"Лукойл Нефтохим" ще инвестира 339 млн. лв. в нов собствен ТЕЦ Още тази година "Лукойл Нефтохим Бургас" планира да започне реконструкция и разширение на топлоелектрическата централа на територията на комбината. От представения пред Комисията за енергийно и водно регулиране 5-годишен бизнес план за ТЕЦ "Лукойл Нефтохим Бургас", което е самостоятелното дружество - лицензиант по Закона за енергетиката, се вижда, че до 2024 г. в проекта ще бъдат вложени общо 339 млн. лв. Причината за това е, че сега съществуващата централа, която би следвало да подсигурява непрекъснатия производствен процес на химическите инсталации, често аварира, особено след изграждането на новия Комплекс за преработка на тежки остатъци хидрокрекинг на гудрон (H-Oil). "Топлоелектрическата централа обезпечава високите изисквания на новия комплекс с топлинна енергия и химически очистена вода при тежки системни аварии и смущения в електроенергийната система и загуба на генерираща топлинна мощност", пише в бизнес плана на компанията. Потреблението на топлинна и електрическа енергия в комбината е сравнимо с това на голям град. Заявената нова ТЕЦ "Лукойл Нефтохим Бургас" ще бъде с 960 мВт топлинна и 257 мВт електрическа мощност. За сравнение - "Топлофикация София", която е най-голямата в страната, има 1253 мВт топлинна и 239 мВт електрическа мощност. ТЕЦ-ът ще използва само природен газ като гориво и цялата произведена от него топлинна и електрическа енергия ще се използва на място - категорично е записано, че няма да се продава на клиенти или към мрежата. Необходимата инвестиция ще бъде покрита от самата компания "Лукойл", като дългосрочните задължения на дружеството, опериращо ТЕЦ-а, са прогнозирани да нарастват от 74.8 млн. лв. за 2021 г. на 315.1 млн. лв. за 2024 г.
Източник: Капитал (26.01.2021)

Масовият бензин пак се устреми към 2 лв. за литър За последния месец масовият бензин е поскъпнал с 0,09 лв./л (4,81%), а тенденцията е за нови увеличения. Само във вторник сутринта средните цени на бензина, дизела и пропан-бутана в България се качиха с 2 стотинки, показват данните на специализирания портал Fuelo.net. В края на януари средната цена на литър от обикновения бензин А 95 бе 1.87, а в момента е 1.96 лв. Докато по-малките търговци се опитват да задържат поскъпването под 1.90, всички големи вериги вече продават в дипазона 1.95-1.99, а има и отделни обекти в страната, в които обикновеният бензин струва 2.07 лв. Положението е същото и при дизеловото гориво - увеличение с 8 ст. за месец до средно 1.95 лв./л в момента (а "ЛУКойл" и "Петрол" сложиха 3 ст. отгоре вчера сутринта и вече го продават по 1.98 лв.). Най-осезаемо е поскъпнал пропан-бутанът, който преди месец се търгуваше около 93 ст./л, а сега - средно по 1.01 лв./л, което прави близо 9% повишение.
Източник: Сега (25.02.2021)

Спекулативна ли е цената на горивата у нас в момента и да очакваме ли скорошно покачване? След като цените на горивата се задържаха в продължение месеци наред на нива под 2 лева у нас, вече ставаме свидетели към нормализиране на пазара. За момента много важно какво решават страните от ОПЕК. След срещата на 4 март се реши квотите да останат и през следващия месец, Русия да покачи малко своя добив и цените на суровия петрол засега остават на "разумни нива". Това заяви Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация. "Цената на петрола у нас в момента е леко спекулативна. Включването на американските шистови сонди със сигурност ще я свали надолу. Ако САЩ влеят много количества на пазара, цената ще се падне, което не е в интерес на Саудитска Арабия и Русия. Може би все пак саудитците и руснаците смятат, че пазара ще издържи и икономиката се възстановява", заяви той. По думите на Бенчев в момента ние сме в период, в който се очаква да се види каква е цената на суровия петрол. "Тя варира между 60-65 долара за барел към момента и ако не се случи нещо нещо до края на април ще бъде допуснат по-голям добив от Саудитска Арабия и Русия", заяви той. По отношение на българския пазар, според Бенчев, трябва да се следва курса на суровия петрол. "Дори цените да вървят нагоре, това ще бъде в рамките на жълти стотинки. В последните години пазарът в България е свикнал да следва цената на суровия петрол - за да има сериозен спад или повишаване, трендът по отношение на суровия петрол трябва да е сериозен", заяви Бенчев. По думите на Бенчев от години у нас няма сезонно поскъпване на горивата. "Това обикновено се случва, когато има сериозно търсене на готов продукт някъде по света. Последният път се случи преди около 5 години, когато в Америка беше необходимо голямо количество бензин, много сериозно паднаха цените на суровия петрол и на продуктите. Точно тогава се случи нещо