Държавата: ВЕЦ-ът на Златев не е източвал водата на Ботевград Язовир "Бебреш", от който черпи вода Ботевград, се ползва само за нуждите на населението и не се източва от хидроцентралата на фирмата на Васил Златев, баща на доскорошния шеф на "Лукойл" Валентин Златев. Това е установила извършена проверка от държавното дружество "Напоителни системи" по нареждане на премиера Бойко Борисов, съобщиха в петък от институцията. До проверката се стигна, след като кметът на Ботевград Иван Гавалюгов алармира, че Ботевград също е заплашен от воден режим, тъй като в язовир "Бебреш" има вода за питейно-битово водоснабдяване за още само около 6 седмици. Причините били амортизираната ВиК инфраструктура на "Напоителни системи" и на тази, която е общинска собственост, стопанисвана от държавното "ВиК-София", както и работата на малката водноелектрическа централа "Бебреш", която черпи повече от разрешените й количества от яз. "Бебреш". Проверката на "Напоителни системи" обаче установила, че от края на септември 2018 г. малката хидроцентрала на Златев реално не работи и водоемът не е източван от нея. Проверени са били и цялата тръбопроводна мрежа и съоръжения на язовира, чрез които се водоснабдява населението на община Ботевград. Установено е било прекъсване и затапване на тръбопровод в близост до бензиностанция преди Правец в посока Варна. Откритото тръбно отклонение със спирателен кран към момента на проверката не е подавало вода. Видно е, че от него отдавна не е подавана вода, както и че спирателният кран е затворен, се казва още в съобщението на "Напоителни системи". По данни на дружеството от 2012 г. по това отклонение не се подава вода за промишлени нужди. Не е установено и наличие на "байпасни връзки за нерегламентирано подаване на вода за територията на община Правец". Проверката показала, че вода се подава само за нуждите на населението и няма нерегламентирано изтичане от главния тръбопровод. Въпреки това било решено да се запуши главният тръбопровод веднага след последния водоползвател на територията на община Ботевград в посока град Правец. Целта е да няма съмнения в населението за нерегламентирано ползване на вода.
Източник: Сега (06.01.2020)

Почти 19 млрд. лева са приходите от приватизация По данни на Агенцията за приватизация към края на ноември 2018 г. приходите от приватизация са общо 18,7 млрд. лева. 7,2 млрд. от тях са под формата на договорени инвестиции. След 2008 г. с малки изключения приватизационни сделки и сериозни приходи на практика липсват. Според доклада малко над 66% от всички държавни активи са приватизирани към края на 2018 г. Сключени са 174 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имат съществен принос за постигнатите финансови резултати. В резултат на приватизацията в България са привлечени инвеститори като “ЧЕЗ”, а. с., Чехия (“ЕРП-Столично”, “ЕРП-София област”,“ЕРП-Плевен”, 2004 г. и “ТЕЦ Варна”ЕАД, 2006 г.), “Вива Венчърс холдинг”ООД, Виена – Австрия (“Българска телекомуникационна компания” ЕАД, 2004 г.), “E. OH ЕНЕРГИ” АГ, Германия (“ЕРП-Варна” и “ЕРП-Горна Оряховица, 2004 г.), “ЕВН”АГ /ЕVN AG/, Виена, Австрия (“ЕРП-Стара Загора” и “ЕРП-Пловдив”, 2004 г.), “SOLVEY” – Белгия (“Соди”, Девня, 1997 г.), “Лукойл Петрол” (“Нефтохим”, Бургас, 1999 г.), Brewinvest S.A. – Greece (“Загорка”, Стара Загора, 1994 г.), “Interbrew” – Belgium (“Каменица”, Пловдив, 1995 г.), “Хайделеберг Цимент” АГ, Германия (“Златна панега”ЕАД и “Гранитоид”ЕАД, Батановци, 1997 г.), “МАРВЕКС”, Испания (“Девня цимент”, Девня, 1997 г.), “КНАУФ”, Австрия (“Гипсфазер”, Видин, 1997 г.), “Юнион Миниер”, Белгия (“МДК”, Пирдоп, 1997 г.), “БТ Инвест ГмбХ”, Австрия (“Булгартабак Холдинг”АД, София, 2011 г.) и много други. От началото на приватизацонния процес са приватизирани най-големите предприятия от икономиката на България - “Кремиковци”ЕАД, “ТЕЦ Бобов дол”ЕАД, “Нефтохим”ЕАД, “БТК”ЕАД, “Параходство БМФ”ЕАД, “Соди-Девня”ЕАД, “СОМАТ”ЕАД, “Арсенал”ЕАД, “Асарел-Медет”ЕАД, “Булгартабак Холдинг”АД и много други (според размера на раздържавените активи по балансовата им стойност към 31.12.1995 г.).
Източник: 24 часа (13.02.2020)

Държавата е отписала огромни данъчни задължения на петролни компании На фона на скандално занижените държавни такси за частните лотарии, се оказа, че държавата е отписала и данък печалба на петролни компании, като им е признала огромни загуби. Това призна пред депутати от бюджетната комисия преди седмица финансовият министър Владислав Горанов. Той не посочи за какви суми неплатен данък печалба става въпрос, нито назова конкретно кои са компаниите. Но фактите водят към "ЛУКойл". Финансовият министър отговори на въпрос на депутата от БСП Румен Гечев, който попита какви данъци плащат Топ 20 на големите данъкоплатци в страната. Както и дали подобно на неплатените такси в хазарта, не зеят огромни дупки от несъбран данък печалба. "След приватизацията петролните фирми не са платили и лев данък печалба в България. Има ли гаранции, че най-после при тези милиардни обороти, те ще започнат да плащат данъци?", попита Гечев. Също без да посочва имена, червеният депутат обясни, как известна наша петролна компания чинно плаща в Сърбия данък печалба, а у нас - не. "Кой би държал толкова време управител на фирма, която 15 години е на загуба?", запита Гечев и се възмути, че въпросният управител се явява на държавни срещи и седи редом до финансовия министър. "На два пъти - през 2008 и 2013 г., приходната агенция е признала огромни отрицателни резултати на тези компании, което им дава основание в продължение на петгодишен период, записан в закона, да си приспаднат тези огромни отрицателни резултати", обясни финансовият министър Владислав Горанов. И увери, че вече не се толерирала подобна практика. Горанов посочи още, че в момента усилията на дирекция "Големи данъкоплатци" били насочени към предотвратяване на изнасянето на печалба извън България чрез т.нар. трансферно ценообразуване. За което приходната администрация получавала техническа помощ от експерти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от която България очаква покана за членство. "Големите компании в България имат капацитет да формират такива практики, но и ние трупаме капацитет и ви уверявам, че акцент в работата на НАП е да не допускат извеждане на финансови резултати извън България", заяви Горанов. В ТОП 100 Години наред две български петролни компании неизменно се нареждат в ТОП 100 на чуждестранните класации за Югоизточна Европа. Това са "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България". Бургаската рафинерия е сред водещите пет фирми в региона с годишен оборот от 3 милиарда евро. "Лукойл България" е по-назад в класацията, но също е с впечатляващи приходи - 1.7 млрд. евро за 2018 г. Данните от класациите обаче показват, че през последните 10 години двете компании, с редки изключения, винаги са били на загуба. "Лукойл Нефтохим Бургас" е излязла на печалба единствено през 2016 и 2017 г. За 2018 г. рафинерията е отчела загуба за 130 млн. евро.
Източник: Сега (24.02.2020)

