Само 5 язовира са ремонтирани с 500-те млн. лв. досега Работата на третото правителство на ГЕРБ по отношение на ремонта на язовирите в България трудно може да се нарече успешна. От лятото на 2018 г., когато държавата след поредните наводнения отпусна 500 млн. лв. за реконструкцията им, досега напълно завършени са пет съоръжения. Темата е изключително чувствителна, тъй като липсва подробна публична отчетност какво е направено с крупната сума и как точно се харчи. Някаква светлина хвърли миналата седмица министърът на икономиката Лъчезар Борисов, след като БСП за пореден път се усъмни в корупция. В парламента той отчете, че напълно завършени са ремонтите на 5 язовира. За други 30 дейностите са приключили, но документацията все още не е предадена. Борисов съобщи и следните общи данни: 6844 са всичките язовири в България, от тях за ремонт, определени от правителството - 416. Част са управлявани от институции като НЕК, "Напоителни системи" и т.н., други - концесионирани, за трети било установено, че все пак са в добро състояние. Така в отговорностите на Държавната консолидационна компания (ДКК), към която бяха прехвърлени 500-те милиона, попаднали 305 язовира. Към момента на фирмата "Монтажи " били възложени 208 съоръжения - за тяхното проектиране, обследване, ремонт и т.н. Одобрените проекти били 159 - за 386.7 млн. лв. (12.5 млн. лв. - проектиране), а откритите строителни площадки - 101, на стойност 243 млн. (7. млн. лв. за проектиране). Борисов каза още, че общините бавят прехвърлянето на собствеността и така целият процес около ремонтите се протака. А и за някои от старите язовири липсвали книжа.
Източник: Сега (18.01.2021)

Отпадат сделките за студен резерв Отпадат търговете за студен резерв на електроенергия. Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, които депутатите от Комисията по енергетика приеха на второ четене. В проекта е записано, че Електроенергийният системен оператор вече ще купува разполагаемост за допълнителни услуги, което е преходен етап до въвеждането на механизъм за капацитет. Oператорът вече ще осигурява необходимите резерви чрез сключване на договори за допълнителни услуги на пазарен принцип - след проведен търг. Друга промяна предвижда производителите с обща инсталирана мощност от 500 киловата до 1 мегават да предлагат електроенергията си на свободния пазар. Премахва се задължението за 5-процентна вноска върху приходите на производители на електроенергия от ВЕИ от 1 януари 2021 година. Комисията отхвърли почти всички предложенията на депутата от ДПС Рамадан Аталай, които предвиждаха отпадане на ролята на НЕК като обществен доставчик.
Източник: Труд (21.01.2021)

НЕК надхвърли целта за енергийни спестявания през 2017-2019 г. Националната електрическа компания (НЕК) надхвърли два пъти поставената цел за енергийни спестявания в периода 2017 - 2019 година. Това се казва в прессъобщение на сайта на компанията.За посочения период енергийната компания трябваше да направи спестявания на 483 мегаватчаса от крайното си потребление. В резултат на реализираните мерки от НЕК са постигнали спестявания в крайното потребление, възлизащи на 1,01 хил. мегаватчаса. Тези спестявания са удостоверени от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). От НЕК уточняват още, че енергийните спестявания са разликата при измерване или оценка на потребената енергия преди и след въвеждане на мерки за енергийна ефективност. Според изискванията на Закона за енергийната ефективност се определят цели за спестявания на търговци с електроенергия, топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, както и на крайни снабдители с газ и търговците на течни и твърди горива.
Източник: Инвестор.БГ (26.01.2021)

Валентин Николов напуска парламента, ще участва в конкурса за шеф на БЕХ Депутатът Валентин Николов от ГЕРБ подаде днес своето заявление за напускане на 44-ото Народно събрание. Това обяви самият той в профила си във Фейсбук. Николов уточнява, че не ге прави, за да се присъедини към друг политически проект или политическо лице. От обяснението му става ясно,ч е е бил активен народен представител. Има внесени 14 Законопроекта, 9 проекта за решение, 6 питания, 23 изменения между първо и второ четене. В голямата си част от тях е сред водещите вносител в политиките на енергетиката. Водил активен диалог с работодателски организации, НПО, синдикати, заинтересовани лица. Успял да балансирам всички интереси при тези инициативи. „Проведохме успешно няколко вълни на либерализация, стабилизирахме сектора, насърчихме инвестициите във ВЕИ, формулирахме определение на "зелен водород". Сега, след извървения от мен път: Председател съвета директори на БЕХ, НЕК, АЕЦ, АЕЦ Козлодуй - нови мощности, изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй, заместник-министър в МИЕТ, зам.-председател и председател на комисията по енергетика, реших да подам документи за член на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг. Мисля да споделя опита си и контактите, изградени през годините, но първо трябва да премина през конкуренцията при конкурса. За всичките години няма човек, към когото да имам негативни чувства. Ако съм сгрешил : ПРОСТЕТЕ!”, написа народният представител Валентин Николов. Припомняме, че в момента тече конкурсната процедура за избор на директор на БЕХ и кандидатите могат да приемат документи още няколко дни.
Източник: 3e-news (09.02.2021)

До лятото щели да прекратят договорите с американските ТЕЦ До 30 юни 2021 г. България трябва да прекрати дългосрочните договори между Националната електрическа компания (НЕК) и двете т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - КонтурГлобал ТЕЦ "Марица Изток 3" и ТЕЦ AES Гълъбово "Марица Изток 1". Това е заложило по-малко от два месеца преди края на мандата си правителството на ГЕРБ в проект на план за реформи на българския енергиен пазар, публикуван за обсъждане от Европейската комисия. Обществените консултации по документа ще бъдат затворени на 11 февруари. Този план обаче не бил обсъждан от отговорните национални институции, посочват от Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ) в свое становище по документа. Експертите допълват, че видно проектът е разработен от консултант и липсва ясна институционална ангажираност с предложените мерки. По повод заявеното прекратяване на договорите с двете централи от ИЕМ препоръчват по-гъвкава дефиниция на крайния срок предвид очакваните сложни търговски преговори с компаниите. Те трябва да бъдат синхронизирани и с изработването на механизма за капацитет, тоест за компенсация на дългосрочните цени на произведената от централите електроенергия. Веднага след това ще отпадне ролята на НЕК като обществен доставчик на електроенергия. В становището се припомня решение на ЕК от 2015 г., в което е записано, че българският енергиен пазар не е ликвиден и прозрачен и Брюксел отсъжда определени количества електроенергия от компании в структурата на БЕХ да бъдат предлагани ежегодно на енергийната борса. Това задължение обаче изтече през януари 2021 г. Експертите препоръчват анализ за конкуренцията на енергийния пазар да бъде включен в плана за развитие до 2030 г., защото наличието на доминиращ участник на пазара за търговия на едро на електроенергия обикновено отблъсква инвеститорите. По отношение на пазара на дребно са предвидени две реформи - либерализация на цените и изготвяне на концепция за уязвимите потребители. Предвижда се пълната либерализация на домакинствата да приключи до 31 декември 2024 г., но не е изготвена пътна карта за това. До края на 2021 г. трябва да бъде изготвена дефиницията за уязвимите потребители и енергийна бедност.
Източник: Дума (11.02.2021)

