Производството на ток в България намалява с над 7% през 2020 г. Производството на електроенергия в България намалява със 7,5% през 2020 година, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От статистиката е видно, че основната причина за това е намаление на износа. През 2020 година потреблението намалява, но в рамките на 2,44% до 36,8 тераватчаса. В страната са произведени общо 40,2 тераватчаса електроенергия. Има известно забавяне на спада - през първите 11 месеца на миналата година производството на електроенергия се свиваше с 10 на сто. Изминалата година е тежка за базовите централи в страната, които намаляват своето производство с 9,6% до 33,7 тераватчаса. Тяхното място обаче се заема от зелените централи, като това е особено видно относно вятърните паркове. Производството на водните централи се повишава с 1,6% до 3,3 гигаватчаса през 2020 година, показват още данните на ЕСО. Тенденцията на спад е видна и в първите три дни на 2021 година. Топлото време и празничните дни намаляват съществено потреблението - с малко над 17 на сто, което се отразява и върху производството, където спадът е от 14,5 на сто. Продължава и свиването на производството на електроенергия от базовите централи, но в зимните дни тяхното място не може да бъде заето от възобновяемите енергийни източници. При липсата на достатъчно вятър и слънчеви часове делът на ВЕИ намалява с над 40 на сто. Ръст обаче записват водните централи, чието производство е с 21% повече спрямо първите три дни на 2020 година.
Източник: Инвестор.БГ (05.01.2021)

ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ произведе 8% от тока в България през 2020 г. През 2020 г. най-модерната въглищна централа в България - ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“, е произвела 2 766 965 MWh електроенергия. С работата си двата енергоблока на централата са осигурили 8% от електроенергията, потребена в България през миналата година. Това се равнява на средното годишно потребление на повече от 750 000 български домакинства, показва анализ на производствените резултати на ТЕЦ-а. Централата работи в пълен синхрон с диспечерските графици на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за посрещане на нуждите на енергийната система в страната. Благодарение на технологичната си гъвкавост, ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ помага на България да покрива изискванията на ENTSO-E за първично и вторично регулиране на електроенергийната система, казват от компанията. Топлоелектрическата централа също така е ключова за осигуряване на статичната и динамична устойчивост на енергийната система на България, както и за поддържане нивата на напреженията и баланса на реактивните мощности в електропреносната мрежа. Всичко това за пореден път показва ключовото значение, което най-новата въглищна ТЕЦ в страната има за енергийната система на България. В резултат на отговорното отношение към околната среда и внедрените модерни технологии, през 2020 г. най-екологичната въглищна централа в България постигна средногодишна ефективност на сероочистване от над 97%.
Източник: economic.bg (07.01.2021)

ЕСО подписва договор за доставка на ножица за 1 млн. Евро с Destbul Електроенергийният системен оператор (ЕСО) подписа договор за 2 млн. лева с местната компания Дестинация България (Destbul) за доставка на десет нови ножични асансьора. Сделката бе възложена на 5 януари. Destbul ще отговаря за доставката на ножичните асансьори и тяхното монтиране на самоходни превозни средства на ЕСО. Процедурата за възлагане на обществената поръчка привлича оферти от трима кандидати. Офертите бяха класирани единствено въз основа на цената. Пловдивската Destbul, основана през 2003 г., се занимава с предоставяне на цялостни услуги в областта на подемно оборудване. Разполага с производствена и сервизна база от 18 хил. кв.м в индустриалната зона Пловдив-Север.
Източник: SeeNews (15.01.2021)

Бум на производството на ток от водни централи в началото на 2021 г. В първия месец на 2021 година Електроенергийният системен оператор (ЕСО) отчита истински бум на производството на електроенергия от водните централи (ВЕЦ). Увеличението е факт благодарение на обилните дъждове през януари. В Народното събрание енергийният министър Теменужка Петкова обясни, че водните централи са използвали активно високите води на реките. От една страна, това е превенция срещу наводнения, а от друга - източник на печалба за Националната електрическа компания (НЕК), която стопанисва големите водни централи. Така водните централи са произвели 562 гигаватчаса електроенергия, което е ръст от почти 280% спрямо януари 2020 година.Като цяло към 31 януари производството на електроенергия в страната се увеличава с 5 на сто до общо 4,14 тераватчаса. Това увеличение се дължи основно на ВЕЦ-овете. Производството от базовите централи намалява с 5,6% до 3,32 тераватчаса. През януари за близо денонощие аварийно спря V-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Липсата беше покрита първоначално с енергията на водните централи, а след това и с включването на мощности на ТЕЦ "Марица Изток 2". Производството на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ) също намалява, показват още данните на ЕСО. Особено видно това е за слънчевите панели, което е нормално за това време на годината. При вятърните турбини също има понижение, но по-слабо. През януари потреблението на електроенергия намалява с малко над 4% до 3,8 тераватчаса. Износът е в размер на 275 гигаватчаса. За сравнение, през януари 2020 година се е наложил внос от 88 гигаватчаса, за да бъде покрито потреблението на електроенергия.
Източник: Инвестор.БГ (02.02.2021)

Делът на ВЕЦ в енергийния баланс към 7 февруари тази година достига рекордните 258.26 процента Производството на електроенергия от началото на настоящата 2021 година до първите седем дни на месец февруари нараства с 3.71 % (плюс 5.01 % отчетени в края на януари) спрямо същия период на 2020 година. Така например, ако през сравнявания период на 2020 г. производството на електроенергия е било в обем от 4 860 354 MWh, то за същото време на 2021 г. нараства до 5 040 840 MWh. Потреблението на електроенергия от първия ден на януари до седмия ден на месец февруари тази година намалява (минус) с 3.95 % (минус 4.11 % отчетени преди седмица) и е в обем от 4 687 215 MWh. За сравнение през същия период на 2020 г. то е достигало до 4 879 727 MWh. Салдото (износ-внос) остава положително и е от порядъка на 353 625 MWh. Година по-рано, за сравнявания период от първия ден на януари до седмия ден на месец февруари салдото е възлизало на минус 19 373 MWh. В процентно отношение не е представено конкретно изчисление. Делът на базовите централи за пореден отчетен период остава на минус, а се наблюдава и леко влошаване на данните. През времето от първи януари до седми февруари тази година участието на базовите централи е в обем от 4 039 738 MWh, което е намаление (минус) с 6.21 % спрямо отчетените 4 307 110 MWh за същия период на предходната 2020 година (минус 5.57 % отчетени преди седмица). Участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната система се влошава и остава на минус. Според данните на системния оператор, делът на ВЕИ в преносната мрежа за сравнявания период от един месец и седем дни на настоящата 2021 г. намалява (минус) със значителните 11.05 % до обем от порядъка на 138 746 MWh. За същото време на 2020 г. ВЕИ са участвали в преносната мрежа с обем от 155 976 MWh. В частност този спад се дължи на негативните показатели за участието на вятърните (минус 6.32 %) и фотоволтаичните мощности (минус 23.23 %) и биомасата (минус 20.87 %). Много силен е спад се наблюдава по отношение на дела на ВЕИ в разпределителната мрежа – минус 16.55 % (минус 11.02 % отчетени седмица по-рано) до обем от 170 330 MWh за сравнявания период на настоящата с предходната година. Така например, участието на ВЕИ в разпределителната мрежа от началото на януари до седмия ден на месец февруари година по-рано е достигало до 204 107 MWh. За сравнявания период на настоящата 2021 г. това участие се свива до обем от 170 330 MWh. Наблюдаваният спад в частност се дължи на негативните данни за дела, както на вятърните (минус 17.27 %) и фотоволтаични (минус 17.55 %) мощности, така и на биомасата (минус 8.57 %). Макар и с малка промяна водноелектрическите централи (ВЕЦ) запазват високият си дял в енергийния баланс, сочат данните на системния оператор. През сравнявания период за времето от началото на януари към седми февруари тази година делът на ВЕЦ достига до обем от 692 026 MWh. Това е увеличение със значителните 258.26 процента (отчетени преди седмица 279.94 %) Година по-рано, за същия период участието на ВЕЦ е било от порядъка на 193 161 MWh.
Източник: 3e-news (10.02.2021)

