През 2023 г.: Срив в износа на ток - 72,5% надолу. Огромен ръст на производството от големи фотоволтаици Срив в износа на ток със 72,5% регистрира Електроенергийния системен оператор от 1 януари до 31 декември 2023 г. Това натиска и производството на електроенергия, което намалява с 20,76 на сто и то най-вече при базовите централи - тецове и АЕЦ, с 25,66 на сто. Общо производството е 39,95 млн. мегаватчаса, при 50,42 млн. през 2022 г., която беше кризисна откъм доставки на газ и електроенергия и дори въглищните централи работеха на максимум. У нас ползването на ток е намаляло с 4,17%, което е устойчива тенденция. Било е 36,58 млн. мегаватчаса, при 38,17 млн. през 2022 г. Огромен скок е регистриран при тока на големите фотоволтаици, присъединени към преносната система, ръстът е 145,24%, или през 2022 г. са произвели 654 хил. мегаватчаса, 1,6 млн. , големите ВЕИ са увеличили тока си на пазара с 59,5 на сто. ВЕИ-тата, присъединени към разпределителната мрежа, тоест малките, са увеличили производството си с 13,74 на сто, при фотоволтаиците ръстът е 21,54%.
Източник: Дума (08.01.2024)

Вносът изпревари износа на електроенергия в първите седем дни на 2024 г. Вносът изпревари износа на електроенергия в първите седем дни на 2024 г., показват данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Салдото (износ-внос) на електроенергия е намаляло със 109,58% за периода 1 януари 2024 г. - 7 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 7 януари 2023 г. Ако за първите седем дни на 2023 г салдото (износ-внос) е било положително в размер на 153 243 мегаватчаса (MWh), то за първите седем дни от новата 2024 г. то е на отрицателно и е в размер на 14 682 MWh. Това означава, че в първите дни на 2024 година България е внесла повече електроенергия, отколкото е изнесла. Производството на електроенергия в България се е понижило с 18,89% за периода 1 януари 2024 г. - 7 януари 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. От началото на годината до 7 януари са произведени 754 028 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 929 693 мегаватчаса. От 1 януари до 7 януари тази година потреблението на електроенергия в страната е намаляло с 1%. За първите седем дена на годината са изразходени 768 710 мегаватчаса, докато в аналогичния период на миналата година потреблението е било 776 45 мегаватчаса.
Източник: БТА (11.01.2024)

Чешката компания Rezolv Energy получи одобрение и лиценз от българския енергиен регулатор за плана за проекта на компанията за 229 MW соларна фотоволтаична централа в североизточната част на България. Строителството на фотоволтаичния парк на име "Св. Георги" е планирано да бъде през следващите месеци и се предвижда то да бъде напълно готово до второто тримесечие на 2025 г. Според документа крайната дата за въвеждане в експлоатация на енергийния обект е края на май 2025 година. Той ще се намира в с. Полковник Ламбриново, община Силистра. Паркът ще бъде изграден върху 165 хектара на територията на изведено от експлоатация летище и ще бъде оборудван с около 400 000 панела. Очаква се да произвежда средно 313 гигаватчаса (GWh) електроенергия на година, която ще бъде взета от търговски и индустриални субекти чрез дългосрочни споразумения за закупуване на електроенергия. Rezolv Energy придоби правата за разработване на най-големия соларен парк в България през юли 2023 г. Чешката компания придоби проекта от българската YGY Industries JSC, която е собственост на Явор Георгиев. Капацитетът на производство на енергия ще бъде равен на 13% от настоящото производство на слънчева енергия в България, според Rezolv Energy. Британския инвеститор Actis създава Rezolv Energy преди близо 2 години и има 2 GW готови за изграждане проекти за чиста енергия, включително 1044 MW Dama Solar Park в Румъния. Rezolv има и над 1 GW вятърни проекти в процес на изграждане в Румъния. За присъединяването на ФЕЦ "Свети Георги" към електропреносната мрежа, собственост на "Електроенергиен системен оператор", дружеството е представило договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа, сключен с"Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Компанията е поискала срокът на лицензията да бъде тридесет и пет години, като в тази връзка дружеството казва, че съобразен с очаквания експлоатационен живот на фотоволтаичните панели, инвертори и други технически съоръжения.
Източник: Money.bg (15.01.2024)

