Производството на електроенергия в страната намалява с 5% през 2024 г. Производството на електроенергия е намаляло с 5% през 2024 година, сочи справката на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Данните сочат, че през миналата година в страната са произведени 37,7 тераватчаса електроенергия. Базовите мощности (ядрените реактори, ТЕЦ) са произвели 28,2 тераватчаса. Това е намаление от почти 11%. За сметка на това има значително повишение на дела на зелената енергия в микса, което се дължи основно на фотоволтаиците. В същото време има свиване на дела на вятърните централи и на работещите с биомаса. Водните централи са произвели 2,87 тераватчаса електроенергия, което е намаление от 6,7%. От Националната електрическа компания (НЕК), която управлява водния ресурс, коментираха преди време, че използват тези мощности внимателно заради засушаването. Валежите от сняг в последните дни вероятно ще позволят увеличаване на производството през пролетните месеци. Данните на ЕСО показват още леко повишение на потреблението на електроенергията през 2024 година - в рамките на 0,85% до 36,6 тераватчаса. Салдото между износа и вноса е положително и е в размер на 1,03 тераватчаса, тоест България запазва позициите си на нетен износител на електроенергия. Спрямо 2023 година обаче има спад от почти 70%, което вероятно се дължи на стабилизирането на енергийния пазар в региона и намаляването на цените, което направи неефективна работата на въглищните ни централи.
Източник: Инвестор.БГ (07.01.2025)

Почти 1000 MW нови ВЕИ са заработили през 2024 г. в България Развитието на нови ВЕИ в България намалява леко спрямо година по-рано. Само за 2024 г. в експлоатация са били въведени са 481 с обща мощност 938 MW, показва справка на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). За сравнение - през 2023-а бяха добавени над 1200 мегавата фотоволтаици. А по данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) инсталираните фотоволтаици в България вече са над 3600 мегавата. Към 18 декември по линия на временната схема за достъп са присъединени 125 обекта с обща мощност 1115.35 MW. Изграждането на още нови соларни централи ще продължи и през 2025 г. Постъпилите към края на миналата година заявления за присъединяване към разпределителната мрежа на нови ВЕИ са 330 с мощност 707.3 MW и 52 заявления за присъединяване към електропреносната мрежа с обща мощност 3353.42 MW. Общата инсталирана мощност на всички 382 постъпили заявления до средата на декември 2024 г. е 4060.72 MW. От тях обаче са одобрени значително по-малка част, а за някои процедурата вероятно продължава и в момента. А очакванията са реално да бъдат пуснати 600 - 700 мегавата. Интересът към новите проекти обаче е значително по-малък в сравнение с 2023 г., когато постъпилите заявления за изграждане на нови ВЕИ бяха над 2000 с обща мощност от 7188 MW. През лятото КЕВР първо въведе гаранция в размер на 50 000 лв. за 1 MW, а по-късно подобен депозит бе одобрен и за инвеститорите в системи за съхранени на енергия. Проблем остава и липсата на капацитет, което донякъде също блокира инвестициите в нови проекти. Искания за съгласуване на условията за присъединяване на обекти с мощност до 200 KW, за които редът е само уведомителен към ЕСО, са постъпили уведомления за инсталирани 732 нови ВЕИ с обща мощност 53.88 MW, показват още данните. Това говори за активност от страна на по-малките производители на ток от ВЕИ въпреки усложненията в част от процедурите и рисковете, свързани със самите плащания. Проектите са равномерно разпределени на територията на цялата страна, като се откроява активен инвеститорски интерес в района на Южна и Северозападна България - Видин, Монтана, Лом, Хасково и ямболското село Тенево. Именно там през 2023 г. бе направена и първата копка на хибридния ВЕИ комплекс "Тенево", който е разположен върху терена на старото летище Тенево. Проектът е на датската компания Eurowind Energy и базираната във Виена Renalfa IPP чрез компанията EURA IPP. Паркът, който е в процес на изграждане, е с планирана мощност 237.58 MW и се очаква да бъде сред най-големите на пазара. Следващата фаза пък предвижда инсталирането на вятърни турбини и батерии за съхранение на електроенергия. Общите приходи на компаниите в топ 10 са почти 1.17 млрд. лева и растат с 19.5% на годишна база. Печалбата им е 127 млн. лв. и се увеличава почти с 60% за година, и очаквано всички са на плюс.
Източник: Капитал (08.01.2025)

