Бургас ще има две ултрабързи зарядни станции за електромобили по пилотен проект Общинският съвет на Бургас одобри изграждането на две станции за бързо зареждане на електромобили в крайморския град. Проектът е на държавното предприятие ЕСО Чардж. Проектът за изграждането на зарядните станции е пилотен за страната. Община Бургас е първата, която се включва в него и ще разполага със станции от този тип. Става дума за зарядни устрохства с мощност 1200 kW, осигуряващи изключително бързо зареждане на електрически превозни средства. Финансирането е 100% европейско и не изисква съфинансиране от Общината. Зарядните станции ще бъдат разположени в кв. "Акациите" и промишлена зона "Север" и ще могат да се ползват свободно от гражданите.
Източник: industryinfo.bg (06.01.2026)

Нови безвъзмездни 117 млн. евро за съхранение на над 4 хил. МВтч електроенергия Двадесет и пет компании ще получат финансиране от над 117 млн. евро (228,9 млн. лв.) за изграждането и въвеждането в експлоатация на 31 съоръжения за съхранение на повече от 4 хил. МВтч електроенергия. Проектите допълват вече одобрените 73 инициативи по Плана за възстановяване и устойчивост и програмата RESTORE, по които бяха отпуснати над 1 млрд. лв. за изграждане на паркове за съхранение с капацитет близо 9 хил. МВтч електроенергия. Оценката на подадените общо 93 предложения за новото финансиране от над 230 млн. лв. приключи на 15 декември. Те са били за над 750 млн. лв., което е близо три пъти над достъпните средства. 30 проекта за малко над 100 млн. лв. са оставени в резервния списък, а три са били отхвърлени още на етап техническа оценка заради неизрядни документи. Три фирми са спечелили повече от един проект, но съфинансирането, което получават, не е голямо. С четири проекта се отчита дружеството на братята Кирил и Георги Домусчиеви – "Адванс Диджитал Пауър", което печели за тях близо 10.4 млн. лв., сочи списъкът с одобрените кандидати. По два проекта са класирали "Токи сторидж" на бизнесмена Иво Прокопиев, получаващи всеки по 2.28 млн. лв., и "Любимец Енерджи Парк" на Велин Филипов, което взема по 2.84 млн. лв. за всяко от предложенията си. Филипов обаче си е осигурил съфинансиране и за проекти на фирмите си "Криводол Енерджи Парк", "Криводол Сторидж Парк", "Полски Тръмбеш Сторидж Сълюшън" и "Полски Тръмбеш Балансинг Систем" – всяко от тях с безвъзмездна помощ от над 2.84 млн. лв. Така общо Филипов получава малко над 17 млн. лв. съфинансиране. Между 17 млн. лв. и над 17.5 млн. лв. безвъзмездно финансиране получават седемте най-големи проекти ца съхранение на енергия в списъка с победителите. Те са на фирмите "Со Сторидж", "Болкан Пауър Систем", "Хидросфера", "Маяк Солар", което е притежавано от "Сънотех", "Енерджи Сторидж", "Вел Вижън", както и "ЛКМК Солар", което е собственост на пернишкия Леяро Ковашки Машиностроителен комплекс на Людмил Стойков. Солидно подпомагане получават също така "Хелиос Сторидж" – малко над 15.5 млн. лв.; "СБП Нидерланд България" – близо 13.5 млн. лв.; "ЕЕ Инвест" – над 11.3 млн. лв., и "Крита 200" 0 малко над 11 млн. лв. Най-малката помощ от под 2 млн. лв. е предоставена на фирмата "Батерия Сливница" на Стефан Папалезов. Над 2.2 млн. лв. за батерии за ток е спечелила и фирма "ЕМУ" от пазарджишкото село Разбойна, която нашумя с поръчки за милиард лева от "Електроенергийния системен оператор", половината от които чрез вътрешно възлагане, през 2021 г. Във фирмата на Таню Танев работеше преди да стане шеф на ЕСО Ангелин Цачев, който изненадващо в края на миналата година подаде оставка от държавната компания. Всички проекти трябва да бъдат приключени до август 2026 г., за да получат еврофинансирането.
Източник: Медия Пул (08.01.2026)

