Готвят индустриална зона и в Търговище Проучвателна визата за набелязване на общински терени, подходящи за индустриални цели, проведе в четвъртък в Търговище изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Антоанета Барес. Тя беше в Търговище по покана на кмета д-р Дарин Димитров, който я запозна с възможностите за изграждане на такава зона на общински имот от 115 дка в землището на село Васил Левски, непосредствено до града. Теренът е до главния път София-Варна, до железопътната линия, както и с близка връзката за магистрала „Хемус”. Изпълнителният директор на дружеството Антоанета Барес обясни, че Националната компания ще предлага терена на потенциални инвеститори. При проявен конкретен интерес към имота, ще се реализира проект, съвместно с общинската администрация, за изграждане на необходимата техническа инфраструктура, съобщиха от общината. За да се реализират дейностите трябва да се проведат предпроектни проучвания, да се изготви подробен устройствен план на имота и други. Ще се търсят подходящи инвеститори, с високотехнологични и чисти производства, които да не замърсяват околната среда и са в съответствие с общия устройствен план на общината. Това е станало ясно в хода на разговорите в кметството и огледа на терена, допълниха още от кметството Очаква се общината и Националната компания да сключат меморандум за сътрудничество, с който да се очертаят конкретните стъпки и ангажименти между двете страни в процеса по привличане на инвеститори и изграждането на индустриалната зона, допълниха от местната администрация.
Източник: Труд (25.01.2019)

„Национална компания индустриални зони“ с първа годишна печалба „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) за първа година през 2018 е на печалба от дейността си. Досега компанията е била на печалба само в първите години от създаването си - от лихви от апортираните парични средства, държани в банки. За последните 10 години дружеството има реални инвестиции за около 552 млн. лв. и над 2300 работни места. В момента текат интензивни преговори с близо 20 потенциални инвеститори – инвестиционни проекти за над 160 млн. лева и откриване на повече от 1000 нови работни места. Национална компания индустриални зони“ ЕАД е дружество от холдингов тип със 100% държавно участие в капитала, специализирано в изграждането на индустриални паркове, управление на индустриални зони и центрове за иновации, предоставяне на допълнителни услуги на инвеститорите. Компанията е създадена с цел осъществяване на стратегията на българското правителство за развитие на икономиката и подпомагане притока на преки чуждестранни инвестиции в България.
Източник: economic.bg (01.02.2019)

Публична база данни ще информира за ангажираните с дуално обучение фирми Министерството на икономиката изготвя Наредба за създаване и поддържане на информационна база данни на работодателите, които отговарят на изискванията за осъществяване на обучение чрез работа. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лилия Иванова при откриването на кръгла маса на тема „Бизнес и образование – перспективи и предизвикателства“, организирана от „Национална компания индустриални зони“ ЕАД /НКИЗ/. Целта на форума е да се обсъдят мерки за подобряване на взаимодействието между бизнеса и образователните институции в подкрепа на процеса по осигуряване на необходимите на инвеститорите кадри. Икономическият заместник-министър уточни, че с Наредбата ще се определят условията и реда за включване на предприятие в информационната база данни и обстоятелствата, които подлежат на вписване. „Включването на работодатели в информационната база данни ще бъде доброволно и няма да се изисква държавна такса от страна на работодателите. Информационната база данни на работодателите ще е публично достъпна", поясни тя. Заместник- министър Иванова посочи, че политиката на Министерство на икономиката в процеса на въвеждане на дуалното обучение в България също е насочена към преодоляване на недостига на квалифицирани кадри за предприятията в България и намаляване на младежката безработица. Министерството подкрепя и активното участие на бизнеса в изготвянето на учебните програми за дуално обучение, стана ясно по време на срещата. Иванова изтъкна, че Министерството на икономиката съвместно с МОН и МТСП е изпълнило успешно проект – „Домино“ за "Швейцарска подкрепа за въвеждане на принципите на дуалното обучение в българската образователна система“. „Проектът завърши през 2018 г., в него се включиха над 1600 ученици в обучение чрез работа, 32 професионални гимназии и 170 предприятия, заяви тя и подчерта, че благодарение на приложението на дуалното обучение, младите хора започват да работят в приоритетни сектори на икономиката и в такива, в които бизнесът изпитва трудности с намирането на кадри. По думите й основният въпрос, който инвеститорите задават, когато избират терен за своята инвестиция, е дали има качествена работна ръка. „По тази причина освен активното въвеждане на дуалното обучение е необходимо да се създадат и центрове за преквалификация, чрез които да се отговаря на търсенето“, каза икономическият заместник- министър. Лилия Иванова посочи, че за последните 10 години от създаването си в НКИЗ има реални инвестиции за над 550 млн. лв. и близо 2500 работни места, а в момента текат интензивни преговори с още близо 20 потенциални инвеститори, за инвестиционни проекти за над 160 млн. лева и разкриване на повече от 1000 нови работни места. „За да продължи тази тенденция много важна е връзката между бизнеса и образованието, за да се създадат общи визии и добри политики и да осигурим висококвалифицирани кадри ", завърши тя. На кръглата маса участие взеха още изпълнителния директор на НКИЗ Антоанета Барес, представители на 10 университета, с които Националната компания има подписани меморандуми за сътрудничество, както и инвеститори от индустриалните зони. Дискусията, която организира „Национална компания индустриални зони“, е продължение на инициативата на компанията Fast Tracking Success, която е насочена към ускорено професионално изграждане на младите кадри от университетите и професионалните гимназии чрез постоянна заетост и стажове в компании от портфолиото на Зоните. Програмата цели преодоляването на проблема с младежката безработица. Чрез този проект се осигуряват условия за ускорено професионално изграждане на младите специалисти. Проектът “Fast Tracking Success” се реализира в партньорство с водещи университети от цялата страна, а инициативата стартира в средата на 2017 г.
Източник: econ.bg (07.02.2019)

"Индустриални зони" пак откри поръчката за над 70 млн. лв. Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) отново обяви мегапоръчката за над 70 млн. лв. за изграждане на инфраструктура в няколко парка в страната, която беше прекратена през ноември часове преди да изтече срокът за подаване на оферти. Както и при предната процедура целта е да се изберат изпълнители, с които да се подпише рамково споразумение за проектиране и строителство на общо 22 км улици, на базата на което ще бъдат възлагани конкретните поръчки през следващите 4 години. Освен лекото увеличение на стойността на договора и дължината на планираните улици сегашната обява не се различава съществено от предишната. Не е включено например изграждането на пречиствателни станции в индустриалните зони, липсата на което беше основният аргумент за спирането на процедурата преди три месеца. Откритата поръчка е за инженеринг на инфраструктура в обекти на НКИЗ, което включва проектиране и строителство на общо 22 100 м улична мрежа. Освен Божурище, Карлово, Кърджали, Суворово и село Телиш (Плевенско) към локациите този път е добавена и София (600 м). Най-много улици ще бъдат изградени в зоната в Божурище (13 км). Целта на процедурата е да бъде подписано 4-годишно рамково споразумение с три потенциални изпълнителя, на които ще бъдат възлагани конкретните договори след представяне на оферти. Според условията на поръчката обаче, ако няма достатъчно кандидати, които отговарят на изискванията, рамковото споразумение може да се сключи и с една или две компании. Общата стойност на поръчките, които НКИЗ очаква да възложи, е 72.05 млн. лв. без ДДС. Това е малко повече от обявените предния път 70 млн. лв., но планираните улици също са с 1200 м повече. Изискванията към кандидатите не се променят. Освен че трябва да са включени в професионалния регистър и да разполагат с достатъчно персонал и машини, компаниите трябва да имат оборот от подобни дейности в размер на 20 млн. лв. за последните три финансови години. При оценката на офертите техническите показатели ще носят 40%, а останалите 60% са за предложената цена. Срокът за подаване на оферти е 3 април.
Източник: Капитал (22.02.2019)

