Дизелът поскъпна с 6 стотинки за месец Дизелът поскъпна с 6 стотинки, или 3% за месец, а цената на най-масовия бензин А95 се повиши с 4 стотинки, или близо 2 на сто, показва проверка на „Труд“ в сайта Fuelo. Сега литър нафта по големите бензиностанции се продава по 2,10 лв. Бензин А95 също достигна 2,10, а пропан-бутанът добави 3 стотинки към стойността и се продава по 0,94 лв./л. През 2016 г. цената на търгувания в Лондон петрол сорт „Брент“ се повиши с 50%, показват данни на Bloomberg. Това е най-голямото поскъпване от 2009 г. насам. Експерти обясняват, че стойността на този вид нефт е важна за страните на Европейския съюз, защото цените на горивата в тези държави се определят на база тази котировка. В края на миналата година енергийният експерт Андрей Делчев заяви, че ако петролът поскъпне рязко на световните пазари, у нас цената на бензина и дизела ще се повиши с 3-4 стотинки. Вчера барел нефт сорт „Брент“ се търгуваше по 55,57 долара, което е с 1,55 долара по-ниско спрямо ден по-рано, но въпреки лекото понижение основната тенденция е през годината стойността му да се повишава. „Брентът ще достигне 70 долара за барел през 2017 г.“, заяви Франциско Бланч, главен стратег на Bank of America Merrill Lynch. Инвестиционната компания Raymond James дори очаква нефтът сорт „Брент“ да достигне 80 долара за барел през тази година. През последния месец рeдицa банки и финансови e?cпepти обявиха, че очакват oщe пpeз пъpвoтo тpимeceчиe нa 2017 г. да има ново поскъпване на лекия суров петрол дo $60 зa бapeл, a на сорта „Брент“ – до $62-63 зa бapeл. Прогнозата на Citibank за петролът сорт „Брент“ е за 65 долара за барел, а от Credit Suisse очакват да поскъпне до 62 долара за барел. Societe Generale и Unicredit прогнозират цената на брента да се повиши до 60 долара за барел.
Източник: Труд (10.01.2017)

ГДБОП проверява бизнесмена за данъчни престъпления при бизнеса с горива “Работя на печалба въпреки по-ниските цени, тъй като именно заради тях имам повече клиенти. Моят марж е около 3 до 5 стотинки, а на другите бензиностанции достига до 40 стотинки. Печеля от по-големия оборот и от повечето клиенти”. Това обяви на 12 ноември 2015 г. бизнесменът Веселин Марешки. По това време той вече е отворил бензиностанция във Варна. Твърденията му обаче не се покриват с данните във финансовия отчет на фирма “Трейднет Варна”, през която минава бизнесът на Марешки с горива. Компанията има 1,09 млн. лева задължения и загуба от 136 000 лева за миналата година. “Трейднет Варна” е собственост на Веска Марешка - майка на Веселин Марешки. В отчета е посочено, че през 2015 г. компанията се е занимавала основно с търговия с горива. Ако загубата се раздели на дните, през които е работела бензиностанцията във Варна през 2015 г., излиза, че Марешки не е печелел, а е губел по 1915 лв. на ден. Твърдението за марж от 3 до 5 ст. - разликата между доставната и продажната цена на дребно, също не отговаря на истината, показва финансовият отчет. В него е записано, че балансовата стойност на активите (горива), продадени от “Трейднет Варна”, е 4,172 млн. лева. А нетните приходи от продажби на стоки са 4,661 млн. лева. Ако се съпоставят тези данни с цените на дребно, които в края на 2015 г. са се движили около 1,80 лв/литър, може да се изчисли приблизително какви количества горива са били продадени и с какъв марж. През октомври 2015 г. Марешки е продавал във Варна дизела за 1,86 лв. Въз основа на тези сметки става ясно, че маржът, с който е работил варненският бизнесмен, е над 15 ст., а не 3 до 5, както той твърди. И въпреки това е губел от бизнеса с горива. През ноември и декември Марешки е свалил цената на дизела на 1,79 лв. на литър, което е намалило маржа на 10 ст. Още по-интересно е изчислението за доставната цена на горивата за Марешки. Данните за балансовата стойност на продадените активи показват, че бизнесменът е получавал литър гориво за 1,33-1,34 лева. Като в цената би трябвало да са включени акциз и всички транспортни разходи. За последните три месеца на 2015 г. подобна цена на едро е имало само на международната борса “Платц”, но ако горивата се натоварят на танкер в Средиземно море. Без да са начислени транспортни разходи, които са около 10 ст. на литър и биодобавката, която оскъпява горивото с още 3-4 ст. За да се докара до България, цената на горивата стига до 1,45 лв. без ДДС. Но за Марешки е 1,33 лв., което означава, че бизнесменът е имал доставчик, който му е докарал горивата, поемайки за собствена сметка всички допълнителни разходи. При това той е снабдявал само и единствено Марешки, тъй като останалите компании в България от петролния бранш твърдят, че никой не им е предлагал такава ниска цена. Кой е този доставчик, който работи без стотинки печалба, не е ясно. Допреди няколко дни Марешки отказваше да посочи кой му доставя горива въпреки настойчивите призиви от останалите петролни компании. Тяхната позиция е, че те също биха отишли да зареждат от този доставчик, за да свалят цените на дребно. В края на миналата година Марешки заяви, че зарежда от тримата големи търговци в страната - “Лукойл”, “Полисан” и “Сакса”. От “Лукойл” обаче обявиха, че имат документ, подписан от Марешки, с който той се отказва да сключи договор за доставки с компанията. Това не изключва горива от бургаската рафинерия да се продават от бизнесмена, но те явно са били купени от посредник. В действителност на бензиностанцията на Марешки във Варна в края на 2015 г. имаше сертификат, че продаваните горива са от “Лукойл”. По същото време с всички възможни отстъпки цената на едро в бургаската рафинерия е била над 1,42 лева. Докато Марешки е получавал горивата за 1,33 лв. И отново се появява неизвестен посредник, който купува горивата от “Лукойл” и обратно на всякаква икономическа логика ги доставя на Марешки на по-ниска от покупната цена. В момента на бензиностанциите на Марешки цената на дизела е 1,81 лв. на дребно - почти толкова, колкото е цената на едро при трите посочени от бизнесмена доставчика. Това означава, че би трябвало да продава, като не начислява никакви разходи за транспорт, поддръжка, амортизации и без печалба. Но има и нещо любопитно - цена на дребно от 1,81 лв. с начислени стандартни разходи, се получава, ако за цената на едро не е платен ДДС А част от горивата за бензиностанциите на Марешки се оказа, че изминават над 1000 км, преди да бъдат доставени. През три-четири посредника се купуват от “Лукойл Нефтохим” в Бургас, минават през данъчни складове и бази в Разлог и Велинград, за да се върнат във Варна. Митниците вече запечатаха склада в Разлог заради нарушения, а част от фирмите от веригата за доставки се оказаха в рисковия списък на НАП за ДДС измами. А в края на миналата година митниците запечатаха бензиностанцията на Марешки в Габрово заради горива с неплатен акциз. Пред депутатите от комисията за пазара на горива в края на миналата година от “Сакса” обявиха, че продават горива на Марешки, като при дизела слаганата от него надценка била 1 ст., а при бензина – с 2-3 ст. Управляващият партньор в “Сакса” Светозар Димов заяви пред комисията, че е невъзможно с такава надценка да се покриват разходите за дейността От финансовия отчет на “Трейднет Варна” се вижда, че това е точно така - продажбите на бензиностанцията на Марешки във Варна през 2015 г. не са били достатъчни по обем, за да се покрият разходите по нейната издръжка. От документа става ясно, че бензиностанцията се ползва под наем. Експерти от петролния бранш твърдят, че месечната сума за такъв обект е поне 5000 лв. Към това се добавят разходите за персонал - 4 смени по 4 души плюс управител, за да може да се работи денонощно. За заплати и осигуровки на персонала отиват още 15 хил. лв. месечно. За ток при денонощна работа на помпи, агрегати, осветление, отопление или охлаждане отиват още 3000 лв. Текущите разходи за задължителен абонамент към обслужващи фирми за колонките, касови апарати, СОТ, инкасо, консумативи, интернет, застраховки, работно облекло, предпазни средства и други са поне 2000 лв. Така месечният разход по поддръжката излиза между 25 000 и 30 000 лева. Ако литър гориво се продава с 1 ст. чиста печалба след приспадане на всички разходи при марж от 3-4 ст., би трябвало дневно да се продават по 100 000 литра, за да се покрият разходите по бензиностанцията. От отчета на “Трейднет” обаче се вижда, че Марешки е продавал на ден два пъти по-малко от това количество. През декември 2016 г. в парламента Валентин Златев - председател на петролната асоциация и шеф на “Лукойл България”, заяви, че за 15 г. компанията е платила в България близо 31,5 млрд. лв. данъци и осигуровки. “Нека г-н Марешки да каже колко данъци е платил за горивата за последната година и дали държавата е защитила своите интереси, и кой може да гарантира, че от този търговец, продаващ на по-ниска цена, си е събрала ДДС и акциза”, допълни Златев. В отворено писмо наскоро Марешки заяви, че е почтен предприемач, създал 4000 работни места, а бизнесът му не е свързан с обществени поръчки. “Спазвам българските и европейските закони. Всеки може да провери в Търговския регистър съответните финансови отчети от предходните години. Като данъкоплатци сами разбирате, че няма как да съм крил данъци в бизнеса с горивата, при положение че съм в него едва от година и тя не е приключила нито календарно, нито счетоводно. А като потребители вече усетихте делата ми по спестените пари в джоба си”, казва Марешки. И тук има известно разминаване в твърденията на бизнесмена, тъй като през 2015 г., която вече е приключила и календарно, и счетоводно, два месеца той вече е бил в бизнеса с горива. В отчета на “Трейднет Варна” за 2015 г. никъде не се посочват платени от компанията данъци Тъй като тя е на загуба, е ясно, че няма да има начислен корпоративен данък. В документа обаче липсва ред, в който да е посочен внесен ДДС. За сравнение в отчета на фирма “Фармнет”, през която минана бизнесът с лекарства на Марешки, е посочено, че за 2015 г. компанията е внесла 30 млн. ДДС. За “Трейднет” обаче е дори обратното - записано е, че държавата има да възстановява 58 000 лв. ДДС на фирмата. Как се е развил бизнесът на Марешки с горива през 2016 г., предстои да стане ясно след публикуването на финансовия отчет на “Трейднет Варна” за миналата година. Вероятно документите ще се появят след парламентарните избори през март, на които Марешки има намерение да се кандидатира. А междувременно все още не е завършила нито една от започнатите от НАП и митниците проверки на Марешки. Въпреки че от началото им минаха над 6 месеца. В края на 2016 г. председателят на временната комисия за конкуренцията и изкривяването на пазара на горива Валентин Николов заяви, че ГДБОП работи по сигнали за данъчни престъпления в бензиностанциите на Марешки, но досега няма досъдебно производство. Наскоро от петролната и газова асоциация пък излязоха с официално становище, че “феноменът Марешки” е проблем на държавата, а не на бранша От асоциацията допълват, че са загрижени за изсветляването на пазара на горива в България, поради което поставят въпроса колко са данъците, заплатени на държавната хазна от бизнеса на Марешки с горива през последната година. Организацията настоява още държавата да отговори пред българското общество дали е защитила интереса си и кои са държавните органи, извършили проверка и излезли с окончателни актове за дейността на Марешки в бизнеса с горива. Освен това от асоциацията канят цитираните от варненския бизнесмен доставчици - “Лукойл”, “Полисан” и “Сакса”, да предложат на членовете на организацията същите условия като на Марешки, за да преценят и те възможността да се продават горивата на същите цени като тези на Марешки. От асоциацията допълват, че държавата дължи отговори не само на представителите на петролния бранш, но и на всички български данъкоплатци, а заявилият се като борец срещу статуквото Веселин Марешки - на неговите избиратели и на цялата общественост. Пари от аптеките финансират горивата Въпреки твърденията на Веселин Марешки, че финансира бизнеса си с банкови кредити, през 2015 г. това не е важало за горивата. Във финансовия отчет на “Трейднет Варна” не са записани никакви заеми от банки. За сметка на това е посочено финансиране от свързани лица. Това са 40 фирми, предимно такива, които държат аптеки или участват в бизнеса на Марешки с лекарства. В документа е посочено, че от тях “Трейднет Варна” е получила заеми за 859 000 лева през 2015 г. и е върнала кредити за 453 000 лева. Към свързани фирми задълженията са 835 000 лева, като в тях са включени получени стоки и услуги,у дължими наеми и кредити. В секторен анализ на пазара на лекарства, изготвен от КЗК, бе посочено, че веригата аптеки на Марешки и изградена като са регистрирани редица фирми. Така се заобикаля ограничението на закона една компания да има до 4 аптеки. От КЗК посочват, че въпреки тази рестрикция няма текст, който да забранява отделните фирми да се притежават от едно и също лице или свързани лица. Собственик на марката “Марешки” е търговецът на дребно с лекарства “Варнафарма-М” ООД. Другите компании, които имат аптеки с марката “Марешки” работят въз основа на договори за франчайзинг с “Варнафарма-М”. Дружествата прилагат обща търговска политика - доставките се осъществяват основно от “Фармнет” АД, се казва в анализа на КЗК. В резултат на това било възможно да се договарят условия за доставка на лекарства с отстъпки. При направена заявка, тя се изпълнява с приоритет спрямо други, за да стигне възможно най-бързо лекарството до пациента. При ценообразуването се прилагат едни и същи принципи, насочени към поддържане на по-ниски маржове и по-ниски цени, отбелязват от КЗК. На практика самият Марешки няма аптеки, тъй като основна част от фирмите се водят на майка му Веска Марешка. Нейното име се среща в над 100 фирми - като съдружник или управител. Бизнесменът има дял от 10% във “Фармнет”. Компанията бе създадена въз основа на бизнеса на един от четирите най-големи търговци на едро с лекарства - фирма “Хигия”, която Марешки купи от “Актавис” през 2010 г. В момента “Фармнет” има впечатляващи обороти. За 2015 г. приходите на компанията са над 487 млн. лева. Но и разходите са доста големи, тъй като печалбата е едва 1,59 млн., което е под 0,5% от приходите. В сравнение с 2014 г. печалбата се е свила над 5 пъти, тъй като тогава е била 7,686 млн. лв.
Източник: 24 часа (11.01.2017)