подобно и в България. Оттогава не сме имали сезонно увеличение на цените на горивата, смята той. Според Бенчев България е на челно място по консумация на пропан бутан в Европа, което означава, че при бензина има по-малко количество продажби. Дизелът запазва челно място. Не се забелязва някаква разлика в обемите засега и не се очакват сериозни промени в продажбата на горива в близко бъдеще, според Бенчев. Инфраструктурата за зареждане на електромобили у нас не е много разпространена, смята той. Това важи особено в по-малките населени места. "В някои от обектите на членовете на петролната и газово асоцоация се изграждат зарядни станции за електромобили, но това е процес, който трябва да бъде ориентиран от бизнеса - т.е. да има търсене на пазара и повече електромобили, което изцяло от политиката на държава. Песимистично настроен сум по отношение на електромобилите в България, защото цената им е висока, пробегът ограничен и екологичната полза от тях е малка, тъй като при създаването на електромобил количеството на въглеродни емисии се равнява на изминаване на 100 хил. км. на една дизелова кола", казва той. По думите на Бенчев автомобил със стандарт Евро 6 е много по-екологичен от един електромобил към настоящия момент у нас. "Изграждането на една зарядна станция също не е лесно. Тя трябва да бъде с подходяща инфраструктура, близо до енергийната мрежа, за да се осигурят необходимите количества енергия за зареждане на тези автомобили", заяви той. Според Бенчев ако една държавна компания отговаря на всички изисквания- конкурентни и законови, които тя поставя към останалите оператори на пазара, тя не следва да предложи много по-конкурентни цени, от това, което се предлага в момента. "Ако не спазва изискванията, вече става въпрос за нелоялна конкуренция. Считам, че държавата все пак ще спазва тези изисквания, но е съмнително дали ще може да предложи повече на клиентите си по отношение на цената", каза той. По думите му изграждането на 100 държавни бензиностанции е сериозна инвестиция, особено в момент, в който много сектори имат нужда от държавна помощ. Освен това пазарът е малък, за да поеме още един играч.
Източник: Money.bg (17.03.2021)

От нефта към газа: Валентин Златев превзема фирма, за да обслужва "Турски поток" Бившият дългогодишен директор на "Лукойл България" Валентин Златев, който след свалянето му от поста през април 2019 г. и окончателното му излизане от всички органи на дружеството на руския енергиен мастодонт, минава от нефта към природния газ. Това става чрез опит за превземането на газовото дружество "Енергико Трейдинг България" от създателя му Иван Дреновички, чийто мажоритарен собственик в момента е швейцарската компания "Литаско СА", която управлява глобалните нужди на руската "Лукойл" за доставка на суров петрол, природен газ и петролни продукти, маркетинг и търговия. Крайната цел очевидно е директна доставка на природен газ за бургаската рафинерия "Нефтохим" от "Турски поток", което ще елиминира държавния газов доставчик "Булгаргаз" като досегашен снабдител на завода и ще наруши сериозно приходите му. Това ще стане, ако Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) реши да даде поисканата от "Енергико Трейдинг България" 35-годишна лицензия за търговия с природен газ. Заявлението е внесено през април 2021 г. и ще бъде разгледано на открито заседание на регулатора в сряда. От доклада на работната група на КЕВР става ясно, че тя не вижда проблеми дружеството да получи такъв лиценз, какъвто е допустим от закона, но обикновено на търговците на газ се дават 10-годишни лицензии. "Енергико Трейдинг България" е обосновало исканата 35-годишна лицензия "със сключен дългосрочен договор за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа със стратегически клиент с национално значение". В доклада на КЕВР се отбелязва, че "за обезпечаване на оперативната си дейност ("Енергико Трейдинг България) има сключен дългосрочен договор с доставчик на природен газ на входен пункт Странджа 2 (българо-турската граница); сключен договор за използване на Виртуална търговска точка; сключен договор с голямо предприятие и осигурена доставка от точката на закупуване до точката на продажба". Това става чрез действия по окупацията на "Енергико Трейдинг България", създадена през април 2020 г. от Иван Дреновички, който беше директор на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" от септември 2009 г. до юни 2011 г.. След това той се присъедини към частната газова фирма на брат си Тошко Дреновички "Енергико" ЕООД, в която по-късно става единствен собственик на капитала. "Енергико" ЕООД е първият вносител на втечнен газ у нас през 2019 г. и е утвърден играч на гръцкия и българския газов пазар. Дреновички основава "Енергико Трейдинг България" като отделно дружество и привлича като мажоритарен акционер "Литаско", на която прехвърля на 1 октомври 2020 г. 75 на сто от фирмата. Идеята е да се използва името на "Енергико" ЕООД, която вече има опит в доставката на природен газ за "Нефтохим" през септември 2018 г., за разширяване на договорните отношения с рафинерията, но чрез ново дружество и с помощта на "Литаско". През ноември 2020 г. обаче в играта се намесва Валентин Златев, става ясно от протокол на общо събрание на акционерите на "Енергико Трейдинг България" от 31 май 2021 г. В публикувания в Търговския регистър документ Дреновички е цитиран да казва, че тогава "по настояване" на Валентин Златев е прехвърлил на дружеството "Агроинженеринг-90" 8.33 на сто от своите 25 процента и запазва 16.67 на сто. "Агроинженеринг-90" е притежание на фирмата "Агрохолд", която пък на свой ред е на кипърската "Агриуей Холдингс Лимитед", чийто действителен собственик е Валентин Златев, става ясно от декларираните в Търговския регистър обстоятелства. През ноември 2020 г. Дреновички подава оставка като управител на "Енергико Трейдинг България" заради "неоснователно изземване на функциите ми в ущърб на дружеството" и промяна в принципа на устава на фирмата решенията да се вземат с три четвърти мнозинство. Така Златев става управител, а през януари 2021 г. общо събрание на акционерите решава, че трябва да се направи допълнителна парична вноска от 700 хил. лв., разпределена според притежаваните дялове и дължима до 10 дни. На Дреновички се падат 116 680 лв., но той оспорва пред Софийския градски съд това решение. Аргументът му е, че няма необходимост от допълнителни парични вноски. Макар че образуваното дело по този иск би трябвало да спре изпълнението на решението за допълнителната парична вноска, се взема решение Дреновички да бъде отстранен като съдружник, защото не е внесъл парите, и делът му да се предостави на "Агроинженеринг-90". Друг аргумент е, че Дреновички ги конкурирал чрез "Енергико" на газовия пазар и реализирал съществени приходи за сметка на "Енергико Трейдинг България". Стига се дотам, че от Дреновички се иска да спре да използва името "Енергико", което всъщност е негова регистрирана търговска марка. Свързано с "Агроинженеринг-90" лице дори се опитва да защити на свое име марката "Енергико Трейдинг България". По този въпрос се води отделен спор пред Патентното ведомство с иск за заличаване на регистрацията на "Енергико Трейдинг България" и да се смени името на фирмата На този фон "Енергико Трейдинг България" се опитва да получи 35-годишна лицензия за търговия с газ у нас, отваряща вратите към солиден бизнес и сериозни приходи. Макар че иска 35-годишна лицензия, дружеството е представило едва тригодишен бизнес план само за 2021-2023 г. и твърди, че планира да реализира обеми природен газ и в страните от Балканския полуостров.
Източник: Медия Пул (15.07.2021)

"Лукойл Нефтохим Бургас" сменя бизнес модела, ще плаща данък печалба "Лукойл Нефтохим Бургас" сменя бизнес модела си и със задна дата - от 1 януари тази година, рафинерията минава на ишлеме. Това става ясно от финансовия отчет на дружеството за 2020 г. С решение на групата "Лукойл" на 29 декември 2020 г. е сключен договор за процесинг с нидерландското "Лукойл Бенелюкс". С него българската рафинерия ще преработва нефт за производство на горива и масла, а срещу това ще получава възнаграждение. Цената се определя според себестойността плюс надбавка. В отчета е записано, че целта е да се осигури стабилен и постоянен положителен финансов резултат. Промяната в дейността на "Лукойл Нефтохим" идва след дългогодишни дискусии между дружеството и НАП за досегашния модел, при който се използваше т. нар. трансферно ценообразуване. Вследствие на него години наред "Лукойл Нефтохим" нямаше печалба. В началото на юни стана ясно, че НАП е започнала проверка в "Лукойл" заради трансферното ценообразуване. Финансовият министър Асен Василев заяви, че тя все още не е приключила, тъй като била сложна - изисквало се да се прегледат множество документи и обмяна на информация с данъчни служби от други държави. В отчета за 2020 г. е записано, че новият бизнес модел ще позволи да се формира печалба и да се плаща корпоративен данък. Това обаче ще стане, след като се изчистят досегашните загуби. А за миналата година рафинерията отчита внушителен отрицателен финансов резултат. Обявена е загуба от 508 млн. лв. Обяснението за това е в ефекта от кризата, породена от пандемията, и отражението и? върху пазара на горива. Заради намалялото потребление рафинерията е свила дейността си в пъти, става ясно от отчета. През миналата година приходите са били 2,9 млрд. лв., а през 2019 г. са отчетени 6,3 млрд.
