Производството на електроенергия се е повишило с 5,7% Производството на електроенергия в България се е повишило с 5,70 процента за периода 1 януари 2022 година - 31 декември 2022 г. спрямо 1 януари 2021 г. - 31 декември 2021 г., показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). За 2022 година е отчетено производство на електроенергия в обем на 50 421 705 мегаватчаса, докато за 2021 г. то е било 47 700 415 мегаватчаса. Потреблението на електроенергия в България е намаляло с 1,81 на сто за 2022 г. спрямо 2021 г. За изминалата година то е било 38 176 875 мегаватчаса, докато през 2021 г. потреблението е било 38 881 406 мегаватчаса. Данните сочат, че за периода 1 януари 2022 г. - 31 декември 2022 г. спрямо 1 януари 2021 г. - 31 декември 2021 г. салдото (износ-внос) се е повишило с 38,85 процента, съобщи БТА. Участието на базовите централи за изминалата година е било с 8,87 на сто по-голямо спрямо 2021 г. През 2022 г. от базови централи са произведени 42 857 212 мегаватчаса електроенергия, докато година по-рано електрическата енергия от тях е била 39 364 340 мегаватчаса. Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило с 22,66 процента за периода 1 януари 2022 г. - 31 декември 2022 г. спрямо същия период на 2021 година. Освен това участието на ВЕИ в разпределителната мрежа се е увеличило с 13,25 на сто. Отчита се спад на електроенергията, произведена от ВЕЦ - 25,75 процента за периода 1 януари - 31 декември 2022 г. спрямо 1 януари - 31 декември 2021 г.
Източник: 24 часа (06.01.2023)

Производството и потреблението на ток в страната намаляват Производството на електроенергия в България се е понижило с 11,49% за периода 1 януари 2023 г. - 12 февруари 2023 г. спрямо същия период на 2022 г., показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). За малко повече от два месеца тази година е отчетено производство на електроенергия в обем на 6 314 835 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2022 г. то е било 7 134 662 мегаватчаса. От началото на годината потреблението на електроенергия е намаляло с 2,42%. За този период са изразходени 5 443 630 мегаватчаса ток, докато за същия период на изминалата година 5 578 589 мегаватчаса. Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило с 10,52% от началото на годината до 12 февруари 2023 г. спрямо същия период на 2022 година.
Източник: Труд (16.02.2023)

Производството на ток в България намалява Производството на електроенергия в България се е свило с 11,14% от началото на 2023 г. до 19 февруари включително спрямо същия период на миналата година. За същия период потреблението на ток е намаляло с 1,49 на сто, показват данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). В периода от 1 януари до 19 февруари производството на електроенергия в нашата страна е било в обем на 7 343 602 мегаватчаса (MWh) спрямо 8 264 154 мегаватчаса през същия времеви диапазон на 2022 г. Потреблението на ток пък е спадналодо обем от 6 326 670 мегаватчаса спрямо 6 422 184 MWh година по-рано. Така, в периода 1 януари - 19 февруари позитивното салдо между износа и вноса на електроенергия се е свило с цели 44,79% до 1 016 932 мегаватчаса спрямо позитивен баланс за 1 841 970 MWh през същия период на 2022 г. Делът на базовите централи (мощности) в производството на ток от 1 януари до 19 февруари се е свил на годишна база с 10,80% до обем от 6 370 725 мегаватчаса спрямо 7 142 427 MWh са същия период на 2022 г.
Източник: Дарик радио (27.02.2023)

