Властта ускори харченето на парите на данъкоплатците до 21,3 млн.лв дневно С 12% повече като стойност, обществени поръчки е договорила държавата през тази година в сравнение с миналата. Централната и местната власт са задължени да разходват парите си прозрачно и за тази цел ежедневно публикуват своите поръчки в едноименния регистър. Според статистиката на Агенцията по обществени поръчки през миналата година държавата е ускорила харченето на пари до 21,3 млн. лева дневно, предава БНТ. За сравнение през 2017 г. сумата е 18,6 млн. лева, а през 2016 г. - 16,4 млн. Една от основните причини за повишението на харчовете е, че започнало усвояването на евросредствата по настоящия програмен период. Общата стойност на сключените договори за обществени поръчки е над 7,8 млрд.лв. лева. И тази година строителните поръчки са на по-ниска стойност от парите, които отиват за доставки на различни материали. За строителство отделената сума 2 милиарда и 580 млн. лева. Очаква се обаче следващата година парите за строителство да се увеличат заради заложените повече капиталови разходи за общините, както и очакваното увеличение на усвояването на европроекти в сферата на ВиК и изграждането на пътища. Обичайно дружествата с най-голям брой обществени поръчки за година са Електроенергийния системен оператор и ТЕЦ "Марица изток 2". За първи път обаче Столична община е изместена от Община Варна в класацията. Изостава и Централния орган за покупки, който пазарува за държавната администрация и се намира в Министерството на финансите. Броят на поръчките не отговаря на сумите, които се харчат. Една от най-големите поръчки обявени през тази година беше пусната в последните часове на 2018 г. и на стойност 2,2 млрд. лева. Конкурсът е за изграждане на газова тръба, а възложител - държавната "Булгартрансгаз", добавя Националната телевизия. Ако се съди по държавния бюджет през следващата година - изхарчените пари ще бъдат повече. Държавата е заложила рекорден брой разходи с четири приоритета - увеличение на доходите, образование, отбрана и социална политика. Заплатите в бюджетния сектор ще нараснат с 10 на сто, в образованието с 20%, а за отбрана и социална политика също е предвидено увеличение на средствата. Всички тези суми трябва да минат през закона за обществените поръчки, за да бъдат изразходвани.
Източник: Сега (02.01.2019)

"Свободният" ток рязко вдигна приходите на БЕХ Над 90% ръст на приходите си до 312 млн. лв. за деветте месеца на миналата година отчита Българският енергиен холдинг (БЕХ). За този период има ръст и в печалбата - преди данъците тя е била 137.7 млн. лв., или увеличение с около 15% спрямо година по-рано. Това показва отчетът на компанията, публикуван от финансовото министерство. Огромният ръст на приходите си дължи най-вече на изплатените дивиденти от подопечните на БЕХ дружества, основно от АЕЦ "Козлодуй". Продажбата на енергийната борса за 5.2 млн. лв. на Българската фондова борса също се е отразило на приходите на БЕХ. Заслуга има и "Мини Марица-изток", която е на печалба от 3.5 млн. лв. и също е превела дължимия 50-процентов дивидент към БЕХ. На печалба излиза и друга държавна енергийна компания - "Булгаргаз". Въпреки това дружеството регистрира спад в нетните си приходи до 4.1 млн. лв. за деветте месеца на 2018 г. За сравнение през същия период година по-рано те са били почти 20 млн. лв. Все по-зле се представя и НЕК. Компанията отчита отрицателен финансов резултат за деветте месеца в размер на 153.4 млн. лв., като спрямо същия период на 2017 г. пропадането е с 62.4 млн. лв. С положителен резултат обаче са "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор, чиято печалба за деветте месеца е 23.4 млн. лв.
Източник: Сега (09.01.2019)

КЕВР ще обсъди нормализиране на цените на тока на свободния пазар По инициатива на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов днес комисията ще проведе среща за нормализиране на цените на тока на свободния пазар. Ще присъстват ръководителите на енергийните дружества, участващи на свободния пазар, както и енергийният министър Теменужка Петкова. На нея са поканени и представители на трите електроразпределителни дружества ЧЕЗ, EVN и Енерго-про, както и ръководителите на трите дружества от БЕХ, които осъществяват основните количества електроенергия, продаващи се на пазара „ден напред“. Това са АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток – 2“ и Националната електрическа компания (НЕК) заедно с ръководителя на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Петьо Иванов, директора на Енергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Савчев и ръководителя на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Константин Константинов. Целта е да се набележат допълнителни мерки за повишаване на количествата, така че да бъде задоволено търсенето. Те са в отговор на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 8 януари, където синдикатите и бизнесът изразиха сериозна загриженост от поскъпването на електроенергията на борсовия пазар. Всички участници в трябва да представят своите собствени анализи на ситуацията и проект на мерки за стабилизиране на състоянието на енергийната борса в пазара „ден напред“. Като част от мерките от 15 януари ще започнат и проверки на трите електроразпределителни дружества. Тяхната цел е да се гарантира на българските граждани, че техническото състояние на дружествата съответства на изискванията./economic.bg
Източник: Други (14.01.2019)

Държавата ще "укротява" високите цени на борсата със скъп ток Спорни мерки за стабилизиране на цените на енергийната борса обявиха вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на енергийния регулатор Иван Иванов. Първата от набелязаните мерки предвижда пускане на по-големи количества ток от страна на тримата най-големи играчи на свободния пазар - АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и НЕК, с идеята, че така цените ще се стабилизират. Вчера обаче се разбра, че НЕК едва ли ще успее да участва със съществени количества заради ангажиментите си към регулирания пазар. Държавната ТЕЦ обаче вероятно ще предложи по-скъп ток, което не е ясно как ще помогне за нормализирането на цените.
Източник: Инвестор.БГ (15.01.2019)

Петкова: Ще осигурим допълнително ток на борсата Държавата поема ангажимента да осигури допълнителни количества ток на енергийната борса в сегмента „Ден напред“. Това заяви на пресконференция енергийният министър Теменужка Петкова след проведена среща в КЕВР с ръководителите на трите държавни компании НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“, енергийната борса, ЕСО, трите ЕРП-та. Това е една от спешните мерки, които се очаква да стабилизира борсата, за да не се стига до драстични скокове в цените на индустриалния ток, който бизнесът купува в сегмента „Ден напред“. В момента по закон трите държавни компании НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ осигуряват по 690 мегавата на час. След 19 януари количеството енергия ще бъде увеличено с над 700 мегавата. В момента се прави анализ коя от компаниите ще осигурява допълнителните количества ток, поясни министърът. Председателят на КЕВР Иван Иванов допълни, че като друга мярка се работи и за пазарно обединение с борси от региона, които допълнително ще стабилизират сектора и по този начин ще отговорим на изискване на ЕК за единен пазар в региона. За да се реализира тази мярка ще са необходими поредните промени в Закона за енергетиката. В най-напреднала фаза са преговорите с борсата от Република Северна Македония.
Източник: Стандарт (15.01.2019)

България е изнесла със 162% повече ток през месец януари от 2018 г. България е изнесла със 162.03 процента повече ток за периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. спрямо 01.01.2018 г. - 20.01.2018 г. Това сочат последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/. Данните показват, че от 1 януари 2019 г. до 20 януари страната ни е изнесла 254 434 мегаватчаса /MWh/ електроенергия, докато за аналогичния период на 2018 г. България е изнесла 97 100 MWh ток. Производството на електроенергия за първите 20 дни на тази година е 3 011 546 MWh, а през този този период на изминалата година са били произведени 2 640 585 MWh ток. Това е повишение с 14.05 на сто. Потреблението в страната за периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. спрямо 01.01.2018 г. - 20.01.2018 г. се е повишило с 8.40 пункта. Цифрите на ЕСО сочат, че през първите 20 дни на тази година изразходени 2 757 112 MWh ток, докато през аналогичния период на изминалата година потребеното количество електроенергия е било 2 543 485 MWh. С 14.54 на сто повече е произведената електроенергия от базовите мощности като АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и т.нар. американски централи - ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", показват още данните на ЕСО. Ако от началото на 2019 г. до 20 януари от базови мощности са произведени общо 2 665 561 MWh, то за аналогичния период на 2018 г. произведеният ток от базовите централи е бил 2 327 284 MWh. С 2.65 пункта по-голям е делът на възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/ в преносната мрежа. През периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. техният дял е 61 709 MWh, докато за аналогичния период на 2018 г. делът на ВЕИ в преносната мрежа е бил 60 113 MWh. Вятърните електроцентрали /ВяЕЦ/ от 1 януари до 20 януари тази година са произвели с 1.21 процента повече ток - или 44 209 MWh. През този период преди година производството от ВяЕЦ е било 43 682 MWh. Фотоволтаичните централи /ФЕЦ/ са произвели с 30.72 на сто повече ток - или 11 179 MWh през периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. спрямо 8 552 MWh за 01.01.2018 г. - 20.01.2018 г. При централите, които работят на биомаса, се отчита спад на произведената електроенергия с 19.77 пункта. За периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. те са произвели 6 321 MWh, докато за аналогичния период на 2018 г. са били произведени 7 879 MWh. За периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. спрямо 01.01.2018 г. - 20.01.2018 г. участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е с 37.78 на сто повече, показват още данните на ЕСО. От началото на годината до 20 януари 2019 г. ВЕИ са участвали в разпределителната мрежа с 90 662 MWh електроенергия, докато за същия период на миналата година участието на възобновяемите енергийни източници в разпределителната мрежа е било 65 800 MWh. В този сегмент повишението е най-голямо при ВяЕЦ - с 54.54 процента. За посочения период на 2018 г. ВяЕЦ са участвали с 34 033 MWh., докато за тази година - с 52 593 MWh. Тази година се отчита увеличение и при участието на ФЕЦ в разпределителната мрежа с 30.54 на сто - 22 162 MWh за 01.01.2018 г. - 01.20.2018 г. , спрямо 28 930 MWh за периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. При производството на ток от биомаса е отчетено понижение с 4.85 пункта - 9 139 MWh от 1 януари до 20 януари тази година, спрямо аналогичния период на 2018 г. - 9 605 MWh. През първите 20 дни на годината ВЕЦ-овете са генерирали с 3.32 процента повече електроенергия в сравнение с аналогичния период на 2018 г. Тази година от от ВЕЦ са произведени 193 614 MWh, докато за същия период на 2018 г. произведеното количество ток е било 187 388 MWh, показват данните на Електроенергийния системен оператор.
Източник: 24 часа (23.01.2019)