Община Свищов подписа меморандум за сътрудничество с БАИ и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Община Свищов подписа меморандум за сътрудничество с Българска агенция за инвестиции и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД в Министерство на икономиката. Той е за ефективно развитие на „Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов“. Трите страни потвърдиха готовността си да обединят усилията си като стратегически партньори, за да развият сътрудничеството, което е насочено към реализирането на мисиите, целите и перспективите пред тях. Част от договорените форми на сътрудничество касаят обмен на информация, опит и добри практики; координиране и разработване на съвместни инициативи и проекти; сътрудничество за популяризиране на възможностите за инвестиции на територията на „Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов“ чрез БАИ и НКИЗ. Приоритетите, които споделят страните целят обединяване на техните усилия за повишаване на конкурентния потенциал и подобряване на перспективите за развитие на община Свищов и „Дунавски индустриален технологичен парк“, с цел ускорено привличане на местни и чуждестранни инвестиции, и заетост. Домакин на срещата бе министърът на икономиката Емил Караниколов, който потвърди, че с меморандума държавата и всички институции се ангажират да работят още по-активно за реализиране на основният проект, а именно привличане на стратегически инвеститори в Свищов. Той не пропусна да благодари на Министерство на отбраната и на правителството, за това, че взеха решение за прехвърляне на имотите, както и на народните представители, които подпомагат реализирането на този процес. „Това всъщност е ефектът от работата на депутатите на терен и нещата се случват, защото те наистина виждат какви са проблемите в регионите и дисбалансите, с което много ни помагат“, каза министър Караниколов. Пред журналисти от Свищов той потвърди, че вече има инвеститорски интерес към града, но все още е рано да се говори за това. На срещата присъстваха изпълнителният директор ни НКИЗ Антоанета Барес и изпълнителният директор на БАИ Стамен Янев. От страна на община Свищов присъстваха кметът на общината Генчо Генчев, и част от УС на „Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов“ ЕАД в лицето на Елена Александрова, Николай Шопов и Мартин Янков. Преди да бъде подписан меморандумът, кметът на Свищов Генчо Генчев на свои ред изрази благодарност към правителството, народния представител Цветан Цветанов и министърът на отбраната Красимир Каракачанов за съдействието и личната подкрепата от придобиването на терена на бившите казарми до сега. Кметът отправи и специални благодарности към председателя на Общински съвет – Свищов д-р Кристиян Кирилов, и всички общинските съветници, които със своите решения дадоха възможност на община Свищов да тръгне по пътя, по който са поели редица български общини още преди години. Той изрази увереност, че пропуснатите години ще бъдат наваксани, имайки предвид темпото, с което се работи сега. Генчо Генчев се обърна с благодарност и към министър Караниколов за личната му ангажираност, която е показал в редицата срещи от придобиването на имотите. „Той ни даде правилната посока и ни насочи в стъпките, по които да вървим, а ние от общинска администрация, изпълнявайки указанията в най-кратък срок вече стигнахме до момента, в който да подпишем днес първия официален документ. С него ние официализираме готовността си да развиваме заедно „Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов“ и да привлечем като партньор държавата в една община като Свищов.“, каза Генчо Генчев. „Когато държавата, в лицето Министерството на икономиката, в лицето на „Национална компания индустриални зони“ и Българска агенция за инвестиции е част от целия този процес, това е гарант за успеха и развитието на пътя, който ще извървим заедно.“, категоричен бе кметът на Свищов.
Източник: Янтра - Велико Търново (05.03.2019)

Бизнесът търси малките индустриални зони България ще има устойчив икономически ръст през следващите години, прогнозират управляващите. Растежът в България за 2017 г. бе 3.8%, а очакванията са за 2018-а да бъдат отчетени 3.7 на сто. Амбицията на Министерството на икономиката е да надскочим този индикатор, отбелязва заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Икономическият растеж у нас продължава да се движи под влиянието на потреблението, на износа и инвестициите, но все по-голям е акцентът върху привличането на вложения от български и чуждестранни компании. Според последните предварителни данни на БНБ (от февруари) през миналата година преките чуждестранни инвестиции в България са достигнали стойността от 1.533 млрд. евро, което е увеличение с над 10% спрямо 2017-а. Именно тези вложения в структурата на БВП ще имат вече все по-ключово значение, а прогнозата ни за тях е за ръст от 9.5% през тази година, отбелязва Лъчезар Борисов. Числата подкрепят тези амбиции. Инвестиционни проекти за над 800 млн. лв. са били сертифицирани през миналата година от Българската агенция за инвестиции. Част от тях вече са в ход, а други ще стартират през 2019 г., като с реализирането им общият брой на разкритите нови работни места ще надхвърли 2500. Някои от най-добре развиващите се сектори на българската икономика са информационни и комуникационни технологии, автомобилостроене и машиностроене, хранителна промишленост и други. Терените на "Национална компания Индустриални зони" (НКИЗ) в Бургас са пред изчерпване и компанията в момента работи по разширяването на зоната. Последната инвестиция в "Индустриален и логистичен парк - Бургас" е на "Сигматек", която прави компоненти за самолетни двигатели. Освен че ще ги ремонтират и рециклират, те ще изградят и научноизследователски център. "А това е много ценно, защото все повече компании предвиждат развойна дейност в България", отбелязва изпълнителният директор на държавната компания Антоанета Барес. Териториите в индустриалните зони все повече се запълват. Пример за това е Бургас. Там терените са почти изчерпани на 90 процента. В момента се работи по втория етап от разширяването на територията с нови общински терени. Като стратегически партньор на инвеститорите в България НКЗИ предлага индустриални зони с изградена инфраструктура и стратегическа локация, както и подкрепа на всеки етап от разработването на проектите им. Няколко други индустриални зони - извън утвърдените вече: "Икономическа зона София - Божурище", "Индустриален и логистичен парк - Бургас", "Индустриална зона Видин", "Свободна зона Русе", "Индустриална зона Свиленград" и "Транзитна търговска зона - Варна", също привличат интереса на различни инвеститори. Те са в по-малки населени места и са в процес на развитие - в Карлово, Телиш (Плевенско), в Суворово (Варна - Запад), Кърджали и Стара Загора (съвместно с Община Стара Загора). Всички те са със стратегическо местоположение и се намират в райони с квалифицирана работна ръка и са с възможности за разширяване при поява на по-голям интерес. Общото между тях е това, че те са със смесено общинско-държавно участие. Проектът "Индустриална зона Загоре" е съвместен на НКИЗ и община Стара Загора, като от декември миналата година всеки от акционерите притежава по 50% от капитала в дружеството. В момента се правят предпроектни проучвания. Предстои изграждането на вътрешна инфраструктура. Теренът разполага с добри транспортни връзки, с електричество, газификациран е, има водоснабдяване и канализация. Зоната се намира на пътя Стара Загора - Бургас и е на 10 км от магистрала "Тракия". А пет български фирми вече са проявили интерес към нея. Друг нов проект е този за развитие на индустриалната зона в Кърджали. От март 2018-а тя притежава терена на бившото летище, който граничи с индустриален център - в непосредствена близост до град Кърджали. Зоната е разположена до жп мрежа и до националния път Русе - Маказа. Предимството на област Кърджали е, че това е регионът с най-младото население в България, а това определено е предимство от гледна точка на привличането на работна ръка. Тук се наблюдава интерес от турски, китайски и други инвеститори. В индустриалната зона в Телиш (община Червен бряг) вече има заявен интерес от първи инвеститор, с когото е сключен предварителен договор. Става дума за австрийска компания, която произвежда метално оборудване за заводи за сепариране на отпадъци. С оглед на това се модернизира част от съществуващата инфраструктура. Идеята е на територията на бившото военно поделение да се развива перспективен проект, свързан с големи инвестиционни проекти. Още повече че е в непосредствена близост до главен път София - Варна, а също на пътя София - Русе, граничи с жп гара и е на 35 км от областния център Плевен Антоанета Барес определя 2018 г. като най-успешната досега. Само запитванията за всички индустриални зони в страната са били около двеста. Общите инвестициите с договор или в преговори са за над 820 млн. лв., открити са над 3000 работни места. Към индустриалните зони на НКИЗ има интерес най-вече от европейски компании, но има запитвания и от фирми от Азия.
Източник: Банкеръ (11.03.2019)

