За година токът на борсата поевтиня с близо 70% Борсовата търговия с електроенергия у нас ден за ден се е увеличила с над 15 процента през 2023 г. спрямо предходната година, а средномесечната цена на тока в сегмента "В рамките на деня" през декември миналата година е паднала с почти 70 на сто в сравнение със същия месец година по-рано, сочат данните на Българската независима енергийна борса. Продадените количества електроенергия през миналия месец са 2 682 249.2 мегаватчаса, което e с 13.8 процента повече спрямо предишния и с 15.5 на сто повече спрямо година по-рано. Средната декемврийска цена за базов товар е била 159.51 лв., което е спад с 20.7 процента спрямо ноември и с 67 на сто по-малка в сравнение с преди година. Данните на борсата сочат, че българската цена на свободния пазар на ток е била сходна на тази в Румъния, в Унгария стойността е била около 81 евро. Най-скъпо е струвала електроенергията в Гърция - 102 евро. Най-активни в търговията за следващия ден през декември и с най-големи количества продадена електроенергия са били АЕЦ "Козлодуй", "Електрохолд Трейд" и "Националната електрическа компания". Продажбите на ток с доставка същия ден през декември са 236 084.8 MВтч, което е с 0.9 процента повече спрямо предишния месец и с 27.2 на сто повече спрямо същия месец на миналата година, допълват от БНЕБ. Месечната среднопретеглена цена е 175.29 лв., което е с 23% по-ниска спрямо предишния и с 62.2 на сто спад спрямо същия месец на миналата година. В този сегмент на пазара най-активни са "Националната електрическа компания", "Ф Инвест" ЕООД" и "GEN-I D.O.O".
Източник: Медия Пул (05.01.2024)

Трибуналът на Международния център за уреждане на инвестиционните спорове на Световната банка (ICSID) е установил, че България е нарушила Договора за енергийната харта (ДЕХ), и е присъдил над 61 млн. евро плюс лихви и разноски в полза на ищеца - регистрираната в Малта ACF Renewable Energy Limited, която през 2012 г. стана собственик на фотоволтаичния парк край село Караджалово. Това е първи загубен арбитраж за България, след като срещу страната бяха заведени няколко такива през последното десетилетие, включително от CEZ, EVN и Energo-pro. България е осъдена също така да възстанови на ACF приблизително 5.5 млн. долара за съдебни разходи и разноски, както и над 480 хил. долара за разходите по арбитража. Претенциите на ACF Renewable Energy са резултат от серията законодателни промени след 2013 г., които бяха направени в опит да се балансира енергийният пазар след масовото изграждане на възобновяеми мощности и резкият скок на цените на тока тогава, довел до падането на първото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов. През 2014 г. бяха въведени законови ограничения за количеството електроенергия, което се изкупува по преференциални цени, а през 2015 г. бе въведена и месечна вноска във фонд "Сигурност на електроенергийната система" в размер на 5% от приходите от продадената електрическа енергия. Година по-късно бе увеличена и таксата за достъп до електропреносната мрежа. Към онзи момент "Аква пауър" продава 95% от произведената електрическа енергия на Националната електрическа компания по силата на 20-годишен договор, който е подписан през юни 2012 г. и гарантира цена на изкупуване 485.6 лв. за мВтч. С новите тежести обаче бизнес планът се променя. В същото положение са още десетки инвеститори във ВЕИ от онзи период, като всички те в момента имат т.нар. договори за премии и продават енергията си на борсата. До преди няколко години фотоволтаичната централа край Караджалово беше най-голямата в страната с инсталирана мощност малко над 60 мВт. Тя беше изградена през 2012 г. от американската Sun Edison с цел да бъде продадена след присъединяването й към мрежата. Само няколко месеца по-късно соларният парк стана собственост на саудитската енергийна компания ACWA Power и два фонда за дялови инвестиции - турския Crescent Capital и щатския First Reserve, които го придобиха чрез малтийското ACF Renewable Energy срещу 350 млн. евро. Година по-късно българското дружество "ЗБЕ партнерс" беше преименувано на "Аква пауър Си Еф Карад Пи Ви парк". През 2020 г. отново имаше смяна на собствеността, като обектът премина към новорегистрираното тогава австрийско дружество Enery Development, в което собственост има сравнително голям играч от сектора на възобновяемата енергия - RP Global, както и фондът "Три морета". Към момента соларния парк "Караджалово" е осмият най-голям в страната, като няколко проекта доближават и надвишават 200 мегавата капацитет.
Източник: Капитал (12.01.2024)

Община Плевен купува 20-годишен жилищен блок от НЕК за 2,6 млн. лева Общинският съвет в Плевен на извънредно заседание даде съгласие Общината да закупи жилищен блок, предложен за продажба от Националната електрическа компания. Малко над 2,6 милиона лева е цената за пететажния блок № 323 в жк "Кайлъка". Общо 60 апартамента, приземен етаж с 18 гаража, застроената площ е 869,56 кв.м, Жилищният блок е построен преди около 20 години за нуждите на "АЕЦ - Белене". Намира се изцяло върху общински поземлен имот.
Източник: БНР (19.01.2024)

Завърши рехабилитацията на ПАВЕЦ „Белмекен“ Завърши рехабилитацията на ПАВЕЦ “Белмекен”, която е една от трите големи водни батерии на НЕК, заедно с “Чаира” и “Орфей”. Мощността на тази помпено-акумулираща централа е 375 мегавата, които произвеждат електричество и 104 мегавата в помпен режим. Това означава, че при пренасищане на пазара с ток и той е евтин се включват помпите, които качват водата в язовир “Белмекен”. Два от петте хидроагрегата са за работа и в помпен режим. Приключилата рехабилитация на “Белмекен” е финалът на обновяването на вецовете в цялата каскада Белмекен - Сестримо - Момина клисура, което струва към 20 млрд. евро. 70 на сто от финансирането е от фонд “Козлодуй”. Модернизацията на “Белмекен” е за 10 млн. евро и приключва точно в момента, когато централата навърши 50 години. Последното и? обновяване е било през 1999-2000 г. До края на годината единият хидроагрегат на ПАВЕЦ “Чаира” ще бъде пуснат, което добавя още 197 мегавата помпи. Така общо в режим на ползване на ток от помпи на трите батерии ще е 350 мегавата. При мощности на солари от 2000 мегавата в пикови часове на производство помпите ще са от полза. Турбината на агрегата на “Чаира”, в която се появиха пукнатини, е невъзстановяема и през март ще бъде обявен търг за подмяната и?. България и Румъния кандидатстват за финансиране на предпроектното проучване за хидровъзела Никопол - Турну Мъгуреле, по първи предварителни оценки ще струва 6 млрд. евро.
Източник: 24 часа (14.02.2024)