"Енергоремонт Холдинг" спечели поръчка за 88.1 млн. лв. на "Лукойл Нефтохим" "Енергоремонт Холдинг" е спечелила два договора на обща стойност 88.1 млн. лв. на "Лукойл Нефтохим Бургас", съобщиха от дружеството, специализирано в модернизацията на енергийни мощности и съоръжения в енергетиката, газово-нефтената индустрия и други. Сумата е над три пъти оборота на холдинга за първите девет месеца на 2016 г.Единият от договорите, който ще се изпълнява през следващите 18 месеца, е свързан с "Проектиране, доставка и строителство на нова пещ и котел-утилизатор в инсталация". Неговата стойност е 36 млн. лв. Другият проект ще бъде изпълняван в консорциум с бургаската фирма "ПМУ", но водещ в него отново ще е "Енергоремонт холдинг". Договорът е свързан с реконструкция и ремонт на съществуващата тръбопроводна инфраструктура и оборудване. Това ще обезпечи по-високи скорости за претоварване на нефтопродукти на пристанищен терминал"Росенец", допълниха от компанията. Срокът за изпълнение е 24 месеца. Това не са първите проекти, които "Енергоремонт холдинг" изпълнява за нефтената рафинерия на "Лукойл" в Бургас. През 2016 г. компанията участва във втория етап на модернизацията на резервоарен парк на пристанище "Росенец". Двете компании имат добри отношения и на руския пазар, казват от компанията. "Подписаните нови договори показват, че "Енергоремонт Холдинг" се развива стабилно и успешно. Те ще ни дадат възможност да работим спокойно през следващите 24 месеца", коментира председателят на управителния съвет на "Енергоремонт Холдинг" Иван Личев.През миналата година "Енергоремонт холдинг" започна няколко проекта на българския пазар, сред които модернизация, възстановяване и ремонт на тягови подстанции по жп линията Пловдив – Бургас, който се финансира по оперативна програма "Транспорт". Стойността на договора е малко над 21 млн. лв., а строителните дейности трябва да приключат през април 2017 г. Холдингът спечели и договор за 6 млн. лв. за реконструкция на подстанция "Карнобат", където възложител е Електроенергийният системен оператор. Проектът трябва да бъде завършен през 2017 г. От две години холдингът разширява пазарното си присъствие в Югоизточна Европа, Близкия Изток и Африка с откриване на представителства и създаване на дъщерни дружества и компании там. Придобиването на мажоритарен дял в "Електроимпекс" в края на 2015 г. е помогнало на компанията да утвърди позициите си на международните пазари. През 2016 година холдингът регистрира свои дружества в Москва и Абу Даби и стъпи на пазара в ОАЕ, един от най-динамично развиващите се в света. Предстои "Енергоремонт холдинг" в консорциум с регистрианата в Италия "Салчеф" да подпишат договор за рехабилитация на жп участъка Стралджа – Церковски, който се възлага от Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Неговата стойност е 3.8 млн. лв.Един от основните акционери в холдинга е "Миления 77" (33.03%), в която участие имат бившият директор на АЕЦ "Козлодуй" и депутат от БСП Йордан Костадинов, бившият енергиен министър в правителството на НДСВ Милко Ковачев, дружеството "Стеком 7" на Владимир Христов и Стилиян Христов, както и синът на Богомил Манчев – Петър Манчев, с по-малък дял. Други по-големи акционери в холдинга са "Българска енергетика" (32.09%) на Николай Златев и Николай Райчев, "Нови енергийни и индустриални технологии" (21.59%) и "Геоприбор" (10.80%) с основен акционер Теодор Осиковски. Консолидираният отчет на компанията, която е листната на българска фондова борса показва, че приходите й за първите девет месеца на миналата година са се понижили с малко над 31% до 26.8 млн. лв. Макар че дружеството намалява разходите си с около 10 млн. лв. спрямо същия период на 2015 г., загубата му нараства двойно до 3.5 млн. лв.
Източник: Капитал (13.01.2017)

Поредица от сложни административни процедури, обжалвания, изслушвания бавят приключването на сериала "картел при горивата". В резултат на това скоро не се чакат и глоби за провинените шест фирми - "Лукойл България" ЕООД, "Еко България" ЕАД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "Нис Петрол" ЕООД и "Петрол" АД. Това стана ясно вчера по време на отчета на новото ръководство на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за първите му шест месеца на управление. Шестте фирми, уличени в договаряне на цените, обжалват определенията на КЗК за участието им в картел. Казусът възникна през октомври, когато комисията обвини петролните фирми, а те можеха в 30-дневен срок да възразят и да внесат становищата си. Впоследствие срокът бе удължен с нови 30 дни. Компаниите поискаха да падне тайната за фактите, въз основа на които КЗК предявява обвиненията. Последвали са серия обжалвания пред Върховния административен съд, стана ясно от думите на председателката на КЗК Юлия Ненкова. Фирмите могат да поискат ново изслушване и евентуално да представят нови доказателства по случая. Те най-вероятно ще се възползват от това свое право, което допълнително ще удължи времето до окончателното произнасяне на КЗК и евентуалното налагане на глоби. По закон те са до 10% от оборота на провинената фирма за последната финансова година, но също могат да се обжалват. Компаниите, които се признаят за виновни, могат да се разминат с глоба. По традиция санкциите се обжалват, а след това най-често съдът постановява по-малки суми. През м.г. например КЗК е наложила 75 глоби и имуществени санкции за 14.5 млн. лв., от които реално са събрани едва 1.8 млн. лв. В задънена улица е и производството за господстващо положение срещу "ЛУКойл Нефтохим". То започна още през февруари с обвинението, че компанията е продавала по-скъпо на клиентите си в България, отколкото в чужбина, въпреки че рафинерията има най-голям дял на родния пазар и повечето от големите вериги зареждат горивата си от нея. Зам.-председателят на КЗК Димитър Кюмюрджиев обясни, че регулаторът е изпратил въпросници до играчите на пазара - дистрибутори и търговци, за да се установи пазарното положение на нефтохима. Отделно от това трябвало да се назначи и икономическа експертиза. "В момента тече активно разследване. Надявам се в рамките на 2017 г. да се произнесем", подчерта Кюмюрджиев. ОСОБЕН СЛУЧАЙ Шефката на КЗК е била разпитвана от прокуратурата по случая с продажбата на акциите на ЕВН, но преди три години - в качеството й на бивш председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация, с чието одобрение продажбата стана факт. Юлия Ненкова обясни, че сделката е минала през фондовата борса и е била одобрена от правителството, Комисията за финансов надзор и Агенцията за приватизация. "Цената се определя от пазара и не може някой да бъде обвинен, че е продал на по-ниска или по-висока цена", заяви тя. По случая "ЕВН" прокуратурата вече обвини бившия министър на икономиката Трайчо Трайков, тогавашния му колега от финансите - Симеон Дянков, и бизнесмена Иво Прокопиев, тъй като негова фирма е посредник по сделката.
Източник: Сега (13.01.2017)

Половината от участниците в търга за 10-километров участък на магистрала "Хемус" обжалват поръчката, за която преди десет дни бе спечелена от фирми, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Общо пет са компаниите и обединенията, които са подали жалби в КЗК в последния възможен срок – 19 януари (10-дневния срок след излизането на решението, както е по закон). Сред тях има такива с индиректни връзки с Пеевски, с шефа на "Лукойл България" Валентин Златев, с енергийния бос Христо Ковачки и собствениците на ПИБ Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев. Това показва проверка на сайта на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). За изпълнител на поръчката беше избрано обединението "ХВП Ябланица" с цена от близо 55 млн. лв. без ДДС. В обединението участват "Хидрострой", "Водстрой 98" и "Пътстрой Бургас". Официално фирмите се водят собственост на бившия шеф на пътната агенция от времето на управлението на НДСВ и ДПС Велико Желев. През миналата година той купи свързваната с депутата от ДПС Делян Пеевски "Водстрой 98". Според представители на строителния бранш обаче сделката е фиктивна и Пеевски е запазил контрола над дружеството. Търгът за "Хемус" беше спрян шумно преди година от премиера Бойко Борисов по подозрения, че е спечелен именно от фирми, за които има "витаещи съмнения" че са свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев. Нито един от петимата кандидати, които оспорват резултатите от търга, не е поискал да се спре временно сключването на договора с избрания изпълнител. Към момента договорът не е подписан и най-вероятно Агенция "Пътна инфраструктура" ще изчака произнасянето на съда по жалбите, както обикновено процедира. Всичките жалби са от участници, които са отстранени по различни причини - невярна информация, липса на обосновка на ценовата оферта, липса на единични цени и други. Техните цени са близки до тази на победителя в търга. Обединението "АМ Хемус Страбаг ГБС 2016", което бе класирано на второ място, не обжалва, най-вероятно заради това, бе беше предложило значително по-високата цена от тази на победителя – 75 млн. лв. без ДДС. За това пък обжалва кандидатът с най-ниска цена – с около 400 хил. лв. под тази на победителя – обединението "АМ Хемус 1 – 2016". В него участват испанската "Асигния Инфраструктурас", хасковската "АБ", за която се твърди, че е на Делян Пеевски, и "Мега инвест холд". Закъсалата финансово "АБ" възкръсна през 2016 г. по модела на друго свързвано с депутата от ДПС дружество - "Водстрой 98". Със заем от държавната "Българска банка за развитие" компанията спечели поръчка за ремонт на железопътната отсечка София - Елин Пелин за 120 млн. лв., която се финансира с европари. Жалба е подало и обединението ДЗЗД "Строители АМ Хемус", включващо "Интегрирани строителни системи" ЕООД, "Интерпром" ЕООД, "Тодини Централ Азия" ООД и "Трансконсулт-22" ООД. Първите две компании имат индиректни връзки с Валентин Златев. "Интегрирани строителни системи" е регистрирана в началото на 2014 г. и едноличен собственик на капитала е слабо познатият в строителния бранш Недко Михайлов, който обаче за по-малко от две години е направил оборот от близо 2.5 млн. лв., а поръчките му са основно с община Правец, сочи справка в регистъра на Камарата на строителите. "Интерпром" ЕООД има повече от десетгодишна история и в момента се води собственост на Калоян Люсиен Теодосиев. Възходът му обаче настъпва през последните години, като оборотът му нарасна на над 103 млн. лв. за 2015 г., по данни на строителната камара. Дружеството участва в обединенията, изпълнили редица водни цикли с еврофинансиране, сред които на общините Костинброд, Пирдоп, Кнежа, Панагюрище. Участва в обединения по строителството на отсечки от метрото, изграждали са и бензиностанции. Калоян Теодосиев беше и технически сътрудник на бившия депутат от ГЕРБ ген. Стоян Тонев, който подаде оставка след като беше обвинен в злоупотреби за милиони левове в клиниката по дерматология на Военно-медицинска академия по времето, когато беше директор на ВМА. Интересно също така е, че за да осигурят изисквания опит в строителство на магистрали, са привлекли италианската "Тодини", но дъщерното й дружество в Азия. Жалба е подало и обединението "Д/В Актор – Аер" ДЗЗД, в което участват гръцката компания "Актор" и българската "Атоменергоремонт", зад която стои енергийният бос Христо Ковачки. Търгът се обжалва и от "ПСТ Груп", чиято собственост през последните години премина през офшорни компании, свързвани с хазартния бос Васил Божков, Делян Пеевски и собствениците на Първа инвестиционна банка Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев. След като през миналата година Пеевски излезе от дружество, сега то е под контрола на собствениците на ПИБ, които търсят начин да се освободят от него. Поръчката се обжалва и от "Трейс Груп Холд" АД, което е мажоритарна собственост на Николай Михайлов. По време на първия мандат на Бойко Борисов компанията спечели редица поръчки за метрото, пътния, жп и воден сектор, които се финансираха от еврофондовете, но през втория мандат на Борисов не беше сред печелившите.
Източник: Медия Пул (20.01.2017)

6 банки, рафинерия и завод за мед с най-големи приходи 6 банки, рафинерия и завод за мед са с най-големите декларирани приходи през 2015 г. Това става ясно от отговор на бившия финансов министър Владислав Горанов до ексдепутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. В топ 10 на дружествата с най-големите декларирани приходи попадат Пощенска банка, ЦКБ, “Лукойл Нефтохим Бургас”. УниКредит Булбанк, “Аурубис България”, НЕК, Алианц Банк България, “Лукойл България”, Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк. През 2014 г. в групата на десетте компании с най-големи приходи са били “Булгаргаз” и “Джи Пи презастраховане”, които обаче отстъпват местата си. От друг отговор на Горанов до депутатите става ясно, че от 2011 до 2015 г. “Лукойл България” е първенец с най-големи декларирани приходи сред дружествата, които търгуват с горива. В периода до 2014 г. на второ място е “ОМВ България”, а през 2015 г. - “Сакса”. С най-голям размер на внесен корпоративен данък сред нефтените компании през 2016 г. е “ОМВ България”, следвана от “Лукойл България” и “Шел България”. Сред първите десет са “Сакса”, “Бент ойл”, “Лукойл авиейшън България”, “Петрол”, “Литекс”, “Овергаз инк”, “Еко България”. През 2015 г. с най-голям размер на ефективно внесен корпоративен данък отново е била “ОМВ България”, следват “Лукойл”, “Сакса” и “Шел”. Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6024531 © www.24chasa.bg
Източник: 24 часа (30.01.2017)

