Обратен ефект за такса достъп В навечерието на новата година - 29 декември 2015 г., Върховният касационен съд зарадва ВЕИ производител, като публикува окончателно си решение1, този път по същество, да му бъде върната събраната временна цена за достъп, въведена от ДКЕВР през септември 2012 г. Интересно е дали това решение ще сложи край на дългогодишните съдебни битки на производителите на енергия от възобновяеми източници срещу ЧЕЗ, "Енерго-про", ЕВН и ЕСО, в които залог станаха около 300 млн. лв.2 Заинтересованите по темата до болка познават историята на спорната такса достъп и обратите по казуса, забъркан първоначално от ДКЕВР. Държавният регулатор в областта на енергетиката (тогава ДКЕВР, а сега КЕВР) прие през септември 2012 г. решение Ц-33, с което задължи единствено ВЕИ производителите да заплащат временни цени за достъп до мрежата. В решение Ц-33 до такава степен липсваха мотиви на ДКЕВР и бяха произволно определени въпросните цени, че ВАС нямаше друг избор, освен да го отмени като незаконосъобразно година по-късно. Още в мотивите на отменителните си решения ВАС постанови, че отмяната има обратно действие, което насърчи ВЕИ производителите да претендират връщане на недължимо платената цена за достъп. Така някои от тях предявиха искове за обезщетение от държавата (в лицето на ДКЕВР), но административният съд реши в полза на регулатора с аргумента, че вредата, макар и да има връзка с отмененото решение, не е пряка. Бяха заведени над 1000 дела срещу мрежовите оператори (ЧЕЗ, "Енерго-про", ЕВН и ЕСО), повечето от които са все още висящи пред гражданските съдилища в София, Пловдив и Варна и пред последната инстанция - ВКС. Исковете се основават на правния институт неоснователно обогатяване, който следва закономерната житейска логика, че който се е обогатил без основание за сметка на друг, трябва да му върне полученото. Без дори да тълкуваме законовите разпоредби и съдебната практика, ще стигнем до извода, че справедливо би било мрежовите оператори да върнат събрани такси, които ВАС е постановил за незаконосъобразно определени от регулатора. Противното би довело до държавен произвол в енергийния сектор. Първа и втора инстанция в София, Пловдив и Варна обаче развихриха въображението си в усложнени правни теории и с едни или други аргументи и похвати (някои от които абсурдни), стигнаха до коренно противоположни решения относно основателността на исковете на ВЕИ производителите срещу мрежовите оператори. Това доведе до сезиране на ВКС по спора и от двете страни на барикадата. Касационният контрол в българското право е редовна, но не винаги възможна съдебна инстанция, тъй като ВКС преценява дали е допустим за всеки конкретен случай на лимитирани основания. Едно от тях е релевиран въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така още преди повече от година върховната инстанция беше сезирана да прецени дали е от такова същество въпросът за обратното действие на отмяната на решение Ц-33. През май 2015 г. ВКС не допусна касационно обжалване на ЕВН3, като изложи доводи, че вече е налице практика на съдилищата в страната, според която отмяната на индивидуален административен акт (какъвто е решение Ц-33) има обратно действие. За съжаление на ВЕИ производителите обаче това становище на ВКС не се сподели по част от делата, висящи пред първите две инстанции, най-категорично във Варна. Нещо повече - самият ВКС в други свои състави прецени, че същият този въпрос не е изясняван досега и съществува законова празнота, оставяща съмнение как трябва да бъде разрешен. Именно в решението си от 23 декември 2015 г. третата инстанция се произнесе за първи път по същество относно действието във времето на отмяната на временната цена за достъп. ВКС не само категорично заяви, че отмяната настъпва с обратна сила, но и обоснова решението си изцяло в съответствие с обществените отношения и нормативната рамка в сектора. В случая е било налице предварително изпълнение по невлязлото в сила решение Ц-33, което е установило само временни цени за достъп до мрежата, без все още да е налице окончателно ценообразуване. Според ВКС общото правило е, че отмяната на незаконосъобразен административен акт има обратно действие от момента на неговото издаване (изключение са нормативните актове), защото само акт, издаден в съответствие със закона, е годен да породи целените от издателя му последици. Последната съдебна инстанция отхвърля изрично и аргумент, често релевиран от мрежовите оператори, че можело да "се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока и при подобни обстоятелства". Правилно ВКС констатира, че доколкото електроразпределителните дружества в страната ни представляват естествени монополи на съответния регионален пазар, в енергийния сектор не съществува правна възможност за свободно договаряне на цените при пазарни условия. Като допълнителен аргумент за осъждане в полза на ВЕИ производителя ВКС изтъква и последващото решение Ц-6 от март 2014 г. на ДКЕВР, с което регулаторът довършва административната процедура и определя окончателни цени на услугата достъп. Отбелязваме, че цената за достъп следва да е икономически обоснована, така че да възстанови разходите на оператора във връзка с управление на мрежата, т.е. трябва да отразява действителното му обедняване със сторените и прогнозните разноски във връзка с учредения достъп. В решение Ц-6 ДКЕВР констатира, че за съответния ценови период няма основания за признаване на експлоатационни разходи на електроразпределителните дружества (ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН) и затова приема, че за тези оператори цената за достъп на ВЕИ производители следва да бъде в нулеви стойности. Решението на ВКС е правно издържано и справедливо. Най-важно е, че като постановено по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото то има задължителен характер за първоинстанционните и въззивните съдилища в страната. Оттук нататък София, Варна и Пловдив трябва да признаят обратния ефект на такса достъп и да уважават исковете на ВЕИ производителите. Единствено друг състав на ВКС може да не възприеме решението на колегите си и няма забрана да постанови свое решение в противоположен смисъл.
Източник: Капитал (05.01.2016)

През 2015 г. потреблението на ток в България се е повишило с 2,5% През 2015 г. потреблението на електроенергия в България се е повишило с 2,5 %. Тази година то е достигнало 37,813 млрд. кВтч. Това каза пред БНР Митю Христозов от Централното диспечерско управление. Това променя ситуацията от предходните 4-5 години, когато са отчитани намаления на потреблението. Той посочи, че тепърва ще се анализира на какво се дължи ръстът, тъй като средногодишните температури не са били особено различни спрямо предходни периоди. Износът на ток също се е повишил с около 10% и е достигнал 10,538 млрд. кВтч, основно за Турция и Гърция. Запитан дали икономиката е потребявала повече електроенергия през годината той отговори: „Склонен съм да приема тази хипотеза, защото битовото потребление по начало няма големи отклонения в годишен аспект. Така че този ръст или е от индустриалното производство, или от сферата на услугите“. Христозов отчете, че производството на ток за потребление в страната и експорт е нараснало с 3,9% през 2015 г. През изминалата година производството от водните централи е поставило абсолютен рекорд за цялата история на ВЕЦ-овете. Ръстът е бил с 22 на сто в сравнение с 2014 г. Това се дължи на повишените нива на водите през първата половина на 2015 г. „От друга страна, има традиционен пазар за тази енергия, тъй като тя е гъвкава и може да се продаде на високи цени“, каза експертът. Водните централи са достигнали 14 – 15% от общото производство на електроенергия в страната, което никак не е малко. В предишни години ВЕЦ-овете са допринасяли с 4 – 5% от общото производство, коментира експертът. Увеличено е и производството на ТЕЦ-овете в Маришкия комплекс – с 11,5% спрямо 2014 г. С по-голямо натоварване са работили т. нар. американски централи – AES Гълъбово (ТЕЦ Марица Изток 1) и КонтурГлобал (ТЕЦ Марица изток 3). „Не трябва да забравяме, че „Марица Изток 2“ традиционно работи на максимални мощности“, допълни Митю Христозов. „Очевидно по-интензивната работа на тези централи е по-изгодна за НЕК, защото цената за разполагаемост, когато те не работят, е висока и държавната компания е в неизгодна ситуация“, обясни експертът. АЕЦ „Козлодуй“ отчита за миналата година с 3,1% по-малко производство. Това се дължи на удължения срок за ремонт на шести блок, с цел той да достигне в бъдеще 1100 мВт. Вятърните и слънчевите централи също имат ръст на производството спрямо 2014 г. съответно с 8,7% и 11,5%. Биоцентралите имат незначителен дял от общото производство – едва 0,3 – 0,4%. При тях производството през 2015 г. е било с 53% по-високо спрямо 2014 г. Високоефективното производство на топлофикационни и заводски централи е намаляло съответно с 18% и 33%. Тъй като тази енергия е скъпа, това облекчава бюджета на НЕК, каза експертът. Намалението в това производство Христозов обясни със завишения контрол кое точно е високоефективно производство и решенията на КЕВР.
Източник: Инвестор.БГ (06.01.2016)

Експерти ще направят проверка на вецовете "Въча 1", "Въча 2", "Кричим" и язовирите "Кричим" и "Въча" заради липсата на вода в 196 къщи в Кричим от седмица насам. Решението беше взето на спешна работна среща в Министерския съвет, съобщи правителственият пресцентър. На срещата кметът на Кричим Атанас Калчев запозна със ситуацията вицепремиера Томислав Дончев, министъра на енергетиката Теменужка Петков и регионалния министър Лиляна Павлова. На срещата са присъствали още шефовете на Националната електрическа компания (НЕК), Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и директорът на ВиК - Пловдив. По думите на кмета на Кричим Атанас Калчев проблемът е от години и касае взаимодействието между ВиК и НЕК, които стопанисват язовирите "Кричим" и "Въча".
Източник: Капитал (07.01.2016)

Износът на ток се срина с 40 на сто Докато през миналата година износът на ток растеше с двуцифрен темп, в началото на 2016 г. той се е сринал с 40 на сто. Това показват актуалните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според тях за първите десет дни на годината са изнесени 182,3 млн. киловатчаса електрическа енергия при над 300 млн. киловатчаса за същия период на миналата година. Едно от обясненията е сравнително топлото време доесега тази зима, както и спадът в производството на ВЕЦ-овете на НЕК. Заедно с експорта на еленергия спад бележи и общото производство и то с немалък процент – близо 8 на сто на годишна база до 1,5 млрд. киловатчаса, генерирани за първата десетдневка на януари. Спад, макар с половин процент се отчита и при потреблението на ток От най-голямо намаление на производството, на което се дължи и общият спад на генерацията, страдат ВЕЦ-овете. Там става въпрос с над 50% по-ниски количества в сравнение с първите 10 дни на миналата година. Причината ВЕЦ-овете (основно на НЕК) да произведат едва 112 млн. квтч е липсата на дъжд и сняг, които изпразниха язовирите до много ниски нива. С последните снеговалежи ситуацията ще се промени чувствително. През миналата година хидроцентралите произведоха рекордни количества, като достигнаха 15-процентен дял от общата генерация при обичайни около 5 на сто. При ВЕИ-тата намалението на производството в началото на годината е с над 20% за големите зелени централи които са вързани към мрежата високо напрежение и с една трета за тези, които са в мрежата на ЕРП-тата. Единствено базовите централи – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ-овете, отчитат по-висока генерация, като процентът е 1,6%. За първите десет дни на 2016 г. те са дали 1,33 млрд. киловатчаса, което е 99,9 на сто от потреблението и 88% от общото производство. През миналата година ядрената централа генерира с 3,1% повече, а въглищните ТЕЦ-ове – с 11,5 на сто. През 2015 г. производството на ток у нас нарасна с близо 4%, а потреблението – с около два процента и половина до 7,813 млрд. кВтч. Износът отбеляза 10% скок (10,5 млрд. квтч), благодарение основно на продажбите за Турция и Гърция. Справката на „Булгартрансгаз“ пък показва, че от хранилището в „Чирен“ вече е извадена една трета от съхранявания в него газ. Наличните към началото на миналата седмица количества вече са 357,1 млн. кубически метра. Консумацията на газ от „Чирен“ започна в последната седмица на ноември от ниво 451,6 млн. куб. метра. До първата седмица на януари седмичните количества, които са били вадени от хранилището, не надминаваха 11,5 млн. куб. м. Само от 4 до 11 януари са извадени 23,4 млн. куб. м., като това се дължи основно на застудяването.
Източник: Монитор (18.01.2016)