Токът, произведен от ВЕИ, се е увеличил с над 26% за година Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило с 26,46 процента за периода 1 януари 2024 г. - 21 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 21 януари 2023 г. Това показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината до 21 януари е отчетен дял на ВЕИ в преносната мрежа в обем на 131 560 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2023 г. този дял е бил 104 031 мегаватчаса. Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа също нараства - с 20,73 на сто в сравнявания период. Данните сочат, че за първите 21 дни на година в разпределителната мрежа от ВЕИ енергия са постъпили 131 253 мегаватчаса електроенергия, докато за сравнявания период на изминалата 2023 г. са били 108 720 мегаватчаса. Производството на електроенергия в България се е понижило с 15,38 процента за периода 1 - 21 януари 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. От началото на годината до 21 януари са произведени 2 472 023 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 2 921 158 мегаватчаса. От 1 януари до 21 януари тази година потреблението на електроенергия в страната се е увеличило със 7,28 процента. За този период на годината са били изразходени 2 651 051 мегаватчаса, докато в аналогичния период на миналата година потреблението е било 2 471 258 мегаватчаса. Салдото (износ-внос) на електроенергия продължава да намалява, показва още справката на ЕСО. За първите 21 дена на година то е отрицателно - с минус 179 028 мегаватчаса, като в аналогичния период на 2023 г. то е било положително с 449 900 мегаватчаса. Участието на базовите централи в енергийния баланс на страната от началото на годината до 21 януари спрямо този период на 2023 г. също намалява - с 19,76 процента. От базови централи от 1 януари до 21 януари тази година са произведени 2 069 283 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на 2023 година електрическата енергия от тях е била 2 578 728 мегаватчаса. Отчита се повишение на електроенергията, произведена от ВЕЦ - със 7,90 процента за периода 1 януари 2024 г. - 21 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 21 януари 2023 г.
Източник: 24 часа (24.01.2024)

Министерският съвет одобри проекта GREENABLER за финансиране със средства от Модернизационния фонд Правителството одобри инвестиция с предимство - проект GREENABLER с бенефициент Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО) за финансиране със средства от Модернизационния фонд. Проектът на ЕСО за разширяване на електропреносната мрежа е разделен на две основни групи дейности. Първата е трансформация на 720 км съществуващи електропроводи от ниво на напрежение 220 киловолта към 400 и синхронизирана реконструкция на прилежащите подстанции. Втората група е за реконструкция на електропровод „Хемус - Стара планина" и трансформацията му от ниво на напрежение 220 на 400 киловолта, реконструкции на 888 км електропроводи 110 киловолта и удвояване на 92 км електропроводи 110 киловолта с цел увеличаване на преносния капацитет на мрежата. Проектът е на обща стойност от 857 млн. евро. Средствата от Модернизационния фонд за дейностите от първата група са в размер на 568 млн. евро. Инвестициите са предложени за поетапно финансиране през следващите 7 години. През 2024 г. ще бъде финансиран само първият етап, който е с бюджет от 65 млн. евро. Инвестициите във втората група дейности са в размер на 203 млн. евро и са предложена за финансиране по глава RePowerEU от Националния план за възстановяване и устойчивост. Останалата част от средствата, необходими за реализацията на проекта, ще бъдат осигурени от Електроенергийния системен оператор. Изпълнението на проекта GREENABLER цели реконструкция на електропреносната мрежа и увеличаване на нейните преносни способности, за да бъдат осигурени необходимите технически възможности за интегриране на заложените в Националния план за възстановяване и устойчивост нови ВЕИ проекти от общо 4,5 гигавата.
Източник: 24 часа (15.02.2024)

