ЗАПОВЕД № РД-21-210 от 9 юни 1997 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗППДОбП нареждам: 1. Да се открие процедура за приватизация на: 1.1. "ЗММ - Велинград" - ЕАД, Велинград 1.2. "Приено" - ЕООД, Габрово 1.3. "Еврика" - ЕООД, Белене 1.4. "Десети декември" - ЕООД, Плевен 1.5. "Биоприборостроене" - ЕООД, Пловдив 1.6. "Техноклима" - ЕООД, София 1.797-0. "Малки трактори" - ЕООД, Русе 1.8. "Магнит" - ЕАД, гр. Гурково 1.9. "Ботуня" - ЕООД, гр. Криводол 1.10. "Бесапара" - ЕООД, Пазарджик 1.11. "Гулянци" - ЕООД, гр. Гулянци 1.12. "АС - Инженеринг" - ЕООД, Ямбол 1.13. "Искра - Електро" - ЕООД, Пловдив 1.14. "Елпром - ЕМЗ" - ЕООД, Шабла 1.15. "Галванипласт" - ЕООД, Петрич 1.16. "Прибор П-61" - ЕООД, Пловдив 1.17. "Прогрес - П" - ЕООД, Петрич 1.18. "Унибит" - ЕООД, Петрич 1.19. "КЕТ" - ЕАД, София 1.20. "Електроника" - ЕООД, Петрич 1.21. "МПУ" - ЕООД, София 1.22. "Бриз" - ЕООД, Петрич 1.23. "Младост" - ЕООД, гр. Драгоево 1.24. "Минералинженеринг" - ЕООД, София 1.25. "Монтлес" - ЕАД, Монтана 1.26. "Пирински бук" - ЕООД, гр. Гоце Делчев 1.27. "Якорудски бор" - ЕООД, Якоруда 1.28. "Тилия" - ЕООД, Кюстендил 1.29. "Свобода - Варна" - ЕООД, Варна 1.30. "Осоговски бук" - ЕООД, Кюстендил 1.31. "Изкуство" - ЕООД, гр. Исперих 1.32. "Вакер" - ЕООД, Варна 1.33. "Руно - комерс" - ЕООД, София 1.34. "Мерино" - ЕООД, София 1.35. "Десислава - В" - ЕООД, Велинград 1.36. "Свила - 91" - ЕАД, Хасково 1.37. "Стил - трико" - ЕООД, Велинград 1.38. "Тракия - 52" - ЕООД, Димитровград 1.39. "Зорница" - ЕООД, Разград 1.40. "Гама-инженеринг" - ЕООД, Габрово 1.41. ИЦ "Елпром - ИЕП" - ЕАД, София 1.42. "НИПКИТОКС" - ЕООД, Перник 1.43. "Ведатексколор" - ЕООД, София 1.44. "НИХФИ" - ЕООД, София 1.45. "ИРП" - ЕООД, София 1.46. БИЦ "Екомедбио" - ЕАД, София 1.47. "ЗММ - ТИИЕ" - ЕООД, София 1.48. ТИ "Мебели и обзавеждане" - ЕООД, София 1.49. "Институт по стъкло и керамика - ИСК" - ЕООД, София 1.50. "Технохим" - ЕООД, Бургас 1.51. "Девня-инвест" - ЕООД, Девня 1.52. "Приборинженеринг" - ЕООД, София 1.53. "Машининтелект" - ЕООД, София 1.54. "Хидроинженеринг" - ЕООД, Казанлък 1.55. "ИКПМ" - ЕООД, гр. Дебелец 2. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи на дружествата, да не се сключват договори за дялово участие, съвместна дейност и обезпечаване на вземания, както и договори за кредит. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (04.07.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ регистрира под 713, т. 13, р. II, стр. 66, по ф.д. 240/96 на 7 състав преобразуване чрез сливане на "Медбио инженеринг" - ЕООД, и "Екомед" - ЕООД, в еднолично акционерно дружество с държавно имущество "БИЦ Екомедбио" - ЕАД, със седалище и адрес на управление София, район "Изгрев", ул. Тинтява 15-17, и с предмет на дейност: научноизследователска, проектантска, конструкторска и производствена дейност в областта на медицинската биотехника, биомедицински материали и специални влакна, съоръжения за чисти помещения, инженерингова и транспортна дейност, отдаване под наем на дълготрайни активи, търговия в страната и в чужбина. Дружеството е с капитал 51 584 000 лв., разпределен в 51 584 поименни акции по 1000 лв., поема активите, пасивите, правата и задълженията на прекратените без ликвидация "Медбио инженеринг" - ЕООД, и "Екомед" - ЕООД, към датата на преобразуване, управлява се от съвет на директорите в състав: Людмил Иванов Томов, Румен Диков Близнашки, Владимир Георгиев Павлов, и се представлява от Людмил Иванов Томов - председател, и Румен Диков Близнашки - изпълнителен директор, заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (19.09.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ регистрира под № 713, т. 13, р. II, стр. 66, по ф.д. № 240/96 на 7 състав преобразуване чрез сливане на "Медбио инженеринг" - ЕООД, и "Екомед" - ЕООД, в еднолично акционерно дружество с държавно имущество "БИЦ Екомедбио" - ЕАД, със седалище и адрес на управление София, район "Изгрев", ул. Тинтява 15-17, и с предмет на дейност: научноизследователска, проектантска, конструкторска и производствена дейност в областта на медицинската биотехника, биомедицински материали и специални влакна, съоръжения за чисти помещения, инженерингова и транспортна дейност, отдаване под наем на дълготрайни активи, търговия в страната и в чужбина. Дружеството е с капитал 51 584 000 лв., разпределен в 51 584 поименни акции по 1000 лв., поема активите, пасивите, правата и задълженията на прекратените без ликвидация "Медбио инженеринг" - ЕООД, и "Екомед" - ЕООД, към датата на преобразуване, управлява се от съвет на директорите в състав: Людмил Иванов Томов, Румен Диков Близнашки, Владимир Георгиев Павлов, и се представлява от Людмил Иванов Томов - председател, и Румен Диков Близнашки - изпълнителен директор, заедно и поотделно. 74427
Източник: Държавен вестник (19.09.1997)

ЗАПОВЕД № РД-21-593 от 5 декември 1997 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 22, чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗППДОбП, чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване на дялове и акции - собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции - собственост на държавата и Заповед РД-21-210 от 9.VI.1997 г. (ДВ, бр. 53 от 1997 г.) нареждам: 1. Да се извърши продажба до 80 на сто от акциите в регистрирания капитал на БИЦ "Екомедбио" - ЕАД, София, чрез преговори с потенциални купувачи, като разпределението на акциите за касова продажба и за удовлетворяване на претенции по чл. 18 ЗППДОбП се конкретизира в информационната документация. 2. На заинтересуваните лица да бъде представена за закупуване информационната документация, в която са определени условията за участие в преговорите и възможност за представяне на оферти в 15-дневен срок от датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник". Информацията се закупува и офертите се представят в същия срок в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8. 3. Датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" да се счита за начална дата за продажба на акции до 20 на сто от регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия. Заявления за придобиване на акции се подават в тримесечен срок в дружеството. Министър: Ал. Божков 105455
Източник: Държавен вестник (29.12.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира по ф.д. № 240/96 промени за "БИЦ Екомедбио" - ЕАД, с държавно имущество: заличава състава на съвета на директорите; вписва нов съвет на директорите в състав: Мария Гаврилова Славова - председател, Стефан Антонов Филипов и Георги Иванов Сотиров; дружеството се представлява от Мария Гаврилова Славова - председател, Стефан Антонов Филипов и Георги Иванов Сотиров заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (14.01.1998)

ЗАПОВЕД № РД-21-80 от 10 февруари 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП във връзка със Заповед № РД-21-210 от 1997 г. (ДВ, бр. 53 от 1997 г.) нареждам да се спре продажбата чрез преговори с потенциални купувачи до 80 % от акциите на БИЦ "Екомедбио" - ЕАД, София, като отменям Заповед № РД-21-593 от 1997 г. (ДВ, бр. 125 от 1997 г.). Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (13.03.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира по ф.д. № 240/96 промени за "БИЦ Екомедбио" - ЕАД: заличава досегашния състав на съвета на директорите; вписва нов състав на съвета на директорите: Кристиян Георгиев Топалов - изпълнителен директор, Владимир Димитров Добрев - председател, и Петър Бориславов Гунев; дружеството се представлява от изпълнителния директор Кристиян Георгиев Топалов.
Източник: Държавен вестник (25.06.1999)

ЗАПОВЕД № РД-21-449 от 12 юли 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗППДОбП във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3, чл. 2 и 3 от Наредбата за търговете и т. 1. 46 на Заповед № РД-21-210 от 1997 г. (ДВ, бр. 53 от 1997 г.) нареждам: 1. Да се открие процедура за приватизация на къща в София, ул. К. Кисимов 5, обособена част от имуществото на БИЦ "Екомедбио" - ЕАД, София. 2. Продажбата на обособената част да се извърши чрез търг с явно наддаване. 3. Утвърждавам тръжната документация и типовия договор за продажба като неразделна част от нея. 4. Определям следните тръжни условия: а) начална цена - 61 780 щ. д.; б) размер на депозита за участие в търга, внесен към датата на провеждане на търга - 6178 щ. д., съответно тяхната равностойност в левове или евро по кръстосания курс на БНБ, по банковите сметки на Министерството на промишлеността в БНБ, Централно управление - София, както следва: в левове № 5000102336, банков код 66196611; в щатски долари № 5100102330, банков код 66196611; в евро № 5400102330, банков код 66196611; в) заплащане на не по-малко от 50 на сто от предложената цена с банков превод по сметка на Министерството на промишлеността до 3 работни дни от датата на сключване на договора, а на остатъка от предложената цена - с всички възможни платежни средства за участие в приватизацията, допустими по българското законодателство, в срок до 30 дни от датата на търга, с изключение на случаите по чл. 31 ЗППДОбП; в тези случаи при разсрочено плащане кандидатите предлагат обезпечение съгласно чл. 25, ал. 5 ЗППДОбП. 5. Търгът се провежда на 13-ия ден след обнародването на заповедта в "Държавен вестник" в 10 ч. в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, като в същия срок заинтересуваните лица могат да закупят тръжна документация от министерството. 6. Тръжната документация се закупува в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, ет. 4, стая 18, на цена 170 лв., която се заплаща предварително в касата на министерството. 7. В случаите по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за търговете повторният търг да се проведе при същите тръжни условия, посочени в т. 4, на 5-ия ден след датата на търга, определена в т. 5, в 10 ч., като до тази дата да се продава тръжна документация в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8. 8. Огледът на обособената част може да се извърши всеки работен ден до деня на подаване на предложенията след закупуване на тръжна документация въз основа на представеното с нея удостоверение за право за извършване на оглед. 9. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи на обособената част, да не се сключват договори за отдаването им под наем или за съвместна дейност. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (30.07.1999)

ЗАПОВЕД № РД-21-450 от 12 юли 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗППДОбП във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3, чл. 2 и 3 от Наредбата за търговете и т. 1. 46 на Заповед № РД-21-210 от 1997 г. (ДВ, бр. 53 от 1997 г.) нареждам: 1. Да се открие процедура за приватизация на къща в София, ул. К. Кисимов 6, обособена част от имуществото на БИЦ "Екомедбио" - ЕАД, София. 2. Продажбата на обособената част да се извърши чрез търг с явно наддаване. 3. Утвърждавам тръжната документация и типовия договор за продажба като неразделна част от нея. 4. Определям следните тръжни условия: а) начална цена - 44 215 щ.д.; б) размер на депозита за участие в търга, внесен към датата на провеждане на търга - 4422 щ.д., съответно тяхната равностойност в левове или евро по кръстосания курс на БНБ, по банковите сметки на Министерството на промишлеността в БНБ, Централно управление - София, както следва: в левове № 5000102336, банков код 66196611; в щатски долари № 5100102330, банков код 66196611; в евро № 5400102330, банков код 66196611; в) заплащане на не по-малко от 50 на сто от предложената цена с банков превод по сметка на Министерството на промишлеността до 3 работни дни от датата на сключване на договора, а на остатъка от предложената цена - с всички възможни платежни средства за участие в приватизацията, допустими по българското законодателство, в срок до 30 дни от датата на търга, с изключение на случаите по чл. 31 ЗППДОбП; в тези случаи при разсрочено плащане кандидатите предлагат обезпечение съгласно чл. 25, ал. 5 ЗППДОбП. 5. Търгът се провежда на 10-ия ден след обнародването на заповедта в "Държавен вестник" в 10 ч. в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, като в същия срок заинтересуваните лица могат да закупят тръжна документация от министерството. 6. Тръжната документация се закупува в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, ет. 4, стая 18, на цена 170 лв., която се заплаща предварително в касата на министерството. 7. В случаите по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за търговете повторният търг да се проведе при същите тръжни условия, посочени в т. 4, на 5-ия ден след датата на търга, определена в т. 5, в 10 ч., като до тази дата да се продава тръжна документация в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8. 8. Огледът на обособената част може да се извърши всеки работен ден до деня на подаване на предложенията след закупуване на тръжна документация въз основа на представеното с нея удостоверение за право за извършване на оглед. 9. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи на обособената част, да не се сключват договори за отдаването им под наем или за съвместна дейност. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (30.07.1999)

ЗАПОВЕД № РД-21-451 от 12 юли 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗППДОбП във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3, чл. 2 и 3 от Наредбата за търговете и т. 1. 46 на Заповед № РД-21-210 от 1997 г. (ДВ, бр. 53 от 1997 г.) нареждам: 1. Да се открие процедура за приватизация на къща в София, ул. К. Кисимов 7, обособена част от имуществото на БИЦ "Екомедбио" - ЕАД, София. 2. Продажбата на обособената част да се извърши чрез търг с явно наддаване. 3. Утвърждавам тръжната документация и типовия договор за продажба като неразделна част от нея. 4. Определям следните тръжни условия: а) начална цена - 45 551 щ. д.; б) размер на депозита за участие в търга, внесен към датата на провеждане на търга - 4555 щ. д., съответно тяхната равностойност в левове или евро по кръстосания курс на БНБ, по банковите сметки на Министерството на промишлеността в БНБ, Централно управление - София, както следва: в левове № 5000102336, банков код 66196611; в щатски долари № 5100102330, банков код 66196611; в евро № 5400102330, банков код 66196611; в) заплащане на не по-малко от 50 на сто от предложената цена с банков превод по сметка на Министерството на промишлеността до 3 работни дни от датата на сключване на договора, а на остатъка от предложената цена - с всички възможни платежни средства за участие в приватизацията, допустими по българското законодателство, в срок до 30 дни от датата на търга, с изключение на случаите по чл. 31 ЗППДОбП; в тези случаи при разсрочено плащане кандидатите предлагат обезпечение съгласно чл. 25, ал. 5 ЗППДОбП. 5. Търгът се провежда на 13-ия ден след обнародването на заповедта в "Държавен вестник" в 14 ч. в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, като в същия срок заинтересуваните лица могат да закупят тръжна документация от министерството. 6. Тръжната документация се закупува в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, ет. 4, стая 18, на цена 170 лв., която се заплаща предварително в касата на министерството. 7. В случаите по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за търговете повторният търг да се проведе при същите тръжни условия, посочени в т. 4, на 5-ия ден след датата на търга, определена в т. 5, в 14 ч., като до тази дата да се продава тръжна документация в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8. 8. Огледът на обособената част може да се извърши всеки работен ден до деня на подаване на предложенията след закупуване на тръжна документация въз основа на представеното с нея удостоверение за право за извършване на оглед. 9. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи на обособената част, да не се сключват договори за отдаването им под наем или за съвместна дейност. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (30.07.1999)

ЗАПОВЕД № РД-21-452 от 12 юли 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗППДОбП във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3, чл. 2 и 3 от Наредбата за търговете и т. 1. 46 на Заповед № РД-21-210 от 1997 г. (ДВ, бр. 53 от 1997 г.) нареждам: 1. Да се открие процедура за приватизация на къща в София, ул. К. Кисимов 8, обособена част от имуществото на БИЦ "Екомедбио" - ЕАД, София. 2. Продажбата на обособената част да се извърши чрез търг с явно наддаване. 3. Утвърждавам тръжната документация и типовия договор за продажба като неразделна част от нея. 4. Определям следните тръжни условия: а) начална цена - 15 592 щ. д.; б) размер на депозита за участие в търга, внесен към датата на провеждане на търга - 1559 щ. д., съответно тяхната равностойност в левове или евро по кръстосания курс на БНБ, по банковите сметки на Министерството на промишлеността в БНБ, Централно управление - София, както следва: в левове № 5000102336, банков код 66196611; в щатски долари № 5100102330, банков код 66196611; в евро № 5400102330, банков код 66196611; в) заплащане на не по-малко от 50 на сто от предложената цена с банков превод по сметка на Министерството на промишлеността до 3 работни дни от датата на сключване на договора, а на остатъка от предложената цена - с всички възможни платежни средства за участие в приватизацията, допустими по българското законодателство, в срок до 30 дни от датата на търга, с изключение на случаите по чл. 31 ЗППДОбП; в тези случаи при разсрочено плащане кандидатите предлагат обезпечение съгласно чл. 25, ал. 5 ЗППДОбП. 5. Търгът се провежда на 13-ия ден след обнародването на заповедта в "Държавен вестник" в 12 ч. в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, като в същия срок заинтересуваните лица могат да закупят тръжна документация от министерството. 6. Тръжната документация се закупува в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, ет. 4, стая 18, на цена 170 лв., която се заплаща предварително в касата на министерството. 7. В случаите по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за търговете повторният търг да се проведе при същите тръжни условия, посочени в т. 4, на 5-ия ден след датата на търга, определена в т. 5, в 12 ч., като до тази дата да се продава тръжна документация в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8. 8. Огледът на обособената част може да се извърши всеки работен ден до деня на подаване на предложенията след закупуване на тръжна документация въз основа на представеното с нея удостоверение за право за извършване на оглед. 9. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи на обособената част, да не се сключват договори за отдаването им под наем или за съвместна дейност. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (30.07.1999)

ЗАПОВЕД № РД-21-453 от 12 юли 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗППДОбП във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3, чл. 2 и 3 от Наредбата за търговете и т. 1. 46 на Заповед № РД-21-210 от 1997 г. (ДВ, бр. 53 от 1997 г.) нареждам: 1. Да се открие процедура за приватизация на къща в София, ул. Тинтява 84, обособена част от имуществото на БИЦ "Екомедбио" - ЕАД, София. 2. Продажбата на обособената част да се извърши чрез търг с явно наддаване. 3. Утвърждавам тръжната документация и типовия договор за продажба като неразделна част от нея. 4. Определям следните тръжни условия: а) начална цена - 62 415 щ. д.; б) размер на депозита за участие в търга, внесен към датата на провеждане на търга - 6242 щ. д., съответно тяхната равностойност в левове или евро по кръстосания курс на БНБ, по банковите сметки на Министерството на промишлеността в БНБ, Централно управление - София, както следва: в левове № 5000102336, банков код 66196611; в щатски долари № 5100102330, банков код 66196611; в евро № 5400102330, банков код 66196611; в) заплащане на не по-малко от 50 на сто от предложената цена с банков превод по сметка на Министерството на промишлеността до 3 работни дни от датата на сключване на договора, а на остатъка от предложената цена - с всички възможни платежни средства за участие в приватизацията, допустими по българското законодателство, в срок до 30 дни от датата на търга, с изключение на случаите по чл. 31 ЗППДОбП; в тези случаи при разсрочено плащане кандидатите предлагат обезпечение съгласно чл. 25, ал. 5 ЗППДОбП. 5. Търгът се провежда на 10-ия ден след обнародването на заповедта в "Държавен вестник" в 15 ч. в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, като в същия срок заинтересуваните лица могат да закупят тръжна документация от министерството. 6. Тръжната документация се закупува в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, ет. 4, стая 18, на цена 170 лв., която се заплаща предварително в касата на министерството. 7. В случаите по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за търговете повторният търг да се проведе при същите тръжни условия, посочени в т. 4, на 5-ия ден след датата на търга, определена в т. 5, в 15 ч., като до тази дата да се продава тръжна документация в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8. 8. Огледът на обособената част може да се извърши всеки работен ден до деня на подаване на предложенията след закупуване на тръжна документация въз основа на представеното с нея удостоверение за право за извършване на оглед. 9. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи на обособената част, да не се сключват договори за отдаването им под наем или за съвместна дейност. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (30.07.1999)

ЗАПОВЕД № РД-21-802 от 17 декември 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 22, чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗППДОбП, чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции - собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции - собственост на държавата, Решение № 252 от 1999 г. на Министерския съвет и т. 1.46 от Заповед № РД-21-210 от 9.VI.1997 г. (ДВ, бр. 53 от 1997 г.) нареждам: 1. Да се извърши продажба до 80 на сто от акциите в регистрирания капитал на БИЦ "Екомедбио" - ЕАД, София, чрез преговори с потенциални купувачи, като разпределението на акциите за касова продажба и за удовлетворяване на претенции по чл. 18 ЗППДОбП се конкретизира в информационната документация. 2. В 20-дневен срок след обнародването на заповедта в "Държавен вестник" на заинтересуваните лица да се предостави възможност за закупуване на информационна документация, в която са определени условията за участие в преговорите, и представяне на оферти за закупуване на обявените за продажба акции от регистрирания капитал на дружеството в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8. 3. Датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" да се счита за начална дата за продажба до 20 на сто от акциите в регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия. Заявления за придобиване на акциите при преференциални условия се подават в тримесечен срок в дружеството. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (30.12.1999)

Министерството на икономиката на основание § 11, ал. 2 ЗППДОбП обявява извършените продажби за периода 1.V - 30.VI.2000 г.: II. отрасъл "Промишленост": ж) 80 % от акциите в регистрирания капитал на БИЦ "Екомедбио" - ЕАД, София, продадени чрез преговори с потенциални купувачи за 10 000 щ. д. на "Екомедбио 2000" - АД, София, поети задължения в размер 3 011 303 лв. и ангажимент за инвестиции в размер 1 926 040 лв.;
Източник: Държавен вестник (14.07.2000)

Министерство на икономиката обявява извършените продажби за 1999 г. месец септември 16. "Къща", София, ул. Тинтява, обособена част от "Биц Екомедбио" - ЕАД, София, продадена чрез търг на "Делта Ти" - ООД, София, за 117 916 лв.
Източник: Държавен вестник (24.11.2000)

Министерство на икономиката обявява извършените продажби за 1999 г. месец септември 17. "Къща", София, ул. К. Кисимов 8, обособена част от "Биц Екомедбио" - ЕАД, София, продадена чрез търг на "Стетон" - ООД, Хасково, за 30 548 лв.
Източник: Държавен вестник (24.11.2000)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 13.VII.2005 г. по ф. д. № 240/96 промени за "БИЦ Екомедбио" - ЕАД: заличава като членове на СД Кристиян Георгиев Топалов, Владимир Димитров Добрев и Петър Бориславов Гунев; вписва нов СД в състав: Димитър Славчев Ефтимов - изпълнителен директор, Илия Петров Пенчев - председател, и Никола Иванов Милованов - зам.-председател; дружеството се управлява и представлява от изпълнителния директор Димитър Славчев Ефтимов.
Източник: Държавен вестник (20.06.2006)

„Булгартабак холдинг” АД да бъде изваден от списъка на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, които са от значение за националната сигурност на България, предвиждат предлаганите от правителството предложения за промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (ЗПСК). С друго решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отмени приетата през 2003 г. Стратегия за приватизация на дружеството. „Булгартабак холдинг” АД бе включено в Приложение №2 през 2003 г., но към настоящият момент икономическите условия са значително променени. Основните точки, заложени в стратегията, са загубили актуалността си, а изискванията за стратегически инвеститори до голяма степен са неприложими. От друга страна, конкуренцията от чуждестранните производители на тютюневи изделия на българския пазар се засилва и всичко това налага да се вземат бързи, адекватни и гъвкави решения за преструктурирането на сектора. В списъка по Приложение №1от ЗПСК, който е за търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях, ще бъдат добавени „Български енергиен холдинг” ЕАД, „Сертификация и изпитване” ЕАД, „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки” ЕООД и БИЦ „Екомедбио” ЕАД. А.Г.
Източник: Insurance.bg (11.12.2008)

Държавна консолидационна компания ще осъществи борсовата приватизация на миноритарните дялове, които държавата притежава в 55 дружества. Това съобщи заместник министърът на финансите Владислав Горанов на пресконференция в Министерски съвет. По този механизъм за продажба ще се предложат свободните зони, държавните акции в оръжейната компания "Арсенал", "Ломски мелници" и други. До края на седмицата ще стане ясно дали правителството ще сформира ново дружество, или ще се промени дейността на съществуваща вече компания, която е 100% държавна собственост. Управленската структура и останалите подробности трябва да се уточнят до края на седмицата, след което ще се премине и фактическото изпълнение. За целта вече текат консултации между експерти от финансовото и икономическото министерство, Агенция за приватизация и Агенция за следприватизационен контрол.
Източник: Дневник (16.03.2010)

Миноритарните държавни дялове в над 50 компании ще бъдат предложени на борсата, съобщиха от финансовото министерство. За целта към министъра на икономиката, енергетиката и туризма ще бъде създадена държавна консолидационна компания. Тя ще бъде създадена на основата на съществуващо дружество към икономическия министър. Става въпрос за дружества, приватизирани преди време, в които министерството е запазило миноритарни дялове. Сред компаниите, които ще бъдат предложени на борсата, има и сравнително атрактивни, каза зам.-министърът на финансите Владислав Горанов. Той даде за пример електроразпределителните дружества, "Свободна зона - Пловдив", "Транзитна търговска зона - Варна", "Арсенал" или "Ломски мелници". Малко по-късно икономическият министър Трайчо Трайков обаче обяви, че не е задължително всички компании да бъдат пуснати на БФБ. Конкретно за държавните дялове от трите електроразпределителни дружества CEZ, EVN и EON може да бъде договорена пряка продажба. Допълнително ще бъде изискана информация от останалите министерства за миноритарните дялове в други дружества, които може да бъдат прехвърлени в консолидационната компания. Успоредно с апортирането на дяловете Агенцията за приватизация ще подготвя и предлагането им на борсата. Правителството разчита по този начин да подпомогне фискалния резерв и приходната част на бюджета за тази година. Според финансовия министър Симеон Дянков това е най-бързият и прозрачен начин за приватизация. Очакванията са дяловете на голяма част от компаниите да бъдат продадени още до края на годината. Решението не изключва и възможността за приватизация през Агенцията за приватизация, уточни Дянков.
Източник: Пари (16.03.2010)

ГЕРБ започват да реализират обещанието си държавата да се освободи от своите миноритарни дялове в различни компании и да ги пусне на борсата, заяви председателят на Управителния съвет на Института за пазарна икономика Красен Станчев. До края на седмицата ще се създаде държавна консолидационна компания, в чийто капитал ще се апортират миноритарни дялове от 55 фирми. От това сега няма да има много големи приходи в бюджета, но е възможно една трета от това, което се казва, че е липса на здравната каса, да бъде набрано, тоест около 100 милиона, каза Станчев. Другият ефект е, че с това ще се спестят неприсъщи на държавата разходи, допълни той. "Трябва да се продължи с приватизацията, не само на миноритарните дялове, но и на още съществуващите държавни дружества. Например има пътни компании, които са част от проблема с липсата на строителство на пътища в България. Те също трябва да бъдат приватизирани. Трябва да се съкратят субсидиите и да бъдат оставени на самоуправление държавните радио и телевизия, а също и приватизацията на БАН", заяви още Красен Станчев. "Процедурата по приватизация е класическа, но не очаквам големи приходи от цялото упражнение, тъй като в ситуация на криза това е трудно", разясни той. "Засега забрана за приватизация има на компании като НЕК и АЕЦ Козлодуй. Приватизацията, обаче, трябва да продължи и в области като пенсионното дело, здравната система и образованието. Последните 7-8 години имаме по-скоро централизиране на тези дейности, а от това идват и проблемите", обобщи Станчев.
Източник: Труд (18.03.2010)

"Национален технологичен център по климатични промени" ЕАД е компанията, в която ще бъдат прибрани миноритарните дялове на държавата в различни компании. Това съобщи икономическият министър Трайчо Трайков. Фирмата е 100% държавна собственост, има сграда, но няма дейност, каза министърът. Предметът на дейност на тази фирма е внедряване на нови технологии във връзка с глобалното затопляне и много други дейности - до търговска и посредническа, рекламна, издателска и всичко незабранено от закона. Фирмата е наследник на друго държавно дружество - "БИЦ екомедбио", което пък е с предмет на дейност производство на медицинско и хирургическо оборудване и ортопедични апарати. Скоро ще бъде избран нов борд на директорите, в който ще влязат лица от икономическото и финансовото министерство и от Агенцията за приватизация. Миноритарните пакети на държавата обаче ще се продават от Агенцията за приватизация. В новата компания ще влязат дялове от 33-тепроцента от електроразпределителните дружества, части от "Арсенал", "Свободна зона - Пловдив", "Булгарплод", Радомир- Метали, "Кореком- Принцес” и др. 240 млн. лв. пък трябва да плати Столичната община на Българския енергиен холдинг (БЕХ), ако иска да си върне топлофикацията се разбра преди ден. Това се налага, тъй като финансовото министерство е дало становище до икономиката, че това е държавна помощ. Очаква се становище и от общината дали ще вземат топлофикацията, или ще я продаваме, каза още министър Трайков. В края на 2008 г. БЕХ изкупи дълговете на парното към "Булгаргаз", за да не спре парното.
Източник: 24 часа (22.03.2010)

Българският енергиен холдинг (БЕХ), който трябва да бъде закрит до края на юни, оставя след себе си 110 млн. лв. несъбрани вземания. Това научи "Сега" от одитори на холдинга. Преди седмица от БЕХ съобщиха, че печалбата за 2009 г. е над 75 млн. лв. Според одиторите обаче отчетът е пренебрегнал факта, че на холдинга висят несъбраните вземания от столичната "Топлофикация". В края на 2008 г. бюджетът отпусна 400 млн. лв. на БЕХ. С половината от сумата бе увеличен капиталът му, а с другата половина холдингът купи вземанията на своята дъщерна компания "Булгаргаз" от столичната "Топлофикация". Оттогава тези вземания са намалели до около 110 млн. лв., но продължават да стоят в баланса на холдинга. Одитът ще бъде публикуван идната седмица и се изготвя от "Ърнст енд Янг". БЕХ ще бъде окончателно разформирован до края на юни, а след това дъщерните му дружества ще заработят или самостоятелно, или ще бъдат групирани по сектори, заяви вчера министър Трайчо Трайков. В петък той и премиерът Борисов обявиха, че БЕХ се закрива, защото е "паразитна структура". "Единият вариант е да се обособят газовите дружества в една група, останалите - в друга. Или пък търговските в една, а самите активи в друга", прогнозира Трайков. Засега обаче дружествата ще се управляват самостоятелно. До края на седмицата ще има още уволнени шефове на държавни енергийни компании, закани се вчера Трайков. В края на миналата седмица бе сменена шефката на БЕХ Галина Тошева, като нейното място до закриването на холдинга бе поето от заместника на Трайков Евгени Ангелов. От думите на икономическия министър се разбра, че заместничката му Мая Христова, която също е в ръководството на БЕХ, ще продължи конкурса по избор на консултант за АЕЦ "Белене". "Булгаргаз" пък ще продължи самостоятелно да преговаря с "Газпром" по новите газови договори. Освен това управляващите не се отказват от намеренията си да раздържавят части от НЕК или негови активи. Икономическото ведомство било и на финалната права по създаване на консолидационна компания, в която да влязат миноритарните дялове на държавата в ЕРП-тата, както и държавното участие в още около 50 компании.
Източник: Сега (13.04.2010)

Създадената късно вчера „Държавна консолидационна компания" е с едностепенна система на управление. Дружеството се създава в изпълнение на антикризисната програма на правителството, одобрена с от правителството на първи април. В компанията ще бъдат апортирани дялове и акции от дружества, в които държавата има миноритарно участие. Засега обаче не е ясно дали в нея ще бъдат апортирани и дружества със 100% държавно участие в капитала. Министър Трайков, който беше в парламента, за да отговаря на депутатски въпроси, отказа да коментира темата, тъй като бързаше за среща на ГЕРБ. Създадената компания ще работи в тясно сътрудничество с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, както и с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Не се изключва възможността постъпленията от приватизация да постъпват в ДКК и впоследствие да бъдат насочвани към централния бюджет под формата на разпределение на дивидент. Тепърва ще се подготви решение на Министерски съвет за старта на процеса по апортиране в ДКК ЕАД на дялове или акции в други търговски дружества. То ще регламентира дейностите и функциите както на икономическия министър, така и на останалите министри, свързани с този процес. Стана ясно също така, че Трайков е поискал с официални писма от ресорните министри да направят бърз преглед на т.нар. „забранителен списък" по Закона за приватизация, за да се освободи евентуално допълнителен приватизационен ресурс от дружества.
Източник: Други (23.04.2010)

Спадът в икономиката е овладян, заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков. “Положението в момента е такова, че спадът вече е овладян - няма го, вървим по равно, но по дъното. Сега въпросът е по спирала нагоре ли ще тръгнем, или ще останат рисковите фактори за спирала надолу”, коментира министърът. Според него, за да се тръгне нагоре, трябва да се създадат условия за инвестиции. Когато има инвестиции, ще има и внос, което ще влоши търговското ни салдо, но от вноса ще дойдат акцизите и ДДС в хазната, ще има приходи от корпоративни и подоходни данъци, посочи Трайков. “Според мен ние дори трябва да си платим, ако трябва, за да се случат големи инвестиции и да се открият работни места”, заяви Трайков, без да уточнява какво разбира под плащане. “Аз съм против вдигане на ДДС”, каза още министъра, като отново заяви, че най-важният източник за влизане на пари в държавата са инвестициите. Дялове от около 50 държавни фирми, които са към икономическото министерство, ще бъдат влети в създадената в петък Българска консолидационна компания, съобщи още Трайков. Акциите на консолидационната компания ще бъдат пуснати за продажба на борсата. Вече са поискани и от останалите министерства списъци от държавни фирми, които да предложат за включване в новото дружество.
Източник: Труд (26.04.2010)

Да се направи бърз преглед на списъка със забранените за приватизация дружества, е поискал министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков от ресорните министри, съобщиха от икономическото ведоство. Списъкът е част от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и промяната му минава през одобрение от Министерския съвет и парламента. Целта на прегледа е освобождаването на допълнителен приватизационен ресурс от дружества, които да се предложат за продажба в опитите да се осигурят средства в бюджета. В забранителния списък влизат стратегически дружества като НЕК, "Булгаргаз", АЕЦ "Козлодуй", БДЖ, държавни болници и други над 100 предприятия. Повечето от тях са изцяло държавни, но в списъка има и такива с над 50 на сто участие на правителството, но важни за икономиката на страната. Вероятно част от дружествата, които се извадят от забранителния списък, ще влязат в регистрираната Държавна консолидационна компания (ДКК), която е вписана в Търговския регистър. От МИЕТ не изключват, освен миноритарни участия в държавни дружества, в новосъздадената компания да бъдат апортирани и дружества със 100% държавно участие в капитала, съобщиха от ведомството. За директор на Държавната консолидационна компания е избран Красимир Козовски, председател на съвета на директорите ще е Лъчезар Борисов, негов заместник ще е Мария Веселинова, а членове - Анита Великова и Валентин Груев, сочи справка в Агенцията по вписванията. Дружеството се създава в изпълнение на антикризисната програма на правителството с мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, одобрена от правителството на 1 април, допълниха от ведомството. Консолидационната компания ще работи заедно с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, както и с МИЕТ. Не се изключва възможността постъпленията от приватизация да постъпват в ДКК ЕАД и впоследствие да бъдат насочвани към централния бюджет под формата на разпределение на дивидент. За старт на процеса по апортиране в ДКК на дялове или акции в други търговски дружества МИЕТ подготвя проект за специално решение на Министерския съвет. То ще регламентира дейностите и функциите както на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, така и на останалите отраслови министри, свързани с този процес.
Източник: Дума (26.04.2010)

В регистрираната вчера Държавна консолидационна компания (ДКК), създадена за да приватизира държавните дружества, ще влязат една четвърт от общо 200 фирми, управлявани от Министерството на икономиката. В рамките на 10 дни останалите министерства ще дадат своите предложения за ръководени от тях компании, които да бъдат приватизирани чрез ДКК. Това съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Министърът каза, че неговото ведомство управлява общо 200 дружества, от които 75 са действащи, 65 са в ликвидация, а останалите - в несъстоятелност. Ще бъдат продавани само действащи дружества, каза Трайков и в отговор на въпрос как ще бъдат подбирани, отговори, че за някои от компаниите, например "Булгартрансгаз" има политическо решение да не се раздържавяват.
Източник: Дневник (26.04.2010)

Няма да листват държавните дялове в ЕРП Държавата се отказа да листва миноритарните си дялове в електроразпределителните дружества. Те ще бъдат апортирани в новоучредената Държавна консолидационна компания и ще бъдат продадени от Агенцията за приватизация на т.нар. централизирани публични търгове. По този начин от търговете се изключват институционалните инвеститори като пенсионни и взаимни фондове. Дяловете на държавата в ЕРП са най-атрактивните активи в консолидационната компания, която беше вписана в Търговския регистър в петък. Инвестиционната общност в България разчиташе именно листването на енергийните дружества да раздвижи търговията на БФБ. Това обаче няма да се случи. Консолидационната компания ще работи в тясно сътрудничество с Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол (АПСК), както и с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Не се изключва възможността освен миноритарни участия в държавни дружества в новосъздадената компания да бъдат апортирани и дружества със 100% държавно участие в капитала, съобщиха от МИЕТ.
Източник: Пари (26.04.2010)

25 български и 2 чужди банки държат парите на държавните фирми. Това сочи справка за разплащателните сметки и депозитите на предприятията към 31 март 2010 г. Документът бе предоставен от Министерството на финансите на Съюза на издателите в България по силата на Закона за достъп до информацията. Данните включват сметките на 18 държавни фирми. Сред тях са Български енергиен холдинг и фирмите от неговата структура - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгартабак холдинг", "Благоевград БТ", "Кинтекс", Национална компания "Индустриални зони". От фирмите към транспортно министерство са включени БДЖ, НКЖИ, Летище София, Ръководство на въздушното движение, "Български пощи". Има данни и за Фонда за органите за местно самоуправление ФЛАГ, който е към строителното министерство, военния холдинг "Терем" и "Информационно обслужване" към финансовото ведомство. Най-голямата част от парите на тези предприятия са концентрирани в 4 банки - Корпоративна търговска банка КТБ (472 млн.), СИБанк (92 млн.), Централна кооперативна банка (77 млн.), Ин-вестбанк (63 млн.) и Уникредит Булбанк (58 млн.). Корпоративна е безспорният лидер, там по сметки са близо 48% от парите на държавните предприятия - 408 млн. лева. Близо 80 млн. лева са в СИБанк, а над 75 млн. лева са в ЦКБ. Първите три трезора имат общо под 9% пазарен дял в депозитите у нас, по данни на БНБ. От анализа става ясно също, че фирмите не държат в една и съща банка депозитите и разплащателните си сметки. Най-много депозити има в Корпоративна търговска банка, КТБ е първенец и по разплащателни сметки (234 млн.). Към 31 декември по тази позиция на второ място е УниКредит Булбанк, на трето - Инвестбанк. Три месеца по-късно втора става СИБанк (77 млн.), а трета остава Инвестбанк (32 млн.). Критериите, по които се подбират банките, са различни за всяко дружество. Енергийните фирми имат разработени правила и критерии за управление на риска при избор на обслужващи банки, пише в справката на финансово министерство. На първо място това е кредитният рейтинг на банките. Дружествата изискват оферти от няколко различни банки, обикновено повече от 4 на брой. Определяща е възможността за преференциални ставки за такси и комисиони и договаряне на специални условия, например по-високи лихвени проценти, обясняват от МФ. Възможно е парите на някои предприятия да са вложени в банки, откъдето дружествата ползват заеми и наличието на сметка им дава по-добри условия, коментират експерти. Според статистиката на БНБ по някои от основните показатели, които биха изкушили държавните фирми и техните принципали да изберат трезор, Корпоративна търговска банка (КТБ) е най-примамлива. Така например основното предимство - коефициент на доходност от инвестицията на пари в банка, безусловно се държи от КТБ. Този коефициент се изчислява като съотношение на печалбата към доходоносните активи, т.е. колко печалба ще ти донесат парите, сложени по банкови сметки. Корпоративна безспорно държи първенството с такъв коефициент от 1,43%. Данните са от първото тримесечие на 2010 г. Фирмите към транспортното министерство избират банките си поне измежду 3 оферти, класирани по следните показатели - лихва, капиталова адекватност, рентабилност, балансово число, печалба, възвръщаемост на активите и на капитала. Впечатление прави, че парите на самите министерства са главно в други банки, различни от тези, където дружествата имат най-много сметки. Тук класацията отговаря напълно на Топ 3 на най-големите у нас банки по активи - УниКредит Булбанк, ДСК и ОББ. Към 31 март 2010 г. разпределените в тях салда по сметки на първостепенни и второстепенни разпоредители (министерства и агенции) са съответно 36,016 млн. лв., 19,861 млн. лв. и 7,385 млн. лв. Общо в 16 банки са депозирани 82,142 млн. лв. Сравнението на двете справки, предоставени от финансовото министерство (към 31 декември 2009-а и към края на март 2010 г.) дава възможност да се направи анализ за състоянието на компаниите. Авоарите им намаляват с близо 10% за три месеца. Вероятните причини за това са както изплащането на дивиденти за държавата, така и обслужването на техни задължения и просрочени вземания. Разбира се, анализът не е пълен, защото липсват данните за вземанията и дълговете на държавните фирми. Първенец с най-много депозити е фирмата на транспортно министерство Ръководство на въздушното движение (РВД) - 41 млн. евро (82 млн. лева), разделени приблизително поравно между 3 банки - БНБ, Кооперативна търговска банка и ЦКБ. На второ място е Българският енергиен холдинг (БЕХ) - 66,9 млн. лева. Цялата сума е в Корпоративна банка. Трети - летище София (29,5 млн. евро), като най-голямата част е в Корпоративна. Следва "Булгартрансгаз" с 55 млн. лева в същата банка. На пето място е АЕЦ "Козлодуй" - 53 млн. лева, като 30 от тях са в КТБ. С най-голяма сума по разплащателните сметки е "Булгаргаз" - 58 млн. лева, 57 млн. долара и над милион евро. Следват "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй" и "Благоевград БТ". Като цяло анализът показа, че трябва да побързаме със създаването на Консолидационна компания, която ще управлява държавните дружества, заяви вицепремиерът Симеон Дянков. Според него така ще се засили контролът над тях, както и прозрачността за движението на парите им.
Източник: Стандарт (17.05.2010)

Пет фирми влизат през юли в Държавната консолидационна компания Първите държавни пакети от компании ще влязат в новосъздадената Държавна консолидационна компания (ДКК) през юли и август, съобщиха от икономическото министерство. Това ще бъдат дялове на "Е.ОН България мрежи", "Е.ОН България продажби", "Лесилхарт", "Мототехника І", както и 100% от "Монтажи". След продажбата на първите компании на втория етап предстои освобождаване на дружества от т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация. Освен това ще бъде уточнен статутът на министерството на икономиката за дружествата "ЧАД Зографски" и "Галатекс", съобщиха от ведомството. Този процес ще върви успоредно с внасянето на държавните дялове в ДКК и на другите части от електроразпределителните дружества, собственост на ЧЕЗ и ЕВН. Намерението е консолидационната компания да продава дялове през Българската фондова борса, а като ДКК беше избрана "Национален технически център по климатичните промени", чийто предмет на дейност беше сменен и фирмата беше вписана в търговския регистър в края на април. Засега само икономическото министерство е готово с предложения за апортиране на дялове в ДКК. Към момента се предвижда държавното участие в дружествата, собственост на Е.ОН, да бъде продадено чрез публично листване на борсата, като все още не е ясна точната схема на процедурата. За други по-малки пакети ще се ползва приватизационният сегмент на фондовата борса, а за някои мажоритарни дялове е възможно да бъде проведен търг или конкурс, обясниха от министерството на икономиката.
Източник: Дневник (07.06.2010)

