"Бензиновите" поправки внесоха разкол сред петролния бизнес Поправките в спорния закон за горивата, които са на път да бъдат отложени, доведоха до разкол в бизнес организациите. Само два дни след като икономическият министър Емил Караниколов обяви, че правителството ще поиска от депутатите да отложат за 1 юли влизането в сила на новите разпоредби, вчера от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) обявиха, че ще напуснат председателстваната от Кирил Домусчиев Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), защото е подкрепила отсрочката на последното заседание на съвета за тристранно сътрудничество. В същото време от Българската стопанска камара (БСК) настояха отлагането да бъде спряно. Правителството се принуди да поиска отсрочка за спорните текстове под заплаха от протести по подобие на "жълтите жилетки" във Франция. Целта е в този петмесечен срок да се сформира работна група, която да разгледа всички искания на засегнатите страни. Поправките, които трябваше да влязат в сила от 28 януари, предвиждат нови тежки изисквания за дребните търговци на горива. Те трябва да разполагат с капитал от 1 млн. лв., да осигурят банкови гаранции от 20 000 лв. за всяка бензиностанция и др. Това обаче би довело до фалит голяма част от малките фирми в петролния бизнес, смятат от Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива. Нещо повече - такъв монопол неизбежно ще доведе до повишение на цените, смятат от сдружението. Вчера от БПГА, в която членуват най-големите фирми в бранша и която се оглавява от шефа на "ЛУКойл" Валентин Златев, се обявиха против отлагането на новите мерки. Именно петролната и газова асоциация горещо подкрепяше утежняването на изискванията за търговия с горива с мотива, че иначе ще се създаде среда за подхранване на сивия сектор. От асоциацията изтъкват, че се предлага отлагане без никаква дискусия и консултации със засегнатия бранш, и поискаха среща с премиера Бойко Борисов, с когото да обсъдят ситуацията. Реално поправките в закона бяха наложени именно от петролната и газова асоциация и бяха прокарани през парламентарната комисия за контрол на приходните агенции за борба със сивата икономика и контрабандата, чийто шеф е Емил Димитров-Ревизоро. Още при разглеждането на проекта се появиха обвинения, че той е силно лобистки и защитава единствено големите фирми в бранша. Също вчера сходно становище изрази и Българската стопанска камара (БСК), според която в последно време "се наложи практиката на приемане, отмяна или отложено действие на закони под уличен или лобистки натиск". Според БСК отлагането на промените в закона би било "пореден удар върху законността и прилагането на ефективни мерки за борба със сивата икономика и контрабандата".
Източник: Сега (11.01.2019)

Търговци на горива в стачна готовност Подготвяният законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, няма да увеличи събираемостта на данъци и акцизи, да спре сивата икономика и да осигури приходи в бюджета. Това е позицията на Националното сдружение на търговци и превозвачи на горива, заяви говорителят на браншовата организация Симо Симов. Според него аргументът на колегите им от Българска петролна и газова асоциация (БПГА) и по-конкретно на Валентин Златев и Емил Димитров, че около 1 млрд. лева се разпределят от сивия сектор в търговията с петролни продукти, е несъстоятелен. “Ако това е така, то министър Емил Караниколов трябва да даде отговор кой ограбва държавата и това ясно да е разписано в законопроекта, чието влизане в сила депутатите решиха да отложат с шест месеца”, посочи Симов. От БПГА обясниха схемата, по която се реализира горивото и търговията на дребно в бензиностанциите. Според тях ако контрабанда съществува, то за това вина носят държавата и конкретно митническите власти и прокуратурата, защото именно Агенция "Митници" контролира както произведеното, така и внесеното количество гориво. “Преминало през контрола на Агенция “Митници”, горивото постъпва в данъчен склад, където може да бъде реализирано от производителя, вносителя или износител на гориво. И при трите случая, за да напусне склада, трите субекта задължително внасят дължимите ДДС и акциз в НАП”, обясни Симо Симов. – Всяка колонка в бензиностанция е свързана директно с НАП, а всеки търговец регистрира директно в НАП количеството и стойността без ДДС, краен потребител, място за разтоварване, място на цистерната, име на шофьора, име и ЕГН на приемащия горивото.” За да се предотврати фиктивния износ, от Националното сдружение на търговци и превозвачи на горива (НСТПГ) препоръчват на Агенция "Митници" да прави проверки чрез международния обмен на информация, каквито досега не са правени. Представителите на сдружението риторично попитаха как при така описаните схеми движение на горивото и данъчни задължения би могло да се ощети държавният бюджет с 1 млрд. лева. В 1 литър гориво стойността на акциз и ДДС е приблизително 1 лев. Следователно тези щети се нанасят при реализирането на вътрешния пазар на гориво в обем от 1 млрд. литра. Това, според членовете на БПГА означава, че сивата икономика в сектора реализира гориво в обем от 2 739 726 литра. От браншовата организация обявиха, че запазват стачната си готовност, ако не бъдат поканени да участват в комисията за преработка на закона. Заканиха се да блокират пътища и магистрали, но уточниха, че протестът им не е политически обвързан и не цели сваляне на правителството. В НСТГП членуват 110 фирми с 1000 работници. От сдружението отрекоха внушенията, че присъединяването им в петък към КРИБ е свързано с подкрепа на друга рафинерия, контролирана от Кирил Домусчиев. Investor.bg припомня, че в края на миналата седмица парламентарната Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата замалко да отложи гласуването на предложението на Министерството на икономиката и ресорния министър Емил Караниколов за отлагане на влизането в сила на Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (познат като Закон за горивата). Законопроектът все пак е бил приет на първо четене при липсата на представители на Българска петролна и газова асоциация – основният застъпник на прилагането на Закона за горивата. Законопроектът предвижда регистрационен режим за фирмите, продаващи на едро и дребно горива, както и ежегодно обезпечение до 500 хил. лева за петролните бази и складове. Необходимите гаранции за всяка бензиностанция са 20 хил. лева. Заради недоволството от страна на малките търговци с горива икономическият министър Емил Караниколов предложи законът да бъде върнат в парламента, а спорните моменти да бъдат изчистени. Икономистът Георги Вулджев също е на мнение, че Законът за горивата трябва да бъде върнат в Народното събрание. Той твърди, че проблемът на пазара не е концентриран в Закона за горивата, а по-скоро в Закона за акцизите и данъчните складове, защото за тях има съмнения за монопол на пазара и проблеми с цените.
Източник: Стандарт (22.01.2019)

