Печалбата на банковата система се стопи с над 20% до 617 млн. лв. Печалбата на банковата система у нас се сви с над 20% през изминалата година, сочат данни на БНБ. Финансовите институции в страната са приключили 2010 г. с 617 млн. лв. неодитирана печалба, което е със 163 млн. лв. по-малко спрямо 2009 г. Според експертите от БНБ, макар и по-ниска от предходната година, печалбата се явява допълнителна капиталова защита. Данните показват, че за една година разходите за обезценки са се увеличили с 26 на сто до 1,31 млрд. лв., но въпреки това доходите от основна дейност покриват повишения риск и разходите. В края на декември необслужваните заеми над 90 дни достигат 11,9 на сто от общия обем. Това е и почти двойно спрямо нивата от година по-рано, когато са били 6,42%, сочи статистиката на БНБ. Според отчетите на финансовите институции, представени от централната банка, в края на 2010 г. само два трезора у нас приключват с печалби над 100 млн. лв. През 2008 г. три банки имаха печалба от по над 200 млн. лв., а през 2009 година три бяха с печалба от над 100 млн. лв. През 2010 г. Уникредит Булбанк и Банка ДСК са единствените с положителни резултати над 100 млн. със съответно 158,7 млн. лв. и 130,58 млн. лв. Интересно разместване се наблюдава в следващите позиции, като Корпоративна търговска банка вече заема трето място, измествайки Обединена българска банка, постигайки 23% ръст на печалбата до 74,4 млн. лв. Припомняме, че финансовата институция заемаше едва 8-о място по печалба през 2008 г., а през 2009-а се изкачи до номер четири. В същото време печалбата на ОББ се сви с 26,5 на сто до 73,6 млн. лв. В Топ 5 място намира и Райфайзенбанк, обявила 44,2 млн. лв., която изпреварва Банка „Пиреос България“ с 44,05 млн. лв. С положителен финансов резултат за 2010 г. от над 10 млн. лв. са още четири трезора: SG Експресбанк, Българска банка за развитие, Централна кооперативна банка и Сити Банк - клон София. През изминалата година общо 8 от финансовите институции са увеличили печалбата си. Отличници в това отношение са Юробанк И Еф Джи (Пощенска) и Българската банка за развитие, като първата е постигнала ръст на печалбата от 71,3% до 34,94 млн. лв., а втората – 65,7 на сто до 28,74 млн. лв. Въпреки печалбата за цялата банкова система шест банки са приключили 2010 г. с отрицателни финансови резултати. Най-сериозна загуба според данните на БНБ отчита клонът на гръцката Алфа Банк. През 2010 г. отрицателният резултат на трезора се увеличава с 8,6% спрямо година по-рано и достига близо 75 млн. лв. Така за последните три години загубата на банката надхвърля 160 млн. лв. В сектора на губещите с отрицателен финансов резултат от 14.4 млн. лв. е и словенската НЛБ Банка София, следвана от гръцката Емпорики Банк-България (7,36 млн.) и Българо-американската кредитна банка, която се продава в момента. От БНБ посочват, че за една година отпуснатите кредити са се увеличили с 2,7%, или с 1,4 млрд. лв., като достигат 53,9 млрд. лв. Привлечените средства се увеличават с по-бърз темп от 3,6 на сто до 63 млрд. лв.
Източник: Класа (01.02.2011)

ЧЕЗ България спечели приз от 8-ото издание на годишните награди за отговорен бизнес 2010, организирани от Българския форум на бизнес лидерите, съобщиха от енергодружеството. Компанията бе отличена с третото място в категория "Инвеститор в човешкия капитал и условията на труд" за програмата си "Ключови служители", обхващаща дейностите по осигуряване на необходимите условия и среда за професионално, кариерно и личностно развитие на служителите. Призът бе връчен на Петър Докладал, регионален мениджър на ЧЕЗ за България от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Общо 59 социално-отговорни проекта кандидатстваха за наградите на Българския форум на бизнес лидерите. За втора поредна година 12-членното жури бе председателствано от кмета на София Йорданка Фандъкова.
