Нови рокади в електроенергийния оператор Направени са нови, изненадващи, рокади в ръководството на Електросистемния енергиен оператор" (ЕСО) - едно от ключовите енергийни дружества в страната, което диктува инвестициите в нови мощности и батерии, за които се отпускат европейски средства. В началото на декември 2025 година беше сменен дългогодишният шеф на Надзорния съвет Ангелин Цачев с Кирил Георгиев, който дотогава оглавяваше газовия оператор "Булгартрансгаз". Георгиев е бивш общински съветник от ГЕРБ. След тази смяна е направена още една рокада сред членовете на Надзорния съвет на ЕСО. На мястото на Евден Тодоров Николов е назначен Ивайло Стоянов Иванов. БЕХ е отстранил Евден Николов от ръководния пост в ЕСО без неговото съгласие и той е пуснал жалба до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решението. Енергийният регулатор обаче е постановил, че тя е неоснователна без да са посочени правни аргументи, казва Евден Николов. Изненадващо на негово място е назначен отстраненият шеф на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" Ивайло Стоянов Иванов. Причината му за уволнението е, компроментирането на търг за удълбочаването на порта в Бургас, който се финасира с европейски средства. Отстраняването на Иванов стана по заповед на вицепремиера и транспортен министър Гроздан Караджов.
Източник: Медия Пул (20.01.2026)

Стратегически проект позиционира България като център за AI и облачни технологии в Европа Проектът за подводна интернет инфраструктура "Кардеса" (Kardesa), която цели да свърже Азия и Европа, ще минава през България. Той е известен като Дигиталния път на коприната и представлява подводна телекомуникационна система от последно поколение, която свързва България и Грузия, с отклонения към Турция и планирано такова към Украйна, когато обстановката позволява кабелът да достигне до Одеса. Това ще бъде т. нар. "среден коридор" между Европа и Азия, като основни инвеститори в проекта са британския телеком Vodafone и азерската NEQSOL Holding, в чието портфолио влизат телекомите Vodafone Ukraine и AzerTelecom, както и казахстанския Kazakhtelecom. Кабелът ще минава през Каспийско и Черно море, като в България ще бъде изградена лендинг станция в Ахелой. Тя ще бъде управлявана от компанията за телком инфраструктура Novatel, собственост на унгарския Magyar Telekom, който пък е изцяло собственост на немския Deutsche Telekom. Оттам тя ще влиза в мрежата на "Булгартансгаз", която по две трасета ще я отвежда до София. Общата стойност на инфраструктурния проект, който предвижда хиляди километри подводни и подземни оптични интернет кабели, ще надхвърли 100 млн. евро. В България дължината на трасетата ще бъде над 1000 км, като стойността на българската инфраструктура все още не е финализирана и зависи от крайния дизайн. Българската част от трасето ще се управлява от дружество по Закона за задълженията и договорите "Новател - Булгартрансгаз", в което Novatel има 55%, а държавното енергийно дружество - 45%. "Булгартансгаз" има предварително изградени празни тръби за оптични кабели, които дублират газопреносната мрежа. Проектираният капацитет на мрежата ще бъде 500 терабита, увеличение в десетки пъти спрямо настоящия транзитен капацитет, който се терминира в София.
Източник: Капитал (29.01.2026)

ЕК одобри 4,56 млн. евро за проекта на „Булгартрансгаз“ за водородна инфраструктура в България Европейската комисия одобри за финансиране с 4,56 млн. евро без ДДС за проекта на „Булгартрансгаз“ ЕАД „Водородна инфраструктура в България“. Той е статут на проект от общ интерес за Европейския съюз, а средствата се отпускат по Механизма за свързване на Европа, съобщиха от дружеството. Проектът представлява първата фаза на развитие на българския „водороден гръбнак“ и е ключова част от Югоизточния европейски водороден коридор, свързващ Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия и Германия. Проектът на Булгартрансгаз предвижда изграждане на водородно трасе с дължина около 250 км между София и българо-гръцката граница при Кулата, заедно с 2 нови компресорни станции и прилежащите съоръжения. В настоящата покана за предложения, проектът на „Булгартрансгаз“ е единствената инвестиция в областта на водорода в Източна Европа, която е одобрена. Предвижда се да бъдат изпълнени дейности по изпълнение на предпроектно проучване; устройствено планиране; провеждане на екологични процедури; археологически проучвания; инвестиционно проектиране - фаза технически проект. Първият водороден проект за България беше включен в публикувания от Европейската комисия първи списък на проектите от общ интерес и проектите от взаимен интерес за ЕС в края на ноември миналата година.
Източник: Дарик радио (30.01.2026)

Внесеният от държавните предприятия дивидент през 2025 година е достигнал рекордните 1.634 млрд. лв., което е най-високо ниво на отчислен дивидент за последните 4 години, като огромната част от сумата е постъпила по линия на БЕХ, в резултат на авансово отчисляване на дивидент и за първото шестмесечие на 2025-а година. 96% от общия размер на постъпилите дивиденти или 1.57 млрд. лв. са внесени от “Българския енергиен холдинг”. БЕХ е внесло в хазната 669.4 млн. лв. от отчетената печалба за 2024 г. и втори път 900.1 млн. лв. на база 100% от отчетената печалба за първото полугодие на 2025 г. Втората вноска се явява авансова и е равносилна на очаквани по-ниски отчисления през настоящата 2026 г. Авансов дивидент в размер на 100% от печалбата за полугодието бяха задължени да внесат всички акционерни дружества с държавно участие при спазване на съответните правила, както и едноличните акционерни дружества БЕХ, ДКК, НКИЗ и "Терем Холдинг". Подобна огромна сума бе внесена от БЕХ като дивидент и през 2023 г. Тогава от БЕХ бяха изтеглени 1.4 млрд. лв. дивидент - на база печалбата за 2022 г., на базата на неразпределени печалби от предходни години и на основана на авансово облагане на печалбата за първото полугодие на 2023 г. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е изплатило само част от дължимия дивидент - 100 млн. лв. при общо задължение от 199.7 млн. лв. За остатъка е сключено споразумение за отсрочване, като крайният срок за плащане е 28 февруари, 2026 година. ЕСО е изплатил пълния дивидент за 2024 г. в размер на 265 млн. лв. и допълнителен авансов дивидент в размер на 105 млн. лв. НЕК също има разсрочени задължения - платени са само 30.5 млн. лв. при дължими 139 млн. лв. Булгартрансгаз е внесло дивидент за 2021 и 2022 в размер на 200 млн. лв. при дължими 257.2 млн. лв., остатъкът е разсрочен.
Източник: Сега (07.02.2026)