Малко централи на биомаса хванаха последните високи цени Само осем централи на биомаса успяха да хванат последния влак на преференциалните цени в енергетиката. Привилегията окончателно отпадна от 1 януари тази година освен за най-малките покривни фотоволтаични инсталации, които обаче са блокирани по административен път. Така биомасата, която в последните две години се превърна в една от най-примамливите инвестиции, окончателно загуби привлекателността си със започването на 2016 г. Атрактивната за повечето инвеститори преференциална тарифа вече не съществува и решените да се занимават с подобен бизнес ще трябва да оцеляват на пазарен принцип. Те обаче едва ли ще са много. В края на 2015 г. след сериозна лобистка съпротива основно от ДПС парламентът одобри премахването на преференциите за централите, правещи енергия от оборски тор. Преди това през март бяха отменени и високите цени за всички останали централи на биомаса над 1.5 мегавата. Така много започнати проекти и такива, които са почти напълно завършени, не успяха да се възползват от високата цена. Други все пак успяха да се вмъкнат в кратките срокове, преди законодателните промени да бъдат окончателно приети. От изчисленията по подадената информация от електроразпределителните дружества излиза, че от средата до края на 2015 г. са инсталирани около 10 МВ. Близо 61 мегавата са всички присъединени централи на биомаса към края на 2015 г., сочат данните, представени в резултат на запитване на "Капитал Daily" от трите електроразпределителни дружества и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Числото не е никак малко, като се има предвид, че тези централи могат да работят 7500 часа годишно. При преференциална цена средно от 450 лв. за мегаватчас това ще струва на Националната електрическа компания (НЕК), а оттам и на хората и фирмите около 200 млн. лв. годишно. Трябва все пак да се има предвид, че в бройката вероятно влизат и централи, които са били присъединени, но не получиха преференциална цена заради законодателните промени, които ограничиха атрактивните цени само до оборския тор. През втората половина на 2015 г. на територията на ЕВН реално са успели да се присъединят три нови централи, с което в момента работят общо 17, става ясно от сравнението на данните, с които "Капитал Daily" разполага. Инсталираната мощност на новите мощности е близо 4 мегавата. Това не е изненада, тъй като след отнемането на преференциите за проектите над 1.5 мегавата атрактивни станаха именно малките централи, използващи оборски тор. Точно затова от самата ЕВН бяха информирали енергийната комисия в парламента, че повечето от проектите на тяхна територия са започнали да се трансформират, така че да отговорят на условията за преференциална цена. Между тях бяха и проектите, свързани с бившия депутат от ДПС Венцислав Каймаканов. От ЕВН коментираха, че имат още три проекта, които са в много напреднала фаза на присъединяване. От дружествата не дават информация за конкретните инвеститори, така че е невъзможно поименно да се види кой е успял в последната минута да получи от високите цени. При ЧЕЗ от средата на 2015 г. също са присъединени четири нови централи, с което техният брой вече е 12. Отделно дружеството има 13 обекта, които са в процес на изграждане, общо за 11.6 мегавата. При "Енерго-про" инсталираните мощности са най-скромни - от средата до края на 2015 г. има присъединена само една нова централа за 1.5 мегавата. Малко по-различна е ситуацията при ЕСО. Според данните на дружеството към тяхната мрежа има присъединени две централи. Едната за 3.2 мегавата, влязла в експлоатация през 2011 г., а другата е за 17.9 мегавата присъединена през 2013 г., която поради мащаба си вероятно е заводска централа. По план до края на 2017 г. към мрежата на ЕСО трябва да бъдат присъединени още две централи общо за 21.3 мегавата. Поради мащаба им вероятно също става въпрос за заводски съоръжения, но от ЕСО отказаха да предоставят допълнителна информация за проектите. Законодателните промени от последната година попречиха на много почти завършени проекти за биомаса да получат преференциална цена. Естествен резултат от това е, че инвеститорите имат намерение да съдят държавата. Такъв е случаят с централата на ЧЕЗ в Смолян, която е напълно завършена, но не работи. Нейната мощност е общо за 5 мегавата, два от които за електроенергия и три за производство на топлоенергия. Според Андрей Бъчваров, който е председател на Българската асоциация за биомаса и управител на проекта за биомаса на ЧЕЗ, компанията има намерение да съди държавата за пропуснати ползи. Той самият обаче признава, че опитът му с подобни проекти в други страни показва, че липсата на преференциални тарифи не е толкова лоша, тъй като те са дългосрочно зло и изкривяват пазара. В подобна ситуация е и централата на "Ебиос енерджи", в която основен дял държи "Електра холдинг". Основен акционер в последната е "Луксур енерджис" на испанеца Хосе Оскар Лейва Мендес и Камелия Рускова. Те има изградени две централи от по 5 мегавата край пловдивското село Строево, които обаче също не успяха да вземат преференциална цена. Според Андрей Бъчваров именно тези два проекта са били основният мотив за законодателните промени от март, които сложиха край на тарифите за подобни проекти. Със сигурност "Грийн форест проджект", свързана с "Белла България", има намерение да пусне централата си в Етрополе от 5 мегавата, след като модифицира технологията, за което "Капитал Daily" писа. Не е ясно дали тя е сред присъединените, но явно от компанията не са се отказали от намерението си, тъй като в средата на януари са публикували обява за работа, според която се търси биолог за работа в централата. При всички положения инвеститорите, които пропуснаха преференциалния влак, ще трябва да се справят с пазарните условия (освен ако не намерят вратичка в законодателството) като всеки друг бизнес.
Източник: Капитал (19.01.2016)

Загубата на НЕК пада до 220 млн. лв., АЕЦ „Козлодуй“ на плюс с 278 милиона Загубата на НЕК е паднала с 350 млн. лв. от отчетените през 2014 г. 586 млн. лв. Така по предварителни данни се очаква НЕК да приключи 2015 година на минус с 218 млн. лв. Това обяви вчера енергийният министър теменужка Петкова по време на годишната среща на бизнеса с правителството. Освен това за първи път НЕК е на печалба от продажбата на ток за регулирания пазар, подчерта тя. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) пък ще завери отчетите си с тройно по-висока печалба от тази през 2014 г., или 73 млн. лв. На плюс ще завърши 2015 г. и държавният газов доставчик „Булгаргаз“, съобщи Петкова, но не посочи какъв е очакваният размер на печалбата. С печалба ще завърши и газовият оператор „Булгартрансгаз“, за който такъв финансов резултат е традиционен. За АЕЦ „Козлодуй“ предварителните данни сочат, че ще реализира печалба 278 млн. лв. от основна дейност. Държавните мини също ще са на плюс, но те имат сериозен ликвиден проблем заради липсата на плащания от централите в Маришкия район. Става въпрос основно за двата американски ТЕЦ-а, които дължат на мините 341 млн. лв. Те от своя страна не се разплащат с мините, защото повече от година не могат да си получат дължимия им близо 1 млрд. лв. от НЕК. За да може НЕК да се разплати с тях БЕХ в момента е в процедура на търсене на заем, след като първата такава се провали. До 26 януари ще приключат преговорите с 11-те банки, които проявиха интерес към втората процедура на пряко договаряне. До средата на януари ще има яснота какъв ресурс ще бъде отпуснат, от които банки и при какви условия, каза министър Петкова. БЕХ търси до 650 млн. евро заем, за да се разплати с американските ТЕЦ-ове. Ако БЕХ успее да намери пари и да изплати задълженията на НЕК ще влязат в сила споразуменията с тях за намаление на цените им за разполагаемост. От тях НЕК ще пести по 97 млн. лв. годишно в рамките на следващите 10 г. Срокът на тези споразумения веднъж вече беше удължен и новият изтича на 26 февруари.
Източник: Монитор (20.01.2016)

НЕК подобрява финансовите си резултати Националната електрическа компания (НЕК) е свила над два и половина пъти загубата си за 2015 г. в сравнение с предходната година. По предварителни данни финансовият резултат на дружеството е загуба в размер на 220 млн. лв. при 586 млн. лв. за 2014 г. Toва съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на десетата среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал". Основна причина за това обаче са и парите, които постъпват от енергийния фонд, който беше създаден през август миналата година, като в него влизат приходите от 5% данък върху продажбите на електроенергия от производителите и парите, получени от безплатните държавни въглеродни квоти. По думите й положителната тенденция във финансовите резултати на НЕК се дължи основно на балансираното ценово решение на енергийния регулатор от началото на август 2015 г. Тя припомни, че за пръв път от години компанията реализира положителен резултат от своята регулаторна дейност в размер на 14 млн. лв. Положителна е и тенденцията в резултатите на Електроенергийния системен оператор, който е увеличил печалбата си за 2015 г. над три пъти в сравнение с предходната, достигайки 73 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" също традиционно е на печалба в размер на 245 млн. лв. "Булгаргаз", която за деветмесечието на 2015 г. отчете загуба от 22.6 млн. лв., също е успяла да излезе на печалба. Петкова обаче посочи конкретни цифри за компанията. От юли досега разходите в държавните енергийни дружества са намалели с 40 млн. лв., посочи още Петкова. Това беше една от обявените от правителството мерки за подобряване финансовото състояние в сектора.
Източник: Капитал (26.01.2016)

Износът на електроенергия се срива в началото на годината През януари износът на електроенергия се срива, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). През първия месец на годината намалява и производството, но за сметка на това вътрешното потребление расте. Според статистиката в периода 1 – 31 януари 2016 година от страната са изнесени 527 хил. мегаватчаса електроенергия, което представлява спад от 46,09 на сто на годишна база. В страната са произведени 4,7 млн. мегаватчаса електроенергия или с 5,41% по-малко спрямо началото на 2015 година. С почти 1,9% намалява производството на базовите централи и достига 4,07 млн. мегаватчаса, сочи още справката за енергийния баланс, изготвена от ЕСО. С 34,2% пък намалява електроенергията, произведена от водните централи. В началото на година ВЕЦ-овете са произвели 390,5 хил. мегаватчаса. В същото време има ръст на потреблението – от 4,56% до 4,17 млн. мегаватчаса. Едно от обясненията за по-голямото потребление са по-ниските температури в средата на месеца. Тогава в пиковите часове товарът на системата достигаше до 7 хил. мегавата.
Източник: Инвестор.БГ (03.02.2016)

НЕК е спестила 15.5 млн. лв. от заплати, кламери и хартия Над 42 млн. лв. от орязване на административните си разходи са спестили за шест месеца част от държавните енергийни предприятия. Мярката за 10% съкращаване на разноските бе разпоредена в средата на м.г. от енергийния министър Теменужка Петкова в опит да се намалят дефицитите в системата. Затъналата в дългове НЕК например е успяла да спести над 15.5 млн.лв. от командировки, външни услуги и материали, показва справка на министерството, изготвена за в. "Сега". Заедно с това компанията е започнала и оптимизиране на персонала. Става дума основно за прекратяване на трудовите договори с работещи пенсионери и с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за намаляване на щата. Така НЕК е намалила своя състав с повече от 120 души до края на 2015 г. И ТЕЦ "Марица изток 2" е приложила свиване на щата - с повече от 40 души, "Мини Марица изток" са освободили 13 души и т.н. ЕСО (Електроенергийният системен оператор) също е успял да намали разходите си с 1.7 млн. лв. Държавното предприятие прави огромен брой обществени поръчки всяка година за удивително разнообразие от стоки и услуги. В края на 2014 г. например само в един от серията търгове ЕСО обяви, че иска купи за 200 000 лева фритюрник, сокоизстисквачка, тостер, ютия, скара, кухненски робот, телевизор със стойка, тонколони и дори ледогенератор. Експертите на Теменужка Петкова изтъкват, че основната част от разходите, свързани с административната дейност на тези дружества, не влизат в цената на тока за бита. Все пак те са важни за цялостното състояние на системата и за намаляването на дефицитите в нея. От министерството обаче не посочват дали всяка от подопечните му фирми е спестила точно по 10% от административните си разходи, или има вариации. Освен това липсват данни за част от дъщерните дружества на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така не става ясно дали и с колко "Булгаргаз" и "Булгартел" са намалили харчовете си за материали, хартия, командировки и др. В справката не се посочва и дали "Енергийната инвестиционна компания", създадена преди 2 г. да купи "Ремотекс", също е намалила своите разходи.
Източник: Сега (08.02.2016)

