"УниКредит Булбанк" е пазарен лидер в услугите за търговско финансиране в страната "УниКредит Булбанк" е лидер в услугите за търговско финансиране в страната, показват резултатите от последната класация на Euromoney за 2020. Банката е класирана на първо място и в категорията за най-добро обслужване. Освен в България, проучването определя "УниКредит" като пазарен лидер в Централна и Източна Европа, Австрия, Босна и Херцеговина, Чехия, Унгария, Италия, Румъния, Русия, Сърбия и Словакия, Хърватия и Турция. Като група "УниКредит" е обявена за най-добър доставчик в категориите "Услуги", "Консултиране", "Финансиране", "Общо изпълнение" и "Продукти". В категорията "Най-добро обслужване", "УниКредит" заема първо място в ЦИЕ, Западна Европа, Австрия, Босна и Херцеговина, България, Чехия, Унгария, Италия, Румъния, Сърбия, Словакия и Хърватия. Проучването на Euromoney се провежда за девета поредна година като събира обратна връзка от 7000 корпоративни клиенти, които са определили "УниКредит" като банка с добра продуктова експертиза, най-добро качество в обслужването на клиенти и добро познаване на европейските пазари. "Поздравления на екипа на корпоративно банкиране на УниКредит Булбанк и специално на колегите от търговско финансиране. За нас наградата е признание, че международното издание и клиентите, които са участвали в проучването определят УниКредит за най-добър доставчик на услуги в областта на търговското финансиране в България и в региона. Това проучване на Euromoney отчита постоянните ни усилия в тези области, докато продължаваме да подкрепяме реалната икономика и изграждаме силни взаимоотношения с клиенти", коментира Ралука Попеску, директор Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране в "УниКредит Булбанк". "Горди сме, че Euromoney отново определя "УниКредит Булбанк" като пазарен лидер в услугите за търговско финансиране в страната. Ние предлагаме пълната гама продукти търговско финансиране с най-високо качество - фокусирайки се върху разработването на иновативни решения, съобразени с нуждите на нашите клиенти. Клиентите са в основата на всичко, което правим и им благодарим за непрекъснатото им партньорство и подкрепа", допълва Александър Киров, директор на управление Глобални трансакции в "УниКредит Булбанк". В България "УниКредит Булбанк" предлага пълната гама продукти търговско финансиране: банкови гаранции, документарни акредитиви и инкасо внос и износ, потвърждение на акредитиви, сконтиране и пост-финансиране. Тези услуги помагат на клиентите да минимизират търговския риск при сделки, особено при работа с малко познати контрагенти, както и при внос-износ от и към по-рискови дестинации. Когато са подходящо структурирани, продуктите могат да служат и като източник на краткосрочна ликвидност в рамките на търговския цикъл на клиентите. Клиентите могат да управляват своите сделки и чрез специализиран модул Търговско финансиране в онлайн банкирането Булбанк Онлайн.
Източник: Банкеръ (10.01.2020)

Външен консултант ще преструктурира "Спарки Елтос" Външен консултант ще преговаря с кредиторите и ще търси финансиране за закъсалия ловешки производител на електроинструменти "Спарки Елтос". Това става ясно от уведомление на компанията до Комисията за финансов надзор. Консултантът е "Сердика файненшъл сървисис" на британския гражданин Макс Зиф, който отговаряше за оздравяването и на телевизионния доставчик "Булсатком". Предвижда се консултантската фирма да изготви стратегия за финансово и оперативно преструктуриране на "Спарки Елтос". Тя ще участва също в договарянето и сключването на споразумения с доставчици, банки и други кредитори и ще съдейства за осигуряване на ново финансиране. Това означава, че в дружеството може да влязат нови акционери, които да осигурят и ресурс. Към края на септември миналата година само текущите задължения на компанията бяха близо 80 млн. лв., като от тях почти 60 млн. лв. са към банки. Най-големият кредитор е държавната Българска банка за развитие (ББР), която към 2017 г. имаше да взема 37 млн. лв. Заемът трябваше да бъде погасен още през септември 2018 г. Заради просрочени дългове миналия март Уникредит Булбанк заведе дело за несъстоятелност на "Спарки Елтос", а в края на годината иск беше подаден и от инспекцията по труда във връзка с неизплатени заплати на работници, но скоро след това той беше оттеглен. В същото време повече от 10 години дружеството работи на загуба и е практически декапитализирано. По данни за деветмесечието на 2019 г. собственият му капитал е отрицателен (-4.1 млн. лв.). Наскоро стана ясно, че ББР се е договорила с останалите кредитори за преструктуриране на задълженията, за да не се стигне до принудително изпълнение. Избраният консултант "Сердика файненшъл сървисис" е собственост на Саймън Максуел Зиф, за когото това не е първият случай в България. Заедно с руснака Николай Ивин през 2014 г. те създават базираната във Великобритания Ziff-Ivin Associates, която се занимава с финансово консултиране, преструктуриране и решаване на спорове и има фокус специално върху Централна и Източна Европа и бившите съветски републики. През същата година е регистрирано и българското дружество. Самият Зиф е квалифициран експерт-счетоводител в PricewatherhouseCoopers в Англия, а преди е заемал управленски роли и в различни банки и финансови компании. Преди няколко години той беше ангажиран от кредиторите на "Булсатком", а по-късно пое и управлението на оператора, като го преструктурира и привлече нови инвеститори. Друга любопитна връзка между "Спарки Елтос" и "Булсатком" е, че и двете компании са финансирани от ББР.
Източник: Капитал (13.01.2020)

Икономическият растеж в България ще се забави до 3% през 2020 г. Икономическият растеж ще се забави до 3% през 2020 г., след 3.7% ръст през 2019 г. Това прогнозират анализаторите на УниКредит в последния си икономически доклад за икономиката на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Икономистите посочват две причини за забавянето. Първата е по-слабото външно търсене, което ще се отрази на темповете на растеж на износа. Втората ще бъдат по-ниските темпове на създаване на работни места, което ще доведе до известно забавяне на ръста на частното потребление. „Въпреки че свободното фискално пространство е значително, очакваме поредна година на умерено разхлабване на фискалната политика през 2020 г. Перспективата пред растежа ще се подобри през 2021 г. в резултата на очакваното ускоряване на растежа на глобалната икономика, което ще даде нов тласък на износа и инвестициите“, посочват в анализа икономистите на УниКредит Булбанк. Въпреки забавянето в темповете на растеж на някои от основните ни търговски партньори, няма признаци за намаляване на търсенето на работна сила в експортно ориентираните сектори на икономиката. Вероятно икономиката е създала 65 хиляди нови работни места през миналата година, което представлява вторият най-силен годишен ръст в настоящия цикъл на експанзия. Важно е да се отбележи, че създаването на нови работни места бе широко базирано и включваше не само ориентираните към вътрешното търсене сектори на услугите и строителството, което получи подкрепа от ръста в новостартираните жилищни и инфраструктурни проекти, но и от експортно ориентираните сектори на промишлеността, където броят на работните места достигна до най-високото си ниво от осем години.
Източник: Банкеръ (15.01.2020)

УниКредит Булбанк: Свити потребление и пазар на труда ще забавят икономиката Икономическият растеж ще се забави до 3% през 2020 г., след 3.7% ръст през 2019 г. Това прогнозират анализаторите на УниКредит в последния си икономически доклад за икономиката на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Икономистите посочват две причини за забавянето. Първата е по-слабото външно търсене, което ще се отрази на темповете на растеж на износа. Втората ще бъдат по-ниските темпове на създаване на работни места, което ще доведе до известно забавяне на ръста на частното потребление. „Въпреки че свободното фискално пространство е значително, очакваме поредна година на умерено разхлабване на фискалната политика през 2020 г. Перспективата пред растежа ще се подобри през 2021 г. в резултата на очакваното ускоряване на растежа на глобалната икономика, което ще даде нов тласък на износа и инвестициите“, посочват в анализа икономистите на УниКредит Булбанк. Въпреки забавянето в темповете на растеж на някои от основните ни търговски партньори, няма признаци за намаляване на търсенето на работна сила в експортно ориентираните сектори на икономиката. Вероятно икономиката е създала 65 хиляди нови работни места през миналата година, което представлява вторият най-силен годишен ръст в настоящия цикъл на експанзия. Важно е да се отбележи, че създаването на нови работни места бе широко базирано и включваше не само ориентираните към вътрешното търсене сектори на услугите и строителството, което получи подкрепа от ръста в новостартираните жилищни и инфраструктурни проекти, но и от експортно ориентираните сектори на промишлеността, където броят на работните места достигна до най-високото си ниво от осем години. “Очакваме потреблението да има по-слаб принос за растежа през 2020 г. поради отрицателното въздействие, което бълзо намаляващото и застаряващо население има върху създаването на нови работни места. След като икономиката вече достигна пълна заетост, очакваме броят на новосъздадените работни места да намалее до 19 хиляди през 2020 г. и до 12 хиляди през 2021 г., след 65 хиляди през 2019 г. и 43 хиляди средно между 2015 и 2018 година.”, се посочва в последния икономически доклад на УниКредит за икономиката на ЦИЕ. Въпреки това бързият ръст на доходите ще помогне на икономиката да устои на влошаването на външната среда през 2020 г. Растежът ще получи подкрепа от 10% увеличение на заплатите в публичния сектор, което в контекста на нарастващия дефицит на работна сила, в една значителна степен ще се пренесе и в частния сектор на икономиката, става ясно от доклада. От икономическия анализ става ясно още, че България продължава да бъде сред страните от ЕС с най-голямо свободно фискално пространство и в началото на 2020 г. Продължаването на консервативната фискална политика изглежда още по-вероятно през настоящата година, предвид на това че страната изглежда много близо до получаване на покана за присъединяване към ERM II. Всички наблюдатели отчитат постигнатия от България значителен напредък във всички области от плана за въвеждане на еврото. Това включва редица въпроси, които са важни за плавния преход към ERM II и Банковия съюз. Нещо повече, много добрата профитабилност на банките в момента ни кара да смятаме, че оставащият недостиг на капитал, който бе установен при две местни банки по време на детайлния преглед на ЕЦБ, вероятно ще бъде адресиран успешно в най-скоро време.
Източник: economic.bg (15.01.2020)

ЕИФ и УниКредит увеличават гаранционната схема InnovFin с 500 млн. Евро Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и УниКредит се споразумяха да увеличат размера на гаранционната схема InnovFin, насочена към подобряване на достъпа до финансиране на иновативните микро, малки, средни (с персонал до 249 души) и междинни предприятия (с персонал до 499 души). Увеличението в размер на 500 млн. евро ще бъде разпределено между девет страни, сред които и България. Подписаното днес споразумение ще даде възможност на УниКредит да предложи през своите девет банки и шест лизингови дружества в ЦИЕ допълнително финансиране на иновативни дружества в Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Унгария, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения. Това означава, че МСП и междинните предприятия в тези страни ще имат достъп до общо 1 млрд. евро в обширната клонова мрежа на УниКредит в региона. Увеличението на гаранционната схемата е благодарение на Хоризонт 2020, Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации и Европейския фонд за стратегически инвестиции – сърцето на инвестиционния план за Европа. Банките в Босна и Херцеговина и в Сърбия и лизинговата компания в Сърбия ще се възползват от подкрепата на гаранция, предоставена от ЕИФ и подкрепена от Хоризонт 2020, докато гаранционните споразумения с банките и лизинговите компании в България, Хърватия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и Словения, ще бъдат подкрепени от Европейския фонд за стратегически инвестиции – финансовия стълб на инвестиционния план за Европа. При подписването Лиляна Павлова, , каза: “Това второ увеличение с участието на УниКредит, е доказателство за успешното сътрудничество между ЕИФ и УниКредит. Надяваме се, че занапред, като се опираме на нашите настоящи взаимоотношения, заедно ще продължим да създаваме действащи начини за предлагане на подкрепа на онези, които се нуждаят от нея и по този начин да изпълняваме целите на нашата политика. Това е още по-важно, когато се опитваме да изгладим пазарните дефицити в региона на ЦИЕ.“, заяви вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка Лиляна Павлова. Алесандро Тапи, Главен инвестиционен директор на ЕИФ, допълни: „Операцията, уговорена днес, ще увеличи цялостния портфейл от 500 млн. евро до 1 млрд. евро в полза на около 1300 МСП и малки дружества със средна капитализация. Този ръст е доказателство за стремежа на ЕИФ и УниКредит да увеличат достъпа до финансиране за МСП, работещи в Централна и Източна Европа.“ Директорите на УниКредит за Централна и Източна Европа Джанфранко Бизани и Николо Убертали отбелязха, че през последните осем години УниКредит е стартирала повече от десет инициативи в сътрудничество с ЕИФ в ЦИЕ с общ капацитет от повече от 1,7 млрд. евро, включително JEREMIE, RSI („Инструмент за споделяне на риска“), инициативата МСП, COSME, инструментите за микрофинансиране, WB EDIF, Fund of Funds по EAFRD (Инвестиционна схема, свързана с Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони), EaSI и InnovFin SMEG (гаранционни схеми за развитие на малки и средни предприятия). Повече от 50% средства са усвоени вече по тези инструменти средства, от което са се възползвали повече от 5 000 клиенти в региона. Благодарение на гаранционните инструменти за МСП на InnovFin, повече от 350 клиенти вече са получили подкрепа за развитието на своите иновативни проекти. С удвояването на нашия инструмент за подпомагане до 1 млрд. евро, можем още повече да улесним развитието на иновативните МСП в страните от ЦИЕ като дадем възможност за по-лесен достъп до финансиране и подпомагане на местните икономики. Това още повече подчертава нашия сериозен ангажимент към обслужването на клиентите ни в Централна и Източна Европа. Гаранционната схема отразява ангажимента на ЕС да развива своевременно конкретни инициативи, насочени към ускоряване на кредитирането и гарантиране на трансакции, които могат да доведат до увеличаване на работната заетост и растежа в ЕС.
Източник: Банкеръ (17.01.2020)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ АД по Протокол № 2/22.01.2020 г. е взето следното решение: Във връзка с подадено от ИП УниКредит Булбанк АД заявление по чл. 36, ал. 1 от Част II Правила за членство, Съветът на директорите на БФБ АД допуска до търговия на Борсата нов борсов посредник, както следва: - Слав Кунев; - Адрес за кореспонденция: гр. София, пл. Св. Неделя 7; - Телефон за контакти: (+359 2) 932 01 33; - E-mail: Slav.Kunev@UniCreditGroup.Bg
Източник: БФБ (23.01.2020)

