Общият размер на договорените инвестиции във всички държавни индустриални зони у нас надхвърля 390 млн. лева към края на 2017 г. Разкритите работни места са над 2100, а повече от 130 български и чуждестранни компании са получили подкрепа за развитието на бизнеса си в държавните зони. Това заяви изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) Антоанета Барес. През 2017 г. НКИЗ е разширила портфолиото си с имоти в Кърджали с обща площ около 95 дка, Икономическа зона София-Божурище със 115 дка, предстоящо добавяне на нови терени и към Индустриален и логистичен парк – Бургас. „Край Бургас, освен това, имаме идея, съвместно с кмета на Община Бургас, за използване на бившето летище в Равнец като индустриална зона на принципа на ad hoc проекти“, посочва още Антоанета Барес в интервю за в-к "Стандарт". За там вече се водят разговори със сериозен голям инвеститор, който да постави началото на развитието на терена. Разширяването на портфолиото с индустриални зони и терени на НКИЗ ще е една от задачите през 2018 г., казва изпълнителният директор на дружеството и припомня, че в тази посока са подписани меморандуми за сътрудничество с редица общини – Варна, Бургас, Сандански, Видин, Ловеч, Дупница. Водят се разговори и с Горна Оряховица, Кюстендил и др. Идентифицирани са също нови площи в София, Перник и Търговище. По отношение на трудностите, пред които е изправена НКИЗ, тя посочва, че едната е свързана с нелогичните обжалвания на обществени поръчки, а другата – с бавното административно обслужване и дългият период, който е необходим за издаването на всички документи за стартирането на един инвестиционен проект в България. „И в двете насоки сме доста активни. Благодарни сме на Министерството на икономиката за това, че работи активно по намаляване на административната тежест. Целта е за реализацията на какъвто и да е проект да се минимализира броят на документите, особено на тези, които държавата издава сама. Т.е. да не ги изисква от бизнеса, а да ги ползва по служебен път“, коментира изпълнителният директор на НКИЗ. В момента компанията си сътрудничи с някои от водещите български университети и кариерните им центрове – Софийския университет, УНСС, НБУ, Техническия университет в София, Лесотехническия университет; предстои подписване на меморандуми с Минно-геоложкия университет, с бургаски и варненски университети, с Пловдивския университет, а в бъдеще и със средните професионални училища. Целта е в бъдеще да може да осигурява информираност на инвеститорите по въпроса за наличието на работни кадри. Освен разширяването на портфолиото на НКИЗ с нови терени, друг приоритет на компанията през 2018 г. е работата по изграждането на гръбнака на инфраструктурата на повечето зони, така че когато един инвеститор избере да осъществи инвестицията си в държавна индустриална зона, да има базовата инфраструктура и да започне доста по-бързо да реализира проекта си. „Друга важна инициатива, която сме поели и ще се опитаме още в началото на годината да поставим основите ?, е иницииране, с подкрепата на Министерството на икономиката и на работодателските организации, на промени в нормативната уредба и обособяването на индустриалните зони правно, т.е. да бъде регламентиран статутът на такъв тип територии. Въпросът е как ще се урегулира това – дали ще бъде с нов нормативен акт, или с промени в действащ нормативен акт, но това е въпрос на правна техника“, завършва г-жа Барес.http://www.economic.bg
Източник: Други (09.01.2018)

Терен от 190 дка за индустриална зона в Кюстендил Община Кюстендил определи терен от 190 дка за развитие на индустриална зона. Той се намира на 200 метра от пътя за Македония и на не повече от 1 км от трасето за Коридор №8. Община Кюстендил и „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) сключиха меморандум за сътрудничество по осъществяването на проекта, съобщиха от дружеството. Кюстендил има потенциал за реализирането на индустриален парк, е посочила изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес. Тя е посочила още, че сега предстои търсенето на инвеститор. „За да може да тръгне една концепция за развитие на индустриална зона, в крайна сметка трябва да имаме конкретен заявен инвеститорски интерес“, е добавила Барес. Националната компания започва събирането на необходимата информация за терена – данни за възможностите за осигуряване на ток, газификация, вода, за мощностите и другите условия, които са важни за инвеститорите. По отношение на Кюстендил Антоанета Барес е добавила, че в тази част на страната няма развити индустриални зони и терени, както например в Пловдив, Стара Загора, Горна Оряховица, Бургас, Варна. По-сериозните предприятия и големите индустрии са в други региони на страната. Кметът на Кюстендил Петър Паунов на свой ред е изразила надежда за солидна инвестиция, свързана с бъдещата индустриална зона. Подписаният меморандум цели да бъдат създадени условия за развитие на интензивна комуникация между общината и НКИЗ, обмяна на опит и добри практики, с цел изработване на общи позиции, както и за реализиране на съвместни действия в тази насока. Ще се работи в посока на подпомагане развитието на икономиката и подпомагане притока на преки чуждестранни инвестиции в България.
Източник: Монитор (15.01.2018)

Терен от 190 дка за индустриална зона в Кюстендил Община Кюстендил определи терен от 190 дка за развитие на индустриална зона. Той се намира на 200 метра от пътя за Македония и на не повече от 1 км от трасето за Коридор №8. Днес Община Кюстендил и „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) сключиха меморандум за сътрудничество по осъществяването на проекта. Кюстендил има потенциал за реализирането на индустриален парк, посочи изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес, след като подписа документа. Тя посочи още, че сега предстои търсенето на инвеститор. „За да може да тръгне една концепция за развитие на индустриална зона, в крайна сметка трябва да имаме конкретен заявен инвеститорски интерес“, добави Барес. Националната компания започва събирането на необходимата информация за терена – данни за възможностите за осигуряване на ток, газификация, вода, за мощностите и другите условия, които са важни за инвеститорите. По отношение на Кюстендил Антоанета Барес добави, че в тази част на страната няма развити индустриални зони и терени, както например в Пловдив, Стара Загора, Горна Оряховица, Бургас, Варна. По-сериозните предприятия и големите индустрии са в други региони на страната. „Потенциалът не е малък, в близост е до транспортния коридор. Проучванията на терена ще покажат за какъв вид производство е подходящ, защото това има значение”, заяви изпълнителният директор на НКИЗ. Кметът на Кюстендил Петър Паунов на свой ред изрази надежда за солидна инвестиция, свързана с бъдещата индустриална зона. Той благодари на екипа на НКИЗ за партньорството, усилията и коректността и очерта някои основни параметри на терена – добро изложение и отлични възможности за захранване с вода, електрическа енергия и газ. „Появата на потенциален инвеститор ще възроди региона. Може да бъде реализиран много сериозен проект, който да отвори стотици работни места. В момента цяла България и Източна Европа се борят с негативните процеси на миграция, за нас това е ключов приоритет“, завърши Паунов. Подписаният меморандум цели да бъдат създадени условия за развитие на интензивна комуникация между общината и НКИЗ, обмяна на опит и добри практики, с цел изработване на общи позиции, както и за реализиране на съвместни действия в тази насока. Ще се работи в посока на подпомагане развитието на икономиката и подпомагане притока на преки чуждестранни инвестиции в България. Проектът е само един от поредицата успешни съвместни сътрудничества между „Национална компания индустриални зони“ и местните власти в България. Компанията се стреми да развива инфраструктурни проекти както в Кюстендил, така и в други градове в страната, където има потенциал и общините имат готовност за партньорство.http://www.economic.bg
Източник: Други (15.01.2018)

Терен от 190 дка за индустриална зона в Кюстендил Община Кюстендил определи терен от 190 дка за развитие на индустриална зона. Той се намира на 200 метра от пътя за Македония и на не повече от 1 км от трасето за Коридор №8. Община Кюстендил и „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) сключиха меморандум за сътрудничество по осъществяването на проекта, съобщиха от дружеството. Кюстендил има потенциал за реализирането на индустриален парк, е посочила изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес. Тя е посочила още, че сега предстои търсенето на инвеститор. „За да може да тръгне една концепция за развитие на индустриална зона, в крайна сметка трябва да имаме конкретен заявен инвеститорски интерес“, е добавила Барес. Националната компания започва събирането на необходимата информация за терена – данни за възможностите за осигуряване на ток, газификация, вода, за мощностите и другите условия, които са важни за инвеститорите.
Източник: Монитор (16.01.2018)

Търсят инвеститори за индустриалната зона на Горна Оряховица Община Г. Оряховица и “Национална компания индустриални зони” ще подпишат меморандум за сътрудничество. Целта е да се насочи инвеститорският интерес към Г. Оряховица и най-вече към новата индустриална зона в района на Летището. Сътрудничеството между компанията и Община Горна Оряховица включва обмен на информация и добри практики, участие в съвместни инициативи. Идеята е да се привлекат инвеститори, които да изградят своя бизнес в горнооряховската индустриална зона. “Национална компания индустриални зони” е държавна фирма, специализирана в изграждане на индустриални паркове, управление на индустриални зони, информационни услуги на инвеститорите. Тя оперира четири действащи зони – Свободни зони Русе, Видин и Свиленград и Транзитна търговска зона – Варна и развива пет допълнителни индустриални терена в градовете Божурище, Бургас, Карлово, Телиш (Плевен) и Варна. В напреднал стадий на развитие са Икономическа зона София-Божурище и Индустриален и логистичен парк Бургас.
Източник: Янтра - Велико Търново (07.02.2018)

