Производството на електроенергия в страната намалява с 5% през 2024 г. Производството на електроенергия е намаляло с 5% през 2024 година, сочи справката на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Данните сочат, че през миналата година в страната са произведени 37,7 тераватчаса електроенергия. Базовите мощности (ядрените реактори, ТЕЦ) са произвели 28,2 тераватчаса. Това е намаление от почти 11%. За сметка на това има значително повишение на дела на зелената енергия в микса, което се дължи основно на фотоволтаиците. В същото време има свиване на дела на вятърните централи и на работещите с биомаса. Водните централи са произвели 2,87 тераватчаса електроенергия, което е намаление от 6,7%. От Националната електрическа компания (НЕК), която управлява водния ресурс, коментираха преди време, че използват тези мощности внимателно заради засушаването. Валежите от сняг в последните дни вероятно ще позволят увеличаване на производството през пролетните месеци. Данните на ЕСО показват още леко повишение на потреблението на електроенергията през 2024 година - в рамките на 0,85% до 36,6 тераватчаса. Салдото между износа и вноса е положително и е в размер на 1,03 тераватчаса, тоест България запазва позициите си на нетен износител на електроенергия. Спрямо 2023 година обаче има спад от почти 70%, което вероятно се дължи на стабилизирането на енергийния пазар в региона и намаляването на цените, което направи неефективна работата на въглищните ни централи.
Източник: Инвестор.БГ (07.01.2025)

НЕК избра кой да ремонтира ВЕЦ „Тешел“ срещу 76 млн. лв. Обединение, включващо две дъщерни компании на „Главболгарстой“, ще ремонтира авариралия преди година и половина ВЕЦ „Тешел“. През октомври 2024 г. Национална електрическа компания (НЕК) пусна обществена поръчка за възстановяването на авариралия участък от ВЕЦ-а, а преди дни е подписала договора с избрания изпълнител – обединение ДЗЗД „Демонтаж-Тешел“, в което влизат „ГБС Енерджи Сълюшънс“ ЕАД и „ГБС Глобал Кънстръкшън“ ЕАД, част от структурата на „Главболгарстрой“. Сметките на НЕК бяха, че възстановяване на засегнатия участък от главната напорна деривация (ГНД) на ВЕЦ-а ще струва 44 млн. лв. Подадените през ноември оферти обаче значително надвишиха предвидената стойност за съживяването на централата. Предложената от ДЗЗД „Демонтаж-Тешел“ цена за ремонта на ВЕЦ-а е най-ниската, но все пак е с 32 млн. лв. над индикативната стойност (76 млн. лв. без ДДС). Офертата на избрания кандидат включва обследване, изготвяне на работен проект, ремонт и упражняване на авторски надзор върху ремонта и възстановителните дейности до привеждането на ВЕЦ-а в нормално експлоатационно състояние. Поставеният срок за изготвяне на работен проект е не повече от четири месеца след подписване на договора, тоест до края на май тази година. Самият ремонт трябва да продължи не повече от 550 дни. В договора е записано, че крайната дата за подаване на обекта е 21 януари, 2028 г. Гаранционният срок на изпълнените строително-монтажни работи е 96 месеца или осем години. Хидрокомплексът „Доспат – Тешел“ е първото енергийно стъпало от каскадата „Доспат – Цанков камък“, по която са изградени три ВЕЦ-а: „Тешел“, „Девин“ и „Цанков камък“. С хидрокомплекса се осъществява прехвърлянето на водни маси от поречието на р. Места в поречието на р. Въча. Водноелектрическата централа е извън строя от август 2023 г. след увреждане на панцерован (облицован) участък от главната напорна деривация (ГНД) с размер 830 м. ВЕЦ-ът последно е произвел електроенергия през 2023 г. – 25 048 MWh.
Източник: economic.bg (04.02.2025)

