КЦМ договори цялото финансиране за инвестиционния си проект за 130 млн. евро Пловдивският металургичен завод КЦМ договори последната част от финансирането за проекта си за по-ефективно използване на суровините за 130 млн. евро. След като преди година компанията подписа споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за половината от сумата, в края на декември бяха договорени и последните 25 млн. евро от Уникредит Булбанк. Останалите средства се осигуряват поравно от Обединена българска банка (ОББ) и Банка ДСК. Последният договор за финансиране на проекта е подписан с Уникредит Булбанк на 23 декември. КЦМ има дългосрочно партньорство с банката, която участва в кредитирането и на предния голям проект на завода - "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който приключи през 2014 г. и беше на стойност близо 150 млн. евро. Заем за него беше отпуснат и от Европейската банка за възстановяване и развитие. За сегашния проект - "Технологично интегриране на КЦМ", по-рано миналата есен по 20 млн. евро кредити осигуриха също ОББ и Банка ДСК. Най-голямата част от финансирането - 65 млн. евро, идва от ЕИБ, договорът с която беше подписан през декември 2019 г. Дотук не е обявено дали и колко е собственото финансиране от предприятието за новата инвестиция. След като при предишния проект беше изграден изцяло нов оловен завод и беше модернизирано цинковото производство, сега компанията планира да интегрира технологично процесите на площадката, така че да може максимално да използва суровините. Това ще й позволи да увеличи дела на рециклираните материали, както и да произвежда нови метали като кобалт, мед и др. Очаква се проектът да приключи през 2023-2024 г. Заводът в Пловдив е най-големият производител на цинк и олово в Югоизточна Европа. За 2019 г. приходите на КЦМ са над 700 млн. лв.
Източник: Капитал (12.01.2021)

България пише план за приемане на еврото през 2024 г. Очакванията ни са страната ни да се присъедини към еврозоната през 2024 г. В процес на подготовка е Национален план за въвеждане на еврото, в който детайлно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от българските власти и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута в страната. Това заяви министърът на финансите Кирил Ананиев в интервю по време на годишния форум на Euromoney за Централна и Източна Европа, който за първи път в своята 26-годишна история се провежда виртуално в периода 12-14 януари 2021 г. Фокус на събитието са финансовите и икономическите предизвикателства, пред които се изправят страните от региона, като участие имат представители на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, инвестиционни посредници, банки. Българският финансов министър допълни, че за успешното ни членство в еврозоната е необходима добра подготовка на всички фирми и граждани за безпроблемно и бързо преминаване от разплащания в левове към разплащания в евро. По думите му изпълнението на Маастрихтските критерии и предприемането на мерки за коригиране на несъответствията, констатирани в Конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК за 2020 г., са важен аспект от подготовката. „Работим интензивно, така че да спазим времевата рамка и определения минимален срок за престой във ERM II. Към момента не се очертават сериозни рискове от неизпълнение на някой от поетите ангажименти“, уточни той. България очаква да престои минималния срок от две години в чакалнята на еврозоната, след като влезе в нея в средата на 2020 г. Едновременно с това страната ни стана член и на европейския Банков съюз, а от 1 октомври пет български банки вече са под прекия надзор на ЕЦБ - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк. В интервюто финансовият министър подчертава, че пандемията предизвиква голямо сътресение за световната и европейската икономика, в това число и за българската, с много тежки социално-икономически последици, но вярва, че тя няма да бъде фактор за удължаване на престоя ни в ERM II. България ще запази и ще поддържа фискална устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, за да продължи да бъде международен партньор и страна, която спазва установените повече от 20 г. принципи на дисциплинирано и разумно управление на публичните финанси, посочва Ананиев. Финансовият министър припомня, че в Бюджет 2021 г. са заложени най-ниските нива на дълг и дефицит в ЕС, като в същото време се увеличава същевременно подкрепата за засегнатите от пандемията икономически сектори и граждани.
Източник: Сега (13.01.2021)

УниКредит Булбанк: Икономиката ни ще се възстанови частично с ръст от 2,7% Икономиката на България ще се възстанови частично през тази година, като ръстът на БВП ще е 2,7%. Процесът на възстановяване ще стъпи на по-здрави основи през 2022 г. и 2023 г., когато икономическият растеж ще се ускори между 4% и 5% годишно. Това прогнозира икономическият екип на УниКредит Булбанк в най-новия си тримесечен анализ за икономиката на Централна и Източна Европа. „Очакваме БВП да достигне нивото си от преди кризата през втората половина на 2022 г. Връщане към пълна заетост икономиката вероятно ще достигне в края на 2023 г. Рисковете за нашия основен макроикономически сценарий са особено завишени. Това се дължи на факта, че пътя на икономиката през тази и следващата година ще зависи от смесица между епидемиологични (пътя на пандемията) и политически (изходът от предстоящите парламентарни избори) фактори“, пише в анализа на екипа с ръководител Кристофор Павлов. В икономическия анализ се напомня, че България беше тежко засегната от втората вълна на пандемията от коронавирус и затова прогнозите са за свиване на икономиката през последното тримесечие на 2020 г. и първото на 2021 година. Все пак икономистите очакват спадът на БВП да е по-умерен в сравнение с този от първата вълна на пандемията, защото някои сектори са изключени от ограниченията, включително промишлеността. Икономическият екип на УниКредит Булбанк прогнозира по-сериозно разхлабване на ограниченията през март, което ще се отрази положително на БВП. „Очакваме БВП силно да нарасне през второто тримесечие на 2021 г., тъй като прякото влияние на пандемията върху икономиката ще отслабне, а продължаващите фискални стимули ще осигурят необходимата допълнителна подкрепа“, пише още в анализа. Експертите на УниКредит Булбанк обаче смятат, че въпреки това потреблението в туризма и другите сектори, изложени в най-голяма степен на влиянието на пандемията, ще остане свито, тъй като положителните ефекти от ваксинацията ще се нуждаят от време, за да се материализират. „Много хора ще продължат да са предпазливи в поведението си и ще поддържат някаква форма на доброволно физическо дистанциране през лятото и есента на 2021 г. Темповете, с които ще протича процесът на възстановяване на икономиката ще зависят от продължителността и ефективността на кампанията за ваксинация на населението“, посочват икономистите.
Източник: Инвестор.БГ (18.01.2021)

Пет банки в топ листа по активи за 2020 г. , управляват 82,6 млрд. лв Пет от 23-те банки и клонове, които работят у нас държат 66,6% от активите на цялата банкова система. Въпреки кризата, общата сума на всички банкови активи в края на декември 2020 г. се е увеличила с 4,8 млрд. лв. до 124 млрд. лв., отчете БНБ. В топ листата по активи са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Юробанк и Първа инвестиционна банка. 2020 г. е завършила без размествания в тази челна петица. Те управляват 82,6 млрд. лв. Расте и собственият капитал на системата - към края на декември той е с 240 млн. лв. повече спрямо септември и вече е 15,4 млрд. лв. Пандемията обаче е свила с над 50% печалбата на банковата система - до 815 млн. лв., което е с 860 млн. лв. по-малко от отчетената в края на декември 2019 г. От данните на централната банка става ясно още, че ликвидният буфер е 36,2 млрд. лв., а т.нар. ликвидно покритие, което гарантира стабилността на валутния борд е цели 279%. Основните причини за намалялата печалба са свиващата се разлика между лихвите по кредити и по депозити, лек спад в общия обем на приходите от такси и комисионни, продажба на заложени имоти при спадащи или замразени цени, ръст на разходите за финансови обезценки, свиване на финансови активи за търгуване.
Източник: 24 часа (02.02.2021)

