Взимаме газ и от Европа догодина България ще може да получава газ и от европейски доставчици през 2014 г., стана ясно от думите на зам.-министъра на икономиката Евгения Харитонова. Това ще стане след изграждането на междусистемната връзка между българската и сръбската газопреносни системи. Тръбата ще започне да се изгражда още тази година, а през следващата вече ще работи. Чрез нея България ще има достъп до газовите хранилища в Унгария и до европейски доставчици на газ, обясни Харитонова. Тя допълни, че междусистемната връзка със Сърбия ще обедини двата пазара на газ и ще развие нашия. Паралелно ще бъде довършена и междусистемната връзка с Гърция, чрез която ще получим достъп до каспийския и средиземноморския пазар на синьо гориво. Строителството на газовата тръба до Сърбия ще даде и сериозен тласък за икономиката на регионите по пътя й, които са едни от най-бедните. Те ще започнат да привличат повече инвестиции, допълни Харитонова.
Източник: Стандарт (04.01.2013)

През юни започваме “Набуко” До края на юни ще започне строителството на българския участък на "Набуко". Това заяви премиерът Бойко Борисов на първата министерска среща по проекта за тази година в София. Като ротационен председател на проекта България настоява за ясни срокове, заяви премиерът. До юни ще са издадени всички разрешителни за строителството, заяви министърът на икономиката Делян Добрев.
Източник: Стандарт (11.01.2013)

Трасето на “Набуко” ясно през юни Консорциумът "Шах Дениз-2" ще вземе решение за трасето на газопровода за Европа до края на юни, каза шефът на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов. На 18 януари ще бъде подписано споразумение между "Набуко-интернешънъл" и потенциалните инвеститори, които са акционерите в "Шах Дениз-2". Ако компаниите в "Шах Дениз-2" предпочетат "Набуко", от 2018 година България ще получава през Турция 2 милиарда кубически метра азерски газ годишно.
Източник: Стандарт (14.01.2013)

Булгартрансгаз започна 2013 г. с ново лого съобщиха от компанията. То е избрано с конкурс. Спечелилият автор е 24-годишният Георги Стоянов, второкурсник в пловдивската Академия за музика, танци и изобразително изкуство. Неговият проект е избран между 77 предложения. "Новата визия на "Булгартрансгаз" е резултат от желанието ни да се развиваме като независим газопреносен оператор в унисон с европейското и българското законодателство", каза изпълнителният директор на дружеството Кирил Темелков.
Източник: Стандарт (24.01.2013)

София и Атина в битка за европейския пазар България и Гърция в близко бъдеще ще станат сериозни конкуренти за износа на каспийски газ за Европа. Това стана ясно на конференцията "Газови перспективи: Първа регионална газова конференция". Южната ни съседка планира да получава синьо гориво от няколко източника в Азербайджан, Кипър и от терминали за втечнен газ. След това тя планира да го изнася за Европа, използвайки междусистемната връзка с България, стана ясно от презентацията на Димитриос Манолис от гръцката газова компания DEPA. Паралелно обаче родната "Булгаргаз" също се цели в европейския пазар, стана ясно от думите на изпълнителния й директор Димитър Гогов. Той заяви, че не вижда бъдещето на компанията само в България и развитието й е свързано с разширяване на дейностите й като търговец на газ извън пределите на страната. За целта "Булгаргаз" преговаря с "Шах Дениз 2" да получи максимално възможен дял от капацитета от 10 млрд. кубика на година, които да търгува извън България след 2019 г., заяви Гогов.
Източник: Стандарт (06.02.2013)

Топлим се цяла година с газ от Свиленград Газово находище от около 3 милиарда кубични метра се очаква да бъде разкрито на територията на Свиленград. Това съобщи в Хасково ръководителят на проект "Тракия" инж. Димитър Мерачев. Ако прогнозата се окаже вярна, това количество природен газ ще задоволи годишната консумация в България, коментира икономическият министър Делян Добрев, който е на посещение в Хасково. Той припомни, че през следващите 4-5 години се очаква да приключат и няколко много важни проучвания на други газови находища у нас като черноморското "Хан Аспарух". Според прогнозите там се очакват количества около 100 милиарда кубични метра газ, които ще покрият нуждите на страната за 33 години.
Източник: Стандарт (18.02.2013)

"Булгартрансгаз" ЕАД започва изграждането на газопровод от град Добрич до град Силистра. Символичен старт на строителството ще бъде даден на 5 март 2013 г., от 11:00 ч на площадката, предвидена за изграждане на автоматична газорегулираща станция Силистра, в землището на с. Калипетрово, община Силистра (ул. "Тутракан", в посока Русе-Силистра) Газопроводът е с дължина 80 км., с диаметър 350 мм. и капацитет за пренос на 100 000 м3/час. Проектът се финансира от Международен фонд "Козлодуй" чрез Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 9 214 000 евро, съфинансирането от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД е в размер на 3 070 000 евро. Газопроводът ще бъде изграден до края на 2013 г. Проектът ще даде възможност за газифициране на общините по трасето на газопровода: Добрич, Тервел, Дулово, Алфатар, Силистра. По този начин домакинствата ще намалят разходите си за отопление и битови нужди с близо 35%. Газопроводът от Добрич до Силистра е от съществен интерес и за развитието на местната икономика. Двайсет и шест са потенциалните индустриални потребители само за гр. Силистра. Обществените потенциални потребители - болници, училища и др. са над шестдесет.
Източник: Стандарт (05.03.2013)

Турция пуска газ за “Набуко” Газопроводът "Набуко" ще може да се захранва със синьо гориво от азербайджанското находище "Шах Дениз 2" чрез турската тръба TANAP (трансанадолския газопровод). Това става след подписаното вчера споразумение за сътрудничество между международния консорциум за "Набуко" и TANAP. Двете страни поемат ангажимента да си сътрудничат за развитието на Южния газов коридор. Двете газови тръби ще си обменят техническа и друга стратегическа информация и ще сътрудничат по начин, който да подпомага развитието и на двата проекта.
Източник: Стандарт (05.03.2013)

От площадката на бъдещата газоразпределителна станция край Силистра започна изграждането на 80-километров газопровод от Добрич до дунавския град. Изпълнител на проекта е държавният газов оператор „Булгартрансгаз" ЕАД. Първата копка днес бе направена от директора на дружеството Кирил Темелков, областните управители на Силистра и Добрич Николай Димов и Желязко Желязков, кметовете на двете добруджански общини Юлиян Найденов и Детелина Николова, и народният представител Стефан Господинов. Тръбата е с дължина 80 км и ще минава през общините Добрич, Тервел, Дулово, Алфатар и Силистра. Това ще даде възможност за газифициране на тези райони. Максималният капацитет на газопровода е 100 000 м3 / ч. Само за Силистра потенциалните потребители са 26 индустриални обекта, 59 обществените институции и 10 хиляди домакинства. Икономиите от електроенергия за жилищния сектор на града, където живеят 62% от населението на общината, се очаква да достигнат 35 GWh/ годишно. А замяната на електричество за битови нужди с газ ще намали разходите на домакинствата с 35 на сто, уверяват от дружеството. Проектът е финансиран с над 12 млн. евро. 9 млн. от тях са обезпечени от Международния фонд „Козлудуй", чрез Европейската банка за възстановяване и развитие, а 3 млн. евро е съфинансирането на изпълнителя. Успоредно с газопровода ще се изгражда и газоразпределителната мрежа на Силистра, съобщи представителят на „Ситигаз България" инж. Емил Гойчев. До 2017-та година в плана на държавният газов оператор е предвидено изграждане на междусистемните връзки с Румъния, Гърция, Сърбия и Турция и довеждащи газопроводи до всички населени места, които са заявили потребност.
Източник: Дарик радио (06.03.2013)