Малък дял от енергийна "компания мечта", която обединява държавните електропроизводствени мощности, ще бъде пуснат на фондовата борса. В тази компания може да бъдат обединени АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и ВЕЦ-овете на НЕК, бихме могли да добавим и търговската компания на НЕК, каза министърът на икономиката Трайчо Трайков. Трябва да има частична приватизация на държавната енергетика чрез листване на борсата и продажба на миноритарен пакет, заяви министърът. За целта трябва да има структура, която е прозрачна и привлекателна за инвеститорите. За да продадем сравнително малка част, но обемът да е голям и да има интерес от големи институционални инвеститори, трябва да намерим най-подходящото обединение, смята Трайков. Такова обединение е например на държавните електропроизводствени мощности - АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и ВЕЦ-овете на НЕК и търговската компания на НЕК, допълни той. Това представлява една компания мечта, от която и 10% да продадем, приходите ще са огромни, заяви министърът. 10% от такава компания се равняват например на 35-40%, ако се продава само "Марица-изток 2". Но за нас е по-добре да продадем малка част от нещо голямо с потенциал и икономическа логика в себе си, отколкото да продадем нещо цяло или много от нещо по-малко, каза министърът. Правителството вчера разреши министрите да прехвърлят към "Държавна консолидационна компания" ЕАД (ДКК) пакети от акции в търговски дружества, в които държавата държи под 50%. Продажбата на акциите ще става чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като постъпленията ще влизат по сметка на ДКК. Оттам ще се внасят в държавната хазна като дивиденти.
Източник: Стандарт (10.06.2010)

Прехвърлят държавни дялове на консолидационната компани Всички държавни миноритарни дялове в търговски дружества ще бъдат прехвърлени в собственост на Държавната консолидационна компания (ДКК), реши вчера правителството. След обединението на остатъчните държавни дялове в нея се предвижда те да бъдат продадени от Агенцията за приватизация, а приходите от тях да постъпват в компанията. Държавата от своя страна ще получава дивидент от печалбата на компанията. Прогнозите са от раздържавяването на тези дялове да има около 200 млн. лв. допълнителните постъпления. Имотите, публична държавна собственост, които са отдадени под наем, няма да могат да се преотдават или да се ползват съвместно с трети лица, гласят промените в Закона за държавната собственост, одобрени от министрите вчера. Предвижда се още обжалването на отчуждителни процедури за национални обекти да не спира тяхното изпълнение. Уведомление на собствениците на отчуждени имоти вече ще е публикацията в Държавен вестник на заповедите на областните управители за това, а не както досега – с писмо. Предвидено е и оповестяване на отчуждителните процедури в сградата на съответната община. По този начин ще бъде ускорено осъществяването на големите инфраструктурни проекти, обясниха от информационната служба на правителството. В поправките на закона е предвидено, че политически партии няма да могат да купуват имоти, които са частна държавна собственост.
Източник: Класа (10.06.2010)

Иван Такев, изпълнителен директор на БФБ-София: Фондовият пазар по-късно ще усети възстановяването - Г-н Такев, ръководството на БФБ обяви намерение борсата да стане публично дружество. Какви ще бъдат предимствата от тази стъпка и от какво бе предизвикана инициативата? - Мотивите са няколко, но не искам да се спирам въобще върху познатите предимства да си публично дружество. Това доста сме го обяснявали по всички форуми и събития, на които сме участвали. Специално самата борса би имала няколко допълнителни преимущества след придобиването на публичен статут. Първото е, че ще се финализира процесът и желанието ни да бъдем изцяло прозрачни, защото по-прозрачни от публичните дружества няма. На второ място бихме искали да дадем добър пример на всички останали емитенти, които по-една или друга причина са отложили или просто са преразгледали решението си за листване на борсата и освен това искаме да покажем и на потенциалните емитенти какво е да си публична компания. Не на последно място листването на една компания на фондовата борса дава точна оценка за дружеството, изградена на пазарен принцип, което означава, че във всеки един момент ще се знае колко струва самата компания. Това е преимущество за в бъдеще, когато се пристъпи към евентуална приватизация на държавния дял. След процедурата 100% от капитала на БФБ ще бъде листнат, въпросът е, че свободно търгуваният обем акции ще бъде някъде около 50 на сто, като останалите са концентрирани в държавата. Впоследствие, ако мажоритарният собственик в лицето на Министерството на финансите има желание и виждания, може да търси и стратегически инвеститор за държавния дял. - В условията на криза ли е удачният момент да се предприемат подобни действия и няма ли да бъде подценена борсата като актив? - Напълно нормално е всяка компания в условията на криза да изпитва затруднения, да бележи спад на приходите и респективно печалбата й да намалява. От тази гледна точка чисто теоретично пазарната й оценка може да е по-ниска. Всички могат да погледнат финансовите резултати на борсата и как са се движили през времето. За 2007 г. беше отчетен най-големият финансов резултат и следователно през 2008 г. може би е бил най-удачният момент за постигане на висока продажна цена. Цената обаче, когато става дума за фондовата борса, не е най-важното, доколкото това все пак е компания от стратегическо значение за финансовия сектор. По-важно е кой ще я придобие, каква ще е визията за бъдещото развитие и други. - Какви са вашите прогнози за развитието на БФБ и какви са очакванията ви за следващите години? - Винаги съм се опитвал да бъда умерен оптимист, разбира се, без да витая в облаците. Надяваме се, че с тази стъпка, която е доказателство в подкрепа на пазара и въпреки отбелязаните спадове през първото полугодие, все още можем да отбележим положителни стойности до края на годината и да повишим ликвидността. Факт е, че ликвидността през второто тримесечие, измерена посредством реализираните обороти, колкото и да е малка, бележи ръст от около 30%. Естествено това е нищо на фона на мащабните спадове до момента, но мисля, че постепенно колелото ще се завърти и ще влезем обратно в релси. - От началото на септември влизат в сила новите правила за индексите. Какво наложи въвеждането на тази промяна? - На първо място, това беше наложено от променената ситуация на самия пазар и спрямо предходни години се оказа, че има компании, които не покриват критериите на индекса, но кои да бъдат включени на тяхно място. Подобно нещо се случи през март, когато беше взето решение да не се променя нищо по индексите, но да бъдат преразгледани критериите. На второ място, желанието на участниците на пазара беше всички индекси да се избират по абсолютно обективни критерии и да няма човешка намеса относно решенията кои компании ще влизат и кои ще излизат. Ние направихме обективна класация и дружествата, които бъдат излъчени в резултат на това класиране, ще влязат в съответния индекс. - Предстои общо събрание на борсата, какъв ще бъде дневният ред и има ли належащи проблеми, които трябва да се обсъдят? - Належащи проблеми няма, това е редовно годишно отчетно общо събрание, на което ще бъде представен и предполагам одобрен отчетът за миналата година. Ще бъде избран одитор за следващата година и така нататък. Единствената промяна, която наскоро от Министерството на финансите обявиха, е смяната на техния представител в борда на борсата. - Какви са очакванията ви за активността на капиталовия пазар, както всички виждаме в момента тя е много слаба? - Да, така е, наистина е слаба, но причините са много. Лятото през последните няколко години е традиционно слаб период, като това не е само тенденция на БФБ, а и на много чужди борси. Предполага се, че ще има известно стабилизиране и повишение след приключване на сезона на отпуските, тоест през втората половина на септември. - Какви са вашите прогнози за развитието на икономиката на страната? - На макроикономическо ниво имам по-общ поглед. Мерките, които се вземат от правителството, според мен са в правилна посока, с цел ограничаване на разходите, които пък компенсират спада на бюджетните приходи. Доста се изговори по този въпрос, но на практика конкретните резултати вероятно ще си проличат малко по-нататък - през последното тримесечие на годината. Тогава някои други фактори, като например нарастването на износа и нивата на кредитиране, може би ще дадат по-положителни сигнали по отношение на това дали икономиката на страната вече излиза от кризата. Това обаче няма да се отрази на фондовия пазар веднага и в случая вероятно ще реагираме малко по-късно. - Водила ли е БФБ по някакъв повод в последните месеци разговори с чужди инвеститори или други борси? - Не, по отношение на придобивания на 44-процентовия държавен дял, иначе бяха разменени поредица от визити с фондови борси от региона, но те са в областта на международното сътрудничество и обмена на информация и нямат нищо общо със стратегически инвеститори. - Темата за борсовата приватизация на ЕРП-та като че ли вече не е толкова актуална, но има ли развитие? Освен ЕРП-та какви други държавни дялове могат да минат през борсата и биха представлявали апетитен актив за инвеститорите? - Относно ЕРП-та до момента е обявено желанието на държавата да приватизира през борсата 33-процентовия дял и да листне “Е.ОН България”. Самата компания също заяви, че няма нищо против да стане публично дружество. На този етап развитие поне за нас няма, защото ние по-скоро наблюдаваме процеса и ще се включим по-късно. Принципно знам, че вече се правят стъпки и че е прехвърлен държавният дял в Държавната консолидационна компания. Оттук нататък работата вече е избор на посредник, изготвянето на проспект и всички стандартни процедури, които една компания трябва да извърви. По отношение на останалите държавни дружества, които биха представлявали интерес за инвеститорите, ние многократно заявявахме, че секторът на енергетиката е най-подходящ за този случай. Имаше заявен интерес от страна на чужди инвеститори преди време, говореше се за компании от рода на “Булгартрансгаз” и ТЕЦ “Марица- изток 2” и други дружества, все опериращи в този бранш. В момента имаме нужда точно от големи компании на борсата, най-малкото единствено едно голямо предприятие би предизвикало интереса на чуждестранните инвеститори. - Има редица компании, които са на борсата с мотиви, които нямат нищо общо с търговията на техните акции. Какво ще предприемете спрямо тях? - Очевидно е, че няма да има процедура по делистване. С новоизбрания състав на Комисията по финансов надзор ще дискутираме възможността определени видове нисколиквидни компании да бъдат отделени в сегмент и многостранна система за търговия. Идеята на тази мярка е да дистанцираме добри работещи публични фирми от слаболиквидните, като запазим възможността за търговия и за създаване на бъдеща ликвидност. - В стратегията ви за развитие на капиталовия пазар е заложен акцент върху късите продажби и маржин търговията. Но законодателни промени с цел създаването на клирингова къща са все още на думи. Имате ли конкретни предложения? - По отношение на късите продажби и маржин покупките ние сме заявили, че ще предоставим становище и виждания на КФН, защото според нас там са необходими промени на нормативно ниво. Вече е избран нов състав на комисията и ще предприемем конкретни стъпки и ще представим вижданията си как трябва да бъдат регламентирани този вид сделки, за да станат наистина работещи. Относно клиринговите дейности, това е нещо, което е залегнало в стратегията на Централен депозитар, и няма как борсата да тръгне и да прави клиринг, но естествено това е един от въпросите, които са много важни и трябва да бъдат решени. Това е предпоставка за много други допълнителни продукти и услуги от страна на фондовата борса. - Друг стимул за БФБ биха били изменения в закона за Сребърния фонд. Смятате ли, че ако се даде възможност парите да се инвестират и у нас, това би стимулирало капиталовия пазар? - Да, определено би го стимулирало, но не съм на мнение, че просто промяната в закона ще доведе до незабавното инвестиране на някакви средства от фонда и драматично ще се променят нещата. Но подобно ограничение в момента е дискриминационно и най-малкото няма смисъл.
Източник: Класа (20.07.2010)

"Българският енергиен холдинг” (БЕХ) има втори изпълнителен директор, който е назначен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на 21 юли. Бившата заместничка на Трайков Мая Христова ще споделя отговорност с Йордан Георгиев, който е бивш колега на минитъра от консултантската компания "Роланд Бергер” и е изцяло негов избор. 33-годишният Георгиев е австрийски гражданин. Освен него Трайков е назначил още двама души в съвета на директорите на БЕХ – Валентин Груев и настоящия си заместник Марий Косев, който зае поста на Мая Христова в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма., идвайки от НЕК, където бе финансов директор. Груев е бивш член на управителния съвет на "Благоевград БТ" и настоящ член на борда на директорите на новосъздадената приватизационна компания Държавна консолидационна компания (ДКК). Остранен от борда на енергийния ходлинг е Добрин Стефкин, който бе назначен през ноември 2009 г. след служба в Държавната комисия по сигурността на информацията. С новите назначения Трайков подсилва екипа на БЕХ, който по последни негови изявления трябва да се преструктурира до края на юли, като обсъжданите варианти са няколко. След тях са отделянето на електропроизводствените държавни активи в едно дружество и на операторите за пренос на газ и електроенергия – в друго. Изборът на двама изпълнителни директори на холдинга може да е прелюдия към бъдещото му разделяне, допускат специалисти.
Източник: Медия Пул (26.07.2010)

"Булгартабак", "Монтажи" и държавният дял в ЕРП-то, където мажоритарен собственик е германската Е.ОН, трябва да бъдат продадени до края на годината, заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков. Вчера правителството реши да прехвърли държавната строителна фирма "Монтажи" от структурата на Българския енергиен холдинг в Държавната консолидационна компания (ДКК), чрез която ще се продават държавни активи от Агенцията за приватизация. Все още не е уточнен методът, по който ще се продават "Монтажи", но при всички случаи ще пуснем мажоритарен пакет, каза министър Трайков. Той допълни, че за продажбата на държавния дял в "Е.ОН България мрежи" и "Е.ОН България продажби" предстои чрез конкурс да бъде избран инвестиционния посредник. Плановете на кабинета бяха 33% на държавата да се пуснат на борсата. "Все още чакам решението на надзорния съвет на "Булгатабак" за избор на консултант по продажбата, но консултантът така или иначе работи и до края на годината ще продадем тази компания", каза министър Трайков.
Източник: Дневник (05.08.2010)

Правителството отмени частта от Разпореждане 3 от май 2009 г., която предвиждаше „Монтажи“ ЕАД да бъде включено в структурата на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, съобщи пресслужбата на кабинета. Непостигането на целите, за които е създаден енергийният холдинг, прави ненужно разширяването на неговата дейност чрез включване в структурата му на други дружества. Във връзка с това и с оглед на обстоятелството, че „Монтажи“ ЕАД подлежи на приватизация, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма смята за целесъобразно дружеството да бъде включено в структурата на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. Целта е продажбата на акциите от капитала на „Монтажи“, които ще бъдат апортирани в капитала на ДКК, да бъде осъществена от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Паричните постъпления от продажбата ще бъдат преведени по сметка на ДКК с оглед на реализиране на печалба и изплащане на дивидент.
Източник: Инвестор.БГ (06.08.2010)

Стратегията за продажбата на ВМЗ-Сопот ще е готова на 20 август Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Визитка Емил Караниколов е на 30 години. През 2001 г. завършва УНСС специалност “Право”, а в 2003 г. е назначен като юрисконсулт в общинска фирма “Туристическо обслужване”. От 2004 г. преминава на същата позиция в Столичната община. От 2006 г. е сътрудник-юрист в кабинета на г-жа Юлия Ненкова, а от началото на 2010 г. директор на специализираната администрация в Областна управа- София. От 27.05.2010 г. е изпълнителен директор на АПСК. - Г-н Караниколов, отскоро вие сте изпълнителен директор на новата Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Как приемате поста си? - Аз съм на този пост от 1 юни. Приемам отговорно ангажимента и доверието, което Министерският съвет ми е гласувал. Смятам, че и двамата ми колеги от изпълнителния съвет също са изключителни професионалисти – един юрист и един икономист. С тях за два месеца успяхме да се сработим и да изградим чудесен екип. За този период формирахме и единно виждане за това как трябва да продължат процесите на приватизация и следприватизационния контрол. Постигнахме съгласие и по най-важната ни цел - запазване и защита на обществения и държавния интерес. Важно е да подчертая и изключително конструктивния диалог, който водим с Надзорния съвет на агенцията. - Очертава се, че първата ви сделка ще е и тест за вашата работа, тъй като става дума за емблематичната приватизация на „Булгартабак холдинг“. Какви са очакванията ви? - За мен всъщност първият тест е да осъществим реалното обединяване на двете досега съществуващи агенции – за приватизация и следприватизационен контрол. Летните ваканционни месеци ни дадоха нужното време да съсредоточим вниманието си върху процеса на преструктуриране и вече сме на финалната права - имаме приет устройствен правилник, утвърден от Надзорния съвет и внесен в Министерския съвет. Паралелно с това продължава и работата върху предстоящите приватизационни процедури. Моето виждане е, че всяка една от тях е важна и подходът към нея ще е индивидуален. - И все пак – сделката за „Булгартабак“ предстои. Смятате ли, че прогнозата на икономическия министър Трайчо Трайков за приходи от тази сделка поне 100 млн. евро са реални? - Разбирам, че това е сделка, която е фокусирала обществения интерес през годините. До финализиране обаче така и не се стига. Ето защо ние трябва да подходим изключително внимателно към приватизационната продажба на холдинга. На този етап договорът с инвестиционния консултант „Ситигруп“ е подписан от Изпълнителния съвет и внесен за разглеждане в Надзорния съвет. Чакаме неговото решение. Що се отнася до очакванията за възможната цена на “Булгартабак”, аз се надявам, че можем да постигнем и по-добри ценови параметри от посочените от министър Трайков. Но сами разбирате, че в момента положението на пазара е доста неблагоприятно. Световната финансова криза направи инвеститорите консервативни и предпазливи, което доведе до сериозен отлив на свежи капитали от българския пазар. Това повлия отрицателно и на всички наши усилия за реализиране на приватизационни сделки от началото на годината. Като прибавим и активното предлагане на апетитни държавни предприятия през последните месеци в Гърция и Турция, съществува реална възможност големите инвеститори да се насочват и натам. Въпреки всичко ние ще работим за постигане на успешна сделка, дори за повече от 100 млн. евро, макар че конюнктурата на пазара е изключително трудна. - В момента няма реален договор с консултанта и той не работи по сделката? - Реално няма, но от проведените разговори със “Ситигруп” стана ясно, че екипът им извършва предварителни маркетингови проучвания. Според тях на този етап има индикативен интерес към холдинга. - Докъде стигна приватизацията на ВМЗ-Сопот, за която непрекъснато се говори, но няма реални действия? - Преди около месец се запознахме със стратегията за приватизацията на ВМЗ-Сопот. Оказа се, че според нея реално не се дава възможност в приватизацията на дружеството да участват български инвеститори. Това за нас не беше приемливо, затова с една заповед на министъра на икономиката беше назначена работна група със задължение да актуализира стратегията. Срокът за това е 20 август, а аз съм председател на работната група. Ние вече изготвихме нашите предложения и ги изпратихме за съгласуване в ДАНС и МВР. Така че ще спазим определения срок. Знаете, че след това тя ще бъде внесена за разглеждане и одобрение в Министерския съвет и Народното събрание. След като и парламентът я одобри, започваме активна работа и по тази сделка. - Какви са вашите очаквания по отношение на предприятията от забранителния списък? Кога според вас дружества от него ще влязат в ресурса на агенцията? - С колегите от Изпълнителния съвет се запознахме с дружествата, които са включени в списъка към Приложение 1 от ЗПСК. Започнали сме предварителни разговори с различните министерства за кои от техните дружества е удачно да бъдат извадени от него. Вече имаме напредък с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Оттам са дали съгласие за изваждане на няколко дружества. Не искам обаче да коментирам, преди да са взети окончателните решения. Знаете, че след правителството тази стъпка трябва да бъде одобрена и от Народното събрание. - Обикновено при такива действия се създава конфликт на интереси между ведомствата и приватизационната агенция, тъй като тези предприятия вече няма да са пряко подчинени на министрите. Често подобни предприятия, въпреки че са в забранителния списък за приватизация, се оказват частни в един момент – пример за това е Пловдивският панаир. Сега как стоят нещата? - Радвам се, че работим в пълен синхрон с всички министри. Дори мога да кажа, че те оценяват високо необходимостта от подобни разговори и актуализацията на т.нар. забранителен списък. Например в момента преговаряме за възможността да извадим от списъка “Индустриална зона - Свиленград”. Смятам, че и самите министерства са заинтересовани от изваждането на предприятия и бъдещата им приватизация. Те съзнават, че тези дружества носят само загуби на държавата. Приходите са много по-малко от разходите им. Ако дадено дружество е работещо, бих разбрал нуждата дадено предприятие да се запази като държавно и да се получават приходи от дейността му. Но когато това е свързано само с разходи, по-добре е държавата да се освободи от него. - Кои ще са най-интересните приватизационни сделки за предприятия от този списък? - За мен има доста интересни дружества, но засега ще се въздържа да бъда по-конкретен. - Какви са конкретните ви планове за приватизация през тази година извън известните вече миноритарни дялове от предприятия? - Един от основните ни приоритети, разбира се, е „Булгартабак холдинг“, но предвид процедурата и сроковете сделката ще продължи и през следващата 2011 г. Също така и миноритарните дялове на електроразпределителните дружества в Североизточна България, където мажоритарен собственик е немската компания ЕОН. Имаме писмо от Министерството на икономиката, че 33-процентният дял ще бъде апортиран в Държавната консолидационна компания и се предвижда да бъдат продадени чрез борсата. Сроковете по тази процедура са обаче такива, че дори най-оптимистичните прогнози са за приключване на сделката едва в началото на следващата година. - Досега Агенцията за следприватизационен контрол доказа своята неефективност, най-малкото защото всяко нейно решение трябваше да бъде потвърдено от съда. Когато обаче купувачът е извън страната, това води до многогодишни съдебни битки. Как смятате да оптимизирате контрола по спазване на приватизационните ангажименти от страна на купувачите? - На този етап дейността е оптимизирана с изменението на закона от 5 март тази година, което дава възможност на АПСК да ипотекира имущество както на купувача, така и на самото предприятие. Имаме възможност да налагаме ипотека като защитна мярка. - Но в момента собственикът на БТК разпродава имоти? - Да, защото ние не сме привилегирован кредитор. Върху почти цялото имущество на БТК има учреден особен залог. Изключвам 2-3 имота, които ние сме ипотекирали. - В чия полза е този залог? - Не мога да кажа. Но държавата ще си изземе евентуално някакви пари, след като бъде удовлетворен първият кредитор, а това не сме ние. Контролът по сделките в миналото не е бил достатъчно добър, защото купувачите се научиха да използват вратичките в закона. Не казвам, че те са некоректни или не – просто използват възможностите, които им дава законодателството. Обикновено те си прехвърлят всички активи и остава едно кухо дружество - купувач. Нашите претенции са именно към него. Съдът ни признава всички искове, но реално ние няма какво да вземем. Заради това в момента правим анализ какви са приходите, които ще можем да съберем след такива съдебни решения. Имаме и изпълнителни листове. Дали сме ги на частни и на държавни съдебни изпълнители, но колегите вдигат рамене и казват: „Разберете ни, просто няма какво да съберем!“ Затова сегашният механизъм, който прие Народното събрание, е работещ, той е превантивна мярка за защита на държавния и обществения интерес.
Източник: Класа (16.08.2010)

Министерство на финансите е предложило държавната компания "Информационно обслужване" АД да се извади от списъка с компании, които не може да се приватизират, но въпреки това не смята на този етап да продава своите 99.49% в капитала. Това съобщиха вчера от ведомството на Симеон Дянков, след като преди това експерти от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма обясниха, че след изваждане на компанията от списъка тя ще бъде предложена за продажба. Според тях приватизацията щяла да стане или през Държавната консолидационна компания, която беше специално сформирана, за да не постъпват парите от продажбата на държавни компании в Сребърния фонд, или през Агенцията за приватизация. В края на работния ден от икономическото министерство признаха неофициално, че са допуснали грешка и продажба на дружеството не се предвижда. Източници на "Дневник" от компанията, заявиха, че тя разполага с недвижими имоти с обща разгъната площ 90 хил. кв.м, а в същото време едва 4% от приходите й се формират от наеми. В голямата си част сградите са по-стари от 40 години, които с години не били ремонтирани и се делят с НСИ. Затова в момента се обсъжда оптимизация на разходите за поддръжка, но не е взимано решение нито за продажби на имотите, нито за отдаване под наем. "Информационно обслужване" е компанията, която се грижи за информационните системи на приходните агенции (НАП и митниците), преброяване на изборните резултати, поддържане на системите с личните данни на българските граждани ЕСГРАОН и още редица системи. Миналата година след изборите се разбра, че представители на ръководството й са разхищавали средства за представителни разходи, а участниците в надзорния съвет са получавали големи възнаграждения за няколко заседания годишно. Председател на управителния съвет в последната година на тройната коалиция бе съветникът на тогавашния премиер Сергей Станишев - Азер Меликов. Източник от Министерството на финансите коментира, че в много държави има подобни компании, които да поддържат информационни масиви и да обслужват функционирането на информационните системи в публичните институции. "Тази дейност е отговорна и е редно да се осъществява от държавна компания. Има дори много сходни процеси, които са пръснати, а може да се включат в дейността на "Информационно обслужване", с което компанията ще се превърне в пълноценен системен интегратор", заяви той.
Източник: Дневник (26.08.2010)

Държавата може да пусне за продажба туристическа фирма и лаборатория за розово масло Министерството на икономиката анализира възможността да извади фирмите "Държавна лаборатория "Българска роза" и "ВМТ-Орбита" от забранителния списък за раздържавяване, каза Лъчезар Борисов от отдел "Управление и преструктуриране на държавната собственост" към ведомството. Фирмите са избрани, тъй като печелят малко и не са особено важни като останалите дружества в него, добави той. Все още не е ясно дали двете компании ще бъдат вписани в капитала на създадената наскоро Държавна консолидационна компания (ДКК), чрез която да бъдат приватизирани. "Ще направим анализ кой е най-добрият начин за продажбата", обясни Борисов. Той обаче уточни, че дори и да влязат в капитала на ДКК, фирмите пак ще бъдат продадени през Агенцията за приватизация, която ще трябва да избере дали това да стане с търг, конкурс или през борсата. От министерството на икономиката обясниха, че "Държавна лаборатория "Българска роза" преди години е произвеждала розово масло, но сега само отдава сградата си за склад. От фирмата обаче обясниха, че основната им дейност е да издават сертификати за качество на производителите на розово масло. Имали трезор за маслото, но то стояло там, за да може да се изследва. "Работим с най-големите производители в България като "Еньо Бончев продакшън", "Булаттарс", "Гален-Н" и "Дамасцена", обясни директорът Димитър Кунов. Той добави, че има още няколко подобни лаборатории в страната, но сертификатът на държавната бил най-познат по света. "В Япония не купуват масло без нашия сертификат", каза Кунов. Той заяви, че през миналата година държавното дружество е било на печалба от 10 хил. лв., като предишните две години е регистрирало загуби от 2 хил. лв. (през 2008 г.) и 3 хил. лв. (през 2007 г.). "Проблемът е, че няма закон, който да регулира бизнеса, и се борим с конкурентите", добави ръководителят на лаботаротията, в която в момента работят петима служители. Според него основен интерес при приватизацията на дружеството може да е сградата, която се намира в центъра на София на ул. "Иван Вазов" 3. Другото дружество, което вероятно ще бъде раздържавено - "ВМТ-Орбита", се занимава с туризъм. Предлага туроператорски услуги и има база в Батак. Според отчета на фирмата в търговския регистър тя е на печалба от 8 хил. лв. за 2009 г. Справка във фирмения регистър ДАКСИ показва, че малко под 2% от дружеството са собственост на частни лица, които ги придобиват след реституция.
Източник: Дневник (30.08.2010)

Първите 7 дружества с над 50% държавно участие, които ще бъдат обявени най-скоро за приватизация от държавата, станаха ясни вчера. Кабинетът с промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол извади от забранителния списък дружества, контролирани в момента от регионалното, икономическото и финансовото министерство. Най-апетитното сред фирмите е скандалното "Информационно обслужване", което се контролира от финансовия министър Симеон Дянков. За готвената приватизация на държавната IT фирма се разбра още в края на август. Тогава обаче се получи разнобой между МФ и Министерството на икономиката. Ведомството на Трайков обяви, че целта на стъпката е приватизация, но екипът на Симеон Дянков отричаше това. Тогава Дянков твърдеше, че активите на "Информационно обслужване" ще влязат в Държавната консолидационна компания, която по принцип обединява миноритарните дялове на държавата в много предприятия. От решението на кабинета вчера още се разбра, че министър Росен Плевнелиев е предложил за раздържавяване "Техноекспортстрой", "Водоснабдяване и канализация" ООД - Кюстендил, "Картография" ЕООД, София и "ЦЕСИ Инвест" ЕООД и "Строй" ЕАД - София. Икономическият министър Трайчо Трайков очаквано пусна за раздържавяване "Държавна лаборатория - Българска роза" ЕООД София и "BМТ Орбита".
Източник: Сега (15.09.2010)

Борса със затихващи функции Нерешителните и на моменти неясни действия на държавата са на път да провалят още една точка от управленската програма на ГЕРБ - развитието на капиталовия пазар. Повече от година след промяната на властта българският капиталов пазар се намира в същото състояние на командно дишане. Българската фондова борса пък продължава да бъде на тезгяха за продан, но ако преди година за държавния дял имаше опашка от кандидати, сега и тях вече ги няма. И докато преди години германци, австрийци, поляци и гърци се надпреварваха да придобият дял от борсата, то сега картината е коренно различна. "Сделки по сливания и придобивания не коментираме, тъй като сме публично дружество", казаха за в. "Пари" от вечно спряганата за най-голям фаворит за БФБ Deutsche Boerse. От другия кандидат-купувач, виенската борса, обаче отново потвърдиха, че все пак имат желание да станат акционер. "Имаме интерес към българската борса, но не сме в каквито и да било преговори за покупката й", коментира главният изпълнителен директор на Wiener Boerse Хайнрих Шалер, друг от обичайните заподозрени. По пътя към приватизацията Решението за продажба на държавния дял зависи от средносрочното развитие на борсата след придобиването на публичен статут и подобрение на финансовите резултати, каза членът на съвета на директорите на БФБ Георги Български, който отскоро е представител на държавата в ръководството на борсовия оператор. Всъщност кадровите промени в БФБ и Комисията за финансов надзор, както и увеличението на капитала в борсата, след което държавата вече държи 50+%, са единствените реални действия по изпълнението на правителствената стратегия. Най-вероятно увеличението на капитала е правилно от стратегическа гледна точка, защото купувач в една компания по-лесно се намира за контролния пакет акции, отколкото за миноритарен. Начинът, по който беше извършено то обаче, е пример за най-лошите корпоративни практики и когато се прави от държавата, е повече от обезпокоителен, най-вече за инвеститорите. Защото сега държавата придоби малка част от капитала, но каква е гаранцията, че няма да измисли и други механизми за контрол - златна акция или просто национализация, колкото и да е невероятно. По нечий план Според Министерството на финансите всичко върви по план и ръководството на борсата има строга поредици от действия, които изпълнява. Това сигурно е така. Мениджмънтът на компанията наскоро обяви началото на съвместен проект с македонската и сръбската борса. Ефектът от него не е много измерим, но създава усещането за стремеж по-голяма свързаност на пазарите с цел привличане на инвеститор. "Едва ли трябва да залагаме на това, че ще дойде инвеститор, който да купи и трите борси", прогнозира изпълнителният директор на БФБ Иван Такев. По думите му целта на проекта е да покаже, че пазарите може да работят добре съвместно. Държавата си пази дяловете Политиката на правителството по съживяването на българския капиталов пазар чрез листване на държавни компании и дялове в смесени дружества остава доста хаотична. Първото дружество, което трябваше да излезе на БФБ, е "Булгартрансгаз". Миналата седмица обаче стана ясно, че вече е задействана процедурата по качването на "Е.ОН България" на борсата и само трябва да се начертаят конкретните стъпки по листването. Делът на държавата в "Е.ОН България" обаче е миноритарен и по предварителен план продажбата му трябваше да стане чрез консолидационна компания. Всички тези неясноти не подобряват интереса към борсата още повече пък на инвеститорите. Доверието си тръгва Доверието в борсата пък рязко се подрива и от случващото се с компаниите на Васил Божков. Невъзможността за реален контрол от страна на държавата чрез КФН на действия, каквито се случиха в "Мостстрой" и "Холдинг пътища" (на стр. 11), допълнително внася недоверие на инвеститорите. А където няма доверие, няма и пазар. В условията на слаб пазар борсата няма как да печели от нови емитенти и от такси. Когато пък финансовите й резултати са слаби, няма интерес за придобиване на дял от нея. И така спиралата се завърта отново. Какво трябва да се направи според МФ: 1. Да се увеличи капиталът на БФБ 2. Да се повиши прозрачността на капиталовия пазар 3. Да се придобие публичен статут на БФБ 4. Да се листват атрактивни държавни дружества на борсата Какво трябва да се направи според бизнеса: 1. Да се даде право на Сребърния фонд да инвестира на БФБ 2. Да се намалят рестрикциите пред пенсионните фондове при инвестиции на българския пазар 3. Да се въведат данъчни облекчения за инвестиране във взаимни фондове 4. Да се листват държавни енергийни компании на борсата
Източник: Пари (08.10.2010)

Енергетиката остава най-печеливша за държавата Енергетиката продължава да е най-печелившият сектор за държавата, а там, където има силно правителствено субсидиране като транспорта, проблемите се задълбочават. Това показват отчетите на държавните компании към края на септември, публикувани на сайта на Министерството на финансите. При болниците резултатите са противоречиви, а от дружествата в структурата на финансовото и военното ведомство има влошаване на резултатите. Най-голяма печалба от енергийните дружества отчита Националната електрическа компания (НЕК) - тя достига малко над 130 млн. лв. при загуба от над 17 млн. лв. за същия период година по-рано. Сред рекордьорите по печалба е и АЕЦ "Козлодуй". Нетният финансов резултат на централата се повишава със 76% до 116.6 млн. лв. Основната причина за това обаче е отложен разход за извозване на отработено ядрено гориво, което е спестило на компанията 42.6 млн. лв. Този разход обаче ще бъде направен през някой от следващите периоди. Общите приходи на компанията се повишават с 10% до 594 млн. лв. Енергийният системен оператор е на сериозна печалба от почти 52 млн. лв. при загуба от 50 млн. лв. година по-рано. Причината са свитите разходи, докато приходите остават почти без промяна. Енергийния холдинг (БЕХ) също може да се похвали със сериозен ръст на печалбата - тя расте с над 41% до 104.3 млн. лв. Спад на печалбата обаче регистрира държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Тя се свива с 67% до 28.3 млн. лв., след като значително се свиват приходите от продажби на енергия. При "Булгаргаз" има повишение на доставките на газ с почти 8% до 1.875 млрд. куб. метра, но приходите намаляват заради по-ниската средна цена на газа за периода. Така продажбите са за 809 млн. лв. при 887.6 млн. година по-рано. Това заедно с продажбите под себестойност е и причината компанията да продължава да е на загуба от 53.4 млн. лв. при печалба от 67 млн. лв. година по-рано. В Държавната консолидационна компания (ДКК) може да не е постъпил и лев от приватизация за деветмесечието, но за сметка на това тя е направила разходи за поддръжка на персонал от 129 хил. лв. Освен това има и плащания по външни услуги за 114 хил. лв. Общите й разходи са 327 хил. лв., а приходите са 96 хил. лв., които идват от лихви. Така загубата на компанията, която беше направена, за да акумулира приходите от приватизация, като се заобиколи Сребърният фонд, е 229 хил. лв. към края на септември. Болното място на българския държавен транспорт - сериозно субсидираната БДЖ, увеличава загубата си в края на септември 2010 г. На индивидуална основа холдингът има 6 пъти по-голям отрицателен финансов резултат - 36 млн. лв. Подобряването на крайния резултат на дъщерните дружества за превоз на товари и пътници ограничава увеличаването на загубата на групово ниво до 40 на сто. Така тя реализира обща загуба от 62 млн. лв. Последните няколко месеца товарните превози започват да се увеличават заради раздвижването на икономическата активност. Все още обаче те са под тези от края на септември 2009 г. "Български пощи" свива съществено печалбата си в края на септември и вече излиза на загуба от 822 хил. лв. при печалба от 2.8 млн. лв. Основна причина за това са по-малкото постъпления от пощенски услуги. От по-крупните компании в портфейла на транспортното министерство единствено "Летище София" запазва постигната миналата година печалба на 11 млн. лв. при 7% спад в приходите си. Сериозно е влошаването на финансовото положение в компанията на военното министерство "Терем" - Хан Крум. За деветте месеца загубата й достига 3.115 млн. лв., след като за същия период на миналата година е била 2.38 млн. лв. Подобно е и положението в останалите компании от групата, като на консолидирано ниво холдингът "Терем" бележи спад на печалбата с 64% на годишна база до 822 хил. лв. Най-противоречиво е представянето на болничните заведения. Спад на печалбите има в многопрофилните болници на Русе и Варна, както и столичната "Света Ана". На загуба е ИСУЛ, а финансовото си състояние подобряват "Александровска" и "Св. Георги" - Пловдив. Агенцията за дипломатически имоти и собственост (АДИС), която се държи от външно министерство, отчита спад на печалбата до 2.687 млн. лв., след като през 2009 г. тя е била 4.892 млн. лв. Малко над 40% спад на печалбата до 1.755 млн. лв. има и при "Информационно обслужване", което е в структурата на Министерството на финансите.
Източник: Дневник (02.11.2010)

За първи път от началото на мандата си правителството ще се опита да осигури допълнително средства за бюджета чрез приватизация. На предстоящия централизиран публичен търг, който ще се извърши през Българската фондова борса, ще бъдат предложени дялове от 31 компании. Той ще се проведе шест дни след като бъде публикувано съобщение в Държавен вестник и ще продължи една седмица. За разлика от последните търгове сега няколко дружества ще се продават срещу парични средства, от които трябва да се получат почти 80 млн. лв. Компанията, която прави най-сериозно впечатление, е "Монтажи" - 100% от нея се продават за малко над 70 млн. лв. През лятото тя беше вкарана в Държавната консолидационна компания с цел постъпленията от приватизацията да отидат директно в бюджета и да се заобиколи Сребърният фонд. Почти 7 млн. лв. ще се търсят и с продажбата на 46% от капитала на "Транзитна търговска зона" - Варна, но тя не е в консолидационната компания, което означава, че парите от нея ще отидат в Сребърния фонд. За 46% от пловдивската свободна зона се искат 1.56 млн. лв. Останалата част от дяловете в дружествата на централизирания търг се продават срещу компенсаторки или за дребни суми, което означава, че реални или големи постъпления от тях няма да има. Именно приватизацията беше заложена като основен източник за приходи в антикризисния план на правителството за тази година. Статистиката обаче е красноречива - за първото полугодие приходите от нея бяха едва 14.24 лв., а за второто полугодие реални сделки поне досега няма. В антикризисния план бяха заложени приходи от нея от над 200 млн. лв. Според представители на борсовите среди заложените цени, особено за "Монтажи", са нереални. "Не съм запознат детайлно с компанията, само с основните й параметри, но те поне ми говорят, че цената е висока. Държавата е трябвало да го продаде преди години, когато нямаше криза и приходите му са били по-високи", коментира Гено Тонев, инвестиционен консултант в управляващото дружество "Юг маркет". Според информационния му меморандум то е работещо, занимава се с промишлени и енергийни проекти и през последните години е работило върху проекти за сероочистки на ТЕЦ "Марица-изток 2", изработки на конструкции, електромонтажни работи в централата. Според информацията на АП най-високата печалба на "Монтажи" от 2005 до 2009 г. е била точно за миналата година – 534 хил. лв. От оперативна дейност обаче компанията е имала 20 млн. лв. приходи за миналата година, с над 20% по-малко, отколкото за 2008 г. От АП изтъкват, че дружеството има имоти с обща площ 383 хил. кв.м из цялата страна и сгради с разгърната площ 137 хил. кв.м. Сред другите по-интересни дялове, предлагани на идния търг, са тези на "Нестле айс крийм България", "Транзитна търговска зона" - Варна, 46% от "Свободна зона Пловдив", "Хюндай хеви индъстрис Ко България". От тях само последното ще се предлага срещу компенсаторки, за другите държавата ще иска пари. За близо 11% от "Нестле айс крийм" държавата ще иска поне 389 хил. лв. Това е остатъчният дял след приватизацията на мажоритарния пакет в компанията. В момента тя е собственост на швейцарската "Нестле". Към края на първото полугодие сладоледената компания има 199 хил. лв. печалба и 24.5 млн. лв. приходи. Минималната цена за 0.006% от капитала на "Хюндай хеви индъстрис" е 3522 лв., но обърнато в компенсаторки, цената би била между 600 и 1224 лв. в зависимост от вида им. На Българската фондова борса се търгуват три вида компенсаторни инструменти, като вчера записите поевтиняха със 7.5%, а боновете поскъпнаха със 7 на сто. За "Транзитна зона" - Варна, миналия път нямаше кандидати и затова държавата намали с 30% първоначалната цена на дяловете си. Иска минимум 1000 лв. Подобна е ситуацията и с "Лесилхарт", също предлагано вече на търг с намалена цена.
Източник: Дневник (07.12.2010)

Вадят на тезгяха държавните фирми Масова продажба на държавни предприятия и миноритарни дялове започва през 2011 г. На тезгяха се вадят дори и предприятия, които досега са били в т.нар. забранителен списък. С промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол предстои от забранителния списък да отпаднат "ВМТ Орбита" АД и "Държавна лаборатория "Българска роза" ЕООД. Веднага след отпадането на ветото за тези две компании ще бъде обявена процедура за приватизацията им, съобщиха от ресорното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Същата съдба ще има и ВМЗ. Преди да бъде обявен търгът за него обаче, парламентът ще трябва да приеме Стратегия за приватизацията на дружеството, заявиха от министерството. През тази година ще бъде задвижена и приватизацията на "Булгартабак Холдинг". В плановете влиза и раздържавяването на "Свободна зона Свиленград" ЕАД, която е дъщерна на Национална компания индустриални зони ЕАД (НКИЗ ЕАД). Възможно е да се пристъпи и към продажбата на "Свободна зона Русе" ЕАД, също дъщерна на НКИЗ, но преди това ще бъде направен правен анализ на дружеството за необходимостта от приватизация. Предстои приватизация чрез борсата на "Монтажи" ЕАД. Дружеството вече е включено в капитала на създадената през миналата година "Държавна консолидационна компания" (ДКК). Планирана е и приватизация на миноритарните дялове на държавата в дружествата от групата на енергото на Североизточна България - Е.ОН, и на "Чад Зографски" АД, след апортирането им в ДКК. Чрез Българска фондова борса ще се приватизира миноритарния дял от "Нестле Айс Криим", който сега е собственост на държавната фирма "Ел Би Булгарикум" ЕАД, както и всички миноритарни дялове в търговски дружества от системата на Министерството на икономиката. Чрез приватизация през следващите няколко години се очаква в бюджета да постъпят няколко милиарда лева. Над 1 млрд. лв. от тях се очаква да влязат в Сребърния фонд. Натрупаните пари във фонда след няколко години ще се използват за плащане на пенсии.
Източник: Стандарт (18.01.2011)

Отново ще предлагат на Българската фондова борса държавната строителна компания "Монтажи", за която нямаше кандидати предишния път. Този път цената й е намалена на 60 млн. лв., става ясно от обявлението за предстоящия търг. При предходния държавата искаше 70 млн. лв. за 100% от капитала на дружеството, но никой не прояви интерес. "Монтажи" е една от 11-те компании, чиито акции АПСК ще предлага за продажба на публичния търг. Сред тях са и 46% от "Транзитна търговска зона" - Варна, 10.86% от "Нестле айс крийм", дял от 19.45% от "Свободна безмитна зона – Бургас", 8.5% от "Дунавска коприна" - Русе. На предишния търг АПСК обяви, че ще пусне миноритарния дял от "Нестле айс крийм", но след това се отказа. Дяловете на седем от компаниите ще се предлагат срещу непарични платежни средства. "Монтажи", "Нестле" и двете търговски зони във Варна и Бургас ще се плащат само кеш, а останалите - с компенсаторки. Дори обаче да има продажба на "Монтажи", парите няма да отидат в Сребърния фонд за стабилизиране на пенсионната система. Причина за това е, че акциите на дружеството са апортирани в "Държавната консолидационна компания" и по този начин се заобикаля законът, който изисква приходите от приватизация да отиват в Сребърния фонд. Вчера в парламента депутатът от "Коалиция за България" Корнелия Нинова обяви това за нарушаване на закона. Датите за предстоящия търг ще станат ясни, след като обявлението за него бъде обнародвано в Държавен вестник. Това ще е първият опит за приватизация през тази година. В края на миналата държавата предложи дялове от 29 компании, с които се надяваше да събере около 80 млн. лв. Най-голяма част от тях трябваше да дойдат от "Монтажи". В края на търга по-голяма част от дяловете останаха непродадени, а държавата успя да събере само 2885.26 лв. в брой. За една част имаше и плащания с компенсаторки. На предишния търг също се предлагаше пакетът от "Транзитна търговска зона" - Варна, но той остана непродаден.
Източник: Дневник (27.01.2011)

