Нови индустриални паркове ще оживяват Югозападна България Една от стъпките за насърчаване на инвестициите за преодоляване на макроикономическите дисбаланси между регионите в страна и за привличане на инвеститори във високотехнологични производства, е изнасянето на бизнес проекти извън големите градове и насочването им към по-малките населени места. Така ще се изпълзват и техните предимства, по-лесно ще се намират работници за нови предпрития и хората ще останат по родните си места, които няма да се обезлюдяват. Индустриални зони имат бъдеще - и за бизнеса у нас, и за двустранното сътрудничество. Особено тези, които са на основния речен коридор река Дунав. Неслучайно, когато се заговори за създаване на такава зона и в Свищов, премиерите на България и на Румъния обявиха, че ще се търси възможност за изграждане на нов мост при Свищов. Разбира се, след това ентусиазмът поутихна. Има липса на индустриални зони не само в Северна България, но и в Южна България. Но за изграждането им е необходима и енергията на общините, които трябва да предложат подходящи терени. А ако се използва и изградената до момента производствена специализация в определени райони, заедно с помощта от държавата за финансиране по някои оперативни програми или с други механизми, може да има успех в изграждането им. Общините, които имат индустриални зони, се развиват много добре, отбелязва и изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Антоанета Барес. И допълва, че индустриалните паркове са ефективен инструмент за преодоляване на дисбаланса на регионите. Правилният подход в случая е първо да се изгради съответната инфраструктура като пътища, ВиК, енергийна инфраструктура и след това терените да бъдат предоставени на инвеститорите, тъй като те искат да дойдат, всичко да е готово и направо да работят. Инициативността на местните власти у нас създава възможности за бизнес, туризъм и развитие на селищата. От няколко години община Симитли действа по създаването на втора Индустриална зона. През седмицата правителството даде съгласие за апортиране на имот - частна държавна собственост, в капитала на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД. Той се намира в град Симитли, местност „Горна Драчевица". С придобиването на този имота, държавната фирма ще създаде възможност за изграждането на Индустриален парк на територията на Симитли, което ще осигури възможности за бизнес и технологичен трансфер и ще се създадат нови работни места, е мотивът на това правителствено решение. Преди две години идеята бе подкрепена и от Министерството на икономиката. А изграждането на индустриална зона би повишило и инвеститорския интерес в региона. Създаването на нова зона се налага заради изявен интерес от инвеститори и запълнения капацитет на вече съществуващата индустриалните зона, която се намира на територията на бившето поделение в Симитли. Новата зона ще бъде изградена на терен с площ около 152 декара, на мястото на бившите военни погреби. Това означава повече инвеститори в тази община, но и повече работни места. Община Симитли има възлово транспортно значение. Тя се намира на 118 км южно от София в област Благоевград, на 15 км от областния център. Важен фактор за развитието на общината са кръстопътните транспортни комуникации. През нея минава жп и магистралната линия София - Атина. През нея се осъществяват пътни връзки по направления Разлог, Банско, Гоце Делчев, Драма, Сандански, Кулата. Профилиращите отрасли, в които работи по-голяма част от трудоспособното население са предимно в миннодобивната промишленост, дърводобив и дървообработване, текстилна промишленост и селско стопанство. От община Благоевград също дойдоха новини за изграждане на икономическа зона, която е част от дългосрочната ? стратегия за развитие в период от 20 години, но пандемията е сериозно предизвикателство пред реализирането на проекта. През 2019 година бе подписан Меморандум между Община Благоевград и Национална компания "Индустриални зони" за изграждане бизнес парк върху 115 декара общински терен, който се намира близо до първокласен път Е-79. Общината ще даде земята, а държавната фирма ще изгради абсолютно цялата инфраструктура - пътища, осигуряване на достъп до електричество, ток, вода, газ. Плановете са индустриалната зона в Благоевград ще е като тези в Пловдив, София и Варна. С подписването на Меморандума Националната компания започва да промотира терена край Благоевград пред инвеститорите, които искат да разширят производството си или да го ситуират в нови райони. Възможности в общината има. Икономиката на Благоевград е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от търговия и транспорт.
