"БДЖ - Пътнически превози" си остава монополист на пазара най-малко още година В края на миналата година "ПИМК Рейл Експрес" се превърна в първата компания, получила официално лиценз за частен пътнически жп превозвач. До голяма степен към момента обаче няма налице нито условия, нито нормативна база частните жп превози да стартират. Монополът на БДЖ в сектора с транспортирането на пътници е към края си, макар и все още да не е напълно ясно кога точно ще дойде той. Според "БДЖ Пътнически превози" ?към момента печелившите жп маршрути в цялата страна са не повече от 12, като 5% от линиите генерират до една трета от приходите, което превръща пазара на превоз на пътници в не особено апетитна за частните инвеститори територия. Един от вариантите е държавата да дава в пакет на новите компании в сектора печеливша линия заедно с няколко по-малки, които по-трудно генерират печалба. Така нареченият "пакетен вариант" (който няколко страни от Източна Европа като Чехия и Румъния са приложили вече) би бил възможен единствено ако секторът бъде субсидиран за всички губещи линии. Субсидиите (които към момента може да получава само БДЖ) са част от ангажиментите на страната ни, поети пред Европейската комисия чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. Това трябва да се случи през следващата година с новия договор за обществената услуга за превоз на пътници, който ще е със срок до 2039 година. Така на практика транспортното министерство до края на 2024-та ще трябва да пусне обществена поръчка за превоз на пътници, в която всяка компания с лиценз за такъв превоз по жп линии ще може да участва. Към момента у нас има 18 компании ?с лиценз за товарни жп превози и само една за пътнически превози, но в първите месеци на тази година се очаква поне още 2 компании официално да влязат в сегмента. На практика ключът за либерализацията на този пазар остава в управляващите, които трябва да приемат закони, касаещи регламентите за получаване на субсидия. Промяната на модела, по който работят железниците, има още едно измерение. Към момента всички гари, депа и обекти, обслужващи пътнически превози, са под управлението на държавното дружество. За да осъществяват дейността си, частните превозвачи ще трябва да получат възможност да вземат на концесия или под наем от транспортното министерство подобна критична за дейността инфраструктура, което може допълнително да забави влизането на частни превозвачи.
Източник: econ.bg (10.01.2024)

БДЖ и Deutsche Bahn във финална фаза на преговори за купуване на до 70 модернизирани пътнически вагона БДЖ и Deutsche Bahn са във финална фаза на преговори за закупуване на до 70 вагона от подвижния състав на германските железници. С тях националният железопътен превозвач ще модернизира над 20% от подвижния състав, използван в момента, който е на възраст над 40 години. Ще бъдат закупени между 50 и 70 модернизирани пътнически вагони, които до миналия месец са били в експлоатация от Deutsche Bahn по линиите “Intercity”. Подвижният състав е за скорост до 200 км в час, климатизиран, без купета, а тип отворено пространство, като притежава всички удобства за пътниците. Предстои до средата на февруари български екип да посети Германия за уточняване и финализиране на процедурите по доставка и придобиване.
Източник: Банкеръ (25.01.2024)

Първата в България частна компания за пътнически влакове "Пимк" иска да пусне бърз влак до морето Първата в България частна компания за влакови превози "Пимк" иска да поемат дестинацията от София до Бургас със спирки в Пловдив и Стара Загора.От компанията искат да обслужват железопътните трасета с експресни влакове, развиващи по-висока средна скорост от влаковете на БДЖ. Машините на частните влакове ще могат да се движат с до 160 км/ч. Към момента са заявени три пътнически влака. Според Пенко Несторов, управител на "ПИМК Рейл Експрес" прогнозния период, в който тя ще може да стартира извършването на дейността си, е 14 декември 2025-а година. В края на октомври 2023 г. пловдивската частна транспортна компания "Пимк" обяви, че е получила лиценз за жп превоз на пътници от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Дейността на дружеството ще се извършва чрез фирмата "Пимк Рейл Експрес" ЕООД, която бе учредена през април миналата година. Така държавното "БДЖ - Пътнически превози" за първи път в своята история ще има реален конкурент при превоза на пътници в България. Пловдивската компания има лиценз за товарни превози и от 2015-а година извършва жп превоз на товари.
Източник: Money.bg (03.06.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)

