Масови смени в ръководствата на фирми с държавно участие са предприети от Министерството на икономиката в средата на декември месец 2014 г. Сред новоназначените кадри имат активисти на партиите от управляващата коалиция и представители на аматьорски футболни клубове. На 8 декември на мястото на Валери Андреев в Съвета на директорите на Национална компания "Индустриални зони" е назначен 30-годишният Николай Ценков, който има участие в няколко асоциации за обучение по право и социални дейности. Ценков дори е избран за председател на Съвета на директорите, в който влиза и главният секретар на Министерството на икономиката Владимир Туджаров. НК "Индустриални зони" е специализирана в изграждането на индустриални паркове и центрове за иновации. Компанията има за цел подпомагане притока на преки чуждестранни инвестиции, става ясно от сайта й. Действащи Индустриални зони има във Видин, Русе и Свиленград. Планира се изграждането на Индустриални зони и в Божурище, Бургас, Варна, Карлово и Телиш, Плевенско. На 13 декември е извършена смяна и в Съвета на директорите на "Кинтекс", която е ключов производител и износител на военна продукция. На мястото на Христо Георгиев е назначена Дора Ирикова. Справка в Търговския регистър сочи, че Ирикова има участие в компаниите Рубин груп и Бояна клуб. В двете фирми като съдружник е вписан и Чавдар Чернев. Името на Чернев се свързва с учредяването на сдружение ГОРД на настоящия депутат от Патриотичния фронт Слави Бинев. На 13 и 15 декември икономическият министър извършва последователно смяна в Съвета на директорите и на Института по маркетинг. На мястото на Алекс Орешков и Христо Христов са назначени Любомир Ковачев, заместник-председател на СДС - София, както и Даниела Везиева, заместник-министър на икономиката, член на партията на вицепремиера Меглена Кунева в Русе и доскорошен служител в Регионалния инспекторат по образованието. Не е ясно дали Лукарски е съгласувал назначението на заместник-министъра на икономиката в ръководството на Института по маркетинг с премиера. В предишния мандат на ГЕРБ Борисов забрани участието на членовете на политическите кабинети в бордовете на държавните дружества. На 15 декември, Божидар Лукарски е освободил Николай Дончев от Съвета на директорите на единствения държавен производител на мляко и млечни продукти "Ел Би Булгарикум". В ръководството на компанията са назначени трима представители на Министерството на икономиката. Това са Слави Павлов, активист на младежката структурата на ГЕРБ в Плевен и състезател по кросфит, проф. Петър Славейков, декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който е бил предложен от ВМРО, както и 30-годишният Еркант Раиф, адвокат от Хасково и нападател в местния отбор по мини-футбол "МК Галакси". На 19 декември заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева освобождава Захари Даскалов и Христо Христакев от Съвета на директорите на НИТИ. На тяхно място са назначени Юлиян Леков, член на ръководството на СДС, областен управител на София в мандата на служебния кабинет "Близнашки", както и Кънчо Папазов, бизнесмен от Казанлък и президент на местния футболен клуб "Розова долина". Създаденото през 1962 г. държавно предприятие НИТИ е производител на продукция с военно предназначение – противотанкови мини, взриватели, стрелково оръжие. На 29 декември, заместник-министърът на икономиката Любен Петров, който е заместник на Лукарски и в СДС, сменя ликвидатора на Стопански търговски комплекс. На мястото на Владимир Цачев е назначен Венелин Петров, който е заемал различни ръководни постове на общински дружества във Враца.
Източник: Сега (15.01.2015)

Министерството на икономиката е направило редица промени в ръководствата на държавни дружества. Рокадите са станали през декември и вече са отразени в Търговския регистър. Промени в ръководствата има в компаниите НК "Индустриални зони", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум" и др. Промените започват на 8 декември, когато на мястото на Валери Андреев в Съвета на директорите на НК "Индустриални зони" е назначен Николай Ценков, като Ценков става и председател на Съвета на директорите. На 13 декември е направена промяна и в ръководството на "Кинтекс". На мястото на Христо Георгиев в Съвета на директорите е назначена Дора Ирикова. Тя е била в Борда на директорите на "Рубин инвестмънт груп" до март 2013 г. В борда на компанията влиза и Чавдар Чернев. На 13 и на 15 декември са направени промени и в Съвета на директорите на Института по маркетинг, като на мястото на Алекс Орешков и Христо Христов са назначени зам.-председателят на СДС-София Любомир Ковачев и зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. От Съвета на директорите на производителя на мляко и млечни продукти "Ел Би Булгарикум" е отстранен Николай Дончев и са назначени трима представители на министерството. Това са Слави Павлов от младежката структура на ГЕРБ в Плевен, деканът на Геолого-географския факултет на Софийския университет проф. Петър Славейков и адвокатът от Хасково Еркант Раиф. От Съвета на директорите на НИТИ ЕАД са освободени Захари Даскалов и Христо Христакев. На тяхно място са назначени Юлиян Леков и Кънчо Папазов. Със заповед на министъра на финансите Владислав Горанов за зам. изпълнителен директор на НАП е назначена Милена Кръстанова - досегашен директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП София. В ресора на Кръстанова влизат дирекциите "Обслужване", "Събиране", "Информационни системи", "Информационен център", "Допълнително задължително пенсионно осигуряване", "Държавни вземания" и "Интрастат". Милена Кръстанова работи в системата от 1999 г. Има значителен професионален опит, като е заемала различни експертни и ръководни позиции. Нели Кордовска е избрана за още един мандат като зам.-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). На основание на Закона за гарантиране на влоговете в банките и във връзка с изтичане на мандата на зам.-председателя на фонда в началото на февруари, в четвъртък Управителният съвет на БНБ определи г-жа Нели Кордовска за зам.-председател на Управителния съвет на ФГВБ. Нели Кордовска е главен директор на управление "Банков надзор" на БНБ. Новият 4-годишен мандат на г-жа Кордовска като зам.-председател на ФГВБ ще започне да тече от 4 февруари 2015 г.
Източник: Стандарт (16.01.2015)

