Отнеха 135 хил. лв. от имането на осъден за кражба на горива С решение на Върховния касационен съд Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) отне собственост от Георги Иванов на стойност 135 460 лв., съобщиха от пресцентъра на комисията Иванов е осъден за участие в организирана престъпна група (ОПГ), която е извършвала кражби на горива от продуктопровода на „Лукойл Нефтохим-Бургас“ АД чрез изградено съоръжение на базата на стар водопровод. През 2010 г. при специализирана полицейска акция „Шейховете“ той е задържан в момент на кражба с още няколко души, някои от които полицейски служители. Отнетото от Иванов имущество включва: апартамент и гараж в с. Атия, община Созопол, части от два имота в землището на гр. Черноморец, лек автомобил и сума от продажба на товарен автомобил.
Източник: 24 часа (25.01.2018)

Община Бургас започва проверка на „Лукойл Нефтохим“ заради мръсния въздух РИОСВ започва проверка на „Лукойл Нефтохим Бургас“, заради сигнали на граждани за остра и задушлива миризма в града през последните дни. За това се разбраха на среща в екоинспекцията в понеделник кметът на Община Бургас Димитър Николов и инж. Тонка Атанасова – директор на РИОСВ, съобщиха от пресцентъра на Общината. Екоинспекцията трябва да установи дали е нарушена клаузата, според която при определени метеорологични условия и инверсия на въздуха, предприятието трябва временно да ограничава производствения капацитет на инсталациите си, за да не се допускат завишени нива на миризми, независимо дали има превишение на допустимите по норма параметри за чистотата на въздуха. "Ние държим да знаем истината от представителите на РИОСВ, спазени ли са тези параметри на комплексното разрешително и дали предприятието е намалило натоварването на мощностите си", каза след срещата Димитър Николов."Настояваме да се преустанови още от днес работата по изчистването и преработката на старите еко щети, които са на три работни площадки - Росенец, до "Меден рудник" и на територия на предприятието. Разрешението за технологията по изгребването е дадено през 2002 г. и според нас трябва да се търси съвременна технология, която да намали изпускането във въздуха на остри и задушливи миризми на въглеводороди", допълни кметът на Бургас.http://www.economic.bg
Източник: Други (30.01.2018)

До 100 хил. лв. глоба за "Лукойл Нефтохим" за мръсния въздух Регионалната екоинспекция в Бургас ще наложи глоба до 100 хил. лв. на рафинерията "Лукойл Нефтохим", както на дървопреработвателната фабрика "Кроношпан" - 40 хиляди лева, стана ясно на пресконференция вчера. До санкцията се стигна след обгазяването на Бургас и кварталите му и лошата миризма през последните седмици. След масово недоволство на бургазлии, протест и стотици сигнали до екоинспекцията, в крайна сметка се стигна до проверки и глоби. Както стана ясно в края на седмицата, замърсителят на въздуха в морския град е рафинерията, която при обработка на отпадъци в утайниците е изпуснала вредни газове в атмосферата. Дървопреработвателният завод "Кроношпан" пък системно предизвиква фини прахови частици в града. Временно е преустановена работата по рекултивацията на нефтените утайници на територията на "Лукойл" до второ нареждане от страна на РИОСВ. Около 450 000 кубични метра нефтени отпадъци, пластмаси, керосин, мазут се намират в тези т.нар. окислителни езера. Те са трупани в тях от 60-те години. Нефтените утайници трябва да бъдат изчистени до 2020 г., възложител на тези дейности е държавата.
Източник: Дума (08.02.2018)

Приходите на "Дитсманн Енергоремонт холдинг" се увеличават с 90% В годината, в която "Енергоремонт холдинг" стана част от холандската група Dietsmann, приходите на дружеството са нараснали с 90%. Това показва консолидираният отчет за 2017 г. Основната причина за ръст са подписаните големи договори с "Лукойл Нефтохим Бургас". В същото време загубата на холдинга се е понижила с близо една четвърт. Приходите от продажби на "Дитсманн Енергоремонт холдинг", както вече се казва дружеството, достигат близо 73 млн. лв. (виж таблицата). В същото време рязко се покачват и разходите за материали - пет пъти до 30.4 млн. лв. Увеличението е резултат от изпълнението на договори, като най-големите от тях са с рафинерията в Бургас, макар че сумата не се уточнява. В края на миналата година от компанията съобщиха, че с "Лукойл Нефтохим Бургас" са сключени два договора за сервизно обслужване на стойност над 10% от средните приходи на дружеството за последните три години. Справка в отчетите показва, че средните нетни приходи от продажби на компанията от 2015 г. насам са 55 млн. лв. За 2017 г. "Дитсманн Енергоремонт холдинг" намалява загубата си до 8.6 млн. лв. Холдингът и дъщерните му дружества (общо 11 на брой) се занимават с рехабилитация, ремонт, модернизация и реконструкция на енергийни съоръжения както на електроцентрали, така и на предприятия от химическата и металургичната индустрия. В дейностите им влиза също производство на енергетично оборудване, резервни части и метални конструкции. Компанията участва и в изпълнението на електрическата част на жп инфраструктура и др. Мажоритарен собственик на дружеството е холандската Dietsmann N.V., която държи пряко 64.96% и 33.03% непряко чрез "Миления 77". Чуждестранната група придоби контролния пакет миналото лято. Цената на сделката не беше обявена, но беше близка до пазарната капитализация (около 77 млн. лв. по това време). Dietsmann е стратегически инвеститор, който има бизнес в 15 държави и годишни приходи от порядъка на 320 млн. евро. Плановете му са да развива българското дружество.
Източник: Капитал (06.03.2018)

Божидар Данев: Част от сектора на горивата в България е в сивата икономика Необичайно ниските цени на горивата в България вероятно са резултат от картели или контрабанда, каза Божидар Данев пред експресната интервю на EURACTIV.com, заявявайки, че властите досега не са успели или не желаят да решат проблема. Божидар Данев е изпълнителен председател на Българска стопанска камара (БСК) и вицепрезидент на BusinessEurope, най-голямата асоциация на работодателите в ЕС. България е в центъра на вниманието с Българското председателство на Съвета на ЕС. Ако не греша, Вие сте първият вицепрезидент на BusinessEurope с българско гражданство. Бихте ли описали интересите, зад които заставате? Всъщност е чест за мен да бъда вицепрезидент на организация с над 40 милиона членове от целия ЕС, в която участват най-големите национални организации на бизнеса и работодателите в Европа. Ние се застъпваме за конкурентоспособна икономика, която зачита всички стандарти за социално партньорство, създаване на работни места и, като цяло, за просперитет. През 60-те години от съществуването си BusinessEurope има своя принос за просперитета на Европа. Председателството на ЕС поставя България в центъра на вниманието. Много съобщения в пресата говорят за бедност и корупция. Смятате ли, че това е справедливо? Мисля, че това е справедливо. Всъщност България е много бедна страна, ако сравним БВП на глава от населението с другите държави-членки на ЕС. България не само е на последно място, но е на огромно разстояние от водещите страни от ЕС. Отнема дълъг отговор, за да каже защо. Но когато имате много малко производство, когато БВП на страната не може да гарантира високи доходи, това води до стагнация. Още повече, че от членството ни в ЕС насам имаме 3 милиона граждани, които са напуснали страната. От четирите свободи, които са предпоставка за процъфтяваща икономика, една от тези свободи доведе до източване на огромна част от човешките ресурси. Освен това, повечето от тези хора са висококвалифицирани професионалисти. За съжаление, този процес не спря. Напротив, изглежда, че има нова вълна на миграция в здравния сектор - от медицинските сестри до най-квалифицираните медицински специалисти. И целият процес е малко вероятно да спре, докато сериозните несъответствия в заплатите се запазят. Може би е крайно време българските работодатели да започнат да плащат по-добре на своите служители? За да увеличим заплатите, ще трябва да увеличим БВП ... И може би производителността в България е твърде ниска… Да. Но бих искал да кажа, че работодателите в България са увеличили заплатите през последните години със 7 до 10%, докато производителността се е увеличила само от 1 до 3%. Българските работодатели имат добро намерение, те са готови да повишат заплатите, особено когато са изправени пред тази загуба на човешки ресурси. Друг начин за решаване на проблемите е привличането на повече чужди инвеститори, но изглежда, че тази вълна е спряла ... Това е ключът. Ако погледнете икономическите показатели на България, ще видите стабилен ръст, цялостна стабилност, но в същото време ще забележите намаление на чуждестранните инвестиции. И тук идваме на въпроса Ви в началото: защо корупцията е широко разпространена, защо няма справедливост. И тогава стигаме до честния отговор: затова нямаме чужди инвестиции. За съжаление, дори и като член на ЕС, България почти не е постигнала напредък в това отношение. Причините за липсата на чуждестранни инвестиции са недобрата съдебна система, корупционната среда и недостигът на човешки ресурси. В кои области на икономиката България е най-успешна? През последните години това са секторите, в които не се изискват големи финансови инвестиции, а се изискват умения. Икономическите данни показват, че това са ИТ и електротехниката, и до известна степен фармацевтичният сектор. Това показва, че има потенциал, но не може да се развие, поради условията, които споменах. Освен това, европейската икономика расте, което помага за растежа на българския износ. Също така, има някои международни фактори. Българската оръжейна промишленост е увеличила своя износ благодарение на международните обстоятелства. Туризмът също до голяма степен се възползва от изходящите потоци от такива традиционни дестинации като Египет и Турция. Съществуват обаче и международни обстоятелства с отрицателно въздействие върху икономиката на България. Колко големи са загубите от санкциите за Русия? Само 3% от износа на България е с Русия, бих нарекъл загубите незначителни. Тези, които казват, че загубите са огромни, изказват политически легенди. Колко важен е секторът на горивата? Говорейки за растежа на българската икономика, страната ни имаше няколко късметлийски години за нейния достъп до европейския и световния пазар. Вие сте наясно, че през последните четири години цената на суровия петрол се срина от $ 140 на барел до $ 50-60, както е сега. България е голям вносител на петрол и петролни продукти. По-ниските цени са много полезни за българската икономика и, ако се вгледате по-задълбочено в анализа на растежа на БВП, ще забележите, че този растеж е резултат от намаляването на търговския дефицит. Търговският дефицит намалява главно, поради срива на цените на петрола. От над 5 млрд. лв. вносни петролни продукти това число намаля наполовина. Какво прави България с този бензин освен за вътрешно ползване за транспорт? Голяма част от петрола се трансформира в продукти, които се реекспортират. Но ми зададохте въпрос за монополите. Не, няма монопол в горивния сектор в България. Известно е, че около 40% от пазара се притежават от Lukoil, а останалите 60% се държат от други производители и от други търговци. Разбира се, това е много чувствителен пазар и според данните на митниците все още има огромни сиви потоци, което означава огромни загуби за бюджета по отношение на акцизите и ДДС. Много българи смятат, че има картел, който поддържа високите цени на горивата ... В Комисията за защита на конкуренцията (KZK) многократно е разследвала предполагаеми картели, но все още не е в състояние да даде отговор. Ние, които сме от различни сектори на икономиката, имаме съмнения, но държавните институции мълчат. Може би сте наясно, че заместник-председателят на Народното събрание Веселин Марешки е бил в състояние да продава на много по-ниски цени в сравнение с други търговци на дребно. Едно обяснение би могло да бъде, че това може да е контрабанда на горива, споменахте сивите потоци ... Марешки беше разследван от КЗК, тъй като други бяха разследвани и отново беше казано, че няма картели. И така, или Марешки внася контрабандни горива, или другите играчи са в картел. Истината може да е някъде по средата. Но за огромно наше съжаление, българските институции не са в състояние да дадат отговор и да бъдат полезни за българската икономика. Що се отнася до качеството на въздуха, България е единствената държава от ЕС, осъдена от европейския съд заради неизпълнение на задълженията за качество на въздуха. Това се дължи на индустрията? Не, това е период, който е много зад нас. Налице е огромен напредък в почистването на околната среда и спирането на замърсяващите продукции. България може да се гордее за това постижение. Казвате, че индустрията е безопасна? Мога да потвърдя, че екологичните норми се зачитат от големите предприятия, включително тези, които са били сериозни замърсители преди десет години. Единственият въпрос е как ще се преструктурира енергийният сектор, за да се съобрази с новите изисквания, които ще влязат в сила през 2020 г. Излиза, че населението е основно отговорно за замърсяването на въздуха? България е бедна страна, а голяма част от населението е маргинализирана, не иска да работи, няма образование и използва силно замърсяващи източници на топлина. Вие говорите за ромите? Не, не говоря само за ромите. В България има няколкостотин хиляди души, които не желаят да работят, и въпреки факта, че им се предлага работа, те намират други начини за съществуване. Но другият въпрос, и никой не го споменава, е, че никой в България не се опитва да намери решение за ежедневното замърсяване от непочистени гуми на автомобилите, например. Друг въпрос е вносът на стари автомобили от Европа, който е необходим за задоволяване нуждите на хората с по-ниски доходи. Въпреки обещанията на софийските власти, че ще бъдат построени няколко големи паркинга, нищо не се случва. Още по-лошо е, че се строят нови сгради, но повечето от тях нямат място за паркиране. С толкова ниски доходи в България, защо няма социални протести? Това е така, защото има огромни финансови потоци, които се разпределят сред голяма част от населението. Един от тези потоци произтича от плащанията към собствениците на земя от тези, които използват земите си за селскостопанско производство. Има няколко десетки хиляди собственици на земя в България, може би дори стотици хиляди. Българите не желаят да продават земята си, а не желаят да обработват земята си. Така те отдават под наем своята земя. Дивидентите на годишна база могат да бъдат оценени: за над 4 милиона хектара лизинговият договор е между 400 и 500 лева, което означава 2 милиарда лева доход, който създава социална възглавница. И ако добавите трите милиарда парични преводи, идващи от българите в чужбина, това прави общо 5 милиарда евро годишно, които, въпреки че не се облагат с данъци, помагат за облекчаване на социалното напрежение. Може би България не е най-бедната страна? Във всеки случай България не отчита тези приходи. Нека не забравяме, че 95% от хората в България притежават дом. Покупателната способност трябва да се разглежда и на фона на такива фактори. Какво ще кажете за Председателството на ЕС? Това ли е положителен фактор? Да, категорично. За първи път България е в центъра на вниманието, България е организатор на големи международни срещи, а с подчертаното си значение за Западните Балкани се очертават нови възможности за инфраструктурни проекти. Въпросът е, че по отношение на инфраструктурата България все още е отсечена от останалата част на Европа. България не е част от Шенген и еврозоната, от които може да извлече огромна печалба от икономиката си. Северозападна България е най-бедният регион в ЕС. Какво може да се направи за това? Отново става дума за инфраструктура. Когато няма инфраструктура, не е реалистично да се очакват чуждестранни инвестиции или други чудеса. Този регион е обезлюден и, ако погледнете българите, които са напуснали за чужбина, много голяма част е точно оттам. Но ако отидете в центъра на градовете в този регион, ще видите, че всички пият кафе и никой не работи. И ако им предложите работа, те не желаят да приемат, защото живеят от парични преводи или от пари, които получават от отдаването под наем на земята си.
Източник: БСК (07.03.2018)