Брюксел даде половината пари за 122 км електропровод от „Марица Изток“ до „Неа Санта“ Електроенергийният системен оператор привлече европейско съфинансиране в максимален размер от 58 милиона лева за изграждането на междусистемния електропровод 400 kV „Марица Изток - Неа Санта“. ЕК осигурява 50% от необходимите средства за строителството на електропровода, които са на обща стойност 116 милиона лева. Другата половина ЕСО ще покрие със собствени средства. През 2015 година ЕСО и гръцкият независим преносен оператор подписаха Меморандум за разбирателство за изграждане на електропровода. Електропроводът ще подсили мрежа 400 kV в региона, значително ще повиши възможността за обмен на електроенергия между двете държави и ще подпомогне реализацията на произведената електроенергия от възобновяеми източници на територията на Североизточна Гърция и Южна България. Проектът повишава нетния капацитет за търговски обмен на двете граници България - Гърция и България - Турция, ускорява пазарното интегриране, конкуренцията и гъвкавостта на системата. Електропроводът е един от петте проекта, които се реализират от Електроенергийния системен оператор, със статут на проекти от общ европейски интерес, съгласно Регламент 347/2013 за изграждане на трансевропейската инфраструктура. Общата дължина на новите електропроводи 400 kV e приблизително 480 километра с инвестиционна стойност 500 милиона лева.
Източник: Монитор (24.01.2019)

Печалбите на дружествата на CEZ в България рязко се понижават Близо 6 пъти по-малка е нетната печалба на "ЧЕЗ Разпределение" през 2018 г. спрямо 2017 г., а тази на "ЧЕЗ Електро" се понижава малко под 4 пъти. Приходите и разходите им също падат значително заради промените в Закона за енергетиката от 1 юли. Това става ясно от междинните финансови отчети на дружествата за последното тримесечие на миналата година. Понижаването на печалбите може да се отрази и върху евентуална нова процедура за продажбата на дружествата на CEZ в България, след като по всичко личи, че сделката с компанията на Гинка Върбакова е малко вероятно да бъде доведена до успешен край.Печалбата на "ЧЕЗ Разпределение" за 2018а според отчета на дружеството е 4.62 млн. лв. и на практика се понижава 83%, тъй като резултатът за предходната година е 27.08 млн. лева. Това се дължи основно на увеличените разходи за амортизации, възнаграждения и провизии. Дружеството също така е платило близо 10 млн. лв. по загубени дела от 2014 г. срещу Електроенергийния системен оператор. Макар да не е изрично упоменато в междинния доклад за дейността, влияние върху финансовите показатели на "ЧЕЗ Разпределение" оказва и задължението му от 1 юли 2018 г. да купува електроенергия за покриване на технологични загуби от борсата. Преди това тези количества се осигуряваха по фиксирана цена от НЕК, а сега тарифите са различни всеки ден и много често са по-високи от прогнозираните от Комисията за енергийно и водно регулиране. Голяма част от тези допълнителни разходи вероятно ще бъдат признати от регулатора и ще бъдат възстановени, но това ще стане в рамките на следващия регулаторен период от 1 юли 2019 до 30 юни 2020 г. При "ЧЕЗ Електро" печалбата спада от 36.3 млн. лв. през 2017 г. до 9.9 млн. за 2018, или с близо 73%. Съществена причина за това е възникналият през миналата година ангажимент на дружеството по Закона за енергийната ефективност, според който в качеството му на краен снабдител с електроенергия трябва да постигне определени енергийни спестявания. Изпълнението на тези цели е струвало близо 13 млн. лв. Тук, също както при разпределителното дружество, има и ръст в разходите за възнаграждения, който като процент е внушителен - 50%, но като абсолютна стойност е само 3 млн. лева.
Източник: Капитал (01.02.2019)

България е изнесла почти двойно повече ток през януари на годишна база България е изнесла със 199,71% повече електроенергия за периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. спрямо същия период на миналата година. Това сочат последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Данните показват, че от 1 януари 2019 г. до 3 февруари тази година страната ни е изнесла 522 255 мегаватчаса електроенергия, докато за аналогичния период на 2018 г. експортът на ток от страната ни е бил 174 254 мегаватчаса, посочват от ЕСО. Предишните данни на оператора показваха, че България е изнесла със 162,03% повече ток за периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. на годишна база. Производството на електроенергия от началото на тази година до 3 февруари е 5 091 623 мегаватчаса. През този период на изминалата година са били произведени 4 545 713 мегаватчаса. Това е повишение с 12,01 на сто, изчисляват от ЕСО. Потреблението в страната за периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. спрямо същия период на 2018 г. се е повишило с 4,53 пункта. Цифрите на ЕСО сочат, че от началото на годината до 3 февруари са изразходвани 4 569 368 мегаватчаса ток, докато през аналогичния период на изминалата година потребеното количество електроенергия е било 4 371 459 мегаватчаса. С 13,50 на сто повече е произведената електроенергия от базовите мощности като АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и т. нар. американски централи - ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", показват още данните на ЕСО. Ако от началото на 2019 г. до 3 февруари от базови мощности са произведени общо 4 526 676 мегаватчаса, то за аналогичния период на 2018 г. произведеният ток от базовите централи е бил 3 988 328 мегаватчаса. С 3,23 пункта по-малък е делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа. През периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. техният дял е 112 191 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2018 г. делът на ВЕИ в преносната мрежа е бил 115 937 мегаватчаса. Вятърните електроцентрали (ВяЕЦ) от 1 януари до 3 февруари тази година са произвели с 4,37% повече ток - или 84 572 мегаватчаса. През този период преди година производството от ВяЕЦ е било 81 028 мегаватчаса. Фотоволтаичните централи (ФЕЦ) са произвели с 19,04 на сто по-малко ток през периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. - или 16 833 мегаватчаса, спрямо 20 791 мегаватчаса за същия период на миналата година. При централите, които работят на биомаса, също се отчита спад на произведената електроенергия с 23,60 пункта. За периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. те са произвели 10 786 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2018 г. са били произведени 14 118 мегаватчаса. За периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. спрямо 01.01.2018 г. - 03.02.2018 г. участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е с 11,67 на сто повече, отчитат от ЕСО. От началото на годината до 3 февруари ВЕИ са участвали в разпределителната мрежа с 148 736 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на миналата година участието на възобновяемите енергийни източници в разпределителната мрежа е било 133 195 мегаватчаса. В този сегмент повишението е най-голямо при ВяЕЦ - с 41,44%. За посочения период на 2019 г. ВяЕЦ са участвали с 89 937 мегаватчаса., докато за този период на изминалата година - с 63 586 мегаватчаса. При предишните данни на ЕСО за периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. спрямо 01.01.2018 г. - 03.02.2018 г., е имало увеличение на участието на ФЕЦ в разпределителната мрежа с 30,54 на сто, но за периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г., спрямо 01.01.2018 г. - 03.02.2018 г. се отчита намаление с 18.29%. За периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. ФЕЦ в разпределителната мрежа са участвали с 43 447 мегаватчаса електроенергия, докато за аналогичния период на 2018 г. - с 53 175 мегаватчаса. При производството на ток от биомаса в разпределителната мрежа е отчетено понижение с 6,58 пункта. От 1 януари до 3 февруари тази година в този сегмент са отчетени 15 352 мегаватчаса, спрямо 9 605 мегаватчаса за аналогичния период на 2018 г. От началото на годината до 3 февруари ВЕЦ-овете са генерирали с 1,37% по-малко електроенергия в сравнение с аналогичния период на 2018 г. За периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. от ВЕЦ са произведени 304 020 мегаватчаса, докато за същия период на 2018 г. произведеното количество ток е било 308 253 мегаватчаса, показват данните на Електроенергийния системен оператор, цитирани от БТА.
Източник: Инвестор.БГ (06.02.2019)