Цената на бензина ще падне до 2 лева до дни Цената на петрола в последните дни е рекордно ниска, но бензиностанциите в България по традиция реагират със забавяне и неохота. Все пак експерти прогнозират, че до края на тази седмица бензинът у нас масово може да падне до 2 лева за литър. Ето кои са градовете с най-евтини горива в БългарияВ момента цената на А 95 остава твърде висока - средната е 2.21 лв./л, показват данните, събирани от портала Fuelo. Дизелът е още по-скъп - 2.26 за литър средно за страната. Както винаги, дребните търговци продават по-евтино, а големите вериги държат високи цени. Много обекти на "Петрол" и на "ЛУКойл" например продават литър от най-масовия бензин на нива над 2.30 лв. Рекордът за тази сутрин е на бензиностанция в близост до Аспаруховия мост във Варна, където цената е 2.38 лв. В същото време веригата на депутата бизнесмен Веселин Марешки предлага А-95 по 1.85-1.95 лева. Очакванията са в следващите дни големите вериги бензиностанции у нас най-сетне да отразят световните пазарни тенденции и да свалят високите си цени. Първото голямо поевтиняване на международните борси беше в края на януари - началото на февруари, когато заради епидемията и намаленото потребление в Китай цената на петрола на световните пазари се понижи с около 25 процента. А в понеделник фючърсите котировки се сринаха с над 20% под 37 долара за барел. Причината - Саудитска Арабия и Русия не се споразумяха да намалят производството на нефт в условията на свиващо се заради настъплението на епидемията потребление. "В момента рафинерията в Бургас преработва нефт, който е договорен през декември и е доставен през януари и началото на февруари. Тогава цените бяха 62- 67 долара за барел. Но тенденцията е ясна, в следващите дни ще видим февруарското намаление по бензиностанциите", обясни пред "Труд" председателят на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев.
Източник: Сега (11.03.2020)

Компаниите делят хората си на екипи - едните работят в офиса, другите вкъщи Членовете на Българската петролна и газова асоциация, сред които са компании като “Лукойл”, ОМВ, “Шел”, “Петрол” и други, също прилагат мерки срещу разпространението на коронавируса. В повечето бензиностанции дезинфекция се прави на всеки 30 минути. Ограничено е използването на прибори за многократна употреба в магазините и кафенетата на обектите и се заменят с такива за еднократна. На служителите е дадено указание по възможност да спазват дистанция от клиентите от 1,5 метра Насърчава се плащането с карти и клиентите сами да оперират с тях. При усложняване на епидемиологичната обстановка имало готовност и за по-строги мерки. В едно от най-големите нефтени предприятия - “Лукойл Нефтохим”, работата продължава без промяна, като са предприети всички допълнителни хигиенни мерки. От електроразпределителните дружества съветват клиентите си да избягват посещенията в центровете. “Енерго-Про” препоръчва използването на онлайн услуги, съветва клиентите си да плащат месечните си сметки чрез заявка на директен дебит в обслужваща банка или чрез електронното и? банкиране. Дават онлайн адреси как да се правят запитвания за сметки, проверка на консумираната енергия, както и за графици за отчитания. От ЧЕЗ съобщават, че центровете за обслужване на клиенти работят с нормално работно време и изпълняват в пълен обем дейностите си. От ЕВН също съветват хората, особено възрастните, да се въздържат от посещения на центровете. Банките няма да затварят клонове Нито една банка у нас не обмисля затваряне на клонове и ограничаване на работата с клиенти заради коронавируса. Всички следват препоръките на Националния оперативен щаб. От ОББ прилагат три групи мерки – повишена хигиена, релокация на функции и отмяна на пътувания, събития и срещи. Работните места се дезифекцират редовно. Служители от една и съща дирекция, които изпълняват критични за банката функции, ще бъдат преместени временно в различни сгради с цел да се намали рискът от евентуално разпространение на вируса в една цяла дирекция. От ОББ насърчават клиентите да ползват дигитални услуги и да правят плащания с карти, а не в брой. За бизнес клиентите предлагат видеосрещи с експерти. От Уникредит Булбанк заявиха, че обслужват клиенти чрез цялата си банкова мрежа, банкоматите и всички дигитални канали - мобилно банкиране, център за контакт с клиенти, както и безконтактните карти за разплащане. Служителите са посъветвани да поддържат разстояние от 1 м при контакт с клиенти. И останалите банки прилагат сходни мерки - ротации на екипи, дезинфекция. Всички съветват клиентите си да ползват онлайн услуги и да плащат с карти. НАП, омбудсманът и прокуратурата спират приемни, министерства и агенции съветват да се ползват онлайн услуги НАП временно прекрати консултациите с клиенти на място, които се правят всеки четвъртък. Агенцията призовава офисите да се посещават само при неотложност, като всички данъчни и осигурителни декларации и справки, както и плащания към бюджета могат да се извършат и онлайн От приходната агенция дават пример, че над 12 000 души са подали предварително попълнените данъчни декларации за доходите в последните 24 часа. Над 80% са подадени в непроменен вид, като в останалите случаи са добавяни ръчно доходи от наем и ползвани данъчни облекчения. Средното време за попълване на декларацията е под 10 минути, като ползвателите коментират, че новата декларация е по-удобна за ползване и подаването й изисква значително по-кратко време. Жалба или сигнал към Комисията за защита на потребителите да се подават на интернет страницата и?, апелира КЗП, а за консултации може да се ползва горещата линия. За да се избегне струпване на много хора в центровете на “Топлофикация София”, клиентите ще чакат реда си отвън, а помещенията периодично се дезинфекцират, предупреждават оттам. Най-добре е, ако може да се използват дигиталните канали за комуникация. А на служителите, които са в постоянен контакт с клиенти, са раздадени необходимите предпазни средства. НОИ също дава препоръки за дистанционен достъп - контактния им център, единния телефонен номер 0700 14 802 и припомня, че предлага над 70 електронни услуги. От 9 март е преустановен и приемът на граждани в приемната на главния прокурор и от административните ръководители на прокуратурите. Молби, жалби, сигнали, съобщения, предложения могат да се подават в информационните центрове на прокуратурите. Справки за движението на преписки и дела могат да се извършват на място, по телефона или чрез имейл и електронните сайтове на прокуратурите. Временно е ограничен приемът на граждани и в постоянната приемна на омбудсмана, като в началото на седмицата бяха разкрити допълнителни телефонни линии за консултации на гражданите. Министерството на енергетиката призова документи да се изпращат по електронен път. При неясноти по движението на документи да се ползва телефон. Агенция “Митници” също препоръча документи да се подават онлайн, но продължава обслужването и на гише при спазване на препоръките на Националния оперативен щаб. В клиентските зони се извършва дезинфекция, при струпване на клиенти може да бъдат помолени да изчакат навън, като им се препоръчва да седят на метър разстояние, а на местата за посетители има дезинфектанти за ръце. Министерството на туризма също напомня, че предоставя онлайн административни услуги, достъпни денонощно, и препоръчва да се използват. Откритите заседания на КЕВР за обсъждане на цени ще се само с представители на фирмите, които ги засягат.
Източник: 24 часа (13.03.2020)