Частният монополист на електронните винетки Началото на електронните винетки беше поставено с гръм и трясък. Системата блокира, терминалите отказаха, хората нямаше откъде да се снабдят с винетки, а директорите на пътната агенция си отидоха. На фона на този хаос, оказва се, нещо друго е било доста по-добре подредено. Още докато на власт в АПИ е вече бившият й ръководител Светослав Глосов, агенцията сключва интересен договор, с който по неясна процедура избира един-единствен разпространител на е-винетки. Когато тези дни влезете да подновите винетката си (а повечето хора ще го направят именно в края на януари), е силно вероятно да изберете сайта vinetki.bg, вместо държавния bgtoll.Той де факто е конкуренция на държавния сайт, прибира комисиона за всяка винетка, сключва договори с подизпълнители и печели (буквално и преносно) от кошмара с държавната система. Фирмата зад него също така е близка от години с избрания за изпълнител на тол-системата Kapsch и към момента е монополист на пазара на новите винетки.Информацията изтече първо на не особено известния сайт obshtestvo.org. Там се твърдеше, че има сключен договор между АПИ и компанията "Интелигентни трафик системи", която е избрана за национален доставчик на услуги за тол-системата (НДУ). Тези компании поначало трябваше да се занимават само с тол-системата, а не с винетки. В техническото задание на поръчката за тола дори пише изрично, че НДУ ще "предоставят услуги на потребителите в България по събиране на електронните пътни такси", "работят от името и за сметка на АПИ" и "не продават on-line електронни винетки и маршрутни карти".Очевидно това се е променило впоследствие, защото "Капитал" получи копие от договора, споменат в горната публикация. Той е от 19 декември, няколко седмици преди да настъпи кошмарът за АПИ и е-винетките. "Интелигентни трафик системи" (ITS) изгражда собствен сайт - vinetki.bg, чиято цел, естествено, е да продава електронни винетки. В същото време в договора за тол-системата се иска от избрания изпълнител - австрийската Kapsch, "да реализира уеб портал и мобилно приложение за продажба на електронни винетки". Това очевидно също се е променило, защото малко след Нова година стана ясно, че Kapsch отговарят само за бутона "купи винетка", но целият сайт bgtoll.bg е изграден от друга компания за сметка на АПИ. Интересен е начинът, по който "Интелигентни трафик системи" са избрани за НДУ. Единственото публично съобщение е на сайта bgtoll.bg, където се казва, че с решение на УС на АПИ №20969 от 18 декември фирмата е регистрирана като такъв доставчик. Самото решение не е публикувано никъде. Ден след като е избрала фирмата за НДУ, АПИ публикува и условията за кандидатстване на сайта си. В тях вече става ясно, че обхватът на действие е разширен и компанията най-малкото не е имала равен старт с останалите потенциални заинтересовани. Условията изглеждат доста общи: споменава се, че кандидатите трябва да имат "добра репутация" и "необходимата финансова стабилност", без да се характеризира какво се има предвид под това. Те трябва да бъдат вписани в регистър, който и до днешна дата стои като празен линк на bgtoll.bg.Дружеството "Интелигентни трафик системи" е 80% собственост на Станислава Арнаудова - създател на веригата 2be, купена след това от БТК. Теодора Михайлова държи останалите акции в компанията. Арнаудова обясни пред "Капитал", че е регистрирала дружеството още "през 2012 година, след като България обяви, че планира създаването национална тол-система". Интересен факт е, че ITS се ориентират още тогава към бъдещия изпълнител на тола. "От същата година е и първият ни партньорски договор с "Капш" АГ - Австрия - световният лидер в изграждането на тол-системи", казва самата Арнаудова. Финансовата история на ITS, която според условията е доста важна, е любопитна. След силния старт през 2012 г. с половин милион приходи през 2013 г., 2014 г. и 2015 г. компанията е почти без приходи и непрекъснато на загуба, при това с 0 заети, сочи справка в регистъра КАПИ. През 2017 г. продължава да има 0 заети, но приходите рязко скачат на 2.5 млн. лв., а печалбата - на 2.25 млн. лв. Според доклада за дейността приходите са от "проучване на пътна инфраструктура". Арнаудова твърди, че са направили инвестиции "между 10 и 12 млн. лв., за да участват на пазара". Източникът на тези средства, уточнява тя, е "собствени средства от моя успешен 22-годишен бизнес в телекомуникациите, както и от конкретната дейност". Фирмата е предоставила в полза на АПИ и 1 млн. лв. банкова гаранция. А конкретната дейност очевидно е доста печеливша. "В момента имаме малко над 60% дял в търговията на електронни винетки и полагаме усилия да го увеличим. Ние сме подготвени да поемем обслужването на още по-голяма част, като нарастването на нашия дял категорично ще доведе до спокойствие на потребителите", уточни тя.Това е безспорен триумф на частния сектор над държавата. Докато потребителите се дивяха пред електронните терминали и на сайта bgtoll, за които държавата плати отделно на други дружества, изпълнителят на vinetki.bg има лъвски дял в пазара на новите такси. Това е без значение за потребителите, които получават еднакви винетки отвсякъде, но не е без значение за държавната агенция - колкото повече винетки продават частните й партньори, толкова по-малко пари събира тя. ITS отказаха да кажат какъв процент комисиона взимат от продажбата на винетни такси. Според условията на АПИ максималната комисионна е 7%, като според копието на договора, който "Капитал" видя, именно това е заложеният процент. Така държавата прибира от всяка годишна винетка не 97 лв., а 90.21 лв. Според условията на АПИ доставчиците трябва да имат или наемат 500 физически обекта за продажба. По тази линия ITS имат договор с А1, OMV, "Лукойл", "Български пощи", "Изипей" и "Ипей". От А1 уточниха за "Капитал", че договорът им е именно с ITS, а не с АПИ, но също отказаха да уточнят комисионата, като заявиха единствено, че става дума за "минимален" процент. Компанията с австрийски собственик също е стар партньор на Kapsch - на сайта на българското подразделение пише, че "[от 2005 г.] "Капш" развива комплекс от дейности с най-големия мобилен оператор в България – "Мтел", който е част от mobilkom austria group"."Капитал" опита да получи официални отговори по темата както от АПИ, така и от Kapsch. Пътната агенция така и не намери време или желание да отговори. Същото важи и за австрийската компания, която упорито отказва да отговаря на каквито и да било запитвания, след като стана ясно, че е подписала скандален анекс с пътната агенция, който я освобождава от много от дейностите и спестява милиони левове на компанията. Докато по официален път обаче всички мълчат, под повърхността продължава да се води мръсна борба. В сайта 19min се появи неподписано "интервю" с адвокатска кантора, която обслужва Kapsch у нас. Съдържанието оневиняваше австрийците, хвърляше вината за хаоса върху директори в АПИ, които са допуснали нарушения на закона, както и обяви, че Kapsch "са притискани" да използват подизпълнители като "Контракс" и "Нованор", които имали влияние в агенцията. Лиляна Деянова от "Нованор" коментира, че нямат интерес към поръчката, а интересното е, "че някой печели нещо и не го прави както трябва". Йордан Йорданов от "Контракс" също отрече. От PR агенцията на Kapsch обясниха, че дружеството се обслужва от четири кантори в България, но никоя не е упълномощавана за подобно интервю. На следващия ден в 19min се появи още един неподписан текст, който пък показваше имейл от директор в АПИ до представители на веригите бензиностанции. В него се уточнява, че агенцията е наредила терминалите, от които се купуват е-винетки на бензиностанциите, да не се монтират покрай коледните празници, а чак след 2 януари. Това до голяма степен обяснява хаоса и липсата на готовност в много части на страната и безспорно е подпомогнало частния партньор на АПИ. Тъй като 19min не е особено достоверен източник, "Капитал" успя да потвърди самостоятелно истинността на мейла. Представители на вериги бензиностанции коментираха пред "Капитал", че са се срещали с АПИ по оперативни причини, т.е. да уговарят процеса на разпространение на електронни винетки, като графикът на поставяне на терминалите се определя от АПИ. Източник, участвал в тези разговори, потвърди, че има такъв имейл и нареждане на АПИ да се отложи монтирането на терминалите за 2 януари. Източникът обаче уточни, че писмото е продължение на кореспонденция, която идва от Kapsch, които казват, че искат да се потвърди, че монтирането се прекратява покрай празниците.
Източник: Капитал (04.02.2019)

Наближаващи избори и високи цени на горива. Сместа е взривоопасна и обикновено води до проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на пазара на горива. Впоследствие играчите са на крачка да бъдат глобени, но на финалната права, обикновено след изборите, нещата се разминават. До следващия път. През ноември 2018 г. КЗК обяви, че се самосезира "след серия публикации в медиите за повсеместно увеличаване на цената на автомобилните горива за крайните потребители в редица градове на България", като действието съвпадна и с протести. Поредният секторен анализ е за периода началото на 2016 - края на 2018 г., като до момента антимонополният орган по една или друга причина няма голяма успеваемост в доказването на нередности на този пазар. Сега проверката е малко по-различна от предходните. Запитани са много по-голям брой компании от обичайното, като и мащабът на анкетираните дружества е различен, коментираха източници от пазара. Основната разлика обаче те намират във въпросите и по-специално в новия раздел, посветен на складовете и базите, които формират около една трета от въпросника. Складовете и базите са едно от основните обвинения към пазарния лидер "Лукойл България", който държи най-много от тях като обем и според източници от сектора това би могло да означава няколко неща. Първо, КЗК най-накрая е решила да направи малко по-качествена проверка с препоръки за промени на действащите правила, засягащи складовете. Или има намерение да намери основания да започне производство срещу "Лукойл България" за злоупотреба с господстващо положение. Събирането на отговорите от представителите на пазара вече е приключило и тече анализирането им от комисията. Междувременно генералният директор на "Лукойл България" Валентин Златев се държи като проблемен за спокойствието на управляващите, като публично изрази съмненията си доколко държавата може и иска да се справи със сивия сектор на пазара на горива. Премиерът Бойко Борисов дефинира съмненията като "басни" и индиректно отвърна с демонстрации в сградата на ГДБОП как се следят горивата. Наближават и избори. Или сместа дава всички основания да се дозабърка до взривоопасна. Раздел три: бази и складове Складовете се очертаха като един от най-проблемните елементи по веригата на движение на горивата - от вноса до крайния потребител, като към бургаската рафинерия и търговеца "Лукойл България" нееднократно са отправяни обвиненията, че държи огромна част от този пазар. Сега петролните компании е трябвало да отговорят на 19 от общо 60 въпроса от въпросника на КЗК, свързани именно с базите и складовете. Те трябва да опишат процеса по договаряне на използването на съдова вместимост в склад за целите на Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, да опишат процеса по заделяне на задължителните запаси и да изчислят какъв е делът от крайната цена на едро и дребно на разходите за съхранение. Да отговорят смятат ли изграждането и регистрацията на собствен данъчен или друг вид склад за непосилна или трудно възвращаема инвестиция. Ако компанията разполага със склад, да обясни на КЗК на какъв принцип предоставя и разпределя свободните складови вместимости. Отказвали ли са достъп на друго дружество, кое и по какви причини. Ако пък не разполага със склад, да даде информация на КЗК кои чужди складове използва и какво е разписано в сключените договори със складодържателите. Комисията пита компаниите прилагали ли са се в периода началото на 2016 г. - края на 2018 г. на складодържателите различни условия, в това число и цени при разтоварването и съхранението на бензин и дизел по отношение на отделните участници. Получавали ли са отказ за периода от достъп до данъчен склад, собственост на друго дружество, както и как е бил обоснован всеки от отказите. Какви действия са били предприети при отказ и какви са били алтернативите... Проучените компании трябва да отговорят и на въпроса смятат ли, че на територията на страната съществува дефицит на свободни съдови вместимости, като ако такъв дефицит е налице, компаниите трябва да посочат и причините за него и начина за преодоляването му. И т.н. Това е поредният път, в който комисията се интересува от въпросния пазар. Всъщност въпросът със складовете е изследван и при предишен секторен анализ на комисията от 2011 г. и вече е посочен за проблем пред конкуренцията, като комисията дори отправи препоръки за използването на складове в съседни държави, като Министерството на финансите подпише междудържавни споразумения. Идеята през годините обаче не срещна одобрението на финансовия министър Владислав Горанов, според когото няма пречка и сега те да се ползват. Неуспешната КЗК Преди две години (октомври 2016 г.) същият състав на комисията замалко щеше да разкрие картел между големите играчи, като беше напът да постигне прецедент в антитръстовото законодателство в световен мащаб. КЗК изследва пазара от 2012 г. и как цените на дребно на дизел и бензин А-95 реагират на промените на пазара на едро и на цените на производителя. Регулаторът откри, че в определени периоди цената на дребно не следва движението на другите две, и започна да събира доказателства за картел, включително и чрез проверка на компютри на служители на фирмите. Бяха открити писмени доказателства в мейли на служители и самият председател на КЗК Юлия Ненкова съобщи, че има убедителни доказателства срещу шест компании: руската "Лукойл", OMV, Shell, гръцката Eko, контролираната от Гриша Ганчев "Петрол" и руската "Газпром" (работеща през "НИС Петрол"). В тогавашното определение на комисията, изпратено до заподозрените компании, имаше факсимилета от мейли, в които се виждаше как служители от различни вериги си разменят информация за цени, количества и т.н. Компаниите получиха 30-дневен срок да се защитят по обвиненията. Само два дни след парламентарните избори през 2017 г. КЗК забрави цялата си предишна "убеденост" и прие тезата на петролните компании, че не са комуникирали бъдещи цени, и прекрати производството. Окончателният текст на решението на КЗК беше претърпял корекции спрямо това, което беше написано през октомври, особено в частта с комуникациите за бъдещи промени на цените. Тоест или КЗК не е разчела правилно собствените си доказателства, или впоследствие е скрила точно текстовете за добиване на бъдеща информация от конкуренти, за да се излезе от ситуацията. През май 2017 г. регулаторът реши и че единственият голям производител "Лукойл Нефтохим Бургас" и лидерът на едро и дребно "Лукойл България" не злоупотребяват с господстващото си положение. Сега в ход е поредната проверка или поне до предстоящите избори. Базите на раздора Складовете се очертаха като един от най-проблемните елементи по веригата на движение на горивата - от вноса до крайния потребител. Информацията, че рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" и търговецът на едро и дребно "Лукойл България" държат 92% от данъчните складове за бензин и 82% от складовете за дизел, бяха изнесени от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев от "Нова република" през 2017 г. На това от Българската петролна и газова асоциация отвърнаха с данни, че броят на акцизните складове е 121, а руската група притежава 4 от тях и че всъщност става въпрос за дял като обем, тъй като в изчислението влизат рафинерията, пристанище "Росенец" и продуктопроводът от "Лукойл Нефтохим Бургас" към базата в "Илиянци". От бранша обясниха още тогава, че който е поискал лиценз за данъчен склад, го е получил, стига да е показал, че отговаря на изискванията, както и че ако някой е имал желание да се сдобие с готова база, е можел да го направи на добра цена, като предишният лидер "Петрол" разпродаде много от тези активи след краха на КТБ. Проверка на "Капитал" през 2017 г. обаче показа, че по-сериозният проблем и по-свита конкуренция всъщност има при базите, в които частните компании заделят количества за държавния резерв. По Закона за запасите от нефт и нефтопродукти всеки вносител (от ЕС и от трети страни) е длъжен да поддържа 60-дневни запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на направения от него нетен внос спрямо общия през предходната календарна година, като най-големият неизпълняващ това изискване е компанията "Инса ойл", която внася горива през пристанището на Кирил Домусчиев "БМФ Порт Бургас". От бранша обясниха, че групата "Лукойл" има господстващо положение при съхранение на дизел и бензин, като наличните вместимости извън "Лукойл" са по-малко в сравнение със задълженията на компаниите - вносители за запасите, които трябва да съхраняват. И те са принудени да ползват тези на "Лукойл".
Източник: Капитал (20.02.2019)

