Вино на корем се лее в Сандански. Безплатна дегустация за всички посетители на феста "Вино и винен туризъм" в курорта обещаха организаторите. До 28 април в Културния дом в града ще са събрани водещите производители от цялата страна - "Вини Сливен", "Винпром Домейн Менада", "Винпром Асеновград", "Винпром Поморие", "Винпром Мира-Хърсово", "ЕКЮ-Кооперация Хотово", "Винпром Логодаж". Целта е да се направи реклама на виното и туризма, както и на курорта като балнеоложки център. Идеята е фестът да стане традиционен, каза шефът на Сдружението на хотелиерите в Сандански Илия Пасков.
Източник: Стандарт (27.04.2006)

"Винзавод" АД - Асеновград излезе на печалба от 19 хил. за първото тримесечие на 2006, показват данните от неконсолидирания отчет на дружеството. За същия период на 2005 г. финансовият резултат е отрицателен в размер на 158 хил. лв. Приходите от продажби бележат повишение от 19,2% на годишна база до 1,66 млн. лв. Общите приходи от дейността са на стойност 1,78 млн. лв., в сравнение с 1,48 млн. преди година. Разходите на компанията регистрират ръст от 7,2% до 1,75 млрд. лв.
Източник: Монитор (27.04.2006)

Родни винари ще атакуват руския пазар с правителствената делегация, която ще посети Москва на 15 и 16 май. Представители на 14 изби ще придружат министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Той е съпредседател на смесената комисия, която ще проведе заседание в руската столица. С него ще пътуват шефовете на "Вини-Сливен", "Винзавод Асеновград", "Феста холдинг", "Домейн Бойар", ЛВК Търговище и др. Русия по традиция е най-големият пазар за българското вино. За там изнасяме около 60% от бутилираното и над 62 на сто от наливното. В делегацията засега са включени близо 100 фирми и браншови организации, но се очаква бройката да нарасне. Бизнеспартньори ще търсят фирми от областта на търговията с недвижими имоти, строителството, туристическите услуги, машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост. Преодоляването на дисбаланса в търговията между двете страни е сред основните теми, които ще бъдат дискутирани на сесиите. Българският износ за Русия е едва 200 млн. евро, при 2,2-2,3 млрд. евро стокообмен. Сред останалите теми, които ще бъдат обсъдени, са новите механизми за изчисление на транзитните такси на природния газ, руският интерес към предстоящото строителство на АЕЦ "Белене", към приватизацията на енергийни дружества у нас. От руска страна се очаква да бъдат повдигнати отново и въпросите с оръжейните лицензи на бившия СССР и собствеността върху "Булгартабак".
Източник: Стандарт (10.05.2006)

Депутатът от ОДС за Благоевградски район Яне Янев оповести пред медиите в Благоевград част от разкритията си за злоупотреби по програма САПАРД. Част от информацията народният представител разкри пред радио “Фокус” – Пирин Фокус: В последните месеци темата за злоупотребите по програма САПАРД доби голяма популярност. Дали това ще доведе до реален резултат в законодателния български орган - Народното събрание? Яне Янев: В края на миналата седмица внесох в българския парламент искане да се създаде временна парламентарна анкетна комисия, която да проучи цялостната дейност на Държавен фонд “Земеделие”, в това число и на програма САПАРД и на Разплащателната агенция. Бяха събрани 50 подписа на народни представители, включително и този на Костадин Паскалев. На практика, според правилника и конституцията, би било редно в най-кратък период от време да се обсъди създаването на такава комисия в пленарна зала. Моята прогноза, е че такава комисия ще има, защото ЕК и ЕС настояват за истински, а не фиктивен парламентарен контрол. Аз считам, че има много факти и доказателства, че в програма САПАРД съществуват корупционни схеми, заобикаляне на действащите наредби и затова е редно да се упражни необходимият парламентарен контрол освен всичко друго и с цел превенция. По този повод смятам, че голяма част от народните представители не биха гласували против създаването на такава комисия. За пръв път от работата на 40-ото НС се свиква извънредно заседание на Комисията по земеделие и гори, предизвикано от депутат от опозицията. Това заседание ще се проведе в сряда в 14.00 ч. по мое искане за изслушване на Нихат