Силна конкуренция в търг за 70 млн. лв. на държавната "Индустриални зони" Силен интерес предизвика мегапоръчката на Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) за над 70 млн лв. за изграждане на инфраструктура в няколко парка в страната. Почти всички големи в строителството - "Джи Пи груп", "Трейс груп холд", "ПСТ груп", "Геострой", "Галчев" и др., са подали оферти. Офертите са 12, но още при подаването един от кандидатите отпада. В търга ще има три победителя, с които ще се подпишат 4-годишни рамкови споразумения за проектиране и строителство на общо 22 километра улици. За всяка дейност ще има отделно възлагане, като общата сума не може да надхвърля 72.05 млн. лв. без ДДС.
Източник: Капитал (08.04.2019)

Немци искат да правят завод за изкуствени стави край София Немски инвеститор идва в четвъртък на среща с министъра на икономиката Емил Караниколов, тъй като иска да построи край София завод за изкуствени стави, съобщи Караниколов. Германската фирма търси 25 декара, инвестицията е към 25 млн. евро. Министерството ще я насочи към зоната в Божурище. “Да не дърпаме дявола за ушите”, каза министърът, след като депутатите на заседание на икономическата комисия го запитаха за евентуалната инвестиция от голям стратегически инвеститор, имайки предвид “Фолксваген”. Караниколов се надява в скоро време да има добри новини. Справки на Министерството на икономиката показват, че към икономическата зона в Кърджали има интерес от турски, китайски и други инвеститори. През януари е подписан предварителен договор с австрийска фирма за производство на машини за сепариране на отпадъци. В последните месеци се отчита интерес към зоните във Видин и Русе - последно от германска фирма от автомобилната индустрия. За зоната в Свиленград има запитвания от компании от Турция, Гърция, Китай и Скандинавските страни. Караниколов каза на депутатите, че БНБ отчита преки чуждестранни инвестиции за 2018 г. от 1,744 млрд. евро, в следващите месеци се очакват ревизии нагоре. На 15 май министърът събира всички заинтересовани от закона за горивата - и големите и малките в бранша, минния и строителния бизнес.
Източник: 24 часа (09.05.2019)