От днес на Българската фондова борса ще започне публичен търг за приватизацията на държавни дялове в няколко компании. Най-голямата от тях е строителната "Монтажи", от която държавата иска да продаде целият капитал. Освен него ще се предлагат още 11 дружества, но строителната компания е единствената, от която ще се продава контролен пакет. Сред останалите са 46% от "Транзитна търговска зона" - Варна, 10.86% от "Нестле айс крийм", дял от 19.45% от "Свободна безмитна зона – Бургас", 8.5% от "Дунавска коприна" - Русе. Търгът ще продължи до 17 февруари. Някои от дружествата, подобно на "Монтажи", вече са били предлагани за приватизация, но без интерес. На предишния Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол пусна за пръв път 100% от "Монтажи" за 70 млн. лв., но кандидати не се появиха. Сега компанията ще се продава за 60 млн. лв., които ще отидат в "Държавната консолидационна компания" и оттам - в бюджета. Така се заобикаля законовото изискване парите от приватизация да се внасят в Сребърния фонд, който трябва да направи по-стабилна пенсионната система.
Източник: Дневник (07.02.2011)

Правителството явно намери правилния подход и в рамките само на месец организира вече втори централизиран публичен търг в опита си да изпълни заложените антикризисни мерки в областта на приватизацията. В предстоящия 25-и търг, който започва на 7 февруари (понеделник), Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще предложи на инвеститорите акции от 11 дружества. Сред по-атрактивните дружества, които ще се продават, са строителната фирма "Монтажи" ЕАД (100% за 60 млн. лв.), "Транзитна търговска зона" АД - Варна (46% за 6.9 млн. лв.), "Свободна безмитна зона - Бургас" АД (19.45% за 3.15 млн. лв.), която е дъщерна на "Национална компания "ндустриални зони" ЕАД, текстилната фабрика "Дунавска коприна" АД (8.5%) и "Програмни продукти и системи" АД - София (9.71%). В списъка за търга е миноритарен дял (10.86%) от капитала на "Нестле Айс Крийм България" АД, който е собственост на "Ел Би Булгарикум" ЕАД. Дружеството е наследник на "Делта България" АД - водещ производител на сладолед в България. Мажоритарният дял от 89.14% се държи от "Нестле Айс Крийм България" АД (дъщерно на Nestle S.A. - Швейцария). Предложените книжа на "Монтажи" и на "Нестле Айс Крийм България" са собственост на "Държавната консолидационна компания" ЕАД (ДКК). Цената на първото е намалена с 10.02 млн. лв. спрямо тази от 24-я централизиран търг, когато никой не прояви интерес към него. При "Нестле", което беше извадено от списъка на предходния търг (по неясни още причини), цената е вдигната над шест пъти. И купувачът ще трябва да се бръкне за 2.285 млн. лв., за да има този дял. Така че спечелените от двете фирми пари ще влязат в касата на ДКК, а след това като дивидент ще бъдат внесени в държавния бюджет. Нито една от 11-те компании не се търгува на "БФБ-София". За седем от дружествата ще може да се плаща с компенсаторни инструменти, а за останалите - само кеш. Дружествата ще се продават на сегмент "Централизиран публичен търг" на "Приватизационен пазар" на борсата до 17 февруари. Очакванията са от този търг да се съберат 72.992 млн. лева.
Източник: Банкеръ (07.02.2011)

Държавата подготвя продажбата на дела си от 7,58% в "Частно акционерно дружество Зографски" АД. То е собственик на столичния хотел "Кемпински-Зографски". В началото на месеца пакетът е апортиран в създадената през 2010 г. Държавна консолидационна компания (ДКК). Акциите са 125 315, с номинал 1 лев и са собственост на икономическото министерство. Според вписана в Търговския регистър информация решението е взето през февруари. Делът най-вероятно ще бъде предложен на борсата. След апортирането на акциите капиталът на ДКК се вдига на 6,1 млн. лв. През есента на миналата година в компанията бяха прехвърлени 100% от "Монтажи".
Източник: 24 часа (29.03.2011)

Създадената преди близо две години "Държавна консолидационна компания" ЕАД, която търси трезор за 93 млн. лева, получени от продажбата на остатъчния държавен дял в "ЕВН България". Едно от условията със значителна тежест е банката да има 5-годишен опит в обслужването на държавни дружества или такива, които имат над 50% участие на държавата в капитала си. Изискването значително стеснява кръга на трезорите и може да се тълкува като опит до наддаването да се допуснат само малкото банки, които от години съхраняват държавните пари. Преди около година стана ясно, че над половината от средствата на 18 държавни компании се съхраняват в три банки. Условието за петгодишен стаж в обслужването на държавни фирми на практика предопределя да се избере някоя от тези банки, смятат финансисти.
Източник: Сега (11.01.2012)

Държавната консолидационна компания (ДКК) приключи процедурата за избор на банка, в която да депозира 93 млн. лева до 30 май 2012 г. В състезанието са участвали 9 банки, които се съревноваваха по един количествен и три неколичествени критерия, свързани с годишния лихвен процент за срока на депозита, опита на кредитната институция и присъдения й кредитен рейтинг. За победител е избрана "Пощенска банка". Тя е спечелила с предложения най-висок лихвен процент, посочват от финансовата институция. Припомняме ви, че на 22 април 2010 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма и екипът му регистрираха в Търговския регистър към Агенцията по вписванията "Държавна консолидационна компания" ЕАД (ДКК ЕАД). В компанията са апортирани дялове и акции от дружества, в които държавата има миноритарно участие. Тя работи в тясно сътрудничество с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, както и с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Източник: econ.bg (27.01.2012)

АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ РЕШЕНИЕ № 1523 от 10 април 2012 г. На основание чл. 28, ал. 9 и чл. 22г, ал. 3 и чл. 31, ал. 3 ЗПСК, чл. 5, т. 13, чл. 20, ал. 6 и чл. 22, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и протоколно решение № 1664 от 10.04.2012 г. на изпълнителния съвет Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол реши: Открива процедура за продажбата на следните недвижими имоти, собственост на ”Държавна консолидационна компания“ – ЕАД, София: 1. Урегулиран поземлен имот ІІ-1643, квартал 28, намиращ се в с. Белозем, община Раковски, област Пловдив, с площ 17 300 кв. м, ведно с намиращите се в имота сгради, описани в нотариален акт № 123, том І, рег. № 1722, дело № 115 от 2010 г., както следва: склад производствен, представляващ едноетажна масивна сграда, със застроена площ 102 кв. м; склад производствен, представляващ едноетажна масивна сграда, със застроена площ 102 кв. м; производствена едноетажна масивна сграда, със застроена площ 128 кв. м; производствен обект дърводелска работилница, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ 370 кв. м; производствен обект дърводелска работилница, представляващ едноетажна масивна сграда, със застроена площ 336 кв. м; производствен обект цех ”Павилиони“, представляващ едноетажна масивна сграда, със застроена площ 620 кв. м; нежилищен обект – портиерна, представляващ едноетажна паянтова постройка, със застроена площ 9 кв. м; нежилищен обект горивно стопанство, представляващ едноетажна масивна сграда, със застроена площ 32 кв. м; нежилищен обект кухня, представляващ едноетажна масивна сграда, със застроена площ 130 кв. м; нежилищен обект, представляващ едноетажна масивна сграда, със застроена площ 70 кв. м; открит склад с площ 50 кв. м. 2. Имот № 080001 с площ 6,049 дка, намиращ се в землището на с. Белозем, община Раковски, област Пловдив, в местността До линията, пета категория, ведно в построените в имота сгради, описани в нотариален акт № 61, том ІV, рег. № 6394, дело № 644 от 2006 г., както следва: административна сграда с разгърната застроена площ 115,93 кв. м; производствена сграда с разгърната застроена площ 597,01 кв. м; склад с разгърната застроена площ 355,43 кв. м; парокотелно с разгърната застроена площ 153,06 кв. м; сграда – трафопост, с разгърната застроена площ 48,91 кв. м, ведно с всички приращения и подобрения в гореописаното дворно място. Изпълнителен директор: Е. Караниколов
Източник: Държавен вестник (20.04.2012)

Приходите в Сребърния фонд минаха границата от 2 млрд. лв. В законоустановения срок до 31 май бюджетът е превел по сметката на фонда 310.1 млн. лв., съобщиха от финансовото министерство. С това резервът, от който се очаква да гарантира устойчивостта на пенсионната система, става 2 млрд. и 87 млн. лв. Парите не могат да се харчат до 2018 г. и са недостатъчни на фона на отчитаните дефицити от НОИ. Осигурителната система приключи 2011 година с 1.7 млрд. лв. недостиг. По закон в Сребърния фонд следва да постъпват приходите от приватизация, от концесии, от бюджетния излишък и постъпления от глоби и неустойки от следприватизационния контрол. Тази година кабинетът направи изключение за постъпленията от приватизацията на държавните дялове в EVN и реши събраните 93 млн. лв. от продажбата да влязат в Държавната консолидационна компания и оттам - във фискалния резерв. Така сумата, която сега постъпва в Сребърния фонд от приватизация, е 223.5 млн. лв. 84.1 млн. лв. са приходите от концесии, 2.5 млн. са събрани от глоби. Постъпилата сума във фонда е рекордна за мандата на ГЕРБ, макар че сериозно изостава спрямо амбициозните заявки за очакваните пари от приватизация. През 2011 г. във фонда влязоха общо 93 млн. лв., а през 2010 г. - 61 млн. За 2011 г. финансовият министър Симеон Дянков очакваше 350 млн. евро приходи от приватизация, а за тази прогнозира още 600 млн. евро. Прогнозите се оказаха прибързани - за тази година агенцията по приватизация очаква 124 млн. лв. постъпления.
Източник: Сега (06.06.2012)

Чешката PPF Banka е купувала акции в "Енерго-про" Чешката PPF Banka е изкупила основната част от акциите на двете електроразпределителни дружества на "Енерго-про България" (бивш "Е.Он. България), показва бюлетинът на Централния депозитар. Според него към 5 октомври банката е притежавала между 21 и 26.6% от "Енерго-про мрежи". Делът й в "Енерго-про продажби" е бил 16.7% към 5 октомври. Най-вероятно банката е купувала за своя клиент – чешката Energo-pro, която потвърди че тя е купувачът още миналата седмица. При сключването на сделката за продажбата на българските електроразпределителни дружества източници, близки до процеса, казаха, че финансирането й е станало именно през PPF Banka. Борсовият аукцион за продажба на държавните дялове от по 33% в "Енерго-про мрежи" и "Енерго-про продажби" започна на 3 октомври и ден след това от мажоритарния акционер обявиха, че вече държат 94.09% от мрежовия оператор и 83.66% от "Продажби". И за двете чешката компания заяви, че в близките месеци не смята да отправя търгови предложения за изкупуване на останалите акции от дружествата. След началото на аукциона от Агенцията за приватизация обявиха, че в първия му ден са направили оборот от общо 64.68 млн. лв. от продажба на акции в "Енерго-про мрежи" и "Енерго-про продажби". Засега не е ясно кои са другите инвеститори, играли за покупка на акции от компаниите, но останалите поръчки извън тези на мажоритарния собственик са били за малки пакети. Това предполага, че големи инвеститори не са взели участие в аукциона. Все още от Агенцията за приватизация не са обявили дали са продадени целите пакети, или "Държавната консолидационна компания" продължава да държи част от капитала на двете дружества. Поне до последните дни на миналата седмица не всички предложени книжа са били продадени, сочи справката на Централния депозитар. Той обаче публикува данни за приключени сделки, които се затварят до два дни след сключването им на фондовата борса. На последната сесия на Българската фондова борса бяха изтъргувани 963 акции на "Енерго-про продажби" при цени от 14 до 14.48 лв., с 0.14% ръст за деня. Едва 9 бяха акциите на "Енерго-про мрежи", при цени от 142 до 144 лв., 0.34% спад за деня. За сравнение държавата продаде в първия ден дяловете си от мрежовото дружество от 139.35 лв. до 169.1 лв. При "Продажби" те се движеха между 13.89 лв. и 16 лв.
Източник: Капитал (09.10.2012)

Консолидационната компания си търси банка за депозит Държавната консолидационна компания (ДКК), която управлява участието на държавата в няколко предприятия, търси банка, в която да депозира 65 млн. лв. до края на май 2013 г. Обявата за това е публикувана на сайта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което е принципал на дружеството, а документи се приемат до 19 октомври. Условията са същите като миналогодишните, когато конкурсът беше спечелен от Пощенска банка. Тогава сумата беше 93 млн. лв. "Срокът на депозита е до края на май, тъй като след тази дата средствата се прехвърлят в бюджета", уточниха от ДКК. И тогава, и сега се търси временно банка, в която да се депозират парите от продажбата на миноритарното държавно участие в електроразпределителните дружества. Офертите на кандидатите, от които се изисква само да имат валиден лиценз или разрешение от БНБ за банкова дейност в страната, ще се оценяват по две групи критерии. Основната тежест - 60%, ще има количественият критерий, според който годишната лихва не трябва да е по-ниска от 6.32% за посочената сума. Банките трябва да декларират също и дали са съгласни сумата на депозита да бъде увеличена до 200 млн. лв. при същите условия. Неколичествените критерии, които ще определят 40% от оценката, имат еднаква тежест. Те предвиждат кандидатите да са предоставяли финансови услуги на държавни дружества през последните пет години, както и на дружества, които се занимават с придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни компании. Банките трябва и да имат присъден кредитен рейтинг, но не се определя минимално изискуемо ниво. ДКК стана първата държавна фирма, която миналата година обяви публичен конкурс за депозит, след като Министерството на финансите разписа правила за начина, по който дружествата да избират банки. Това се наложи, след като стана ясно, че няма единни правила и всяка фирма по неясни критерии определя къде да държи парите си. Така голяма част от държавните средства се оказаха в Корпоративна търговска банка. Консолидационната компания беше създадена през пролетта на 2010 г., като в нея бяха апортирани дялове и акции от дружества, в които държавата има участие. Така приходите от дивиденти и от приватизацията на тези участия постъпват в нея, след което се разпределят като дивидент в полза на бюджета. Целта беше да се заобиколи законът за Сребърния фонд, според който всички пари от продажба на държавни дружества трябва да отиват в него. В момента капиталът на ДКК е 8.935 млн. лв., от които 8.883 млн. лв. са непарична вноска. Това включва по 100% от "Монтажи" - София, "Атур" - Смолян, и "ИРА-комерсиал" - Бургас, както и 7.58% от "Частно акционерно дружество Зографски". В устава на дружеството като част от капитала все още фигурират и по 33% от "ЕВН България електроснабдяване" и "ЕВН България електроразпределение" - Пловдив, които бяха продадени на мажоритарния собственик - австрийската компания EVN, още в края на 2011 г. Именно от тази сделка постъпиха 93 млн. лв., които бяха депозирани в Пощенска банка. В капитала на ДКК влизат и по 33% от двете дружества на германската E.ON - "Е.ОН България продажби" и "Е.ОН България мрежи", които на практика вече се казват "Енерго-про продажби" и "Енерго-про мрежи". Промяната стана, след като през лятото E.ON продаде българския си клон, който държеше 59% от акциите в дружествата (8% са собственост на ЕБВР), на чешката Energo-pro. Междувременно в началото на октомври държавният дял беше предложен за продажба на БФБ и още на първия ден повечето от акциите бяха изкупени от чешката PPF Banka, а оборотът достигна общо 64.68 млн. лв. Предполага се, че банката е купувала за своя клиент Energo-pro, която вече обяви, че е увеличила дела си в двете дружества, но засега не смята да отправя търгово предложение за изкупуване на останалите акции. Точно за получените приходи от продаденото държавно участие се търсят оферти за банка. Последната част от капитала на ДКК представлява вноската на 33% от "ЧЕЗ разпределение България" и "ЧЕЗ електро България". Двете дружества, в които мажоритарен собственик е чешката CEZ, също се предвижда да бъдат качени на борсата до месец. Това е най-голямото електроразпределително предприятие в страната. От продажбата на дела си държавата очаква да получи около 100 млн. лв. Опцията за нарастване на депозита до 200 млн. лв. най-вероятно е точно заради предстоящото постъпление от борсовата продажба.
Източник: Капитал (15.10.2012)

Държавната консолидационна компания (ДКК), която управлява участието на държавата в няколко предприятия, търси банка, в която да депозира 65 млн. лв. до края на май 2013 г. Обявата за това е публикувана на сайта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което е принципал на дружеството, а документи се приемат до 19 октомври. Условията са същите като миналогодишните, когато конкурсът беше спечелен от Пощенска банка. Тогава сумата беше 93 млн. лв. "Срокът на депозита е до края на май, тъй като след тази дата средствата се прехвърлят в бюджета", уточниха от ДКК. И тогава, и сега се търси временно банка, в която да се депозират парите от продажбата на миноритарното държавно участие в електроразпределителните дружества.
Източник: Капитал (15.10.2012)

Държавата иска поне 104 мл. лв. от дяловете си в ЧЕЗ Акциите на електроразпределителното дружество "ЧЕЗ Разпределение България" ще се предлагат на Българската фондова борса (БФБ) при минимална цена 1415 лв. за брой, а тези на "ЧЕЗ електро" - при 8660 лв., съобщиха от пазарния оператор. Номиналът на книжата е 10 лв., а аукционът за тях ще започне на 29 октомври. Държавата смята да продаде по 33% от капитала на двете дружества, колкото е цялата й собственост в тях. Ако всички акции бъдат пласирани, в Държавната консолидационна компания (ДКК) ще влязат поне 104.3 млн. лв., а двете дружества ще станат публични. Парите от ДКК няма да отидат в Сребърния фонд, където се събират приходите от приватизация, а като дивидент в държавния бюджет. Това е третата поред електроразпределителна компания, която ще бъде качена за частична приватизация на БФБ. Досега са продадени дяловете, също по 33%, от двете дружества на "ЕВН България" и двете на "Енерго-про". От тях ДКК е получила съответно по 93 млн. лв. и 67.7 млн. лв. Интересът към ЕВН беше по-голям, включително и от страна на големи институционални инвеститори. От информацията дотук няма данни доколко са участвали и при "Енерго-про", но по данни от пазара записването им там е било по-слабо. Държавата планираше продажбата на миноритарните си дялове в електроразпределителните предприятия от няколко години. Тя се раздели с контролните пакети от по 67% в тях преди години, а повечето от остатъчните бяха изкупени пак от мажоритарните акционери през миналата и тази година. ЕВН дори вече не е публично, след като собственикът му отправи търгово предложение за изкупуване на малкия дял на дребните акционери. Засега от "Енерго-про" нямат такива намерения, а на БФБ има сравнително активна търговия с акциите им. Вчера бяха изтъргувани 28 книжа на "Енерго-про мрежи" без промяна в цената и 350 на "Енерго-про продажби" с 0.55% спад за деня. Борсовата стойност и на двете е по-ниска, отколкото беше на аукциона за приватизацията. Двете дружества на ЧЕЗ обслужват Западна България и са най-големите електроразпределителни компании у нас. За миналата година печалбата им е намаляла при растящи приходи. "ЧЕЗ Разпределение" има близо 14 млн. лв. положителен резултат за година и активи за 720 млн. лв. Активите на "ЧЕЗ електро" са 218 млн. лв., а печалбата му за миналата година е 2.4 млн. лв. Досега очакванията на пазара са те да предизвикат по-голям борсов интерес, отколкото "Енерго-про". Според Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в "Елана", предлагането на електроразпределителните компании води и до положителни изводи, един от които е, че има инвеститори с пари, готови да ги вложат на БФБ, стига да се появи атрактивна сделка. Според Цачев при третото и последно ЕРП кандидат-акционерите ще купуват с надеждата мажоритарният собственик да отправи търгово предложение и те да спечелят от вложението си в кратко време, както стана при ЕВН. Инвестиционният посредник по публичното предлагане на "ЧЕЗ" - Централна кооперативна банка, организира и среща на инвеститорите с мениджмънта на двете дружества. Тя ще се проведе в "Гранд Хотел София" в четвъртък, от 16 часа, а желаещите да отидат могат да се обадят до банката за предварително записване.
Източник: Капитал (24.10.2012)

Свръхнационализация на ВМЗ Преди седмица новите управляващи измислиха сделка-шедьовър - сградата на затъналото БДЖ да бъде купена от най-платежоспособната държавна фирма в транспорта РВД, с абсурдното обяснение за нужда от представителен офис в центъра, въпреки че клиентите й са на летището. Ако си мислите, че това е върха, то в понеделник, той беше надскочен. "Държавната консолидационна компания", която е касичка за парите от приватизация, създадена само с цел да се заобикаля законовото изискване тези постъпления да влизат в Сребърния фонд, изля 27.5 млн. лв. в отново държавното ВМЗ. За да не стачкуват работниците на завода, че нямат заплати, управляващите за пореден път пилеят пари на данъкоплатците. Схемата е следната - "Държавната консолидационна компания" (ДКК) придобива миноритарен пакет акции в сопотския оръжеен завод чрез увеличение на капитала, което вече е внесено за вписване в Търговския регистър. Така работниците ще получат забавените си заплати и според съобщението на Министерство на икономиката, енергетиката "се рестартира производството". Според министър Драгомир Стойнев тази мярка е за стабилизиране и развитие на компанията. Нищо, че подобни "жестове" правеше и предишното правителство на ГЕРБ, а резултатът е, че ВМЗ продължава да е затънало в дългове, без достатъчно оборотни средства, без възможност да си изпълни поетите поръчки (когато ги има) и с хронично забавени заплати. За да се разбере абсурността на сделката трябва да се опишат накратко главните герои ВМЗ и ДКК. По неофициална информация миналата година приходите на сопотското дружество са били по-малко от 70 млн. лв., а през първото тримесечие са били едва около 10 млн. лв. През 2010 г. оборотът е надминавал 80 млн. лв. Загубата е нещо обичайно за производителя на оръжие - от 6 до 20 млн. лв. в последните години, и 3 млн. лв. през първите три месеца на тази. Последните данни за задълженията са за над 150 млн. лв., от които една трета са към държавата. Накратко - заводът от години е фалирал. ДКК е най-печелившото дружество в държавата. Средствата му дойдоха от продажбата на миноритарните държавни дялове в ЕРП-тата. Така през 2011 г. приходите на дружеството от това бяха 93 млн. лв., а за миналата 186 млн. лв. Дружеството има по един милион разходи, а останалото е чиста печалба. Самата компания беше измислена от ГЕРБ, за да събира приходи от приватизация, които да влизат директно в изтънелия държавен бюджет, а не в Сребърния фонд. След операцията с ВМЗ излиза, че дружеството има нова цел - събраните от приватизация пари да отиват за спасяване на затънали фирми. Звучи иронично, но за сделката е искано разрешение за намаляване на държавното участие от Агенцията за приватизация. Нищо че ДКК е 100% държавна компания и всъщност смяна на собствеността на практика няма. Даването на държавна помощ е забранено от закона и вероятно за това се е стигнало до схемата с увеличение на капитала. Това обаче е само проформа и Европейската комисия може да забележи сделката, да я разследва и евентуално да глоби България. Операцията не е прецедент - управляващите и при ГЕРБ наливаха средства във ВМЗ, но не толкова грубо и в такъв мащаб. В началото на годината оръжейният търговец "Кинтекс" преведе 1 млн. лв. авансово по поръчки, с които бяха платени заплати. Последва ново финансиране от 6-7 млн. лв., без официална информация кой е платил парите. Източници посочиха, че това отново е бил "Кинтекс". Заради заплахата от стачки ВМЗ се превърна в една от първите конкретни задачи на министър Стойнев. Той посети завода и съобщи, че спира приватизацията му. И държавата ще решава проблемите му. Засега е видимо само наливането на пари. Няма информация има ли поръчки, нито пък за какво точно ще се изхарчат новоналетите милиони. От съобщението на министерството става ясно, че "са погасени неотложни задължения, изплащат се работни заплати и се рестартира производството". Към работниците задължението е било за "две заплати и половина и два аванса", което означава няколко милиона лева. Така и не е ясно обаче какво ще се случи след като забавените заплати бъдат изплатени, а парите от новата помощ свършат. От години ВМЗ страда хронично от липса на пари и преди няколко месеца директорът му Иван Стоенчев призна, че трябва да избират дали да плащат заплати или да купят материали, за да си изпълняват поръчките. Остава и проблемът с работещите и колективния им трудов договор. В края на миналата година единственият кандидат за приватизацията на завода - "Емко", се отказа заради подписания малко преди това социален договор със синдикатите, който на практика правеше почти невъзможно съкращаването на персонал. Малко след неговото оттегляне държавата все пак направи съкращения и така персоналът на ВМЗ намаля с над 800 души, от около 3000 работници преди проваления опит за раздържавяване. Според съобщението на министерството мярката с преливането на пари от държавата е част от доклад за стабилизирането на предприятието, приет от Министерския съвет на 19 юни. И досега не е ясно какво точно пише в този доклад, като опитите да намерим информация тогава завършиха неуспешно, а неофициални източници от правителството уточниха, че икономическия министър Драгомир Стойнев дори е настоявал точката в дневния ред изобщо да не бъде обявявана. По повод новата държавна помощ Стойнев коментира, че "са необходими усилия в две посоки – активно търсене на нови поръчки и много висока ефективност и прозрачност при управлението на дружеството и изпълнението на текущите поръчки". Ни дума, че частен собственик може по-ефективно да управлява предприятие и да намира и изпълнява договори. И че парите от приватизация на ЕРП можеха да отидат за нещо по-градивно, а не да потъват в бездънна яма.
Източник: Капитал (02.07.2013)

ВМЗ получи 27,5 млн. лв. Акции на стойност 27,5 млн. лева във ВМЗ Сопот придоби Държавната консолидационна компания (ДКК) чрез процедура по увеличение на капитала на дружеството. Това е стъпка от преструктурирането на дружеството, предприето в отговор на поетите ангажименти от страна на министъра на икономиката Драгомир Стойнев. По този начин в компанията е инжектиран финансов ресурс от 27,5 млн. лева, от които са погасени неотложни задължения, изплащат се работни заплати и се рестартира производството. Същевременно вчера Пламен Славов от "Коалиция за България", заяви, че от ВМЗ са източени 60 млн. лева по време на управлението на ГЕРБ. "Трябва да бъде потърсена отговорност на мениджърския екип за това", заяви той в Пловдив.
Източник: Стандарт (02.07.2013)

ВМЗ или как с пари от приватизация правим национализация Когато пред и следизборно БСП активно обясняваше, колко е съсипана икономиката и какви спешни мерки трябват, тя се концентрираше върху бизнес среда, разплащане на държавата и други смислено звучащи идеи. Първите действия на управляващите обаче набързо минаха в съвсем друга плоскост. Последната набързо реализирана идея - да се извадят 27.5 млн. лв. приходи от приватизация и да се хвърлят в ямата на "ВМЗ- Сопот", надминава дори кабинета "Борисов", който преливаше пари от печелившата "Кинтекс" към закъсалия машиностроител. Парите, които икономическият министър Драгомир Стойнев представи като част от стратегия за оздравяване на оръжейния завод, бяха точно определени от читател във форума на "Капитал" - "С пари от приватизация ще правим национализация". В разрез със заявеното намерение за прозрачно управление, от министерството не дадоха обяснение на един куп въпроси: Защо точно тези средства, получени от продажбата на държавни дялове в електроразпределителните компании? Защо точно толковa? Защо точно във "ВМЗ"? Какъв точно проблем ще бъде решен с тези 27.5 млн. лв., за които дори не беше обяснено как точно ще се разпределят? И защо досега "планът за преструктуриране на ВМЗ" така и не е публикуван? А дали държавата се сети да попита последния кандидат-купувач на вазовските заводи, който поне в началото на годината имаше идея как да осигури бъдещето на предприятието в Сопот.? Първо - тези пари са откраднати от нас, данъкоплатците, защото "Държавната консолидационна компания" (ДКК), от която бяха извадени, е касичката, направена за заобикаляне на Сребърния фонд. По закон постъпленията от приватизация трябва да влизат в него, но вместо това държавните дялове се прехвърлят в компанията и тя ги продава и разпределя дивидент за държавата, което йезуитски се тълкува, че не приватизация. Така в Сребърния фонд постъпват трохи, а последните останали по-големи привазационни сделки се кешират в ДКК. Накратко - парите за временно решаване на проблемите във "ВМЗ" са пари на бъдещите пенсионери. Второ - като се платят сега заплати и евентуално се осигурят пари за материали, какво ще се случи следващия месец? От коя държавна фирма ще се извади нов заем и щом досега приходите от поръчки не са стигали за редовно плащане на заплати във ВМЗ-Сопот, как това ще промени с отпускането на няколко милиона. Трето - как така държавата помага на търговско дружество и не поставя ли това в неравностойно положение останалите фирми? Не е справедливо и не е правилно някой да работи без заплащане, но с какво се гарантира, че без сериозни реформи служителите на ВМЗ няма пак да бъдат в същото положение и следващия месец, и по-следващия, и така до безкрай. Нека да е ясно - проблемите на "ВМЗ" не са от началото на това правителство и кабинетът "Орешарски" не е открил топлата вода, като опитва да погасява протести с пари. Само преди пет месеца в последните си дни кабинетът "Борисов" не само че рефинансира (макар и с по-малка сума) ВМЗ с пари от оръжейния търговец "Кинтекс", но и изтегли 800 млн. лева заем с извънредна емисия държавни ценни книжа, за да плати на зърнопроизводителите, които заплашиха да блокират София. Действително, парите така или иначе трябваше да се възстановят от ЕС и в средата на април те бяха внесени обратно във фискалния резерв (с настояване на служебния премиер Марин Райков това да се случи по-бързо). Сметката обаче не е толкова проста - чистата сума за субсидиите и дълга е възстановена, но държавната хазна е похарчила пари за комисиони и ще плаща лихви по емисията ДЦК. Само можем да гадаем колко по-ефективно биха могли да се използват тези пари за лихви, както и подхвърлената сума за "ВМЗ" и непрекъснатите дотации от бюджета за тютюнопроизводители, потънали стотици милиони в АЕЦ "Белене" и какво ли още не. Решенията, които очевидно са грешни и не спасиха предишното правителство от недоволство и оставка, не носят никаква поука и се забравят за часове. А това значи само едно - всички ще падаме в една и съща яма на абсурдните икономически решения отново и отново. Както ще пропаднат и парите във ВМЗ.
Източник: Капитал (03.07.2013)

Сопотски потайности Налетите в държавната ВМЗ - Сопот, 27.5 млн. лв. се харчат непрозрачно. Министерството на икономиката за какво отиват средствата и кой е техният получател. И въпреки че отговорът отне седмица, той съдържа само едно конкретно изречение - 20 млн. отиват за плащане на стари дългове, а остатъкът - за заплати и оборотни средства. Обяснението е, че информацията е класифицирана. Това обаче е публичен ресурс - парите за ВМЗ бяха предоставени под формата на увеличение на капитала от "Държавна консолидационна компания", в която постъпват средства от приватизация. Затова данъкоплатецът има право да знае за какво се разходват средствата. И няма как да е класифицирана информация размерът на просрочените заплати и как и кои кредитори са предпочетени, при положение че дружеството има над 150 млн. лв. дългове. Секретни може да са данните единствено за контрагентите по военните поръчки. Макар че при отпускането на помощта министерството на икономиката писмено обеща разходването да е напълно прозрачно, единственото конкретно число от помощта е сумата от 7.5 млн. лв., част от която е била използвана за изплащането на забавени заплати и за оборотни средства. Няма и разбивка за кое от двете по колко, но предвид, че разходите за персонала на месец са за над 1 млн. лв., а просрочените суми са за два месеца и половина, много е вероятно да почти всичко да е отишло по това направление. А оборотни средства са нужни, защото според близки до завода източници по вече предплатена поръчка средствата са изхарчени, а работата не е започнала. С останалите 20 млн. лв. са били погасени "неотложни задължения", но министерството отказа да отговори към кого точно и как е направен подборът на кредиторите. Мотивите на ведомството са, че това е класифицирана информация и не могат да се дадат конкретни данни. Сред оскъдната информация, давана преди време от министри, е, че само държавните публични дълговете са за над 50 млн. лв. Но има и частни кредитори с по няколко милиона вземания - като КТБ (която отпусна заем неотдавна) и към ПИБ (която пък преди време поиска несъстоятелност на ВМЗ). От години ВМЗ не публикува никакви финансови отчети, макар че като държавно дружество е задължено да го прави на всяко тримесечие на сайта на Министерството на финансите. С извинението за класифицирана информация от основния акционер от МИЕ отново отказаха да дадат официални данни за финансовото състояние на завода. От министерството посочиха, че отчетите могат да се получат само от ВМЗ, ако ръководството му прецени, че това няма да попречи на дейността на компанията. Само за сравнение - държавният оръжеен търговец "Кинтекс" публикува отчета си на всяко тримесечие. Но дружеството е печеливше и явно няма какво да крие. По неофициални данни, според които миналата година приходите на ВМЗ са били по-малко от 70 млн. лв., а през първото тримесечие са били едва около 10 млн. лв. През 2010 г. оборотът е надминавал 80 млн. лв. Загубата е нещо обичайно за производителя на оръжие - от 6 до 20 млн. лв. в последните години и 3 млн. лв. през първите три месеца на тази. Министерството не отговаря и на въпроса каква част от мощностите на сопотския завод са натоварени. Причината за въпроса е, че от началото на годината работниците първо бяха пуснати в неплатен отпуск заради липса на поръчки, а последваща информация не е разкривана. От министерството посочват, че с част от парите за оборотни средства ще се купуват материали, за да се "рестартира производството". Което вероятно означава, че такова не е имало отдавна.
Източник: Капитал (16.07.2013)

Активи на "Монтажи" излизат на търг Държавното строително дружество "Монтажи", за което преди няколко месеца имаше неуспешен опит за приватизация, е натрупало значителни задължения към служителите си и към Националната агенция по приходите. За да се покрият те, негов имот се продава на търг. Това стана ясно от регистъра на частните съдебни изпълнители, където е обявена продажба на общежитие в кв. "Дружба" в София, собственост на дружеството. Началната му цена е 1.417 млн. лв., а с парите трябва да бъдат покрити забавени заплати, осигуровки и данъци. В момента по делото за този имот взискатели са трима служители, но до разпределянето на парите към тях могат да се присъединят още, обясни Тодор Софрониев, юрист от кантората на съдебния изпълнител Милен Бъзински, чрез която се извършва продажбата. По думите му най-вероятно всички работници, които се присъединят към делото, ще си получат забавените заплати. Сумата за тях би била малка част от продажната цена на имота, ако се стигне до сделка, обясни Софрониев. Дълговете към НАП са за близо 1.853 млн. лв., като в тях влизат забавени данъци, осигуровки, включително за здраве, от 2011, 2012 г., а някои задължения са още от 2005 г. насам, каза юристът. Забавените заплати към тримата взискатели по делото са за около 30 хил. лв. В момента "Монтажи" е част от Държавната консолидационна компания (ДКК), където беше апортирана с цел продажба. Последният, трети, опит за приватизацията му обаче приключи неуспешно в края на миналата година, тъй като единственият останал кандидат "АТ Инженеринг 2000" не подаде обвързваща оферта. Първоначално държавата опита да продаде строителната компания през фондовата борса с начална цена 70 млн. лв., после го предложи за 60 млн. лв. и накрая стигна до продажба без конкретно искане за цена. След първоначално заявения интерес в последната процедура "Водстрой 98" и "Енемона" се отказаха, като остана само "АТ Инженеринг 2000". От Министерството на икономиката и енергетиката, което е принципал на "Монтажи", отказаха да коментират продажбата на имота в "Дружба". Оттам посочиха, че тя е заради вземания на работници и служители, към които са се присъединили и от НАП, а ДКК е била уведомена за нея. От ведомството не пожелаха да кажат нито какви са в момента общите задължения на "Монтажи", нито дали дружеството има намерение да плати дълговете, като посъветваха да се обърнем към частния съдебен изпълнител. Според последния отчет на дружеството за 2012 г. дълговете към служители са общо 1.6 млн. лв., от които 1.2 млн. лв. са с падеж до края на тази година. По неофициална информация на "Капитал Daily" от ръководството на "Монтажи" разчитат продажбата да бъде успешна и се надяват с нея да покрият поне част от задълженията си. От кантората на Милен Бъзински обясниха, че интерес към имота има и вече са му правени огледи. И в момента общежитието се използва, като част от него е дадена с дългосрочни наеми, но се предлага и само за нощувки, като живеещите не са само служители на "Монтажи". По думите на юриста Тодор Софрониев сградата е в добро състояние, може да се ремонтира и да се използва от евентуалния нов собственик, т.е. едва ли сделката би била само заради терен. Конструкцията на общежитието е панелна, завършено е през 1985 г., а разгърнатата му застроена площ е малко над 6 хил. кв.м. Към 20-етажната постройка се продават една по-ниска, предназначена за бистро, както и терен от над 2 дка. Парцелът е на границата до езерото в "Дружба" и в момента там се изгражда метростанция, разказа още Софрониев. Офертите за покупката на сградата и терена могат да се подават до 5 август, а на следващия ден те ще бъдат отворени, за да се избере купувач. Ако няма подадени предложения, имотът отново ще бъде пуснат на търг, но с намалена цена. Продажбата може да бъде спряна само ако през това време държавното предприятие плати дълговете си.
Източник: Капитал (18.07.2013)

Новият държавен инвеститор След като в началото на юли Държавната консолидационна компания наля 27.5 млн. лв. в капитала на ВМЗ - Сопот, сега става ясно, че подобна операция за 7 млн. лв. е направена и за още едно предприятие - "София тех парк". Това се е случило с протокол в последния ден на служебния министър Асен Василев, подписан от него. За операцията обаче няма официално съобщение - тя изникна в отчета на ДКК за първото полугодие, публикуван преди ден. Промяната е вписана в Търговския регистър в началото на юни. Поне добрата новина е, че за разлика от случая с ВМЗ, където стои подписът на министър Драгомир Стойнев, проектът за парка все пак има по-светло бъдеще. Поне за това говори заявеният до момента интерес от компании. Въпреки това неясно остава защо точно с парите от приватизация, които иначе трябваше да влизат в Сребърния фонд и да се използват в помощ на пенсионната система след години, трябва да се финансират бизнес проекти. Още повече че тези ресурси не са неизчерпаеми, а източниците им вече са на привършване. ДКК беше създадена при управлението на ГЕРБ, за да се заобиколи изискването парите от приватизация да отиват в Сребърния фонд. Най-вероятно средствата за "София тех парк" са били необходими, за да стартира самия проект. Неясно обаче остава защо нужното начално финансиране не е било намерено още при учредяването на парка. Намеренията за създаване на технологичен парк в София бяха обявени от президента Росен Плевнелиев по време на посещението му в САЩ миналата пролет. Самото дружество "София тех парк" беше регистрирано в средата на 2012 г. с едноличен собственик държавата, представлявана от икономическото министерство. В началото на тази година Министерството на отбраната прехвърли 270 дка имот на 4-ти километър в столицата на икономическото ведомство. На това място трябва да бъде изграден бъдещият парк. Проектът се оценява на 50 млн. евро и се финансира с европейски средства по оперативна програма "Конкурентоспособност". Преди няколко седмици обаче стана ясно, че държавата има проблеми със съфинансирането. "Технологичните паркове са чудесна инициатива, но имаме в момента един технопарк, за който едва осигуряваме парите", каза министърът на икономиката Драгомир Стойнев, обяснявайки защо подобни проекти няма да са приоритет през следващия програмен период. Оказва се всъщност, че поне частично проблемът вече е бил разрешен от служебното правителство. Решението за увеличаване на капитала на "София тех парк" е взето в края на май тази година и е подписано от тогавашния министър Асен Василев. С него капиталът на дружеството се вдига със 7 млн. лв. до 55.2 млн. лв. чрез издаване на 7 млн. броя нови акции с номинална и емисионна стойност по 1 лв. Увеличението е под условие, че новите акции бъдат записани и придобити от ДКК чрез парична вноска. Така в компанията влиза нов акционер, който придобива 12.68% от капитала. Със същия процент намалява делът на министерството и то вече не е едноличен собственик. Промяната е вписана в Търговския регистър в началото на юни и "София тех парк" е преобразувано от ЕАД в АД. Само пред броени дни на общо събрание са били сменени двама от членовете на съвета на директорите, става ясно от публикуваните документи. Така на мястото на Николай Дончев и Евгени Консулов влизат юристът Григор Порожанов и архитектът Георги Витанов. Като трети член на борда остава изпълнителният директор Елица Панайотова. ДКК беше създадена през 2010 г. по време на правителството на Бойко Борисов официално с цел да управлява участието на държавата в различни дружества. Това стана, като повечето държавни дялове бяха прехвърлени на новата компания, която да ги продава и да разпределя дивидент за държавата. Така неофициално ДКК се превърна в касичка за парите от приватизация и позволи на управляващите да заобиколят законовото изискване тези средства да влизат в Сребърния фонд, с който след време трябва да се покриват очакваните дефицити в пенсионната система. Самите пари пък станаха достъпни за правителството. От отчета на дружеството за първото шестмесечие се вижда, че през май са преведени 148 млн. лв. дивидент на държавата за миналата година. Печалбата на ДКК за 2013 г. беше 186.1 млн. лв. През тази година се наблюдава рязко намаляване на приходите, които достигат 5.4 млн. лв. спрямо 186.4 млн. лв. за същия период на 2012 г. Понижението идва от отчетените преди година над 181 млн. лв. положителни разлики от операции с финансови инструменти благодарение главно на продажбата на остатъчните пакети в електроразпределителните дружества. През тази година такива постъпления няма. Основните приходи на ДКК сега са най-вече от лихви по депозити (96% от общите). Към края на юни активите на дружеството са 58.6 млн. лв. (201.8 млн. лв. преди година). Според ръководството на ДКК рисковете пред компанията са основно външни и са свързани с това доколко отделните министерства ще успеят да уредят апортирането в ДКК на държавното участие в други търговски дружества, както и доколко Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще успее да организира продажбата им. Отменянето на две ключови процедури в последните месеци - тези за ВМЗ и за "БДЖ - Товарни превози", поставят под въпрос дали въобще в близко бъдеще ще бъдат сключени някакви значими сделки и съответно дали ще има постъпления от тях. Не по-малко важно е и какво остава да се апортира и продава, след като най-големите държавни участия вече минаха в частни ръце, а повечето други предприятия са в забранителния списък за приватизация. Затова и в доклада като риск се посочва "ограниченият ресурс от акции, които ще се апортират в капитала на дружеството, подлежащи на приватизация". Това сериозно повдига въпроса дали парите на бъдещите пенсионери трябва да изтичат през отворените законови дупки към ДКК и да се инвестират в неработещи предприятия. Особено показателен е случаят с ВМЗ. След като единственият кандидат за закъсалия оръжеен завод - "Емко", се отказа от сделка заради подписания малко преди това социален договор със синдикатите, който на практика елиминираше възможността за съкращаване на раздутия персонал, бъдещето на предприятието изглежда предрешено. Пред опасността от протести на работниците заради неизплатени заплати единственият полезен ход на управляващите се оказа наливането на средства чрез увеличение на капитала с участието на ДКК. Големият парадокс е, че пожарът от провалената и с години отлагана приватизация на сопотския завод беше погасен именно с пари от приватизацията, само че на други предприятия. Този порочен кръг обаче не може да продължава безкрайно. А историята ясно показва, че колкото по-малко се меси държавата, толкова по-добре.
Източник: Капитал (02.08.2013)