Три месеца след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна поредния си секторен анализ за цените на горивата и търговията на едро и дребно, анализът все още не е готов. Нещо повече - в Закона за защита на конкуренцията не е предвидено конкретно време за произнасяне, с което срокът за завършването му може да бъде удължаван многократно. Това означава, че решението на КЗК може да остане за след изборите. От антимонополната комисия съобщиха за в. "Сега", че сроковете зависят от спецификите на наблюдавания сектор и от обема на самата информация. Все пак обаче оттам се застраховаха и увериха, че ще са готови "във възможно най-кратък срок". Това е поредното разследване за наличие на картел при горивата. То бе образувано, след като в края на миналата година цените на основните горива тръгнаха рязко нагоре. Масовият бензин А95 например надхвърли 2.50 лв. за литър и това доведе до протести. В резултат на повишението в Стара Загора например си пълнеха резервоарите с по-скъп бензин, отколкото в най-богатата държава в ЕС - Люксембург. КЗК е изискала от бензиностанциите, браншовите организации и от различни държавни органи "значителни по обем" информация и данни. Изпратените въпросници са близо 60, като данните следва да обхванат период от три години, съобщава председателят на КЗК Юлия Ненкова в писмо до в. "Сега". Събирането на тази информация от компаниите явно ги е затруднило значително и част от тях все още не са предали документите в КЗК, а това вероятно е попречило на комисията да започне анализа си по същество. Информацията е нужна, за да се видят отношенията по веригата производство, внос, търговия на едро и на дребно. Ще се проучи и начинът на формиране на цените на горивата за потребителите, както и факторите, които влияят върху тях, в това число и условията за ползване на капацитет в данъчните складове, разясняват още от КЗК. А докато чака нужната информация, КЗК "обработва, обобщава и анализира данните, с които разполага, и паралелно извършва проучване относно практиката на останалите държави - членки на ЕС, за пазара на автомобилните горива". Само преди две години регулаторът се усъмни, но за кратко, че големите в петролния бизнес - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ-България, "НИС Петрол" и "Петрол", умишлено държат цените високи. Подозрения имаше и към Българската петролна и газова асоциация и "Ромпетрол България", а отделно "ЛУКойл Нефтохим" бе разследван за монопол. Нещо повече - в хода на същото разследване КЗК засече кореспонденция между фирмите, която говори за съгласувани цени. Цитирани бяха множество писма между служители и шефове в разследваните фирми, в които се говори за цени. В крайна сметка обаче нарушения и наказани нямаше. Единствената санкция бе за фирмата на депутата Веселин Марешки, защото от време на време на някои свои обекти продавала под себестойност.
Източник: Сега (21.02.2019)

Както и преди и сега КЗК не откри монопол на пазара на горива Комисията за защита на конкуренцията не откри монопол на пазара на горивата. Това става ясно от секторния анализ на регулаторът. В него Комисията дава единствено препоръка за електронна платформа в складовете. "Според КЗК, липсата на достатъчен складов капацитет в данъчни складове и складове за задължителни запаси на горива, сложната административна процедура и значителните финансови инвестиции, свързани с изграждането на собствен склад, представляват в своята съвкупност висока бариера пред вносителите и производителите на горива". Според анализа, по отношение на цените на дребно на бензин А95 и дизеловото автомобилно гориво през миналата година в различните географски региони на страната, увеличението на ценовите стойности се наблюдава за кратък период. Освен това повишението е било постепенно.
Източник: 3e-news (13.03.2019)

Петролната асоциация се обяви против държавни акцизни складове Петролната и газова асоциация, чийто председател е шефът на "Лукойл България" Валентин Златев, се обяви против идеята на Комисията за защита на конкуренцията да се изградят държавни данъчни складове. Според антимонополната комисия по този начин ще се премахнат бариерите пред навлизането на пазара, ще паднат разходите на търговците, което пък ще се отрази положително на цената на горивата у нас. "Ако държавата построи складове за горива, няма как да избие инвестицията за десетки милиони", коментира през миналата седмица пред Би Ти Ви изпълнителният директор на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев. Според него по-евтина мярка е да се позволи на фирмите, които внасят бензин, дизел и други горива, да ги съхраняват в друга държава до реализирането им на пазара у нас. Министърът на икономиката Емил Караниколов също коментира по-рано, че не е убеден в нуждата от държавни данъчни складове. Според него трябва да се направи анализ дали има интерес към подобна услуга.
Източник: Сега (18.03.2019)

Митничари ще продават горива Агенция “Митници” ще продава конфискувани горива, както и цистерни и автомобили, с които са били превозвани контрабандни акцизни стоки. Това гласят промени в Наредбата за разпореждане с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки, които са пуснати от Министерството на финансите за обществено обсъждане. Агенция “Митници” ще има възможност да продава на търг енергийни продукти, които са годни за употреба и могат да се използват като краен продукт. Така ще може да се продават бензин и дизел, които са конфискувани, защото за тях не е платен акциз, но в същото време са годни за употреба. Досега конфискуваните енергийни продукти можеше да се продадат само за преработка в данъчен склад. Друга промяна в наредбата е, че Агенция “Митници” ще продава конфискувани превозни средства, с които е направено нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове. Т.е. Агенция “Митници” ще продава цистерни, камиони и коли, които са конфискувани, защото с тях са превозвани акцизни стоки без платени налози. Митничарите ще организират и търгове за продажба на съоръжения, използвани за извършване на нарушение, като например оборудване за варене на ракия или машини за производство на цигари, ако са използвани за незаконна дейност. Досега търговете за продажба на конфискуваните превозни средства и съоръжения се организираха от НАП. Променят се и правилата за провеждане на търгове от Агенция “Митници”. Предлага се възможност при отваряне на офертите да могат да присъстват самите кандидатите или упълномощени от тях лица. Със сумите, постъпили от продажбата на конфискувани стоки, първо ще се плащат разходите на митническите учреждения по превозването и съхраняването им, както и разходите по оценка и провеждане на търга, гласят промени в наредбата. След като бъдат приспаднати тези разходи останалата част от средствата от продажбата ще се внасят като приход в държавния бюджет.
Източник: Труд (21.03.2019)