Обявиха вагонния завод в Дряново в несъстоятелност Емблематичният "Вагонен завод-Интерком" АД в Дряново е обявен в несъстоятелност с решение на Окръжния съд в Габрово, публикувано на 26 юли в Търговския регистър. Водещото предприятие, което е на 104 години и е първото по рода си у нас през миналата година възобнови работата по нашумелия проект “Сокол”. Той предвиждаше модернизация на 15 броя пътнически вагони В-84, които са основната част от превозния парк на БДЖ-„Пътнически превози“ и са произведени в завода през 80-те години на миналия век. Проект „Сокол“ бе представен от ръководството на завода като иновативен български вагон от ново поколение. Първият вагон дори премина изпитания у нас и в лаборатория в Румъния, които издържа успешно. Публично бе обявено, че спешно се търсят работници, защото дейността на предприятието се разраства. През ноември 2023 г. обаче непосредствено преди началото на зимата близо 200 души от завода останаха без работа, защото предприятието внезапно затвори врати. За ситуацията ръководството на вагонния завод обвини БДЖ в неизпълнение на договори. Такива претенции към дряновското предприятие отправиха и от българските железници. От компанията обявиха, че има договор от 2021 г., приключил през април 2023 г., но той не е изпълнен, въпреки че са били изплатени 7 милиона лева за предаването на 15 вагона.
Източник: Труд (29.07.2024)

В надпреварата за железопътен превоз на пътници в България влиза още един превозвач. Частната компания „РейлИмпекс“ ЕООД има издаден лиценз за превоз, става ясно от сайта на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“. Той е подписан на 9 септември от служебния министър на транспорта Красимира Стоянова. Така вече две частни фирми ще се конкурират с държавното „БДЖ – Пътнически превози“. Припомняме, че пловдивската „Пимк“ също има лиценз за превоз на пътници, като компанията вече заяви желанието си да експлоатира маршрута от София до Бургас, както и още няколко други направления. За момента не е ясно „РейлИмпекс“ към кои жп линии проявява интерес и с какъв състав ще може да ги обслужва. Компанията „РейлИмпекс“ е учредена през 2014 г. от Младен Добрев Добрев, който е едноличен собственик на капитала и управител. Първоначалният капитал от 5 хил. лв. е увеличен на 400 хил. лв. За 2022 г. компанията не е реализирала приходи. Приходите за 2021 г. са 64 хил. лв. Добрев е едноличен собственик на капитала на още две фирми – „Евроинженеринг“ ЕООД и на „Зара Профит“ ЕООД. „Евроинженеринг“ ЕООД има валиден лиценз за превоз на товари, подновен през 2022 г. Фирмата е специализирана в ремонт на товарни вагони и възли за вагони, както и ремонт на дизелови локомотиви.
Източник: economic.bg (17.09.2024)

Втора частна компания получи лиценз за жп превоз на пътници в България В надпреварата за железопътен превоз на пътници в България влиза още един превозвач. Частната компания „РейлИмпекс“ ЕООД има издаден лиценз за превоз, става ясно от сайта на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“. Той е подписан на 9 септември от служебния министър на транспорта Красимира Стоянова. Две частни фирми ще се конкурират с държавното „БДЖ – Пътнически превози“. Пловдивската „Пимк“ също има лиценз за превоз на пътници, като компанията вече заяви желанието си да експлоатира маршрута от София до Бургас, както и още няколко други направления. За момента не е ясно „РейлИмпекс“ към кои жп линии проявява интерес и с какъв състав ще може да ги обслужва. „РейлИмпекс“ ЕООД не е реализирала приходи, показва последния финансов отчет, качен в Търговския регистър за същата година. Приходите за 2021 г. са 64 хил. лв.
Източник: economic.bg (19.09.2024)