Държавата ще вдига на крака "Монтажи" с ново ръководство Държавната строителна компания "Монтажи", за която бяха направени няколко неуспешни опита за приватизация, вече има ново ръководство, което работи по оздравяването й. Това стана ясно от отговори на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Дружеството е част от "Държавна консолидационна компания", в която са апортирани капиталите на най-значителните компании, предвидени за приватизация. То все още има значителни задължения, заради които поне два големи негови имота се продават на търг от частни съдебни изпълнители. На 23 август е бил сменен изпълнителният директор на дружеството, а месец по-късно – и председателят на съвета на директорите. Новият директор е Кирил Стоянов, който от 23 години е служител на "Монтажи", а за председател на борда е избран доц. Боян Боянов. Според официалната му биография Боянов е икономист, работил по проекти, финансирани от европейските фондове, както и в областта на местните органи на самоуправление. Справка в Търговския регистър показва, че досегашните Светослав Станев и Николай Андреев са заличени от управителните органи. Като причина за промените от МИЕ изтъкват лошите финансови резултати и натрупаните задължения на стойност 5.5 млн. лв. От държавния принципал посочват, че програмата за стабилизиране на "Монтажи" предвижда финансово оздравяване, в което влизат няколко мерки. Една от тях е намаляването на клоновете на дружеството от 12 на 4, а другите включват ограничаване на административната тежест в работата и по-добра координация между звената за контрол и управление. Цел на новото ръководство е и намаление на разходите и увеличение на приходите. В рамките на последния месец започва преструктурирането на клоновете и "оптимизация на щатните разписания по поделенията", става ясно от отговорите на министерството. Но не уточняват дали последното означава съкращаване на персонал. Освен това новото ръководство е успяло да намали наполовина задълженията към Националната агенция за приходите – от 1.5 млн. лв. на 800 хил. лв. От МИЕ не дадоха точни срокове кога трябва да приключи програмата за преструктуриране. Тя е била приета и одобрена от новото ръководство и от това на собственика ДКК в средата на септември. "Очакванията са дружеството да се стабилизира и получи възможност за устойчиво развитие", коментираха от държавния собственик. На въпрос дали засега МИЕ се отказва от приватизация не получихме точен отговор. Беше обяснено единствено, че в средата на юли на Агенцията за приватизация е дадено разрешение за продажба на неоперативни активи. Те са разделени като 12 обособени части от "Монтажи" и се очаква да се определи начинът на раздържавяването им. До момента са правени общо четири неуспешни опита за продажба на "Монтажи", три от които на търг през Българската фондова борса, а един – с публичен конкурс. Макар че на някои от етапите имаше заявен интерес от купувачи, на по-следващите те се отказаха. Последният опит за продажба беше в края на миналата година, когато единственият останал кандидат "АТ инженеринг 2000" не подаде обвързваща оферта. Първият опит за приватизация беше през БФБ с начална цена от 70 млн. лв., после тя падна на 60 млн. лв., а последният беше обявен вече без начална цена. Данните на министерството за задълженията на "Монтажи" леко се разминават с тези, които получихме преди няколко месеца от частни съдебни изпълнители, при които има образувани дела от служители на дружеството. През юли съдебни изпълнители съобщиха за 1.853 млн. лв. дългове към НАП, включително данъци, осигуровки на служителите, някои от които още от 2005 г. По данни от МИЕ основната част от задълженията на компанията са към служители, НАП и ДКК. Именно забавени заплати към служители са причина за две от делата на "Монтажи" при съдебни изпълнители. По едно от тях на търг е обявено общежитие на дружеството в столичния кв. "Дружба", до строяща се станция на метрото. В момента сградата се продава с начална цена 1.13 млн. лв., а крайният срок за оферти изтича в четвъртък тази седмица. От кантората на частния съдебен изпълнител Милен Бъзински казаха пред "Капитал Daily", че никой от новото ръководство на компанията не се е свързвал с тях и поне до петък (4 октомври) никаква част от дълга по делото не е била погасявана. Друг търг за имот на "Монтажи" в Пловдив приключи преди седмица и скоро трябва да стане ясно дали се е явил купувач за производствената сграда, която се предлагаше с начална цена 625 хил. лв. от съдебния изпълнител Петко Илиев. Според информация от МИЕ активите са били част от вече закрития клон "Промишлена вентилация", който в последната година не е работил. Продажбата е по искане на служители, които не са получавали заплати, а старото ръководство на "Монтажи" не е съобщило за изпълнителното дело на ДКК, обясниха от МИЕ. По неофициална информация за имота е имало сериозни кандидати.
Източник: Капитал (07.10.2013)

Дивиденти за 216.5 млн. лв. събра държавата от търговските дружества, в които има над 50% участия. Това е близо 65% от планираните за тази година постъпления, чийто размер бе определен на 333.1 млн. лв. Те бяха изчислени на база прогнозни резултати от дейността на компаниите за 2012 г., които впоследствие се оказаха твърде консервативни. Така след като се видя, че печалбите са по-високи, очакванията бяха коригирани и заложени в актуализацията на бюджета от лятото на тази година. Така сумата на дивидента, който държавата очаква да получи през тази година, набъбва до 422 млн. лв., като близо половината трябва да внесе Българският енергиен холдинг. Шест седмици преди изтичането на крайния срок, 15 ноември, енергийният мастодонт не е изпълнил ангажимента си, показва справка, изискана от "Капитал Daily" от финансовото министерство. По закон държавните дружества трябва да внасят дивидента (80% от печалбата) в бюджета до 15 юли, но именно заради БЕХ срокът беше удължен с четири месеца. Причината беше, че енергийния холдинг няма пари, с които да ги плати. Всъщност картината в момента не се различава много от лятото - когато правителството даде отсрочка за дивидентите, от тях бяха събрани 205 млн. лв. Най-големите платци Към 30 септември дивидент на държавата са изплатили 79 търговски дружества от общо 189. Не всички компании, в които държавата е акционер, обаче са отчели печалба за годината. Най-значителните постъпления са дошли от Държавната консолидационна компания, която е внесла по сметка в БНБ общо 148.4 млн. лв. Значителни суми са изплатили още Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", "Кинтекс", "Летище София". От Министерството на финансите уточниха, че има дружества, които са направили само първи вноски от дължимите суми поради "временни затруднения", като остатъка са поели ангажимент да изплатят до края на годината. Такъв е случаят на "ВиК Бургас" ЕАД, което дължи още 1 млн. лв. на бюджета, "ВиК Благоевград" ЕООД, при което дължимият остатък на дивидента е 200 хил. лв., ДП "Транспортно строителство и възстановяване" с невнесени 220 хил. лв. дивидент и други, като очакваните от тях суми от Министерството на финансите определиха като "незначителни". Значителен е обаче дължимият от Българския енергиен холдинг дивидент, който възлиза на 205 млн. лв., или над 60% от планираните 333.1 млн. лв. за тази година. Предприятията, които не са изпълнили ангажимента си, рискуват да получат ревизионен акт от Националната агенция за приходите. Спорна поправка за пълнене на бюджета Промяната, която доведе до увеличение на дивидента от 50 на 80%, бе въведена по времето на ГЕРБ. Противниците на тази мярка са на мнение, че отчислявайки толкова голяма част от печалбата за дивидент, дружествата остават без ресурс за инвестиции. Аргумент в подкрепа на нововъведението беше, че по този начин се пресича практиката по изтичане на държавни пари под формата на бонуси за директорите на държавните дружества. Всъщност главната причина за промяната беше желанието на правителството тогава да събере повече пари в бюджета заради кризата и спадналите приходи. "Разпределянето на дивидент е в правомощията на общото събрание на акционерите и като такова изразява техните виждания относно бъдещото развитие на компанията. Самата компания не би следвало да коментира, а да изпълнява волята на своите собственици", коментира ситуацията Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса, която също прави отчисления от печалбата си към държавата. Изплащането е започнало на 5 август, като дивидентът на държавата вече е преведен.
Източник: Капитал (18.10.2013)

Изграждането на технопарка в София набира скорост Първият в България научно-технологичен парк, идеята за който се роди преди година и половина, започва постепенно да се задвижва. След неколкомесечно затишие и дори оценки от икономическия министър, че проектът "буксувал", за последните десетина дни бяха обявени три обществени поръчки за проектиране и изграждане на отделни елементи от парка, който ще се намира на 4-ти километър в столицата. Възложител е държавното дружество "София тех парк", а предлаганите договори са за над 32 млн. лв. Самите строителни работи се очаква да започнат догодина, като през 2015 г. паркът трябва да заработи. Проектът включва няколко части - едните ще бъдат изградени от нула, а други ще бъдат разположени в съществуващи здания. Най-голямата поръчка в момента е за проектиране и реконструкция на голямата сграда, която гледа към "Цариградско шосе". Тя е с обща разгъната застроена площ 11 840 кв.м и ще се превърне в бизнес инкубатор. За нея са предвидени 9.3 млн. лв. След реконструкцията площи от сградата ще се отдават под наем на компании и екипи, които работят в сферата на технологиите. Ще има също зали за срещи, заведение за бързо хранене, принт център, банков офис и общежития за работещи в технологичния парк, които искат да ползват такива услуги. Другите две поръчки са за изцяло ново строителство. Едната е за площадкова техническа инфраструктура и парк и се оценява на 17.6 млн. лв. Поръчката е разделена на два подобекта - единият е изграждане на паркови територии, спортни площадки, паркинг и обслужваща сграда, а другият е за изместване на съществуващи кабелни връзки, които преминават през терена. Най-новата обява е за проектиране и строителство на иновационен форум с прогнозна стойност 5.4 млн. лв. Сградата ще бъде двуетажна с разгъната площ около 5300 кв.м и ще включва две многофункционални зали за конференции, срещи и събития с общ капацитет 1000 души. Оферти за трите елемента се приемат до началото на декември. До края на годината предстои да бъдат обявени още няколко поръчки, а строителството трябва да започне следващата година, каза изпълнителният директор на "София тех парк" Елица Панайотова. В комплекса се предвижда да има също сграда с лаборатории и офиси с площ 13 000 кв.м, където ще бъдат разположени 10 лаборатории (по биотехнологии, киберсигурност, облачни компютърни технологии, прототипиране, биоинформатика и др.), и малките и средните компании. "Лицето" на парка ще бъде т.нар. експериментариум, който ще представлява посетителски център и музей. До него ще се стига по пешеходен мост над "Цариградско шосе". В рамките на "София тех парк" ще бъде построен и модерен център за спорт и забавление – "Колайдър ативити център" на българския производител на катерачни стени "Уолтопия". За планираната си инвестиция от 15 млн. лв. компанията наскоро получи сертификат за инвеститор клас А. По-рано тази година бяха открити поръчки за разрушаване на ненужните сгради и разчистване на терена, за строителен и инвеститорски контрол, както и за оценка и съответствие на плановете, реклама и консултантски услуги. "София тех парк" е първият мащабен държавен проект, който трябва да обедини в едно всички етапи от създаването на иновативни решения и технологии – от предпроектното проучване до изпълнението. Идеята за него за първи път беше обвена от президента Росен Плевнелиев по време на посещението му в САЩ през пролетта на 2012 г. Самото дружество "София тех парк" беше регистрирано в средата на 2012 г. с едноличен собственик държавата, представлявана от икономическото министерство, а в началото на тази година Министерството на отбраната прехвърли имота от 270 дка на икономическото ведомство. Междувременно стана ясно, че в дружеството като акционер е влязла и Държавната консолидационна компания, която е придобила 12.68% срещу 7 млн. лв. вноска, с което капиталът е увеличен до 55.2 млн. лв. Парите най-вероятно са били необходими, за да стартира проектът. Отчетът показва, че без 1.7 млн. лв. останалият капитал в дружеството е под формата на имоти, апортирани от военните. Паркът се оценява на 50 млн. евро, като основната част от финансирането – 42.5 млн. евро, трябва да дойдат по оперативна програма "Конкурентоспособност", а още 7.5 млн. евро се осигуряват от държавата. Всъщност точно начинът на финансиране е причината за временното забавяне на проекта, тъй като българските власти са изпратили предварително запитване до Европейската комисия дали това не представлява държавна помощ. Самата процедура отнема време, като очакванията са отговор да има до края на годината. Добрата новина е, че проектът остава приоритет за държавата въпреки обявените преди време съмнения на икономическия министър Драгомир Стойнев как ще се намерят пари за него и въпреки мненията на критиците му, че това ще бъдат просто още сгради с празни офиси. Наскоро директорът на "Европейски фондове за конкурентоспособност" Ели Милушева коментира, че паркът е амбициозен проект, "може би прекалено интелигентен за нашата действителност", който ще осигури място за среща между бизнеса и науката. От такова място явно има нужда, ако се съди по заявения досега интерес. Независимо че проектът едва сега се задвижва, освен "Уолтопия" намерения да работят в парка вече обявиха още две компании. Софтуерната "Хемимонд" планира да развива облачни услуги, а германската компания за полупроводници ZMDI смята да премести там развойната си дейност. Инициативата се следи отблизо и от специализираната в разработката на сървъри, съхранение на бази данни и облачни услуги компания EMC, сподели наскоро президентът на отдела за съхранение на информационни масиви Браян Галахър пред "Дневник.бг". По думите му компанията може да помогне на България да стане технологичен център.
Източник: Капитал (04.11.2013)

ВМЗ-Сопот работи по сделка за десетки милиони долари, съобщи Стойнев Работещите във ВМЗ-Сопот получават регулярно заплатите си и са спокойни, заяви енергийният министър Драгомир Стойнев, който днес представи на Министерския съвет доклад с реализирани мерки за стабилизиране на предприятието. В резултат на тях Държавната консолидационна компания придоби акции на стойност 27,5 млн. лв. от дружеството чрез увеличаване на капитала му, което доведе до възстановяване на нормалния производствен процес, заяви той. Стойнев отчете, че с близо 20 млн. лева са покрити публични задължения на ВМЗ към НАП, 4,5 млн. лева са били използвани за трудови възнаграждения, близо 3 млн. лева са отишли за осигуряване на производствената дейност и още 150 хил. лв. за други задължения. В момента в предприятието се работи на три смени и една от предстоящите важни сделки е вече сключена. Министърът уточни, че информацията за нея не може да се огласява, но става дума за десетки милиони долари като стойност на сделката. „Ако не бяхме предприели действия в началото на мандата, в момента щяхме да имаме ликвидирано структуроопределящо предприятие, което дава препитание на цял регион“, заяви той. Стойнев коментира, че с над 2,5 млрд. лева са се увеличили задълженията в сферата на енергетиката по времето на управлението на ГЕРБ. Днес правителството възложи на министъра да продължи изпълнението на изложените в доклада действия, свързани с решаването на проблема по законосъобразното използване на ВиК инфраструктурата в заводите.
Източник: Инвестор.БГ (07.11.2013)

ВМЗ на път без изход Разговорът с изпълнителния директор на държавното ВМЗ Иван Стоенчев върви трудно. За ръководството и за принципала - икономическия министър, колкото по-малко се говори за завода, толкова по-добре. Причината е, че неизбежно се стига до въпросите за натрупаните 150 млн. лв. дългове, за традиционното неплащане на заплати и постоянното изливане на държавни помощи в сопотския завод. Колкото повече напредва разговорът обаче, толкова повече се засилва убеждението, че някогашната гордост на военната ни промишленост е в ситуация, от която изход няма. От една страна, заводът е притиснат от хронична липса на поръчки, старо оборудване и безпаричие, а от друга, свиването на персонала е неизгодно за политиците с обяснението, че предприятието със своите малко над 2000 служители е основният работодател в града (в него работят една пета от общия брой жители на община Сопот). Това, което се случва във ВМЗ, е вероятно най-строго пазената тайна. Формално това е така заради военното производство. Балансът и отчетът на предприятието са засекретени още преди 1989 г. и въпреки че по сегашните закони всички държавни компании са длъжни да публикуват финансовите си данни на всяко тримесечие и другите военни заводи го правят, изискването не важи за ВМЗ. В самия договор за управление на изпълнителния директор е записано, че не може да огласява без разрешение от принципала данни за числеността и заплатите на работниците, за клиентите и доставчиците на предприятието, решения на съвета на директорите, ако не са публично оповестени, и данни за конкретни разплащания и салдо по сметки. Принципалът пък не дава такова разрешение и препраща към изпълнителния директор, когато му бъдат поискани данни. По думите на Стоенчев преди време дори от ДАНС са казали, че неправилно се използва засекретяването на баланса и отчета. "Може би следващата година ще бъдат разсекретени", каза той. Това обаче е малко вероятно, тъй като истинската причина данните да не са публични, е друга. "Когато някой наш кредитор види какви са резултатите или някой започне да говори за ВМЗ, хората винаги се притесняват, нахвърлят се върху нас и викат "дайте парите" и започва една ситуация", каза Стоенчев. Затова и по думите му "най-добре е около ВМЗ да не се шуми". Тихо изглежда и в самия завод, въпреки че според Драгомир Стойнев там в момента се работи на три смени. По алеите минават двама-трима работници, запътени нанякъде. В самите цехове външен човек не влиза, не сме допуснати и като журналисти. "Не е за гледане, не искам да снимате падналата мазилка, защото нямаме пари за ремонт", обяснява Стоенчев. Освен частично реновираната административна сграда и изметените пътеки единственото друго нещо, което случаен посетител може да зърне отвъд оградата, е олющената стена на една от производствените сгради. За нови машини и модернизация не може и дума да става заради тежкото финансово здраве. Нареченият план за стабилизация на ВМЗ, който правителството на БСП и ДПС одобри по-рано тази година, всъщност се оказа финансова инжекция. Тъй като държавата няма право да налива пари в закъсали предприятия (а и въобще в дружества) без разрешение от Европейската комисия, за целта бяха използвани средства на Държавната консолидационна компания, към която се вливат пари от приватизация. В началото на юли тя осигури 27.5 млн. лв. за военния завод, като участва в увеличение на капитала му и придоби 12.68% от акциите. Как точно новият капитал е бил разпределен остана тайна дълго време и едва преди няколко седмици Стойнев каза, че с 20 млн. лв. са покрити публичните задължения на ВМЗ към НАП, 4.5 млн. лв. са използвани за заплати, близо 3 млн. лв. са отишли за осигуряване на производствената дейност и 150 хил. лв. - за други задължения. Преди това държавата, най-вероятно през "Кинтекс", наля още милиони в завода. Според изпълнителния директор на ВМЗ основният ефект от инжекцията е, че заводът е успял да "превърти" цикъла, т.е. да си финансира изпълнението на висящите поръчки и да си осигури нови. "Навсякъде се работи по този начин. Проблем става, когато намалеят договорите, които трябва да изпълняваш", каза той. Това превъртане на цикъла обаче звучи като доста несигурно и временно решение - до следващия път, когато няма да има достатъчно нови поръчки и предприятието отново няма да може да си покрива задълженията. А бизнесът е цикличен, като по думите на Стоенчев силни са зимните месеци. Държавната "Кинтекс" е един от основните доставчици на работа за ВМЗ, тъй като, както каза Стоенчев, "те са на пазара и когато вземат поръчка, получаваме и ние". Договорите са основно от чужбина, първо, защото Министерството на отбраната не купува и, второ, защото дори да има обявена обществена поръчка, ВМЗ няма шансове за участие заради публичните си задължения. Какви и колко договори въобще получава сопотският завод няма как да се знае, тъй като информацията е секретна. Според Стоенчев ВМЗ е осигурен с поръчки до Нова година, а в момента се работи за нови договори, с които, ако компанията ги получи, "няма да имаме тези проблеми, които имахме тази година". Но ако не ги получи? Заводът ще има нужда от доста поръчки за десетки милиони долари, за да си изплати дълговете, които по неофициални данни са около 150 млн. лв. при годишен бизнес за около 60 млн. лв. Според Стоенчев ВМЗ си изплаща текущите задължения към Първа инвестиционна банка, която в началото на годината поиска несъстоятелност на предприятието. Тогава ВМЗ изплати просрочените 980 хил. лв. и процедурата беше прекратена. На практика КТБ и ПИБ са единствените финансови институции, от които заводът може да получи някакво финансиране, тъй като банките масово не работят с предприятия от военната промишленост, обясни Стоенчев. Финансирането пък става основно с акредитиви от възложителите, тъй като сметките на ВМЗ са блокирани от НАП, която е най-големият му кредитор. По думите на Стоенчев "това ни пречи, но и ни пази". Причината е, че никой от по-малките кредитори на практика няма интерес да търси фалит на завода, тъй като при евентуална разпродажба най-голямата част от приходите ще отидат в НАП, а за тях ще останат трохите. Така ВМЗ успява да се договори с по-малките си кредитори и да ги убеди да си оттеглят исковете. Едва ли има правителство, още по-малко на БСП, което да заложи политическото си спокойствие заради болезнени, но единствено възможни промени като рязко намаляване на персонала. Макар че заплатите в завода не са големи - средно около 500-550 лв., те се плащат на огромен за пазарното мислене персонал. По данни на НОИ към ноември в завода работят 2141 души и това е бройката след направените в началото на годината съкращения. Това означава, че всеки месец над 1 млн. лв. отиват само за заплати. Особено показателно е сравнението с оттеглилия се кандидат-купувач на ВМЗ "Емко", в което три пъти и половина по-малко хора произвеждат повече аналогична продукция от тази на държавното предприятие. Вярно е, че и самият завод е заченат погрешно и без идея той да е печелившо предприятие. "Производството навремето е било направено масово, за да има работа за хората", каза Стоенчев. Това усещане за сигурна работа, пък била тя и ниско платена и нередовно заплащана, е останало в гените и на сегашното поколение работници, чиято средна възраст, както казва директорът, е "над средната". В Сопот се разказва анекдотът, че ако някой сложи шапка на входа на ВМЗ да събира по 2 лв. вход, хората ще си плащат, за да продължат да ходят на работа. За тях светът извън Завода с главно З е непознат и враждебен и никой политик не се мъчи да ги убеди в грешността на това твърдение.
Източник: Капитал (29.11.2013)

Само няколко държавни дружества не са изпълнили правилата за концентрация на депозитите Осем държавни дружества от енергетиката, индустрията, технологиите и транспорта нарушават правилата за концентрация на депозитите, показва справка на ресорните министерства към края на март. Превишенията над поставения праг от 25% в една банка са малки и в някои от случаите имат оправдателна причина. Така четири месеца след като рестриктивните мерки влязоха в сила, те вече се изпълняват. От предоставената публична информация се вижда, че най-големите притежатели на паричен ресурс - дружествата от енергетиката, са изпълнили ангажимента си да разхвърлят депозитите в повече от една банка. Така, ако през март миналата година Българският енергиен холдинг (БЕХ) държеше 88.2% от парите си в КТБ, към същия период на тази година средствата му са разпределени измежду пет банки, явили се на конкурс за привличане на депозитите. Холдингът разполага със 167.5 млн. лв. свободни парични средства по данни от отчета му за първото тримесечие на тази година. Друго дружество със значителен финансов ресурс по сметки е "Булгартрансгаз", който в края на март отчита 175.32 млн. лв. То също вече спазва правилата, след като в края на декември нетната му експозиция към КТБ бе над 31%, а година по-рано тя възлизаше на 96% по данни на "Капитал". Въпреки че много дружества се оказаха в нарушение с влизане в сила на постановлението, досега няма данни някое от тях да е било санкционирано, каквото наказание е предвидено с цел въвеждане на дисциплина. Сред предприятията, които се отклоняват от разпоредбите за депозитите в края на март, са "Държавна консолидационна компания", "Националната компания индустриални зони", "Индустриален логистичен парк - Бургас" и "Ел Би Булгарикум". Последното от тях е обяснило, че причината за концентрацията е, че в последните дни на март по банковата му сметка в ЦКБ е постъпило плащане от чуждестранен контрагент. Производителят на млечни изделия има 8.2 млн. лв. по сметките си, показва отчетът му в края на тримесечието. При другите дружества нарушенията също са минимални и размерът на средствата, с които разполагат, не е застрашаващ стабилността на системата. От отчета на "Държавна консолидационна компания" прави впечатление, че преместването на средства се е отразило върху финансовите му приходи от лихви по депозитите. Това би могло да е тенденция и при останалите дружества, които още при приемането на постановлението през миналата година възроптаха, че това ще наложи разваляне на вече сключени договори за депозити и загуба на очакваната от доходност. От дружествата, подчинени на Министерство на транспорта, като нарушители в справката към края на март излизат "Холдинг БДЖ", който държи 25.12% от парите си в Юробанк България, "Летище София", което държи 26.36% от парите си в КТБ, "Безконтактни мултиплексорни вериги", което държи съответно 25.67% и 27.49% от парите си в ОББ и ПИБ, както и "Информационно обслужване", при което концентрацията е най-значителна - 93.1% от свободните парични средства се държат в ЦКБ. Прави впечатление, ме парите на държавните дружества продължават да са депозирани основно в банки с български собственици. През миналата година служебният кабинет въведе специални мерки чрез постановление към Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Те задължават предприятията, които разполагат с повече от 3 млн. лв., да разпределят средствата си в минимум четири банки, за да не се надвишава поставеният праг от 25% на нетната експозиция към дадена финансова институция. След няколко месеца на протакане и търсене на начини за заобикаляне на новите правила в държавния сектор бяха изработени правила за избор на банки, които да държат депозитите. От последната справка на икономическото министерство се вижда, че не всички са успели да проведат конкурсите. "Булгаргаз" се бави с избора на финансови институции и първите два проведени конкурса са били неуспешни. "Летище Стара Загора" е друго дружество с държавно участие, което не е пристъпило към избор на повече банки и опитва да запази статуквото. При него причината е, че то ползва услугите на Райфайзенбанк, за да икономиса от транзакционни разходи, които съпътстват регулярните преводи към Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА), чиито сметки са в същата банка. При тези дружества обаче така или иначе няма концентрация и реално те спазват правилата.
Източник: Капитал (15.05.2014)

Държавата подготвя няколко компании за приватизация Агенцията за приватизация (АПСК) подготвя за продажба няколко компании. Активите на всички предприятия, които ще се предложат на инвеститорите, ще бъдат прехвърлени в Държавна консолидационна компания (ДКК). Така ще се избегне изискването на закона парите от приватизация да отидат в Сребърния фонд за гарантиране на пенсионната система, а вместо това те ще бъдат внесени в бюджета като дивидент от ДКК. На първия етап се предвижда да бъдат продадени дял от "Пловдивски панаир", "Система за пазарна информация" (САПИ), "Овча купел", както и "Нити" - Казанлък. Първото дружество ще бъде приватизирано през борсата, а другите две на търг. През последните две години приватизационният процес напълно беше замрял, а приходите бяха символични и те идваха по линия на следприватизационния контрол. За някои от тях е правен опит да се продадат, но са липсвали кандидати. За "Нити" например оценката сега е 1.8 млн. лв., доста под началната цена при предишните неуспешни опити. Преди няколко години АПСК пробва да го продаде с начална цена 6.1 млн. лв., после тя падна на 4.5 млн. лв., но макар няколко кандидата да купуваха документи за участие, до реална сделка не се стигна. По неофициална информация сега интерес към дружеството, което произвежда и военна техника, може да прояви собственикът на "Емко" Емилиян Гебрев и "Арсенал". Особеното при продажбата на "Нити" е, че за 80% от цената ще може да се плати с компенсаторни инструменти. В момента те се търгуват на около 50% от номинала си, т.е. за дела, платим с компенсаторки, купувачът най-вероятно ще плати наполовина по-малко от обявената стойност. В доклада за предстоящата приватизация е посочено, че "Нити" е стабилизирано, приключени са споровете за собственост с "Арсенал" и може да се очаква успешна приватизация. Активите на дружеството "Овча купел" са няколко имота в София – терени в едноименния квартал. В момента, макар цените на имотите да не са много високи, близостта им до Нов български университет и развиващи се нови квартали може да направят компанията атрактивна. Оценката на дружеството е около 7 млн. лв. Преди това тя е била 10 млн. лв., но по времето на правителството на Пламен Орешарски са извадени 13 имота, с което и цената е паднала. Продажба се готви и за САПИ – реално купувачът ще придобие база данни с цени в сектора на селското стопанство. Началната цена в търга най-вероятно ще е 200 хил. лв., а източници от сектора сочат като кандидат собственикът на "Литекс комерс" Гриша Ганчев. Пред "Капитал Daily" Ганчев отрече да има намерение за покупка на държавното дружество. За ВМЗ отново има план да бъде продадено, след като от Министерството на икономиката смятат, че то е с подобрено финансово състояние, погасени са част от дълговете му и компанията работи по сключени договори. Сделката обаче едва ли ще започне преди края на годината, защото е нужна нова оценка. Акционери във военния комплекс са държавата – директно чрез МИЕ, и ДКК, в която е била апортирана инфраструктурата на завода. По времето на предишния икономически министър Драгомир Стойнев държавата изля милиони в силно задлъжнялото предприятие чрез ДКК и така компанията стана акционер. След няколко години битка за контрола върху "Международен панаир-Пловдив" държавата, изглежда, е приела, че ще излезе напълно от него. В момента делът й е 49.63%, като плановете са той да бъде продаден. Останалият капитал е собственост на члена на ръководството на БСП Георги Гергов, който го придоби, след като преди години правителството на БСП му подариха без търг миноритарен дял, а впоследствие той изкупи акциите на реститути и увеличи участието си. Идеята е миноритарният дял да бъде предложен на борсата чрез централизиран публичен дълг. Това е бърза операция, но проблемът е, че държавата не разполага с финансови данни за пловдивското дружество. Допреди няколко години "Пловдивският панаир" и ВМЗ бяха в забранителния списък за приватизация, но в началото на 2013 г. депутатите гласуваха изваждането им от него. По неофициална информация плановете са парите от продажбата на панаира да бъдат използвани за придобиване на инфраструктурата на Слънчев бряг, която след това да бъде прехвърлена на община Несебър, а дружеството да бъде приватизирано. На следващ етап плановете на АПСК са да приключи с приватизацията на "Аудио-видео Орфей", в което подобно на "Овча купел" интерес могат да предизвикат предимно имотите, а не дейността на самата компания. Планира се и продажба на държавната строителна компания "Монтажи", досега оценявана на 7 млн. лв. След като заради неплатени дългове няколко нейни имота бяха продадени от частни съдебни изпълнители, ще се прави нова оценка. Заради непогасени навреме задължения, основно заплати и осигуровки, "Монтажи" изгуби доста атрактивни имоти, най-скъпите от които в Пловдив и в София. Приватизиран ще бъде и миноритарен дял от "Свободна зона-Бургас".
Източник: Капитал (16.09.2014)

Изявленията на проф. Емилия Миланова за работата на БНБ, будят недоумение у нас, заявиха от пресцентъра на БНБ. Повод за коментара станаха обвиненията на бившия подуправител на финансовата институция, че се държи неадекватно в случая с КТБ. "Проф. Миланова за дълъг период от време е била надзорник на КТБ и би трябвало да познава добре законите, които е прилагала на заеманата позиция, и процедурите, които трябва да се спазват в ситуация като сегашната", казаха от пресцентъра на БНБ и продължиха: "В името на обективността ще припомним, че през 2000 г. именно подуправителят Миланова, включително и в качеството си на член на Съвета на директорите на БКК тогава, мълчаливо се е съгласила акционерният капитал на КТБ, към онзи момент почти 100% собственост на държавната Булбанк, да бъде прехвърлен на 11 офшорни дружества без яснота за крайните собственици на тези дялове". Според БНБ, това може да бъде определено като едно от най-непрозрачните прехвърляния на държавни акционерни дялове в историята на приватизацията на български банки. Въпреки това тогавашният ръководител на Банков надзор е приемал това за напълно нормална акционерна структура в продължение на няколко години след това, допълват от пресцентъра на БНБ.
Източник: Стандарт (25.09.2014)

Държавна консолидационна компания ще продаде имоти, които не ползва Правителството се съгласи „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, гр. София, да продаде свои недвижими имоти, разположени в град София, район „Изгрев“, съобщават от Правителствената информационна служба. Решението е взето на основание чл. 28, ал. 9 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и се отнася за продажбата на сгради и терени, върху които са изградени сградите. Имотите не се използват към настоящия момент и не се очаква в бъдеще да влязат в употреба, произтичаща от предмета на дейност на дружеството.
Източник: Агенция Фокус (02.04.2015)

Държавата откупи „Авионамс“ за 28,9 млн. Лева Държавата откупи авиоремонтния завод „Авионамс“ за 28 941 117 лева на публична продан днес, обявена от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов. Сделката беше реализирана от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, а до търга се стигна, след като Якимов сложи на тезгяха акциите в завода на „Хедж инвестмънт България“ заради дълг на свързаната със забегналия в чужбина банкер Цветан Василев компания към КТБ. „Хедж“ държи 99,9% от капитала на „Авионамс“. За проведената продан всъщност постъпили две оферти, научи Агенция „Монитор“. Освен тази на държавата, имало подадена и от офшорка, регистрирана на Британските Вирджински острови, която по неофициална информация е свързана именно с Василев. Офшорката предлагала оферта от 40 млн. лева, но не е допусната до участие в търга, защото се оказва, че не е внесла изискуемия по закон задатък – т.е. нужният депозит, за да може да наддава. Така за купувач е обявена „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. Преди повече от година пък лъсна, че „Авионамс“ е един от малкото реално действащи активи, щедро кредитирани от КТБ. В края на 2014 година Василев направи опит да отмъкне завода заедно с още 5 дружества под носа на държавата и все още действащата тогава квестура в КТБ, като пусна в действие трупата си за 1 евро, водена от белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие. Целта на акцията беше кредитираните с десетки милиони от КТБ „златни кокошки“ - „Авионамс“, „Дунарит“, БТК, НУРТС, „Фърст диджитал“ и ГАРБ, да се измъкнат с помощта на фиктивна продажба. По този начин държавата, която в момента е основният кредитор на фалираната банка в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете, нямаше да има каквато и да било възможност да осребри кредитирани от КТБ активи и съответно да си върне милиардите, дадени за погасяване на задълженията към гарантираните вложители. Опитът на Василев обаче не успя и през юли 2015 г. Луврие „официално“ се отказа от сделката. Няколко месеца по-късно последва нов опит за отмъкване на активите, но отново беше безуспешен. Първо в началото на тази година, а след това и преди месец премиерът Бойко Борисов обяви, че държавата може да си върне „Авионамс“ до края на април. „Действаме много активно до края на месеца да върнем на държавата завода „Авионамс“, за да може да си ремонтират самолетите там“, подчерта тогава министър-председателят. Лукарски: Държавата показа, че може да е и инвеститор Участието на държавата чрез „Държавна консолидационна компания“ ЕАД в публичната продан е знак, че правителството работи за развитието на военнопромишления комплекс. Това коментира пред „Монитор“ министърът на икономиката Божидар Лукарски, чието ведомство е принципал на „Държавна консолидационна компания“ЕАД. Той посочи, че бързото приключване на сделката ще създаде условия за развитие на компанията и подпомагане на сектора. То ще гарантира в определена степен и независимост на българската военна авиация от чужди доставчици по отношение на осъществяването на ремонти на летателна техника. „Участието на държавата в публичната продан показва, че държавата не само може да привлича чужди инвеститори, а може да бъде и инвеститор, когато това е от значение за запазването на работни места. Участието в сделката е плод на усърдната работа на екипа на министерството и други ангажирани държавни институции“, посочи още той.
Източник: Монитор (11.05.2016)

Досега Държавната консолидационна компания (ДКК) имаше една-единствена функция - да се заобикаля законът. Според внесените още по време на Тройната коалиция правила постъпленията на държавата от приватизация трябва да отиват в Сребърния фонд. Финансовият министър в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков обаче реши, че има нужда от тези пари текущо и вместо да тръгне с непопулярната идея да променя закона, реши да го финтира - държавните дружества се прехвърлят в ДКК, тя ги продава, а парите дава като дивидент на държавата и те чисто формално не са приход от приватизация. Затова и фактът, че без много публични обосновки от началото на годината Министерството на икономиката е апортирало участието си в 12 дружества в ДКК, сред които най-съществено е "Ел Би булгарикум", звучи на първо четене като потайни стъпки към приватизация. Още повече че цитираната компания, продаваща права за ползване на марките си българско кисело мляко по света, и някои от другите предприятия, са в забранителния списък. В случая обаче целта е друга и от ведомството потвърдиха, че дружествата няма да бъдат приватизирани. "Министерството на икономиката предприе действия за създаване на значим единен орган по управление на държавното участие в дружествата на подчинение на министерството. Тази практика е позната в редица държави. По този начин се създават възможности средствата, които генерират компаниите, да бъдат използвани за нови инвестиции", обясниха от ведомството, ръководено от Божидар Лукарски. Според информация на "Капитал" основната причина за насочване на активи в ДКК е да може те да се ползват за обезпечение и така холдингът да се финансира. Или нещо като репликиране на идеята за Българския енергиен холдинг, само че изграден в голямата си част от разнородни огризки от неприватизирани и едва кретащи дружества, чието съществуване само по себе си в много от случаите няма особена логика. А първото проявление на новата стратегия вече е ясно и също е противоречиво - национализацията на военно-ремонтния завод "Авионамс". Холдингът на останките Кошницата от придобивки на ДКК определено не е бляскава. Ако има звезда в него, това определено е "Ел Би булгарикум". Компанията има 18.5 млн. лв. приходи от дейността за 2015 г., което е 8% ръст спрямо 2014 г. Над 10 млн. лв. от тях идват от продажба на лицензи, технологии и право за ползване на марки за българско кисело мляко с японската Meiji и финландската Valio. Останалите са основно от собствено производство на вътрешния пазар, част и през собствени магазини в София и Видин, където са и производствените бази на "Ел Би булгарикум". Компанията се занимава и с развойна дейност, като култивира нови поколения закваски, а има и лаборатория за изпитване на храни. Практически дружеството няма дългове, а печалбата почти се удвоява до близо 2.6 млн. лв. Данните за първото тримесечие на 2016 г. също показват ръст. Друго дружество с по-съществени приходи е НИТИ-Казанлък, което е развоен център за военни изделия, който има и собствено производство. Държавна лаборатория "Българска роза", макар и без много приходи, са сравнително важни за сектора си, тъй като дружеството анализира и окачествява етерични масла за частните производители. Аналогична е и дейността на Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, който има лаборатория, издаваща акредитации. Останалите попълнения обаче трудно могат да се похвалят с резултати. Някои са в ликвидация, а други са с минимални приходи и хронично на загуба. Доколкото имат някаква стойност, то са остатъчни активи, и то често по стари оценки. При апорта всички компании са оценени просто по стойността на собствения капитал на общо около 35 млн. лв., като така след поредицата операции капиталът на ДКК се вдига от 8.9 на 44.7 млн. лв. От приватизация към национализация "Дружеството "Ел Би Булгарикум" и "Държавна лаборатория Българска роза" остават в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол и няма да подлежат на продажба. Министерството на икономиката не предвижда и инициирането на промени в ЗПСК, които да засягат статута на двете дружества. По същество нищо не се променя по отношение на собствеността на дружествата, те остават държавни и няма да подлежат на приватизация", уверяват от Министерство на икономиката. В потвърждение на това са и последните действия на ДКК. Тя е използвала поне част от участията си като обезпечение, за да изтегли кредит от държавната Българска банка за развитие, който й е необходим, за да придобие военно-ремонтния завод "Авионамс". Дружеството, някога част от империята на собственика на КТБ Цветан Василев, беше предложено на търг от частен съдебен изпълнител на 10 май заради задължения на собственика му "Хедж инвестмънт България" към фалиралата банка. Търгът беше спечелен от ДКК на минималната обявена цена - малко под 29 млн. лв. Единственият друг кандидат е бил собственикът на "Хедж инвестмънт Бългрия" EFV International Financial Ventures, офшорка, която не е сигурно под чий контрол е в момента. Тя е предложила по-висока цена от около 40 млн. лв., но не е осигурила нужния за целта депозит и затова е отстранена от надпреварата. Според договор за залог, публикуван в Търговския регистър няколко дни по-рано, на 5 май, ДКК е изтеглила до 37 млн. лв. заем от ББР при SOFIBOR + 4 процентни пиункта (но не по-малко от 5%) лихва. Не е ясно дали е усвоена цялата сума, или само нужните за покупката на "Авионамс". За целта е заложено предприятието на ДКК, наличностите му по сметки, вземане за 1.25 млн. лв. от "Бългерин еъруейз груп" по цесия, ипотекирана е и централата му. Освен това в последващите дни са вписани и залози на участията на ДКК в три от новите му придобивки. Това са споменатите Държавна лаборатория Българска роза и Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, както и "Овча купел" ЕООД (от приватизацията на което АП планираше да получи няколко милиона тази година). Така крайната равносметка от операцията е, че Министерството на икономиката чрез ДКК залага активи, а водената от Министерството на финансите ББР дава 29 млн. лв. за национализацията на едно предприятие, като парите ще се озоват като крайно във фалиралата КТБ, а от нея - в голямата си част във Фонда за гарантиране на влоговете, който след изплащането на гарантираните депозити е най-големият кредитор на КТБ с около 3.7 млрд. лв. вземания. Логиката за държавата Целият този водовъртеж от пари между квазидържавни структури не дава сигнал за някаква структурирана и ясна стратегия, а по-скоро за набавяне на средства, където е възможно. В национализацията на "Авионамс" има минимална доза логика. Според източник, запознат със сделката, търговските банки по принцип имат рестрикции да финансират компании от военнопромишления комплекс като "Авионамс". Затова след затварянето на КТБ, която ги беше взела под крилото си, оръжейните компании изпаднаха в сериозни затруднения. Това личи и от последния отчет на ДКК, според който компанията е отпуснала 1 млн. лв. заем на държавния оръжеен търговец "Кинтекс" към вече дължимите 2.5 млн. лв. Все пак частните заводи от сектора - като "Арсенал", "Емко" и "Аркус", явно намират банки, от които да се финансират. Така че връщането на бившето дружество на "Терем" обратно към държавата продължава да има минуси. Но идеята на държавата явно е била един вид да застане със собственост като гарант зад дружеството и да ползва своята банка да го финансира. В този смисъл "Авионамс" не е изненадваща експозиция, тъй като трудно би се намерила друга банка, която да подпомогне покупка на такъв актив. От бизнес гледна точка инвестицията изглежда перспективна за банката, тъй като военното министерство даде гласност на програма за ремонти на военно оборудване и "Авионамс" може да се окаже с доста поръчки през следващите години, смята източникът. Същевременно обаче по никакъв начин не става ясно какво стратегическо предимство ще има в обединяването на разнородни предприятия, започващи от кисело мляко и стигащи до оръжия, под шапкaта на ДКК. Например "Авионамс" логически пасва много по-добре в холдинга "Терем" към военното министерство, откъдето и произхожда, преди да бъде приватизиран през 2008 г. Всяко допълнително ниво на администрация естествено увеличава разходите, а и поражда опасност от злоупотреби и корупция. Така дивидентите от печеливши компании като "Ел Би българикум" вместо в бюджета ще се озовават в ДКК, откъдето могат да се използват за всевъзможни вътрешни преразпределения чрез заеми за губещи компании. А и съвсем отделен философски въпрос е дали е работа на държавата да се занимава с leveraged buyout на проблемни активи като "Авионамс". И дали няма да има още фирми в списъка за национализация.
Източник: Капитал (20.05.2016)