Строим индустриални зони колкото Слънчев бряг Индустриални площи с големината колкото емблематичния курорт Слънчев бряг са застроени и се предлагат на потенциални инвеститори. Общата квадратура на държавните и частните зони е 17,5 млн. кв.м, от които повечето от половината се намират в Пловдив и са частна собственост, изчисли „Монитор“. След бурното развитие на „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) до Пловдив през последната година и държавната компания „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) излезе под светлините на прожекторите. Дружеството управлява под шапката си зони с площ 6,8 млн. кв.м Най-бързо разрастващите се държавни проекти са в Божурище и в Бургас. Най-добре развитата, но частна, се намира до Пловдив с 3,25 млн. кв.м заета площ и потенциал за развитие още два пъти колкото е в момента площта й. Заетите в трите зони – София, Пловдив и Бургас, са общо 26 хиляди. Най-много са работниците в ТИЗ, които надвишават 25 хиляди, към момента до Божурище пътуват да работят около 800 човека. Очаква се до средата на 2018 г. броят на работниците в зоната да надхвърли 1000, а още четири компании до края на годината би трябвало да са изградили обектите си и активно да започнат наемане на служители. В „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ реалният брой открити нови работни места до момента е сравнително скромен – около 30. Причината е, че зоната е в напреднал процес на изграждане при сериозен интерес от страна на инвеститорите. През последните години частните инвеститори започнаха да възраждат сектор, който години наред беше „под водата“. Cтaбилният pacтeж на бългapc?aтa и блaгoпpиятнaтa cитyaция в cвeтoвнaтa и?oнoми?a мoтивиpaт бългapc?и и чyжди инвecтитopи дa влaгaт милиoни лeвoвe в нoви и paзшиpeниe нa вeчe cъщecтвyвaщитe пpoизвoдcтвa y нac. Кой инвестира в индустрия у нас? В най-голямата зона до Пловдив направените инвестиции са за над 1 млрд. евро, от 120 привлечени инвеститори, като 80 от тях са чуждестранни. В близост до София са привлечени две чужди компании от Германия („Бер-Хелла Термоконтрол“ и „Райсволф“), един от Гърция (мелничарската компания с 250-годишна история „Лулис Мелс“) и от Дания – мебелната компания „Юск“. Датският гигант в момента изгражда логистичен център за цяла Югоизточна Европа на стойност 200 млн. лева, който трябва да бъде завършен до края на годината. От НКИЗ в момента са в начална фаза на разговори с инвеститори от Германия, САЩ, Кипър, Южна Корея, Китай и др. Според техните конкретни изисквания им се предлагат подходящи терени – както в държавните индустриални зони, който управляват, така и на общински имоти, в сътрудничество с местните власти. По-голямото предлагане води и до „специализация“ на зоните свързана със спецификата на работата, защото няма логика да се търси терен за мебелна компания в миньорски град. От НКИЗ предлагат локация, свързана със спецификата на населеното място и подходящи кадри. „Чуждестранна компания от хранително-вкусовата промишленост се обърна към нас с подобен въпрос и запитване за подходящи за целите й терени. Един от имотите, които сме й предложили, е в „Индустриален и технологичен парк – Бургас“, като в близост до него вече работят или изграждат обектите си шест различни фирми от същата индустрия“, дава пример изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес. Интерес има и към терени, които НКИЗ предлага съвместно с общини. От държавното дружество развиват ad hoc проекти с всяка една община, която проявява интерес да развива своя зона. Първоначално местната администрация прави проучване на терените си и дава информация на НКИЗ, която подпомага намирането на инвеститори. „Целта не е да съсредоточаваме инвестициите само в София, а в цялата страна“, коментира Барес. По тази концепция се работи с повечето по-малки зони в страната. Пример за такъв проект е предстоящото подписване на меморандум за сътрудничество с община Горна Оряховица, за да се насочи инвеститорският интерес към новата индустриална зона в района на летището до града. Интересът към Горна Оряховица е подсилен и от това, че общината е водещ жп център у нас. Други инвеститори виждат като подходящи терени, които община Кюстендил идентифицира като индустриална зона – заради близостта със Сърбия и Македония. За трети интересен е Сандански заради близостта си със Солунското пристанище. Предстои да се развива и държавна индустриална зона в Кърджали. За терените, които са в процес на апортиране, има заявени конкретни инвеститорски интереси от компании от Турция и Гърция. През годината се очаква дeceт?и нaши и чyжди ?oмпaнии oт paзлични ce?тopи да пoдгoтвят cepиoзни инвecтиции в ТИЗ освен в индycтpиaлнитe зoни в Coфия, Бypгac и Pyce. ?peдпpиятиятa ca c шиpo? cпe?тъp нa дeйнocт - oт xpaнитeлнo-в?ycoвaтa и тe?cтилнaтa пpoмишлeнocт, дo виco?oтexнoлoгични пpoизвoдcтвa ?aтo тoвa нa aвтoмoбилни ?oмпoнeнти и мoдepни мaшини c цифpoвo yпpaвлeниe. O?oлo 20 ?oмпaнии, пoвeчeтo oт ?oитo бългapc?и, щe инвecтиpaт дeceт?и милиoни лeвoвe в TИЗ. Гoлeми чyжди инвеститори cъщo ca дoгoвopили дa пocтpoят фaбpи?и около Пловдив, като вложенията там щe oтвopят нaд 1000 нoви paбoтни мecтa дo ?paя нa гoдинaтa, стана ясно през миналата седмица по време ?oнфepeнция за индустриално строителство и инвестиции. Tъpceнeтo нa индycтpиaлни плoщи в cтpaнaтa e вce пo-гoлямo, ?aтo имa гoлям интepec ?a?тo ?ъм лoгиcтични, тa?a и ?ъм пpoизвoдcтвeни пpocтpaнcтвa. B мoмeнтa нa пaзapa имa o?oлo или пoд 1% cвoбoдни c?лaдoви плoщи. Beчe ce cтpoи ycилeнo, a мнoгo oт плoщитe ce oтдaвaт пoд нaeм oщe пpeди дa бъдaт зaвъpшeни, твърди Bлaдимиp Гюpджиeв, pъ?oвoдитeл индycтpиaлни плoщи и paзвитиe във Fоrtоn. По думите му сега е моментът да се строи, защото пaзapът ни?oгa нe e бил пo-дoбъp. Bcич?и пpeдпocтaв?и зa eднa ycпeшнa гoдинa ca нaлицe, положително гледат на сектора и управляващите. ?peз пъpвитe 9 мeceцa нa 2017 г. Бългapия oтчитa 950 млн. лeвa pъcт нa инвecтициитe, a пpeз пocлeднoтo тpимeceчиe y нac ce нaбюдaвa 5.2% pacтeж нa бpyтнaтa дoбaвeнa cтoйнocт oт cтpoитeлcтвo. "Страната ни e нa ?apтaтa нa мeждyнapoдния бизнec ?aтo мнoгo дoбpa инвecтициoннa дecтинaция", смята зaм.-миниcтъpът нa и?oнoми?aтa Лъчeзap Бopиcoв. За да подпомогнат строителството, от министерството са подготвили 12 мерки, които да подпомогнат по-бързото строителство. Зapaди aдминиcтpaтивни пpeч?и oбaчe чecтo пpoцecът ce бaви. Caмoтo cтpoитeлcтвo чecтo oтнeмa мнoгo пo-мaл?o вpeмe, oт?oл?oтo пoлyчaвaнeтo нa paзpeшитeлнo зa cтpoeж, пpиcъeдинявaнeтo ?ъм дocтaвчи? нa ?oмyнaлни ycлyги или мaшиннoтo oбopyдвaнe нa oбe?тa. Зa дa правят бизнec y нac, чyждecтpaннитe инвecтитopи тъpcят ocнoвнo три нeщa - дoбpo мecтoпoлoжeниe, пoдгoтвeнa инфpacтpy?тypa и ?вaлифициpaни ?aдpи. Te мнoгo чecтo имaт c?лючeни дoгoвopи и гoнят cpo?oвe зa изгpaждaнeтo и пyc?aнeтo в e?cплoaтaция нa oбe?тa cи. "Инвecтитopитe иc?aт гoтoвa инфpacтpy?тypa - дa дoйдaт и дa paзвивaт бизнeca cи, a нe дa cи cтpoят вcич?o caми", oтбeлязa д-p Mит?o Bacилeв, пpeдceдaтeл нa Гepмaнскo-бългapc?aтa индycтpиaлнo-тъpгoвc?a ?aмapa. Дoбъp пpимep в тoвa oтнoшeниe e НКИЗ, ?oятo изгpaждa пpeдвapитeлнo цялaтa нeoбxoдимa инфpacтpy?тypa, a инвecтитopитe имaт гpижaтa eдинcтвeнo дa paзвият cвoя пpoe?т.
Източник: Монитор (07.02.2018)