Милиард във вторник, половин в четвъртък Колко дълг ще вземе БЕХ? Този въпрос през седмицата получи два отговора, все с източник държавния енергиен холдинг, като за противоречието не беше дадено ясно обяснение. Първо изпълнителният директор на мегаструктурата Михаил Андонов обяви, че компанията ще тегли заем и ще емитира облигации с общ обем до 1 млрд. лв. Два дни по-късно пък от пресцентъра изпратиха уточнение, че всъщност таванът на дълга ще е 500 млн. лв. И промяната от половин милиард беше наречена "уточнени цифри". Във вторник Андонов заяви: "Чакаме Министерството на финансите да даде становище и ще започнем процедури за получаване на синдикиран и на облигационен заем. Взето е решение и двата заема да са максимум до 250 млн. евро всеки, но размерът на средствата ще зависи от това на каква цена ще бъде намерен финансов ресурс. Ако и двата заема са с добри условия и има кой да ги даде, защо да не вземем и 1 млрд. лв. (500 млн. евро)." На пресконференцията той обясни и за какво ще се ползват средствата - освен за погасяване на заема на НЕК към BNP Paribas, за което беше ясно, и за газовите връзки с Турция и Гърция и "Набуко". "Теглим първо синдикирания и погасяваме BNP (195 млн. евро - бел. ред.), след това идват и облигациите (250 млн. евро) и имаме 300 млн. евро, ако и двата търга са добри", уточни Андонов и допълни, че вече 30 банки са се презентирали за заема. В четвъртък обаче беше изпратено уточнение. "Стратегията за финансиране, избрана от БЕХ, предвижда привличане на дълг в размер до 500 млн. лв, а не 1 млрд. лв. Независимо какъв вариант за финансиране бъде избран, общият размер на привлечения дългов капитал няма да надвишава 500 млн. лв.", се казва в съобщението. От БЕХ заявиха още, че са разработени две алтернативи – пласиране на облигационна емисия или договаряне на заем с банка/синдикат от банки, всяка от които предполага привличане на дълг в размер до 500 млн. лв. Пред "Капитал Daily" oт БЕХ не дадоха ясен отговор за промяната. Заявиха единствено, че съобщението им цели да уточни цифри. От пресцентъра на Министерство на финансите отговориха, че когато има решение по този въпрос, то ще се обяви публично. В края на миналата седмица международната агенция "Фич" (Fitch) определи рейтинг с подинвестиционно ниво (ВВ+), или "боклук" (junk) на БЕХ. Това е една степен под този на държавата, присъден от Fitch, и две под тези на Moody's и S&P, като и трите са инвестиционни. Подинвестиционният рейтинг означава, че компанията би се финансирала при по-високи лихви. Планираните облигации са петгодишни. През 2012 г. държавата успя да продаде книжа с аналогичен матуритет в чужбина при доходност от малко над 4.4%. Логично е за корпоративни книжа, и то с по-нисък рейтинг, инвеститорите да изискат по-висока лихва. В края на миналата година ръководството на БЕХ обяви, че очаква в зависимост от пазарната ситуация доходността да е между 3.5 и 4.5%. Тогава обаче идеята беше да се емитират книжа в долари заради по-големия интерес към тях в момента. Сега вече холдингът е притиснат от предстоящия падеж на заема към BNP Paribas през май и го използва за генериране на нови задължения. Кредитът беше взет от НЕК за проекта АЕЦ "Белене" и дължимата сума сега е 195 млн. евро. Нуждата от още пари във вторник пък беше обяснена с нови газови връзки и проекти. Огромната нужда от средства и лошият рейтинг обаче поставят много важен въпрос за БЕХ. Може ли енергийният холдинг да управлява толкова солидно ново задължение. През 2007 г. НЕК например взе кредита към BNP Paribas с доста добри условия, но само година и половина по-късно изпадна в затруднения и кредитът започна да му тежи като воденичен камък. В мотивите си за определения рейтинг "Фич" посочва, че холдингът държи 87% от средствата си в една банка и това представлява риск. "Слабост за ликвидността на средствата на БЕХ е фактът, че той държи почти всичките си пари в една банка", пише в документа. Сред другите мотиви за понижението са слабостите на регулаторната рамка и планираните увеличени капиталови разходи за периода 2013 - 2015 г. Регулираните цени, които осигуряват видимост на паричните потоци, не са задоволителни по отношение на инвестициите на холдинга. Според данните, цитирани от Fitch в края на септември 2012 г., паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лева (става дума за консолидираните данни на групата БЕХ за този период - холдинга и дружествата в структурата му, те все още не са публикувани официално). Агенцията ги определя като "задоволителна ликвидност" срещу краткосрочните задължения (около 520 млн. лева). Агенцията обаче отбелязва като проблем "слабата диверсификация" на парите по банки. Грубата сметка показва, че около В края на 2011 г. година изтече неофициална справка с близки параметри. Тя показа, че държавните енергийни дружества държат 630 млн. лв. на депозит в Корпоративна търговска банка - 77% от общо 825 млн. лв. Финансовата институция е известна като предпочитаната банка на властта - защото вече при второ правителство голяма част от парите на държавните фирми се депозират в нея. А премиерът Бойко Борисов през ноември 2011 г. обясни странната формула, която поддържа това статукво - ако тръгнат да вадят тези пари, "ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали". Общата сума на депозитите например е много по-голяма от собствения капитал КТБ - към края на миналата година той е 449 млн. лв. Логично следва и въпросът дали БЕХ може да разполага със средствата си свободно. Не е ясно и колко са те към момента (февруари 2013 г.). Изпълнителният директор Михаил Андонов отказва коментари по темата. Последният публичен отчет до момента е индивидуалният на БЕХ към края на септември 2012 г., според който дружеството има парични средства и депозити в размер на почти 163 млн. лева. Това обаче не включва парите на енергийните фирми, които са под шапката на холдинга (в него влизат "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел") и с чиито средства явно сумата достига посочените от Fitch 717 млн. лева. "Мнението е, че общото развитие на корпоративното управление е тревожно за рейтинга", казва още Fitch. Ако енергийната компания управляваше разумно парите си, може би предстоящите нови задължения щяха да са излишни или поне не в този размер. И ако досега холдингът не се справя с финансите си, изглежда още по-рисково добавянето на нови дългове на по-висока цена. Защото всички разходи по тях се прехвърлят и към потребителите на електроенергия и сметките за ток. Продължава да липсва прозрачност и върху вътрешногруповите задължения в БЕХ (т.е. между дружествата под шапката му). НЕК дължи пари на АЕЦ "Козлодуй", ядрената централа на холдинга, той пък отпуска заеми на НЕК... Не е ясно колко от стотиците милиони са налични в момента и могат ли да се използват за погасяване на дълга поне частично или за инвестиции. Логичен е и въпросът има ли БЕХ въобще реален достъп до средствата си в КТБ, или те са практически блокирани за неограничено време и не могат да се "вадят" по причините, които Борисов изтъква по-горе - за да не се разклати банката и цялата система. При всички случаи концентрация от 87% е огромен проблем, защото за каквито и суми да става дума, за да се разплаща нормално, българската енергетика зависи от ликвидното състояние на една банка. Но проблемът има и други измерения. Огромният финансов ресурс, който държавата поддържа в КТБ, позволява да се финансира създаването и издръжката на голяма група от медии, обслужващи винаги силните на деня, както и да се придобият значителен брой други активи в икономиката, с които икономическото и общественото влияние на този олигархичен монопол да се разширява.
Източник: Капитал (08.03.2013)

Търси се нов собсвеник за "РМЗ Вратцата" срещу 9 млн. долара Врачанското предприятие за производство на резервни части за химическата и металургичната индустрия "РМЗ Вратцата" ООД от няколко седмици е „на тезгяха“. Настоящият собственик търси кой да купи предприятието срещу сумата от 9 млн. долара, показа справка на сайта businessesforsale.com, където е публикувана обява за продажбата. В настоящия момент "РМЗ Вратцата" ООД е ориентирано в производството и реализацията на оборудване, заготовки и резервни части за химическата, фармацевтичната, нефтохимическата, металургичната и хранително-вкусовата промишленост. То реализира производство и в областта на енергетиката в съответствие с нормите на ASTM, DIN, ГОСТ, БДС и други стандарти. Производствената му програма обхваща изделия от черни, цветни и неръждаеми материали, като топлообменници, кондензатори, бъркалки, резервоари, съдове за течен хлор, грайферни кофи, подгреватели, цистерни, просечена ламарина, фланци, компенсатори, дъна и други подобни изделия. Дружеството е разположено на площ от 16 хил. кв. метра от които застроената площ е 11 хил. кв. метра. Към момента "РМЗ Вратцата" ООД е 100% частна собственост. През 1998 г. предприятието премина в частни ръце след като бе приватизирано. Според информация от обявата "РМЗ Вратцата" работи в сътрудничество с някои световни фирми в бранша, като японските CHISSO и TOYO, германската YTONG, както и швейцарската FRIMOCAR. През последните години сред българските клиенти на фабриката са били „Булгартрансгаз“ ЕАД, Монбат АД , АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, "Стомана Индъстри" АД и други, сочи информация, публикувана на сайта на дружеството. Собственикът на предприятието не посочва каква е конкретната причина за неговата продажба.
Източник: Инвестор.БГ (02.04.2013)

Спряно е търсенето на банков заем за погасяване ядрения дълг на НЕК “Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) е прекратил процедурата по търсене на банка, която да предостави нов заем до 250 млн. евро за погасяване на дълга на “Националната електрическа компания“ (НЕК) от 195 млн. евро към банки, водени от френската БНП-Париба. Остатъкът от заема бе нужен на БЕХ, за да финансира инвестиционни проекти и за корпоративни цели. Кредит от 250 млн. евро бе взет през 2007 г. за подготовката на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“, но по-голямата част от него бе похарчена всъщност за строежа на хидровъзела “Цанков камък“ и за текущи плащания на НЕК. Главницата трябваше да бъде погасена с еднократна вноска през май 2012 г., но тогава електрическата компания плати само 55 млн. евро към една от банките във финансовия синдикат чрез отпуснат й от БЕХ вътрешен заем. Остатъкът от 195 млн. евро бе разсрочен за 10 май тази година. Тъй като НЕК е в тежко финансово състояние, отчитайки загуба от около 80 млн. лв. за 2012 г., нейният собственик БЕХ реши да обяви две процедури за банков кредит и за структуриране на облигационна емисия, всяка от които за до 250 млн. евро. Обявеното в началото на март от шефа на БЕХ Михаил Андонов намерение бе със заема да се плати ядреният дълг, а след това с парите от пласираната емисия да се покрие това задължение. След като в определения от БЕХ срок – 8 април 2013 г., е внесена оферта за нужното финансиране само от лондонския клон на германската “Дойче Банк“, по която обаче не е платена изискуемата гаранция за участие, бордът на енергийния холдинг е решил да прекрати търсенето на този вид кредит. Така сега “Българският енергиен холдинг“ ще разчита до началото на май да се пусне облигационната емисия за другите 250 млн. евро, за да може да се разплати с банките, водени от БНП-Париба. Самият Андонов коментира преди месец, че пласирането на облигациите ще стане по-бавно заради необходимостта от избор на финансов и правен консултант, които да помогнат на холдинга да структурира необезпечената емисия със срок на изплащане от 5 до 7 години. Проблемът със срока на пласирането на облигациите обаче изглежда решен чрез поставеното в поканата за избор на инвестиционен консултант за емисията искане да се осигури краткосрочно мостово финансиране, “при положение, че времето за пласиране на емисията не е достатъчно за рефинансиране на дълг на дъщерно дружество през месец май“. “Става въпрос за краткосрочен кредит от 195 млн. евро, който ще бъде рефинансиран при пласиране на емисията“, обясняват на потенциалните си кандидат-консултанти от БЕХ. Така БЕХ получава шест предложения за инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационната емисия. Те са на немската “Дойче банк“ (Deutsche Bank), френската “Сосиете Женерал“ (Societe Generale), американските “Голдмън Сакс“ (Goldman Sachs) и “Сити Груп“ (Citi Group), обединение на “Джей Пи Морган“ (JP Morgan) с българската “Първа финансово-брокерска къща“, както и британската банка HSBC, която бе консултант на БЕХ за оценка на рентабилността на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“. Кандидатите да дават правни консултации за структурирането на облигационната емисия са били десет, две от предложенията са дисквалифицирани, тъй като не отговарят на изискванията за допустимост. Останалите осем ще бъдат разгледани и класирани. Сред тях е и фирмата “Уайт енд Кейс“ (White & Case), която консултира НЕК в арбитражния спор с руската “Атомстройекспорт“, предявила в Париж иск за над 1 млрд. евро заради спряния строеж на АЕЦ “Белене“. Останалите са Herbert Smith Freehills; Latham & Watkins, Clifford Chance, Ashurst; Allen & Overy; Cleary Gottlieb Steen & Hamilton и Freshfields Bruckhaus Deringer. Отстранените са обединението между Shearman & Sterling и Skadden, Arps, както и Slate, Meagher & Flom.
Източник: Медия Пул (16.04.2013)