Новият холдинг касичка Досега Държавната консолидационна компания (ДКК) имаше една-единствена функция - да се заобикаля законът. Според внесените още по време на Тройната коалиция правила постъпленията на държавата от приватизация трябва да отиват в Сребърния фонд. Финансовият министър в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков обаче реши, че има нужда от тези пари текущо и вместо да тръгне с непопулярната идея да променя закона, реши да го финтира - държавните дружества се прехвърлят в ДКК, тя ги продава, а парите дава като дивидент на държавата и те чисто формално не са приход от приватизация. Затова и фактът, че без много публични обосновки от началото на годината Министерството на икономиката е апортирало участието си в 12 дружества в ДКК, сред които най-съществено е "Ел Би булгарикум", звучи на първо четене като потайни стъпки към приватизация. Още повече че цитираната компания, продаваща права за ползване на марките си българско кисело мляко по света, и някои от другите предприятия, са в забранителния списък. В случая обаче целта е друга и от ведомството потвърдиха, че дружествата няма да бъдат приватизирани. "Министерството на икономиката предприе действия за създаване на значим единен орган по управление на държавното участие в дружествата на подчинение на министерството. Тази практика е позната в редица държави. По този начин се създават възможности средствата, които генерират компаниите, да бъдат използвани за нови инвестиции", обясниха от ведомството, ръководено от Божидар Лукарски. Според информация на "Капитал" основната причина за насочване на активи в ДКК е да може те да се ползват за обезпечение и така холдингът да се финансира. Или нещо като репликиране на идеята за Българския енергиен холдинг, само че изграден в голямата си част от разнородни огризки от неприватизирани и едва кретащи дружества, чието съществуване само по себе си в много от случаите няма особена логика. А първото проявление на новата стратегия вече е ясно и също е противоречиво - национализацията на военно-ремонтния завод "Авионамс". Кошницата от придобивки на ДКК определено не е бляскава. Ако има звезда в него, това определено е "Ел Би булгарикум". Компанията има 18.5 млн. лв. приходи от дейността за 2015 г., което е 8% ръст спрямо 2014 г. Над 10 млн. лв. от тях идват от продажба на лицензи, технологии и право за ползване на марки за българско кисело мляко с японската Meiji и финландската Valio. Останалите са основно от собствено производство на вътрешния пазар, част и през собствени магазини в София и Видин, където са и производствените бази на "Ел Би булгарикум". Компанията се занимава и с развойна дейност, като култивира нови поколения закваски, а има и лаборатория за изпитване на храни. Практически дружеството няма дългове, а печалбата почти се удвоява до близо 2.6 млн. лв. Данните за първото тримесечие на 2016 г. също показват ръст. Друго дружество с по-съществени приходи е НИТИ-Казанлък, което е развоен център за военни изделия, който има и собствено производство. Държавна лаборатория "Българска роза", макар и без много приходи, са сравнително важни за сектора си, тъй като дружеството анализира и окачествява етерични масла за частните производители. Аналогична е и дейността на Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, който има лаборатория, издаваща акредитации. Останалите попълнения обаче трудно могат да се похвалят с резултати. Някои са в ликвидация, а други са с минимални приходи и хронично на загуба. Доколкото имат някаква стойност, то са остатъчни активи, и то често по стари оценки. При апорта всички компании са оценени просто по стойността на собствения капитал на общо около 35 млн. лв., като така след поредицата операции капиталът на ДКК се вдига от 8.9 на 44.7 млн. лв. "Дружеството "Ел Би Булгарикум" и "Държавна лаборатория Българска роза" остават в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол и няма да подлежат на продажба. Министерството на икономиката не предвижда и инициирането на промени в ЗПСК, които да засягат статута на двете дружества. По същество нищо не се променя по отношение на собствеността на дружествата, те остават държавни и няма да подлежат на приватизация", уверяват от Министерство на икономиката. В потвърждение на това са и последните действия на ДКК. Тя е използвала поне част от участията си като обезпечение, за да изтегли кредит от държавната Българска банка за развитие, който й е необходим, за да придобие военно-ремонтния завод "Авионамс". Дружеството, някога част от империята на собственика на КТБ Цветан Василев, беше предложено на търг от частен съдебен изпълнител на 10 май заради задължения на собственика му "Хедж инвестмънт България" към фалиралата банка. Търгът беше спечелен от ДКК на минималната обявена цена - малко под 29 млн. лв. Единственият друг кандидат е бил собственикът на "Хедж инвестмънт Бългрия" EFV International Financial Ventures, офшорка, която не е сигурно под чий контрол е в момента. Тя е предложила по-висока цена от около 40 млн. лв., но не е осигурила нужния за целта депозит и затова е отстранена от надпреварата. Според договор за залог, публикуван в Търговския регистър няколко дни по-рано, на 5 май, ДКК е изтеглила до 37 млн. лв. заем от ББР при SOFIBOR + 4 процентни пиункта (но не по-малко от 5%) лихва. Не е ясно дали е усвоена цялата сума, или само нужните за покупката на "Авионамс". За целта е заложено предприятието на ДКК, наличностите му по сметки, вземане за 1.25 млн. лв. от "Бългерин еъруейз груп" по цесия, ипотекирана е и централата му. Освен това в последващите дни са вписани и залози на участията на ДКК в три от новите му придобивки. Това са споменатите Държавна лаборатория Българска роза и Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, както и "Овча купел" ЕООД (от приватизацията на което АП планираше да получи няколко милиона тази година). Така крайната равносметка от операцията е, че Министерството на икономиката чрез ДКК залага активи, а водената от Министерството на финансите ББР дава 29 млн. лв. за национализацията на едно предприятие, като парите ще се озоват като крайно във фалиралата КТБ, а от нея - в голямата си част във Фонда за гарантиране на влоговете, който след изплащането на гарантираните депозити е най-големият кредитор на КТБ с около 3.7 млрд. лв. вземания. Целият този водовъртеж от пари между квазидържавни структури не дава сигнал за някаква структурирана и ясна стратегия, а по-скоро за набавяне на средства, където е възможно. В национализацията на "Авионамс" има минимална доза логика. Според източник, запознат със сделката, търговските банки по принцип имат рестрикции да финансират компании от военнопромишления комплекс като "Авионамс". Затова след затварянето на КТБ, която ги беше взела под крилото си, оръжейните компании изпаднаха в сериозни затруднения. Това личи и от последния отчет на ДКК, според който компанията е отпуснала 1 млн. лв. заем на държавния оръжеен търговец "Кинтекс" към вече дължимите 2.5 млн. лв. Все пак частните заводи от сектора - като "Арсенал", "Емко" и "Аркус", явно намират банки, от които да се финансират. Така че връщането на бившето дружество на "Терем" обратно към държавата продължава да има минуси. Но идеята на държавата явно е била един вид да застане със собственост като гарант зад дружеството и да ползва своята банка да го финансира. В този смисъл "Авионамс" не е изненадваща експозиция, тъй като трудно би се намерила друга банка, която да подпомогне покупка на такъв актив. От бизнес гледна точка инвестицията изглежда перспективна за банката, тъй като военното министерство даде гласност на програма за ремонти на военно оборудване и "Авионамс" може да се окаже с доста поръчки през следващите години, смята източникът. Същевременно обаче по никакъв начин не става ясно какво стратегическо предимство ще има в обединяването на разнородни предприятия, започващи от кисело мляко и стигащи до оръжия, под шапкaта на ДКК. Например "Авионамс" логически пасва много по-добре в холдинга "Терем" към военното министерство, откъдето и произхожда, преди да бъде приватизиран през 2008 г. Всяко допълнително ниво на администрация естествено увеличава разходите, а и поражда опасност от злоупотреби и корупция. Така дивидентите от печеливши компании като "Ел Би българикум" вместо в бюджета ще се озовават в ДКК, откъдето могат да се използват за всевъзможни вътрешни преразпределения чрез заеми за губещи компании. А и съвсем отделен философски въпрос е дали е работа на държавата да се занимава с leveraged buyout на проблемни активи като "Авионамс". И дали няма да има още фирми в списъка за национализация.
Източник: Капитал (25.05.2016)

Кинтекс е станала тихомълком част от Държавната консолидационна компания Без много шум Министерството на икономиката е апортирало акциите на оръжейния търговец Кинтекс в капитала на Държавната консолидационна компания (ДКК). Това е станало на 1 август със заповед на икономическия министър. Така капиталът на ДКК е бил увеличен с 50.5 млн. лв. и вече е достигнал 103 млн. лв. Включването на Кинтекс става седмици след като парламентът прие на първо четене добавянето на това дружество в забранителния списък за приватизация. Kомпанията през последните години е на печалба и работи добре. Приходите от продажбите на Кинтекс през второто тримесечие на годината са 49.6 млн. лв. Фирмата не е единствената от оръжейния бизнес, която влезе през последните месеци в портфолиото на ДКК. Там вече се намира оръжейната фирма НИТИ, чиято приватизация също беше забранена, както и военният завод "Авионамс".
Източник: Сега (03.08.2016)

Държавните оръжейни компании отчитат внушителни ръстове Холдингът от ремонтни заводи ТЕРЕМ отчита внушителен ръст от 86% на произведената продукция за полугодието. Kъм края на юни ВМЗ – Сопот увеличaва приходите си 4.5 пъти до 172 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Предприятието успява за пореден отчетен период да свие задълженията си, увеличава служителите си с над 700 от миналия юни и продължава да инвестира, като се очаква да вложи в нови машини и съоръжения 15 млн. лв. до края на годината. Само преди два месеца бяха отворени и още два цеха в Игнатово. През първото полугодие на 2016 г. оборотите на компанията идват основно от противотанкови снаряди, авиационни неуправляеми ракети, артилерийски муниции и взриватели. Местната продукция на предприятието се пласира добре в Северна Африка и Близкия изток. ВМЗ - Сопот, работи изцяло за външни пазари и изнася основно чрез местни контрагенти, откъдето идват почти 110 млн. от общите приходи на компанията. До края на годината предприятието очаква да реализира продукция за още около 200 млн. лв. ТЕРЕМ също декларира, че разчита в голяма степен на поръчки от чужбина. Групата отчита 49.5 млн. лв. приходи за полугодието, като декларира не само ръст спрямо миналата година, но и близо два пъти преизпълнение на бизнес плана си.
Източник: Капитал (04.08.2016)

Цветан Василев спъва придобиването на „Авионамс“ Две фирми, свързани с банкера-беглец Цветан Василев, спъват финализирането по придобиването от страна на държавата на военно-ремонтния завод „Авионамс“. Причината е, че обжалват търга, при който Държавната консолидационна компания закупи военно-ремонтния завод за сумата от 28 941 117 лева. Търгът бе в началото на май, а заводът бе сложен на тезгяха от частен съдебен изпълнител заради огромни задължения към КТБ. Въпреки че оттогава минаха 3 месеца, вчера стана ясно, че „Авионамс“ де юре още не е прехвърлен към Министерството на икономиката, което е принципал на Държавната консолидационна компания. Причината е, че тече още процедура по обжалване, обясни икономическият министър Божидар Лукарски, като допълни, че тя вероятно ще приключи най-рано септември. Проверка на Агенция „Монитор“ установи, че закупуването на завода от страна на държавата е било обжалвано от две дружества, все свързани с Цветан Василев. Едното е „Хедж инвестмънт България“, което допреди търга бе собственик на 99,9% от капитала на „Авионамс“ и именно заради неговите задължения към КТБ заводът се оказа на тезгяха. Другото е офшорка, регистрирана на Британските Вирджински острови, зад която също стоял Василев. При обявяването на търга тя предложила оферта от 40 млн. лева, но така и не внесе изискуемия по закон задатък – т.е. нужния депозит, за да може да наддава. Съответно не бе допусната до участие и за купувач бе обявена „Държавната консолидационна компания“. Жалбата на „Хедж“ вече е била разгледана на две инстанции, като окончателно е отхвърлена от Апелативен съд-София. В момента на същата инстанция е и жалбата на офшорката, но решението по нея предстои. Това е поредният опит на Василев да сложи ръка върху „Авионамс“, като заводът е и един от малкото реални активи, щедро кредитирани от КТБ. Преди повече от година банкерът беглец направи опит да го отмъкне заедно с още 5 дружества през трупата за 1 евро на белгиеца с московски паспорт Пиер Луврие, но се провали. Новината за опита на Василев да спъне финализирането на продажбата на „Авионамс“ идва в момент, в който стана ясно, че заради придобиването от страна на държавата на завода той може отново да се сдобие и с лиценз за ремонт на руските ни самолети. Преди дни премиерът Бойко Борисов обяви, че е постъпило писмо от руски държавен консорциум, в което се предлага да стартират разговори за целта. Заводът загуби лиценза, след като бе приватизиран през 2012 г. Връщането на разрешителното пък според Борисов ще позволи ние сами да си ремонтираме МиГ-овете и СУ-тата.
Източник: Монитор (16.08.2016)

Правителството увеличи капитала на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД със стойността на правото на собственост върху три имота, намиращи се в град Банкя, съобщиха от правителствената прессллужба. Те са с обща площ от 5.4 дка, заедно с построените в тях сгради. До момента имотите са били в управление на Министерството на финансите, но са с отпаднала необходимост за ведомството. Правителството взе решение в сряда за разпореждането с още няколко имота. На община Варна е предоставен за временно управление държавен имот на ул. „Овеч” №2 в кв. „Виница”. В него ще бъдат настанени децата от предучилищна и яслена възраст от Детска градина №23 „Иглика” за времето до 1 юни 2017 г. Решението ще позволи децата да продължат да посещават заниманията си, докато основната сграда на детската градина бъде ремонтирана заради конструктивни промени. С друго решение кабинетът предостави безвъзмездно на Икономическия университет във Варна имот от 10,6 дка на бул. „Сливница“ №158-А в район „Младост“. Така се осигурява прилежащата земя към сградите, които вече са дадени на висшето училища за нуждите на Колежа по туризъм. Община Ловеч получи част от имот – публична държавна собственост, който се намира на територията на Държавната психиатрична болница в общинския град и представлява триетажна сграда. По този начин ще се осигури възможност за извършване на строително-ремонти дейности и реализиране на мерки за енергийна ефективност на сградата, в която общината предоставя социалните услуги „Защитено жилище” и „Дневен център за лица с тежки психични заболявания”. За публична държавна собственост беше обявен имот, предоставен за управление на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“. Теренът от 957 кв. м се намира в с. Рибарица и е предназначен за изграждане на офис на Парков участък – Тетевен. Ще бъдат построени двуетажна многофункционална сграда и спомагателни постройки, кът за образователни дейности на открито, както и други обекти, нужни за изпълнението на основните задачи на дирекцията. Променено беше предназначението на поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост, необходими за разширение на окисното насипище към рудник „Асарел“. Терените се намират в землището на община Панагюрище и са с площ от 446 дка. „Асарел Медет“ АД ще заплати за промяна на предназначението 1 536 542 лв., а за компенсационно залесяване – 421 954 лв. Правителството отне от Министерството на отбраната, поради отпаднала нужда, имот, разположен в местността „Шумата” край с. Бояново в община Елхово. Теренът, който е с площ от 268 дка и 30 сгради, ще премине в управлението на областния управител на Ямбол.
Източник: Други (19.10.2016)

Съдът върна сделката за „Авионамс". Причината - Софийски апелативен съд (САД) е върнал делото за ново разглеждане, решавайки, че продажбата не може да бъде осъществена, защото Държавната консолидационна компания (ДКК) не е внесла цената в едноседмичен срок от приключване на продажбата. Според съда ДКК дори не е внесла и задатъка преди започване на публичната продан. Освен това лицето, което е участвало от името на ДКК, не е имало необходимите разрешения да участва в тази продан. В началото на лятото премиерът Бойко Борисов се похвали, че е държавата е купила един от най-големите частни заводи за ремонт и обслужване на летателна техника в Европа"Авионамс" АД, като основната му част е разположена на Авиобаза Граф Игнатиево. „Авионамс" е компания, която предлага модернизация на хеликоптери Ми-8 и Ми-17 с военно и гражданско предназначение, хеликоптери Ми-24, както и на редица самолети от типовете Миг, Су и учебните Л39. Историята: На търг в началото на месец май, организиран от частен съдебен изпълнител по искане на синдиците на фалиралата банка КТБ, е бил продаден целият пакет акции на "Хедж инвестмънт България", която държи почти 100% от дружеството. Купувач тогава бе обявена Държавната консолидационна компания (ДКК), която е предложила минималната търсена цена от 28.9 млн. лв. Опит да запази контрол над "Авионамс" е направила и друга фирма. Предложената цена дори е била по-висока - близо 40 млн. лв., но, според съда, тя не е внесла необходимия депозит и е била изключена от надпреварата.
Източник: Други (25.10.2016)

Рокади в ръководството на големи държавни фирми са направени в края на миналата седмица, стана ясно вчера. Промени има във ВМЗ-Сопот и "Ел Би Булгарикум". Те са извършени от Държавната консолидационна компания, която е собственик на редица държавни дружества. От Министерството на икономиката, което се води принципал, нямат информация за случващото се. В края на миналата седмица е бил назначен още един изпълнителен директор на ВМЗ ЕАД - Сопот. Редом с досегашния д-р инж. Иван Гецов ще управлява и Атанас Трифонов, бивш ръководен кадър на ВМЗ, който от няколко месеца оглавява Общинската организация на ГЕРБ-Сопот, съобщи marica.bg. В същото време двамата членове на Съвета на директорите - Владислав Тоцев и Любомир Джапаров, са освободени. Бордът става петчленен и в него освен двамата изпълнителни директори влизат още трима софийски адвокати. Рокадата е била в дните след като правителството подаде оставка. "Вярно е, че има промени, но няма да коментирам, докато не излязат в Търговския регистър", каза за "Стандарт" изпълнителния директор инж. Иван Гецов. Според него промените няма да се отразят на дейността на ВМЗ, който в момента е във възход. Предприятието има гарантирани договори за работа до края на 2018 г. Очакваните приходи за този период са близо 200 млн. лв. Смяна на ръководството е осъществена и в друго държавно предприятие, което също е в много добро финансово състояние. В "Ел Би Булгарикум" са освободени изпълнителният директор Слави Павлов и председателят на Управителния съвет Николай Андреев. Заповеди за уволнения са получили и още членове на Съвета на директорите, чийто състав се променя от 5 на 3. Новият шеф на дружеството е Десислава Христова, която досега е била финансов директор. "Нямам обяснение за случилото се", коментира за "Стандарт" Слави Павлов. На въпрос дали рокадата е свързана с политическите турбуленции между управляващата коалиция, Павлов обясни, че никога не се е замесвал в политика, макар че е член на ГЕРБ, както и другия освободен - Николай Андреев. В същото време новоназначената Десислава Христова е безпартийна. През последните 2 години "Ел Би Булгарикум" се развива много добре и отчита печалби. Освен производство на млечни продукти, осъществява и мащабна научно-развойна дейност, притежава патентите на лактобацилус булгарикум и още над 20 патента на уникални щамове на млечно-кисели бактерии. В. "Марица" съобщава за рокади и в друго оръжейно предприятие - НИТИ ЕАД - Казанлък. Това обаче не бе потвърдено засега. От ДКК не коментираха вчера промените. Очаква се изявление от тях да има днес.
Източник: Стандарт (22.11.2016)

Два месеца след като беше подновен от икономическия министър в оставка Божидар Лукарски, бордът на Държавната консолидационна компания (ДКК) одобри промени в ръководството на оръжейната търговска компания "Кинтекс". От поста си тръгва изпълнителният директор Иван Досков и още трима членове на съвета на директорите, а на тяхно място влизат нови лица, става ясно от подадените документи в Търговския регистър. Това се случва два месеца преди да изтече мандатът на борда и в момент на правителствена криза. Промените в "Кинтекс" са поредната вълна от нови назначения, които правят в последните седмици Лукарски и подопечната му ДКК, към която преминаха голяма част от държавните дружества. Служител на фирмата С решение от 1 декември съветът на директорите на ДКК е намалил броя на членовете на борда на "Кинтекс" от петима на трима души. От постовете си са освободени Иван Досков, който е и изпълнителен директор, Иван Маринов, Иван Загончев и Вельо Велчев. От старите членове остава само Елинка Николова. На тяхно място влизат Валери Гроздев и Валентин Атанасов за срок от два месеца, тъй като мандатът на борда изтича на 7 февруари догодина. Николова е избрана за председател на съвета на директорите, а Валери Гроздев – за изпълнителен директор. Официална информация за новите назначения няма, но лице с името Валери Гроздев излиза с профил в LinkedIn като ръководител отдел в "Кинтекс". Източник на "Капитал" потвърди, че Гроздев е дългогодишен служител в компанията. Той работи там от около 20 години и отговаря за инженеринговия екип. Според източника Гроздев е близък до депутата от ДПС Делян Пеевски. Адвокат в борда Другият нов член на борда – Валентин Атанасов, е софийски адвокат. В данните за връзка с Атанасов на сайта advokatibg.eu е посочен имейл с домейн, водещ към кантората на Тодор Батков. Пак към същата кантора води и мейлът за контакти на сдружението "Асоциация общество и собственост", където Атанасов участва в управлението. Сдружението е организация с идеална цел и регистрация в Бургас. Освен в него Атанасов участва в управлението и на Национален гаранционен фонд "Солидарност", показва справка в ДАКСИ. Фондът беше създаден през 2014 г. към Националното сдружение на общините с цел да помага изпаднали в затруднение общини при кризисни ситуации. Освен тези участия Атанасов е едноличен собственик на "В.С.А. Консулт" и държи 50% във "В.С.А. Комерс", където партньори са му украинец, руснак и българка. Предишни размествания Промените в "Кинтекс", за които се разбра, че предстоят, още преди две седмици, са поредната рокада в дружества под шапката на икономическото министерство през последните седмици. Част от тях бяха гласувани от едноличния собственик ДКК, към която бяха прехвърлени по-рано тази година и която също получи нов борд през септември. В края на миналия месец бяха сменени директорите на "Ел Би Булгарикум", която държи лицензите за закваските за българското кисело мляко. От поста му беше освободен и председателят на директорския борд на "Национална компания индустриални зони", която управлява държавните зони, включително тази в Божурище, като на негово място беше назначен съветникът на Лукарски Владимир Каролев. Само преди седмица в борда на ВМЗ влязоха нови членове и беше назначен втори изпълнителен директор, въпреки че икономическият министър на няколко пъти през тази година е хвалел ръководството за резултатите на компанията. Без промени засега се размина единствено развойното предприятие НИТИ, където старите членове бяха преназначени за нов тригодишен мандат.
Източник: Дневник (08.12.2016)

Промяна в ръководството на София Тех Парк Иван Симеонов е новият изпълнителен директор на "София Тех Парк" АД. Той е член на Съвета на директорите на дружеството от октомври 2016 г. и в неговите надзорни функции до сега попадаха развитието на Лабораторния комплекс и площите за събития в научно-технологичния парк. Досегашният изпълнителен директор Елица Караджова напуска поста по нейна молба поради лични причини. Въпреки това тя ще остане в ръководството като член на Съвета на директорите с цел осигуряване на приемственост и безпрепятствено прехвърляне на отговорностите към новия изпълнителен директор, съобщиха от дружеството. Иван Симеонов има над 20 години управленски опит на най-високо ниво в международни компании и държавни структури. Той притежава дългогодишен опит като консултант в областта на международния бизнес, корпоративното управление, стратегическото планиране, технологичното развитие и пазарното регулиране на различни сектори на икономиката - ИКТ, финанси, туризъм и фармация. До септември 2016 г. е бил член на Съвета на директорите на "Държавната консолидационна компания" ЕАД, която притежава 12% от капитала на "София Тех Парк" АД. Иван Симеонов е магистър по икономика със специалност "Международни икономически отношения" от УНСС. Той притежава и магистърска степен по Бизнес администрация от Американския Университет в България.
Източник: Банкеръ (14.12.2016)

Софийска градска прокуратура обвини знакови фигури от кабинета „Борисов 1”, че са ощетили държавата с продажбата на миноритарния държавен пакет от „ЕВН България електроразпределение”. Радослав Рачев Сагата започва през май 2016 г., когато прокуратурата привлече като обвиняем Радослав Рачев, изпълнителен директор на инвестиционния посредник "Булброкърс" - за злоупотреба с доверие. Тогава се разбра, че разследването е по сигнал на Комисията за финансов надзор от времето на бившия й председател Стоян Мавродиев. Последва 7-месечна пауза и в първите дни на 2017 г. стана ясен вторият обвинен, този път доста по-известен - бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Той бе обвинен в умишлена безстопанственост, от която са настъпили щети за над 20 млн. лв. Най-общо - че остатъчният пакет акции от „ЕВН България електроразпределение“ е продаден за по-малко пари, отколкото трябва. Получих призовка на Бъдни вечер После се разбра, че бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков ще бъде обвинен за престъпление по служба за приватизацията. И по-точно - заради нормативна промяна по времето на министерстването му: парите от приватизация да не отиват в т. нар. Сребърен фонд, а в държавния бюджет. Дянков живее в чужбина, прокуратурата не го е открила веднага и за малко да бъде обявен за общодържавно издирване. До тази ситуация не се стигна, защото Дянков сам се обади в прокуратурата. ПОЛИТИКА румяна арнаудоваcr Симеон Дянков сам звъннал в прокуратурата от САЩ И накрая държавното обвинение се стовари върху бизнесмена и издател Иво Прокопиев, който е и крайният мажоритарен собственик на "Булброкърс". Прокопиев е обвинен, че в периода май-юни 2011 г., в съучастие като помагач със Симеон Дянков - заместник министър-председател и министър на финансите на Република България, умишлено го е улеснил да извърши престъпление по служба, свързано с приватизацията. Иво Прокопиев Нека да припомним как държавата се раздели с акциите си във въпросното електроразпределително дружество, за каква сума и къде отидоха парите: 17 май 2011 г. Агенцията за приватизация (АП) обяви конкурс за избор на инвестиционни посредници, които ще продават миноритарните пакети (33%) от 4 дружества - "ЕВН България електроразпределение", "ЕВН България електроснабдяване" и двете аналогични дружества на "ЧЕЗ България". Изискването към кандидатите беше да имат поне 40 000 сделки от 2006 до 2010 г. или оборотът им за същия период да е минимум 500 млн. лв. И още – посредниците да разполагат с пълен лиценз за дейност, тоест капиталът им да е минимум 1,5 млн. лв. Друго условие беше дружествата да са на печалба в три от последните пет години. 3 юни 2011 г. От АП съобщиха, че 9 инвестиционни посредника (и банки с лиценз за тази дейност) са купили документи за продажбата на пакетите от "ЕВН". А за „ЧЕЗ” са 10. За продажба на 51 612 акции от "ЕВН България електроразпределение" и 62 106 акции от "ЕВН България електроснабдяване" кандидатите са (по азбучен ред): "Булброкърс", "Елана Трейдинг", "Капман", Обединена българска банка, "Първа финансова брокерска къща", Райфайзенбанк, Централна кооперативна банка, Уникредит Булбанк, "Юг Маркет"; 16 юни 2011 г. Крайният срок за подаване на документи за участие в конкурса. Дружествата, поискали да продават държавните акции на „ЕВН”, са седем: „Булброкърс” „Елана трейдинг” „Капман” „ПФБК” ОББ ЦКБ „Юг маркет” 22 юни 2011 г. „Булброкърс” бе избран за инвестиционен посредник за продажбите на държавните дялове в двете дружества от структурата на ЕВН. Това съобщиха от приватизационната агенция. По това време, а и до ден-днешен, едноличен собственик на "Булброкърс" е "Финансиа груп", част от "Алфа финанс холдинг". Мажоритарен акционер в "Алфа финанс холдинг" АД - тогава и сега - е Иво Прокопиев (с малко над 50%), а останалите акции се поделят между Константин Ненов и Иван Ненков. 6 декември 2011 г. Стоян Мавродиев Комисията за финансов надзор потвърди внесения от "Булброкърс" проспект за публично предлагане на 33% от капитала на "ЕВН България електроразпределение". В решението на комисията се казва, че представеното заявление и приложените документи отговарят на всички специализирани закони и наредби. Интересен факт: решението е подписано от председателя на Стоян Мавродиев - същият, който по-късно подава сигнал до прокуратурата. КФН одобрява тогава и начина на продажба - чрез смесен закрит аукцион по методология, одобрена от Съвета на директорите на Българската фондова борса. 13 декември 2011 г. Агенцията за приватизация обяви, че 33% от капитала на "ЕВН България електроразпределение" и "ЕВН България електроснабдяване" ще бъдат продадени чрез публично предлагане на Българската фондова борса (БФБ). Пълна информация за процедурата и дружествата бе публикувана в проспектите за публично предлагане, публикувани на интернет страниците на АП, "Булброкърс" и "ЕВН България". 21 декември 2011 г. Първият ден от аукциона на БФБ. Продажбата на остатъчните държавни акции от ЕВН надмина и най-оптимистичните прогнози на ръководството на борсата, се казва в официално прессъобщение на БФБ. Още в първите часове на аукциона бяха продадени 98,8% от предложените акции на "ЕВН България електроразпределение" и 99,4% от пакета на "ЕВН България електроснабдяване". Пазарните поръчки, които бяха по-голямата част от подадените оферти, се удовлетворяваха на цена 156,6 лв. за акция на "ЕВН България електроснабдяване" и 1 632,56 лв. за акция на "ЕВН България електроразпределение". "Нека този аукцион бъде началото на възраждането на българския капиталов пазар. Днешният успех е резултат от почти едногодишна работа на множество компании и държавни институции", отбеляза тогава Васил Големански, изпълнителен директор на БФБ. Няколко часа след началото на аукциона от австрийската EVN съобщиха, че те са основните купувачи на държавните акции в двете дружества. За двата миноритарни пакета държавата получи 93 млн. лв. "При заложени минимални 78 млн. лева за миноритарния държавен дял в ЕВН, приходите са 92 млн. лева, като все още има 600 акции, които остават за утре, така че се надвишават първоначалните ни оценки", заяви министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков пред журналисти след заседанието на Министерския съвет. 22 декември 2011 г. Финансовият министър по това време Симеон Дянков в интервю за "Капитал" (със съиздател Иво Прокопиев) определя първия ден от продажбата на двата миноритарни пакета на ЕВН като "много успешен, дори над очакванията ни". На въпрос по какъв начин цената, платена за миноритарния дял, ще влезе в бюджета, Дянков отговаря (препечатваме целия отговор предвид важността му): "Има конкретни процедури, които ще отнемат определено време. Понеже продаваме миноритарен дял, парите ще минат през Държавната консолидационна компания и след това ще се появят във фискалния резерв, а не в Сребърния фонд. Но първо трябва да мине общото събрание на компанията, по закон до 1 май тя трябва да разпредели дивидент и парите ще отидат като приход на държавата." Интернет изданието "Дневник" (със съиздател Иво Прокопиев) същия ден отбелязва, че по закон всички приходи от приватизация трябва да постъпват в Сребърния фонд, който е създаден, за да гарантира бъдещи шокове в пенсионната система. Онлайн изданието прави и следния коментар: "За да се заобиколи част от закона за Сребърния фонд обаче, правителството на ГЕРБ създаде Държавна консолидационна компания, чрез която да се приватизират големи държавни предприятия – по този начин парите от тях не отиват във фонда, а в компанията и оттам – в държавния бюджет." Малко предистория как се появи Държавната консолидационна компания. На 23 април 2010 г. от тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) съобщават, че са регистрирали Държавна консолидационна компания. По това време министър е Трайчо Трайков. От съобщението става ясно, че дружеството е създадено в изпълнение на антикризисната програма на правителството, че в него ще бъдат апортирани дялове и акции от дружества, в които държавата има миноритарно участие, и че тези участия ще бъдат раздържавявани от Агенцията за приватизация. Още тогава екипът на Трайков отбелязва, че: "Не се изключва възможността постъпленията от приватизация да постъпват в Държавната консолидационна компания и впоследствие да бъдат насочвани към централния бюджет под формата на разпределение на дивидент." И за да ви стане ясна пълната картинка, припомняме как бе приета антикризисната програма. Решението е взето на заседание на Министерския съвет на 31 март 2010 г., а точното наименование на точка 25 от програмата е: "Мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция". В приетата от правителството "Борисов 1" програма никъде не се споменава Държавната консолидационна компания, а само се говори за приватизация на всички миноритарни остатъчни дялове чрез БФБ и за увеличаване на дивидента от държавните търговски дружества - от 50 на 80%. clubz.bg
Източник: Други (11.01.2017)

Темида окончателно е отхвърлила двете жалби срещу търга за авиоремонтния завод „Авионамс“, с които Цветан Василев се пробва да спре продажбата. След Софийския градски съд и Апелативният съд е приел, че щенията им са недопустими, научи Агенция „Монитор“. Жалбите бяха внесени от две свързани с него дружества. Едното е „Хедж инвестмънт България“, чиято собственост беше заводът и именно акциите му в „Авионамс“ бяха обект на продажбата заради десетките милиони задължения на фирмата към КТБ. А другото – офшорката на банкера-беглец, регистрирана на Британските Вирджински острови „И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс ЛТД“, която е и мажоритарен собственик на КТБ. В началото на май 2016 г. държавата откупи завода за 28 941 117 лв. на публична продан, обявена от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов. Сделката беше реализирана през „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, а до търга се стигна, след като Якимов сложи на тезгяха акциите в завода на „Хедж инвестмънт България“ АД заради дълг на свързаната с Василев компания към КТБ. Веднага след конкурса и „Хедж“, и „И Еф Ви“ жалиха резултатите, като още през юни 2016 г. с определение Софийският градски съд прие, че исковете им са недопустими. Решението му е било потвърдено на 22 декември 2016 г. от Софийския апелативен съд. Причината за отхвърлянето на жалбата на „И Еф Ви“ е, че офшорката заяви участие в търга с оферта от 40 млн. лв., но не внесе изискуемия по закон задатък, т.е. депозит, за да наддава и затова не бе допусната до участие в търга. Така за купувач е обявена „Държавна консолидационна компания“ ЕАД с предложената от нея цена, като след отхвърлянето на жалбите компанията най-сетне може да влезе във владение на завода. Предстои разпределение на средствата от продажбата, което частният съдебен изпълнител, провел търга, трябва да направи.
Източник: Монитор (24.01.2017)

Държавата окончателно става собственик на "Авионамс" Девет години след приватизацията пловдивският завод за ремонт на авиационна техника "Авионамс" отново ще бъде държавен. Срещу 28.9 млн. лв. "Държавната консолидационна компания" (ДКК) ще придобие акциите до петък, след като съдебният спор за продажбата приключи окончателно. Така военноремонтният завод излиза окончателно от орбитата на Цветан Василев. Във фалиралата КТБ ще влязат почти 29 млн. лв., а завръщането на държавата се финансира от държавната ББР. До "национализацията" се стигна, след като преди осем месеца акциите на "Хедж инвестмънт България", която държеше почти 100% от дружеството, бяха предложени от частен съдебен изпълнител по искане на синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) заради необслужван кредит. За купувач беше обявена Държавната консолидационна компания (ДКК), която предложи 28.9 млн. лв. за пакета. Продажбата беше обжалвана от мажоритарния собственик, което не попречи на премиера Бойко Борисов на няколко пъти да се похвали, че "си върнахме "Авионамс". По ирония сделката реално става факт едва в последните дни на правителството. Прехвърлянето на акциите на името на ДКК се очаква да стане до края на тази седмица.През юни миналата година Софийският градски съд (СГС) образува дело по жалба на "Хедж инвестмънт България" срещу действията на частния съдебен изпълнител Стоян Якимов, който организира продажбата. Компанията, за която се смята че е в орбитата собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев, продължи да обжалва и отделните стъпки на процедурата, което проточи целия казус. В края на ноември СГС отхвърли жалбата на "Хедж инвестмънт" срещу прехвърлянето на акциите му на ДКК, но предвиди двуседмичен срок за обжалване на по-горна инстанция. Справка в регистъра на СГС показва, че преди броени дни магистратите са допуснали поправка на "очевидна фактическа грешка", която предвижда, че решението по случая е окончателно и не подлежи на обжалване. Информацията беше потвърдена и от частния съдебен изпълнител. "Решението влезе в сила. Поисках книгата на акционерите, за бъде записано прехвърлянето. Предполагам, че то ще е факт до края на седмицата", коментира Якимов за "Капитал".Акциите на "Хедж инвестмънт" в "Авионамс" бяха предложени на търг миналата пролет по искане на синдиците на КТБ заради необслужван дълг на дружеството от 35.1 млн. лв. Пакетът от общо 2 090 719 акции (99.97% от капитала) се продаваше на минимална цена от 28.9 млн. лв. Точно толкова предложи и ДКК. С надежда да запази контрола си в търга тогава участва и мажоритарният собственик и дори предложи по-висока цена – близо 40 млн. лв. Компанията обаче беше изключена от надпреварата, тъй като не внесе необходимия депозит. Така държавното дружество беше обявено за купувач. От икономическото министерство, което е принципал на компанията, тогава казаха, че ДКК ще финансира сделката със собствени средства и банкова кредит, но не дадоха подробности. Стана ясно обаче, че заемното финансиране ще дойде от държавната Българска банка за развитие.Пловдивският завод (преди "Терем – Георги Бенковски") беше приватизиран през 2008 г. Самата "Хедж инвестмънт" е мажоритарна собственост на регистрираната на Британските Вирджински острови офшорка EFV International Financial Ventures (90.71%), а КТБ притежава пряко 9.27%. "Хедж инвестмънт" е собственик и на дружеството "Кемира", което е прекият акционер в русенския военен завод "Дунарит". Финансовите резултати на "Авионамс" за 2015 г. показват, че продажбите са намалели с близо 60% до 2.8 млн. лв., а загубата е скочила почти двойно до 4.5 млн. лв. Компанията обаче отчита значителен ръст на другите приходи заради продажба на нетекущи активи. От доклада на ръководството става ясно, че през 2015 г. са продадени собствени вертолети Ми-17 и Ми-24, а средствата са използвани за покриване на задължения по цесии. Това е довело до намаляване на общите задължения на дружеството с над 33%. Към края на 2015 г. дълговете са за общо 14.5 млн. лв. Основната част от тях – 10.7 млн. лв., са към КТБ.
Източник: Капитал (25.01.2017)

Девет години след приватизацията пловдивският завод за ремонт на авиационна техника "Авионамс" отново ще бъде държавен. Срещу 28.9 млн. лв. "Държавната консолидационна компания" (ДКК) ще придобие акциите до петък, след като съдебният спор за продажбата приключи окончателно. Така военноремонтният завод излиза окончателно от орбитата на Цветан Василев. Във фалиралата КТБ ще влязат почти 29 млн. лв., а завръщането на държавата се финансира от държавната ББР. До "национализацията" се стигна, след като преди осем месеца акциите на "Хедж инвестмънт България", която държеше почти 100% от дружеството, бяха предложени от частен съдебен изпълнител по искане на синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) заради необслужван кредит. За купувач беше обявена Държавната консолидационна компания (ДКК), която предложи 28.9 млн. лв. за пакета. Продажбата беше обжалвана от мажоритарния собственик, което не попречи на премиера Бойко Борисов на няколко пъти да се похвали, че "си върнахме "Авионамс". По ирония сделката реално става факт едва в последните дни на правителството. Прехвърлянето на акциите на името на ДКК се очаква да стане до края на тази седмица.През юни миналата година Софийският градски съд (СГС) образува дело по жалба на "Хедж инвестмънт България" срещу действията на частния съдебен изпълнител Стоян Якимов, който организира продажбата. Компанията, за която се смята че е в орбитата собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев, продължи да обжалва и отделните стъпки на процедурата, което проточи целия казус. В края на ноември СГС отхвърли жалбата на "Хедж инвестмънт" срещу прехвърлянето на акциите му на ДКК, но предвиди двуседмичен срок за обжалване на по-горна инстанция. Справка в регистъра на СГС показва, че преди броени дни магистратите са допуснали поправка на "очевидна фактическа грешка", която предвижда, че решението по случая е окончателно и не подлежи на обжалване. Информацията беше потвърдена и от частния съдебен изпълнител. "Решението влезе в сила. Поисках книгата на акционерите, за бъде записано прехвърлянето. Предполагам, че то ще е факт до края на седмицата", коментира Якимов за "Капитал".Акциите на "Хедж инвестмънт" в "Авионамс" бяха предложени на търг миналата пролет по искане на синдиците на КТБ заради необслужван дълг на дружеството от 35.1 млн. лв. Пакетът от общо 2 090 719 акции (99.97% от капитала) се продаваше на минимална цена от 28.9 млн. лв. Точно толкова предложи и ДКК. С надежда да запази контрола си в търга тогава участва и мажоритарният собственик и дори предложи по-висока цена – близо 40 млн. лв. Компанията обаче беше изключена от надпреварата, тъй като не внесе необходимия депозит. Така държавното дружество беше обявено за купувач. От икономическото министерство, което е принципал на компанията, тогава казаха, че ДКК ще финансира сделката със собствени средства и банкова кредит, но не дадоха подробности. Стана ясно обаче, че заемното финансиране ще дойде от държавната Българска банка за развитие.
Източник: Капитал (25.01.2017)

В последните дни на предишното самопровалило се управление, ексминистър Божидар Лукарски обслужил и КОЙ. Прославилият се с поредицата сътворени от него гафове началник на икономическото ведомство като за последно е "полегнал" пред прославения депутат и бизнесмен Делян Пеевски - човека, който напоследък се сдоби и с прозвището "изпълнителен директор на държавата" Акционерното дружество "София - Булгартабак", което е част от едноименната холдингова структура, свързана с Пеевски, успява да се вреди с поредната си придобивка като предколеден подарък. Държавното дружество "Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки", което по принцип влиза в забранителния списък за приватизация (под №19 от обектите на Министерството на икономиката в Приложение 1 на Закона за приватизация и следприватизационен контрол), решава да се раздели с една от най-емблематичните си сгради - на бул. „Цар Борис ІІІ“ №134, където доскоро се помещаваше Музеят на виното, и да я продаде на уж закъсалата откъм финанси тютюнева фирма. Да напомним - преди по-малко от година шефовете й провокираха десетки свои служители да я нарекат "мафия" заради драстични съкращения и неплащане на заплати. Сега обаче явно нещата са се променили, тъй като "София БТ" е решила да се насочи към имотния пазар Сделката е регистрирана в Службата по вписвания на 18 ноември миналата година (акт 11,том ІХ, рег.№ 11098, дело 1503). От документа, с който в. "БАНКЕРЪ" разполага, става ясно, че държавното дружество е продало триетажна административна сграда с разгърната площ от 7072 кв. м, заедно идеалните части, а също и правото си на строеж върху огромния парцел в този атрактивен столичен район. Това е станало на цена от 8.6 млн. лева. Простата сметка показва, че имотът е изтъргуван за смехотворните 620 евро за кв. метър. Естествено, търг или конкурс за тази продажба не са били обявявани. Както знаем, "приемствеността" в най-лошите практики ползвани след внимателното изследване на "пробойните" в закона, се използват от години доста умело от нашенските управляващи. За да се избегне „ветото“ от закона за приватизация и в този случай е ползвана старата и изпитана схема, приложена при продажбата на "Царските конюшни". За нея в. "БАНКЕРЪ" подробно писа още преди година. Става дума за това, че в забранителния списък влиза дружеството, но когато неговите активи попадат в парцели, където са съсобственици с други техни ползватели, законът не важи (бел.ред - чл.1, ал.3, т. в. - при съсобственост по Закона за собствеността). Това е начинът, по който е заобиколена забраната и имотът е прехвърлен на частното акционерно дружество, което също притежава сграда в границите на огромния парцел. Друг е въпросът защо никой през годините не си е направил труда да отдели терена под тази сграда в отделен парцел и да го обособи в самостоятелнен урегулиран поземлен имот?! Самият "Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки" ЕООД е собственост на Държавната консолидационна компания, която пък от своя страна е притежание на Министерството на икономиката. Още когато (преди по-малко от година - през май 2016) стана ясно, че икономическото ведомство е апортирало участието си в 12 дружества от нея, се появиха съмнения, че това са потайни стъпки към приватизация на дружества или атрактивни техни имоти, които инак влизат в забранителния списък. На фона на описаните сегашни действия тези съмнения започват да се оправдават. Очевидно държавното дружество, което е преценило, че голямата сграда му идва в повече, все пак е трябвало да се настани някъде. Само месец след продажбата - в последния работен ден на миналата година (на 30 декември), неговият управител Венелин Георгиев сключва нова сделка. Отново - без задание и без конкурс, той решава да напазарува офиса на частното "ДМ Травъл" ООД на централната софийска ул. "Света София" №10. За разлика от минималната цена, на която продава своя имот, държавното дружество решава да се изръси порядъчно при покупката от частника. За три кабинета, галерия, офис и предверие, разположени на 194.76 кв. м, Георгиев плаща 550 хил. евро. С други думи - когато продава, началникът на института за виното дава квадратния метър по 620 евро, но когато купува, плаща по близо 2900 евро за квадратен метър. В момента дружеството вече се е настанило на новия си адрес и е внесло в новия си дом няколко рехави рафта с вино. Пършивата изкуствена лозичка, поставена в тясното помещение, пък може би трябва да създава усещането, че това е новият музей на българското вино...?! (На снимката.) Ако обаче с такъв "салон" ще трябва да рекламираме виното си пред света, можем да се досетим какъв ще бъде и следващият резултат... Опитахме се да разберем какви са били мотивите на ръководството на държавния холдинг като собственик на "Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки" да осъществи тези предколедни покупко-продажби. Искахме да разберем кое точно е провокирало вземането на решението (№РД-06-58 от 4 октомври 2016-а), с което се дава ход на сделката за продажбата, а също и за последвалото го разрешение за покупката на новия офис на дружеството. Въпреки настоятелните ни обаждания никой от началниците там така и не пожела да разговаря с нас, независимо от възторжените обещания на секретарката това да се случи. За да си изясним ситуацията, изпратихме и официално запитване до Министерството на икономиката. Адресирахме въпросите си директно към новия заместник-министър Лъчезар Борисов, който е и член на борда на директорите на Държавната консолидационна компания. Оттам ни изпратиха следния отговор: Министерството на икономиката отговаря на в. "БАНКЕРЪ" Във връзка с поставените от Вас въпроси Ви информирам за следното: С Протокол № РД-21-20/26.02.2016 г. на министъра на икономиката участието на държавата в „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки” ЕООД е внесено като апортна вноска в капитала на "Държавна консолидационна компания" ЕАД. Това обстоятелство е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията и от този момент правата на едноличен собственик на капитала на НИИВСН ЕООД, гр. София се осъществяват от ДКК ЕАД, гр. София и всичките действия по продажбата на имота, находящ се на бул. "Цар Борис ІІІ" № 134 и покупката на друг имот от НИИВСН в центъра на София, са извършени без участието на Министерство на икономиката. Поради обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на НИИВСН ЕООД е "Държавна консолидационна компания" ЕАД, гр. София, на два пъти се обърнахме към компанията за предоставяне на информация относно реализираната сделка, като въз основа на получената такава Ви предоставяме отговор на поставените въпроси. На 18 ноември 2016 г. в Службата по вписвания е вписан Нотариален акт №111, от който става ясно, че Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки, собственост на Държавната консолидационна компания, е продал на "София - Булгартабак" АД триетажната административна сграда, находяща се на бул. "Цар Борис ІІІ" № 134. В описаните в документа актове никъде не е споменато, че за тази продажба е бил обявяван конкурс или търг. Каква е причината и юридическата обосновка за тази сделка? - Сделката е осъществена след взето решение от СД на ДКК ЕАД и Протоколно решение на изп. директор, в качеството му на упражняващ правата на ДКК, като едноличен собственик на капитала на НИИВСН ЕООД.В условията на цитираното протоколно решение на ЕСК е записано, че сделката следва да се осъществи на основание чл. 66, във връзка с чл. 33 от Закона за собствеността, което изключва провеждането на търг или конкурс. Липсва информация за изпълнението на изискванията на ЗПСК. Предстои извършването на проверка от компетентните органи по отношение на това дали е било необходимо преди осъществяване на сделката да бъдат изпълнени условията на ЗПСК, т.е. наличие на изрично разрешение на МС или процедиране на сделката от АПСК. Какви са мотивите за взетото решение (Протокол № РД-06-58 от 4 октомври 2016) за продажбата на този актив? - От искането на управителя на НИИВСН ЕООД до ДКК ЕАД за даване на разрешение за извършване на разпоредителната сделка става ясно, че постъпленията от продажбата на недвижимия имот ще бъдат използвани за осигуряване на средства във фонд "Работна заплата", за осъществяване на научна и развойна дейност, както и за участието на дружеството в редица европейски проекти, предвидени в стратегията на новото ръководство с цел финансовото стабилизиране на института, т.е. мотивът е липсата на парични средства за осъществяване на дейността си. Коя е фирмата, която е направила оценката на имота ? - Експертната оценка на активите е изготвена от "Консулт Комерс Инженеринг-99" ЕООД. Как е избран купувачът? - Изискването на чл. 66, във връзка с чл. 33 от Закона за собствеността е сградата да бъде предложена първо на собственика на земята и в този смисъл сделката е сключена с фирмата, собственик на земята, върху която е построена сградата предмет на продажбата. Само месец след тази продажба (на 30 декември 2016 г.) Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки купува от "ДМ Травел" ООД друга сграда в центъра на София. Отново сделката е реализирана на база Протокол от едноличния собственик на капитала - Държавната консолидационна компания. Какви са записаните мотиви за вземането на това решение? - Предполагаемите мотиви са намиране на друга подходяща сграда за осъществяване на дейността на дружеството и най-вече за преместване на т.нар. "Дом на виното", с оглед по добрата локация на новозакупения имот. Коя е фирмата, извършила оценка на имота? В получената от ДКК ЕАД информация не се съдържат данни за това дали е извършвана оценка на имота и от кого. По непотвърдена информация на в. "БАНКЕРЪ" вече е започнало разследване по тези сделки, но резултатите от него едва ли ще станат ясни преди изборите. Инак с началото на предизборната кампания всички политически партии сякаш се събудиха като "борци" срещу корупцията. Поне с такива лакърдии всекидневно ни облъчват отправилите се към властта. Ако съдим по думите им, след изборите на 23 март, ние, избирателите, би трябвало да осъмнем в една чиста и незасегната от този бич на демокрацията държава. Само че това, както всички знаем, е далеч от реалността и в тясна близост до сънищата.
Източник: Банкеръ (02.03.2017)