UnіСrеdіt: Бългapия щe e cpeд paзвивaщитe ce пaзapи c нaй-виco? pъcт нa и?oнoми?aтa ?peз 2020 г. Бългapия щe пocтигнe и?oнoмичec?и pъcт oт 3% нa фoнa нa изпълнeнa c пpeдизви?aтeлcтвa гoдинa зa cвeтoвнaтa и?oнoми?a. Cтpaнaтa щe e cpeд нaй-дoбpe пpeдcтaвящитe ce oт paзвивaщитe ce пaзapи. Taзи пpoгнoзa нaпpaвиxa в излoжeниeтo cи глaвният и?oнoмиcт нa УниKpeдит зa ЦИE Дaн Бy?шa и глaвният и?oнoмиcт нa УниKpeдит Бyлбaн? Kpиcтoфop ?aвлoв. Двaмaтa e?cпepти yчacтвaxa в бизнec cpeщa, opгaнизиpaнa cъвмecтнo oт Гepмaнo-бългapc?aтa индycтpиaлнo-тъpгoвc?a ?aмapa (ГБИK) и УниKpeдит Бyлбaн?, пocвeтeнa нa мa?poи?oнoмичec?aтa пpoгнoзa зa гoдинaтa. Cъбитиeтo бeшe oт?pитo oт глaвния изпълнитeлeн диpe?тop нa УниKpeдит Бyлбaн? Teoдopa ?eт?oвa и Tим Kypт, изпълнитeлeн диpe?тop нa Aypyбиc и пpeзидeнт нa ГБИK. "Oцeнявaмe вepoятнocттa зa peцecия в CAЩ ?aтo виco?a и пpoгнoзaтa ни e, чe Фeдepaлният peзepв щe нaмaли лиxвитe cъc 100 бaзиcни пyн?тa тaзи гoдинa. И?oнoмичec?итe инди?aтopи ?aтo нaпpимep нивaтa нa бeзpaбoтицa щe oтчeтaт тoвa зaбaвянe нa и?oнoми?aтa cлeд o?oлo 6 мeceцa", oбяcни Дaн Бy?шa. Toй пpeдcтaви пpoгнoзитe нa УниKpeдит и зa Eвpoзoнaтa, ?aтo cпopeд нeгo нивaтa нa pъcт нa БB? щe бъдaт близ?и дo глoбaлнитe и нямa дa нaдxвъpлят 1% пpeз тaзи и cлeдвaщaтa гoдинa. "A?o oчa?вaтe yвeличeниeтo нa пyбличнитe paзxoди в Гepмaния дa e oтгoвopът ?a? дa ce пocтигнe и?oнoмичec?и pъcт в Eвpoзoнaтa, твъpдe вepoятнo e тoвa дa нe ce cлyчи. Имa мaл?a нaдeждa зa oceзaeм фиc?aлeн cтимyл", oбяcни Бy?шa. Ha фoнa нa външнитe шo?oвe, Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa cъщo щe oтчeтe пo-ниcъ? pъcт пpeз тaзи гoдинa и пocтeпeннo възcтaнoвявaнe пpeз 2021. Ocнoвнoтo пpeдизви?aтeлcтвo зa peгиoнa щe e изчepпвaнeтo нa ocтaвaщитe peзepви oт cвoбoднa paбoтнaтa pъ?a. Ha cтapтa нa ци?личнoтo зaбaвянe нa и?oнoми?итe в ЦИE бългapc?aтa и?oнoми?a щe нapacтвa c нaй-дoбpи тeмпoвe ?aтo пpинoc зa тoвa щe имaт вътpeшнoтo пoтpeблeниe, пyбличнитe paзxoди и инвecтициитe. Зaбaвянe нa пpинoca ?ъм pacтeжa cпpямo минaлaтa гoдинa щe ce нaблюдaвa пpи изнoca. "Bъзмoжнocттa нa и?oнoми?aтa зa cъздaвaнe нa нoви paбoтни мecтa нaмaлявa, cлeд ?aтo и?oнoми?aтa вeчe дocтигнa пълнa зaeтocт пpeз 2018 г. , a нaceлeниeтo в paбoтocпocoбнa възpacт нaмaлявa c eдни oт нaй-виco?итe тeмпoвe в ЦИE", пocoчи Kpиcтoфop ?aвлoв. Cпopeд нeгo ce?тopитe, ?oитo щe дoпpинecaт зa pъcтa нa БB? нa cтpaнa ca cтpoитeлcтвo, ycлyги и пpoизвoдcтвoтo, opиeнтиpaнo ?ъм вътpeшния пaзap. Oт дpyгa cтpaнa, зaбaвянe нa тeмпoвeтe нa pacтeж мoжe дa ce oчa?вa пpи ня?oи oт e?cпopтнo opиeнтиpaнитe ce?тopи, ?a?тo и cпaд нa пpoизвeдeнaтa пpoдy?ция в зeмeдeлиeтo, ?oeтo пocтpaдa oт cyшaтa пpeз пocлeднитe мeceци. Pъcтът нa и?oнoми?aтa щe бъдe пoдпoмoгнaт и oт бъpзият pъcт нa дoxoдитe пoд фopмaтa нa 10% yвeличeниe нa зaплaтитe в пyбличния ce?тop, ?oeтo в ?oнтe?cтa нa нapacтвaщия дeфицит нa paбoтнa cилa, в eднa знaчитeлнa cтeпeн щe ce пpeнece и в чacтния ce?тop нa и?oнoми?aтa. Kaтo ocнoвнo пpeдизви?aтeлcтвo, диc?yтиpaнo пo вpeмe нa cpeщaтa, бeшe дa ce пpeдпpиeмaт дoпълнитeлни мep?и зa yвeличaвaнe нa пpoизвoдитeлнocттa, зa дa мoжe в ?oнтe?cтa нa бъpзo нapacтвaщитe paзxoди нa тpyд дa нe ce cтигнe дo зaгyбa нa ?oн?ypeнтocпocoбнocт. Poля в тoзи пpoцec щe имaт ?a?тo бизнeca тa?a и пpaвитeлcтвoтo. Бизнecът щe тpябвa дa yвeличи тeмпoвeтe, c ?oитo cъздaвa нoви пpoдy?ти, c?opocттa, c ?oятo aвтoмaтизиpa пpoцecи, въвeждa нoви тexнoлoгии, ?a?тo и нoви мoдeли зa opгaнизaция нa пpoизвoдcтвeнитe пpoцecи, зa дa мoжe дa ocтaнe ?oн?ypeнтocпocoбeн в ycлoвиятa нa пo-бъpзo нapacтвaщи paзxoди зa тpyд. Toвa cъщo пpeдпoлaгa бизнecът дa ce aнгaжиpa и c пoвeчe инвecтиции в oбpaзoвaниe нa paбoтницитe cи. Poлятa нa пpaвитeлcтвoтo e нe пo-мaл?o вaжнa. ?paвитeлcтвoтo тpябвa дa зaпoчнe дa инвecтиpa пoвeчe, нe caмo в пътищa, вoдoпpoвoдни мpeжи, мpeжи зa пpeнoc нa eнepгия и дpyгa бaзиcнa инфpacтpy?тypa, нo и в здpaвeoпaзвaнe и oбpaзoвaниe, ?oитo щe пoзвoлят нa paбoтнaтa cилa дa пpидoбиe yмeниятa и ?aчecтвaтa, ?oитo ca и нeoбxoдими, зa дa бъдe oщe пo-?oн?ypeнтocпocoбнa в глoбaлния пaзap нa тpyдa. Haдeждaтa e, чe c тeчeниe нa вpeмeтo пyбличнaтa aдминиcтpaция щe тpyпa вce пoвeчe oпит, ?oeтo щe и пoзвoли дa peшaвa вce пo-?oмплe?cни и пpeдизви?aтeлни зaдaчи в бъдeщe. "Зa cтaнe вcич?o тoвa възмoжнo ?a?тo бизнecът тa?a и пpaвитeлcтвoтo тpябвa дa инвecтиpaт пoвeчe", cмятaт e?cпepтитe нa УниKpeдит. Pъcтът в цeнитe нa имoтитe oт пocлeднитe гoдини вce oщe нe e дoвeл дo бaлoн нa тoзи пaзap. "A?o имa пpeгpявaнe, тo e cилнo лo?aлизиpaнo c oпpeдeлeни ?вapтaли в cтoлицaтa и oщe ня?oл?o oт нaй-гoлeмитe гpaдoвe нa cтpaнaтa", cтaвa яcнo oт aнaлизa нa e?cпepтитe нa УниKpeдит. ?o вpeмe нa бизнec cpeщa пpeзeнтaтopитe и гocтитe oбcъдиxa и пътя нa cтpaнaтa зa пpиeмaнe нa eвpoтo. "Бългapия e cpeд мaл?oтo cтpaни в ЦИE, ?oитo мoгaт дa cи пoзвoлят зa xapчaт пoвeчe. Ho инвecтициитe нe тpябвa дa ce oгpaничaвaт caмo в yвeличaвaнe нa зaплaтитe в пyбличния ce?тop, a дa ca нacoчeни в изгpaждaнe нa пътищa, инфpacтpy?тypa, ?a?тo и в пo-?aчecтвeнo и дocтъпнo oбpaзoвaниe. Toвa e вaжнo ycлoвиe, зa дa мoжe пpиeмaнeтo нa eвpoтo дa пpoдължи дa бъдe иcтopия нa ycпexa", oбoбщи Дaн Бy?шa.
Източник: Money.bg (30.01.2020)

"УниКредит Булбанк" е партньор на проект за изграждане на соларен парк в България "УниКредит Булбанк" осигури допълнително финансиране на една от най-големите корейски енергийни компании KOEN и специализирана в изграждане на соларни паркове SDN, съобщиха от финансовата институция. Началото на успешното партньорство между банката и компаниите бе поставено през 2017 г, като тогава банката предостави заем в размер на близо 62 млн. евро. В началото на месец февруари "УниКредит Булбанк" в синдикат с Експресбанк увеличи финансовата си подкрепа, като отпусна допълнителни 9 млн. евро. Корейската енергийна компания KOEN и специализирана в изграждане на соларни паркове SDN вече имат изградени два фотоволтаичен парка в страната в Самоводене (20 МВт) и Златарица (21.5 МВт).
Източник: Банкеръ (20.02.2020)

Наградиха победителите в конкурса за бизнеси с кауза Победители в конкурса "Най-добър бизнес план на неправителствена организация" на Българския център за нестопанско право с подкрепата на "УниКредит Булбанк" станаха три социални предприятия с каузи в подкрепа на специални деца, младежи със затруднения и млади учени. Призьорите са Сдружение Спортен клуб ШАРК с тяхната идея "ПараКидс – спортни облекла за специални деца", Асоциация на младите полярни изследователи и идеята им за създаване и продажба на образователна серия сувенири с полярна тематика Cool Antarctica, с информация за Антарктида, опазването на Ледения континент и значението му за Земята и Сдружение "Паралелен свят" и тяхната идея Мисия "Надежда" – за производство на нов продукт в социалното им предприятие "Книжарница с мисия "Надежда". Специална награда получи и Сдружение „НИШАН“ за идеята им за създаване на сглобяема играчка и книжка в едно "Традиционен дом" – 3D макет на български традиционни къщи от 19 век с информация за занаятите, обичаите и традициите в съответните етнографски области. Първите три социални предприятия си разделиха награден фонд от 16 000 лева. Допълнително една от четирите отличени организации ще получи 5 000 лева от "УниКредит Булбанк" след гласуване от всички служители на компанията. Програмата "Предприемачество за нестопански организации" 2019/2020 е част от инициативата Social Impact Banking на "УниКредит Булбанк". Експертно жури с представители на бизнеса, неправителствения сектор и медиите избра победите сред 11 финалисти от 67 кандидатстващи организации в програмата за социални предприяти. Награждаването беше този уикенд в рамките на двудневния базар "Малкото е много" през в София. В него участваха 14 социални предприятия от цялата страна със свои продукти и ръчно изработени изделия, средствата от които подкрепят значими социални каузи.
Източник: Банкеръ (25.02.2020)

Петте най-големи банки притежават 62% от активите Активите на банковата система към 31 декември 2019 г. възлизат общо на 114.2 млрд. лв., като отбелязват ръст от 8.2% спрямо 31 декември 2018 г. Към 31 декември 2019 г. първите 10 банки концентрират 86.1% от общо активите на банковата система. УниКредит Булбанк АД заема челната позиция с активи в размер на 21.6 млрд. лв или 18.9% пазарен дял, като по този показател отбеляза ръст от 11.5% спрямо предходната година. Банка ДСК ЕАД е на втора позиция с 13.9% пазарен дял, като след предстоящото вливане на Експресбанк АД се очаква Банка ДСК ЕАД да достигне УниКредит Булбанк АД по показателя активи. На трета позиция е Обединена Българска Банка АД, която запазва мястото си от края на 2018 г., с пазарен дял от 10.7%. Размествания в класацията предизвика придобиването на Банка Пиреос България АД от Юробанк България АД, в резултат на което Юробанк България АД, която към края на 2018 г. се намираше на 5-то място по активи, се придвижи една позиция нагоре и достигна 4-то място с 9.8% пазарен дял. Първа Инвестиционна Банка АД застана на петата позиция с активи в размер на 10.1 млрд. лв. или 8.8% пазарен дял. Нетните активи на банките към 31 декември 2019 г. възлизат на 14.4 млрд. лв., като бележат ръст от 3.9% спрямо 31 декември 2018 г. На челна позиция по този показател излиза Банка ДСК ЕАД, като към 31 декември 2019 г. нетните й активи бележат покачване от 9.4% спрямо края на 2018 г. Увеличение от 2.3% в нетните активи регистрира УниКредит Булбанк АД към 31 декември 2019 г. и застава на второ място по този показател. След придобиването на Банка Пиреос България АД, Юробанк България АД се изкачва едно място нагоре спрямо края на 2018 г. и заема трета позиция по нетни активи към 31 декември 2019 г., отчитайки ръст от 16.6% спрямо предходната година. Обединена Българска Банка АД е на четвърта позиция към 31 декември 2019 г., като отчита спад в нетните активи от 0.8% спрямо края на 2018 г. Първа Инвестиционна Банка АД се изкачва на пета позиция, измествайки Райфайзенбанк (България) ЕАД, като регистрира увеличение на нетните активи от 7.3% спрямо 31 декември 2018 г.
Източник: Банкеръ (26.02.2020)

Eкспресбанк отново подкрепи производители на енергия от възобновяеми източници В началото на февруари 2020 г. беше подписана нова клубна сделка с участието на Експресбанк - в синдикат с УниКредит Булбанк. Експресбанк, която вече е част от банковата Група ОТП - регионален лидер на пазара в Централна и Югоизточна Европа, повиши финансовата си подкрепа за две фирми, занимаващи се с производство на фотоволтаична електроенергия. Компаниите са обща собственост на корейския енергиен гигант KOEN и на производителя на панели и инвеститор в соларни паркове SDN. В продължение на партньорството си от 2017 г., на официална церемония двете банки подписаха документация за отпускане на допълнителни 9 млн. евро., като участието на Експресбанк е пропорционално на дела на институцията от първоначалното финансиране. „АСМ-БГ Инвестиции“ и „РЕС Технолъджи“ вече са изградили два фотоволтаични парка – в с. Самоводене (20.14 МВт) и гр. Златарица (21,48 МВт), а целта на новоподписаната сделка е осигуряване на средства за допълнителни инвестиции на собствениците. От страна на Експресбанк сделката подписаха Доротея Николова, главен изпълнителен директор, и Момчил Момчилов, член на Управителния съвет на Експресбанк. От страна на компаниите и собствениците присъства изпълнителният вицепрезидент на KOEN Юнг Чин Бае и изпълнителният директор на SDN Джонкю Хан.
Източник: Инвестор.БГ (27.02.2020)

"УниКредит Булбанк" дарява 100 000 лева на "Пирогов" "УниКредит Булбанк" дари 100 000 лева на болница "Пирогов", за да покрие възникналите извънредни медицински нужди в условията на извънредното положение в страната, породено от пандемията COVID-19. "В моменти като тези е важно да останем заедно, работейки за нещата, които наистина имат значение. Изправени сме пред общо предизвикателство и здравето на хората е основен приоритет за всички нас. Решихме, че най-добрият начин за справяне с тази спешна нужда е чрез подкрепа на болница "Пирогов", която осигурява жизненоважни грижи за най-засегнатите", заяви Теодора Петкова, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на "УниКредит Булбанк". "Нашият екип от професионалисти е изключително благодарен на всички дарители, които реагират толкова бързо и ни подкрепят в нашата съвместна битка срещу невидимия враг", коментира проф. Асен Балтов, изпълнителен директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Това дарение следва усилията на "УниКредит" за справяне с пандемията COVID-19 - в Италия банката дари над 2 милиона евро за медицинско и защитно оборудване, изследвания и грижи за пациентите.
Източник: Банкеръ (23.03.2020)