Близо 305 млн. лв. са одобрените кредити по двете гаранционни програми на ББР Близо 305 млн. лева са одобрили търговските банки по двете гаранционни програми в подкрепа на бизнеса и физическите лица, които управлява Българската банка за развитие (ББР). Това показват данните към 8 февруари, съобщиха от държавната банка. 1 311 е броят на потвърдените за гарантиране бизнес кредити на обща стойност близо 164 млн. лева. Средният размер на заемите е почти 125 хил. лв. Най-сериозен продължава да е интересът от секторите търговия и туризъм, производство и транспорт. Сред подкрепените са също фирми в сферата на строителството, селското стопанство, услугите и рекламната дейност. Въпреки че по програмата вече могат да се финансират големи предприятия, все още сред подкрепените са само микро-, малки или средни фирми. Най-голям е делът на малките предприятия – 51%. Втори са микропредприятията с 29%, а последно място заемат средните предприятия с дял от 20%. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лева за малки и средни предприятия и до 2 млн. лева за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от девет банки партньори при намалени изисквания за обезпечение, намаление в лихвения процент и възможност за гратисен период до три години. Банките партньори могат да включват в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Условието е фирмите да изпитват затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие над 90 дни за последната година. Финансовите институции, които отпускат заемите, са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ.
Източник: Инвестор.БГ (10.02.2021)

Все повече банки въвеждат нулеви лихви по спестяванията 4На фона на растящите влогове на домакинствата, все повече банки налагат условия, които на практика целят да откажат клиентите им да спестяват. След като през пролетта и лятото на 2020 г. двете най-големи финансови институции у нас - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, първи въведоха нулеви лихви върху срочните депозити и спестовните сметки на граждани, сега към тях се присъединяват и други банки. От октомври 2020 г. Пощенска сложи лихва 0.00% на стандартните депозити със срочност до 12 месеца, а от февруари т. г. без лихва вече са и дългосрочните депозити. В момента банката предлага 0.15% годишна доходност единствено по детските спестовни влогове. От началото на 2021 г. и ОББ въведе нулеви лихви за всички свои депозити, като изключение засега са само детските влогове. Райфайзенбанк пък предлага символичните 0.01% единствено за депозити със срочност над две години. Което означава, че всички спестявания с по-малка срочност не се олихвяват. Наред с нулевите лихви някои банки налагат и такси по депозитите, с което спестените в тях пари не само, че не носят доходност, но и се топят. Банка ДСК например от началото на годината на практика преоформя всеки депозит в разплащателна сметка с месечна такса за обслужване от 2.50 лв. Освен това при всяко внасяне на суми до 3000 лв. удържа 1 лев, а над 3000 лв. - 0.2% от внесената сума. Същата такса при внасяне на пари в стандартна депозитна сметка събира и Уникредит Булбанк. Освен това банката налага такси и при теглене, включително и на датата на падежа - 4 лв. за суми до 1000 лв., а за по-големи таксата варира от 0.6-0.7%. Уникредит Булбанк е уведомила също така, че от април ще въведе и 20 лв. такса за откриване на срочен депозит. Райфайзенбанк все още не налага такса при внасяне и теглене на падеж, но пък прибира 20 лв. за откриване на стандартен срочен депозит. За разлика от големите банки, по-малките трезори все още се опитват да привлекат вложители със сравнително атрактивни лихви на фона на нулевите нива. Проверка в сравнителните таблици на сайта "Моите пари" показва, че за стандартни едногодишни депозити лихвите, които предлагат част от по-малките банки, варират от 0.1 до 0.8% годишно. Засега финансовите институции у нас не смеят да наложат официално отрицателни лихви върху спестяванията на гражданите. Но с всички тези такси и нулеви лихвени проценти, ефектът е същият. В същото време фирмените депозити вече повече от година са с отрицателни лихви. По данни на БНБ в края на декември 2020 г. средният лихвен процент по срочните депозити на бизнеса е -0.05%.
Източник: Сега (15.02.2021)

Само три от най-големите банки в ЕС имат "дъщери" у нас Само четири от най-големите банки на Стария континент са представени в България - три с дъщерни дружества и една с клон. Това показва класацията на S&P Global Market Intelligence. За осма поредна година №1 по размер на ранглистата е британската НSBC Holdings PLC. Базираният в Лондон гигант управлява активи за 2.419 трилиона евро в края на 2019 г. - с 254.76 млрд. евро повече от френската BNP Paribas SA, която заема втората позиция в подреждането (тя има клон в България). Друга френска банка Cr?dit Agricole Group (с активи 2.011 трилиона) заема третото място, изпреварвайки най-голямата испанска банка Banco Santander SA (1.517 трилиона евро). Френската Soci?t? G?n?rale e пета в подреждането (Тя имаше дъщерна банка у нас, която през 2018 г. продаде на Банка ДСК). Deutsche Bank остава най-голямата немска банка. Тя обаче е паднала с три позииции и е осма с активи за 1.298 трилиона евро. Поскъпването на британския паунд спрямо еврото през 2019 г. помогна на Barclays да заема шестото място с активи за 1.346 трилиона евро. Френската Groupe BPCE е една позиция пред немската Deutsche Bank, а всички банки от топ 8 имат активи за над 1 трилион евро. Топ 10 се допълва от британската Lloyds и италианската Intesa. Италианската Unicredit заема 13-а позиция в Европа с активи за 855 млрд. евро. У нас именно Unicredit Bulbank е най-голямата банка по размер на активите. Следващата представена у нас банка е белгийската група KBC Group, наредила се на 28-а позиция. У нас тя притежава Обединена българска банка. Австрийската Raiffeisen Bank заема 46-а позиция, като нейната дъщерна банка Райфайзенбанк България е третата, представена у нас от топ 50. Германия има цели седем представителя сред 50-те най-големи банки в Европа, докато Франция и Великобритания са с по шест.
Източник: Сега (15.02.2021)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ АД по Протокол № 12/01.03.2021 г. е взето следното решение: Във връзка с подадено от ИП УниКредит Булбанк АД заявление по чл. 36, ал. 1 от Част II Правила за членство, Съветът на директорите на БФБ АД допуска до търговия на Борсата нов борсов посредник, както следва: - Юри Пчеларов; - Адрес за кореспонденция: гр. София, пл. Света Неделя 7, стая 204; - Телефон за контакти: (+359 2) 932 01 34; - E-mail: Yuri.Pchelarov@UniCreditGroup.bg
Източник: БФБ (02.03.2021)