ABB-Voith започна ремонта на втория агрегат в ПАВЕЦ „Чаира“ Австрийският консорциум ABB-Voith започна работа по рехабилитация на втори хидроагрегат в ПАВЕЦ „Чаира“, обяви изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Мартин Георгиев. Сегашното споразумението между НЕК и консорциума е допълнение към предишното, което беше за цялостна рехабилитация на ПАВЕЦ-а, по време на която обаче стана и голямата авария. Именно ABB-Voith беше консорциумът, който я ремонтираше. Очакванията са ремонтът да е готов до края на годината, след което в системата да влязат отново 200 MW, колкото е максималната мощност на помпения режим на хидроагрегата. В момента България разполага с общо три агрегата – два в ПАВЕЦ „Белмекен“ и един в ПАВЕЦ „Орфей“, които работят с общо 150 MW в помпен режим. До края на годината към тях ще бъдат добавени още близо 200 MW от „Чаира“. НЕК определи инвестиционната си програма за тази година като „амбициозна“ – тя е за 72 млн. лв. През миналата година компанията е инвестирала 36 млн. лв. в модернизация на съоръженията, които управлява.
Източник: 3e-news (15.02.2024)

ТЕЦ "Марица Изток 3" спира работа ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3" - една от двете т.нар. американски централи, спира временно работа от днес, 21 февруари. Причината е, че на тази дата изтича дългосрочният й договор с Националната електрическа компания за изкупуване на произведената електроенергия на фиксирани цени. Централата вече ще трябва да продава на свободния пазар, но в момента цените на него не са изгодни. "Спирането е временно, на този етап няма да има съкращения на работници и служители. По-голямата част от тях ще се занимават с поддръжка, с ремонт на централата и подготовката й за време, в което цените на електроенергията ще са по-добри", обясни изпълнителният директор Васил Щонов. ТЕЦ "Марица Изток 3" бе купен и модернизиран през 2009 г. от листната на лондонската борса компания "КонтурГлобал", която сключи 15-годишен договор с НЕК за изкупуване на произведения от нея ток. Самата НЕК държи 27% от централата. През 2022 г. "КонтурГлобал" продаде дела си на фонда KKR, който е акционер в "Юнайтед груп" - собственикът на "Виваком". Работата на централата вече минава на търговски принцип - когато има добри цени ще работи, а когато няма добри цени, няма да работи, обясни Васил Щонов. ТЕЦ-ът ще работи само в дните, когато борсовата цена на тока надхвърля разходите за производството му. Себестойността на произведената от ТЕЦ „Марица Изток 3" електроенергия е 125 евро (245 лв.) на MWh - далеч над цените, на които се търгува токът на Българската енергийна борса от лятото насам.
Източник: 24 часа (21.02.2024)

Компания до месеци готова с първата държавна батерия за ток Първата пилотна батерия за съхранение на електроенергия може да бъде построена тази година. Тя е проект на Националния енергиен оператор (НЕО) и на Националната електрическа компания (НЕК). От НЕК е площадката, която ще бъде при един от ВЕЦ-овете. Изчакват се данните за присъединяване към системата на НЕК, за да бъде обявен търг за проектиране, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на първото съоръжение за съхранение на енергия от ВЕИ. Батерията ще е с мощност 1 мегават и капацитет за съхранение на електроенергия 2 мегаватчаса. Тази микробатерия може да бъде построена за 3 до 6 месеца. Това е първата стъпка на Националния енергиен оператор, който беше създаден от БЕХ с капитал от 30 млн. лв. преди година. Основният замисъл беше тази държавна компания да поеме строителството на големите батерии, които трябваше да се финансират по плана за възстановяване и устойчивост. По плана има два проекта за съоръжения за съхранение на енергия. Единият първоначално беше за изграждане на национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ (RESTORE) с общ капацитет за складиране на 6000 мегаватчаса. Идеята беше те да са до подстанциите на ЕСО и да съхраняват ток колкото половината потребление на страната през деня. Финансирането по плана беше 1,6 млрд. лв. По-късно, след редуциране на европейското финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост, сумата беше свита на 780 млн. лв., а капацитетът на батериите намален наполовина - за съхранение на 3000 мегаватчаса. С решение на парламента пък безвъзмездното финансиране вместо 100% за проект беше редуцирано до 50%, а останалите 50 на сто се осигуряват от фирмата, която кандидатства. Година по-късно 30-те милиона лева, осигурени от БЕХ, са по сметките на фирмата. Директорът на НЕО Александър Михайлов казва, че компанията работи в две сфери. Едната е съхранението на електроенергията, а втората - производството на ток от нискоемисионни източници. За предпроектните проучвания е сключен договор за безвъзмездна помощ с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Обикновено то е между 1 и 1,5 процента от стойността на батерията. ЕИБ ще избере трите най-рентабилни, за да ги финансира или кофинансира. Ако и осемте проекта се окажат жизнеспособни, Националният енергиен оператор ще кандидатства по процедурата за батерии с всички тях, а половината от финансирането ще търси и от търговски банки. Другият модел при сътрудничество с общините е компанията да купува по борсови цени нощната енергия, а с общината да има условен договор, че през деня ще захранва с енергия нейните дружества на цената на борсата минус 10% например. Този модел НЕО се опитва да реализира и с държавни предприятия. Работи се по проект с ВМЗ-Сопот, за взаимноизгодно сътрудничество.
Източник: 24 часа (05.03.2024)

Определен е таванът на пазарните приходи на производителите на електроенергия Министерският съвет определи стойностите, които служат за изчисляване на тавана на пазарните приходи на производителите на електроенергия. Атомната електроцентрала „Козлодуй" ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 150 лв./МWh стойност на произведената електрическа енергия. За производителите на електрическа енергия от кондензационни централи на въглища тази стойност е 300 лв., увеличена с умножената по 1,32 средномесечна цена на тон СО2 емисионни квоти за MWh, а за производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях - 300 лв. увеличена с умножената по 0,9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. ,,Национална електрическа компания" ЕАД като производител на електрическа енергия от водноелектрически централи ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 200 лв. за един MWh. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) без договор за компенсиране с премии ще определят своя таван на пазарните приходи при 300 лв./МWh стойност на произведената електрическа енергия. Над тези тавани производителите дължат вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система", чрез които се осигурява необходимият финансов ресурс за справяне с последиците от високите цени на енергията. Решението влиза в сила от 1 януари 2024 г. и се прилага спрямо приходи на производители на електрическа енергия за периода 1 януари 2024 г. - 30 юни 2024 г.
Източник: БТА (14.03.2024)