С над 50% паднаха продажбите на горива в България С над 50% са паднали продажбите на течни горива в България от средата на миналата седмица до сега, съобщиха от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) за Economic.bg. С над 40% е намалението само от въвеждането на извънредното положение у нас на 13 март до налагането на забрана за пътуване до областните градове от 00.00 ч. на 21 март. След поставянето на КПП-та на входните и изходните точки на големите градове обаче спадът на продажбите вече със сигурност надхвърля 50%, коментираха от БПГА. Конкретни числа за точните количества, с които са намалели продажбите, от БПГА, „Лукойл Нефтохим Бургас“ и веригите за продажба на дребно отказаха да посочат с мотива „търговска тайна“. „Нали знаете колко стриктно ни следят от Комисията за защита на конкуренцията дали изнасяме данни за дялове от пазара, обеми и друга търговска информация“, коментираха от една от големите вериги бензиностанции у нас. Търговците на дребно отчитат намаление на оборотите не само от продажбата на горива, обясниха още от БПГА. Вече повече от 10 дни са затворени и зоните за хранене по бензиностанциите. Освен топли напитки там вече не се предлагат и кроасани, сандвичи и други видове закуски, които се правеха на място. Спирайки да зареди автомобила си, клиентът може да закупи единствено пакетирани храни и бутилки. В обектите строго се спазват препоръките за „социална дистанция“, като влизането е ограничено до двама или трима. За намаляване на контактите между служители и пътуващи при плащането с карта клиентът задължително сам я поставя до четеца. По график се дезинфекцират както всички плотове и подове на помещенията, така и пистолетите на бензиноколонките, обясниха от големите вериги бензиностанции. ОТ БПГА са посъветвали търговските вериги да затворят и тоалетните си, като по-голямата част вече са изпълнили препоръката. Причината за тази необичайна мярка е фактът, че след затварянето на крайпътните заведения от 14 март, междуградските и международните автобуси започнаха да спират именно на бензиностанциите, а пред тоалетните им да се струпва огромно количество хора – нещо, което категорично противоречи на всички мерки срещу разпространението на COVID-19. Поради спадналите обороти и с цел съблюдаване на изискванията за ограничаване на контактите големите вериги бензиностанции са ограничили броя на служителите по обектите си, като са пуснали част от тях в платени или неплатени отпуски. „Shell България“ винаги е поставяла на първо място живота и здравето на своите служители и клиенти, както и безопасния начин на провеждане на своите бизнес операции. В условията на разпространение на коронавируса в България ние подхождаме с още по-голямо внимание и отговорност към всички наши бизнес решения и действия, като наблюдаваме ежедневно развитието на ситуацията и следваме стриктно предписанията на съответните национални здравни институции. Възможно е в някои от случаите с нашите изисквания да сме и по-стриктни в мерките си, но вярваме, че това ще защити максимално нашите служители, клиенти и бизнес партньори, коментира за Economic.bg изпълнителният директор на „Shell България“ ЕООД Камелия Славейкова. Според нея се намираме се в безпрецедентна ситуация, която налага безпрецедентни мерки. „Shell следва добрите практики и поуките от нашите операции в Китай. Мрежата от търговски обекти там е успяла успешно да поддържа безопасни операции и е подкрепила усилията на обществото за борба с коронавируса. В резултат на това там не са допуснати никакви инфекции сред служителите на търговските ни обекти. Затова вярваме, че нашите клиенти и в България ще проявят разбиране към ограниченията и всички мерки, които компанията предприема за ограничаване на вируса и за запазване на живота и здравето им. Пак с тази цел ние прекратихме и всички маркетингови кампании, които подтикват клиентите към повече излизания от дома или ги насърчават да купуват повече горива и други стоки“, коментира изпълнителният директор на „Shell България“ ЕООД Камелия Славейкова.
Източник: economic.bg (24.03.2020)

Потреблението на горива е спаднало с над 40%, твърдят от петролната асоциация Виждаме, че потреблението на горива от бензиностанциите е спаднало с над 40%", заяви председателят на управителния съвет на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев. "Спадът на потреблението може да се стигне и до над 50%, а за някои видове горива - тези, свързани с таксиметровите превози - спадът - до 60%", прогнозира Терзиев. Той съобщи, че членовете на асоциацията разполагат с етанолов спирт, който при нужда могат да предоставят за производството на дезинфектанти. "Ако освободим този спирт за производство на дезинфектанти, той би бил с 11 лева акцизна ставка за всеки литър, ако държавата има нужда и в случай на недостиг, готови сме да осигурим количества", съобщи той. Терзиев обясни, че някои бензиностанции са затворили тоалетните си, защото не могат да ги дезинфекцират съгласно изискванията на здравните власти.
Източник: econ.bg (27.03.2020)