Синдиците на КТБ започват изплащане на още 250 млн. лв. към вложителите От следващия вторник (30 март) синдиците на фалиралата КТБ започват да изплащат още 250 млн. лв. към кредиторите на банката. Сумата е включена в четвъртата поред частична сметка за разпределение на приетите вземания и представлява почти изцяло получените 125 млн. евро от БТК през май миналата година. Те бяха част от финансирането от контролираната от Цветан Василев банка за придобиване на мажоритарния пакет акции в телекома през 2012 г., като след затварянето на банката покрай спора за контрола над БТК имаше редица съдебни дела, блокиращи изплащането на сумата. Според публикуваната сметка в Търговския регистър сумата се разпределя между над 7000 вложители в КТБ, които имат неудовлетворени вземания. Това са предимно лица, които са имали по над 196 хил. лв. на влог в банката, тъй като тези с по-малки суми още в края на 2014 г. получиха средствата си от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Извън тях обаче в списъка влизат и тези, които са били с привилегировани условия, както и такива, които са придобили вземания чрез цесии, а също и такива, които са се озовали отново като кредитори на КТБ след разваляне на сключени цесии. Най-съществена част от сумата - 189 млн. лв., ще се насочи именно към ФГВБ, който след изплащането на гарантираните депозити за около 3.7 млрд. лв. се превърна в най-големия кредитор на КТБ. По-съществени суми имат да получават някои държавни и общински компании, които бяха сред големите вложители в банката при затварянето й. Например "Топлофикация София" ще може да получи 4.6 млн. лв, "Булгартрансгаз" - 3 млн. лв., "Летище София" - 1.47 млн. лв., ББР над 1 млрд. лв и др. Самият списък е публикуван в Търговския регистър по партидата на КТБ. Както и при предишните сметки, изплащането на сумите се обслужва от Уникредит Булбанк. На сайта на КТБ има публикуван списък с клонове, където всеки кредитор може да получи разпределената му сума. Парите могат да се изтеглят, прехвърлят по сметка в Уникредит Булбанк или друга банка. С това вече изплатените средства от КТБ ще надхвърлят 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (29.03.2021)

Световната банка занижи очакванията си за икономическия растеж на България Световната банка занижи очакванията си за икономическия растеж на България Световната банка занижава очакванията си за икономическия растеж на България в актуализация на икономическите си прогнози за Европа и Централна Азия. За настоящата 2021 г. институцията прогнозира, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни ще се разшири с 2,6% - с 0,7 процентни пункта под предишната прогноза от януари т.г. (3,3%). За изминалата 2020 г. Световната банка смята, че спадът ще е по-малък в сравнение с предишните ? очаквания – с 4,2% вместо 5,1%. За следващата 2022 г. прогнозата е за 3,3% икономически ръст в сравнение с 3,7%, колкото е заложено в икономическата прогноза от януари т.г. За 2023 г. се очаква забавяне на ускорението и стабилизиране на растежа на ниво от 3,4%.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2021)

УниКредит Булбанк: Пълна заетост на икономиката се очаква през 2023 г. След като се сви с 4,2% през 2020 г., брутният вътрешен продукт (БВП) вероятно ще нарасне с 2,6% през тази година и с 4,4% догодина. Икономиката ще се възстанови до нивото си отпреди кризата към средата на 2022 г., а достигане на пълна заетост едва ли ще се постигне преди края на 2023 г., пишат в най-новия макроикономически анализ експертите на УниКредит Булбанк. Те подчертават, че несигурността остава висока, тъй като пътят към възстановяване на стопанството зависи от промяната в епидемиологичната обстановка и влиянието на предстоящите избори за парламент. Според анализаторите по-меките мерки в сравнение с други европейски държави са помогнали за сравнително доброто представяне на икономиката в началото на годината. Те очакват възстановяването на икономиката да набере скорост догодина, след като здравната криза започне да заглъхва и се ускори усвояването на средствата по програмата ‘‘Следващо поколение‘‘ на ЕС. В анализа се прогнозира, че фискалната политика на страната ще подкрепи възстановяването на икономиката и пазара на труда през тази година. Те предупреждават, че при липса на добре насочени и навременно започнати политики за подпомагане на бързата преквалификация на загубилите работните си места, ще видим ръст на безработицата по-късно тази година, след като правителството започне постепенното да изтегля мерките за защита на заетостта и доходите.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2021)

Само три банки отпускат безлихвени кредити от новата серия Само три банки са се включили в схемата на ББР за безлихвено кредитиране на пострадали от ограничителните ковид-мерки работещи и самоосигурени лица, след като тя бе удължена в началото на март. УниКредит Булбанк и Инвестбанк са възобновили приема на заявления в края на миналата седмица, а ПИБ от началото на тази. Бюджетът на програмата за безлихвено кредитиране на физически лица, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 от 200 млн. лв. бе изчерпан преди месец и правителството одобри да бъде удължен с още 100 млн. лв. Парите бяха прехвърлени от отпуснатите през пролетта на миналата година 500 млн. лв. за евтини кредити за бизнеса, които обаче не предизвикват голям интерес сред фирмите. По програмата ББР гарантира заеми до 6 900 лв., включително за кредитиране и на граждани, които са били в неплатен отпуск поради пандемията, а в настоящия период на наложени ограничителни противоепидемични мерки са безработни. Кандидати могат да бъдат служители, които са били в принудителен неплатен отпуск или самоосигуряващи се, чиято дейност е била временно прекъсната заради извънредната обстановка. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки.
Източник: Сега (01.04.2021)

Борислав Генов ще е новият директор Банкиране на дребно в УниКредит Булбанк Борислав Генов, в момента главен изпълнителен директор на УниКредит Кънсюмър Файненсинг Румъния, ще е новият директор Банкиране на дребно в УниКредит Булбанк от 1 май. Борислав ще се присъедини и като член на Управителния съвет на УниКредит Булбанк, след получаване на одобрение от регулаторните органи . Това съобщиха от банката. Той ще замести Джакомо Волпи, който ще продължи кариерата си в УниКредит като зам.-главен изпълнителен директор на УниКредит банк Унгария. Назначението му ще влезе в сила от 1 юни, след получаване на необходимите регулативни одобрения. „Много топло посрещаме Борис у дома. Сигурни сме, че с целия натрупан опит, ще донесе много нови идеи и енергия, за да изпълним нашата цел – да сме най-предпочитаните от клиентите банка като предлагаме лесно банкиране. От името на целия Управителен съвет на банката, благодаря на Джакомо за всеотдайността му в това УниКредит Булбанк да затвърждава лидерската си позиция в страната. Пожелаваме му успех и на новата позиция“, каза Теодора Петкова, главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк. Освен това, от 1 май, Сандра Войнович ще застане начело на дирекция Финанси на УниКредит Булбанк. Сандра Войнович e избрана за член на УС на банката, като изборът подлежи на одобрение от регулаторните органи.
Източник: Банкеръ (13.04.2021)

Над 2000 нови безлихвени заема пуска ББР 2014 кредита на обща стойност от почти 10 млн. лв. са одобрените безлихвени заеми за физически лица, които ще бъдат отпуснати, след като преди две седмици беше обявен рестартът на антикризисната програма на Българската банка за развитие (ББР). През м. март с Решение на Министерски съвет програмата бе увеличена със 100 млн. лева, за да продължи подкрепата за пострадалите служители и самоосигуряващи се лица, които не могат да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Така от началото на мярката до сега броят на одобрените безлихвени заеми вече е над 39 790, а общата им стойност е почти 178 млн. лв. Банките-партньори, които потвърдиха участие в обновената програма и вече приемат заявления за безлихвени кредити до 6 900 лева, са Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка и Райфайзенбанк. Очаква се до дни и Централна кооперативна банка да поднови приема на документи. 1414 е броят на потвърдените за гарантиране заеми по антикризисната програма в подкрепа на бизнеса, като общата им стойност надхвърля 205 млн. лв. Така общо, по двете мерки – за физическите лица и фирмите, ББР е потвърдила заеми на стойност над 383 млн. лева. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лв. за малки и средни предприятия и до 2 млн. лв. за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от 9 банки-партньори: Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ. Заемите с гаранция от ББР се отпускат при намалени изисквания за обезпечение, с по-нисък лихвен процент и с възможност за гратисен период до 3 години. Средният размер на кредитите до момента е 145 200 лв. Най-голям е делът на микро и малките предприятия – 76%, втори са средните предприятия с 21%, като най-малък е делът на големите компании – 3 на сто. Сроковете за кандидатстване и по двете гаранционни програми са удължени до юни 2021 г.
Източник: Банкеръ (14.04.2021)