ЕСО регистрира още две соларни централи като балансиращи мощности Електроенергийният системен оператор (ЕСО) регистрира още две соларни централи като балансиращи системата мощности, след като преди месец бе регистриран първият ВЕИ производител (ФЕЦ „Разлог“ с обща инсталирана мощност от 28 MW) като доставчик на балансиращи услуги за ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности. Единият от новите регистрирани доставчици е "Риал Стейтс" ЕООД с ФЕЦ "Риал Стейтс" (мощност 150 MW) край Пазарджик. Фирмата е собственост на Гинка Върбакова, станала известна покрай опита да купи бизнеса на CEZ в България. Другата нова балансираща мощност е на "Си Солар Енерджи" ЕООД с фотоволтаичната централа край Стара Загора "Терасол", тя е с мощност 100 MW. Предстои регистриране и на първия вятърен парк като балансираща мощност. Договор ще бъде подписан с фирмата "Ветроком" ЕООД с ВяЕЦ "Ветроком" край Бузлуджа, който е с мощност 71.5 MW и успешно е преминала преквалификационните тестове. ВяЕЦ-ът е вторият по големина вятърен парк в страната. Миналата година той беше продаден от швейцарския енергиен гигант Alpiq на дружеството Renalfa – едноличен собственик на капитала на "Ветроком". Базирана в Австрия Renalfa е със седалище във Виена. Основната ? търговска дейност е в сферата на разработване, изграждане и експлоатация на проекти за възобновяеми енергийни източници в Централна и Източна Европа. Акционер в дружеството е медийният издател Иво Прокопиев.
Източник: economic.bg (21.02.2024)

Заплатите в бордовете на държавните фирми се вдигнаха Вдигането на заплатите в бордовете на държавните фирми уж е обвързано с формула, която отчита на всяко тримесечие конкретните резултати на дружеството, но формулата е съставена така, че при държавните фирми с големи активи и персонал конкретният финансов резултат е с по-малка тежест в оценката. При служебното правителство на Гълъб Донев за част от публичните предприятия бе допуснато заплатите на ръководния персонал да не се ограничават от горен максимум. Така например максимално възможната заплата в РВД при липса на максимум достигна рекордните 26 910 лв. на месец. Това ниво бе възможно при минимална заплата от 780 лв. При настоящия размер на минималната заплата от 933 лв. максимално възможната заплата на директора на РВД вече става 32 188 лв. на месец. През 2023 г. РВД отчита 612 000 лв. разходи за възнаграждения на генералния директор и управителния съвет при годишен разход по това перо през 2022 г. в размер на 287 000 лв. РВД се управлява от тричленен борд, а отчетеният ръст в разходите за заплати е над 200%. Възнагражденията са достигнали космически нива и в “Електроенергийният системен оператор”, който също вече е публикувал годишен отчет за 2023 г. В него от ЕСО отчитат, че разходите за възнаграждения на управителния и надзорния съвет са достигнали 1 млн. и 13 хил. лв. при 668 000 лв. за 2022 г.
Източник: Сега (22.04.2024)

