Държавната фирма "Сердика 1" запази блокираща квота от 31,8% в "Данон- Сердика" след увеличаването на капитала в смесеното дружество, стана ясно на общото събрание на дружеството. Увеличението е изцяло от поименни акции. ЕБВР запазва 15 % си дял във фирмата.
Източник: Други (11.12.1995)

Общото събрание на "Данон - Сердика" взе решение за увеличаване на капитала от 357 на 600 млн. лв. Увеличението от 243 млн. лв. ще бъде внесено изцяло от "Данон" и ЕБВР. По този начин дела на "Данон" става 50,4% на "Сердика 1" -17,93 % и ЕБВР - 31,67%.
Източник: Стандарт (06.05.1996)

Министерството на земеделието и хранителната промишленост предвижда да създаде три смесени дружества от активите на "Сердика 1" ЕАД. Предвижда се Данон да закупи 550 хил. акции с 10% над номиналната стойност. Според предварителни договорености Данон ще участва и с апортна вноска от 370 млн. лв., както и да покрие задължения на комбината към кредитори в размер на 120 млн. лв.
Източник: Пари (07.05.1997)

Общото събрание на акционерите на "Данон - Сердика" АД взе решение за увеличаване на капитала на дружеството с 20 млн. френски франка ( 4 млн. щ. долара ). Така капиталът на дружеството става 87,2 млн. френски франка ( 15 млн. щ. долара). Увеличението главно за сметка на чуждестранните партньори "Данон груп" и ЕБВР, чието дялово участие вече е съответно 54% и 34%. Участието на българската държавна фирма "Сердика - 1" АД пада от 17,93% на 12%, като се запазва блокиращата квота над 10%.
Източник: Пари (17.06.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ регистрира под № 734, т. 13, р. II, стр. 129, по ф.д. № 3068/91 на 2 състав преобразуването на "Сердика - 1" - ЕООД, в еднолично акционерно дружество с държавно имущество "Сердика - 1" - ЕАД, със седалище и адрес на управление София, район "Възраждане", ул. Охридско езеро 3, и с предмет на дейност: изкупуване на мляко, преработка на мляко за консумация, производство на млечни продукти, търговска дейност в страната и в чужбина. Дружеството е с капитал 302 215 000 лв., разпределен в 302 215 поименни акции по 1000 лв., управлява се от съвет на директорите в състав: Димитър Борисов Пенев - изпълнителен директор, Катя Вълева Митова - председател на съвета на директорите, и Тодор Георгиев Иванов, представлява се от Димитър Борисов Пенев - изпълнителен директор, и поема активите и пасивите на "Сердика - 1" - ЕООД, София, по баланс към 31.XII.1995 г.5279
Източник: Държавен вестник (01.10.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира под № 734, т. 13, р. 2, стр. 129, по ф.д. № 3068/91 на 2 състав промени за "Сердика - 1" - ЕАД, с държавно имущество: заличава членовете на съвета на директорите Димитър Борисов Пенев и Тодор Георгиев Иванов; вписва за членове на съвета на директорите Митра Петрова Иванова и Живко Иванов Ковачев; вписва за изпълнителен директор Митра Петрова Иванова; увеличава капитала от 302 215 000 лв. на 325 269 000 лв. чрез издаване на нови 23 054 поименни акции по 1000 лв.
Източник: Държавен вестник (25.02.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 10032/97 вписа в търговския регистър под № 42091, т. 461, стр. 84, дружество с ограничена отговорност ”Райо Сердика” ООД, със седалище и адрес на управление София, район ”Възраждане”, ул. Охридско езеро 3, и с предмет на дейност: автосервизни и автомонтьорски услуги, електрозаваряване, шлосерство, електроинсталации, изчукване, боядисване и консигнация на авточасти, всякакви услуги, свързани директно или индиректно с предмета на дейност и разрешени със закон. Дружеството е с капитал 55 100 000 лв., с неограничен срок, със съдружници ”Сердика 1” ЕАД, и ЕТ ”Райо Райчо Сергиев” и се управлява и представлява от Райчо Петров Сергиев.
Източник: Държавен вестник (22.04.1998)

ЗАПОВЕД № РД-21-299 от 15 април 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗППДОбП нареждам: 1. Да се открие процедура за приватизация на: а) "Сердика - 1" - ЕАД, София; б) "Унитранс - Радомир" - ЕООД, Радомир; в) "Електронекспорт" - ЕООД, София. 2. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружествата, включително да не се сключват договори за дялово участие, наем, съвместна дейност и обезпечаване на вземания, както и договори за кредит. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (12.05.1998)

ЗАПОВЕД № РД-21-756 от 10 юни 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 4а и 21 ЗППДОбП във връзка с чл. 2, ал. 1 от ПМС № 155 от 1992 г. и чл. 2, т. 1 и чл. 3, ал. 2 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация нареждам: 1. Да се приватизира "Сердика" - ЕООД, София. 2. Да се възложи изготвянето на анализ на правното състояние, приватизационна оценка и информационен меморандум на "Сердика" - ЕООД, София. 3. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи на предприятието, сключване на договори за дялово участие, наем, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредит. 4. В двуседмичен срок от обнародването в "Държавен вестник" на заповедта управителят на "Сердика" - ЕООД, София, да представи в Министерството на търговия и туризма документите и информацията, необходими за извършване на приватизационна сделка. Министър: В. Василев
Източник: Държавен вестник (03.06.1998)

ЗАПОВЕД № РД-21-601 от 27 юли 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 22, чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗППДОбП, чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции - собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции - собственост на държавата и Заповед № РД-21-299 от 1998 г. (ДВ, бр. 53 от 1998 г.) нареждам: 1. Да се извърши продажба чрез преговори с потенциални купувачи до 80 на сто от акциите в регистрирания капитал на "Сердика - 1" - ЕАД, София, като разпределението на акциите за касова продажба и за удовлетворяване на претенции за обезщетение с акции от дружеството по ЗППДОбП и ЗОСОИ се конкретизира в информационната документация. 2. На заинтересуваните лица да бъде предоставена за закупуване информационната документация, в която са определени условията за участие в преговорите, и възможност за представяне на оферти в 15-дневен срок от датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник". Информацията се закупува и офертите се представят в посочения срок в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8. 3. Датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" да се счита за начална дата за продажба на акции до 20 на сто от регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия. Заявления за придобиването им се подават в тримесечен срок в дружеството. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (14.08.1998)

РЕШЕНИЕ № 778 от 10 август 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и ал. 3 и чл. 21 ЗППДОбП Агенцията за приватизация реши: 1. Открива процедура за приватизация на следните предприятия: - "Мрамор - Риолит" - ЕАД, Брацигово; - "Интериор М" - ЕООД, София; - "Прибор - П 61" - ЕООД, Пловдив; - "Поморие" - ЕООД, Поморие; - "Раховец" - ЕООД, Горна Оряховица; - "Сердика 1" - ЕАД, София; - "Мерино" - ЕООД, София. 2. Упълномощава министъра на промишлеността: - да подготви и сключи приватизационните сделки; - да дава разрешение за извършване на разпоредителни сделки по реда на чл. 21 ЗППДОбП. Изпълнителен директор: З. Желязков
Източник: Държавен вестник (01.09.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ и § 5 ЗДЛ регистрира промени по ф.д. № 10032/97 за "Райо - Сердика" - ООД: деноминира капитала от 55 100 000 лв. на 55 100 лв.; заличава съдружника "Сердика 1" - ЕАД; вписва за съдружници Ивайло Райчев Сергиев и Иво Райчев Сергиев; вписва нова фирма - "Сергиев и синове" - ООД.
Източник: Държавен вестник (10.03.2000)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 31.X.2000 г. регистрира промени по ф.д. № 3068/91 за "Сердика - 1" - ЕАД, с държавно имущество: заличава като член на съвета на директорите Катя Вълева Митова; вписва като член на съвета на директорите Драго Георгиев Маринов.
Източник: Държавен вестник (17.11.2000)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 26.I.2001 г. регистрира промени по ф. д. № 3068/91 за "Сердика - 1" - ЕАД, с държавно имущество: заличава члена на съвета на директорите Живко Иванов Ковачев; вписва за член на съвета на директорите Владимир Кръстев Попов.
Източник: Държавен вестник (07.03.2001)

МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА ЗАПОВЕД № РД-21-70 от 22 юни 2001 г.На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП във връзка със Заповед № РД-21-299 от 1998 г. (ДВ, бр. 53 от 1998 г.) на министъра на промишлеността прекратявам процедурата за приватизация на "Сердика - 1" - ЕАД, София, като отменям т. 1а от Заповед № РД-21-299 от 1998 г. (ДВ, бр. 53 от 1998 г.) на министъра на промишлеността. Министър: П. Жотев
Източник: Държавен вестник (24.07.2001)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира с решение от 17.Х.2001 г. по ф. д. № 8846/97 промени за фирма "Дарко Сердика" - АД: вписва промени в устава, приети от общото събрание на акционерите, проведено на 15.VIII.2001 г.; заличава членовете на съвета на директорите Митра Петрова Иванова, Петър Милков Цветков и "Кеърсбек - България" - АД; вписва нов съвет на директорите в състав: "Сердика I" - ЕАД, представлявано от Митра Петрова Иванова, "Кеърсбек - България" - АД, представлявано от Теодора Тодорова Шипкова, и "Сеаф мениджмънт България" - ЕООД, представлявано от Магдалена Дорота Ковалска; вписва за прокурист Петър Милков Цветков; дружеството се представлява от изпълнителния член на съвета на директорите "Кеърсбек - България" - АД, представлявано от Теодора Тодорова Шипкова, и прокуриста Петър Милков Цветков заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (22.01.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 28.I.2002 г. вписва промени по ф. д. № 3068/91 за "Сердика - 1" - ЕАД, с държавно имущество: заличава като член на съвета на директорите Владимир Кръстев Попов; вписва като член на съвета на директорите Мария Иванова Малкова.
Източник: Държавен вестник (10.05.2002)

Владимир Кръстев Попов - ликвидатор на "Сердика - 1" - ЕАД, в ликвидация по ф. д. № 3068/91 на Софийския градски съд, на основание чл. 267 ТЗ кани кредиторите на дружеството да предявят вземанията си в 6-месечен срок от обнародването в "Държавен вестник".
Източник: Държавен вестник (28.05.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 19.IV.2002 г. вписва по ф. д. № 3068/91 прекратяването на "Сердика - 1" - ЕАД, и го обявява в ликвидация, с ликвидатор Владимир Кръстев Попов и със срок за ликвидация 31.ХII.2002 г.
Източник: Държавен вестник (26.07.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 261, ал. 1 ТЗ с решение от 17.IV.2002 г. вписва промени по ф. д. № 3068/91 за "Сердика - 1" - ЕАД: вписва вливане на "Риба и деликатеси" - ЕООД, с държавно имущество, в ликвидация, в "Сердика - 1" - ЕАД, което поема всички активи и пасиви, права и задължения на влятото дружество; вписва увеличение на капитала от 325 269 лв. на 326 378 лв. чрез издаване на нови 1109 акции с номинална стойност 1 лв.
Източник: Държавен вестник (26.07.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 ТЗ във връзка с § 5 ЗДЛ с решение от 16.IV.2002 г. вписва промяна по ф. д. № 3068/91 за "Сердика - 1" - АД, с държавно имущество: деноминира капитала от 325 269 000 лв. на 325 269 лв., разпределен в 325 269 поименни акции с номинална стойност 1 лв.
Източник: Държавен вестник (26.07.2002)

Владимир Попов - ликвидатор на "Сердика 1" - ЕАД, в ликвидация, София, на основание чл. 3, ал. 5 от Наредбата за търговете и заповед № РД-26-189 от 28.VIII.2002 г. на министъра на икономиката обявява търг с явно наддаване за продажба на следните обособени обекти: складова база на ул. Костенец 1; терен на ул. Охридско езеро 3 в размер 44 100 кв. м, представляващ парцел V от кв. 28 по плана на НПЗ "Средец"; терен на ул. Охридско езеро 3 в размер 32 600 кв. м, представляващ парцел ХI от кв. 28 по плана на НПЗ "Средец". Търгът ще се проведе на 14.Х.2002 г. в 10 ч. на адреса на дружеството - София, ул. Костенец 1, ет. 1, стая 3, в административната сграда. При неявяване на кандидати повторен търг ще се проведе на 18.ХI.2002 г. от 10 ч. на същия адрес. Началната тръжна цена е посочена в тръжната документация. Депозитът за участие е в размер 10% от обявената начална тръжна цена за всяка група активи и се внася по сметка на "Сердика 1" - ЕАД, в ликвидация, посочена в тръжната документация. Тръжната документация за всяка група активи може да се закупи всеки работен ден до деня преди търга между 9 и 16 ч. на адрес - София, ул. Костенец 1. Подробно описание на продаваните активи може да намерите в интернет страницата на Министерството на икономиката на адрес: www.mi.government.bg. За допълнителна информация - тел.: 02/952-48-72 и 952-20-47.
Източник: Държавен вестник (24.09.2002)

Владимир Кръстев Попов - ликвидатор на "Сердика 1" - ЕАД (л), София, на основание чл. 3, ал. 5 от Наредбата за търговете обявява отмяната на търга, насрочен за 18.ХI.2002 г., поради наложена възбрана върху имот, предмет на обявения в "Държавен вестник", бр. 90 от 2002 г., търг с обезпечителна заповед от 30.Х.2002 г. на Софийския районен съд, 53 състав, вписана на 31.Х.2002 г. от съдията по вписванията към Софийския районен съд.
Източник: Държавен вестник (08.11.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 7.I.2003 г. вписва по ф. д. № 3068/91 промяна за "Сердика - 1" - ЕАД, с държавно имущество (в ликвидация): удължава срока за ликвидация до 31.ХII.2003 г.
Източник: Държавен вестник (21.03.2003)

Владимир Попов - ликвидатор на "Сердика 1" - ЕАД, в ликвидация, София, на основание чл. 3, ал. 5 от Наредбата за търговете във връзка с чл. 268, ал. 1 ТЗ и заповед № РД-26-189 от 28.VIII.2002 г. на министъра на икономиката обявява търг с явно наддаване за продажба на обособен обект: терен на ул. Охридско езеро 3 с площ 32 600 кв. м, представляващ парцел ХI от кв. 28 по плана на НПЗ "Средец". Търгът ще се проведе на 28.V.2003 г. в 10 ч. на адрес: София, Министерство на икономиката, ул. Славянска 8, ет. 8, стая 1. При неявяване на кандидати повторен търг ще се проведе на 11.VI.2003 г. от 10 ч. на същия адрес. Депозитът за участие е в размер 10% от обявената начална тръжна цена за активите и се внася по сметка на "Сердика 1" - ЕАД, в ликвидация, посочена в тръжната документация. Тръжната документация за всяка група активи може да се закупи всеки работен ден до деня преди търга от 9 до 16 ч. на адрес: София, ул. Костенец 1. Подробно описание на продаваните активи може да намерите в Интернет страницата на Министерството на икономиката на адрес: www.mi.government.bg. За допълнителна информация - тел. 02/9524872 и 02/9522047.
Източник: Държавен вестник (09.05.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 4.II.2003 г. регистрира по ф. д. № 8846/97 промяна за "Дарко Сердика" - АД: вписва промяна в представителството: членът на съвета на директорите "Сердика - 1" - ЕАД (в ликвидация), се представлява от ликвидатора Владимир Кръстев Попов.
Източник: Държавен вестник (30.05.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 4 ТЗ регистрира с решение от 25.II.2005 г. по ф. д. № 3068/91 промени за "Сердика - 1" - ЕАД, с държавно имущество (в ликвидация): заличава като ликвидатор Владимир Кръстев Попов; вписва като ликвидатор Лилия Иванова Кръстева; удължава срока за ликвидация до 31.XII.2005 г.
Източник: Държавен вестник (26.08.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 266, ал. 2 и 3 ТЗ с решение от 21.III.2006 г. по ф. д. № 3068/91 вписва промени за "Сердика - 1" - ЕАД (в ликвидация): удължава срока за ликвидация до 31.XII.2006 г.; заличава като ликвидатор Лилия Иванова Кръстева; вписва като ликвидатор Пламен Пенчев Радковски, ЕГН 4808156547.
Източник: Държавен вестник (28.04.2006)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 10.IV.2006 г. по ф. д. № 8846/97 вписва промени за "Дарко Сердика" - АД: заличава като представител на члена на съвета на директорите "Сердика 1" - ЕАД (в ликвидация), ликвидатора Лилия Иванова Кръстева; вписва като представител на "Сердика 1" - ЕАД (в ликвидация) ликвидатора Пламен Пенчев Радковски.
Източник: Държавен вестник (15.06.2007)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 19.I.2007 г. по ф. д. № 3068/91 вписва промяна за "Сердика - 1" - ЕАД (в ликвидация): удължава срока за ликвидация до 31.ХII.2007 г.
Източник: Държавен вестник (13.02.2008)

Националната компания, която ще се занимава със строежа и управлението на индустриални зони в страната, вече е факт. Дружеството е регистрирано от икономическото министерство на мястото на компанията в ликвидация "Сердика 1", съобщи зам.-министърът на икономиката Явор Куюмджиев. Първото нещо, което новото дружество трябва да направи, е да разработи методология за избор на терени и партньори за бъдещите зони. След това предстои да бъде създадена маркетингова стратегия за популяризирането на инициативата сред чуждите инвеститори. Предвижда се всяка индустриална зона да бъде отделно дружество, в което делът на държавата не може да бъде под 51%, а общините и частни лица могат да участват с инвестиции, земи, други капитали, но до 49% от собствеността. "Целта ни е да създадем така дружествата, че да не може това да бъде определено като държавна помощ от Европейския съюз", обясни Куюмджиев. Местата на бъдещите зони ще се подбират съобразно наличните свободни терени, тяхното разположение и структурата на населението в района. "Не е логично да създаваме зони там, където има само селскостопански работници", допълни зам.-министърът. Стартовият капитал на новата компания е 100 млн. лв.
Източник: Дневник (11.02.2009)

Четири-пет индустриални зони ще бъдат изградени до края на годината, заявиха директорите на "Национална компания индустриални зони" ЕАД на втората антикризисна имотна конференция. Проектите са на етап планиране, като още не са използвани отпуснатите от бюджета 100 млн. лв. Първите индустриални зони ще са Русе, Видин и Свиленград. Интерес към проекта са проявили и Карлово и Варна. Българските индустриални площи са интересни за френските и испанските инвеститори.
Източник: Стандарт (27.04.2009)

В капитала на "Национална компания индустриални зони" ЕАД ще бъдат апортирани 4 недвижими имота, съобщи правителствената информационна служба. Те са в землището на община Суворово, Варненска област. Заедно с три общински терена имотите обособяват необходимата площ за изграждане на индустриална зона в региона с обща площ 535,442 дка. Местоположението на терена - в близост до магистрален път, жп инфраструктура, пристанище и летище, благоприятстват създаването на индустриална зона и привличането на преки чуждестранни инвестиции. Местната власт е изразила готовността си за активно партньорство с "Национална компания индустриални зони" ЕАД, пише в прессъобщението. Общинският съвет в Суворово е решил да участва в създаването на съвместно дружество за изграждане на индустриалната зона.
Източник: expert.bg (22.05.2009)

В капитала на „Национална компания индустриални зони” ЕАД ще бъдат апортирани 4 недвижими имота. Те са в землището на община Суворово, Варненска област. Заедно с три общински терена, имотите обособяват необходимата площ за изграждане на индустриална зона в региона с обща площ 535,442 дка, съобщиха от правителствената информационна служба. Местоположението на терена – в близост до магистрален път, жп инфраструктура, пристанище и летища, благоприятстват създаването на индустриална зона и привличането на преки чуждестранни инвестиции. Местната власт е изразила готовността си за активно партньорство с „Национална компания индустриални зони” ЕАД. Общинският съвет в Суворово е решил да участва в създаването на съвместно дружество за изграждане на индустриална зона. В началото на февруари Министерството на икономиката и енергетиката създаде „Национална компания индустриални зони” ЕАД, а капиталът на дружеството бе увеличен със 100 млн. лв. Учредяването на компанията е една от мерките на правителството за ограничаване на отражението на световната финансовата криза и подкрепа на икономическата активност, заложени в Бюджет 2009 г. Учредяването й е залегнало и в Актуализираната програма на правителството и Експортната политика на България за периода 2008-2013 г. – "Визия 2013".
Източник: Банкеръ (22.05.2009)

Нова индустриална зона правят край Варна Нова индустриална зона ще бъде създадена в землището на община Суворово, Варненска област, реши на заседание Министерския съвет. Зоната ще се реализира чрез апортирането в капитала на „Национална компания индустриални зони" ЕАД на четири недвижими имота и използването на три общинкски терена с обща прощ 535 дка. Теренът се намира в близост до магистрален път, жп инфраструктура, пристанище и летища и местоположението му е благоприятно за създаване на индустриална зона и привличане на преки чуждестранни инвестиции. Общинският съвет в Суворово също има желание да участва в създаването на съвместно дружество за изграждане на индустриалната зона, съобщиха от правителствения пресцентър. /1 към 1 в строителството/
Източник: Други (25.05.2009)

Правят индустриална зона във Варна Индустриалната зона ще се създаде в партньорство между местната власт и "Национална компания индустриални зони" ЕАД. В капитала на "Национална компания индустриални зони" ЕАД ще бъдат апортирани 4 недвижими имота, съобщи правителствената информационна служба. Те са в землището на община Суворово, Варненска област. Заедно с три общински терена имотите обособяват необходимата площ за изграждане на индустриална зона в региона с обща площ 535,442 дка. Местоположението на терена - в близост до магистрален път, жп инфраструктура, пристанище и летище, благоприятстват създаването на индустриална зона и привличането на преки чуждестранни инвестиции. /City Build/
Източник: Други (01.06.2009)

Индустриалните зони у нас вече са обединени в мегаструктура, стана ясно при представянето на дружеството "Национална компания Индустриални зони" ЕАД. Сред приоритетите му са насърчаване на инвестициите в страната и подпомагане на изпълнението на проекти със значителен икономически интерес. Цел на предприятието е и стимулиране на мерките, водещи до положителен търговски баланс у нас. През следващата година дейността на дружеството ще бъде съсредоточена върху развитието на 4 до 6 такива зони. Планираните инвестиции за по-големите подобни зони са в рамките на 10 до 30 млн. лв. общо. Предвидено е броят на зоните да се увеличава с 2-3 годишно. Собственост на компанията са вече свободните зони във Видин, Русе и Свиленград и неизползваните терени към тях. Успоредно с тях националната компания ще изгради зона в Пловдив на база на смесеното предприятие "Автоелектроника". Работи се върху създаването на индустриална зона с работно заглавие "Варна Запад" в района на общините Суворово, Ветрино и Вълчи дол. В началото на юни в капитала на дружеството влязоха пет имота в землището на село Марино поле, община Карлово, както и два край село Телиш, община Червен бряг. При представянето на НКИЗ премиерът Станишев заяви, че идеята на дружеството е да се повиши експортът, за да се намали отрицателното външнотърговско салдо. Наред с това е необходимо засилването на икономическата активност, като значително се намалят административните тежести и повиши качеството на инфраструктурата. По думите му доказателство за това, че мерките на правителството са в правилната посока, е фактът, че има инвестиции от Израел, САЩ, Западна Европа, Япония, Китай и др.
Източник: Дума (18.06.2009)

Държавата ще намали капитала на "Национална компания индустриални зони" от 100 млн. на 30 млн. лв., като остатъкът ще се върне в бюджета, съобщи зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов. Промяната е свързана с новите приоритети на ведомството и политиката за минимална намеса на държавата в тези зони. Предишният кабинет създаде държавната компания, за да насърчи инвестициите в индустриалните зони и да привлече чужди капитали. В бюджета за 2009 г. бяха заложени 100 млн. лв., които щяха да се насочат за изграждане на инфраструктурата в 18 зони в цялата страна. В капитала на компанията бяха включени активите на трите бивши свободни зони в Бургас, Варна и Русе. Заедно с общините се предвиждаше държавата да участва в развитието на 15 други подобни промишлени участъци. Мотивите за преструктурирането са, че държавата не трябва да насърчава създаването на зони, защото поставя в неравностойно положение частните структури, поясни министър Трайчо Трайков. Затова е решено през следващата година държавата да участва в създаването най-много на две или три зони край Бургас, Варна и София и след тяхното развитие да се оттегли от подобни насърчения. В момента има засилен интерес от китайски и европейски предприемачи за инвестиции в промишлени зони, съобщи зам.-министър Евгени Ангелов. Той припомни, че много общини работят по привличане на инвестиции на териториите си, като най-голям е интересът към логистичните и транспортни зони. Сред големите промишлени зони са тази край Русе, където след създаването на завода за автомобилни части на френската компания "Монтюпе" бяха привлечени и други производители.
Източник: Дневник (11.11.2009)

Акционер в новата смесена междудържавна компания за инвестиции между България и Катар от българска страна ще бъде „Национална компания индустриални зони”, а от катарска – „Qatar Investment Authority”. Очаква се проектът да стартира дейността си с капитал от 500 млн. долара, който ще бъде внесен изцяло от катарската страна. Това съобщиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма след пописване днес в Катар на Меморандум за създаване на смесената междудържавна компания, който от българска страна е подписал министър Трайчо Трайков, а от катарска министърът на бизнеса и търговията на Фахд Бин Джасим Бин Мохамед Ал-Тани. Компанията ще подготвя и ще участва в инвестиционни проекти в областта на земеделието, енергетиката, туризма, недвижимото имущество, финансовите услуги и други.
Източник: Инвестор.БГ (24.03.2010)

25 български и 2 чужди банки държат парите на държавните фирми. Това сочи справка за разплащателните сметки и депозитите на предприятията към 31 март 2010 г. Документът бе предоставен от Министерството на финансите на Съюза на издателите в България по силата на Закона за достъп до информацията. Данните включват сметките на 18 държавни фирми. Сред тях са Български енергиен холдинг и фирмите от неговата структура - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгартабак холдинг", "Благоевград БТ", "Кинтекс", Национална компания "Индустриални зони". От фирмите към транспортно министерство са включени БДЖ, НКЖИ, Летище София, Ръководство на въздушното движение, "Български пощи". Има данни и за Фонда за органите за местно самоуправление ФЛАГ, който е към строителното министерство, военния холдинг "Терем" и "Информационно обслужване" към финансовото ведомство. Най-голямата част от парите на тези предприятия са концентрирани в 4 банки - Корпоративна търговска банка КТБ (472 млн.), СИБанк (92 млн.), Централна кооперативна банка (77 млн.), Ин-вестбанк (63 млн.) и Уникредит Булбанк (58 млн.). Корпоративна е безспорният лидер, там по сметки са близо 48% от парите на държавните предприятия - 408 млн. лева. Близо 80 млн. лева са в СИБанк, а над 75 млн. лева са в ЦКБ. Първите три трезора имат общо под 9% пазарен дял в депозитите у нас, по данни на БНБ. От анализа става ясно също, че фирмите не държат в една и съща банка депозитите и разплащателните си сметки. Най-много депозити има в Корпоративна търговска банка, КТБ е първенец и по разплащателни сметки (234 млн.). Към 31 декември по тази позиция на второ място е УниКредит Булбанк, на трето - Инвестбанк. Три месеца по-късно втора става СИБанк (77 млн.), а трета остава Инвестбанк (32 млн.). Критериите, по които се подбират банките, са различни за всяко дружество. Енергийните фирми имат разработени правила и критерии за управление на риска при избор на обслужващи банки, пише в справката на финансово министерство. На първо място това е кредитният рейтинг на банките. Дружествата изискват оферти от няколко различни банки, обикновено повече от 4 на брой. Определяща е възможността за преференциални ставки за такси и комисиони и договаряне на специални условия, например по-високи лихвени проценти, обясняват от МФ. Възможно е парите на някои предприятия да са вложени в банки, откъдето дружествата ползват заеми и наличието на сметка им дава по-добри условия, коментират експерти. Според статистиката на БНБ по някои от основните показатели, които биха изкушили държавните фирми и техните принципали да изберат трезор, Корпоративна търговска банка (КТБ) е най-примамлива. Така например основното предимство - коефициент на доходност от инвестицията на пари в банка, безусловно се държи от КТБ. Този коефициент се изчислява като съотношение на печалбата към доходоносните активи, т.е. колко печалба ще ти донесат парите, сложени по банкови сметки. Корпоративна безспорно държи първенството с такъв коефициент от 1,43%. Данните са от първото тримесечие на 2010 г. Фирмите към транспортното министерство избират банките си поне измежду 3 оферти, класирани по следните показатели - лихва, капиталова адекватност, рентабилност, балансово число, печалба, възвръщаемост на активите и на капитала. Впечатление прави, че парите на самите министерства са главно в други банки, различни от тези, където дружествата имат най-много сметки. Тук класацията отговаря напълно на Топ 3 на най-големите у нас банки по активи - УниКредит Булбанк, ДСК и ОББ. Към 31 март 2010 г. разпределените в тях салда по сметки на първостепенни и второстепенни разпоредители (министерства и агенции) са съответно 36,016 млн. лв., 19,861 млн. лв. и 7,385 млн. лв. Общо в 16 банки са депозирани 82,142 млн. лв. Сравнението на двете справки, предоставени от финансовото министерство (към 31 декември 2009-а и към края на март 2010 г.) дава възможност да се направи анализ за състоянието на компаниите. Авоарите им намаляват с близо 10% за три месеца. Вероятните причини за това са както изплащането на дивиденти за държавата, така и обслужването на техни задължения и просрочени вземания. Разбира се, анализът не е пълен, защото липсват данните за вземанията и дълговете на държавните фирми. Първенец с най-много депозити е фирмата на транспортно министерство Ръководство на въздушното движение (РВД) - 41 млн. евро (82 млн. лева), разделени приблизително поравно между 3 банки - БНБ, Кооперативна търговска банка и ЦКБ. На второ място е Българският енергиен холдинг (БЕХ) - 66,9 млн. лева. Цялата сума е в Корпоративна банка. Трети - летище София (29,5 млн. евро), като най-голямата част е в Корпоративна. Следва "Булгартрансгаз" с 55 млн. лева в същата банка. На пето място е АЕЦ "Козлодуй" - 53 млн. лева, като 30 от тях са в КТБ. С най-голяма сума по разплащателните сметки е "Булгаргаз" - 58 млн. лева, 57 млн. долара и над милион евро. Следват "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй" и "Благоевград БТ". Като цяло анализът показа, че трябва да побързаме със създаването на Консолидационна компания, която ще управлява държавните дружества, заяви вицепремиерът Симеон Дянков. Според него така ще се засили контролът над тях, както и прозрачността за движението на парите им.
Източник: Стандарт (17.05.2010)

Комисията за финансов надзор издаде временна забрана за отправяне на търгово предложение към акционерите в Оргахим АД от страна на Уайтбийм Холдингс Лимитед, Тайдал Уейв Трейдинг Лимитед и Поликолор АД. на 26 февруари тази година тримата големи акционери отправиха търгово предложение с фиксирана цена за лот 85 лева, което КФН забрани. В последствие стана ясно, че компаниите са коригирали предложението си, но без да променят цената. Това даде основание на надзора окончателно да забрани предложението към акционерите. През месец май дружествата отново внесоха в КФН предложение за , в което бе посочена цена от 86 лв. на акция. Целта на трите дружества е чрез търговото предложение да увеличат дела си в компанията до над две трети.
Източник: Дарик радио (10.06.2010)

4 държавни имота с площ от 1914 дка в района на община Божурище, собственост на Министерството на отбраната, ще бъдат апортирани в капитала на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, реши вчера правителството. Общината се намира в непосредствена близост до София, на международен път Е-80 Белград-Истанбул. Близостта на бъдещата индустриална зона до столицата създава добри възможности за развитие на нейната икономика в интеграция със Столичната община. Затова индустриалната зона има изключителен потенциал за развитие, пише в анализа за бъдещото развитие на зоната. „Национална компания индустриални зони“ беше създадена през 2009 г., за да може да се ограничат последиците от финансовата криза в света. Целта е компанията да допринесе за стабилното икономическо развитие на страната чрез насърчаване на инвестициите и подобряване на техническата инфраструктура. Предвижда се в индустриалните зони да се привличат високопродуктивни и експортно ориентирани инвестиции.
Източник: Класа (10.06.2010)

Край Божурище ще бъде създадена индустриална зона Правителството даде съгласието си в капитала на „Национална компания индустриални зони” (НКИЗ) ЕАД да бъдат апортирани четири държавни терена с обща площ близо 1914 дка, намиращи се един до друг в землището на с. Гурмазово, община Божурище. Те ще послужат за изграждането на индустриална зона, която, според анализите, притежава изключителен потенциал за развитие. Имотите се предоставят от Министерството на отбраната. Наличието на свободни терени и на значителен кадрови потенциал превръщат община Божурище в перспективен обект и партньор за бизнес и инвестиции. Тя се намира в непосредствена близост до София, на международен път Е-80 Белград-Истанбул. Близостта й до столицата създава добри възможности за развитие на нейната икономика в интеграция с тази на Столична община. НКИЗ беше създадена през 2009 г. като мярка за ограничаване на отражението на финансовата криза. Целта е компанията да допринесе за стабилното икономическо развитие на страната чрез насърчаване на инвестициите и подобряване на техническата инфраструктура. Предвижда се в индустриални зони да се привличат високопродуктивни и експортноориентирани инвестиции.
Източник: Insurance.bg (11.06.2010)

Правят индустриална зона в Божурище 4 държавни имота с площ от 1914 дка в района на община Божурище, собственост на Министерството на отбраната, ще бъдат апортирани в капитала на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, реши вчера правителството. Общината се намира в непосредствена близост до София, на международен път Е-80 Белград-Истанбул. Близостта на бъдещата индустриална зона до столицата създава добри възможности за развитие на нейната икономика в интеграция със Столичната община. Затова индустриалната зона има изключителен потенциал за развитие, пише в анализа за бъдещото развитие на зоната. „Национална компания индустриални зони“ беше създадена през 2009 г., за да може да се ограничат последиците от финансовата криза в света. Целта е компанията да допринесе за стабилното икономическо развитие на страната чрез насърчаване на инвестициите и подобряване на техническата инфраструктура. Предвижда се в индустриалните зони да се привличат високопродуктивни и експортно ориентирани инвестиции.
Източник: Класа (11.06.2010)

Бизнес климатът в България се влошава през юни Бизнес климатът в България се влошава, отчете националната статистика. Изчисляваният индекс, проследяващ състоянието на месечна база показва спад на нивото с 1.2 пункта през месец яни спрямо май 2010 година. Основните сектори, които натежават върху представянето на индекса са промишлеността, строителството и услугите. Конкретно при промишлеността се отчита понижение с 2.4 пункта под равнището за месец май. Причина за това са влошените оценки и очаквания на промишлените мениджъри за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение настоящата производствена активност е леко намалена в сравнение с предходния месец, като същевременно има свиване на очакванията за развитието на дейността през следващите три месеца (намаление на балансовия показател с 4.2 пункта). По отношение на осигуреността с поръчки се отчита леко подобрение. Несигурната икономическа среда продължава да бъде основен фактор, затрудняващ дейността в отрасъла, и макар отрицателното й влияние през последните три месеца да намалява, то остава трайно високо от март 2009 г. насам, като средно за периода над 56% от предприятията посочват това затруднение. Следващите по сила на въздействие негативни фактори и през юни са недостатъчното търсене от страната и от чужбина и финансовите проблеми. Относно продажните цени очакванията на промишлените предприемачи са в посока на запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: Дарик радио (29.06.2010)

200 млн. евро трябва да бъдат инвестирани спешно в построяването на писта за Формула 1 край Доброславци или България може да влезе в остър конфликт с Международната федерация по автомобилизъм (ФИА) за поне 15 г. напред. Заради това и правителството е положило усилия да привлече към построяването на пистата шейха на Абу Даби Мохамед Абдул Жалил ал Блюки, разказаха пред в. "24 часа" източници от икономическото министерство, които са запознати с преговорите. Търсенето на инвеститор за проекта е било изключително ускорено, тъй като почти е пропаднал вариант пистата да се направи с пари от Катар. Проектът бе включен в меморандум между България и Катар от април тази година. Смени в правителството на арабската държава обаче засега забавят сключването на споразумения и осъществяването на проекта. В същото време държавната инвестиционна компания на Абу Даби "Емирейтс асошиейт бизнес груп" изявила желание да влезе бързо в проекта и да основе съвместна фирма за пистата от Формула 1 с българското правителство. Делът на България в проекта ще се държи от Националната компания индустриални зони, която стопанисва старото военно летище в Доброславци. България ще участва само с терените, които са оценени на около 180 млн. евро. Останалите 200 млн. евро, които били нужни за изграждането на пистата и инфраструктурата, щели да дойдат от Абу Даби. Ако България не успее да поеме договореното с ФИА състезание от Формула 1 през 2012 г., страната ни ще загуби шансове за стартове от международни състезания поне в следващите 15 г. ВИКТОР ИВАНОВ Пистата за Ф1 прилича на картата на България Ф1 край Доброславци ще изглежда от небето като стилизирана карта на България. Вече е готов и проектът за трасето, което ще трябва да се строи с пари от ОАЕ. Президентът на ЕABG Мохамед Абдул Жалил ал Блюки подписа споразумение с икономическия министър Трайчо Трайков. "Тепърва обаче предстои сериозната работа. Дори не сме на финала", предупреди президентът на федерацията по мотоциклетизъм Богдан Николов, движещата сила зад проекта. "Първо трябва да се направи акционерното дружество и то да почне работа. След това трябва да се преговаря с ФОТА и г-н Бърни Екълстоун и едва след това и подписването на договор да се започне работа. Пистата няма да струва повече от 50 милиона. Около такова съоръжение може да се създаде и друга инфраструктура", обясни той. Проектът на Николов се движи вече няколко години, но едва сега се вижда финалът му. "Наистина имаше забавяне, но ние сме готови да наваксаме", твърди Николов, който по цял свят е известен с това, че в неговия речник думата невъзможно не съществува. Вече има готов белгийско-френски проект, който на няколко пъти е бил налаган върху терена край Доброславци. Старото военно летище по градоустройствен план е оставено за спорт и отдих. Отделеният терен за пистата е 3200 декара. Летището бе използвано от военните преди влизането ни в НАТО за учебни полети на МиГ-21 и МиГ-23, които отдавна са прекратени. Първоначално идеята бе пистата да бъде на военното летище в Долна Митрополия, което сега се използва успешно като най-доброто трасе за супермото в света. То обаче е на сериозно разстояние от международно летище, като най-близкото е в Горна Оряховица. След това бяха разгледани варианти в Слънчев бряг и край Варна. Оказа се обаче, че строежът ще се оскъпи сериозно заради специалните мерки, които трябва да се вземат за предпазването на асфалта от ерозията на морския климат. Предпоследно се търсеше и терен около автомагистрала "Тракия" преди Пазарджик, преди архитект Петър Диков да предложи Доброславци.
Източник: 24 часа (01.09.2010)

Предвижда се догодина да започне изграждането на нов затвор в района на София. Това стана ясно на днешното заседание на правителството, на което беше приета програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Очаква се да бъдат финализирани преговорите със Столична община за предоставянето на терен за строителство на новия затвор в района на столицата и да бъде изготвено техническо задание за строителството му. Нови сгради за лишени от свобода ще бъдат построени в региона, обхващащ областите Русе, Разград, Силистра, Шумен и Велико Търново и в региона на областите Хасково, Смолян и Кърджали. Конкретни мерки за преустройства, реконструкции и модернизации са набелязани за съществуващите затвори. Програмата на кабинета предвижда за периода 2011-2013 г. на един лишен от свобода да бъде осигурена минимална жилищна площ от четири квадратни метра. В момента се ползват средно по два квадратни метра. За изпълнението на програмата са необходими 20 милиона лева за тригодишния период. Те ще бъдат осигурявани ежегодно от бюджета на министерството на правосъдието. Въпреки отправените към страната ни критики и препоръки, България продължава да е единствената страна-член на ЕС, която за 50 години не е построила нито един затвор. Най-новата сграда на местата за лишаване от свобода е тази на затвора в Сливен от 1962 година. Повечето сгради на затвори са въведени в експлоатация през 30-те години на миналия век. Софийският централен затвор е строен в периода 1905-1911 година.
Източник: БНР (09.09.2010)

Българо-китайска компания ще строи бизнес зона край Божурище Смесена компания между България и Китай ще оперира бъдещата бизнес зона, която трябва да се появи в близост до Божурище. До началото на октомври България ще изпрати на Китай документи за създаване на компанията. За това са се договорили заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Евгени Ангелов, губернаторът и вицегубернаторът на провинция Джъдзян Лу Дзушан и Гон Джън, съобщават от пресцентъра на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). По време на визитата на заместник-министърът в Китай стана ясно, че представители на провинция Джъдзян ще пристигнат в София, за да участват в работата по проектирането на българската база край Божурище. Теренът за изграждане на индустриалната зона e около 2000 дка и вече е предоставен на МИЕТ. Близо 1/3 от тази площ е предназначена за китайски компании. Партньор от българска страна ще бъде „Национална компания индустриални зони" ЕАД. Предстои китайската страна да определи своя участник в проекта. По време на „Международна бизнес седмица в Джъдзян", на която присъства зам.- министър Ангелов, са били представени възможностите за инвестиции в България пред около 300 компании от провинцията.
Източник: Пари (14.09.2010)

Вадят на тезгяха държавните фирми Масова продажба на държавни предприятия и миноритарни дялове започва през 2011 г. На тезгяха се вадят дори и предприятия, които досега са били в т.нар. забранителен списък. С промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол предстои от забранителния списък да отпаднат "ВМТ Орбита" АД и "Държавна лаборатория "Българска роза" ЕООД. Веднага след отпадането на ветото за тези две компании ще бъде обявена процедура за приватизацията им, съобщиха от ресорното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Същата съдба ще има и ВМЗ. Преди да бъде обявен търгът за него обаче, парламентът ще трябва да приеме Стратегия за приватизацията на дружеството, заявиха от министерството. През тази година ще бъде задвижена и приватизацията на "Булгартабак Холдинг". В плановете влиза и раздържавяването на "Свободна зона Свиленград" ЕАД, която е дъщерна на Национална компания индустриални зони ЕАД (НКИЗ ЕАД). Възможно е да се пристъпи и към продажбата на "Свободна зона Русе" ЕАД, също дъщерна на НКИЗ, но преди това ще бъде направен правен анализ на дружеството за необходимостта от приватизация. Предстои приватизация чрез борсата на "Монтажи" ЕАД. Дружеството вече е включено в капитала на създадената през миналата година "Държавна консолидационна компания" (ДКК). Планирана е и приватизация на миноритарните дялове на държавата в дружествата от групата на енергото на Североизточна България - Е.ОН, и на "Чад Зографски" АД, след апортирането им в ДКК. Чрез Българска фондова борса ще се приватизира миноритарния дял от "Нестле Айс Криим", който сега е собственост на държавната фирма "Ел Би Булгарикум" ЕАД, както и всички миноритарни дялове в търговски дружества от системата на Министерството на икономиката. Чрез приватизация през следващите няколко години се очаква в бюджета да постъпят няколко милиарда лева. Над 1 млрд. лв. от тях се очаква да влязат в Сребърния фонд. Натрупаните пари във фонда след няколко години ще се използват за плащане на пенсии.
Източник: Стандарт (18.01.2011)

Катар ни предлага 500 млн. долара Смесена компания между "Национална компания индустриални зони" и Катарската инвестиционна служба ще развива дейност в сферата на селското стопанство, търговията с недвижими имоти, туризма, финансите и други сектори. Съвместното дружество ще бъде с капитал от минимум 500 млн. долара, като парите ще бъдат внесени изцяло от страна на Катар. Подписаният за целта през март 2010 г. меморандум между България и Катар беше одобрен на второ четене от парламента. Документът предвижда още възможности за създаване и на други смесени предприятия, които да работят в различни сфери на икономиката ни.
Източник: Стандарт (24.02.2011)

Учредяват дружество за нова индустриална зона в Бургас Кметът Димитър Николов предлага на общинските съветници в Бургас да гласуват за учредяването на "Логистичен и индустриален парк - Бургас" ЕАД. В съвместното дружество ще участват община Бургас и държавната "Национална компания индустриални зони" ЕАД. Те ще обединят усилията си за изграждане на модерна и функционална индустриална зона на територията на Промишлена зона "Север" - Бургас. "През 2012 година ще имаме готова магистрала "Тракия" и градът става още по-важен транспортен и логистичен център. За новата индустриална зона имаме запитвания и сега, но аз се надявам на още по-голям интерес. Длъжни сме да осигурим на инвеститорите добри условия за бизнес", смята кметът Николов. Съгласно подготвения проект в новото акционерно дружество Общината ще участва с апорт на недвижимите имоти в избраната територия, а дружеството с финансов ресурс, необходим за изграждане на вътрешната инфраструктура. На по-ранен етап (с решение на местния парламент) община Бургас извърши всички законови процедури във връзка с новия статут на имотите, а също така спечели европейски средства (2.4 млн. лв.), с които бе построено локално пътно платно, осигуряващо безопасна транспортна връзка с индустриалната зона. Подготвен е проект на устав на дружеството, съгласуван с експерти на двете страни. Като целесъобразно към настоящия момент се предлага решение за учредяване на еднолично дружество, чийто капитал е изцяло собствен на община Бургас. След учредяването в него ще бъде поканено като акционер държавното предприятие. По този начин общината изцяло ще определи условията за управление и участие в дружеството, което не е пречка за последващо партньорство с "Национална компания индустриални зони" ЕАД, отбелязват от пресцентъра на общинската администрация. Новата индустриална зона е в близост до железопътно трасе. Тя ще е подходяща за инвеститори, развиващи екологично чисти, високотехнологични производства: логистични паркове, зърнобази, производства в областта на електрониката и др.
Източник: Строителство Градът (15.03.2011)

Два гласа не достигнаха, за да бъде учредено акционерното дружество “Логистичен и индустриален парк - Бургас” - ЕАД. При гласуването на докладната на вчерашната сесия бе необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3 гласа заради апортната вноска, с която общината ще участва в дружеството. Призивите на кмета си останаха глас в пустиня, а упражненията в риторика и политическо говорене отнеха повече от два часа. След поименното гласуване резултатът бе недвусмислен - 32 гласа „за”, 9 „против” и 6 „въздържал се" . Докладната бе входирана за втори път, след като на предходната сесия тя също не беше одобрена. Според зам.-кмета Красимир Стойчев, предложението ще бъде вкарано и трети път – на майската сесия, само че под въпрос остава вече желанието на държавата в лицето на Национална компания “Индустриална зона” и това дали тя ще прояви още търпение, а няма да се откаже от съфинансирането. “Не можем да искаме някой да ни чака, за да се налудуват избраниците”, коментира той сред приключилото гласуване. Два пъти със съгласието на ОбС бе давана думата на Валери Андреев, изпълнителен директор на предприятие Национална компания “Индустриални зони”. Той говори за възможностите, които зоната дава за развитието на града, опирайки се на опита си от Русе. В изказването си наблегна, че ако съветниците не желаят, държавното предприятие няма да търси насила партньорство, а ще потърси други градове, където да бъде направена такава зона, но така или иначе по Черноморското крайбрежие ще се направи такова нещо. Спрегнато бе името на Варна и Аксаково. Основните притеснения на част от съветниците бяха около собствеността на общината, с която тя ще влезе в бъдещото дружество като апорт - 300 декара общинска земя. Нееднократни бяха и уверенията, че тя е гарантирана. Всяко решение на дружеството ще се взима при 100 % присъствие на акционерите, които всъщност са държавното предприятие и общината. В дебата бяха намесени други несполучливи сделки с апортни вноски на Колодрума и стадион „Черноморец”. Съмнения за подготовка на бъдещата й приватизация също бяха тема на изказванията на част от съветниците. Коментирана бе и оценката от независими оценители на земята и доста политическа риторика се употреби и в тази посока.От общината обясниха, че тази оценка е направена на базата на геоложки доклад от трима независими оценители, които носят наказателна отговорност при неверни данни. Въпреки това се изказаха съмнения дали не е умишлено занижена стойността. “Не ни заблуждавайте – земята там не е блато!”- категоричен бе Георги Иванов. Дори се стигна до там да се пита от трибуната какви фирми ще дойдат да инвестират. Валери Андреев каза, че вече има проявен интерес от чуждестранен инвеститор, който е дошъл намясто в Бургас, за да огледа терена, и че бъдещите инвеститори не са само добри пожелания. А отговорът на Вълчо Чолаков бе образен: “Нали не каним първо туристи и после да им строим хотели?”. Проектът се съфинансира от държавата с 5 млн. лв. и е подкрепен от всички работодателски организации, а също така и от две банки. В крайна сметка останаха дебатите и несвършената работа. Така май ще е до изборите.
Източник: Бургас-днес и утре (26.04.2011)

Индустриална зона за китайски компании ще заработи близо до София Индустриална зона за китайски компании ще заработи близо до София в близко бъдеще. Това съобщи икономическият министър Трайчо Трайков. В момента държавата работи по изграждането й. Идеята е тя да се управлява съвместно от Национална компания "Индустриални зони" и някое китайско дружество, тъй като те имат превъзходен опит в това отношение. В нея ще има както производствени бази и складове, така и офис площи, които да се отдават приоритетно на китайски инвеститори. "Географският сегмент в инвестиционната стратегия на страната е насочен именно към Китай. С цел развитие на отношенията ни в тази посока вече се побратимихме и с две китайски провинции", каза министърът. Във вторник, по време на специален форум, посветен на чуждестранните инвестиции у нас, Трайков каза, че инвеститорите от Китай са цел номер едно за България.
Източник: Стандарт (12.05.2011)

Поне 2000 работни места ще бъдат разкрити след изграждането на новия индустриален парк в Бургас. Той ще бъде в Северната промишлена зона. Идеята за създаването му е на бургаския кмет Димитър Николов. На последната сесия общинските съветници гласуваха с мнозинство и дадоха зелена светлина на проекта. Днес в морския град се провежда семинар на тема "Индустриален и логистичен парк Бургас - по-добрата концепция". Дискусията е организирана от "Национална компания Индустриални зони" ЕАД, а медиен партньор е в. "Стандарт". Медиатор на дискусията ще бъде главният редактор на вестник "Стандарт" Славка Бозукова. Сред гостите ще бъдат зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов, кметът на Бургас Димитър Николов и изпълнителните директори на "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) Валери Андреев и Кирил Николов. Форумът предизвика огромен интерес не само сред частния бизнес, но и сред общинските и държавните фирми. Бъдещият индустриален парк ще бъде изграден върху терен от близо 350 декара. Местната администрация спечели европроект, с който успя да изгради довеждащата инфраструктура. Планът за действие предвижда със съвместни усилия между община Бургас и НКИЗ да бъде изградена и вътрешната инфраструктура.
Източник: Стандарт (07.12.2011)

Инвеститорите с по-ниски данъци Ще дадем свобода на общините да привличат инвеститори и дори да издават сертификати за данъчни облекчения за местните данъци и такси. Това заяви зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов на конференцията "Индустриален и логистичен парк Бургас - по-добрата концепция". Промените ще бъдат направени с новия закон за чуждите инвестиции. Областният управител на Бургас Константин Гребенаров отиде още по-далеч, като предложи инвеститорите в индустриалните паркове да бъдат освободени от данък печалба през първите години. Предложение да се дават безплатни парцели на инвеститорите в индустриалния парк в града за първите години направи бургаският кмет Димитър Николов. Има възможност да се направят още по-големи отстъпки - освобождаване от данък сгради и намаляване на такса смет, каза кметът. Според него това ще позволи да се отворят нови работни места и да се намали безработицата в региона, която и сега е една от най-ниските в България - 4,7%, каза зам.-кметът по финансите Красимир Стойчев. Очакванията са чрез новия индустриален парк в Бургас да бъдат разкрити поне 2000 нови работни места. Регионът и сега е привлекателен за чуждите инвестиции - за последните четири години от тях са вложени над 1 милиард евро, каза Стойчев. Бургас има шанс да преодолее кризата, а може би и задаващата се нова рецесия, оптимист е кметът на града. Местните власти предвиждат чрез новия бизнес проект да се опростят значително и административните процедури. Вече е взето решение от местния парламент за създаване на общинско дружество, което ще привлече като партньор "Национална компания индустриални зони".
Източник: Стандарт (08.12.2011)

Правителството ще създаде нова компания, която ще се заеме с изграждането на бъдещия технологичен парк "София тех". Тя ще бъде регистрирана още през тази седмица, каза икономическият министър Делян Добрев. "Стартираме с първоначален капитал от 3 млн. лв., като впоследствие ще има допълнителен ресурс от 50 млн. лв. по програма "Конкурентоспособност", добави той. "София тех" обаче тепърва ще кандидатства за субсидията. Технопаркът ще бъде разположен на мястото на бившия военен комплекс на бул. "Цариградско шосе" срещу спортната зала "Арена Армеец", а новата фирма ще се занимава както с прехвърлянето на земята, така и с цялостната реализация на проекта. Компанията ще бъде дъщерна на "Индустриални зони", която и в момента се занимава с изграждането на бизнес паркове. Не е ясно защо е нужно създаването на нова структура със съответната бюрокрация за този проект. Самият технологичен парк се очаква да заработи през 2015 г. и ще разполага с лаборатории, научни кабинети, работилници, офиси и др. Обмисля се и възможността някои от иновативните фирми да плащат по-евтини наеми на помещенията, а в разработките да участват учени и студенти. Сградите от комплекса ще имат "зелена" архитектура и ще бъдат осигурени от ВЕИ и природен газ. В рамките на комплекса ще бъде разположен и музей на науката и технологиите "Джон Атанасов". Плановете на министерството са в рамките на следващите няколко години в България да бъдат изградени още няколко хайтек парка в различни градове от страната, обяви преди дни зам.-министърът на икономиката Жулиета Хубенова, която вчера изненадващо подаде оставка. Първоначално от ведомството обявиха, че тя ще представи политиката на България в областта на иновациите на международна конференция в Прага. Часове по-късно обаче от Министерския съвет информираха, че Хубенова е депозирала оставката си и освобождаването й вече е факт. Хубенова отговаряше пряко за програма "Конкурентоспособност", която, макар и да регистрира скромен напредък, продължава да се счита за една от най-спорните. Това е третата смяна във ведомството - през декември зам.-министърът Евгени Ангелов бе назначен за съветник на президента, а наследникът му Димитър Чохаджиев бе освободен от поста след кратък стаж от 2 месеца. Хубенова изкара на поста 4 месеца.
Източник: Сега (22.05.2012)

Елица Панайотова е назначена за изпълнителен директор на „София Тех Парк”, съобщиха от икономическото министерство. Панайотова е дипломиран архитект по съвместна програма на УАСГ и УНСС, завършила е и магистърска степен в Университета Линкълн във Великобритания. Панайотова е работила като архитект, включително и по проекта за изграждане на Бизнес парк София, както и като СТИВ към МИЕТ във Вашингтон, САЩ. В момента управлява проектантска фирма за архитектурен дизайн, градоустройствено проектиране и консултантски услуги
Източник: Дарик радио (31.05.2012)

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев назначи Елица Панайотова за изпълнителен директор на новото дъщерно дружество към Национална компания „Индустриални зони“ – „София Тех парк“. Тя е дипломиран архитект по съвместна програма на УАСГ и УНСС, завършила е и магистърска степен в университета „Линкълн“ във Великобритания. Панайотова е работила като архитект, включително и по проекта за изграждане на Бизнес парк-София, както и в САЩ. В момента управлява проектантска фирма.
Източник: Класа (31.05.2012)

Военните подариха 270 „златни“ декара на „София тех парк“ Земя с площ от 270 декара в непосредствена близост до „Арена Армеец“ ще бъде прехвърлена от Министерството на отбраната на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за изграждането на проекта „София тех парк“. Това стана ясно в понеделник, когато на място бяха президентът Росен Плевнелиев и ресорните министри – Аню Ангелов и Делян Добрев. Военните ще получат от икономическото ведомство около 5 милиона лева, което е много по-ниска цена от себестойността на парцела, като сумата трябва да покрие разходите по преместване на част от инфраструктурата на Съвместното командване на силите, която се намира в този район. Технологичният парк ще се намира на „Цариградско шосе“ 111, като първият му етап трябва да бъде приключен до края на 2015 г. Финансирането за него ще струва 50 млн. евро, като средствата вече са осигурени по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, съобщи икономическият министър Делян Добрев. Началната фаза ще има за цел да се изгради комуникационната инфраструктура на парка, както и няколко сгради за обучение и научни лаборатории. Към района ще се подведе път в отбивката от „Цариградско шосе“. До тех парка ще има и автобусна спирка. Съответното дружество с изпълнителен директор Елица Панайотова вече е регистрирано под името „София тех парк“ ЕАД с капитал от 3 млн. лв. Едноличен собственик на капитала е „Национална компания индустриални зони“ към МИЕТ. По думите на Панайотова до края на годината ще се изработи график за работата по изграждане на новите обекти. В момента в района има изоставени сгради на военните и избуяла растителност. Директорката се надява към края на 2015 г. вече да функционират първите лаборатории и IT компании. Най-вдъхновен по време на огледа в понеделник беше президентът Плевнелиев, който е един от моторите на проекта. „София тех парк“ е не по-малко важен от автомагистрала „Тракия“, заяви той. Според него новата технологичната зона трябва да стане механизъм за сътрудничество на всички, свързани с IT сектора – БАН, технически университети, други университети, бизнес организации, общини, НПО, изброи държавният глава. Плевнелиев изрази надежда, че в тех парка ще се появи и първият български младеж иноватор, който ще предложи световнозначима идея в сферата на комуникационните технологии. Важно е не просто да усвоим едни 50 млн. евро, важно е машинката да се завърти и проектът да заработи, обясни президентът. На втория етап след 2015 г. военните трябва да отстъпят и останалите около 100 декара в района. Министърът на отбраната Аню Ангелов обаче изрази резерви в това отношение, тъй като там имало изключителни важни стратегически комуникации на армията и засега този парцел не бивало „да се пипа“.
Източник: Класа (19.06.2012)

Започва строежът на две индустриални зони В напреднала фаза са проектите за индустриални зони в Божурище и в Бургас. Това съобщи Валери Андреев, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони”, цитиран от Фокус. По отношение на планирането и зонирането в напреднала фаза сме по двата проекта – „Икономическа зона София – Божурище” и „Индустриален и логистичен парк Бургас”. Много скоро ще бъдем готови с проектите за изграждане на инфраструктура и до края на годината ще започне реализацията, каза той. Оператор на зоната в Бургас е съвместно дружество между „Национална компания индустриални зони” и община Бургас, където с участието си известен превес има националната компания. За Бургас се очаква, че изграждането ще започне по-рано, защото има частична готовност по отношение на довеждаща инфраструктура. Началото на строителството в Икономическа зона София – Божурище ще е до края на годината или в началото на следващата, в зависимост метеорологичните условия.
Източник: Монитор (24.08.2012)

В напреднала фаза са проектите за индустриални зони в Божурище и в Бургас, съобщи Валери Андреев, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони”. По отношение на планирането и зонирането в напреднала фаза сме по двата проекта – „Икономическа зона София – Божурище” и „Индустриален и логистичен парк Бургас”. Много скоро ще бъдем готови с проектите за изграждане на инфраструктура и до края на годината ще започне реализацията, каза той. Оператор на зоната в Бургас е съвместно дружество между „Национална компания индустриални зони” и община Бургас, където с участието си известен превес има националната компания. За Бургас се очаква, че изграждането ще започне по-рано, защото има частична готовност по отношение на довеждаща инфраструктура. Началото на строителството в Икономическа зона София – Божурище ще е до края на годината или в началото на следващата, в зависимост метеорологичните условия.
Източник: Монитор (24.08.2012)

Прехвърлят военен имот край с. Гурмазово, община Божурище. Правителството го обяви за частна държавна собственост и го внесе като непарична вноска в капитала на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД. Имотът от 581 дка е застроен с 24 сгради и заедно с апортираните в капитала на дружеството четири държавни терена с обща площ близо 1914 дка в същия район ще послужи за изграждането на индустриална зона.
Източник: Стандарт (05.09.2012)

Националната компания "Индустриални зони" ще получи нов имот край с. Гурмазово в община Божурище. Става въпрос за терен от 581 декара с 24 сгради, който в момента е собственост на Министерството на отбраната. Властта е решила да промени статута му в частна държавна собственост и ще го внесе като непарична вноска в националната компанията, съобщиха вчера от Министерския съвет. Идеята за създаване на индустриална зона край Божурище тлее от години, но досега не се е намерил инвеститор, който да се заеме с построяването на сградите. В началото на тази година стана ясно, че зоната ще бъде изградена от китайски инвеститори. Тя ще се простира на около 2000 декара, като идеята е там да се издигне логистичен и индустриален парк, заяви председателят на Виктор Азманов, председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата. Компания "Индустриални зони" бе създадена през 2009 г. с цел привличане на инвеститори в условията на финансова криза. В момента действат три зони - в Русе, Видин и Свиленград. В процес на развитие са още пет.
Източник: Сега (10.09.2012)

Кабинетът разреши икономическата зона край Божурище Министерският съвет разреши в землището на с. Гурмазово, община Божурище, да бъде изградена Икономическа зона София-Божурище. Решението е необходимо, тъй като площите, върху които ще бъде разположен обектът, засягат 1 392 175 кв. м земеделска земя четвърта категория. Терените са собственост на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД. Според разпоредбите на Закона за опазване на земеделските земи за проектиране и изграждане на обекти върху земеделски земи от първа до четвърта категория с площ над 500 дка е необходимо решение на Министерския съвет. С друго решение правителството учреди на община Невестино безвъзмездно безсрочно право на строеж върху р. Гращичка, която е имот - публична държавна собственост. Разрешението е необходимо за изграждането на пешеходен мост над реката. Финансирането на обекта ще бъде осъществено със собствени средства на общината.
Източник: Класа (13.09.2012)

Увеличават се приходите от концесии на подземните богатства Благодарение на приетите промени в Закона за подземните богатства приходите от концесионни възнаграждения се увеличават, съобщи на конференция във Видин, посветена на перспективите за развитие на региона, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Ако през 2010-а те са били само 40 млн. лв., през 2011 - 63 млн. лв., то през настоящата година са над 100 млн. лв. За целта е бил създаден орган в министерството на икономиката, който върши много добре своята работа по контрола върху концесиите. Видин също е добър пример в това отношение. Докато през миналата година приходите от концесионни възнаграждения за общината са били 63 127 лв., то през 2012 до момента те са 386 493 лв. Постъпленията от находища на територията на област Видин са общо 1 210 749 лв. За тях са сключени 8 концесионни договора - всички за добив на строителни материали, поясни министър Добрев. На конференцията министърът представи идеята за създаване на специален фонд за възстановяване на обекти от културно-историческото наследство на страната, в който ще постъпват 20 процента от концесионните възнаграждения. Този фонд ще бъде в помощ на общините, които развиват туризъм. Видин е една от тях, посочи министърът. Шанс на крайдунавския град дават и промените в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се цели да се преодолее спадът в инвестиционната активност в страната в условията на криза. Дава се привилегия на инвеститорите (без значение дали са български, или чуждестранни компании) да бъдат освобождавани от заплащане на осигуровки на наетите лица за срок от 2 години. Въвежда се и възможност кметът на общината, в която ще се осъществява инвестиционният проект, да издава общински сертификат за инвестиция клас В и да прилага насърчителни мерки от своята компетентност - индивидуално административно обслужване в съкратени срокове, предоставяне без търг или конкурс на недвижими имоти - частна общинска собственост. Въвежда се и критерий за сертифициране, свързан с броя на създадените нови работни места. Възможност за развитие на област Видин е и финансирането от международния фонд „Козлодуй“ и от оперативна програма „Конкурентоспособност“. Проектите, които в момента се изпълняват по фонд „Козлодуй“, са на стойност 903 909 евро. С тези средства се обновяват сградата на болницата в Белоградчик и на едно средно училище във Видин. Общата стойност на проектите, с които се подобрява бизнес средата в областта, е 20.231 млн. лв. Мащабен проект стартира и в единствената държавна млекопреработвателна фирма „Ел Би Булгарикум“, чието производство ще бъде съсредоточено в базата му във Видин. Видинското предприятие ще се специализира в реализацията на цялата гама от свежи и трайни млечни продукти, за което ще бъдат открити 20 нови работни места. На конференцията във Видин беше представена и възможността за разкриване на индустриална зона. Това ще стане на основата на сега съществуващата свободна безмитна зона. Има интерес от чужди фирми за откриване на производство в зоната след пускането в експлоатация на моста между Видин и Калафат, заяви изпълнителният директор на националната компания „Индустриални зони“ Валери Андреев.
Източник: Строителство Имоти (24.09.2012)