Износът на ток спаднал наполовина С над 45% е спаднал износът на електроенергия от България за периода от 1 януари до 7 февруари тази година спрямо същия период на миналата, показват данните на Електроенергийния системен оператор, показа проверка на "Труд". Или от изнесени 1 177 930 Mwh през 2015 г., през същия период на 2016 г. тя е била едва 639 226 Mwh. В същото време производството на електроенергия също намалява с над 6 на сто. За периода от 1 януари до 7 февруари 2015 г. са били произведени 6 038 724 Mwh, а за същия период на тази година - 5 663 665 Mwh. По-студеното време в началото на годината е повишило потреблението на ток , нас, показват още данните на ЕСО. Спрямо началото на миналата година то се повишава с 3,37 процента – или от 4 860 794 Mwh на 5 024 439 Mwh. Увеличава се участието на енергия от ВЕИ в разпределителната мрежа с 9,53%. Най-високо е участието на биомасата, като процентното й увеличение в разпределителната мрежа е с над 58% . При фотоволтаичните централи увеличението е от 14,62 процента, а при вятърните - 2,99 процента.
Източник: Труд (16.02.2016)

Siemens България ще реализира проект за енергиен мениджмънт в "Монди Стамболийски" Siemens България подписа договор за изпълнение на нов проект в "Монди Стамболийски" ЕАД. Той ще бъде реализиран от направление Енергиен мениджмънт на компанията, като в процеса на работа ще се използват иновативни технологии, отговарящи на последните световни стандарти. Проектът, който ще бъде завършен "до ключ", включва проектиране, доставка и пускане в експлоатация на апаратура високо и средно напрежение, доставка на силови кабели за високо, средно и ниско напрежение и на система за автоматизация, обхващаща новоизградената мрежа. Изпълнението му е свързано с изграждането на връзка към 110kV мрежа на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД на високо напрежение, главна подстанция 110/6kV и локални станции на средно напрежение. "За Siemens България е изключителна чест, че от "Монди Стамболийски" ЕАД отново се довериха на нашите технологии и ноу-хау. Като компания, която измерва своя успех чрез удовлетвореността и ползите за клиента, се радвам, че имаме възможност да предложим съществена добавена стойност за партньорите ни от Монди Стамболийски ЕАД благодарение на нашите интегрирани решения", коментира главният изпълнителен директор на Siemens България д-р инж. Боряна Манолова. След приключването си, проектът ще осигури надеждност на електрозахранването и допълнително ще подобри нивото на безопасност на електроразпределителната система на "Монди Стамболийски" ЕАД. Компанията ще има напълно автоматизирана енергийна система на ниво високо и средно напрежение. Същевременно операторите вече ще имат бърз и контролиран достъп до мрежата. В края на 2015 г. "Монди Стамболийски" ЕАД успешно изгради и пусна в експлоатация нова система за допълнително подсигуряване на процесите в содорегенерационния котлоагрегат. В реализацията, като основен доставчик на електрооборудване, участваха други две направления на Siemens – Дигитализирано производство & Процесни индустрии и Задвижвания. През последните 4-5 години "Монди Стамболийски" ЕАД инвестира значителни средства в обновяване на съществуващите производствени халета и административни сгради на територията на целулозния завод. По проекти на арх. Мария и Володя Стоянови се извърши поетапна реновация на фасадите на отделните сгради, и се започна тяхната вътрешна реконструкция и преустройство. Извършва се и мащабно благоустрояване на площадката на завода – озеленяване и нови дървета.
Източник: Строителство Градът (10.03.2016)

Над 100 милиона евро ще са пропуснатите ползи за хазната на годишна база от спада на износа на ток, заяви енергийният експерт проф. Атанас Тасев. По данни на Енергийния системен оператор само за първите три месеца на тази година спадът в износа на електроенергия е над 48%. Ако от януари до март миналата година са изнесени 1 921 218 МВтч, то през първите три месеца на тази година те са едва 995 025 МВтч. Тасев посочи причините за срива на износа: „На практика Гърция не работи. По-голяма част от количествата през Гърция отиваха за Италия, където обаче заради ниската цена на природния газ, започна собствено производство на ток”. В същото време Сърбия, Румъния и Албания имат солидно количество вода в язовирите и сега произвеждат евтина електроенергия от водоемите, допълни енергийният експерт. По думите му третата предпоставка за спадналия износ е меката зима, която свива потреблението на ток в съседните страни. Според него, докато не се промени геополитическата ситуация - кризата в Гърция и дори проблемът с бежанците, експортът на електроенергия ще продължи да спада. Основните играчи на пазара на електроенергия у нас са НЕК и ТЕЦ „Марица Изток” 2, подчерта проф. Тасев. Националната електрическа компания и без това е в остър дефицит, а намаленото търсене на ток ще задълбочи проблемите в енергетиката, категоричен е експертът.
Източник: Труд (10.03.2016)

Комисията за защита на конкуренцията отмени решение за откриване на обществена поръчка на изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Антимонополното ведомство смята решението за незаконосъобразно. То е от 22 декември 2015 г. и е за възлагане на обществена поръчка с предмет "Сключване на застраховка за пожар и природни бедствия и други щети на имущество за нуждите на ЕСО ЕАД". Проблемът, който съзира комисията, се състои в това, че от оператора изискват от бъдещия изпълнител автоматично да приема за застраховани, без допълнително начисляване на застрахователна премия, придобитите от възложителя активи в размер до и равен на 10% от общата застрахователна сума и без да е уведомен за придобиването на новите активи.
Източник: Капитал (10.03.2016)

ТЕЦ "Марица-изток 2" се бори за привилегии Либерализацията на енергийния пазар може да е добра крачка за потребителите, но за някои производители означава загуба на сигурен пазар за продажбата на електроенергия. В подобна ситуация е държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", която от средата на миналата година остана с минимална квота за доставка на регулирания пазар, не може да разшири значително дела си на свободния пазар, а цената й е неконкурентна на обявяваните търгове за студен резерв. Така се оказа, че за централата е трудно да оцелява в пазарни условия и всячески се опитва да накара държавата да й подсигури нужните приходи. В този дух е и внесената в началото на март поправка в Закона за енергетиката от петима депутати от район Стара Загора, четирима от които от парламентарната група на ГЕРБ и един от БСП – бившият енергиен министър Драгомир Стойнев. От групата вносители само Стойнев е член на комисията по енергетика. Внесените за обсъждане текстове предвиждат да се даде право на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да резервира допълнителни мощности за студен резерв с цел да се предотвратят тежки аварии. Според мотивите на вносителите така ще се разшири обхватът на мощностите, които имат необходимите технически характеристики да изпълняват функцията на резерв. Поправките предвиждат също разходите за тези допълнителни мощности да не се включват в цената, определяна от енергийния регулатор. В същото време обаче една от алинеите гласи, че тези мощности трябва да се купуват по регулирана цени за разполагаемост. Поправките поставят и куп технически характеристики пред допълнителните мощности за студен резерв, които според добре запознати източници водят конкретно към ТЕЦ "Марица-изток 2". Според източници от Народното събрание идеята всъщност е била на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, за когото по обясними причини е важно да пази интересите на един от основните работодатели в региона. Поправките целели да осигурят на централата 250 мегавата за студен резерв, като така й гарантират нужния доход. Изискването този резерв да е по регулираната цена за разполагаемост пък означава ЕСО да плаща три пъти по-скъпо за тази услуга от цените, постигани на провежданите търгове. Причината е, че последната цена за разполагаемост, определена от КЕВР за ТЕЦ "Марица-изток 2", е 24.13 лв. за мегаватчас, а най-високата постиганата цена на търга за март 2016 г. е 8.42 лв. Това означава, че ЕСО трябва да плати около 40 млн. лв. повече, за да се осигури приход на държавния ТЕЦ, и то за своя собствена сметка, тъй като според поправките тези разходи няма да бъдат включени в мрежовите такси на дружеството, определяни от КЕВР. За опцията да продава студен резерв по цена за разполагаемост ТЕЦ "Марица-изток 2" настояваше още през миналата година в ценовото си заявление пред регулатора. То заедно с искането за задължително изкупуване на енергията й от Националната електрическа компания беше описано и във финансовите отчети на компанията за 2014 г. Там се посочваше, че ако тези условия не бъдат изпълнени, централата ще изпадне в тежко финансово състояние. На практика тя е в такова още от 2014 г., когато реализира загуба от 35 млн. лв., а от финансовия отчет за деветмесечието на 2015 г. се вижда, че то значително се е влошило, увеличавайки загубата си с четири пъти в сравнение със същия период на миналата година до 61.8 млн. лв. Засега изглежда, че предложението няма да мине през Народното събрание. То обаче е показателно за това как някои дружества се опитват да си извоюват привилегировано положение спрямо конкурентите си.
Източник: Капитал (18.03.2016)

Изнасяме с 1 млрд. киловатчаса по-малко ток Износът на ток от България се срина. За година той е намалял с над 1 млрд. киловатчаса, или наполовина. От това икономиката ни до момента губи суми от порядъка на 70-100 млн. лв. Според данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от началото на годината до сега от страната са експортирани 1,064 млрд. киловатчаса електроенергия при 2,122 млрд. лв. за същия период на миналата година. Причината за близо 50-процентния срив е в липсата на пазар, обясни Митю Христозов от Централното диспечерско управление, което е част от оператора. „В момента експортът е паднал до 200-300 мегавата. Основното направление, по което се изнася еленергията е Гърция, малки количества стигат и до Турция“, обясни Христозов. По думите му причината са ниските цени в цяла Европа, които не стимулират търговията Те от своя страна се дължат на ниското потребление заради топлото време тази зима. Диспечерите прогнозират, че износът може да се раздвижи през лятото, ако се сбъднат очакванията за много топло време. Освен на ниските цени, сериозно спадналият износ на ток се дължи и на малкото вода в язовирите и от там – по-малкото производство на вецовете, смята Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Данните на ЕСО сочат, че производството на вецовете също е намаляло драстично – с близо 40 на сто на годишна база и към 13 март то е възлиза на 931 млн. киловатчаса, при над 1,5 млрд. квтч за същия период на миналата година. Според сметките на експерта тези над 1 млрд. квтч по-малко изнесена еленергия водят след себе си загуби от приходи от порядъка на 70 млн. лв. Ако към тях се включат всички такси, сумата набъбва до около 100 млн. лв. Един от проблемите за българския електроенергиен пазар е, че той е изолиран от всички останали в региона, посочи още Георгиев. По последни данни централите у нас са произвели 9,955 млрд. киловатчаса еленергия, което е с 11% по-малко от количеството за същия период на миналата година, като базовите централи са дали с близо 7 на сто по-малко. От ВЕИ-тата нараства генерацията на фотоволтаиците и на централите на биомаса, а на вятърните паркове пада. Най-сериозен е ръстът при биомасата, които са присъединени към мрежата на ЕРП-тата – с близо 70% годишно до 24,8 млн. киловатчаса. Потреблението на ток у нас също е намаляло заради по-топлото време. Този спад е с 1,75%, а цялото консумирано количество до момента е 8,891 млрд. Квтч Производството на вятърните и слънчевите централи през пролетта е предизвикателство за балансирането на електроенергийната ни система, особено около Великден. Затова през последните години в този период един от хилядниците на АЕЦ „Козлодуй“ се спира за планов ремонт и презарядка. Тази година това ще е 5-и блок, като се очаква това да стане в първата 10-дневка на април.
Източник: Монитор (21.03.2016)

