Държавата си връща "Росенец" от "Нефтохим", при нужда назначава свой управител и спира износа на горива от там Парламентът прие окончателно пакет от мерки, свързани с бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим". От 5 февруари 2023 г. се забранява износът на произведени от руски петрол суров нефтопродукти. При необходимост държавата ще назначава "особен търговски управител" в компанията. Най-късно месец след влизането в сила на приетия сега Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, държавата ще си върне пристанището "Росенец", на което се разтоварва суровината за бургаската рафинерия. Според приетите текстове след три седмици ще са забранени трансферът, транспортът и продажбата на продукти от внесения по силата на дерогацията у нас руски суров петрол. Изключение ще се допуска само за сделки с Украйна и и то за изброени в приложение от еврорегламента нефтопродукти. Митниците и данъчните се следят спазването на забраната и дали през сделки за Украйна не се цели заобикаляне на мораториума.
Източник: Медия Пул (16.01.2023)

"Лукойл-България" е с нов управител Иво Гуидо Хоскенс е вписан като нов генерален директор на "Лукойл-България", който смени Андрей Матюхов, който заемаше поста малко повече от две години. "Лукойл-България" отговаря за търговията и дистрибуцията на горива, полимери и нефтохимикали, производство на "Лукойл Нефтохим Бургас". Белгиецът Хоскенс е работил за "Литаско", търговско поделение на "Лукойл", базирано в Швейцария, като директор, отговарящ за търговията на дребно в Европа и САЩ. Преди това 21 години е бил директор в "Лукойл", отново отговарящ за продажбите на дребно. През февруари Комисията за защита на конкуренцията глоби "Лукойл-България" с 67.7 млн. лева за извършено нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията. То се изразява в злоупотреба с господстващо положение чрез прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството при търговията на едро с моторни горива на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне интересите на потребителите.
Източник: Дневник (24.03.2023)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи имуществена санкция в общ размер на 195 136 175 лева за извършено от "Лукойл-България" ЕООД и "Лукойл Нефтохим Бургас" АД нарушение. Нарушението се изразява в злоупотреба с господстващо положение на пазара на съхранение на автомобилни горива чрез непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове, свързани с петролен терминал (ПТ) "Росенец" и ПТ "Петрол – Варна", както и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на горива на други производители и вносители, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като ограничи вноса на автомобилни горива в България. В хода на производството, Комисията идентифицира конкурентни проблеми, свързани с достъпа до данъчни складове, поради което фокусира проучването върху поведението на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и "Лукойл България" ЕООД (група "Лукойл") във връзка с ограничаване на достъпа до данъчни складове и транспортна инфраструктура, което е от естество да ограничи вноса на горива в страната.
Източник: Други (06.04.2023)

Държавният резерв получи поредните 40 млн. лв. за горива, с които следва да закупи нови видове и количества горива с цел „преодоляване на последиците от кризисни ситуации“. В условия на неприет държавен бюджет и разходи, ограничени в рамките на миналогодишните лимити, агенцията е успяла да обяви през януари две огромни обществени поръчки за закупуване на горива. И двете поръчки са от 12 януари 2023 г., като първата е за доставка на 52 146 тона бензин без биокомпоненти с прогнозна стойност 124, 63 млн. лв., а втората – за доставка на 75 695 тона дизел с прогнозна стойност 189 995 000 лв. През януари 2022 г. резервът пусна поръчка за дизел за 70 млн. лв. (прогноза), за бензин през март – за 214,55 млн. лв., и трети път – мегапоръчка за дизел през октомври с прогнозна стойност 225 млн. лв. За тази поръчка също се наложи отпускане на извънредни средства от бюджета, като тогава служебното правителство насочи към агенцията допълнителни 50 млн. лв. Нито една от тези поръчки не се изпълняват докрай, но агенцията продължава да обявява мегапоръчка след мегапоръчка. По последната поръчка за дизел от октомври 2022 година с прогнозна стойност 225 млн. лв. има направена само една доставка– на 4856 тона, за 9,4 млн. лв., а в същото време е обявена нова за близо 190 млн. лв. Частично е изпълнена и друга поръчка – за доставка на бензин за 214 млн. лв. от 2022 г. Реално е доставено гориво за 50 млн. лв. Сега се обявява нова поръчка за 124 млн. лв. Тези огромни обеми ограничават броя на фирмите, които могат да участват в сделките на резерва, които не се реализират през класически обществени поръчки, а на стоковата борса. В тази търговия с горива през годините с резерва имаше тотален монопол – от страна на „ЛУКойл“, но в последните години поръчките се разделят между двама играча – „Бент Ойл“, свързвана с Младен Михалев, и „Инса Ойл“ на Георги Самуилов.
Източник: Сега (06.04.2023)

