В 25 големи производителя на ток ще има ремонтни дейности през 2020 г. Общо 25 големи производителя на ток са обявили пред Електроенергийния системен оператор, че планират ремонтни дейности през 2020 г., които в определени периоди ще доведат до спиране на мощностите им. Сред тях са както държавни централи като АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", така и частни като американските ТЕЦ-ове - "Ей и Ес Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и свързаните с Христо Ковачки дружества. Ремонти предстоят и в столичната "Топлофикация". Графикът с ремонтите в централите е от особено значение за цените на електроенергията на свободния пазар, тъй като изключването на определени мощности обикновено води до поскъпване на тока. Последният пример за това са плановите ремонти в АЕЦ "Козлодуй" през септември и октомври миналата година, които доведоха до 20% скок в цените на платформата "Ден напред" на Българската независима енергийна борса.Тази година АЕЦ "Козлодуй" ще започне ремонтната си програма още през април, когато ще стартират дейности при петия блок. Те ще продължат общо 43 дни. Ремонт ще има и на шести блок на атомната ни централа, но той е планиран за септември. В графика на ЕСО не се посочва точно какви дейности ще се извършват. Миналия октомври шести блок на АЕЦ "Козлодуй" получи нов лиценз за експлоатация, който му позволява да работи през следващите 10 години. В същото време през м.г. само в рамките на няколко месеца шести блок спря на два пъти, след задействане на аварийните защити. Последно това се случи през ноември след сработване на защита на блочните трансформатори, преди това август заради технически проблем. Малко по-рано - през април, реакторът отново отказа, след като електрическата защита на генератора се включи.
Източник: Капитал (14.01.2020)

България внася повече ток, отколкото изнася През последните дни България внася повече електроенергия, отколкото изнася. Това сочат официалните данни за междусистемните обмени на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за вчера, като същото беше положението и в неделя. Най-много впечатляват данните за обмена между България и Турция, според които между 7 и 12 ч., както и между 14 и 22 ч. износът на електроенергия е 0 МВт, докато вносът от югоизточната ни съседка в тези часови диапазони е между 197 и 234 МВт. Подобни са и данните за обмена на електроенергия между България и Сърбия, където между 3 и 22 ч. вчера сме изнесли между 30 и 164 МВт, а сме внесли между 181 и 300 МВт. Колосална е разликата между износа и вноса на ток за и от Румъния, сочат още данните на ЕСО. Експортът ни в различните часови диапазони се движи между 5 и 98 МВт, докато вносът на електроенергия от северната ни съседка е между 281 и 605 МВт. Традиционно изнасяме повече електроенергия за Гърция и Македония, става ясно още от таблицата за междусистемните обмени за днес, както и за последните дни. Нарасналият внос на електроенергия от Турция и Сърбия не се дължи на по-високите цени у нас, коментират експерти пред economic. bg. Причината за тази временна аномалия най-вероятно се дължи на факта, че някои страни, като Турция и Сърбия, връщат енергията, която преди време са взели под формата на бартер от България. Тъй като времето в средата на януари е топло, и Турция, и Сърбия имат излишък на енергия и ни връщат бартерите си. Към 13.30 ч. вчера товарът у нас също бе нисък за сезона - 5974 МВт, като 75,8% от него се осигурява от АЕЦ "Козлодуй" и конвенционалните топлоцентрали. Топлофикационните и заводските ТЕЦ осигуряват 10,3% от товара, а ВЕЦ-овете ни - едва 1,5%. Вятърните и соларните паркове у нас също работят "под пара", като осигуряват малко над 11,7% от товара.
Източник: Дума (21.01.2020)

Скъп ток вдигна вноса с 66 на сто Скъпият ток на борсата у нас отвори вноса от съседни страни и от Унгария. Справка на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода 1 - 19 януари 2020 г. показва увеличение на електроенергията, доставена у нас с 66,15% в сравнение със същия период на 2019 г. Внесени са 313 878 мегаватчаса. Износът на ток бележи спад от 34,23% в сравнение с първите 19 дни на 2019 г. Средните цени у нас от 1 до 20 януари на базовата електроенергия са 54,86 евро за мегаватчас. За сравнение: в Румъния са били 52,40 евро, в Унгария - 52,67, в Сърбия - 53,69. В Турция средната цена е 47,76 евро, по-ниска е заради волативността (нестабилността - б .р.) на турската лира. Търговци казват, че най-много електроенергия в момента се внася от южната ни съседка. Най-после пазар, реагираха от бранша. Очертава се България да държи най-високите цени в региона за целия януари, прогнозират търговци на ток. Българските централи или държат високи цени, или затварят, коментират търговци, заяви Соня Кадиева, председател на Асоциацията на търговците на ток. Изключение прави Гърция, която е с по-високи цени. За там износът от България продължава, тъй като капацитетът за мрежата, който се плаща, е скъп и не си струва да не се използва. От Електроенергийния системен оператор заявиха, че ръстът на вноса е един път заради по-ниските цени в региона, но и заради пазарното обединение на румънската граница на платформата за търговия “в рамките на деня”. Работи се усилено и за пазарното обединение на платформата “ден напред”, което съвсем ще отвори търговията и ще окаже влияние на цените и на българската борса. И на 21 януари борсата затвори търговията на платформата “ден напред” с доставка 22 януари с цена за базова енергия (1 - 24 ч) 113,98 лв. за мегаватчас, или за 56,99 евро, за пикова енергия (9-20 ч) 124,23 лв. и след пика ( 1-8 ч и 21-24 ч) на 103,74 лв. Данните на ЕСО показват още, че са произведени 2 433 398 мегаватчаса, а са потребени 2 470 547, което означава, че потреблението е по-голямо от това, което българските централи са произвели Спадът в производството е 14,97 на сто, а на потребената у нас електроенергия - 6,06 на сто. С 13,8 на сто е спадът и в производството на базовите централи, тецовете и АЕЦ “Козлодуй”. Големите веита пък имат ръст от 18 на сто. С 48,6% по-малко ток са произвели големите вецове. Заради засушаването те отдавна се контролират и производството им е намаляло, защото се пази водата в язовирите.
Източник: 24 часа (22.01.2020)

Двойно повече електроенергия е внесена в страната през януари България продължава да внася значително повече ток, отколкото изнася, показват данните на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). За периода от началото на годината до 2 февруари страната ни е внесла 570 684 мВтч, което е със 108.21% повече в сравнение със същия период на м.г. От друга страна, износът на електроенергия спада с около 33.67% спрямо януари 2019 г. до 507 749 мВтч. Това показва, че заради високите борсови цени у нас на компаниите им излиза по-евтино да купуват електроенергия от чужбина. В същото време потреблението на електроенергия в страната се понижава с над 4.5%, което може да се обясни със значително по-топлия януари. Данните на ЕСО показват още, че през този период производството на електроенергия е паднало с малко над 15% спрямо м.г., като много от централите не работят на пълни обороти. ТЕЦ "Марица-изток 2" работи с половината от мощността си. Заради сухото време пък ВЕЦ-овете регистрират 47.48-процентов спад в производството. Този спад в производството на зелен ток не може да се компенсира въпреки, че вятърните и соларни централи отчитат около и над 50% ръст на дейността си. Причината е, че ВЕЦ са отговорни за над две трети от ВЕИ енергията в страната. Цената на електроенергията в сегмента "Ден напред" на Българската независима енергийна борса за 4 февруари е 43.25 евро/мВтч, като по-скъпо е единствено в Сърбия, където токът на пазара върви по 44.88 евро/мВтч. Най-евтино е в Германия и Франция, където електроенергията се продава за почти 28 евро/мВтч.
Източник: Капитал (05.02.2020)