Заявките за нови ВЕИ мощности надхвърлят възможностите за включване През 2022 г. електроенергията от ВЕИ за първи път изпревари тази от природния газ и достигна дял 22% в енергийния микс на Европа. За сравнение - енергията от въглища, за които се говори, че се "възраждат", постигна дял едва 16%. България не е изолирана от тези процеси. Ако се изпълнят само заложените в Плана за възстановяване и устойчивост цели, до 2026 г. трябва да се присъединят около 4000 мВт нови ВЕИ мощности в електропреносната мрежа на страната, което е повече от наличните сега. До 2030 г. плановете са за 8-9 хил. мВтч, което означава по над 1000 мегавата на година, или една трета от всичко налично към момента като вятърни и соларни централи. По данни на Електроенергийния системен оператор постъпилите заявки за присъединяване на нови ВЕИ мощности вече надхвърлят 35 хил. мВт, а през тази година се очаква да бъдат присъединени 700 - 800 мВт. Но има един голям проблем - капацитетът на мрежата е ограничен и без допълнителни мерки скоро няма да може да се включват нови централи. Нужни са стотици милиони за нови далекопроводи и подстанции, които освен това се изграждат и бавно.
Източник: Капитал (21.03.2023)

Брюксел дава 380 млн. лв. на ЕРП за "умни" електромери и мрежи Трите частни енергийни дружества "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про", както и държавният "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ще получат над 380 млн. лв. европейско финансиране, за да модернизират и дигитализират електроразпределителните и електропреносните си мрежи. Грантовете ще дойдат от специално създадения през 2021 г. европейски Модернизационен фонд за подпомагане на зеления преход и подобряване на енергийната ефективност в ЕС. Министерският съвет одобри списък от четири приоритетни проекта за финансиране със средства от Модернизационния фонд, съобщи в сряда правителствената пресслужба. Сред заложените инвестиции са внедряването на близо 450 000 дистационни интелигентни електромера, дигитална трансформация и онлайн управление на процесите в електроенергийните мрежи, изграждане на пунктове за зареждане на електрически превозни средства и др.
Източник: Сега (07.04.2023)

Производството на ел.енергия е намаляло с 18% Производството на електроенергия в България се е понижило със 17.61 процента в периода между 1 януари и 9 април тази година спрямо същия период на 2022 година. Това показват данните в оперативната справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). До момента е отчетено производство на електроенергия в обем на 13 260 363 мегаватчаса, докато преди година то е било 16 093 851 мегаватчаса. Отново доставената енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило. Това е станало със 7.72 процента за периода 1 януари – 9 април в сравнение със същия период на 2022 година. Най-голям е делът на електроенергията от ФЕЦ (59.7%), производството от биомаса расте с 1.16 на сто, докато енергията от ВяЕЦ намалява – с 11.78 процента. В същото време участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е намаляло – с 5.55 на сто, от началото на годината.
Източник: Банкеръ (12.04.2023)

През 2023 г. България изнася с близо 70% по-малко ток От началото на годината износът на ток от България е намалял с близо 66 процента, а производството на електроенергия се е свило с една пета спрямо същия период на миналата година. Това сочат данните на Електроенергийния системен оператор. От октомври 2022 г. има сериозно намаление на потреблението на електрическа енергия, а и от друга страна в момента има сериозно намаление на цената на природния газ, което доведе до намаляване на цената на електрическата енергия като цяло и въглищните централи намаляват като цяло производството си. Заради по-ниските цени актуален става и вносът на ток от по-евтини газови централи или вносът на електрическа енергия от Румъния, произведена от техните водноелектрически централи, които предлагат доста по-ниска цена. Потреблението е намаляло с 5,17%. Производството като цяло в България е намаляло с 20%, като общо за комплекса "Марица изток" производството е намаляло с 38,5%. Износът е намалял с 66%. От 1 януари досега сме изнесли повече, отколкото сме внесли, но то е много по-малко в сравнение с миналата година. Миналата година сме изнесли 4 милиона и 700 мегаватчаса до този момент, сега сме изнесли един милион и шестотин.
Източник: actualno.com (16.05.2023)

