| Членовете на управителния съвет на Българската народна банка вече се радват на присъствието и на една дама. В сряда (11 юни) по време на церемония в Гербовата зала на президентството Пенка Кратунова положи клетва, а ден по-късно зае мястото на Николай Неновски, чийто шестгодишен мандат изтече на 13 юни. Според Закона за БНБ в управителния съвет на Централната банка влизат седмина членове - един управител, трима подуправители, които се избират от Народното събрание, и трима експерти, назначавани от президента. Кратунова ще бъде третият представител от квотата на държавния глава, заедно с Олег Недялков и Стати Статев. "Пенка Кратунова ще бъде полезен член на ръководния екип на Централната банка в нелекия период на присъединяването ни към Европейския валутен съюз и въвеждането на еврото. Това е мисия не само за запазването на финансовата, валутната и ценовата стабилност в страната, а е сложен за управление процес на модернизация на банковата система и на българската икономика", прозвуча убедено в речта си в сряда президентът Георги Първанов. За избора на членовете на УС на БНБ си струва да се знаят някои правни подробности, за да се разберат по-ясно отговорностите на въпросните люде в работата на Централната банка. Оперативното й управление на практика се ръководи от управителя и тримата подуправители, всеки от който има строго специфични ангажименти. Единият подуправител - в момента Цветан Манчев, е шеф на управление "Емисионно" и отговаря за паричното обращение и за инвестирането на валутния резерв, който осигурява покритието на българския лев. С други думи, той се грижи за нормалното функциониране на Валутния борд. Вторият подуправител - сега това е Румен Симеонов, е началник на управление "Банков надзор" и неговата задача е да гарантира стабилността на банковата система. Третият - Димитър Костов, е шеф на управление "Банково" и се грижи за сигурността на платежните системи в страната, през които се правят всички преводи у нас и към чужбина. Ако една от всички тези системи не функционира правилно, има опасност България да се озове в състояние на финансова криза. Затова изброените дотук членове на УС на БНБ, които са и нейни подуправители, трябва да работят помежду си като безотказен часовников механизъм. Именно по тази причина в Закона за БНБ е предвидено управителят й да предлага на Народното събрание лицата, които да бъдат избрани за подуправители. Така се гарантира екипността. Същото изискване (да бъдат предложени от гуверньора) бе в сила допреди две години и за останалите трима членове на УС на БНБ, които се назначаваха от президента. Но някак "между другото" то отпадна. Всъщност избраниците на президента нямат преки оперативни ангажименти и отговорности, свързани с основните задачи на БНБ. По традиция от 1997 г. хората на президента в УС на БНБ съставляват т. нар. академична група, която се занимава с изследвания, научни разработки, проучвания и т.н. в областта на финансите и с експертния си опит подпомага работата на управителя и подуправителите в тяхната дейност. При гласуването на конкретни решения в управителния съвет, разбира се, всеки член има равен по право глас. Заседанията се провеждат когато присъстват повече от половината членове, а решенията се вземат с болшинство от минимум четири гласа. В този смисъл присъствието на президентските хора в УС на БНБ вече има своята тежест, тъй като при отсъствието на управителя или на някои от подуправителите, вземането на решения изцяло зависи от волята на президентските избраници. По тази причина в изискванията за избора им има една макар и общо казано, но важна, формулировка. В чл.11, ал.1, т.3 на Закона за БНБ е записано, че "за членове на управителния съвет се избират и назначават лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело". Затова по неписано правило до края на 2006 г. президентите назначаваха тримата членове от своята квота на УС на БНБ от средите на преподавателите в УНСС. Това правило обаче не е в сила от момента, в който тогавашният ректор на УНСС професор Борислав Борисов подаде оставка като член на УС на БНБ на 1 август 2006 - месец и половина след като бе назначен на тази длъжност. На 4 декември 2006-а с друг президентски указ в него влезе Олег Недялков. Преди това той бе председател на надзорния съвет на банка "Алианц България". Всъщност Недялков е един от главните участници в създаването на първата консолидирана банка в България - ОББ, а след това няколко години поред бе неин изпълнителен