Новини
Новини за 2010
 
Кризата намали печалбата на 22 банки Банките приключиха миналата година на печалба, но в резултат на кризата 22 от всичките 30 на пазара отчитат спад на финансовия си резултат спрямо 2008 г. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края 2009 г. Намалението е между 8% и 79% за различните банки. НЛБ "Запад-Изток" е със спад от почти 225%, тъй като през 2008 г. е била с 3.1 млн. лв. печалба, а миналата година е със загуба от 3.9 млн. лв. Шест банки са с ръст на печалбата (Корпоративна търговска банка, Прокредит банк с 0.50%, Ситибанк, клон София - 41.8%, Интернешънъл асет банк - 137.4%, Тексим банк - 82.8%, Българска банка за развитие - 154.5%, ЦКБ - 4.1%), а две са стопили значително загубите си през 2009 г. спрямо предходната година. Това са Алфа банк, клон София и Емпорики банк - съответно от 68.9 млн. до 23.1 млн. лв. и от 7.024 млн. на 3.7 млн. лв. И двете банки през последните две години развиват стратегия на по-дълбоко проникване и утвърждаване на пазара в България, което е свързано с инвестиции и разходи за разширяване на клонова мрежа, обогатяване на продуктова гама, реклама и пр. Спадът на печалбите на банките през миналата година не е изненада заради глобалната икономическа криза, като се дължи основно на увеличените разходи за обезценка заради нарастващите просрочия по кредити и плащането на високи лихви по депозити. В края на миналата година размерът на разходите за обезценка е 1.040 млрд. лв. при 330.5 млн. лв. година по-рано. Кризата направи заемите, които банките раздадоха по време на кредитния бум преди това, трудни за обслужване както от страна на фирмите, така и от домакинствата. Делът на просрочията все повече се увеличава, като в края на миналата година класифицираните и просрочени кредити (всички заеми със закъснения в обслужването над 30 дни) са 13.64% от общата сума на брутните кредити в системата, показват данните на БНБ. Това е в рамките на допусканите от централната банка нива и "далеч под песимистичните очаквания за качеството на портфейлите на банковата система", посочват от БНБ. Още през август миналата година БНБ обяви резултати от стрес тест на системата, според които песимистичните очаквания бяха за 16.4% дял на просрочията. Делът на кредитите с просрочие над 90 дни е 6.42%. От БНБ посочват още, че е запазено високо ниво на покритие на класифицираните кредити с провизии, като при експозициите с просрочие над 90 дни то е 83%. Формираният капиталов буфер е в размер на 2.754 млрд. лв. Освен за провизии на банките им се наложи да заделят пари за плащането на високи лихви по депозити, които набираха по време на депозитната експанзия през 2008 и 2009 г., поради липсата на ресурс от други източници. Постепенно лихвите по депозитите започнаха да намаляват, като приключиха годината със спад.Така формираната в края на декември неодитирана печалба на банковата система е в размер на 780 млн. лв. при 1.4 млрд. лв. година по-рано. Въпреки че е по-ниска спрямо декември 2008 г., осигурява допълнителен ресурс за подкрепа на капитала, пише в съобщението на БНБ. На нейна база се гарантира възвращаемост на активите на системата на нива над средните за повечето банкови системи в ЕС, допълват от централната банка. Общата сума на активите на банковия сектор към края на декември е 70.9 млрд. лв., което е ръст от 1.9% (1.3 млрд. лв.) на годишна база. Брутните кредити и аванси са 59.9 млрд. лв., от които 54.7 на сто са на корпоративни клиенти, а 31.2% – експозиции на дребно. За една година брутните кредити в системата се увеличават с 2.9 млрд. лв. (5.1%). Тези за населението нарастват с 1.3 млрд. лв. до 18.7 млрд. лв. и отчитат по-висок годишен темп (7.5 на сто), повлиян и от извършени обратни покупки на кредитни портфейли. Заемите на предприятия отбелязват годишен растеж с 0.8 млрд. лв. (2.6%) до 32.7 млрд. лв. Размерът на привлечените средства в банковата система се запазва в годишен план и възлиза на 60.8 млрд. лв. БНБ обобщава, че в края на 2009 г., както и през цялата година банковата система е запазила стабилни финансовите си параметри.