"Енергоремонт холдинг" спечели договор за 5 млн. лв. "Енергоремонт холдинг" като водеща компания в консорциума СЕТ подписа нов договор за малко над 5 млн. лв. с ДДС с "Национална компания железопътна инфраструктура". Поръчката е за рехабилитация на жп участъците Скутаре-Оризово и Стралджа-Церковски като част от втората фаза на проекта за рехабилитация на линията Пловдив-Бургас. Срокът на изпълнение на договора е 12 месеца. "Енергоремонт холдинг" е специализиран в ремонта, модернизацията и изграждането на енергийни мощности и съоръжения, както и в производство и монтаж на енергетично оборудване. Наскоро компанията подписа два договора за общо 88.1 млн. лв. с "Лукойл Нефтохим България". Сред по-големите й проекти е рехабилитацията и модернизацията на тягова подстанция "Волуяк", който е финансиран по оперативна програма "Транспорт" и е на стойност над 21 млн. лв. Компанията е участвала и в строителството на втория метродиаметър на софийското метро.
Източник: Капитал (31.01.2017)

Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци у нас Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци в България за 2015 г., става ясно от отговор на Министерството на финансите на депутатско питане. От информацията на бившия министър на финансите Владислав Горанов става ясно, че десетте най-големи корпоративни данъкоплатци за 2015 г. са „Юробанк България“, Централна кооперативна банка, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Уникредит Булбанк“, „Аурубис България“, НЕК, „Алианц банк България“, „Лукойл България“, „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“. За 2014 г. най-големите корпоративни данъкоплатци са: „Юробанк България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Аурубис България“, „Централна кооперативна банка“, „Лукойл България“, НЕК, „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“, „Булгаргаз“ и "Джи Пи Презастраховане“. Въпросът е зададен от депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Горанов уточнява, че за 2016 г. към момента не може да бъде предоставена информация, тъй като все още не е изтекъл срокът за подаване на годишните данъчни декларации. Данните за конкретния размер на декларираните приходи, печалбата и платения от тях корпоративен данък са данъчна и осигурителна тайна, пише още в отговора на Горанов. От годишния финансов отчет на „Юробанк България“ за 2015 г. става ясно, че финансовата институция е платила на държавата 9,4 млн. лв. данъци. За 2014 г. сумата е 773 хил. лв. Вероятната причина за драстичната разлика е, че през 2015 г. „Юробанк България“ стартира сделката по придобиване на всички банкови дейности на българския клон на „Алфа банк“. Според годишния финансов отчет на Централна кооперативна банка за 2015 г. кредитната институция е превела по сметките на Националната агенция за приходите (НАП) сумата от 1,918 млн. лв. „Уникредит Булбанк“ пък са платили 38,3 млн. лв. за данъци през 2015 г. Сумата за 2014 г. е 32,1 млн. лв. 36,4 млн. лв. пък е платила „Банка ДСК“ за 2015 г., става ясно от отчетите на групата. За 2014 г. сумата е била 28 млн. лв. „Сосиете Женерал Експресбанк“ пък са внесли в държавната хазна 8,7 млн. лв. данък върху доходите за 2015 г., за 2014 г. платеният налог възлиза на 6,8 млн. лв. От финансовия отчет за 2015 г. на „Алианц банк България“ става ясно, че финансовата институция е внесла в бюджета 1,215 млн. лв., а за 2014 г. - 2,467 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)

В пет европейски страни бензинът е по-евтин от България Само в пет европейски страни масовият бензин е по-евтин в сравнение със средната цена в България. От балканските страни сред тях е единствено Босна и Херцеговина. При дизеловото гориво цените са по-ниски в 10 европейски държави. Това сочат данни на сайта GlobalPetrolPrices.com за миналата седмица. През миналата седмица средната цена на масовия бензин А95 у нас е била 1.13 долара, или 2.05 лева. Според fuelo.net. в последната неделя горивото се е продавало средно за 2.07 лева, като тази цена на практика не е променяна през седмицата. Така страната ни се нарежда на 6-о място по евтин бензин сред 42 страни в Европа, но държи първенството в целия Европейски съюз. По-евтино е горивото в Беларус (1.11 лева за литър), Русия, Молдова, Украйна и Босна и Херцеговина. След България с незначителна разлика идват Македония, Румъния и Полша. В Европа миналата седмица най-скъп е бил масовият бензин в Норвегия - средно 3.49 лева за литър. Скандинавската страна, макар и производител на петрол, провежда стриктна политика на ограничаване на използването на този вид горива и осигурява сериозни стимули при покупка на електромобили. Норвегия държи и световния рекорд по скъп бензин сред 170 наблюдавани страни. На обратния полюс е Венецуела с цена от едва 0.01 долара за литър, но заради особеностите в популисткото управление на тази страна, съчетано с елементи на утопичен комунизъм, тя едва ли трябва да бъде отчитана. Иначе очаквано най-евтин е бензинът в Саудитска Арабия - 0.24 долара за литър. В световната класация по-евтин бензин от България се продава в 102 страни, докато по-скъп е литърът в 68 държави. Малко по-различно е съотношението при дизеловото гориво. По данните на GlobalPetrolPrices тук България е 11-а със средна цена от 1.14 долара, или 2.06 лева, за литър. Лидер с 1.11 лева е Русия. Равна на нашата е цената на дизела в Румъния, а с 2 и 3 стотинки на литър повече дават шофьорите в Латвия и Полша. От страните от ЕС по-евтино от България зареждат в Люксембург и в Литва. С цена от 3.28 лева за литър отново води Норвегия, където в последно време обявиха и планове за сериозно ограничаване на дизеловите автомобили. Данните на българския сайт fuelo.net. за цената на литър дизел в края на миналата седмица са за средно 2.07 лева, колкото и за масовия бензин. На фона на българските доходи в сравнение с тези в повечето страни от ЕС обаче цените на горивата у нас изглеждат твърде високи. От голямо значение са и регионалните разлики. Трайна е тенденцията бензинът и дизелът да са по-евтини в източните и централите области, като се изключи Разград. С отдалечаването от морето цените растат, като най-високи, пак по традиция, са в София. Парадоксално също така е, че по-високи цени поддържат големите вериги - тези, които заради големия оборот би трябвало да са по-евтини. Освен това заради ключовото си местоположение и броя си техните бензиностанции дават масовото усещане за цените. Още по-парадоксално е, че обвинените в картелно споразумение търговски фирми поддържат еднакви средни цени на бензина и на дизела. Според fuelo.net. през миналата седмица например средната цена на литър бензин в тези вериги от бензиностанции е 2.12 лева, или с 5 стотинки по-висока от средната за страната, изчислена от същия сайт. При дизела средната цена на литър дизел е "закована" на 2.13 лева - с 6 стотинки повече. Разликата между големите вериги и най-евтината достига 29 стотинки. На фона на относително ниските крайни цени съвсем различно е положението при цените на горивата на едро. По данни на Европейския енергиен портал цената на едро на литър А95 у нас е 0.483 евро при средно 0.529 евро за целия ЕС. По-ниски от българските са цените на едро например в Австрия, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Великобритания. Разликата до продажните цени идва от акциза и ДДС. У нас акцизът за бензина е най-нисък - 0.363 евро на литър при средно 0.546 за ЕС. Дизелът на едро върви по 0.499 евро, докато акцизът за литър е 0.330 евро. Така на практика по-големите приходи остават у производители, вносители и търговци, докато държавата се е отказала от част от възможните си доходи. Това е обаче по-скоро политическо решение, което със сигурност няма скоро да се промени.
Източник: Сега (06.02.2017)

"Джи Пи груп" ще строи спортната зала в Шумен за 8 млн. лв. Обединение "Шумен Спорт" с участници "Джи Пи груп" и проектантите АТЕК-ВД е подписало договор за строителството на спортната зала в Шумен срещу приблизително 8 млн. лв. Това съобщава общината на сайта си. Община Шумен не можеше да подпише договора с победителите в търга заради жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). На 6 януари варненската "Хидрострой", която също подаде оферта по поръчката, обжалва решението за избор на изпълнител на поръчката. КЗК обаче е отказала производство по жалбата. Първоначално четири обединения взеха участие в търга. След като бяха отворени техническите оферти, трима от четиримата кандидати бяха отстранени и в състезанието остана само обединението на "Джи Пи груп" (свързвана с изпълнителния директор на "Лукойл" Валентин Златев). Затова и единствено тяхната ценова оферта е отворена, а и те получават максимален брой точки в класирането. "Джи Пи груп" почти докосва прогнозната стойност от 8 млн. лв. - с предложени 7.97 млн. лв. "Хидрострой", управлявана от Велико Желев, кандидатстваше в консорциум с "Ателие Серафимов - Архитекти". Варненското дружество обжалва решението на община Шумен на 6 януари, а самото решение беше от 20 декември. На 7 февруари обаче Комисията за защита на конкуренцията е отказала производство по жалбата на "Хидрострой" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2б от Закона за обществените поръчки, според който регулаторът може да откаже производство, ако не са отстранени нередности при жалбата. Така в крайна сметка общината и "Джи Пи" са подписали договора.В поръчката влиза задание за проектиране, строителство и авторски надзор на обекта. Планирано е да се изгради спортна зала с 1500 седящи места, паркинг, открити игрища, зелени площи. В проекта е предвиден още строеж на жилищни блокове и хотел, за които общината щяла да търси частни инвеститори. Община Шумен получи 8 млн. лв. за строежа на спортна зала върху терен, предоставен й преди това от държавата. Министерство на отбраната прехвърли 55 дка на общината от терена на Пети полк в града. Планът е залата да бъде завършена от края на 2018 г. "Намерението ни е да завършим залата за една година", казва изпълнителният директор на Джи Пи Стефан Тотев според публикацията в сайта на община Шумен.
Източник: Капитал (22.02.2017)

30% от горивата в България били с неплатени данъци България все още не успява да се справи със сивия сектор в търговията с горива, а загубите се изчисляват в милиарди левове пропуснати ползи за бюджета. Всеки втори литър вносен бензин е с неплатени данъци. Това заяви шефът на "ЛУКойл България" и председател на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Валентин Златев вчера. Според него годишно загубите за бюджета се равняват на около 1 млрд. лв. През 2016 г. пък в страната били влезли 54 танкера, за които имало съмнения, че не са платили всички налози към хазната. "Сивият сектор на горива у нас е около 30%, това ни поставя на челно място в Европа", заяви Златев на първата годишна среща на БПГА. Той разкритикува работата на контролните органи. "Когато Министерство на финансите признава, че около 40% от горивата са в сивия сектор, според вас има ли контрол?", запита риторично той. Според икономисти и експерти обаче делът на сивия сектор при горивата е дори още по-сериозен, а загубите достигат до около 1.5 млрд. лв. годишно. Изпъкнаха и сериозни разминавания в оценките. Експертът Красен Станчев изчисли, че загубите за бюджета са минимум 750 млн. лева годишно. Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията посочи, че индексът на скритата икономика, следен от институцията, намалява през годините, но злоупотребите с акцизи и ДДС са устойчиви и няма промяна. Според неговите изчисления злоупотребите в петролния сектор костват 1.2 -1.6 млрд. лева по-малко приходи в бюджета годишно. Търговията с петролни продукти има структуроопределящ характер и е основен източник на приходи в държавния бюджет, отчете от своя страна Розалия Димитрова от Агенция "Митници". Тя посочи, че от акцизите върху търговията с петролни продукти в хазната влизат между 45 и 48% от общо събраните акцизи. Парадоксът при вчерашното събитие е, че миналата година Комисията за защита на конкуренцията обвини в участие в картел шест от големите компании в петролния бизнес у нас и членове на БПГА - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ България, "НИС Петрол" и "Петрол". Отделно производството за установяване на господстващо положение бе започнато срещу "ЛУКойл Нефтохим", но към момента резултат от работата по него няма. Международно проучване, за което "Сега" писа, потвърди тези дни, че самата "ЛУКойл" от години не е плащала данък печалба у нас. Валентин Златев заговори за пореден път за бензиностанции, които продават бензин с разлика от 30-40 стотинки спрямо средните цени. Той не назова конкретни фирми, въпреки че най-вероятно говори за бизнесмена политик Веселин Марешки. "Половината от цената на горивата по бензиностанциите са данъци, т.е. условно казано, ако литърът е 2 лв. - произволно - 1 лв. отива в държавния бюджет автоматично, 34% е стойността на нефта, транспорта до България и преработката, 7% е логистиката, т.е. от рафинерията през тръба, вагони и цистерни да караме до базите, а 8% са нашата издръжка - заплати, строителство, инвестиции, ток, вода и т.н. заедно с печалбата. Откъде там могат да се спестят 30-40 ст., аз не знам и бих се радвал някой публично да обясни", заяви Златев. Това, че сме с най-голям процент на сив сектор в Европа, означава, че няма достатъчно контрол, смята той. Според шефа на НАП обаче проблемът със сивия сектор не е точно такъв. По думите на Бойко Атанасов това е, все едно "да решаваме 22-ра задача от 22-ра страница, но да сме в различни учебници по математика". "Нека ползваме цифрите и фактите такива, каквито са. Искам да седнем на една маса, да извадим цифрите и да решаваме една и съща задача", заяви той. Според Златев пък споровете могат да бъдат изгладени, ако се създаде обществен борд, в който да участват митниците, данъчните, партии и др. Целта е да се сравни получената информация, да се види къде има пробойни и как проблемите могат да се решат. ПОД СЕКРЕТ В България има общо 4 петролни рафинерии, като единствено "ЛУКойл Нефтохим" официално внася нефт, интересно е какво внасят другите, коментира Валентин Златев. Той отчете, че пристанището "Росенец" на "ЛУКойл Нефтохим" има 638 измервателни уреда и 6000 пломби. Златев отново изтъкна, че има проблеми при отчитането в Българската акцизна централизирана информационна система. По този повод миналата година бе внесен сигнал в прокуратурата. "Докладът вече е готов, но е засекретен", обясни Златев. НА НОВ ГЛАС Строги мерки срещу сивия сектор поискаха отново от петролната асоциация. Едно от предложенията е по подобие на Полша нелегалната търговия да се наказва със затвор или с отнемане на автомобила. Става дума за нерегламентирано зареждане от така наречените ведомствени бензиностанции. "Никой не би си рискувал колата, за да кара с 20 стотинки по-евтино гориво, което очевидно е с неплатен акциз и ДДС", коментира Делчев. Той обясни, че е масова практика да се откриват фирми еднодневки, които се закриват, когато дойде времето за плащане на данъци. Наред с това популярни търговски вериги и сега правели измами при търговията с горива, а контролните органи знаели за това, но не реагирали.
Източник: Сега (10.03.2017)