Делът на ВЕЦ в енергийния баланс на страната към 5 май расте с 10.53 % По оперативни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода 01.01 – 05.05. 2024 г. в сравнение с аналогичния период на 2023 г., производството на електроенергия в България намалява с 12.09 % до обем от 13 767 522 MWh. Година по-рано производството на електроенергия е възлизало на 15 660 954 MWh. Потреблението на ток за сравнявания период от настоящата с миналата година спада (минус) с 4.50 % до обем от 13 431 388 MWh (преди седмица – минус 4.40 на сто). За сравнение, през същия период на миналата година потреблението на ток е достигало до обем от 14 063 752 MWh. Салдото (износ-внос) на електроенергия се понижава (минус) със 78.95% до обем от 336 134 MWh (седмица по-рано – минус 84.13%).През аналогичния период на миналата година салдото (износ-внос) на електроенергия е достигало до обем от 1 597 202 MWh. Делът на базовите централи за посочения сравняван период от настоящата с миналата година се свива с 18.95 % до обем от 10 686 595 MWh. Година по-рано участието на базовите централи е било в обем от порядъка на 13 184 770 MWh. Участието на ВЕИ в преносната мрежа в сравнение с аналогичния период на предходната 2023 г. се увеличава с 44.39 % и достига до обем от 959 243 MWh (седмица по-рано – плюс 45.55 %). Година по-рано ВЕИ са участвали в преносната мрежа с количество от порядъка на 664 332 MWh. Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа се повишава с 25.80 % и достига до обем от 980 213 MWh (за отчетния период до 28 април – плюс 26.63 %). Година по-рано делът на ВЕИ в разпределителната мрежа е възлизал на 779 155 MWh. По-добрите резултати за периода от настоящата 2024 г. се дължат на положителното участие на фотоволтаичните централи (плюс 54.01 %) и биомасата (плюс 22.96 %), независимо от лошия дял на вятърните централи (минус 11.06 %). Водноелектрическите централи (ВЕЦ) отново демонстрират ръст от 10.53 %. Или, ако през миналата година участието на ВЕЦ е било в обем от 1 032 697 MWh, през посочените дни от настоящата 2024 г. то се увеличава до 1 141 471 MWh.
Източник: 3e-news (09.05.2024)

ЕСО отчита рекорден спад в износа на електроенергия за първите четири месеца на 2024 г. Рекорден спад в износа на ток с близо 79% за първите четири месеца на годината отчита Електроенергийният системен оператор (ЕСО) за първите четири месеца на годината. Същевременно е регистрирано и намаление в производството и вътрешното потребление на електроенергия. Една от причините за рекордния спад в износа е по-евтиното електричество в съседните държави, които не са Европейския съюз и не плащат квоти за въглеродните емисии при производството на електроенергия. Спадът в производството на електричество се дължи както намаления износ, така и на свитото потребление. Към момента делът на зелена енергия в производството на електричество у нас е близо 55% - 44% от ВЕИ и 11% от ВЕЦ.
Източник: News.bg (13.05.2024)

Почти три пъти по-добър финансов резултат за 2023 г. отчита "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) в сравнение с предходната 2022 година. Нетната печалба на компанията, която се занимава с диспечирането на мрежата и събирането на такси за пренос и достъп, се повишава до 250.4 млн. лв. при 91 млн. лв. година по-рано. Това е резултат от редица фактори, сред които увеличените приходи от присъединяване (с 31 млн. лв. спрямо 2022 г.), увеличените постъпления от достъп за ВЕИ производителите в резултат на по-високите количества произведен ток (с 39% спрямо януари - декември 2022 г.). Всичко това най-вероятно ще продължи с оглед значителното производство на ток от слънце и вятър, както и предвид заявките за нови централи въпреки намаляващия капацитет на мрежата. Фактор през м.г. са били и намалените разходи за закупуване на енергия за технологичен разход по пренос спрямо същия период на предходната година поради спад на борсовите цени. Общата сума на капитала и резервите на ЕСО през 2023 г. достига 2.5 млрд. лв. при 2.3 млрд. лв. за същия период на м.г. Въпреки отличните си резултати от компанията отчитат слаб ръст в общия размер на пасивите, които са 1.32 млрд. лв. при 1.26 млрд. лв. година по-рано. Сумата на текущите пасиви намалява до 241 млн. лв. (363 млн. лв. за 2022 г.), докато тази на нетекущите леко расте и е 1 млрд. лв. (при 905 млн. лв. година по-рано), става ясно още от отчета. Приходите на ЕСО за м.г. са в размер на 1.3 млрд. лв., а резултатът от оперативна дейност - 278 млн. лева. Това е значително подобрение в сравнение с 2022 г., когато е бил 101 млн. лв. Още през 2022 г. печалбата на ЕСО достигна 91 млн. лв. (при 79.4 млн. лв. за 2021 г.), с което сумите по сметките на компанията надхвърлиха 400 млн. лева.
Източник: Капитал (15.05.2024)