„България мол“ се оказа собственост на шефа на „Лукойл“ Вагит Алекперов „България мол“ и прилепените към него две офис сгради, наречени „Инфинити тауър“ се оказват собственост на президента на руската нефтена компания „Лукойл“ Вагит Алекперов. Това разкри сайтът „Бивол“, публикувайки документи, от които се вижда, че най-вероятно още от 2018 г., когато имотът бе продаден от дотогавашния инвеститор на базирания в Люксембург фонд SQC Opportunity SCA SICAV RAIF, той всъщност е собственост на руския милиардер, съпругата му Лариса и синът му Юсуф. Зад люксембургския фонд официално стои испанската инвестиционна група Squircle Capital, но от документите, които „Бивол“ е публикувал в рамките на международно разследване, почнато от френския вестник „Льо Монд“, се вижда, че към началото на 2020 г. реалните собственици на групата са руският милиардер и семейството му чрез своя The Venice Trust. Те притежават и редица други имоти в страни от ЕС, най-вече в Испания и Франция и разследването тръгва именно от там. Не се знае цената на сделката, по която тръстът на Алекперов е придобил имота, но по оценки от пазара той няма как да струва под 100 млн. евро. Освен това дружеството собственик „Бул. България 69“ е заложено пред Уникредит Булбанк и италианската банка майка Уникредит като обезпечение по кредит за 119 млн. евро. Дългът, макар и преструктуриран и значително намален след сделката от 2018 г., все още не е изплатен, става ясно от документите, които „Бивол“ публикува. „България мол“ се оказа собственост на шефа на „Лукойл“ Вагит Алекперов Досега в нито една своя публична поява в България Вагит Алекперов не е загатвал, че притежава и голям столичен мол. Той не е отбелязан и в Търговския регистър като краен собственик на дружеството „Бул. България 69“, както изисква Законът за мерките срещу изпирането на пари. Там фигурира само испанският гражданин Хосе Каирета Риера.
Източник: 24 часа (15.04.2021)

Двете най-големи банки у нас отказват да разкриват срочни депозити Втора голяма банка у нас спира откриването на срочни депозити, а парите по съществуващите влогове пренасочва към разплащателни сметки или в инвестиционни фондове според желанието на титулярите. Уникредит Булбанк е публикувала уведомление, че от 7 юли прекратява предлагането на стандартни срочни депозити, както във филиал на банката, така и чрез електронните й канали. Банката е започнала да разпраща и лични уведомления до клиентите си, на които предстои падеж по депозитите. Първа тази стъпка предприе Банка ДСК - в началото на годината тя спря да открива срочни депозити и в последствие започна да уведомява своите клиенти, че ще преоформи влоговете им в разплащателни сметки след изтичане на падежа. Така парите на спестителите не само не носят доходност заради нулевите лихви, но и постепенно се топят, тъй като по разплащателните сметки се начислява такса за обслужване всеки месец от поне 2.50 лв. Клиентите на ДСК, които не са съгласни с промяната, са уведомявани, че може да изтеглят парите си, но при тегленето се начислява такса от 0.7% от сумата. Причината за поредните неблагоприятни за спестителите промени е, че финансовите институции са задръстени с пари и търпят все по-големи загуби от това. Тъй като банките трудно могат да впрегнат свободните средства в кредитиране, те са принудени да ги държат на сметка в БНБ при отрицателна лихва от 0.7%. Очакванията са скоро и други финансови институции да последват двете най-големи банки в страната и да заменят срочните депозити в разплащателни или други сметки, натоварени с всевъзможни такси. По същия начин през миналата година Банка ДСК и Уникредит Булбанк първи направиха лихвите по депозитите и спестовните сметки нулеви. Няколко месеца по-късно тази мярка предприеха Пощенска банка, ОББ, Райфайзенбанк. Освен това част от трезорите въведоха такси "наличност" върху по-големите влогове на домакинствата, с което на практика въведоха отрицателни лихви. С преоформянето на всички депозити в разплащателни сметки вече дори и минималните спестявания стават с отрицателна доходност. Уникредит Булбанк все пак предлага алтернатива на срочните депозити, от която може да се спечели - парите да бъдат вложени в някой от инвестиционните продукти на банката. Става дума за взаимни фондове, които инвестират в ценни книжа на "водещи световни компании при минимален риск" и обещание за доходност от 2.5% за петгодишен период. За разлика от депозитите, спестовните и разплащателните сметки обаче парите, инвестирани в такива фондове не са 100% защитени за суми до 196 000 лв. Фондът за компенсиране на инвеститорите изплаща компенсация на всеки клиент на инвестиционен посредник в размер на 90% от стойността на вземането, но не повече от 40 000 лв.
Източник: Сега (13.05.2021)

"Фич" вдигна рейтинга на Уникредит Булбанк Международната агенция "Фич" е оценила с инвестиционен рейтинг от BBB- със стабилна перспектива УниКредит Булбанк, съобщиха от финансовата институция. С това увеличение банката за първи път изравнява рейтинговата си оценка с тази на групата на УниКредит. „Изравняването на рейтинговата оценка отразява нашето виждане за подкрепата, на която УниКредит Булбанк може да разчита от групата, както и това, че с влизането на България в Европейския банков съюз, групата и дъщерното дружество споделят един регулатор“, посочват в прес съобщението си анализаторите от "Фич". Положителна роля за повишаване на рейтинговата оценка на УниКредит Булбанк допринасят и високите капиталови коефициенти, значителните буфери над регулаторния минимум, консервативния подход по отношение управлението на риска и устойчивото генериране на капитал.
Източник: 24 часа (13.05.2021)

УниКредит се включва в паневропейски гаранционен фонд за възстановяване след COVID Европейският инвестиционен фонд и УниКредит сключиха рамково гаранционно споразумение в отговор на пандемията от COVID-19, по силата на което предлагат подкрепа на компании в България, Хърватия и Словакия във връзка с паневропейския гаранционен фонд (EGF). Гаранцията ще даде възможност на УниКредит да предлага кредити за оборотен капитал и инвестиционни кредити на МСП, гарантирани от ЕИФ до 70% от експозицията. Портфейлът на това кредитиране се очаква да достигне 300 млн. евро.От началото на пандемията от COVID-19 УниКредит се старае да осигурява бърз отговор на потребностите на пазара и е удвоила своята способност за споделяне на риска при финансирането на своите клиенти в това безпрецедентно време. Основното увеличение на решенията за подпомагане с около 2 млрд. евро бе постигнато благодарение на новите местни държавни програми, свързани с COVID-19, в които УниКредит се включи успешно чрез своята мрежа в ЦИЕ. Във връзка със сътрудничеството с МФИ, УниКредит увеличи своите решения за подпомагане с групата на ЕЦБ, внедрявайки подобрения към наличните инструменти за финансово подпомагане (InnovFin, COSME) и като създава нови такива като този нов гаранционен инструмент без лимит на EGF. Банките на УниКредит в България, Хърватия и Словакия ще се възползват от тази нова гаранционна схема, която служи като защита за бизнеса в ЕС и е един от финансовите стълбове на икономиката в ЕС.
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2021)

