Кадровите промени не са довели до промяна във финансовото състояние, по сметката на депозитара не са постъпили никакви средства, съобщават запознати с процедурата. От Уникредит Булбанк казаха пред "Капитал Daily", че не могат да предоставят повече информация, докато не приключи търгът. Какво се продава За продажба са обявени терен от 38 447 кв. метра, две сгради с обща разгъната площ 30 069 кв.м и цялостното оборудване на комплекса. За участие в търга няма да се внася задатък, уточняват от кантората на частния съдебен изпълнител, но кандидатите трябва да предоставят банкова референция, за да докажат, че имат възможност да платят предложената от тях цена. Единственият критерий за избор ще е предложената цена. При търговете на съдебните изпълнители освен с писмена оферта в деня на търга има възможност и за устно наддаване, ако някой иска да предложи с повече от 100 хил. лв. над най-високата подадена оферта. Сумата се внася до седем дни след обявяването на купувача. Служителите на "Парк мол Стара Загора" вчера не знаеха за обявената продажба. По-голяма част от екипа на търговския център смята, че мениджмънтът предприема необходимите мерки за преодоляване на кризата, които ще доведат до увеличаване на клиентите в търговския обект и увеличаване на наетите търговски площи. Ден преди да започне набирането на оферти, наемателите в мола също не знаеха за обявения търг. Клиентите в мола са малко, отбелязват търговците, чиито обекти са разположени в него. Проблемите с финансовото състояние на първия търговски обект в Стара Загора от този тип - "Парк мол Стара Загора", започнаха още през 2012 г., а през миналата напуснаха над 20 от наемателите. "Парк мол Стара Загора" постепенно спира плащанията по главницата на кредита си, а през последното тримесечие на 2013 г. прекратява и тези по лихвите. Според финансовия отчет на дружеството през 2012 г. дългосрочните задължения са били 45.3 млн. лв., като в сравнение с година по-рано бележат ръст. За същия период приходите са намалели с 20% до малко над 4 млн. лв. основно заради спад на постъпленията от наеми. През 2012 г. молът е добавил загуба от 3.44 млн. лв. и към декември натрупаната загуба е достигнала 9.6 млн. лв.
Източник: Капитал (24.07.2014)

Със 110% са нараснали плащанията през банкови карти през последните пет години. В същото време средната стойност на плащанията през ПОС терминал са намалели двойно. За същия период броят на жените, използващи картови продукти, е нараснал с 95%, докато увеличението при мъжете е с 67%. Сред причините за активизирането на жените в използването на банкови карти е разработването на продукти и услуги изцяло съобразени с потребностите на дамите, се посочва в анализ на Уникредит Булбанк.През първите шест месеца на тази година общият брой на потребителите на кредитни карти е нараснал с 6% спрямо година по-рано. В същото време обемът на разплащанията с тези продукти е скочил с 18%. Положителна е статистиката и при държателите на дебитни карти, при които към средата на 2014 г. се наблюдава нарастване от 14% при обема на извършените покупки. Предвид позитивните резултати от началото на годината и традиционно силните летни месеци, очакванията са месечният ръст при картовите разплащания да се запази.
Източник: Класа (29.07.2014)

Уникредит, Юробанк и Сосиете Женерал са печелившите от местенето на депозити Уникредит, Юробанк и Сосиете Женерал са банките, които са постигнали най-голямо номинално увеличение на привлечените средства през второто тримесечие на годината. Трите трезора са привлекли над 1 млрд. лв. от граждани и некредитни институции за периода. По всяка вероятност най-голяма е била динамиката след края на юни, когато КТБ и ПИБ изпитаха значителни затруднения. Общо от фирми, държавни ведомства и граждани през тримесечието банките са привлекли нетно 1,2 млрд. лв., което е ръст с 2,1% до 58,65 млрд. лв. Между април и юни Уникредит Булбанк АД е привлякла най-много депозити на граждани и домакинства - 261,3 млн. лв., което е увеличение с 6% в рамките на тримесечието до 4,61 млрд. лв., показват изчисления на Investor.bg, на база данни на БНБ. На второ място с увеличение от 133 млн. лв. до 1,8 млрд. лв. е Сосиете Женерал Експресбанк, а на трето Банка ДСК със 79 млн. лв. до 5,8 млрд. лв. Общо банковата система е увеличила привлечените средства от граждани и домакинства с 514 млн. лв. до 36,2 млрд. лв. в рамките на второто тримесечие, като увеличението е с 1,4%. В статистиката не влизат Корпоративна търговска банка и Креди Агрикол България, които са под специален надзор и за тях не бяха публикувани отчети. Лидери по привлечен ресурс от некредитни институции за периода са Първа инвестиционна банка (с 408 млн. лв. увеличение до 2,41 млрд. лв.), Уникредит Булбанк (с 299 млн. лв. до 4,77 млрд. лв.) и Юробанк България (със 172 млн. лв. до 1,25 млрд. лв.). В тази група попадат основно фирми и държавни ведомства. Като процентни изменения държавната Българска банка за развитие АД (ББР) е привлякла вниманието на гражданите и домакинствата през второто тримесечие на 2014 г., като депозитите им в нея се увеличават с 81% до 1,91 млн. лв. На второ и трето място по ръст са съответно БНП Париба С.А. – клон София с 26% до 130,2 млн. лв. и Тексим Банк АД с 12% до 23,4 млн. лв. Портфейлите и на трите финансови институции обаче са пренебрежимо малки на фона на цялата банкова система. При привличането на депозити от институции, различни от кредитни най-силен ръст има при Ишбанк АГ клон София с 50% до 1,98 млн.лв., следвана от Тексим банк с 43% до 20,16 млн. лв. и Първа инвестиционна банка с 20% до 2,4 млн. лв. в рамките на второто тримесечие на 2014 г. От БНБ разкриват интересни данни за дните, в които банковата система беше в центъра на вниманието. За периода 13.06 - 20.06.2014 г. от КТБ са били изтеглени над 907 млн. лв., което към 13 юни се е равнявало на близо 13% от всички привлечени средства на банката. На 27 юни пък от ПИБ са били изтеглени 788 млн. лв. – 10,49 на сто от всички привлечени средства. „В следващите дни банката успя да възстанови ликвидната си позиция и създалата се за кратко време динамика в тегленето на средства бе преустановена”, обясняват от БНБ.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2014)

Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка остават трите най-големи банки в страната към 30 юни 2014 г., става ясно от данни на централната ни банка. Размествания обаче има в следващите места в класацията. Тримесечие по-рано четвъртата позиция бе за Корпоративна търговска банка, следвана от Обединена Българска Банка (ОББ). Днес ОББ се изкачва с една позиция напред и е следвана от Пощенска банка, която изпревари по активи Райфайзенбанк, заемаща шестата позиция. В топ 10 попадат още четири банки, чиито активи надхвърлят 3 млрд. лв. Това са Сосиете Женерал Експресбанк, Централна кооперативна банка, Алфа Банк и Банка Пиреос. Само за едно тримесечие Динамичното тримесечие в банковия сектор донесе ръст на активите от над 100 млн. лв. за шест от представените в страната трезори. Най-голямо е повишението при Уникредит Булбанк – 567 млн. лв., докато ръстът за Пощенска банка и Сосиете Женерал Експресбанк е от 233.6 и 190.6 млн. лв. Алианц Банк добави 174 млн. лв. активи за три месеца, което й отрежда 11-а позиция в средата на годината, откъдето измести СИБАНК, чиито активи паднаха с 44 млн. лв. На плюс от съответно 172 и 130 млн. лв. са още Обединена Българска Банка и Първа инвестиционна банка.
Източник: profit.bg (05.08.2014)

Очакванията на търговеца на оръжие "Кинтекс" за силна година се оправдават. Това става ясно от отчета на компанията за първото полугодие. Договорите с традиционни партньори значително са повишили продажбите на "Кинтекс", рязко се е увеличила и печалбата. Компанията обаче изпитва затруднения заради блокирането на част от средствата й в Корпоративна търговска банка (КТБ). Силна година за "Кинтекс" Продажбите на дружеството се утрояват в сравнение със същия период на миналата година. "Изпълняваме сериозни договори с традиционните ни партньори Алжир и Индия и очакваме приходи в рамките на 100 млн. лв. през тази година", коментира Антон Салджийски, изпълнителен директор на "Кинтекс", за "Капитал Daily". За шестте месеца на 2014 г. компанията е изнесла продукция за 49.2 млн. долара. Освен за Индия и Алжир, където "Кинтекс" има представителства, износ е осъществен също за Бангладеш, Етиопия и Тайланд. От анализа на дейността става ясно, че в момента се подготвят нови договори с Министерството на отбраната на Алжир, а до края на третото тримесечие на 2014 г. се очаква да бъде направен износ на авиационни боеприпаси за 4.8 млн. долара за африканската страна. Заради новите поръчки нарастват и разходите на дружеството (от 22.5 млн. на 65.5 млн. лв.), основно за материали. Печалбата на компанията се увеличава близо четири пъти. Затруднения заради КТБ "Кинтекс" е една от фирмите с блокирани средства в КТБ, която беше поставена под особен надзор и спря да прави плащания. По думите на Салджийски целият военнопромишлен комплекс е в своеобразен капан заради затварянето на КТБ. Там е и обслужването на акредитивите за договорите на "Кинтекс". Дружеството има повишени експозиции, защото е дало аванс за изпълнението на големи договори на част от оръжейните фирми. Такъв е случаят с "Аркус-Лясковец", която е кредитирана и от "Кинтекс", и от КТБ, а парите й са затворени в банката. "Проблемът в оръжейния сектор е, че чуждите банки не искат да го кредитират, да издават гаранции и акредитиви. Просто казват, че не ги интересува. Затова в момента срещаме затруднения в работата", каза Салджийски. Самата "Кинтекс" е спазила изискването на постановлението да държи до 25% от свободните си средства в една банка, но въпреки това има затворени средства в банката. Салджийски не коментира каква е точната сума, но според източници на "Капитал" става въпрос за сума над 6 млн. лв. От отчета се разбира, че компанията има 8.9 млн. лв. блокирани средства за обезпечение на банкови гаранции общо в Уникредит Булбанк и КТБ.
Източник: Капитал (06.08.2014)