КЕВР не е проверявала НЕК от години На фона на честите проверки в ЕРП-тата Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не е извършвала планова проверка на държавните НЕК и "Електроенергиен системен оператор" от 2016 г. насам. Това е станало ясно на едно от закритите заседания на регулатора в края на януари. Отговорна за проверките на дружествата е дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика", но тя е прехвърляла проверките на НЕК и ЕСО в графиците за планови проверки за следващите години. Така реално до момента двете дружества все още остават непроверени от регулатора, става ясно от изказване на Светла Тодорова, един от членовете на КЕВР. "НЕК и ЕСО са прехвърляни от година в година и накрая през 2017 г. вече са изчезнали от графика и проверки никога не са правени", изтъква Тодорова по време на заседанието с представители на дирекциите към регулатора, цитирана от "Инвестор". По нейните думи, след като двете дружества са престанали да присъстват в графика през 2017 г., никой от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" не е проверил какво всъщност се случва. Липсата на проверки притеснява и председателя Иван Иванов. Ако НЕК и ЕСО не бъдат включени в графика за проверки през настоящата година, "ще се създаде впечатление, че има неравноправно третиране на държавните дружества от Българския енергиен холдинг в сравнение с трите ЕРП-та", изтъква той. И дава две седмици графикът на проверките да бъде коригиран. На същото мнение е и Евгения Харитонова от регулатора, която отбелязва, че двете дружества трябва да бъдат проверени в рамките на годината. "ЕСО има три проекта с общ интерес, тъй като се проверяват инвестиции с отпуснати пари от Европейската комисия. Не е ясно докъде са стигнали с тези проекти и изобщо не се следи какво правят и какво не правят от ЕСО", подчертава Харитонова.
Източник: Сега (12.02.2019)

КЕВР ще проверява НЕК и трите електроразпределителни дружества Националната електрическа компания (НЕК), Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и трите електроразпределителни дружества ще бъдат проверени тази година от енергийния регулатор. НЕК и ЕСО не са проверявани през последните две години, предаде БНР. Въпреки че още не са огласени резултатите от проверките на ЧЕЗ, ЕВН и „ЕнергоПро“, които регулаторът и енергийното министерство направиха в началото на годината заради цените на тока на борсата, от КЕВР вече са планирали нови на трите електроразпределителни дружества. Тъй като клиентите подават най-много сигнали за честото спиране на тока или влошеното качество на услугата, ще се обърне внимание на предприеманите мерки за отстраняване на тези проблеми и дали това води до конкретни резултати. Този път в полезрението на регулатора ще попаднат и НЕК, и ЕСО. Специално внимание ще бъде отделено на трите топлофикации във Велико Търново, Разград и Русе, където често има аварии и клиентите остават на студено. Проверки ще има и в седем газоразпределителни дружества и в 20 ВиК компании.
Източник: Труд (18.02.2019)

Търновската община даде трасе за новия електропровод, който ще захранва мегазавода на „Кроношпан“ Мегазаводът на „Кроношпан“ получава елзахранване, което е най-важното условие, за да пусне супермодерния си филтър за 20 млн. лв. и да заработи с пълен капацитет срещу 9500 лв. Кметството предоставя свои територии за изграждането на 4 стоманобетонни междустълбия до новата подстанция на огромното предприятие, в което са инвестирани 350 млн. лв. По съоръжението се доставят 110 КV, одобрени от „Енергиен системен оператор“, като консумацията на компанията, базирана в старата столица, ще е умопомрачителните 25 MW на час. С реалния старт на фабриката в пълен капацитет се осигуряват и допълнителни работни места. Мегазаводът е разположен на територията на бившите предприятия „Дървообработване ВТ“ и „Битова електроника“, което бе купено последно за 5 млн. лв., както и на няколко общински и частни терена, като в момента „Кроношпан“ държи почти 70 на сто от цялата територия на местната промишлена зона „Дълга лъка“, простирайки се на близо 300 дка. Старите машини на бившия ламелен завод и системите му за пречистване са нарязани за скрап и подменени с нови. От „Кроношпан“ подчертават, че в собствената им екологична програма са заложени емисии от въглеводороди 8 пъти под допустимите. Това прави огромното предприятие най-модерното за производство на плочи от дървесни частици в Европа. Практически в старата столица се изгражда и мебелен клъстер, какъвто австрийската компания реализира в Полша. Освен плочите, които се правят тук, в района на втория етап от проекта влизат мебелни фирми, както и такива, занимаващи се със спедиция. В мегазавода дори е направена собствена железопътна линия, което прави старата столица и бъдещ център на мебелната индустрия, с масиран експорт към Гърция и Турция. Със заработването на пълен капацитет новите цехове вместо 600 кубически метра дневно готови плоскости ще започнат да произвеждат по 3000, а износът ще скочи на 80% в посока Европа и арабските страни.
Източник: Борба - Велико Търново (20.02.2019)

Износът на ток от началото на годината до 3 март продължава да държи рекорден ръст от 108.75 % спрямо същия период година по-рано Производството на електроенергия от началото на настоящата година до трети март е в обем от 9 211 476 MWh. За сравнение, през същия период на предходната година то е било от порядъка на 8 535 067 MWh. Увеличението за пореден отчетен период остава високо и е от порядъка на 7.93 %, въпреки че не гони доста по-високите показатели отпреди седмици. При потреблението на електроенергия вече започва да се усеща спад, въпреки че за отчетния период от началото на годината до първите дни на месец март, спрямо същия период година по-рано показателят е все още положителен. Така например през посоченото време на миналата година е отчетено потребление от 7 983 215 MWh, а за настоящата нараства до 8 059 468 MWh. Увеличението е от 0.96 %. Износът на електроенергия продължава да води по скок и достига до 1 152 008 MWh. За сравнение, за същия период година по-рано износът е бил в обем от 551 852 MWh. Увеличението е плюс 108.75 %. Предвид настъпването на по-топлото време може да се очаква, че износът още малко ще намалее. Участието на базовите централи от началото на годината до първите дни на месец март тази година нараства до 8 047 634 MWh или с 9.24 %. За сравнение, през същия период на миналата година то е било в обем от 7 366 956 MWh или с 9.24 %. Само преди седмица обаче отчетеният ръст бе от 11.37 %. Делът на ВЕИ в преносната и разпределителната мрежа остава положителен, макар че нарастването не е толкова съществено като в предишния отчетен период. Участието на ВЕИ в преносната мрежа за сравнявания период нараства с 4.90 % до 226 269 MWh в сравнение с 215 692 MWh преди година. В частност това се дължи както на увеличението на дела на вятърните мощности (плюс 8.54 %), така и на фотоволтаичните (плюс 13.40 %), докато делът на биомасата остава отрицателен (минус 26.90 %). Доста по-високо остава участието на ВЕИ в разпределителната мрежа. За сравнение, ако преди година то се изчислява на 245 834 MWh, то за времето от началото на настоящата година до първите три дни на месец март е в обем от 300 235 MWh. Това е съществен ръст (плюс) от 22.13 %. Принос за това увеличение има електроенергията от вятърни мощности, която за посочения период се увеличава (плюс) с цели 33.55 %, както и от фотоволтаични – ръст от (плюс) 15.25 %. Делът на биомасата и при разпределителната мрежа остава отрицателен – минус 7.22 %. Водноелектрическите централи за пореден отчетен период запазват отрицателното си участие. Така например, ако преди година делът на водноелектрическите централи е бил в обем от 706 585 MWh, то сега спада до 637 338 MWh или с вече усещащите се (минус) 9.80 %.
Източник: 3e-news (07.03.2019)

Електропреносните оператори на България, Северна Македония и Албания подписаха Меморандум за развитие на електроенергийния пазар в ЮИЕ Българският преносен оператор (ЕСО), македонският електропреносен системен оператор (МЕПСО) и албанският електропреносен оператор (OST) подписаха Меморандум за разбирателство за развитие на електроенергийния пазар и засилване на регионалното сътрудничество в региона на Югоизточна Европа, посредством взаимно подпомагане. Електроенергийният системен оператор беше домакин на срещата. С подписването на меморандума трите страни декларират волята си за тясно сътрудничество и принос за развитието на пазара на електрическа енергия чрез обединение на националните пазари „ден напред“ и интегрирането им към функциониращия единен европейски енергиен пазар. Инициативата се очаква да допринесе за създаването на по-добри възможности за пазарните участници и повишаване на сигурността на доставките в региона. Меморандумът предвижда още обединението в пазарния сегмент „ден напред“ на общите граници между трите страни да бъде съпътствано от имплицитно разпределение на междусистемни преносни способности в съответствие с европейския целеви модел. С подписването на документа трите електропреносни оператора заявяват решимостта си да развиват регионалното сътрудничество посредством създаването на Регионален център за сигурност в страна-член на ЕС от Югоизточна Европа.
Източник: 3e-news (11.03.2019)

НЕК иска 20 на сто по-скъп ток за бита Националната електрическа компания е поискала от 1 юли токът за битово потребление и за малките фирми да поскъпне с близо 20% , става ясно от доклада на компания до КЕВР. Според документа прогнозната средна покупна цена на тока за бита и регулирания пазар от първи юли е 151 лева за мегават, което е с близо 20% повече от утвърдената в момента цена. Засега това е най-високото заявление, внесено в Комисията за енергийно и водно регулиране. В края на март предложение за новите цени на тока внесоха и от трите електроразпределителни дружества. Най-голямо увеличение са поискали от ЧЕЗ - с близо 9%. От EVN предлагат токът да поскъпне с 4 на сто, а от "Енерго-Про" - с 1,7%. Енергийният регулатор ще вземе окончателно решение за цените на тока в края на юни. Междувременно стана ясно, че по данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) България е изнесла близо 60% повече ток през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата година.
Източник: Дума (08.04.2019)