Източник: Банкеръ (19.02.2021)

Индустриалните зони са заявка за привличане на инвестиции Изборът на локация и подборът на квалифицирани кадри са от първостепенно значение за развитието на такива проекти. Във всеки случай е по-добре да се изграждат производствени мощности в райони, където има хора на работоспособна възраст, вместо те да се превозват на десетки километри в едната посока. Другият важен фактор е инициативността на местната власт в лицето на кмета и общинския съвет. Причината е очевидна: дори да си намерил терен на суперлокация в район, пълен до козирката с млади и искащи да работят хора, ако местната администрация е некомпетентна или корумпирана, начинанието е обречено на пълен провал. За последните години реализацията на индустриалните зони се оказа ефективен механизъм за привличане на инвестиции в някои региони. "Зелена светлина" за индустриален парк в Хасково Общинският съвет в Хасково вече е одобрил предложението за строителството на индустриален парк на терена на бившето военно летище "Узунджово" между Хасково и Димитровград. Общинарите са приели докладната на кмета Станислав Дечев за даване на предварително съгласие за покупко-продажба на терена с площ близо 3600 декара. Инвеститор ще бъде "Тракия икономическа зона - юг". За да се задвижи проектът обаче трябва първо да се вземе сертификат за инвеститор в приоритетен инвестиционен проект, който да бъде одобрен от Министерството на икономиката и от Българската агенция за инвестиции. Пазарната цена на земята, върху която ще бъде разположена индустриалната зона, е около 15 млн. лева, уточняват от кметската управа. Изпълнителният директор на "Тракия икономическа зона" Пламен Панчев съобщи, че вече са водени разговори с инвеститори, като двама потенциални предприемачи са от областта на логистиката. Предложението проектът да се реализира като публично-частно партньорство, в което теренът да е апортна вноска на общината, не е бил приет. Според Панчев приемането на Закон за индустриалните паркове, бъдещото прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост, както и новият европейски програмен период ще улеснят реализирането на това начинание. Към тях може да се използва и концепцията за въглеродно неутрални паркове. Идеята за този индустриален парк е от няколко години. Прогнозните вложения в бъдещи предприемачества Панчев оценява на около 90 млн. лева. Бургас развива нови индустриални зони Общинския съвет е подкрепил инициативата на кмета Димитър Николов за сътрудничество между Община Бургас, Община Пловдив и СНЦ "Клъстер Тракия икономическа зона“ в процеса за привличане на инвеститори, съобщиха от общината. Изготвен е и текст на меморандума, който ще подпишат. През новия програмен период се насърчава регионалната децентрализация и кооперирането между повече региони. За Бургас това е възможност за привличане на инвестиции чрез изпълнение на съвместни проекти с други общини, уточняват от кметската управа. Част от акцентите в React EU, Интегрирани териториални инвестиции и Плана за възстановяване и устойчивост на България са развитие на индустриалните зони, осигуряване на техническа, социална, образователна и комунална инфраструктура, транспортни връзки, обществен екологичен транспорт, обезпечаване на производствени ресурси, създаване на центрове за преквалификация, маркетинг на регионите. И в момента Община Бургас развива индустриални зони самостоятелно и в партньорство с "Национална компания индустриални зони“ ЕАД чрез съвместното дружество "Индустриален и логистичен парк Бургас“ АД, в което е акционер. Партньор на Пловдив в развитието на индустриални зони и привличане на инвестиции е СНЦ "Клъстер Тракия икономическа зона“, което реализира един от най-мащабните икономически проекти в страната и обхваща шест индустриални зони около Града под тепетата. Община Пловдив не развива самостоятелно индустриални зони, а участва в