Източник: Дневник (01.02.2010)
 
Банките ни скубят с 820 млн. от такси С 820 млн. лева от такси и комисиони са ни оскубали банките през миналата година. Това сочи статистиката на БНБ. Изчисленията показват, че в някои случаи приходите от такси и комисиони са дори 20 пъти по-високи от разходите, които финансовите институции правят, посочва "Новините днес". Над 5 милиарда лева са прибрали банките от лихви. Като се извадят разходите, става ясно, че печалбата на 26-те трезора само от лихви е 2,7 млрд. лв. От такси и комисиони банките са спечелили общо 569 млн. лв. за година. Събраните лихви и такси не са само за нови кредити, а и за заеми, които са раздавани преди години, но все още се изплащат. Освен това в тези пера влизат и заеми на фирми, междубанкови операции и т. н. Отчетите показват, че въпреки кризата само три банки са излезли на загуба през миналата година. Това са гръцката Алфабанк, Емпорики и НЛБ Банка - София. В Топ 3 по печалба са Уникредит Булбанк (193 млн. лв.), Банка ДСК (172 млн. лв.) и Обединена българска банка (100,1 млн. лв.). След като са приспаднати всички разходи, общата печалба на банковата система за 2009 г. е 780 млн. лв. Това е с 44% по-малко от 2008 г., преди да удари кризата. Понижението се обяснява освен със свитото кредитиране също и с увеличението на необслужваните заеми, които в края на миналата година минаха 10 на сто. Финансистите прогнозират, че пикът на лошите заеми ще бъде през второто тримесечие на тази година. Причината е увеличаващата се безработица, която принуждава хората да бавят с месеци вноските по заемите.
Източник: Стандарт (03.02.2010)
 
Най-старото козметично предприятие у нас "Ален мак" може да се окаже във фалит, ако днес окръжният съд в Пловдив реши това. Искът е на пенсионния фонд "Доверие", който е сред кредиторите. Облигационерите на "Ален мак" си търсят над 10 млн. лв. Те настояват заводът незабавно да върне парите. От мениджмънта на завода твърдят, че обезпеченията и на облигацииите са над 200%. Но без да информира кредиторите си, "Ален мак" е изтеглил още два заема. Единият е за 500 000 евро от Токуда банк, като за него е учредена втора ипотека върху имотите. Вторият е за 800 000 евро от НЛБ банка Запад-Изток. Междувременно продажбите на козметичното предприятие са се свили с 18% до 7,2 млн. лв. през 2009 г. Шефът на надзора Петър Терзиев твърди, че в момента има търсене на продукцията и договори за износ. Отворил се и нов пазар в Близкия изток. Пред "24 часа" той съобщи, че "агресивно се търсят нови инвеститори", водели се преговори с чужди фондове. Терзиев купи завода чрез "Ефектен унд Финанц България" през 2002 г за 5,6 млн. долара. Собственици на дружеството са той и едноименната офшорка. Бяха обещани 2,9 млн. лв. инвестиции, но на практика и досега продължава производството на познатите от соца и вече неконкурентни у нас пасти за зъби и шампоани. Преди време Терзиев казва, че заводът е купен с отчетена загуба от 7,2 млн. лв. и неизползваеми суровини и материали за 3,5 млн. долара. Към 2007 г. фирмата има 11 млн. лв. вземания от свързани предприятия. Това показва, че компанията прави отчисления за друг бизнес на собствениците, коментират финансисти. Вземанията от клиенти и доставчици са за 12,9 млн. лв. Тогава идва и причудливото решение "Ален мак" да изнесе производството си в Украйна. Терзиев изтъква като мотив икономисването от високите данъци, такси и мита. В Украйна е регистрирана ОАО "Ален мак", която сключва договор с местно предприятие. При очаквания фалит на компанията майка в Пловдив украинската фирма също ще бъде затворена, казва шефът на надзорниците.