Дупка в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс даде възможност да бъде спряна за три месеца данъчна проверка на фирмата “Трейднет Варна” ЕООД, под която оперират бензиностанциите на варненския бизнесмен и кандидат-депутат Веселин Марешки. С решение от 31 януари Националната агенция за приходите започва данъчна ревизия за цялата 2016 г. на фирмата “Трейднет Варна” ЕООД, която се води собственост на майката на Марешки – Веска Марешка. На 7 февруари тя подава молба в НАП-Варна проверката на фирмата й да бъде спряна за срок от три месеца. Чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК позволява такива ревизии да бъдат спирани, като за целта единствено трябва проверяваният да си напише молба, въпреки че съществува реален риск за този голям срок да бъдат преправени или укрити важни документи. Именно затова данъчните отказват да спрат проверката, но Марешка обжалва пред Варненския административен съд. Мотивът й е, че данъчните искали твърде много документи, информация и справки, които нямало да може да бъдат събрани и предоставени в определения срок до 23 февруари 2017 г.. В жалбата майката на Марешки посочва, че “изисканата информация не е налице в дружеството, а за да бъде, е необходима мащабна операция по счетоводно приключване на финансовата 2016 г.” НАП обосновават отказа си за спиране на проверката с мотив, че към молбата не са представени доказателства, удостоверяващи недостиг на хора, които да изготвят и предоставят на данъчните, изисканите от тях справки, регистри и документи в срок до 23 февруари 2017 г. Въпреки, че съдът е наясно, че за този период от три месеца има потенциална възможност проверяваните фирми да подправят или укрият важна информация и документация, ВАС-Варна отменя решението на НАП и постановява прекратяване на данъчната ревизия. Според магистратите Веска Марешка не трябвало дори да се обосновава защо иска спиране на ревизията. Достатъчно е единствено волеизявлението й. В определението си председателят на 28-и състав на ВАС-Варна Даниела Станева дори хока данъчните. В документа пише: “Недопустимо е органът по приходите да дописва закона, като изисква да се установят обстоятелствата, които лицето дори не е длъжно да сочи.” “Това поведение на съда е недопустимо. Съдът много добре знае рисковете, че като се прекъсне тази проверка, тя никога няма да бъде завършена, защото през това време Веселин Марешки ще стане депутат. Това е човек с две дела за рекет и ще използва цялото си влияние и пари, за да спре такава проверка или изходът от нея да бъде в негова полза”, заяви пред “Труд” Валери Симеонов от коалиция “Обединени патриоти”.
Източник: Труд (10.03.2017)

Два дни след изборите разследването за картел при горивата претърпя неочакван обрат. След като месеци наред твърдеше, че има безспорни доказателства за договорки за цените между най-големите вериги бензиностанции в страната и за това ще бъдат наложени тежки наказания, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прекрати производството срещу тях. В пълен разрез с предишни изявления комисията се съгласява с възраженията на разследваните вериги и на Българската петролна и газова асоциация. Така стига до извода, че картел при горивата няма. Петролните фирми могат да разменят информация за цените помежду си, защото това е публична информация. Фактът, че търговците работят с еднакви цени, не означава, че има забранено споразумение на пазара. В практиката на КЗК и ВАС, както и тази на ЕК, е прието, че паралелното поведение само по себе си не представлява съгласувана практика, изтъкват от комисията. Затова вместо глоби КЗК забранява на компаниите да говорят помежду си. Забранено е и обсъждането на информация с петролната асоциация. Уволнение заплашва всеки, който не опази фирмените тайни и обсъжда цени с конкурентите. Как ще се следи за спазването на тези условия от КЗК не казват, а "наказанията" са направени по предложение на самите разследвани фирми. Пред в. "Сега" от КЗК, която е председателствана в момента от Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, не отговориха защо се е стигнало до този обрат и са решили да се откажат от първоначалните си намерения за налагане на глоби. Повече информация ще бъде дадена утре, когато комисията ще разкрие подробности по разследването. По закон санкциите за картел стигат до 10% от оборота на провинената фирма за последната финансова година. Обвинените компании имат общ оборот около 6 млрд. лв. Разследването започна преди година, когато КЗК обвини в картел шест петролни компании - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ-България, "НИС Петрол" и "Петрол". Под подозрение бяха и Българската петролна и газова асоциация и "Ромпетрол България". Причината за разследването бе фактът, че цените на петрола на международните пазари в дълъг период от време падаха, докато у нас бензинът и дизелът продължаваха да поскъпват. Сходната ценова политика е била засечена в периода от 2012 г. до средата на 2015 г. Отделно разследване имаше за "ЛУКойл Нефтохим", основен доставчик на горива на нашия пазар. Според КЗК компанията е продавала горива на свои клиенти в чужбина по-евтино, отколкото в България. Развитие по случая за момента няма. В хода на разследването, след изземането на документи и компютри, от КЗК засякоха кореспонденция между фирмите, в която става дума именно за съгласувани цени. В решението са цитирани много писма между служители и топмениджъри от разследваните фирми, в които те говорят за цените по колонките на конкурентите си. През април 2013 г. например в мейл на "ЕКО България" служителка разяснява на един от шефовете на компанията, че ЕКО смята да намали цената с 3 ст., но очаква намалението от страна на "ЛУКойл" да бъде в размер на 4 ст./л и счита, че то трябва да бъде последвано. В друга кореспонденция от 2015 г. във връзка с извършено рязко повишение в цената на едро на дизелово гориво на групата на "ЛУКойл" със 136.80 лв./ м3, служителка от ЕКО изразява положителното си отношение към случващото се: "Крайно време беше". "От началото на миналата година (2013 г.) маржът на горивата е най-добрият от 10 години. Основният ценообразуващ фактор са цените на конкурентите", пише в мейл до колегите си служител от "НИС Петрол". Преди месеци КЗК смяташе, че тази кореспонденция е доказателство за съгласуване на цените и картел. Сега обаче от КЗК са намерили друго обяснение за идентичните цени по бензиностанциите. Те смятат, че при покупката на горива стремежът на гражданите е да открият бензиностанцията с най-ниски цени, дори разликата да се измерва с една или две стотинки за литър. "Това обяснява и факта, че търговците на дребно обикновено поставят огромни пана, на които рекламират цената на дребно, за да информират и евентуално да привлекат клиенти. В резултат на това пазарно поведение и за да не губят клиенти, всички конкурентни бензиностанции в даден район или населено място много често определят една и съща цена за литър гориво. На практика се получава уеднаквяване на цените за литър", обясняват от КЗК. Като особеност на пазара от там изтъкват, че често пъти обявените цени не са реалните, защото много клиенти - "лоялни", корпоративни и т.н., ползват различни бонус програми и отстъпки. От КЗК говорят за т.нар. "регионален характер" на българския пазар и навлизането на новия пазарен участник - "ВМ Петролиум", собственост на бизнесмена и настоящ политик Веселин Марешки. Ниските цени, предлагани от него, довели до намаляване на цените на дребно в регионите, в които той е открил обекти. "Цените на бензиностанциите на "Шел" в районите, в които "ВМ Петролиум" има пазарно присъствие, са различни от цените в другите райони. Това е пример, че цените на "Шел" също са повлияни от цените на "ВМ Петролиум", въпреки че няма никакви контакти между тях и компанията на Марешки не е обвинена в обмен на информация", изтъкват от КЗК. Преди дни от петролната асоциация се оплакаха, че са чест обект на проверка, а над варненския бизнесмен е опънат политически чадър. Тогава генералният директор на "ЛУКойл - България" Валентин Златев обясни, че няма картел с аргументи, близки до изтъкваните от КЗК, и дори изчисли, че печалбата за търговците била минимална. "Картел при горивата няма, но има логично обяснение на близките цени", каза Златев. Цената на суровината навсякъде в Европа била почти една и съща. Крайният продукт отново бил същият, а биокомпонентите, които се влагали в него, имали сходна цена. "Инсталациите на рафинериите се произвеждат от ограничен кръг от фирми и цената им е подобна, а и данъците в общността са идентични. Откъде да дойде разликата в цената?", запита той. Това е вторият ялов опит на КЗК за доказване на картел при горивата. Предишното разследване бе започнато през 2011 г., след като министрите на икономиката и на енергетиката обявиха, че цените се държат умишлено високи. Това не бе доказано от КЗК, макар първоначално - както и сега, от комисията да твърдяха обратното. ТАЙНА Финансовото министерство ще изпълни решението на ВАС, което задължи ведомството да разкрие собствеността на акцизните складове за горива у нас. Съдът даде 14-дневен срок за разгласяването на информацията. Тя обаче ще бъде дадена по-рано, до края на тази седмица, казаха пред "Сега" вчера от министерството. Позицията на ВАС бе по повод на жалба на политиците от Нова Република Мартин Димитров и Петър Славов, които отдавна водят битка срещу картела при горивата. Те обжалваха в съда решение на Министерството на финансите, с което им бе отказана информацията за това кои са собствениците на акцизните складове.
Източник: Сега (30.03.2017)

“Ханиуел България” ЕООД – българското подразделение на германската индустриална компания Honeywell, е намерила начин да се справи с недостига на висококвалифицирани инженери. Тя инвестира в обучение на кадри, идващи не само като студенти от техническите университети, но и след завършването си. Това стана ясно след среща на икономическия министър Теодор Седларски във фабриката. По думите на Красимир Станчев, акаунт мениджър за България, броят на заетите, които работят във фирмата е 162 души, като голяма част от тях са висококвалифицирани инженери. „Спонсорираме Техническия университет в София и по-конкретно катедра "Топло и ядрена енергетика", както и Факултета по автоматика и Химикотехнологичният институт“, каза Станчев. Тихомир Тошков, директор за Каспийския регион, поясни че компанията е разработила и внедрила успешни и ефективни решения за компании като ТЕЦ „Марица Изток 2”, „ЛУКОЙЛ България” ЕООД, ТЕЦ „Бобов дол”, „Неохим” АД, „Агрополихим” АД, „Девен” АД „Солвей Соди” АД, „Булгартрансгаз” ЕАД, „Овергаз Мрежи” АД, „Лукойл Нефтохим България” АД и др. Той допълни, че общият експортен оборот на Регионалния център за системни решения за 2016 г. възлиза на 71 милиона долара.(http://www.economic.bg)
Източник: Други (03.04.2017)

Бензинът у нас е по-скъп от 13 страни в Европейския съюз, а дизелът – от 12. Това са цените на горивото преди да стигне до колонките, показват данните на Европейския енергиен портал. Сега средно литър бензин А-95 можем да заредим за 2,06 лв., а литър дизел – за 2,05 лв. У нас на колонката горивата са сравнително евтини като крайни цени на фона на другите европейски държави. Преди облагането обаче те са сред най-скъпите в ЕС. Причината за тази разлика е в изключително ниските акцизи, с които се облагат горивата у нас – 0,3 евро. В Холандия и Италия например ставката е два пъти колкото нашата и надхвърля 0,7 евро. Дори при крайните цени в момента бензинът е по-евтин в Полша, а дизелът – в Австрия, Естония, Люксембург, Полша и Словакия. От бранша обясняват скъпото гориво преди данъците и акцизите с големите производствени разходи. Анализаторите обаче – с друго. Енергийният анализатор Мартин Владимиров обясни пред Нова телевизия, че на пазара в България има няколко доминиращи компании, които имат интерес да поддържат цената на определени нива – над себестойността им, така че маржът на печалбата им да остава много висок.
Източник: Банкеръ (04.04.2017)