Източник: Монитор (21.02.2011)

Най-голямата в Словения "Нова Люблянска банка" (НЛБ) е почти готова с продажбата на българското си поделение, съобщи Ройтерс по изявление на банката. Освен това продадени ще бъдат още австрийското и германското звено на НЛБ, като част от стратегията й да засили капиталовата си база преди европейските стрес тестове. "Преговорите с потенциален купувач на НЛБ Банка София са в последната си фаза. Продажбата на LHB Франкфурт и виенската Адриа банк са все още в процес", съобщиха от банката. Миналата седмица, банката, която едва премина миналогодишните стрес тестове, емитира книжа за 250 млн. евро, за да повиши адекватността на капитала си от първи ред на 7.6% от малко над 6%. Решението да продава бизнеси в Словения и зад граница, банката взе миналата година. Загубата й за 2010 г. беше почти двойна, предимно заради необслужвани кредити на местни компании. Правителството на Словения контролира 48.6% от НЛБ, а белгийската група KBC, която у нас е собственик на СИбанк и ДЗИ, държи 30.6% от капитала й.
Източник: Дневник (19.03.2011)

Холандско-израелският холдинг "Кардан" ще е новият собственик на НЛБ банка София, става ясно от съобщение на интернет страницата на купувача. Досегашният собственик на банката в България е словенската Нова люблянска банка (НЛБ). Сделката е за 15 млн. евро и ще стане чрез звеното за кредитиране на дребно "Ти Би Ай Еф файненшъл сървисес" (TBIF), част от "Кардан". Споразумението е постигнато в понеделник. Покупката е в тон със стратегията на "Кардан" да засили инвестициите си в България и Румъния чрез синергии с другите си бизнеси, посочват от компанията. Предвижда се банковият й бизнес тук да се фокусира върху банкиране на дребно и финансирането на малки и средни предприятия. НЛБ банка София е 23-та по големина в сектора у нас според размера на активите й - 197.7 млн. лв. в края на 2010 г. Миналата година приключи на загуба от 14.4 млн. лв. Профилът и беше на бутикова корпоративна банка. Нова люблянска банка получи правителствена помощ в Словения срещу ангажимента да продаде свои непечеливши поделения. У нас TBIF е собственик на небанкови финансови компании, като с покупката на НЛБ банка София групата се сдобива и с кредитна институция и влиза в банковия сектор. В холдинга на TBIF тук влизат компанията за потребителско кредитиране "Ти Би Ай Кредит", небанковото дружество за ипотечно кредитиране "Кредитекс", ПОК "Доверие", "Ти Би Ай Асет мениджмънт", ЗАД "Булстрад", "Ти Би Ай Лизинг". Сделката трябва да получи одобрението на БНБ и на Комисията за защита на конкуренцията. В последните десетина години централната банка води консервативна лицензионна политика и освен големи международни групи като Банк Аустрия, белгийската KBC, унгарските ОТП анк и МКБ анк, които влязоха в сектора чрез банковата приватизация или вторична продажба от частни български акционери, небанкови компании не са допускани. След 2007 г., когато България се присъедини към ЕС и у нас важи правилото на единния паспорт, влязоха още румънското поделение на израелската "Банка Леуми" (която вече се изтегли оттук) и украинската Регионална инвестиционна банка чрез латвийския си клон.
Източник: Дневник (06.04.2011)

Холандско-израелският холдинг "Кардан" ще е новият собственик на НЛБ банка София, става ясно от съобщение на интернет страницата на купувача. Досегашният собственик на банката в България е словенската Нова люблянска банка (НЛБ). Сделката е за 15 млн. евро и ще стане чрез звеното за кредитиране на дребно "Ти Би Ай Еф файненшъл сървисес" (TBIF), част от "Кардан". Споразумението е постигнато в понеделник. Покупката е в тон със стратегията на "Кардан" да засили инвестициите си в България и Румъния чрез синергии с другите си бизнеси, посочват от компанията. Предвижда се банковият й бизнес тук да се фокусира върху банкиране на дребно и финансирането на малки и средни предприятия. НЛБ банка София е 23-та по големина в сектора у нас според размера на активите й - 197.7 млн. лв. в края на 2010 г. Миналата година приключи на загуба от 14.4 млн. лв. Профилът и беше на бутикова корпоративна банка. Нова люблянска банка получи правителствена помощ в Словения срещу ангажимента да продаде свои непечеливши поделения.