Източник: 24 часа (08.03.2010)
 
Възможно е да има ново покачване на лихвите по кредитите заради повишения кредитен риск. Тази позиция изрази вчера по време на конференция "Банките в търсене на нови стратегии" Асен Ягодин, заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и изпълнителен директор на Пощенска банка. Той посочи, че с приетите в Закона за потребителския кредит промени клиентът може 14 дни след изтегляне на кредита да го върне, без да дава обяснения на банката и без да дължи наказателна лихва. Това би трябвало да повлияе върху цената на кредита, коментира Ягодин. И отбеляза, че всички мерки, които се приемат в законодателството, целят защита на получателите на кредит, но не и защита на кредиторите. Действащото сега законодателство позволява на някои фирми, които са теглили кредити, да обявят несъстоятелност със задна дата, тоест във времето преди изтеглянето на кредита, и така пасивите остават за банката, посочи Ягодин. Той призова към законодателни промени в тази посока. Ако тази деформация в закона не се промени, нивата на лихвите по кредитите ще се увеличат, защото кредитният риск е голям, а оттам поскъпва и цената на кредита, добави експертът. Той посочи, че лихвите по кредитите са намалели към август с 0.8 процента на годишна база, а лихвите по депозитите са се увеличили с 0.9 на годишна база. Това означава, че банките поглъщат последствията от кризата, коментира Ягодин. "Ако някой си направи труда и пресметне среднопретеглените лихви по депозитите и кредитите за фирми и домакинства за последните две години, ще види, че приказките за необосновано високите кредитни лихви са празни", посочи зам-председателят на банковата асоциация. Данните на БНБ показват, че за август лихвите по новоотпуснатите жилищни кредити са достигнали най-ниските си нива от две години насам. За отпуснатите заеми в левове процентът е под 9, което се случва за втори път от първата половина на 2008 г. - първият беше през май тази година. В евро нивото им пък е най-ниското за последните 22 месеца. В същото време кредитите за бизнеса поскъпват, след като през юли БНБ отчете спад както по тези в левове, така и в евро. Последните данни отново затвърждават тенденцията за неустойчивост в месечните им изменения. Асоциацията на търговските банки в България прогнозира загуби за редица кредитни институции в страната за тази година, но в същото време успокои, че секторът ще остане като цяло на известна печалба и стабилен заради натрупаните от годините резерви и високата ликвидност, каза още Ягодин. "Много от банките през тази година ще излязат на известна загуба, макар средно секторът да отчете печалба", прогнозира Ягодин, който е и изпълнителен директор на Пощенска банка - една от големите банки в страната по размер на активите си и собственост на гръцката EFG Eurobank. Причината за неблагоприятното развитие на отделни играчи ще е свиването на лихвения им доход заради рязкото спрямо ръста на лихвите по кредитите увеличение на лихвите по депозитите в съчетание с увеличението на дела на просрочените заеми и заделяните от финансовите институции провизии за тях като пряка последица от кризата в реалната икономика. Прогнозата на Асен Ягодин идва на фона на данни от централната банка за обща печалба за българския сектор в размер на 352 млн. лв. за първото полугодие - 29.3% спад в сравнение със същия период на миналата година и положителни резултати на всички ключови участници в сектора. Още при публикуването като причина банкерите обявиха разходите за покриване на просрочията по нередовните заеми и плащането на високите лихви по депозити заради депозитната война в сектора. Въпреки понижените резултати на загуба за периода са само четири банки, от които разпознаваеми са двете гръцки институции - Емпорики банк и Алфа банк, загубили съответно 1.79 и над 37 млн. лв., а останалите са имащите незначителен дял в сектор -а словенската НЛБ Банка и клонът на турската Те Дже зираат банкасъ. За сравнение - за първото тримесечие на тази година на загуба бяха шест банки, като към споменатите четири влизаха още Инвестбанк и МКБ Юнионбанк. Последните две обаче превключиха на печалба за второто тримесечие - съответно малко под половин милион лева и 0.73 млн. лв. Последните данни на БНБ от края на септември пък показаха, че лошите и преструктурирани кредити в банковата система са достигнали 6.4 млрд. лв., или 16.46% от целия кредитен портфейл в системата. Успокоително беше, че месечният им темп на нарастване беше по-малък в сравнение с предходните месеци - 3.2% през миналия месец при 5-6% през предходните месеци. В същото време обаче данните сочеха и свиване на кредитния портфейл през септември.