Министерството на икономиката е направило редица промени в ръководствата на държавни дружества. Рокадите са станали през декември и вече са отразени в Търговския регистър. Промени в ръководствата има в компаниите НК "Индустриални зони", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум" и др. Промените започват на 8 декември, когато на мястото на Валери Андреев в Съвета на директорите на НК "Индустриални зони" е назначен Николай Ценков, като Ценков става и председател на Съвета на директорите. На 13 декември е направена промяна и в ръководството на "Кинтекс". На мястото на Христо Георгиев в Съвета на директорите е назначена Дора Ирикова. Тя е била в Борда на директорите на "Рубин инвестмънт груп" до март 2013 г. В борда на компанията влиза и Чавдар Чернев. На 13 и на 15 декември са направени промени и в Съвета на директорите на Института по маркетинг, като на мястото на Алекс Орешков и Христо Христов са назначени зам.-председателят на СДС-София Любомир Ковачев и зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. От Съвета на директорите на производителя на мляко и млечни продукти "Ел Би Булгарикум" е отстранен Николай Дончев и са назначени трима представители на министерството. Това са Слави Павлов от младежката структура на ГЕРБ в Плевен, деканът на Геолого-географския факултет на Софийския университет проф. Петър Славейков и адвокатът от Хасково Еркант Раиф. От Съвета на директорите на НИТИ ЕАД са освободени Захари Даскалов и Христо Христакев. На тяхно място са назначени Юлиян Леков и Кънчо Папазов.
Източник: Стандарт (16.01.2015)

Американската компания Sensata вече изгражда втори завод в страната, стана ясно от изявление на икономическия министър Божидар Лукарски и на кмета на община Марица Димитър Иванов в съобщение на Министерството на икономиката. Първият етап от завода ще заработи през юни тази година и в него ще бъдат наети 1500 души, обясни кметът. Ако се изпълни в цялост, планът е за общо 3200 работни места. Компанията вече набира служители за производството си в Пловдив през различни канали като портала jobs.bg. Предприятието ще произвежда сензори за автомобилната индустрия и ще се намира в пловдивската индустриална зона "Марица", която е част от обединението "Тракия икономическа зона". Другият завод на групата е в Ботевград, работи от 2002 г. и служителите му са над 1300. Ако изпълни плана си, Sensata ще има наети около 4500 души, с което ще стане стане вторият най-голям индустриален работодател в България след "Арсенал" - Казанлък. От българската дъщерна компания на Sensata "Сензор-найт индастриъл" отказаха коментар пред "Капитал Daily" с довода, че са публична група и скоро ще има официално изявление за инвестицията. Според източници от бранша в пловдивското предприятие ще се произвеждат по-различни сензори от тези в Ботевград, където се правят температурни датчици (които се вграждат в двигателите с вътрешно горене) за някои от най-големите автомобилни компании, сред които Volkswagen и KIA. Ще се произвеждат и сензори за всякакъв вид домашна електроника. Кметът на община Марица Иванов вече обяви, че "Сензор-найт индастриъл" ще инвестира 40 млн. евро в завода, който ще се намира в землището на с. Царацово. Теренът на предприятието ще е около 68 декара като част от "Тракия икономическа зона". Земята е закупена от "ЕВН България Електроразпределение". В първия етап разгънатата площ на производствените халета ще е около 10 000 кв.м. През втория етап ще бъдат изградени още 70 000 кв. метра, но все още няма яснота кога точно ще започне той. Представители на компанията вече са имали среща с ръководството на Техническия университет - филиал Пловдив, съобщи пред "Капитал Daily" доц. Въльо Николов - заместник-ректор на вуза. Те са представили инвестиционния си план за строителство на завод в община Марица. "Търсят всякакви инженерни кадри и в началото на втория семестър ще представят пред студентите възможностите за кариерно развитие", каза Николов.
Източник: Капитал (20.01.2015)

Закон ще гарантира дейността на Индустриалната зона в Бургас. Министерство на икономиката стартира подготовката на Закон за индустриалните зони и технологичните паркове, обяви заместник-министърът на икономиката Любен Петров. “Национална компания индустриални зони” ЕАД /НКИЗ/ е акционер с 51% дялово участие в съвместно дружество, заедно с община Бургас – „Индустриален и логистичен парк – Бургас” АД. Индустриалните зони в България трябва да станат място №1 за инвестиции в Югоизточна Европа и инвеститорите в тях да имат икономическа и финансова сигурност, която може да се гарантира единствено със съвременна нормативна уредба, съобразена с европейските директиви, каза още заместник-министърът. Той поясни, че зоните в Свиленград, Русе и Видин, собственост на “Национална компания индустриални зони” ЕАД /НКИЗ/, като бивши безмитни зони все още работят по указ от 1987 година, чието последно изменение е от преди десет години. Не е възможно да се привличат стратегически инвеститори, когато няма адекватна нормативна база, категоричен бе заместник-министър Петров. Министерство на икономиката подготвя анализ на условията за инвестиране в подобни зони в съседни държави, както и на такива в други страни-членки на Европейския съюз. Целта е да се констатират добрите практики и да се подготвят законодателни и административни предложения за облекчаване на условията за инвестиции и насърчаване на интереса към бизнес в индустриалните зони у нас. “Национална компания индустриални зони” ЕАД /НКИЗ/ е държавна компания, специализирана в развитие на индустриални паркове, управление на индустриални зони и технологични центрове, предоставяне на допълнителни услуги. Компанията е собственик на четири дружества: „Свободна зона – Русе” ЕАД, „Свободна зона – Видин” ЕАД, „Свободна зона – Свиленград” ЕАД и „Варна Запад индустриална зона” ЕАД. НКИЗ ЕАД е акционер с 51% дялово участие в съвместно дружество, заедно с община Бургас – „Индустриален и логистичен парк – Бургас” АД. Чрез свои дъщерни дружества „НКИЗ” ЕАД управлява три индустриални и логистични зони – Видин, Русе и Свиленград, които са със статут на „свободни зони” съгласно митническото законодателство на Република България. Основната им дейност е свързана с отдаване под наем на производствени и складови площи, изграждане и поддържане на инфраструктурата, обработка на товари, предоставяне на услуги, свързани с митническо представителство, документална обработка и консултации.
Източник: Други (26.03.2015)