Изминалата 2024 е била една от най-слабите за енергетиката на България Според данните на Електроенергийния системен оператор през годината България е произвела с 5% по-малко електроенергия, като спадът реално е при базовите централи, най-вече въглищните ТЕЦ, докато при ВЕИ има ръст. За пръв път от няколко години има и повишение на вътрешното потребление на електроенергия - с 900 хил. мВтч, или 1%. Това е принудило обществения доставчик да купува по-големи количества, за да задоволи нуждите, като докладът на КЕВР за новите тарифи през 2025 г. изтъква, че през периода юли - ноември крайните снабдители са надвишили с 500 GWh, или с 11.5%, определените през юни количества. Но може би най-съществения показател за 2024 г. е износът на ток. България традиционно продава енергията си в региона и дори всички дългосрочни стратегии залагат на това, че поне по 8000 гВтч на година ще се изнасят. През миналата година има рекордно нисък износ на ток - около 1000 гВтч, което е със 70% по-малко от предходната година и очертава променящите се тенденции в региона, където новите мощности са по-конкурентни и гъвкави. През 2024 г. България е произвела рекордни количества соларна електроенергия - малко под 5 тВтч, което е ръст на годишна база с около 65%, а спрямо 2022 г. той е троен. За разликата от фотоволтаиците обаче вецовете са произвели рекордно малко количество електроенергия. Спадът на годишна база не е толкова внушителен - със 7%, но спрямо 2022 г. той е с цели 24%, а спрямо 2021 г. - внушителните 43%. Вятърните турбини са произвели 1.3 тВтч електроенергия, което е в рамките на обичайните нива за този сектор на енергетиката. През 2024 г. България изпраща най-слабата си година откъм производство на електроенергия и въпреки че енергийният микс е леко по-зелен и по-устойчив, общата картина е доста по-различна. С изтичането на дългосрочния си договор с НЕК, ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" спря работа в началото на годината. Централата е втората най-голяма в страната с над 900 мегавата мощност. Производството в страната е 37.9 тВтч, което е с 5% по-малко от това през предходната година. Цените в България, Сърбия, Румъния и Унгария бяха много често по-високи, отколкото в останалите части на Европа, заради по-ниското производство (главно в Румъния). Сред другите причини е износът за Украйна, който се увеличи заради ударите по системата от страна на руснаците и по-големия трансграничен капацитет с ЕС. В България средната цена за годината е точно 200 лв./мВтч, като най-високи бяха стойностите през последните два месеца и през лятото - периодите на по-голямо търсене. Цените на въглеродните квоти се задържаха по-ниски през годината, като през повечето време те се задържаха около 70 евро на тон. При по-високи цени през 2025 г. ще е по-трудно за тецовете да работят.
Източник: Капитал (15.01.2025)

EК одобри 50 процента безвъзмездно финансиране за изпълнение от ЕСО на прединвестиционни дейности на българска територия по проекта "Кармен" ЕК одобри отпускането на 50% безвъзмездно финансиране за прединвестиционните дейности на българска територия по проекта от общ европейски интерес „Кармен“. С европейското финансиране Електроенергийният системен оператор на България ще изпълни цялостен пакет от проучвания и предварителни инвестиционни дейности за изграждане на три нови изцяло цифровизирани подстанции 400/110 kV - Свобода, Добрич 2 и Генерал Тошево 2; за реконструкция и модернизация на подстанция 400/110 kV Варна 750 и за изграждане на над 100 км нови електропроводи 400 kV, необходими за свързване на новите подстанции към интелигентната електропреносна система на ЕСО. 5,6 млн. евро е общият размер на прединвестиционните дейности, които ще бъдат реализирани от ЕСО на територията на България, като част от изпълнението на проекта „Кармен“. Целта е модернизиране на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет в Североизточна България за оползотворяване на потенциала за производство на зелена електроенергия и обезпечаване преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния коридор Север-Юг. През 2023 г. съвместният проект между българския електропреносен оператор ЕСО и румънските преносен оператор „Транселектрика“ и разпределителното дружество Delgaz Grid S.A. – „Кармен“ стана част от първия списък с проекти от общ и проекти от взаимен интерес на Европейския съюз. Проектът „Кармен“ предвижда до 2030 година да бъдат изпълнени инвестиции, целящи подобряване стабилността на мрежата и увеличаване на нейния капацитет, постигане на ефективност на разходите за разпределение на електроенергията, внедряване на механизми за управление на потреблението, оптимизиране работата на електроенергийната система. Реализацията на проекта „Кармен“ ще насърчи трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна.
Източник: 3e-news (31.01.2025)