Токът за бизнеса поскъпнал рязко заради софтуерен проблем Основната причина за рязкото поскъпване на тока на българската борса се оказа софтуерен проблем на съседните пазарни платформи. Това обясни енергийният министър Теменужка Петкова, след като изслушала шефа на Енергийната борса днес по време на среща с бизнеса, на която домакин е бил един от главните недоволни от високите цени на електроенергията за бизнеса - Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Въпреки намерения "софтуерен виновник" Петкова призна, че проблем има, но тепърва ще се анализират данните и ще се установи защо токът за индустрията у нас е по-скъп от този в останалите държави. Министърът на енергетиката каза, че на днешната среща не са обсъждани поисканите от работодателските организации оставки на шефовете на Българския енергиен холдинг, Българската независима енергийна борса и на ТЕЦ "Марица изток 2". "Срещата беше изключително ползотворна, премина в много конструктивен, в много партньорски диалог. С колегите от бизнеса, винаги сме си говорили много честно и открито, когато има проблеми търсим общи решения. Конкретната мярка е активен диалог - каза още Петкова. - Цената, основният път за нейното, така да кажем, пазарно изражение е пълната либерализация на пазара на електрическа енергия. Има закон, който закон ясно казва кой упражнява контрол по отношение работата на борсата - това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Има специален регламент - REMIT (б.р. - Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, който е специфична, секторна регулаторна рамка за наблюдение на пазара на електроенергия) - той е транспониран в Закона за енергетиката и колегите от КЕВР са на своето място и вършат своята работа". В продължилата повече от 3 часа среща, освен представители на работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, са участвали и председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов, изп.-директори на БЕХ, ТЕЦ "Марица Изток 2", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ЕСО, "Булгаргаз", БНЕБ, Мини "Марица Изток", както и зам.-министърът Жечо Станков и експерти от министерството на енергетиката. Според участниците, предстои допълнителна среща с ръководството на ТЕЦ "Марица Изток 2". На нея трябва да се обсъдят мерки за оптимизация на работата ?, "така че да се отговори на новите регулаторни предизвикателства и на критиките, отправени от страна на бизнеса". Целта е да се намерят пазарни решения на проблемите, които поставят дружеството в затруднено положение.
Източник: Сега (14.02.2020)

ТЕЦ Бобов дол ЕАД с 42% ръст на печалбата през 2019 г. до 4,6 млн. лв. "ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД, чийто директор Емил Христов е бил арестуван в сряда от полицията и задържан за 24 часа, изпраща една успешна 2019 г. с ръст а консолидираната печалба от 42% до 4,6 млн. лв., спрямо 3,24 млн. лв. за 2018 г.. Това става ясно от отчета на дружеството, публикуван чрез „Българска фондова борса“ АД, където се търгуват акциите на дружеството. Консолидираните продажби за 2019 г. са нагоре с 31% до 153,8 млн. лв., спрямо 117,7 млн. лв. за 2018 г. „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД е собственост на „Консорциум Енергия МК“ АД. Към 31 декември 2019 г. за компанията работят 1 199 служители. Основните дейности са производство на електроенергия и жп транспорт, за който е създадено дъщерно дружество. Основните клиенти са Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД (електрическа енергия) и Електроенергиен системен оператор ЕАД (студен резерв и регулираща енергия). Основните доставчици на суровини, материали и услуги пък са Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД (въглища и емисии CO2) и ТИБИЕЛ ЕООД (въглища). Припомняме, че преди повече от седмица заради незаконно горене на боклук в Бобов дол бяха министърът на вътрешните работи Младен Маринов, министърът на околната среда и водите Емил Димитров и главният прокурор Иван Гешев. "Констатирани са няколко нарушения в ТЕЦ „Бобов дол“. Едното е, че има замърсяване на въздуха. Образувано е досъдебно производство за това, че централата е горяла боклук, смесен с въглища. Другото открито нарушение е изтекло разрешителното за горене на отпадъци и на каквото и да е освен на въглища. Освен това, в площадка, в съседство с централата, нерегламентирано се складира боклук за изгаряне, който най-вероятно не отговаря на показателите за т.нар. RDF", каза тогава Гешев В отчета за 2019 г. обаче има явни фактически грешки. Например в него пише, че „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД има задължение по сключен облигационен заем с падеж 5.04.2017 г. Размерът не емисията е 3,5 млн. лв. с 5% фиксиран годишен лихвен процент“. Повече от очевидно сега вече сме 2020 г. По-долу пише, че дружеството има друг облигационен заем с падеж 15 април 2016 г. Всъщност дружеството има емисия за 3,5 млн. лв. с падеж 5 април 2020 г. и лихва от 4% годишно. Още по-долу отчетът влиза в реални дати и години и се съобщава за банков кредит от страна на ПИБ АД в размер на 2,76 млн. евро към 31 декември 2019 г. Лихвеният процент е 7%, а срокът е едногодишен с възможност за удължаване до 7 години.
Източник: Инвестор.БГ (24.02.2020)

Производството на ток е с 11.2% по-ниско от началото на 2020 г. Производството на електроенергия в България е спаднало с 11.26% от началото на 2020 г. до 15 март. В същото време потреблението е само с 2% по-слабо. Разликата се компенсира от внушително увеличения внос - с почти 94% повече в сравнение със същия период на 2019 година. Това показва оперативната справка на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който следи производството, потреблението, вноса и износа на електричество. Данните показват още, че износът се е свил с 24%, поради което дейността на базовите мощности - АЕЦ "Козлодуй" и въглищните централи, е спаднала с около 10%. Валежите от дъжд и сняг през последните седмици обаче са се отразили на ВЕЦ-овете. Ако до миналата седмица спадът в производството на електричество от водните централи беше около 50%, сега той е 39.4%, показва още справката на ЕСО. На този фон се наблюдава увеличено производство на електроенергия от страна на фотоволтаиците, вятърните централи и централите на биомаса.
Източник: Капитал (19.03.2020)