Наши и чужди фирми се целят в индустриалните зони Година след година, далеч от прожекторите, без шум и дандании, бивши военни терени се превръщат в средища за бизнес и нови производства. На територията на някогашното секретно поделение в Божурище например днес се правят климатици за автомобили, оптически прибори и системи за прогонване на птици от летищата, а в сградите на бившето ракетно поделение в Телиш южнокорейската компания „Азия инвест“ развива биоземеделие. Божурище и Телиш са част от Национална компания „Индустриални зони“, която бе създадена през 2009 г. с капитал 100 млн. лв. и с амбициозната задача да привлича инвеститори въпреки разрастващата се икономическа криза. Така през следващите няколко години държавата апортира множество имоти в капитала на компанията и днес тя управлява осем индустриални зони с обща площ 6,6 млн. кв. метра. Освен Божурище и Телиш зоните във Варна и Бургас, както и свободните зони в Русе, Видин и Свиленград. До момента сключените договори с фирми са над седемдесет, планира се проектите, които ще бъдат реализирани през следващите няколко години, да надхвърлят 153 млн. лева. Инвестициите могат да нараснат двойно и тройно, ако се изпълнят две важни условия - да бъдат предложени стимули за бизнеса, които са конкурентни на тези в държави като Сърбия, Румъния и Турция. Второто условие е да се изготви модерно законодателство, което да регламентира дейността на индустриалните зони и технопарковете, казва заместник-министърът на икономиката Любен Петров. Не е възможно да се привличат стратегически инвеститори, когато няма адекватна нормативна база, категоричен е той. Днешните свободни зони в Свиленград, Русе и Видин, създадени със статут на безмитни зони, все още работят с указ от 1987 г., чието последно изменение е преди 10 години. Всеизвестен факт е, че е необходимо създаването на съвременна нормативна уредба, съобразена с европейските директиви, която да гарантира на инвеститорите конкурентни условия и финансови стимули. Именно затова Министерството на икономиката подготвя анализ на условията за инвестиране в подобни зони в съседни държави, както и на страни членки на ЕС. Целта е да се констатират добрите практики, да се набелeжат успешни бизнес модели и да се подготвят законодателни и административни предложения, свързани с облекчаване на условията за инвестиции. Любопитни са данните за развитието на подобни зони в съседни държави. В Турция например инвеститорите са освободени за 10 години от корпоративен данък, като за същия период не заплащат осигуровки, нито ДДС. Добър пример е и Румъния, където инвеститорите, създали най-малко 10 работни места, получават помощи. Така в момента в северната ни съседка има 52 индустриални зони - 27 от тях са обществени, 19 - частни, 6 - публично-частни, и всички те могат да се похвалят с присъствието на сериозни европейски инвеститори. Ясно е, че когато една фирма дойде на Балканите, тя съпоставя условията с тези в съседните държави. Затова е важно да бъдат констатирани всички недостатъци и предизвикателства, които стоят пред инвеститорите, желаещи да правят бизнес в България. Така тя ще стане по-желана и конкурентна дестинация, смята Любен Петров. Тук важна е ролята на новосъздадения Национален икономически съвет към Министерството на икономиката, в рамките на който представители на правителството, бизнеса и научните среди ще обсъждат възможностите за стимулиране на бизнеса. Целта е да се намери балансът между предлагане на атрактивни стимули за предприемачите и стриктно спазване на европейското законодателство по отношение на предоставяната държавна помощ. Желанието ни е да се развиват високотехнологични производства и ако се създаде нужната правна рамка, инвеститорите ще дойдат, смята Любен Петров. В Божурище залагат на технологиите, в Бургас – на леките производства Всяка една от индустриалните зони има свои предимства. Основната дейност на Свободна зона-Русе, която е разположена върху 370 дка урбанизирана територия, е свързана с даване под наем на производствени и складови площи, изграждане и поддържане на инфраструктурата, обработка на товари, предоставяне на услуги, свързани с митническо представителство, документална обработка и консултации. В момента там работят над 50 фирми, които осигуряват от 1500 до 2000 работни места, казва изп. директор на Национална компания „Индустриални зони“(НКИЗ) Атанас Ненов. Освен Русе разполагаме с още две свободни зони - Видин и Свиленград. На фона на останалите те бележат по-ниски темпове на икономически разстеж, но утвърждаването на свободните зони от този тип, които разполагат с по-ограничени местни ресурси, не е невъзможно. Напротив, именно те са възможен лост за създаване на икономически потенциал в съответните региони. Приоритетна цел е тези зони да се превърнат в модерни производствени и логистични центрове, в които се предоставят възможности за започване и развитие на бизнес. От гледна точка на по-развитите икономически региони в страната, като София и Бургас, разполагаме с два проекта в напреднал стадий на развитие: Икономическа зона София-Божурище и Индустриален и логистичен парк-Бургас. Икономическа зона-Божурище е един от най-мащабните проекти, по които се работи. Общата ? площ е 2550 дка, на територията ? е планирано да се изградят модерни предприятия, свързани с високотехнологични производства. До този момент най-мащабното е дело на германската компания „Бехр-Хела термоконтрол“ (Behr-Hella Thermocontrol), която инвестира в развоен и производствен център за оборудване и системи за управление на климатични инсталации в автомобилната индустрия. В зоната работят и български инвеститори от високите технологии. Общият размер на инвестициите възлиза на близо 10 млн. лв., като е планирано да бъдат разкрити около 400 работни места. Другият голям проект е Индустриален и логистичен парк-Бургас, който се управлява съвместно от НКИЗ и община Бургас. Фокусът тук е върху привличането на инвеститори, свързани с леки производства, складова дейност и услуги. Изграждането на вътрешната инфраструктура е от два етапа. Първият вече е завършен, до края на годината е предвидено да приключи и вторият етап. Друга зона, която също може да се похвали с инвеститорски интерес, е Телиш, където вече работи корейската компания „Азия инвест“ и развива бизнеса си в биоземеделие. Работи се и върху развитието на зоните в Карлово и Варна, които, въпреки че са в начален етап на развитие, имат потенциал да се превърнат в атрактивна дестинация за инвестиции. Локациите на всички съществуващи зони са стратегически, защото са разположени в региони със силно развита транспортна инфраструктура. Това улеснява доставката на материали и реализацията на готовата продукция. Освен това има и възможност за концентрация на сходни производства, ресурси и услуги, което е добра предпоставка за привличане на инвестиции, коментира Атанас Ненов. Дружеството работи по осигуряването на базисната инфраструктура на терените, към които има заявен интерес. В тясно сътрудничество с държавните и общинските структури компанията предлага на инвеститорите съкращаване на сроковете за административни процедури, необходими за успешното начало на даден бизнес. Основната цел на всяка зона е максимално да удовлетвори нуждите и очакванията на инвеститорите, като им предложи отговорно отношение, бързина на обслужване и индивидуален подход към техните изисквания. Германски фирми гледат към Видин Германски компании от автомобилната индустрия проучват възможности за производство на компоненти и резервни части за автомобили и камиони в свободната зона във Видин. Към нея има интерес и от немски фирми от месопреработващата промишленост. Това съобщи икономическият министър Божидар Лукарски. Той посочи, че потенциалът на видинската зона е изключително голям, защото тя се намира в близост до две граници - със Сърбия и Румъния. Има достъп до воден път и жп транспорт. В региона има и квалифицирана работна ръка. Наскоро от „Видахим“ бяха съкратени над 300 души, а безработицата в региона е една от най-високите в страната. Лукарски посочи, че заедно с министъра на енергетиката Теменужка Петкова се мисли върху необходимостта технологичните паркове и индустриални зони да имат достъп до подходящата мрежова инфраструктура - за пренос на електроенергия и природен газ. В момента заради поскъпването на долара и увеличените транспортни разходи условията за бизнес в България са по-благоприятни дори от тези в Китай, затова много европейски фирми проучват условията за бизнес в България и в региона. Износителите с най-голям интерес към бизнес парковете Индустриалните зони в България са особено привлекателни за фирмите, работещи за износ. Това показва допитване до 1000 представители на бизнеса, поръчано от Национална компания „Индустриални зони“ (НКИЗ). 36% от анкетираните са отговорили положително на въпроса дали искат да инвестират в някоя от зоните. Голям е и интересът на чуждестранните компании (38%). Различни неща привличат инвеститорите: за 56% най-важно е да получат преференциални цени; за 52% от първостепенно значение е добре развитата инфраструктура; 39% посочват като основен фактор възможностите за започване на партньорства, а 24% са привлечени от разно­образните по вид площи и помещения. Любопитни са данните по сектори: 40% от фирмите, които проявяват интерес към зоните, са от сектор „Транспорт и логистика“; 33% от преработващата промишленост и 29% от химическата. Една трета от компаниите са готови да работят в повече от една зона. Такива са предприятията, позиционирани в София, но с клонове в страната, както и фирми от транспортния бранш. Голяма част от предприятията с интерес към зона Видин (80%) и зона Русе (60%) оперират на чужди пазари. Проучването показва, че все повече расте популярността на индустриалните зони: 87 на сто от включените в анкетата знаят за съществуването им, а 83 на сто са чували за поне една от осемте зони. Най-слаба е информираността на бизнеса във Видин и Хасково.
Източник: Преса (22.04.2015)