Строят електропровод с 60 млн. лева европари Изграждането на 150 км електропровод от 400 киловолта за 60 млн. лв. стартира в сряда Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Въздушната линия е част от голямата мрежа и усилва 400-киловолтовия пръстен на България, началото му е от комплекса “Марица-изток” и стига до Бургас. Електропроводът е част от група проекти “България – Гърция”, които са от общ европейски интерес. Проектът е ключов за приоритетния електроенергиен коридор “Север – Юг” и за изграждане на трансевропейската енергийна инфраструктура, съобщават от ЕСО. На официалния старт на строителството присъстваха и представители на ЕК. Преди това те се запознали с напредъка на друг проект от общ интерес, чието строителство стартира през ноември 2018 г. Това е 400-киловолтов електропровод от Бургас до Варна. С построяването на двете въздушни мрежи - от “Марица-изток” през Бургас до Варна, южната и източната част на 400-киловолтовия пръстен на държавата ще бъдат удвоени. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова публикува коментар за събитието в профила си във фейсбук. "Благодаря на екипа на ЕСО за последователната работа и положените усилия", написа тя.
Източник: 24 часа (16.05.2019)

ЕСО започна строителството на 150 км електропровод 400 kV от Марица Изток до Бургас Електроенергийният системен оператор (ЕСО) започна строителството на вътрешен електропровод 400 kV между Марица Изток и Бургас. Електропроводът е един от петте проекта от общ европейски интерес, които ЕСО осъществява в рамките на Регламент 347/2013 за развитие на трансевропейската енергийна инфраструктура. Електропроводът е с дължина 150 километра и свързва подстанция Марица Изток с подстанция Бургас. Той е част от вътрешната 400-киловолтова преносна електрическа мрежа на България. Въздушната линия е част от Група проекти "България - Гърция", които са от общ интерес, съгласно Регламент 347/2013. Проектът е от ключово значение за реализацията на приоритетния електроенергиен коридор "Север - Юг" и за изграждане на трансевропейската енергийна инфраструктура. Електропроводът е от общосистемно значение за България и повишава сигурността на работа на преносната система. За осъществяване на инвестициите е привлечено финансиране от европейския "Механизъм за свързване на Европа" в размер на 60 млн. лева за изграждане на новия вътрешен електропровод 400 kV между подстанция Марица Изток и подстанция Бургас.
Източник: Монитор (16.05.2019)

ТЕЦ-ът на Ахмед Доган отнесе 2 млн. лева глоба ТЕЦ "Варна", в която политикът в оставка Ахмед Доган неотдавна стана собственик, е глобен с над 2 млн. лева. Наказанието е наложено от ЕСО (Електроенергийният системен оператор), защото топлоцентралата не изпълнява задължението си да поддържа мощности в готовност (т.нар. студен резерв). Това съобщи "Капитал". Оказва се, че централата не е осигурявала зададените от ЕСО мощности, тъй като се налагали сериозни ремонти. Обществените поръчки за ремонтите обаче били спрени, защото "Булгартрансгаз" не можел да осигури в рамките на 2019 г. необходимия природен газ за работата на енергоблоковете. "ЕСО извършва контрол на работата на съоръженията на ТЕЦ "Варна", както и на останалите производители, чрез средствата за търговско измерване и за телеуправление и телекомуникация в реално време", са обяснили от ЕСО пред "Капитал". Именно така ЕКО установили, че централата не поддържа необходимите мощности в запас. ?oчeтният пpeдceдaтeл нa Д?C Axмeд Дoгaн стана мaжopитapен coбcтвeнocт в "Cигдa", ?oятo ?yпи TEЦ "Bapнa" миналата есен.Само за година - до края на юли 2019 г., ТЕЦ "Варна" е получил над 27 млн. лв. от държавата, за да е в готовност да се присъедини към мрежата при временен недостиг на ток в страната. През юни предстоят новите търгове за студен резерв. "Капитал" прогнозира, че тецът на Доган отново ще е фаворит.
Източник: Сега (31.05.2019)

Работодатели искат КЗК да разследва топлофикации на Ковачки Четирите национално представени работодателски организации сезираха в понеделник Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за извършвани злоупотреби от топлофикационните дружества, въглищни мощности и търговец на ток от групата около енергийния бос Христо Ковачки на борсата за електроенергия и искат тяхната дейност за бъде проверена. Според Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България тези дружества влияят на свободното договаряне на свободния пазар, изкупуват енергията от производителите, създават после изкуствен дефицит и надуват цените. Бизнесът посочва като замесени в злоупотребите топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Сливен и Габрово, въглищните централи "Бобов дол" и "Марица 3", брикетната фабрика "Брикел", както и търговеца за ток "Гранд Енерджи дистрибюшън“, който в същото време представлява на пазара общинската "Топлофикация София", която на свой ред е окупирана от кадри на фирми на Ковачки. Организациите посочват, че наличието на свързаност между собствениците на производствени мощности и субекта - търговец на свободния пазар представлява концентрация, която обективно създава условия за манипулиране на пазара. Отделно от това под контрола на собствениците на производствените мощности е и застрахователно дружество, което издава преимуществено гаранции за борсовата търговия на групата търговци, свързани с производителя, което пряко създава конкурентно предимство. Това обстоятелство подсказва, че е възможно и закупената енергия да не бъде платена и подсилва непазарното предимство, посочва се в сигнала до КЗК. Работодателите информират, че фирмите "Гранд Енерджи дистрибюшън", "Юропиън трейд оф енерджи", "Сага комодитис", "ТМ Технолоджи", "Енерджи инвест юръп" - всичките, свързани със субектите – собственици на производствените мощности, са участвали в проведени тръжни сесии на "Българска независима енергийна борса" (БНЕБ) от ноември 2018 г. до януари 2019 г., когато АЕЦ “Козлодуй“ е предлагала електроенергия в размер на около 500 МВ. Всеки от изброените търговци е закупил в двустранната търговия ток от АЕЦ “Козлодуй“, като формално по всеки от договорите е спазено ограничението в тръжната документация за закупуване на количества до 10 МВтч, съответно 20 МВтч от един купувач. На практика цялото количество електрическа енергия, предложено по време на споменатите борсови сесии, е закупено от цитираните дружества. В същото време има ясна тенденция съществена част от електроенергията, предлагана на свободния пазар, да се закупува от изброените дружества при елиминиране на останалите търговци, пишат бизнес организациите. Техните данни сочат, че после закупеното количество електроенергия е търгувано между посочените фирми и преразпределените между тях обеми се продават на клиентите им – частни субекти и публични възложители, при условия и цени, които заобикалят пазарния борсов механизъм . Даден е и пример как на 19 юни 2019 г. НЕК организира търг за продажба на 98 МВ за периода 1 юли-30 септември 2019 г., при който предизвестено е фаворизиран само един възможен купувач с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 490МВт. След намесата на работодателските организации този скандален търг бе прекратен, междувременно НЕК организира още два търга за същия ден, отново с условия, съмнително фаворизиращи един потенциален участник, но и тези търгове бяха отменени. В крайна сметка НЕК провежда желания търг на 1 юли. и реализира електроенергия с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 250МВт, което количество на 80% се изкупи от две от свързаните дружества, предмет на сигнала. Регистрационната система на БНЕБ позволява да се направи проверка и на връзката между оферираните позиции (количество и цена) на сегмент "Ден напред“ на гореспоменатите свързани дружества и тези на НЕК за стари периоди и според работодателите е налице координираност и произлизащи от това високи равновесни почасови цени. Те смятат, че заслужава внимание и изследването на координирано поведение между споменатите търговци и крупни износители на електроенергия като ГЕН-И, Данске комодитис, Алпик отново за същия период, както през двустранни договори между тях, така и чрез оферираните позиции (количество и цена) на сегмент "Ден напред“ в разглеждания период. В тази връзка следва да се обърне внимание и на данните за трансграничен обмен от системата на ЕСО, затворените вътрешни сделки между споменатите лица (без физически трансграничен трансфер) и почасовите цени, постигнати за периода на сегмент "Ден напред“. Изложените факти дават ясни индикации за манипулиране на свободния пазар на електроенергия и прилагане от определени субекти на непазарни търговски практики, посочват четирите организации.
Източник: Медия Пул (23.07.2019)

Съдът нареди на ЕСО да каже глобите за неактивиран студен резерв Върховният административен съд окончателнж реши, че "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) е длъжен да отговаря на искане за достъп до обществена информация. Държавното дружество трябва да каже на сдружението "За Земята" с колко е глобило електроцентрали на бизнесмена Христо Ковачки за това, че през януари 2017 г. не са изпълнили ангажимента си да включат при поискване от ЕСО своите мощности. Тогава стана ясно, че ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица-3" и ТЕЦ "Русе" не са успели за започнат производство на ток, независимо че ЕСО им плащат да са в готовност за това. Операторът обаче отказа да обяви санкциите за всяко от дружествата. Затова и от "За Земята" заведоха дело, което сега окончателно печелят и ВАС нарежда да се отговори на поставените от организацията въпроси и ЕСО да плати 500 лв. разходи на ищеца по делото. ЕСО открай време не е склонна за дава конкретни отговори за плащанията на студения резерв, но от финансовите ? отчети става ясно какви са разходите ? за тях.За 2018 г. плащанията за студен резерв са 71.704 млн. лева. “Това е сериозна победа, тъй като от една страна се препотвърждава, че дружествата в сферата на енергетиката са задължени да предоставят информация, а от друга страна се разширява кръгът на задължените да предоставят информация субекти, тъй като едно толкова значимо за живота в България дружество с публични функции е обявено за задължена институция по Закона за достъп до обществена информация.”, коментира адвокат Александър Кашъмов от Програма Достъп до Информация, която също се включи в съдебната битка поради важността на делото.
Източник: Медия Пул (24.07.2019)