Неуредени финансови взаимоотношения станаха причина ползватели на земеделски земи край Силистра да блокират с трактори изкопните работи за изграждане на преносния газопровод Добрич - Силистра. Инвеститор на проекта е държавното дружество „Булгартрансгаз", което трябва да заплати на земеделските производители обезщетения за унищожената реколта при изкопните работи по трасето на газопровода. Хората обаче се оплакаха, че повече от месец нямат никаква връзка с държавното дружество. В същото време част от нивите им вече са разорани, а продукцията - унищожена, разказва БНТ. Работата по изграждането на газопровода започна в началото на март, с уверението, че са преодолени всички пречки за реализацията на проекта. Италианската фирма изпълнител вече е прокопала няколко километра от трасето, като е унищожила декари с рапица и пшеница. Затова стопаните на нивите бойкотираха изкопните работи. "Ние сме ползвателите на това трасе и това значи, че трябва да ни платят обезщетения за площта, през която преминават, понеже имаме засети площи, вече става около месец и нещо се мъчим да влезем в контакт с тях, но уви", каза Иван Динков, председател на ЗК в село Калипетрово. Напрежението между земеделци и строители расте. Стигна се и до изостряне на тона между земеделските производители и фирмата-изпълнител на проекта. За няколко часа багерите спряха работа. Дойде и полиция, но само за да обясни на строителите, че се намират в частен имот. Земеделските производители пък подадоха жалба в прокуратурата за самоуправство и неправомерно унищожаване на селскостопанска продукция. По предварителни разчети 80-километровият газопровод Добрич - Силистра трябва да бъде готов до края на годината. Проектът е на стойност 9 214 000 евро.(http://www.novini.bg)
Източник: Други (17.04.2013)

Газова поръчка на годината След почти двегодишни опити от страна на "Булгартрансгаз" да намери изпълнител за модернизацията на четири компресорни станции от транзитната газопреносна мрежа държавният преносен оператор най-накрая успя да финализира една от най-големите обществени поръчки в страната на стойност почти 104 млн. евро без ДДС. Победителят в процедурата, която беше обявена през 2011 г., е строителната фирма "Главболгарстрой", която успя да спечели между първоначално подалите оферти общо седем кандидата. На втората фаза бяха отсети само два кандидата и в двубоя останаха ГБС и консорциумът "Адванс - Водстрой инженеринг" между "Адванс инженеринг", свързана с Кирил Домусчиев, "Водстрой 98" и "Енемона". И двата кандидата предвиждаха да използват оборудване на големи американски компании. Освен че поръчката е важна, не е случайно, че "Булгартрансгаз" толкова дълго и внимателно провежда въпросната процедура. Компанията вече има опит с провалената модернизация на компресорни станции "Кардам" и "Лозенец" - там изпълнителят не само забави изпълнението, но и достави оборудване, което постоянно дефектира и значително затруднява транзита на руски газ през страната ни от Румъния към Турция, дори и в момента. Поръчката за модернизацията на четирите компресорни станции – "Странджа", "Петрич", "Лозенец" и "Ихтиман", които осигуряват транзита през страната ни към Турция, Гърция и Македония, също има дълга история.
Източник: Строителство Градът (29.04.2013)

След почти двегодишни опити от страна на "Булгартрансгаз" да намери изпълнител за модернизацията на четири компресорни станции от транзитната газопреносна мрежа държавният преносен оператор най-накрая успя да финализира една от най-големите обществени поръчки в страната на стойност почти 104 млн. евро без ДДС. Победителят в процедурата, която беше обявена през 2011 г., е строителната фирма "Главболгарстрой", която успя да спечели между първоначално подалите оферти общо седем кандидата. На втората фаза бяха отсети само два кандидата и в двубоя останаха ГБС и консорциумът "Адванс - Водстрой инженеринг" между "Адванс инженеринг", свързана с Кирил Домусчиев, "Водстрой 98" и "Енемона". И двата кандидата предвиждаха да използват оборудване на големи американски компании. Освен че поръчката е важна, не е случайно, че "Булгартрансгаз" толкова дълго и внимателно провежда въпросната процедура. Компанията вече има опит с провалената модернизация на компресорни станции "Кардам" и "Лозенец" - там изпълнителят не само забави изпълнението, но и достави оборудване, което постоянно дефектира и значително затруднява транзита на руски газ през страната ни от Румъния към Турция, дори и в момента. Според отлично запознати източници двете компресорни станции (една от които е обект на модернизация и на настоящата поръчка) са в критично състояние и работят с минимална част от капацитета си. В момента по случая се води и следствие, от което скоро трябва да бъдат обявени резултатите. Дългият подбор Поръчката за модернизацията на четирите компресорни станции – "Странджа", "Петрич", "Лозенец" и "Ихтиман", които осигуряват транзита през страната ни към Турция, Гърция и Македония, също има дълга история. Първоначално процедурата беше обявена през юни 2011 г. като месец по-късно бе прекратена с мотива, че при "откриването и провеждането й са установени нарушения, изразяващи се в пропуски и неточни параметри на основното технологично оборудване и методите за оценка на офертите". Междувременно тогавашния изпълнителен директор Иван Дреновички бе отстранен, като по неофициална информация на източници на "Капитал Daily" причината е именно провалът на поръчката. Една от първите задачи на новия изпълнителен директор Кирил Темелокв бе да подготви нова процедура и така тя започна отново през декември. През февруари 2012 г. в сградата на "Булгартрансгаз" бяха отворени документите на фирмите, желаещи да участват в процедурата. Седемте кандидата, както "Капитал Daily" тогава писа, бяха "Главболгарстрой" на Симеон Пешов, "Енергоремонт холдинг", което е индиректно свързано с Богомил Манчев и Цветан Василев, и пет обединения, с участието на "Риск инженеринг" на Богомил Манчев, "Адванс инженеринг" и "Водстрой 98", "ПСТ холдинг", свързана с Васил Божков, и Еф Си Ай Би, в която участва българската "ИСА 2000". Последва дълъг период на оценяване и отсяване на фирмите и така през ноември 2012 г. до участие в процедурата бяха допуснати само "Главболгарстрой" и консорциумът "Адванс - Водстрой инженеринг". Това стана ясно от жалба, подадена от един от отстранените кандидати, Еф Си Ай Би, в Комисията за защита на конкуренцията, която впоследствие беше отхвърлена. Интересът на всички тези беше обясняван с факта, че победителят ще получи добър трамплин за предстоящото състезание за изграждане на българската част от "Южен поток". Пълна тайнственост Процедурата по оценяване на кандидатите беше обвита в пълна тайнственост, тъй като според обяснението на "Булгартрансгаз" тя предвижда пряко договаряне с кандидатите. Избраният начин на провеждане на обществената поръчка означава, че и двете фирми бяха поканени за преговори, на които техните ценови предложения се уточняваха. През февруари 2013 г. от жалба, подадена от "Адванс инженеринг" в КЗК срещу решението на "Булгартрансгаз", пък стана ясно, че за изпълнител на поръчката е избрана "Главболгартрсой". Отстраненият конкурент обаче не подаде жалба във Върховния административен съд (ВАС), което позволи договорът за започване на модернизацията да бъде подписан на 17 април тази година. Параметри на поръчката Според условията на поръчката модернизацията на компресорните станции включва интегрирането на 6 нискоемисионни генератора. Тя трябва да бъде извършена за срок от 1040 дни от сключването на договора, като дейностите ще бъдат изцяло за сметка на "Булгатрансгаз". Самото финансиране ще бъде осигурено със собствени средства на дружеството. От газовата компания коментираха, че с изпълнението на този проект ще бъде повишена надеждността на преноса на природен газ през транзитната газопреносна система на България до Турция, Гърция и Македония. "Освен това четирите компресорни станции "Лозенец", "Странджа", "Ихтиман" и "Петрич" ще бъдат напълно приведени в съответствие с най-високите европейски екологични изисквания за намаляване на вредните емисии в атмосферата", допълват от там. Изпълнителите Подизпълнителите, с които "Главболгарстрой" ще изпълнява поръчката, са Solar Turbines, "Химкомплект инженеринг", "Старт инженеринг, "ГСИ-Балкани". Американската Solar Turbines е добре известна като един от най-големите производители на газотурбокомпресорни агрегати в света, компанията е собственост на Caterpillar Inc. "Химкомплект", която беше посочена като подизпълнител от пет от кандидатите в поръчката, пък е най-голямата българска проектантска компания, специализирана в сектора на енергетиката. Фирмата има опит в проектирането на аналогични обекти в страните от Близкия изток. Те са проектирали и по-голямата част от газопреносната мрежа на България, като и газопровода "Набуко" през нашата територия. Останалите две дружества също са специализирани в строителни дружества в енергийния сектор. Тъй като главният изпълнител няма съществен опит в модернизацията на компресорни станции, от "Булгартрансгаз" заявиха, че съгласно документацията на процедурата критериите следва да се покрият общо от кандидата и декларираните от него подизпълнители, които ще участват при изпълнението на поръчката. "Главболгарстрой" е доказал, че заедно със своите подизпълнители удовлетворяват всички изисквания на възложителя както по отношение на икономическо и финансово състояние, така и по отношение на технически възможности и квалификация", допълват от дружеството възложител. По неофициална информация строителната дейност е едва около 20% от цялата задача. От "Главболгарстрой" не отговориха на въпросите на "Капитал Daily". Така дългата и обвита в медийно мълчание поръчка започва. Остава един от най-големите газови договори този път да бъде изпълнен в срок и качествено.
Източник: Капитал (29.04.2013)