междурегионални проекти, свързани с индустриалните зони, съвместно със СНЦ "Клъстер Тракия икономическа зона“. Местността "Мадика“ край Бургас се развива като нова индустриална зона, вече работеща, но и с потенциал да се разраства. За да се обезпечи нормалната дейност на инвеститорите, се влагат общински средства за изграждането на довеждаща инфраструктура в зоната, в която отварят врати все повече нови обекти. "Ще продължим да го правим и през следващите години“, категоричен е кметът Димитър Николов. Работи се на етапи, като крайната цел е "Мадика“ да се свърже с главния републикански път I-6 Бургас - "Ветрен“. Три големи компании са заявили намерение да инвестират в другата нова индустриална зона - край жк "Меден рудник“ - Фаза 2 на "Индустриален и логистичен парк - Бургас". Община Бургас от две години работи по нейната подготовка. Заедно с прокарването на комуникации до терените (електричество, вода и други), вече са заявени официално първите инвестиционни намерения. Три търговски дружества искат да изградят предприятия и да създадат работни места в тази зоната, която е с обща площ от 600 декара. Това са "ТисенКруп Материалс България“ ООД (част от немския концерн Thyssenkrupp AG), "Старт Инженеринг“ АД и "Сатурн-2“ ООД. В създадената от Община Бургас и обезпечена с довеждаща инфраструктура индустриална зона на град Българово започна изграждане на център за дигитализация и управление на документи с три отделни архивохранилища. Инвеститор е "С-Тръст Груп“ ЕООД, която предоставя цялостни решения за български и международни контрагенти, свързани с разработка на технологични проекти, трансформация и въвеждане на цифрови решения.
Източник: Банкеръ (07.06.2021)

Българската Transpress открива логистичен център за 10 милиона лева Българската транспортно-логистична компания Transpress ще открие логистичен център в индустриалния парк "София-Божурище", съобщиха от дружеството. Първата копка на съоръжението ще бъде утре, а центърът ще заработи от 2022 г. Основаната преди 27 години Transpress ще вложи 10 млн. лв. в новия логистичен център. Общата му площ ще бъде 40 ка и ще разполага с крос-докинг платформа за обработка на товари, зона за разпределение на пратки и стоки, 60 рампи и офисна част. В нея ще се извършват транспортно-логистични дейности, както за клиенти в страната, така и за международна спедиция. Логистичният център ще открие около 100 работни места, посочват още от компанията. Transpress разполага с екип от близо 700 служители, автопарк от над 250 автомобила и 14 логистични центъра у нас.
Източник: Money.bg (07.07.2021)

Шест държавни проекта са първите регистрирани индустриални паркове Шест терена, на които държавата се надява да привлече инвеститори в производство, са първите регистрирани индустриални паркове. Това стана, след като в средата на март тази година беше обнародван Законът за индустриалните паркове, който предвижда въвеждането на такъв регистър. Самият той беше създаден със заповед на икономическия министър от 10 май. Два месеца по-късно справката показва, че са регистрирани общо шест парка, като всичките те са собственост на държавната Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ). Нито един от съществуващите частни паркове - като тези край Пловдив и Шумен, които се развиват в партньорство с местните общини, не е включен. Това е очаквано, като се има предвид, че те на практика работят успешно, а инвеститорите ги намират и без да правят справка със списъка. В новия регистър вече присъстват индустриалните паркове в Божурище, Видин, Телиш, Карлово, Суворово и Симитли, от които действащ е само първият, а за другите е посочено, че няма информация за сключени договори с инвеститори. В същото време работещ проект като парка в Бургас например все още не е регистриран. И шестте парка са от т.нар. тип А, където дейностите не са специализирани и се допускат различни видове производство.