Кабил, на цялото ръководство на Държавен фонд “Земеделие” и на шефа на програма САПАРД. Тази среща е насрочена и не подлежи на промяна. Депозирани са 15 въпроса, чиито отговори българската общественост ще разбере. Фокус: Какви са резултатите от проучванията, които правете? Има ли потресаващи разкрития в Благоевградска област? Яне Янев: В нашата област са се случили такива безобразия относно програма САПАРД, че те може би нямат аналог в цялата страна. Ще ви кажа няколко конкретни примера на корупционни схеми, а вие може да решите сами дали Найла Салих и Асен Друмев са прави, когато казват, че нередности не съществуват и няма нужда от проверки. Фирмата “Росела” АД, която има одобрен проект за 12 дка стоманено-стъклена оранжерия на общ размер на субсидията, възлизащ на 929 483 лв., е получила одобрение на своя проект на 17.12.2003 г. Регистрацията на фирмата датира от 28 ноември 2003 г. Аз не мога да разбера как за 1 месец регистрираш фирма, преминаваш през целия механизъм и получаваш близо 1млн. лв. Тази фирма е с участието на бившия министър Румен Биков. Той е съсобственик и на друга фирма - “Х&M” ЕООД, чието решение за регистрацията е обнародвано в Държавен вестник през юни 2003 г. и за по-малко от няколко месеца получава субсидия за по-скромната сума от 65 514 лв. за 98 дка вишни, в това число и системи за напояване. Фирма “Делта – Бисер”ООД има одобрен проект на 11.11.2003 г., а решението на съда за нейното създаване е обнародвано в ДВ на 09.01.2004 г. 486 548 лв. за изграждане на хотел – селски туризъм като основна дейност, не е казано къде се развива този селски туризъм и местонахождението на този хотел. Основен собственик на фирмата е Росен Събев Чаталбашев. Чрез друга фирма, наречена “Сигма – холидей”ООД, на същия собственик в с. Дебрен получава одобрение на проекта на 19.02.2004 г., а фирмата е регистрирана на 06.02.2004 г. Размерът на инвестицията е 487 334 лв. Този същият Росен Чаталбашев участва и в трети проект по САПАРД във “Винзавод”АД – Асеновград за строително монтажни работи и оборудване. Не се знае какъв е общият размер на инвестицията, но се предполага, че е над 500 хил. Т.е. едно лице чрез различни юридически лица за изключително кратък период от време получава няколко субсидии по програма САПАРД. Това не е кредит, това е невъзвръщаема пряка субсидия. Петата фирма – “Ига турс” ООД, получава субсидията на стойност 481 845 лв. на 17.10.2003 г., а е обнародвана на 09.12.2003 год. с предмет на дейност “Строително-монтажни работи и обзавеждане на семеен хотел“. Тези проекти нито са за обикновените хора, нито са насочени за аграрния сектор, нито са за подобряване на жизнения статус и стандарт в селските периферни райони, а са само и единствено за хора, които или са свързани с политическата олигархия, или са част от корпоративния бизнес в страната, или са мутри с “бели якички”. Фокус: Имате ли готовност да оповестите официално нарушенията, с които сте се сблъскали? Яне Янев: От близо 50 проекта по САПАРД 2/3 са отишли не при тези хора, при които би било редно да отидат, а са отишли при тези категории бизнесмени, които вече упоменах. Когато съм готов с моите разкрития, ще отнеса папката, която ще бъде около 1000 страници, при окръжния прокурор, за да могат компетентните органи да си свършат работата и да се произнесат. Защото, според мои данни, има една стена, фактурирана няколко пъти. Не може една тухла в Перник да струва 10 ст. условно, а в Благоевград – 30 ст. Когато проектите са предоставени на Държавен фонд “Земеделие” – Благоевград, те не са номерирани съгласно датите, когато са внесени, а е изчаквано и са номерирани съгласно принципа “мой човек”. Тогава, когато са предоставени за одобрение от съответната сесия на Националната агенция САПАРД, на практика никой от бенефициентите не е знаел до последно по коя мярка ще се гледа на съответната тръжна сесия. Другата схема, която е масово прилагана, е свързана с надвишаване многократно на фактурните стойности. На едни цени са купувани реално, а на съвсем други са фактурирани. Случва се и обикновени хора да са привличани за подставени лица и чрез тях тези групировки и политически фактори са получавали пари, а на тях са им давали жълти стотинки.