Лобистки закон удря малките петролни фирми Високи изисквания за собствен капитал и обезпечения в полза на държавата ще извадят от пазара на горива малките търговци и ще ограничат достъпа на нови. До това ще доведе проектът на нов закон за регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, внесен в Народното събрание с основния мотив - борба със сивия сектор и гарантиране на лоялната конкуренция. На фона на поредните предлагани промени в държавния контрол вчера Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради непосилни финансови изисквания към малките фирми от петролния бранш. Формално вносители на закона са над 20 народни представители от всички политически сили начело с Емил Димитров, бивш шеф на Агенция "Митници", познат като Ревизоро. Реално обаче това е проектът на Българската петролна и газова асоциация, който е готов от повече от година и си търсеше законодателно лоби. Преди няколко месеца председателят на асоциацията Валентин Златев обяви, че законопроектът вече е консултиран с министрите на икономиката и на финансите и предстои да бъде качен на сайта на икономическото министерство за публично обсъждане. Но ето че сега е задвижена "експресната" процедура - проектът е внесен от депутати и влиза директно за обсъждане в парламента. В мотивите си сега депутатите вносители отправят упрек към НАП и Агенция "Митници", че не можели да се справят със сивия сектор в пазара на горива. Цитира се доклад на Министерството на финансите от 2015 г., според който сивият сектор е 30%, а пропуснатите приходи в бюджета са за 1 млрд. лв. годишно. Посочва се, че двата ключови данъчни закона - за акцизните складове и за ДДС, не можели да обхванат спецификата на пазара на горива, а всяка нова мярка скоро се заобикаляла от тези, които искат да нарушават правилата. Под претекст че ще ограничи нелегалната търговия и криенето на данъци в петролния бранш, новият проект въвежда сериозни прегради пред играчите на този пазар. Фирмите, които искат да се занимават с търговия, транспорт и съхранение на горива, занапред ще трябва да се регистрират и да доказват, че разполагат с голям капитал. Търговците на едро и фирмите, които държат складове за нефт и горива, трябва да разполагат с поне 3 млн. лева. От собствениците на бензиностанции пък ще се изискват по 20 000 лв. на обект. Изисквания за капитал се въвеждат и за фирмите, които се занимават с пълнене и с дистрибуция на бутилки с втечнен газ (LPG) - съответно не по-малко от 200 000 лв. и 500 000 лв. Документите за регистрация ще се подават в Министерството на икономиката. То пък ще поддържа публичен електронен регистър с данни за фирмите. Всички участници на петролния пазар ще имат 6-месечен срок да се съобразят с новите изисквания, става ясно от законопроекта. За да получи регистрация, всеки търговец ще бъде задължен да представи и обезпечение - паричен депозит или банкова гаранция, в полза на министъра на икономиката. Обезпечението ще трябва да се подновява всяка година, а размерът варира от 500 000 лв. за петролните бази и складове до 20 000 лв. за всяка бензиностанция. Фирмите, които превозват бензин, дизел, керосин и т.н., трябва да осигурят депозит или банкова гаранция от 3000 лв. за всяка цистерна. Обезпечения от 200 000 и 500 000 лв. се изискват и от фирмите за пълнене и дистрибуция на бутилки с втечнен газ. По този начин ще се гарантира, че държавата ще може да си събира дължимите акцизи и ДДС, обясняват вносителите в мотивите си. Сега имало сериозни измами, оставащи ненаказани поради "използването на правни способи, които правят практически невъзможно събирането на наложените санкции". И в момента НАП изисква от определена категория лица обезпечения за доставки на течни горива с цел да предотврати данъчни измами и злоупотреби с ДДС. Те бяха въведени през 2017 г. за сделки над 25 000 лева, като пределният размер на обезпечението е 50 000 лева. Именно заради тези изисквания Еврокомисията започва наказателна процедура срещу България. Вчера Брюксел изпрати официално уведомление до страната с настояване да спазва правото на ЕС. "Понастоящем малките дружества, търгуващи с горива, са задължени да плащат авансово прекомерно високи суми, за да гарантират, че могат да платят дължимия от тях ДДС. В същото време за големите дружества е достатъчно само да внесат гаранция в размер, равен на дължимия по сделките им ДДС", посочва ЕК. Комисията смята, че това е ограничаване на свободата на стопанска инициатива. На този фон доста по-маловажни изглеждат въведените в законопроекта изисквания за образователен лиценз и стаж на управителите на дружествата, които оперират на пазара на течни горива. За търговия на едро с нефт и нефтопродукти законните представители на дружеството или едноличният търговец трябва задължително да са с висше образование и 5 години осигурителен стаж. От търговците на дребно се изискват средно образование и 3 години стаж. С новия закон се забранява и продажбата на течни горива от мобилни бензиностанции, които бяха посочвани през годините като сериозен източник на контрабанда. Всеки търговски обект трябва да е трайно прикрепен към недвижим имот и да отговаря на изискванията за устройство на територията. Изрична забрана се въвежда т.нар. ведомствени бензиностанции да зареждат пътни превозни средства на трети лица. За нарушителите на новите разпоредби глобите са от 25 000 до 250 000 лв. плюс отнемане на транспортните средства и превозвания нефт от нарушителите.
Източник: Сега (09.03.2018)

Лобисткият закон за търговия с горива удря и земеделците Законопроектът за регулиране на пазара на горива, внесен в парламента от над 30 народни представители, ще удари и земеделските стопани, които ползват ведомствени бензиностанции за зареждане на селскостопанската си техника. Това алармираха от браншовите съюзи на земеделците, които искат спешна среща с депутатите. Законопроектът, чийто основен автор е Българската газова и петролна асоциация, предвижда регистрация на всички фирми, които искат да търгуват, превозват и съхраняват горива. Те трябва да отговорят и на завишени изисквания за собствен капитал и да предоставят банкови гаранции в полза на държавата. Целта е да се намали сивата икономика в сектора и да се гарантира лоялната конкуренция, твърдят вносителите. Проектът обаче веднага предизвика недоволство, че обслужва големите фирми в петролния бранш и ще извади по-малките от пазара. "В мотивите на законопроекта е записано, че регулациите не се отнасят за земеделските стопани, но предложените законови текстове показват точно обратното", коментира пред БНР Мариела Йорданова от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Земеделци, които имат собствени бази за зареждане на селскостопанската техника, трябва да се регистрират като складове за горива и да направят банкова гаранция за 3 млн. лв. Другата опция е да се регистрират като търговец на дребно, за което се иска гаранция от 20 000 лв. за всяка колонка. Освен това добилите популярност ведомствени бензиностанции, които в законопроекта са наречени "вътрешни обекти", трябва да бъдат регистрирани и по Закона за устройство на територията. "Голяма част от земеделските стопанства са извън урбанизираните терени и не може да покрият изискванията на този закон", заяви Йорданова. Утежнените правила ще принудят много земеделски производители да зареждат от бензиностанции на 20-30 км от нивите, което е голям проблем за придвижването на извънгабаритната селскостопанска техника. По-големият проблем обаче е, че земеделците ще трябва да купуват гориво по цени на дребно, т.е. по-скъпо, при положение че ползват отстъпки за закупуване на горива на едро.
Източник: Сега (16.03.2018)

Новият "бензинов" закон може да докара наказателна процедура от ЕК Лансираните нови правила за затягане на контрола върху пазара на бензин, дизел и другите петролни продукти може да докарат на България поредна наказателна процедура от Еврокомисията - защото ще ударят дребния бизнес в този бранш. Това стана ясно при първото обсъждане на законопроекта за горивата в парламентарната комисия за борба със сивата икономика. Проектът е вдъхновен от Асоциацията на петролните фирми, в която членуват "ЛУКойл" и другите едри играчи. Той бе внесен по експресната процедура - подписан от 32-ма депутати от различни партии, влезе директно за обсъждане в Народното събрание, без да е минал обществено обсъждане и без да е правена оценка на въздействието му върху бизнес средата. Ключовите промени, които предвиждат прекомерни високи финансови изисквания, заплашват да изхвърлят от пазара по-дребните играчи. Предлага се всички фирми, които търгуват, превозват или съхраняват горива, да покрият сериозни изисквания за собствен капитал и за обезпечения в полза на държавата. Сумите варират от 3 млн. лв. за търговците на едро и складовете за горива до 20 000 лв. за всяка колонка в бензиностанция. От фирмите, които се занимават с пълнене и търговия с бутилки с втечнен газ, също се изискват гаранции от 200 000 лв. и 500 000 лв. Именно заради вдигането на летвата проектът веднага предизвика остри критики и бе определен като лобистки. На първото му обсъждане в парламента бяха поканени представители на различни държавни институции, но не и на бизнеса, който ще бъде засегнат от новите регулации върху търговията, транспорта и съхраняването на течни горива. На заседанието обаче стана ясно, че дори Министерството на финансите има сериозни резерви към предложенията. Министър Владислав Горанов все още не е дал официално становище, но от ведомството му дадоха да се разбере, че някои разпоредби ограничават свободата на стопанска инициатива и нарушават нормите на ЕС. "В законопроекта са въведени ограничения, които стесняват пазара и водят до концентрация на бизнеса", заяви Людмила Петкова, шеф на Дирекция "Данъчна политика" в МФ, пред комисията за борба със сивата икономика. "Това не е в съответствие с европейския принцип "Мисли първо за малкия", насочен към защитата на малките и средните предприятия. Така ЕК може да открие процедура за нарушение срещу България", поясни Петкова. Тя изтъкна, че този проект трябва да се синхронизира с другите данъчни закони, за да няма дублиране на изискванията за предоставяне на гаранции от фирмите, които търгуват, превозват или съхраняват течни горива. Освен това обезпеченията би трябвало да са "съразмерни" - те не бива да надхвърлят по размер дължимия данък. На практика в действащите закони за данъчните складове и за ДДС вече има изисквания за предоставяне на обезпечения от държатели на складове и при сделки с горива, и те също не са леки. Именно заради тях преди дни Еврокомисията стартира наказателна процедура срещу страната ни. Брюксел обвини България, че със Закона за ДДС принуждава малките търговци на горива да внасят прекалено високи суми в аванс като гаранция, че ще платят дължимия ДДС. България има двумесечен срок да отговори на критиките на ЕК. А с новия проект се въвеждат нови финансови тежести, които нарушават европейския принцип "Мисли първо за малкия", насочен към защитата на по-дребните предприятия, което може да предизвика нова наказателна процедура срещу България, предупреждават експертите от МФ.
Източник: Сега (19.03.2018)

Закон вдига два пъти цената на пропан-бутана Нов проектозакон за горивата ще вдигне цените на втечнения газ пропан-бутан (LPG) над два пъти. За това алармираха от Асоциацията на производителите, разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан (LPG-асоциация). В мотивите към проекта се посочват като "добри примери" пазарите в Гърция и други страни, но цената на една 10-килограмова бутилка в южната ни съседка е 25-28 евро, докато у нас се движи между 14 и 24 лв., обясни Георги Палпурин, потребител и председател на LPG-асоциацията. Проектозаконът е внесен в Народното събрание на 7 март от група депутати без да се вземе мнението на бранша, категоричен бе Адриан Илиев, адвокат на LPG-асоциацията. С проекта се налага монопол и се цели унищожаването на цял сектор от икономиката ни, ако бъде гласуван без промяна, твърдят търговците на LPG. Причината е, че в него се залагат високи изисквания за наличие на минимален обем на складовете за пропан-бутан от 500 куб. метра и минимум 10 000 бутилки или 50% от търгуваните за една година обеми. За сравнение - 60 от сега действащите 67 склада, собственост на 54 фирми, имат обеми между 20 и 150 куб. м и далеч по-малко от изисквания брой бутилки, посочват от LPG-асоциацията. Освен това в проекта е заложено изискване за минимум 3 млн. лева уставен капитал на собствениците на складове. За да изпълнят тези изисквания, фирмите трябва да вложат огромни инвестиции, което е невъзможно за тях, коментираха те и обясниха, че само цената на 10 000 бутилки е 450 хил. лева, а инвестицията за изграждане на един склад при цената на земята край София ще надхвърли 10 млн. лева. Разбира се, тези огромни инвестиции ще се отразят на крайната цена на пропан-бутана, откъдето ще дойде и двукратното му поскъпване, обясниха те.
Източник: Стандарт (23.03.2018)

Икономическата комисия отхвърли новия секторен закон за горивата Депутатите от парламентарната икономическата комисия отхвърлиха още на първо четене спорния законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, внесен от народни представители от всички партии. Българската петролна и газова асоциация също е участвала в изготвянето на документа. По време на заседанието стана ясно, че нормативът е получил отрицателни становища от три министерства – финансовото, икономическото и земеделското. В залата не присъства нито един министър или заместник-министър, но представители на ведомствата изчетоха писма от ръководителите си. Най-сериозен отпор е дошъл от Министерство на финансите, като според Владислав Горанов текстовете са пълно в противоречие с директивите на ЕС и сериозно нарушават принципите на конкуренцията. Финансовото министерство се опасява, че новият закон може да доведе до концентрация на бизнес, както и недопускане на малки и средни предприятия на пазара с горива. Министерството подкрепя обаче по принцип идеята да има специализиран закон, който да регулира икономическите отношения, свързани с търговията, производството на нефт и нефтени продукти. Според земеделското министерство новите изисквания ще натоварят с огромно разходи по-дребните стопани, които също попадат под ударите на закона. Investor.bg припомня, че промените затягат сериозно правилата за търговия с горива, като въвеждат регистрационен режим за фирмите, изисквания за банкови гаранции и солиден капитал на дружествата, които оперират на този пазар. Текстовете бяха силно критикувани от много браншови организации, тъй като сред новите изисквания на практика се премахват „мобилните“ бензиностанции. По-конкретно, „водачите са длъжни да зареждат само на бензиностанции, чиито резервоари са трайно прикрепени към недвижимия имот", пише в мотивите към законопроекта. Обектите, от които може да се извършва зареждане, трябва да отговарят на изискванията за устройство на територията и строителството за обект за зареждане с продукти с нефтен произход. Изпълнението на това изискване ще се установява за всеки отделен обект и се удостоверява по служебен ред от Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК). Зареждането на ведомствени бензиностанции също се затяга – на тях няма да могат вече да зареждат „трети“ лица, като роднини например. Зареждането от мобилни бензиностанции от години се смята за източник на контрабанда. Тази мярка обаче е възможно да предизвика сериозни затруднения на фермерите, които ще бъдат принудени да изкарват селскостопанската си техника по основните пътни артерии в страната, за да могат да заредят. В летния сезон това е особено голям проблем. Заради това земеделски производители подготвят протест на 3 април. Те настояха да бъдат изключени от обхвата на законопроекта и заплашиха, че в противен случай ще изкарат земеделската техника да зарежда на бензиностанциите. Срещу текста се обявиха и от Асоциацията на производителите, разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан. Според тях промените ще засегнат над 100 хил. домакинства и над 80 на сто от ресторантьорския бизнес у нас. От асоциацията изтъкнаха, че подкрепят всички действия, които водят до ефективна борба със сивата икономика, но така предложените промени ще доведат единствено до монополизиране на пазара и поскъпване на бутилирания пропан-бутан. Само преди седмица стана ясно, че „Инса Ойл“ напуска Българската петролна и газова асоциация, а причината е несъгласие с новия секторен закон. В крайна сметка на днешното заседание от ГЕРБ не посмяха да гласуват законопроекта и той беше отхвърлен. Румен Гечев от БСП обаче коментира, че все пак има процедура, по която спорният текст да стигне до пленарната зала. Все още не е ясно дали ще бъде изцяло изтеглен от деловодството или ще бъде преработен с препоръките на институциите и браншовите организации.
Източник: Инвестор.БГ (29.03.2018)