Има засилен инвеститорски интерес към индустриалните зони Все по-засилен инвеститорски интерес има към Индустриалните зони в цялата страна, заяви министърът на икономиката Емил Караниколов, който присъства на подписването на Меморандум за сътрудничество между Община Враца и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД /НКИЗ/. Общината и Националната компания ще работят съвместно за привличане на инвестиции във Враца и за обособяване на икономическа зона в града при конкретен интерес от инвеститори. „Национална компания индустриални зони“ ЕАД разширява портфолиото си от терени, които да предлага на инвеститорите. Целта е съвместната работа между НКИЗ и българските общини до доведе до развитие на регионите чрез нови инвестиционни проекти. Досегашният модел на развитието на индустриални зони не беше сполучлив, затова е разработена нова концепция, свързана с това първо да бъде изградена инфраструктурата в зоната и едва след това да се канят инвеститорите", заяви Караниколов. Той бе категоричен, че през последните години има все по-сериозна необходимост от разширяване на портфолиото на НКИЗ ЕАД с нови локации с възможности за индустриални терени, които да се предлагат на потенциалните инвеститори. „През последните години все по-често отчитаме конкретни искания от инвеститори да им се предложат терени в региони, където няма да имат сериозна конкуренция при търсенето на работна сила. Все повече чуждестранни и български компании осъзнават проблема с кадрите, изникващ в регионите със съсредоточена индустрия“, каза още той.
Източник: Банкеръ (09.02.2018)

Община Стара Загора ще изгражда индустриална зона "Загоре" в партньорство с държавата Стартира проектът за изграждане на нова индустриална зона в Стара Загора. Тя ще се нарича "Загоре" и ще се реализира от община Стара Загора в партньорство с държавата. Стартът на проекта беше подкрепен с меморандум за сътрудничество от кмета Живко Тодоров и Антоанета Барес, изпълнителен директор на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД. Старозагорският общински съвет гласува единодушно да бъде създадено акционерно дружество, което да управлява процесите по изграждане на зоната. До месец съветниците трябва да изберат и ръководство на новоучреденото дружество. Идеята за изграждане на индустриална зона "Загоре" беше подкрепена от всички политически партии в общинския съвет. Плановете са тя да бъде готова до есента на следващата година. Собствеността в акционерното дружество ще бъде разпределена 50:50. Общината ще участва с апортна вноска - терен от 115 дка в кв. "Зора", в близост до магазин "Метро", като според оценката на терените цената им е около 5 млн. лв. Общинската администрация подготвя идеен проект за индустриалната зона. Предстои да се направи ПУП, а след това да стартират обществените поръчки за строителството. "Най-важното за една индустриална зона са местоположението, кадрите и инфраструктурата", каза Антоанета Барес. Според нея Стара Загора има добро местоположение и кадри, инфраструктурата е работа на държавата. Тя обясни, че финансовият ресурс е наличен и че Стара Загора е напреднала в подготовката си. Парите, които ще даде държавата, ще отговарят на стойността на апорта на общината, но ако има нужда от допълнителни средства, те ще бъдат осигурени. Едно от най-големите предимства на бъдещата индустриална зона е комуникативността на терена, върху който ще бъде изградена. В близост до обекта преминават линии на градския транспорт, мястото е обезпечено с електрозахранване и водоснабдяване. Според експертите налице е всичко необходимо за изграждане на работеща инфраструктура в зоната. Това е вторият подобен проект между община и държава. Първият беше изграждането на Индустриален и логистичен парк - Бургас, който приключи миналата година. "В Стара Загора ще създадем модерна индустриална зона от европейски тип - с предварително изградена инфраструктура, така че инвеститорите да започнат възможно най-бързо и безпрепятствено работа", каза министърът на икономиката Емил Караниколов. Той съобщи, че вече е направено запитване за бъдещата индустриална зона от сериозен инвеститор в автомобилния сектор. "След Пловдив естественото продължение на процеса е инвестициите да бъдат насочени към Стара Загора, тъй като тук има добри комуникации, пресичат се три транспортни коридора, има и квалифицирана работна ръка", каза кметът на Стара Загора Живко Тодоров. В Министерството на икономиката са постъпили заявки за изграждане на индустриални зони с участието на държавата и от Варна, Горна Оряховица, Враца, Сливен и Кърджали, съобщи Караниколов. Според него кметовете осъзнават, че подобни индустриални зони дават добри възможности за развитие на икономиката в техните общини. "Законът за насърчаване на инвестициите дава много облекчения, включително изграждане на инфраструктура, възстановяване на осигуровки, намаление на данъци, възможност за обучение на кадри. Работим и да разширим законодателството с още облекчения", каза Караниколов. През миналата година чрез Агенцията за насърчаване на инвестициите са били сертифицирани 31 инвестиционни проекта за над 300 млн. лв инвестиции и около 5000 работни места. За първите 15 дни на тази година са издадени сертификати за около 500 млн. лв и над 2000 работни места. Сега в Агенцията за инвестиции се разработват още 21 проекта на обща стойност 1 млрд. лв. и около 4500 работни места. В "Национална компания Индустриални зони" ЕАД има 7 сериозни запитвания от инвеститори към момента, като дружеството е в процес на преговори са с общо 18 потенциални инвеститора.
Източник: Капитал (27.02.2018)

Правителството разреши продажбата на близо 230 дка от "Свободна зона Русе" Правителството разреши около 230 декара терени в "Свободна зона – Русе" ЕАД да бъдат продадени на бъдещи инвеститори. Това става ясно от съобщение на правителствената информационна служба. За целта с решение на Министерския съвет в сряда са променени границите на свободната зона. Към момента "Свободна зона – Русе" е разположена на площ от 370 дка на около 800 метра източно от Дунав мост в непосрествена близост до най-голямото речно пристанище у нас. Разполага със складове и сгради със застроена площ от 30 дка и открити складови площи от 20 дка. Това е причината за "множеството заявени инвестиционни намерения в "Национална компания индустриални зони" ЕАД, която е едноличен собственик на капитала на "Свободна зона – Русе". С отпадането на близо 230 дка като част от "Свободна зона – Русе", тези терени ще могат да бъдат продавани, а не само отдавани под наем както досега, което възпрепятстваше осъществяването на инвестиционни намерения.
Източник: Медия Пул (01.03.2018)

Френска компания за самолетни части иска да инвестира в Г. Оряховица Френска компания за производство на самолетни части е проявила интерес за инвестиции в Г. Оряховица. Това обяви министърът на икономиката Емил Караниколов по време на визитата си в града. Запитването на компанията е за терените на бившите казарми в града, които се намират до летището. Преди няколко години имотите бяха прехвърлени от Министерство на отбраната безвъзмездно на Общината. Намеренията на френската компания са да създаде изнесено производство за самолетни части в новата индустриална зона на Г. Оряховица. „Ще направим всичко възможно, за да ги убедим, че това е най-доброто място да инвестират. Надявам се, това да един от първите, но не и последните инвеститори в Г. Оряховица“, каза още министър Караниколов. В негово присъствие по-рано днес бе подписан меморандум за сътрудничество между Общината и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Подписите си под документа положиха кметът инж. Добромир Добрев и Антоанета Барес – изпълнителен директор на компанията. Една от първите стъпки за развитие на новата индустриална зона е създаването на смесено дружество с решение на Общинския съвет, след което Общината ще влезе с апорт на конкретния имот и ще реши в какъв размер ще е държавното участие. Икономическият министър подчерта, че държавата ще осигури средства за изграждане на инфраструктурата в района. В тази връзка предстоят разговори с Министерство на транспорта и Министерство на регионалното развитие за създаване на интермодален колектор, който да свърже жп инфраструктурата, пътищата и летището, уточни министърът. Според него инвеститорите търсят две неща – добра инфраструктура и добре подготвени кадри, каквито регионът може да предложи. Министърът определи подписването на меморандума като една от стъпките и усилията от страна на правителството за решаване на проблема с дисбалансите в отделните региони. „С решение на Общинския съвет в Г. Оряховица през януари бе взето решение за сключване на този меморандум за партньорство и за създаване на новата индустриална зона. Това е една от първите стъпки за развитие на този район“, припомни кметът Добромир Добрев. Изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Антоанета Барес изрази задоволство от доброто сътрудничество с Община Г. Оряховица. „Тя е сред общините, която ме впечатли със сериозната си предварителна подготовка, извървявайки дългия път да направи подробен ПУП, да обособят индустриална зона и след това да търсят варианти за развитието й“, заяви г-жа Барес. Към момента в страната са сключени общо 11 меморандума за сътрудничество с други общини, като в четири от тях вече са на етап регистриране на дружества. По време на срещата министър Караниколов заяви, че по последните данни на БНБ през последната година преките чуждестранните инвестиции у нас са се увеличи с над 35 %, като около 300 млн. евро са в секторите търговия, производство и логистика. Голям интерес към България има и от страни като Катар и Саудитска Арабия, заради добрите условия, които държавата предлага. През последните години се наблюдава тенденция много от българските и чуждестранни фирми да разширяват производството си, макар това да не се отчита като инвестиции.
Източник: Янтра - Велико Търново (30.03.2018)