Източник: Капитал (15.07.2021)

Икономическият министър за времето от януари 2018 г. до декември 2019 г. не е управлявал и контролирал държавните дружества ефективно. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Докладът с10 препоръки бе обявен на сайта на институцията. За проверения от контрольорите период министър на икономиката бе Емил Караниколов от квотата на Обединените патриоти. Липсват ясна стратегия, мисия, визия, конкретни финансови и нефинансови цели, както и определяне на ролята и отговорностите на държавните органи, в т.ч. на министъра на икономиката, за тяхното изпълнение, показал одитът. Няма регламент как се вземат решениия за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Липсват критерии дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска, пише в доклада. Това на свой ред създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране, констатира проверката. В края на 2019 г. 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества от системата на икономиката, са собственост на дъщерни дружества, което означава, че министърът на икономиката няма преки правомощия за вземане на решения за тях. Финансовият статут на дъщерните дружества пък е, че те не правят отчисления от печалбата, т.е. не разпределят дивидент в полза на държавата, а в полза на съответния холдинг. В доклада е даден и пример, че икономическият министър контролира пряко „Плод – Зеленчук” ЕООД, Габрово, но не и публични дружества като „Кинтекс“ ЕАД и „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД. По баланса на Министерството на икономиката към 31 декември 2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия за 2, 26 млрд. лв. В 97 дружества с държавно участие в капитала икономическото министерство има дял, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 в процедура по несъстоятелност. Списъкът на пряко подчинените на икономическия министър компании с държавно участие включва: 1. „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД 100%, 2. „Национална компания индустриални зони” ЕАД 100%, 3. „Държавна консолидационна компания” ЕАД 100%, 4. „Българска банка за развитие“ АД 99.99%, 5. „София Тех Парк” АД 89.19%, 6. „Плод – Зеленчук” ЕООД, гр. Габрово 100%, 7. „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД, гр. Сливен 94.36%, 8. „Еко Антрацит“ ЕАД 100%, 9. „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД 100% и 10. „Матхим“ ЕООД 100%. В едногодишния период, обект на проверката, притежаваните от държавата акции и дялове в дружествата „Еко Антрацит“ ЕАД, „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД, и „Матхим“ ЕООД са внесени като непарични вноски в капитала на ДКК ЕАД. ДКК ЕАД и дъщерните и? дружества не са обект на този одит, поради това че тя е включена самостоятелно за одит в Програмата за одитната дейност на Сметната палата за 2021 г. Оказва се, че министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата в „Плод – Зеленчук“ ЕООД, гр. Габрово – дружество, което e със собствен капитал на стойност 272 хил. лв., активи в общ размер на 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв. В същото време търговски дружества, които са със значителни (в пъти по-големи) обороти, управлявани активи и собствен капитал, не са под прекия контрол на министъра, защото са със статут на дъщерни дружества, подчертават одиторите на Цветан Цветков. Такъв пример са дъщерните на ДКК ЕАД дружества: „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; „Кинтекс“ ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като „Нити“ ЕАД и „Авионамс“ АД; „Еко Антрацит“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД. Сметната палата е изследвала две извадки на търговските дружества, в които министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата: на действащи търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала („Българска банка за развитие“ АД и „София Тех Парк” АД); две търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала в процедура по ликвидация („Месокомбинат Плевен“ АД /л./ и „Божур“ ЕООД /л./) Българската банка за развитие (ББР) АД и дъщерните и? дружества не са контролирани ефективно и очакваните ползи за обществото от тях не са постигнати в достатъчна степен. ББР е да спомага за развитието на българската икономика, като насърчава износа и подпомага реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия. Законът за ББР обаче дава възможност и за чисто търговско кредитиране от банката. Посоченото обстоятелство и липсата на индикатори за измерване на изпълнението на нейните стратегически цели, и на ясен фокус върху приоритетни отрасли, производства и сектори на икономиката, към които да насочва ресурсите си, поражда риск ББР АД да се отклони от своята основна мисия и да кредитира големи предприятия. Големите предприятия са обект на съществено кредитиране, като финансови ресурси за тях представляват близо половината от кредитния портфейл на банката. При тези кредити водещ подотрасъл е производството на тютюневи изделия, с близо 50 процентен