Източник: expert.bg (20.07.2021)

Най-голямата компания в България вече не е "Лукойл Нефтохим", а "Аурубис" Медодобивният комбинат в Пирдоп е построен преди над 60 години, но през 2020 г. за първи път в новата корпоративна история на България става най-голямата компания в страната по приходи. В ковид годината вечният гигант "Лукойл Нефтохим Бургас" е изместен от лидерското място. Тази рокада става видима в новата, 15-а по ред класация на големите компании "Капитал 100", която излиза на 30 юли в онлайн и хартиено издание (виж карето). Днес германската "Аурубис България" генерира 5.4 млрд. лв. оборот, като постигнатият ръст на приходите е и благодарение на добрите международни цени. Докато бургаската рафинерия на "Лукойл" топи бизнеса си с над 50%, пак заради глобални фактори като ниски цени и слабо потребление заради ковид затварянията. Приликата във водещия дует е, че и двете са бивши държавни предприятия, приватизирани в края на 90-те години, и в двете е инвестирано. Те тръгват от различен старт - през 1998 г. приходите на рафинерията са цели 1.6 млрд. лв., а на завода в Пирдоп едва 221 млн. лв. Голямата разлика е, че "Аурубис" трайно отчита добри печалби и съответно плаща корпоративен данък тук, докато "Лукойл Нефтохим" има години с гигантски загуби и съмнения, че премества печалба към свързани дружества от групата в чужбина. Големите минуси може да останат в историята още тази година, защото рафинерията започва да работи на принципа на ишлеме. Средносрочно погледнато, търсенето на мед изглежда гарантирано - заради влагането на метала в нови зелени сектори на бизнеса като електромобили и ВЕИ, докато преработването на петрол ще е все по-неатрактивна ниша заради целта на Европа да премине към е-автомобили.
Източник: Капитал (29.07.2021)

Без нова индустрия Бургас е закотвен в зоната на ниските заплати Икономическото изоставане на Бургас спрямо другите големи градове в България се вижда особено ясно в динамиката на средните заплати. За пет години Бургас беше надминат от Пловдив и настигнат от Русе, разликата с Варна се увеличи от 5% на 16%, а със София от 53% на 71%. В града и областта развитието не е спряло, но другите региони са по-бързи. Те успяха да се възползват от естествената за Централна и Източна Европа инвестиционна вълна в две индустрии - мехатроника и аутомотив; ИТ и аутсорсинг. Докато за втората това развитие беше особено силно концентрирано в София, за първата имаше други първенци и един от тях потенциално можеше да е Бургас. Подценяването на Бургас като инвестиционна дестинация в индустрията е може би донякъде разбираемо заради утвърдения профил на областта със сериозно присъствие на потребителските услуги и туризма. Промишлеността заема 15% дял от работните места в област Бургас, докато в Пловдив и Стара Загора той е около 33%. Ако се опитаме да си представим бъдещето на града и региона, то трябва да включва повече инвестиции в индустрията, повече работни места с бърз ръст на производителността. Това е трудно да повярваме, че ще дойде от туризма, макар и важен като дял за икономиката с 14% - три пъти повече от Пловдив например. Бърз ръст на производителност видяхме в онази част от индустрията, която наричаме процесно преработваща, но там е нереалистично да очакваме сериозен ръст на работните места. В този сектор е и най-големият работодател в областта - "Лукойл Нефтохим Бургас", като картината се допълва от сравнително голям сектор на храните и напитките.
