„Български Енергиен Холдинг” ЕАД стартира процедура за избор на инвестиционен консултант „Български енергиен холдинг" изпрати покани за избор на инвестиционен консултант във връзка с процедура за рефинансиране на облигационна емисия на холдинга в размер на 600 млн. евро, която е с падеж на 28 юни 2025 г. Инвестиционният консултант ще бъде избран сред Citi, JPMorgan, HSBC, BNP Paribas, Standart Chartered Bank, Goldman Sachs, Deutsche Bank, SG Corporate & Investment Banking, BofA Securities, ING и UniCredit. Консултантът ще съдейства на БЕХ за структуриране на нова облигационна емисия, изготвяне на документи за пласирането й, предоставяне на предварителна оценка за инвеститорското търсене, както и подготвяне на маркетингови материали и организиране на презентационни срещи. Холдингът разчита на засилен интерес от големите международни банки с опит при пласиране на облигационни емисии.
Източник: 24 часа (07.01.2025)

"Булгаргаз" е със загуба от близо 200 млн. лв. към третото тримесечие на 2024 г. Едно от ключовите държавни енергийни дружества у нас - "Булгаргаз", е на крачка от фалита. Към третото тримесечие на м.г. компанията отчита загуба 187 млн. лв. (при загуба от 83.7 млн. лв. за същия период на предходната година), отрицателен собствен капитал и намаляващ пазарен дял, показва междинният финансов отчет на дружеството. Загубата се дължи най-вече на разходите за неизползван капацитет (какъвто е случаят по договора с "Боташ") и на загуби от обезценка на природен газ. Собственият капитал на "Булгаргаз" е отрицателен, -61 млн. лв. при 125.5 млн. лв. година по-рано. В същото време приходите намаляват с почти 50% - за периода компанията е реализирала постъпления в размер на 1.1 млрд. лв. при 1.9 млрд. лв. за деветте месеца на 2023 г., като това се дължи основно на по-малкото продадени количества (с около 30%) спрямо предходната година. Освен намалени приходи, "Булгаргаз" отчита и спад в разходите си - до 1.1 млрд. лв. при 1.96 млрд. лв. година по-рано. В средата на м.г. "Булгаргаз" отчете загуба почти 260 млн. лв. при 36 млн. лв. за същия период на предходната година, а причината бе същата - все по-малко клиенти и намаляващ пазарен дял заради азерския, руския газ и LNG доставките. Един от основните фактори за лошото финансово състояние на "Булгаргаз" е столичната "Топлoфикация", която продължава да трупа дългове към газовия доставчик. Вземанията от продажби бележат ръст поради забава от страна на "Топлофикация София" да погасява редовно и в срок своите задължения. Към края на септември м.г. просрочените брутни вземания за доставка на газ са в размер на 829 млн. лв. В споразумението между "Топлофикация София", фонд "Сигурност на електроенергийната система", БЕХ и "Булгаргаз" е записано, че месечните суми от плащанията на фонда се пренасочват към "Булгаргаз" и БЕХ в съотношение 80/20. Сключеното споразумение подобри събираемостта, но сумата на вземанията продължава да е съществена. Загубата на "Топлофикация София" за 2024 г. е около 160 млн. лв. "Булгаргаз" е и обществен доставчик, и търговец на газ - то купува суровина по пазарни цени, но реализира част от тези количества по регулирани, което понякога води до риск от загуби и ликвидни задължения. Намалява и пазарният дял на дружеството, като един от факторите е нарастващата конкуренция - азербайджанската SOCAR и лицензирани европейски търговци, купуващи газ с руски произход на входна точка "Странджа 2"/"Малкочлар" със значителна отстъпка. В същото време всички съседни на България държави, с изключение на Румъния, (която разполага със собствен добив, удовлетворяващ нуждите й), продължават да доставят природен газ по дългосрочните си договори с "Газпром експорт" на цена под пазарната, като имат предоставена регулаторна възможност да реализират сделки на българския пазар, както и да продават част от тези количества на платформата "Газов хъб Балкан" на цени, съществено под европейските борсови индекси за търговия в рамките на деня или ден напред, или пък директно да доставят количества на клиентите на "Булгаргаз". Намаляват и LNG доставките в региона поради временната им нерентабилност спрямо доставките на тръбен газ директно от производители, дори и при най-добрите ценови условия за услугите за регазификация, съхранение и пренос до България. "Булгаргаз" трупа загуби и по линия на договора с турската "Боташ". Дружеството губи по близо милион на ден от неизползвания резервиран капацитет по договора с турската "Боташ". Той беше сключен по време на кабинета "Донев" през 2022 г. и е със срок до 2035 г. Развалянето на контракта се изчислява на около три милиарда лева. Проблем за "Булгаргаз" е цената на природният газ в газохранилището "Чирен". В пика на пандемията дружеството купуваше скъп газ, за да осигури нужните количества в хранилището, но тенденцията, която продължи и през 2024 г., бе към намаление на цената на природния газ. "Това доведе до натрупване на загуба, която беше частично компенсирана от компенсацията по Програмата за предоставяне на компенсация. Размерът й е 156 млн. лв.", посочват в отчета си от "Булгаргаз".
Източник: Капитал (06.02.2025)

БЕХ отново само с един директор Министърът на енергетиката е сменил един от членовете на борда на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Става въпрос за Галина Тодорова, която до скоро беше и един от двамата изпълнителни директори на дружеството заедно с бившия депутат от ГЕРБ Валентин Николов. С решение от 7 февруари Галина Тодорова, която беше назначена в борда на БЕХ в средата на 2024 г., е освободена и на нейно място е избран Диян Атанасов Иванов. Промените са вписани на 13 февруари. След тях БЕХ отново има само един изпълнителен директор - Валентин Николов. Преди да влезе в борда на БЕХ Галина Тодорова беше в ръководството на АЕЦ "Козлодуй". Също от там в енергийния холдинг дойде и Валентин Николов, който преди да бъде назначен в БЕХ, беше директор на атомната централа. В средата на миналата година той смени позицията си с Иван Андреев, който стана шеф на "Козлодуй", след като Валентин Николов отиде в БЕХ.
Източник: Медия Пул (19.02.2025)