Прокуратурата иска КЗК да провери цените на горивата у нас Върховната административна прокуратура (ВАП) сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да направи проверка на пазара на горива в страната. Регулаторът трябва прецени дали да образува производтсво за това, защо през последния месец цените на горивата у нас не се повлияват толкова от цените на петрола, които спадат рязко. Това става ясно от съобщение на Върховната административна прокуратура (ВАП). Преписката във ВАП е образувана във връзка с констатираното значително намаление на стойността на суровия петрол в световен мащаб с 47.4% от началото на месец март, като според данните на Агенция „Митници“ спадът в цените на течните горива в страната е едва около 11%. Въпросната справка на агенцията бе предмет на коментар от страна на финансовия министър Владислав Горанов вчера в ефира на Nova. „На ВАП е известно, че точната величина на цената, за която се продават/закупуват въпросните горива, не подлежи на административно регулиране. Независимо от това, същината на данните е такава, че трябва да се изключат всякакви съмнения относно наличие на т. нар. „съгласувани практики“ на лицата, които преимуществено предлагат на пазара такива продукти /от рода на големи вериги бензиностанции с обекти в цялата страна и др./ в противоречие с изискванията на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност“, пише прокуратурата до КЗК. По силата закона у нас се забраняват като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията. Цените на горивата у нас паднаха с приблизително 30 ст. от началото на месец март. Справката от Агенция „Митници“ показва, че все още средните цени с включен акциз и ДДС при освобождаване на горива от данъчни складове са с около 30 ст. по-ниски от цените, обявени за продажба на бензиностанциите. В сайта има и данни за средната борсова цена на суровия петрол тип "Брент" на международните пазари от началото на месеца се понижи с 47.4% от 51.9 долара/барел на 02 март 2020 г. до 26.5 долара/барел на 27 март 2020 г. Спадът на цената на суровината започва около 6 март 2020 г. и е свързан с разпространението на коронавируса и мерките и ограниченията, които държавите по света предприемат за недопускане на неговото разпространение. Цените на горивата на обектите за разпространение на крайни потребители (бензиностанции) реагираха на промяната на борсовата цена на суровия петрол една седмица по-късно (около 12 март 2020 г.). Така бензинът средно от 2.14 лв./л. през първата седмица на март постепенно се понижи до 1.90 лв./л. през четвъртата седмица на март 2020 г. Дизеловото гориво в началото на месеца средно се търгуваше на цена 2.11 лв./л. и постепенно от 12 март 2020 г. се понижи до 1.89 лв./л. Междувременно петролът продължава да поевтинява, а прогнозите са тази седмица потреблението му да намалее с нови 25%, което допълнително ще удари цените на суровината. Според председателя на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Живодар Терзиев, до известна степен цените на горивата на българския пазар вече са понижени. Още в края на месец февруари и първата седмица на март в почти всеки български град големи, средни и малки търговци предлагаха по-ниски цени. Разбира се, това зависи от текущите наличности на съответния търговец, обясни той на преди две седмици. Тогава, на въпрос защо данните в онлайн портала Fuelo.net не показват спад в цените на бензина и дизела през февруари Терзиев заяви, че според него има „известно забавяне в отразяването на цените“. Освен това порталът взима цените от тотемите (таблата, показващи цените) на бензиностанциите, докато те работели чрез най-различни схеми за правене на отстъпки.
Източник: econ.bg (30.03.2020)

КЗК проверява за скъп бензин и ЛУКойл, и Марешки Комисията за защита на конкуренцията започна поредна проверка за цените на бензина и дизела - този път по нареждане на прокуратурата. КЗК трябва да изясни защо при сриващи се котировки на петрола на световните пазари у нас понижението на горивата се случва с голямо закъснение и те остават относително скъпи. Задачата, поставена от прокуратурата, е комисията да установи има ли непозволени ценови договорки между бензиностанциите - т.е. картел, или злоупотреба с пазарна мощ на някои от играчите на този пазар.В съобщението си, че започва работа, КЗК посочва кои конкретни компании ще проверява. В списъка фигурират "обичайните заподорени" - "ЛУКойл", "Шел", "ОМВ", "Петрол" и още няколко големи вериги, които отдавна търпят критики, че държат цените си високи и съмнително близки. Но този път има и голяма изненада - антимонополният регулатор е включил в обхвата на разследването си и веригата на депутата Веселин Марешки VM Petrolium, която от раждането си преди няколко години е в търговска война с големите вериги, като ги конкурира с много евтини горива. От решението, публикувано на сайта на КЗК, не става ясно защо и бензиностанциите на Марешки са в кюпа на проверката.От началото на годината нефтът буквално се срина - от над 60 долара за барел в момента цената е под 20 долара. Горивата у нас обаче последваха тази "мода" много бавно и неохотно, като в момента литър бензин струва средно 1.81 стотинки, а литър дизел - 1.88 лв. Тези нива се дължат на високите цени на големите вериги, които във вчерашния ден продаваха бензин 95 по 1.83-1.84 лева. В същото време по обектите на Марешки в неделя масовият бензин струваше около 1.57 лв. за литър. А малки провинциални бензиностанции предлагаха горивото дори още по-евтино - под 1.50 лв. за литър.Вече няколко пъти през годините КЗК прави проверки и проучвания на бензиновия пазар. Досега не е открила нито картели, нито злоупотреби с господстващо положение. Но пък спипа в нарушение младата верига VM - установи, че в някои месеци някои от бензиностанциите на Марешки са правили дъмпинг, т.е. продавали си прекалено евтино.
Източник: Сега (21.04.2020)

Държавата затяга контрола в данъчните складове на "Лукойл" „Лукойл България“ ще трябва да отдели и лицензира като отделни данъчни складове шестте си бази, свързани с нефтопровода. Всеки един от тях трябва да има отделна банкова гаранция, както и да бъде снабден с измервателни уреди и видеонаблюдение. Това гласуваха днес на първо четене депутатите от правната комисия. Те се събраха извънредно заради промените в Закона за здравето, с които се отменя извънредното положение след 12 май. В преходните и заключителните разпоредби на здравния закон обаче финансовото министерство е вкарало промени и в закона за акцизите и данъчните складове. В момента по нефтопровода на търговеца на едро и дребно „Лукойл България“, който тръгва от рафинерията и стига до София, има шест бази, но те се водят като един данъчен склад. Законовата промяна за обособяването им като отделни данъчни складове не е съпътствана с мотиви, но от лаконичните обяснения на зам.-финансовия министър Росица Велкова в правната комисия в парламента, стана ясно, че целта е затягане на контрола. От Българската петролна и газова асоциация остро реагираха и призоваха правителството да изтегли текстовете. „Тези промени нямат нищо общо със закона за здравето. Те не са обсъждани с бранша“, посочват от асоциацията. „На фона на икономическата криза, породена от коронавируса, държавата притиска част от бизнеса да прави огромна инвестиция за стотици милиони“, коментира Светослав Бенчев от БПГА. По думите му няма смисъл от тази промяна, защото в момента горивото се измерва във всяка база при напускането му, а сега ще трябва да се мери и при постъпването от нефтопровода. Ако текстът бъде гласуван и на второ четене, „Лукойл България“ ще има срок от един месец да подаде заявления за нови лицензи пред Агенция Митници. От Българска стопанска камара (БСК) също изразиха несъгласие с начина, по който се променя Законът за акцизите и данъчните складове. "Това не кореспондира с основната цел на вносителя, посочен в мотивите, а именно: „предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение“, посочва БСК. "Предлаганите промени целят единствено да принудят част от петролния бизнес да инвестира средства в инсталирането на още измервателни уреди в период на претърпени от него огромни загуби, поради рязко свитото потребление. Реалният резултат от промяната, ако тя бъде гласувана, ще бъде повишаване цените на горивата в България – ефект, който ще се отрази на всички стоки и услуги и, в крайна сметка - ще забави възстановяването на икономиката", смята работодателската организация. Петролният бранш е недоволен и от друга промяна, вкрана в преходните и заключителните разпоредби на закона за здравето – този път е чрез закона за корпоративното подоходно облагане. С нея се предвижда ускорено монтиране на камери за 24-часово видеонаблюдение във всички акцизни складове за горива в страната. „С около три месеца се съкращава действащият срок за въвеждане на видеонаблюдението, т.е. до есента“, посочиха от асоциацията. И напомнят, че в момента пазарът на горива търпи огромни загуби заради постоянно падащи обороти и поевтиняване на петролните продукти. Всъщност новите срокове за монтиране на видеонаблюдението засягат и акцизните складове за алкохол и цигари. В момента финансовото министерство е пуснало за обществено обсъждане промени в правилника за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове, в които подробно е разписано как трябва да бъде организирано видеонаблюдението. Камерите трябва да записват всички влизащи и излизащи превозни средства от складовете. Освен това те трябва да разпознават номерата на камионите и да засичат движение. Правилникът трябва да бъде обнародван в едномесечен срок от вдигане на извънредното положение. След това на фирмите се дават два месеца, за да монтират камерите. Министерството на финансите трябва да приеме и две наредби - за реда за подаване на тази информация към Агенция Митници, както и за контрола, който трябва да извършват митниците.
Източник: Сега (08.05.2020)

