Увеличиха капитала на Ти Би Ай Банк със 7 млн. лв. Капиталът на Ти Би Ай Банк е увеличен със 7 млн. лв. до 61,4 млн. лв., с цел поддържане на ръста в кредитирането на граждани и да навлезе по-агресивно в сегмента на малкия и среден бизнес. Увеличението на капитала е вписано в Търговския регистър на 28 февруари 2013 г. Ти Би Ай Банк АД отчита 153% ръст на активите на годишна база до 189 млн. лв. към 31 декември 2012 г. Кредитният потфейл се увеличава с 90% до 129 млн. лв., а собственият капитал с 28% до 33,5 млн. лв. Приходите от лихви нарастват със 70% на годишна база до 12,3 млн. лв. за 2012 г., докато ръстът при разходите за лихви е с 36% до 4,7 млн. лв. Приходите от такси и комисиони са нагоре със 180% до 1,7 млн. лв. Административните разходи се увеличават с 203% до 10 млн. лв. за изминалата година. Загубата на банката намалява до 631 хил. лв. за 2012 г., спрямо 4,7 млн. лв. за 2011 г. Тогава са начислени разходи за обезценки за 24,3 млн. лв. "TBI Bank има за своя дългосрочна цел да се превърне в предпочитан партньор в сегментите „банкиране на дребно” (потребителско и целево финансиране) и „микро, малки и средни предприятия” в България. Вярваме, че можем да постигнем тази цел, като предлагаме добро обслужване и внимание към всеки клиент, като създаваме качествени продукти и разбира се съчетани с бързи услуги. В този контекст е съвсем естествено да вложим финансов ресурс и да увеличим собствения капитал на банката, за да можем да осигурим стабилен ръст на нов портфейл от потребителски кредити и да разширяваме все по-активно бизнеса си в сегмента на малките и средни предприятия", коментира Валентин Гълъбов, член на надзорния съвет на банката. Увеличението на капитала е третото поред, което TBI Bank прави в рамките на една година. През ноември 2012 тя увеличи собствения си капитал с 2 млн. лв., които след разрешение от БНБ бяха внесени от холандския холдинг TBIF Financial Services B.V., собственик на банката. Преди това, още в началото на 2012 г. капиталът на дружеството беше вдигнат с 6 млн.лв. ТBI Bank е собственост на регистрираното в Холандия дружество ТBIF Financial Services B.V. което оперира на българския пазар от 2001 година и притежава добре познатите на българския потребител Ти Би Ай Кредит, Ти Би Ай Лизинг, Ти Би Ай Рент. През пролетта на 2011 година, холандския холдинг закупи словенската НЛБ Банк, която ребрандирa като Ти Би Ай Банк.
Източник: Инвестор.БГ (04.03.2013)

TBI Bank вдига капитала си със 7 млн. лв. Промяната е официално вписана в Търговския регистър с № 20130228105911 от 28.02.2013 год. Така собствения капитал на дружеството става 61, 4 млн. лв. Вдигането на капитала ще позволи на банката да поддържа ръст в кредитирането на граждани и да навлезе по-агресивно в сегмента на малкия и среден бизнес. "TBI Bank има за своя дългосрочна цел да се превърне в предпочитан партньор в сегментите "банкиране на дребно" (потребителско и целево финансиране) и "микро, малки и средни предприятия" в България. Вярваме, че можем да постигнем тази цел, като предлагаме добро обслужване и внимание към всеки клиент, като създаваме качествени продукти и разбира се съчетани с бързи услуги. В този контекст е съвсем естествено да вложим финансов ресурс и да увеличим собствения капитал на банката, за да можем да осигурим стабилен ръст на нов портфейл от потребителски кредити и да разширяваме все по-активно бизнеса си в сегмента на малките и средни предприятия", коментира Валентин Гълъбов, член на надзорния съвет на банката. Увеличението на капитала е третото поред, което TBI Bank прави в рамките на една година. През ноември 2012-а тя увеличи собствения си капитал с 2 млн. лв., които след разрешение от БНБ бяха внесени от холандския холдинг TBIF Financial Services B.V., собственик на банката. Преди това, още в началото на 2012-а год. капиталът на дружеството беше вдигнат с 6 млн.лв. ТBI Bank е собственост на регистрираното в Холандия дружество ТBIF Financial Services B.V. което оперира на българския пазар от 2001 година и притежава добре познатите на българския потребител Ти Би Ай Кредит, Ти Би Ай Лизинг, Ти Би Ай Рент. През пролетта на 2011 година, холандския холдинг закупи словенската НЛБ Банк, която ребрандира, като Ти Би Ай Банк. Повече от 1 000 000 българи са клиенти на Ти Би Ай през последните 12 години, а вече могат да ползват всички банкови услуги, чрез клоновата мрежа и интернет банкирането на Ти Би Ай Банк.