13 кандидати за изграждане на оптични магистрали на "Булгартрансгаз" 13 фирми и сдружения кандидатстват в търга за изграждане и въвеждане в експлоатация на строежи към оптичната кабелна мрежа на "Булгартрансгаз". Офертите бяха отворени на 8 май в сградата на възложителя, в присъствието на 5 членна комисия и представители на фирмите кандидати. Поръчката е разделена на две обособени позиции: Oбособена позиция 1: строеж на оптична кабелна магистрала Автоматична газорегулираща станция (АГРС) "Ботевград" - кранов възел (КВ) "Батулци" - Подземно газово хранилище (ПГХ) "Чирен" с обща дължина 17 420 метра; Oбособена позиция 2: строеж на магистрални и локални оптични кабели – северна магистрала от междинна точка от трасето (МТТ) кранов възел (КВ) "Батулци" – МТТ КВ "Николаево" до възлова точка (ВТ) ГРС "Плевен" с дължина 57 530 метра Кандидати за двете позиции са: - Глобъл Оптик ДЗЗД, София, обединяващ фирмите "Водстрой 98", "Орбел Ком" ЕООД и Неткомс ООД; - Овъргаз Фиберком ДЗЗД, сформирано между ОВЕРГАЗ Инженеринг АД и испанската компания Fibercom. За подизпълнител е обявено телекомуникационното дружество "Вестител БГ" АД – част от групата на "Овергаз"; - Мармет ООД; - Обединение "ТС БГ – ДЛВ" – сформирано от Телеком сервиз България и ДЛВ ЕООД, гр. Перник; - АМТЕКО АД, Италия; - Телелинк; - Обединение "Монтажи Ко – Телекомплект" - "Монтажи Ко", София и "Телекомплект ЮГ" ООД, Благоевград; - ВИП Консорциум" ДЗЗД - "ВИП Консултинг Груп 08" - София, ТВ САТ Ком"- Пловдив и "Некст Дженерейшън Сървисез" – Смолян. За позиция 1 участват: - ЕТ "Мирса - 93 Цветан Асенов", София; - ДП "Съобщително строителсткво и възстановяване" - Консорциум "Техноинком – 04", съставен от "Техно – 04", София и Телекомуникационно и високо строителство Инком ООД (ТВС Инком) , Пловдив. Кандидати за позиция 2 са: - Хайтови Сие ООД, София - ЕЛМИ ООД, Стара Загора Дейностите, свързани с поръчката са: ременно строителство; трасиране на оптичната кабелна магистрала; доставка на необходимите материали и оборудване; строително - монтажни работи; контролни измервания, изпълнявани от лицензирани органи, единични, комплексни и приемни изпитания; идентификация на собствениците или на ползвателите/арендаторите на земи, определяне размера на обезщетенията за унищожена или пропусната реколта от земи строителната полоса на оптичния кабел; съставяне на строителни книжа; кадастрално заснемане на изградения строеж и получаване на удостоверения по Закона за кадастъра и имотния регистър; дейности по приемането на строежа и въвеждането му в експлоатация; гаранционна отговорност за изпълнените строителни и монтажни работи. Общата прогнозна стойност на поръчката е 3.59 млн. лв. без ДДС, като 1.6 млн. лева са за позиция 1 и 1.99 млн. лева - за позиция 2. Срокът на изпълнение на поръчката е 270 дни.
Източник: Строителство Градът (09.05.2013)

427 млн. лева има да събира БЕХ Над 437,3 млн. лв. просрочени задължения има да получава Българският енергиен холдинг (БЕХ) от своите дъщерни дружества, показва отчетът на компанията за първите 3 месеца на годината. Сред най-големите длъжници в групата са Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгаргаз". Заради свити приходи печалбата на холдинга е с 1,5 млн. лв. по-ниска спрямо същия период на м.г. В БЕХ освен "Булгаргаз" и НЕК влизат още ТЕЦ "Марица изток 2", "Мини Марица изток", "Булгартел", АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз". В момента компанията е в процедура за емитиране на облигационен заем от 250 млн. евро. С него холдингът планира да върне кредита за АЕЦ "Белене" към френската банка БНП Париба, отпуснат на НЕК. От началото на годината БЕХ е инвестирал около 4,3 млн. лв. в газопровода "Набуко Запад". Според данните на холдинга капацитетът на тръбата ще спадне най-малко с 14% заради по-късото трасе, което ще започва от българо-турската граница и ще свършва при австрийския град Баумгартен.
Източник: Труд (14.05.2013)

11 банки държат парите на държавните фирми 11 търговски банки държат парите на държавните предприятия. Това стана ясно вчера, след като министерствата обявиха официално в кои трезори се съхраняват парите на предприятията с повече от 50% държавно участие в капитала. Публикуването на тази информация стана задължително, тъй като Министерският съвет прие промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така до приключване на редакционния брой 13 (от общо 16) ведомства публикуваха задължителната справка. В нея е посочен делът на нетната експозиция към една банка на държавните фирми със средства над 3 млн. лв. в случаите, когато експозицията надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Така излиза, че банките, които посредничат за управлението на държавните пари и попадат в гореспоменатия фокус, са: Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Корпоративна търговска банка, УниКредит, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Търговска банка Д, Райфайзенбанк, ОББ, СИБАНК и Българо-американска кредитна банка. Занапред обаче максимум 25% от паричните средства на една държавна фирма ще могат да се държат на депозит в една банка. Това предвиждат новите правила за управление на компаниите с над 50% участие на държавата в капитала, които бяха приети от Министерски съвет. Така например, ако една държавна фирма има 80 млн. лева парични средства и иска да ги сложи на депозит в банки, новата регулация ще я задължи да разпредели парите в поне четири трезора. В случай, че същата държавна фирма има непогасен кредит към банка, тогава максималната допустима нетна експозиция към нея ще се изчислява на база разликата между сумата на депозита и сумата на непогасената част от кредита, която отново не трябва да надвишава 25% от общите парични средства на предприятието. Тези лимити ще се изчисляват всеки месец, като при възникнали отклонения ще се дава срок от 30 дни за изчистването им. Самият избор на банка ще се прави на база икономически най-изгодната оферта.
Източник: Стандарт (23.05.2013)

Пренасяме 45% от руския газ за Европа Между 40% и 45% от целите количества газ, които Русия изнася за Европа, ще минават през България, изчисляват експерти. Това ще стане след като газопроводът "Южен поток" бъде завършен и заработи на пълен капацитет. Тогава страната ни ще транзитира допълнителни 63 млрд. куб. метра руско синьо гориво на година, които ще се добавят към настоящите количества, които пренасяме за Турция, Гърция и Македония като клиенти на "Газпром". Освен съответните приходи от транзитните такси, които България ще започне да получава в края на 2015 г., когато заработи "Южен поток", страната ни ще получи и много по-сериозно геополитическо и стратегическо положение в региона на Балканския полуостров и в цяла Европа. Това може да помогне на държавата ни при преговори с други страни на политическо и дипломатическо ниво, смятат експерти. Не по-малки ще са и икономическите ползи за България. Освен самите транзитни такси бюджетът на страната ще получава приходи от данъците и осигуровките, които ще плаща компанията оператор на тръбата. Експлоатацията на газопровода пък ще създаде допълнителна заетост около трасето за съществуващи или нови фирми. Икономическият ефект от изграждането на "Южен поток" ще се усети още в края на тази година, за когато е планиран стартът на реалните строителни дейности на наша територия.
Източник: Стандарт (13.06.2013)

Еврокомисията започва разследване на БЕХ за господстващо положение и на пазара на газ Европейската комисия започва официално разследване дали Българският енергиен холдинг (БЕХ) и двете му дъщерни дружества за доставка на газ "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" ограничават достъпа на конкуренция до ключова газова инфраструктура в България в противоречие с антитръстовите правила на Европейския съюз, съобщи пресслужбата на институцията. Брюксел се безпокои, че българският енергиен титуляр и дъщерните му фирми вероятно злоупотребяват с доминиращата си позиция на пазара на природен газ в България. Това е в противоречие с чл. 102 от Договора за функциониране на ЕС. Основните опасения на Еврокомисията са, че тези компании могат да ограничават достъпа на потенциални конкуренти до българската мрежа за пренос на газ и местата за съхранение на газ, като категорично или мълчаливо отказват или забавят достъпа на трети страни. Като допълнение от Брюксел отбелязва възможността на тези компании да спират достъпа на конкуренти до основния газопровод, като запазват капацитета, който постоянно не се използва, без да го пускат на пазара. "Без достъп до тази ключова инфраструктура е невъзможно за компаниите да се конкурират с "Булгаргаз"на българския пазар за доставка на газ", продължава съобщението на комисията. Според Брюксел, ако такива практики бъдат установени, те могат да ограничат конкуренцията и да доведат до по-малък избор и по-лоши условия за доставката на газ, което от своя страна да доведе до вреди за европейските потребители. През септември 2011 г. Европейската комисия направи внезапна проверка на газовия пазар в България, която обхвана ревизии на четири дружествата, три от които държавни - Българския енергиен холдинг и двете дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", както и частната компания "Овергаз". Тогава Еврокомисията проверяваше именно прилагането на правилата за свободна конкуренция в търговията и разпределението на природен газ, както и спазването на ангажиментите за достъп на трети страни до газопреносната мрежа, които могат да бъдат нарушени едностранно или въз основа на двустранни споразумения. Настоящото разследване е поредното, което Брюксел започва срещу БЕХ. През декември 2012 г. Европейската комисия откри официална процедура, за да разследва дали Българския енергиен холдинг злоупотребява с господстващото си положение на пазара за електрическа енергия на едро в България.
Източник: Дневник (08.07.2013)

От Българския енергиен холдинг коментираха, че образуването на производство от страна на Еврокомисията не е констатация за извършени нарушения от страна на холдинга и дъщерните му дружества, а само сигнал, че комисията започва проверка за наличието или отсъствието на такива. От "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" заявиха за "Хоризонт", че изготвят становищата си. От Министерството на икономиката и енергетиката не изразиха становище. По искане на служебното правителство Еврокомисията и Световната банка изготвиха одит на енергийния сектор. Констатиран беше огромен финансов дефицит в системата, а една от основните препоръки беше да бъде закрит Българският енергиен холдинг, който е описан като непрозрачна мегаструктура. По-рано общественият съвет по енергетика към Министерството на икономиката също поиска закриването на БЕХ.
Източник: БНР (08.07.2013)

Реализирането на "Южен поток" може да доведе "Булгартрансгаз" до състояние, близко до фалит, прогнозира бившият посланик на България в Русия Илиян Василев. По негови думите страната няма да инвестира средства в проекта, но същевременно се лишавала от външни приходи, които имали същата стойност на средствата, които ще бъдат спестени на държавата. Според него все пак проектът носел риск за страната ни. Според Василев няма дългосрочна визия за природния газ, който може да постъпи през интерконекторната връзка от Азербайджан, нито за газа, който евентуално ще постъпи през "Южен поток”. Той каза, че е притеснен от стойността на газопровода на българска територия – 6 милиона евро на километър. Същият газопровод в Германия по думите му струва 2,2 милиона.
Източник: БНР (09.07.2013)