ЕСО отчете 91 млн. лв. печалба, но и натрупа нови пасиви през 2022 г. Едно от най-богатите държавни дружества в енергетиката - "Енергийният системен оператор" (ЕСО), увеличава печалбата си въпреки интензивната инвестиционна програма. През 2022 г. тя достига 91 млн. лв. при 79.4 млн. лв. за същия период на предходната 2021 година. С това наличните суми по сметките на компанията надхвърлят 400 млн. лв. В същото време обаче общата сума на пасивите расте до 1.2 млрд. лв. при 926.9 млн. лв. година по-рано. Печалбата на ЕСО расте с над 50% и вече е 94 млн. лв. за деветмесечието. Търговските задължения на компанията са нараснали почти двойно до 135.1 млн. лв. при 76 млн. лв. година по-рано. Само към доставчиците на материали и услуги те растат до 28.3 млн. лв. при едва 3.8 млн. лв. година по-рано. Внушително е и общото увеличение към доставчиците на студен резерв и услуги, което вече е 3.5 млн. лв. при 673 хил. лв. за същия период на 2021 година. Най-съществен обаче е ръстът в графата "други търговски задължения" - те вече са 80.3 млн. лв. на фона на 48.3 млн. лв. година по-рано. Увеличение има и при задълженията към свързани предприятия, които бележат ръст до 119.3 млн. лв. при 89 млн. лв. за същия период на 2021 година. Компанията, която най-общо се занимава с диспечирането на мрежата и събирането на таксите за пренос и присъединяване и др., е отчела приходи в размер на 1.8 млрд. лв. при 946.8 млн. лв. за същия период на предходната 2021 година. Ръстът е най-забележителен при приходите от продажби, които достигат 1.5 млрд. лв. при 796 млн. лв. за същия период на 2021 година.
Източник: Капитал (29.06.2023)

Междусистемният далекопровод между Гърция и България е завършен Гръцкият Независим електропреносен оператор (IPTO) и българският Електроенергиен системен оператор (ЕСО ЕАД) активираха новия международен междусистемен далекопровод със свръхвисоко напрежение от 400 киловолта между Гърция и България, съобщи АНА-МПА, като цитира IPTO. Преносът на енергия по новия електропровод започна на 30 юни 2023 г. Това е вторият далекопровод, свързващ двете страни, който значително увеличава капацитета за енергиен обмен между съседните електропреносни мрежи на Гърция и на България и съответно разширява възможностите за трансгранична търговия и енергийната сигурност в Югоизточна Европа и Балканския полуостров. Общата дължина на международния далекопровод, който започна от станцията за свръхвисоко напрежение в Неа Санта в гръцката префектура Родопи и завършва в подстанцията „Марица Изток“ в България, е 151 км, от които около 30 км са на гръцка територия. Вторият електрически интерконектор между Гърция и България, гръцката част от който струва 11,3 млн. евро, е проект от общоевропейски интерес, който беше включен още от началото на проектирането си в Десетгодишната програма за развитие (TYNDP) на Европейската мрежа от оператори на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E), както и в списъка на Проектите от общ интерес (PCI) на Европейския съюз.
Източник: 24 часа (05.07.2023)

Производството на ток намалява с 22%, износът се срива за 7-месечието Производството на електроенергия в България намалява с 22% в периода януари-юли 2023 година на годишна база, сочи статистиката на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). В този период електроцентралите са произвели 23,9 тераватчаса електроенергия. Има понижение и по отношение на потреблението, но в много по-ограничен мащаб - с 5% до 21,5 тераватчаса. Данните показват още срив на износа на електроенергия през периода. Разликата между износа и вноса на електроенергия е положителна в размер на 2,3 тераватчаса. Салдото преди година беше 7,8 тераватчаса, т.е. има намаление от 70 на сто. Това се дължи основно на успокояването на цените на електроенергията на европейските пазари. През миналата година България беше основен износител на електроенергия от въглищните централи, но цената на електроенергията днес прави производството им неконкурентно. През първите седем месеца на годината производството на базовите електроцентрали намалява с 26,3% до 18,9 тераватчаса. За сметка на това производството на зелените мощности се увеличава въпреки отчетения спад от 16% при водните централи, които са генерирали почти 2,2 тераватчаса електроенергия за периода. Справка в оперативните данни на ЕСО показва, че в последните дни в обедните часове соларните панели покриват голяма част от товара в мрежата. Към 13:30 часа на 1 август фотоволтаичните централи покриват около 37,5% от товара, тоест съизмерино с АЕЦ "Козлодуй". Работата на въглищните централи е ограничена до 16% от товара.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2023)

