Собствениците на "Технополис" купуват Praktiker Собственикът на веригата за техника "Технополис" - "Видеолукс холдинг", е подписал предварителен договор за покупката на българското поделение на Praktiker. Германската компания от типа "направи си сам" продава бизнеса си във всички пазари, където присъства, след като миналата есен влезе в процедура по несъстоятелност. В България веригата е представлявана от дружеството "Практикер", за чиято продажба днес е подписан предварителен договор между "Видеолукс холдинг" и компанията майка в Германия. Сделката ще бъде финализирана след одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, съобщиха от дружеството купувач. Това обикновено отнема около месец. Цена за момента не се посочва. Заявката на новия собственик на Praktiker е, че влиза в компанията като стратегически инвеститор, който ще продължи да развива бизнеса с магазините "направи си сам". "Praktiker ще остане самостоятелна марка", каза за "Капитал Daily" Божидар Колев, единият от собствениците на "Технополис". По предварителна информация кандидат-купувачите, които са подали предварителни оферти, са били 4 или 5 компании. Никой от преките чужди конкуренти в страната - Mr. Bricolage, BauMax и Bauhaus, не потвърди да е участвал в процедурата. Заявката на новия собственик показва, че пазарът, който се оценява на около 600 млн. евро годишно, няма да претърпи сериозна промяна. Първо, играч няма да изчезне. Второ, не влиза и някой нов чужд гигант с агресивен план за растеж. Така че промяната е по-скоро при собствениците на "Технополис", които ще се развиват в още една ниша. Представители на групата Praktiker уточниха преди седмица, че се търси собственик за марката и търговските операции в България. С изключение на парцела в Русе недвижима собственост в сделката няма, тъй като във всичките си магазини Praktiker е под наем. Германската верига има общо девет магазина в осем български града и 567 служители. Приходите й за миналата година са били 84 млн. лв., което е спад от 7% спрямо предходната. Прогнозата за тази година е да запазят нивата си от 2013 г. Българската сделка е част от продажбата на всички дъщерни компании, част от Praktiker International. Те бяха обявени за продажба със започването на процедурата по несъстоятелност. Това се отнася за 11 държави, сред тях и България. Нови собственици вече намериха дружествата в Люксембург, Украйна и Румъния.
Източник: Капитал (28.02.2014)

Baumax може да напусне България Изправената пред финансови затруднения австрийска верига "направи си сам" Baumax е възможно да започне да напуска различни държави от Източна Европа, включително и България. Тази информация се тиражира в последните дни от все повече австрийски медии, но на този етап няма официално потвърждение. Компанията, която се очаква да регистрира загуба за трета поредна година, вече разработва план за оздравяване, който трябва да бъде готов до май. Ако излизането от България в действителност се окаже част от преструктурирането, това би било второто разместване в този сектор, след като преди месец обявената в несъстоятелност германска верига Praktiker продаде местното си поделение на българските собственици на "Технополис". Освен това идва като продължение на вече трайната тенденция западни инвеститори да се оттеглят от пазара. Според статия в австрийския вестник Die Presse Baumax най-вероятно ще се раздели с бизнеса си в няколко държави в Източна Европа, включително България, за да оцелее в една от най-тежките кризи в историята си. Пред вестника говорителката на компанията Моника Грубер Фогл е потвърдила в петък, че задълженията на веригата магазини от типа "направи си сам" са достигнали 1 млрд. евро. От тях 350 млн. са оперативни загуби, а 650 млн. са обезпечени с ипотеки кредити. Собствениците са решили да не включват нов партньор, а да се разделят с част от бизнеса си, като в края на април или началото на май ще има среща с банките кредитори и дотогава трябва да е готов план за преструктуриране на дружеството. Според Die Presse в проекта за този план, по който вече се работи, е предвидено затваряне на губещите магазини и особено на тези в Румъния, България, Хърватия, Словения и Турция. Тази информация обаче не е официално потвърденa oт централата на компанията. По информация от австрийската агенция АРА собственикът е стигнал до извода, че експанзията на изток се е провалила. През 2012 г. загубите в Турция са били 14 млн. евро, в Хърватия - 11 млн. евро, в България - 6.5 млн. евро, и в Чехия - 6.7 млн. евро, като малка печалба е отчетена единствено в Словакия. Преди няколко седмици