Държавният бюджет губи 700-800 млн. лв. годишно само от укриването на акцизи и ДДС при търговията с горивата, показват изчисления на Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Това заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria изпълнителният директор на асоциацията Андрей Делчев. Сивият сектор в търговията с горивата в България е огромен, категоричен бе Делчев. Неотдавна изпълнителният директор на асоциацията коментира, че годишно легалният бизнес в България реализира 2 млн. тона течни горива - бензин и дизел (без горивата за специални нужди), а данните на Министерството на финансите сочат, че делът на сивия сектор на пазара възлиза на 30%. От всеки незаконен тон гориво се губят към 1000 лв. от акцизи и ДДС и така в бюджета не влиза "гигантска сума", съизмерима със средствата, които постъпват от европейските фондове, обясни още Андрей Делчев. От юни 2014 г. насам цената на петрола на световните пазари се срина със 70%, каза още изпълнителният директор на БПГА. Поради това около 40% от компаниите, добиващи нефт от шисти в щата Северна Дакота, вече фалираха, тъй като не могат да достигнат ниската себестойност на производителите в ОПЕК, обясни Андрей Делчев. Засега за българската икономика ефектите от ниските цени на петрола и съответно - на горивата, основно са добри, тъй като това позволява да се генерира икономия от транспортни и други разходи, която може да бъде реинвестирана, коментира още Андрей Делчев. Въпреки това бюджетът страда от намалените приходи от ДДС и акцизи от търговията с течни горива, каза изпълнителният директор на БПГА Андрей Делчев. Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (13.01.2016)

Бензинът и дизелът на цени от 2009 г. Цените на бензина и дизела за пореден път бяха намалени в големите вериги бензиностанции у нас, като нафтата вече е с около 5 ст./л по-евтина от масовия А 95. През уикенда цената на дизела в София се установи на нива 1,88-1,90 за литър, а най-използваният бензин А 95 се продаваше за 1,94-195 лв./л. Това е най-ниското ценово ниво на горивата от 6 години. Преди това подобни стойности бяха регистрирани през декември 2009 г. С последното поевтиняване понижението на цените от началото на годината е 7,38% при дизела и 3,48 на сто при бензина. От Българската петролна и газова асоциация прогнозират, че цените на горивата ще продължат да падат до края на 2016 г. Все още обаче не може да бъде дадена реална прогноза какъв е пределът. Основната причина за спада през уикенда е поевтиняването на горивата на едро от рафинерията на „Лукойл“ заради падащите цени на петрола. На пазара на дребно обаче намалението се случва с по-бавно темпо, отколкото в търговията с непреработени петролни продукти. Въпреки намалението на горивата у нас цените им, без да се включват в тях данъци и такси, остават сред най-високите в Европейския съюз, показва справка на сайта energy.eu. Според данните в него единствените страни, където цената на бензина без данъци и такси е по-висока от тази в България, са Дания, Малта и Испания. Дизелът пък е по-скъп само в Дания, Гърция и Малта. В момента Комисията за защита на конкуренцията прави анализ на пазара на горива по настояване на вицепремиера Томислав Дончев. Резултатите от проучването се очаква да бъдат готови в началото на февруари. Междувременно от Българската петролна и газова асоциация продължават да изпращат сигнали към Министерството на финансите и прокуратурата за незаконна продажба на горива у нас, по които се извършват проверки. По оценки на участници на пазара щетите за бюджета от продажбата на нелегални горива е 700-800 млн. лева годишно. Рекордно ниски цени на петрола за 12 години Цената на петрола на световните пазари падна под 30 долара за барел, което е рекорд за последните 12 години. Основната причина е очакваното възстановяване на износа от Иран, след като бяха премахнати част от санкциите срещу страната. Цената на американския лек суров петрол за седмица се смъкна с 11% до 29,42 долара за барел. За последен път нефтът от САЩ е бил с такива цени през 2003 г. Спад бележи и сортът Брент, който достигна в края на миналата седмица до 28,94 долара за барел на Лондонската стокова борса, но после се върна на нива над 29 долара. Постигнатото понижение е най-голямо за последните 11 месеца, а цената е била на подобно ниво за последно през февруари 2004 г. Според международни анализатори, цитирани от Блумбърг, отпадането на санкциите срещу Иран се случва в много неподходящ за пазарите момент. Основната последица от поевтиняването на горивата на световните пазари ще бъде свиване на инвестиците за разработване на нови находища. Очаква се работата си да загубят над 4000 души в петролните компании отвъд Атлантика. Заради свиването на инвестициите обаче от „Голдман сакс“ очакват рязко поскъпване на петрола към края на годината, когато пазарът вече няма да бъде толкова пренаситен с нефт. Спад на фондовите борси Цените на европейските акции паднаха до своето едногодишно дъно в края на миналата седмица. Според анализаторите на „Блумбърг“ основната причина за резкия спад са забавянето на икономическия растеж, поевтиняването на петрола и лошите данни на САЩ. Преди седмица финансистът Джордж Сорос коментира, че ситуацията на пазарите много напомня предкризисната 2008 г. Само за ден Europe Stoxx падна с 3%, с което общото му намаление от април досега е над 20% и той вече влиза в рамките на т.нар. мечи пазар. В края на сесията в петък германският DAX 30 се понижи с 2,54%, британският FTSE 100 падна с 1,93%. Анализаторите прогнозират, че спадовете ще продължат. Според „Блумбърг“ се очакват лоши данни от финансовите отчети на компаниите.
Източник: Труд (18.01.2016)

Цената на горивата по номинал у нас е четвърта по скъпотия в ЕС. Това заяви вчера финансовият и социален експерт Мика Зайкова пред Нова телевизия, имайки предвид цените без включването в тях на акциз и ДДС. "Появи се един господин във Варна, който свали цената. Само че по закон цената на горивото не трябва да води до загуба. И се оказа, че той не губи. Това означава, че вероятно в България има някакъв картел", каза Зайкова и призова Комисията за защита на конкуренцията да проучи въпроса. Въпреки поевтиняването на горивата НСИ оповести, че най-консумираният у нас хляб - "Добруджа", е поскъпнал с 0,3% през миналата година, каза Зайкова. С 2,1% пък са скочили цените на сладкарските изделия при положение, че страната се намира в дефлационен синдром, допълни експертът. В тази връзка председателят на Националния браншови съюз на хлебарите е сладкарите Марияна Кукушева, която също беше в студиото, обясни, че поскъпването на хляба не е при производителите, които от години държат едни и същи цени. Вероятно НСИ има предвид потребителските цени, каза тя. Доставната цена на хляба е като от 1989 година без ДДС, обясни Кукушева. Има търговска надценка и 20% ДДС за държавата в цената на крайния продукт, обясни тя. Според нея 20% ДДС върху хляба е много висок данък и не е по джоба на българския потребител. Според Мика Зайкова сивата икономика е виновна за високите цени. 50% е сивата икономика, категорична е тя. В България 45 млрд. лв. минават покрай данъчната система, каза тя. Междувременно стана ясно, че цените на бензина и дизела са намалени в големите вериги бензиностанции у нас, като нафтата вече е с около 5 ст. на литър по-евтина от масовия А95. През уикенда цената на дизела в София се е установила на цени между 1,88 - 1,90 за литър, а най-използваният бензин А95 се е продавал за 1,94 - 195 лв. за литър. Твърди се, че това е най-ниското ценово ниво на горивата от 6 години, подобни стойности са били регистрирани през 2009 г. От началото на годината петролът поевтиня с 20%. Според експерта Мартин Владимиров обаче цени от около 20 долара за барел петрол, каквито прогнози се появиха, са по-скоро нереалистични. Това каза вчера той пред БНР. "Падането на санкциите срещу Иран и излизането на страната на пазара с допълнителни количества предизвиква колебания в цените, но то беше очаквано и от доста време влияеше към поевтиняване на нефта. Затова е много вероятно цените отново да тръгнат нагоре, тъй като в момента не са устойчиви", прогнозира експертът. Вчера стана известно, че цената на петрола от сорта "Брент" се сринала под 28 долара за барел. Тя е паднала до 27,67 долара, след което се е повишила до 28 долара. Това са най-ниските стойности от 2003 г. насам, предаде Ройтерс.
Източник: Дума (19.01.2016)

Бургаският завод "Елкабел" открива нова търговска база в Пловдив Най-големият производител на кабели в България - бургаското предприятие "Елкабел", открива нова търговска база в Пловдив. Тя е изградена на мястото на бившия мотокарен завод в Града на тепетата, с обща закрита площ от 8000 кв.м. Базата включва шоурум с площ 800 кв.м и административна част с площ 3000 кв.м. В търговската база ще се предлага пълната гама кабели и други продукти, произведени от "Елкабел". "Идеята ни е в рамките на една година да създадем в Пловдив звена и отдели, чрез които да внасяме и кабели, които не се произвеждат от нас, за да разширим максимално номенклатурата си", каза инж. Димитър Паскалев, изпълнителен директор на "Елкабел. Част от площите "Елкабел" ще отдава и под наем. Инвестицията по изграждане на новата търговска база е в размер на 3.5 млн. лева. Шоурумът ще отвори врати за клиентите още в началото на февруари. Мащабното разширяване на търговските бази на предприятието в страната започна през изтеклата 2015 г. В завода си в Бургас "Елкабел" също направи инвестиция от 450 000 лв., която позволи отделянето на производствената от търговската база. "Елкабел" разширява и третата си търговска база, която се намира в София. Инвестициите в нови машини и съоръжения в производствената част на предприятието през 2015 г. възлиза общо на 2.5 млн. лева. През последните 10 години са инвестирани около 35 млн. лв.
Източник: Капитал (20.01.2016)

Двойният стандарт за контрол над митническите и данъчните складове е в основата на щетата за бюджета 1 милиард годишно гони контрабандата на горива, твърдят експерти в бранша. Официално от Министерството на финансите са изчислили, че 30 процента от търговията с нефтени продукти са в сивия сектор. Това означава, че загубите за бюджета са 700-800 млн. лв. годишно. В последните месеци обаче проблемът се задълбочава. По нелегални и ведомствени бензиностанции се продава все повече съмнително гориво. За него не се плащат ДДС и акциз. В същото време държавата няма система за контрол на митническите складове, които бълват контрабанден дизел и бензин, внесени с танкери и съхранявани в стари резервоари без измервателни уреди по няколко пристанища на Дунав и Черно море. Вносители и търговци на нефтени продукти все по-често се възползват от липсата на законов регламент за контрол на дейността им Според официални данни на Националния статистически институт вносът на горива е с 40% пазарен дял в потреблението, а производителите в България осигуряват 60%. Съответно приходите от данъци, събрани от вносители, е 380 млн. лв., а от производителите - над 1,2 млрд. лв. И тук сметката не излиза, а разликата се разпределя между играчите в сивия сектор с внос и търговия на горива. Един от проблемите в сектора с търговията на нефтени продукти е двойният стандарт с контрола върху митническите и данъчните складове, откъдето горивото тръгва към пазара. От Българската петролна и газова асоциация от месеци предупреждават за липсата на измервателни уреди в митническите складове, което е предпоставка за внос на контрабандни горива. В Русе, Бургас и Варна например има няколко митнически склада, където липсва контрол - както електронен чрез уреди, така и от митнически инспектори. В закона няма и изискване за това. За бизнесмените от бранша не е тайна, че танкери с контрабандно гориво зареждат цистерни по тези складове, а държавата не контролира продукцията и не събира данъци и акцизи. По Дунава например танкери правят по няколко курса на нощ между румънския и българския бряг. Разтоварват готовия дизел в резервоари без измервателни уреди на митническите складове. След това цистерни товарят контрабандното гориво и го пласират по ведомствени бензиностанции и малки обекти Често половината от клетките на камионите се пълнят с контрабандно гориво, а останалото е легално и придружено със сертификат. Документът за произход обаче се ползва за цялото количество в цистерната. Шофьорите, които зареждат коли, камиони, автобуси и трактори с него, рискуват техническата изправност на машините за сметка на по-ниската цена с 30-40 ст., но голямата печалба е за вносителите и търговците на едро на нелегалната продукция. За сметка на държавния бюджет. За разлика от митническите складове, откъдето се разпределя контрабандното гориво, данъчните складове се контролират както с електронни уреди, така и с присъствието на митнически служители. Двойният стандарт продължава години наред. Затова от петролния бранш проведоха серия срещи с парламентарно представените партии през миналата година. През април 2015 г. в парламента е внесен законопроект, който отчасти решава проблема с контрола на митническите складове по пристанища и във вътрешността на страната. 5 месеца по-късно той е оттеглен. Шестима депутати предлагат изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. В него е записано, че всички лица, които приемат, разтоварват, съхраняват или извеждат енергийни продукти от пристанища, жп разтоварища, митнически складове или други обекти с обща резервоарна вместимост над 50 куб. м., са длъжни да използват средства за измерване и контрол. Глобите за неизпълнение са от 5 хил. лв. до 10 хил. лв. за първо нарушение и от 10 хил. лв. до 50 хил. лв. за повторно. “С това се цели да се ограничи контрабандата на акцизни стоки, както и търговията на едро на нелегални горива в страната. Досегашният двоен режим - измервателни уреди за данъчните складове и липса на такива за всички останали обекти, води не само до неравноправно третиране, но и до съществени пречки пред митническия контрол и оттам пред данъчната събираемост”, мотивират се вносителите. Добрите намерения обаче остават само в архива, защото предложението е оттеглено от самите тях преди втората сесия на разглеждането им в комисията по бюджет и финанси. Друг проблем, свързан с контрабандата на горива, идва от Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) към Агенция “Митници”. Тя има за цел да следи само данъчните складове, но удобно пропуска митническите складове на вносителите, откъдето минава контрабандата на гориво със съмнително качество. От октомври насам прокуратурата проверява работата на митническата система за събиране на акцизи. Съмненията са, че БАЦИС не регистрира данни за задължени лица или те умишлено са заличавани. По преписката има данни, че сравняването на количества от входно-изходните измервателни уреди не съвпада с декларираните от много търговци. Фирми фантоми сред търговците на нефтопродукти Цигани на по 20 г., съмнителни бизнесмени и фирми без счетоводни отчети, служители, складове и история. Такива са повечето от половината дружества, които са вписани в регистъра на задължените лица по закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Те обаче са търговци на гориво и са сключвали сделки на този пазар. Списъкът е публикуван в Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Благой Софков е на 23 г. "Бизнесменът" има цели 3 дружества в регистъра на търговците наред с големи производители и доказани дистрибутори, които фигурират с по една фирма. Благой е шеф на "Роял Агро Груп" ЕООД, "Азем" ЕООД и "Зерс Солюшънс". Капиталът им е по 3 и 10 лв. Едноличните дружества с гръмки имена са регистрирани от Благой Софков в края на март 2015 г. и веднага попадат в регистъра на Държавния резерв. Нямат история, нито публикувани финансови отчети. Благой,, разбира се, е подставено лице в дружеството, което търгува с нефтени продукти. Асен Альошев от Лом днес е на 19 г. Той е собственик на "Уайлд Трейд", която също се нарежда в списъка на търговците на горива със задължение по закона за запасите от нефт. По документи учредил фирмата си още през 2014 г., когато едва навършил пълнолетие. Колеги на Благой и Асен в петролния бизнес пък са шефове на дружества, които официално стопанисват фризьорски салони и квартални бакалии.
Източник: 24 часа (21.01.2016)

"Елкабел" инвестира в нов завод в Бургас, наема още 100 работници "Елкабел" има готовност да започне изграждането на нов завод в Бургас. Инвестиция за него ще бъде над 35 млн. евро. "Технологичният проект за обекта е готов, като до края на следващия месец се очаква да излезе неговият подробен устройствен план. От там нататък решенето дали ще стартира изграждането на обекта сега, или на по-късен етап, е на надзорния съвет", каза за Burgas24.bg изпълнителният директор на дружеството инж. Димитър Паскалев. Очакванията са след построяването на новия завод, който ще работи паралелно с досегашния, да бъдат наети още 100 служители. Към този момент в предприятието работят около 300 души. Новият завод ще е разположен на разклона за "Лукойл Нефтохим", на ъгъла на вътрешния път, който води към "Долно Езерово". Предприятието ще открие в началото на февруари нова търговска база в Пловдив на мястото на бившия мотокарен завод. В изграждането на търговския обект са вложени 3.5 млн. лв.
Източник: Бургас-днес и утре (25.01.2016)

Община Пловдив купува гориво за нуждите си за 22 846 000,80 лв през 2007 год. Няколко години след това възниква спор между фирмата СКА-2007 и Общината за аванса по сделката, който договор е прекратен след време. Администрацията иска фирмата да върне близо 1,1 млн лева платени аванс. СКА-2007 пък иска неустойка за прекратен договор за 10 процента от сумата на договора. През миналата година СКА-2007 предлага извънсъдебно решение в размер на 380 000 лева. Това предложение вкарва кметът Иван Тотев в извънреден порядък, което съветниците трябва да приемат. (http://www.plovdivskinovini.com)
Източник: Други (28.01.2016)

Марешки отваря бензиностанция и в София, планира обекти в 20 града Бизнесменът Веселин Марешки ще строи бензиностанция и в София. След като свали цените на горивата във Варна, Марешки възнамерява да продава евтин бензин и дизел и в столицата. Първата му бензиностанция в София ще се появи до 6 месеца, призна той на пресконференция. "В момента разглеждаме около 20 обекта, в които да реализираме нашата дейност в 20 града. Кой ще е първи към днешна дата не мога да кажа. Има законови и административни пречки", заяви Веселин Марешки. По думите му и в момента дизелът във Варна е под 1,60 лв. за литър, а скоро най-вероятно цената му щяла да падне под 1,50 лв. Същевременно в София дизелът се продава на около 1,90 лв. Той вече е събрал 380 000 подписа за референдум. Основният въпрос в допитването до народа е свързан с чувствителната за българските граждани тема за цените на горивата. „Държавата трябва да се намеси, като сложи горна граница на цените на горивата, над която търговците да не могат да злоупотребяват“, коментира Марешки.
Източник: Труд (28.01.2016)

Браншовици искат КЗК да разследва за картел в горивата Три бизнес организации призовават Комисията за защита на конкуренцията час по-скоро да започне разследване за картел в горивата. Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) - национално представителна работодателска организация; Асоциация за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) и Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ) - представителни браншови организации от сферата на транспорта , са изпратили писмо до КЗК с апел за спешни действия. В него те припомнят, че от 30 юни 2015 г. антимонополната комисия е стартирала секторен анализ на пазара на горива, чиято официална цел е да даде детайлна представа за настоящите пазарни процеси във връзка с производството и реализацията на автомобилни горива. Трите организации искат КЗК да ускори процедурата по подготвяне на секторен анализ на пазара на горивата. „Нашето и на обществото очакване е КЗК да се произнесе достатъчно бързо и ясно по въпроса за евентуалното съществуване на картелно споразумение за цените на горивата на територията на Република България. Смятаме, че има изключително сериозни основания да се приеме, че в Република България действа картелно споразумение за цените на горивата", се казва в писмото.
Източник: Стандарт (01.02.2016)

12 представители на големия бизнес влязоха в Управителния съвет на КРИБ. Промените в ръководството на най-голямата работодателска организация бяха гласувани на общо събрание във вторник. Новите членове са: Йордан Матеев - изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия, Иван Папазов - председател на Съвета на директорите на "Винпром Пещера", Боряна Манолова- главен изпълнителен директор за "Сименс" на България, Николай Вълканов- председател на съвета на директорите на "Минстрой холдинг", Ангел Желязков - изпълнителен директор на "Параходство Български морски флот". Мандата си като председател на КРИБ продължава Кирил Домусчиев. Преизбрани за нов мандат са: Иван Кралев - изпълнителен директор на "Хидроизомат", Петко Николов - изпълнителен директор на "Пътстрой - 92", Петър Иванов - управляващ съдружник в "Солитрон- България", Петя Димитрова - председател на УС на Пощенска банка, Стоян Ставрев - основател на "Българска консултантска организация", Христо Христов - мажоритарен собственик на "Дискордиа" и Андрей Делчев - изпълнителен директор на Българска петролна и газова асоциация. Досегашните членове на УС Валентин Златев - изпълнителен директор на "Лукойл Бългаия", Пламен Бобоков - председател на УС на "Приста ойл холдинг" и , Миролюб Столарски - председатела на асоциацията на сдруженията на автомобилния транспорт не бяха преизбрани, тъй като са имали два поредни мандата и устава на КРИБ на позволява трети пореден мандат.
Източник: 24 часа (10.02.2016)

Борисов спря търг за 1 млрд. лв. заради Д. Пеевски и В. Златев Два месеца след като бяха избрани фирми за довършването на два участъка от магистрала "Хемус", премиерът Бойко Борисов нареди процедурата да бъде веднага прекратена. Заповедта му бе изпълнена светкавично. Пълно объркване обаче настана около мотивите за това решение. Според регионалното министерство причината е липсата на пари, според Борисов - съмненията, които витаят около победителите - фирми, които се свързват с бизнесмена депутат от ДПС Делян Пеевски и шефа на "ЛУКойл България" Валентин Златев. Първоначално Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) съобщи, че процедурата е прекратена заради липсата на пари. Разчетите показали, че средствата за пътища по Оперативна програма "Транспорт" в размер на 673 млн. евро щели да стигнат само за магистрала "Струма", за чието довършване Европейската комисия отправи ултиматум, тъй като е част от транспортните коридори на ЕС. Довършването на "Хемус" не е в европейските планове, затова за нея пари няма и в новия програмен период, обясниха още от регионалното ведомство. Всички тези факти бяха известни далече преди да бъде обявена процедура за избора на строители на първите два лота след Ябланица. Управляващите обаче обясниха, че аутобанът е основен приоритет и че ще се търсят държавно гарантирани заеми за него. Затова процедурата бе приключена спешно преди около два месеца. Малко по-късно от Прага премиерът Бойко Борисов даде съвършено различни аргументи за решението си. "Витае, че от едната страна - макар че нито имат участие, нито имената им са в тези фирми - но витае, че зад едната фирма стои Валентин Златев, зад другата стои Делян Пеевски. По тази процедура имаше съмнения, че не е както трябва, въпреки че е извършена абсолютно законосъобразно. Но когато витае съмнение за 800 млн. лв. държавни пари, не бих позволил да остане оттенък в обществото, че нещо неправилно сме извършили. Затова разпоредих да я затворим и веднага да се проведе нов търг", обясни той. В отговор на въпроса как така хем има, хем няма пари, смеейки се, той добави: "Официално по документи днес нямаме пари. Но утре имаме. Говорил съм с финансовия министър да ги подсигури. Когато се явят на нов конкурс и вие гледате как се провежда той, няма да има съмнения". Бойко Борисов намекна и че "малко е попроверил" кой кой е сред фирмите победители, но отказа да обясни какво е научил от своята проверка с думите: "Ако тръгна да обяснявам повече, може да си навлека някой съд". Той не сподели какво го притеснява около фирмите, но уточни, че няма проблем те да участват и в новата процедура, която за "Хемус", която ще бъде обявена. Проектът за магистралата между Ябланица и Белокопитово край Шумен се оценява общо на поне 1 млрд. лева. Когато в средата на декември се разбра, че подадените оферти на строителите надвишават двойно очакваната цена, правителството обяви, че ще търси заеми. И регионалният министър Лиляна Павлова, и финансовият министър Владислав Горанов заявиха, че ще поискат парламентът да одобри заем за строежа на магистралата, защото проектът бил дългосрочен и се простира извън мандата на това правителство. Съмнения около избора на победителите възникнаха не само заради високите цени, но и заради бързината, с която се произнесе комисията по поръчката. Обичайно процедурата отнема повече от месец. В този случай обаче само седмица след отварянето на офертите Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП) обяви крайното класиране. От него стана ясно, че 500 млн. лв. отиват в консорциум на "ПСТ груп", близък до Делян Пеевски и Първа инвестиционна банка, а 300 млн. лв. - в "Джи Пи груп", близка до генералния директор на "ЛУКойл България" Валентин Златев. Още по-смущаващо бе, че бяха дисквалифицирани кандидатите, дали най-ниска оферта - турската "Ташяпъ" и италианската "Серенисима Конструциони". Точно тези две компании пуснаха жалби до Комисията за защита на конкуренцията. Вчера говорителят на КЗК Марио Гаврилов обясни пред в. "Сега", че с прекратяването на процедурата от възложителя по закон спират и проверките по двете жалби. Всички участници обаче имат право да оспорят в комисията решението на НКСИП да спре поръчката. Тогава КЗК ще започне отново проверка дали възложителят е имал право да го направи. Според Закона за обществените поръчки формално това прекратяване влиза в две хипотези - или когато всички оферти надвишават финансовия ресурс, или при невъзможност да се осигури финансиране. От МРРБ не посочиха по коя буква на закона е взето решението.
Източник: Сега (16.02.2016)