Още една френска компания с интерес за завод у нас Още една голяма френска компания от самолетната индустрия проявява сериозен интерес да построи завод у нас. Вчера министърът на икономиката Емил Караниколов съобщи новината при подписването на Меморандум за сътрудничество между Национална компания индустриални зони (НКИЗ) и Община Горна Оряховица. В момента се изгражда заводът за самолетни части на френската компания „Латекоер“ в „Тракия икономическа зона“. Компанията е водещ доставчик в самолетната индустрия, а край Пловдив ще произвеждат части основно за глобалния гигант Airbus. Цялото съоръжение е разположено на 5000 кв. м, от които 4000 кв. метра производствена площ и 1000 кв. м административна. Община Горна Оряховица вече е идентифицирала свой терен, подходящ за индустриални цели. Става дума за имот от около 300 дка, бивши казарми, който е с нов подробен устройствен план и вече одобрени за изграждане електро- и ВиК схема за захранване на всички новопроектирани имоти. Парцелът разполага с добра техническа инфраструктура, като е особено атрактивен с близостта си до международното летище в Горна Оряховица и с товарна гара. До момента НКИЗ ЕАД има подписани меморандуми за сътрудничество с общините в Бургас, Божурище, Враца, Сандански, Ловеч, Кюстендил, Варна, Видин, Дупница, Стара Загора, както с областна администрация Кърджали.
Източник: Монитор (30.03.2018)

Френски инвеститор с интерес към Идустриална зона Кърджали Френски инвеститор в сферата на авиацията е проявил интерес към терените на бъдещата Индустриална зона на Кърджали в района на летището, съобщи областният управител Никола Чанев. Компанията от Франция се занимава с преоборудване на самолети. Цялата необходима информационна документация с параметрите на парцела и на пистата на летището вече е изпратена на компанията от страна на Областна администрация. Чанев уточни, че това е втората фирма, която проявява инвеститорски интерес към бъдещата промишлена зона, преди още тя да бъде изградена, което е изключително радващо. Терените на бившето кърджалийско летище вече е част от Национална компания „Индустриални зони”, предстои възлагане на ПУП за определената площ от близо 105 дка. Очаква се изграждането на промишлената зона да завърши до 2 години.http://www.kmeta.bg
Източник: Други (16.04.2018)

В Добрич започва обновяване в индустриална зона за 1 441 000 лева В Добрич започва обновяването на инфраструктурата в индустриална зона-север на града с ресурс от над 1 441 000 лева по оперативната програма "Региони в растеж", предаде БТА. Проектът е част от интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Кметът на Добрич Йордан Йорданов, представители на бизнеса и на изпълнителя на строителните работи днес направиха първа копка по улица "Шести септември", която ще бъде реконструирана.По трасето ще бъде положена нова настилка и бордюри на тротоарите, ще бъде подобрено отводняването чрез колекторна система, ще се прокара оптична мрежа и ще бъде монтирано енергоефективно осветление. Стотиците работещи в производствените бази, складове, офиси в зоната ще разполагат и с нови паркоместа. Благоустрояването в зоната с потенциал за икономическо развитие ще подобри логистиката за бизнеса и ще привлече още ресурси в индустрията, каза ръководителят на проекта Даниела Сивкова. Очаква се строителните работи да приключат до края на лятото.
Източник: 24 часа (23.04.2018)

До края на годината българските фирми получават достъп до 400 млн. лв. До края на годината по Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) ще стартират процедури за около 400 млн.лв., от които българските компании ще могат да се възползват. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов на форум "Индустриалните зони – ключът към икономически растеж на регионите“. На събитието бе подписан и меморандум за сътрудничество между Националната компания "Индустриални зони“ (НКИЗ) и ловешката областна администрация. От документа се очаква да продължава политиката на правителството за преодоляване на дисбалансите в регионите, чрез създаването на индустриални зони в цялата страна. Една от целите на кабинета е развитието на индустриалните зони като механизъм за насърчаване на икономическото развитие и за подпомагане развитието на инвестиционния потенциал на страната чрез предлагане на инвеститорите на индустриални терени в различни локации в цялата страна. До момента НКИЗ има подписани меморандуми за сътрудничество с общините в Бургас, Божурище, Враца, Сандански, Кюстендил, Варна, Видин, Дупница, Стара Загора, Горна Оряховица, както с Областна администрация – Кърджали.
Източник: Медия Пул (03.05.2018)

Стартират процедури за близо 400 млн.лв. за иновации До края на годината по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ ще стартираме процедури за около 400 млн.лв., от които българските компании ще могат да се възползват. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов на форум „Индустриалните зони – ключът към икономически растеж на регионите“, който се проведе в Ловеч. На събитието бе подписан и Меморандум за сътрудничество между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) и Областна администрация – Ловеч, като подписи на документа сложиха изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес и областният управител на Ловешка област Георги Терзийски. Караниколов посочи, че с Меморандума се продължава политиката на правителството за преодоляване на дисбалансите в регионите, чрез създаването на Индустриални зони в цялата страна. Съгласно меморандума Областна администрация-Ловеч, и Национална компания индустриални зони ЕАД ще работят съвместно за привличане на инвестиции и за обособяване на икономическа зона в града при конкретен интерес от инвеститори. По време на срещата с представителите на местния бизнес бяха обсъдени въпроси свързани с административната тежест и недостига на висококволифицирани кадри за бизнеса. Министърът отчете, че през изминалата година усилията на цялото правителството са били насочени към намаляване на регулаторните режими за бизнеса, както и към поддържането на макроикономическа и финансова стабилност. Икономическият министър подчерта, че по темата с кадрите се работи изключително активно, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Като краткосрочни мерки, по които работи правителството, той посочи облекчаване на режимите за издаването на работни визи и придобиването на гражданство от страна на висококвалифицирани кадри от чужбина. Караниколов подчерта, че стимулирането на дуалната форма на обучение и на преквалификацията на кадри, както и по-широка информационна кампания за ползите от тези обучения ще доведат до създаването на необходимите за бизнеса висококвалифицирани специалисти. „Обмисляме в Индустриалните зони да бъдат изградени центрове за преквалификация и образование, спрямо нуждите на бизнеса“, допълни той.
Източник: Банкеръ (03.05.2018)

Разширяват индустриалната зона в Пловдив Имот в Пловдив ще бъде апортиран в капитала на "Национална компания индустриални зони". Правителството даде съгласието си незастроен терен от 28,8 дка на бул. "Пещерско шосе" №66 в Пловдив да бъде внесен като непарична вноска в капитала на НКИЗ. Целта е на мястото да бъде изградена индустриална зона. Имотът е перспективен за привличане на нови инвестиции предвид добре развитата транспортна инфраструктура, осигуряваща бърз и лесен достъп до основните транспортни коридори. Паралелно с това стана ясно че в индустриалната зона в Божурище има компании, които вече разширяват производствените си бази. Това съобщи изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес. Важно е не само да привлечем една инвестиция, но и да я задържим. Това показва, че компанията-инвеститор се чувства добре в нашите индустриални зони и така привлича следващи инвеститори. / http://inews.bg
Източник: Други (03.05.2018)

Френски самолетостроител с интерес да инвестира в Г. Оряховица, бившите казарми стават индустриална зона Нова индустриална зона на Горна Оряховица с площ от близо 300 дка вече е част от „Национална компания индустриални зони” (НКИЗ) и ще бъде развивана от държавата. Територията вече има нов подробен устройствен план и готови проекти за изграждане на електро- и ВиК схема за захранване на всички новопроектирани имоти. Парцелът разполага с добра техническа инфраструктура, като е особено атрактивен с близостта си до международното летище в Горна Оряховица и с товарна гара. Терените в Горна Оряховица ще бъдат предлагани на инвеститори от „Национална компания индустриални зони”, а френска самолетна компания вече проявява сериозен интерес. Намеренията й са да изнесе производство извън Франция.
Източник: Борба - Велико Търново (04.05.2018)

Бившите казарми в Свищов стават индустриална зона Община Свищов планира да превърне бившите казарми в града в индустриална зона, която ще бъде насочена към развитие на производствени бази. Имотът е с площ от над 300 дка, има изградена инфраструктура и излаз на река Дунав, а превръщането му в индустриална зона ще допринесе изключително много за развитието на града. В края на м.г. Министерството на отбраната предостави имота на Община Свищов, който е неизползваем от близо 20 г. Предстои след решение на Министерски съвет областният управител да деактува терена в полза на крайдунавската община. След това трябва да бъде изработен Подробният устройствен план, а идеята за създаване на нова индустриална зона ще бъде представена за обществено обсъждане, уточни кметът на Свищов Генчо Генчев. Идеята е да бъде подписан договор с Националната компания индустриални зони. През март подобен договор с компанията сключи Община Г. Оряховица за терените на бившите казарми, към които има интерес от страна на френска компания за производство на самолетни части. Подобни меморандуми за сътрудничество компанията има с общините в Бургас, Божурище, Враца, Сандански, Ловеч, Кюстендил, Варна, Видин, Дупница, Стара Загора.
Източник: Янтра - Велико Търново (09.05.2018)