Заводи край морето До края на годината в Бургас ще отворят врати 14 нови предприятия, които ще предложат 650 нови работни места. Дейността им е в областта на леката и хранително-вкусовата промишленост, хидравличните системи и високите технологии. Две от компаниите имат логистична дейност. Новите предприятия са разположени в Северната промишлена зона и са част от "Индустриален и логистичен парк – Бургас". Това е резултатът на един общ проект на община Бургас и националната "Индустриални зони", който в последните години доведе доста желаещи да работят в зоната. Индустриалната зона заема площ 240 дка и вече е почти изцяло запълнена. Общите инвестиции в нея надхвърлят 80 млн. лева. "Имаме свободни само 2 парцела, а желаещите да ги купят са 15", казва изпълнителният директор на "Индустриален и логистичен парк – Бургас" Стамен Стамов. Почти половината инвеститори в новата зона са от Бургаския регион, останалите са от страната, а 7 са чуждестранни инвеститори. Общият брой на компаниите, които са изградили или са в етап изграждане на своите обекти, е 34. Някои от тях са закупили по два парцела. Сред най-големите стартиращи проекти в Бургас е този на "Сигматек", която инвестира 30 млн. долара в научноизследователски и производствен комплекс за части за самолетни двигатели. Предприятието е високотехнологично и е насочено към рециклиране на турбини на самолети. То разполага с научен център и ще използва украинска технология. Само в това предприятие ще бъдат отворени 300 нови работни места. Инвестиция в размер на 5 млн. лева подготвя компанията за производство на резервоари и цистерни за съхранение на пропан-бутан "Сити газ". Тя има закупен терен там и инвестицията беше планирана още през 2017 г. Млекопреработвателното предприятие "Олимп" вече е инвестирало 3.4 млн. лева, а производителят на пластмасови изделия "Ротопласт М" - 3 млн. лв. Инвестицията на "Хидробетон" е съответно за 2.9 млн. лв., а новият сервизен център на "Волво груп" също е там и струва над 2 млн. лева. Завод в района на новата индустриална зона ще построи и турска компания, която произвежда седалки за кинозали и обществени места по високотехнологичен начин, твърдят от ръководството на "Индустриален и логистичен парк – Бургас". Зоната е в преговори за откриване на модерен център за данни, в който ще работят около 60 души. Заради големия инвеститорски интерес, който надхвърля възможностите на "Индустриален и логистичен парк - Бургас", общината готви разширението му с нови 600 дка. Решението за апортиране на 600 дка държавна земя беше взето от МС в края на януари тази година. Те се намират в Южната промишлена зона на града, в близост до бургаските корабостроителници и кв. "Меден рудник", и ще формират новата Индустриална зона–юг. Бургаският "Индycтpиaлeн и лoгиcтичeн пap? – Бypгac" AД е съвместен проект на община Бургас с дял 49% и "Национална компания Индустриални зони" ЕAД с дял 51%. Новата Индустриална зона–юг е на етап проектиране на вътрешното разположение, след което ще започне отчуждаване и придобиване на право на строеж на инфраструктурата. Южната зона ще бъде с подобни на северната зона параметри – ще има довеждаща инфраструктура, дъждовна и битова канализация, пречиствателна станция, високоскоростен интернет, газ и други комуникации. Докато Северната индустриална зона е насочена повече към малки и средни инвеститори, новата зона на юг ще даде възможност за развитие и на големи предприятия. На инвеститорите ще се предлагат парцели между 16 и 150 дка, докато в старата зона парцелите са с площ между 2 и 20 дка. "На практика възможностите на старата индустриална зона вече са изчерпани и дори имаме заявки от инвеститори за новата южна зона, но все още не сключваме договори. Този процес ще започне след няколко месеца", казва Стамен Стамов. "Цената на земята в "Индустриален и логистичен парк - Бургас" върви успоредно с инвестициите, които правим в нея, но не бих казал, че е висока. Последната сделка се случи на около 30 евро за кв.м. С тази цена инвеститорите получават цялата довеждаща инфраструктура, интернет, газ и др.", казва Стамов. Целта ни е по-скоро да се разкриват нови работни места и да се реинвестира в производството, защото това според нас би довело до икономически подем в региона, допълва той. Според инж. Тодор Андонов, собственик на една от първите компании, които са започнали работа на територията на "Индустриален и логистичен парк - Бургас" – "Термал инженеринг", първото, което го е привлякло, за да направи инвестиция тук, е инфраструктурата. Основните предимства са лесният достъп до Южното и Северното Черноморие, близостта до "Тракия", жп гарата и летището. "С отварянето на ул. "Крайезерна" и моста, който изнесе трафика извън града, локацията на индустриалната зона стана стратегическа за Бургас, защото има достъп във всички посоки", казва той. Тъй като е убеден, че мястото е перспективно, Андонов е закупил допълнителен парцел от 3.5 дка, за да разшири бизнеса си. Бързото придвижване на свързаната документация с инвестициите е другото предимство на зоната. Изцяло общинска собственост е другата индустриална зона - "Българово". Към момента са запълнени 50% от капацитета на "Българово", като заявените инвестиции там са в размер на 18 млн. лв. Интерес към тази индустриална зона е проявила Maviglia, която иска да отвори в Бургас първото предприятие за ръчно направена италианска паста. Инвестиционни намерения е заявила и фирма "Уником Болкан", която иска да изгради база за производство на детски играчки. В ход отново в Българово са изграждане на производствена база на производителя на детайли за обувната промишленост "Стратежия". През март отваря врати и центърът за търговия и сервиз на селскостопанска техника на "Мегатрон". В процес на проектиране са търговска и сервизна база за селскостопанска техника на "Интepaгpи Бългapия", складова база за селскостопанска продукция на "Гeнчeв Aгpи" и производство на тръби за водопроводни, канализационни, газопреносни мрежи и складова база на "?aнaйoт ?eйчeв". Община Бургас инвестира също в инфраструктурното обезпечение на индустриалните терени в посока Ветрен и "Пети километър". В ход е и работата по изработване на нов подробен устройствен план на Индустриална зона Равнец, която е ориентирана предимно към по-едър бизнес. Тя е разполага с площ около 3800 дка с възможност да стигне до 4500 дка и разполага с две писти за самолети.
Източник: Капитал (17.05.2019)

Пет инвестиционни проекта за над 42 млн. лв. ще създадат 168 нови работни места Инвеститори на проекти на стойност над 42 млн. лева, с които ще се разкрият 168 нови работни места, получиха сертификати, издадени по реда индустрина Закона за насърчаване на инвестициите от икономическия министър Емил Караниколов. Четири от проектите, които са за инвестиция клас „А“, са на „Лим текникс” ООД, „Зора логистик ММС” ООД, „Сиентиа” АД, „АИКО“ ЕООД, а един сертификат за инвестиция клас „Б“ е на „ИТТ Австрия Производство“ ЕООД. Три от проектите ще бъдат осъществени в Индустриална зона Божурище, един в Габрово и един в Индустриална зона Телиш, съобщи пресцентърът на Министерството на икономиката. Министър Караниколов информира, че само от началото на 2019 г. до момента са издадени сертификати на 21 проекта на обща стойност близо 300 млн. лв., които ще разкрият 2280 нови работни места. „Те са предимно в секторите производство, аутомотив, ИТ, складиране и съхранение на товари и др.“, посочи той. Инвестиционният проект на „Лим текникс” ООД е свързан с разширение на дейността на фирмата чрез изграждане на собствена производствена и офис сграда. Продуктите на „Лим текникс“ ООД, които са прецизни силиконови изделия, намират приложение като компоненти за автомобилостроенето, медицински изделия, домакински уреди, битови изделия, различни електронни устройства и други. За целта дружеството планира да закупи терен от Национална компания Индустриални зони в Индустриална зона Божурище и да построи производствена сграда с възможност за бъдещо разширяване. Размерът на инвестицията възлиза на 4 млн. лв. и ще бъдат открити 40 нови работни места. Проектът на „Зора логистик ММС” ООД предвижда изграждане на складова база и офиси за складиране и обслужване на чужди стоки и товари и ще бъде реализиран в управляваната от Национална компания Индустриални зона Индустриална зона Божурище. Размерът на инвестицията е над 17 млн. лв. и ще разкрие 33 нови работни места. Третият проект, получил сертификат за инвестиция клас „А“ е на „Сиентиа” АД и ще се реализира в град Габрово. Проектът е свързан със създаване на подходяща работна среда за развитие на бизнес в областта на информационните технологии – разработка на софтуер, софтуерно инженерство, консултантски услуги и създаване на иновативни софтуерни продукти, пилотни проекти в областта на автоматиката и роботиката, както и други високотехнологични дейности в партньорство с учебни заведения и партньорски дружества. Размерът на инвестицията, като обща стойност на материални и нематериални активи, възлиза на 5,6 млн. лв. В периода на осъществяване на инвестиционния проект и като резултат от него ще бъдат открити 80 нови работни места. Последният проект, който получи сертификат за инвестиция клас „А“, е свързан с изграждане на складова база в Индустриална зона Божурище. „АИКО“ ЕООД ще изгради складови площи за предоставяне на услуги по складиране и съхранение на товари, като инвестицията ще включва закупуване на земя и строителство на сграда. Логистичният процес ще включва: доставка, контрол върху доставките, разтоварване и приемане на товари, вътрешно-складово транспортиране и превоз, складиране, съхранение на стоки и информационно обслужване на качеството. Размерът на инвестицията, като обща стойност на материални и нематериални активи, възлиза на близо 15 млн. лв. и ще създаде 5 работни места. Сертификат за инвестиция клас „Б“ получи инвестиционният проект на „ИТТ Австрия Производство“ ЕООД за изграждане на собствена производствена база. За целта дружеството е заявило намерение да закупи два терена в с. Телиш, община Червен бряг, собственост на държавната компания за индустриалните зони. “ИТТ Австрия производство” ЕООД, гр. Червен бряг, e производител на съоръжения, метални конструкции и машини в областта на промишлената индустрия. Инвестицията възлиза на 600 хил. лв. и като резултат от нея ще бъдат открити десет нови работни места.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2019)