След изтичането на дългосрочния й договор с НЕК и спирането на работа от 20 февруари тази година, ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" ще се раздели с една трета от работниците си в опит да оптимизира разходите си и да запази възможност за повторно включване на мощностите. Става въпрос за до 160 души от общо 450 човека, които работят в централата и корпоративния офис на дружеството. Очакванията на ръководството на централата са тя да заработи наново през втората половина на годината, ако пазарните цени на електроенергията позволяват това. Проблемът сега е, че разходите за производството на ток от въглища са по-високи от борсовата цена на тока и реално централата трябва да продава на загуба ако работи. На съкратените работници ще бъдат изплатени обезщетения в размер от 6 до 10 месечни работни заплати. Освободените от "КонтурГлобал" работници ще могат да се регистрират в бюрата по труда и да получават обезщетение в размер на 60% от средния си осигурителен доход за 24 месеца назад, но не повече от 2250 лв. според новия максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Максимумът за получаване на обезщетението е една година при над 15 години осигурителен стаж, натрупан след 2001 г.
Източник: Капитал (27.03.2024)

БЕХ смени ръководствата на няколко компании в енергетиката Българският енергиен холдинг направи смени в ръководствата на "Мини Марица Изток", Националната електрическа компания, в съвета на директорите на "АЕЦ Козлодуй-Нови мощности" и на оператора на газовата връзка с Гърция. С решение на холдинга за изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ е назначен Тодор Тодоров, който е заемал длъжността от 2009 до 2011 година и през януари 2022 г. В Съвета на директорите на НЕК влиза Деян Иванов, бивш сътрудник в парламентарната комисия по енергетика. Приета е и оставката на Свилен Спасов като член на Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД. Мястото му заема Георги Добрев, който е с дългогодишен опит в областта на енергетиката. Промяна е гласувана и в Надзорния съвет на „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД - на мястото на Момчил Ванов като член на Надзорния съвет влиза Румяна Петрова. Нейният професионален път също е в областта на енергетиката, като е заемала длъжности в Дирекция „Правна“ в „Булгаргаз” ЕАД - главен юрисконсулт, заместник-директор на дирекция и директор на дирекция. Предстои свикване на общо събрание на акционерите на „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД за вземане на решение.
Източник: econ.bg (17.04.2024)

Депутатите отказаха да разглеждат актуализацията на плана за климатична неутралност Народното събрание реши да отложиха приемането на Пътната карта за климатична неутралност, която разписва по години как ще намаляват въглищните мощности и е задължителен елемент за отпускането на втория транш по Плана за възстановяване в размер на 1.3 млрд. лева. След това бяха обещани 1 млрд. лв. за "Мини Марица-изток", а с отделно решение депутатите приеха и отлагане на либерализацията на пазара на ток на едро с една година, за да гарантират работата на ТЕЦ "Марица-изток 2" за още 12 месеца. Средствата от 1 млрд. лв. за "Мини Марица-изток" са за обезпечаване на дейностите по техническата рекултивация на нарушените терени, които са 240 кв. км. Всъщност мините са длъжни да заделят пари за рекултивация на рудниците през годините, но това не се е случвало именно поради липсата на средства и на фона на ниската цена на въглищата с цел производство на по-евтина енергия. Не е ясно обаче дали дали част от тези пари няма да бъдат пренасочени към осигуряване на заплатите на работещите в мините, чиято дейност значително намаля след изтичането на дългосрочния договор между "КонтурГлобал Марица-изток" 3 и НЕК в края на февруари.
Източник: Капитал (26.04.2024)

Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за първото тримесечие се понижава до 182 млн. лв. Спад на печалбата с 38 млн.лв. до 181.7 млн.лв. отчита АЕЦ "Козлодуй" за първото тримесечие. Компанията все още не е публикувала финансовия си отчет за 2023 г., но данните за първите три месеца показват, че борсовите цени на електроенергията са основният фактор за по-слабия резултат. Въпреки това няма съмнение, че централата е най-печелившето държавно енергийно дружество. Оперативните приходи на дружеството са в размер на 531 млн. лв. и отчитат значителен спад от 279 млн. лв. (около една трета) спрямо реализираните през първо тримесечие на 2023 г. именно заради спада в пазарните цени на електроенергията. По данни на централата те са се понижили средно с 43%. Отчетените приходи от продадена елелектроенергия на обществения доставчик НЕК са в размер на 84 млн. лева. В същото време приходите по нерегулирани цени са 442 млн. лв., или с 37% (262 млн. лв.) под отчетените през първите три месеца на 2023 г. Разходите на АЕЦ "Козлодуй" от оперативна дейност са в размер на 329 млн. лв. и бележат намаление от 238 млн. лв. спрямо отчетените за същото тримесечие на предходната година, ставАктивите на дружеството са на стойност 5.69 млрд. лв., или с 1.64 млрд. лв. над отчетените в края на март 2023 г. поради увеличение на инвестиции в дъщерни предприятия, става ясно ще от отчета. Значително нарастване с 48% се отчита и в собствения капитал на дружеството. Повишението е в резултат на увеличението на акционерния капитал на дружеството с 1.5 млрд. лв. след решението на Народното събрание за изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй".а ясно от отчета. Общият размер на пасивите леко намалява до 679.5 млн. лв. при 721.6 млн. лв. година по-рано.
Източник: Капитал (07.05.2024)

С над 1 млрд. лв. се понижава печалбата на НЕК през 2023 г. Срив в печалбата само в рамките на една година отчита Националната електрическа компания (НЕК). Тя пада с около 1.1 млрд. лв. до почти 100 млн. лв. през 2023 г., показват предварителните данни. Приходите на компанията падат с 33% и вече са 3.4 млрд. лв. при 5.2 млрд. лв. за същия период на предходната година. Разходите обаче намаляват по-бавно - с 16% до 3.3 млрд. лв. Основната причина за този драстичен спад в печалбата са значително по-ниските борсови цени на електроенергията - 2022 г. бе рекордна за всички дружества в енергетиката, но през м.г. за повечето от тях ситуацията бързо се промени. НЕК продължава да има високи нива на задлъжнялост, като общата сума на задълженията към края на 2023 г. е 2.8 млрд. лв., или увеличение с 225 млн. лв. спрямо същия период на предходната 2022 г. Дружеството работи в по-лоши условия на отрицателен нетен оборотен капитал от -338 млн. лв., за разлика от предходната година, когато размерът му е бил -155 млн. лева.
Източник: Капитал (22.05.2024)