Нов рекорд за ВЕИ в България и драматичен спад при тока от въглища ВЕИ промениха драматично електроенергийния пазар в България през последната година, докато скъпият ток от въглища заема все по-незначителна част от микса. Последните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за енергийния баланс в България показват рекордни стойности за участието на възобновяемите енергийни източници в преносната мрежа. От началото на годината до 20 август то се е увеличило с внушителните 49%. За периода 1 януари – 20 август 2023 г. производството на ВЕИ е достигнало 1 537 624 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2022 г. е било 1 031 778 мегаватчаса. Рекордните стойности се дължат на ръста в производството на слънчева енергия и големите соларни проекти, които се включиха в мрежата тази година. Ролята на базовите централи (АЕЦ, въглищни и газови) в енергийния баланс на страната намалява значително след рекордите от 2022 г., когато токът ТЕЦ-овете се продаваше лесно на борсата въпреки цената си. Годишният спад за периода 1 януари – 20 август 2023 г. е над 27%. За разлика от миналата година сега ситуацията е различна, тъй като пазарите отдавна се успокоиха и въглищните централи вече не са конкурентни заради скъпия ток, който произвеждат. Поради това производството им е паднало до 20 528 606 мегаватчаса, докато за същия период на 2022 година електрическата енергия от тях е била 28 128 323 мегаватчаса. Данните на ЕСО показват, че като цяло производството на електроенергия в страната се понижава с 22.24% до 26 002 045 мегаватчаса, а потреблението – с 5.42% до 23 408 022 мегаватчаса. Салдото (износ-внос) на електроенергия е намаляло със 70.14 на сто спрямо рекордната 2022 г.
Източник: economy.bg (23.08.2023)

ЕСО увеличава печалбата си с над 100% за полугодието до 133 млн. лева "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) отчита за второто тримесечие на годината нетна печалба в размер на 133.2 млн. лв. при едва 59.4 млн. лв. за същия период на м.г. Дружеството към полугодието има почти 600 млн. лв. налични парични средства, е успяло да намали значително търговските си задължения (към доставчици на материали, на студен резерв, на балансиращ пазар и др.). до 109.8 млн. лв. при 135.1 млн. лв. година по-рано. Общо реализираните приходи на дружеството за първото полугодие на 2023 г. са в размер на 717.5 млн. лв. (при 703.3 млн. лв. година по-рано). В това число влизат приходите от продажби, които са в размер на 665.6 млн. лв. на фона на 536.3 млн. лв. за същия период на миналата година. Отчетените разходи на дружеството пък са за 569.9 млн. лв.
Източник: Капитал (31.08.2023)