Източник: Дневник (06.10.2010)
 
Седем банки са на загуба, печалбите в сектора продължават да падат, необслужваните заеми минаха 10%, а лекото активизиране на бизнес кредитите през второто тримесечие не се запази през третото. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на септември 2010 г. Броят на кредитните институции, които приключват деветте месеца на годината със загуба, се е увеличил спрямо предходното тримесечие и вече са повече от пръстите на едната ръка. Тази прогноза банкери направиха още миналия месец, но очакванията им бяха за края на годината. От началото на кризата и спада в резултатите до момента не е имало такъв брой банки, които са били със загуба. Тази на една от тях - Регионална инвестиционна банка, не е изненадваща, тъй като тя започна дейността си у нас през октомври миналата година. Останалите кредитни институции, които реализират отрицателен резултат, са Българо-американска кредитна банка (9.046 млн. лв. загуба, спад от 139% на годишна база), Токуда банк (3.2 млн. лв. загуба, 648% годишен спад), НЛБ банка (11.4 млн. лв. загуба, годишен спад от 1724%), Те Дже Зираат банк (348 хил. лв. загуба и годишен спад от 198%), Емпорики банк (4.1 млн. лв. загуба и спад от 17.9% на годишна база) и Алфа банк (50.9 млн. лв. загуба и годишен спад от 8.8%). Според някои банкери броят на банките, които ще приключат годината на загуба, няма да е съществен и те ще са сред по-малките банки. Очакванията в сектора като цяло са, че тази година всъщност ще е най-лошата и ще се стигне дъното, въпреки че миналата беше сочена като такава. Прогнозите са, че през тази и в началото на следващата година ще спре влошаването на кредитните портфейли, растежът на икономиката ще започне да се възстановява и банките най-сетне ще започнат да генерират нов бизнес. Именно ограниченият обем на новоотпусканите кредити е една от причините за слабите приходи на банките и спада в печалбите. Другите фактори са ръстът на просрочията и заделяните върху тях провизии и разходи за обезценки (покриване на загуби от кредити, които се считат за несъбираеми), както и изплащането на все още прилични лихви по влогове, събирани по време на депозитната война. Общо печалбата на сектора за деветте месеца е 476.4 млн. лв., което е с 30.5% по-малко в сравнение с миналия септември. Петте най-големи банки формират 74.5% от цялата печалба. Влошаване на финансовия резултат има и на месечна база. Печалбата само за септември е най-малката, която банките са отчитали през последните години. Тя е 14 млн. лв. в сравнение с 61 млн. лв. през август и 50 млн. лв. през юли. Влияние върху печалбата в сектора продължават да оказват нарастващите обезценки, посочват от БНБ. В края на тримесечието разходите за тях са 947 млн. лв. спрямо 794.9 млн. лв към август и 566 млн. лв. към края на второто тримесечие. Като дял от брутните кредити (без тези за кредитни институции) необслужваните заеми (с просрочие над 90 дни) вече са 10.61% спрямо 9.45% към юни и 7.8% към март. Въпреки нарастването от БНБ посочват, че "достигнатите нива на кредитен риск са управляеми". Едновременно с ръста в необслужваните заеми и през това тримесечие остава слаба кредитната активност в системата. Освен това лекото активизиране на бизнес заемите през второто тримесечие не се запази през третото. "Ръстът на корпоративните кредити (с 2.3% до 33.58 млрд. лв.) е повлиян от връщане в баланса на системата на по-рано продадени кредитни портфейли", уточняват от БНБ. Тоест част от растежа е фиктивна. При жилищните заеми нарастването е с 0.7% до 9.15 млрд. лв. Потребителските кредити се свиват и размерът им е с 1.1% по-малък спрямо три месеца по-рано. Така продължава тенденция почти да няма нови кредити, които да компенсират нарастването на влошаващите се. Активите в системата нарастват през тримесечието с 1.6% до 72.1 млрд. лв., като причина за това са и обратно изкупените кредити. Няма промяна във факторите, които влияят върху дейността на банките, отчитат от БНБ. "Предприетите от кредитните институции мерки за допълнително укрепване на капиталовата позиция са предпоставка за запазване на съотношенията за адекватност и капиталовия излишък (буфер) в системата." Към края на септември той е близо 3 млрд. лв. Регулаторът посочва още, че всички банки спазват препоръчаното ниво на ликвидност и така съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите остава без промяна спрямо юни на ниво 22.2%.
Източник: Дневник (01.11.2010)