Златев нямал отношение към строежа на "Хемус" Мога да декларирам ясно и точно, че нямам никакво отношение към нито една от тези две фирми. Това заяви вчера шефът на "Лукойл България" Валентин Златев след срещата на бизнеса с премиера Бойко Борисов във връзка с конкурса за АМ "Хемус". Преди ден премиерът изненадващо разпореди да бъде спряна обществената поръчка за магистрала "Хемус", която трябваше да бъде изпълнена за близо 1 млрд. лв. от фирми. "Декларирам ясно и точно, че нямам никакво отношение - фактическо, нефактическо и т.н. към тези две фирми. Просто Златев и Пеевски са удобни имена", каза той. За това дали вчера са обсъдили този казус с премиера Бойко Борисов, Златев обясни, че не са го обсъждали. "Въобще не познавам проблема, за да го обсъждам", каза той. "Да обсъждам някакви слухове, защото аз никъде не видях никакво доказателство, аз чух, че има съмнения по въпроса - какво да обсъждам", каза Златев. От вестниците вчера сутринта Златев видял, че там не са две фирми, там са консорциуми, които са по 5-6 фирми. "Нямам отношение към този казус, не ме интересува и няма да го обсъждам повече. По слухове никога не съм живял и няма да живея. Ако има някой нещо друго, което да каже - да го сложи на масата. Аз лично бих задавал други два въпроса: как се прави поръчка при отсъствие на пари и къде са тези 800 млн., които трябва да се икономисат от "Хемус". Това са по-интересни въпроси нали, а не какви са слуховете някой с какво е свързан", заяви Златев. Ако аз тръгна да споделям всички слухове, които съм чул тази сутрин, трябва да затворим държавата, допълни той. По-рано вчера министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова каза пред Нова телевизия: "С решението за спиране на поръчката за магистрала "Хемус" искаме да се разграничим от опитите да бъдем вкарани в зависимости и да покажем, че работим професионално". Въпреки това тя повтори, че процедурата за строителството е законосъобразна, а официалната причина за спирането на поръчката по думите й е липсата на европейско финансиране. Във всяка голяма обществена поръчка има много интереси, а в случая става дума за ресурс от 800 млн. лв. бюджетни пари, уточни тя. Анализът за законосъобразност обаче показал, че документите на 11-те консорциума, подали оферти, са правно издържани. Павлова отрече да има разминаване между думите на премиера и основанията, посочени от регионалното министерство. "Ние се допълваме", каза тя. Истинската причина за спирането на процедурата била, че магистралата няма да може да се завърши с европейски пари по програма "Транспорт". "Благодарение на борбата на правителството с контрабандата имаме свръхпечалба и ще можем да завършим проекта с финансиране от бюджета", каза Павлова. За споменатите от Борисов обвързаности, които той отхвърля, Павлова коментира, че не е нейна работа да проверява коя фирма с кого е свързана. На конкретен въпрос дали в поръчката са участвали фирми на Валентин Златев и Делян Пеевски отговорът й бе, че във всеки от 11-те консорциума има поне по четири фирми. Новата процедура за избор на изпълнител на магистрала "Хемус" ще бъде обявена, веднага след като окончателно приключи настоящата, обясни Павлова. И допълни, че индикативната стойност на проекта е по-ниска от реалната, защото е изчислявана, преди да е имало реален, идеен проект. Цената на оставащите отсечки от магистрала "Хемус" не е завишена. Тя е различна от първоначалните изчисления, защото тогава не били готови инженерните проекти. "Сега вече имаме реален проект с три тунела, с няколко големи виадукта, с 34 преминавания на линейната част", поясни Павлова. Според министъра некоректно е да се изчислява цена за квадратен или линеен метър, без да се взимат предвид стойностите на самите съоръжения, които са далеч по-скъпи от линейната част на магистралата.
Източник: Дума (17.02.2016)

В "Нефтохим" щели да преработват ирански петрол Руската компания "Лукойл" води преговори с иранските власти още през тази година да започне доставки на суров петрол от Иран за рафинериите си в България и Италия. В замяна Техеран ще получава готови горива. Това съобщи вицепрезидентът на "Лукойл" Владимир Некрасов пред журналисти в град Будьоновск. Горивата ще се изнасят от терминала на компанията в Астраханска област, цитира думите му Ройтерс. Той е с капацитет 2 млн. тона годишно, но обемът на износа още не е определен. Ройтерс допълва, че става дума за рафинериите в Бургас с производствена мощност от 9,8 млн. тона годишно и ISAB на брега на Сицилия с капацитет 9,3 млн. тона. По официални данни около една трета от петрола в "Лукойл Нефтохим Бургас" не е руски и представлява добавка от по-висококачествени сортове, идващи традиционно от Азербайджан и Ирак. Иранският петрол също е от т.нар. леки или сладки типове като американския West Texas Intermediate.
Източник: Дума (17.02.2016)

В "Нефтохим" щели да преработват ирански петрол Руската компания "Лукойл" води преговори с иранските власти още през тази година да започне доставки на суров петрол от Иран за рафинериите си в България и Италия. В замяна Техеран ще получава готови горива. Това съобщи вицепрезидентът на "Лукойл" Владимир Некрасов. Горивата ще се изнасят от терминала на компанията в Астраханска област. Той е с капацитет 2 млн. тона годишно, но обемът на износа още не е определен. Ройтерс допълва, че става дума за рафинериите в Бургас с производствена мощност от 9,8 млн. тона годишно и ISAB на брега на Сицилия с капацитет 9,3 млн. тона. По официални данни около една трета от петрола в "Лукойл Нефтохим Бургас" не е руски и представлява добавка от по-висококачествени сортове, идващи традиционно от Азербайджан и Ирак. Иранският петрол също е от т.нар. леки или сладки типове като американския West Texas Intermediate.
Източник: Дума (17.02.2016)

1.2 млрд. лв. е годишната печалба от контрабанда на горива у нас Hа 1.2 млрд. лв. се изчислява годишната печалба от контрабандата на горива в България. Такава е сумата, която не влиза в бюджета под формата на акциз и ДДС, а остава в джобовете на организаторите на каналите. Схемата с продажбата върви с танкери по море. Доставките тръгват най-често от Турция, минават през Гърция и стигат до България. Има подозрения, че горивата са от Ислямска държава, която държи нефтени находища в Сирия и Ирак и няколко рафинерии. От там в момента можел да се вземе дизел за 80 ст. на литър. С транспортните разходи, например до България, цената му ставала близо 1.10 лв., пише вестник "24 часа". След като пристигне у нас, танкерът отива на пристанище, в което няма монтирани измервателни уреди. Обикновено това са по-малки портове по Дунав, има и на Черно море, които са регистрирани като митнически складове. Те са осем на брой и за тях няма изисквания да монтират уреди, които да подават информация към митниците колко горива се разтоварват. На тях няма и постоянен митнически контрол, а митничари се викали, само когато има пристигнал танкер. При разтоварването на горивото се прилагали различни схеми, за да се избегне митническият контрол. Едната била вписване в пристанищния дневник, че танкерът е отпътувал, докато той е преместван на друг док. По документи разтоварването е било в продължение на два дни. Тези количества се внасяли легално. На практика обаче разтоварването продължавало десетина дни. Източените през това време горива се продавали контрабандно. Друга схема била чрез ремонти. Танкер заявявал, че няма товар и иска да влезе в дадено пристанище за поправка. Това най-често се случвало в портове в Бургас, Варна и Русе. Всъщност плавателният съд бил пълен с горива, които се разтоварват директно в автоцистерни, след което се продават през ведомствени бензиностанции или в малки обекти, които нямат връзка с митниците. Има доклад от службите, според който танкер, тръгнал от Атина, спира на едно от тези пристанища без измервателни уреди, горивото се разтоварва и с жп цистерни идва в София. За периода от 9 до 13 февруари 2015 г. от пристанището до София дошли 100 цистерни. На ден поне по 25 цистерни с гориво пътували към столицата от този танкер. Само от това количество загубите за държавата били 8.538 млн. лв. Според доклад на финансовото разузнаване през миналата година са засечени над 140 танкера с контрабандно гориво. Сумата на събраните акцизи и ДДС от тези количества възлизала на 1.2 млрд. лева. Контрабандните горива се продавали на дребно по нелегални и ведомствени бензиностанции. В опит да се избегне задържането на количествата при проверки, най-често половината от цистерната се пълни с контрабандно гориво, а останалото е легално и придружено с нужните документи и сертификат за качество. Така ставала и възможно продажбата на горива, които са с 30-40 ст. по-ниска цена от тези на повечето бензиностанции. Изчисления показват, че при средна цена от 43 долара за барел нефт и курс от 1.84 лева за долар, и цена от 2 лева за литър дизел, данъците и акцизите формират 48.8% от цената, 28.3% отиват за суровина, 6.3% за нефтопреработка, 13% за дистрибуция и маркетинг, 2.5% - за биодобавка. В стотинки това прави следното - 0.56 ст. суровина, 33 ст. ДДС, 65 ст. акциз, 13 ст. стойност на нефтопреработката, 5 ст. за биодобавка, 26 ст. разходи за бензиностанциите. Печалбата, която остава, е в рамките на 2-4 ст. Ето защо е добре шофьорите да са наясно, че когато зареждат с по-евтини горива, рискуват техническата изправност на машините, а голямата печалба е за вносителите и търговците на нелегалната продукция. За сметка на държавния бюджет. Има и друг проблем - държавата все още няма система за контрол на митническите складове. А през тях минавали основните контрабандни канали за дизел и бензин, внесени с танкери и съхранявани в стари резервоари без измервателни уреди. В същото време към данъчите складове имало всякакъв вид изисквания за уреди и подаване на информация към митниците, при това без прекъсване. Двойният стандарт продължава години наред. От петролния бранш проведоха срещи с парламентарно представените партии през миналата година. Дори бе внесен законопроект, който отчасти решаваше проблема с контрола на митническите складове, но той бе оттеглен. Друг проблем, свързан с контрабандата на горива, идва от Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) към агенция “Митници”. Тя има за цел да следи само данъчните складове, но пропуска митническите, откъдето минава контрабандата на гориво със съмнително качество. От октомври прокуратурата проверява работата на митническата система за събиране на акцизи. Съмненията са, че БАЦИС не регистрира данни за задължени лица или те умишлено са заличавани. По преписката има данни, че сравняването на количества от входно-изходните измервателни уреди не съвпада с декларираните от много търговци. Нелегален дизел от Ислямска държава Контрабандата на дизел идва от Турция, не защото там е по-евтино, а защото може да се намери гориво от Ислямска държава, твърдят източници от петролния бранш. Официалните цени на горивата в Турция са с около 20% по-високи от тези в България. Но на границага между Сирия и Турция може да се намерят евтини горива от контрабанда. Основната транзитна точка била село Хаджъпаша на река Оронт, която маркира границата между двете държави. Хаджъпаша е убежище за контрабандистите от десетилетия, твърдят властите. Както в други гранични градове, много семейства минават границата и търгували със захар и цигари. Завземането на петролни кладенци от “Ислямска държава” обаче отворило нелегален бизнес с горива. Твърди се, че терористичната организация контролира 11 находища в Сирия и Ирак. Нефтът от тях или се продава също така нелегално като суровина, или се преработва в рафинерии в Сирия. След това горивото, основно дизел, се товари на цистерни и се транспортира към вътрешността на Турция. Например от камион с дизел от Хаджъпаша до анадолския град Денизли се печелели по 6500 долара. На много места контрабандата на дизел се прави в малки мащаби, като се използват мулета, които пренасят 20-литрови туби. Но се оказа, че при Хаджъпаша има и множество нелегални тръбопроводи под Оронт. Те са с дължина до три километра и на дълбочина 15 метра. Изкопани са с високотехнологични машини с оборудване за полагане на фиброоптични кабели, които струват стотици хиляди долари. Дизелът, рафиниран в Сирия, изниквал от канелки в полетата с памук в Хаджъпаша и съседните градове, където се наредили нетърпеливи купувачи, пише Асошиейтед прес. Според публикации в медии от контрабандата на дизел Ислямска държава печели до 15 милиона долара месечно. През последната година Турция прилага засилени мерки срещу контрабандата на горива. Властите започнаха да разкопават нелегалните тръбопроводи. Според властите предприетите операции са намалили контрабандата със 70-80%, но тя все още продължава. Нелегално гориво лесно може да бъде открито в много градове по границата. На бензиностанция в Акчакале, на шест часа път от Хаджъпаша например предлагали такова. Обемът на контрабандно преминаващия границите с Турция и кюрдските региони на Ирак в посока към Иран и Йордания нефт се свил от 30 000 до 10 000 барела на ден. Най-малко 16 импровизирани рафинерии пък са били унищожени от въздушните удари на съюзническите сили. Всяка от тях е можела да преработва между 300 до 500 барела петрол на ден. Въпреки това в рамките на 15 дни унищожени системи за преработка на нефт се заменяли с нови, които можели да се вземат отвъд границата с Турция за 200 000 до 300 000 долара. Чрез посредници петрол, дизел и бензин се озовават дори в области, които са контролирани от сирийския режим. Доскоро той успявал да покрива доставките за рафинерията в пристанищния град Банияс благодарение на петролни доставки от Иран. Заради военните действия обаче танкерите не пристигали по график и това принудило властите да вдигнат цените на горивата с една трета.
Източник: profit.bg (18.02.2016)

Дизелът в морската ни столица Варна вече се търгува за 1,45 лв. за литър . Цената бе свалена драстично от големите вериги като Rompetrol, OMV, Еко и Лукойл, които продават нафтата с 2 стотинки под бензиностанцията на аптекарския бос Веселин Марашки, а до лятото се очаква да падне до 1 лев за литър,.съобщи budnavarna.bg. Очаква се Марешки да отвори до месеци обект в Пловдив, а дотогава цената може да падне с още 20-30 стотинки за литър до 1,20 лв. Кметът Иван Тотев заяви, че вече е провел разговори с бизнесмена за намирането на терен под тепетата, където да изгради новия си пункт. В София най-евтината нафта се продава за 1,57 лева на литър. В големите вериги в столицата цените са средно по 1,77 лв. на литър. Бензин А95 отново е най-евтин във Варна на цена 1,61 лева. най-скъпият бензин е в Кърджали 2,23 лева за литър.
Източник: Монитор (24.02.2016)

Държавата ще изгражда Wi-Fi мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева Държавата ще изгради безжична интернет мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева без ДДС. Проектът ще обхване портовете и терминалите във Варна, Бургас, Балчик, Леспорт и Несебър. В началото на февруари държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) обяви обществена поръчка, с която трябва да се предостави безплатна Wi-Fi зона за всички, които ползват черноморските пристанища. Очакванията на държавното дружество са, че този проект ще се финансира по европейската оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" от новия програмен период 2014 - 2020 г. Спорен момент обаче е, че държавата ще направи инвестиции в инфраструктура на отдадени на концесия терминали. Това са концесионираните терминали на пристанище Бургас, които се оперират от "БМФ Порт Бургас" на братята Георги и Кирил Домусчиеви; пристанищата на север - Леспорт и Балчик, които се държат от холдинга "Химимпорт"; петролния терминал Росенец, където концесионер е рафинерията "Лукойл-Нефтохим Бургас", и морската гара в Несебър, която беше дадена на концесия на акционерното дружество "Водмар", където 50% дял от капитала държи свързаната с Делян Пеевски "Водстрой 98", която би имала голяма полза да може да предостави подобна услуга. От Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" коментираха, че системата им обхваща толкова много концесионирани пристанища, с "тя е насочена към корабния трафик и към подобряване на услугите, предлагани на плавателните съдове", т.е. не към докерите, които отговарят за обработката на товарите. "Организацията по посещението на кораба е наша задача. Цялата информация минава през нас. Навигацията е наша. Ние водим кораба. Така просто надграждаме услугите, които предоставяме", допълват оттам. Тъй като ДП "Пристанищна инфраструктура" отговаря само за пристанищата с национално значение, извън проекта за Wi-Fi ще останат регионалните като двете пристанища на Цветелина Бориславова в североизточната част на Бургаския залив например. Според публикуваната обществена поръчка на държавното предприятие трябва да се изгради безжична мрежа в осем обекта. Това са държавните терминали Бургас-изток, Варна-изток и Варна-запад и концесионираните Бургас-изток 2 и Бургас-запад, Росенец, Варна-изток, Варна-запад, Балчик, Леспорт и Несебър. Така се получава, че в пет от осемте пристанища се инвестира във вече отдадена на концесия инфраструктура. Новата инфраструктура ще предоставя връзка както на служителите на портовете, така и на пътниците и морските екипажи на акостиращите кораби. Според Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), което е принципал на държавното дружество, целта на проекта е да помогне да се намали използването на хартиени документи и подобряване на качеството на обслужване на клиентите. Мрежата трябва да послужи на корабите за получаване на директна информация от системите, които обслужват морския транспорт в страната. Първоначално сумата на поръчката от 6 млн лв. без ДДС за изграждане на Wi-Fi се стори доста висока за представители на бранша. Заради многото съпътстващи дейности обаче е трудно да се даде еднозначен отговор дали е скъпа. Проектът включва изграждане на нова оптична и захранваща инфраструктура около пристанищата, сървъри и системи за наблюдение на мрежата и др. - включително обучение и поддръжка. От транспортното министерство коментират, че където е невъзможно да се прокарат оптични кабели, ще се ползват радиорелейни станции. Цени за подобно оборудване на едро трудно могат да се намерят, отделно и може да има големи вариации в стойността. Всичко това затруднява се направи по-пълна оценка за цената само на базата на обявлението на поръчката. От транспортното министерство допълват, че прогнозната стойност е изчислена на базата на различни анализи, включително финансов и този на приходите и разходите за осъществяване на проекта.
Източник: Капитал (24.02.2016)

Араби пускат дизел за 90 ст./литъра Арабска компания ще атакува българския пазар на горива наесен, пише сайтът budnavarna.bg. За начало те щели да отворят 6 бензиностанции, цената на дизела на които ще е 90 ст. - доста под тази на най-евтината бензиностанция у нас - VM Petroleum на бизнесмена Веселин Марешки. Една то 6-те арабски бензиностанции ще бъде открита във Варна, до Бизнес парка. Самият Веселин Марешки открива днес втората си бензиностанция - в Айтос. Това съобщил самият той за бургаския сайт Topnovini.bg. Тя ще е от два модула от двете страни на пътя за Руен, за да обслужва автомобилите в двете посоки. Цените на бензиностанцията в Айтос щели да са същите като тези във Варна. Очаква се това да накара конкурентните търговски обекти в Бургаско също да свалят цените. На въпроса дали ще открива и други бензиностанции в Бургаско, Марешки заявил, че е опасно, защото "много се гърми", имайки предвид взрива пред аптеката му в бургаския комплекс "Славейков" на 29 януари.
Източник: Стандарт (25.02.2016)