НЕК иска поскъпване на тока заради по-високи разходи за вредни емисии НЕК е внесла в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) искане за промяна на цените на електроенергията, определени на 1 юли 2020 г. заради поскъпване на квотите въглероден двуокис на борсата. Според националната компания в решението на енергийния регулатор тогава е заложена прогнозна цена на въглеродните емисии от 22 евро на тон, а средната цена за второто полугодие на 2020 г. е 29 евро на тон. В началото на годината пък надхвърлила 31 евро. Според дългосрочните договори за изкупуване на електроенергията от тецовете “Ей И Ес Марица-изток 1” и “КонтурГлобал Марица-изток 3” НЕК е задължена да купува и квотите въглеродни емисии за двете централи. Към 28 януари, когато е внесено искането за увеличение на цените, сумата, която трябва да похарчи НЕК за квоти, се е увеличила със 149,7 млн. лв. С толкова е скочила и компенсацията, която компанията трябва да получи от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Пламен Младеновски, шеф на дирекция “Електроенергетика и топлоенергетика” в комисията, съобщава при обсъждане на доклада на експертите, че при първите търгове за годината - в началото на февруари, цените на квотите са били 32,60 евро/тон на единия и 33 евро/тон на втория. На следващите търгове са постигнати още по-високи цени, като на този на 11 февруари цената на първичния пазар е достигнала 39,62 евро. На вторичния пазар на лондонската борса пък цената е надминала психологическата граница от 40 евро на тон, което никой не очаквал. Прогнозата била за поскъпване с 20%. В доклада на експертите на КЕВР е посочено, че при искането на НЕК, което е от 28 януари, допълнителните разходи за квоти са в размер на 149,73 млн. лв., но пък приходите във фонд “Сигурност на електроенергийната система” се увеличават със 159 млн., тъй като един от източниците на пари в него са именно продажбите на квоти емисии. Младеновски е направил изчисления и при новите по-високи цени, според които допълнителните разходи, които ще възникнат за двете американски централи, са в размер на 247 млн. лв., но пък приходите във фонда ще се увеличат с 251,5 млн. лв. Заключението на експертите на енергийния регулатор е, че тъкмо заради това уравняване няма нужда да се променя цената “задължения към обществото”, а оттам и цената на тока. Все пак крайното решение ще се вземе на 17 февруари, когато е откритото онлайн заседание за определяне на новите цени.
Източник: 24 часа (17.02.2021)

„БМФ порт Бургас“ спечели фундаментално дело срещу „ЕР Юг“ Върховният административен съд (ВАС) сложи край на продължилия няколко години спор между „БМФ порт Бургас“ и „Електроразпределение Юг“ (ЕР Юг), съобщава lex.bg. Върховните съдии потвърдиха решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и на Административен съд София-град (АССГ), че електроразпределителното дружество трябва да спре да начислява цена за пренос и достъп по разпределителната мрежа на „БМФ порт Бургас“. И това е трябвало да стане още през ноември 2016 г. Според специализираното издание решението на ВАС е от значение не само за конкретния спор, но е и пробив в монопола на електроразпределителните дружества. Съобразявайки се изцяло с Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-31/18, ВАС потвърждава, че потребителите, присъединени към електрическа мрежа на ниво средно напрежение, могат да избират дали да са присъединени към оператор на електроразпределителната или преносната мрежа, при наличие на съответните технически условия. С приемане на решението на ВАС по този казус ще може да се сложи край на дългогодишни спорове между операторите на електроразпределителни мрежи и независимият преносен оператор относно принадлежността на определени елементи към една или друга мрежа. По този начин се утвърждава възможност за избор от крайните потребители към кой мрежови оператор да се присъединят, която досега се считаше за напълно изключена“, коментира пред lex.bg адвокат Миглена Пенева от адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и ко“, която представлява БМФ. Спорът между електроразпределителното дружество и концесионера на пристанището в Бургас е от над четири години и дори стигна до съда в Люксембург. ЕР Юг настоява БМФ да плаща на него цена за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа, а операторът на порта отказва, тъй като е присъединен директно към Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и е сключил договор с него. ЕР Юг притежава лицензия за разпределение на електроенергия в Югоизточна България, където се намират пристанищните терминали „Бургас Запад“ и „Бургас Изток 2“, които стопанисва БМФ. Обектите на концесионера на „Бургас Изток 2“ са свързани с ел. мрежата чрез електропроводна линия със средно напрежение (20 kV), наречена „Ново пристанище“ в подстанция „Рибари“, собственост на ЕСО. Тъй като електрическата енергия, която пренася ЕСО е на ниво високо напрежение, има два трансформатора, които го преобразуват в средно. През 2013 г. ЕР Юг и БМФ сключват договор за достъп и пренос на електрическа енергия по отношение на пристанище Бургас. През 2016 г. обаче БМФ го прекратява, защото ЕР Юг отказва да раздели консумацията на двама потребители чрез общ кабел – а именно на БМФ и „Пристанище Бургас“. Така БМФ се присъединява пряко към електропреносната мрежа и сключва договор директно с ЕСО. Операторът на пристанището в Бургас отправя предизвестие до ЕРП-то, което изтича на 11 ноември 2016 г. и отказва да плаща на ЕР Юг след присъединяването към ЕСО. Оказва се, че ЕР Юг не притежава нито едно съоръжение за преноса на ток в подстанция „Рибари“, нито електропроводите, чрез които се извършва преносът са негова собственост. Преносът се извършва през електропровод, държавна собственост, който се свързва директно с подстанция, част от електропреносната мрежа, а ЕСО има собствени уреди за измерване на електрическата енергия. ЕР Юг обаче отстоява, че обектите на БМФ все още са присъединени към разпределителната мрежа, поради факта, че терминалите са свързани с ел. мрежата на ниво средно напрежение. Затова продължава да начислява на дружеството цена за достъп и пренос на електрическа енергия. Спорът е отнесен до КЕВР, която се произнася в полза на БМФ и постановява, че след изтичането на предизвестието за прекратяване на договора с ЕР Юг, ЕРП-то няма право да му начислява такива цени. От ЕР Юг обжалват решението на КЕВР пред Административен съд София-град.
Източник: economic.bg (19.02.2021)