„БМФ порт Бургас“ спечели фундаментално дело срещу „ЕР Юг“ Върховният административен съд (ВАС) сложи край на продължилия няколко години спор между „БМФ порт Бургас“ и „Електроразпределение Юг“ (ЕР Юг), съобщава lex.bg. Върховните съдии потвърдиха решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и на Административен съд София-град (АССГ), че електроразпределителното дружество трябва да спре да начислява цена за пренос и достъп по разпределителната мрежа на „БМФ порт Бургас“. И това е трябвало да стане още през ноември 2016 г. Според специализираното издание решението на ВАС е от значение не само за конкретния спор, но е и пробив в монопола на електроразпределителните дружества. Съобразявайки се изцяло с Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-31/18, ВАС потвърждава, че потребителите, присъединени към електрическа мрежа на ниво средно напрежение, могат да избират дали да са присъединени към оператор на електроразпределителната или преносната мрежа, при наличие на съответните технически условия. С приемане на решението на ВАС по този казус ще може да се сложи край на дългогодишни спорове между операторите на електроразпределителни мрежи и независимият преносен оператор относно принадлежността на определени елементи към една или друга мрежа. По този начин се утвърждава възможност за избор от крайните потребители към кой мрежови оператор да се присъединят, която досега се считаше за напълно изключена“, коментира пред lex.bg адвокат Миглена Пенева от адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и ко“, която представлява БМФ. Спорът между електроразпределителното дружество и концесионера на пристанището в Бургас е от над четири години и дори стигна до съда в Люксембург. ЕР Юг настоява БМФ да плаща на него цена за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа, а операторът на порта отказва, тъй като е присъединен директно към Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и е сключил договор с него. ЕР Юг притежава лицензия за разпределение на електроенергия в Югоизточна България, където се намират пристанищните терминали „Бургас Запад“ и „Бургас Изток 2“, които стопанисва БМФ. Обектите на концесионера на „Бургас Изток 2“ са свързани с ел. мрежата чрез електропроводна линия със средно напрежение (20 kV), наречена „Ново пристанище“ в подстанция „Рибари“, собственост на ЕСО. Тъй като електрическата енергия, която пренася ЕСО е на ниво високо напрежение, има два трансформатора, които го преобразуват в средно. През 2013 г. ЕР Юг и БМФ сключват договор за достъп и пренос на електрическа енергия по отношение на пристанище Бургас. През 2016 г. обаче БМФ го прекратява, защото ЕР Юг отказва да раздели консумацията на двама потребители чрез общ кабел – а именно на БМФ и „Пристанище Бургас“. Така БМФ се присъединява пряко към електропреносната мрежа и сключва договор директно с ЕСО. Операторът на пристанището в Бургас отправя предизвестие до ЕРП-то, което изтича на 11 ноември 2016 г. и отказва да плаща на ЕР Юг след присъединяването към ЕСО. Оказва се, че ЕР Юг не притежава нито едно съоръжение за преноса на ток в подстанция „Рибари“, нито електропроводите, чрез които се извършва преносът са негова собственост. Преносът се извършва през електропровод, държавна собственост, който се свързва директно с подстанция, част от електропреносната мрежа, а ЕСО има собствени уреди за измерване на електрическата енергия. ЕР Юг обаче отстоява, че обектите на БМФ все още са присъединени към разпределителната мрежа, поради факта, че терминалите са свързани с ел. мрежата на ниво средно напрежение. Затова продължава да начислява на дружеството цена за достъп и пренос на електрическа енергия. Спорът е отнесен до КЕВР, която се произнася в полза на БМФ и постановява, че след изтичането на предизвестието за прекратяване на договора с ЕР Юг, ЕРП-то няма право да му начислява такива цени. От ЕР Юг обжалват решението на КЕВР пред Административен съд София-град.
Източник: economic.bg (19.02.2021)

Агенцията за публични предприятия и контрол публикува конкурсните книжа за избор на членове на управителните съвети на енергийните дружества На интернет страницата на Агенцията за публични предприятия и контрол, са публикувани публичните покани (заедно с придружаващата документация към тях) за номиниране на членове в органите за управление и контрол на следните дъщерни дружества – публични предприятия от групата на БЕХ: „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“, “Булгаргаз” ЕАД ЕАД, „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, “Електроенергиен системен оператор” ЕАД, “Мини Марица - изток” ЕАД, „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД. По този начин се стартират процедурите за избора на останалите двама независими членове в органите за управление и контрол на посочените дъщерни дружества – публични предприятия, след като на 02.02.2021г. БЕХ ЕАД стартира конкурсни процедури за избор на трима членове (представители на държавата) на органите за управление и контрол на същите дъщерни дружества, съобщават от холдинга.
Източник: 3e-news (22.02.2021)

1/5 от електричеството в България може да е от зелени източници Инсталираните мощности за производство на ток от възобновяеми енергийни източници са около 1800 мегавата към края на 2020 г. Това е около една пета от всички мощности в страната, съобщи изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев пред БНР. От тях 1100 мегавата са във фотоволтаични централи, а останалите 700 - във вятърни централи. През 2020-а те са произвели повече ток от количествата, които им е определил енергийният регулатор за купуване по преференциални цени, като тази електроенергия е била продадена на свободния пазар, допълни Цачев. (Това, че зелените мощностите са 1/5 от всички, не означава, че те могат да работят едновременно заради най-различни природни и технологични причини.) Само през миналата година "пряко присъединени са 77 мегавата фотоволтаични централи". "Заявките за 2021 г. са 114 мегавата да бъдат присъединени, като очакваме през следващите години те да нараснат. Предвижданията от 2020 г. до 2024 г. да бъдат инсталирани още 700 мегавата вятърни централи и над 1600 мегавата соларни паркове и още около 219 мегавата мощности от биомаса", каза Цачев. Според него "всички новоизградени мощности ще реализират продукцията си на пазарен принцип - тоест предполагам, че всеки един инвеститор, за да започне да прави такава голяма инвестиция, той си е развил пазарен модел и си е намерил пазар за електроенергията, която иска да произвежда".
Източник: Сега (08.03.2021)