Фирми правят бизнес за милиони на брега на Дунав „Национална компания индустриални зони“ бе създадена през 2009 г. с капитал от 100 млн. лв. и амбициозната задача да привлича инвеститори въпреки разрастващата се икономическа криза. До момента сключените договори с фирми са над седемдесет, а проектите, които ще бъдат реализирани през следващите няколко години, се планира да надхвърлят 153 млн. лв. Днес дружеството управлява осем индустриални зони с обща площ 6,6 млн. кв. м. Сега ще ви представим две от тях - в Русе и Телиш. ________________________________________ В Свободна зона-Русе, която е индустриалното сърце на крайдунавския град и притегателен център за десетки фирми от региона, игла да хвърлиш, на бетон ще падне. Създадена през 1988 г. като свободна безмитна зона, тя е била важен импортно-експортен център предоставящ митнически и данъчни облекчения за инвеститорите и търговците. С присъединяването ни към ЕС през 2007 г. започва да работи по европейския митнически кодекс и днес е еднолично акционерно дружество, учредено с държавно имущество, което е част от „Национална компания Индустриални зони“. На територията на Свободна зона-Русе работят десетки производствени предприятия, които разполагат с изградена базова инфраструктура – пътища, водоснабдяване, канализация, електрозахранване, газификация и телекомуникации. Площта на зоната е 370 235 кв. м и върху нея са разположени 29 складови и индустриални сгради с разгъната застроена площ от 30 000 кв. м, 20 000 кв. м открити складови площи, паркинги, жп гара, бензиностанция и административна сграда, пригодена за нуждите на наемателите й. Зоната е топлата връзка между инвеститорите и местната власт, разказва изпълнителният директор Димитър Недялков. Смекчаваме първия досег на фирмите с пазара чрез административните услуги, които предлагаме. Тук те могат да ползват общи работници и квалифицирани специалисти и техника, например мотокари от 1, 5 до 6 тона. По този начин на потенциалния инвеститор не се налага още отначало да вкара много пари в машини и оборудване. Той влиза, преустройва помещението по свое желание и българските стандарти и започва да произвежда. Ние предлагаме широка гама от претоварна техника и го улесняваме“, твърди Димитър Недялков. Свободната зона има ангажимента да поддържа базата във вида, в който я предава – без течове, без проблеми с достъпа през зимата. Но най-важното - тя се явява като посредник между дружеството наемател и всички останали институции - Енерго, ВиК, и т.н. Фирмите могат да разчитат на оформяне на транспортни и митнически документи, както на резервация и връщане на разрешителни за международен превоз на товари. Те получават съдействие при издаване, преиздаване и заверка на сертификати за произход на стоките, консултации по нормативни уредби и българското законодателство. Осигурени са 24-часова охрана на място и видеонаблюдение. Зоната има изключително удобен достъп до всички транспортни комуникации и затова интересът към нея от бизнеса е много голям. Най-голямото предимство е, че се намира на главен път, до Дунав мост 1 на брега на река Дунав, близо е до Букурещ. ________________________________________ Дава хляб на 2000 души В Свободна зона-Русе оперират над 50 фирми, които осигуряват между 1500 и 2000 работни места. Те са във всички браншове - търговски, производствени, чисто складиране и т.н. Тук например оперира дистрибуторски център за опаковане и етикетиране на текстилни изделия. Има фабрика за стенни и подови облицовъчни материали, производствено предприятие за машини от тежката промишленост, цех за производство и блистероване на лекарствени продукти. Това е и най-добре развитият логистичен и индустриален център на територията на региона. Зоната разполага със собствени шосейни и железопътни пътища, претоварна жп гара, с четири коловоза и кран с възможност за обработка на товари и контейнери до 32 тона, както и жп рампа и претоварна автомобилна рампа. Клиентите могат да използват и депо за светли нефтопродукти с капацитет до 40 000 куб. м, пристанище за обществен транспорт с регионално значение за бункероване и швартоване на плавателни средства, везна за контролно претегляне на камиони до 60 тона, както и бензиностанция. Голям плюс за инвеститорите е, че районът е газифициран, има всички необходими телекомуникации и добра канализационна мрежа. Работим на печалба, нямаме никакво затруднение с годишните си плащания и редовно даваме своя дивидент на държавата, нямаме никакви задължения към персонал и контрагенти, казва шефат на Свободна зона-Русе Димитър Недялков. Един от най-амбициозните проекти на дружеството е изграждането на интермодален терминал, който ще затвори пълния цикъл от предлагани услуги. Проектът предвижда строителство на комбиниран терминал по долното течение на река Дунав за претоварване на различни видове товари на закрито, претоварване на контейнери и товарни автомобили (ро-ро). ________________________________________ Австрийци наемат още едно хале Предприятието на GIG Karasek работи в Свободна зона-Русе от 2011 година. Фирмата майка е австрийска, обяснява офис-мениджърът Милена Фурнигова. Тя произвежда апарати от хром-никел за хранителновкусовата и фармацевтичната промишленост. В момента в предприятието работят 30 души. „Смятаме все повече да се разрастваме. Първоначално се бяхме нанесли само в едно хале, но доброто сътрудничество с ръководството, както и добрата локация ни помогнаха много. При нас често идва извънгабаритен транспорт, затова всичко тук ни устройва. Подписахме договор за още едно хале и ще продължим да работим на територията на зоната“, допълва Милена Фурнигова. Продукцията на предприятието в Русе се изнася за австрийската фирма