Дванайсет от най-големите банки в страната искат да участват в програмата на Българска банка за развитие (ББР), според която ще могат да отпускат до 4500 лв. безлихвени заеми на физически лица. Гаранционната програма е на ББР и по нея ще си партнира с тези банки по отпускането на кредитите на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 (служители в неплатен отпуск и самоосигуряващи се лица). Припомняме, че тази мярка ще бъде финансирана с 200 млн. лв. от увеличението на капитала на Българската банка за развитие. В края а март правителството прие решение за увеличаване на капитала на ББР с общо 700 млн. лв. 12-те банки са: Алианц банк България Банка ДСК Инвестбанк Интернешънъл Асет банк ОББ Общинска банка ПИБ Райфайзенк банк Търговска банка Д Уникредит Булбанк ЦКБ Юробанк България Oт ББР добавят, че и ББР, и търговските банки работят усилено (включително в празничните и почивни дни) по сключване на финансовите споразумения, както и за създаването на необходимата организация в клоновите мрежи на банките. Очакванията са съгласувателната процедура да бъде максимално съкратена, така че финансовият ресурс да достигне до пострадалите физически лица от пандемията в първите дни след Великденските празници.
Източник: economic.bg (21.04.2020)

Уникредит Булбанк очаква 7.8% спад на БВП през тази година Безработица 9% и икономически спад 7.8% през 2020 г. заради по-слабо потребление на домакинствата и понижение на инвестициите и нетния износ вследствие на ограничителните мерки от разпространението на COVID-19. Това показва последната макроикономическа прогноза на Уникредит Булбанк. Добрата новина е, че страната е с нисък дълг, стабилна фискална политика и относително малък дял на туризма, което означава, че перспективите за бързо и силно възстановяване са положителни. Очакванията са през 2021 г. БВП да порасне със 7%. "От голямо значение е, че влизането в ERM II и Банковия съюз ще спомогне да се стабилизират очакванията на по-благоприятни нива и ще държи ниски разходите за финансиране", посочва главният икономист на банката Кристофор Павлов. Сметките показват, че българската икономика може да достигне предкризисните си нива през първата половина на 2022 г., "или около година и половина след като спадът е приключил". За сравнение - рецесията от 2009 г. беше последвана от над четиригодишен период на възстановяване за България. Двуцифрен спад на реалния брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на годината очаква икономическият екип на "Уникредит". Много сектори в икономиката са частично парализирани. Сред тях са, разбира се, хотели, ресторанти, култура и развлечения, но и други браншове, базирани на човешки контакт. Сътресения са видими и в транспорта, и в експортно ориентираните сектори заради трудностите във веригите за доставки, спада на търсенето и поръчките от партньори в чужбина. "Уникредит" залага на 1.7% спад на БВП на тримесечна база през периода януари - март и 16% понижение през април - юни, като през второто тримесечие положителен принос, изглежда, ще дойде единствено от правителствените разходи.
Източник: Капитал (22.04.2020)

Кабинетът ще спасява бизнеса със заеми за 4.5 млрд. лв. Шест "финансови инструмента" за близо 4.5 млрд. лв. в подкрепа на малкия и средния бизнес, на самонаетите и на работещите, пуснати в неплатен отпуск, представи на извънреден брифинг финансовият министър Владислав Горанов в присъствието на приемиера Бойко Борисов. Става дума за кредити, отпускани от търговските банки на засегнатите от коронакризата фирми и граждани, които макар и нисколихвени и дори безлихвени, ще трябва да се връщат. Ролята на държавата е, че е осигурила гаранции чрез държавната ББР и Европейския инвестиционен фонд, които да намалят лихвите и да дадат възможност за гратисни периоди на погасяване. "Ресурсът, който ангажираме, е в порядъка на милиарди. Надявам се бързо те да стигнат до бенефициентите", заяви финансовият министър Владислав Горанов, без обаче да стане ясно кога точно фирмите и гражданите ще имат реален достъп до това финансиране. За хората в неплатен отпуск, както и за самоосигурените, се предвижда известната вече мярка за отпускане на безлихвени кредити от 1500 лв. месечно в продължение на три месеца. 12 търговски банки са изявили желание да се включат. Не стана ясно дали вече са подписали договори с ББР, която ще гарантира кредитите. Условието за хората, които искат да се възползват от кредита, е да са имали поне 5 работни дни през март. Предвижда се гратисен период за плащане на вноските, като всяка банка ще определя колко дълъг да е той. Няма да се дължат банкови такси по тази програма. Търговските банки ще предостяват и необезпечени оборотни кредити до 300 000 лв. за малки и средни предприятия, като гарант отново ще е ББР. Общата стойност на финансирането ще достигне 2 млрд. лв. Условието е фирмите да докажат спад на оборотите през първото тримесечие на годината спрямо същото тримесечие на 2019 г., както и несъбрани вземания от клиенти след 1 март т.г., прекратени доставки на суровини за предприятието и др. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 г. Предвижда се гратисен период от 24 месеца. Три банки - ОББ, Уникредит Булбанк и Прокредит банк, ще отпускат заеми за фирми със средства от Европейския инвестиционен фонд. Максималният размер на тези кредити е 3.6 млн. лв. за рефинансиране на задължения, възникнали преди не повече от 60 дни. Бюджетът по тази мярка е 160 млн. лв. Вече е достъпен финансов инструмент от Фонда на фондовете за микрокредити до 50 000 лв. при по-ниски лихви от пазарните. Обслужващата банка е ПИБ. Заемите ще бъдат с гратисен период до 24 месеца и срок за погасяване до 10 години. В момента с МТСП се работи този инструмент да се превърне в безлихвено кредитиране, съобщи Горанов. Също чрез Фонда на фондовете около 400 фирми - стартиращи и иновативни предприятия, могат да се възползват от подкрепа чрез дялови инвестиции до средно 800 000 лв. Този инструмент е подходящ за фирми от иновациите и дигитализацията. За общините и сектори като туризма и транспорта ще се задействат програмите за градско развитие, които се управляват от Фонда на фондовете. "Ресурсът, който ангажираме, е в порядъка на милиарди. Надявам се бързо да стигнат до бенефициентите и да им помогнат като един буфер да поемат шоковете в момента и след кризата", заяви финансовият министър. Премиерът Бойко Борисов разпореди да се направи информационна кампания за всички възможности за подпомагане, включително и рекламиране в медиите. "Всеки клип ще се финансира от страна на държавата", каза Борисов.
Източник: Сега (22.04.2020)

"Телелинк Бизнес Сървисис" и "Уникредит Булбанк" актуализираха договора за краткосрочно финансиране Подписан е Анекс № 2 към Договор за краткосрочно финансиране между "Телелинк Бизнес Сървисис" ЕАД и "Уникредит Булбанк" АД, съобщиха от ИТ компанията. Според него условният ангажимент за учредяване на залози върху търговските предприятия на "Телелинк Бизнес Сървисис" ЕАД и "Телелинк Бизнес Сървисис Груп" АД, в случай че процедурата по листване на акциите на последното на "Българската фондова борса" АД не приключи в срок до 30 април, е изменен с удължаване на горепосочения срок до 31 юли. От дружеството уточнява, че тези залози не следва да бъдат учредявани, в случай че регистрацията на емисия акции на "Телелинк Бизнес Сървисис Груп" АД за търговия на "Българска фондова борса" АД приключи успешно до 31 юли. След като бе одобрено допълнението към проспекта за допускане на емисията акции на "Телелинк Бизнес Сървисис Груп" АД до търговия на регулиран пазар, потвърдено с решение на Комисията за финансов надзор от 26 март, дружеството е получило покана за определяне на дата за начало на търговия на "Българска фондова борса" АД, съобщиха от ИТ компанията. "Въз основа на полученото одобрение възнамеряваме да актуализираме процедурата за продажба и да предложим първи транш от предлагането при първа подходяща възможност", заяви изпълнителният директор компанията Иван Житиянов. "Предвид ситуацията на продължаващо извънредно положение във връзка с COVID-19, планираме да започнем предлагането през юни, като се надяваме, че това ще осигури достатъчно време за нормализиране на положението и спокойна подготовка на дружеството и инвеститорите". Въпреки ситуацията към настоящия момент ръководството няма конкретно измерими индикации за съществени негативни ефекти върху финансовото състояние и планираното развитие на бизнеса и финансовите показатели на групата. Акционерите на "Телелинк Бизнес Сървисис Груп" АД ще осъществят предлагането на до 30% от акциите на дружеството на два транша през осем месеца, съобщи дружеството. Продаващите акционери са мажоритарният акционер Любомир Минчев, притежаващ 83.65% от капитала на дружеството, както и опитните инвеститори Иво Евгениев и Спас Шопов, които притежават по 6.175%. "ТБС Груп" е доставчик на комплексни решения в областта на информационните и комуникационните технологии и лидер в системната интеграция в България. Групата е и сред водещите играчи на Балканите с дъщерните си дружества в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Словения, като наскоро стартира дейност в Албания и Македония.
Източник: Банкеръ (22.04.2020)

Четири банки започват да отпускат безлихвените кредити до 4 500 лв. Българската банка за развитие подписа споразумения с първите четири кредитни институции, които започват работа по Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в подкрепа на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Това са "Инвестбанк", "Интернешънъл Асет Банк", "Общинска банка" и "Първа инвестиционна банка". Програмата цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които временно не могат да полагат труд в условията на извънредно положение. Те имат възможността да получат безлихвени заеми в размер до 4 500 лева. Първата банка, която стартира приема на документи в понеделник, 27 април, е "Общинска банка". След сряда, 29 април, ще могат да кандидатстват по програмата и клиентите на "Инвестбанк". "Интернешънъл Асет Банк" ще разглежда документи от 4 май, а "Първа инвестиционна банка" – от 5 май. Програмата за гарантиране на безлихвени кредити е приета като част от кризисните мерки на българското правителство в защита на самоосигуряващите се и наетите по трудово правоотношение. Партньори в нея ще бъдат "Алианц банк България", "Банка ДСК", "Инвестбанк", "Интернешънъл Асет Банк", ОББ, "Общинска банка", ПИБ, "Райфайзенбанк", "Търговска банка Д", "УниКредит Булбанк", ЦКБ и "Пощенска банка", които ще отпускат безлихвени кредити до 4 500 лева наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Заемите ще са необезпечени и по тях няма да се дължат такси, комисиони и неустойки. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период.
Източник: Банкеръ (27.04.2020)

ББР обяви начало на процедурите по програмата за кредитиране на бизнеса Началото на процедурите по програмата за подпомагане на бизнеса чрез отпускането на кредити, гарантирани от Българската банка за развитие. Държавната банка пусна покана до търговските банки, които следва да си партнират в нея в програмата "за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от СOVID-19". Българска банка за развитие е в готовност да предостави портфейлни гаранции до 1.6 млрд. лв., покриващи до 80% от главниците по отпуснатите кредити с максимален общ размер от 2 млрд. лева. ББР очаква търговските банки да заявят участие до 12 май. От търговските банки, проявили интерес, се очаква да заявяват размера на портфейлната гаранция, която да им бъде предоставена от държавната, прогнозен размер на съществуващите кредити, които ще бъдат включени в гаранцията, както и прогнозен размер на новото финансиране по програмата. До участие в ползването на гаранцията се допускат всички търговски банки, като ББР следва да сключи индивидуални споразумения с всяка от банките. За обезпечаването на антикризисните мерки, управлявани от ББР, правителството увеличи капиталът на държавната банка със 700 млн. лева. За програмата за подкрепа на бизнеса ще се насочат 500 млн. лева. Останалите 200 млн. лв. са за обезпечаването на безлихвените кредити до 4500 лв., които се отпускат на граждани, прекратили работа или които са в неплатен отпуск. Четири банки вече отпускат такива кредити - "Интернешънъл Асет Банк“, "Първа инвестиционна банка", "Общинска банка" и "Инвестбанк". Общо 12 банки заявиха желание да участват по тази схема. С останалите осем предстои ББР да сключи индивидуално споразумение. Това са "Алианц банк", Банка ДСК, "Обединена българска банка", "Райфайзенбанк", "Търговска банка Д", "Уникредит Булбанк", "Централна кооперативна банка" и "Юробанк България" (Пощенска банка).
Източник: Банкеръ (07.05.2020)

Банките са одобрили 2171 безлихвени заема от началото на програмата "Общинска банка", "Инвестбанк", "Първа инвестиционна банка" и "Интернешънъл Асет Банк" до момента са одобрили 2171 безлихвени заема на физически лица, засегнати от пандемията, с гаранция от Българската банка за развитие. В "Общинска банка", която първа започна да обработва заявления на гражданите, одобренията са 1150. 836 са потвърдените заеми в "Първа инвестиционна банка", 115 – в "Инвестбанк" и 70 – в "Интернешънъл Асет Банк". Над две трети от исканията са от служители в неплатен отпуск. Значително по-малко са кандидатствалите за кредит самоосигуряващи се лица. "Алианц Банк" и "Търговска банка Д" са поредните две банки, които подписаха споразумения с ББР и ще приемат искания за отпускане на безлихвени кредити за физически лица до 4 500 лева. Клоновете им ще бъдат подготвени за обслужване по програмата след 18 май. Предстои финализиране на процеса по сключване на споразумения и с Банка ДСК, ОББ, "Райфайзенкбанк", "Уникредит Булбанк", ЦКБ и "Юробанк България", които също заявиха интерес да се включат. Програмата за гарантиране на безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които временно не могат да полагат труд в условията на извънредно положение. Те имат възможността да получат безлихвени заеми в размер до 4 500 лева. Финансовите средства се отпускат наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. По заемите няма да се дължат такси, комисиони и неустойки.
Източник: Банкеръ (13.05.2020)

Десет банки в готовност да отпускат гарантирани от ББР кредити за бизнеса 10 търговски банки заявиха участие в програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на микро-, малките и средните предприятия у нас. Това са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американската кредитна банка, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, Прокредит банк, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Уникредит Булбанк и Юробанк България. Гаранционната програма, която е част от правителствените антикризисни мерки, е с бюджет от 500 млн. лв. В нея могат да бъдат включени компании от всички сектори, като се очаква от мярката да се възползват предимно фирми от най-засегнатите области – търговия, услуги, транспорт и логистика, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, и други. Българската банка за развитие предоставя на търговските банки възможност за ползване на портфейлни гаранции за 1,6 млн. лв., с цел включване в тях на отпуснати кредити на клиенти в размер до 2 млрд. лева. За да кандидатстват за кредит фирмите, е достатъчно да отговарят на едно от следните условия: спад на оборота след първото тримесечие на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г.; неполучени вземания от клиенти; неразплатени суми към доставчици след 1 март т.г.; отменени договори за износ и прекратени доставки от внос от началото на годината; затворени производствени съоръжения и офиси, и намаления на броя на заетите лица. Крайният срок за кандидатстване по мярката за малките и средните предприятия е до 23 декември 2020 г. Кредитите, които търговските банки ще отпускат, са с максимален размер от 300 000 лв., като ББР ще покрива до 80% от тях. Банките сами ще определят минималния и максималния срок на погасяване, а гратисният период за новоотпуснатите заеми ще е до 3 години.
Източник: Банкеръ (14.05.2020)

„УниКредит Булбанк“ очаква 7.8% спад на реалния БВП в България Спад от 7.8% на реалния БВП в България през тази година, очаква главения икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов. Това означава, че рецесията, предизвикана от пандемията от коронавирус ще бъде по-остра от тази, предизвикана от световната финансова криза през 2008 г. „Пандемията от коронавирус вероятно ще предизвика краткотрайна, но остра рецесия тази година, последвана от силно и бързо възстановяване през идните години“, коментира той. „Добрата новина е, че очакваме възстановяването да бъде много по-силно и бързо от възстановяването след рецесията, предизвикана от световната финансова криза през 2008 г.“ – добави Павлов. Най-засегнатите отрасли и дейности са туризмът и хотелиерството, автомобилната индустрия – особено секторите, свързани с веригата на доставки, строителството, транспорта и логистиката. „Свидетели сме както на положителни, така и на отрицателни последици. Някои компании в секторите на транспорта, логистиката и доставките успяха да разширят своя бизнес благодарение на заявките за доставки по домовете. Времето за доставка също се подобри поради намаления трафик. Има и компании, които успяха да променят и адаптират своето производство към новата реалност, насочвайки се към изработване на материали за защита и санитарни продукти, вещества и оборудване. От друга страна, сериозни предприятия в хранително-вкусовата и преработвателната промишленост или фармацията, въпреки увеличеното търсене, се сблъскаха със значителен недостиг и липса на доставки поради икономическите сътресения в Китай/Азия и дори Италия”, коментира Ралука Попеску, директор на Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране в УниКредит Булбанк.
Източник: economic.bg (15.05.2020)