дял от предоставените кредити за 2018 и 2019 г. Сред другите дружества с кредитна експозиция, надхвърляща 10 на сто от общата стойност на отпуснатите кредити, са: предприятие за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти; търговска верига за техника; дружество, работещо в сферата на телекомуникациите и далекосъобщенията и др. От кредитите на големи предприятия, малко над една трета са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост. Кредитите, предоставени на малки и средни предприятия (МСП) преобладаващо са насочени към предприятия, занимаващи се с производство и разпределение на енергия, пише в доклада. През одитирания период не е осъществяван контрол на възнагражденията на ръководните органи на ББР АД и дъщерните й дружества. Възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР АД са около 2 пъти по-високи от тези на УС на Българската народна банка. Допълнително членовете на УС на ББР АД са участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение, около 30% от възнагражденията им като членове на УС на банката. Така едно лице може да участва, както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост. Установени са проблеми при ликвидацията на дружествата – няма изисквания за критериите за определяне и продължаване на срока за завършването на ликвидация. Ето защо процедурата по ликвидация на „Месокомбинат-Плевен“ АД (л.) е продължила прекалено дълго - над 20 г., въпреки че още към 2007 г. имуществото на дружеството е осребрено и са удовлетворени кредиторите му. По време на дългата процедура са загубени около един милион лева, тъй като е извършено противоправно деяние след като значителни публични средства с години са оставени по банкова сметка на дружество с преустановена дейност. Държавните интереси не са защитени в достатъчна степен. Продължителността на ликвидационната процедура на „Божур“ ЕООД (л.), гр.Ямбол, е 21 години до края на 2019 г., а през 2020 г. е назначен нов ликвидатор. Изборът на членове на органите за управление и контрол и на ликвидаторите на търговски дружества с държавно участие и техните дъщерни дружества се осъществява без прозрачна конкурсна процедура, основана на професионалните умения, компетенции и опит на кандидатите, и без съобразяване с предмета на дейност на съответното дружество, пише още в доклада. В заключение Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на икономиката, които трябва да бъдат изпълнени до 10 месеца.
Източник: 24 часа (21.08.2021)

"Индустриални зони" разваля договори с неизрядни инвеститори Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ), която управлява парка в Божурище и няколко други по-малки площи в страната, е започнала процедури за разваляне на договори с инвеститори, които не са изпълнили задълженията си. Това става ясно от отчета на държавното дружество към средата на 2021 г. В същото време през тази година са започнати няколко нови проекта в Божурище, като интерес има предимно от български фирми и чужди компании, които вече работят в страната. Бордът на НКИЗ наскоро е взел решение да се развали по съдебен ред нотариалният акт за продажба на 5 дка имот с "Клайммат". Компанията е дъщерна на производителя на катерачни стени "Уолтопия" и през 2015 г. започна проект за изграждане на научно-развоен център в зоната в Божурище на стойност 3.2 млн. лв. Справка в имотния регистър показва, че освен този парцел дружеството е собственик и на още 17.5 дка в парка, а самата му регистрация също е в Божурище. По данни от АПИС в "Клайммат" в момента работят 19 души, а приходите за 2019 г. са 2.7 млн. лв. Държавната компания е започнала процедура и за разваляне на договора за учредяване на право на строеж с "Иновас", която произвежда машини за стиропорни продукти. От 7 години дружеството държи парцел от 2.8 дка в парка, където планираше да изгради нова производствена база. Самата компания е базирана в София. Още в началото на миналата година пък е развален договорът за учредяване право на строеж с "Арк метрология", която щеше да прави сертифицирана измервателна лаборатория за машиностроителни и металообработващи фирми. "Иновас" и "Арк метрология" бяха част от група компании, които планираха изграждане на високотехнологичен клъстер в Божурище. През тази година обаче има и няколко нови проекта, заявен интерес има и от други инвеститори, става ясно от отчета на НКИЗ. Преди седмица започна строителството на комплекс за ремонт на турбокопресори на белгийската "Турбо гарант" на стойност 6 млн. лв., а малко по-рано и проектът за логистичен център за 10 млн. лв. на "Транспрес". Общо 4 са подадените инвестиционни намерения само за парка в Божурище, включително мегапроект на "Лидл България ЕООД енд Ко". Международната верига има намерение да изгради логистична база за 120 млн. евро и да разкрие 700-750 работни места, но за момента няма повече информация. Други два проекта пък изчакват одобрение за покупка на имот - на производителя и дистрибутор на биопродукти "Смарт органик" и на логистичната компания "Хайнип логистик".