ЕСО върна свръхприходите си от екстремните цени на балансиращата енергия "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) е възстановил на пазарни играчи над 25.8 млн. лв., които е получил като свръхприходи от екстремно високите цени на балансиращата недостигаща енергия на пазара на ток на 19 май 2024 г.Така то изпълнява решението на енергийния регулатор за по-справедливо разпределение на разходите за балансираща енергия между всички търговски участници, които са претърпели чувствителни загуби от това, че се е наложило да платят цени над 6300 лв./МВтч на производители на електроенергия, задействали своите мощности в резултат на дефицит на ток. Съгласно разпореждането на Комисията за енергийно и водно регулиране ЕСО е извърши вторичен сетълмент и е преизчислил задълженията на пазарните участници на съответната дата. На координаторите на балансиращи групи са възстановени общо 25 861 297.93 лв. - реализиран финансов излишък от ЕСО на 19 май 2024 г. вследствие на неточно прогнозиране, ненавременни решения от пазарните участници за постигане на балансиран график и подценяване на ситуацията от страна на значителна част от координаторите на балансиращи групи. На свой ред координаторите на балансиращи групи, на които са преведени сумите от приложения еднократен компенсаторен механизъм след извършения вторичен сетълмент от ЕСО, трябва да ги разпределят към потърпевшите търговски участници в съответната балансираща група. Съгласно решението на КЕВР, не са коригирани вземанията от 19 май 2024 г. на добросъвестните координатори на балансиращи групи, които отговорно и професионално са предприели всички необходими действия, в т.ч. с активно участие на пазара "в рамките на деня", да осигурят балансиран график в групата си, отбелязва се още в прессъобщението. За тях остават приходи от около 600 хил. лв. от балансиращия пазар в този критичен ден.
Източник: Медия Пул (15.07.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)

Стартът на новия завод на "Смарт Органик" в Божурище се отлага за есента Абсурдният казус за недостига на ток в парка в Божурище край София, който е собственост на "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) спира проектите на "Оренда груп" и "Смарт органик". Безкрайни административни процедури пречат на електроразпределителното дружество "ЕРМ Запад" да прекара допълнителни електропроводи. "Оренда груп" произвежда биокозметика с марката Wooden Spoon и е собственост на Силвия и Пламен Павлови (66%) и Яни Драгов (34%), който от своя страна е основател и мажоритарен собственик и на производителя на биохрани "Смарт органик". Двете компании са сертифицирани като инвеститори клас Б, което е условие, за да изградят предприятия в държавната индустриална зона. В края на май 2022 г. те стават собственици на парцели в Божурище - "Оренда груп" купува 5.6 дка, а "Смарт органик" - 12 дка. За изпълнението на проектите им са предвидени съответно 5 млн. лв. и 16 млн. лв. Започват да строят през миналото лято и фабриките вече са готови и оборудвани, като по-малката на "Оренда груп" има издаден Акт 16 на база писмо от "ЕРМ Запад" за бъдещо свързване към мрежата, а тази на "Смарт органик" предстои да вземе. От края на този месец "Оренда груп" ще трябва да изплаща и банковия си кредит, който е взела за новата фабрика. Това обаче няма да се случи точно така, защото предприятията нямат ток. Захранването на индустриалния парк с електроенергия става на базата на договор за присъединяване между НКИЗ и "ЕРМ Запад", който е сключен през 2017 г. и предвижда изграждането да протече на три етапа за общо 32 мВт. Първият и вторият вече са готови, като изпълнението им е отнело по около две години - въведени са в експлоатация съответно през 2019 и 2021 г. "За третия е необходимо да се положат два нови кабела средно напрежение до възлова станция "Индустриални зони", обясниха от "ЕРМ Запад". Междувременно през 2021 г. с допълнително споразумение е увеличена мощността на третия етап от 10 на 12 мВт. Строителството обаче още не е започнало. Индикативният срок за изпълнение на строително-монтажните работи на третия етап е приблизително 6-7 месеца. Междувременно компаниите планират да монтират солари и генератори на газ. За изграждане на нови довеждащи електропроводи и електрическа подстанция от Електроенергийния системен оператор, правителството наскоро отпусна 23.5 млн. лв. Това ще увеличи значително капацитета за захранване на зоната. Индикативният срок за изпълнение на този проект е две години и половина.
Източник: Капитал (12.08.2024)