България е подавала вода за напояване на земеделски земи в Гърция в замяна на електричество България е подавала води от р. Арда за нуждите за напояване на земеделски земи в Гърция в замяна на доставка на електричество според условията на временно търговско споразумение, съобщи изпълнителният директор на Националната енергийна компания (НЕК) Мартин Георгиев. Националната електрическа компания е сключила временно възмездно споразумение в ролята си на оператор на каскада Арда, извършваща услугата регулирано водоподаване с региона на Източна Македония и Тракия, които са номинирани от гръцката страна като контрагент по това споразумение. Предоставянето на услугата по водоподаване на регулирани количества е възможно благодарение на функционалността на съоръженията язовир и ВЕЦ "Ивайловград", които са последното стъпало от каскада "Арда" и са на отстояние на около 4,5 км от гръцката граница. Това водоподаване се извършва реално чрез производство на електрическа енергия от ВЕЦ-а, каквото е основното предназначение на язовира и ВЕЦ "Ивайловград". Подадените към гръцката страна преработени води от ВЕЦ "Ивайловград" са изцяло в рамките на разрешените от МОСВ месечни лимити. В замяна на предоставените количества регулирана вода, НЕК получава доставка на еквивалентно количество електроенергия в периода на зимните месеци, които се характеризират с повишеното потребление на електрическа енергия и тази доставка е в профил, който отговаря на нуждите електроенергийната система на страната през зимата. Става дума за товар от 49 мегавата за три месеца за зимния период или общо около 30 000 мегаватчаса в профил, който отговаря на вечерен пик. След като срокът на репарационното спораузумение за подаване на вода между Гърция и България от 1964 година е изтекло в средата на миналата година, НЕК е подписала временно търговско споразумение за продължаване на подаването на вода към Гърция със срок до 30 септември 2024 година.
Източник: БТА (14.02.2025)

КЗК образува открито производство срещу НЕК Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу Национална електрическа компания (НЕК) по жалба на "ГБС Енерджи Сълюшънс" ЕАД. Жалбата е подадена срещу решението на НЕК за проектиране, доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на система за съхранение на електрическа енергия. КЗК образува открито производство и срещу Община Карнобат по жалба на "Братя Блецови" ООД, внесена по реда на ЗОП. Жалбата е срещу решението за доставка на хранителни и нехранителни стоки, перилни и почистващи препарати за нуждите на Община Карнобат и звената на бюджетна издръжка.
Източник: БТА (07.03.2025)

Георги Добрев е новият изпълнителен директор на НЕК Изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Мартин Георгиев е бил сменен с решение на принципала на компанията - Българският енергиен холдинг. Георгиев беше назначен през пролетта на 2022 г. Начело на НЕК сега ще застане Георги Добрев, който има богат опит в енергетиката. В периода 2011-2012 г. Добрев е бил зам.-кмет на район "Оборище", а след това, когато Валентин Николов от ГЕРБ оглавява АЕЦ "Козлодуй" в рамките на първия мандат на кабинета "Борисов", той оглавява търговското управление в централата. Добрев е бил и директор в общинската "Озеленяване", както и в съвета на директорите на проектното дружество на "Южен поток". От 2015 до 2020 г. е директор "Процедури и административни дейности" в БЕХ. През 2020 г. е издигнат от ГЕРБ за член на КЕВР и е избран, като е бил в регулатора до 2022 г.
Източник: Капитал (07.03.2025)