АДФИ отказа достъп до доклада от проверката на АЕЦ "Белене" Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) отказа информация, свързана с извършената финансова проверка на НЕК във връзка с проекта АЕЦ "Белене". "Капитал" поиска да се запознае с доклада по проверката и макар от АДФИ да считат, че това е обществена информация, достъпът до него на практика е засекретен. Честа практика обаче е чувствителната информация да се заличава, а документите да се предоставят на обществеността. Но този случай явно не е такъв. Официалната причина е, че исканата информация се отнася до трето лице, в случая държавната НЕК, и от АДФИ били длъжни да попитат "третото лице" дали е съгласно докладът да стане публичен. Според становище на НЕК обаче в документа се съдържат данни относно провеждането на процедурата за избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ "Белене", които имат поверителен характер, както и такива, които са търговска тайна. От АДФИ изтъкват, че процедурата по избор на инвеститор за АЕЦ "Белене" не е приключила и предоставянето или разгласяването на такава информация би могло да доведе до нелоялна конкуренция по отношение на търговците, участвали в нея. Освен това предоставянето на данните от доклада би могло да предизвика опорочаване на цялата процедура, при което ще се засегнат важни държавни интереси на България, пише още в отговора на АДФИ, изпратен до "Капитал". Все пак от финансовата инспекция дават обобщена справка на резултатите от извършената финансова инспекция на НЕК, отразени в доклада, до който няма достъп.
Източник: Капитал (22.02.2021)

Агенцията за публични предприятия и контрол публикува конкурсните книжа за избор на членове на управителните съвети на енергийните дружества На интернет страницата на Агенцията за публични предприятия и контрол, са публикувани публичните покани (заедно с придружаващата документация към тях) за номиниране на членове в органите за управление и контрол на следните дъщерни дружества – публични предприятия от групата на БЕХ: „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“, “Булгаргаз” ЕАД ЕАД, „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, “Електроенергиен системен оператор” ЕАД, “Мини Марица - изток” ЕАД, „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД. По този начин се стартират процедурите за избора на останалите двама независими членове в органите за управление и контрол на посочените дъщерни дружества – публични предприятия, след като на 02.02.2021г. БЕХ ЕАД стартира конкурсни процедури за избор на трима членове (представители на държавата) на органите за управление и контрол на същите дъщерни дружества, съобщават от холдинга.
Източник: 3e-news (22.02.2021)

БЕХ ще има ново ръководство, никой от сегашните мениджъри не се яви на конкурса Нито един от сегашните мениджъри на БЕХ не кандидатства в конкурса за членове на борда на директорите, който обяви Министерството на енергетиката. Шефът на холдинга в оставка Жаклен Коен заяви вече, че няма да остане, а Живко Динчев и Андон Андонов са подали документи съответно за бордовете на ТЕЦ “Марица-изток 2” и за “Мини Марица-изток”. Седем души ще се борят за 3 места в борда. Сред тях познати в енергийните среди са доскорошният депутат Валентин Николов, Иван Андреев, който е бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", финансовият директор на “Мини Марица-изток” Стелиан Коев, Димчо Маргитов, който работи в БЕХ, и Любомира Ганчева, която е от АБВ. В АЕЦ “Козлодуй” също ще има смяна на мениджърите с изключение вероятно на директора на централата Наско Михов, който участва в конкурса. Иван Йончев и Жаклен Коен не са подали документи. Йончев в момента е шеф на НЕК и кандидатства за там. Сред кандидатите за борда на директорите са сегашният зам.-директор Александър Николов, бившият евродепутат от ГЕРБ Владимир Уручев и Данаил Парталозов. В “Булгаргаз” документи са подали двама от тримата членове на борда - директорът Николай Павлов и Илиян Дуков. Третият допуснат е Николай Дончев. В “Булгартрансгаз” ще се избират чрез конкурс само членове на надзорния съвет. След това те ще изберат управителен съвет и шеф на компанията. Кандидатите са нови, досегашните двама в надзора - Кирил Георгиев и Владимир Митрушев, не са подали документи. Новите са Снежана Йовкова-Маркова, Николай Стефанов, Стефан Илиев. Същата е процедурата и за Електроенергийния системен оператор. От петима само един е сегашен член - Пламен Радонов. Останалите са Евден Николов, Иван Йотов, Лъчезар Димитров и Георги Наков. Петима са кандидатите за мениджъри на “Мини Марица-изток”. Трима са сегашни - Андон Андонов, Николай Диков и Георги Коев, останалите са Стойко Башалов и Петър Петров. И в конкурса за НЕК трима от четиримата кандидатите са досегашни членове на борда. Това са Момчил Ванов, Христо Георгиев и шефът на компанията Иван Йончев. Нов е Георги Наков. Трима са кандидатите за мениджъри на ТЕЦ “Марица-изток 2”, като от сегашния борд само директорът Живко Динчев е подал документи. Новите са бившият шеф на КЕВР Боян Боев и Руслан Германов.
Източник: 24 часа (24.02.2021)

"Енерго-Про" очаква 1,7% поскъпване на тока От енергийните компании, които произвеждат, пренасят и доставят ток за домакинствата, единствено "Енерго-Про", което обслужва Североизточна България, публикува прогноза с колко ще поскъпне електроенергията от 1 юли, а именно - с 1,7%. По закон месец преди да внесат заявленията си в КЕВР за цени, компаниите са длъжни да оповестят прогнозата си. НЕК, ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про" публикуваха съобщения, но само последното бе с прогноза. НЕК съобщава на сайта си, че не разполага с пълната информация за ценообразуващите елементи и не може да прогнозира каква цена ще поиска. От "ЧЕЗ Електро България" съобщават, че с цената ще искат да покрият присъщите си разходи, като елиминират кръстосаното субсидиране. От компанията заявяват, че ще отразят харчовете за купуване на ток за покриване на технологичните разходи и инвестициите за тази година, които са 100 млн. лв., също разходи за балансиране, както и възвръщаемостта, която им се полага. От "Електроразпределение Юг" съобщават, че предложението им ще е на база цените от 1 юли 2020 г., индексирани с разликите между прогнозираното и реално пренесеното количество еленергия, между прогнозната и реално платената цена за тока за технологични разходи, между планирани и реализирани инвестиции. Ценовото заявление на "ЕВН България Електроснабдяване" ще отрази либерализацията на пазара на ток, необходимите им приходи и парите за енергийна ефективност. АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ "Бобов дол" и ЕСО не са оповестили на сайтовете си прогнози за цените си.
Източник: Дума (02.03.2021)