Когато преди около 3 години държавата обяви, че близо до София ще изникне индустриална зона, много хора въздъхнаха с облекчение. Бъдещите предприятия до Божурище щяха да оживят града, да повишат качеството на живот, да променят облика му и най-важното - да осигурят работа за хората, на които нямаше да се налага да пътуват до София, за да работят. Създаването на подобна зона се случи през 2010 г., по времето на министъра на икономиката Трайчо Трайков, и тя бе приета повече от добре. Властта опита да промотира идеята си в търсене на потенциални инвеститори, но такива сякаш така и не се намериха. Предложението бе да се привлекат фирми, които да строят на отредената за целта държавна земя. Планът за изграждането на индустриалната зона стигна до далечен Китай с надеждата, че богати азиатски компании ще решат да преместят производството си на 9000 км. Днес обаче ситуацията е същата - полетата все още са си полета, само дето стават все повече и повече, а асфалтов път към тях няма. Останала е само надеждата, че спасението от Изток ще дойде все някога. Но като че ли и тя постепенно изтлява. И докато хората все повече не вярват в това тя да се случи скоро, кметът на Божурище Аспарух Аспарухов е запазил оптимизма си. Срещаме се с него в кабинета му, чийто изглед е почти към бъдещата индустриална зона. Според Аспарухов тя е от изключително значение както за региона, така и за страната. "Идеята за организацията й е продиктувана от необходимостта на държавата ни да се развива в тази посока, тъй като през последните години виждате, че има сериозен спад по развитие", казва той. И допълва, че това е важно не само за Божурище, но и за страната като цяло. "Смятам, че мястото й е прекрасно, вече се оформят близо 2600 дка плюс това. Идеята е те да станат около 3800-4000 декара", казва Аспарухов. Така и не става ясно обаче с какво новата търговска зона ще бъде по-различна, така че да прилъгва фирмите да правят бизнес именно край Божурище. Според държавната компания, която бе създадена именно за да се занимава с изграждането на подобни площи, едно от основните предимства е местоположението и отличната логистика Тя се намира на 15 км до центъра на града, на 23 км до летище София и е в непосредствена близост до международния път Белград - Истанбул. Точно 5 км я делят от автомагистрала Люлин, 30 - от Хемус, и има добри връзки с мрежата на градския транспорт. Но дали това е достатъчно? Очевидно не. "В държавата няма проект с такъв мащаб. Затова се надявам тази зона да бъде добре организирана и да отговаря на всички европейски стандарти. В момента всичко онова, което е насочено в тази посока, със сигурност е направено с безброй компромиси", обяснява кметът Аспарухов. Сега обаче зоната сякаш стои изолирана. Намира се на 10 мин. от града и е разположена в периферията му. Стига се трудно - пътят е черен, край него има купища боклуци, натрупани от местните. Сгради няма, а идеята на кмета е да се започне от нулата, за да може да се изгради по вкуса на фирмите. По думите му в момента се върви към изграждане на инфраструктурата, но конкурси за избор на строители все още не са обявени. "Вече влизаме в зимния сезон, затова се надявам през пролетта на следващата година държавата да отдели средства и да възложи изпълнението. Не говорим за инвестиция в сгради, а говорим за инвестиции в инфраструктура - това са канализация, водопроводи, пречиствателно съоръжение задължително, изграждане на пътища - това е нещо, което задължително трябва да се направи, за да бъдем атрактивни за инвеститорите. Трябва да се оформят парцели, които да бъдат в посоките, в които да говорим - търговия, производство", обяснява Аспарух Аспарухов. Досега държавата и общината са имали куп срещи с китайски инвеститори и немски фирми. В програмата за включени дори и швейцарски предприемачи. Единственият пробив обаче бе през лятото на 2010 г., когато тогавашният министър на икономиката Трайчо Трайков бе в Китай, където подписа меморандум за изграждане на българо-китайска индустриална зона до София. Очевидно обаче много вода трябва да изтече, докато меморандумът се превърне в истински договор с реални ангажименти. А както е видно китайците не са се разбързали да идват у нас. "Надявам се, че всичко ще може да се случи час по-скоро, защото имаме нужда от това и много ми се иска да вярвам, че всички ние ще мислим в тази посока. Защото знаете, че ние сме специалисти в това сами да си пречим в реализацията на значими проекти", казва градоначалникът Аспарухов. Според него разковничето на успеха се крие в съчетаването на модерната индустриална зона с преместването на националния стадион край Божурище. Идеята му е стара и също толкова екзотична, колкото и папагалите ара в кабинета му, които от време на време нарушават иначе спокойния ни разговор. "Аз имам предложение, отправено към държавата, в тази зона да разположим националния стадион във времето и да оставим немалък терен от 300-400 дка, които да бъдат във времето, да се мисли в реализацията на проекта - национален стадион и евентуално национални спортни бази около него в посока спорт", казва той. Така инфраструктурата към търговската зона ще може да се ползва и от прояви на бъдещия спорен комплекс - "казано по друг начин - с един куршум, два заека", добавя разпалено кметът. Засега той иска само терените, които ще се застроят в бъдеще, когато ще има пари за това. "Ако погледнем в момента не достатъчно държавнически и всички тези терени ги разпределим в други проекти, ще се налага след това за всеки един от тях да изграждаме инфраструктура, а това чисто финансово няма да бъде благоприятно за държавата", разсъждава Аспарухов. Нямало как обаче да се ползват парите от ЕС. Сега държавата така или иначе била отделила около 30 млн. лв. за започването на индустриалните зони в страната. Аспарухов признава, че те ще са достатъчни, но само за да стартира проектът. "За се доведат нещата до състояние, до което терените реално да се използват и да са привлекателни, ще трябват още средства. Това е във възможностите единствено и само на държавата и се надявам това да бъде един от основните й приоритети", пресмята той. А заявките от Азия валят - до 2015 г. китайци ще инвестират 1.5 млрд. долара в България. Парите се отпускат на китайски държавни фирми от пекинската банка за развитие и са предназначени изцяло за вложения у нас. Инвестициите ще са основно в енергетика, инфраструктура, селско стопанство, както и в образование и алтернативна медицина, съобщи неотдавна Виктор Азманов, председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата пред в. "Труд". Българското министерство на икономиката предлагало нееднократно китайските предприятия да бъдат изградени в индустриалната зона в Божурище край София. "Може обаче инвестицията да е в района на Варна заради по-добрата логистика", каза шефът на Българо-китайската търговско-промишлена палата. Дали търговско икономическата зона ще види бял свят край Божурище, или ще бъде до Варна, като че ли не е от чак такова значение на фона на инвестициите, които би могла да привлече. И дано китайският бизнес си е извлякъл поука след горчивия опит с видинското село Бойница. Където само година след откриването с фанфари и рязането на ленти днес китайците вече мислят да си съберат багажа за Пекин заради куп неуредици.
Източник: Сега (12.11.2012)

Летището в Стара Загора мина на подчинение на Делян Добрев Летището в Стара Загора преминава на подчинение от Министерството на транспорта към Министерството на икономиката, реши правителството. Държавата е едноличен собственик на капитала на "Летище Стара Загора" ЕООД. Причина за промяната е проект за логистичен център за международни карго превози, който ще осъществява там. За изграждането му ще се използва теренът на закритото военно летище. Финансирането е от "Национална компания индустриални зони" ЕАД, която е също към икономическото ведомство.
Източник: Дневник (13.12.2012)

Технологичният парк на София ще бъде изграден с помощта на финансиране по ОП „Конкурентоспособност“. Към управата на „София Тех парк“ е била отправена покана да представи проектно предложение за директно предоставяне на безвъзмездна помощ.Индикативният бюджет на проекта е 97,7 млн. лева. Планираните дейности по този проект трябва да приключат през 2015 година. Междувременно по-рано днес (12 декември) стана ясно, че „София Тех Парк“ ще си сътрудничи с Българската академия на науките (БАН) съгласно подписан Меморандум за сътрудничество. Според записаното в документа БАН ще предостави възмездно своя опит и компетенции за изграждането на различни лаборатории, които трябва да бъдат създадени през първата фаза от изграждането на технологичния парк, става ясно от съобщението на академията. Ще бъдат създадени още и софтуерна платформа за споделено ползване на наличната научна инфраструктура на двете организации.
Източник: Инвестор.БГ (13.12.2012)

Летище Стара Загора става логистичен център за международни карго превози Министърът на икономиката ще упражнява вече правата на държавата като едноличен собственик на капитала на "Летище Стара Загора" ЕООД, реши на последното си заседание правителството. Досега то бе под шапката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Промяната се прави във връзка с реализацията на проекта за логистичен център за международни карго превози в Стара Загора. За изграждането му ще бъде използван теренът на закритото военно летище, а за финансирането му ще се използват средства от "Национална компания индустриални зони" ЕАД. Превръщането на летището в логистичен хъб между Европейския съюз и Азия е един от трите най-важни приоритета за развитие на област Стара Загора заедно с изграждане на тунел под Шипка и на нови енергийни мощности в комплекс "Марица-изток". Към момента инвестиционен интерес към аеропорта е проявен от Корея и Китай. Само преди месец представители на една от най-големите китайски корпорации - SFECO, се запознаха на място с възможностите за строеж на карго летище в Стара Загора, което заема кръстопътно местоположение - на главен път I-5 (еврокоридор ІХ) и на 10 км от автомагистрала "Тракия". Полосата на летище Стара Загора е дълга 2 550 м, а прилежащите територии са около 6000 дка. Според анализ на Центъра за икономически изследвания в България бъдеща инвестиция в летище Стара Загора ще даде възможност да се посрещне новият въздушен трафик, особено между Азия и ЕС, а отличната локация позволява придвижване за 3 часа със самолет и 24 часа с камион до всички дестинации на Европа, добри климатични условия, бързи митнически услуги, ниски данъци и най-ниски разходи за труд за квалифицирана работна ръка в ЕС. Данните сочат, че въздушният товаропоток до и от ЕС ще нарасне с 5.8 млн. тона, 78% от които ще идват от Азия, наличният капацитет няма да достигне с 5 млн. тона. Международният транзитен хъб, в който се превръща летище Стара Загора, ще има следният капацитет: товари от 150 000 до 250 000 тона, 2 писти, обслужващи "Боинг 747" и "Еърбъс 380", пътници - между 10 и 20 млн. души годишно.
Източник: Строителство Градът (17.12.2012)

Индустриалните зони в България Индустриалните зони в България предлагат различни условия за производство, складове, логистика и други при цени 25 - 40 евро/кв.м. В момента в страната има около 14 функциониращи зони с активни местни и чужди инвеститори, 21 зони с почти напълно изградена инфраструктура и готови за инвестиране и около 27 зони в подготовка, информира Българската агенция за инвестиции. Държавата чрез Национална компания "Индустриални зони" ЕАД управлява 8 проекта на над 5000 дка, 4 от тях са в големите градове – София, Варна, Бургас и Русе. Част от останалите зони са всъщност съществуващите наследени индустриални зони на градовете, има и частни индустриални зони. Национална компания "Индустриални зони" ЕАД оперира три действащи зони в градовете Русе, Видин и Свиленград и развива пет допълнителни индустриални терена - Божурище, Бургас, Карлово, Телиш/Плевен и Варна. В напреднал стадий на развитие са Икономическа зона София-Божурище и Индустриален и логистичен парк Бургас. Пред финализиране са преговори с инвеститори от сферата на електрониката и автомобилостроене от Австрия и Германия. Китай също проявява засилен интерес за реализиране на търговска зона, която по всяка вероятност ще е в Индустриална зона София-Божурище. Управляваните зони от Национална компания "Индустриални зони" Русе На 800 м източно от единствения мост на река Дунав, свързващ България и Румъния, в регион - пресечна точка на два европейски транспортни коридори - 7 и 9, в непосредствена близост до пристанище Русе - най-голямото речно пристанище на България. Площ - 370 235 кв.м РЗП – 30 000 кв.м Открити площи – 20 000 кв.м Паркинг – 2200 кв.м Видин На брега на река Дунав в близост до Фериботния комплекс Видин – Калафат и пристанище Видин, на 2 граници - сухопътна със Сърбия и река Дунав с Румъния, в регион - пресечна точка на два европейски транспортни коридора (4 и 7) Площ - 308 627 кв.м РЗП - 7450 кв.м Открити площи - 3000 кв.м, включително паркинг Свиленград Индустриална зона Свиленград е на 2 км от българско-гръцката граница, на 50 м от железопътните връзки България – Турция и България – Гърция с достъп до европейски транспортен коридор №10, свързващ Европа с Турция. Обща площ –70 000 кв.м РЗП - 4130 кв.м Открити складови площи – 2500 кв.м Паркинг – 3157 кв.м Божурище Икономическа зона София-Божурище е разположена в непосредствена близост до столицата на България – град София, и международен път Белград - Истанбул. Планиран старт на експлоатация - в края на 2014 г. Обща площ - 2 495 000 кв.м Карлово Индустриална зона Карлово се намира на територията на община Карлово, на 140 км източно от София и на 50 км северно от Пловдив. Обща площ - 580 000 кв.м Телиш (Плевен) Индустриална зона Телиш е в централната част на Северна България, на територията на област Плевен и община Червен бряг. Обща площ - 2 000 000 кв.м Варна Индустриална зона Варна е разположена в близост до град Варна, най-голямото черноморско пристанище в България, на територията на община Суворово. Обща площ: 535 000 кв.м
Източник: Строителство Градът (22.04.2013)

Свежа автоинвестиция от Германия Новините за навлизащи чужди индустриални инвеститори в България напоследък са рядкост, но сега има такава с германски произход. Министерството на икономиката съобщи, че производителят на климатични системи Behr-Hella Thermocontrol (BHTC) ще изгради нов завод за авточасти, като първоначално в него ще бъдат вложени 42.5 млн. лв. Германската BHTC ще започне строежа на своя завод през второто тримесечие на тази година. Предприятието ще се намира в Икономическа зона София – Божурище на площ от 70 декара. Очакванията са предприятието да започне да произвежда през следващата пролет с около 350 души персонал, а в него ще бъде изграден и развоен център. За германския проект се заговори в средата на миналата година, когато кметът на Пловдив Иван Тотев и икономическият министър Делян Добрев обявиха, че компанията оглежда града за следваща своя производствена база. Тогава Тотев предложи на BHTC да не купува терена за завода, а да се учреди право на строеж за 25-30 години върху общинска земя. Все пак накрая BHTC избра не Пловдив, а София за своето капиталовложение, става ясно от съобщението на икономическото министерство. "Работим с BHTC върху проекта от пролетта на 2012 г. Преди да се спре на България, компанията оглеждаше много държави", каза Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Накрая основен конкурент за привличане на производителя е била Сърбия, която за подобни проекти предлага щедри финансови стимули от милиони евро. При избора на производителя значение е имал и планът за нов инвестиционен стимул в България (вече приет) - това е възможността да се възстановят разходите за осигуровки в продължение на 2 години. Според Стефанов първоначално мениджърите на германската компания са оглеждали около десет града в Южна и Северна България, като в шортлистата са останали Пловдив и София. В първия ги е привлякло присъствието на международни производствени компании като "Либхер", "Иксетик" и др. В столицата пък са били впечатлени от Техническия университет и лабораториите за машиностроене и информационни технологии. За групата е важно близо до предприятието да има университет заради развойния център и този факт вероятно е натежал при избора на столицата. BHTC ще е първата компания в държавната икономическа зона в Божурище. Тя е част от "Национална компания индустриални зони". Началото на проекта беше обявено преди три години, но засега няма публично развитие по проекта в Божурище. Плановете са зоната да се простира върху 2.5 млн. кв.м. От години се говори и за навлизането на китайски компании в нея, но все още няма подписани договори. Според запознати дебютът на германците ще е своеобразен тест за бъдещето на зоната, тъй като инфраструктурата все още не е готова. От години има осигурени средства от бюджета, които са в дружеството и са за развитие на индустриалния парк. Инвеститорът във вторник ще получи и сертификат от държавата за подкрепа на проекта. Още не е ясно какви точно стимули ще иска и ще получи BHTC. Много възможно е да се кандидатства за преференцията с осигуровките. Освен това според закона германската компания ще има право да закупи земя без търг, но по пазарни цени. Behr-Hella Thermocontrol e създадена през 1999 г. като джойнт венчър между Behr GmbH & Co. и Hella KGaA Hueck & Co. Постепенно предприятието се превърна в един от водещите производители на оборудване и контролни системи за климатици за автомобили и камиони. В момента в компанията работят над 1500 души, а оборотът й за 2012 г. достигна 333 млн. евро. Сред клиентите на BHTC са почти всички големи автомобилни производители - както луксозни като Lamborghini, Рorsche и Bugatti, така и традиционни марки като Volkswagen, Ford и Renault. Отделно групата държи и над 80 патента в сектора, които са резултата от иновациите в развойните центрове. Такъв трябва да има и в завода край Божурище. В момента BHTC има подразделения в Германия, САЩ, Китай и Индия, както и развоен и търговски център в Япония. Секторът за автомобилни компоненти е сред малкото, които през последните години привличат нови производствени проекти. Македония и Сърбия също се борят за инвестиции, като предлагат щедри отстъпки и субсидии, но заради ниските си разходи, плосък данък и членство в ЕС България явно продължава да привлича западни компании. Общите приходи на компаниите, работещи в тази индустрия, надхвърлят 2 млрд. лв. Сред тях има както производители на кабели (японската "Язаки" в Ямбол и Сливен и германската "СЕ Борднетце") и алуминиеви компоненти (френската "Монтюпе" в Русе), така и далеч по-високотехнологични като щатската Johnson Controls, която разработва софтуер за електрониката на почти всички големи автомобилни компании. BHTC далеч не е първата германска компания от сектора, която навлиза в България. Всъщност приходите на фирмите за автокомпоненти от водещата икономика в ЕС през последната година надминаха 400 млн. лв. Най-големият инвеститор от Германия в сектора по приходи и служители е "СЕ Борднетце". Предприятията на групата в Бургас и Мездра произвеждат кабели за коли и дават работа на над 2300 души, а оборотът за за 2011 г. достигна 183 млн. лв. Друг голям германски производител е "Иксетик" с приходи за 2011 г. от над 122 млн. лв. Дружеството произвежда вакуумни и хидравлични компоненти в завода си в индустриална зона Раковски край Пловдив. Всъщност една от най-ранните инвестиции в целия сектор също е германска - производителят на калъфи, тапицерии и седалки "Граммер". Компанията купи през 1997 г. фабрика "Възход" в ботевградското село Трудовец. Последната германска фирма за автокомпоненти, която навлезе в България, е Kostal Group. Преди две години тя започна производство в Смолян на осветителни и електронни системи за BMW, Chrysler, Ford и др.
Източник: Капитал (30.04.2013)

Кабинетът прехвърли още един терен на компанията "Индустриални зони" Още един имот беше прехвърлен към "Национална компания Индустриални зони" (НКИЗ) ЕАД, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. На днешното заседание на кабинета министрите са решили теренът да бъде отнет от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от публична държавна собственост да бъде обявен за частна държавна собственост. Имотът е внесен като непарична вноска в капитала на компанията. Теренът е с площ от 55 дка и се намира в землището на с. Гурмазово, община Божурище. Той ще бъде приобщен към останалите терени, които се използват за реализиране на един от приоритетните проекти на компанията - "Икономическа зона София - Божурище". В края на миналата година имот от 581 дка на Министерство на отбраната беше прехвърлен на "Национална компания Индустриални зони", както и още 4 други имота с площ от над 1 900 дка. Икономическата зона край Божурище ще привлича експортноориентирани компании. Наскоро икономическият министър Асен Василев връчи сертификат клас А на компанията Behr Hella Thermcontrol – BHTC, която ще изгради предприятие и развоен център за производство на уреди за управление на климатични инсталации на автомобили и камиони. Това е и първата мащабна инвестиция в икономическа зона.
Източник: Инвестор.БГ (07.05.2013)

Първите инвеститори влизат в индустриалната зона на Бургас до края на годината Очаква се до края на годината да бъдат подписани договорите с първите инвеститори, които ще работят в индустриалната зона в Бургас. Това съобщи изпълнителният директор на "Национална компания индустриални зони" ЕАД Валери Андреев, който участва в дискусия за изграждането на индустриална зона Варна-Запад в община Суворово. Срещата във Варна се състоя по инициатива на областния управител Коста Базитов и събра представители на браншовите камари, на местните власти и на бизнеса, съобщава БТА. В момента в страната има три действащи индустриални зони, посочи Андреев. Те се намират в Русе, Видин и Свиленград. Други пет - край София, в Бургас, Карлово, Плевен и Варна, са в различни фази на развитие. Той припомни, че в края на април бе подписан първият договор с инвеститор за икономическата зона в Божурище край София. Според него в момента се водят активни разговори със седем български компании, които също планират да започнат дейност в нея. За индустриалните зони в Карлово и в Плевен Андреев посочи, че са в начална фаза на развитие. Същото е валидно и за зоната, която ще е в Суворово. Според Андреев за този район е планирано изграждане на пречиствателна станция, административна сграда и газова централа. Кметът на Суворово Павлин Параскевов обаче посочи, че тази задача не е по силите на общината. Той припомни, че проектът за индустриална зона датира от 2009 г., като тогава държавата дори беше осигурила 10 милиона лева, но старт на инициативата така и не бе даден. Изпълнителният директор на "Агрополихим" АД Филип Ромбаут коментира, че е много по-разумно във Варненско да се развие индустриална зона в Девня, където вече има инфраструктура. Никой няма да дойде и да започне "на голо поле", каза бизнесменът. Позицията му бе подкрепена и от представителя на "Солвей Соди" АД Иво Божидаров. Двамата посочиха, че в планирания район инвеститорите ще срещат проблеми и с намирането на квалифицирана работна ръка.
Източник: Строителство Градът (10.05.2013)

Президентът на Република България Росен Плевнелиев, министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, кметът на София Йорданка Фандъкова, както и кметът на община Божурище Аспарух Аспарухов ще участват в церемонията за първа копка на Икономическата зона София-Божурище, която е насрочена за днес (17 юни). Икономическата зона София – Божурище е проект на "Национална компания индустриални зони". Началото му е поставено през септември 2010 г. , когато дружеството закупи терен от 1 914 000 кв. м от община Божурище. Това е най-големият проект за нова икономическа зона в България през последните години. Първата инвестиция в рамките на Икономическата зона София – Божурище е на германската компания "Бер-Хелла Термоконтрол", която ще изгради там ново предприятие и развоен център за производство на уреди за обслужване и управление на климатични инсталации за автомобили. Проектът е на стойност 42.5 млн. лева. Преди месец дружеството получи за него сертификат за инвестиция клас А от Българската агенция за инвестиции.
Източник: profit.bg (17.06.2013)

Сглобяваме климатици за „Бугати” и „Порше” Първото предприятие, което ще стартира в новата икономическа зона в Божурище, ще произвежда както климатични системи за стандартни автомобили, така и за луксозни марки като „Ламборджини“, „Бугати“ и „Порше“. Инвестицията е за над 42 млн. лв., а работните места на първи етап са над 350. Тази фабрика е с аналог по света в Япония, Китай, Германия и в Индия. И на нито едно друго място. Това стана ясно по време на тържествената церемония на първата копка за изграждането на новата икономическа зона. Предстои изграждането и на технологичен център на няколко иновативни български компании. „Оптикс” е обрал златните медали от изложението в Лас Вегас със специализирана оптика, която ще се произвежда и тук. Тяхната техника се ползва за наблюдение и охрана на американо-мексиканската граница. Другата фирма произвежда машини за лазерно рязане на световно ниво, третата създава системи за защита на летища и ветрени паркове от гледна точка на екология. Техните системи вече се инсталират на летището JFK в Ню Йорк, стана ясно на откриването. Общо 3 хил. дка е общата площ на новата икономическа зона в Божурище. На този етап отделената територия е 2,5 хил. дка и предстои да бъде приобщена територия, която сега е действаща военна база. Това обясни за „Монитор” изпълнителният директор на НК „Индустриални зони” Валери Андреев. Той допълни, че грубият строеж на първото предприятие с площ от 12 хил. кв. м ще бъде готов до Нова година, а до средата на 2014 г. там ще са заработили и постоянните служители. Андреев поясни, че проектът е наречен икономическа зона, която е по-мащабно начинание от индустриалния парк и включва в себе си производствени дейности в различни области, както и интермодален терминал. Зоната ще бъде изградена на три етапа. В срок от две години може да бъде завършен и пътят, който продължава от „Царица Йоанна”, а успоредно с това се търси финансиране за северната тангента на околовръстното шосе, за да бъде изведен трафикът от центъра на столицата. Това обясни кметът Йорданка Фандъкова. Тя допълни, че жп линията София-Банкя е границата между столичната община и Божурище, но всички големи инфраструктурни елементи, които обособяват целостта на новата зона като електроснабдяване, водоснабдяване, канализация, газоснабдяване, идват от столицата. Валери Андреев заяви, че неосъщественият интермодален комплекс в столицата ще бъде изграден в рамките на икономическата зона на площ от 400 дка. Досегашният проект, който трябваше да бъде построен с финансиране от оперативна програма „Транспорт” (ОПТ) в „Подуяне“, пропадна заради неподходящо избрано място. Андреев не потвърди дали средствата за терминала ще дойдат отново по ОПТ, но каза, че подобни разговори вече се водят с транспортното министерство и детайлите ще бъдат договорени съвместно с НК „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ). Той каза, че налице за терминала са всички фактори – жп линия, която минава покрай зоната, три магистрали и пътища, които заобикалят столицата. Йорданка Фандъкова допълни, че разчита северната скоростна тангента на околовръстното да получи финансиране по ОП „Регионално развитие”, като се възползва от евросредства, които е възможно да останат неоползотворени. Нашият проект е в пълна готовност, избран е изпълнител, остава ни само да започнем да градим, каза кметът. Тя мотивира бързането с това, че до няколко години в икономическата зонаще работят няколко хиляди души повечето от които столичани и те се нуждаят от бърз транспорт. Според Андреев вече 10 български високотехнологични компании са заявили намерение да развият производството си в зоната. На този етап в напреднал стадий са преговорите с компании от Германия, Швейцария и няколко от Китай.
Източник: Монитор (18.06.2013)

Наличието на инфраструктура е решаващо за чуждите инвеститори Г-н Андреев, в какво точно инвестира германската BHTC в икономическа зона София - Божурище? - BHTC е съвместно предприятие, основано през 1999 г., между германските Hella KGaA Hueck & Co. и Behr GmbH & Co. KG и е сред ключовите производители на контролни панели и уреди за обслужване и управление на климатични инсталации. Основни клиенти на компанията са големите производители на автомобили като тези от групата на "Фолксваген", "Мерцедес-Бенц", "Порше", "Дженеръл мотърс" и др. Освен централната производствена база в гр. Липщадт, Германия, BHTC има подразделения още в САЩ, Китай и Индия. Инвестицията в България включва изграждане на ново производствено предприятие и развоен център за производство на уреди за обслужване и управление на климатични инсталации за автомобили и камиони на стойност над 42 млн. лв. Строителството е в ход и се надяваме следващата година да имаме една модерна работеща производствена база. Как България и Национална компания индустриални зони (НКИЗ) привлече компания като BHTC? - Като цяло инвеститорът от Германия направи проучване в няколко държави от региона и разгледа много варианти, а външен консултант изготви анализ на предимствата и недостатъците на всяка от тях. Процесът на взимане на решение беше дълъг и сложен и продължи около година, изминавайки стандартните процедури. След избора на България като инвестиционна дестинация, BHTC стартираха оценки на терени около София и Пловдив. Представителите на инвеститора искаха много точна информация и срокове за изпълнение на инфраструктурните проекти. За тях и за нас беше важно, че това, което се залага като срокове, е реално изпълнимо. BHTC е част от производствена верига на автомобилната промишленост и поради тази причина не могат да си позволят да нарушават срокове на доставки. Всъщност какво предложихме ние - подходящо местоположение, добра база с развита инфраструктура, съкращаване на срокове и допълнителни услуги, които съпътстват процеса на реализиране на една инвестиция, съдействие и партньорство. Мисля, че именно това оцени германската компания Berh – Hella Thermocontrol GmbH (BHTC), която вече започна изграждането на своя завод, като се очаква той да заработи през пролетта на 2014 г., а в дългосрочен план се предвижда създаването и на развоен център към него. Какво предвижда изграждането на инфраструктурата на икономическата зона? - Предвижда се инфраструктурата да бъде изградена на няколко етапа, като първият етап се реализира в част от имота с площ от 581 дка, разположен в близост до жп прелеза на бул. "Европа". През настоящата 2013 г. като първи етап ще бъде изградена базовата инфраструктура, която ще посрещне изискванията на вече заявения инвеститорски интерес. Зоната е проектирана с предимно производствено предназначение като база за развитие на високотехнологични и екологично чисти производства. Предвидени са също интермодален терминал с връзки към пътния и жп транспорт, високотехнологичен парк и административен център. Като цяло началото на проекта Икономическа зона София–Божурище е поставено с придобиването на имоти от Министерство на отбраната с отпаднало предназначение, като първият е апoртиран в капитала на НКИЗ в края на 2010 г. Що се отнася до изграждането на инфраструктурата, НКИЗ разполага със собствен финансов ресурс, предназначен именно за тази цел. В какво състояние е в момента инфраструктурата и уредеността на зоната? - Към момента територията се обслужва от съществуваща инфраструктура и за началния етап на строителство тя е достатъчна – това са път, ел. енергия, вода. НКИЗ вече е получила официални потвърждения за всички основни външни комунални услуги – два електропровода по 20kV, два водоснабдителни тръбопровода, снабдяване с природен газ. Тече процедура във връзка с предвиденото изграждане на местна пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ). Телекомуникациите ще бъдат осигурени от оптични трасета, като ще се вземе предвид бъдещия растеж на икономическата зона и предстоящия напредък в IT решенията и очакванията на клиентите. Съобщавате за собствен интермодален терминал и жп линия? - Както е известно, границата в югоизточната част на имота е съществуваща жп линия и тя осигурява свързаност с националната жп инфраструктура. С компетентните органи е съгласувана възможността за отклонение към нашата зона. Същевременно ние сме определили една територия от около 400 дка, която е най-подходяща за изграждане на интермодален терминал. Все още няма точни разчети, но реализацията на такъв проект изисква значителни средства. Предвид обстоятелството, че изграждането на такива терминали в различни точки е ангажимент на нашата страна, ние не изключваме възможността за подобен проект да бъдат използвани и средства от европейските фондове. Друг алтернативен вариант е за осъществяването на този проект да бъде привлечен като партньор частен инвеститор. В тази връзка НКИЗ в изпълнение на своята маркетингова програма, активно представя проекта за интермодален терминал на големи български и чуждестранни компании с основен предмет на дейност транспорт и логистика. Кои са предимствата на Икономическа зона София - Божурище? - Понастоящем НКИЗ управлява общо осем проекта, като три от тях са зони със специфичен митнически режим – това са свободните зони в Русе, Видин и Свиленград. От другите пет Икономическа зона София–Божурище е най-големият, по който НКИЗ работи в момента - тя е с обща площ от 2550 декара, със статут индустриална и бизнес зона. Предимство на Икономическа зона София–Божурище, от една страна, е нейното разположение. Зоната се намира на 13 км от центъра на София, на 23 км от летище София, и е в непосредствена близост до международна пътна артерия, свързваща Европа с Азия. Връзката с околовръстния път на София осигурява достъпа до автомагистралите "Хемус" и "Тракия". В момента се разглежда възможността за свързване на западната дъга на околовръстния път с нашата територия. Принципно стратегическото местоположение, изградената модерна инфраструктура, както и състоянието на работната сила са сред решаващите фактори за избора на една зона като подходящо място за инвестиция. Но когато се взема такова решение, се извършва комплексна оценка на условията, като не на последно място са сигурността и доверието, което се изгражда между партньорите в хода на преговорите.
Източник: Строителство Градът (24.06.2013)

Интернет търговците настъпват на българския пазар на складови и логистични площи С 10 на сто се е увеличило търсенето на складови площи от интернет търговци през миналата година. Това съобщи Симеон Митев, управител на консултантската компания „Шанс-96“, на форум за индустриалните и логистични площи и офис пространства, организиран в рамките на изложението Българска строителна седмица. Наемателите търсят основно големи и модерни пространства, на добра локация, с изградена инфраструктура, допълни Митев. Онлайн търговията е водещ двигател на пазара на логистични и складови площи в глобален план. Според данни на консултантската компания CBRE през миналата година онлайн търговците са сключили около 40 на сто от сделките за логистични площи на няколко европейски пазара. Заради трансформирането на веригите за доставка се наблюдава и засилено търсене на XXL складови и логистични площи – сгради с площ над 50 хил. кв. м, основно на водещите европейски пазари, подчертават от консултантската компания. Предлагането на големи, модерни площи на българския пазар е свито. Складовите и индустриални площи над 1 000 кв. м съставляват около 5% от общото предлагане, докато търсенето – 10 на сто от общото търсене, според Симеон Митев. По думите му има много запитвания от клиенти, но заради ограничения брой сгради, които отговарят на изискванията им, търсенето не може да бъде задоволено. Тук се отваря „вратичка“ за строители и инвеститори в спекулативни проекти. Те обаче са изключително предпазливи и строят или по поръчка, или при наличие на наемател, който е готов да предостави гаранции, коментира Митев. Същевременно за привличането на нови инвеститори е необходимо ново и качествено строителство. Така икономиката попада в омагьосан кръг, допълни той. Решението в случая е строителството на унифицирани сгради, които с малки корекции биха могли да отговорят на изискванията на заинтересуваните наематели. Оказва се, че на пазара най-търсени са по-малките складови площи и именно те намират най-бърза реализация, сочат данните на компанията на Митев. Половината от общото търсене е за площи до 300 кв. м, а 20 на сто от търсенето – за площи от 300 до 750 кв. м. Площите от 750 до 1 000 кв. м съставляват 15 на сто от търсенето, а тези над 1 000 кв. м – 5 на сто. Същевременно складовите и индустриални площи до 300 кв. м съставляват 20 на сто от общото предлагане. Площите от 300 до 750 кв. м са 35 на сто, от 750 до 1 000 кв. м – 20 на сто, а над 1 000 кв. м – 5 на сто. Митев отчита и сериозен дисбаланс между търсенето и предлагането на т. нар. от него „складови площи с логистична услуга“ - площи, от които се възползват клиенти с малки обеми товари за съхранение (на пале например). Той оценява предлагането на такива площи на 5 на сто от общото предлагане, докато търсенето достига 30 на сто от общото търсене. Заради свитото предлагане на модерни, качествени пространства наемите варират от 2,5 до 5 евро за кв. м, отчита още Симеон Митев. България е изключително привлекателна за инвестиции в индустриалния сектор, но инфраструктурата и свитото предлагане са пречка, коментира и председателят на парламентарната комисия по инвестиционно проектиране Емил Костадинов. Според него един от най-важните инструменти за привличане на инвеститори и насърчаване на икономическия растеж са индустриалните зони, с изграждането на които обаче страната ни изостава сериозно. Първоначалният график на Националната компания „Индустриални зони“ е предвиждал изграждането на общо 100 индустриални зони до 2013 г., 20 от които напълно нови, припомни Костадинов. Предишното правителство обаче е намалило стартовия капитал на компанията със 70 на сто, което е „замразило“ плановете за проектите. Към момента, според Костадинов, функционират общо 14 индустриални зони. Други 21 са с почти напълно изградена инфраструктура, а 27 са на подготвителен етап. Държавата управлява 8 проекта върху над 5 хил. дка, като половината от тях са стари, със съответните проблеми и „тежко наследство“, коментира Костадинов. Той посочи, че има заявен чуждестранен интерес към индустриалните зони, най-вече от компании от сферата на електрониката и производители на автомобилни компоненти. Китайска компания пък иска да развива търговска зона в индустриалната зона в Божурище. Заради стратегическото разположение на общината в близост до София и до основните пътни артерии – магистрала „Тракия“, магистрала „Хемус“, както и две жп линии, регионът е предпочитан за инвестиции в складови и логистични площи, както и в производство, коментира кметът на Елин Пелин Галя Георгиева. От 2007 г. до 2013 г. инвеститори са вложили над 219 млн. лева в логистични, складови и промишлени проекти, като са създадени над 1 000 работни места. Един от последните обявени проекти, които ще се реализират на територията на общината, е производственият и логистичен комплекс на Trisa. Свои бази в региона са изградили повечето от големите търговски вериги в страната, логистичната компания Univeg, южноафриканската ALC, която произвежда луксозни кожени аксесоари за автомобили, Kaven Orbico и други.
Източник: Инвестор.БГ (24.03.2014)

Българо-китайски бизнес форум се проведе в Пекин Голям интерес предизвика организираният от Министерство на икономиката и енергетиката българо-китайски бизнес форум в посолството на България в Пекин. Форумът се състоя в рамките на посещението на българската делегация, ръководена от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Красин Димитров в Китай за 15-ата сесия на българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество, съобщиха от пресцентъра на Министерство на икономиката. Повече от 50 китайски компании и 15 български имаха възможност да се запознаят с бизнес средата и инвестиционните условия, които двете страни предлагат. Към бизнес форума в Пекин проявиха интерес български компании в сферата на енергетиката, пътната и железопътна инфраструктура, финансови консултации и мениджмънт, индустриални зони, сертификация на продукти, винопроизводство и др., които представиха и конкретни проекти в рамките на двустранни срещи с китайски фирми. В рамките на форума „Национална компания индустриални зони” ЕАД и Високотехнологичен парк Джунгуанцун, Китай подписаха и Меморандум за сътрудничество. Независимо от икономическата криза, която повлия и някои водещи икономики в Европа, България съумя да запази положителните темпове на развитие и стабилност на своята фискална политика. Ръстът на БВП на България е над средния за страните от ЕС, поддържаме едно от най-ниските нива на бюджетен дефицит и съотношение на държавен дълг към БВП. Независимо от кризата, банковата система в страната остана стабилна, запозна участниците във форума зам.-министър Красин Димитров. Той подчерта пред китайския бизнес, че България предоставя безмитен достъп до пазара на ЕС. Със своето географско положение, страната ни е важен транзитен център между пазарите на ЕС, Близкия Изток, Северна Африка, Русия и страните от ОНД. Развива модерна транспортна и логистична инфраструктура, които съчетани с достъпа ни до морски транспорт на пристанищата на Черно море и транспорта по р. Дунав, я превръщат в основен водещ транспортен и транзитен център. Икономическите затруднения и свитото търсене в Европа през последните години мотивираха бизнеса да търси нови възможности за ръст на експорта към бързоразвиващите се икономики на Азия, в това число и към огромния китайски пазар. Китай вече се нарежда на второ място след Турция сред експортните дестинации на България извън Европейския съюз. През 2013 г. стокообменът между България и Китай достига 1.884 млрд. щ.д., от които български износ за Китай е 864 млн. щ.д. и бележи ръст от 13.4%. Редица български стоки могат да присъстват по-осезаемо на китайския пазар, като за нас е особено важно улесняването на процедурите за внос в Китай на българска селскостопанска продукция и хранителни стоки. Други стоки с потенциал за по-широко присъствие на китайския пазар са вина, минерална вода, изделия от етерични масла и особено от розово масло, стоки на машиностроенето, електрониката и електротехниката. Не на последно място бих искал да Ви поканя да се възползвате и от прекрасните условия за туризъм, които предлага страната ни. От 2007 г. България се ползва със статут на одобрена туристическа дестинация за китайските туристи. Със своите климатични и природни дадености, хилядолетна история и култура, България е интересна туристическа дестинация, която може да предложи отлични условия на китайските туристи за голф и културен туризъм, разполагаме с качествена база за спа туризъм и балнеолечение. Малко известен е и фактът, че България има над 600 минерални извора. С тези думи зам.-министър Красин Димитров покани китайските гости да посетят и опознаят България като туристическа дестинация.
Източник: Агенция Фокус (29.04.2014)

Нова инвестиция в Индустриален парк - Бургас Още един инвеститор стартира проект в новия Индустриален и логистичен парк - Бургас. "Термал инженеринг" предвижда изграждане на производствено-складова база, намираща се в новия индустриален парк на гр. Бургас, съобразена с всички европейски изисквания. Инвеститорът е с основна дейност проектиране, доставка, монтаж и сервиз на отоплителни, климатични, вентилационни, слънчеви и газови инсталации. Проектът предвижда изграждане на шоурум, производствен цех, сервизна част и складова база. Размерът на инвестицията е над 2.5 млн. лв. Предвижданията са да се разкрият 55 работни места. През последните месеци още няколко фирми купиха парцели в индустриалния парк, съобщиха от община Бургас. Това са полската "Грийн пойнт", занимаваща се с производство на яхти, габровската "Зоомаркет", която ще търгува с храни и аксесоари за домашни любимци, и бургаската "Вихри", която ще открие логистичен център. Очаква се през май още две компании да позиционират офисите си в индустриалния парк. За да може да се постигне пълна реализация на индустриалната зона, е необходимо в нея да бъдат привлечени около 50 фирми. На финален етап е разработването на концепция, която ще бъде представена през тази година със старта на втория етап от дейността на парка и ще бъде свързана с привличане на голям инвеститор. Индустриален и логистичен парк - Бургас е разположен на територията на промишлена зона "Север". Решението за изграждането на новата индустриална зона бе взето през септември 2010 г., когато между община Бургас и "Национална компания индустриални зони" ЕАД се подписа меморандум за сътрудничество. За зоната има разработен и приет подробен устройствен план – план за регулация и застрояване. С финансиране по ФАР е изградена цялата довеждаща инфраструктура (ток, вода, газ) и локално платно. Избраната територия е с много добра логистична обезпеченост – на 2 км от АМ "Тракия, на 4 км от пристанището, на 10 км от летището. В близост има и жп терминал. Първата фаза на проекта, която приключва, включва създаване на дружеството, административно регулиране, процедиране, проектиране и изграждане на вътрешната техническа инфраструктура.
Източник: Строителство Градът (07.05.2014)

Само няколко държавни дружества не са изпълнили правилата за концентрация на депозитите Осем държавни дружества от енергетиката, индустрията, технологиите и транспорта нарушават правилата за концентрация на депозитите, показва справка на ресорните министерства към края на март. Превишенията над поставения праг от 25% в една банка са малки и в някои от случаите имат оправдателна причина. Така четири месеца след като рестриктивните мерки влязоха в сила, те вече се изпълняват. От предоставената публична информация се вижда, че най-големите притежатели на паричен ресурс - дружествата от енергетиката, са изпълнили ангажимента си да разхвърлят депозитите в повече от една банка. Така, ако през март миналата година Българският енергиен холдинг (БЕХ) държеше 88.2% от парите си в КТБ, към същия период на тази година средствата му са разпределени измежду пет банки, явили се на конкурс за привличане на депозитите. Холдингът разполага със 167.5 млн. лв. свободни парични средства по данни от отчета му за първото тримесечие на тази година. Друго дружество със значителен финансов ресурс по сметки е "Булгартрансгаз", който в края на март отчита 175.32 млн. лв. То също вече спазва правилата, след като в края на декември нетната му експозиция към КТБ бе над 31%, а година по-рано тя възлизаше на 96% по данни на "Капитал". Въпреки че много дружества се оказаха в нарушение с влизане в сила на постановлението, досега няма данни някое от тях да е било санкционирано, каквото наказание е предвидено с цел въвеждане на дисциплина. Сред предприятията, които се отклоняват от разпоредбите за депозитите в края на март, са "Държавна консолидационна компания", "Националната компания индустриални зони", "Индустриален логистичен парк - Бургас" и "Ел Би Булгарикум". Последното от тях е обяснило, че причината за концентрацията е, че в последните дни на март по банковата му сметка в ЦКБ е постъпило плащане от чуждестранен контрагент. Производителят на млечни изделия има 8.2 млн. лв. по сметките си, показва отчетът му в края на тримесечието. При другите дружества нарушенията също са минимални и размерът на средствата, с които разполагат, не е застрашаващ стабилността на системата. От отчета на "Държавна консолидационна компания" прави впечатление, че преместването на средства се е отразило върху финансовите му приходи от лихви по депозитите. Това би могло да е тенденция и при останалите дружества, които още при приемането на постановлението през миналата година възроптаха, че това ще наложи разваляне на вече сключени договори за депозити и загуба на очакваната от доходност. От дружествата, подчинени на Министерство на транспорта, като нарушители в справката към края на март излизат "Холдинг БДЖ", който държи 25.12% от парите си в Юробанк България, "Летище София", което държи 26.36% от парите си в КТБ, "Безконтактни мултиплексорни вериги", което държи съответно 25.67% и 27.49% от парите си в ОББ и ПИБ, както и "Информационно обслужване", при което концентрацията е най-значителна - 93.1% от свободните парични средства се държат в ЦКБ. Прави впечатление, ме парите на държавните дружества продължават да са депозирани основно в банки с български собственици. През миналата година служебният кабинет въведе специални мерки чрез постановление към Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Те задължават предприятията, които разполагат с повече от 3 млн. лв., да разпределят средствата си в минимум четири банки, за да не се надвишава поставеният праг от 25% на нетната експозиция към дадена финансова институция. След няколко месеца на протакане и търсене на начини за заобикаляне на новите правила в държавния сектор бяха изработени правила за избор на банки, които да държат депозитите. От последната справка на икономическото министерство се вижда, че не всички са успели да проведат конкурсите. "Булгаргаз" се бави с избора на финансови институции и първите два проведени конкурса са били неуспешни. "Летище Стара Загора" е друго дружество с държавно участие, което не е пристъпило към избор на повече банки и опитва да запази статуквото. При него причината е, че то ползва услугите на Райфайзенбанк, за да икономиса от транзакционни разходи, които съпътстват регулярните преводи към Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА), чиито сметки са в същата банка. При тези дружества обаче така или иначе няма концентрация и реално те спазват правилата.
Източник: Капитал (15.05.2014)

Очакват се 153 милиона лева инвестиции и разкриване на 1650 работни места в индустриалните зони Телиш, Бургас и Божурище Националната компания "Индустриални зони" очаква да привлече 153 милиона лева инвестиции и разкриване на 1650 работни места в индустриалните зони Телиш, Бургас и Божурище. Това каза изпълнителният директор на Национална компания "Индустриални зони" ЕАД Атанас Ненов, на пресконференция за представянето на дейността на компанията, предаде репортер на Агенция “Фокус”. На въпроса - за какъв срок очакват тези инвестиции Ненов отговори, че различните компании има проекти с различне срок на реализация - някои проекти са за 3 години, други са за 5 години. Тези договори са подписани през 2013-а и 2014 година и ще бъдат реализирани в близкия период. Националната компания "Индустриални зони" ЕАД има 8 индустриални зони, с обща площ 6,6 млн. кв.м., от които 74 хиляди кв.м. са застроени и приблизително 225 хиляди са открити складови площи, разясни министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Съществуващите зони, само през последната година, са сключили 26 нови договора с фирми, основно в областта на производството, строителството и търговията, посочи той.
Източник: Агенция Фокус (16.05.2014)

Насред индустриалната зона в Божурище, която още е в проектна фаза, ще се роди Долина на таланта. В Бургас ще тръгне производство на яхти, а в зоната в Телиш - на биохрани. Ръководството на държавната Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) и министърът на икономиката Драгомир Стойнев вчера дадоха специална пресконференция, за да представят тези инвестиционни намерения, които са с доста неясен времеви хоризонт. В същото време се появиха поредни лоши данни за притока на чуждестранни капитали в България. БНБ съобщи, че през януари - март инвестициите у нас са едва 88.9 млн. лева при 372.9 млн.евро за същия период на м.г. Данните само за март са още по-тревожни - в рамките на месеца напусналите страната инвестиции са повече от привлечените с 1 млн. евро. Министър Стойнев обаче не се притеснява от статистиките. Той посочи, че през 2013 г. инвестициите са били повече в сравнение с 2012-а. Разликата обаче е символична, а сумите и за двете години са доста скромни - 1.093 млрд. евро за миналата година и 1.07 млрд. евро за по-миналата. В промишлените зони, за които отговаря държавната фирма НКИЗ, щели да бъдат вложени 153 млн. лв. и ще бъдат открити 1650 нови работни места, съобщи директорът й Атанас Ненов. Под "шапката" на компанията са новосъздаваните зони в Божурище, Бургас, Карлово, Плевен, Варна-Запад, както и старите свободни и безмитни зони в Русе, Видин и Свиленград. В Долината на талантите в Божурище щели да се настанят фирми и научни обединения, които ще разработват иновативни идеи и ще ги превръщат в реални производства. Първите обитатели ще са част от фирмите, които ще работят със "София тех парк" и ще имат нужда от място, където да разположат персонала и оборудването си, те са 5 високотехнологични компании, посочи шефът н НК "Индустриални зони" Атанас Ненов. Самият технопарк в София обаче все още е само проект - тепърва ще се строи и населява. За изграждането му трябваше да се ползват 50 млн. евро по сегашната програма "Конкурентоспособност", но в крайна сметка финансирането бе отложено за новия програмен период на еврофондовете. Бургаската индустриална зона пък ще стане Мека на яхтите. Там полската "Грийнпойнт България" обещава да вложи 6 млн. лв. в завод. Инвестиционното предложение бе внесено в общината още м.г. Освен че ще правят моторни лодки и ветроходи, поляците имали намерение да се занимават и с рециклиране на пластмаса. През 2013 и 2014 г. за зоната са сключени предварителни договори с инвеститори за продажба на 6 имота с обща площ от 30 дка, бе отчетено вчера. Южнокорейската фирма "ИЮ Съндей", регистрирала у нас "Азия инвест", ще развива биоземеделие в зоната в Телиш, Плевенско. "Ще има три завода, ще бъдат инвестирани 85 млн. лв. и ще бъдат открити 700 работни места", съобщи Ненов. Ще се отглеждат биогъби, фураж, кокошки за яйца, овце и кози. Производството ще бъде "еко" - отпадъците ще се ползват за фураж, а заедно с животинския тор - и за обогатяване на почвата, на която ще се отглеждат биокултурите.
Източник: Сега (16.05.2014)

Индустриален магнит Общините също се включиха в битката за инвеститори чрез развитието на собствени производствени зони . Индустриални зони, високотехнологични паркове, бизнес инкубатори… Често чуваме тези съчетания в плановете за засилване на икономиката и траен ръст. Понякога употребата им е доста самоцелна и зад изразите се крие безпомощност и липса на реални мерки в подкрепа на бизнеса. Сами по себе си индустриалните зони и парковете са една от мерките, за да се чувстват компаниите по-добре, докато работят и искат да се разширяват. Най-големите и стари индустриални зони в България са държавни или общински инвестиции и сега са част от "Национална компания Индустриални зони". През последните години се развиха и някои изцяло общински проекти, както и такива, които местните власти развиват с помощта на частни партньори. Най-стари са зоните в Русе, Видин и Свиленград, в последните една-две години започнаха да се изграждат и такива в Шумен и Бургас. Не е случайно, че те са на стратегически места – това е един от най-важните фактори за привличане на бизнеса. Какво прави една индустриална зона удобна и с какво може да привлече компании? На едно от първите места като условия е местоположението й – тя трябва да бъде на удобно от гледна точка на транспорта място. Зоните в Бургас, Русе и Видин имат предимството да са близо до пристанища, а при износа на стоки водния транспорт си остава един от най-използваните, евтини и удобни алтернативи. В Бургас има и сравнително добри връзки с железопътен възел и магистрала "Тракия", но пък ако целта ви е износ към Западна Европа, Русе и Видин може да са по-удобни варианти. Обратно – насочването на юг и изток прави предпочитани крайморския град и Свиленград. Старите европейски връзки на Русе "Индустриален парк – Русе" е проект на общината в града и заема 369 дка, като изграждането му е с финансова подкрепа от държавата. Първата компания в парка е френският производител на автомобилни части "Монтюпе", последваха го испанската "Керос", металургичните "МБМ Металуърк", "Балканцинк", както и още едно предприятие за авточасти – "Витте аутомотив". Намерение за отваряне на производство или използване на складове са заявили още няколко компании, закупили имоти, обясниха от "Индустриален парк – Русе". Това са "Уббикалия България", "Тамарес индъстрис Бългрия", "Бългериън пропърти девелъпмънтс" и "Ретро 2003". От ръководството на парка изтъкнаха, че индустриалната зона е един от успешните модели от подобен тип в България, защото територията й разполага с добри съоръжения. Зоната е газифицирана, има и собствена електрическа подстанция. На около километър разстояние са Дунав мост, ново пристанище и жп гара, а в момента се изгражда и интермодален терминал, който трябва да направи логистиката още по-удобна. В момента от зоната са обявили за продажба и няколко имота – парцел от близо 22 дка се продава срещу 847 хил. лв. Близо 989 хил. лв. е цената на друг имот от 17 дка с построени четири масивни сгради. Новият мост на Видин Близо до втория мост на Дунав се намира "Свободна зона - Видин", но това е както предимство, така и донякъде проблем за индустриалния парк в момента. Изпълнителният й директор Добромир Тодоров коментира, че след приключването на строежа на моста много от компаниите в зоната са напуснали. "Мостът беше произведен в "Свободна зона - Видин" и в някои моменти 80-90% от парка бяха заети от строителните фирми", обясни Тодоров. След тяхното напускане голяма част от зоната остава празна и сега от ръководството се надяват да привлекат нови компании. Доколко мостът помага – Тодоров не се наема да твърди, че със сигурност съоръжението е основна причина за привличане на производства, но определено е плюс. Фериботът е бил далеч по-бавен и неудобен по думите на директора. Подобно на тази в Русе и зоната във Видин има наблизо товарно пристанище, терминал на катамарани, а и тя е още по-близо до Западна Европа. Сериозен недостатък, за който говорят от ръководството, е лошият път до София. Част от Е79 е в много добро състояние и се поддържа, но след област Монтана, при наближаване на Видин, пътят е лош, минава през много села, има и остри завои, които за товарен камион са изпитание. Общата площ на зоната във Видин е близо 309 дка, от които 220 хил. дка са свободни. Цените за разполагане на производство и използване на складове в зоната се определят индивидуално и точни стойности не могат да се дадат, уточни Тодоров. Те зависят и от това колко работни места ще бъдат разкрити, дали компанията има дългосрочни намерения. Освен пътя сериозен недостатък на зоната във Видин е липсата на газификация – градът няма достъп до синьо гориво за разлика от повечето индустриални зони. Свиленград, близо до две граници Без директна газификация е и зоната в Свиленград, но тя им предимството да е близо до гръцката и турската граница. Всъщност за Свиленград скоро се очаква да има удобна газификация след изграждането на връзка Стара Загора - Одрин, чрез която индустриалната зона ще се включи в турския колектор, обясни изпълнителният директор Маври Инджебазов. Кога точно ще се случи това все още не е ясно. Иначе в града и в зоната газ се доставя в бутилки под налягане, които се карат до разпределителна станция, каза директорът. Общата площ на зоната в крайграничния град е над 70 дка, до нея е и жп гара. Зоната има и база за ремонт на камиони, а в последната година наемателите й са се увеличили от един на осем, обясни Инджебазов. Сред наемателите са търговецът на строителни материали "Балканика", "Агросат", която се занимава със съхранение и износ на зърно, производителят и вносител на топлотехника "Ерато холдинг". Изпълнителният директор посочи, че вече имат уговорени и нови наематели, които са производствени и търговски компании, но засега не може да даде повече информация. Промишленият парк основно отдава имотите под наем, като в момента има свободни 1500 кв.м складове и около 300 кв.м офиси. Откритата площ, на която могат да се изграждат производствени халета, е 40 дка. По думите на Инджебазов закритите площи не се продават, само се дават под наем, но при желание на инвеститора и със съгласието на министерство на икономиката откритите терени може да се продават. Полъхът на морето в Бургас Съвсем нов е "Индустриален и логистичен парк - Бургас", чието изграждане започна през 2012 г., като паркът заема около една пета от старата северна промишлена зона. Инвестицията е на община Бургас, която държи 49% от капитала и апортира терени, и "Национална компания Индустриални зони" с останалите 51%. Първият етап от изграждането на зоната вече е готов, като той заема 80 дка площ, а общо след приключването на втора фаза ще е 240 дка. За 40 дка вече са осигурени инвеститори, обясни Аристид Каравидов, директор на "ИЛП - Бургас". Това са общо шест фирми за рециклиране на пластмаса, производство на яхти, мебели, хранително-вкусова промишленост, транспорт и логистика, дистрибуция на храни и аксесоари за домашни любимци, както и едно проектантско бюро за енергийна ефективност. Очакванията на Каравидов са от следващата година фирмите да започнат реална дейност, като някои вече са стартирали строителството на сградите си. За още 40 дка готова индустриална площ се търси инвеститор, като амбицията на ръководството е това да е голяма компания, каза изпълнителният директор. При липса на такава е възможно теренът да се даде и на други по-малки компании. За да получат възможност да работят в зоната, кандидатите подават инвестиционно намерение, което се разглежда на събрание на акционерите и се решава какви ще са условията за продажба или отдаване под наем. Зоната в Бургас не е изцяло газифицирана, като на 400 м от нея има газова връзка и при индивидуална договорка с доставчика всяка компания може да си прокара гориво. Сериозно предимство на зоната в Бургас освен магистрала и жп връзка е и морското пристанище. То е най-дълбоководното в България, което означава, че в него могат да акостират и големи кораби с дълбоко газене. Бизнес под Мадарския конник в Шумен Сега стартиращ е "Индустриален парк - Шумен", който е публично-частно партньорство между общината (40%) и "Ники-БТ" (60%). Паркът предлага за продажба индустриални парцели при цени от 20 до 38 евро на кв.м. Общо проектът предвижда зоната да заема 2400 дка, от които 460 дка вече са готови за инвестиции. Изпълнителният директор на парка Николай Тончев посочи, че предлагат и малки парцели от по 2 дка, и големи, по 20 и повече, според нуждите на малки и големи компании. Индустриалният парк вече има осигурени договори с два инвеститора, единият от които е изградил два цеха на завод за опаковки и сега строи трети. Водят се и преговори с други, но засега Тончев обясни, че не може да каже имена. Зоната е напълно газифицирана, в нея има станция на "Булгаргаз", а за всеки парцел са предплатени по 100 киловата първоначална мощност към "Енерго-про". Това означава, че ако дойде инвеститор, веднага може да започне строителство и да използва електричество, коментира Тончев. Централната жп линия София - Варна минава през самата зона, а на 1 км разстояние е най-близката товарна гара. Проектът за нова жп инфраструктурата в България предвижда линията на влаковете вече да не минава през града, а близо до "Индустриален парк - Шумен" и вероятно ще се изгради и нова товарна гара, каза още Тончев. Високотехнологичните паркове в България все още са по-скоро на етап проекти и начало на строежа. В по-напреднала фаза е индустриалната зона в Божурище, в която много компании, основно технологични, са обявили проектите си за инвестиции. Общата й площ трябва да е близо 5000 дка, като тя предлага освен газификация и оптичен интернет. Паркове в проект на "Национална компания Индустриални зони" са и тези във Варна (535 дка), Карлово (580 дка), както и до плевенското с. Телиш (2000 дка). Разбира се, трябва да споменем и гордостта на държавните технологични зони - "София тех парк", чието реално изграждане би трябвало скоро да започне, но вече има подписан договор за развоен център с производителя на катерачни стени Walltopia. Финансирането на инвестицията е в голямата си част по европейски програми. След като в началото на април Комисията за защита на конкуренцията върна поръчката за изграждане на цялостна инфраструктурата, не е ясно кога точно ще бъде избран изпълнител и кога високотехнологичните компании ще могат да се нанесат в българската Силициева долина.
Източник: Капитал (16.05.2014)

Търсят 1650 работници за бизнес зоните От заводи за яхти през биоземеделие и производство на климатици за коли до база за препакетиране на продукти за домашни любимци. Това са част от новите инвестиции в държавните индустриални зони, управлявани от компанията “Индустриални зони”. В следващите години в три от развиващите се бизнес и производствени комплекси ще бъдат инвестирани около 153 млн. лв. и ще бъдат открити 1650 работни места, показват данни на дружеството. Компанията “Индустриални зони” управлява 8 парка в страната. Пет от тях са в процес на развитие. Това са зоните край софийското Божурище, плевенското Телиш, край Карлово, Бургас и Варна. В момента държавата инвестира в инфраструктура и търси компании, които да направят производства, логистични бази или развойни центрове на държавните терени. За да влязат в зоните, фирмите трябва да получат сертификати за приоритетни инвеститори от Българската агенция за инвестиции. Освен 5-те зони в развитие има и 3 работещи - в Русе, Видин и Свиленград. Най-голяма сред развиващите се индустриални зони е тази край Божурище до София. Простира се на 2550 дка, които допреди години са били военно поделение. Първата голяма компания, която избра държавните терени, за да направи завод, беше германската “Бер-Хелла термоконтрол”. През лятото на миналата година дружеството, което произвежда климатични системи за някои от най-големите автомобилни компании в света, направи първа копка на обекта. Според директора на “Индустриални зони” Атанас Ненов съоръжението ще е готово през септември. Край Божурище ще се проектират и табла за контрол на климатичните системи. Договори за влизане в зоната имат и 5 по-малки български високотехнологични компании. Те ще инвестират общо 6 млн. лв. и ще открият 250 работни места. Проектите са за производство на усилватели и военна техника, на системи за безопасност за летящи птици и прилепи, които се използват на летища и ветропаркове, на машини за стиропорни продукти и такива за рязане на метал. Тези инвестиции трябва да са факт в периода декември 2014 г. - декември 2015 г. За 30 дка от бъдещата индустриална зона край Бургас вече има заявен интерес. Очаква се там да се инвестират около 20 млн. лв. и да бъдат открити 350 работни места. Инвеститорите са 6 компании с доста разнообразни сфери на дейност. Една от тях ще прави база за разфасоване и преопаковане на храни за домашни любимци. Друга ще инвестира в завод за яхти и завод за рециклиране. Ще се правят още хляб и хлебни изделия, мебели и логистична база. Южнокорейска компания, която у нас вече е инвестирала в соларни паркове, пък ще развива биоземеделие почти на цялата територия от над 2000 дка на зоната край плевенското село Телиш. Там ще се отглеждат гъби, фуражи, кокошки, кози и овце. Ще има и 3 преработвателни цеха. Дали заради икономическата криза, недостатъчната реклама или свободните площи в близост все още няма заявени инвестиции за две от неразвитите зони - Варна-запад и Карлово. Въпреки това държавното дружество няма намерение да се отказва от тях=
Източник: Труд (19.05.2014)

Държавните дружества към МИЕ изплащат 70% дивидент На 16 юни държавните дружества в системата на Министерството на икономиката и енергетиката, които не съставят консолидиран годишен финансов отчет, изплатиха дивидент в полза на държавата в размер на 70% след попълването на фонд “Резервен”. Това съобщиха от пресслужбата на министерството. За първи път след 2010 г. дивидентът е в размер на 70%, а не на 80% и се изплаща на 16 юни, а не на 31 май, обясниха от ведомството на министър Драгомир Стойнев.От там припомнят, че в края на 2009 г. по предложение на финансовия министър в кабинета на ГЕРБ Симеон Дянков държавните фирми започнаха да плащат 80% дивидент, при това в условията на глобална финансово-икономическа криза, когато останалите държави в ЕС подпомагаха финансово икономиките си с цел преодоляване на негативните ефекти. „В този период България осъществяваше противоположна политика, чрез която се „източваше“ значителен финансов ресурс от реалната икономика (дружествата с държавно участие в капитала), което доведе до невъзможност за инвестиции и трудности при възстановяването на стопанската активност“, коментират от МИЕ. И добавят: „Нещо повече - с Постановлението за изпълнение на държавния бюджет за 2011 г., освен дивидент в размер на 80%, държавата иззе изцяло и неразпределената печалба от минали години. В общия случай зад неразпределената печалба, не са стояли свободни парични средства, тъй като същите са били инвестирани в активи или с тях са погасени стари задължения“.
Източник: 3e-news (17.06.2014)

Корейска фирма е заявила намерение да инвестира в изграждането на завод за отглеждане на гъби на територията на бившето военно поделение в плевенското село Телиш. Заявката е направена по време на среща на плевенския губернатор Илиян Йончев и изпълнителния директор на „Азия Инвест" ЕООД Чой Бьонг Хо. Областният управител подчерта, че заедно с Национална компания „Индустриални зони" съдействат за реализирането на проекта. Той ще изпрати писма за подкрепа до различните институции и ще разговаря с кмета на община Червен бряг и Агенция „Пътна инфраструктура" по проблема с моста преди входа на бившето поделение. Гъбите ще растат на специални дървесни трупи и накрая ще се поставят в специални бутилки. Проектът предвижда първоначално да се произвеждат 6300 тона гъби годишно. За пет години в производството ще бъдат инвестирани 85 млн. лева. Ще бъдат разкрити и работни места, като се очаква да бъдат наети 1350 души. По подготовката на всички нужни документи се работи усилено, увериха инвеститорите. До момента те са вложили над 1 млн. евро за купуване на машини, като първите контейнери вече са доставени. На срещата присъства и директорът на Бюрото по труда в Плевен Бойко Тодоров. Той представи възможностите, които предоставя ОП „Човешки ресурси" и по-специално схемата за младежка заетост, която се очаква да стартира до месеци. „Азия Инвест" ЕООД има подготвен и втори проект, който ще се реализира в Телиш. Той предвижда предоставяне на местни стопани на малки пилета за отглеждане, заедно с необходимата храна. Фирмата ще изкупува обратно вече отгледаните биококошки. Социалната мрежа от ферми ще се реализира пилотно в нашата страна.
Източник: Дарик радио (18.06.2014)