директор. Другият президентски избраник в ръководството на БНБ в момента е Стати Статев. Той положи клетва в Гербовата зала на 3 юни 2004 година. През 1991 г. Статев основа и стана първият декан на Врачанския стопански филиал на УНСС. От 2003 г. е заместник-ректор на икономическия университет в София, като се занимава с учебната дейност. Освен това е гост-професор в Бостънския университет и води редовен и летен курс по "Източноевропейски икономики". В управителния съвет на Централната банка той наследи проф. Георги Петров, който е дългогодишен шеф на катедра "Финанси" в УНСС носител на орден "Стара планина"- първа степен, професор по финанси в УНСС и дългогодишен шеф на катедра "Финанси". Едва ли някой финансист в България не познава този дългогодишен преподавател, известен със страховитото прозвище "Голямата секира". Що се отнася до Пенка Кратунова, тя е завършила Варненския икономически университет и има дългогодишен стаж във финансовата сфера. В няколко кредитни институции е ръководела отделите за развитие на клоновата мрежа. Последната длъжност, която заемаше преди назначаването си в управителния съвет на БНБ, бе прокурист и член на управителния съвет на "НЛБ Банка Запад-Изток". Предшественикът на Кратунова - Николай Неновски, пък бе първият, назначен от президента Първанов за член на ръководството на емисионната институция. Това стана през юни 2002-ра. Неновски е преподавател в Университета за национално и световно стопанство и в университета в Орлеан, Франция. Магистър е по икономика и финанси от университета в Поатие, Франция, и по икономика от Московския държавен университет "М. Ломоносов". През 1994 г. постъпва на работа в люксембургската "Банк Сосиете Женерал" (Banque Societe General). От 1995 г. е служител на Централната банка - бил е експерт и началник отдел "Парични и финансови анализи". В УС на БНБ Неновски зае мястото на Румен Аврамов, който също е известен икономист, автор е на поредица от книги за работата на БНБ от създаването й през 1878 до 9 септември 1944 г. и е програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Преди това последователно бе заместник-председател и председател на Агенцията за икономическо прогнозиране и развитие. Друг именит финансист, който е бил от квотата на президента в ръководния орган на Централната банка, е Гарабед Минасян. Той е професор, доктор на икономическите науки и работи в Икономическия институт на БАН. В управителния съвет на БНБ Минасян прекара два мандата - от 1997-а до 2006 година. В периода между 1997-а и 2000 г. бе икономически съветник на Петър Стоянов. През 2006 г. бе награден с орден "Стара планина" втора степен за заслугите му към страната. Ето това са хората от т.нар. академична група в УС на БНБ, а дали всички те отговарят на изискванията на чл.11, ал.1 т. от закона за централната банка всеки може сам да прецени. (Б) Източник: Банкеръ (16.06.2008) |
| Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 20.VI.2007 г. по ф. д. № 9270/2003 вписва промени за “НЛБ банка запад - изток” - АД: вписва промяна на предмета на дейност, както следва: 1. публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставяне на кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск; 2. извършване на безналични преводи и други форми на безналични плащания като акредитив и инкасо; 3. издаване и администриране на средства за плащане като електронни платежни инструменти, пътнически чекове (без банкови платежни карти и инструменти за електронни пари); 4. приемане на ценности на депозит; 5. извършване на парична преводи извън случаите по т. 1; 6. финансов лизинг; 7. гаранционни сделки; 8. търгуване за собствена сметка или за сметка на клиента със: а) инструменти на паричния пазар - чекове, менителници, депозитни сертификати и други; б) чуждестранна валута и благородни метали; в) финансови фючърси, опции, инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти, както и други дериватни инструменти; 9. търгуване за собствена сметка с прехвърляеми ценни книжа; 10. консултации относно портфейлни инвестиции; 11. покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг); 12. придобиване и управление на дялови участия; 13. отдаване под наем на сейфове; 14. събиране, предоставяне на информация и референции относно кредитоспособността на клиенти; 15. други подобни дейности, определени от Българската народна банка; вписва промени в устава, приети на общо събрание на акционерите, проведено на 19.III.2007 г. Източник: Държавен вестник (10.10.2008) |