Има налични 126 890 694 литра суров нефт от Русия Към 1 януари 2024 г. в България са налични 126 890 694 литра суров нефт с произход или изнесен от Русия, внесен въз основа на дерогацията, съобщиха от Агенция „Митници“. Това показват първите обобщени данни от контролните действия на митническите служители, извършени в първия ден на годината в „Лукойл Нефтохим“ - Бургас и над 50 други данъчни склада. Според данните наличният суров нефт с произход или изнесен от Русия, внесен след 5 декември 2022 г., въз основа на дерогацията, е 126 890 694 литра от общо налични в страната 473 268 974 литра суров нефт. Контролните действия, в които се включиха 150 митнически служители, бяха в изпълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, обясниха от агенцията. Основната цел бе да бъдат инвентаризирани наличните количества нефт, внесен въз основа на дерогацията. Контролните действия приключиха в рамките на същия ден - 1 януари 2024 г. През декември депутатите приеха износът на продукти от руски петрол да отпадне от 1 януари 2024 г., а окончателният внос на руски нефт – от 1 март.
Източник: 24 часа (03.01.2024)

Русия възнамерява да продава нефт на България до края на 2024 г. Русия възнамерява да продава нефт на България до края на 2024 г., стана ясно от думите на финансовия анализатор Николай Дудченко пред ТАСС. През декември 2023 г. правителството реши от 1 януари 2024 г. да се въведе забрана за износ на горива, произведени от руски нефт, а от 1 март да спре работата на "Лукойл" с руски нефт. Така страната ни прекратява предсрочно дерогацията за внос, одобрена от ЕК. Европа вече е намалила дела си в доставките на руски нефт с 80-90%, но Словакия, България и Унгария все още получават нефт от Русия в рамките на освобождаването от ембарго на ЕС и така ще бъде до края на 2024 г., твърди Дудченко пред агенцията. Делът на Европа в руските петролни доставки до края на 2024 г. няма да надвишава 8%, а до края на годината може да падне до нула, смятат експерти, интервюирани от ТАСС. Според тях през тази година нефтът от Руската федерация ще бъде изпращан основно за Азия, но анализаторите очакват ръст на продажбите и за Африка и Латинска Америка.
Източник: 24 часа (08.01.2024)

България заменя руския петрол с внос от Казахстан, Ирак и Тунис Бургас със суровина от Казахстан, Ирак и Тунис, твърди "Ройтерс", позовавайки се на търговци и данни на LSEG (London Stock Exchange Group plc, собственик на фондовата борса в Лондон). KEBCO, казахстански сорт, изнасян от руски пристанища със същото качество като руския сорт Urals, е най-вероятният заместител за България, казват търговци. Според тях обаче предлагането му е ограничено и цената му е значително по-висока от тази на Urals. България реши да прекрати от март вноса на руски петрол, а от началото на годината почти спря износа на всички рафинирани продукти, произведени от такава суровина. Европейският съюз позволи с т.нар. дерогация (освобождаване, изключение) от петролното ембарго България да продължи да внася нефт от Русия д окрая на 2024 г., докато търси негов заместител. Капацитетът в Бургас е 190 000 барела на ден (bpd), а през 2023 г. България беше четвъртият по големина в света купувач на руски петрол по море - над 100 000 барела на ден. Този месец не се очаква петрол от Русия да стигне до пристанище Бургас. Досега, според данни на LSEG, през януари Бургас трябва да получи: две доставки от 70 хил. метрични тона казахстански KEBCO една от 76 хил. тона иракски Basrah Light една от 50 хил. тона каспийски CPC Blend една от 33 хил. тона от Тунис. Рафинерията в Бургас е проектирана да преработва петрол Urals и в момента може да работи само с т.нар. кисели сортове (когато съдържанието на сяра в петрола е над 0.5% от теглото - бел. ред.), което е трудно и скъпо в ЕС, казаха търговци, цитирани от "Ройтерс". "Пазарът на такива сортове в Европа е ограничен поради липсата на Urals и кюрдски петрол", допълва един тях. Износът на петрол от района на Кюрдистан в Ирак е спрян от миналата пролет.
Източник: Дневник (15.01.2024)