Корейската фирма "Азия инвест" има намерение да инвестира в завод за гъби на територията на бившето военно поделение в село Телиш. Подписан е договор между инвеститора и "Национална компания индустриални зони", съобщи областният управител на Плевенска област Илиян Йончев. Възложено е проектиране. Инвестицията ще се реализира на няколко етапа, в първия ще бъдат ангажирани 100 човека. Планира се до началото на следващата година да заработи първият етап. Преди дни Илиян Йончев се е срещнал с изпълнителния директор на "Азия Инвест" Чой Бьонг Хо. Инвеститорите уверили, че усилено се работи по подготовката на всички необходими документи. Вече са вложени повече от 1 млн. евро за купуване на машини, първите контейнери са доставени. Проектът предвижда първоначално да се произвеждат 6300 тона гъби на година. Те ще растат на специални дървесни трупи и накрая ще се поставят в специални бутилки. За 5 години ще бъдат инвестирани 85 млн. лв. Очакваната заетост е между 500 и 600 човека. Областният управител е обещал съдействие за проекта и за решаване на проблема с моста преди входа на бившето поделение. "Азия Инвест" ЕООД има подготвен и втори проект, който ще се реализира в Телиш. Той предвижда предоставяне на местни стопани на малки пилета за отглеждане заедно с необходимата храна. Фирмата ще изкупува обратно вече отгледаните биококошки. Социалната мрежа от ферми ще се реализира пилотно в страната. Във връзка с подготовка на инфраструктурата в Индустриална зона Телиш "Национална компания индустриални зони" е възложила инженеринг на смесената канализация, малка ПСОВ и площадков водопровод. Изпълнител е "Водоканалстрой". Възложен е инженеринг на участък от площадкова електроразпределителна мрежа 20 kV, изведена от съществуващ нефункциониращ трафопост, и инженеринг на нов трафопост в имот в землище на с. Телиш, община Червен бряг. Изпълнител е ДЗЗД "Ел стандарт", съставена от "Етра Ел" ООД и "Релина" ЕООД. Договорът е на стойност 143 712 лв. Строителния надзор на двата обекта ще изпълнява фирма "Пешев" ЕООД.
Източник: Строителство Градът (01.07.2014)

Обновяват икономическата зона София - Божурище Завърши първият етап от изграждането на инфраструктурата на Икономическа зона София - Божурище. По този повод днес на нейната територия за първи път се представят изградените инфраструктурни обекти, както и новите инвеститорски проекти. Те се откриват от представители на "Национална компания индустриални зони" ЕАД. Икономическата зона София - Божурище е един от осемте проекта на националната компания и е най-мащабната инвестиция в България в нова икономическа зона за последните години. Строителната дейност по довеждащата инфраструктура на зоната стартира в средата на 2013 г.
Източник: Стандарт (18.09.2014)

Фирми от автоиндустрията с интерес към икономическата зона в Божурище Националната компания „Индустриални зони“ преговаря с още няколко компании, които да открият предприятия в икономическата зона „Божурище“. Това коментира изпълнителният директор на компанията Атанас Ненов. Фирмите са от автомобилната индустрия, електрониката и новите технологии, допълни Ненов. Днес беше открит първият етап от икономическата зона, в рамките на който е и заводът на Behr Hella Thermcontrol за климатични инсталации за автомобили. Заводът ще заработи още този месец, като компанията е разкрила около 350 работни места, а инвестицията е за 42,5 млн. лева. Още шест български високотехнологични компании ще изградят производствени мощности в икономическата зона „Божурище“ - Ацом ООД, АРК Метрология ООД, Иновас ООД, Неона ООД, Волаком ООД и Оптикс АД. Общият размер на инвестициите на фирмите е около 10 млн. лева, а очакваните нови работни места – около 400.
Източник: Инвестор.БГ (19.09.2014)

Националната компания „Индустриални зони“ преговаря с още няколко компании, които да открият предприятия в икономическата зона „Божурище“, коментира изпълнителният директор на компанията Атанас Ненов. Фирмите са от автомобилната индустрия, електрониката и новите технологии, допълни Ненов. Днес беше открит първият етап от икономическата зона, в рамките на който е и заводът на Behr Hella Thermcontrol за климатични инсталации за автомобили. Заводът ще заработи още този месец, като компанията е разкрила около 350 работни места, а инвестицията е за 42,5 млн. лева. Още шест български високотехнологични компании ще изградят производствени мощности в икономическата зона „Божурище“ - Ацом ООД, АРК Метрология ООД, Иновас ООД, Неона ООД, Волаком ООД и Оптикс АД. Общият размер на инвестициите на фирмите е около 10 млн. лева, а очакваните нови работни места – около 400. Още по темата Очакват се 153 млн. лв. инвестиции в три от държавните индустриални зони Дотук в зоната са изградени близо 2,5 км улици, тротоари и велоалеи, три кръгови кръстовища, 18 отклонения към имоти, резервоар за дъждовни води, дъждовна канализация, канализация, водопровод, газопровод, близо 3 км подземни тръбни трасета с кабелна мрежа, дизелов генератор и друга инфраструктура.
Източник: Инвестор.БГ (19.09.2014)

Масови смени в ръководствата на фирми с държавно участие са предприети от Министерството на икономиката в средата на декември месец 2014 г. Сред новоназначените кадри имат активисти на партиите от управляващата коалиция и представители на аматьорски футболни клубове. На 8 декември на мястото на Валери Андреев в Съвета на директорите на Национална компания "Индустриални зони" е назначен 30-годишният Николай Ценков, който има участие в няколко асоциации за обучение по право и социални дейности. Ценков дори е избран за председател на Съвета на директорите, в който влиза и главният секретар на Министерството на икономиката Владимир Туджаров. НК "Индустриални зони" е специализирана в изграждането на индустриални паркове и центрове за иновации. Компанията има за цел подпомагане притока на преки чуждестранни инвестиции, става ясно от сайта й. Действащи Индустриални зони има във Видин, Русе и Свиленград. Планира се изграждането на Индустриални зони и в Божурище, Бургас, Варна, Карлово и Телиш, Плевенско. На 13 декември е извършена смяна и в Съвета на директорите на "Кинтекс", която е ключов производител и износител на военна продукция. На мястото на Христо Георгиев е назначена Дора Ирикова. Справка в Търговския регистър сочи, че Ирикова има участие в компаниите Рубин груп и Бояна клуб. В двете фирми като съдружник е вписан и Чавдар Чернев. Името на Чернев се свързва с учредяването на сдружение ГОРД на настоящия депутат от Патриотичния фронт Слави Бинев. На 13 и 15 декември икономическият министър извършва последователно смяна в Съвета на директорите и на Института по маркетинг. На мястото на Алекс Орешков и Христо Христов са назначени Любомир Ковачев, заместник-председател на СДС - София, както и Даниела Везиева, заместник-министър на икономиката, член на партията на вицепремиера Меглена Кунева в Русе и доскорошен служител в Регионалния инспекторат по образованието. Не е ясно дали Лукарски е съгласувал назначението на заместник-министъра на икономиката в ръководството на Института по маркетинг с премиера. В предишния мандат на ГЕРБ Борисов забрани участието на членовете на политическите кабинети в бордовете на държавните дружества. На 15 декември, Божидар Лукарски е освободил Николай Дончев от Съвета на директорите на единствения държавен производител на мляко и млечни продукти "Ел Би Булгарикум". В ръководството на компанията са назначени трима представители на Министерството на икономиката. Това са Слави Павлов, активист на младежката структурата на ГЕРБ в Плевен и състезател по кросфит, проф. Петър Славейков, декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който е бил предложен от ВМРО, както и 30-годишният Еркант Раиф, адвокат от Хасково и нападател в местния отбор по мини-футбол "МК Галакси". На 19 декември заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева освобождава Захари Даскалов и Христо Христакев от Съвета на директорите на НИТИ. На тяхно място са назначени Юлиян Леков, член на ръководството на СДС, областен управител на София в мандата на служебния кабинет "Близнашки", както и Кънчо Папазов, бизнесмен от Казанлък и президент на местния футболен клуб "Розова долина". Създаденото през 1962 г. държавно предприятие НИТИ е производител на продукция с военно предназначение – противотанкови мини, взриватели, стрелково оръжие. На 29 декември, заместник-министърът на икономиката Любен Петров, който е заместник на Лукарски и в СДС, сменя ликвидатора на Стопански търговски комплекс. На мястото на Владимир Цачев е назначен Венелин Петров, който е заемал различни ръководни постове на общински дружества във Враца.
Източник: Сега (15.01.2015)

Министерството на икономиката е направило редица промени в ръководствата на държавни дружества. Рокадите са станали през декември и вече са отразени в Търговския регистър. Промени в ръководствата има в компаниите НК "Индустриални зони", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум" и др. Промените започват на 8 декември, когато на мястото на Валери Андреев в Съвета на директорите на НК "Индустриални зони" е назначен Николай Ценков, като Ценков става и председател на Съвета на директорите. На 13 декември е направена промяна и в ръководството на "Кинтекс". На мястото на Христо Георгиев в Съвета на директорите е назначена Дора Ирикова. Тя е била в Борда на директорите на "Рубин инвестмънт груп" до март 2013 г. В борда на компанията влиза и Чавдар Чернев. На 13 и на 15 декември са направени промени и в Съвета на директорите на Института по маркетинг, като на мястото на Алекс Орешков и Христо Христов са назначени зам.-председателят на СДС-София Любомир Ковачев и зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. От Съвета на директорите на производителя на мляко и млечни продукти "Ел Би Булгарикум" е отстранен Николай Дончев и са назначени трима представители на министерството. Това са Слави Павлов от младежката структура на ГЕРБ в Плевен, деканът на Геолого-географския факултет на Софийския университет проф. Петър Славейков и адвокатът от Хасково Еркант Раиф. От Съвета на директорите на НИТИ ЕАД са освободени Захари Даскалов и Христо Христакев. На тяхно място са назначени Юлиян Леков и Кънчо Папазов. Със заповед на министъра на финансите Владислав Горанов за зам. изпълнителен директор на НАП е назначена Милена Кръстанова - досегашен директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП София. В ресора на Кръстанова влизат дирекциите "Обслужване", "Събиране", "Информационни системи", "Информационен център", "Допълнително задължително пенсионно осигуряване", "Държавни вземания" и "Интрастат". Милена Кръстанова работи в системата от 1999 г. Има значителен професионален опит, като е заемала различни експертни и ръководни позиции. Нели Кордовска е избрана за още един мандат като зам.-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). На основание на Закона за гарантиране на влоговете в банките и във връзка с изтичане на мандата на зам.-председателя на фонда в началото на февруари, в четвъртък Управителният съвет на БНБ определи г-жа Нели Кордовска за зам.-председател на Управителния съвет на ФГВБ. Нели Кордовска е главен директор на управление "Банков надзор" на БНБ. Новият 4-годишен мандат на г-жа Кордовска като зам.-председател на ФГВБ ще започне да тече от 4 февруари 2015 г.
Източник: Стандарт (16.01.2015)

Министерството на икономиката е направило редица промени в ръководствата на държавни дружества. Рокадите са станали през декември и вече са отразени в Търговския регистър. Промени в ръководствата има в компаниите НК "Индустриални зони", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум" и др. Промените започват на 8 декември, когато на мястото на Валери Андреев в Съвета на директорите на НК "Индустриални зони" е назначен Николай Ценков, като Ценков става и председател на Съвета на директорите. На 13 декември е направена промяна и в ръководството на "Кинтекс". На мястото на Христо Георгиев в Съвета на директорите е назначена Дора Ирикова. Тя е била в Борда на директорите на "Рубин инвестмънт груп" до март 2013 г. В борда на компанията влиза и Чавдар Чернев. На 13 и на 15 декември са направени промени и в Съвета на директорите на Института по маркетинг, като на мястото на Алекс Орешков и Христо Христов са назначени зам.-председателят на СДС-София Любомир Ковачев и зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. От Съвета на директорите на производителя на мляко и млечни продукти "Ел Би Булгарикум" е отстранен Николай Дончев и са назначени трима представители на министерството. Това са Слави Павлов от младежката структура на ГЕРБ в Плевен, деканът на Геолого-географския факултет на Софийския университет проф. Петър Славейков и адвокатът от Хасково Еркант Раиф. От Съвета на директорите на НИТИ ЕАД са освободени Захари Даскалов и Христо Христакев. На тяхно място са назначени Юлиян Леков и Кънчо Папазов.
Източник: Стандарт (16.01.2015)

Американската компания Sensata вече изгражда втори завод в страната, стана ясно от изявление на икономическия министър Божидар Лукарски и на кмета на община Марица Димитър Иванов в съобщение на Министерството на икономиката. Първият етап от завода ще заработи през юни тази година и в него ще бъдат наети 1500 души, обясни кметът. Ако се изпълни в цялост, планът е за общо 3200 работни места. Компанията вече набира служители за производството си в Пловдив през различни канали като портала jobs.bg. Предприятието ще произвежда сензори за автомобилната индустрия и ще се намира в пловдивската индустриална зона "Марица", която е част от обединението "Тракия икономическа зона". Другият завод на групата е в Ботевград, работи от 2002 г. и служителите му са над 1300. Ако изпълни плана си, Sensata ще има наети около 4500 души, с което ще стане стане вторият най-голям индустриален работодател в България след "Арсенал" - Казанлък. От българската дъщерна компания на Sensata "Сензор-найт индастриъл" отказаха коментар пред "Капитал Daily" с довода, че са публична група и скоро ще има официално изявление за инвестицията. Според източници от бранша в пловдивското предприятие ще се произвеждат по-различни сензори от тези в Ботевград, където се правят температурни датчици (които се вграждат в двигателите с вътрешно горене) за някои от най-големите автомобилни компании, сред които Volkswagen и KIA. Ще се произвеждат и сензори за всякакъв вид домашна електроника. Кметът на община Марица Иванов вече обяви, че "Сензор-найт индастриъл" ще инвестира 40 млн. евро в завода, който ще се намира в землището на с. Царацово. Теренът на предприятието ще е около 68 декара като част от "Тракия икономическа зона". Земята е закупена от "ЕВН България Електроразпределение". В първия етап разгънатата площ на производствените халета ще е около 10 000 кв.м. През втория етап ще бъдат изградени още 70 000 кв. метра, но все още няма яснота кога точно ще започне той. Представители на компанията вече са имали среща с ръководството на Техническия университет - филиал Пловдив, съобщи пред "Капитал Daily" доц. Въльо Николов - заместник-ректор на вуза. Те са представили инвестиционния си план за строителство на завод в община Марица. "Търсят всякакви инженерни кадри и в началото на втория семестър ще представят пред студентите възможностите за кариерно развитие", каза Николов.
Източник: Капитал (20.01.2015)

Закон ще гарантира дейността на Индустриалната зона в Бургас. Министерство на икономиката стартира подготовката на Закон за индустриалните зони и технологичните паркове, обяви заместник-министърът на икономиката Любен Петров. “Национална компания индустриални зони” ЕАД /НКИЗ/ е акционер с 51% дялово участие в съвместно дружество, заедно с община Бургас – „Индустриален и логистичен парк – Бургас” АД. Индустриалните зони в България трябва да станат място №1 за инвестиции в Югоизточна Европа и инвеститорите в тях да имат икономическа и финансова сигурност, която може да се гарантира единствено със съвременна нормативна уредба, съобразена с европейските директиви, каза още заместник-министърът. Той поясни, че зоните в Свиленград, Русе и Видин, собственост на “Национална компания индустриални зони” ЕАД /НКИЗ/, като бивши безмитни зони все още работят по указ от 1987 година, чието последно изменение е от преди десет години. Не е възможно да се привличат стратегически инвеститори, когато няма адекватна нормативна база, категоричен бе заместник-министър Петров. Министерство на икономиката подготвя анализ на условията за инвестиране в подобни зони в съседни държави, както и на такива в други страни-членки на Европейския съюз. Целта е да се констатират добрите практики и да се подготвят законодателни и административни предложения за облекчаване на условията за инвестиции и насърчаване на интереса към бизнес в индустриалните зони у нас. “Национална компания индустриални зони” ЕАД /НКИЗ/ е държавна компания, специализирана в развитие на индустриални паркове, управление на индустриални зони и технологични центрове, предоставяне на допълнителни услуги. Компанията е собственик на четири дружества: „Свободна зона – Русе” ЕАД, „Свободна зона – Видин” ЕАД, „Свободна зона – Свиленград” ЕАД и „Варна Запад индустриална зона” ЕАД. НКИЗ ЕАД е акционер с 51% дялово участие в съвместно дружество, заедно с община Бургас – „Индустриален и логистичен парк – Бургас” АД. Чрез свои дъщерни дружества „НКИЗ” ЕАД управлява три индустриални и логистични зони – Видин, Русе и Свиленград, които са със статут на „свободни зони” съгласно митническото законодателство на Република България. Основната им дейност е свързана с отдаване под наем на производствени и складови площи, изграждане и поддържане на инфраструктурата, обработка на товари, предоставяне на услуги, свързани с митническо представителство, документална обработка и консултации.
Източник: Други (26.03.2015)

Наши и чужди фирми се целят в индустриалните зони Година след година, далеч от прожекторите, без шум и дандании, бивши военни терени се превръщат в средища за бизнес и нови производства. На територията на някогашното секретно поделение в Божурище например днес се правят климатици за автомобили, оптически прибори и системи за прогонване на птици от летищата, а в сградите на бившето ракетно поделение в Телиш южнокорейската компания „Азия инвест“ развива биоземеделие. Божурище и Телиш са част от Национална компания „Индустриални зони“, която бе създадена през 2009 г. с капитал 100 млн. лв. и с амбициозната задача да привлича инвеститори въпреки разрастващата се икономическа криза. Така през следващите няколко години държавата апортира множество имоти в капитала на компанията и днес тя управлява осем индустриални зони с обща площ 6,6 млн. кв. метра. Освен Божурище и Телиш зоните във Варна и Бургас, както и свободните зони в Русе, Видин и Свиленград. До момента сключените договори с фирми са над седемдесет, планира се проектите, които ще бъдат реализирани през следващите няколко години, да надхвърлят 153 млн. лева. Инвестициите могат да нараснат двойно и тройно, ако се изпълнят две важни условия - да бъдат предложени стимули за бизнеса, които са конкурентни на тези в държави като Сърбия, Румъния и Турция. Второто условие е да се изготви модерно законодателство, което да регламентира дейността на индустриалните зони и технопарковете, казва заместник-министърът на икономиката Любен Петров. Не е възможно да се привличат стратегически инвеститори, когато няма адекватна нормативна база, категоричен е той. Днешните свободни зони в Свиленград, Русе и Видин, създадени със статут на безмитни зони, все още работят с указ от 1987 г., чието последно изменение е преди 10 години. Всеизвестен факт е, че е необходимо създаването на съвременна нормативна уредба, съобразена с европейските директиви, която да гарантира на инвеститорите конкурентни условия и финансови стимули. Именно затова Министерството на икономиката подготвя анализ на условията за инвестиране в подобни зони в съседни държави, както и на страни членки на ЕС. Целта е да се констатират добрите практики, да се набелeжат успешни бизнес модели и да се подготвят законодателни и административни предложения, свързани с облекчаване на условията за инвестиции. Любопитни са данните за развитието на подобни зони в съседни държави. В Турция например инвеститорите са освободени за 10 години от корпоративен данък, като за същия период не заплащат осигуровки, нито ДДС. Добър пример е и Румъния, където инвеститорите, създали най-малко 10 работни места, получават помощи. Така в момента в северната ни съседка има 52 индустриални зони - 27 от тях са обществени, 19 - частни, 6 - публично-частни, и всички те могат да се похвалят с присъствието на сериозни европейски инвеститори. Ясно е, че когато една фирма дойде на Балканите, тя съпоставя условията с тези в съседните държави. Затова е важно да бъдат констатирани всички недостатъци и предизвикателства, които стоят пред инвеститорите, желаещи да правят бизнес в България. Така тя ще стане по-желана и конкурентна дестинация, смята Любен Петров. Тук важна е ролята на новосъздадения Национален икономически съвет към Министерството на икономиката, в рамките на който представители на правителството, бизнеса и научните среди ще обсъждат възможностите за стимулиране на бизнеса. Целта е да се намери балансът между предлагане на атрактивни стимули за предприемачите и стриктно спазване на европейското законодателство по отношение на предоставяната държавна помощ. Желанието ни е да се развиват високотехнологични производства и ако се създаде нужната правна рамка, инвеститорите ще дойдат, смята Любен Петров. В Божурище залагат на технологиите, в Бургас – на леките производства Всяка една от индустриалните зони има свои предимства. Основната дейност на Свободна зона-Русе, която е разположена върху 370 дка урбанизирана територия, е свързана с даване под наем на производствени и складови площи, изграждане и поддържане на инфраструктурата, обработка на товари, предоставяне на услуги, свързани с митническо представителство, документална обработка и консултации. В момента там работят над 50 фирми, които осигуряват от 1500 до 2000 работни места, казва изп. директор на Национална компания „Индустриални зони“(НКИЗ) Атанас Ненов. Освен Русе разполагаме с още две свободни зони - Видин и Свиленград. На фона на останалите те бележат по-ниски темпове на икономически разстеж, но утвърждаването на свободните зони от този тип, които разполагат с по-ограничени местни ресурси, не е невъзможно. Напротив, именно те са възможен лост за създаване на икономически потенциал в съответните региони. Приоритетна цел е тези зони да се превърнат в модерни производствени и логистични центрове, в които се предоставят възможности за започване и развитие на бизнес. От гледна точка на по-развитите икономически региони в страната, като София и Бургас, разполагаме с два проекта в напреднал стадий на развитие: Икономическа зона София-Божурище и Индустриален и логистичен парк-Бургас. Икономическа зона-Божурище е един от най-мащабните проекти, по които се работи. Общата ? площ е 2550 дка, на територията ? е планирано да се изградят модерни предприятия, свързани с високотехнологични производства. До този момент най-мащабното е дело на германската компания „Бехр-Хела термоконтрол“ (Behr-Hella Thermocontrol), която инвестира в развоен и производствен център за оборудване и системи за управление на климатични инсталации в автомобилната индустрия. В зоната работят и български инвеститори от високите технологии. Общият размер на инвестициите възлиза на близо 10 млн. лв., като е планирано да бъдат разкрити около 400 работни места. Другият голям проект е Индустриален и логистичен парк-Бургас, който се управлява съвместно от НКИЗ и община Бургас. Фокусът тук е върху привличането на инвеститори, свързани с леки производства, складова дейност и услуги. Изграждането на вътрешната инфраструктура е от два етапа. Първият вече е завършен, до края на годината е предвидено да приключи и вторият етап. Друга зона, която също може да се похвали с инвеститорски интерес, е Телиш, където вече работи корейската компания „Азия инвест“ и развива бизнеса си в биоземеделие. Работи се и върху развитието на зоните в Карлово и Варна, които, въпреки че са в начален етап на развитие, имат потенциал да се превърнат в атрактивна дестинация за инвестиции. Локациите на всички съществуващи зони са стратегически, защото са разположени в региони със силно развита транспортна инфраструктура. Това улеснява доставката на материали и реализацията на готовата продукция. Освен това има и възможност за концентрация на сходни производства, ресурси и услуги, което е добра предпоставка за привличане на инвестиции, коментира Атанас Ненов. Дружеството работи по осигуряването на базисната инфраструктура на терените, към които има заявен интерес. В тясно сътрудничество с държавните и общинските структури компанията предлага на инвеститорите съкращаване на сроковете за административни процедури, необходими за успешното начало на даден бизнес. Основната цел на всяка зона е максимално да удовлетвори нуждите и очакванията на инвеститорите, като им предложи отговорно отношение, бързина на обслужване и индивидуален подход към техните изисквания. Германски фирми гледат към Видин Германски компании от автомобилната индустрия проучват възможности за производство на компоненти и резервни части за автомобили и камиони в свободната зона във Видин. Към нея има интерес и от немски фирми от месопреработващата промишленост. Това съобщи икономическият министър Божидар Лукарски. Той посочи, че потенциалът на видинската зона е изключително голям, защото тя се намира в близост до две граници - със Сърбия и Румъния. Има достъп до воден път и жп транспорт. В региона има и квалифицирана работна ръка. Наскоро от „Видахим“ бяха съкратени над 300 души, а безработицата в региона е една от най-високите в страната. Лукарски посочи, че заедно с министъра на енергетиката Теменужка Петкова се мисли върху необходимостта технологичните паркове и индустриални зони да имат достъп до подходящата мрежова инфраструктура - за пренос на електроенергия и природен газ. В момента заради поскъпването на долара и увеличените транспортни разходи условията за бизнес в България са по-благоприятни дори от тези в Китай, затова много европейски фирми проучват условията за бизнес в България и в региона. Износителите с най-голям интерес към бизнес парковете Индустриалните зони в България са особено привлекателни за фирмите, работещи за износ. Това показва допитване до 1000 представители на бизнеса, поръчано от Национална компания „Индустриални зони“ (НКИЗ). 36% от анкетираните са отговорили положително на въпроса дали искат да инвестират в някоя от зоните. Голям е и интересът на чуждестранните компании (38%). Различни неща привличат инвеститорите: за 56% най-важно е да получат преференциални цени; за 52% от първостепенно значение е добре развитата инфраструктура; 39% посочват като основен фактор възможностите за започване на партньорства, а 24% са привлечени от разно­образните по вид площи и помещения. Любопитни са данните по сектори: 40% от фирмите, които проявяват интерес към зоните, са от сектор „Транспорт и логистика“; 33% от преработващата промишленост и 29% от химическата. Една трета от компаниите са готови да работят в повече от една зона. Такива са предприятията, позиционирани в София, но с клонове в страната, както и фирми от транспортния бранш. Голяма част от предприятията с интерес към зона Видин (80%) и зона Русе (60%) оперират на чужди пазари. Проучването показва, че все повече расте популярността на индустриалните зони: 87 на сто от включените в анкетата знаят за съществуването им, а 83 на сто са чували за поне една от осемте зони. Най-слаба е информираността на бизнеса във Видин и Хасково.
Източник: Преса (22.04.2015)

Фирми правят бизнес за милиони на брега на Дунав „Национална компания индустриални зони“ бе създадена през 2009 г. с капитал от 100 млн. лв. и амбициозната задача да привлича инвеститори въпреки разрастващата се икономическа криза. До момента сключените договори с фирми са над седемдесет, а проектите, които ще бъдат реализирани през следващите няколко години, се планира да надхвърлят 153 млн. лв. Днес дружеството управлява осем индустриални зони с обща площ 6,6 млн. кв. м. Сега ще ви представим две от тях - в Русе и Телиш. ________________________________________ В Свободна зона-Русе, която е индустриалното сърце на крайдунавския град и притегателен център за десетки фирми от региона, игла да хвърлиш, на бетон ще падне. Създадена през 1988 г. като свободна безмитна зона, тя е била важен импортно-експортен център предоставящ митнически и данъчни облекчения за инвеститорите и търговците. С присъединяването ни към ЕС през 2007 г. започва да работи по европейския митнически кодекс и днес е еднолично акционерно дружество, учредено с държавно имущество, което е част от „Национална компания Индустриални зони“. На територията на Свободна зона-Русе работят десетки производствени предприятия, които разполагат с изградена базова инфраструктура – пътища, водоснабдяване, канализация, електрозахранване, газификация и телекомуникации. Площта на зоната е 370 235 кв. м и върху нея са разположени 29 складови и индустриални сгради с разгъната застроена площ от 30 000 кв. м, 20 000 кв. м открити складови площи, паркинги, жп гара, бензиностанция и административна сграда, пригодена за нуждите на наемателите й. Зоната е топлата връзка между инвеститорите и местната власт, разказва изпълнителният директор Димитър Недялков. Смекчаваме първия досег на фирмите с пазара чрез административните услуги, които предлагаме. Тук те могат да ползват общи работници и квалифицирани специалисти и техника, например мотокари от 1, 5 до 6 тона. По този начин на потенциалния инвеститор не се налага още отначало да вкара много пари в машини и оборудване. Той влиза, преустройва помещението по свое желание и българските стандарти и започва да произвежда. Ние предлагаме широка гама от претоварна техника и го улесняваме“, твърди Димитър Недялков. Свободната зона има ангажимента да поддържа базата във вида, в който я предава – без течове, без проблеми с достъпа през зимата. Но най-важното - тя се явява като посредник между дружеството наемател и всички останали институции - Енерго, ВиК, и т.н. Фирмите могат да разчитат на оформяне на транспортни и митнически документи, както на резервация и връщане на разрешителни за международен превоз на товари. Те получават съдействие при издаване, преиздаване и заверка на сертификати за произход на стоките, консултации по нормативни уредби и българското законодателство. Осигурени са 24-часова охрана на място и видеонаблюдение. Зоната има изключително удобен достъп до всички транспортни комуникации и затова интересът към нея от бизнеса е много голям. Най-голямото предимство е, че се намира на главен път, до Дунав мост 1 на брега на река Дунав, близо е до Букурещ. ________________________________________ Дава хляб на 2000 души В Свободна зона-Русе оперират над 50 фирми, които осигуряват между 1500 и 2000 работни места. Те са във всички браншове - търговски, производствени, чисто складиране и т.н. Тук например оперира дистрибуторски център за опаковане и етикетиране на текстилни изделия. Има фабрика за стенни и подови облицовъчни материали, производствено предприятие за машини от тежката промишленост, цех за производство и блистероване на лекарствени продукти. Това е и най-добре развитият логистичен и индустриален център на територията на региона. Зоната разполага със собствени шосейни и железопътни пътища, претоварна жп гара, с четири коловоза и кран с възможност за обработка на товари и контейнери до 32 тона, както и жп рампа и претоварна автомобилна рампа. Клиентите могат да използват и депо за светли нефтопродукти с капацитет до 40 000 куб. м, пристанище за обществен транспорт с регионално значение за бункероване и швартоване на плавателни средства, везна за контролно претегляне на камиони до 60 тона, както и бензиностанция. Голям плюс за инвеститорите е, че районът е газифициран, има всички необходими телекомуникации и добра канализационна мрежа. Работим на печалба, нямаме никакво затруднение с годишните си плащания и редовно даваме своя дивидент на държавата, нямаме никакви задължения към персонал и контрагенти, казва шефат на Свободна зона-Русе Димитър Недялков. Един от най-амбициозните проекти на дружеството е изграждането на интермодален терминал, който ще затвори пълния цикъл от предлагани услуги. Проектът предвижда строителство на комбиниран терминал по долното течение на река Дунав за претоварване на различни видове товари на закрито, претоварване на контейнери и товарни автомобили (ро-ро). ________________________________________ Австрийци наемат още едно хале Предприятието на GIG Karasek работи в Свободна зона-Русе от 2011 година. Фирмата майка е австрийска, обяснява офис-мениджърът Милена Фурнигова. Тя произвежда апарати от хром-никел за хранителновкусовата и фармацевтичната промишленост. В момента в предприятието работят 30 души. „Смятаме все повече да се разрастваме. Първоначално се бяхме нанесли само в едно хале, но доброто сътрудничество с ръководството, както и добрата локация ни помогнаха много. При нас често идва извънгабаритен транспорт, затова всичко тук ни устройва. Подписахме договор за още едно хале и ще продължим да работим на територията на зоната“, допълва Милена Фурнигова. Продукцията на предприятието в Русе се изнася за австрийската фирма майка. ________________________________________ Има интерес към зоната и от други наематели Към индустриалната зона в Телиш има интерес и от друг инвеститор. С него „Национална компания Индустриални зони“ води преговори за отдаване под наем на останалата свободна складова база там. Допълнителни разговори се водят и с „Азия Инвест“, която иска да наеме още помещения за развитието на своя бизнес проект. Територията на индустриалната зона е от 2036 дка. Над 60 на сто от нея е земеделска земя. В имота има 49 сгради и складове с обща разгъната застроена площ от 32 329 кв. метра. НКИЗ е инвестирала в своя обект край Телиш средства за рехабилитация на 450 м тръбно трасе, кабелни шахти, кабелни линии 20 kV с трафопост 2х800 kVA. Ремонтирани са основно 910 м водопроводи с противопожарни хидранти. Обновени са и 1472 м битови и дъждовни канали с ревизионни шахти, утаителен резервоар и преливна шахта. ________________________________________ „Азия Инвест“ инвестира и в соларни паркове „Азия Инвест“ ЕООД е корейска компания, регистри рана в България през 2010 г. с цел инвестиции в зелена енергия. Тя е основана от акционерното дружество „ИЮ Съндей“, което е част от южнокорейската SDN Company Ltd. Досега „Азия Инвест“ има изградени 5 соларни проекта у нас, които произвежда електроенергия в регионите на Пловдив, Велико Търново, Сливен и Хасково. Общата им мощност е 60 мегавата, договорът за тяхната експлоатация е 20-годишен. Част от приходите от соларните централи ще бъдат вложени в проекта за биоземеделие край Телиш, твърди Чой Бьонг Хо. ________________________________________ Южнокорейска компания ще развива биоземеделие в Телиш Амбициозният проект е на стойност 85 млн. лв. Ангел АТАНАСОВ Вместо военни команди в района на бившето ракетно поделение край плевенското село Телиш от половин година се чува корейска реч. От 2009 г. някогашният секретен военен обект е част от „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД. В него южнокорейската фирма „Азия Инвест“ развива мащабна дейност в областта на биоземеделието и планира в следващите 5 години да вложи 85 млн. лв. Договорът, подписан през април 2014 г., е за 10-годишен период и обхваща 1600 дка земеделска земя и сгради с обща разгъната площ от 13 000 квадратни метра. Нивите и постройките ще се използват за отглеждане на екологично чисти култури и птицевъдство. Част от бившите хангари за ракетни установки вече имат съвсем „цивилен“ вид. В тях ще се отглеждат екзотични гъби - кралска кладница и шийтаке. Досега „Азия Инвест“ е наела 35 души от селото - основно строителни работници и дърводелци. Бъдещата фабрика за производство на гъби е първият етап от проекта. Сортовете кралска кладница и шийтаке са изключително търсени на европейския паза - в Германия, Великобритания, Австрия и Холандия. В момента те се доставят от Южна Корея в Европа със самолет. Когато производството им в Телиш се развие, доставките ще бъдат по-бързи и по-евтини, а гъбите ще бъдат по-свежи, когато стигнат до потребителите, обяснява Чой Бьонг Хо, изпълнителен директор на „Азия Инвест“. До края на тази година от гъбарниците трябва да излязат 387 тона кралска кладница, а през следващите - по 750 тона. За отглеждането на шийтаке трябва повече време, затова от този сорт през 2015 г. се очакват само 50 тона. През 2017 г. обаче производството му трябва да достигне 4000 тона. Южнокорейската фирма е избрала индустриалната зона край Телиш, защото резултатите от направените проби показали, че земята тук е много подходяща за развиване на екоземеделие. Компанията смята да изгради съвременно предприятие със затворен цикъл за екологично чисти хранителни продукти. Планираната инвестиция до края на 2017 г. е в размер на 35 млн. лв., а в следващите две години - още 50 млн. лв. В близките месеци трябва да започне и вторият етап от проекта - отглеждане на свободно живеещи кокошки. От него до края на годината се очакват само 40 000 яйца. Това производство обаче ще стигне до 21 168 000 яйца през 2017 г. и ще бъдат разкрити 70 работни места. Отпадъците от гъбарниците ще се използват за храна на кокошките, а тези от пилчарниците пък ще отиват за наторяване на наетите 1600 дка ниви в района, на които ще се отглеждат пшеница, царевица и други зърнени култури. И в трите производства ще се използват само натурални продукти, за да се гарантира, че крайната продукция ще бъде екологично чиста. Планира се новите работни места да бъдат над 280. След 2017 г. „Азия Инвест“ планира да изгради в района на Телиш фабрика за преработка на хранителни продукти. От гъбите и яйцата ще се правят готови сухи храни, които ще бъдат изнасяни в Южна Корея, Китай и други страни. „В Китай годишно се консумират милиони тонове от гъбата шийтаке. Китайците обаче нямат голямо доверие на своите производители, защото при отглеждането на сорта там често се използват химически препарати. А ние ще предложим на този огромен пазар екологично чисти гъби“, твърди Чой Бьонг Хо. Според него изпълнението на бизнес плана малко изостава, защото се правят тестове и експерименти, за да се намери най-подходящият режим за отглеждането на гъбите. Ако южнокорейската технология бъде адаптирана успешно в добрите условия за земеделие у нас, фирмата ще може да изнася продукцията си от Телиш на големия европейски пазар, смята нейният изпълнителен директор. „Голямото предимство на индустриалните зони е, че те имат завършена инфраструктура – до тях са прекарани електропроводи, водопроводи, пътни връзки и т.н. Това е най-важното за един инвеститор - той иска в максимално кратки срокове да организира производството си и да започне да работи“ - коментира Валентин Чавдаров, мениджър в „Азия Инвест“.
Източник: Преса (27.05.2015)

Върху 316 дка държавен терен в Божурище ще се изгради обслужваща инфраструктура С решение на Министерски съвет от днес правителството възлага на министъра на икономиката да апортира в капитала на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД недвижими имоти, частна държавна собственост, които се намират в землищата на селата Гурмазово и Волуяк. Имотите са с площ от 192 дка и 124 дка. Те са необходими за свързване на площадковите инфраструктурни мрежи на "Икономическа зона София – Божурище" към магистралните проводи на комунални услуги. Присъединяването на имотите ще позволи да се изградят необходимите пътни надлези, паркинги, спирки, отвеждащ колектор за дъждовни и отпадни води и други площни и линейни обслужващи обекти, характерни за входа на голяма индустриална зона.
Източник: Строителство Градът (28.05.2015)

Авиобаза "Равнец" влиза в новия логистичен хъб на Бургас Индустриалната зона в Бургас ще се разшири с включване на авиобаза "Равнец" в капитала на държавното дружество "Национална компания индустриални зони". Целта е зоната да се превърне в логистичен хъб за стоки към европейските пазари. Това съобщи министърът на икономиката Божидар Лукарски на среща с 40 представители на местния бизнес. Вече има проявен интерес за това от компании от Изтока, допълни Лукарски. Преди време икономическото министерство съобщи за интерес към зоната от страна на китайски и индийски инвеститори. Ще бъде направено нужното за изграждане на инфраструктурата на зоната, за да се създадат благоприятни условия не само за чужди инвеститори, но и за българския бизнес, който също има интерес за инвестиции в зоната, обеща областният управител на Бургас Вълчо Чолаков. Идеята е да се ползва съществуващата писта, която е запазена като инфраструктура, и да се изгради терминал за карго превози, допълни той. Подготвена е документация за прехвърляне на авиобазата от Министерството на отбраната към това на икономическото ведомство и съвсем скоро решението ще бъде внесено за разглеждане в Министерски съвет, увери министър Лукарски. Проведената дискусия в Бургас е втора от поредица от срещи на икономическия министър с бизнеса на регионално ниво. Тяхната цел е да се обсъдят основните проблеми на фирмите и да се набележат мерки за подобряване на бизнес средата. Закон за брокерите на имоти Регламентирането на брокерската дейност на пазара на недвижими имоти беше един от основните въпроси поставени по време на срещата. Представителите на бранша настояват за регулиране на дейността, заради ниското качество на услугата и злоупотребите, от които са засегнати купувачите на имоти. По време на първия кабинет на ГЕРБ Националното сдружение "Недвижими имоти" беше изработило закон за регламентиране на тази дейност и въпреки че беше внесен в парламента, така и не беше приет. Министър Лукарски се ангажира ведомството му да "доработи" законопроекта и до края на годината да го внесе в Народното събрание. Заобикаляне на мораториума за износа на дървесина Заобикалянето на мораториума върху износа на дървесина чрез нарязването й на дървесен чипс беше друг от обсъдените проблеми на бизнеса. Местен производител на паркет посочи, че тази практика изправя малките и средни предприятия пред недостиг на суровина, а освен това се похабява качествен дървен материал. Министър Лукарски увери, че ще постави въпроса пред земеделския си колега Десислава Танева. Отложено плащане на ДДС при просрочени дългове Представителите на местния бизнес настояха и за отложено плащане на ДДС при просрочени дългове. Според фирмите внасянето на ДДС трябва да се извършва при фактическо плащане, а не като данъчен кредит, тъй като много от фирмите бавят погасяването на задълженията си, а контрагентите им дължат данъка. Освен това компаниите заявиха, че прагът за регистрация по Закона за ДДС трябва да се вдигне поне на 100 хил. лв., защото сегашният от 50 хил. лв. затруднява малкия и семейния бизнес. Министър Лукарски заяви, че се работи за подобряване на бизнес средата и улесняването на администрирането на данъците е част от предприетата реформа. Недостиг на работници Бизнесът се оплака още и от недостиг на квалифицирана работна ръка. Лукарски посочи, че заедно с Министерство на образованието се подготвя законодателна рамка за въвеждане на дуално обучение, съобразено с нуждите на бизнеса. В същото време обаче работници се оплакват от ниското заплащане, което е средно около 500 лв. за Бургаска област и по тази причина предпочитат да работят в чужбина.
Източник: Медия Пул (21.07.2015)

Ще има четирилентова връзка от бул. "Европа" до Божурище за близо 2 млн. лв. "Национална компания Индустлиани зони"ЕАД удължи срока за подаване на оферти за проектиране и строителство на четирилентова пътна връзка и кръстовище с бул. Европа, общ Божурище, Софийска област. търгът беше обявен през юли т.г., очакваше се месец след това офертите да бъдат приети. Но късият едномесечен срок беше удължен до 24 август. Отдарянето на офертите е предвидено за 25 август. Стойността на поръчката е 1.8 млн. лева без ДДС. Изисква се изработване на инвестиционен проект за улица №17, изграждане на 2 улични платна с носимоспособност на настилката 15 т на ос, с ширина 7 м., с по две ленти. Съпътстващата инфраструктура включва пешеходни тротоари и велоалеи, хоризонтална и вертикална маркировка, паркинг и кръстовище с бул. "Европа", както и изместване на съществуващи комуникации в зоната на кръстовището - улично осветление със захранваща мрежа, във всички необходими фази, включително за подземната инфраструктура. Обектът попада основно в два урегулирани поземлени имота на възложителя: ПИ 000273, ПИ 000278, както и сервитутни части заделени за общински нужди – обслужващи улици и озеленяване, в ПИ 0000147, който не е на възложителя, който се засяга и от кръстовището на бул. Европа. Община Божурище е участвала на всички етапи в идейните проекти и ще предостави съответните права на прокарване и строеж в зоните отредени за общинска инфраструктура. Икономическа зона "София-Божурище" е с обща площ 2,7 кв. км. Намира се на територията на община Божурище. Пътната връзка – обект на поръчката, се явява единствен достъп до нея. В момента, тази връзка е осигурена с нестандартен асфалтов път с габарит около 3 м. Пътят е с дължина 500 м и започва непосредствено след прелеза на жп линия София-Банкя, с бул. Европа, преди влизане в гр. Божурище. Зоната има изградена инфраструктура, която започва след края на пътя, където е разположено действащо военно поделение и първото кръгово кръстовище на зоната. Строителната площадка ще съседства с обекти на възложителя: новоизграденото кръгово кръстовище, напорен резервоар за ПБН/ППН, трафопост, канално помпена станция. В план - под обекта на строителството, са вече изградени и въведени в експлоатация водопровод с противопожарни хидранти съобразени по място с бъдещите тротоари, захранващ газопровод, оптичен кабел, кабел 20 kV на ЧЕЗ Електро България АД.
Източник: Строителство Градът (17.08.2015)

Международна компания иска да създаде център за иновативни решения у нас Международна компания за техническо и офис оборудване проявява интерес към възможностите за стартиране на дейност в България. Това стана ясно по време на среща в Лондон между българския зам.-министър на икономиката Любен Петров и директорът, отговарящ за иновациите в компанията, информират от икономическото министерство. Идеята е у нас да бъде изграден център за разработване на иновативни решения в партньорство с български фирми и институции. Фирмата има вече 4 такива центъра, които работят по целия свят. Представителят на компанията заявил, че България би могла да бъде подходяща инвестиционна дестинация, тъй като може да предостави квалифицирани експерти в областта на информационните технологии. Любен Петров представи предимствата, които българското законодателство предоставя на инвеститорите – 10% корпоративен данък, 10% данък върху доходите на физическите лица, 5% данък върху дивидента, както и 0% корпоративен данък в районите с висока безработица. Заместник-министърът на икономиката акцентирал върху развитието и управлението на индустриални зони и технологични центрове от Национална компания „Индустриални зони“, както развитието на научна и развойна дейност и генерирането на иновации в „София Тех парк“.
Източник: Инвестор.БГ (17.09.2015)

9 от 10 имотни обяви се повтарят 9 от 10 обяви в имотните сайтове се повтарят, научи „Монитор”. Една от причините е, че много малко продавачи, купувачи, наемодатели работят само с една агенция. Според Ирена Перфанова, председател на Национално сдружение „Недвижими имоти (НСНИ), с договори за изключително представителство се сключват едва 10-15% от сделките. „Хубавото е, че за последната година броят им е нараснал с около една пета”, твърди тя. „Над 90% от наемодателите и продавачите обаче обикновено работят с повече един посредник”, смята Константин Пандов от ЕППИ. „По цял свят агенциите са успели да постигнат да се работи само с една агенция. Така брокерите във всяка фирма си знаят офертите и ги следят. В момента се получава в една агенция да има 500 оферти, които не се актуализират и не могат да им хванат края. Навремето ми се случи да засека един и същи апартамент пуснат 48 пъти в специализирано издание”, спомня си брокерът. Според Христо Бойков от „B&H имоти” никой не работи само с една агенция и това не е хубаво за пазара. „По този начин се увеличават рисковете от компрометиране на обявата. Виждайки я на много места, хората вече се съмняват дали е истинска и търсят друго”, казва брокерът. По думите му най-разпространена е измамата с фалшивите снимки на несъществуващо обзавеждане и екстри. Като отиде клиентът не може да познае това ли апартаментът. Повечето брокери споделят, че рядко се случва при оглед на апартамент той да се окаже, какъвто е по снимките. „Най-често се разкрасяват снимките при предлагането на луксозни имоти”, смята Бойков. „Никой не може да каже колко от обявите се дублират”, казва Младен Митов от „Явлена”. „Друг е въпросът, че една оферта може да се пусне много пъти с леко изменени показатели, но да е за един имот. С повече от една агенция работят около 30-40% от наемодателите или продавачите”, казва той. Полина Стойкова от Bulgarian properties изчислява, че около 30% от продавачите и наемодателите ползват услугите само с една агенция. „Хората се убеждават в безсмислието да се работи с много агенции, защото нерядко брокерите започват да подбиват цената”, казва тя. „Две трети от офертите в имотните сайтове се повтарят”, смята Наско Атанасов от „Виктория инвест”. „Някои от тях са просто с копирани снимки от други агенции. Отделно фотосите са нереални С изключително право с по една агенция работят едва около 20% от продавачите или наемодателите. Те обикновено имат договор за права, както е на Запад. Иначе се дава офертата на по 4-5 агенции, което крие много рискове. Единият е, че всяка фирма лека-полека сваля цената, за да излиза по-напред в имотните сайтове. При работа с една агенция, продавачът диктува условията и знае каква е тактиката при самата продажба. Това е за предпочитане”, съветва брокерът.
Източник: Монитор (01.11.2015)

Изграждането на Индустриален и логистичен парк - Бургас навлиза в нов етап, съобщава общината. След създаването на базисната инфраструктура сега предстои терените му да бъдат обезпечени технически с оптичен високоскоростен интернет, газозахранване, водоснабдителна система за питейно-битови нужди, канализационна мрежа за отвеждане на битови отпадни води, както и канализационна мрежа за събиране и отвеждане на дъждовните води. Девет фирми са закупили парцели в зоната, като повечето вече строят своите производствени бази. Изграждането на Пътен възел Запад, който свързва пряко ул. "Одрин" с ул. "Крайезерна", очаквано повиши интереса към зоната. Това налага ускореното довършване на проекта, за да не "изстива" инвеститорският интерес. Дружеството „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ е с акционери Община Бургас (49%) и държавната Национална компания индустриални зони 51%. В морския град компанията предлага на потенциалните инвеститори индустриални терени с обща площ от 240 дка. Имотите са с различна големина от 2 до 40 дка.
Източник: Инвестор.БГ (10.11.2015)

Китайци ще строят завод за олио в Бургас Китайската компания Nantong Sumu Biological Technology ще строи завод за слънчогледово олио в индустриалната зона в Бургас, съобщават от икономическото министерство. Инвестиционното намерение е било заявено с подписването на меморандум за сътрудничество между китайската биотехнологична компания и „Национална компания индустриални зони" ЕАД, които оперират зоната в Бургас. Това е станало в присъствието на министъра на икономиката Божидар Лукарски по време на инвестиционен форум „Invest in Bulgaria. Expand in Europe" в Шанхай, организиран от Българската агенция по инвестиции. Инвестицията е в размер на 7 млн. долара, срокът за изграждането е 2 години, и ще се открият 120 нови работни места.
Източник: Банкеръ (24.11.2015)

Китайци строят завод за слънчогледово олио в Бургас Китайска компания ще строи завод за слънчогледово олио в индустриалната зона в Бургас. Инвестиционното намерение е заявено с подписването на меморандум за сътрудничество между китайската биотехнологична компания на Nantong Sumu Biological Technology и „Национална компания индустриални зони" ЕАД, които оперират зоната в Бургас. Споразумението е подписано в присъствието на икономическия министър Божидар Лукарски по време на инвестиционен форум „Invest in Bulgaria. Expand in Europe" в Шанхай. Форумът е организиран от Българската агенция по инвестиции, съобщават от Министерството на икономиката. На него са присъствали премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев и земеделската министърка Десислава Танева. От китайска страна на форума са присъствали над 100 компании с интерес за осъществяване на инвестиции в България. Българска делегация с представители на 36 наши компании също е взела участие. Те ще търсят разширяване на контактите си и нови партньорства в Китай, поясняват от ведомството на Лукарски.
Източник: News.bg (24.11.2015)

Евро-китайската икономическа зона Тракия ще привлича 150 млн. евро инвестиции "Каним китайски компании да инвестират в български индустриални и високотехнологични паркове и зони, които се ползват с подкрепата на държавата", обяви министърът на икономиката Божидар Лукарски по време на Петия икономически форум в гр. Суджоу, който съпътства срещата на правителствените лидери на Инициативата 16+1 в Китай. Евро-китайската зона за икономическо развитие" /ЕКЗИР/ беше презентирана като част от Тракия икономическа зона /ТИЗ/, която е публично-частна инициатива, включваща девет общини, шест индустриални зони и три клъстера в региона на Пловдив в Централна България. До момента зоната успешно е привлякла инвестиции от над 1 млрд. евро и над 110 чужди и местни водещи компании. Целта на зоната е да създаде мост между Китай и Европа и да се превърне в център на индустрията, търговията и модерна логистика. Разположена е стратегически на магистрала Тракия, която свързва Европа с Турция и Близкия Изток. Министър Лукарски изрази надежда, че предстоящата концесия на летище Пловдив допълнително ще подпомогне логистиката и развитието на бизнеса в този регион. Първият етап от развитието на зоната предвижда инвестиции на стойност от 150 млн. евро. "Логистичен хъб Пловдив има за цел за съчетае увеличаващия се карго трафик от Китай към ЕС чрез електронната търговия с интегрирана логистика и авиационен проект. Конкурентните предимства на проекта са в интегрирането на неговите компоненти – Пловдивското летище, намиращите се в близост икономически зони, свободната търговска зона, като по този начин се изгражда "one-stop shop" (едно гише) за китайските компании вносители в ЕС", поясни икономическият ни министър. Според него, тези предимства, съчетани с благоприятния икономически, данъчен и ценови режим, правят България конкурентна спрямо другите европейски входни точки към пазара на ЕС. "Евро-китайската зона за икономическо развитие" (ЕКЗИР) е разположена на площ от 2700 дка на 20 км от Пловдив, в землището на с. Калековец, община Марица, с лице на АМ "Тракия". Нейната специализация е за изграждане на логистични и складови бази, нови предприятия от ХВП и агросектора. Договор за сътрудничество между "Евро-китайската зона за икономическо развитие" (ЕКЗИР), която е част от Тракия икономическа зона (ТИЗ) край Пловдив, и Крайбрежна икономическа зона "Цъси" – гр. Нинбо бе сключен по време на "Българо-китайската (Нинбо) бизнес конференция", проведена на 18 септември в Пловдив. Статия за предимствата на "Евро-китайската зона за икономическо развитие" /ЕКЗИР/, част от Тракия икономическа зона /ТИЗ/, беше публикувана в "Shenzhen Daily", вестникът на побратимения на Пловдив 15-милионен Шенджен. В китайската версия на изданието се посочват, че България е вратата към Европа по древния Път на коприната, чиято осъвременена версия "One Belt, One Road" е стратегията за развитие на китайското правителство. България е първата европейска страна, установила дипломатически отношения с Нов Китай, веднага след създаването му през 1949 г., акцентира вестникът. За да се подпомогне реализацията на "One Belt, One Road" бе създадена специална изложбена зона на 17-ия Chinese International Hi-Tech Fair (CHTF), който се проведе в Шенджен от 16 до 21 ноември. Именно в тази зона Българо-китайската асоциация за бизнес развитие /БКАБР/ презентира предимствата на България и Пловдив като инвестиционна дестинация. Чрез създаването на ЕКЗИР ние реално подкрепяме с конкретни действия политиката на китайското правителство "One Belt, One Road", казва за "Shenzhen Daily" Катя Стайкова, директор "Връзки с обществеността" на БКАБР. Като член на ЕС и НАТО, България географски е най-първата европейска страна, чрез която древният Път на коприната достига Европа, пише изданието. "Евро-китайската зона за икономическо развитие" се намира в района на Пловдив – най-старият жив град в Европа и вторият по големина в България. ЕКЗИР със своето силно стратегическо местоположение се превръща в икономическо предмостие между Китай и европейските страни, посочва вестникът. В статията се подчертава, че в България са най-ниските данъци в Европейския съюз, най-ниските оперативни разходи за бизнес, както и че е страна с добър климат и прекрасна природа, и приятелски настроени хора.
Източник: Строителство Градът (25.11.2015)

Първа копка на нов завод за фураж ще направи през януари в Добрич българо-китайското дружество „България Тианшинонг Фийд Ко”. Инвестицията бе потвърдена при визитата на премиера Бойко Борисов в Китай в края на ноември. Смесеното дружество вече получи от общината сертификат за инвестиция клас „В”. Плановете на инвеститорите са заводът да изнася за Китай около 300 000 т концентриран фураж годишно. Продукцията за животновъдни ферми ще бъде произвеждана по китайски рецептури, добавят от компанията. В завода първоначално ще бъдат инвестирани 5 млн. лева. Предвижда се след въвеждането в експлоатация базата да работи на четири смени на непрекъсваем режим. При пълен капацитет на завода ще бъдат разкрити над 90 работни места. Инвеститорите обещават да изкупуват земеделска продукция не само от Добричка област - най-големия производител в страната на зърно, а и от районите на Варна, Русе, Силистра, Шумен. По последни данни на министерството на земеделието търговията със земеделски и хранителни стоки между България и Китай през последните години все повече се разширява, като за последните три години е нараснала два пъти. Най-значително е нараснал износът на царевица - 50 пъти, а износът на качествени вина - два пъти. При визитата на премиера Борисов в края на ноември бе договорено и друга китайска компания - „Нантун суму байълоджикъл текнолъджи”, да започне в кратки срокове изграждането на завод за слънчогледово олио в индустриалната зона на Бургас. За целта бе подписан меморандум за сътрудничество между китайската компания и Национална компания „Индустриални зони”.
Източник: Труд (04.01.2016)

Датска компания инвестира €100 милиона в логистичен център край София Датската компания "Юск Бул" ще инвестира 100 млн. евро в изграждането на логистичен център за мебели в индустриалната зона в Божурище. Меморандумът за инвестиционно намерение между "Национална компания индустриални зони" ЕАД (НКИЗ) и датската компания "Юск Бул" беше подписан днес на официална церемония в Министерския съвет. Логистичният център ще осигурява диструбуция на мебели в Югоизточна Европа. Датската компания ще предостави възможност за обучение и работа на 500 работници по време на строителството и на 200 след влизане на обекта в експлоатация, предаде БТА. По думите на посланика на Дания Кристиан Кьонигсфелд инвестицията е сигнал към международната бизнес общност, че България е благоприятна дестинация за осъществяване на тази дейност. Министърът на икономиката Божидар Лукарски отбеляза, че такъв голям европейски инвеститор като "Юск Бул" е най-правилният отговор на критиката и песимистите, които вадят данни, че България не е добро място за инвестиции.
Източник: Money.bg (20.01.2016)

Луда надпревара за 100 млн. евро Казват, че в любовта и на война всичко е позволено. Същите правила вероятно важат и в битките за спечелване на желан инвеститор. Особено когато залогът са 100 млн. евро инвестиция, няколко милиона евро печалба, а успехът на сделката може да привлече погледите и на други потенциални партньори. В позицията на невестата в случая е датската верига за мебели и стоки за дома JYSK, която тази седмица обяви, че започва изграждането на огромен за българските размери логистичен център. Победителят в състезанието за привличане на проекта пък е държавният индустриален парк в Божурище и управляващата го Национална компания индустриални зони (НКИЗ). До три години чрез българското си дружество "Юск бул" веригата трябва да завърши склада, който ще снабдява всичките й магазини на Балканите и в Унгария. Преговорите по проекта всъщност вървят от близо година, но официална информация липсваше, което не е изненадващо, като се има предвид тънкият баланс на интересите на страните. "Честно казано, мога да напиша роман как се стигна дотук", каза председателят на съвета на директорите на НКИЗ Николай Ценков при подписването на меморандума за инвестиционно намерение. Спецификите на проекта до голяма степен обясняват защо процедурата е отнела толкова време и усилия. На практика логистичният център на JYSK ще бъде един от най-големите подобни обекти в България – не само като инвестиция, но и като площ. За него компанията ще закупи терен от 303 дка, като от икономическото министерство уточниха, че това ще стане по пазарни цени. Според източник на "Капитал" страните са си стиснали ръцете на 15 евро на кв.м без ДДС, което общо взето е пазарната цена за такава голяма площ. Това означава, че НКИЗ ще получи над 4.5 млн. евро за земята. Не по-малко важна е и друга особеност на проекта. Той ще бъде с обща застроена площ 85 хил. кв. м и ще включва две "кули" от почти 50 м. Това е необичайна височина за индустриални парцели в България, където кота корниз обикновено е 15 метра, обясни източник от пазара. Това означава, че ще трябва да се мине през промяна на подробния устройствен план, както и през одобрение от регионалната екоинспекция. "Процедурата е не толкова скъпа, колкото сложна, а държавата има своите механизми да го направи сравнително лесно", каза източникът. Според него искането на JYSK регулацията да бъде уредена, преди да подпише каквото и да било, е причината процедурата да отнеме толкова дълго. Интересна подробност е, че компанията няма да получи преференциите на сертифициран инвеститор като възстановяване на осигуровките за две години или административни облекчения. От JYSK обясниха, че са обсъждали вариантите с Агенцията за инвестиции, но законът не предвижда такава възможност за логистични проекти, независимо от размера на вложението и откритите работни места. Изборът на България като страна, в която да разположи новия си дистрибуторски център, не е бил много труден за датската компания. "Обмисляхме и съседни страни като възможни дестинации, включително Сърбия и Румъния, но България беше оптималното място. Тя практически е в центъра на Балканите, а обектът ни ще обслужва точно този регион", каза Троелс Ларсен, мениджър клиенти, отговарящ за логистиката в JYSK. По-интересен е бил изборът на държавната зона в Божурище. До него се е стигнало след оглед на повече от 20 парцела. На финалната права са останали три кандидата – паркът на НКИЗ в Божурище, друг софийски частен парк и "Тракия икономическа зона" край Пловдив, които са се състезавали в блиц наддаване в крайния етап на търга. Надпреварата е приличала доста на холивудски филм - след няколко кръга преговори, финалната част е била в хотел, в три различни зали. В крайна сметка държавната компания е успяла да предложи цена, която частните не са могли да бият. Цената на земята обаче не е била решаващият фактор. "Тя е важна при такива проекти, но рядко е определяща", коментира друг източник от сектора. Всъщност изискванията на JYSK до голяма степен са предопределили избора. Като начало, Божурище е съвсем близо до географския център на Балканите, което автоматично му дава бонус точки. "Пловдив много ни хареса, но разстоянието до магазините, до които ще превозваме стоките, щеше да се увеличи с около 1 млн. км годишно", обясни Ларсен. Това не е маловажен аргумент за проект, който стартира с ангажимент да работи най-малко 20 години. Друг съществен критерий е бил размерът на парцела, което също е елиминирало някои от потенциалните възможности. "Не бихме взели 150 дка, защото историята ни показва, че на по-късен етап ще трябва да се разширяваме", каза Ларсен. По подобен начин преди пет години JYSK разшири склада си в полския град Радомско, който сега е най-големият й дистрибуторски център с площ 150 хил. кв.м. Решаващият фактор все пак е била инфраструктурата – нещо, което НКИЗ се е ангажирала да изгради изцяло за инвеститора, включително снабдяване с ток, вода, газ и достъп до пътища. До редакционното приключване на броя от държавното дружество не успяха да отговорят на въпросите на "Капитал" колко ще струва това и кога ще е готово. За JYSK всъщност важно е не толкова кой ще плати инфраструктурата, а кой ще я направи. "Ние не сме строители, нямаме никаква представа какво е необходимо, за да се направи обект в България и основното нещо за нас беше, че НКИЗ пое отговорността за изграждането на цялата инфраструктура", каза Ларсен. По думите му българското законодателство се различава от това, с което датската компания е свикнала. "Видяхме фабрики, които са изградени и готови да работят, но чакат с месеци достъп до път или разрешение за питейна вода. Затова бяхме много внимателни." За изпълнението на ангажиментите на държавата обеща да следи и датският посланик. "За да се гарантира, че тази инвестиция на JYSK ще бъде устойчиво и печелившо начинание, ще е нужно конструктивното, положително и динамично сътрудничество на всички партньори в България – правителство и държавни институции, община и синдикати, доставчици на услуги и частният сектор. Мога да ви уверя, че посолството на Дания ще следи отблизо строителната фаза и рамковите условия", каза Кристиан Кьонигсфелд, който присъства при подписването на меморандума. Изграждането на логистичния център на JYSK ще започне с изкопни работи през април или май тази година, а останалата част от строителните дейности ще стартират през есента, обясни Ларсен. В началото на следващата година се очаква да започне доставката на оборудването и стелажите. Строителят все още не е избран, така че предстои и тази процедура. Застроената площ от 85 хил. кв.м ще включва две високостелажни секции, всяка с височина 40-45 м и площ 10 хил. кв.м, както и офис част. Складът ще бъде частично автоматизиран с кранове, които да пренасят палетите. Компанията е поела ангажимент да инвестира 50 млн. евро, но по думите на Ларсен проектът ще струва около 100 млн. евро, тъй като междувременно концепцията се е развила. Независимо от автоматизацията ще има и достатъчно ръчна работа, като за целта се предвижда да бъдат наети 120 души с тенденция броят им да достигне 200. В самото строителство пък ще бъдат заети около 500 души. Дистрибуторският център ще обслужва всички балкански страни, в които работи JYSK, включително и Унгария. Към момента на откриването му това ще бъдат почти 300 магазина. "В момента в тези страни имаме 245 магазина, но до края на 2018 г. планираме броят им рязко да се увеличи", каза Ларсен. За България ползите от проекта не са малки и не се ограничават само с инвестициите и работните места, които ще осигури JYSK. По-важното е, че страната има шанса да стане по-видима за други потенциални инвеститори и да излезе на картата като добър център за логистична дейност в Европа.
Източник: Капитал (22.01.2016)