майка. ________________________________________ Има интерес към зоната и от други наематели Към индустриалната зона в Телиш има интерес и от друг инвеститор. С него „Национална компания Индустриални зони“ води преговори за отдаване под наем на останалата свободна складова база там. Допълнителни разговори се водят и с „Азия Инвест“, която иска да наеме още помещения за развитието на своя бизнес проект. Територията на индустриалната зона е от 2036 дка. Над 60 на сто от нея е земеделска земя. В имота има 49 сгради и складове с обща разгъната застроена площ от 32 329 кв. метра. НКИЗ е инвестирала в своя обект край Телиш средства за рехабилитация на 450 м тръбно трасе, кабелни шахти, кабелни линии 20 kV с трафопост 2х800 kVA. Ремонтирани са основно 910 м водопроводи с противопожарни хидранти. Обновени са и 1472 м битови и дъждовни канали с ревизионни шахти, утаителен резервоар и преливна шахта. ________________________________________ „Азия Инвест“ инвестира и в соларни паркове „Азия Инвест“ ЕООД е корейска компания, регистри рана в България през 2010 г. с цел инвестиции в зелена енергия. Тя е основана от акционерното дружество „ИЮ Съндей“, което е част от южнокорейската SDN Company Ltd. Досега „Азия Инвест“ има изградени 5 соларни проекта у нас, които произвежда електроенергия в регионите на Пловдив, Велико Търново, Сливен и Хасково. Общата им мощност е 60 мегавата, договорът за тяхната експлоатация е 20-годишен. Част от приходите от соларните централи ще бъдат вложени в проекта за биоземеделие край Телиш, твърди Чой Бьонг Хо. ________________________________________ Южнокорейска компания ще развива биоземеделие в Телиш Амбициозният проект е на стойност 85 млн. лв. Ангел АТАНАСОВ Вместо военни команди в района на бившето ракетно поделение край плевенското село Телиш от половин година се чува корейска реч. От 2009 г. някогашният секретен военен обект е част от „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД. В него южнокорейската фирма „Азия Инвест“ развива мащабна дейност в областта на биоземеделието и планира в следващите 5 години да вложи 85 млн. лв. Договорът, подписан през април 2014 г., е за 10-годишен период и обхваща 1600 дка земеделска земя и сгради с обща разгъната площ от 13 000 квадратни метра. Нивите и постройките ще се използват за отглеждане на екологично чисти култури и птицевъдство. Част от бившите хангари за ракетни установки вече имат съвсем „цивилен“ вид. В тях ще се отглеждат екзотични гъби - кралска кладница и шийтаке. Досега „Азия Инвест“ е наела 35 души от селото - основно строителни работници и дърводелци. Бъдещата фабрика за производство на гъби е първият етап от проекта. Сортовете кралска кладница и шийтаке са изключително търсени на европейския паза - в Германия, Великобритания, Австрия и Холандия. В момента те се доставят от Южна Корея в Европа със самолет. Когато производството им в Телиш се развие, доставките ще бъдат по-бързи и по-евтини, а гъбите ще бъдат по-свежи, когато стигнат до потребителите, обяснява Чой Бьонг Хо, изпълнителен директор на „Азия Инвест“. До края на тази година от гъбарниците трябва да излязат 387 тона кралска кладница, а през следващите - по 750 тона. За отглеждането на шийтаке трябва повече време, затова от този сорт през 2015 г. се очакват само 50 тона. През 2017 г. обаче производството му трябва да достигне 4000 тона. Южнокорейската фирма е избрала индустриалната зона край Телиш, защото резултатите от направените проби показали, че земята тук е много подходяща за развиване на екоземеделие. Компанията смята да изгради съвременно предприятие със затворен цикъл за екологично чисти хранителни продукти. Планираната инвестиция до края на 2017 г. е в размер на 35 млн. лв., а в следващите две години - още 50 млн. лв. В близките месеци трябва да започне и вторият етап от проекта - отглеждане на свободно живеещи кокошки. От него до края на годината се очакват само 40 000 яйца. Това производство обаче ще стигне до 21 168 000 яйца през 2017 г. и ще бъдат разкрити 70 работни места. Отпадъците от гъбарниците ще се използват за храна на кокошките, а тези от пилчарниците пък ще отиват за наторяване на наетите 1600 дка ниви в района, на които ще се отглеждат пшеница, царевица и други зърнени култури. И в трите производства ще се използват само натурални продукти, за да се гарантира, че крайната продукция ще бъде екологично чиста. Планира се новите работни места да бъдат над 280. След 2017 г. „Азия Инвест“ планира да изгради в района на Телиш фабрика за преработка на хранителни продукти. От гъбите и яйцата ще се правят готови сухи храни, които ще бъдат изнасяни в Южна Корея, Китай и други страни. „В Китай годишно се консумират милиони тонове от гъбата шийтаке. Китайците обаче нямат голямо доверие на своите производители, защото при отглеждането на сорта там често се използват химически препарати. А ние ще предложим на този огромен пазар екологично чисти гъби“, твърди Чой Бьонг Хо. Според него изпълнението на бизнес плана малко изостава, защото се правят тестове и експерименти, за да се намери най-подходящият режим за отглеждането на гъбите. Ако южнокорейската технология бъде адаптирана успешно в добрите условия за земеделие у нас, фирмата ще може да изнася продукцията си от Телиш на големия европейски пазар, смята нейният изпълнителен директор. „Голямото предимство на индустриалните зони е, че те имат завършена инфраструктура – до тях са прекарани електропроводи, водопроводи, пътни връзки и т.н. Това е най-важното за един инвеститор - той иска в максимално кратки срокове да организира производството си и да започне да работи“ - коментира Валентин Чавдаров, мениджър в „Азия Инвест“.
Източник: Преса (27.05.2015)