„ВМЗ” Сопот разплати 12,5 милиона борчове Почти 12,5 млн. лева стари задължения погаси ВМЗ Сопот, съобщиха от дружеството. Това се е случило след решение на Съвета на директорите. На 28 март са били преведени средства за приоритетно издължаване към кредиторите на предприятието. Погасена е цялата главница по ревизионни актове на Националната агенция по приходите, трупани през последните почти 15 години. Погасени са изцяло борчовете на оръжейницата за местни данъци и такси към община Сопот. Плащания са направени и по сключени споразумения за издължаване към Електроенергийния системен оператор и Областна дирекция на МВР в Пловдив. „Тези плащания спират генерирането на големи наказателни лихви. Задълженията на ВМЗ драстично спадат, като продължаваме да работим и спазваме плана за погасяване. Паралелно с това продължава и работата на ръководството по инвестиционната програма - влагаме средства в машини, оборудване и технологично обновяване”, коментира изпълнителният директор на оръжейното предприятие инж. Иван Гецов.
Източник: Монитор (29.03.2016)

Износът на ток се свива с 54% през първото тримесечие Продължават проблемите за износителите на електроенергия, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за първото тримесечие. От тях е видно, че през периода износът на електроенергия от България намалява с 53,8% спрямо същия период на 2015 година. От януари до март 2016 година от страната са изнесени малко над 1,16 млн. мегаватчаса спрямо 2,52 млн. мегаватчаса година по-рано. Данните на ЕСО показват още и свиване на потреблението, както и на производството на електроенергия в страната. Причината за това може да бъде открита в по-топлото от обичайното време, а износът се срива и заради продължаващата криза в един от основните ни пазари – Гърция. През първото тримесечие в България са произведени 11,6 млн. мегаватчаса електроенергия. За сравнение година по-рано количествата са почти 13,2 млн. мегаватчаса. За година спадът е в рамките на над 12 на сто. Потреблението се свива по-ограничено – с 2,3% до 10,43 млн. мегаватчаса. Базовите централи са произвели 9,75 млн. мегаватчаса електроенергия, което е спад от почти 8 на сто на годишна база. Производството на водните централи намалява с 40% до общо 1,14 мегаватчаса, става ясно още от справката на ЕСО.
Източник: Дума (29.03.2016)

Износът на електроенергия се свива с 54% през първото тримесечие Продължават проблемите за износителите на електроенергия, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за първото тримесечие. От тях е видно, че през периода износът на електроенергия от България намалява с 53,8% спрямо същия период на 2015 година. От януари до март 2016 година от страната са изнесени малко над 1,16 млн. мегаватчаса спрямо 2,52 млн. мегаватчаса година по-рано. Данните на ЕСО показват още и свиване на потреблението, както и на производството на електроенергия в страната. Причината за това може да бъде открита в по-топлото от обичайното време, а износът се срива и заради продължаващата криза в един от основните ни пазари – Гърция. През първото тримесечие в България са произведени 11,6 млн. мегаватчаса електроенергия. За сравнение, година по-рано количествата са почти 13,2 млн. мегаватчаса. За година спадът е в рамките на над 12 на сто. Потреблението се свива по-ограничено – с 2,3% до 10,43 млн. мегаватчаса. Базовите централи са произвели 9,75 млн. мегаватчаса електроенергия, което е спад от почти 8 на сто на годишна база. Производството на водните централи намалява с 40% до общо 1,14 мегаватчаса, става ясно още от справката на ЕСО.
Източник: Инвестор.БГ (29.03.2016)

Топлофикациите на Ковачки с нарушения в поръчки за над 10 млн. лв. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е открила нарушение на закона за обществени поръчки за 10.7 млн. лв. в четири от топлофикациите, свързани с Христо Ковачки. Става въпрос за отоплителните дружества в Бургас, Плевен, Габрово и Велико Търново. Това са най-големите нарушители според проверката на агенцията извършена през първото тримесечие на 2016 г. И при четирите дружества поръчките са свързани с разходи за строителство, доставки и услуги. Установените нарушения са общо 45, а съставените актове - 89. От публикуваните данни не става ясно каква е тяхната стойност, но според закона за обществените поръчки за непровеждане на процедура глобата е 15 хил. лв. С най-много актове за нарушения е "Топлофикация – Габрово" - 31, а откритие нарушения са 15 общо за 2.7 млн. лв. С най-голяма стойност на поръчките, в които има нередности, пък е "Топлофикация - Бургас" - 4.9 млн. лв. Като наказателните постановления са 24. При "Топлофикация – Плевен" нарушенията са 13, общо за 1.4 млн. лв. С най-малко провинения от четирите е топлофикацията във Велико Търново, която има осем акта, а поръчките, в които са открити нарушения, са 6 за 1.545 млн. лв. Нарушения в топлофикациите на Ковачки бяха открити и в проверката на АДФИ за четвъртото тримесечие на 2015 г. Тогава при "Топлофикация - Сливен" имаше нарушения в 22 поръчки за 5.4 млн. лв. При "Топлофикация - Русе" пък бяха проверени поръчки за 878 хил. лв. и издадени два акта. В дружеството във Враца бяха открити проблеми при шест поръчки за 895 хил. лв. ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, който се свързва пак с Ковачки, също е получил 16 акта за поръчки на обща стойност 1.440 млн. лв. Проверката на АДФИ от първото тримесечие на 2016 г. е обхванала и други дружества от енергийния сектор, при които обаче не са констатирани никакви нарушения. Това са Електроенергийният системен оператор (ЕСО), Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгартансгаз", които са 100% държавни. При две от дружествата агенцията е проверила само по една поръчка, като само при НЕК проверката е достигнала цели четири. При ЕСО това е поръчка за 20 млн. лв. Проведена е през 2014 г. за извършване на пропускателен режим и въоръжена охрана на техни обекти. Не е ясно обаче защо АДФИ не е проверила поръчка, обявена от ЕСО през 2014 г. за транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори, чийто изпълнител, както "Капитал Daily" писа, не отговаря на повечето от условията в процедурата и в крайна сметка доведе до унищожаването на техника за 1 млн. лв. Поръчките на НЕК, които са проверени от АДФИ, обхващат различни периоди и са за охрана на обекти на дружеството, за рехабилитация на ВЕЦ "Тополница" и ремонт на ПАВЕЦ "Белмекен". Последната проверка е за законосъобразност при отчитането на разполагаемия студен резерв към средата на 2013 г. Общата стойност на проверените поръчки е 5.4 млн. лв., като има един несъставен акт поради изтичане на давност. При "Булгартрансгаз" АДФИ е проверила поръчката за сключване на застраховки на служителите и имуществото на компанията, но в отчета на агенцията не е посочена нейната стойност. Проверка на "Капитал Daily" в регистъра на Агенцията за обществени поръчки показа, че нейната стойност не е показана и в обявлението за възложена поръчка, която е спечелена от "Застрахователно акционерно дружество Армеец". Индикативната й стойност обаче е за 4.8 млн. лв.
Източник: Капитал (11.04.2016)

Миньори искат нова цена на въглищата Нова, по-висока с около 9 лв за тон условно гориво цена на добиваните при тях въглища искат миньорите от „Мини Марица Изток“ ЕАД-Раднево. Мениджмънтът на държавното дружество е разработил нова бизнеспрограма за следващите три години, която предвижда добив от по 27 350 000 т. Това ще им позволи да наваксат изоставането в разкривката и да осъществят програмата си за модернизация и рехабилитация на тежките съоръжения. Програмата е върната от МЕ за допълнителнително детайлизиране. През последните години изостава драматично разкриването на пластовете за сметка на добива. Причината е в натоварването на двете американски топлоцентрали от страна на ЕСО ЕАД, призна в Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той очаква да бъде подписано споразумението между БЕХ и банковият консорциум, което ще позволи енергетиката да получи заем от 1 млрд лв. С 900 млн лв ще бъдат разплатени борчовете към двете американски централи, които на свой ред най-после ще се разплатят с мините. Ситуацията в мините е сложна, но все пак има някаква светлина в тунела, коментира синдикалният лидер. Далеч по драматично било положението с държавната ТЕЦ „Марица изток-2“, където за поредна година се отчитат загуби от производството. Причината е в скъпите въглеродни емисии, които централата трябва да плаща заради подписаните от държавата международни договори. „При рекордни добиви на еленергия се генерират рекордни загуби въпреки намалените преки разходи за персонал и подръжка на съоръженията.“, отбеляза Пламен Димитров след посещение в държавната топлоцентрала. Заедно с колегата си от КТ Подкрепа“ Димитър Манолов той настоява за нова политика от страна на Министерството на енергетиката, която да доведе до промени в плъщанията за въглеродните емисии. Двата синдиката искат България да се присъедини към Полша , която иска от ЕС в рамките на последното споразумение от Париж за климата да не унищожава поне още 10 години тежката си индустрия. „Не го ли направим , не променим ли модела за търговия с въглеродните емисии през следващите 15-20 години ще трябва да затворим мините и топлоцентралите си.Това веднага ще увеличи зависимостта ни от външни доставчици на електроенергия“, категоричен е Димитров. Той припомни, че към момента енергийната зависимост на България е 33 на сто , при средна за Европа 54 на сто. Двата синдиката са инициирали съвместна конференция по темата, тя е насрочена за 18 май в София. На нея ще присъства и еврокомисарят по климата и енергетиката Мигел Канете. От КНСБ прогнозират социално напрежение в подземния въгледобив. След мина „Черно море“, където спря добива ред било на подземните рудници в комплекса Бобов дол.Причината била в сгрешения модел.
Източник: Монитор (18.04.2016)

Енергийният холдинг на плюс с 29,5 млн. лв. за 2015 г. Българският енергиен холдинг е завършил миналата година с консолидирана печалба от 29,5 млн. лв., съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. За сравнение през 2014 г. беше отчетена загуба от 277,4 млн. лв. От девет компании под шапката на БЕХ четири са завършили на загуба миналата година. За енергийната борса и за „Булгартел“ данните не са изненада, защото първата стартира реална работа едва в началото на тази година, а за „Булгартел“ не е известно да развива някакви проекти. С най-голяма загуба, разбира се, е НЕК – 196,7 млн. лв. В сравнение с 2014 г. обаче тя е намалена с близо 390 млн. лв. Министър Теменужка Петкова подчерта, че това е станало благодарение на законовите промени и регулаторните решения. ТЕЦ „Марица Изток 2“ обаче влошава финансовия си резултат. Загубата й през миналата година е скочила двойно спрямо 2014 г. до 72 млн. лв. Петкова обясни, че това се дължи най-вече на големите разходи на централата за покупката на квоти за вредни емисии. Само за миналата година държавната ТЕЦ е платила 120 млн. лв. за вредни емисии. С най-голяма печалба миналата година е завършил „Булгартрансгаз“ – 93,1 млн. лв., което спрямо 2014 г. е ръст от 23 на сто. Следва го АЕЦ „Козлодуй“ с 82,4 млн. лв. и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) с 63,1 млн. лв. ЕСО има рекордно увеличение на печалбата – с 221%. На плюс с 20,3 млн. лв. е завършил миналата година и „Булгаргаз“, а „Мини Марица Изток“ - с 2,6 млн. лв. Самият БЕХ отчита намаляване на собствената си печалба почти два пъти до 124,6 млн. лв. през 2015 г. Шефът на холдинга Петьо Иванов обясни, че това се дължи на обезценени вземания от „Топлофикация – София“ в размер на 130 млн. лв. Обезценката е направена през 2014 г.
Източник: Монитор (26.04.2016)