Още 5 инвеститора с интерес към зоната в Божурище Водят се преговори с още пет фирми, които да изградят производства в икономическата зона край Божурище на Националната компания “Индустриални зони”. Това съобщи министърът на икономиката Божидар Лукарски по време на парламентарния контрол днес. Ръководството на компанията е успяло да привлече трима инвеститори, като един е получил удостоверение клас А, а двама – клас Б, отчете Лукарски. Общият брой на проектите в зоната, привлечени през 2015 г., са пет, с което всички проекти, реализирани там, стават общо 10, допълни той. Министърът оцени общият обем на очакваните инвестиции на 250 млн. лв. без цената на земята. Увеличен и капиталът на националната компания с апортна вноска държавни имоти за развитие на икономическата зона Божурище. Става въпрос за 193 хил. дка в землището на с. Гурмазово и още 123 дка - във Волуяк. Разглежда се и възможността за разгръщане дейността на компанията и в Бургас, Стара Загора и Пазарджик, както и в Русе и Видин. Като цяло националната компания е привлякла 12 сертифицирани проекта през 2015 г., като един е приоритетен. Общите инвестиции са 189 млн. лв. и се очаква разкриването на над 1000 нови работни места, отчете Божидар Лукарски.
Източник: Монитор (25.01.2016)

Разрешиха на АЕЦ-а да съхранява горивото от 1-4 блок Председателят на Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов официално връчи на изпълнителния директор на атомната електроцентрала Димитър Ангелов лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение – Хранилище за сухо съхранение на отработено ядрено гориво от реактори ВВЕР-440. Документът е издаден на 28 януари и е за срок от 10 години. Хранилището е предназначено за отработеното ядрено гориво от реакторите на спрените 440-мегаватови 1 – 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Общият капацитет на съоръжението позволява да бъдат съхранявани касетите от четирите блока при спазване на всички изисквания за безопасност. Технологията за сухо съхранение е един от утвърдените методи в международната практика за управление на отработено ядрено гориво. Така АЕЦ “Козлодуй” ще осигури дългосрочно съхранение на отработеното гориво за период не по-малко от 50 години.
Източник: Монитор (01.02.2016)

Лукарски: Автомобилната индустрия привлича най-много чуждестранни инвестиции Автомобилната индустрия е браншът, който привлича най-много чуждестранни инвестиции. Това заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски на кръгла маса, организирана от Аутомотив клъстер България (АКБ) с подкрепата на Министерство на икономиката. „Автомобилната индустрия е един от най-бързо развиващите се сектори в нашата икономика и през изминалата година тя се превърна в основен двигател за растеж. България има много предимства за привличане на инвеститори в този сектор, но има и проблеми, които трябва да поставим и да търсим решения“, коментира министърът, цитиран от пресцентъра на икономическото министерство. Той отбеляза, че в последните години се разширяват съществуващи и се установяват нови производства в сектора, които произвеждат за водещи автомобилни марки в Европа. Това позиционира България трайно в глобалната продуктова верига на добавена стойност. По думите на министъра за привлекателността на страната ни свидетелства и отреденото ни трето място в световен мащаб като най-добра дестинация за инвестиции в производството в класация на консултантската компания Cushman&Wakefield. В Топ 10 България изпреварва Литва, която заема 5-то място, и Естония, която е на 6-то. Изпълнителният директор на Българска агенция за инвестиции (БАИ) Стамен Янев посочи, че преобладаващата част от сертифицираните от агенцията инвестиционни проекти са именно в автомобилния сектор. Той допълни, че през следващите два месеца предстои да бъдат сертифицирани още два такива проекта. „Близо 13 хил. души работят в този бранш, като възможността за разширяване на мощностите и разкриването на нови работни места е доста по-голяма. Това е и една от нашите задачи“, допълни Лукарски. Един от основните въпроси, които бяха поставени от бизнеса, беше необходимостта от осигуряване на квалифицирани технически кадри. Това по техни думи това може да бъде постигнато чрез насочване на усилията към системата на средното образоване и повишаване на информираността и интереса на родителите и самите деца към технически специалности. Те посочиха още, че важно е какъв е човешкият потенциал на нашата индустрия, за да може тя да се разрасне. По данни на АКБ продажбите на компаниите в сектора са нараснали с 15,4% и това от своя страна е индикатор за повишаващата се покупателна способност. Според асоциацията България тепърва ще става все по-привлекателна дестинация предвид условията в Европа и разходите за преместване на производства на изток. Фактор в подкрепа на това е развитието на инфраструктура, която да отговаря на специализираните нужди на компаниите от автомобилния сектор и производителите на части и компоненти. Важна роля в тази насока има „Национална компания Индустриални зони“ (НКИЗ), с която организацията подписа меморандум за сътрудничество.
Източник: Инвестор.БГ (01.02.2016)

Търси се фирма за екооценка на 25 км от "Хемус" Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" обяви обществена поръчка за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и доклад за оценка степента на въздействие (ДОСВ) за алтернативата на част от трасето на магистрала "Хемус". Нова екооценка ще се прави на 25-километрова отсечка на изток от Павликени, посочени в документацията като участък 2 и участък 3 от трасето между Ябланица и Белокопитово. Районът попада в защитените зони от екологичната мрежа "Натура 2000". Новата оценка се налага, защото първоначалното проектно решение е променено и предстои ново проектиране, се посочва в съобщението на компанията. Прогнозната стойност на поръчката е 50 000 лв. без ДДС, а срокът за изпълнение е една година. Финансирането е по оперативната програма "Транспорт". Оферти ще се приемат до края на работното време на 15 февруари. Те ще бъдат отворени публично на следващия ден.
Източник: Дневник (03.02.2016)

Изграждат нова индустриална зона в Дупница Ще бъде изградена нова индустриална зона. Тя ще се намира в Дупница. Заместник-министърът на икономиката Любен Петров присъства на подписването на Меморандум за сътрудничество между „Национална компания индустриални зони" ЕАД и община Дупница. „Очаквам Меморандумът да даде скорошни резултати и със съвместните усилия на „Националната компания индустриални зони“ и община Дупница да заработи един успешен модел на Зона за насърчаване на инвестициите“, каза заместник-министърът. Той допълни, че документът е гарант за полагането на съвместни усилия на държавата и общината, за да бъде постигнат устойчив ръст на българската икономика и подобряване на жизнения стандарт на хората. Заместник-министърът подчерта, че това ще създаде мотивация и за местния бизнес, което ще раздвижи местната икономика и ще създаде нови възможности за работа на хората. В заключение той припомни конкретните мерки, които се прилагат към всеки инвеститор, отговарящ на изискванията на Закона за насърчаване на инвестициите. След официалното подписване заместник-министър Любен Петров проведе среща с ръководството на общината и посети общински терени, които са подходящи за бъдещата индустриална зона.
Източник: econ.bg (17.02.2016)

Национална компания индустриални зони и община Божурище сключиха меморандум за сътрудничество Меморандум за сътрудничество беше подписан между Национална компания индустриални зони (НКИЗ) и община Божурище. Меморандумът има за цел да утвърди ползотворно сътрудничество между двете страни, като обедини усилията им за привличане на инвестиции, повишаване конкурентния потенциал и заетостта на територията на общината. Чрез съвместни действия ще бъдат изработени общи позиции относно развитието на инвестиционния потенциал на Икономическа зона София-Божурище. На събитието присъстваха Любен Петров - заместник-министър на икономиката, Георги Димов - кмет на община Божурище, Николай Ценков - председател на Съвета на директорите на НКИЗ и Стефан Стайков - изпълнителен директор на НКИЗ. Георги Димов категорично заяви, че добрите взаимоотношения и работа между двете страни ще продължат в посока привличане на нови проекти и фирми на територията на общината. Стефан Стайков изтъкна, че за да бъде постигнат устойчив модел на градска среда са необходими иновативни идеи и комплексни решения, които да направят Икономическа зона София-Божурище по-гостоприемна за инвеститорите. Николай Ценков също изрази увереност, че съвместното партньорство ще бъде ползотворно и заяви: "Наша мисия е да превърнем инвестиционните намерения в бизнес постижения." "Икономическа зона София-Божурище е мащабен проект, който играе важна роля за заетостта и икономическото развитие на страната. Зоната се утвърждава като атрактивна дестинация за инвестиции", заяви заместник-министърът на икономиката Любен Петров.
Източник: Други (14.03.2016)

Изграждането на системата за тол таксите ще се забави Изграждането на системата за въвеждане на тол такси по магистралите ще се забави. Това съобщи шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) инж. Лазар Лазаров. Причината е подадена жалба срещу обявената обществена поръчка. Търгът беше обявен в началото на април с прогнозна стойност 200 млн. лв. Той е за проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на тол такси от автомобилите над 3.5 т и за въвеждане на система за електронни винетки. Обжалването в Комисията за защита на конкуренцията е от "Мархинженеринг" ЕООД. Компанията е с предмет на дейност проектиране, строителство, обзавеждане, строителни ремонти и други дейности. "Процедурата ще се забави, докато се произнесе КЗК. Интересите в тази посока са големи, дори с един месец да бъде забавена процедурата, някой ще извлече полза от това", смята Лазаров, цитиран от Инвестор. Вчера КЗК се произнесе по друга жалба и отмени решение във връзка с инфраструктурата на Индустриална зона Божурище. Поръчката за изграждане на газопровод, канализация, улично осветление и т.н. в част от зоната бе обявена в края на миналата година на цена от 1.5 млн. лв. без ДДС. Жалбата в КЗК е подадена от един от участниците в обществената поръчка - "Щрабаг". Според антимонополния орган компанията е отстранена незаконосъобразно от процедурата. Мотивът на "Национална компания индустриални зони" е, че участникът е предложил обща цена за изпълнение на поръчката, която надвишава предвидения финансов ресурс. "Щрабаг" са посочили само прогнозна стойност на обществената поръчка, но не и максимална такава, обясниха от комисията.
Източник: Сега (11.05.2016)

КЗК върна "Щрабаг" в поръчка за строителство в зоната в Божурище Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени решение на Национална компания индустриални зони (НКИЗ) за избор на изпълнител, който да изгради улици в държавната зона в Божурище. Жалбата беше подадена от "Щрабаг", която беше отстранена с аргумeнт, че офертата й е по-висока от максималната стойност на поръчката. От комисията обаче смятат, че в документацията не е посочен допустим лимит, а има единствено прогнозна стойност, която не ограничава ценовите предложения на кандидатите. С това процедурата се връща за ново разглеждане. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Със същия аргумент "Щрабаг" беше отстранена и от друга процедура на НКИЗ за зоната в Божурище – за изграждане на четирилентова пътна връзка с бул. "Европа". Това решение също беше обжалвано от компанията, но КЗК все още не се е произнесла. Прогнозната стойност на двете поръчки е общо 3.3 млн. лв. Отменената поръчка е за строителство и рехабилитация на улици в икономическата зона в Божурище, която се управлява от НКИЗ. Тя беше обявена в края на ноември с прогнозна стойност 1.5 млн. лв. без ДДС, а оферти подадоха общо четири кандидата. Освен "Щрабаг" това бяха обединенията "ПИМ – Консулт 2015", "Инос – Рутком" и Консорциум "Божурище 2016". Всички те преминаха успешно техническата оценка. При отварянето на ценовите предложения на 22 февруари оценителната комисия отстрани "Щрабаг", която подаде оферта за 1.609 млн. лв., с аргумента, че исканата сума надвишава финансовия ресурс на възложителя, т.е. е над максимално допустимата стойност на поръчката. Останалите предложения бяха класирани, а за победител беше определена "ПИМ – Консулт 2015". Обединението между варненската "Пътища и мостове" и "Инжконсултпроект" предложи цена от 1.475 млн. лв. и получи най-висока оценка. В жалбата си до КЗК "Щрабаг" твърди, че е неправилно отстранена, тъй като НКИЗ е отъждествила понятието "прогнозна стойност" с "максимално допустима стойност на поръчката". В обявлението фигурира единствено "прогнозна стойност", което означава, че посочената цена от 1.5 млн. лв. не следва да се приема за горна граница на ценовите оферти, смята и КЗК. От компанията са оспорили и допускането на останалите три кандидата до отваряне на ценовите оферти, тъй като според нея техническите им предложения не са отговаряли на изискванията. До същия извод е стигнала и комисията за двама от кандидатите - "Инос – Рутком" и Консорциум "Божурище 2016". "ПИМ – Консулт 2015" обаче остава в надпреварата заедно с "Щрабаг". Освен всичко останало НКИЗ ще трябва да заплати и разноските на "Щрабаг" по обжалването. Те са общо 16 хил. лв., в които признатият адвокатски хонорар е 1000 лв., а 15 хил. лв. е внесената такса за образуване на производството пред КЗК. Още по-интересен е друг подобен казус, обжалван от "Щрабаг", който обаче все още чака решение от КЗК. Той е свързан с поръчка на НКИЗ за проектиране и строителство на четирилентова пътна връзка и кръстовище с бул. "Европа" за зоната в Божурище. Процедурата беше открита още през юли 2015 г. с прогнозна стойност 1.8 млн. лв. Оферти подадоха седем кандидата. От тях петима бяха отстранени още на етап технически предложения, така че до отваряне на ценовите оферти стигнаха само "Щрабаг" и обединението "Божурище инженеринг". След дълго протакане на процедурата при разглеждане на ценовите предложения в средата на февруари оценителната комисия отстрани и "Щрабаг". Аргументът е същият като при другата поръчка – предложената от компанията цена от 1.946 млн. лв. е над предвидения финансов ресурс на възложителя. На практика и тук казусът е същият, тъй като в документацията посочената цена е прогнозна, а не максимално допустима. По-важно обаче е кой е единственият кандидат, който според комисията отговаря на всички условия и съответно е определен за изпълнител. ДЗЗД "Божурище инженеринг" включва регистрираната в село Груево, област Кърджали, "Пътстройинженеринг", а партньори са й "Кристална вода", която е свързана с Румен Гайтански–Вълка, и "Виаком проект", която е участвала с минимален дял в няколко консорциума, ръководени от свързвания с депутата от ДПС Делян Пеевски "ПСТ холдинг". Любопитни са и причините, поради които процедурата е отнела седем месеца, за да се стигне до избор на изпълнител, макар че решението все още не е окончателно. Според източник на "Капитал Daily" това забавяне има връзка със смяната на вече бившия изпълнителен директор на НКИЗ Атанас Ненов, който беше освободен със заповед на икономическия министър Божидар Лукарски от 14 декември. Крайната цел пък е била да се избере определен победител – нещо, за което Ненов явно се е оказал пречка. Тази теза се потвърждава косвено от факта, че в деня, когато трябваше да бъдат отворени техническите оферти, е издадена заповедта за освобождаване на Ненов, а заседанието на оценителната комисия е било отложено "поради невъзможност на двама от оценителите да вземат участие до средата на януари". Така разглеждането на техническите оферти става на 27 януари, когато вече НКИЗ има нов директор – Стефан Стайков. "Божурище инженеринг" получава 39.86 точки по техническите показатели, "Щрабаг" е оценена с 50 точки. Другите кандидати са предложени за отстраняване. Десетина дни по-късно са отворени и ценовите оферти и "Щрабаг" също е отстранена. Така като възможен изпълнител остава само "Божурище инженеринг". Официалното обяснение за кадровата промяна, разбира се, е по-различно. На депутатско питане през януари Лукарски обясни, че освобождаването на Ненов е свързано с преговорите с "Юск" (която ще изгражда логистичен център в Божурище), които са били "много тежки". "Господин Ненов не се включи по най-добрия отборен начин в тези преговори, които бяха изнесени изцяло на гърба на другите членове на съвета на директорите", обясни Лукарски. Новият изпълнителен директор Стефан Стайков безспорно има богат управленски опит. Работил е в редица компании по света, владее няколко езика и по думите на Лукарски познава по-добре инвеститорите. Стайков е бил също и съветник в НЕК по времето на правителството "Орешарски".
Източник: Капитал (11.05.2016)

КЗК върна "Щрабаг" в поръчка за строителство в зоната в Божурище Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени решение на Национална компания индустриални зони (НКИЗ) за избор на изпълнител, който да изгради улици в държавната зона в Божурище. Жалбата беше подадена от "Щрабаг", която беше отстранена с аргумeнт, че офертата й е по-висока от максималната стойност на поръчката. От комисията обаче смятат, че в документацията не е посочен допустим лимит, а има единствено прогнозна стойност, която не ограничава ценовите предложения на кандидатите. С това процедурата се връща за ново разглеждане. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Със същия аргумент "Щрабаг" беше отстранена и от друга процедура на НКИЗ за зоната в Божурище – за изграждане на четирилентова пътна връзка с бул. "Европа". Това решение също беше обжалвано от компанията, но КЗК все още не се е произнесла. Прогнозната стойност на двете поръчки е общо 3.3 млн. лв. Кандидати и оценка Отменената поръчка е за строителство и рехабилитация на улици в икономическата зона в Божурище, която се управлява от НКИЗ. Тя беше обявена в края на ноември с прогнозна стойност 1.5 млн. лв. без ДДС, а оферти подадоха общо четири кандидата. Освен "Щрабаг" това бяха обединенията "ПИМ – Консулт 2015", "Инос – Рутком" и Консорциум "Божурище 2016". Всички те преминаха успешно техническата оценка. При отварянето на ценовите предложения на 22 февруари оценителната комисия отстрани "Щрабаг", която подаде оферта за 1.609 млн. лв., с аргумента, че исканата сума надвишава финансовия ресурс на възложителя, т.е. е над максимално допустимата стойност на поръчката. Останалите предложения бяха класирани, а за победител беше определена "ПИМ – Консулт 2015". Обединението между варненската "Пътища и мостове" и "Инжконсултпроект" предложи цена от 1.475 млн. лв. и получи най-висока оценка.
Източник: Строителство Градът (14.05.2016)

Към три терени на територията на община Дупница има заявен интерес от "Национална компания индустриални зони". На 16 февруари тази година бе сключен меморандум с националната компания, съгласно който, Дупница предостави списък с атрактивни имоти, които държавното предприятие да предлага на международни инвеститори. Общо 10 имоти са предложени на НКИЗ, като интерес има към терена на бившия ДАП, който е 52 дка в м. Елез дере, 104 дка в местността Злево и 198 дка в местността Курт баир (бившите казарми). "Поискаха ни конкретни документи и справки за тях и сме ги предоставили. Повече подробности на този етап няма как да разкрием, докато не бъде конкретизирано за какъв вид инвестиции и откъде. Важното е, че има интерес и то вече реален. НКИЗ имат пълно съдействие от нас, защото този вид дейност касае цялата община не само заради инвестиции, а и разкриване на работни места, което е голям проблем в България. Предвид локацията на Дупница очаквам скоро да има интерес и към другите терени, особено бившите военни имоти край Самораново. Всеки инвеститор получава пълно и максимално бързо съдействие от нас като Община за реализация на намеренията си", коментира инж.Чимев.
Източник: Дарик радио (08.06.2016)

Индустриално задвижване Задвижващият вал предава мощността към всички колела на автомобила. В тази роля в сектора на индустриалните имоти влизат производителите на авточасти. Тези фабрики са инвеститорите, които довеждат след себе си подизпълнители, доставчици и други подпомагащи индустрии. През първото тримесечие на годината най-активно магнитът им се усети в "Тракия икономическа зона" около Пловдив, където бяха открити нови производствени и логистични площи на Sensata Technologies, Liebherr и др. Предприятието на един от най-големите производители на осветителни системи в света Osram, което вече се строи, също ще е в зоната край Пловдив. Няколко инвестиции през периода привлече и индустриалната зона в Божурище. Позитивни новини от последния месец има и за Димитровград, където ще бъдат изградени две нови предприятия за авточасти - на турската "Са-ба", която произвежда осветление за автомобили, и на японската "Язаки", специализирана в кабелите за коли. "Положителна тенденция е фактът, че в момента освен от няколко компании за производство на интериор за автомобили активно търсене има и от фирми от аерокосмическата промишленост (aerospace), козметичната и др.", коментира Владимир Гюрджиев, мениджър "Индустриални площи и развитие на парцели" във Forton на конференция "Индустриално строителство и инвестиции", организирана от "Градът медиа груп". Разнообразяване ще има и в районите на търсене. "Очаквам, че по подобие на "Язаки" и други компании ще погледнат към градове край магистралите "Тракия" и "Марица" като Димитровград, Пазарджик, Сливен, Хасково", посочва Христо Асенов, директор агенционни услуги в MBL|CBRE. Важно за развитието на подобни, движещи индустрията клъстери, е именно възможността за публично-частно партньорство в икономическите зони в страната. "Едни от най-добрите примери в тази насока са компаниите Liebherr и ABB", коментира Владимир Зайков, оперативен директор на "Тракия икономическа зона". Той посочи, че и двете предприятия вече са направили своето трикратно разширение там. "Съответно нуждите им от поддоставчици се повишават, което от своя страна привлича предприятия, които произвеждат необходимите за тях консумативи и по този начин инвестициите и работните места нарастват", обяснява Зайков. Според него стремежът сега е по този начин да се развие и привличането на инвеститори във връзка с автомобилната промишленост като показателна за това е "Магна", която предстои скоро да обяви плановете си за разрастване и инвестиции. Но през последните две-три години все повече фирми от този сектор проявяват интерес към страната. Последният инвеститор, който завършва изграждането на своя завод в зоната край Пловдив, е производителят на кормилна и задвижваща техника "Вили Елбе аутомотив България". През последните месеци експертите наблюдават активност и извън "Тракия икономическа зона". "Най-бързо се развиват зоните край София и Бургас - в Божурище привлякохме няколко много добри инвеститора", коментира Стефан Стайков, изпълнителен директор на НК "Индустриални зони". Той посочи, че германската BHTC работи от около година в Божурище, но вече смята да удвои производството си. "Това показва, че индустриалните зони всъщност са перспективни и инвеститорите търпят добро развитие в тях", обясни Стайков. Възможност за позициониране на фабрика или логистика има и в градовете по бреговете на Дунав. Там някои румънски компании оглеждат локации за откриване на подпомагащо звено, сочат наблюденията на MBL. "Тоест доброто развитие на Румъния подпомага тези райони, които досега не влизаха в полезрението на инвеститорите", посочва Асенов. Освен край София и Пловдив консултантите отчитат търсене и във Варна, Стара Загора, Русе и Плевен, посочват от Bgsklad.bg. "В Благоевград и Сандански получаваме запитвания предимно от гърци, които изнасят производствата си там", коментира собственикът на платформата Симеон Митев. Извън вече утвърдилия се Пловдив от Forton съобщават, че запитвания има и за Плевен, Ловеч, Русе, Велико Търново, но и за Северозападна България. Докато някои експерти считат липсата на инфраструктура за фактор, възпиращ напълно интереса към Северна България, Владимир Гюрджиев посочва, че компаниите оценяват възможността да са първи на дадено място, където има човешки ресурс и потенциал за бъдещо развитие. "Определено Плевен се откроява като следваща индустриална локация, а сред предимствата му са предстоящото до 2020 г. изграждане на инфраструктура, наличието на висши училища, кадри, а и сериозното индустриално минало", обясни Гюрджиев.
Източник: Капитал (27.06.2016)

Първа производствена зона в Индустриалния парк в Бургас Първата производствена зона в Индустриален и логистичен парк - Бургас заработи официално. Тя е собственост на фирма "Хидробетон", която закупи терен и на него изгради нова база за развитието на дейността си. Индустриален и логистичен парк - Бургас е съвместен проект между Община Бургас и Национална компания "Индустриални зони". Той е с площ от 240 дка, разделен е на парцели с големина от 2 до 40 декара. Към този момент терени са закупили 10 фирми, които развиват дейност в сферата на международните превози, автоуслугите, производството на метални конструкции, мебели и хранителни продукти. Проектите на тези инвеститори са на различен етап на реализация. Собственикът на новооткритата база "Хидробетон" се занимава с производство на бетони, бетонови смеси и циментови замазки, транспортиране до обекта и полагане с бетонопомпи.
Източник: Стандарт (30.06.2016)

Китайски компании търсят съвместни производства у нас България има потенциал да се превърне в платформа за китайския бизнес към ЕС. Страната ни се очертава като предпочитана инвестиционна и бизнес дестинация, а това носи много възможности за китайските компании.“ Това посочи министърът на икономиката Божидар Лукарски по време на среща с делегация на високо ниво, включваща над 30 представители на правителството и бизнеса от Китай. Европейската визита на делегацията е организирана от китайския Съвет за насърчаване на сътрудничеството „Юг-Юг“ и освен България, включва още Полша и Румъния. Основната цел е проучване на възможностите за международно сътрудничество в областта на производствения капацитет. Делегацията включва представители на 15 структури, 13 крупни компании и 2 финансови организации. На срещата присъства и заместник-министърът на икономиката Любен Петров. „Насоките на китайското правителство са за прехвърлянето на част от висококачествените и екологични производствени мощности от Китай към развиващите се страни“, посочи председателят на Съвета за насърчаване на сътрудничеството „Юг-Юг“ Лю Синхуа, който е и заместник-председател на Комитета за външни отношения на Политическия консултативен съвет на китайския народ. По негови думи, въпреки че усилията им са насочени към развиващите се страни, България като развита държава и член на ЕС предоставя много възможности за китайските компании. Конкретни проекти за съвместно производство между китайски компании и потенциални български партньори ще бъдат обсъдени на Българо-китайски форум за международно сътрудничество, който ще се проведе в „София Тех Парк“ в рамките на посещението на делегацията. От българска страна участие ще вземат над 90 компании. Секторите, в които ще се търсят нови възможности са градска, пътищна, пристанищна и жп. инфраструктура; екология и водни ресурси; селско стопанство; промишлена електроника; производство на медицинско оборудване; текстил; производство на цимент, както и културно сътрудничество и образование. По думите на Лю Синхуа китайското правителство стимулира китайските предприятия да инвестират в чужбина, както и подкрепя финансовото обезпечаване на такива проекти. По тази причина част от делегацията са и представители на финансови институции като Export-Import Bank of China и Bank of Beijing. По думите на министър Лукарски възможности за сътрудничество с китайската страна има не само във високотехнологичните производства, но и в съвместното развитие на научно-изследователски центрове, лаборатории за научни изследвания и иновации, изграждане на демонстрационни площи за китайски високотехнологични фирми и постижения в сферата на науката и иновациите, както и коопериране с водещи български академични институции. Конкретни проекти, в които китайски компании могат да бъдат привлечени успешно пък са „София Тех Парк“ и индустриалните зони, оперирани от държавната „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. „В България има вече успешно реализирани проекти на китайски компании, които са показател за конкурентните инвестиционни и бизнес условия, които страната ни предлага“, посочи Лукарски. Той подчерта и предимствата на страната ни като член на ЕС, предоставящ безпрепятствен и безмитен достъп до пазара на цялата общност, най-ниските оперативни разходи в ЕС и благоприятна данъчна политика, както и стратегическото географско положение с достъп до морски и речен транспорт. Икономическият министър допълни, че с подкрепата на Министерство на икономиката се ползва и проектът на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие за изграждане на Евро-китайска зона за икономическо развитие в рамките на Тракия икономическа зона в гр. Пловдив. На срещата бяха обсъдени още възможностите за увеличаване на туристическия поток от Китай към България. Представители на китайската страна посочиха, че пречка за това са все още сравнително бавните и сложни процедури по издаване на визи. По думите на Лукарски българската страна е предприела мерки и е постигнала напредък в последните две години, като от началото на 2016 г. подсилен е капацитетът на консулската служба в Шанхай. Възможност за престой без необходимост от българска виза имат и всички китайски граждани, които притежават шенгенска виза. Китай традиционно е най-големият търговски партньор на България в Азия. През 2015 г. стокообменът възлиза на 1688.7 млн. щ.д., като отбелязва спад от 9.9% в сравнение с 2014 г. Износът на България за Китай възлиза на 612.4 млн. щ.д. (-14.3%), а вносът на 1076.3 млн. щ.д. (-7.2%). През първото тримесечие на 2016 г., стокообменът с Китай възлиза на 423 млн. щ.д., като отбелязва спад от 14.2% спрямо същия период на 2015 г. Българският износ за Китай е в размер на 136.6 млн. щ.д. (-22%), а вносът от Китай се равнява на 286.4 млн. щ.д. (-9.8%).
Източник: econ.bg (21.07.2016)

Компания за опаковане инвестира 37 млн. лв 37 млн. лв. ще инвестира световна компания за вакумно опаковане у нас. Вложението ще бъде направено до края на 2018 г. Фирмата ще построи в Божурище завод, който ще произвежда части и модули за машини. Това заяви директорът на Multivac Bulgaria Production Ивайло Димитров пред Bloomberg TV Bulgaria. Той допълни, че до края на следващата година компанията ще назначи 100 души. Свободните позиции са за инженерни и изключително висококвалифицирани служители, които да боравят с машини с цифрово програмно управление. Възнаграждението им също ще бъде няколко пъти над средното за страната, допълни директорът. Инвеститорът е привлечен у нас от Националната компания „Индустриални зони", която им е предоставила комплексен набор от услуги, в допълнение на земята и инфраструктурата, като облекчената административна процедура и съдействие през целия път на стартиране на производството, обясни директърот на Стефан Стайков „Индустриални зони".
Източник: Стандарт (01.08.2016)

Два сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите връчи министърът икономиката Божидар Лукарски. Сертификат за инвестиция клас „А“ за изграждане на складова база получи „Дриймс транс“ ЕООД. За изграждане на комплексен логистичен център сертификат за инвестиция клас „Б“ получи „Вак Инвест“ ООД. И двата проекта ще бъдат реализирани в управляваната от държавната „Национална Компанията Индустриални Зони“ ЕАД (НКИЗ) зона в Божурище. „С днешните сертификати отличаваме още два проекта в областта на логистиката, които ще се реализират в динамично развиващата се индустриална зона „София-Божурище“. С това затвърждаваме не само позициите на България като благоприятна инвестиционна дестинация в сферата на логистиката, но и ключовата роля на индустриалните зони за привличането на български и чуждестранни инвестиции“, заяви министър Лукарски, цитиран от пресцентъра на Министерство на икономиката. Реализирането на тези инвестиционни намерения, според него е пример за ползотворното сътрудничество между държавата, оператора на зоната НКИЗ, Българска агенция за инвестиции (БАИ) и инвеститорите. Подобно сътрудничество е ключово за стимулиране на икономическото развитие в региона на София, който се очертава като водещ логистичен център у нас. На второ място се нарежда Пловдив, благодарение на частната „Индустриална зона Тракия“. „Доброто взаимодействие между Министерство на икономиката, БАИ и НКИЗ гарантират привличането и увеличаването на инвестициите“, заяви управителят на „Вак Инвест“ ООД Ивайло Конярски. Той благодари на екипа, който е съдействал за сертифициране на проекта на дружеството по изграждане на логистична база. Намерения за увеличаване на инвестициите си в индустриалната зона в Божурище има и „Дриймс транс“ ЕООД. Управителят на дружеството Йордан Въчев посочи, че предстои изграждането на логистичен център на площ от 50 дка, като през следващите 5 години ще бъдат инвестирани 100 млн. лв. и ще бъдат разкрити 1000 работни места.
Източник: 3e-news (15.08.2016)

Логистични компании взеха сертификати за инвестиции в Индустриална зона Божурище Две логистични компании получиха сертификати за инвестиции в Индустриална зона Божурище. Те ще изградят бази за складиране и съхраняване на товари. Двата сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите бяха връчени днес от министъра на икономиката Божидар Лукарски. Сертификат за инвестиция клас „А“ за изграждане на складова база получи „Дриймс транс“ ЕООД. За изграждане на комплексен логистичен център сертификат за инвестиция клас „Б“ получи oт своя страна „Вак Инвест“ ООД. И двата проекта ще бъдат реализирани в управляваната от държавната „Национална компания индустриални зони“ ЕАД зона в Божурище, съобщи икономическото министерство. Регионът на София се очертава като водещ логистичен център у нас, следван от частната „Индустриална зона Тракия“ край Пловдив, коментира Лукарски. По думите му сертифицираните проекти към средата на годината са девет за 179,5 млн. лв. и се очаква разкриването на общо 2193 нови работни места. Три от тези проекти са разположени в Индустриална зона „София-Божурище“. Инвестиционният проект на „Дриймс транс“ ЕООД е за складиране и съхраняване на товари. Предвижда се да бъде закупен терен в района на с. Гурмазово, общ. Божурище, върху който да бъде изградена база за складиране на товари: закрити и открити складове, както и офис-сграда. Размерът на сертифицираната инвестиция възлиза на 3,8 млн. лева. Управителят на дружеството Йордан Въчев посочи, че през следващите 5 години ще бъдат инвестирани 100 млн. лв. и ще бъдат разкрити 1000 работни места. „Вак Инвест” ООД планира изграждане на комплексен логистичен център за складиране и съхраняване на товари в индустриалната зона в Божурище, също в района на с. Гурмазово. Размерът на сертифицираната инвестиция е 1,6 млн. лева. Строителните дейности включват изграждането на складови помещения с опция за вътрешно административно тяло във всеки склад и прилежаща инфраструктура. И двете компании ще ползват административно обслужване при съкратени срокове и придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти.
Източник: Инвестор.БГ (16.08.2016)

Два нови инвеститора влизат в зона Божурище Две компании с проекти в Индустриална зона Божурище получиха вчера от министъра на икономиката Божидар Лукарски сертификати по Закона за насърчаване на инвестициите. "Дриймс транс" ще изгради складова база за 3.86 млн. лева с идеята за 5 години да вложи 100 млн. лева и да разкрие 1100 работни места. "Вак Инвест" пък ще прави голям логистичен център, който ще струва малко над 1.6 млн. лева. И двата проекта ще бъдат реализирани в управляваната от държавната "Национална компания Индустриални зони" (НКИЗ) зона в Божурище, подчертаха от екипа на Лукарски. София и Пловдив са водещи логистични региони, обяви министърът вчера. Той съобщи, че от началото на годината вече има 9 сертифицирани проекта за общо 179.5 млн. лв., които предвиждат разкриването на 2193 нови работни места. Три от тези проекти са в зона София-Божурище.
Източник: Сега (16.08.2016)

Съдът върна "Щрабаг" в състезанието за поръчка в зона "Божурище" Компанията "Щрабаг" се връща в състезанието за възлагане на договор за изграждане на улици в държавната индустриална зона в Божурище. Това реши Върховният административен съд (ВАС), който потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от април тази година. Заключението на антимонополното ведомство беше оспорено от "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ), която управлява зоната. Съдебното решение от края на октомври обаче е окончателно и не подлежи на обжалване. С него от процедурата отпадат и два от класираните кандидати, като в надпреварата освен "Щрабаг" остава само обединението "ПИМ – Консулт 2015" между варненската "Пътища и мостове" и "Инжконсултпроект". По изчисления на "Капитал" при новите условия "Щрабаг" получава повече точки за офертата си и би трябвало да спечели договора.Обществената поръчка за строителство и рехабилитация на улици в икономическата зона в Божурище беше обявена от НКИЗ преди година. За договора с прогнозна стойност 1.5 млн. лв. без ДДС оферти подадоха четири кандидата – "Щрабаг", обединенията "ПИМ – Консулт 2015" и "Инос – Рутком" и Консорциум "Божурище 2016". След като всички преминаха успешно техническата оценка, в края на февруари бяха отворени ценовите им оферти. На този етап "Щрабаг" беше отстранена с аргумента, че исканата от нея сума от 1.609 млн. лв. надвишава финансовия ресурс на възложителя. Другите оферти бяха класирани и за победител беше определено "ПИМ – Консулт 2015". "Щрабаг" обжалва решението в КЗК, която потвърди, че оценителната комисия на НКИЗ неправилно е отъждествила понятието "прогнозна стойност" с "максимално допустима стойност" на поръчката, т.е. посочената цена от 1.5 млн. лв. не трябва да се възприема като таван на офертите. Антимонополното ведомство прие също аргументите на "Щрабаг", че техническите предложения на "Инос – Рутком" и "Божурище 2016" не отговарят на изискванията в тръжната документация и обединенията е трябвало да бъдат отстранени от процедурата. За четвъртия участник в търга - "ПИМ – Консулт", обаче КЗК установи, че изискванията са изпълнени.С решението си от края на октомври ВАС на практика прие всички аргументи на КЗК и потвърди решението на комисията, което беше обжалвано от държавната компания. При това положение НКИЗ трябва да остави в процедурата само "Щрабаг" и "ПИМ – Консулт" и да направи нова оценка на офертите. От протоколите на оценителната комисия се вижда, че "Щрабаг" предлага по-кратък срок на изпълнение - 22 дни, спрямо 28 за "ПИМ – Консулт" и има по-добра техническа оферта, а това са два от параметрите в крайната оценка. Цената има 70% тежест и въпреки че офертата на "Щрабаг" е по-висока (обединението предлага 1.475 млн. лв.), изчисления на "Капитал" показват, че компанията получава повече точки общо (94.16 спрямо 93.86 за "ПИМ – Консулт") и би трябвало да спечели договора. Така на практика държавната компания се връща на изходна позиция, но половин година по-късно. В същото време липсата на адекватна инфраструктура в зоната се превръща във все по-сериозен проблем за инвеститорите, избрали да изградят проектите си там.
Източник: Капитал (30.11.2016)

Държавната индустриална зона в Божурище обяви поръчка точно преди Коледа Обществена поръчка за изграждане на електрически съоръжения в държавната индустриална зона в Божурище е обявена в последния работен ден преди Коледа от "Национална компания индустриални зони". Това е странно: макар стойността на предлагания договор да не е голяма – 3.5 млн. лв., откриването на поръчки преди дълги празници по принцип се прави, когато възложителят иска да минизимира видимостта и има предвид избрани изпълнители. Другото странно е избраният вид процедура: тя също е с по-облекчен режим – публично състезание, където сроковете за подаване на оферти са съкратени. Този вид процедура беше въведен при последните промени в Закона за обществените поръчки и макар че е позволена от европейското законодателство, още тогава съществуваха съмнения, че може да отвори вратата за корупция. Какво е публично състезание Процедурата, по която ще бъде възложен договорът, е публично състезание. Тя е приложима при поръчки за строителство под 5 млн. лв., а разликата с открития търг е съкратеният срок за прием на оферти - 28 дни вместо 35. Предложения се подават до 15 часа на 24 януари 2017 г., а офертите ще бъдат отворени 10 минути по-късно на същия ден. При публичното състезание техническата и ценовата оферта се отварят публично и се оценяват от тръжна комисия. Предмет на договора Поръчката е за строителство на кабелни линии, възлова станция и други съоръжения. Повечето от тях ще бъдат изградени в зоната в Божурище, но част от дейностите ще се извършват в подстанция на Електроенергийния системен оператор в "Люлин". Прогнозната стойност на договора е 3.5 млн. лв. без ДДС. В документите се посочва, че това е максимално разполагаемият ресурс на възложителя и ако отделен участник предложи по-висока стойност, той ще бъде отстранен от процедурата. Това уточнение се прави, след като в подобна поръчка за изграждане и рехабилитация на пътища в зоната от състезанието беше отстранена "Щрабаг" за това, че офертата й е над прогнозната стойност. Решението обаче беше обжалвано и в крайна сметка съдът постанови, че "прогнозна" не означава "максимално допустима" стойност и компанията беше върната в конкурса. Кандидатстване и оценка За поръчката могат да кандидатстват компании, които са вписани в професионален регистър. Те трябва да са изпълнявали подобни дейности през последните пет години и да разполагат с необходимата техника. Договорът ще бъде възложен на база икономически най-изгодна оферта, която предлага оптимално съотношение качество/цена. Общо 55 от 100 точки се дават за техническите характеристики, а цената носи до 45 точки. Поръчката трябва да се изпълни до 4 месеца от подписване на договора.
Източник: Капитал (03.01.2017)

Разширяват икономическата зона в Божурище с още 155 дка С още 115 дка ще се увеличи площта на икономическата зона в Божурище край София. Това реши кабинетът в оставка в сряда. Земите се намират в землището на с. Гурмазово и върху тях има 29 стари сгради. Имотът ще бъде внесен като непарична вноска в капитала на „Национална компания Индустриални зони” ЕАД и ще послужи за осигуряване на терени за инвеститори и изграждане на прилежаща инфраструктура към зоната. От Българската агенция за инвестиции (БАИ) съобщиха за „Монитор”, че в икономическата зона има привлечени със сключени окончателни или предварителни договори общо 16 инвеститори от България, Германия, Дания и Гърция. Те са от секторите автомобилна промишленост, високи технологии, складова и логистична дейност, като се очаква реализираните инвестиции да бъдат в размер на 220 млн. лв. и да бъдат разкрити около 1000 работни места. В зоната край Божурище в момента работят три производства, две компании са в процес на стартиране и до края на 2017 г. ще започнат своята дейност още две фирми. Има няколко фирми, които сега изграждат базите си. Според Стамен Янев от БАИ има заявен интерес от инвеститори за изграждане на интермодален терминал, съчетаващ 2 вида транспорт - автомобилен и железопътен, и се предвижда проучване на възможностите за изграждането му и свързването му с минаващата наблизо жп линия. Отделно се предвижда строеж на нова пътна връзка, а старата, която в момента се използва и не е в добро състояние, няма да се ремонтира.
Източник: Монитор (26.01.2017)

"Лулис Мел" купува 30 дка земя в индустриалната зона в Божурище Кипърската компания "Лулис Мел" ще купи 30 декара земя в икономическата зона в Божурище за изграждане на мелница за брашно. В края на 2016 г. "Лулис Мел" получи сертификат за първокласен инвеститор. Кипърската компания планира да инвестира 18 млн. лв. в изграждането на съвременна производствена база с капацитет от 150 т брашно на денонощие. Инвестицията ще осигури 48 нови работни места. Икономическата зона в Божурище е собственост на Национална компания "Индустриални зони". Преговорите за цената на сделката предстоят.
Източник: Медия Пул (13.02.2017)

"Бер-Хелла" увеличава служителите си от 350 на 500 „Икономическа зона София-Божурище" е пример за добрите практики в бизнеса и е отправна точка към една бързоразвиваща се икономика с фокус върху иновациите и високите технологии". Това каза министърът на икономиката Теодор Седларски на посещението си в Икономическа зона София-Божурище, която е част от индустриалните терени, развивани от „Национална компания индустриални зони" (НКИЗ). Участие в програмата взеха зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, ръководството на Министерството на икономиката и изпълнителният директор на НКИЗ Стефан Стайков. Министър Седларски беше запознат с дейността на Индустриална зона София-Божурище, с бъдещите планове на Съвета на директорите за разширяване и подобряване на инфраструктурната среда, както и с апортирането на нови обекти, с което Зоната ще добие завършен вид. Стефан Стайков представи на икономическия министър фирмите, инвестирали в Зоната, сред които първият клъстър от високотехнологични компании - High-Tech Cluster Sofia, първият чуждестранен инвеститор в Зоната – „Бер-Хелла Термоконтрол (Behr-Hella Thermocontrol, GmbH), както и българската фирма „Волаком" АД – световен лидер в създаването на уникална иновативна система за отблъскване на птици от обекти като летища, ветрогенератори и др. BHTC е водеща компания за автомобилни компоненти в света, която започва инвестицията си на българския пазар през 2013 г. На територията на Зоната фирмата изгражда нови промишлени съоръжения и Център за научноизследователска и развойна дейност за проектиране и производство на контролни табла за автомобилни климатични системи за всички европейски и повечето световни автомобилни марки. Изпълнителният директор на компанията Мартин Ниланд очерта причините за избора на България като инвестиционна дестинация. Немската фирма даде висока оценка на обучението и специалистите, излизащи от техническите университети у нас, както и на членството на страната ни в ЕС, носещо съществени предимства, включително и за логистиката. Като положителни фактори бяха отбелязани и данъчното облагане, добрата инвестиционна среда, както и подкрепата на правителството, Министерството на икономиката, Българска агенция за инвестиции (БАИ) и НКИЗ. Към настоящия момент BHTC е инвестирала 80 млн. лв у нас, но плановете на дружеството е в близките от 3 до 5 години да се разшири и броят на служителите да нарасне от 350 на 500. „Намерението ни да удвоим инвестициите си в България са индикатор, че в страната ви се чувстваме сигурни и спокойни", подчерта Мартин Ниланд. Българските компании също оценяват преимуществата, които притежава ИЗ София – Божурище. На територията на Зоната има шест български компании, които впечатляват не толкова с мащабни инвестиции, а с иноваторски подход. Те попадат във високотехнологичен сектор и предвиждат произвеждането на иновативни продукти. Компаниите от сектора се обединяват в т.нар - High-Tech Cluster Sofia, чиито усилия са насочени към изграждане и управление на високотехнологични производства и лаборатории в ИЗ София - Божурище. Една от тези компании е българската фирма „Волаком" АД. Министър Седларски прояви интерес към идеята за изграждане на система за автоматично засичане и прогонване на птици от периметъра на летища, вятърни паркове и др. Изпълнителният директор на компанията Васил Василев поясни, че идеята се ражда преди 15 години, когато започват да се занимават с проблемите, свързани с безопасността на полетите по летищата, но остава недоразвита. Едва преди година намират вярната формула към успеха и успяват не само да създадат тази система, която е без аналог в целия свят, но и да я патентоват в 154 страни. „Стигнахме до извода, че трябва да работим в нишови продукти, които не само да продаваме на международния пазар, но и да сме най-добрите в това", подчерта Васил Василев. Той поясни, че имат доста такива продукти, които са на световно ниво като специални усилватели, където държат над 30% от световния пазар. Изпълнителният директор на „Волаком" АД обясни принципа на работа на устройството за улавяне на птици, чиито звук е 1/10 част от секундата и не предизвиква дискомфорт в тях. По думите му устройството за птици успешно може да се прилага и при хората, дори и за тестване състоянието на централната нервна система при новородените. Г-н Василев отправи няколко препоръки към ръководството на НКИЗ като: изграждане на по-модерна инфраструктурна среда, изграждане на подстанция с високо напрежение, което да осигури връзка от далекопровод 110 киловата, както и решаване на проблема с транспортната логистика.
Източник: Стандарт (16.02.2017)

"Щрабаг" окончателно получи договор за строителство в зоната в Божурище "Щрабаг" окончателно беше определена за изпълнител на строителство и ремонт на улици в държавната индустриална зона в Божурище. Това стана година след отварянето на офертите и след като първоначалната класация на "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ), която оперира парка край София, беше отменена от Върховния административен съд (ВАС). Решението за избор на строител е подписано в началото на този месец от изпълнителния директор на държавната компания. В същото време друга спорна поръчка в зоната – за изграждане на пътна връзка и кръстовище с бул. "Европа", която беше открита още в средата на 2015 г., беше отменена от самата НКИЗ. Единственият финалист, който трябваше да получи договора, след като другите шест кандидата бяха отстранени, в момента обжалва спирането на процедурата.От решението на изпълнителния директор на НКИЗ Стефан Стайков става ясно, че "Щрабаг" е класирана на първо място за изпълнител на обществената поръчка за строителство и рехабилитация на две улици и техническа мрежа в Икономическа зона София-Божурище. Офертата на компанията получава общо 94.16 точки след оценката. На второ място остава консорциумът "ПИМ – консулт 2015" с 93.86 точки. Останалите два кандидата са отстранени от процедурата - консорциум "Божурище 2016" не е удължил срока на офертата и гаранцията си, а обединение "Инос – Рутком" не е съобразило програмата си за управление на риска, която е част от техническото предложение, с изискванията. Поръчката беше обявена в края на 2015 г. Договорът беше с прогнозна стойност 1.5 млн. лв. без ДДС и оферти подадоха общо четири кандидата. Всички те преминаха пред техническата оценка. При отваряне на ценовите предложения "Щрабаг" беше отстранена, тъй като предложи оферта от 1.609 млн. лв. и комисията реши, че това надвишава финансовият ресурс на възложтеля. За победител беше определена "ПИМ – консулт 2015" (обединение между варненската "Пътища и мостове" и "Инжконсултпроект"), класирани бяха и другите кандидати. "Щрабаг" обаче обжалва в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която отмени класацията, като посочи, че "прогнозна стойност" не е еквивалентно на "максимална допустима стойност". Комисията прие също, че офертите на "Божурище 2016" и "Инос – Рутком" не отговарят на техническите изисквания. Решението на антимонополното ведомство беше обжалвано от НКИЗ пред ВАС, но през ноември магистратите потвърдиха решението на КЗК и върнаха процедурата за нова оценка. Решението от началото на февруари на практика отразява тези бележки и показва, че предишната класация не е била законосъобразна.Докато казусът с тази поръчка вече може да се смята за решен, друг договор – този за проектиране и изграждане на пътна връзка и кръстовище с бул. "Европа", засега, изглежда, се отлага за бъдещето. Процедурата беше обявена през юли 2015 г. с прогнозна стойност 1.8 млн. лв. Подадени бяха общо седем оферти, но пет от кандидатите отпаднаха при техническата оценка. До финала достигнаха "Щрабаг" и обединение "Божурище инженеринг", но подобно на другата поръчка "Щрабаг" беше отстранена, тъй като предложи цена от 1.946 млн. лв. Така за победител беше обявено "Божурище инженеринг" - обединение между регистрираната в село Груево, област Кърджали, "Пътстройинженеринг", свързаната с Румен Гайтански-Вълка "Кристална вода" и "Виаком проект", която е участвала с минимален дял в няколко консорциума, ръководени от свързвания с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски "ПСТ холдинг". Решението беше обжалвано от "Щрабаг" пред КЗК, но впоследствие компанията оттегли жалбата си. Десет месеца по-късно – в средата на декември, процедурата за възлагане на обществената поръчка обаче е отменена от самата НКИЗ. Причината за това е "съществена промяна на обстоятелствата". От решението става ясно, че оценките за очаквания транспортен трафик значително са се увеличили заради "непредвиден интерес от специфичен инвеститор", което налага проектирането да се обособи в отделна поръчка. В същото време във връзка с подписан предварителен договор с друг инвеститор се е наложило транспортният достъп да бъде съобразен с жп комуникациите, тъй като инвеститорът смята да изгради жп отклонение. Решението е обжалвано от единствения финалист пред КЗК, но производството не е приключило. В случай че спирането на поръчката бъде отменено, държавната зона ще се сдобие с инфраструктура, която няма да й върши работа. Провеждането на нова процедура пък със сигурност ще отнеме месеци.
Източник: Капитал (21.02.2017)

Министърът на икономиката Теодор Седларски възстановява диалога с компанията „Уолтопия", която е най-големият производител на стени за катерене в света. Министър Седларски и част от екипа му – зам.-министър Лъчезар Борисов и Снежана Георгиева - началник на кабинета, проведоха среща с изпълнителния директор и собственик на „Уолтопия" Ивайло Пенчев. Това става след като в петък Пенчев разпространи гневна позиция за работата на "София тех парк" и отношението на чиновниците към неговата компания. На срещата при министъра са обсъдени всички проблеми, които среща инвеститорът в работата му с двете компании с държавно участие, ангажирани с насърчаването на инвестициите и иновациите, както и проблеми, които забавят инвестиционните процеси и са провокирани от местни администрации, съобщиха от Министерството на икономиката. Диалогът ще бъде възстановен, като координираща роля ще има и Министерството на икономиката, пише в официалното съобщения. Очакват се бързи действия по решаване на проблемите както от „София Тех Парк" АД, така и от „Национална компания индустриални зони" ЕАД. Министерството на икономиката ще съдейства и за срещи с частните компании, отговорни за част от довеждащата инфраструктура. Диалогът с инвеститора ще се базира на основата на добрите партньорски отношения и ще е в рамките на нормативните възможности, посочват още от министерството.
Източник: Стандарт (14.03.2017)

"Икономическа зона Острова" ще привлича инвеститори във Варна. Днес първи стъпки за това бяха направени с подписване на меморандум за сътрудничество между Община Варна, държавната фирма "Националната компания индустриални зони" ЕАД, и "Транзитна търговска зона" АД. В документа подписи положиха кметът на Варна Иван Портних, изпълнителните директори на НКИЗ Стефан Стайков и Антоанета Барес, и Юлиян Гендов, председателят на ТТЗ. "Целта е да обединим усилия като стратегически партньори за развитие на "Индустриална зона Острова", като използваме потенциала на Варна - шестте университета, научните институти, географските дадености, отличната логистика - пристанището, жп инфраструктурата, летището, автомагистрала "Хемус". "Индустриалната зона Острова" ще обхване терени около 350 дка - общинска, държавна и частна собственост, които се намират в западната част на южната промишлена зона във Варна. "Обединението със сигурност ще даде възможност за по-бързо решаване на някои проблеми, например, преместване на далекопровода, който минава над единия от каналите, свързващ морето с езерото, и е пречка за някои кораби да стигат до пристанище Варна-Запад, коментира кметът. Инвестициите в инфраструктура ще бъдат съобразени с новите предизвикателства и ще бъдат в плюс и за всички предприятия на острова. Стефан Стайков обясни, че държавната фирма вече успешно партнира с общините Русе, Видин, Свиленград. "От няколко месеца основен акционер в "Транзитна търговска зона" са Националната компания и мога да кажа, че за пръв път ние имаме партньор, с когото нещата се променят в положителна посока", каза Юлиян Гендов. "Икономическа зона Острова" е втори подобен проект, иницииран от Община Варна. Скоро кметът Иван Портних подписа меморандум с кметовете на общините Аксаково, Девня и Белослав за създаване на "Зона за иновации и развитие Варна". Тя ще развива териториите около варненското езеро, използвайки потенциала на четирите общини - кадри, логистика, терени.
Източник: Банкеръ (21.03.2017)

Със съдействието на Министерство на икономиката бяха проведени поредица от срещи с участието на представители на министерството, на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИСП/,на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД /НКИЗ ЕАД/, на Столична Община и на инвеститори, осъществяващи проекти на територията на „Икономическа зона София-Божурище“. На срещите бяха обсъдени темите за подобряване на транспортните връзки в „Икономическа зона София–Божурище“ , връзката на Зоната със спирки на градския транспорт и метрото, изграждане на ЖП отклонение, както и възможност за изграждане на интермодален терминал. Инвеститорите изразиха позиция, че са избрали индустриалната зона, заради стратегическото й положение и потенциално доброто й инфраструктурно обезпечаване, но изказаха опасения, че изградената към момента инфраструктура няма възможност да поеме очакваното в най-скоро време допълнително натоварване. Инвеститорите заявиха и че очакваният от тях трафик при изграждането на най-големия логистичен център на Балканския полуостров, е 500 камиона на ден. По време на срещите стана ясно, че един от инвеститорите има подготвен и съгласуван от ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ /НКЖИ/ проект за изграждане на железопътно отклонение, което ще се изгради от тях по начин, който гарантира възможността железопътната връзка да се ползва както от НКИЗ ЕАД, така и от други инвеститори в Зоната. НКИЗ ЕАД ще трябва да се справи с увеличения трафик и наличието само на един транспортен подход, който осигурява достъп до Зоната. В резултат на срещите бе взето решение да се сформира работна група с участието на МТИСП, НКИЗ, НКЖИ и на други заинтересовани страни, която да координира процесите, за да се изчисти профила на транспортната инфраструктура.
Източник: Банкеръ (31.03.2017)

Три инвестиции за 5,57 млн. лв. разкриват 345 работни места Три сертификата за инвестиция клас „А" връчи министърът на икономиката Теодор Седларски. Сертификати получиха проектите на „Агрипрес Сервиз" ЕООД, „Куестърс България" ЕООД и „Скейл Фокус" АД. На официалната церемония присъстваха още зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, изпълнителният директор на Българска агенция за инвестиции Стамен Янев, както и изпълнителните директори на Национална компания индустриални зони Стефан Стайков и Антоанета Барес. Инвестициите по тези проекти са на обща стойност 5,57 млн. лв., а общо по проектите ще бъдат създадени 345 нови работни места. За първите четири месеца на 2017 г. са издадени 9 сертификата на обща стойност 148,88 млн. лв., предвиждащи създаването на 3850 нови работни места. Два от проектите на „Куестърс България" ЕООД и „Скейл Фокус" АД са в областта на високотехнологичните дейности от сектора на услугите, по-конкретно от информационните технологии, което е една от най-динамично развиващите се индустрии през последните години и заедно с аутсорсинга са сред водещите сектори за привличане на инвестиции у нас. Третият проект на „Агрипрес Сервиз" ЕООД е в областта на логистиката (съхранението на товари) и се осъществява на територията на индустриална зона „София-Божурище". „Това е най-динамично развиващата се индустриална зона, стопанисвана от Национална компания „Индустриални зони", чийто едноличен собственик на капитала е Министерството на икономиката. В зона „София-Божурище" се осъществяват 19 сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите проекти, като най-големият интерес от страна на чуждестранните инвеститори има в автомобилната индустрия и високотехнологичните услуги", каза министърът.
Източник: Стандарт (11.04.2017)

Индустриалната зона в Божурище нараства със 115 дка Индустриалната зона в Божурище увеличава площта си със 115.375 дка, съобщават от Министерството на икономиката. Ресорният министър е подписал протоколно решение, с което се прави апорт на недвижим имот с тази площ в капитала на "Национална компания индустриални зони" ЕАД. "Действието се предприема в изпълнение на залегналите в коалиционното споразумение приоритети за развитието на икономическите зони", посочват от ведомството. Въпросният имот се намира в землището на село Гурмазово, община Божурище, непосредствено до икономическа зона "София-Божурище". С това апортиране се приключва обособяването на икономическата зона. Реализацията на проекта и разгръщането на пълния му потенциал ще даде възможност за предоставяне на максимално привлекателни условия и за трайното установяване на водещи компании на територията на икономическата зона, посочват от министерството.
Източник: Дневник (30.06.2017)

Разширяват зоната „София-Божурище" Икономическа зона „София-Божурище" ще бъде разширена с допълнителни 115 декара, съобщиха от Министерството на икономиката. Капиталът на „Национална компания индустриални зони" ЕАД се увеличава чрез апорт на недвижим имот. Този имот се намира в землището на село Гурмазово, община Божурище, непосредствено до Икономическа зона „София-Божурище" и обхваща площ от 115 375 кв. м. Протоколното решение за увеличение на капитала на „Национална компания индустриални зони" ЕАД е подписано от министъра на икономиката Емил Караниколов, който упражнява правата на държавата в капитала на дружеството. Чрез това апортиране на имот приключва обособяването на Икономическата зона „София-Божурище", посочват от министерството. Разширяването на зоната се прави в изпълнение на залегналите в коалиционното споразумение приоритети за развитието на икономическите зони в страната, допълват от ведомството на Емил Караниколов. Министерството на икономиката ще окаже необходимата административна подкрепа на икономическата зона, като се очаква от страна на компанията да се привлекат сериозни инвеститори. Реализацията на проекта и разгръщането на пълния му потенциал ще даде възможност за предоставяне на максимално привлекателни условия и за трайното установяване на водещи компании на територията на икономическата зона, посочват от министерството.
Източник: Стандарт (30.06.2017)

Behr-Hella Thertmocontrol разширява производството си в Божурище Германската компания за управление на климатични инсталации и терморегулиране в автомобилната индустрия Behr-Hella Thertmocontrol GmbH планира да разшири предприятието си в индустриалната зона в Божурище. Днес министърът на икономиката Емил Караниколов и представители на компанията са обсъдили разширяването, съобщават от Министерството на икономиката. Инвестицията на компанията до момента възлиза на 42,5 млн. лева, като се предвижда до 2020 г. тя да нарасне до 150 млн. лева. Behr-Hella търси съдействие от Министерството за разрешаване на проблема с пътната инфраструктура и логистиката в Индустриална зона Божурище. Министърът увери представителите на компанията, че ще проведе разговори с отговорните институции за преодоляване на евентуалните затрудненията пред инвеститорите в Индустриална зона Божурище в най-кратки срокове. „Стартираме междуведомствена работна група, която да инициира промени в закона и да даде специален статут на индустриалните зони, за да може да бъдат обособени като затворени комплекси“, подчерта Емил Караниколов. През май 2015 г. Behr-Hella Thertmocontrol GmbH откри официално завода си на територията на Индустриална зона Божурище. „До момента са разкрити 327 работни места, като с разширението на производството ще се открият още 300 работни места", посочи Мартин Ниланд, генерален директор на германската компания за България. Той информира, че още 650 кв. метра нова производствена площ ще бъде изградена към вече съществуващата, като ще се инвестират нови 12 млн. лева и още толкова за оборудване и машини.
Източник: Инвестор.БГ (14.07.2017)

Изграждат индустриална зона в Кърджали Министерство на транспорта и Министерство на икономиката обсъждат съвместно изграждане на интермодални терминали в индустриалните зони на Божурище и Видин. Това съобщи транспортният министър Ивайло Московски по време на конференция за европейските финансови инструменти в строителството. Московски посочи, че е провел среща с министъра на икономиката Емил Караниколов, на която е разгледана възможността двете министерства съвместно да реализират проектите. Министърът уточни, че в момента се провеждат срещи на експертно ниво между ДП „Национална Компания Железопътна Инфраструктура“ и „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД за обсъждане на проекта в Божурище в детайли. В индустриална зона „Божурище“ се предвижда да бъдат генерирани над 30 хил. работни места в следващите няколко години, което е още една предпоставка за изграждане на подобен тип съоръжение, посочи министърът. Той допълни, че се обсъжда още свързване на зоната с метро или градска железница, като двете министерства имат готовност да работят и в тази посока. „Планираме със средства от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ да направим предпроектно проучване и технически проект за терминала, а след това ще търсим подходящи форми за финансиране на строителството“, обясни Московски. Другият обсъждан съвместен проект с Министерството на икономиката е изграждането на интермодален терминал във Видин. Той също е доказано целесъобразен проект, тъй като крайдунавският град разполага с изградена индустриална зона. По отношение на дълговете на Български държавни железници, министърът посочи, че следващата седмица ще се проведе среща с кредиторите по облигационния заем. Плановете са до края на следващата година всички задължения да бъдат погасени. http://www.economic.bg/
Източник: Други (21.07.2017)

Датската JYSK: Инвеститорите имат възможности в България Подкрепата на държавата и правителството е определящ фактор за реализацията на мащабния проект за високотехнологичен логистичен център в Икономическа зона София - Божурище на датската верига за мебели и обзавеждане "JYSK". Това заяви Троелс Ларсен, мениджър “Логистика” и ръководител на проекта в България на среща със заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и изпълнителния директор на “Национална компания индустриални зони” (НКИЗ) Антоанета Барес. Той допълни, че процесът по реализацията на инвестицията е съпътстван с много предизвикателства, които компанията преодолява успешно благодарение на доброто взаимодействие с министерството и НКИЗ. Доставчиците на "JYSK", които са разположени близко до нашият нов Логистичен център, ще имат финансово предимство и един от тях вече започна изграждането на производствено предприятие в България. Инвестиция, която нямаше да се случи ако "JYSK" не беше започнал изграждането на своят логистичен център, бе посочено по време на срещата. Троелс Ларсен подчерта, че Икономическа зона София – Божурище предлага много като локация и потенциал за развитие, като е необходимо да се реализират допълнителни инвестиции в развитието на инфраструктурата. „Това е основен приоритет, по който се работи в министерството. Вече са проведени срещи с Министерството на транспорта за разработване на проекти за подобряване на транспортната свързаност до зоната“, посочи Александър Манолев. Зам.-министър Манолев допълни, че намаляването на административната тежест за бизнеса и гражданите е приоритет на правителството като се предприемат координирани действия в тази посока във всички сектори. По думите му това също ще съкрати сроковете при реализирането на подобни мащабни проекти. „Само в Министерството на икономиката и дружествата, и агенциите в неговата система облекчихме 113 от общо 187 услуги и разрешителни режими, които се предоставят. Подобни категорични стъпки предприемат и всичките други администрации“, подчерта той. Логистичният център на датската верига ще бъде разположен на терен с площ 300 дка и ще заема 93 000 кв.м РЗП. Центърът ще обслужва не само клиентите на компанията на Балканския полуостров, но и в Югоизточна Европа. Размерът на инвестицията е 100 млн. евро, като се очаква тя да бъде реализирана до средата на 2019 г. В центъра ще намерят работа 200 служители, а целта на компанията е да ползват при възможност основно местни доставчици за стоките и услугите, стана ясно по време на срещата.
Източник: Банкеръ (31.07.2017)

Целият Управителен съвет на държавния "София Тех Парк" ще бъде сменен за пореден път тази година, съобщава Economic.bg. Този път в управлението ще влезе Живка Такева-Първанова - дъщеря на дългогодишната синдикална лидерка в образованието Янка Такева. Освен Живка Такева, в УС на "София Тех Парк" ще влязат още Николай Ценков - бившият председател на Съвета на директорите на Национална компания "Индустриални зони" и проф. Николай Андреев - бивш председател на Старейшините на ГЕРБ. Според неофициалната информация Николай Ценков ще бъде и изпълнителен директор на дружеството, като ще заеме мястото на Асен Ненчев. През септември 2016 г. Живка Такева-Първанова бе назначена от Бойко Борисов за зам.-областен управител на София-град. Последна промяна в управлението на компанията Министерството на икономиката направи през март 2017 г. Тогава бе сменено цялото ръководство на "София Тех парк", а броят на членовете в Борда на директорите бе намален от 5 на 3. Последното ръководството беше сменено от тогавашния министър Теодор Седларски с мотив на, че „работи бавно и има пропуски". Настоящото вероятно също не работи правилно, след като успя да се задържи на поста само четири месеца.
Източник: Стандарт (17.08.2017)