НЕК избра изпълнител на пилотния си проект за батерия при ВЕЦ „Въча 1“ Национална електрическа компания (НЕК) е избрала изпълнител на поръчката за доставка и изграждане на пилотната система за съхранение на електроенергия към ВЕЦ „Въча 1“. Капацитетът на съоръжението е 10 MWh. Обществената поръчка е спечелена от обединението „Джи Би Ес – Ай Пи Ес“. В него водещ партньор е „ГБС Енерджи Сълюшънс“ заедно със „Солар Джи“, която е собственост ГБС и „Интернешънъл Пауър Съплай“. „Джи Би Ес – Ай Пи Ес“ печели търга с оферта за 6.64 млн. лв., в които влизат влизат изготвяне на работен проект, изпълнение на строително-монтажни работи по площадка, доставка на оборудването за системата за съхранение на електрическа енергия с капацитет ? 10 MWh, с включени всички необходими съоръжения, изграждането и въвеждането ? в експлоатация, както и поддръжката. Системата за съхранение на електрическа енергия ще отговаря на следните изисквания: Общ инсталиран капацитет на системата (АС) - ?10MWh; Инсталирана активна мощност на системата - ?5 MW; Минимална скорост на зареждане/разреждане на системата - 2 часа; Ефективност при пълен цикъл (зареждане – разреждане) Round Trip Efficiency ? 85%; Честота на мрежата - 50 Hz; Живот на батерията, изчислен при 365 цикъла годишно до пълен заряд и разряд - ? 60 GWh целия период на живот. Батерията трябва да заработи до година и половина, или лятото на 2026 г., като срокът на договора е от 15 януари 2025 г. до 15 юли 2031 г., в който компанията ще поддържа съоръжението. Тя ще работи изцяло на пазарен принцип – зареждане в часовете с ниски цени на електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и съответно разреждане в часовете с високи, а НЕК ще печели от разликата.
Източник: 3e-news (18.03.2025)

НЕК избра изпълнител на пилотния си проект за батерия при ВЕЦ „Въча 1“ Националната електрическа компания избра обединението "Джи Би Ес - Ай Пи Ес" за доставката и изграждането на пилотна система за съхранение на електроенергия, произведена от ВЕЦ "Въча 1". Печелившата оферта е за 6,64 млн. лева, срещу които ще бъдат направени работен проект, ще се построи площадката и ще се достави и въведе в експлоатация батерия с капацитет от поне 10 MWh, като след това и ще поддържа инсталацията. Тя ще работи на пазарен принцип в полза на НЕК - ще се зарежда в часовете с ниска цена на електроенергията и ще предоставя електроенергия тогава, когато потреблението е високо. Системата за съхранение на електрическа енергия трябва да е с поне 5 MW инсталирана активна мощност и минимална скорост за зареждане/разреждане от 2 часа. Животът на батерията трябва да е поне 60 GWh при 365 пълни цикъла годишно. Плановете са инсталацията да заработи до средата на следващата година, а поддръжката в рамките на настоящия договор е до юли 2031 г. Водещ партньор в обединението, което ще реализира проекта, е "ГБС Енерджи Сълюшънс" заедно със "Солар Джи", която е собственост на ГБС и "Интернешънъл Пауър Съплай". ВЕЦ "Въча 1", открита през 1933 г., премина през мащабна модернизация, като от март 2023 г. е с нови хидроагрегати, нова командна зала и нова Открита разпределителна уредба от 110 kV. Нейната инсталирана мощност е 14,5 MWh.
Източник: Money.bg (19.03.2025)

Община Плевен обявява нов публичен търг за жилищния блок, който закупи от НЕК Община Плевен обявява нов публичен търг с тайно наддаване за продажба на общински недвижим имот - жилищния блок в жк „Кайлъка“, който закупи през януари миналата година от Националната електрическа компания (НЕК). Жилищният блок в жк „Кайлъка“, предмет на продажбата, е пететажен с четири секции, с общо 60 апартамента, 18 гаражи, 60 мази, 2 помещения за абонатно и 4 общи помещения. Имотът бе придобит от Общината в изпълнение на Решение на Общинския съвет и сключен договор от 08.05.2024 г. с НЕК за сумата от 2 602 299,00 лв. без ДДС. Обявената първоначална тръжна цена за имота за търга на 08.05.2025 г. е 3 976 900,00 лв. без ДДС.
Източник: 24 часа (14.04.2025)