Източник: Дневник (04.03.2013)

Две български банки с ръст на активите си с над 1 млрд. лв. Две от 30-те банки, опериращи в страната ни, бележат ръст на управляваните активи с повече от 1 млрд. лв. за 12 месеца - от 1 април 2012 г. до 31 март 2013 г., сочат изчисления на Profit.bg. Лидер по този показател е Корпоративна търговска банка, следвана от Алфа Банк, добавили съответно 2.07 млрд. лв. и 1.69 млрд. лв. активи за периода. В челото са още Първа Инвестиционна Банка, Уникредит Булбанк и SG Експресбанк, докато ръст от над 100 млн. лв. се наблюдава още при Централна кооперативна банка, Ти Би Ай Банк, Инвестбанк и Интернешънъл Асет Банк. 12 от 30-те банки понижиха управляваните активи за периода, като най-голям спад е отчетен при Българска банка за развитие, Райфайзенбанк, Пощенска банка (Юробанк И Еф Джи), ИНГ Банк и МКБ Юнионбанк. Към 31 март 2013 г. активите на банковата ни система са 83.4 млрд. лв., което е с 5.6 млрд. лв. повече спрямо година по-рано. Най-големите банки в страната по размер на активите си са Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа Инвестиционна Банка, ОББ и Корпоративна Търговска Банка. В топ 10 попадат още Райфайзенбанк, Пощенска банка, Алфа Банк, SG Експресбанк и ЦКБ.
Източник: profit.bg (09.05.2013)

Най-добрата банка в България Банка ДСК е най-добрата банка в България за 2012 г. според годишната класация на Фондация ”Банки Инвестиции Пари”. Проучването се базира изцяло на финансовите показатели на кредитните институции и не се влияе от субективни позиции и лобистки интереси. Рейтингът за най-добра банка се базира на 12 финансови показателя, сред които възвращаемост на активите и капитала, капиталови съотношения, дял на депозитите, размер на активите, нетен лихвен марж. След ДСК, която беше на 4-то място през 2011 г., в класацията се нареждат Уникредит Булбанк и Банка Пиреос. Като най-бързо развиваща се банка за 2012 г, от ”Банки Инвестиции Пари” са определили за втора поредна година Корпоративна Търговска Банка, следвана от Първа Инвестиционна Банка и Ти Би Ай Банк. Най-печелившата банка за миналата година също е Банка ДСК, след нея се нареждат Прокредит Банк и Уникредит Булбанк. А най-добре управляваната банка за 2012 г. - тази с най-стабилна капиталова позиция и най-нисък риск е Ти Би Ай Банк, следвана от Уникредит Булбанк и Банка ДСК.
Източник: Дарик радио (31.05.2013)

Ти Би Ай Банк получи сертификат за "Най-добре управлявана банка" от фондация "Банки, Инвестиции, Пари". Сертификатът беше връчен на ръководството на банката от г-н Емил Попов, председател на фондацията. Класацията е направена въз основа на официалните финансови отчети, предоставени от банките за 2012 г. Оценката за "Най-добра банка", "Най-печеливша", "Най-добре управлявана" и "Най-бързо растяща" се изготвя по между 5 и 12 критерия. Методологията е разработена от Българска агенция за кредитен рейтинг. Ти Би Ай Банк е на първо място в категорията "Най-добре управлявана банка" за 2012 г. според фондация "Банки Инвестиции Пари". В общото класиране "Най-добра банка" Ти Би Ай Банк е на пето място, а по критерия "Най-бързо развиваща се банка" заема третата позиция.