Български енергиен холдинг ЕАД (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД представи шестмесечен отчет за периода 01-10-2024 -- 31-12-2024 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (04.03.2025)

„ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД отчете втория най-силен февруари за последните 14 години Вторият най-силен февруари за последните 14 години регистрира "ТЕЦ Марица изток 2" отчита вторият най-силен февруари за последните 14 години. От 01.02.2025 г. до 28.02.2025 г. въглищната централа генерира нетно 776 618 MWh, като рекордът все още се държи от втория месец на 2022 г., когато бяха произведени 834 781 MWh. Резултатът от работата през най-късия месец на годината е, че е налице три пъти по-голямо производство спрямо 254 041 MWh за същия период на 2024 г. През февруари най-голямата топлоелектрическа централа на Балканите успя да пласира на свободния пазар над 508 000 MWh, а количествата за битовите потребители от 262 000 MWh са съизмерими с тези през същия период на 2024 г. "ТЕЦ Марица изток 2" е стратегически обект за националната сигурност на страната. Централата е част от "Български Енергиен Холдинг" и е гарант за стабилността и надеждността на електроенергийната система на България.
Източник: БНР (05.03.2025)

Български енергиен холдинг ЕАД (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД представи шестмесечен отчет за периода 01-01-2024 -- 31-03-2024 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (11.03.2025)

БЕХ опитва да набере 600 млн. евро, за да покрие стари облигации На 28 юни 2025 г. падежира облигационна емисия на стойност 600 млн. евро, издадена от Българския енергиен холдинг (БЕХ) през 2018 г. Емисията е листната на борсата в Дъблин. С тези средства холдингът покри корпоративни нужди и задълженията по стари облигационни емисии, издадени през 2013 г. Сега компанията ще опита отново да набере средства от пазара, за да покрие и тези задължения. БЕХ са изпратили покани на инвестиционни посредници, които имат най-голям пазарен дял при емитиране на дългови ценни книжа: Citi, JPMorgan, HSBC, BNP Paribas, Standart Chartered Bank, Goldman Sachs, Deutsche Bank, SG Corporate & Investment Banking, BofA Securities, ING и UniCredit за участие в процедурата. Параметрите на новата емисия ще бъдат определени към момента на записване на облигациите и ще зависят от моментното състояние на дълговите капиталови пазари, пазарните лихвени нива, присъдения кредитен рейтинг на емисията и инвеститорския интерес. Към 31 декември 2023 г. компанията има облигационни емисии на стойност 2,37 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.03.2025)

Планира се БЕХ да влезе с около 10% в търсенето на газ в "Хан Аспарух" Министерството на енергетиката е влязло в преговори с двамата акционери в проекта за проучване и търсене на нефт и природен газ във водите на Черно море край Варна за влизането в проекта на "Българския енергиен холдинг" с около 10 на сто.Това е в унисон на решението на Народното събрание от 2023 г., според което енергийното министерства трябваше да преговаря за придобиването на до 20 на сто от капитала на дружеството, което има разрешително за проучване в находището "Хан Аспарух" в дълбоките български води, разположено в непосредствена близост до газовото находище "Нептун Дийп" в румънски води, където добивът трябва да започне през 2027 г. Тогава акционери в дружеството бяха френската "Тотал" и австрийско-румънската компания "ОМВ Петром", която участва и в проекта "Нептун Дийп". През март 2024 г. обаче "Тотал" се оттегли от проекта, а миналата седмица в дружеството, титуляр за разрешителното за търсене - "ОМВ Офшор България", официално влезе израелската компания "НюМед Енерджи" чрез регистрираното си в България дружество "НюМед Енерджи Болкан". Това ще позволи извършването на планирания още през 2018 г. трети сондаж в потенциалното находище "Хан Аспарух", който трябва да каже има ли залежи на нефт и газ, след като през 2016 г. първият сондаж установи наличие на нефт, но вторият се оказа неуспешен. Според енергийният министър, българската държава ще участва с инвестиция от около 15 млн. долара в третия сондаж, чиято цена се очаква да е между 100 и 150 млн. долара. Преговорите ще са за включване на "Българския енергиен холдинг" с около 10 процента в дружеството, като всеки от двамата акционери отдели по около 5 на сто от своя дял. Разрешителното за търсене и проучване изтича в края на 2026 г. след поредица удължаване, включително заради ковид пандемията. Дотогава, ако сондажът е успешен, ще трябва да се анализират пробите и данните за евентуалните налични залежи и дали те са достатъчни за търговска експлоатация. Надеждите са, че тъй като "Хан Аспарух" е в близост до "Нептун Дийп" в румънските води – двете находища са свързани и в българското също има солидни количества природен газ. Ако това бъде доказано, предстои обявяване на търговско откритие и даване на разрешително за добив.
Източник: Медия Пул (18.03.2025)

Тихомир Тенев от ИТН влезе в ръководството на държавните "Мини Марица-изток" Поредна промяна по върховете на държавните енергийни дружества - този път рокадата е в ръководството на "Мини Марица-изток". От него си тръгва Стелиан Коев, който е бил освободен като член на съвета на директорите, но без да е със снета отговорност. Коев е дългогодишен финансов директор на мините, които са силно зависими от работата на въглищните централи и в частност - ТЕЦ "Марица-изток 2". На негово място, до провеждането на нова конкурсна процедура е избран Тихомир Тенев. Това е станало с решение на принципала на дружеството - Българския енергиен холдинг, от края на февруари. Основното предизвикателство пред мините остава дългосрочната им перспектива на развитие предвид поетапната раздяла на енергетиката с въглищата. Компанията е пряко зависима от работата на въглищните централи, за които осигурява гориво. Към полугодието на 2024 г. "Мини Марица-изток" отчита загуба от 75.9 млн. лв. при загуба от 51.4 млн. лв. за същия период на предходната 2023 година. Ситуацията към края на годината се очаква да бъде още по-сериозна.
Източник: Капитал (19.03.2025)