Окончателно: "Лукойл" има месец да раздроби данъчните си складове Парламентът окончателно прие изискването за разделяне на нефтопродуктопровода на "Лукойл България" на отделни данъчни складове, срещу което протестираха както петролната компания, така и браншовата организация на едрия бизнес в сектора. На второ четене в пленарна зала във вторник бяха одобрени текстовете от Закона за здравето, с които се правят поправки в Закона за акцизните и данъчните складове с новите изисквания. Според тях вече не може продуктопроводът на "Лукойл", който е с дължина 320 км и минава през различни области и свързва базите на компанията, да е един данъчен склад. Приетите текстове изискват за всяка територия на митническо учреждение лиценз на съответната база и да се инсталират средства за измерване на входа и изхода на помпените съоръжения на всяка база. Целта е по-голям контрол върху физическите потоци на горивата.. Така петролната компания ще има едномесечен срок, след обнародването на поправките и влизането им в сила да подаде уведомления за промяна на вече издадени лицензии и за нови самостоятелни лицензи за отделените бази. Същото се отнася и за издадения лиценз за производствената инсталация на "Нефтохим" и свързания с нея нефтопродуктопровод. Още преди подаването на исканията за нови лицензи трябва да се внесат обезпечения за новите данъчни складове, които са в размер на 30 млн. лв. за всеки един. Това означаав, че "Лукойл" ще трябва да отдели 210 млн. лв. само за обезпечения, отделно за уреди за всяка база ще трябват по около 1 млн. лв. Приетите текстове предвиждат наличностите преди издаването на лицензите дасе описват и да не се считат за освободени за реализация, докато не се получи лицензът, и да се опишат в електронни дневници. Ако не са подали документи за новите данъчни складове, работата на базите на петролната компания ще трябва да спрат работа след 30 ноември 2020 г.
Източник: Медия Пул (13.05.2020)

Държавата влиза в бизнеса с горива със 100 бензиностации и собствени данъчни складове Правителството одобри законопроекта за създаване на Държавна петролна компания и го изпрати за гласуване в Народното събрание. Основната цел на компанията ще бъде да поеме всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти. Освен това обаче плановете са да бъде създаде верига от нови бази и бензиностанции. Според "Дондуков 1" това ще се подобри конкуренцията на пазара на горива в страната и ще бъде в полза и на крайните потребители, защото ще се увеличи броят на данъчните складове в сектора на горивата. За лицензирането на данъчните складове бъдещата "Държавна петролна компания" ще минава по стандартната процедура, валидна за всички компании в сектора. На това поле държавното дружество ще се конкурира с "Лукойл". В законопроекта е записано, че тези данъчни складове ще могат да се ползват от доставчиците на горива при недискриминационни условия и при спазване на принципа на неутралност. Министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че 91% от всички данъчни складове са собственост на само 6 оператора, като един от тях притежава над 78% Според Горанов държавата ще се конкурира с частните компании и ценово. "Смятаме, че ако държавните бензиностанции ценообразуват разумно, ще предоставят цена, подобна на останалите, или по-добра", обясни Горанов. По думите му участвайки на този пазар, държавата щяла да покаже действителната цена, при минимални надценки, на която могат да бъдат продавани горивата на територията на България. "Фактът, че има бензиностанции, които могат да продават на 50-60 стотинки по-ниска цена, ни провокира", обобщи Горанов. Държавните бензиностанции ще са 100 на брой първоначално. Те ще бъдат изградени в населени места, където големите вериги не изграждат обекти, както и на първокласните пътища и магистрали. "Не считаме, че изграждането на бензиностанции ще става със средства от държавния бюджет, ще се търси собствено финансиране", допълни министърът на икономиката Емил Караниколов, който ще бъде принципал на новото държавно дружество.
Източник: Банкеръ (19.05.2020)

КЗК и полицаи влязоха в щаба на фирмите от едрия петролен бизнес Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че е извършила внезапна проверка на място в офиса на Българската петролна и газова асоциация. Акцията е част от разследване за недопустими практики при определяне цените на масовите автомобилни горива по веригата производство/внос – съхранение – търговия на едро – търговия на дребно, както на отделните хоризонтални нива, така и по вертикала, от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „Сакса“ ООД, „Инса Ойл“ ЕООД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД, „Петрол“ АД, „Трейднет Варна“ ЕООД и Българската петролна и газова асоциация. Действията по проверката на място са били извършени от служители на КЗК със съдействието на служители на МВР, след получено съдебно разрешение от Административен съд - София, поясняват от антимонополния регулатор. Сегашното разследване е поредното, в което КЗК се опитва да намери доказателства, че най-големите в бранша се договарят да поддържат високи цени на бензина и дизела и да си гарантират големи печалби. Досега комисията е правила три секторни анализа и неизменно стигаше до извода, че картел няма. Този път регулаторът на конкуренцията бе спешен от прокуратурата, която настоя да се изясни защо при сриващи се котировки на петрола на световните пазари у нас поевтиняването на горивата е недостатъчно и става с голямо закъснение. Задачата, поставена от прокуратурата, е комисията да установи има ли непозволени ценови договорки между бензиностанциите - т.е. картел или злоупотреба с пазарна мощ на някои от играчите на пазара. От началото на годината нефтът буквално се срина - от над 60 долара за барел в момента цената е около 20 долара. Горивата у нас обаче падат много бавно и неохотно. Министърът на финансите Владислав Горанов на два пъти напоследък изтъква, че на българския бензинов пазар има странности, които трябва да бъдат обяснени. Той цитира анализ на митниците, в който се посочва, че при значителен спад в цената на суровия петрол в световен мащаб (с 47,4%) през март средните цени на автомобилните горива в България са спаднали само с около 11%. Когато през април КЗК започна разследването си, тя обяви и кои компании ще проверява - "ЛУКойл", "Шел", "ОМВ", "Петрол" и още няколко големи вериги. Този път обаче антимонополният регулатор изненадващо включи в обхвата на разследването си и веригата на депутата Веселин Марешки "ВМ Петролиум". Хрумването на КЗК е, меко казано, странно, защото Марешки още с отварянето на първата си бензиностанция обяви търговска война на големите вериги и до днес продава горивата на много по-ниски цени.
Източник: Сега (21.05.2020)