КЗК решена да налага глоби на пазара на горивата Комисията за защита на конкуренцията започва разследване на пазара на горива за потенциален картел между седем от основните вериги бензиностанции - "Шел", "Ромпетрол", "Еко", OMV, "Петрол", "Нис петрол" и "Лукойл България", така и за възможна злоупотреба с господстващо положение на "Лукойл Нефтохим Бургас". Решението е записано в изготвения секторен анализ на пазара на горива, който обхваща период от 2013 г. до средата на 2015 г. В него КЗК отправя препоръки и към министъра на финансите за предприемане на мерки, които да подобрят конкурентната среда в България. Този път комисията е решена да стигне до края. "Ще превърнем съмненията в юридически факти, които да издържат в съда", коментира говорителят на КЗК Марио Гаврилов по време на пресконференцията, на която бяха представени заключенията на регулатора. Той не пожела да се ангажира със срок, в който разследването ще завърши, тъй като по думите му това зависи от желанието на компаниите да съдействат. При предишния секторен анализ на пазара на горивата от 2011 г. на КЗК й отне една година да излезе с решение. Това не е първият опит на регулатора да докаже картелни споразумения на пазара на горива. При предишната процедура търговците се разминаха без глоба, след като сключиха споразумение с комисията, че ще преустановят досегашните си нелоялни практики. Сега, ако се стигне до доказване на нарушенията, компаниите ще трябва да платят максимална глоба от 10% от годишния им оборот, като размерът зависи от тежестта на нарушението. Секторният анализ, който беше стартиран в средата на миналата година, е бил завършен преди края на 2015 г. Причината той да не бъде финализиран официално тогава е, че експертите на КЗК са решили да се възползват от пресните промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които им позволяват да оперират при проверките си с данъчни и осигурителни данни, които на практика са помогнали на комисията да констатира основните несъвършенства в сектора. За "Лукойл Нефтохим Бургас", която е единственият значим производител в страната, КЗК отбелязва, че е установила, че компанията трайно продава продуктите си за износ на по-ниски цени, отколкото вътре в страната. Става въпрос за съседни на България страни и Европа, посочи Гаврилов, без да конкретизира, тъй като голяма част от данните в анализа на КЗК са търговска тайна. От анализа на "Капитал" обаче е видно, че у нас "Лукойл България" традиционно продава на едро горивата си със средно 15% надценка над международните референти цени за региона. Според данните на комисията това е трайна тенденция, която се наблюдава в периода от 2012 до юли 2015 г. В действията на бургаската рафинерия на практика липсва пазарната логика, тъй като основна част от клиентите на рафинерията са на територията на България, т.е. тук количествата са по-големи от изнасяните. Според секторния анализ тя доставя 50-60% от общото производство и внос на бензини и дизелово гориво в страната. Точно затова действията на "Лукойл" пораждат съмнения, че поставят в по-неблагоприятни условия клиентите на вътрешния пазар в сравнение с тези извън страната, се казва в анализа на КЗК. Друга възможност естествено е рафинерията да продава на швейцарското дружество на "Лукойл" - "Литаско", по-евтино, за да може то да спечели повече, т.е. да трансферира печалби извън страната. Но тук въпросът трябва да бъде проверен от НАП. От анализа на КЗК ясно се вижда, че в определени периоди цените на горивата на дребно не са се движили в синхрон с нетните цени на производителите и тези на едро. Тази тенденция се изразява най-ясно в два периода – средата на 2013 и края на 2015 г. От анализи на "Капитал" пък е видно, че от 2012 г. надценката при тях скача рязко. Това, което комисията наблюдава, е, че въпреки спада в цените на едро тези на бензиностанциите се запазват непроменени. В цитираните два периода дори има увеличение на надценката на търговците на дребно и в по-голяма степен маржът остава в тях, а не при продажбите на едро. В същото време крайната цена на горивата реагира много по-бързо на нарастване на цените на едро и на производство, се казва в доклада на КЗК, докато намалението се отразява много по-бавно и с много по-малък процент. "Продължителното задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цените на другите две нива на пазара би могло да е в резултат на антиконкурентни практики на пазара на дребно", се казва в доклада на комисията. Там също така се посочва, че въпросните вериги бензиностанции не се снабдяват с горива само от "Лукойл", а и от алтернативни доставчици, което също увеличава съмненията за картелиране В анализа на КЗК пише, че затегнатите мерки за контрол върху горивата след 2009 г. са довели до ограничение или затруднение на вноса на горива. Например изискването за разтоварване на бензина и дизела в данъчен склад и едва след това дистрибуцията му до търговските обекти е свързано с допълнителни разходи, които обезкуражават вноса. Предложенията на регулатора като цяло преповтарят препоръките от 2012 г. - облекчаване на режима на създаване на данъчни складове, двустранни споразумения за ползването на такива складове в други страни от ЕС, както и възможност вносителите да наемат складове от държавния резерв, за да съхраняват задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Тежък проблем, за който се говори от години, е и сивата икономика в сектора на горивата. В анализа на КЗК обаче отново се казва, че има търговци, които не подлежат на регулиране и не спазват административните изисквания на пазара. Според комисията това се дължи основно на бариерите на пазара пред навлизането на нови търговци. Ведомствените бензиностанции също са посочени като основен източник на сива икономка. В тази връзка от КЗК предлагат да бъде изготвена цялостна регламентация на дейността на тези обекти.
Източник: Капитал (26.02.2016)

Бензиностанции в Бургас отвръщат на Марешки в Айтос - цените с 10 ст. Надолу Някои бензиностанции в Бургас са понижили цените на горивата с 10 стотинки през последните дни, предава „Черноморски фар”. Намалението идва седмица след като Веселин Марешки отвори два обекта в Айтос, в които бензинът и дизелът се продават с по 15 стотинки по-евтино от областния град, което доведе до километрични опашки от автомобили. Отговорът - бензиностанция на изхода на бургаския комплекс „Меден рудник” вече продава бензина на цена от 1.68 лв. за литър, а дизела - за 1.58 лв. Такива са цените и на обект в квартал „Победа”. И в двата случая обаче става дума за дребни играчи в бранша. Независимо от инициативата на Марешки големите вериги в Бургас засега държат цените на горивата на стандартните си нива от 1.79 лв. за бензин и 1.73 лв. за дизел.
Източник: Труд (07.03.2016)

Най-евтин е бензинът във Варна, най-скъп - в София Драстични разлики в цените на горивата има в различите градове в България. Те варират от няколко стотинки до над 0.50 лв. за литър, установиха репортерите на в. "Сега". Забележително е, че огромни разлики има между цените на едно и също гориво на бензиностанции от една и съща верига. София се очертава като много скъп град, а Варна - като рай на евтиния бензин и дизел. Тенденцията е цените да растат с отдалечаването от морето. Лидер по най-ниски цени в цялата страна е Варна, показва класация на сайта fuelo.bg. На второ и трето място по евтиния са Габрово и Кърджали, а най-скъпо излиза пълненето на резервоара в София. Преди столицата се нареждат бензиностанциите в Ловеч и Добрич. В "златната среда" по цени са Враца, Перник и Шумен. Цените на най-масовия бензин варират от 1.56 до 1.91 лева за литър. При А98 разликите са още големи - цената му вчера се движеше между 1.70 до 2.23 лева за литър. Така например варненските бензиностанции, вкл. "Бенита", "Газтрейд", "Петрол" и др., масово са продавали А98 около 1.70 лв., докато в Кърджали, Шабла, София и Хасково са зареждали на значително по-високи цени. Драстични разлики има и в продажните цени на дизела, които вчера варираха от 1.46 до 1.84 лв. за литър. На различна цена са продавали дизела си и от "ЛУКойл". Така например във Варна той се е търгувал за 1.46 лв./л, докато в Карлово цената е била 1.79 лв./л. Подобна е и ситуацията за ОМВ, която във Варна е продавала дизела за 1.46, докато литърът в Търговище е струвал 1.79 лева. Сериозни разлики има и в цената на метана. Експерти, които не пожелаха да бъдат цитирани, обясниха пред в. "Сега", че е нормално една и съща верига да има различни регионални цени. Във Варна например, след като бизнесменът Веселин Марешки обяви агресивно ниски цени на горивата и започна масово да "отмъква" клиенти на другите бензиностанции, всички играчи се принудиха също да свалят гарда. "Те са готови да работят с минимална печалба и дори на загуба за определен период само и само да не губят клиентите си", обясниха експертите. Според тях разликата в цените идва и от "класата" на компаниите - някои правят по-луксозни бензиностанции, пращат служителите си на обучения, влагат подобрители в горивата и затова при тях е по-скъпо. "Не съм на загуба, нашата сила е, че успяваме да намерим баланса между потребителите и моя интерес. Ние като бизнесмени сме доволни и това се харесва на потребителите", обясни пазарната си тактика Марешки. Вчера той обяви новите си планове. Сред тях е изграждането на бензиностанция и в София, която трябва да отвори врати до шест месеца. "В момента разглеждаме около 20 обекта, в които да реализираме нашата дейност в 20 града", каза още той на специална пресконференция във Варна. "Цената на бензина скоро ще бъде под 1.50 лв., а в София е 1.90 лв. Цените на едро в София обаче са по-ниски, отколкото във Варна. За съжаление тези разлики не влизат в джобовете на българския народ, а навсякъде другаде. Някои платени от конкуренцията специалисти казаха, че това противоречи на свободния пазар. Вижда се, че при определени условия явно води до изкривяване на пазара. Държавата трябва да се намеси не с тежки регулации, а като сложи горна граница на цените на горивата, с която търговците да не могат да се договарят и да злоупотребяват", добави той. Любопитен факт е, че цените на горивата, на които продават различните вериги в отделни региони, също са сходни въпреки започналото производство от КЗК за установяване на картел при големите вериги. Вчера в София например в обектите на седемте разследвани компания А95 струваше еднакво - 1.83 лева за литър. Вчера петролните компании отказаха да коментират цените на горивата. От Българската петролна и газова асоциация, където членуват повечето фирми от бранша, също запазиха мълчание заради започналото производството за установяване на картел от КЗК. Комисията всъщност започна разследването на седем петролни компании - основни играчи на българския пазар, заради съмнения за незаконни картелни договорки точно когато цените "се разиграха". Преди дни и от КЗК не можаха да кажат на каква печалба са работили фирмите, подозирани в картел, защото това е търговска тайна. Комисията засече близост в ценовата политика при "Шел България", "Ромпетрол България", "Еко България", "ОМВ България", "Петрол", "НИС Петрол" и "ЛУКойл България". Отделно от разследването срещу тях КЗК започна и производство за установяване на господстващо положение срещу "ЛУКойл Нефтохим" - отново заради съмнения за ценови игри.
Източник: Сега (09.03.2016)

Сметната палата се усъмни в два конкурса на СЕМ Съветът за електронни медии (СЕМ) е извършил нарушения и в двете си обществени поръчки от 2013 г., става ясно от публикувания вчера ревизионен доклад на Сметната палата. Нередностите обаче не са големи и процедурите са изрядни нормативно, констатираха одиторите. Проверката обхваща периода от януари 2013 до юни 2014 г. Първата поръчка е за поддръжка, обслужване и оптимизиране на интегрираната система за мониторинг на СЕМ. "В публичната покана е поставено изискване участниците да са юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон, които имат в предмета си на дейност IT услуги. По този начин необосновано е ограничено участието на лица, които не отговарят на това условие, но биха могли да изпълнят конкретната обществена поръчка", констатира палатата. Един от показателите за оценка в конкурса е "опит в администрирането на подобни системи, който се доказва с валидни сертификати и референции от клиенти", като сертификатите се сравняват. Това предполага "неограничена възможност за субективна преценка", констатира одитният орган. В крайна сметка това не се отразява на класирането, тъй като е подадена само една оферта - от "Томас Комерс Сервиз" ООД, а сключеният договор е за 48 000 лв. без ДДС. Втората поръчка е за бензин с прогнозна стойност 42 000 лв. Участникът отново е един - "Лукойл". И по двете поръчки е допуснато нарушението, че декларациите за свързаност са подавани по закона за конфликт на интереси, а не в съответствие със закона за обществените поръчки, каквото е изискването.
Източник: Сега (11.03.2016)

Малка бензиностанцийка във В. Търново се опълчи на големите акули – пусна дизел по 1,58 лв Неочаквано за мнозина малка бензиностанция във велико търново се опълчи на големите търговци на горива и пусна дизел по 1,58 лв. За литър, показа наша проверка вчера на място. Това е най-ниската цена на горивото на масов обект в региона. С няколко стотинки разлика от нея в момента продава и Веселин Марешки, който пръв удари монополистите. Бензиностанция „Трапезица“ поддържа цени, които са с 10 – 12 стотинки под тези на останалите известни вериги във Великотърновско. Малката бензиностанцийка на входа на месокомбината „Елит Мес – Минев“ е притежание на софийската компания „Уран ойл груп“, показа наша проверка. На място ни обясниха, че всеки желаещ получава и карта за отстъпка, която му носи отбивка от 10 стотинки под официално обявените цени. Качеството е без компромис. Според търговците именно това в момента е реалната цена на горивата, а останалото са спекулации. Заради евтините горива единствено тук се извиват опашки, видя още „Борба“. Междувременно публична тайна е, че варненският лекарствен и отскоро горивен бос Веселин Марешки продължава да оглежда терени, за да прави бензиностанция. Собственик на вече изградена в чертите на града наскоро му е поискал милион, за да му отстъпи част от нея, но до сделка не се е стигнало. Бизнесменът предпочитал да вземе свободен терен на главния път София – Варна, а не по кварталите.
Източник: Борба - Велико Търново (11.03.2016)

Марешки купи две бензиностанции във Великотърновско, пуска дизел на 1,48 лв. за литър Сделките са за обекти в Дълга лъка и в Петко Каравелово Варненският аптечен бос веселин марешки закупи две бензиностанции във великотърновско, стана ясно вчера. „Борба“ първа съобщи за експанзията му в старата столица, която вече е факт. Преди броени дни навлизащият стремглаво в петролния бизнес Марешки е станал собственик на бившия обект на МСД в промишлена зона „Дълга лъка“. „Продадохме му бензиностанцията, не мога да ви кажа цената. Вече е негова собственост“, потвърди вчера бизнесменът Стоян Стоянов, който е шеф на компанията продавач. Вторият обект на Марешки пък е в самото начало на Петко Каравелово, на самия главен път Велико Търново – Русе. Тук той е взел бивш обект на „Петрол“, който не работи. В сайта на компанията му VM Петролиум веднага се появи съобщение, че в новите обекти дизелът ще се продава по 1,48 лв. за литър, което е абсолютен рекорд в региона. Също преди броени дни варненецът е придобил и бензиностанция в съседно Габрово. Трите му нови обекта ще бъдат ремонтирани и окомплектовани до месец, след което ще заработят официално. Преди да вземе бензиностанцията в „Дълга лъка“, която се намира в близост до „Алумина елит“ и Великотърновския „Винпром ВТ“, Марешки преговаря за други обекти, но са му поискали висока цена от над 1 млн. лв., разбра още „Борба“.
Източник: Борба - Велико Търново (17.03.2016)

Машините на растежа Българският износ започва постепенно да се преориентира към стоки с висока добавена стойност. Тази процес обаче трябва да бъде ускорен Ако българската икономика може да бъде оприличена на някакво превозно средство, това би било детски велосипед с четири колелета. Еврофондовете и износът са двете гуми, върху които стопанството на страната анемично се клатушка, подпирано от вътрешното потребление и частните инвестиции. В последната година обаче едната гума започна да се върти на по-бързи обороти, което доведе до очевидно ускоряване на икономиката на страната. През 2015 г. националната статистика обяви, че експортът на стоки е нараснал с над 5% и вече надхвърля 45 млрд. лв. Малко след това стана ясно, че като изключим държавните разходи, свързани с европрограмите, външната търговия допринася най-много за постигнатите 3% ръст на реалния брутен вътрешен продукт (БВП). По същия начин през 2010 и 2011 г. експортните фирми изтеглиха икономиката и единствено благодарение на тяхната работа рецесията продължи реално само една година. Ръстът на износа през 2015 г. обаче не е само механичен, а вече устойчиво се променя неговата структура. Експортните фирми започват да изнасят все повече продукти на преработвателната промишленост, вместо да разчитат само на непреработените суровини. Темповете, с които се случва промяната, не са много бързи, но в сравнение с периода отпреди 15 години ясно се вижда, че експортът е с все по-голяма добавена стойност. В същото време нарастващият износ на български стоки се осъществява в обстановка на глобално падащи цени и намалено търсене на суровини, което показва, че това не е конюнктурна, а говорим за стабилно разширяване на пазарния дял на местните фирми на чужди пазари. "България преживява бум на износа и това няма нищо общо с цените. Между 2007 и 2015 г. експортните обеми са нараснали с 57%. За същия период експортните цени (изразени в евро) са нараснали само с 9%", коментира Любомир Митов, главен икономист на Unicredit за Централна и Източна Европа. Според него през последните години се случват големи промени в българския износ както в структурата, така и като география. С две думи, износът показва две много положителни тенденции - той се основава на продукти с по-висока добавена стойност, която остава в България, и конюнктурата все по-малко му влияе. Тази промяна е положителен сигнал за промяна в цялостната икономическа среда в България, тъй като експортната икономика влече след себе си промяна в други сектори, като например услугите за вътрешния пазар. По-големият износ означава и повече работни места, по-високи заплати заради необходимостта от по-голяма квалификация, както и по-голяма устойчивост на растежа. Лошата новина е, че това се случва на фона на спадащи частни инвестиции в страната, т.е. може да се очаква растежът да бъде забавен и влошаващи се фундаментални фактори в България като образование и демографска структура на населението. И скоро може да се окаже, че велосипедът започва пак да се клатушка и буксува. Преструктуриране на износа Лош износ няма, особено ако говорим за икономика като българската, която има малък вътрешен пазар и отчаяна нужда от натрупване на капитали. Доскорошната тенденция, при която износът основно се състоеше от суровини, беше опасна - ситуацията от последните две години (срив на цените на суровини) показа ясно, че моделът е неустойчив и всяко по-рязко движение на международните цени се отразява и върху паричните потоци. Последните данни за износа показват преминаването от суровини към готови продукти, които дават по-голяма стойност за икономиката. Разбивката по групи стоки показва, че поне като стойност делът на продуктите с по-висока добавена стойност към икономиката нараства. Така например продажбата на машини и оборудване се е увеличила с 12.5% на годишна база и през 2015 г. надхвърля 6.3 млрд. лв. При останалите готови продукти на преработващата промишленост има нарастване с над 6% до рекордните 11.5 млрд. лв. Подобна е и тенденцията при държавите извън ЕС. При първата група стоки статистиката отчита 20% ръст, а при втората – 11%. В същото време експортът на суровини пада с близо 10%, който е основният продукт, който България изнасяше досега за Китай например. С над 20% потъват горивата и маслата. Това обаче е краткосрочната тенденция. Дългосрочната картина показва, че за 15 години делът на машиностроенето като част от общия износ на България се е увеличил от 10% на 22%. Данните на НСИ показват, че това увеличение не се дължи само на растящите цени, а на реално увеличение на продадената навън продукция. Точно на другия полюс е износът на метали, който се свива от 20 на 15%. Историческите данни показват, че от 2012 г. досега най-много са се увеличили продажбите на части и компоненти в машиностроенето, електрониката и автомобилостроенето. Така например през миналата година сме изнесли кабели на стойност 850 млн. лв., а за пет година има ръст от 60%. През последните няколко години ролята на България при производството на компоненти за автомобили от различни марки нараства. През годините много компании дойдоха в България или разшириха дейността си заради ниската цена на труда и сравнително ниската пряка данъчна тежест (виж другия текст). Производството на автокомпоненти е най-бързо развиващият се индустриален сектор в България през последните години. По данни на камарата по машиностроене заводите са над 40, служителите - над 30 хил., а приходите надхвърлят 3 млрд. лв. Фирмите, произвеждащи части и окомплектоващи изделия за автомобилната индустрия, отчитат над 28% ръст на продажбите през 2015 г. спрямо предходната година. А чуждестранните инвестиции в сектора продължават да растат. "Чуждестранните инвеститори, които разкриват мощности в страната, идват с готови пазари. Монтират съвременна техника за производството на разработени в чужбина изделия, което позволява наред с висококвалифицираните специалисти да се ангажира и недотам квалифицирана работна ръка", обясни за приложението "Тежка индустрия" на "Капитал" инж. Илия Келешев, председател на браншовата камара. Той допълва, че принос за развитието на подсектора имат и фирмите с български собственици. Сред тях са "Мадара", Шумен - производител на широка гама двигателни мостове за товарни автомобили, както и "Капрони" - Казанлък, която произвежда хидравлични помпи за автомобили и окомплектоващи изделия за електромобили. Ако всичко това ви звучи прекалено оптимистично, до голяма степен сте прави. България стартира от прекалено ниски нива и въпреки високия растеж износът в абсолютни стойности е микроскопичен. Както продукцията, така и износът на страната ни в този сектор стават все по-високотехнологични, но темпът, с който това се случва, е значително по-бавен от този в други държави от региона. Износът на Чехия за 2015 г. само в графите автомобили и машиностроене е за 54 млрд. евро, т.е. над 15 пъти повече от аналогичните категории в България. "Като основен проблем се очертава неспособността на България да привлече сериозен инвеститор, който с присъствието си да създаде предпоставки за по-бърз растеж на сектора като цяло – именно по модела, по който това стана в нашите съседки", коментира икономистът Явор Алексиев в анализ за "Инфограф". По негови данни в България чуждестранните инвестиции в производството на различни превозни средства и части за тях към края на 2014 г. са около 255 млн. евро, което е едва 1.2% от общите чуждестранни инвестиции в страната (около 21.6 млрд. евро към края на 2014 г.). В Сърбия безспорен тласък на сектора дава Fiat, инвестирайки над 940 млн. евро само за 4 години. Други водещи инвеститори са Michelin (370 млн. евро), Cimos (120 млн. евро), Robert Bosh (71 млн. евро), Magneti Marelli, Johnson Controls, Draxlmaier, Mecaplast, Sigit, Lames и други. Общите инвестиции в сектора в западната ни съседка са над 1.7 млрд. евро, а заетите в него – около 27 хиляди души. Ефектите за икономиката Както стана дума по-горе, растежът на икономиката е в пряка зависимост от износа. Поръчките отвън означават производство вътре в страната, означават работни места и повишаване на покупателната способност. Обръщането на тенденцията при износа – от суровини към преработени продукти, вече водят не само до повече работни места, но и по-високи заплати. Данните на НСИ показват, че средните заплати в добивната промишленост са с около 40% по-високи от преработващата промишленост. Причината за тази огромна разлика обаче се крие и в размера на двата сектора. В първия са заети около 23 хил. души, а във втория – близо 500 хил. души. С всяка година заплатите и в двата сектора се увеличават, но това може да се окаже проблем в бъдеще поради липсата на качествена работна ръка. Тя е необходима, за да може бизнесът да започне да се разширява, използвайки добрата основа. "Лошото качество на работната ръка е един от големите проблеми. Имаме твърде много адвокати, икономисти и твърде малко работници със специални умения", смята Любомир Митов. Според него липсва система за професионално обучение, а училищата и университетите нямат идея от какво има нужда бизнесът. "Има проблем в системата и тя се нуждае от основен ремонт. Това може да стане само в сътрудничество с бизнеса", добавя той. От няколко години България е изправена пред парадокс – икономиката има реална нужда от кадри, защото има предпоставки да расте, но в същото време безработицата все още е на високо ниво, а заетостта все още е доста под предкризисното равнище. В своя социално-икономическия доклад Европейската комисия е посочила структурните проблеми на пазара на труда като един от макроикономическите дисбаланси, които пречат на българската икономика да расте с необходимите темпове. Оказва, че в момента недостигът на квалифицирани кадри е на това ниво, на което е бил преди кризата. Разликата е, че тогава номинално заетите в икономиката бяха с около 300 хил. повече, коефициентът на безработица бе около 5% вместо сегашните 9.6%, а икономическият растеж беше от порядъка на 5-6% вместо сегашните 3%. Това според доклада се дължи на структурните проблеми на пазара на труда. Младите хора излизат от училищата и университетите все по-неподготвени, трудно си намират работа, което води до огромен брой дълготрайно безработни и висока степен на младежка безработица. "Имате почти 24% младежка безработица, а дългосрочната е около 60% от нея. Това е структурен проблем, който е много обезпокоителен", смята Ищван Секели, директор от Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" към ЕК при представянето на заключенията от социално-икономическия доклад за България. Максималното оползотворяване на наличната работна ръка е от изключително значение за България. Страната ни е с едно от най-бързо застаряващите населения, а огромната емиграция в последните две десетилетия намалява допълнително потенциала на икономиката. Според Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри уоч", вариант пред икономиката е да се внасят качествени служители. Според него в момента това се случва в IT сектора, но и останалите сектори имат нужда от подобни мерки. Комисията вижда и друг структурен проблем – производителността на труда расте по-бавно, отколкото заплатите. Особен при сектори, в които работят по-нискоквалифицирани кадри. Работодателите в България многократно са изтъквали като проблем, че в някои икономически дейности например административно определените нива на минималните осигурителни доходи (МОД) вече доближават средните заплати в съответния сектор. Това намалява конкурентоспособността на производството, намалява стимулите за по-висококвалифицираните служители и в крайна сметка води до съкращаване на служители. След рязкото повишение на реалните възнаграждения на служител през 2012-2013 г., увеличението на реалните заплати остана по-високо от ръста на производителността и през 2014 г. В първите години след кризата заплатите в България не бяха адаптирани достатъчно бързо спрямо конюнктурата, което доведе до освобождаване на над 400 хил. работници, основно нискоквалифицирани. Засега обаче, заради ниската стартова база (спомнете си разликата между България и Чехия), доходите в България са далеч от средноевропейските. "Ако идеята за присъединяване на България към Европейския съюз е била да се приближите към стандарта на живот в Европа, за първите години на членството не сте постигнали много", добавя Ищван Секели. А статистиката доказва този факт. Средните доходи в България, дори по време на най-тежките години на кризата, растяха доста по-бързо от производителността на труда. Въпреки двуцифрените ръстове на средната брутна заплата през четвъртото тримесечие на 2015 г. паричният доход на човек от домакинство е около 840 лв. (430 евро). При това ниво страната ни продължава да стои в дъното на класацията, а нивото е около 45% от средното за Европейския съюз. И това е, при положение че в сметките е включена столицата, където по данни на НСИ средното възнаграждение доближава 1200 лв. Спирачки за износа и растежа Освен липсата на кадри друга пречка са спадащите частни инвестиции в страната. В момента те са далеч от нивото си през 2006-2009 г.Макар че в този период голяма част от вложенията отиваха в непроизводствени инвестиции, останалата част от тях създадоха индустриалната база, от която сега се възползва експортът. "Еврофондовете в годините след кризата замениха в голяма степен частните инвестиции. Въпросът е доколко сега липсата на тези средства ще може да се замести с частни инвестиции", коментира за "Капитал" преди време Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. Другият проблем е доколко фондовете създават реален растеж или поне условия за такъв. Данните на БНБ показват, че в най-силните години за икономиката преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които влизаха в българската икономика, са достигали до 7 млрд. лв. През последните три години сумата се движи около 1 млрд. лв., като единствено през 2015 г. има раздвижване, което обаче се дължи почти изцяло на "Лукойл Нефтохим". От компонентите на БВП пък се вижда, че разликата между общите инвестиции, правени в страната преди и след кризата е около 30%. "Преди кризата имахте много инвестиции отвън, но след това ПЧИ секнаха. Този тип инвестиции е най-стабилният приток на капитал. Инвеститорът идва отвън, влага парите си активи, а бързото му изтегляне е относително по-трудно", казва Ищван Секели. За проблемите на българската икономика обаче има лек, който обаче изисква спешни мерки от страна на държавата с подкрепата на бизнеса. Ако искаме отново да привличаме инвеститори, трябва подобрение на бизнес средата. Ако искаме квалифицирани кадри, трябва да променим образователната система. Някои от необходимите мерки са краткосрочни и могат да се случат бързо.
Източник: Капитал (21.03.2016)