ЕСО: До 2033 г. се планира изграждането на над 19 хил. MW нови мощности, 90% от тях ВЕИ През следващите 10 години в България се планира да бъдат изградени над 19 хиляди мегавата (MW) нови мощности, като 90 процента от тях да са ВЕИ - производство на ток от възобновяеми източници като слънце, вятър и вода. От предвидените близо 17,5 хил. мегавата нови ВЕИ мощности, по-голямата част - 85%, са фотоволтаични централи. Електроенергийният системен оператор прогнозира че страната ни от основен износител в следващите години ще покрива потреблението си чрез внос на ток на по-конкурентна цена. Въглищните ни централи изпитват изключителен пазарен натиск, най-вече поради големите разходи за въглеродни емисии. Това допълнително ще усложни управлението на баланса между производство и потребление в рамките на страната. По този начин освен технически, ще се създадат и финансови проблеми за местните въглищни централи от нереализираната разполагаемост за производство. Без финансов механизъм за подкрепа, въглищните централи няма да произвеждат електроенергия по икономически причини. При приетото развитие на производството от ВЕИ се предвижда към 2033 г., то да надхвърли 50% от прогнозираното брутно електропотребление в страната.
Източник: БНР (19.08.2024)

Сериозен спад в производството и износа на ток Производството на електроенергия в България между 1 януари и 18 август се е понижило с 8,02% в сравнение със същия период на миналата година, показват данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на 2024 г. до 18 август са произведени 23 732 820 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 25 801 467 мегаватчаса. Потреблението спада с 1,38% на годишна база, докато салдото износ-внос на електроенергия се влошава с 68,12%. За дните от 1 януари до 18 август то е било 818 166 мегаватчаса при 2 566 047 мегаватчаса през 2023 г. Участието на възобновяемите енергийни източници в преносната мрежа нараства с 45,50 процента в сравнявания период, докато повишението на ВЕИ в разпределителната мрежа е с 36,24 процента. Най-много е повишението на дела на електроенергия от фотоволтаичните електроцентрали - с 85,47 процента в преносната мрежа и с 60,80 процента в разпределителната мрежа. Отчита се повишение с 2,6 процента и на електроенергията, произведена от ВЕЦ. На този фон, участието на базовите централи (АЕЦ и ТЕЦ) в енергийния баланс е намаляло с 16,65% за година. Те са произвели 16 987 794 мегаватчаса електроенергия до 18 август при 20 381 237 мегаватчаса преди година.
Източник: БТА (21.08.2024)