НЕК ще обяви обществена поръчка за изграждане на батерия за съхранение на електроенергия на площадката на ВЕЦ "Въча 1" Националната електрическа компания (НЕК) ще обяви обществена поръчка за изграждане на батерия за съхранение на електроенергия на площадката на ВЕЦ "Въча 1". Това каза изпълнителният директор на дружеството Мартин Георгиев. Той посочи, че прогнозната стойност на поръчката е около 5 милиона лева. Батерията е с планиран капацитет за съхранение 10 мегаватчаса. Изпълнението на проекта ще продължи между 9 и 12 месеца.
Източник: Сега (29.05.2024)

За пореден отчетен период нараства участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната мрежи, става ясно от оперативната справка за енергийния баланс на страната, изготвена от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода 1-ви януари – 9 юни 2024 г. (01.01.2024 г. – 09.06. 2024 г.) спрямо аналогичния на 2023 г. Производството на електроенергия в България от първи януари до девети юни 2024 г. тази година е в обем от 16 525 464 MWh, което е понижение (минус) с 10.84 % в сравнение със същия период на миналата година (за отчетния период до 2 юни или преди седмица – минус 10.70 %). За сравнение, тогава производството на електроенергия е възлизало на 18 534 375 MWh. Потреблението на ток за посочения сравняван период през настоящата година е от порядъка на 16 331 810 MWh. Въпреки по-добрите данни, спрямо година по-рано това е спад с 3.97 % (седмица по-рано – минус 4.29 %). Година по-рано потреблението на ток е било от порядъка на 17 006 238 MWh. Салдото (износ-внос) на електроенергия продължава да се влошава. Така, ако през посочения сравняван период на миналата година салдото (износ-внос) на ток е било в обем от 1 528 137 MWh, то през настоящата година се свива до 193 654 MWh, което е спад (минус) с 87.33% (преди седмица – минус 83.57 %). Влошава се дела на базовите централи. Според данните на системния оператор за времето от първия ден на януари до деветия ден на месец юни участието им е в обем от 12 163 885 MWh, което е понижение (минус) с 19.49 % спрямо аналогичния период на 2023 г. (преди седмица – минус 19.09 %). Година по-рано участието на базовите централи е достигало до обем от 15 109 019 MWh. Продължава да се повишава дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), както в преносната, така и в разпределителната мрежи. Участието на ВЕИ в преносната мрежа за периода от първия януари до девети юни тази година спрямо същото време на предходната 2023 г. расте до обем от 1 322 617 MWh или с 47.65 % (седмица по-рано – 46.87 %). Година по-рано дела на възобновяемите енергийни източници в преносната мрежа е бил в обем от 895 796 MWh. Положителните данни за сравняваното време от настоящата година са в резултат на високото участие на фотоволтаичните централи (плюс 109.73 %), въпреки спада на вятърните мощности (минус 9.42 %) и биомасата (минус 57.01 %). Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа за посочения сравняван период на настоящата с миналата година е от порядъка на 1 334 949 MWh, което е ръст от 31.50 % (преди седмица – плюс 30.61 %). Година по-рано ВЕИ са участвали в разпределителната мрежа с обем от 1 015 199 MWh. По-добрите резултати за посоченото време от настоящата 2024 г. се дължат на ръста на фотоволтаичните централи (плюс 58.83 %) и биомасата (плюс 27.18 %), независимо от спада на вятърните мощности (минус 12.16 %). Положителен и добър остава дела на водноелектрическите централи (ВЕЦ) като според данните на системния оператор за времето от 1 януари до 9 юни той е достигал до обем от 1 704 013 MWh. В сравнение с аналогичния период на миналата година това е ръст от 12.52 % (за отчетния период до втори юни – плюс 14.28 %). За сравнение, тогава участието на ВЕЦ е било в обем от 1 514 361 MWh.
Източник: 3e-news (12.06.2024)

Европейската инвестиционна банка ще консултира проект за две ПАВЕЦ за 1.8 млрд. евро Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще предостави консултантска помощ на Национална електрическа компания ЕАД (НЕК) при подготовката за изграждане на две големи помпено-акумулиращи водноелектрически централи. Двата нови възобновяеми енергийни източника ще използват съществуващи водноелектрически каскадни язовири и резервоари край Батак и Доспат. Те ще действат като големи акумулаторни батерии, съхраняващи зелена енергия. Това ще осигури на НЕК гъвкаво 24-часово и ежеседмично управление, бърза замяна на мощностите при извънредни ситуации и допълнителни балансиращи услуги. Прогнозната стойност на всяка от двете централи е около 900 млн. евро, те ще влязат в експлоатация до 2032 г.
Източник: Дневник (13.06.2024)

НЕК ще строи ПАВЕЦ "Батак" и "Доспат" Държавната НЕК иска да инвестира в две нови мегамощности от ранга на ПАВЕЦ "Чаира". Те ще са в близост до язовирите Батак и Доспат и ще носят същите имена. По предварителни изчисления всяка от двете централи с мощност 800 мВт ще струва около 1.8 млрд. лева. Това са сложни и скъпи проекти, ето защо Националната електрическа компания си нае конслултант - Европейската инвестиционна банка. По силата на споразумение, консултантската служба на ЕИБ ще проучи "техническата пригодност и икономическата жизнеспособност на двата проекта, а също така ще оцени и техните предимства и рискове", съобщиха от НЕК. ПАВЕЦ са "зелени", ВЕИ мощости - източник на енергия е водата. Освен това те могат да работят и като гигантски акумулатори, батерии за енергия - когато потреблението е ниско, помпите събират (акумулират) вода, която по-късно да послужи да задвижване на турбините и производство на ток в пиковите часове. Двата бъдещи ПАВЕЦ ще използват съществуващи водноелектрически каскадни язовири и резервоари в района на градовете Батак и Доспат в Югозападна България. Според НЕК при добър ритъм на работа новите мощности могат да влязат в експлоатация до 2032 г. Те са включени в 10-годишния план на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E). businessnovinite.bg 13 юни
Източник: БТА (18.06.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)