Тотален монопол на "Лукойл" при складовете за горива Тотален монопол на "Лукойл" при данъчните складове за горива, разкриват данните на Министерството на финансите, предоставени на "Нова република" след съдебно решение, че това не е търговска информация, която трябва да се крие. Информацията е за 2015 г. и спрямо последната публична информация за контрола върху акцизните складове от 2011 г. сочи силно влошаване на този специфичен пазар, коментира пред журналисти Петър Славов от "Нова република" във вторник. Според предоставената статистика "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България" държат 82 процента от капацитета дизелово гориво в данъчните складове и 92 на сто от бензина. Останалите минимални количества са на други 35 фирми. За сравнение през 2011 г. две са били фирмите, които държат 83 процента от данъчните складове. Вече лицензът на "Нафтекс" е отнет и дружествата на "Лукойл" са увеличили контрола си върху акцизните складове. От общо 881 878 959 литра дизел в складовете 719 400 000 литра са били на "Лукойл". При бензина 366 млн. литра от общо малко над 398 млн. литра са на дружествата от групата на руската компания, сочат предоставените на "Нова република" данни. Това е монопол и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да започне разследване за злоупотреба с господстващо положение, заяви Петър Славов. След тъжното решение на КЗК, която миналото лято уверено твърдеше, че има доказателства за картел при цените на горивата, а два дни след парламентарните избори вече не вижда такъв, сега трябва да започне да разследва за монопол при данъчните складове, каза Славов. КЗК да се счита за сезирана, допълни Трайчо Трайков, говорител на "Нова република". "Данните обясняват защо българските граждани и бизнесът надплащат 1 млрд. лв. годишно за горива. Ние продължаваме да виждаме картел и предпоставките да него са в монопола при данъчните складове", заяви Трайков, който бе министър на икономиката и енергетиката в първото правителство на ГЕРБ и влезе в остър конфликт с директора на "Лукойл България" Валентин Златев относно ценообразуването на бургаската рафинерия и на вътрешния пазар на дребно. Евродепутатът Светослав Малинов ще сезира Европейската комисия за изясняване на ситуацията и разбиването на монопола при данъчните складове в България, каза още Петър Славов. Той допълни, че целта не е държавата да бъде глобена от Брюксел, а да се спре надплащането на тази огромна сума за горивата. "Явно само на Еврокомисята може да се разчита за защита на българските интереси, така както направи с "Газпром", посочи още Славов, имайки предвид ангажимента на руския газов концерн да отхлаби монополната си хватка за България и още седем европейски държави в резултат на разследване на антимонополния орган на ЕК. Славов отново призова да се намери поне един смелчага сред бъдещите депутати, който да предложи на парламента да приеме облекчаване на процедурите по откриване на данъчни складове за горива и задължение държавата да предоставя своите складове за нуждите на дистрибуторите. Трайков припомни, че проблемът с данъчните складове не е само в тежките процедури и банкови гаранции за откриването им, но и в това, че при тази свръхконцентрация нов играч на пазара може много лесно да бъде фалиран. Бившият министър посочи още, че Законът за защита на конкуренцията предвижда правомощия на Министерския съвет да предприеме мерки и да наложи пределни цени при проблеми на дадени пазари. Той призова правителството да определи пределна цена за ползване на данъчните складове. И тъй като допускаме, че монополистът може да обяви, че няма капацитет, правителството да предвиди възможност държавните складове да предоставят свои капацитет на дистрибуторите, призова Трайков. Той също така смята, че КЗК трябва да предвиди мерки за отстраняване на монопола на "Лукойл" при акцизните складове. Според него антимонополният орган има право при злоупотреба с господстващо положение да наложи санкция на компанията в размер до 10 на сто от оборота й. Това означава до 600 млн. лв. годишно, които да отидат в бюджета и да се използват при нужда, а не да се правят срамни сцени за няколко милиона, когато се обсъждат различни държавни политики, посочи Трайков. "Високите цени на горивата у нас се дължат на закрилата на държавата над бизнеса на "Лукойл", заяви Радан Кънев, един от лидерите на "Нова република" и председател на ДСБ. Да видим какво ще предприеме тази КЗК, която бе назначена с избран лично от спечелилия изборите сега Бойко Борисов, допълни той.
Източник: Медия Пул (04.04.2017)

"ЛУКойл" има пълен монопол върху данъчните складове за горива. Това става ясно от справка на Министерството на финансите, предоставена на "Нова република". Отговорът за собствеността на данъчните складове бе даден, след като Върховният административен съд постанови, че това не е търговска тайна и задължи министъра на финансите да разкрие информацията. Данните за собствеността са към 2015 г. Според тях общият капацитет на данъчните складове за дизел е 881 878 959 литра. От тях 719 400 000 литра, или 82%, са притежание на две компании - "ЛУКойл Нефтохим" и "ЛУКойл България". При бензина ситуацията е още по-драстична. При общ капацитет на данъчните складове от 398 036 000 литра, 366 милиона от тях са собственост отново на "ЛУКойл Нефтохим" и "ЛУКойл България". Това прави концентрация на 92% от собствеността. Минимални количества в данъчни складове държат още 35 фирми. Парадоксът е, че на фона на непрекъснатото говорене за монопол при горивата и върху складовете, "ЛУКойл" в последните години е увеличил дела си. Секторният анализ на КЗК от 2011 г. сочи, че тогава двете компании са притежавали около 80% от данъчните и акцизни складове. "Данните красноречиво показват монопол и това обяснява защо българските граждани надплащат между стотици милиони до 1 милиард лева годишно за горива", коментира вчера Трайчо Трайков, говорител на "Нова република" и бивш министър на икономиката и енергетиката в първото правителство на Бойко Борисов. Информацията кой държи данъчните складове за горива стана известна дни след като Комисията за защита на конкуренцията реши да прекрати производството за картел на пазара на горива на дребно в страната. Сега от "Нова република" призовават антимонополната комисия да започне разследване за злоупотреба с господстващо положение при данъчните складове. От дясната формация са притеснени от досегашните действия на КЗК. Затова те ще сезират чрез своя евродепутат Светослав Малинов Европейската комисия и нейната дирекция "Конкуренция". "Искаме Еврокомисията да провери дали не е нарушена конкуренцията в България на пазара на горива и да предприеме съответни мерки", заяви Мартин Димитров. "Европейският антимонополен орган вече показа, че може да постигне резултати в процедурата срещу "Газпром", докато КЗК показа, че не е способна да се справи с картела, който е видим за всички", допълни Трайчо Трайков. През 2015 г. Европейската комисия официално обвини руската държавна компания "Газпром" в злоупотреба с монополно положение на пазарите на 8 държави в Централна и Източна Европа, включително България. В резултат в началото на 2017 г. руската компания пое ангажимент да въведе конкурентно ценообразуване на тези пазари. От "Нова република" ще призоват новосформираното Народно събрание да направи законови промени, които да облекчат изискванията и процедурата за откриване на данъчни складове за горива, а държавата да предоставя своите съоръжения при търсене от дистрибуторите. "Навлизането на нови играчи и увеличаването на броя на складовете ще подобрят конкуренцията", посочи Мартин Димитров. Друга мярка за разбиване на монопола на този пазар е задължението на притежателите на складове да оповестяват публично свободните си капацитети, за да може те да бъдат ползвани от дистрибуторите. Наред с това Комисията за защита на конкуренцията и правителството може да се намесят с въвеждане на пределни цени за наем на акцизни складове, които в момента са твърде високи и отблъскват дистрибуторите на горива. "Високите цени на горивата в България се дължат на закрилата на държавата над бизнеса на "ЛУКойл", коментира Радан Кънев, един от лидерите на "Нова република". Той припомни, че сегашният председател на КЗК е избор на спечелилата вота партия на Бойко Борисов и ще е интересно да се види дали и какви действия ще предприеме антимонополната комисия.
Източник: Сега (05.04.2017)

Близо 90% от данъчните складове за горива се оказаха собственост на "Лукойл" "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България" държат близо 90 процента от данъчните складове за горива. Това сочат данни на Министерството на финансите. На 22 март Върховният административен съд задължи министъра да разкрие информацията за собствеността на данъчните складове и капацитетите им като му даде 14 дневен срок. Информацията се обявява след като преди дни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че картел на пазара на горива няма. КЗК има право да налага глоба от 10% върху оборота на нарушителя, което в случая е 600 млн. лв. годишно.
Източник: Дневник (05.04.2017)

КЗК: "Лукойл" не злоупотребява с монопола си След като преди два месеца Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не откри картел при горивата, сега регулаторът реши, че единственият голям производител "Лукойл Нефтохим Бургас" и лидерът на едро и дребно "Лукойл България" не злоупотребяват с господстващото си положение. Преди година комисарите и по двата случая твърдяха обратното. Сега произнасянето е по казуса, че руската група продава по-скъпо в страната, отколкото в чужбина. Решението е обединено и с жалбата, заведена през 2015 г. от "Трейднет Варна" - собственик на бензиностанциите на Веселин Марешки. Там обвинението е, че "Лукойл България" се възползва от господстващото си поведение, като продава горива на бензиностанциите си на цени под тези на едро. КЗК не намира нарушение и тук.Съмненията за това, че бургаската рафинерия е злоупотребила с господстващото си положението като е продавала по-скъпо на вътрешния пазар, отколкото за износ в периода 2012 - 2015 г., бяха обявени от КЗК още през февруари миналата година. Тогава КЗК отбелязва, че рафинерията трайно продава продуктите си за износ на по-ниски цени, отколкото ги реализира в страната. "Гореизложеното не кореспондира с обективни икономически критерии и в резултат поражда съмнение относно това дали клиентите на "Лукойл Нефтохим Бургас" на територията на страната не са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с тези, които реализират продуктите извън граница, включително и в държави от ЕС и ЕИО", пишеше в анализа на КЗК. След повече от година комисията, в нов състав, излиза с решение, в което почти всички данни са скрити, което прави констатациите, че няма нарушение не съвсем убедителни. Според КЗК от извършения в хода на производство сравнителен анализ на крайните продажни цени на рафинерията не би могло да се направи обоснован извод, че "като цяло" за разглеждания период продажните цени на бензин А-95Н и дизелово моторно гориво са по-ниски за дружества извън страната в сравнение с цените на вътрешния пазар. От КЗК посочват също, че износните цени са формирани, като са взети предвид обективни фактори. Един от тях е, че се образуват спрямо действащите котировки към момента на продажба. В решението за картела обаче се твърдеше, че така се формират и вътрешните, затова остава неясно как и двете са на база котировки, а са били различни. Останалите ценообразуващи фактори не се посочват. Друг аргумент за това, че нарушение няма, е, че при достигането на максимално високата цена за вътрешния пазар има спорадичност, а не трайна тенденция. Освен това КЗК установява, че при продажбите на горива на едро действат и други дистрибутори, които имат независима пазарна и ценова политика.При търговеца на горива "Лукойл България" също няма нарушения, тъй като компанията не е предприятие с господстващо положение на пазара на едро и дребно на територията на Варна, се казва в решението на КЗК. Така комисията излиза с извода, че компанията продава горивата посредством други търговци на едро, така че не може да има пряко отношение към цените, които се предлагат на пазара на дребно. В същото време КЗК е установила, че "Трейднет Варна" не е имала сключен договор за доставка на горива от "Лукойл" и че е имала възможност да сменя доставчиците си, което доказва, че на пазара съществува конкуренция. Веселин Марешки навлезе на пазара на горива в края на 2015 г., като към март тази година вече има 15 обекта под бранда VM Petroleum. Неговата стратегия да продава значително по-евтино от останалите бензиностанции му навлече гнева на генералния директор на "Лукойл България" Валентин Златев, според когото целта на Марешки е да си осигури място в парламента, подбивайки цените на конкурентите. Марешки отговаря, че просто начислява малка печалба. А НАП все още не е излязла с данни дали е проверила съмненията, че не са платени всички данъци.
Източник: Капитал (25.05.2017)

Спорен зам.-министър сменя Румен Овчаров в "ЛУКойл" Бившият министър на икономиката и обвиняем Румен Овчаров е бил сменен като представител на държавата в надзора на "ЛУКойл Нефтохим". Той ще бъде наследен от зам.-министъра на енергетиката Красимир Първанов, чието назначение бе остро разкритикувано от работодателите. Промените ще бъдат факт след вписването им в Търговския регистър, става ясно от съобщение на енергийното министерство, разпространено вчера. Темата за "вечния" пост на Овчаров в нефтохима бе повдигана многократно от експерти и депутати. Самото министерство пък държи т.нар. златна акция, чрез която нейният представител в надзора може да гласува решения като прехвърляне на компанията, съкращаване на щата и др. Зам.-министър Красимир Първанов бе поредното спорно назначение в третия кабинет "Борисов". Името му се свързва със скандала около Втора атомна - през 2011 г. като шеф на НЕК Първанов подписа документи по "Белене" "през главата" на тогавашния министър Трайчо Трайков. Първанов бе уволнен, а 22-годишният му син по това време - Петър, участваше в няколко енергийни фирми. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова се дистанцира от назначението на Красимир Първанов за неин заместник и се оправда с "компромис" с политическите партньори - "Обединените патриоти". "Има договореност, за да бъде споделена отговорността. Ако има министър от ГЕРБ, съответно да има възможност за зам.-министри от коалиционните партньори и обратно", заяви Петкова. Тя обясни, че е "контролен орган по професия" и ще държи заместниците си "под око". Към момента още не е ясно за какво точно ще отговаря Първанов и дали в ресора му ще попадне НЕК, откъдето преди години бе освободен.
Източник: Сега (01.06.2017)

„Лукойл Нефтохим“ ще инвестира 50 млн. лв. в пристанище „Росенец“ Бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохил“ планира да инвестира 50 млн. лв. без ДДС, за да ремонтира нефтеното си пристанище “Росенец”. Това става ясно от обявление за пускане на обществена поръчка за извършване на необходимите дейности. Срокът, за който обновяването трябва да приключи е 60 месеца. На Пристанищният терминал се извършват товаро-разтоварни дейности на нефтопродукти. Целта на капиталния ремонт е пирсовете 1, 2 и 3 на Пристанищен терминал "Росенец" да бъдат приведени „към нормативните изисквания и добрите европейски практики". Това включва строителство от 1-ва категория за изграждане на помпена станция за морска вода, нови докинг системи, модернизация на противопожарната система, замяна на кранцевата защита на пирсовете и замяна на товаро-разтоварните устройства на Пирс 1 и 3 (кейово място за приставане и обработване на кораби). Работата по Пристанищен терминал "Росенец" включва няколко подобекта: Пирс 1, Пирс 2, Пирс 3, противопожарна система, брегоукрепителна дамба с път между Пирс № 1 и Пирс № 2, брегоукрепителна дамба с път между Пирс № 2 и Пирс № 3, реконструкция на входящи водопроводи, електропроводи и слаботокови кабели в корена на Пирс №2. В изискванията към обществената поръчка е записано, че всеки участник в търга трябва да е реализирал минимален общ оборот в размер на 100 млн. лв. без ДДС, включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, в размер на 100 млн. лв. без ДДС, изчислен на база годишните обороти за последните три приключили финансови години. Участникът е длъжен да осигури техническо оборудване много специфично за сектора: за извършване на драгажните работи около палите – плаващ кран с грайферно оборудване и самоходни саморазтоварващи се шалани, смуконагнетателна или многокофова дълбачка за района на морската помпена станция и при изграждане на площадките на кулите за хидро и пено монитор 3 на пирсове 1 и 2; за доставка и монтаж на бетоновите блокове - тежкотоварни авторемаркета, автокранове 120 т, шалани с равни палуби и 100 т плаващ кран; за повдигателни работи при извършване на СМР на отделните пали (кофраж, армировка, стоманени опори на тръбопроводи, малогабаритно технологично оборудване и др.) - плаващ с товароподемност до 10 тона; за подравняване на заскалявката, основата от пакелаж, монтаж на блокове и рамки под вода – специализирана в тези дейности водолазна група; за набиване на шпунтовите стени – прикачни вибрациони агрегати, монтирани на плаващ кран; за монтаж на металните конструкции, голямогабаритно технологично оборудване и др. – плаващ кран, автокран; за полагане на бетон – кюбел, авто и стационарна бетонпомпи; за прибутване на скални почви при направата насипи – булдозер и челен товарач; за транспортиране на скални маси и отпадъци - автосамосвали; за изграждане на пилоти – сондажни машини.http://www.economic.bg
Източник: Други (05.06.2017)