ЕСО ще надгражда мрежата си 220 kV, за да присъедини повече ВЕИ централи Електроенергийният системен оператор - ЕСО, започва мащабна модернизация на мрежата си 220 kV като предстои нейното надграждане към ниво на напрежение 400 kV. Проектът за момента е в самото си начало и ЕСО съобщава на населението за инвестиционното предложение. Основната цел на модернизацията е да се повишат преносните възможностите на мрежата високо и средно напрежение и тя да може да поеме нови ВЕИ източници на енергия. Именно огромният брой заявки за нови соларни и вятърни централи създава огромен натиск върху електропреносната и електроразпределителните мрежи у нас. Инвестиционното предложение на ЕСО ЕАД е за реконструкция на част от съществуващата електропреносна мрежа 220kV към ниво на напрежение 400kV. То подлежи и на задължителна оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Към настоящия момент ЕСО ЕАД експлоатира мрежа 220kV с обща дължина над 2000 км, като по своето същество и начин на развитие същата се явява предшественик на по-късно появилата се мрежа 400kV, която има значително по-големи преносни способности. Основна част от мрежата 220kV е проектирана и строена в периода 1950-1970 г. и към настоящия момент е в края на своя експлоатационен ресурс, обясняват от компанията. В съответствие с изложеното и отчитайки наличната инфраструктура, както и нейното техническо състояние, ЕСО предприема действия за трансформиране на мрежа 220kV и преминаването й към ниво на напрежение 400kV, с цел подобряване преносните способности на електроенергийната система /ЕЕС/ и осигуряване на възможност за присъединяване на обособяващи се генериращи центрове за производство на енергия от ВЕИ, което изисква изграждане и усилване на вътрешната свързаност на ниво 400kV. Реконструкцията се налага основно поради влошено експлоатационно състояние вследствие на амортизация на съоръжението, както и поради необходимостта от повишаване на капацитета и надеждността на преноса на електроенергия и за постигането на ключови цели. Такива са енергийната сигурност, диверсификацията на енергийните доставки на ЕС и увеличаване на използването на възобновяеми източници на енергия и енергийна ефективност. С реализиране на посочената трансформация на преносната мрежа се цели освен намаляване на разходите за изграждане на нови трасета за сметка на по-ефективното използване на съществуващите такива, така и намаляване влиянието на преносната мрежа върху околната среда, чрез ограничаване на засегнатите площи, обясняват от ЕСО. Инвестиционното предложение включва реконструкция и преминаване към напрежение 400kV на 12 съществуващи електропровода с обща дължина 965,65 km и прилежащите им и функционално свързани подстанции. Инвестиционното предложение ще се реализира по съществуващи трасета, в границите на техните съществуващи сервитути, което не предполага да бъдат засегнати обекти, подлежащи на здравна защита и територии за опазване на обектите на културното наследство. В максимална степен ще бъде запазено и местоположението на съществуващите стълбове. В процеса на обновяване на електромрежата не се предвижда изграждане на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура. Инвестиционното предложение засяга 10 защитени зони по Директивата за птиците и 34 защитени зони по Директивата за местообитанията. Инвестиционното предложение засяга природен парк Българка и 6 защитени местности – Кайлъка (вкл. Бохотска гора), находище на блатно кокиче -с. Осмар, Лесопарка и Огняново-Синитевски рид, Дряновски манастир и Мадарски скални венци, става ясно от данните на оператора. Трасето на електропровода, както и сервитутът няма да бъдат променяни, категорични са оттам. Инвестицията ще се реализира изцяло в съществуващите граници на електропровода. В максимална степен ще бъде запазено и местоположението на съществуващите стълбове. В етапа на строителство ще се използват стандартни строителни материали: кофраж, бетон, чакъл, стоманени профили, арматура и др. Стълбовете ще бъдат повърхностно антикорозионно обработени и боядисани. По време на експлоатация на инвестиционното предложение няма да се използват природни ресурси. Не се предвижда водовземане за питейни, промишлени и други нужди. Инвестиционното предложение не е свързано с емитиране на приоритетни и/или опасни вещества както през периода на строителство, така и при неговата експлоатация. Няма да има и емисии на вредни вещества във въздуха. По време на строителство ще се генерират основно характерни за строителните дейности отпадъци, както и отпадъци от почва, камъни и изкопани земни маси при оформянето на фундаментите. В етапа на експлоатация се очаква образуването на незначителни количества отпадъци от поддръжка на трасето - биоразградими отпадъци (20 02 01) и смесени битови отпадъци (20 03 01). По време на строителството и експлоатацията на обновените електропроводи не се очаква генерирането на отпадъчни води. В района на инвестиционното предложение няма да се съхраняват опасни химични вещества, уточняват още от ЕСО, с което обявяват намерението си пред обществото.
Източник: 3e-news (20.09.2023)

Електроенергийната система на България се задъхва от бума на ВЕИ Българската електроенергийна система се задъхва от бума на възобновяемите енергийни източници през последните години – основно заради липсата на инвестиции в мрежата и заради подписаните окончателни договори и издадени становища за над 15 GW ВЕИ за последните 2.5 години. Електроенергийната система в България през април 2023 г. регистрира 1176 MW излишък, с което е „разлюляла“ синхронната зона на цяла континентална Европа, заради което операторът търпи санкция от 900 хил. евро. ЕСО е санкциониран заради това, че не е успял да балансира системата си и имаме този излишък, който се появява в следствие на по-голямо производство и нелоялна практика от търговци, които са закупили електрическа енергия на отрицателни цени и са я внесли в страната, без да имат необходимост, или без да има на кого да я продадат“, обясни изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. По неговите думи поради тази причина системата излиза в системен излишък, а това причинява дисбаланс в работата на цялата европейска мрежа. В определени моменти на годината – когато има ниско потребление в системата – месеците април, май и септември, до известна степен и октомври1 ЕСО може да се наложи ограничи производството на енергия поради липсата на маневрени мощности в системата, които да дадат възможност тази енергия да се съхрани или да бъде компенсирано нейното производство.
Източник: economy.bg (22.11.2023)