Живодар Терзиев поема поста на Валентин Златев в Българската петролна и газова асоциация Българската петролна и газова асоциация има нов председател. Поста на Валентин Златев поема Живодар Терзиев. Той е управител и съдружник в дружество за търговия с петролни продукти, което е изцяло с български капитали. Според петролната и газова асоциация изборът на Живодар Терзиев доказва, че фирмите от бранша не се делят на малки и големи и на местни и международни компании.
Източник: БНР (29.03.2019)

От януари до сега цените на горивата се вдигат Цените на автомобилните горива вървят нагоре от януари насам, предава Нова тя. В началото на годината поскъпването е било минимално - с 1 стотинка. На 1 януари литър от най-масовия бензин се е продавал за 1,95 лв., а 30 дни по-късно цената е била 1,96 лв. Същото незначително покачване наблюдаваме и при дизела – от 2,15 лв. в началото на януари до 2,16 лв. в края на същия месец. Не е такава картината през февруари обаче. Тогава поскъпването е с 12 стотинки и при бензина, и при дизела. Докато в началото на месеца литър от А-95 се е продавал за 1,96 лв., в края цената достига 2,08 лв. Покачване, но с 6 стотинки през февруари има при газа – от 0,92 до 0,98 ст. за литър. През март бензинът е поскъпнал с още 5 стотинки – до 2,13 лв. за литър, дизелът – с 4 стотинки – до 2,32 лв. за литър, а газа - с 3 стотинки – до 1,01 лв. за литър. Ако трябва да обобщим - за три месеца горивата са поскъпнали с почти 20 стотинки. Според експертите поскъпването се дължи основно на покачването на цените в световен мащаб.
Източник: 24 часа (08.04.2019)

"Лукойл" отстрани българския си шеф Валентин Златев Валентин Златев вече не е управител на "Лукойл България". С протоколно решение на едноличния собственик на капитала на дружеството – регистрираното в Холандия "Лукойл Юръп Холдингс Б.В.", от 19 април 2019 г. договорът на Златев е прекратен и той не представлява българското дружество. На негово място от Прага идва 44-годишният Булат Субаев, който в последните осем години е бил генерален директор на "Лукойл ЦИЕ и Белгия" - дивизията на "Лукойл" за Централна и Източна Европа. Преди това Субаев е бил шеф на дъщерната компания на "Лукойл" в Белгия, според руски публикации. В решението на собственика на "Лукойл България" не се посочват причините за смяната на Валентин Златев, който е начело на дружеството от 1999 г. Според неофициална информация на Mediapool то е взето заради вътрешно разследване на дългогодишния представител на руската компания у нас заради източване на българските ? активи. Валентин Златев е понижен до председател на контролния съвет на дружеството. Това е позиция без особено значение, но вероятно Златев е успял да я спазари благодарение на контактите си с премиера Бойко Борисов, твърдят източници, запознати със случая. Според тях решението за смяната на Златев е взето окончателно през последните две седмици, след безуспешни усилия от негова страна да предотврати смяната. След публикацията на Mediapool, от пресслужбата на "Лукойл България" съобщиха за промяната, но акцентираха върху назначаването на Златев начело на контролния съвет на мястото на руския представител Алексей Ламбин. "Заедно със зам.-председателския пост в Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас“ на новата си по-висока позиция той ще координира цялостната дейност на двете дружества от групата "Лукойл" и ще осъществява контролни функции над работата им, свързана с мястото им в социално-икономическия живот на страната", посочва се в съобщението.
Източник: Медия Пул (22.04.2019)

ТЕЦ "Варна" на Доган дължи над 6 млн. лв. на "Булгаргаз" ТЕЦ "Варна" ЕАД дължи 6.63 млн. лв на държавното дружество "Булгаргаз" за консумиран, но неплатен природен газ към 31 март 2019 г. Това става ясно от финансовия отчет на държавният доставчик за първото тримесечие на година. От разчетите е видно, че 5.26 млн. лева са просрочени задължения. Последните данни в Търговския регистър показват, че почетният председател на ДПС е част от съвета на директорите на "ТЕЦ Варна" ЕАД. Мандатът на съвета изтича 21 декември 2022 година. Собственик на централата е фирмата "Сигда" ООД. В нея Ахмед Доган разполага с най-голям дял. Негови партньори са децата на бившия транспортен министър Данаил Папазов. Иначе с най-големи задължения към "Булгаргаз" за неплатен газ е "Топлофикация София" - вземане в размер на близо 94 млн. лв., от които над 51 млн. лв. са просрочени. Топлофикациите в Бургас и Враца дължат съответно 6.04 млн. лв. и 5.81 млн. лева. Другият контрагент с най-големи задължения е "Лукойл Нефтохим Бургас" - 14.21 млн. лева. Общо търговските вземания за неплатен природен природен газ възлизат на близо 150 млн. лв., като 62.38 млн. лв. са просрочени.
Източник: Банкеръ (07.05.2019)

Илшат Шарафутдинов: "Лукойл Нефтохим Бургас" инвестира 400 млн. долара в производството на полипропилен "Лукойл Нефтохим Бургас" инвестира около 400 млн. долара в производството на полипропилен по нова технология. "В процес на уточняване на бюджета сме, на избор на технология и график на финансиране, но проектът е в ход", каза за "Капитал" Илшат Шарафутдинов - председател на УС на "Лукойл Нефтохим Бургас". Съгласно бизнес плана на компанията новата фабриката за полипропилен трябва да е готова до 2024 г. С новата инвестиция себестойността на производство на 1 тон полипропилен в "Лукойл" ще падне сериозно. Инсталацията ще замести старото производство на полипропилен, което е в експлоатация от 70-те години на миналия век. Капацитетът на новата фабрика ще бъде в пъти по-голям от капацитета на настоящата. Тя ще може да произвежда до 300 000 тона полипропилен годишно, докато сегашната фабрика произвежда до 80 000 тона от този продукт. До края на тази година "Лукойл Нефтохим Бургас" ще избере изпълнител на проекта. Строителните работи по план ще започнат от 2020-2021 г. Сега компанията произвежда 3 марки полипропилен, които намират приложение предимно в промишлеността. Новото производство ще разшири многократно видовете полипропилен, произвеждани от "Лукойл". Те ще намерят приложение и в хранително-вкусовата промишленост, медицински изделия, строителството и много други сектори.
Източник: Капитал (20.05.2019)

„Блумбърг“: България с най-евтиното, но и най-недостъпно гориво в целия ЕС България е с най-евтиното, но и най-недостъпно гориво в целия Европейски съюз. Това показва класация на Агенция „Блумбърг“ на страните според цената на бензин А-95. Най-ниска е цената на бензина в раздираната от икономическа криза Венецуела — едва един американски цент за литър А-95. На второ място е Иран, където същото количество гориво може да бъде закупено за 28 цента. В България е най-евтиното гориво в Евросъюза; според експертите на „Блумбърг“ средната цена на А-95 у нас е 1,33 долара за литър, което означава 25-то място в света. Най-скъпо излиза да се напълни резервоарът на автомобил в Хонконг, където литърът струва цели 2,10 долара. В класацията за достъпност обаче страната ни изостава от всички европейски страни, дори тези извън ЕС, и се нарежда на 53-то място от общо 61 държави. По данни на агенцията средният българин трябва да отдели цели 5,46% от дневната си надница от 24,26 долара, за да може да си позволи литър бензин. „Блумбърг“ резюмира ситуацията в България по следния начин: „Попитайте българите дали бензинът е скъп и те най-вероятно ще поклатят глава, защото това в България означава „да“ (а кимането означава „не“). Ниските доходи и средно високите цени на бензина затрудняват българите да напълнят резервоара“.
Източник: econ.bg (03.07.2019)

„Лукойл Нефтохим” започва ремонт на пристанище „Росенец” Бургаската рафинерия “Лукойл Нефтохим” е сключила договор за ремонт на пристанищния терминал “Росенец”, част от Пристанище Бургас. Контрактът е на стойност 30 млн. лв. без ДДС. Изпълнител на проекта е обединение “Терминал Росенец” ДЗЗД, в което партньори са “АКЗ Бургас” ЕООД и “Джи Пи Груп” АД. Първият етап на договора предвижда строително-монтажни работи за привеждане на пирове 1,2 и 3 на пристанищния терминал към нормативните изисквания. Следващият етап включва изграждане на инсталация за регенерация на парите. Изпълнителите на проекта ще трябва да изгради брегоукрепителна дамба с път между Пирс 1 и Пирс 2. Пристанищният терминал “Росенец” се намира на южния бряг на Бургаския залив, в заливчето, образувано между носовете “Чукалята” и “Каменарски баир”.
Източник: Труд (22.08.2019)