Източник: Агенция Фокус (29.05.2006)

България закъснява с регистрацията на лозята и съществува реален риск страната да не успее да защити пред Европейската комисия договорените с Брюксел общо 153 хил. хектара винени лозя. До момента в регистъра са вписани около 100 хил. хектара. А от 1 януари 2007 г. се очаква да влезе в сила забраната за създаване на нови лозя. Това означава, че България може да се окаже с малко контролирани и качествени насаждения, от които може да се произвежда вино за европейския пазар. По данни на агростатистиката лозята в страната са общо около 126 хил. хектара, от които около 32 хил. хектара са изоставени. Повечето от насажденията са на възраст над 20 години. Част от лозовите масиви са със сортове, които не се търсят на пазара и са с ниска изкупна цена като памид, димят, мискет и др. За тях на практика не се полагат почти никакви грижи. През последните години по линия на програма САПАРД се реализираха инвестиции в обновяване на лозята, така че да се достигне лимитът, договорен с Брюксел. Регистрираните площи с нови насаждения обаче са нищожни. По данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) към момента младите винени лозя са едва 28.8 хил. декара. Независимо че предстои реформа във винарския сектор на ЕС, почти сигурно е, че действащата сега забрана за ново засаждане на лозя в общността няма да отпадне. По сегашните регламенти на ЕС забраната е в сила до 2010 г., но в повечето от обсъжданите варианти за реформа в сектора се предвижда тя да остане в сила и след тази дата. Причината е свръхпроизводството на вино в общността. Създаването на нови лозя в ЕС извън признатите площи е позволено само в три случая - за лозарски експерименти, за създаване на разсадници или когато това се прави за държавни или общински нужди. От ИАЛВ обясниха, че след 2007 г. ново засаждане на винени сортове в България може да се разреши от Брюксел само ако страната докаже, че търсенето на дадено качествено вино в страната и в ЕС надвишава неговото производство и е необходимо да се засадят лозя със сорта, от който се произвежда съответното вино. Малко вероятно е обаче България да може да се възползва от тази възможност - български вина се търсят основно на руския пазар, а на вътрешния пазар преобладава консумацията на ракия и други високоалкохолни напитки. Иначе в рамките на признатите от Брюксел лозарски площи след 2007 г. с разрешение на агенцията по лозата и виното ще може да се презасаждат съществуващи лозя. За разлика от другите пазарни режими на ЕС регламентите на Брюксел за гроздето и виното не включват директни помощи за производителите. След 2007 г. лозарите няма да получават директни финансови помощи на хектар, както останалите земеделски производители в страната. Помощи под формата на премии се отпускат само на производители с регистрирани площи, които са готови да се откажат от лозарска дейност. При получаването на премия съответният производител се отказва от правото си за презасаждане на площта, за която е получил пари. Тази мярка се прилага в ЕС, за да се ограничи свръхпроизводството на вино. Минималната сума, която може да получи един производител като компенсация за това, че се отказва от дейността, е 1500 евро. Компенсаторните плащания се определят за всяка страна - членка на ЕС, в зависимост от площите, които е защитила пред Брюксел. Все още не е ясно дали тази възможност ще се прилага и в България. Това трябва да се реши след 1 януари 2007 г. Другият вид помощи, които Брюксел отпуска на производителите на грозде и вино, са за покриване на разходите им при подмяна на сортовете. И тази възможност все още е под въпрос за България. Страната