"Булмаркет ДМ" се разделя с ПИБ Десети декември 2016 г. Влак, натоварен с пропан-бутан, дерайлира и се взриви на гара Хитрино. Броят на жертвите е седем, десетки бяха ранени, а част от селото - унищожена. До този момент компанията, собственик на влаковата композиция - "Булмаркет ДМ", не беше много позната на широката публика. Трагедията обаче прикова вниманието върху дружествата от групата. А кредитите от Първа инвестиционна банка и връзките й с печално известния от разследванията на "Биволъ" безработен кипърец Георгиос Георгиу, на чието име се водят десетки компании с многомилионни кредити се превърнаха в допълнително имиджово петно. В тогавашната нагнетена атмосфера обясненията на управителя на "Булмаркет ДМ" Станко Станков, че въпреки номиналния собственик и кредитите си към ПИБ той реално притежава компанията, звучаха като влизане в оправдателен режим. Две години по-късно обаче връзките вече изглеждат скъсани. Компании от групата рефинансират кредитите си към ПИБ от други банки, а в самото "Булмаркет ДМ" собствеността вече е само в ръцете на Станков. Пред "Капитал" той коментира, че причините за рефинансирането са, че новите банки кредитори са предложили по-добри кредитни условия от ПИБ. Доскоро в търговеца на пропан-бутан "Булмаркет ДМ" 40% от собствеността беше на управителя Станко Станков, а останалите 60% - на "Вектра консулт". Тя беше еднолична собственост на регистрираното в Кипър Burundi Services Limited. Последното според документите в Търговския регистър се води управлявано от кипърското Din Nominees, на което директор се е водил Георгиос Георгиу. А според документи, представени от "Биволъ", последната компания заедно с Lin Secretarial (и двете собственост на Георгиу) са съдружници в Burundi. Малко след трагичния инцидент Станко Станков заяви пред "Капитал", че реален притежател на дяловете е той. Разбира се, това е напълно възможно - в корпоративния свят е пълно с всевъзможни оплетени офшорни структури, където крайният собственик остава скрит, като често зад това се крие някаква непонятна за публиката финансова, данъчна или имиджова логика. През пролетта на 2017 г. настъпва изчистване на собствеността. Според информацията в Търговския регистър на 10 април 2017 г. Георгиос Георгиу взима решение "Вектра консулт" да продаде и прехвърли всички притежавани от нея дялове в капитала на "Булмаркет ДМ" на Станко Станков за сумата от 1.473 млн. лв. и той става едноличен собственик на капитала. С това връзката на "Булмаркет ДМ" с ПИБ се скъсва, тъй като самото то няма финансиране от нея. На 1 юли 2015 г. компанията взима кредит от 20 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация. На 4 януари 2018 г. е сключен нов договор за залог на търговското предприятие "Булмаркет ДМ" с Българо-американска кредитна банка по договор за банков кредит в размер на 14.4 млн. евро, който рефинансира предходния. Съдлъжник е друго дружество от групата "Порт Булмаркет". Другата голяма компания от групата е "Астра Биоплант", която оперира фабрика за биодизел в русенското село Сливо поле. Едноличен собственик на капитала е "Астра финанс", която пък е на регистрираната в Кипър Superbtrade Consulting Limited. При нея собствеността на хартия е аналогична - акционер е Duc Nominees, а директори са Георгиус и Елина Елени, като Станко Станков казва, че той е собственик и на тази компания. Макар наскоро "Астра финанс" да е преобразувано от ЕООД в ЕАД, при него няма смяна и кипърският собственик се запазва. Компанията обаче срязва връзката си с ПИБ по линия на парите - в средата на миналата година тя рефинансира задълженията си към банката (които са били над 30 млн. евро: 31 млн. евро. инвестиционни и 7 млн. евро оборотни) с кредити от Пощенска банка. Договорите от новата банка са четири и са от средата на юли 2017 г. и края на август 2017 г. Основната част са за предоставяне на инвестиционен кредит от 22.5 млн. евро със срок на погасяване до 2024 г. и от 8.460 млн. евро падежиращи 2020 г. Към тях има и кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви за 5 млн. лв., както и кредитна линия за до 13.690 млн. лв. единици: евро и лв. На база на това залогът на дружеството пред ПИБ е вдигнат и Пощенска банка е новият обезпечен кредитор, като съдлъжници по заема стават "Астра финанс" и лично Станков. Неговото обяснение е, че водещо за решението са били по-изгодните условия. Няма точни данни колко точно е плащало дружеството, но в последния анекс към договора с ПИБ лихвата е определена като вече неизползваният базови лихвен процент на банката, коригиран с коефициент за пазарна среда (по последни данни на сайта на ПИБ около 5%) плюс надбавка 3.91 процентни пункта. Сега при Пощенска банка "Булмаркет ДМ" ще дължи 3-месечен Euribor с надбавка 3.631 пункта, но не по малко от 3.746%. Ако изключим катастрофата на влака в Хитрино, бизнесът на компаниите от групата се развива успешно през годините. "Булмаркет ДМ" е регистрирана през 1996 г. и се превръща в един от големите вносители и търговци на пропан-бутан с приход за 2016 г. от 187.8 млн. лв. Групата развива собствени жп превози през дружеството "Булмаркет рейл карго", автотранспорт, както и пристанищни услуги. "Булмаркет ДМ" получи финансирането от 20 млн. евро от Европейска банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация за изграждането на терминал в Русе за съхранение и зареждане на речни плавателни съдове, задвижвани с втечнен природен газ (LNG). Терминалът в Русе е част от проекта LNG Masterplan Rhein-Main-Danube по програма TЕN-T на Европейския съюз. LNG се явява алтернатива на газа по тръбите и може да се доставя от далечни пазари с танкери и да се разтоварва на специални терминали. Проектът е завършен миналата година. Другото основно направление на групата "Астра биоплант" оперира фабрика за биодизел в русенското село Сливо поле и произвежда технически масла за индустрията и биодизел. Компанията на практика разполага с два завода за производство. Първият, с мощност 60 хил. тона, е изграден от нулата в България и започва работа през 2009 г. Мястото е Сливо поле, в хале на бившия Комбинат за тежко машиностроене (КТМ) в Русе, част от който бе купена от "Булмаркет ДМ" преди години. Вторият завод на "Астра биоплант" е за 110 хил. тона. Той беше буквално преместен от австрийския град Енс при първия в Сливо поле. "Внесеният" завод за биодизел е изграден през 2007 г. за нуждите на компанията за енергийни решения GATE. След половин година работа обаче е затворен заради финансови проблеми на инвеститора и през 2010 г. е купен от "Булмаркет ДМ". Първоначално русенската компания търси пазар за продукцията си основно в Австрия. Анализите обаче показват, че локацията на завода трябва да се промени, тъй като разположението му е неефективното спрямо суровините и пазарите, както и заради по-ниските производствени разходи в България. Така в крайна сметка всичко бива пренесено. Това включва всички инсталации – резервоари, топлообменници, центрофуги и др. се разглобяват на части. След това се описват, етикетират, пакетират и транспортират до България, където се сглобяват наново. Етапът по мащабното преместване на мощностите за биодизел за 13 млн. евро приключи през 2015 г. От 2016 г. мощностите там работят на пълен капацитет. Приходите на компанията за 2016 г. бяха 760.9 млн. лв., а печалбата - 12.6 млн лв. Компанията е и основен доставчик на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас", но бизнесът е експортно ориентиран, като около 70-80% отива за износ. Сега предстои ново разширяване на производствените мощности с още 40%, като проектът е все още в начална фаза и тече проектирането. Проектът ще е за 6 млн. лв. собствени средства на компанията.
Източник: Капитал (02.04.2018)

5% скок на бензина и дизела през 2018 г. Горивата ще поскъпнат с над 5% до края на годината. Това е записано в пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Експертите очакват ускоряване на годишната инфлация до 1,8 на сто, вследствие и от поскъпването на услугите. Въпреки че някои от нехранителните стоки ще поевтиняват през годината, това няма да е достатъчно, за да компенсира по-високите цени на храните, горивата и услугите. При услугите инфлацията ще бъде 2,5 на сто. Вътрешното търсене и международните цени на горивата са основните фактори, формиращи общото изменение на индекса на потребителските цени. Според пролетната оценка икономиката ще отбележи ръст от 3,8 на сто, а растежът ще се забави до 2021 година. Заетостта също ще расте с по-бавни темпове спрямо 2017 година. Очаква се да има по-малко заети в селското стопанство, но повече в индустрията.
Източник: Монитор (04.04.2018)

Mлaдитe xopa в Бългapия нaй-жeлaнитe paбoтoдaтeли y нac ca Неwlеtt Расkаrd Еntеrрrіѕе, "Ko?a-Koлa Xeлeни?" и "Бaн?a ДCK". Toвa пo?aзвa ?лacaциятa зa тoп 50 нa нaй-пpeдпoчитaнитe oт cтyдeнтитe paбoтoдaтeли зa 2018 гoдинa. Toвa coчи изcлeдвaнe нa плaтфopмaтa Grаduаtе Ѕurvеу, чийтo пapтньop y нac e ТоТhеТор. ?poyчвaнeтo e пyбли?yвaнo oт Іnvеѕtоr.bg и ВlооmbеrgТV Вulgаrіа. B cpaвнeниe c пъpвaтa тpoй?a зa 2017 гoдинa Неwlеtt Расkаrd ce изчa?вa нaгope oт тpeтaтa пoзиция зa минaлaтa гoдинa, a ІВМ Вulgаrіа изпaдa oт тoп тpи, ?aтo дeбютaнтът тaм нa нeгoвo мяcтo e "Бaн?a ДCK". Ha cлeдвaщитe тpи мecтa ca cъoтвeтнo "Hecтлe Бългapия", "Coфapмa" и "Ko?a-Koлa Xeлeни? Бизнec Cъpвиcъз Opгaнизeйшън". Cpeд дeceттe нaй-виco?o ?лacиpaли ce ?oмпaнии ca oщe НР Іnс, ЅАР Бългapия, "УниKpeдит Бyлбaн?" и "Бългapия Ep". ?peз 2018 гoдинa oт пъpвитe дeceт oтпaдa Nіѕѕаn. Oт бaн?oвия ce?тop имa oщe ня?oл?o пpeдпoчитaни oт млaдeжитe paбoтoдaтeли - "Aлиaнц Бaн?" (19-тo мяcтo), "Paйфaйзeнбaн?" (23-тo мяcтo), "?ъpвa инвecтициoннa бaн?a" (33-тo мяcтo), OББ (35-тo мяcтo), "Cocиeтe Жeнepaл E?cпpecбaн?" (37-мo мяcтo) и "Цeнтpaлнa ?ooпepaтивнa бaн?a" (43-тo мяcтo). Oт тeлe?oмyни?aциoннитe ?oмпaнии пpиcъcтвaт Vіvасоm нa 17-тa пoзиция и "Moбилтeл" (вeчe A1) нa 41-вa. Cpeд пpeдcтaвитeлитe нa тexнoлoгичния ce?тop в тoп 50 влизaт oщe ІВМ и VМwаrе. Paбoтoдaтeлитe ca ?лacиpaни cпopeд oтгoвopитe нa 7255 cтyдeнти oт 51 yнивepcитeтa в cтpaнaтa, ?aтo тe ca били aн?eтиpaни пpeз пepиoдa 15 фeвpyapи - 15 мaй 2018 гoдинa. Bcич?и тe ca oтгoвopили нa въпpoca ?ъдe биxa иc?aли дa paбoтят и ?a?ви ca мoтивитe им дa избepaт cъoтвeтнaтa ?oмпaния. Eтo и ?oи ca вcич?и, пoпaднaли в cпиcъ?a зa нaй-жeлaнитe paбoтoдaтeли в Бългapия зa 2018 гoдинa:
Източник: Blitz (01.06.2018)

Лукойл планира ново производство за €1 милиард в рафинерията в Бургас Лукойл планира изграждането на нови производствени мощности в рамките на нефтохимическия комбинат на компанията в Бургас. В Лукойл обмислят възможността да инвестират за създаването на нови високотехнологични мощности за производство на минимум 150 хил. тона полипропилен на година в базата на нефтопреработвателния завод в България. Предвижда се модернизация на старото производство – построяването на малък нефтохимически комплекс за производство на полипропилен и нерафиниран бензин. Проектът ще струва 1 милиард евро, а за осъществяването му ще са нужни 3 години. Лукойл няма намерение да увеличава броя на бензиностанциите в България. Руският петролен концерн притежава най-голямата рафинерия на Балканския полуостров "Лукойл Нефтохим Бургас", която обработва около 6.5 млн. тона петрол годишно (при капацитет 9.5 млн. т).
Източник: Money.bg (01.06.2018)

"Лукойл" ще строи у нас производство на полипропилен за 1 млрд. евро "Лукойл" планира да построи нов комплекс за производство на полипропилен в България. Това съобщава шефът на руската компания Вагит Алекперов, цитиран от информационната агенция РБК. Алекперов участваше в срещите с българската правителствена делегация, водена от Бойко Борисов, в Москва на 30 май. Той посочва, че комплексът ще бъде "малък" и че няма намерения да увеличава доставките на нефт към България. Плановете на "Лукойл" са за изграждането на високотехнологични мощности за производство на не по-малко от 150 000 тона полипропилен на година. Комплексът ще бъде изграден в базата на съществуващата рафинерия в Бургас. Няма конкретна яснота за сроковете и финансовите параметри на проекта, посочва Алекперов пред РБК. Евгений Дишлюк, анализатор в "Газпромбанк", обаче оценява проекта на 1 милиард евро, а за реализирането му прогнозира срок от 3 години.
Източник: 24 часа (01.06.2018)