Пет банки контролират 61.6% от общите активи Общо активите на банковата система към 31 март 2020 г. възлизат на 115.1 млрд. лв., като отбелязват ръст от 0.8% спрямо 31 декември 2019 година. Първите 10 банки концентрират 85.6% от общо активите на банковата система към 31 март 2020 година. По този показател УниКредит Булбанк АД заема челната позиция с активи в размер на 21.1 млрд. лв. или 18.3% пазарен дял. Тя обаче отбелязва спад от 2.4% спрямо 31 декември 2019 година. Банка ДСК ЕАД е на втора позиция в първата за годината класация на "БАНКЕРЪ" - с 15% пазарен дял, като в следващите отчети - с оглед приключилото официално вливане на Експресбанк АД, се очаква да задмине УниКредит Булбанк АД на база общо активи. На трета позиция е Обединена Българска Банка АД, която запазва мястото си от края на 2019 г, с пазарен дял от 10.1% към 31 март 2020 година. През първото тримесечие на 2020 г. няма размествания в класацията на първите десет банки на база общо активи, спрямо 31 декември 2019-а. Нетните активи на банките към 31 март 2020 г. възлизат на 14.6 млрд. лв., като бележат ръст от 1.5% спрямо 31 декември 2019 година. На челна позиция по този показател остава Банка ДСК ЕАД, като нетните й активи бележат покачване от 3.1% спрямо края на миналата година. Намаление от 2.2% в нетните активи регистрира УниКредит Булбанк АД и остава на второ място по този показател. Няма промяна и при Юробанк България АД, която продължава да заема трета позиция по нетни активи, отчитайки ръст от 2.2% спрямо 31 декември 2019 година. Обединена българска банка АД е на четвърта позиция като отчита увеличение в нетните активи от 0.5% спрямо края на 2019 година. Първа инвестиционна банка АД се задържа на пета позиция, като регистрира увеличение на нетните активи от 0.7% спрямо 31 декември 2019 -а. Нетната печалба на банковата система се свива с 4.2% до 296 млн. лв. за първото тримесечие на 2020 г. (спрямо 309 млн. лв. за първото тримесечие на 2019-а). Банка ДСК ЕАД запазва първата си позиция с печалба от 109 млн. лв. или 37% от нетните печалби в сектора за първото тримесечие на 2020 година. Сравнено с първото тримесечие на 2019 г., увеличението на печалбата е с 64 процента. Юробанк България АД остава на втора позиция по дял на печалбата в банковата система, а именно 14.8%, отчитайки намаление от 8.1% спрямо първото тримесечие на 2019 година. Експресбанк АД (преди официалното вливане в Банка ДСК) регистрира печалба от 32 млн. лв. за периода или 3.9% увеличение спрямо първото тримесечие на предходната година, като измества Уникредит Булбанк АД от третото място по този показател. Обединена Българска Банка АД остава на четвърта позиция с печалба от 21 млн. лв., като отбелязва спад от 13.1% в резултата спрямо първото тримесечие на 2019-а. До петата позиция се изкачва Общинска Банка АД с печалба от 18 млн. лв. за първото тримесечие на 2020 г. или 6.19% от печалбите в сектора. Възвръщаемостта на активите - изчислена на база Нетна печалба/Общо активи, възлиза на 0.26% общо за банковата система през първото тримесечие на 2020 г. спрямо 0.29% за първото тримесечие на 2019 година. По отношение на възвръщаемост на активите през 2020 г., БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България, е на първата позиция с 1.22% въпреки отбелязания спад спрямо първото тримесечие на предходната година, когато възвръщаемостта на активите й е била 1.30 на сто. Ти Би Ай Банк ЕАД заема второ място с 0.96% възвръщаемост на активите за първото тримесечие на 2020 г., като също отбелязва спад спрямо първото тримесечие на 2019 година. Следвани са от Общинска банка АД с 0.89%, Банка ДСК ЕАД с 0.63% и Експресбанк АД с 0.52 процента.
Източник: Банкеръ (18.05.2020)

"Булгартрансгаз" отчита 104 млн. лв. печалба, но и 500 млн. по-малко наличности По-малко приходи, двойно по-голяма печалба, допълнителни заеми и близо половин милиард лева по-малко по сметките. Това отчита държавната "Булгартрансгаз" за 2019 г. Големите парични потоци на дружеството са свързани с изграждането на газопровода от турската към сръбската граница като продължение на "Турски поток" и необходимите компресорни станции. Реално харчовете на компанията, която се занимава със съхранение и пренос на природен газ, са над 1.1 млрд. лв. за миналата година, което е 17 пъти над резултата за 2018 г. В резултат на това наличностите по сметките на "Булгартрансгаз" намаляват от близо 517 млн. лв. до само 97 милиона, и то въпреки изтегления заем 391 млн. лева. Въпреки че приходите от оперативна дейност намалява с 15 млн. лв. - до 358 млн., дружеството отчита печалба 104 млн. лв. Това е двойно по-добър резултат от регистрираните над 47 млн. лв. за 2018 г., показва финансовият отчет на дружеството. Той се дължи отчасти на по-големите приходи от предоставени услуги по пренос на природен газ в България - от границата с Румъния до границите с Гърция, Турция и Македония, съхранение на природен газ в хранилището "Чирен" и балансиране на пазара на природен газ. Например приходите от пренос до Гърция, Турция и Македония през 2019 г. са достигнали 224.6 млн. лв. на фона на 202.8 млн. лв. година по-рано. Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв. Разходите за външни услуги се увеличават от 7.5 млн. лв. на 10.9 млн. лв. Увеличение има и при разходите в графа "инспекция на газопровод", гражданските договори, абонаментния сервиз и др. Намаление обаче има при харчовете за автомобили и реклама. Миналата 2019 г. е рекордна за инвестиции на "Булгартрансгаз". Дружеството е придобило активи за почти 462 млн. лв. - различни газопроводни връзки, отклонение и компресорни станции, включително разширението на тръбата от станция "Страшимирово" до ТЕЦ "Варна", за която от компанията бяха съобщили пред "Капитал", че ще се финансира от собственика на централата, Ахмед Доган. Сега от отчета се вижда, че разходите от над 1 млн. лв. са поети от държавното дружество. Освен това 250 млн. лв. са платени като аванс на саудитския консорциум "Аркад" за изграждането на "Турски поток" през България. Общата стойност на проекта е 2.15 млрд. лв., но по-голямата част от финансирането ще бъде осигурена от строителя и "Булгартрансгаз" ще я изплаща в следващите 10 години от транзитните такси, които "Газпром" ще плаща. Други 140 млн. лв. са платени като аванс на обединението "Ферощал Балкангаз", в което водещ партньор е ГБС. То изгражда компресорните станции "Расово" и "Нова Провадия", без които няма да може да се транспортира газ от Турция към Сърбия. За да има средства за всички тези харчове, богатата по принцип държавна компания (с над 50 млн. лв. по сметките си допреди година) изтегли кредит в размер на 200 млн. евро. Това стана през октомври 2019 г., като финансиращите институции са Ситибанк Европа, ИНГ банк, Уникредит Булбанк, както и с Международната банка за икономическо сътрудничество. Въпреки че отчетът е за 2019 г., от дружеството изтъкват, че поради разпространението на COVID-19 в световен мащаб в началото на настоящата година са се появили затруднения в бизнес и икономическата дейност на редица предприятия и цели икономически отрасли. От компанията посочват, че ситуацията и мерките, предприети от властта, са изключително динамични и дружеството не може да оцени влиянието на пандемията върху бъдещото финансово състояние и резултатите от дейността му. В края на април стана ясно още, че дейностите по строителството на отсечката на "Турски поток" през България се бавят заради ограниченията, породени от COVID-19. Спазването на мерките затруднява осигуряването на квалифицирани кадри и пречи на строително-монтажните работи на обекта.
Източник: Капитал (26.05.2020)

ББР е одобрила само половината от поисканите безлихвени кредити Българската банка за развитие (ББР) е одобрила половината от поисканите безлихвени кредити, става ясно от оповестените резултати към края на май. От граждани в неплатен отпуск и самоосигуряващи се са постъпили общо 10 847 искания за безлихвени заеми, като одобрените са 5265. Все още се обработват 2351 заявления, а 3231 са отхвърлени. Програмата за безлихвено финансиране на пострадали от коронакризата наети на трудов договор и самонаети стартира в края на април, като за целта държавата отпусна 200 млн. лв. на ББР. Размерът на заемите е до 4500 лв., които може да бъдат получени на накуп или на три транша по 1500 лв. с гратисен период на погасяване от 6 до 24 месеца. Схемата се осъществява с посредничеството на търговските банки, които приемат документите на гражданите и ги предават на ББР за одобрение. До момента реално са отпуснати безлихвени заеми за едва 22 млн. лв. Впечатление прави, че две трети от тях са дадени на лица на трудов договор, принудени да излязат в неплатен отпуск заради финансови затруднения на фирмата. Само една трета са отпуснати на самоосигуряващи се, въпреки очакванията, че тази схема ще предизвика силен интерес за тях. Причината е, че към момента това е единствената работеща финансова мярка, предложена от правителството, за самоосигуряващи се - еднолични търговци, свободни професии, фермери, занаятчии. Търговските банки, които приемат документите на кандидатите за безлихвени кредити, потвърждават големия интерес от самонаетите към схемата. За тях сумата от 4500 лв. е добре дошла да поеме разход като наеми и осигуровки например в трудните месеци април, май и юни. Оказва се обаче, че ББР отказва да кредитира самоосигуряващите се, които не са прекратили напълно дейността си след обявяване на извънредното положение. Това ограничение е в разрез с обявените при стартирането на програмата правила. Според тях достъп до безлихвени заеми имат самоосигуряващи, които заради пандемията са прекъснали дейността си, или търпят поне 20% спад в доходите си за първото тримесечие на 2020 г., сравнено с доходите през първото тримесечие на 2019 г.. Защо ББР е променила в движение критериите си за достъп до безлихвени кредити е въпрос, на който няма отговор. Потърпевши самонаети разказват, че от държавната банка настояват да прекратят дейността си, за да получат безлихвения заем. "Това е недомислие. Повечето търговци едва ли ще прекъснат дейността си. Това означава да станат безработни и без доходи". Тези дни пред БНР експерт от банката обясни, че обмислят занапред да "разширят обхвата на програмата", но за това очакват разрешение от правителството. "Идеята е да се продължи възможността за получаване на безлихвен кредит и за лица, които в момента са на работа и вече не са в неплатен отпуск, или не са прекъснали дейност", каза Ирина Матева от ББР. Схемата с безлихвените кредити до 4500 лв. е планирана да бъде отворена до края на 2020 г. И наистина трябва да бъде променена, защото работещите, които са били принудени да излязат в неплатен отпуск от средата на март, вече или са отново на работа, или са безработни. И в двата случая те не могат да се възползват от безлихвените заеми според сегашните условия на програмата. Що се отнася до самонаетите, ББР би трябвало да промени и периода, в който се иска доказване на спад на оборотите. Още при обявяването на програмата бяха отправени критики, че първото тримесечие на годината не е показателно за срив в дейността вследствие на пандемията. Извънредното положение започна в средата на март и при силни януари и февруари еднолични търговци и свободни професии трудно може да докажат 20% спад на оборотите за първите три месеца на годината. Към момента по програмата за безлихвени кредити работят 9 търговски банки, които приемат документи на кандидатите – Алианц банк, Инвестбанк, Интернешънъл Асет банк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк, ОББ и Банка ДСК.
Източник: Сега (09.06.2020)

Две банки оползотвориха ресурса си по програмата на ББР за безлихвени кредити Близо 1 500 души седмично получават одобрение за безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица, по която гарант е Българската банка за развитие (ББР). Одобрените заеми вече надхвърлят 34 млн. лева, показва статистиката на ББР към 15 юни. До момента са постъпили 14 602 искания за кредити, от които потвърдени са общо 8 115, а обработващи се – 2 001. Средната стойност на заемите е близо 4 200. 77,5% от исканията са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се, съобщиха от Българската банка за развитие. Прави се и уточнението, че ББР не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. Първите банки, оползотворили изцяло предоставения им ресурс чрез отпускането на безлихвени кредити, са Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка. Останалите осем финансови институции продължават да приемат заявления. Това са Алианц банк, банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Според София Касидова, която отговаря за стратегическо развитие и планиране в ББР, акцентира преди дни, че държавните банки са гъвкав и ефективен инструмент на правителствата за създаване на антикризисните програми като тези, които вече стартираха. Почти всички банки за развитие в Европейския съюз се включиха в мерките за намаляване на последиците от карантинните мерки. В такива моменти ясно се вижда тяхната роля като партньор, а не конкурент на търговските банки. Банките за развитие са тези, които могат да гарантират бизнесът да получи кредити когато има най-голяма потребност, поясни Касидова.
Източник: Банкеръ (17.06.2020)