Бандити убити: 1, 1, 1, 1 = 4, живи – 10 Едрият бизнесмен и меценат Атанас Бобоков, който вече е обвиняем, е окачествил част от богатите хора на "бандити", при това на подраздели "убити" и "живи". В прословутите му публикувани вчера от прокуратурата записки (върху гърба на цветна снимка) има и графа "зад граница", където пише 1, 1, 1 - общо 3. Не става ясно дали тези хора са от списъка, който следва по-долу и който бе открит и публикуван, или са изключения - извън списъка, които са споменати "на едро" без имена. Сред изредените физически лица точно 4 са мъртви - Стоил Славов - един от бащите на СИК, взривен в асансьор, Емил Кюлев - бивш собственик на ДЗИ, разстрелян, и оръжейният търговец Младен Мутафчийски (също смятан за един от основоположниците на СИК), който почина през 2013-а, но за убийство не е излизало поне официално нищо. Покойник от 2007 г. е и Иван Зографски (98 г.), но там също не се е коментирала поне публично насилствена смърт. От тези трима "зад граница" на прима виста човек се сеща за Дарина Павлова и Атанас Тилев. А в по-ново време е и "Васко", ако става въпрос за Васил Божков. Паметната бележка съдържа 4 имена на организации - ТИМ, ПИБ, ВИС и "ние", които едва ли имат нужда от пояснения. Според медийни публикации от вчера на бележката вероятно е описано притежаваното състояние от най-богатите българи, датирано отпреди 20-ина години. Това обаче едва ли е така - първо на око се набиват много драстични разминавания като при българския филантроп, живеещ в Канада - Игнат Канев, срещу чието име пише скромните 190 млн. щатски долара. Между другото, името на Канев също е задраскано, което изключва възможността задрасканите да са убити. Такъв е случаят и с Людмил Стойков - подсъдим по печално известното дело "Сапард", който също е жив и здрав. Също така срещу други имена - като това на Дарина Павлова има твърде голям "марж" в евентуалното богатство - "15-150 $". Срещу цели организации като ВИС пише "скромните" - 250 млн. $ а срещу ТИМ - дори 220. Макар прокуратурата да анонсира с апломб факта, че в намерения списък срещу определени суми фигурират имена на мъртъвци, едва ли това може да са цени за поръчкови убийства - просто те не са толкова "скъпи" у нас. Едва ли е реалистично и да са заеми, които Бобоков си е водил в халваджийски тефтер - отпускането едновременно и на ТИМ, и на Игнат Канев на подобни суми звучи... несериозно. Задължително впечатление прави, че въпросният "богаташки списък" включва само по-стари икономически и други фактори - няма нито един новозабогатял, примерно около обществените поръчки в последното десетилетие. Както и отсъстват сериозни политици. Иначе днес в Специализирания съд се гледа мярката за неотклонение на Атанас Бобоков, като част от ОПГ за незаконно опериране с отпадъци и данъчни престъпления. Ето и най-вероятно чии са имената, отговарящи на вписванията в паметната бележка: Г. Гергов е БСП активистът, собственик на Пловдивския панаир, ЦУМ и мн. др. Георги Гергов Гриша вероятно е Гриша Ганчев. Дарина - сигурно е вдовицата на Илия Павлов. Тодор Дочев се казва собственикът на голямата фирма за търговия с лекарства и вериги аптеки "Калиман". Тихомир Каменов е собственикът на фармацевтичния и болничен гигант "Търговска лига". Стоил Славов е взривеният съдружник в застрахователната компания СИК Славчо Христов е бизнесмен и лидер на кръга "Олимп", свързван с бившия премиер Иван Костов. Сашо Дончев е собственикът на "Овергаз" и вестник "Сега" Радосвет Радев - собственик на “Дарик радио” Боневи вероятно са братята Бони и Пламен и баща им Давид - собственици на фалиралата Международна банка за търговия и развитие. Бони Бонев по-късно придоби "Плама", а Пламен Бонев - "Радомир метали". Петър Терзиев е бивш собственик на фармацевтичната фирма "Балканфарма", днешна "Актавис". Зет на последния соцпремиер Георги Атанасов. Петър Манджуков е оръжеен търговец и бивш спонсор на вестник "Дума". Маджо е съдружникът в СИК Младен Михалев, бивш борец, после бизнесмен и банкер. Младен Мутафчийски е покойният собственик на хотели в Слънчев бряг и бивш оръжеен търговец. МСъбев е вероятно собственикът на бившата Ортодоксална банка Митко Събев, собственик също на Евробанк, „Феста“, „Юкос Петролеум“, „Нафтекс“, „Петрол“. Максим Димов е бивш депутат от ДПС, виден масон, бизнесмен и финансист. Людмил Стойков е собственикът на "Дюни", подсъдим по делото "Сапард". Любен Гоцев е о. з. генерал от легендарния кръг "Монтерей". Лора Виденлиева е вдовица на покойния Владимир Грашнов, собственик на GSM оператора "Мобилтел", днешния А1. Краси Стойчев е лидер на бившата групировка "Трон", основател на първия GSM оператор у нас "Цитрон", който продава на Майкъл Чорни и фирмата се преименува на "Мобилтел" Краси Гергов е сочен на-често като рекламен бос и бивш съсобственик на бТВ и верига радиа Красимир Гергов. Маргините - братята Красимир и Николай Маринови, основатели на някогашната СИК (макар че има и трети брат, но той не е медийно известен). Красимир Митев е собственик на "Астера Холдинг" на "Рубелла". Игнат Канев е канадски милиардер, родом от Русе. ТИМ е варненска бизнес групировка, собственик на “Химимпорт”, “България Еър”, телевизията “България он еър“ и мн. др. Иван и Елена П. или Г., или евнтуално К. – според определени медии вчера може би са Иван и Елена Костови. Но според източник на „24 часа“ става въпрос за Иван и Елена Гоцеви. Иван Зографски е покойният собственик на хотел "Витоша - Ню отани" (днес "Маринела"), забогатял в Германия. ПИБ e Първа инвестиционна банка. Емил Кюлев е застреляният собственик на ДЗИ. Димитър Желев веротятно е собственикът на застрахователно дружество "Алианц България". Георг Цветански - бивш фармацевтичен и настоящ туристически бос, съсобственик на "Балканфарма". Ветко е вероятно Ветко Арабаджиев, днешният собственик на хотел "Маринела", подсъдим. Васко е може би обвиняемият Васил Божков. ВИС е бившата охранителна и застрахователна компания. В. Захариев сигурно е бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. Златев е може би Валентин Златев. Борето е много неясен, но според медийни предпорожения може би е Борислав Дионисиев. Тилев сигурно е бившият банкер Атанас Тилев, собственик на Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка, фирмите Дару Кар и Дару финанс, живее във Финландия. Срещу "Ние" явно се има предвид братя Бобокови. Алексей Петров е т. нар. Трактор, бивш шеф на баретите, днес бизнесмен. Кашукеев е металургът Александър Кашукеев.
Източник: Club Z (01.06.2020)