Източник: Капитал (18.08.2021)

Зареждаме по-скъп дизел и бензин Горивата в страната поскъпнаха с до 10 стотинки за литър за последния месец, показват данни на специализираната платформа fuelo.net, която следи и сравнява цените на бензин, дизел и пропан-бутан. 2,27 лв./л е средната цена на бензин А95 и дизел, по-скъпо съответно с 8 и с 9 стотинки за литър. Автогазта дори е с 10 стотинки за литър по-скъпа през август и на места минава 1,20 лв./л. на някои от бензиностанциите у нас. Възходящата тенденция е в ход от половин година. От тогава бензин и дизел са поскъпнали с цели 36 стотинки за литър. През лятото на 2020 година пандемията оказа положително влияние на цената на горивата и тогава литър от най-масовия бензин А95 точно преди една година струваше 1,81 лв./л. което е с 0,46 лв.(25,41%) по-евтино от сега. Нафтата се търгуваше също за 1,81 лв./л. или с 0,46 лв./л. (24,86%) по-ниска цена от сегашната. При пропан-бутанът поскъпването е най-внушително - от 0,84 лв./л. до 1,17 лв./л, което е ръст с цели 38,10% или с 0,33 лв. по-скъпо. Тенденцията е в следващите седмици цените на горивата да се запазят сравнително постоянни, но високите им стойности в момента водят след себе си и по-високи цени на всички стоки и суровини, посочват експерти. Сътресения с цените на горивата се очакват заради нов акциз, припомня “Труд”, тъй като те трябва да бъдат повишени и да се определят не на база литри, а според енергийното им съдържание. Това предлага Европейската комисия. Ако промяната бъде приета, цената на бензина от сегашните 2,20 лв. ще стане 3,20 лв. за литър, а дизелът ще поскъпне до 3,40 лв. за литър, Относно цените на горивата по области, Пловдив са нарежда вече на пето място по най-евтино гориво. Първенец е Шумен, следван от Велико Търново, София и Габрово. Най-високи остават цените в Кюстендил и Кърджали.
Източник: Труд (20.08.2021)

Идва ценови шок и с горивата - 4 лева за литър бензин и дизел След рекордните цени на тока и газа, за които няма изгледи скоро да се укротят, идва шоково поскъпване на бензин, дизел, пропан-бутан и метан. Това стана ясно в четвъртък на конференция за бъдещето на петролния бизнес у нас, организирана от Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Причините за поскъпването на горивата са готвените от ЕК промени в облагането и вкарването на екологичен компонент в цената им, обясни Светослав Бенчев - юрист на браншовата организация. Според подготвяната нова евродиректива от 2023 г. акцизът за всички горива, използвани в транспорта, ще се смята според енергийно съдържание, а не на литър, както е в момента. Само от тази промяна косвеният данък за бензина ще се увеличи с 50 ст., при дизела с 1,40 лв., за пропан-бутана увеличението ще е от 18 до 40 ст., а за метана, който се използва като моторно гориво - до 76 ст. Към тези стойности трябва да се прибави и екологичната компонента, която при 50 евро цена на тон въглеродни емисии ще добави още 55-65 стотинки на литър, показват изчисленията на асоциацията. От крайните сметки излиза, че се очаква увеличение на литър гориво от поне 1,20-1,32 лв. Така новото облагане ще доведе до почти двойното поскъпване на бензин и дизел, ако се сравняват със сегашните им нива, и от 2023 г. литър ще е към 4 лева Изчисленията важат, ако междувременно не се променят цените на петрола. Очакванията обаче са, че котировките му ще се качат и през следващата година заради все по-голямото търсене, свързано с възстановяването на световната икономика. Още до края на тази година най-вероятно ще има ново увеличение на дребно до поне 2,40 лв.
Източник: 24 часа (08.10.2021)

„Аурубис България“ влезе в топ 5 на най-големите в Югоизточна Европа Медодобивният завод „Аурубис България“, собственост на германския гигант „Аурубис“, за пръв път се изкачи до 4-ото място в годишната класация TOP 100 SEE на най-големите компании в Югоизточна Европа по общи приходи. Това се случи, след като през пандемичната 2020 г. комбинатът регистрира оборот от 2.8 млрд. евро. Подреждането се прави за 14 поредна година от агенцията за бизнес информация SeeNews. Българската компания за производство на метали, която присъства у нас от повече от 60 години, е единствената в сектора, изкачила се до топ 5 на класацията. В миналогодишното издание „Аурубис България“ бе на 11 място. В TOP 100 SEE влизат още 13 родни компании. Сред топ 5 български представители се нареждат още: „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД – 20-та позиция, с приходи за 2020 г. в размер на 1.5 млрд. евро. Оборотът на дългогодишния лидер за нашата страна бележи спад с 52.5% в сравнение с 2019 г., когато компанията бе на 5-то място в класацията с приходи от 3.2 млрд. евро. „Национална електрическа компания“ ЕАД – 29-та позиция и приходи за 2020 г. в размер на 1.3 млрд. евро. Сумата е с 9% по-малка спрямо предходната 2019 г., когато когато възлиза на 1.4 млрд. евро. „ЛУКОЙЛ България” ЕООД – 40-та позиция и приходи за 2020 г. в размер на 1.1 млрд. евро. Компанията бележи спад в приходите от 34.6% в сравнение с 2019 г., когато те са около 1.6 млрд. евро. „БиЕй Глас България“ ЕАД – 49-та позиция и приходи за 2020 г. в размер на 938.5 млн. евро. Компанията отчита ръст в оборота от 58%. Старата позиция в класацията й бе 98-мо място.