Нови мениджъри влизат в застрахователни компании От началото на годината Комисията за финансов надзор даде разрешение за дузина промени в различни застрахователни компании, които имат лиценз за извършване на дедност у нас. Веселин Ангелов е одобрен за член на съвета на директорите и изпълнителен директор, а Ивета Плякин - за прокурист на застрахователно акционерно дружество "Енергия". То е създадено през 1993 г. от „Национална електрическа компания" ЕАД и „България холдинг“ АД. Крайно контролиращо дружество е "Алианц" СЕ - Германия. Дружеството притежава лиценз за застраховане и презастраховане. Основен дял от дейността на ЗАД "Енергия" заема имущественото застраховане. В застрахователната съвкупност на дружеството са включени най-големите топлоелектрически и водноелектрически централи в България: АЕЦ "Козлодуй", цялостната електропреносна мрежа "Високо напражение", електроразпределителни и енергоремонтни предприятия, част от топлофикационните дружества, предприятия от въгледобива и редица други индустриални обекти. Комисията за финансов надзор одобри Лорен Жамот за член в Управителния съвет на Застрахователна компания "Уника" АД и в Управителния съвет на Застрахователна компания "Уника Живот" АД. Застрахователните компании "Уника" АД и "Уника Живот" АД са част от международната група "Уника Иншурънс Груп". "Уника Груп" (UNIQA Insurance Group AG) е един от водещите застрахователи на основните си пазари в Австрия и Централна и Източна Европа и двувековна история, която обслужват над 10 милиона клиенти в 18 страни. Вече 25 години "Уника България" е на пазара у нас и предлага продуктово портфолио по всички направления в общото застраховане и животозастраховането. Иван Ганчев е получил разрешение от КФН да бъде член на управителния съвет и изпълнителен директор на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и на "ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД. Белгийската КВС Груп е най-голямата банково-застрахователна група в България. Компаниите, част от КВС Груп в България, са Обединена българска банка, ДЗИ Общо застраховане, ДЗИ Животозастраховане, ОББ Интерлийз, ОББ Асет Мениджмънт, ОББ Факторинг, ОББ Застрахователен брокер, КВС Клон България. Те предлагат пълния спектър от финансови услуги, включително лизингови, управление на активи и факторинг. ДЗИ е дружеството с най-дълъг опит на българския застрахователен пазар, основанo през 1946 година. Компанията, лидер на застрахователния пазар в България, е част от белгийската банково-застрахователна група КВС от 2007 година. ДЗИ разработва и предлага пълна гама продукти в направления Общо застраховане и Животозастраховане, както и продукти, свързани с покриване на здравни рискове. Комисията за финансов надзор е одобрила Ивайло Стоянов като представител на "Феста холдинг" АД в Надзорния съвет на ЗК "България Иншурънс” АД. Компанията предлага различни здравноосигурителни пакети, медицински застраховки на физически лица и фирми, здравни застраховки. Сред лидерите е на пазара на здравното застраховане.
Източник: Банкеръ (08.03.2021)

Резервен ток - вече от държавни централи и американските тецове 79% от мощностите, които осигуряват резервния ток на Електроенергийния системен оператор, са от вецовете на НЕК, двете американски централи и държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Това става ясно от отговор на енергийния министър Теменужка Петкова на въпрос от депутата от “Обединени патриоти” Юлиан Ангелов. Всъщност основни източници на оперативния резерв, които трябва да покрият евентуални нужди на системата, са НЕК и държавната тец, тъй като НЕК е задължена по договори да изкупува електроенергията на американските “Марици”. Останалите 21% се осигуряват от ТЕЦ “Варна” и ТЕЦ “Бобов дол”, съобщиха от оператора. Според промените в енергийния закон вече няма студен резерв, тоест да се поддържат неработещи блокове, които при нужда да бъдат пуснати. Така вече няма да се плаща за разполагаемост, или че някой блок не работи. Студеният резерв е заменен от допълнителни услуги, за които системният оператор обявява търгове сред производителите. Тръжните процедури са отворени за всички производители, които са минали тестовете за различните видове регулиране. А те са първично регулиране на честотата - в рамките на 30 секунди да се замести спряна мощност, и вторично автоматично и ръчно регулиране на честотата и обменните мощности в рамките на 15 мин. Досега са минали търговете за януари и февруари. Търгът за март е отменен заради възникнал технически проблем, става ясно от съобщение на сайта на оператора.
Източник: 24 часа (10.03.2021)

Синдиците на КТБ са възстановили 25% от парите Над 1.25 млрд. лв. са разпределените към края на март 2021 г. от синдиците на фалиралата КТБ средства към кредиторите, отчитат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Разпределената за възстановяване сума е значително по-голяма от прогнозите за не повече от 800 млн. лв. на специализираната международна разследваща компания АликсПартнърс Сървисис ЮКей (AlixPartners Services UK LLP), посочва председателят на фонда Матей Матев в статия в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България. Според него основен принос за по-високата събираемост на суми от длъжниците на банката имат промените в Закона за банковата несъстоятелност, направени след обявяването на фалита на четвъртата по големина банка. Една от тези промени бе спорната поправка "Пеевски", която депутатът от ДПС Делян Пеевски, бивш бизнеспартньор на собственика на КТБ Цветан Василев, внесе през 2018 г., за да се спре "вторичното разграбване" на банката. Тогава ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски", който обезсилва със задна дата прихващанията и цесиите, чрез които банката загуби стотици милиони левове. Според експертите, включително и ВАС, които дори сезираха Конституционния съд, подобно ретроактивно действие може да предизвиква сериозен хаос в стопанския оборот. "Макар и оспорвани, включително пред Конституционния съд, промените в закона дадоха възможност на синдиците на КТБ да постигнат този резултат, като вероятно без тях събраната и разпределена на кредиторите сума щеше да бъде именно тази, прогнозирана от АликсПартнърс", посочва председателят на ФГВБ. Всъщност данните показват, че за повече от 6 години синдиците са успели да съберат около 25% от активите на разграбената банка. Няма данни колко от въпросните 1.25 млрд. лв. са в резултат от събиране на предоставени от КТБ кредити, от осребряване на активи на банката или от обявяване за недействителни на извършени прихващания след нейния фалит. По-голямата част от разпределените за връщане пари - 928 млн. лв., всъщност отиват във ФГБВ, който е най-големият кредитор на КТБ, след като изплати през 2015 г. защитени влогове за 3.7 млрд. лв. От влизането на синдиците в банката досега връщането на пари на незащитени вложители (тези със спестявания над 196 000 лв.) и други кредитори е станало с четири частични сметки. Първата бе обявена през 2017 г. за общо 570 млн. лева, но заради обжалвания средствата по нея започнаха да се изплащат чак през 2019 г. До края на 2020 г. са изплатени 535.4 млн. лв., посочват от ФГВБ. От тях 418.3 млн. лв. са отишли във фонда, а останалите са разпределени между малко над 7000 незащитени вложители - фирми и физически лица. Сред тях излязоха имената на различни политици, начело с Ахмед Доган, както и на десетки общински и държавни фирми. В списъка с големите незащитени вложители фигурират Топлофикация София, Булгаргаз и Булгартрансгаз, ББР, БЕХ, НЕК, АЕЦ Козлодуй, Мини Марица изток, НКЖИ, както и държавни ведомства като Агенцията за приватизация и Агенция "Дипломотически имоти". Всички те до момента са получили не повече от 20% от някогашните си спестявания в банката. През септември 2020 г. стартира изплащането на суми по втората частична сметка за 430 млн. лв., по която до края на 2020 г. вече са изплатени 384.9 млн. лв. От тях 320.6 млн. лв. са за ФГВБ. Третата частична сметка за 5.6 млн. лв. бе за един единствен обезпечен кредитор и бе изплатена през октомври същата година. Става дума за френската банка "Сосиете Женерал", отпуснала срочен заем на КТБ през 2011 г.
Източник: Сега (15.04.2021)