ВАС парира опит на "Лукойл" да не плати цялата компенсация от цената на петрола Върховният административен съд отхвърли искане на "Лукойл Нефтохим Бургас" да не плаща пълния размер от начислените ? от държавата за декември близо 70 млн. лв. от разликата в цената на руския суров петрол и тази на сорта "Брент", докато се решава по същество съдебния спор дали това трябва да е сумата или е с близо 24.6 млн. лв. по-малко от изискваната. Според обявеното определение рафинерията трябва да плати всичко, като съдът не счита, че въпросните претендирани, че са в повече, начислени пари ще причинят на дружеството значителна и трудно поправима вреда в тази размер, както се твърди в жалбата на "Лукойл Нефтохим" Определението може да се обжалва. Става въпрос за заповедта на министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов от 15 януари, с която се определя размерът на средствата за разликата в цените на двата вида сорт, дължими от рафинерията за декември 2023 г. Парите се внасят във Фонда за сигурност на електроенергийната система и са предвидени за транспортни компенсации от до 300 лв., каквито бе решено от правителството, че ще получат еднократно около 300 хил. уязвими семейства с деца. Оказва се, че "Лукойл" и икономическото министерство са изчислили различни суми, като рафинерията е внесла авансово пресметнатите от нея около 45 млн. лв. По-късно излиза заповедта за дължимите близо 70 млн. лв. и сега трябва да се доплати разликата от около 24.6 млн. лв. Според ведомството петролната компания е ползвала в своите калкулации по-ниски средномесечни цени на "Брент" от източници, различни от тези, на които се позовава министерството. Трите борси, чиито данни взема то, са съобразени със законовите изисквания за формирането на тази вноска.
Източник: Медия Пул (12.02.2024)

През 2022 г. сумарните продажби на топ 10-те производителя в сектор "Химия" надхвърлят 14.7 млрд. лв. Приходите средно за компаниите в секторната класация скачат с над 87% спрямо 2021 г. Най-значим е финансовият резултат на "Агрополихим" (228.1 млн. лв.), следван от "Лукойл Нефтохим Бургас" (129.5 млн. лв.). От дружествата в секторната класация най-големите работодатели са "Готмар" (1290 заети), "Лукойл Нефтохим Бургас" (1284) и "Хамбергер България" (1114). Лидер в класацията е русенският производител на биодизел и слънчогледово олио "Астра биоплант" на Станко, Младен и Деян Станкови, отчита над 118% ръст на приходите през 2022 г. За 2022 г. печалбата на групата, обединяваща седем предприятия, е 90 млн. лв., а година по-рано е била 227 млн. лв. Вторият в класацията - "Лукойл Нефтохим Бургас", отчита над 2.176 млрд. лв. продажби за 2022. "Инса ойл" на Георги Самуилов заема трето място в топ 10 с над 1.919 млрд. лв. приходи и ръст над 107%. Компанията, която има бази в Белозем, Бургас и Русе, е голям вносител и износител на дизел. "Приста ойл холдинг" (10-о място) на братя Бобокови. отчита над 58% ръст на продажбите през 2022 г., които надхвърлят 148 млн. лв. В топ 10 влизат и три дружества, които произвеждат торове. Най-големият и частен български завод за азотни и фосфорни торове "Агрополихим" - Девня (4-о място), в който акционери са Филип Ромбаут (Белгия) и Искър Искров, продължава амбициозната си инвестиционна програма. В следващите пет години компанията ще инвестира 490 млн. лв. в инсталация за азотна киселина и в свързани проекти, като по този начин ще удвои производството на азотни торове. Приходи над 661 млн. лв. през 2022 г. отрежда на торовия завод "Неохим" - Димитровград, пето място в топ 10. През 2023 г. обаче димитровградският завод често затваряше заради аварии, което рязко сви продажбите му и компанията излезе на загуба близо 39 млн. лв. С над една пета увеличава приходите си производителят на калцинирана сода и сода бикарбонат "Солвей Соди" - Девня (6), собственост на белгийската група Solvay и турската Sisecam. Най-новата инвестиция, която компанията планира, е за изграждане на инсталация за производство на пара с оползотворяване на алтернативни горива (RDF и биомаса). По предварителни оценки проектът е за 150 - 200 млн. лв. и е част от по-голям пакет, целящ намаляването на въглеродните емисии на компанията. Производителят на бързооборотни стоки "Фикосота" (перилни, почистващи, миещи продукти, за лична грижа и козметика, хигиенни за еднократна употреба) също влага сериозни средства в развитие на бизнеса си. Една от инвестициите на компанията на братята Красен и Жечко Кюркчиеви, която отчита над 263.3 млн. лв. оборот през 2022 г. (7-о място), е в линия за опаковане на течни продукти в гъвкави полипропиленови опаковки. Проектът е на стойност 620 хил. евро и е съфинансиран от Innovation Norway. Силна 2022 г. отчита и фирма "Готмар" - гр. Съединение (8-а позиция), собственост на Георги Тучев. Компанията е специализирана в преработването на термопластмаси и оперира на пазара от 1992 г. Чрез дружеството "Нова трейд" групата обхваща и производството на минерална вода "Бачково" и безалкохолните напитки Derby. За 2022 г. отчита над 240.9 млн. лв. оборот (8-а позиция). С над 218.8 млн. лв. продажби заводът за производство на седалки за тоалетни "Хамбергер България" заема 9-о място в класацията. Дружеството е част от едноименна група Hamberger Industriewerke, създадена през 1866 г. от германската фамилия Хамбергер.
Източник: Капитал (06.03.2024)