Големите петролни компании плашат с бензинова криза Компаниите от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) заплашиха, че обмислят да затворят на 13 септември данъчните си складове, тъй като не могат да изпълнят навреме новите изисквания за видеонаблюдение в данъчните складове. Ако се стигне до тази крайна мярка, страната неминуемо ще изпадне в бензинова криза. В края на миналата година парламентът реши в данъчните складове за акцизни продукти продукти да бъдат монтирани камерите на всички места, през които в обектите влизат или напускат транспортни средства с възможност за разпознаване на регистрационните номера за идентификация. По време на извънредното положение обаче с промени в преходните и заключителните разпоредби на закона за здравето чрез закона за корпоративното подоходно облагане, бе гласувано ускорено монтиране на камерите за 24-часово видеонаблюдение в акцизни складове за горива в страната. С тези промени срокът се съкрати с около три месеца - до средата на септември, което предизвика недоволството на БПГА. Петролните компании се обявиха против съкращаването на сроковете, защото са затруднени да направят нужните огромни инвестиции в момент, в който пазарът на горива търпи огромни загуби заради падналите обороти и поевтиняване на петролните продукти. „Ако се стигне дотам, че складовете затворят, то ще е заради новите изисквания за видеонаблюдение. И отново - същият казус се получава. Нещо, с което браншът е съгласен, се прави с лоши текстове и в изключително кратки срокове за въвеждане. В този смисъл мога и да кажа точната дата на затваряне – 13 септември 2020 г. Отсега предупреждаваме, за да има готовност обществото и държавата за проблема. И пак казвам - ще инсталираме изискваните уреди, но няма да се справим в поставения срок“, заяви пред investor.bg Светослав Бенчев, юрист на БПГА Бенчев коментира и законопроекта за създаване на Държавна петролна компания. "Държавата е „добре дошла“ на българския пазар на горива, стига да спазва всички законови изисквания и да не прави държавен дъмпинг". По повод цените на горивата, той посочи, че те следват цялостно тренда на суровия петрол. "Той е основният фактор, определящ стойностите на бензина и дизела, тъй като останалите фактори, представляващи над 55% от цената, а именно акцизи и ДДС, остават с непроменени ставки, поне към настоящия момент", поясни Бенчев. "Пазарът в страната е стабилен, конкуренцията оказва своето сериозно въздействие, което омекотява спадовете и покачванията в цената на суровия петрол и, както се забелязва и на бензиностанциите, цените не променят стойностите си рязко нагоре или надолу, което „обира“ шокови поевтинявания или поскъпвания. Това гарантира и повече предвидимост на пазара", изтъкна още юристът.
Източник: Сега (06.07.2020)

Петролната и газова асоциация: Вероятно е да се преустановят доставките на горива у нас от септември Ако ние до 13 септември не инсталираме видеонаблюдението на държавните данъчни складове, няма да изпълняваме едно от условията за данъчен склад и нито една компания няма да работи без да е в рамките на закона. Това заяви пред БТВ Светослав Бенчев от Българска петролна и газова асоциация по повод въведеното изискване производителите на акцизни стоки да подават картина към Агенция "Митници". Той заяви, че заради това е вероятно да се преустановят доставките на горива у нас. Той поиска отсрочка от 3 месеца за поставяне на камерите. По думите му цените на основните горива са идентични с тези от последните няколко седмици и смята, че това е нормално, тъй като няма драстични промени на петролния пазар. Според него суровият петрол се държи около 40 долара за барел. Горивата са най-скъпи там, където доставката е най-скъпа - у нас този регион е Северозападна България. От 2 години в страната не наблюдаваме лятно повишение. Лятното повишение го има ако има по-високо потребление у нас, в Европа, а и дори в САЩ", уточни той. Очакват се и резултатите от проверката на Комисията за защита на конкуренцията в Българската петролна и газова асоциация.
Източник: Труд (15.07.2020)

ДАНС e пратилa на Гешев документи за 28 приватизационни сделки Върховната касационна прокуратура (ВКП) е получила от ДАНС материалите по общо 28 големи приватизационни сделки, които са проверени от контраразузнаването от началото на годината. Засега няма отговор на въпроса защо ДАНС се занимава с този въпрос, след като цялото звено за борба с корупцията на агенцията отиде в антикорупционната комисия (КПКОНПИ) под ръководството на Сотир Цацаров. "ДАНС започна извършването на мащабна проверка на приватизационния процес в България. Предмет на проверката са сключените приватизационни сделки и предприетите действия по осъществяването на следприватизационния контрол", се казва в съобщението на прокуратурата. В него няма и намек, че някой е извършил престъпление при приватизацията. Изброяват се единствено най-големите сделки. Те са свързани с "Арсенал" ЕАД, ""Асарел – Медет" ЕАД; "Химко" АД; "Кремиковци" АД; "Нефтохим" АД; "Промет" ЕООД; "Соди" ЕАД; "Сомат" ЕАД; ТЕЦ Бобов дол"; "Елаците - Мед" ЕАД, "Параходство Български морски флот"; Плама" АД; "БТК" ЕАД; "Ремонт верижни машини" ЕООД. Давността за наказателно преследване по тези сделки много отдавна е изтекла.
Източник: Медия Пул (30.07.2020)

Бензин и дизел поскъпнали през лятото Бензин и дизел са поскъпнали през лятото с 11 и 8 стотинки за литър, показват данни на специализираната интернет платформа fuelo.net. В началото на септември средните цени за страната са съответно - бензин 1,79 лв./л, дизел 1,81 лв./л и газ - 0,84 лв./л., докато преди три месеца са били по-ниски съответно с 11, 8 и 6 стотинки. Най-ниска е била цената на А95 на 8-ми юни тази година (1,69 лв./литъра), като тя не спира да поскъпва до 7-ми август тази година и достига днешната стойност. Нафтата пък е била най-евтина за този период на 12-ти юни - 1,73 лв./л, а на пропан-бутанът на 14-ти юни - 0,78 лв./л. Шуменци продължават да зареждат автомобилите си с най-евтиното гориво в страната. Това показва класацията на цените на горива по области през септември. Най-достъпната цена на бензин и дизел се задържа вече месец в Североизточна България. Там и двата вида гориво се продават средно по 1,74 и 1,75 лв. за литър, като бензинът е с 5 ст. по-евтин от средната цена за страната, а дизелът е с цели 6 ст. надолу. Пропан-бутанът в Шумен струва 0,80 лв./литър, което е с 4 ст. по-малко от средното ниво за страната. Отново градът го следват Пловдив и В. Търново. В световен план цените на петрола спаднаха с над 1% в понеделник, след като по-рано достигнаха най-ниските си стойности от юли насам, тъй като Саудитска Арабия направи най-голямото си месечно намаление на цените на доставките в Азия от пет месеца, съобщи Ройтерс. Международният бенчмарк Брент достигна 42,21 долара за барел или намаление с 1,1%, след като по-рано цената му слезе до 41,51 долара - най-ниската стойност от 30 юли насам. Фючърсите върху американския лек суров петрол WTI достигнаха 39,26 долара за барел, което представлява понижение от 1,3%, или 51 цента. По-рано спадът беше до 38,55 долара - най-ниското от 10 юли.
Източник: Труд (08.09.2020)