Върху 316 дка държавен терен в Божурище ще се изгради обслужваща инфраструктура С решение на Министерски съвет от днес правителството възлага на министъра на икономиката да апортира в капитала на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД недвижими имоти, частна държавна собственост, които се намират в землищата на селата Гурмазово и Волуяк. Имотите са с площ от 192 дка и 124 дка. Те са необходими за свързване на площадковите инфраструктурни мрежи на "Икономическа зона София – Божурище" към магистралните проводи на комунални услуги. Присъединяването на имотите ще позволи да се изградят необходимите пътни надлези, паркинги, спирки, отвеждащ колектор за дъждовни и отпадни води и други площни и линейни обслужващи обекти, характерни за входа на голяма индустриална зона.
Източник: Строителство Градът (28.05.2015)

Авиобаза "Равнец" влиза в новия логистичен хъб на Бургас Индустриалната зона в Бургас ще се разшири с включване на авиобаза "Равнец" в капитала на държавното дружество "Национална компания индустриални зони". Целта е зоната да се превърне в логистичен хъб за стоки към европейските пазари. Това съобщи министърът на икономиката Божидар Лукарски на среща с 40 представители на местния бизнес. Вече има проявен интерес за това от компании от Изтока, допълни Лукарски. Преди време икономическото министерство съобщи за интерес към зоната от страна на китайски и индийски инвеститори. Ще бъде направено нужното за изграждане на инфраструктурата на зоната, за да се създадат благоприятни условия не само за чужди инвеститори, но и за българския бизнес, който също има интерес за инвестиции в зоната, обеща областният управител на Бургас Вълчо Чолаков. Идеята е да се ползва съществуващата писта, която е запазена като инфраструктура, и да се изгради терминал за карго превози, допълни той. Подготвена е документация за прехвърляне на авиобазата от Министерството на отбраната към това на икономическото ведомство и съвсем скоро решението ще бъде внесено за разглеждане в Министерски съвет, увери министър Лукарски. Проведената дискусия в Бургас е втора от поредица от срещи на икономическия министър с бизнеса на регионално ниво. Тяхната цел е да се обсъдят основните проблеми на фирмите и да се набележат мерки за подобряване на бизнес средата. Закон за брокерите на имоти Регламентирането на брокерската дейност на пазара на недвижими имоти беше един от основните въпроси поставени по време на срещата. Представителите на бранша настояват за регулиране на дейността, заради ниското качество на услугата и злоупотребите, от които са засегнати купувачите на имоти. По време на първия кабинет на ГЕРБ Националното сдружение "Недвижими имоти" беше изработило закон за регламентиране на тази дейност и въпреки че беше внесен в парламента, така и не беше приет. Министър Лукарски се ангажира ведомството му да "доработи" законопроекта и до края на годината да го внесе в Народното събрание. Заобикаляне на мораториума за износа на дървесина Заобикалянето на мораториума върху износа на дървесина чрез нарязването й на дървесен чипс беше друг от обсъдените проблеми на бизнеса. Местен производител на паркет посочи, че тази практика изправя малките и средни предприятия пред недостиг на суровина, а освен това се похабява качествен дървен материал. Министър Лукарски увери, че ще постави въпроса пред земеделския си колега Десислава Танева. Отложено плащане на ДДС при просрочени дългове Представителите на местния бизнес настояха и за отложено плащане на ДДС при просрочени дългове. Според фирмите внасянето на ДДС трябва да се извършва при фактическо плащане, а не като данъчен кредит, тъй като много от фирмите бавят погасяването на задълженията си, а контрагентите им дължат данъка. Освен това компаниите заявиха, че прагът за регистрация по Закона за ДДС трябва да се вдигне поне на 100 хил. лв., защото сегашният от 50 хил. лв. затруднява малкия и семейния бизнес. Министър Лукарски заяви, че се работи за подобряване на бизнес средата и улесняването на администрирането на данъците е част от предприетата реформа. Недостиг на работници Бизнесът се оплака още и от недостиг на квалифицирана работна ръка. Лукарски посочи, че заедно с Министерство на образованието се подготвя законодателна рамка за въвеждане на дуално обучение, съобразено с нуждите на бизнеса. В същото време обаче работници се оплакват от ниското заплащане, което е средно около 500 лв. за Бургаска област и по тази причина предпочитат да работят в чужбина.
Източник: Медия Пул (21.07.2015)