Резервен ток - вече от държавни централи и американските тецове 79% от мощностите, които осигуряват резервния ток на Електроенергийния системен оператор, са от вецовете на НЕК, двете американски централи и държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Това става ясно от отговор на енергийния министър Теменужка Петкова на въпрос от депутата от “Обединени патриоти” Юлиан Ангелов. Всъщност основни източници на оперативния резерв, които трябва да покрият евентуални нужди на системата, са НЕК и държавната тец, тъй като НЕК е задължена по договори да изкупува електроенергията на американските “Марици”. Останалите 21% се осигуряват от ТЕЦ “Варна” и ТЕЦ “Бобов дол”, съобщиха от оператора. Според промените в енергийния закон вече няма студен резерв, тоест да се поддържат неработещи блокове, които при нужда да бъдат пуснати. Така вече няма да се плаща за разполагаемост, или че някой блок не работи. Студеният резерв е заменен от допълнителни услуги, за които системният оператор обявява търгове сред производителите. Тръжните процедури са отворени за всички производители, които са минали тестовете за различните видове регулиране. А те са първично регулиране на честотата - в рамките на 30 секунди да се замести спряна мощност, и вторично автоматично и ръчно регулиране на честотата и обменните мощности в рамките на 15 мин. Досега са минали търговете за януари и февруари. Търгът за март е отменен заради възникнал технически проблем, става ясно от съобщение на сайта на оператора.
Източник: 24 часа (10.03.2021)

157% повече ток от вецове заради валежите, цените вървят надолу След сушавата 2020 г. и свитото производство на ток от водни централи през цялата година, в първите три месеца на 2021 г. заради валежите, които напълниха язовирите, електроенергията от вода отбеляза бум. 1,58 млн. мегаватчаса ток са произвели вецовете от януари до 28 март, при 612 972 мегаватчаса през същия период на 2020 г. Това е със 157,89% повече, показва справка на Електроенергийния системен оператор за енергийния баланс на държавата. Общо произведената електроенергия се е увеличила с 4,65 на сто, а при потреблението няма промяна в сравнение с тримесечието на миналата година. При тока от базови централи и общо за ВЕИ сектора има спад, като най-голям е при вятърните паркове - с близо 13% при присъединените към преносната мрежа и с 15% при малките, присъединени към разпределителната мрежа на енергото. От фотоволтаиците е произведен с над 11% по-малко ток при големите паркове и с 4 на сто при малките. Заради вдигането на производството и липса на по-голямо потребление износът на електроенергия се е увеличил значително - с 86,90%, при постоянния спад през 2020 г. Причината е зимният сезон и по-високите цени на европейските пазари, които правят износа изгоден. На 29 март на борсата в България на платформата “Ден напред” с дата на доставка 30 март цената бе 47,74 евро за мегаватчас - най-ниската в Европа. След България втора по евтин ток беше Румъния с 52,12 евро и Испания - 52,94 евро. Най-скъпо се търгуваше електроенергията в Италия - 62,42 евро, в Швейцария - 58,81 евро. С дата на доставка 30 март на Българската независима енергийна борса са се изтъргували 75 804 мегаватчаса електроенергия за ден напред. За същата дата преди година базовата цена е била 47,74 лв., а изтъргуваните количества - 38 432 мегаватчаса. За една година и цената, и количествата са се удвоили. Тези данни са индикатор, че цените на борсата у нас се приближават към европейските. На 11 март България се присъединява към Единния европейски пазар ден напред (SDAC) с въвеждането в реална работа на пазарното обединение между България и Гърция. Предстои, но по-късно през годината пазарно обединение с Румъния. Тогава ще се отворят възможности да се търгува ток от други борси, бизнесът разчита, че с това ще се стабилизират цените у нас.
Източник: 24 часа (30.03.2021)

Правят устройствен план на площадката на 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй" Проектната компания "АЕЦ Козлодуй – Нови Мощности" възложи на "Геоконсулт" ООД изработването на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване на утвърдена със заповед на Агенция за ядрено регулиране площадка за разполагане на ядрено съоръжение – ядрена централа. С тези дейности ще се изпълнят нормативните изисквания за урегулиране на територията, попадаща в обхвата на площадката. Това съобщават от проектната компания за новия седми блок. С проекта ще бъдат определени общите правила и норми за устройство и застрояване на територията, на която ще бъде разположена новата ядрена мощност. С плана ще бъдат определени границите, конкретното предназначение и начин на устройство на урегулирания поземлен имот (УПИ). Ще бъде извършен анализ на производствени връзки извън площадката на новата ядрена мощност и ще се обвърже с взаимодействието й с други производствени звена разположени на площадката на АЕЦ "Козлодуй". От компанията отбелязват, че ще се съобразят обектите и площадките на ДП „РАО”, „ЕСО“ ЕАД и др. Проектът ще се придружава от необходимите парцеларни планове за проводите, линейните съоръжения и пътя за тежки товари, чието изместване се обосновава с проектното решение. Изготвянето на устройствен план представлява изпълнение на поредна стъпка от лицензионния план и етап от устойчивото развитие на проекта за Нова ядрена мощност в АЕЦ-а. Изготвеният план се очаква до края на годината.
Източник: Банкеръ (09.04.2021)