"Дитсманн Енергоремонт холдинг" си отива от фондовата борса "Дитсманн Енергоремонт холдинг" е подал заявление в началото на май за отписване от публичния регистър, а на свое заседание в четвъртък Комисията за финансов надзор го е одобрила. Така дружеството, което преди по-малко от година стана собственост на холандската компания Dietsmann, ще спре да се търгува и на борсата. Пазарната капитализация на компанията беше 90 млн. лв. След сделката новият собственик отправи задължително търгово предложение към миноритарните акционери за около 2.5% от капитала. "Дитсманн Енергоремонт холдинг" се занимава основно с рехабилитация, ремонти, модернизация и реконструкция на енергийни съоръжения. Компанията има десетина дъщерни дружества, които работят в различни части на страната, както и клонове в Абу Даби, Сърбия и Косово. През миналата година откри офис и в Русия. В Македония държи 33% в ЕР-МЗТ-ХЕРЦ. През миналата година приходите му нараснаха с 90% до 72.7 млн. лв. Причината са подписаните големи договори с "Лукойл Нефтохим Бургас". В същото време загубата на холдинга се е понижила с близо една четвърт до 8.58 млн. лв.
Източник: Капитал (04.06.2018)

Обезпеченията за малките търговци на горива се отменят Обезпечението, което НАП изисква от търговците на горива, ще отпадне. Това предвиждат предлаганите от финансовия министър промени в правилника за прилагане на Закона за ДДС, публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на финансовото министерство. На първо място от задължението да предоставят обезпечения ще бъдат освободени регистрираните земеделски стопани, които зареждат с течни горива превозни средства и селскостопанска техника от т.нар. ведомствени бензиностанции. Обезпечения няма да се искат и от останалите групи търговци, стига те да са вписани в публичния електронен регистър на НАП, предвижда новата разпоредба. Промяната идва в отговор на наказателната процедура срещу България, която Европейската комисия започна през март. Според комисията са наложени непосилни финансови изисквания към малките фирми в петролния бранш. Тогава Брюксел изпрати официални уведомителни писма с искане страната ни да приведе разпоредбите си за ДДС в съответствие с правото на ЕС. "Понастоящем малките дружества, търгуващи с горива, са задължени да плащат авансово прекомерно високи суми, за да гарантират, че могат да платят дължимия от тях ДДС. В същото време за големите дружества е достатъчно само да внесат гаранция в размер, равен на дължимия по сделките им ДДС", посочва ЕК. Комисията определи това като ограничаване на свободата на стопанска инициатива. Обезпеченията при доставки на горива бяха въведени за определени категории търговци през 2017 г. с цел да се предотвратят данъчни измами и злоупотреби с ДДС. Те се изискват за доставки над 25 000 лева, като пределният им размер е 50 000 лева. На фона на планираните облекчения в парламента на първо четене вече бе приет законопроект за горивата, в който се предвиждат сериозни изисквания към играчите на пазара, включително и към малките търговци, за собствен капитал и солидни банкови гаранции в полза на държавата. Проектът, който се ползва със силната подкрепа на големите компании от Българската петролна и газова асоциация, предизвика силен отпор от редица браншови сдружения, търгуващи с горива, а земеделските производители заплашиха с протести в центъра на София. След среща с премиера Бойко Борисов на недоволните земеделски стопани бе обещано режимът за тях в новия закон да бъде облекчен, но това все още не е отразено в конкретни текстове. С гласовете на управляващото мнозинство законопроектът неотдавна мина на първо четене в първоначалния си вариант. Според него фирмите, които искат да се занимават с търговия, съхранение и транспорт на течни горива, трябва да представят солидни суми като обезпечение - паричен депозит или банкова гаранция в полза на министъра на икономиката. Размерът на обезпечението варира от 500 000 лв. за петролните бази и складове до 20 000 лв. за бензиностанция. Фирмите, които превозват бензин, дизел, керосин и т.н., трябва да осигурят депозит или банкова гаранция от 3000 лв. за всяка цистерна. Обезпечения от 200 000 и 500 000 лв. се изискват и от фирмите за пълнене и дистрибуция на бутилки с втечнен газ. "Между първо и второ четене на законопроекта ще отразим постигнатите договорености с браншовите организации, всички ангажименти, поети пред тях, ще бъдат изпълнени", обеща основният вносител на законопроекта - депутатът от "Обединени патриоти" Емил Димитров-Ревизоро. Според него обезпечението за фирмите за пълнене и дистрибуция на бутилки с втечнен газ ще бъде намалено десетократно, а исканата банкова гаранция за всяка цистерна ще бъде премахната. Законопроектът бе гласуван на първо четене въпреки отрицателното становище на финансовото министерство, откъдето са притеснени от бъдеща реакция от страна на Еврокомисията. В този си вид законът съществено ограничава достъпа на фирмите до пазара на горива, е мнението на финансовия министър.
Източник: Сега (18.06.2018)

От горивата са събрани по-малко акцизи Събраните акцизи от горива за първите четири месеца на годината намаляват, в сравнение със същия период на миналата година, показват данните на финансовото министерство. Според тях през тази година в хазната са постъпили 678.2 млн. лв., докато за периода януари-април през 2017 г. сумата е била 683 млн. лв. Постъпленията от другите енергоносители е още по-трагично. През 2018 година за първите четири месеца в хазната са постъпили 9,9 млн. лв. от други акцизни стоки-електрическа енергия, въглища и кокс. Година по-рано сумата е била 22,5 млн. лв., което е намаление с близо 60 на сто . Единствено при постъпленията от акциза върху цигарите има увеличение, където са събрани 78 млн. лв. повече. Това обаче по всяка вероятност се дължи на увеличението на ставките от началото на тази година, отколкото от дейността на митниците. Реалната контрабанда на цигари според експерти е между 25-35%. Сивият сектор при горивата също стига до 40%. Толкова е и при алкохола. За година само от акциз държавата губи 2,2 млрд. лв.
Източник: Дума (03.07.2018)

"Лукойл Нефтохим" е най-голямата компания в България Традиционната годишна класация на корпоративните лидери в България "Капитал 100", която "Капитал" изготвя за дванадесета поредна година, показва, че за последните 12 месеца общите продажби на най-големите 100 компании в страната са били 66 млрд. лв. За мащаб – това се равнява на над една пета от всички декларирани от бизнеса в страната обороти през 2017 г. Сумарните приходи в топ 300 са 93 млрд. лв. – стойност, която отново доближава по размер БВП на страната, който за 2017 г. е 98.6 млрд. лв. Вече над десетилетие начело на класирането е бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим" с приходи от почти 5.8 млрд. лв. за миналата година. Без промени е и подреждането в топ 3 - второто място и през 2017 г. е за "Аурубис България" с 5.5 млрд. лв., а третата позиция заема Националната електрическа компания с 3.1 млрд. лв. оборот за последните 12 месеца. Вицешампионът все по-осезаемо стопява разликата в приходите - до под 300 млн. лв., но едва ли ще успее да се изкачи до върха през 2018 г. заради силното поскъпване на горивата в последните месеци.
Източник: Капитал (04.07.2018)

България е на опашката в Европа по достъпен бензин България е на предпоследно място в Европа по цена на бензина, сочи изследване. В него се включва не само цената на горивото, но и размерът на средната работна заплата в съответната държава. От общо 33 изследвани страни на Стария континент България заема 32-ра позиция. При цена от около 2,20 за литър гориво българинът може да си купи 430 литра бензин А95 месечно. По-зле от нас е само Украйна, където доходите на жителите стигат за 243,8 литра гориво. Непосредствено преди България е Румъния с 433,6 литра. Средната стойност за Европа в проведеното изследване е 1126 литра. Съответно най-високи доходи, съпоставими с цената на бензина, имат в Люксембург – 2754 литра. Второто място е за Норвегия с 2184 литра, а на трето – Австрия с 2010 литра. В първата петица попадат още Великобритания – 1984 литра и Швеция – 1854 литра. Като цена най-скъпият бензин на континента се предлага в Норвегия, Холандия, Дания, Гърция и Италия. Същата е ситуацията и с дизеловото гориво. Въпреки че цената на литър бензин в Русия е една от най-ниските – 45 рубли (1,19 лева), страната заема едва 16-о място в тази класация, като жителите могат да си купят 853,3 литра месечно. По-евтино гориво от включените в списъка държави се предлага само в Казахстан – 0,85 лв. (18-място според доходите) и Беларус – 1,18 лв. (25-о място). За изследването си агенцията е използвала данни от Европейската комисия, от съответните агенции, регулиращи цената на горивото в съответните държави, както и от различни организация и от Централната банка на Русия.
Източник: Инвестор.БГ (24.07.2018)

България е с най-евтиния, но и най-недостъпен бензин в ЕС България се оказа страната с най-евтин бензин в целия Европейски съюз. Освен това се нарежда на 25-о място в света сред 61 държави, включени в новата класация на агенция "Блумбърг". Но по показателя "достъпност" сме на дъното на въпросната класация - цените на автогоривата у нас са най-ниски в сравнение с другите от ЕС, но същото важи и за доходите и затова всеки обикновен българин смята, че му е скъпо да зарежда резервоара. В България средната цена на А-95 е 1.33 долара за литър или 2.22 лева. Според информационната платформа "Фуело" средните цени на бензина у нас за периода юни-юли варират в интервала 2.21 - 2.26 лв. за литър. В северната ни съседка Румъния масовото гориво струва 1.41 долара, или около 2.40 лева. Сред държавите в ЕС, които предлагат най-скъп бензин не само в Европа, но и в световен мащаб, са южната ни съседка Гърция, както и Италия, където цените за литър са 1.92 долара за литър, или над 3 лева, показват данните за второто тримесечие на годината. Най-скъпо излиза да се напълни резервоара на кола в Хонконг, където литърът струва цели 2.10 долара. Като цяло прави впечатление, че най-високите цени на бензина са в Европа. Във Франция литърът излиза 1.79 долара, в Германия 1.71, в Португалия - 1.89 долара за литър. Най-ниската цена на горивото в световен мащаб е във Венецуела - едва един американски цент за литър А-95. Иран се нарежда на второ място с цена 0.28 долара за литър, или около 50 стотинки. Трета по най-евтино гориво е арабската държава Кувейт, където цената е 0.35 долара. По показателя за достъпност България е последна в ЕС. Средностатистическият българин трябва да отдели цели 5.46% от дневната си надница от близо 41 лева, за да си купи литър бензин. За сравнение на средния румънец му стига само 1 процент. В страни като Франция, Испания и Австрия хората отделят по-малко от процент от дневната си заработка, за да платят литър бензин. Средният шофьор у нас изразходва около 94 литра за година, което "изяжда" 1.39% от заплатата му, според "Блумбърг". "Ниските доходи и средно високите цени на бензина затрудняват българите да напълнят резервоара“, коментират експертите, изготвили класацията. РЕКОРДИ Номинално най-ниска е цената на бензина във Венецуела, която се тресе от страховита инфлация и девалвация на местната валута - там литър А-95 излиза по 1 американски цент. На второ място е Иран, където цената е 28 цента. На трето място е друг крупен производител на нефт, Кувейт - 0,35 долара за литър. Най-скъпо излиза да се напълни резервоарът на автомобил в Хонконг, където горивото струва цели 2.10 долара. Там обаче и доходите са много високи.
Източник: Сега (31.07.2018)

Бивши борсови компании ще разпределят дивиденти за над 600 млн. лв. Дивиденти за над 600 млн. лв. ще разпределят компании, които преди години бяха раздържавени по линия на масовата приватизация, търгуваха се известно време на борсата, а днес все още имат хиляди дребни акционери. Сумата се формира основно от две от най-големите дружества в България - "Аурубис" и "Солвей соди". Традиционно печалбите си разпределят и производители от хранително-вкусовата индустрия и туристически компании. Разбира се, сред стотиците приватизирани компании има фалирали, ликвидирани и губещи, а също и една част, която не е толкова щедра към акционерите си въпреки печалбите, които реализира. Това обаче не е непременно лошо или укорително, тъй като зависи от инвестиционната политика на компанията и стратегията за финансиране на плановете й. А някои дружества просто покриват стари загуби, което временно не им позволява да разпределят дивиденти. Проблемът е, че много от малките акционери често остават незаинтересовани за своята собственост в тези компании въпреки желанието на ръководствата на много от тях да ги информират. Причината е, че обикновено става въпрос за разпръснати нищожни дялове, което не дава усещане за власт, въпреки че всяка акция дава еднакви права - на глас, на дивидент, на участие в общи събрания, в увеличение на капитала. Незаинтересоваността си личи и по участията в общите събрания - при болшинството на тях е представен само мажоритарният собственик или по-големите акционери, които формират контрол. Но ако се погледне общо от тези 600 млн. лв. около 30 млн. лв. трябва да се разпределят сред малки акционери. Няколко непублични компании правят информационни кампании за малките си акционери, но въпреки това много от тях не се възползват от правото на дивидент в рамките на 5-годишния давностен срок. След това те постъпват в компанията. Сумата, която бивши публични компании ще разпределят от печалбите си за миналата година, е значително по-голяма от тази при публичните, които раздадоха 140 млн. лв. Дивидентите са от протоколите от общите събрания на дружествата, като информацията не претендира за изчерпателност, но са обхванати най-големите и някои от знаковите преди години за борсата компании. Рекорд за почти 400 млн. лв. Рекорден дивидент в историята на частния бизнес в България ще разпредели "Аурубис България". Става въпрос за 393.5 млн. лв., което е почти двойно спрямо раздадените 196 млн. година по-рано. Това бие дори сумите, гласувани като дивидент във финансовия сектор, където досега рекордът се държеше от раздадените за 2015 г. 321 млн. лв. от Банка ДСК. "Аурубис" е втората по приходи компания в България с отчетени 5.5 млрд. лв. за 2017 г. Политиката на базирания в Пирдоп завод е отворена към интересите на малките акционери - в града има информационен център, където всеки може да получи информацията, която го интересува. През 2013 г. компанията организира и кампания за изкупуване на акции от страна на мажоритарния акционер чрез инвестиционен посредник. В момента акциите извън големия собственик са 29 хиляди, разпределени сред над 2 хил. акционери - повечето с по под 100 акции. На общото събрание обаче освен мажоритарния собственик е присъствало само едно физическо лице с 202 ценни книжа. Германската Aurubis, която е крайният собственик на завода в Пирдоп, също има последователна дивидентна политика - от листването й на борсата във Франкфурт през 1998 г. тя е разпределяла част от печалбата си всяка година с изключение на 2002/2003. За борсовата й история пък акциите й са поскъпнали с над 400%. Вторият по големина дивидент ще разпредели "Солвей соди". Производителят на калцинирана сода е планирал за целта 164.6 млн. лв. от печалбата си за 2017 г., а към сумата ще бъдат добавени и 2.2 млн. лв. от неразпределената печалба на дъщерното дружество "Девен", което се вля в компанията в края на юни миналата година. Това прави общо 166.8 млн. лв., или по 26.28 лв. на акция преди облагане, като сумата е по-висока от тази за предходната година. "Солвей Соди" е компанията с една от най-последователните дивидентни политики - от отписването й от борсата досега тя е разпределила печалбата си през всички години с изключение на 2005 г. Това прави почти 158 лв. брутен дивидент на акция. Или за една бонова книжка, вложена в 25 акции на компанията, сумата би била брутно 4 хил. лв. през годините. С натрупване през годините общият изплатен дивидент е почти 1 млрд. лв., което прави "Солвей" една от най-щедрите компании за акционерите си в България. Преди повече от 10 години мажоритарният й собственик ("Солвей шишеджам холдинг") направи процедура по обратно изкупуване на акции, като миноритарните акционери получиха писма за предложението, но малко от тях се възползваха. В момента компанията има над 130 хил. акции извън основния собственик. Традиционно дивидент разпределят и най-големите пивовари в България - "Загорка", а за миналата година и "Карлсберг България". Макар и по-малко част от печалбата си ще раздаде винарната "Черноморско злато". След близо 5 млн. лв дивидент за 2016 г. пловдивският хотел "Тримонциум" дава малко под 1.6 млн. лв. за 2017 г. Там където има спад на дивидента, в повечето случаи се дължи на по-ниска печалба спрямо предходната година. Кой няма да разпредели Най-голяма компания в България "Лукойл Нефтохим" за втора поредна година отчита печалба - 304 млн. лв., но компанията няма да разпределя сред акционерите, тъй като има голяма непокрита загуба, която се формираше седем поредни години. Дивидент няма да разпределят "Каменица", "Агрополихим", "Балканфарма Дупница", КЦМ, "Благоевград БТ". Някои от тези компании изпълняват сериозни инвестиционни програми, което най-вероятно е и сред причините за заделяне на печалбите в дружеството.
Източник: Капитал (03.08.2018)