УниКредит очаква дълбока, но кратка рецесия у нас заради коронавируса Българската икономика ще изпадне в дълбока, но краткотрайна рецесия заради коронавирусната криза, очаква УниКредит Булбанк. Сериозният спад на икономиката ще бъде концентриран във второто тримесечие на тази година, а общо за годината се очаква БВП на страната ни да намалее със 7,2% на годишна основа, след което да се възстанови относително бързо през следващата година, съобщи Кристофор Павлов, главен икономист на банката, по време на онлайн конференцията BALREACT #ACTION IN CRISIS, организирана от Градът Медиа Груп. „Правителството предприе фискални мерки за компенсиране на доходите на домакинства и фирми от порядъка на 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Обемът на издадените гаранции у нас е много по-малък в сравнение с Германия, например, където те се равняваха на над 25% от БВП. Тези гаранции бяха използвани най-вече, за да бъде защитен банковият сектор. Това беше добър ход, защото изключи спекулацията за здравето на банките от дискусиите какво се случва в икономиката. Банките влязоха в кризата в много по-здрава кондиция и нямаше нужда от толкова големи гаранции, чрез които публичният сектор индиректно да се намесва и да защитава позициите им. Това обяснява и разликата в използването на тази мярка в България и в страни като Германия“, каза Павлов. УниКредит очаква мерките на правителството да предотвратят рязък скок на безработицата. „Марката 60/40 и други подобни, насочени към компенсиране на доход на домакинства и фирми, би трябвало да спасят между 200 хил. и 250 хил. работни места. Поради това очакваме безработицата тази година да достигне много приемливото ниво от 7%. Това е значителен успех за българската икономика в сравнение с предишната криза, когато бяха загубени над 400 хил. работни места“, посочи Павлов. Според УниКредит обаче тези мерки няма да предотвратят рязък спад на доходите на домакинствата. Причината за това е, че най-силно засегнатите сектори от коронавирусната криза като туризма и търговията на дребно се характеризират с много сива икономика. „Много от заетите хора в тези сектори се осигуряват върху суми близо до минималната работна заплата, докато реалната, която получават, е близо до средната. В резултат на това компенсираният доход е много малка част от този, който домакинствата са получавали преди пандемията“, обясни Павлов. Най-големите перманентни загуби на доход се очаква да бъдат концентрирани в секторите на масовия туризъм, пътуванията и транспорта, а селско стопанство и инфраструктурно строителство може да спечелят от кризата благодарение на връзката им с плана на ЕК за рестартиране на икономиката. Според Павлов загубата на доход на домакинствата ще се усили и от факта, че немалко служители са принудени да излизат в неплатен отпуск, а редица фирми предприеха курс към намаляване на работните заплати. Понижаването на доходите на домакинствата ще се отрази на покупателната им способност, а това ще рефлектира върху икономиката, където те остават най-важният играч, смята Павлов. Според него влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERMII и в банковия съюз ще бъдат много важен стабилизиращ фактор. „Това ще помогне да се увеличи ликвидността в системата и ще има сдържащ ефект по отношение на цената на финансирането. Това вече се вижда на пазарите и е добра новина, защото означава, че цената на кредита, който получават домакинствата и компаниите в реалната икономика, ще се задържи на ниски нива, а това е от ключово значение, за да могат инвестициите да имат роля в процеса на възстановяване. Присъединяването на България към еврозоната ще позволи и да се стабилизират очакванията за икономиката на по-високи нива и това ще способства за по-бързо протичане на процеса по възстановяване“, смята Павлов. Според него значителните средства, които България ще получи от ЕС в рамките на усилията за рестартиране на икономиката, също ще бъдат важен фактор за възстановяването. И допълни, че възможностите на правителството бързо да подготви проекти, с които живи пари да пристигат в икономиката още от следващата година, ще е от ключово значение. По отношение на недвижимите имоти Павлов заяви, че периодът на растеж преди коронавирусната криза не е бил съпътстван от бум в строителството и сделките с имоти, които да дестабилизират по опасен начин пазара в навечерието на пандемията, а цените на имотите изглеждат близо до нивото на доходите в българската икономика. Компаниите от IT и аутсорсинг сектора у нас не са били тежко засегнати от коронавирусната криза и не е спряла да работи нито за момент, съобщи Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на АИБЕСТ. „Част от компаниите в индустрията вече започнаха да се възстановяват и да наемат хора, а глобални компании търсят варианти за диверсифициране на рисковете си. България има уникален шанс благодарение на членството си в ЕС и все пак географското си положение в периферията на съюза да привлече чуждестранни инвеститори, които имат нужда да диверсифицират риска си“, каза Кръстев. Софтуерните компании у нас също не са понесли тежък удар от коронавирусната криза в краткосрочен план, тъй като секторът е силно експортно ориентиран, 90% от компаниите са ориентирани към Западна Европа и САЩ, заяви Георги Бръшнаров, изпълнителен директор на Nemetschek Bulgaria. Той обаче предупреди, че повечето компании са внимателни в инвестициите си, така че секторът трудно ще постигне двуцифрен ръст тази година. Според него коронавирусната криза е показала, че дигитализацията не е нещо пожелателно, а трябва да се случи сега и това не означава само офисните срещи да минат онлайн, а да се преосмислят и оптимизират процесите, в които се работи.
Източник: Инвестор.БГ (17.06.2020)

За седмица одобрените безлихвени кредити нарастват с 5.3 млн. лева Близо 40 млн. лв. достигат одобрените безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица, по която гарант е Българската банка за развитие (ББР). Това показва статистиката на ББР към 19 юни. Ръстът спрямо седмица по-рано е с 5,3 млн. лв. До момента са постъпили 16 522 искания за кредити, от които потвърдени са общо 9 576, а обработващи се – 1 616. Средната стойност на заемите е малко над 4 000 лв. Двете трети от исканията са на лица на трудов договор, а останалата една трета са на самоосигуряващи се. От 22 юни и Пощенска банка също започва да приема заявления за кандидатстване за безлихвен кредит. По програмата работят още: Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Напомняме, че Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата, чрез предоставяне на заеми. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Както "Банкеръ" писа, от 19 юни се разшири действието на програмата и така се даде възможност да бъдат подпомогнати по-голям кръг нуждаещи се. Кандидатите за безлихвен заем до 4 500 лева не е нужно да са в неплатен отпуск или с прекъсната дейност в момента на подаване на искането за кредит. Те вече могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Отново обаче ще се изисква документ, който доказва, че те са преустановили работа или са били в неплатен отпуск по време на извънредното положение или по време на извънредната епидемична обстановка. Запазва се условието да са страна по трудово правоотношение в последните 6 месеца преди кандидатстването за кредит. Също така трябва да се докаже, че имат отработени поне пет работни дни в месец март, ако това е месецът, в който са пуснати в неплатен отпуск. Удължава се и периодът, за който самоосигуряващите се лица могат да се позовават на спад на доходите си. До момента голям брой физически лица бяха лишени от възможност за финансиране поради неизпълнени задължения за осигурителни вноски от страна на работодателите им. С промените в програмата ще е достатъчно дължимите за тях осигурителни вноски да са декларирани, при това за период от 6 месеца назад, казват от ББР.
Източник: Банкеръ (23.06.2020)

„Спиди“ ще изплаща дивидента за 2019 г. на два транша Общото събрание на акционерите на „Спиди“ АД одобри изплащането на 2 лева брутен дивидент на акция за 2019 г., съобщават от дружеството чрез БФБ-София. Нетният дивидент след удържане на данък при източника в размер на 5% от брутната сума е 1,9 лева на акция. Дивидентът е с 43% по-голям спрямо този за предходната година. Акционерите на компанията разпределиха общо 10 755 238 лева от печалбата на куриерската компания като дивидент. Останалите почти 7 млн. лева се отнасят като неразпределена печалба. Компанията е поела ангажимент да разпределя поне 50% от печалбата си всяка година като дивидент. За 2019 г. той възлиза на малко над 60% от положителния финансов резултат. Право на дивидент имат лицата, вписани в регистрите на „Централен депозитар“ АД като акционери до 14-я ден след датата на общото събрание на акционерите, т.е. 6 юли. Дивидентът ще се изплаща на части – до 50% до 22 юли и останалите 50% до 22 август, чрез инвестиционните посредници или „Уникредит Булбанк“. Акционерите са приели отчетите на дружеството за 2019 г. През миналата година е отчетен ръст от 24% на приходите от куриерски услуги, увеличение от 27% на пратките, а нетната печалба се увеличава до 19 млн. лева, посочва се в протокола от общото събрание. В началото на тази година „Спиди“ отчита ръст на доставките от онлайн търговци заради ограничителните мерки, свързани с разпространението на коронавируса, и увеличаване на капацитета за доставки до адрес. За първото тримесечие компанията отчете забавяне на ръста на печалбата заради допълнителните разходи около извънредното положение и мерките за дезинфекция. Положителният финансов резултат се увеличава с 2% до 3,73 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (24.06.2020)

Имоти и оборудване на "Спарки Елтос" се продават за 62.6 млн. лв. Земя, сгради и оборудване на неработещия ловешки завод "Спарки Елтос" са обявени за продан от частен съдебен изпълнител. Това става, след като по-рано тази година държавната Българска банка за развитие (ББР), която е сред големите кредитори на дружеството, пристъпи към изпълнение на залог заради просрочване на един от заемите. Активите на предприятието са обявени за общо 62.6 млн. лв. Предложения от потенциални купувачи се приемат от началото до края на юли. Частният съдебен изпълнител Велислав Петров предлага две групи активи. Едната включва над 7000 позиции движимо имущество (машини, оборудване и обзавеждане), което се предлага в пакет за 28.4 млн. лв. с ДДС. Недвижимото имущество на компанията е с обща минимална оценка от 34.2 млн. лв. с ДДС, като отделните имоти и сгради се предлагат и поединично. Офертата включва два обособени имота в Източната промишлена зона на Ловеч - единият с площ от близо 77 дка, а другият - малко над 42 дка, както и десетки сгради в тях. Освен това се продават и по 27 дка терени в селата Александрово и Лесидрен, заедно с построените сгради. В случай че се появят кандидати, предложенията им ще бъдат отворени на 3 август. Разпродажбата на активите на завода за електрически инструменти не е неочаквана, след като през февруари стана ясно, ББР пристъпва към изпълнение на залог. Това стана във връзка с кредит за 7.5 млн. евро, отпуснат на "Спарки Елтос" в края на 2016 г. и обезпечен със залог на търговско предприятие, който трябваше да бъде изплатен през октомври 2019 г. По данни на държавната банка към февруари тази година по него компанията дължи 8.6 млн. евро с лихви и неустойки. Това обаче не са всички дългове на дружеството. Към края на 2019 г. общият размер на текущите задължения (дължими в рамките на година) по банкови кредити беше 53.5 млн. лв., а по данни от 2017 г. (последните налични) само ББР имаше да получава 37 млн. лв. Заводът обаче на практика не работи от миналата година. Данни от АПИС показват, че работниците постепенно намаляват от 500 души в края на 2018 г. до 64 в края на миналата година и едва 36 към април 2020 г. В края на миналата година ББР беше обявила, че се е договорила с другите кредитори за преструктуриране на дълговете на компанията, за да не се стигне до принудително изпълнение, а малко по-късно нае и външен консултант, който да спаси поне част от предприятието. Разпродажбата на всички ключови активи сега обаче показва, че предприятието едва ли ще заработи отново. Мажоритарен собственик на иначе публичното "Спарки Елтос" с 87% е "Спарки груп", в която по 50% си поделят физическите лица Станислав Петков и Петър Барбуков. Групата контролира и русенския машиностроителен завод "Спарки". Ловешкото предприятие на практика не е работило на печалба от над 10 години, а натрупаната загуба в края на 2019 г. е 57.4 млн. лв. В последните месеци срещу компанията бяха заведени и искове за обявяване в несъстоятелност - първо от Уникредит Булбанк, а сега и от Главната инспекция по труда, към която са се присъединили и други кредитори, включително ББР. Производство все още не е образувано.
Източник: Капитал (25.06.2020)

Още една банка започва да отпуска безлихвени кредити до 4500 лв. Райфайзенбанк е поредната банка, която се присъединява към гаранционната програма за безлихвено кредитиране на Българската банка за развитие. Финансовата институция ще започне приема на заявления до дни. Към 29 юни одобрените безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица са на обща стойност близо 44 млн. лв. Към търговските банки, партньори по програмата, са постъпили 18 181 искания за кредити, от които потвърдени са общо 10 565, а обработващи се – 1 636. Средната стойност на заемите е малко над 4 150 лв. Две трети от исканията са на лица на трудов договор, а останалата част са на самоосигуряващи се. По програмата работят Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Напомняме, че Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата чрез предоставяне на заеми. С решение на Министерския съвет условията по тази програма бяха променени, за да имат възможност повече хора да участват по нея. Служителите, кандидатстващи за безлихвен заем, вече не е нужно да са в неплатен отпуск в момента на подаване на искането за кредит. Самоосигурените лица може да декларират 20 % спад в доходите не само за първото, но и за следващи тримесечия от 2020 г. Промени има и по отношение на осигурителните вноски – достатъчно е те да са декларирани за период от 6 месеца назад. Търговските банки ще започнат да приемат заявления по новите условия в началото на следващата седмица, за да направят нужните юридически и технически промени. Срокът за кандидатстване е до края на годината. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки.
Източник: Банкеръ (01.07.2020)

Рокади в управителния съвет на Банковата асоциация Общото събрание на Асоциацията на банките в България (АББ) избра двама нови членове на управителния й съвет. В УС на асоциацията влизат Димитър Шумаров – Изпълнителен директор и член на УС на „Юробанк България“ АД и Георги Константинов – Изпълнителен директор и член на УС на „Централна кооперативна банка“ АД. Общото събрание на АББ, което се проведе на 2 юли, освободи, като членове на управителния съвет Петя Димитрова, поради изтичане на втория й тригодишен мандат в управителния орган на АББ, както Георги Костов, който е пожелал да бъде освободен като член на УС. Председател на борда е Петър Андронов (главен изпълнителен директор на ОББ). Диана Митева (изпълнителен директор на “Банка ДСК") е заместник-председател, а членове на управителния съвет остават Теодора Петкова (главен изпълнителен директор на “УниКредит Булбанк”), Оливер Рьогл (главен изпълнителен директор на „Райфайзенбанк България“) и Георги Заманов (главен изпълнителен директор на “Алианц Банк България”).
Източник: Банкеръ (03.07.2020)

УниКредит Булбанк: Българската икономика ще се възстанови бързо Растежът на реалния БВП на България за тази година ще падне до -7,2%, но няма да е -7,8%, каквито бяха очакванията преди три месеца. Причина за ревизираната прогноза на анализаторския екип на УниКредит Булбанк са стабилизиращи фактори, сред които е липсата на значими дисбаланси, формирани в периода на растеж, който предхождаше настоящата рецесия. Причините за ревизираната прогноза в положителна са две, посочиха от банката. Първо, процесът на премахване на част от ограничителните мерки започна по-рано отколкото анализаторите са очаквали преди три месеца. И второ, прогнозата за растежа на еврозоната, където се намират голяма част от външнотърговските партньори на страната, също претърпя ревизия в положителна посока. Основният сценарий на икономистите на УниКредит продължава да бъде за сравнително бързо възстановяване на българската икономика, което трябва да започне през втората половина на годината, в случай че се избегната втора вълна на пандемията. Публичните инвестиции ще играят важна роля в процеса на възстановяване. От голямо значение е, че сега банките са в много по-силна позиция отколкото десетилетие по-рано и потока от кредити към реалната икономика ще продължи, пише още в тримесечния анализ. Инвестициите в жилищно строителство вероятно също ще започнат да набират скорост отново, тъй като значителен спад в цените на жилищата не се очаква, прогнозират от УниКредит Булбанк.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2020)

13 банки се състезават за кредитори на "Булгартрансгаз" Общо 13 български и чуждестранни банки са подали документи в конкурса на „Булгартрансгаз“ за избор на кредитор, който да осигури до 400 млн. евро заемно финансиране. В обявения срок - до 30 юни, са получени общо 10 оферти, като една от тях е подадена от обединение на три банки, съобщиха от държавното газопреносно предприятие. Средствата са необходими за осъществяването на големите проекти за транспортиране на природен газ. Кандидатите са: ING Bank N.V., „Ситибанк Европа“ АД, „Райфайзенбанк България“, "Уникредит Булбанк", "Обединена българска банка", International bank for economic co-operation, "Юробанк България", Банка ДСК, VTB Bank Europe SE и обединение на ББР, Международна инвестиционна банка и Общинска банка. От „Булгартрансгаз“ обясняват, че целта на процедурата е осигуряване на финансов ресурс за реализация на инвестиционната програма на дружеството, която трябва да повиши сигурността на доставките и да позволи България да се утвърди като газов хъб - разпределителен център в региона. В офертите лихвите варират за всяка от 6-те години на кредита, като най-ниският предложен процент е 1.35%, а най-високият – 3.5%., посочват от "Булгартрансгаз". Резултатите от проведената процедура са одобрени и предстои следващата стъпка - по уточняване на условията за сключване на договори с финансиращите институции. В процедурата е заложена възможност, ако дружеството получи изгодни оферти, да увеличи размера на кредитното финансиране. Събраните предложения са с по-ниски лихви в сравнение със заложените в договорите с Консорциум „Аркад“ и обединението „Ферощал Балкангаз“ - избрани за изпълнители на проекта „Балкански поток“. Благодарение на това „Булгартрансгаз“може да спести 65 млн. евро лихви, посочват от предприятието.
Източник: Сега (10.07.2020)