Участието на ВЕИ в енергийния баланс от началото на годината към 11 април намалява с малко над 14 процента Производството на електроенергия за периода 1 януари – 11 април тази година се увеличава с 5.33 процента (плюс 4.66 % отчетени преди седмица). За сравнение, ако през посочения сравняван период на 2020 г. производството на електроенергия е било в обем от 12 938 276 MWh, през настоящата 2021 г. то вече е от порядъка на 13 628 071 MWh. Потреблението на електроенергия през отчетния период нараства (плюс) с 0.50 % (минус 0.12 % отчетени преди седмица, 0.00 % преди две седмици). Така например, през сравняваните дни от първия ден на януари до единадесетия ден на април миналата година потреблението на ток е било от порядъка на 12 114 696 MWh. За същото време на 2021 г. потреблението на електроенергия нараства до обем от 12 175 865 MWh. Салдото (износ-внос) остава положително и за периода от 1 януари до 11 април тази година достига до обем от 1 452 206 MWh, което е ръст със 76.33 % (плюс 81.88 % отчетени преди седмица). За аналогичния период на предходната 2020 година салдото (износ-внос) е било в обем 823 580 MWh. Участието на базовите централи остава на минус, но подобряването на показателите е по-чувствително. Според данните на системния оператор за времето от първия ден на януари до единадесетия ден на месец април тази година дела на базовите централи остава на минус 2.18 % (минус 3.39 % отчетени преди седмица) и е в обем от 10 881 885 MWh. За същото време на 2020 г. този дял е бил от порядъка на 11 124 569 MWh. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната мрежи демонстрират по-лоши показатели. За сравнявания период от 1 януари до 11 април на настоящата 2021 г. дела на ВЕИ в преносната мрежа намалява с 14.23 % (минус 10.51 % отчетени преди седмица) до обем от 382 162 MWh. Година по-рано през същото време ВЕИ са участвали в преносната режа с 445 567 MWh. По-лошите данни през посочения период на настоящата година в частност се дължат на спада на вятърните (минус 17.09 %) и фотоволтаични (минус 7.77 %) мощности и биомасата (минус 9.11 %). Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа намалява (минус) с 9.26 % (минус 7.37 % отчетени преди седмица) и за периода първи януари - четвърти април тази година е от порядъка на 535 900 MWh. През същия период на 2020 г. ВЕИ са участвали в разпределителната мрежа с обем от порядъка на 590 604 MWh. Тези данни в частност се дължат на слабия дял на вятърните централи (минус 18.02 %) и биомасата (минус 4.21 %), тъй като при фотоволтаичните мощности е отчетен слаб ръст (плюс 0.12 %). Водноелектрическите централи (ВЕЦ) запазват висок дял. Според данните на системния оператор за времето от първия ден на януари до единадесетия ден на април тази година участието на ВЕЦ расте със 135.12 % (плюс 144.64 % отчетени преди седмица). За сравнение, ако през посочения период на миналата година участието на ВЕЦ е било от порядъка на 777 536 MWh, то през настоящата вече се увеличава до обем от 1 828 124 MWh.
Източник: 3e-news (14.04.2021)

БЕХ обяви конкурс за член на Надзорния съвет на ЕСО Бълграския енергиен холдинг обявява конкурс за избор на един член в Надзорния съвет на “Електроенергиен системен оператор”. Този член ще бъде и представител на държавата в дружеството, става ясно от поканата. За да бъдат допуснати до конкурса кандидатите трябва да притежават минимум пет години професионален опит или поне пет години лицето да е било на ръководна позиция или член на орган за управление и контрол на публично предприятие или търговско дружество, става ясно от поканата. Конкурсът ще бъде на два етапа като първия е подбор по документи на участниците. Вторият етап е писмено интервю, на което кандидатът трябва да представи своята концепция за развитие на компанията. Одобрените кандидати ще се явяват на устно събеседване с комисията за номиниране на БЕХ. След това ще бъде назначен новият експерт в Надзора на ЕСО. В информацията за поканата е записано още, че ЕСО завършва с печалба 2020 г., която се повишава до 56,3 млн. лева. Приходите от оперативна дейност достигат 616,7 млн. лв., а разходите са за 560,3 млн. лева към края на миналата година. Основен приоритет в дейността на ЕСО ЕАД е развитието и реализирането на проекти и дейности, целящи да свържат до оптимална степен българския електроенергиен пазар с регионалните и европейски пазари, като по този начин се изпълнят основите европейски цели - обединение и интегрираност на пазарите, от една страна и повишаване на енергийната сигурност, от друга. В тази насока са предприетите действия за обединение със съседни пазарни зони на борсов пазар ден напред и борсов пазар в рамките на деня, както и пълноценното българско участие в усилията за създаване на регионални механизми на мрежовите оператори за балансиране на електроенергийните системи. Припомняме, че в момента тече процедурата за избор на членове на надзорния съвет на ЕСО. До втория етап на процедурата преди месец бяха допуснати Пламен Радонов, Евден Николов, Иван Йотов, Лъчезар Димитров и Георги Наков. В момента в Надзорения съвет на дружеството работят Петър Петров, Костадин Язов и Пламен Радонов..
Източник: 3e-news (23.04.2021)

БЕХ прибрал с извънредни дивиденти 570 млн. от АЕЦ "Козлодуй" и от ЕСО Българският енергиен холдинг иззел с извънредни дивиденти 570 млн. лв. от АЕЦ "Козлодуй" и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за да покрива дългове на други дружества. Това съобщи служебният министър на енергетиката Андрей Живков, който, заедно със заместниците си Мирослав Дамянов и Андрей Николов, даде първата си пресконференция. На два пъти извънредно е прибран дивидент от атомната централа - първия път 200 млн. лв., втория - 270 млн. лв., а от ЕСО по 50 млн. лв. също два пъти. Имало сигнали от мениджърите на Електроенергийния системен оператор, че ако тази практика продължи, дружеството щяло да се затрудни да изпълни инвестиционната си програма, която е ангажирана с трансграничната свързаност, а оттам и с присъединяването към пазарите. Живков заяви, че дълговете на БЕХ са 2,5 млрд. лв., а цената, която се плаща всяка година, тоест лихвите, е 100 млн. евро. Холдингът е създаден за може на база на огромните си активи да има достъп до атрактивно финансиране, той го има, но пък заемите, които се вземат били за решаване на краткосрочни проблеми, а именно - купуване на квоти за ТЕЦ "Марица-изток 2", като дълговете на въглищната централа били вече 580 млн. лв. Затрудненията на държавния тец повличали и мините. Министърът съобщи и 2-а милиарда дълг на НЕК. Той смята, че тази дългова спирала е опасна за енергетиката и се дължи на десетилетното замитане на проблемите. Подготвена е нова емисия облигации на БЕХ за 550 млн. лв., с които ще се рефинансира изтичащата емисия. Другият воденичен камък на държавната енергетика са дълговете на столичната топлофикация, което не плаща газа на "Булгаргаз", а БЕХ прибира дълговете с цесии, за да може газовата компания да се разплаща с "Газпромекспорт". Така софийското парно дължи на холдинга 760 млн. лв. Енергийният министър заяви, че ще проверят дали инвестицията от 2,6 млрд. лв. в разширяване на газопреносната мрежа от турската граница до Сърбия, известен като "Балкански поток", ще се изплати за 10 г., той имал обосновани съмнения, че това не е така. След като приключат със сметките, щели ги оповестят, за да е наясно обществото. Това състояние се дължи на водената политика в енергетиката. Екипът му е амбициран да се фокусира към финансовата стабилизация на дружествата, да бъде оздравена финансовата дисциплина и към оптимизиция на рефинансираните задължения. Как обаче ще стане това в краткия срок на живот на този кабинет, не стана съвсем ясно. Живков заяви, че когато е влязъл в министерството му е оставена една празна маса и му било заявено, че няма проблеми в енергетиката. Новият екип на министерството предвижда и да отпуши всички възможни средства, които ЕК предвижда за българската енергетика, за да може следващите управляващи да имат перспектива за решаване на проблемите. По националния план за възстановяване и устойчивост има само няколко енергийни проекта - газопопроводите към тецовете, по които да може да се транспортира и водород, улично осветление и дигитализация на подстанции на ЕСО. Живков казва, че ще предложат да влезе и язовир Яденица на ПАВЕЦ "Чаира". Той е призовал и бизнесът да предлага проекти. Някои конкурси за мениджъри на държавните енергийни дружества са минали, но ще продължат тези да ръководни екипи на "Булгаргаз", НЕК и "Мини Марица-изток". Не стана ясно какво ще се случи с отворената процедура за избор на стратегически инвеститори в АЕЦ "Белене". Живков каза, че тя е спряна временно заради пандемията. Работната група за VII блок на АЕЦ "Козлодуй" пък е поискала удължаване на срока за доклада си, който бе 31 май, с месец-два.
Източник: 24 часа (28.05.2021)