"Топлофикация-София" спира скандалния двудневен конкурс Ръководството на "Топлофикация-София" ще спре скандалния конкурс, чийто срок за подаване на документи бе само два дни. Това става след множеството медийни публикации по въпроса, след като стана ясно за конкурса. Той беше за за участие на "Топлофикация-София" в балансираща група, като срокът за подаване на заявки от страна на заинтересованите бе само два дни. Балансиращата група се занимава с това да се подава равномерно количество енергия в мрежата. Координаторът има право да получава такси, като е въпрос на споразумение дали те да са твърда сума или изчислени на мегаватчас. Според хора от енергийния сектор сумата би могла да е милиони лева. Обявата бе публикувана в сряда - 25 март, а крайният срок за отговор е до 17 часа в неделя. Отговорът на желаещите да участват трябва да бъде пратен по мейл, но също така в деловодството на общинското дружество трябва да пристигне запечатан плик със съответната оферта. Тя трябва да съдържа близо 20 документа, включително и такива, които е трудно да бъдат внесени и получени за 48 часа. За скандалната поръчка на "Топлофикация-София" съобщи общинският съветник от "Демократична България" и съпредседател на "Зелено движение" Владислав Панев. "Ето така прави конкурси новото "неопетнено" ръководство на "Топлофикация София". Пуска писма до потенциални участници в сряда следобед, а оферти приема до неделя. По време на извънредно положение, когато офисите работят предимно от дома. За тези два работни дни трябва да се извадят удостоверения от НЕК, НАП, общината, енергийната борса и ЕСО. Почти невъзможно без предварителна информация. Истински пир по време на чума. ", коментира Панев във "Фейсбук". Според съветника от опозицията финансовите условия в процедурата са изработени така, че в него да мога да участват само избрани компании. В обявата на "Топлофикация-София" пише, че проявяващите интерес фирми трябва да приложат декларация, че приходите им от продажба на електричество през последната година са били не по-малко от 200 млн. лв. "На условието вероятно отговарят само три фирми. Още няма данни за 2019 г., но за предишната такива обороти имат само фирмите на ЧЕЗ и "Енерго про", както и "Гранд енерджи дистрибюшън", свързана с Христо Ковачки. Възможно е границата през миналата година да е минала и още един търговец на Ковачки - " Юропеан трейд оф Енерджи". Всичко това ме навежда на мисълта, че процедурата е направена за определен предварително победител. Поне за мен това е изключително скандално. Време е за пълна карантина срещу такива схеми, за да изгоним вирусите от "Топлофикация". Иначе ще ни се подиграват, отпускайки като дарение малка част от прибраното, коментира Панев. Той допълва, че вече е пратил мейл до председателя на комисията по икономика и собственост в СОС - Николай Стойнев от ГЕРБ, с искане за действия по прекратяване на скандалната процедура и изслушване на ръководството на "Топлофикация- София". Часове след първото си съобщение Владислав Панев публикува второ, че е получил уверения от Николай Стойнев, че конкурсът на "Топлофикация- София" за избор на балансираща група ще бъде прекратен. След това същото е обявила и самата "Топлофикация-София", съобщи "Медиапул". От дружеството са пояснили, че процедурата за избор на координатор на балансираща група е утвърдена още през декември миналата година, а документите са публикувани на сайта на дружеството. "При обявяването на посочената процедура не е отчетено обстоятелството, че в условията на извънредно положение в страната потенциалните участници биха срещнали затруднения при снабдяването с изискваните в поканата документи и поради това ръководството на дружеството взе решение за прекратяване на процедурата", се казва в съобщение от фирмата. От там допълват, че са изпратени покани за участие в конкурса до 17 фирми, но не са дали ясно становище колко от тях биха могли да се включат в процедурата при поставените изисквания. "Условието за приходи от продажби за последната година в размер на минимум 200 млн. лв. е в съответствие с мащабите на производство на електрическа енергия от "Топлофикация София" ЕАД, което е в рамките на 850 000-900 000 мегаватчаса годишно и изисква реципрочна стабилност от фирмата координатор", обясняват от "Топлофикация". Дружеството нямало информация за това кои участници на пазара изпълняват това условие. "Нещо повече, с цел предотвратяване на всякакви спекулации в публичното пространство, изискваме от участниците да представят документи за липса на задължения и разсрочени плащания към НАП, НЕК-заплатена "Цена за задължение към обществото", Фонда за сигурност на енергийната система, местни данъци и такси и др.", твърдят от столичното парно. През ноември м.г. Столичният общински съвет смени бившия изпълнителен директор на дружеството Кремен Георгиев, който се смята за приближен до споменатия Ковачки, с Александър Александров. Георгиев бе сред шефовете на топлофикациите във Враца, Велико Търново и Перник, които индиректно се свързват с бизнесмена. Александров също е бивш директор на предприятие, свързано с Ковачки - "Стомана" - Перник. След встъпването си в длъжност новото ръководство на "Топлофикация София" се зарече да стабилизира финансите и да ореже излишните разходи.
Източник: Сега (30.03.2020)

ЧЕЗ поиска 70% поскъпване за нощния ток Нощният ток да поскъпне със 70 на сто, а дневният - с малко над процент от юли е поискало електроснабдителното дружество ЧЕЗ. От публикуваните от енергийния регулатор заявления става ясно още, че другите две компании - И Ви Ен и Енерго Про, искат пренебрежима промяна - повишението на електроенергията да е под половин процент. От производителите поскъпване с 3 на сто иска АЕЦ „Козлодуй“, а от Националната електрическа компания са изчислили, че токът, произведен от техните ВЕЦ-ове, трябва да е с близо 40% по-скъп. Електроенергийният системен оператор пък иска с близо една трета по-високи да са таксите за достъп и пренос. Подаването на тези заявления е законово изискване, но не означава, че това ще е поскъпването на тока. От енергийния регулатор обясниха, че исканията на компаниите ще бъдат разгледани през юни и тогава ще бъде решено дали да има промяна в цените на електроенергията.
Източник: Сега (29.04.2020)

Вече сме енергийното джудже на Балканите От началото на 2020-а до сега износът на ток от страната се е понижил с повече от 20% спрямо същия период на миналата година, показва справка на Електроенергийния системен оператор. От 1 януари до 26 април сме изнесли 2,48 млн. мвтч електроенергия, а през същия период на 2019-а - 3,12 млн. мвтч. Причината за слабото потребление може да се търси в икономическата криза, която настъпи при пандемията от коронавируса. Но спадът в износа на електроенергия е виден и през последните месеци преди кризата. Ако ниското търсене на български ток в региона се запази и след отмяната на ограниченията, тогава изобщо няма да има нужда да си говорим за изграждането на нови мащабни енергийни мощности у нас. Днес НЕК вече не е и единствения износител на електроенергия и при сегашните резултати държавната фирма няма как да разчита на сериозни приходи по тази линия. Производството на електрическа енергия от началото на годината до 26 април също се е понижило, но с по-скромни темпове. По данни на ЕСО спадът в с около 10 процента. Досега са произведени 14,3 млн. мвтч, а за същото време на 2019-а - 15,9 млн. мвтч. Ако се погледнат и по-ранните отчетни периоди, става ясно, че тази негативна тенденция се запазва през последните няколко месеца. Спад се наблюдава и при вътрешното потребление. Понижението там е с около 2,2 на сто и е естествено продължение на затворените производства и заведения заради извънредното положение. Любопитното е, че у нас вече трайно се внасят немалки количества електроенергия. Вносът от януари насам се е увеличил с цели 67,6 процента. В момента той е достигнал 1,61 млн. мвтч, а за същия период на миналата година е бил за 965 хил. мвтч. От данните на системния оператор се вижда, че част от нашите компании са успели да си намерят доставчик на евтин ток и той със сигурност не е от България. Не бива да се забравя и фактът, че заради процеса на либерализация на енергийните пазари в Европейския съюз, преди няколко години отпаднаха таксите за износ и внос на електроенергия. Занапред се очаква още по-голямо пазарно обединение, което ще позволи и вноса на още по-големи количества ток в страната. Това със сигурност ще се случи при условие, че компаниите успеят да си намерят производител, който да им доставя евтина електроенергия. Днес като такъв евтин доставчик у нас се очертава единствено АЕЦ „Козлодуй“. Термичните ни централи не могат да си позволят да продават евтин ток, каквато в момента се предлага на европейските пазари.При целия този спад на производството обаче се оказва, че ВЕИ централите произвеждат все по-големи количества електроенергия. От началото на годината досега големите ВЕИ са произвели с 21,4% повече ток, в сравнение със същия период на миналата година. Отличници са централите на биомаса с ръст от 23,4%, а малко по-скромни са резултатите при вятърните електроцентрали (22,83%) и слънчевите паркове (16,28%). При по-малките ВЕИ, присъединени към разпределителната мрежа, увеличението е с общо 15,48% като произведените количества са 684,3 хил. мвтч. В тази група вятърните централи доминират с ръст от 20,67 на сто. Съдейки по данните на Енергийния системен оператор, не е розова картината при производството на ток от ВЕЦ. От началото на 2020-а досега производството на водните централи е спаднало с близо 9%, една от причините за което вероятно е сравнително сухата зима. Предоставените от ЕСО данни подсказват достатъчно красноречиво каква е ситуацията на този етап в българската икономика. Като добавим и продължаващите ограничения и трудности за бизнеса поради проблемите с коронавируса, все по-отчетливо се вижда, че страната ни вече е изпаднала в рецесия. Спадът в потреблението и производството на ток винаги е един от първите показатели за това.
Източник: Банкеръ (04.05.2020)