"Парк мол Стара Загора" отново е обявен за продажба, този път с по-ниска цена. На 7 август частният съдебен изпълнител Кръстьо Ангелов е пуснал отново на търг търговския комплекс, като наддаването започва от 24.49 млн. лв. без ДДС. Предишният опит беше за 32.6 млн. лв., а сроковете за подаване на оферти за него бяха много кратки – обявата беше публикувана на 18 юли, а срокът изтече на 31 юли. От кантората на Ангелов не пожелаха да коментират новия опит за продажба – на въпроса на "Капитал Daily" дали могат да дадат повече информация обясниха, че съдебният изпълнител е зает и не може да разговаря с нас. Бързи търгове Сегашният краен срок за оферти е до 12 часа на 18 август, а два часа по-късно ще бъде обявен купувачът, ако има кандидати. Опитите за продажба на имота са по искане на Уникредит Булбанк, която е кредитирала проекта. В началото на тази година банката пое управлението на мола заради просрочен инвестиционен кредит от 24.43 млн. евро. Заемът е от юни 2009 г., изтеглен от собственика на търговския комплекс - дружеството "Кино Арена 2005" (контролирано от "Александра груп"), преименувано на "Парк мол Стара Загора", което малко преди търга е сменило и собствеността си. Всички активи на мола са били залог по кредита, а на 28 октомври 2010 г. Уникредит Булбанк е прехвърлила 6 млн. евро от вземанията си на австрийската Имморент банк. Сега на търг се продават терен от 38 447 кв.м, две сгради с обща разгъната площ 30 069 кв.м и цялостното оборудване на комплекса. И този път задатък от цената няма да се изисква при подаването на оферти, но ако има купувач, той трябва да плати сумата до седем дни след обявяването. Устното наддаване при повече кандидати ще е с първоначална стъпка от 100 хил. лв. Единственият критерий за избор ще е предложената цена. Проблемни заеми Обслужването на кредита е прекратено още миналата година, след което Кръстьо Ангелов беше назначен от Уникредит Булбанк за депозитар на имота. По-късно като управител на дружеството собственик беше вписан Вълкан Йовчев вместо Франсис Уайтинг. Финансовите проблеми на "Парк мол Стара Загора", който е първият мол в града, започват от 2012 г., а пикът им е през миналата година, когато голяма част от наемателите напускат. Постепенно плащанията по банковия заем намаляват, докато съвсем са престанали. През миналата година "Парк мол Стара Загора" има 2.36 млн. лв. приходи, почти всичките от продажби, като намалението спрямо 2012 г. е със 71.5%. В предходната година над половината от постъпленията са били по графа "Други приходи". Очаквано и загубата за 2013 г. е нараснала спрямо 2012 г. - до 5.9 млн. лв., при 3.4 млн. лв. година по-рано. Според отчета дългосрочните задължения в края на декември са 41.8 млн. лв., като съвсем леко намаляват на годишна база. Активите са оценени на 35 млн. лв., почти всички са инвестиционни имоти и оборудване, което на практика означава, че дружеството е декапитализирано. Малко преди имотът да бъде обявен на търг, на 7 юли, е имало промяна на акционерите и в управлението на "Парк мол Стара Загора". Като едноличен собственик е вписана компанията "Делега" вместо "АСГ", сочи справка в Търговския регистър. Новият акционер е влязъл в борда на мястото на Стефан Минчев, който заедно със съпругата си Александра са основатели и собственици на киноверигата "Арена" и притежават АСГ. Новият акционер "Делега" е собственост на Петър Велков.
Източник: Капитал Dаily (12.08.2014)

Раздадените кредити по JEREMIE са за близо 570 млн. Евро Около 568 млн. евро са отпуснати като кредити към малки и средни фирми в България по двете схеми – гаранционната и нисколихвената, на инциативата JEREMIE към края на юли 2014 г. Това показват индикативни данни към тази дата на офиса на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) тук. С тези средства са финансирани над 6800 компании (виж инфографиката). Гаранционната схема, която започна реално да работи от октомври 2012 г., е усвоена напълно и предоставянето на заеми по нея е приключило. Срокът й беше до 31 март 2014 г. При нея ЕИФ предостави общ гаранционен портфейл от общо 60.2 млн. евро на банки, кандидатствали пред фонда и одобрени за партньори (Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредит банк), като те отпускат кредитите със собствен ресурс. Въз основа на тези гаранции банките имаха възможност да отпускат заеми с изисквания за по-ниска степен на обезпеченост в сравнение със стандартните им условия. Именно предоставянето на качествени активи за обезпечения е едно от затрудненията пред малките и средните предприятия в кризата предвид и обезценяването на самите активи.
Източник: Капитал (25.08.2014)

За първи път в България УниКредит Булбанк предлага на клиентите си възможност да закупят застраховка Гражданска отговорност през онлайн банкирането. Чрез новата услуга, която се предоставя от УниКредит Застрахователен Брокер, може да се прави сравнение между най-добрите оферти от водещите застрахователи в страната. „Въведохме услугата Гражданска отговорност през Булбанк Онлайн като поредната стъпка да отговаряме напълно на потребностите на клиентите, които искат да получават все повече услуги с един клик на мишката, като по този начин успяват да спестят едновременно време и пари“, коментира Юлиан Влахов, директор Алтернативни канали в УниКредит Булбанк. В онлайн банкирането Булбанк Онлайн клиентите могат да изберат начина на плащане на Гражданската отговорност – наведнъж или на вноски, както и датата, от която да влезе в сила застраховката. След попълване на данните за моторното превозно средство, системата автоматично изчислява офертите на застрахователните компании. Полиците и стикерите се доставят по куриер на посочен адрес.
Източник: profit.bg (26.08.2014)

Светослав Гаврийски, главен изпълнителен директор и председател на УС на "Алианц Банка България", е мениджърът, който се ползва с най-голямо доверие сред бизнеса. Това показва второто национално допитване на списание "Мениджър". Въпросът "На кого бихте поверили парите си?" е зададен на 290 мениджъри от различни браншове. Светослав Гаврийски събира доверието на 20% от тях. Втори е Левон Хампарцумян, шеф на УниКредит Булбанк, със 17,5%, а трети - Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк, с 10%. Но класацията не е за банка или банкер, а за личности, на които бизнесът най-много се доверява. Високо доверие получават Йорданка Фандъкова, кмет на София, за която са гласували 7% от анкетираните. Също със 7% са Виолина Маринова, шеф на Банка ДСК, и Васко Райчев, председател на "Делойт България". Кристалина Георгиева печели 4,5% доверие, със същия процент са бизнесменът Кирил Домусчиев и Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ. Сред посочените са още Ивайло Пенчев, изпълнителен директор на Walltopia, Стоян Желев, председател на Асоциацията на автомобилните производители, Димитър Маджаров, Васил Велев и Симеон Дянков.
Източник: Стандарт (10.09.2014)

Втори опит за продажбата на "Българско сирене" Втори опит за продажбата на хасковската мандра „Българско сирене“ прави частният съдебен изпълнител Калинка Араклиева. Цената вече е намалена – от 4,68 млн. лева на 3,97 млн. лева, става ясно от справка в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Срещу тази сума новият собственик ще получи производственото помещение и машините и оборудването на компанията. Отделно на публичен търг са обявени и автомобили на „Българско сирене“, от които най-скъп е BMW с обявена цена от 24,7 хил. лева. Повечето от обявените за продажба превозни средства са товарни автомобили. Искането за публична продан е отправено от кредитора на компанията – Уникредит Булбанк, става ясно още от съобщението. Желаещите да участват в търга могат да наддават за активите до 29 септември. На следващия ден ще стане ясно дали този път мандрата ще има нов собственик. Хасковската компания доби печална известност в края на миналата година. При внезапна проверка стана ясно, че от нейните складове са изчезнали 25 тона сирене и 10 тона кашкавал, собственост на "Държавния резерв". Малко по-късно активите на компанията бяха обявени за продажба от частен съдебен изпълнител.
Източник: Инвестор.БГ (16.09.2014)