Евтиният бензин на Марешки му докара 175 437 лева глоба Комисията за защита на конкуренцията обяви, че налага глоба от 175 437 лева на фирма на депутата бизнесмен Веселин Марешки, защото продава евтини автогорива. Комисията за защита на конкуренцията реши да санкционира "Трейднет Варна", която търгувала бензин и дизел на загуба. Чрез ниските цени фирмата отмъквала клиенти на големите вериги, обяснява КЗК в мотивите си. Глобата идва, след като големите компании в петролния бранш начело с "ЛУКойл" подадоха сигнал за дъмпинг. Още не е ясно дали "Трейднет" ще обжалва наказанието. Няколкото бензиностанции на Марешки в страната, които оперират по името VM Petroleum, засега не са сменили търговската си политика. Цените на автогоривата у нас остават в широки граници, като в обектите на VM бензин А95 се продаваше през уикенда за 2.09 лева - доста по-евтино в сравнение с обектите на големите вериги. По данни на портала Fuelo средната цена на масовото гориво в неделя е била 2.26 лева, а ценовите рекорди са на бензиностанциите на "ЛУКойл", "Ромпетрол" и "Шел" - 2.33-2.32 лева за литър А95.
Източник: Сега (06.08.2018)

Цените на бензина и на дизела се устремиха към 2.40 лв. за литър Цените на бензина и дизела продължават да гонят летни рекорди и на много места в страната вече надхвърлят 2.30 лева за литър и гонят 2.40 лв. Става дума за най-масово употребяваните горива - бензин А-95 и обикновен дизел. По-висококачествените бензини и дизелът със специални добавки в повечето големи вериги се продават на цени, надхвърлящи 2.50 и достигащи до 2.75 лева за литър. Най-скъпо горивата се продават по бензиностанциите в Шуменско и Благоевградско, сочи справка в специализираните сайтове. Данните на сайта Fuelo за вчера показват, че средната цена за страната на А-95 е била 2.26 лв. за литър и 2.29 лв. на литър за дизела. На места обаче бензинът варира от 2.20 лв. до 2.34 лв. за литър, а дизелът стига до 2.41 лв. за литър. У нас най-високите средни цени на горивата са в област Шумен. По-големите вериги бензиностанции в региона като "ОМВ", "ЕКО", "Ромпетрол" и "Лукойл" поддържат почти еднакви цени - около 2.34 лева за масовия бензин и за дизела. Впечатление прави, че разликата с по-дребните търговци не е значителна - те продават само с 1-2 ст. по-малко за литър. Като цяло в тази област трудно могат да се открият цени под 2.30 лв. за литър. Ситуацията е необичайна, като се има предвид, че дребните търговци обикновено поддържат доста по-ниски цени в сравнение с големите вериги. Благоевградска област се нарежда на второ място по най-скъпи горива в страната. Големите вериги бензиностанции там предлагат дизела за 2.37 лв. за литър, а масовия бензин - за 2.30 лв. за литър. При дребните търговци се забелязва по-голяма разлика в цената. На места А 95 се предлага за 2.25 лв., а дизелът за 2.28 лв. за литър. Сравнението по области на Fuelo показва, че в областите Русе, Ямбол, Хасково, Пловдив и Добрич е най-изгодно да се зареди резервоарът, тъй като там се поддържат едни от най-ниските цени в страната. В област Русе средните цени са доста по-ниски от тези за страната - 2.21 лв. за А-95 и 2.24 лв. за дизела. Интересно е да се отбележи, че в областите, в които има бензиностанции на лидера на "Воля" Веселин Марешки - VM Petroleum, цените на горивата на по-големите търговци са значително по-ниски. В страната има общо 17 бензиностанции от тази верига - в София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Силистра и други. Цените във веригата са еднакви - 2.09 лв. за литър бензин и дизел. Те се запазват, макар преди дни КЗК да наложи глоба на фирмата на Марешки заради продажба на горива под себестойност. Производството бе образувано по искане на "Лукойл България", "Еко България", "Нис Петрол", "Петрол", "ОМВ България", "Ромпетрол България" и "Синергон Петролеум". Санкцията обаче е на практика символична и няма как да промени пазарната политика на компанията. В Бургаска област "Лукойл" предлага бензин и дизел за 2.19 лв./ л. Такива са и цените в бензиностанция "ЕКО". "Шел" държи по-високи стойности, но въпреки това в областта има и цени от 2.22 лв. за литър дизел и бензин. Малко-по високи са цените в "ОМВ" - 2.25 лв. за литър. Подобна тенденция при цените се забелязва и в област Варна. В София разнообразието от цени при основните горива е доста по-значително и големите търговци не се влияят от по-ниските цени на колегите си. "Шел", "Лукойл", "ЕКО" и "ОМВ" предлагат бензина за цени от 2.26 лв. л до 2.38 лв. л и дизела - от 2.28 до 2.36 лв. л. Специалните горива са с доста по-високи стойности - А-98 например се предлага за 2.68 лв. от "Лукойл". По-малките търговци на горива в Софийско предлагат основните горива на цени от 2.20 лв./л, а на места дори за 2.15 лв. за дизела и бензина.
Източник: Сега (09.08.2018)

Само 17 български фирми са в Топ 500 на компаниите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании влизат в класацията на 500-те на най-големи дружества в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - с една по-малко в сравнение с 2016 г. Това става ясно от десетото годишно проучване на международната кредитна застрахователна компания "Кофас". Най-напред в класацията е Български енергиен холдинг (БЕХ), който заема 29-а позиция спрямо 25-а предишната година. Втора сред българските компании е "Лукойл Нефтохим Бургас", която се изкачва от 44-то на 35-о място. Трета се нарежда медодобивната компания "Аурубис България", която отбелязва рязък скок в позициите от 77-о до 43-то място. В първите десет на България са още Националната електрическа компания (НЕК) - на 101-во място, "Лукойл България" (131-ва позиция), „Кауфланд България“ (223-та позиция). „Адванс пропъртис“ заема 298-о място, „ЧЕЗ Електро България“ е класирана на 318-а позиция. „Булгаргаз“ и „Сакса“ са съответно на 377-о и 395-о място в топ играчите в ЦИЕ. Общият оборот на българските компании в класацията достига над 18 млрд. евро, с което бележат ръст от близо 2 млрд. евро в сравнение с предишната година. Нетната им печалба е 724 млн. евро и е над два пъти по-голяма спрямо 2016 г., когато печалбата е била 287 млн. евро. България е сред страните с подобрена оценка на риска през 2017 г., сочи още проучването. Останалите страни с подобрен кредитен риск в региона са Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Русия. Единствено Хърватия остава с доста висок риск от неизпълнение на задълженията си. Частното потребление е най-големият фактор за растежа в страната ни въпреки по-високата инфлация. Като цяло в ЦИЕ растежът се дължи на потреблението на домакинствата, което се ускорява особено през 2017 г. благодарение на намаляващата безработица и нарастващите заплати, отбелязва "Кофас". Заетостта в България се е увеличила с 4.8% през юни 2018 г. „Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България.“ – коментира Милена Виденова, управител на "Кофас България". Анализът показва, че трите ключови сектора (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия) продължават да съставляват почти 60% от приходите. Високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%, гласи още докладът.
Източник: Сега (11.09.2018)

България почти няма едър бизнес Само 17 български компании, предимно в енергетиката, са сред най-големите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании попадат в класацията на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвена от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface) - Coface CEE Top 500. България фигурира в списъка с едва 17 дружества, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг", следван от руския "Лукойл Нефтохим" и медодобивния завод "Аурубис". Страната е на едва 7-а позиция от общо 12 държави, включени в класацията на Кофас. Общият оборот през 2017 г. на 17-те български компании е 18.5 млрд. евро, като по-зле от България са само Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко големи фирми. В класацията България присъства предимно с дружества от сектор "Енергетика" - БЕХ, "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България", НЕК, "Булгаргаз", "Сакса", "АЕЦ Козлодуй", "ОМВ", "Енерго Про". От фирмите извън този бранш на по-предна позиция в класацията (298-ма) е само инвестиционната компания "Адванс Пропъртис", контролирана от братя Домусчиеви. Повечето от българските фирми заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън", "Астра Биоплант", "Софарма" и БТК. Полша е безапелационен лидер Безспорен лидер по брой на големите корпорации в региона е Полша, която има 175 компании в списъка с общ оборот 262 млрд. евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална структура, без силно доминиращи отрасли. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия едър бизнес у нас - близо 23 млрд. евро за 2017 г. В най-големите компании в Полша работят 1.2 милиона души, докато в най-едрия бизнес у нас - едва към 23 хиляди души. В същото време населението на Полша е само около 5 пъти по-голямо от това на България. Прави впечатление, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е представена в класацията от 6 фирми с общ оборот около 5.2 млрд. евро, има по-малко работници в тях - към 18 хиляди души. За сравнение, Сърбия, която е представена от 10 фирми с оборот 9.6 млрд. евро, отчита към 71 хиляди души, работещи в тях. Унгария и Чехия също отчитат голям брой фирми в топ 500 - съответно 71 дружества (96 млрд. евро) и 67 дружества (97 млрд. евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри фирми с оборот от 59 млрд. евро, тоест приблизително колкото целия БВП на България. Следва по-малката от България Словакия, представена от 43 големи фирми с общ оборот от 50 млрд. евро. По-добре от България се представя дори Литва, която има под 3 милиона души население. България изостава и по икономически растеж България не изпъква и по икономически растеж в региона. Със своите 3.6% през 2017 г. тя изостава от Румъния (6.9%), Словения (5%), Естония (4.9%), Полша (4.6%), Латвия (4.5%), Чехия (4.3%), Унгария (4%) и Литва (3.8%). По-лоши са показателите само на Словакия (3.4%), Хърватия (2.9%) и Сърбия (1.9%). Единствената добра новина за България е, че е с подобрена оценка за риска през 2017 г. Частното потребление у нас продължава да бъде основен фактор за растежа. Увеличението на работната заплата е допринесло за значителен ръст на заетостта от 4.8% през юни 2018 г., сочи анализът на Кофас. "Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България. Автомобилостроене, петрол и търговия са топ секторите в ЦИЕ Трите ключови сектора, представени от най-големите компании в региона (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия), продължават да съставляват почти 60% от генерираните приходи. Нетната печалба също се развива положително за повечето, като нарастването е между 5.0% (дърво и мебели) и 51.4% (текстил, кожа и облекло). Най-високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор отново се бори и е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%. Автомобилната и транспортна промишленост е най-големият сектор и се възползва от нарастващото търсене особено в Западна Европа, където се изнася основната част от производството в ЦИЕ. Секторът на минералите, химикалите, нефтопродуктите, пластмасите и фармацевтичната промишленост върви нагоре след възстановяването на цените на петрола през 2017 г. като се възползваха от отскока на цените на петрола и нарастващото търсене.
Източник: Медия Пул (11.09.2018)

Производството на пропан-бутанови смеси нараства с 25 на сто през юли спрямо юни През юли спрямо юни нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 25 на сто до 10 хил. т; безоловен бензин - със 7.6 на сто до 184 хил. т; дизелово гориво - с 9.6 на сто до 252 хил. т; електроенергия - с 6.3 на сто до 3 773 ГВтч. Това съобщи Националният статистически институт. Намалява производството на: твърди горива - с 11.8 на сто до 2 140 хил. т. През юли 2018 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: безоловен бензин - с 16.5 на сто; електроенергия - с 1.3 на сто. Намалява производството на: твърди горива - с 16.9 на сто; пропан-бутанови смеси - с 9.1 на сто; дизелово гориво - със 7 на сто. През юли спрямо юни нарастват доставките на: безоловен бензин - със 7.1 на сто до 45 хил. т; дизелово гориво - със 7 на сто до 214 хил. т; електроенергия - с 4.7 на сто до 2 532 ГВтч. Намаляват доставките на: твърди горива - с 10.4 на сто до 2 253 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 11.6 на сто до 38 хил. т; природен газ - с 9.7 на сто до 168 млн. м3. През юли 2018 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: безоловен бензин - с 21.6 на сто; дизелово гориво - с 23 на сто. Намаляват доставките на: твърди горива - с 15.6 на сто; пропан-бутанови смеси - с 13.6 на сто; природен газ - с 5.1 на сто; електроенергия - с 4.5 на сто.
Източник: 24 часа (01.10.2018)