"Дитсманн Енергоремонт" ще обнови трите блока на ТЕЦ "Варна" за 11.5 млн. лв. Компанията за ремонт на енергийни съоръжения "Дитсманн Енергоремонт холдинг" е избрана за изпълнител на ключов проект в ТЕЦ "Варна". Дружеството, което преди три години стана част от нидерландската група Dietsmann, ще ремонтира трите енергийни блока на притежаваната от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган централа. Договорът е на стойност 11.5 млн. лв. и е спечелен в конкуренция с друго българско обединение. Проектът е ключов за ТЕЦ "Варна", която в момента предоставя студен резерв на Електроенергийния системен оператор, тъй като заради лошо си състояние имаше проблеми с включването на мощности при нужда. Освен това ремонтът, който трябва да приключи за около година, ще позволи на централата да разполага с по-голяма мощност и съответно да печели по-голяма част от търговете за студен резерв. Или при задържане на ниските цени на природния газ директно да участва на енергийната борса.Поръчката е за ремонт на основните съоръжения на блокове 4, 5 и 6 на централата, всеки от които е с мощност 210 мВт. Това са и единствените от шестте блока, които биха могли да бъдат използвани с основно гориво природен газ, а не въглища. Процедурата е била открита в началото на март с прогнозна стойност 12 млн. лв. без ДДС. В края на април за изпълнител е определена "Дитсманн Енергоремонт холдинг" с оферта за 11.5 млн. лв. Другият кандидат е бил обединението "Енергоремонт - ИДА", в което влизат старозагорската "Металик" и "Енергоремонт" - Гълъбово, което е предложило близо два пъти по-висока цена - 22.9 млн. лв. Освен ремонта на блоковете победителят "Дитсманн Енергоремонт" е спечелил и отделна поръчка за изграждане на нови димоотходи на трите блока на стойност малко под 3 млн. лв. без ДДС. Според документите за търга ремонтът трябва да приключи до края на юли 2021 г.Блоковете, които ще се обновяват, са въведени в експлоатация между 1977 и 1979 г. Проектирани са да използват висококалорични въглища, които се внасят, но могат да работят и на природен газ. Централата на практика беше спряна в началото на 2015 г., по времето на предишния й собственик - чешката CEZ. Оттогава в нея ремонти не са правени, което е и причината миналата година Електроенергийният системен оператор (ЕСО) да я глоби с 2 млн. лв. заради проблеми при осигуряване на студен резерв. През миналата година трябваше да бъде направен и спешен ремонт на 6-и блок, но поръчките бяха отменени, тъй като така или иначе към онзи момент "Булгартрансгаз" не можеше да осигури достатъчно газ и за трите енергоблока. Този проблем би трябвало вече да е преодолян, след като миналата есен държавната компания обяви поръчка за разширение на газопровода до централата, което трябва да увеличи доставките от 120 хил. куб.м до 200 хил. куб.м на час. Допълнителният капацитет ще позволи на ТЕЦ "Варна" да кандидатства за по-голям дял от студения резерв, тъй като ще може да активира и трите си блока. Сега централата получава 27 млн. лв. на година, за да стои в готовност, предоставяйки студен резерв на държавата - услуга, която бе категорично отказана, когато собствеността беше на CEZ.
Източник: Капитал (18.05.2020)

Д банк е готова да кредитира "ТЕЦ Варна" на Ахмед Доган с 22 млн. лв. Обновяването на контролираната от Ахмед Доган и Данаил Папазов "ТЕЦ Варна" е подсигурено с нови 22 млн. лв. заемен ресурс от Д банк. Договорът за кредит е от 26 февруари, но става видим чак сега от вписан в Търговския регистър залог върху централата и нейни активи в полза на банката, която е собственост на Фуат Гювен. Сумата вероятно е за течащата реновация на блоковете на ТЕЦ-а, който, след като беше придобит от политиците от ДПС, печели, без да работи, от договори за студен резерв с държавната "Електроенергиен системен оператор". Няма обаче официална информация дали заемът е усвоен. Самата "ТЕЦ Варна" беше продадена в края на 2017 г. от CEZ на "Сигда" - фирма на семейството на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Тогава сделката беше финансирана с 24.225 млн. евро заем от Първа инвестиционна банка. Месеци по-късно през 2018 г. почетният председател на ДПС Ахмед Доган купи 70% дял в "Сигда" за около 1.5 млн. лв. по думите на Папазов. Впоследствие централата стана двигател за изсветляване на имуществото на Доган, като официално придоби боянските му сараи. Сега, изглежда, "ТЕЦ Варна" диверсифицира финансирането си с втора банка. Според представените документи заемът от Д банк е за 22 млн. лв., което за нейния размер е голяма експозиция. Лихвата е тримесечен Euribor плюс 3.75%, което към момента е 3.75%. Заемът е едногодишен, но с опция за автоматично удължаване до максимум пет години. Освен "ТЕЦ Варна" като съдлъжници в полза на банката са вписани още две дружества - това са "Сигда" и "Пристанище ТЕЦ Езерово". Последното е дъщерно дружество на "ТЕЦ Варна", в което миналата година бяха обособени активите на порта към топлоцентралата, за който бяха обявени мащабни планове за инвестиции, които да го направят конкурент на "Пристанище Варна". Част от залога е и оборудване на "ТЕЦ Варна" на стойност близо 125 млн. лв. В края на миналата година "ТЕЦ Варна" вече влезе във взаимоотношения с Фуат Гювен. Тогава централата на Доган чрез дъщерното си "Отманли вилидж" купи от компании на банкера дружеството "Варна мода". В него бяха апортирани имоти в близост до боянските сараи и до морските сараи на Доган в областта Росенец край Бургас. А също така и три яхти. Цената на сделката не беше оповестена, но оценката на активите, влезли във "Варна мода", беше над 5 млн. лв. Гювен, който има турско и българско гражданство, отдавна е считан за един от най-близките и доверени бизнесмени на Доган и за част от обръчите от фирми на ДПС. През годините неговата Д банк е финансирала и други фирми, свързани с партията, включително и такива на депутата Делян Пеевски. Друга обща черта между Доган и Гювен са интересите в областта около Росенец. През 2009 г. чрез една от последните заменки "Елкабел" придобива 83 дка до съседния до парка квартал на Бургас "Крайморие". Морските сараи на Доган в Росенец формално са собственост на "Хермес солар", която не е пряко собственост на Доган или "ТЕЦ Варна". Те са част от по-голям имот от над 180 дка, който през 2007 г. е продаден от тогавашните пенсионни фондове на "Лукойл" на фирма "Стрейтлайн", която е собственост на кипърската офшорка Troxi Trading Limited. През миналата година за действителен собственик на "Стрейтлайн" бе посочен арх. Калин Тихолов. Той е проектант на морските сараи и управител на споменатата "Отманли вилидж", която е част от "ТЕЦ Варна". Тихолов трябваше да е колега на Папазов в кабинета "Орешарски", тъй като беше предложен да застане начело на специално създаденото министерство на инвестиционното проектиране, но след остра обществена реакция на поста бе сложен колегата му от УАСГ Иван Данов.
Източник: Капитал (27.05.2020)