Дружествата в енергетиката дължат общо 2.5 млрд. лева Дружествата в сектор енергетика, обединени под шапката на Български енергиeн холдинг, имат дългове за 2.5 млрд. лв., каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков. Той уточни, че само обслужването на тези задължения струва годишно на държавата 100 млн. евро. Андрей Живков критикува стила на работа на БЕХ. "БЕХ има достъп до атрактивни финансирания, но вместо да инвестира в стратегически проекти и да стане регионален играч, ги използва за решаване на текущи проблеми. Казано по друг начин, с дългосрочни задължения БЕХ решава краткосрочни проблеми. Това е път към дългова спирала", посочи министърът. За рефинансиране на задълженията си през юли БЕХ ще пусне облигационна емисия от 550 млн. евро, но за нея не е намерен базов инвеститор, който да даде имидж на компанията, уточни министър Живков. Неговият заместник Александър Николов допълни, че проблемът е, че БЕХ продължава да трупа дефицити. Сред най-големите длъжници на БЕХ е Националната електрическа компания с дълг от над 2 млрд. лв., който компанията не обслужва, а само го предоговаря. ТЕЦ "Марица-изток" 2 е друг голям длъжник с 580 млн. лв. От година на година нарастват и задълженията на "Булгартрансгаз", които вече са за 920 млн. лв., като основната причина е инвестицията от 2.6 млрд. лева в проекта за строежа на трасето на газопровода "Балкански поток". Министърът изрази съмнения в рентабилността на проекта, но обеща да даде повече подробности, като се запознае подробно с финансовите разчети. "Булгаргаз" също има ликвидни затруднения заради "Топлофикация-София", която не заплаща задълженията си, каза още министър Живков. Като проблем министърът посочи и че БЕХ иззема извънредни дивиденти от печелившите дружества и така "проблемът се прехвърля от болната глава към здравата". Той посочи, че от АЕЦ през 2019 и 2020 г. така са взети допълнителни 200 млн. и 270 млн., а от Електроенергийния системен оператор два пъти по 50 млн. лв.
Източник: Дневник (28.05.2021)

ТЕЦ „Марица-изток 2“ с квота за 1 млн. МWh за регулирания пазар ТЕЦ "Марица-изток 2" ще разполага с обща годишна квота за производство на електроенергия в размер на 1 млн. MWh за следващия регулаторен период 1 юли 2021 г. - 30 юни 2022 г. Министърът на енергетиката Андрей Живков подписа заповед, с която се определя това количество за задължително изкупуване от обществения доставчик за регулирания пазар. Заповедта е издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 8 от Закона за енергетиката и чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията. Тя е мотивирана с изпълнение на т.2 от решение на Народното събрание от 31 януари 2020 г., което задължава Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки, за да не се допусне прекратяване или ограничаване на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на "Български енергиен холдинг" ЕАД. В Министерството на енергетиката са постъпили становища от изпълнителните директори на "Национална електрическа компания" ЕАД и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД относно необходимостта от гарантиране на надеждната работа, сигурността и устойчивостта на електроенергийната система на страната, което поражда необходимост от поддържане на работоспособността на ТЕЦ Марица-изток 2".
Източник: Труд (29.06.2021)

ЕСО пусна полуработеща карта за инвеститорите във възобновяеми източници Електронна географска карта, илюстрираща оперативните възможности за присъединяване на нови генериращи мощности, публикува "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО). Тя е част от обновената интернет страница на държавната компания, която беше представена в неделя, и очакванията към нея бяха да предоставя актуална информация с възможностите за присъединяване на нови централи към мрежата. Така именно твърди и съобщението на ЕСО: електронната карта е проектирана с цел да ориентира инвеститорите в нови генериращи мощности. И още - картата ще се обновява периодично с информация за новоприсъединените обекти към преносната мрежа, както и за изведените от експлоатация. Целта на електронното приложение е да бъде в помощ на инвеститорите и на индустриалните потребители, изтъкват отново от ЕСО. Според експерти обаче картата изобщо не дава яснота за свободния капацитет на системния оператор. Именно на тази база фирмите биха могли да се ориентират къде в момента има възможност и нужда от изграждането на нови ВЕИ мощности и да насочат усилията си към проекти в тези райони.
Източник: Капитал (20.07.2021)

ЕСО въведе в експлоатация и третия електропровод по петте проекта от общ интерес, реализирани с европейско съфинансиране Вътрешният електропровод 400 kV, свързващ подстанции Варна и Бургас, е третият проект от общ европейски интерес, успешно финализиран от ЕСО през 2021 г. Той е от ключово значение за развитието на трансевропейската инфраструктура. Вътрешният електропровод 400 kV между Варна и Бургас е един от петте проекта от общ европейски интерес, които Електроенергийният системен оператор осъществява в рамките на Регламент 347/2013 за развитие на трансевропейската енергийна инфраструктура. За изграждането на вътрешната въздушна линия ЕСО привлече безвъзмездно европейско финансиране от 60 милиона лева от „Механизма за свързване на Европа“. Електропроводът е с дължина 86 километра и свързва подстанция Варна с подстанция Бургас. Новата въздушна линия е от общосистемно значение за Република България и ще повиши сигурността на работа на електропреносната система. Електропроводът е част от група проекти от общ интерес „Увеличаване на преносната способност между България и Румъния”, необходима за реализацията на приоритетния европейски коридор Север – Юг. Въвеждането в експлоатация на новия електропровод 400 kV между Варна и Бургас ще допринесе за подобряване на междусистемните обмени на електроенергия между България и Румъния и ще способства предстоящото обединение на пазарите в сегмента ден напред на българо-румънска граница. Електропроводът е един от петте проекта от общ европейски интерес, изпълнявани от Електроенергийния системен оператор, за изграждане на 465 км нови електропроводи 400 kV и разширяване на четири подстанции, управлявани от дружеството. Вътрешният електропровод 400 kV, свързващ подстанции Варна и Бургас, е третият проект от общ европейски интерес, успешно финализиран от ЕСО през 2021 г. През март месец Електроенергийният системен оператор завърши изграждането и въведе в експлоатация вътрешните електропроводи между подстанция „Марица изток“ и подстанция „Бургас“ и между подстанция „Марица изток“ и открита разпределителна уредба на ТЕЦ „Марица изток 3“. В напреднал етап на изпълнение са и проектите за изграждане на вътрешния електропровод 400 kV между подстанция „Пловдив“ и подстанция „Марица изток“ и на междусистемния електропровод 400 kV, свързващ подстанция Марица-изток в България и подстанция Неа Санта в Гърция.
Източник: publics.bg (03.08.2021)