UniCredit Bulbank: Мерките в България ще предотвратят огромна безработица, но не и загуба на доходи Макар мерките на правителството в България да предотвратяват рязко нарастване на безработицата, те няма да успеят да компенсират значително намаление на спада на доходите на домакинствата, гласи прогноза на UniCredit Bulbank. Новината е лоша за възстановяването на икономиката на страната ни, тъй като потребителските разходи са основна част от брутния вътрешен продукт. Банката все пак прогнозира V-образно възстановяване през второто полугодие на 2020 г. и подобри прогнозата си за цялата година до свиване от 7,2%, като значителна роля ще играят публичните инвестиции. Предходната прогноза бе за намаляване на обема на БВП от 7,8%. Мерките на правителството за фискална подкрепа ще спрат рязко нарастване на безработицата и "вероятно ще спасят около 240 хил. работни места (5,4% от работоспособното население)", казват анализаторите на UniCredit Bulbank. Те ще намалят средногодишната загуба на работни места до малко над 110 хил. през 2020 г., което би било значително по-малко от загубените над 400 хил. през 2009 г. Фискалните мерки вече достигат 3% от БВП. Най-тежко засегнати ще бъдат работещите в туризма и вертикално свързаните с него сектори. Там социалните осигуровки често са близо до минималната заплата, докато реалните възнаграждения са два и повече пъти по-големи. Така мерките на правителството компенсират едва една трета от реалните доходи преди пандемията. Банката прогнозира спад от 14% на тримесечна база през второто тримесечие на 2020 г. Данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, показват, че и през май, спрямо същия месец на миналата година, спадът в търговията на дребно е 20%. При строителството спадът е 14%, като активността в сектора нараства с 0,3% спрямо април. При промишленото производство спадът е 16,1% спрямо миналата година и 0,1% спрямо миналия месец. От банката прогнозират и набиране на скорост на инвестициите в жилищно строителство, тъй като не се очаква значителен спад на цените. В същото време вложенията в машини и оборудване ще се възстановят чак след три години. UniCredit Bulbank прогнозират още, че България може да стане част от еврозоната още на 1 януари 2023 г.
Източник: Money.bg (10.07.2020)

Започва строежът на River Park с инвестиция над 160 милиона лева Със символичната първа копка и с присъствието на кмета на район "Витоша" инж. Теодор Петков започна осъществяването на най-мащабния жилищен проект в София - River Park. Планирано е реализацията му да продължи около пет години в три отделни етапа. Първият от тях се очаква да приключи през 2022 г. със завършването на 110 къщи. На финалния етап River Park ще се състои от 352 къщи, инфраструктура и паркова среда на терен 215 000 кв.м. Инвестицията в проекта ще надхвърли 160 милиона лева, а вече е факт и сътрудничеството с Уникредит Булбанк, която ще финансира изграждането му. Зад проекта River Park стои Dynamic Group, компания с над 40 години международен опит в сферата на недвижимите имоти и инвестиции милиарди евро в мащабни проекти по цял свят. В България оперира от 20 години, като инвестира предимно в индустриални имоти и търговски площи. Изграждането на River Park осъществява посредством дъщерното си дружество - "Недвижими имоти дивелъпмънтс". Изграждането на комплекса, в който над 40% от всички 110 къщи на първия етап вече са договорени, ще се осъществи от "Калистратов груп". "Недвижими имоти дивелъпмънтс" се спира на компанията след проведена процедура за избор на изпълнител. Гласуваното доверие е за "Калистратов груп" заради отличната репутация и голяма експертиза на компанията в строителството на знакови обществени, административни, производствени, жилищни сгради и инфраструктурни проекти, както и заради екипа й, сформиран от професионалисти с дългогодишен опит в строителния бранш.
Източник: Капитал (22.07.2020)

9 банки искат да отпускат антикризисни кредити с гаранции от Фонда на фондовете Девет банки имат желание да отпускат антикризисни кредити на малки и средни предприятия, гарантирани от Фонда на фондовете (ФнФ) в отговор на икономическата криза, свързана с пандемията от COVID-19, съобщиха от ФнФ. До крайния срок на 17 юли 2020 г. заявления подадоха Българо-американската кредитна банка, Обединена българска банка, Юробанк България, УниКредит Булбанк, Първа инвестиционна банка, Токуда банк, Банка ДСК, Търговска банка Д и Райфайзенбанк. Право да кандидатстват за партньорство имаха всички финансови институции с валиден банков лиценз и разрешение за предоставяне на заеми. Общият финансов ресурс за гаранции, заявен от банките кандидати, надхвърля бюджета от близо 158 млн. лв., определен от ФнФ за този финансов инструмент. До края на този месец ще бъде готов списъкът с потенциални банки партньори, които са допустими да подпишат гаранционно споразумение. Целта е новата „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от COVID-19“ да бъде достъпна за крайни получатели през септември 2020 г. Чрез новия си гаранционен продукт ФнФ ще поеме част от кредитния риск на финансовите институции при отпускане на нови заеми на малки и средни предприятия без достатъчно обезпечения, но с необходимост от подкрепа в условията на настоящата тежка ситуация. По този начин ще се улесни достъпът на бизнеса до кредити за продължаване на дейността, включително за задоволяване на потребностите от ликвидност и/или за преодоляване на финансови затруднения, които се дължат на пандемията или се утежняват от нея. ФнФ предлага гаранция до 80% от размера на всеки кредит, срещу което съответната банка ще трябва да предложи финансиране при преференциални лихви и занижени изисквания към обезпеченията. В структурата на продукта се предвижда комбиниране на гаранционен инструмент и лихвена субсидия за предприятията, които изпитват ликвидни затруднения, но въпреки това са готови да задържат персонала си. Инструментът „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от COVID-19“ е финансиран със средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 – 2020 г.
Източник: Монитор (22.07.2020)

Започва строежът на River Park с инвестиция над 160 милиона лева Със символичната първа копка и с присъствието на кмета на район "Витоша" инж. Теодор Петков започна осъществяването на най-мащабния жилищен проект в София - River Park. Планирано е реализацията му да продължи около пет години в три отделни етапа. Първият от тях се очаква да приключи през 2022 г. със завършването на 110 къщи. На финалния етап River Park ще се състои от 352 къщи, инфраструктура и паркова среда на терен 215 000 кв.м. Инвестицията в проекта ще надхвърли 160 милиона лева, а вече е факт и сътрудничеството с Уникредит Булбанк, която ще финансира изграждането му. Зад проекта River Park стои Dynamic Group, компания с над 40 години международен опит в сферата на недвижимите имоти и инвестиции милиарди евро в мащабни проекти по цял свят. В България оперира от 20 години, като инвестира предимно в индустриални имоти и търговски площи. Изграждането на River Park осъществява посредством дъщерното си дружество - "Недвижими имоти дивелъпмънтс". "Още щом стъпих на това място, усетих със сърцето си енергията на пространството - чух реката, гледах планината, а слънцето огряваше навсякъде... Бях убеден, че това е мястото от визията ми за проект, който да споделя с много семейства, търсещи хармоничен начин на живот в близост до природата", казва главният изпълнителен директор на "Недвижими имоти дивелъпмънтс" Ори Нив. И допълва: "В последната година всички ние се уверихме колко важен е домът - той е място за израстване, за игри, почивка, обучение, работа и забавление. Място за истински живот. Предизвикателството пред мен и екипа ми е огромно в тези времена, но вярата в проекта и ентусиазмът да го създадем ще ни помагат във всяка наша крачка."
Източник: Капитал (23.07.2020)

Четвърти стопанин на търновския мол Един от първата вълна молове в България и първият извън София - Mall Veliko Tarnovo има нов собственик. В началото на юли дружеството "ВТ Мол" на гръцкия бизнесмен Продромос Мавропулос е купило търговския център от дружество на гръцка банка, като молът преди това е бил на малтийски фонд, а изначално е идея на български предприемач. Сделката на Мавропулос е финансирана със заем от Уникредит Булбанк. Цената не е обявена, но оценката според независими източници е от порядъка на 11-12 млн. евро. На практика това е първата сделка за мол след големия шопинг от фондове от ЮАР преди две-три години. А цената вероятно е повлияна и от корона кризата и отслабналия бизнес на моловете. Инвеститорът придобива "Ей Джи Ай - Би Ар И партисипейшънс 3", в чиито активи е 14-годишният мол във Велико Търново. AGI -BRE Participations 3 (AGI -BRE 3) е кипърско дружество на гръцката "Алфа банк", което става собственик на търговския център през 2012 г. заради лош инвестиционен кредит. "Ритейл сегментът е предизвикателство както за мен, така и за моя екип. Надяваме се, с натрупания до момента опит, с диалогичността ни и желанието ни за създаване на добър пазарен продукт да съумеем да дадем нов тласък на развитие на този проект", коментира за "Капитал" Продромос (Макис) Мавропулос. Самият той е в бизнеса с инвестиционни недвижими имоти в България от 15 години и говори добър български, но досегашният му опит е в офис сградите и терените. Основното му дружество в този сектор - "Риал Истейтс БГ", е регистрирано през 2005 г., а през 2018 г. има приходи з а 3.9 млн. лева. Сега притежава около 80 дка терени в София в близост до пътни артерии. Основният му проект като инвестиция и мениджмънт е офис сградата "Адора бизнес център" - над Околовръстно шосе над "Младост", под "Резиденшъл парк София". Тя е на 10 етажа и включва офис, търговски площи и паркинги с обща разгъната застроена площ 20 хил. кв.м. Строена е между 2008 и 2010 г. Основен наемател в нея - с над 80% от площта, е "Кока Кола Хеленик ботълинг къмпани", сега с подразделението си "Ай Ти сървисиз". Гръцкият бизнесмен е активен участник в инициативите на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България, като е член и на управителния съвет.
Източник: Капитал (27.07.2020)

Одобрените безлихвени кредити до 4500 лв. са под 60% Процентът на одобрените кредити по програмата на Българската банка за развитие за отпускане на безлихвени кредити до 4500 лв. на физически лица и самоосигуряващи се намалява все повече. Към 27 юли търговските банки, през които реално става преразпределянето на средствата, са одобрили 13 377 искания, което е едва 58.5% от подадените заявления. Откакто започна да действа програмата през април процентът на одобрените молби постоянно намалява, показва статистиката на държавната банка. Освен това търговските банки далеч не отпускат максималните 4500 лв. на своите клиенти, като данните показват, че средният размер е около 4200 лв. за три месеца. Общият бюджет на широко афишираната правителствена програма, която трябва да подкрепи хората в неплатен отпуск или останали без работа, е 200 млн. лв. Сега данните на ББР показват, че близо три месеца и половина след нейния старт са одобрени заеми на обща стойност 55.6 млн. лв. Срокът за кандидатстване по програмата за безлихвено кредитиране е до края на 2020 г. Партньори по нея са общо 12 търговски банки. В момента 10 от тях приемат заявления на кандидатите. Това са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата и не приемат нови искания за заеми.
Източник: econ.bg (29.07.2020)

Сгради и складове на бургаската фирма „Бутед“ АД, която беше замесена в скандал с участието на бившия областен управител Павел Маринов, отново са обявени за продажба от частния съдебен изпълнител Иванка Миндова. Имотите се намират на ул. „Княз Борис I“ в Северната промишлена зона на Поморие и са разположени на площ от 11 669 кв.м. Те са ипотекирани за дългове към „УниКредит Булбанк“. За тях беше обявен търг през юли тази година, но цената от близо 2 млн. лв. (1 961 972) не се оказа атрактивна за купувачите. Сега началната обявена стойност на продажбата е 1 597 578 лв. Оферти могат да се подават от 11 януари до 11 февруари 2016 година в Районен съд – Поморие. Фирма „Бутед“ се представлява от Никола Пеев Шиваров. Основната икономическа дейност на дружеството е да отдава под наем сградите и складовете, които са предназначени за търговия на едро и дребно с промишлени, битови, хранителни и нехранителни стоки. „Бутед“ нашумя покрай скандала със „Сентрал парк Бургас” ЕООД. Двете дружества спориха за земята и складовете на бившата държавна база на РКС „Черноморие” в Северната промишлена зона на Бургас. В центъра на скандала се озова предишният губернатор Павел Маринов (БСП), който беше обвинен, че отменил два акта на своя предшественик Константин Гребенаров (ГЕРБ). По този начин той фаворизирал „Бутед” за сметка на „Сентрал парк”. Самият Павел Маринов се защити, че не той, а Гребенаров е виновен за конфликта, като със своите две заповеди е направил държавата собственик на имоти, за които двете фирми водят съдебен спор, и после ги е продал на „Сентрал парк Бургас”, като по този начин е нарушил закона. Маринов съобщи, че върху него е оказван натиск от шефовете на „Сентрал парк”, който е имал за цел да го накара да не отменя заповедите на неговия предшественик. По случая Бургаската окръжна прокуратура образува досъдебно производство срещу Павел Маринов. Той беше обвинен в злоупотреба с власт със съмнение, че е използвал служебното си положение в услуга на частни интереси.
Източник: Други (31.07.2020)

Дават заеми на социални и стартиращи предприятия При облекчени услови ще могат да получат кредити в размер до 50 000 евро социални и стартиращи предприятия. Заемите ще са гарантирани от Фонда на фондовете и ще трябва да бъдат върнати в срок до 10 години. Средствата ще могат да се използват за инвестиционно и оборотно финансиране. Заемите са предназначени за фирми, които иначе трудно получават банков кредит заради високия им рисков профил - липса на финансова история, неблагоприятна кредитна история, недостатъчни приходи и възможност за обезпечение или други негативни фактори, обясниха от фонда. С такива кредити могат да реализират своите бизнес идеи също предприемачи от уязвими групи като лица с увреждания, безработни повече от шест месеца и младежи до 29-годишна възраст. Заемите ще се отпускат при облекчени условия - по-нисък лихвен процент, по-малки изисквания за обезпечения, възможност за гратисен период. Споразумението между фонда и финансовата институция е за гаранции на стойност 5 млн. лв., като се очаква тя да активира отпускането на кредити за общо 25 млн. лева. Избраният чрез обществена поръчка посредник по схемата е УниКредит Булбанк. Гаранцията от Фонда на фондовете покрива 80% от кредитния риск на банката по всеки индивидуален микрокредите до достигане на таван на загубите от 25% по гарантирания портфейл. Инструментът ще се изпълнява наред с действащите и в момента финансови инструменти за микрокредити със споделяне на риска, отпускани от Първа инвестиционна банка, „Микрофонд“ АД и „Сискредит“ АД.
Източник: Труд (07.08.2020)

Банка ДСК измести от първото място Уникредит Булбанк Банка ДСК вече е най-голямата в България по размер на активите, показват данните на БНБ. Към края на първото полугодие тя вече управлява активи за 21.9 млрд. лева, изпреварайки с малко дългогодишния лидер Уникредит Булбанк (21.877 млрд. лева). Тази смяна на водача се държи на сливане - ДСК придоби Сосиете Женерал Експресбанк, която в последните месеци оперираше под името Експресбанк. Следващите в класацията са ОББ, Пощенска, Първа инвестиционна и Райфайзенбанк. Обединена българска банка и Пощенска банка също "пораснаха" в резултат на сделки с други кредитни институции. СИБанк придоби някогашната ОББ, като прие името й и така обединената банка се изкачи на третото място. А Пощенска банка се издигна на четвърта позиция, след като "погълна" Алфа Банк и Пиреос. В топ 10 по активи влиза и държавната Българска банка за развитие (3.5 млрд. лв.). Общо 17 от 23-те банки в страната управляват активи за над 1 млрд. лв. Най-малките банки у нас са Токуда банк, Тексим Банк и Те Дже Зираат Банкасъ, управляващи активи за респективно 381 млн. лв., 380 млн. лв. и 162 млн. лв.
Източник: Сега (18.08.2020)

Близо 16 000 кандидати са одобрени за безлихвени кредити Близо 16 000 кандидати са одобрени по антикризисната правителствена програма за безлихвено кредитиране на физически лица. Общата стойност на одобрените от търговските банки кредити е малко над 65,7 млн. лв. Към средата на август по гаранционната програма, която Българската банка за развитие управлява, към банките-партньори са постъпили 26 160 искания, 78 на сто от които са на лица на трудов договор, а останалите 22% са на самоосигуряващи се. Средната стойност на заемите е над 4100 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са общо 12 търговски банки. Това са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска, банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. С партньорите по програмата ББР сключи гаранционни споразумения за 136 095 000 лева, от които вече близо 50 на сто са договорени. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Kандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания, желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Труд (20.08.2020)