Електроенергийният системен оператор на България се присъедини към платформата PICASSO На 10 февруари 2025 г. ЕСО успешно се присъедини към платформата PICASSO и стана първият електропреносен оператор в Югоизточна Европа, свързан с европейската балансираща платформа. Европейската платформа е фокусирана върху трансграничен обмен на балансираща енергия от активирани резерви за автоматично вторично регулиране на честотата и обменните мощности (aFRR). В международния проект PICASSO участват 26 оператора на преносни системи, част от европейската асоциация на преносните оператори ENTSO-E. Платформата PICASSO осигурява общи правила при активирането на балансираща енергия от автоматично вторично регулиране на честотата и обменните мощности за всички свързани оператори на преносни системи. Една от ключовите промени, която ще настъпи след присъединяването към платформата, е методът на ценообразуване на балансиращата енергия при активиране на услугата автоматично вторично регулиране на честотата и обменните мощности (aFRR). Платформата ще събира и подрежда според предложената цена всички налични предложения за балансираща енергия от aFRR и ще се изготвя общ приоритетен списък (CMOL). Работата на европейската балансираща платформа оптимизира в рамките на трансграничния обмен активирането на балансираща енергия между отделните контролни блокове в синхронната зона на Континентална Европа, като се вземат предвид наличните преносни способности. Електроенергийният системен оператор на България е първият от регион Югоизточна Европа, който се присъединява към PICASSO и към настоящия момент няма обща електрическа граница с оператори на преносни системи, които участват ефективно в проекта. До присъединяването към платформата на поне един преносен оператор от съседните на България страни, няма да има реален обмен на балансираща енергия от автоматично вторично регулиране на честотата и обменните мощности (aFRR). Поради тази обективна причина формирането на маргиналната цена за България, използвана като ценообразуващ фактор в Методика за определяне на цени на балансираща енергия, ще продължи да се определя от активираните местни източници на балансиращи услуги.
Източник: 3e-news (11.02.2025)

Електрохолд Трейд стартира високотехнологична платформа за управление на енергийни активи "Електрохолд Трейд" стартира високотехнологична платформа за управление на енергийни активи, която дава възможност на електроцентрали и клиенти да участват на пазара на електроенергия и свързани услуги. Платформата е регистрирана от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и предлага обща мощност за регулиране в диапазон от 190 мегавата. С въвеждането в експлоатация на нови ФЕЦ и системи за съхранение на електрическа енергия, както и с включването на нови индустриални и корпоративни клиенти, се очаква да се увеличи общата налична мощност за участие на пазара и ползване от ЕСО. С пълната либерализация на пазара към платформата ще могат да бъдат присъединявани по-малки играчи като електрически автомобили и системи на битови потребители, каквато е практиката на развитите западни пазари. "Електрохолд Трейд" е първият лицензиран търговец на електрическа енергия на крайни клиенти в България. Дружеството е водещ доставчик на свободния пазар и координатор на стандартна балансираща група от индустриални клиенти, корпоративен бизнес, централи, ВЕИ и системи за съхранение на електрическа енергия. "Електрохолд Трейд" е доставила близо 53 млрд. kWh електрическа енергия от 2006 до 2024 г.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2025)