С близо 46% по-скъп е токът за бизнеса на годишна база В пазарния сегмент "Ден напред" общото количество изтъргувана електрическа енергия за месеца e 2 306 921,9 мегаватчаса (МВтч), което e с 3,7% по-малко спрямо предишния и с 5,8 на сто повече спрямо същия месец на миналата година. Това показват месечните данни за април на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Средната месечна цена за базов товар е 166,15 лв. и е с 18,6%а по-ниска спрямо предишния и с 45,9 на сто по-висока спрямо същия месец на миналата година. Трите най-активни участника на пазар "Ден напред" през месеца по нетни търгувани количества са Националната електрическа компания, "Електрохолд Продажби" и "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп". На пазар "В рамките на деня" общото количество изтъргувана електрическа енергия за месеца e 402 052,2 МВтч. Количеството е с 2 процента пoвече спрямо предишния и с 56,4 на сто повече спрямо същия месец на миналата година. Месечната среднопретеглена цена е 148,25 лв. и е с 25 процента по-ниска спрямо предишния и с 28,5 на сто по-висока спрямо същия месец на миналата година. Националната електрическа компания, "Електрохолд Трейд" и "АЕЦ Козлодуй" са най-активните участници на пазар "В рамките на деня" през април, сочат данните на БНЕБ.
Източник: Дума (09.05.2025)

НЕК получи Акт 16 за втория хидроагрегат на ПАВЕЦ „Чаира“ Националната електрическа компания (НЕК) е получила разрешение за ползване на Хидроагрегат №2 на ПАВЕЦ „Чаира“ и завършва финалния етап от възстановяването на съоръжението. НЕК продължава да работи за връщането в експлоатация на останалите хидроагрегати. В началото на 2025 г. компанията подписа с японската корпорация Toshiba договор за ремонт и рехабилитация на хидроагрегати №1, а с австрийския консорциум Voith-ABB за ремонт и рехабилитация на хидроагрегат №3. За да се гарантира устойчива дългосрочна работа на ПАВЕЦ „Чаира“, НЕК инициира процедура за пълна подмяна на хидроагрегати №1 и №4 и получи заявления за участие от пет компании. В момента се извършва оценка на кандидатите, след която предстои провеждане на втори етап от търга.
Източник: Инвестор.БГ (19.05.2025)

Държавата ще взима повече от приходите на АЕЦ „Козлодуй“ и по-малко от въглищните централи Министерският съвет преразгледа таваните на приходите на производителите на електрическа енергия, които, ако бъдат надхвърлени, следва средствата да се внесат във Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Мярката има за цел да гарантира акумулирането на финансов ресурс във Фонда, със който от ФСЕС пък се изплащат компенсациите за небитовите и битовите потребители. Новите стойности за изчисляване тавана на пазарните приходи на производителите на електрическа енергия влизат в сила от 1 юли 2025 г. до края на годината. Определените в решението стойности, които служат за изчисляване тавана на пазарните приходи за отделните типове производители, са: АЕЦ „Козлодуй" - от 150 лв./MWh се намалява на 120 лв./MWh, Водноелектрически централи, собственост на „Национална електрическа компания" ЕАД - от 200 лв./MWh се намалява на 140 лв./MWh. Производителите на електрическа енергия от кондензационна електрическа централа на въглища, включително и от лигнитни въглища - от 300 лв. се увеличава на 400 лв., увеличена с умножената по 1.32 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. Производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях - от 300 лв. се увеличава на 400 лв., увеличена с умножената по 0.9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. Производителите на електрическа енергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии - 300 лв./MWh, с което се запазва досегашната стойност.
Източник: economy.bg (29.05.2025)

"Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про" за година ще платят 2.86 млрд. лв. за тока за бита Новият модел за снабдяване на битовите потребители с електроенергия от 1 юли вече придобива реални измерения. Трите електроснабдителни дружества в страната - "Електрохолд продажби", "ЕВН България електроснабдяване" и "Енерго-про продажби", са сключили още на 17 юни отделни борсови сделки за нужния им за цяла година ток - от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г. Макар количествата да са различни, постигнатите цени са еднакви - 189.58 лв./мВтч, а продавачът е държавата - през АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК. Общата стойност на договорите на трите дружества е внушителна - почти 2.86 млрд. лв. Но част от тази сума ще бъде възстановена от държавата през Фонда "Сигурност на електроенергийната система", така че крайните разходи за домакинствата да бъдат в рамките на определеното от КЕВР. Точни цени от 1 юли ще станат факт вероятно ден по-рано - на 30 юни, с решение на регулатора. С последните промени в Закона за енергетиката преди месец България формално изпълни заложената в Плана за възстановяване реформа за либерализиране на пазара на едро на електроенергия, като същевременно запази контрола върху крайните цени за битовите потребители. Така, вместо да получават тока от Националната електрическа компания по предварително определени от КЕВР цени, електроснабдителните дружества вече ще го купуват от борсата и след това ще бъдат компенсирани за разликата между постигнатата пазарна цена и одобрената от регулатора базова стойност. За сравнение сега (в периода 1 юли 2024 - 30 юни 2025 г.) НЕК продава тока на електроснабдителните дружества по определената от КЕВР цена - 127.69 лв./мВтч. Като се има предвид, че планираното увеличение на крайните цени за бита ще бъде около 5-6%, то може да се предположи, че за базова стойност на тока ще бъде приета сумата от около 135 лв./мВтч. И разликата до определената сега през борсата цена от 189.58 лв./мВтч ще бъде покрита от Фонда "Сигурност на електроенергийната система". За периода от 12 месеца това ще струва близо 800 млн. лв. - реална субсидия за поддържане на по-ниски цени за домакинствата.
Източник: Капитал (25.06.2025)

НЕК - новият играч на свободния пазар от 1 юли От 1 юли Националната електрическа компания вече няма да прави микс от енергийните централи, за да осигури тока за домакинствата. Отпада функцията и? на обществен доставчик. Така компанията ще може да се концентрира върху сделки на свободния пазар и постигането на максимално добри финансови резултати. Досега като обществен доставчик електроенергията, която тя доставяше на крайните снабдители - дружествата на “Електрохолд”, ЕВН и “Енерго-Про”, беше на регулирани от КЕВР цени. Националната електрическа компания притежава четири лицензии – за обществена доставка, производство на електроенергия от ВЕЦ и ПАВЕЦ и за търговия, както и за доставчик от последна инстанция (ДПИ). След промените в Закона за енергетиката от 1 юли дейността “обществена доставка” ще отпадне и пазарът на едро ще бъде напълно либерализиран. НЕК е разработила бизнес план за следващите 5 години за развитието на своята дейност. Планът предвижда електроенергията, произвеждана от ВЕЦ и ПАВЕЦ, да се реализира на свободния и балансиращия пазар за постигане на оптимални финансови резултати и за гарантиране на сигурността на електроенергийната система. Компанията работи и по регистрация на европейската енергийна борса ЕЕХ. Компанията стопанисва 31 веца и 39 язовира, 21 от които са комплексни и значими. Водещи за сигурността на електроенергийната система са четирите хидроенергийни каскади “Баташки водносилов път”, “Доспат - Въча”, “Арда” и “Белмекен - Сестримо - Чаира”. В момента НЕК работи по пет приоритета в хидроенергетиката, включително модернизацията на ПАВЕЦ “Чаира” чрез проекта “Яденица”. Планират се и нови ПАВЕЦ с национална и регионална значимост – “Батак”, “Доспат”, “Доспат с нов изравнител” и “Равногор”. НЕК работи и по първия в България проект за система за съхранение на енергия от водноелектрическа централа при ВЕЦ “Въча 1”. В момента компанията е в процес на получаване на разрешение за строеж. В търсене на разширяване на своето портфолио НЕК изгради и 4 фотоволтаични централи. Те са с обща инсталирана мощност от 650 киловатпика. Предстои и присъединяването на пета ФЕЦ към мрежата на “Електроразпределение Север”, която в момента работи само за собствени нужди. НЕК планира да изгради и ФЕЦ “София” с инсталирана мощност от 150 kWp.
Източник: 24 часа (30.06.2025)