първо трябва да защити договорените с Брюксел 153 хил. хектара лозя. Едва след като еврокомисарите признаят съответните площи, ще стане ясно дали българските производители ще могат да се възползват от тази схема за финансиране и при какви условия. Сега в ЕС се покриват от 50% до 75% от разходите на производителите за преструктуриране на лозята и подмяна на отглежданите сортове грозде. Този тип помощи обаче не се отпускат просто за замяна например на старо каберне с ново, а за засаждане на съвсем друг сорт или такъв, който е напълно нетипичен за съответния лозаро-винарски район. За да се възползва от тази схема на финансиране, България трябва да има и приет от правителството план за преструктуриране на лозята, а такъв към настоящия момент дори не се разработва. Ограниченията за създаване на нови лозя след 2007 г. се отнасят и за производството на винено грозде за семейна консумация. Тук също ще се получават специални права от Изпълнителната агенция по лозата и виното за създаване на нови лозя. Изключение се допуска само ако лозовите насаждения се намират в личните дворове на хората. Редът, по който ще се дават правата, беше одобрен от правителството преди седмица с промени в Наредбата за условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя, които предстои да бъдат публикувани в Държавен вестник. С промени в наредбата се въведе и ново изискване за етикетиране на качествените вина, произведени от определен район. За тази категория вина ще се изисква върху етикетите да се изписва контролният номер на виното, с който се идентифицира кога и от кой лозаро-винарски район е произведено то.
Източник: Капитал (04.08.2006)

Избата на италианския текстилен предприемач Едуардо Миролио край новозагорското село Еленово е изнесла три партиди пино ноар за китайския пазар. Ако пробите бъдат одобрени, качественото българско вино може да се продава във верига от магазини в Китай, заяви Едуардо Миролио при официалното откриване на гроздобера миналата седмица. Българското вино има големи шансове да се наложи на необятния китайски пазар, съобщи зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова след срещата си със зам. областния управител на китайската област Хебей Сонг Енхуа. Населението надхвърля 68 млн. жители, а като дял в потреблението областта държи една десета от общото за страната. Еленската винарна "Едуардо Миролио" първа в страната създава бяло вино, произведено от червения сорт грозде пино ноар, обясниха експерти. Традиционните сортове мерло и каберне също са в номенклатурата на винарите. Годишното производство на избата е около 500 хил. бутилки, но до няколко години капацитетът ще достигне 1 млн. бутилки. Амбициите на Миролио са до няколко години да инвестира още 18 млн. евро, основно в нови насаждения. Досега от 1500-те собственици в околността са купени над 2 хил. дка, върху които се отглеждат нови насаждения. До няколко години площите ще се увеличат с около 4 хил. дка. Освен френските и италиански сортове грозде като шардоне, совиньон блан, траминер край Еленово ще се отглеждат също и традиционните български сортове рубин, мавруд и др. Виното от Еленово е предназначено за българския потребител. Избата може да стане част от туристическите обиколки, в момента там се изгражда и малък семеен хотел.
Източник: Дневник (27.08.2006)

Винзавод-Асеновград АД - Асеновград / VINAS /, чието годишно общо събрание на акционерите се проведе на 15 юни 2006 год., не разпределя дивидент за 2005 г. Винзавод-Асеновград АД - Асеновград отчете печалба за 2005 г. в размер 38 143.27 лв. Дружеството заделя 3735.56 лв. за фонд "Резервен" и 34 407.71 лв. - като "Допълнителни резерви".