Производството на електроенергия от началото на годината до 23 февруари се увеличава с 22.90 По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода 1 януари - 23 февруари 2025 г. производството на електроенергия в България е скочило с близо 23% до 7,663 млн. MWh при 6,235 млн. MWh за първите седмици на миналата година. Потреблението също расте - но с по-бавни темпове - с 11 на сто до 7,334 млн. MWh. Енергетиката на България е с положително салдо "износ-внос" в размер на 329 328 MWh. Най-голям е скокът при фотоволтаичните централи - 304 094 MWh в преносна мрежа и 285 781 MWh в разпределителна мрежа, което е със съответно 51,75% и 54,83% повече в сравнение със същия период на 2024 г. В периода 1 януари - 23 февруари 2025 г. общият дял на ВЕИ в преносна и разпределителна мрежа се увеличава с едва около 20 на сто. Причината - производството на ток от вятър и биомаса е намаляло на годишна база.с 2,30%. Производството на базовите електроцентрали е скочило с 25,12% и достига 6,424 млн. MWh.
Източник: Money.bg (27.02.2025)

50 гигаватчаса слънчева енергия останаха непроизведени у нас през март 50 гигаватчаса (GWh) електроенергия от соларни панели е останала непроизведена в България през март, тъй като пазарът не е могъл да поеме това производство и централите са били изключени от системата, съобщи директорът на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Очаква се проблемът да се задълбочава, защото соларните панели се увеличават, а липсват батерии за съхранение на произведената електроенергия. За да бъде балансирана системата, са нужни батерийни мощности от 21 гигаватчаса. Първата батерия от 27 мегаватчаса вече работи, а през май се очаква да се включи още една мощност с капацитет от 500 мегаватчаса. Соларните централи в България са с капацитет от 4700 мегавата. През тази зима въглищата са съставлявали 30% от микса, което е по-малко от средния дял в предишни години, когато въглищните мощности осигуряваха над 40% от електроенергията в страната.
Източник: Инвестор.БГ (11.04.2025)

Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) отчита леко повишение на печалбата си до 265 млн. лв. за 2024 г. при 250 млн. година по-рано. С тези свои показатели компанията запазва позицията си на едно от най-богатите и стабилни държавни дружества. Общо реализираните приходи за 2024 г. са в размер на 1.38 млрд. лв., а отчетените разходи за същия период - 1 млрд. лева. Активите на ЕСО са за общо 4.4 млрд. лв. при 3.8 млрд. лв. година по-рано. Приходите на ЕСО от управление на ел. системата и от пренос през мрежата са в размер на 1.2 млрд. лв., като бележат лек спад спрямо 2023 г., когато са били 1.23 млрд. лева. В същото време при нетните приходи от управлението на мрежата се повишават до 694 млн. лв. при 623 млн. лв. през 2023 г. Тук влизат постъпленията от достъп до мрежата, администриране на пазара, свързан с ел. енергия, и др. Отчетените приходи от достъп от ВЕИ с динамично променяща се генерация - от слънчева и вятърна енергия за 2024 г. са 36 млн. лв. при 24.5 млн. лв. година по-рано. Разходите на ЕСО за външни услуги са се повишили през м.г. до 89 млн. лв. (при 73 млн. лв. година по-рано). Списъчният състав на персонала в ЕСО е 3186 души.
Източник: Капитал (24.04.2025)