Държавният договор за превоз на пътници с БДЖ ще бъде удължен Настоящият договор с държавата за превоз на пътници, който изпълнява „БДЖ – Пътнически превози“, по всяка вероятност ще бъде удължен с още две години. Той изтича в края на тази година и Министерство на транспорта трябва да възложи процедура за избор на нов превозвач. Българското правителство ще съгласува с Европейската комисия дали процедурата да бъде разделена на лотове, или да бъде за цялата жп мрежа в страната. Най-вероятно ще се стигне до удължаване с още до 2 години на настоящия договор с „БДЖ – Пътнически превози“. Регламент 1370 допуска т.нар. „спешна или временна мярка“, което означава, че договорът може да бъде удължен максимум с 2 години. Припомняме, че две частни компании вече получиха лиценз за превоз на пътници. Това са пловдивската „Пимк“, която иска да обслужва няколко линии в страната, и старозагорската „Рейлимпекс“. Последната все още не е обявила към кои жп линии ще се насочи.
Източник: Медия Пул (26.09.2024)

1992 са свободните работни места, да които се търсят хора в различните дружества на държавните железници. Най-много незаети места има в НК „Железопътна инфраструктура“ – 1305, при общо 11651 работници в нея. В „БДЖ – Пътнически превози“ се търсят 354 човека, като общо работните места са 5501, а в „Товарни превози“ – 305 служители липсват, при 2345 човека персонал. Най-малко вакантни места има в „Холдинг БДЖ“ – едва 28, но пък и работните места там са само 116. Средната възраст на работещите в четирите дружества е 52 години. В холдинга 20 човека са в пенсионна възраст, като до 3 години още 9 човека предстои да се пенсионират. В „БДЖ – Товарни превози“ в пенсионна възраст са 177 работници, а тази възраст предстои да навършат още 18 души. В „Пътнически превози“ в пенсионна възраст са 222-ма, като 551 човека ще я навършат до три години, а 515 до 6 години. В НКЖИ те са 673-има, но още 883-ма служители са пред пенсия до 3 години и 1022-ма – до 6 години. Най-високи заплати в четирите дружества взимат тези в „Холдинг БДЖ“ – 2414 лева средно, в „БДЖ – Товарни превози“ средната заплата е 2282 лева, в „Пътнически превози“ – 2117 лева, а в НКЖИ – 1892 лева. 1725 човека пък се търсят за работа в „Български пощи“ от общо 8414 работни места в дружеството. Тук средната възраст е дори по-висока от тази в железниците – 55 години, като работещите в пенсионна възраст са 478 служители. До 2027 г. възраст за пенсия ще навършат още 1127 човека, а в следващите три години – 858 души. Заплатите обаче са доста по-ниски, като средната за първото полугодие на тази година е 1554 лева.
Източник: econ.bg (29.09.2024)

Удължиха с година договора на БДЖ Правителството реши да удължи с една година срока на договора за извършване на обществени превозни услуги с железопътен транспорт, сключен между Министерството на транспорта и „БДЖ-Пътнически превози". С приетото решение договорът се удължава до края на 2025 г.Към момента Министерството на транспорта и съобщенията подготвя процедура за избор на железопътен превозвач. Една от реформите, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост, е провеждането на открита, недискриминационна и състезателна процедура, а обхватът на договора следва да бъде определен на базата на широка пазарна оценка. В хода на подготовка е извършено разширено пазарно проучване и две пазарни консултации за потенциален интерес към тези услуги. Към момента са в ход разговори с Европейската комисия, свързани с параметрите на процедурата за избор на превозвач.
Източник: 24 часа (31.10.2024)