Източник: Капитал (25.08.2021)

„Зора“ изгражда логистичен център за над 30 млн. лв. Търговска верига „Зора“ стартира проект за изграждане на нов логистичен парк с административна сграда и складове за обслужване на търговската мрежа. Министърът на икономиката Даниела Везиева участва в церемонията по първа копка на проекта, който ще се реализира в Индустриален парк „София – Божурище“, съобщават от ресорното ведомство Стойността на инвестицията е над 30 млн. лв., като се очаква тя да бъде завършена до края на март 2023 г. За министерството на икономиката е приоритетно сертифицирането на подобен тип инвестиции. България е правилното място за правене на бизнес, а индустриалните зони са добро място за развитието на компаниите“, заяви министър Везиева. Логистичният център включва административна сграда и складова база. Той ще бъде построен върху терен от 80 000 кв. м и ще бъде реализиран в два етапа. Етап 1 включва застроена площ от над 23 хил. кв. м, съставен от 4 модула по 4 625 кв. м., всеки от които може да функционира самостоятелно или обединено с обща височина на складиране до 11.3 м. Етап 2 ще бъде реализиран след март 2023 г. и ще включва складови бази с площ около 22 хил. кв. м. Строителството ще се изпълнява по съвременна технология с висококачествени материали, заложен e висок процент на енергийна ефективност и енергийна независимост посредством собствена фотоволтаична инсталация. Предвижда се и изграждане на зарядна станция за електрически автомобили.
Източник: Други (25.10.2021)

Производителят на Roobar търси €3 млн. от БФБ за придобиване и ново производство Българският производител на здравословни био десерти и храни „Смарт органик“ – известен с брандовете Roobar и Dragon Superfoods – ще направи нов опит да излезе на Българската фондова борса. Компанията цели да набере свеж капитал от 3 млн. евро и заедно със собствено и дългово финансиране да случи две основни неща. Едното е стратегическо придобиване на германска компания за био храни, а второто е да издигне ново производство в „Индустриален парк София-Божурище“. Преди изобщо да се пристъпи към плановете за нова фабрика в Божурище, „Смарт органик“ вече действа по разширяване на съществуващото си производство. Преди няколко години компанията купи бившия хлебозавод на фалиралата „Нилана“ в софийския квартал „Княжево“, който реновира и обособи за собствените си нужди. В момента там са всичките производства на фирмата за био храни – две линии за протеинови барчета, за курабийки, пакетиращи машини. В рамките на същия парцел вече се строи втора сграда, която се очаква да е готова през лятото на следващата година. Към сегашните 6000 кв.м разгърната площ ще бъдат добавени още 5000 кв.м. С новата сграда всичко вече ще е на едно място, без да има нужда от сложна логистика между фабриката и наетия склад за суровини и готова продукция. На следващ етап вече идва планираната за в бъдеще фабрика в Божурище. За парцела там компанията има сключен предварителен договор и е платила 20% аванс, като придобиването на земята ще е всъщност нейното самоучастие. За изграждане на инфраструктурата и оборудването ще ползва набран от борсата капитал и дългово финансиране – общо около 5-6 млн. лв. IPO-то е насрочено за 11 ноември, когато ще бъдат предложени 310 000 акции. Публичното предлагане ще се счита за успешно, ако бъдат листнати поне 200 000 броя. Делът на свободно търгуваните акции (фрий-флоут) ще е 3%, а като защита на инвеститорите е предвидено мажоритарният собственик да не може да отпише с еднолично решения компанията от БФБ.
Източник: economic.bg (08.11.2021)