Работа на 6000 дава “Южен поток” Проектът "Южен поток" ще открие 6000 работни места в България. Само в строителството ще бъдат заети 2500, а останалите - в снабдяване и обслужващи звена. Това каза във Варна Георги Гегов, изпълнителен директор на "Южен поток България" АД. Съгласно проектните документи са заложени поне 16 специалности в строителството на газопровода в наземната част през страната ни. Вече при експлоатацията ще работят постоянно 200 души на 3 компресорни станции у нас от общо 8 в цяла Европа - КС "Варна", КС"Лозен " и КС "Расово". Във Варна се проведе общественото обсъждане, 25-то поред в страната, на доклада за оценка на въздействие на околната среда (ДОВОС), което премина с гореща дискусия. Новият кмет Иван Портних откри срещата с пожелание за добър старт. Проектната компания, вярна на принципа да изслуша всички засегнати страни, настояваше за диалог с хората край морето след презентацията. Но те нямаха търпение за въпроси и изказвания. Няма никакви причини за притеснения, че шумът на компресорната станция в района до Варна, където отиват 4-ите тръби с газ, ще надвишават нормите, категорични бяха експертите.
Източник: Стандарт (17.07.2013)

Догодина пускаме газовата връзка с Румъния От началото на следващата година трябва да заработи газовата връзка с Румъния, до края на 2014 г. се очаква да бъде готов и българският участък към Турция. Това съобщи вчера изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Има отлагане на пускането в експлоатация с около шест месеца на реверсивната газова връзка с Румъния, защото по време на строителството са били намерени много археологически обекти. „Участъкът от тръбата на българска територия е изграден изцяло и в момента текат изпитания”, поясни Темелков. В момента се работи по сондажите на река Дунав и до ноември и този процес ще бъде приключен, добави той. Връзката с Румъния е с минимален капацитет от 0,5 млрд. куб. метра годишно, а максималният е 1,5 млрд. кубика годишно. За газовата връзка с Гърция проектът се движи от проектна компания, регистрирана от БЕХ и гръцката компания "Посейдон". „Доколкото съм информиран, проектът върви по график, проведен е ОВОС, текат процедури по утвърждаване на трасето на самия газопровод”, посочи Темелков. Предвижда се в началото на 2015 г. връзката да е готова.
Източник: Монитор (01.08.2013)

Министерството на вътрешните работи се е възползвало до последния момент от възможността да получава дарения от държавни фирми и общини, става ясно от отчета за последните 6 месеца, който е публикуван на страницата му в интернет. Общата стойност на даренията е 3 334 115.87 лв. Миналия месец вътрешният министър Цветлин Йовчев забрани тази практика. Повече от половината дарени вещи и пари по традиция идват по линия на фирмата "Безконтактни мултиплексорни вериги" (БМВ), собственост на самото министерство. Дружеството е монополист в производството на регистрационни табели на автомобили и от години субсидира МВР въпреки огромния бюджет от над 1 млрд. лв. и допълнителните финансови инжекции, идващи по линия на бюджета. Данните сочат, че само през последните два месеца фирмата БМВ е направила три големи дарения на министерството си. В края на април е дала 539 700 лв. за автомобили. Месец по-късно за същите покупки са дарени нови 554 180 лв. В същия ден фирмата е превела и още 286 292 лв., които пък са за мотоциклети. През март МВР получило и други 163 560 лв., пак за автомобили. Това не са единствените дарения на БМВ. Фирмата щедро е давала за ремонти (150 153 лв., 69 924 лв.), компютри (14 973 лв.), система за видеонаблюдение (2815 лв.), обзавеждане и стопански инвентар (21 986 лв., 149 480 лв.), както и 87 669 лв. за "стационарна конфигурация за озвучаване и мултимедийно проектиране" на Главна дирекция "Национална полиция". БМВ е дарила и 136 хил. лв. на областната дирекция в Шумен. Не е ясно за какво точно са отишли парите. Отделно от това в същата дирекция са дадени и над 114 хил. лв., този път за ремонти. Друг сериозен дарител на МВР е финансовото министерство. Според отчета то е дарило автомобили 6 пъти, като общата им стойност е 92 хил. лв. Други почти 15 хил. лв. са дадени под формата на компютри. Техника е дошла и по линия на меморандум с Кралство Нидерландия. Две дарения за над 20 хил. лв. има от посолството на Израел. Областните дирекции на МВР и по-специално районните управления страдат от постоянна липса на гориво, дърва за огрев и смазочни материали. Това става ясно от отчета, където преобладават малки на стойност подаръци, дадени в голямата си част от малки общини, ВиК и горски дружества. Сред дарителите са общините Кочериново, Рила, Айтос, Стражица, Сатовча, Разлог, Якоруда, Белица, Несебър, Приморско, Руен, Созопол, Средец и др. Голяма част от даренията са за малки суми в диапазона от 200-300 лв. до малко над 1000 лв., има дори и за 50 лв. Част от общините, традиционно попадащи в списъка, са известни със собствените си финансови затруднения. Малко по-големи са подаръците под формата на гориво от "Булгартрансгаз" - над 11 хил. лв., и Българския енергиен холдинг - почти 10 хил. лв. Не по-различна е ситуацията и с ВиК дружествата, които даряват предимно гориво. Дърва за огрев са давани в Благоевградско, Крумовград, Златоград и Трън. Областната администрация в Смолян е дарила и метална ограда за граничния пункт Ново село. АЕЦ "Козлодуй" пък е изградила отоплителна система в областната дирекция във Враца на цена почти 10 хил. лв. и е подарила лицеви маски на пожарникарите в Монтана и Враца. Това е последната порция дарения, които вътрешното ведомство получава от общини и държавни предприятия. На 7 юли МВР шефът Цветлин Йовчев официално забрани даването на подаръци, като остави възможност такива да се получават само по международни договори и проекти. Скандалът с даренията тръгна след разследване на "Сега" през 2011 г. Тогава стана ясно, че МВР е приемало подаръци от частни лица, сред които има дори разследвани и осъдени. Тогавашният министър Цветан Цветанов дълго време отказваше да прекрати порочната практика, но в крайна сметка бе принуден от обществения натиск. Даренията в МВР влязоха дори в един от брюкселските доклади. Тогава беше направен и публичният регистър. В крайна сметка обаче Цветанов забрани само подаръците от частни лица и фирми, а остави възможността това да правят общини и държавни предприятия. Така фирмата БМВ се превърна в най-големия спонсор на министерството си. Още с встъпването си на поста Йовчев заяви, че ще спре даренията. Според отчета за миналата година министерството е получило подаръци за почти 9 млн. лв. Преди дни вътрешният министър обяви, че не е редно с пари на данъкоплатците да се прави бизнес от министерството, и заяви, че закрива държавната охранителна фирма СОД. Той обаче не каза нито дума за съдбата на БМВ.
Източник: Сега (09.08.2013)

Местният добив на природен газ да скочи близо 5 пъти за 10 години, очакват от "Булгартрансгаз". В плана за развитие на преносната мрежа, представен вчера пред ДКЕВР, е записано, че местният добив ще нарасне до 250 млн. куб. метра през тази година. До 2015 г. количествата щели да стигнат 1300 млн. куб. метра, а през 2022 г. - 1520 млн. куб. метра. "Това са очаквания, които имаме на база на заявените планове на добивните предприятия. Съществено значение има и това как ще се развият проучвателните дейности в Черно море. Но все още не сме предвидили изцяло количествата, които биха могли да се добият от там", обясни Кирил Темелков, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". В плана се залага предимно на добив на природен газ от находищата в Галата и Калиакра, както и от Девенци. Там скоро ще започне търговски добив. Според Темелков до 2022 г. потреблението на синьото екогориво у нас ще се вдигне двойно. В много от градовете ни замърсяването с фини прахови частици е над пределно допустимите нива. Това, твърди Темелков, е достатъчна причина за преминаването на домакинствата към природния газ. У нас битовото потребление е само 2.6% спрямо 30 на сто в Европа. Според представения вчера план компанията ще започне да инвестира активно през идните няколко години. Целта е да се диверсифицират доставките на природен газ, което би довело и до по-ниски цени. --НАМАЛЕНИЕ-- Със 7.5% са се свили продажбите на природен газ за индустрията през 2012 г. у нас, съобщиха вчера от "Овергаз". Причината е лошата макроикономическа среда, която е довела до намаляване на производството и консумацията на синьо гориво от предприятията, както и до ликвидацията на някои от фирмите. Негативен ефект е оказало и въвеждането на акцизната ставка върху природния газ, ползван в индустрията. Изградената газоразпределителна мрежа в страната е проектирана за значително по-голям брой промишлени потребители, отколкото са присъединените. Тези неблагоприятни тенденции водят не само до намалено използване на капацитета на мрежата, но и до свиване на продажбите на индустриалните консуматори. В същото време природният газ за промишлеността е повече от два пъти по-евтин от електроенергията. За август индустриалните потребители плащат за киловатчас енергия, произведен със синьо гориво, средно 11 стотинки, а за същото количество електричество цената е 23 стотинки.
Източник: Сега (14.08.2013)

"Булгартрансгаз" планира 30% газификация до 2020 Битовото потребление на природен газ в България значително изостава от средното за Европа. По тази причина е разработен план за развитие на газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз", който предвижда активни инвестиции. Целта е до 2020-а година да бъде достигната 30-процентна газификация. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изслуша 10-годишния план, представена от "Булгартрансгаз". Това е първият подобен документ, подчертаха от дружеството, който дава яснота и прозрачност по дългосрочните намерения за развитието на преносната мрежа. В плана се предвиждат ударни инвестиции в първите 5 години. До края на тази година ще бъдат завършени газопроводът "Добрич-Силистра" и интерколекторната връзка "Русе-Гюргево". В предпроектно проучване са вътрешните газопроводи до Пирдоп, до Свищов и от Симитли до Банско. Тяхното изграждане се плаща от следващата година, а за финансиране се кандидатства пред Международния фонд "Козлодуй".
Източник: Стандарт (14.08.2013)