Износът изплува от кризата Износът на български стоки и услуги през второто тримесечие на годината вече е с 25% над пика си от преди 6 години, когато световната криза все още не беше завладяла Европа. Износът на суровини обаче достига 40% от общия износ на стоки и през 2014 г., като този дял почти не се е променил в сравнение с началото на ХХI век. В последно време се наблюдава свиване на чуждите инвестиции в България. От 22,7% от БВП за периода 2005-2008 г., те намаляват до 3,3% или 1,1-1,2 млрд. евро годишно за периода 2010-2013 г. Това каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. В последните години от 2010 г. насам, чуждите вложения са разпределени по-равномерно - почти по равно, по 33-34% са в промишлеността и енергетиката. Реалните доходи от лихви по банковите влогове нарастват спрямо 2008 г. Причината за това е отрицателната инфлация, която от началото на годината е минус 1,2%. За 2013-2014 г. реалните лихви са около 2,5% и продължават да нарастват, сочи анализ на УниКредит Булбанк. Средните лихви по ипотечните заеми със срок над 5 г. са 7,8% за кредитите в лева, а за потребителските - 10,5%, сочи анализът на банката. Средните лихви по депозитите са 3,3% и 3,4% съответно в евро и лева. Лихвите по корпоративните левови кредити са 7,8%, а в евро - 7,1%.
Източник: Стандарт (24.09.2014)

Първи сме по скъпи кредити за бизнеса Абсолютно първенство държим по скъпи заеми за бизнеса сред 28-те страни на Европейския съюз. Това сочи проучване на анализаторите на УниКредит Булбанк. Средният размер на лихвите по корпоративните заеми със срок над 5 години е 7,1% годишно за тези в евро и 7,8% в лева. Това ги прави най-скъпите в ЕС. За заемите за бизнеса със срок между 1 и 5 години оскъпяването е съответно 7,2% за евро и 7,3% в лева. Най-скъпи в ЕС са и българските ипотечни дългосрочни заеми в евро - средно 7,5%, докато за тези в местна валута (в случая лева) сме на второ място. При потребителските заеми за домакинствата със срок над 5 години сме на второ място за кредити в евро (9,4%) и на трето (10,5%) при кредити в местна валута. Родните банки обаче са абсолютни рекордьори и при доходите от депозити с матуритет над две години - 3,3% лихва за влоговете в евро и 3,4% за тези в лева. Високите реални лихви в България са пречка за възстановяването на икономиката, твърдят още банковите експерти. Това изглежда като мистерия, тъй като страната ни е една от най-стабилните в макроикономическо отношение, но също и с най-високи лихви по кредитите. Главното основание за това е, че истинската цена на кредита реагира не само на основните правила, но и на други специфични и непостоянни променливи, гласи анализ на банката.
Източник: Стандарт (29.09.2014)

Fibank сред Топ 100 в Югоизточна Европа Fibank (Първа инвестиционна банка) се изкачи с 2 места и вече е на 17-а позиция сред водещите Топ 100 банки в Югоизточна Европа в престижната класация на SeeNews TOP 100 SEE. Това се дължи на динамиката в развитието на банката през 2013 г. Престижната награда бе връчена на Васил Христов, изпълнителен директор на Fibank. В класацията участват най-големите банки и компании в Югоизточна Европа. Тя включва дружества от Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Румъния, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна ора. През 2013 г. отпуснатите от банката потребителски кредити са нараснали с 7,7%, като средният ръст за цялата банкова система е едва 1,6%. За периода корпоративните кредити, отпуснати от банката, нараснаха с 11,5% при среден ръст за системата от 0,4%. На 8-мо място в класацията е Уникредит Булбанк, а на 12-то е Банка ДСК.
Източник: Стандарт (30.09.2014)

Левон Хампарцумян: Несигурността държи лихвите високи Високите банкови лихви за бизнеса и домакинствата възпират икономическото възстановяване и растежа в България. По цена на кредита страната е сред първите в Европейския съюз въпреки стабилните си макроикономически показатели. Сред причините за високите лихви са политическата несигурност и институционалната слабост, които заплашват да парализират администрацията и да направят икономиката неуправляема. Това показва анализ на Уникредит Булбанк, представен от главния й изпълнителен директор Левон Хампарцумян на конференцията Forbes CEE Forum в Букурещ. Според него основен двигател за икономическо възстановяване остава износът, който обаче не е фактор за раздвижване на кредитирането, а освен това в голяма част е представен от експорта на суровини. Скъпият кредит убива растежа Според данните, изнесени на конференцията, средният ефективен лихвен процент по корпоративните заеми със срок над 5 години в България е 7.1% в евро и 7.8% в левове, което е най-неблагоприятната ставка сред 28-те страни - членки на Европейския съюз. При ипотечните кредити позицията на България е втора в Европа с ефективни лихви от 7.5% и 7.8% за кредитите в евро и левове със срочност над 5 години. Причината за това не се корени единствено във фундаменталните показатели, които се вземат при определянето на банковите лихви, но и в несигурността, се посочва в анализа. По думите му липсата на сигурност и доверие, както и слабостта, която показват институциите, са проблеми, които следва да бъдат разрешени. Няма усещане за върховенство на закона или за надежден контрол над корупционните практики, се посочва още в анализа. Твърде големи очаквания от износителите Анализът на Уникредит Булбанк потвърждава констатациите, че икономическото възстановяване на страната се крепи на износа, който в реално изражение през второто тримесечие на годината е с 25% над равнището за същия период на 2008 г. Тревожен остава и фактът, че износът на суровини продължава да формира 40% от общия стоков износ. Това, освен че е признак за изостаналост на икономиката, не създава условия за разкриване на нови работни места. По отношение на преките чуждестранни инвестиции, които също имат потенциал за раздвижване на икономиката, от Уникредит Булбанк посочват, че нивото им се стабилизира - от 22.7% от БВП в годините от 2005 до 2008 на 3-3.5% от БВП (или 1.1-1.3 млрд. евро) в периода 2010 - 2013 г. Според Левон Хампарцумян тези потоци са променили ролята и структурата си. В момента най-важното за тях е, че са източник на ноу-хау, нови технологии и мениджърски практики в българската икономика. Банките да управляват по-добре риска Големите западни банки, които имат присъствие на пазарите в региона, нямат основания да се оттеглят освен от по-малките структури, които владеят в момента. "Ние трябва да подобрим начина, по който генерираме приходи, и да управляваме по-добре риска, защото се изправяме пред нова ситуация, в която банките ще трябва да оперират с по-строги капиталови изисквания и буфери за ликвидност", определи задачите пред индустрията Левон Хампарцумян по време на форума, открит от румънския президент Траян Бъсеску. Според него ключът към възстановяване на растежа в държавите от региона не е банковото финансиране, а структурните реформи, тъй като те водят до акумулиране на капитал и повишаване на производителността, което намалява волатилността в икономиката и води до понижение на лихвите.
Източник: Капитал (30.09.2014)

Френска компания ще вземе до 25% от Спиди "ГеоПост СА" Франция придоби 11% от капитала на най-голямата българска куриерска компания - "Спиди" АД, за 12 млн. лв. при пазарна капитализация на дружеството от 107 млн. лв. Сделката е част от плановете на "ГеоПост" да придобие до 25% от капитала на "Спиди" АД, като част от стратегическа сделка в Балканския регион. Същевременно "Спиди" ще придобие дъщерните дружества на "ГеоПост" в България и Румъния и ще се фокусира върху развитието на куриерския и логистичен бизнеса в региона, и връзката му с европейския пазар. В момента е в ход увеличение на капитала на "Спиди" АД на стойност 20,5 млн. лв., което заедно с инвестиционен заем ще финансира инвестиционна програма в размер на 32,4 млн. лв. Средствата ще се използват за придобиване на двете дружества и за инвестиции в развитието им.
Източник: Стандарт (01.10.2014)

Изтъргуваха акции на КТБ за 4 млн. Евро Акции на Корпоративна търговска банка на обща стойност 4 млн. eвро са били изтъргувани миналата сряда, показва справка в данните на инвестиционни посредници. Това е станало въпреки забраната на Комисията за финансов надзор за търговия с акции на КТБ на борсата след поставянето й под спецнадзор. Според специалисти това прави сделката незаконна, защото не може да бъде регистрирана в Централния депозитар. Общата стойност на дяловете е бил 106 700 акции, всяка от които на стойност 37,49 евро или 73,5 лв, пише "Монитор". Това е само с 3 лева по-малко, отколкото бе последно цената на акциите на КТБ на Българската фондова борса, преди търговията да бъде преустановена заради поставянето на банката под специален надзор от БНБ. Тези акции се равняват на малко повече от 1,6% от капитала на КТБ. Сделката е била извънборсова, като посредник на продавача е била УниКредит Булбанк, а посредник за компанията купувач – София Интернешънъл Секюритиз. От Комисията за финансов надзор обявиха, че сделките, които се сключват извън регулирания пазар, не са в тяхната юрисдикция и не се контролират от тях. От БНБ пък коментираха, че този вид сделки се контролират единствено и само от КФН. Големите акционери на банката са дружеството „Бромак" с 50,7%, Инвестиционният фонд на Оман с 30,4% и руската търговска банка ВТБ чрез инвестиционния си фонд във Великобритания с 9,1%. Според книгата на акционерите единствените от малките акционери, които имат над 100 000 акции, са „Еромак" и „Сентрал Техно Пропъртис". Според представители на финансовата сфера е много възможно сделката да е фиктивна между свързани фирми с цел намаляване на счетоводната печалба и спестяване на данък. Сделката е незаконна, защото не може да се регистрира в Централния депозитар тъй като търговията с акциите на КТБ е спряна, коментира Вера Ахундова от фейсбук групата КТБalive. Според нея по-скоро става въпрос или за опция за изкупуване, или за цесия, която би се реализирала при двата варианта – ако банката фалира или ако отвори. Ако КТБ отвори, някой ще калкулира голяма печалба, защото акциите й веднага ще се вдигнат. Ако фалира, ще спести много от данък, каза още Ахундова. Ахундова алармира още, че дъщерната на КТБ – ТБ „Виктория", се източва от квесторите чрез подставени лица, които вземат огромни хонорари. Става въпрос за десетки и стотици хиляди, посочи Ахундова. По думите є близките до квесторите лица прибирали парите, за да вършат определена работа, която обаче в крайна сметка вършели самите служители. Служителите пък били принуждавани под заплахата от уволнение да подписват документи, в които имало откровени лъжи.
Източник: Класа (08.10.2014)