КЗК глоби "Лукойл" с нови 195 млн. лева Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи имуществена санкция в общ размер на 195 136 175 лева за извършено от "Лукойл-България" ЕООД и "Лукойл Нефтохим Бургас" АД нарушение. Нарушението се изразява в злоупотреба с господстващо положение на пазара на съхранение на автомобилни горива чрез непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове, свързани с петролен терминал (ПТ) "Росенец" и ПТ "Петрол – Варна", както и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на горива на други производители и вносители, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като ограничи вноса на автомобилни горива в страната, посочват от КЗК.
Източник: 24 часа (06.04.2023)

"Лукойл Нефтохим Бургас" с нов председател на управителния съвет Евгени Маняхин е новият председател на Управителния съвет на "ЛУКойл Нефтохим Бургас". Той е швейцарски гражданин завършил икономика в Женевския университет. Новото назначение е заради приемането на последния пакет санкции на ЕС срещу Русия, който забранява руски граждани да заемат ръководни постове на стратегически обекти в страни от общността. Доскорошният ръководител на бургаската нефтена рафинерия Илшат Шарафутдинов е преназначен като оперативен мениджър на завода. През март бе направена промяна и в ръководството на "ЛУКойл България" - компанията, която отговаря за търговията и дистрибуцията на нефтените продукти на бургаската рафинерия. За генерален директор бе назначен белгиецът Иво Гуидо Хоскенс. Той смени Андрей Матюхов, който заемаше поста малко повече от две години.
Източник: Сега (10.05.2023)

АЕЦ "Козлодуй", НЕК и "Аурубис" са рекордьори по данък печалба Пeт eнepгийни ?oмпaнии влизaт в тoп 10 нa нaй-гoлeмитe дaнъ?oплaтци в Бългapия зa 2022 г., a AEЦ "Koзлoдyй" е абсолютен шампион по преведени в бюджета данък печалба и ДДС. Информацията от приходната агенция разкрива, че 2022 г. е била особено успешна за големите предприятия в енергетиката, цигарения бизнес и минната промишленост. В челната десятка по платен корпоративен данък влизат AEЦ "Koзлoдyй", HЕК, "Бyлгapтpaнcгaз" и TEЦ "Mapицa Изтo? 2" EAД), дoбивните ?oмпaнии "Aypyбиc Бългapия", "Eлaцитe-Meд" и "Дънди ?peшъc Meтaлс" - Чeлoпeч. Производителят на торове "Агрополихим" Девня е на девето място. На осмо място в класирането е "Aмюзнeт Интepa?тив", бългapc?aтa coфтyepнa ?oмпaния, ?oятo paзpaбoтвa oнлaйн и игpaлни peшeния, a cъщo и ?aзинo игpи. Компаниите, които са начислили и превели най-големи суми ДДС в бюджета през миналата година са: AEЦ "Koзлoдyй", "Бyлгapгaз", TEЦ "Mapицa Изтo? 2", "Koнтyp Глoбaл Mapицa Изтo? 3", "Лy?oйл Бългapия EOOД, "Eй и Ec-3C Mapицa Изтo?", "Бpитиш Aмepи?aн Taбa?o Tpeйдинг", "Лидл Бългapия", "Kapeлия Бългapия" и "Лy?oйл Heфтoxим Бypгac". Компаниите, които са ползвали най-голям данъчен кредит са големи износители и бюджетът им възстановява ДДС са: Българска независима енергийна борса, Лукойл Бенелукс Б.В.- чужд. лице, Аурубис България, Олива АД, Булкомерс КС ЕООД, София Мед АД, Макском ЕООД, Лукойл Ейвиейшън България ЕООД, Астра Биоплант ЕООД и Хювефарма ЕООД. Дeceттe нaй-гoлeми дaнъ?oплaтци - физичec?и лицa, са внecли oбщo близо 22 млн. лева, като първият в класацията се е отчел с нaд 7 млн. лeвa, сочи още справката от НАП. Всичките се водят на отчет ?ъм НАП - София.
Източник: Сега (25.05.2023)