стана ясно, че собственикът на Baumax Kарлхайнц Есъл иска да продаде на австрийската държава колекцията си от 7000 предмета на изкуството, оценявана на 86 млн. евро, като целта е тези средства да помогнат за стабилизиране на дружеството. В момента в България Baumax има осем хипермаркета, два от които са в София, а останалите в по-големите градове. Дружеството влезе на българския пазар през 2008 г., като последният отворен обект бе в началото на миналата година. Финансовият отчет на българския клон показва, че Baumax има приходи от 90.5 млн. лв. през 2012 г., което е ръст от 18% спрямо предходната година, когато обаче е имало и с два обекта по-малко. За годината е отчетена нетна загуба от 13.1 млн. лв. Преди месец от компанията оцениха 2013 г. като неособено благоприятна за сектора "направи си сам" заради икономическата обстановка, политическата нестабилност и безработицата. От веригата говорят за "положително развитие на оборотите си", а тази година очакват да е по-добра. От българското дружество отказаха през седмицата да коментират информацията за готвена продажба. Преди месец стана ясно, че има предварителен договор за магазините в България на друга голяма верига в сектора - Praktiker, които бяха купени от собствениците на веригата "Технополис" "Видеолукс холдинг". До сделката се стигна, след като компанията майка Praktiker влезе в процедура по несъстоятелност и започна да продава филиалите си във всички страни. От "Видеолукс холдинг" съобщиха, че планират да развиват веригата в сектора "направи си сам", запазвайки и марката. Вече има внесено искане за разрешаване на сделката от Комисията за защита на конкуренцията. Пазарът в този сегмент в България се оценява на около 600 млн. евро годишно, като в последните години играчите в него отчитат намаление на приходите. На него освен Praktiker и Baumax работят още две големи чужди вериги - Mr. Bricolage и Bauhaus.
Източник: Капитал (30.03.2014)

Собствениците на "Технополис" купиха и Praktiker "Видеолукс холдинг", собственик на веригата за техника "Технополис", подписа в края на февруари предварителен договор за покупка на българското поделение на Praktiker. Миналата есен германската компания от типа "направи си сам" влезе в несъстоятелност. Сега продава бизнеса си на всички 11 пазара, на които присъства. С нови собственици са дружествата в Люксембург, Украйна и Румъния. Очаква се сделката в България да бъде финализирана след одобрение от Комисията за защита на конкуренцията. Цена за момента не се посочва. Praktiker продава марката и търговските операции в България. Недвижима собственост, с изключение на един парцел в Русе, в сделката няма, защото във всички девет магазина Praktiker в осем града са под наем. Приходите на веригата за миналата година са били 84 млн. лв., което е спад от 7% спрямо предходната. Прогнозата за тази са да се запазят на нивата си от 2013 г. За компанията работят 567 служители. "Видеолукс холдинг" влиза в Praktiker като стратегически инвеститор, който ще продължи да развива бизнеса с магазините "направи си сам". "Praktiker ще остане самостоятелна марка", каза за "Капитал Daily" Божидар Колев, единият от собствениците на "Технополис". Пазарът "направи си сам" в България се оценява на около 600 млн. евро годишно. "Видеолукс холдинг" е собственост на Тодор Белчев и Божидар Колев. Дружеството управлява веригата "Технополис", която има 31 хипермаркета и екип от над 1800 служители. По последни налични данни приходите на "Технополис" (през което минават продажбите на дребно) за 2012 г. са 348 млн. лв., а печалбата - 21.4 млн. лв. Вносителят "Видеолукс" има приходи 249 млн. лв., а печалба - 12.6 млн. лв.(regal.bg)
Източник: Други (10.04.2014)

Марката Praktiker на германската верига магазини от типа "Направи си сам" може да продължи да живее и след като от компанията майка обявиха, че основният й бизнес в Германия ще бъде обявен в несъстоятелност. Брандът е обявен за продажба, заяви Холгер Фоскул, говорител на синдика Кристофър Сийгон, потвърждавайки материал на германското списание Wirtschaftswoche. Тази седмица се очаква да започне и самият процес на продажба. Според бизнес списанието много заинтересовани вече са заявили интереса си към марката. Според запознати е малко вероятно конкуренти от същия сектор да придобият марката. Като възможни кандидати според Wirtschaftswoche се спрягат по-скоро ценово агресивни онлайн търговци. В края на февруари стана ясно, че "Видеолукс Холдинг", собственик на веригата за техника "Технополис", е подписал предварителен договор за покупката на българското поделение на веригата Praktiker.
