10 г. след създаването им: Бизнес за повече от 600 млн. лв. в държавните индустриални зони Държавата направи бизнес с индустриални зони, който вече се оценява на поне 600 млн. лева и ще става още по-голям. А 10 години след създаването и? “Национална компания индустриални зони” набра скорост и към септември 2019 г. отчете 520% ръст на печалба спрямо година назад, или 8,17 млн. лв. Основна причина за това е икономическата зона в Божурище. Инвестициите в нея са около 530 млн. лв. Значителна част от тях идват от отворилия през 2019 г. дистрибуционен център на датската верига JYSK, който е най-големият на Балканите. Компанията вложи в него 200 млн. лв. Последната засега инвестиция в зона “Божурище” е на българска компания. Едни от последните продажби в зоната край столицата са на българската фирма за бяла и черна техника “Зора”, която инвестира 17 млн. лв. и осигурява 33 работни места, както и на “Айко”, която влага 15 млн. лв. за логистична база. “През лятото на 2019 г. подписахме окончателен договор с високотехнологична швейцарска компания. Тя произвежда прототипи и детайли от силикон и пластмаса. Досега беше наемател, но решиха да купуват. Намират, че страната ни е стабилна, и вече са решили да построят собствено предприятие”, разказва директорът на НКИЗ Антоанета Барес. По думите и? интересът към зоната е постоянен, дори първата компания там – германската “Бер-Хелла Термоконтрол”, направи разширение. Тя има производствени съоръжения и център за научноизследователска и развойна дейност за автомобилни компоненти. JYSK също има опция за разширение. Близостта до София и развитата инфраструктура са основните предимства на София – Божурище. “В момента работим по осигуряването на допълнителната пътна връзка от продължението на бул. “Царица Йоана” до зоната за редуциране на трафика по бул. “Европа”. Божурище се разрасна, много хора започнаха да живеят там, купуват имоти, за да са близо до работата си. Когато една община избере да има индустриална зона, се повишава и качеството на живот в нея. Започват да се плащат по-високи данъци, хората имат работа, развива се конкуренцията. Не говоря само за нашите зони, това важи и за тези, които се развиват като публично-частно партньорство или частни компании изграждат инфраструктурата, както е в Пловдив и Шумен. В Шумен зоната се развива изключително добре”, твърди Барес. В икономическата зона София-Божурище се очакват и нови инвестиции. В момента се водят преговори с немска компания, която иска да построи център за обучение на кадри за работа със скелета, както и модерна логистична база. Друга фирма от Германия, която вече е в зоната, планира да разшири дейността си и да изгради ново архивохранилище. Българска компания има намерение да направи производствена база в сферата на фармацевтичната индустрия. Интерес има и от инвеститори извън Европа. Индийска компания иска да построи завод за хранителни добавки край София. Тя тепърва ще стъпва на европейския пазар и е избрала да го направи през България. Азербайджанци имат желание да произвеждат капки за очи. “Ние доста активно се промотирахме в последните две години, правихме бизнес форуми в Арабския свят. В Индия над 30 фирми чакаха за среща. Интересуват се от работна ръка, цена на строителство, на ресурси, за да си направят разчети колко би им струвало една инвестиция”, обяснява Барес. Именно заради оживлението в зоната в Божурище сред плановете на компанията за тази година влиза изграждането на занималня за деца, както и спортна площадка. Например в парковата среда ще се обособи място с пейки и стрийт фитнес. Приходите от печалбата ще се вложат в изграждане на инфраструктура в индустриалните зони на НКИЗ и в другите градове, защото това е основното, което гледа един инвеститор при избора на локация. В момента работещи зони освен в Божурище има и в Бургас, Варна, Русе, Видин и Свиленград. В последните три по-голямата част от компаниите са под наем. В момента се водят преговори с корейска компания от хранително-вкусовата промишленост за зоната в Русе. Там вече оперира австрийска фирма от същата сфера, която иска да разшири производството си, както и предприятие, което произвежда 80-тонни самоходни мобилни кранове. Тя изнася 100% от продуктите си в Европа, САЩ, Канада и др. За Видин интерес проявява компания, която ще произвежда слънчоглед и продукти от него. В същото време тайванска фирма оглежда терените в Свиленград. “Наскоро към зоната ни във Варна прояви интерес бизнесмен от Тунис, който иска да има излаз на Черно море. Той прави зехтин по специална технология с