През май 2023 г. производството на енергийни продукти в страната е регистрирало ръст спрямо предходния месец, показват данни на НСИ. Най-голямото увеличение се наблюдава при пропан-бутановите смеси, които са нараснали с 100.0%. Производството на автомобилен бензин също е значително нараснало, след като през април 2023 г. беше отчетено необичайно ниско ниво, възстановявайки се до обичайните си равнища. Твърдите горива са намалели с 27.5%. При доставките на енергийни продукти през май 2023 г., най-голямо увеличение е регистрирано при автомобилния бензин - с 53.3%, докато природният газ е спаднал с 29.2%. Сравнението със същия месец на предходната година показва, че производството на твърдите горива е намалело с 62.5%, природният газ с 50.0%, а пропан-бутановите смеси с 33.3%. Също така, производството на електрическа енергия е спаднало с 30.5%, а дизеловото гориво с 16.2%. При автомобилния бензин е отчетен спад от 6.9%. При доставките на енергийни продукти през май 2023 г. се отбелязва увеличение при пропан-бутановите смеси с 26.5%, автомобилния бензин с 4.5% и дизеловото гориво с 4.0%. В сравнение със същия месец на 2022 г., доставките на твърди горива са спаднали с 66.2%, а природният газ с 25.0%.
Източник: News.bg (03.08.2023)

Вземат до седмица концесията на “Лукойл” за “Росенец”, Радев даде решението на съд Правителството има една седмица, за да вземе концесията на “Лукойл” за пристанище “Росенец”. В петък в “Държавен вестник” бяха публикувани промените в закона, които поставят този срок. Така 11 години след като “Лукойл” взе нефтеното пристанище, държавата си го поиска обратно след предложение, внесено от лидерите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС - Бойко Борисов, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Кирил Петков и Мустафа Карадайъ. Според вносителите всички ключови инфраструктури трябва да бъдат под контрола на държавата – особено тези по границата, за да отпаднат пречките да влезем в Шенген.
Източник: 24 часа (07.08.2023)

"Лукойл" с 30 дни срок да предаде "Росенец" на комисия, назначена от министъра на транспорта След като в края на миналата седмица правителството взе решение да уведоми "Лукойл Нефтохим Бургас" за прекратяването на концесията на пристанище "Росенец", считано от 15 август, рафинерията има 30 дневен срок да предаде обекта на комисия, назначена от министъра на транспорта. При отказ от страна на "Лукойл" да предаде съоръжението, министърът на транспорта трябва да отправи мотивирано искане до областния управител на Бургас да издаде заповед за изземане на обекта на концесията по реда на Закона за държавната собственост. В правителственото решение е записано, че в двуседмичен срок от отнемането на концесията на пристанищния терминал Министерството на транспорта и съобщенията поема оперативното управление на съоръженията в обекта, като възлага на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" да извършва пристанищните услуги.
Източник: БНР (16.08.2023)

Започна процедурата по прехвърляне на терминал "Росенец" към държавата Процедурата за прехвърляне на оперативния контрол върху пристанищен терминал "Росенец" от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД към държавата (Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура") е стартирала. Министерският съвет с решение от 11.08.2023 г. прекрати концесионният договор, считано от 15 август 2023 г. Министърът на транспорта и съобщенията е назначил комисия, която в срок от 30 дни от прекратяването да приеме обекта на концесията. Изпълнителна агенция "Морска администрация" пък е издала заповед за заличаване на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД от Регистъра на пристанищните оператори. В същия регистър предстои да бъде вписана ДП "Пристанищна инфраструктура", на която се възлага да извършва пристанищните услуги на терминала.
Източник: Труд (22.08.2023)