70 млн. лв. са стигнали до гражданите под формата на безлихвени кредити Търговските банки са одобрили малко над 11,7 млн. лв. по антикризисната правителствена програма за безлихвено кредитиране на физически лица само за месец август. Така общата стойност на договорените заеми към края на август е 70 713 300 лв. Само за август към банките-партньори са постъпили 3 683 искания, от които 2 796 са били одобрени, съобщи Българската банка за развитие. Средната стойност на одобрените 16 984 заема е малко под 4200 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. С партньорите по програмата са сключени гаранционни споразумения за 144 995 000 лева, от които вече близо 50 на сто са договорени. Общият бюджет по този инструмент бе 200 млн. лв. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това, поясняват от държавната банка. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Банкеръ (02.09.2020)

Спестяванията в двете най-големи банки у нас вече са с 0% лихва Двете най-големи банки у нас - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, от няколко месеца са понижили лихвите по всички депозити и спестовни сметки до невижданите досега 0.00%. Тази лихва важи за всички влогове, независимо от срочността и валутатата. С нулева лихва са дори и детските спестовни влогове, които винаги досега са били най-доходоносни заради своята дългосрочност - до навършването на пълнолетие на детето. Мярката донякъде е очаквана, тъй като през последните години лихвите по спестяванията постоянно падат, доближавайки все повече нулата. От началото на 2016 г. основният лихвен процент в страната стана 0.00%, а БНБ наложи отрицателна лихва от 0.6% върху свръхрезервите на банките. Тези действия бяха обяснени с политиката на Европейскита централна банка и международните пазари. В отговор на "облагането" на свръхрезервите почти всички трезори въведоха такси върху големите фирмени влогове и на практика вече повече от година бизнесът вместо да печели от вложените си пари, на практика плаща на банките да им ги съхраняват. "Таксите за съхранение" варират от 0.5 до 1% в зависимост от сумата, като при някои трезори удръжките започват след прехвърляне на влогове от 1 млн. лв. Депозите на гражданите засега са без такси за обслужване, внасяне и теглене на пари, но доходността от тях се облага с 8% данък. Често обаче влоговете са обвързани с разплащателни сметки, чиято такса за обслужване е минимум 2 лв. месечно. Така част от спестителите на практика плащат на банките за депозираните в тях средства, вместо да получават някаква доходност. Проверка на "Сега" показа, че обратно на големите банки, по-малките трезори се опитват да привлекат нови вложители със сравнително атрактивни лихви. Инвестбанк, например, предлага от месец 0.7% за стандартни депозити със срок от 12 месеца. Лихвата може да достигне и до 1.4% за 36-месечни депозити при възможност за авансово ежемесечно изплащане. Търговска банка Д дава 0.45% за 12-месечни депозити. За по-дългосрочни спестявания лихвата стига до 0.8%. Стандартният едногодишен депозит на Интернешънъл Асет Банк е 0.40%. В БАКБ лихвата за такъв депозит е 0.25%, но ако се комбинира със застраховка „Алианц България Живот" тя се вдига до 1.35% при 3-годишна срочност. Някои банки комбинират спестяванията с инвестиране във взаимни фондове за по-висока доходност. "Пощенска" например предлага продукт, с който лихвата по депозита може да достигне 0.70% за 12 месеца, ако половината от сумата се инвестира в подобни фондове. Една от големите банки в страната - ПИБ, също предлага по-високи лихви по депозитите от средното ниво. Стандартният 12-месечен депозит в нея е с доходност 0.25% за различните валути, без да се изисква минимална сума за откриването му и с неограничено довнасяне за целия период. Отделно почти всички трезори предлагат и електронни депозити, при които лихвите са с около 0.1 процентни пункта по-високи от стандартните. Те се откриват и управляват изцяло онлайн, като се захранват единствено чрез междубанкови преводи. Лихвите по депозитите ще се запазят на рекордно ниските нива във втората половина на годината, прогнозира БНБ в последния си доклад от юли. Един от ефектите на COVID-пандемията e засилен интерес към спестяванията, въпреки че банките по никакъв начин не ги стимулират. По данни на БНБ след като през март депозитите намаляха с около 72 млн. лв. спрямо предходния месец, то още през април те започнаха да се увеличават, при това с 560 млн. лв. А в края на юни спестяванията на домакинствата са вече с 1 милиард лева повече от края на март и достигат 57.171 млрд. лв. Този ръст е двойно по-висок за същия период през 2018 и 2019 г. "Разполагащите със свободни средства предпочитат да оставят парите си в банките, не толкова заради лихвата, колкото те да са на сигурно място. Алтернативата да бъдат инвестирани на капиталов пазар, предвид спадовете на борсите, обезкуражиха много потенциални инвеститори", посочват експертите от сайта "Моите пари".
Източник: Сега (08.09.2020)

Синдиците на КТБ връщат нови 430 млн. лв. на кредитори Втори транш от 430 млн. лв. към кредитори на фалиралата КТБ ще започне да бъде изплащан от 8 септември чрез клоновата мрежа на Уникредит Булбанк. Това съобщиха синдиците на банката, след като през юли обявиха списъците с близо 7000 вложители - фирми и граждани, с негарантирани спестявания. Те ще получат суми от няколко стотинки до десетки хиляди лева от втората частична сметка. С малки изключения на някои компании и държавни институции ще бъдат възстановени суми за стотици хиляди и дори милиони левове. Най-голямата сума - 320.5 млн. лв . отива във Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът е най-големият кредитор на фалиралата КТБ, след като изплати защитени влогове за 3.7 млрд. лв. Така за вложителите с негарантирани влогове сега се разпределят само 110 млн. лв. В списъка фигурират държавни и общински фирми като "Топлофикация София", която ще получи 7.8 млн. лв., "Булгартрансгаз" с 5.2 млн. лв., "Булгаргаз" с близо 440 хил. лв., АЕЦ Козлодуй с 392 хил. лв., ТЕРЕМ с 860 хил. лв. Агенцията за приватизация ще си възстанови над 930 хил. лв, а Агенция "Дипломатически имоти" - 172 хил.лв. ББР ще получи от събраните от синдиците активи на фалиралата КТБ 1.5 млн. лв., които са от междубанков кредит по програма за подпомагане на малки и средни предприятия. За втори пореден път в списъците на вложителите с негарантирани влогове е и почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Този път той ще си върне малко над 60 хил. лв. При предишното възстановяване на средства Доган получи 78 хил. лв. Всеки кредитор на КТБ може да провери каква е разпределената му за получаване сума в Единния портал за заявяване на електронни административни услуги към Агенцията по вписванията: portal.registryagency.bg, раздел „Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел”, подраздел „Справки”, по партидата на КТБ - ЕИК:831184677, в раздел „Обявени актове по несъстоятелност”. При първото частично връщане на средства от КТБ през май 2019 г. бяха разпределени 570 млн. лв. И тогава по-голямата част от парите отиде във Фонда за гарантиране на влоговете - 418 млн. лв.
Източник: Сега (08.09.2020)

ЕЦБ постави под пряк надзор пет български банки Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) оповести списъка на банките в България, които ще бъдат обект на директен надзор от нея, считано от 1 октомври 2020 г., съобщи Българската народна банка. Кредитните институции, обект на директен надзор, са: "УниКредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" АД, "Обединена българска банка" АД, "Юробанк България" АД и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. Това решение е част от процеса на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ съгласно решение (ЕС) 2020/1015 на ЕЦБ от 24 юни 2020 година, пише в съобщението. Началната дата на тясното сътрудничество между ЕЦБ и БНБ е 1 октомври 2020 г. Считано от тази дата с решение на УС на БНБ Радослав Миленков - подуправител, ръководещ "Банков надзор", ще бъде представителят на Българската народна банка в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас. За целите на директния надзор върху системните банки БНБ определя подкоординатори, както и свои представители в съвместните надзорни екипи за значимите институции. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния надзор, представители на БНБ участват в други комитети и подструктури, които подпомагат работата на ЕЦБ във връзка със задачите, които са й възложени с Регламент (ЕС) номер 1024/2013, пише още в съобщението. ЕЦБ също така ще отговаря за наблюдението над по-малко значимите институции, които остават обект на директен надзор от БНБ, и за общите процедури за всички поднадзорни лица. Наблюдението над по-малко значимите банки от страна на ЕЦБ ще включва контрол по прилагането на общите надзорни стандарти на Единния надзорен механизъм. ЕЦБ ще разполага с определени директни правомощия по отношение на по-малко значими институции, свързани с процеса на издаване на лицензии и одобрения, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции, включително и поемане на директен надзор над по-малко значими институции. За целите на надзора над по-малко значимите банки към Единния надзорен механизъм на ЕЦБ е създадена структура, в която Българската народна банка ще участва. В рамките на структурата се обсъждат въпросите на надзора над по-малко значимите институции на страните от Единния надзорен механизъм, допълват от БНБ.
Източник: Банкеръ (14.09.2020)

За 5 месеца банките са отпуснали 75 млн. лв. безлихвени заеми Търговските банки са одобрили 17 907 искания за близо 75 млн. лв. през първите 5 месеца от старта на програмата за безлихвено кредитиране на физически лица. Това съобщиха от Българска банка за развитие (ББР). Постъпили са над 29 хил. искания. Повече от 70% от тях са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се. Към 14 септември в обработка са още 1215 искания. Средната стойност на одобрените заеми е 4225 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година, припомнят още от ББР. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция, подчертават от финансовата институция. Гаранционните споразумения, сключени по програмата, са за близо 145 млн. лв. Половината от тях вече са договорени. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това, обясняват още от ББР. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Инвестор.БГ (16.09.2020)

Десет банки ще кредитират "Булгартрансгаз" с 545 млн. евро Три месеца след като обяви, че търси кредит за финансирането на "Турски поток" през България, държавната "Булгартрансгаз" е в края на изборната процедура. Получени и оценени са били оферти на 10 банки за общо 545 млн. евро, съобщиха за "Капитал" от Министерството на енергетиката. Това е вторият голям кредит, след като в края на 2019 г. дружеството взе заем 200 млн. евро от четири банки (Ситибанк Европа, ИНГ банк, Уникредит Булбанк, Международна банка за икономическо сътрудничество), за да обезпечи авансовите плащания по проекта. Към момента са подписани договори с 8 банкови институции на обща стойност 455 млн. евро. Това са ING Bank, Банка ДСК, Ситибанк Европа, Райфайзенбанк България, Уникредит Булбанк, International bank for economic co-operation, Юробанк България, Обединение ББР - Международна инвестиционна банка. В процес на договаряне са условията по контрактите с руската VTB BankEurope SE и ОББ, като се очаква до края на септември и те да бъдат подписани. Предложените лихвени нива варират за всяка от 6-те години на кредитите, като най-ниският предложен лихвен процент е 1.35, а най-високият - 3.5%, т.е. изпълнено е ключовото условие на процедурата да се привлече финансов ресурс при икономически по-изгодни условия. Целта на "Булгартрансгаз" бе при постигането на по-ниска лихва то да намали разходите си по отсечката на "Турски поток" през България чрез предсрочно плащане на част от дължимите суми към саудитските изпълнители от "Аркад". Проектът за тръбата е с обща стойност 2.15 млрд. лв., отделно за компресорни станции разходът е 350 млн. лв. От отчетите на компанията се вижда, че за последните две години по проекта са платени около 800 млн. лв.
Източник: Капитал (18.09.2020)

И в коронакризата банките вдигат такси и комисиони В условията на кризата, породена от коронавируса, банките в България не престават да покачват таксите за услугите си. Буквално всеки месец от началото на годината се правят различни корекции в тарифите, като лека-полека се покачват цената не само на специфични операции, но и на масови услуги като разкриване и поддържане на сметки, преводи на пари и ползване на банкови карти. Тендецията към покачване на таксите стана особено отчетлива през последните две-три години и се обяснява с желанието да се компенсират намалелите приходи от ниските лихви по кредитите. По-сериозна вълна на вдигане на комисиони за преводи на суми в левове имаше през есента на миналата година - малко преди да влезе в сила еврорегламентът, който задължи нашите трезори да свалят цената на транграначните преводи в евро. От 15 декември 2019 г. такава транзакция от и към България не трябва да е по-висока от цената на вътрешните преводи в левове. Това естествено доведе до поскъпване на левове преводи, което продължава да се случва в някои трезори и през тази година. Вече почти всички банки начисляват по 4 лв. за междубанков превод, нареден на гише, а в три от тях - Уникредит Булбанк, Пощенска и Инвестбанк, от няколко месеца тази такса е 5 лв., показва специализираният сайт "Писар". Банка ДСК предупреждава, че също ще увеличи тази такса на 5 лв. от началото на октомври. Само преди година средната такса за междубанкови преводи в левове бе на нива малко над 3 лв., а преди две години - под 2.50 лв. Някои трезори през тази година дори увеличиха таксите за вътрешни преводи по сметки на клиента. Значително по-евтини са преводите, направени с онлайн банкиране - те варират от 0.80 лв. до 2 лв., като преобладаващата такса е 1 лев. За електронна транзакция на суми над 100 000 лв. таксата най-често е 12-13 лв. Именно това е политиката на банките през последните години - да стимулират ползването на електронно банкиране вместо посещението на банковите клонове. Това спестява сериозни разходи за работна ръка и наемане на офиси. Не случайно трезори масово закриват клонове в столицата и страната през последните години. Бавно и полека се вдига и цената на откриване и обслужване на сметки, като това продължава да се случва и в момента. Само преди година средната цена на месечното обслужване на сметки бе 2.40 лв. по данни на БНБ. В момента най-скъпа тази услуга е в Прокредит банк и Инвестбанк - съответно 10 лв. и 4.50 лв. Уникредит, ДСК и Пощенска банка вече събират по 4 лв. месечно за обслужване на разплащателни сметки, Райфайзен и ЦКБ - по 3.50 лв., а ОББ - 3 лв. Останалите банки все още държат месечни такси под 3 лв. по разплащателни и спестовни сметки, показват справка в "Писар". Повишават се и таксите за внасяне и теглене на пари на каса. Много банки доскоро изобщо не таксуваха внасянето на по-малки суми, но сега вече начисляват между 1 и 2 лв. - ОББ, ПИБ. От октомври и Банка ДСК въвежда такса 1 лев при внасяне на суми до 3000 лв. по разплащателни и безсрочни спестовни сменки. Уникредит направи това със срочните депозити през май. При внасяне на суми по-големи от 3000 лв. се начисляват и 0.2% за горницата, включително когато парите се внасят на падежа. Това се случва на фона на обявената по-рано през годината нулева лихва върху депозитите, независимо от тяхната срочност. Освен Уникредит, другата банка, която вече не начислява никаква лихва върху спестяванията на клиентите си, е Банка ДСК. Минимум 4 лв. взимат вече почти всички банки при теглене на пари в брой от сметки. Ако изтеглената сума е по-голяма от 2000 лв. таксата скача - варира от 0.4% до 0.7% от теглената сума, като в повечето банки няма таван на тази такса. Увеличават се и таксите при теглене на пари от банкомат. През последните месеци вече почти всички направиха таксата за теглене от собствен банкомат 0.30 лв., а от друга банка - 1.30 лв. Преди година тегленето на пари от АТМ на банката-издател на картата струваше средно 0.20 лв., а от банкомат на друга банка бе под 1 лев. Повечето банки обаче предлагат пакети, в които всяка една от тези услуги е с по-ниска цена, спрямо тази, когато се ползват самостоятелно, дори някои услуги може да излязат безплатни. Затова съветите на финансовите експерти, особено към хората, на които често им се налага да правят различни плащания, е да потърсят най-подходящия за тях пакет. Тук неудобството е, че в пакета може да бъдат включени ненужни екстри, които да оскъпят общата цена. Увеличение на различни банкови такси и на въвеждане на нови за услуги, които до момента са били безплатни ще продължи през следващите месеци, за което вече има уведомления от няколко банки. Това е очаквано не само заради продължаващите рекордно ниски нива на лихвите по кредитите и санкциите, които налага БНБ за свръхрезервите на банките. Заради коронавируса трезорите приеха да отсрочат с до 6 месеца изплащането на заеми от финансово засегнати граждани и фирми. До момента е одобрена кредитна ваканция за 9 млрд. лв., което е 10% от всички отпуснати от банките заеми. В рамките на 6 месеца от тези заеми няма да постъпват вноски и лихви, не се и събират такси за промяната на погасителните планове. Затова и банките търсят как компенсират липсата на тези постъпления.
Източник: Сега (28.09.2020)