Fitch повиши рейтинга на неподчинения дълг на БЕХ Рейтинговата агенция Fitch повиши кредитния рейтинг на необезпечените и неподчинени облигации на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) ЕАД до ниво ‘ВВ’ от ‘ВВ-’. Също така агенцията присъжда рейтинг на възстановяване ‘RR4’ на дълговите инструменти, съобщават от пресцентъра на държавния енергиен холдинг. Кредитният рейтинг на БЕХ в чужда и местна валута остава непроменен – с „положителна перспектива“ на ниво ‘ВВ’. Рейтингът е премахнат от „Критерий под наблюдение“ (КПН). Друг фактор, който благоприятства повишаването на кредитния рейтинг, е очакваното намаляване на задълженията на дъщерните дружества в структурата на БЕХ ЕАД. От рейтинговата агенция изчисляват, че към края на 2020 г. около 40% от дълга на консолидирано ниво принадлежи на компанията-майка, а останалите 60% - на дъщерните дружества. Очакванията са, че дългът на ниво дъщерни дружества ще се свие съответно до 50% към края на 2021 г. и до под 20% към края на 2023 г., в следствие от падежирането на предоставеното през 2016 г. държавно финансиране на НЕК ЕАД.
Източник: economic.bg (12.05.2021)

Кризата сви приходите на държавните фирми Кризата, предизвикана от коронавируса, е свила приходите на държавните предприятия, показват финансовите им доклади. ТЕЦ “Марица Изток 2” е продала с близо 44% по-малко електроенергия през миналата година спрямо 2019 г. Към края на 2020 г. тецът е продал 3 252 582 мегаватчаса електроенергия, а през 2019 г. количествата са били 5 773 622 мегаватчаса. Това е довело и до спад на приходите на дружеството с близо 32 на сто за година. През 2020 г. то е реализирало оперативни приходи в размер на близо 460 млн. лева, докато предходната година те са били в размер на 675 милиона лева. Основните приходи идват от продажба на ток на регулирания и свободния пазар, както и от осигуряването на студен резерв. Дружеството завършва годината със загуба преди данъци в размер на 341 млн. лева, като сумата нараства със 132 милиона, спрямо отчетената загуба през 2019 г. една от основните причини за растящата загуба са разходите за закупуване на квоти за емисии на парникови газове. “Квотите за парникови газове от 2013 г. представляват все по-значимо перо в променливите разходи на централите, работещи с изкопаеми горива. ТЕЦ “Марица Изток 2” е поставена в неравностойно положение спрямо другите големи централи от комплекса “Марица Изток”, на които НЕК плаща разполагаемост в пълен размер на значително по-високи цени, като едновременно с това им покрива разходите за закупуване на квоти парникови газове”, пише в доклада. Държавно предприятие “Ръководство въздушно движение” също отчита отрицателен финансов резултат. Дружеството е на загуба от 14,6 млн. лева, показва финансовият му доклад за първите три месеца на тази година. РВД отчита намаление 44% на приходите от такси за аеронавигационно обслужване при прелитане. При приходите от такси в районите на летищата намалението е с близо 52 на сто спрямо първите три месеца на 2020 г., като основната причина е намаляването на броя на полетите заради въведените ограничителни мерки във връзка с пандемията от COVID-19, се посочва в доклада.
Източник: Труд (18.05.2021)

Токът за бита поскъпва от 1 юли средно с 3%, парното – с до 14,25% Токът за домакинствата поскъпва от 1 юли с от 2 до над 4% за трите района на страната. Това става ясно от доклада на експертите на КЕВР, който ще се обсъжда на 2 юни.Електроенергията на ЧЕЗ в Западна България за бита е с най-голямо увеличение – 4,17%. Дневният ток е с цена 0,14436 лв. за киловатчас без ДДС. През нощта ще се плащат 0,06148 лв. за квтч. КЕВР не приема внесеното от дружеството предложение за увеличение на нощната тарифа с 80,82% до 0,10844 лв. Към тези суми се добавят мрежовите услуги - цена за достъп и пренос през преносната мрежа, цени за достъп и пренос през разпределителната мрежа. В Североизточна България, където доставчик е “Енерго-Про”, за електроенергията до дома хората ще плащат с 2,13% повече, отколкото сега. Дневният ток ще струва 0,14546 лв. за киловатчас при 0,14257 сега. Нощната тарифа е 0,05697 лв. при 0,05562 лв. за квтч. В Югоизточна България, с доставчик ЕВН цената ще се увеличи с 2,38 на сто. Цената на тока през деня е определена на 0,14218 лв. за квтч при 0,14118 лв. сега. За ползването на нощен ток ще се плащат 0,05687 лв. при 0,05787 в момента. Към тях се добавят и цените на мрежовите услуги. Средното поскъпване до контакта е 3,02 на сто Комисията за енергийно и водно регулиране направи микс от 10 984 536 мегаватчаса ток от различните централи за бита. Като цените се “удържат” отново с евтиния ток на АЕЦ “Козлодуй” и на вецовете на Националната електрическа компания. До дома ни през регулаторната година - от 1 юли 2021-а до 30 юни 2022 г., ще стигнат над 2,9 млн. мегаватчаса ток от атомната централа на цена 55,01 лв. за мегаватчас, което е 5,50 ст. за квтч. Вецовете на НЕК ще са с цена от 83,95 лв. за мегаватчас. Токът за американските централи в микса е 126,62 лв., на централите с високоефективно комбинирано производство под 500 киловата мощност е 126,62 лв. и на малките веита, също под 500 киловата - 112,77. През последните години поетапно от микса бяха извадени електроенергиите на веитата и на топлофикациите, останаха на преференциални цени само американските централи и малките мощности. Така крайната цена, по която НЕК ще продава тока на трите енергодружества за бита, е 109,52 лв., при 92,92 лв. за мвтч сега. До пазара за бита не са допуснати ТЕЦ “Марица-изток 2”, защото цената и? е 210,33 лв. за мвтч, тецовете “Бобов дол” и “Марица 3”- Димитровград, защото цената им е съответно 181,7 и 226,21 лв., и на ТЕЦ “Русе” пак заради скъп ток. В тарифите за бита е включена и таксата “задължения към обществото”, която е определена на 4,02 лв. за мегаватчас. Тя се плаща не само от битовите потребители, но и от бизнеса. Парите от нея отиват във фонда “Сигурност на електроенергийната система”, която е банката на енергетиката. С пари от него се компенсира разликата между цените на тока на свободния пазар и тези по договорите за изкупуване на еленергията от високоефективно комбинирано производство и възобновяема енергия. Във фонда влизат и парите от продажба на квоти от емисиите. За регулаторния едногодишен период от 1 юли 2021 до 30 юни 2022 г. приходите, които се очакват в него, са 334,415 млн. лв.
Източник: 24 часа (31.05.2021)

ТЕЦ „Марица-изток 2“ с квота за 1 млн. МWh за регулирания пазар ТЕЦ "Марица-изток 2" ще разполага с обща годишна квота за производство на електроенергия в размер на 1 млн. MWh за следващия регулаторен период 1 юли 2021 г. - 30 юни 2022 г. Министърът на енергетиката Андрей Живков подписа заповед, с която се определя това количество за задължително изкупуване от обществения доставчик за регулирания пазар. Заповедта е издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 8 от Закона за енергетиката и чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията. Тя е мотивирана с изпълнение на т.2 от решение на Народното събрание от 31 януари 2020 г., което задължава Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки, за да не се допусне прекратяване или ограничаване на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на "Български енергиен холдинг" ЕАД. В Министерството на енергетиката са постъпили становища от изпълнителните директори на "Национална електрическа компания" ЕАД и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД относно необходимостта от гарантиране на надеждната работа, сигурността и устойчивостта на електроенергийната система на страната, което поражда необходимост от поддържане на работоспособността на ТЕЦ Марица-изток 2".
Източник: Труд (29.06.2021)