Правителството подготвя график за поетапен преход на рафинерията на “Лукойл” към неруски петрол Съветът по сигурността към Министерския съвет обсъди потенциалните рискове при евентуално предсрочно прекратяване на дерогацията за внос на руски петрол и петролни продукти за преработка в “Лукойл Нефтохим Бургас”. Формулирани са конкретни мерки за намаляване на рисковете, които ще бъдат предложени за обсъждане на правителството.В средата на 2022 г. Европейската комисия разреши на България изключение от европейското петролно ембарго за Русия, което важи до края на 2024 година. Преди лятната ваканция на парламента депутати от ГЕРБ-СДС, “Продължаваме Промяната” – “Демократична България” и Движението за права и свободи внесоха предложение за неговото предсрочно прекратяване. Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” вече официално има лиценз за пристанищен оператор на нефтения терминал “Росенец”.
Източник: Банкеръ (25.08.2023)

Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" получи лиценза за оператор на "Росенец" Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" е получило лиценз за пристанищен оператор на терминал "Росенец", съобщи министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков. До няколко дни ще има споразумение за съвместно ползване на данъчния склад на пристанището от държавата и "Лукойл Нефтохфим Бургас". Това ще е временно, докато се изчистят всички процедури, уточни Гвоздейков. Ще бъде извършен в рамките на три месеца анализ между "Лукойл Нефтохим Бургас", Гранична полиция, Митници и Службита за сигурност за сигурността на обекта.
Източник: Money.bg (28.08.2023)

“Лукойл” не плаща такса за евтиния нефт заради приет, но недействащ закон "Лукойл Нефтохим” все още не е внесъл средства във Фонда за сигурност на електроенергийната система, каза министърът на енергетиката Румен Радев. Рафинерията бе задължена със закон да отчислява 70% от разликата в цената на петрола сорт “Брент” и руския по-евтин “Уралс”. Промените в Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт бяха приети през януари, след което компанията трябваше да започне да бъде допълнително облагана. Събраните пари трябваше да се дават на потребителите като компенсация на всеки литър горива. Все още няма положителното становище от Европейската комисия, защото не са изготвени схеми за подпомагане на потребителите, които да са одобрени от Министерския съвет. Това е сред условията за влизане в сила на закона. За липсата на такива схеми сегашните управляващи винят служебното правителство. След обнародванане в Държавен вестник на закона се предвижда вноската да бъде определяна от икономическия министър. Дължимата сума се определяла на база информация от Агенция “Митници” за това колко суров нефт е внесен по произход и сорт.
Източник: 24 часа (07.09.2023)

Финансите на държавата отново на червено през август През август финансите на България отново излязоха на "червено", като "заслуга" за това имат не само нарасналите разходи тази година, но и намалелите постъпления от ДДС. ДДС е основен приходоизточник за бюджета, а финансовият министър Асен Василев е заложил тази година с почти 2 млрд. лева по-висока събираемост от тях. Реална е обаче опасността дупката в бюджета в края на годината да се окаже по-голяма от планираната заради неизпълнение на приходите от този налог вследствие на забавяне на икономиката. Справката за първите седем месеца на годината показва сериозно изоставане на постъпленията от ДДС от внос. Нетният размер на приходите от ДДС от внос към юли 2023 г. е 3,410 млрд. лв., което е с 14,5% по-малко (576,2 млн. лв.) спрямо същия период на предходната година. Според МФ, този чувствителен спад се дължи от една страна, на намалените количества на вноса, а от друга - на по-ниските средни борсови цени в долари на суровините, които влизат в страната и които формират основна част от вноса у нас от трети страни. На първо място това е суровият петрол, който внася за преработка "Лукойл Нефтохим". Понижение на постъпленията от ДДС при внос за първите седем месеца на годината се наблюдава при всички групи стоки. Спадът на постъпленията от ДДС от внос е причина общите приходи от този налог за първите седем месеца на годината да изостават от миналогодишните, въпреки че за сделките в страната постъпленията от ДДС нарастват. Нетните постъпления от ДДС от сделки в страната към юли 2023 г. са 5,223 млрд. лв. и сравнени с данните за същия период на предходната година те нарастват с 10,8 % (507,8 млн. лв.). Причината е очевидна - инфлацията продължава да е сравнително висока, въпреки спада ? в сравнение с миналата година, а повишените пенсии и заплати в голяма част от секторите дърпат вътрешното потребление.
Източник: Сега (19.09.2023)