Тримесечната печалба на АЕЦ "Козлодуй" намалява с 42% Тежко първо тримесечие изпраща АЕЦ „Козлодуй“, е видно от отчета на компанията. Свиват се приходите, продажбите и производството, печалбата намалява с 42%, а разходите на централата растат. Данните са в противовес на оптимистичния отчет, който направи енергийният министър Теменужка Петкова само преди дни за състоянието на енергетиката в края на 2015 година. През първите три месеца на годината приходите намаляват от почти 228 млн. лева до 222,6 млн. лева. Печалбата преди данъци (EBT) е 36,8 млн. лева, спрямо 63,3 млн. лева година по-рано. В същото време обаче паричните наличности се увеличават с над 88% до 94,3 млн. лева. Направените разходи за периода са 185 млн. лева, което е с 13% повече спрямо първото тримесечие на 2015 година. Една от причините за това увеличение са по-големите разходи, направени за външни услуги. През отчетения период те са на стойност 26 млн. лева, или с 27% повече спрямо миналата година. Те обаче са свързани с изпълнение на договор за удължаване на срока за експлоатация на пети и шести блок. На енергийната борса ядрената ни централа е продала електроенергия за 9 млн. лева. През първото тримесечие централата записва намаление и на производството, и на продажбите. Понижението все пак е минимално – в рамките на 0,8% и за двата показателя. През периода ядрената централа е произвела 4,4 млн. мегаватчаса електроенергия и е реализирала продажби от 4,18 млн. мегаватчаса. Общото количество, което централата е предложила на нерегулирания пазар, е с 9,2 на сто по-малко спрямо същия период на миналата година. Всъщност данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват като цяло трудно начало на годината за енергетиката – в първите месеци потреблението намалява непрекъснато, а износът буквално се срива. Една от причините за това е по-топлата зима, както и продължаващата криза в южната ни съседка Гърция, която е един от основните пазари за българските износители на електроенергия. През първите три месеца на годината АЕЦ „Козлодуй“ е направила 14,3 млн. лева инвестиционни разходи, става ясно още от финансовия отчет. Основната част от тях – 11,5 млн. лева, са за машини и съоръжения. За изпълнението на стратегическата цел на централата – удължаване на срока за експлоатация на двата работещи реактора, през първите три месеца на годината са били отделени около 700 хил. лева за закупуване на части и допълнително 25 хил. лева за увеличаване на проектната мощност на двата блока. Изпълнени са и мерки за повишаване на безопасността в АЕЦ „Козлодуй“, включително и препоръки от проведените стрес тестове на съоръженията. За текущата поддръжка на пети и шести блок в ядрената ни централа са отделени 9,2 млн. лева. За първото тримесечие на годината за ремонти са похарчени 10 млн. лева, показва още справката.
Източник: Инвестор.БГ (05.05.2016)

Износът на ток се свива с 54% през първото тримесечие Продължават проблемите за износителите на електроенергия, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за първото тримесечие. От тях е видно, че през периода износът на електроенергия от България намалява с 53,8% спрямо същия период на 2015 година. От януари до март 2016 г. от страната са изнесени малко над 1,16 млн. мегаватчаса спрямо 2,52 млн. мегаватчаса година по-рано. Тенденцията продължава и през чевтъртия месец. Към 30 април 2016 г. износът на електроенергия намалява с почти 60% до 1,4 млн. мегаватчаса. Данните на ЕСО показват още и свиване на потреблението, както и на производството на електроенергия в страната. През първите четири месеца на годината производството на електроенергия се свива с почти 15% до 15,1 млн. мегаватчаса. За година спадът е в рамките на над 12%. Базовите централи в страната свиват производството си с 10,6% до почти 12,5 млн. мегаватчаса, отчита ЕСО. Производството на водните централи намалява с 40% до общо 1,14 мегаватчаса, става ясно още от справката на ЕСО. От данните е видно, че вътрешното потребление намалява с 3,63% до 13,6 млн. мегаватчаса. Причината е в по-топлото от обичайното време, а износът се срива и заради продължаващата криза в един от основните ни пазари - Гърция.
Източник: Дума (05.05.2016)

Депутати предлагат още две държавни компании ще внасят пари във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ да внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това предлагат с промени в Закона за енергетиката депутатите от ГЕРБ Делян Добрев и Вланетин Николов. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. В мотивите си вносителите посочват, че въвеждането на вноската и за ЕСО, и „Булгартрансгаз“ няма да окаже влияние върху инвестициите им в модернизация на мрежата, защото компаниите са в добро финансово състояние. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Вноската се въвежда с цел да се разшири приходната база на фонда с оглед либерализацията на пазара, пише в мотивите. В тях се посочва още, че в последната година се наблюдава спад на цената на тока на свободния пазар, което води до по-високи разходи за фонда за покриване на гарантираните цени на ВЕИ централите и на американските ТЕЦ-ове. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия внасят всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса.
Източник: Монитор (19.05.2016)

Още две държавни компании ще внасят пари във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ да внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това предлагат с промени в Закона за енергетиката депутатите от ГЕРБ Делян Добрев и Вланетин Николов. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. В мотивите си вносителите посочват, че въвеждането на вноската и за ЕСО, и „Булгартрансгаз“ няма да окаже влияние върху инвестициите им в модернизация на мрежата, защото компаниите са в добро финансово състояние. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Вноската се въвежда с цел да се разшири приходната база на фонда с оглед либерализацията на пазара, пише в мотивите. В тях се посочва още, че в последната година се наблюдава спад на цената на тока на свободния пазар, което води до по-високи разходи за фонда за покриване на гарантираните цени на ВЕИ централите и на американските ТЕЦ-ове. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия внасят всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса.
Източник: Монитор (19.05.2016)

Парламентът одобри на първо четене вноската от 5% във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от приходите на ЕСО и Булгартрансгаз Народното събрание одобри на първо четене промените в Закона за енергетиката, с които се въвежда 5% вноска във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от приходите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и Булгартрансгаз, предаде „Фокус” . На гласуването имаше 104 гласа „За”, 13 – „Против” и 11 – „Въздържал се”. На 17 май законопроекта е приет на първо четене в Комисията по енергетика. Негови вносители са народните представители от ПГ на ГЕРБ Делян Добрев и Валентин Николов. Като мотив за въвеждането му е отбелязано, че чрез вноската трябва да се разшири приходната база на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, с оглед либерализацията на пазара. Мярката се налага и заради това, че в последната година има намаляване на цената на свободния пазар на електроенергия, което налага по-високи разходи за фонда за да се покрият разликите между пазарната и преференциалните цени и цените по дългосрочните договори. Дружествата са в добро финансово състояние и промяната, твърдят вносителите й, няма да повлияе съществено върху финансовите им резултати.Очаква се допълнителните приходи във Фонда да са в размер на 17 млн. лв. от ЕСО и 13 млн. лв. от Булгартрансгаз. Въвеждането на такава вноска няма да окаже негативно влияние върху инвестициите на операторите в модернизацията и развитието на мрежата, смятат вносителите на законопроекта. Предвидените промени са подкрепени от Министерство на енергетиката и Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Това увери народният представител Делян Добрев, който е сред вносителите на законопроекта. Според народният представител от ГЕРБ Валентин Николов, промените в Закона за енергетиката са добър начин да не се позволи повишаването на електрическата енергия за потребителите, малкия и среден бизнес. Против промените се обявиха от „БСП лява България”, а в изказване народният представител Таско Ерменков обяви, че парламентарната му група ще се въздържи при гласуването им. „За” промените се обявиха и от ДПС. Рамадан Аталай отбеляза че тези мерки не са идея единствено на ГЕРБ, които са вносители. В подкрепа на предложението се изказаха и от ПГ на Патриотичния фронт. Народният представител от ПФ Искрен Веселинов коментира, че те са израз на продължение на една устойчива линия за стабилизиране на държавната енергетика и изпълнение на една от основните цели ПФ – задържане на цените на електрическата енергия на поносими за потребителите цени.
Източник: Труд (27.05.2016)

Вземат 5% от печалбите на държавни енергийни дружества Държавните дружества "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор да внасят 5% от печалбите си във Фонд „Сигурност на електроенергийната система". Това предвиждат промените в Закона за енергетиката, които бяха приети на първо четене в парламента. Идеята е да се разшири приходната база на фонда. В мотивите на управляващите пише, че в последната година се наблюдава намаляване на цената на свободния пазар на електроенергия, което налага по-високи разходи за фонда с цел покриване на разликите между пазарната и преференциалните цени и цените по дългосрочните договори. Според вносителите от ГЕРБ дружествата са в добро финансово състояние и вноската от 5% няма да има съществен резултат върху тях.
Източник: Дарик радио (27.05.2016)

Либерализацията на пазара на ток – от 2017-а Към пълната либерализация на пазара на ток ще може да се пристъпи едва в началото на 2017 година. Това коментира по БНР енергийният министър Теменужка Петкова. Най-първоначалният срок за това беше април тази година. За да се случи пълната либерализация първо трябва да е готов моделът за това, който се прави от Световната банка. Плановете бяха той да е факт до края на май. След това трябва да бъдат направени съответните законови промени. Министър Петкова припомни, че вече има вариант за подпомагане на бедните на свободния пазар. Както беше обявено те ще плащат е една трета по-ниска цена за първите 100 или 150 киловатчаса от консумирания от тях ток, в зависимост от това дали са на парно и газ, или са само на ток. Около 500 хил. домакинства ще могат да се възползват от това намаление. Енергийният министър съобщи още, че китайската делегация е на работно посещение у нас за изграждане на нова ядрена мощност. Сред условията на българската страна обаче е подобен проект да се развива само ако е икономически обоснован, ако не се изисква държавна гаранция, както и ако не се изисква миксиране на цената на 5-и и 6-и блок с цена на бъдещ седми или осми. България няма да отстъпи от тези си условия, увери Петкова. Междувременно стана ясно, че китайски компании обмислят инвестиции в луксозни имоти, летище и мина в България, които общо могат да достигнат над 2 милиарда евро. Това посочи в интервю за Ройтерс Илиян Скарлатов, управляващ партньор в Мейн Кепитъл. За да бъде привлечен китайски капитал, България трябва да структурира проекти на стройност над 100 милиона евро, които могат да започнат след година, посочи Скарлатов. "Всяка инвестиция в модернизация на газопреносната ни мрежа е инвестиция в надеждността на нашата система и в конкурентоспособността на икономиката", каза пък днес Петкова, след като инспектира работата на газорегулираща станция "Бургас", изградена от "Булгартрансгаз" ЕАД. Инсталацията захранва с природен газ производствените мощности за комплекс "Хидрокрекинг" на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. В инспекцията се включи и Сергей Караулов, заместник-председател на руската част на междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Той е у нас заедно с руски компании, които проявяват интерес към десетгодишния план за развитие на Електроенергийния системен оператор ЕАД. Представителите на бизнес делегацията посетиха подстанции на ЕСО в района на Бургас. Енергийният министър припомни, че основните ползватели на проектите за модернизация на газопреносната мрежа са големите енергийни консуматори, както е в случая с "Лукойл Нефтохим Бургас". По нейните думи изграждането на газорегулиращата станция „Бургас“ допринася за минимизиране на производствените разходи и за повишаване ефективността на производството. В условията на силна конкуренция това е важен фактор за развитие на предприятието. "Продължаваме да изпълняваме програма за развитие на газопреносната мрежа, както за транзита, така и в страната", каза още енергийният министър. От въвеждането в експлоатация през октомври 2015 г. досега "Булгартрансгаз" е транзитирал към новата мощност на "Лукойл" над 510 хил. м3 природен газ. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов посочи, че благодарение на водените политики в енергийния сектор са създадени условия, при които всяка важна инвестиция, каквато е новата инсталация в рафинерията на "Лукойл", да бъде подкрепена от държавата. Регулиращите и измервателни линии за "Лукойл Нефтохим Бургас" АД са въведени в експлоатация през октомври 2015-та година. Общата стойност на проекта е в размер на близо 1.5 млн. лв., като цената за присъединяване на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД към газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД е в размер на 1.4 млн. лв. и финансови разходи, извършени от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД, в размер на близо 100 хил. лв. Преди инспекцията в газорегулиращата станция "Бургас" министър Петкова посети производствените мощности на "Лукойл" в града.
Източник: Монитор (02.06.2016)