КЕВР започва проверка на ТЕЦ „Марица изток 2“ заради скъпия ток Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) започна предварително проучване за нарушения в държавния ТЕЦ „Марица изток 2“ на европейския Регламент относно интегритета и прозрачността на пазара на търговия на едро с енергия (REMIT). Регулаторът смята, че има наличие на обосновано предположение за извършено нарушение в периода 15 юли - 15 август 2021 г. Според прессъобщението на КЕВР проверката е започнала на 6 август – след множеството критики и искания на оставки в държавната енергетика от страна на бизнеса. Предварителната проверка ще се извърши от работна група на регулатора от Дирекция „Мониторинг и контрол. Във връзка с предварителното проучване Комисията вече е изискала подробна информация от ТЕЦ „Марица изток 2“, от ЕСО и от Българската независима енергийна борса (БНЕБ), която да покаже дали неучастието на генериращи мощности на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД на пазара „Ден напред“ влияе върху динамиката на цените на едро на електроенергията. Трите дружества следва да предоставят информацията в 10-дневен срок.
Източник: economic.bg (12.08.2021)

Износът на ток е все едно половин АЕЦ Козлодуй работи за чужбина Цените на тока за фирмите вероятно ще се успокоят едва наесен, когато България и Румъния най-сетне свържат електроенергийните си борси. Очаква се пазарното обединение с Румъния да е факт в края на октомври и тогава страната ни да може да купува ток от цяла Европа, обяви изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев, в интервю за БНР. На 20 септември ще започнат тестове и ако всичко е наред, търговията ще стартира в периода 26-29 октомври. Когато свързването на двете борси стане факт, ще имаме достъп до пазарите на ток на Германия, Белгия, Франция, Люксембург и т.н. Пазарното обединение всъщност предоставя автоматичен достъп на българските купувачи и търговци до офертите на останалите пазарни участници в цяла Европа. Разбира се, конкретните възможности за сделки зависят и от капацитета на мрежите, т.е. колко енергия може да премине физически, да се пренесе от една национална електроенергийна мрежа към друга. Пазарното обединение с Румъния по план трябваше да завърши още в края на миналата година, но се забави. Закъсня и междинния проект, който трябваше да свърже през границите пазарите на Унгария, Австрия и Полша. Така връзката с Гърция, където електроенергията е много скъпа, изпревари обединението с Румъния. Чуха се обвинения, че това е една от причините цените на тока за бизнеса у нас да полудеят в началото на август. Шефът на ЕСО обясни, че големите "виновници" за поскъпването на електроенергията са голямото търсене в цяла Югоизточна Европа и "огромният" износ на ток от страната ни. "В момента изнасяме между 25 и 30 хиляди мегаватчаса на денонощие - това е горе-долу колкото произвежда един блок на АЕЦ "Козлодуй", онагледи ситуацията Цачев (ядрената ни централа има два блока с мощност 1000 мегавата всеки). В момента определено има дефицит в целия регион - „като започнете от Унгария Румъния, България, Гърция, Сърбия, Хърватия, Словения, Италия", и това няма как да не се отрази на цените, посочи Цачев.. Той каза, че графикът за ремонта на два от блоковете в ТЕЦ „Марица Изток 2“ е съгласуван още през миналата година. Каза го по повод на критиките към централата, че работи с намалени мощности точно в дните на най-голямо търсене и рекордно високи цени на борсата. Цачев не коментира обаче факта, че държавата ТЕЦ необяснимо забави и пускането на блокове, които не бяха в ремонт.
Източник: Сега (24.08.2021)

Скъпият ток изправя пред фалит и ВиК операторите Скъпият ток изправя пред фалит и ВиК дружествата. За това предупреди депутатите ръководството на "Българския ВиК Холдинг". Критично високите разходи за електроенергия на ВиК операторите за юли и август изчерпват рязко финансовите им резерви, казва Ася Стоянова, председател на Управителния съвет на водния холдинг пред временната парламентарна комисия по ревизията на управлението на ГЕРБ в парламента, оглавявана от Мая Манолова. Сметките за електроенергия на ВиК операторите са се повишили между два и три пъти за юли. Очакват се рекордно високи фактури и за август, предупреди ръководството на ВиК Холдинга. ВиК операторите купуват електроенергия на свободния пазар, а цената на водата за крайните клиенти е регулирана. През последните месеци цената на тока поскъпна рязко, което принуди предприятия да спрат работа. Държавните железници също се оплакаха от високите цени. На заседанието на Комисията по ревизията на управлението на Бойко Борисов бяха изслушани ръководствата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на работодателските организации и синдикатите, БЕХ, ЕСО, НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток 2" и други.
Източник: Медия Пул (25.08.2021)

ТЕЦ "Варна" е получила от държавата 20 млн. лева за студен резерв през 2020 г. ТЕЦ "Варна" е получила от държавата 20 млн. лева за студен резерв. Това е станало по силата на спечелен търг на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода 1 януари - 31 юли 2020 година. За балансираща енергия от началото на тази година системният оператор е заплатил 10,5 млн. лева на централата. Справката дава служебният министър Андрей Живков на въпрос на депутатите от "Демократична България" Мартин Димитров и Стела Николова. Двамата са поискали информация за сумите, които централата е получила през миналата година и в рамките на първите седем месеца на 2021 г. С промени в Закона за енергетиката още от 2020 година студеният резерв се разпределя по нова методика и по пазарен принцип. Като част от мерките за спасяването на ТЕЦ "Марица Изток 2" бившите управляващи бяха определили и държавната централа като единствен източник на студен резерв за енергийната система. Законодателните промени бяха направени спешно в средата на миналия юли, след като се появиха съмнения за злоупотреби с търговете за студен резерв. Според опасенията един от замесените е и ТЕЦ "Варна".
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2021)