Източник: Стандарт (17.04.2014)

Собствениците на "Технополис" купуват Praktiker Собственикът на веригата за техника "Технополис" - "Видеолукс холдинг", е подписал предварителен договор за покупката на българското поделение на Praktiker. Германската компания от типа "направи си сам" продава бизнеса си във всички пазари, където присъства, след като миналата есен влезе в процедура по несъстоятелност. В България веригата е представлявана от дружеството "Практикер", за чиято продажба днес е подписан предварителен договор между "Видеолукс холдинг" и компанията майка в Германия. Сделката ще бъде финализирана след одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, съобщиха от дружеството купувач. Това обикновено отнема около месец. Цена за момента не се посочва. Заявката на новия собственик на Praktiker е, че влиза в компанията като стратегически инвеститор, който ще продължи да развива бизнеса с магазините "направи си сам". "Praktiker ще остане самостоятелна марка", каза за "Капитал Daily" Божидар Колев, единият от собствениците на "Технополис". По предварителна информация кандидат-купувачите, които са подали предварителни оферти, са били 4 или 5 компании. Никой от преките чужди конкуренти в страната - Mr. Bricolage, BauMax и Bauhaus, не потвърди да е участвал в процедурата. Заявката на новия собственик показва, че пазарът, който се оценява на около 600 млн. евро годишно, няма да претърпи сериозна промяна. Първо, играч няма да изчезне. Второ, не влиза и някой нов чужд гигант с агресивен план за растеж. Така че промяната е по-скоро при собствениците на "Технополис", които ще се развиват в още една ниша.
Източник: Капитал (12.06.2014)

Кой изплаши чуждия капитал Ако през допреди няколко години пазарът на сливания и придобивания в България жужеше от активност, то през последните ситуацията изглежда все по-притихнала. Кризата, разбира се, изигра съществена роля в тази посока, като охлади апетита за риск на инвеститорите не само на местния пазар, а и в Европа и по света като цяло. Навън обаче постепенно активността започва да се съживява, докато в България броят на сделките остава ограничен, а размерът им отстъпва на наблюдаваното в силните години. Негативната картина се допълва от запазващата се вече пета поредна година тенденция на изтегляне на големи чуждестранни играчи – както стратегически, така и финансови инвеститори, които напускат пазара, а местата им се заемат от местни компании. Надолу, надолу От началото на годината до края на септември в страната е имало общо 55 сделки, включително и за миноритарни дялове, на стойност 644 млн. евро, сочат данни на EMIS-DealWatch. За сравнение - през първите девет месеца на миналата година броят на сключените сделки е бил 69. Общата им стойност пък е била 1.1 млрд. евро, посочват от консултантската компания, като отбелязват, че основната част от тази сума се дължи на покупката на "Глобул". Мобилният оператор стана собственост на норвежкия телеком Telenor, който плати 717 млн. евро за придобиването му от гръцката OTE, като в цената влизаха и задълженията на "Глобул". Тази година гигантска сделка отсъства. Но реалността е, че отново значителна част от общата сума за деветмесечието на 2014 г. също се дължи на една сделка – изкупуването на дела от 36.6% на американския финансов инвеститор The Rohatyn Group в "Хювефарма" от компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви, които ще си върнат контрола над дружеството срещу 255 млн. евро. Данните на Ernst&Young също показват ясно свиването на инвестиционната активност в България. Според публикувания от компанията "Барометър на сливанията и придобиванията в Централна и Югоизточна Европа" към края на полугодието общият брой на финализираните в региона сделки е бил 630, което е с 4.4% по-малко спрямо година по-рано, а свиването се дължи най-вече на значителния спад в сделките в България – едва 39 в сравнение със 109 за периода януари - юни 2013 г. Общата им стойност също намалява и към края на полугодието е от порядъка на 800 млн. евро при около 900 млн. евро година по-рано, сочат данните на E&Y. Справка на "Капитал" показва, че сделките са на сходно ниво с 2013 г., но са много по-малки. За деветте месеца на миналата година е имало общо 33 сделки, докато тази те са 38. Част от тях обаче са вътрешни преструктурирания като "Булгартабак" и "Табак маркет". Няколко едри продажби са през съдия-изпълнители или са за компании, затънали в дългове, т.е. изчистване на дълго отлагани проблеми. "От гледна точка на обем сключените сделки през 2014 г. не биха могли да наваксат размера на големите сделки за периода от миналата година, каквито бяха например покупката на "Глобул" или на "Каолин". В това отношение през 2014 г. се открояваме от другите пазари от региона, където се случиха значими емблематични сделки като закупуването на Serbia Broad Band от KKR за 1 млрд. евро и в която Raiffeisen бяхме консултант, или придобиването на Mercator от Agrokor срещу 1.5 млрд. евро", коментира Юлиан Гиков, управляващ директор на Raiffeisen Investment за България. Трайни липси Ако трябва да се обобщи видяното дотук, то извън вече традиционния отлив на чужди инвеститори това е годината на пропадналите сделки и на изтеглянето на ритейлърите. Но и на придобиването на аутсорсинг и куриерски компании от външни стратегически купувачи. "Подобно на миналата година повече от 80% от сделките представляват отлив на чужди инвеститори за сметка на местни купувачи или просто смяна на чуждата собственост, т.