Кабинетът одобри 48 млн. за "БДЖ-Пътнически превози" "БДЖ-Пътнически превози" ще получи допълнително над 48 милиона лева от държавата за превоза на пътници, по решение на Министерския съвет.Допълнителните средства в размер на 48 143 000 лв. се отпускат по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за "БДЖ-Пътнически превози". За тази година заложената субсидия за "БДЖ-Пътнически превози" в държавния бюджет беше 210 млн. лв. Съгласно действащия договор за извършване на обществени услуги с железопътен транспорт, "БДЖ-Пътнически превози" получава средства от държавния бюджет за компенсиране на непокритите разходи, направени за извършване на превозни услуги и компенсации за извършване на безплатни и с намалени цени пътувания за някои категории граждани. Петнадесет годишния договор на компанията с държавата изтичаше в края на годината, но преди месец правителството даде още една година "БДЖ-Пътнически превози" да продължи да е монополист на пазара на жп услуги за пътници.
Източник: Медия Пул (29.11.2024)

"Ивкони" атакува и жп превозите, след като превзе автобусните България се готви да либерализира превоза на пътници с железницата, като се очаква монополът на държавната компания "БДЖ Пътнически превози" да падне от 2026 г. След "ПИМК Рейл Експрес" - Пловдив и старозагорската "Рейлимпекс", вече трети участник е подал документи в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" за получаване на лиценз. - "Ивкони Експрес" Компанията "Ивкони Експрес" ЕАД е регистрирана с капитал от 200 000 лв през юни 2024 г. с предмет на дейност извършване на железопътни превози на пътници и товари в страната и чужбина, както и осигуряване или наемане на локомотиви и вагони. Дружеството се управлява от 3-членен съвет на директорите. Негов председател е Ивайло Димитров Стоянов, а Теодора Руменова Велева е негов заместник. Георги Атанасов е изпълнителен директор. Собственикът на "Ивкони Експрес" - 38-годишният Георги Атанасов е посочен като един от действителните собственици на автобусната компания "Юнион Ивкони". Две фирми с негово участие държат капитала ?. 86 на сто е на "Транспект", където Атанасов има 50% и която притежава изцяло "Груп Плюс" ЕООД, която на свой ред има 14% от "Транспект". През 2018 г. двата най-големи превозвача у нас - "Юнион Ивкони" и "Груп плюс", бяха придобити от новорегистрираната компания "Транспект", в която Атанасов държи половината от акциите. Преди това той беше мениджър в "Юнион Ивкони". Другата половина от акциите в "Транспект" са на Стоян Йорданов Динев. Година по-късно - през януари 2019 г. "Транспект" получава два кредита от държавната Българска банка за развитие за общо над 41 милиона евро със срок на изплащане от около 9 години всеки. Първият заем от над 29 млн. евро е бил използван за покупката на двете най-големи автобусни компании на пазара. Над 14.3 млн. евро са били платени на Ивайло Константинов, бивш депутат от ГЕРБ, който е държал 49% от капитала на "Юнион Ивкони" до 2019 г. Близо 1.9 млн. евро са платени на "Синтетика" АД за останалите 51% от "Юнион Ивкони", което е странно ниска цена спрямо платеното на Константинов. За покупката на "Грюп Плюс" ЕООД на Галя Топалова и "Минерална вода - Ком" са платени до 12.2 млн. евро. Вторият заем от ББР е за 12.6 млн. евро. Най-голямата сума от близо 6.7 млн. евро са отишли за погасяване на задълженията на компанията към Българо-американска кредитна банка и Общинска банка. С друга част от заема - до 5.2 млн. евро, са погасени задължения към НАП, "Торо Карс", "Евролийз Ауто", "Синтетика" и физически лица. Със 682 124 евро са купени автобуси. Погасителният план предвижда месечно да се внасят по 83 000 евро по единия кредит и още 200 000 евро по другия. Голямото плащане е оставено за последната вноска, която е през 2029 г. Тогава по единия заем трябва да бъдат внесени 5.8 млн. евро, а по другия - 3.7 млн. евро. През последните три години приходите на "Юнион Ивкони" растат. От 33 млн. лв. през 2021 г. надхвърлят 47.3 млн. лв. през 2023 г.. След две години на загуба, през 2023 г. дружеството е излязло на печалба от 2 млн. лв. За компанията работят около 560 служители.
Източник: Медия Пул (09.12.2024)