Министърът на икономиката Теодор Седларски е предприел действия за смяната на ръководството на "Държавната консолидационна компания", съобщиха от икономическото министерство. Причината са установени проблеми в управлението на дружеството, които са потвърдени от Министерския съвет. Става дума за продажба на сграда от дъщерна компания в холдинговата структура - Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки. .С разрешение на Съвета на директорите на консолидационната компания, управителят на института е продал сграда на "София-БТ", без да получи необходимото разрешение от Министерския съвет, става ясно от съобщението на икономическото министерство. Установени са и други факти, свързани със занижен контрол по отношение на дъщерни компании, с което е забавен диалогът и търговската дейност с международни компании. В някои от дъщерните компании е установен стартиращ процес на аутсорсване на дейности към външни партньори, което се счита за недобра корпоративна практика. "Държавната консолидационна компания" е най-големият холдинг от системата на ведомството, който управлява значими по обем активи и дружества ,и е отговорен за развитието на проекти, свързани не само с развитието на икономиката и външната търговия, а и с военно-отбранителния комплекс на държавата. Справка в Търговския регистър показва, че дружеството се управлява от Ясен Спасов, който е представител на компанията, и от Съвет на директорите, съставен от Лъчезар Калбуров, Красимир Тенев и Ясен Спасов. Ясен Спасов беше назначен като представител на компанията през декември 2015 година. Неговите колеги в Съвета на директорите бяха вписани в Търговския регистър през септември 2016 година. На 17 март е подадено заявление за промяна - постът на Спасов ще бъде поет от Радост Вълчева-Генчева. В Съвета на директорите тя ще бъде подпомагана от Слави Димитров и Димитър Кунов. Искането се обработва.
Източник: Инвестор.БГ (23.03.2017)

Министърът на икономиката Теодор Седларски е предприел действия за смяната на ръководството на "Държавна консолидационна компания" ЕАД, съобщиха от икономическото министерство. Причината са установени проблеми в управлението на дружеството, които са потвърдени от Министерския съвет. Става дума за продажба на сграда от дъщерна компания в холдинговата структура - Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки. С разрешение на Съвета на директорите на консолидационната компания, управителят на института е продал сграда на "София-БТ", без да получи необходимото разрешение от Министерския съвет, става ясно от съобщението на икономическото министерство. Установени са и други факти, свързани със занижен контрол по отношение на дъщерни компании, с което е забавен диалогът и търговската дейност с международни компании. В някои от дъщерните компании е установен стартиращ процес на аутсорсване на дейности към външни партньори, което се счита за недобра корпоративна практика. "Държавна консолидационна компания" е най-големият холдинг от системата на ведомството, който управлява значими по обем активи и дружества, и е отговорен за развитието на проекти, свързани не само с развитието на икономиката и външната търговия, а и с военно-отбранителния комплекс на държавата. Справка в Търговския регистър показва, че дружеството се управлява от Ясен Спасов, който е представител на компанията, и от Съвет на директорите, съставен от Лъчезар Калбуров, Красимир Тенев и Ясен Спасов. Ясен Спасов беше назначен като представител на компанията през декември 2015 година. Неговите колеги в Съвета на директорите бяха вписани в Търговския регистър през септември 2016 година. На 17 март е подадено заявление за промяна - постът на Спасов ще бъде поет от Радост Вълчева-Генчева. В Съвета на директорите тя ще бъде подпомагана от Слави Димитров и Димитър Кунов. Искането се обработва.
Източник: Инвестор.БГ (24.03.2017)

Шефовете на ДКК бяха уволнени заради Дома на виното Точно един месец след излизането на доклада за тежки нарушения в икономическото министерство при управлението на министър Божидар Лукарски, наследникът му Теодор Седларски уволни цялото ръководство на Държавната консолидационна компания (ДКК). Начело застава Радост Вълчева-Генчева, която е работила в Агенцията за приватизация. В Съвета на директорите тя ще бъде подпомагана от Слави Димитров и Димитър Кунов, който през миналата година влезе в Изпълнителното бюро на БСП-София. Освободени са Ясен Спасов, Красимир Тенев и Лъчезар Калбуров. Причина за смяната е продажбата на сграда от дъщерна компания на ДКК - т.нар. Дом на виното. Теренът е особено апетитен и се намира в близост до фабриката на "София БТ" на столичния булевард "Цар Борис Трети". Именно "София БТ", част от "Булгартабак", е избраният купувач. Домът на виното е част от Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки, а той е в забранителния списък за приватизация. От ведомството на Седларски обаче уточниха, че от миналата година капиталът му е прехвърлен на ДКК и точно тя е сключила сделката. Продажбата е реализирана без провеждането на търг или конкурс, но от ДКК са изтъкнали, че законът дава подобна възможност. Проверката на министерството установила и други факти, свързани със занижен контрол по отношение на дъщерни компании. Засечено е и изнасяне на услуги към външни фирми - партньори, които се считало за недобра практика. Във връзка с това преди седмица Седларски е възложил конкретни мерки, които да бъдат изпълнени от ДКК. Те са свързвани с по-добро корпоративно управление и спиране на неприемливи предстоящи дейности в конкретни дъщерни дружества, посочват от министерството. Какво точно е препоръчал министърът, обаче не се разбира. До момента задачите не са изпълнени и затова той е решил да се раздели с директорския борд на ДКК. ФАБРИКА Едно от основните занятия на Министерството на икономиката е била смяната на началници в държавните фирми, е установила проверката. За около двугодишното си управление Божидар Лукарски е успял да назначи 75 управители на 33 търговски дружества с над 50% държавно участие, които попадат под шапката на министерството. Критики са отправени и към управлението на "София тех парк", който отскоро също е с ново ръководство. Заради мудната работа на "Национална компания индустриални зони" България може да бъде осъдена по дела за "няколко милиона лева". Причината - дружеството е бавило изграждането на прилежаща инфраструктура в нарушение на дадени пред инвеститори гаранции.
Източник: Сега (24.03.2017)

Държавната консолидационна компания, където отиват част от приходите от приватизация, е на път да се превърне в държавен оръжеен холдинг. В рамките на последната година капиталът й е нараснал от 9 млн. лв. на над 231 млн. лв., предаде Медиапул. Процесът по създаването на "холдинга" се поддържа от двама министри - бившия Божидар Лукарски и заместника му - Теодор Седларски. В ДКК бяха включени "ВМЗ Сопот", "Кинтекс" и "НИТИ"-Казанлък. Друга компания - ремонтната "Авионамс", също ще се присъедини към тях. "Това ще стане след изчистването на въпроса с придобиването на компанията от ДКК", обяснил зам. -министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Според него целта да са под една шапка е държавните активи да се управляват по-добре. "ВМЗ-Сопот" е сред предприятията, които през няколко години или влизат, или излизат от т.нар. забранителен списък за приватизация. Последно през м.г. в средносрочната бюджетна прогноза на финансовото министерство 2017-2019 г. бе записано, че Вазовските заводи и оръжейният търговец "Кинтекс" могат да бъдат продадени. Впоследствие бяха върнати в забранителния списък. Само в рамките на половин година ВМЗ постигна печалба от 72.3 млн. лв. на фона на загуба от 1.6 млн. лв. за първото полугодие на 2015 г. С над 80% по-висока печалба за първите шест месеца на м.г. се отчете и "Кинтекс". По сходен начин се представят и "НИТИ" - Казанлък и "Терем".
Източник: Сега (13.04.2017)

Консолидационната компания иска повече приватизация Държавната консолидационна компания (ДКК) препоръчва на Агенцията за приватизация да подобри работата си и изтъква, че липсата на продажби е риск. Причината е, че част от приходите от раздържавяване отиват именно в ДКК. Спирането на приватизацията обаче е само една от опасностите, пред които е изправена компанията холдинг, става ясно от отчета й за първите три месеца на тази година. Любопитно в случая е, че ДКК е под шапката на Министерството на икономиката. От 4 май за министър на икономиката бе назначен Емил Караниколов, който бе дългогодишен шеф на Агенцията за приватизация. Според отчета заплаха е и ограниченият ресурс от акции, които ще се апортират в капитала на дружеството и подлежат на приватизация. В отчета на компанията има и препоръка преобразувани неефективни компании с държавно участие в капитала да влязат в ДКК. Целта е да бъде намален техният брой, както и да се ограничат разходите за тях. Приходите от дейността на дружеството са 170 хил. лв., като над 98% са приходи от предоставени заеми, а 1.72% са постъпления от отдадени под наем помещения, показва още отчетът. ДКК е холдинг, под чиято опека се намират 19 дружества. Той контролира летище Стара Загора, Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки, "Ел Би Булгарикум", "Електротранспорт" и др. Под неговата шапка попадат и оръжейните "НИТИ -Казанлък", "ВМЗ -Сопот" и търговецът "Кинтекс", който чупи рекорди по приходи в първите три месеца на годината. Затова и неофициално за ДКК се говори като за оръжеен холдинг. При управлението на бившия икономически министър Бождидар Лукарски в ДКК бяха включени 14 дружества. Именно тогава под негов контрол се оказаха "ВМЗ", "Кинтекс" и "НИТИ Казанлък". Към ДКК се очаква да се присъедини и друго държавно дружество - "Авионамс", но прехвърлянето все още не е факт.
Източник: Сега (10.05.2017)

"Авионамс" - едно от ключовите за страната предприятия, премина във фактическо управление на държавата", съобщи вчера Министерството на икономиката (МИ). Ренационализацията струва на държавата точно 28 941 111 лв. Предприятието, което е част от военнопромишления комплекс и се занимава с ремонт на летателни машини, бе приватизирано през 2008 г. и смени няколко пъти собствениците си. А след фалита на КТБ и разпадането на бизнес империята на Цветан Василев и Делян Пеевски влезе в епицентъра на скандалите за най-ценните активи наред с БТК, "Дунарит", мултиплексите и т.н. Акциите на "Авионамс" се оказаха заложени в КТБ срещу кредити на последния му собственик "Хедж Инвестмънт България", който след рухването на банката остана в "патримониума" на Цветан Василев. А тъй като задълженията не се обслужвали, частен съдебен изпълнител обяви акциите за продажба. Това се случи точно преди година. Изненадващо премиерът Бойко Борисов се оказа особено горещ привърженик на одържавяването на предприятието и овласти Държавната консолидационна компания (ДКК) да участва в търга за "Авионамс". ДКК, която предложи да плати близо 29 млн. лева, бе обявена за победител, но обжалване на решението забави прехвърлянето на собствеността. Според вчерашното съобщение на Министерството на икономиката "вече е влязло в сила постановлението на частния съдебен изпълнител, с което по съдебен ред се потвърждава обявяването на ДКК за купувач на 99.9% от "Авионамс". От МИ посочват, че "Авионамс" АД (познато преди като "Терем - Георги Бенковски") е един от най-големите заводи за капитален ремонт и обслужване на летателна техника в Европа. Основната част от завода е разположена в района на авиобаза "Граф Игнатиево". "Връщането му в ръцете на държавата ще гарантира устойчивото му развитие, пълноценното обслужване на техниката на ВВС и максималната защита на държавния интерес", твърдят от министерството. Засега не е ясно как точно държавата смята да се погрижи за просперитета на "Авионамс".
Източник: Сега (16.05.2017)

Министерството на икономиката ще помогне финансово на "Авионамс" Заводът за ремонт на авиационна техника "Авионамс" АД, който държавата придоби след краха на КТБ, ще получи финансова помощ от Министерството на икономиката, за да изпълни договор за ремонт на 36 вертолета, сключен с Агенцията на НАТО за снабдяване и поддръжка (NSPA). Това се казва в съобщение на ведомството за посещението на министър Емил Караниколов в дружеството, във владение на което държавата встъпи миналия месец. Държавната консолидационна компания спечели организиран от частен съдебен изпълнител търг и плати 29 млн. лв. за дружеството, контролирано преди това от Цветан Василев. На срещата е било подчертано, че ще бъдат положени допълнителни усилия за задълбочаване на сътрудничеството с NSPA и са очертани възможности за предстоящ ремонт на нови вертолети. Дружеството е съхранило всички мощности, необходими за ремонтно-възстановителни дейности на авиационна техника руско производство, която в момента се експлоатира от българските военно-въздушни сили, е констатацията на министерството. "Авионамс" разполага със сертификати, издадени от конструктора, които му предоставят възможност за бъдещо разширяване на дейността, се казва в съобщението. Предприятието единствено извън Русия извършва ремонт на вертолети с гражданско и военно предназначение от типа МИ 8, МИ 17 и техните модификации и на самолети от фамилията МиГ и Су. Бившият "Терем – Георги Бенковски" е един от най-големите заводи за капитален ремонт и обслужване на летателна техника в Европа. Ръководството на "Авионамс" е представило на принципала финансовите отчети, приходите и предстоящите плащания.
Източник: Дневник (06.06.2017)

Държавните военни заводи продължават да растат Държавните военни заводи продължават да подобряват резултатите си през първата половина на 2017 г. И трите предприятия към Министерството на икономиката, които пряко се контролират от Държавната консолидационна компания (ДКК) - ВМЗ, "Кинтекс" и НИТИ, отчитат по-високи приходи и печалби, а паралелно с това се увеличават и заетите в сектора. С това продължава започналата преди 2-3 години тенденция за съживяване на сектора в резултат на увеличените поръчки. Основният двигател за това са военните конфликти и превъоръжаване в региони, които са традиционни пазари за компаниите. Прогнозите за цялата година също са за растеж на сектора. Сопотският гигант Най-голямото държавно дружество в сектора - сопотският ВМЗ, повишава общите си приходи с над една трета през първата половина на годината, като ръстът идва основно от приходите от продажби. Увеличението щеше да бъде дори по-голямо, ако не беше спадът с около 6 млн. лв. в приходите от ремонтни услуги, както и загубата от малко над 1 млн. лв. от курсови разлики. Значително увеличение има и на разходите, основно за материали, което се дължи на по-големия обем поръчки. Към средата на годината оперативните разходи на компанията са в размер на 150.2 млн. лв. спрямо малко под 100 млн. лв. за същия период на 2016 г. Това, както и увеличените с около 8 млн. лв. разходи за данъци обяснява по-малкия ръст на нетната печалба, отколкото на приходите. Предприятието произвежда противотанкови снаряди, ракети, муниции, взриватели и т.н., а основните му пазари са Близкият изток, Индия, Северна Африка, бившите социалистически държави и бившите съветски републики, които използват оръжейни системи, за които ВМЗ прави боеприпаси. Увеличените поръчки са и причината за ръста в броя на работниците във ВМЗ. През първата половина на 2017 г. в завода са работели средно 4578 работници, докато година по-рано броят им е бил 3631. Това е повишило и разходите за персонал на компанията с 57% до малко над 35 млн. лв. Задълженията на компанията като цяло остават стабилни. Лек ръст до 130 млн. лв. има при търговските и други задължения, което идва от дължими 12.6 млн. лв. към собственика ДКК. Дружеството има и банков кредит от Първа инвестиционна банка на стойност 950 хил. лв., с който са обезпечени плащанията по издадени гаранции със срок на действие до средата на 2020 г. Прогнозата на компанията за цялата година е добра, като се очаква да бъдат изпълнени договори за 600 млн. лв. Търговия във възход Търговецът на специална продукция "Кинтекс" отбелязва най-силен ръст на приходите за полугодието, макар че обемите му като цяло са по-малки от тези на ВМЗ. Към края на второто тримесечие приходите от продажби на стоки на дружеството са в размер на 152.3 млн. лв. спрямо 49.6 млн. лв. за същия период на миналата година, което е повече от тройно увеличение. Трябва да се отчете, че в сумата влизат плащанията по два договора, изпълнени в края на миналата година - 15.9 млн. лв. за Алжир и 22.2 млн. лв. за Индия. Дори и да се изключи тази сума обаче, приходите пак са повече от двойни тази година. Разходите на "Кинтекс" също нарастват тройно до близо 140 млн. лв. Основната причина е по-високата себестойност на продадените стоки заради увеличените обеми на продажби. Ръст обаче има и при нетната печалба, която достига 12.9 млн. лв. Рентабилността на приходите от продажби към средата на годината е 9.39%, което е подобрение спрямо отчетените 9.05% година по-рано. Клиентите на компанията са в Алжир, Индия, Етиопия и Египет, където са били направени доставки през второто тримесечие на 2017 г. В момента компанията подготвя нови оферти и участва в тръжни процедури за боеприпаси и въоръжение от министерствата на отбраната на Алжир и Индия. Извън тях обаче вече има и подписани договори с министерствата на отбраната на двете държави, по които доставките трябва да бъдат направени до края на годината. Според ръководството на дружеството се очаква "да бъде извършен износ на значителна стойност". Основният финансов проблем на компанията остава недостигът на свободен паричен ресурс. "Значителна част от средствата ни са блокирани за аванси към производителите, както и за открити банкови гаранции и контрагаранции в полза на търговските ни контрагенти", става ясно от анализа на ръководството. Компанията финансира търговската си дейност с банкови кредити, като в момента ползва незначителни заеми за оборотни средства в размер на 12 млн. евро от Банка ДСК и 10 млн. евро от държавната Българска банка за развитие, чийто падеж е през ноември тази година. Нови продукти в Казанлък Макар и доста по-малко, казанлъшкото НИТИ, което произвежда основно учебно-тренировъчни средства и полицейски боеприпаси, значително подобрява резултатите си през тази година. Приходите на дружеството нарастват до 1.6 млн. лв. за полугодието от 934 хил. лв. за същия период на миналата година, като почти цялата сума е от продажба на продукти и услуги. От анализа на ръководството става ясно, че освен основни за дружеството изделия продажбите включват и нови продукти. Разходите също нарастват до 1.5 млн. лв., което се дължи на производството на повече по обем продукция. Печалбата на дружеството нараства три пъти и половина до 21 хил. лв.
Източник: Капитал (15.08.2017)

Държавата ще национализира и "Дунарит" Министерството на икономиката ще национализира едно от ключовите оръжейни дружества - русенския "Дунарит". Това стана ясно от думите на ресорния министър Емил Караниколов вчера. Според него това било опит за спасяване на компанията. Схемата удивително напомня приложената с "Авионамс" - също едно от ключовите за военната промишленост предприятия, което бе придобито от държавата в началото на май тази година. И в двата случая става въпрос за разпределяне на "наследството" от фалиралата КТБ. Държавата ще изкупи кредитите и задълженията на "Дунарит" и дружеството ще бъде придобито от Държавната консолидационна компания (ДКК). Колко ще струва това, не е ясно. Към момента предприятието има задължения към различни кредитори в размер на около 67 млн. лв. Те ще бъдат погасени от държавата, за да не се стигне до фалит или разпродажба на активите. Парите за това ще дойдат от дивиденти на останалите оръжейни дружества, които са под шапката на ДКК. Това са над 20 дружества, сред които ВМЗ "Сопот", "Кинтекс", "НИТИ", "Авионамс" и др. "Засега не се налага участието на Българската банка за развитие", поясни Караниколов. Това обаче също било вариант. "Дунарит" е в центъра на битката между бизнес кръговете около банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски. В момента тече съдебен спор за активите му между "Емко", която влезе в дружеството чрез увеличението на капитала му и замени свързаната с Цветан Василев "Кемира", и "Виафолт", свързвана с Делян Пеевски. Претенцията на "Виафолт" към "Дунарит" е, че има особен залог върху предприятието по силата на придобити нейни вземания от КТБ за 22.176 лн. евро, 1.774 млн. щатски долара и 400 хил. лв., чието погасяване е просрочила. В момента върху акциите е наложен запор, съобщи "Медиапул". Казусът с "Дунарит" се заплете допълнително преди месец, когато се оказа, че прокуратурата е повдигнала обвинение срещу ръководството на завода и предприятието може да се окаже с отнет лиценз. "За съжаление в момента управителите, въпреки че са подали молба за освобождаване, не могат да бъдат отстранени, тъй като има обжалване и новите акционери не могат да влязат", обясни Караниколов. Той не обясни в какво точно са обвинени шефовете на компанията. Отнемането на разрешителното щяло да изправи компанията пред сериозно финансово изпитание и да се отрази на целия военен сектор. "Това е недопустимо и министерството няма да го допусне. Работим за купуване на всички кредити, за да не се стигне до процедура на несъстоятелност или продажба", каза министърът. За да не бъде отнет лицензът на "Дунарит", докато тече процедурата по изкупуването му от държавата, ще трябва да бъде избран прокурист. Това обаче може да направи сегашното ръководство в оставка. "Не е лошо държавата от време на време да чете Конституцията. Защото ние, в лицето на премиера, на министри и други длъжностни лица непрекъснато говорим за спазване на законите, а ги нарушаваме. В Конституцията е провъзгласена неприкосновеност на частната собственост. Ако иска държавата да одържавява частно предприятие, да го купи, но на реалната му стойност. А не да го купи за 10% от стойността", каза пред в. "Сега" адвокатът на Цветан Василев - Константин Симеонов. Той призова да се направи реална пазарна оценка за "Дунарит" и държавата да се яви на търг. "Иначе започваме да приличаме на България от 1945-46 г., когато са одържавявани фабрики, имоти и т.н.", коментира той. Тези дни депутатът Делян Пеевски направи опит да се дистанцира от скандалите. "Нямам, никога не съм имал и няма да имам и в бъдеще нищо общо с дружества от военната индустрия. Никога не съм посещавал оръжейни изложения в Индия, Судан, Катар, Дубай или където и да е другаде и не съм предлагал "автомати или снаряди" или каквато и да е друга военна продукция", написа той в "отворено писмо" до медиите. Дали другото оръжейно дружество с отнет лиценз - "Емко", ще последва съдбата на "Дунарит", все още не е ясно. Отнемането на лиценза на тревненското дружество е "само" за 6 месеца и заводът можело да продължи да произвежда, но не и да продава. Причина за временното отнемане на разрешителното са нарушаване на противопожарната безопасност и неправилно складиране, обясни наскоро Караниколов. "Дадени са предписания на ръководството на "Емко" и се надявам, че то ще ги изпълни съвсем скоро", поясни той. Компанията вероятно ще дължи неустойки на партньорите си, за които произвежда по договори, които на практика няма как да изпълнява в рамките на половин година. ПЕЧАЛБИ Нови рекорди по продажби поставят държавните оръжейни фирми към първите три месеца на годината. Приходите от продажби на "Кинтекс" например растат с 272% - реализирани са стоки за 90.3 млн. лв. при 24.2 млн. лв. за същия период на м.г. Наред с приходите расте и печалбата на "Кинтекс", като парите от оперативната дейност на дружеството се увеличават със 143%. Значително са нараснали приходите и на НИТИ "Казанлък". На печалба е и ВМЗ "Сопот", въпреки че тя спада от 38.3 млн. лв. през първите три месеца на м.г. на 33.1 млн. лв. през първото тримесечие на 2017 г.
Източник: Сега (29.08.2017)

Съдбата на "Дунарит" отново е неясна. Броени дни след като стана ясно, че Държавната консолидационна компания е изкупила задълженията на военния завод към фалиралата КТБ и се готви да придобие активите му, дружеството си е върнало дълга. "Дунарит" е изплатил задълженията си от 50 млн. лв. към Държавната консолидационна компания /ДКК/.
Източник: Стандарт (05.09.2017)

Съдът в Русе обяви, че Гебрев не е собственик на “Дунарит” Русенският окръжен съд е спрял вписването на “Емко” - фирмата на Емилиян Гебрев, като собственик на “Дунарит”, се вижда от Търговския регистър. Магистратите са се произнесли на 16 август, на 28 август същият съд спира и вдигането на капитала на военния завод от 8 млн. на 68 млн. лв. Новите акции трябваше да станат собственост на “Емко”. Апелативният съд във Велико Търново също е спрял увеличението на капитала. Собственик остава фирма “Кемира”, която е на банкера Цветан Василев. Делът на “Кемира” от над 91% в “Дунарит” обаче е запориран от държавата и разпореждането с акциите би било престъпление. На практика два съда опровергават твърденията на оръжейния търговец Емилиян Гебрев пред Би Ти Ви, че той е новият собственик на “Дунарит”, тъй като решенията на съда не са отменени. Ако увеличението на капитала бе вписано, запорираният дял на държавата щеше да падне на 10%, а Цветан Василев щеше да открадне “Дунарит” за втори път, след като го купи с пари от КТБ, които не са върнати. Опитите за овладяването на завода предизвикаха реакция на държавата, която изкупи кредити на “Дунарит” за минимум 50 млн. лв. и направи заявка да купи завода. На 30 август от “Дунарит” обявиха, че са изплатили на държавата кредитите, и бе спряно вписването на Държавната консолидационна компания като кредитор. От Търговския регистър е видно, че има отказ на подаденото за вписване плащане от “Дунарит”.
Източник: 24 часа (07.09.2017)

Работниците във военния завод "Емко" в Трявна и село Белица планират да излязат на пореден протест на 14 септември. Причината според тях са целенасочените действия на държавни органи да унищожат предприятието. В края на юли лицензът за внос и износ на компанията беше замразен заради констатирани нередности от служба КОС към МВР. Според тях те вече са отстранени и това е установено от органите още на 29 август, но въпреки това и уверенията на икономическия министър Емил Караниколов лицензът не е възстановен. Паралелно с отвореното писмо на служителите до медиите беше изпратен и сигнал от директора на обособеното производство на "Емко" в Трявна Славчо Димиев до президента, премиера и омбудсмана. В него той твърди, че има натиск и по още една линия - министърът е разпоредил на държавния оръжеен търговец "Кинтекс" "незабавно да развали всички свои договорни отношения с "Емко", отнасящи се за продукция, предназначена за Република Индия", което според него и според служителите води до щети за десетки милиони. От Министерството на икономиката не отговориха на запитването от "Капитал" за коментар."Обръщам се към Вас с ясното съзнание, че държавният произвол срещу нас е организиран от правителството начело с неговия председател. Неизвестно с каква цел, но е решено да ни унищожат!", заявява директорът в писмо, адресирано и до самия Бойко Борисов.Новото припламване на конфликта между контролираното от Емилиян Гебрев "Емко" и държавата идва след около седмица затишие в битката за овладяване на контрола върху друг военен завод - "Дунарит". Подчинената на Караниколов "Държавна консолидационна компания" на 25 август изкупи дълг на русенското предприятие към фалиралата КТБ за 47 млн. лв. и министърът обяви, че започват активни действия по придобиване на "Дунарит", за да бъде "спасен". Причината - несигурност и съдебни спорове около собствеността на "Дунарит", правещи невъзможно да се смени ръководството му, което паралелно с проблемите около лиценза за търговия на "Емко" се сдоби с обвинения от прокуратурата. А това по закон е основание за отнемане на лиценза и за производство. Опитът на държавната компания да се впише като заложен кредитор обаче беше блокиран, а и в рамките на дни "Дунарит" изплати цялото задължение. Така отпадна възможността ДКК да пристъпи към продан на търговското предприятие, а с това и да го придобие. Дружеството изпълни и съвет на министъра да назначи прокурист, което по неговите уверения е достатъчно да се запази лиценза за производство.Въпреки това, изглежда, битките продължават на заден план, което предизвиква и гнева на служители и мениджъри. Според тях държавата всячески протака връщането на лиценза за търговия на "Емко". "Искам категорично да подчертая, че независимо че не считам подготовката на нашата продукция за транспортиране за "нарушение" или още повече за "престъпление", ръководството на дружеството все пак се съобрази с всички разпореждания на контролните органи, което беше установено и с Констативен протокол с Рег.№ 360р-3999 от 29.08.2017 г. на служители към КОС – София и КОС - Трявна", обяснява Димиев. "Изключително обезпокоителен е фактът, че когато е необходимо да се предостави информация за допуснати нарушения, то тя се предоставя светкавично между различните представители на МВР от различни градове; между МВР и прокуратура, по факс, предавани устно или писмено на ръка. Когато обаче трябва да се предостави информация на един български министър, че дружество, набедено за нарушител, е отстранило своите пропуски, то тази информация пътува вече 15-и ден", продължава той. Тупането на топката личи и по поведението на съда по обжалването на замразяването на лиценза от "Емко"
Източник: Капитал (14.09.2017)

Още 40 млн. лв. в сметката на КТБ от аферата "Дунарит" Синдиците на Корпоративна банка са събрали 40.93 млн. лв. през август 2017-а, с които са попълнили масата на несъстоятелността й. Това става ясно от официално публикуваният им отчет. Това е най-голямото месечно постъпление откакто е започнала процедурата по несъстоятелност на КТБ, (през пролетта на 2015-а). Тъкмо по тази причина тя заслужава специално внимание, тъй като в доклада на синдиците четем, че от всичките тези 40.93 млн. лв. малко над 40 млн. лв. са "от други източници". Интересно какво разбират синдиците под термина "други". Но тъй като с тях комуникацията по такива въпроси е трудна, да не кажем невъзможна, опитахме се да научим истината по заобиколен път. От свои източници в. "БАНКЕРЪ" разбра, че въпросните малко повече от 40 млн. лв. са плащането, което Държавната консолидационна компания е направила за да закупи от Корпоративна банка вземането й от оръжейното предприятие "Дунарит". И веднага изниква въпросът - защо тази сума е вписана в графата "други", а не като "постъпления от продажба на финансови активи"? Единственото обяснение, което ни идва на ум е, че това е направено, с цел да се прикрие източника на прихода, тъй като синдиците на КТБ са наясно, че извършената от тях финансова операция с вземането от "Дунарит" разтресе цялата държава. Важно е да припомним в детайли как синдиците на КТБ се сдобиха с това вземане. Както "БАНКЕРЪ" вече писа в няколко броя на 30 октомври 2014-а, дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка, Едуардо Миролио като един от най-големите й депозанти (в лично качество) и посредством няколко негови дружества сключва цесии с "Дунарит". По това време предприятието е един от големите кредитополучатели на банката. Неговите задължения са за над 90 млн. лева. Чрез тези цесии италианският бизнесмен се опитва да спаси част от парите си, а задълженото дружество - да погаси част от задълженията си към банката. На 1 декември 2015-а "Дунарит" и Миролио вече са уредили взаимоотношенията си. Като партньори по това време, те са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв. - суми, дължими на "Е.Миролио" ЕАД. След време обаче Миролио започва да разпродава сериозна част от своите активи. Освен че прехвърля своето вземане на "Виафот инвестмънт България" (която е собственост на вирджинската офшорка Viafot Limitd и за която се смята че е свързана с Дилян Пеевски). Миролио се разделя и със своите 50% от "Техномаркет", както и с миноритарния си дял от "Булгартабак". Цената на сделката с "Виафот инвестмънт България" за придобиване на вземането от „Дунарит“ е 19.5 млн. евро. Само няколко месеца по-късно (на 11 август) българското дружество пък прави ново прехвърляне на това вземане - този път към своя собственик Viafot Limitd. В същото време мениджмънтът на "Дунарит" и прекият му акционер "Кемира" правят опити да прехвърлят контрола на предприятието на фирмата на оръжейния търговец Емилиян Гебрев "Емко". Схемата е проста - чрез увеличение на капитала. Срещу плащане в размер на 60 млн. лв. Гебрев трябва да придобие дял от 88 на сто от дружеството. Сделката обаче е блокирана именно от Viafot. От документите, вписани в Търговския регистър, става ясно, че на 5 юли 2017-а Viafot е прехвърлило вземането на регистрираното с 5 хил. лв. капитал еднолично дружество с ограничена отговорност "Дипи", собственост на Добрин Иванов. Срещу... 22 млн. евро. Сделката, която Иванов е сключил с Viafot обаче, остава в тайна за шефовете на "Дунарит". За тях този факт става известен едва на 25 август, когато "Дипи" на свой ред продава вземането си на КТБ срещу първоначалното задължение - 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лева. На 25 август 2017-а - в деня, когато Корпоративна търговска банка придобива вземането, тя се отървава от него, като го прехвърля на Държавната консолидационна компания. Цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до седем дни, а останалите - до една година. Повтаряме всички тези факти, защото от тях логично възниква въпросът колко всъщност е нетната полза за КТБ от цялата тази операция на синдиците? Защото в сметката й сега са влезли 40 млн. лв., но преди това за закупуване на задължението на "Дунарит" от същата сметка е извадена левовата равностойност на 22.2 млн. евро и 1.77 млн. долара. Вярно е, че Държавната консолидационна компания трябва да плати на КТБ още 6.9 млн. лв., но дори и тях да прибавим, ако тази сума сравним с общата сума за закупуване на вземането от "Дунарит", ще видим, че финансовия ефект за КТБ и за масата на несъстоятелността е минимален. И пак въпрос - това ли е работата на синдиците на КТБ - да въртят сложни финансови операции за милионни със съмнителен ефект за попълването на масата на несъстоятелността. При това тези операции легализират и всъщност осребряват вземания на фирми, придобити вследствие на прихващания чрез депозити и кредити от КТБ, срещу които и правителството и синдиците декларираха че ще се борят със всички законови средства. Явно борят се само с някои от участниците в тези прихващия, а на други... плащат директно. Явно затова приходите от 40 млн. лв. са прикрити в графата "други".
Източник: Банкеръ (18.09.2017)

Държавата ще опита да придобие "Дунарит" на база на дълг на Цветан Василев Държавната консолидационна компания (ДКК) ще направи опит на пазарен принцип да придобие акциите на "Дунарит" - на публична продан. Това заяви в прав текст министърът на икономиката Емил Караниколов. Като основание за това той посочи различни вземания от това, което "Дунарит" вече изплати към КТБ – за 47 млн. лева, с лихвите общо 50 млн. лева. Става въпрос за вземания на КТБ спрямо "Хедж инвестмънт България", а солидарна отговорност носят още "Авионамс" и дружеството "Кемира", които са солидарни длъжници. По Търговския регистър в момента 100% собственик на "Дунарит" е "Кемира", заяви икономическият министър. Вземанията са изкупени от Държавната консолидационна компания (ДКК) за общо 67 млн. лева - 38 млн. лева за това на "Хедж инвестмънт България" директно към КТБ и 29 млн. лева за обезпечено с активи на "Авионамс" вземане. Всъщност продажната цена на общото вземане за "Хедж инвестмънт България" (бел. ред. - плюс гарантираното с активите на солидарния длъжник "Авионамс") била 60 млн. лева, макар че първоначалният общ дълг е за 80 млн. лева, но никой не се явил на организирания от синдиците на КТБ търг и затова ДКК платила по-ниска цена за директното вземане спрямо "Хедж инвестмънт България" – от 38 млн. лева, обясни Караниколов. Съгласно Търговския регистър "Хедж инвестмънт България" е съдружник в "Кемира" и бивш едноличен собственик на капитала на "Кемира", което пък е свързвано с банкера Цветан Василев. Управител на "Кемира" сега е Асен Бабански, но допреди две години такъв е и белгийският бизнесмен Пиер Луврие. В България той нашумя с прословутата сделка "за 1 евро", с която искаше да вземе "Дунарит", "Авионамс", "Виваком", мултиплекса НУРТС и пийпълметричната компания ГАРБ Аудиенс Рисърч. "Всеки можеше да се яви на този публичен търг, на който да се изкупят тези задължения – не се яви никой. Търгът се проведе преди десетина дена от синдиците на КТБ", поясни Караниколов. Министърът подчерта, че платените вече 50 млн. лева от "Дунарит" са в масата на несъстоятелността на КТБ.
Източник: expert.bg (21.09.2017)

Държавата ще направи втори опит да придобие русенския военен завод "Дунарит", след като първата схема за "спасяване" на дружеството се провали. Това обяви вчера икономическият министър Емил Караниколов на пореден спешно свикан брифинг в министерството. "Ние не сме се отказвали", подчерта той. Изявлението на министъра дойде часове след като стотици работници от "Емко" протестираха пред Народното събрание заради отнетия търговски лиценз на дружеството, което блокира работата им. "Дунарит" и "Емко" са в сложна съдебна процедура за собствеността върху русенската фирма. Според собственика на "Емко" Емилиян Гебрев той вече е придобил "Дунарит". Претенции за завода обаче имаше и офшорна фирма, свързвана с депутата бизнесмен Делян Пеевски. След като стана ясно, че "Емко" печели съдебните дела, се намеси държавната машина, последваха обвинения към собствениците на "Емко" и отнемане на лиценза за формални нарушения. Според министър Караниколов Държавната консолидационна компания (ДКК) ще придобие на търг акциите на "Дунарит", които са собственост на дружеството "Кемира". То принадлежи на собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев. Министърът даде пример с "Авионамс", която бе купена от държавата по подобна схема. Преди седмица синдиците на КТБ, към която "Дунарит" има задължения, са обявили за публична продан активи на вземания от задължените към банката страни - "Хедж инвестмънт България", също собственост на Цветан Василев, и "Авионамс" като солидарен длъжник. "Освен това като солидарен длъжник на 100% е и дружеството "Кемира", което в момента се води собственик на "Дунарит". На изнесената публична продан заявихме интерес за участие, тъй като част от тези вземания в размер на 42 млн. евро бяха освен на "Кемира" още и на "Авионамс" като солидарен длъжник", каза още Караниколов. Така ДКК е заявила интерес да участва. На търга не се е явил никой и на другия ден консолидационната компания е купила тези задължения чрез пряко договаряне за 38 млн. лева. Караниколов съобщи още, че е подал в прокуратурата сигнал за евентуални нарушения на Съвета на директорите на "Кинтекс". Става въпрос за периода 2015 - 2016 г., когато са били възлагани поръчки на "Емко", въпреки че предприятието е работело на по-високи с 5-10% цени. "Защо е било заобиколено ВМЗ - Сопот ще каже прокуратурата", обобщи Караниколов. Оферти не са били искани и от "Дунарит". Отделно от това ще има проверка и за лицензите, свързани с интелектуална собственост, по които работи ВМЗ - Сопот. Съмненията са, че други оръжейни фирми са ползвали патенти на завода, без да имат право на това.
Източник: Сега (21.09.2017)

Модерната бизнес сграда на бул "Цар Борис III" в София, където преди фалита на КТБ се помещаваха неин клон и офиси на множество фирми на собственика й Цветан Василев, има нов собственик и това е фирмата "Дипи" на Добрин Иванов. Това става ясно от справка в Имотния регистър, от която се вижда, че синдиците на банката са я прехвърлили на 19 декември миналата година."Дипи" последно влезе в общественото пространство през лятото на 2017 г., когато се оказа посредник в мегасхемата за овладяване на оръжейния завод "Дунарит", започната от Делян Пеевски и преминала към редица държавни институции. През август фирмата на Иванов придоби дълг на русенската компания от офшорката Viafot, свързана с депутата от ДПС, и го прехвърли през синдиците на КТБ, които на свой ред го продадоха на Държавната консолидационна компания (ДКК), за да може по този начин последната да получи контрол върху завода, сега явно текат плащанията по сделката. Това беше гарнирано със замразяване на лицензи и обвинения на прокуратурата към мениджъри на "Дунарит" и собственика на кокурентната "Емко" Емилиян Гебрев, който от година се опитва да се впише като собственик на военния завод. Сделката с ДКК предвиждаше "Дипи" да получи срещу ценния пакет не пари, а активи, предлагани без успех на търгове от синдиците. Въпреки че бяха попитани по надлежния ред за достъп до информация, те официално отказаха да разкрият с какво точно ще задоволят интереса на посредника "Дипи". Вписване в Имотния регистър от 19 декември обаче повдига леко завесата - прехвърлена е част от офис сградата на бул. "Цар Борис III", където се помещаваше новата централа на банката. При вписването в регистъра е посочен материален интерес 20.2 млн. лв., което е само част от дължимите 47 млн. лв. към "Дипи". Това по закон е по-ниската сума между цената по сделката и данъчната оценка на имота. Така че не е ясно дали това е оценката на прехвърлената сграда, или остават още 26.8 млн. лв., за които не се знае какви активи са били (или ще бъдат) прехвърлени към "Дипи". Това биха могли да са не само недвижими имоти, но и дружествени дялове във фирми, които имат непогасени кредити към фалиралата банка. А съдейки по топлите връзки на фирмата посредник с Делян Пеевски, едва ли става дума за неатрактивни активи, още повече че в КТБ останаха блокирани дялове в бизнеси, към които депутатът показва интерес - винарната "Телиш", веригата за електроуреди "Техномаркет" и други.Според вписването в публичния регистър синдиците са прехвърлили на "Дипи инвестмънт" (100% дъщерно дружество на "Дипи") земята под дванайсететажната сграда на бул. "Цар Борис III" №159, както и първите пет етажа с два етажа подземни паркинги, побиращи общо 107 автомобила. Имотът бе притежание на банката, която де факто го ползваше като централа. Сградата има и още етажи с офиси. В един от тях се помещаваше и телевизионният канал ТВ7, а на други - различни фирми, пряко и косвено свързани с Цветан Василев. Активът е излизал на публична продан през март миналата година с начална тръжна цена от 20.2 млн. лв., но въпреки засиления интерес към офис сгради в София в този период той не намери купувач. Възможна причина за неуспеха би могъл да е късият срок, който синдиците дадоха на желаещите да участват в търга да се запознаят с документите - едва три дни. За това време кандидатите трябваше да направят оглед и оценка на актива, както и да осигурят средствата за депозита за участие от 2 млн. лв. и евентуалната покупка. "Капитал" направи опит, но не успя да се свърже с новия собственик на обекта, "Дипи", за да провери за какво смята да използва пригодената за банкова централа част от сградата и дали има интерес и към останалите етажи с телевизионни студиа, имайки предвид, че собственикът на компанията Добрин Иванов притежава и "ТВ Европа". Той би могъл да извади сградата на пазара на офис площи в търсене на печалба, но звучи вероятно директно да я прехвърли на свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited, от която придоби дълга на "Дунарит" миналата година. В договора за цесия между страните плащането се урежда с допълнително споразумение, като е посочено изрично, че има възможност и да не става с пари, а с прехвърляне на активи. Така на практика депутатът от ДПС ще сложи ръка на имота, както и на други, неизвестни до момента, активи за общо 47 млн. лв.Самата схема, покрай която във фирмения оборот изгря звездата на "Дипи", целеше овладяване на оръжейния завод "Дунарит", от който Пеевски се интересува. Държавната консолидационна компания даде 47 млн. лв. от бюджета си на синдиците на КТБ, които преди това бяха изкупили пакета дългове на "Дунарит" от "Дипи". В крайна сметка операцията не доведе до търсения ефект, като "Дунарит" погаси задължението. Последваха нови опити за натиск от държавата и протести на служители от "Емко" и "Дунарит", като в резултат с брокерството на премиера Бойко Борисов напрежението беше туширано. Мигновено след това и атаките на медиите на Пеевски спрямо Гебрев и "Емко" спряха. Така, изглежда, на този етап всички участвали в лятно-есенния конфликт са доволни от развръзката.
Източник: Капитал (08.01.2018)