УниКредит Булбанк е най-добрата банка в управлението на парични средства в България според класация на международното списание Euromoney за 2014 г. УниКредит завоюва лидерското място в престижната класация още и в Австрия, Унгария и Словения. "Първото място в проучването на Euromoney е изключително важно за нас, тъй като то е признание от клиентите за съвместната ни работата", каза Александър Киров, директор Глобални транзакции в УниКредит Булбанк.
Източник: Стандарт (10.10.2014)

„УниКредит Булбанк“ прогнозира икономически ръст от 1,3% за 2014 г. Завръщането на несигурността, както във вътрешен, така и във външен план ще окажат негативен натиск върху темповете на изменение на брутния вътрешен продукт (БВП) и нашите прогнози предвиждат забавяне до 1,2% на годишна база за последното тримесечие на 2014 г., се казва в анализ на „УниКредит Булбанк" относно основните икономически показатели на България. От най-голямата банка у нас уточняват, че прогнозите са направени на основата на официални статистически данни за дадения период и в бъдеще могат да бъдат коригирани. Така, от банката прогнозират средногодишният ръст на икономиката да се задържи на ниво от 1,3%, при прогноза от 1,5% преди три месеца. Което все пак е ускорение спрямо плахия ръст от 0,7%, отчетен за 2013 г. Значителен, но намаляващ принос за ръстта на БВП за второто тримесечие с 1,6% на годишна база имаше и износът (2,7 пр.п.), но поради изпреварващите темпове на ръст на вноса, нетният експорт всъщност имаше маргинален положителен ефект (0,1 пр.п.) върху общия резултат за периода, коментират анализаторите. Инвестициите, от друга страна, продължават да оказват постоянна подкрепа на икономическия растеж (0,9 пр.п.), като с плавни тримесечни ръстове успяват да постигнат и стабилни годишни резултати. Очакванията ни са с намаляване на влиянието на съществуващите към момента негативни фактори и икономиката да продължи с постепенните темпове на забързване, като растежът достигне 1,9% през 2015 г. и 2,6% през 2016 г., се казва в анализа. Основен принос за това се очаква да има бавното възстановяване в ключовите компоненти на вътрешното търсене – индивидуалното потребление и инвестициите, като износът продължи да подкрепя растежа, но нетният експорт (коригиран с изпреварващите темпове на растеж на вноса) да премине в отрицателна територия.
Източник: Класа (15.10.2014)

Първи пари от КТБ за Никулден Първите пари от гарантираните влогове в КТБ може да бъдат изплатени за Никулден. Това ще стане, ако БНБ поиска лиценза на закъсалата банка заради огласения одит. Според него дупката в Корпоративна надхвърля 4,2 млрд. лева. При това положение няма шанс за спасяване на трезора, категорични са експерти и банкери. Според действащия закон до 30 октомври квесторите трябва да отразят оценката в отчетите за КТБ. Това означава, че банката ще стане с отрицателен капитал и в петдневен срок БНБ трябва да я обяви в несъстоятелност. До 20 дни по-късно следва да започне изплащането на депозитите до 100 000 евро. Грубите сметки показват, че хората може да разчитат на парите си около 6 декември, коментираха експерти.
Източник: Стандарт (24.10.2014)

УниКредит е сред най-солидните банки в Европа УниКредит е сред най-солидните банки в Европа. Всички показатели за капитала на групата са много над изискваните от регулаторите. Това сочи цялостна оценка на европейските банки, проведена от ЕЦБ и националните надзорни органи. Групата на УниКредит присъства в България чрез УниКредит Булбанк. В оценяването на УниКредит е включено оценяване на всички банки в групата. Коефициентът Core Equity Tier 1 (СЕТ1), който измерва стабилността на банката по правилата на Basel 3, като съпоставя първичния капитал с рисково-претеглените активи, в края на 2016 г. при най-лош сценарий, би бил 6,8%. Минималната изисквана стойност на показателя е 5,5%. Цялостната оценка на европейските банки се състои от оценка на качеството на активите и стрес-тест. Стрес-тестовете са симулации на два хипотетични сценария за периода 2014-2016 г. - базов и неблагоприятен. Целта е да се провери доколко влошаване на макроикономическата и финансовата ситуация би могло да даде отражение на банките и от колко допълнителен капитал биха се нуждаели те в такъв случай.
Източник: Стандарт (28.10.2014)

Най-голямата инвестиция в цветната металургия за последните години вече е факт - КЦМ приключи с първия етап на проекта си за технологично обновяване и разширяване на производството, в който са вложени общо 262 млн. лева. В момента двата нови завода край Пловдив - за производство на олово и за цинк, работят в режим на пускови изпитания. Това съобщи в сряда Румен Цонев - главен изпълнителен директор на собственика "КЦМ 2000" на колегите си от цялата страна, които бяха дошли в Пловдив, за да отпразнуват заедно професионалния си празник - Деня на металурга. Седем години след старта Заводите за цинк и олово са изградени преди повече от 50 години. Планът за новите мощности е от 2007 година. Тогава в техническите и икономическите отдели на КЦМ е формулирана целта: повишаване на енергийната ефективност, използване на повече вторични суровини вместо руди и опазване на околната среда. Днес металургичната компания използва с 35% по-малко енергия (която е 40% от себестойността на метала), намалява емисията на парникови газове с 50%, общата емисия на газове от оловното производство ще бъде с 10 пъти по-ниска от досегашната. Финансирането е договорено преди четири години. Общо е за 95 млн. евро, като кредитът е осигурен поравно от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк. Срокът му е 11 години с 2.5-годишен гратисен период. В момента кредитополучателят вече погасява главницата на този заем. По програма "Конкурентоспособност" са привлечени още 1.5 млн. лева държавни средства. Останалата част от инвестицията е направена чрез реинвестиция на печалбата на металургичната компания. Приходите на КЦМ за 2013 г. са 647 млн. лв., а печалбата е 41 млн. лв. Строителството започва през 2012 г., като заради кризата първоначалният план е леко свит. Защо се прави Румен Цонев не пести прилагателните за новата инвестиция - според него тя е най-високото технологично постижение в света в областта на цветната металургия. На специализиран език промяната звучи така: пещ за рециклиране на цинк от отпадни прахове на стоманодобива, инсталация за преработка на велцокиси до цинк, ново оловно производство, пречиствателни инсталации за газовете и водата от производствените мощности, нов завод за кислород с компресорна станция за въздух. Досега използваните 35 000 тона кокс се заменят само с 1600 тона въглища плюс природен газ и кислород. Около 30% от ресурса ще е вторични суровини, а не руда, което свива разходът на енергия с една трета. Капацитетът на новия оловен завод е 71 000 тона метал годишно, а на цинковия е 75 000 тона годишно. Смисълът на инвестицията е, че търсенето на цинк и олово в света растат и новото потребление може да бъде поето и от българския завод, който и сега работи основно за износ - към ЕС и Турция. Още 100 млн. долара Вторият етап от инвестиционния план на КЦМ всъщност започна през 2013 година. Той включва нова пещ за преработка на шлаката от новия оловен завод, инсталация за очистване на разтворите от цинковото производство, нов електролизен цех. Очистването на суровините за производството на цинк ще означава извличане на редки метали като индий и германий, т.е. нов допълнителен бизнес. Според заместник-председателя на съвета на директорите на "КЦМ 2000" Васил Начков вторият етап ще струва над 100 млн. долара, а за финансирането ще бъдат използвани отново собствените печалби, но се обмисля и емитиране на облигационен заем и привличане на още финансиране от банки средства. Финалът на инвестицията ще е 2016 или 2017 година, прогнозира Никола Добрев, който е председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000". Компанията възнамерява да запази общия числен състав на персонала на групата фирми от 1800 души, но добавената стойност, създавана от хората, работещи в новите заводи за олово и цинк, ще нарасне повече от 2 пъти. Извън металургията групата контролира и целия добив на цинк и олово в страната, т.е. суровините са гарантирани. Заедно с добивното поделение служителите са над 3000. Освен това КЦМ е сред малкото успешни приватизационни сделки с РМД.
Източник: Капитал (06.11.2014)

УниКредит Булбанк ще е управляваща банка на "Фонд ФЛАГ" ЕАД за следващите три години. Фондът за органите на местно самоуправление в България - ФЛАГ ЕАД, подписа нов тригодишен договор с "УниКредит Булбанк" за предоставянето на заем за финансиране на проекти по европейски програми, изпълнявани от общините. Заемът е за 40 млн. лв., а срокът на договора е до ноември 2017 г. "УниКредит Булбанк" беше избрана за управляваща банка на фонда след проведена открита процедура по Закона за обществените поръчки.
Източник: Стандарт (07.11.2014)