Телелинк Бизнес Сървисис Груп АД-София (TBS) Телелинк Бизнес Сървисис ЕАД подписа Анекс към Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за овърдрафт кредит с Уникредит Булбанк АД.
Източник: БФБ (03.06.2021)

УниКредит Булбанк отчита 50% ръст на преводите през мобилното си банкиране на годишна база Ръст от 50% отчита УниКредит Булбанк в броя на преводите, направени от клиенти на банката през приложението за мобилно банкиране. Значителният ръст на годишна база към края на 2020 е резултат на постоянните подобрения и налични функционалности на Булбанк Мобайл, както и от променената среда, в която все повече клиенти се доверяват на дигиталните услуги и продукти на банката. Увеличение има и в броя на активните потребители на Булбанк Мобайл, които достигат почти половин милион. Подобна е и тенденцията при потребителите, които използват дистанционните канали за плащане на своите битови сметки – за изминалата 2020, плащанията на битови сметки през мобилното банкиране са нараснали с 50%, като тази тенденция се запазва и за първото тримесечие на 2021. В края на 2020, близо 90% от всички плащания са извършени през дигиталните канали на банката – Булбанк Мобайл и Булбанк Онлайн.
Източник: Банкеръ (03.06.2021)

Трета банка премахва депозитите Трета банка у нас спира да предлага срочни депозити. Пощенска банка уведомява, че от 3 август преустановява стандартните и онлайн депозити. Пощенска не посочва повече подробности каква алтернатива предлага за клиентите си с депозитни сметки. Подобно на Банка ДСК и Уникредит Булбанк, които първи премахнаха депозитите, може да се очаква, че спестяванията ще бъдат преоформени в разплащателни или спестовни сметки. А както е известно, по тези сметки се начислява месечна такса за обслужване, която е минимум 2.50 лв. Така спестяванията бързо започват да се топят на фона на нулевите лихви и инфлацията. Отделно масово банките събират такси за внасяне и теглене на суми по разплащателни и спестовни сметки - такси, които през последната година-две постоянно растат. Колкото по-големи са сумите в спестовните влогове, толкова и таксите са по-високи. Например Пощенска банка паралелно с премахването на депозитите от началото на август обявява, че от 31 юли въвежда месечна "такса за съхранение на парични средства" по разплащателни и спестовни левови и еврови сметки за всеки ден, в който общото салдо по всички сметки на един клиент, надвишава 400 000 левова равностойност. Тази такса е в размер на 0,70% на годишна база върху превишението над 400 000 лв. Подобни такси за съхранение на големи суми налагат и други финансови институции. На този етап останалите банки продължават да поддържат депозитни сметки, а някои дори все още ги олихвяват, макар и с проценти, клонящи към нула. Трябва обаче много да се внимава за такси и комисиони, които напълно обезсмислят депозитите. Алианц Банк например дава лихва от 0.02% за тримесечни депозити, 0.05% за шестмесечни и 0.1% за едногодишни депозити, но прибира 10 лв. при откриване на депозит до 100 хил. лв. и още 10 лв. на всеки падеж. За по-големи суми тези такси стигат до 50 лв. Райфайзен банк, която предлага депозити единствено със срочност 2 и 3 години с лихва 0.01%, таксува с 0.6% клиентите, ако теглят пари на падеж, без преди това да са предупредили банката. В опит да откажат клиентите си от операции на гише и от спестяване банките продължават да вдигат таксите за внасяне и теглене на пари в брой. Банка ДСК уведомява, че от 1 юли вдига с 1 лев таксата на суми до 3000 лв. При внасяне на по-големи суми таксата е минимум 3 лв. плюс 0.2% за горницата над 3000 лв. Освен това за всяка транзакция таксата за теглене на суми до 3000 лв. вече ще е минимум 5 лв. при сегашни 4.50 лв. ОББ, която в момента не таксува внасянето на пари в брой, предупреждава, че от 1 август вече ще събира 1 лв. за суми до 3000 лв. От 1 юли Райфайзенбанк вдигна месечната такса по разплащателните сметки на 4 лв. Освен това тегленето на пари в брой от разплащателни, спестовни или специални сметки и депозити преди падежа вече ще се таксува с минимум 5 лв., а за по-големи суми плюс още 0.6%. Така, без да са въведени официално отрицателни лихви, хората на практика плащат, за да държат парите си в банка.
Източник: Сега (21.06.2021)

"Уникредит": Икономиката на България може да достигне предкризисните си нива в края на 2021 г. Българското поделение на италианската Unicredit прогнозира 4.4% ръст на местната икономика през 2021 г., последван от 4.1% през 2022 г. Ревизията за текущата година е с 1.8 пункта нагоре. Преди седмица подобна промяна в очакванията си предприе и ЕБВР. Вероятно в следващите месеци ще има и други възходящи ревизии, тъй като част от прогнозите вече остаряват спрямо постъпилите нови данни за икономиката през последните месеци. Зад положителната ревизия на Уникредит Булбанк стои по-силното от очакваното възстановяване на икономиката през първото тримесечие. Според сметките на експертите местния БВП ще се възвърне на предкризисни нива още през четвъртото тримесечие на тази година, а пазарът на труда - към средата на 2022 г. Експертите на банката залагат на инфлация от 3.4% в края на годината или 2.6% средно през 2021 г., като очакванията им са, че през следващата година темпът ще се забави. Сметките са по българската методология за изчисляване на инфлацията, в която храните влизат с по-голям дял в потребителската кошница спрямо европейската методология, а транспортът е с по-малък.
Източник: Капитал (06.07.2021)

11 банки с печалба от по над 10 млн. лева до 30 юни Банковата система приключи първото полугодие на 2021 година с печалба от 659 млн. лева, спрямо 515 млн. лева за година по-рано. Справка на Profit.bg на база данни от Българска народна банка показа, че общо 11 от родните банки са приключили второто тримесечие на годината с печалба от по над 10 млн. долара. Припомняме, че заради пандемията от COVID-19 само девет от тях имаха подобен финансов резултат за периода 1 януари – 30 юни 2020 година. Кои обаче са най-печелившите банки у нас? Лидерските позиции са за Банка ДСК и Уникредит Булбанк, отчели 224 и 186 млн. лева печалба, респективно. Общо двете най-големи банки в страната са реализирали 62 на сто от печалбата на банковата система. Пощенска банка, която през настоящата година празнува своята 30-а годишнина, се нарежда на трето място по реализирана печалба към 30 юни. Тя достига 84.3 млн. лв., спрямо 75 млн. лв. 12 месеца по-рано. Трите най-печеливши институции подобряват финансовите си резултати спрямо година по-рано.
Източник: profit.bg (03.08.2021)