Доклад оценява работата на държавни фирми Агенцията за публичните предприятия и контрол е изготвила оценка на публичните предприятия на базата на гласувана от правителството в края на 2023 г. методика. Анализирано е изпълнението на бизнес програмите на всички големи държавни дружества по смисъла на Закона за счетоводството - общо 50 фирми. За целите на оценката дружествата са разделени в 2 големи групи - предприятия, осъществяващи предимно търговска дейност и предприятия, осъществяващи предимно публични функции. Анализът показва, че с много добро изпълнение и по двата показателя са 28 дружества. 21 са оценени с изпълнение "добро", 7 дружества имат задоволително изпълнение на финансовите цели, а 4 дружества имат оценка "незадоволителна". Като незадоволително е оценено изпълнението на финансовите цели на "Държавната консолидационна компания", която периодично се обявява за ненужна шапка на много разнородни по дейност дружества като ВМЗ, "Монтажи", "Екоантрацит", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум". В ДКК по списъчен състав работят 19 души, бордът на директорите се състои от 4 души, а общият разход за възнаграждения на борда е 347 000 лв. за годината. Крайната оценка е "добра", дружеството е на печалба от 14 млн. лв., но тя се свива чувствително спрямо 2022 г. Незадоволителна оценка за изпълнение на финансовите цели получава и "Булгаргаз" заради влошения коефициент на задлъжнялост, който мери съотношението между пасивите и собствения капитал, който е скочил сериозно. 5-членният борд на директорите е получил през 2023 г. възнаграждения в общ годишен размер от 579 000 лв. (53 души списъчен състав). "Булгаргаз" е на загуба от 52,3 млн. лв. през 2023 г. спрямо загуба от 100,4 млн. лв. година по-рано. Незадоволително е изпълнението на финансовите цели и при МБАЛ "Лозенец" - бившата правителствена болница, защото не успява да подобри коефициента на обща ликвидност. Бордът на директорите е тричленен, изплатени са възнаграждения в размер на 295 000 лв. през годината. Загубата е 22,3 млн. лв. през 2023 г. срещу 32 млн. лв. година по-рано. Единственото дружество с обща крайна незадоволителна оценка е "БДЖ-Товарни превози". Всички коефициенти за оценка на финансовото състояние на дружеството са се влошили спрямо година по-рано. От близо 13 млн. лв. печалба за 2022 г. дружеството е излязло на загуба от 10,4 млн. за 2023 г. Сред дружествата с много добри оценки по двата показателя, са БЕХ - 5-членен борд, изплатени 857 000 лв. възнаграждения, 1 млрд. лв. печалба, ВМЗ - 5-членен борд, изплатени 295 000 лв. възнаграждения (4199 души персонал) и 143 млн. лв. печалба, "АЕЦ - Козлодуй" - с много високи резултати и по двата показателя, печалба от 537 млн. лв., с 5-членен борд и изплатени възнаграждения 638 000 лв. за годината (3796 души персонал), ЕСО - с 3-членен УС и 7-членен надзорен съвет, платени възнаграждения за двата органа 1 млн. и 13 хиляди лв. (3321 души) и 250 млн. лв. печалба и др. В края на 2023 г. българската държава упражнява доминиращо влияние в 266 публични предприятия, в които са били заети 121 000 души. Собственият им капитал през 2023 г. възлиза на 32,3 млрд. лв. срещу 23,7 млрд. лв. през 2020 г. Голям принос за ръста на капитала през 2023 г. срещу 2022 г. има вноската на 1.5 млрд. лв. в АЕЦ “Козлодуй” за изграждането на 7-и и 8-и блок. Двадесет и три публични предприятия приключват 2023 г. с отрицателен собствен капитал, от които "Български пощи" ЕАД, София с 49,285 млн. лв., "Водоснабдяване и канализация" ООД, Шумен с 29,176 млн. лв., "Терем Хан Крум" ЕООД, Търговище с 20,873 млн. лв. и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив с 18,876 млн. лв.
Източник: Сега (10.06.2025)

България вече съхранява слънчева енергия в батерии, заявленията растат На територията на България има инсталирани около 500 мегавата батерии, с общ капацитет за съхранение около 1 300 мегаватчаса. Освен това в ЕСО са постъпили заявления за около 12 000 мегавата мощности и 35 000 мегаватчаса капацитет, за които са дадени становища, съобщи изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Батериите сега могат да покрият около 1.5% от дневното потребление в България, а до края на годината увеличението може да е 6 – 8 пъти. ЕСО няма право да притежава съоръжения за съхранение на слънчева енергия. За първите 7 месеца на тази година спрямо същия период на 2024 г. износът на ток от страната бележи ръст. Положителното салдо е близо 230 000 мегаватчаса електрическа енергия, изнесена към други пазари.
Източник: economic.bg (12.08.2025)