10 български компании влизат в топ 100 на Югоизточна Европа 10 български компании влизат в годишната класация за 2017 г. на най-големите фирми по приходи в Югоизточна Европа на SeeNews – независим доставчик на бизнес информация. Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия. Най-предна позиция сред българските фирми – пето място в топ 100, заема рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", а веднага след нея – на шеста позиция, е "Аурубис България". Компанията е най-големият български износител, формиращ 9% от износа на страната. "Аурубис България" е и единствената българска компания, която попада в класацията на десетте най-динамично развиващи се фирми в региона. В листата влизат предимно дружества от енергийния сектор като ЧЕЗ, "Булгаргаз", НЕК, "Сакса" и др. От подобна класация, представена през септември - Coface CEE Top 500, стана ясно, че България почти няма едър бизнес, защото само 17 български компании попадат сред 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), селектирани от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface). Включените български дружества отново бяха предимно от сектор енергетика. Според SeeNews 2017 г. се характеризира с изключително увеличение на приходите в региона в период на устойчив растеж. Общият приход на 100-те компании, включени в класацията, е 113.9 млрд. евро, което е ръст от 12.5% спрямо 2016 г. Печалбата бележи още по-голям растеж - 22% спрямо предходната година до 4.9 млрд. евро. Най-големите компании в региона са от петролната и газовата индустрия, както и в сектора търговия на едро и дребно. Следват електроенергийният и автомобилният бранш. Металопроизводството участва в класацията с пет компании, а фармацевтичният и селскостопанският сектор - с по три. Прави впечатление, че ИТ секторът не попада в класацията въпреки ролята му на основен двигател в много от регионалните икономики и въпреки факта, че създава хиляди работни места и е основен участник в едни от най-мащабните сделки по придобивания и сливания в последните години, коментират от SeeNews.
Източник: Медия Пул (10.10.2018)

45 000 л горива задържаха инспектори от столичната митница Проверки по линия на нарушения на Закона за акцизите и данъчните складове при горивата извършиха митнически служители от Митница Столична в края на изминалата седмица (4 - 6.10.2018 г.). При роуд стоп проверки и в нерегистрирани имоти са задържани общо 44 209 л енергийни продукти, за които не са предоставени документи за платен акциз и произход или представените документи по предварителни данни не отговарят на наличната стока. Най-голямото количество е открито при роуд стоп проверка, извършвана от служители на отдел „Митническо разузнаване и разследване" на Столичната митница в района на магистрала Тракия. Спряна е цистерна с около 30 000 л енергиен продукт, за който полевите тестове установяват, че не съответства на плътността, вписана в придружаващите документи. Горивото е задържано, взети са проби за лабораторен анализ и работата по случая продължава. Митническите инспектори продължават проверката в района на село Мировяне, където в частен имот са установени две цистерни, за които има данни, че се управляват от едно и също лице. В двете товарни превозни средства са открити общо 13 215 литра дизелово гориво, за което не са представени документи в рамките на проверката. При други две проверки в квартал София - в кварталите „Надежда" и „Младост", са установени два частни имота, за които има данни, че се съхранява и търгува гориво без документи. Задържани са по около 400 литра гориво във всеки от обектите, като общото количество в двата частни имота е 820 литра нелегални енергийни продукти. Междувременно при проверка, съвместно със служители на ОД на МВР Самоков, при сходни обстоятелства в частен имот са открити 264 л. горива без документи за платен, начислен или обезпечен акциз.
Източник: Стандарт (12.10.2018)

ЕС сменя обозначението на бензина и дизела от утре От петък - 12 октомври, бензиностанциите на територията на всички 28 страни-членки Европейския съюз ще трябва да въведат нови обозначения на горивата. Тогава влиза в сила директива 2014/94/EU на Европейския парламент „за развитието на алтернативни горива“, напомня ЕК. Целта е да бъдат улеснени жителите на ЕС в разпознаването на бензина или дизела, с който зареждат автомобилите си. След нововъведението към октановото число на бензина задължително ще трябва да бъде добавено обозначение за съдържанието на биогориво, обградено с кръг – например с E5 ще бъде маркиран бензинът с 5% биогориво, с Е10 – 10% и т.н. Така новото име на А-95/Euro 95 ще бъде E5 95. Дизелът също ще получи някое от новите обозначения B7, B10 и XTL – съответно за 7- и 10-процентно съдържание на биогориво и синтетична нафта. Вместо кръгли пиктограми обаче дизеловите горива ще получат квадратни. С нови символи ще бъдат обозначавани и алтернативните горива. Те също ще имат квадратна форма, но наклонена под ъгъл 90 градуса, в която ще бъдат разположени съкращенията H2 (водород), CNG (сгъстен природен газ), LPG (втечнен пропан-бутан) и LNG (втечнен природен газ). Освен всички бензиноколонки и пистолетите им на бензиностанциите на територията на EС с новите символи ще трябва да бъдат обозначени и всички превозни средства, регистрирани след 12 октомври 2018 г. – леки коли, лекотоварни автомобили, камиони, автобуси, мотопеди, мотоциклети и триколки.
Източник: econ.bg (12.10.2018)

Цените на горивата се устремиха към 2.50 лева за литър Цените на горивата у нас полудяха и са на път да отбележат нов рекорд за последните няколко години. Само за месец най-масовият бензин А 95 е поскъпнал средно с 11 стотинки, а дизелът - с 13 стотинки. Сравнението от началото на годината е още по-шокиращо - от януари и бензинът, и дизелът са поскъпнали с над 30 стотинки. Това показва справка на в. "Сега" в данните за средните цени на горивата в България в платформата Fuelo. Прогнози на експерти сочат, че тези цени не са пределни и в идните седмици и месеци може да се вдигнат още. Така скоро може да видим стойности над 2.50 лева за литър. В момента А 95 в България струва средно 2.29 лева, а дизелът върви по 2.41 лв. за литър, което е колкото плащат в Словакия и е по-скъпо от Полша. Но различията в отделните региони на страната са доста сериозни. Ако в някои бензиностанции по морето бензинът може да се намери и по 2.14 лв. за литър, в София и по магистралите той достига 2.47 лева за литър. Подобна е и ситуацията при дизела, чиято цена се движи от 2.21 лв. до 2.46 лв. за литър на някои бензиностанции. И докато преди месеци за цените на горивата важеше правилото, че колкото по-далеч зареждаш от София, толкова по-евтино излиза, то сега това не е така. София е в средата на класацията по скъпотия. В столицата бензинът се търгува средно по 2.35 лева за литър, а дизелът - по 2.38 лева. В момента най-скъпи са горивата в най-бедния район на страната - Северозападния - в областите Враца, Видин и Монтана. Средната цена за литър бензин в Монтана е 2.42 лева, а дизелът върви по 2.47 лева. Най-евтино е в област Хасково, където литър дизел върви по 2.37 лева, бензин А 95 е 2.34 лева, а пропан-бутанът - 1.06 лева. Следват областите Добрич и Пловдив, където е по-скъпо с около стотинка. Големи различия има и в цените на бензиностанции от една и съща верига в отделните региони и дори в зависимост от разположението на обекта - на магистрала, на главен път или в малко населено място. Парадокс е, че бензиностанциите в някои градове в България държат цени, които са доста по-високи от средноевропейските. Така например се оказва, че бензиностанции в Стара Загора бият по цени на горивата в една от най-богатата европейски държави - Люксембург. В града на липите най-масовият бензин А 95 се търгува и по 2.47 лв. за литър, докато средната цена във Великото херцогство е "едва" 2.42 лв. за литър. И докато у нас цените са високи, то в съседна Турция например литърът А 95 върви по 1.66 лева, а дизелът се търгува за 1.51 лева. Евтино е и в Македония, където бензинът струва 2.01 лева за литър, а нафтата - 1.56 лева. Значително по-скъпо е в Сърбия, а в Румъния цените са почти същите като у нас - 2.42 лв. за литър А 95 и 2.27 лв. за дизел. Най-скъпи при съседите са горивата в Гърция. Там най-масовият бензин струва 3.50 лева за литър, дизелът върви по 3.07 лева. Традиционно цените в България растат в началото на летния сезон, като после следва лек спад. През тази година тенденцията е обърната. Според експерти поскъпването на горивата ще продължи и дори предстои пореден скок до Нова година. Цените на горивата у нас зависят основно от фактори извън България, коментира пред bTV икономистът Румен Гълъбинов. Усложняващата се обстановка около Саудитска Арабия и предстоящите санкции срещу Иран биха покачили още цената на суровия петрол. "При това положение очаквам цени в България от 2.60 лева за литър бензин, а за дизела - до 2.70 лева. Инфлацията ще се ускори до 4%, а може и да премине тази граница. По този начин тя ще изпревари ръста на БВП за тази година", добави той. Една от причините за резките колебания при горивата според Гълъбинов е, че нямаме достатъчно конкурентен вътрешен пазар. "Когато настъпят резки промени на международния пазар, в България не можем да балансираме успешно със свободен внос на горива, например. По същия начин, когато пада цената на петрола, много по-малко е намалението в крайната цена на горивата", коментира той пред БНР вчера. От българската петролна и газова асоциация също отбелязват, че горивата поскъпват заради обстоятелства, върху които България не може да влияе. "Ръстът се дължи изцяло на котировките на суровия петрол. От средата на август до сега те са се повишили с 15-17% или 5% за горивата. Това е тренд, който се наблюдава в цяла Европа", каза Светослав Бенчев от асоциацията. Експертите все пак се въздържат от по-категорична прогноза дали цената ще продължи да расте. По-ясна картина ще има следващия месец, когато санкциите на Съединените щати срещу Иран станат факт, подчертават те.
Източник: Сега (26.10.2018)

"Аурубис" по пътя към рекордните приходи През 2017 г. медодобивният завод "Аурубис" беше на крачка от това да се превърне в най-голямата компания по приходи в България. Атаката към лидерството на "Лукойл Нефтохим Бургас" беше подпомогната от покачващата се цена на медта, но зад нея стоеше и инвестиционната програма от 2015 г., по която до края на тази година ще бъдат вложени общо над 350 млн. лв. Сега новината е, че месеци преди края на този план вече има нов, който звучи амбициозно, макар и числото да е по-малко. През следващите четири години в предприятието в Пирдоп ще бъдат вложени още 260 млн. лв., като собственикът – германската група Aurubis, ще финансира предвидените проекти със собствени средства. Основната част от новите средства ще се използват за обновяване на инфраструктурата – сгради, улици, жп линии и водопроводи, на завода, който със своите 4.2 кв.км площ е един малък град в града. По-интересната част обаче е свързана с въвеждането на нови процеси, които ще позволят на компанията да преработва по-разнообразни суровини и да поеме концентратите на някои от започващите добивни проекти в региона (а евентуално и на новата мина край Крумовград), както и да извлича повече от медта, която сега остава в отпадния материал. Някогашният МДК – Пирдоп, който беше приватизиран през 1997 г. от Union Miniere и след това придобит от германската група Aurubis, всъщност сега е най-големият медодобивен завод в Югоизточна Европа. Това обяснява и желанието на минните компании от региона да работят с него. А проекти не липсват - за разлика от България в страни като Македония и Сърбия в момента много активно се разработват нови находища и близостта на такъв голям металургичен завод за тях е предимство. От това ще спечели и самата "Аурубис", чийто капацитет за преработка на концентрати е три пъти по-голям от количествата, които се произвеждат в страната (от "Асарел-Медет" и "Елаците мед") и която внася останалите суровини от доста по-далечни дестинации - като Южна Америка например. Затова и една част от новата инвестиция цели да увеличи възможностите на компанията да преработва различни концентрати. "Това е свързано с новите проекти, които започват в добивната индустрия във и около България. Имаме запитвания от Македония, в преговори сме и с Dundee Precious Metals за преработка на концентрата от новата им мина край Крумовград", каза изпълнителният директор на "Аурубис България" Тим Курт за "Капитал", но уточни, че засега няма подписан договор. "Инвестицията ще ни позволи да се подготвим за тези проекти", добави той. Мината край Крумовград всъщност е за златни руди, а не за медните суровини, които "Аурубис" традиционно преработва. По думите на Курт компанията е във фаза, в която мисли и за други метали, които са естествено разпространени в региона. Редките метали обаче засега не са във фокуса й, тъй като те изискват напълно нови технологии. "Това е нещо, което се разглежда като потенциална възможност в по-далечна перспектива", каза той. За преработката на новите суровини в Пирдоп ще бъдат въведени нови процеси, които са разработени от местния R&D екип, който включва около 10 души. Инвестицията ще бъде направена в ново оборудване и изграждане на помещения, като компанията вече е подала искане за строително разрешително. Развойният екип на "Аурубис" стои и зад друг проект от инвестиционната програма, който по думите на Курт освен икономически ще има и екологичен ефект. Той е свързан с един от страничните продукти на металургичното производство – фаялита (железен силикат). "Макар и в много ограничена степен в него се съдържа известно количество мед и целта е да извлечем възможно най-много", обясни Курт. Той уточни, че проектът не е свързан с маркетирането на самия страничен продукт като материал, въпреки че компанията работи и по този въпрос. Фаялитът е подобен на камък материал, който може да се използва в строителството, макар че употребата му поне в България е доста ограничена засега. Въпреки това "Аурубис" вече има клиенти за част от него, а по думите на Курт изгледите са делът да нараства. "В момента продаваме около 10-15% от фаялита си на строителната и циментовата индустрия. Строителството сега се развива добре и нашите продажби също нарастват", каза той. Допълнителни възможности той вижда във факта, че циментовите заводи в България са част от световни групи, които имат производства и в други страни. "Когато влезем в един завод, след това е много по-лесно да убедим и другите да ползват фаялита", каза той. Групата Heidelberg например, която е собственик на един от клиентите на "Аурубис" – "Девня цимент", има заводи и в Гърция, които са потенциални потребители на материала. Най-голямата част от инвестицията обаче ще отиде за модернизиране на инфраструктурата на завода. "Това е най-скъпият проект, защото заводът ни е голям", каза Курт. Компанията на практика планира да поднови всичко, което е необходимо – оградата, сградите, улиците, жп връзката и мостовете, както и тръбопроводите, по които идва промишлена вода от язовир "Душанци" и които са дълги 17 км. "Ще направим проверка на всички съоръжения и ще преценим как да бъдат обновени, така че заводът да остане в добра форма през следващите години и да нямаме непредвидени спирания", поясни той. Програмата включва също и разходите за текуща поддръжка на завода, както и средствата за кратък капиталов ремонт догодина. Той ще бъде направен в периода май-юни, когато заводът ще спре работа за 18 дни. Предвижда се тогава да бъдат направени измерванията на съдовете под налягане, които по закон се провеждат на всеки три години, да бъде сменен катализаторът в завода за сярна киселина, както и да се финализират някои от по-големите проекти, които вървят в момента. Предишният път, когато предприятието спря работа за капиталов ремонт, беше през 2016 г., но тогава той продължи по-дълго (около 50 дни). Цялата инвестиция от 260 млн. лв. ще бъде финансирана със средства от компанията майка. По думите на Курт, макар че Auruis по принцип работи с големи суми, вложението е значително за нея. "Това показва, че групата вярва на българската компания, че мисли дългосрочно и смята да се развива в страната. В противен случай не би направила подобна инвестиция, особено в инфраструктура", каза той. Програмата ще гарантира нормалната работа на завода през следващите 10-15 години. Според Курт има вероятност "Аурубис" да получи и по-голяма сума, ако успее да защити предложенията си пред централата през следващите месеци. Извън предстоящите проекти до края на годината компанията ще завърши и всички елементи от инвестиционната програма "Спектър 2018", която започна през 2015 г. и е на стойност 180 млн. евро. Общо досега от приватизацията през 1997 г. в завода са инвестирани 1.2 млрд. евро. Реален измерител на ефекта от вложенията са резултатите на компанията. Благодарение на последните проекти производството в Пирдоп нарасна и стана една от причините миналата година дружеството да отчете рекордни резултати. Значение естествено имаха и други фактори като поскъпването на медта на световните пазари и постигнатите по-високи такси за преработка. Всичко това произведе ръст на приходите от 58% до 5.5 млрд. лв., а също и рекордна за корпоративната история на България печалба на индустриална компания - 393.6 млн. лв. за 2017 г. В перспектива очакванията на "Аурубис" са свързани с предстоящото газифициране на Средногорието, което след дълги години на подготовка и планиране вече трябва да се случи. Проектът е на "Булгартрансгаз" и за него е договорен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Условието е строителството да започне до края на 2020 г. Изграждането на газопровода ще позволи на компанията да замени тежкото си гориво с газ и да оптимизира енергийния баланс на обекта. Проектът ще е плюс и за всички предприятия и домакинства в региона, които ще могат да използват много по-чист източник на енергия.
Източник: Капитал (05.11.2018)