Фондът за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ ЕАД подписа нов тригодишен договор с „УниКредит Булбанк“ за предоставянето на заем за финансиране на проекти по европейски програми, изпълнявани от общините. Заемът е за 40 млн. лв., а срокът на договора е до ноември 2017 г. „УниКредит Булбанк“ беше избрана за управляваща банка на фонда след проведена открита процедура по Закона за обществените поръчки. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на регионалното развитие (МРР). През септември тази година правителството увеличи капитала на Фонд ФЛАГ с 30 млн. лева, с което направи възможно привличането на още около 70 млн.лв. капитал от търговските банки. Тези средства са необходими, за да се отговори на потребностите за финансиране на проекти в последната година от програмния период. „За периода на своята дейност фондът се утвърди като търсен и предпочитан от общините финансов инструмент за успешно изпълнение на договорите по Оперативните програми. Това се дължи на кратките срокове на обработка на исканията, гъвкавост и съобразяване на кредитните продукти със спецификата на финансираните проекти, подкрепата на общините при подготовката на исканията за финансиране и структуриране на паричните потоци. До приключването на настоящия програмен период, през 2015 г., се очаква да бъдат финансирани още около 200 проекта. Разчитаме на ролята на ФЛАГ и за новия програмен период, включително и в развитието му като фонд, опериращ с финансовите инструменти на ЕС“, каза председателят на Съвета на директорите на фонда Добромир Симидчиев. До септември тази година фонд ФЛАГ е предоставил 730 кредита на стойност 750 млн. лева. С предоставените кредити са реализирани проекти на 195 български общини за 2 450 млн. лева. Капиталът на фонда е в размер на 248 млн. лева, от които 94 млн. лева акционерен и 154 млн. лева привлечен капитал, съответно 114 млн. лв. от синдикирани заеми предоставени от ЕБВР, с участието на „HYPO NOE GRUPPE BANK AG“ AUSTRIA и UNICREDIT BANK AUSTRIA AG“ и 40 млн. лв. от настоящия заем предоставен от „УниКредит Булбанк“. „УниКредит Булбанк“ има установени отношения с фонд ФЛАГ от 2008 г., когато за първи път спечели възможността да бъде управляваща банка на фонда. Банката подпомага дейността на фонда в оценката на финансовото състояние на общините, оценяване на рисковете по тяхното финансиране, администрирането на кредитите им и др. дейности, свързани с добрите банкови практики.
Източник: Агенция Фокус (07.11.2014)

Акциите на UniCredit SpA поевтиняват с близо 4% на борсата в Милано, след като най-голямата италианска банка разочарова с по-слабите си приходи и оперативна печалба за третото тримесечие, предава Bloomberg. Към 17:25 часа българско време на борсата в Милано акциите на италианския кредитор поевтиняват с 3,84% до 5,38 евро за брой. От началото на годината обаче те увеличават стойността си с 3,9%. Оперативната печалба за периода от юли до септември намалява с 3% до 2,15 млрд. евро. Приходите са надолу с 2 на сто до 5,55 мрлд. евро при очаквани 5,67 млрд. евро. Все пак UniCredit утроява нетната печалба до 722 млн. евро спрямо спечелените преди година 204 млн. евро. Анализаторите, анкетирани от Bloomberg прогнозираха положителен финансов резултат след данъци за 493 млн. евро. Банката ще задели 754 млн. евро под формата на провизии. Сумата е по-малка в сравнение с буферите срещу лоши кредити за 1,48 млрд. евро, които UniCredit формира преди година.
Източник: Инвестор.БГ (12.11.2014)

С-Травел АД е увеличило дела си в Златни пясъци АД до 28,7% С-Травел АД е увеличило дела си в Златни пясъци АД с 9,2399% до 28,746% към 6 ноември 2014 г., показват данни на Централен депозитар. Продавач на 9,2399% е Голдън Турс ООД, като остава без акции в дружеството. Основен акционер към 30 септември 2014 г. е Златни АД с дял от 63,84%. Печалбата на Златни пясъци АД намалява с 3,3% на годишна база до 1,23 млн. лв. за януари-септември 2014 г. Нетните приходи от продажби се увеличават с 14% на годишна база до 10,3 млн. лв. за деветмесечието. Основно това са приходи от услуги в размер на 9,35 млн. лв. Златни пясъци АД притежава и оперира хотелите София, Морско Око Гардън и Адмирал. Веселин Симеонов Ралчев е намалил дела си в А.В.Билдингс АД от 25,2399% на 24,518% на 7 ноември 2014 г. София Сити Трейд ЕООД намалява дела си в Капман Грийн Енерджи Фонд АД от 7,4471% на 4,551% на 5 ноември 2014 г С най-много сделки през миналата седмица са били обикновените акции на Химимпорт АД - 248, а Енергони АД е било лидер по брой акции с 26 390 000 броя.
Източник: Инвестор.БГ (12.11.2014)

Продават на търг комплекс на руската мафия в Царево Грандиозният комплекс „Коста дел Кроко” в зона "Север" на Царево, в който трябваше да бъдат инвестирани 60 милиона евро и да се превърне в перла на Южното Черноморие, се продава на публичен търг от частния съдебен изпълнител Янко Бъчваров. Инвеститорът „Лаудис Холдинг Груп" и свързаната с нея "България консулт" дължат ипотечен кредит на „Уникредит Булбанк”. Взискател обаче по самото изпълнително дело е кипърската фирма „Тима” ЛТД.Комплексът, който днес прилича по-скоро на призрачен град, се продава с първоначална цена от 1 600 000 лева. Публичната продан е насрочена за 13 декември, съобщава "Флагман". Управител на фалиралата компания-инвеститор е Андрей Панпурин, а собственик - Константин Циганов. За двамата се говори, че са сред босовете на руската мафиотска група "ОПС Уралмаш". През юли 2010 година те бяха експулсирани от България със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Цветлин Йовчев заедно с още четирима мафиоти - Леонид Беренбаун, милиардера Роман Мирецки-Брилянта, Офер Мирецки и Анатолий Дремлюг. Проектът „Коста дел Кроко” се изпълняваше от варненската компания „Планекс”. Според местни, руснаците не са платили на много фирми, които са работили на строежа. В момента селището е зарязано на груб строеж. Припомняме, че "Коста дел кроко" трябваше да се изгради върху площ от 85 дка и да бъде с 62 хил. кв. м разгъната площ - 5-звезден хотел, жилищен комплекс от 53 сгради с общо 927 апартамента, 30 фамилни къщи във водата и пристан за частни яхти, банка, лятно кино и амфитеатър, казино, 13 плувни басейна, 3 тенискорта, подземни гаражи. Всичко това трябваше да е готово до 2009 година. Отделно инвеститорът трябваше да вложи 2 милиона евро в инфраструктурата на Царево. Според стари публикации в руската преса, през 90-те години бизнесмените Циганков и Панпурин натрупали милиарди чрез групировката "ОПС-Уралмаш" - Екатеринбург, създавайки стотици предприятия в Русия и зад граница в различни сектори на икономиката. През 2011 година се заговори, че Константин Циганков преговарял за продажбата на комплекса с Христофорос Арманитидис-Таки в Кипър. До продажба обаче така и не се стигна. Руснакът поискал 45 милиона евро за недовършения комплекс заедно с цялата документация и разрешителни. /БЛИЦ
Източник: Други (14.11.2014)

ВЕЦ "Жребчево", който доскоро беше собственост на "Петрол холдинг", ще премине в ръцете на фирма "КИД 2228" срещу сумата 7.5 млн. евро. Сделката, която беше подготвена още в края на май, вече получи разрешение и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), тъй като става въпрос за обект с издадена лицензия. Според решението на регулатора смяната в собствеността трябва да бъде финализирана до края на годината, като в седемдневен срок страните трябва да представят доказателства пред комисията за нейното сключване. Лицензът за производство на електроенергия е прехвърлен на купувача "КИД 2228" на 3 ноември, откогато е и решението на ДКЕВР. Как се стигна до сделката До продажбата на ВЕЦ "Жребчево" се стигна, след като в края на април Уникредит Булбанк обяви отпуснатия заем на "Ню-ко Загора" - фирмата, която управлява ВЕЦ-а, за предсрочно изискуем заради нередовното изпълнение на задълженията по него. След това банката започна изпълнението на договора по особен залог, а именно продажбата на ВЕЦ-а с всички прилежащи активи. Дружеството, което е спечелило процедурата, е фирмата "КИД 2228", която е свързана с бившия депутат от БСП Петър Курумбашев. За да заплати цената по сделката, дружеството сключва договор за инвестиционен кредит с Уникредит Булбанк за сумата 8.8 млн. евро. За целта на 28 май 2014 г. върху ВЕЦ-а се учредява особен залог и ипотека върху придобитите имоти. Кой купува Според Търговски регистър фирмата "КИД 2228" е с капитал от 2 лв., като до 29 април 2014 г. е еднолична собственост на "КИД 2225", която е собственост на Петър Курумбашев. В края на април като собственик в него влиза и фирмата "Тракия солар" и се води собственост на Наско Димитров Стоянов. Стоянов участва като собственик и в "Тракия газ", която притежава 5-мегаватовия ВЕЦ "Тъмръш", край село Храбрино, сочи справка в регистъра за издадените гаранции за произход за електроенергията от възобновяеми източници. Според решението на ДКЕВР, публикувано на тяхната интернет страница, през последните три години дружеството "КИД 2228" не е извършвало дейност и не е реализирало приходи, а само разходи за услуги. Към 31 декември 2013 г. има задължения към доставчици за 1000 лв. и още толкова задължения към собственика. Освен това при действащите цени за електроенергията, произведена от ВЕЦ, от регулатора пресмятат, че в периода 2014 – 2025 г. ВЕЦ "Жребчево" ще реализира загуба от продажбата на електроенергия и ще трябва да оптимизира разходите си по дейността. Трудна раздяла Въпреки решението на "Уникредит" да продаде ВЕЦ "Жребчево" като особен залог, вече бившият собственик "Ню-ко Загора" депозира молба в ДКЕВР за отмяна на искането за отнемане на лицензията и одобрението на сделката, за което обаче няма право. От самата "Ню-ко Загора" коментират, че няколко месеца преди да се пристъпи към продажбата, в банката постъпва предложение от външен потенциален купувач, който обещава връщане на заема и увеличаване на продажбите на електроенергия на ВЕЦ-а на свободния пазар. Това предложение обаче не е взето под внимание от банката. От "Ню-ко Загора" допълват също, че пазарната стойност на централата е максимум 7.5 млн. лв. и че платената двойно по-голяма сума е нереална. В действителност ВЕЦ "Жребчево", който е с обща мощност от 14.4 мегавата, попада в активите на "Петрол холдинг" чрез дружеството "Ню-ко Загора" през 2006 г. Платената сума за ВЕЦ-а е 4.5 млн. лв. През 2007 г. "Петрол" взима заем от 10 млн. евро от Уникредит Булбанк чрез дъщерното си дружество за предсрочно погасяване на кредитни експозиции на "Петрол холдинг". Плащанията по заема обаче спират, а "Ню-ко Загора" не е в състояние да го обслужва, което води и до продажбата на водната централа.
Източник: Капитал (17.11.2014)