билки и иска да изнася за руския пазар и базата му да има достъп до Черно море и морски транспорт”, допълва Барес. Там все още няма много компании и в момента се работи по придобиването на нови терени. С новия закон ще се облекчат инвеститорите Новият Закон за индустриалните зони предвижда насърчителни мерки за инвеститорите, ускорени процедури и по-ниски такси за административни услуги, казва Антоанета Барес. Идеята е, че ако НКИЗ вече е извървяла някои процедури по урбанизирането на територията, това може да се ползва от инвеститорите и да не се налага някои от тях да се извършват още един път. За националната компания изключително важно е и законът да дефинира ясно понятието индустриална зона/парк, както и признаците, които характеризират една територия като такава – например изградена или в процес на изграждане довеждаща техническа инфраструктура, одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план с предназначение на територията за производствени, складови и други сходни дейности, минимална площ, достъп до републиканска пътна мрежа и др. Тъй като не всеки терен с предназначение за индустриални и складове дейности е индустриална зона. “В такъв случай трябва и изрично да се регламентира правото на собственост върху инфраструктурните обекти, изградени на територията на зоната. Законът трябва да предвижда възможност инфраструктурата да бъде собственост на лицето, което я управлява и поддържа зоната”, казва Барес. Тя обяснява, че и в момента собственикът на зоната на практика управлява общите части.
Източник: 24 часа (15.01.2020)

Немска компания проучва Плевен за нов завод Представители на ръководството на немската компания KAYSER Automotive Systems се срещнаха с кмета на Плевен Георг Спартански, за да проучат възможностите за инвестиции в града. Визитата стана факт със съдействието на експерти от Министерството на икономиката и Националната компания „Индустриални зони”, обявиха от общината в Града на Панорамата. Основна тема на разговорите бяха възможностите, които предлага Плевен, за инвестиции. KAYSER Automotive Systems се занимава с производство в автомобилния сектор и се интересува от наемането или закупуването на терен в страната ни за разширяване на своята дейност. В тази връзка участници в срещата бяха управителят и икономическият директор на фирма „Хоризонт Иванов” - Плевен, която предлага за целта производствени бази и площи. Георг Спартански представи съвременните характеристики на община Плевен и икономическото й състояние. Той подчерта, че градът е предложен за център на растеж в Северозападна България през новия програмен период като мярка за намаляване на дисбаланса с Южна България, което означава високо ниво на концентрация на инвестициите. Доказателство, че Плевен е добро място за инвестиции, е откриването на завода за автомобилни компоненти на LEONI, допълни още кметът. От фирма „Хоризонт Иванов” беше получено уверението, че могат да предложат терени и бази с добра локация, отговарящи на условията на немската компания. След посещение и в други български градове се очаква KAYSER Automotive Systems да обяви окончателното си решение за своя избор.www.kmeta.bg
Източник: Други (05.02.2020)

Значителен е делът на спекулативните проекти при индустриалните имоти За пазара на индустриални имоти в София изминалата година приключи с висок обем нови площи поради пускането в експлоатация на няколко по-мащабни проекта. Новозавършените проекти достигнаха 190 000 кв. м, надхвърляйки значително средните стойности за последните години. Повечето големи обекти бяха завършени през първата половина на миналата година, показват данните на консултантската компания Cushman & Wakefield Forton. Най-голямата наемна сделка за 2019-а бе подписана между дистрибуторската и логистична компания Orbico Bulgaria и Cordeel Bulgaria с посредничеството на Cushman & Wakefield Forton. Дъщepнoтo дpyжecтвo нa бeлгийc?