Източник: Капиталов пазар (05.09.2006)

Националната лозаро-винарска камара настоява за отмяна на последните изменения в Закона за акцизите и данъчни складове, с които се премахва лимитът за производство на малките дестилационни, а контролът върху тях отпада. Това съобщи председателят на камарата Никола Николов по повод внесения от осем народни представители проект за промени, приети на първо четене в парламента. Предложението премахва разликата в определението между малките казани за варене на ракия и големите дестилационни инсталации, чието производство задължително се лицензира, а върху продукцията се плаща акциз. В сегашния вариант на закона малки дестилационни са тези с годишно производство от 10 хектолитра (или 1000 л) ракия. Това разграничение е важно, защото в преговорите с Европейския съюз България извоюва правото на семействата да произвеждат годишно по 30 литра за човек. За тези количества се плаща половината от законовия акциз, като целта е да се запази традицията за домашно производство на ракия, припомни Николов. От камарата протестират срещу отпадането на лимита за годишно производство, защото кооперации спекулират с това право и започват да произвеждат промишлени количества ракия, която нелегално се пласира на пазара. С предлаганите промени се премахва и контролът върху дестилационните, като отпада задължението за монтиране на измервателни уреди. Това разширява възможностите за нарастване на сивия сектор, тъй като много големи производители могат да изнесат част от производствата си в подобни малки спиртоварни, за да не плащат акциз, коментира Лили Стоилова, главен секретар на камарата. Пример за подобни нарушения са засечени в Кюстендилско, където две кооперации са регистрирали 30 малки обекта за дестилация, което автоматично ги прави най-голям производител на ракия от повечето лицензирани складодържатели, коментираха още от камарата. По неофициални данни производството на спиртни напитки в селските казани се движи между 80 млн. и 160 млн. литра. Загубите за бюджета от несъбрания акциз може да достигне от 50 до 100 млн. лв., ако вместо за собствена консумация тези количества се предлагат в търговската мрежа, коментират браншовиците. Акцизът за миналата година, събран от легално работещите производители и вносители, е 80 млн. лв. Въпреки опитите да се наложи контрол върху производството на вино и спиртни напитки, административната немощ за справяне с този проблем е необяснима, коментира Николов. Според него едва 5 на сто от казаните в страната са обявени. Малко над 1000 са регистрираните дестилационни, а по Закона за виното и спиртните напитки в регистрите са записани 1617 обекта.
Източник: Дневник (20.09.2006)

Винопроизводството в България е един от секторите от хранително-вкусовата промишленост с големи и дългогодишни традиции. В определени периоди дори страната ни е била четвъртият износител на вино в световен мащаб. След 1985 г. обаче с изкореняването на много от площите с лозови масиви производството на вино постепенно намалява. В последните няколко години този сектор се възражда и освен съществуващите компании се създават много нови, засега предимно бутикови. Българските производители на вино вече почти напълно са въвели европейските критерии, което им помага при намирането на пазари за продукцията. Според данни на Националната лозаро-винарска камара регистрираните винопроизводители в България в края на 2005 г. са 221. В регистъра на лозарските стопанства в България до 15 април 2006 г. са записани 72 000 хектара винени лозя. Статистиката на Министерството на земеделието и горите показва, че през 2005 г. в страната са произведени 1.548 млн. хектолитра вино, или с 9 на сто повече от предходната година. От тях 1.291 млн. хектолитра, или 84%, са трапезните вина, 152 428 хектолитра - регионалните и 100 770 хектолитра - качествените. За деветмесечието на 2006 г. според анализ на СФБ-Капиталов пазар в страната са произведени 430.6 хил. хектолитра