Прекален оптимизъм в "Булгатрансгаз" Местният добив на природен газ ще нарасне почти четири пъти през следващите 10 години и 33% от потреблението в България през 2022 г. ще се задоволяват от собствен добив (виж графиката). Тази прогноза е залегнала в десетгодишния план за развитие на мрежите на "Булгартрансгаз", който беше обсъден в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. През същия период планът предвижда увеличение от 2.5% на 30% на битовата газификация, както и създаване на междусистемни връзки със съседните страни, което да позволи диверсифициране на източниците за доставка и създаване на условия за намаляване цената на газа. На въпроса дали данните, заложени в този сценарий, не са прекалено оптимистични Кирил Темелков, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз", заяви, че дружеството се съобразява с прогнозите и плановете за развитие, които подават добивните предприятия и Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). "Нашите планове се съобразяват и с местните характеристики на добив и потребление, и с регионалното потребление на природен газ и източници за доставка", заяви още той. Към момента над 85% от природния газ в България се доставят от Русия. Проблемът с прекомерната българска зависимост от руските доставки се задълбочи, след като "Набуко" се провали, а същевременно правителството вдигна оборотите по изпълнението на "Южен поток". На този фон прогнозите за ръст в добива на български газ е добра новина. Добиваният от компанията "Мелроуз рисорсиз" газ от черноморските находищата на българска територия "Галата", "Калиакра" и "Каварна" през 2011 г. е бил 438 млн. м3, което е 14% от потреблението през същата година. До 2022 г. очакванията са добивът да нарасне до 1520 млн. м3, което дори на фона на общия ръст в потреблението ще доведе до дял от 33% спрямо вносния газ. В плана на "Булгартрансгаз" се предвижда след 2015 г. България да може да покрие изискването на Европейската комисия газовото търсене в района да може да бъде задоволено в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура в момент на високо потребление. За целта ще бъдат изградени няколко междусистемни връзки със съседни държави, чрез които ще могат да бъдат осигурявани алтернативни доставки към българската мрежа. През настоящата година България ще свърже с Румъния газопреносната си мрежа, а през следващата - с Турция, която има достъп до много повече източници. През 2015 г. пък се очаква да завърши изграждането на връзки и с Гърция и Сърбия. Тогава се очаква газ към България да тръгне и по газопровода "Южен поток". Очакваше се интерконекторите да започнат да функционират още през тази година, но се забавиха значително. По отношение на цената на природния газ ние не можем да правим прогнози, защото сме преносен оператор, заяви след обсъждането Кирил Темелков. Очакванията му обаче са цената да се понижи при равни други условия (т.е. ако в глобален мащаб има ценови спад). "В нашите възможности и задължения е да повлияем на този процес, като осигурим възможности за диверсификация на доставките, което респективно би довело до намаляване на цените на природния газ", допълни той. Предстои и промяна в тарифите за пренос, тъй като те не са променяни от 2005 г. и има европейско изискване в тази посока. Темелков заяви, че не се очаква съществено изменение спрямо настоящите тарифи, като анализите са показали, че те са на адекватни ценови нива. Тарифите за пренос не могат да повлияят съществено на цената на природния газ, тъй като представляват по-малко от 2% от крайната му цена. Заложената в плана прогноза за впечатляващ ръст до 30% на битовата газификация вероятно ще бъде коригирана до 16%, заяви по време на обсъждането Елеонора Николова от МИЕ. Причината е, че в момента потреблението на газ сред домакинствата е много ниско – едва 2.6%. Темелков също определи целта от 30% като много оптимистична, но подчерта, че това е цел не само за дружеството, но и за цялото общество, защото повишението на битовата газификация означавало по-ниски разходи за населението и създавало възможност за по-висока ефективност. В момента най-големият потребител на природен газ в страната е енергетиката, следвана от химическата промишленост и металургията. Газопреносното дружество планира и поетапно разширяване капацитета на подземното газохранилище "Чирен". В момента то може да съхранява 550 млн. м3 природен газ, като се предвиждат варианти на достигане на максимален капацитет от 1000 млн. м3 до 2017 г. Планът на "Булгартрансгаз" се изготвя за първи път и е в съответствие със задължението на всички газопреносни оператори на територията на Европейския съюз да разработят подобни десетгодишни планове. Той със сигурност ще претърпи актуализация, защото е разработен спрямо ситуацията към февруари т.г. и в него не е отразен например провалът на проекта "Набуко". Темелков обясни, че след като бъде приет, планът ще бъде актуализиран всяка година.
Източник: Капитал (15.08.2013)

В Европейския съд в Люксембург тази сутрин започнаха изслушванията по дело на Европейската комисия срещу България заради липса на двупосочни газови връзки със съседни страни. Това е първото дело срещу страната ни, което се гледа в Европейския съд. Други две висящи дела, свързани с либерализацията на енергийния пазар, също се очаква скоро да започнат, информира Портал Европа. Делото, по което днес България дебютира като ответник в Европейския съд, е заведено от Еврокомисията през април миналата година с аргумент, че страната ни не е предоставила на участниците на пазара максимален капацитет и в двете посоки на газопреносната си система. В иска на ЕК е обяснено, че „Булгартрансгаз" не предоставя капацитет за обратна струя във всяка входна и изходна точка, където нашата газова мрежа се свързва с тези на Румъния и Гърция. Българските власти обосновават това с липса на физическа връзка между транзитната и националната газопреносна система на България и с различни правни режими. Друг аргумент на защитата са три междуправителствени споразумения с бившия СССР, сключени още през 80-те години, които влизат в противоречие в европейското законодателство, изискващо осигуряване на така наречения "максимален капацитет на тръбите". На свой ред ЕК отбелязва, че ако договорът с „Газпром" от 1998-а година е пречка за изпълнението на европейските норми, то България следва да отстрани това несъответствие. Очаква се делото да приключи в срок от 3 до 8 месеца, а ако срещу България бъде произнесено осъдително решение, размерът на санкцията ще бъде определен от съда. По другите две висящи дела срещу страната ни - заради нелиберализирания пазар на газ и електричество, от Еврокомисията настоява и за дневна глоба в размер на 8448 евро до отстраняване на нарушението. Тези дела са заведени в началото на годината и също се очаква да започнат скоро.
Източник: Money.bg (05.09.2013)

Още местен газ през 2015 г. До 2015 г. "Булгаргаз" може да започне да получава природен газ от находището край Червен бряг. За целта държавният доставчик е подписал договор с добивната TransAtlantic Petroleum, съобщи в четвъртък по време на енергиен форум изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов, цитиран от сайта 3e-news.net. Гогов припомни, че канадската компания има търговско откритие за газ, но залежите там все още се изследват. По различни оценки в района на Койнаре има между 5.5 и 8 млрд. куб. метра залежи на природен газ. Местният добив е сред възможните варианти за диверсификация на доставките и понижение на цените на газа, от който зависи и цената на топлоенергията и индустриалните продукти. Консумацията на газ в България се движи между 2 и 3 млрд. куб. м. За сравнение, според отчет на "Булгаргаз" местният добив за първите девет месеца на 2012 г. е 254 млн. куб. м. Основният местен добив се извършва в шелфа на Черно море от "Мелроуз рисорсиз", която преди година беше придобита от ирландската Petroceltic. Миналия ноември TransAtlantic, която оперира в България чрез придобитата през 2011 г. Direct Petroleum Bulgaria, получи 35-годишна концесия за добив от района на Койнаре, където се намира участък "Р1-Девенци". По това време е подписан и предварителен договор с "Булгаргаз". През 2008 г. Direct Petroleum открива залежи на дълбочина около 4200 метра, става ясно от сайта на компанията майка. Като тестов добив през 2012 г. са извлечени 87.7 хил. куб. метра газ. Кандците кандидатстват и за концесия в района на Стефанец, южно от Койнаре. Най-много гориво "Булгаргаз" внася от руската "Газпром експорт", другият доставчик е "Мелроуз", която добива в блок "Галата" в Черно море и има концесии за находищата "Калиакра" и "Каварна". По думите на Гогов "Булгаргаз" се интересува и от залежите край Кипър. През септември "Булгаргаз" подписа договор за покупка на природен газ от консорциума "Шах Дениз", който разработва едноименното каспийско находище. Контрактът е за 25 години и най-ранните доставки могат да са факт през 2019 г. Очаква се българската компания да получава по 1 млрд. куб. м годишно. Изпълнителният директор на "Булгаргаз" очаква в бъдеще компанията да играе все по-малка роля на обществен доставчик и все повече да се адаптира към по-конкурентна пазарна среда, каквато е европейската тенденция. "Никъде не е казано, че газопреносната мрежа у нас трябва да остане една и да се управлява от един собственик", коментира Гогов. В бранша отчитат, че пречка пред това потребителите реално да имат по-широк избор на доставчици е липсата на инфраструктура и газопреносни връзки. През юли Европейската комисия започна антитръстово разследване срещу "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" (оператор на мрежата), както и срещу принципала им – Българския енергиен холдинг (БЕХ). Според комисията държавните компании може да злоупотребяват с господстващото си положение на газовия пазар и така да възпрепятстват навлизането на други играчи.
Източник: Капитал (04.10.2013)

Взимаме газ от два нови източника през 2015 г. България ще получава газ от два нови източника след по-малко от две години. До началото на 2015 г. родните потребители ще могат да разчитат на синьото гориво, което ще се добива от находището край с. Девенци. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов на форума "Природен газ - Инфраструктура, пазари и услуги". Държавното газово дружество е подписало договор с фирмата, която ще добива синьото гориво - "Транс Атлантик петролеум". През декември 2015 г. у нас ще дойдат и първите количества газ по "Южен поток". По план тогава трябва да заработи първата от тръбите, които ще минават по дъното на Черно море. Според зам.-министъра на енергетиката Иван Айолов в момента има 5-6 месеца забавяне на проекта "Южен поток". То обаче се наваксва, каза във вторник икономическият министър Драгомир Стойнев. Ако закъснението бъде наваксано, до края на 2015 г. България ще има два нови източника на газ. Междувременно ще заработи и междусистемната ни връзка с Румъния. До края на октомври трябва да приключат строителните дейности, каза Айолов. До 2017 г. капацитетът на хранилището в Чирен ще бъде увеличен на 1 млрд. куб. метра газ, каза изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Това ще стане с реализацията на проект за 200 млн. евро. В същото време ще бъде вдигнат и добивният капацитет, като на ден ще могат да се изпомпват по 4,2 млн. куб. м синьо гориво.
Източник: Стандарт (04.10.2013)