Близо 80 млн.лв. одобриха търговските банки по програмата на ББР за безлихвено кредитиране Близо 80 млн. лв. са одобрените искания от търговските банки за кредит по антикризисната програма за безлихвено кредитиране на физически лица. Това показват данните на Българската банка за развитие към 28 септември. Исканията за отпускане на заем вече надхвърлят 30 500, като почти 19 000 вече са получили одобрение, а други 837 се разглеждат в момента. Близо една трета от тях са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се. Средната стойност на одобрените заеми е 4 228 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. С партньорите по програмата ББР сключи гаранционни споразумения за 149 427 500 лева. Близо 55% от средствата са договорени. Останалите са на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Фирмена информация (29.09.2020)

От днес EЦБ поема контрола върху 5 български банки От днес Българска народна банка влиза в тясно сътрудничество с Европейската централна банка. От своя страна ЕЦБ поема директния надзор върху пет български банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Юробанк България (Пощенска банка) и Райфайзенбанк България. ЕЦБ ще отговаря и за наблюдението над по-малко значимите институции, които остават обект на директен надзор от БНБ, и за общите процедури за всички поднадзорни лица. ЕЦБ ще разполага с определени директни правомощия по процеса на издаване на лицензии и одобрения, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции, включително и поемане на директен надзор над по-малко значими институции. Радослав Миленков - подуправител, ръководещ "Банков надзор", ще бъде представителят на БНБ в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас. Тясното сътрудничество с европейските банкови институции бе поставено като условие за влизане на страната ни в обменно курсовия механизъм ERM2, наричан още чакалнята за еврозоната. България влезе в чакалнята през юли т.г., след като бе преодоляно последното препятствие - увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка. Това стана, след като държавната Българска банка за развитие придоби 18.35% от капитала на ПИБ за 140 млн. лв., а още 7.87% бяха купени от Valea Foundation на чешкия бизнесмен Карел Комарек. Най-оптимистичният срок за влизането на България в еврозоната е 2023 или 2024 г.
Източник: Сега (01.10.2020)

Синдиците на КТБ върнаха близо 1,5 млрд. лева Близо 1,5 млрд. лева са успели да съберат Кристи Маринова и Ангел Донов - синдиците на затворената КТБ. Връщането на средства към хора и фирми, които имат да получават суми, става през т.нар. частични сметки за разпределение. По първата такава бяха изплатени 570 млн. лeвa. Това стана през май миналата година. Синдиците посочват, че в резултат хиляди вложители получили част от сумите си в КТБ. Механизмът на изчисляване на върнатото за всеки е да получи чacт oт oбщaтa cyмa нa paзпpeдeлянитe пapи, която зависи от неговия дял в общите вземания, които са признати от синдиците. Според официалните данни фoндът зa гapaнтиpaнe нa влoгoвeтe дъpжи нaд 70% oт взeмaниятa oт KTБ - причината е, че той e зaмecтил кaтo кpeдитop онези влoжитeли, нa кoитo пpeз дeкeмвpи 2014-a e изплaтил гapaнтиpaнитe влoгoвe в зaтвopeнaтa бaнкa. Така от 570-те милиона по първата частична сметка извън фонда бяха разпределени 30% между останалите кредитори. От 8 септември тази година започна изплащането на суми, включени във втората частична сметка за разпределение на приетите вземания от КТБ, съобщиха синдиците. Ще се разпределят 430 милиона лева, като ще се изплащат чрез клоновата мрежа на УниКредит Булбанк, ще има и такси по общата тарифа на банката. Важно е да се знае, че има срок от 5 години за получаване на парите Ако те не бъдат потърсени до това време, остават за банката. Втората частична сметка е обявена в Търговския регистър по партидата на КТБ с ЕИК 831184677. Достъпът до нея е свободен - не е необходим електронен подпис или друг вид сертификат. Чрез справка там кредитор може да провери дали вземането му е включено за разпределение на сумите. Физическите лица трябва да знаят, че ако са си сменили личната карта, трябва да отидат в централата на КТБ в София и да подадат заверено копие на документ за самоличност и молба за актуализиране на данните. Молбата може да бъде пусната и по пощата. Сумата може да се вземе и от упълномощено лице, но пълномощното трябва да е заверено от нотариус. Ако някой е вписан с одобрено вземане в Търговския регистър, но се окаже, че го няма в списъка, подаден към УниКредит Булбанк, трябва да подаде писмено възражение пред синдиците на КТБ. Същото важи и ако има разминаване в размера на сумите за получаване. От обявения списък става ясно, че парите ще се разпределят между 7063 фирми и физически лица. Сред тях с по-големи сума всъщност са фирми - ББР и “Сосиете Женерал”, БТК, както и държавни ведомства като например бившата агенция за приватизация. Най-много пари отиват за фонда за гарантиране на влоговете - 320,4 млн. лв. Военният завод “Терем” е с вземане за 860 024 лв., НУРТС е с над 4 млн. Отдаденото на концесия Летище София фигурира със 161 720 лв. Голяма сума очаква сливенската топлофикация - 7,8 млн. лв. Има символични суми - например БДЖ щ е получат 0,05 лв., “Химимпорт” - 1,36 лв. “Шарлопов Поморие” - 4,33 лв., “Техномаркет” - 9,07 лв. Вземанията на тези, които са оспорили размера на сумите, са заделени в сметката за разпределение. След произнасяне окончателно на съда за уважено възражение на кредитора заделената сума ще бъде разпределена. В Търговския регистър е видно, че сумата от втората сметка, заделена за такива казуси, е малко над 12,560 млн. лв. От тези пари над половината се оспорват от “Дунарит” - почти 7,9 млн. Посочено е, че това вземане е придобито от военния завод чрез цесия. БТК оспорва сума от над 4,5 млн. лв. Сред оспорващите вземанията си от КТБ има и по-известни имена. Едното е на Евгений Бакърджиев - вицепремиер в правителството на Иван Костов. За Бакърджиев синдиците на КТБ са заделили 24 688 лева от втората сметка, но съдебния спор за парите още не е приключил.
Източник: 24 часа (06.10.2020)

ОББ финансира новия проект на КЦМ с 20 млн. евро Обединена българска банка (ОББ) отпусна 20 млн. евро инвестиционен кредит на КЦМ - Пловдив, като част от финансирането на новия мащабен проект на металургичния завод. Той беше обявен в края на миналата година, като целта му е да интегрира оловното и цинковото производство, така че в максимална степен да се оползотворяват суровините. Общата стойност на проекта е 130 млн. евро, а последната част от финансирането се очаква да бъде договорена до края на октомври. Договорът за кредитиране беше подписан в края на миналата седмица от главния изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов и представителите на КЦМ - главния изпълнителен директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев и изпълнителния директор на дружеството КЦМ Иван Добрев. Половината от средствата за проекта - 65 млн. евро, бяха предоставени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) през декември миналата година. "Останалата част ще бъде осигурена от още две търговски банки, като очакваме цялостното структуриране на финансирането да приключи до края на октомври 2020 г.", каза Добрев. Компанията предвижда до края на 2023 г. да изгради нова рафинерия за олово и нова електролиза за цинк, като до 35% от металите ще се произвеждат от рециклинг. Очакванията са да бъде постигнато значително увеличение на приходите на компанията, така че кредитът да бъде изплатен безпроблемно. В интервю за "Капитал" наскоро Цонев коментира, че с изпълнението на проекта компанията ще постигне годишни приходи над 1 млрд. лв., а печалбата преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) ще нарасне със 70% спрямо предпроектния период. Капацитетът за производство също ще нарасне от около 150 хил. тона метал годишно до 200 хил. тона. Сегашният проект, наречен "Технологично интегриране", надгражда над приключената преди няколко години друга мащабна инвестиция за близо 150 млн. евро. С нея компанията изгради изцяло нов оловен завод и модернизира цинковото производство. Проектът тогава беше финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк.
Източник: Капитал (08.10.2020)

"УниКредит Булбанк" изпреварва "Банка ДСК" по активи към края на август След като през май месец "Банка ДСК" окончателно приключи придобиването на "Сосиете Женерал Експресбанк", обединената група успя да изпревари дългогодишния лидер на банкови пазар у нас "УниКредит Булбанк" и да застане начело на сектора по размер на активите. Към края на лятото обаче двете финансови институции изглежда отново са разменили позициите си. "УниКредит" е успяла да увеличи активите си и така отново да се върне на първо място към края на август. Това твърдят от финансовата институция в официално съобщение. "Активите на "УниКредит Булбанк" достигнаха 23,4 милиарда лева в края на август. Така банката заема първо място по този показател в страната, сочат данните на БНБ", се казва в него. В съобщението се казва още, че банката е на първо място по размер на новоотпуснатите корпоративни кредити, както и по размер на фирмените депозити, които достигат 8,615 милиарда лева. От друга страна "Банка ДСК" е водеща що се отнася до отпуснатите заеми и влоговете на домакинствата. Към края на юни месец обединената група на "Банка ДСК" имаше общи активи от 21,948 милиарда лева. Към същия период "УниКредит Булбанк" беше зад нея с такива от 21,877 милиарда лева. Според статистиката на БНБ към края на същия период общо кредитите на домакинствата в "Банка ДСК" възлизат на 7,695 милиарда лева, като от тях жилищните са 3,268 милиарда лева, а потребителските - 5,250 милиарда лева. Заемите на нефинансовите предприятия възлизат на 4,607 милиарда лева. От друга страна депозитите на домакинствата са в размер на 14,205 милиарда лева, а на бизнеса - 3,322 милиарда лева. За същия период кредитният порфейл на "УниКредит Булбанк" включва общо 2,563 милиарда лева кредити на домакинства, от които 2,312 милиарда лева жилищни, както и заеми на бизнеса в размер на 6,897 милиарда лева. Влоговете на домакинствата в банката възлизат на 10,135 милиарда лева, а корпоративните такива са на стойност от 6,970 милиарда лева.
Източник: Money.bg (14.10.2020)

ББР е одобрила гаранции за 178 млн. лева по антикризисни програми От Българска банка за развитие съобщават, че към 26 октомври, по управляваните от нея две гаранционни програми, търговските банки са одобрили кредити за над 178 млн. лева. Българските микро-, малки и средни предприятия, одобрени по гаранционната програма за подкрепа на бизнеса, засегнат от пандемията COVID-19, са 643. Общият размер на потвърдените за гарантиране кредити, които банките са одобрили за тези фирми, е 90,7 млн. лева. Според ББР най-сериозен интерес към програмата са проявили компании от секторите търговия, туризъм, транспорт и производство. Сред подпомогнатите са още фирми в сферата на селското стопанство, строителството, услугите и рекламната дейност. Гражданите, които са одобрени да получат безлихвени кредити до 4500 лв., вече са над 21 000. Общата им стойност е малко над 88 млн. лв. Исканията за отпускане на кредит надхвърлят 32 700, като 710 се разглеждат в момента. Средният размер на заемите е 4 224,35 лв. По програмата в подкрепа на бизнеса ББР гарантира отпускането на заеми до 300 хил. лева за малки и средни предприятия, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от 8 банки-партньори, при намалени изисквания за обезпечение и възможност за гратисен период до 3 години. Финансовите институции, които отпускат заемите, са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д и УниКредит Булбанк. Банките-партньори могат да включват в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Условието е фирмите да изпитват затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие над 90 дни за последната година. По другата антикризисна програма - за безлихвено кредитиране на физически лица, се отпускат заеми до 4 500 лева - наведнъж или до три транша от по 1500 лева. Кандидати могат да бъдат служители, които са били в принудителен неплатен отпуск или самоосигуряващи се, чиято дейност е била временно прекъсната заради извънредната обстановка. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Партньори по програмата са 12 търговски банки, 10 от които продължават да приемат заявления за безлихвени заеми. Това са Алианц Банк България, Банка ДСК, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка, Юробанк България, Райфайзенбанк и Централна кооперативна банка. Срокът за кандидатстване и по двете гаранционни програми на ББР е до края на 2020 година.
Източник: Money.bg (29.10.2020)

Приходите от мините в Челопеч и Крумовград са нараснали двойно тази година Приходите на златодобивната компания Dundee Precious Metals (DPM) от проектите й в България са се увеличили повече от два пъти за първите девет месеца на 2020 г. спрямо същия период на миналата година. Към края на септември общите приходи от мините в Челопеч и Крумовград са достигнали 345.8 млн. долара, а нетната печалба е близо 168 млн. долара, показва отчетът на канадската компания. Ръстът се дължи както на това, че през първата половина на миналата година "Ада тепе" край Крумовград още не работеше и реално нямаше приходи, така и на по-доброто представяне на компанията в Средногорието тази година. За първите 9 месеца на 2020 г. "Дънди прешъс металс Челопеч" е произвела 8% повече медно-златен концентрат и 12% повече пиритен концентрат, който съдържа злато, отколкото през 2019 г. Така и общото производство на злато под формата на концентрат се е увеличило с 8.5%. Към края на септември по-големи са били и произведените количества мед и сребро. Продажбите също са нараснали заради графика на доставките. От компанията отчитат и по-високи разходи за преработка, което е резултат най-вече от поскъпването на еврото спрямо долара. Нетната печалба се е увеличила с 87% благодарение на по-високите цени на златото и по-големите количества продадени метали. В същото време разходите за преработка на проекта "Ада тепе" са намалели значително (-20%) през първите 9 месеца на тази година, което се дължи основно на по-големите количества преработен концентрат и по-ниските цени на електричеството и някои консумативи. Нетната печалба на "Дънди прешъс металс Крумовград" се е покачила рязко в резултат на увеличените доставки на златен концентрат след старта на производството, както и поради по-високите цени на златото. До края на годината DPM ще приключи задълженията си по договора за предварителна продажба на част от златото от новата мина, който беше сключен през 2016 г. с BNP Paribas като водеща страна, Canadian Imperial Bank of Commerce, Уникредит Булбанк и централната банка на Канада. Съгласно споразумението компанията получи авансово плащане от 50 млн. долара срещу приблизително 9% от очакваната продукция за 2019 и 2020 г. Средствата бяха използвани като част от финансирането за разработване на мината и изграждане на съоръженията край Крумовград, а цялата инвестиция достигна 165 млн. долара.
Източник: Капитал (16.11.2020)

БНБ определи ниво на буферите за 8 банки БНБ определи ниво на буфер за 8 банки, приложим към общата стойност на рисковите експозиции. Това става ясно от официално съобщение на БНБ. В него се казва, че Управителният съвет (УС) на БНБ определи като други системно значими институции (ДСЗИ) осем банки, като основание за това е наредба на самата Централна бака и общоевропейската методика, изложена в Насоките на Европейския банков орган. Веднага след това са определени и размерите на буфера, които влизат в сила от 1 януари 2021 г. За УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК EАД, Първа инвестиционна банка АД определеният размер е 1 на сто. За Обединена българска банка АД, Юробанк България АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД размерът е 0,75 на сто. А за Българска банка за развитие АД и Централна кооперативна банка АД - 0,5 на сто. Според БНБ буферът е мярка с превантивен характер, която е насочена към банките със системна значимост. Целта му е "да укрепи капацитета за поемане на загуби, като по този начин се ограничи прехвърлянето на рискове от потенциална стресова ситуация в системно значима банка към други кредитни институции или банковата система като цяло". Чрез по-високите капиталови изисквания се засилва устойчивостта на системните институции към неблагоприятни шокове и се подсигурява нормалното функциониране на банковата система дори във време на значителни неочаквани бъдещи загуби, пише още Централната банка.
Източник: Сега (01.12.2020)