100% от печалбата за 2024 година на държавните предприятия ще се внася в полза на държавата Отчисления в размер на 100 процента от печалбата за финансовата 2024 г. на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала ще бъдат внесени в полза на държавата до 27-и май. Правителството прие разпореждането, като определи, че освен печалба за миналата година, междинен дивидент от печалба към 30 юни тази година до 30-и септември ще внесат "Български енергиен холдинг", "Държавна консолидационна компания", "Национална компания индустриални зони" и "ТЕРЕМ Холдинг". От обхвата на дивидента се изваждат лечебните заведения, центровете за психично здраве и дружествата от ВиК сектора. От правителството мотивират решението си с изпълнението на приходната част на бюджета за тази година.
Източник: econ.bg (01.05.2025)

Български енергиен холдинг ЕАД (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД представи шестмесечен отчет за периода 01-01-2025 -- 31-03-2025 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (30.05.2025)

Доклад оценява работата на държавни фирми Агенцията за публичните предприятия и контрол е изготвила оценка на публичните предприятия на базата на гласувана от правителството в края на 2023 г. методика. Анализирано е изпълнението на бизнес програмите на всички големи държавни дружества по смисъла на Закона за счетоводството - общо 50 фирми. За целите на оценката дружествата са разделени в 2 големи групи - предприятия, осъществяващи предимно търговска дейност и предприятия, осъществяващи предимно публични функции. Анализът показва, че с много добро изпълнение и по двата показателя са 28 дружества. 21 са оценени с изпълнение "добро", 7 дружества имат задоволително изпълнение на финансовите цели, а 4 дружества имат оценка "незадоволителна". Като незадоволително е оценено изпълнението на финансовите цели на "Държавната консолидационна компания", която периодично се обявява за ненужна шапка на много разнородни по дейност дружества като ВМЗ, "Монтажи", "Екоантрацит", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум". В ДКК по списъчен състав работят 19 души, бордът на директорите се състои от 4 души, а общият разход за възнаграждения на борда е 347 000 лв. за годината. Крайната оценка е "добра", дружеството е на печалба от 14 млн. лв., но тя се свива чувствително спрямо 2022 г. Незадоволителна оценка за изпълнение на финансовите цели получава и "Булгаргаз" заради влошения коефициент на задлъжнялост, който мери съотношението между пасивите и собствения капитал, който е скочил сериозно. 5-членният борд на директорите е получил през 2023 г. възнаграждения в общ годишен размер от 579 000 лв. (53 души списъчен състав). "Булгаргаз" е на загуба от 52,3 млн. лв. през 2023 г. спрямо загуба от 100,4 млн. лв. година по-рано. Незадоволително е изпълнението на финансовите цели и при МБАЛ "Лозенец" - бившата правителствена болница, защото не успява да подобри коефициента на обща ликвидност. Бордът на директорите е тричленен, изплатени са възнаграждения в размер на 295 000 лв. през годината. Загубата е 22,3 млн. лв. през 2023 г. срещу 32 млн. лв. година по-рано. Единственото дружество с обща крайна незадоволителна оценка е "БДЖ-Товарни превози". Всички коефициенти за оценка на финансовото състояние на дружеството са се влошили спрямо година по-рано. От близо 13 млн. лв. печалба за 2022 г. дружеството е излязло на загуба от 10,4 млн. за 2023 г. Сред дружествата с много добри оценки по двата показателя, са БЕХ - 5-членен борд, изплатени 857 000 лв. възнаграждения, 1 млрд. лв. печалба, ВМЗ - 5-членен борд, изплатени 295 000 лв. възнаграждения (4199 души персонал) и 143 млн. лв. печалба, "АЕЦ - Козлодуй" - с много високи резултати и по двата показателя, печалба от 537 млн. лв., с 5-членен борд и изплатени възнаграждения 638 000 лв. за годината (3796 души персонал), ЕСО - с 3-членен УС и 7-членен надзорен съвет, платени възнаграждения за двата органа 1 млн. и 13 хиляди лв. (3321 души) и 250 млн. лв. печалба и др. В края на 2023 г. българската държава упражнява доминиращо влияние в 266 публични предприятия, в които са били заети 121 000 души. Собственият им капитал през 2023 г. възлиза на 32,3 млрд. лв. срещу 23,7 млрд. лв. през 2020 г. Голям принос за ръста на капитала през 2023 г. срещу 2022 г. има вноската на 1.5 млрд. лв. в АЕЦ “Козлодуй” за изграждането на 7-и и 8-и блок. Двадесет и три публични предприятия приключват 2023 г. с отрицателен собствен капитал, от които "Български пощи" ЕАД, София с 49,285 млн. лв., "Водоснабдяване и канализация" ООД, Шумен с 29,176 млн. лв., "Терем Хан Крум" ЕООД, Търговище с 20,873 млн. лв. и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив с 18,876 млн. лв.
Източник: Сега (10.06.2025)

БЕХ се подготвя в близките дни да пласира 600 млн. евро Българският енергиен холдинг (БЕХ) в близките дни ще се завърне на международните дългови пазари в опит да пласира облигации. Търсената сума е поне 600 млн. евро, с които трябва да се рефинансира падежиращият на 28 юни бонд на държавната компания, като обаче тя може да бъде променена в зависимост от пазарните условия. По проспект приходите от емисията са предназначени да бъдат използвани за погасяване на 600 млн. евро и за общи корпоративни цели, с изключение на дейности, свързани с въглищата. Това е от особено значение, тъй като през годините холдингът купуваше нужните за ТЕЦ "Марица-изток 2" въглеродни квоти (които формално се вписваха като дълг, който след това се капитализираше) в размер на стотици милиони левове. Облигацията на БЕХ на практика е най-голямата в страната и е ключова за сектора. За участие в процедурата са били поканени няколко дружества - Citi, JPMorgan, HSBC, BNP Paribas, Standart Chartered Bank, Goldman Sachs, Deutsche Bank, SG Corporate & Investment Banking, BofA Securities, ING и UniCredit. Според информация от Moody's ликвидността на холдинга се подкрепя от значителната му позиция в парични средства и парични еквиваленти от 3.7 млрд.лв. към края на 2024 г. Освен падежа през юни обаче има и още едно съществено плащане - държавният заем на стойност 800 милиона лева, предоставен на "Булгаргаз", с падеж през август 2025 година. Този заем бе отпуснат на газовото дружество, за да може свежият ресурс да осигури ликвидността на компанията след спирането на доставките на руски газ. БЕХ държи около 40% от производствения капацитет на страната, като освен това притежава и управлява електропреносните и газопреносните мрежи и е обществен доставчик на газ в страната. През 2024 г. холдингът отчита консолидирани общи приходи от 8.8 млрд.лв. и печалба преди лихви, данъци и амортизация от 1.38 млрд.лв., пишат още от Moody's. Според годишния отчет на БЕХ за 2024 г. нетната печалба от 1.1 млрд. лв. до едва 246 млн. лв. За първото тримесечие на годината стойността на оборотния капитал на БЕХ е отрицателна величина в размер на 178.9 хил. лв. в резултат на увеличение на текущите пасиви поради предстоящия падеж през 2025 г. на емитираната през 2018 г. облигационна емисия.
Източник: Капитал (12.06.2025)