България и Румъния с 2 големи проекта в р. Дунав България и Румъния ще правят две ВЕЦ на река Дунав. Възобновеният проект за хидротехнически комплекс „Турну Мъгуреле - Никопол“ е предложен за статут на трансграничен проект за възобновяема енергия с възможности за европейско финансиране. Съвместният проект на „Националната електрическа компания“ и румънската компания „Хидроелектрика“ за изграждане на хидротехнически комплекс „Турну Мъгуреле - Никопол" успешно премина етапа на оценка и е включен в Списъка на трансграничните проекти за възобновяема енергия на Европейския съюз. Предстои окончателното одобрение на списъка и публикуването му в Официален вестник на ЕС. Проектът е един от трите одобрени за цяла Европа през 2024 г. Включването му в списъка и перспективата за получаването на статут на трансграничен проект за възобновяема енергия са значим етап от неговото развитие, като се откриват и възможности за подкрепа на проекта чрез Механизма за свързване на Европа. Проектът „Изграждане на хидротехнически комплекс „Турну Мъгуреле - Никопол“ е важна трансгранична инициатива между Румъния и България, насочена към оптималното оползотворяване на хидроенергийния потенциал на река Дунав. Комплексът предвижда две руслови водноелектрически централи по най-съвременни технологии и резервоар за съхранение с голям капацитет.
Източник: Труд (02.08.2024)

Ключова за българската енергетика централа ще работи на 100% най-рано през 2028 г. Ключовата за стабилността на българската енергетика помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира" още години няма да може да работи на пълна мощност заради лошото техническо състояние на половината от нейните четири хидроагрегата. Централата е извън строя от 2022 г., когато следремонтен тест повреди тежко единия от блоковете ?. Най-близо до пускане е Хидроагрегат 2, при който статорните колони на спиралната камера са с нова форма и геометрия и дейностите от страна на изпълнителя ABB Voith вървят по план. Очаква се възстановяването и 72-часовите проби да приключат през следващите месеци и до края на годината поне 25% от ПАВЕЦ "Чаира" да са на разположение. Инженерното решение при Хидроагрегат 3 ще е сходно, тъй като той е в близко техническо състояние и работата по него ще започне след пускането на Втори блок. В края на 2024 г. ще започне демонтаж и според очакванията на енергийното министерство Хидроагрегат 3 ще е готов до края на 2025 г. Хидроагрегат 4 и Хидроагрегат 1 са в много лошо състояние - със съответно 8 и 2 видими спукани статорни колони. Ако се намерят желаещи, до края на годината трябва да се избере изпълнител. Двата хидроагрегата се очаква да са в строя до 42 месеца след сключване на договора. Тоест - около 2028 г. НЕК предлагат държавната гаранция за ремонта на ПАВЕЦ "Чаира" да скочи от 80 млн. лева на 155 млн. лева, "отчитайки повишените капиталови разходи, наложени от разширението на обхвата и целите на проекта".
Източник: Money.bg (13.08.2024)

Общинският съвет в Плевен разреши на Общината да продаде жилищния блок, закупен от НЕК Общинският съвет (ОбС) в Плевен разреши на Общината да продаде жилищния блок, който закупи от Националната електрическа компания (НЕК). Сградата бе закупена с решение на Общинския съвет, взето на извънредна сесия през януари. Тя е построена преди 20 години за нуждите на Атомната електроцентрала "Белене". Намира се в ж.к. "Кайлъка", изцяло върху общински поземлен имот. В тази връзка, на основание чл. 66 във връзка с чл. 33 от Закона за общинска собственост, НЕК в качеството си на собственик на блока предложи на Община Плевен да го закупи за сумата от 2 602 299 лв. без ДДС. Сградата е пететажна, с четири секции, с общо 60 апартамента, приземен етаж с 18 гаража, 60 мази, две абонатни и четири общи помещения. След придобиване на сградата, технически специалисти от общинската администрация са извършили оглед и експертиза, изготвили са количествено-стойностна сметка за нужните строително-ремонтни работи. Необходимата инвестиция е в размер на над 1 300 000 лв. като тя не е предвидена в бюджета на Общината и в инвестиционната ? програма а тази година. Затова и от общинската администрация предлагат жилищният блок да бъде продаден. Според експерт-оценители общата пазарна цена на имота е 5 665 570 лв. без ДДС. Той ще бъде продаден чрез публичен търг, организиран от общинската администрация.
Източник: БТА (30.08.2024)

НЕК е завела арбитражно дело срещу енергийната борса за близо 6,3 млн. лева „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) е завела арбитражно дело срещу Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Предмет на делото е технически инцидент в търговската система на сегмент „Ден напред” от страна на доставчика на търговската платформа по време на тръжната сесия, организирана от борсовия оператор на 5 януари 2022 г. с ден на доставка 6 януари 2022 г. Съдебният иск е за близо 6,3 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2024)

S&P повиши перспективите за НЕК, при свободен пазар вдига кредитния й рейтинг Международната рейтинговата агенция Standard & Poor’s повиши перспективата за "Националната електрическа компания" от стабилна на положителна и потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на BB. В съобщението се отбелязва, че при либерализация на електроенергийния пазар през 2026 г., както е планирано, се очаква да бъде повишен и самият кредитен рейтинг на държавното дружество. Повишената перспектива означава, че компанията управлява своите средства и заеми надеждно и балансирано. Това е поредно подобряване за НЕК, която все още остава с големи текущи дългове, но подобрява кредитните си показатели. Това вече бе отразено миналата година при вдигането на рейтинга на НЕК от ВВ- на BB. S&P очаква след либерализацията на пазара на дребно през 2026 г. рентабилността на компанията да се подобри, а задлъжнялостта ? да намалее, което от своя страна може да доведе до повишаване на кредитния рейтинг, посочват от НЕК. "Повишената перспектива и очакването за ръст на кредитния рейтинг от страна на водещата международна рейтингова агенция S&P е важен успех за българския енергиен сектор. Това е резултат от последователната работа и стратегическата подкрепа на държавата. Уверен съм, че този успех ще допринесе за устойчивостта и развитието на енергийната ни система", коментира министърът на енергетиката Владимир Малинов. S&P разглежда НЕК като дъщерно дружество от стратегическо значение за "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), имайки предвид важната роля на НЕК в енергийната система на България като производител на беземисионна електроенергия от ВЕЦ, доставчик от последна инстанция и обществен доставчик на електроенергия. Рейтинговата агенция отчита и факта, че НЕК успя да се трансформира от губещо предприятие през определен минал период до компания, която допринася за близо 10% от брутната печалба на БЕХ.
Източник: Медия Пул (09.09.2024)