"Лукойл" с вноска 13.2 млн. лв. от продадените през февруари горива от руски нефт В последния месец, в който бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим" е внасяла суров руски петрол за преработка – февруари, компанията трябва да внесе във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" 13 250 631 лв. Това е разликата между ползвания от нея сорт "Уралс" за производството на пуснатите в миналия месец горива на пазара и европейския сорт "Брент". Средствата са за програмата за компенсиране на транспортните разходи на уязвими семейства с деца. Досега икономическият министър определи вноска за декември от 70 млн. лв. и за януари – 27.5 млн. лв. Сумата намалява, защото спадат и продадените горива от руски петрол, след като практически рафинерията от началото на 2024 г. не внася от ембарговия нефт. За декември "Нефтохим" внесе 45 млн. лв. от изискваните 70 млн. лв. с аргумента, че не е сметната правилно сумата, тъй като ведомството на Богдан Богданов и изчислило разликата спрямо наложения таван за цената на руския петрол, но за България той не важи. По казуса се води съдебно дело, като до произнасянето на крайното решение от рафинерията се иска да доплати наложената ? вноска. Не е ясно дали тя е направила това, както и дали и каква част от вноската за януари е платила. С парите от разликата в петролните цени ще се платят до 300 лв. еднократно на около 300 хил. семейства в нужда, предвижда правителствената програма за компенсациите за транспорт. Те ще бъдат предоставени след като приключат всички постъпления от произведените с руски петрол горива, продадени на пазара.
Източник: Медия Пул (15.03.2024)

Държавата събра 113 млн. лева от "Лукойл" за транспортни помощи Бургаската рафинерия "ЛУКойл Нефтохим" е превела във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" 112.728 млн. лв. по Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт. Това са вноските за месеците от декември до март включително, равни на 70% от разликата между цената на по-скъпия сорт "Брент" и по-евтиния руски петрол, с който рафинерията работеше доскоро. Фондът очаква още 1.7 млн. лв., плюс 490 хил. лв. начислени лихви. "ЛУКойл Нефтохим" е внесъл в енергийния фонд определените със заповед на министъра на икономиката вноски за месеците от декември до март в пълен размер. Всички те обаче се обжалват от рафинерията в административния съд на Бургас като се оспорва начинът, по който Министерството на икономиката и индустрията изчислява разликата между цените на сорт Брент и сорт Уралс. За декември изчислената от министъра на икономиката вноска е за почти 70 млн. лв., докато "ЛУКойл Нефтохим" претендира за 43 млн. лв. За януари посочената от държавата вноска рязко пада на 27.4 млн. лв., тъй като от този месец рафинерията спира вноса на руски петрол и преработва само остатъчни количества. Компанията обаче смята, че трябва да плати 15.7 млн. лв. за януари. За февруари дължимата сума вече е 13 млн. лв., но претенциите са за 6.8 млн. лв. Последната вноска е за март и тя е за 3.4 млн. лв., но са платени 1.6 млн. лв.
Източник: Сега (25.04.2024)