Източник: Стандарт (18.06.2013)

Облигационери на "Ален мак" взимат 75% от парите си Облигационери на някогашния козметичен гигант "Ален мак" имат малък повод за радост. Повече от три години след като компанията спря да обслужва дълговете си и впоследствие беше обявена в несъстоятелност, кредиторите по една от двете емисии ще получат около три четвърти от вземанията си. Това става възможно, след като най-апетитният, но и най-оспорваният актив на дружеството - търговските му марки, бяха продадени за малко над 1 млн. лв. С тази сума в значителна степен ще бъдат удовлетворени инвеститорите във втората емисия дългови книжа на фалиралото предприятие - основно пенсионни фондове и застрахователни компании, показва първата частична сметка за разпределение на постъпилите суми от продажбата на активи на "Ален мак". Те смениха собственика си в началото на годината след организирана процедура от синдика на предприятието. Общо 15 са кредиторите по облигационния заем. Вземанията им за близо 1.4 млн. лв. са обезпечени с първи поред особен залог върху интелектуалната и индустриалната собственост на бившето козметично дружество. Най-голяма е инвестицията на пенсионно-осигурителна компания "Доверие" и нейни фондове, които държат близо 65% от общата сума и съответно ще получат пропорционална част от приходите от продажбата на активите. С по-малки вземания сред облигационерите са също фондове на Ти Би Ай, "Съгласие", "Алианц България" и "ЦКБ - Сила", застрахователите "Булстрад" и "Български имоти", както и Обединена българска банка. Облигационерите ще си поделят общо 1.05 млн. лв., или около 75% от вземанията. Това е сумата, която единственият кандидат за търговските марки на предприятието - рудоземската козметична компания "Рубелла", предложи и плати за популярните брандове като шампоаните "Па-па", крема за бръснене "Каро", пастата за зъби "Поморин" и др. Въпреки съмненията, че никой няма да пожелае марките заради продължаващите с години спорове за това кой държи правата върху тях, купувач все пак се намери. Нещо повече, собственикът на "Рубелла" Красимир Митев тогава коментира, че смята да ги развива и да ги върне на пазарите, където са познати. Минимална част от вземанията си ще получи НЛБ Банка София (сега Ти Би Ай банк), на която фалиралото предприятие дължи по кредит над 1.6 млн. лв., става ясно още от сметката за разпределение на постъпилите суми. Финансовата институция държи ипотека върху земеделски земи на "Ален мак", които също бяха продадени от синдика. Приходите от тях обаче са доста по-малки. От нивите в село Хвойна банката ще получи 22 хил. лв., а още 10 хил. лв. ще вземе от продажбата на земите в село Розово. Това бяха единствените активи освен търговските марки, за които имаше кандидати и дори наддаването беше активно. Затова и постигната цена е няколко пъти над поисканите първоначално 10.6 хил. лв. общо. Не се намериха купувачи обаче за по-скъпите имоти на бившето козметично предприятие. На търга през януари синдикът Стефан Георгиев предложи няколко групи активи, включително цехът за туби в село Хвойна, който беше оценен за малко над 300 хил. лв. заедно със земята и постройките, както и парцел от 81 дка в регулация в село Розово, който се предлагаше за 589 хил. лв. Нито една оферта не беше подадена и за машините и съоръженията на завода, оценени на 851 хил. лв. Това беше очаквано, тъй като според фирми от бранша оборудването е доста старо, а и българските производители имат нужда от обновяване, а не от разширяване на мощностите. Тези активи отново ще бъдат предложени за продажба при по-ниска цена. Облигационерите на "Ален мак" всъщност се оказаха най-активните кредитори в търсенето на вземанията си от предприятието. Именно по искане на "Доверие" дружеството беше обявено във фалит и беше назначен синдик, който да осребри активите му. Всичко започна в средата на 2006 г., когато "Ален мак" издаде първата си облигационна емисия на стойност 6.5 млн. евро. Заемът се обслужваше редовно до март 2009 г., с което остатъчният му размер беше намален до около 4.8 