Източник: economic.bg (19.10.2021)

Цените на горивата у нас счупиха 3-годишен рекорд Горивата у нас достигнаха рекордни стойности за последните три години. Данните от сайта „Fuelo“ показват, че само от началото на 2021 г. поскъпването на най-масовия бензин А95 надхвърля 30 процента. Литър от горивото струва средно над 2,40 лв. С толкова скача и цената на дизела. При газта поскъпването е най-сериозно. В началото на годината литър струва под 1 лев, а в момента вече гони 1,40 лева, уточнява bTV. Според търговците на горива една от основните причини за рязкото поскъпване на газта е цената на друго гориво, макар и не така масово - метанът. Той се използва при преработката на пропан бутана. „Основно, за да се добие газта, пропан бутанът е необходимо да се загрее доста нефта и оттам в момента увеличената цена на метана също дава отражение на газта. Ако кажем в краткосрочен аспект, последните 10 дни и следващите 10 цената се задържа, което е добре. Надявам се няма да видим цени над 2,50 л, може би още 2-3 стотинки“, заяви икономистът Димитър Хаджиниколов. На колонките цената на метана от началото на годината скача с почти 90 процента. Средно от под 1,30 лв. на 2, 43 лв. днес.
Източник: 24 часа (08.11.2021)

КЗК откри злоупотреба с господстващо положение на ЛУКойл Комисията за защита на конкуренцията откри злоупотреба с господстващо положение от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“, след като в началото на тази седмица стана ясно за стартирала проверка. Тя е по сигнал на друга компания от бранша - "OMV България". И двете фирми управляват големи вериги от бензиностанции в страната. "Предвид социално-икономическата значимост на горивата, поради прякото им въздействие по отношение на цените на стоките и услугите, предлагани на българския пазар, в рамките на образувано антитръстово производство, комисията извърши анализ на конкурентната среда на пазарите по веригата на реализация на автомобилните горива", се посочва в прессъобщение на КЗК. В хода на производството комисията идентифицирала конкурентни проблеми, свързани с достъпа до данъчни складове. Заради това фокусирала проучването си върху поведението на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл България“ ЕООД (група Лукойл) във връзка с ограничаване на достъпа до данъчни складове и транспортна инфраструктура, което от своя страна може да ограничи вноса на горива. Комисията установи, че групата "Лукойл" притежава най-голямата складова и свързана с нея транспортна инфраструктура, която я прави господстващо предприятие на пазара на съхранение на автомобилни горива. Дружествата от групата са извършили злоупотреба с господстващо положение чрез съвкупност от действия, изразяващи се в непредоставяне на услуги по прием и съхранение на горива в собствени данъчни складове, ограничаване на достъпа до данъчните складове, свързани с най-големите морски петролни терминали в страната и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на внесени горива, се посочва в съобщението на антимополната комисия. Според КЗК разглежданите практики представляват една обща стратегия на групата за създаване на пречки пред вноса на горива в страната и следва да се квалифицират като едно нарушение, тъй като са насочени към един и същ антиконкурентен резултат. Тези действия ограничават конкуренцията още на първото ниво по веригата на реализация на нефтопродуктите – при производството и вноса, което позволява поддържането на лидерската позиция на групата ""Лукойл в страната на следващите нива – търговията на едро и дребно. Създаването на бариери пред вноса на горива в страната е от естество да доведе до пренасочване на търсенето към горива с местен произход, т.е. тези на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Това намалява избора на търговците на едро и съответно се прехвърля надолу по веригата на реализация на автомобилните горива и в крайна сметка върху потребителите. Поведението представлява злоупотреба с господство, както по националното право, така и съгласно правото на Европейския съюз, тъй като ограничавайки вноса на територия на страната, може значително да повлияе върху модела на търговия между държавите членки, посочва КЗК. И дава 60 дни срок на "Лукойл" да представи своите възражения.