ЗОРА получи Сертификат за инвестиция клас „А” На 17 юли 2019 година Министърът на икономиката Емил Караниколов връчи 4 сертификата клас „А” за инвестиции издадени по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Стойността на проектите е близо 42 млн. лв., като те ще разкрият 158 нови работни места. Проектите са предимно в секторите производство, аутомотив, ИТ, складиране и съхранение на товари и др. Проектът на „Зора логистик ММС” ООД, предвижда закупуване на земя и изграждане на съвременна складова база и офиси за складиране, съхранение и обслужване на чужди стоки и товари и ще бъде реализиран в управляваната от „Национална компания индустриални зона“ ЕАД Индустриална зона Божурище. Инвестиционният проект ще бъде изпълнен в рамките на 3 години, като основните дейности по реализирането му са свързани с изграждане на модерна складова база със съвременно технологично оборудване, с висока ефективност на дейностите и оптимизиране на процеса. Размерът на инвестицията е над 17 млн. лв. и ще разкрие 33 нови работни места.
Източник: Монитор (23.07.2019)

КЗК отхвърли жалбата на "Трейс" срещу търг за 72 млн. лв. за индустриалните зони Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли жалбата на "Трейс груп холд" срещу решението за определяне на победители в търга за 72 млн. лв. на Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ). В средата на май държавното дружество определи три консорциума, с които да подпише рамков договор за инженеринг (проектиране и строителство) на инфраструктура в няколко индустриални зони през следващите четири години. Със същото решение бяха обявени и мотивите за отстраняване на останалите участници, включително "Трейс". Антимонополното ведомство не е приело аргументите на холдинга, но решението му може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок. "Трейс" беше отстранен още след техническата оценка на предложенията. От общо 12 компании и консорциуми, които подадоха документи за участие, до отваряне на финансовите оферти достигнаха само четири, а първите три от тях бяха определени за победители. Според условията на процедурата с тях трябва да се подпише рамково споразумение, а за всяка отделна поръчка консорциумите ще се състезават с конкретни оферти.
Източник: Капитал (26.07.2019)

Правителството подготвя терени в район "Красна поляна" за инвестиционни проекти В капитала на "Национална компания индустриални зони" ЕАД ще бъдат внесени като непарична вноска седем имота - частна държавна собственост, които се намират в София, район "Красна поляна". Това става ясно от решение на Министерския съвет. Имотите представляват незастроени и застроени терени с обща площ от 85 668 кв. м, чието местонахождение, добри транспортни комуникации и наличие на квалифицирана работна ръка, ги прави подходящи за реализиране на инвестиционни проекти. На министъра на икономиката Емил Караниколов е възложено да извърши необходимите действия по увеличаването на капитала на дружеството със стойността на правото на собственост върху недвижимите имоти. В район "Красна поляна" няма промишлени предприятия, а екологичната обстановка е една от най-добрите в София. Много добре функционира пазар „Росица“, където се предлагат селскостопански стоки и стоки за бита. На територията на района има седем училища, едно спортно училище, два техникума и четири частни училища. Общата площ на територията на района е 918 хектара. По предназначение, територията на района се подразделя на: застроена жилищна площ - 296.3 ха, паркове, градини и зелени площи - 191.9 ха, обработваеми земи - 201.8 ха, обществени терени и естествени пасища - 182.7 ха, и производствени терени - 45.3 хектара. През района преминава магистрален газопровод, въведен в експлоатация през 1976 г. от ГРС-4 села "Иваняне" до ОЦ "Земляне". Населението на района, по данни от ноември 2012 г., наброява 65 443 души, в т.ч. 34 173 жени и 31 270 мъже. "Национална компания индустриални зони" ЕАД е дружество към Министерството на икономиката, което проектира, развива и управлява индустриални, икономически и свободни зони. Държавната компания подпомага създаването на благоприятни условия за инвеститорите, съдейства на бизнеса за реализация на проекти в икономически зони с готова инфраструктура. Тя предлага промишлени терени и производствено-складови помещения в зони с първокласни локации, отлична инфраструктура и транспортни връзки. В момента компанията управлява 11 проекта в цялата страна с обща площ над 7.4 млн. кв. метра. Шест от тях са действащи: в София, Бургас, Видин, Русе, Свиленград и Варна. В процес на развитие са други пет проекта - в Кърджали, Стара Загора, Карлово, Телиш и Суворово. Заедно с това "Национална компания индустриални зони" си сътрудничи с местните власти в цялата страна. Вече са подписани 14 меморандума за изграждане и развитие на нови индустриални зони. На съответните места местните власти са идентифицирали терени, подходящи за индустриални цели, които държавната компания предлага на потенциални инвеститори, интересуващи се от възможности за инвестиция в региона. Меморандумът за сътрудничество дава възможност НКИЗ да промотира терените и при проявен инвестиционен интерес към терен в съответната община, да реализира "ад хок" проект с местната власт за бързо развитие на терена с необходимата инфраструктура за целите на проекта на конкретния инвеститор. Целта е тази съвместна работа да доведе до развитие на регионите чрез нови инвестиционни проекти. Преди дни министър Караниколов съобщи, че само от началото на 2019 г. до момента са издадени сертификати на 21 проекта. Те са на обща стойност близо 300 млн. лв. и по тях ще се разкрият 2280 нови работни места. Проектите са предимно в секторите производство, аутомотив, ИТ, складиране и съхранение на товари и други.
Източник: Банкеръ (29.07.2019)