вино, като в сравнение със същия период на 2005 г. производството е по-голямо с 4 хил. хектолитра, или с 0.9%. Очакванията са произведените през последното тримесечие на 2006 г. количества да са в пъти по-големи от деветмесечния период, защото производството на вино в България е с ясно изразен сезонен характер. Износът през 2005 г. е 1.142 млн. хектолитра, от които 889.6 хил. хектолитра са бутилираните вина. Основни дестинации в износа на български вина са Русия, Полша /общо около 82% от износа на бутилирани вина/, както и Великобритания и Чехия. За периода януари - юни 2006 г. износът на вино възлиза на 416 хил. хектолитра, което е с 21% по-малко спрямо същия период на предходната година. До края на август 2006 г. по данни на митниците износът вече е 480 хил. хектолитра вино, но очакванията са за цялата година той да е три пъти по-голям. В последните години вносът също се увеличава, като ръстът му през деветмесечието на миналата година спрямо същия период на 2005 г. е 4 пъти. Почти всички от старите компании за производство на вино бяха раздържавени по време на първата вълна на масовата приватизация през 1996-1997 г. и след това станаха публични дружества. Вълната на отписвания от публичност обаче не пропусна и тези дружества и в началото на 2007 г. на фондовата борса са останали само две от този сектор. Това са „Винзавод” АД - Асеновград и „Винарска изба Врачанска теменуга” АД. Като светъл лъч може да се определи желанието на „Тодоров” АД да стане публично дружество, с което броят на дружествата ще се увеличи. В следващите години при добра конюнктура и други дружества от сектора може да вземат такова решение. „Винзавод” АД - Асеновград е създаден въз основа на лозарската кооперация „Станимашки мавруд” през 1947 г. През 1958 г. е построена изба за преработване на грозде с капацитет 6 млн. литра. През 1963 г. в експлоатация е пусната и първата инсталация за термична обработка и стабилизиране на вината, а също и линия за бутилирането им. Към настоящия момент „Винзавод” АД разполага с мощности за преработка на 10 млн. кг грозде и производство и бутилиране на 12 млн. бутилки висококачествени червени вина. Преработва се грозде от сортовете „Каберне Совиньон”, „Мерло”, „Мавруд”, „Рубин”, „Памид” от района на Асеновград и Пловдив. Според годишния отчет на дружеството към края на миналата година използването на производствените мощности е на около 65% от капацитета. Дружеството е с неконсолидирана печалба от 270 хил. лв. за 2006 г., докато през 2005 г. тя е била 37 хил. лв. Неконсолидираните нетни приходи от продажби достигат до 6.61 млн. лв. за миналата година, докато разходите по икономически елементи са 6.45 млн. лв. Основният капитал на компанията е 385 251 лв., но на 29 март на общо събрание на акционерите трябва да бъде гласувано той да бъде увеличен до 10.020 млн. лв. чрез преобразуване на резерви в капитал. Ще бъдат издадени 9 631 275 акции с номинална стойност 1 лев, като всеки акционер ще получи по 25 безплатни нови акции срещу всяка притежавана. Собственият капитал на дружеството е 13.3 млн. лв. към края на миналата година. Акциите на дружеството са от най-слабо търгуваните на БФБ-София, като последната сделка на пода на борсата е от 19 септември 2006 г., когато са се търгували по 2.20 лв. всяка. На блоков сегмент на 1 март тази година бяха прехвърлени 154 742 акции, представляващи 40.17% от капитала на дружеството. Според последни данни Росен Чаталбашев притежава пряко 40.17% от капитала на „Винзавод” АД, а заедно със свързани лица - общо 91.4 на сто от капитала. „Винарска изба Врачанска теменуга” - дъщерно дружество на „Сиконко холдинг” АД – Враца, е с предмет на дейност производство и бутилиране на вино и високоалкохолни напитки; търговско-снабдителна дейност в страната и чужбина. Дружеството е публично, но от няколко години не предоставя данни за дейността си в Комисията за финансов надзор и Българска фондова борса-София. Според данни на