Ще има четирилентова връзка от бул. "Европа" до Божурище за близо 2 млн. лв. "Национална компания Индустлиани зони"ЕАД удължи срока за подаване на оферти за проектиране и строителство на четирилентова пътна връзка и кръстовище с бул. Европа, общ Божурище, Софийска област. търгът беше обявен през юли т.г., очакваше се месец след това офертите да бъдат приети. Но късият едномесечен срок беше удължен до 24 август. Отдарянето на офертите е предвидено за 25 август. Стойността на поръчката е 1.8 млн. лева без ДДС. Изисква се изработване на инвестиционен проект за улица №17, изграждане на 2 улични платна с носимоспособност на настилката 15 т на ос, с ширина 7 м., с по две ленти. Съпътстващата инфраструктура включва пешеходни тротоари и велоалеи, хоризонтална и вертикална маркировка, паркинг и кръстовище с бул. "Европа", както и изместване на съществуващи комуникации в зоната на кръстовището - улично осветление със захранваща мрежа, във всички необходими фази, включително за подземната инфраструктура. Обектът попада основно в два урегулирани поземлени имота на възложителя: ПИ 000273, ПИ 000278, както и сервитутни части заделени за общински нужди – обслужващи улици и озеленяване, в ПИ 0000147, който не е на възложителя, който се засяга и от кръстовището на бул. Европа. Община Божурище е участвала на всички етапи в идейните проекти и ще предостави съответните права на прокарване и строеж в зоните отредени за общинска инфраструктура. Икономическа зона "София-Божурище" е с обща площ 2,7 кв. км. Намира се на територията на община Божурище. Пътната връзка – обект на поръчката, се явява единствен достъп до нея. В момента, тази връзка е осигурена с нестандартен асфалтов път с габарит около 3 м. Пътят е с дължина 500 м и започва непосредствено след прелеза на жп линия София-Банкя, с бул. Европа, преди влизане в гр. Божурище. Зоната има изградена инфраструктура, която започва след края на пътя, където е разположено действащо военно поделение и първото кръгово кръстовище на зоната. Строителната площадка ще съседства с обекти на възложителя: новоизграденото кръгово кръстовище, напорен резервоар за ПБН/ППН, трафопост, канално помпена станция. В план - под обекта на строителството, са вече изградени и въведени в експлоатация водопровод с противопожарни хидранти съобразени по място с бъдещите тротоари, захранващ газопровод, оптичен кабел, кабел 20 kV на ЧЕЗ Електро България АД.
Източник: Строителство Градът (17.08.2015)

Международна компания иска да създаде център за иновативни решения у нас Международна компания за техническо и офис оборудване проявява интерес към възможностите за стартиране на дейност в България. Това стана ясно по време на среща в Лондон между българския зам.-министър на икономиката Любен Петров и директорът, отговарящ за иновациите в компанията, информират от икономическото министерство. Идеята е у нас да бъде изграден център за разработване на иновативни решения в партньорство с български фирми и институции. Фирмата има вече 4 такива центъра, които работят по целия свят. Представителят на компанията заявил, че България би могла да бъде подходяща инвестиционна дестинация, тъй като може да предостави квалифицирани експерти в областта на информационните технологии. Любен Петров представи предимствата, които българското законодателство предоставя на инвеститорите – 10% корпоративен данък, 10% данък върху доходите на физическите лица, 5% данък върху дивидента, както и 0% корпоративен данък в районите с висока безработица. Заместник-министърът на икономиката акцентирал върху развитието и управлението на индустриални зони и технологични центрове от Национална компания „Индустриални зони“, както развитието на научна и развойна дейност и генерирането на иновации в „София Тех парк“.
Източник: Инвестор.БГ (17.09.2015)

9 от 10 имотни обяви се повтарят 9 от 10 обяви в имотните сайтове се повтарят, научи „Монитор”. Една от причините е, че много малко продавачи, купувачи, наемодатели работят само с една агенция. Според Ирена Перфанова, председател на Национално сдружение „Недвижими имоти (НСНИ), с договори за изключително представителство се сключват едва 10-15% от сделките. „Хубавото е, че за последната година броят им е нараснал с около една пета”, твърди тя. „Над 90% от наемодателите и продавачите обаче обикновено работят с повече един посредник”, смята Константин Пандов от ЕППИ. „По цял свят агенциите са успели да постигнат да се работи само с една агенция. Така брокерите във всяка фирма си знаят офертите и ги следят. В момента се получава в една агенция да има 500 оферти, които не се актуализират и не могат да им хванат края. Навремето ми се случи да засека един и същи апартамент пуснат 48 пъти в специализирано издание”, спомня си брокерът. Според Христо Бойков от „B&H имоти” никой не работи само с една агенция и това не е хубаво за пазара. „По този начин се увеличават рисковете от компрометиране на обявата. Виждайки я на много места, хората вече се съмняват дали е истинска и търсят друго”, казва брокерът. По думите му най-разпространена е измамата с фалшивите снимки на несъществуващо обзавеждане и екстри. Като отиде клиентът не може да познае това ли апартаментът. Повечето брокери споделят, че рядко се случва при оглед на апартамент той да се окаже, какъвто е по снимките. „Най-често се разкрасяват снимките при предлагането на луксозни имоти”, смята Бойков. „Никой не може да каже колко от обявите се дублират”, казва Младен Митов от „Явлена”. „Друг е въпросът, че една оферта може да се пусне много пъти с леко изменени показатели, но да е за един имот. С повече от една агенция работят около 30-40% от наемодателите или продавачите”, казва той. Полина Стойкова от Bulgarian properties изчислява, че около 30% от продавачите и наемодателите ползват услугите само с една агенция. „Хората се убеждават в безсмислието да се работи с много агенции, защото нерядко брокерите започват да подбиват цената”, казва тя. „Две трети от офертите в имотните сайтове се повтарят”, смята Наско Атанасов от „Виктория инвест”. „Някои от тях са просто с копирани снимки от други агенции. Отделно фотосите са нереални С изключително право с по една агенция работят едва около 20% от продавачите или наемодателите. Те обикновено имат договор за права, както е на Запад. Иначе се дава офертата на по 4-5 агенции, което крие много рискове. Единият е, че всяка фирма лека-полека сваля цената, за да излиза по-напред в имотните сайтове. При работа с една агенция, продавачът диктува условията и знае каква е тактиката при самата продажба. Това е за предпочитане”, съветва брокерът.
Източник: Монитор (01.11.2015)

Изграждането на Индустриален и логистичен парк - Бургас навлиза в нов етап, съобщава общината. След създаването на базисната инфраструктура сега предстои терените му да бъдат обезпечени технически с оптичен високоскоростен интернет, газозахранване, водоснабдителна система за питейно-битови нужди, канализационна мрежа за отвеждане на битови отпадни води, както и канализационна мрежа за събиране и отвеждане на дъждовните води. Девет фирми са закупили парцели в зоната, като повечето вече строят своите производствени бази. Изграждането на Пътен възел Запад, който свързва пряко ул. "Одрин" с ул. "Крайезерна", очаквано повиши интереса към зоната. Това налага ускореното довършване на проекта, за да не "изстива" инвеститорският интерес. Дружеството „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ е с акционери Община Бургас (49%) и държавната Национална компания индустриални зони 51%. В морския град компанията предлага на потенциалните инвеститори индустриални терени с обща площ от 240 дка. Имотите са с различна големина от 2 до 40 дка.
Източник: Инвестор.БГ (10.11.2015)