Над 1,3 млрд. лв. ще инвестира ЕСО в електропреносната инфраструктура през следващите 10 години Комисията за енергийно и водно регулиране ще се произнесе на закрито заседание на 19 август по Десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2019 – 2028 г. Документът, разработен от Електроенергийният системен оператор (ЕСО) бе подложен на обществено обсъждане в сряда. Десетгодишният план за периода 2019-2028 г. е публикуван за обществено обсъждане. Той обхваща основната инфраструктура за пренос на електрическа енергия, която се предвижда за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация през следващите десет години. Развитието на електропреносната мрежа е съобразено с график, с достатъчна перспектива във времето, за да могат да бъдат изпълнени всички дейности по съгласуване, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на планираните нови съоръжения, без да се нарушава нормалната работа на ЕЕС. За пръв път в доклада експертите на ЕСО отчитат влиянието на някои не така забележими през последните години фактори като енергийната ефективност и новите технологии, отбелязват експертите на КЕВР.
Източник: 3e-news (26.07.2019)

АЕЦ “Козлодуй” с нов рекорд - 197 млн. лв. печалба за половин година 197 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за първите 6 месеца на годината, което е нов рекорд за централата. На годишна база ръстът е двоен, показват финансовите отчети на държавните дружества, публикувани от Министерството на финансите. Приходите на атомната централа са 637 млн. лв. - със 101 млн. повече. Парите по сметки са 434 млн. лв. Българският енергиен холдинг отчита загуба от 3,16 млн. лв. при 153 млн. печалба през същия период на миналата година. Холдингът е получил 80,85 млн. лв. дивидент от дъщерните си дружества при 104,54 млн. година по-рано. Направил е обезценка за 95,8 млн. лв. на вземания от НЕК и ТЕЦ “Марица-изток 2”. Вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са 2,25 млрд. лв. при 1,963 млрд. спрямо 31 декември 2018 г. На загуба са и мини “Марица-изток” - със 1,75 млн. при 1,6 млн. за полугодието на 2018 г. Електроенергийният системен оператор е на плюс със 7,15 млн. лв. при 7,67 млн. година по-рано. За НЕК, ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” не са оповестени отчети. Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) отчитат печалба 9,2 млн. лв. спрямо 5,7 млн. лв. за същия период на миналата година. Приходите достигат 116,5 млн. лв. при 104,6 млн. лв. година по-рано. “Авионамс” има печалба от 2,9 млн. лв. спрямо 4,3 млн. лв. за година по-рано. Има повишение с близо 2 млн. на приходите до 18,1 млн. лв. “Кинтекс” е с печалба 5,9 млн. лв. към края на юни, но това е с 51% по-малко, сравнено с година по-рано. Приходите са 44 млн. лв., почти наполовина по-малко. НИТИ завършва първите 6 месеца на 2019-а със загуба от 56 хил. лв., като година по-рано тя е била 12 хил. лв. Българската банка за развитие е завършила полугодието с печалба от 16,4 млн. лв. спрямо 13,7 млн. лв. през 2018-а. Националният гаранционен фонд е на плюс 1,2 млн. лв. за 2019-а. “Ел Би Булгарикум” също има увеличение на печалбата от 3,4 млн. лв. за първите 6 месеца на 2018-а до 4,1 млн. лв. за 2019 г. Държавната консолидационна компания приключва полугодието с печалба от 23,9 млн. лв., но година по-рано тя е била 90,8 млн. лв. “София Тех парк” е на загуба от 1,9 млн. лв. Година по-рано компанията е била на минус 2,9 млн. лв. На загуба с 831 хил. лв. е и Национална компания “Индустриални зони”. За същия период на 2018-а дружеството е отчело печалба от 1,5 млн. лв. Железниците са на загуба за полугодието, а авиацията е на печалба. “БДЖ пътнически превози” отчита114,98 млн. лв. приходи като 87,5 млн. от тях са субсидията по договора с държавата. Загубата е 9,97 млн. лв. при печалба от 2,7 млн. за полугодието на 2018 г., или е на минус 466%. Товарните превози са свили загубата си от 2,66 млн. лв. на 1,5 млн. и са увеличили превозите на товари. Холдинг БДЖ е на плюс с 2,18 млн. лв. Национална компания “Железопътна инфраструктура” отчита загуба от 32,33 млн. лв. Летище София има приходи от 87,4 млн. лв. - с 5,7 млн. повече отпреди година. Печалбата е 7,17 млн. лв. РВД е на плюс с 12,3 млн. лв. От отчетите за дейността на държавните ВиК оператори за първото полугодие става ясно, че загубите на вода през 2019 г. са достигнали нови върхове, като в две от дружествата - в Сливен и Шумен, те са надминали дори 80%. ВиК Сливен отчита 84,25% загуба на вода, а ВиК Шумен - 84,15%. Това означава, че тези два ВиК оператора успяват да съберат пари за съвсем малка част от водата, която са пречистили и доставили на потребителите си. Основната причина за такива големи течове е предимно в старата водоснабдителна мрежа. Близки до тези загуби има във ВиК Перник, където през първото полугодие на 2019 г. по тръбите се губят 74,73% от водата. В много градове загубите се увеличават в сравнение със същия период на м.г., например в Търговище - от 57,21% през първото полугодие на 2018 г. загубите сега са станали 60,14%. На практика в България няма водно дружество, което да разпилява по-малко от 50% от водата, с изключение на Русе и София.
Източник: 24 часа (06.08.2019)

ЕСО завършва полугодието с печалба от 7,1 млн. Лева Електроенергийният системен оператор завършва полугодието на 2019 г. с печалба от 7,1 млн. лева. Това сочат данните от междинния финансов отчет на компанията. За сравние за същия период на миналата година печалбата на дружеството е била 7,6 млн. лева. Приходите на компанията за полугодието се увеличават и за полугодието са достигнали 310 млн. лева. През същия период на миналата година приходите са били 298,6 млн. лв. Текущите активи на дружеството се увеличават до 431,8 млн. лева, а текущите пасиви се понижават до 93,9 млн. лева. Към края на юни 2019 г. на енергийния пазар у нас е имало регистрирани 50 стандартни балансиращи групи, 20 специални, 11 комбинирани балансиращи групи. Крайните клиенти, сменили доставчика си на електрическа енергия са на 85 хиляди, а през същия период на миналата година са били малко над 75 хиляди, става ясно още от отчета. За полугодието ЕСО отчита следните продажби на електроенергия от производителите – от АЕЦ „Козлодуй“ производството е било 7,7 млн. мвтч, от ТЕЦ „Марица Изток 2“ е било 3,2 млн. мвтч., от ТЕЦ „Бобов Дол“ са произведени 723,1 хил. мвтч ток. Увеличава се производството на електроенергия от ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ и то достига 2,1 млн. мвтч за полугодието. От другата американска централа – ТЕЦ „AES Гълъбово“ производството за полугодието е достигнало 1,6 млн. мвтч. През 2019 г. от ЕСО са поискали увеличение на капитала на дружеството с 264,4 млн. лева, но Българският енергиен холдинг все още не се е произнесъл по този въпрос. ЕСО не е разпределяло и дивидент от печалбата си през 2019 г.
Източник: 3e-news (12.08.2019)

Без АЕЦ "Белене", но с ТЕЦ-а на Доган в 10-годишния план за енергийната система Поне до 2028 г. в България ще има достатъчно производствени мощности и затова не се очакват затруднения в електроснабдяването при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в десетгодишния план за периода 2018 - 2027 г. на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - държавното предприятие, което управлява електропреносната мрежа в България. В прогнозите не е включен проектът АЕЦ "Белене", въпреки че правителството възобнови процедурата за неговото изграждане, а на 19 август изтича срокът за приемане на заявление за участие в нея. Вместо това в сметките на ЕСО присъства притежаваната от Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", и то не само с трите си енергоблока, които твърди, че е оборудвала да работят на газ, а с всички шест. Това на практика означава, че към 2025 г. централата на почетния председател на ДПС ще бъде вторият най-голям производител на ток в страната след АЕЦ "Козлодуй" - държавната ТЕЦ "Марица изток 2" остана без един от блоковете си това лято, след като коминът му се разруши при пожар, а поради критичното финансово състояние на дружеството няма изгледи съоръжението да бъде възстановено.ЕСО прогнозира още, че в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на ток в обем от 9 600 000 мВтч до 18 300 000 мВтч годишно, което означава, че около 27% от разполагаемите мощности ще бъдат ненатоварени. Посочено е, че това се дължи основно на поетапното въвеждане в експлоатация на блоковете на ТЕЦ "Варна", както и на заложения прираст на възобновяемите енергийни източници.Плановете за развитие на производствените мощности на България не включват обсъжданите от години хидроенергийни комплекси по река Дунав и нов ядрен енергиен блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй", като обяснението за това е, че те не фигурират в публикувания в началото на 2019 г. проект на Интегриран план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. (който обаче ще бъде преработван). В същия план се анонсира потенциала за изграждане на нови ядрени мощности от 2000 мВт на площадката "Белене", но от ЕСО изтъкват липсата на конкретика по този въпрос като мотив да не включи проекта в плана си. "Поради неяснотите относно използването на оборудването за АЕЦ "Белене" и липсата на споразумение със стратегически инвеститор вариант с нова ядрена мощност ще бъде взет предвид при следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от дружеството. На този фон се изтъква, че още към януари 2019 г. в редовна експлоатация са били въведени блокове 6, 5 и 4 на ТЕЦ "Варна", а очакванията на инвеститора били до 2021 г. да бъде възобновена и дейността на блок 3. За останалите два блока се казва, че сроковете за въвеждането им в експлоатация зависи от развитието на електроенергийния пазар и условията за реализация на произвежданата електроенергия. За целите на изчисленията в десетгодишния си план ЕСО предвижда блок 1 и блок 2 на централата на Доган да бъдат въведени в експлоатация след 2025 г. Когато това стане факт, ТЕЦ "Варна" ще разполага с 1260 мВт мощност. ЕСО не разглежда проекта за хидроенергийна каскада "Горна Арда" в настоящия план поради замразяването му от страна на инвеститора - австрийската EVN.
Източник: Капитал (19.08.2019)