БСК поиска Сребърният фонд да е агенция Сребърният фонд да се преобразува в агенция към финансовото министерство или да стане държавен фонд за управление на финансовите активи на държавата. Това предлагат от Българската стопанска камара (БСК) с писмо до финансовия и социалния министър. Предлагат още да се обмисли възможността той да управлява фискалния резерв и държавния дълг в контекста на бъдещото ни присъединяване към еврозоната. В Сребърния фонд можело да се акумулират и излишъците от такси, събирани от ведомства, всички приходи от приватизация, а Държавната консолидационна компания да внесе в него приходите от продажба на дялове. От камарата настояват за активно управление на парите чрез споразумение между финансовото министерство и БНБ.
Източник: 24 часа (09.01.2018)

Сpебъpният фeнд да cе пpeобpазува в агенция към финансовото миниcтерство или да стане дъpжавен фонд за yпpавление на финанcовите aктиви на дъpжавата. Това пpедлагат от Бългаpcкaта cтопанска камара (БСК) c пиcмо до финанcовия и cоциалния миниcтъp. Предлагат още да cе обмиcли възможноcтта той да yпpавлява фиcкaлния pезеpв и дъpжавния дълг в контекста на бъдещото ни пpиcъединяване към еврозоната. В Сpебъpния фонд можело да cе акyмyлиpат и излишъците от такcи, cъбиpани от ведомcтва, вcички пpиxоди от пpиватизация, а Дъpжавната консолидационна компания да внеcе в него пpиxодите от пpодажба на дялове. Oт БСК наcтояват за aктивно yпpoвление на паpите чpез cпоpазyмение междy финанcовото миниcтеpcтво и БНБ.
Източник: 24 часа (09.01.2018)

Държавата продължава да налива пари в един все по-объркан холдинг Държавната консолидационна компания към икономическото министерство се сдоби с поредна несвойнствена компания - "Еко антрацит", и с нови 55 млн. лв. кредит от ББР Създаването на холдинг обикновено се подчинява на някаква вътрешна логика. Събират се компании с дейности, които се допълват взаимно, и така биха могли чрез икономии от мащаба и споделените ресурси и знания да станат по-ефективни. Държавната консолидационна компания (ДКК) не изглежда точно така. Тя прилича по-скоро на корпоративно мазе към Министерството на икономиката, в което като в типично домакинство наред със зимните гуми и други полезни вещи се складират и нещата, които просто не си се решил да изхвърлиш. Още от управлението на Божидар Лукарски през 2016 г. дружеството започна да се пълни с апортиране на разнородни активи и стратегията се запазва и сега при Емил Караниколов, който запази същия мениджмънт на дружеството. Резултатът е холдинг, който обхваща всичко - от кисело мляко, вино и розово масло, до бивше летище, военно производство и оръжейна търговия. Всичко това, гарнирано с поне няколко дружества в ликвидация или без практически никаква дейност. А буквално от дни палитрата е допълнена и с компания за почистване на околната среда от индустриални замърсявания. Дали и доколко шарената колекция може да сработи под шапката на ДКК по-добре, отколкото под директния контрол на министерството, няма как да кажем предварително, макар междинното звено винаги да внася риск от злоупотреби и пренасочване на средства към губещи и излишни дейности. Друго, което буди притеснения, е, че в ДКК освен дружествата на икономическото ведомство се озовават и доста свежи средства без много прозрачност за какво точно ще отидат. Въпросната последна придобивка - "Еко антрацит", в края на 2017 г. беше напомпана със 120 млн. лв. насред ударното харчене на бюджетния излишък. А само преди две седмици ДКК се сдоби и с още 55 млн. лв. заем от Българската банка за развитие, която от миналото лято също е към икономическото министерство. Така холдингът, който с тези операции вече би трябвало да има над половин милиард лева активи, се превръща в най-големия клиент на ББР със 107 млн. лв. разрешен размер на кредита - около 4% от цялото балансово число на банката. По новите правила на новия банкер Допълнителният заем става възможен благодарение на новия устав на ББР от есента на 2017 г. Тогава, скоро след като банката беше оглавена от бившия председател на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, бяха приети редица спорни промени, сред които и отпадането на лимита банката да формира големи експозиции само до 10% от собствения й капитал. Той към края на годината е малко над 750 млн. лв., което означава, че по предишните правила, създадената по замисъл да финансира малки и средни предприятия ББР можеше да отпуска максимум до 75 млн. лв. на едно лице или група свързани лица, докато сега за нея важи общото ограничение по закон за големи експозиции - до 25% от капитала, или 180 млн. лв. Все пак не е ясно доколко въпреки променения устав няма нарушение, тъй като ДКК и ББР са свързани лица с един и същ акционер - държавата. Чл. 45 от Закона за кредитните институции слага таван за експозиция към отделно лице, свързано с банка, нейни мениджъри и акционери, до 10% от капитала й, а общо за всички свързани лица - до 20%. А това би трябвало да означава, че лимитът на ББР да кредитира ДКК е до 75 млн. лв., а общо за всички държавни ведомства и дружества - до 150 млн. лв. В икономическото министерство обаче не виждат проблем за банката. "Кредитирането на дружеството се извършва при спазване на всички правила за банкова дейност, не се въвеждат никакви изключения от тях, нито се предоставят по-благоприятни условия от тези, предоставени на останалите клиенти на банката", обясниха от ведомството на Караниколов пред "Капитал". "ДКК е коректен платец и към настоящия момент стриктно и навременно изплаща задълженията по кредитите си. В този контекст следва да се има предвид, че кредитната експозиция в момента е под 100 млн. лв. Пазарната оценка на ДКК олицетворява успешното развитие на компанията през последните години и тя надвишава значително 1 млрд. лв. Именно поради това текущият дълг на компанията не представлява риск за банката партньор", се казва още в писмените отговори на министерството. Не е ясно как е изчислена тази пазарна оценка, като по последен отчет към септември 2017 г. активите й са 320 млн. лв., което не включва новопридобитите активи и заеми. Но предвид бумтящия оръжеен сектор в момента (за 2016 г. само дъщерното на ДКК "Вазовски машиностроителни заводи" прави над 500 млн. лв. оборот и 174 млн. лв. печалба) цитираната сума може и да е адекватна. Тук обаче е важно да се уточни и че военнопромишленият комплекс силно зависи от външната конюнктура и само преди няколко години същото ВМЗ бавеше заплати с месеци и беше изправено пред фалит. За каквото потрябват От Министерството на икономиката не дадоха ясен разчет на въпроса на "Капитал" за какво точно са предназначени новите 55 млн. лв., като повече обяснения имаше за вече известната употреба на предишните суми от ББР - 37 млн. лв. през 2016 г. и 15 млн. лв. през 2017 г. Чрез тях беше национализиран авиоремонтният завод "Авионамс" срещу 29 млн. лв., който се продаваше заради дългове към фалиралата КТБ, и беше финансирана дейността му. "Дружеството в Пловдив е стабилизирано, запазени са инженерният състав и персоналът и успешно се изпълняват поръчки за ремонт на хеликоптери на държави - партньори на България. В дългосрочен план се работи и по възстановяването на ремонтните дейности на самолети. Компанията започва да се самоиздържа и излиза на печалба. Разбира се, тези добри тенденции ще гарантират и изплащането на кредитите към ДКК, респективно към ББР." Бъдещите планове са по-скоро скицирани. Част от кредита ще отиде за подпомагане дейността на дъщерните компании на ДКК, покриване на падежирането на някои задължения и нови инфраструктурни проекти. Основният сред тях - предстои в ДКК да се апортират и имоти на бившето Летище Стара Загора, оценени на над 30 млн. лв. Самото едноименно дружество, което някога е оперирало съоръжението, вече е част от холдинга, като идеята е терените да се окрупнят и да послужат за създаване на индустриална зона. "Възможно е и последващо развитие, като ДКК започне да изпълнява и допълнителни функции по привличане на инвестиции, по аналогия с успешната практика на "Национална компания индустриални зони" ЕАД", казаха от министерството. С това обаче екзистенциалната криза с липсата на фокус на холдинга става още по-набиваща се на очи. След като вече държавата има дружество, специализирано в изграждането и управлението на индустриални хъбове, няма логика евентуалният нов такъв до Стара Загора да е към ДКК. По същия начин няма особен смисъл и "Авионамс", който е наследник на приватизирания 2006 г. "Терем - Георги Бенковски", да не се върне в пределите на холдинга "Терем", който е към военното министерство. Още едно, моля Многостранната ДКК поема и в още една нова посока на развитие с придобиването на "Еко антрацит". Дружеството към икономическото министерство има предмет на дейност рекултивация на стари мини и хвостохранилища, но от години е с доста скромна дейност въпреки вменените му с правителствено постановление задължения. Годишните му обороти варират между 0.5 и 1.5 млн. лв., а активите му са едва около 200 хил. лв. - предимно земя. В края на 2017 г. обаче при скоростното "наместване" на бюджетния излишък Министерски съвет без особено обсъждане и обосновка увеличава капитала му с цели 120 млн. лв. През декември 2017 г. от икономическото министерство обясняват пред в. "Сега", че досега изразходваните средства са "крайно недостатъчни за отговорните задачи, които трябва да изпълнява дружеството". Така и не се разбира, ако това е така, защо тези средства не са били заложени още в бюджета за 2017 г. или пък предвидени за 2018 г., а се разпределят в спешен порядък на коляно. Още по-неясно е и, ако наистина има нужда от спешни екодействия, как компанията с едва седем души персонал може да ги поеме. Както и при ДКК, и в "Еко антрацит" остава ръководството, назначено от Лукарски, като едва в края на 2017 г. има промени, но изпълнителният директор Стефан Фурнаджиев остава. Той е бивш зам.-председател на младежкото СДС, общински съветник от ОДС в Столичния общински съвет в периода 1999 - 2003 г. Бил е и председател на борда на общинското дружество "Галатея 2002". Единият от новите членове на борда, Юлиан Леков, също е свързан със СДС. Член е на партията от 1995 г. и неколкократно е общински съветник в Своге, а сега е член на националния й изпълнителен съвет. "С парите ще бъдат изпълнени проекти за укрепване на стени на стари хвостохранилища, за рекултивация на стари рудници в Маришкия басейн, за изграждане на съоръжение за извеждането на високите води на язовир "Жеков вир" и др.", твърдят пред "Сега" от икономическото министерство. От отговорите към въпросите на "Капитал" пък се разбира, че значими проекти ще се осъществяват и на територията на област Перник, която в миналото е развивала въгледобивна дейност. "Някои от проектите ще бъдат свързани и с минимализирането на потенциални екологични рискове и рискове, свързани с живота и здравето на хората", казват от ведомството. Това също поставя и въпроси защо досега тези опасности не са били адресирани, както и дали няма частни компании, които могат да правят това, вместо тепърва да се изгражда капацитет за това в "Еко антрацит". Досега скромната дейност на компанията е била именно да възлага поръчки за рекултивация. А също така отново възниква и вече класическият за ДКК въпрос - какво търси това дружество там и тази дейност не е ли логично да е примерно към Министерството на околната среда и водите. Под неговия контрол от години функционира звучно кръстеното ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда). То си има строго разписани по закон области, които да финансира, но въпреки критиките как се управлява през годините безспорно има опит с проекти за рекултивация на депа за битови отпадъци и има изграден капацитет да работи с местни власти. За 2018 г. се предвижда да отпусне над 75 млн. лв. за опазване на околната среда, а към края на 2017 г. разполага с налични 200 млн. лв. И въпреки че има над 80 служители, се занимава основно с финансиране и контрол, а реалните дейности се възлагат на частни изпълнители.
Източник: Капитал (23.02.2018)

2017 г. донесе печалби на държавните компании от военнопромишления комплекс Повечето от държавните предприятия от военнопромишления комплекс отчитат добри резултати за 2017 г. Това става ясно от публикуваните отчети на дружествата на страницата на Министерството на финансите. Показателите на „Терем“ обаче продължават да се влошават. Според данните сопотското дружество „ВМЗ" ЕАД реализира общо приходи от оперативна дейност за 524 млн. лв., при 510 млн. за 2016 г. Приходите от продажби са в размер на 451 млн. лв. за миналата година и 494 млн. лв. за 2016 г. Печалбата преди данъци е в размер на 166 млн. лв. Друг любопитен факт е, че броят на служителите през 2017 г. достига 4 576 работници, като се увеличава с близо 1 000 души спрямо 2016 г., когато са били 3 631. Съответно разходите за персонал са били в размер на 49 млн. лв. за 2017 г., при 37 млн лв. за 2016 г. През 2017 г. приходите на „Кинтекс“ ЕАД от продажби на стоки със специално предназначение са на стойност 322,6 млн. лв., което е ръст с 304% спрямо 2016 г., което види до ръст на печалбата до 16,485 млн. лв. Миналата година са подписани договори с Министерството на отбраната на Индия на стойност 15,897 млн. долара, изпълнението на които вече е започнало. Тази година предстои подписването на нови договори за 76,477 млн. долара., става ясно още от отчета. Най-големите търговски партньори на „Кинтекс“ ЕАД са Индия и Алжир. Работата на индийския пазар се осъществява в условията на силна конкуренция от страна на западноевропейски и руски производители на военна продукция, които развиват усилена иновативна дейност, пише в доклада на компанията. През 2017 г. Кинтекс реализира износ за Алжир на стойност 52,944 млн. долара. По-малки количества военна продукция са изнесени за Етиопия (615 хил. долара), и Бангладеш (266 хил. долара). Приходите за 2017 г. на авиоремонтен завод „Авионамс“ възлизат на 27,9 млн. лв., докато за 2016 г. са били 5,3 млн. лв. Печалбата от обичайната дейност за миналата година е в размер на 4,7 млн. лв., а през 2016 г. дружеството е било на загуба с 1,6 млн. лв. Счетоводната печалба за миналата година е 1,8 млн. лв.(при загуба от 1,7 млн, лв. за 2016 г.), а платеният корпоративен данък е за 184 хил. лв. Печалбата след данъци е 1,67 млн. лв. за 2017 г., при 1,77 млн. лв. загуба за 2016 г. Компанията обаче задлъжнява повече през миналата година. За цялата 2017 г. задълженията възлизат на 25,6 млн. лв., докато през 2016 г. те са били в размер на 20 млн. лв. Според отчета ръста в задълженията се дължи на договора от 2016 г. за ремонт и модернизация на вертолетите Ми-8 и Ми-17. Приходите от дейността на развойното дружество „НИТИ“ през 2017 г. са в размер на 3,15 млн. лв., като малко над 3 млн. лв. са от продажба на продукция. От данните е видно, че приходите от продажби от основната дейност са се увеличили значително. Това е в резултат на пазарното ориентиране към нови дейности, както и на производството и реализацията на основно за дружеството изделие. Увеличението в другите приходи произтича от продажбата на залежали активи – от една страна, и отчетено получено финансиране по Европейска оперативна програма – от друга, се посочва в отчета. За 2017 г. дружеството отчита счетоводна печалба в размер на 73 хил. лева, като след преобразуване за данъчни цели, същото отчита облагаема печалба в размер на 110 хил. лева с дължим корпоративен данък в размер на 11 хил. лева. За 2016 г. дружеството отчита счетоводна печалба в размер на 31 хил. лева, като след преобразуване за данъчни цели, същото отчита облагаема печалба в размер на 44 хил.лева с дължим корпоративен данък в размер на 4 хил. лева. През 2018 г. се очаква дружеството да разкрие нови работни места с цел обезпечаване на „възроденото” си производство, както и да продължи с „подмладяването” на състава, като същевременно запази високото образователно и квалификационно ниво. През 2017 г. „НИТИ“ са сключили сделки с „Кинтекс“ ЕАД, „ВМЗ" ЕАД, и „Държавната консолидационна компания (ДКК) на обща стойност 1,6 млн. лв. Дружеството разполага със земи и сгради за 1,87 млн. лв. Не така „розови“ изглеждат отчетите на „ТЕРЕМ“ ЕАД. Печалбата на дружеството за 2017 г. намалява с 48%, като достига 1,6 млн. лв., при 3,1 млн. лв. за 2016 г. От печалбата за 2016 г. е разпределен дивидент за българската държава в размер на 413 150 лв., пише в отчета. Приходите от продажба на продукция също намаляват, при това драстично – с над 77%. За изминалата година са продадени стоки за 13,66 млн. лв., докато през 2016 г. продажбите са за 59,98 млн. лв. Разходите за дейността намаляват с 43,97 млн. лв. или с 76% през 2017 г. спрямо 2016 г., което е пряко обвързано с намалението в обема на реализираната продукция. Въпреки това, трендът в намалението на разходите е с 1,1% по-малък от намалението при реализираната продукцията, което индикира за леко влошаване на общата ефективност на стопанската дейност, пише в отчета на дружеството. В документа са посочени и специфичните рискове, пред които е изправено предприятието. Според мениджмънта действащите секторни ограничения (продукти, свързани с отбраната) на Европейския съюз, наложени към Руската федерация водят до пропускане на ползи и приходи от ремонт на чужди вертолети, на руски военни кораби и подвижни болници, до затруднения в доставките на необходимите за ремонта на вертолетите ремонтни комплекти и резервни части, както и до невъзможност да се изпълняват задълженията на „ТЕРЕМ - Холдинг” ЕАД към ВВС. „През последните пет години делът на договорите, възлагани от Министерство на отбраната за ремонти, производство, модернизация и утилизация на въоръжение и военна техника с дружеството, заема около 5% от произведената продукция на група „Терем”, поради по-ограничения размер на бюджетно финансиране за тези дейности. Поради това, дейността на дружеството и съответно на цялата група „Терем“ се осигурява с приходи от договори за производство на специална и гражданска продукция, сключвани от „ТЕРЕМ - Холдинг” ЕАД с месни и чужди фирми, както и от директни договори, сключвани от отделните дъщерни дружества в групата“, пише още в отчета. Според данните намаляването на оперативните парични средства на дружеството е и в резултат на блокирани финансови средства в размер на около 9,5 млн. лв. през 2014 г. в обявената в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ). Цялостната картинка през първото тримесечие на 2018 г. обаче леко се променя. Според отчетите на дружествата се наблюдава лек спад в продажбите. Най-отчетливо тенденцията се наблюдава при „ВМЗ" ЕАД, Сопот, чиито приходи намаляват с 67% и от 93 млн. лв. за първото тримесечие на 2017 г., те са малко над 31 млн. лв. за периода януари-март на 2018 г. При „Кинтекс“ печалбата намалява с 8%, като от 9,2 млн. лв., тя е в размер на 8,5 млн. лв. в края на отчетния период. Приходите са с близо 27% надолу, като за първото тримесечие на година те са в размер на 66,1 млн. лв., при 90 млн. лв. за същия период на 2017 г. Резултатите на „НИТИ“ също се влошават. Според отчета причината е в производството на по-малки количества изделия. За първите 3 месеца от годината приходите възлизат на 597 хил. лв. при 858 хил. лв. за първото тримесечие на 2017 г. Отчетът на авиоремонтния завод „Авионамс“ обаче показа положителни данни. За първото тримесечие на 2018 г. дружеството отчита 11% увеличение на приходите от продажби, които достигат до 3,35 млн. лв., при 3,02 млн. лв. за същия период на 2017 г. Печалбата възлиза на 550 хил. лв. при 1,49 млн. лв. за първото тримесечие на миналата година. Задълженията с в размер на 27,6 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2018)

Правителството увеличи капитала на държавно дружество с половин млрд. лв. Министерският съвет одобри промени по бюджета на Министерство на икономиката за настоящата година във връзка с увеличаването на капитала на „Държавна консолидационна компания” ЕАД със сумата от 500 млн. лв. Правителството реши също така дружеството да възлага ремонтите и реконструкциите на язовири - държавна и общинска собственост, с изключение на тези, възложени на концесия, за които в концесионния договор е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни дейности от страна на концесионера. Одобрен е и списък на язовирните стени и съоръженията към тях, на които трябва да се извърши основен ремонт или реконструкция.
Източник: Offnews (12.07.2018)

ДКК с чек от 500 млн. лв. за ремонта на над 400 опасни язовира "Държавна консолидационна компания" (ДКК), която е под шапката на икономическото министерство, прибави към активите си и язовирите и получи 500 млн. лв. за ремонта им. Решението бе взето на правителственото заседание в сряда, след като поройните дъждове в последните дни за поредна година нанесоха значителни материални щети заради неподдържани язовири. Така едно от най-непрозрачните държавни дружества, което няма дори собствена интернет страница, се превръща в холдинг – касичка с активи за близо 1 милиард лева. ДКК беше създадена при първото правителство на ГЕРБ по идеята на тогавашният финансов министър Симеон Дянков, за да се заобиколи изискването парите от приватизация да отиват в Сребърния фонд. Тогава компанията беше под шапката на финансовото министерство. При втория кабинет на Бойко Борисов ДКК премина под егидата на икономическото министерство с активи от 9 млн. лв., които в края на мандата му набъбнаха до 231 млн. лв. Преди да е минала и година от управлението на кабинета "Борисов 3", бяха добавени експресно още 120 млн. лв. чрез увеличаването на капитала на "Еко Антрацит", а днес и 500 млн. лв. - за язовирите. Портфолиото на ДКК е странен тюрлю -гювеч, обединяващ производството на кисело мляко, вино и спиртни напитки, розово масло, производство и търговия с оръжие, неработещо летище и язовири. В активите на държавния мастодонт влизат около 20 държавни компании, част от които са в процес на ликвидация. ДКК освен това подготвя продажбата на атрактивни имоти чрез Агенцията за приватизация. Най-скандалната сделка към момента е продажбата на Музея на виното за 8.6 млн. лв на фирмата "София БТ", зад която стои Делян Пеевски. ДКК е и най-големият кредитополучател от държавната Българската банка за развитие със заеми за 107 млн. лв., с които се финансират държавни предприятия. Сега ДКК получава допълнително 500 млн. лв. за ремонт и реконструкция на над 400 опасни язовира. Съгласно правителственото решение, парите ще отидат за увеличение на капитала на ДКК, съобщи правителствената пресслужба. Отпускането на извънредните средства става с промени по бюджета на Министерство на икономиката за настоящата година. Кабинетът е решил ДКК да възлага ремонтите и реконструкциите на язовири - държавна и общинска собственост. До момента това беше отговорност на регионалното министерство - за държавнните язовири, и на общините – за общинските водоеми. Масово обаче се оказа, че местната власт няма средства да ги поддържа и поиска с тях да се заеме държавата. Извън обхвата за финансиране чрез ДКК остават язовирите отдадени на концесия, за които в концесионния договор е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни дейности от страна на концесионера, според уточнението в правителственото съобщение. Кабинетът е одобрил и списък на язовирните стени и съоръженията към тях, на които трябва да се извърши основен ремонт или реконструкция. В него към момента са над 400 водоема, но списъкът е отворен и може да се допълва, обясниха от Министерството на икономиката. Управлението на всички опасни язовири, които не могат да бъдат поддържани от общините, вече е прехвърлено към Министерството на икономиката, каза ресорният министър Емил Караниколов пред бТВ. Той посочи, че до дни ще е ясен техният брой. Има язовири, които са в тежко състояние и ние трябва да предприемем незабавни действия, каза още Караниколов. Той допълни, че парите за спешните ремонти трябва да дойдат от бюджета, защото това е държавна отговорност. След последните порои, при които Мизия отново пострада тежко, към 7:30 часа положението се нормализира и няма притеснителни неща, освен наводнените домове на хората, каза още Караниколов. В началото на февруари в активите на ДКК влеза и държавното дружество "Еко Антрацит". На него в края на миналата година правителството отпусна 120 млн. лв. за увеличение на капитала, като средствата бяха предназначени за рекултивация на стари мини и хвостохранилища. Това става ясно от финансовия отчет на ДКК за първите три месеца на 2018 г. "Еко Антрацит" е компания със скромна дейност. Годишните ? обороти варират между 500 хил. лв. и 1.5 млн. лв., а активите ? бяха едва около 200 хил. лв. - предимно земя, преди инжекцията от 120 млн. лв.. Плановете на икономическото министерство с извънредно отпуснатите от държавния излишък пари бяха "Еко Антрацит" да изпълни проекти за укрепване на стени на стари хвостохранилища, за рекултивация на стари рудници в Маришкия басейн, за изграждане на съоръжение за извеждането на високите води на язовир "Жеков вир", но към момента е обявена само една обществена поръчка - за мониторинг и поддръжка на хвостохранилище "Устрем 4" за близо 100 000 лв. без ДДС. След вливането на "Еко Антрацит" в ДКК, държавният мегахолдинг получи и поредния си транш от държавната Българска банка за развитие в размер на 55.6 млн. лв., става ясно от финансовия отчет. Не е ясно обаче за какво са отишли тези пари. Отпускането на новия кредит става след промяна на устава на ББР, с който се промениха правила и лимити за отпусканите заеми. Преди промените това не беше възможно, защото през 2016 г. ДКК получи заем от 37 млн. лв. за покупката на военноремонтния авиозавод "Авионамс". На следващата година с анекс размерът на 10-годишния кредит е увеличен на 52 млн. лв., видно от финансовия отчет на дружеството за 2017 г. Така с днешна дата най-вероятно ДКК има най-голямата експозиция към ББР в размер на 107 млн. лв. За сравнение, най-голямата известна публична експозиция на ББР до този момент беше към "Международен пловдивски панаир" на Георги Гергов в размер на 62 млн. лв. Освен от държавната банка, ДКК взима заеми и от дъщерните си дружества, с които финансира дейността на други дъщерни фирми и не само. Със 7 млн. лв. навремето ДКК финансира "София Тех Парк". Сега от финансовия отчет става ясно, че ДКК е инвестирала и 162 069 лв. в регистрираната в Малайзия компания Medilatex SDN BND. ДКК показва впечатляващ финансов резултат за миналата година. Държавната компания е увеличила десетократно приходите си от 2.4 млн. на 22.4 млн. лв., основно от дивиденти от дъщерните си дружества. Бизнес планът за тази година предвижда приходите да се увеличат с още 6.5 млн. лв. и да достигнат над 29 млн. лв. Дружеството реализира печалба от над 19 млн. лв. при едва 818 хил. лв. за 2016 г. Няма яснота за какво ще бъде използвана. През миналата година броят на служителите на ДКК се е увеличил двойно и в компанията вече работят 17 души, а средната им заплата е около 2300 лв. ДКК се управлява от тричленен директорски борд, който беше назначен по времето на Божидар Лукарски, но служебният министър на икономиката Теодор Седларски се опита да го смени без особен успех. Изпълнителен директор на ДКК е Ясен Спасов. Председател на съвета на директорите е Красимир Тенев, а третият в екипа е Лъчезар Калбуров. Тримата никога не са се появявали публично и не са представяли отчет за дейността на компанията. Липсата на достатъчно независима информация относно 115 млн. лв. "други вземания" и близо 50 млн. лв. "други задължения" са накарали одитора на ДКК да изрази съмнения. "За "Други вземания" в размер на 115 098 хил. лв. и "Други задължения" в размер на 49 954 хил. лв. не са получени писмени потвърждения от трети страни , поради което ние не успяхме да се убедим в разумна степен на сигурност, относно пълнотата и оценката на тези вземания и задължения, както и на свързаните с тях и представени в счетоводния баланс на дружеството към 31 декември 2017 г. приходи за бъдещи периоди в размер на 7 303 хил. лв.", пише в доклада на одитора "АБВП Одит-Стандарт" ООД.
Източник: Медия Пул (12.07.2018)

Държавата сега научи за 200 язовира в област Кърджали Проверка е установила наличието на 200 язовира на територията на област Кърджали, за които липсват каквито и да е данни. В момента тече процес по установяване на водоемите, като не е изключено бройката да нарасне. Това коментира ген. Кирил Войнов, главен директор на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях". Иначе, общо за цялата страна, от проверени 6852 язовира, 414 водоема се нуждаят от спешен ремонт. За целта ще бъдат отделени 500 млн. лв. Investor.bg припомня, че преди седмица Министерският съвет одобри промени по бюджета на Министерство на икономиката за настоящата година във връзка с увеличаването на капитала на „Държавна консолидационна компания” ЕАД със сумата от 500 млн. лв. Кабинетът реши на дружеството да се възлагат ремонтите и реконструкциите на язовири – държавна и общинска собственост, с изключение на тези, отдадени на концесия, при условие че в концесионния договор е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни дейности от страна на концесионера. Тепърва ще започнат процедурите по създаването на проектите за ремонт. „Ние не допуснахме нито една язовирна стена да бъде скъсана. Правителството пое отговорността за тези язовири. Държавата пое риска, отговорността и кръста, който ще носи“, каза Кирил Войнов. Той отрече въпросните 500 млн. лв. да са застрашени от непрозрачно използване от компанията, която ще осъществи проекта. По думите му Министерството на икономиката е сериозна институция и не е редно да се хвърлят такива обвинения. 131 язовира с в предаварийно състояние, като повечето от тях са сухи, защото предписанията са те да нямат зареден обем, допълни той. Областите с най-много опасни язовири са Враца, Хасково, Стара Загора и Пловдив. През септември ще има нова проверка, при която ще се установи колко от тези язовири са били ремонтирани вече. Общо 858 язовира в страната са за ремонт, като се очаква укрепителните дейности да започнат скоро. Според Войнов Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" работи в добро сътрудничество с областните управители. Той подчерта, че общините, които не желаят да предоставят язовирите си за поддръжка на държавата, поемат цялата отговорност за поддръжката и финансирането им.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2018)

Държавните "Еко Антрацит" и "Еко Инженеринг РМ" ще ремонтират язовирите Държавната компания "Еко Антрацит", която на теория се занимава с рекултивация на стари минни терени, ще ремонтира язовирите. Заедно с нея ще работи и друго слабо известно дружество - "Еко Инженеринг РМ". Това става ясно от отговори на Министерството на икономиката. В първата от тях работят седем души, а във втората - 129 души. И двете дружества са под шапката на най-непрозрачната Държавна консолидационна компания (ДКК). Министерският съвет реши тя да получи 500 млн. лв. за ремонт на водоемите. ДКК е мегахолдинг, в който участват десетки фирми като ВМЗ "Сопот", "Кинтекс", Летище "Стара Загора", "Ел Би Булгарикум", Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки и др. Спешното увеличение на капитала на ДКК породи съмнения за опит за непрозрачно преразпределение на средства. Компанията няма опит в публичното възлагане на търгове, а ръководството й никога не се е появявало публично. В края на 2017 г. "Еко Антрацит" "изпадна" в спешна нужда от пари и правителството увеличи капитала й със 120 млн. лв. От министерството тогава обясниха за в. "Сега", че парите за предотвратяване на потенциални замърсявания от мини, рудници и хвостохранилища са крайно недостатъчни за отговорните задачи, които трябва да изпълнява дружеството, и затова се наложило то да получи още. Така и не стана ясно защо, при положение че дружеството е изпаднало във финансово затруднение, средствата не са били планирани в бюджета, а трябваше да бъдат отпуснати набързо от излишъка. С парите трябваше да бъдат укрепени стените на стари хвостохранилища, да бъдат рекултивирани стари рудници в Маришкия басейн и др. За "Еко Инженеринг РМ" не се знае много повече. Компанията се занимава с контрола на дейностите, свързани с ликвидиране на последствията от проучването, добива и преработката на уранова суровина в обектите и засегнатите райони. От ведомството на Емил Караниколов сега изтъкват, че двете дружества имат опита и нужния технически състав за подготовката на инженеринга на подобни обекти. Според списък на Държавната агенция за метрология и технически надзор в момента са проверени и установени 6585 язовира, за които са съставени констативни протоколи. 858 от тях се нуждаят от ремонт, а за за спешен и авариен ремонт са 414 язовира. Констатираните неизправности са най-различни, допълват от министерството. Най-общо те се състоят в свличания и ерозии, липса или повреда на основните изпускатели, затлачен отводнителен канал, неизправен преливник и др. Спешната оценка на разходите за дейностите, които трябва да бъдат предприети от цитираните по-горе язовири, е в размер на около 500 млн. лв. Това е причината Министерският съвет да осигури този ресурс за дейността на ДКК, пишат още от министерството. Каква е икономическата обосновка за отпускането на парите и как те се разпределят за различните обекти обаче, не е ясно.
Източник: 3e-news (24.07.2018)

ДКК ще харчи непрозрачно 500-те милиона за язовирите Агенцията за обществени поръчки не може да каже категорично дали "Държавна консолидационна компания" ЕАД трябва да прилага Закона за обществените поръчки, макар компанията да е изцяло държавна и да се разпорежда с публични средства. Това става ясно от официален отговор на агенцията до "Капитал" и на практика означава, че сумата от 500 млн. лв. за ремонт на язовирите, с която правителството увеличи капитала на ДКК, ще бъде изразходвана непрозрачно. Без публични обществени поръчки няма да е ясно кои са избраните изпълнители, имат ли необходимия капацитет, колко пари са им платени, адекватни ли са цените на услугите им, имало ли е конкуренция и т.н. Дори дейностите да се възлагат на собствени на ДКК компании като "Еко антрацит" и "Еко инженеринг РМ", каквато информация вече се появи, въпросът с качеството и цената на ремонтите остава най-малкото защото те ще ползват подизпълнители. А политическите назначения през Министерството на икономиката, което е едноличен собственик на ДКК, хвърлят още по-голяма сянка върху рационалното харчене на въпросния половин милиард лева. Вече две години тримата мениджъри на новия държавен холдинг касичка не са се появявали публично, не са отчитали действията си и няма индикации, че предстоящите 500 млн. лв. няма да бъдат изхарчени в същата тъмнина. В принципното становище на Агенцията за обществени поръчки по казуса се посочва, че тя като орган по методологията в областта на обществените поръчки може да подпомага възложителите, като дава разяснения за правилното разбиране на съдържанието на разпоредбите и смисъла на нормативните изисквания. "Преценката дали конкретно юридическо лице е възложител по чл. 5, ал. 2-4 от ЗОП и отговорността за нея е на самото лице. Съгласно чл. 2 от Правилника за прилагане на ЗОП то трябва да съобрази относими ли са за него изискванията на закона и в седемдневен срок от настъпване на съответното обстоятелство да уведоми АОП за придобиване или изгубване на това качество", казва изпълнителният директор на агенцията Миглена Павлова. В случая обаче е показателно, че за осемте си години съществуване ДКК няма нито една публична процедура, а всички нейни търгове и обяви минават само с обявление на сайта на Министерството на икономиката, без да се посочват избраните изпълнители или параметрите на договорите им. Според АОП като относима към ДКК би могла да се разглежда хипотезата на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП - публичноправна организация. В случая под такава се има предвид "юридическо лице, създадено да задоволява нужди от общ интерес, които нямат търговски или промишлен характер". Т.е. неговата дейност не се осъществява в нормални пазарни условия, които предполагат конкурентна среда и стремеж към печалба. Тук именно е тънкият момент. Предметът на дейност на дружеството е "придобиване, управление, оценка и продажба на облигации, отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на дружеството, както и всякаква др. производствена и търговска дейност, незабранена от закона". Той е пределно общ и АОП посочва, че от изброените дейности не може да се направи категоричен извод дали дружеството действа в нормални пазарни условия и конкурентна среда в съответната област, като се стреми към реализиране на печалби и самостоятелно понасяне на загуби. "Изясняването на този аспект е от съществено значение за придобиване на качеството възложител", казва Павлова и допълва, че в конкретния случай е необходимо да се разгледат фактически осъществяваните дейности, както и да се вземе предвид становище на принципала относно целта на създаването, изпълняваните политики, управленските програми, стратегии и др. По думите на изпълнителния директор на АОП следва също да се прецени в съответния пазарен сегмент/област дали функционират и други търговци, както и какъв дял от този сектор се заема от компанията. "Тези въпроси не са от компетентността на АОП", се посочва в становището на агенцията. Държавната консолидационна компания бе създадена от ГЕРБ през 2010 г. с цел парите от приватизация да постъпват в нея вместо в Сребърния фонд. При управлението на предишния министър на икономиката Божидар Лукарски обаче в компанията започнаха да се апортират разнородни активи, като тази стратегията се запази и при сегашния - Емил Караниколов. Резултатът е холдинг, който обхваща всичко - от кисело мляко, вино и розово масло до бивше летище, военно производство и оръжейна търговия. ДКК, която е собственик на големите оръжейни държавни фирми като ВМЗ, "Кинтекс" и "Авионамс", както и на редица други предприятия с атрактивни имоти и бизнес, няма дори интернет сайт. След последното увеличение капиталът й е 885 млн. лв., но тя реално не извършва търговска дейност. Приходите й за 2017 г. са 22 млн. лв. от дивиденти (основно от ВМЗ) и лихви. Разходите от 3 млн. лв. пък основно са за издръжка на 17-те служители, за лизинг на автомобили и за услуги. Очевидна е липсата на капацитет за подготовка и възлагане на ремонтните дейности на язовирите, макар от икономическото ведомство да твърдят, че "ДКК вече разполага с експертен съвет, подобен на този, който се изисква от разпоредбите на приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за водите". ДКК се ръководи от Лъчезар Калбуров, Ясен Спасов и Красимир Тенев - назначени при Божидар Лукарски и възстановени от Емил Караниколов, след като служебният министър Теодор Седларски ги бе отстранил. Те не са дали нито една пресконференция или публичен отчет за дейността си. На посочения в Търговския регистър телефон за контакт на ДКК пък никой не вдига. Под тяхно ръководство обаче бе продадена сграда от дъщерна компания на ДКК - т.нар. Дом на виното, който е част от включения в забранителния списък за приватизация Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки. Става дума за терен в близост до фабриката на "София БТ" на столичния булевард "Цар Борис Трети". След проверка се установи, че продажбата е била без търг или конкурс, като купувач е именно "София БТ", част от свързвания с Делян Пеевски "Булгартабак".
Източник: Капитал (30.07.2018)

Приходите на ВМЗ-Сопот и „Кинтекс“ се топят Част от оръжейните предприятия у нас отчитат драматичен срив в приходите си. През второто тримесечие на тази година военният завод ВМЗ-Сопот отчита печалба от едва 5.7 млн. лв. на фона на 83.5 млн. лв. през миналата година. Приходите на предприятието също спадат значително - за този период те са 76.8 млн. лв. в сравнение с 234.3 млн. лв. година по-рано. Това показва отчетът на дружеството за второто тримесечие, публикуван от финансовото министерство. Интересно е, че основно падат приходите от продажба на продукция - те се топят до 75.4 млн. лв. на фона на 223 млн. лв. през 2017 година. На какво се дължи това обаче, от отчета не става ясно. Все пак ръководството на дружеството е настроено оптимистично - до края на годината очаква нови договори и поръчки за 150 млн. лв. Приходите от продажба на стоки на търговеца „Кинтекс“ също се топят през второто тримесечие. Те спадат с 45% и от 152.3 млн. лв. през миналата година сега са само 83.8 млн. лв., показва отчетът на компанията. Спадът в печалбата на дружеството обаче е по-малък - само с 5% в сравнение със същия период на миналата година до 12.2 млн. лв. През второто тримесечие „Кинтекс“ е работило основно по договорени доставки за Алжир и Етиопия, като реализираният износ по тези направления е за 10.6 млн. щатски долара, се посочва в отчета. Доставките за нуждите на отбраната на Алжир са на стойност 9.3 млн. щатски долара, а за Етиопия - 1.3 млн. щатски долара, става ясно още от документите. Доставки на боеприпаси и въоръжение са били изпълнени и по договори с други клиенти. В изпълнение на подписани договори с Индия и Алжир до края на третото тримесечие се очаква да бъде извършен нов износ в значителен обем. В същото време друго държавно предприятие - ремонтният „Авионамс“, отбелязва сериозен ръст на приходите си с над 80% до 20 млн. лв. Печалбата от оперативна дейност отбелязва рекордно нарастване 691.5% и от 615 000 лв. през миналата година сега тя вече е 4.8 млн.л в., показва отчетът. И трите компании - ВМЗ Сопот, „Кинтекс“ и „Авионамс“, са под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК).
Източник: Сега (01.08.2018)

Синдиците на КТБ продават вземания от "Авионамс" за 14.8 млн. лв. Синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) са обявили за продажба вземания по два кредита, отпуснати на вече национализирания авиоремонтен завод "Авионамс". Търгът ще се проведе чрез тайно наддаване на 24 август при начална цена 14.8 млн. лв. По времето, когато са договаряни заемите (2012 г.), компанията беше собственост на "Хедж инвестмънт България". Преди две години Държавната консолидационна компания (ДКК) купи акциите й през частен съдебен изпълнител. Според Министерството на икономиката, което е принципал, дружеството редовно обслужва дълговете си. Вземанията по двата кредита се предлагат от синдиците като съвкупност. Единият от тях е сключен през 2012 г. и е за 8.150 млн. долара. Другият заем е сключен в края на същата година, и е на стойност 9.05 млн. лв. По-малко от две седмици преди банката да бъде затворена през юни 2014 г., е договорен нов погасителен план за изплащане на главницата. Според отчета на "Авионамс" към края на юни 2018 г. компанията има общо 11.7 млн. лв. задължения към КТБ - 10.4 млн. лв. по кредити плюс 1.3 млн. лв. по договори за цесия. За първата половина на 2018 г. "Авионамс" увеличава приходите от дейността с 82% до 20 млн. лв., а само продажбите нарастват два пъти и половина до 16.2 млн. лв. Компанията отчита печалба от 4.3 млн. лв. спрямо загуба от 1.8 млн. лв. за същия период на 2017 г.
Източник: Капитал (23.08.2018)