До либерализиране на енергийния пазар: Парите за студен резерв - в „ТЕЦ Марица Изток 2“Да спре провеждането на търгове с частните централи за осигуряване на студен резерв на електроенергия. Такава промяна в закона ще внесе ГЕРБ, съобщиха на пресконференция министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на енергийната комисия Валентин Николов. Промените ще бъдат направени чрез изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, които ще се внесат първо и второ четене, уточни Николов. Идеята е този механизъм да се премахне и да се търси вариант единствено държавната ТЕЦ “Марица Изток 2” да може да осигурява студен резерв, се разбра от думите на Валентин Николов. Новата схема ще бъде временна и ще работи до средата на 2021 година, когато изцяло ще бъде либерализиран енергийният пазар. Не е ясно колко точно пари получават ТЕЦ-ове, които са спечелили търговете за студен резерв, след като се наложи да активират мощности. Не е ясна тарифата за МВтч и дали се плаща от ЕСО или от поръчителя на електроенергията. Според енергийния експерт проф. Атанас Тасев поддържането на студен резерв е необходимо, за да се гарантира енергийната сигурност на страната ни. Студеният резерв представлява енергийни мощности, които не работят, но получават пари, за да стоят в готовност и при необходимост да бъдат активирани. По Закона за енергетиката министър Теменужка Петкова е длъжна да организира всяка година нов търг, чието действие е до 31 юли. Класирането е по цена, като в държавата трябва да се гарантират 650 мегавата средногодишно. Частните централи получават между 9,18 и 9,20 лв./мегаватчас само за да са в режим на готовност да произведат определените им количества енергия. Ако се наложи и да ги доставят, те получават допълнителни пари, но никой не знае какви са те. През миналата година бяха избрани пет централи, които да осигуряват студен резерв - ТЕЦ “Варна”, в която мажоритарен собственик е почетният председател на ДПС Ахмед Доган, ТЕЦ “Бобов дол” на Христо Ковачки, ТЕЦ “Марица 3” и “Топлофикация Русе”. От публикуваните резултати от търга стана ясно, че ТЕЦ “Варна” получава 26,5 млн. лв., а останалите три централи - общо 25,4 млн. лв. Този път в схемата се включи и държавната ТЕЦ “Марица Изток 2”, която взе само 1,76 млн. лв. Това е поредната година, в която ТЕЦ “Варна” получава пари за студен резерв - на търга през 2018 година централата получи 27,4 млн. лева. “Дадохме сметка, че в няколко случаи работата на правителството се обвързва с едва ли не слугинаж към Доган. В тази връзка взехме решение тотално да се промени схемата на студения резерв”, заяви сутринта лидерът на НФСБ Валери Симеонов.
Източник: Труд (20.07.2020)

Регионалната комисия премахна „Студения резерв“ Комисията по регионално развитие и благоустройство в парламента одобри промените, свързани със„Студения резерв“, съобщи БНР. Председател на комисията е Искрен Веселинов, депутат от ВМРО и съпредседател на парламентарната група на „Обединени патриоти“. Законопроектът е внесен от депутати от парламентарните групи на коалиционните партньори ГЕРБ-ОП и има основна цел намаляване на разходите на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) за резервиране и оттам - намаляване на сметките на домакинствата и бизнеса за електроенергия. Това ще става по ред, определен в Закона за енергетиката. Промените ще са в сила до пълната либерализация на пазара на електрическа енергия в България. Текстовете трябва да преминат и през Комисията по енергетика. След приемане в пленарна зала министърът на енергетиката ще има правото да отпуска този резерв към държавната централа. Междувременно пак ексминистърът на правосъдието Христо Иванов направи цирк пред ТЕЦ-Варна и пусна клип със своите искания. Днес пък Върховната касационна прокуратура (ВКП) обяви за започваща проверка на централата, заради публикации в медиите.
Източник: Монитор (22.07.2020)

Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.09% от началото на годината Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.09 процента за периода 01.01.2020 г. - 02.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 02.08.2019 г. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ за енергийния баланс на страната за периода от 1 януари до 2 август 2020 година спрямо аналогичния период на 2019 г., публикувани днес на страницата на оператора. От 1 януари 2020 г. до 2 август тази година от ЕСО са отчели производство на електроенергия в обем от 24 085 095 MWh. За сравнение през същия период на 2019 г. производството е възлизало на 26 206 321 MWh. Потреблението в страната е спаднало с 3.73 процента за периода 01.01.2020 г. - 02.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 02.08.2019 г., показва още статистиката на ЕСО. От началото на 2020 г. до 2 август са се изразходили 21 987 814 MWh, докато за аналогичния период на 2019 г. - 22 838 988 MWh. От ЕСО отчитат и спад в износа на електроенергия с 15.66 процента. За периода 01.01.2020 г. - 02.08.2020 г. България е изнесла 4 472 546 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2019 г. - 5 303 098 MWh. За сметка на това вносът на електроенергия в България за посочения период се е увеличил с 22.70 на сто. От началото на тази година до 2 август страната ни е внесла 2 375 265 MWh електроенергия, докато за същия период на миналата година - 1 935 765 MWh, сочи още статистиката на ЕСО.
Източник: 24 часа (05.08.2020)