Почти 2 млн. лв. компенсация в бюджета за април трябва да внесе “Лукойл” “Лукойл” трябва да внесе 1 997 271 лева по Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт за месец април 2024 г., съобщиха от Министерството на икономиката и индустрията. С влизането в сила през месец ноември 2023 г. на Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт, лицата, които произвеждат нефтопродукти от суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия, се задължават да правят месечни вноски за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт. Размерът на месечната вноска се определя от министъра на икономиката и индустрията в срок до 15 – то число на текущия месец по формула, съгласно чл. 4, ал. 1 от закона. Вноската е върху нефтопродукти, произведени на територията на Република България от суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия за месец април 2024 г. за количеството литра нефтопродукти с код по КН 27 10, изведени от данъчен склад за месец април 2024 г., произведени от нефт с произход от Русия или изнесен от Русия, по подадени данни от Агенция “Митници”.
Източник: Банкеръ (17.05.2024)

Договор на стойност 3 058 309 лв. без ДДС подписа Министерският съвет с адвокатско дружество "Камбуров и съдружници" за процесуално представителство по търговско дело пред Софийски градски съд, образувано по искова молба на "Лукойл Нефтохим Бургас" срещу България. Вероятно става въпрос за иск на "Лукойл" срещу държавата да ? бъдат възстановени инвестициите по отнетата концесия върху терминала за разтоварване на танкери "Росенец". Според информация от Концесионния регистър признатите инвестиции от влизането на договора за концесия в сила - 30 юли 2011 г., до 15 август 2023 г. (датата на прекратяването му) възлизат на 57 069 809.56 лв. без ДДС. За 35-те години концесия частното дружество е трябвало да инвестира 86 447 686 лв. без ДДС в развитието на пристанищен терминал „Росенец“ – част от пристанище за обществен транспорт с национално значение – Бургас. Решението за прекратяване на концесионния договор е взето от Министерския съвет на 11 август 2023 г. Правителството се позова на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Оперативният контрол върху пристанищния терминал „Росенец“ премина към държавата в лицето на ДП „Пристанищна инфраструктура“. Ако се следват клаузите на концесионния договор, "Лукойл" може да претендира за възстановяването на близо 30 млн. евро.
Източник: actualno.com (05.06.2024)

Търговци на газ ще получат 278 млн. лв. Търговци на природен газ, които са нагнетили в газохранилището в Чирен количества в периода 1 май 2022 – 11 октомври 2022 г., ще получат общо 278 млн. лв. компенсации заради това, че по онова време суровината е била много скъпа и днес не може да се реализира на пазара, където вече цените са много по-ниски. Това реши служебното правителство на Димитър Главчев като одобри програма за изплащане на компенсации от Фонда "Сигурност на електроенергийната система", която ще влезе в сила след ката бъде одобрена от Европейската комисия, тъй като става въпрос за държавна помощ. Според предварителните оценки дъэржавният обществен газов доставчик "Булгаргаз" ще получи най-голямата част от сумата – 157 млн. лв. Останалите 122 млн. лв. са за другите търговци, нагнетили газ в този период. Сред тях е и фирмата "Състейнъбъл Енерджи Съплай", която е собственост на дъщерната на руската компания "Лукойл" фирма "Литаско" и бившия шеф на "Лукойл България" Валентин Златев. Тя внася руски природен газ в България за нуждите на бургаската рафинерия "Нефтохим" и има резервиран капацитет в газохранилището. Капацитети в Чирен има и гръцката компания "Митилинеос", която системно доставя газ за българския пазар чрез "Булгаргаз". Според Министерския съвет, компенсациите са необходими, защото поемайки определен търговски риск, фирмите са допринесли за постигане на заложената цел за запълняемост на хранилището минимум 80% в съответствие с европейския план за действие при извънредни ситуации.
Източник: Медия Пул (08.07.2024)