НАП затяга контрола върху бензиностанциите Всички електронни системи с фискална памет в бензиностанциите ще трябва да преминат през одобрение и пререгистрация от НАП и Българския институт по метрология (БИМ). Целта на мярката е да се премахне възможността бензин и дизел да се продават, без да се отчитат от фискалните устройства. Тя ще бъде въведена с промени в наредбата за отчитане на продажбите чрез фискални устройства, публикувани за публично обсъждане на сайтовете на министерствата на финансите и на икономиката. Инспекторите от НАП и БИМ са констатирали множество случаи на манипулиране на системите и прекъсване на връзките между отделните й елементи, при което не се отчитат всички продажби и се избягва плащането на ДДС и акциз, се посочва в мотивите на проекта. Всяка бензиностанция ще трябва да представи пред НАП и БИМ схемата на електронната система с фискална памет с всички компоненти и места за пломбиране. Експертите след това ще преценят дали системата е надеждна. Одобрената схема трябва да се пази в търговския обект и да се представя при всяка проверка на контролните органи. Системата трябва да бъде разработена така, че при прекъсване на връзката между резервоарите, колонките и касовите апарати да блокира и работата на пистолетите за пълнене с гориво. На търговците на гориво се дава срок от една година да въведат новите изисквания. Въвежда се задължение ремонтът на електронните системи да бъде извършван единствено от лицензирани техници, които притежават уникален сервизен ключ, издаден от производителя или вносителя. Около 500 лв. ще са разходите на един търговски обект, за да се изпълнят новите изисквания, сочат разчети на финансовото министерство. Броят на бензиностанциите с електронни системи с фискална памет е 3500. Разходът на производителите на електронните системи за повторното одобрение на една от тях ще е 420 лв. на една система. До момента са одобрени 35 типа електронни системи. Очакваният от финансовото министерство ефект от затегнатия контрол е да увеличи с около 10% приходите от ДДС върху продажбите на течни горива. Така в хазната може да влязат допълнително около 117 млн. лв.
Източник: Сега (12.06.2017)

Около 60% от най-големите 100 компании у нас са повишили приходите си през 2016 г. Около 60% от най-големите 100 компании на българския пазар са повишили приходите си през изминалата година. Ръст отчитат фирмите, работещи в секторите технологии, машини, фармация, храни, търговия и текстил. Това показва класацията "Капитал 100", която се прави за десета поредна година. Средните производствени компании, а не гигантите, движат българската икономика, сочи анализът на данните за 2016 г. Въпреки като цяло добрата година приходите на десетте най-големи компании се свиват със средно 10%. Изминалата година не е била добра за енергийните и металургичните гиганти заради ниските цени на суровините. Строителният сектор също бележи общ спад поради намалелите държавни поръчки, въпреки оживлението в по-малките компании, които строят жилища и офиси в София. Растежът е осезаем при производителите и търговците на храни и лекарства, чиито приходи се изстрелват нагоре вследствие на високо вътрешно потребление. За втора поредна година приходите и печалбите на петте оръжейни завода растат. Географски големите компании остават съсредоточени в София - 49 от стоте най-големи. Втора е област Пловдив с осем представители. Най-голяма компания у нас традиционно е "Лукойл Нефтохим Бургас", следвана от "Аурубис България". Лидерите в растящите сектори са "Либхер-Хаусгерете Марица", следван от "ЕПИК" и "Идеал Стандарт - Видима" в сектор "Машини и оборудване". В сектор "Технологии" има разместване във водещата позиция - най-много приходи за 2016-а има "Пейсейф България", следвана от миналогодишния лидер "Телерик" (Progress) и "ВиЕмУеър България". В сектор "Търговия" с голяма преднина води "Кауфланд" пред "Лидъл" и "Метро". В сектор "Храни и напитки" най-голяма компания е "Олива", а в сектор "Фармация" за поредна година водеща е "Софарма Трейдинг". Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.
Източник: Медия Пул (10.07.2017)

КЗК отхвърли жалба на Марешки за картел при горивата Комисията за защита на конкуренцията отхвърли жалба на Веселин Марешки за картел при горивата. Според него "Газтрейд", ОМВ и "Лукойл" са прилагали практики, които са ограничавали пазара на горива. Молителят твърди, че „Газтрейд“ АД и „Лукойл България“ ЕООД участват в хоризонтално споразумение за налагане на високи цени на едро спрямо фирмата на Марешки "Трейднет Варна". Те предлагали цени на едро, които не позволяват на търговците на дребно и конкретно „Трейднет Варна“ ЕООД да закупуват горивата бензин и дизел (от „Лукойл България“ ЕООД) и пропан-бутан (от „Газтрейд“ АД) на цени, които да позволяват на дружествата да се конкурират ефективно на пазара на дребно, като предлагат конкурентни цени. "Твърденията на молителя не намират опора в установените факти. Преки, както и косвени доказателства за твърдяното неправомерно сътрудничество между двете дружества не бяха установени", посочват от КЗК. От регулатора устаноявават, че Марешки не е клиент на "Лукойл". "Горното в голяма степен лишава от икономически стимул "Лукойл" да влиза в договорки за определяне на цена към клиент, към който не извършва реални доставки", посочват от ведомството на Юлия Ненкова. В допълнение, установените факти доказали, че Марешки има други доставчици и че за краткия период от навлизането си заема пазарна позиция около 10 % на пазарите на дребно на бензин и дизел. От разследването КЗК стига до две заключения: Първо, в периода, в който Марешки твърди, че е имало ограничаване на пазара, той всъщност се характеризира с бърз и висок ръст, което не кореспондира с твърденията за антиконкурентно препятстване, се посочва в доклада. "Второ, "Лукойл" не е необходим доставчик за молителя, който може да повлияе на пазарното му представяне" Относно пазара на автогаз, делът на "Газтрейд" е около 5-15%, което показва, че дружеството няма пазарната позиция да налага високи цени към своите клиенти, в това число и Трейднет, с цел извличане на по-висока печалба. От друга страна, за Газтрейд не съществува и стратегически интерес от отстраняване на "Трейднет" от пазара на дребно, на който ответното дружество има дял под 1 %. Горното идва да покаже, че за участниците в твърдяното пазарно съглашение няма достатъчно нито индивидуални, нито общи икономически стимули за участие в твърдения антиконкурентен сговор.
Източник: 24 часа (12.07.2017)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли обвиненията срещу "Газтрейд", "Лукойл България" и "ОМВ България" за злоупотреба с господстващо положение и картел. Това става ясно от решението, взето от комисията в края на юни и публикувано на интернет страницата й. Производството срещу трите компании беше образувано през 2015 г. въз основа на жалба, подадена от "Трейднет Варна", собственик на варненската верига бензиностанции VM Petroleum на Веселин Марешки. Решението на КЗК не е изненадващо, като се има предвид, че в края на март, два дни след предсрочните парламентарни избори, се оказа, че шестте вериги бензиностанции (между които "Лукойл България" и ОМВ), които бяха разследвани за картел, са невинни. Отхвърлени обвинения В настоящото производство комисията трябваше да установи дали "Газтрейд" и "Лукойл България" са сключили тайно споразумение, с което да налагат високи цени на едро спрямо бензиностанциите на Марешки. Отделно "Газтрейд" е била разследвана дали не злоупотребява с господстващото си положение, като налага ценова преса при дистрибуцията на пропан-бутан, а "Лукойл" и "ОМВ България" за злоупотреба със съвместно господстващо положение чрез определяне на необосновано ниски цени на пазара на дребно на разпространение на бензин, дизел и пропан-бутан във Варна. От анализа в решението на КЗК обаче става ясно, че тези нарушения са отхвърлени от регулатора, тъй като Марешки е открил първата си бензиностанция през октомври 2015 г., като агресивната му ценова политика е последвана от въпросните дружества две седмици по-късно. Според комисията този период е твърде кратък, за да създаде отношения на съвместно господство. Освен това двете разследвани дружества не са източник на изострена ценова конкуренция, която да има за цел изтласкване на конкуренти от пазара. Според КЗК тяхното поведение просто е адаптация към новата пазарна среда и е провокирано от агресивната ценова политика на Марешки. Предизвестено решение По отношение на обвинението за картел между "Газтрейд" и "Лукойл България" мотивите на Марешки са, че двете дружества участват в споразумение за налагане на високи цени на едро спрямо него. Става въпрос за това, че и двете компании са предприемали еднотипни действия, с което са предлагали цени на едро, които не са позволявали на "Трейднет Варна" да предлагат конкурентни цени на дребно. Според КЗК обаче тези твърдения не се основават на факти и няма нито преки, нито косвени доказателства за подобно сътрудничество между двете дружества. Освен това в решението си КЗК посочва, че икономическите връзки между двете компании не са достатъчни да доведат до пазарна обвързаност. По отношение на злоупотребата с господстващо положение от страна на "Лукойл България" и ОМВ КЗК констатира, че пазарните им дялове са на минималните прагове, за да имат господстващо положение на пазара.
Източник: 24 часа (12.07.2017)

По-строги правила за отчитане продажбите на горива предлага Министерството на финансите. Върху всяка касова бележка за бензин или дизел ще се отпечатва QR код, който съдържа данни за конкретната продажба - количество гориво, цена и време на покупката. Това предвиждат промени в наредбата за отчитане на продажбите в търговските обекти, които са пуснати от МФ за обществено обсъждане. Гражданите ще може да сканират QR кода и да проверяват дали тяхната покупка е отчетена от бензиностанцията в НАП. Така ще се повиши общественият контрол върху търговците с горива, се посочва в мотивите. С промени в наредбата ще се въведе изискване търговците на горива да подават в реално време данни към НАП за всяка отпечатана касова бележка. Освен това се предлагат още няколко мерки, които целят да не може да се продават горива без да се отчитат на касовия апарат. За всяка една бензиностанция ще трябва да се изработи схема на връзките между касовия апарат, колонките и уредите за измерване на горивото в резервоарите. Като тази схема ще трябва да бъде предварително одобрена от НАП и Българския институт по метрология (БИМ). Освен това ремонтите на фискалните устройства ще се правят от сервизни техници, които разполагат с уникален сервизен ключ, издаден от производител/вносител. Така във всеки момент ще се знае кой е правил ремонт на касовия апарат. Промените се предлагат тъй като при редица проверки на бензиностанции се оказва, че е била прекъсвана връзката между колонката и касовия апарат. Така горива са се продавали без да се отчитат в оборота. Друга промяна предвижда при прекъсване на връзката между касовия апарат и колонката цялата система да блокира и продажбите да спират. Наред с това в НАП ще получават по електронен път информация за наличните горива при спиране на системата, както и на горивата при нейното рестартиране. Целта на всичките тези промени е да не може да се продават горива без да се отчитат. Предложените промени в наредбата се очаква да повишат приходите от ДДС в бюджета с 10%, което представлява приблизително увеличение със 150 млн. лв., пише в мотивите към проекта. По предварителни оценки еднократните разходи на бензиностанциите за изпълнение на новите изисквания ще бъдат около 122 млн. лв. Като ще бъде даден срок до края на септември 2018 г. новите правила да бъдат изпълнени.
Източник: Стандарт (26.07.2017)

Касовите бележки за бензин с QR код По-строги правила за отчитане продажбите на горива предлага Министерството на финансите. Върху всяка касова бележка за бензин или дизел ще се отпечатва QR код, който съдържа данни за конкретната продажба - количество гориво, цена и време на покупката. Това предвиждат промени в наредбата за отчитане на продажбите в търговските обекти, които са пуснати от МФ за обществено обсъждане. Гражданите ще може да сканират QR кода и да проверяват дали тяхната покупка е отчетена от бензиностанцията в НАП. Така ще се повиши общественият контрол върху търговците с горива, се посочва в мотивите. С промени в наредбата ще се въведе изискване търговците на горива да подават в реално време данни към НАП за всяка отпечатана касова бележка. Освен това се предлагат още няколко мерки, които целят да не може да се продават горива без да се отчитат на касовия апарат. За всяка една бензиностанция ще трябва да се изработи схема на връзките между касовия апарат, колонките и уредите за измерване на горивото в резервоарите. Като тази схема ще трябва да бъде предварително одобрена от НАП и Българския институт по метрология (БИМ). Освен това ремонтите на фискалните устройства ще се правят от сервизни техници, които разполагат с уникален сервизен ключ, издаден от производител/вносител. Така във всеки момент ще се знае кой е правил ремонт на касовия апарат. Промените се предлагат тъй като при редица проверки на бензиностанции се оказва, че е била прекъсвана връзката между колонката и касовия апарат. Така горива са се продавали без да се отчитат в оборота. Друга промяна предвижда при прекъсване на връзката между касовия апарат и колонката цялата система да блокира и продажбите да спират. Наред с това в НАП ще получават по електронен път информация за наличните горива при спиране на системата, както и на горивата при нейното рестартиране. Целта на всичките тези промени е да не може да се продават горива без да се отчитат. Предложените промени в наредбата се очаква да повишат приходите от ДДС в бюджета с 10%, което представлява приблизително увеличение със 150 млн. лв., пише в мотивите към проекта. По предварителни оценки еднократните разходи на бензиностанциите за изпълнение на новите изисквания ще бъдат около 122 млн. лв. Като ще бъде даден срок до края на септември 2018 г. новите правила да бъдат изпълнени.
Източник: Стандарт (27.07.2017)