ия лидep в oблacттa нa cтpoитeлcтвoтo "Kopдeeл Бългapия" изгражда модерен административно-логистичен комплекс по изискванията на бъдещия наемател Orbico - eдин oт нaй-гoлeмитe диcтpибyтopи в Бългapия и Eвpoпa. Обектът с обща площ 32 000 кв. м в североизточната част на София. Проектът, който е от типа Built to Suit and Lease, надхвърля 52 млн. лева. Hoвият цeнтъp щe ocигypи 500 paбoтни мecтa. Към края на миналата година площите в строеж в София са 189 000 кв. м, в които значителен дял имат проектите за отдаване под наем. Делът на незаетите площи се задържа нисък, до около 1-2 процента. „Това, в комбинация с добрите показатели на търговските, логистичните и куриерски компании, води до увеличаване на интереса към изграждане на площи за логистика и дистрибуция“, каза Жоро Ангелов, мениджър „Индустриални имоти и развитие на парцели“ в Cushman & Wakefield Forton. Центровете за съхранение и обработка на данни също се разрастват бързо, с новите съоръжения за складиране на REISSWOLF Bulgaria в Икономическа зона София – Божурище, Iron Montain в East Ring Logistic Park в началото на тази година. В страната строителната активност е висока, концентрирана основно в установените индустриални зони около регионалните градски центрове – София, Бургас, Русе, Варна. „Производството на части и компоненти, както и леката промишленост са основният двигател на пазара, като тенденцията е в посока развиването на дейности с по-висока добавена стойност“, допълни Жоро Ангелов. Модерни логистични площи под наем се предлагат при наемни нива около 3.8 евро/кв. м за проекти в процес на изграждане за площи над 10 000 кв. м и 4.2-4.4 евро/кв. м за среден размер помещения. Очакванията са цените да останат на тези равнища през следващите месеци.Доброто развитие на пазара на бизнес имоти се отрази и на условията за финансиране на нови проекти. През последните години банките запазиха активността си във всички сегменти на пазара, като продължават да се конкурират за добрите проекти. „Към момента финансирането на търговски центрове е предизвикателство поради ограниченията на част от международните банки за нови експозиции в този сегмент на пазара. Запазва се обаче интересът за финансиране на нови логистични центрове, предвид ниския процент незаети площи и малката концентрация на инвестиции в сектора“, коментира Иво Коларов, мениджър “Дългово и структурирано финансиране” в Cushman & Wakefield Forton. Според него все по-голямо предизвикателство за финансиране са офис сградите поради очаквания по-голям обем площи, които ще излязат на пазара. В този сегмент банките поставят все по-рестриктивни изисквания по отношение на етапа за сключване на наемни договори за сградите в строеж. „Все пак при някои добре структурирани сделки те предоставят по-дълъг срок за финансиране на проекта, като локацията и опитът на инвеститора са сред водещите критерии“, допълва Иво Коларов.
Източник: Банкеръ (10.02.2020)

"Дриймс транс" изгражда логистичен парк за 25 млн. лв. "Дриймс транс" започна строителството на логистичен парк в индустриалната зона в Божурище. Проектът е на стойност 25 млн. лв. и ще бъде завършен до средата на следващата година. "ДТ логистичен парк" ще включва голяма складова част и други сгради с общата разгъната застроена площ от малко над 35 хил. кв.м. Интересна подробност е, че проектът ще бъде въглеродно неутрален. Паркът се подготвя от 2016 г., когато "Дриймс транс" получи сертификат за инвеститор клас А и купи 55 дка земя в държавната индустриална зона. Комплексът ще разполага с 25 хил. кв. м складови площи и 40 хил. палетоместа. В него ще има също сервиз за камиони, който ще предлага годишни технически прегледи и заверка на тахографи, както и автомивка. Ще бъде изградена бензиностанция, която освен стандартните горива ще има и зарядни станции за бързо зареждане на електрически автомобили. Проектът включва също ресторант, хотел с 35 стаи, който да обслужва самата фирма и предприятията наоколо, спа център, басейн и фитнес за служителите, както и офисна част. Проектанти на обекта са "Федакор прикаст инженеринг" и "Форма студио". "Засега част от площите ще отдаваме под наем, тъй като не ни е необходимо цялото пространство, но плановете ни са в бъдеще всичко да се ползва от нас", каза собственикът и управител на "Дриймс транс" Георги Вълканов за "Капитал". Проектът ще бъде въглеродно неутрален, като компанията ще изгради 1.1 мегавата фотоволтаици на покривите на складовете. Предвижда се също инсталиране на тригенерация на газ за производство на електричество и топлинна енергия, която през зимата ще се използва за отопление, а през лятото - за охлаждане, чрез специални хладилни агрегати. "Последните тенденции при нашите партньори са да изискват въглеродна неутралност от фирмите, с които работят, и с тази инвестиция ще отговорим на техните изисквания", обясни Вълканов. Той обаче посочи, че освен въглеродно неутрална тригенерацията е и икономически обоснована. Инвестицията в проекта е около 25 млн. лв. общо, като част от нея се финансира със заем от Банка ДСК. "Поставили сме си за цел базата да започне да работи най-късно до средата на 2021 г., но се надяваме това да стане месец-два по-рано", каза Вълканов. Компанията вече подготвя персонал в друга своя база в Божурище, която ще бъде преместена на новото място. На кръстопът Причината "Дриймс транс" да избере индустриалната зона за проекта си, е, че тя се намира на кръстопът и обхваща както трафика между Турция и Европа, така и по оста Север-Юг (Полша, Чехия, Унгария, Румъния до Гърция). "Локацията е добра и защото е близо до София, а столицата е най-големият потребител на стоки в България", каза Вълканов. Третата причина е, че Божурище е индустриална зона и компаниите, които работят там, също са потенциални клиенти. Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв. "Дриймс транс" е свързана с "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и е създадена като транспортна компания през 2003 г. В момента има малко над 350 камиона и работи основно вътрешно в Европа. През последните години компанията навлиза и в логистиката на групажни пратки и вече разполага със складове в Германия, Северна Македония и България (Божурище, Ловеч и Раднево), а следващия месец открива база и в Австрия. "В България предстои да отворим поне още три склада - в Русе, във Варна и до гръцката граница, така че ще покрием цялата страна", каза Вълканов. Резултатите на компанията показват стабилен ръст както на оборотите, така и на персонала. За период от пет години (2014-2018 г.) приходите на дружеството нарастват от 21 млн. лв. на 47 млн. лв., а работниците се увеличават от 130 на 400 души по данни от КАПИ.
Източник: Капитал (19.02.2020)

Караниколов подписа сертификати за инвестиции за 180 млн.лв Министърът на икономиката Емил Караниколов подписа пет сертификата за инвестиции, проектите предвиждат вложения за 180,6 млн. лв. и разкриване на 2000 работни места. Четири от проектите са „България Ер Меинтенанс” , „Леони България“, „Райсволф България“ и „Търговска лига – глобален аптечен център” получават сертификат за инвестиция клас „А“, а проектът на „Агроден” сертификат за инвестиция клас „Б“. Инвестиционният проект на „България Ер Меинтенанс” ЕАД е изграждане на база за поддръжка, обучение, логистика, складиране и съхраняване на товари, ремонт и поддържане на въздухоплавателни средства. Компанията планира инвестиция в размер на близо 135 млн. лв. Международната компания в автомобилния сектор „Леони“, предвижда завод за производство на електронни и електрически части , кабелни снопове и устройства за автомобили в град Плевен. Инвестицията възлиза на близо 33 млн. лв., планирано е наемането на 1500 души Третият проект, който е сертифициран за инвестиция клас „А“ е на „Търговска лига - Глобален Аптечен Център“ АД за изграждане на разширение на многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ в гр. Плевен. Проектът е на стойност над 10 млн. лв. и ще създаде 150 работни места. Последният проект, издаден за инвестиция клас „А“ е на „Райсволф България“ АД. Инвестицията е в размер на над 2 млн. лв., а проектът е свързан с разширение на дейността на дружеството и изграждане на ново архивохранилище в Индустриална зона Божурище. Компанията предлага услуги по обработка на данни, хостинг и други подобни услуги. Сертификат за инвестиция клас „Б“ ще получи инвестиционният проект на „Агроден” ООД, гр. Пловдив - „Разширение на производство на лепила“ в с. Цалапица, община Родопи, обл. Пловдив. Инвестицията е за половин милион лева и ще създаде 10 работни места.
Източник: 24 часа (02.04.2020)

Кабинетът прехвърли две резиденции на АДИС, за да ги дава под наем Две бивши резиденции прехвърли правителството на "Агенция дипломатически имоти в страната" (АДИС), за да може тя да ги отдава под наем. Досега те били стопанисвани от външно министерство. Първият имот е резиденция №1, която е в квартал "Овча купел", тя е еднофамилна жилищна сграда на два етажа с подземни гаражи и помещения за абонатна станция. Вторият е резиденция №14 в район „Студентски", представлява двуетажна сграда с два гаража. Първата резиденция не е била използвана през последните 30 години, а резиденция №14 при предишни ръководства на Министерството на външните работи за известно време е била използвана за представителни цели за нуждите на Държавния протокол. Външно е плащало дължимите данъци и такси за сградите. С решението на правителството се дава възможност на АДИС ЕООД да ремонтира, стопанисва и отдава под наем двата имота. В резултат от апортирането на резиденциите ще намалеят текущите разходи на министерството. "Национална компания Индустриални зони" пък получи имот в местността Студентски град. С този терен в градска среда, с изградена инфраструктура, компанията ще привлича инвестиционни проекти.