СФБ-Капиталов пазар дружеството е в ликвидация. Последните финансови данни, предоставени в КФН, са от 2003 г. “Тодоров” АД вече обяви плановете си за листване на БФБ-София, като за да стане това, се очаква потвърждаване от страна на КФН на проспект за публично предлагане на акции. Дружеството е собственик на винарска изба „TODOROFF”, която е специализирана в производството нa висококачествени червени вина в бутикови серии и ограничени количества. Тя се намира в село Брестовица, близо до Пловдив. Избата е построена през 1945 г. от братя Андонови, които са едни от най-известните за това време винопроизводители и търговци на вино в региона. През 1947 г. е национализирана, а през 1992 г. е върната на наследниците. През 2001 г. е купена от Иван Тодоров, който извършва основна реконструкция и модернизация. Дружеството има основен капитал от 3.4 млн. лв., разпределен в поименни безналични акции с номинална стойност 1 лев. Очакванията са компанията да бъде регистрирана на фондовата борса с този капитал, а сегашните акционери да предлагат от своите акции. Най-големи дялове в компанията притежават Иван Тодоров - 51%, „Бенчмарк груп” - 30% и „БГ имобилиен” - 10% от капитала. Информация на БФБ-София предоставя и „Черноморско злато” АД - Поморие, но в качеството си на емитент на облигационна емисия. До миналата година публично бе и „Винком” АД - Бургас, но то бе отписано след отправяне на търгово предложение към останалите акционери. Сред големите български винопроизводители, които обаче не са публични дружества, се нареждат „Винекс Славянци”, „Домейн Бойар”, Festa Wine Company, „Белведере-България”, „Букет Телиш”, „ЛВК Грозден”, „Винпром Пещера”, „Винекс Преслав”, „Винпром Русе”, „Магура”, „Новоселска гъмза” и „Дамяница” АД. (Румен Соколов, главен експерт, отдел „Привличане на емитенти”, Българска фондова борса-София )
Източник: Други (30.09.2006)

Цените на грозде мавруд т.г. няма да бъдат по-високи от тези на мерло и каберне. Това прогнозира директорът на асеновградския винзавод Йордан Стефанов. 50 стотинки за червените винени сортове е оптимална цена при по-голямото търсене на бели сортове, наличието на непродадено вино в избите от реколта 2005 и оферти за вносно македонско грозде по 18 евроцента за килограм.
Източник: Пари (11.10.2006)

Алкохолният пазар расте по-бавно. Най-бързо се развиват бирите, а твърдият алкохол дърпа слабо назад. Тенденцията към по-бавно развитие на пазара на алкохолни напитки, която започна след 2002 г., продължава и през тази година. Бирата нарастна най-силно - 4% в количество и 5% в стойност, следвана от виното с 2% в количество и 4% в стойност. Сегментът на спиртни напитки намаля с близо 1% в количество, докато в стойност нарасна с около 7%. Нови продукти и инвестиции в качество помогнаха на водещите компании в бирения сектор да повишат оборотите си. Продажбите на бира в заведенията в стандартния и премиум сегмента се увеличиха и заради топлото лято и световното първенство по футбол. Успешен маркетингов ход бяха промоционалните оферти и предлагането на повече бира на същата цена в опаковки от 2 и 2.5 литра. Очаква се до края на 2006 г. премиум бирите местно производство да отчетат растеж от 16% в количество. На второ място е стандартният сегмент, следван от икономичния. Над 65% от бирата се консумира в домашни условия (т.нар. топъл пазар), благодарение на популярните ПЕТ опаковки. Най-високи продажби за 2005 г. на алкохолния пазар като цяло имат мултинационалните бирени компании. Най-големите пет компании ("Загорка", "Каменица", "Карлсберг България", "Болярка-ВТ" и "Булбрю") държат повече от половината пазар. Консумацията на вино в България (шест литра на глава от населението) е доста под нивата в традиционните европейски страни, производители на вина. Най-голямо е потреблението на червени вина. Очаква се то да нарасне с почти 2% до края на тази година спрямо 2005 г. На второ място са белите вина, а доста по-назад остава розето. При него покупките