Емил Караниколов спестил 700 хил. лв. от управление на държавни фирми Министърът на икономиката Емил Караниколов спестява на бюджета 700 хил. лв. за година от намален състав в съветите на директорите на няколко държавни дружества. Това съобщават от ведомството му. Тя е в резултат на намаления от петима на трима членове на съвета на директорите на "ВМЗ" ЕАД, което се управлява от един, а не двама изпълнителни директори. Същото намаление е направено в ръководството и на "Национална компания индустриални зони" ЕАД. От петима на трима е намален и съветът на "Монтажи" ЕАД. По двама служители на Министерството на икономиката, които не получават заплащане за това, са назначени в съветите на директорите на "Летище Стара Загора" ЕАД, "Институт по маркетинг" ЕАД и "Сертификация" ЕАД. Последващите стъпки са за преобразуване на тези търговски дружества от ЕАД в ЕООД и в средносрочен план ще се управляват само от по един управител, се допълва в съобщението. В състава на Съвета на директорите на "София Тех Парк" ЕАД също е назначен служител без заплащане. Извън тези мерки в средносрочен план предстои сливането на 2 търговски дружества, вследствие на което ще бъдат освободени двама управители, което ще допринесе до намаляване на разходите с около още 120 хил. лв. годишно за възнаграждения, осигуровки и административни разходи.
Източник: econ.bg (11.09.2017)

Жалба срещу обществена поръчка за 49 хил. лв. бави реализирането на 7 инвестиционни проекта на обща стойност над 230 млн. лв. в Икономическа зона Божурище. Предмет на поръчката е проектиране на уличната техническа инфраструктура на териториите от Фаза 2 на икономическата зона край София, като прогнозната й стойност е 96 000 лв. След обявяването на търга оферти са подадени от 8 фирми и съгласно посочения критерий за оценка „най-ниска цена“ Национална компания Индустриални зони (НКИЗ) избира изпълнител при ценово предложение от 49 хил. лв. Следват жалби от класираните на второ и трето място в Комисия за защита на конкуренцията, като решението на КЗК е изцяло в полза на НКИЗ – становището е, че компанията е спазила процедурата и съвсем правилно е избрала изпълнителя. Сега фирмите, неспечелили поръчката, обжалват решението пред Върховния административен съд (ВАС). На този етап това забавя проектирането на част от пътната инфраструктура на зоната с над 4 месеца. Очаква се определяне на дата за заседанието на ВАС, което на практика може да е в средата на 2018 г. Обжалването на поръчката за тази част от уличната мрежа на Икономическа зона-Божурище, и забавянето на делото във ВАС ще засегне работата по 7 договорени от НКИЗ инвестиционни проекта на обща стойност над 234 млн. лева, съобщи изпълнителният директор на НКИЗ г-жа Антоанета Барес пред Фокус. Инвеститорите, чиито терени граничат с тази част от инфраструктура в зоната, са чуждестранни и български, като някои са в напреднала фаза на изграждане на обектите си. Без необходимата инфраструктура не могат да ги въведат в експлоатация и да започнат да работят. И така една обществена поръчка за под 50 000 лв. спира за неопределено време инвестиции за стотици милиони. Това са сериозни компании, голяма част от които са сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите, посочват още от НКИЗ. Проблемът се корени в икономически и правно необоснованите жалби от една страна и бавното гледане на тези дела във ВАС от друга. „Има „професионални“ жалбоподатели, които атакуват решения по обществени поръчки с повод и без повод. Публична тайна е, че тези жалби често са свързани с междуфирмен рекет. Жалбоподателите злоупотребяват с ниските такси на ВАС, които не са пряко обвързани с материалния интерес, и атакуват решения по обществени поръчки често без реални аргументи. Съдебните такси са ниски и водят до масово обжалване на обществени поръчки, независимо дали има сериозни основания. Например за поръчки до 1 000 000 лева таксата, дължима към ВАС, е 425 лв. В резултат и на това съдиите от ВАС са претрупани с работа и делата се бавят по половин година и повече. Това буквално връзва ръцете на държавните компании и институции“, разказа Антоанета Барес – изпълнителен директор на НКИЗ в интервю за Фокус. Същевременно интересът от страна на чуждите инвеститори расте. Положителното е, че и български предприятия се разрастват и инвестират в собствени терени и сгради, където да позиционират производствата си за постоянно. В момента НКИЗ води разговори с няколко български компании с интерес към позициониране в Икономическа зона София-Божурище. Всички те се оглеждат как започва изграждането на инфраструктурата във втората фаза на зоната. Интересът от страна на чуждестранните инвеститори също е голям – предимно от европейски страни, например Германия. Запитвания постъпват и от полски, гръцки и турски компании, които търсят разширението си към ЕС. „България е сред предпочитаните дестинации за много чужди компании. Имотите на НКИЗ са интересни заради възможността да се изгради необходимата инфраструктура, което е важно условие за позиционирането на дадена инвестиция“, посочва Антоанета Барес, изпълнителен директор на националната компания. В зоните на НКИЗ вече работят или в момента изграждат предприятия, складове, логистични центрове, хай-тек офиси и др. фирми от Германия, България, Гърция, Австрия, Израел, Турция, ОАЕ и др. От НКИЗ призовават за национален подход в решаването на проблема с масовите обжалвания и забавянето на съдебните решения по тях. Същевременно, за да преодолее описаните трудности, компанията вече има цялостна промяна в подхода на работа - изпреварващо изграждане на необходимата инфраструктура. „До този момент принципът беше първо да се позиционира инвеститор и след това да започнем да изграждаме инфраструктура до съответния терен“, обяснява Антоанета Барес. Това е заложено в първоначалната концепция за развитие на държавните зони. Според Барес обаче, този подход също поставя компанията в ситуация на догонване на инвеститорите, чийто срокове са доста амбициозни. Компанията вече предприема мерки за стартиране на проектирането и изграждането „ан блок“ на ключовите артерии във Фаза 2 на зоната, така че инвеститорите да стъпват на готова инфраструктура.(http://www.economic.bg)
Източник: Други (11.10.2017)

Община Сандански и Национална компания „Индустриални зони” ще подпишат меморандум за изграждането на индустриална зона при село Дамяница. Документът е първа стъпка за стартиране на нейното създаване и обособяване. Меморандумът ще бъде подписан от кмета на общината Кирил Котев и изпълнителния директор на компанията Антоанета Барес, ще присъстват и представители на Министерството на икономиката. Събитието ще е този петък от 11,00 часа в сградата на кметството в южния град. Преди два месеца кметът на Сандански Кирил Котев изпрати писмо в Министерството на икономиката с искане за обособяване на индустриална зона. Според него този проект ще има огромно значение не само на регионално ниво, но и в национален план. С оглед международната ситуация редица чуждестранни компании търсят възможност да релокират капитали и да получат достъп до единния европейски пазар. Сандански може да предложи именно това – бърза връзка до Средиземно море, възможност за придвижване на товари с автомобилен и жп транспорт към Централна и Западна Европа и перспективи за обособяване като логистичен център за трети страни.
Източник: Дарик радио (19.10.2017)

Складов хъб за индийски и китайски стоки ще се строи край Сандански Нова индустриална зона ще бъде изградена край Сандански. Развитието й ще зависи от инвеститорския интерес, съобщи зам.-министърът на икономиката Александър Манолев в петък. Меморандум за изграждането на зоната край Сандански беше подписан от кмета на града Кирил Котев и изпълнителния директор на Национална компания "Индустриални зони" Антоанета Барес, а чужда бизнес делегация се запозна на място с възможностите на бъдещата зона. Тя ще бъде изградена при село Дамяница заради добрата автомобилна и жп свързаност, която мястото предлага, каза кметът Котев. Той изрази надежда проектът да помогне не само за увеличаване на доходите на хората, но и за създаване на заетост, която да върне младите, които са напуснали общината. Зоната може да бъде атрактивна за инвеститори от трети страни. Вече са проведени разговори с компании от Индия и Китай, които търсят място близо до пристанището в Солун и до европейски пазар, каза Александър Манолев. Индустриална зона "Сандански" ще се намира на 500 км от девет европейски столици и най-големия град в Европа – Истанбул, и на 2 часа път от икономическите центрове на България, Гърция и Македония, посочи той. По това направление минават големи обеми товари. За първото полугодие на годината стокообменът между България и Гърция се е увеличил с 8.4% в сравнение със същия период на 2016 г. до 1.5 млрд. евро. Същевременно износът към Македония за 2016 г. възлиза на около 390 млн. евро, а вносът - 245 млн. евро. Част от тези обороти също остават или преминават през този регион, каза Манолев. "Много важно е да създадем механизъм не само за привличане на инвестиции в региона, но и за тяхното задържане като индустриалната зона ще има важно значение в тези усилия", каза зам.-министърът на икономиката. Той даде пример с Гърция, която е на трето място по обем на инвестициите в България с 3.7 млрд. евро за последните десет години и изрази надежда тази зона да е атрактивна и за компании от южната ни съседка. Към този момент в Югозападна България липсва индустриална зона и Сандански има всички предпоставки да се развие като център, към който да се насочват инвеститорите с интерес към тази част на страната ни, каза Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ.
Източник: Медия Пул (23.10.2017)

China Investment Corporation с активи от $900 млрд. проучва възможностите за инвестиции в България Единственият в Китай и втори по големина в света суверенен фонд China Investment Corporation (CIC) проучва възможностите за инвестиции в България. Това стана ясно на среща на главния секретар на Министерството на икономиката Владимир Туджаров с изпълнителния вицепрезидент на CIC Лиу Дзун. Лиу Дзун и ръководената от него делегация от CIC са на посещение в България по покана на Министерството на икономиката за запознаване с инвестиционната и бизнес среда, и потенциални проекти. Китайският суверенен фонд CIC, със седалище в Пекин, е 100% собственост на китайската държава. Създаден е от китайското правителство през 2007 г. с цел управление на част от огромния валутен резерв на страната и реализиране на инвестиции в чужди активи. Към настоящия момент активите на фонда са в размер на 900 млрд. щ.д. Фондът притежава огромен оборотен капитал, който му позволява да реализира мащабни инвестиции в сектори, като инфраструктура, промишлено производство и туризъм, като има реализирани инвестиции във Великобритания, Германия, Полша, Албания, САЩ. Главния секретар на Министерството на икономиката запозна делегацията с инвестиционната и бизнес среда у нас, като подчерта, че страната ни притежава ключовите фактори, необходими за развитието на успешни бизнес и инвестиционни проекти: финансова и макроикономическа стабилност; благоприятен данъчен режим; стратегическото географско местоположение, което ни позиционира като основен транзитен център, свързващ европейския пазар със страните от Средиземноморието, Близкия Изток и Азия. Той също така информира за насърчителните мерки за инвестиции по Закона за насърчаване на инвестициите. Владимир Туджаров запозна гостите и с възможностите за инвестиции в българските индустриални зони, за което може да бъде получена подкрепа от страна на „Национална компания индустриални зони” ЕАД, която е 100% държавно дружество с едноличен собственик на капитала на Министерство на икономиката. Компанията има изградени зони в София, Видин, Русе, Свиленград, Бургас, където чуждите инвеститори могат да закупят терени с изградена инфраструктура и бързо да стартират производство. Предложено бе да бъдат разгледани и възможностите за финансово партньорство между CIC и Българската банка за развитие в т.ч. за финансиране на инвестиционни проекти у нас.
Източник: Монитор (13.11.2017)

Променят закон заради индустриалните зони За промени в Закона за устройство на територията, които касаят индустриалните паркове и терени в страната, настояват от „Национална компания индустриални зони" и четирите национално представени работодателски организации. Това беше обсъдено на второто заседание на Консултативния бизнес съвет към НКИЗ, провело се през миналата седмица. Функциите на индустриалните зони и паркове трябва да бъдат законово дефинирани и регламентирани е единната позиция. На бизнес съвета изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес представи нуждата от въвеждането на понятие за „затворени разпределителни системи" в законодателството. Тя посочи, че е логично инвеститорите да контактуват само с едно дружество – чиято е собствеността на терените, което да влезе в ролята на единен посредник с отделните доставчици на услуги (поддръжка на инфраструктура, ВиК, електрическа мрежа, поддръжка на улично осветление и др.). Ако се постигне съгласие и принципна единна позиция, ще може съвместно да се предприемат стъпки към промени в закона.
Източник: Стандарт (14.11.2017)

Изграждат индустриално-технологичен парк във Варна Индустриално-технологичен парк ще бъде изграден във Варна. Това решиха съветниците от комисията по собственост и стопанство в морската столица. Едноличен собственик на капитала ще бъде Община Варна, като намеренията са на по-късен етап тя да покани "Националната компания индустриални зони" за акционер. В новоучреденото дружество Общината ще участва с апорт на имот с площ от близо 42 700 кв. м. на Островната зона под Аспарухов мост. За държавата се предвижда участие с парична вноска. В момента голяма част от терена е превърнат в бунище, каза пред съветниците зам.-кметът на Варна Пейчо Пейчев. По думите му с помощта на държавата Общината може да облагороди тази територия и да я превърне в индустриален парк. Капиталът на "Индустриално-технологичен парк Варна" е в размер на 2 332 150 лв. В него е апортиран един имот, като плановете са впоследствие да бъдат включени още два общински прилежащи терена, с което поетапно да се разширява индустриалният парк. Предметът на дейност ще бъде изграждане, управление и развитие на индустриални зони, отдаване под наем или продажба на дълготрайни активи, общо управление на зоната с цел получаване на печалба от предоставените обслужващи дейности. Дружеството ще се занимава още с консултантска, комисионна, рекламна, маркетингова дейност, представителство и посредничество, както и всякаква друга производствена и търговска дейност, за която няма изрична законова забрана. Дружеството "Индустриално-технологичен парк Варна" се създава в изпълнение на меморандума за сътрудничество, който бе подписан на 20 март 2017 г. между Община Варна, "Национална компания индустриални зони" ЕАД и "Транзитна търговска зона" АД. Тогава трите страни заявиха желание да работят заедно за развитието на "Икономическа зона Острова".
Източник: 24 часа (29.11.2017)

Търсят чуждестранни инвеститори за Индустриална зона Шумен Индустриална зона Шумен ще бъде активно промотирана пред потенциалните чуждестранни инвеститори. За това се ангажира заместник-министъра на икономиката Александър Манолев на среща с представителите на бизнеса от региона. По-рано през деня той беше на място в индустриалния център, заедно с кмета на Шумен Любомир Христов, областния управител проф. Стефан Желев и народните представители д-р Румен Генов и Димитър Александров. В нея вече работят три големи предприятия, които осигуряват работа на около 700 човека, а в процес на изграждане или с намерение за строеж са още 6 проекта. „Индустриална зона Шумен ще бъде представяна като локация пред чуждестранни инвеститори с интерес към региона, които търсят контакт с Министерството на икономиката или с Българската агенция за инвестиции“, обясни Александър Манолев. По думите му представители на зоната ще бъдат поканени и на годишната среща с търговските аташета на България, за да им се представи детайлно проекта и те също да го популяризират зад граница. „Това е един наистина много добре работещ проект, развит на принципа на публично-частното партньорство, който може да е катализатор за развитие на цялата регионална икономика“, подчерта икономическият заместник-министър. За последните десет години в област Шумен са реализирани или са в процес на реализация 5 проекта по Закона за насърчаване на инвестициите, на обща стойност 138 млн. лв., които ще създадат 690 работни места. Шумен продължава да е и сред областите с най-висока икономическа активност на населението, като през 2016 г. тя се повишава до 74%, стана ясно от неговото изказване. „Областта има добри изходни позиции. Разбира се проблемите също са налице, в това число и нуждата от създаване на предпоставки за растеж и в това отношение много важна е и подкрепата по европейските програми и проекти, която може да се ползва от бизнеса“, каза още Александър Манолев. Той представи данни, според които от началото на програмния период по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ са сключени договори за безвъзмездна финансова помощ с предприятия от региона на обща стойност от около 16 млн. лв. Ще бъдат организирани информационни дни в Турция, на които да се представят българските индустриални зони. Това стана ясно по време на среща на зам.-министър Манолев с Венцислав Велков, изпълнителен директор на Североизточната българо-турска търговско-индустриална камара, със седалище в Шумен. По време на разговора стана ясно, че турски компании имат сериозен интерес към България, но е нужна повече информация на потенциалните инвеститори. Затова представители на Национална компания „Индустриални зони“ ще се включат в срещи, които Българо-турската камара ще организират по места в южната ни съседка. Целта е на тях да се предостави и оперативна информация – в това число за цени на терени и комунални разходи. Двамата разговаряха в завода на турската компания „Енпай“ в Шумен. В него вече работят близо 100 човека, като плановете са в краткосрочен план работещите да достигнат 250 души. Това е техния четвърти завод в света, след производствените им мощности в Турция, Словакия и Индия.
Източник: Банкеръ (11.12.2017)

Три четвърти от индустриалната зона Бургас е заета Инвестициите в индустриална зона Бургас надхвърлят 50 млн. лв., като вече терените в нея са на 80% заети. Това е съобщил заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на бизнес форум в града, цитиран от пресцентърът от ресорното министерство. „Зоната в Бургас се управлява от смесено дружество между общината и Национална компания „Индустриални зони“, като вече обсъждаме нейното разширение“, е обявил Манолев. Той се е ангажирал и че зоната ще продължи да бъде популяризирана пред потенциални инвеститори. По думиту му регионът има много добри макроикономически показатели, които също са предпоставка повече предприятия да го предпочетат. „Според статистиката, която имаме, по Закона за насърчаване на инвестициите, за последните години тук са реализирани или са в процес на реализация 5 проекта на обща стойност от близо 140 млн., с които са се разкрили повече от 400 работни места. Сигурен съм обаче, че с общи действия можем да постигнем още по-добри резултати‘, е казал още икономическият зам.министър. Според него област Бургас е сред първенците по усвоени европейски средства. Стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в областта достига до близо 900 млн. лв., или 1434 лв./човек от населението. „Бизнесът също активно търси възможности за модернизиране на своите производствени мощности, чрез европейската безвъзмездна помощ, като на територията на областта са сключени договори за над 24 млн. лв. по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, е посочил Манолев.
Източник: Монитор (12.12.2017)

Общият размер на договорените инвестиции във всички държавни индустриални зони у нас надхвърля 390 млн. лева към края на 2017 г. Разкритите работни места са над 2100, а повече от 130 български и чуждестранни компании са получили подкрепа за развитието на бизнеса си в държавните зони. Това заяви изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) Антоанета Барес. През 2017 г. НКИЗ е разширила портфолиото си с имоти в Кърджали с обща площ около 95 дка, Икономическа зона София-Божурище със 115 дка, предстоящо добавяне на нови терени и към Индустриален и логистичен парк – Бургас. „Край Бургас, освен това, имаме идея, съвместно с кмета на Община Бургас, за използване на бившето летище в Равнец като индустриална зона на принципа на ad hoc проекти“, посочва още Антоанета Барес в интервю за в-к "Стандарт". За там вече се водят разговори със сериозен голям инвеститор, който да постави началото на развитието на терена. Разширяването на портфолиото с индустриални зони и терени на НКИЗ ще е една от задачите през 2018 г., казва изпълнителният директор на дружеството и припомня, че в тази посока са подписани меморандуми за сътрудничество с редица общини – Варна, Бургас, Сандански, Видин, Ловеч, Дупница. Водят се разговори и с Горна Оряховица, Кюстендил и др. Идентифицирани са също нови площи в София, Перник и Търговище. По отношение на трудностите, пред които е изправена НКИЗ, тя посочва, че едната е свързана с нелогичните обжалвания на обществени поръчки, а другата – с бавното административно обслужване и дългият период, който е необходим за издаването на всички документи за стартирането на един инвестиционен проект в България. „И в двете насоки сме доста активни. Благодарни сме на Министерството на икономиката за това, че работи активно по намаляване на административната тежест. Целта е за реализацията на какъвто и да е проект да се минимализира броят на документите, особено на тези, които държавата издава сама. Т.е. да не ги изисква от бизнеса, а да ги ползва по служебен път“, коментира изпълнителният директор на НКИЗ. В момента компанията си сътрудничи с някои от водещите български университети и кариерните им центрове – Софийския университет, УНСС, НБУ, Техническия университет в София, Лесотехническия университет; предстои подписване на меморандуми с Минно-геоложкия университет, с бургаски и варненски университети, с Пловдивския университет, а в бъдеще и със средните професионални училища. Целта е в бъдеще да може да осигурява информираност на инвеститорите по въпроса за наличието на работни кадри. Освен разширяването на портфолиото на НКИЗ с нови терени, друг приоритет на компанията през 2018 г. е работата по изграждането на гръбнака на инфраструктурата на повечето зони, така че когато един инвеститор избере да осъществи инвестицията си в държавна индустриална зона, да има базовата инфраструктура и да започне доста по-бързо да реализира проекта си. „Друга важна инициатива, която сме поели и ще се опитаме още в началото на годината да поставим основите ?, е иницииране, с подкрепата на Министерството на икономиката и на работодателските организации, на промени в нормативната уредба и обособяването на индустриалните зони правно, т.е. да бъде регламентиран статутът на такъв тип територии. Въпросът е как ще се урегулира това – дали ще бъде с нов нормативен акт, или с промени в действащ нормативен акт, но това е въпрос на правна техника“, завършва г-жа Барес.http://www.economic.bg
Източник: Други (09.01.2018)

Терен от 190 дка за индустриална зона в Кюстендил Община Кюстендил определи терен от 190 дка за развитие на индустриална зона. Той се намира на 200 метра от пътя за Македония и на не повече от 1 км от трасето за Коридор №8. Община Кюстендил и „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) сключиха меморандум за сътрудничество по осъществяването на проекта, съобщиха от дружеството. Кюстендил има потенциал за реализирането на индустриален парк, е посочила изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес. Тя е посочила още, че сега предстои търсенето на инвеститор. „За да може да тръгне една концепция за развитие на индустриална зона, в крайна сметка трябва да имаме конкретен заявен инвеститорски интерес“, е добавила Барес. Националната компания започва събирането на необходимата информация за терена – данни за възможностите за осигуряване на ток, газификация, вода, за мощностите и другите условия, които са важни за инвеститорите. По отношение на Кюстендил Антоанета Барес е добавила, че в тази част на страната няма развити индустриални зони и терени, както например в Пловдив, Стара Загора, Горна Оряховица, Бургас, Варна. По-сериозните предприятия и големите индустрии са в други региони на страната. Кметът на Кюстендил Петър Паунов на свой ред е изразила надежда за солидна инвестиция, свързана с бъдещата индустриална зона. Подписаният меморандум цели да бъдат създадени условия за развитие на интензивна комуникация между общината и НКИЗ, обмяна на опит и добри практики, с цел изработване на общи позиции, както и за реализиране на съвместни действия в тази насока. Ще се работи в посока на подпомагане развитието на икономиката и подпомагане притока на преки чуждестранни инвестиции в България.
Източник: Монитор (15.01.2018)

Терен от 190 дка за индустриална зона в Кюстендил Община Кюстендил определи терен от 190 дка за развитие на индустриална зона. Той се намира на 200 метра от пътя за Македония и на не повече от 1 км от трасето за Коридор №8. Днес Община Кюстендил и „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) сключиха меморандум за сътрудничество по осъществяването на проекта. Кюстендил има потенциал за реализирането на индустриален парк, посочи изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес, след като подписа документа. Тя посочи още, че сега предстои търсенето на инвеститор. „За да може да тръгне една концепция за развитие на индустриална зона, в крайна сметка трябва да имаме конкретен заявен инвеститорски интерес“, добави Барес. Националната компания започва събирането на необходимата информация за терена – данни за възможностите за осигуряване на ток, газификация, вода, за мощностите и другите условия, които са важни за инвеститорите. По отношение на Кюстендил Антоанета Барес добави, че в тази част на страната няма развити индустриални зони и терени, както например в Пловдив, Стара Загора, Горна Оряховица, Бургас, Варна. По-сериозните предприятия и големите индустрии са в други региони на страната. „Потенциалът не е малък, в близост е до транспортния коридор. Проучванията на терена ще покажат за какъв вид производство е подходящ, защото това има значение”, заяви изпълнителният директор на НКИЗ. Кметът на Кюстендил Петър Паунов на свой ред изрази надежда за солидна инвестиция, свързана с бъдещата индустриална зона. Той благодари на екипа на НКИЗ за партньорството, усилията и коректността и очерта някои основни параметри на терена – добро изложение и отлични възможности за захранване с вода, електрическа енергия и газ. „Появата на потенциален инвеститор ще възроди региона. Може да бъде реализиран много сериозен проект, който да отвори стотици работни места. В момента цяла България и Източна Европа се борят с негативните процеси на миграция, за нас това е ключов приоритет“, завърши Паунов. Подписаният меморандум цели да бъдат създадени условия за развитие на интензивна комуникация между общината и НКИЗ, обмяна на опит и добри практики, с цел изработване на общи позиции, както и за реализиране на съвместни действия в тази насока. Ще се работи в посока на подпомагане развитието на икономиката и подпомагане притока на преки чуждестранни инвестиции в България. Проектът е само един от поредицата успешни съвместни сътрудничества между „Национална компания индустриални зони“ и местните власти в България. Компанията се стреми да развива инфраструктурни проекти както в Кюстендил, така и в други градове в страната, където има потенциал и общините имат готовност за партньорство.http://www.economic.bg
Източник: Други (15.01.2018)

Терен от 190 дка за индустриална зона в Кюстендил Община Кюстендил определи терен от 190 дка за развитие на индустриална зона. Той се намира на 200 метра от пътя за Македония и на не повече от 1 км от трасето за Коридор №8. Община Кюстендил и „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) сключиха меморандум за сътрудничество по осъществяването на проекта, съобщиха от дружеството. Кюстендил има потенциал за реализирането на индустриален парк, е посочила изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес. Тя е посочила още, че сега предстои търсенето на инвеститор. „За да може да тръгне една концепция за развитие на индустриална зона, в крайна сметка трябва да имаме конкретен заявен инвеститорски интерес“, е добавила Барес. Националната компания започва събирането на необходимата информация за терена – данни за възможностите за осигуряване на ток, газификация, вода, за мощностите и другите условия, които са важни за инвеститорите.
Източник: Монитор (16.01.2018)

Търсят инвеститори за индустриалната зона на Горна Оряховица Община Г. Оряховица и “Национална компания индустриални зони” ще подпишат меморандум за сътрудничество. Целта е да се насочи инвеститорският интерес към Г. Оряховица и най-вече към новата индустриална зона в района на Летището. Сътрудничеството между компанията и Община Горна Оряховица включва обмен на информация и добри практики, участие в съвместни инициативи. Идеята е да се привлекат инвеститори, които да изградят своя бизнес в горнооряховската индустриална зона. “Национална компания индустриални зони” е държавна фирма, специализирана в изграждане на индустриални паркове, управление на индустриални зони, информационни услуги на инвеститорите. Тя оперира четири действащи зони – Свободни зони Русе, Видин и Свиленград и Транзитна търговска зона – Варна и развива пет допълнителни индустриални терена в градовете Божурище, Бургас, Карлово, Телиш (Плевен) и Варна. В напреднал стадий на развитие са Икономическа зона София-Божурище и Индустриален и логистичен парк Бургас.
Източник: Янтра - Велико Търново (07.02.2018)

Строим индустриални зони колкото Слънчев бряг Индустриални площи с големината колкото емблематичния курорт Слънчев бряг са застроени и се предлагат на потенциални инвеститори. Общата квадратура на държавните и частните зони е 17,5 млн. кв.м, от които повечето от половината се намират в Пловдив и са частна собственост, изчисли „Монитор“. След бурното развитие на „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) до Пловдив през последната година и държавната компания „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) излезе под светлините на прожекторите. Дружеството управлява под шапката си зони с площ 6,8 млн. кв.м Най-бързо разрастващите се държавни проекти са в Божурище и в Бургас. Най-добре развитата, но частна, се намира до Пловдив с 3,25 млн. кв.м заета площ и потенциал за развитие още два пъти колкото е в момента площта й. Заетите в трите зони – София, Пловдив и Бургас, са общо 26 хиляди. Най-много са работниците в ТИЗ, които надвишават 25 хиляди, към момента до Божурище пътуват да работят около 800 човека. Очаква се до средата на 2018 г. броят на работниците в зоната да надхвърли 1000, а още четири компании до края на годината би трябвало да са изградили обектите си и активно да започнат наемане на служители. В „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ реалният брой открити нови работни места до момента е сравнително скромен – около 30. Причината е, че зоната е в напреднал процес на изграждане при сериозен интерес от страна на инвеститорите. През последните години частните инвеститори започнаха да възраждат сектор, който години наред беше „под водата“. Cтaбилният pacтeж на бългapc?aтa и блaгoпpиятнaтa cитyaция в cвeтoвнaтa и?oнoми?a мoтивиpaт бългapc?и и чyжди инвecтитopи дa влaгaт милиoни лeвoвe в нoви и paзшиpeниe нa вeчe cъщecтвyвaщитe пpoизвoдcтвa y нac. Кой инвестира в индустрия у нас? В най-голямата зона до Пловдив направените инвестиции са за над 1 млрд. евро, от 120 привлечени инвеститори, като 80 от тях са чуждестранни. В близост до София са привлечени две чужди компании от Германия („Бер-Хелла Термоконтрол“ и „Райсволф“), един от Гърция (мелничарската компания с 250-годишна история „Лулис Мелс“) и от Дания – мебелната компания „Юск“. Датският гигант в момента изгражда логистичен център за цяла Югоизточна Европа на стойност 200 млн. лева, който трябва да бъде завършен до края на годината. От НКИЗ в момента са в начална фаза на разговори с инвеститори от Германия, САЩ, Кипър, Южна Корея, Китай и др. Според техните конкретни изисквания им се предлагат подходящи терени – както в държавните индустриални зони, който управляват, така и на общински имоти, в сътрудничество с местните власти. По-голямото предлагане води и до „специализация“ на зоните свързана със спецификата на работата, защото няма логика да се търси терен за мебелна компания в миньорски град. От НКИЗ предлагат локация, свързана със спецификата на населеното място и подходящи кадри. „Чуждестранна компания от хранително-вкусовата промишленост се обърна към нас с подобен въпрос и запитване за подходящи за целите й терени. Един от имотите, които сме й предложили, е в „Индустриален и технологичен парк – Бургас“, като в близост до него вече работят или изграждат обектите си шест различни фирми от същата индустрия“, дава пример изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес. Интерес има и към терени, които НКИЗ предлага съвместно с общини. От държавното дружество развиват ad hoc проекти с всяка една община, която проявява интерес да развива своя зона. Първоначално местната администрация прави проучване на терените си и дава информация на НКИЗ, която подпомага намирането на инвеститори. „Целта не е да съсредоточаваме инвестициите само в София, а в цялата страна“, коментира Барес. По тази концепция се работи с повечето по-малки зони в страната. Пример за такъв проект е предстоящото подписване на меморандум за сътрудничество с община Горна Оряховица, за да се насочи инвеститорският интерес към новата индустриална зона в района на летището до града. Интересът към Горна Оряховица е подсилен и от това, че общината е водещ жп център у нас. Други инвеститори виждат като подходящи терени, които община Кюстендил идентифицира като индустриална зона – заради близостта със Сърбия и Македония. За трети интересен е Сандански заради близостта си със Солунското пристанище. Предстои да се развива и държавна индустриална зона в Кърджали. За терените, които са в процес на апортиране, има заявени конкретни инвеститорски интереси от компании от Турция и Гърция. През годината се очаква дeceт?и нaши и чyжди ?oмпaнии oт paзлични ce?тopи да пoдгoтвят cepиoзни инвecтиции в ТИЗ освен в индycтpиaлнитe зoни в Coфия, Бypгac и Pyce. ?peдпpиятиятa ca c шиpo? cпe?тъp нa дeйнocт - oт xpaнитeлнo-в?ycoвaтa и тe?cтилнaтa пpoмишлeнocт, дo виco?oтexнoлoгични пpoизвoдcтвa ?aтo тoвa нa aвтoмoбилни ?oмпoнeнти и мoдepни мaшини c цифpoвo yпpaвлeниe. O?oлo 20 ?oмпaнии, пoвeчeтo oт ?oитo бългapc?и, щe инвecтиpaт дeceт?и милиoни лeвoвe в TИЗ. Гoлeми чyжди инвеститори cъщo ca дoгoвopили дa пocтpoят фaбpи?и около Пловдив, като вложенията там щe oтвopят нaд 1000 нoви paбoтни мecтa дo ?paя нa гoдинaтa, стана ясно през миналата седмица по време ?oнфepeнция за индустриално строителство и инвестиции. Tъpceнeтo нa индycтpиaлни плoщи в cтpaнaтa e вce пo-гoлямo, ?aтo имa гoлям интepec ?a?тo ?ъм лoгиcтични, тa?a и ?ъм пpoизвoдcтвeни пpocтpaнcтвa. B мoмeнтa нa пaзapa имa o?oлo или пoд 1% cвoбoдни c?лaдoви плoщи. Beчe ce cтpoи ycилeнo, a мнoгo oт плoщитe ce oтдaвaт пoд нaeм oщe пpeди дa бъдaт зaвъpшeни, твърди Bлaдимиp Гюpджиeв, pъ?oвoдитeл индycтpиaлни плoщи и paзвитиe във Fоrtоn. По думите му сега е моментът да се строи, защото пaзapът ни?oгa нe e бил пo-дoбъp. Bcич?и пpeдпocтaв?и зa eднa ycпeшнa гoдинa ca нaлицe, положително гледат на сектора и управляващите. ?peз пъpвитe 9 мeceцa нa 2017 г. Бългapия oтчитa 950 млн. лeвa pъcт нa инвecтициитe, a пpeз пocлeднoтo тpимeceчиe y нac ce нaбюдaвa 5.2% pacтeж нa бpyтнaтa дoбaвeнa cтoйнocт oт cтpoитeлcтвo. "Страната ни e нa ?apтaтa нa мeждyнapoдния бизнec ?aтo мнoгo дoбpa инвecтициoннa дecтинaция", смята зaм.-миниcтъpът нa и?oнoми?aтa Лъчeзap Бopиcoв. За да подпомогнат строителството, от министерството са подготвили 12 мерки, които да подпомогнат по-бързото строителство. Зapaди aдминиcтpaтивни пpeч?и oбaчe чecтo пpoцecът ce бaви. Caмoтo cтpoитeлcтвo чecтo oтнeмa мнoгo пo-мaл?o вpeмe, oт?oл?oтo пoлyчaвaнeтo нa paзpeшитeлнo зa cтpoeж, пpиcъeдинявaнeтo ?ъм дocтaвчи? нa ?oмyнaлни ycлyги или мaшиннoтo oбopyдвaнe нa oбe?тa. Зa дa правят бизнec y нac, чyждecтpaннитe инвecтитopи тъpcят ocнoвнo три нeщa - дoбpo мecтoпoлoжeниe, пoдгoтвeнa инфpacтpy?тypa и ?вaлифициpaни ?aдpи. Te мнoгo чecтo имaт c?лючeни дoгoвopи и гoнят cpo?oвe зa изгpaждaнeтo и пyc?aнeтo в e?cплoaтaция нa oбe?тa cи. "Инвecтитopитe иc?aт гoтoвa инфpacтpy?тypa - дa дoйдaт и дa paзвивaт бизнeca cи, a нe дa cи cтpoят вcич?o caми", oтбeлязa д-p Mит?o Bacилeв, пpeдceдaтeл нa Гepмaнскo-бългapc?aтa индycтpиaлнo-тъpгoвc?a ?aмapa. Дoбъp пpимep в тoвa oтнoшeниe e НКИЗ, ?oятo изгpaждa пpeдвapитeлнo цялaтa нeoбxoдимa инфpacтpy?тypa, a инвecтитopитe имaт гpижaтa eдинcтвeнo дa paзвият cвoя пpoe?т.
Източник: Монитор (07.02.2018)

Има засилен инвеститорски интерес към индустриалните зони Все по-засилен инвеститорски интерес има към Индустриалните зони в цялата страна, заяви министърът на икономиката Емил Караниколов, който присъства на подписването на Меморандум за сътрудничество между Община Враца и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД /НКИЗ/. Общината и Националната компания ще работят съвместно за привличане на инвестиции във Враца и за обособяване на икономическа зона в града при конкретен интерес от инвеститори. „Национална компания индустриални зони“ ЕАД разширява портфолиото си от терени, които да предлага на инвеститорите. Целта е съвместната работа между НКИЗ и българските общини до доведе до развитие на регионите чрез нови инвестиционни проекти. Досегашният модел на развитието на индустриални зони не беше сполучлив, затова е разработена нова концепция, свързана с това първо да бъде изградена инфраструктурата в зоната и едва след това да се канят инвеститорите", заяви Караниколов. Той бе категоричен, че през последните години има все по-сериозна необходимост от разширяване на портфолиото на НКИЗ ЕАД с нови локации с възможности за индустриални терени, които да се предлагат на потенциалните инвеститори. „През последните години все по-често отчитаме конкретни искания от инвеститори да им се предложат терени в региони, където няма да имат сериозна конкуренция при търсенето на работна сила. Все повече чуждестранни и български компании осъзнават проблема с кадрите, изникващ в регионите със съсредоточена индустрия“, каза още той.
Източник: Банкеръ (09.02.2018)

Община Стара Загора ще изгражда индустриална зона "Загоре" в партньорство с държавата Стартира проектът за изграждане на нова индустриална зона в Стара Загора. Тя ще се нарича "Загоре" и ще се реализира от община Стара Загора в партньорство с държавата. Стартът на проекта беше подкрепен с меморандум за сътрудничество от кмета Живко Тодоров и Антоанета Барес, изпълнителен директор на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД. Старозагорският общински съвет гласува единодушно да бъде създадено акционерно дружество, което да управлява процесите по изграждане на зоната. До месец съветниците трябва да изберат и ръководство на новоучреденото дружество. Идеята за изграждане на индустриална зона "Загоре" беше подкрепена от всички политически партии в общинския съвет. Плановете са тя да бъде готова до есента на следващата година. Собствеността в акционерното дружество ще бъде разпределена 50:50. Общината ще участва с апортна вноска - терен от 115 дка в кв. "Зора", в близост до магазин "Метро", като според оценката на терените цената им е около 5 млн. лв. Общинската администрация подготвя идеен проект за индустриалната зона. Предстои да се направи ПУП, а след това да стартират обществените поръчки за строителството. "Най-важното за една индустриална зона са местоположението, кадрите и инфраструктурата", каза Антоанета Барес. Според нея Стара Загора има добро местоположение и кадри, инфраструктурата е работа на държавата. Тя обясни, че финансовият ресурс е наличен и че Стара Загора е напреднала в подготовката си. Парите, които ще даде държавата, ще отговарят на стойността на апорта на общината, но ако има нужда от допълнителни средства, те ще бъдат осигурени. Едно от най-големите предимства на бъдещата индустриална зона е комуникативността на терена, върху който ще бъде изградена. В близост до обекта преминават линии на градския транспорт, мястото е обезпечено с електрозахранване и водоснабдяване. Според експертите налице е всичко необходимо за изграждане на работеща инфраструктура в зоната. Това е вторият подобен проект между община и държава. Първият беше изграждането на Индустриален и логистичен парк - Бургас, който приключи миналата година. "В Стара Загора ще създадем модерна индустриална зона от европейски тип - с предварително изградена инфраструктура, така че инвеститорите да започнат възможно най-бързо и безпрепятствено работа", каза министърът на икономиката Емил Караниколов. Той съобщи, че вече е направено запитване за бъдещата индустриална зона от сериозен инвеститор в автомобилния сектор. "След Пловдив естественото продължение на процеса е инвестициите да бъдат насочени към Стара Загора, тъй като тук има добри комуникации, пресичат се три транспортни коридора, има и квалифицирана работна ръка", каза кметът на Стара Загора Живко Тодоров. В Министерството на икономиката са постъпили заявки за изграждане на индустриални зони с участието на държавата и от Варна, Горна Оряховица, Враца, Сливен и Кърджали, съобщи Караниколов. Според него кметовете осъзнават, че подобни индустриални зони дават добри възможности за развитие на икономиката в техните общини. "Законът за насърчаване на инвестициите дава много облекчения, включително изграждане на инфраструктура, възстановяване на осигуровки, намаление на данъци, възможност за обучение на кадри. Работим и да разширим законодателството с още облекчения", каза Караниколов. През миналата година чрез Агенцията за насърчаване на инвестициите са били сертифицирани 31 инвестиционни проекта за над 300 млн. лв инвестиции и около 5000 работни места. За първите 15 дни на тази година са издадени сертификати за около 500 млн. лв и над 2000 работни места. Сега в Агенцията за инвестиции се разработват още 21 проекта на обща стойност 1 млрд. лв. и около 4500 работни места. В "Национална компания Индустриални зони" ЕАД има 7 сериозни запитвания от инвеститори към момента, като дружеството е в процес на преговори са с общо 18 потенциални инвеститора.
Източник: Капитал (27.02.2018)

Правителството разреши продажбата на близо 230 дка от "Свободна зона Русе" Правителството разреши около 230 декара терени в "Свободна зона – Русе" ЕАД да бъдат продадени на бъдещи инвеститори. Това става ясно от съобщение на правителствената информационна служба. За целта с решение на Министерския съвет в сряда са променени границите на свободната зона. Към момента "Свободна зона – Русе" е разположена на площ от 370 дка на около 800 метра източно от Дунав мост в непосрествена близост до най-голямото речно пристанище у нас. Разполага със складове и сгради със застроена площ от 30 дка и открити складови площи от 20 дка. Това е причината за "множеството заявени инвестиционни намерения в "Национална компания индустриални зони" ЕАД, която е едноличен собственик на капитала на "Свободна зона – Русе". С отпадането на близо 230 дка като част от "Свободна зона – Русе", тези терени ще могат да бъдат продавани, а не само отдавани под наем както досега, което възпрепятстваше осъществяването на инвестиционни намерения.
Източник: Медия Пул (01.03.2018)

Френска компания за самолетни части иска да инвестира в Г. Оряховица Френска компания за производство на самолетни части е проявила интерес за инвестиции в Г. Оряховица. Това обяви министърът на икономиката Емил Караниколов по време на визитата си в града. Запитването на компанията е за терените на бившите казарми в града, които се намират до летището. Преди няколко години имотите бяха прехвърлени от Министерство на отбраната безвъзмездно на Общината. Намеренията на френската компания са да създаде изнесено производство за самолетни части в новата индустриална зона на Г. Оряховица. „Ще направим всичко възможно, за да ги убедим, че това е най-доброто място да инвестират. Надявам се, това да един от първите, но не и последните инвеститори в Г. Оряховица“, каза още министър Караниколов. В негово присъствие по-рано днес бе подписан меморандум за сътрудничество между Общината и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Подписите си под документа положиха кметът инж. Добромир Добрев и Антоанета Барес – изпълнителен директор на компанията. Една от първите стъпки за развитие на новата индустриална зона е създаването на смесено дружество с решение на Общинския съвет, след което Общината ще влезе с апорт на конкретния имот и ще реши в какъв размер ще е държавното участие. Икономическият министър подчерта, че държавата ще осигури средства за изграждане на инфраструктурата в района. В тази връзка предстоят разговори с Министерство на транспорта и Министерство на регионалното развитие за създаване на интермодален колектор, който да свърже жп инфраструктурата, пътищата и летището, уточни министърът. Според него инвеститорите търсят две неща – добра инфраструктура и добре подготвени кадри, каквито регионът може да предложи. Министърът определи подписването на меморандума като една от стъпките и усилията от страна на правителството за решаване на проблема с дисбалансите в отделните региони. „С решение на Общинския съвет в Г. Оряховица през януари бе взето решение за сключване на този меморандум за партньорство и за създаване на новата индустриална зона. Това е една от първите стъпки за развитие на този район“, припомни кметът Добромир Добрев. Изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Антоанета Барес изрази задоволство от доброто сътрудничество с Община Г. Оряховица. „Тя е сред общините, която ме впечатли със сериозната си предварителна подготовка, извървявайки дългия път да направи подробен ПУП, да обособят индустриална зона и след това да търсят варианти за развитието й“, заяви г-жа Барес. Към момента в страната са сключени общо 11 меморандума за сътрудничество с други общини, като в четири от тях вече са на етап регистриране на дружества. По време на срещата министър Караниколов заяви, че по последните данни на БНБ през последната година преките чуждестранните инвестиции у нас са се увеличи с над 35 %, като около 300 млн. евро са в секторите търговия, производство и логистика. Голям интерес към България има и от страни като Катар и Саудитска Арабия, заради добрите условия, които държавата предлага. През последните години се наблюдава тенденция много от българските и чуждестранни фирми да разширяват производството си, макар това да не се отчита като инвестиции.
Източник: Янтра - Велико Търново (30.03.2018)

Още една френска компания с интерес за завод у нас Още една голяма френска компания от самолетната индустрия проявява сериозен интерес да построи завод у нас. Вчера министърът на икономиката Емил Караниколов съобщи новината при подписването на Меморандум за сътрудничество между Национална компания индустриални зони (НКИЗ) и Община Горна Оряховица. В момента се изгражда заводът за самолетни части на френската компания „Латекоер“ в „Тракия икономическа зона“. Компанията е водещ доставчик в самолетната индустрия, а край Пловдив ще произвеждат части основно за глобалния гигант Airbus. Цялото съоръжение е разположено на 5000 кв. м, от които 4000 кв. метра производствена площ и 1000 кв. м административна. Община Горна Оряховица вече е идентифицирала свой терен, подходящ за индустриални цели. Става дума за имот от около 300 дка, бивши казарми, който е с нов подробен устройствен план и вече одобрени за изграждане електро- и ВиК схема за захранване на всички новопроектирани имоти. Парцелът разполага с добра техническа инфраструктура, като е особено атрактивен с близостта си до международното летище в Горна Оряховица и с товарна гара. До момента НКИЗ ЕАД има подписани меморандуми за сътрудничество с общините в Бургас, Божурище, Враца, Сандански, Ловеч, Кюстендил, Варна, Видин, Дупница, Стара Загора, както с областна администрация Кърджали.
Източник: Монитор (30.03.2018)

Френски инвеститор с интерес към Идустриална зона Кърджали Френски инвеститор в сферата на авиацията е проявил интерес към терените на бъдещата Индустриална зона на Кърджали в района на летището, съобщи областният управител Никола Чанев. Компанията от Франция се занимава с преоборудване на самолети. Цялата необходима информационна документация с параметрите на парцела и на пистата на летището вече е изпратена на компанията от страна на Областна администрация. Чанев уточни, че това е втората фирма, която проявява инвеститорски интерес към бъдещата промишлена зона, преди още тя да бъде изградена, което е изключително радващо. Терените на бившето кърджалийско летище вече е част от Национална компания „Индустриални зони”, предстои възлагане на ПУП за определената площ от близо 105 дка. Очаква се изграждането на промишлената зона да завърши до 2 години.http://www.kmeta.bg
Източник: Други (16.04.2018)

В Добрич започва обновяване в индустриална зона за 1 441 000 лева В Добрич започва обновяването на инфраструктурата в индустриална зона-север на града с ресурс от над 1 441 000 лева по оперативната програма "Региони в растеж", предаде БТА. Проектът е част от интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Кметът на Добрич Йордан Йорданов, представители на бизнеса и на изпълнителя на строителните работи днес направиха първа копка по улица "Шести септември", която ще бъде реконструирана.По трасето ще бъде положена нова настилка и бордюри на тротоарите, ще бъде подобрено отводняването чрез колекторна система, ще се прокара оптична мрежа и ще бъде монтирано енергоефективно осветление. Стотиците работещи в производствените бази, складове, офиси в зоната ще разполагат и с нови паркоместа. Благоустрояването в зоната с потенциал за икономическо развитие ще подобри логистиката за бизнеса и ще привлече още ресурси в индустрията, каза ръководителят на проекта Даниела Сивкова. Очаква се строителните работи да приключат до края на лятото.
Източник: 24 часа (23.04.2018)

До края на годината българските фирми получават достъп до 400 млн. лв. До края на годината по Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) ще стартират процедури за около 400 млн.лв., от които българските компании ще могат да се възползват. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов на форум "Индустриалните зони – ключът към икономически растеж на регионите“. На събитието бе подписан и меморандум за сътрудничество между Националната компания "Индустриални зони“ (НКИЗ) и ловешката областна администрация. От документа се очаква да продължава политиката на правителството за преодоляване на дисбалансите в регионите, чрез създаването на индустриални зони в цялата страна. Една от целите на кабинета е развитието на индустриалните зони като механизъм за насърчаване на икономическото развитие и за подпомагане развитието на инвестиционния потенциал на страната чрез предлагане на инвеститорите на индустриални терени в различни локации в цялата страна. До момента НКИЗ има подписани меморандуми за сътрудничество с общините в Бургас, Божурище, Враца, Сандански, Кюстендил, Варна, Видин, Дупница, Стара Загора, Горна Оряховица, както с Областна администрация – Кърджали.
Източник: Медия Пул (03.05.2018)

Стартират процедури за близо 400 млн.лв. за иновации До края на годината по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ ще стартираме процедури за около 400 млн.лв., от които българските компании ще могат да се възползват. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов на форум „Индустриалните зони – ключът към икономически растеж на регионите“, който се проведе в Ловеч. На събитието бе подписан и Меморандум за сътрудничество между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) и Областна администрация – Ловеч, като подписи на документа сложиха изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес и областният управител на Ловешка област Георги Терзийски. Караниколов посочи, че с Меморандума се продължава политиката на правителството за преодоляване на дисбалансите в регионите, чрез създаването на Индустриални зони в цялата страна. Съгласно меморандума Областна администрация-Ловеч, и Национална компания индустриални зони ЕАД ще работят съвместно за привличане на инвестиции и за обособяване на икономическа зона в града при конкретен интерес от инвеститори. По време на срещата с представителите на местния бизнес бяха обсъдени въпроси свързани с административната тежест и недостига на висококволифицирани кадри за бизнеса. Министърът отчете, че през изминалата година усилията на цялото правителството са били насочени към намаляване на регулаторните режими за бизнеса, както и към поддържането на макроикономическа и финансова стабилност. Икономическият министър подчерта, че по темата с кадрите се работи изключително активно, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Като краткосрочни мерки, по които работи правителството, той посочи облекчаване на режимите за издаването на работни визи и придобиването на гражданство от страна на висококвалифицирани кадри от чужбина. Караниколов подчерта, че стимулирането на дуалната форма на обучение и на преквалификацията на кадри, както и по-широка информационна кампания за ползите от тези обучения ще доведат до създаването на необходимите за бизнеса висококвалифицирани специалисти. „Обмисляме в Индустриалните зони да бъдат изградени центрове за преквалификация и образование, спрямо нуждите на бизнеса“, допълни той.
Източник: Банкеръ (03.05.2018)

Разширяват индустриалната зона в Пловдив Имот в Пловдив ще бъде апортиран в капитала на "Национална компания индустриални зони". Правителството даде съгласието си незастроен терен от 28,8 дка на бул. "Пещерско шосе" №66 в Пловдив да бъде внесен като непарична вноска в капитала на НКИЗ. Целта е на мястото да бъде изградена индустриална зона. Имотът е перспективен за привличане на нови инвестиции предвид добре развитата транспортна инфраструктура, осигуряваща бърз и лесен достъп до основните транспортни коридори. Паралелно с това стана ясно че в индустриалната зона в Божурище има компании, които вече разширяват производствените си бази. Това съобщи изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес. Важно е не само да привлечем една инвестиция, но и да я задържим. Това показва, че компанията-инвеститор се чувства добре в нашите индустриални зони и така привлича следващи инвеститори. / http://inews.bg
Източник: Други (03.05.2018)

Френски самолетостроител с интерес да инвестира в Г. Оряховица, бившите казарми стават индустриална зона Нова индустриална зона на Горна Оряховица с площ от близо 300 дка вече е част от „Национална компания индустриални зони” (НКИЗ) и ще бъде развивана от държавата. Територията вече има нов подробен устройствен план и готови проекти за изграждане на електро- и ВиК схема за захранване на всички новопроектирани имоти. Парцелът разполага с добра техническа инфраструктура, като е особено атрактивен с близостта си до международното летище в Горна Оряховица и с товарна гара. Терените в Горна Оряховица ще бъдат предлагани на инвеститори от „Национална компания индустриални зони”, а френска самолетна компания вече проявява сериозен интерес. Намеренията й са да изнесе производство извън Франция.
Източник: Борба - Велико Търново (04.05.2018)

Бившите казарми в Свищов стават индустриална зона Община Свищов планира да превърне бившите казарми в града в индустриална зона, която ще бъде насочена към развитие на производствени бази. Имотът е с площ от над 300 дка, има изградена инфраструктура и излаз на река Дунав, а превръщането му в индустриална зона ще допринесе изключително много за развитието на града. В края на м.г. Министерството на отбраната предостави имота на Община Свищов, който е неизползваем от близо 20 г. Предстои след решение на Министерски съвет областният управител да деактува терена в полза на крайдунавската община. След това трябва да бъде изработен Подробният устройствен план, а идеята за създаване на нова индустриална зона ще бъде представена за обществено обсъждане, уточни кметът на Свищов Генчо Генчев. Идеята е да бъде подписан договор с Националната компания индустриални зони. През март подобен договор с компанията сключи Община Г. Оряховица за терените на бившите казарми, към които има интерес от страна на френска компания за производство на самолетни части. Подобни меморандуми за сътрудничество компанията има с общините в Бургас, Божурище, Враца, Сандански, Ловеч, Кюстендил, Варна, Видин, Дупница, Стара Загора.
Източник: Янтра - Велико Търново (09.05.2018)

Дадоха имот в село Герман на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД Правителство възложи на министъра на икономиката да увеличи капитала на „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД със стойността на непаричната вноска, представляваща правото на собственост върху имот в с. Герман. Той представлява терен от 19,5 дка и седем сгради, които са с отпаднала необходимост за Българския институт по метрология. Това съобщиха от правителствената информационна служба. НКИЗ е дружество със 100% държавно участие в капитала и е създадено с цел изграждане и управление на индустриални зони и високотехнологични паркове. Дейността и приоритетите му са насочени към идентифициране и създаване на индустриални терени с готова инфраструктура с цел привличане на инвеститори. Правителството предостави на Министерството на здравеопазването имот във Велико Търново, който ще позволи изграждането на центрове за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи. Имотът – терен от 4,7 дка на ул. „Никола Габровски“ №23, е необходим за реализирането на проект „Подкрепа за деинституционализация на грижа за деца“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“. Чрез него се осигурява подходяща и ефективна социална инфраструктура за предоставяне на нов вид резидентни и съпътстващи услуги в общността, включително здравно-социални, които заменят модела на грижа за деца, настанени в институции. Сградите на Аграрно-техническата професионална гимназия в Златица и на Професионалната гимназия по лозарство и винарство „Хр. Ботев“ в Перущица стават общинска собственост. Решенията са мотивирани с преобразуването в общински на учебните заведения, които досега са били към Министерството на земеделието, храните и горите. Правителството предоставя безвъзмездно на община Варна собствеността върху два самостоятелни обекта в сградите на ул. „Ген. Колев“ №17 и ул. „Дрин“ №31. Те са необходими за осъществяване на социални услуги от общината чрез Центъра за подкрепа на личностно развитие – логопедичен център Варна. Кабинетът даде съгласието си „Български пощи“ ЕАД да продаде чрез търг имоти във Варна, Търговище и Павликени. Това са шест апартамента с площ между 40 кв. м и 100 кв. м и гараж от 19 кв. м, които не са необходими за основната дейност на дружеството. С продажбата им ще бъдат реализирани приходи, необходими за изпълнение на бизнес плана на „Български пощи“.
Източник: 24 часа (30.05.2018)

Над 10 компании с интерес към Индустриална зона "Загоре" Над 10 инвеститори до момента са проявили интерес към Индустриална зона "Загоре", която ще се изгражда край Стара Загора. Това заяви кметът Живко Тодоров на редовната сесия на Общинския съвет в Стара Загора, цитиран от БТА. На заседанието съветниците подкрепиха предложението за възмездно прехвърляне на 2 429 148 броя акции от капитала на Индустриална зона "Загоре" ЕАД, на Национална компания индустриални зони ЕАД. Държавното предприятие има готовност да извърши дейностите по изграждане на инфраструктурата, а през следващата седмица предстои среща с Министерството на икономиката и Национална компания индустриални зони, за да се финализира процесът по прехвърляне на акциите на Общинското дружество на държавата, заяви кметът. Тодоров уточни, че получената от държавата сума от над 2,4 млн. лв. ще влезе в капитала на общинското дружество и ще бъде използвана за изграждане на инфраструктурата. Общината участва с апортна вноска - терен от 115 дка в кв. "Зора", като според оценката цената му е около 5 млн. лв. "Има готовност за съдействие от икономическото ведомство това да се случи по най- бързия начин и зоната да бъде готова за нови инвеститори възможно най-скоро", уточни Тодоров.
Източник: 24 часа (01.06.2018)

Удостоиха с приз шефа на НК "Индустриални зони" Изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони" ЕАД Антоанета Барес бе удостоена с награда за Ефективен мениджмънт, привличане на чуждестранни инвестиции и успешно управление на индустриални проекти в категорията „Икономика и мениджмънт" на Седмите годишни награди на списание Business Lady. Отличията бяха раздадени на официална церемония в хотел „Балкан" във вторник вечерта. При получаването на приза Барес благодари на екипа си и подчерта, че в голямата си част той се състои от жени. „Един силен женски екип може да преобърне света, ако реши", каза тя на церемонията. „Доказателство за ефективната работа на „Национална компания индустриални зони" е фактът, че все по-осезаемо инвеститорите припознават в наше лице своя стратегически партньор за проекти в България", посочи Барес и допълни, че от създаването им досега, в държавните индустриални зони са привлечени инвестиционни проекти за над 400 милиона лева Годишните награди на Business Lady и Business Lady Club се връчиха за седми път. С тях се отличава приносът на българската делова жена в различни категории и се цели да се даде повече гласност на успешните управленски модели, ефективните бизнес практики и адекватното развитие на човешкия капитал. Призове в категории като „Телекомуникации", „Здравеопазване", „Фармация", „Човешки ресурси", „Строителство и архитектура", „Земеделие" и др. получиха над петнайсет дами, показали професионализъм и постоянство, постигане на високи резултати в различни сфери на дейност; постижения, които повишават доверието на клиенти и служители към тях и превръщащи ги в предпочитан партньор за бизнеса. Антоанета Барес е част от екипа на „Национална компания индустриални зони" от самото създаване на дружеството, а поста изпълнителен директор заема от март 2017 г. Мисията на компанията, специализирана в изграждането и управлението на индустриални паркове, е насърчаване на инвестициите в българската икономика. В портфолиото на НКИЗ са действащи икономически паркове, свободни зони и проекти в процес на развитие в цялата страна. Като стратегически партньор на инвеститорите в България компанията предлага индустриални зони с модерна инфраструктура и стратегическа локация, както и подкрепа на всеки етап от инвестиционния проект. В услуга на инвеститорите НКИЗ работи в добро сътрудничество с Министерство на икономиката и другите държавни и общински институции. Предимствата на зоните и комплексните услуги, които НКИЗ предлага, са предпоставка за превръщането на индустриалните зони в предпочитано място за бизнес от българските и чуждестранни инвеститори.
Източник: Стандарт (15.06.2018)

20 нови инвеститори с интерес към индустриалните зони Повече от 20 нови инвестиционни заявления са подадени към „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, обяви изпълнителният директор на дружеството Антоанета Барес. Основно те са за Икономическа зона София-Божурище, а от началото на тази година се наблюдава интерес и към Видин и Русе, обяви тя, цитирана от Радио Фокус. Компанията вече започна работа и по десетия проект в портфолиото си - Индустриална зона Кърджали, с обща площ близо 95 декара, каза още Антоанета Барес. От февруари НКИЗ си сътрудничи и с Община Стара Загора. Местната власт там предлага за индустриални цели атрактивен терен от 115 декара, разположен до магистралата. Барес коментира, че важен фактор при избора на инвестиционна среда, освен местоположението и инфраструктурата, е наличието на работна ръка. В тази връзка, каза тя, НКИЗ работи активно с университетите. След подписаните вече близо десет меморандума за сътрудничество с висши учебни заведения, предстои разширяване на сътрудничеството с морските университети и с този във Велико Търново, а в близко бъдеще и с професионалните гимназии. „Предстоят много нови неща, работи се изключително интензивно по работата с общинските администрации, с които подписваме меморандуми и те предоставят информация за индустриални терени на своя територия“, заяви Барес. Тя добави, че е отправена покана към световния автомобилен производител „Хюндай“ да реализира проект в България – предложеният за това терен е на летището в Равнец, близо до Бургас.
Източник: Монитор (11.07.2018)

Над 20 инвестиционни заявления са подадени към „Индустриални зони“ Повече от 20 нови инвестиционни заявления са подадени към „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Това обяви изпълнителният директор на дружеството Антоанета Барес, според която намеренията са насочени основно към Икономическа зона София-Божурище, но от началото на тази година се наблюдава интерес и към Видин и Русе. Барес коментира, че важен фактор при избора на инвестиционна среда, освен местоположението и инфраструктурата, е наличието на работна ръка. В тази връзка НКИЗ работи активно с университетите. „След подписаните вече близо десет меморандума за сътрудничество с висши учебни заведения, предстои разширяване на сътрудничеството с морските университети и с този във Велико Търново, а в близко бъдеще и с професионалните гимназии“, каза Барес. Компанията вече работи и по десетия проект в портфолиото си – Индустриална зона Кърджали, с обща площ близо 95 декара. От февруари НКИЗ си сътрудничи и с Община Стара Загора. Местната власт там предлага за индустриални цели атрактивен терен от 115 декара, разположен до магистралата. /economic.bg
Източник: Други (11.07.2018)

Създават индустриална зона край Казанлък Индустриална икономическа зона създава и вторият по големина град в Старозагорско - Казанлък. Първата стъпка бе направена в петък с подписването на меморандум за сътрудничество между общината в Града на розите и "Национална Компания Индустриални Зони" ЕАД. Документа парафираха кметът на Казанлък Галина Стоянова и Антоанета Барес, директор на държавното дружество. „Казанлък е изключително подходящ за инвестиции, защото има не само традиции в бизнеса, но и много добри училища", отбеляза Антоанета Барес. Тя припомни, че за инвеститорите, освен инфраструктурата, много важна е работната ръка. Не е тайна, че в Казанлък има много силни ученици, които постоянно печелят международни състезания. От години тук функционира прочутата школа за млади таланти по физика на Теодоси Теодосиев- Тео. Шефката на "Индустриални зони" обяви, че компанията започва да изпраща в Града на розите инвеститори, за да започне изграждането на инфраструктурата съвместно с Общината. „Меморандумът е първа стъпка нашият град и регионът да бъдат представяни целево, а не с отделни, случайни срещи", посочи със задоволство кметът на общината Галина Стоянова, която се надява на по-голям инвеститорски интерес и по-скорошно създаване на индустриалната зона.
Източник: Стандарт (23.07.2018)

Над 50 чуждестранни инвеститори търсят терени в България В "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ ЕАД) са постъпили над 50 инвестиционни запитвания за два месеца от разнородни компании, съобщи в интервю за БТА Антоанета Барес - изпълнителен директор на НКИЗ. Дружеството, което е 100% държавно, оперира четири действащи зони - Свободни зони Русе, Видин и Свиленград и Транзитна търговска зона - Варна, и развива пет допълнителни индустриални терена в градовете София (Божурище), Бургас, Карлово, с. Телиш (Плевен) и Варна. НКИЗ има и подписани меморандуми за сътрудничество с общините във Враца, Сандански, Кюстендил, Дупница, Стара Загора, Горна Оряховица, Перник, както и с областните администрации в Кърджали и Ловеч. В напреднал стадий на развитие са Икономическа зона София-Божурище и Индустриален и логистичен парк - Бургас. Паркът в Бургас, който е съвместно дружество с общината, вече е запълнен. В Икономическа зона София-Божурище пример за успешна инвестиция е германска компания за производство на панели за управление на климатици на всички германски марки автомобили. Тя започнала утрояване на мощностите на предприятието. Най-силен интерес проявяват дружества от автомобилния бранш, както и доста логистични компании, каза Барес. По думите ? най-голямата инвестиция на логистична компания е с датски адрес. Същата изгражда на територията на зоната в Божурище най-големия си дистрибуторски център върху площ от 300 дка. Турски и френски фирми също проявяват интерес. Отправена е покана към световния автомобилен производител Hyundai да реализира проект в България на терен в авиобазата до бургаското село Равнец, допълни Барес. При потребност от разширяване или позициониране на нови мощности българските компании взимат по-бързо решение, каза изпълнителният директор на НКИЗ. Според нея чуждите компании по-бавно определят дестинация. Хвърляме много усилия, за да изберат България, заяви Барес. По думите й битката със съседните ни страни, извън Европейския съюз, е доста тежка. "Нашата визия, стратегия и мисия е да привличаме инвеститори, които да останат тук, да развият своето производство и да се разширяват. Развитието на производства с висока добавена стойност, а не само на търговията, води до повишаване на брутния вътрешен продукт и на стандарта на хората", подчерта Барес.
Източник: Инвестор.БГ (03.08.2018)