Дадоха имот в село Герман на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД Правителство възложи на министъра на икономиката да увеличи капитала на „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД със стойността на непаричната вноска, представляваща правото на собственост върху имот в с. Герман. Той представлява терен от 19,5 дка и седем сгради, които са с отпаднала необходимост за Българския институт по метрология. Това съобщиха от правителствената информационна служба. НКИЗ е дружество със 100% държавно участие в капитала и е създадено с цел изграждане и управление на индустриални зони и високотехнологични паркове. Дейността и приоритетите му са насочени към идентифициране и създаване на индустриални терени с готова инфраструктура с цел привличане на инвеститори. Правителството предостави на Министерството на здравеопазването имот във Велико Търново, който ще позволи изграждането на центрове за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи. Имотът – терен от 4,7 дка на ул. „Никола Габровски“ №23, е необходим за реализирането на проект „Подкрепа за деинституционализация на грижа за деца“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“. Чрез него се осигурява подходяща и ефективна социална инфраструктура за предоставяне на нов вид резидентни и съпътстващи услуги в общността, включително здравно-социални, които заменят модела на грижа за деца, настанени в институции. Сградите на Аграрно-техническата професионална гимназия в Златица и на Професионалната гимназия по лозарство и винарство „Хр. Ботев“ в Перущица стават общинска собственост. Решенията са мотивирани с преобразуването в общински на учебните заведения, които досега са били към Министерството на земеделието, храните и горите. Правителството предоставя безвъзмездно на община Варна собствеността върху два самостоятелни обекта в сградите на ул. „Ген. Колев“ №17 и ул. „Дрин“ №31. Те са необходими за осъществяване на социални услуги от общината чрез Центъра за подкрепа на личностно развитие – логопедичен център Варна. Кабинетът даде съгласието си „Български пощи“ ЕАД да продаде чрез търг имоти във Варна, Търговище и Павликени. Това са шест апартамента с площ между 40 кв. м и 100 кв. м и гараж от 19 кв. м, които не са необходими за основната дейност на дружеството. С продажбата им ще бъдат реализирани приходи, необходими за изпълнение на бизнес плана на „Български пощи“.
Източник: 24 часа (30.05.2018)

Над 10 компании с интерес към Индустриална зона "Загоре" Над 10 инвеститори до момента са проявили интерес към Индустриална зона "Загоре", която ще се изгражда край Стара Загора. Това заяви кметът Живко Тодоров на редовната сесия на Общинския съвет в Стара Загора, цитиран от БТА. На заседанието съветниците подкрепиха предложението за възмездно прехвърляне на 2 429 148 броя акции от капитала на Индустриална зона "Загоре" ЕАД, на Национална компания индустриални зони ЕАД. Държавното предприятие има готовност да извърши дейностите по изграждане на инфраструктурата, а през следващата седмица предстои среща с Министерството на икономиката и Национална компания индустриални зони, за да се финализира процесът по прехвърляне на акциите на Общинското дружество на държавата, заяви кметът. Тодоров уточни, че получената от държавата сума от над 2,4 млн. лв. ще влезе в капитала на общинското дружество и ще бъде използвана за изграждане на инфраструктурата. Общината участва с апортна вноска - терен от 115 дка в кв. "Зора", като според оценката цената му е около 5 млн. лв. "Има готовност за съдействие от икономическото ведомство това да се случи по най- бързия начин и зоната да бъде готова за нови инвеститори възможно най-скоро", уточни Тодоров.
Източник: 24 часа (01.06.2018)

Удостоиха с приз шефа на НК "Индустриални зони" Изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони" ЕАД Антоанета Барес бе удостоена с награда за Ефективен мениджмънт, привличане на чуждестранни инвестиции и успешно управление на индустриални проекти в категорията „Икономика и мениджмънт" на Седмите годишни награди на списание Business Lady. Отличията бяха раздадени на официална церемония в хотел „Балкан" във вторник вечерта. При получаването на приза Барес благодари на екипа си и подчерта, че в голямата си част той се състои от жени. „Един силен женски екип може да преобърне света, ако реши", каза тя на церемонията. „Доказателство за ефективната работа на „Национална компания индустриални зони" е фактът, че все по-осезаемо инвеститорите припознават в наше лице своя стратегически партньор за проекти в България", посочи Барес и допълни, че от създаването им досега, в държавните индустриални зони са привлечени инвестиционни проекти за над 400 милиона лева Годишните награди на Business Lady и Business Lady Club се връчиха за седми път. С тях се отличава приносът на българската делова жена в различни категории и се цели да се даде повече гласност на успешните управленски модели, ефективните бизнес практики и адекватното развитие на човешкия капитал. Призове в категории като „Телекомуникации", „Здравеопазване", „Фармация", „Човешки ресурси", „Строителство и архитектура", „Земеделие" и др. получиха над петнайсет дами, показали професионализъм и постоянство, постигане на високи резултати в различни сфери на дейност; постижения, които повишават доверието на клиенти и служители към тях и превръщащи ги в предпочитан партньор за бизнеса. Антоанета Барес е част от екипа на „Национална компания индустриални зони" от самото създаване на дружеството, а поста изпълнителен директор заема от март 2017 г. Мисията на компанията, специализирана в изграждането и управлението на индустриални паркове, е насърчаване на инвестициите в българската икономика. В портфолиото на НКИЗ са действащи икономически паркове, свободни зони и проекти в процес на развитие в цялата страна. Като стратегически партньор на инвеститорите в България компанията предлага индустриални зони с модерна инфраструктура и стратегическа локация, както и подкрепа на всеки етап от инвестиционния проект. В услуга на инвеститорите НКИЗ работи в добро сътрудничество с Министерство на икономиката и другите държавни и общински институции. Предимствата на зоните и комплексните услуги, които НКИЗ предлага, са предпоставка за превръщането на индустриалните зони в предпочитано място за бизнес от българските и чуждестранни инвеститори.
Източник: Стандарт (15.06.2018)

20 нови инвеститори с интерес към индустриалните зони Повече от 20 нови инвестиционни заявления са подадени към „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, обяви изпълнителният директор на дружеството Антоанета Барес. Основно те са за Икономическа зона София-Божурище, а от началото на тази година се наблюдава интерес и към Видин и Русе, обяви тя, цитирана от Радио Фокус. Компанията вече започна работа и по десетия проект в портфолиото си - Индустриална зона Кърджали, с обща площ близо 95 декара, каза още Антоанета Барес. От февруари НКИЗ си сътрудничи и с Община Стара Загора. Местната власт там предлага за индустриални цели атрактивен терен от 115 декара, разположен до магистралата. Барес коментира, че важен фактор при избора на инвестиционна среда, освен местоположението и инфраструктурата, е наличието на работна ръка. В тази връзка, каза тя, НКИЗ работи активно с университетите. След подписаните вече близо десет меморандума за сътрудничество с висши учебни заведения, предстои разширяване на сътрудничеството с морските университети и с този във Велико Търново, а в близко бъдеще и с професионалните гимназии. „Предстоят много нови неща, работи се изключително интензивно по работата с общинските администрации, с които подписваме меморандуми и те предоставят информация за индустриални терени на своя територия“, заяви Барес. Тя добави, че е отправена покана към световния автомобилен производител „Хюндай“ да реализира проект в България – предложеният за това терен е на летището в Равнец, близо до Бургас.
Източник: Монитор (11.07.2018)

Над 20 инвестиционни заявления са подадени към „Индустриални зони“ Повече от 20 нови инвестиционни заявления са подадени към „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Това обяви изпълнителният директор на дружеството Антоанета Барес, според която намеренията са насочени основно към Икономическа зона София-Божурище, но от началото на тази година се наблюдава интерес и към Видин и Русе. Барес коментира, че важен фактор при избора на инвестиционна среда, освен местоположението и инфраструктурата, е наличието на работна ръка. В тази връзка НКИЗ работи активно с университетите. „След подписаните вече близо десет меморандума за сътрудничество с висши учебни заведения, предстои разширяване на сътрудничеството с морските университети и с този във Велико Търново, а в близко бъдеще и с професионалните гимназии“, каза Барес. Компанията вече работи и по десетия проект в портфолиото си – Индустриална зона Кърджали, с обща площ близо 95 декара. От февруари НКИЗ си сътрудничи и с Община Стара Загора. Местната власт там предлага за индустриални цели атрактивен терен от 115 декара, разположен до магистралата. /economic.bg
Източник: Други (11.07.2018)

Създават индустриална зона край Казанлък Индустриална икономическа зона създава и вторият по големина град в Старозагорско - Казанлък. Първата стъпка бе направена в петък с подписването на меморандум за сътрудничество между общината в Града на розите и "Национална Компания Индустриални Зони" ЕАД. Документа парафираха кметът на Казанлък Галина Стоянова и Антоанета Барес, директор на държавното дружество. „Казанлък е изключително подходящ за инвестиции, защото има не само традиции в бизнеса, но и много добри училища", отбеляза Антоанета Барес. Тя припомни, че за инвеститорите, освен инфраструктурата, много важна е работната ръка. Не е тайна, че в Казанлък има много силни ученици, които постоянно печелят международни състезания. От години тук функционира прочутата школа за млади таланти по физика на Теодоси Теодосиев- Тео. Шефката на "Индустриални зони" обяви, че компанията започва да изпраща в Града на розите инвеститори, за да започне изграждането на инфраструктурата съвместно с Общината. „Меморандумът е първа стъпка нашият град и регионът да бъдат представяни целево, а не с отделни, случайни срещи", посочи със задоволство кметът на общината Галина Стоянова, която се надява на по-голям инвеститорски интерес и по-скорошно създаване на индустриалната зона.
Източник: Стандарт (23.07.2018)