Днес служители на Комисията за защита на конкуренцията съвместно с органите на полицията осъществяват внезапна проверка на място в "Българска петролна и газова асоциация" в София, информират от пресцентъра на КЗК. Действията са част от производството за картел, образувано след секторния анализ на пазара на горива. При проверката КЗК има право да изземе всякакви писмени, както и други веществени доказателства, а също така и средства за предаване на информация.
Източник: Стандарт (22.03.2016)

Във връзка със заявлението на г-н Марешки, че горивото, което се продава на неговите бензиностанции, е „купено от Лукойл през двама-трима посредници”, „ЛУКОЙЛ-България” ЕООД настоява за яснота по въпроса, кои са тези посредници и какви количества е закупил от тях. Това се казва в съобщение,разпространено от пресцентъра на бургаската рафинерия. При настоящите цени на едро на бензин и дизел, твърдението на господин Марешки, ако отговаря на истината, буди основателни съмнения, че въпросните посредници прилагат неправомерни практики, за да прикрият истинския произход на горивата си. Другият логичен вариант е те да продават на загуба, което също е забранено от закона, се казва още в информацията. Ръководството на „ЛУКОЙЛ-България” ЕООД призовава компетентните органи да извършат незабавна проверка на тези дистрибутори и техните действия на пазара, както и да установят действителния произход на продаваните от тях горива, категорични са от „ЛУКОЙЛ-България” ЕООД.
Източник: Други (24.03.2016)

„Лукойл”: Не сме отказвали доставки на Марешки „Лукойл България” не е отказвал доставка на горива за бензиностанциите на Веселин Марешки, заявиха от нефтената компания по повод изявления на варненския бизнесмен по въпроса пред различни медии. „Първото писмо с изразено желание за съвместна дейност между „Лукойл-България” и „Трейднет Варна” ЕООД (оператор на бензиностанциите VM Petroleum) е получено и заведено в деловодството на компанията от 25.03.2016 г. - в деня на неговото изявление. До този ден не е налична друга кореспонденция, изразяваща намерения за търговски отношения”, уточниха от пресцентъра на компанията. Оттам допълват, че нефтът, който се преработва в рафинерията в Бургас, идва от находищата на „Лукойл” в Западен Сибир, Тимано-Печорския и Каспийския регион, Западна Курна в Ирак, Европа, Азия и Африка. През 2015 г. компанията майка добила над 100 млн. тона нефт, а 5,5 млн. били преработени в бургаската рафинерия. „Лукойл България” отново апелира да бъдат обявени имената и да се направи проверки на дистрибуторите, които зареждат Марешки с горива. Поводът е изявление на варненския бизнесмен, че продава горива от „Лукойл”, но ги взема от двама-трима посредници. „Ако те действително са от „Лукойл Нефтохим Бургас”, както той твърди, съществуват основателни съмнения за незачитане или заобикаляне на закона, което е в полза единствено на сивия сектор и в ущърб на бюджета”, посочват от „Лукойл”. От компанията допълват, че всички фирми в бранша трябва да бъдат контролирани и проверявани по еднакъв начин.
Източник: Труд (28.03.2016)

Марешки влага 200 млн. в нови бензиностанции До 3-4 месеца ще изградим изцяло нови, огромни бензиностанции, с по 9 бензиноколонки. Това заяви варненският бизнесмен Веселин Марешки пред Bulgaria ON AIR. Инвестицията ми в тях ще е около 150-200 млн. лв., пресметна Марешки. Ще отворим бензиностанции в цялата страна, за да сме полезни на хората, коментира още той. Марешки съобщи, че днес отваря бензиностанция в Габрово, а през следващите седмици ще отвори още 4-5 бензиностанции в други градове. Атаките срещу мен от последните дни показват в каква държава живеем, каза Марешки. "Наскоро пропътувахме цяла България, за да подпишем документите за една бензиностанция, но като пристигнахме, буквално в последния момент човекът каза, че няма да продава. Натискът върху мене е огромен", заяви той. "Още днес мога да отворя бензиностанция в София, но тя ще бъде много малка и малко хора ще могат да зареждат там. Към днешна дата имаме договорени два терена в София, разговаряме и за трети", обясни Марешки. Няма значение на каква цена купувам горивото, а на каква го продавам, коментира бизнесменът. Купувам го от български дистрибутори, които са дистрибутори на всички тези производители, подчерта Марешки и допълни, че в момента няма директен достъп до базите на "Лукойл" и се налага да купува горивата през посредници. Горивото при нас пристига от най-югозападната точка - Банско, до североизточната - Варна. Ако не беше толкова далеч, цената ми щеше да е още по-ниска, обясни Марешки. Представете си колко километра пътува горивото до Варна, при положение, че има бази в града, посочи той. "Питам защо, когато цената на горивото на едро беше 1,40 лв./литър, го продаваха на 2 лв. на техните бензиностанции? Защо при 30 долара за барел петрол цената на горивата беше 2 лв., а сега при 40 долара е малко над 1,70 лв.? Къде са отивали всичките тези пари от този огромен, 50-60 ст. марж, които аз наричам мародерство", коментира Веселин Марешки.
Източник: Стандарт (28.03.2016)

Сероводород 36 пъти над нормата обгази Бургас Сероводород, с концентрация 36 пъти над допустимата норма обгази Бургас. Задушливото вещество е изпуснато в сряда вечерта, потвърдиха от РИОСВ. Според шефката на инспекцията Тонка Атанасова, сероводородът е изтекъл от "Лукойл Нефтохим Бургас" при пуска на инсталация "Газова сяра". Скандално високата концентрация е от 0,0050 mg/m3 е била измерена в 02,00 часа и след това в 05,00 часа на 31-и март от автоматична измервателна станция „Долно Езерово“, гр. Бургас. След 9 часа сутринта вчера концентрациите спаднали. въпреки, че превишението е цели 36 пъти, опасност за жителите в града и близките населени места няма, твърдят от РИОСВ. „Превишение от 36 пъти на нормата наистина звучи страшно, но това са стойности, които не влияят на човешкото здраве. Реален риск за хората има при концентрация от 7 гр., а тук говорим за 0, 1799 милиграма“, обясни Тонка Атанасова. "РИОСВ – Бургас незабавно е изискало от ръководството на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД подробна информация за събития, случили се в периода на регистрираните превишения и предприетите действия от тяхна страна. Извършва се и проверка на място на площадката на оператора от контролния орган. За констатирани нарушения на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, РИОСВ - Бургас ще изготви констативен протокол от проверката и на нарушителя ще бъдат наложени санкции, предвидени по Закона за опазване на околната среда", коментираха от екоинспекцията. Предвидените в закона санкции са от 10 000 до 500 000 лева. Максималният размер на глобата беше увеличен през миналата година по искане на министъра на околната среда и водите Ивелина Василева след разлива на бензин от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД на 17 юни 2015 г.
Източник: Монитор (01.04.2016)

Глобяват "Лукойл Нефтохим" - Бургас с над 200 000 лева "Лукойл Нефтохим" ще бъде глобен заради регистрираното замърсяване на въздуха на Бургас със сероводород. Още днес регионалната инспекция по околна среда ще издаде наказателното постановление, а самата глоба ще е 200 - 250 000 лева. Това заяви" екоминистърът Ивелина Василева. Причините за замърсяването са тестови наладъчни работи по една от инсталациите на рафинерията. Тези дейности са извършени, без да се уведомят контролните органи, добави Василева. Миналата година същото предприятие предизвика разлив на нефтени продукти, имаше риск за защитени територии, беше замърсена водата и почвата около предприятието. Тогавашната глоба беше 100 000 лева. Министърът увери, че при такива нарушение ще се санкционира най-строго и безкомпромисно.
Източник: Стандарт (04.04.2016)

Софиянци карат с най-скъпо гориво 30% е разликата между цените на автогаза във Варна и София в една и съща верига бензиностанции, провери "Стандарт". Край морето пропан-бутанът е 0,68 лв., а в столицата - е 0,88 лв. за литър. За сравнение - доставната цена на автогаза варира между 0,59 лв. и 0,61 лв./литър.Явно големите вериги разчитат, че в София хората могат да си позволят да плащат по-скъпо, въпреки че на автогаз разчитат най-вече шофьорите на такси и на по-стари леки коли, пише изданието. Аномалиите в цените на автогаза у нас са изключително странни. Така например в Русе, който е близо до румънските рафинерии, от които се внася автогаз, цената е 0,83 лв. - 18% по-висока от Варна. Във Велико Търново, който е отдалечен и от Румъния, и от Гърция, откъдето също идва внос, автогазът държи едни от най-ниските цени - 0,73 лв., а в Пловдив е с 9 ст по-евтин от столицата. Във Варна цената на дизела на места е 1,55-1,58 лв., а на други държи нива от 1,75-1,76 лв. В София цената твърдо е 1,80 лв., а в страната дизелът варира от 1,73 лв. до 1,79 лв. Така Варна си остава най-добрият град за зареждане с гориво, а София продължава да е най-скъпият.
Източник: Дарик радио (13.04.2016)

Преизбраха Валентин Златев за шеф на петролната асоциация Валентин Златев е преизбран за председател на Българска петролна и газова асоциация за нов двугодишен мандат, съобщиха от сдружението. Това е станало на общо събрание на асоциацията, проведено в четвъртък. На него е бил избран и управителен съвет, съставен от представителите на 18-те компании, членуващи в Българската петролна и газова асоциация. Общото събрание е приело отчета за дейността на сдружението за миналата година и бюджетът му за 2016 г.
Източник: Монитор (25.04.2016)

Проверките за картел на горивата продължават с ОМВ Проверките на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на място в заподозрените за участие в картел вериги бензиностанции продължиха и вчера с посещение в офисите на "ОМВ България" ООД, съобщиха от антимонополната комисия. Действията на КЗК са част от започналото в края на февруари разследване за ценови договорки между "Шел България" ЕАД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ООД, "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, "НИС Петрол" ЕООД и "Лукойл България" ЕООД. "Лукойл Нефтохим" пък се проверява за злоупотреба с монопол при продажбите на вътрешния пазар. Досега бяха извършени обиски и изземания на документи от офисите на Българската петролна и газова асоциация, на "Лукойл България", "Ромпетрол", "Шел" и "Еко". Проверката започна в резултат на секторен анализ, изготвен от КЗК, след като миналия август премиерът Бойко Борисов се възмути от качеството на горивата и това, че цените на петрола на световните пазари падат, а у нас това слабо се отразява върху крайните стойности на бензина и дизела.
Източник: Сега (26.04.2016)

ЛУКОЙЛ - 25 години споделено доверие Компанията се стреми да осигури цялостно обслужване на клиента не само от гледна точка на горивата, но и от тази на услугите. Това е основната идея на модерната концепция за дизайн на бензиностанциите ЛУКОЙЛ с подобрена инфраструктура и много повече удобства. Сред тях са по-големите площи за паркиране, специално обособените зони за отдих с безплатен WiFi, както и санитарните помещения, в които е отделено особено внимание за хората със специални нужди и майките с деца. Компанията упражнява стриктен контрол върху качеството на предлаганите услуги чрез практиката „таен клиент", която гарантира стандарта на обслужване. Освен традиционните висококачествени бензин и дизел, на ЛУКОЙЛ - 01 до Аерогара София можете да заредите и високоефективните маркови горива ЕКТО Спорт 98 и ЕКТО Дизел, които се грижат за чистотата на двигателя и подобряват работата и експлоатационните му характеристики. Горивата с марката на „Лукойл" са с гарантирано качество и доставени директно от най-голямата и модерна рафинерия на Балканите - „Лукойл Нефтохим Бургас". Препоръчваните за лятото премиум бензин на ЕКТО Спорт 98 и ЕКТО-Дизел са разработени на базата на най-модерните технологии.. Те притежават многофункционален пакет горивни добавки от последно поколение на американския концерн Afton Chemical, които увеличават мощността на двигателя, удължават живота му, снижават разхода на гориво и вредните емисии въглероден двуокис. Бензиностанцията предлага на своите клиенти широка гама масла ЛУКОЙЛ, сред които иновативната серия от ново поколение GENESIS, както и специално масло за автомобили на газ. На бензиностанцията можете да използвате фирмените карти на „Лукойл" и картите за гориво на партньорите й, както и кредитните и дебитни банкови карти VISA, MASTERCARD, Maestro/Cirrus, БОРИКА. Преди да излетите, след като се върнете, или в очакване на самолета, с който пристигат вашите близки, отдъхнете и се заредете с хубави емоции в обновената бензиностанция ЛУКОЙЛ до Аерогара София! ЛУКОЙЛ - 25 години споделено доверие!
Източник: Дарик радио (10.05.2016)

Цените на горивата скочиха, обяви Нова тв. През последния месец най-масовият бензин А95 поскъпна със средно 4 стотинки – до 1,85 лева, а литър дизел се продава за 1,77 лева, което е средно с 3 стотинки отгоре. Средното повишение в цените на горивата от април до май е 2%, а очакванията са след месец, когато започва и активното пътуване към морето, отново да има леко повишение.
Източник: 24 часа (10.05.2016)

Търгът за магистрала "Хемус", спрян от премиера Бойко Борисов поради "витаещи съмнения", е прекратен по искане на Европейската комисия, а не поради липса на пари, какъвто бе официално обявеният мотив. Българските власти са си правили сметка да строят магистралата с европейско финансиране по новата оперативна програма "Транспорт", очевидно за сметка на "Струма", но са получили категоричен отказ. Еврокомисията е била сезирана за плановете им от австрийската компания "Щрабаг", която е представила решението на Върховния административен съд (ВАС) по тяхната жалба от миналата година, става ясно от публикуваните документи. Mediapool не успя да се свърже с представител на компанията по телефона за коментар. Премиерът Борисов обяви на 15 февруари, че спира обществената поръчка за магистрала "Хемус", която трябваше да бъде изпълнена за близо 1 млрд. лв. от фирми, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски и директора на "Лукойл България" Валентин Златев. Закритата вече Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП) изпълни разпореждането и го обоснова с невъзможност да бъде осигурено финансиране за изграждането на двата лота по линия на оперативна програма "Транспорт". "Официално или неофициално върху тази процедура имаше съмнения, че не е така както трябва", заяви по-късно същия ден Борисов и допълни: "Витае, че зад едната (фирма) стои Златев, зад другата стои Пеевски." "Затова я затворих и разпоредих веднага да се проведе нов търг, да бъде направен пред очите на всички медии", каза министър-председателят, а по повод аргумента липса на финансиране обяви: "Затова по документи днес нямаме пари, но от утре ще имаме. Говорил съм с финансовия министър за утре да ги подсигури, когато пуснем новият търг да бъде обезпечен." Новият търг обаче не се проведе "веднага", а три дни след временното му спиране бе прекратен. Това, както и предстоящото препроектиране на магистралата, бе обявено от Борисов по време на посещение в Брюксел след среща с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Сега обаче турската компания "Ташяпъ", която остана втора в търга за единия лот на магистрала "Хемус", обжалва официалното основание за спирането на процедурата – липсата на средства. Фирмата се аргументира именно с решението на Върховния административен съд по жалбата на "Щрабаг". Куриозното в случая е, че новото дело по жалбата на турската фирма е разпределено на същия съдебен състав, който се е произнесъл по същия казус по повод обжалването на "Щрабаг". Съдиите Аделина Ковачева, Кремена Хараланова и Бисерка Цанева вече са постановили, че няма пречка да се проведе търгът за "Хемус", въпреки че финансирането на обекта е под въпрос. Сега от тях на практика се иска да излязат с напълно противоположно решение и те са си направили отвод. Първото заседание по жалбата на "Ташьпъ" срещу прекратяването на търга е насрочено за 11 май, сряда. Първоначално прекратяването на обществената поръчка беше обжалвано и от победителите – "ПСТ груп" и "Джи Пи Груп". КЗК отхвърли жалбите им и те са се отказали да оспорват пред ВАС, за разлика от турската компания. Предстои да се види как ВАС ще се справи със ситуацията. Като се има предвид как Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) майсторски да жонглира със закона, нищо чудно и ВАС да намери изход, коментираха пред Mediapool източници от бранша. Нов търг за магистрала "Хемус" няма да има, докато не приключи производството във ВАС, каза министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова в отговор на въпрос на Mediapool. Преди това тя беше обещала новия търг за 10-километрова отсечка от "Хемус" да бъде пуснат до края на май, най-късно началото на юни. "Не може да си купиш самолет при условие, че нямаш каруца", коментира шефът на пътната агенция Лазар Лазаров прекратената поръчка и обявяването й по новия ЗОП. Той обясни, че първоначалният проект на "Хемус" е бил "ненужно луксозен" – "права линия през най-тежката част на трасето", което е довело до цената от близо 1 млрд. лв. с ДДС за 60 км. Сега се прави препроектиране, което ще намали прогнозната цена на пътната отсечка.
Източник: Медия Пул (10.05.2016)

"Булгаргаз" увеличава печалбата си до 28 млн. лв. към март Трайната тенденция на понижение на цените на природния газ, с 30% за миналата година и с над 2% в началото на тази, със сигурност не се отразява добре на производителите. Не така обаче стоят нещата за търговците, които отчитат повече продадени количества. Това се вижда и във финансовия отчет на държавната "Булгаргаз" за първото тримесечие на 2016 г., според който дружеството излиза на печалба от 28.319 млн. лв., което е повишение от 286% спрямо същия период на миналата година. Този резултат е по-висок и от цялата печалба за 2015 г., която е 20.365 млн. лв. Реално общите приходи се понижават заради ниската цена на газа, но продадените количества са повече, което повишава маржа и оттам крайната печалба на държавния монополист. Продажбите на количества природен газ от "Булгаргаз" са нараснали с близо 15% спрямо първото тримесечие на 2015 г. Дружеството отчита и положителен марж между среднопретеглената доставна и продажна цена от 22.5%. За сравнение, през първото тримесечие на миналата година компанията е продавала природния газ на загуба от 2.45%. Това е и причината въпреки намалението на приходите с 23% през изминалото тримесечие спрямо предходното компанията да реализира добра печалба. Разходите за купуване на природния газ също са намалели с 33.5% до 349.2 млн. лв. Значителен ръст в продажбите на количества природен газ се отчита към химическата индустрия (например производство на торове и агропрепарати) с близо 18% и газоразпределителните дружества с 144%. Последното вероятно се дължи на факта, че от началото на година най-голямото газоразпределително дружество в страната "Овергаз" започна също да купува от държавната компания, след като "Газпром" ненадейно спря доставките си за нея. Увеличение на покупките обаче има и от страна на металургичните предприятия с 8.33% и стъкларската промишленост със 7.7%. Намаление се отчита единствено в сектор енергетика (най-големият потребител на природен газ) с 5.82%. Това са най-вече топлофикациите, които поради топлото време отчитат намаление в потреблението на услугите си. Руската "Газпром" увеличава дела си в доставките до 95.8% при 93.04% през първото тримесечие на миналата година. Това се дължи на увеличеното потребление, а и защото от началото на годината "Булгаргаз" е спряла да купува природен газ от местен добив, който за същия период на миналата година е бил 4.6% от доставките на газ. Причината е в изтичането на срока на договора между "Петроселтик България", която разработва газовото находище "Галата", и "Булгаргаз", става ясно от отчета. От газовото дружество коментираха за "Капитал Daily", че предстои да бъде подписано ново споразумение към договора, с което купуването на газ от българското находище да продължи. Добитите количества от "Чирен" за нуждите на "Булгаргаз" са се увеличили с 13.40% спрямо първото тримесечие на миналата година, което се дължи най-вече на повишената консумация на дружествата от сектор химия и газоразпределитлните компании, пише в отчета Към края на март "Булгаргаз" разполага със запаси от 2 млн. куб. метра газ в хранилището, което е 11.5 пъти по-малко в сравнение със същия период миналата година. Най-големият длъжник на "Булгаргаз" остава "Топлофикация София", която към края на март дължи на газовото дружество близо 94 млн. лв. Длъжници са и част от топлофикациите, свързани с Христо Ковачки в Плевен, Враца и Бургас, "Лукойл Нефтохим Бургас" и някои от газоразпределителните дружества. Общо несъбраните вземания са в размер на 192 млн. лв. Към края на тримесечието паричните средства по сметките на дружеството са 144.8 млн. лв.
Източник: Капитал (12.05.2016)