Законови промени ще спестят още 50 млн. лв. от сметката за тока Управляващите добавят нови законови текстове, които да ограничат разходите в енергетиката. От ГЕРБ ще предложат поправка, в която две централи - ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" ще спрат да получават високи цени. Ефектът ще е годишно спестяване от 50 млн. лв. или 1.5 лв. на мегават час, изчислиха енергийни експерти от партията. Промените ще минат по бързата писта - ще се предложат директно на второ четене към други изменения в Закона за енергетиката. Това е втори опит двете прикрити като заводски централи дружества да работят по пазарни цени. Първите рестрикции се обжалват и няма сигурност дали ще заработят и за колко време ще са валидни, затова сега се предлага ново решение. От поправките няма да пострадат топлофикациите, основен собственик на които е Христо Ковачки. Законовите поправки предвиждат заводските централи с над 5 млн. лв. годишен оборот, при които през последните три години приходът от продажбата на т. нар. високоефективна енергия е над 35% от общия, да не получават преференциална цена. Мярката няма да засегне централите, които доставят топлоенергия на битови потребители. Въпросните поправки ще бъдат внесени от депутати от ГЕРБ до дни и ще бъдат подложени на гласуване заедно с останалите промени в Закона за енергетиката, които в момента се обсъждат в парламента и предстои второ четене. Те предвиждат двете най-печеливши държавни дружества "Булгартрансгаз" и "Електроенергийния системен оператор" също да плащат 5% от приходите си във фонд "Сигурност на електроенергийната система" както всички производители на енергия. И двете законодателни промени се предлагат от председателя на енергийната комисия Делян Добрев и заместник-председателя Валентин Николов и двамата от ГЕРБ. Председателят на КЕВР Иван Иванов коментира, че е запознат с идеята за орязването на тарифите за заводските централи, като посочи, че производството на високоефективна енергия трябва да е спомагателна, а не основна дейност за тези дружества. Заводските централи, които ще бъдат засегнати от новата мярка са ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" (бившият ТЕЦ "Свилоза", който беше преименуван), собствеността на които чрез различни фирми се свързва с Борислав Лоринков, който притежава и една от големите фирми за търговия на електроенергия в страната "Енерджи маркет". Централата към едноименния завод за гуми във Видин - "Видахим", отдавна разчита основно на приходите от продажба на електроенергия. Според изявления на изпълнителния директор на дружеството Цветомир Лещарски за 2013 г. от общо приходи за 54 млн. лв. тези от продажби на енергия по преференциални цени са 51 млн. лв. Във финансовите отчети на дружеството обаче липсва разбивка на приходите. Подобна е и ситуацията в ТЕЦ "Свищов", която според данните във финансовите си отчети е дължи 91% от приходите си за 2014 г., които са общо 39.4 млн. лв., на продажбата на електроенергия. Подобна е и ситуацията през 2013 г. когато 86% от приходите на дружеството общо от 53.6 млн. лв. отново са били по това перо. За да бъдат намалени тези суми, които са за сметка на НЕК и потребителите, през миналата година бяха приети законодателни промени, които наложиха да се изкупува само тази част от енергията, която е високоефективна. Така КЕВР определи на двете дружества много по-ниски квоти. Сега обаче от "Видахим" отново искат съществено увеличение от 150% на тези количества, което да влезе в сила от 1 юли. То не е прието от регулатора, става ясно от ценовия доклад, който предстои да бъде одобрен в края на юни. Така количества остават същите като в предходното решение. От ТЕЦ "Свищов" не са посочили каква квота за високофективно производство искат, коментираха за "Капитал Daily" oт КЕВР. Дружеството не е представило финансовия си отчет за миналата година и на практика комисията е запазила миналогодишните параметри. Идеята за законодателните промени цели и да ограничи всякакви възможности в бъдеще двете централи отново да получат възможност да печелят за сметка на НЕК и потребителите. След тях ТЕЦ "Свищов" обаче може и да оцелее, тъй като предлага енергия за студен резерв, но "Видахим" вероятно ще спре изцяло. През миналата година дружеството е работило само до изпълнението на квотата си за електроенергия и е отчело загуба от 4.9 млн. лв.
Източник: Капитал (02.06.2016)

Фонд „Сигурност” вече ще се пълни и с пари от ЕСО и „Булгартрансгаз” Фонд "Сигурност на енергийната система", който бе създаден през миналата година с цел да спасява задлъжнялата НЕК, ще разшири обхвата си. Досега всички производители на енергия трябваше да внасят в него по 5% от приходите си за произведен и продаден ток. С промени в Закона за енергетиката, гласувани вчера на второ четене, депутатите задължиха такава такса да плащат и "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) и "Булгартрансгаз". Сметките показват, че с тази промяна във фонда могат да влязат още близо 30 млн. лв. - 13 млн. лв. от газовото дружество и още 17 млн. лв. от ЕСО. В мотивите на проекта вносителите от ГЕРБ, начело с депутата Делян Добрев, изтъкват, че разходите няма да влошат финансовото състояние на компаниите или да нарушат инвестиционните им разходи. В края на миналата седмица шефът на НЕК Петър Илиев коментира, че дружеството е на път да изпадне в поредната финансова криза. Повод за това са новите цени на тока, които КЕВР предвижда да остави без промяна от 1 юли. Само от поевтиняването на парното, чиято цена може да падне с до 16% пък годишните загуби на НЕК ще бъдат около 400 млн. лв., обясни Илиев. Според икономиста Калоян Стайков от Института за пазарна икономика идеята за включването на ЕСО и "Булгартрансгаз" е спорна. "Причината, поради която тези дружества трябва да внасят 5% такса, е, че са на печалба", коментира той. "Все още няма данни за дейността на фонда след март", обобщи Стайков. За първите три месеца на 2016 г. в него са влезли общо 83 млн. лева. Експерти допускат, че е възможно на следващ етап депутатите да задължат и ЕРП-тата да внасят 5% такса във фонда за спасяването на НЕК, макар че идеята среща сериозен отпор. ОГРАНИЧЕНИЯ С промените в Закона за енергетиката се ограничават и приходите от продажба на електроенергия на преференциални цени от заводските централи. Те ще получават пари по високата тарифа, ако годишните им приходи са над 5 млн. лв., а повече от 35% от тях идват от продажбата на ток. Предложението беше внесено между първо и второ четене от депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков и техния колега от РБ Мартин Димитров. Според техните изчисления това ще спести 40 млн. лева на НЕК. Новият текст дойде след остра декларация на национално представените работодателски организации от края на миналия месец. Тогава те изчислиха, че само на "Видахим" потребителите са надплатили 190 млн. лв., а продажбата на ток е 95% от приходите на дружеството. Не бе прието обаче предложението на депутата от ПФ Валери Симеонов горната граница на приходите от продажба на електроенергия да падне на 18%. Той настоява в ограниченията да бъдат включени и топлофикациите, които също имат преференциално високи цени за когенерациите си.
Източник: Сега (09.06.2016)

Н?С реши още две държавни компании да внасят във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ ще внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това решиха депутатите с приемането на второ четене на поправки в Закона за енергетиката. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. Парламентът отхвърли предложението на депутата от БСП Таско Ерменков такива отчисления да правят и трите ЕРП-та, както и газоразпределителните дружества, които доставят газ на крайните клиенти. Според Ерменков така частните дружества се поставят в преференциално положение спрямо държавните. Ако има пари в ЕСО, по-добре да бъде намалена таксата за пренос, смята депутатът. Така ще бъде облекчена цената както за бита, така и за фирмите. На същото мнение се оказа и депутата от ДПС Рамадан Аталай, според когото така ще се постигне по-справедлива цена за обществото. Аталай припомни, че движението е предлагало диференциране на вноската, така че централите с по-високи цени да правят по-високи отчисления във фонда. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Тоест, от юли. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия отчисляват всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса. Парламентът реши още 100% от приходите на България от търговията с квоти за вредни емисии да влизат във фонда за НЕК. Досега 29% остваха в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Източник: Монитор (09.06.2016)

ЕСО: Затварянето на ТЕЦ Варна нанесе сериозен удар на енергийната система Затварянето на ТЕЦ Варна се оказва едно от сериозните предизвикателства пред управлението на електроенергийната мрежа, призна Венцислав Захов от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). По време на своята презентация в рамките на международната ядрена конференция Булатом той посочи какви са основните затруднения в работата на оператора. Един от сериозните удари за системата е спирането на шесте блока на ТЕЦ Варна, защото това е наложило пренасянето на товара от региона към Маришкия басейн. По подобен начин се отразява и закриванито на първите четири блока в АЕЦ Козлодуй. ТЕЦ Варна затвори врати на 1 януари 2015 година тъй като не изпълнява екологичните изисквания на ЕС. Собственикът ЧЕЗ България потърси съдействието на правителството, за да извърши нужната модернизация, но до споразумение в тази насока така и не се стигна. Енергийната компания коментира, че е вложила 600 млн. евро за покупката и инвестиции в централата, но почти няма възвръщаемост на тези средства. По тази причина и не можа да осигури инвестицията за екологизация на мощностите. Венцислав Захов коментира и другите проблеми при диспечетирането на енергийната мрежа у нас. През последните години товарът се измества към големите градове, а и има и сезонно потребление - насочено към курортите. На фона на тези товари липсва денонощното промишлено потребление и това се вижда от големите разлики между минималното и максималното натоварване в различните части на денонощието. По тази причина и инвестициите в нови електропроводи са от същестмено значение, посочи още Захов. Той припочни, че при аварийната обстановка през зимата на 2015 година, са били прекъснати електропроводи и страната е била "на косъм" да разтоварва блоковете на АЕЦ Козлодуй, тъй като са били прекъснати всички съществуващи пътища на електроенергията. Като цяло мрежата в страната е в състояние да поеме вътрешното потребление и да обезпечи транзита, въпреки трудностите, категоричен е експертът. Той припомни, България е традиционен износител на електроенергия. През 2015 година ТЕЦ-овете на лигнитни въглища са държали най-голям дял в производството на електроенергия - малко над 44%, следва АЕЦ Козлодуй с 31,2% и секторът на възобновяеми източници със 17,8%, показват още данните на ЕСО.
Източник: Инвестор.БГ (16.06.2016)

Още 100 млн. лв. влизат във фонда за спасяването на НЕК Още 100 млн. лв. ще влязат във фонда „Сигурност на електроенергийната система“, парите от който покриват недостига в НЕК. Допълнителните средства ще дойдат след законовите промени, които парламентът направи преди седмица и които предстои да бъдат обнародвани. 30 млн. лв. от тях ще дойдат от двамата нови вносители на 5% от приходите си. Това са Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“. Досега такава вноска правеха само производителите на еленергия, както и вносителите. Остатъкът до 100 млн. лв. се очаква от приходите от търговията с въглеродни квоти, тъй като според промените в закона те вече ще постъпват на 100% във фонда за спасяването на НЕК. Досега от квотите влизаха 71 на сто от тези приходи. Към момента одобреният бюджет на фонда възлиза на 290 млн. лв., като 140 млн. лв. се очаква да се съберат по линия на квотите и 150 млн. лв. - от 5-процентната вноска. Според шефа на фонда Диан Червенкондев реално за тази година могат да се очакват приходи от порядъка на 350-390 млн. лв., като той е оптимист, че ще се постигне по-високата сума. В същото време в доклада си за новите цени на тока КЕВР е заложила приходи във фонда, от който ще се компенсира НЕК в размер на 434 млн. лв. Според Червенкондев в тях е отразена въпросната допълнителна сума, която идва в резултат на поправките в закона. Той коментира, че разминаването в очакванията на фонда и на КЕВР вероятно се дължи на прогнозната цена на тока на свободния пазар, която регулаторът залага. За първите пет месеца на годината във фонда са постъпили 126 млн. лв.
Източник: Монитор (20.06.2016)