Бизнесът е получил 320 млн. лв. COVID кредити с гаранция от ББР Над 320 млн. лв. са стигнали до бизнеса под формата на кредити с гаранция от Българската банка за развитие. Само през месец юни до бизнеса са достигнали гаранции по предоставено финансиране за 24 млн. лв. по сключените 151 договора. През юли банките-партньори по антикризисната програма са получили от ББР потвърждение за гарантиране на 94 кредита на стойност над 23 млн. лв., отчете ББР. Документи за кандидатстване за финансирането се подават в офисите на 8 банки-партньори: БАКБ, Инвестбанк, Пощенска банка, УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, Алианц Банк и ОББ. Преди седмица правителството прие промени в програмата за финансиране на бизнеса, пострадал от корона кризата. Тези промени ще влязат в сила, след като бъдат одобрени и от Европейската комисия. Според новите условия фирмите вече ще имат информация дали са одобрени за кредитиране до 5 работни дни след предоставяне на всички необходими документи, а усвояването на средствата ще е възможно до 10 работни дни. За да получат финансова подкрепа по програмата, компаниите следва да имат приключени минимум 3 финансови години, поне една от които да е завършила с печалба. От гаранционния инструмент могат да се възползват микро-, малки и средни фирми от всички сектори на икономиката. Условието е да осъществяват стопанска дейност и да са регистрирани в Република България, както и да търпят неблагоприятни икономически последици от разпространението на пандемията. Максималният размер на финансирането вече ще бъде до 3 млн. лв., независимо от размера на компанията, като ББР ще покрива до 80% от главницата на кредита при посочените в програмата условия. Срокът за погасяване на кредити е до 7 години с възможност за до 3-годишен гратисен период. Срокът за кандидатстване по обновената гаранционна програма на ББР е до 20 декември 2021 година. От ББР отчитат, че продължава и търсенето на безлихвени заеми по гаранционната програма в подкрепа на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията. Антикризисната мярка е удължена до края на август или до изчерпване на лимита в банките-партньори Инвестбанк и ЦКБ. За последните два месеца по нея са гарантирани 3 463 кредита за близо 18,8 млн. лв. От 2020 г. досега от безлихвените кредити по програмата са се възползвали 52 555 души, а размерът на отпуснатите средства е над 252,2 млн. лв.
Източник: Банкеръ (17.08.2021)

Ефектът на възстановяването: 20-годишен рекорд от 9.6% ръст на БВП Фактор е ниската база и възстановяването на потреблението, но рисковете се увеличават Двадесет години и половина. Толкова отнема на България да отчете отново икономически ръст над 9% на годишна база. Отброяването приключва през второто тримесечие на тази година, когато българският БВП се повишава с внушителните 9.6% спрямо същия период на предходната година. И както последният подобен връх - 11.5% през октомври-декември 2000 г., така и тазгодишният се дължат не на някакво икономическо чудо, а на ниска база заради икономическа криза от предходната година. Но не е само това. Въпреки растящата инфлация покупателната способност на домакинствата в страната сега продължава да се повишава в унисон с по-високите заплати, а по-добрите перспективи за икономиката и подобрението на местния пазар на труда събарят част от досегашните задръжки за покупки. Възстановяването обаче започва да изглежда все по-крехко, въпреки че повечето институции подобриха прогнозите си за тази година и вече очакват над 4% ръст на БВП през 2021 г. за България. Непредвидимото развитие на пандемията от коронавирус ще продължи да влияе на перспективите пред българската, европейската и световната икономика. А към ковид вече се присъединяват и други рискове, които могат да пречупят възстановяването - напрежението в Близкия изток, което може да се превърне в нова мигрантска криза за Европа, както и вътрешната политическа несигурност в България. Година след кризата Голям стимул за икономиката през последната година е потреблението, което отчита ръст от 6.7% на годишна база през април-юни и 2.5% на тримесечна база. Една причина за повишението вероятно са отпадналите ограничения срещу разпространението на коронавируса. Друг фактор обаче е растящата покупателна способност на домакинствата. През второто тримесечие средните брутни възнаграждения в страната нарастват с 14.1% до 1525 лв. бруто, или 1183 лв. нето. През същия период инфлацията на годишна база се задържа под 3% по българския индекс на потребителските цени, като така реалният ръст на заплатите в страната остава двуцифрен. Бързото им увеличение се дължи на няколко фактора - тази година отново беше повишена минималната работна заплата, този път с 6.6%. Стимул са и увеличенията на възнаграждения на работещите в бюджетния сектор, сред които и допълнителните плащания за тези на първа линия в пандемията. Пазарът на труд също се подобрява. Според данни на Агенцията по заетостта безработицата пада до 5.2% през юни и 5% през юли - рекордни стойности за местния пазар на труда. Положителната тенденция при работещите, растящата покупателна способност и по-добрите перспективи за икономиката в бъдеще дават увереност на домакинствата да предприемат отлагани покупки. Така например броят жилищни кредити, отпуснати през второто тримесечие, е на 12-годишен връх, което предполага добри перспективи и за свързани сектори като производството на мебели. Инвестициите също са нагоре през второто тримесечие - показателят бруто образуване на основен капитал се повишава с 4.2% на годишна и 0.6% на тримесечна база. Външната търговия се свива леко на тримесечна база, но на годишна увеличението е двуцифрено - 20.3% при износа на стоки и услуги и цели 28.6% при вноса. Като цяло повечето макроикономически прогнози очакват ръст на българския БВП с над 4% за 2021 г. и подобен темп през 2022 г., като така местната икономика може да се възвърне към предкризисните си нива още в края на тази (според Уникредит Булбанк) или началото на следващата година (според БНБ). Възстановяването обаче продължава да е неравномерно и крехко. Кой накъде е Възстановяването обаче не е с една и съща скорост за всички сектори от икономиката. Например въпреки препълнените плажове по Черноморието това лято числата сочат, че секторът все още страда. В началото на сезона заетите в него са с 30 хил. души по-малко спрямо 2019 и 40 хил. надолу спрямо 2018 г., съдейки по данни на националната статистика към юни. В транспорта също липсват около 15 хил. работни места спрямо предходни години. Добра новина за местния туризъм е, че българите все още не пътуват в чужбина толкова, колкото преди пандемията (спадът е с около 50%) и избират местни дестинации за почивка. Те обаче не са достатъчни да компенсират липсата на чужденци от традиционни за страната пазари. Приходите от хотелски нощувки през второто тримесечие на тази година например достигат 144 млн. лв. при над 333 млн. през 2019 г. И докато промишленото производство и строителството се върнаха на предкризисните си нива през последните месеци, в търговията оборотът остава малко под постигнатото през аналогични месеци на 2019 г. Различията обаче не са само секторни, а и географски. Според Unicredit икономики, където вероятността от четвърта вълна е по-голяма - като България, не могат да се надяват на голям годишен ръст отвъд базовите ефекти. Нови и стари рискове Без изненада, най-голямата опасност пред растежа и възстановяването на икономиките в Европа и света остава развитието на пандемията. Според главния икономист на Unicredit за Централна и Източна Европа Дан Букша България, Русия и Румъния са изправени в много по-голяма степен пред този риск в сравнение с други държави в региона заради слабото си ниво на ваксинация. Към средата на август България и Румъния например остават страните с най-малък дял ваксинирани в ЕС със съответно 15.5% и 26% при средно над 50% в съюза. "Чехия, Турция, Полша, Унгария, Словения и Словакия са в добра позиция да избегнат нова вълна на пандемията (или да минат само през лека такава). От друга страна, България, Русия и Румъния са най-уязвими към четвърта вълна. Вероятното разпространение на Delta варианта и потенциалната поява на други, по-инфекциозни щамове прави безгрижието на някои правителства в ЦИЕ трудно разбираемо", казва Букша в последната макроикономическа прогноза на групата от юли. ЕК също повдига въпроса със слабата ваксинация у нас, като я посочва като рисков фактор за икономическия растеж в последния си доклад от юли. Друг риск пред темпа на възстановяване тази година идва от инвестициите. Повечето макроикономически прогнози залагат растежът им да се ускорява заради европейския План за възстановяване. Според сметки на Unicredit грантовете и заемите по плана могат да повишат икономическия растеж с между 0.6 и 1 процентни пункта годишно. Но България все още не го е подала и положителният ефект от парите по всяка вероятност ще се отложи за 2022 г. или по-нататък. Възможно е тази година да се окаже относително слаба икономиката и предвид политическата несигурност. Политическият цикъл в страната "би могъл да се отрази в отлагане на инвестиционни разходи от страна на фирмите и правителството", посочват от БНБ в последната си макроикономическа прогноза. Много бизнеси например изчакват с реализирането на някои свои инвестиционни планове най-малкото заради неизвестността от това каква ще е данъчната и осигурителната политика на следващото управляващо мнозинство. Някои анализатори обаче считат, че вероятността от радикални промени в данъчната и фискалната политика е малка. "Единственото данъчно изменение, което очакваме, е въвеждането на необлагаем минимум за лични доходи, защото всички партии, които вероятно ще бъдат представени в следващия парламент, освен ГЕРБ, изразиха подкрепа за подобен ход", казва главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов в последната прогноза на банката.
Източник: Капитал (23.08.2021)