Бензинът в България вече най-евтин в ЕС Българите вече плащат най-малко в ЕС за най-масовия бензин А95, сочи статистиката на energy.eu. Това е позиция, на която не сме се намирали от доста години. Средната цена на горивото у нас е при ниво от 0.925 евро за литър, според данни на изданието. Това е под цената от 0.928 евро за литър в Полша, която заемаше лидерската позиция по най-ниски цени през последните близо две години. Нещо повече, в момента България и Полша са единствените две страни в ЕС, където цената на литър от най-масовия бензин е под едно евро. За сравнение средната цена на горивото в ЕС е при ниво от 1.216 евро. Или родните потребители купуват с 24% по-евтин бензин от средната му цена в евросъюза. В Румъния, например, цената на литър бензин е при ниво от 1.094 евро, или с 18% над тази у нас. Нивото на дизела в страната ни е при 0.889 евро за литър при средната му цена от 1.078 в ЕС. Две страни в ЕС обаче се отличават с по-ниска цена на дизела от тази у нас. Това са Полша - с цена на дизела от 0.845 евро за литър, и Литва – с 0.85 евро за литър. За това страната ни да се отличи с най-ниската цена на бензина допринесе фактът, че стойността му се запази без промяна през последните седмици, в условията на силно повишение на цената на петрола на международните пазари. Дали обаче страната ни ще задържи лидерската си позиция по най-евтин бензин в бъдеще тепърва предстои да видим.
Източник: profit.bg (19.05.2016)

Месечно моята фирма зарежда 1 милион и 600 хиляди литра дизел и ако правим това в България ще фалираме, това заяви в интервю за Радио Пловдив Илиян Филипов (отдясно на снимката), собственик на най-голямата българска транспортна фирма ПИМК ООД. Пазарът на горивата в България е изкуствено завишен, това си извоюваха големите вериги, след като си гласуваха удобни за тях лобистки закони в парламента. Ефектът е ясен – по-големи печалби за веригите. В момента горивото в България трябва да струва максимум 2 лева. Всичко останало е спекула, увери Филипов. Аз купувам литър дизел от румънския град Констанца за 1.70 лв., така купуват на едро в България, но продават на 2.20 – 2.26 лв. за литър. Сметнете сами какви печалби се реализират. Така че проблемът е цената на дребно.Това е нереална цена, никъде няма такива маржове от 50 стотинки на литър. Това стана възможно с прокарването на лобистки закони, за да се облагодетелстват големите вериги. Големите играчи на пазара са 5-6 и цените им са само с няколко стотинки разлика. Сами си направете изводите. КЗК може да поразгледа из страната и да си отговори на въпроса има ли картел на горивата много лесно.
Източник: Други (25.05.2016)

"Лукойл Нефтохим" е платил глобата от 250 хил. лв. за замърсяване на въздуха в Бургас Екоминистърът Ивелина Василева съобщи, че компанията "Лукойл Нефтохим" е платила глобата от 250 хил. лв., която й беше наложена за замърсяване на въздуха в Бургас в края на март. Парите от глобата, която е била платена миналата седмица, ще бъдат използвани за екопроекти. В нощта срещу 31 март в предприятието са извършвани тестови работи по една от инсталациите и затова е имало превишаване в много високи норми. По думите на министъра това е причинило неудобство на гражданите, но не е имало опасност за здравето им. Тогава Василева определи поведението на оператора като недопустимо, защото той не е уведомил контролните органи за тестовете. До миналата година най-високата възможна глоба за замърсяване беше 100 хил. лв. Законът беше променен и санкцията беше увеличена до 500 хил. лв. за сериозни нарушения. По закон при повторно нарушение на замърсителите се налага двойна глоба.
Източник: Инвестор.БГ (25.05.2016)

„Лукойл Нефтохим“ платил 250 000 лв. глоба за обгазяването на Бургас "Лукойл Нефтохим Бургас" е платил глобата от 250 000 лв. за обгазяването на Бургас в края на март. Това съобщи вчера министърът на околната среда Ивелина Васлева. Екоинспекцията в града санкционира предприятието за замърсяване на въздуха със сероводород, който беше 36 пъти над нормата. Това е втори случай на висока глоба за дружеството в рамките на година, след като през юни 2015 г. бе установен разлив на гориво от негов продуктопровод до езерото Вая. Санкцията тогава бе 100 000 лв. и също бе платена без обжалване. Средствата и от сегашната глоба са преведени по сметката на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, каза още Василева. През миналата година, след случая с Вая, таванът на санкциите по Закона за опазване на околната среда беше увеличен от 100 000 на 500 000 лв. При проверката на превишенията на нормите за сероводород от "Лукойл" обясниха, че са правили тестове на инсталацията. Имаше десетки сигнали за задушлива миризма, но от екоминистерството обясниха, че нямало заплаха за хората. Според Ивелина Василева санкциите и проверките на екоинспекциите в цялата страна са "дисциплинирали" и промишлените предприятия, и кметовете, които отговарят за почистването на речните корита като превантивна мярка срещу наводнения. Само за 3 месеца от началото на годината са наложени глоби за 907 000 лв. Вчера правителството прие доклада за състоянието на околната среда през 2014 г. Според данните замърсяването на въздуха остава високо, енергопотреблението се повишава, а две трети от градовете страдат от шум над нормите. Основен източник на шум е транспортът.
Източник: Сега (26.05.2016)

Либерализацията на пазара на ток – от 2017-а Към пълната либерализация на пазара на ток ще може да се пристъпи едва в началото на 2017 година. Това коментира по БНР енергийният министър Теменужка Петкова. Най-първоначалният срок за това беше април тази година. За да се случи пълната либерализация първо трябва да е готов моделът за това, който се прави от Световната банка. Плановете бяха той да е факт до края на май. След това трябва да бъдат направени съответните законови промени. Министър Петкова припомни, че вече има вариант за подпомагане на бедните на свободния пазар. Както беше обявено те ще плащат е една трета по-ниска цена за първите 100 или 150 киловатчаса от консумирания от тях ток, в зависимост от това дали са на парно и газ, или са само на ток. Около 500 хил. домакинства ще могат да се възползват от това намаление. Енергийният министър съобщи още, че китайската делегация е на работно посещение у нас за изграждане на нова ядрена мощност. Сред условията на българската страна обаче е подобен проект да се развива само ако е икономически обоснован, ако не се изисква държавна гаранция, както и ако не се изисква миксиране на цената на 5-и и 6-и блок с цена на бъдещ седми или осми. България няма да отстъпи от тези си условия, увери Петкова. Междувременно стана ясно, че китайски компании обмислят инвестиции в луксозни имоти, летище и мина в България, които общо могат да достигнат над 2 милиарда евро. Това посочи в интервю за Ройтерс Илиян Скарлатов, управляващ партньор в Мейн Кепитъл. За да бъде привлечен китайски капитал, България трябва да структурира проекти на стройност над 100 милиона евро, които могат да започнат след година, посочи Скарлатов. "Всяка инвестиция в модернизация на газопреносната ни мрежа е инвестиция в надеждността на нашата система и в конкурентоспособността на икономиката", каза пък днес Петкова, след като инспектира работата на газорегулираща станция "Бургас", изградена от "Булгартрансгаз" ЕАД. Инсталацията захранва с природен газ производствените мощности за комплекс "Хидрокрекинг" на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. В инспекцията се включи и Сергей Караулов, заместник-председател на руската част на междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Той е у нас заедно с руски компании, които проявяват интерес към десетгодишния план за развитие на Електроенергийния системен оператор ЕАД. Представителите на бизнес делегацията посетиха подстанции на ЕСО в района на Бургас. Енергийният министър припомни, че основните ползватели на проектите за модернизация на газопреносната мрежа са големите енергийни консуматори, както е в случая с "Лукойл Нефтохим Бургас". По нейните думи изграждането на газорегулиращата станция „Бургас“ допринася за минимизиране на производствените разходи и за повишаване ефективността на производството. В условията на силна конкуренция това е важен фактор за развитие на предприятието. "Продължаваме да изпълняваме програма за развитие на газопреносната мрежа, както за транзита, така и в страната", каза още енергийният министър. От въвеждането в експлоатация през октомври 2015 г. досега "Булгартрансгаз" е транзитирал към новата мощност на "Лукойл" над 510 хил. м3 природен газ. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов посочи, че благодарение на водените политики в енергийния сектор са създадени условия, при които всяка важна инвестиция, каквато е новата инсталация в рафинерията на "Лукойл", да бъде подкрепена от държавата. Регулиращите и измервателни линии за "Лукойл Нефтохим Бургас" АД са въведени в експлоатация през октомври 2015-та година. Общата стойност на проекта е в размер на близо 1.5 млн. лв., като цената за присъединяване на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД към газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД е в размер на 1.4 млн. лв. и финансови разходи, извършени от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД, в размер на близо 100 хил. лв. Преди инспекцията в газорегулиращата станция "Бургас" министър Петкова посети производствените мощности на "Лукойл" в града.
Източник: Монитор (02.06.2016)

Печалбата на Лукойл е спадала 2,4 пъти Haй-гoлямaтa в Pycия чacтнa пeтpoлнa ?oмпaния Лy?oйл e нaмaлилa пeчaлбaтa cи пpeз пъpвoтo тpимeceчиe нa тaзи гoдинa 2,4 пъти cпpямo cъщия пepиoд нa 2015 гoдинa. Tя e в paзмep 42,8 милиapдa pyбли ($651,3 милиoнa), нe дocтигaй?и пpoгнoзитe нa aнaлизaтopитe, ?oитo oчa?вaxa 53 милиapдa pyбли. Инди?aтивнитe цeни нa пeтpoлa pyxнaxa дo 13 гoдишeн минимyм – 27 дoлapa зa бapeл пpeз янyapи, зapaди глoбaлнитe излишъци в пpoизвoдcтвoтo. B мoмeнтa цeнитe ce възcтaнoвявa и вeчe ca нa нивa oт o?oлo 50 дoлapa зa бapeл. Bъpxy финaнcoвитe peзyлтaти пoвлияxa нeгaтивнo пoнижaвaнeтo нa цeнитe нa въглeвoдopoднитe cypoвини и ?oлeбaниeтo в ?ypca нa pyблaтa, oтчитaт oт Лy?oйл, цитиpaни oт Rеutеrѕ. Зa пъpвoтo тpимeceчиe нa 2016-a ?oмпaниятa e пoлyчилa зaгyби oт ?ypcoви paзли?и в paзмep нa 45 милиapдa pyбли в cpaвнeниe c пeчaлбa oт 5 милиapдa pyбли зa aнaлoгичния пepиoд нa минaлaтa гoдинa. ?pиxoдитe нa ?oмпaниятa зa oтчeтния пepиoд ca cпaднaли c 18 пpoцeнтa дo 1,2 тpилиoнa pyбли, ?oeтo cъвпaднa c пpoгнoзитe нa нaблюдaтeлитe. ?o?aзaтeлят ЕВІТDА (oпepaтивнaтa пeчaлбa пpeди дaнъци, aмopтизaции, лиxви и дp.) ce пoнижaвa c 32 пpoцeнтa дo 145,5 милиapдa pyбли пpи oчa?вaния зa 170 милиapдa pyбли. Kaпитaлoвитe paзxoди нa ?oмпaниятa зa пepиoдa ca cпaднaли c 21 пpoцeнтa дo 123 милиapдa pyбли, cвoбoдният пapичeн пoтo? cпaд c 42 пpoцeнтa дo 36 милиapдa pyбли, a чиcтият дълг ce cъ?paщaвa c 2 пpoцeнтa дo 589 милиapдa pyбли. Дoбивът нa въглeвoдopoди нa Лy?oйл пpeз пъpвитe тpи мeceцa нa гoдинaтa e нapacнaл c 0,5 пpoцeнтa, a пpoизвoдcтвoтo нa нeфт и гaзoв ?oндeнзaт ce cъ?paщaвa c 0,2 пpoцeнтa нa гoдишнa бaзa. ?poизвoдcтвoтo нa пeтpoлни пpoдy?ти e нapacнaлo c 6 нa cтo в cpaвнeниe cъc cъщия пepиoд нa 2015-a, дo пoчти 15 милиoнa тoнa.
Източник: Money.bg (07.06.2016)

От началото на годината има бум, след като бил затворен каналът с контрабанда с танкери Източването на ДДС е новата схема при горивата. Започнала е да набира скорост през последните месеци, показват данните на Националната агенция по приходите. Според анализ на НАП щетите за бюджета от укрит ДДС при продажбата на горива са били 55 млн. лв. за 2013 г. През следващата година се вдигат на 99 млн. лв., а през 2015 г. стигат 109 млн. лв. Неофициално се твърди, че само за първата половина на тази година измамите с ДДС, свързани с горива, вече са над 100 млн. лв., а за цялата година могат да минат над 220 млн. лева. За измамите се използват четири схеми. Първата - “Липсващи търговци” - честа регистрация на фирми, които извършват фиктивна дейност и трупат фиктивни обороти до момент на доставка на значителни обеми гориво, което те купуват и препродават. След покупката не могат да бъдат открити, тъй като или закриват фирмата, или я препродават по класическата схема на малоимотен или ром. Втората - “Фиктивни доставчици”, действа така: фирма купува течни горива и завежда сделката с фалшиви разходо-оправдателни документи, които са издадени от фиктивни доставчици, които нямат възможност да извършат фактурираните и декларирани доставки и/или не се намират на посочените от тях адреси на управление. Тези покупки се регистрират в счетоводните документи, като крайната цел е да приспаднат данъчен кредит, като отчитат разходи в по-голям размер. Третата - “Доставки пинг-понг” Регистрират се множество свързани фирми, зад които стоят едни и същи или свързани лица. Извършват се серия документални доставки на горива, като целта е да се приспада данъчен кредит. На всеки 2 години веригата се подновява с нови компании в нея и закриване на фирми бушони. Четвъртата “Пряко укриване на данък” Фактурират се количества, по-малки от наистина придобитите, за да се намали размерът на акциза и ДДС. Увеличаването на измамите с данъка при горивата е и причината за промените в закона, които предложи наскоро финансовият министър Владислав Горанов. През миналата седмица те бяха приети от Министерския съвет и ще бъдат внесени за гласуване в парламента. Законопроектът предвижда търговците с течни горива задължително да предоставят обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок 1 година пред НАП. Това ще правят компании, които са извършили доставки от над 25 000 лева. След приемане на промените ще има едномесечен срок за внасяне на обезпечения Ако фирма не го направи, ще бъде дерегистрирана по ДДС и ще бъде глобена в размер на дължимото обезпечение. Ако представянето му се забави до 7 дни, санкцията е 25% от размера му, но не по-малко от 10 хил. лв. Новият режим ще се прилага за вложителите в данъчните складове и посредниците в търговията с горива. В мотивите е посочено, че над 66% от вложителите в данъчните складове през 2015 г. са определяни като рискови. Бумът на измами с ДДС при горивата започнал, след като в началото на годината бил пресечен каналът за контрабанден внос с танкери през пристанища със статут на митнически складове. В тях няма монтирани измервателни уреди. Обикновено това са по-малки портове по Дунав, има и на Черно море. Според доклад на финансовото разузнаване през миналата година са засечени над 140 танкера с контрабандно гориво Сумата на несъбраните акцизи и ДДС от тези количества възлизала на 1,2 млрд. лева. Контрабандните горива се продавали на дребно по малки и ведомствени бензиностанции. Доставките идват от Турция, като минават през Атина, където се оформят документите. Според службите за сигурност има съмнения, че горивата са от “Ислямска държава”, която държи нефтени находища в Сирия и Ирак и няколко рафинерии. НАП, митници и полиция проверяват Марешки Проверки във всички бензиностанции на бизнесмена и кандидат за президент Веселин Марешки започнаха Икономическа полиция, НАП и Агенция “Митници” в началото на месеца. Официално нито една от институциите не коментира причината. “Извършена бе проверка по моите обекти, което е добре и аз съм за това да се проверява, за да се установи, че всичко е изрядно”, коментира Марешки. И добави: “Надявам се, че ще бъдат проверени всички играчи на пазара, за да стане ясно кой плаща и кой не плаща данъци. А ние категорично не сме от тях.” Според запознати целта на проверката е да се установи произходът на горивата, доставните цени, платени ли са ДДС и акциз. В Икономическа полиция и при данъчните имало сигнали, че част от доставчиците имат данъчни нарушения. Според източници от полицията съмненията падали върху фирми, които са крайни снабдители на Марешки с горива. Две от тях попадали в списъка на НАП с рискови компании за измами с ДДС. Бензиностанциите с марка “ВМ петролиум” са собственост на “Трейд нет Варна”. Преди да стигнат до нея обаче, горивата минават през няколко компании. Тръгват от производителя “Лукойл Нефтохим Бургас”, след което с жп цистерни се карат в данъчен склад в Благоевград. Оттам се купуват от “Литекс” АД и отиват в данъчен склад в Разлог, собственост на “Глобал петролиум сървис”. След това ги взема “Супериор ауто съплайс” и ги доставя във Варна в бензиностанциите на Марешки. Дългата обиколка - над 1000 км, из България вместо директна доставка от бургаската рафинерия до Варна била една от причините НАП и митниците да започнат проверката. Горивата за Марешки се придвижват с отложено плащане на акциз. Според закона в такива случаи те трябва да бъдат разтоварени в склада в Разлог, но това не се случвало. Бензинът и дизелът отивали в петролна база във Велинград, а само документите били оформяни от склада в Разлог. Какво се случва във Велинград, не е ясно, тъй като там няма измервателни уреди. Втора причина за проверката са сделки на “Глобал петролиум сървис” и “Супериор ауто съплайс”. Двете са собственост на Николай Стоянов. Към втората компания има издадени фактури от фирма “МВ център” за 320 000 лева през февруари и март. “МВ център” е била собственост на Борислав Стоянов, брат на Никола Стоянов, но е била продадена на безработен. Поради това компанията е в списъка на НАП за рискови фирми, свързани с ДДС измами. Тя има поне 6 акта заради далавери с данъка. Преди няколко дни на връщане от Гърция управителят на “Супериор ауто съплайс” Михаил Спасов и Николай Стоянов са били задържани на ГКПП Илинден, за да им бъдат връчени актовете за ревизии от НАП. Данъчният склад в Разлог пък е запечатан след проверка на НАП, ДАНС, митниците и агенцията по метрология. Агенцията проверява и качеството на горивата, след като наскоро в една от бензиностанциите на Марешки при проверка е открит дизел със съдържание на сяра с близо 70% над допустимото. От НАП уточниха, че проверката не е приключила. Агенцията обаче ще бърза да я финализира, за да се пресекат каналите за точене на ДДС и за да не се окаже, че кандидатпрезидентска кампания се финансира от подобни схеми.
Източник: 24 часа (14.06.2016)

В края на юни ведомствените бензиностанции се очаква да бъдат свързани с НАП В края на юни ведомствените бензиностанции се очаква да бъдат свързани с Националната агенция за приходите (НАП) с малки изключения. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация. Единствено мобилните цистерни засега остават извън онлайн контрола на данъчните. Експертът припомни данните на финансовото министерство, според които загубите за бюджета от търговията с горива на черно са над 1 млрд. лв. "30-35% от пазара са в сивия сектор, но пазарът е динамичен и непрекъснато се прилагат нови начини за измами", обясни Бенчев. Той допълни, че с внесени от кабинета законови промени се очакват промени на пазара – някои търговци ще трябва да обезпечават с гаранция предварително дължимия ДДС. Преди да извърши сделка с гориво, търговецът ще трябва да я гарантира пред НАП – 100% от ДДС ще трябва да се гарантира пред държавата, обясни той. Тези тежести ще важат за търговци, които нямат електронна връзка с приходната агенция – ведомствени бензиностанции, пристанища, петролни бази. „Има места, които избягват контрола, което не е добре за никого“, каза Бенчев. Така според него ще бъдат пресечени измамите – укриване на акциз и ДДС. "На нашия пазар се случва нещо странно – прекупвачите могат да предоставят цена, която е по-ниска от тази, която предоставя директен вносител и производител", каза Светослав Бенчев. Той коментира още, че цената на суровия петрол се повишава, което оправдава ръста на цените на горивата. Лятното им поскъпване се дължи на повишаването на потреблението в Европа и САЩ. Що се отнася до започналата проверка на КЗК дали има картел на пазара на горива, експертът заяви, че секторът очаква съкратените срокове да не повлияят на качеството на разследването.
Източник: Инвестор.БГ (15.06.2016)

"Лукойл" обмисля продажба на заводите си в Европа, включително и в България Президентът на „Лукойл“ Вагит Алекперов обяви в интервю за руското издание РБК, че компанията обмисля продажбата на заводите си в България, Италия, Румъния и Холандия. Президентът на компанията смята, че активите могат да бъдат продадени на части, изцяло или в отделна компания след привличането на инвеститори. „Това са активи, които днес не са стратегически за нас. Сега се фокусираме основно върху проучването и разработването на нефтени и газови находища. Това може да ни насърчи да вземем важни решения за съдбата на европейските ни активи в бъдеще“, обясни Алекперов. През 2014 г. компанията продаде своя бизнес на дребно в Източна Европа - 44 бензиностанции в Чехия, 75 в Унгария и 19 в Словакия. От компанията обявиха, че решението за продажбата на активите е взето с цел да се оптимизира бизнеса в областта на петролните продукти. „Лукойл“ има четири основни рафинерии в Европа - в България, Румъния, Италия и Холандия. Изданието посочва, че компанията се отказва и от проекти в Саудитска Арабия. „Взехме решение да се изтеглим от Саудитска Арабия“, заяви Алекперов по време на икономическия форум в Санкт Петербург. През 2004 г. „Лукойл“ и Рияд сключиха договор за 40 години за разработване на газови находища в близост до най-голямото нефтено находище в света – Гавар. За реализацията на проекта беше създадено съвместно предприятие с държавната петролна компания Saudi Aramco. В него руската компания притежава 80%, а саудитската – 20%.
Източник: Инвестор.БГ (17.06.2016)