Източник: Сега (16.07.2020)

Държавната енергетика и военни заводи на печалба и в кризата Въпреки коронакризата държавната енергетика и военни заводи работят с печалба. Това показват резултатите за второто тримесечие на годината. АЕЦ “Козлодуй” за полугодието е на плюс 140,18 млн. лв., при 178,57 млн. за шестте месеца на 2019 г., което е с 21,5% по-малко. Централата е произвела 2,4 на сто повече ток. Една от причините за по-ниската печалба е повечето електроенергия за регулирания пазар с 53,8%. С 9% са спаднали приходите от свободния пазар и заради ниските цени на енергийната борса. Извънредното положение заради COVID-19 e довело до искане от страна на партньори на централата за предоговаряне на сключени сделки, както и отказ на договорени количества електроенергия. Газовият оператор “Булгартрансгаз” е на печалба от 60,9 млн. лв., при 45,64 млн. през полугодието на 2019 г. Заради коронавируса се отчита забавяне на доставките по проекта “Балкански поток”. През този период компанията има разрешение от правителството да стане акционер в гръцката “Газтрейд”, която ще изгражда терминала за втечнен газ в Александруполис, но акциите все още не са купени. 200 млн. евро кредит е теглен от 4 банки за изграждане на “Балкански поток”. В тези шест месеца е направена и обезценка 100% на вземане от КТБ за 4,8 млн. лв. И Електроенергийният системен оператор е на плюс с 30,28 млн. лв., при 7 млн. за шестте месеца на 2019 г. Традиционно ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба - 128,7 млн. лв., което обаче е с 46,7 млн. по-малко от същия период на 2019 г. За полугодието централата е дала над 130 млн. лв. за квоти въглеродни емисии. За въглища са платени 58,52 млн. лв., което е с над 50 млн. по-малко от същия период на 2019 г. Мениджмънтът на централата отново пише, че е създадена неравнопоставеност между производителите на електроенергийния пазар и че тецът не може да съществува без подкрепата на БЕХ. Мини “Марица-изток” също са на червено - с 9,6 млн. лв., при 1,75 млн. за първото полугодие на 2019 г. Ръст от 10,6% на активите отчита Българската банка на развитие - към края на юни те възлизат на 3,51 млрд. лв., докато в края на 2019 г. са били 3,17 млрд. лв. Дадените на бизнеса кредити чрез търговските банки са 151 млн. лв. 8,178 млн. лв. е печалбата на ББР за първите 6 месеца на годината. За същия период на миналата година е била 18,332 млн. лв., като понижението се дължи предимно на нарастването на разходите за обезценки и провизии, на увеличението на разходите за лихви и по-високата вноска във Фонда за преструктуриране на банките. София Тех парк отчита загуба от 1,2 млн. лв. за полугодието. Дружеството обаче очаква през септември да му бъдат изплатени европейски средства за вече изпълнени проекти по ОПИК. Националната компания “Индустриални зони” също има загуба - 1,47 млн. лв. ВМЗ отчита печалба от 11,892 млн. лв. към края на юни, което е подобрение спрямо миналата година с над 2 млн. лв. “Кинтекс” удвоява печалбата си до 12,5 млн. лв., но “Авионамс” отчита по-лоши резултати - печалбата за второто тримесечие е 1,14 млн. лв., докато преди година е била почти 3 млн. лв. Коронавирусът е ощетил “Летище София”. При планирана печалба от 5,4 млн. лв. за първото полугодие се отчита загуба от 586 хил. лв. Над половината от приходите на летището са от търговия на стоки в магазини. Приходите от продажба на самолетни билети са с 67 хил. лв. по-малко на годишна база, тъй като обслужените пътници са с 86% по-малко за периода април - юни и наполовина по-малко за януари - юни. РВД е на печалба от 5,66 млн. лв. при очаквана 6,2 млн. През пандемията са намалели пътуванията не само със самолет, но и с влак - “БДЖ - Пътнически превози” е на минус 12,549 млн. лв., като на годишна база загубата нараства с 2,577 млн. лв.