Държавата събра 217 млн. лв. от данък „свръхпечалба“ през 2023 г. Българската държава е събрала през 2023 г. 217 млн. лв. данък "свръхпечалба" от фирмите в секторите, свързани с нефт, природен газ, въглища и нефтопродукти. Парите са влезли в държавния бюджет. През 2022 г. Народното събрание гласува въвеждането на т.нар. "солидарна вноска" за част от енергийните фирми, отделно от 10%-ния стандартен данък печалба. Вноската всъщност бе въведена от Еврокомисията за държавите в съюза и е в размер на 33% допълнително облагане на всички фирми от бизнеса с нефт, нефтопродукти, природен газ и въглища, чиито печалби през 2022 и 2023 г. надхвърлят с повече от 20 % средните нива за последните четири години. В опит да събере повече пари от руската компания "Лукойл", която направи огромни печалби в този период, нашият парламент повиши този допълнителен налог на 50% за последното тримесечие на 2023 г. Облагането на свръхпечалбата на фирмите от посочени сектори беше в сила само за 2022 и 2023 г. Вероятно огромната част от сумата 217 млн. лв. идва от "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България". Още при приемането на солидарната вноска от МФ посочиха, че малко над 30 са фирмите у нас, които ще бъдат засегнати, но половината от тях били на загуба и на практика няма да платят нищо. Цитираната сума от 217 млн. лв. е твърде скромна на фона на очакванията на няколко правителства, които се смениха в този период, "Лукойл" да преведе 600-700 млн. лв. данък. Въпросната солидарна вноска е отделно от вноската, която "Лукойл" прави към фонд "Сигурност на електроенергийната система". Тя бе наложена на рафинерията в Бургас заради разликата в цената на евтиния руски петрол и цената на сорт "Брент" със специален закон, станал известен като "законът за едното левче на Делян Добрев". Идеята бе с парите от тези вноски да се финансират транспортните разходи на уязвими групи от населението. Според сметките на депутата от ГЕРБ постъпленията от разликата в цените на двата вида петрол трябваше да бъдат поне 1 милиард лева. Държавата обаче успя да събере само 113 млн. лв. В крайна сметка "Лукойл Нефтохим" плати вноски за четири месеца - от декември 2023 г. до март 2024 г., когато спря да работи с руски нефт. В момента рафинерията обжалва размера на месечните вноски към енергийния фонд, заради което не може да стартира и програмата за подпомагане на транспортните разходи.
Източник: Сега (18.07.2024)

Гръцки бизнесмен иска да купи "Лукойл Нефтохим" Гръцки бизнесмен иска да купи „Лукойл Нефтохим“. За това съобщава изданието IntelligenceOnline. Силният интерес идва от Димитриос Доциос, бивш член на Barton's Family Capital. За целта той се е обединил с американския консултантски гигант McKinsey, за да се опита да купи рафинерията. Информацията за интереса на бизнесмена обаче не е нова. Още през пролетта изданието съобщава, че американската Aecus Inc., контролирана от Доциос, се интересува от придобиването на завода. Още в края на миналата година пък стана ясно, че групата „Лукойл“ започва процедура по продажба на бизнеса си в България. В прессъобщение тогава руската компания обясни, че се търси купувач както за рафинерията в Бургас, така и за мрежата от бензиностанции в цялата страна, припомня economic.bg. Компанията обясни своя ход с решението на правителството да отмени дерогацията за руския петрол по-рано от планираното и да обложи с данък свръхпечалбата на компанията. От 1 март тази година бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“ вече няма право да работи с руски петрол. Ограничението е по силата на решение на Народното събрание от края на миналата година, с което беше прекратена дерогацията за използване на нефт от Русия.
Източник: Марица (31.07.2024)