"Тошиба" ще ремонтира един от хидроагретатите на ПАВЕЦ "Чаира" Японската компания Toshiba Energy Systems & Solutions Corporation ще съдейства на България за максимално бързо възстановяване на работата на излязлата от строя преди две години ПАВЕЦ „Чаира“. Съгласие за това бе постигнато по време на срещата на министъра на енергетиката Владимир Малинов с управляващия директор на корпорацията Цутому Такеучи, съобщиха от Министерство на енергетиката. Като краткосрочна мярка предстои през следващите две седмици „Национална електрическа компания“ да възложи директно на японската компания да ремонтира хидроагрегат 1 на централата. Toshiba Energy Systems & Solutions Corporation е компанията производител и доставчик на оборудването за ПАВЕЦ „Чаира“ и собственик на техническата и производствената документация по проекта. В дългосрочен план предстои обявяването на обществена поръчка за доставка и подмяна на генератори, турбини, основни и спомагателни съоръжения и системи за контрол, изпитвания и въвеждане в експлоатация на хидроагрегати 1 и 4. Други два хидроагрегата се ремонтират от консорциума, който прави профилактиката, при която те аварираха и цялата хидромощност превантивно бе спряна. Помпено-акумулираща ВЕЦ излезе от строя през март 2022 г. при странни обстоятелства - по време на пусков тест след приключил основен ремонт на един от четирите хидроагрегата. "Чаира", изпълнена по новаторски проект на "Тошиба", е в експлоатация от 90-те години на миналия век и е била замислена най-вече като "заместник" на АЕЦ "Козлодуй" при планови ремонти и аварийни спирания. Оказа се обаче, че през годините централата е била жестоко експлоатирана, като е работила в режими на свръхнатоварване, за да "балансира" множащите се ВЕИ централи - соларни и вятърни.
Източник: Сега (09.09.2024)

КЗК образува открити производства срещу "Булгартрансгаз" и НЕК по жалби на фирми Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу "Булгартрансгаз" по жалба на "Газтехника" ЕООД. Жалбата е по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и е срещу решението на "Булгартрансгаз" за доставка на регулатори за налягане. КЗК образува открито производство и срещу Националната електрическа компания (НЕК) по жалба на "Солитех" АД. Тя е по реда на ЗОП в частта му за сроковете за подаване за оферти за участие в процедури. Жалбата е срещу решението на НЕК за мониторинг на язовирни стени на хидро-технически комплекс "Арда" в реално време.
Източник: БТА (10.09.2024)

НЕК стартира обществена поръчка за два нови хидроагрегата в ПАВЕЦ „Чаира“ „Национална електрическа компания“ ЕАД стартира обществена поръчка за доставка и подмяна на генератори, турбини, основни и спомагателни съоръжения, системи за контрол, изпитвания и въвеждане в експлоатация на хидроагрегат 1 (ХА1) и хидроагрегат 4 (ХА4) в ПАВЕЦ „Чаира“. Компанията ще търси изпълнител за пълна подмяна на двата хидроагрегата, след като поредица от анализи и изследвания установиха, че използваните досега са силно амортизирани и оптималното дългосрочно решение е изграждането на нови. Обхватът на обществената поръчка включва проектиране, изработка, доставка на съоръженията, демонтаж на съществуващите и монтаж на доставените нови съоръжения, авторски надзор, настройка, изпитвания и въвеждане в експлоатация, обучение на персонала и отстраняване на дефекти в гаранционния срок на цялото оборудване, посочено в техническата спецификация.ПАВЕЦ „Чаира“ е най-голямата помпено-акумулираща ВЕЦ в региона с ключова роля за сигурността и балансирането на електроенергийната система.
Източник: Offnews (19.09.2024)

Лукойл Нефтохим Бургас АД отново оглави класацията на българските предприятия с най-голям оборот за финансовата 2023 с 8.639 млрд.лв. На второ място остава е Аурубис България АД - Пирдоп с 6.957 млрд.лв. Ва 3-то място е Лукойл-България ЕООД - София с 6.310 млрд.лв. Следват Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле с 4.019 млрд.лв, Национална електрическа компания ЕАД - София - 3.470 млрд. лв., БиЕй Глас България АД - София - 2.980 млрд.лв, Булгаргаз ЕАД - София - 2.565, АЕЦ Козлодуй ЕАД - 2.529 млрд. лв, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София - 2.437 млрд. лв. и Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле с 2.276 млрд лв. По данни на Информационната система за българските предприятия (BEIS) с оборот над 2 млрд. лв. са 11 български предприятия, а с оборот над 1 млд.лв - общо 42 фирми. За повоче информация - вж. BEIS.
Източник: Капиталов пазар (04.10.2024)

НЕК обяви обществена поръчка за ВЕЦ „Тешел“ Националната електрическа компания (НЕК) търси кой да ремонтира авариралия преди повече от година ВЕЦ „Тешел“. Държавното дружество пусна обществена поръчка на стойност 44 млн. лв. за възстановяване на засегнатия участък от главната напорна деривация на ВЕЦ-а. Срокът за подаване на оферти е 7 ноември 2024 г. ВЕЦ „Тешел“ се намира в Южна България, разположена в землището на Борино, област Смолян. Тя е част от каскадата „Доспат – Въча“. Водноелектрическата централа е извън строя от август 2023 г. след увреждане на панцерован (облицован) участък от главната напорна деривация (ГНД) с размер 830 м. ВЕЦ-ът последно е произвел електроенергия през 2023 г. – 25 048 MWh. Хидрокомплексът „Доспат – Тешел“ е първото енергийно стъпало от каскадата „Доспат – Цанков камък“, по която са изградени 3 ВЕЦ-а: „Тешел“, „Девин“ и „Цанков камък“. С хидрокомплекса се осъществява прехвърлянето на водни маси от поречието на р. Места в поречието на р. Въча. Той обхваща язовир „Доспат“, събирателните деривации „Вищерица – Канина“ и „Бистрица“, водохващанията при възел „Змеица“, напорната деривация за ВЕЦ „Тешел“ и станционния възел, включващ водната кула, апаратната камера и ВЕЦ „Тешел“. Предназначението на изравнител „Тешел“ като част от водноенергийната каскада „Доспат – Цанков камък“ е да регулира преработените от ВЕЦ „Тешел“ води и допълнителната приточност на реките Буйновска, Триградска и Мугленска и да осигури върхов режим на ВЕЦ „Девин“.
Източник: economic.bg (11.10.2024)