Производството на електроенергия в България се е понижило с близо 8 процента от началото на 2024 г. на годишна база Производството на електроенергия в България се е понижило със 7,72 процента за периода 1 януари 2024 г. - 25 август 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 25 август 2023 г. Това показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината до 25 август са произведени 24 478 705 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 26 525 591 мегаватчаса. От 1 януари до 25 август тази година потреблението на електроенергия в страната е с 1,38 процента по-малко в сравнение със същия период на миналата година. За отчетния период на настоящата година са били изразходени 23 565 455 мегаватчаса, докато в аналогичния период на миналата година потреблението е било 23 894 317 мегаватчаса. Салдото (износ-внос) на електроенергия е спаднало с 65,25 процента за сравнявания период, показва още справката на ЕСО. За дните от 1 януари 2024 г. до 25 август 2024 г. то е било 913 250 мегаватчаса, докато за този период на изминалата година - 2 631 274 мегаватчаса. Участието на базовите централи в енергийния баланс на България е намаляло с 16,15 процента за периода 1 януари 2024 г. - 25 август 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 25 август 2023 г. От базови централи от началото на тази година са произведени 17 545 250 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на миналата година електрическата енергия от тях е била 20 924 143 мегаватчаса. Участието на възобновяемите енергийни източници в преносната мрежа нараства с 44,02 процента в сравнявания период, докато повишението на ВЕИ в разпределителната мрежа е с 36,10 процента. Най-много е повишението на дела на електроенергия от фотоволтаичните електроцентрали - с 81,68 процента в преносната мрежа и с 60,23 процента в разпределителната мрежа. Отчита се повишение с 1,82 процента на електроенергията, произведена от ВЕЦ, за периода 1 януари 2024 г. - 25 август 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 25 август 2023 г.
Източник: economy.bg (30.08.2024)

Китайско-български тандем ще строи соларния парк върху Летище Силистра Строителството на една от най-големите соларни централи в България - "Св. Георги" край Силистра, ще започне още следващата седмица. Инвеститорът в проекта - Rezolv Energy, която е дъщерна компания на английския мултимилиарден фонд Actis, който има големи инвестиции в енергийна инфраструктура по целия свят, обяви, че е избрала трима изпълнители за изграждането на 229-мегаватовия фотоволтаичен парк. Става въпрос за китайската CMC Europe и българските Solarpro и "Грийн солар енерджи". На база параметрите на централата, която ще е разположена върху територията на бившето летище на дунавския град, може да се очаква инвестиция около 250 млн. лева. Издаденият в началото на тази година от КЕВР лиценз за проекта е за 199 мВт, колкото ще бъде връзката към мрежата на Електроенергийния системен оператор. След пускането ? в експлоатация тази централа ще увеличи соларния капацитет на България с около 7%. Соларният парк "Св. Георги" ще бъде изграден върху старото летище до Силистра, чиято площ е 165 хектара. Предвидени са близо 400 000 слънчеви панела, които ще бъдат осигурени и монтирани от CMC Europe и Solarpro. Китайската компания е регистрирана в Унгария, но е дъщерна на China National Machinery Import and Export Corporation (CMC), част от Genertec International. Solarpro пък е мултитехнологичен интегратор с опит в хибридни проекти, които включват фотоволтаични, вятърни, батерийни системи за съхранение на енергия (BESS) и водородни решения. Компанията е част от австрийската група Renalfa, в която участие има и издателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Паркът "Св. Георги" ще се свързва с мрежата чрез 110kV подстанция и две независими линии с обща дължина приблизително 6 км. Те ще бъдат изградени от "Грийн солар енерджи", която е собственост на Драган Танев Георгиев. Произведената електроенергия ще се продава на търговски и индустриални потребители чрез дългосрочни споразумения за закупуване на електроенергия (PPA). Базираната в Прага компания Rezolv вече разполага с над 2 GW мощности за чиста енергия, които са в процес на изграждане в Югоизточна Европа. Освен българския проект в Румъния се работи върху Dama Solar, която със своите 1044 MW ще бъде най-голямата слънчева централа в Европа, след като бъде построена. Останалите мощности са вятърни и също са разположени в Румъния.
Източник: Капитал (03.09.2024)