Държавната ТЕЦ пуска утре пети блок, за да влияе на цените на тока на борсата ТЕЦ "Марица-изток 2" пуска още един блок, така работещите блокове стават пет. Останалите три са в планов ремонт. Два блока в американствата централа "КонтурГлобал Марица-изток 3" също са в ремонт и след приключването му, мощности от нея ще се включат в търговия на свободния пазар. Българският енергиен холдинг изпати до медиите тази информация след работна среща на дъщерните дружества в групата. В нея участваха още зам.-министърът на енергетиката Мирослав Дамянов и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Обсъдени да били възможностите за реакция от страна на държавните дружества в условията на покачващите се цени на електроенергията на Българската независима енергийна борса. Държавната централа е публикувала и три търга за продажба на електроенергия, които ще бъдат проведени утре - за периода 16.08.2021 г. – 22.08.2021 г. - 150 мегавата, за 23.08.2021 г. – 29.08.2021 г. - 150 мегавата и за септември за 150 мегавата. От БЕХ съобщават, че в първите 9 дни на август средното дневно потребление на крайните снабдители превишава определеното в решението на КЕВР с 5984 мвтч. За компенсиране на този преразход „Национална електрическа компания“ използва повече енергия от централите с дългосрочни договори ТЕЦ „ЕЙ И ЕС-3С Марица Изток 1“и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-Изток 3“ , като осигурява пълно натоварване на всички работещи блокове, след осигуряване на задължителния резерв за електроенергийната система. Към момента два от блоковете в ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ са в годишен планов ремонт, съгласуван между НЕК, централата и Електроенергийния системен оператор. Работата на ВЕЦ на НЕК е съобразена с отпуснатите квоти за изразходване на вода от МОСВ и същото е в рамките на определените лимити. Покана за участие в срещата беше отправена и към работодателските организации с цел създаване на диалог и търсене на работещи решения. По информация на "24 часа" работодателите не са се явили на срещата.
Източник: 24 часа (10.08.2021)

Предприятия изпадат в ликвидна криза и затварят заради скъпия ток Председателят на Управителния съвет на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов коментира високата цена на електроенергията. "За съжаление, държим лидерската позиция от началото на август, като изключим традиционно скъпия пазар в Гърция. Спрямо Германия, основен наш експортен партньор, разликата е 76% по-висока цена в България”, обясни Стаменов. Действията на ТЕЦ „Марица изток 2“, който пусна вече 4 енергийни блока и увеличи количеството, произвеждано за свободния пазар, за да се нормализира цената на електроенергията за бизнеса, не удовлетворяват председателя на Управителния съвет на БФИЕК. „За периода 27 юли – 9 август стопанските потребители у нас надплатиха 64 млн. лева, заради изкуствено поддържан дефицит и манипулиране на пазара. В година, когато се опитваме да преодолеем негативите от пандемията. Очаквам предприятия да изпаднат в ликвидна криза и да се присъединят към спрелите работа през миналата седмица. Страхувам се, че това са базови мощности и спирането може да дестабилизира цялата електроенергийна система. Не само енергоинтензивната индустрия е пострадала, а и средният и малък бизнес, които ще си видят фактурите през септември,“ коментира Стаменов. Цените за 9 август са 303 лв./МВтч за базова мощност и опровергаха твърдението на Министерството на енергетиката, че с пускането на третия блок, са паднали със 70 лв./МВтч.
Източник: economic.bg (10.08.2021)

АОБР поиска оставките на ръководствата на държавните енергийни дружества Асоциацията на организациите на българските работодатели поиска оставите на държавното енергийно ръководство заради високите цени на електроенергията на свободния пазар. Това заяви Васил Велев, който е ротационен представител на АОБР след среща със служебния премиер Стефан Янев и енергийният министър Андрей Живков и представители на държавната енергетика. По-конкретно от АОБР поискаха оставките на министъра на енергетиката, на ръководствата на Българския енергиен холдинг и на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Настояваме за анализи на поведението на пазара на Електроенергийния системен оператор и на НЕК. И след такъв анализ, логичното е тези ръководства също да си подадат оставките, заяви Велев. Той бе категоричен, че в момента предлагането на електроенергията на свободния пазар у нас, се извършва в ущърб на индустрията и икономиката, на тези, които пълнят бюджета. „Това не е от некадърност, а от умисъл. Не за първи път сме тук“, заяви още Велев и припомни, че за проблемите и настоящата ситуация е било многократно сигнализирано. На практика имаме монопол на БЕХ на борсата: дружествата от групата разполагат и предлагат голямо количество енергия за доставка. Така се създава умишлен дефицит“, уточни Велев. Другата голяма грешка според него е пазарната интеграция първо с пазара на Гърция, който е най-скъпия в ЕС. Предвидено е на по-късен етап през тази есен да бъде направена и интеграцията на пазара с Румъния. По този начин ще се даде възможност за свързване с енергийните пазари на Централна Европа, където има повече възможности и ликвидност на пазарите. Велев даде за пример, че последните дни енергийните цени у нас са с 73% по-високи спрямо тези в Германия. „С търсене на конкретни мерки и решения проблемът няма да се реши – ще се реши за седмица, за месец, още от 2015 г. се занимаваме с този проблем“, припомни Велев. Затова е и настояването на АОБР да се смени енергийното ръководство на държавата с добросъвестно такова, което да работи в полза на бизнеса и домакинствата. „В протестна готовност сме. Настояваме за оставки, защото по друг начин проблема не може да бъде решен“, категоричен бе Велев. Според него досега БЕХ умишлено е предлагал малки количества на високи цени. „Задачата на енергетиката на целия ЕС е да достави електроенергия на добра цена, надеждна и новото изискване е и да бъде чиста тази енергия. Нашата енергия нито е на добра цена, нито е надеждна“, смята Велев. Това, което можем да направим сега е да осигурим ликвидност на пазара, обясни и енергийният министър Андрей Живков след срещата с бизнеса. От Министерство на енергетиката са взели на ръчно управление дейността на ТЕЦ „Марица Изток 2“.
Източник: 3e-news (11.08.2021)