Валентин Златев излезе окончателно от "ЛУКойл България" Бизнесменът Валентин Златев е излязъл окончателно от ръководството на "ЛУКойл България" и "ЛУКойл Нефтохим Бургас", съобщи bTV. Промяната в ръководството на нефтохима е станалата през август месец, става ясно от справка в Търговския регистър. От "ЛУКойл България" са потвърдили, че Златев се е отеглил и от контролния съвет на търговската компания. Това слага края на цяла ера в бизнеса с преработката и търговията с горива у нас, след като Златев мина на заден план в управлението на двете фирми още миналата година. Валентин Златев бе управител на "ЛУКойл България" ЕООД от 2000 г. до 2019 година, когато управлението мина в ръцете на Булат Субаев. Тогава Златев пое ръководството на контролния съвет на компанията. От "ЛУКойл България" са потвърдили, че сега той напуска и този пост. Златев от години би член и на надзорния съвет и на "ЛУКойл Нефтохим Бургас", като оттеглянето му е вписано на 10 август, тази година. Към този момент остава без отговор въпросът дали Златев е напуснал сам или е бил отстранен, бизнесменът не отговаря на телефонните позвънявания, изтъква bTV. От там припомнят, че по-рано през годината Златев бе разпитан от специализираната прокуратура, като така и не стана ясно по какво дело е давал обяснения. В началото на годината на фона на кризата с водата в Перник бизнесменът попадна под открит огън заради критичното намаляване на водата в язовир "Бебреш" и отправените обвинения срещу свързаната със Златев МВЕЦ "Бебреш". В хода на годината срещу "ЛУКойл България" бе открит и друг фронт - законодателят реши да задължи компанията да си извади нови лицензи за всички петролни бази по нефтопровода от Бургас до София, след като се направи пълно отчитане на количествата. Внезапно властта прогледна и за съществуващия от години монопол на компанията върху данъчните складове и затварянето на веригата производство-съхранение-търговия с горива. Както "Сега" писа, това и съхранението на горива от резерва се оказа основен аргумент за създаването на нова Държавна петролна компания. Основните версии за разместванията в ръководствата на двете компании миналата година бяха вътрешна проверка след разкрития за спекулативни сделки с имоти и размествания на пазара на горива. Валентин Златев дълго време се сочеше до близък човек на премиера Бойко Борисов, с когото редовно играят на карти. Не един или двама министри са били сочени за назначени под негово влияние през годините.
Източник: Сега (09.09.2020)

Българската Paynetics купува бизнеса на Wirecard в Обединеното кралство Българската финтех компания Paynetics е придобила портфолиото от корпоративни разплащателни карти на германската Wirecard във Великобритания и Ирландия. В съобщението се посочва, че това се случва чрез дъщерното ? дружество в Обединеното кралство. Припомняме, че през юни платежният оператор Wirecard AG влезе в процедура по несъстоятелност след скандал с вече бившия ? изпълнителен директор Маркус Браун. Под неговото управление от сметките на компанията изчезнаха 1.9 млрд. евро. Самият Браун беше арестуван с обвинението, че е организирал мащабната схема за източване на компанията. „Сделката ще позволи на Paynetics да работи с корпоративни клиенти, които преди това са разчитали на Wirecard за издаване на карти и услуги за разплащане“, се казва в изявление на българската компания за електронни пари. Като част от придобиването тя ще осигури на новите си клиенти бърз, сигурен и безпроблемен преход, заедно със стратегическа продуктова карта за бъдещото развитие на тези програми, които заради проблемите на Wirecard бяха изправени пред перспективата за прекратяване. „Това е водеща сделка за Paynetics и крайъгълен камък за нас по отношение на експанзията ни на пазарите във Великобритания и Европа. Но това е и промяна на играта за новите ни клиенти, които вече са в сигурни ръце и имат сигурна и ясна пътна карта за своя бизнес“, каза Валери Вълчев, съосновател на българската компания. Той също така заяви, че Майк Пеплоу е назначен за главен изпълнителен директор на бизнеса във Великобритания. „Чрез това придобиване ние не само доказахме нашата технологична компетентност и доверието на индустрията в нашето предложение, но също така, че нашите продукти и услуги са подходящи за целите на големи корпоративни организации“, отбелязва Пеплоу в изявлението си. По-рано тази година Paynetics набра 2.5 млн. евро в рамките на кръг за финансиране, воден от Българо-американска кредитна банка (БАКБ) и фонда за рисков капитал New Vision 3, припомня SeeNews. Финтех компанията планира да инвестира парите в разширяване на европейския си бизнес за издаване и приемане на платежни карти, управление на платежни сметки и технологични решения за електронни портфейли. Базираната в София Paynetics е регулирана институция за електронни пари, паспортизирана да предоставя услугите си в ЕС и Великобритания. Тя е пионер при иновативните и изчерпателни решения за плащане, при придобиването и издаването на карти, управление на сметки, банкови преводи и електронни портфейли, според информацията, публикувана на уебсайта на дружеството.
Източник: economic.bg (12.10.2020)

Лукойл Нефтохим Бургас е сред най-губещите компании в Югоизточна Европа Лукойл Нефтохим Бургас за поредна година оглави класацията за компаниите с най-големи приходи у нас. Рафинерията обаче продължава да отчита огромни загуби, според официалните отчети. Така тя се нарежда сред най-губещите големи предприятия в Югоизточна Европа, според класацията SEE Top 100 на SeeNews. През 2019 г. Лукойл Нефтохим Бургас отчита приходи от €3,266 млрд., според класацията, което представлява ръст от 8,59% спрямо предходната година. Това я нарежда на първо място в България и на пето в Югоизточна Европа. Рафинерията обаче записва загуба от €41 млн. за 2019 г., като така попада на 6-то място сред компаниите с най-големи загуби. Резултатът все пак е значително по-добър от миналогодишния, когато тя отчита загуба от €130 млн. На първо място в негативната класация е румънската енергийна Complexul Energetic Oltenia, която записва загуба от цели €180,6 млн. По-рано през 2020 г. Европейската комисия одобри плановете на Букурещ да ? помогне със заем от €251 млн., с което компанията да избегне риска от фалит. CE Oltenia произвежда 25% от електроенергията в Румъния. На второ е Telekom Romania Communications SA, която губи €166,3 млн. На трето е още една румънска компания и рафинерия - Rompetrol Rafinare SA. Тя записва отрицателен резултат в размер на €73,8 млн.
Източник: Money.bg (09.11.2020)