Малоумно! Доставна цена в касов бон! Българската петролна и газова асоциация изпрати писмо до Европейската комисия, в което членовете й се противопоставят на новите изисквания за касови бележки въведени от правителството. Притеснява ги изписването на така наречената покупна стойност или с други думи цената, на която бензиностанцията е купила горивото от производителя. Андрей Делчев , изпълнителен директор на БПГА обясни мотивите на писмото. Първо изискванията на Наредба 18 въвеждат специфични изисквания само за бранша с търговията с горива. Тези изисквания противоречат на Европейското законодателство, на основни текстове на Споразумението на функциониране на ЕС. Другата причина е, че за жалост ние не успяхме да намерим начин да коментираме този факт с българските органи, които имат отношение към темата, специално министъра на финансите и министър-председателя, каза Делчев. Доставната цена не е печалба и в този смисъл тя не дава информация на крайните клиенти, коментират експерти. Между доставната цена и крайната цена за клиентите, сложена на таблата и колонките, стоят куп други разходи - за поддръжка на обекта, заплати, осигуровки, режийни, транспорт, съхранение и т.н. Публикуването на доставна цена дава информация единствено на конкуренциите, а това би нарушило правилата на пазарната икономика и би довело до изравняване на цените на пазара, нещо, което не би се харесало на КЗК. Още повече, че няма как на касовата бележка да се напише с точност доставната цена. Всяка партида гориво е с различна, когато няколко партиди се смесят в резервоарите, коя е доставната цена? Още повече, че много от компаниите внасят, а фактурата пристига например в края на месеца - тогава коя цена да сложат? Какво да правят чужди компании, които внасят от майките си, при тях доставната цена би изглеждала по-ниска, защото например не са отчетени разходите за сравнително дълъг транспорт. Ще излезе, че си калкулират огромни печалби, а това де факто не е така. Решението е взето прекалено прибързано, обясни Делчев. То е от началото на тази година и го коментирахме многократно на по-ниски нива - с колегите от НАП например, каза Делчев. Но не сме го разисквали на ниво, на което се взимат политическите решения по отношение на наредбата - министър-председател, министър на финансите... До сега не успяхме да се срещнем, за да изложим нашите аргументи. Разбира се писали сме много писма и на тях не сме получили отговор. Тоест невъзможността да проведем този диалог тревожи фирмите в бранша, защото той сериозно уврежда конкуренцията. Този текст сериозно уврежда конкуренцията и освен това сериозно застрашава търговската тайна, обясни Делчев. На пръв поглед изглежда така: колкото повече прозрачност на пазара, толкова по-добре за конкуренцията. Но всъщност не е така. Тогава, когато цените, по които купувате на едро от производител са ясни и за всеки от останалите ви конкуренти на пазара, тогава могат да се правят споразумения, ценови споразумения, които Европейското законодателство осъжда. Всъщност обнародването на текущи цени е нещо, което е забранено и от Българското законодателство, по специално от КЗК със специално свое решение още 2012 г., така и от въпросния член 101 от Споразумението за функциониране на ЕС, което е основното, което защитава конкуренцията. Цени могат да се коментират единствено, ако те имат исторически характер или ако те дават обобщена представа за пазара. Тоест аз мога да коментирам вчерашните цени на горивата, но не мога да обменям информация за днешните си цени или за очакванията си за утрешните цени с конкурентите си. В момент, в който го правя, нарушавам пазара, предупреди Делчев. Освен това давам твърде изкривена представа на потребителите си. Идеята, че ще сложа на бензиностанцията си цените по-които съм купил горивото си на едро, това съвсем не означава, че това ще даде представа на моите клиенти на действителното съотношение на това, което аз съм купил /цената на едро/ и това, по което продавам на крайния потребител, тоест ще даде представа за печалбата. Популистката разбиране, че в момента, в който обнародваме тези цени, всички ще разберат колко много или малко или средно търговците на горива не е вярна. Защото от момента на покупка на горивата на едро до крайния потребител има една дълга верига от дейности, които също струват пари, първо и второ, защото във всеки един момент в резервоарите на бензиностанциите има различни партиди горива, които много често са доставени на различни цени. Сега имаме сравнително дълъг период на ценови застой, така че горивата идват на една и съща цена, но тогава когато се движат динамично, днес в резервоара наливате партида с една цена, утре наливате партида с втора цена. Няма как да направите този микс от цените, така че във всеки един момент вие да сте точни счетоводно и финансово спрямо клиентите си, спрямо своите собственици, спрямо финансовата система на страната. Тоест тази мярка според нас е неточна, не дава изисквания резултат и освен това и по-важно, противоречи на Европейското законодателство. Според нас в момента интересите на потребителите са защитени, защото ситуацията на пазара на горива е много конкурентна. Това е многократно констатирано от КЗК, коментира Делчев. Това, което очакваме е да бъдат отменени тези текстове, които специално изискват посочване на покупната цена от търговците с горива. Веднъж срокът беше отложен. Беше отложен до 1 октомври тази година, но факта на отлагането не решава радикално въпроса. Радикалното решение е тези текстове да отпаднат или да се търсят други възможности цените да бъдат оповестявани, каза още Делчев. Иначе единственото, което ни остава, е да атакуваме тези текстове на Наредбата по съдебен ред пред Върховния административен съд, завърши Делчев.
Източник: Банкеръ (02.09.2019)

Камери в складовете за горива и алкохол ще снимат номерата на колите В данъчните складове, в които се съхраняват горива или са разположени съоръжения за производство на етилов алкохол и дестилати, трябва да се монтира видеонаблюдение. Камерите трябва да бъдат поставени на всички места, през които в обектите влизат и излизат транспортни средства, и да позволяват разпознаване на регистрационните номера. Това предвиждат промени в Закона за акцизите и данъчните складове, приети в сряда от правителството и предложени за гласуване в Народното събрание. Целта е да се осигури 24-часово дистанционно наблюдение от страна на митниците върху движението на акцизните стоки и да се сведе до минимум възможността те да напускат неправомерно данъчните складове. От първоначалния вид на законопроекта обаче е отпаднало задължението и лицензираните складове за производство и съхранение на тютюневи изделия да въведат видеонаблюдение. Финансовото министерство се е съобразило с възраженията на тютюневите компании, които смятат, че подобна мярка е неоправдана. Причината е, че от 19 май тази година всички производители и търговци на тютюневи изделия вече са длъжни да поставят идентификационен номер на всяка опаковка цигари, за да се проследи движението й по веригата от производителя до крайната продажба. .
Източник: Сега (05.09.2019)

Утайните езера отпреди приватизацията на "Нефтохим" овонили Бургас Източникът на неприятните миризми в Бургас не е "ЛУКОЙЛ Нефтохим", а утайните езера, в които преди приватизацията на рафинерията се съхраняват отпадъците от преработената суровина. Това установила бургаската РИОСВ след сигналите от граждани и общината за обгазяване с мирис на пропан-бутан и нефтопродукти, които постъпиха миналата вечер. Инсталациите на основната площазка на завода са в нормален технологичен режим според получените данни от собствените непрекъснати измервания на инсталациите. Веднага след регистриране на първия сигнал в 23.05 часа са били предприети действия от екипи на Единната противоаварийна служба на предприятието, като са извършени измервания на въздушната среда съгласно плана при неблагоприятни метеорологични условия. Обходени са били всички райони кв. "Долно Езерово", откъдето са постъпили най-голям брой сигнали, но превишения на контролираните замърсители не са били отчетени, казаха от екоинспекцията. Според РИОСВ утайните езера били причината за неприятните миризми, но МОСВ оказвало пълно съдействие за осигуряване на финансиране за отстраняване на старите екощети.
Източник: 24 часа (05.09.2019)

Италианска компания стъпва в Индустриалния парк в Бургас Италианска компания, лицензиант на световно известен бранд за обслужване на корабна техника, ще изгради своя база в Индустриалния логистичен парк в Бургас. Инвестицията ще бъде реализирана в рамките на година. стана ясно днес по време на първото издание на българо-италианския бизнесфорум, който се проведе в Гранд хотел „Приморец“ в Бургас. Събитието, организирано от КРИБ, Индустриалния логистичен парк в Бургас под патронажа на Общината, премина при изключителен интерес. А основната цел бе да се покажат опита, добрите практики, а също и предизвикателствата в търговията между двете държави. Участие във форума взеха италианският посланик Н.Пр.Стефано Балди, зам.-областният управител проф. Севдалина Турманова, зам.-кметът Красимир Стойчев, изп.директор на Пристанище Бургас Диян Димов, изпълнителният директор на Индустриалния парк Стамен Стамов, общинският съветник от Несебър Атанас Терзиев, който е и кандидат за кмет на морската община, представители на бизнеса и др. „В момента на територията на Община Бургас, според регистрацията си в Търговския регистър, работят 73 фирми с италианско участие. Те са основно в областта на услугите, стремим се да разширим интереса им. Добър пример са трите компании, които са закупили терени и инвестират в Индустриалната зона в Българово“, подчерта Красимир Стойчев. А като пример за отлично сътрудничество межзу между българо-италиански фирми той посочи партньорството на Пристанище Бургас с италианската компания ММС, както и това на строителната ЕНЕЛ, изградила новата и супер модерна рафинерия на „Лукойл Нефтохим Бургас“ за 1,5 млрд.долара.
Източник: Дарик радио (13.09.2019)

Бензинът поскъпва, дизелът пак над 2,30 лева Атаката с дронове на рафинерии в Саудитска Арабия удари България с по-високи цени на горивата, като дизелът пак ще е над 2,30 лв. До края на седмицата се очаква поскъпването и на бензина у нас след рязкото увеличение на петрола заради терора. В понеделник при отварянето на борсите в Азия нефтът се вдигна с 20%, но по-късно цените се поуспокоиха, като ръстът остана в рамките на 10%. Според ценови експерти това означава, че горивата у нас ще се увеличат с 6 ст. на литър. Само преди седмица цената бе паднала до най-ниското си ниво от 7 месеца и масовият бензин А95 се продаваше под 2,20 лв., а дизелът бе 2,25 лева по големите вериги бензиностанции. На някои литър се продаваше дори в диапазона 2,14-2,19 лева. При по-малките търговци цените са с 10 и повече стотинки надолу. Възможно е поскъпването на горивата да е с по-нисък процент, ако търговците решат първоначално да свият печалбите си, докато стане ясно дали поскъпването на петрола е трайно, или цените ще се успокоят в следващите дни. Според неофициален източник на Ройтерс възстановяването на пълния капацитет на Саудитска Арабия може да отнеме седмици, а не дни. Заради атаката компанията Aramco загуби продукция за около 5,7 милиона барела на ден. Това доведе до загубата на около 50% от добива в Саудитска Арабия и на 5% в световен мащаб.
Източник: 24 часа (17.09.2019)