Източник: Дневник (06.04.2011)

В последния работен ден на седмицата БНБ издаде разрешение за влизане на нов собственик в още една банка на пазара у нас - на регистрираното в Холандия "Ти Би Ай Еф файненшъл сървисиз" (ТBIF Financial Services). Дружеството е звено за кредитиране на дребно на холандско-израелския холдинг "Кардан" и придобива всички акции от капитала на НЛБ банка - София. Тя е една от най-малките банки тук и досегашният й собственик е словенската Нова люблянска банка. Цената на сделката е 15 млн. евро. И Нова люблянска банка, както и собственикът на БАКБ се оказа, че се нуждаят от държавна подкрепа, срещу отпускането на която трябваше да преструктурират активите си и да продадат някои от поделенията си. Споразумението за покупко-продажбата беше постигнато на 4 април тази година. За окончателното финализиране на сделката трябваше да се получи одобрението на централната банка, както и на Комисията за защита на конкуренцията. Покупката е в тон със стратегията на "Кардан" да засили инвестициите си в България и Румъния чрез синергии с другите си бизнеси, посочиха тогава от компанията купувач. От изявлението им стана ясно, че се предвижда банковият й бизнес тук да се фокусира върху банкиране на дребно и финансирането на малки и средни предприятия. Това означава коренна промяна на бизнес ориентацията и профила на НЛБ банка - София, която в момента е бутикова корпоративна банка. И тя, както и БАКБ няколко поредни тримесечия приключваха на загуба, както и финансовата 2010 г. У нас TBIF е собственик на небанкови финансови компании, като с покупката на НЛБ банка - София групата се сдобива и с кредитна институция и влиза в банковия сектор, като затваря кръга от финансови институции и предлагани продукти. В холдинга на TBIF тук влизат компанията за потребителско кредитиране "Ти Би Ай кредит", небанковото дружество за ипотечно кредитиране "Кредитекс", ПОК "Доверие", "Ти Би Ай асет мениджмънт", ЗАД "Булстрад", "Ти Би Ай лизинг". Така, след като дълго време в банковия сектор не беше влизал нов играч (с изключение на приватизацията), се появи дори небанкова компания като купувач. В последните десетина години централната банка води консервативна лицензионна политика и освен големи международни групи като Банк Аустрия, белгийската KBC, унгарските ОТП банк и МКБ банк, които влязоха в сектора чрез банковата приватизация или вторична продажба от частни български акционери, небанкови компании не са допускани. След 2007 г., когато България се присъедини към ЕС и у нас важи правилото на единния паспорт, влязоха още румънското поделение на израелската Банка Леуми (която вече се изтегли оттук) и украинската Регионална инвестиционна банка чрез латвийския й клон. От началото на юли се очаква да заработи и клонът на най-голямата турска частна банка - Иш банк, която влиза тук чрез германското си поделение.