Български енергиен холдинг ЕАД (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД представи шестмесечен отчет за периода 01-10-2024 -- 31-12-2024 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (18.06.2025)

На основание чл. 41, ал. 3, т. 2 от Част III Правила за допускане до търговия от Правилника за дейността на БФБ АД, считано от 26.06.2025 г. се прекратява регистрацията на следната емисия облигации на Сегмент за облигации на Основен пазар BSE: - Емитент: Български енергиен холдинг ЕАД; - Борсов код на емисията: 04HA; - ISIN код на емисията: XS1839682116; - Основание за прекратяване: Падеж на емисията на 28.06.2025 г.; - Последната дата за сключване на сделки с облигации от тази емисия на Борсата, в резултат на които приобретателят има право на лихвено плащане и плащане на главница, е 25.06.2025 г.
Източник: БФБ (24.06.2025)

Временно спиране или прекратяване от търговия: Дата и час на публикацията / съобщението 2025-06-23T10:50:30.Z Вид действие Отстраняване Основания за действието Падеж на емисията на 28.06.2025 В сила от 2025-06-26T06:30:00.Z В сила до В ход Вярно Място (места) на търговия XBUL Наименование на емитента Български енергиен холдинг ЕАД Емитент 635400E1RWKJXPSBCV07 Идентификатор на инструмента XS1839682116 Пълно наименование на инструмента БГ енергиен холд bond Свързани деривати Други свързани инструменти Бележки
Източник: БФБ (24.06.2025)

315 млн. лв. загуба: "Булгаргаз" върви към фалит заради договора с "Боташ" Общественият газов доставчик "Булгаргаз" отчита загуба от 315 млн. лв. за 2024 г. Само за година тя е нараснала с над 500%, след като през 2023 г. дружеството отчете загуба 52 млн. лева. Основната причина за този резултат са разходите за неизползван капацитет по споразумението с "Боташ", които се равняват на около 267 млн. лв. само за 2024 г. Неотдавнашни изчисления показаха, че "Булгаргаз" губи по близо милион на ден по договора с турския газов оператор. Той беше сключен по време на кабинета "Донев" в края на 2022 г. и е със срок до 2035 г. Развалянето на контракта пък ще изисква плащането на всички дължими такси за целия период, или над три милиарда лева. Причина за негативния финансов резултат на "Булгаргаз" е и неизползваният капацитет по маршрута от терминала в Александруполис до България поради забавянето на датата на въвеждането му в експлоатация (16 млн. лв.). Загуби са генерирани още от обезценката на природния газ в хранилището в "Чирен", нагнетен през лятото на 2022 г. (36 млн. лв.) и др. Общият размер на приходите от дейността е 1.49 млрд. лв., или спад с над 40% спрямо година по-рано, като това се дължи на намалението на цената спрямо предходния отчетен период, както и на по-слабото потребление - компанията все по-отчетливо губи и клиенти. Продажбите на газ се понижават значително - към края на 2024 г. са били изтъргувани общо 17 806 287 MWh, което е намаление с около 28% спрямо същия период на предходната година. Най-големият спад в продадените количества идва от борсовите продажби (-82%) и от секторите химия (-76%), строителство (25%) и стъкло и порцелан (23%). Общият размер на пасивите е почти 1.9 млрд. лв. Тенденция за нарастване дела на LNG доставките след намалените доставки на "тръбен" газ от Русия към Европа продължава и през 2024 г. От началото на м.г. се наблюдава и намаление на цените на природния газ на европейските газовите пазари, което, от една страна, се дължи на запълването на газовите хранилища и осигуряването на алтернативни доставки на втечнен газ. От друга, влияние оказват и изграждането на нови терминали за регазификация на LNG на повече европейски пристанища, сравнително топлата зима и др. "Булгаргаз" отчитат продължаващи местни и регионални доставки на количества руски природен газ с голяма отстъпка. Основната част от количествата в хранилището "Чирен" са били нагнетени през 2022 г. на цена, значително по-висока от пазарната през 2023 г. Тези количества са били нагнетени в съответствие с няколко еврорегламента и във връзка с целите за запълване на 80% капацитета на локалните газохранилища. Общественият доставчик е получил 157 млн. лв. по Програмата за предоставяне на компенсация за предприятия, нагнетили природен газ в подземното газово хранилище в периода от май до октомври 2022 г. Става въпрос за 1 045 167 MWh по цена до 150 лв. за MWh. В резултат дружеството е възстановило голяма част от загубата си, натрупана от продажбата на газ под себестойност. "Булгаргаз" отчита финансови негативи и по друга линия. Поради технически причини терминалът в Александруполис не заработи от януари 2024 г., както беше планирано, и това наложило договорените за доставка количества втечнен природен газ по обявените търгове от дружеството да бъдат доставени на терминали в Турция в съответствие със споразумението с "Боташ". На фона на рекордната загуба на "Булгаргаз" общинското дружество "Топлофикация София" продължава да се бави с погасяването на своите задължения. Общественият доставчик от години е "кредитор" на столичното парно, чиито просрочени брутни задължения към "Булгаргаз" са 985.5 млн. лв. на фона на 784 млн. лв. година по-рано. Към 19.05.2025 г. общото задължение на "Топлофикация София" към "Булгаргаз" вече е било в размер на 1.3 млрд. лева. По силата на споразумение между "Топлофикация", фонд "Сигурност на електроенергийната система", БЕХ и "Булгаргаз" месечните суми от плащанията на фонда се пренасочват към "Булгаргаз" и БЕХ в съотношение 80/20. В края на м.г. стана ясно, че дълговете на "Топлофикация София" са напът да достигнат 1 млрд. лв. А причината е, че загубата на столичната топлофикация за 2024 г. вече е 160 млн. лв. и без държавна дотация, заем от БЕХ или друга форма на подкрепа тя няма да успее да покрие дълговете си скоро.
Източник: Капитал (10.07.2025)