Производството на електроенергия за първите осем месеца на 2024 г. намалява със 7.56 % Производството на електроенергия за времето за първите осем месеца на 2024 г. е в обем от 25 212 044 MWh. Спрямо аналогичния период на миналата година това представлява понижение (минус) със 7.56 % (за отчетния период до 25 август или преди седмица – минус 7.72 %). Година по-рано производството на електроенергия е възлизало на обем от 27 275 336 MWh. Потреблението на ток за посочения сравняван период от настоящата година възлиза на обем от 24 198 797 MWh, което е спад с (минус) 1.43 % (преди седмица – минус 1.38 %) в сравнение с аналогичното време на предходната 2023 г. Според данните на системния оператор, година по-рано потреблението на ток е било в обем от порядъка на 24 549 416 MWh. Салдото (износ-внос) на електроенергия за първите осем месеца от настоящата година в сравнение със същото време на предходната 2023 г. намалява с (минус) 62.83 %(седмица по-рано – минус 65.29 %). Така, ако за посочения период година по-рано салдото (износ-внос) на ток е достигало до обем от 2 725 920 MWh, то за 2024 г. се свива до 1 013 247 MWh.
Източник: 3e-news (04.09.2024)

ЕК е отказала окончателно ЕСО и "Булгартрансгаз" да останат в БЕХ Европейската комисия не е приела аргументите на енергийното министерство ЕСО и “Булгартрансгаз” да останат под шапката на БЕХ, каквото решение взе Народното събрание през 2023 г. България на практика е длъжна да извади двете дружества от холдинга, ако не иска да загуби средства от порядъка на над 1 млрд. лв. Двата оператора вероятно ще бъдат отделени в нов холдинг под шапката на БЕХ, което няма да изисква промени в сертифицирането им. България се надяваще да убеди Брюксел, че е достатъчно да забрани кроссубсидирането на дружества под шапката на БЕХ, но това не е било прието от комисията. Изваждането на операторите от БЕХ няма да се отрази на тяхното финансово състояние, но ще засегне холдинга.По облигационния заем на БЕХ в размер на 1,2 млрд. лв. предстои падеж през 2025 г. в размер на 600 млн. лв., което ще наложи получаването на заем от страна на държавата в размер на 300 млн. евро. В противен случай има риск за предсрочна изискуемост на облигационните заеми на БЕХ.
Източник: Сега (18.09.2024)

КЗК образува открито производство срещу "Електроенергиен системен оператор" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) по жалба на фирма "Застрахователна компания Аксиом" АД, подадена по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) в частта му за сроковете за подаване на оферти за участие в процедури. Тя е срещу решението на ЕСО за сключване на медицинска застраховка на работниците и служителите на компанията и дъщерните й дружества. По жалба на "Фармвил" ЕАД КЗК образува открито производство срещу Столична община - район Красно село. Жалбата също е по реда на ЗОП и е срещу решението за възлагане на дейности по ремонт и реконструкция на транспортната инфраструктурна мрежа на територията на район "Красно село".
Източник: БТА (02.10.2024)

КЕВР глоби с над 110 хил. лв. четири дружества за нарушения на чл. 4 и 9 от REMIT Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) глоби с над 110 хил. лв. четири дружества за нарушения на чл. 4 и 9 от Регламент (ЕС) №1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT). На "ТЕЦ-Бобов дол" АД за наложени глоби за 80 хил. лв. за осем случая на нарушение регламента. Дружеството не е оповестило за осем случая на непланирана недостъпност на съоръженията си за производство на електроенергия в периода януари-март 2024 г. На "ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3" АД е наложена глоба в размер на 10 хил. лв., защото не е оповестила за спирането на производствените си мощности на 20 февруари тази година, след като изтече договорът ? с Националната електрическа компания (НЕК) за закупуване на електроенергия за регулирания пазар. Дружеството "Ей И Ес - 3С Марица Изток I" ЕООД е санкционирано с 20 хил. лв. за непубликуване на информация да спирането на производствена дейност на 18 юли 2024 г. "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ЕАД е санкционирано със 7 хил. лв. защото е посочило в Централизирания европейски регистър на участниците на пазара лицензирана платформа за публикуване на вътрешна информация по реда на чл. 4 от REMIT, въпреки сключено споразумение за ползване на платформата на Българската независима енергийна борса.
Източник: News.bg (04.12.2024)