Сайтовете на британската медийна група ББС BBC Sports и Olympics 2012, които ще отразяват Олимпийските игри в Лондон, са разработени на база на семантични технологии на българската фирма Онтотекст, част от „Сирма Груп“, заявиха от компанията. Това не е първият път, в който ББС използва български софтуер за отразяване на спортни събития. след като вече това стана за Световното първенство по футбол през 2010 година. В архитектурата на сайта на BBC за Олимпийските игри в Лондон е използвано семантичното хранилище OWLIM, разработено от българската фирма, както и нейното решение Concept Extraction Service (CES). „Онотекст“ разработва семантичен софтуер над 10 години и нейни клиенти освен ББС са и Националният архив на Великобритания, Британският музей, Прес Асосиейшън, „АстраЗенека“, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и др.
Източник: Други (11.07.2012)

Нов консултативен съвет на ИТ сектора ще изготви препоръчителни професионални стандарти и конкретни изисквания на индустрията към образователната система. Съветът беше учреден в петък от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). В него влизат 20 компании от бранша на софтуерните разработчици, неправителствени организации като БАИТ, синдикатите КТ "Подкрепа" и КНСБ, представители на Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Националната агенция за професионално образование и обучение, както и на висшите учебни заведения. За председател на съвета е избран вицепредседателят на БАСКОМ Явор Джонев. Вътрешна и външна оценка Новият орган ще се стреми да наложи външна сертификация на компетенциите в софтуерния бранш, защото не е тайна, че дипломите, издавани от университетите в страната, са силно девалвирали от гледна точка на качеството, необходимо в сектора, коментира Явор Джонев. Следващата стъпка е да бъдат избрани 20 оценители, които ще изготвят модел на необходимите компетенции за специалистите в софтуерния сектор. Идеята е той да важи не само за компаниите при техния подбор и обучение на кадри, но и да послужи и на образователната система при подготовката на ИТ професионалисти. Вече са изградени първоначални версии на модела. "Ако вземем всички мерки сега, ние ще имаме индустрия, която след десет години ще е сравнима с туристическия сектор в момента, но ще прибавя много по-голяма добавена стойност към реализирания продукт или услуга", коментира Джонев. Той допълни, че софтуерния бранш може да стане структуроопределящ в българската икономика, и то в рамките на едно десетилетие. Идеята е да се изготви дългосрочна стратегия за развитието на кадрите, а не да се покрият моментните нужди на софтуерните компании. Това е едно от предизвикателствата на новообразуваната структура – да успее да разграничи временните кадрови нужди от професионални компетенции, които ще играят ключова роля и след десет години. Сами по себе си тези действия обаче няма да са достатъчни за скоростното развитие на софтуерната индустрия, допълни Джонев. Според него са необходими инвестиции в развитието на системи за иновации и наука, познания в маркетинга и връзки с чужди пазари, защото ИТ продуктите намират приложение в целия свят. Дефицит на кадри Създаването на съвета е част от проекта на Българската стопанска камара "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони", която се финансира по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Той има за цел да се изготвят секторни анализи и оценки на възможностите за професионалното обучение и развитие в различни браншове. С добавянето на ИТ индустрията броят на секторите, включени в проекта на БСК, става 18. За цялото задание са заделени 8.9 млн. лв., от които 7.56 млн. лв. финансиране по еврофондовете и 1.33 млн. лв. от националния бюджет. Проектът трябва да бъде приключен до края на 2013 г., но има възможност оценителската работа да бъде удължена до 2020 г. Софтуерната индустрия в България отчита растеж през последните две години. Приходите от софтуерни продукти и услуги са нараснали с 6% през 2011 г. спрямо предходната, показва годишното изследване "Барометър на българската ИТ индустрия" на БАСКОМ, направено в партньорство с консултантската компания GOPA Consultants и представено през октомври. За сметка на това от бранша нееднократно посочват, че липсата на квалифицирани кадри действа като спирачка на растежа. Броят на заетите в сектора се увеличава с около 10% на година, а подобна е тенденцията и при средната работна заплата – за 2011 г. тя достига 2388 лв. на месец, или с 9% повече спрямо предходната година.
Източник: Капитал Dаily (26.11.2012)

Липсата на кадри спъва растежа на софтуерната индустрия Липсата на достатъчно и квалифицирани кадри е основната спънка пред растежа на софтуерната индустрия в България, съобщиха представители на сектора на пресконференция, посветена на необходимостта от образователна реформа. За целта от бранша са изработили документ със стратегически изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система. По думите на зам.-председателя на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Явор Джонев, ако се запазят сегашните темпове на растеж на сектора, след 10 години обемът му ще достигне 1.7-2 млрд. лв., или около 1.8%-2% от БВП на страната. При провеждане на образователна реформа и удвояване броя на излизащите на трудовия пазар софтуерни специалисти растежът би могъл да е двойно по-голям – до около 3.7 млрд. лв., или около 3.8% от БВП. Това би превърнало софтуерната индустрия в структуроопределящ за икономиката на България сектор, подчертават от бранша. Сред основните фактори, които налагат провеждането на образователна реформа, от сектора идентифицират необходимостта от повишаване качеството на образованието, така че да се намалят растящият през последните години процент функционална неграмотност сред учениците, високият брой деца, които отпадат от образователната система, както и задълбочаващите се социални и регионални различия. Според представителите на софтуерната индустрия е необходимо и реално обвързване на образованието с нуждите на икономиката. Сред изискванията им е фокусът на образователния процес да бъде обърнат не към чисто количественото натрупване на знания и механичното им възпроизвеждане, както е в момента, а към изграждане на социални и комуникативни умения, нагласи, ценности и качества у младите хора. От сектора предлагат преминаване от традиционния академичен модел на преподаване към т.нар. компетентностен подход, насочен към изграждането на основни и комплексни компетентности у учащите. "Интересите на софтуерната индустрия за значително повишаване качеството на образование са еднопосочни с интересите на обществото като цяло", коментира Явор Джонев. По думите му развитието на т.нар. икономика на знанието е ключов фактор за постигане на национален просперитет, поради което изграждането й трябва да стане стратегически национален приоритет. Според изчисленията на компаниите само след три години – към 2015 г., секторът ще се нуждае от над 20 хил. нови софтуерни специалисти. На практика това означава, че настоящият капацитет на образователната система от около 2000 специалисти годишно трябва да се утрои до около 6000. Фактор за растящата нужда от кадри е и демографската картина в страната. Така например според данни, цитирани от Елена Маринова, която е член на управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии, в момента учениците в 9-13 клас са около 300 хиляди, а тези в 5-8 клас – близо 220 хиляди. Това всъщност означава, че към 2020 г. на пазара на труда ще излязат около 80 хиляди млади хора по-малко, пояснява тя. Към това следва да се добави и предстоящото голямо свиване на работната сила, свързано с пенсионирането на представителите на поколението на т.нар. бейбибумъри. За да се компенсира този недостиг, ще е необходимо и привличане на кадри извън страната, посочват от сектора.
Източник: Капитал (12.12.2012)