Държавата смени представителя си в "Лукойл Нефтохим" Държавата най-после смени представителя си в "Лукойл Нефтохим", където държи златна акция. Години наред няколко правителства бяха недоволни от назначения Красимир Първанов затова, че не дава никакви отчети за надзора, който осъществява в бургарската рафинерия, която години наред постоянно излизаше на загуба. След проведена процедура за избор на представител на държавата в Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД бе избран Бойко Ницов, съобщиха от Министерството на енергетиката. Ницов ще замени на поста Красимир Първанов, чийто мандат в Надзорния съвет на дружеството изтече още миналата година. "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е акционерно дружество с двустепенна система на управление. Държавата, чрез Министерството на енергетиката, е притежател на т.нар. златна акция, с особени права. Министърът на енергетиката упражнява правата на държавата чрез свой представител в Надзорния съвет на дружеството.
Източник: Сега (20.09.2023)

"Лукойл" ще може да работи с руски нефт още една година "Лукойл" да може да използва още една година руски нефт. Това решиха депутатите в икономическата комисия на второ четене с промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Това не е окончателното решение, тъй като предстои промените да бъдат гласувани в пленарната зала. Предвижда се рафинерията поетапно да остава без руското гориво, като до 31.12.2023 има право да преработва не повече от 80% петрол с руски произход, до 31.03.2024 не повече от 75%, до 30.06.2024 г. не повече от 50%, до края на септември другата година не повече от 25% и така до 01.10.2024 г., когато окончателно "Лукойл" ще трябва да премине към преработката на петрол с неруски произход. Агенция "Митници" е натоварена да следи за изпълнение на задълженията на рафинерията и да подава информацията към Министерство на финансите. Същевременно оборотът от произведените горива не трябва да е по-нисък от средния за последните пет приключили финансови години, пише в мотивите.
Източник: 24 часа (28.09.2023)

Край на руския петрол за "Нефтохим" от 1 октомври 2024 г. Парламентът окончателно прие вносът на руски суров петрол и петролни продукти в страната да спре на 1 октомври 2024 г. Това е с около три месеца по-рано от срока на даденото от Еврокомисията изключение за България да може да ползва такива продукти до 5 декември 2024 г. Разписан обаче бе точен график за замяна на руския петрол за преработка в рафинерията "Нефтохим". Така до края на настоящата година заводът ще може да преработва до 80 процента петрол с руски произход. До 31 март 2024 г. количеството трябва да бъде свалено до 75 на сто, до 30 юни 2024 г. - под 50%. До 30 септември може да стига до 25 на сто, но ден по-късно вече трябва да се използва изцяло неруски петрол. Същевременно докато трае процесът по поетапната замяна на руския суров петрол оборотът от произведените горива от "Лукойл Нефтохим" не трябва да е по-нисък от средния за последните пет приключили финансови години. Ако до 1 октомври 2024 г. руската компания не спази условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството ще има правото да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от “Лукойл”, под държавен контрол чрез особен търговски управител.
Източник: Медия Пул (29.09.2023)