КЗК проверява конкуренцията при горивата Комисията за защита на конкуренцията осъществява контрол относно изпълнението на поетите с решение от 2017 г., задължения от страна на „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД с цел гарантиране на конкурентната среда на съответните пазари. Паралелно със започналото секторно проучване на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на автомобилен бензин и дизелово моторно гориво за крайни потребители, КЗК извършва последващ контрол за пълно, точно и своевременно спазване на поетите задължения през март 2017г. от страна на „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД, на основание чл. 67 от Закона за защита на конкуренцията, съобщиха от КЗК. Във връзка с наблюдаваното увеличение на цените на горивата за крайните потребители и поетите задължения от дружествата, Комисията намира за необходимо да провери изпълнението на одобрения комплекс от мерки, състоящи се в задължения за приемане на вътрешни процедури, които да гарантират ефективната конкуренция на съответния пазар. Поетите през 2017г. задължения целят да се препятства и възможността за възникване на евентуални антиконкурентни проблеми, свързани с прозрачността на пазара и координиране на пазарното поведение на дружествата при вземане на стратегически решения по начин, който ограничава конкуренцията. Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ се присъедини към материалите по производството за сигнал от инициативен комитет на граждани от Велико Търново. Сигналът съдържа релевантна информация за актуалните проблеми на пазара и изразява благодарност и подкрепа за предприетите от Комисията действия. Към сигнала е приложена и протестна подписка на граждани, съобщиха от КЗК. Комисията оценява високо активното съдействие на обществото при предоставянето на относима към проучването информация. Наред с традиционния инструментариум за провеждане на проучването, КЗК възнамерява да използва и информация, събрана в резултат на проведени срещи с участниците на съответните пазари и експерти в областта.
Източник: Стандарт (15.11.2018)

Петролните фирми набедиха биодобавката за скъпите горива Очакваната среща на вицепремиера Томислав Дончев и фирмите от петролния бранш приключи с много идеи, няколко обещания и нулев резултат. Представителите на Българската петролна и газова асоциация дебело подчертаха, че цените на бензина и дизела в последните дни падат устремно не заради протестите из цяла България, а само защото петролът е поевтинял на международните пазари. Всъщност обикновено, когато нефтените котировки вървят надолу, у нас цените на автомобилните горива започват да падат с много голямо закъснение и с малки стъпки. Сега обаче бензиностанциите реагираха учудващо чевръсто, очевидно и заради гнева на шофьорите. В четвъртък масовият бензин А95 се търгуваше около 2.19 лв., а отделни обекти бяха свалили цената до 1.99-2.00 лева. "Ако следите цената на суровия петрол, ще отбележите, че тя падна сериозно, падна до едни нива, които са много под онези 80 и няколко долара за барел, които бяха преди един месец и оттам респективно и цените на крайния продукт, на горивата. Идеята, че гледаме отвисоко на това, което се случва, не е вярна. Обратно - отговорни сме, търсим начин да дадем своя принос за нормализиране на пазара", обясни председателят на БПГА Андрей Делчев след разговорите при вицепремиера Дончев. Изненадващо фирмите от бранша обвиниха за високите цени биодобавките, които задължително се слагат в автомобилните горива от 2012 г. насам в изпълнение на евроизискване. Биокомпонентите били много скъпи, затова от асоциацията предложили през зимата те да не се влагат. Предложението е доста наивно, тъй като "био" съставките като присъствие са символични - само 2% в бензина и 5% в дизела. Което означава, че от изключването им цената на литър гориво ще падне с 2-3 стотинки. Освен това за подобна сезонна промяна е нужно да се промени законът, а докато това се случи, зимата може да свърши. Срещата с властта роди и друга идея. Петролните фирми щели да обмислят съкращаване на издръжката си именно за по-евтини горива. Кои точно разходи биха свили не се разбра. Стана ясно обаче, че ръководството на БПГА тепърва ще обсъжда с членовете си тази опция. От асоциацията дадоха да се разбере, че не са във възторг и от идеята на премиера Борисов и финансовия министър Владислав Горанов в касовите бележки, издавани от бензиностанциите, да се изписват размерът на акциза и надценките, които формират крайната цена на горивото. "Има аргументи и в едната, и в другата посока, както и нашите предложения, разбира се, трябва да се обсъдят внимателно, но все пак ми се ще да консолидираме мнението на петролната и газова асоциации и тогава да коментираме конкретните мерки", коментира в твърде обтекаем стил Андрей Делчев.
Източник: Сега (16.11.2018)

Горивата са скъпи за джоба ни, но не и за пазара Цените на горивата у нас запалиха най-масовите протести от падането на кабинета "Орешарски" до сега. Макар правителството на Бойко Борисов да не може да командва тарифите за бензин и дизел, гневни българи блокираха булеварди и магистрали от границата до жълтите павета на столицата. Участниците в митингите скандираха и срещу по-соления данък за старите коли, както и заради очаквания скок на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", но така или иначе фитилът на бунта беше запален от недоволството срещу цените на горивата. Дали има сценарии и режисьори на народния гняв, както и кой и как иска да го яхне е въпрос на много хипотези. "Стандарт" ще представи логиката на числата, а теориите на конспирациите ще остави за другите. Когато числата говорят - и боговете мълчат, казва народът. И тъй като според древните санскритски книги и Кабала самият Бог също е число - 1, то смело ще се доверим именно на числата, а не на емоционални или лобистки приказки на лаици и заинтересовани лица. Защото по протести и медии по темата за горивата се изказаха хора, колкото всичките ни футболни агитки, кой от кого по-"знаещ". Оказа се, че освен от футбол и политика, българинът разбира и от ценообразуване на бензина и дизела. Прав е бил Любен Каравелов, като е писал, че в България накъдето и да се обърнеш, все умник "ще настъпиш", затова и сме на този хал! Против какво протестират толкова много хора у нас? Против "високите" цени на горивата. Какво значи "високи"? Прилагателното "висок" винаги изисква сравняване с нещо. Когато кажем "този човек е висок", имаме предвид средната маса от хора, чиито ръст се движи между 1.76 и 1.82 м. Когато кажем "тази къща е висока" - сравняваме със съседните или с общоприетото понятие за дом. Така и когато кажем "високи" цени на горивата - с кои цени ги сравняваме? С цените в съседните държави на Балканите, с които, общо взето, сме на приблизително един икономически хал, или със страните от ЕС, към които принадлежим? Бегъл поглед към Таблица 1 показва, че на Балканите по-евтини горива от нас купуват само Турция, Македония, Босна и Херцеговина и Косово. Какво прави впечатление? Че и четирите държави с по-евтини бензин и дизел не са членове на ЕС. Нещо повече - Румъния, която сама добива една значителна част от горивата за вътрешния си пазар, ги продава по-скъпо от тези у нас. Същата Таблица 1 ясно показва, че нито една държава, член на ЕС, не продава по-евтини горива от България! Факт! Та спрямо кое са "високи" цените на горивата у нас Спрямо предишните дни, седмици, месеци? Нека тогава погледнем Таблица 3, която ще ни покаже как са се променяли цените на горивата у нас през последните седмици и месеци - до цели 3 години назад. И какво виждаме? Че през последния месец средните цени на Бензин А95 дори са паднали с 13 ст./л, а за последните 1, 2 и дори 3 години са се увеличили само с около 16-20 ст., т.е. - с около и под 10%. Виж, при дизела има задържане на цената през последния месец и поскъпване с около 15% за последните 3 години. В това отношение най-драстично е скочила цената на автогаза - с около 25 на сто. Странно, защо ли е това поскъпване на горивата у нас през последните 3 години. Преди да отидем да попитаме протестърите, решаваме да отворим графиките, примерно, на www.nasdaq.com. И какво виждаме там? Че цената на петрола, сорт Brent, е скочила в периода от 15.11.2015 г. до 14.11.2018 г., от 45.00 на 66.16 долара/барел. Това прави 21.16 долара, или малко над 46% поскъпване на черното злато. Я да помислим дали пък не е нормално, ако за три години се качи цената на петрола с над 46% и горивата на дребно да поскъпнат с 10-15%?!? Дайте тогава да видим как се образуват цените на течните горива в България. Иначе как да разберем срещу кого точно да протестираме! Гледаме и виждаме, че само 27% от цената на петрола формира крайната цена на бензина и дизела по бензиностанциите! И като знаем това - не мога да разбера защо всички толкова сме се вторачили от години в тези пусти фючърси?! Като дойде нефтът у нас, около 6.5% от крайната цена отива за рафинирането му, към 12.2% са разходите за маркетинг и дистрибуция на горивата, а 2,3% е делът на биокомпонентата. А, забележете – 52% от крайната цена на горивата се формира от акциз и ДДС Около 1-1.2% от посочените по-горе 12.2% е печалбата на бензиностанциите. Което е далече от нормалните за една пазарна икономика като Германия, Австрия или Дания 4% печалба. Навярно това е и причината, поради която немалки вериги като SNG се отказаха и продадоха своите бензиностанции, а други, като ОМВ, вече също умуват да напуснат нашия пазар. Именно тази ниска печалба държи на пазара успешно само вериги, които основно дистрибутират собствени горива, като "ЛУКОЙЛ" и "Ромпетрол", или пък имат дългосрочни договори за изгоден внос, като някои други. Въпреки всички приказки, редно е да се знае, че средно около 35-38% от течните горива у нас се внасят, основно от Румъния и Казахстан, но също и от Гърция, Унгария и други места. Но да се върнем на въпроса - спрямо кое са "високи" цените на горивата у нас? Спрямо заплатите? Да, тук вече съм съгласен! Не много отдавна "Стандарт" публикува една световна статистика, според която със своята средна заплата българинът може да си купи най-малко бензин в света!!! Истина е! Според нея за покупката на само 1 л бензин българинът се разделя с цели 4.59% от заплатата си! Това е 9 пъти повече спрямо Хонконг, 5 пъти повече от Норвегия, 4 пъти повече от Дания, 3 пъти повече от Франция и дори с 1.22% повече от уж потъналата в огромни дългове Гърция. Така, поради ниските си доходи, достъпът на населението на България до бензин е най-труден. Тогава не мога да разбера защо протестиращите не крещят Истината по площадите и улиците, а именно: "Искаме по-високи заплати !", а са се хванали за тези горива като удавник за сламка? Другият вариант е - погледнете разбивката на цените на горивата - да настояват за: - Сваляне на акциза? Но ЕС няма да разреши, тъй като и без това у нас са най-ниските разрешени акцизни ставки в Общността; - Сваляне разходите за рафинерията? Това ще рече да искате орязване на заплатите на колегите си в бургаската рафинерия; - Сваляне на разходите за маркетинг и дистрибуция? Ще фалират петролните бази и транспортните компании, които ги обслужват. - Сваляне цените на петрола? Няма как да стане! Остава единствено намаляване ставката за ДДС. Именно тук е единственото място, където може да се повлияе върху цените на горивата надолу. Така че, протестъри, настоявайте за намаляване не ДДС не само за книгите, храните и лекарствата, но и на горивата. Само че срещу вас ще скочат другите протестъри - зелените, тъй като по-широкото използване на горива увеличава емисиите и унищожава планетата. Угодия няма! Но мога да ви кажа, че ако разчлените по същия начин цените на хляба, олиото, захарта, сиренето, кашкавала и други основни продукти - ще разберете, че сядайки на трапезата сте многократно по-излъгани, отколкото когато излизате от бензиностанция. Защото там в цената на брашното, олиото и фуража, а следователно и в салама, сиренето, млякото и всичко останало, са включени и стотиците тлъсти комисионни за шефовете на кооперации от покупките на комбайни, трактори, прикачен инвентар, семена, химикали за обработка на почвата и посевите и пр. ТАБЛИЦА 1 Средни цени на течните горива в Европа за 13 ноември 2018 г. (Пресметнати в лева по курса на БНБ към съответните национални валути за деня) Държава Бензин А95 Дизел Автогаз България 2,38 лв. 2,42 лв. 1,09 лв. Румъния 2,48 лв. 2,58 лв. 1,07 лв. Гърция 3,23 лв. 2,93 лв. 1,66 лв. Сърбия 2,53 лв. 2,69 лв. 1,25 лв. Македония 2,00 лв. 1,56 лв. 0,87 лв. Турция 1,77 лв. 1,61 лв. 0,51 лв. Албания 2,70 лв. 2,66 лв. 1,13 лв. Босна и Херцеговина 1,71 лв. 1,56 лв. 0,86 лв. Косово 2,05 лв. 1,96 лв. 1,00 лв. Хърватия 2,71 лв. 2,69 лв. 1,27 лв. Словения 2,64 лв. 2,52 лв. 1,32 лв. Австрия 2,48 лв. 2,49 лв. 1,52 лв. Белгия 2,85 лв. 3,15 лв. 1,10 лв. Великобритания 2,84 лв. 3,02 лв. 1,32 лв. Кипър 2,42 лв. 2,43 лв. — Чехия 2,50 лв. 2,53 лв. 1,17 лв. Дания 2,88 лв. 2,70 лв. — Естония 2,56 лв. 2,56 лв. 1,02 лв. Испания 2,56 лв. 2,49 лв. 1,39 лв. Германия 3,03 лв. 2,74 лв. 1,23 лв. Унгария 2,33 лв. 2,59 лв. 1,52 лв. Италия 3,29 лв. 3,11 лв. 1,35 лв. Латвия 2,56 лв. 2,52 лв. 1,16 лв. Литва 2,34 лв. 2,32 лв. 1,20 лв. Люксембург 2,38 лв. 2,27 лв. 1,03 лв. Молдова 1,79 лв. 1,59 лв. 1,07 лв. Черна гора 2,70 лв. 2,48 лв. 1,13 лв. Холандия 3,31 лв. 2,88 лв. 1,78 лв. Норвегия 3,43 лв. 3,35 лв. 1,65 лв. Полша 2,27 лв. 2,34 лв. 1,12 лв. Португалия 3,16 лв. 2,92 лв. 1,33 лв. Русия 1,18 лв. 1,16 лв. 0,67 лв. Словакия 2,35 лв. 2,07 лв. 0,90 лв. Швеция 2,96 лв. 3,14 лв. 1,71 лв. Швейцария 2,76 лв. 2,95 лв. 1,46 лв. Турция 1,77 лв. 1,61 лв. 0,51 лв. Финландия 3,02 лв. 2,95 лв. — Франция 2,91 лв. 2,92 лв. 1,68 лв. ТАБЛИЦА 2 Ценообразуване на основните горива у нас Гориво Мярка Цена Акциз ДДС Цена петролна база Цени бензиностанции Разходи транспорт и реализация Бензин А95Н 1000 л 960лв. 710 лв.20% 2004 лв. 2.16-2.22 лв. 8-9% Дизел 1000 л 1202 646 лв. 20% 2218 лв. 2.36-2.38 лв. ~7% Автогаз Тон 1241 340 лв. 20% 1897 лв./тон 1.09-1.11 лв./литър ?
Източник: Стандарт (20.11.2018)