са сезонни. За плавното възходящо развитие на сегмента спомага интересът на търговските вериги и хорека канала, както и нарастващата маркетингова дейност на производителите. На винения пазар като цяло все още водещи позиции в количествено отношение имат икономичните продукти. Към тях спадат вина от ниската ценова категория до 2.49 лв., както и най-евтините вина от 2 литра, продавани в ПЕТ бутилка с цени около 2 лв. През последните две години се увеличи предлагането на вина в различни ценови категории с появата на няколко нови изби и вносители. Създадоха се и по-добри възможности за продажбите на вина в премиум и суперпремиум ценовите сегменти, съответно между 8 и 11.99 лв. и над 12 лв. Ясно се очертават предпочитанията на потребителите към вината местно производство. Вносните вина съставят по-малко от 1% от количествените продажби. Поради по-високата им средна цена обаче те имат значителна тежест при формирането на стойността на пазара. В категорията на високоалкохолните напитки се очаква най-голямото намаление в количествено отношение. Прогнозира се дори спад до 1% за 2006 г. в сравнение с предходната. Ракията и водката са най-големите подсегменти и като такива влияят върху резултатите на категорията като цяло. Забелязва се засилено пренасочване на вкусовете от един вид спиртна напитка към друг. Например популярността на водката е съпроводена от намаляваща консумация на джин и текила. Поради увеличението на акциза се очаква ръстът на сегмента в стойност за тази спрямо пред­ходната година да достигне 7%, като отделните марки високоалкохолни напитки нарастват между 2.5% и 10% в цени на дребно. Българското производство е в по-неизгодни позиции поради по-нис­ките си цени (акцизът се определя като абсолютна сума на хектолитър). Новият акциз вече намали разликата в цените на българския и вносния алкохол. За да запазят позициите си, водещите български производители на алкохол задържаха цените си по-ниски от конкурентните през първите месеци на 2006 г. Вносителите от своя страна имат високи очаквания за развитието на вносния алкохол през следващите няколко години. Материалът е предоставен от Euromonitor International, международна компания за маркетингови проучвания.
Източник: Капитал (03.11.2006)

Винарска изба "Тодоров" ще се листва на Българската фондова борса след няколко месеца. Новината потвърди търговският директор на компанията Гергана Златинова. В момента подготвяме проспекта за публично предлагане на книжата, но повече подробности не можем да съобщим, каза още Златинова. Инвестиционният посредник, който подготвя документите, е "Бенчмарк", но от компанията не се ангажираха със сроковете, в които ще бъде готов и предаден в Комисията за финансов надзор. Това ще бъде първата компания от хранително-вкусовата промишленост в България, която прави първично публично предлагане на акциите си, и втората винарска компания на борса заедно с "Винзавод Асеновград". Публично дружество е и "Винарска изба Врачанска теменуга", но то е обявено в ликвидация. Предприятията от сферата на хранително-вкусовата промишленост не се търгуват активно на борсата и справка в официалната статистика показва, че за последната година те са реализирали оборот 7.88 млн. лв., а с акциите им са сключени по-малко от 3 хил. сделки. От тази област са още дружествата "Варна-плод", "Захарни заводи" - Горна Оряховица, както и трите месокомбината - в Бургас, Казанлък и Смолян, но последният е в несъстоятелност. Изба "Тодоров" има капитал 3.4 млн. лв., а основните й собственици са Иван Тодоров с 51%, "Бенчмарк груп" с 30% и "БГ Имобилиен" с 10% от акциите. Фирмата произвежда вина, предимно червени, в ограничени и бутикови серии. Избата в пловдивското село Брестовица е купена от Иван Тодоров през 2001 г., като преди това е била притежание на наследници, които са я получили след реституцията през 1992 г. Тя е основана през 1945 г. и впоследствие е била национализирана.
Източник: Дневник (14.12.2006)