Масовият бензин закова 2 лева в София Цените на автомобилните горива вървят нагоре, като в София масовият бензин А95 вече се продава средно за 2 лева. Районът на столицата, който е най-големият пазар в България, е и най-скъп. Във Варна и Габрово например цените са осезаемо по-ниски. "Разходка" из страната показва огромни разлики между различните вериги и различните градове. Във вчерашния ден национален шампион по евтиния е бензиностанция на АР Смолян с цена 1.69 лева за литър А95, а на другия полюс са обекти на "ЛУКойл" в Доспат и в Белене с рекордните 2.05 лева за литър, сочат данни на портала Fuelo. Прави впечатление, че там, където има бензиностанции на нашумелия варненски бизнесмен Веселин Марешки, останалите играчи - и малки, и големи вериги - също са "свалили гарда" и продават по-евтино. Така е в Айтос, Габрово, Свищов, Горна Оряховица, където на обектите на ВМ Petroleum обикновеният бензин вчера струваше по 1.76 лева и конкурентите в същите населени места продаваха или на същата цена, или с 2-3 стотинки отгоре. Средната цена за страната вчера бе 1.96 лева за литър гориво с октаново число 95. Пълзящото поскъпване на горивата не е изненада, то следва котировките на нефта и на долара, както и засиленото търсене. В средата на март масовият бензин у нас бе паднал до средно 1.80 лева. Но оттогава суровият петрол поскъпна и в момента кръжи около 50 долара за барел. А още миналия месец експерти прогнозираха, че през лятото бензинът ще надскочи 2 лева - както всяка година се случва в сезона на големите отпуски и увеличените пътувания. По данни на европейския енергиен портал Energy.eu в момента цените на масовия бензин без акцизи и ДДС са по-високи в България, отколкото в други 12 държави от ЕС. Цената без данъци у нас е 47.3 евроцента - съвсем близо до средната стойност за 28-те от ЕС - 48.3 евроцента за литър. Подобна е картината и за дизела - в 14 държави от ЕС той е по-евтин преди облагането с акциз и ДДС. ФЕНОМЕН Каквито и да са мотивите и начините, по които го постига, аптечният бос от Варна успя да направи революция на българския пазар на горива, като развали спазваната дълги години тактика на основните играчи да се придържат към еднакви или разминаващи се със стотинка-две цени. Съперници на Марешки твърдят, че имат съмнения в качеството на горивата, а други коментират, че с акцията "ниски цени", вместо да плаща за реклама, той си прави хитра предизборна кампания - бизнесменът обяви, че е кандидат за президент. В момента продължава разследването на КЗК за картел при продажбите на горива. Събират се доказателства за наговаряне на цени между 7 компании - "ЛУКойл България", "Шел България", "Ромпетрол България", "Еко България", "ОМВ България", "Петрол" и "НИС Петрол". Резултатът от проверката се очаква до средата на юли.
Източник: Сега (21.06.2016)

Най-големите български компании през 2015 г. Класацията "Капитал 100" подрежда корпоративните гиганти в страната за десета поредна година Годината, в която растежът се завърна. Това е картината, която рисуват данните от тазгодишната класация на най-големите компании в България "Капитал 100". Те показват, че през 2015 г. приходите на гигантите в бизнеса са се повишили след отчетения през 2014 г. спад, а финансовият резултат, чието сумарно изражение допреди година бе отрицателно, сега осезаемо се е подобрил. Юбилейното десето издание на подреждането на корпоративните шампиони ще бъде официално представено на 28 юни (виж карето). От него за пореден път ясно се вижда, че производството се съживява и заема все по-осезаемо място в челната стотица. Данните обаче показват още, че значителна част от растежа е резултат на раздаден от държавата бизнес – тенденция, която вреди на общата инвестиционна среда. Отново нагоре На пръв поглед постигнатият през 2015 г. ръст в приходите на най-големите български компании е скромен – едва 3.3%. Числото почти съвпада с растежа на икономиката за миналата година от 3%. Зад този привидно умерен резултат обаче всъщност се крият доста по-позитивни тенденции. При отчитането му трябва да се има предвид и това, че той е постигнат в година, в която цените на горивата и на металите по света продължиха устремно да падат, а дружествата именно от тези сектори са почти една пета от местните корпоративни гиганти и формират над една трета от общата сума на приходите в топ 100. Извън тяхната група останалите компании в челната стотица са успели да увеличат оборотите си с 13%. Също както и предходната година, 200 от общо 300 дружества, които попадат в разширения състав на класацията, са успели да увеличат бизнеса. Новините са особено положителни за производствения сектор, където почти всички предприятия растат, като това често е и с двуцифрени темпове. Общо компаниите от топ 300 имат приходи за 85 млрд. лв. – число, съизмеримо с БВП на страната, който за 2015 г. е 86.4 млрд. лв. В подреждането от 101 до 300 растежът е съпоставим – 3.45%, като и тук фактор за по-скромното представяне са падащите цени на горивата в световен мащаб. Ускорението е малко по-осезаемо в групата на компаниите, заели втората стотица от голямата класация – техните обороти са се повишили с 6.2% за годината. Броят на дружествата от топ 100, които работят на минус, намалява – в тазгодишната класация те са 21, при 29 за 2014 г. В подреждането от 101 до 300 загуби отчитат едва 25 фирми. По-силното представяне през изминалите 12 месеца се вижда още по-добре в данните за финансовите резултати, където сумарното постижение вече е положително – общата печалба на компаниите от топ 100 е близо 2 млрд. лв. при загуба за почти 700 млн. лв. година по-рано. Намалява и броят на дружествата, които работят на минус – през 2015 г. те са само 21 (спрямо 29 за 2014 г.) от водещите 100, а по-надолу в класацията загуби записват само 25 от следващите 200 фирми, като повечето от нерентабилните бизнеси са държавни или общински представители на транспортния сектор. За поредна година "шампион" в отрицателните резултати е държавният енергиен мастодонт НЕК, но дори и там загубата е почти три пъти по-ниска в сравнение с 2014 г. По-детайлните разрези на данните от "Капитал 100" също показват поводи за повече оптимизъм – резултатите на най-динамичните компании се подобряват и средният темп на увеличаване на оборотите им вече е 63%, което е съпоставимо със силната за бизнеса в страната 2011 г. Средната норма на рентабилност при най-печелившите скача двойно – от 10% на 20.8%. Ситуацията на пазара на труда също се подобрява, като през миналата година две трети от стоте най-големи работодатели са разкрили нетно близо 7000 нови работни места, или почти една четвърт от новосъздадената през 2015 г. заетост. Разнородните двигатели на растежа Външните пазари остават ключова съставка от формулата на растежа и това се вижда все по-ясно от състава на компаниите в класацията – почти всяка трета от тях е завод, който работи за износ. Миналата година бе особено силна за производителите на машини и авточасти, където оборотите на най-големите 40 представители на сектора отбелязаха ръст от над 18% и вече сумарно достигат 6 млрд. лв. Голяма част от компаниите продължават да разширяват и производствените си мощности в България, а междувременно чужди инвеститори отварят и нови фабрики в страната, така че следващите години ще донесат още ръст на бизнеса в сектора, както и още заети в индустрията. Сред най-успешните истории в тазгодишното издание на класацията е и развитието на производителите и търговците на оръжие, които записват втора поредна силна година. Силните ръстове и на частните играчи в бранша – "Арсенал", "Емко", "Аркус" и "Аполо инженеринг", и на държавната ВМЗ са подкрепени от множеството международни конфликти, които явно водят до увеличаване на разходите на държавите за отбрана. Търговията с електроенергия също е сред отраслите, за които изминалите 12 месеца са били особено добри. За това свидетелства и фактът, че сред най-големите 300 компании в страната вече има 10 търговеца на ток. А либерализирането на пазара вероятно ще доведе и до нов растеж в сектора, тъй като все повече дружества ще могат да се договарят директно за цените, при които купуват енергия. Една от отличителните тенденции в "Капитал 100" тази година са и ръстовете в хазарта и в строителството. И в двата сегмента съществен тласък на развитието дава държавата. В единия случай чрез позволяването на масовите продажби на лотарийни талони от страна на първото правителство на ГЕРБ и даването на едногодишна данъчна ваканция за бизнеса от кабинета Орешарски. На този фон не е толкова изненадващо, че най-растящата компания в страната за годината се оказва хазартното дружество на Васил Божков "Ню геймс", което е собственик на "Националната лотария". Държавната подкрепа в строителството пък е по линия на раздадените поръчки за инфраструктурни проекти. Ръстът на приходите в сектора е средно 38%, като този бум идва от разплатените милиарди от европейски фондове. Ефектът обаче е еднократен, което вещае доста по-трудна 2016 г. за строителните дружества. Поредна силна година записват и компаниите от аутсорсинга и софтуерната индустрия. Най-големите 25 софтуерни разработчици са увеличили бизнеса си с 23%, а лидерът в сектора – "Телерик" (която вече работи под бранда на новия си американски собственик Progress), е на крачка от попадане в групата на най-големите 300 дружества в страната. Челната десетка В основната си част съставът на топ 10 на "Капитал 100" остава непроменен. Традиционно челната десетка се доминира от представителите на енергетиката и сектора на горивата, които обаче тази година са с един по-малко – мястото си в елитната група отстъпва държавната централа АЕЦ "Козлодуй". Вместо това към медодобивния комбинат "Аурубис" и търговеца "Кауфланд", които разбиват хегемонията на енергийния бизнес в челото на подреждането, се присъединява свързваният с депутата Делян Пеевски дистрибутор на цигари, вестници и напитки "Експрес логистика и дистрибуция". Как точно са класирани компаниите в челната десетка, както и в останалата част на "Капитал 100", ще можете да разберете следващата седмица. А ето и пълния състав на топ 10, подредени по азбучен ред: "Аурубис България" "Булгаргаз" "Експрес логистика и дистрибуция" "Кауфланд България" "Лукойл България" "Лукойл Нефтохим Бургас" Национална електрическа компания "ОМВ България" "Сакса" "ЧЕЗ електро България" За бъдещето с оптимизъм И тази година в процеса на изготвянето на "Капитал 100" попитахме мениджърите на най-големите компании в страната за техните прогнози и планове за развитие на бизнеса им през настоящия корпоративен сезон. Очакванията си споделиха общо 27 от тях, от които едва четирима се готвят за свиване на оборотите си през 2016 г. За сравнение, в миналогодишното издание на класацията прогнози направиха 24 дружества, като броят на песимистично настроените също беше четири. Преобладаващият оптимизъм има своята основа в макроданните. През първите пет месеца на настоящата година БВП на страната растеше, като увеличението за първото тримесечие бе с 2.9%, а прогнозата за годината е за нарастване с между 2% и 3.4%. Износът и чуждестранните инвестиции отчитат по-негативни движения, но пък положителни сигнали идват по линия на трайното подобрение на пазара на труда.
Източник: Капитал (27.06.2016)

Предлагат драстично увеличение на глобата за неподдържане на запаси от нефтопродукти 500 лева глоба за всеки тон нефт и/или нефтопродукти, които не са създадени като задължителни резерви съгласно Закона за запасите от нефт и нефтени продукти. Това се предлага в предложение за промени на закона, което вече е пуснато за обществено обсъждане. Действащата към момента санкция в двоен размер на левовата равностойност на запасите по пазарни цени е очевидно несъразмерна, се посочва в предложението. Освен това глоба е предвидена и за законни представители (например упълномощен юрист, счетоводител и т.н.) на задължените да създадат резервите лица, които не са изпълнили изискването. Представителите се глобяват с между 1000 и 5000 лева. Нивата на запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица и от агенцията, се определят от председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ежегодно до 31 март. Задължените лица трябва да са готови с попълването на резерва до 1 май същата година. В България задължително се поддържат резерви на следните нефтопродукти – автомобилни бензини, газьоли, реактивни горива от керосинов тип, гориво за дизелови двигатели, котелни горива и пропан-бутан.
Източник: actualno.com (29.06.2016)

Търговците на горива ще трябва да предоставят обезпечение пред НАП, решиха депутатите, като приеха на първо четене промени в Закона за ДДС. Задължение да предоставят обезпечение - в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година - са търговците, които имат облагаеми доставки на течни горива над 25 000 лева. Размерът на обезпечението ще е 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на течните горива за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 000 лева.
Източник: Сега (30.06.2016)

Екоминистерството е събрало над 9,4 млн. лева през периода април-юни Контролните органи на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) - Регионалните инспекции на околната среда и водите (РИОСВ), Басейновите дирекции (БД) и дирекциите на Националните паркове (ДНП), са направили 13 008 проверки в периода април - юни 2016 г., съобщиха от министерството. За нарушения на ЗООС и специалните закони по опазването на околната среда са наложени глоби и санкции за 1 527 505 лв. Най-големи санкции са наложени от РИОСВ - Бургас, с повече от 600 000 лв. е санкционирала "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, и от РИОСВ - Варна, санкционирала "Девен" АД, гр. Девня със 100 273 лв. От четирите Басейнови дирекции са издадени 26 акта за установяване на публично държавно вземане на обща стойност 3 070 282 лв., а от РИОСВ са предприети действия по принудително събиране чрез НАП на 3 861 680 лв. - дължими суми от глоби и санкции по 144 наказателни постановления. Контролните органи на МОСВ са събрали 9 469 807 лв. Резултатите от проверките показват, че са почистени 505 участъка от леглата на реки, в това число и на притоци и дерета, замърсени с отпадъци. Съставени са 23 акта на кметове на общини и кметства. Наложените към момента глоби са в размер на 36 000 лв. Осигурена е проводимостта на 500 м. след язовирните стени на яз. "Дермен дере", яз. "Памуклията", яз. "Помпена станция", яз. "Драганци" и яз. "Съдиево 2". Речните участъци след язовирните стени са почистени и е осигурена нормалната проводимост на водните обекти след съоръженията. Осъществен е засилен контрол по спазването на режимите в защитените територии и зони. Резултатите от провеждащия се мониторинг показват, че броят на някои видове диви животни се увеличава. Това са диви коза и свиня, благороден елен, сърни и др., и изобилието на консервационно значими растителни видове, вкл. заемане на нови площи от същите.
Източник: БТА (19.07.2016)

Търговците на горива с гаранции пред НАП Парламентът прие промени в Закона за данък върху добавената стойност (ДДС) на второ четене, с които търговците на горива се задължават да предоставят обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред НАП. Задължението ще възниква в три случая. Първо, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв. Второ, когато общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива, които не са предназначени за потребление от лицето, осъществило вътреобщностните придобивания, надвиши 25 000 лв. и трето, когато получи течни горива, освободени за потребление по член от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
Източник: Монитор (21.07.2016)

Българите пак купуват едни от най-скъпите горива в ЕС В разгара на лятото България отново се оказва с "европейски" цени на горивата и дори надминава средното за ЕС равнище. Страната ни е на пето-шесто място по скъпотия на бензина и дизела преди облагането с данъци, показа справка на в. "Сега". Литър А 95 у нас струва 0.480 евро, преди да се начислят акциз и ДДС, в Полша е само 0.289 евро, в Австрия е 0.381, в Швеция - 0.393 евро. На практика в цели 21 други членки на ЕС - всичките с по-богато население, масовият бензин преди данъците е по-евтин. Почти същата картина е и при дизеловото гориво, където в 21 страни цените са по-ниски от нашите, преди да бъдат начислени данъците. В България цената е 0.495 за литър, в Австрия е 0.388, в Полша е 0.333 евро и т.н. За разлика от повечето страни в ЕС обаче в България акцизните ставки все още са сравнително ниски. Но дори и с включването на данъците пак има държави, които са далеч по-богати, но се радват на по-ниски цени на автогоривата. В момента например по нашите бензиностанции средната цена на дизела е 0.990 евро, а в цели 6 други страни от ЕК той е по-евтин - в Румъния, Австрия, Латвия и Литва, Люксембург, Полша, където крайните цени са в диапазона 0.879 - 0.975 евро. "Това е положението: по-високи цени на дребно от средното за ЕС за дизела и бензина. Цените все пак следват промените в котировките на суровия петрол в евро, но се наблюдава известно забавяне от около месец. Засега е видно, че през юли цената на петрола тръгна надолу, а цените у нас останаха непроменени", коментира данните анализаторът от "Индустри уоч" Лъчезар Богданов. Според него сега на ход е новата Комисия за защита на конкуренцията. "Ролята на КЗК не е да следи за цените по бензиностанциите, а да проследи доколко поведението на различните играчи на пазара и на държавните органи създават положението, в което се намираме", добави той. Цените на най-масовия бензин у нас - А95, варират сериозно по бензиностанциите в отделните градове. От 1.75 лв./л по морето цената достига 2.08 в Западна България. С над 40 ст. за литър е разликата при А98, а дизелът се движи между 1.69 лв./л и 2.04 лв./л в зависимост от това, в която точка на страната зареждате. "Разиграването" стана едва след като на пазара се появи играч с агресивно ниски цени - бизнесменът Веселин Марешки, който първо "подби" цените във Варна. Наскоро изследване на Блумбърг показа това, което българите усещат по джоба си всеки ден - горивата не са най-скъпите в света, но ни тежат на фона на скромните доходи. България се оказа на непрестижното 52-ро място по достъпност, защото за да си купи литър гориво, българинът трябва да даде 5.6% от заработеното за деня. За юни средната надница е била 33.60 лева. Че "има нещо гнило" в образуването на цените, се съгласи преди време и вицепремиерът Томислав Дончев, който инициира поредния секторен анализ от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Тази пролет комисията започна да търси картел при договарянето на цените срещу седем петролни компании - "Шел", "Ромпетрол", "Еко", ОМВ, "Петрол", "НИС Петрол" и "ЛУКойл България". Отделно от това срещу "ЛУКойл Нефтохим" започна производство за установяване на господстващо положение. Съмненията на КЗК са, че има изкривяване на пазара - "Нефтохим" е продавала горива на външни партньори на по-евтино, отколкото у нас, при положение че родният пазар е с най-голям дял в реализацията на продуктите. Сега търсенето на картел "наследи" новото ръководство на КЗК. Към момента обаче движение по темата няма, а комисията може да отлага решението си с години. Причината е, че в закона няма срок за произнасянето по подобни казуси.
Източник: Сега (05.08.2016)

НАП чака до 7 септември гаранции за сделки с горива До 7 септември всички фирми, които търгуват с течни горива, трябва да предоставят обезпечение пред НАП. То може да бъде в пари, в държавни ценни книжа или банкова гаранция. Промените в Закона за ДДС са обнародвани в “Държавен вестник” с едномесечен срок за изпълнение. Финансовото министерство пък обяви за обществено обсъждане и промени в правилника към закона. Обезпечението е 20% от стойността на сделките с горива през предходния месец и не по-малко от 50 000 лв. Ако тези сделки са за под 25 000 лв., обезпечението ще се изчислява върху прогнозен обем за последните 12 месеца и не по-малко от 50 000 лв. Ако спазват изискването да гарантират сделките, държавата няма да санкционира измамници с горива, мотивират се от финансовото министерство. НАП ще създаде регистър на търговците на горива и ще вписва в него обезпеченията. Компании, които не внесат такива до 7 септември, ще бъдат дерегистрирани по ДДС и ще отнесат глоба, равна на дължимото обезпечение. Ако се забавят до седмица след срока, глобата ще е 25% от дължимото обезпечение, но не по-малко от 10 000 лв.
Източник: 24 часа (08.08.2016)

Бензиностанциите въртят 9 млрд. лева годишно Пазарът на горива в България е за около девет милиарда лева. Водещият играч, определящ цените, е "ЛУКойл Нефтохим", а останалите се настройват спрямо него", коментира бившият зам.-министър на икономиката София Касидова пред Блумбърг тв. Mаржовете на цените на дребно на големите компании са в диапазона 9-15 евроцента на литър бензин, посочи още Касидова. Коментарът й идва на фона на "постоянното присъствие" на България сред страните от ЕС, в които производствените цени на автогоривата са доста високи. По данни на Energy.eu бензинът и дизелът у нас преди облагането с акциз и ДДС са по-скъпи от доста европейски държави, които имат недостижим за нас стандарт. Касидова смята, че трябва да се улесни достъпът на малки играчи до нашия петролен пазар, ако искаме да видим по-голяма конкуренция и по-ниски цени. Част от промените са и в ръцете на държавния регулатор КЗК. В Комисията за защита на конкуренцията не може да има само юристи, нужни са и макроикономисти, които да разбират от секторни анализи. Целта е да се изследва структурата на ценообразуването на пазара, пазарните дялове или да се изготви индекс, който да покаже концентрацията на него, коментира Касидова.
Източник: Сега (08.08.2016)

Aurubis ще продължи да инвестира в България Една от най-големите компании и най-големите инвеститори в България - медодобивният завод Aurubis в Пирдоп, ще продължи да влага пари в страната. Инвестицията на компанията от 44 милиона евро в завода в Пирдоп е козметична и тя ще бъде повтаряна на всеки 10 години. Това заяви изпълнителният директор на Aurubis Bulgaria Тим Курт. Успоредно с нея ще продължим да инвестираме в разгръщане на производството си в България, допълни той. По думите му, въпреки че ще остане силен, резултатът за 2016 ще бъде по-слаб от този преди една година. Причината - различните пазарни фундаменти, включващи по-ниската цена на медта. Според Курт бизнес средата в България е достатъчно добра, за да може неговата фирма да се разширява. Той изрази оптимизъм за подобрение на условията за правене на бизнес в България. Aurubis е втората по големина компания в България след "Лукойл Нефтохим Бургас" с приходи от над 4.3 милиарда лева. Тя е собственост на германския гигант със същото име.
Източник: Money.bg (19.08.2016)