Държавната енергетика и военни заводи на печалба и в кризата Въпреки коронакризата държавната енергетика и военни заводи работят с печалба. Това показват резултатите за второто тримесечие на годината. АЕЦ “Козлодуй” за полугодието е на плюс 140,18 млн. лв., при 178,57 млн. за шестте месеца на 2019 г., което е с 21,5% по-малко. Централата е произвела 2,4 на сто повече ток. Една от причините за по-ниската печалба е повечето електроенергия за регулирания пазар с 53,8%. С 9% са спаднали приходите от свободния пазар и заради ниските цени на енергийната борса. Извънредното положение заради COVID-19 e довело до искане от страна на партньори на централата за предоговаряне на сключени сделки, както и отказ на договорени количества електроенергия. Газовият оператор “Булгартрансгаз” е на печалба от 60,9 млн. лв., при 45,64 млн. през полугодието на 2019 г. Заради коронавируса се отчита забавяне на доставките по проекта “Балкански поток”. През този период компанията има разрешение от правителството да стане акционер в гръцката “Газтрейд”, която ще изгражда терминала за втечнен газ в Александруполис, но акциите все още не са купени. 200 млн. евро кредит е теглен от 4 банки за изграждане на “Балкански поток”. В тези шест месеца е направена и обезценка 100% на вземане от КТБ за 4,8 млн. лв. И Електроенергийният системен оператор е на плюс с 30,28 млн. лв., при 7 млн. за шестте месеца на 2019 г. Традиционно ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба - 128,7 млн. лв., което обаче е с 46,7 млн. по-малко от същия период на 2019 г. За полугодието централата е дала над 130 млн. лв. за квоти въглеродни емисии. За въглища са платени 58,52 млн. лв., което е с над 50 млн. по-малко от същия период на 2019 г. Мениджмънтът на централата отново пише, че е създадена неравнопоставеност между производителите на електроенергийния пазар и че тецът не може да съществува без подкрепата на БЕХ. Мини “Марица-изток” също са на червено - с 9,6 млн. лв., при 1,75 млн. за първото полугодие на 2019 г. Ръст от 10,6% на активите отчита Българската банка на развитие - към края на юни те възлизат на 3,51 млрд. лв., докато в края на 2019 г. са били 3,17 млрд. лв. Дадените на бизнеса кредити чрез търговските банки са 151 млн. лв. 8,178 млн. лв. е печалбата на ББР за първите 6 месеца на годината. За същия период на миналата година е била 18,332 млн. лв., като понижението се дължи предимно на нарастването на разходите за обезценки и провизии, на увеличението на разходите за лихви и по-високата вноска във Фонда за преструктуриране на банките. София Тех парк отчита загуба от 1,2 млн. лв. за полугодието. Дружеството обаче очаква през септември да му бъдат изплатени европейски средства за вече изпълнени проекти по ОПИК. Националната компания “Индустриални зони” също има загуба - 1,47 млн. лв. ВМЗ отчита печалба от 11,892 млн. лв. към края на юни, което е подобрение спрямо миналата година с над 2 млн. лв. “Кинтекс” удвоява печалбата си до 12,5 млн. лв., но “Авионамс” отчита по-лоши резултати - печалбата за второто тримесечие е 1,14 млн. лв., докато преди година е била почти 3 млн. лв. Коронавирусът е ощетил “Летище София”. При планирана печалба от 5,4 млн. лв. за първото полугодие се отчита загуба от 586 хил. лв. Над половината от приходите на летището са от търговия на стоки в магазини. Приходите от продажба на самолетни билети са с 67 хил. лв. по-малко на годишна база, тъй като обслужените пътници са с 86% по-малко за периода април - юни и наполовина по-малко за януари - юни. РВД е на печалба от 5,66 млн. лв. при очаквана 6,2 млн. През пандемията са намалели пътуванията не само със самолет, но и с влак - “БДЖ - Пътнически превози” е на минус 12,549 млн. лв., като на годишна база загубата нараства с 2,577 млн. лв.
Източник: 24 часа (07.08.2020)

Потреблението на електроенергия в България е спаднало с 3.83% от началото на годината Потреблението на електроенергия в България е спаднало с 3.83 процента за периода 01.01.2020 г. - 09.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 09.08.2019 г. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ за енергийния баланс на страната за периода от 1 януари до 9 август 2020 година спрямо аналогичния период на 2019 г., публикувани днес на страницата на оператора. От началото на годината до 9 август са изразходени 22 598 463 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2019 г. потреблението у нас е било 23 499 625 MWh. Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.13 процента за периода 01.01.2020 г. - 09.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 09.08.2019 г., сочат още данните на ЕСО. От 1 януари 2020 г. до 9 август тази година от ЕСО са отчели производство на електроенергия в обем на 24 838 201 MWh. За сравнение през същия период на 2019 г. производството е възлизало на 27 036 560 MWh. От ЕСО отчитат и спад в износа на електроенергия с 15.32 процента. За периода 01.01.2020 г. - 09.08.2020 г. България е изнесла 4 670 528 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2019 г. - 5 515 388 MWh. За сметка на това вносът на електроенергия в България за посочения период се е увеличил с 22.86 на сто. От началото на тази година до 9 август страната ни е внесла 2 430 790 MWh електроенергия, докато за същия период на миналата година - 1 978 453 MWh, показва още статистиката на ЕСО.
Източник: 24 часа (12.08.2020)

Внасяме повече електроенергия, износът се срива Износът на електроенергия от страната ни намалява, но за сметка на това вносът расте. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за енергийния баланс на страната За периода от началото на годината до средата на август сме изнесли 4 827 419 MWh, докато за същия период на миналата година - 5 688 320 MWh, което е намаление с 15,13%. Вносът на електроенергия продължава да остава висок и достига 2 484 341 MWh, което е повишение с 23,65% спрямо година по-рано, когато е отчетен внос на 2 009 218 MWh. От началото на годината се свива и потреблението на електроенергия, показват още данните на ЕСО. Едни от причините са слабият туристически сезон, както и свиването на дейността на част от предприятията заради кризата. Така потреблението на електроенергия от началото на годината пада с близо 4 процента до 23 231 569 MWh, при 24 173 114 MWh за същия период на 2019 г. Производството на електроенергия също намалява. От началото на настоящата година до 16 август то възлиза на 25 574 647 MWh. За същия период на 2019 г. то е било 27 852 217 MWh. Понижението е с 8,18%. Увеличава се делът на енергията от възобновяеми източници. Той расте с близо 16 на сто. Това се дължи както на ръст при вятърните (плюс 20,27%) и фотоволтаични (плюс 9,88%) мощности, така и на биомасата (плюс 10,26%). Делът на ВЕЦ продължава да намалява. От началото на годината те са осигурили 2 332 572 MWh електроенергия, при 2 424 100 MWh година по-рано.
Източник: Труд (20.08.2020)

Вносът на ток скочи с над 23% Вносът на електроенергия в България от началото на годината се е увеличил с 23,92%. Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за енергийния баланс на страната за периода 1 януари - 23 август спрямо същия период на миналата година. От началото на годината България е внесла 2 528 384 MWh електроенергия, докато през този период на 2019 г. внесеният ток е бил 2 040 275 MWh. За същия период на тази година страната е изнесла с 15,31 на сто по-малко електроенергия в сравнение с миналата година. Производството на ток е спаднало с 8,26% от началото на годината до 23 август спрямо същия период на миналата година. За същия период е отчетено производство на електроенергия в обем от 26 295 194 MWh. За сравнение през същия период на 2019 г. производството е възлизало на 28 661 871 MWh, показват данните на ЕСО. Потреблението на електроенергия в страната е намаляло с 3,95%. От началото на 2020 г. до 23 август са се изразходили 23 854 392 MWh, докато за аналогичния период на 2019 г. е отчетено потребление от 24 834 333 MWh. От ЕСО отчитат увеличение на участието на ВЕИ в преносната мрежа с 14,25 на сто, както и в разпределителната мрежа с 8,13%. Най-голям принос за това е на вятърните електроцентрали. Отчита се спад на дела в електроенергията от ВЕЦ с 3,41 на сто за периода спрямо същия на предходната година.
Източник: Дума (27.08.2020)

Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.29 % Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.29 процента за периода 01.01.2020 г. - 30.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 30.08.2019 г. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ за енергийния баланс на страната за периода от 1 януари до 30 август 2020 година спрямо аналогичния период на 2019 г., които са публикувани на страницата на оператора. От 1 януари 2020 г. до 30 август тази година от ЕСО са отчели производство на електроенергия в обем от 27 052 247 MWh. За сравнение през същия период на 2019 г. производството е възлизало на 29 497 995 MWh. Потреблението в страната е спаднало с 4.04 процента за периода 01.01.2020 г. - 30.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 30.08.2019 г., показва още статистиката на ЕСО. От началото на 2020 г. до 30 август са се изразходили 24 497 054 MWh, докато за аналогичния период на 2019 г. - 25 528 210 MWh. От ЕСО отчитат спад и в износа на електроенергия с 15.33 процента. За периода 01.01.2020 г. - 30.08.2020 г. България е изнесла 5 120 660 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2019 г. - 6 047 844 MWh. За сметка на това вносът на електроенергия в България за посочения период се е увеличил с 23.45 на сто. От началото на тази година до 30 август страната ни е внесла 2 565 467 MWh електроенергия, докато за същия период на миналата година - 2 078 059 MWh, сочи още статистиката на ЕСО. Увеличение на участието на ВЕИ в преносна мрежа с 13.14 процента, както и в разпределителната мрежа със 7.58 на сто, отчитат още от ЕСО. Най-голям принос за това е на вятърните електроцентрали. Отчита се спад на дела в електроенергията от ВЕЦ-овете с 3.38 на сто за периода 01.01.2020 г. - 30.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 30.08.2019 г., показват още данните на ЕСО.
Източник: 24 часа (02.09.2020)

Над 1.396 млрд. лв. са приходите на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за 2018 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2018 г. възлизат на 1.396 млрд. лв. Това е посочено в отчета на фонда за миналата година, одобрен на днешното заседание на Министерския съвет. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и „Електроенергиен системен оператор“. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. От 2018 г. във фонда постъпват и приходи от цената и/или компонентата от цената, чрез която всички крайни клиенти участват в компенсиране на невъзстановяемите разходи на енергийните предприятия или на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото. Със събраните средства фондът покрива разходите на „Национална електрическа компания“, произтичащи от функцията й на обществен доставчик. Със средства от фонда се предоставят и премии на топлофикационни централи и когенерации, както и на производителите с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници. Разходите за издръжка на фонда през 2018 г. възлизат на 442 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 987 млн. лв. Отчетът на фонда на електроенергийната система е приет от управителния му съвет през м. март 2019 г. и одитиран от Сметна палата.
Източник: Банкеръ (10.09.2020)

1,4 млрд. лева в електропреносната мрежа в следващите 10 години 1,4 млрд. лв. инвестиции до 2029 г. в електропреносната мрежа планира Електроенергийният системен оператор. Прогнозата е в 10-годишния план за развитие на мрежата, който Комисията за енергийно и водно регулиране предстои да обсъжда. Развитието на мрежата е свързано с изграждането на нови мощности и с прогнозното потребление в страната. Електроенергийният системен оператор е разработил минимален и максимален сценарий на потребление в страната. Дава и прогнозата на Министерството на енергетиката в интегрирания план „Климат – енергетика“, която е най-висока – 40,14 млн. мегаватчаса за 2020 г. и 41,1 млн. лв. за 2029 г. Максималният сценария на ЕСО предвижда 38,95 млн. мвтч потребление за тази година и 40,8 млн. за 2029 г. При минималния потреблението през 2029 г. е по-ниско от прогнозата за тази година – 37,55 млн. след 10 г., при 37,9 млн. за тази. Според системния оператор страната ни има мощности, които да покрият ползването на електроенергия. Но при сценарии за неветровита, но студена зима, като тази през 2017 г., е възможен внос или пък активиране на тъй наречения бавен третичен резерв на производителите, тоест – големи индустрии, потребяващи много ток, да намаляват мощност при необходимост, за което им се плаща. Прогнозата за мощности в страната предвижда увеличаване на възобновяемите енергийни източници с още 1465 мегавата, като най-много са фотоволтаичните и вятърни централи, 659 и 673 мегавата, вецове са едва 69 мегавата. Тецовете и когенерациите се увеличават с нови 564 мегавата, или общо новите мощности след 10 г. са 2029, като най-големият дял е на веитата. ЕСО се позовава и на плана „Климат-енергетика“, който предвижда драстично намаляване до 2029 г. на въглищните централи – от 4301 мегавата сега на 2701 мегавата през 2029 г. Записано е увеличение на централите на газ от 1909 мегавата сега на 2395 след 10 години. В плана на системния оператор не е вписана ядрена мощност, тъй като пускането й е предвидено за извън десетгодишния период, който се разглежда - за 2030-2040 г. Но при положително развитие на проекта „Белене“ е предвидено удвояване в северната част на страната на 400 киловолтовия пръстен на мрежата, което ще доведе до по-голямо стабилизиране на системата. За стабилна електроенергийна система, още повече при увеличение на дела на веитата, в плана е предвидено завършването на язовир „Яденица“, вторият изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“.
Източник: 24 часа (15.09.2020)

Внасяме ток през зимата Износът на електроенергия от България през зимата не само ще бъде невъзможен, но ще се наложи да внасяме ток. Това посочват от Електроенергийния системен оператор в Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2020-2029, внесен в КЕВР. От ЕСО предупреждават, че ще има драстична диспропорция при възможностите за покриване на вътрешното потребление на ток. В някои години дори ще се наложи активиране на бавния третичен резерв и/или внос на електрическа енергия, пише в документа. Според дружеството още по-тежко ще е положението, ако се съчетаят продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс във ВЕЦ и кондензационните централи и завишена аварийност на мощностите, каквато бе ситуацията през януари 2017 г. За да се избегнат подобни критични ситуации, от ЕСО обясняват, че са започнали да провеждат търгове за доставка на бавен третичен резерв от потребители на електрическа енергия. Присъединяването ни към европейското обединение “в рамките на деня” пък би ни позволило да покриваме евентуален недостиг чрез внос. За първи път в плана ЕСО е взел предвид влиянието на електроенергийната система на Турция върху региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници над 140 GW инсталирана мощност до 2040 г. В същото време у нас не се предвиждат нови мащабни източници на електрическа енергия, достъпни 24 часа в денонощието, които да не отделят парникови газове. Това ще доведе до повишаване на транзитните потоци през нашата страна в направление изток-запад и “може да направи българо-турската и българо-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия”. Транзитът през България би станал още по-голям, при редуциране на производството от генериращите мощности в комплекса “Марица изток”, посочват от ЕСО.
Източник: Труд (16.10.2020)