Преносните оператори излизат от БЕХ до 30 декември Българската държава ще бъде принудена да извади електроенергийния и газовия оператор от активите на "Българския енергиен холдинг" в срок до 30 декември 2025 г. Тази дата и този ангажимент са записани в анекса към българския план за възстановяване и устойчивост, чиято ревизия вече беше одобрена от Европейската комисия и вече е условие за получаването на четвъртото плащане от страна на Еврокомисията, което е за малко над 1 млрд. евро и може да бъде поискано до края на юни 2026 г., но срещу изпълнение на изискваните реформи до края на 2025 г. Второто и третото за общо 2.2 млрд. евро могат да бъдат заявени съответно до края на септември и до края на декември 2025 г. и промяната на собствеността на двата оператора остава извън обхвата им. Целта на реформата е да се подобри прозрачността и конкурентоспособността на държавните дружества в енергийния сектор. Мярката ще се състои в разделяне на собствеността и контрола в рамките на държавата на двата оператора на преносни системи за природен газ и електричество (т.е. "Булгартрансаз" ЕАД и "ЕСО" ЕАД) от корпоративната структура на "Български енергиен холдинг" ЕАД. Изпълнението на реформата ще бъде завършено до 30 декември 2025 г. Целта на Брюксел е да има гаранции, че се избягва кроссубсидиране в рамките на БЕХ и с дивидентите от двата оператора, например, не се подхранват губещите ТЕЦ "Марица Изток 2" и Мини "Марица Изток". През годините БЕХ е увеличавал неведнъж капитала на въглищната си електроцентрала, за да я спаси от фалит. През 2019 г. компанията майка, например, преоформи 600 млн. лв. дълг на ТЕЦ "Марица Изток 2" по стари заеми от БЕХ в капитал. Неведнъж през годините БЕХ е купувал и парникови емисии, за да работи въглищната електроцентрала. Тоест, пари от холдинга, събрани от дивиденти за управлението на всичките му дъщерни дружества, изтичат в замърсяващи компании, каквито Брюксел отказва да толерира. Така на правителството му остават пет месеца и половина да реши как да извади двете дружества от активите на "Българския енергиен холдинг". Основният проблем е в това, че активите и на двете дружества са част от капитала на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), който съвсем наскоро взе облигационен заем от 800 млн. евро, за да погаси стария за 600 млн. евро и да му останат пари за инвестиции. Реално лихвата от 4.25% по него се дължи и на това, че електропреносната и газопреносната мрежа са част от собствеността на холдинга. Акционерният капитал на "Булгартрансгаз" (БТГ) е 1.6 млрд. лв., а този на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) – над 336.5 млн. лв. Извадени от капитала на БЕХ, който е почти 3.464 млрд. лв., означава размерът му да спадне с близо 2 млрд. лв. Освен акционерния капитал обаче двете дружества имат много по-големи материални запаси (газопроводи, далекопроводи, подстанции, компресорни станции и други). Тези на БТГ са за около 7 млрд. лв., а на ЕСО – за около 4 млрд. лв. Тоест БЕХ ще "олекне" с около 13 млрд. лв. активи. Доколкото облигационният заем на БЕХ има условие, че при промяна на структурния капитал на холдинга, кредитът става предсрочно изискуем, а беше теглен само преди месец, това означава държавата да осигури 800 млн. евро или близо 1.6 млрд. лв. за изчистване на облигациите. Този вариант също така поставя под риск и заемите, които например "Булгартрансгаз" е теглил за построяването на продължението на "Турски поток" през България към Сърбия и наскоро за сегашния строеж на Вертикалния газов коридор. Също така все още не е ясно и как ще процедира с изпълнението на проектите на ЕСО за нови далекопроводи със съседните държави и за увеличаване на преносния капацитет на съществуващите трансгранични, за да може да се пренася електроенергия от Каспийския регион и от Изток на Запад и от Юг на Север.
Източник: Медия Пул (16.07.2025)

Министерският съвет взе решение за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие Министерският съвет взе решение и прие постановление за увеличаване на капитала на Българска банка за развитие (ББР) с 4 млрд. лв. и на Българския енергиен холдинг - с 1.5 млрд. Българската банка за развитие е еднолично акционерно дружество, правата на държавата се упражняват от министъра на финансите. Средствата ще подпомогнат БЕХ и неговите дружества за реализация на проектите, които са планувани в енергийния холдинг в средносрочен план за над 15 млрд. лева. Приетите актове на Министерски съвет са в изпълнение на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2025-2028 г., която представлява мотиви към Закона за бюджета за 2025 г.
Източник: Дарик радио (28.08.2025)

Държавата прибира печалбите на БЕХ и ДКК предсрочно Българският енергиен холдинг, Държавната консолидационна компания и "Терем Холдинг" ще внесат в бюджета извънреден дивидент в размер на 900 млн. лева. Трите мегадружества внасят авансов 100-процентов дивидент на база междинните си резултати към юни 2025 г. Според отчета на БЕХ печалбата към края на полугодието е в размер на 697 млн. лв. Печалбата на ДКК към юни 2025 т. е 201 млн. лв. Печалбата на "Терем Холдинг" към полугодието е ниска - 129 000 лв. През април правителството изиска извънреден дивидент и от "Национална компания индустриални зони", но тя е на нула. Сега обаче БЕХ получи и увеличение на капитала с 1,5 млрд. лева за реализация на инвестиционни проекти. Мярката не повлия на бюджетния дефицит, докато дивидентът го намалява. По-рано и банките внесоха авансово половин милиард лева корпоративен данък. И това действие, и извънредния дивидент означават по-малки приходи в бюджета от тези пера през следващата година.
Източник: Сега (29.08.2025)