Търговците на горива се готвят за рекордно поскъпване Напрежението, обхванало световните пазари на суров петрол, съвсем скоро ще се отрази и у нас. "Възможно е горивата да поскъпнат с около 5 до 10 стотинки за литър, ако цената на суровия петрол на световните пазари се запази в рамите на 70 долара за барел в период на една-две седмици", прогнозира председателят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев пред БНТ. Евентуално поскъпване от 10 ст. за литър бензин и дизел ще доближи цените до рекордните стойности от края на миналата година, когато дизелът бе надминал 2.40 лв. за литър, а бензин А 95 го гонеше по цена. "Ударите срещу петролни съоръжения в Саудитска Арабия доведоха до скок в цените на световните борси с около 20% вчера, а вътрешният пазар у нас е тотално зависим от цените на петрола в световен мащаб", обясни той. В момента котировката на сорт "Брент" е около 70 долара за барел, а само преди седмица е била около 60 долара за барел. "Трудно е да се гадае с колко точно биха поскъпнали горивата, защото няма аритметична прогресия, която да казва, че 5 долара нагоре в цената на суровия петрол водят до 5 стотинки примерно на вътрешния пазар", казва Делчев. По думите на експерта българският пазар е малък и изцяло зависи от това, което се случва в европейски план. "Начинът, по който вървят цените в Европа, предопределя и начина, по който се изменят и в България", заяви Делчев. До вчера все още нямаше промяна в цените на големите вериги бензиностанции у нас. По принцип всяка промяна нагоре в котировките на петролния пазар се отразява бързо и в сметките на потребителите у нас, докато за спадането им се чака със седмици или дори месеци. Специализираният сайт "Фуело", който следи цените на горивата у нас и по света, показва, че цените на масовия бензин и тези на дизела не са се променяли скоро и засега са стабилни. По традиция, оставаща незабелязана от Комисията за защита на конкуренцията, шест от големите петролни вериги у нас поддържат съвсем еднакви цени от седмици насам - средно 2.24 лв. за литър А 95 и 2.30 лв. за литър обикновен дизел. Последното по-значително поскъпване на горивата у нас бе през пролетта на тази година. През април цените изведнъж скочиха от 2.08 лв. за литър от масовия бензин до над 2.20 лв. за литър. Дизелът също поскъпна с около 15 ст. за литър, като през януари средните цени са били около 2.15 лв. за литър, а през април - над 2.30 лв. за литър. По-значително поскъпване имаше в разгара на лятото, като бензинът тогава, особено в почивните дни от седмицата, достигна почти 2.30 лв. за литър. В последните няколко години освен през летния отпускарски сезон се забелязва тенденция за покачване цената на горивата през есенно-зимния сезон у нас, което най-вероятно се дължи на по-ниското потребление. На подобен пик станахме свидели към края на миналата година.
Източник: Сега (18.09.2019)

Цените на горивата пак гонят пиковите си нива от летния сезон Макар цените на суровия петрол на световните борси да се успокоиха след атаките срещу петролни полета и рафинерии в Саудитска Арабия, у нас горивата започнаха да поскъпват. С по 2-3 ст. за литър са се повишили цените на бензина и дизела само за една седмица и вече гонят пиковите си нива от летния сезон. Преди седмица средната цена на масовия бензин А95 бе 2.21 лв. за литър. Към 28 септември тя вече бе 2.23 лв. за литър. Подобна е ситуацията и с дизела, като цената се е покачила от 2.26 на 2.29 лв. за литър, показват данни на сайта "Фуело" който следи цените на горивата в световен мащаб. Това обаче са средни стойности. По традиция най-големите вериги бензиностанции у нас държат еднакви цени и при тях движението нагоре е доста по-осезаемо. От 2.24 лв. за масовия бензин цената е достигнала до 2.27 лв. за литър, а при дизела от 2.30 на литър е станала 2.33 лв. Ако се сравнят сегашните цени на горивата с тези от началото на годината, разликата е още по-значителна. През януари цената на А95 е била средно 1.95 лв. за литър, а дизелът е бил 2.15 лв. за литър. Поскъпване имаше през пролетта и лятото. По-значително беше то в разгара на отпускарския сезон, като бензинът достигна почти 2.30 лв. за литър. Въпреки че засега покачването в цената не е фрапиращо, ако ръстът продължи, прогнозите на експертите за поскъпване с 10 ст. за литър ще се сбъднат и цените ще се доближат до рекордните стойности от края на миналата година. Покачването на цените у нас трудно може да се обясни с напрежението на световните пазари на суров петрол заради атаките в Саудитска Арабия. Саудитският петролен гигант "Арамко" бе принуден да намали за кратко доставките си на петрол, но бързо се съвзе. В рамките на четири дни след атаките цената на барела скочи от 60 до 67 долара, или с около 20%. Дни по-късно цените се върнаха на предишните си нива.
Източник: Сега (30.09.2019)

Сивият сектор на горива у нас е 20-30%, според Петролната и газова асоциация Сивият сектор на горивата у нас е между 20-30%, сочат изчисления на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), според председателя на обединението Живодар Терзиев. По време на семинар в Боровец той коментира, че Законът за горивата, който се очаква да влезе на 28 октомври, има за цел за изсветли този резултат. "Би трябвало да се направи оценка какъв ще е този дял след приемането на закона." Според експерта, съхранението на газовите бутилки трябва да се извършва според изнструкциите зца това както от собствениците, така и от търговците на горива. Не може пълненето на битови бутилки да се извършва от всяка станция и от случайни лица, категоричен е Терзиев. По отношение на газовите бутилки за автомобили той заяви, че държавата е абдикирала от проверките на автомобилите. "Регистърът с автомобилните газови бутилки е непълен, наскоро видяхме как в един подземен гараж се запали такси от пропан бутан бутилка. По контрола има какво да се свърши, но това не е предмет на Българската петролна и газова асоциация. Това е работа на колегите по поддръжката, надзора и дори сервизите", обясни Терзиев. "Контролът на автомобилните газови уредби е на хартия добър, но при приложението е недостатъчен", категоричен е председателят. Според изпълнителния директор на БПГА Андрей Делчев, връщането на възможността битовите газови бутилки да се пълнят на газстанциите е огромна стъпка и крие сериозен риск от инциденти, а също и от укриване на данъци.
Източник: econ.bg (07.10.2019)

Три български компании са в топ 10 на най-губещите за региона АЕЦ „Козлодуй“ е единствената българска компания, която попада в топ 10 на най-печелившите бизнеси през 2018 г., поставена на осмо място в класацията на SeeNews на най-големите бизнеси в Югоизточна Европа по общи приходи. Общо десет български компании влизат в класацията, а две влизат в челната десетка на тазгодишното издание TOP 100 SEE. Седем от тях са от енергийния бранш, две са крупни търговци на едро и дребно и една е добивната компания. Три от 10-те компании в класацията на губещите пари са български – „Лукойл Нефтохим“ (2-ра), Национална електрическа компания (6-а) и „Булгаргаз“ (9-а). Автомобилната компания Dacia е най-голямата компания в Югоизточна Европа за пета поредна година, следвана от словенската Petrol и румънската OMV Petrom. Класацията TOP 100 SEE е доминирана от Румъния с 54 участници, следвана от Сърбия с 13, надминавайки Словения, която тази година влиза с 12 представители. България и Румъния влизат в изданието съответно с 10 и 9 компании, докато Босна и Херцеговина и Северна Македония имат по един. Албания и Молдова все още нямат представители в класацията.
Източник: Банкеръ (09.10.2019)

Срокът за регистрацията на търговците на горива беше удължен Депутатите днес гласуваха срокът за регистрация на търговците на горива, който изтичаше на 26 октомври, да бъде удължен с 3 месеца. Това става, като се удължава срокът от влизането на наредбата към настоящия закон в сила - от 3 на 6 месеца. Ходът се очакваше като начин за печелене на време, докато междувременно се изготвят по-сериозни промени в Закона за горивата. Те на практика - след многото дебати, ще го върнат в почти изходна позиция. Предложението за удължаването на наредбата дойде официално от лидера на НФСБ Валери Симеонов. А парламентът го гласува през промени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за тютюна и тютюневите изделия, съобщи "Фокус". Настоящият секторен закон за горивата беше наложен от големите компании в Българската петролна и газова асоциация. В първоначалния си вид той щеше да оскъпи бизнеса на по-малките компании и да ограничи конкуренцията. Последваха протести, като срещу промените в закона се обяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев и собственикът на "Инса ойл" Георги Самуилов, земеделци и минни компании. В крайна сметка бяха нанесени корекции, които облекчиха изискванията към търговците на горива на дребно. Междувременно бяха гласувани и поправки по текстовете, така че да се решат част от създалите се проблеми. Законът влезе в сила на 28 януари. Правителството обаче реши да измести прилагането му за 1 юли, като отложи влизането в сила на наредбата към закона. Търговците пък трябваше да се регистрират три месеца след влизането й в сила. Междувременно обаче настъпи новият обрат. Какво се готви като промяна в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, вече стана ясно от публикуваните промени на Strategy.bg. Корекциите са сериозни. Изискването търговците на едро да имат поне 1 млн. лв. капитал отпада, като вместо това размерът на минималния капитал ще се диференцира спрямо размера на бизнеса. Предлага се търговците на едро да имат дълготрайни активи, внесен уставен капитал или обезпечение в размер на 200 хил. лв. при приходи за предходната година до 5 млн. лв.; 500 хил. лв. при приходи до 20 млн. лв. и 1 млн. лв. при приходи над 20 млн. лв. За търговците на дребно се връща възможността обектът да е преместваем, т.е. модулен. А за строителните компании - да снабдяват с горива както собствените и наетите от тях, така й превозните средства на подизпълнителите си.
Източник: Капитал (10.10.2019)