ББР и ЕСО създават първия инвестиционен фонд за вземания в енергетиката Държавните Българска банка за развитие (ББР) и Електроенергиен системен оператор (ЕСО) планират да създадат две съвместни дружества с нова финансова роля. Сделката вече е обявена пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която трябва да даде зелена светлина за реализацията. Първото ново дружество ще бъде със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). На практика това означава, че ще може да набира пари от инвеститори (чрез емитиране на ценни книжа) и с тях да изкупува вземания – например задължения към ЕСО или други дългове в енергийния сектор. Второто ще има обслужваща функция – ще управлява тези вземания: ще следи сроковете, ще събира парите, ще се занимава с юридическа и административна работа. То ще обслужва както новото АДСИЦ, така и потенциално други подобни дружества. Подобни структури съществуват от години в Западна Европа и САЩ, особено в банковия и енергийния сектор. Те позволяват трансфер на риск от основни доставчици към пазарни участници и инвеститори, като същевременно се поддържа финансова дисциплина.
Източник: economic.bg (26.08.2025)

КЗК позволи на ББР и ЕСО да създадат две съвместни дружества Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина на Българска банка за развитие (ББР) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да създадат две съвместни дружества – акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) и обслужващо дружество (ОД). Решението е с незабавно изпълнение, като Комисията подчертава, че операцията няма да засегне конкуренцията на българския пазар. Целта на новите дружества е да инвестират във вземания по договори за енергийни спестявания, като управляват плащанията от общини, държавни институции и бизнес клиенти. По този начин ще се освобождава капитал за нови проекти, ще се насърчава собственото производство на енергия от възобновяеми източници и ще се намаляват разходите на публичния сектор и предприятията. АДСИЦ ще бъде собственост на ЕСО с 51% и на ББР с 49% от капитала. Обслужващото дружество ще бъде в обратна структура – 51% собственост на ББР и 49% на ЕСО. Двете дружества ще бъдат ръководени от съвети на директорите.
Източник: 3e-news (19.09.2025)

Банката за развитие прави фонд за изкупуване на вземания в енергетиката Българската банка за развитие (ББР) продължава да умножава дъщерните си фирми. Най-новите две са съвместни дружества с ЕСО - оператора на електроенергийната мрежа на страната. И двете предприятия - ЕСО и ББР, са държавни. Те поискаха и вече получиха разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да учредят две фирми - АДСИЦ (акционерно дружество със специална инвестиционна цел) и обслужващо дружество. ББР вече има няколко дъщерни дружества, на които е едноличен собственик - „ББР Лизинг“, „ББР Микрофинансиране“, Национален Гаранционен Фонд“, „Фонд за капиталови инвестиции“. Банката упражнява едноличен контрол върху „Търговски център Марица". Отскоро разполага и с пътностроителен бизнес - чрез фирмите „Роудуей кънстракшън“ и „Пътстройинженеринг“. Въпросните две компании, свързвани с бизнесмена Румен Гайтански, нашумяха с проблемен голям кредит, отпуснат от ББР, за който се твърдеше, че е стигнал до ТЕЦ "Варна" (където акционер бе Ахмед Доган). Заемът се оказа несъбираем и така вместо парите си банката получи контрол върху строителни фирми. "Търговски център Марица" пък е фирмата, взела на концесия Пешеходния мост в Пловдив. ББР придоби и нея заради необслужван кредит.
Източник: econ.bg (24.09.2025)