13 компании са заявили желание за участие в проекта за АЕЦ „Белене“ 13 са компаниите, заявили желание за участие в проекта за АЕЦ „Белене“. Става въпрос за компании, имащи желание както за стратегически инвеститор, така и за придобиване на миноритарно участие или чрез сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия. В това число 7 са заявлението от компаниите, които желаят да участват като стратегически инвеститор в бъдещия проект за АЕЦ „Белене“. Две заявления съдържат предложения за участие в проекта с доставка на оборудването и участие в структуриране на финансирането и отделно от това 4 са заявленията за придобиване на миноритарен дял в компанията и сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия. Френската Framatome и General Electric са заявили интерес да доставят оборудване и да участват във финансирането на проекта. Република Северна Македония има силен интерес да придобие миноритарен дял и да подпише споразумение за закупуване на електроенергия. Работна група, в която ще бъдат включени представители на НЕК, Български енергиен холдинг и ESO, ще изготви списък с кандидати за стратегически инвеститори в рамките на 90 дни.
Източник: Sofia Globe (21.08.2019)

ECO: С 0.82% по-малко е производството на електроенергия Производството на електроенергия в България за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. спрямо същия период на 2018 г. се е понижило с 0.82 процента. Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/. Данните сочат, че от 1 януари до 25 август 2019 година са били произведени 28 894 702 мегаватчаса /MWh/ ток, докато през този период на изминалата година са били произведени 29 134 828 MWh. Потреблението в страната за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г., спрямо 01.01.2018 г. - 25.08.2018 г. се е повишило с 1.45 пункта. Цифрите на ЕСО сочат, че от началото на годината до 25 август са изразходени 24 990 916 MWh ток, докато през аналогичния период на изминалата година потребеното количество електроенергия е било 24 633 693 MWh. България е изнесла с 13.27 процента по-малко ток за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. спрямо същия период на 2018 г. Данните на електросистемния оператор показват, че от 1 януари 2019 г. до 25 август тази година страната ни е изнесла 3 903 786 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2018 г. експортът на ток от страната ни е бил 4 501 135 MWh. С 3.98 на сто повече е произведената електроенергия от базовите мощности като АЕЦ "Козлодуй", "ТЕЦ Марица изток 2" и т.нар. американски централи - ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", показват още данните на Електроенергийния системен оператор. Ако от началото на 2019 година до 25 август от базови мощности са произведени общо 24 362 752 MWh, то за аналогичния период на 2018 г. произведеният ток от базовите централи е бил 23 430 489 MWh. Минимална е разликата в показателите при възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/ в преносната мрежа. През периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. техният дял е 798 558 MWh, докато за аналогичния период на 2018 г. делът на ВЕИ в преносната мрежа е бил 798 564 MWh. Вятърните електроцентрали /ВяЕЦ/ от 1 януари до 25 август тази година са произвели с 1.46 процента по-малко ток спрямо аналогичния период за 2018 г. От началото на годината до 25 август от ВяЕЦ са произведени 433 943 MWh. електроенергия. През този период преди година производството от ВяЕЦ е било 433 943 MWh, докато за аналогичния период на изминалата година - 440 392 MWh. Фотоволтаичните централи /ФЕЦ/ са произвели с 3.80 на сто повече ток през периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. - или 274 503 MWh спрямо 264 448 MWh за периода 01.01.2018 г. - 25.08.2018 г.
Източник: 24 часа (29.08.2019)

Без промяна в тенденциите: Износът на ток спада до минус 16.92 % Производството на електроенергия от първия ден на януари до средата на септември тази година е в обем от 31 298 665 MWh, което е понижение (минус) с 1.58 % спрямо година по-рано. За сравнение през посочения период на 2018 г. производството на електроенергия е било в обем от 31 802 159 MWh. Потреблението на електроенергия за сравнявания период на настоящата 2019 г. нараства (плюс) с 1.41 % и е от порядъка на 26 987 209 MWh. За времето от началото на януари до средата на септември миналата година производството е възлизало на 26 612 725 MWh. Тенденцията за увеличение на потреблението и спад на производството, макар и слабо забележима се отчита за поредна седмица. Износът на електроенергия продължава да намалява и вече гони високи отрицателни показатели. Запазва се и тенденцията за спад от над 1 % за период от около седем дни. Така например, ако за периода от 1 януари до 15 септември 2018 г. износът на електроенергия е бил в обем от 5 189 434 MWh, то за същия период н настоящата година вече намалява до 4 311 456 MWh. Спадът вече е значителен – минус 16.92 % ( преди седмица – минус 15.32 %). Базовите централи запазват положителен дял (плюс) от 3.03 % или от порядъка на 26 437 784 MWh за времето от началото на януари до първите петнадесет дни на месец септември. За аналогичния период година по-рано този дял е бил от порядъка на 25 660 168 MWh. Лек ръст се наблюдава при участието на ВЕИ в преносната мрежа, но през последните седмици то варира и е ту отрицателно, ту положително. За периода от 1 януари до 15 септември тази година участието на ВЕИ в преносната мрежа е в обем от 871 190 MWh и расте слабо (плюс 0.22 %), докато през същото време година по-рано то е било от порядъка на 869 288 MWh. В частност увеличението се дължи на положителните данни за фотоволтаичните мощности (плюс 4.13 %), тъй като вятърната енергия (минус 1.68 %) и биомасата (минус 2-16 %) остават отрицателни. Висок положителен дял продължават да държат ВЕИ в разпределителната мрежа – плюс 13.31 % до 1 365 171 MWh. Година по-рано за посочения сравняван период участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е възлизало на 1 204 790 MWh. В частност увеличението се дължи на положителните данни, както от фотоволтаичните (плюс 18.64 %), така и от вятърните (плюс 8.15 %) мощности и биомасата (плюс 0.59 %). Продължава да намалява дела на водноелектрическите централи (ВЕЦ). Ако през времето от 1 януари до 15 септември миналата година участието на ВЕЦ е било в обем от 4 067 913 MWh, то през същия период на настоящата 2019 г. вече намалява до 2 624 520 MWh. Понижението е съществено и достига до (минус) 35.48 %. (минус 35.10 % преди седмица). Безспорно това се дължи на запазването и на условията – засушаване и ремонт на мощности.
Източник: 3e-news (17.09.2019)

ЕСО обещава енергийната система да издържи през зимата Обектите и съоръженията от електропреносната мрежа, стопанисвани от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), са подготвени да посрещнат есенно-зимните месеци. Това гарантира дружеството, след като са приключили много от ремонтите на енергийните обекти и са подсигурени служителите. Екипите на ЕСО са ремонтирали над 111 км електропреносна мрежа на обща стойност над 21 млн. лв. Извършена е пълна профилактика на 95 подстанции, прочистени са над 240 км просеки на територия от близо 5000 декара, съобщават от обществения доставчик. Също така обясняват, че е осигурена високопроходима техника - 10 машини със специално предназначение, 4 автокрана, 6 автовишки. Подменени са над 142 км мълниезащитни въжета на 7 въздушни линии. На 110-киловолтовите електропроводи „Радецки“ и „Липа“ са положени оптични мълниезащити. Завършени са планираните инвестиционни дейности в подстанции 110 kV „Карнобат“, „Марек“ и „Марица изток“. Финализирани са ремонтните дейности в подстанции 400 kV - „София Запад“, „Столник“, „Варна“, както и в подстанции 110 kV - „Перун“, Кюстендил“, „Сандански“, „Симитли“, „Враца 1“, „Русаля“, „Дряново“, „Дулово“, „Бабово“, „Железник“, „Капитан Петко“, „Пясъчник“ и други. Приключила е реконструкцията и ремонтът на 7 въздушни линии 110 kV - “Гълъбец“, „Панорама“, „Правец“, „Болгар“, „Странджа“, „Азот-Дракон“, „Игнатиев“.
Източник: Дума (16.10.2019)