Източник: Сега (12.11.2021)

22 наши фирми са сред най-големите 500 в Източна Европа 22 български фирми попадат в тазгодишната класация ТОП 500 на най-големите компании в Централна и Източна Еропа, която за 13-та година се изготвя от международната агенция за кредитно застраховане и управление на риска "Кофас". За сравнение през предходната година България бе представена в ТОП 500 в ЦИЕ с 18 компании. Сега общият оборот на 22-те най-големи български фирми е 20.748 млрд. евро (по финансови отчети за 2020 г.) и така страната ни се нарежда на 7-о място в класацията. Българските фирми, които попадат в ТОП 500, са предимно от химическата, петролната и фармацевтичната промишленост, наред с финансови, информационни и телекомуникационни услуги. За поредна година най-голяма българска компания е Български енергиен холдинг, който се нарежда на 34-то място с оборот през 2020 г. от 2.861 млрд. евро и печалба от 80 млн. евро. Въпреки че по двата показателя БЕХ отбелязва спад, все пак държавният енергиен холдинг се е изкачил с една позиция нагоре в тазгодишната класация. Втората най-голяма българска компания е металургичната "Аурубис България" - на 38-о място, с 12% ръст на продажбите до 2.7 млрд. евро и печалба от 135 млн. евро. "ЛУКойл Нефтохим" е паднала до 111-то място (38-о предата година). Петролната рафинерия е отчела 53% спад на оборота си през 2020 г. до 1.523 млрд. евро и загуба от 260 млн. евро. "ЛУКойл България" с продажби за 1.109 млрд. евро също е преминала на по-задни позиции - от 112-то място на 182-ро. Сред най-големите български компании са също така НЕК (150-о място), инвестиционният холдинг "Адванс Пропъртис" - 206-то, производителят на стъклен амбалаж "Би ей глас", който скача от 416-а позиция на 217-а, "Кауфланд България" - 221-во, заводът за биодизел "Астра био плант" - 233-то, "Софарма", "Сакса", "Лидл България", АЕЦ "Козлодуй", "Хювепроджект", "Експрес лоджистик", БТК. Тази година за първи път в ТОП 500 на ЦИЕ влизат шест български компании - "Софарма трейдинг", "А1", "Олива", "Видеолукс" (притежава веригите "Практикер" и "Технополис"), доставчикът на логистични услуги "Орбико България" и металургичният завод "София мед"
Източник: Сега (12.11.2021)

Под 1 млн. тона горива в резерва, ако се извадят, цените няма да паднат България има налични запаси в държавния резерва малко под 1 млн. тона различни горива, но няма суров петрол, подобно на Щатите, Индия или Япония, които вече освободиха количества, за да спрат ръста на цените на горивата на дребно. Горивата са единствените стоки, чиито количества са публични - по закон другите наличности са държавна тайна. Евтини стоки от резерва могат да бъдат предложени, но само ако има обявена кризисна ситуация, война, военно или извънредно положение. Това е записано в наредбата, с която стават сделките. Там е посочено, че Министерският съвет може да определи с разпореждане реда за продажба и условията на конкретна сделка само в тези случаи, заявиха експерти от държавната администрация. Коментарът им бе по повод призива на лидерката на БСП Корнелия Нинова служебното правителство да пусне стоки от резерва, за да се овладее инфлацията. Според нея това било утвърдена световна практика, използвана в кризисни ситуации. И даде пример, че такава стъпка направили правителствата на САЩ и Япония. Според Нинова щяло да има и втори ефект - при зареждането на резерва с нови стоки, предимно български, щяло да се помогне на нашите производители. Експертите обаче посочват, че в момента у нас няма обявена кризисна ситуация или извънредно положение, камо ли война или военно положение. Поради това не можело да се задейства клаузата, при която правителството да разпореди продажбата на стоки на ниски цени. Специално за кризисната ситуация те посочват, че не бива да се бърка с икономическа или пазарна криза. Защото кризисна ситуация възниквала вследствие на бедствия, аварии, катастрофи или други подобни събития. И припомнят, че през миналата година от резерва са били освободени 77 000 тона спирт за производство на дезинфектанти, но тогава е имало обявена от правителството извънредно положение. А по обичайната процедура сделките за суровини, материали и стоки от резерва се извършват чрез търгове или през стокови борси и тържища. При търг се посочва какво точно се продава, началната цена и стъпката на наддаване. За участие се внася гаранция в размер, не по-малък от 1 на cто от оферираната цена. Търг с явно наддаване се провежда, когато се продават най-много 3 вида стоки с балансова стойност на всяка поотделно над 1000 лв. Ако включените в търга суровини, материали и стоки не се продадат, първоначалната цена се намалява с 20 на сто еднократно и до 10 на сто за всеки следващ търг. На стоково тържище пък се продават само налични хранителни продукти чрез поръчка, възложена от агенцията на търговец след сключен с него договор. Тези правила показвали, че дори от резерва в момента да бъдат пуснати етини стоки, няма гаранция, че ниската цена ще се запази до крайния потребител Причината - липсва механизъм, по който да се контролира надценката, която търговците ще си сложат при препродажбата на количествата, които ще купят от резерва, на търговете или през стоковите борси. От резерва обясняват, че пускането на стоки на цени под пазарните е в противоречие със свободната икономика и е практически невъзможно поради липсата на нормативна база как да бъде определена конкретна цена под пазарната.