Източник: Дневник (20.06.2011)

Колко струва една банка? Андрей Георгиев, изп. директор на Финансова къща "Логос-ТМ" АД. Дългоочакваната смяна на собствеността на основния пакет от акции на Българо-Американската кредитна банка стана факт в края на миналата седмица, след като получи "зелена светлина" последователно от КЗК и БНБ. Сделката може да се определи като емблематична и с фундаментално значение, макар банката да не е сред големите кредитни институции в страната. За тези, които не следят банковия сектор отблизо, трябва да се припомни, че продавачът по сделката е на практика фалиралата вследствие на икономическата и финансова криза, и впоследствие национализирана ирландска банка Allied Irish Banks. Тя навлезе на българския пазар на банкови услуги през 2008 година, когато купи близо 50% от капитала на БАКБ от Българо-Американския инвестиционен фонд. Покупката се оказа в най-неподходящия момент, няколко месеца преди кризата да се разгърне с пълна сила в региона на Централна и Източна Европа. Тази грешка струва скъпо на ирландците, тъй като те загубиха почти цялото си вложение в България. От инвестираните над 216 млн. евро в акции на БАКБ в петък (17 юни) те получиха едва 100 хиляди евро от новия собственик - фонда Clever Synergies Investment Fund (CSIF), зад който стои бизнес дамата Цветелина Бориславова. Разбира се, ирландците все пак са щастливи, че извън горепосочената символична сума ще си върнат и допълнително вложените в родната банка под формата на кредитна линия 25 млн. евро. Едва ли Allied Irish Banks щеше да продава по този начин (притисната от времето и на всяка цена), ако не беше принудена от ирландските власти да подкрепи баланса си в кратки срокове, продавайки активите си в чужбина. Подобна сделка ирландците вече осъществиха през септември миналата година в Полша. Само че за тяхна радост банката Zachodni бе далеч по-апетитна за купувачите. За нея наддаваха някои от най-големите банки в Европа, а покупната цена от 2,9 млрд.евро, предложена от спечелилата своеобразния търг Banco Santander, надхвърли и най-оптимистичните очаквания. Испанската банка плати 2,8 пъти счетоводната стойност на акция. За сравнение банките в Европа се търгуват при средни нива на съотношението цена към счетоводна стойност на акция около и под единица. Тази сериозна премия се дължи на това, че полската икономика е единствената в ЕС, която остана на пътя на икономическия растеж в кризата, банковата система на страната е в изключително добра форма, като отбелязва силни и устойчиви растежи на кредитирането, а освен това самата банка разполага с много по-диверсифицирано и качествено кредитно портфолио в сравнение с БАКБ. За последната бе характерно агресивното и високо рисково кредитиране, което в добрите години за българската икономика я правеше най-рентабилната родна банка. Оценките на полските банки като цяло са в пъти по-високи от тези на българските и това се потвърждава и от сделката, при която "Райфайзен интернешънъл" закупи наскоро полското поделение на гръцката EFG Eurobank - собственик на българската Пощенска банка. Австрийската кредитна институция заплати 490 млн. евро за 70% от капитала на Полбанк И Еф Джи, или около 1,7 пъти счетоводната стойност на акция. И то при положение, че Полбанк е на загуба. На полския пазар се сключиха още две по-малки сделки, а пазарните оценки на полските банки, които се търгуват на Варшавската фондова борса, също са далеч над средните за Европа и България. Изводът от всичко това е, че ниската цена на сделката за родната БАКБ e не само следствие от това, че AIB е притисната до стената да продава. Когато продаваш здрава и рентабилна институция, конкуренцията между купувачите ражда и високи цени. Какво тогава ни показва цената от 100 хиляди евро за 50% от БАКБ? Първо, явно - собственият капитал на банката от близо 190 млн. лева по последен одитиран консолидиран отчет е далеч от реалността и от оценката на купувача. Другото, което несъмнено можем да кажем след тази сделка, е, че българският бизнес в случая се оказа далеч по-добрият играч. Новият собственик на БАКБ в лицето на Цветелина Бориславова продаде скъпо участието си в СИБанк на белгийската KBC преди години, за да се окаже години по-късно отново собственик на банка, но със значителна печалба от двете операции. Подобна тенденция, каквато наблюдаваме в развитието на банковата система у нас, вече е описана в сериозни научни изследвания. Първо мултинационалните банки навлизат на малкия и неразвит банков пазар, печелят бързо пазарен дял, инвестирайки много средства и вкарвайки натрупаното ноу-хау, но на по-късен етап, особено в условията на криза, банките със собственици резиденти са по-гъвкави и по-успешни, като в много случаи придобиват собствеността върху поделенията на мултинационалните финансови групи. Сделката с БАКБ е точно такъв случай. Дали можем да очакваме тази тенденция да се задълбочи? Защо не? В последна сметка към БАКБ интерес имаше само от местни играчи. Много вероятно е например гръцките банки у нас също да потърсят продажба на поделенията си. Със сигурност западните банки с интерес към нашия пазар ще срещнат конкуренцията на Корпоративна търговска банка, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка, а вероятно и някои други родни капитали. Споменатите банки с български собственици вече спечелиха значителен пазарен дял в годините на икономическата