Турската Sisecam ще разширява производството си в Търговище Турската компания Sisecam планира да разшири производството в два от заводите си в Търговище. Става дума за "Шишеджам аутомотив България", който прави автомобилни стъкла, и "Пашабахче България", който произвежда домакински изделия от стъкло. Това съобщиха от енергийното ведомство след посещение на министър Теменужка Петкова в индустриалната зона в града. Размерът на инвестицията не се уточнява. По време на посещението се разбра още, че в подкрепа на проекта Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в момента разширява една от подстанциите си, която да захранва заводите на турската компания, а държавната "Булгартрансгаз" планира да изгради отклонение от строящия се нов газопровод, за да увеличи капацитета за пренос на газ към тях. След като през 2006 г. изгради първия си завод в Търговище за 160 млн. долара, Sisecam инвестира допълнително над 300 млн. лв. в разширение, което я превърна в най-големия турски инвеститор в страната, а впоследствие бяха изпълнени и редица по-малки проекти. В началото на 2016 г. от местното дружество "Тракия глас България" бяха отделени две компании, като трите поеха различните дейности. Така "Тракия глас" в момента отговаря за производството на плоско стъкло, "Пашабахче" - за домакинските изделия, а "Шишеджам аутомотив" - за автомобилните и обработените стъкла. Последните две производства са тези, които предстои да бъдат разширени. За момента няма информация колко ще бъде увеличено производството, в какви срокове, с каква инвестиция и колко допълнителни работни места ще бъдат отворени. Справка в регистъра по ОВОС показва, че засега няма подадени конкретни инвестиционни намерения. Само преди няколко месеца във фабриката за плоско стъкло на "Тракия глас" беше пусната в експлоатация нова пещ с инвестиция за 42 млн. евро. Капацитетът на съоръжението е 740 тона разтопено стъкло на денонощие, което го прави най-голямата такава пещ в Европа. От трите български компании най-голям е оборотът на "Тракия глас", която за 2018 г. отчита 238.4 млн. лв. приходи. Втора е "Пашабахче" със 195 млн. лв. оборот и най-голям ръст за миналата година - над 13%. Лек спад в приходите отбелязва третата компания - "Шишеджам аутомотив", с продажби от 102.8 млн. лв. Обединените им резултати правят Sisecam най-големия производител на стъкло в страната. По данни от регистъра КАПИ през миналата година в трите компании са работели над 2900 души. Значението на компанията като инвеститор и работодател в региона е причина държавата да осигури подкрепа за новия проект. Една от мерките е разширяване на подстанция "Търговище запад" на ЕСО, която захранва директно производствените предприятия на Sisecam. По информация на енергийното министерство проектът е на стойност 3 млн. лв. и предвижда да бъде монтиран нов трансформатор, за да се гарантира надеждното електроснабдяване на заводите. Разширението на подстанцията се очаква да приключи до края на март догодина. Успоредно с това "Булгартрансгаз" ще направи отклонение от новия газопровод, който се изгражда като част от Северния полупръстен на националната газопреносна мрежа, с което ще осигури допълнително газ за заводите. Отклонението ще е с дължина 17.6 км, а в двата му края е предвидено да бъдат изградени станции за очистване на газопровода. От ведомството съобщиха, че необходимите тръби вече са доставени и в момента се прави работен проект за обекта, който трябва да приключи през юли 2020 г. Финансирането е изцяло със средства на "Булгартрансгаз", но размерът му не се посочва.
Източник: Капитал (22.10.2019)

ЕСО и трите електроразпределителни дружества са готови за зимата Електроенергийният системен оператор и трите електроразпределителни дружества са подготвени за предстоящия зимен сезон. Това е основният извод от проверката на експерти от Министерството на енергетиката, назначена със заповед на министър Теменужка Петкова. В периода 24 септември – 11 октомври 2019 г. бяха инспектирани обекти на „ЕСО“ ЕАД, „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Целта бе да бъде установена степента на готовност на енергийните обекти за работа при бедствия, с оглед намаляване на неблагоприятните последствия от природни бедствия и аварии през есенно - зимния период 2019-2020 г. На произволно избран принцип бяха проверени енергийни обекти в районите на градовете Ямбол, Карнобат, Айтос, Бургас, Пловдив, Банско, Разлог, Белица, Гоце Делчев, Хаджидимово, Бяла, Борово, Две могили, Русе, Ветово, Цар Калоян и Глоджево. Обект на инспекциите бяха електрически подстанции, въздушни електропроводи високо, средно и ниско напрежение, както и възлови станции и трафопостове. Въздушните електропроводни линии високо напрежение, преминаващи през горски територии, са с добре поддържани просеки, установи проверката. Сервитутните зони около въздушните електропроводи за средно напрежение са почистени. До края на месеца предстои да бъдат премахнати клони на единични дървета, намиращи се в близост до въздушни линии за ниско напрежение. Голяма част от въздушните електропроводи ниско напрежение, които преминават успоредно над тротоарните зони на населените места, са подменени с изолирани усукани проводници, които не се влияят от досега им с клони на дървета. В по-големите градове мрежите за ниско напрежение са изградени чрез силови кабели, които са положени подземно. Съоръженията в обслужваните от трите електроразпределителни дружества възлови станции и трафопостове са преминали годишния профилактичен преглед и са подготвени за работа при зимни условия.
Източник: econ.bg (22.10.2019)

Износът на ток намалява с 20% през тази година България изнася все по-малко ток, показват данните на диспечера на енергийната ни система - Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Към края на октомври износът дори се стопява с 20.20% спрямо същия период на миналата година, когато сме експортирали общо 5 930 144 мегаватчаса (MWh). Негативна тенденция има и при производството. От началото на годината до 20 октомври то е в обем от 35 003 546 MWh и намалява с 2.47 % в сравнение със същия период на миналата година. За сравнение тогава производството на ток е било 35 889 092 MWh. Потреблението на електроенергия за сравнявания период на тази година остава положително. Ако за същия период на предходната година то е било от порядъка на 29 958 948 MWh, сега се увеличава до 30 271 368 MWh, което е минимална разлика с около 1%. Без изненади най-много ток се харчи в часовете от 8 до 10 сутринта и след 19 часа вечер, показват още данните на ЕСО. В този диапазон товарът на системата е около 4000-4500 мегавата. Това е почти два пъти по-малко в сравнение с рекордното потребление на зимата на 2017 г., когато потреблението бе около 7000 мегавата. С най-голям дял в производството на ток са тецовете, следвани от АЕЦ "Козлодуй" и водните централи.
Източник: Сега (28.10.2019)

АЕЦ “Козлодуй” с рекордна печалба от 308 млн. лева, почти се е удвоила за година 308 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за деветте месеца на годината, показват финансовите отчети на държавната енергетика. Това е почти двойно повече, отколкото за същия период на 2018 г. И то при условие, че КЕВР задължи централата да продава 55,5% повече ток на регулирания пазар и намали цената за бита и малкия бизнес с 10 ст. за мвтч. Приходите на централата са малко над 1 млрд. лв. и са със 181 млн. лв. повече от същия период. АЕЦ “Козлодуй”, чийто шеф е Наско Михов, е с 530 млн. лв. парична наличност. В енергетиката на плюс е и “Булгаргаз”, като печалбата му е 35,8 млн. лв., при загуба в края на 2018 г. от 31,9 млн. лв., което е подобряване на финансовия резултат с 211,99%.От отчета на “Булгартрансгаз” става ясно, че драстично са намалели количествата транспортиран газ към Турция - с 63% и към Гърция - с 20,38%, към Северна Македония увеличеният транзит е с 34%. Газовият оператор отчита печалба от 81 млн. лв. сега при 68,8 млн. година по-рано. Другият оператор - електроенергийният (ЕСО), отчита 16,6 млн. плюс при 25,11 млн. през 2018 г. НЕК е на загуба с 16 млн. лв., при 161 млн., или подобреният финансов резултат е 145 млн. лв. Държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” е натрупала загуба от 173 млн. лв. при 262 млн. през 2018-а, причината са най-вече разходите за квоти въглеродни емисии. Този разход дърпа назад и Българския енергиен холдинг, който е на загуба от 36,37 млн. лв. при 141,27 млн. печалба през 2018 г.
Източник: 24 часа (05.11.2019)