Китайци ще строят завод за олио в Бургас Китайската компания Nantong Sumu Biological Technology ще строи завод за слънчогледово олио в индустриалната зона в Бургас, съобщават от икономическото министерство. Инвестиционното намерение е било заявено с подписването на меморандум за сътрудничество между китайската биотехнологична компания и „Национална компания индустриални зони" ЕАД, които оперират зоната в Бургас. Това е станало в присъствието на министъра на икономиката Божидар Лукарски по време на инвестиционен форум „Invest in Bulgaria. Expand in Europe" в Шанхай, организиран от Българската агенция по инвестиции. Инвестицията е в размер на 7 млн. долара, срокът за изграждането е 2 години, и ще се открият 120 нови работни места.
Източник: Банкеръ (24.11.2015)

Китайци строят завод за слънчогледово олио в Бургас Китайска компания ще строи завод за слънчогледово олио в индустриалната зона в Бургас. Инвестиционното намерение е заявено с подписването на меморандум за сътрудничество между китайската биотехнологична компания на Nantong Sumu Biological Technology и „Национална компания индустриални зони" ЕАД, които оперират зоната в Бургас. Споразумението е подписано в присъствието на икономическия министър Божидар Лукарски по време на инвестиционен форум „Invest in Bulgaria. Expand in Europe" в Шанхай. Форумът е организиран от Българската агенция по инвестиции, съобщават от Министерството на икономиката. На него са присъствали премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев и земеделската министърка Десислава Танева. От китайска страна на форума са присъствали над 100 компании с интерес за осъществяване на инвестиции в България. Българска делегация с представители на 36 наши компании също е взела участие. Те ще търсят разширяване на контактите си и нови партньорства в Китай, поясняват от ведомството на Лукарски.
Източник: News.bg (24.11.2015)

Евро-китайската икономическа зона Тракия ще привлича 150 млн. евро инвестиции "Каним китайски компании да инвестират в български индустриални и високотехнологични паркове и зони, които се ползват с подкрепата на държавата", обяви министърът на икономиката Божидар Лукарски по време на Петия икономически форум в гр. Суджоу, който съпътства срещата на правителствените лидери на Инициативата 16+1 в Китай. Евро-китайската зона за икономическо развитие" /ЕКЗИР/ беше презентирана като част от Тракия икономическа зона /ТИЗ/, която е публично-частна инициатива, включваща девет общини, шест индустриални зони и три клъстера в региона на Пловдив в Централна България. До момента зоната успешно е привлякла инвестиции от над 1 млрд. евро и над 110 чужди и местни водещи компании. Целта на зоната е да създаде мост между Китай и Европа и да се превърне в център на индустрията, търговията и модерна логистика. Разположена е стратегически на магистрала Тракия, която свързва Европа с Турция и Близкия Изток. Министър Лукарски изрази надежда, че предстоящата концесия на летище Пловдив допълнително ще подпомогне логистиката и развитието на бизнеса в този регион. Първият етап от развитието на зоната предвижда инвестиции на стойност от 150 млн. евро. "Логистичен хъб Пловдив има за цел за съчетае увеличаващия се карго трафик от Китай към ЕС чрез електронната търговия с интегрирана логистика и авиационен проект. Конкурентните предимства на проекта са в интегрирането на неговите компоненти – Пловдивското летище, намиращите се в близост икономически зони, свободната търговска зона, като по този начин се изгражда "one-stop shop" (едно гише) за китайските компании вносители в ЕС", поясни икономическият ни министър. Според него, тези предимства, съчетани с благоприятния икономически, данъчен и ценови режим, правят България конкурентна спрямо другите европейски входни точки към пазара на ЕС. "Евро-китайската зона за икономическо развитие" (ЕКЗИР) е разположена на площ от 2700 дка на 20 км от Пловдив, в землището на с. Калековец, община Марица, с лице на АМ "Тракия". Нейната специализация е за изграждане на логистични и складови бази, нови предприятия от ХВП и агросектора. Договор за сътрудничество между "Евро-китайската зона за икономическо развитие" (ЕКЗИР), която е част от Тракия икономическа зона (ТИЗ) край Пловдив, и Крайбрежна икономическа зона "Цъси" – гр. Нинбо бе сключен по време на "Българо-китайската (Нинбо) бизнес конференция", проведена на 18 септември в Пловдив. Статия за предимствата на "Евро-китайската зона за икономическо развитие" /ЕКЗИР/, част от Тракия икономическа зона /ТИЗ/, беше публикувана в "Shenzhen Daily", вестникът на побратимения на Пловдив 15-милионен Шенджен. В китайската версия на изданието се посочват, че България е вратата към Европа по древния Път на коприната, чиято осъвременена версия "One Belt, One Road" е стратегията за развитие на китайското правителство. България е първата европейска страна, установила дипломатически отношения с Нов Китай, веднага след създаването му през 1949 г., акцентира вестникът. За да се подпомогне реализацията на "One Belt, One Road" бе създадена специална изложбена зона на 17-ия Chinese International Hi-Tech Fair (CHTF), който се проведе в Шенджен от 16 до 21 ноември. Именно в тази зона Българо-китайската асоциация за бизнес развитие /БКАБР/ презентира предимствата на България и Пловдив като инвестиционна дестинация. Чрез създаването на ЕКЗИР ние реално подкрепяме с конкретни действия политиката на китайското правителство "One Belt, One Road", казва за "Shenzhen Daily" Катя Стайкова, директор "Връзки с обществеността" на БКАБР. Като член на ЕС и НАТО, България географски е най-първата европейска страна, чрез която древният Път на коприната достига Европа, пише изданието. "Евро-китайската зона за икономическо развитие" се намира в района на Пловдив – най-старият жив град в Европа и вторият по големина в България. ЕКЗИР със своето силно стратегическо местоположение се превръща в икономическо предмостие между Китай и европейските страни, посочва вестникът. В статията се подчертава, че в България са най-ниските данъци в Европейския съюз, най-ниските оперативни разходи за бизнес, както и че е страна с добър климат и прекрасна природа, и приятелски настроени хора.
Източник: Строителство Градът (25.11.2015)