"Топлофикация София" съвсем скоро ще стане значим държавен проблем. Задълженията й към "Булгаргаз" и БЕХ вече са 2.1 млрд. лв., заяви Валентин Николов, изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг. Миналата година в началото на отоплителния сезон просрочените задължения на столичната топлофикация към БЕХ бяха в размер на 1.6 млрд. лв., от които 850 млн. лв. към "Булгаргаз". Тогава държавната газова компания заплаши общинското дружество, че ще му спре доставките на синьо гориво, и дори запорира негови сметки. За да вдигне запора, общинската фирма погаси едва 10 млн. лв. от дълга си. В момента дори няма подписан договор между столичната топлофикация и "Булгаргаз" за доставка на гориво, заради това, че общинската фирма не изпълнява изискванията на държавната газова компания.
Източник: Сега (07.10.2025)

КФН реши: 1. Вписва „МАЙ КАР ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР“ ООД в регистъра на застрахователните брокери. 2. Разширява обхвата на издадения лиценз на инвестиционен посредник „Фоукал Пойнт Инвестмънтс” АД с инвестиционните дейности и услуги по чл. 6, ал. 2, т. 3 и т. 6 и допълнителните услуги по чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗПФИ. Уведомява дружеството, че ще му бъде издаден лиценз, включващ заявените нови услуги и дейности, ако в 14-дневен срок от получаване на уведомлението удостовери, че е направена допълнителна встъпителна вноска във Фонда за компенсиране на инвеститорите. 3. Изпраща уведомления до компетентните органи на всички държави членки на Европейския съюз във връзка с промяна на данните в нотификацията на инвестиционен посредник „Евър Файненшъл“ АД за свободно предоставяне на услуги и дейности, без откриване на клон, на съответните територии. 4. Отписва емисия облигации и „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД, гр. София, като емитент, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 600 000 000 евро, издадена на 28.06.2018 г. (основен размер на емисията от 400 000 000 евро), на 31.07.2018 г. (първи допълнителен транш по същата емисия в размер на 150 000 000 евро) и на 12.10.2018 г. (втори допълнителен транш по същата емисия в размер на 50 000 000 евро), с падеж на 28.06.2025 г., с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 3,50% и с периодичност на лихвените плащания веднъж годишно (12-месечен срок), с ISIN код XS1839682116.
Източник: КФН (09.10.2025)

Използвани са 28% от капацитета на договора на "Булгаргаз" с турската газова компания "Боташ" Към август 2025 г. е използван 28% от капацитета на договора на "Булгаргаз" с турската газова компания "Боташ", съобщи енергийният министър Жечо Станков. Оказва се, че близо 1/3 от договорените капацитети се изпълняват. В сключения договор е заложен 13-годишен ангажимент за заплащане на 1.050 милиона лева на ден, независимо дали инфраструктурата се използва. Тази дневна сума се индексира всяка година с инфлацията, като задължанията на "Булгаргаз" ЕАД за целия период на Споразумението ще надхвърлят 6 милиарда лева. През 2023 и 2024 г. са използвани 13% от договорения капацитет. През 2025 г. към август е изпълзван 28% от капацитета, което не означава, че договорът е станал печеливш", обяви енергийният министър. Продължават техническите разговори между България и Турция за предоговаряне на договора, като от 26 септември със заповед на Станков е била създадена и работна група с представители на енергийното министерство и на БЕХ с цел търсене на варианти за предоговаряне, както и за "търсене на най-благоприятен вариант за преуреждане на отношенията с цел защита на имуществените и финансовите интереси". Отправено е и запитване до "Боташ" за оптимизация на дневните количества чрез намаляването им, както и разделяне на размера на дневната такса, която плаща българската държава, на два компонента - постоянна (дължима без оглед на пренесените количества) и променлива (дължима в завидимост от услугата и количествата).
Източник: actualno.com (14.10.2025)

Министерството на финансите взе нов дълг за 300 млн. лева Правителството изтегли нов заем от 300 млн. лв. от вътрешния пазар, с което новопоетият държавен дълг от началото на годината достигна рекордните 17.1 млрд. лв. На 20 октомври Министерството на финансите е пласирало 3-годишни ДЦК при средна лихва от 2,47% годишно. В закона за държавния бюджет за 2025 г. бе предвиден рекордно висок таван на нов държавен дълг от 18,9 млрд. лева, въпреки че бюджетният дефицит за тази година е планиран на 6.4 млрд. лв. Заедно с изплащането на стар дълг, чиито падежи са през тази година, нуждата от финансиране бе определена за 12 млрд. лв. Правителството обяви, че разликата от близо 7 млрд. лв. ще бъде използвана за капитализацията на десетина държавни дружества, сред които ББР, БЕХ, Напоителни системи, Терем и др. Министерски съвет даде съгласие акционерното участие на държавата в капитала на „София Тех Парк“ да бъде увеличено с парична вноска в размер на 3 939 900 лв. Средствата са необходими за покриване на оперативните разходи за 2025 г. на „Суперкомпютър с производителност от порядъка на петафлопс“. Средствата са предоставени от бюджета на Министерство на иновациите и растежа.
Източник: Сега (22.10.2025)