Бившият председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и някогашен кадър на НДСВ Петко Николов се сдоби с престижен пост. По предложение на икономическия министър Божидар Лукарски премиерът Бойко Борисов го назначи за председател на Патентното ведомство. Това се случи без конкурс и почти без изненада, тъй като новата месторабота на Николов от месеци е публична тайна. Досегашният ръководител на ведомството проф. Камен Веселинов бе освободен от поста "поради навършване на пенсионна възраст". Професорът отдавна я е навършил - той е 70-годишен. Така Петко Николов успя да постигне "голям шлем" - беше директор на Агенцията за приватизация, след това изкара рекордните 13 години начело на КЗК , а сега поема Патентното ведомство. Николов ръководи КЗК от 2003 г. до 2016 г. и остана на председателския пост повече от половин година след изтичане на поредния му мандат. През тези години антимонополният орган често бе прицел на критики за странни решения и непрозрачност. Просрочването на последния му мандат предизвика предположения, че трябва да прокара определени сделки, преди да бъде настанен на друг стратегически пост. Докато Николов управляваше КЗК, ведомството одобри множество сливания и придобивания на компании, свързвани с КТБ, Цветан Василев и Делян Пеевски - сред тях и сделки за БТК, "Булгартабак", "Дунарит" и др. През 2014 г. КЗК одобри продажбата на "Булгартабак холдинг" на дубайска офшорка, като отказа да разкрие кой е крайният собственик на "Булгартабак", защото според комисията бил "физическо лице"(?!). Изненадващата смяна е само поредната груба премиерска намеса на върха в Патентното ведомство. През 2011 г. Бойко Борисов уволни директора Костадин Манев и сложи вместо него проф. Камен Веселинов, тогава пенсиониран като ректор на Техническия университет. Когато това се случва, Манев е в Унгария, където представя България на конференция на европейските патентни институти. Мотиви за рокадата няма. Кадровото решение предизвика критики, а някои твърдяха, че Веселинов не отговаря на изискванията за поста, защото няма 10-годишен стаж в областта на защитата на индустриалната собственост, но това не впечатли Борисов. В началото на 2014 г. кабинетът "Орешарски" смени Веселинов с Таня Найденова, но есента на същата година служебният премиер Георги Близнашки върна пенсионирания ексректор начело на Патентното ведомство. Честите смени по върха на ведомството показват, че е важна институция. Също като КЗК, то събира такси и макар че не може да се конкурира като мощ с Комисията за защита на конкуренцията, има значителни приходи. ПВ има дълга тарифа - за регистриране на полезни модели, изобретения, патенти, марки, закрила, географски означения, породи животни и сортове растения, и др. КАРИЕРА Кариерата на Петко Николов в КЗК изобилства от проверки, които често завършваха без резултат, а ръководената от него комисия често бе упреквана, че служи по-скоро за наказателни акции. Неговото управление ще се запомни с одобрението на мегасделки, като продажбата на "Булгартабак", "Кремиковци", ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про", ТЕЦ "Варна" и др. По време на управлението на Николов минаха и серия секторни анализи със спорни резултати - за олиото, яйцата, пилешкото. Най-сериозен интерес обаче предизвикаха двата опита за доказване на картела при горивата - първият през 2011 г. и вторият от тази година, който все още е във фаза "проучване". Слуховете, че Николов ще оглави Патентното ведомство, се появиха още преди година. Тогава се заговори, че ГЕРБ ще му се "отблагодари" за добрата работа с назначение на тихо и спокойно място. От Реформаторския блок тогава попитаха премиера дали тези назначения не е редно да минават през конкурс, но отговор така и не последва, а рокадите и до момента се случват еднолично. Глобите, налагани от КЗК, често пъти се оспорват или директно падат в съда. Само за м.г. например наложените санкции са за 25 млн. лв., но от тях реално събрани са само един милион лева. През февруари КЗК започна ялово разследване за съгласуване на цените на горивата за периода от 2012 г. до юни миналата година. В момента се събират доказателства за картел между 7 компании - "ЛУКойл", "Шел", "Ромпетрол", "Еко", "ОМВ", "Петрол" и "НИС Петрол". Сходната ценова политика продължава и в момента, а от КЗК не успяха да обяснят защо са избрали точно този период. Разследването може да отнеме години, защото в закона никъде не е предвиден срок, в който да приключи. Проверка за картел имаше и през 2011 г., когато КЗК започна да следи пазара заради масовото поскъпване на горивата. Тогава Петко Николов обяви, че има непозволени договорки и некоректни действия, а после КЗК се отрече и излезе с решение, че вреди за пазара няма. Какво промени мнението на Николов, не е публично известно.
Източник: Сега (24.08.2016)

Газта за автомобили поскъпва по бензиностанциите Газта за автомобили поскъпва по бензиностанциите у нас, показват данните на сайта fuelo.net. В момента литър пропан бутан се продава от 0,69 до 0,97 лв., като през последната седмица няколко бензиностанции вдигнаха цените с от 2 до 4 ст. за литър. Спрямо началото на годината това е най-високата цена за пропан-бутана.В същото време цените на бензин и дизел остават без промяна, въпреки поевтиняването на петрола на световните борси. Най-масовият бензин А95 надхвърли 2 лева на някои бензиностанции, като средната цена е 1,98 лв. за л. 2 лева вече гони и дизелът, като средната цена за страната е 1,94 лв. за л. В същото време на световните борси петролът отново поевтиня на фона на продължаващото свръхпредлагане на пазара. Цената на американският лек суров петрол WTI спада с 0,93% до 46,97 долара за барел, докато цената на европейския бенчмарк Брент се понижава с 0,73% до 48,80 долара за барел. Пазарът започна да се възстановява преди около две седмици, когато министърът на петрола на Саудитска Арабия заяви, че страната може да работи заедно с други петролни производители, за да стабилизира цените. ?peди дни oт aгeнция Cтaтфop пpoгнoзиpaxa, чe ?oтиpoв?и o?oлo 50 долара зa бapeл ca нивoтo зa чepнoтo злaтo. Пазарите са в очакване на неформалната среща на ОПЕК, която ще се проведе през септември в Алжир.
Източник: Blitz (24.08.2016)

За втора поредна година 17 български компании са сред най-големите 500 в ЦИЕ За втора поредна година 17 български компании попадат в класация на най-големите дружества в Централна и Източна Европа за 2015 г. Общият оборот на българските компании в класацията достига 17,765 млрд. евро, с което отбелязват съвсем лек спад спрямо миналата година, а нетната им печалба възлиза на 148 млн. евро. Това показва класацията на международния кредитен застраховател Кофас - Кофас ЦИЕ Топ 500, която се публикува за осма поредна година. От българските компании най-напред в класацията се нарежда Български енергиен холдинг, който заема 21-ва позиция спрямо 26-то място миналата година и задминава Лукойл Нефтохим, който бе лидер през миналата година. Останалите в топ 10 на най-големите български компании в класацията са Аурубис България, НЕК, Лукойл България, Кауфланд България, ЧЕЗ Електро България, Булгаргаз, ОМВ България и Адванс пропъртис. Сред 17-те компании обаче има 3 нови - Експрес Логистика и Дистрибуция (360-то място), Дафна Груп (392-ро) и Литекс (462-ро), а отпадналите са Метро Кеш енд Кери България, Петрол и Мобилтел. „Представянето на българските компании е достатъчно добро, но на фона на общия ръст в страните от региона някак си оставаме повече в сянка", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България, по повод класацията. "Миналогодишният лидер Лукойл Нефтохим Бургас е с 16 места надолу, а Аурубис – с две. Напред излиза Български енергиен холдинг, който заема 21-во място и е първата българска компания в класацията. Показателно е също така, че едва 0,7% от служителите в страната ни работят в компании от топ 500, коeто е най-ниският резултат за региона”. Кофас ЦИЕ топ 500: увеличени обороти, скромно набиране на служители Компаниите в класацията за страните от Централна и Източна Европа увеличават оборота си с 4,2% до близо 593 милиарда евро. Постигат и сериозен скок в печалбата – 73,7% до 26,9 милиарда евро. Най-големите компании остават и най-важни работодатели в региона. Общо 4,3% от работната сила (с 0,5% повече от предишната година) е концентрирана в компаниите от Кофас Топ 500, което оказва положително влияние върху нивата на безработица. Страните първенци: потреблението на домакинствата като двигател Полша продължава да бъде най-голямата икономика в региона и съответно да дава най-голям дял от играчите в класацията, почти два пъти повече от следващия. Благодарение на стабилното търсене при домакинствата страната премина през кризата сравнително добре. Компаниите от Полша в класацията са 167, с 9 по-малко от предишната година. Чехия е втора по брой компании, но с най-висок ръст (+4,2%) в Централна и Източна Европа и с най-ниски нива на безработица в целия ЕС. Публичните инвестиции, заедно с ефективното използване на средствата от съюза, определено дават стимул на икономиката. 71 са компаниите от тази страна в класацията, като за четвърта поредна година броят им се увеличава. Унгария остава на подиума на първите три, но губи една позиция. В класацията са включени 69 компании от страната, с четири по-малко от предишната година. Въпреки това оставащите унгарски гиганти отчитат доста висок ръст на оборота – 13,8%. Раздвижване при секторите Възходящият тренд се вижда ясно при повечето от секторите на компаниите в Кофас ЦИЕ топ 500. 12 от общо 13 сектора отбелязват повишение в оборотите, като най-голямо е при леката промишленост (+14,8%), автомобилната индустрия и транспорта (+10,3%). Традиционно най-важният сектор в класацията е химическият – включващ минерали, петрол и фармация, той дава 111 компании от всичките 500. Това е и единственият сектор, който отбелязва спад в оборота. Положителна прогноза за следващата година Очакванията за 2016 г. са изключително благоприятни. „Прогнозата за нивата през тази година са подобни на тези през изминалата, като очакваният ръст е оценен на 3%. Очаква се по-нататъшно подобрение в трудовия пазар и нарастваща увереност, което ще укрепи потреблението на домакинствата и то ще стане основен двигател за икономиките от региона”, отбелязва Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2016)

Десет от 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа са български Десет от 500-те най-големи компании в региона на Централна и Източна Европа са български. Това показва класацията на международната консултантска компания Dеlоіttе, която тя публикува за юбилейна десета година подред. Българските компании са в секторите на горивата, енергетиката, транспорта, добивната промишленост и потребителските стоки. Най-напред в класацията е рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас”, която заема 51-о място. Година по-рано обаче тя беше на 36-о място, но заради сериозния спад на приходите от над 22% дружеството излезе извън топ 50. На второ място е медодобивният завод в Пирдоп, чийто собственик Аurubіs е 65-и в общата класация. На трето място отново е компания на „Лукойл” – „Лукойл България”, а на четвърто държавната НЕК. Пето и шесто място заемат съответно „Химимпорт” и „ЧЕЗ електро България”, седмо и осмо – „Булгаргаз” и ОМВ. Българските участници в класацията се допълват от „Експрес логистика и дистрибуция” и „Сакса”, които са съответно 464-и и 490-и в общото подреждане.
Източник: Money.bg (09.09.2016)

11 български компании попаднаха в топ 100 на Югоизточна Европа Една десета от най-големите компании в Югоизточна Европа са български. Това показва редовната годишна класация на SееNеws ТОР 100 SЕЕ 2016. 11 от общо 100-те най-големи дружества в региона са със седалище в България. Те са предимно от енергийната индустрия. Компаниите постигат забележителен обрат в представянето си, с общ с ръст на приходите от 70 милиона евро, сравнено със загуба от 401 милиона евро година преди това. Лукойл Hефтохим Бургас АД отново е с най-добро представяне в страната и заема 5-то място в класацията. Малко след нея е МК Аурубис България АД на 7-мо място, последвана от HЕК на 14-то място и Лукойл-България ЕООД на 17-та позиция в класацията. УниКредит Булбанк АД е най-големият български кредитор, заемащ 6-та позиция, следван от банка ДСК ЕАД, под номер 12, и Първа инвестиционна банка АД - ПИБ, заела 14-то място. Армеец АД запазва своята водеща позиция, заемайки 20-то място в класацията, следван от Булстрад Виена Иншурънс Груп АД и Лев Инс АД от застрахователите.
Източник: Money.bg (05.10.2016)

“В. М. контракт” и “КЕМ 2010” правили сделки с доставчик на горива за Веселин Марешки Управителите на две фирми, участващи във вериги за източване на ДДС при търговия с горива, са изчезнали. Става въпрос за Веселина Стоичкова от Хасково и Милен Маринов от Видин. По документи те се водят управители съответно на “В.М. контракт” и “КЕМ 2010”, които за няколко месеца са издали фактури за сделки за няколкостотин хиляди лева. Но от лятото никой не е виждал Веселина и Марин, твърдят съседи и хората, с които двамата са живеели заедно допреди няколко месеца, стана ясно от последното предаване “Открито” по БНТ. Маринов живее в блок във Видин в жилището на стоматолога Валентин Иванов. Той му бил приятел и го приютил. Иванов твърди, че Маринов бил заминал за Чехия, но един месец нямал връзка с него и липсвала информация къде точно се намира. Зъболекарят е учуден, че приятелят му Милен сключва сделки за големи суми, защото не притежавал нищо - нито пари, нито жилище. Поради това и Иванов му направил адресна регистрация в своя апартамент. Справка в Търговския регистър обаче показва, че на името на Милен Маринов има регистрирани 210 фирми Подобен е и случаят с Веселина Стоичкова. На посочения от нея адрес в Хасково съседите обясняват, че в началото на лятото идвали данъчни да я разпитват за бизнеса, който има. Оттогава никой не я бил виждал. С нея контакт нямал и Красимир - мъжът, с когото живее на семейни начала. Двамата обитават таванско помещение на блок в Хасково. Красимир казва, че Веселина е извън града, но не знае къде точно и няма връзка с нея. А пред полицаите и данъчните тя заявила, че ходела от време на време в София да подписва някакви документи. Това, което прави впечатление, е, че и при Веселина и при Марин обстоятелствата са едни и същи - изчезват по едно и също време, нямат близки, нито пари или имоти. И двамата са с адресна регистрация в чужди жилища. Друго, което свързва двамата, е фирма “Ен Би центрум”. Тя има бизнес отношения с дружествата, които управляват Веселина и Марин - “В.М. контракт” и “КЕМ 2010”. Последната фирма по документи е купила стоки за 255 000 лева от “Ен Би центрум”. “В. М. контракт” пък продава на “Ен Би центрум” три проекта за реконструкця в петролна база във Велинград. Цената им е 320 000 лева. В документите за тях е посочено, че са изготвени от инженер Георги Петков. Самият той твърди, че не е правил никакви проекти през последните 5 години и не е чувал за фирма “В. М. контракт”. Оказва се, че “КЕМ 2010” и “В. М. контракт” се обслужват счетоводно от една и съща фирма. Документите към НАП за сделките се подават от фирма “ММ хаус консулт”. Нейното седалище се оказва в павилион в столичния квартал “Дружба”. “Ен Би центрум” обаче не е краен получател при сделките. Стоките и трите проекта са препродадени на фирма “Супериор ауто съплайс”. Тя вместо да плати ДДС, заявява пред НАП, че дължимите суми за данъка трябва да се приспаднат от сделките с “Ен Би центрум”. Последната фирма е в списъка на данъчните за рискови компании, свързани с източване на ДДС. Не по-малко интересна е фирмата “Супериор ауто съплайс”, която доскоро бе един от доставчиците на горива за Веселин Марешки - бизнесмен и кандидат за президент. Бензиностанциите му с марка “ВМ петролиум” са собственост на “Трейд нет Варна”. Проверка на агенцията по метрология преди няколко месеца показа, че дизел със сяра извън нормата се продава на бензиностанция на Марешки в Габрово. Горивото било доставено от вече запечатаната база във Велинград. Преди да стигнат до нея, бензинът и дизелът минават през няколко компании. Тръгват от производителя “Лукойл Нефтохим Бургас” и се карат в данъчен склад в Благоевград. Оттам се купуват от “Литекс” и отиват в данъчен склад в Разлог, собственост на “Глобал петролиум сървис”. След това ги взема “Супериор ауто съплайс” и ги доставя във Варна в бензиностанциите на Марешки. Преди това обаче горивата отивали в петролна база във Велинград, а само документите били оформяни от склада в Разлог. Какво се случва във Велинград, не е ясно, тъй като там няма измервателни уреди. Дългата обиколка - над 1000 км, вместо директна доставка от бургаската рафинерия до Варна и участието на рискови фирми във веригата станаха причина през юни да започне проверка на НАП, митниците и Икономическа полиция в бензиностанциите на Марешки. Складът в Разлог бе запечатан, а прокуратурата разпореди на ДАНС, НАП, митниците и агенцията по метрология да направят проверка на базата във Велинград. По данни на митниците има издадени 87 акта на склада в Разлог и на базата във Велинград за недоказан произход на горивата и несъответствия в декларираните количества. От Софийската градска прокуратура заявиха в понеделник, че проверката продължава и още няма образувано досъдебно производство Дори такова да има скоро, проблем може да се окаже изчезването на Веселина Стоичкова и Милен Маринов. Те трябва да бъдат разпитани като свидетели, но сега ще се наложи да бъдат издирвани. Има и друг проблем - по Закона за електронните съобщения операторите и доставчиците на услуги са длъжни да пазят данни за кореспонденция в срок от 6 месеца. Което означава, че след 2 месеца информацията за издаваните документи от “ММ хаус консулт” ще бъде изтрита от архива и трудно ще се докаже какви документи от чие име са били подавани към НАП. Измамите с данъка при сделки с бензин и дизел изместиха контрабандата Източването на ДДС при сделките с горива набира скорост, след като мерките на правителството свиха рязко каналите за контрабанда. Според анализ на НАП щетите за бюджета от укрит ДДС при продажбата на горива са били 55 млн. лв. за 2013 г. През следващата година се вдигат на 99 млн. лв., а през 2015 г. стигат 109 млн. Неофициално се твърди, че за първите 9 месеца на тази година сумата е към над 150 млн. За измамите се използват четири схеми. Едната е чрез регистрация на фирми, които извършват фиктивна дейност и трупат фиктивни обороти чрез доставка на значителни обеми гориво. След сделката не могат да бъдат открити, тъй като или фирмата е закрита, или продадена на социално слаб или на циганин. При втората схема фирма купува горива и завежда сделката с фалшиви разходооправдателни документи, издадени от фиктивни доставчици. Тези покупки се регистрират в счетоводните документи, като крайната цел е да приспаднат данъчен кредит, като отчитат разходи в по-голям размер. Третата схема е с регистрация на множество фирми, зад които стоят едни и същи или свързани лица. Извършват се серия документални доставки на горива, като целта е да се приспада данъчен кредит. На всеки 2 години веригата се подновява с нови компании и закриване на фирми бушони. Четвъртата измама е чрез фактуриране на количества, по-малки от наистина придобитите, за да се намали размерът на акциза и ДДС.
Източник: 24 часа (10.10.2016)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвини в участие в картел шест от големите компании в петролния бизнес у нас - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ България, "НИС Петрол" и "Петрол". От първоначалния списък на заподозрените е изпаднала "Ромпетрол", която също бе сред проверяваните за съгласуване на цените. Засега няма решение по производството за установяване на господстващо положение срещу "ЛУКойл Нефтохим". То започна през февруари заедно с разследването за картел срещу седемте компании. Според КЗК "ЛУКойл Нефтохим" е продавала горива на свои клиенти зад граница на по-ниски цени, отколкото на нашия пазар. Бургаската рафинерия е с най-голям дял на българския пазар и повечето от големите вериги зареждат горивата си от нея. Обвинението идва осем месеца след оповестяването на изводите от секторния анализ на КЗК, който показа ясно, че макар цените на петрола да падат на международните пазари, у нас бензинът и дизелът продължават да се търгуват по-скъпо. Нещо повече - комисията засече сходна ценова политика и заподозря тайни договорки между веригите в периода от началото на 2012 г. до юни миналата година - периода, за който се отнася проверката. Вчера петролните фирми запазиха мълчание по обвинението. Те имат 30 дни за запознаване с документите, за обяснения и за изслушване от комисарите. Едва след това ще бъде определен размерът на глобите. Максималната санкция при установяване на картел и ако той бъде доказан пред съда, е до 10% от оборота на съответната компания за последната година. Така че реални наказания може да има едва след изборите. По данни на "Капитал" оборотът на шестте компании миналата година е бил около 6 млрд. лв. Разследването започна при стария състав на комисията начело с Петко Николов, но бе довършено от новото ръководство с председател Юлия Ненкова. От КЗК изтъкват, че нарушението на фирмите се изразява в забранено споразумение или съгласувана практика за обмен на информация за цени. Това поведение ограничава и нарушава конкуренцията на пазара на търговия на дребно с горива, смятат от новия състав на комисията. Оттам подчертават, че са направили редица проверка на място в офисите на основните дистрибутори на горива. Какво са открили обаче не се съобщава. Въпреки това всяка една от ревизиите бе оповестявана фанфарно в хода на разследването. "Внезапна" проверка бе направена и в Асоциацията на петролната и газова асоциация, откъдето вчера не бяха открити за коментар. Определението на КЗК не подлежи на обжалване. Петролните фирми могат единствено да се запознаят с материалите по преписката и в срок от 30 дни да възразят или да поискат изслушване. Санкциите ще бъдат определени от КЗК на по-късен етап, като по традиция размерът им вероятно ще бъде обжалван в съда. Магистратите обаче често пъти намаляват размера на глобите, като комисията не успява да събере и тези, които все пак е наложила. Справка, поискана от в. "Сега" неотдавна, показа, че от наложените 25 млн. лв. глоби през миналата година са събрани само 1 милион лева. През 2013 г. и 2015 г. потребителите са били принудени да купуват скъпи горива, защото фирмите продължително са задържали цените на високи нива, отчетоха през февруари в секторния си анализ от КЗК. С колко отгоре са продавали литъра обаче не стана ясно, защото е търговска тайна. "Ако до даден момент лъвският пай от печалбата е отивал при производителите и при търговците на едро, тя в един момент отива при търговците на дребно", обясни ситуацията тогавашният говорител на КЗК Марио Гаврилов. "Ценовите пазарлъци между фирмите се доказват най-лесно, когато някой от замесените си признае. Тогава санкциите срещу него могат значително да бъдат смекчени и дори да отпаднат. Засега обаче у нас нямало такъв прецедент", обясни в началото на разследването Гаврилов. ОПИТ Това е поредното разследване за картел при горивата. Подобен анализ бе започнат през 2011 г. и трябваше да докаже защо при толкова играчи на пазара цените остават високи. Двама тогавашни министри - на транспорта и на икономиката, директно заявиха, че има картел между големите вериги. Първоначално КЗК също заяви, че има зависимост на "ЛУКойл", ОМВ, "Петрол" и "Ромпетрол". По-късно обаче, след анализ, от КЗК внезапно установиха, че картел и злоупотреби няма. А в дух на партньорство фирмите дори решиха да отправят серия препоръки към КЗК за подобряване на конкуренцията.
Източник: Сега (11.10.2016)