Най-големите компании в България и региона през 2024 година Стоте най-големи компании в Югоизточна Европа значително намаляват приходите си - от 223,9 млрд. евро миналата година до 198,4 млрд. евро през тази, но чрез подобрено управление на разходите печалбата расте до 10 и половина милиарда евро. Това става ясно от новото издание на доклада SEE Top 100. Най-високо, на седма позиция, е класирана "Лукойл Нефтохим Бургас". Тя оглавява класацията на най-динамично развиващите се компании в Югоизточна Европа за 2023 година, с впечатляващ ръст на приходите от 297,10%. Компанията увеличи четирикратно приходите си до 4,4 милиарда евро, затвърждавайки позицията си като ключов играч в енергийния сектор на региона, пишат авторите на доклада. Като цяло, енергийният сектор в региона се отличава с най-голямата динамика. Така АЕЦ "Козлодуй" се откроява като най-успешната българска компания в класацията на най-печелившите дружества в Югоизточна Европа за 2023 година. Атомната централа заема престижното шесто място в топ 10 на най-рентабилните компании с възвръщаемост на приходите от 21,06%, значително подобрение спрямо 12% през предходната година. В негативната част на същата класация обаче също има две български компании. "Астра Биоплант" заема второ място сред най-губещите компании с отрицателен финансов резултат от 75,1 милиона евро за 2023 г., драстична промяна спрямо печалбата от 46 милиона евро през 2022 г. Компанията, специализирана в производството на биодизел, обяснява резултата с неблагоприятната пазарна конюнктура, като приходите ? са намалели с 45% на годишна база. "Булгаргаз" се нарежда на седмо място сред губещите компании със загуба от 26,8 милиона евро, макар че това представлява подобрение спрямо загубата от 47,8 милиона евро през предходната година. В регионален план, най-печеливша остава сръбската минна компания с китайска собственост Serbia Zijin Mining с впечатляваща възвръщаемост на приходите от 60,48%. Румънските енергийни компании също демонстрират силно представяне - Hidroelectrica (49,87% възвръщаемост), Nuclearelectrica (31,33%) и Romgaz (28,52%) заемат челни позиции в класацията. Най-голяма загуба в региона регистрира обаче регистрира петролната компания от северната ни съседка Rompetrol Rafinare (-110,6 милиона евро). Металургичният сектор, който традиционно е силно застъпен в българската икономика, демонстрира най-висока възвръщаемост на приходите (15%) сред всички сектори в класацията, въпреки предизвикателствата на пазара. Ключов играч в този сектор е германският производител на мед Aurubis, чийто завод в Пирдоп е важен индустриален център за България. Това е 11-ата най-голяма компания в Югоизточна Европа. Въпреки че компанията отчита 13% спад в приходите и наполовина намалена печалба, тя планира мащабна инвестиционна програма на стойност над 400 милиона евро в българското си производство. Тези инвестиции са насочени към увеличаване на капацитета, подобряване на устойчивостта и разширяване на производството в медодобивния завод в Пирдоп. 2023 година се оказа изключително успешна за банковия сектор в Югоизточна Европа, посочват от SEENews в доклада си. Стоте най-големи банки в региона отчетоха комбинирана нетна печалба от 8,9 милиарда евро, значително повече от 5,9 милиарда евро през 2022 г. и над предпандемичното ниво от 4,673 милиарда евро през 2019 г. Общите активи на водещите банки достигнаха 467,3 милиарда евро, спрямо 428,9 милиарда евро година по-рано. В този контекст българският банков сектор демонстрира особено силно представяне, като страната зае второ място по брой финансови институции в класацията с 16 банки, след Румъния със 17 банки. Най-забележителното постижение дойде от ДСК, която е лидер по нетна печалба сред всички банки в региона с 514,4 милиона евро - ръст от 68% спрямо предходната година. Банката отчете 56% увеличение на нетния лихвен доход, а активите ? нараснаха с 13% до 16,5 милиарда евро. OTP Group, част от която е и Банка ДСК, начело в класацията на най-добре представящите се банки в Европа. Българската банка за развитие има най-голям спад на активите в региона - 9% до около 1,4 милиарда евро. Това я сваля от 59-а на 71-о място. Румънските банки продължават да доминират финансово с активи на стойност 157,6 милиарда евро, което представлява около една трета от общите активи на най-големите банки в региона. В класацията на Топ 100 влизат още следните български компании: НЕК (№39); БА Глас България ЕАД (№50); Кауфланд България ЕООД (№63); Лидл България ЕООД (№70); Сакса ООД (№83 - за първи път в класацията).
Източник: Money.bg (01.11.2024)

НЕК иска да сложи общо 280 MWh батерии на няколко ВЕЦ-а Национална електрическа компания (НЕК) провежда пазарна консултация за инсталиране на системи за съхранение на енергия в няколко водноелектрически централи (ВЕЦ). Амбициите на дружеството са да оборудва четири ВЕЦ-а със системи за съхранение на електроенергия с общ капацитет за съхранение близо 280 MWh. На ВЕЦ „Алеко“ и ВЕЦ „Студен кладенец“ се планува батерия (за всеки) с капацитет 101.52 MWh и номинална мощност 30 MW. За ВЕЦ „Девин“ се предвижда батерията да е с капацитет 56 MWh и номинална мощност 25 MW. При ВЕЦ „Тополница“ идеята е системата да е с общ капацитет 20 MWh и номинална мощност 10 MW. През септември НЕК вече започна пилотен проект за поставяне на батерия при ВЕЦ „Въча 1“ като пусна обществена поръчка за изграждане на инфраструктурата и доставката на системата на стойност 6.8 млн. лв. Тя вече е приключила като предизвика голям интерес - 11 участника са подали заявление и в момента тече оценка на кандидатурите. Това са „Централна енергоремонтна база“ (ЦЕРБ), „Коем Груп“, „Соларити БГ“, „Електрисити“, „АТП-Атомтоплопроект“, „Телелинк Инфра Сървисис“, „Бриабилд-Солар“, „Ер Енд Джи Проджектс“, обединение „Джи Би ЕС - Ай Пи Ес“ („ГБС Енерджи Сълюшънс“, „Солар Джи“, „Интернешънъл Пауър Съплай“), „Мега Ел“, „Ен Ер Джи Софт“. Идеята за батериите е да работят изцяло на пазарен принцип – зареждане на батериите в часовете с ниски цени на електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и съответно разреждане в часовете с високи.
Източник: economic.bg (08.11.2024)