Износът на ток е спаднал с над 51% за полугодието Производството на електроенергия за първите шест месеца на годината е намаляло с около 13% при спад на потреблението 2.4%. Причината за това е рязкото понижаване на износа на ток с над 51%, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Към 26 юни в страната са произведени общо 21.3 млн. мВтч електроенергия в сравнение с 24.4 млн. мВтч за същия период на миналата година. Понижение на производството има както при базовите централи, така и при зелената енергия като цяло – между 9 и 10%. Най-голям спад в преносната мрежа има при вятърната енергия, където понижението надвишава 17%. Фотоволтаичните централи отчитат незначителен ръст, докато производството при централите на биомаса продължава да нараства – с повече от 20% в сравнение с първите шест месеца на миналата година. За пореден период намалява производството от водно-електрически централи. Понижението е повече от 30% до 2.6 млн. мВтч.
Източник: Капитал (01.07.2016)

Износът на електроенергия от България за Турция е намалял наполовина от няколко дни. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Така от разрешен капацитет от 366 мгвт по час, се осъществява износ от 0 до 175 мгвт. От ЕСО обясниха, че няма планирани ремонти по трасето, нито са въведени ограничения, което на практика означава, че мрежата не е натоварена заради липсата на търговски интерес, съобщава БНТ. Общата преносна способност към съседните държави за износ на ток е 2000 мгвт. Оттях към момента се използват едва между 700 и 800 мгвт. Освен към Турция са намалени и обемите за износ на електроенергия към Гърция. Според данните на ЕСО спрямо миналата година общият експорт на електроенергия е намалял с 50 на сто. Потреблението в страната също е по-ниско от миналата година, с 2,25 на сто. От една седмица с намален капацитет работи и ядрената централа в Козлодуй. Тя е натоварена на близо 70%, показват данните на дружеството. В момента АЕЦ-ът произвежда най-евтината електроенергия в страната. Според последното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, цената, по която дружеството дава ток за бита е 30 лева за мгвтч. В сравнение цената, по която Националната електрическа компания продава своя ток предназначен за бита е 106 лева за мгвтч.
Източник: Blitz (06.07.2016)

Два ключови български енергийни проекта получават европейско финансиране Няколко проекта, ключови за изграждането на бъдещия енергиен съюз, получиха европейско финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа. Държавите от Европейския съюз (ЕС) одобриха предложението на Европейската комисия (ЕК) да бъдат отпуснати общо 263 млн. евро за девет проекта в областта на газовата и на енергийната инфраструктура. Два от тях са български. Единият е за изграждането на далекопровод 400 киловолта между Добруджа и Бургас. Дължината на трасето е от 100 км, като то ще подобри сигурността на доставките на електроенергия в региона, посочват от Брюксел. Изпълнител на този проект е Електроенергийният системен оператор (ЕСО), а средствата, които отпуска ЕК за него, са малко под 30 млн. евро. Със 130 хил. евро пък ще бъде подпомогната работата по разширяването на газохранилището „Чирен“. Проектът се реализира от „Булгартрансгаз“. Най-голяма сума ще получи проектът за интерконекторна връзка между газопреносните мрежи на Финландия и Естония – малко над 187 млн. евро. Като цяло ЕК подкрепя пет газови проекта, ключови за реализирането на европейската политика в сектора на енергетиката, с 210 млн. евро. Част от тях е и проучване за строителството на компресорна станция в Гърция, която ще помогне за свързването на гръцката газопреносна мрежа с Трансадриатическия газопровод (TAP). По Механизма за свързване на Европа за енергийната сфера през 2016 г. са предвидени 800 млн. евро. През втората половина на годината ще бъдат избрани проекти с индикативен бюджет от около 600 млн. евро.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2016)

Държавните производители на енергия влошиха резултатите си Основните държавни компании, произвеждащи електроенергия - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", и най-голямото минно дружество "Мини Марица-изток" влошават резултатите си през първото полугодие. Отчетите за периода показват, че приходите им намаляват и трупат сериозни загуби, като само атомната централа излиза на минимална печалба. В същото време Българският енергиен холдинг, който обединява всички държавни енергийни дружества, отчита увеличение на приходите и печалбата си. По-добрите резултати на БЕХ през първото полугодие - приходи от 172.5 млн. и печалба в размер на 129.7 млн. лв., се дължат на по-високия дивидент, изплатен от някои дъщерни дружества за миналата година. Енергийният холдинг е получил по това перо 115.4 млн. лв., което е с 24.4 млн. лв. повече в сравнение с шестмесечието на 2014 г. Най-голямото увеличение в тази посока е на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който е внесъл в БЕХ 24.3 млн. лв. при нулев дивидент за 2014 г. Това се дължи на повишението на печалбата на дружеството за 2015 г. с 221.5%. Финансовите приходи на БЕХ също се увеличават с 15.2%, достигайки 53.2 млн. лв. Те идват основно от лихвите по кредитите, дадени на дъщерните дружества, и от лихви върху вземания от "Топлофикация София". БЕХ отчита и увеличение на разходите за дейността си с 35.8% за полугодието. Това се дължи основно на платените разходи за консултантски услуги на Световната банка, която беше наета, за да консултира правителството как да либерализира енергийния пазар. Този доклад трябваше да бъде готов още през пролетта, но от Министерството на енергетиката все още не са представили резултатите от него. БЕХ отчита увеличение и на плащанията на адвокатски хонорари по делата, заведени от Европейската комисия срещу холдинга. Финансовите разходи на БЕХ също се увеличават с близо 54.3%, достигайки 33.7 млн. лв. Причина за това са лихвите по заема от 535 млн. лв., който беше взет, за да може НЕК да изплати задълженията си към производителите на енергия" През първото полугодие атомната централа отчита със 7% по-малко приходи в сравнение с година по-рано. Това се дължи основно на намалението с 63 млн. лв. (16%) на постъпленията от продажби на електроенергия на свободния пазар, където сделките са ставали на по-ниска цена. В същото време АЕЦ "Козлодуй" отчита съществено повишение на разходите с 45 млн. лв., което е с 13% повече спрямо същия период на 2015 г. Така разходите за външни услуги достигат 68 млн. лв., което е увеличение от 48%. Те са платени за обосновка за удължаването живота на 5 и 6 блок на централата с 60 години. Към средата на годината НЕК продължава да има сериозни задължения към атомната централа в размер на 135 млн. лв., от които 94 млн. лв. са с настъпил падеж. Държавната централа ТЕЦ "Марица-изток 2" е дружеството, при което тенденцията към влошаване на финансовия резултат трайно се запазва. Макар че намалението на приходите не е толкова съществено (7.87%), загубата продължава да се задълбочава, достигайки 46.4 млн. лв. за полугодието (виж таблицата). Най-голямо намаление на приходите идва от продажбите за регулирания пазар, които се сриват с повече от 50% в сравнение с полугодието на миналата година. Отделно компанията отчита и по-малко приходи от продажба на студен резерв. В същото време приходите от продажби на свободния пазар и продажба на електроенергия на борсата бележат увеличение, което изглежда странно на фона на по-ниските пазарни цени в региона в този период, с които централата трудно се конкурира. Oт дружеството обаче посочват, че реализираната средна цена е 71.99 лв. за мегаватчас, което е с 1.37 лв. по-малко от предходната година. В същото време дружеството, подобно на АЕЦ "Козлодуй", е продавало на енергийната борса на много по-ниска цена от 63.34 лв. за мегаватчас. От централата обясняват лошия си финансов резултат с нарастването на променливите разходи и отрицателните курсови разлики от преоценка на валутни салда в японски йени по дългосрочен банков заем от Японската банка за международно сътрудничество. От компанията допълват, че вноските в енергийния фонд са достигнали 13 млн. лв. за полугодието, което допълнително влошава финансовия резултат. Компанията обаче е платила с 22 млн. лв. по-малко за квоти за вредни емисии в сравнение с първите шест месеца на 2015 г. Към края на юни общият размер на просрочените задължения на дружеството е 204.6 млн. лв., от които 153.2 млн. лв. към компании от групата на БЕХ. "Мини Марица-изток" прави своеобразен обрат на представянето си, като отчита загуба за полугодието от 18.368 млн. лв. при брутна печалба за първото тримесечие от 10.7 млн. лв. От отчета на компанията става ясно, че загубата се дължи на по-ниските с 35.9 млн. лв. приходи на годишна база и увеличението на разходите за материали и външни услуги. В същото време централата на Ковачаки ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ "Марица-изток 2" продължават да увеличават задълженията си към минното дружество. Благодарение на изплатените от двете американски централи суми в размер на 356 млн. лв. обаче вземанията са намалели над четири пъти до 110 млн. лв.
Източник: Капитал (02.08.2016)

Лятото не влияе съществено върху износа на електроенергия Лятото не оказва съществено значение върху производството и износа на електроенергия, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за първите седем месеца на годината. Статистиката сочи, че към 31 юли износът на електроенергия намалява с 48% спрямо същия период на 2015 г. За първите седем месеца на годината са изнесени 3,3 млн. мегаватчаса електроенергия спрямо 6,5 млн. мегаватчаса година по-рано. През този период намалява и вътрешното потребление - с малко над 2% до 22 млн. мегаватчаса. Това се отразява и върху производството, което се свива с 12,7 на сто до общо 25,4 млн. мегаватчаса в периода 1 януари - 31 юли 2016 година. Експертите от месеци предупреждават, че ниската цена на природния газ е в основата на свиването на износа на електроенергията от българските производители. Заради евтиния газ в Гърция и Италия отново заработиха газовите електроцентрали. Допълнително обаче се свива и потреблението в региона. Данните на ЕСО показват още, че най-значително намалява производството на електроенергия от водните централи - с почти 31% до 3,11 млн. мегаватчаса до 31 юли. Производството на базовите централи се свива с 10 на сто. Намаленият износ и като цяло ниските цени на електроенергията в региона вече се отразяват и на финансовото състояние на предприятията в сектора. Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за полугодието се свива със 70 млн. лева до 236 хил. лева. Приходите намаляват със 7 на сто до 396 млн. лева,показва финансовият отчет на ядрената централа. ТЕЦ "Марица Изток" 2 отчита загуба от 51 млн. лева на годишна база за първите шест месеца на 2016 г. Като цяло от отчетите на енергийните предприятия се вижда, че печалбата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) расте с 16 на сто до 131,2 млн. лева. Основната причина за това е ръстът на приходите от дивиденти и съучастия, както и увеличението на приходите от лихви по предоставени на дъщерни дружества кредити.
Източник: Инвестор.БГ (04.08.2016)

ЕК ще отпусне 29.9 млн. евро за строителството на нов 140-километров далекопровод между Добруджа и Бургас, реши комисията вчера. Подкрепата покрива 50% от необходимото финансиране. Съоръжението ще бъде построено от Електроенергийния системен оператор и ще започне работа до 2022 г. Средствата идват по финансовата линия "Свързана Европа", по която до 2020 г. са заделени общо 5.35 милиарда евро за приоритетни европейски проекти.
Източник: Сега (11.08.2016)

Енергийният системен оператор с печалба от 42 млн. лв. за полугодието Електроенергийният системен оператор, който притежава цялата електропреносна мрежа в страната, продължава да отчита добри резултати. Към средата на годината държавното дружество реализира печалба от 41.8 млн. лв., която е една от най-добрите в групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Единствено газовите "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" отчитат по-добри печалби за полугодието - съответно от 48.9 и 43.5 млн. лв. В същото време приходите от продажби бележат незначително увеличение с 5.2 млн. лв., достигайки 287.7 млн. лв. Освен това приходите на компанията за придобиване на дълготрайни материални активи също се увеличават с 3.380 млн. лв. заради финансирания от фонд "Козлодуй" . Количеството енергия, за която ЕСО събира цена за достъп и пренос, се е понижило с 13.15%. Тази тенденция започна в средата на миналата година, което доведе до понижение на цените на електроенергията в Европа с 15 - 20%.
Източник: Капитал (26.08.2016)