криза, демонстрирайки възможности да бъдат конкурентоспособни. Сделката за БАКБ, както и тази за малката НЛБ Банка София, закупена също през тази година от групата TBI, са само началото на новото мащабно преструктуриране, което предстои да се случи на българската банкова система след процеса на приватизация и последващите покупки и сливания преди повече от десетилетие. Това е тенденция в целия регион на ЦИЕ. Освен гореспоменатите сделки в Полша, в Румъния също няколко банки са обявени за продан. Най-голямата руска банка Сбербанк, която досега оперираше само в границите на бившия СССР, е пред покупката на Volksbank International от Die Osterreichische Volksbanken на предполагаема цена от 700-750 млн. евро. Като от сделката вероятно ще бъде изключено губещото румънско поделение на VBI. В съседна Гърция всички досегашни опити за окрупняване на банки бяха неуспешни въпреки натиска от страна на правителството. Рано или късно обаче големите гръцки банки ще трябва да се разберат помежду си за новото разпределяне на банковия пазар в страната, тъй като в противен случай рискуват да се сблъскат с неконтролируеми и неоценими по размер негативни последици от икономическата криза в страната. Как точно ще се развият консолидационните процеси и преструктуриранията в банковата система на България и на съседните страни, предстои да видим. Хубавото е, че банковият сектор у нас продължава да бъде в прилична форма въпреки проточилата се прекалено дълго криза, а процесите, които предстоят да се развият в структурата на собствеността, е много вероятно да съвпаднат и дори да подпомогнат възстановяването на икономиката.
Източник: Стандарт (27.06.2011)

Имотите не са единствените активи на нередовни длъжници, които съдия- изпълнителите изнасят на търг. Стоки, машини и съоръжения за стотици хиляди и дори милиони левове се предлагат за публична продан. Друг е въпросът, дали има кой да ги купи. От близо половин година например съдия- изпълнителите се опитват да продадат съоръжения на "Полимери" АД, с които да покрият задълженията на компанията към АЕЦ "Козлодуй". Първоначалната цена, при която ще започне наддаването, е 5.82 млн. лв., но въобще не е ясно ще се появят ли купувачи. Акциите на "Полимери" се търгуват на борсата, но мажоритарният пакет на дружеството се контролира от "АКБ Корпорация" на небеизвестния бизнесмен Николай Банев, който е популярен в банковите среди с това, че почти всяка година се замесва в пореден съдебен спор заради просрочени дългове. Бокс за зашеметяване на едър рогат добитък е също сред атрактивните оферти. Търгът, на който той ще се предлага, е насрочен за 15 август в Момчилград от съдия-изпълнител Росен Сираков. Всъщност става дума за цяла технологична линия за месопреработка, която включва такива екзотични компоненти като вана за обезкръвяване, колички за вътрешности, стерилизатор за ножове и триони за разполовяване. Звучи като реквизит за филм на ужасите, така че, ако не се намери компания, която да закупи цялата линия, съдия-изпълнителят може да предложи компонентите й на някоя кинопродукция. Собственикът на това оборудване - фирма "Мусан" ООД, е със съдружници Сафет Мустафа Караулан и Ахмет Юмербейоглу и дължи над 1.4 млн. лв. на "НЛБ Банк". Фирмата очевидно не може да ги погасява, защото кредитната институция е наложила запор върху дружествените дялове и по нейно искане съдия-изпълнителят е обявил търг за оборудването за месопреработка. Началната цена, от която започва наддаването за него, е 612 117 лева. Но не е само това. Повечето от фирмите на Сафет Караулан - "АКМА" ООД, "Сафко" ЕООД, "Румели България" ЕООД и "Далко Интернешънъл" ООД, са със запорирани дружествени дялове от "НЛБ Банк". От съобщенията в търговския регистър става ясно, че непогасените задължения на бизнесмена към банката са около 2.6 млн. лв. с натрупаните лихви. Що се отнася до другия съдружник Ахмет Юмербейоглу, регистрите не показват да има проблеми с кредиторите. В Пловдив пък се продават ножици за рязане на скрап и специален камион за скрап, собственост на фирмата "Екопромет - В". Първоначалната им цена е 260 208 лв., а парите трябва да послужат за погасяване на дълга на компанията към ОББ. Впрочем въпросната фирма, която е правоприемник на "Белканто" ЕООД, създава доста главоболия на кредитната институция. Заради неуредени дългове от 2.6 млн. лв. именно към ОББ съдия-изпълнителите са обявили за продажба и имота на компанията в индустриалната зона в Пловдив. Самата "Екопромет - В" е собственост на "Уестън Морланд Инк", компания, регистрирана в офшорната държава Панама. В Троян например се продава цял автопарк от трактори, камиони и леки автомобили. А в Габрово се търси купувач на машините за производство на пластмасови изделия на фирма "Нивос", която не може да обслужва задълженията си към "Банка ДСК". В Русе пък на търг е обявен цял кораб за насипни товари, собственост на "Дунав - Експрес" ООД, като наддаването за него ще започне от 144 хил. лева. Примерите за финансово затруднени на търговски дружества, чиито имоти, машини и съоръжения се разпродават, за да бъдат погасени задълженията им към кредиторите, са много. Достатъчно е човек да поразгледа сайта на Камарата на частните съдия -изпълнители, за да усети драматичното положение, в което се намира целият български бизнес. И неприятното е, че черните краски в картината се сгъстяват с всеки изминал месец.