ЕСО завършва с печалба от малко над 41 млн. лв. първото полугодие на 2021 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) завършва първото полугодие на 2021 г. преди данъци и друг всеобхватен доход с печалба от 41 млн. 134 хил. лв. (41 135 хил. лв.). Това става ясно от публикувания междинен отчет на дружеството за първите 6 месеца на настоящата 2021 г. Според отчета, общо реализираните приходи от Електроенергийния системен оператор за първото полугодие на 2021 г. са в размер на 341 млн. 696 хил. лв. (341 696 хил. лв.). В това число приходите от продажби - 315 млн. 817 хил. лв.. (315 817 хил.лв.), други приходи от дейността 25 млн. 545 хил. лв. (25 545 хил. лв.), признати приходи от реинтеграция в размер на 328 хил. лв. във връзка с настъпили благоприятни промени в очакване на кредитни загуби на финансовите инструменти (вземания) и финансови приходи 6 хил. лв. Общо отчетените разходи на дружеството са 295 млн. 962 хил. лв. (295 962 хил. лв.), в това число финансови разходи 111 хил. лв., „Финансовият резултат за първото полугодие на 2021 г. преди данъци и друг всеобхватен доход е печалба в размер 47 734 хил. лв. (47 млн.734 хил. лв.) и след отчетени приходи и други разходи за данъци върху дохода за периода януари – юни 2021 г. печалбата е намалена на 41 134 хил. лв. (41 млн. 134 хил. лв.)“, се казва в отчета. От дружеството отчитат и факторите, оказали влияние върху финансовия резултат. Сред тях са ценовите и регулаторни решения на КЕВР, влезлите в сила изменения в Закона за енергетиката от февруари тази година, които предвиждат отпадане на сделките за закупуване на студен резерв и въвеждането на сделки на пазарен принцип за закупуване на разполагаемост за резерви за първично регулиране на честотата, автоматично вторично регулиране и ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности. Както и увеличението на приходите от достъп за производители на електрическа енергия, с изключение на тези с динамично променяща се генерация в резултат на два ефекта: по-високите количества произведена електроенергия с 11,63 % спрямо януари-юни 2020 г. и по-висока средно претеглена цена за 2021 г., спрямо предходния период. Също така и ръст на приходите от достъп за крайни клиенти, както и на приходите от пренос в резултат на по-високите количества и по-високата средно претеглена цена за първото полугодие на 2021 г., спрямо същия период на 2020 г. В заключение авторите на доклада отбелязват, че от формираната печалба от 45 млн. 734 хил. лв. (45 734 хил. лв.) е при печалба от регулираните цени в размер на 33 млн. 477 хил. лв. (33 477 хил.лв.).
Източник: 3e-news (14.09.2021)

8500 мегавата нови централи със заявления за присъединяване към мрежата 8500 мегавата нови мощности са заявени за присъединяване към мрежата. Това съобщи на онлайн конференция за зелената енергия Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор. Само през последните 11 месеца са заявени за присъединяване 450 мегавата веита към мрежата средно напрежение. „Представяте си какъв огромен интерес от страна на инвеститорите има за изграждане и присъединяване на нови мощности, не е необходимо да бъдат подкрепяни в плана за възстановяване и устойчивост. Развитието на веи минава през развитието на мрежата", каза той. Зелена енергия без субсидии и преференции, а на пазарен принцип – възможно е, казаха участниците в онлайн конференция за корпоративното снабдяване с възобновяема енергия и възможностите за съхранение на енергия в Югоизточна Европа. Форумът бе организиран от RE-Source Hub Bulgaria-Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия и Българската асоциация за вятърна енергия. Как да се постигнат целите за 40% зелена енергия до 2030 г., възможности за складиране на енергия, какво ще стане с въглищните централи, бяха сред темите обсъдени на няколко часов дебат. Искаме да обсъждаме в позитивна светлина зелената енергия в България и региона, изграждане на възобновяеми централи и производство на енергия на пазарен принцип, постави фокусът на обсъжданията Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия. Зам.-министърът на енергетиката Мирослав Дамянов каза, че искат да създадат условия бъдещите производители на зелена енергия да се чувстват добре на нашия пазар. Уточни обаче: „Не сме склонни да подкрепяме каквато и да е преференция към когото и да било. Считаме, че това не е балансирано и по този начин ще създадем пазарно изкривяване", уточни зам.-министърът. Поясни, че всички проекти за декарбонизация в комплекса „Марица-изток“ и в енергетиката ще бъдат подкрепени – по административен и технически път. Зам.-председателят на комисията по енергетика Делян Добрев се изненада от думите на Дамянов, че министерството не е склонно към преференции. Той припомни, че в плана за възстановяване и устойчивост са предвидени няколкостотин милиона за подкрепа на батерии за съхраняване на зелена енергия. Той уточни, че не е против батериите, но ако са пилотни проекти, а не да се дават толкова много пари и да се повтори ситуацията с преференциите на фотоволтаиците в периода от 2008 до 2912 г. Попита дали тази част от плана за възстановяване е променена. Основните предизвикателства, според него, не са във възобновяемите източници, чиято енергия поевтинява, а в развитието на мрежата, която да може да присъедини и да приема зелената енергия. Няма нужда от батерии, а от мрежа, има инвестиционни намерения за хиляди мегавата проекти, те не искат друга подкрепа освен да бъдат присъединени към електропреносната мрежа, каза той. Високите цени на едро на електроенергията в момента само привидно подпомагали въглищните централи, те ускорявали смъртта им, защото колкото са по-високи цените, толкова по-бързо ще се развият инвестиционните проекти на възобновяемите централи, които ставали все по-ефективни и чийто ток е евтин.
Източник: 24 часа (15.09.2021)

ДАНС и МВР влязоха и в Комисията за енергийно регулиране Агенти на ДАНС, придружавани от служители на МВР са влезли в Комисията за енергии?но и водно регулиране. Акцията е започнала сутринта, като все още няма официална информация за причината, но се предполага, че тя е свързана с разследването на прокуратурата за това дали има престъпление около високите цени на тока. От КЕВР са предоставили всички изискани от тях документи и сътрудничели активно на разследващите органи.Проверката вероятно има връзка с други подобни действия – от август тази година, когато ДАНС и МВР влязоха в БЕХ, ЕСО и НЕК във връзка с цените на енергии?ната борса. По неофициална информация днес службите са влезли и в енергии?ната борса. Тогава стана ясно, че прокуратурата е наредила на ДАНС да извърши проверка на рекордно високата цена на електроенергията за бизнеса. Това се разбра по онова време и от официално съобщение на държавното обвинение. В него се посочваше, че в Специализирана прокуратура е постъпил сигнал от Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Обявено бе, че веднага след сигнала, наблюдаващият прокурор лично е изискал документи и информация от Министерство на енергетиката, Български енергиен холдинг, Българска независима енергийна борса и други институции, с цел да се установи налице ли са достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, в частност такова от компетентността на Специализираната прокуратура.
Източник: Сега (24.09.2021)