Тази година са изтеглени от пазара 1 млн. литра некачествено гориво Тази година са изтеглени 1 млн. литра некачествено гориво. Министерството на икономиката чрез Държавната агенция за метрологичен и технически надзор контролира качеството, но цените се определят от международните пазари. Това коментира министърът на икономиката Емил Караниколов. "Само от началото на годината сме спрели от пазара един милион литра некачествено гориво. Проверките продължават и ние се занимаваме с това. А относно цените на горивата – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) следи дали няма картел, монопол или изкривяване на пазарите", уточни той. По думите му правителството продължава да следва своите политики по изпълнение на програмата.
Източник: БНТ (21.11.2018)

Какво ще ни казва касовият бон за бензин? 4 вида информация ще ни дава касовата бележка за гориво от бензиностанцията, ако се приеме подготвената промяна в Наредбата за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. Проектът е пуснат от финансовото министерството на финансите за обществено обсъждане. Предложения по него се приемат до 21 декември. Предвижда се новият касов бон да съобщава размера на ДДС, акциза, продажната цена на горивото без акциз и без ДДС (нето стойност) и покупната цена на горивото без акциз и без ДДС (покупна стойност). Информацията ще бъде прилежно изписвана на отделни редове по видове течни горива. Промяната се отнася както за търговците на течни горива, така и за лицата, които извършват зареждания с течни горива за собствени нужди и регистрират и отчитат зарежданията чрез електронна система с фискална памет. Целта е крайният потребител да бъде информиран за това каква част от платената от него сума за закупените течни горива представлява косвени данъци, както и каква е продажната стойност на горивата и стойността на тяхното придобиване от търговеца. За въвеждане на новите изисквания в касовите апарати е предвиден срок до 28 февруари 2019 г. Разходите, които търговците ще трябва да направят за това, са приблизително на 200 лева на обект. Те ще са за актуализиране на софтуера.
Източник: Стандарт (22.11.2018)

Шефът на "ЛУКойл" се притесни от "прозрачните" касови бележки за бензина Едрият петролен бизнес очевидно не е във възторг от идеята бензиностанциите да издават по-прозрачни касови бележки, които да показват кой какви надценки си слага. Ако трябва да се вкара нов софтуер заради по-подробната разбивка във фискалния бон, това щяло да доведе до оскъпяване на горивата, предупреди вчера директорът на "ЛУКойл България" Валентин Златев, цитиран от БГНЕС. Златев поясни, че фирмите от бранша още не знаят какви са намеренията на Министерството на финансите и очакват разяснения за техническите подробности около нововъведението. "Ако касовата бележка е начинът, който ще изсветли всички участници в пазара на горива и ще накара българските граждани да се научат да си искат бончето от касовия апарат и да го приберат, ние приветстваме това решение. Друг е въпросът как технически ще бъде изпълнено", посочва петролният бизнесмен. Всъщност Златев и колегите му няма защо да се притесняват. МФ вече пусна проект на "прозрачната" касова бележка, която показва само с какви данъци държавата товари цената на горивата, но не дава никаква представа колко печели всяка от фирмите по веригата от производителя и данъчния склад до бензиностанцията, а тъкмо там се крият обясненията за скъпия бензин. В разгара на протестите, малко след като цената на литър бензин А 95 удари 2.50 лева, премиерът Бойко Борисов възложи на финансовия министър да "извади" на светло данъците и надценките, за да знаят хората какво плащат. Подчинените на Владислав Горанов изпълниха заръката бързо, но формално - проектопромените, предложени за обществено обсъждане, на практика "осветляват" информация, която и сега е известна - какъв е размерът на акциза и на ДДС. Директорът на "ЛУКойл" коментира още, че цените на автогоривата в България са паднали напоследък не заради протестите, а защото са последвали понижението на петрола на международните пазари. Но истината е, че гневът на хората принуди бранша да отрази поевтиняването на нефта много по-бързо от обичайното. "Искрено съжаляваме, че се стигна до такива протести, и сме съпричастни към всеки български гражданин, който изпитва материални неудобства. Разбираме защо част от тези хора са на улицата, те са наши клиенти и ние се борим за тях. Това, което е странно, е защо допреди три месеца, когато вдигахме постоянно цените заради ръста на цените на нефта, никой не протестираше, а сега, когато сме ги свалили седем пъти, хората протестират", коментира Валентин Златев. Не е ясно как точно петролният бизнесмен е измерил спад на цените "повече от седем пъти". Колкото до протестите, те започнаха точно когато бензинът и дизелът се устремиха към рекордно високи стойности. Според Златев петролен картел в България няма и никога не е имало. Той е напълно убеден, че и новият анализ, който Комисията за защита на конкуренцията подхвана в пика на шофьорските протести, ще установи същото.
Източник: Сега (30.11.2018)

Старозагорски заводи заплашиха със спиране. После получиха евтин държавен ток Докато бизнес организации и компании недоволстват от поскъпването на електроенергията през последните седмици и монополът на държавата при предлагането, един малко известен търговец успя да си купи голямо количество ток през борсата на изключително изгодна цена - 20% под пазарната. Непознатият посредник "Загора Енерджи" всъщност е част от "Холдинг Загора", чийто заводи "Прогрес", "Пресков" и "Хранинвест - ХМК" заплашиха преди седмица да спрат производство именно заради поскъпването на електричеството. От сделката необявеният държавен продавач на електроенергията е загубил близо 5 млн. лева, тъй като я е продал доста под пазарното ниво. Кой точно е той остава тайна, тъй като правилата на Българската независима енергийна борса не предвиждат публикуване на името му. Но списъкът с възможностите не е дълъг и включва едва три държавни дружества: АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК. Точно затова сделката повдига съмнения за предварително договорен подарък, след заплахите за протести от старозагорските предприятия. Особености на сделката Търговецът "Загора Енерджи" бе обявил в сряда, че иска да закупи 103 мегавата базова мощност за периода 1 януари - 31 март 2019 г. на цена от 86.03 лв. за мегаватчас. За сравнение ден по-рано държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продаваше пакети за първите месеци на следващата година на цени от 106 лв./МВтч до 116 лв./МВтч и за тях се намери купувач. А миналата седмица бяха постигнати и стойности от над 120 лв./МВтч. Логиката е продавачите да гонят именно тези вече установени нива, за да получат максимална печалба. Въпреки това се намира някой, който е склонен да приеме по-ниската оферта на "Загора Енерджи" и съответно да загуби пари. В конкретния случай става дума за общо количество от 222 377 МВтч, което е продадено за 19.1 млн. лв. (по 86.03 лв./МВтч) вместо за 24.4 млн. лв. при цена от 110 лв./МВтч, например. Пред "Капитал" Антон Андронов, който е един от съдружниците в "Холдинг Загора", обясни, че електричеството ще се използва изцяло за производствените нужди на дружествата от холдинга, но не коментира параметрите на самата сделка както и кой е продавачът. Източници от пазара обаче посочват, че толкова ниска цена може да предложи единствено АЕЦ "Козлодуй". Последно на 20 ноември атомната централа пласира пакет от 70 мегавата базова мощност за 2019 г. при цена от 91.1 лв./МВтч. За едни има, за други не По принцип няма никакви ограничения за това на каква цена ще се сключват сделките на енергийната борса - би следвало тя да се формира на чисто пазарен принцип от търсенето и предлагането. В случая старозагорският търговец е сложил оферта, която няма логика да бъде харесана от производител. Но такъв се намира по неясни какви непазарни мотиви. Схемата явно не работи за всеки. Например, днес има шест подобни и дори по-добри оферти от тази на "Загора Енерджи", но продавачи не се явиха на нито един от тях. "Лукойл Нефтохим Бургас" например е обявил, че иска да купи 20 мегавата базова мощност за януари и февруари при цена от 105 лв./МВтч или с 22% над тази на старозогорския търговец. "Гранд енерджи дистрибюшън" пък пуснал оферта за 50 мегавата мощност за първите три месеца на новата година при цена 94.3 лв./МВтч. Само с 40 стотинки по-ниско е предложението на "ЧЕЗ Трейд" за същата мощност и същия период. Търгове на цени от 87 до 89 лв./МВтч са инициирали още "Мост енерджи", "ЧЕЗ Разпределение" и "Юропиан трейд оф енерджи".
Източник: Капитал (14.12.2018)

Държавата продаде ток за 183 млн. лв. през борсата Последната работна седмица на година се оказва изключително успешна за държавните производители на електроенергия АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". В два последователни дни - на 17 и на 18 декември, централите успяха да пласират големи количества от тока си за 2019 г. на доста по-високи от първоначално обявените цени. При очаквани приходи от 161 млн. лв. общата стойност на сключените сделки е 183 милиона. Това е пореден сигнал, че разходите за ток на бизнеса през 2019 г. ще бъдат значително по-високи, отколкото бе прогнозирано от Комисията за енергийно и водно регулиране. Поскъпването, от една страна, е продиктувано от регионалните пазари и по-скъпите квоти за CO2, но от друга - все още единствен доставчик на базова електроенергия (с постоянна мощност за целия срок на договора) са държавните централи и те без много усилия могат да влияят на цените, като ограничават предлагането. Продажбите на електроенергия са реализирани на борсовия сегмент "Централизиран пазар за двустранни договори", където търговете се обявяват предварително и всички желаещи имат достъп до тях. Обикновено купувачите предлагат близка до началната цена, често само с няколко стотинки по-висока, но този път е имало истинско наддаване. В резултат постигнатите цени са с 10-15% по-високи от стартовите. На 17 декември например ТЕЦ "Марица-изток 2" проведе три търга, всеки за 50 мегавата мощност. Минимумът, който се очакваше да получи от тях, бе 25 млн. лв., но в крайна сметка бяха подписани договори за 27.2 милиона. Първият бе за доставки през януари 2019 г. и имаше начална цена 114 лв./МВтч. От това дружеството очакваше да спечели 4.2 млн. лв., но постигнатата средната стойност на подписаните договори бе 121.05 лв./МВтч и съответно приходите се увеличиха до над 4.5 милиона. При втория пакет, който включваше електроенергия за периода 1 януари - 28 февруари, цената се повиши от 115 до 124.41 лв. за мегаватчас и донесе около 650 хил. лв. допълнителни средства за ТЕЦ-а. Но най-успешна се оказа продажбата на ток за първите три месеца на годината - тя започна при цена 117 лв./МВтч и завърши 128.5 лв./МВтч, което генерира 1.2 млн. лв. над очакванията. При сделките на АЕЦ "Козлодуй" наддаването от страна на купувачите е било по-голямо, което е обяснимо с по-ниската начална цена. На 18 декември атомната централа обяви, че продава два пакета електроенергия за цялата 2019 г., съответно за 100 и за 90 мегавата мощност. Стартовата цена на търговете бе от 84.78 лв. до 85.46 лв. за мегаватчас. При така заложените параметри приходите биха били 136 млн. лв. Високите оферти на купувачите обаче осигуриха 155.7 млн. лв. постъпления за АЕЦ-а. Средната стойност на договорите е 97.5 лв./МВтч, или почти 15% над първоначалната. От сайта на Българската независима енергийна борса се вижда, че в търговете са участвали редица търговци на ток. Доставки от ТЕЦ "Марица-изток 2" са си осигурили "ЧЕЗ Трейд България", "Енерго-про Енергийни услуги", "Юропиан трейд оф енерджи", "Гранд енерджи дистрибюшън", "Алпик енерджи", "Енерджи маркет", "ЕВН трейдинг Саут Ийст Юръп", датската Danske Commodities, както и словенските GEN-I и Slovenska energetska druzba, d.d. Сред купувачите са още "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Петрол". За тока на АЕЦ-а кандидатите разбираемо са били доста повече. Освен споменатите вече договори за определена мощност са успели да подпишат още Електроенергийният системен оператор, електроразпределителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", "Елпетра енерджи", "Енекод", "Енергео", "Енергоинвестмънт", "Енерджи съплай", "Ритъм-4" и други. Впечатление обаче прави присъствието на "Енерджи МТ". В съобщение на сайта си дружеството обяви през лятото, че дейността по продажба на електрическа енергия на крайни клиенти ще бъде преустановена след края на 2018 г., а пред "Капитал" собственикът и управител Румяна Георгиева обясни, че решението е взето с оглед на пазарната конюнктура, в която няма дългосрочна визия за пълна либерализация на пазара и също така има голяма доза непредвидимост. Това означава, че настоящата покупка на ток от АЕЦ "Козлодуй" (поради правилата на борсата конкретното количество не е известно) е с цел бъдеща препродажба при по-добри пазарни условия, каквито очаквания има за енергийния пазар особено след средата на 2019 г.
Източник: Капитал (19.12.2018)