Над 50 чуждестранни инвеститори търсят терени в България В "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ ЕАД) са постъпили над 50 инвестиционни запитвания за два месеца от разнородни компании, съобщи в интервю за БТА Антоанета Барес - изпълнителен директор на НКИЗ. Дружеството, което е 100% държавно, оперира четири действащи зони - Свободни зони Русе, Видин и Свиленград и Транзитна търговска зона - Варна, и развива пет допълнителни индустриални терена в градовете София (Божурище), Бургас, Карлово, с. Телиш (Плевен) и Варна. НКИЗ има и подписани меморандуми за сътрудничество с общините във Враца, Сандански, Кюстендил, Дупница, Стара Загора, Горна Оряховица, Перник, както и с областните администрации в Кърджали и Ловеч. В напреднал стадий на развитие са Икономическа зона София-Божурище и Индустриален и логистичен парк - Бургас. Паркът в Бургас, който е съвместно дружество с общината, вече е запълнен. В Икономическа зона София-Божурище пример за успешна инвестиция е германска компания за производство на панели за управление на климатици на всички германски марки автомобили. Тя започнала утрояване на мощностите на предприятието. Най-силен интерес проявяват дружества от автомобилния бранш, както и доста логистични компании, каза Барес. По думите ? най-голямата инвестиция на логистична компания е с датски адрес. Същата изгражда на територията на зоната в Божурище най-големия си дистрибуторски център върху площ от 300 дка. Турски и френски фирми също проявяват интерес. Отправена е покана към световния автомобилен производител Hyundai да реализира проект в България на терен в авиобазата до бургаското село Равнец, допълни Барес. При потребност от разширяване или позициониране на нови мощности българските компании взимат по-бързо решение, каза изпълнителният директор на НКИЗ. Според нея чуждите компании по-бавно определят дестинация. Хвърляме много усилия, за да изберат България, заяви Барес. По думите й битката със съседните ни страни, извън Европейския съюз, е доста тежка. "Нашата визия, стратегия и мисия е да привличаме инвеститори, които да останат тук, да развият своето производство и да се разширяват. Развитието на производства с висока добавена стойност, а не само на търговията, води до повишаване на брутния вътрешен продукт и на стандарта на хората", подчерта Барес.
Източник: Инвестор.БГ (03.08.2018)

Походът на производството на авиочасти в България Втора компания отваря завод у нас, други две с интерес Бавно и полека през последните години България се наложи като предпочитана дестинация на чуждите компании за производство на части за автомобилната индустрия. Днес резултатите са впечатляващи – над 47 000 заети в над 170 компании с годишен оборот от над 2.5 милиарда лева. Производството на авточасти създава над 5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, а секторът изпреварва по темпове на растеж ИТ сектора, туризма и металургията. Данните са на "Аутомотив клъстер България". За сравнение при учредяването на клъстера преди шест години, секторът е създавал под 1 на сто от БВП, заети са били под 9000, а компаниите - под 30. Дали по този път ще тръгне развитието на сектора за производство на авиочасти у нас предстои да видим. Засега прогнозите са за ръст в поръчките. Последният доклад за индустрията, изготвен от Boeing и представен в края на юли, сочи, че авиокомпаниите ще се нуждаят от 42 700 самолета през следващите две десетилетия. Това е с 3% повече, отколкото гласеше миналогодишната прогноза. В днешни цени продажбите на толкова самолети се оценява на 6.3 трилиона долара. България се опитва да намери мястото си в тази ниша. Германската компания "Луфтханза Техник" бе първата, която преди десет години откри базата си на столичното летище за ремонт на самолети. През пролетта на 2016 г. американската компания за самолетни части "Удуърд" (Woodward Inc) откри цех в непосредствена близост до летище "София". През септември т.г. в "Тракия икономическа зона" предстои да отвори врати и предприятието на френската компания "Латекоер" (Latecoere). Други компании също проявяват интерес да произвеждат или преобрудват самолети у нас, по данни на икономическото министерство. България е била водещ европейски производител в самолетостроенето през 30-те години на миналия век. От 1915 до 1954 г. у нас работили три предприятия, от които са излезли над 1000 основно военни и учебни самолети. Надеждите са, че тази индустрия днес отново се възражда, макар засега само с ремонт и производство на части за въздушните машини на гигантите "Боинг", "Еърбъс", "Бомбардие" и "Ембраер". Френска инвестиция за над 11 млн. евро Френската група "Латекоер" инвестира в предприятието си край Пловдив 11 млн. евро. Заводът ще бъде открит на 12 септември, съобщиха от Френско-българската търговска и индустриална камара. Предприятието е разположено на 5000 кв.м площ, от които 4000 кв.м е производствената, а останалата е административната част. Във фабриката ще се произвеждат авиационни възли за вратите на самолети Airbus A320 и A330, както и шкафове за авионика, но без кабелите и електронното оборудване. Плановете са да бъдат наети около 200 работници. Българският завод е част от голям проект на френската компания на обща стойност 110 млн. евро и срок на изпълнение до края на 2020 г. Половината от средствата се осигуряват от Европейската инвестиционна банка, като 6 млн. лв. от тях идват по плана "Юнкер". Останалата част от 55 млн. евро се осигуряват от "Латекоер". Финансирането на групата е за разработване и внедряване на иновации в производството на врати, оптични мрежи, бордови съоръжения и видеосистеми за самолети. Освен за предприятието в Пловдив, по-голямата част от средствата са отишли за изграждането на високо дигитализиран "завод на бъдещето" от поколение 4.0 в Тулуза. Френската група "Латекоер" е доставчик за най-големите авиационни производители. Над половината от продажбите ? са за европейския консорциум Airubus, следвани от Embraer, Boeing, Dessault, Bombarier и други. Компанията работи в две основни сфери - корпусни елементи и врати (65% от общите приходи) и електрически шкафове и кабелни системи (35%). За компанията работят над 4450 специалисти в 10 страни, сред които Франция, Германия, Чехия, Мароко, Тунис, Мексико и Бразилия, като стратегията ? е заводите да са разположени близо до клиентите. Приходите ? за 2017 г. възлизат на 652.5 млн. евро, а печалбата ? е 3 млн. евро. Очакванията на компанията са за тази година оборотът ? да нарасне. Американска инвестиция за над 10 млн. лв. Първата компания у нас, която работи като доставчик на световната авиоиндустрия е американската "Удуърд". Тя откри звеното си в "София Еърпорт Център" през 2016 г., в който бяха инвестирани около 1 млн. лв. Година по-късно компанията обяви плановете си за разширяване на производството с инвестиция за 9 млн. лв. в следващите две години. В българския завод се изработват различни възли и компоненти, свързани с управлението на горивната система на самолетите и контрола на задвижващите механизми като задкрилките на крилата и опашния сектор. "Удуърд" е публична компания, основана през 1870 г. от Амос Удуърд. Дружеството работи основно в две сфери – на енергийните системи и на самолетните части. За компанията работят над 7000 души в 14 страни. Оборотът ? надхвърля 2 млрд. долара. Акциите ? се търгуват на борсата NASDAQ. И още инвеститори И още инвеститори проявяват интерес да произвеждат авиочасти в България. В края на миналата година от Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия съобщи, че френската компания "Трейд къмпъни файненс" (Trade Company Finances) проучва България като място за конвертиране на пътнически в товарни самолети за извършването на карго услуги. Фирмата работи с американски партньори и избираше между няколко страни от Югоизточна Европа за разширяване на бизнеса си в Европа. Към момента няма официална информация коя страна е избрала. В края на март тази година от Национална компания "Индустриални зони" съобщиха, че казармите в Горна Оряховица ще бъдат предложени на френски инвеститор в самолетостроенето, който търси подходящи терени у нас за производство. Името на компанията не беше споменато. Традициите на българското самолетостроене България е имала традиции в производството на самолети, дори е била сред първите в света, които са произвеждали въздушните машини, показват историческите данни. От 1915 г. до 1954 г. в страната са работили три предприятия, които са произвеждали самолети предимно за бойната авиация и за учебни цели. Държавна аеропланна работилница (ДАР) в Божурище е най-старото и с най-дълга история. Създадена е малко преди Първата световна война през 1912 г. от основателя на българската авиация Васил Златаров на базата на германския опит. След поражението страната ни е принудена да унищожи бойната си авиация. Това забавя развитието на проекта за собствен самолет. Така първият модел български самолет ДАР-1 е произведен през 1926 г. Това става с помощта на германския летец и авиоконструктор инж. Херман Винтер. Той е назначен за главен инженер и началник на конструкторското бюро, в което са привлечени младите българските аероинженери Цветан Лазаров, дотогавашен инструктор в пилотската школа Божурище, специализирал в Берлин, американският възпитаник инж. Кирил Петков, Борис Денчев, Селиванов, Донев, Касабов, Стойчев. До 1941 г. в ДАР общо са произведени 94 самолета от 12 типа. След това производствената база на фабриката в Божурище се прехвърля в Ловеч в Държавната самолетна фабрика. През годините в нея се произвеждат основно самолети за военни цели от марките ДАР, АВИА и ЛАЗ. Третото българско предприятие за производство на самолети е италианската фабрика "Капрони Български" в Казанлък, което работи от 1930 до 1942 г. Самото предприятие е създадено три години по-рано. Според исторически данни, публикувани от в."Българска армия" след Ньойския договор от януари 1925 г. в Министерството на войната при ген. Иван Вълков идват на инспекция комисари от двете страни победителки в Първата световна война – Англия и Франция, за да проверят дали са унищожени българските самолети, участвали в Първата световна война. България е на страната на Центриските сили и губи войната и по тази причина е лишени от авиация. Какво е решил ген. Вълков, можем само да гадаем, но той се свързва с един свой познат чешки журналист – Владимир Сис, който е репортер от фронта, когато ген. Вълков е началник-щаб на 7-а Рилска пехотна дивизия. Там те стават и лични приятели. Българският министър обяснил, че на всяка цена трябва да се запазят българските самолети. От Чехия след няколко месеца пристигат представители на самолетостроителната фирма "AERO-Прага". Ген. Вълков нарежда на министъра на транспорта самолетите, които се намират на Божурище, да бъдат изпратени в Казанлък и зачислени на чешката фирма. Чехия е сред победителите в Първата световна война. Така само за година и половина е изградено летище и фабрика за аеропланно училище за пилоти. Когато след две години отново идват представителите на Англия и Франция, за да проверят унищожени ли са българските самолети, на Божурище откриват само струпани самолетни останки, които нареждат да се запалят. Когато отиват в Казанлък пък, самолетите, които виждат, вече носят отличителните знаци на Чехия и това спасява българските летателни машини от унищожение. Италианските инженери пристигат в България през 1930 г. благодарение на ген. Иван Вълков. Той вече е изпратен пълномощен министър на България в Италия и се запознава с директора на "Капрони", Милано. Така през 1930 г. е учредено акционерното дружество за производство на самолети в България - "Капрони Български", след като италианската компания откупува от "AERO-Прага" фабрика тав Казанлък. До 1938 г. в нея се конструират предимно учебно-тренировъчни самолети, отговарящи на ограничителните изисквания на Ньойския договор. За 12-те години работа във фабриката са направени 9 модела самолети и са се конструирали още 11 немски модела. През 1941 г. "Капрони Български" е втората фирма в света, която произвежда реактивен самолет след немския "Месершмит – 262" през 1939 г. След Втората световна война фабриката в Ловеч остава единствения производител на самолети в страната, като производството се засекретява. В архивните документи на ДС Йордан Маринов от Казанлък попада на оценка на политически емигранти в Русия - двама български полковници, които са от Червената армия и се връщат в България след 9 септември. Това са Август Кабакчиев и Захари Захариев. Те влизат в противоречие с тогавашните командващи българската военна авиация – полк. Дренников и полк. Петко Попганчев. Кабакчиев и Захариев докладват в Съветския съюз, че българските асове са на много по-високо ниво от съветските летци. Така от Москва първо пристига нареждане, с което се лишават българските офицери от правото да летят. По-късно се забранява на България да произвежда и собствени самолети. Така заводът за самолети в Ловеч преустановява работа през 1954 г. и започва да произвежда велосипеди, известни с марката "Балкан" по времето на социализма. Заводът в Казанлък също съществува и до днес, но е специализиран в производството на хидравлични системи и компоненти за италианската автомобилна индустрия. Така за около 30 години през миналия век България се утвърждава като водещ европейски производител на самолети, специализирана предимно в производството на военни и учебни летателни машини.
Източник: Медия Пул (15.08.2018)