млн. евро. По това време обаче компанията изпадна във финансови проблеми, които й попречиха да продължи да плаща лихви и главница. Въпреки това тя успя да получи ликвиден прозорец с нова емисия книжа за 592 хил. евро (точно по тази емисия сега има плащания). Това обаче не се оказа достатъчно и след като кредиторите й отказаха ново разсрочване на задълженията, в началото на 2010 г. тя окончателно спря обслужването на заема и той стана предсрочно изискуем. Това принуди основният й облигационер - "Доверие", да поиска фалит. Молбата беше отхвърлена от Пловдивския окръжен съд, но апелативният отмени решението на първата инстанция и в началото на 2011 г. дружеството беше обявено в несъстоятелност. За начална дата на фалита беше определен 30 декември 2009 г. След като миналата година синдикът неуспешно опита да продаде всички активи като съвкупност, имуществото беше разпределено на групи, което направи възможно поне част от него да намери купувачи. Междувременно битката за марките на "Ален мак" продължава с тази разлика, че сега грижата за тях е на новия им собственик "Рубелла". Точно преди предприятието да бъде обявено в несъстоятелност, стана ясно, че собственикът му "Ален мак България" е прехвърлил всички марки и дизайни на дружество от Лихтенщайн, което пък ги е регистрирало за използване в целия ЕС. Кредиторите заведоха дела, за да си върнат собствеността, и успяха да обезсилят дизайните, регистрирани на офшорната фирма. В момента обаче процедурата по заличаването им е временно спряна. Причината за това е, че на местна почва никому неизвестното "Билдинг и метал груп" поиска марките на "Ален мак" да бъдат заличени, тъй като не се използват. Докато българското Патентно ведомство не излезе с решение по казуса, процедурата на европейско ниво също остава висяща. Именно тази ситуация използва "Ален мак България", която само преди две седмици подаде сигнал в Комисията за защита на конкуренцията срещу "Рубелла бюти" за нелоялна конкуренция.
Източник: Капитал (01.07.2013)

Нови 5 банки бяха избрани за партньори на Националния гаранционен фонд към Българска банка за развитие (ББР). След проведена открита процедура по ЗОП УниКредит Булбанк, Банка Пиреос, Алианц Банк България, Тексим банк, Ти Би Ай Банк бяха избрани като изпълнители на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Така нови 371 млн. лв. кредити за реализиране на проекти по ПРСР ще могат да бъдат отпуснати от банките-партньори към крайните бенефициенти. Гаранционната схема на ББР е предвидена да облекчи земеделските производители, които имат вече одобрени проекти по три от мерките по ПРСР - мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” и мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”. Бенефициентите ще могат да кандидатстват за отпускане на кредити от банките-партньори при облекчени условия – до 21 дни срок за одобрение на кредита, липса на такси и комисиони за разглеждане и обслужване, както и покриване на до 80% от кредитния риск. Последното е от особенно значение, тъй като дава възможност за получаване на заемите при намалени изисквания към обезпечението по тях. „Чрез разработената гаранционна схема по ПРСР успяхме да улесним достъпа на фирмите до финансов ресурс и да намалим с повече от 2 процента лихвите по кредити за одобрени проекти по включените в програмата мерки. Считам, че формата на настоящата гаранционна програма се утвърждава като успешен. Би било логично той да бъде използван за повишаване усвояването на средства и по други оперативни програми през следващия програмен период “, заяви Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР. В началото на 2013 г. беше проведена първата открита процедура по ЗОП с гаранционен лимит от 606 млн.лв. Тогава бяха избрани 8 търговски банки за изпълнители на гаранционната схема - Банка ДСК, Банка Пиреос, БАКБ, ОББ, Пощенска банка, СИБанк, Райфайзенбанк и ЦКБ. От стартирането на гаранционната схема до момента вече са одобрени гаранции по 147 кредита с обща стойност 52 млн. лв. Средният лихвен процент по тези кредити е 6.75% годишно.