ТЕЦ "КонтурГлобал" реши да се върне в експлоатация От 1 януари до края на март 2025 г. т.нар. "американска" ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" ще възобнови своята работа, като натовари трети и четвърти блок. Това са се договорили ръководството на централата и министърът на енергетиката на България. Държавната „Националната електрическа компания“ притежава 27% дял в централата. Сега служебният кабинет реши да води разговори за бъдещето на централата, след като се появиха проблеми с производството на достатъчно електроенергия и скок на цената й на борсата, а редица енергийни експерти прогнозираха опасност от режим на тока тази зима. От юли 2025 г. държавата ще поиска чрез НЕК да увеличи акционерното си участие в ТЕЦ "КонтурГлобал", а с това и участието си в оперативното управление на двата блока на централата. В момента мажоритарен собственик със 73% е американският инвестиционен фонд KKR. Изпълнителният директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" Васил Щонов обяви, че още на следващия ден започва подготовката за връщане на персонала, който беше освободен по-рано тази година. Той уточни, че за да заработят двата блока, трябва да бъдат върнати на работа поне 150 души. В края на февруари 2024 г. изтече 15-годишният договор за изкупуване на тока, произвеждан от "американската" ТЕЦ "Марица Изток 3", от държавата на фиксирани цени. Така централата бе принудена да излезе на свободния пазар, но ръководството й реши да прекрати дейността й. През март бяха съкратени 160 работници, а след това още 160. Втората най-голяма въглищна централа в България - ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток" смени собственика си, след като през 2022 г. американският инвестиционен фонд KKR купи предишния собственик "ContourGlobal" за 2.16 млрд. долара с идеята да разшири присъствието си в областта на възобновяемите източници.
Източник: Сега (28.11.2024)

КЕВР глоби с над 110 хил. лв. четири дружества за нарушения на чл. 4 и 9 от REMIT Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) глоби с над 110 хил. лв. четири дружества за нарушения на чл. 4 и 9 от Регламент (ЕС) №1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT). На "ТЕЦ-Бобов дол" АД за наложени глоби за 80 хил. лв. за осем случая на нарушение регламента. Дружеството не е оповестило за осем случая на непланирана недостъпност на съоръженията си за производство на електроенергия в периода януари-март 2024 г. На "ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3" АД е наложена глоба в размер на 10 хил. лв., защото не е оповестила за спирането на производствените си мощности на 20 февруари тази година, след като изтече договорът ? с Националната електрическа компания (НЕК) за закупуване на електроенергия за регулирания пазар. Дружеството "Ей И Ес - 3С Марица Изток I" ЕООД е санкционирано с 20 хил. лв. за непубликуване на информация да спирането на производствена дейност на 18 юли 2024 г. "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ЕАД е санкционирано със 7 хил. лв. защото е посочило в Централизирания европейски регистър на участниците на пазара лицензирана платформа за публикуване на вътрешна информация по реда на чл. 4 от REMIT, въпреки сключено споразумение за ползване на платформата на Българската независима енергийна борса.
Източник: News.bg (04.12.2024)

Три компании искат да доставят батериите за ВЕЦ-овете на НЕК Националната електрическа компания (НЕК) е получила индикативни оферти от три компании, които искат да оборудват четири ВЕЦ-а със системи за съхранение на електроенергия с общ капацитет за съхранение близо 280 MWh. През ноември НЕК започна пазарни консултации, които приключиха преди дни. Системи за съхранение на енергия искат да доставят и внедрят варненско дружество „3К“ АД, „ПМ Електрикал“ ЕООД и „Телелинк Инфра Сървисис“ ЕАД. Срокът, в който дружествата обещават да изпълнят поръчката, е между средата и края на март 2026 г. Идеята на НЕК да сложи батерии на ВЕЦ-овете си ще ? струва над 100 млн. лв., без ДДС. За ВЕЦ „Алеко“ се планиро батерия с капацитет 101.52 MWh: „3К“ АД предлага батерия на китайската Huawei и обща цена на изпълнение на цялата поръчка 55.2 млн. лв., „ПМ Електрикал“ ЕООД е изпратила оферта за 43.2 млн. лв. с батерия от китайският доставчик на енергийно оборудване Sieyuan, а „Телелинк Инфра Сървисис“ ЕАД подава предложение на обща цена близо 37 млн. лв. със ситема на българската „Интернешънъл пауър съплай“ АД. За ВЕЦ „Студен кладенец“ също се планира батерия с капацитет 101.52 MWh като за него компаниите предлагат: „3К“ АД на обща цена 55.6 млн. лв., батерия на китайската Huawei, „ПМ Електрикал“ ЕООД - 43.7 млн. лв. с китайска батерия Sieyuan, а „Телелинк Инфра Сървисис“ ЕАД - 36.9 млн. лв. с оборудване на българската „Интернешънъл пауър съплай“. За ВЕЦ „Девин“ се предвижда батерията да е с капацитет 56 MWh и номинална мощност 25 MW: „3К“ АД предлага цена от 34.8 млн. лв. и оборудване от Huawei, „ПМ Електрикал“ ЕООД - 26.9 млн. лв. и отново система на Sieyuan, а „Телелинк Инфра Сървисис“ ЕАД също е подала оферта на обща цена 21.4 млн. лв. с батерия на „Интернешънъл пауър съплай“. При ВЕЦ „Тополница“ идеята е системата да е с общ капацитет 20 MWh и номинална мощност 10 MW като от съоръжението ще се изисква да има минимално време за отдаване/зареждане от 2 часа: „3К“ АД подава оферта на обща стойност 11 млн. лв. като батерията, която ще предлагат е на Huawei, „ПМЕлектрикал“ ЕООД изпраща оферта за 9 млн. лв. с оборудване на Sieyuan, а „Телелинк Инфра Сървисис“ ЕАД - 6.5 млн. лв. със система от „Интернешънъл пауър съплай“, 6.5 млн. лв.
Източник: economy.bg (18.12.2024)