Газовата връзка с Румъния ще заработи от януари Газовата връзка с Румъния е почти готова и тръбопроводът ще бъде пуснат до началото на следващата година. Това е най-напредналият от няколкото проекта за свързване на българската газопреносна система със съседните страни, но на практика няма да доведе до значителна диверсификация, защото капацитетът на тръбата за пренос на газ към България ще е ограничен. Газовият интерконектор Русе - Гюргево е дълъг общо 25 км и в частта му на румънска територия (7.5 км) е готов. Това са съобщили от румънския оператор Transgaz пред местния вестник "Путеря", цитиран от БТА. Проектът включва и участък под р. Дунав, дълъг 2.1 км. От българска страна тръбопроводът е 15.4 км и се изгражда от държавната "Булгартрансгаз", която планираше да е готова с проекта до началото на 2013 г., а след това коригира плана си за края на май тази година. Миналата седмица зам.-министърът на енергетиката Иван Айолов обясни, че правителството е заварило изоставане с 6 месеца, но по думите му забавянето вече е компенсирано и тръбопроводът ще бъде пуснат от 1 януари 2014 г. Основен проблем е все още незавършената реверсивна (двупосочна) способност на газопровода, чрез която да се доставя гориво в България, каза наскоро в парламента икономическият министър Драгомир Стойнев. За целта е нужна компресорна станция в Румъния, която не е предвидена по проект. Според проекта на газопровода трябва да има две измервателни станции - една в Русе и една в Гюргево. Румъния е поела ангажимент за отпушване на износа към България, но не е ясно кога това ще стане възможно. По план между двата града ще могат да се пренасят между 0.5 и 1.5 млрд. куб. метра газ. Изграждането на връзката струва близо 24 млн. евро, от които 8.9 млн. са безвъзмездно финансиране по Европейската енергийна програма за възстановяване. Българският участък струва 7.1 млн. евро, от който 4.4 млн. са от европейската енергийна програма, а 2.7 млн. са собствено финансиране на "Булгартрансгаз". Строежът на газови интерконектори е сред мерките на правителството за разнообразяване на доставките, набелязани след газовата криза в началото на 2009 г. За България румънският интерконектор няма да доведе до съществено разнообразяване на доставките, а по-скоро да служи като резервен вариант при нова криза. За Румъния проектът ще даде косвен достъп до азерски природен газ, когато Трансадриатическият тръбопровод (от Турция през Гърция и Албания за Италия) бъде свързан с българската мрежа, каквито са намеренията на правителството. Строителството по другите интерконектори не е започнало. В момента се правят техническият проект и подробният устройствен план именно за газопровода с Гърция, съобщи още Иван Айолов. Той припомни, че освен азерски газ интерконекторите могат да се използват и за доставки на втечнен газ от новите терминали в Турция и Гърция. Връзката със Сърбия (61.1 км) трябва да заработи през 2017 г., стана ясно миналия месец след среща на министър Стойнев със сръбския му колега Зорана Михайлович. Очаква се през ноември да бъде открита процедура за изработване на техническия проект за газопровода София - Ниш. Газовата връзка с Турция е най-изостанала - тя все още на идеен етап. Възможно е свързване с преносните системи в Централна Европа, след като преди дни Европейската комисия представи списък с приоритетни енергийни проекти, сред които е и газопровод от България до Австрия през Румъния и Унгария. Той ще е с дължина 1318 км и потенциал за пренос на до 3 млрд. куб.м. По план съоръжението на година трябва да минава по трасето на проекта "Набуко", който беше изоставан след консорцима, разработващ находището "Шах Дениз 2" в Каспийско море, който предпочете да доставя газ за Трансадриатическия газопровод.
Източник: Капитал (22.10.2013)

Шампионите в строителството Дружествата "Геострой" от групата на "Геотехмин" и "СК-13 холдинг" взеха награди за най-големи строителни компании за 2012 г. в секторната класация на Камарата на строителите в България (КСБ). Те получиха златни призове сред големите предприятия съответно в категориите за високо и за инфраструктурно строителство. Победителите се избират на базата на подадените от тях към строителния регистър данни за приходи от продажби, дълготрайни материални активи и брой заети лица. Според регламента най-голяма тежест - 15 точки, носят приходите за съответната година, останалите два критерия носят по 5 точки. Най-голямата компания в категория високо строителство е "Геострой" с приходи от 111.8 млн. лв. за 2012 г. при 63.6 млн. лв. година по-рано. Данни за големите обекти на "Геострой" за миналата година не са подадени, но управляваното от Владимир Вутов (на снимката) дружество традиционно работи по обекти на медодобивния комплекс "Елаците мед". Изпълнител е и на смесения комплекс "Сан Стефано плаза" в центъра на София. В същата категория сребърен и бронзов приз взеха две варненски дружества - "Комфорт" и "Планекс", с приходи за 2012 г. в размер на съответно 103.9 млн. лв. и 86.3 млн. лв. В категорията за инфраструктура лидер е "СК-13 холдинг", която отчита лек спад на приходите през 2012 г. до 117.6 млн. лв. при 129.5 млн. лв. за 2011 г. Сред по-известните обекти, по които компанията е работила, са разширението на метрото в София и строителството на магистралите "Люлин" и лот 2 на "Тракия" (Стара Загора - Нова Загора). На второ място в категорията е "Хидрострой" с приходи от 86 млн. лв. за 2012 г. Трета сред големите компании е "ГБС-инфраструктурно строителство", чиито приходи за годината са 88.4 млн. лв. Въпреки че е реализирала повече продажби от "Хидрострой", тя отстъпва като материални активи и брой заети. В конкурса на камарата тази година участваха 3814 дружества. Сред тях не са включени осем от най-големите строителни компании и холдингови структури - "Балканстрой", "Булгартрансгаз", "Геотехмин", "Главболгарстрой", "Енемона", "ПСТ холдинг", "Станилов" и "Трейс груп холд", които миналата година получиха специални награди за цялостен принос към сектора.
Източник: Капитал (28.10.2013)

Няма кандидати за проектиране и изграждане на новия сондаж Е-72 и газопровод в Чирен Във връзка с разширението наподземното газово хранилище "Чирен" през септември т.г. "Булгартрансгаз" обяви отново поръчката за изграждане на нов експлоатационен сондаж Е-72 и газопровод към него, които да се присъединят към изградените досега 39 сондажа. Поръчката е на стойност над 9 млн. лева. Обект на поръчката е инженерингово изпълнение с въвеждане в експлоатация на обектите със следните дейности: съгласуване на работните проекти и получаване на разрешение за строеж; наемане на земя за временното строителство и за изграждането на обекта; доставка на необходимите материали и оборудване(без тръбите за газопровода и сепарационен и измервателен възел); организация на изпълнението на СМР; изграждане и ликвидация на временни подобекти (за електроснабдяване и водоснабдяване); прокарване на сондажа и СМР; изпитания за изграждане на обекта и операции по свързването му към съществуващите съоръжения в хранилището; упражняване на авторски надзор по време на строителството; съставяне на строителни книжа и кадастрално заснемане по приемане и въвеждане в експлоатация на обекта. Сондажът ще бъде съоръжен с телеметрична система с цел извършване на интегриране на контролната, измервателната и информационната система на сондажа със съществуващата СКАДА система на газовото хранилище. Целта е непрекъснат и автоматизиран контрол върху сондажния процес. Газопроводът трябва да е на 0.8 м под нивото на терена, с начална точка сондаж Е-72 и крайна точка – централната площадка на хранилището "Чирен". Параметри на газопровода са: дължина – около 1415 м, диаметър – 133 мм, работно налягане – 15 Mpa, и очаквано количество на добивания газ в сондажа – 280 - 480 хиляди куб. м/ден. Трасето на газопровода е възможно най-кратко, като за достъп до обекта ще се използва съществуващата пътна инфраструктура. Сондажът е на разстояние 2025 м северно от село Чирен, на 1740 м източно от асфалтовия път и на 1130 м югоизточно от площадката, където се намира компресорната станция на хранилището. До крайния срок за подаване на оферти - 24 октомври, нямаше кандидати. Изискването към кандидатите бе да през последните 3 години да са реализирали оборот от изпълнение на сондажни работи и строителство (в т.ч. инженерингово изпълнение) не по-малък от 4 млн. лева. Според комисията ще се направи анализ от възложителя и след време отново ще се поднови обществената поръчка. Вероятната причина за липсата на желаещи е спецификата на този вид дейност, както и изискването за съвременни сонди, които да прилагат сондиране на голяма дълбочина. Малко са фирмите у нас, които могат да се справят с това оборудване и неговото транспортиране до строителната площадка.
Източник: Строителство Градът (29.10.2013)