Лукойл Нефтохим Бургас АД отново оглави класацията на българските предприятия с най-голям оборот за финансовата 2023 с 8.639 млрд.лв. На второ място остава е Аурубис България АД - Пирдоп с 6.957 млрд.лв. Ва 3-то място е Лукойл-България ЕООД - София с 6.310 млрд.лв. Следват Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле с 4.019 млрд.лв, Национална електрическа компания ЕАД - София - 3.470 млрд. лв., БиЕй Глас България АД - София - 2.980 млрд.лв, Булгаргаз ЕАД - София - 2.565, АЕЦ Козлодуй ЕАД - 2.529 млрд. лв, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София - 2.437 млрд. лв. и Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле с 2.276 млрд лв. По данни на Информационната система за българските предприятия (BEIS) с оборот над 2 млрд. лв. са 11 български предприятия, а с оборот над 1 млд.лв - общо 42 фирми. За повоче информация - вж. BEIS.
Източник: Капиталов пазар (04.10.2024)

На 14 ноември Управителният съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ ще проведе извънредно Общо събрание, на което ще се гласува смяна на представителя на държавата след искане на служебния министър на енергетиката Владимир Малинов. Това е вторият опит за смяна на члена на Надзорния съвет Бойко Ницов с Цветан Цирков, след отказа на Агенцията по вписванията да впише нов представител на държавата в „Лукойл Нефтохим“ на заседанието на Общото събрание от 17 септември когато не е бил представен 100% от капитала на акционерното дружество. Държавата, чрез Министерство на енергетиката, е притежател на една акция клас „А“ от капитала на „Лукойл Нефтохим Бургас“, наречена „Държавна акция с особени права №1“. Едно от правата на държавата е да свиква Общо събрание на акционерите, с право на глас за приемане на тези решения от компетентността на ОС, за които притежателят на акцията клас „А“ има особени права, изрично предвидени в Устава. „Друго право на държавата е да предлага един от членовете на Надзорния съвет, който Общото събрание задължително избира“, посочва министър Малинов.
Източник: actualno.com (21.10.2024)