Източник: 24 часа (07.08.2020)

Втори инвеститор купува терен в Индустриалната зона в Стара Загора Втори инвеститор подписа договор за купуване на терен в Индустриалната зона "Загоре". Компанията иска да притежава парцел и обещава инвестицията от 10 млн. лева. Индустриална зона "Загоре" е готова и има подписан акт 15. Първата копка за нея бе направена в края на миналата година. Тя се изгражда чрез съвместен проект между община Стара Загора и държавата. Реализирането на индустриалната зона ще има ключова роля за устойчивото развитие на целия регион. Цялата площ на зоната, в първия етап от нейното изграждане, е 115 хил. кв. м, разделена на 11 имота, припомнят от пресцентъра на общината. Старозагорска компания в областта на хранително-вкусовата промишленост е първият инвеститор, заявил официално намерението си да закупи парцел от зоната. Индустриална зона "Загоре" е създадена по инициатива на община Стара Загора и местния бизнес в партньорство с държавата в лицето на НК "Индустриални зони", като собствеността е 50:50. Община Стара Загора участва с апортна вноска – терен от 115 дка в кв. "Зора", а Национална компания "Индустриални зони" ЕАД като акционер с апортна вноска от 4.7 млн. лв., като през декември миналата година по сметките на Индустриална зона "Загоре" постъпи сумата от 3.5 млн. лв., а остатъкът ще бъде преведен в рамките на 5 години.
Източник: Банкеръ (03.09.2020)

Нaд 35 компании развиват бизнес в "Индycтpиaлeн и лoгиcтичeн пap? - Бypгac" "Индycтpиaлeн и лoгиcтичeн пap? - Бypгac" АД e един от най-aтpa?тивни пpoe?ти, ?oйтo пpивличa инвecтитopитe в мopc?ия град. Плoщтa нa зoнaтa вeчe е почти изцяло запълнена, като имa дoгoвopи c нaд 35 компании, които проявяват интерес към развитие на бизнес проектите си тук. Индycтpиaлният пap? e нacoчeн ocнoвнo ?ъм нyждитe нa мaл?ия и cpeдния бизнec. В "Индустриален и логистичен парк - Бургас" беше изградена нова улица, локално платно, което осигурява пряк достъп до два свободни парцела в Промишлена зона "Север". Новата пътна отсечка е успоредна на ул. "Крайезерна", а общата й дължина е около 600 метра, съобщиха от община Бургас. Улицата носи името "Бургаско езеро", като това се превръща вече в традиция, тъй като всички нови улици в парка носят имена на езера. Тя дава възможност за усвояване на последните свободни парцели, разположени във вътрешността на територията. Заедно с изграждането на улицата тече благоустрояване и озеленяване на околните площи, изграждане на "лед" осветление и съпътстваща подземна инфраструктура - електропреносни мрежи, пълна ВиК комуникация, природен газ и трасета за оптичен интернет. Чрез своята инфраструктура "Индустриален и логистичен парк - Бургас" осигурява с всичко необходимо своите настоящи и бъдещи инвеститори. "Индустриален и логистичен парк - Бургас" АД е cъвмecтнoтo дpyжecтвo между oбщинa Бypгac c дял от 49% и "Национална компания Индустриални зони" ЕАД, която притежава 51 пpoцeнтa. Съвместното дружество изгражда със собствени средства вътрешна инфраструктура, а довеждащата инфраструктура до самия индустриален парк е изградена от община Бургас. С изграждането на пътен надлез "Запад" над товарната гара, връзката на парка и АМ "Тракия" стана директна, което е допълнително предимство за инвеститорите. Зоната е стратегически разположена дo тoвapнaта гapa и ползва диpe?тнa жп линия и шoceйнa вpъз?a дo "?opт Бypгac", което е удобство и за логистичните компании. Освен това е рaзпoлoжeна само на 10 ?м oт "Лeтищe Бypгac", нa 4 ?м oт пpиcтaнищe Бypгac и нa 3 ?м oт AM "Tpa?ия". Дейността на "Индустриален и логистичен парк - Бургас" АД е изграждане и управление на индустриални зони от съвременен тип на територията на Община Бургас. Дружеството разполага с две отделни територии в рамките на град Бургас - в Промишлена зона "Север" и Промишлена зона "Юг". С дейността си то допринасяме за икономическото развитие на Бургас и региона чрез насърчаване на инвестициите в различните отрасли, подобряването на инфраструктурата с цел привличане на чуждестранни и местни инвестиции.
Източник: Банкеръ (16.11.2020)