Електроенергийният системен оператор (ЕСО), дъщерното му дружество „ЕСО Чардж“ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“ подписаха Меморандум за сътрудничество и взаимодействие. Документът цели да ускори развитието на електрическата мобилност в България. Меморандумът поставя началото на национална инициатива за изграждане на зарядни станции на железопътните гари в страната, които ще обслужват както частни електромобили, така и електрически превозни средства от обществения транспорт. В първия етап от изпълнението на проекта ще бъдат изградени 35 зарядни станции в големите областни градове. Инвестицията е на стойност 10 млн. евро, осигурени от ЕСО. Проектът ще обхване всички 249 електрифицирани гари в страната. Реализацията на първия етап трябва да завърши до края на 2026 г. Планираните зарядни станции ще бъдат с мощност над 600 киловата, позволявайки бързо зареждане на електрически автомобили и електробуси. Те ще бъдат присъединени към електропреносната мрежа чрез инфраструктурата на НКЖИ, осигурявайки надеждност и ефективност на енергийните доставки. Зарядните станции ще предлагат най-ниски цени на потребителите при зареждане на електромобилите.
Източник: economy.bg (10.10.2025)

Държавата печели от енергетика и военни заводи Държавата печели от енергетика и военни заводи, докато останалите предприятия, които са нейна собственост, не могат да се похвалят с големи успехи. АЕЦ “Козлодуй” за третото тримесечие на 2025 г. има печалба от 159 млн. лв. На годишна база обаче тя намалява с 47% заради вноската във фонда за енергийна сигурност, която е 414 млн. Оперативните приходи са 1,666 млрд. лв. - с 8% повече на годишна база. Разходите са 1,492 млрд., което е с 274 млн. лв. повече. Цялата печалба на АЕЦ “Козлодуй” за миналата година в размер на близо 200 млн. лв. е разпределена за дивидент в полза на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това е влошило ликвидността на ядрената централа и тя е изтеглила краткосрочни заеми, за да си осигури оборотни средства. През деветте месеца на 2025 г. двата ядрени блока са произвели почти 12 млн. мегаватчаса ток, а са продадени 11,34 млн. Печалбата на “Булгартрансгаз” спада с 11,7% до 225,764 млн. лв. за деветмесечието. Приходите са 821,225 млн. лв. – с 34,5 млн. повече на годишна база, основно благодарение на лицензионни дейности от модернизация и разширение на газопреносната инфраструктура. Приходите от пренос на газ са 662 млн. лв., което е ръст от 4%, а тези от съхранение са 24,6 млн. лв. Пренесените количества са основно към Румъния и Сърбия. Разходите на компанията са 277,448 млн. лв., което е с 30,256 млн. повече. Това се дължи основно на по-високата цена на природния газ. Погасени са два кредита за 30,3 млн. евро, но през септември е изтеглен нов за 127,2 млн. евро за изпълнение на Вертикалния газов коридор. Печалбата на БЕХ се увеличава с 40,6% до 906,541 млн. лв. Приходите нарастват до 818,5 млн. лв., но това се дължи на ръста в изплатените дивиденти от дъщерните дружества. Разходите се увеличават с 1 млн. до 11,668 млн. лв., основно за външни услуги. БЕХ е дал заем на “Мини Марица – изток” в размер на 140 млн. лв. ЕСО реализира печалба от 187,308 млн. лв., което е намаление с 5,041 млн. Основните фактори за това са по-високата покупна цена на енергия за технологичен разход. Приходите са малко над 1 млрд., а разходите – 896 млн. лв. “Мини Марица - изток” са на загуба от 209,109 млн. лв., като тя се увеличава двойно спрямо миналата година. Приходите растат с 25% до 257,896 млн. лв. Почти цялата сума се дължи на продажби на въглища, чийто добив се е увеличил. Разходите обаче скачат с 50% до 467 млн. лв. Огромно увеличение от 758% има при перо “Други разходи”, като те достигат до 24 млн. лв. С почти 69% се увеличават и разходите за външни услуги до 38 млн. лв. ТЕЦ “Марица - изток 2” също е на загуба от 235,770 млн. лв., като миналата година тя е била 101,6 млн. лв. Общите разходи надминават 1 млрд. лв., което е ръст от 30%. Основните са за емисии на парникови газове – 51% повече до 578 млн. лв. Това се дължи на увеличеното производство, както и по-високите цени на квотите. Приходите растат с 12% до 854,412 млн. лв. Реализирани са 2,846 млн. мегаватчаса електроенергия, което е увеличение със 17,6%. Военните заводи продължават да имат печалба, но и тук тя нямалява. ВМЗ - Сопот, са натрупали 153,570 млн. лв. за деветмесечието, което е с 26% намаление за година. Приходите се увеличават със 166 млн. до 759 млн. лв., а разходите – със 193 млн. до 656 млн. лв. Приходите от продажби на специална продукция са 746,7 млн. лв. 51% от тях са боеприпаси, сравнително голям дял имат тези за ръчна и тежка противотанкова гранатохвъргачка. До края на годината се очаква изпълнението на договори за 250 млн. лв. Печалбата на “Терем холдинг” се свива с 85% до 117 хил. лв. Нетните приходи от продажби намаляват с 42% до 10,654 млн. лв. Със 73,5% се увеличават извършените услуги по ремонт, производство и модернизация на въоръжение и военна техника. В същото време разходите намаляват с 36%. Финансовият резултат на “Кинтекс” се свива с 92% за година до 89 хил. лв. печалба. Дружеството е реализирало приходи от продажби на стоки със специално предназначение за 7,517 млн. лв. Те нарастват с 52%, сключени са и нови договори. Разработена е и се изпълнява стратегия за навлизане на нови пазари в Близкия изток и Африка.
Източник: 24 часа (18.11.2025)