Източник: Банкеръ (08.08.2011)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 16.І.2008 г. по ф.д. № 9270/2003 вписа промени за ”НЛБ Банка Запад – изток“ – АД: вписва увеличение на капитала на дружеството от 15 800 000 лв. на 21 650 000 лв. чрез издаване на нови 5 850 000 обикновени безналични акции с номинална стойност 1 лв. всяка една; вписва решението на общото събрание на акционерите от 24.ІХ.2007 г. за промени в устава.
Източник: Държавен вестник (13.09.2011)

От общо 31 банкови институции, регистрирани в България, девет банки отчитат загуба за дейността си през първите девет месеца на годината. Най-голяма, в размер на 30.443 млн. лева, е загубата на Алфа банк. Гръцкият клон има добри приходи от лихви – в размер на 91 млн. лв., но натежава обезценката на активи в размер на повече от 38.5 млн. лв. Малко под 6 млн. лв. е загубата на друг гръцки кредитор – Емпорики банк. Негативен също така е резултатът на Българо – американска кредитна банка /- 16.5 млн. лв./, на Инвестбанк /-6.844 млн. лв./, на НЛБ Банка София /- 3.7 млн. лв./, Тексим банк /-1.4 млн. лв./, Ишбанк, Регионална инвестиционна банка и Те Дже Зираат. Най-голямата печалба сред банките на пазар България постигна Уникредит Булбанк: 159 млн. лева. Двуцифрени са печалбите на Банка ДСК /61 млн. лв./, Райфайзенбанк /58.4 млн. лв./, Пиреос банк /47/ Корпоративна търговска банка /45 млн. лв./, Сосиете Женерал /38.64 млн. лв./, Първа инвестиционна банка /29.5 млн. лв./, ОББ /25 млн. лв./, Централна кооперативна банка /около 10 млн. лв/. Прави впечатление, че Българската банка за развитие отчита за първите девет месеца на годината 25.55 млн. лв., като нетният приход от лихви на държавната банка за развитие възлиза на повече от 47 млн. лв. Почти 1 млрд. лева /952 млн. лева/ е стойността на обезценените за първите девет месеца на годината активи от страна на банките в България. Общата им печалба възлиза на 545 млн. лв., а данъчният разход за периода леко надхвърля 60 млн. лв, което води до 484 млн. лв. печалба преди данъци. Резултатът е малко по-добър от този за същия период година по-рано. Активите на най-голямата българска банка Уникредит Булбанк надхвърлят 12 млрд. лева, което обяснява и голямата сума за обезценки, в размер на 125 млн. лева за периода. Повече активи обезцени Обединена българска банка – 143 млн. лв. при балансова стойност малко под 7 млрд. лв., което обяснява сравнително по-ниската печалба на големия кредитор. Първото място по обезценки е за Банка ДСК – над 250 млн. лева при балансова стойност от 8.4 млрд. лв., което говори, че близо 3% от банката са се стопили през последните 9 месеца.
Източник: Дарик радио (03.11.2011)