"Мултивак България продакшън" инвестира 2.5 млн. евро в нови машини Производителят на детайли за опаковъчната индустрия "Мултивак България продакшън" инвестира 2.5 млн. евро в нови машини за металообработване. С тях през септември т.г. започва производство на контролни табла за компанията майка - германската група Multivac. Новата инвестиция ще позволи да бъдат открити още 20 работни места, с които до края на 2019 г. заетите в завода ще достигнат 162, съобщиха от дружеството. Дружеството купува машина за автоматизирано лазерно заваряване, две автоматизирани системи за разкрояване на метални листове, пробивна лазерна машина и машина за огъване. Те са доставени от фирма Trumpf - един от глобалните лидери в производството на металообработващи индустриални машини, уточняват от българската компания. Това е поредна инвестиция на Multivac. През юни 2018 г. германската група откри завода си за детайли за опаковъчни машини в индустриалната зона в Божурище. Това беше първото предприятие на световния лидер в опаковъчните решения на изток от Германия. Строителството започна в средата на септември 2016 г., след като фирмата получи сертификат за "Инвеститор клас А от Министерството на икономиката. Инвестицията в "Мултивак България продакшън" беше за 18.8 млн. евро. Производствената база е построена върху обща площ около 20 хил. кв.м, като застроената засега е около 7 хил. кв.м и включва производствено хале, складова и логистична база, индустриален шоурум, офиси, столова, общежитие. В административната сграда се помещава и търговската дъщерна компания, отговаряща за продажбите на територията на България. В производствения комплекс работи и международен споделен сервизен център за IT, стратегически покупки, проектиране и обслужване. Компанията има и резервиран терен в съседство от 7500 кв. метра. "Мултивак България продакшън" е регистрирана през 2015 г. Миналата година дружеството сключи договор за покупко-продажба на част от търговско предприятие, с което придоби от "Мултивак България" дейностите по обработка, струговане и фрезоване на метални изделия. Обект на сделката бяха материални запаси, дълготрайни материали и нематериални активи, задължения по лизингови договори, към доставчици и към персонала. През 2016 и 2017 г. "Мултивак България продакшън" не реализира приходи, тъй като е в процес на изграждане на новата си производствена и административна база, става ясно от годишния доклад за дейността. През 2018 г. компанията отчита 4.459 млн. лв. приходи от продажби. Финансовият резултат е загуба от 1.902 млн. лв. (загубата за 2017 г. е била 36 хил. лв.).
Източник: Капитал (15.08.2019)

Нови проекти ще осигурят още 100 работни места в зоната в Божурище Макар и с малки суми, все пак у нас продължават да се разработват проекти - и на български, и на чуждестранни инвеститори. Икономическите зони - и нови и съществуващите вече, излизат на преден план в стратегията на правителството. Това е съобразено и с новите изисквания на инвеститорите. Още преди да се пристъпи към преговори вече се изгражда основната инфраструктура на зоните, уреждат се имотните въпроси по собствеността и веднага може да започне изпълнението на всеки проект. Вече и общините са по-активни - и в предлагането на имоти за индустриална дейност, и в преговорите за привличане на компании. Така те постигат регулярно попълване на общинските бюджети, създават се работни места и по този начин се задържат хората в региона. Три окончателни и един предварителен договор с различни компании бяха подписани от "Национална компания индустриални зони" ЕАД за изпълнение в "Икономическа зона София-Божурище" през следващите месеци. Проектите са на "Лим текникс" ООД, "Зора логистик ММС", "АИКО" ЕООД и "РГС Инвест". Стойността на инвестициите по тях е около 52 млн. лева, а в резултат от тях ще се разкрият нови работни места за близо 100 човека. Инвестиционният проект на "Лим текник" ООД свързан с разширение на дейността на фирмата. Тя ще изгражда собствена производствена и офис сграда. Фирмата изработва силиконови изделия за автомобилостроенето, медицински изделия, домакински уреди, електронни устройства и други. Размерът на инвестицията е 4 млн. лв. и чрез нея ще бъдат открити 40 нови работни места. Другият инвеститор в "Икономическа зона София-Божурище" е "Зора логистик ММС" ООД, която ще изгражда офиси за складиране за над 17 млн. лева. Инвестицията ще осигури работа на 33 човека. "АИКО" ЕООД ще строи складови площи. Фирмата ще вложи в проекта близо 15 млн. лв. и ще бъдат създадени пет работни места. В средата на юли "Лим текникс" ООД, "Зора логистик ММС" и "АИКО" ЕООД получиха от министъра на икономиката Емил Караниколов сертификат за инвестиции. Компанията "РГС Инвест", с която също беше подписан окончателен договор през юли, има сертификат и планира изграждането на логистичен център със спомагателни офис постройки. Тяхната инвестиция е в размер на 16 млн.лв., а в базата ще работят 20 човека. С тези четири проекта, които се присъединяват към "Икономическа зона София-Божурище", вложените в нея средства стават близо 530 млн. лева. Добрата новина е, че освен към София, инвеститорите поглежда и към други райони в страната. Сертификат за инвестиции получи и един проект в зоната в Телиш, Плевенско. Той е на фирмата "ИТТ Австрия Производство" ЕООД. Подкрепа от държавата ще има и за "Сиентиа" АД, като тази компанията се е насочила към Габрово. На територията на бившето военно поделение в Телиш, община Червен бряг "Национална компания индустриални зони" ЕАД развива перспективен проект, подходящ за големи инвестиционни проекти. Зоната е с обща площ: 2 036 638 кв. м, в т.ч.: 52 производствено-складови и други сгради с площ: 32 329 кв. метра. Местоположението също е много благоприятно. В непосредствена близост е до главния път София - Варна и на пътя София - Русе, като граничи с жп гара и е само на 35 км от областния център Плевен. До зоната са изградени мрежите за електричество, вода и канализация, телекомуникации. Има изградени готови сгради със солидни основи, които обаче имат нужда от ремонт.
Източник: Банкеръ (26.08.2019)

Индустриалните имоти са горещата тема в дискусията с инвеститорите Индустриалните имоти са сред най-дискутираните теми през последните години. Това е свързано с водената от правителството политика за развитие на индустриалните зони и като възможност за привличане на нови инвеститори. Това бе подсказвано и в не една и две дискусии с компании и търговските представителства в чуждестранните посолства у нас. Статистиката отчита вече множество проекти и сделки в сектора на индустрията и ключови пазарни сегменти, свързани с промяната на инвестиционната среда в България. Някои фирми предпочитат да започнат на "зелено" предприятията си у нас, но други искат добре уредени условия, за да могат веднага да развият дейността си. Изпълнителният директор на "Национална компания индустриални зони" Антоанета Барес представи дейността и перспективите в три от проектите на дружеството - "Икономическа зона София-Божурище", Индустриална зона "Загоре" и "Индустриален и логистичен парк-Бургас", по време на Конференцията BalREc 2019, която се проведе в София. Това съобщиха от държавната фирма. На събитието бяха дискутирани инвестиционни проекти и актуални тенденции на пазара на индустриални имоти. По време на панела "Индустриални проекти и икономика: перспективи, конкурентоспособност и предизвикателства" тя отбеляза, че "Национална компания индустриални зони" предлага първокласни локации и отлични транспортни връзки в своите зони. "Икономическа зона София-Божурище" е приоритетен проект на държавната компания, в която вече влязоха дузина инвеститори, а в изградените предприятия работят кадри от София, Божурище, Костинброд и Мрамор. "В зоната ни в Божурище приключваме проектирането на сграда, която ще бъде бизнесцентър, в който ще предлагаме социални услуги. Ние държим инвеститорите в нашите зони да се чувстват добре и правим всичко възможно, за да им помагаме. Там може да бъде изградена частна детска градина. Планираме да направим игрище и площадка за стрийт фитнес", коментира Барес. Тя отбеляза и че продължава работата по проекта за пътна връзка към "Икономическа зона София-Божурище", който да отговори на сериозния инвеститорски интерес към индустриалната зона, както и да обезпечи засиления трафик и да създаде повече удобство за живеещите в района на Божурище граждани.
Източник: Банкеръ (11.11.2019)