И най-малките ВЕИ отиват на борсата за ток От 1 юли догодина зелените централи с мощност от 500 киловата до 1 мегават ще продават тока си на борсата, а няма да им го изкупува енергото. Премиите по договорите за преференциални цени тези малки централи ще получават от фонда за сигурност на електроенергийната система. Те са разликата между борсовата цена и тази по договор. Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, чийто автор е Валентин Николов - председател на енергийната комисия в парламента. Така на свободния пазар излизат към 150 производителя на зелена енергия с мощност 105 мегавата, които правят към 180 000 мегаватчаса ток на година, каза Николов. Това е следващата стъпка към либерализацията на пазара. С друга промяна се предвижда зелени мощности, които влизат в експлоатация от 1 януари догодина, да не плащат 5% такса върху произведената електроенергия, която отива във фонда за сигурност на електроенергийната система. С проекта се отменя студеният резерв и вече няма да се правят търгове за него. Електроенергийният системен оператор ще купува разполагаемост за допълнителни услуги. Това е преходен етап до въвеждането на механизъм за капацитет.
Източник: 24 часа (26.10.2020)

ЕСО планира да вложи 1,4 млрд. лв. в електропреносната мрежа до 2029 г. През следващите десет години Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще вложи 1,4 млрд. лева за модернизация и реконструкция на електропреносната мрежа в България, сочи план за дейността на дружеството в периода 2020 - 2029 година. 178 млн. лева, или 12,5% от тези средства са привлечени от европейските фондове пари, които ще се използват за финансиране на проекти от общностен интерес. Над 35% от предвидените инвестиции, или 498,4 млн. лева, ще бъдат вложени в периода 2020 - 2022 година. Документът е разгледан и одобрен от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В него се вижда увеличаване на инвестициите за 2020 година спрямо одобрените през миналата година очаквания. Програмата за тази година е в размер на 203 млн. лева. В плана е включена и работата по включване на блоковете на АЕЦ "Белене", ако се стигне до положително развитие на проекта. Документът обаче е разработен преди появата на идеята за нов блок в АЕЦ "Козлодуй". По отношение на потреблението от ЕСО виждат като основен фактор мерките за енергийна ефективност. Забавянето им води до повишение на електроенергийното потребление до 40,8 тераватчаса годишно през 2029 година. При въвеждане на адекватни мерки за енергийна ефективност брутното потребление на електрическа енергия през 2029 година ще е 37,5 тераватчаса годишно. Очакванията са да бъдат въведени в експлоатация 1 465 мегавата нови мощности от възобновяеми източници. Предвиждат се нови мощности от високоефективно комбинирано производство и от топлоелектрически централи в обем на 564 мегавата. Плановете отчитат пиковете в потреблението на електроенергия. От ЕСО посочват, че зимните пикове през последните години са породени от ниските температури. Когато са съчетани със силен вятър, системата може да се справи с пика на потреблението благодарение на вятърните централи. Проблем е, когато ниските температури не са съчетани с вятър. Като цяло инсталираната мощност в страната има остатъчна разполагаемост за производство на между 4 и 10 тераватчаса годишно, пишат още от ЕСО.
Източник: Инвестор.БГ (26.10.2020)

Производството на ток в България продължава да намалява Продължава тенденцията към спад на производството на базовите централи в България, показва справката на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за десетмесечието. От началото на годината тези централи (основно използващите въглища и АЕЦ "Козлодуй") са произвели 27,6 тераватчаса електроенергия, което е намаление с над 10 на сто.За същия период на 2019 година базовите мощности в България са произвели малко над 30 тераватчаса електроенергия. Статистиката на ЕСО показва цялостно понижение на производството на електроенергия в страната, съпроводено и с намалено потребление. В периода януари - октомври производството на електроенергия в страната се свива с 8,4 на сто, докато спадът в потреблението е в рамките на 3,75%. Свитото производство на базовите мощности е на фона на ръста при централите, използващи възобновяеми източници, особено вятърните централи. От данните на ЕСО е видно, че присъствието на ВяЕЦ в енергийната система се повишава с над 17 на сто през първите десет месеца на годината. За сметка на повишенията при фотоволтаиците, вятърните централи и биомасата, водните централи намаляват производството с 1,2% до 2,86 тераватчаса в периода януари - октомври. Данните показват още и свиване на износа на електроенергия. Една от причините е намаленото потребление в региона в резултат на пандемията от коронавирус. В Гърция успяват да покрият до голяма степен потреблението си, използвайки зелена енергия, която е по-евтина от българската, показват данните на пазарния оператор на южната ни съседка.
Източник: Инвестор.БГ (04.11.2020)

ЕСО планира умна енергийна мрежа за половин милиард Проект за дигитална трансформация на държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) и "поумняване" на електропреносната мрежа за 511 млн. лв. е включило българското правителство в Плана си за възстановяване и устойчивост за финансиране от едноименния фонд на ЕК по линия на Зелената сделка. Проектът е бил обсъден в четвъртък онлайн със заинтересовани лица, съобщиха от Министерството на енергетиката. Инвестициите, надхвърлящи половин милиард, се равняват на вложенията, които ЕСО прави за пет години. В такъв период е предвидена и реализацията на проекта - до 2026 г. Средствата в него са за модернизацията на енергийната ни мрежа, така че тя да стане по-гъвкава за управление предвид очаквания ръст на възобновяеми енергийни източници, заради изискванията за сериозно намаляване на парниковите газове. По данни на ЕСО заявени за присъединяване към мрежата му са нови възобновяеми мощности за поне 4000 MВ и затова е необходима модернизацията ? за по-добра маневреност, сигурност, надеждност и бърза реакция при управлението на електроенергийната система в условията на нисковъглеродно производство. Очаква се след изпълнението на проекта да се повиши гъвкавостта на оперативното управление на системата, а също така да се увеличи с поне 1000 МВ междусистемният капацитет за пренос на електроенергия.
Източник: Медия Пул (13.11.2020)

Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.35% за 2020 г. Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.35 процента за периода 01.01.2020 г. - 15.11.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 15.11.2019 г. Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ за енергийния баланс на страната за периода от 1 януари 2020 година до 15 ноември спрямо аналогичния период на 2019 г., които са публикувани на страницата на оператора. От началото на годината до 15 ноември от ЕСО са отчели производство на електроенергия в обем от 34 940 795 MWh. За сравнение през същия период на 2019 г. производството е възлизало на 38 126 208 MWh. Салдо (износ-внос) за периода 01.01.2020 г. - 15.11.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 15.11.2019 г. е спаднало с 39.68 на сто, показват данните на оператора. Потреблението в страната е спаднало с 3.39 процента за периода 01.01.2020 г. - 15.11.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 15.11.2019 г., показва още статистиката на ЕСО. От началото на 2020 г. до 15 ноември са се изразходили 31 792 917 MWh, докато за аналогичния период на 2019 г. - 32 907 418 MWh. Увеличение на участието на ВЕИ в преносна мрежа с 11.62 процента, както и в разпределителната мрежа с 6.62 на сто, отчитат още от ЕСО. Най-голям принос за това увеличение е на вятърните електроцентрали. Отчита се минимално повишение на дела в електроенергията от ВЕЦ-овете с 0.05 на сто за периода 01.01.2020 г. - 15.11.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 15.11.2019 г., показват още данните на ЕСО.
Източник: 24 часа (20.11.2020)