Държавата очаква от "Лукойл Нефтохим" още 270 млн. лв. данък печалба Държавата очаква "Лукойл Нефтохим" да плати още 270 млн. лв. данък печалба тази година, допълнително към вече преведената по-рано вноска. Това съобщи министърът на икономиката Богдан Богданов. Припомняме, че по информация на шефа на НАП Румен Спецов бургаската рафинерия е превела в бюджета в началото на март 89 млн. лв. Дори и с допълнителните 270 млн. лв. данъците на "Лукойл Нефтохим", която премести цялата си икономическа дейност в България, са далеч от обещаваните от служебното правителство на Гълъб Донев 600 млн. лв. годишни постъпления. Рафинерията трябва да плаща тази година и т.нар. "солидарна вноска" наред със стандартния 10% данък печалба. Тя бе определена от Еврокомисията в размер на 33% от реализираната свръхпечалба заради високите цени на горивата, но с последните промени в закона за действието на дерогацията за руския петрол, тези 33% бяха повишени на 50% за последното тримесечие на 2023 г. Не е ясно по този закон какви "солидарни вноски" е правела нефтената компания и дали това допълнително облагане не е включено в посочените 270 млн. лв. Освен това по силата на трети закон "Лукойл Нефтохим" трябва да прави вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система", равни на разликата в цената на евтиния руски петрол и цената на сорт "Брент". Идеята е с парите от тези вноски да се финансират мерки за подпомагане на транспортните разходи на уязвимите групи.
Източник: Сега (16.10.2023)

България се опитва да изтласка руските енергийни компании. Вече има кандидат-купувачи за "Нефтохим" Българското правителство наложи високи данъци върху дейността на руски енергийни компании с цел да принуди "Газпром" и "Лукойл" да напуснат европейския пазар, което да направи бизнеса им много по-малко печеливш, обясниха представители на българското правителство пред "Файненшъл таймс". Финансовият министър Асен Василев обяви, че натискът на правителството е накарал "Лукойл" да започне процеса на продажба на рафинерията си в Бургас – "Нефтохим". Имаме индикации за интерес, казва той в интервю за "Файненшъл таймс", публикувано във вторник. В него Василев коментира въведената от правителството такса от 20 лв./МВтч върху вноса и транзита на руски газ. Мярката е в сила от 13 октомври и засяга не само "Газпром", но и "Лукойл Нефтохим", тъй като предприятието ползва руски газ. Със законовите поправки освен това авансовата вноска за свръхпечалбата се вдига от 33 на 50 процента заради високите цени на енергийните ресурси. "Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността върху рафинерията", казва още министърът, но подчертава, че правителството не участва в продажбата на рафинерията. По думите му България ще запази поредица от наказателни мерки, докато не се включат нови собственици в бургаската рафинерия.
Източник: Медия Пул (18.10.2023)

Основният акционер на "Лукойл Нефтохим Бургас" - Litasco, отрече да е в преговори по продажбата на бургаската рафинерия в отговор на твърденията на финансовият министър Асен Василев пред Financial Times, че правителственият натиск над руските компании e принудил "Лукойл" да търси възможност за продажба на най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа - тази в Бургас. България привлече вниманието на международните медии след набързо гласуваната такса от 20 лв./мВтч за пренос на газ през България, което би го оскъпило с около 3 млрд. лв. на година. Тя влезе в сила от 13 октомври и засяга пряко рафинерията, която продължава да се снабдява с руски газ. За продажбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" се говори от началото на войната на Русия в Украйна. Една от основните тези е, че с официалното излизане на руската компания от страната се цели да се осигури по-лесното намиране на финансиране на проекта за петролопровод между Александруполис и Бургас. Министър Василев пред FT заяви, че България има индикации за интерес към покупката на рафинерията, но правителството не било въвлечено в продажбата на завода. Министърът казва, че София ще запази поредица от наказателни мерки, докато не дойдат нови собственици. Премиерът Николай Денков потвърди пред журналисти казаното от финансовия министър, но отказа да влезе в подробности. От Litasco обаче уточняват, че не са получили предложения за продажба на рафинерията и към момента не са в преговори по въпроса. От компанията допълват още, че не е назначила публична или частна организация да търси потенциални купувачи или да води преговори за продажба от тяхно име. "Лукойл Нефтохим Бургас" е дружество, разположено в страна - членка на ЕС, което е собственост на Litasco SA (швейцарска компания). Според европейското законодателство по защита на частната собственост, както и обичайните бизнес практики, всяко намерение за закупуване на актива, принадлежащ на друга компания, трябва първо да бъде обсъдено между контрагентите и само след такива дискусии - с властите на страната, където активите се намират", допълват от швейцарския собственик.
Източник: 24 часа (19.10.2023)