БЕХ затъва още въпреки рекордната печалба на АЕЦ и свестяването на НЕК Въглищният бизнес продължава да трупа загуби и дългове, газовият се подобрява Държавният мастодонт "Български енергиен холдинг" (БЕХ) увеличава натрупаната за първи път в историята си загуба за полугодието на 2019 г. и за деветмесечието нетният отрицателен резултат на компанията вече е 22.279 млн. лв. Това се случва въпреки рекордната печалба от 308 млн. лв., постигната от дъщерната АЕЦ "Козлодуй", свестяването на "Националната електрическа компания", която е свила загубите си със 145 млн. лв. за отчитания период и подобряването на финансовите резултати на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Проблемна остава ТЕЦ "Марица Изток", която е навлязла в червената зона с още 173 млн. лв., но има забавяне на ръста на загубите. "Електроенергийният системен оператор" отчита негативна тенденция за спад на печалбата, а Мини "Марица Изток" са излязли на загуба. Това сочат финансовите резултати на дружествата от държавната енергетика за деветте месеца на 2018 г., публикувани на сайта на Министерството на финансите. От БЕХ обясняват намаляването със 177.651 млн. лв. на печалбата преди данъци или със 125.7% спрямо година по-рано отчасти и с влезли в сила нови международни счетоводни стандарти, които довели до обезценка на вземанията на холдинга с над 50 млн. лв. и до спад на приходите с 23.563 млн. лв. Отделно БЕХ получи по-малко дивиденти от дъщерните дружества за управлението им от компанията майка през 2018 г., когато част от тях влошиха финансовите си показатели. АЕЦ "Козлодуй" с пореден рекорд Ядрената централа продължава да се възползва от високите цени на тока на свободния пазар и да увеличава печалбата си, която в края на септември достига 308 млн.лв. преди облагане с данъци, докато в същия период на 2018 г. е възлизала на 170 млн. лв. Приходите на АЕЦ "Козлодуй" са надхвърлили милиард лева, което е със 181 млн. лв. над отчетените за съпоставимия период на 2018 г. Това обаче е довело и до по-големи с 26 млн. лв. отчисления. Общо 364 млн. лв. е внесъл ядреният оператор във фондовете за радиоактивни отпадъци, за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и за сигурност на електроенергийната система. АЕЦ "Козлодуй" е произвела с 3.2 на сто повече енергия през деветмесечието спрямо същия период на миналата година. Направила е инвестиции за 63 млн. лв. и ремонти за 54 млн. лв. НЕК забавя темпа на трупане на загуби "Националната електрическа компания" (НЕК) отчита загуба от 16.079 млн. лв., което е подобрени със 145.223 млн. лв. спрямо година по-рано, когато отчетеният отрицателен финансов резултат е 161.312 млн. лв. Общественият доставчик отчита ръст на продажбите на регулирания пазар за бита и спад на свободния като причината за това е по-малкото с 37 на сто произведена електроенергия от водните централи. От данните в отчета става ясно, че положението на компанията би било по-добро, ако не беше осъдена от няколко топлофикации на Ковачки да плати 21 млн. лв. заради оспорени от тях в съда цени. НЕК също така е купила двойно повече енергия от ТЕЦ "Марица Изток 2", което е довело до намаления темп на трупане на загуба и за това държавно дружество. СО2 все така държи държавната въглищна централа на дъното ТЕЦ "Марица Изток 2" отчита увеличение на приходите си с 14.74 процента, но това не е достатъчно да я измъкне от примката на скъпите въглеродни емисии, които въглищната централа трябва да купува, за да може да работи, след като изчерпи своите права за замърсяване на въздуха. Разходите през изминалото деветмесечие на 2019 г. само за въглеродни емисии възлизат на 256.858 млн..лв, а за фонд "Сигурност на ЕЕС“ са били 21 402 хил.лв. На този фон дружеството отчита загуба преди данъци от 173.231 млн. лв., която обаче е подобрение с 90.490 млн. лв. спрямо отчетеният отрицателен финансов резултат загуба преди данъци в размер на 263.721 млн. лв. към края на септември 2018 г. Въглищната централа обаче отчита лек ръст на дълговете си и те вече надхвърлят 1.4 млрд. лв., кожето означава технически фалит. ТЕЦ "Марица Изток 2" обаче очаква разрешение от Европейската комисиячаст от заодълженията ? към собственика БЕХ да бъдат трансформирани в увеличение на капитала с 597.955 млн. лв. Мините задълбават в червената зона Мини "Марица Изток" увеличават отрицателния си резултат и за деветмесечието счетоводната им загуба достига7.493 млн. лв. Отчетеният финансов резултат е по-нисък с 11. 057 млн. лв. спрямо година по-рано. Дружеството не е изпълнило както добивната, така и ремонтната и инвестиционната си програма. ЕСО намалява печалбата си, износът на ток спаднал наполовина "Електроенергияният системен оператор" също влошава финансовото си състояние и намалява печалбата си от 23.420 млн. лв. в края на септември 2018 г. на 16.439 млн. лв. година по-късно. Обяснението е в спада на приходите от цената за достъп и пренос на енергия по мрежата високо напрежение, както и намаления наполовина износ на електроенергия. В същото време преносният оператор е увеличил разходите си за плащане на централи за студен резерв с близо 8 млн. лв. спрямо 2018 г. Причината е в увеличения от министъра на енергетиката капацитет за разполагаемост и увеличените цени в търговете за закупуване на студен резерв, които бяха спечелени от централите на Христо Ковачки и ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. В малки количества се уредиха и ТЕЦ "Марица Изток 2" и когенерацията на Кирил Домусмиев "Биовет". Газовите дружества вдигат печалбите си Двете газови дружества на БЕХ продължават да подобряват състоянието си. Доставчикът "Булгаргаз" отчита нетна печалба от 35.811 млн. лв., докато година по-рано тя беше 17.123 млн. лв, а към края на 2018 г. надхвърли 25 млн. лв., но беше "изядена" от провизирана от газовото дружество загуба от около 52 млн. лв. заради платена оспорвана глоба за злоупотреба с монопол, наложена от Европейската комисия. Дружеството отчита спад на продажбите на газ на вътрешния пазар с 1.88 процента и сериозен ръст на приходите от тях с 23.5 млн. лв. Продължава да не може да си прибере дълговете от "Топлофикация София", които са просрочени и са за близо 105 млн. лв. В предизборната битка за кмет на София спечелилата четвърти мандат Йорданка Фандъкова нарече държавният доставчик "рекетьор", защото той дръзна да заплаши столичното парно със съд заради неплатените сметки за газ. Операторът "Булгартрансагаз" пък отчита печалба за деветмесечието от 81 млн. лв., докато година по-рано тя е била в размер на 68.820 млн. лв. Принос за този резултат има и получената сума за 6.818 млн. лв. от депозита на БТГ във фалиралата Корпоративна търговска банка. Приходите от транзитни такси за пренос на газ през българска територия обаче са спаднали до 250 млн. лв., докато преди година са били над 261 млн. лв. Причината е спадът на пренесените количества природен газ до Турция и Гърция, които не могат да бъдат компенсирани от ръста на транзита до Северна Македония. От отчета на газовия оператор става ясно още, не ча 1 октомври е бил увеличен регистрираният капитал на дружеството с близо 351 млн. лв. и той вече надхвърля 1.225 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (06.11.2019)

АЕЦ ”Козлодуй” отита рекордно висока печалба. В тежко финансово състояние остават Националната електрическа компания и ТЕЦ ”Марица изток 2”. В същото време преноса на газ през България намалява с две трети. Печеливши през първите девет месеца на годината са преносните предприятие Електроенергиен системен оператор и "Булгартрансгаз". Най-голямата енергийна компания - Българският енергиен холдинг, обаче е на загуба за първите девет месеца на годината. Рекордните над 308 млн. лева печалба отчита АЕЦ "Козлодуй" за първите девет месеца на годината. Централата е успяла да спести и пари, като не е извозвала отработено ядрено гориво към Русия, показва отчета на дружеството, съобщава БНТ. Резултатите на държавните енергийни фирми обаче са разнопосочни. На печалба освен АЕЦ "Козлодуй", са също така Електроенергият системен оператор, който пренася ток за бита и бизнеса, "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". На загуба излиза компанията-майка на всички дружества Български енергиен холдинг, както и отдавна губещите Национална електрическа компания, ТЕЦ "Марица изток" 2 и Мини "Марица изток". Последните отчети също така показват и нова тенденция при преноса на газ, транзитът през България е намалял с 63%. Очаква се от януари, Русия да спре изцяло преноса през Украйна. Според експерти обаче, страната ни вече се е подсигурила със строежа на Балкански поток. Анализаторите са категорични, че притеснения не трябва да има за идващия отоплителен сезон.
Източник: Фрогнюз (06.11.2019)

Е-поръчките стават задължителни за министерствата, София и АЕЦ "Козлодуй" Правителството пусна график и списък на възложителите, които от Нова година вече ще трябва да използват новата електронна платформа за обществени поръчки. Проектът на МС е публикуван за обществено обсъждане, което ще продължи до 1 декември. Графикът е доста неамбициозен, защото се предвижда на първия етап, т.е. от 1 януари, едва около 100 от общо 6000 възложители да качват заданията си и да приемат оферти чрез е-платформата. В списъка на "пионерите" са звената на централната власт - министерства, агенции, комисии, седем общини, които пускат най-много процедури, начело със София, Пловдив и Варна, и шест държавни предприятия, които традиционно купуват много стоки и услуги - като ЕСО, АЕЦ "Козлодуй" и ДП "Железопътна инфраструктура", ЕСО. От 1 април и останалите ведомства и предприятия, които работят по ЗОП, ще са длъжни да качват обявите за търговете с документацията по тях, да приемат оферти и да отговарят на въпроси на кандидатите онлайн. Тук влизат БНБ, президентството, обмудсманът, областни управи, болници и т.н. Всички, които искат да се състезават за изпълнители на обществени поръчки, също ще трябва да се регистрират и да използват е-платформата. Идеята на двата етапа е, че платформата е съвсем нова и първо трябва да се тества с по-малък брой потребители, за да се оправят евентуалните грешки и засечки. Агенцията за обществени поръчки обещава пълно съдействие по нововъведението - чрез обучения, чрез публикуване на указания и наръчници, а също и чрез горещия телефон на своя център за обслужване на клиенти.
Източник: Сега (11.11.2019)

Българският електроенергиен пазар се обедини с eдинния европейски пазар „в рамките на деня“ България стана част от единното свързване на европейските пазарите в рамките на деня във втората вълна на присъединяване към обединението. Изпълнителните директори на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) и Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Ангелин Цачев и Константин Константинов подписаха споразумение, уреждащо ангажиментите на двете дружества. На церемонията по подписването присъства председателят на КЕВР доц. д-р Иван Иванов. Пазарът за търговия с електрическа енергия „в рамките на деня“, опериран от БНЕБ, се присъединява към пазарното обединение, чрез българо-румънската граница. Със споразумението ЕСО и БНЕБ се съгласяват да си сътрудничат за провеждането на търгове за трансгранично разпределяне на преносна способност и енергия. ЕСО се ангажира да съгласува междусистемните обмени за всеки период на доставка със съседните оператори на преносни системи, част от пазарното обединение в рамките на деня.
Източник: БТА (21.11.2019)

Онлайн поръчки тръгват от януари От 1 януари догодина възлагането на обществените поръчки за три групи институции ще става чрез електронната платформа според приет от правителството график. В първия етап онлайн ще са поръчките на Министерския съвет, министерствата, държавните комисии и агенции. Този срок е и за второстепенните разпоредители с бюджет към Министерството на финансите, създадени с нормативен акт, включително Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт. Втората група възложители, които са задължени да прилагат платформата от началото на 2020 г., са големи общини - София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград, Бургас и Русе. Този ангажимент е вменен и на големи държавни фирми - “Електроенергиен системен оператор”, ТЕЦ “Марица-изток 2” , “Мини Марица-изток” и АЕЦ “Козлодуй” и Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Вторият етап на електронните поръчки стартира от 1 април 2020 г., когато те стават задължителни за всички.
Източник: 24 часа (12.12.2019)