Най-големите компании в България и региона през 2024 година Стоте най-големи компании в Югоизточна Европа значително намаляват приходите си - от 223,9 млрд. евро миналата година до 198,4 млрд. евро през тази, но чрез подобрено управление на разходите печалбата расте до 10 и половина милиарда евро. Това става ясно от новото издание на доклада SEE Top 100. Най-високо, на седма позиция, е класирана "Лукойл Нефтохим Бургас". Тя оглавява класацията на най-динамично развиващите се компании в Югоизточна Европа за 2023 година, с впечатляващ ръст на приходите от 297,10%. Компанията увеличи четирикратно приходите си до 4,4 милиарда евро, затвърждавайки позицията си като ключов играч в енергийния сектор на региона, пишат авторите на доклада. Като цяло, енергийният сектор в региона се отличава с най-голямата динамика. Така АЕЦ "Козлодуй" се откроява като най-успешната българска компания в класацията на най-печелившите дружества в Югоизточна Европа за 2023 година. Атомната централа заема престижното шесто място в топ 10 на най-рентабилните компании с възвръщаемост на приходите от 21,06%, значително подобрение спрямо 12% през предходната година. В негативната част на същата класация обаче също има две български компании. "Астра Биоплант" заема второ място сред най-губещите компании с отрицателен финансов резултат от 75,1 милиона евро за 2023 г., драстична промяна спрямо печалбата от 46 милиона евро през 2022 г. Компанията, специализирана в производството на биодизел, обяснява резултата с неблагоприятната пазарна конюнктура, като приходите ? са намалели с 45% на годишна база. "Булгаргаз" се нарежда на седмо място сред губещите компании със загуба от 26,8 милиона евро, макар че това представлява подобрение спрямо загубата от 47,8 милиона евро през предходната година. В регионален план, най-печеливша остава сръбската минна компания с китайска собственост Serbia Zijin Mining с впечатляваща възвръщаемост на приходите от 60,48%. Румънските енергийни компании също демонстрират силно представяне - Hidroelectrica (49,87% възвръщаемост), Nuclearelectrica (31,33%) и Romgaz (28,52%) заемат челни позиции в класацията. Най-голяма загуба в региона регистрира обаче регистрира петролната компания от северната ни съседка Rompetrol Rafinare (-110,6 милиона евро). Металургичният сектор, който традиционно е силно застъпен в българската икономика, демонстрира най-висока възвръщаемост на приходите (15%) сред всички сектори в класацията, въпреки предизвикателствата на пазара. Ключов играч в този сектор е германският производител на мед Aurubis, чийто завод в Пирдоп е важен индустриален център за България. Това е 11-ата най-голяма компания в Югоизточна Европа. Въпреки че компанията отчита 13% спад в приходите и наполовина намалена печалба, тя планира мащабна инвестиционна програма на стойност над 400 милиона евро в българското си производство. Тези инвестиции са насочени към увеличаване на капацитета, подобряване на устойчивостта и разширяване на производството в медодобивния завод в Пирдоп. 2023 година се оказа изключително успешна за банковия сектор в Югоизточна Европа, посочват от SEENews в доклада си. Стоте най-големи банки в региона отчетоха комбинирана нетна печалба от 8,9 милиарда евро, значително повече от 5,9 милиарда евро през 2022 г. и над предпандемичното ниво от 4,673 милиарда евро през 2019 г. Общите активи на водещите банки достигнаха 467,3 милиарда евро, спрямо 428,9 милиарда евро година по-рано. В този контекст българският банков сектор демонстрира особено силно представяне, като страната зае второ място по брой финансови институции в класацията с 16 банки, след Румъния със 17 банки. Най-забележителното постижение дойде от ДСК, която е лидер по нетна печалба сред всички банки в региона с 514,4 милиона евро - ръст от 68% спрямо предходната година. Банката отчете 56% увеличение на нетния лихвен доход, а активите ? нараснаха с 13% до 16,5 милиарда евро. OTP Group, част от която е и Банка ДСК, начело в класацията на най-добре представящите се банки в Европа. Българската банка за развитие има най-голям спад на активите в региона - 9% до около 1,4 милиарда евро. Това я сваля от 59-а на 71-о място. Румънските банки продължават да доминират финансово с активи на стойност 157,6 милиарда евро, което представлява около една трета от общите активи на най-големите банки в региона. В класацията на Топ 100 влизат още следните български компании: НЕК (№39); БА Глас България ЕАД (№50); Кауфланд България ЕООД (№63); Лидл България ЕООД (№70); Сакса ООД (№83 - за първи път в класацията).
Източник: Money.bg (01.11.2024)

"Лукойл" продава рафинерията в Бургас на катарско-британски консорциум, според източници на в. "Файненшъл таймс" Руският енергиен гигант "Лукойл" планира до края на годината да продаде мажоритарния си дал в рафинерията си в България, най-големия актив на компанията на Балканите, на катарско-британско консорциум, пише в. "Файненшъл таймс", който се позовава на свои източници. Компанията е обявила това си намерение в писмо до президента Владимир Путин, който трябва да одобри сделката. "Лукойл" е избрал като купувач консорциум, съставен от "Орикс глоубъл" (Oryx Global), контролирана от катарския бизнесмен Ганим бин Саад ал Саад, и базираното в Лондон търговско дружество "Ди Ел Хъдсън" (DL Hudson), и би желал да приключи сделката до края на годината. Ганим бин Саад ал Саад имаше интерес и към покупката на рафинерията на "Лукоил" в Сицилия Ай Ес Ей Би (ISAB), но мощностите бяха продадени на частната кипърска инвестиционна компания "Джи Оу Ай енерджи" (G.O.I. Energy), подкрепена от базираната в Женева търговска фирма "Трафигура" (Trafigura)."Орикс" е отказала коментар по темата, а от "Ди Ел Хъдсън" не са отговорили на изпратените им запитвания. Пред БТА от пресслужбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" посочиха, че няма да коментират информацията на този етап. Забраната за внос на петрол от Русия в ЕС след началото на инвазията в Украйна затруднява операциите на "Лукойл" в България, посочва изданието. Миналата година българските власти наложиха на компанията 60 процента данък върху печалбата, за да окажат натиск върху собствениците, и освен това забраниха износа на продукти, произведени от руски петрол.
Източник: БТА (07.11.2024)