КЗК образува открито производство срещу НЕК по жалба на фирма Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу "Националната електрическа компания" (НЕК) по жалба на "Респромкомплект" АД срещу решението за абонаментно поддържане и обслужване на пожарогасителни и пожароизвестителни системи в обектите на НЕК. КЗК образува и открито производство срещу АЕЦ "Козлодуй" по жалба на "Петрол" АД срещу решението за доставка на горива чрез карти за безналично плащане в системата на бензиностанции "Лукойл" на територията на страната. Жалбите са по реда на ЗОП.
Източник: actualno.com (18.08.2025)

65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв За последните 3 отчетни години (2022-2024) общо 65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв в годишните си счетоводни отчети. От тях 47 през 2022 г., 42 през 2023 г. и до момента за 2024 г. - 22, но с уговорката че повечето от тях все още не са обавили в Търговския регистър финансовите си резултати за 2024 г. До момента, предприятията с най-големите приходи за 2024 г. са: Национална електрическа компания ЕАД - София, Номад енерджи къмпани ЕООД, БиЕй Глас България АД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле, Банка ДСК ЕАД - София, АЕЦ Козлодуй ЕАД - Козлодуй, Хайделберг Матириълс Девня АД, Уникредит Булбанк АД - София, Табако Трейд ООД - Пловдив. Все още не са обявени финансовите резултати за 2024 г. от компании като: Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас, Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл-България ЕООД - София, Булгаргаз ЕАД - София, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София и Сакса ООД - Долна баня, които през предходната 2023 г. отчетоха приходи над 2 млрд. лв. Можете да проследите текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (18.09.2025)

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, за втора поредна година Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас оглавява класацията на най-големите по приходи компании в България. Компанията отчита приходи за 2024 г- в размер на 9,1 млрд. лв. Следват: Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл-България ЕООД - София, Национална електрическа компания ЕАД - София, Номад енерджи къмпани ЕООД, БиЕй Глас България АД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле и Банка ДСК ЕАД - София. Важно е да се отбележи, че все още не са обавили своите финансови резултати за 2024 г. няколко от "милиардните" по приходи компании от 2023 г.: Мартанкшип ЕООД, София Мед АД - София, Виваком България ЕАД, Експрес Логистика и дистрибуция ЕООД - София, Ви Ти Ай Си Интернешънъл ЕООД - София, Инса ойл ЕООД - Раковски, Метро България ЕООД - София, Бритиш Американ Табако Трейдинг ЕООД - София и АДМ Разград ЕАД - Разград. С интерес очакваме и резултатите за 2024 г. от "милиардните" по приходи компании от 2022 г.: ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕАД, Систейнабъл енерджи съплай ООД и Промет Стиил ЕАД - Дебелт. Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (29.09.2025)