Източник: 24 часа (25.11.2021)

Бургас е лидер по преки инвестиции, привлича и много нови жители От няколко години Бургас е един от лидерите в страната по привличане на преки инвестиции. Още през 2018 г., когато средният размер на инвестициите на човек от населението в България беше 3700 евро, в Бургас този размер беше 5000 евро, а на следващата година се покачи до 5200 евро. Дори ако гледаме абсолютния размер на вложенията, веднага след столицата идва Бургас. Едва след него са Пловдив, Марица, Варна, Елин Пелин и останалите общини, за които сме свикнали да мислим, че привличат най-много инвестиции. Една от причините за това подреждане, разбира се, е, че в Бургас е регистрирана рафинерията на “Лукойл”, а тя има милиарди вложения през последните години в разширяване на производството и в нови инсталации. Но през последните 1-2 години поне областният център прави всичко възможно да диверсифицира привлечените инвестиции. От всичките 7 проекта, сдобили се със сертификат за инвеститор клас А от началото на годината, 3 се изпълняват на територията на Бургас. Те са на обща стойност 17 млн. лв. и са за две производствени предприятия и едно разширение на многопрофилна болница. Отделно от това други два сертифицирани проекта са пред довършване тази година - предприятие за производство на компоненти за газотурбинни двигатели за 29 млн. лв. и изграждането на нова частна многопрофилна болница на стойност 9 млн. лв. Само през тази година местната администрация гласува няколко решения, които са необходими за привличане на три нови инвеститора, единият от които е световноизвестната германска “Тисенкруп”. Немският гигант възнамерява да изгради логистичен център върху терен в края на града с площ 600 декара. Другите два са за разширяване на производствената дейност на две български фирми. Едната асемблира разпределителни електрически уредби на “Сименс”, а другата произвежда електрически уредби. Диверсификацията на инвестициите е особено важна за Бургаския регион, защото той традиционно е с туристическа насоченост, в района има цели общини, в които това е водещият отрасъл. А през 2021 и особено през предходната 2020 г. именно той пострада най-много от пандемията. Данните на НСИ от това лято показват, че спадът в приходите от нощувки през трите активни летни месеци на 2021 г. е съсредоточен в 5 области – Бургас, Варна, Добрич, София и Пловдив. Докато през 2020 г. област Бургас губи 303 млн. лв. от нощувки, а Варна – 129 млн. лв. спрямо 2019 г., то през 2021 г. спадът е по-умерен - съответно със 162 млн. лв. в Бургас и 62 млн. лв. във Варна, като практически целият спад се дължи на по-ниските приходи от чуждестранните туристи. Но понеже и предишни анализи сочат, че останалите разходи на туристите – за ресторанти и барове, покупки в магазини, транспорт, за услуги и други неща по време на почивката, са относително равни по стойност на тези за нощувки, може да се заключи, че общите загуби за икономиката като цяло през 2021 г. са от порядъка на 450 млн. лева. От тях 250-260 млн. лв. са в област Бургас, която е зависима от туризма много повече, отколкото Варна. Вторичните ефекти, т.е. свитите доходи и потиснатата заетост в туристическите общини, са трудни за изчисление. Но ако тенденцията към свиване на чуждите туристи се запази, влошаването на условията на живот в туристическите общини изглежда много вероятно. Тази силна зависимост на Бургаския регион от туризма показва и защо въпреки лидерското място по привличане на чужди инвестиции Бургас все още има да се изкачва по показателите за стандарт на живот. Например средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 12,3 хил. лв. при 15,2 хил. лв. за страната, а средногодишният доход на лице от домакинството - 5,2 хил. лв. при 6 хил. лв. в страната. Делът на населението, живеещо с материални лишения, е 22,7% при 19,9% в страната, а този на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 20% при 22,6% в страната.
Източник: 24 часа (08.12.2021)