Новата индустриална зона в Стара Загора ще бъде готова до следващото лято До лятото на следващата година ще се роди още една индустриална зона, обеща пред Народното събрание министърът на икономиката Емил Караниколов. Преди година стана ясно, че по инициатива на Общината в Стара Загора и на местния бизнес, създаденото в края на март 2018-а общинско дружество „Индустриална зона Загоре“ ЕАД , което беше учредено с капитал от 4 858 269 лв. ( при цена на една акция от 1 лев ) ще прехвърли възмездно 50 на сто от него на държавното акционерно дружество "Национална компания Индустриални зони" . Такова решение прие на 31 май 2018-а общинският съвет в Стара Загора. Целта на това партньорство с държавата беше да се осигури необходимото финансиране за реализация на проекта. Общината влезе в това съдружие чрез апортната вноска, която беше направила при неговото създаване - терен от 115 дка в кв. "Зора", разделен на 11 парцела с площ между 15 000 и 4 000 кв.м., който е в близост до магазин "Метро". Според направената оценка на предоставените от кметството имоти те струват около 5 млн. лева. Толкова пари компанията ще получи и от държавата, за да може да бъде изградена икономическата зона. Общинската администрация се зае да подготви идеен проект за индустриалната зона и да направи Подробен устройствен план за терена. Той беше готов в края на миналата година и окончателно влезе в сила в началото на тази. Чрез финансовата подкрепа на държавата ще може за се реализира заложената в проекта цел всеки парцел в зоната да бъде инфраструктурно обезпечен - до него да бъдат "доведени" електричество, вода и газ. В кметството очевидно са преценили, че харчовете , с които държавата ще подпомогне инициативата му няма да бъдат огромни, тъй като общинските терени са разположени на място, до което има относително добра пътна и друга техническа инфраструктура. В първата половина на годината е проведена обществена поръчка за проектиране, а разрешително за строеж е издадено през август. В края на октомври е избран и строител за изграждането на техническата инфраструктура, който вече работи на терена, става ясно от разясненията на министър Караниколов. Кой е строителят обаче остава неизвестно за публиката, тъй като по данните от информационната система за обществени поръчки , съвместното дружество между общината и държавата всъщност е обявило две поръчки. И двете са с дата 16 август. Първата е за “Упражняване на строителен надзор при изпълнение на строително - монтажни работи на обект „Изграждане на техническа инфраструктура за Индустриална зона „Загоре“ и офертите на фирмите за нея би трябвало да са отворени на 11 септември. Но какво е съдържала тя? И до ден днешен обявление за такъв сключен договор не е публикувано. Прогнозната цена за тази дейност според заданието на възложителя е била 20 833 лв. без ДДС. Втората поръчка е за „Строително-монтажни работи по проект: „Изграждане на техническа инфраструктура за Индустриална зона „Загоре“. Изпълнителят, който и да е той има следната задача: “ Изпълнение на единна концепция за създаване на устойчива, функционално пригодна и естетически издържана среда за развитие на индустриална зона „Загоре“. Целите й са изграждане на уличната инфраструктура, водоснабдяване, канализация и електро захранване – включително улично осветление на „Индустриална зона „Загоре“, Това е записано в обявлението, публикувано от Агенцията за обществени поръчки. Прогнозната стойност на тази услуга е 2 444 325 лева. При тази поръчка офертите също са били отворени в началото на септември , но и за нея до ден днешен няма информация кой е бил победителят в конкурса, има ли подписан договор и на каква цена е подписан. Може би пречката за това е чисто административна, но някак нелогично звучи министърът да обявява, че има избран строител, че той вече работи, а да не се знае кой е той ?! Още повече, че от отварянето на офертите досега са минали цели два месеца. "Банкеръ" се разрови в скритите страници на Възложителя и откри, че на 3 октомври е било взето решение за възлагане на поръчката на старозагорската "Пътно строителна компания ЕС БИ ЕС" . От решението му става ясно, че за да спечели местната компания от търга са били отстранени четирима участници между които "Трейс груп холд", димитровградското сдружение "ТИ ВИ БИ-Авангард"ДЗЗД, старозагорското "Загоре ПБ 2019" ДЗЗД и "Щрабаг" ЕАД. Спечелилилата фирма е акционерно дружество с регистриран капитал от 416 000 лв. и се управлява от Диана Мандаджиева и Лилия Михайлова. На този етап няма документи, от които да става ясно каква е сумата , с която дружеството е спечелило поръчката и какви срокове за изпълнение е предложило. Инак намеренията за бъдещото развитие на индустриалната зона са повече от оптимистични, тъй като стана ясно, че има възможност към нея да бъдат присъединени и нови терени, също собственост на общината, с които зоната да бъде разширена. Плановете за нея, според директора на зоната Радослав Танев, са паралелно с фактическото й изграждане да вървят и търгове за парцелите в нея. Този процес трябваше да започне през пролетта и предварителен интерес към зоната е имало още в края на миналата година, ако съдим по думите на Танев. Тогава той каза, че се очаква индустриалната зона в Стара Загора да постави между шест и осем критерия, които трябва да гарантират устойчивостта на инвестициите, но не и да "създават ограничения за инвеститорите" . Сред тях беше подчертано изискването закупеният терен да не се препродава седем години, а също така да бъдат поставени и условия към работната сила в дружествата, желаещи да се настанят тук. Тогава стана ясно, че инвеститорите били десетина, а двама от тях работели изцяло за износ. Един от тях е от хранителната индустрия. Интерес проявявала и една транспортна фирма.
Източник: Банкеръ (11.11.2019)