Уникредит Булбанк продава ВЕЦ "Жребчево" за 7.5 млн. евро ВЕЦ "Жребчево", който доскоро беше собственост на "Петрол холдинг", ще премине в ръцете на фирма "КИД 2228" срещу сумата 7.5 млн. евро. Сделката, която беше подготвена още в края на май, вече получи разрешение и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), тъй като става въпрос за обект с издадена лицензия. Според решението на регулатора смяната в собствеността трябва да бъде финализирана до края на годината, като в седемдневен срок страните трябва да представят доказателства пред комисията за нейното сключване. Лицензът за производство на електроенергия е прехвърлен на купувача "КИД 2228" на 3 ноември, откогато е и решението на ДКЕВР. До продажбата на ВЕЦ "Жребчево" се стигна, след като в края на април Уникредит Булбанк обяви отпуснатия заем на "Ню-ко Загора" - фирмата, която управлява ВЕЦ-а, за предсрочно изискуем заради нередовното изпълнение на задълженията по него. След това банката започна изпълнението на договора по особен залог, а именно продажбата на ВЕЦ-а с всички прилежащи активи. Дружеството, което е спечелило процедурата, е фирмата "КИД 2228", която е свързана с бившия депутат от БСП Петър Курумбашев. За да заплати цената по сделката, дружеството сключва договор за инвестиционен кредит с Уникредит Булбанк за сумата 8.8 млн. евро. За целта на 28 май 2014 г. върху ВЕЦ-а се учредява особен залог и ипотека върху придобитите имоти. Според Търговски регистър фирмата "КИД 2228" е с капитал от 2 лв., като до 29 април 2014 г. е еднолична собственост на "КИД 2225", която е собственост на Петър Курумбашев. В края на април като собственик в него влиза и фирмата "Тракия солар" и се води собственост на Наско Димитров Стоянов. Стоянов участва като собственик и в "Тракия газ", която притежава 5-мегаватовия ВЕЦ "Тъмръш", край село Храбрино, сочи справка в регистъра за издадените гаранции за произход за електроенергията от възобновяеми източници. Според решението на ДКЕВР, публикувано на тяхната интернет страница, през последните три години дружеството "КИД 2228" не е извършвало дейност и не е реализирало приходи, а само разходи за услуги. Към 31 декември 2013 г. има задължения към доставчици за 1000 лв. и още толкова задължения към собственика.
Източник: Капитал (19.11.2014)

Уникредит Булбанк продава ВЕЦ "Жребчево" за 7.5 млн. Евро ВЕЦ "Жребчево", който доскоро беше собственост на "Петрол холдинг", ще премине в ръцете на фирма "КИД 2228" срещу сумата 7.5 млн. евро. Сделката, която беше подготвена още в края на май, вече получи разрешение и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), тъй като става въпрос за обект с издадена лицензия. Според решението на регулатора смяната в собствеността трябва да бъде финализирана до края на годината, като в седемдневен срок страните трябва да представят доказателства пред комисията за нейното сключване. Лицензът за производство на електроенергия е прехвърлен на купувача "КИД 2228" на 3 ноември, откогато е и решението на ДКЕВР. Как се стигна до сделката До продажбата на ВЕЦ "Жребчево" се стигна, след като в края на април Уникредит Булбанк обяви отпуснатия заем на "Ню-ко Загора" - фирмата, която управлява ВЕЦ-а, за предсрочно изискуем заради нередовното изпълнение на задълженията по него. След това банката започна изпълнението на договора по особен залог, а именно продажбата на ВЕЦ-а с всички прилежащи активи. Дружеството, което е спечелило процедурата, е фирмата "КИД 2228", която е свързана с бившия депутат от БСП Петър Курумбашев. За да заплати цената по сделката, дружеството сключва договор за инвестиционен кредит с Уникредит Булбанк за сумата 8.8 млн. евро. За целта на 28 май 2014 г. върху ВЕЦ-а се учредява особен залог и ипотека върху придобитите имоти. Кой купува Според Търговски регистър фирмата "КИД 2228" е с капитал от 2 лв., като до 29 април 2014 г. е еднолична собственост на "КИД 2225", която е собственост на Петър Курумбашев. В края на април като собственик в него влиза и фирмата "Тракия солар" и се води собственост на Наско Димитров Стоянов. Стоянов участва като собственик и в "Тракия газ", която притежава 5-мегаватовия ВЕЦ "Тъмръш", край село Храбрино, сочи справка в регистъра за издадените гаранции за произход за електроенергията от възобновяеми източници. Според решението на ДКЕВР, публикувано на тяхната интернет страница, през последните три години дружеството "КИД 2228" не е извършвало дейност и не е реализирало приходи, а само разходи за услуги. Към 31 декември 2013 г. има задължения към доставчици за 1000 лв. и още толкова задължения към собственика. Освен това при действащите цени за електроенергията, произведена от ВЕЦ, от регулатора пресмятат, че в периода 2014 – 2025 г. ВЕЦ "Жребчево" ще реализира загуба от продажбата на електроенергия и ще трябва да оптимизира разходите си по дейността. Трудна раздяла Въпреки решението на "Уникредит" да продаде ВЕЦ "Жребчево" като особен залог, вече бившият собственик "Ню-ко Загора" депозира молба в ДКЕВР за отмяна на искането за отнемане на лицензията и одобрението на сделката, за което обаче няма право. От самата "Ню-ко Загора" коментират, че няколко месеца преди да се пристъпи към продажбата, в банката постъпва предложение от външен потенциален купувач, който обещава връщане на заема и увеличаване на продажбите на електроенергия на ВЕЦ-а на свободния пазар. Това предложение обаче не е взето под внимание от банката. От "Ню-ко Загора" допълват също, че пазарната стойност на централата е максимум 7.5 млн. лв. и че платената двойно по-голяма сума е нереална. В действителност ВЕЦ "Жребчево", който е с обща мощност от 14.4 мегавата, попада в активите на "Петрол холдинг" чрез дружеството "Ню-ко Загора" през 2006 г. Платената сума за ВЕЦ-а е 4.5 млн. лв. През 2007 г. "Петрол" взима заем от 10 млн. евро от Уникредит Булбанк чрез дъщерното си дружество за предсрочно погасяване на кредитни експозиции на "Петрол холдинг". Плащанията по заема обаче спират, а "Ню-ко Загора" не е в състояние да го обслужва, което води и до продажбата на водната централа.
Източник: Капитал (19.11.2014)

Девет банки сключват днес договори с Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за изплащане на парите от депозитите от затворената Корпоративна търговска банка (КТБ), научи "Стандарт". Вчера премиерът Бойко Борисов уточни броя им след среща с банкерите от Асоциацията на банките в България (АББ). Става въпрос за УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Пощенска, Райфайзен, ПИБ, ОББ, СЖ Експресбанк, Общинска банка и ЦКБ, научи "Стандарт". Повечето от изброените банки потвърдиха, че са избрани.Разплащането на парите на вложителите в КТБ ще започне на 4 декември и всеки, който поиска, ще може да получи парите си на стойност до 196 хил. лв.
Източник: profit.bg (21.11.2014)