Най-големите сто компании в България за 2024 г. Според класацията на "Капитал 100" общите приходи на най-големите 500 дружества у нас достигат 214 млрд. лв. Средният ръст на стоте най-големи компании е 2,8%, а рентабилността – 9,5%. В същото време печалбите на стоте най-големи фирми намаляват с 5,3%, достигайки 7,2 млрд. лв. Ето кои са десетте най-големи компании с България към 2025 година: 1. ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС е водещ производител на нефтопродукти и петролни деривати в България. През 2024 г. компанията отчита приходи от 9,134 млн. лв., което е увеличение с 5,7% спрямо 2023 г. Въпреки ръста на приходите, завършва годината със загуба от 213 450 хил. лв., след като предходната година имаше печалба от 203 089 хил. лв. 2. АУРУБИС БЪЛГАРИЯ се занимава с производство и преработка на мед и други метали. През 2024 г. приходите на компанията достигат 8,949 млн. лв. (+22,63%), а печалбата се увеличава до 455 633 хил. лв., над два пъти повече от 219 469 хил. лв. година по-рано. 3. ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ е компания за търговия с горива и управление на бензиностанции. Приходите през 2024 г. са 5,935 млн. лв., което е спад от 5,96%, но печалбата нараства до 136 852 хил. лв. спрямо 107 635 хил. лв. през 2023 г. 4. АКСПО БЪЛГАРИЯ се занимава с производство и търговия с електрическа енергия. Компанията впечатлява с ръст на приходите до 4,127 млн. лв. (+68,13%) и връща печалбата си до 1 487 хил. лв., след като през 2023 г. е имала загуба от 14 337 хил. лв. 5. НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ управлява производството, преноса и доставката на електроенергия в страната. Приходите й през 2024 г. са 3,283 млн. лв. (-7,17%), а печалбата се увеличава до 139 090 хил. лв. от 95 020 хил. лв. година по-рано. 6. БИЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ произвежда и търгува с продукти от стъкло за индустриални и потребителски нужди. Компанията отбелязва спад на приходите до 2,684 млн. лв. (-10,89%) и намаление на печалбата до 161 923 хил. лв., след като предходната година е била 269 010 хил. лв. 7. ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ управлява мрежа от супермаркети и магазини за бързооборотни стоки. През 2024 г. приходите на компанията достигат 2,622 млн. лв. (+15,19%), а печалбата се увеличава до 121 090 хил. лв. спрямо 89 496 хил. лв. година по-рано. 8. КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ се занимава с търговия на дребно и управление на големи супермаркети. Приходите през 2024 г. са 2,567 млн. лв. (+5,3%), а печалбата достига 129 280 хил. лв., увеличавайки се от 116 623 хил. лв. през 2023 г. 9. АСТРА БИОПЛАНТ произвежда и търгува с горива и нефтопродукти. Компанията преживява спад на приходите до 2,281 млн. лв. (-43,47%), но успява да отчете печалба от 17 753 хил. лв., след като предходната година има загуба от 146 824 хил. лв. 10. ДАФНА ГРУП се занимава с производство и търговия на цигари и тютюневи изделия. Приходите през 2024 г. нарастват до 2,207 млн. лв. (+23,28%), а печалбата достига 30 453 хил. лв. спрямо 27 030 хил. лв. година по-рано.
Източник: Капитал (03.11.2025)

Български компании влязоха в топ 100 на Югоизточна Европа Дванадесет български компании попаднаха сред стоте най-големи дружества в Югоизточна Европа (ЮИЕ) в годишната класация SEE TOP 100 на агенцията за бизнес новини SeeNews. На най-висока позиция, пета, сред българските участници се класира нефтената рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас“. На седма позиция е преработвателят на мед и един от водещите световни доставчици на цветни метали – "Аурубис България”, а "ЛУКОЙЛ България” е на седемнадесета. Останалите български компании в SEE TOP 100 са "Акспо България“(27-а позиция), "Национална електрическа компания” (41-ва позиция), "Би Ей Глас“ (57-а позиция), "Лидл България“ (59-а позиция), "Кауфланд България“ (61-ва позиция), "Астра Биоплант“ (70-а позиция), АЕЦ "Козлодуй“ (76-а позиция), "Сакса“ (80-а позиция ) и "София Мед“ (95-а позиция). SEE TOP 100 е годишна класация на стоте най-големи компании по общи приходи, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Молдова, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. За четвърта поредна година най-голямата компания в региона остава румънският газов и петролен гигант "ОМВ Петром“, част от австрийската група "ОМВ“. Лидерът, както и много други в класацията обаче, търпят спадове в оборотите и печалбите. За година продажбите на "„ОМВ Петром” намаляват с 13 процента до 6,7 млрд. евро. Въпреки това, с 833 млн. евро печалба през 2024 г., компанията е на първо място в класацията и по този показател. На фона на спад в индустриалното производство, слаб износ и свити инвестиции, общите приходи на стоте най-големи компании в Югоизточна Европа намаляват за втора поредна година - с 3,2 процента до 192,1 млрд. евро, а комбинираната им печалба се свива с цели 16 процента до 8,8 млрд. евро, показва SEE TOP 100.
Източник: actualno.com (05.11.2025)