"Лукойл" получи последна оферта - плаща 1,5 млрд. на бюджета и запазва руския нефт "Лукойл” получи последна оферта в понеделник, за да запази използването на руски нефт - да плати 1,5 млрд. лева на бюджета. Това стана ясно след среща в парламента между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. В нея е участвал министър-председателят Николай Денков, а онлайн се е включил и министърът на финансите Асен Василев. Сумата от 1,5 млрд. лв. е сбор от тройното облагане, което е наложено на компанията и нейната рафинерия в Бургас - корпоративен данък, данък върху свръхпечалбата и вноска от разликата между цената на руския петрол и останалите сортове. От рафинерията са заявили пред премиера Николай Денков, че са готови да заплатят 500 млн. данъци, които дължат, каза депутатът Делян Пеевски от ДПС след срещата в парламента. И допълни, че “Лукойл” ще плати и още 1 млрд. лв., забавени от януари. Сумата е от натрупаните месечни вноски за разликата в цената на двата вида нефт, които трябва да се внасят във фонда за енергийна сигурност. Плащането бе въведено с промени в закон през февруари 2023 г., но се оказа, че не е завършена нотификацията пред Европейската комисия. Поради това няма и методика, с която да се определят дължимите вноски, а с тях е предвидено да се плащат компенсации на потребителите.
Източник: 24 часа (24.10.2023)

Най-големите български компании в Югоизточна Европа Четиринадесет български компании попадат сред стоте най-големи дружества в Югоизточна Европа в тазгодишната класация SEE TOP 100, която подрежда компаниите на база общ приход за фискалната година, приключваща на 31-ви декември 2022 г. Единадесета, сред българските участници се класира преработвателят на мед и един от водещите световни доставчици на цветни метали "Аурубис България" с приходи от 4,2 млрд. евро за 2022 г. В миналогодишната класация на изданието "Аурубис България" попадаше на 5-та позиция с приходи от 3.8 милиарда евро. В тазгодишната класация отново попада производителят на биодизел "Астра Биоплант". С общи приходи от 3.9 милиарда евро компанията се изкачва от 28-та позиция (за 2021 г.) до 12-та позиция. На 14-та позиция откриваме "ЛУКОЙЛ България" с общи приходи от 3,7 милиарда евро. Търговецът на горива попадаше и в класацията на Seenews за 2021 г. - под номер 30. Сред най-големите компании в ЦИЕ попада и АЕЦ "Козлодуй" - на 20-та позиция (40-та позиция за 2021 г.). Общите приходи на атомната ни централа за изминалата година са възлизали на над 3 милиарда евро. В класацията попада и компания, която отсъстваше през 2021 г. - търговецът с възобновяема енергия и газ "Акспо България". Дъщерното предприятие на швейцарската "Акспо Груп" заема 21-ва позиция, с приходи от 3 милиарда евро. През 2022 г. "Национална електрическа компания" пада с 6 позиции до 26-та позиция, с общи приходи от 2.6 милиарда евро. С 2.5 милиарда евро за 2022 г. "Булгаргаз" заема 28-а позиция (54-та позиция за 2021 г.). "ТЕЦ Марица Изток 2" заема 36-та позиция. Компанията за търговия с енергоносители "MET Енерджи Трейдинг България", която през 2021 г. отстстваше от класацията попада на 42-ра позиция в последното й издание, с общи приходи от 1.9 милиарда евро. Нов в класацията е и производителят на стъклен амбалаж "БиЕй Глас България", който с 1.4 млрд. евро приходи заема 59-та позиция. С 1.3 млрд. евро приходи за 2022 г. преработвателят на слънчоглед "Олива" достига 65-та позиция (при 90-та за 2021 г.). Търговската верига "Кауфланд България" заема 81-ва позиция (64-та позиция за 2021 г.), с общ приход от 1.1. милиарда евро. Компанията за нефтопреработване "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", която не попадна сред най-големите компании в ЦИЕ за 2021 г., година по-късно реализира общ приход от 1.1 млрд. евро, който я класира на 83-то място за 2022-а. Търговската верига "Лидл България", която с общ приход от над 1 милиард евро зае 93-та позиция (84-та за 2021 г.). В миналогодишното издание на изследването попадаха 12 български компании, от тях тази година отсъстват - "Българска независима енергийна борса", "Сакса" и "София Мед". За втора поредна година румънският газов и петролен гигант "ОМВ Петром", част от австрийската група "ОМВ", оглавява класацията с 13,4 млрд. евро приходи - почти два пъти повече спрямо 2021 г. Компанията е на първо място в региона и по печалба - през 2022 г. тя нараства повече от три пъти и достига 2 млрд. евро. Общите приходи на стоте най-големи компании в Югоизточна Европа нарастват с 46 процента и достигат 223,9 млрд. евро, а печалбата скача с 61 процента до 10,3 млрд. евро, показва SEE TOP 100. SEE TOP 100 е годишна класация на най-големите компании по общи приходи, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Молдова, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Прагът за влизане в класацията също се вдига и достига 975,6 млн. евро. За сравнение той е 699 млн. евро година по-рано и наполовина по-нисък - едва 441,9 млн. евро - преди десет години.
Източник: Money.bg (25.10.2023)