Походът на производството на авиочасти в България Втора компания отваря завод у нас, други две с интерес Бавно и полека през последните години България се наложи като предпочитана дестинация на чуждите компании за производство на части за автомобилната индустрия. Днес резултатите са впечатляващи – над 47 000 заети в над 170 компании с годишен оборот от над 2.5 милиарда лева. Производството на авточасти създава над 5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, а секторът изпреварва по темпове на растеж ИТ сектора, туризма и металургията. Данните са на "Аутомотив клъстер България". За сравнение при учредяването на клъстера преди шест години, секторът е създавал под 1 на сто от БВП, заети са били под 9000, а компаниите - под 30. Дали по този път ще тръгне развитието на сектора за производство на авиочасти у нас предстои да видим. Засега прогнозите са за ръст в поръчките. Последният доклад за индустрията, изготвен от Boeing и представен в края на юли, сочи, че авиокомпаниите ще се нуждаят от 42 700 самолета през следващите две десетилетия. Това е с 3% повече, отколкото гласеше миналогодишната прогноза. В днешни цени продажбите на толкова самолети се оценява на 6.3 трилиона долара. България се опитва да намери мястото си в тази ниша. Германската компания "Луфтханза Техник" бе първата, която преди десет години откри базата си на столичното летище за ремонт на самолети. През пролетта на 2016 г. американската компания за самолетни части "Удуърд" (Woodward Inc) откри цех в непосредствена близост до летище "София". През септември т.г. в "Тракия икономическа зона" предстои да отвори врати и предприятието на френската компания "Латекоер" (Latecoere). Други компании също проявяват интерес да произвеждат или преобрудват самолети у нас, по данни на икономическото министерство. България е била водещ европейски производител в самолетостроенето през 30-те години на миналия век. От 1915 до 1954 г. у нас работили три предприятия, от които са излезли над 1000 основно военни и учебни самолети. Надеждите са, че тази индустрия днес отново се възражда, макар засега само с ремонт и производство на части за въздушните машини на гигантите "Боинг", "Еърбъс", "Бомбардие" и "Ембраер". Френска инвестиция за над 11 млн. евро Френската група "Латекоер" инвестира в предприятието си край Пловдив 11 млн. евро. Заводът ще бъде открит на 12 септември, съобщиха от Френско-българската търговска и индустриална камара. Предприятието е разположено на 5000 кв.м площ, от които 4000 кв.м е производствената, а останалата е административната част. Във фабриката ще се произвеждат авиационни възли за вратите на самолети Airbus A320 и A330, както и шкафове за авионика, но без кабелите и електронното оборудване. Плановете са да бъдат наети около 200 работници. Българският завод е част от голям проект на френската компания на обща стойност 110 млн. евро и срок на изпълнение до края на 2020 г. Половината от средствата се осигуряват от Европейската инвестиционна банка, като 6 млн. лв. от тях идват по плана "Юнкер". Останалата част от 55 млн. евро се осигуряват от "Латекоер". Финансирането на групата е за разработване и внедряване на иновации в производството на врати, оптични мрежи, бордови съоръжения и видеосистеми за самолети. Освен за предприятието в Пловдив, по-голямата част от средствата са отишли за изграждането на високо дигитализиран "завод на бъдещето" от поколение 4.0 в Тулуза. Френската група "Латекоер" е доставчик за най-големите авиационни производители. Над половината от продажбите ? са за европейския консорциум Airubus, следвани от Embraer, Boeing, Dessault, Bombarier и други. Компанията работи в две основни сфери - корпусни елементи и врати (65% от общите приходи) и електрически шкафове и кабелни системи (35%). За компанията работят над 4450 специалисти в 10 страни, сред които Франция, Германия, Чехия, Мароко, Тунис, Мексико и Бразилия, като стратегията ? е заводите да са разположени близо до клиентите. Приходите ? за 2017 г. възлизат на 652.5 млн. евро, а печалбата ? е 3 млн. евро. Очакванията на компанията са за тази година оборотът ? да нарасне. Американска инвестиция за над 10 млн. лв. Първата компания у нас, която работи като доставчик на световната авиоиндустрия е американската "Удуърд". Тя откри звеното си в "София Еърпорт Център" през 2016 г., в който бяха инвестирани около 1 млн. лв. Година по-късно компанията обяви плановете си за разширяване на производството с инвестиция за 9 млн. лв. в следващите две години. В българския завод се изработват различни възли и компоненти, свързани с управлението на горивната система на самолетите и контрола на задвижващите механизми като задкрилките на крилата и опашния сектор. "Удуърд" е публична компания, основана през 1870 г. от Амос Удуърд. Дружеството работи основно в две сфери – на енергийните системи и на самолетните части. За компанията работят над 7000 души в 14 страни. Оборотът ? надхвърля 2 млрд. долара. Акциите ? се търгуват на борсата NASDAQ. И още инвеститори И още инвеститори проявяват интерес да произвеждат авиочасти в България. В края на миналата година от Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия съобщи, че френската компания "Трейд къмпъни файненс" (Trade Company Finances) проучва България като място за конвертиране на пътнически в товарни самолети за извършването на карго услуги. Фирмата работи с американски партньори и избираше между няколко страни от Югоизточна Европа за разширяване на бизнеса си в Европа. Към момента няма официална информация коя страна е избрала. В края на март тази година от Национална компания "Индустриални зони" съобщиха, че казармите в Горна Оряховица ще бъдат предложени на френски инвеститор в самолетостроенето, който търси подходящи терени у нас за производство. Името на компанията не беше споменато. Традициите на българското самолетостроене България е имала традиции в производството на самолети, дори е била сред първите в света, които са произвеждали въздушните машини, показват историческите данни. От 1915 г. до 1954 г. в страната са работили три предприятия, които са произвеждали самолети предимно за бойната авиация и за учебни цели. Държавна аеропланна работилница (ДАР) в Божурище е най-старото и с най-дълга история. Създадена е малко преди Първата световна война през 1912 г. от основателя на българската авиация Васил Златаров на базата на германския опит. След поражението страната ни е принудена да унищожи бойната си авиация. Това забавя развитието на проекта за собствен самолет. Така първият модел български самолет ДАР-1 е произведен през 1926 г. Това става с помощта на германския летец и авиоконструктор инж. Херман Винтер. Той е назначен за главен инженер и началник на конструкторското бюро, в което са привлечени младите българските аероинженери Цветан Лазаров, дотогавашен инструктор в пилотската школа Божурище, специализирал в Берлин, американският възпитаник инж. Кирил Петков, Борис Денчев, Селиванов, Донев, Касабов, Стойчев. До 1941 г. в ДАР общо са произведени 94 самолета от 12 типа. След това производствената база на фабриката в Божурище се прехвърля в Ловеч в Държавната самолетна фабрика. През годините в нея се произвеждат основно самолети за военни цели от марките ДАР, АВИА и ЛАЗ. Третото българско предприятие за производство на самолети е италианската фабрика "Капрони Български" в Казанлък, което работи от 1930 до 1942 г. Самото предприятие е създадено три години по-рано. Според исторически данни, публикувани от в."Българска армия" след Ньойския договор от януари 1925 г. в Министерството на войната при ген. Иван Вълков идват на инспекция комисари от двете страни победителки в Първата световна война – Англия и Франция, за да проверят дали са унищожени българските самолети, участвали в Първата световна война. България е на страната на Центриските сили и губи войната и по тази причина е лишени от авиация. Какво е решил ген. Вълков, можем само да гадаем, но той се свързва с един свой познат чешки журналист – Владимир Сис, който е репортер от фронта, когато ген. Вълков е началник-щаб на 7-а Рилска пехотна дивизия. Там те стават и лични приятели. Българският министър обяснил, че на всяка цена трябва да се запазят българските самолети. От Чехия след няколко месеца пристигат представители на самолетостроителната фирма "AERO-Прага". Ген. Вълков нарежда на министъра на транспорта самолетите, които се намират на Божурище, да бъдат изпратени в Казанлък и зачислени на чешката фирма. Чехия е сред победителите в Първата световна война. Така само за година и половина е изградено летище и фабрика за аеропланно училище за пилоти. Когато след две години отново идват представителите на Англия и Франция, за да проверят унищожени ли са българските самолети, на Божурище откриват само струпани самолетни останки, които нареждат да се запалят. Когато отиват в Казанлък пък, самолетите, които виждат, вече носят отличителните знаци на Чехия и това спасява българските летателни машини от унищожение. Италианските инженери пристигат в България през 1930 г. благодарение на ген. Иван Вълков. Той вече е изпратен пълномощен министър на България в Италия и се запознава с директора на "Капрони", Милано. Така през 1930 г. е учредено акционерното дружество за производство на самолети в България - "Капрони Български", след като италианската компания откупува от "AERO-Прага" фабрика тав Казанлък. До 1938 г. в нея се конструират предимно учебно-тренировъчни самолети, отговарящи на ограничителните изисквания на Ньойския договор. За 12-те години работа във фабриката са направени 9 модела самолети и са се конструирали още 11 немски модела. През 1941 г. "Капрони Български" е втората фирма в света, която произвежда реактивен самолет след немския "Месершмит – 262" през 1939 г. След Втората световна война фабриката в Ловеч остава единствения производител на самолети в страната, като производството се засекретява. В архивните документи на ДС Йордан Маринов от Казанлък попада на оценка на политически емигранти в Русия - двама български полковници, които са от Червената армия и се връщат в България след 9 септември. Това са Август Кабакчиев и Захари Захариев. Те влизат в противоречие с тогавашните командващи българската военна авиация – полк. Дренников и полк. Петко Попганчев. Кабакчиев и Захариев докладват в Съветския съюз, че българските асове са на много по-високо ниво от съветските летци. Така от Москва първо пристига нареждане, с което се лишават българските офицери от правото да летят. По-късно се забранява на България да произвежда и собствени самолети. Така заводът за самолети в Ловеч преустановява работа през 1954 г. и започва да произвежда велосипеди, известни с марката "Балкан" по времето на социализма. Заводът в Казанлък също съществува и до днес, но е специализиран в производството на хидравлични системи и компоненти за италианската автомобилна индустрия. Така за около 30 години през миналия век България се утвърждава като водещ европейски производител на самолети, специализирана предимно в производството на военни и учебни летателни машини.
Източник: Медия Пул (15.08.2018)

Пет фирми с интерес към 70% от парцелите в индустриалната зона "Загоре" Пет фирми проявяват сериозен интерес към 70% от парцелите в индустриална зона "Загоре", която се простира на площ от 115 дка. Това Това съобщиха на съвместна пресконференця министърът на икономиката Емил Караниколов и кметът на Стара Загора Живко Тодоров, заедно със Съвета на директорите на новата индустриална зона. Индийска компания от хранително-вкусовата промишленост и две немски компании имат интерес към новата индустриална зона, посочи икономическият министър Емил Караниколов. Индустриална зона "Загоре" се изгражда чрез партньорство между държавата и местната власт, като собствеността в акционерното дружество е разпределена поравно 50:50. Общината ще участва с апортна вноска - терен от 115 дка в кв. "Зора", в близост до магазин "Метро", като според оценката на терените цената им е около 5 млн. лв. Държавата – чрез Националната компания "Индустриални зони" участва с капитал, като отпусна 3.5 млн. лв. за изграждане на инфраструктурата на зоната. Средствата вече са по сметката на индустриална зона "Загоре". Средствата ще се използват за изработването на подробен устройствен план на новата индустриална зона "Загоре", който предстои да бъде приет от Общинския съвет на Стара Загора до края на октомври. Въпреки че изграждането на зоната реално не е започнало, кметът на Стара Загора обяви, че вече се мисли за нейното разширяване. Набелязахме още 29 дка, които ще бъдат присъединени, каза Живко Тодоров. Изпълнителният директор на индустриална зона "Загоре" Радослав Танев заяви, че има готовност за увеличаване на зоната с още 150 дка общинска земя. В момента терените се проучват геоложки, дали са подходящи. Бизнес моделът, по който ще работи зоната, е земята в нея да се продава на бъдещите инвеститори или да се дава чрез отстъпено право на строеж. Получените приходи ще се използват за разширяване на зоната, каза кметът Живко Тодоров. Министърът на икономиката Емил Караниколов получи благодарствено писмо и плакет от кмета на Стара Загора за подкрепата му и изпълненото обещание да бъдат отпуснати пари от държавата за изграждането на инфраструктурата на индустриална зона. "Това е първият министър на икономиката, който реално с действия и с подкрепа прави така, че Стара Загора да излезе на картата на ивестициите в страната. Без инфраструктура една индустирална зона губи смисъла си и не е толкова притегателна за инвеститорите", каза Живко Тодоров. Парите бяха получени по сметката на зона "Загора" в деня на празника на града, който се отбелязва на 5 октомври.
Източник: Медия Пул (08.10.2018)

Държавната "Индустриални зони" търси изпълнител на поръчка за 70 млн. лв. Общо 70 млн. лв. предвижда да изхарчи през следващите четири години Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) за изграждане на инфраструктура в няколко парка в страната. Това се вижда от обявената обществена поръчка за избор на фирми, с които да бъде сключено рамково споразумение. С изключение на зоната в Божурище останалите места са практически неразвити, а интересът към тях също е под въпрос. Неясно засега остава и как държавната компания смята да финансира проектите. Поръчката е за инженеринг (проектиране и строителство) на пътна и техническа инфраструктура за обекти в Божурище, Карлово, Кърджали, Суворово и плевенското село Телиш. Според съобщението ориентировъчната дължина на улиците, които трябва да бъдат изградени, е 20 900 м, а обявената стойност от 70 млн. лв. е без ДДС. Поръчката предвижда сключването на рамково споразумение за срок от 48 месеца с трима потенциални изпълнители на строителните дейности, като за всеки конкретен договор след това НКИЗ ще кани фирмите да представят оферти. Интересното в случая е, че според условията на процедурата, ако няма достатъчно кандидати, които да отговарят на критериите, компанията ще може да сключи рамково споразумение и само с една фирма. Оценката ще се прави на принципа икономически най-изгодна оферта, където тежестта на качеството е 40%, а останалите 60% са за цената. Поръчката първоначално беше обявена на 25 септември с краен срок за кандидатстване 8 ноември, но миналата седмица са направени някои технически промени и срокът е удължен до 19 ноември. Отварянето на офертите ще стане на следващия ден, което означава, че е много вероятно споразумението да бъде подписано по Коледа. Освен че трябва да са регистрирани строители и да имат предишен опит в подобни поръчки, кандидатите трябва да докажат и оборот от такава дейност най-малко 20 млн. лв. за последните три приключени финансови години. Гаранцията за изпълнение на договора е 3% от поръчката, или 2.1 млн. лв. Сключването на рамково споразумение не означава, че НКИЗ ще направи поръчки за всичките 70 млн. лв. Сумата обаче е значителна, особено на фона на резултатите на компанията. Последният й годишен отчет показва, че тя остава на загуба от 1.6 млн. лв., макар че приходите й от продажби нарастват двойно до 7.2 млн лв. В същото време, за да привличат инвеститори, индустриалните зони трябва да разполагат с основна инфраструктура. Не е ясно обаче как са избрани потенциалните обекти, към които да се насочат средствата. "Капитал" не успя да се свърже с директора на компанията на мобилния й телефон. От всичките обявени зони единствено тази в Божурище се радва на добър интерес.
Източник: Капитал (17.10.2018)

В Бургас започна строеж на завод за самолетни части за "Боинг" и "Еърбъс" Първа копка на научноизследователският и производствен комплекс за части за самолетни двигатели беше направена днес на територията на "Индустриален и логистичен парк – Бургас". Инвестицията на компанията "Сигматек" ЕООД е на стойност 30 млн. долара, като след година ще бъдат открити над 200 нови работни места. Дейността на базата ще бъде свързана с услуги в турбостроенето като ремонт и нанасяне на специални покрития върху компоненти на самолетни газотурбинни двигатели. Клиенти на "Сигматек" са заводите на "Боинг" и на "Еърбъс". "Инвестицията е добра новина за Бургас. Преди година инвеститорът ни каза, че харесва града, и поиска да разбере какви са учебните заведения в града. Благодарим за подкрепата на "Националната компания индустриални зони"", коментира днес кметът на Бургас Димитър Николов. Изпълнителният директор на "Национална компания индустриални зони" ЕАД Антоанета Барес посочи, че до момента структурата е привлякла инвестиции в размер на над 820 млн. лв. Изпълнителният директор на "Индустриален и логистичен парк – Бургас" АД Стамен Стамов използва церемонията да припомни, че паркът разполага с територия 240 дка, която е почти запълнена. До момента са привлечени над 30 инвеститора, разкриващи 1000 постоянни работни места, като са инвестирани над 80 млн. лв. в производства и логистични бази.
Източник: Дневник (24.10.2018)

Божурище протестира: промишлена зона има, път няма Жители на Божурище и на „Толева махала“ се вдигнаха за пореден път на протест, недоволни от тежкотоварния трафик, минаващ през жилищните райони. Те настояват за удължаване на бул. „Царица Йоанна“ от жк „Люлин“ до Индустриална зона „Божурище“. Преди четири месеца хората излязоха на протест със същите искания, но без резултат. „Държавата изгражда прекрасна индустриална зона. Но нещата, по български, се изграждат наполовина - няма никаква инфраструктура към зоната и хилядите камиони трябва да преминават по един двулентов път през „Толева махала“, бул. „Европа“, обясни Михаил Славчев, един от организаторите на протеста, цитиран от БНР. Той подчерта, че ако няма действия, протестиращите ще продължат с недоволството. Във вторник те блокираха за час бул. "Европа". Според организатори на протеста индустриалната зона се разраства и се говори за нов път, който да поеме стотиците камиони, но реални действия няма. Кметът на община Божурище Георги Димов заяви, че икономическото министерство трябва да финансира проекта. Ако това стане, пътят можело да бъде построен до две-три години. Още към края на юни тази година, в разгара на първия протест на столичани от квартала, националната компания „Индустриални зони“, управлявана от Министерството на икономиката, обяви, че има не един, а два готови проекта за пътища. Но строителство няма и до днес. Изпълнителният директор на "Индустриални зони" Антоанета Барес заяви пред Нова тв, че миналата година е бил подаден проект, в който да бъдат отпуснати 19 млн. лв. от държавата, за външна пътна връзка. В момента проектът е в Министерството на финансите, а след това ще подлежи на решение от Министерския съвет. Според нея проблемът не бил в отпускането на средства, а в избиране на пътния участък.
Източник: Сега (31.10.2018)

Създават българо-китайска индустриална зона За последните 10 години българският износ за Китай се е увеличил десетократно, а само през първите шест месеца на тази година нараства с 10% спрямо същия период на 2017г. и възлиза на 366.7 млн. щ.д. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов, при посещението си на българския щанд на Първото издание на Китайския международен панаир за вносни стоки /CIIE/, който се провежда в Шанхай. Караниколов е на посещение в Китай, начело на бизнес делегация, в която влизат представители на 32 български компании-изложители, които представят своите стоки и услуги в секторите - хранително-вкусова промишленост, козметика и услуги. В първото издание на Китайския международен панаир за вносни стоки участват над 130 държави, а българското национално участие се организира от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАНМСП/ към Министерство на икономиката. Икономическият министър подчерта, че страната ни участва в Първото издание на Китайския международен панаир, с цел лансиране на българските продукти на китайския пазар. „Считаме, че има още възможности за по-нататъшно разширяване на българския износ за Китай и ще продължим да работим усилено тази тенденция да продължи и занапред“, допълни той. Българският щанд бе посетен лично и от Европейския комисар за здравеопазването и безопасността на храните Витенис Андриукайтис. По време на официалната си визита в Китай министър Караниколов проведе среща с Джън Шанджие, секретар на гр. Нинбо. На срещата се постигна съгласие държавната компания Индустриални зони съвместно с град Нинбо да стартират действия по създаването в България на съвместна индустриална зона, съобщи Министерството на икономиката. Като първа стъпка, “Национална компания индустриални зони” ЕАД съвместно с китайските партньори ще подготвят и подпишат меморандум, в който определят конкретните действия, на страните.
Източник: Банкеръ (07.11.2018)

"Индустриални зони" спря мегапоръчка Мегапоръчката за изграждане на инфраструктура в няколко индустриални парка в страната през следващите четири години, която беше обявена от държавната Национална компания индустриални зони (НКИЗ) през септември, беше прекратена часове преди приключването й. Потенциалните кандидати трябваше да подадат офертите си до края на работния ден в понеделник, 19 октомври, но поръчката беше спряна малко преди да изтече крайният срок заради установени пропуски. Поръчката предвиждаше възлагане на инженеринг (проектиране и строителство) на пътна и техническа инфраструктура за обекти на НКИЗ в Божурище, Карлово, Кърджали, Суворово и плевенското село Телиш. Според условията компанията трябваше да подпише четиригодишен рамков договор на стойност 70 млн. лв. с три компании, като възлагането на конкретните поръчки щеше да става на база на офертите им за всеки отделен случай. Финансовите изисквания към кандидатите бяха те да имат оборот от 20 млн. лв. за последните три приключени години.
Източник: Капитал (21.11.2018)

Министър Караниколов връчи пет сертификата за инвестиции за над 32 млн. Лева Министърът на икономиката Емил Караниколов връчи пет сертификата за инвестиции на стойност над 32 млн. лева, които ще разкрият 116 нови работни места, съобщиха от министерството. Икономическият министър е връчил три сертификата за инвестиция клас "А" на "Уеърхаузинг енд логистикс" ЕООД, "Асиса" ООД и "Валиян" ООД, както и два сертификата за инвестиция клас "Б" на "Мемтекс" и "Садово Инвест" ООД. Министър Караниколов е подчертала, че доказателство за високият инвестиционен интерес към страната ни са и проектите, които са в процес на сертифициране. В Българската агенция за инвестиции са подадени още 49 проекта за инвестиции на стойност 1,379 млрд. лв., които се очаква да открият нови 6157 работни места, е посочил той. Инвестиционният проект на "Уеърхаузинг енд логистикс" ЕООД включва изграждане на складова база в Община Елин Пелин, с цел предоставяне на услуги по складиране и съхранение на стоки и услуги. Размерът на инвестицията възлиза на 15 320 000 лв., а в резултата на инвестицията ще бъдат открити нови 41 работни места. Проектът на "Асиса" ООД предвижда изграждане на модерна складова база на територията на НКИЗ, Индустриална зона "Божурище" за предоставяне на услуги по складиране и съхранение на стоки и товари. Инвестицията е за 5 100 000 лева, и ще бъдат разкрити нови 5 работни места. Третият проект получил сертификат за инвестиция клас "А" е свързан с разширяване капацитета на съществуващото предприятие на "Валиян" ООД. Проектът е насочен към оптимизиране себестойността на произвежданите мебели. Размерът на инвестицията възлиза на 10 000 000 лв. , като ще бъдат открити 45 нови работни места в София. Единият от проектите, който е получил сертификат за инвестиция клас "Б" е свързан с изграждане на нова производствена база на "Мемтекс". Тя ще бъде обвързана с основна дейност на компанията, която е ориентирана към производството на части и компоненти за автомобилни газови системи в Икономическа зона София - Божурище. Размерът на инвестицията възлиза на 750 000 лв., като ще бъдат разкрити 10 нови работни места. Вторият проект, получил сертификат за инвестиция клас "Б", е за инвестиционния проект на "Садово Инвест" ООД за "Изграждане на център за комплексна рехабилитация и хидро-терапевтично лечение", който ще се реализира в община Созопол. Инвестицията е на стойност 1 210 000 лв. и ще се финансира със собствени средства, като в резултат от него ще бъдат открити 15 нови работни места.
Източник: 24 часа (06.12.2018)

Китайска фирма е проявила интерес към Кърджали Китайска компания в областта на автомобилостроенето е проявила инвеститорски интерес към Кърджали, каза пред журналисти областният управител Никола Чанев. Той вече е имал съвместна работна среща с представителите й и с "Национална компания индустриални зони" ЕАД. Не пожела на етап преговори да каже името на компанията, а само, че става въпрос за сериозен инвеститор с представителства в няколко държави, сред които и Германия. Имаха изключително адекватни въпроси по отношение на пазар на труда, на цени, включително на жилищни площи, цени на строителство, данъчно облагане в България, каза Чанев. Той допълни, че китайската фирма е посетила предлаганият й терен, където ще е бъдещата индустриална зона на Кърджали. Определила го е като изключително подходящ и е въпрос на планиране и изчисления от тяхна страна. Потенциалният инвеститор е проявил интерес и в изграждането на бизнес парк. Всичко това ще бъде през Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа 16+1 и се надявам на скорошен отговор, допълни Никола Чанев.
Източник: 24 часа (17.12.2018)

Готвят индустриална зона и в Търговище Проучвателна визата за набелязване на общински терени, подходящи за индустриални цели, проведе в четвъртък в Търговище изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Антоанета Барес. Тя беше в Търговище по покана на кмета д-р Дарин Димитров, който я запозна с възможностите за изграждане на такава зона на общински имот от 115 дка в землището на село Васил Левски, непосредствено до града. Теренът е до главния път София-Варна, до железопътната линия, както и с близка връзката за магистрала „Хемус”. Изпълнителният директор на дружеството Антоанета Барес обясни, че Националната компания ще предлага терена на потенциални инвеститори. При проявен конкретен интерес към имота, ще се реализира проект, съвместно с общинската администрация, за изграждане на необходимата техническа инфраструктура, съобщиха от общината. За да се реализират дейностите трябва да се проведат предпроектни проучвания, да се изготви подробен устройствен план на имота и други. Ще се търсят подходящи инвеститори, с високотехнологични и чисти производства, които да не замърсяват околната среда и са в съответствие с общия устройствен план на общината. Това е станало ясно в хода на разговорите в кметството и огледа на терена, допълниха още от кметството Очаква се общината и Националната компания да сключат меморандум за сътрудничество, с който да се очертаят конкретните стъпки и ангажименти между двете страни в процеса по привличане на инвеститори и изграждането на индустриалната зона, допълниха от местната администрация.
Източник: Труд (25.01.2019)

„Национална компания индустриални зони“ с първа годишна печалба „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) за първа година през 2018 е на печалба от дейността си. Досега компанията е била на печалба само в първите години от създаването си - от лихви от апортираните парични средства, държани в банки. За последните 10 години дружеството има реални инвестиции за около 552 млн. лв. и над 2300 работни места. В момента текат интензивни преговори с близо 20 потенциални инвеститори – инвестиционни проекти за над 160 млн. лева и откриване на повече от 1000 нови работни места. Национална компания индустриални зони“ ЕАД е дружество от холдингов тип със 100% държавно участие в капитала, специализирано в изграждането на индустриални паркове, управление на индустриални зони и центрове за иновации, предоставяне на допълнителни услуги на инвеститорите. Компанията е създадена с цел осъществяване на стратегията на българското правителство за развитие на икономиката и подпомагане притока на преки чуждестранни инвестиции в България.
Източник: economic.bg (01.02.2019)

Публична база данни ще информира за ангажираните с дуално обучение фирми Министерството на икономиката изготвя Наредба за създаване и поддържане на информационна база данни на работодателите, които отговарят на изискванията за осъществяване на обучение чрез работа. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лилия Иванова при откриването на кръгла маса на тема „Бизнес и образование – перспективи и предизвикателства“, организирана от „Национална компания индустриални зони“ ЕАД /НКИЗ/. Целта на форума е да се обсъдят мерки за подобряване на взаимодействието между бизнеса и образователните институции в подкрепа на процеса по осигуряване на необходимите на инвеститорите кадри. Икономическият заместник-министър уточни, че с Наредбата ще се определят условията и реда за включване на предприятие в информационната база данни и обстоятелствата, които подлежат на вписване. „Включването на работодатели в информационната база данни ще бъде доброволно и няма да се изисква държавна такса от страна на работодателите. Информационната база данни на работодателите ще е публично достъпна", поясни тя. Заместник- министър Иванова посочи, че политиката на Министерство на икономиката в процеса на въвеждане на дуалното обучение в България също е насочена към преодоляване на недостига на квалифицирани кадри за предприятията в България и намаляване на младежката безработица. Министерството подкрепя и активното участие на бизнеса в изготвянето на учебните програми за дуално обучение, стана ясно по време на срещата. Иванова изтъкна, че Министерството на икономиката съвместно с МОН и МТСП е изпълнило успешно проект – „Домино“ за "Швейцарска подкрепа за въвеждане на принципите на дуалното обучение в българската образователна система“. „Проектът завърши през 2018 г., в него се включиха над 1600 ученици в обучение чрез работа, 32 професионални гимназии и 170 предприятия, заяви тя и подчерта, че благодарение на приложението на дуалното обучение, младите хора започват да работят в приоритетни сектори на икономиката и в такива, в които бизнесът изпитва трудности с намирането на кадри. По думите й основният въпрос, който инвеститорите задават, когато избират терен за своята инвестиция, е дали има качествена работна ръка. „По тази причина освен активното въвеждане на дуалното обучение е необходимо да се създадат и центрове за преквалификация, чрез които да се отговаря на търсенето“, каза икономическият заместник- министър. Лилия Иванова посочи, че за последните 10 години от създаването си в НКИЗ има реални инвестиции за над 550 млн. лв. и близо 2500 работни места, а в момента текат интензивни преговори с още близо 20 потенциални инвеститори, за инвестиционни проекти за над 160 млн. лева и разкриване на повече от 1000 нови работни места. „За да продължи тази тенденция много важна е връзката между бизнеса и образованието, за да се създадат общи визии и добри политики и да осигурим висококвалифицирани кадри ", завърши тя. На кръглата маса участие взеха още изпълнителния директор на НКИЗ Антоанета Барес, представители на 10 университета, с които Националната компания има подписани меморандуми за сътрудничество, както и инвеститори от индустриалните зони. Дискусията, която организира „Национална компания индустриални зони“, е продължение на инициативата на компанията Fast Tracking Success, която е насочена към ускорено професионално изграждане на младите кадри от университетите и професионалните гимназии чрез постоянна заетост и стажове в компании от портфолиото на Зоните. Програмата цели преодоляването на проблема с младежката безработица. Чрез този проект се осигуряват условия за ускорено професионално изграждане на младите специалисти. Проектът “Fast Tracking Success” се реализира в партньорство с водещи университети от цялата страна, а инициативата стартира в средата на 2017 г.
Източник: econ.bg (07.02.2019)

"Индустриални зони" пак откри поръчката за над 70 млн. лв. Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) отново обяви мегапоръчката за над 70 млн. лв. за изграждане на инфраструктура в няколко парка в страната, която беше прекратена през ноември часове преди да изтече срокът за подаване на оферти. Както и при предната процедура целта е да се изберат изпълнители, с които да се подпише рамково споразумение за проектиране и строителство на общо 22 км улици, на базата на което ще бъдат възлагани конкретните поръчки през следващите 4 години. Освен лекото увеличение на стойността на договора и дължината на планираните улици сегашната обява не се различава съществено от предишната. Не е включено например изграждането на пречиствателни станции в индустриалните зони, липсата на което беше основният аргумент за спирането на процедурата преди три месеца. Откритата поръчка е за инженеринг на инфраструктура в обекти на НКИЗ, което включва проектиране и строителство на общо 22 100 м улична мрежа. Освен Божурище, Карлово, Кърджали, Суворово и село Телиш (Плевенско) към локациите този път е добавена и София (600 м). Най-много улици ще бъдат изградени в зоната в Божурище (13 км). Целта на процедурата е да бъде подписано 4-годишно рамково споразумение с три потенциални изпълнителя, на които ще бъдат възлагани конкретните договори след представяне на оферти. Според условията на поръчката обаче, ако няма достатъчно кандидати, които отговарят на изискванията, рамковото споразумение може да се сключи и с една или две компании. Общата стойност на поръчките, които НКИЗ очаква да възложи, е 72.05 млн. лв. без ДДС. Това е малко повече от обявените предния път 70 млн. лв., но планираните улици също са с 1200 м повече. Изискванията към кандидатите не се променят. Освен че трябва да са включени в професионалния регистър и да разполагат с достатъчно персонал и машини, компаниите трябва да имат оборот от подобни дейности в размер на 20 млн. лв. за последните три финансови години. При оценката на офертите техническите показатели ще носят 40%, а останалите 60% са за предложената цена. Срокът за подаване на оферти е 3 април.
Източник: Капитал (22.02.2019)

Община Свищов подписа меморандум за сътрудничество с БАИ и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Община Свищов подписа меморандум за сътрудничество с Българска агенция за инвестиции и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД в Министерство на икономиката. Той е за ефективно развитие на „Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов“. Трите страни потвърдиха готовността си да обединят усилията си като стратегически партньори, за да развият сътрудничеството, което е насочено към реализирането на мисиите, целите и перспективите пред тях. Част от договорените форми на сътрудничество касаят обмен на информация, опит и добри практики; координиране и разработване на съвместни инициативи и проекти; сътрудничество за популяризиране на възможностите за инвестиции на територията на „Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов“ чрез БАИ и НКИЗ. Приоритетите, които споделят страните целят обединяване на техните усилия за повишаване на конкурентния потенциал и подобряване на перспективите за развитие на община Свищов и „Дунавски индустриален технологичен парк“, с цел ускорено привличане на местни и чуждестранни инвестиции, и заетост. Домакин на срещата бе министърът на икономиката Емил Караниколов, който потвърди, че с меморандума държавата и всички институции се ангажират да работят още по-активно за реализиране на основният проект, а именно привличане на стратегически инвеститори в Свищов. Той не пропусна да благодари на Министерство на отбраната и на правителството, за това, че взеха решение за прехвърляне на имотите, както и на народните представители, които подпомагат реализирането на този процес. „Това всъщност е ефектът от работата на депутатите на терен и нещата се случват, защото те наистина виждат какви са проблемите в регионите и дисбалансите, с което много ни помагат“, каза министър Караниколов. Пред журналисти от Свищов той потвърди, че вече има инвеститорски интерес към града, но все още е рано да се говори за това. На срещата присъстваха изпълнителният директор ни НКИЗ Антоанета Барес и изпълнителният директор на БАИ Стамен Янев. От страна на община Свищов присъстваха кметът на общината Генчо Генчев, и част от УС на „Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов“ ЕАД в лицето на Елена Александрова, Николай Шопов и Мартин Янков. Преди да бъде подписан меморандумът, кметът на Свищов Генчо Генчев на свои ред изрази благодарност към правителството, народния представител Цветан Цветанов и министърът на отбраната Красимир Каракачанов за съдействието и личната подкрепата от придобиването на терена на бившите казарми до сега. Кметът отправи и специални благодарности към председателя на Общински съвет – Свищов д-р Кристиян Кирилов, и всички общинските съветници, които със своите решения дадоха възможност на община Свищов да тръгне по пътя, по който са поели редица български общини още преди години. Той изрази увереност, че пропуснатите години ще бъдат наваксани, имайки предвид темпото, с което се работи сега. Генчо Генчев се обърна с благодарност и към министър Караниколов за личната му ангажираност, която е показал в редицата срещи от придобиването на имотите. „Той ни даде правилната посока и ни насочи в стъпките, по които да вървим, а ние от общинска администрация, изпълнявайки указанията в най-кратък срок вече стигнахме до момента, в който да подпишем днес първия официален документ. С него ние официализираме готовността си да развиваме заедно „Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов“ и да привлечем като партньор държавата в една община като Свищов.“, каза Генчо Генчев. „Когато държавата, в лицето Министерството на икономиката, в лицето на „Национална компания индустриални зони“ и Българска агенция за инвестиции е част от целия този процес, това е гарант за успеха и развитието на пътя, който ще извървим заедно.“, категоричен бе кметът на Свищов.
Източник: Янтра - Велико Търново (05.03.2019)

Бизнесът търси малките индустриални зони България ще има устойчив икономически ръст през следващите години, прогнозират управляващите. Растежът в България за 2017 г. бе 3.8%, а очакванията са за 2018-а да бъдат отчетени 3.7 на сто. Амбицията на Министерството на икономиката е да надскочим този индикатор, отбелязва заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Икономическият растеж у нас продължава да се движи под влиянието на потреблението, на износа и инвестициите, но все по-голям е акцентът върху привличането на вложения от български и чуждестранни компании. Според последните предварителни данни на БНБ (от февруари) през миналата година преките чуждестранни инвестиции в България са достигнали стойността от 1.533 млрд. евро, което е увеличение с над 10% спрямо 2017-а. Именно тези вложения в структурата на БВП ще имат вече все по-ключово значение, а прогнозата ни за тях е за ръст от 9.5% през тази година, отбелязва Лъчезар Борисов. Числата подкрепят тези амбиции. Инвестиционни проекти за над 800 млн. лв. са били сертифицирани през миналата година от Българската агенция за инвестиции. Част от тях вече са в ход, а други ще стартират през 2019 г., като с реализирането им общият брой на разкритите нови работни места ще надхвърли 2500. Някои от най-добре развиващите се сектори на българската икономика са информационни и комуникационни технологии, автомобилостроене и машиностроене, хранителна промишленост и други. Терените на "Национална компания Индустриални зони" (НКИЗ) в Бургас са пред изчерпване и компанията в момента работи по разширяването на зоната. Последната инвестиция в "Индустриален и логистичен парк - Бургас" е на "Сигматек", която прави компоненти за самолетни двигатели. Освен че ще ги ремонтират и рециклират, те ще изградят и научноизследователски център. "А това е много ценно, защото все повече компании предвиждат развойна дейност в България", отбелязва изпълнителният директор на държавната компания Антоанета Барес. Териториите в индустриалните зони все повече се запълват. Пример за това е Бургас. Там терените са почти изчерпани на 90 процента. В момента се работи по втория етап от разширяването на територията с нови общински терени. Като стратегически партньор на инвеститорите в България НКЗИ предлага индустриални зони с изградена инфраструктура и стратегическа локация, както и подкрепа на всеки етап от разработването на проектите им. Няколко други индустриални зони - извън утвърдените вече: "Икономическа зона София - Божурище", "Индустриален и логистичен парк - Бургас", "Индустриална зона Видин", "Свободна зона Русе", "Индустриална зона Свиленград" и "Транзитна търговска зона - Варна", също привличат интереса на различни инвеститори. Те са в по-малки населени места и са в процес на развитие - в Карлово, Телиш (Плевенско), в Суворово (Варна - Запад), Кърджали и Стара Загора (съвместно с Община Стара Загора). Всички те са със стратегическо местоположение и се намират в райони с квалифицирана работна ръка и са с възможности за разширяване при поява на по-голям интерес. Общото между тях е това, че те са със смесено общинско-държавно участие. Проектът "Индустриална зона Загоре" е съвместен на НКИЗ и община Стара Загора, като от декември миналата година всеки от акционерите притежава по 50% от капитала в дружеството. В момента се правят предпроектни проучвания. Предстои изграждането на вътрешна инфраструктура. Теренът разполага с добри транспортни връзки, с електричество, газификациран е, има водоснабдяване и канализация. Зоната се намира на пътя Стара Загора - Бургас и е на 10 км от магистрала "Тракия". А пет български фирми вече са проявили интерес към нея. Друг нов проект е този за развитие на индустриалната зона в Кърджали. От март 2018-а тя притежава терена на бившото летище, който граничи с индустриален център - в непосредствена близост до град Кърджали. Зоната е разположена до жп мрежа и до националния път Русе - Маказа. Предимството на област Кърджали е, че това е регионът с най-младото население в България, а това определено е предимство от гледна точка на привличането на работна ръка. Тук се наблюдава интерес от турски, китайски и други инвеститори. В индустриалната зона в Телиш (община Червен бряг) вече има заявен интерес от първи инвеститор, с когото е сключен предварителен договор. Става дума за австрийска компания, която произвежда метално оборудване за заводи за сепариране на отпадъци. С оглед на това се модернизира част от съществуващата инфраструктура. Идеята е на територията на бившото военно поделение да се развива перспективен проект, свързан с големи инвестиционни проекти. Още повече че е в непосредствена близост до главен път София - Варна, а също на пътя София - Русе, граничи с жп гара и е на 35 км от областния център Плевен Антоанета Барес определя 2018 г. като най-успешната досега. Само запитванията за всички индустриални зони в страната са били около двеста. Общите инвестициите с договор или в преговори са за над 820 млн. лв., открити са над 3000 работни места. Към индустриалните зони на НКИЗ има интерес най-вече от европейски компании, но има запитвания и от фирми от Азия.
Източник: Банкеръ (11.03.2019)

Силна конкуренция в търг за 70 млн. лв. на държавната "Индустриални зони" Силен интерес предизвика мегапоръчката на Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) за над 70 млн лв. за изграждане на инфраструктура в няколко парка в страната. Почти всички големи в строителството - "Джи Пи груп", "Трейс груп холд", "ПСТ груп", "Геострой", "Галчев" и др., са подали оферти. Офертите са 12, но още при подаването един от кандидатите отпада. В търга ще има три победителя, с които ще се подпишат 4-годишни рамкови споразумения за проектиране и строителство на общо 22 километра улици. За всяка дейност ще има отделно възлагане, като общата сума не може да надхвърля 72.05 млн. лв. без ДДС.
Източник: Капитал (08.04.2019)

Немци искат да правят завод за изкуствени стави край София Немски инвеститор идва в четвъртък на среща с министъра на икономиката Емил Караниколов, тъй като иска да построи край София завод за изкуствени стави, съобщи Караниколов. Германската фирма търси 25 декара, инвестицията е към 25 млн. евро. Министерството ще я насочи към зоната в Божурище. “Да не дърпаме дявола за ушите”, каза министърът, след като депутатите на заседание на икономическата комисия го запитаха за евентуалната инвестиция от голям стратегически инвеститор, имайки предвид “Фолксваген”. Караниколов се надява в скоро време да има добри новини. Справки на Министерството на икономиката показват, че към икономическата зона в Кърджали има интерес от турски, китайски и други инвеститори. През януари е подписан предварителен договор с австрийска фирма за производство на машини за сепариране на отпадъци. В последните месеци се отчита интерес към зоните във Видин и Русе - последно от германска фирма от автомобилната индустрия. За зоната в Свиленград има запитвания от компании от Турция, Гърция, Китай и Скандинавските страни. Караниколов каза на депутатите, че БНБ отчита преки чуждестранни инвестиции за 2018 г. от 1,744 млрд. евро, в следващите месеци се очакват ревизии нагоре. На 15 май министърът събира всички заинтересовани от закона за горивата - и големите и малките в бранша, минния и строителния бизнес.
Източник: 24 часа (09.05.2019)

Заводи край морето До края на годината в Бургас ще отворят врати 14 нови предприятия, които ще предложат 650 нови работни места. Дейността им е в областта на леката и хранително-вкусовата промишленост, хидравличните системи и високите технологии. Две от компаниите имат логистична дейност. Новите предприятия са разположени в Северната промишлена зона и са част от "Индустриален и логистичен парк – Бургас". Това е резултатът на един общ проект на община Бургас и националната "Индустриални зони", който в последните години доведе доста желаещи да работят в зоната. Индустриалната зона заема площ 240 дка и вече е почти изцяло запълнена. Общите инвестиции в нея надхвърлят 80 млн. лева. "Имаме свободни само 2 парцела, а желаещите да ги купят са 15", казва изпълнителният директор на "Индустриален и логистичен парк – Бургас" Стамен Стамов. Почти половината инвеститори в новата зона са от Бургаския регион, останалите са от страната, а 7 са чуждестранни инвеститори. Общият брой на компаниите, които са изградили или са в етап изграждане на своите обекти, е 34. Някои от тях са закупили по два парцела. Сред най-големите стартиращи проекти в Бургас е този на "Сигматек", която инвестира 30 млн. долара в научноизследователски и производствен комплекс за части за самолетни двигатели. Предприятието е високотехнологично и е насочено към рециклиране на турбини на самолети. То разполага с научен център и ще използва украинска технология. Само в това предприятие ще бъдат отворени 300 нови работни места. Инвестиция в размер на 5 млн. лева подготвя компанията за производство на резервоари и цистерни за съхранение на пропан-бутан "Сити газ". Тя има закупен терен там и инвестицията беше планирана още през 2017 г. Млекопреработвателното предприятие "Олимп" вече е инвестирало 3.4 млн. лева, а производителят на пластмасови изделия "Ротопласт М" - 3 млн. лв. Инвестицията на "Хидробетон" е съответно за 2.9 млн. лв., а новият сервизен център на "Волво груп" също е там и струва над 2 млн. лева. Завод в района на новата индустриална зона ще построи и турска компания, която произвежда седалки за кинозали и обществени места по високотехнологичен начин, твърдят от ръководството на "Индустриален и логистичен парк – Бургас". Зоната е в преговори за откриване на модерен център за данни, в който ще работят около 60 души. Заради големия инвеститорски интерес, който надхвърля възможностите на "Индустриален и логистичен парк - Бургас", общината готви разширението му с нови 600 дка. Решението за апортиране на 600 дка държавна земя беше взето от МС в края на януари тази година. Те се намират в Южната промишлена зона на града, в близост до бургаските корабостроителници и кв. "Меден рудник", и ще формират новата Индустриална зона–юг. Бургаският "Индycтpиaлeн и лoгиcтичeн пap? – Бypгac" AД е съвместен проект на община Бургас с дял 49% и "Национална компания Индустриални зони" ЕAД с дял 51%. Новата Индустриална зона–юг е на етап проектиране на вътрешното разположение, след което ще започне отчуждаване и придобиване на право на строеж на инфраструктурата. Южната зона ще бъде с подобни на северната зона параметри – ще има довеждаща инфраструктура, дъждовна и битова канализация, пречиствателна станция, високоскоростен интернет, газ и други комуникации. Докато Северната индустриална зона е насочена повече към малки и средни инвеститори, новата зона на юг ще даде възможност за развитие и на големи предприятия. На инвеститорите ще се предлагат парцели между 16 и 150 дка, докато в старата зона парцелите са с площ между 2 и 20 дка. "На практика възможностите на старата индустриална зона вече са изчерпани и дори имаме заявки от инвеститори за новата южна зона, но все още не сключваме договори. Този процес ще започне след няколко месеца", казва Стамен Стамов. "Цената на земята в "Индустриален и логистичен парк - Бургас" върви успоредно с инвестициите, които правим в нея, но не бих казал, че е висока. Последната сделка се случи на около 30 евро за кв.м. С тази цена инвеститорите получават цялата довеждаща инфраструктура, интернет, газ и др.", казва Стамов. Целта ни е по-скоро да се разкриват нови работни места и да се реинвестира в производството, защото това според нас би довело до икономически подем в региона, допълва той. Според инж. Тодор Андонов, собственик на една от първите компании, които са започнали работа на територията на "Индустриален и логистичен парк - Бургас" – "Термал инженеринг", първото, което го е привлякло, за да направи инвестиция тук, е инфраструктурата. Основните предимства са лесният достъп до Южното и Северното Черноморие, близостта до "Тракия", жп гарата и летището. "С отварянето на ул. "Крайезерна" и моста, който изнесе трафика извън града, локацията на индустриалната зона стана стратегическа за Бургас, защото има достъп във всички посоки", казва той. Тъй като е убеден, че мястото е перспективно, Андонов е закупил допълнителен парцел от 3.5 дка, за да разшири бизнеса си. Бързото придвижване на свързаната документация с инвестициите е другото предимство на зоната. Изцяло общинска собственост е другата индустриална зона - "Българово". Към момента са запълнени 50% от капацитета на "Българово", като заявените инвестиции там са в размер на 18 млн. лв. Интерес към тази индустриална зона е проявила Maviglia, която иска да отвори в Бургас първото предприятие за ръчно направена италианска паста. Инвестиционни намерения е заявила и фирма "Уником Болкан", която иска да изгради база за производство на детски играчки. В ход отново в Българово са изграждане на производствена база на производителя на детайли за обувната промишленост "Стратежия". През март отваря врати и центърът за търговия и сервиз на селскостопанска техника на "Мегатрон". В процес на проектиране са търговска и сервизна база за селскостопанска техника на "Интepaгpи Бългapия", складова база за селскостопанска продукция на "Гeнчeв Aгpи" и производство на тръби за водопроводни, канализационни, газопреносни мрежи и складова база на "?aнaйoт ?eйчeв". Община Бургас инвестира също в инфраструктурното обезпечение на индустриалните терени в посока Ветрен и "Пети километър". В ход е и работата по изработване на нов подробен устройствен план на Индустриална зона Равнец, която е ориентирана предимно към по-едър бизнес. Тя е разполага с площ около 3800 дка с възможност да стигне до 4500 дка и разполага с две писти за самолети.
Източник: Капитал (17.05.2019)

Пет инвестиционни проекта за над 42 млн. лв. ще създадат 168 нови работни места Инвеститори на проекти на стойност над 42 млн. лева, с които ще се разкрият 168 нови работни места, получиха сертификати, издадени по реда индустрина Закона за насърчаване на инвестициите от икономическия министър Емил Караниколов. Четири от проектите, които са за инвестиция клас „А“, са на „Лим текникс” ООД, „Зора логистик ММС” ООД, „Сиентиа” АД, „АИКО“ ЕООД, а един сертификат за инвестиция клас „Б“ е на „ИТТ Австрия Производство“ ЕООД. Три от проектите ще бъдат осъществени в Индустриална зона Божурище, един в Габрово и един в Индустриална зона Телиш, съобщи пресцентърът на Министерството на икономиката. Министър Караниколов информира, че само от началото на 2019 г. до момента са издадени сертификати на 21 проекта на обща стойност близо 300 млн. лв., които ще разкрият 2280 нови работни места. „Те са предимно в секторите производство, аутомотив, ИТ, складиране и съхранение на товари и др.“, посочи той. Инвестиционният проект на „Лим текникс” ООД е свързан с разширение на дейността на фирмата чрез изграждане на собствена производствена и офис сграда. Продуктите на „Лим текникс“ ООД, които са прецизни силиконови изделия, намират приложение като компоненти за автомобилостроенето, медицински изделия, домакински уреди, битови изделия, различни електронни устройства и други. За целта дружеството планира да закупи терен от Национална компания Индустриални зони в Индустриална зона Божурище и да построи производствена сграда с възможност за бъдещо разширяване. Размерът на инвестицията възлиза на 4 млн. лв. и ще бъдат открити 40 нови работни места. Проектът на „Зора логистик ММС” ООД предвижда изграждане на складова база и офиси за складиране и обслужване на чужди стоки и товари и ще бъде реализиран в управляваната от Национална компания Индустриални зона Индустриална зона Божурище. Размерът на инвестицията е над 17 млн. лв. и ще разкрие 33 нови работни места. Третият проект, получил сертификат за инвестиция клас „А“ е на „Сиентиа” АД и ще се реализира в град Габрово. Проектът е свързан със създаване на подходяща работна среда за развитие на бизнес в областта на информационните технологии – разработка на софтуер, софтуерно инженерство, консултантски услуги и създаване на иновативни софтуерни продукти, пилотни проекти в областта на автоматиката и роботиката, както и други високотехнологични дейности в партньорство с учебни заведения и партньорски дружества. Размерът на инвестицията, като обща стойност на материални и нематериални активи, възлиза на 5,6 млн. лв. В периода на осъществяване на инвестиционния проект и като резултат от него ще бъдат открити 80 нови работни места. Последният проект, който получи сертификат за инвестиция клас „А“, е свързан с изграждане на складова база в Индустриална зона Божурище. „АИКО“ ЕООД ще изгради складови площи за предоставяне на услуги по складиране и съхранение на товари, като инвестицията ще включва закупуване на земя и строителство на сграда. Логистичният процес ще включва: доставка, контрол върху доставките, разтоварване и приемане на товари, вътрешно-складово транспортиране и превоз, складиране, съхранение на стоки и информационно обслужване на качеството. Размерът на инвестицията, като обща стойност на материални и нематериални активи, възлиза на близо 15 млн. лв. и ще създаде 5 работни места. Сертификат за инвестиция клас „Б“ получи инвестиционният проект на „ИТТ Австрия Производство“ ЕООД за изграждане на собствена производствена база. За целта дружеството е заявило намерение да закупи два терена в с. Телиш, община Червен бряг, собственост на държавната компания за индустриалните зони. “ИТТ Австрия производство” ЕООД, гр. Червен бряг, e производител на съоръжения, метални конструкции и машини в областта на промишлената индустрия. Инвестицията възлиза на 600 хил. лв. и като резултат от нея ще бъдат открити десет нови работни места.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2019)

ЗОРА получи Сертификат за инвестиция клас „А” На 17 юли 2019 година Министърът на икономиката Емил Караниколов връчи 4 сертификата клас „А” за инвестиции издадени по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Стойността на проектите е близо 42 млн. лв., като те ще разкрият 158 нови работни места. Проектите са предимно в секторите производство, аутомотив, ИТ, складиране и съхранение на товари и др. Проектът на „Зора логистик ММС” ООД, предвижда закупуване на земя и изграждане на съвременна складова база и офиси за складиране, съхранение и обслужване на чужди стоки и товари и ще бъде реализиран в управляваната от „Национална компания индустриални зона“ ЕАД Индустриална зона Божурище. Инвестиционният проект ще бъде изпълнен в рамките на 3 години, като основните дейности по реализирането му са свързани с изграждане на модерна складова база със съвременно технологично оборудване, с висока ефективност на дейностите и оптимизиране на процеса. Размерът на инвестицията е над 17 млн. лв. и ще разкрие 33 нови работни места.
Източник: Монитор (23.07.2019)

КЗК отхвърли жалбата на "Трейс" срещу търг за 72 млн. лв. за индустриалните зони Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли жалбата на "Трейс груп холд" срещу решението за определяне на победители в търга за 72 млн. лв. на Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ). В средата на май държавното дружество определи три консорциума, с които да подпише рамков договор за инженеринг (проектиране и строителство) на инфраструктура в няколко индустриални зони през следващите четири години. Със същото решение бяха обявени и мотивите за отстраняване на останалите участници, включително "Трейс". Антимонополното ведомство не е приело аргументите на холдинга, но решението му може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок. "Трейс" беше отстранен още след техническата оценка на предложенията. От общо 12 компании и консорциуми, които подадоха документи за участие, до отваряне на финансовите оферти достигнаха само четири, а първите три от тях бяха определени за победители. Според условията на процедурата с тях трябва да се подпише рамково споразумение, а за всяка отделна поръчка консорциумите ще се състезават с конкретни оферти.
Източник: Капитал (26.07.2019)

Правителството подготвя терени в район "Красна поляна" за инвестиционни проекти В капитала на "Национална компания индустриални зони" ЕАД ще бъдат внесени като непарична вноска седем имота - частна държавна собственост, които се намират в София, район "Красна поляна". Това става ясно от решение на Министерския съвет. Имотите представляват незастроени и застроени терени с обща площ от 85 668 кв. м, чието местонахождение, добри транспортни комуникации и наличие на квалифицирана работна ръка, ги прави подходящи за реализиране на инвестиционни проекти. На министъра на икономиката Емил Караниколов е възложено да извърши необходимите действия по увеличаването на капитала на дружеството със стойността на правото на собственост върху недвижимите имоти. В район "Красна поляна" няма промишлени предприятия, а екологичната обстановка е една от най-добрите в София. Много добре функционира пазар „Росица“, където се предлагат селскостопански стоки и стоки за бита. На територията на района има седем училища, едно спортно училище, два техникума и четири частни училища. Общата площ на територията на района е 918 хектара. По предназначение, територията на района се подразделя на: застроена жилищна площ - 296.3 ха, паркове, градини и зелени площи - 191.9 ха, обработваеми земи - 201.8 ха, обществени терени и естествени пасища - 182.7 ха, и производствени терени - 45.3 хектара. През района преминава магистрален газопровод, въведен в експлоатация през 1976 г. от ГРС-4 села "Иваняне" до ОЦ "Земляне". Населението на района, по данни от ноември 2012 г., наброява 65 443 души, в т.ч. 34 173 жени и 31 270 мъже. "Национална компания индустриални зони" ЕАД е дружество към Министерството на икономиката, което проектира, развива и управлява индустриални, икономически и свободни зони. Държавната компания подпомага създаването на благоприятни условия за инвеститорите, съдейства на бизнеса за реализация на проекти в икономически зони с готова инфраструктура. Тя предлага промишлени терени и производствено-складови помещения в зони с първокласни локации, отлична инфраструктура и транспортни връзки. В момента компанията управлява 11 проекта в цялата страна с обща площ над 7.4 млн. кв. метра. Шест от тях са действащи: в София, Бургас, Видин, Русе, Свиленград и Варна. В процес на развитие са други пет проекта - в Кърджали, Стара Загора, Карлово, Телиш и Суворово. Заедно с това "Национална компания индустриални зони" си сътрудничи с местните власти в цялата страна. Вече са подписани 14 меморандума за изграждане и развитие на нови индустриални зони. На съответните места местните власти са идентифицирали терени, подходящи за индустриални цели, които държавната компания предлага на потенциални инвеститори, интересуващи се от възможности за инвестиция в региона. Меморандумът за сътрудничество дава възможност НКИЗ да промотира терените и при проявен инвестиционен интерес към терен в съответната община, да реализира "ад хок" проект с местната власт за бързо развитие на терена с необходимата инфраструктура за целите на проекта на конкретния инвеститор. Целта е тази съвместна работа да доведе до развитие на регионите чрез нови инвестиционни проекти. Преди дни министър Караниколов съобщи, че само от началото на 2019 г. до момента са издадени сертификати на 21 проекта. Те са на обща стойност близо 300 млн. лв. и по тях ще се разкрият 2280 нови работни места. Проектите са предимно в секторите производство, аутомотив, ИТ, складиране и съхранение на товари и други.
Източник: Банкеръ (29.07.2019)

"Мултивак България продакшън" инвестира 2.5 млн. евро в нови машини Производителят на детайли за опаковъчната индустрия "Мултивак България продакшън" инвестира 2.5 млн. евро в нови машини за металообработване. С тях през септември т.г. започва производство на контролни табла за компанията майка - германската група Multivac. Новата инвестиция ще позволи да бъдат открити още 20 работни места, с които до края на 2019 г. заетите в завода ще достигнат 162, съобщиха от дружеството. Дружеството купува машина за автоматизирано лазерно заваряване, две автоматизирани системи за разкрояване на метални листове, пробивна лазерна машина и машина за огъване. Те са доставени от фирма Trumpf - един от глобалните лидери в производството на металообработващи индустриални машини, уточняват от българската компания. Това е поредна инвестиция на Multivac. През юни 2018 г. германската група откри завода си за детайли за опаковъчни машини в индустриалната зона в Божурище. Това беше първото предприятие на световния лидер в опаковъчните решения на изток от Германия. Строителството започна в средата на септември 2016 г., след като фирмата получи сертификат за "Инвеститор клас А от Министерството на икономиката. Инвестицията в "Мултивак България продакшън" беше за 18.8 млн. евро. Производствената база е построена върху обща площ около 20 хил. кв.м, като застроената засега е около 7 хил. кв.м и включва производствено хале, складова и логистична база, индустриален шоурум, офиси, столова, общежитие. В административната сграда се помещава и търговската дъщерна компания, отговаряща за продажбите на територията на България. В производствения комплекс работи и международен споделен сервизен център за IT, стратегически покупки, проектиране и обслужване. Компанията има и резервиран терен в съседство от 7500 кв. метра. "Мултивак България продакшън" е регистрирана през 2015 г. Миналата година дружеството сключи договор за покупко-продажба на част от търговско предприятие, с което придоби от "Мултивак България" дейностите по обработка, струговане и фрезоване на метални изделия. Обект на сделката бяха материални запаси, дълготрайни материали и нематериални активи, задължения по лизингови договори, към доставчици и към персонала. През 2016 и 2017 г. "Мултивак България продакшън" не реализира приходи, тъй като е в процес на изграждане на новата си производствена и административна база, става ясно от годишния доклад за дейността. През 2018 г. компанията отчита 4.459 млн. лв. приходи от продажби. Финансовият резултат е загуба от 1.902 млн. лв. (загубата за 2017 г. е била 36 хил. лв.).
Източник: Капитал (15.08.2019)

Нови проекти ще осигурят още 100 работни места в зоната в Божурище Макар и с малки суми, все пак у нас продължават да се разработват проекти - и на български, и на чуждестранни инвеститори. Икономическите зони - и нови и съществуващите вече, излизат на преден план в стратегията на правителството. Това е съобразено и с новите изисквания на инвеститорите. Още преди да се пристъпи към преговори вече се изгражда основната инфраструктура на зоните, уреждат се имотните въпроси по собствеността и веднага може да започне изпълнението на всеки проект. Вече и общините са по-активни - и в предлагането на имоти за индустриална дейност, и в преговорите за привличане на компании. Така те постигат регулярно попълване на общинските бюджети, създават се работни места и по този начин се задържат хората в региона. Три окончателни и един предварителен договор с различни компании бяха подписани от "Национална компания индустриални зони" ЕАД за изпълнение в "Икономическа зона София-Божурище" през следващите месеци. Проектите са на "Лим текникс" ООД, "Зора логистик ММС", "АИКО" ЕООД и "РГС Инвест". Стойността на инвестициите по тях е около 52 млн. лева, а в резултат от тях ще се разкрият нови работни места за близо 100 човека. Инвестиционният проект на "Лим текник" ООД свързан с разширение на дейността на фирмата. Тя ще изгражда собствена производствена и офис сграда. Фирмата изработва силиконови изделия за автомобилостроенето, медицински изделия, домакински уреди, електронни устройства и други. Размерът на инвестицията е 4 млн. лв. и чрез нея ще бъдат открити 40 нови работни места. Другият инвеститор в "Икономическа зона София-Божурище" е "Зора логистик ММС" ООД, която ще изгражда офиси за складиране за над 17 млн. лева. Инвестицията ще осигури работа на 33 човека. "АИКО" ЕООД ще строи складови площи. Фирмата ще вложи в проекта близо 15 млн. лв. и ще бъдат създадени пет работни места. В средата на юли "Лим текникс" ООД, "Зора логистик ММС" и "АИКО" ЕООД получиха от министъра на икономиката Емил Караниколов сертификат за инвестиции. Компанията "РГС Инвест", с която също беше подписан окончателен договор през юли, има сертификат и планира изграждането на логистичен център със спомагателни офис постройки. Тяхната инвестиция е в размер на 16 млн.лв., а в базата ще работят 20 човека. С тези четири проекта, които се присъединяват към "Икономическа зона София-Божурище", вложените в нея средства стават близо 530 млн. лева. Добрата новина е, че освен към София, инвеститорите поглежда и към други райони в страната. Сертификат за инвестиции получи и един проект в зоната в Телиш, Плевенско. Той е на фирмата "ИТТ Австрия Производство" ЕООД. Подкрепа от държавата ще има и за "Сиентиа" АД, като тази компанията се е насочила към Габрово. На територията на бившето военно поделение в Телиш, община Червен бряг "Национална компания индустриални зони" ЕАД развива перспективен проект, подходящ за големи инвестиционни проекти. Зоната е с обща площ: 2 036 638 кв. м, в т.ч.: 52 производствено-складови и други сгради с площ: 32 329 кв. метра. Местоположението също е много благоприятно. В непосредствена близост е до главния път София - Варна и на пътя София - Русе, като граничи с жп гара и е само на 35 км от областния център Плевен. До зоната са изградени мрежите за електричество, вода и канализация, телекомуникации. Има изградени готови сгради със солидни основи, които обаче имат нужда от ремонт.
Източник: Банкеръ (26.08.2019)