Въведената в експлоатация преди 60 години подстанция "Карнобат" ще бъде реконструирана и модернизирана от "Енергоремонт Холдинг” АД за 6 млн. лв., съобщиха от компанията в сряда. Тя е спечелила обществена поръчка на "Електроенергийния системен оператор" (EСО). Обновяването на съоръжението е включено в плана за развитие на преносната система на България до 2024 г. Подстанцията захранва тягови подстанции на Националната компания "Железопътна инфраструктура”, БДЖ, подстанция ”Завет” и др. "Спечеленият нов проект показва стабилното развитие на "Енергоремонт Холдинг”, техническият и кадровият му потенциал да изпълнява важни и големи проекти от енергийната инфраструктура. Той е продължение на досегашното ни партньорство и опит, които имаме от работа с ЕСО. Всички материали и съоръжения, които ще бъдат монтирани и въведени в експлоатация, ще отговарят на европейските и международни стандарти, а изпълнените дейности ще бъдат с най-високо гарантирано качество", коментира председателят на Управителния съвет на холдинга и финансов директор инж. Иван Личев. Първият етап от реализация на проекта е свързан с проектиране и изработване на работен проект. Вторият обхваща доставка на оборудване, изпълнение на строително-монтажни дейности и електромонтажни дейности. Срокът за проектиране, доставка, изпълнение и въвеждане в експлоатация е 551 календарни дни. В момента подстанцията работи с две открити разпределителни уредби - 220 киловолта и 110 коливолта, и една закрита разпределителна уредба 20 киловолта . Експлоатационният ресурс на прекъсвачи, измервателни трансформатори, разединители и вентилни отводи е изтекъл и липсват резервни части за тях.
Източник: Медия Пул (04.11.2016)

Държавните производители на електроeнергия AEЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", както и добивното "Мини Марица-изток" продължават да влошават резултатите си в сравнение с миналата година, показват данните от публикуваните финансови отчети на дружеството за деветмесечието на 2016 г. Докато АЕЦ "Козлодуй" все пак остава на печалба, която е значително по-висока от тази през второто тримесечие, въглищната централа и доставчикът на суровината продължават да влошават резултатите си. В същото време Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и Българският енергиен холдинг (БЕХ) отчитат повишение на печалбите си. АЕЦ "Козлодуй" увеличава разходите си Една от основните причини АЕЦ "Козлодуй" да отчете печалба от 39 млн. лв. за деветмесечието, която е с 87 млн. лв. по-малка в сравнение със същия период на миналата година, са увеличените разходи на централата. От данните се вижда, че те са нараснали с 15%, докато приходите намаляват с 1%. По-високите разходи се дължат на новото, руско ядрено гориво, което е по-скъпо, както и на дейностите за удължаване живота на 5 и 6 блок. В същото време въпреки по-ниската цена на електроенергията в региона централата отчита минимално намаление на приходите от продажби с 5 млн. лв. Това се дължи на увеличението на производството с 6.3% в сравнение с деветмесечието на 2015 г. Дружества на загуба ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток" продължават да трупат загуба и за деветмесечието на годината. По-тежко е състоянието на централата, при която минусът е 78.2 млн. лв. Това е с 16.4 млн. лв. повече в сравнение със загубата на дружеството за същия период през 2015 г. Отрицателният резултат нараства и спрямо второто тримесечие на тази година. Основната причина за това са намаляващите приходи на дружеството заради по-малкото постъпления от предоставяне на допълнителни услуги на ЕСО и растящите променливи разходи, става ясно от доклада за дейността. Компанията отчита и по-малко приходи на свободния пазар, като една от посочените причини е по-ниската цена, постигната при продадените количества на енергийната борса. В същото време разходите на компанията намаляват с 11%. Най-големи икономии от 52% се наблюдават при разходите за емисии и парникови газове, които достигат 46.5 млн. лв. Държавната мина също отчита загуба от 11.4 млн. лв., което е значително влошаване спрямо резултатите на дружеството за същия период на миналата година – печалба от 58.2 млн. лв. Това се дължи основно на по-ниските приходи от продажба на въглища, които намаляват с малко над 20%, но почти напълно отговаря на направените прогнози. Според доклада за дейността на дружеството това се дължи на по-ниския добив на въглища. В същото време търговските вземания на мините намаляват значително до 153 млн. лв. спрямо миналата година, когато са били 455.9 млн. лв. Това се дължи на изплащането на забавени суми от двете американски централи ТЕЦ "Контурглобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Марица-изток 1", които пък нямаха плащания от НЕК. Просрочени задължения за деветмесечието към мините имат ТЕЦ "Марица-изток 2" (82.7 млн. лв.) и свързаният с Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел" (18.4 млн. лв.). ЕСО и БЕХ с печалбата Единственото дружество, което подобрява резултата си в сектора на електроенергията за деветмесечието на годината, е Електроенергийният системен оператор. Компанията на практика увеличава резултата си с близо 2 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Това се дължи на ръста на приходите в графа "други" с близо 30 млн. лв., докато тези от продажби падат с 8 млн. лв. В същото време някои от разходите, например технологичните и за външни услуги, се увеличават, което води до оперативна печалба от 57.8 млн. лв., която е идентична с тази за деветмесечието на миналата година. ЕСО отчита и повече финансови приходи. "Български енергиен холдинг", който е принципал на всички държавни енергийни дружества, също отчита положителен резултат – печалба от 137.8 млн. лв., което е с 16.2% повече спрямо деветмесечието на 2015 г. Това се дължи най-вече на по-високите приходи от дивиденти от 116.6 млн. лв. при 92.6 млн. лв. за същия период на миналата година.
Източник: Капитал (07.11.2016)

Четири пенсионни фонда инвестираха 22 млн. лв. в борсовия фонд на "Експат" Пенсионните дружества "Доверие", "Алианц България", "ДСК Родина" и НН (бивше ING) са инвестирали 22 млн. лв. в борсово търгувания фонд Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF, съобщиха от управляващото му дружество. Това е най-голямата еднократна инвестиция досега в него, с което общите му активи стават 24 млн. лв. Поръчката е на първичен пазар, което означава, че това се отразява директно в инвестиции на БФБ - София. Това се усети още в понеделник, като оборотът на борсата достигна малко над 19 млн. лв. "Управляващото дружество на фонда води разговори за приобщаването и на други големи институционални инвеститори към този важен за българската финансова система проект", стана ясно от съобщението. Новата инвестиция си пролича веднага и на пазара, като по време на сесията бяха изтъргувани големи пакети от акции на "Софарма", "Монбат", "Химимпорт" и "Адванс терафонд", които имат сред най-големите тегла в ETF-a. Напливът на средства във фонда доведе и до поскъпване на акциите, като 13 от 15 емисии затвориха с ръст в цената. Лидери бяха "Индустриален капитал холдинг" (21.15%) и "Индустриален холдинг България" (7.78%). Емисиите на зелено и концентрираният оборот донесоха повишение от близо 4% при основния индекс на борсата. Той затвори търговията на 551.27 пункта, най-високата стойност от юли 2014 г.
Източник: Капитал (09.11.2016)

Данните за производството, потреблението и износът на ток продължават да са с отрицателни стойности за периода 1 януари – 13 ноември 2016 г. спрямо 1 януари – 13 ноември 2015 г.. В сравнение с публикуваните данни за предходния период се наблюдава леко подобрение, макар че засега то не е чувствително. Причините за запазващите се отрицателни стойности трябва да се търсят не толкова във външните фактори, колкото в икономическата ситуация в страната във всичките й аспекти, коментират експерти. Производството на електроенергия за периода 1 януари - 13 ноември 2016 г. намалява с 9.89% в сравнение със същия период на миналата година, става ясно от оперативните данни за енергийния баланс, публикувани от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Ако за времето от 1 януари до 13 ноември 2015 г. производството на електроенергия в страната и било в обем от 42 216 227 MWh, то през сравнимия период от тази година то намалява до 38 041 709 MWh. Леко подобрение се наблюдава при потреблението на електроенергия, което въпреки че остава отрицателно – минус 1,58% в сравнение със същия период на миналата година, се подобрява при съпоставка с по-ранни периоди. Вече отдавна не е изненада, че износът на електроенергия е отрицателен. Все пак, ако през лятото спадът надхвърляше 50 на сто, то сега остава на минус от 39.28%. Ако за времето от 1 януари до 13 ноември 2015 г. износът на електроенергия от България е бил в обем от 9 300 791 MWh, то сега възлиза на 5 646 993 MWh, става ясно още от данните на ЕСО. Участието на базовите централи също за пореден период е с отрицателни стойности – минус 7.50%. За времето от януари до 13 ноември 2016 г. тое е в обем от 31 313 271 MWh, като само година по-рано е било 33 853 788 MWh. По-добри са показателите при участието на ВЕИ в преносната мрежа, като в сравнение с лятото, когато достигаха до над минус 8-10%, сега спадат до минус 5.14%. Спадът за пореден път се дължи на участието на вятърните електроцентрали, докато при фотоволтаичните стойностите са леко на плюс (+ 0.38%), а при производството от биомаса достигат до положителните 10.15%. За сметка на това ВЕИ в разпределителната мрежа вече са с плюсови показатели - + 0.49%, въпреки че и тук производството на електроенергия от вятър остава на минус 6.36%, в сравнение с периода 1 януари – 13 ноември 2015 г. Както става ясно от данните положителните стойности се дължат на участието на биомасата в разпределителната мрежа, която нараства до (+) 52.33%, в сравнение с миналата година, при положение, че и производството от фотоволтаици е на минус 0.01 на сто. Участието на Водноелектрическите централи продължава да е отрицателно – минус 27.84%, като за сравнявания период намалява от 5 698 343 MWh до 4 111 829 MWh, сочат още данните на ЕСО.
Източник: 3e-news (16.11.2016)

Енергийните фирми масово не изпълняват инвестиционните си програми, показа отчет на енергийния регулатор пред депутатите от комисията за контрол на КЕВР. Към края на септември ЕСО е извършил 56 - 57% от дейностите, предвидени в инвестиционната програма за тази година. За ЕВН процентът е малко над 60, а за "Енерго - Про" той е 60 - 61 на сто. ЧЕЗ България е изпълнила под 30% от плана си. Причината е в забавен заем от ЕБВР. Парите са били предвидени за изкупуване на съоръжения.
Източник: Сега (16.12.2016)

Над 264 млн. лв. набрал спасителният фонд за енергетиката До края на октомври 2016 година във Фонда за сигурност на електроенергийната система са набрани 264,1 млн. лева, сочи справка на институцията. Направените разходи са в размер на 198,5 млн. лева. Фондът беше създаден със законодателни промени през юли 2015 година. В него внасят 5% от приходите от дейността си производителите и търговците на електроенергия, както и „Булгартрансгаз“, и Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Във фонда влизат и приходите от търговия с квоти на въглеродни емисии. Събраните средства се използват за покриване на разходите, направени от Националната електрическа компания (НЕК) в качеството й на обществен доставчик. Фондът е спасителен за НЕК, но се оказва в тежест на други в държавната енергетика. В началото на месеца ТЕЦ "Марица изток" 2 съобщи, че за първите девет месеца на годината е внесла 33 млн. лева във Фонда. Очакванията са, че до края на годината вноската ще нарасне до 44 млн. лева. От централата поискаха заем от Българския енергиен холдинг (БЕХ), за да могат да плащат своите задължения, включително и към Фонда за сигурност на електроенергийната система.
Източник: Дума (21.12.2016)

Енемона Ютилитис АД е обявено в несъстоятелност. Решението на Софийски градски съд е от 16 декември 2016 г. Съдът постановява да започне осребряване на имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Енемона Ютилитис АД е основно дъщерно дружество на Енемона АД. Още през декември 2015 г. частен съдебен изпълнител предложи на търг централната сграда на компанията. Енемона Ютилитис АД търгуваше с електрическа енергия, като беше един от големите играчи на този пазар. По-големите признати кредитори на Енемона Ютилитис АД са Уникредит Булбанк с 13,8 млн. лв., Инвестбанк с 10 млн. лв., НЕК с 4,3 млн. лв., ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД с 1,94 млн. лв., ИНГ Банк Н.В. с 5,63 млн. лв., Електроенергиен системен оператор ЕАД с 939 хил. лв., Енерджи Съплай ЕООД с 2,35 млн. лв., НАП с 1,37 млн. лв. и други.
Източник: Инвестор.БГ (22.12.2016)