Пет фирми с интерес към 70% от парцелите в индустриалната зона "Загоре" Пет фирми проявяват сериозен интерес към 70% от парцелите в индустриална зона "Загоре", която се простира на площ от 115 дка. Това Това съобщиха на съвместна пресконференця министърът на икономиката Емил Караниколов и кметът на Стара Загора Живко Тодоров, заедно със Съвета на директорите на новата индустриална зона. Индийска компания от хранително-вкусовата промишленост и две немски компании имат интерес към новата индустриална зона, посочи икономическият министър Емил Караниколов. Индустриална зона "Загоре" се изгражда чрез партньорство между държавата и местната власт, като собствеността в акционерното дружество е разпределена поравно 50:50. Общината ще участва с апортна вноска - терен от 115 дка в кв. "Зора", в близост до магазин "Метро", като според оценката на терените цената им е около 5 млн. лв. Държавата – чрез Националната компания "Индустриални зони" участва с капитал, като отпусна 3.5 млн. лв. за изграждане на инфраструктурата на зоната. Средствата вече са по сметката на индустриална зона "Загоре". Средствата ще се използват за изработването на подробен устройствен план на новата индустриална зона "Загоре", който предстои да бъде приет от Общинския съвет на Стара Загора до края на октомври. Въпреки че изграждането на зоната реално не е започнало, кметът на Стара Загора обяви, че вече се мисли за нейното разширяване. Набелязахме още 29 дка, които ще бъдат присъединени, каза Живко Тодоров. Изпълнителният директор на индустриална зона "Загоре" Радослав Танев заяви, че има готовност за увеличаване на зоната с още 150 дка общинска земя. В момента терените се проучват геоложки, дали са подходящи. Бизнес моделът, по който ще работи зоната, е земята в нея да се продава на бъдещите инвеститори или да се дава чрез отстъпено право на строеж. Получените приходи ще се използват за разширяване на зоната, каза кметът Живко Тодоров. Министърът на икономиката Емил Караниколов получи благодарствено писмо и плакет от кмета на Стара Загора за подкрепата му и изпълненото обещание да бъдат отпуснати пари от държавата за изграждането на инфраструктурата на индустриална зона. "Това е първият министър на икономиката, който реално с действия и с подкрепа прави така, че Стара Загора да излезе на картата на ивестициите в страната. Без инфраструктура една индустирална зона губи смисъла си и не е толкова притегателна за инвеститорите", каза Живко Тодоров. Парите бяха получени по сметката на зона "Загора" в деня на празника на града, който се отбелязва на 5 октомври.
Източник: Медия Пул (08.10.2018)

Държавната "Индустриални зони" търси изпълнител на поръчка за 70 млн. лв. Общо 70 млн. лв. предвижда да изхарчи през следващите четири години Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) за изграждане на инфраструктура в няколко парка в страната. Това се вижда от обявената обществена поръчка за избор на фирми, с които да бъде сключено рамково споразумение. С изключение на зоната в Божурище останалите места са практически неразвити, а интересът към тях също е под въпрос. Неясно засега остава и как държавната компания смята да финансира проектите. Поръчката е за инженеринг (проектиране и строителство) на пътна и техническа инфраструктура за обекти в Божурище, Карлово, Кърджали, Суворово и плевенското село Телиш. Според съобщението ориентировъчната дължина на улиците, които трябва да бъдат изградени, е 20 900 м, а обявената стойност от 70 млн. лв. е без ДДС. Поръчката предвижда сключването на рамково споразумение за срок от 48 месеца с трима потенциални изпълнители на строителните дейности, като за всеки конкретен договор след това НКИЗ ще кани фирмите да представят оферти. Интересното в случая е, че според условията на процедурата, ако няма достатъчно кандидати, които да отговарят на критериите, компанията ще може да сключи рамково споразумение и само с една фирма. Оценката ще се прави на принципа икономически най-изгодна оферта, където тежестта на качеството е 40%, а останалите 60% са за цената. Поръчката първоначално беше обявена на 25 септември с краен срок за кандидатстване 8 ноември, но миналата седмица са направени някои технически промени и срокът е удължен до 19 ноември. Отварянето на офертите ще стане на следващия ден, което означава, че е много вероятно споразумението да бъде подписано по Коледа. Освен че трябва да са регистрирани строители и да имат предишен опит в подобни поръчки, кандидатите трябва да докажат и оборот от такава дейност най-малко 20 млн. лв. за последните три приключени финансови години. Гаранцията за изпълнение на договора е 3% от поръчката, или 2.1 млн. лв. Сключването на рамково споразумение не означава, че НКИЗ ще направи поръчки за всичките 70 млн. лв. Сумата обаче е значителна, особено на фона на резултатите на компанията. Последният й годишен отчет показва, че тя остава на загуба от 1.6 млн. лв., макар че приходите й от продажби нарастват двойно до 7.2 млн лв. В същото време, за да привличат инвеститори, индустриалните зони трябва да разполагат с основна инфраструктура. Не е ясно обаче как са избрани потенциалните обекти, към които да се насочат средствата. "Капитал" не успя да се свърже с директора на компанията на мобилния й телефон. От всичките обявени зони единствено тази в Божурище се радва на добър интерес.
Източник: Капитал (17.10.2018)