Проекти на стойност близо 100 млн. евро са в процес на подготовка с Международната инвестиционна банка. Финансирането е за Спарки Елтос заедно с УниКредит Булбанк, за Еврохолд, за Виваком, за Технокороза, за Порт Бургас-запад, както и за кредитни линии за Българо-американската кредитна банка и Инвестбанк. София беше домакин на 102-рото заседание на Съвета на Международната инвестиционна банка (МИБ) в четвъртък и петък. Този форум може да се смята за ключов в новата история на институцията, коментираха присъстващи. На него бяха взети решения за разширяване, докато в последните години банката е губила членове. В София обаче беше подписано споразумение за връщането на Унгария като член на международната институция, както и за заем с унгарската Експорт-Импорт банк за 15 млн. евро. Така членовете на МИБ стават девет - Русия, Чехия, Словакия, Румъния, България, Унгария, Куба, Виетнам и Монголия. Беше взето и решение за откриване на регионален офис на институцията в Братислава. България има няколко проекта, които са финансирани от МИБ, на обща стойност 43,5 млн. евро. Заедно с руската ВТБ е сключен мостов кредит от 150 млн. евро за Виваком, в който МИБ участва с 10 млн. Инвестиции има в "Евролийз ауто" и "Марина Бей" в Кранево.
Източник: Стандарт (24.11.2014)

Взимаме нови заеми от МИБ за 100 млн. евро Проекти на стойност близо 100 млн. евро са в процес на подготовка с Международната инвестиционна банка. Финансирането е за Спарки Елтос заедно с УниКредит Булбанк, за Еврохолд, за Виваком, за Технокороза, за Порт Бургас-запад, както и за кредитни линии за Българо-американската кредитна банка и Инвестбанк. София беше домакин на 102-рото заседание на Съвета на Международната инвестиционна банка (МИБ) в четвъртък и петък. Този форум може да се смята за ключов в новата история на институцията, коментираха присъстващи. На него бяха взети решения за разширяване, докато в последните години банката е губила членове. В София обаче беше подписано споразумение за връщането на Унгария като член на международната институция, както и за заем с унгарската Експорт-Импорт банк за 15 млн. евро. Така членовете на МИБ стават девет - Русия, Чехия, Словакия, Румъния, България, Унгария, Куба, Виетнам и Монголия. Беше взето и решение за откриване на регионален офис на институцията в Братислава. България има няколко проекта, които са финансирани от МИБ, на обща стойност 43,5 млн. евро. Заедно с руската ВТБ е сключен мостов кредит от 150 млн. евро за Виваком, в който МИБ участва с 10 млн. Инвестиции има в "Евролийз ауто" и "Марина Бей" в Кранево.
Източник: Стандарт (24.11.2014)

Четири банки ще отпускат мостово финансиране на България. Страната ни сама е избрала банките "Сити", "Ейч Ес Би Си" и местните клонове на "Сосиете Женерал" и "Уникредит". Българският парламент даде първоначално одобрение за вземане на допълнителни 4,5 милиарда лева дълг, с който да бъде запълнена дупката в бюджета за тази година, както и за заздравяване на банковата система след рухването на Корпоративна търговска банка.
Източник: 24 часа (26.11.2014)

България е избрала четири банки за външния заем от €1.3 млрд. България е избрала банките "Сити", "Ейч Ес Би Си" и местните клонове на "Сосиете Женерал" и "Уникредит" за мостово финансиране тази година. Българският парламент даде първоначално одобрение на плановете за вземане на допълнителни 4,5 милиарда лева за запълване на дупката в бюджета за тази година и за заздравяване на банковата система след рухването на Корпоративна търговска банка, припомня агенцията. "Две международни и две местни банки бяха избрани да предоставят мостовото финансиране... на стойност 1,3 милиарда евро (1,6 милиарда долара)", съобщи браншови източник, пожелал да остане анонимен. Балканската страна трябва да предостави на своя Фонд за гарантиране на влоговете в банките около 2 милиарда лева, за да покрие гарантираните депозити в КТБ. Други 1 милиард лева ще бъдат използвани за рефинансирането на държавната помощ за Първа инвестиционна банка, третата най-голяма в страната, която беше засегната от паниката през юни. По-рано днес Европейската комисия одобри държавната помощ за Първа инвестиционна банка и се съгласи тя да бъде удължена до 18 месеца. Говорителка на финансовото министерство отказа коментар, като заяви, че имената на банките ще бъдат обявени след одобрението на правителството. Около 19 банки са изразили интерес да предоставят средствата, които България ще рефинансира, като емитира чуждестранни ценни книжа догодина. Втори източник заяви, че очаква продажбата на тези ценни книжа да бъде през февруари или март догодина в зависимост от пазарните условия.
Източник: Reuters (27.11.2014)

УниКредит Булбанк взе приза "Банка на годината 2014 в България" на 15-ите награди на международното списание The Banker, част от групата на Financial Times. Най-престижното международно отличие в банковия сектор беше връчено на главния изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян и главния оперативен директор Андреа Казини на официална церемония в Лондон. УниКредит Булбанк получава приза за най-добра банка в страната за трети път, като за спечелването на наградата ключова роля изигра освен традиционната й лидерска позиция на пазара и иновативният подход към обслужване на клиентите. В предизвикателната среда, в която работи банковият сектор, най-голямата банка в България увеличи активите си с 9,4% на годишна база до 13,87 млрд. лв. към 30 септември. "Тази година банката отбелязва 50 години от създаването си и с увереност в бъдещето продължаваме да предоставяме възможно най-добрите услуги на клиентите си, като се вслушваме в това какво искат те и им го предоставяме по един модерен и иновативен начин", коментира Левон Хампарцумян.
Източник: Стандарт (02.12.2014)

9 банки започват изплащането на гарантираните суми на вложителите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ). 255 000 са вложителите с гарантирани депозити в КТБ. Общата сума на гарантираните сметки е 3,6 милиарда лева, като парите ще бъдат осигурени в клоновете на деветте обслужващи банки. Банките, които ще изпращат гарантираните депозити са: Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД. Вложители с последна цифра на ЕГН 0 или такава в ЕИК или БУЛСТАТ ще могат да теглят влоговете си от ДСК. Тези с последна цифра 1 – от ОББ, с последна цифра 2 – Юробанк, с последна цифра 3 – от Райфайзенбанк, с последна цифра 4 – от Алианц, с последна цифра 5 и 6 – от УниКредит, с последна цифра 7 от ЦКБ, с последна цифра 8 – от Сибанк и с последна цифра 9 от ПИБ.
Източник: Агенция Фокус (04.12.2014)

Асоциацията "Банка на годината" реши да замени традиционното присъждане на награди с конференция за банковия сектор. Асоциацията обясни, че няма да избира "Банка на 2014 г.", защото моментът е неподходящ за връчването на каквито и да било призове". Фалиралата КТБ и банкерът Цветан Василев няколко пъти печелиха награди в предишни години.
Източник: Сега (04.12.2014)

"Холдинг Загора" обновява цехове с близо 4 млн. лв. от еврофондовете Ново европейско финансиране за близо 4 млн. лв. спечели "Холдинг Загора", който е едно от най-големите обединения в Стара Загора, в чиято структура влизат 13 предприятия. Средствата са по европейската инициатива за устойчиво градско развитие "Джесика" (JESSICA). Съфинансирането по реализацията на проекта в размер на 1.33 млн. лв. е осигурено чрез заем от "Сосиете Женерал Експресбанк". Българският клон на френската банка управлява Регионалния фонд за градско развитие. Средствата ще бъдат използвани за реконструкция и модернизация на промишлени обекти и сгради на пет от фирмите в структурата на холдинга, както и за инвестиция в ново оборудване, съобщиха от "Сосиете Женерал Експресбанк". Проектът предвижда ремонт и рехабилитация на производствени цехове, административни сгради и инфраструктура на някои от най-големите и най-стари промишлени съоръжения в южната индустриална зона на Стара Загора. В резултат на инвестицията ще бъдат създадени 24 нови работни места и ще се подобри работната среда на над 1000 служители. В дългосрочен план обновителните дейности се очаква да повишат икономическия растеж и конкурентоспособността на целия регион. Успешното изпълнение на проекта ще допринесе също за опазване на околната среда в резултат от подобрената климатизация на помещенията, мерките за подобряване на енергийните характеристики на сградите, както и специалните грижи за зелените площи, се казва още в съобщението на банката. Това е поредният европейски проект, който печели "Холдинг Загора", за да модернизира машиностроителните си компании. Три от тях – "Пресков", "Прогрес" и "Хранинвест –Хранмашкомплект", са най-големите машиностроителни предприятия в Стара Загора. За разлика от предишни европроекти, които са били по оперативните програми "Конкурентоспособност" 2007-2013 г. и "Човешки ресурси" 2007-2013 г., при този по "Джесика" няма безвъзмездно финансиране. Средствата се отпускат като ниско лихвени кредити с дълъг срок на изплащане. Обикновено заемите по "Джесика" са с лихва около 3 – 4% и срок за погасяване над 15 години. "Холдинг Загора" ще изплаща заема за срок от 10 години при лихва 20 – 30% под пазарната, уточниха от "Сосиете Женерал Експресбанк". От 2012 г. едно от дъщерните дружества на холдинга "Прогрес" работи по внедряването на съвременна индукционна система за топене на чугун и инсталация за рециклиране на отработените леярски формовъчни и леярски смеси. Този проект е за 2.6 млн. лв., като половината от парите са безвъзмездна европейска помощ, а съфинансирането е осигурено чрез заем от "УниКредит Булбанк". "Прогрес" има реализирани и два проекта по оперативна програма "Човешки ресурси" за подобряване на условията на труд и квалификацията на работниците. "Хранинвест-ХМК" също успешно е приключил европроект за покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление в предприятията за 516 хил. лв. по "Конкурентоспособност". "Холдинг Загора" обединява 16 дружествата, като в 13 от тях е мажоритарен собственик, във всички стопански сектори. Оборотът му за 2013 г. е близо 78 млн. лв., което е ръст от 2.9% спрямо година по-рано. Печалбата му също се е увеличила и е била 3.6 млн. лв. Най-голям дял от приходите за холдинга за 2013г имат машиностроителните предприятия "Прогрес", "Хранинвест ХМК", "Пресков", както и производителят на трикотажни облекла "Наталия" АД. Групата е има заеми и лизинги за 2.8 млн. лв. към "Банка ДСК", "Уникредит Булбанк", "Сосиете Женерал Експресбанк", "Булбанк Лизинг" и "Интерлиз", става ясно от финансовия отчет на дружеството за 2013 г. Освен машиностроителните компании в портфолиото му са още туристическото "Бриз-2" АД, медицинското "Загора Медикъл", за недвижими имоти "Загора Истейт", за търговия с енергия "Загора Енерджи", за ресторантьорство "Загора Сити", транспортното "Загора Мобил", за добив на инертни материали "Стройкомбинат-М", "Строителна компания Загора", както и "Охранителна компания Загора". Холдингът е миноритарен собственик в "Соколица" ООД (17.39%) и държи половината от капитала в "КХС Загора" и "Евразия Енерджи", според финансовия му отчет. Собственици на "Холдинг Загора" са Ирина Динева, Антон Андронов и Теодора Пехливанова.
Източник: Медия Пул (11.12.2014)