Минимум 4 години са продължили договорките между компаниите на пазара на горива в България. Това каза председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Юлия Ненкова. Припомняме, че според КЗК „Лукойл България“ ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България” ООД, „Петрол” АД и „Нис Петрол” ЕООД, която е позната за клиентите с марката „Газпром”, са се договаряли на какви цени да продават горивата на крайните си потребители. От изявлението на Некова се разбра, че картелното споразумение е започнало още преди 2012-та година и продължава до днес. По думите ? в Комисията разполагат с писмени доказателства, но не уточни дали това са улики, които да доказват договорките. Според председателя на КЗК компаниите са се договаряли ежемесечно, ежеседмично и ежедневно. Това значи, че почти всеки ден големите вериги бензиностанции са се разбирали на какви цени да продават горивото. До 30 дни ръководствата на шестте бензиностанции ще бъдат отново изслушани от Комисията, а след това се очаква окончателното решение. Ако то докаже, че веригите са се договаряли, санкцията за тях може да стигне до 10 на сто от годишния им оборот. Ненкова уточни, че наказанието може да е различно, в зависимост от това дали е първо нарушение и дали компанията сътрудничи. Ако някоя от тях склони и сътрудничи, наказанието ? може да отпадне напълно. Ако все пак се стигне до съдебни дела, Висшият административен съд (ВАС) ще реши дали наказанията ще останат. "Дано не се стига до съд, разбирайте ме както искате", каза членът на КЗК Пламен Киров, който е бивш конституционен съдия. На въпрос защо "Ромпетрол" е отпаднала от списъка от проверяваните дружества, Ненкова каза, че няма доказателства те да са участвали в картел. По другото производство на КЗК за злоупотреба с господстващо положение при производство на горива, което касае "Лукойл" и "Нефтохим", все още се събират доказателства. Тепърва там се очаква дали ще се налагат някакви санкции. По данни на КЗК обаче е имало износ на гориво от страна на "Лукойл" и "Нефтохим" чрез свързани лица. В момента КЗК прави предварително проучване дали да започне секторни анализи на банките и фармацевтичния сектор. Вече е започнал секторен анализ при застраховките. Уточняваме, че секторният анализ е първа стъпка към установяване на картел.
Източник: actualno.com (14.10.2016)

МЕ стартира промени в ръководствата на 3 енергийни компании Министерството на енергетиката стартира процедура за промени в ръководствата на компаниите „Ай Си Джи Би“ АД, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, съобщиха от министерството. Освободен в качеството си на член на Съвета на директорите на проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД ще бъде Асен Гагаузов. Освободен ще е и Петър Димитров от поста член на Управителния съвет на ДП „РАО“. Румен Овчаров ще бъде освободен от длъжността член на надзорния съвет от квотата на българската държава в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Промените ще влязат в сила след спазване на нормативноопределената процедура. /novinite.bg
Източник: Други (18.10.2016)

Правителството е решило да направи кадрови промени в ръководствата на три важни компании - "ЛУКойл Нефтохим" Бургас, "Ай Си Джи Би", която прави газовата връзка с Гърция, и ДП РАО ("Радиоактивни отпадъци"). Вчера Министерството на енергетиката (МЕ) съобщи, че ще бъдат сменени Румен Овчаров, Асен Гагаузов и Петър Димитров. Тримата са известни политици от БСП, бивши министри и депутати.Те бяха назначени в предприятията от кабинета "Орешарски" в края на 2013 г. Сега МЕ съобщава, че "стартира процедура" за освобождаването им. Мотиви не се посочват. Решението идва след серия упреци от Реформаторския блок към правителството, че държи на важни постове в икономиката политически назначения на БСП. Делян Добрев, депутат от ГЕРБ, свърза решението с новината, че прокуратурата е повдигнала обвинение срещу бивши директори на НЕК заради АЕЦ "Белене". "Доколкото разбрах, причината за освобождаването на Румен Овчаров и Петър Димитров от ръководствата на енергийните дружества е заради това, че те са били министри по времето, когато изпълнителни директори на НЕК са били двамата, подведени наскоро под отговорност от прокуратурата. А в третия случай с Асен Гагаузов причината е оптимизиране на работата", обясни Добрев. Обясненията на Добрев дойдоха паралелно с дебатите за създаване на поредна парламентарна комисия за "Белене". Румен Овчаров (министър на Жан Виденов, а после и на Тройната коалиция), бе пратен преди две години в Надзорния съвет на бургаския "Нефтохим" като представител на държавата, която държи "златната" акция там. Въпросната акция е важна, защото дава право да се блокират решения на акционерите, които не са изгодни за българската държава. За да бъде освободен Овчаров от надзора, трябва да има формално решение на акционерите - руския концерн "ЛУКойл" и т.н., но заради златната акция общото събрание е длъжно да приеме предложението на Министерството на енергетиката за смяната. Преди дни пък стана ясно, че руснаците искат да сменят шефа на бургаската рафинерия Сергей Андронов. "На мое място ще дойде нов човек и това се очаква да стане до няколко седмици", обяви Андронов, цитиран от БГНЕС. Асен Гагаузов, който бе строителен министър в кабинета "Станишев" и по чието време Брюксел спря парите на България за пътища, получи отговорно назначение преди две години в Съвета на директорите на "Ай Си Джи Би" - компанията за интерконектора с Гърция. За неговото отстраняване от борда също е необходимо решение на акционерите - Българския енергиен холдинг и гръцката ИГИ Посейдон, които държат по 50% от капитала на проектното дружество. Най-лесно ще бъде освободен Петър Димитров, който от октомври 2013 г. е един от директорите на ДП "Радиоактивни отпадъци". Това е държавно предприятие и за промяна в ръководството е необходим само подписът на принципала - в случая на енергийния министър Теменужка Петкова. НА ПРИЦЕЛ Делян Добрев намекна, че като бивши ресорни министри Румен Овчаров и Петър Димитров може да имат срещи с прокуратурата заради АЕЦ "Белене". Според него "прокуратурата е намерила доказателства и вече повдига обвинения за онзи период" - когато старото оборудване беше продадено обратно на Русия на силно занижена цена, а тогавашните директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян са сложили подписи под документ за поръчка на нови ядрени реактори, без да има одобрен договор за строителство на АЕЦ "Белене" с ясни параметри. Именно заради тези подписи през юни НЕК бе осъдена да плати на "Атомстройекспорт" 550 млн. евро за поръчаното оборуване. Междувременно Народното събрание реши вчера да създаде анкетна комисия за АЕЦ "Белене". Тя ще се ръководи от лидера на ПФ Валери Симеонов и ще има 3 месеца да провери всички данни, факти и решения по проекта от 2006 г. насам.
Източник: Сега (19.10.2016)

Илшат Шарафутдинов, заемащ длъжността главен инженер – първи заместник-председател на управителния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ става председател на управителния съвет на дружеството. Това става ясно от съобщение на руската компания „Лукойл“. Сергей Андронов, заемащ по-рано длъжността председател на управителния съвет на „Лукйол Нефтохим Бургас“ е назначен за генерален директор на ООО "Лукойл-Пермнефтеоргсинтез". Алексей Михнев – бивш генерален директор на ООО "Лукойл- Нижневолжскнефтепродукт" е назначен вече начело на ООО "ЛУКОЙЛ-Уралнефтепродукт". Според съобщението кадровите промени се осъществяват в съответствие с политиката на компанията за управлението на персонала и практиката за кадрова ротация на ръководителите на дъщерните предприятия.
Източник: 3e-news (11.11.2016)

На 8. 11. 2016 г. в Търговския регистър са вписани промени в управителните органи на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Илшат Шарафутдинов, заемащ длъжността главен инженер – първи заместник-председател на управителния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ става председател на управителния съвет и представляващ дружеството.
Източник: Фирмена информация (15.11.2016)

Агенция "Митници" няма как да установи картел при търговията с горива Председателят на временната комисия за установяване на картел в сектора на горивата Валентин Николов съобщи, че представителите на Агенция "Митници", които бяха изслушани на закрито заседание на комисията, няма как да установят картел, но могат да дадат данни за господстващо положение: В доклада, който и КЗК също е предоставила и който е публичен и се вижда на сайта, две фирми владеят 80 процента от данъчните складове. През последните години има размествания на пазара на горива, но няколко компании държат водещия дял от него, съобщи зам.-директорът на Агенция "Митници" Борислав Борисов:Има компании не една и две, а повече, които са си извоювали доста голям дял в производството и търговията с тази категория продукти, енергийните продукти, призна Борисов, цитиран от БНР.
Източник: Банкеръ (23.11.2016)

Румен Овчаров: Има западен инвеститор за "Белене" Към проекта за изграждането на АЕЦ "Белене" има сериозен инвестиционен интерес. Затова Народното събрание трябва да отмени наложения мораториум за реализацията на проекта. Това каза вчера пред Нова телевизия бившият енергиен министър Румен Овчаров. Според него става дума за западна компания, която ще трябва да чака новото Народно събрание, ако забраната не бъде премахната, но отказа да съобщи коя е тя. С продажбата на проекта ще бъдат спестени допълнителни средства, които държавата трябва да плати за централата, аргументира се Овчаров. Продажбата на проекта е един от вариантите, които се спрягаха, след като НЕК бе осъден от международния арбитраж да плати над 600 милиона евро за поръчаното оборудване. Плащането трябва да стане до средата на декември. Румен Овчаров е един от бившите министри, срещу които прокуратурата повдигна обвинение за безстопанственост, довела до загуби за държавата от проекта "Белене". Вчера той заяви, че го обвиняват за нещо, което не е било в правомощията на енергийния министър, и че разследването цели да прехвърли вината. От думите на Овчаров се разбра още, че той продължава да е представител на държавата в "Лукойл Нефтохим". Преди месец правителството реши да смени своя представител в дружеството. Промяната трябва да бъде одобрена от общото събрание на компанията, а такова все още не е насрочено.
Източник: Сега (28.11.2016)

Гергана Младенова е сменила Асен Гагаузов като член на управителния съвет на проектната компания за газовата връзка между България и Гърция - "Ай Си Джи Би“ (ICGB), установи проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър. Младенова е съпруга на бившия външен министър в предишния кабинет на ГЕРБ - Николай Младенов, като двамата се венчаха през 2011-а и им кумува Бойко Борисов. Опозицията в лицето на БСП веднага заподозря управляващите, че назначават свои хора на ключови позиции броени дни преди да се разделят с властта. Но от свои източници "БАНКЕРЪ" научи, че в качеството си на съветник на Томислав Дончев - вицепремиера, отговарящ за европейските фондове, Младенова е била сред най-активните поддръжници на проекта за изграждане на газовата връзка с Гърция и е правила всичко възможно за осигуряване на необходимите средства от Брюксел. Всъщност това, че тя наследява Асен Гагаузов, поне за хората, които са вътре в нещата, изглежда повече от логично. Бившият председател на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев пък е заменил ексенергийния министър Петър Димитров в управителния съвет на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". Цочев също не е случаен човек - той е завършил химическия факултет на Софийския университет със специалност "Радиохимия". Защитил е докторска дисертация през 1988-а, бил е на специализация в Австрия и има 25 години трудов стаж в АЕЦ "Козлодуй". От 2004 до 2013-а именно той ръководеше Агенцията за ядрено регулиране. По негово време се разгоря скандал за качеството на използваното в централата ядрено гориво. Двама дългогодишни ядрени специалисти твърдяха, че в първата атомна има корупционна схема, която може да се окаже опасна за сигурността на реакторите. Според тях вместо свежо гориво за работата им се е използвало рециклирано. Тези твърдения обаче така и не бяха доказани. Поне на този етап все още не е ясно кой ще смени Румен Овчаров като представител на държавата в надзорния съвет на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим". След като му бе повдигнато обвинение от прокуратурата за безстопанственост заради сделката за "Белене", през тази седмица Комисията за незаконно придобито имущество оповести, че ще разследва имотното състояние на семейството на червения енергетик. Съпругата на Румен Овчаров - Иванка, е едноличен собственик и управител на компанията "Проенерджи БГ" с предмет на дейност консултантски услуги, проектиране и инженеринг в областта на конвенционалната и ядрената енергетика. Междувременно депутатите Мартин Димитров, Методи Андреев и Петър Славов внесоха в парламента питане до министъра на енергетиката в оставка Теменужка Петкова какви заплати и допълнително материално стимулиране са получавали Румен Овчаров, Петър Димитров и Асен Гагаузов, докато са били на служба в съответните държавни фирми. От писмения отговор на Петкова става ясно, че заплатата на Овчаров не се плаща от държавата, а е предмет на взаимоотношения между него и "Лукойл Нефтохим", възнаграждението на Гагаузов се е определяло от общото събрание на "Ай Си Джи Би", а пък Петър Димитров е получавал регламентирано по пет минимални работни заплати месечно.
Източник: Банкеръ (02.12.2016)

Бензин и дизел поскъпват Бензинът и дизелът у нас поскъпват от началото на декември показва проверка на „Труд“. Литър от най-масовия бензин A95 достига 2,08 лв./л, а дизелът – 2,06 лв./л, показват данните на сайта fuelo.net. Увеличението е с по две стотинки от началото на декември. Повишава се и цената на газта за автомобили, като на бензиностанциите тя вече гони един лев. Поскъпването на горивата у нас идва в отговор на повишението на котировките на петрола на международните пазари.В понеделник цената на черното злато се покачи с 5% и достигна най-високото си ниво от средата на 2015 г. Американският лек суров петрол WTI стигна 54,51 долара за барел, а европейският бенчмарк „Брент“ поскъпна до 57,89 долара за барел през нощта между неделя и понеделник. Увеличението идва, след като ОПЕК и страни извън групата постигнаха първата си сделка от 2001 г. насам за понижаване на добива. Страните производителки извън ОПЕК се съгласиха да понижат продукцията с 558 хил. барела. Преди това държавите членки на ОПЕК също постигнаха споразумение да съкратят производството c 1,2 млн. бapeлa нa дeн от 1 януари, като най-големият производител Саудитска Арабия ще понижи добива си с около 486 хил. барела дневно.
Източник: Труд (13.12.2016)

Всеки втори внесен литър гориво на българския пазар е без платен акциз Всеки втори внесен литър гориво на българския пазар е без платен акциз. Увеличените данъци и сравнително постоянното потребление на горивата водят до разрастване на сивия сектор. Това коментираха вчера от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) при изслушването пред Временната анкетна комисия в парламента, която проверява обстоятелствата и фактите при търговията с горива. По данни на Министерството на финансите всеки трети литър газьол е без платени данъци. Валентин Златев, генерален директор на "Лукойл Нефтохим Бургас"АД, отрече да съществува картел на пазара на горивата. "Суровината, която рафинериите в страните от ЕС купуват, се купува на еднаква цена. Суровият петрол се котира на международните борси. Цената, по която се купува, е международна. Може да има разлика в дестинацията и транспорта", каза той.
Източник: Дума (15.12.2016)

За 15 г. “Лукойл” е платил в България близо 31,5 млрд. лв. данъци и осигуровки. Нека г-н Марешки да каже той колко данъци е платил за горивата за последната година. Това заяви в сряда пред депутатите от комисията за пазара на горива Валентин Златев - председател на петролната асоциация и шеф на “Лукойл България”. “Дали държавата е защитила своите интереси и кой може да гарантира, че от този търговец, продаващ на по-ниска цена, си е събрала ДДС и акциза”, допълни Златев. И посочи, че Марешки е феномен, който е проблем на българската държава, а не на бранша, защото нито една проверка срещу него не е завършена до този момент. В четвъртък по Нова тв Марешки отговори, че нямало чадър над него, а Златев говорел глупости по негов адрес. В края на миналата година варненският бизнесмен заяви, че продава горивата с 35-50 ст. по-малко от конкуренцията и е на печалба. Твърденията на Марешки обаче не се покриват с финансовите резултати на фирмата “Трейднет Варна”, през която минава бизнесът с горива. Компанията има 1,09 млн. лева задължения и загуба от 136 000 лева за миналата година. “Трейднет Варна” е собственост на Веска Марешка - майка на Веселин Марешки.
Източник: 24 часа (16.12.2016)

За 15 г. “Лукойл” е платил в България близо 31,5 млрд. лв. данъци и осигуровки. Нека г-н Марешки да каже той колко данъци е платил за горивата за последната година. Това заяви в сряда пред депутатите от комисията за пазара на горива Валентин Златев - председател на петролната асоциация и шеф на “Лукойл България”. “Дали държавата е защитила своите интереси и кой може да гарантира, че от този търговец, продаващ на по-ниска цена, си е събрала ДДС и акциза”, допълни Златев. И посочи, че Марешки е феномен, който е проблем на българската държава, а не на бранша, защото нито една проверка срещу него не е завършена до този момент. В четвъртък по Нова тв Марешки отговори, че нямало чадър над него, а Златев говорел глупости по негов адрес. В края на миналата година варненският бизнесмен заяви, че продава горивата с 35-50 ст. по-малко от конкуренцията и е на печалба. Твърденията на Марешки обаче не се покриват с финансовите резултати на фирмата “Трейднет Варна”, през която минава бизнесът с горива. Компанията има 1,09 млн. лева задължения и загуба от 136 000 лева за миналата година. “Трейднет Варна” е собственост на Веска Марешка - майка на Веселин Марешки. В отчета е посочено, че през 2015 г. компанията се е занимавала основно с търговия с горива. Явно бензиностанции, с които оперира Марешки, не са част от “Трейднет Варна”, тъй като ги няма в активите на дружеството. Не присъстват и във фирма “ВМ петролиум”, както се казват бензиностанциите. В отчета на “Трейднет Варна” е посочено, че компанията има задължения от 181 000 лева по оперативен лизинг. Което може да означава, че бензиностанциите се ползват под наем. В сряда в парламента Валентин Златев посочи, че след приспадането на разходите за акциз, ДДС, петрол, доставки, персонал и други, печалбата от литър горива е 1%. Това прави около 2-3 ст. Според изчисления на петролната асоциация не било възможно разходите извън данъците да се свият толкова, че това да позволи горивата да се продават с 20-30 ст. по-евтино. Ако обаче се “спесят” 7% от разходите за данъци и не се плати дължимото на държавата, по-ниската цена била възможна (виж графиката горе). Марешки е обяснявал, че работи с марж от 3-4 ст. между цените на едро и на дребно и това е една от причините да продава по-евтино. Експерти от петролния бранш обясняват, че при цените, които предлага Марешки, бензиностанцията му във Варна например би трябвало да продава по 600 хил. литра горива на месец, за да си покрие издръжката. Тя обаче продавала близо два пъти по-малко. А с разходи за наем, ток, персонал и др., губела по 10 000 лв. месечно. Част от горивата за бензиностанциите На Марешкия се оказа, че изминават над 1000 км, преди да бъдат доставени. През три-четири посредника се купуват от “Лукойл Нефтохим” в Бургас, минават през данъчни складове и бази в Разлог и Велинград, за да се върнат във Варна. Митниците вече запечатаха склада в Разлог заради нарушения, а част от фирмите от веригата за доставки се оказаха в рисковия списък на НАП за ДДС измами Колко акциз и ДДС от горива е внесъл Марешки, не ясно. От НАП заявиха, че не могат да дадат такава информация без съгласието на бизнесмена, тъй като е данъчна тайна. Самият Марешки до този момент не е обявил данни. През миналия месец обаче митниците запечатаха бензиностанцията на Марешки в Габрово заради горива с неплатен акциз.
Източник: 24 часа (16.12.2016)

Мистерия откъде Марешки купува горива „Лукойл-България“ не продава горива на фирми на Веселин Марешки. Петролната компания обяви това във връзка с изявление на бизнесмена, че купува от „Лукойл“, „Полисан“ и „Сакса“. „Самият Веселин Марешки отказа да влезе в преки договорни отношения с „Лукойл-България“, въпреки че такива му бяха предложени“, допълниха от компанията. Българската петролна и газова асоциация (БПГА) от своя страна заяви, че „феноменът“ Марешки е проблем на държавата. От бранша отново поставиха въпроса колко са данъците, платени на хазната от бизнеса на Марешки с горива през последната година. „Категорично настояваме държавата да отговори пред българското общество – защитила ли е своя интерес и кои са държавните органи, извършили проверка и излезли с окончателни актове за дейността на г-н Марешки в бизнеса с горива?“, заяви асоциацията.
Източник: Труд (20.12.2016)

Българите продължават да купуват все по-скъпи горива. Цената на бензина в последните три месеца се е повишила с 3.54%, или 0.07 лв. за литър, показа справка на в. "Сега". За последните шест месеца бензинът е поскъпнал с 0.09 лв. на литър, или с 4.59%, сочат данните на fuelo.net. Вчера средната цена на най-масовия бензин А 95 бе между 1.78 до 2.15 лева за литър, в зависимост от това в коя част на България се зарежда автомобилът. Запазва се и тенденцията цената да се вдига с отдалечаването от морето. Така, ако на част от бензиностанциите във Варна или Добрич А 95 може да се купи за 1.78-1.90 лв. за литър, то цената в София вече достигна до 2.10 лв. Цената на дизела също варира. При тоз вид гориво разликата е дори още по-голяма и достига до 40 ст. Така например вчера литърът се продаваше между 1.77 и 2.17 лева. Отново най-евтино бе в морската ни столица, докато в София цената е значително по-висока, средно 2.06-2.07 лв. за литър, показва справката. България продължава да бъде с високи цени на горивата и дори надминава по скъпотия част от по-богатите западни държави. Литърът А 95 у нас струва 0.484 евро, преди да се начислят акциз и ДДС, докато в Полша той е само 0.336 евро, в Чехия е 0.407 евро, а в Австрия - е 0.466 евро. По-евтино - без акциз и ДДС, купуват литър А 95 дори във Великобритания и Швеция, където средните заплати са далеч по-високи от тези у нас. И до момента няма конкретно обяснение какво точно оскъпява горивата у нас. Тези дни шефът на "ЛУКойл България" Валентин Златев отрече да има картел на пазара на горива и заяви, че сходните цени при различните търговци са логични. Те били резултат от стойностите на международните пазари - като суровини, биокомпоненти и дори транспорт. Затова и нямало защо България да прави изключение от тях. "Откъде да дойде разликата в цената?", запита риторично петролният бос, който участва в заседанието на временната парламентарна комисия, създадена да разследва има ли картел при горивата. Според Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е имало договаряне на цени през годините и част от най-големите петролни фирми на пазара са били част от схемата. Затова през октомври КЗК обвини шест фирми в картел - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ България, "НИС Петрол" и "Петрол". Към момента обаче нито една от тях не е санкционирана. С "отворен финал" остава и производството за установяване на господстващо положение срещу "ЛУКойл Нефтохим", започнато през февруари. Според КЗК компанията е продавала по-евтини горива на партньори зад граница, отколкото на родния пазар, макар той да е с най-голям дял. ЕДНО КЪМ ЕДНО За типична контрабанда - пренос на стоки през границата и неплащане на дължими такси и данъци към фиска, не може да се говори при пренасянето на горива с танкери, категорични са представителите на един от големите търговци на течни горива у нас - "Сакса". Проблем обаче е сивият сектор и неплащането на ДДС при търговията с горива, заявиха експертите на вчерашното заседание на временната парламентарна комисия. Според шефа на компанията Атанас Димов проблемът е в липсата на фискални устройства на ведомствените бензиностанции. Съакционерът на "Сакса" Светозар Димов допълни, че у нас има несъвършена конкуренция - олигопол с ясно изразен пазарен лидер - "ЛУКойл България".
Източник: Сега (22.12.2016)