Властта се кани да налее нови милиарди в държавни фирми И догодина правителството, подкрепяно от ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП и ИТН, се кани да взима огромни заеми, които значително надхвърлят необходимите средства за покриване на бюджетния дефицит и за рефинансиране на стари задължения. Почти по същата схема като тази година, кабинетът смята да налее част от новия дълг в капитала на държавни дружества, представяйки тази операция като инвестиция, а не като бюджетни разходи. Така властта хем заобикаля проблема с раздуването на дефицита, хем си осигурява сериозни суми за съмнителни харчове. Въпреки, че заложеният в проектобюджета за 2026 г. дефицит е 3.649 млрд. евро (3% от БВП), правителството предлага Народното събрание да одобри 10.440 млрд. евро таван на новия дълг. Това е с почти два милиарда лева повече от тазгодишния лимит от 18.9 млрд. лв., който вече почти е достигнат. От доклада към проектобюджета става ясно, че догодина дефицитът и падежите по стари задължения (1,4 млрд. евро) изискват финансиране от общо 5.03 млрд. евро. Кабинетът обаче иска да изтегли двойно по-голям дълг, като остатъкът от 5.4 млрд. евро ще бъде осчетоводен под черта. МФ посочва, че от въпросните 10.440 млрд. евро нови заеми, 3.261 млрд. ще отидат като инвестиции в отбраната, като България вече е заявила намерение да се възползва от механизма SAFE на ЕС за укрепване на европейската отбранителна промишленост Така от новия дълг остават 2.2 млрд. евро, част от които ще бъдат използвани за вдигане на капитала на осем държавни фирми, става ясно от приложен списък към проектобюджета. По същия начин тази година бяха наляти 5 мрлд. лв. в Българската банка за развитие и БЕХ, осигурени от заеми, без това да се отрази в разходната част, а оттам и на дефицита в бюджета. Най-голямият разход от 407 млн. евро е планиран за създаване на смесеното предприятие между ВМЗ Сопот и "Райнметал". Инвестицията в отбранителната индустрия е в оборудване, планове, пакет „ноу-хау“, обучение на персонал и др. Други 260 млн. евро са предназначени за учредяване и капитализиране на ново търговско дружество със 100% държавно участие към Министерството на икономиката и индустрията. Правителството планира да увеличи капитала на ВиК холдинга с 200 млн. евро, с които холдингът да може да съфинансиране водни проекти по програма „Околна среда“ в следващите две години ( до 2027 г.), както и аварийни мерки срещу безводието. Нови 127.8 млн. евро ще бъдат наляти в БЕХ, след като тази година капиталът на държавния енергиен холдинг вече бе увеличен с 1.5 млрд. лева. Новата финансова инжекция ще се инвестира в "дейности по техническа рекултивация на нарушените терени на находище „Източномаришки въглищен басейн“, т.е. за запазване на работните места на миньорите от Мини Марица изток. С 25 млн. евро ще бъде увеличен капиталът на "София тех парк" за изграждане на „Фабрика за изкуствен интелект“ (AI Factory – BRAIN++) и развитие на суперкомпютъра Discoverer++. Други 25 млн. евро ще отидат за изграждане и оборудване на Националната детска болница. Повишение на капитала с 1.237 млн. евро е планирано и за МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол за нов болничен блок. Предвиждат се и 25 млн. евро за повишаване на капацитета на фонда ФЛАГ, чрез който се финансират общински инвестиции в сфери като ВиК, енергийна ефективност и градско развитие. Дори и след всички тези увеличения на капитала остават близо 1.2 млрд. евро от планираните нови заеми на държавата за догодина, за които не е ясно за какво ще бъдат използвани, ако бъдат изтеглени.
Източник: Сега (06.11.2025)

Държавни гаранции за 2 млрд. евро за 7-и блок на АЕЦ, ПАВЕЦ "Чаира" и яз. "Яденица" в проектобюджет 2026 Правителството планира да осигури държавни гаранции за част от големите енергийни проекти като 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", вертикалния газов коридор, ПАВЕЦ "Чаира", язовир "Яденица" и др. Амбициозната програма е заложена в проектобюджета за 2026 г., където е записано, че в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава нови държавни гаранции, както и да ги одобрява и предлага на Народното събрание за ратифициране. Максималният размер през 2026 г. е до 2.05 млн. евро, или около 4 млрд. лева. В края на лятото кабинетът "даде" 1.5 млрд. лв. на Българския енергиен холдинг, като официално целта бе парите да се ползват за финансиране на (почти) същите проекти - ПАВЕЦ "Чаира", "Батак" и "Доспат", 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй", ВЕЦ-ове и др. Реално обаче това беше счетоводен трик - тази година държавата взе от БЕХ близо 1.6 млрд. лв. под формата на дивиденти - за 2024 г. и авансова сума за 2025 г., т.е. холдингът няма да разполага с повече средства - в бюджета ще постъпи извънреден приход, който след това ще бъде върнат в БЕХ, без това да се отчита като разход за държавните финанси. Най-голямата държавна гаранция се очаква да бъде за проекта в АЕЦ "Козлодуй" - до 1.5 млрд. евро. Отделно са заложени до 207 млн. евро гаранции за разширяването на "Чирен". Държавата ще подкрепи заемни споразумения на "Булгартрансгаз" в размер до 192.2 млн. евро по проекта за Вертикалния газов коридор, както и за повишаването на капацитета за пренос на природен газ в точката Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България. Гаранциите ще могат да се ползват и за повишаване на капацитета за пренос на природен газ и по точката "Негру Вода/Кардам" в посока от България към Румъния и др. В проектобюджет 2026 се предвиждат и потенциални нови заемни споразумения на НЕК за финансирането на ремонта на авариралата през 2022 г. ПАВЕЦ "Чаира" в размер до 79.2 млн. евро. Такъв тип финансиране, в размер до 38.3 млн. евро, ще може да бъде осигурено и за изграждането на язовир "Яденица", който е пряко свързан с "Чаира" и ако бъде направен ще осигури възможност за 24-часова експлоатация на помпената централа. А това е ключов за обирането на свръхпроизводството или недостига на електроенергия, т.е. за балансирането на системата. Последно до финала по търга за 242.5 млн. лв. без ДДС стигнаха три обединения - ФОИТ-ГБС, "Хидро Андриц хидро" ГмбХ и консорциум "Ваптех - Тошиба - Джи Пи груп", чиито технически оферти трябваше да бъдат отворени през ноември, но от НЕК удължиха срока с няколко седмици до 4 декември. При язовир "Яденица", който трябва да е между Белово и Юндола (част от каскадата "Белмекен - Сестримо - Чаира"), целта е изграждането на реверсивен напорен тунел за връзка с язовир "Чаира". Проектът отчасти е задвижен документално, но основният проблем отново е финансов - очакваната стойност на инвестицията е около 230 млн. евро, с които НЕК не разполага и затова ще търси външно финансиране.
Източник: Капитал (11.11.2025)