"Дийтсман Енергоремонт" се прицелва в минната и петролната индустрия Един от големите играчи на българския пазар на енергоремонтни дейности вече има нов чуждестранен собственик,, който се е прицелил в минната, ядрената и петролната индустрия у нас, но също така се оглежда за експанзия на балканския пазар. В четвъртък вечерта холандската "Дийтсман" и част от досегашните акционери в "Енергоремонт Холдинг" обявиха финализирането на сделката за закупуване на 97.5 на сто от капитала на българското дружество. Нейната цена не бе посочена, тъй като преговорите с основните акционери са се провеждали по различен начин – с някои от тях групово, в други индивидуално. Посочено бе, че стойността на продажбата е близка до пазарната капитализация на "Енергоремонт Холдинг", която се оценява на около 76 млн. лв. Така от холдинга като акционери излизат четири български фирми. Това са "Миления 77“ (33.03%) на бившия директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов, бившия енергиен министър в правителството на НДСВ Милко Ковачев, както и Петър Манчев, който е син на ядрения бос Богомил Манчев, "Българска енергетика" (32.9%) на Николай Златев и Николай Райчев, "Нови енергийни и индустриални технологии" (21.59%) с основен акционер шефа на "Енергоремонт" Теодор Осиковски, както и "Геоприбор“ ЕАД (10.8%), а останалите 2.49% акции са на дребни собственици. Към малките акционери ще бъде отправено задължителното предложение за обратно изкупуване на дяловете им, но дори и да бъдат продадени, новият собственик възнамерява да остави холдинга публична компания. "При всички положения възнамеряваме да оставим компанията публична, независимо че другите ни дружества не са. В бъдеще ще се възползваме от възможностите на борсата за набиране на допълнителен капитал и финансиране, което ще подпомогне ръста на компанията, който предвиждаме според нашия бизнес план", коментира пред журналисти Росен Христов, регионален директор на "Дийтсман" за Източна Европа и Латинска Америка, който е в основата на сключването на сделката. От "Дийтсман" обявиха, че възнамеряват веднага да започнат с оптимизацията и модернизацията на работата на дружествата от системата на холдинга, който вероятно ще бъде прекръстен на "Дийтсман Енергоремонт". Планира се рефинансиране на оборотния капитал на "Енергоремонт" при доста по-добри условия, като вече са проведени предварителни разговори с някои банки. Съкращения на персонала от около 1000 души не се предвиждат, тъй като холандският собственик се готви за ръст на бизнеса на "Енергоремонт". Ще има обаче промени в системата на заплащане като бонусите ще бъдат обвързани с точно определени показатели. Запазва се голяма част от топ мениджмънта, включително сегашният главен изпълнителен директор Теодор Осиковски, който обаче ще поеме бизнес развитието на компанията в региона, включително Русия и Казахстан. В управата на компанията влиза и Росен Христов, на точната му позиция още се изяснява, тъй като ще продължи да отговаря за целия ретгион на Източна Европа и Латинска Америка. Христов обясни, че сделката на "Дийтсман" за "Енергоремонт" е добре премислена и компанията смята да е стратегически инвеститор в България, където стъпва за първи път. Пет са стратегическите причини, довели компанията в България, обясни заместник-председателят на управителния съвет и изпълнителен директор на "Дийтсман" Жил Рейнарт. Сред тях са интересът към ядрения бизнес на "Енергоремонт" у нас и възможностите му за разрастване, работата на холдинга за "Лукойл Нефтохим" в контекста на потенциала за развитие към останалите петролни рафинерии в балканския регион. Добивната индустрия е другата причина за навлизането у нас на холандците и минния бизнес е друга тяхна цел. "Дийтсман" е била привлечена у нас и заради близостта на България до Румъния, където холандците в момента заедно с австрийската ОМВ участват в търг за поддръжка на офшорни платформи. Отделно "Дийтсман" има интерес към енергетиката на Македония и Черна гора и установила, че "Енергоремонт" отлично пасва на търсения начин за експанзия на балканския пазар и разнообразяване на световния си бизнес, който основно е свързан с петрол. Председателят на управителния съвет на новия собственик Питър Кутерман допълни, че сделката за "Енергоремонт" нарежда компанията сред най-големите холандски инвеститори. През следващите 2-3 години от "Дийтсман" са оптимисти за удвояване на надхвърлящите 38 млн. лв. през 2016 г. обороти на "Енергоремонт", заради очакванията за ръст на енергийния пазар с големите газови проекти, евентуалното възобновяване на строежа на АЕЦ "Белене". Компанията, която в момента се издържа основно от поръчки на АЕЦ "Козлодуй", Националната компания "Железопътна инфраструктура" и "Лукойл" се прицелва в нови клиенти. Като такива се разглеждат мините, двете американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток", електроразпределителните дружества, както и редица предприятия от химическата промишленост у нас, на които "Дийтсман" смята да предложи свои иновативни решения и технологии. "Поставихме нова посока на дългия и успешен път на "Енергоремонт Холдинг“. Продажбата не беше лесно решение за основните акционери. Имали сме много други предложения през годините, но целта не е била осребряването на тази инвестиция, а правилното й развитие. Благодаря за доверието, което ми дават новите собствениците, оставяйки ме на поста. Имаме възможност да станем освен добра национална, но и международна компания", заяви Теодор Осиковски. Новият собственик на "Енергоремонт" е създаден през 1977 г. от холандците Питър Кутеман, който е главен изпълнителен директор и председател на борда на директорите, и Морис Смадлърс, който не участва в управлението. Двамата държат равни дялове в компанията, кза която е любопитно, че всъщност не работи на холандския пазар, а в страни от Африка, Южна Америка, Азия, както и в някои страни от Европа, сред които Франция, Италия, Португалия, Белгия, Холандия, Кипър и др., както и Русия и Казахстан.
Източник: Медия Пул (31.07.2017)

Собственикът на Rompetrol планира да открие още бензиностанции в България Енергийната компания KazMunayGas International (KMGI) иска да отвори още бензиностанции в Румъния и България, заяви вицепрезидентът на компанията Алексей Головин пред румънската агенция Agerpres. KMGI е контролирана от държавната енергийна компания на Казахстан KazMunayGas, а основните й активи са в Румъния, където има мажоритарно участие в Rompetrol. Компанията управлява над 1000 бензиностанции в Румъния, Молдова, Грузия и България. Головин планира да увеличи пазарния дял на бензиностанциите в Румъния от 16% на 25% и в България на 15% в идните три години. Не е изключено да бъдат придобити съществуващи вериги бензиностанции. В средносрочен и дългосрочен план компанията желае да се разшири в региона в държави като Турция, Украйна, Сърбия и останалата част на Балканите, посочи Головин. KMGI планира да утрои нетната си печалба тази година спрямо миналата, когато тя бе 14 млн. долара.
Източник: Инвестор.БГ (11.08.2017)

"Булгаргаз" излезе на загуба от 14.5 млн. лв. за полугодието Държавният газов търговец "Булгаргаз" влошава финансовия си резултат за полугодието, излизайки на загуба от 14.5 млн. лв. при печалба за същия период на миналата година в размер на 35.4 млн. лв. Близо половината от тази загуба (6.7 млн. лв.) се дължи на това, че цената на природния газ, по която дружеството продава, е била под себестойността, на която го купува. Според отчета на компанията това означава, че тя е губила от основната си дейност по 34 лв. на 1000 куб. метра през второто тримесечие на годината. Причина за това е цената на природния газ, която се определя от енергийния регулатор. Според данните на дружеството среднопретеглената й стойност за първото полугодие е 292.2 лв./1000 куб. метра. Данните показват, че тази цена е с 16% по-ниска в сравнение със среднопретеглената за първото полугодие на миналата година, което означава, че тя все още не може да достигне нивата отпреди година. Останалата част от загубата на "Булгаргаз" се дължи на увеличените финансови разходи заради превалутирането на плащания към "Газпром". Според отчета на компанията загубата й от тази дейност е 12.8 млн. лв. при 5.7 млн. лв. за същия период на миналата година. В същото време обаче тя продължава да бъде в стабилно финансово състояние и към 30 юни авансово предплатените средства за природен газ са в размер на 48 млн. лв., което е с 5.5 млн. лв. повече в сравнение с полугодието на миналата година. Наличните парични средства в разплащателни сметки, които са в размер на 73.7 млн. лв., също бележат увеличение от близо 7 млн. лв. Приходите на компанията за полугодието са за близо 580 млн. лв., което е минимално изменение от 0.11% в сравнение първите шест месеца на 2016 г. От отчета се вижда, че 98.5% от тях са от продажбата на природен газ. Компанията има и близо 9 млн. лв. приходи, които са неустойки от просрочени вземания. При разходите, които са в размер на близо 590 млн. лв., компанията отчита увеличение от 9.4% спрямо полугодието на миналата година. От тях 99.5% се дължат на себестойността на купения природен газ. Според отчета цената, по която дружеството е купувало природния газ през разглеждания период, е с 11.7% по-висока в сравнение със същия период на 2016 г. По отношение на продадените количества природен газ "Булгаргаз" отчита увеличение от близо 11% в сравнение с полугодието на миналата година. Това се дължи най-вече на нарасналото търсене в сектор енергетика, който е консумирал с близо 15% повече газ в сравнение с миналата година. Това може да се обясни с по-дългия отоплителен сезон през тази зима и екстремно ниските температури през януари и февруари. При сектор химия, който е вторият най-голям потребител на природен газ, също има увеличение от близо 6%. Най-съществен ръст от 21% обаче има при разпределителните дружества, на които се падат близо 16% от потреблението на газ в страната. Компанията продължава да има вземания от клиенти, които към средата на година са в размер на близо 105 млн. лв. Най-големият длъжник продължава да е "Топлофикация София" със задължения от 52 млн. лв. Останалите са четири от топлофикациите на Ковачки, които дължат общо около 35 млн. лв., химическият завод "Неохим" (7 млн. лв.), "Лукойл Нефтохим" и няколко газоразпределителни дружества.
Източник: Капитал (14.08.2017)

18 български фирми в европейска класация 18 български фирми са сред 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа за 2016 г. според авторитетната годишна класация на международния кредитен застраховател “Кофас”. Компаниите са селектирани основно по оборот, но се отчитат и допълнителни данни като брой служители, обхватът на фирмите, секторите и пазарите. Водещ сред българските фирми в класацията през 2016 г. е Български енергиен холдинг, която заема 25-о място. След това е “Лукойл Нефтохим Бургас” - 45-о място, а “Аурубис България” е на 78-а позиция. Останалите са НЕК, “Лукойл България”, “Кауфланд България”, “ЧЕЗ електро”, “Адванс пропъртис”, “Експрес логистик енд дистрибюшън”, “Булгаргаз”, “Дафна груп”, “ОМВ България”, “Софарма”, БТК, “АЕЦ Козлодуй”, “Сакса”, “Хювефарма” и “Астра Биоплант”. Последните две влизат за първи път в класацията. Десет от фирмите, включително и първите 4, слизат надолу в класацията спрямо предишната година, което се дължи на спад в оборотите им. С най-много фирми в класацията на “Кофас” е Полша - 168 компании, следвана от Унгария и Чехия.
Източник: 24 часа (08.09.2017)

Увеличават се българските фирми в топ 500 в региона С едно повече през тази година български предприятия попадат в класацията на Coface CEE Top 500 за най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Сред общо 18 дружества държавният Български енергиен холдинг заема най-предна позиция - 25-а. Традиционно в челните позиции на класацията доминират компании с дейност в петролния, автомобилния и енергийния сектор. За поредна година полският петролен гигант PKN Orlen оглавява подреждането, съобщава в днешния си брой "Капитал Daily". Полша остава и държавата с най-много представители в топ 500 – в тазгодишното издание на класацията влизат 168 компании от страната, чиито общи обороти са се увеличили с 3.3% през 2016 г. Общо за региона приходите на водещите 500 компании са се свили с 0.6%, като спадовете са най-отчетливи при машиностроенето (-59.1%), енергетиката (-7.3%), металите (-6.4%) и горивата (-5.4%). Понижението на печалбите на топ 500 пък е с 3.1%. Междувременно съживяването на пазара на труда в региона и свързаното с него растящо потребление са фактори и за повишеното търсене на автомобили, което подкрепя и резултатите на автопроизводителите, много от които имат мощности в региона. Така през 2016 г. представителите на сектора вече заемат 20% от 500-те места в класацията в сравнение със 17% година по-рано. Сред 18-те български компании, които намират място в групата на 500-те корпоративни лидера в региона, се наблюдава силно присъствие на представители на секторите на енергетиката и горивата – тук са например двете дружества на руския петролен гигант "Лукойл" (рафинерията в Бургас и търговецът "Лукойл България"), които традиционно са в челната тройка на едрия бизнес в страната, държавните НЕК, "АЕЦ Козлодуй" и "Булгаргаз", "ЧЕЗ електро", "ОМВ България", търговецът на горива "Сакса" и русенският завод за биодизел "Астра биоплант", който е сред най-динамично растящите български компании за 2016 г. В Coface CEE Top 500 попадат още медодобивният завод "Аурубис", веригата магазини "Кауфланд", компанията "Адванс пропъртис", която обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и друго от дружествата им – фармацевтичното "Хювефарма", което влиза за пръв път в топ 500. Групата от 18 се допълва от още една фармацевтична компания – "Софарма", търговецът на цигари "Дафна груп" ("Табако трейд") и дистрибуторът на цигари "Експрес логистика и дистрибуция", както и телекомът БТК. Общите приходи на 18-те български дружества са се свили със 7.07% до 16.7 млрд. евро, а печалбата им намалява с 8.71% до 287 млн. евро. Движението надолу в оборотите обаче е заради ниските цени на горивата и металите.
Източник: Дневник (14.09.2017)