Двама нови членове влизат в Управителния съвет на УниКредит Булбанк Двама нови членове влизат в Управителния съвет на УниКредит Булбанк. След получаване на регулаторните одобрения, официално членове на борда на най-голямата банка в страната стават и Андреа Тониети, директор „Човешки ресурси“ и Велко Джилизов, директор на управление „Правно“. “Изключително съм щастлив за тази възможност и това ново предизвикателство. Благодарен съм за доверието и бих искал да споделя радостта си с целия екип на банката и колегите от дирекция „Човешки ресурси“ за ежедневната подкрепа и сътрудничество. Ще продължавам да давам най-доброто от себе си и да работя усилено заедно да предложим най-доброто служителско изживяване и да превърнем нашата банката в избрания работодател“, коментира Андреа Тониети. „Горд съм да бъда част от успешния екип на УниКредит Булбанк повече от 25 години. Благодаря за доверието да бъда член на Управителния съвет и ще бъда щастлив заедно с целия екип да продължа да инвестирам своя професионален опит и експертиза за дигиталната трансформация и опростяване на процесите на банката в полза на нашите клиенти и по този начин да продължим да утвърждаваме лидерската си позиция“, сподели Велко Джилизов. Андреа Тониети има повече от 20 години международен опит в групата на УниКредит в сферата на финансите и човешките ресурси. Професионалната му кариера в Групата започва през 2001 г. в звено „Планиране и контрол“ към Главния финансов директор на УниКредит Сървисиз, като в периода 2005-2012 г. заема длъжността директор. През следващите години заема различни позиции в области, свързани с планиране, обучение и развитие на човешките ресурси, възнаграждения и придобивки, като е заемал позиции на Старши бизнес партньор в „Човешки ресурси“ и Мениджър „Човешки ресурси“. От 2018 г. поема длъжността Директор на управление „Човешки ресурси“ на УниКредит в Унгария, а от 1 ноември 2020 г. заема позицията Директор на управление „Човешки ресурси“ на УниКредит Булбанк. Велко Джилизов, Директор на управление „Правно“ също се присъедини към Управителния съвет на банката през месец август. Той започва кариерата си в УниКредит Булбанк през 1996 г. като заема различни длъжности в области, свързани с вътрешен одит, управление на риска, правен и регулативен контрол, като е заемал длъжността Старши мениджър на отдел „Правно обслужване на Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране“, като на тази позиция е участвал в едни от най-големите проекти за финансиране в България. От 2012 година заема длъжността Заместник-директор на управление „Правно и регулативен контрол“, Директор управление „Правно и регулативен контрол“ и Директор на управление "Правно" в УниКредит Булбанк и неговите дъщерни дружества в България.
Източник: Банкеръ (23.09.2021)

Цветанка Минчева вече е с лиценз за шеф на "УниКредит Булбанк" Новият главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Цветанка Минчева вече е лицензирана от БНБ, показва публикуваната на 30 септември актуализация на регистъра на лицензите. От него е видно, че лицензът е издаден на 14 септември лиценз. Промяната бе обявена в аванс от банката, вероятно за да има дух на приемственост с предишния топ мениджър - Теодора Петкова. Още през юни "УниКредит Булбанк" обяви, че Цветанка Минчева ще смени Теодора Петкова начело на оперативното ръководство на кредитната институция. Преди това Минчева бе заместник-главен изпълнителен директор на подразделението в Румъния. За лидерските си умения Петкова пък бе повишена до директор на "УниКредит" за Източна Европа и отговаря за бизнеса на групата в Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Румъния и Сърбия и частично за Русия. След Нова година се очаква Теодора Петкова да ръководи процесите в групата от индустриалното сърце на Италия - Милано. Според визитката на Цветанка Минчева тя започва кариерата си в УниКредит в България като стажант през 2001 година. От тогава до днес е заемала различни търговски и мениджърски позиции. От 2007 г. Минчева участва в координацията и развитието на алтернативните канали за дистрибуция, като е получила признание за значителния си принос и въвеждането на иновации в търговията на дребно. Минчева има икономическо образование, завършила е и MBA програма по международен бизнес в MIB School of Management в Италия. От септември 2013 г. до края на 2017 г. е директор Банкиране на дребно и член на УС в УниКредит Булбанк. Има водеща роля в развитието на банкиране на дребно, както и за внедряване на иновации в различни сфери на банката. През 2017 г. Цветанка Минчева става Директор Глобално банково обслужване като успешно реализира множество стратегически и трансформационни проекти. От юли 2020 г. тя заема длъжността заместник главен изпълнителен директор на УниКредит Банк Румъния.
Източник: Банкеръ (04.10.2021)

Банките вече масово "наказват" големите вложители Масово банките в България вече наказват големите си клиенти - физически лица, като начисляват специална такса "съхранение" върху парите по сметките им. В повечето случаи тя е 0.7% върху суми над 400 000 лв. Такса "съхранение" е поредна мярка да бъде ограничено трупането на средства в банките. Тя обаче е и източник на допълнителни приходи за финансовите институции на фона на рекордно ниските лихви по заемите и санкцията, която търпят от това, че държат свободните си пари в БНБ. Първи такса "съхранение" за физически лица със сметки над 400 000 лв. въведоха по-рано тази година двете най-големи банки - "Уникредит Булбанк" и Банка ДСК. Това се случи почти едновременно с прекратяването на поддържането на депозити и преоформянето им в разплащателни сметки, които, както е известно, не само че не носят доходност, но и се облагат всеки месеци с такси за обслужване от порядъка на 4 лв. Поне още десетина банки са последвали Уникредит и ДСК и също са въвели такса "съхранение" върху големите наличности на физически лица, показа проверка на "Сега". Засега преобладават такси от 0.7% върху суми над 400 000 лв. При някои финансови институции, като ОББ, прагът е 1 милион лева, при други, като Търговска банка Д, съхранението се таксува с по-ниска ставка от 0.06%. Банка ДСК вече е уведомила клиентите си, че от началото на декември ще свали прага на 200 000 лв. От началото на ноември това ще направи и Райфайзенбанк България. Вероятно в следващите месеци ще сме свидетели на подобни действия и при други финансови институции. А това означава много повече спестители да бъдат засегнати и парите им още по-бързо да започват да се топят. "Алианц България" директно е обявила, че начислява отрицателна лихва. Тя е в размер на 0.2% за влогове над 1 милион до 3 милиона лева. При по-големи спестявания отрицателната лихва расте, като за суми над 50 млн. лв. достига 1% годишно. Отрицателни лихви официално до скоро имаше само за банковите сметки на бизнеса. Първите минусови лихви по фирмените сметки бяха въведени преди две години. "Въвеждането на отрицателни лихви по банковите депозити на физически лица у нас бе въпрос на време да се случи. В Германия например още през 2019 г. част от банките въведоха отрицателни лихви за клиентите си като така прехвърлиха върху тях лихвените си разходи в резултат на паричната политика на ЕЦБ", коментира финансовият анализатор Десислава Николова от "Моите пари". Според нея въвеждането на такса "съхранение" или завишаване на таксите за откриване на сметки и внасянето на пари в тях е по-интелигентният начин да се наложи отрицателна лихва. "Тенденцията за отрицателни лихви по депозитите при физическите лица няма да засегне хората, чиито спестявания са до гарантирания размер от 196 000 лева", успокои главният изп. директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева. Пред БНР тя обясни, че по-големите разходи на банките за съхранение на пари били именно при депозитите над гарантираното ниво, които правели банките свърхликвидни.
Източник: Сега (06.10.2021)