Държавата печели от енергетика и военни заводи Държавата печели от енергетика и военни заводи, докато останалите предприятия, които са нейна собственост, не могат да се похвалят с големи успехи. АЕЦ “Козлодуй” за третото тримесечие на 2025 г. има печалба от 159 млн. лв. На годишна база обаче тя намалява с 47% заради вноската във фонда за енергийна сигурност, която е 414 млн. Оперативните приходи са 1,666 млрд. лв. - с 8% повече на годишна база. Разходите са 1,492 млрд., което е с 274 млн. лв. повече. Цялата печалба на АЕЦ “Козлодуй” за миналата година в размер на близо 200 млн. лв. е разпределена за дивидент в полза на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това е влошило ликвидността на ядрената централа и тя е изтеглила краткосрочни заеми, за да си осигури оборотни средства. През деветте месеца на 2025 г. двата ядрени блока са произвели почти 12 млн. мегаватчаса ток, а са продадени 11,34 млн. Печалбата на “Булгартрансгаз” спада с 11,7% до 225,764 млн. лв. за деветмесечието. Приходите са 821,225 млн. лв. – с 34,5 млн. повече на годишна база, основно благодарение на лицензионни дейности от модернизация и разширение на газопреносната инфраструктура. Приходите от пренос на газ са 662 млн. лв., което е ръст от 4%, а тези от съхранение са 24,6 млн. лв. Пренесените количества са основно към Румъния и Сърбия. Разходите на компанията са 277,448 млн. лв., което е с 30,256 млн. повече. Това се дължи основно на по-високата цена на природния газ. Погасени са два кредита за 30,3 млн. евро, но през септември е изтеглен нов за 127,2 млн. евро за изпълнение на Вертикалния газов коридор. Печалбата на БЕХ се увеличава с 40,6% до 906,541 млн. лв. Приходите нарастват до 818,5 млн. лв., но това се дължи на ръста в изплатените дивиденти от дъщерните дружества. Разходите се увеличават с 1 млн. до 11,668 млн. лв., основно за външни услуги. БЕХ е дал заем на “Мини Марица – изток” в размер на 140 млн. лв. ЕСО реализира печалба от 187,308 млн. лв., което е намаление с 5,041 млн. Основните фактори за това са по-високата покупна цена на енергия за технологичен разход. Приходите са малко над 1 млрд., а разходите – 896 млн. лв. “Мини Марица - изток” са на загуба от 209,109 млн. лв., като тя се увеличава двойно спрямо миналата година. Приходите растат с 25% до 257,896 млн. лв. Почти цялата сума се дължи на продажби на въглища, чийто добив се е увеличил. Разходите обаче скачат с 50% до 467 млн. лв. Огромно увеличение от 758% има при перо “Други разходи”, като те достигат до 24 млн. лв. С почти 69% се увеличават и разходите за външни услуги до 38 млн. лв. ТЕЦ “Марица - изток 2” също е на загуба от 235,770 млн. лв., като миналата година тя е била 101,6 млн. лв. Общите разходи надминават 1 млрд. лв., което е ръст от 30%. Основните са за емисии на парникови газове – 51% повече до 578 млн. лв. Това се дължи на увеличеното производство, както и по-високите цени на квотите. Приходите растат с 12% до 854,412 млн. лв. Реализирани са 2,846 млн. мегаватчаса електроенергия, което е увеличение със 17,6%. Военните заводи продължават да имат печалба, но и тук тя нямалява. ВМЗ - Сопот, са натрупали 153,570 млн. лв. за деветмесечието, което е с 26% намаление за година. Приходите се увеличават със 166 млн. до 759 млн. лв., а разходите – със 193 млн. до 656 млн. лв. Приходите от продажби на специална продукция са 746,7 млн. лв. 51% от тях са боеприпаси, сравнително голям дял имат тези за ръчна и тежка противотанкова гранатохвъргачка. До края на годината се очаква изпълнението на договори за 250 млн. лв. Печалбата на “Терем холдинг” се свива с 85% до 117 хил. лв. Нетните приходи от продажби намаляват с 42% до 10,654 млн. лв. Със 73,5% се увеличават извършените услуги по ремонт, производство и модернизация на въоръжение и военна техника. В същото време разходите намаляват с 36%. Финансовият резултат на “Кинтекс” се свива с 92% за година до 89 хил. лв. печалба. Дружеството е реализирало приходи от продажби на стоки със специално предназначение за 7,517 млн. лв. Те нарастват с 52%, сключени са и нови договори. Разработена е и се изпълнява стратегия за навлизане на нови пазари в Близкия изток и Африка.
Източник: 24 часа (18.11.2025)

Огромен ръст на загубата отчита държавното дружество "Мини Марица-изток" Държавните "Мини Марица-изток" отчита през третото тримесечие загуба от почти 210 млн. лв. при 107 млн. лв. за същия период на 2024 г. А общо натрупаната непокрита загуба вече е 613 млн. лева. Компанията зависи от поръчките на партньорите си, главният от които е ТЕЦ "Марица-изток 2". Мините са силно зависими и от натоварването на "Брикел", "КонтурГлобал Марица-изток 3", чийто договор за изкупуване на енергия изтече в началото на 2024 година, както и ТЕЦ "Ей и Ес-3С Марица-изток 1", чиято дейност също е под въпрос, тъй като договорът й изтича догодина. Всички тези въглищни централи работят слабо през тази година, тъй като енергията им е неконкурентна на пазара поради начисляването и на цени на въглеродните емисии към нея. Все пак приходите на държавните мини леко растат до 258 млн. лв. (при 207 млн. лв. година по-рано). Но спрямо повишаването на общия размер на разходите - от 313 млн. лв. на 467 млн. лв., това въобще не е достатъчно, дори напротив - показателите се влошават. Отчетеният средносписъчен брой на персонала към 30 септември 2025 г. е 6261 души, което е намаление с 338 души спрямо същия период на предходната година. При обслужването на задълженията си обаче мините основно ползват привлечени средства от принципала Български енергиен холдинг (БЕХ), който редовно дотира дейността на компанията. Към края на септември "Мини Марица-изток" дължи главници по заеми с БЕХ в размер на 208 млн. лв. (в т.ч. просрочени 31 млн. лв.) и лихва в размер на 2.3 млн. лв. (в т.ч. просрочена 1.9 млн. лв.). Общо пасивите (задължения, отсрочени данъци и провизии) пък надхвърлят 660 млн. лева. И през 2025 г. са получени четири краткосрочни заема от БЕХ в размер на общо 100 млн. лв., основно нужни за финансиране на дейността, включително и за заплати на персонала.
Източник: Капитал (21.11.2025)