9 български компании влизат в SEE TOP 100 на най-големите компании в Югоизточна Европа България попада в класацията SEE TOP 100 на най-големите компании в Югоизточна Европа с девет представители, съобщават от SeeNews. За десета поредна година агенцията за бизнес информация е изготвила годишната класация на база общ приход на компаниите за 2016 г. Списъкът включва и допълнителни класации на стоте най-големи банки по общи активи и най-големите сто застрахователи по брутно записани премии в Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия. Тази година страната ни е с два представителя по-малко, в сравнение с миналата година. С най-добре представяне сред българските компании е "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, която заема 5-о място в списъка. По-назад в класацията, на 12-о място, се нарежда "МК Аурубис България" АД, като за предходната година е заемала 7-мо място. Национална електрическа компания ЕАД е 14-то в класирането. "Лукойл България" ЕООД заема 16-о място, докато година по-рано е заемало 17-о място. Следват останалите пет компании в класацията, като в скоби е мястото, което е заемала компанията в миналогодишната класация: На 45-то място е Кауфланд България ЕООД (56) На 66-то място е Чез Електро България АД (61) На 82-ро място ELD Експрес, логистика и дистрибуция ЕООД (84) На 90-то място Булгаргаз ЕАД (59) На 100-тно ОМВ България ЕООД (80) В скобите е мястото, което компанията е заемала в миналогодишната класация. В тазгодишната класация попадат само 9 български компании, докато в предишните две - през 2015 и 2016 година, те са били 11. Българските банки, участници в класацията, са общо 17. Най-големият български кредитор, запазващ 6-а позиция е "Уникредит Булбанк" АД. Банка "ДСК" ЕАД е на 13-о място. На 15-та позиция е Първа Инвестиционна банка АД. На 20-то място е ОББ АД, а на 21-място е Юробанк България АД. Следват Райфайзен България АД и Сосиете Женерал Банк, които заемат съответно 24-то и 25-то място в класирането. Сред застрахователите с най-добро представяне е "Лев Инс" АД, заемащ 20-о място, вместо миналогодишният представител на тази позиция - "Армеец" АД. На 22-о място се нарежда "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД. На 23-то място е Армеец АД. На 25-то място е ДЗИ Общо застраховане. 27-ма позиция заема Алианц България АД. Бул Инс АД заема 32-ро място в класирането. Комбинирата нетна печалба на 100-те най-големи в Югоизточна Европа за 2016 г. се е увеличила с 39% в сравнение с печалбата на участниците в класацията от предходната година. Регионът с най-развита икономика е Румъния, като страната има 59 представители в SEE TOP 100. Най-голямата компания в Югоизточна Европа е производителят на автомобили Dacia, която отбелязва ръст на приходите от 8,0%, достигайки 4,619 млрд. евро и ръст на нетната печалба - до 100,5 млн. евро през 2016 г. В банковия сектор на върха на класацията също е румънска банка - Banca Comerciala Romania.
Източник: econ.bg (04.10.2017)

Нов закон ще се бори със "сенчестите" горива Сивият сектор при продажбите на горива продължава да е около 30-40%. Затова до няколко седмици в Народното събрание ще бъде внесен специален закон, който да регулира сектора, стана ясно вчера. За такъв закон се говори от години, но едва сега се прави заявка за подготвяни конкретни текстове. Проектът предвижда да се въведе регистрационен режим на фирмите в бранша. Документът е съгласуван с енергийното министерство. Ресорният министър Теменужка Петкова заяви, че междувременно се правят постоянни проверки, насочени към сивия сектор. "Борбата не е лесна, това са тежки битки, но се надявам да ги спечелим. С новия закон ще бъдат решени голяма част от проблемите", прогнозира тя. "Би трябвало да има такъв закон както навсякъде в Европа", каза шефът на Българската петролна и газова асоциация и директор на "ЛУКойл България" Валентин Златев. Вчера той заедно с енергийния министър участва в заседание на Европейската петролна асоциация. Пазарът на сиви горива е голям, изтъкна Златев. Според Министерството на финансите става дума за около 30%, но според него процентът е друг. "Аз мисля, че е по-висок - до 40%", коментира той. В момента пазарът на горива се регулира от 14 закона, а само за последните пет години Законът за акцизите в частта си за горивата е променян 17 пъти. "Този пълен хаос в законодателството създава вратички, през които може да се заобикалят правилата", коментира бизнесменът. Темата за нов закон се коментира периодично, а идеята е с него да се постигне по-добър контрол. Според депутата от ГЕРБ Валентин Николов повечето нарушения на пазара на горива у нас се извършвали от фиктивни фирми. Тези компании се създават от организирани престъпни групи именно с цел да бъдат източвани акциз и ДДС, заяви той неотдавна при едно от предишните обсъждания на бъдещия норматив. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предложи държавата да направи данъчни складове и така да бъде регулиран пазарът и да намали цените, припомни Николов. Само преди три години обаче се оказа, че има пробив в компютърната система на агенцията по метрология и технически надзор. Това оставило извън контрол почти 550 бензиностанции, които не са били проверявани поне в последните 10 години. Около 60% от тях са ведомствени - на стари предприятия, ТКЗС-та и др. Подозренията бяха, че техните данни са изтрити с помощта на вътрешен човек. Има бензиностанции, които са проверявани по три пъти годишно, а други - никога, признаха от агенцията.
Източник: Сега (16.11.2017)

Горивата влизат в списъка на стоките с висок фискален риск Всички видове бензин, газьол, керосин и тежки горива влизат в списъка на стоките с висок фискален риск. Това е разпоредил финансовият министър Владислав Горанов със заповед от 16 ноември. Добавката е направена в пореден опит държавата да пресече контрабандата с горива и ощетяването на хазната. Списъкът на стоки с висок фискален риск бе въведен в началото на 2014 г. В началото в него влизаха плодове и зеленчуци, месо, захар, брашно, олио и други хранителни стоки с висок сив сектор. Тогава бе създадено и звеното "Фискален контрол" към Националната агенция за приходите (НАП) То има по-големи правомощия от обикновените данъчни и митнически инспектори и дори бе наречено "данъчна полиция". Задачата му е да следи с помощта на мобилни екипи рисковите стоки на територията на цялата страна - от влизането им през граничните пунктове до крайния получател. Обявяването на горивата за стоки с висок фискален риск означава, че проверяващите могат да спират транспортните средства, в които те се превозват, за проверка на документи и за оглед. Този контрол ще може да се прави на специалните фискални контролни пунктове, както и на обектите за разтоварване - бензиностанции, складове, резервоари. Заради разширяването на обхвата на рисковите стоки НАП е разкрила преди дни нови 60 фискални контролни пункта на различни места в страната, с което броят им вече става 300, обясниха от агенцията. Фискалните агенти имат правото да поставят пломби на транспортните средства, ако принадлежат на търговец с рисков профил - натрупал задължения към бюджета или с данъчни нарушения. В тези случаи цистерните с горива ще бъдат пломбирани, а премахването на пломбите ще става само в присъствието на данъчните инспектори при разтоварването на горивото. Така държавата ще следи дали се плащат ДДС и акцизи. Търговците и шофьорите на транспортните средства с горива са задължени да оказват съдействие и да предоставят информация за вида и количеството стока, за изпращача и за получателя й. Включването на горивата в списъка на стоките с фискален риск е поредна стъпка за изсветляване на сектора. От 2011 г. бе въведено дистанционното свързване на фискалните устройства на търговците с горива с НАП. Те подават информация както за продадените от бензиноколонките количества, така и за количеството гориво, постъпило в резервоарите. През 2013 г. бе въведен контрол върху целия процес, свързан с доставките и движението на течните горива от производител и вносител до крайния потребител и обмен на информация между Агенция "Митници" и НАП. През миналата година търговците на горива бяха задължени да внасят обезпечение, ако месечните им доставки са над 25 000 лв.
Източник: Сега (21.11.2017)

Златев иска КЗК да провери фирмите на Марешки Представители на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) ще сезират Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за нелоялни практики на фирмите за горива на лидера на "Воля" Веселин Марешки. Това съобщи вчера генералният директор на "Лукойл България" Валентин Златев, който е и председател на БПГА, след като беше разпитан в спецзвеното за борба с корупцията към Софийската градска прокуратура заради думите му, че над Веселин Марешки има разпънат политически чадър. Златев призова да се направи проверка платил ли си е всички данъци заместник-председателят на парламента. Валентин Златев заяви пред медиите, че разполага с данни, според които двете фирми на лидера на "Воля", търгуващи с гориво, работят на загуба – едната с 1,8 млн. лв., а другата – с 13,3 млн. лв. "Утре някой ще направи хляба по 10 ст. и ще иска да стане президент", каза шефът на "Лукойл България", добавяйки, че очаква този път "КЗК да се произнесе и да каже така ли е, или не е така". Той потвърди мнението си, че над бизнеса с горива на депутата има политически чадър, заявявайки, че "звездата на Веселин Марешки изгрява много странно 2011-2012 г. при финансовия министър Симеон Дянков". С уговорката, че не твърди нищо конкретно, Златев каза, че оттогава насам Марешки няма нито една приключила финансова ревизия, както и нито една приключила проверка на НАП и митниците. "Държавата трябва да каже събира ли си всички данъци, или позволява на някого да получава непонятни отстъпки", коментира той.
Източник: Дума (22.11.2017)

Сипваме гориво от тор, слама и олио Гориво, произведено от тор, слама или олио ще се сипва в дизеловите автомобили. С предложени от кабинета промени в Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) се урежда използването в транспорта на биогорива от ново поколение, като целта е да се изпълнят директивите на ЕС. Лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, са длъжни да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива. Като от 1 септември 2018 г. горивото за дизелови двигатели трябва да е със съдържание на биодизел минимум 6%, като поне 1% от биодизела да бъде биогориво от ново поколение, предвижда проектът. Биогоривата от ново поколение са разделени на такива от тип А и тип Б. Към първите са включени горива, които са произведени от слама, животинска тор, утайка от пречиствателни станции на води, суров глицерин, гроздови джибри и винена утайка, орехови черупки, шушулки, кочани от царевица, както и водорасли, отглеждани на сушата. Горивата от ново поколение от тип Б са използвано олио за готвене и животински мазнини. Горивото за бензинови двигатели ще трябва да бъде със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол от минимум 7%, пише в подготвените промени в закона. А от 1 март 2019 г. съдържанието на биоетанол или етери в горивото за бензинови двигатели трябва да е поне 9%.
Източник: Стандарт (23.11.2017)

Производството на твърди горива се увеличава през септември По данни на НСИ, през септември 2017 г. спрямо август 2017 г. нараства производството на: твърди горива - с 12.1% до 3 013 хил. т; безоловен бензин - с 4.4% до 167 хил. т. Намалява производството на: пропан-бутанови смеси - с 9.1% до 10 хил. т; дизелово гориво - с 6.9% до 258 хил. т; природен газ - с 20.0% до 4 млн. м3; електроенергия - с 10.2% до 3 408 ГВтч. През септември 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: твърди горива - със 17.5%; пропан-бутанови смеси - с 25.0%; безоловен бензин - с 3.1%; дизелово гориво - с 5.3%. Намалява производството на: природен газ - с 50.0%; електроенергия - с 3.6%. По данни на НСИ през септември 2017 г. спрямо август 2017 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 12.1% до 3 093 хил. т; безоловен бензин - с 3.9% до 53 хил. т; природен газ - с 11.4% до 186 млн. м3. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 13.7% до 44 хил. т; дизелово гориво - с 5.6% до 204 хил. т; електроенергия - с 5.8% до 2 515 ГВтч. През септември 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: твърди горива - със 17.4%; безоловен бензин - с 6.0%; дизелово гориво - с 33.3%; електроенергия - с 3.9%. Намаляват доставките на: природен газ - с 6.1%. Доставките на пропан-бутанови смеси остават без изменение.
Източник: econ.bg (30.11.2017)

Петролни компании сезираха КЗК за дъмпинг на Марешки Част от големите петролни компании са сезирали Комисията за защита на конкуренцията за дъмпинг в бензиностанциите на бизнесмена политик Веселин Марешки. От сайта на КЗК става ясно, че “Лукойл България”, “ЕКО България”, “НИС Петрол”, “Петрол”, “Синергон петролеум”, “Ромпетрол България”, “ОМВ България” са сезирали регулатора заради нелоялна конкуренция от страна на “Трейднет Варна”. Последната компания е собственост на семейството на Марешки и снабдява с горива бензиностанциите му. За намерението да бъде сезирана КЗК съобщи преди десетина дни Валентин Златев - председател на петролната и газова асоциация и шеф на “Лукойл България”. Тогава той обясни, че като мотив се посочва загубите и задълженията, които трупат компаниите на Марешки, занимаващи се с горива. “Трейднет Варна” например има загуба от 1,8 млн. лева за миналата година. Фирмата, която държи бензиностанциите на политика бизнесмен - “ВМ петролеум”, пък натрупала задължения за над 11 млн. лева. В същото време Марешки продавал горива с 20-30 ст. по-евтино от пазарната цена по останалите вериги бензиностанции.
Източник: 24 часа (08.12.2017)

Румънски вестник: Шофьорите на тирове предпочитат да зареждат в България, а не у нас Румънските тирове зареждат гориво в България: в резултат на поскъпването на горивата в Румъния един превозвач спестява около 500 леи (211 лева), ако напълни резервоара само на един камион в България, пише в. "Ромъния либера", цитиран от БТА. Румънските собственици на транспортни фирми, та дори и притежателите на обикновени автомобили сега имат много причини да заобикалят бензиностанциите в Румъния и да зареждат гориво в България, особено ако и без това имат път натам, пише изданието. След увеличението на акцизите върху горивата в Румъния и обезценяването на леята разликата в цената на горивата между нас и българите е все по-голяма, изтъква вестникът, цитирайки данни на Ойл Булетин, службата за наблюдение на цените на горивата на Европейската комисия. Според данни от 27 ноември средната цена в Румъния е била 1,135 евро за литър бензин и 1,157 за литър дизелово гориво. Цените са под средните за Европа, но все пак са по-високи от тези в България - съответно 1,033 за литър бензин и 1,025 за литър дизел. При това положение един шофьор на лек автомобил, който напълни в България резервоар от 50 литра, би печелил 30 леи (около 13 лева), а при камион с резервоар от 900 литра, би спестил 540 леи (228 лева).
Източник: 24 часа (12.12.2017)