Велико Търново, Пловдив и Русе с най-евтините горива у нас Велико Търново, Пловдив и Русе са с най-евтините горива у нас, показа справка на “Труд” в специализирания сайт за цените на бензина и дизела в страната Fuelo.net. Вчера трите града оглавиха класацията на областите с най-ниски цени на горивата в България. В момента средните цени за страната са 2,23 лв. за литър бензин, 2,28 лв./л за дизел и 0,92 лв./л за пропан-бутан. Със 7 стотинки е по-ниска цената на нафтата на бензиностанциите във Велико Търново (2,21 лв./л), спрямо средната за страната. Литър бензин в града пък е с 6 ст. по-евтин и струва 2,17 лв. за литър. Пропан-бутанът във Велико Търново се продава по 0,87 лв. за литър, или с 5 ст. по-малко спрямо средната цена за страната. В Пловдив литър бензин струва 2,18 лв. (-5 ст.), дизелът се продава по 2,22 лв./л (-6 ст.), а пропан-бутанът – по 0,86 лв. (-6 ст.). В Русе горивата струват 2,18 лв. за литър бензин (-5 ст.), 2,22 лв./л дизел или със 6 ст. по-евтино от средното ниво, и 0,88 лв./л за пропан-бутан (-4 ст.). Столицата е на 12-то място в класацията с цени от 2,22 лв./л бензин (-1 ст.), 2,27 лв. за литър нафта (-1 стотинка), а пропан-бутанът се продава по бензиностанциите по 0,92 лв./л. Най-скъпи са горивата в Кюстендил с надценка над средните цени съответно от 2 ст. при бензина, който се продава по 2,25 лв./л, с 4 ст. при нафтата (2,32 лв. за литър), и с цели 5 стотинки по-скъпо при пропан-бутана (0,97 лв. за литър). В класацията на страните от ЕС с най-евтините горивата България се нарежда на четвърто място. На първо място в класацията е Кипър с цени от 2,11 лв./л бензин и 2,29 лв./л дизел. Второто място е за Литва, където цените на горивата са съответно 2,19 лв./л и 2,10 лв./л. Полша се нарежда на трето място с цени от 2,22 лв./л бензин, 2,24 лв./л дизел и 0,91 лв./л пропан-бутан.
Източник: Труд (25.10.2019)

Най-динамичните строителни компании: От кота 150% и нагоре Дружествата от сектора отчитат поредна много добра година, а държавата и общините са основните източници на финансиране Миналата 2018 беше поредната добра година за строителния сектор. Ръстът на частните инвестиции се усети още през 2017 г., а най-големите възложители в лицето на държавата и общините раздадоха поръчки за милиарди с напредването на оперативните програми. Според данни на Камара на строителите в България (КАБ) строителната продукция за 2018 г. е 14.87 млрд. лв., като ръстът на годишна база е малко над 10%. И сградното (жилищно и нежилищно) строителство, и инженерната инфраструктура се увеличават, като сградното е с дял 56% в общия обем на строителната продукция. Според информация на Агенцията за обществени поръчки (АОП) през 2018 г. са сключени над 3000 договора за близо 3 млрд. лв., като броят им спрямо година по-рано нараства с 9.3%, a стойността им - с 21.4%. За малките и средните фирми с ограничен достъп до най-големите инфраструктурни обекти обаче по-важно е отчетеното увеличение в обемите на високото строителство. Издадените разрешителни за строеж на нови сгради през 2018 г. са за 5774 жилищни сгради, като броят им се е увеличил с около 4%, но жилищата в тях и разгънатата застроена площ са с около 40% повече в сравнение с 2017 г. Тези данни се отразяват и в бюджетите на строителните фирми. Макар 30 компании на пазара да правят над 66% от целия оборот в сектора, има още над 5000 малки и средни фирми, които са основата на строителния бизнес в страната. Топ 20 на най-динамичните малки и средни предприятия в отрасъла е съставен от интересен микс от компании с различен профил: пътни дейности, енергийна ефективност, промишлено, жилищно строителство, сондиране за нефт и вода и др. Приходите им за 2018 г. са 238 млн. лв., като всички компании растат с по над 150% спрямо предходната година, а средният ръст при топ 20 е 233%. Основните им източници на финансиране отново са държавата и общините - големите ръстове обикновено се дължат на една или няколко обществени поръчки, договорени в периода 2017-2018 г. Топ 3: енергийна ефективност и пътища Най-високо в строителството през 2018 г. е скочила старозагорската фирма "Вал-ком", чийто оборот се е увеличил над 5 пъти - от 887 хил. лв. през 2017 г. до над 4.6 млн. лв. Печалбата й е 113 хил. лв., а персоналът се е увеличил двойно за година - от 8 на 16 души. Интересното е, че този резултат е постигнат само за една година под управлението на новия й собственик Крум Здравков. Иначе дружеството е създадено през 2007 г. и се е занимавало с изграждане на станции на мобилни оператори и други строително-монтажни работи. Предишният собственик Атанас Атанасов продава "Вал-ком" на Крум Здравков в самото начало на 2017 г. Атанасов каза пред "Гепард", че в момента развива друга фирма за телемобилни станции и няма заслуги за резултатите на компанията. Самият Здравков отказа коментар. Единствената информация за него в търговските регистри е, че участва в собствеността на още една фирма - Ди Ел Ес, със седалище в София и с дейност куриерски услуги. За последните две години фирмата успява да договори редица обществени поръчки за ремонт, строителство и внедряване на мерки за енергийна ефективност на обществени и жилищни сгради. Възложители са "Мини Марица-изток" и община Стара Загора. Най-големият договор на компанията е за ремонт на Средно училище "Железник" в Стара Загора за над 4.6 млн. лв. без ДДС. Поръчката се изпълнява в съдружие с друга старозагорска фирма - "Строник". На второ място е плевенската "Валео инвест" с ръст на приходите 850 хил. лв. до почти 5 млн. лв. и печалба в размер на 334 хил. лв. "Занимаваме се основно с обществено и промишлено строителство, в жилищното сме само подизпълнители, все още нямаме собствена сграда", коментира пред "Гепард" едноличният собственик Валери Попов. Основните възложители на подгласника в класацията са държавата, но и частни инвеститори, макар че по думите на Попов няма много такива в Плевен. "Предимството ни пред конкуренцията е, че като малка компания с млад екип ние сме много гъвкави. Реагираме веднага на дори, бих казал, прищевки на клиентите. За една голяма компания е трудно да се разчупи, да промени длъжностна характеристика или да си смени графика, но ние винаги сме готови да се преструктурираме. Ние работим в провинцията - тук, ако не си ангажиран 100% с проекта, може и да не си получиш парите", казва още Попов. По думите му най-големият проект на компанията от 2017 г. е за модернизацията на учебния корпус на Химикотехнологичния и металургичен университет в София (ХТМУ). Той се изпълнява в съдружие с плевенската "Нитов инженеринг". "Имаме ДЗЗД с други наши млади колеги, правим обединения, за да можем да участваме в по големи поръчки", уточнява собственикът на "Валео инвест". По думите му компанията е намерила мястото си в нишата на енергийната ефективност и се занимава с обследване и саниране на блокове в Плевенския регион. Същевременно тя работи и с частни инвеститори като "Домко", "Зора" и други търговски вериги. "По-сигурно е да работиш с държавата и общините - макар че се чака много за плащания, поне работата е сигурна. За съжаление много строителни поръчки се печелят от "предприемачи", които са заявили, че няма да ползват подизпълнители, но нямат необходимата техника и персонал. След като веднъж вземат поръчката, те я превъзлагат на други фирми. Това е масова практика и институциите си затварят очите", споделя проблемите на бранша Попов. Още една млада компания с необичаен ръст на оборота заема трето място в класацията. Това е специализираната в пътното строителство и регистрирана в Благоевград "БГнова". Създадена е през 2016 г. Съветът на директорите е съставен от Веселин Господинов (бил е в управата на "Щрабаг" в България), Димитър Иванов Людиев (няма общо с общинския съветник от Бургас със същото име) и Антон Вълков. Последният е бивш общински съветник от ГЕРБ в Димитровград. Той е сред учредителите на партията, но в момента не е активен в политиката. Антон Вълков има каменна кариера в родния си град, управлява мащабен строителен бизнес и ръководеше проекта за пречиствателната станция в Созопол. Само за една година фирмата избухва с редица обществени поръчки за ремонт и изграждане на пътна инфраструктура. Според търсачката на "Бивол" поръчките на фирмата са за 8.5 млн. лв., като там не са отразени договори в обединения. Оборотът й се увеличава четворно за година - от 4 млн. лв. през 2017 г. на 15.6 млн. лв. през 2018 г. От регистъра на АОП става ясно, че "БГнова" има поръчка от пътната агенция за ремонт на мостови съоръжения около София, договор за поддръжка на уличната мрежа в бургаския квартал "Долно Езерово" и др. Участвала е в търга за изграждане на участък след магистрала "Струма" в обединение с други компании. Персоналът й през 2018 г. наброява почти 100 души спрямо 25 година по-рано. "Изграждаме и поддържаме както градски улици и индустриални пътища, така и магистрали и първокласни пътища. Работим и по големи проекти, където се концентрираме върху модерното производство, и услугата доставка и полагане на асфалтови смеси" коментира управителят Веселин Господинов пред "Гепард". Останалите лидери: нишови строители Сред топ 10 на най-динамичните предприятия в строителството попадат компании, тясно специализирани в определени дейности. Бургаската "Ремонтстрой" например се намира на територията на "Лукойл Нефтохим Бургас". Там тя изпълнява 90% от дейността си - монтаж и ремонт на тръбопроводи, котли и отоплителни инсталации и др., изолации, електрическо оборудване и др. Оборотът й през 2017 г. е бил около 7 млн. лв., а през 2018 г. се увеличава с над 270% до 26 млн. лв. Отчетена е печалба над 3.86 млн. лв. Собственици с равни дялове са Руси Куртлаков, Димитър Петров, Петър Петров и руснакът Петр Чуприна. "Геология, проектиране и проучване" (ГПП) - Варна, пък се занимава изцяло със сондажи - на нефт, газ, вода и минерална вода. Създадена е през 1949 г. за целите на геоложко проучване на Варненския регион. Участва в откритието на първия български нефт при с. Тюленово през 1951 г., както и в стотици сондажи за питейна и промишлена вода в Североизточна България. Оборотът й се увеличава от 3.1 млн. лв. през 2017 г. до 10.3 млн. лв. през 2018 г. Място в челната десетка намират и строителни компании като "Брилянт Слънчев бряг" с мажоритарен собственик Румен Стефанов. Тя е позната като изпълнител на участък от пътя Поморие - Ахелой, но по думите на Стефанов има и редица договори с частни инвеститори в Слънчев бряг, Св. Влас, Несебър и др. "Ограничен е достъпът на фирми като нашата на пазара на инфраструктурни обекти. Постоянно участваме, постоянно ни отстраняват, ние обжалваме, много трудно ни се получава, но понякога се получава", посочва Стефанов. По думите му обемите в строителството ще се запазят и през 2019 г. Със старта на големи жп, пътни и водни проекти през тази година, нищо чудно оборотите в сектора да са още по-големи.
Източник: Капитал (04.12.2019)