Индустриалните имоти са горещата тема в дискусията с инвеститорите Индустриалните имоти са сред най-дискутираните теми през последните години. Това е свързано с водената от правителството политика за развитие на индустриалните зони и като възможност за привличане на нови инвеститори. Това бе подсказвано и в не една и две дискусии с компании и търговските представителства в чуждестранните посолства у нас. Статистиката отчита вече множество проекти и сделки в сектора на индустрията и ключови пазарни сегменти, свързани с промяната на инвестиционната среда в България. Някои фирми предпочитат да започнат на "зелено" предприятията си у нас, но други искат добре уредени условия, за да могат веднага да развият дейността си. Изпълнителният директор на "Национална компания индустриални зони" Антоанета Барес представи дейността и перспективите в три от проектите на дружеството - "Икономическа зона София-Божурище", Индустриална зона "Загоре" и "Индустриален и логистичен парк-Бургас", по време на Конференцията BalREc 2019, която се проведе в София. Това съобщиха от държавната фирма. На събитието бяха дискутирани инвестиционни проекти и актуални тенденции на пазара на индустриални имоти. По време на панела "Индустриални проекти и икономика: перспективи, конкурентоспособност и предизвикателства" тя отбеляза, че "Национална компания индустриални зони" предлага първокласни локации и отлични транспортни връзки в своите зони. "Икономическа зона София-Божурище" е приоритетен проект на държавната компания, в която вече влязоха дузина инвеститори, а в изградените предприятия работят кадри от София, Божурище, Костинброд и Мрамор. "В зоната ни в Божурище приключваме проектирането на сграда, която ще бъде бизнесцентър, в който ще предлагаме социални услуги. Ние държим инвеститорите в нашите зони да се чувстват добре и правим всичко възможно, за да им помагаме. Там може да бъде изградена частна детска градина. Планираме да направим игрище и площадка за стрийт фитнес", коментира Барес. Тя отбеляза и че продължава работата по проекта за пътна връзка към "Икономическа зона София-Божурище", който да отговори на сериозния инвеститорски интерес към индустриалната зона, както и да обезпечи засиления трафик и да създаде повече удобство за живеещите в района на Божурище граждани.
Източник: Банкеръ (11.11.2019)

Новата индустриална зона в Стара Загора ще бъде готова до следващото лято До лятото на следващата година ще се роди още една индустриална зона, обеща пред Народното събрание министърът на икономиката Емил Караниколов. Преди година стана ясно, че по инициатива на Общината в Стара Загора и на местния бизнес, създаденото в края на март 2018-а общинско дружество „Индустриална зона Загоре“ ЕАД , което беше учредено с капитал от 4 858 269 лв. ( при цена на една акция от 1 лев ) ще прехвърли възмездно 50 на сто от него на държавното акционерно дружество "Национална компания Индустриални зони" . Такова решение прие на 31 май 2018-а общинският съвет в Стара Загора. Целта на това партньорство с държавата беше да се осигури необходимото финансиране за реализация на проекта. Общината влезе в това съдружие чрез апортната вноска, която беше направила при неговото създаване - терен от 115 дка в кв. "Зора", разделен на 11 парцела с площ между 15 000 и 4 000 кв.м., който е в близост до магазин "Метро". Според направената оценка на предоставените от кметството имоти те струват около 5 млн. лева. Толкова пари компанията ще получи и от държавата, за да може да бъде изградена икономическата зона. Общинската администрация се зае да подготви идеен проект за индустриалната зона и да направи Подробен устройствен план за терена. Той беше готов в края на миналата година и окончателно влезе в сила в началото на тази. Чрез финансовата подкрепа на държавата ще може за се реализира заложената в проекта цел всеки парцел в зоната да бъде инфраструктурно обезпечен - до него да бъдат "доведени" електричество, вода и газ. В кметството очевидно са преценили, че харчовете , с които държавата ще подпомогне инициативата му няма да бъдат огромни, тъй като общинските терени са разположени на място, до което има относително добра пътна и друга техническа инфраструктура. В първата половина на годината е проведена обществена поръчка за проектиране, а разрешително за строеж е издадено през август. В края на октомври е избран и строител за изграждането на техническата инфраструктура, който вече работи на терена, става ясно от разясненията на министър Караниколов. Кой е строителят обаче остава неизвестно за публиката, тъй като по данните от информационната система за обществени поръчки , съвместното дружество между общината и държавата всъщност е обявило две поръчки. И двете са с дата 16 август. Първата е за “Упражняване на строителен надзор при изпълнение на строително - монтажни работи на обект „Изграждане на техническа инфраструктура за Индустриална зона „Загоре“ и офертите на фирмите за нея би трябвало да са отворени на 11 септември. Но какво е съдържала тя? И до ден днешен обявление за такъв сключен договор не е публикувано. Прогнозната цена за тази дейност според заданието на възложителя е била 20 833 лв. без ДДС. Втората поръчка е за „Строително-монтажни работи по проект: „Изграждане на техническа инфраструктура за Индустриална зона „Загоре“. Изпълнителят, който и да е той има следната задача: “ Изпълнение на единна концепция за създаване на устойчива, функционално пригодна и естетически издържана среда за развитие на индустриална зона „Загоре“. Целите й са изграждане на уличната инфраструктура, водоснабдяване, канализация и електро захранване – включително улично осветление на „Индустриална зона „Загоре“, Това е записано в обявлението, публикувано от Агенцията за обществени поръчки. Прогнозната стойност на тази услуга е 2 444 325 лева. При тази поръчка офертите също са били отворени в началото на септември , но и за нея до ден днешен няма информация кой е бил победителят в конкурса, има ли подписан договор и на каква цена е подписан. Може би пречката за това е чисто административна, но някак нелогично звучи министърът да обявява, че има избран строител, че той вече работи, а да не се знае кой е той ?! Още повече, че от отварянето на офертите досега са минали цели два месеца. "Банкеръ" се разрови в скритите страници на Възложителя и откри, че на 3 октомври е било взето решение за възлагане на поръчката на старозагорската "Пътно строителна компания ЕС БИ ЕС" . От решението му става ясно, че за да спечели местната компания от търга са били отстранени четирима участници между които "Трейс груп холд", димитровградското сдружение "ТИ ВИ БИ-Авангард"ДЗЗД, старозагорското "Загоре ПБ 2019" ДЗЗД и "Щрабаг" ЕАД. Спечелилилата фирма е акционерно дружество с регистриран капитал от 416 000 лв. и се управлява от Диана Мандаджиева и Лилия Михайлова. На този етап няма документи, от които да става ясно каква е сумата , с която дружеството е спечелило поръчката и какви срокове за изпълнение е предложило. Инак намеренията за бъдещото развитие на индустриалната зона са повече от оптимистични, тъй като стана ясно, че има възможност към нея да бъдат присъединени и нови терени, също собственост на общината, с които зоната да бъде разширена. Плановете за нея, според директора на зоната Радослав Танев, са паралелно с фактическото й изграждане да вървят и търгове за парцелите в нея. Този процес трябваше да започне през пролетта и предварителен интерес към зоната е имало още в края на миналата година, ако съдим по думите на Танев. Тогава той каза, че се очаква индустриалната зона в Стара Загора да постави между шест и осем критерия, които трябва да гарантират устойчивостта на инвестициите, но не и да "създават ограничения за инвеститорите" . Сред тях беше подчертано изискването закупеният терен да не се препродава седем години, а също така да бъдат поставени и условия към работната сила в дружествата, желаещи да се настанят тук. Тогава стана ясно, че инвеститорите били десетина, а двама от тях работели изцяло за износ. Един от тях е от хранителната индустрия. Интерес проявявала и една транспортна фирма.
Източник: Банкеръ (11.11.2019)

Първи инвеститор в старозагорската Индустриална зона "Загоре" Старозагорска компания в областта на хранително-вкусовата промишленост е първият инвеститор, заявил официално намерението си да закупи парцел от новостроящата се Индустриална зона "Загоре" в Стара Загора. Предложението за продажбата на земята беше одобрено от общинските съветници на септемврийската сесия на Общинския съвет. Местният инвеститор е заявил желанието си да закупи 12 дка земя, като намерението му е да изгради логистична база с административна и търговска площ, необходима за разрастване на бизнеса. Планираната инвестиция на старозагорската компания е в размер на над 1.5 млн. лева, като плановете са първоначално да бъдат наети 45 души. Интерес към новата старозагорска индустриална зона до момента са проявили и няколко чуждестранни фирми, едната от които проучва възможността да закупи 80% от площта на зоната. Индустриална зона "Загоре" е създадена по инициатива на община Стара Загора и местния бизнес в партньорство с държавата в лицето на НК "Индустриални зони", като собствеността е 50:50. Община Стара Загора участва с апортна вноска – терен от 115 дка в кв. "Зора", а Национална компания "Индустриални зони" ЕАД като акционер с апортна вноска от 4.7 млн. лв., като през декември миналата година по сметките на Индустриална зона "Загоре" постъпи сумата от 3.5 млн. лв., а остатъкът ще бъде преведен в рамките на 5 години. Цялата площ в първия етап на изграждането на индустриалната зона е 115 000 кв.м, разделена на 12 имота с площ от 4000 кв.м и 17 000 кв.м. Освен отличното географско положение основни предимства за Индустриална зона "Загоре" са изграждането на пълна инфраструктура и близостта ? до един от големите жилищни квартали на града. Индустриална зона "Загоре" е в процедура за строителство, както и за строителен надзор, като очакванията на ръководството на Индустриална зона "Загоре" са обектът да бъде окончателно завършен до юни 2020 г. Плановете за строителни работи включват и изграждането на обслужващи улици, както и тротоари към тях. В Индустриална зона "Загоре" ще има 2 спирки на градския транспорт, което ще улесни работещите там. Община Стара Загора е в готовност при необходимост да разшири Индустриалната зона с още 130 000 кв.м. Продажбата на парцелите става чрез провеждане на публичен конкурс. Инвеститорите трябва да отговорят стриктно на няколко условия: да разкрият нови работни места, в рамките най-много на 8 месеца след закупуване на терена да започнат строителството, да спазят предварително заявения размер на инвестицията. Инвеститорът поема и ангажимент да поддържа заявените работни места в срок от 7 години или да ги увеличава. В същия период от време той няма право да сменя предназначението на земята без съгласието на собствениците. Индустриалната зона е създадена не просто да продаваме земя, а да създадем условия за развитие на бизнес, който създава работни места в региона, казват от ръководството на дружеството.
Източник: Капитал (19.11.2019)

Дават 86,5 млн. лв. за инфраструктура до 6 индустриални зони Рамково споразумение с три консорциума на обща стойност близо 86,5 млн. лв. с ДДС (или 72 млн. лв. без ДДС) подписа „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) ЕАД. Срокът на рамковото споразумение е четири години и в обхвата му влиза проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение на инфраструктура за шест индустриални зони – София, Божурище, Суворово, Карлово, Кърджали и Телиш. Проектирането основно ще е в част геодезическа, електротехническа, улично осветление, водопровод, канализация, газопровод и др. Националната компания, която е еднолична собственост на Министерството на икономиката, ще възлага дейностите съобразно финансовият ресурс, с който разполага към дадения момент, и не е задължена да го изразходи напълно. Обхватът и обемът на отделните поръчки, които тя ще възлага, ще зависи от конкретната необходимост, като ориентировъчната дължината на подлежащата за изграждане улична мрежа е общо 22 100 метра. В това число за София – 600 метра, за Божурище - 13 000 м, за Суворово - 3 400 м, за Карлово - 2 300 м, за Кърджали 1 200 м, за Телиш - 2 200 м. Кандидатите да подпишат рамково споразумение са били 12 на брой. До финалната права са стигнали три консорциума. Единият е ДЗЗД „Индустриални зони 2020“, в който участват фирмите „Зебра“ (със 70% дял в обединението), „Трафик Холдинг“ (15%), „Трафик Билд“ (10%) и „Виас Инженеринг“ ( с 5%). Вторият е ДЗЗД „Зони 2019“ с участници: „Пътища и мостове“ (90%) и „Инжкостултпроект“ (10%). Третият е „Индустриални зони ГБР“ с участници: „Галчев инженеринг“ (40%), „Р.С.Инженеринг“ (30%) и „Биад – С“ (30%). Те ще подават оферти при всяка отправена покана от „Национална компания индустриални зони“ и измежду тях ще бъде избиран изпълнителят за всяка отделна поръчка.
Източник: expert.bg (05.12.2019)

Унгарските инвестиции в България са над 1.5 млрд. евро. Посланикът на Унгария у нас Текла Харангозо е посетила Националната компания "Индустриални зони". На работната среща изпълнителният директор на държавната фирма Антоанета Барес е представила проектите на държавната фирма, която се занимава с проектиране, развитие и управление на индустриални, икономически и свободни зони. Обсъдено е било насърчаването на инвестициите в различни области, както и мерките за създаване на благоприятни условия за инвеститорите и съдействието на бизнеса за реализация на проекти в индустриални паркове с готова инфраструктура. Текла харангозо и Антоанета Барес са се договорили да си сътрудничат в обмяната на добри практики при създаването на благоприятни условия за развитие на бизнес проекти. На срещата е отбелязано, че Икономическа зона "София-Божурище" е приоритетен проект на НКИЗ, който се намира на изключително добра локация - 15 км до центъра на София, 23 км до летище София, 5 км от магистралата за Гърция и на 2 км от магистралата за Сърбия. В зоната край София са привлечени вече 32 инвеститори в редица сектори, включително автомобилна промишленост, високи технологии, складова и логистична дейност. До момента там оперират компании от Европа - България, Германия, Дания, Гърция и Турция. Посланик Харангозо е получила информация и за зоните на НКИЗ в Бургас, Варна, Видин, Русе, Свиленград, Видин, както и за проектите в развитие. През април тази година Антоанета Барес, изпълнителен директор на Национална компания "Индустриални зони", и Норберт Моруц, президент на Асоциацията на индустриалните, научните, иновационните и технологичните паркове в Унгария, са подписали Меморандум за разбирателство. Това е станало по време на Втората сесия на българо-унгарската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, която се проведе в Будапеща. Унгария е сред водещите чуждестранни инвеститори в България. По думите на Караниколов за миналата година централноевропейската страна е на второ място по поток на преки чуждестранни инвестиции в България след Холандия. За периода 2002-2018 г. унгарските инвестиции в България са над 1.5 млрд. евро. Отчитайки потенциала на българската и унгарската икономики, считам, че съществуват редица възможности за успешно партньорство и привличане на повече унгарски инвестиции. Възможности за сътрудничество има в областта на енергетиката, транспорта, съобщенията и информационните технологии, туризма, земеделието и горите и други. През 2012 г. за първи път търговията между двете страни прескочи границата от един милиард евро. За съжаление оттогава търговското салдо е отрицателно за нашата страна. За миналата година са се увеличили и износа - с 7.9%, и вноса - с 4.2%, и стокообмена с 5.3 на сто до 1.608 млрд. евро. Българският експорт за Унгария е бил за 497.7 млн. евро, докато импортът е за 1.11 млрд. евро. В структурата на българския износ определящ дял заемат апаратура и части, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, акумулатори, медикаменти, изделия на обувната и леката промишленост. Докато вносът от Унгария включва медикаменти, автомобили, захар, минерални торове, апарати и части, електрооборудване и други основни промишлени стоки. Членството на двете страни в ЕС помогна за стимулиране на двустранните отношения. За първото полугодие на тази година стокообменът е на стойност 836.9 млн. евро и е по-висок спрямо същия период на 2018-а. Според прогнозите, ако се запази този темп в двустранните отношения, е напълно възможно да се отчете нов рекорд в търговията.
Източник: Банкеръ (19.12.2019)

10 г. след създаването им: Бизнес за повече от 600 млн. лв. в държавните индустриални зони Държавата направи бизнес с индустриални зони, който вече се оценява на поне 600 млн. лева и ще става още по-голям. А 10 години след създаването и? “Национална компания индустриални зони” набра скорост и към септември 2019 г. отчете 520% ръст на печалба спрямо година назад, или 8,17 млн. лв. Основна причина за това е икономическата зона в Божурище. Инвестициите в нея са около 530 млн. лв. Значителна част от тях идват от отворилия през 2019 г. дистрибуционен център на датската верига JYSK, който е най-големият на Балканите. Компанията вложи в него 200 млн. лв. Последната засега инвестиция в зона “Божурище” е на българска компания. Едни от последните продажби в зоната край столицата са на българската фирма за бяла и черна техника “Зора”, която инвестира 17 млн. лв. и осигурява 33 работни места, както и на “Айко”, която влага 15 млн. лв. за логистична база. “През лятото на 2019 г. подписахме окончателен договор с високотехнологична швейцарска компания. Тя произвежда прототипи и детайли от силикон и пластмаса. Досега беше наемател, но решиха да купуват. Намират, че страната ни е стабилна, и вече са решили да построят собствено предприятие”, разказва директорът на НКИЗ Антоанета Барес. По думите и? интересът към зоната е постоянен, дори първата компания там – германската “Бер-Хелла Термоконтрол”, направи разширение. Тя има производствени съоръжения и център за научноизследователска и развойна дейност за автомобилни компоненти. JYSK също има опция за разширение. Близостта до София и развитата инфраструктура са основните предимства на София – Божурище. “В момента работим по осигуряването на допълнителната пътна връзка от продължението на бул. “Царица Йоана” до зоната за редуциране на трафика по бул. “Европа”. Божурище се разрасна, много хора започнаха да живеят там, купуват имоти, за да са близо до работата си. Когато една община избере да има индустриална зона, се повишава и качеството на живот в нея. Започват да се плащат по-високи данъци, хората имат работа, развива се конкуренцията. Не говоря само за нашите зони, това важи и за тези, които се развиват като публично-частно партньорство или частни компании изграждат инфраструктурата, както е в Пловдив и Шумен. В Шумен зоната се развива изключително добре”, твърди Барес. В икономическата зона София-Божурище се очакват и нови инвестиции. В момента се водят преговори с немска компания, която иска да построи център за обучение на кадри за работа със скелета, както и модерна логистична база. Друга фирма от Германия, която вече е в зоната, планира да разшири дейността си и да изгради ново архивохранилище. Българска компания има намерение да направи производствена база в сферата на фармацевтичната индустрия. Интерес има и от инвеститори извън Европа. Индийска компания иска да построи завод за хранителни добавки край София. Тя тепърва ще стъпва на европейския пазар и е избрала да го направи през България. Азербайджанци имат желание да произвеждат капки за очи. “Ние доста активно се промотирахме в последните две години, правихме бизнес форуми в Арабския свят. В Индия над 30 фирми чакаха за среща. Интересуват се от работна ръка, цена на строителство, на ресурси, за да си направят разчети колко би им струвало една инвестиция”, обяснява Барес. Именно заради оживлението в зоната в Божурище сред плановете на компанията за тази година влиза изграждането на занималня за деца, както и спортна площадка. Например в парковата среда ще се обособи място с пейки и стрийт фитнес. Приходите от печалбата ще се вложат в изграждане на инфраструктура в индустриалните зони на НКИЗ и в другите градове, защото това е основното, което гледа един инвеститор при избора на локация. В момента работещи зони освен в Божурище има и в Бургас, Варна, Русе, Видин и Свиленград. В последните три по-голямата част от компаниите са под наем. В момента се водят преговори с корейска компания от хранително-вкусовата промишленост за зоната в Русе. Там вече оперира австрийска фирма от същата сфера, която иска да разшири производството си, както и предприятие, което произвежда 80-тонни самоходни мобилни кранове. Тя изнася 100% от продуктите си в Европа, САЩ, Канада и др. За Видин интерес проявява компания, която ще произвежда слънчоглед и продукти от него. В същото време тайванска фирма оглежда терените в Свиленград. “Наскоро към зоната ни във Варна прояви интерес бизнесмен от Тунис, който иска да има излаз на Черно море. Той прави зехтин по специална технология с билки и иска да изнася за руския пазар и базата му да има достъп до Черно море и морски транспорт”, допълва Барес. Там все още няма много компании и в момента се работи по придобиването на нови терени. С новия закон ще се облекчат инвеститорите Новият Закон за индустриалните зони предвижда насърчителни мерки за инвеститорите, ускорени процедури и по-ниски такси за административни услуги, казва Антоанета Барес. Идеята е, че ако НКИЗ вече е извървяла някои процедури по урбанизирането на територията, това може да се ползва от инвеститорите и да не се налага някои от тях да се извършват още един път. За националната компания изключително важно е и законът да дефинира ясно понятието индустриална зона/парк, както и признаците, които характеризират една територия като такава – например изградена или в процес на изграждане довеждаща техническа инфраструктура, одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план с предназначение на територията за производствени, складови и други сходни дейности, минимална площ, достъп до републиканска пътна мрежа и др. Тъй като не всеки терен с предназначение за индустриални и складове дейности е индустриална зона. “В такъв случай трябва и изрично да се регламентира правото на собственост върху инфраструктурните обекти, изградени на територията на зоната. Законът трябва да предвижда възможност инфраструктурата да бъде собственост на лицето, което я управлява и поддържа зоната”, казва Барес. Тя обяснява, че и в момента собственикът на зоната на практика управлява общите части.
Източник: 24 часа (15.01.2020)

Немска компания проучва Плевен за нов завод Представители на ръководството на немската компания KAYSER Automotive Systems се срещнаха с кмета на Плевен Георг Спартански, за да проучат възможностите за инвестиции в града. Визитата стана факт със съдействието на експерти от Министерството на икономиката и Националната компания „Индустриални зони”, обявиха от общината в Града на Панорамата. Основна тема на разговорите бяха възможностите, които предлага Плевен, за инвестиции. KAYSER Automotive Systems се занимава с производство в автомобилния сектор и се интересува от наемането или закупуването на терен в страната ни за разширяване на своята дейност. В тази връзка участници в срещата бяха управителят и икономическият директор на фирма „Хоризонт Иванов” - Плевен, която предлага за целта производствени бази и площи. Георг Спартански представи съвременните характеристики на община Плевен и икономическото й състояние. Той подчерта, че градът е предложен за център на растеж в Северозападна България през новия програмен период като мярка за намаляване на дисбаланса с Южна България, което означава високо ниво на концентрация на инвестициите. Доказателство, че Плевен е добро място за инвестиции, е откриването на завода за автомобилни компоненти на LEONI, допълни още кметът. От фирма „Хоризонт Иванов” беше получено уверението, че могат да предложат терени и бази с добра локация, отговарящи на условията на немската компания. След посещение и в други български градове се очаква KAYSER Automotive Systems да обяви окончателното си решение за своя избор.www.kmeta.bg
Източник: Други (05.02.2020)

Значителен е делът на спекулативните проекти при индустриалните имоти За пазара на индустриални имоти в София изминалата година приключи с висок обем нови площи поради пускането в експлоатация на няколко по-мащабни проекта. Новозавършените проекти достигнаха 190 000 кв. м, надхвърляйки значително средните стойности за последните години. Повечето големи обекти бяха завършени през първата половина на миналата година, показват данните на консултантската компания Cushman & Wakefield Forton. Най-голямата наемна сделка за 2019-а бе подписана между дистрибуторската и логистична компания Orbico Bulgaria и Cordeel Bulgaria с посредничеството на Cushman & Wakefield Forton. Дъщepнoтo дpyжecтвo нa бeлгийc?ия лидep в oблacттa нa cтpoитeлcтвoтo "Kopдeeл Бългapия" изгражда модерен административно-логистичен комплекс по изискванията на бъдещия наемател Orbico - eдин oт нaй-гoлeмитe диcтpибyтopи в Бългapия и Eвpoпa. Обектът с обща площ 32 000 кв. м в североизточната част на София. Проектът, който е от типа Built to Suit and Lease, надхвърля 52 млн. лева. Hoвият цeнтъp щe ocигypи 500 paбoтни мecтa. Към края на миналата година площите в строеж в София са 189 000 кв. м, в които значителен дял имат проектите за отдаване под наем. Делът на незаетите площи се задържа нисък, до около 1-2 процента. „Това, в комбинация с добрите показатели на търговските, логистичните и куриерски компании, води до увеличаване на интереса към изграждане на площи за логистика и дистрибуция“, каза Жоро Ангелов, мениджър „Индустриални имоти и развитие на парцели“ в Cushman & Wakefield Forton. Центровете за съхранение и обработка на данни също се разрастват бързо, с новите съоръжения за складиране на REISSWOLF Bulgaria в Икономическа зона София – Божурище, Iron Montain в East Ring Logistic Park в началото на тази година. В страната строителната активност е висока, концентрирана основно в установените индустриални зони около регионалните градски центрове – София, Бургас, Русе, Варна. „Производството на части и компоненти, както и леката промишленост са основният двигател на пазара, като тенденцията е в посока развиването на дейности с по-висока добавена стойност“, допълни Жоро Ангелов. Модерни логистични площи под наем се предлагат при наемни нива около 3.8 евро/кв. м за проекти в процес на изграждане за площи над 10 000 кв. м и 4.2-4.4 евро/кв. м за среден размер помещения. Очакванията са цените да останат на тези равнища през следващите месеци.Доброто развитие на пазара на бизнес имоти се отрази и на условията за финансиране на нови проекти. През последните години банките запазиха активността си във всички сегменти на пазара, като продължават да се конкурират за добрите проекти. „Към момента финансирането на търговски центрове е предизвикателство поради ограниченията на част от международните банки за нови експозиции в този сегмент на пазара. Запазва се обаче интересът за финансиране на нови логистични центрове, предвид ниския процент незаети площи и малката концентрация на инвестиции в сектора“, коментира Иво Коларов, мениджър “Дългово и структурирано финансиране” в Cushman & Wakefield Forton. Според него все по-голямо предизвикателство за финансиране са офис сградите поради очаквания по-голям обем площи, които ще излязат на пазара. В този сегмент банките поставят все по-рестриктивни изисквания по отношение на етапа за сключване на наемни договори за сградите в строеж. „Все пак при някои добре структурирани сделки те предоставят по-дълъг срок за финансиране на проекта, като локацията и опитът на инвеститора са сред водещите критерии“, допълва Иво Коларов.
Източник: Банкеръ (10.02.2020)

"Дриймс транс" изгражда логистичен парк за 25 млн. лв. "Дриймс транс" започна строителството на логистичен парк в индустриалната зона в Божурище. Проектът е на стойност 25 млн. лв. и ще бъде завършен до средата на следващата година. "ДТ логистичен парк" ще включва голяма складова част и други сгради с общата разгъната застроена площ от малко над 35 хил. кв.м. Интересна подробност е, че проектът ще бъде въглеродно неутрален. Паркът се подготвя от 2016 г., когато "Дриймс транс" получи сертификат за инвеститор клас А и купи 55 дка земя в държавната индустриална зона. Комплексът ще разполага с 25 хил. кв. м складови площи и 40 хил. палетоместа. В него ще има също сервиз за камиони, който ще предлага годишни технически прегледи и заверка на тахографи, както и автомивка. Ще бъде изградена бензиностанция, която освен стандартните горива ще има и зарядни станции за бързо зареждане на електрически автомобили. Проектът включва също ресторант, хотел с 35 стаи, който да обслужва самата фирма и предприятията наоколо, спа център, басейн и фитнес за служителите, както и офисна част. Проектанти на обекта са "Федакор прикаст инженеринг" и "Форма студио". "Засега част от площите ще отдаваме под наем, тъй като не ни е необходимо цялото пространство, но плановете ни са в бъдеще всичко да се ползва от нас", каза собственикът и управител на "Дриймс транс" Георги Вълканов за "Капитал". Проектът ще бъде въглеродно неутрален, като компанията ще изгради 1.1 мегавата фотоволтаици на покривите на складовете. Предвижда се също инсталиране на тригенерация на газ за производство на електричество и топлинна енергия, която през зимата ще се използва за отопление, а през лятото - за охлаждане, чрез специални хладилни агрегати. "Последните тенденции при нашите партньори са да изискват въглеродна неутралност от фирмите, с които работят, и с тази инвестиция ще отговорим на техните изисквания", обясни Вълканов. Той обаче посочи, че освен въглеродно неутрална тригенерацията е и икономически обоснована. Инвестицията в проекта е около 25 млн. лв. общо, като част от нея се финансира със заем от Банка ДСК. "Поставили сме си за цел базата да започне да работи най-късно до средата на 2021 г., но се надяваме това да стане месец-два по-рано", каза Вълканов. Компанията вече подготвя персонал в друга своя база в Божурище, която ще бъде преместена на новото място. На кръстопът Причината "Дриймс транс" да избере индустриалната зона за проекта си, е, че тя се намира на кръстопът и обхваща както трафика между Турция и Европа, така и по оста Север-Юг (Полша, Чехия, Унгария, Румъния до Гърция). "Локацията е добра и защото е близо до София, а столицата е най-големият потребител на стоки в България", каза Вълканов. Третата причина е, че Божурище е индустриална зона и компаниите, които работят там, също са потенциални клиенти. Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв. "Дриймс транс" е свързана с "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и е създадена като транспортна компания през 2003 г. В момента има малко над 350 камиона и работи основно вътрешно в Европа. През последните години компанията навлиза и в логистиката на групажни пратки и вече разполага със складове в Германия, Северна Македония и България (Божурище, Ловеч и Раднево), а следващия месец открива база и в Австрия. "В България предстои да отворим поне още три склада - в Русе, във Варна и до гръцката граница, така че ще покрием цялата страна", каза Вълканов. Резултатите на компанията показват стабилен ръст както на оборотите, така и на персонала. За период от пет години (2014-2018 г.) приходите на дружеството нарастват от 21 млн. лв. на 47 млн. лв., а работниците се увеличават от 130 на 400 души по данни от КАПИ.
Източник: Капитал (19.02.2020)

Караниколов подписа сертификати за инвестиции за 180 млн.лв Министърът на икономиката Емил Караниколов подписа пет сертификата за инвестиции, проектите предвиждат вложения за 180,6 млн. лв. и разкриване на 2000 работни места. Четири от проектите са „България Ер Меинтенанс” , „Леони България“, „Райсволф България“ и „Търговска лига – глобален аптечен център” получават сертификат за инвестиция клас „А“, а проектът на „Агроден” сертификат за инвестиция клас „Б“. Инвестиционният проект на „България Ер Меинтенанс” ЕАД е изграждане на база за поддръжка, обучение, логистика, складиране и съхраняване на товари, ремонт и поддържане на въздухоплавателни средства. Компанията планира инвестиция в размер на близо 135 млн. лв. Международната компания в автомобилния сектор „Леони“, предвижда завод за производство на електронни и електрически части , кабелни снопове и устройства за автомобили в град Плевен. Инвестицията възлиза на близо 33 млн. лв., планирано е наемането на 1500 души Третият проект, който е сертифициран за инвестиция клас „А“ е на „Търговска лига - Глобален Аптечен Център“ АД за изграждане на разширение на многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ в гр. Плевен. Проектът е на стойност над 10 млн. лв. и ще създаде 150 работни места. Последният проект, издаден за инвестиция клас „А“ е на „Райсволф България“ АД. Инвестицията е в размер на над 2 млн. лв., а проектът е свързан с разширение на дейността на дружеството и изграждане на ново архивохранилище в Индустриална зона Божурище. Компанията предлага услуги по обработка на данни, хостинг и други подобни услуги. Сертификат за инвестиция клас „Б“ ще получи инвестиционният проект на „Агроден” ООД, гр. Пловдив - „Разширение на производство на лепила“ в с. Цалапица, община Родопи, обл. Пловдив. Инвестицията е за половин милион лева и ще създаде 10 работни места.
Източник: 24 часа (02.04.2020)

Кабинетът прехвърли две резиденции на АДИС, за да ги дава под наем Две бивши резиденции прехвърли правителството на "Агенция дипломатически имоти в страната" (АДИС), за да може тя да ги отдава под наем. Досега те били стопанисвани от външно министерство. Първият имот е резиденция №1, която е в квартал "Овча купел", тя е еднофамилна жилищна сграда на два етажа с подземни гаражи и помещения за абонатна станция. Вторият е резиденция №14 в район „Студентски", представлява двуетажна сграда с два гаража. Първата резиденция не е била използвана през последните 30 години, а резиденция №14 при предишни ръководства на Министерството на външните работи за известно време е била използвана за представителни цели за нуждите на Държавния протокол. Външно е плащало дължимите данъци и такси за сградите. С решението на правителството се дава възможност на АДИС ЕООД да ремонтира, стопанисва и отдава под наем двата имота. В резултат от апортирането на резиденциите ще намалеят текущите разходи на министерството. "Национална компания Индустриални зони" пък получи имот в местността Студентски град. С този терен в градска среда, с изградена инфраструктура, компанията ще привлича инвестиционни проекти.
Източник: Сега (16.07.2020)

Държавната енергетика и военни заводи на печалба и в кризата Въпреки коронакризата държавната енергетика и военни заводи работят с печалба. Това показват резултатите за второто тримесечие на годината. АЕЦ “Козлодуй” за полугодието е на плюс 140,18 млн. лв., при 178,57 млн. за шестте месеца на 2019 г., което е с 21,5% по-малко. Централата е произвела 2,4 на сто повече ток. Една от причините за по-ниската печалба е повечето електроенергия за регулирания пазар с 53,8%. С 9% са спаднали приходите от свободния пазар и заради ниските цени на енергийната борса. Извънредното положение заради COVID-19 e довело до искане от страна на партньори на централата за предоговаряне на сключени сделки, както и отказ на договорени количества електроенергия. Газовият оператор “Булгартрансгаз” е на печалба от 60,9 млн. лв., при 45,64 млн. през полугодието на 2019 г. Заради коронавируса се отчита забавяне на доставките по проекта “Балкански поток”. През този период компанията има разрешение от правителството да стане акционер в гръцката “Газтрейд”, която ще изгражда терминала за втечнен газ в Александруполис, но акциите все още не са купени. 200 млн. евро кредит е теглен от 4 банки за изграждане на “Балкански поток”. В тези шест месеца е направена и обезценка 100% на вземане от КТБ за 4,8 млн. лв. И Електроенергийният системен оператор е на плюс с 30,28 млн. лв., при 7 млн. за шестте месеца на 2019 г. Традиционно ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба - 128,7 млн. лв., което обаче е с 46,7 млн. по-малко от същия период на 2019 г. За полугодието централата е дала над 130 млн. лв. за квоти въглеродни емисии. За въглища са платени 58,52 млн. лв., което е с над 50 млн. по-малко от същия период на 2019 г. Мениджмънтът на централата отново пише, че е създадена неравнопоставеност между производителите на електроенергийния пазар и че тецът не може да съществува без подкрепата на БЕХ. Мини “Марица-изток” също са на червено - с 9,6 млн. лв., при 1,75 млн. за първото полугодие на 2019 г. Ръст от 10,6% на активите отчита Българската банка на развитие - към края на юни те възлизат на 3,51 млрд. лв., докато в края на 2019 г. са били 3,17 млрд. лв. Дадените на бизнеса кредити чрез търговските банки са 151 млн. лв. 8,178 млн. лв. е печалбата на ББР за първите 6 месеца на годината. За същия период на миналата година е била 18,332 млн. лв., като понижението се дължи предимно на нарастването на разходите за обезценки и провизии, на увеличението на разходите за лихви и по-високата вноска във Фонда за преструктуриране на банките. София Тех парк отчита загуба от 1,2 млн. лв. за полугодието. Дружеството обаче очаква през септември да му бъдат изплатени европейски средства за вече изпълнени проекти по ОПИК. Националната компания “Индустриални зони” също има загуба - 1,47 млн. лв. ВМЗ отчита печалба от 11,892 млн. лв. към края на юни, което е подобрение спрямо миналата година с над 2 млн. лв. “Кинтекс” удвоява печалбата си до 12,5 млн. лв., но “Авионамс” отчита по-лоши резултати - печалбата за второто тримесечие е 1,14 млн. лв., докато преди година е била почти 3 млн. лв. Коронавирусът е ощетил “Летище София”. При планирана печалба от 5,4 млн. лв. за първото полугодие се отчита загуба от 586 хил. лв. Над половината от приходите на летището са от търговия на стоки в магазини. Приходите от продажба на самолетни билети са с 67 хил. лв. по-малко на годишна база, тъй като обслужените пътници са с 86% по-малко за периода април - юни и наполовина по-малко за януари - юни. РВД е на печалба от 5,66 млн. лв. при очаквана 6,2 млн. През пандемията са намалели пътуванията не само със самолет, но и с влак - “БДЖ - Пътнически превози” е на минус 12,549 млн. лв., като на годишна база загубата нараства с 2,577 млн. лв.
Източник: 24 часа (07.08.2020)

Втори инвеститор купува терен в Индустриалната зона в Стара Загора Втори инвеститор подписа договор за купуване на терен в Индустриалната зона "Загоре". Компанията иска да притежава парцел и обещава инвестицията от 10 млн. лева. Индустриална зона "Загоре" е готова и има подписан акт 15. Първата копка за нея бе направена в края на миналата година. Тя се изгражда чрез съвместен проект между община Стара Загора и държавата. Реализирането на индустриалната зона ще има ключова роля за устойчивото развитие на целия регион. Цялата площ на зоната, в първия етап от нейното изграждане, е 115 хил. кв. м, разделена на 11 имота, припомнят от пресцентъра на общината. Старозагорска компания в областта на хранително-вкусовата промишленост е първият инвеститор, заявил официално намерението си да закупи парцел от зоната. Индустриална зона "Загоре" е създадена по инициатива на община Стара Загора и местния бизнес в партньорство с държавата в лицето на НК "Индустриални зони", като собствеността е 50:50. Община Стара Загора участва с апортна вноска – терен от 115 дка в кв. "Зора", а Национална компания "Индустриални зони" ЕАД като акционер с апортна вноска от 4.7 млн. лв., като през декември миналата година по сметките на Индустриална зона "Загоре" постъпи сумата от 3.5 млн. лв., а остатъкът ще бъде преведен в рамките на 5 години.
Източник: Банкеръ (03.09.2020)

Нaд 35 компании развиват бизнес в "Индycтpиaлeн и лoгиcтичeн пap? - Бypгac" "Индycтpиaлeн и лoгиcтичeн пap? - Бypгac" АД e един от най-aтpa?тивни пpoe?ти, ?oйтo пpивличa инвecтитopитe в мopc?ия град. Плoщтa нa зoнaтa вeчe е почти изцяло запълнена, като имa дoгoвopи c нaд 35 компании, които проявяват интерес към развитие на бизнес проектите си тук. Индycтpиaлният пap? e нacoчeн ocнoвнo ?ъм нyждитe нa мaл?ия и cpeдния бизнec. В "Индустриален и логистичен парк - Бургас" беше изградена нова улица, локално платно, което осигурява пряк достъп до два свободни парцела в Промишлена зона "Север". Новата пътна отсечка е успоредна на ул. "Крайезерна", а общата й дължина е около 600 метра, съобщиха от община Бургас. Улицата носи името "Бургаско езеро", като това се превръща вече в традиция, тъй като всички нови улици в парка носят имена на езера. Тя дава възможност за усвояване на последните свободни парцели, разположени във вътрешността на територията. Заедно с изграждането на улицата тече благоустрояване и озеленяване на околните площи, изграждане на "лед" осветление и съпътстваща подземна инфраструктура - електропреносни мрежи, пълна ВиК комуникация, природен газ и трасета за оптичен интернет. Чрез своята инфраструктура "Индустриален и логистичен парк - Бургас" осигурява с всичко необходимо своите настоящи и бъдещи инвеститори. "Индустриален и логистичен парк - Бургас" АД е cъвмecтнoтo дpyжecтвo между oбщинa Бypгac c дял от 49% и "Национална компания Индустриални зони" ЕАД, която притежава 51 пpoцeнтa. Съвместното дружество изгражда със собствени средства вътрешна инфраструктура, а довеждащата инфраструктура до самия индустриален парк е изградена от община Бургас. С изграждането на пътен надлез "Запад" над товарната гара, връзката на парка и АМ "Тракия" стана директна, което е допълнително предимство за инвеститорите. Зоната е стратегически разположена дo тoвapнaта гapa и ползва диpe?тнa жп линия и шoceйнa вpъз?a дo "?opт Бypгac", което е удобство и за логистичните компании. Освен това е рaзпoлoжeна само на 10 ?м oт "Лeтищe Бypгac", нa 4 ?м oт пpиcтaнищe Бypгac и нa 3 ?м oт AM "Tpa?ия". Дейността на "Индустриален и логистичен парк - Бургас" АД е изграждане и управление на индустриални зони от съвременен тип на територията на Община Бургас. Дружеството разполага с две отделни територии в рамките на град Бургас - в Промишлена зона "Север" и Промишлена зона "Юг". С дейността си то допринасяме за икономическото развитие на Бургас и региона чрез насърчаване на инвестициите в различните отрасли, подобряването на инфраструктурата с цел привличане на чуждестранни и местни инвестиции.
Източник: Банкеръ (16.11.2020)

Нови индустриални паркове ще оживяват Югозападна България Една от стъпките за насърчаване на инвестициите за преодоляване на макроикономическите дисбаланси между регионите в страна и за привличане на инвеститори във високотехнологични производства, е изнасянето на бизнес проекти извън големите градове и насочването им към по-малките населени места. Така ще се изпълзват и техните предимства, по-лесно ще се намират работници за нови предпрития и хората ще останат по родните си места, които няма да се обезлюдяват. Индустриални зони имат бъдеще - и за бизнеса у нас, и за двустранното сътрудничество. Особено тези, които са на основния речен коридор река Дунав. Неслучайно, когато се заговори за създаване на такава зона и в Свищов, премиерите на България и на Румъния обявиха, че ще се търси възможност за изграждане на нов мост при Свищов. Разбира се, след това ентусиазмът поутихна. Има липса на индустриални зони не само в Северна България, но и в Южна България. Но за изграждането им е необходима и енергията на общините, които трябва да предложат подходящи терени. А ако се използва и изградената до момента производствена специализация в определени райони, заедно с помощта от държавата за финансиране по някои оперативни програми или с други механизми, може да има успех в изграждането им. Общините, които имат индустриални зони, се развиват много добре, отбелязва и изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Антоанета Барес. И допълва, че индустриалните паркове са ефективен инструмент за преодоляване на дисбаланса на регионите. Правилният подход в случая е първо да се изгради съответната инфраструктура като пътища, ВиК, енергийна инфраструктура и след това терените да бъдат предоставени на инвеститорите, тъй като те искат да дойдат, всичко да е готово и направо да работят. Инициативността на местните власти у нас създава възможности за бизнес, туризъм и развитие на селищата. От няколко години община Симитли действа по създаването на втора Индустриална зона. През седмицата правителството даде съгласие за апортиране на имот - частна държавна собственост, в капитала на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД. Той се намира в град Симитли, местност „Горна Драчевица". С придобиването на този имота, държавната фирма ще създаде възможност за изграждането на Индустриален парк на територията на Симитли, което ще осигури възможности за бизнес и технологичен трансфер и ще се създадат нови работни места, е мотивът на това правителствено решение. Преди две години идеята бе подкрепена и от Министерството на икономиката. А изграждането на индустриална зона би повишило и инвеститорския интерес в региона. Създаването на нова зона се налага заради изявен интерес от инвеститори и запълнения капацитет на вече съществуващата индустриалните зона, която се намира на територията на бившето поделение в Симитли. Новата зона ще бъде изградена на терен с площ около 152 декара, на мястото на бившите военни погреби. Това означава повече инвеститори в тази община, но и повече работни места. Община Симитли има възлово транспортно значение. Тя се намира на 118 км южно от София в област Благоевград, на 15 км от областния център. Важен фактор за развитието на общината са кръстопътните транспортни комуникации. През нея минава жп и магистралната линия София - Атина. През нея се осъществяват пътни връзки по направления Разлог, Банско, Гоце Делчев, Драма, Сандански, Кулата. Профилиращите отрасли, в които работи по-голяма част от трудоспособното население са предимно в миннодобивната промишленост, дърводобив и дървообработване, текстилна промишленост и селско стопанство. От община Благоевград също дойдоха новини за изграждане на икономическа зона, която е част от дългосрочната ? стратегия за развитие в период от 20 години, но пандемията е сериозно предизвикателство пред реализирането на проекта. През 2019 година бе подписан Меморандум между Община Благоевград и Национална компания "Индустриални зони" за изграждане бизнес парк върху 115 декара общински терен, който се намира близо до първокласен път Е-79. Общината ще даде земята, а държавната фирма ще изгради абсолютно цялата инфраструктура - пътища, осигуряване на достъп до електричество, ток, вода, газ. Плановете са индустриалната зона в Благоевград ще е като тези в Пловдив, София и Варна. С подписването на Меморандума Националната компания започва да промотира терена край Благоевград пред инвеститорите, които искат да разширят производството си или да го ситуират в нови райони. Възможности в общината има. Икономиката на Благоевград е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от търговия и транспорт.
Източник: Банкеръ (19.02.2021)

Индустриалните зони са заявка за привличане на инвестиции Изборът на локация и подборът на квалифицирани кадри са от първостепенно значение за развитието на такива проекти. Във всеки случай е по-добре да се изграждат производствени мощности в райони, където има хора на работоспособна възраст, вместо те да се превозват на десетки километри в едната посока. Другият важен фактор е инициативността на местната власт в лицето на кмета и общинския съвет. Причината е очевидна: дори да си намерил терен на суперлокация в район, пълен до козирката с млади и искащи да работят хора, ако местната администрация е некомпетентна или корумпирана, начинанието е обречено на пълен провал. За последните години реализацията на индустриалните зони се оказа ефективен механизъм за привличане на инвестиции в някои региони. "Зелена светлина" за индустриален парк в Хасково Общинският съвет в Хасково вече е одобрил предложението за строителството на индустриален парк на терена на бившето военно летище "Узунджово" между Хасково и Димитровград. Общинарите са приели докладната на кмета Станислав Дечев за даване на предварително съгласие за покупко-продажба на терена с площ близо 3600 декара. Инвеститор ще бъде "Тракия икономическа зона - юг". За да се задвижи проектът обаче трябва първо да се вземе сертификат за инвеститор в приоритетен инвестиционен проект, който да бъде одобрен от Министерството на икономиката и от Българската агенция за инвестиции. Пазарната цена на земята, върху която ще бъде разположена индустриалната зона, е около 15 млн. лева, уточняват от кметската управа. Изпълнителният директор на "Тракия икономическа зона" Пламен Панчев съобщи, че вече са водени разговори с инвеститори, като двама потенциални предприемачи са от областта на логистиката. Предложението проектът да се реализира като публично-частно партньорство, в което теренът да е апортна вноска на общината, не е бил приет. Според Панчев приемането на Закон за индустриалните паркове, бъдещото прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост, както и новият европейски програмен период ще улеснят реализирането на това начинание. Към тях може да се използва и концепцията за въглеродно неутрални паркове. Идеята за този индустриален парк е от няколко години. Прогнозните вложения в бъдещи предприемачества Панчев оценява на около 90 млн. лева. Бургас развива нови индустриални зони Общинския съвет е подкрепил инициативата на кмета Димитър Николов за сътрудничество между Община Бургас, Община Пловдив и СНЦ "Клъстер Тракия икономическа зона“ в процеса за привличане на инвеститори, съобщиха от общината. Изготвен е и текст на меморандума, който ще подпишат. През новия програмен период се насърчава регионалната децентрализация и кооперирането между повече региони. За Бургас това е възможност за привличане на инвестиции чрез изпълнение на съвместни проекти с други общини, уточняват от кметската управа. Част от акцентите в React EU, Интегрирани териториални инвестиции и Плана за възстановяване и устойчивост на България са развитие на индустриалните зони, осигуряване на техническа, социална, образователна и комунална инфраструктура, транспортни връзки, обществен екологичен транспорт, обезпечаване на производствени ресурси, създаване на центрове за преквалификация, маркетинг на регионите. И в момента Община Бургас развива индустриални зони самостоятелно и в партньорство с "Национална компания индустриални зони“ ЕАД чрез съвместното дружество "Индустриален и логистичен парк Бургас“ АД, в което е акционер. Партньор на Пловдив в развитието на индустриални зони и привличане на инвестиции е СНЦ "Клъстер Тракия икономическа зона“, което реализира един от най-мащабните икономически проекти в страната и обхваща шест индустриални зони около Града под тепетата. Община Пловдив не развива самостоятелно индустриални зони, а участва в междурегионални проекти, свързани с индустриалните зони, съвместно със СНЦ "Клъстер Тракия икономическа зона“. Местността "Мадика“ край Бургас се развива като нова индустриална зона, вече работеща, но и с потенциал да се разраства. За да се обезпечи нормалната дейност на инвеститорите, се влагат общински средства за изграждането на довеждаща инфраструктура в зоната, в която отварят врати все повече нови обекти. "Ще продължим да го правим и през следващите години“, категоричен е кметът Димитър Николов. Работи се на етапи, като крайната цел е "Мадика“ да се свърже с главния републикански път I-6 Бургас - "Ветрен“. Три големи компании са заявили намерение да инвестират в другата нова индустриална зона - край жк "Меден рудник“ - Фаза 2 на "Индустриален и логистичен парк - Бургас". Община Бургас от две години работи по нейната подготовка. Заедно с прокарването на комуникации до терените (електричество, вода и други), вече са заявени официално първите инвестиционни намерения. Три търговски дружества искат да изградят предприятия и да създадат работни места в тази зоната, която е с обща площ от 600 декара. Това са "ТисенКруп Материалс България“ ООД (част от немския концерн Thyssenkrupp AG), "Старт Инженеринг“ АД и "Сатурн-2“ ООД. В създадената от Община Бургас и обезпечена с довеждаща инфраструктура индустриална зона на град Българово започна изграждане на център за дигитализация и управление на документи с три отделни архивохранилища. Инвеститор е "С-Тръст Груп“ ЕООД, която предоставя цялостни решения за български и международни контрагенти, свързани с разработка на технологични проекти, трансформация и въвеждане на цифрови решения.
Източник: Банкеръ (07.06.2021)

Българската Transpress открива логистичен център за 10 милиона лева Българската транспортно-логистична компания Transpress ще открие логистичен център в индустриалния парк "София-Божурище", съобщиха от дружеството. Първата копка на съоръжението ще бъде утре, а центърът ще заработи от 2022 г. Основаната преди 27 години Transpress ще вложи 10 млн. лв. в новия логистичен център. Общата му площ ще бъде 40 ка и ще разполага с крос-докинг платформа за обработка на товари, зона за разпределение на пратки и стоки, 60 рампи и офисна част. В нея ще се извършват транспортно-логистични дейности, както за клиенти в страната, така и за международна спедиция. Логистичният център ще открие около 100 работни места, посочват още от компанията. Transpress разполага с екип от близо 700 служители, автопарк от над 250 автомобила и 14 логистични центъра у нас.
Източник: Money.bg (07.07.2021)

Шест държавни проекта са първите регистрирани индустриални паркове Шест терена, на които държавата се надява да привлече инвеститори в производство, са първите регистрирани индустриални паркове. Това стана, след като в средата на март тази година беше обнародван Законът за индустриалните паркове, който предвижда въвеждането на такъв регистър. Самият той беше създаден със заповед на икономическия министър от 10 май. Два месеца по-късно справката показва, че са регистрирани общо шест парка, като всичките те са собственост на държавната Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ). Нито един от съществуващите частни паркове - като тези край Пловдив и Шумен, които се развиват в партньорство с местните общини, не е включен. Това е очаквано, като се има предвид, че те на практика работят успешно, а инвеститорите ги намират и без да правят справка със списъка. В новия регистър вече присъстват индустриалните паркове в Божурище, Видин, Телиш, Карлово, Суворово и Симитли, от които действащ е само първият, а за другите е посочено, че няма информация за сключени договори с инвеститори. В същото време работещ проект като парка в Бургас например все още не е регистриран. И шестте парка са от т.нар. тип А, където дейностите не са специализирани и се допускат различни видове производство.
Източник: Капитал (15.07.2021)

Икономическият министър за времето от януари 2018 г. до декември 2019 г. не е управлявал и контролирал държавните дружества ефективно. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Докладът с10 препоръки бе обявен на сайта на институцията. За проверения от контрольорите период министър на икономиката бе Емил Караниколов от квотата на Обединените патриоти. Липсват ясна стратегия, мисия, визия, конкретни финансови и нефинансови цели, както и определяне на ролята и отговорностите на държавните органи, в т.ч. на министъра на икономиката, за тяхното изпълнение, показал одитът. Няма регламент как се вземат решениия за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Липсват критерии дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска, пише в доклада. Това на свой ред създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране, констатира проверката. В края на 2019 г. 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества от системата на икономиката, са собственост на дъщерни дружества, което означава, че министърът на икономиката няма преки правомощия за вземане на решения за тях. Финансовият статут на дъщерните дружества пък е, че те не правят отчисления от печалбата, т.е. не разпределят дивидент в полза на държавата, а в полза на съответния холдинг. В доклада е даден и пример, че икономическият министър контролира пряко „Плод – Зеленчук” ЕООД, Габрово, но не и публични дружества като „Кинтекс“ ЕАД и „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД. По баланса на Министерството на икономиката към 31 декември 2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия за 2, 26 млрд. лв. В 97 дружества с държавно участие в капитала икономическото министерство има дял, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 в процедура по несъстоятелност. Списъкът на пряко подчинените на икономическия министър компании с държавно участие включва: 1. „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД 100%, 2. „Национална компания индустриални зони” ЕАД 100%, 3. „Държавна консолидационна компания” ЕАД 100%, 4. „Българска банка за развитие“ АД 99.99%, 5. „София Тех Парк” АД 89.19%, 6. „Плод – Зеленчук” ЕООД, гр. Габрово 100%, 7. „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД, гр. Сливен 94.36%, 8. „Еко Антрацит“ ЕАД 100%, 9. „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД 100% и 10. „Матхим“ ЕООД 100%. В едногодишния период, обект на проверката, притежаваните от държавата акции и дялове в дружествата „Еко Антрацит“ ЕАД, „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД, и „Матхим“ ЕООД са внесени като непарични вноски в капитала на ДКК ЕАД. ДКК ЕАД и дъщерните и? дружества не са обект на този одит, поради това че тя е включена самостоятелно за одит в Програмата за одитната дейност на Сметната палата за 2021 г. Оказва се, че министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата в „Плод – Зеленчук“ ЕООД, гр. Габрово – дружество, което e със собствен капитал на стойност 272 хил. лв., активи в общ размер на 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв. В същото време търговски дружества, които са със значителни (в пъти по-големи) обороти, управлявани активи и собствен капитал, не са под прекия контрол на министъра, защото са със статут на дъщерни дружества, подчертават одиторите на Цветан Цветков. Такъв пример са дъщерните на ДКК ЕАД дружества: „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; „Кинтекс“ ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като „Нити“ ЕАД и „Авионамс“ АД; „Еко Антрацит“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД. Сметната палата е изследвала две извадки на търговските дружества, в които министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата: на действащи търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала („Българска банка за развитие“ АД и „София Тех Парк” АД); две търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала в процедура по ликвидация („Месокомбинат Плевен“ АД /л./ и „Божур“ ЕООД /л./) Българската банка за развитие (ББР) АД и дъщерните и? дружества не са контролирани ефективно и очакваните ползи за обществото от тях не са постигнати в достатъчна степен. ББР е да спомага за развитието на българската икономика, като насърчава износа и подпомага реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия. Законът за ББР обаче дава възможност и за чисто търговско кредитиране от банката. Посоченото обстоятелство и липсата на индикатори за измерване на изпълнението на нейните стратегически цели, и на ясен фокус върху приоритетни отрасли, производства и сектори на икономиката, към които да насочва ресурсите си, поражда риск ББР АД да се отклони от своята основна мисия и да кредитира големи предприятия. Големите предприятия са обект на съществено кредитиране, като финансови ресурси за тях представляват близо половината от кредитния портфейл на банката. При тези кредити водещ подотрасъл е производството на тютюневи изделия, с близо 50 процентен дял от предоставените кредити за 2018 и 2019 г. Сред другите дружества с кредитна експозиция, надхвърляща 10 на сто от общата стойност на отпуснатите кредити, са: предприятие за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти; търговска верига за техника; дружество, работещо в сферата на телекомуникациите и далекосъобщенията и др. От кредитите на големи предприятия, малко над една трета са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост. Кредитите, предоставени на малки и средни предприятия (МСП) преобладаващо са насочени към предприятия, занимаващи се с производство и разпределение на енергия, пише в доклада. През одитирания период не е осъществяван контрол на възнагражденията на ръководните органи на ББР АД и дъщерните й дружества. Възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР АД са около 2 пъти по-високи от тези на УС на Българската народна банка. Допълнително членовете на УС на ББР АД са участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение, около 30% от възнагражденията им като членове на УС на банката. Така едно лице може да участва, както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост. Установени са проблеми при ликвидацията на дружествата – няма изисквания за критериите за определяне и продължаване на срока за завършването на ликвидация. Ето защо процедурата по ликвидация на „Месокомбинат-Плевен“ АД (л.) е продължила прекалено дълго - над 20 г., въпреки че още към 2007 г. имуществото на дружеството е осребрено и са удовлетворени кредиторите му. По време на дългата процедура са загубени около един милион лева, тъй като е извършено противоправно деяние след като значителни публични средства с години са оставени по банкова сметка на дружество с преустановена дейност. Държавните интереси не са защитени в достатъчна степен. Продължителността на ликвидационната процедура на „Божур“ ЕООД (л.), гр.Ямбол, е 21 години до края на 2019 г., а през 2020 г. е назначен нов ликвидатор. Изборът на членове на органите за управление и контрол и на ликвидаторите на търговски дружества с държавно участие и техните дъщерни дружества се осъществява без прозрачна конкурсна процедура, основана на професионалните умения, компетенции и опит на кандидатите, и без съобразяване с предмета на дейност на съответното дружество, пише още в доклада. В заключение Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на икономиката, които трябва да бъдат изпълнени до 10 месеца.
Източник: 24 часа (21.08.2021)

"Индустриални зони" разваля договори с неизрядни инвеститори Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ), която управлява парка в Божурище и няколко други по-малки площи в страната, е започнала процедури за разваляне на договори с инвеститори, които не са изпълнили задълженията си. Това става ясно от отчета на държавното дружество към средата на 2021 г. В същото време през тази година са започнати няколко нови проекта в Божурище, като интерес има предимно от български фирми и чужди компании, които вече работят в страната. Бордът на НКИЗ наскоро е взел решение да се развали по съдебен ред нотариалният акт за продажба на 5 дка имот с "Клайммат". Компанията е дъщерна на производителя на катерачни стени "Уолтопия" и през 2015 г. започна проект за изграждане на научно-развоен център в зоната в Божурище на стойност 3.2 млн. лв. Справка в имотния регистър показва, че освен този парцел дружеството е собственик и на още 17.5 дка в парка, а самата му регистрация също е в Божурище. По данни от АПИС в "Клайммат" в момента работят 19 души, а приходите за 2019 г. са 2.7 млн. лв. Държавната компания е започнала процедура и за разваляне на договора за учредяване на право на строеж с "Иновас", която произвежда машини за стиропорни продукти. От 7 години дружеството държи парцел от 2.8 дка в парка, където планираше да изгради нова производствена база. Самата компания е базирана в София. Още в началото на миналата година пък е развален договорът за учредяване право на строеж с "Арк метрология", която щеше да прави сертифицирана измервателна лаборатория за машиностроителни и металообработващи фирми. "Иновас" и "Арк метрология" бяха част от група компании, които планираха изграждане на високотехнологичен клъстер в Божурище. През тази година обаче има и няколко нови проекта, заявен интерес има и от други инвеститори, става ясно от отчета на НКИЗ. Преди седмица започна строителството на комплекс за ремонт на турбокопресори на белгийската "Турбо гарант" на стойност 6 млн. лв., а малко по-рано и проектът за логистичен център за 10 млн. лв. на "Транспрес". Общо 4 са подадените инвестиционни намерения само за парка в Божурище, включително мегапроект на "Лидл България ЕООД енд Ко". Международната верига има намерение да изгради логистична база за 120 млн. евро и да разкрие 700-750 работни места, но за момента няма повече информация. Други два проекта пък изчакват одобрение за покупка на имот - на производителя и дистрибутор на биопродукти "Смарт органик" и на логистичната компания "Хайнип логистик".
Източник: Капитал (25.08.2021)

„Зора“ изгражда логистичен център за над 30 млн. лв. Търговска верига „Зора“ стартира проект за изграждане на нов логистичен парк с административна сграда и складове за обслужване на търговската мрежа. Министърът на икономиката Даниела Везиева участва в церемонията по първа копка на проекта, който ще се реализира в Индустриален парк „София – Божурище“, съобщават от ресорното ведомство Стойността на инвестицията е над 30 млн. лв., като се очаква тя да бъде завършена до края на март 2023 г. За министерството на икономиката е приоритетно сертифицирането на подобен тип инвестиции. България е правилното място за правене на бизнес, а индустриалните зони са добро място за развитието на компаниите“, заяви министър Везиева. Логистичният център включва административна сграда и складова база. Той ще бъде построен върху терен от 80 000 кв. м и ще бъде реализиран в два етапа. Етап 1 включва застроена площ от над 23 хил. кв. м, съставен от 4 модула по 4 625 кв. м., всеки от които може да функционира самостоятелно или обединено с обща височина на складиране до 11.3 м. Етап 2 ще бъде реализиран след март 2023 г. и ще включва складови бази с площ около 22 хил. кв. м. Строителството ще се изпълнява по съвременна технология с висококачествени материали, заложен e висок процент на енергийна ефективност и енергийна независимост посредством собствена фотоволтаична инсталация. Предвижда се и изграждане на зарядна станция за електрически автомобили.
Източник: Други (25.10.2021)

Производителят на Roobar търси €3 млн. от БФБ за придобиване и ново производство Българският производител на здравословни био десерти и храни „Смарт органик“ – известен с брандовете Roobar и Dragon Superfoods – ще направи нов опит да излезе на Българската фондова борса. Компанията цели да набере свеж капитал от 3 млн. евро и заедно със собствено и дългово финансиране да случи две основни неща. Едното е стратегическо придобиване на германска компания за био храни, а второто е да издигне ново производство в „Индустриален парк София-Божурище“. Преди изобщо да се пристъпи към плановете за нова фабрика в Божурище, „Смарт органик“ вече действа по разширяване на съществуващото си производство. Преди няколко години компанията купи бившия хлебозавод на фалиралата „Нилана“ в софийския квартал „Княжево“, който реновира и обособи за собствените си нужди. В момента там са всичките производства на фирмата за био храни – две линии за протеинови барчета, за курабийки, пакетиращи машини. В рамките на същия парцел вече се строи втора сграда, която се очаква да е готова през лятото на следващата година. Към сегашните 6000 кв.м разгърната площ ще бъдат добавени още 5000 кв.м. С новата сграда всичко вече ще е на едно място, без да има нужда от сложна логистика между фабриката и наетия склад за суровини и готова продукция. На следващ етап вече идва планираната за в бъдеще фабрика в Божурище. За парцела там компанията има сключен предварителен договор и е платила 20% аванс, като придобиването на земята ще е всъщност нейното самоучастие. За изграждане на инфраструктурата и оборудването ще ползва набран от борсата капитал и дългово финансиране – общо около 5-6 млн. лв. IPO-то е насрочено за 11 ноември, когато ще бъдат предложени 310 000 акции. Публичното предлагане ще се счита за успешно, ако бъдат листнати поне 200 000 броя. Делът на свободно търгуваните акции (фрий-флоут) ще е 3%, а като защита на инвеститорите е предвидено мажоритарният собственик да не може да отпише с еднолично решения компанията от БФБ.
Източник: economic.bg (08.11.2021)

Одит: Фирма на Кирил Петков уредена с евтина земя Фирмата “Волаком” на настоящия премиер Кирил Петков преди години е купила терен в индустриална зона Божурище за 18 лв./кв. м, докато друга фирма по това време е купила земя на цена 30 лв./кв. м. Това става ясно от отговор на министъра на икономиката Корнелия Нинова на въпрос на Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС. През 2017 г. от министерството са направили одит на Национална компания Индустриални зони (НКИЗ). В одитния доклад има констатация, че е допуснато формално провеждане на конкурс, в който участват “Ацом” и “Волаком”, посочва Корнелия Нинова в отговора си. “Ацом” доставя оборудване на “Волаком”, която прави система за безопасност от летящи птици и прилепи. Мнението на одиторите е, че при провеждането на конкурса не е трябвало да се залага условие за наличие на сертификат за клас инвестиция. Сертификатите на “Ацом” и “Волаком” за клас инвестиция са от 27 май 2013 г., когато Асен Василев е министър на икономиката в служебното правителство на Марин Райков. В съвета на директорите е влизала Виолета Лорер, “Волаком” е получила и близо 1 млн. лв. безвъзмездни средства от фондовете на ЕС.
Източник: Труд (13.01.2022)