е. не се наблюдава навлизане на повече западни инвеститори на българския пазар", посочват анализаторите от DealWatch. Както и през 2013 г., в повечето случаи сделките с чуждестранно участие са продиктувани от външни фактори като смяна на собствеността на компанията майка. Сред най-големите от тях беше смяната на собствеността в "Мтел" – българският мобилен оператор вече е част от портфолиото на мексиканския милиардер Карлос Слим чрез сделка за Telekom Austria. Подобен беше и случаят с местния бизнес на Cinema City, който в резултат от промяната в собствеността на компанията майка премина oт холандски към британски собственици. Сред директно излизащите от пазара чуждестранни играчи се открояват продажбите на някои от големите ритейл вериги като "Практикер", "Баумакс" и "Пикадили". В първите два случая излизанията на международните им собственици бяха продиктувани от финансови проблеми на родните им пазари – фалит на веригата Praktiker в Германия, висока задлъжнялост и губещ бизнес на BauMax в Австрия. При "Пикадили" водещ мотив се оказа желанието на чуждестранните инвеститори да излязат от местния пазар. Интерес към купуването на българския бизнес обаче проявиха само местни играчи. "Сделки като Baumax, Praktiker и Piccadilly показват желанието на чуждестранните стратегически инвеститори в определени индустрии да напуснат България и да се фокусират в по-значими за тях пазари", отбелязва Ивайло Спасов, управляващ партньор в Entrea Capital. В списъка на големите играчи, напускащи българския пазар, не липсват и представители на финансовия сектор. В началото на годината от одитирания отчет на Първа инвестиционна банка за 2013 г. стана ясно, че българската финансова институция е платила 46.94 млн. лв. (24 млн. евро) на унгарската MKB, която е част от групата на германската Bayern LB, за изкупуването на местното й подразделение – МКБ Юнионбанк. През януари беше обявено и изтеглянето от пазара на френската Credit Agricole, която продаде дъщерната си "Креди агрикол България" за 47.2 млн. евро на Корпоративна търговска банка (КТБ). Сделката беше финализирана в началото на юни, броени дни преди поставянето на КТБ, а впоследствие и на вече преименуваната "Търговска банка Виктория" под специален надзор от страна на БНБ. На българския пазар някои от най-големите очаквани сделки по продажба или по привличане на частен капитал претърпяха неуспех, казват консултанти. "Може да се каже, че това е годината на неосъществените или отложените сделки", смята Юлиан Гиков. Макропроблем Слабото представяне на България за пръв път има ясно българско обяснение - страната е политически нестабилна и започва да влошава икономическите си показатели. "Основният фактор, който притеснява международните инвеститори, е променливата макросреда и трудността да се правят средно- и дългосрочни прогнози", обяснява Ангел Келчев, мениджър "Сливания и придобивания" в E&Y. "Политическата нестабилност е един от факторите, който продължава да има отражение върху липсата на реален интерес от страна на чуждестранни инвеститори", смята и Росен Иванов, управляващ съдружник в BlackPeak Capital. По думите му сред факторите за това е и липсата на активна реклама на България като инвестиционна дестинация. Според Илко Стоянов, който е съдружник в българския офис на международната адвокатска кантора Schoenherr, също трябва да се работи в посока промотирането на България като инвестиционна дестинация. "Необходими са повече истории за успешни инвестиции в България. Тези истории не трябва да идват под формата на реклама, която, разбира се, има своята роля, а под формата на споделен успешен опит от реални инвеститори", отбелязва той. По думите му обаче засега по-силно се чуват гласовете, които се оплакват от средата в страната във връзка с лошата регулация в определени сектори, корупцията и липсата на правна сигурност. Ситуацията около съдбата на КТБ всъщност внася допълнителна нотка несигурност към и без това нестабилната политическа обстановка в страната. "Липсата на решителни действия по отношение на КТБ от редица институции вдъхва недоверие и несигурност по отношение на взимането на решение за инвестиции в България", посочва Ивайло Спасов. И допълва едрия проблем: закъснелите, а в някои сектори и пълна липса на реформи като съдебна система, образование, енергетика също допринасят значително за намаляване на интереса от страна на стратегически и финансови инвеститори. (http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/17/2402191_koi_izplashi_chujdiia_kapital/)
Източник: Капитал (20.10.2014)