Първи инвеститор в старозагорската Индустриална зона "Загоре" Старозагорска компания в областта на хранително-вкусовата промишленост е първият инвеститор, заявил официално намерението си да закупи парцел от новостроящата се Индустриална зона "Загоре" в Стара Загора. Предложението за продажбата на земята беше одобрено от общинските съветници на септемврийската сесия на Общинския съвет. Местният инвеститор е заявил желанието си да закупи 12 дка земя, като намерението му е да изгради логистична база с административна и търговска площ, необходима за разрастване на бизнеса. Планираната инвестиция на старозагорската компания е в размер на над 1.5 млн. лева, като плановете са първоначално да бъдат наети 45 души. Интерес към новата старозагорска индустриална зона до момента са проявили и няколко чуждестранни фирми, едната от които проучва възможността да закупи 80% от площта на зоната. Индустриална зона "Загоре" е създадена по инициатива на община Стара Загора и местния бизнес в партньорство с държавата в лицето на НК "Индустриални зони", като собствеността е 50:50. Община Стара Загора участва с апортна вноска – терен от 115 дка в кв. "Зора", а Национална компания "Индустриални зони" ЕАД като акционер с апортна вноска от 4.7 млн. лв., като през декември миналата година по сметките на Индустриална зона "Загоре" постъпи сумата от 3.5 млн. лв., а остатъкът ще бъде преведен в рамките на 5 години. Цялата площ в първия етап на изграждането на индустриалната зона е 115 000 кв.м, разделена на 12 имота с площ от 4000 кв.м и 17 000 кв.м. Освен отличното географско положение основни предимства за Индустриална зона "Загоре" са изграждането на пълна инфраструктура и близостта ? до един от големите жилищни квартали на града. Индустриална зона "Загоре" е в процедура за строителство, както и за строителен надзор, като очакванията на ръководството на Индустриална зона "Загоре" са обектът да бъде окончателно завършен до юни 2020 г. Плановете за строителни работи включват и изграждането на обслужващи улици, както и тротоари към тях. В Индустриална зона "Загоре" ще има 2 спирки на градския транспорт, което ще улесни работещите там. Община Стара Загора е в готовност при необходимост да разшири Индустриалната зона с още 130 000 кв.м. Продажбата на парцелите става чрез провеждане на публичен конкурс. Инвеститорите трябва да отговорят стриктно на няколко условия: да разкрият нови работни места, в рамките най-много на 8 месеца след закупуване на терена да започнат строителството, да спазят предварително заявения размер на инвестицията. Инвеститорът поема и ангажимент да поддържа заявените работни места в срок от 7 години или да ги увеличава. В същия период от време той няма право да сменя предназначението на земята без съгласието на собствениците. Индустриалната зона е създадена не просто да продаваме земя, а да създадем условия за развитие на бизнес, който създава работни места в региона, казват от ръководството на дружеството.
Източник: Капитал (19.11.2019)

Дават 86,5 млн. лв. за инфраструктура до 6 индустриални зони Рамково споразумение с три консорциума на обща стойност близо 86,5 млн. лв. с ДДС (или 72 млн. лв. без ДДС) подписа „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) ЕАД. Срокът на рамковото споразумение е четири години и в обхвата му влиза проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение на инфраструктура за шест индустриални зони – София, Божурище, Суворово, Карлово, Кърджали и Телиш. Проектирането основно ще е в част геодезическа, електротехническа, улично осветление, водопровод, канализация, газопровод и др. Националната компания, която е еднолична собственост на Министерството на икономиката, ще възлага дейностите съобразно финансовият ресурс, с който разполага към дадения момент, и не е задължена да го изразходи напълно. Обхватът и обемът на отделните поръчки, които тя ще възлага, ще зависи от конкретната необходимост, като ориентировъчната дължината на подлежащата за изграждане улична мрежа е общо 22 100 метра. В това число за София – 600 метра, за Божурище - 13 000 м, за Суворово - 3 400 м, за Карлово - 2 300 м, за Кърджали 1 200 м, за Телиш - 2 200 м. Кандидатите да подпишат рамково споразумение са били 12 на брой. До финалната права са стигнали три консорциума. Единият е ДЗЗД „Индустриални зони 2020“, в който участват фирмите „Зебра“ (със 70% дял в обединението), „Трафик Холдинг“ (15%), „Трафик Билд“ (10%) и „Виас Инженеринг“ ( с 5%). Вторият е ДЗЗД „Зони 2019“ с участници: „Пътища и мостове“ (90%) и „Инжкостултпроект“ (10%). Третият е „Индустриални зони ГБР“ с участници: „Галчев инженеринг“ (40%), „Р.С.Инженеринг“ (30%) и „Биад – С“ (30%). Те ще подават оферти при всяка отправена покана от „Национална компания индустриални зони“ и измежду тях ще бъде избиран изпълнителят за всяка отделна поръчка.
Източник: expert.bg (05.12.2019)

Унгарските инвестиции в България са над 1.5 млрд. евро. Посланикът на Унгария у нас Текла Харангозо е посетила Националната компания "Индустриални зони". На работната среща изпълнителният директор на държавната фирма Антоанета Барес е представила проектите на държавната фирма, която се занимава с проектиране, развитие и управление на индустриални, икономически и свободни зони. Обсъдено е било насърчаването на инвестициите в различни области, както и мерките за създаване на благоприятни условия за инвеститорите и съдействието на бизнеса за реализация на проекти в индустриални паркове с готова инфраструктура. Текла харангозо и Антоанета Барес са се договорили да си сътрудничат в обмяната на добри практики при създаването на благоприятни условия за развитие на бизнес проекти. На срещата е отбелязано, че Икономическа зона "София-Божурище" е приоритетен проект на НКИЗ, който се намира на изключително добра локация - 15 км до центъра на София, 23 км до летище София, 5 км от магистралата за Гърция и на 2 км от магистралата за Сърбия. В зоната край София са привлечени вече 32 инвеститори в редица сектори, включително автомобилна промишленост, високи технологии, складова и логистична дейност. До момента там оперират компании от Европа - България, Германия, Дания, Гърция и Турция. Посланик Харангозо е получила информация и за зоните на НКИЗ в Бургас, Варна, Видин, Русе, Свиленград, Видин, както и за проектите в развитие. През април тази година Антоанета Барес, изпълнителен директор на Национална компания "Индустриални зони", и Норберт Моруц, президент на Асоциацията на индустриалните, научните, иновационните и технологичните паркове в Унгария, са подписали Меморандум за разбирателство. Това е станало по време на Втората сесия на българо-унгарската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, която се проведе в Будапеща. Унгария е сред водещите чуждестранни инвеститори в България. По думите на Караниколов за миналата година централноевропейската страна е на второ място по поток на преки чуждестранни инвестиции в България след Холандия. За периода 2002-2018 г. унгарските инвестиции в България са над 1.5 млрд. евро. Отчитайки потенциала на българската и унгарската икономики, считам, че съществуват редица възможности за успешно партньорство и привличане на повече унгарски инвестиции. Възможности за сътрудничество има в областта на енергетиката, транспорта, съобщенията и информационните технологии, туризма, земеделието и горите и други. През 2012 г. за първи път търговията между двете страни прескочи границата от един милиард евро. За съжаление оттогава търговското салдо е отрицателно за нашата страна. За миналата година са се увеличили и износа - с 7.9%, и вноса - с 4.2%, и стокообмена с 5.3 на сто до 1.608 млрд. евро. Българският експорт за Унгария е бил за 497.7 млн. евро, докато импортът е за 1.11 млрд. евро. В структурата на българския износ определящ дял заемат апаратура и части, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, акумулатори, медикаменти, изделия на обувната и леката промишленост. Докато вносът от Унгария включва медикаменти, автомобили, захар, минерални торове, апарати и части, електрооборудване и други основни промишлени стоки. Членството на двете страни в ЕС помогна за стимулиране на двустранните отношения. За първото полугодие на тази година стокообменът е на стойност 836.9 млн. евро и е по-висок спрямо същия период на 2018-а. Според прогнозите, ако се запази този темп в двустранните отношения, е напълно възможно да се отчете нов рекорд в търговията.
Източник: Банкеръ (19.12.2019)