Засилен е интересът към пазара на индустриални площи Значителен ръст на предлагането и устойчиво търсене бележи пазарът на индустриални площи в София, показват данните на консултантската компания Cushman & Wakefield Forton. След стагнацията, причинена от пандемията, пазарът на търговски площи също плавно се връща към показателите отпреди кризата. С 231 565 кв. м, усвоени през миналата година, пазарът на индустриални имоти в София успя да се завърне към нивата си на активност отпреди кризата. Само през последното тримесечие са наети или въведени в експлоатация за собствено ползване над 53 000 кв. м производствени и логистични площи. В същото време предлагането през цялата 2021 г. нарасна с нови 231 300 кв. м, което представлява най-големият обем новозавършени площи за последните десет години. Сред по-големите завършени площи през 2021 г. са новата база на логистичната компания „Орбико България“, разширението на производството на „Мелексис България“ в Горубляне, както и новите фази на големи проекти с площи под наем в индустриалните зони на Елин Пелин и Божурище. Ръстът на предлагането доведе до леко покачване на свободните площи през последното тримесечие. Към края на миналата година той достигна 4.1% и се очаква да се запази стабилен в следващите месеци. Търсенето е концентрирано в средно големи градски логистични проекти, където в момента има по-малка незаетост. „В по-големите извънградски обекти е налице по-голям обем новоизградени свободни площи, които се усвояват по-бавно, но все пак с устойчив прираст. Новите активи стимулират наемателите да преместят и консолидират площите си в модерни и ефективни сгради”, обобщава Жоро Ангелов, мениджър „Индустриални площи и развитие на парцели“ в Cushman & Wakefield Forton. В процес на изграждане към края на миналата година са 378 000 кв. м, което представлява лек спад на фона на предходните тримесечия. След умерен ръст в рамките на годината, на първокласни активи остават стабилни - 4.3-4.5 евро/кв. м за средно големи проекти. Бази от над 10 000 кв. м се отдават за 3.8-4 евро/кв. метър. Засиленият интерес към придобиване на индустриални площи доведе до спад на доходността, която намаля до 7.5% за първокласни активи в София. Така нивата при индустриалните имоти се изравняват с тези на офисите и търговските площи, което е без прецедент на българския пазар до момента.
Източник: Банкеръ (11.02.2022)

"Мултивак" разширява завода си в България Първа копка за разширение на предприятието на компанията за опаковане "Мултивак" (MULTIVAC) в индустриалната зона в Божурище бе направена днес. На площ от 5268 квадратни метра ще бъдат изградени производствени и монтажни зони, както и модерни офиси. Инвестицията е в размер на 8,7 млн. лева. Завършването на разширението на производствената база е предвидено да стане през декември тази година. "Заводът в Божурище се развива в положителна посока, откакто бе пуснат в експлоатация преди три години и половина и мощностите са напълно заети. Това включва оборудване с най-нови технологии, отдели за монтажни дейности и също така споделени услуги, обслужващи различни компании от групата "Мултивак". С разширението на производствената ни сграда ще бъдат отворени нови производствени зони и ще се увеличи капацитетът на съществуващите. Освен завода в България компанията има още 12 производствени обекта в Германия, Австрия, Испания, Бразилия, Китай, Япония и САЩ, както и над 80 компании за продажби и предоставяне на услуги по целия свят. "Мултивак" е компания за опаковане на всички видове хранителни продукти, биологични и медицински продукти, както и на промишлени стоки. Портфолиото й включва различни технологии за опаковане, както и решения за автоматизация, системи за етикетиране и контрол на качеството. Персоналът на групата в целия свят е около 6900 души.
Източник: БТА (25.02.2022)

В индустриална зона София - Божурище беше направена първа копка на разширението на дистрибуционния център на "Юск" В индустриална зона София - Божурище беше направена първа копка на разширението на дистрибуционния център на компанията "Юск" (JYSK). Инвестицията е за 12 милиона евро. Очаква се базата да е готова през ноември тази година, каза пред журналисти Венцислав Чавдаров, изпълнителен директор "Балкани" в "Юск". Базата на фирмата за продажба на мебели и домашни аксесоари се разширява с 30 процента или с 14 000 кв. м. Посланикът на Дания Сьорен Якобсен поздрави компанията за инвестицията и за кампанията в помощ на Украйна. Компанията е създала благотворителен фонд от 1 милион датски крони, като служителите на фирмата също участват с вноски, допълни Чавдаров. "Юск" са в индустриалната зона от 2019 година и обслужват 275 магазина в България и нашия регион. Фирмата продължава да разкрива магазини у нас - преди няколко дни е отворила обект в Русе. Очаква се откриването на още шест магазина в страната. На церемонията за първа копка на обекта присъства и Антоанета Барес - директор на Национална компания "Индустриални зони". В индустриалната зона от 2017 годна досега са инвестирани 200 милиона лева от "Юск", съобщи Антоанета Барес.
Източник: БТА (11.03.2022)

Започва работа по изграждането на "Индустриална зона Варна" Започваме работа по изграждането на индустриална зона Варна, съобщи вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова. Имаме вече такива в Божурище, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас и други. Варна е един от малкото градове без индустриална зона. "Знам какво е правено в миналото - за Аспаруховия мост, за Аксаково, за Суворово, но нищо не е свършено през последните години“, коментира министър Нинова. Тя подчерта, че Варна има своите предимства, най-вече с географското си положените. „Екипът на Министерството на икономиката и индустрията започва разговори и ще пристъпим към действия за изграждането на индустриална зона", отбелязва Нинова. В тази връзка тя е провела срещи в „Агрополихим“ и в „Девня цимент“, а преди десет дни се е срещнала и с ръководството на „Солвей соди“, като с тях е обсъден въпросът за регистриране на индустриална зона на територията, на която са разположени тези предприятия. "Ако погледнете де факто, тя е изградена заради техните усилия - инвестициите, които са направени, но им липсва държавната подкрепа, за изграждане на инфраструктура, на пътища, ВиК, соларни панели и други“, отбелязва министър Нинова. С ръководствата днес са започнали първите разговори. "Оттук нататък ще излъчим работна група и работни екипи от двете страни - от Министерството на икономиката и от Националната компания "Индустриални зони", за да започнем стъпка по стъпка по изграждането на индустриална зона на тази територия. Знаете близостта на пристанището, така че това е най-подходящото място, най-подходящата инфраструктура. Остава заедно да положим усилия и да я регистрираме и развиваме. Така, че започваме да работим по този въпрос“, категорична е министър Нинова. „Транзитна търговска зона” във Варна е разположена в Южната промишлена зона на града. Намира се само на 500 м от главния вход на Пристанище Варна и до жп гара. „Транзитна търговска зона“ предлага индустриални терени с напълно изградена инфраструктура и готови производствено-складови халета. Дружеството съдейства на бизнеса и при логистичната обработка на стоките, предназначени за внос/износ.
Източник: Банкеръ (14.03.2022)

Национална компания индустриални зони подписа споразумение със Световната организация на свободните зони Антоанета Барес, изпълнителен директор на "Национална компания индустриални зони" ЕАД (НКИЗ), и д-р Самир Хамруни, изпълнителен директор на Световната организация на свободните зони (СОСЗ), подписаха онлайн Споразумение, с което НКИЗ става Национална контактна точка. Тази позиция ще насърчи информационния обмен между СОСЗ и екосистемата на свободните зони в света. Двете страни се споразумяха да споделят опит и добри практики във всички области, касаещи свободните и индустриални зони и тяхното развитие, съобщиха от НКИЗ. Световната организация на свободните зони е регистрирана в Женева и е с централа в Дубай. Тя е глобална организация с нестопанска цел, обединяваща свободни зони от целия свят, за да им даде възможност да постигат общи цели и да решават общи проблеми. Една от основните им цели е да повишат осведомеността относно ползите, които могат да донесат свободните зони от гледна точка на засилване на преките чуждестранни инвестиции и търговията; насърчаване на културното разнообразие; стимулиране на иновациите и развитие на уменията; създаване на нови работни места. Чрез организацията страната ни ще може да получава информация в реално време за инвестициите в свободни зони в света и за насърчителните мерки, които другите държави предлагат.
Източник: БТА (23.03.2022)

Корнелия Нинова сменя ръководството на "Индустриални зони" С решение на едноличния собственик на капитала на Национална компания индустриални зони“ е подменено почти цялото ръководство на компанията. Това става ясно от подадени в Търговския регистър документи. Действията са след решение на вицепремиера и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова, която е принципал на дружеството с капитал от над 103 млн. лв. В протокол от 24 март тази година се посочва, че се освобождават досегашния изпълнителен директор Антоанета Петрова Иванова – Барес, назначена през 2017 г., както и членовете на борда Цветан Петров Цирков, Николай Недялков Райчев, Нина Стефанова Владимирова, Илия Димитров Лазаров, които са назначавани в годините до края на 2020 г. Назначеният от първия служебен кабинет на президента Румен Радев Дочо Карадочев, също се разделя с поста си. Тогава принципал на „Индустриални зони“ е бил сегашният министър-председател Кирил Петков, който оглавяваше икономическото министерство Поста си запазва единствено Добринка Димитрова Вичева, която е другото назначение от времето на първия кабинет на президента Радев. В новия състав на директорите, който е намален от 7 на 5 човека влиза Петко Николов. Николов е бивш председател на Комисията за защита на конкуренцията и на Патентното ведомство до средата на миналата година. Той е избран и за изпълнителен директор от новоизбрания състав на борда на директорите. В него влизат още Цветелина Чобанова-Стефанова, Татяна Едрева, Андреана Красимирова Премянова – Янкова. Последната е дъщеря на председателя на Съюза на тракийските дружества в България Красимир Премянов, който е бил и в ръководните органи на БСП. В момента обаче действията по вписването на промените са спрени от Агенцията по вписванията, заради установени липси и несъответствия по отношение на Петко Николов, който не е представил необходимите за заемането на позицията декларации, както и на Добринка Вичева, чието второ име е сгрешено при попълване на документите. Вместо Димитрова е написана с бащино име Николова.
Източник: bTV (30.03.2022)

В Индустриалния парк София-Божурище са реализирани 37 инвестиционни проекта, съобщи досегашният изпълнителен директор на Националната компания "Индустриални зони" "37 инвестиционни проекта, реализирани в Индустриалния парк София-Божурище, над 543 милиона лева инвестиции и над 1800 новоразкрити работни места. Това накратко постигнахме с екипа на Националната компания "Индустриални зони" в последните години по време на моя мандат", казва д-р Антоанета Барес, досегашен изпълнителен директор на държавната компания. Според нея успехът, който има дружеството, е резултат от усърдната съвместна работа и с инвеститорите, избрали да реализират своите проекти в индустриалните паркове от портфолиото на компанията, съобщиха от Националната компания. "Искам да изразя своята най-искрена благодарност на хората от бизнеса, които избраха да са наши партньори тук в България, въпреки трудната икономическа обстановка. Благодаря за подкрепата и продуктивното ни сътрудничество, заради което успяхме да направим държавните индустриални зони модерни паркове, отговарящи на най-високите международни стандарти. По този начин в последните години те се превърнаха във важен инструмент за привличане на инвестиции, които работят за преодоляване на дисбаланса на регионите", категорична е д-р Барес. Само през 2021 г., която премина под знака на пандемията, бяха направени шест първи копки в Индустриален парк София-Божурище. От началото на 2022 г. пък две фирми стартираха свои нови проекти - разширението на датската компания ЮСК, най-големия инвеститор в зоната край София, и на "Мултивак", един от водещите световни доставчици на опаковки за всички видове хранителни, биологични и медицински продукти. "Важно е да отбележа, че проектът на ЮСК беше реализиран на територия от 300 дка и той беше първият в така наречената втора част на индустриалния ни парк. Благодарение именно на него успяхме да дадем началото на много нови проекти в тази част на зоната, което способства за привличане на още 18 нови инвеститори", казва Антоанета Барес. Първаночалната инвестиция на ЮСК е за 100 млн.евро, а разширението - за 12 млн. евро.
Източник: БТА (31.03.2022)

Нов борд ще управлява "Национална компания Индустриални зони" С решение на едноличния собственик на капитала на "Национална компания Индустриални зони" - Министерството на икономиката, дружеството има ново ръководство. Това показва справка на в. "Банкеръ" в Търговския регистър. Съветът на директорите е с мандат за управление пет години, считано от датата на вписването им в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В новия борд влизат Добринка Димитрова Вичева, Цветелина Георгиева Чобанова-Сстефанова, Татяна Йорданова Едрева, Андреана Красимирова Премянова-Янкова и Петко Георгиев Николов, който ще представлява "Национална компания Индустриални зони". "37 инвестиционни проекта, реализирани в Индустриалния парк София-Божурище, над 543 милиона лева инвестиции и над 1800 новоразкрити работни места. Това накратко постигнахме с екипа на Националната компания "Индустриални зони" в последните години по време на моя мандат", казва д-р Антоанета Барес, досегашен изпълнителен директор на държавната компания. „Национална компания индустриални зони“ ЕАД проектира, развива и управлява индустриални паркове, индустриални и свободни зони. Тя съдейства на бизнеса за реализация на проекти в икономически зони с готова инфраструктура. "Национална компания индустриални зони" предлага промишлени терени и производствено-складови помещения в зони с първокласни локации, отлична инфраструктура и транспортни връзки. В развитие са пет проекта - в Кърджали, Симитли, Карлово, Телиш и Суворово.
Източник: Банкеръ (01.04.2022)

Пуснаха конкурс за нови шефове на ДКК и още две агенции Конкурс за трима представители на държавата в Съвета на директорите на ДКК е обявило Министерството на икономиката в деня, в който кабинетът подаде оставка - 27 юни. Кандидатите обаче имат само три дни, за да подадат документи - до 30 юни. Броят на членовете в Съвета на директорите беше намален от министъра в оставка Корнелия Нинова от петима на четирима в края на май, когато тя освободи Таня Митова, назначена от нея през февруари. Тогава за изпълнителен директор до провеждане на конкурс пък беше избрана Смиляна Нитова. Трима членове се търсят и в Национална компания “Индустриални зони”, където Съветът на директорите беше намален от 7 на 5 членове. Нинова преизбра единствено Добринка Вичева, а за шеф беше избран бившият председател на КЗК Петко Николов. Преди 10 дни Нинова е освободила и шефът на агенцията за експортно застраховане Момчил Ройнев, както и неговата заместничка Любима Стефанова. На мястото на Ройнев са избрани Гълъбин Гълъбов и Веселин Рашев, досега членове на Надзорния съвет. Сега се провежда конкурс за четирима нови членове на надзора - двама независими и двама представители на държавата.
Източник: 24 часа (29.06.2022)

Обявиха конкурси и за шефове във ВМЗ, "Кинтекс" и "Ел Би Булгарикум" Обявени са още три конкурса за смени в ръководството на държавни фирми към Министерството на икономиката - този път във ВМЗ - Сопот, "Кинтекс" и "Ел Би Булгарикум", и трите под шапката на ДКК. Срокът отново е три дни, като конкурсите са обявени на 1 юли, в петък. На 27 юни бяха обявени конкурси и за нови шефове в ДКК, Национална компания "Индустриални зони" и Българската агенция за експортно застраховане. Срокът за подаване на документи отново беше три дни. Информация за кандидатите, взели участие в конкурса, обаче не е публикувана публично след изтичането на срока. За оръжейния търговец "Кинтекс" се търсят трима членове на Съвета на директорите - представители на държавата. В момента компанията се управлява от Александър Павлов, избран на 21 юни, заедно и поотделно с Валери Гроздев. Той пък е посочен за представител на държавата и директор на мястото на Александър Михайлов, който беше освободен в началото на май. На 16 май от Съвета на директорите са освободени и Стефка Граматикова, Васил Ризов и Десислава Господинова - Христова. На тяхно място до провеждането на конкурс като представители на държавата са избрани Александър Павлов и Пламен Пешев, а Борислав Йорданов - като независим. Александър Михайлов беше уволнен дори два пъти, тъй като първия път обжалва освобождаването си. Михайлов беше обвинен, че е управлявал еднолично и съвместявал едновременно поста си в "Кинтекс" с ръководна длъжност в частната БИИМ, получила екслузивни права за доставка на стоки на ВМЗ в Египет. Михайлов обаче отрича обвиненията и твърди, че целта е да се поставят близки лица. Конкурсът във ВМЗ е само за един представител на държавата. Там отново бяха извършени смени през последните 6 месеца - още през февруари Корнелия Нинова уволни Иван Гецов и назначи Иван Стоенчев. Четири месеца по-късно обаче Стоенчев също беше освободен заедно с останалите членове на борда. Бившите директори също отричат обвиненията към тях, че финансовото състояние на дружеството било лошо. В "Ел Би Булгарикум" бяха извършени рокади през април - от Съвета на директорите бяха освободени Боян Милушев, Николай Кошутански и Десислава Христова. На тяхно място до провеждане на конкурс ДКК е избрала Пламен Пувков, Гергана Карааланова и Светлана Минкова-Фахриева. Освен това мандадът на членовете е удължен на 5 години. Конкурсът в "Ел Би Булгарикум" е за трима членове на борда - двама представители на държавата и един независим. На 1 юли ДКК е взело и решение за прекратяване конкурсните процедури за избор на членове в „Кинтекс“, ВМЗ и „Монтажи“, обявени през октомври миналата година.
Източник: 24 часа (04.07.2022)

Европейски цифров хъб ще бъде създаден в индустриален парк София - Божурище Национална компания индустриални зони с еврофинансиране ще съдаде Европейски цифров иновационен хъб. Той ще се нарича "Регионален център за дигитални решения и иновации" и ще се помещава на територията на Индустриален парк София-Божурище. Проектът е за изграждане на иновативна цифрова инфраструктура, която ще обслужва компаниите - инвеститори в парка, както и бъдещи предприемачи, изследователи, учени, граждани, администрация. "Национална компания индустриални зони" ЕАД премина успешно процедура по програма "Цифрова Европа". Това съобщи вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова. Проектното предложение на компанията е получило "Печат за високи постижения". Това е знак за висока оценка от страна на Европейската комисия, разглеждала проектните предложения по инструменти за финансиране от Европейския съюз. Отличените с този знак проекти отговарят на изискванията за най-високо качество.
Източник: Медия Пул (05.07.2022)

"Лидл" купи терен за складова база в Божурище за над 25 млн. лв. Лидл България" ще има нова складова база, като за целта на 6 юли е купила от държавната компания "Индустриални зони" терен от 195 декара в Божурище. Цената на сделката е 25.5 млн. лв. "Закупеният терен на територията на индустриалния парк e планиран за изграждане на следваща логистична база. Предвижда се изграждане на халета за готова продукция и пакетирани стоки с различен температурен режим, а също и на офиси, административни и технически помещения. Крайната цел е осигуряване на по-добра гаранция за свежест при ежедневните доставки за клиентите", коментираха от "Лидл България". Германската верига още е в етап на разширение на мрежата и отваря нови обекти. За първи път тя влезе в десетката на най-големите компании по приходи в България за 2021 г.
Източник: Капитал (11.08.2022)

Министър Никола Стоянов показа възможностите за инвестиции в индустриална зона Божурище пред дипломати от Европа Министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов показа възможностите за инвестиции в индустриална зона Божурище пред представители на дипломатическия корпус от държави от Европа. Инициативата цели да представи условията, които държавните индустриални паркове могат да предложат, както и плановете за тяхното развитие. „За последните 10 години частните инвестиции в индустриалната зона Божурище са за над 610 млн. лв. Тези средства са вложени предимно от чужди компании“, подчерта министър Никола Стоянов. По думите му в нея се произвеждат материали за автомобилната индустрия, части и модули за опаковъчни машини за хранително-вкусовата, фармацевтичната и медицинската промишленост, телекомуникационно оборудване, аудио системи, техника за военната промишленост, биокозметика, биохрани и др. Износът е предимно за страните от ЕС, но голяма част от производителите имат клиенти по целия свят. „Страната ни вижда в индустриалните зони сериозна възможност за насърчаване на растежа и привличането на нови инвестиции с висока добавена стойност. Затова и сега е вероятно най- подходящият момент за инвестиции в тях – защото можем да предложим едни от най-добрите условия, заедно с държавната гаранция за последващото им развитие“, подчерта министър Стоянов. / Строител
Източник: Други (20.09.2022)

Oбособяват държавна индустриална зона "Доброславци" за автомобилния сектор С решение на служебното правителство се обособява държавна индустриална зона "Доброславци", съобщи служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев .Зоната ще се простира на площ от над 250 хектара. Тази зона ще бъде профилирана най-вече за автомобилостроенето и свързаните с него сегменти. Според Пулев там ще има проекти "от 1 млрд. до 3 млрд. евро". Тази индустриална зона ще даде нов тласък на автомобилния сектор. Той счита, че по този начин България ще покаже по-активна позиция.
Източник: Дарик радио (11.04.2023)

Индустриалните зони и паркове ще бъдат приоритетни по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Очаква се да бъде обявена фаза 1 на интегрираните териториални инвестиции по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г.“, съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева. За финансирането на интегрираните териториални инвестиции се разчита и на още пет програми, чийто бюджет е съфинансиран с европейски средства. По фаза 1 чрез ИСУН кандидатите ще подават концепция за дадена инвестиция, която включва резюме на предвидените инвестиции, основни партньори и бюджет. Инвестициите по градския приоритет на ПРР с общ бюджет в размер на 1 млрд. лв. са фокусирани в десетте най-големи градски общини, като вече няма да има ограничение за територията на общинския център, т. нар. строителни граници на града. За първи път ще има заделени регионални бюджети в шестте региона за планиране с над 56% средства целево за Северна България.
Източник: 24 часа (11.04.2023)

Войната обърна тренда – от загуба ВМЗ с 40 милиона печалба за 3 месеца 40 млн. лв. печалба е натрупал ВМЗ само през първите три месеца на годината на фона на продължаващите военни действия между Русия и Украйна. Увеличението на годишна база е огромно - към март 2022 г. дружеството дори е било на загуба от 1,640 млн. лв. Според финансовия отчет заводът е успял да спечели 157,835 млн. лв. от продажби на специална продукция (виж инфографиката). А до края на годината се очаква изпълнението на договори и поръчки за още 500 млн. лв. Заради нарасналото търсене ръководството на ВМЗ си е поставило за цел да оптимизира процеса на производство с въвеждане на нови технологии. Досега с тази цел са реновирани сгради на стойност 747 хил. лв., въведени са в експлоатация машини и оборудване за 791 хил. лв., съоръжения за 336 хил. лв., транспортни средства и други активи за 534 хил. лв., а в процес на изграждане са дълготрайни активи за 4,3 млн. лв. “Авионамс” също е на печалба, но само със 194 хил. лв. Все пак тя е по-голяма от преди една година, когато е била 111 хил. лв. “Кинтекс” се сблъсква със сериозна конкуренция покрай войната и отчита загуба в размер на 2,473 млн. лв. към първото тримесечие на годината. Дружеството завърши 2022 г. с печалба от 4,6 млн. лв., а първите три месеца на миналата година с печалба от 48 хил. лв. Към март приходите от продажби на стоки със специално предназначение достигат 2,23 млн. лв. “Монтажи”, която извършва ремонта на язовирите, е на печалба от 58 хил. лв. на фона на 8 хил. лв. преди година. Приходите от услуги пък са се увеличили от 881 хил. лв. до 4,036 млн. лв. Национална компания "Индустриални зони" е натрупала 583 хил. лв. за първото тримесечие. Приходите й се увеличават с 968,85% заради продажба на имоти, а нетните приходи от продажба на услуги и оперативна дейност - с 1800% заради нарастване на броя на инвеститорите.
Източник: 24 часа (11.05.2023)

Инвестиция в завод за бронирани коли в Симитли Инвестиционното намерение да вдигне в Симитли завод е на Антон Стефов, но като за възложител се е легитимирало държавното дружество „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД. Причината е, че теренът, на който започва строителството, все още е държавна собственост. Става въпрос за 152 964 кв.м в местността Горна Драчевица на гр. Симитли, където миналата година бе регистриран един от първите 9 високотехнологични производствени паркове в страната. Името на бъдещото производство е Предприятие за производство на бронирани машини за армия, полиция, специални сили, банкова индустрия и специализирана техника. Негов реален инвеститор ще е „Интернешънъл Арморд Груп” ЕООД.Осъществяването на инвестиционния проект започва с процедура по сертификация за клас на инвестиция клас А към Българската агенция за инвестиции. Закупуването на терена от „Национална компания Индустриални зони” ще стане поетапно в периода 2023-2024 г. След това изграждането ще започне с рехабилитация на съществуващите 10 сгради, които са с различна големина и със специално предназначение. Ремонтите ще стартират през 2024-2025 г. и ще бъдат цялостно завършени през 2026 г. Планира се върху терена след това да бъдат изградени още производствени сгради. След достигането на производствения капацитет предприятието ще бъде класифицирано като средно по смисъла на българското законодателство. Самото производство ще стартира през 2026 г., като се планира постепенното му увеличаване в зависимост от сключените договори. През първата година след заработване на завода плановете са за производство на 6 бронирани автомобила, с нарастване до 29 броя до 2030 г. За периода 2026-2030 г. инвеститорът очакват приходи между 3 млн. лв. и 14,5 млн. лв pirinsko.com
Източник: Други (14.06.2023)

Продуцентска компания изгражда филмови студия в Индустриален парк "София – Божурище" Продуцентската компания „Солент Филм“ ООД направи първа копка в Индустриален парк „София-Божурище“, като в резултат на инвестицията ще бъдат изградени филмови студия за заснемане на чуждестранни и български екранни продукции. "Солент Филм" е водеща компания в областта на филмовите и рекламни продукции. Целта й е да предоставя продуцентски услуги на международни компании, които желаят да снимат в България и на Балканите.
Източник: citybuild.bg (20.06.2023)

НКИЗ ЕАД, гр. София е дружество със 100% държавно участие, в което министърът на икономиката упражнява правото на собственост на държавата в капитала му, с основен предмет на дейност създаване, изграждане, управление (продажба и отдаване под наем на активи) и развитие на индустриални, икономически и технологични зони и паркове, придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества, придобиване, управление и продажба на облигации, финансиране на дружества, в които участва, привличане на инвестиции, предоставяне на услуги по водоснабдяване и канализация, доставяне и пречистване на вода за питейно-битови цели, както и услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води, включително стопанисването, поддръжката и експлоатация на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни мрежи и съоръжения, строителство, реконструкция, ремонт, поддържане и опериране на всякакви елементи на техническата инфраструктура, разположени върху собствени на дружеството имоти, проектна, инженерингова и търговска дейност, както и всякаква друга производствена и търговска дейност, незабранена от закона. Към 31.12.2020 г. регистрираният акционерен капитал на НКИЗ ЕАД възлиза на 102 314 144 лева (като нараства спрямо 2019 г. с 22 453 хил. лв.), разпределен в 102 314 144 броя, обикновени поименни акции, с право на глас, с номинална стойност на всяка една акция по 1 лев и е напълно внесен. Собственият капитал на дружеството към 31.12.2020 г. е 120 620 хил. лв. и нараства спрямо предходната година с 25 %. За 2020 г. индивидуалният финансов резултат от дейността на дружеството е печалба в размер на 2 158 хил. лв., при реализирани приходи от оперативна дейност в размер на 6 422 хил. лв. и отчетени разходи за оперативна дейност – 6 197 хил. лв. Нетният оборотен капитал към 31.12.2020 г. е в размер на 14 116 хил. лв. НКИЗ ЕАД е дружество от холдингов тип и притежава 100% от капитала на следните дружества – „Свободна зона Русе“ ЕАД, „Индустриална зона Видин“ ЕАД и „Индустриални терени и складове“ ЕАД. Освен това НКИЗ ЕАД има мажоритарно участие в „Индустриален и логистичен парк Бургас“ АД и „Индустриална зона Загоре“ АД и миноритарно участие в капитала на „Транзитна търговска зона“ АД, гр. Варна и „Сантоку инженеринг“ АД. Съгласно консолидирания годишен финансов отчет за 2020 г. на групата НКИЗ ЕАД сумата на активите ? възлиза на 142 722 хил. лв., от които дълготрайните материални активи са 29 956 хил. лв., а краткотрайните активи - 50 351 хил. лв. Собственият капитал на групата НКИЗ ЕАД към 31.12.2020 г. възлиза на 132 985 хил. лв. и нараства спрямо 2019 г. с 31 %. Приходите от оперативна дейност на групата са в размер на 10 108 хил. лв. и се формират основно от продажба на имоти и права върху тях и извършване на услуги. Разходи за суровини, материали и външни услуги, за персонал, за амортизации и други разходи заемат приблизително еднакъв дял в разходите за оперативна дейност, които към края на отчетния период са 10 191 хил. лв. Финансовият резултат за 2020 г. на групата е 1 673 хил. лв., а задълженията – 8 760 хил. лв., от които с матуритет над 1 година – 166 хил. лв. Към момента, НКИЗ ЕАД: ? чрез своите дъщерни дружества - „Свободна зона - Русе” ЕАД, „Индустриална зона - Видин” ЕАД и „Индустриални терени и складове“ ЕАД, управлява и развива три индустриални и логистични зони; ? участва в проекта „Индустриален и логистичен парк - Бургас“ АД, където е акционер с 66,78 % в съвместно дружество заедно с община Бургас; ? развива Икономическа зона София - Божурище и изгражда инфраструктурни обекти, съобразно изискванията на настоящи и бъдещи инвеститори; ? управлява проекта "Транзитна търговска зона" АД, където е акционер с 46 %; ? управлява проекта „Индустриална зона Загоре“ АД, където е акционер с 50 % в съвместно дружество с община Стара Загора; ? развива „Индустриални терени и складове“ чрез база „София Запад“ и база „Зона Свиленград“; ? развива терените в района на Карлово, с. Телиш, област Плевен, Пловдив и Кърджали, София - район Красна поляна и област Бургас, община Приморско, като работи активно за привличане на инвеститорски интерес. Подробна информация за предприятието може да се намери и на следния интернет адрес: http://nciz.bg
Източник: Фирмена информация (06.07.2023)

Константин Палавеев е назначен за изпълнителен директор на "Национална компания индустриални зони", съобщиха от Министерството на икономиката и индустрията, което е едноличен собственик на капитала на компанията. Освен това членовете на ръководството на дружеството се намаляват от петима на трима. В състава на Съвета на директорите остават Константин Палавеев, Радостина Ситова и Андреана Премянова-Янкова. Палавеев е представен като финансист с богат опит в сферата на инвестициите, финансите и управлението на активи. Според министерството целта на промените е да се реализира цялостна нова политика за развитие на индустриалните зони и паркове, базирана на регионален принцип и обвързвана с конкретни сектори.
Източник: Дневник (27.07.2023)

Въвежда се таван на заплатите в публичните предприятия към Министерството на икономиката и индустрията (МИИ). Сред тези ведомства са:"Българска агенция за експортно застраховане", "Държавна консолидационна компания", "Национална компания индустриални зони", "Пазар за плодове, зеленчуци и цветя", "Плод-зеленчук", Държавно предприятие "Държавна петролна компания" и Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". С намаление на заплатите ще бъдат и ръководителите на дъщерните дружества към тези предприятия, включително оръжейните търговци "ВМЗ" и "Кинтекс". След като анализирали финансовото състояние на предприятията, включително и на получените възнаграждения на всички служители станала ясно, че: Въпреки множеството констатирани управленски проблеми, ръководните органи получават изключително високи възнаграждения (над 12 хил. лв. месечно), независимо от финансовото състояние и постигнатите резултати от предприятията". Заради това от МИИ взели решение да намалят значително възнагражденията на ръководствата на дружествата към МИИ. Освен възнагражденията, ще бъдат ограничени и сумите за представителните разходи и начините за тяхното разходване. За първото тримесечие на годината средната работна заплата е 1882 лв., сочат данните на НСИ. Това означава, че заплатите им ще падат повече от два пъти и ще са около 5600 - 6000 лева. Програмата по оздравяване и преструктуриране на публичните предприятия ще премине през няколко етапа като се очаква процесът да приключи до края на 2023 г. Първият етап стартира с ограничаване на разходите и неправомерното разходване на средства. На второ място е гарантиране на управленския капацитет в дружествата. В процес на изготвяне е и актуализирана бизнес програма за периода 2024-2026 година, както и изграждане и въвеждане на система за мониторинг и контрол.
Източник: Money.bg (10.08.2023)

"Смарт органик" отваря новата си фабрика за биохрани за 16 млн. лв. през април Първият и най-голям български производител на биодесерти и други органични храни "Смарт органик" скоро ще има нов производствен адрес. Строящата се фирмена фабрика край София ще даде възможност оборотът на компанията да скочи от сегашните 80 млн. лв. годишно до около 300 млн. лв. Планът за тази година включва и борсово набиране на средства, които да се насочат към още производствени мощности. В началото на април "Смарт органик", известена с марките Roobar, Kookie Cat, Dragon Superfoods, Bett'r и "Био класа", ще открие своя завод за биохрани в Индустриална зона "Божурище" край София. Инвестицията в сграда, технологии и машини е за около 16 млн. лв., а заетите ще са около 30, съобщи за "Капитал" Яни Драгов, създател и мажоритарен собственик на компанията. Теренът в Божурище е 12 хил. кв.м, за които "Смарт органик" е платила около 1.3 млн. лв. на Национална компания "Индустриални зони", уточни Яни Драгов. Новите производствени и складови помещения са върху 6000 кв.м РЗП. В сградата ще са разположени два цеха за производство на шоколадови изделия, тахани и сурови барове, с които компанията ще увеличи значително своя капацитет.
Източник: Капитал (22.01.2024)

Държавни фирми и търговски дружества ще внесат дивидент от печалбата си към бюджета Служебното правителство е решило да допълни решение на предходното редовно правителство, с което се разпорежда държавни фирми и търговски дружества да внесат дивидент от печалбата си към бюджета. Националната компания "Индустриални зони" трябва да внесе 3,866 млн. лева към Държавната консолидационна компания, за която дивидентът се изчислява на общо 5,455 млн. лева. Шестте държавни горски предприятия дължат общо 3,5 млн. лева, фирмата "Информационно обслужване" също отчислява 4,950 млн. лева от печалбата си към бюджета.
Източник: econ.bg (03.06.2024)

Държавните индустриални зони с изцяло ново ръководство Министерството на икономиката и индустрията е сменило ръководството на "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) и новия екип е поверено ускореното изграждане и развитие на държавните индустриални зони и привличането на стратегически инвеститори в страната, с високотехнологичен профил според спецификата и възможностите на локациите. Решението за освобождаването на директора Константин Палавеев и членовете на борда Радостина Ситова и Андреана Премянова-Янкова, дъщеря на функционера на БСП Красимир Премянов, е взета на 17 май от служебния министър на икономиката Петко Николов. Самият той бе начело на държавната компания в периода септември 2022 – юли 2023 г., но бе сменен с Палавеев, който пък сега си тръгва от дружеството по решение на Николов. Ситова и Премянова-Янкова са махнати след година и пет месеца служба начело на НКИЗ. Новото ръководство е назначено до провеждането на конкурс. Новият директор на компанията вече е Младенка Мангезова, а Яна Младенова и Огняна Йоргова са избрани за членове на съвета на директорите.
Източник: Медия Пул (03.06.2024)

Общо 11 индустриални парка ще бъдат финансирани с близо 207 млн. лв. Общо 11 проекта ще получат финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост за развитие на индустриални зони, разположени в десет града - Русе, Шумен (два индустриални парка), Свищов, Ловеч, София, Бургас, Стара Загора, Видин, Търговище и Сливен, и са на стойност близо 280 млн. лв., като безвъзмездно ще бъдат предоставени 206.55 млн. лв. В процедурата кандидатстваха общо 20 предложения със заявено финансиране за 383.9 млн. лв. Извън одобрените проекти три са в резервния списък, другите бяха отхвърлени при оценката. Най-голям е проектът на "Индустриален и логистичен парк - Бургас" - 39.2 млн. лв. Компанията е собственост на община Бургас (32%) и държавната "Национална компания индустриални зони" (68%). Със средствата се предвижда да бъде развита втората фаза на парка - Промишлената зона "Юг - Запад". Проект за общо 34.6 млн. лв. ще изпълни "Прима магна груп" за довеждаща и вътрешна инфраструктура на Индустриален парк "Търговище". Компанията, която преди се казваше "ЕнерСис" и произвеждаше батерии за подводници, беше придобита преди три години от "Рекосайклинг" на Димитър Попов, който от своя страна е мажоритарен акционер в "Ел Бат". В момента "Рекосайклинг" държи 33.93% от "Прима магна груп", като мажоритарният дял от 65.86% е собственост на "Спортланд", в която акционери са "Ресурс фонд" (75%, от своя страна собственост на "Спортланд") и Петър Господинов (25%). Първоначалните планове бяха проектът да се изпълнява от консорциум между "Прима магна груп" и общинското "БКС-Търговище", което беше специално преименувано на "БКС Индустриален парк Търговище", но като получател на средствата сега е посочена само частната компания. Почти на същата стойност е и проектът на общинската "Индустриален технологичен парк Свищов". Той предвижда изграждане на "Дунавски индустриален технологичен парк - Свищов", който ще бъде разположен на мястото на бившите казарми в града. Проект за 33.2 млн. лв. ще изпълни "Индустриален парк ЛВЗ" в Русе. Той предвижда реконструкция, рехабилитация и изграждане на нова инфраструктура на терена. Компанията е собственост на "Булмаркет груп" на Станко Станков, която обединява жп транспорт, търговия с горива и производство на биодизел и растителни масла чрез "Астра биоплант". Частна е инвестицията и в Индустриален парк "Балкан" в Ловеч, който се оценява на 29.2 млн. лв. Собственици са братята Кирил и Георги Домусчиеви чрез "Напредък холдинг", който придоби бившия завод "Балкан" при масовата приватизация през 90-те години. На мястото преди година беше изграден огромен соларен парк с мощност 106.2 мВт, който има лиценз да работи като затворена електроразпределителна мрежа, а целта е да захранва бъдещите производствени предприятия. Също частно дружество - "ВН инвестзон", ще разработва парк "Видин-юг". Компанията е собственост на "Анел Дженеръл" (87.5%) и "Престиж енерджи". Партньори в "Анел Дженеръл" са "Бел метал" - Белене, на Минчо Недков, която е с предмет на дейност строителство, търговия с метали и производство на метални конструкции, и белгийската EN Brussels, която също е собственост на физическо лице. Проект на стойност 26.6 млн. лв. има "Мадара" в Шумен. Компанията последно произвеждаше прикачен инвентар за земеделска техника, но от десетина години практически не работи, като поддържа само търговска дейност. Тя ще получи половината от необходимата сума като безвъзмездно финансиране. Малко под 20 млн. лв. е стойността на проекта на "Индустриален парк Сливен", който е собственост на общината. Проектът се подготвя от няколко години и се предвижда да бъде разположен от двете страни на бившето летище "Бършен", а площта му ще достигне общо 2700 дка, което го превръща в един от най-големите индустриални паркове в страната. Средства ще получи и "Индустриална зона Загоре" в Стара Загора за разработване на втория етап от парка - до село Еленино. Проектът е на стойност 17.4 млн. лв. Собственици с по 50% са общината и "Национална компания индустриални зони". В София е одобрен проектът "Индустриален парк Рожен 41", който се разработва от "Риъл естеитс дивелъпмънт". Компанията е собственост на Димитър Желев чрез дружеството "Буллс", което държи 68% в "Индустриален холдинг България". Най-малкият проект - за 4.5 млн. лв., е на дружеството "Оператор на Индустриален парк Шумен". То е създадено миналата година и е собственост на Веска Дилова, а предметът на дейност е управление и поддържане на вътрешната инфраструктура на индустриалния парк в града. Самият парк е собственост на смесено дружество между частната "Ники-БТ" (60%) и общината.
Източник: Капитал (13.06.2024)

Кабинетът даде 45 млн. лв. за индустриалните зони в Божурище и Доброславци Държавата отпуска близо 45 милиона лева за изграждане на техническа инфраструктура в индустриален парк Божурище и за увеличаване на капитала на икономическата зона в Доброславци. За целта са направени промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2024 г. Министерски съвет отпуска допълнителни плащания в размер на 44 777 200 лева за целево увеличение на капитала на "Национална компания индустриални зони" ЕАД, която е под шапката на икономическото министерство. За индустриалния парк в Божурище - близо 23.5 млн. лв. Част от средствата - в размер на 23 489 280 лева, са за проектирането и изграждането на техническа инфраструктура - довеждащи електропроводи и електрическа подстанция в "Индустриален парк София - Ложурище". За икономическа зона Доброславци - 21 млн. лв. С остатъка от средствата - 21 287 920 лева, ще бъде увеличен капиталът на "Икономическа зона Доброславци", за да се обезпечат дейности по изграждането ?. Икономическата зона в Доброславци беше създадена с решение на правителството от 10 април 2023 г. с цел стратегическо развитие на автомобилната индустрия в България и привличане на инвестиции. "Икономическа зона Доброславци" ЕАД е дъщерно дружество на "Национална компания индустриални зони" ЕАД.
Източник: Медия Пул (28.06.2024)

Стартът на новия завод на "Смарт Органик" в Божурище се отлага за есента Абсурдният казус за недостига на ток в парка в Божурище край София, който е собственост на "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) спира проектите на "Оренда груп" и "Смарт органик". Безкрайни административни процедури пречат на електроразпределителното дружество "ЕРМ Запад" да прекара допълнителни електропроводи. "Оренда груп" произвежда биокозметика с марката Wooden Spoon и е собственост на Силвия и Пламен Павлови (66%) и Яни Драгов (34%), който от своя страна е основател и мажоритарен собственик и на производителя на биохрани "Смарт органик". Двете компании са сертифицирани като инвеститори клас Б, което е условие, за да изградят предприятия в държавната индустриална зона. В края на май 2022 г. те стават собственици на парцели в Божурище - "Оренда груп" купува 5.6 дка, а "Смарт органик" - 12 дка. За изпълнението на проектите им са предвидени съответно 5 млн. лв. и 16 млн. лв. Започват да строят през миналото лято и фабриките вече са готови и оборудвани, като по-малката на "Оренда груп" има издаден Акт 16 на база писмо от "ЕРМ Запад" за бъдещо свързване към мрежата, а тази на "Смарт органик" предстои да вземе. От края на този месец "Оренда груп" ще трябва да изплаща и банковия си кредит, който е взела за новата фабрика. Това обаче няма да се случи точно така, защото предприятията нямат ток. Захранването на индустриалния парк с електроенергия става на базата на договор за присъединяване между НКИЗ и "ЕРМ Запад", който е сключен през 2017 г. и предвижда изграждането да протече на три етапа за общо 32 мВт. Първият и вторият вече са готови, като изпълнението им е отнело по около две години - въведени са в експлоатация съответно през 2019 и 2021 г. "За третия е необходимо да се положат два нови кабела средно напрежение до възлова станция "Индустриални зони", обясниха от "ЕРМ Запад". Междувременно през 2021 г. с допълнително споразумение е увеличена мощността на третия етап от 10 на 12 мВт. Строителството обаче още не е започнало. Индикативният срок за изпълнение на строително-монтажните работи на третия етап е приблизително 6-7 месеца. Междувременно компаниите планират да монтират солари и генератори на газ. За изграждане на нови довеждащи електропроводи и електрическа подстанция от Електроенергийния системен оператор, правителството наскоро отпусна 23.5 млн. лв. Това ще увеличи значително капацитета за захранване на зоната. Индикативният срок за изпълнение на този проект е две години и половина.
Източник: Капитал (12.08.2024)

Индустриални зони от портфолиото на „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД ще получат финансиране по програмата AttractInvestBG Две от дружествата, в които „Национална компания Индустриални зони“ (НКИЗ) ЕАД участва като акционер съвместно с общините Бургас и Стара Загора, са получили одобрение на техните проекти и ще получат безвъзмездно финансиране в размер на близо 40 млн. лева. Това са „Индустриален и логистичен парк Бургас“ АД и „Индустриална зона Загоре“ АД. Средствата са от Плана за възстановяване и устойчивост по „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“. Проектното предложение „Инвестиции в развитието на Индустриален парк Бургас“ предвижда подобряване на бизнес средата и условията за привличане и дългосрочно задържане на инвеститори, утвърждаване на града и общината като икономически лидер в региона. Инвестициите по проекта са насочени към изграждане на довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура на нови индустриални територии, разположени в Промишлена зона „Юг - Запад“, включително реконструкция на ул. „Търговска“, транспортна и ВиК инфраструктура, улично осветление и оптични мрежи, обслужващи обособените в зоната имоти. С тях ще се реализират инвестиции за изграждане и реконструиране на довеждаща инфраструктура и за изграждане на вътрешна техническа инфраструктура. Предвидено е разкриване на много нови работни места. Одобрените средства за проекта са в размер на 25.7 млн. лв. Проектното предложение на „Индустриална зона Загоре“ АД – „AttractInvestZAGORE – Стимулиране на икономическия растеж в региона, чрез създаване на благоприятни условия за инвеститорите в Индустриална зона Загоре – Еленино“, включва изграждането на функционираща индустриална зона. Дейностите предвиждат реконструкция на съществуваща довеждаща инфраструктура, изграждане на нова вътрешна техническа инфраструктура и изграждане на екологична вътрешна инфраструктура (зарядни станции за електромобили). Одобрените средства за проекта са в размер на 13.8 млн. лв.
Източник: Blitz (13.08.2024)

НКИЗ привлече инвестиция за производство на специализирана военна техника край Симитли Проектът на „Интернешънъл арморд груп БГ“ ЕООД (ИАГ БГ) - българското подразделение на световния производител International Armorеd Group предвижда инвестиция в предприятие за производство на специализирана военна техника край Симитли. Проектът предвижда изграждане на ново предприятие за високотехнологично иновативно производство на над 100 модела специализирани логистични бойни и тактически машини - бронирани машини за армията, полицията, спешната медицинска помощ, специалните сили и др. Планираният размер на инвестицията е в размер на 5 млн. лв., в резултат на която ще се разкрият 25 работни места. Това е втора инвестиция на ИАГ БГ в България, реализирана върху индустриални терени, закупени от „Национална компания индустриални зони“ ЕАД по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, като инвеститорът е сертифициран с инвестиционен клас А. През м. март 2023 г. компанията направи първа копка на завода си край Бургас върху терен на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ АД, в което НКИЗ е мажоритарен акционер. През октомври предстои там да започне производството на над 160 вида специализирана и бойна техника. Основана от българина Антон Стефов, International Armorеd Group е първият бранд в света, който произвежда специално балистично стъкло за най-високо ниво на защита и е сред лидерите в производството на напълно защитени бронирани автомобили в световен мащаб. Компанията осигурява специализирани машини за организации на държавно ниво като ООН, НАТО и други и има производствени бази в страни от цял свят.
Източник: Blitz (20.08.2024)

"Национална компания Индустриални зони" ще проведе конкурс за отдаването под наем на земеделски земи „Национална компания Индустриални зони“ (НКИЗ) ЕАД ще проведе конкурс за отдаването под наем на 615 декара земеделски земи. Петте имота са в землището на село Марино поле, община Карлово. Най-големият от тях е в местността „Чакъла“ и е с площ от 191,7 дка. Имотите следва да се използват по предназначение – за земеделски цели. Началната цена на трите по-малки имота е 106.4 лв. за декар, а за другите два е 127.68 лв. за декар. Земята се отдава под наем за срок до 5 години, считано от 1 октомври 2024 г., оценяването на участниците ще става по критерия „Предложена най-висока цена“.
Източник: Blitz (20.08.2024)

23,7 милиона лева за двата индустриални парка във Видин Двата индустриални парка във Видин ще получат 23 747 468,06 лева безвъзмездно европейско финансиране. Безвъзмездната финансова помощ за държавния Индустриален парк Видин е 1 293 497.78 лева, а за частния Индустриален парк „Видин-юг“ е 22 453 970.28 лева. Проектът на държавната „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, собственик на Индустриален парк Видин, е насочен към повишаване на енергийната ефективност, чрез развитието на енергийната инфраструктура, подобряването на енергийното управление и използването на енергия от възобновяеми източници в крайно енергийно потребление в Индустриален парк Видин. Предвидените обекти за енергийно обновяване са Административната сграда на парка, както и халета №4 и № 5. Плануваните дейности за изпълнение са топлоизолиране на външни стени, подмяна на дограма, топлинно изолиране на покрив, подмяна на осветителна инсталaция, монтаж на системи за генериране на топлина, изграждане на фотоволтаична инсталация и др. Срокът за изпълнение на проекта е 24 месеца – до 30.06.2026 година, а общата му стойност е 2 884 439.52 лева, от които безвъзмездната финансова помощ е 1 293 497.78 лева, а собственото финансиране от „Национална компания индустриални зони“ ЕАД е 1 590 941.74 лева. Частният Индустриален парк „Видин-юг“ е създаден през 2023 г. със собственик и оператор "ВН Инвестзон" ООД. Паркът е разположен на територията на гр. Видин, Южна промишлена зона и е с обща площ от 608 117 кв.м. Срокът за изпълнение на проекта е до 30.06.2026 г. Общата стойност на проекта е 28 067 462.86 лева, от които безвъзмездната финансова помощ е 22 453 970.28 лева, а собственото финансиране от фирмата собственик на парка е 5 613 492.58 лева. Размерът на безвъзмездното финансиране е най-големият за проект на фирма в област Видин от 2007 година досега.
Източник: Фирмена информация (19.09.2024)

АДФИ установи злоупотреби с пари на държавно дружество, харчени за бижута и парфюми Финансова инспекция на АДФИ e установила разхищения с представителните разходи в едно от държавните дружества към икономическото министерство – „Национална компания индустриални зони“. Години наред членовете на борда на директорите са пръскали пари за лични и луксозни покупки, представяйки ги неоснователно за представителни разходи. Купувани са златни изделия, парфюми, козметика, домашни потреби и посуда. АДФИ е проверила за законосъобразност отчетените представителни разходи в дружеството за периода юни, 2019 – юли, 2023 г. През този период в борда на директорите са се сменили общо 17 души, като са изследвани представителните на всеки един от тях. В този период изпълнителен директор почти без прекъсване е Антоанета Иванова – Барес. Инспекторите установяват, че 48 298 лв. от цялата сума са неправомерно похарчени за разходи, които не се признават за представителни. Проверката е установила, че над 40% от отчетените 143 762 лв. представителни разходи на фирмата са проблемни. КИЗ е излязла през 2022 г. на печалба в размер на 11.5 млн. лв., като сериозна част от приходите са дошли от продажба на имоти и права за тях.
Източник: Сега (16.10.2024)

„Национална компания индустриални зони" ЕАД към Министерството на икономиката и индустрията привлече инвестиция в размер на 30 млн. лв. от продуцентската компания „Солент Филм" ООД. Българското дружество заснема чуждестранни рекламни, музикални и филмови проекти. Инвеститорът ще разкрие 40 постоянни и близо 1000 временни работни места. Компанията ще реализира своя проект за изграждане на филмов център в Индустриален парк София- Божурище на терен от над 30 хил. кв. м. , като договорът за покупко-продажбата му ще бъде подписан в края на този месец. „Солент Филм" е утвърден лидер на пазара не само в България, но и в Източна Европа. В последните години компанията осъществява редица мащабни международни проекти на територията на страната и допринася за утвърждаването на България като една от най-популярните дестинации за заснемане на дигитално съдържание. Сред основните клиенти на компанията са водещи автомобилни, телекомуникационни, козметични и други брандове, като тя заснема и многобройни клипове за световно известни изпълнители от музикалната сцена.
Източник: 24 часа (07.11.2024)

Държавното дружество, „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) от дружество, което управлява индустриални зони, се превръща в голям продавач на имоти. НКИЗ е правоприемник на държавната фирма „Сердика-1“, която в последствие бе ликвидирана. НКИЗ е под шапката на икономическото министерство и според устава му основният му предмет на дейност е създаване, изграждане, управление и развитие на индустриални зони и паркове. Фирмата държи 100% от дяловете на три дружества – „Свободна зона Русе“, „Индустриални терени и складове“- Божурище и „Икономическа зона Доброславци“, както и по-малки дялове в „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ (67.88%), „Индустриална зона Загоре“ (41.55%), „Сантоку инженеринг“ и „Транзитна търговска зона“ – Варна (46%). През 2023 г. печалбата е в размер на 9,1 млн. лв., като конкретно от продажба на имоти са реализирани приходи в размер на 26 млн. лв. През 2022 г. печалбата дори е по-голяма – близо 11.2 млн. лв., а от приходи от продажби на имоти и права върху тях са реализирани 35 млн. лв. През февруари 2021 г. – броени месеци преди края на третия кабинет на Борисов. Със свои решения от 18 февруари правителството дава разрешение за включване в капитала на дружеството на два огромни имота – на 150 декара поземлен имот в местността „Синджирли герен“ в Бургас, със статут на земеделска земя, и 153 декара в местността „Горна Драчевица“, Симитли, с построени в него 10 сгради. Пазарните оценки за имотът в Бургас при апорта са в размер на 146 200 лв. – под 1 лв. на кв. м., този в Симитли е с оценка от 714 400 лв. И двата имота обаче са продадени на един и същ инвеститор – „Интернешънъл арморд груп БГ“, собственост на българския предприемач и емигрант Антон Стефов. В Бургас той изгражда предприятие за брониране и производство на военна техника, в Симитли също ще се произвеждат бронирани машини за армия, полиция, банки и др. Имотът в Бургас е купен след търг, на който няма явил се друг участник, според информации от медиите, като това се потвърждава и от постигната стъпка на наддаване – само една. Имотът е продаден на цена от 2 105 570 лв. – с 20 848 лв. над първоначалната цена от 2 084 722 лв. Имотът в Симитли от апорта през 2021 г. е купен едва август тази година на цена от 950 000 лв. – за всички 153 декара с построени в тях 10 сгради. Особено активно през 2024 и 2023 г. е дъщерното дружество „Индустриален и логистичен парк - Бургас“, което успя да продаде серия от атрактивни имоти. Сред тях е терен от 13 970 кв. м. в Бургас, купен това лято на търг от „Козлодуй“ ООД след една стъпка наддаване на цена от 1 075 200 лв., и имот от 12 834 кв. м., отново в Бургас, купен през лятото след една стъпка наддаване от „Пожарна сигурност“. Компанията “Козлодуй” произвежда тръбовопроводи и големи метални конструкции по поръчка. “Пожарна сигурност” пък е еднолична собственост на Павлин Бошнаков, сочен в публикации за близък до Валентин Златев. Сходен по големина терен в Бургас година по-рано си е закупило и новоучреденото дружество “Августа Вулгарика” с основен предмет на дейност управление на материални, финансови и виртуални активи. Дружеството е регистрирано броени месеци преди обявяването на търга - през май 2023, обявлението за предстоящ търг е от август 2023 г. Собственикът на дружеството има регистрации и в други фирми и сдружения с дейност в областта на медии, реклама, производство на метални съоръжения. И за този имот е имало само една стъпка наддаване, а крайната цена е 1 070 600 лв. В началото на 2023 г. “Индустриален и логистичен парк - Бургас” все пак е успял да проведе търг с участие на двама участници - за терен от 18 574 кв. м., купени от „БРК-Логистик“ за1 420 870 след две стъпки наддавания. Една от най-успешните сделки на НКИЗ - от 2022 година е за 28 878 кв.м., в Пловдив. Пазарната оценка на имота е за 4 089 200 лв., а реално теренът е купен от "Булфарма" за 8 пъти повече - 33 122 520 лв. Тук “Булфарма” се е конкурирала сериозно с “Тарамех лтд”, защото стъпката на наддаване е 408 920 лв. Много голям терен в района на индустриален парк “Божурище” закупи от НКИЗ през 2022 и “Лидл България”. В търг без конкуренция компанията придоби 195 декара за 21.2 млн. лв.
Източник: Сега (21.11.2024)

Заводът на „Смарт Органик“ в Божурище вече има Акт 16 Новата производствена сграда на „Смарт Органик“ АД в Божурище вече има Акт 16. С новата сграда от дружеството ще разширят производствения си капацитет. Отварянето на завода беше отложено за есента заради забавяне в осигуряването на ток. През август стана ясно, че се бави изграждането на необходимата инфраструктура в „Индустриална зона Божурище“ от страна на Национална компания „Индустриални зони“ и електроразпределителното дружество „ЕРМ Запад“. Тогава се очакваше, че новото производство ще бъде пуснато през октомври. В крайна сметка след новото забавяне се очаква това да се случи до края на годината. След получаването на разрешение производството ще започне с ток от генератори, а електрозахранването от страна на „ЕРМ Запад“ би трябвало да бъде осигурено в рамките на следващата година. Дружеството отчете ръст на консолидираните продажби към 30 ноември от 13% на годишна база. За последната година акциите на „Смарт Органик“ поскъпват с над 13%, а пазарната капитализация е близо 252 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (18.12.2024)

?oчти пoлoвин милиapд лeвa инвecтиции в индycтpиaлнитe зoни y нac Дружествата от групата на "Национална компания индустриални зони" ЕАД (НКИЗ) към Министерството на икономиката и индустрията са привлекли инвестиции на обща стойност от над 450 млн. лева. Очаква се те да разкрият близо 1300 нови работни места. Допълнително НКИЗ започна проекти за модернизация и развитие на държавните индустриални зони за близо 9 млн. лева. Компанията управлява 13 проекта в цялата страна с обща площ над 8 милиона квадратни метра. Към момента НКИЗ е едноличен собственик на капитала на три самостоятелни дружества - "Свободна зона - Русе" ЕАД, "Индустриални терени и складове" ЕАД и "Икономическа зона Доброславци" ЕАД, която е първата отраслово ориентирана индустриална зона в портфолиото на НКИЗ, с цел стратегическо развитие на автомобилната индустрия в страната. НКИЗ е собственик и оператор на Индустриален парк София - Божурище, Индустриален парк Видин, Индустриален парк Плевен - Телиш, Индустриален парк Суворово - Варна Запад, Индустриален парк Карлово, Индустриална зона Кърджали и Индустриален парк София - Запад. Сред по-интересните проекти, свързани с индустриалните зони: Дигитален хъб за над 6 млн. лева в Божурище; Киноцентър за над 30 млн. лева отново в индустриалната зона край София; Инвестиция от държавата в размер на 25 млн. лева за развитието на индустриалния парк във Видин като логистичен и интермодален хъб. Освен държавните индустриални зони, у нас има и немалък брой общински структури от този тип, а законът позволява и развитието на промишлени паркове със смесена собственост или изцяло частни такива.
Източник: Money.bg (06.01.2025)

Назначено е ново ръководство на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Назначено е ново ръководство на “Национална компания индустриални зони” ЕАД (НКИЗ). В състава на Съвета на директорите на НКИЗ, който вече е вписан в Търговския регистър, влизат Ангел Танев, Радослав Влахов и Неделин Колеолов. Новият Съвет на директорите на НКИЗ ЕАД е провел заседание, на което е избрал за Изпълнителен директор на компанията Ангел Танев. Мандатът на избраните членове на Съвета на директорите е до провеждане на конкурс по реда и при условията на Закона за публичните предприятия (ЗПП) и Правилника за прилагане на ЗПП, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на вписване на имената им в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Източник: Blitz (04.03.2025)

Икономическото министерство смени бордовете на две от своите дружества Независимо че от години в България действа закона за публичните предприятия, който цели чрез конкурси и мандати да гарантира устойчиво и професионално управление на държавните компании, повтаряща се практика е всяка нова власт да сменя мениджмънта по своя преценка. Така още месец след като поема поста, новоназначения министър на икономиката Петър Дилов тотално подменя бордовете на две от дружествата под контрола му. Това са "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) и Държавната консолидационна компания (ДКК), което обединява под шапката си почти всички държавни компании към министерството. От борда на НКИЗ са освободени и тримата директори - Огняна Йоргова, Яна Младенова и Радост Вълчева-Генчева, като мотиви не се посочват. На тяхно място, за временни директори са назначени Ангел Танев, Радослав Влахов и Неделин Колеолов, като първият е избран и за изпълнителен директор на дружеството, което управлява парка в Божурище плюс още няколко по-неразвити индустриални зони. Промени са направени и в ръководството на ДКК. Новото ръководство включва Александра Мицова, Владимир Личев, Людмил Лазаров, Любен Томов и Теодор Петков. За председател на съвета на директорите е определен Теодор Петков. Изпълнителен директор става 68-годишният Людмил Лазаров. Новите попълнения поемат постовете за срок до 6 месеца, както е според Закона за публичните предприятия. Дотогава трябва да бъде организиран конкурс за директори с пълен 5-годишен мандат.
Източник: Капитал (07.03.2025)

100% от печалбата за 2024 година на държавните предприятия ще се внася в полза на държавата Отчисления в размер на 100 процента от печалбата за финансовата 2024 г. на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала ще бъдат внесени в полза на държавата до 27-и май. Правителството прие разпореждането, като определи, че освен печалба за миналата година, междинен дивидент от печалба към 30 юни тази година до 30-и септември ще внесат "Български енергиен холдинг", "Държавна консолидационна компания", "Национална компания индустриални зони" и "ТЕРЕМ Холдинг". От обхвата на дивидента се изваждат лечебните заведения, центровете за психично здраве и дружествата от ВиК сектора. От правителството мотивират решението си с изпълнението на приходната част на бюджета за тази година.
Източник: econ.bg (01.05.2025)

Бургас гради най-голямата индустриална зона в Югоизточна България Южният индустриален парк е част от по-широка визия за индустриално развитие на Бургас, заложена в плана за интегрирано развитие на града. Това е един от 11-те стратегически обекта, финансирани през 2024 г. по Плана за възстановяване и устойчивост. Реализацията му изисква инвестиция от 41.15 млн. лв. без ДДС, е посочено в обявената на 3 април обществена поръчка на „Индустриален и логистичен парк Бургас Юг - Запад“ (до ж.к."Меден рудник"). Проектът включва изграждане на довеждаща и вътрешна инфраструктура, както и модернизация на съществуващи участъци. Завършването на всички дейности е предвидено до края на 2026 г. Компанията, която ръководи проекта – „Индустриален и логистичен парк Бургас“, е със смесена собственост между Община Бургас (32%) и държавната „Национална компания индустриални зони“ (68%).
Източник: Стандарт (22.05.2025)

Започна изграждането на нова логистична база в Индустриален парк София – Божурище "Имелиус" ООД официално започна изграждането на нова логистична база в Индустриален парк София – Божурище, съобщи Националната компания "Индустриални зони" (НКИЗ). Проектът предвижда изграждането на модерна складова сграда с площ от около 7 530 кв. метра, проектирана по съвременни европейски стандарти. Общата стойност на инвестицията възлиза на близо 7 милиона лева, като обектът ще бъде оборудван със системи за енергийната ефективност, оптимизирана логистика и устойчиво управление на ресурсите.
Източник: БТА (19.06.2025)

Държавата прибира печалбите на БЕХ и ДКК предсрочно Българският енергиен холдинг, Държавната консолидационна компания и "Терем Холдинг" ще внесат в бюджета извънреден дивидент в размер на 900 млн. лева. Трите мегадружества внасят авансов 100-процентов дивидент на база междинните си резултати към юни 2025 г. Според отчета на БЕХ печалбата към края на полугодието е в размер на 697 млн. лв. Печалбата на ДКК към юни 2025 т. е 201 млн. лв. Печалбата на "Терем Холдинг" към полугодието е ниска - 129 000 лв. През април правителството изиска извънреден дивидент и от "Национална компания индустриални зони", но тя е на нула. Сега обаче БЕХ получи и увеличение на капитала с 1,5 млрд. лева за реализация на инвестиционни проекти. Мярката не повлия на бюджетния дефицит, докато дивидентът го намалява. По-рано и банките внесоха авансово половин милиард лева корпоративен данък. И това действие, и извънредния дивидент означават по-малки приходи в бюджета от тези пера през следващата година.
Източник: Сега (29.08.2025)

Внесеният от държавните предприятия дивидент през 2025 година е достигнал рекордните 1.634 млрд. лв., което е най-високо ниво на отчислен дивидент за последните 4 години, като огромната част от сумата е постъпила по линия на БЕХ, в резултат на авансово отчисляване на дивидент и за първото шестмесечие на 2025-а година. 96% от общия размер на постъпилите дивиденти или 1.57 млрд. лв. са внесени от “Българския енергиен холдинг”. БЕХ е внесло в хазната 669.4 млн. лв. от отчетената печалба за 2024 г. и втори път 900.1 млн. лв. на база 100% от отчетената печалба за първото полугодие на 2025 г. Втората вноска се явява авансова и е равносилна на очаквани по-ниски отчисления през настоящата 2026 г. Авансов дивидент в размер на 100% от печалбата за полугодието бяха задължени да внесат всички акционерни дружества с държавно участие при спазване на съответните правила, както и едноличните акционерни дружества БЕХ, ДКК, НКИЗ и "Терем Холдинг". Подобна огромна сума бе внесена от БЕХ като дивидент и през 2023 г. Тогава от БЕХ бяха изтеглени 1.4 млрд. лв. дивидент - на база печалбата за 2022 г., на базата на неразпределени печалби от предходни години и на основана на авансово облагане на печалбата за първото полугодие на 2023 г. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е изплатило само част от дължимия дивидент - 100 млн. лв. при общо задължение от 199.7 млн. лв. За остатъка е сключено споразумение за отсрочване, като крайният срок за плащане е 28 февруари, 2026 година. ЕСО е изплатил пълния дивидент за 2024 г. в размер на 265 млн. лв. и допълнителен авансов дивидент в размер на 105 млн. лв. НЕК също има разсрочени задължения - платени са само 30.5 млн. лв. при дължими 139 млн. лв. Булгартрансгаз е внесло дивидент за 2021 и 2022 в размер на 200 млн. лв. при дължими 257.2 млн. лв., остатъкът е разсрочен.
Източник: Сега (07.02.2026)