Пазарите на ток в България и Румъния се обединяват до дни Пазарното обединение между България и Румъния в сегмента „ден напред“ стартира в оперативна работа на 27 октомври с първи ден на доставка 28 октомври. Това съобщиха официално от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Общественият доставчик обяви, че всички тестове са приключили успешно. Проектът за пазарно обединение между България и Румъния се изпълнява от операторите на пазара на електроенергия и от операторите на електропреносните системи на двете държави – БНЕБ, OPCOM, ЕСО и CN Transelectrica. Целта е интегриране на българо-румънската граница към Единния европейски пазар „ден напред“ SDAC (Single Day-Ahead Coupling). Това е съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2015/1222, даващ насоки за разпределението на трансграничния капацитет и управление на претоварванията. Така се позволява едновременното разпределение на трансграничен преносен капацитет и електрическа енергия.
Източник: economic.bg (26.10.2021)

И "Енерго-Про" е в ликвидна криза заради скъпия ток Второ електроразпределително дружество се оплака от недостиг на средства заради тройно по-високите цени, на които трябва да купува технологичните си разходи за разпределение на електроенергията, от признатите му от енергийния регулатор в тарифите за потребителите. От "Енерго-Про", което управлява мрежата в Североизточна България, обявиха, че скъпият ток им създава сериозни ликвидни проблеми. Разликата между заложените в таксите му технологични разходи и реалните за купуване на електроенергията от борсата ще надхвърли 42 млн. лв., което застрашава дейността и инвестициите на дружеството, посочва се в съобщение на електроразпределителното дружество. От същия проблем се оплака миналата седмица и електроразпределителното дружество ЕВН, което обслужва Югоизточна България. То изчисли, че дефицитът му заради разликите в признатите и реалните му разходи ще е 80 млн. лв. до края на 2021 г. Не е подминат е държавният "Електроенергиен системен оператор", чийто недостиг се очертава да е 60 млн. лв. Среща в търсене на решение ще има на 29 октомври, съобщи миналата седмица енергийният министър Андрей Живков при представянето на одобрените от правителството мерки в помощ на бизнеса, който ще получи по 110 лв./МВтч по сметките си за ток за октомври и ноември. От "Енерго-Про" посочиха, че ще настояват на тази среща за незабавни действия от страна на държавата за решаването на проблема с нарастващата криза в електроразпределителните дружества. "Загубите започнаха през третото тримесечие на тази година и разликата в утвърдените разходи за закупуване на енергия за покриване на загубите по мрежата и реалните разходи за ЕРП Север, до края на годината ще бъде над 42 млн. лв. Разликата между утвърдената цена за енергията от 131.21 лв./MВтч и реално търгуваната на борсата е над 350 лева за мегаватчас", посочват от мрежовия оператор. Това ще доведе до големи ликвидни проблеми за електроразпределителните дружества и необходимост от спешна корекция на мрежовите тарифи, допълва се в съобщението. "Ако не бъдат компенсирани сега, тези допълнителни разходи ще натоварят сериозно тарифите на всички крайни клиенти, включително домакинствата, в средата на следващата година и ще доведат до значително поскъпване на крайната цена на електроенергията и за битовите потребители", предупреждават от "Енерго-Про". Дружеството допълва, че отделно от това дейността му е силно затруднена от покачващите се цени на всички стоки и услуги в страната, което го прави неконкурентно на пазара на труда. Това в средносрочен и дългосрочен аспект е предпоставка за намалено качество на работата и ще се отрази негативно на всички ползватели на услугите на електроразпределителното дружество. Поради очертаващата се ликвидна криза в работата на разпределителните дружества, изпълнението на инвестиционните програми също е застрашено, а това от своя страна ще доведе до нарастващи проблеми с доставката и качеството на електроенергията за всички ползватели, алармират още от оператора. ЕНЕРГО-ПРО е в постоянен диалог с отговорните институции относно възможните спешни мерки за достигане до работещи решения за справяне с кризата. Изходът от ситуацията е в ръцете на отговорните политически и регулаторни институции. Невъзможността да бъде променено законодателството изисква да се търсят различни други възможности, като например компенсации за разходите за закупуване на енергия за покриване на мрежовите загуби, както и навременно коригиране на утвърдените разходи от регулатора още от началото на следващата година.
Източник: Медия Пул (29.10.2021)

ЕСО и ЕРП-ата за мораториума: Колапс на системата, вместо помощ за бедните Държавният "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), който управлява мрежата високо напрежение, и електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", поддържащи мрежите средно и ниско напрежение, изразиха своето несъгласие с решението на парламента да наложи мораториум върху цените на ток, парното и водата. Първоначално депутатите приеха той да важи за цените от 1 януари 2021 г., което няма как да стане обаче със задна дата и за невалидни вече цени за електрическата и топлинната енергия, но после се усетиха какъв гаф са сътворили и в четвъртък в пленарна зала трябва да се гласува действие на мораториума от 16 декември 2021 г. до 31 март 2022 г. Това обаче не променя факта, че така се блокира процедурата за извънредната промяна на цените на тока и парното от 1 януари, каквато нормативна възможност има Комисията за енергийно и водно регулиране при драстични пазарни отклонения от прогнозираните в цените за домакинствата. При запазване действието на сегашното ценообразуване мрежовите оператори ще плащат за необходимата им енергия за технологичните разходи при преноса и разпределението на електроенергията скъпите цени на борсата, а признатите им за това разходи в цените да са в пъти по-малки. В сегашните мрежови такси е вкарана цена от 119 лв./МВтч, а на борсата токът струва между 400 и 500 лв. Електроразпределителните дружество още есента предупредиха, че това води до ликвидна криза и няма да могат да изпълняват ангажиментите си по доставките, особено при аварийни ситуации през зимата, защото се изчерпват възможностите за свободни парични средства. Те поискаха компенсации, както служебното правителство предостави такива на големите промишлени предприятия от 110 лв./МВтч за сметките през октомври и ноември, но такова така и не бяха предоставени. В предложението си за повишение на цената на тока средно с 11.5 на сто от 1 януари енергийният регулатор предвиждаше поскъпване с 43 на сто на мрежовите услуги на ЕСО и частните ЕРП-та, но сега това намерение е замразено, а операторите ще трябва да продължат да плащат скъпия борсов ток, без да могат да го калкулират в сметките за потребителите или да бъдат компенсирани по други начини, без да се налага повишаване на цената на тока за домакинствата. Затова в сряда четирите компании излязоха с обща позиция, в която възразяват "срещу опитите държавната социална политика да се провежда през механизми за изкуствено задържане на цените на електроенергията".
Източник: Медия Пул (16.12.2021)