НЕК излезе на печалба от 190 млн. лв. заради тока от ВЕЦ-овете Значително подобрение на финансовото състояние отчита за първите 6 месеца на 2021 г. Националната електрическа компания (НЕК) - до неотдавна едно от най-губещите и задлъжнели държавни дружества. Реализираната нетна печалба за периода е 190.5 млн. лв. при едва 52 млн. лв. за същия период на миналата година. С това наличните парични средства в дружеството достигат 374 млн. лв. - едно от най-високите нива за последните години. Тази промяна в конюнктурата се дължи преди всичко на две неща. Първо поскъпването на електроенергията на свободния пазар - близо два пъти на годишна база за съответния период. И второ - драстично увеличеното производство на ВЕЦ-овете на НЕК (всички големи в страната) заради много по-влажната година спрямо критично сухото начало на 2020 г. Въпреки всичко НЕК остава с близо 4.14 млрд. лв. задължения (голямата част от тях са свързани с АЕЦ "Белене"), които дори леко се увеличават на годишна база. Натрупаната загуба пък е 1.24 млрд. лв. Общите приходи на НЕК се увеличават с 32.3% или близо 423 млн. лв. за полугодието. Основно това се дължи на реализираните много по-големи количества електроенергия на борсата и по-високата цена на самата електроенергия. Според отчета продадените количества за свободния пазар се увеличават с 1019%, а получените от това приходи - с още по-невероятни 1230%. Тук става дума основно за ток от ВЕЦ, чието производство е нараснало с 84%. Средната продажна цена е 124 лв./мВтч, при около 60 лв./мВтч за първите 6 месеца на миналата година.
Източник: Капитал (24.08.2021)

Скъпият ток изправя пред фалит и ВиК операторите Скъпият ток изправя пред фалит и ВиК дружествата. За това предупреди депутатите ръководството на "Българския ВиК Холдинг". Критично високите разходи за електроенергия на ВиК операторите за юли и август изчерпват рязко финансовите им резерви, казва Ася Стоянова, председател на Управителния съвет на водния холдинг пред временната парламентарна комисия по ревизията на управлението на ГЕРБ в парламента, оглавявана от Мая Манолова. Сметките за електроенергия на ВиК операторите са се повишили между два и три пъти за юли. Очакват се рекордно високи фактури и за август, предупреди ръководството на ВиК Холдинга. ВиК операторите купуват електроенергия на свободния пазар, а цената на водата за крайните клиенти е регулирана. През последните месеци цената на тока поскъпна рязко, което принуди предприятия да спрат работа. Държавните железници също се оплакаха от високите цени. На заседанието на Комисията по ревизията на управлението на Бойко Борисов бяха изслушани ръководствата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на работодателските организации и синдикатите, БЕХ, ЕСО, НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток 2" и други.
Източник: Медия Пул (25.08.2021)

ДАНС и МВР влязоха и в Комисията за енергийно регулиране Агенти на ДАНС, придружавани от служители на МВР са влезли в Комисията за енергии?но и водно регулиране. Акцията е започнала сутринта, като все още няма официална информация за причината, но се предполага, че тя е свързана с разследването на прокуратурата за това дали има престъпление около високите цени на тока. От КЕВР са предоставили всички изискани от тях документи и сътрудничели активно на разследващите органи.Проверката вероятно има връзка с други подобни действия – от август тази година, когато ДАНС и МВР влязоха в БЕХ, ЕСО и НЕК във връзка с цените на енергии?ната борса. По неофициална информация днес службите са влезли и в енергии?ната борса. Тогава стана ясно, че прокуратурата е наредила на ДАНС да извърши проверка на рекордно високата цена на електроенергията за бизнеса. Това се разбра по онова време и от официално съобщение на държавното обвинение. В него се посочваше, че в Специализирана прокуратура е постъпил сигнал от Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Обявено бе, че веднага след сигнала, наблюдаващият прокурор лично е изискал документи и информация от Министерство на енергетиката, Български енергиен холдинг, Българска независима енергийна борса и други институции, с цел да се установи налице ли са достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, в частност такова от компетентността на Специализираната прокуратура.
Източник: Сега (24.09.2021)

Решиха: Държавата плаща без условия по 50 лв. на всеки мегаватчас от сметките за ток на бизнеса Държавата поема по 50 лева от цената на 1 мегаватчас в сметките за ток на бизнеса. Това е една от мерките, които оповести министър-председателят Стефан Янев във връзка с високата цена на електроенергията. Решението е взето в понеделник на среща при премиера с участието на министрите на финансите и на енергетиката Валери Белчев и Андрей Живков и председателя на КЕВР Иван Иванов. Помощта за бизнеса ще е около 600-650 млн. лева, уточни Белчев. За получаването на това подпомагане няма критерии за кандидатстване, като например доказване на загуби до 20% от оборота, каквито има при други мерки. Тези 50 лв. се дават на всеки стопански потребител на електроенергия Ако той е малък и ползва 50 мегаватчаса, то ще получи 2500 лв., ако е по-голям и потребява 500 мегаватчаса, сумата е 25 000 лв., поясни пред “24 часа” председателят на КЕВР Иван Иванов. Тоест при малко потребление ще се получи по-малка компенсация и това е единственото. Механизмът как конкретно бизнесът ще си получи компенсациите ще бъде разработен от финансовото министерство. Парите били налични, те са от свръхпечалбите на държавни енергийни дружества. Можело да бъдат взети от компаниите като предсрочен дивидент по искане от държавата, казаха Янев и финансовият министър. Всъщност държавните дружества, които ще натрупат печалби от рекордните нива на цените на тока, са АЕЦ “Козлодуй” и НЕК, ТЕЦ “Марица-изток 2” също ще спечели, но тя плаща скъпи емисии и от няколко години е на загуба. По-скоро държавата ще прибере авансово като дивидент печалбата на АЕЦ “Козлодуй”, която бизнесът сметна на 1,3 млрд. лв., някои експерти изчислиха дори до 1,5 млрд. Парите обаче нямало как да се дадат на бизнеса веднага, тъй като не са разписани в актуализацията на бюджета, обясни премиерът Янев. Предвижда се в първите шест месеца на следващата година фирмите да получат облекчението от 50 лева, но това да се запише в бюджета за 2022 г., който трябва да приеме бъдещият парламент. Има помощ и за декември, но фирмите могат да я вземат само с още една актуализация на бюджета за 2021 година, която също трябва да бъде направена от ново Народно събрание. Белчев заяви, че са налични пари за компенсации и за октомври и ноември, но не стана ясно дали ще могат да се платят. По-късно от правителството поясниха, че ако има актуализация на бюджета за тази година, към декемврийските помощи със задна дата ще бъдат включени компенсации за бизнеса за скъпия ток и за октомври и ноември. Според шефа на КЕВР Иван Иванов обаче плащане със задна дата не можело да се направи. Втората дългосрочна мярка е национална позиция, която да бъде изпратена в ЕС за по-гъвкава европейска политика за компенсаторните механизми за държавна помощ и за временно намаляване на тежестта на цената на въглеродните емисии, които се калкулират в цената на тока.
Източник: 24 часа (28.09.2021)