Източник: profit.bg (16.08.2013)

Още 5 трезора дават пари за селата Нови пет банки бяха избрани за партньори на Националния гаранционен фонд към Българска банка за развитие (ББР). УниКредит Булбанк, Пиреос, Алианц банк България, Тексим банк и Ти Би Ай са изпълнители на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), след като спечелиха процедура по ЗОП. Така още 371 млн. лв. кредита може да отидат за селските райони. Гаранционната схема на ББР ще облекчи земеделските производители, които вече имат одобрени проекти по три от мерките по ПРСР - 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Кредитите ще се отпускат при облекчени условия - срок до 21 дни за одобрение на кредита, без такси и комисионни за разглеждане и обслужване, както и покриване на до 80% от кредитния риск. Последното е от особено значение, тъй като дава възможност за получаване на заемите при намалени изисквания към обезпечението по тях.
Източник: Стандарт (16.08.2013)

Банките стават все по-български Петте години криза промениха облика на банковия сектор в България. Но ако за изчезналото кредитиране се говори често, то има и друга ключова разлика - собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2% до 65 на сто. В същото време делът на банките с българска собственост расте, като тенденцията става постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Така за четири години и половина пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Ако към картината се прибави и сделката от миналата седмица – покупката на МКБ Юнионбанк от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери (виж графиката). В същото време концентрацията на гръцки капитали намаля със свиването на бизнеса на банките им в страната и заради политиката на централите на европейските институции за въздържане от кредитиране. Освен чрез органичен растеж на активите основно на три банки – Корпоративна търговска банка (КТБ), ПИБ и Централна кооперативна банка (ЦКБ), делът на местната собственост се увеличи и в резултат на активни придобивания в сектора. Така, от една страна, с растежа на активите си, финансирайки основно някои по-големи единични проекти или сделки на вътрешния пазар (като сделката за "Кремиковци" за 360 млн. лв., кредитирана от ПИБ), две банки с българска собственост вече са в топ 5 в сектора. Към края на юни тази година ПИБ е трета според размера на активите (6.970 млрд. лв.) след Уникредит Булбанк и Банка ДСК, а КТБ е пета (6.274 млрд. лв.). Възходът на КТБ дойде, след като банката концентрира почти всички депозити на държавни фирми при себе си. В десетте системно важни банки влиза и ЦКБ, която е девета (3.385 млрд. лв. активи). В края на 2008 г. ПИБ и КТБ са били съответно шеста и девета, а ЦКБ единайста. За сравнение - преди четири години и половина гръцките банки в топ десет (ОББ, Пощенска банка, Банка Пиреос) са държали почти една четвърт (24.9%) от активите в сектора, сега трите български банки (КТБ, ПИБ, ЦКБ) формират една пета (19.99%). След приключване на сделката за МКБ Юнионбанк делът им ще е по-голям. Другите банки с местна собственост са значително по-малки – Инвестбанк, БАКБ, International Asset Bank, Тексим банк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", собственост на която е и ЦКБ), и приносът им в растежа на дела на местните банки е почти незначителен. Българските собственици се оказаха и сред най-активните купувачи на банки в последните години. Всъщност двете по-големи сделки в сектора в годините на кризата са именно с местни инвеститори – за БАКБ, чийто мажоритарен дял беше купен от Цветелина Бориславова преди две години, и за МКБ Юнионбанк. В процеса на продажба и на двете се оказа, че голям интерес от чужди инвеститори липсва. Имената на кандидатите, които се споменаваха неофициално и при двете процедури, бяха сходни и основно с български произход – ЦКБ, ПИБ, инвестиционният фонд на бившия министър на икономиката от кабинета на Симеон Саксгобургготски Николай Василев. Това заедно с акционерните промени и в някои малки банки през периода (виж инфографиката) затвърждава похода на българските купувачи в сектора. На този етап капацитетът им в капиталово и финансово отношение за по-голяма сделка в банковия сектор обаче изглежда недостатъчен. Малкото влели се свежи пари от чужбина, както и проявяван интерес при сделки, показват смяна на посоката, от която идват инвеститорите в банковия сектор. Допреди кризата това бяха големите европейски банкови групи. Сега те са заети със собствени проблеми – преструктуриране, продажба на активи заради ангажименти срещу получена държавна помощ (случаите с Ти Би Ай банк, БАКБ, МКБ Юнионбанк – виж инфографиката). Омански пари подкрепиха капитала на Инвестбанк, инвестиционното поделение на втората по големина руска банка стана акционер в КТБ, руска банка – Инвестбанк, проявява интерес към Токуда банк. Преди две години най-голямата частна турска банка Turkiye Is Bankas? (Ишбанк) откри свой клон в България чрез германското си поделение, за да избегне искането на лиценз от БНБ (правото на т.нар. единен паспорт в ЕС). Австрийската Mеinl e в процес на отваряне на клон. Други новодошли няма, а един литовски инвеститор с украйнски произход (Регионална инвестиционна банка, клон Варна) си тръгна.