Фирма на Валентин Златев ще вземе милиони за абсурдно скъпи събития Свързано с Валентин Златев обединение ще получи милиони за организирането на абсурдно скъпи събития. Консорциумът "Обединение логистика" се оказа единственият оценен кандидат по поръчка на ЦРЧР - Центъра за развитие на човешките ресурси, за близо 3 млн. лв., като офертата на места е буквално втрещяваща. При отделни дейности разликата между най-ниската и спечелилата оферта достига 140 пъти. Така например за осигуряване на лаптоп за ползване за 4 часа спечелилото обединение е поискало 120 лв. при 17 лв. най-ниска оферта. За ползването на екран за прожектиране на презентации за 4 часа фирмите в обединението ще получават по 190 лв. при 8 лв. най-ниска оферта. Техниката ще се ползва многократно - очаква се да бъдат организирани близо 200 събития. Скандалният договор става възможен след серия странни решения на възложителя и откровено нелепа методика за оценка на офертите. Това показа проверка на "Сега" по повод получен сигнал за поръчката. Договорът се финансира по европейската програма "Еразъм+", която вече се прочу с други скандали около финансиране на кухи проекти и отпускане на средства при крещящ конфликт на интереси. 2 967 506.54 лв. без ДДС е прогнозната стойност, която ще получи за услугите си ДЗЗД "Обединение логистика". Какви точно събития трябва да се организират срещу тази сума, в кои градове, за колко участници, в поръчката не е посочено. Ясно е само, че трябва да се организират около 200 събития, но няма никаква количествена конкретизация за дейностите, които трябва да извърши избраният изпълнител. От ЦРЧР твърдят, че ще оценяват офертите комплексно, на база най-добро съотношение между качество и цена. Това обаче не е направено. При липсата на яснота какви точно дейности ще се извършват няма как да се оценява качеството. И двата показателя, залегнали в методиката за оценка, всъщност са ценови - 10% от оценката са за предложения процент на допълнителни административни разходи на фирмите (за услуги, невключени в ценовите оферти), а 90% идват от оценката на обща цена. И съставянето на самата цена е абсурдно. Поради невъзможност да се изчисли общата стойност за услугите - защото не е ясно какви и колко следва да са те, фирмите са оценявани според предложените единични цени за всяка от предполагаемите дейности. Предполагаемите видове дейности са много само в частта "настаняване" са 30 (в различни по категория хотели в София, областен град, извън областен град, в различни по големина стаи, в силен или слаб сезон). 72 са възможните дейности при осигуряване на зали (във или извън хотел, в София или извън София, за 50, до 100, над 100 участници, в хотели с 3, 4 или 5 звезди и т.н.), 33 вида са дейностите за осигуряване на техника, има 4 варианта за транспорт, 6 варианта за осигуряване на обяд и вечеря, 3 варианта за кафе паузи, 12 вида дейности за осигуряване на материали, 5 вида съпътстващи дейности като видео- и аудиозаписи. Общо става дума за 165 вида дейности, за които кандидатите са дали единични цени. Всяка цена е оценена поотделно като съотношение с най-ниската оферта и така окончателната оценка е сбор от 165 дроби. Възложителят е описал начина на оценяване на цели 42 страници в документацията по поръчката. Въпреки абсурдните изисквания за разбиване на дейности, сложните сметки и неясните параметри поръчката е предизвикала интерес и в нея са се включили 12 дружества и обединения. Четири са отстранени още на ниво документи, 8 са допуснати до отваряне на ценовите оферти. Очаквано, при 165 вида дейности и неясни задачи (искат се цени за настаняване без яснота за броя на хората и времето на събитието) цените са много различни. Например офертите за нощувка със закуска в единична стая в хотел 4 звезди в София варират от 90 до 250 лв. (спечелилият кандидат е с оферта за 230 лв.), а за 5-звездно настаняване цената варира от 135 до 360 лв. (спечелилият е с 260 лв.). Офертите за зала в тризвезден хотел в София за 1 ден до 100 участници варират от 139 до 800 лв. (избраната оферта е за 440 лв.). Най-фрапиращи обаче са разликите при цените за осигуряване на техника за ползване при събитията. Тук цените на класирания участник за някои артикули са като за закупуване, не като за ползването им за няколко часа. Например избраното обединение е заложило 190 лв. за осигуряването на екран за прожектиране на презентации за 4 часа при 8 лв. най-ниска оферта. Такъв екран може да се купи за 150-160 лв., показва онлайн проверка. За ползването на 1 лаптоп за 4 часа обединението иска 120 лв. при 17 лв. най-ниска оферта, за ползването на дисплей за визуализация на процеси за 4 часа избраната оферта е за 250 лв. при 14 лв. най-ниска оферта. Цената за "дискусионна система" на избрания изпълнител е 1120 лв. за 4 часа - при 8 лв. в най-ниската оферта. Ползването на подвижен микрофон ще струва по 45 лева за 1 ден. Високи са и цените за осигуряване на видеозапис от събитията - одобрената оферта е с цена 1450 лв., минималната оферта е 6 лв. за видеозапис. Ниската цена за видеозаписите е предложена от консорциум на "Сиела Норма" и "Инфинити травел" с аргумента, че двете фирми имат богат опит и компетентен персонал. Но комисията е решила, че в тази цена не са включени разходите за труд. Огромните разлики в цените очаквано са довели до изискване на допълнителна обосновка от почти всички участници. Законът за обществените поръчки изисква обосновка, когато ценови показател, подлежащ на оценка, се разминава с повече от 20% от средната стойност от получените оферти. Обикновено това сравнение се прави на база обща цена, но в при тази поръчка възложителят е поискал обосновка за всяка от 165-те единични цени. Това е отворило много допълнителна работа на кандидатите, а също и на комисията - протоколът й за оценка на допълнителните обосновки заема 91 страници. Резултатът от цялото упражнение е отстраняване на 7 от 8-те участника заради недоказана една или друга цена. Така в играта остава само ДЗЗД "Обединение логистика". В него влизат "Хорнит" ООД с действителен собственик Валентин Златев, "Ем енд Марк" ООД, "Обучителен център Преслав" ООД, "България Евентс" ЕООД. Обединението получава максималния брой точки - 100. От изпратена в Агенцията за обществени поръчки информация от 29 ноември става ясно, че цялата обществена поръчка е обжалвана. По информация на "Сега" конкурсът е обжалван от "Компания за международни конгреси" ООД.
Източник: Сега (09.12.2019)

13 861 литра некачествени горива - бензин и дизел, са изтеглени от пазара от началото на декември, съобщиха от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) след направени проверки в 51 бензиностанции в цялата страна. На нарушителите са издадени три наказателни постановления с наложени имуществени санкции в размер общо на 30 000 лв. Най-честото отклонение от нормите при автомобилните бензини е по показател дестилационни характеристики. При горивото за дизелови двигатели е установено несъответствие за показател пламна температура. За останалите две проби е установено несъответствие с изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво.
Източник: Сега (18.12.2019)