Облигациите на БЕХ са пласирани сред близо 200 инвеститори Облигационната емисия за 500 млн. евро на Български енергиен холдинг е била пласирана сред близо 200 инвеститори, като по-голямата част от тях са чуждестранни играчи, но има и участници от България. Това съобщиха източници, запознати с процедурата по предлагането, което се проведе на 31 октомври. Две трети от облигационерите са от Европа, а останалите участници са от САЩ и Азия. Близо половината от емисията са изкупили инвестиционни фондове, а останалите книжа са записали пенсионни фондове, застрахователни дружества и банки според неофициалната информация. Очакванията на пазара са били петгодишните книжа да бъдат пласирани при доходност под 4%, тъй като към момента на предлагането БЕХ не е отчитал големи задължения, съпоставено с активите му и постъпленията от дивиденти. Постигнатата доходност обаче бе малко по-висока, 4.287%, което показва, че участниците са калкулирали по-голям риск. Според банкер, занимавал се със сделката, цитиран от Reuters, за това са натежали притесненията около политическата обстановка в страната и дебютният характер на емисията. Дори и на това ниво специалисти от облигационния пазар окачествиха предлагането като успех за емитента на фона на резултатите от сравними емисии: през миналата година българските еврооблигации с 5-годишен матуритет бяха пласирани при доходност от 4.436%, а на последния аукцион за 5-годишни ДЦК през октомври постигнатата доходност бе 2.35%. Друго потвърждение на успеха за облигационната емисия дойде от ирландската и английската фондова борса, където книжата бяха качени за вторична търговия. В петък, когато пазарът вече бе научил, че БЕХ е договорил заем от "Газпром" за 620 млн. евро за участието си в газопровода "Южен поток", облигациите се търгуваха при доходност от 4.267%, което е по-ниско от постигнатата на аукциона. Това според експерт в търговията с такива книжа показва, че инвеститорите не са били неприятно изненадани от новината, сервирана едновременно с обявяването на резултата от предлагането, а също и че облигацията е била правилно оценена от банките, които я пласираха - Raiffeisen Bank International и Citigroup.Григорий Ананиев, началник ликвидност на Citibank за България и Румъния, декларира, че разочаровани от новината за "Газпром" е нямало. Поне това са показали разговорите, които той е повел с местните инвеститори, записали от облигациите на БЕХ. Имайки предвид, че книжата трябва да се платят до 7 ноември, може да се предположи, че ако все пак има недоволни сред облигационерите, те ще се откажат от сделката. Това обаче е с минимален шанс да се случи, коментират специалисти от пазара, които обръщат внимание на многото подадени заявки за покупки от емисията - те бяха пет пъти повече от предложеното количество от 250 млн. евро. Според тях инвеститорите не би следвало да са изненадани и от това, че на финала на предлагането бяха одобрени два пъти повече облигации за продажба, отколкото бе обявено в проспекта. Това е обичайна практика и е можело да се очаква, че ще се стигне дотам, тъй като по-голямата емисия се превръща в бенчмаркова и става по-видима за международните инвеститори. Енергийният холдинг подготвя излизането си на облигационните пазари от миналата година, за да осигури ресурс за покриване на задължения в групата. Едно от тях е заемът за 195 млн. евро, изтеглен от НЕК за финансиране на дейности по проекта АЕЦ "Белене". Той падежира през май тази година и бе рефинансиран с друг банков заем, който сега ще бъде върнат с постъпленията от облигационната емисия. С остатъка от средствата БЕХ ще може да изплати дължимия дивидент на държавата, който възлиза на 205 млн. лв. Крайният срок за внасянето му е 15 ноември. Така от изтегления милиард лева чрез продажбата на облигации дружеството ще остане с 413 млн. лв., които може да бъдат насочени към инвестиционни проекти, каквито са изграждането на газови връзки с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния, както и удължаването на живота на двата работещи ядрени реактора на АЕЦ "Козлодуй". Това са все проекти, определени като стратегически и по които работата е започнала. Отделно със заема от "Газпром" БЕХ практически стартира дейностите по прокарване на "Южен поток", но отпусканите 620 млн. евро едва ли ще изчерпят цялата нужна инвестиция, с която държавната компания се ангажира пред руския партньор. Работата с него по проекта "Белене" вече показа как първоначалните сметки могат да се окажат сериозно сгрешени и в крайна сметка оскъпяването да е непосилно за българското дружеството. Ако се върнем пак към проспекта на облигационната емисия, в него се споменава, че във времето от 2013 до 2017 г. инвестиционната програма на БЕХ ще изисква по 700 млн. евро годишно, което е много повече от паричните потоци, които холдингът реализира. От отчета му към деветмесечието се вижда, че приходите му са малко над 250 млн. лв., а финансовото състояние и задлъжнялостта на дъщерните компании сериозно се влошават, което означава, че следващата година БЕХ най-вероятно няма да е в състояние сам да осигури 700 млн. лв. ресурс за инвестиции. Ето защо е много важно дали, след като взе лесните пари, дружеството ще се изкуши да се впусне в проекти, които не може да си позволи. Това гарантирано би го заробило с още дългове. Не бива да се забравя и че догодина предстои арбитражно дело с "Атомстройекспорт" за АЕЦ "Белене", което потенциално може да струва на холдинга 1 млрд. евро.
Източник: Капитал (04.11.2013)

Търси се изпълнител на нов газов сондаж в хранилището "Чирен" "Булгартрансгаз" удължи срока за избор на компания, която да извърши нов газов сондаж в хранилището "Чирен". Новият е 28 ноември, след като до първоначалната дата - 24 октомври, не са били подадени оферти, потвърдиха от газовата компания. Тя управлява газопреносната мрежа в страната и е собственик на подземното съоръжение край Враца. В момента в хранилището може да се съхраняват до 550 млн. куб.м гориво и така то се явява единственият съществен буфер при временни прекъсвания на вноса или при колебания в потреблението. Проектът е част от цялостното разширяване на "Чирен". Фирмата, която бъде избрана за изпълнител, трябва да проектира и прокара експлоатационен сондаж Е-72, да монтира газопровод с дължина от 1.4 км. Прогнозната стойност на проекта е 9.35 млн. лв., показва документацията на процедурата на газовия оператор. Още 14.4 млн. лв. са предвидени до 2015 г. за реконструкция на съществуващите сондажи. Според плана за развитие на мрежите на "Булгартрансгаз" в момента в "Чирен" има 22 експлоатационни сондажа, 10-мегаватова компресорна станция и други инсталации за нагнетяване и добив на гориво. Максималният дебит при извличане на газ може да достигне 4.2 млн. куб.м за денонощие, а при нагнетяване – съответно 3.5 млн. куб.м. Компанията планира да подобри възможностите на хранилището. Кандидатите трябва задължително да имат опит с прокарването на поне един газов сондаж. "Участниците трябва да разполагат с екип от специалисти с опит, квалификация и познания на всички приложими нормативни актове от националното законодателство в областта на изработването на инвестиционни проекти и изграждането на газови сондажи", пише в изискванията към потенциалните изпълнители. Освен това от газовия оператор изискват 3300 лв. гаранция за участие в конкурсната процедура. Според представители на бранша в България има малко компании, които разполагат с необходимото оборудване и експертен капацитет да работят по такива поръчки. Крайният срок е 28 ноември, като се очаква офертите да бъдат отворени на следващия ден. Документи за участие могат да се набавят до 18 ноември, пише в решението на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков, което е публикувано и на сайта на Агенцията за обществени поръчки До 2017 г. "Булгартрансгаз", която е част от Българския енергиен холдинг, планира да разшири капацитета на "Чирен" почти двойно, до 1 млрд. куб.м. За целта са нужни инвестиции от 200 млн. лв. в нови сондажи и увеличаване капацитета на наземните съоръжения, става ясно от инфраструктурния план на държавното дружество. Наскоро Европейската комисия публикува списък с 250 енергийни проекта във всички държави от ЕС, които могат да се ползват с предимство при кандидатстването за разрешителни, както и да получат съфинансиране за общо 5.85 млрд. евро до 2020 г. Сред набелязаните проекти е и "Чирен", като според Брюксел обемът му може да достигне между 720 млн. и 1 млрд. куб.м, дневният дебит за добив и нагнетяване – до 10 млн. куб.м. Вероятно ЕС ще подкрепи и изграждането на още едно хранилище в България.
Източник: Капитал (05.11.2013)

Смениха шефа на НЕК На 26 ноември Български енергиен холдинг ЕАД (БЕХ) е взел решение да освободи от борда на директорите на Национална електрическа компания ЕАД (НЕК) Владимир Инков, като на негово място е избрана Екатерина Истаткова, съобщава publics.bg. Истаткова има дългогодишен опит в Държвната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), като е оглавявала дирекция „Икономически анализи и регулаторен одит". Ден по-късно на заседание бордът на директорите на НЕК единодушно е избрал за нов изпълнителен директор досегашния член на борда Йордан Желев. През септември Желев, който е бил финансист в БЕХ, също така се нареди сред представителите на българската страна в борда на „Южен поток България" на мястото на Борис Тодоров от борда на „Булгартрансгаз". Това е петата рокада в ръководството на НЕК в рамките на годината. Информацията предстои да бъде публикувана в Търговския регистър.
Източник: Money.bg (29.11.2013)

EK: "Южен поток" е нелегален Гигантският проект на Газпром "Южен поток" за доставки на газ към Европа не може да работи на територията на ЕС, освен ако не е в съответствие със Закона за енергетиката на блока, а това може да отнеме години, заяви Европейската комисия в сряда. Правото на ЕС не позволява на доставчиците на енергия да са собственици на тръбопроводите, които те използват за изпълнение на доставката, но руският газов износител все пак продължи с равитието на проекта си в Югоизточна Европа. Всички двустранните споразумения за изграждането на газопровода "Южен поток", сключени между Русия, България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, нарушават европейското законодателство и трябва да бъдат предоговорени, заяви пред Европейския парламент Клаус-Дитер Борхард, директор по енергийните пазари в Европейската комисия, предаде EurActive в сряда. Отношенията между ЕС и Газпром се влошиха, тъй като Комисията обяви, че разследва Газпром по подозрения , че дружеството е възпрепятствало свободното движение на газ в Европа и налага несправедливи цени в някои случаи. Еврокомисарят по конкуренцията Хоакин Алмуния каза в сряда, че Газпром е предложил концесии, за да предотврати глобите. Интересът на Русия и Европейския съюз в областта на алтернативните маршрути за доставка на газ датира от поредица от спорове между Русия и Украйна заради неплатени сметки за газ, най-вече в началото на 2009 г., когато газовите доставки в Европейския съюз бяха сериозно нарушени. Докато Русия се фокусира върху алтернативни маршрути за доставка, Европейският съюз търси алтернативни доставчици.
Източник: Стандарт (05.12.2013)

Газ от Азербайджан до края на 2019 г. България ще получи първите доставки на газ от Азербайджан в края на 2019 г. Това става, след като в Баку беше подписано окончателното инвестиционно решение за разработването на находището "Шах Дениз 2" от едноименния консорциум. Според условията първите доставки на синьо гориво от новия източник ще бъдат получени в Турция и Грузия в края на 2018 г. Доставките за Европа, включително и за България, ще тръгнат година по-късно. За нашата страна това ще стане на базата на подписания в края на септември договор между "Булгаргаз" и консорциума "Шах Дениз 2" за 1 млрд. куб. м синьо гориво годишно, което представлява близо 1/3 от потреблението в страната. "Днес направихме реална стъпка по отношение на диверсификацията на доставките на газ към България", заяви премиерът Пламен Орешарски, който присъства на официалната церемония в Баку. Министър-председателят се срещна и с президента на Азербайджан Илхам Алиев. "Енергетиката е само част от нашите двустранни отношения и тя би могла да бъде много мощен стимулатор за развитието им", заяви Алиев. По време на срещата между двамата е обсъдена възможността за стартиране на авиолиния между България и Азербайджан с цел по-активни контакти между двете държави, привличането на повече туристи и инвестиции от Азербайджан в България. Орешарски и Алиев са обсъдили и възможностите азерски компании да участват в газификацията на нашата страна и да инвестират в туризма ни.
Източник: Стандарт (18.12.2013)