Източник: Капитал (22.08.2013)

Основната база на един от най-големите вносители на селскостопанска техника - "Ванто трейд ауто", е обявена на търг заради дългове към Ти Би Ай Банк. Това става ясно от съобщение в регистъра на частните съдебни изпълнители, където сградата на бул. "Самоковско шосе" 99 в София е пусната за продажба с начална цена 5.3 млн. лв. с ДДС. Имотът представлява терен от над 7 дка заедно с няколко сгради върху него – сервизен център, автосалон, офиси, както и няколко празни площи около него, за които има възможност да се застрояват, се посочва в обявлението на съдебния изпълнител Неделчо Митев. Имотите са ипотекирани в Ти Би Ай Банк за 2.7 млн. евро, която е и взискател по делото. Залог на активите има и в полза на друг кредитор - "Ойкокредит, Вселенско кооперативно дружество за развитие" - Холандия, за 1.5 млн. лв. Крайният срок за подаване на оферти за покупка е 4 ноември, а победителят в наддаването ще бъде обявен на следващия ден. Широка дейност "Ванто трейд ауто" е сред най-големите и стари вносители на селскостопанска техника в България, освен това се занимава с продажби на автомобили, резервни части, ремонт и поддръжка на превозни средства и земеделски машини. Компанията съществува от 1990 г. и е първият български вносител на камиони IVECO. В момента голяма част от дейността й е търговия със селскостопанска техника и е официален представител на New Holland за България, освен това внася още няколко марки помощен инвентар като Gaspardo, Nardi, OMA и др. За миналата година "Ванто трейд ауто" е приключило с над 1 млн. лв. загуба, има и значителни задължения към финансови предприятия, каквито са банките и лизинговите компании (виж таблицата). Собственият капитал на дружеството обаче си остава положителен и в отчета към края на миналата година няма индикации за големи финансови затруднения. Пред "Капитал Daily" Тодор Николов, председател на съвета на директорите, отказа коментар по продажбата. Николов е собственик на 50% от "Ванто трейд ауто" заедно със Сергей Стефанов. Търговци на машини Като размер на оборота "Ванто трейд" е сред първите десет компании, вносители на земеделска техника. Дружеството обаче се занимава и с внос и ремонт на автомобили, така че една част от приходите му идва и от дейност извън селскостопанския инвентар. Справка в сайта му показва, че имотът на "Самоковско шосе" 99 е централният офис и ремонтна база. Освен него "Ванто трейд" има още няколко бази в цялата страна. "Ванто трейд" е сред малкото търговци на земеделска техника, които са приключили миналата година на загуба. Сред най-големите десет единственият друг с отрицателен резултат е "Римекс-1 холдинг". По данни на Българската асоциация на търговците на агротехника – БАТА Агро, публикувани наскоро от "Капитал", средната възраст на земеделската техника в България е 18-20 години, а само 2% от комбайните са обновени. Тогава от организацията са посочили, че при сегашния темп на покупки ще са необходими 30 години за модернизиране на автопарка. Въпреки субсидиите и европейските фондове, които отпускат пари за покупка на техника, земеделските стопани не бързат да инвестират в нея значителни суми. В специално издание "Земеделие и бизнес" Тодор Николов от "Ванто трейд" коментира, че за българския пазар са необходими 2500-3000 нови трактора и 400-500 комбайни на година, за да не се стига до ситуация, в която разходите за поддръжка са много по-високи, отколкото покупката на нова техника. Пред изданието Николов е обяснил, че техниката, купена по САПАРД, вече е амортизирана.
Източник: Капитал (14.10.2013)