И учениците от профилирани гимназии ще имат възможност да получават практическа подготовка за професия. За това се договориха депутатът от БСП Кирил Добрев и шефката на просветната комисия в Народното събрание Милена Дамянова от ГЕРБ. Идеята е след X клас учениците от езикови и хуманитарни паралелки да могат да работят, обясни Добрев пред "Сега". Соцдепутатът уточни, че предложението е на ръководството на Националната Априловска гимназия в Габрово. "Учителите от хуманитарните и езиковите училища се чувстват дискриминирани и ощетени от възможността само възпитаниците на професионалните гимназии да имат право на дуално обучение. Целта ни е всички деца да излизат от училище с професия", коментира Добрев. Ако предложението бъде записано в новия просветен закон, десетокласници, които учат чужди езици, ще могат да работят като екскурзоводи в различни музеи - например в Етъра край Габрово, смята депутатът. Други гимназисти, които учат в училища по изкуствата, ще могат да трупат професионален опит в галерии, при куратори, в ателиета на приложници, в оркестри и музикални състави. Промяната ще бъде внесена между първо и второ четене на проектозакона за училищното образование, който вече е внесен в парламента от Дамянова и депутати от ГЕРБ и предстои да се обсъжда на първо четене в комисията. Дуалното образование в бившите техникуми бе въведено с промени в закона за професионалното образование. По новите текстове имаше политическо съгласие между "Коалиция за България" и ГЕРБ и проектозаконът мина в графата на приоритетните за предишния парламент. Обучението чрез работа представлява партньорство между професионалното училище или гимназия и един или няколко работодатели. Учениците трупат знания в съответната образователна институция и успоредно с това имат практика в в реална работна среда. Обучението по тази схема става въз основа на прием, заявен от работодателя пред директора на съответното училище. Дуалното образование се организира за ученици от ХI и ХII клас, които са навършили 16 години и които според Кодекса на труда могат да работят. БЕЗ ПРАКТИКА Въпреки че законът за дуалното образование беше приет в края на предишния парламент, подзаконовите нормативни актове още не са написани и той не може да влезе реално в практиката. За целта министърът на образованието трябва да напише с колегата си от социалното министерство наредба, с която се регламентира редът за дуалното обучение.
Източник: Сега (11.12.2014)

1,5 млрд. евро нов заем от четири банки Финансовият министър Владислав Горанов да сключи договор за заем от 1,5 млрд. евро с четири банки. Това решиха на съвместно заседание бюджетната и външната комисия на парламента. Те одобриха законопроект за ратифициране на договор за нов държавен заем между България и банките Ейч Ес Би Си, "Сосиете Женерал", Сити Банк, лондонският клон на Ен Ей. УниКредит Булбанк ще е регистратор на заема. Лондонският клон на "УниКредит" е агент по заема. Той е с лихва от 1,08% на годишна база, ако той бъде сключен днес. Оскъпяването се базира на индекса ЮРИБОР, към който се добавят 0,5%, предвижда споразумението. Заемът е за шест месеца, като в него има опция той да бъде удължен с още шест месеца, обясни финансовият министър Владислав Горанов пред депутатите. За да влезе в сила заемното споразумение, трябва да бъде гласувано и в пленарната зала. За 2014 г. актуализираният бюджет предвижда нов заем до 4,5 млрд. лв., а за догодина таванът на новия дълг е 8,1 млрд. лв. Според запознати избраните банки ще получават информация за подготовката на нова външна емисия догодина и е вероятно посредниците по нея да бъдат избрани между тях. На вчерашните дебати в комисиите Николай Александров и Волен Сидеров от "Атака" се обявиха против поредното задлъжняване на страната. Александров подчерта, че става дума за мостово споразумение, което се случвало за първи път от времето на Милен Велчев. Владислав Горанов обаче отговори, че каквото е можел да каже, го е казал в този формат. Ако искат още данни, депутатите трябвало да свикат закрито заседание.
Източник: 24 часа (11.12.2014)

Парламентът ще разгледа ратификация на договор за заем между България и четири банки. Идеята е финансовият министър Владислав Горанов да сключи договор за заем от 1,5 млрд. евро с четири банки - Ейч Ес Би Си, „Сосиете Женерал”, Сити Банк, лондонският клон на Ен Ей. УниКредит Булбанк ще е регистратор на заема. Заемът е за шест месеца, като в него има опция той да бъде удължен с още шест месеца. За 2014 г. актуализираният бюджет предвижда нов заем до 4,5 млрд. лв., а за догодина таванът на новия дълг е 8,1 млрд. лв.
Източник: Дарик радио (12.12.2014)

Парламентът спешно одобри нов заем от 1.5 млрд. Евро Парламентът спешно ратифицира последователно на първо и второ четене вчера нов външен заем в размер на 1.5 милиарда евро. Той е предназначен за финансиране на държавния бюджет, за Фонда за гарантиране на влоговете в банките и за обезпечаване на ликвидна подкрепа за банките. Очаква се парите да бъдат отпуснати още до края на тази година. Новият заем бе узаконен със 107 от гласовете на управляващото мнозинство - ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ), АБВ и Патриотичния фронт (ПФ), плюс подкрепата на един депутат от ДПС. Останалите от ДПС се въздържаха заедно с 8 народни представители от БДЦ и един независим. 39 депутати, сред които всички от БСП и "Атака" заедно с четирима от БДЦ и един независим, бяха против. Социалистите поискаха отлагане на окончателното гласуване, за да направят свои предложения между първо и второ четене, но искането им бе отхвърлено. "Всеки заем трябва да води до растеж и повишаване на БВП. Притеснително е, че вземането на дълг става навик", предупреди от парламентарната трибуна Алиосман Имамов от името на ДПС. Той обясни намерението на групата да се въздържи с аргумента, че би било по-добре преди новото задлъжняване "да се изтупа малко бюджетът, пък тогава да се мисли". В защита на новия дълг като говорител на мнозинството се изяви Славчо Атанасов от ПФ. "Има един проблем и той се нарича "една гръмнала банка", назова основната причина да теглим нов заем бившият кмет на Пловдив. "Имам чувството, че сме мазохисти или дебили", реагира емоционално той на изказвания на колегите си, които бяха резервирани да подкрепят ратификацията. "Тази дупка трябва да се запълни", призова Атанасов и констатира, че за КТБ са виновни поне три правителства назад. Депутатът от ПФ напомни, че не е тайна при кой кабинет банката е нараснала и при кой се е взривила. По време на дебатите Янаки Стоилов от БСП пресметна, че заради новия дълг всеки български гражданин ще трябва да плати 3400 лв. Лихвите по дълга са повече от парите за образование, култура и спорт, взети заедно, в бюджета за следващата година, констатира той и призова културните дейци да излязат да протестират и срещу това, както срещу Слави Бинев. Числото от около 3400 лева всъщност бе пресметнато от Института за пазарна икономика като разпределение на общия външен дълг върху всички българи към края на 2015 г. Опонира му Мартин Димитров от РБ, който напомни, че всеки мандат на БСП завършва с прекомерен дефицит. "Прекомерният дефицит се финансира с дълг, т.е. наследството, което остави БСП - прекомерен дефицит, сега се финансира с дълг, няма друго решение", отсече реформаторът. Договорът за 1.5 млрд. евро мостови кредит е сключен между нашата страна и HSBC, "Сосиете женерал", "Ситибанк" (клон Лондон) и "Уникредит Булбанк" - в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и "Уникредит Банк АГ" (клон Лондон) в ролята на агент. Заемът е за срок от шест месеца с възможност за удължаване с още половин година. Предвижда се да бъде погасен с постъпленията от планирани емисии от държавни ценни книжа през 2015 г. Мостовото финансиране е с лихва от 1.08% обясни преди дни пред депутатите от бюджетната комисия финансовият министър Владислав Горанов.
Източник: Сега (13.12.2014)