Държавни гаранции за 2 млрд. евро за 7-и блок на АЕЦ, ПАВЕЦ "Чаира" и яз. "Яденица" в проектобюджет 2026 Правителството планира да осигури държавни гаранции за част от големите енергийни проекти като 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", вертикалния газов коридор, ПАВЕЦ "Чаира", язовир "Яденица" и др. Амбициозната програма е заложена в проектобюджета за 2026 г., където е записано, че в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава нови държавни гаранции, както и да ги одобрява и предлага на Народното събрание за ратифициране. Максималният размер през 2026 г. е до 2.05 млн. евро, или около 4 млрд. лева. В края на лятото кабинетът "даде" 1.5 млрд. лв. на Българския енергиен холдинг, като официално целта бе парите да се ползват за финансиране на (почти) същите проекти - ПАВЕЦ "Чаира", "Батак" и "Доспат", 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй", ВЕЦ-ове и др. Реално обаче това беше счетоводен трик - тази година държавата взе от БЕХ близо 1.6 млрд. лв. под формата на дивиденти - за 2024 г. и авансова сума за 2025 г., т.е. холдингът няма да разполага с повече средства - в бюджета ще постъпи извънреден приход, който след това ще бъде върнат в БЕХ, без това да се отчита като разход за държавните финанси. Най-голямата държавна гаранция се очаква да бъде за проекта в АЕЦ "Козлодуй" - до 1.5 млрд. евро. Отделно са заложени до 207 млн. евро гаранции за разширяването на "Чирен". Държавата ще подкрепи заемни споразумения на "Булгартрансгаз" в размер до 192.2 млн. евро по проекта за Вертикалния газов коридор, както и за повишаването на капацитета за пренос на природен газ в точката Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България. Гаранциите ще могат да се ползват и за повишаване на капацитета за пренос на природен газ и по точката "Негру Вода/Кардам" в посока от България към Румъния и др. В проектобюджет 2026 се предвиждат и потенциални нови заемни споразумения на НЕК за финансирането на ремонта на авариралата през 2022 г. ПАВЕЦ "Чаира" в размер до 79.2 млн. евро. Такъв тип финансиране, в размер до 38.3 млн. евро, ще може да бъде осигурено и за изграждането на язовир "Яденица", който е пряко свързан с "Чаира" и ако бъде направен ще осигури възможност за 24-часова експлоатация на помпената централа. А това е ключов за обирането на свръхпроизводството или недостига на електроенергия, т.е. за балансирането на системата. Последно до финала по търга за 242.5 млн. лв. без ДДС стигнаха три обединения - ФОИТ-ГБС, "Хидро Андриц хидро" ГмбХ и консорциум "Ваптех - Тошиба - Джи Пи груп", чиито технически оферти трябваше да бъдат отворени през ноември, но от НЕК удължиха срока с няколко седмици до 4 декември. При язовир "Яденица", който трябва да е между Белово и Юндола (част от каскадата "Белмекен - Сестримо - Чаира"), целта е изграждането на реверсивен напорен тунел за връзка с язовир "Чаира". Проектът отчасти е задвижен документално, но основният проблем отново е финансов - очакваната стойност на инвестицията е около 230 млн. евро, с които НЕК не разполага и затова ще търси външно финансиране.
Източник: Капитал (11.11.2025)