Дългогодишният изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев напуска поста, след решение за освобождаването му взето от надзорния съвет на дружеството, за като сега се очаква и одобрението на КЕВР. На мястото на Цачев застава Кирил Георгиев - настоящият председател на надзорния съвет на газовия оператор "Булгартрансгаз". Ангелин Цачев управлява държавния системен оператор от февруари 2018 г. Георгиев е дългогодишен председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз" (БТГ) - дружеството, което управлява газопреносната мрежа и реализира проекта за продължението на "Турски поток" през България на стойност почти 3 млрд. лв., а сега работи по т.нар. Вертикален газов коридор за пренос на газ от Гърция, през България и Румъния, към Молдова и Укрйна. Електроенергийният системен оператор е гръбнакът на националната сигурност в енергетиката. Това е едно от най-стратегическите дружества защото ЕСО не просто пренася тока по мрежата, а балансира системата като решава кои централи да работят и кои да бъдат ограничени, когато потреблението спадне или производството от слънце стане прекалено голямо. Дружеството решава къде, кога и коя нова мощност да бъде присъединена към мрежата. Предстои усвояването на стотици милиони европейски средства за модернизация и дигитализация на електропреносната мрежата по линия на Модернизационния фонд и RePowerEU. Самото дружество е едно от малкото държавни с много добри финанси: дружеството отчита леко повишение на печалбата си до 265 млн. лв. за 2024 г. при 250 млн. година по-рано. А към деветмесечието на 2025 г. положителният финансов резултат е 187 млн. лева.
Източник: Капитал (26.11.2025)

Предсадетелят на надзора на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" Кирил Георгиев е избран за директор на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) на мястото на дългогодишния му шеф Ангелин Цачев. Вписването на промените е заявено в Търговския регистър. Промяната идва в деня, в който стана ясно, че два нови проекта на ЕСО са включени в списъка от общ интерес на Европа, което означава осигуряване на солидно безвъзмездно съфинансиране. Става въпрос за проекта "Кармен" между ЕСО и румънския преносен оператор "Транселектрика“ и разпределителното дружество "Делгаз Грид" зае увеличаване капацитета на техните мрежи, както и насърчаване на трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна. Инвестициите от българска страна се изчисляват на 1 млрд. лв., с които ще се модернизира мрежата в Североизточна България, за да може да поеме производство на възобновяема електроенергия от над 8 000 MВ, включително под формата на зелен водород. Той трябва да бъде изпълнен до 2032 г. Вторият проект е за междусистемна връзка между България и Сърбия, част от Централния Балкански коридор. Инвестицията предвижда българският електропреносен оператор – ЕСО и Електромрежа Сърбия да изградят интерконектор между подстанция Бобов дол в България и подстанция Лесковац в Сърбия.
Източник: Медия Пул (04.12.2025)