„Аурубис България“ влезе в топ 5 на най-големите в Югоизточна Европа Медодобивният завод „Аурубис България“, собственост на германския гигант „Аурубис“, за пръв път се изкачи до 4-ото място в годишната класация TOP 100 SEE на най-големите компании в Югоизточна Европа по общи приходи. Това се случи, след като през пандемичната 2020 г. комбинатът регистрира оборот от 2.8 млрд. евро. Подреждането се прави за 14 поредна година от агенцията за бизнес информация SeeNews. Българската компания за производство на метали, която присъства у нас от повече от 60 години, е единствената в сектора, изкачила се до топ 5 на класацията. В миналогодишното издание „Аурубис България“ бе на 11 място. В TOP 100 SEE влизат още 13 родни компании. Сред топ 5 български представители се нареждат още: „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД – 20-та позиция, с приходи за 2020 г. в размер на 1.5 млрд. евро. Оборотът на дългогодишния лидер за нашата страна бележи спад с 52.5% в сравнение с 2019 г., когато компанията бе на 5-то място в класацията с приходи от 3.2 млрд. евро. „Национална електрическа компания“ ЕАД – 29-та позиция и приходи за 2020 г. в размер на 1.3 млрд. евро. Сумата е с 9% по-малка спрямо предходната 2019 г., когато когато възлиза на 1.4 млрд. евро. „ЛУКОЙЛ България” ЕООД – 40-та позиция и приходи за 2020 г. в размер на 1.1 млрд. евро. Компанията бележи спад в приходите от 34.6% в сравнение с 2019 г., когато те са около 1.6 млрд. евро. „БиЕй Глас България“ ЕАД – 49-та позиция и приходи за 2020 г. в размер на 938.5 млн. евро. Компанията отчита ръст в оборота от 58%. Старата позиция в класацията й бе 98-мо място.
Източник: economic.bg (19.10.2021)

КЕВР намали временно цената на тока за малките фирми От 1 ноември повече от 250 000 фирми ще получават отстъпка в цената на електроенергията, която вече гони 400 лв. за мегаватчас на енергийната борса. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е приела във вторник промени в методиката за определяне на цените от т.нар. доставчици последна инстанция, което ще намали сменките с 15 до 30 лева на мегаватчас. Мярката е временна и ще важи до края на януари 2022 г. Промените в методиката са насочени към малките и средни предприятия, които от 1 юли т.г. са на свободния пазар на електроенергия, но не са сключили договор с търговец, а се снабдяват с електроенергия по цени на доставчик от последна инстанция - най-скъпият начин за доставка. Такива доставчици са ЧЕЗ, ЕВН, Енерго-про и държавната НЕК. Към момента в тази ситуация са около 256 000 небитови потребители, а това са 40% от всички потребители на свободния пазар. До края на януари тези потребители ще трябва да сключат договори с доставчици по свой избор, за да не заплащат по-висока цена. Фирмите и особено енергийноинтензивните предприятия обаче очакват от държавата по-сериозни помощи, които да компенсират донякъде разходите им за драстично поскъпналата електроенергията. Служебният кабинет обяви преди седмица, че над 630 000 небитови крайни клиенти ще получат компенсация от 110 лева на мегаватчас до края на 2021 г. Първите компенсации на небитовите клиенти се очаква да бъдат изплатени с фактурите потребената през октомври електрическа енергия. Те ще се изплащат до края на 2021 г. и ще бъдат осигурени от свръхпечалбата, която АЕЦ "Козлодуй" реализира при продажбата на скъпия ток. "Средствата ще бъдат осигурени по държавния бюджет за сметка на представянето на безвъзмездни средства от АЕЦ „Козлодуй“, през следващите отчетни години ще се намали с посочената сума дължимият за внасяне дивидент от БЕХ“, обясни премиерът Стефан Янев.
Източник: Сега (28.10.2021)

22 наши фирми са сред най-големите 500 в Източна Европа 22 български фирми попадат в тазгодишната класация ТОП 500 на най-големите компании в Централна и Източна Еропа, която за 13-та година се изготвя от международната агенция за кредитно застраховане и управление на риска "Кофас". За сравнение през предходната година България бе представена в ТОП 500 в ЦИЕ с 18 компании. Сега общият оборот на 22-те най-големи български фирми е 20.748 млрд. евро (по финансови отчети за 2020 г.) и така страната ни се нарежда на 7-о място в класацията. Българските фирми, които попадат в ТОП 500, са предимно от химическата, петролната и фармацевтичната промишленост, наред с финансови, информационни и телекомуникационни услуги. За поредна година най-голяма българска компания е Български енергиен холдинг, който се нарежда на 34-то място с оборот през 2020 г. от 2.861 млрд. евро и печалба от 80 млн. евро. Въпреки че по двата показателя БЕХ отбелязва спад, все пак държавният енергиен холдинг се е изкачил с една позиция нагоре в тазгодишната класация. Втората най-голяма българска компания е металургичната "Аурубис България" - на 38-о място, с 12% ръст на продажбите до 2.7 млрд. евро и печалба от 135 млн. евро. "ЛУКойл Нефтохим" е паднала до 111-то място (38-о предата година). Петролната рафинерия е отчела 53% спад на оборота си през 2020 г. до 1.523 млрд. евро и загуба от 260 млн. евро. "ЛУКойл България" с продажби за 1.109 млрд. евро също е преминала на по-задни позиции - от 112-то място на 182-ро. Сред най-големите български компании са също така НЕК (150-о място), инвестиционният холдинг "Адванс Пропъртис" - 206-то, производителят на стъклен амбалаж "Би ей глас", който скача от 416-а позиция на 217-а, "Кауфланд България" - 221-во, заводът за биодизел "Астра био плант" - 233-то, "Софарма", "Сакса", "Лидл България", АЕЦ "Козлодуй", "Хювепроджект", "Експрес лоджистик", БТК. Тази година за първи път в ТОП 500 на ЦИЕ влизат шест български компании - "Софарма трейдинг", "А1", "Олива", "Видеолукс" (притежава веригите "Практикер" и "Технополис"), доставчикът на логистични услуги "Орбико България" и металургичният завод "София мед"
Източник: Сега (12.11.2021)

НЕК излезе на рекордна печалба от 278 млн. лева Рекордно високите цени на тока през последните месеци са проблем за бизнеса, но и източник за печалби при производителите на електроенергия. "Националната електрическа компания", която стопанисва всички големи държавни ВЕЦ, подобрява рязко показателите си през третото тримесечие на тази година и отчита внушително увеличение на приходите от продажби (без компенсациите от ФСЕС) - от 1.1 млрд. лв. за същия период на 2020 г. до 1.58 млрд. лв., и рекордна печалба - над 278 млн. лв. За внушителните резултати спомага и ръстът в производството на електроенергия при водноелектрическите централи след по-сухата 2020 г. - основните мощности на НЕК като ВЕЦ и ПАВЕЦ са продали 6 пъти повече електроенергия на свободния пазар през това деветмесечие. Въпреки това подобрение, което със сигурност ще продължи и до края на годината, когато се очаква печалбата на НЕК да надхвърли половин милиард, държавната компания остава силно задлъжняла. Общият размер на дълговете се увеличава на годишна база с около 100 млн. лв. и достига критичните 4.15 милиарда лева. Голяма част от него е свързана с проекта АЕЦ "Белене" - формално двата руски реактора за централата бяха платени от НЕК.
Източник: Капитал (23.11.2021)