Ѕсhnеіdеr Еlесtrіс cи cътpyдничи c инoвaтивни бългapc?и бизнecи Шнайдер Електрик България, подразделението на глобалния лидер в дигиталната трансформация на енергийното управление и автоматизацията, съобщи за успешното си сътрудничество с ПСС България ООД в качеството си на главен изпълнител за изграждането на фотоволтаичен парк ТераСол.Фотоволтаичен парк ТераСол се намира в близост до Стара Загора на локация с благоприятни параметри за усвояване на слънчевото греене, а общата му мощност достига 100 MW. Пуснат в експлоатация през пролетта на тази година, по своя капацитет паркът заема 4-то място измежду 20-те най-големи фотоволтаични парка в България. Фотоволтаичният парк е изцяло проектиран, изграден и пуснат в експлоатация от инженерния екип на ПСС България ООД - партньор на Шнайдер Електрик България в областта на eнергетиката и aвтоматизацията. Заради голямата си мощност ТераСол е присъединен директно към мрежата за високо напрежение на Енергийния системен оператор (ЕСО). В обекта е въведена съществена автоматизация изцяло от местната компания 3EnergySolutions, която е част от екосистемата на Шнайдер Електрик България. Сътрудничеството на ПСС България ООД със Шнайдер Електрик се изразява в ефективното управление на обекта; покритието на всички стандарти и изисквания за оборудването; интегрираното производство на енергия в единна ЕРО система; предоставянето на доказано и надеждно решение за бъдещи проекти.
Източник: Money.bg (29.11.2023)

Чакат се 40 млн. до месец от ЕК за зарядни станции за електрически коли До края на годината Електроенергийният системен оператор (ЕСО) очаква първия транш от 40 млн. евро от модернизационния фонд на ЕК за изграждане на 100 зарядни станции. Цялото безвъзмездно финансиране е 93 млн. евро. Получаването на първата сума ще позволи да започнат дейностите по изграждане на националната инфраструктура. Шефът на системния оператор Ангелин Цачев е заявявал, че ако финансирането бъде одобрено, до 2025 г. тези станции може да бъдат построени. Проектът предвижда зарядните станции за електромобили да бъдат в близост до подстанциите, стопанисвани от ЕСО, за да бъде осигурено бързо зареждане. Идеята е точките да осигуряват възможността в повечето случаи батериите на превозните средства да се зареждат за 15 минути до 80 процента. Идеята на проекта е да се оползотвори в максимална степен токът, произвеждан от ВЕИ, който ще послужи и за производство на водород за зареждане на плануваните 9 станции.
Източник: 24 часа (06.12.2023)

Печалбата на ЕСО достигна 186 млн. лева Електроенергиен системен оператор (ЕСО) регистрира значително увеличение на печалбата си към към края на деветмесечието. Тя вече е 185.9 млн. лв. при 87.4 млн. лв. година по-рано. Нарастват приходите от достъп, пренос, присъединяване и от достъп за производители на електрическа енергия от слънце и вятър, които станаха много повече през последната година. Фактор е и намалението на купената енергия за технологични разходи по пренос спрямо същия период на м.г., поради спад на цените на пазарите, администрирани от енергийната борса. Постъпленията от клиенти леко намаляват до 1.3 млрд. лв. при 1.6 млрд. лв. за същия период на м.г. Общият размер на приходите спада с 20% до 1 млрд. лв., а разходите са 819.7 млн. лв., или намаление с 32% спрямо периода януари - септември 2022 година.
Източник: Капитал (21.12.2023)