В Бургас започна строеж на завод за самолетни части за "Боинг" и "Еърбъс" Първа копка на научноизследователският и производствен комплекс за части за самолетни двигатели беше направена днес на територията на "Индустриален и логистичен парк – Бургас". Инвестицията на компанията "Сигматек" ЕООД е на стойност 30 млн. долара, като след година ще бъдат открити над 200 нови работни места. Дейността на базата ще бъде свързана с услуги в турбостроенето като ремонт и нанасяне на специални покрития върху компоненти на самолетни газотурбинни двигатели. Клиенти на "Сигматек" са заводите на "Боинг" и на "Еърбъс". "Инвестицията е добра новина за Бургас. Преди година инвеститорът ни каза, че харесва града, и поиска да разбере какви са учебните заведения в града. Благодарим за подкрепата на "Националната компания индустриални зони"", коментира днес кметът на Бургас Димитър Николов. Изпълнителният директор на "Национална компания индустриални зони" ЕАД Антоанета Барес посочи, че до момента структурата е привлякла инвестиции в размер на над 820 млн. лв. Изпълнителният директор на "Индустриален и логистичен парк – Бургас" АД Стамен Стамов използва церемонията да припомни, че паркът разполага с територия 240 дка, която е почти запълнена. До момента са привлечени над 30 инвеститора, разкриващи 1000 постоянни работни места, като са инвестирани над 80 млн. лв. в производства и логистични бази.
Източник: Дневник (24.10.2018)

Божурище протестира: промишлена зона има, път няма Жители на Божурище и на „Толева махала“ се вдигнаха за пореден път на протест, недоволни от тежкотоварния трафик, минаващ през жилищните райони. Те настояват за удължаване на бул. „Царица Йоанна“ от жк „Люлин“ до Индустриална зона „Божурище“. Преди четири месеца хората излязоха на протест със същите искания, но без резултат. „Държавата изгражда прекрасна индустриална зона. Но нещата, по български, се изграждат наполовина - няма никаква инфраструктура към зоната и хилядите камиони трябва да преминават по един двулентов път през „Толева махала“, бул. „Европа“, обясни Михаил Славчев, един от организаторите на протеста, цитиран от БНР. Той подчерта, че ако няма действия, протестиращите ще продължат с недоволството. Във вторник те блокираха за час бул. "Европа". Според организатори на протеста индустриалната зона се разраства и се говори за нов път, който да поеме стотиците камиони, но реални действия няма. Кметът на община Божурище Георги Димов заяви, че икономическото министерство трябва да финансира проекта. Ако това стане, пътят можело да бъде построен до две-три години. Още към края на юни тази година, в разгара на първия протест на столичани от квартала, националната компания „Индустриални зони“, управлявана от Министерството на икономиката, обяви, че има не един, а два готови проекта за пътища. Но строителство няма и до днес. Изпълнителният директор на "Индустриални зони" Антоанета Барес заяви пред Нова тв, че миналата година е бил подаден проект, в който да бъдат отпуснати 19 млн. лв. от държавата, за външна пътна връзка. В момента проектът е в Министерството на финансите, а след това ще подлежи на решение от Министерския съвет. Според нея проблемът не бил в отпускането на средства, а в избиране на пътния участък.
Източник: Сега (31.10.2018)

Създават българо-китайска индустриална зона За последните 10 години българският износ за Китай се е увеличил десетократно, а само през първите шест месеца на тази година нараства с 10% спрямо същия период на 2017г. и възлиза на 366.7 млн. щ.д. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов, при посещението си на българския щанд на Първото издание на Китайския международен панаир за вносни стоки /CIIE/, който се провежда в Шанхай. Караниколов е на посещение в Китай, начело на бизнес делегация, в която влизат представители на 32 български компании-изложители, които представят своите стоки и услуги в секторите - хранително-вкусова промишленост, козметика и услуги. В първото издание на Китайския международен панаир за вносни стоки участват над 130 държави, а българското национално участие се организира от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАНМСП/ към Министерство на икономиката. Икономическият министър подчерта, че страната ни участва в Първото издание на Китайския международен панаир, с цел лансиране на българските продукти на китайския пазар. „Считаме, че има още възможности за по-нататъшно разширяване на българския износ за Китай и ще продължим да работим усилено тази тенденция да продължи и занапред“, допълни той. Българският щанд бе посетен лично и от Европейския комисар за здравеопазването и безопасността на храните Витенис Андриукайтис. По време на официалната си визита в Китай министър Караниколов проведе среща с Джън Шанджие, секретар на гр. Нинбо. На срещата се постигна съгласие държавната компания Индустриални зони съвместно с град Нинбо да стартират действия по създаването в България на съвместна индустриална зона, съобщи Министерството на икономиката. Като първа стъпка, “Национална компания индустриални зони” ЕАД съвместно с китайските партньори ще подготвят и подпишат меморандум, в който определят конкретните действия, на страните.
Източник: Банкеръ (07.11.2018)

"Индустриални зони" спря мегапоръчка Мегапоръчката за изграждане на инфраструктура в няколко индустриални парка в страната през следващите четири години, която беше обявена от държавната Национална компания индустриални зони (НКИЗ) през септември, беше прекратена часове преди приключването й. Потенциалните кандидати трябваше да подадат офертите си до края на работния ден в понеделник, 19 октомври, но поръчката беше спряна малко преди да изтече крайният срок заради установени пропуски. Поръчката предвиждаше възлагане на инженеринг (проектиране и строителство) на пътна и техническа инфраструктура за обекти на НКИЗ в Божурище, Карлово, Кърджали, Суворово и плевенското село Телиш. Според условията компанията трябваше да подпише четиригодишен рамков договор на стойност 70 млн. лв. с три компании, като възлагането на конкретните поръчки щеше да става на база на офертите им за всеки отделен случай. Финансовите изисквания към кандидатите бяха те да имат оборот от 20 млн. лв. за последните три приключени години.
Източник: Капитал (21.11.2018)

Министър Караниколов връчи пет сертификата за инвестиции за над 32 млн. Лева Министърът на икономиката Емил Караниколов връчи пет сертификата за инвестиции на стойност над 32 млн. лева, които ще разкрият 116 нови работни места, съобщиха от министерството. Икономическият министър е връчил три сертификата за инвестиция клас "А" на "Уеърхаузинг енд логистикс" ЕООД, "Асиса" ООД и "Валиян" ООД, както и два сертификата за инвестиция клас "Б" на "Мемтекс" и "Садово Инвест" ООД. Министър Караниколов е подчертала, че доказателство за високият инвестиционен интерес към страната ни са и проектите, които са в процес на сертифициране. В Българската агенция за инвестиции са подадени още 49 проекта за инвестиции на стойност 1,379 млрд. лв., които се очаква да открият нови 6157 работни места, е посочил той. Инвестиционният проект на "Уеърхаузинг енд логистикс" ЕООД включва изграждане на складова база в Община Елин Пелин, с цел предоставяне на услуги по складиране и съхранение на стоки и услуги. Размерът на инвестицията възлиза на 15 320 000 лв., а в резултата на инвестицията ще бъдат открити нови 41 работни места. Проектът на "Асиса" ООД предвижда изграждане на модерна складова база на територията на НКИЗ, Индустриална зона "Божурище" за предоставяне на услуги по складиране и съхранение на стоки и товари. Инвестицията е за 5 100 000 лева, и ще бъдат разкрити нови 5 работни места. Третият проект получил сертификат за инвестиция клас "А" е свързан с разширяване капацитета на съществуващото предприятие на "Валиян" ООД. Проектът е насочен към оптимизиране себестойността на произвежданите мебели. Размерът на инвестицията възлиза на 10 000 000 лв. , като ще бъдат открити 45 нови работни места в София. Единият от проектите, който е получил сертификат за инвестиция клас "Б" е свързан с изграждане на нова производствена база на "Мемтекс". Тя ще бъде обвързана с основна дейност на компанията, която е ориентирана към производството на части и компоненти за автомобилни газови системи в Икономическа зона София - Божурище. Размерът на инвестицията възлиза на 750 000 лв., като ще бъдат разкрити 10 нови работни места. Вторият проект, получил сертификат за инвестиция клас "Б", е за инвестиционния проект на "Садово Инвест" ООД за "Изграждане на център за комплексна рехабилитация и хидро-терапевтично лечение", който ще се реализира в община Созопол. Инвестицията е на стойност 1 210 000 лв. и ще се финансира със собствени средства, като в резултат от него ще бъдат открити 15 нови работни места.
Източник: 24 часа (06.12.2018)

Китайска фирма е проявила интерес към Кърджали Китайска компания в областта на автомобилостроенето е проявила инвеститорски интерес към Кърджали, каза пред журналисти областният управител Никола Чанев. Той вече е имал съвместна работна среща с представителите й и с "Национална компания индустриални зони" ЕАД. Не пожела на етап преговори да каже името на компанията, а само, че става въпрос за сериозен инвеститор с представителства в няколко държави, сред които и Германия. Имаха изключително адекватни въпроси по отношение на пазар на труда, на цени, включително на жилищни площи, цени на строителство, данъчно облагане в България, каза Чанев. Той допълни, че китайската фирма е посетила предлаганият й терен, където ще е бъдещата индустриална зона на Кърджали. Определила го е като изключително подходящ и е въпрос на планиране и изчисления от тяхна страна. Потенциалният инвеститор е проявил интерес и в изграждането на бизнес парк. Всичко това ще бъде през Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа 16+1 и се надявам на скорошен отговор, допълни Никола Чанев.
Източник: 24 часа (17.12.2018)