4.1% годишен ръст на БВП очакват икономистите на УниКредит Булбанк България ще завърши годината с ръст на икономиката от 4.1%, предвиждат икономистите на УниКредит в последния си анализ за Централна и Източна Европа, публикуван на сайта на банката. Експертите намаляват леко прогнозата си за годишното увеличение на БВП спрямо очакваните 4.4% три месеца по-рано поради три основни причини: ниския процент на ваксинирани на фона на доминиращия силно заразен делта вариант, политическата нестабилност и забавянето на Плана за възстановяване и развитие. През следващата, 2022 година, икономиката ще запази подобен темпа си на растеж и ще завърши с нива от 3.9%. Новите ограничителни мерки и евентуално удължен периода на действие на фискалната подкрепа за домакинствата и бизнеса, засегнати от пандемията, според анализа на УниКредит, ще засегнат негативно икономическото възстановяване. От друга страна, през ноември българите ще застанат за трети път пред урните само за година. Политическата нестабилност в страната и преходът към ново правителство отложиха изпълнението на някои инфраструктурни проекти, както и забавиха внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост, чиито очакван позитивен ефект върху икономиката тази година, няма да се материализира, се посочва още в анализа. Според анализа на УниКредит инфлацията в края на тази година ще е 4.5% под действие на няколко фактора, които действат едновременно. Тя обаче ще отшуми в края на следващата година, когато нивата и ще са наполовина – 2.1% в края на периода.
Източник: econ.bg (08.10.2021)

Кои са важните банки според БНБ Управителният съвет на БНБ е определил осем банки като системно значими институции, съобщиха от централната банка. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк България, Българската банка за развитие и Централна кооперативна банка. Като важни банки за тях БНБ определя и ниво на буфер, който трябва да заделят при отпускане на кредити. За първите три банки той е 1%, приложим към общата стойност на рисковите експозиции. За следващите три банки е 0,75 на сто, а за последните две е 0,5%. На практика промяна в значимите банки, които се определят от БНБ, няма промяна, същита са били е през миналата година. Заделяният от тях буфер също остава без промяна.
Източник: 24 часа (30.11.2021)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ АД по Протокол № 92./01.12.2021 г. е взето следното решение: Във връзка с подадено от ТБ УниКредит Булбанк АД заявление по чл. 36, ал. 1 от Част II Правила за членство, Съветът на директорите на БФБ АД допуска до търговия на Борсата нов борсов посредник, както следва: - Валентина Рангелова; - Адрес за кореспонденция: гр. София, пл. Света Неделя 7; - Телефон за контакти: (+359 2) 9320 135; - E-mail: Valentina.Rangelova@UniCreditGroup.BG
Източник: БФБ (02.12.2021)

Банките ни сурвакат с по-високи такси от Нова година С нови, по-високи такси ще ни сурвакат част банките от Нова година. Други вече сториха това през декември. Финансовите институции продължават да вдигат цените на най-използваните от гражданите услуги като разкриване на банкови сметки, внасяне и теглене на пари, преводи и използване на банкови карти. По този начин в последните години таксите, които банките събират от клиентите си, се превърнаха във все по-значим приходоизточник за тях на фона на падащите лихви по кредитите. Така дори и в коронакризата, когато много хора и фирми загубиха работата си и бизнеса си, банките бележат впечатляващ ръст на печалбите си - за тази година печалбата на банковата система се е увеличила с близо 50% спрямо миналата година. От 5 януари, например, най-голямата банка у нас - УниКредит Булбанк, повишава голяма част от таксите и комисионите в своята тарифа. Двойно по-скъпо ще е внасянето на суми в евро - от 0.50 EUR на 1 EUR. Увеличава се таксата при теглене на каса - от сегашните 6 лв. за суми до 2000 лв. на 0.5% от сумата, но не по-малко от 6 лв. При теглене на по-големи суми ще се начисляват 0.7%, вместо сегашните 0.6%. Наред с това Уникредит Булбанк сваля прага на спестяванията, за които се начислява т. нар. такса за съхранение. Ако в момента без такава такса са парични средства над 400 000 лв., от Новата година с 0.7% годишно ще бъдат "обложени" спестявания над 200 000 лв. Двойно ще нарасне сумата, която банката начислява при погасяване на кредит, теглен от дъщерното й дружество УниKредит Кънсюмър Файнансинг - при всяка погасителна вноска се прибират 2 лв., вместо 1 лев. От 5 януари Уникредит Булбанк завишава с 1 лев всички такси, които се плащат при ползване на услугата Директен дебит - това са разплащанията чрез банката на различни комунални услуги - ток, вода, парно и пр. Втората по големина Банка ДСК също ще сюрпризира клиентите си от Нова година - услуги, които в момента са безплатни, вече ще се таксуват. Например от 1 януари 2022 г. при внасянето на пари в брой чрез банкомат на ДСК вече ще се начисляват 0.20 лв. за клиенти физически лица и 0.10% за бизнес клиенти. Повече от година ДСК начислява такса при внасяне на суми в брой на гише по личната картова сметка на клиентите. Затова много клиенти започнаха да използват банкоматите, за да зареждат картите си, тъй като тази услуга към момента е безплатна. Но от Нова година ДСК ще поправи "грешката". Наред с това значително се вдига таксата, ако някой има неблагоразумието да тегли пари в брой от ПОС в офис на Банка ДСК с карти на други банки - това вече ще му струва 4% върху сумата, но не по-малко от 20.00 лв. Централна кооперативна банка също вдига тарифата си от януари. Обслужването на разплащателна сметка вече ще струва 3,80 лв. месечно, ако клиентът няма дебитна карта, а не 3.50 лв. Повишава се и таксата за поддръжка на спестовна сметка и тя става 2 лева месечно при 1,50 лева сега. Клиентите на банката ще плащат повече и за теглене на суми в брой от сметка. За суми до 2000 лв. таксата става 4 лева при 3,50 лева сега, а за над 2000 лева – 0,5% от сумата, при 0,45% сега. В началото на декември Алианц България съществено завиши тарифата си за граждани. Например, таксата за обслужване на разплащателна сметка без издадена дебитна карта към нея скочи от 2.20 на 4 лв. на месец. Безплатното доскоро внасяне на пари в брой на гише вече струва 1 лв., ако сумата е до 3000 лв. При внасяне на по-големи суми таксата се вдига на 0,1% до 0,5%. Тегленето на пари на каса поскъпна от 3 лв. на 4,50.
Източник: Сега (20.12.2021)