Руската енергийна група "Лукойл" е напът да продаде на катарско-британски консорциум (между Oryx Global -контролирана от катарския бизнесмен Ганим бин Саад ал Саад и базирания в Лондон търговец на борсови стоки DL Hudson) най-големия си актив на Балканите - българската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас". По предварителна информация планът е сделката да се сключи до края на годината, но дори и това да стане, предвид нужните регулаторни одобрения тя няма как да бъде финализирана толкова скоро. 60-годишният Ганим бин Саад ал Саад в миналото е заемал различни публични постове в емирството. Включително е бил и съветник на премиера по управлението на държавния фонд на богатата на петрол държава. Паралелно с това обаче той развива и собствен бизнес, като основната шапка на начинанията му е Ghanim Bin Saad Al Saad & Sons Holdings (GSSG) Group. Тя има участия в разнообразни сектори, притежавала е Rizon Air - първия частен авиопревозвач в Близкия Изток, закрит през 2016 г. Другият спряган участник - DL Hudson е основана 2016 г. в Лондон, като първоначално се е казвала Dealoil. По данни от NorthData и британския търговски регистър тя е реализирала около 2 млрд. долара оборот за 2023 г., предимно от търговия с метали, а печалбата ? е 13.3 млн. долара. През октомври е вписан залог върху компанията в полза на National Bank of Egypt, с която е договорено 9.5 млн. долара финансиране. Като основен собственик на DL Hudson е посочено Rektron Aq Limited, което е част от Rektron Group Inc. от Ванкувър, Канада. Тя съвсем отскоро е листвана в Канада и Франкфурт, като през септември чрез IPO е набрала 5 млн. долара. Понастоящем има пазарна капитализация от под 100 млн. долара. Най-голям акционер с дял малко под 50% е посочено семейството на Суапнил Мокаши - индиец, базиран в Хонконг, който преди време е работил в DL Hudson като брокер. Callan Partners Limited пък държи 40.5% дял в компанията, докато самото то се притежава от изпълнителния директор на DL Hudson Санджив Шах Толиа. Според отчетите ? за 2023 г. има малко над 250 млн. долара активи и под 10 млн. долара кеш. Оборотът ? е около 2 млрд. долара оборот и реализира 12.9 млн. долара оперативна печалба. За 2023 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" има 8.6 млрд. лв. приходи, а от началото на 2023 г. рафинерията спря работата си на ишлеме за дъщерното на руската група Lukoil Benelux и прехвърли икономическата си дейност и печалбите си обратно в България. Другата голяма компания от групата - търговецът на едро и дребно "Лукойл България", също отчита висока печалба 128 млн. лв., а приходите са 6.3 млрд. лв. От началото на 2024 г. компанията съобщава, че е прекратила изцяло доставките на руски нефт и е преминала на алтернативни сортове, чието ценообразуване е на база сорт Brent.
Източник: Капитал (07.11.2024)

Държавата вкара свой представител в Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" Цветан Цирков става член на Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД след проведено Общо събрание на дружеството. От името на държавата енергийното министерство притежава една акция клас "А" от капитала на рафинерията - т. нар. "златна акция". Това дава право на българскитъе власти да предлагат един от членовете на Надзорния съвет на компанията, а Общото събрание на акционерите е задължено да го избере. Цирков е дългогодишен държавен служител в МИИ. Той ще заеме длъжността след вписване в Търговския регистър.
Източник: News.bg (15.11.2024)