"Лукойл" обяви, че търси купувач за "Нефтохим" След месеци на държавен натиск, признат официално и от финансовия министър Асен Василев, от "Лукойл" обявиха, че обмислят продажбата на рафинерията си в Бургас – "Нефтохим" с помощта на международни консултанти. Това се случва след поредица от действия на държавно и политическо ниво срещу нефтопреработвателното предприятие, което е напът да остане в скоро време без правото да внася руски суров петрол и това напълно променя бизнес модела му. През август правителството отне концесията на рафинерията за терминала за разтоварване на танкери "Росенец" и инфраструктурата отново мина на подчинение на "Пристанищна администрация". Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за това и върховният орган реши да провери дали е спазен законът при това решение. През октомври правителството, което държи една – т.нар. златна, акция, която му дава особени права за контрол и блокиране на решения, заяви, че инвеститори са проявили интерес да купят рафинерията. Прекият собственик на "Нефтохим" – швейцарската "Литаско", която е дъщерно дружество на листната на борсата и с множество чуждестранни акционери руска петролна компания "Лукойл", отрече тя като мажоритарен притежател на капитала на предприятието да е разговаряла с потенциални купувачи. Тогава от "Литаско" заявиха, че не са назначавали каквато и да било държавна или частна организация за търсене на потенциални купувачи или провеждането на каквито и да било преговори за продажба от нейно име. Според финансовия отчет на "Лукойл Нефтохим България" за 2022 г. предприятието има активи за 3.437 млрд. лв. През миналата година на рекордни цени на енергийните ресурси рафинерията е имала приходи за 2.7 млрд. лв., което е с милиард лева повече спрямо 2021 г. При това 2 млрд. лв. от оборота е осигурен от вътрешния пазар. Така дружеството завършва годината с печалба от 129.596 млн. лв., което е почни два пъти повече от положителния ? финансов резултат през 2021 г., който е 68.157 млн. лв. Рафинерията е изкарала 76 млн. лв. от продажба на парникови квоти през 2022 г. Политическият натиск над "Нефтохим" продължи и през ноември след поредица политически разправии и заплахи управляващите от "Продължаваме промяната-Демократична България", некоалиционният им партньор ГЕРБ и пришилото се ДПС се разбраха вносът на руски петрол в България да бъде прекратен "в срок не по-рано от 1 март 2024 г. и не по-късно от 15 март 2024 г.". Реално все още предсрочното падане на даденото от Брюксел изключение за внос на руски петрол "Уралс", което сега е до 1 октомври 2024 г., не е прието окончателно от парламента. Сред спряганите неофициалните кандидат-купувачи са американския инвестиционен фонд "Цервър" (Carver) и "Инса ойл". От "Лукойл" заявяват, че тепърва ще търсят с международна компания потенциален купувач, като има врата и за преструктуриране на бизнеса, което не е ясно дали и възможно и как би се случило. "Нефтохим" е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров и в топ 10 на най-модерните нефтопреработвателин предприятия в света с възможността да преработва 25 от всички 28 сорта петрол.
Източник: Медия Пул (06.12.2023)