Производството на електроенергия през 2025 г. е скочило с 5.62 % на годишна база Производството и потреблението на електроенергия в България през 2025 г. бележат значителен ръст. Високи са резултатите и за салдото (износ-внос) на ток. На плюс, макар и под два процента е участието на базовите централи. Затова пък отчетеният дял на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната мрежи, както и на системите за съхранение на енергия в батерии (ССЕБ/разреждане) е забележителен. Наблюдаваният доскоро спад на водноелектрическите централи (ВЕЦ) в енергийния баланс на страната е почти стопен. Това става ясно от оперативните данни, публикувани от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за времето от 01.01.2025 г. до 31.12. 2025 г. спрямо аналогичния период на предходната 2024 година. Производството на електроенергия от първи януари до тридесет и първи декември или за отминалата 2025 година в сравнение с предхождащата я 2024 г. е нараснало с 5.62 % или до обем от 40 114 280 MWh. За сравнение година по-рано производството на електроенергия е възлизало на 37 979 157 MWh. Потреблението на ток през миналата година спрямо предходната е скочило с 4.88 % (на годишна база) и се изчислява на 38 758 027 MWh. През 2024 г. то е било от порядъка на 36 955 721 MWh. Ако през 2024 г. салдото (износ-внос) на електроенергия е било в обем от 1 023 436 MWh, година по-късно или през 2025 г. вече се увеличава до 1 356 253 MWh. Това означава увеличение с 32.52 % на годишна база. Положителен е и делът на базовите централи като за сравнявания период той нараства с 1.76 %. За сравнение, ако през 2024 г. базовите централи са участвали с обем от 28 456 101 MWh, година по-късно това участие нараства до 28 955 573 MWh. За отбелязване е високият ръст на годишна база на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната мрежи. Делът на ВЕИ в преносната мрежа за времето от първия ден на януари до тридесет и първия ден на месец декември 2025 година, достига до обем от 3 980 682 MWh, което на годишна база представлява увеличение с 19.60 %. За сравнение, участието на ВЕИ в преносната мрежа през посочения период на прехождащата 2024 г. е бил в обем от 3 328 344 MWh. Положителните данни през посочения период от 12 месеца през отминалата 2025 година са в резултат на по-високия дял в преносната мрежа на фотоволтаичните централи (плюс 28.44 %), въпреки спада на вятърните мощности (минус 8.22 %) и биомасата (минус 32.87 %). Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа през отминалата 2025 г. достига до обем от 3 944 686 MWh, което на годишна база е увеличение с 19.71 %. Година по-рано делът на ВЕИ в разпределителната мрежа е бил в обем от порядъка на 3 295 224 MWh. Положителните резултати за сравнявано време от една година се дължат на доста високия дял на фотоволтаичните централи в разпределителната мрежа (плюс 26.92 %) и биомасата (плюс 0.67 %), на фона на спада на вятърните мощности (минус 3.94 %). Като символичен може да се определи спадът в участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ) в енергийния баланс на страна, особено като се има предвид голямото изоставане в по-ранни отчетни периоди. Делът на ВЕЦ през 2025 г. спрямо предхождащата я 2024 г. изостава едва с 0.51 % до обем от 2 872 188 MWh. Година по-рано участието на ВЕЦ е възлизало на 2 886 891 MWh. Участието на системите за съхранение на енергия в батерии – ССЕБ/разреждане/ през миналата 2025 г. се изчислява на обем от 361 150 MWh, а видно от данните разликата в мощностите спрямо 2024 г. остава много висока. Тогава дела на ССЕБ/разреждане/ е бил от порядъка на 12 597 MWh.
Източник: 3e-news (08.01.2026)

Нови рокади в електроенергийния оператор Направени са нови, изненадващи, рокади в ръководството на Електросистемния енергиен оператор" (ЕСО) - едно от ключовите енергийни дружества в страната, което диктува инвестициите в нови мощности и батерии, за които се отпускат европейски средства. В началото на декември 2025 година беше сменен дългогодишният шеф на Надзорния съвет Ангелин Цачев с Кирил Георгиев, който дотогава оглавяваше газовия оператор "Булгартрансгаз". Георгиев е бивш общински съветник от ГЕРБ. След тази смяна е направена още една рокада сред членовете на Надзорния съвет на ЕСО. На мястото на Евден Тодоров Николов е назначен Ивайло Стоянов Иванов. БЕХ е отстранил Евден Николов от ръководния пост в ЕСО без неговото съгласие и той е пуснал жалба до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решението. Енергийният регулатор обаче е постановил, че тя е неоснователна без да са посочени правни аргументи, казва Евден Николов. Изненадващо на негово място е назначен отстраненият шеф на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" Ивайло Стоянов Иванов. Причината му за уволнението е, компроментирането на търг за удълбочаването на порта в Бургас, който се финасира с европейски средства. Отстраняването на Иванов стана по заповед на вицепремиера и транспортен министър Гроздан Караджов.
Източник: Медия Пул (20.01.2026)

Внесеният от държавните предприятия дивидент през 2025 година е достигнал рекордните 1.634 млрд. лв., което е най-високо ниво на отчислен дивидент за последните 4 години, като огромната част от сумата е постъпила по линия на БЕХ, в резултат на авансово отчисляване на дивидент и за първото шестмесечие на 2025-а година. 96% от общия размер на постъпилите дивиденти или 1.57 млрд. лв. са внесени от “Българския енергиен холдинг”. БЕХ е внесло в хазната 669.4 млн. лв. от отчетената печалба за 2024 г. и втори път 900.1 млн. лв. на база 100% от отчетената печалба за първото полугодие на 2025 г. Втората вноска се явява авансова и е равносилна на очаквани по-ниски отчисления през настоящата 2026 г. Авансов дивидент в размер на 100% от печалбата за полугодието бяха задължени да внесат всички акционерни дружества с държавно участие при спазване на съответните правила, както и едноличните акционерни дружества БЕХ, ДКК, НКИЗ и "Терем Холдинг". Подобна огромна сума бе внесена от БЕХ като дивидент и през 2023 г. Тогава от БЕХ бяха изтеглени 1.4 млрд. лв. дивидент - на база печалбата за 2022 г., на базата на неразпределени печалби от предходни години и на основана на авансово облагане на печалбата за първото полугодие на 2023 г. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е изплатило само част от дължимия дивидент - 100 млн. лв. при общо задължение от 199.7 млн. лв. За остатъка е сключено споразумение за отсрочване, като крайният срок за плащане е 28 февруари, 2026 година. ЕСО е изплатил пълния дивидент за 2024 г. в размер на 265 млн. лв. и допълнителен авансов дивидент в размер на 105 млн. лв. НЕК също има разсрочени задължения - платени са само 30.5 млн. лв. при дължими 139 млн. лв. Булгартрансгаз е внесло дивидент за 2021 и 2022 в размер на 200 млн. лв. при дължими 257.2 млн. лв., остатъкът е разсрочен.
Източник: Сега (07.02.2026)