Новото държавно предприятие за язовирите ще харчи по 47 млн. лв. на година След като правителството отпусна 500 млн. лв. на Държавната консолидационна компания за ремонт на язовирите, сега ще създаде и специално Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". То ще се грижи за всички нежелани от общините язовири, за което ще получава от държавата по 47 млн. лв. на година. Това става ясно от публикуван в портала за обществени консултации проект на постановление за приемането на устройствен правилник на предприятието. И ДДК, и новото предприятие са на подчинение на министъра на икономиката. Новата структура ще бъде трета след "Напоителни системи" и "Язовири и каскади" на НЕК, която има функции по управлението на язовири. Създаването й бе заложено с последните промени в Закона за водите, които бяха продиктувани от факта, че в страната има над 150 безстопанствени язовира, които създават реална опасност за населението. А проверки на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор от пролетта показаха, че дори и много от онези съоръжения, за които някой формално се грижи, не са подсигурени срещу бедствия, защото в държавата липсва механизъм за налагане на мерки за поддържането на тези язовири. Идеята е с наличието на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" общините, областните управители, министерствата, агенциите и държавните предприятия да не могат повече да прехвърлят отговорността помежду си и никой нищо да не прави. Дали обаче това ще се случи, или само разходите за милиони ще бъдат централизирани в една структура, предстои да видим. За да осъществява дейността си, ДП "Управление и стопанисване на язовири" ще получава средства от държавния бюджет, като всяка година до 1 март трябва да внася в Министерството на икономиката план за дейността си и отчет за свършената работа. Още отсега обаче е записано, че необходимите разходи за периода 2018 - 2020 г. ще бъдат общо 96 млн. лв. (1.42 млн. за 2018 г., 47.16 млн. за 2019 г. и 47.43 млн. за 2020 г.). Ще бъдат назначени и 156 служители, като не е ясно колко от тях ще отговарят за администрацията и колко ще са специалисти по язовирите. Казва се само, че ще са разпределени в централно управление и 8 регионални офиса – София, Благоевград, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца. Посочено е още, че разходите за работна заплата и осигурителни вноски до края на 2020 г. ще бъдат общо 8.9 млн. лв. Това значи, че средномесечното брутно възнаграждение на човек за въпросните 26 месеца (включвайки ноември и декември 2018 г.), ще бъде 2184 лева. При това без да се взема предвид, че до края на 2018 г. се предвижда да бъдат назначени не повече от 60 души. Административните разходи (издръжка и капитални разходи) пък са оценени на общо 8.3 млн. лв. до края на 2020 г. Тези средства ще отидат за закупуване на материали, облекло, офис оборудване, компютърни конфигурации, софтуер, високопроходими автомобили (в т.ч.застраховки), за външни услуги, наем и ремонт на помещения, за командировки в страната за обход на язовири. За същинската дейност на ДП "Управление и стопанисване на язовири" през следващите две години остават 78.8 млн. лв., като за 2018 г. не се предвиждат разходи за дейността. Тези средства са предвидени за закупуване на контролно-измервателна система, мерителни устройства за нивото на водата и за рейки за язовирите, за оборудване на екипите в офисите, които ще извършват оглед на язовирите, за охрана на язовирите, за паспортизация на язовирите и за текущи ремонти, в т.ч. и за обследване и почистване на язовирните дъна. Големите ремонти на язовирните стени ще са ангажимент на Държавната консолидационна компания, която през юли получи за целта 500 млн. лв. от правителството. Средствата няма да се харчат прозрачно чрез обществени поръчки, а ДКК ще извършва ремонтите чрез дъщерните си дружества "Еко антрацит" и "Екоинженеринг РМ". Което пък повдига въпроса дали няма да има изкуствено завишаване на цени и отчитане на несъществуващи разходи. Формалният мотив за създаването на ДП "Управление и стопанисване на язовири" е липсата на финансова възможност и технически капацитет в общините за управлението на язовирите. Очаква се около 90% от общинските съоръжения, за които местната власт не може да се грижи, да бъдат прехвърлени безвъзмездно към новата структура. Разбира се, ако някои кметове не искат да прехвърлят дадени язовири на държавата, ще трябва да се грижат за тях според изискванията на закона, така че да гарантират изправността и безопасността им. При спор или неяснота относно обстоятелствата около даден язовир, какъвто е например случаят с "Бели Искър", държавното предприятие ще осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на съответното съдебно решение или до окончателното установяване на собственика. В предишните текстове на Закона за водите това задължение беше вменено на областните управители, които обаче също не разполагат с експертен потенциал и финансов ресурс.
Източник: Капитал (21.09.2018)

Президентът Румен Радев е наложил вето на поправки в Закона за държавната собственост (ЗДС). Дружествата освен, че са част от специаления забранителен за приватизация списък, който се одобрява от МС, са и част от националната сигурност на страната ни. Спорната поправка в Закона за държавната собственост беше внесена в средата на юни от група народни представители от ГЕРБ и "Обединени патриоти" начело с Николай Александров от „Атака“. (Александров се прочу с друга емблематична поправка, която беше наречена „подаръкът за Домусчиев“*) В последния ден от работата на парламента преди лятната ваканция на депутатите без много шум бяха приети на първо четене промени. С тях се премахва забраната търговските дружества от забранителния списък* за приватизация с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях да апортират имоти и вещи в частни и смесени дружества. С приемането на този текст обаче се отварят широко вратите за скрита приватизация на тези дружества. В момента в забранителния списък за приватизация има 178 дружества под контрола на различни министерства. Министерството на икономиката е принципал на редица дружества, част от които са под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК). Такива дружества също са в забранителния списък за приватизация. Повечето от тях разполагат с доста имоти и в самата ДКК регулярно различни министерства апортират различни сгради и терени. С какви имоти и терени разполагат всички тези дружества към момента няма изнесена информация.
Източник: Фрогнюз (18.10.2018)

Печалбата на ВМЗ-Сопот спадна с близо 150 млн. лв. Добрите приходи и печалби на част от оръжейните предприятия явно вече отминават. Оказва се, че част от дружествата, които са под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК) вече са далеч от рекордните си постижения. ВМЗ-Сопот например отчита срив в резултата си. Към септември 2018 г. печалбата на дружеството спада до 2.2 млн. лв. на фона на 151.9 млн. лв. година по-рано. Това показва финансовият отчет на компанията за деветте месеца на годината.
Източник: Инвестор.БГ (07.11.2018)

Държавните фирми ще внесат 50% от печалбата си в бюджета Държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала трябва да внасат в полза на държавата 50% от печалбата си за финансовата 2018 година. За „Българска банка за развитие“ процентът е 80 на сто, реши Министерският съвет. Това се прави в съответствие със заложените параметри в Закона за държавния бюджет за 2019 г,, съобщи правителственият пресцентър. Срокът за внасяне на отчисленията и дивидентите за държавата е 7 юни, а за дружествата, които съставят годишен финансов отчет съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за счетоводството, е 15 юли. От обхвата на разпореждането са изключени лечебните заведения за болнична помощ, като се отчита тяхната специфика и изключителната им зависимост от ограничен брой източници на финансиране. Извън обхвата на задължените фирми остава и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, предвид спецификата в дейността на дружеството, както и дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ - поради изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средствата от европейските фондове за програмния период 2014 - 2020 година. С разпореждането се осигуряват условия за изпълнение на приходната част на държавния бюджет за тази година в частта на неданъчните приходи от дивиденти, което е изготвено според Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, посочват от Министерския съвет.
Източник: Инвестор.БГ (30.05.2019)

50% от печалбата на държавните предприятия за 2018 г. отиват в бюджета Министерският съвет прие разпореждане за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата за финансовата 2018 година от държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала. Процентът на отчисленията от печалбата е 50 на сто, а за „Българска банка за развитие“ АД - 80 на сто, което е в съответствие със заложените параметри в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Срокът за внасяне на отчисленията и дивидентите за държавата е 7 юни, а за дружествата, които съставят годишен финансов отчет е 15 юли. От обхвата на разпореждането са изключени лечебните заведения за болнична помощ, като се отчита тяхната специфика и изключителната им зависимост от ограничен брой източници на финансиране. Извън обхвата му остава и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, предвид спецификата в дейността на дружеството, както и дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ - поради изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средствата от европейските фондове за програмния период 2014 - 2020 година. С разпореждането се осигуряват условия за изпълнение на приходната част на държавния бюджет за 2019 г. в частта на неданъчните приходи от дивиденти.
Източник: Банкеръ (31.05.2019)

ДКК е вдигнала двойно разходите си за външни услуги Времената, в които държавните фирми харчеха голяма част от парите си за т.нар. външни услуги, съвсем не са отминали. Това става ясно от годишния финансов отчет на най-непрозрачното държавно дружество - Държавната консолидационна компания (ДКК). От една страна, разходите й за материали се топят, но за сметка на това харчовете за "услуги" стават все по-надути. Така ако през 2017 г. компанията е похарчила по това перо 395 000 лв., то година по-късно през 2018-а те вече са 585 000 лева. Показателно е, че с най-голямо увеличение са разходите за счетоводство и одит, граждански договори, експертни оценки и др., показва справка на в. "Сега". Растат и задълженията на дружеството - към банки и партньори. През 2018 г. ДКК дължи общо 163 млн. лв. на фона на 122 млн. лв. година по-рано. Основната част от тях са данъчни задължения, борчове по банкови заеми и др. В ДКК работят общо 18 души заедно с трима от Съвета на директорите начело с изпълнителния директор Ясен Спасов. Те обаче остават "скрити" от обществото - ръководството на ДКК не дава пресконференции и няма публични изяви. Няма и интернет сайт, на който да се публикуват актуални новини и информации. През миналата година тази мистична компания прибави към активите си и язовирите и получи 500 млн. лв. за техния ремонт. Решението бе взето от правителството без ясна обосновка защо именно ДКК трябва да се грижи за тези ремонти. ДКК бе създадена при първия кабинет "Борисов", за да се заобиколи изискването парите от приватизация да отиват в Сребърния фонд и така те попадат в компанията. Оттогава насам обаче тя се превърна в дружество, обединяващо от производството на кисело мляко и оръжие до вино и спиртни напитки и дори неработещо летище. Сега в ДКК влизат общо около 20 компании. Не е изненада, че почти 90% от приходите на компанията идват от дивиденти. Така ако през 2017 г. техният дял е бил 86.3%, то през м.г. те нарастват с 3% до 89.45%. Затова и един от основните рискове пред ДКК е евентуалната невъзможност на дъщерните й дружества да генерират достатъчно печалби и респективно да разпределят дивидент в полза на компанията, пише в годишния й отчет.
Източник: Сега (17.06.2019)

Близо 500 млн. лв. за ремонт на язовирите са прехвърлени в "Монтажи" Почти цялата сума от 500 млн. лв., която правителството отпусна на Държавната консолидационна компания (ДКК) преди година за ремонт на язовири, е преведена на дъщерното дружество "Монтажи". Това става ясно от отчетите на държавните компании за първото полугодие на 2019-а. Самата ДКК не отговори на въпросите на "Капитал" кои компании и как са избрани да правят ремонтите, но отчетите показват прехвърляне на големи суми към "Монтажи" по договори, които ще се изпълняват през следващите две години. Законова вратичка, макар и спорна, позволява възлагането на такива поръчки без публичен търг, когато възложителят е 100% собственик на изпълнителя. Проблемът в случая обаче е нежеланието за прозрачност, като държавният холдинг дори няма собствен сайт, на който да публикува подобна информация. Все още няма и конкретика за това кои обекти и при какви условия ще се ремонтират, как ще се избират евентуалните подизпълнители, кой ще определя цените и т.н.Още в средата на май "Капитал" поиска информация от Министерството на икономиката за това кои компании са избрани да изпълняват ремонтите, какви суми са преведени, какви са сроковете за изпълнение и т.н. В последния възможен ден от двуседмичния срок за отговор, предвиден в Закона за достъп до обществена информация, от министерството пренасочиха въпросите към изпълнителния директор на ДКК Ясен Спасов, но информация оттам така и не постъпи. Индикации, че отпуснатите половин милиард лева ще се харчат непрозрачно, имаше още преди година, когато от Агенцията за обществени поръчки не отговориха категорично, че ДКК ще трябва да прилага Закона за обществени поръчки при разпределянето на парите. Причината е, че тя се явява юридическо лице, което задоволява обществени нужди и няма търговски характер. Неясно остава как в такава ситуация се гарантира, че цените на изпълнителя са адекватни или че изпълнението е качествено.Отчетът на ДКК показва, че от 442 млн. лв. в края на миналата година паричните наличности намаляват до едва 19 млн. лв. към средата на 2019 г. Вземанията от предприятия от групата пък нарастват до 522 млн. лв. от 155 млн. лв. година по-рано. В същото време значително се увеличават авансите, предоставени на "Монтажи" от свързани лица, а общо краткосрочните задължения достигат 469 млн. лв. спрямо 115 млн. лв. в края на 2018 г. "Основната част от отчетените задължения са за получени аванси по договори за строителна дейност, възложени за изпълнение на дружества от групата на "Държавна консолидационна компания", пише в отчета на "Монтажи". Получените пари от холдинга се виждат и в справката, която "Монтажи" подава към икономическото министерство за банковите си сметки. От нея става ясно, че към края на юни компанията държи почти всичките си пари (93.89%) в една финансова институция - Българска банка за развитие, при допустими 25%. Обяснението е, че експозицията "се дължи на постъпил значителен целеви паричен превод от дружество майка, който ще се използва за изпълнение по възлагане на спешни ремонти на язовири". Не е ясно какъв е капацитетът на дружеството да изпълнява тези ремонти. По данни на КАПИ към 2018 г. в "Монтажи" са заети 42 души, но компанията има и клонове. От отчета обаче се вижда, че през тази година значително са нараснали разходите за външни услуги - общо 11 млн. лв. спрямо 261 хил. лв. година по-рано, макар че сумата засега е далеч от получените пари от ДКК. Много вероятно е ремонтите на язовири да бъдат превъзложени на други фирми, отново без обществени поръчки.Отчетите показват още влошаващи се финансови резултати на двете държавни дружества. Към средата на годината приходите на ДКК се свиват с повече от две трети до 26.5 млн. лв. от 90.1 млн. лв., най-вече заради резкия спад на постъпленията от дъщерните дружества, които са основното перо. Печалбата намалява до 24 млн. от 88.1 млн. лв. преди година. Не по-добро е представянето и на самото "Монтажи", което традиционно работи на загуба. Към края на юни отрицателният финансов резултат е над 1 млн. лв. спрямо -791 хил. лв. година по-рано. Приходите нарастват от 1.6 млн. лв. на 12 млн. лв., но разходите също скачат - от 2 млн. лв. на 13 млн. лв., повечето за външни услуги. Основната част от приходите (9.7 млн. лв.) са от незавършено строителство. До края на годината компанията си поставя за цел да увеличи продажбите си три пъти и да постигне над 35 млн. лв. оборот, както и да отчете минимална печалба от около 200 хил. лв.
Източник: Капитал (07.08.2019)

Летище Стара Загора спира продажбата на самолетни билети от днес Бюрата на „Летище Стара Загора“ ЕООД в Ямбол и Стара Загора спират продажбата на самолетни билети от днес, 12 август, заради натрупани големи загуби през последните месеци. С това на практика се преустановява основната дейност на старозагорското летище, което се издържаше от продажба на самолетни билети и отдаване на площи под наем, след като през 1995 г. гражданските полети бяха преустановени, а през 2007 г. спряха и полетите на селскостопански самолети и вертолети, поради сериозни нарушения на асфалтовата настилка. Само за последните 6 месеца двете бюра за самолетни билети в Стара Загора и Ямбол са натрупали загуби от 21 000 лева. Като най-губещо, бюрото в Хасково е било закрито още през март тази година. Допреди десетина години трите бюра са правили месечен оборот от 180 000 лева, а годишната печалба на дружеството е достигала 50 000 лв. През 2018 г. обаче печалбата пада под 5000 лева. Основната причина за финансовия срив на дружеството, стопанисващо старозагорското летище, е конкуренцията на частните бюра за продажба на самолетни билети и все по-популярните онлайн платформи за резервация на полети. Намаляват и наемателите на площи в района на летището, след като изложението за селскостопанска техника БАТА Агро редуцира изданията си от две на едно годишно. Заради негативната тенденция решението на Държавната консолидационна компания, част от структурата на която е „Летище Стара Загора“ ЕООД, е решила да прекрати съществуването на дружеството. То ще бъде закрито до 2-3 месеца. В този срок старозагорското летище трябва да изчисти отношенията си с клиентите, които вече са закупили билети от бюрата му за бъдещи полети. След закриването на „Летище Стара Загора“ ЕООД летателната писта и съоръженията към нея ще минат на директно управление от Държавната консолидационна компания, която е на подчинение на Министерство на икономиката. Каква ще бъде съдбата на летището и неговите 2320 декара площи, не е съвсем ясно. Преди време кметът на Стара Загора Живко Тодоров заяви плановете си да поиска дългата 2,5 км писта да бъде прехвърлена на община Стара Загора и да бъде превърната в нова икономическа зона. Възможно е обаче летището да бъде отдадено на концесия, ако се появи инвеститор, който да пожелае да го възстанови като карго хъб, каквито планове има отпреди повече от 10 години българското Министерство на икономиката. / divident.eu
Източник: Други (12.08.2019)

Съдът ще вземе сградата на здравното министерство Министерството на здравеопазването ще се премести на "Цариградско шосе", а в двете му сгради в центъра на София ще се нанесат Върховният административен съд и Административният съд на София-област. Това реши правителството, предоставяйки за управление имоти - публична държавна собственост, на Висшия съдебен съвет за нуждите на двете съдилища. Те ще получат централната сграда на МЗ на пл. „Света Неделя" № 5 - административна сграда на един подземен и 6 надземни етажа, и сградата на бул. „Стамболийски" № 39 - дворно място заедно с построената в него 5-етажна масивна сграда и сутерен. "Досега имотите са стопанисвани от Министерството на здравеопазването, но вече са с отпаднала за ведомството необходимост", поясняват от Министерския съвет. "Решението за новото управление на имотите ще влезе в сила след придобиване от държавата и предоставяне за управление на Министерството на здравеопазването на нова административна сграда, част от комплекс административни сгради, на бул. „Цариградско шосе“ в столицата. Предвижда се новото здание да бъде изградено в срок от 21 месеца от страна на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД", допълват от правителството. Адрес не е посочен, но вероятно става дума за терен в София Тех парк.
Източник: Сега (12.09.2019)

Пристанището в Царево ще бъде разширено Пристанището на Царево ще бъде разширено, реконструирано и модернизирано. По този начин капацитетът му ще се увеличи с повече от 60% и вече ще може да обслужва не само малки риболовни кораби, но и такива с дължина до 24 метра. Това реши на днешното си заседание правителството. Освен това ще бъдат създадени условия риболовните кораби да бъдат изтегляни на брега за извършване на дребни ремонти. Кабинетът реши още "Български пощи" ЕАД да продадат чрез пряко договаряне недвижими имоти в столичния Студентски град на "Държавна консолидационна компания" ЕАД. Държавното дружество е собственик на парцела, на който са изградени обектите, които вече не са необходими за дейността на "Български пощи".
Източник: economic.bg (01.11.2019)

Новото дружество за язовирите първо си напазарувало коли Първата работа на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовирите", което беше създането в рамките на Държавната консолидационна компания (ДКК), за да ремонтира спешно водоемите, била да си купи нови 30 автомобила. Въпреки че за създаването на предприятитето правителство отдели през 2018 г. 500 млн. лв. към момента няма данни колко от аварийните язовири са ремонтирани. За това алармира бившият омбудсман и неуспял кандидат за кмет на София Мая Манолова на страницата на платформата си "Изправи се.БГ". Държавното дружество започна да функционира през лятото на 2019 г., въпреки че парите за него бяха отпуснати година по-рано. Към днешна дата е възложен ремонт на 182 язовира, а за 236 не е ясно дали са възложени ремонтни дейности. В интервю за БНР Манолова посочи, че в отчетите на ДКК целенасочено не става ясно къде са парите, а самата компания дори няма сайт, което е знак за нивото на нейната публичност. По официални данни част от ремонтите са възложени на дружеството „Монтажи” ЕАД - част от същата ДКК Според Манолова е „необходим външен одит, защото липсата на информация от отговорните институции създават напрежение у хората“. „Водната криза се разраства и скоро ще стане национална, а сигурността на нацията - това е сигурността на всеки един от нас, на големи групи хора. Когато нямаме вода, когато дишаме отровен въздух, това е проблем на националната сигурност", допълни тя. Справка на "Сега" в регистъра с обществени поръчки показа, че действително Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовирите" е станало собственик на 30 нови автомобила в началото на годината. Те са на обща стойност 921 хил. лв. с ДДС.
Източник: Сега (09.01.2020)

Държавното дружество "Монтажи" ще строи без търг спешната водопроводна връзка, по която в събота правителството реши да осигури вода за Перник през ВиК мрежата на София. Съоръжението ще бъде дълго 13.5 км и освен тръби включва и изграждане на помпена станция, като предварителните оценки показват, че проектът ще струва 25 млн. лв. Това стана ясно от изказване на регионалния министър Петя Аврамова пред БНТ. Очаква се парите да бъдат отпуснати от бюджета на икономическото министерство. Проектът Техническото предложение предвижда част от водата, която отива към язовир "Белмекен", да се пренасочи към язовир "Бели Искър" и оттам през ВиК мрежата на София да достига до резервоар Мало Бучино, където ще бъде изградена помпена станция. След това до Перник ще бъде направен допълнителен водопровод 13.5 км. През новата връзка Перник ще получава по 700 хил. куб.м вода на месец. Това количество ще е достатъчно да се покрива консумацията при сегашния воден режим (по 6 часа на ден - от 16 до 22 часа), без да се ползва вода от язовир "Студена". "Единственият начин да възвърнем силата на язовира е за известно време да не взимаме вода от него", коментира икономическият министър Емил Караниколов пред "Нова телевизия". Предложеното решение е аварийно, но по думите му по-добрите стратегически варианти ще отнемат много повече време. Дали водата ще стигне навреме до Перник все пак не е сигурно, тъй като се очаква изграждането на новата връзка да отнеме около 45 дни. В същото време в язовир "Студена" има вода за само 33 дни по думите на Караниколов. Техническото предложение беше представено и на заседание на Постоянната комисия по инженерна инфраструктура и енергийно планиране в Столичния общински съвет в понеделник следобед, на което присъстваха и ресорните министри. От изказванията стана ясно, че риск за водоснабдяването на София не съществува. Язовир "Бели Искър" осигурява около 25% от водата на столицата и снабдява южните квартали и села в общината (Железница, Плана, Симеоново, Банкя, Горна Баня и др.), а останалите 75% идват от язовир "Искър". И в двата водоема има достатъчно вода. Спешно изпълнение По думите на Аврамова идейният проект трябва да е готов най-късно във вторник, след което регионалното министерство максимално бързо ще издаде разрешение за строеж, така че строителните работи да започнат още тази седмица. "Очаква се държавното дружество "Монтажи" да изпълни проекта", каза тя и добави, че стойността е около 25 млн. лв., но може и да падне, след като се направят детайлните изчисления. Вече се появиха и коментари от ВиК експерти, според които цената на подобен проект не е повече от 7-8 млн. лева. Парите ще бъдат платени от бюджета на икономическото министерство, но няма информация дали това ще са допълнителни средства, отпуснати на ведомството, или пари от текущия му бюджет. Възложители на строителството на самия проект ще бъдат областните управители на София и Перник по специален ред, каза по-късно през деня зам. регионалният министър Николай Нанков. Няма информация как и защо "Монтажи" е определено за изпълнител. Неясно остава засега и дали то само ще изпълнява строителните работи. От сайта му не се вижда да има опит в изграждането на ВиК инфраструктура, няма и данни въобще да е работило по такива проекти, както и да разполага с необходимите специалисти и техника. От икономическото министерство, което е принципал, не отговориха на въпросите на "Капитал" дали компанията ще работи с подизпълнители и кои евентуално. За формалното наемане на такива обаче е нужно провеждането на обществени поръчки, така че най-вероятно отново ще се ползва схемата с договори за наем на техника и хора (както при "Автомагистрали"). Това обаче създава условия за непрозрачно харчене на парите. "Прогнозните 25 млн. лв. за проекта не са част от предвидените 500 млн. лв. за ремонт на язовири", уточни Нанков. През 2018 г. сумата беше отпусната от правителството на Държавната консолидационна компания за ремонт на язовири, която впоследствие преведе парите на дъщерното си "Монтажи". По думите на Аврамова вече се работи и по поръчката и доставката на материалите (тръби, помпени агрегати). Като се имат предвид кратките срокове, това най-вероятно също ще стане без търг. Законът за обществените поръчки предвижда такава възможност при изключителни обстоятелства - например бедствено положение, каквото е обявено в Перник.
Източник: Други (21.01.2020)

Съдът нареди на ДКК да каже как харчи 500-те млн. лв. за язовирите Съдът нареди на Държавната консолидационна компания (ДКК) да каже как се харчат 500-те млн. лв. за ремонт на 182 опасни язовира. Информацията за това, предоставяна от Министерство на икономиката, което е принципал на ДКК, е изключително оскъдна. До момента от ведомството на министър Емил Караниколов е съобщено единствено, че към началото на 2020 година са похарчени около 2.5 млн. лв. при ремонта 7 язовира. Решението ДКК да разбули тайната за отпуснатите на компанията от държавата 500 млн. лв. през лятото на 2018 г. е на Административен съд София-град. (АССГ). Делото е образувано по жалба на изданието "Капитал" срещу мълчаливия отказ на ДКК за достъп до информация със съдействието на адвокат Стефан Ангелов от Програма "Достъп до информация" (ПДИ). Запитването бе дали ДКК е възложила ремонти на язовири на друга организация или дружество и какви са документите свързани с това. Пита се още каква е сумата, която е прехвърлена от ДКК на другото дружество и кои са започнатите ремонти към момента на запитването - 17 януари. Тезата на най-тайното дружество в държавата, което се отчита единствено пред Караниоков, е че сключването на договори, свързани с ремонти на язовири, не е обществена информация. С решение от 17 юли 2020г. съдия Десислава Корнезова от АССГ постановява обаче, че мълчанието е незаконосъобразно и информацията трябва да бъде предоставена. Към февруари язовирите с открити строителни площадки са 45, а реални строителни дейности има по седем. С ремонта им се занимава държавното дружество "Монтажи". Държавната компанията беше ангажирана и с изграждането на помпената станция при село Мало Бучино и 13.5 км довеждащ водопровод от селото до ВиК мрежата до Перник за 30 млн. лв., с което се осигури вода на града по време на водната криза тази година. Тъй като фирмата няма капацитет да извършва дейност за 500 млн. лв. най-вероятно тя превъзлага изпълнението на поръчките по модела за доставка на материали и техника на компании от частния сектор по неясно какви критерии. По същия модел работи и държавната "Автомагистрали", която получи близо 3 млрд. лв. от държавата за строежа на магистрала "Хемус" (София-Варна) и укрепването на свлачища.
Източник: Медия Пул (22.07.2020)

ВМЗ и "Кинтекс" продължават да увеличават продажбите си По-високи приходи и печалби отчитат сопотският военен завод ВМЗ и търговецът на оръжия "Кинтекс" за първата половина на 2020 г. След силно първо тримесечие обаче пловдивското авиоремонтно предприятие "Авионамс" понижава резултатите си. Това показват отчетите на трите основни компании, които се контролират от Министерството на икономиката чрез Държавната консолидационна компания (ДКК). Предприятията продължават да работят, като за момента не отчитат някакво влияние на кризата покрай коронавируса. Най-големият държавен военен завод в страната повишава приходите си с близо 8% през първата половина на годината и оборотът му вече надхвърля 100 млн. лв. Оперативните разходи на компанията намаляват, в резултат на което нетната печалба се увеличава с почти 30% спрямо същия период на миналата година. Преди няколко месеца на площадката в Иганово беше отворен нов цех за автоматично пълнене на боеприпаси с инвестиция за 25 млн. лв. Сопотският завод произвежда различни видове боеприпаси (противотанкови снаряди, ракети, муниции и др.), като продукцията се изнася. От разбивката на приходите се вижда, че основната част от продажбите стават чрез местен контрагент ("Кинтекс"), а малка част се експортира директно. До края на годината ВМЗ очаква договори и поръчки за приблизително 110 млн. лв. От трите основни предприятия в отбранителната индустрия сопотският завод е и най-големият работодател, макар че заетите леко намаляват тази година до около 3770 души. "Кинтекс" е изцяло търговско предприятие, което се занимава с внос и износ на специална продукция, като обслужва държавните дружества в сектора на отбраната. Към средата на 2020 г. приходите на компанията скачат с близо 123%. Малко по-малък е ръстът на разходите, където най-голямо е перото "Други", и по-специално стойността на продадените активи. Други по-значителни разходи са тези за външни услуги. В резултат на това "Кинтекс" успява да отчете над два пъти по-висока печалба спрямо същия период наминалата година. През второто тримесечие компанията е изпълнила договорени доставки за Индия и Алжир, като в доклада на ръководството се посочва, че износът е бил в големи количества. Доставките са направени на база подписани договори и съгласно определен график. Подписани са и споразумения за допълнителни доставки за Алжир. До края на третото тримесечие компанията очаква да бъде извършен нов износ в значителен обем по договори с министерствата на отбраната на Индия и Алжир. Пловдивският завод "Авионамс", който се занимава с ремонт на авиационна техника, е единственият от военните заводи към Министерството на икономиката, който отчита по-слаби резултати към края на юни, като приходите намаляват с повече от 26% на годишна база. С близо 62% по-ниска е и печалбата, макар че дружеството остава на плюс. "Авионамс" обаче има значителни непокрити загуби от минали периоди - общо 44.3 млн. лв. В предприятието работят около 290 души. "Авионамс" стана собственост на държавата преди три години, когато ДКК купи акциите на свързаната със собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев "Хедж инвестмънт България" от частен съдебен изпълнител. КТБ беше и основен кредитор на предприятието. От отчета сега става ясно, че в края на миналата година ДКК е придобила вземането на КТБ по два договора за кредит за общо 10.6 млн. лв. и сега този дълг е отчетен като задължения към предприятия от групата. Падежът на главницата е до края на 2025 г., а три месеца по-късно трябва да бъдат изплатени останалите лихви.
Източник: Капитал (10.08.2020)

Държавното "Монтажи" продължава да работи на загуба Държавното "Монтажи" си е поставило за цел да увеличи продажбите си и да излезе на минимална печалба от 200 хил. лв. в края на годината. Това за пореден път се посочва в отчета на дружеството, което е част от Държавната консолидационна компания (ДКК). Макар че приходите за първото полугодие се увеличават леко до 15 млн. лв., те са далеч от сумата от 500 млн. лв., предоставена от ДКК преди две години, с които "Монтажи" трябваше да направи спешен ремонт на язовири. Към края на юни предприятието отново отчита загуба, макар и по-малка, отколкото преди година. В доклада си ръководството пък предупреждава, че подобряването на резултатите може и да не се случи заради епидемията от коронавирус. "Монтажи" повишава приходите си с 24% до 15 млн. лв. през първите шест месеца на 2020 г., показва отчетът на компанията. Малко над половината от сумата са нетните приходи от продажби, които са резултат от плащания по приключени поръчки, а друго по-съществено перо е незавършеното производство. От отчета към средата на годината се вижда, че разходите също се повишават, достигайки 15.2 млн. лв. Най-значително е увеличението при разходите за материали, но най-съществен дял (близо две трети) имат разходите за външни услуги - 9.7 млн. лв. Краткото обяснение на ръководството е, че "това е свързано със специализираната дейност, която извършва дружеството". Все пак "Монтажи" успява значително да намали загубата си. В баланса й обаче стоят над 8 млн. лв. непокрита загуба от предишни години.
Източник: Капитал (13.08.2020)

Държавното "Монтажи" продължава да работи на загуба Държавното "Монтажи" си е поставило за цел да увеличи продажбите си и да излезе на минимална печалба от 200 хил. лв. в края на годината. Това за пореден път се посочва в отчета на дружеството, което е част от Държавната консолидационна компания (ДКК). Макар че приходите за първото полугодие се увеличават леко до 15 млн. лв., те са далеч от сумата от 500 млн. лв., предоставена от ДКК преди две години, с които "Монтажи" трябваше да направи спешен ремонт на язовири. Към края на юни предприятието отново отчита загуба, макар и по-малка, отколкото преди година. В доклада си ръководството пък предупреждава, че подобряването на резултатите може и да не се случи заради епидемията от коронавирус. "Монтажи" повишава приходите си с 24% до 15 млн. лв. през първите шест месеца на 2020 г. (виж таблицата), показва отчетът на компанията. Малко над половината от сумата са нетните приходи от продажби, които са резултат от плащания по приключени поръчки, а друго по-съществено перо е незавършеното производство. В същото време преди две години компанията получи половин милиард лева от ДКК, като с парите трябваше да бъдат направени спешни ремонти на 182 язовира в страната. Проектите дълго време се пазеха в тайна, докато наскоро "Капитал" спечели дело по Закона за достъп до обществена информация и получи актуални данни към януари 2020 г. От тях става ясно, че към средата на месеца "Монтажи" е работело по 17 язовира, а получените дотогава пари са били едва 4.2 млн. лв. Това обаче не е единственият голям проект на държавното дружество. На него беше възложено и спешното изграждане на водопровод от Мало Бучино до Перник по време на водната криза в града, чиято стойност е около 20 млн. лв. Отново преди две години компанията подписа рамково споразумение с друга държавна фирма - "Еко антрацит", според което "Монтажи" трябва да рекултивира стари мини срещу 120 млн. лв. в срок от четири години. От приходите на компанията обаче не личи тя да работи по такива големи проекти. Капацитетът на "Монтажи" да изпълнява такива големи договори също е спорен, тъй като в компанията и всичките й териториални бази работят по-малко от 190 души. В същото време липсва информация дали някакви дейности са възложени на подизпълнители. От отчета към средата на годината се вижда, че разходите също се повишават, достигайки 15.2 млн. лв. Най-значително е увеличението при разходите за материали, но най-съществен дял (близо две трети) имат разходите за външни услуги - 9.7 млн. лв. Краткото обяснение на ръководството е, че "това е свързано със специализираната дейност, която извършва дружеството". Все пак "Монтажи" успява значително да намали загубата си. В баланса й обаче стоят над 8 млн. лв. непокрита загуба от предишни години.
Източник: Капитал (14.08.2020)

Само 5 язовира са ремонтирани с 500-те млн. лв. досега Работата на третото правителство на ГЕРБ по отношение на ремонта на язовирите в България трудно може да се нарече успешна. От лятото на 2018 г., когато държавата след поредните наводнения отпусна 500 млн. лв. за реконструкцията им, досега напълно завършени са пет съоръжения. Темата е изключително чувствителна, тъй като липсва подробна публична отчетност какво е направено с крупната сума и как точно се харчи. Някаква светлина хвърли миналата седмица министърът на икономиката Лъчезар Борисов, след като БСП за пореден път се усъмни в корупция. В парламента той отчете, че напълно завършени са ремонтите на 5 язовира. За други 30 дейностите са приключили, но документацията все още не е предадена. Борисов съобщи и следните общи данни: 6844 са всичките язовири в България, от тях за ремонт, определени от правителството - 416. Част са управлявани от институции като НЕК, "Напоителни системи" и т.н., други - концесионирани, за трети било установено, че все пак са в добро състояние. Така в отговорностите на Държавната консолидационна компания (ДКК), към която бяха прехвърлени 500-те милиона, попаднали 305 язовира. Към момента на фирмата "Монтажи " били възложени 208 съоръжения - за тяхното проектиране, обследване, ремонт и т.н. Одобрените проекти били 159 - за 386.7 млн. лв. (12.5 млн. лв. - проектиране), а откритите строителни площадки - 101, на стойност 243 млн. (7. млн. лв. за проектиране). Борисов каза още, че общините бавят прехвърлянето на собствеността и така целият процес около ремонтите се протака. А и за някои от старите язовири липсвали книжа.
Източник: Сега (18.01.2021)

Още петима кандидати за шефове в БЕХ Още петима кандидати за две места в борда на директорите влизат в състезанието за мениджъри на Българския енергиен холдинг. Конкурсът за постовете беше обявен от Агенцията за публичните предприятия и контрол, която е допуснала до втория кръг – представяне на концепция за развитието на БЕХ, петима души. Те се състезават за местата на т.нар. независими членове на борда. Диян Димитров е единият от тях, той е в борда на директорите на ТЕЦ “Марица-изток 2”, показва справка в Търговския регистър. Димитров не участва в конкурса за мениджъри на държавния тец. София Касидова е другото име в списъка на допуснатите. Тя беше зам.-министър на икономиката и зам.-министър на транспорта в кабинета на Симеон Сакскобургготски. От 2006 до 2010 г. беше вицепрезидент с ресор “Финанси” на Черноморската банка за търговия и развитие със седалище в Солун. Адвокат, който коментира енергийни теми, е друг кандидат за мениджър в БЕХ. Това е Николай Кискинов от кантора “Владимир Кискинов”. Другите двама са Ангел Ангелов и Михаил Домусчиев. Както “24 часа”, писа в конкурса за трима членове на съвета на директорите на холдинга, обявен от Министерството на енергетиката, до втория етап бяха допуснати 7 души. Това са доскорошният депутат Валентин Николов, Иван Андреев, който е бивш шеф на АЕЦ “Козлодуй”, финансовият директор на “Мини Марица изток” Стелиан Коев, Димчо Маргитов, който работи в БЕХ, и Любомира Ганчева, която е от АБВ и още Александър Александров и Иван Чонков. Самият БЕХ също обяви конкурси за мениджъри на държавните дружества в енергетиката и на 22 февруари обяви списък с допуснатите до втория етап кандидати. На 17 февруари Агенцията за публичните предприятия и контрол публикува съобщение за обявен конкурс за двама независими членове в бордовете на директорите на същите дружества. Кои се допускат до втория кръг, все още не е обявено, но се говори, че са кандидатствали 36 души. Министерството на енергетиката и Агенцията за публични предприятия обяви конкурс и за членове на съвета на директорите на “Минпроект”. Ведомството на Теменужка Петкова публикува списък с допуснатите до писмената фаза кандидати. Това са сегашният директор Румен Биков, досегашният член на борда Любен Тотев, бившият депутат от ГЕРБ Светослав Иванов, досегашният шеф на БЕХ и член на борда на директорите на АЕЦ “Козлодуй” Жаклен Коен, Радост Димитрова и Бранимира Борисова-Бодурова. Министерството на икономиката пък е обявило конкурс за независими членове на борда на Държавната консолидационна компания. Документи от кандидатите могат да се подават до 15 март. Те ще бъдат пресявани според представена концепция и проведено интервю, което има тежест от 60% при крайната оценка.
Източник: 24 часа (09.03.2021)

И мегахолдингът на икономическото министерство ДКК е с бетониран мениджър Правителството в оставка е подновило и разширило съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК), която управлява активи за стотици милиони левове и е шапка на почти всички дружества към Министерството на икономиката. Това е станало, независимо че мандатът на предишния борд трябваше да изтече чак през май 2023 г. С промяната се бетонира изпълнителният директор Ясен Спасов на поста за още пет години. Така най-големият холдинг на икономическото министерство, който обединява от напомпаната с половин милиард компания "Монтажи", през национализираната "Авионамс" до млечната "Ел Би Булгарикум" остава под ръководството, което не счете за нужно да даде нито едно публично изявление през годините. На довиждане икономическият министър Лъчезар Борисов е уплътнил и с нови попълнения ръководството на холдинга, сред които синът на ректора на Висшето училище по застраховане и финанси Григорий Вазов. Самата ДКК пък като едноличен собственик е "освежила" борда на най-големия държавен оръжеен завод ВМЗ, макар че решението все още не е вписано в Търговския регистър.Изборът на нов съвет на директорите на ДКК формално следва конкурсна процедура, а решението е вписано в сряда, ден преди парламентът да гласува мораториум върху подобни промени. От стария състав отпада Лъчезар Калбуров, но в управлението остават Ясен Спасов, който е също изпълнителен директор, и Красимир Тенев. Спасов е в борда още от края на 2015 г. по времето на Божидар Лукарски. Служебният министър Теодор Седларски се опита да го освободи (заедно с Тенев и Калбуров) през пролетта на 2017 г., но назначеният малко по-късно за министър на икономиката Емил Караниколов отмени заповедта. Спасов е бивш кадър на Агенцията за приватизация, която беше управлявана от Караниколов, преди да стане министър. Така тримата запазиха постовете си и бяха преизбрани за нови три години, а след това и за още три. В управлението на холдинга сега влизат и три нови попълнения, сред които и Радостин Вазов - син на Григорий Вазов, който е ректор и бивш собственик на Висшето училище по застраховане и финанси (сега собственост на свързания с "Химимпорт" "Холдинг Варна"). Самият Радостин Вазов е заместник-ректор по европейски проекти и продължаващо обучение и ръководител на катедра "Застраховане и осигуряване" в учебното заведение. Като нови членове на съвета на директорите влизат Рая Каназирева, която е преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет, и Диляна Софиянска, за която няма публична информация за фирмени участия или други връзки.
Източник: Капитал (26.04.2021)

ББР е дала над половин милиард лева на фирми, свързани с Пеевски Българската банка за развитие е отпуснала близо един милиард лева на 8 частни компании. От тях половин милиард лева са дадени на 4 фирми, свързани с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски. Това съобщи служебният министър на икономиката Кирил Петков. Специална комисия ще влезе в ББР, за да направи пълна ревизия, а Надзорният съвет на ББР ще бъде сменен. "Назначавам комисия за публичен контрол на средствата и за прозрачност заедно с Агенцията за финансов контрол, заедно с одитния отдел на Министерството на икономиката и ще влезем в ББР, за да видим как са изразходвани тези средства и защо по устав и по закон тази банка трябва да помага на малкия бизнес, а се дава почти 1 милиард на 8 човека, от които 4 са може би свързани“, каза министърът пред bTV. "За мен беше интересно да видя първия доклад на Сметната палата за ББР или банката, финансирана с държавни пари. Нейната основна мисия е да финансира малки и средни предприятия, да помага на малкия бизнес, който не успява да се финансира от част от търговските банки. Първите 8 кредита към 8-те големи клиента са за 946 милиона, над 118 милиона е получил всеки от тях, огромни държавни средства са дадени само на 8 компании. С тези пари може да се финансират 946 фирми. 4 от тези 8 вероятно имат недиректна връзка с Пеевски. Над 500 милиона са дадени на тези фирми", обясни служебният министър на икономиката. Петков обяви, че опитът на двама души от ББР, които са били там в последните години, е от Агенцията за приватизация, а не от търговски банки. По закон ББР трябва да е 100% държавна банка. Но 8 акции са се държали от търговска банка. Според устава, тъй като държавата не е 100% собственик, ако иска министърът на икономиката да направи събрание за смяна на надзора, трябва да изчака до три месеца, което прескача шанса служебното правителство да смени този надзор. "Намерихме писмо отпреди година, в което тази търговска банка казва "Ние искаме да дарим тези 8 акции", а Министерството на икономиката не е отговорило на това писмо. От петък вече тази банка е на държавата 100%. Ние приехме тези 8 акции и това ни отвързва ръцете да направим одитите, които искаме и на общо събрание и да назначим хора, които да пазят обществения интерес. Искаме да ограничим устава така, че никой да не може да раздава 1 млрд. на 8 души", обяви икономическият министър. Клиент на ББР е и Държавната консолидационна компания, около която също има "много неясноти" и тя също ще бъде проверена. "Под нея стоят всички държавни компании, които не са свързани с енергетиката. Тя е почти милиардна компания, но няма уеб сайт, не знаем кой я управлява, не знаем отчетите ?. Следващата седмица това ще е задачата ми", посочи Кирил Петков. Започва състезание на българските търговски представители на Министерство на икономиката, които за 45 дни ще се състезават по между си колко писма за намерение за инвестиции могат да привлекат и колко експортни сделки могат да направят. Те ще бъдат класирани в горните 10% на най-добри аташета, средни 80% и последни 10%, заяви министърът. По повод уволнението на Десислава Трифонова като директор на Българската агенция, Петков подчерта, че реалните чуждестранните инвестиции у нас от началото на годината са нула.
Източник: Банкеръ (17.05.2021)

Две от топфирмите на ББР получили по-ниски лихви в сравнение с предишни кредити „Одитният комитет ми даде информация, че в Търговския регистър се вижда, че две от фирмите от топ 8 на Българската банка за развитие са се финансирали на много по-добри лихвени условия от предишните им кредити... Разликата в лихвите е около 5%. „Техномаркет“ е получил кредит с лихва 2%, а преди ББР лихвата му е била 7%. При „Транспект“ виждаме вместо 9% от предишен техен кредит - 4%“. Това съобщи пред БНР служебният министър на икономиката Кирил Петков и поясни, че предложенията за лихвите идват от Управителния съвет на банката. По темата за ББР той допълни: „Банката е прекалено ликвидна от позицията, която я виждаме. Въпросът е как се използват средствата, и то публични. Тази банка има ангажимент към обществото. Целта ? е да дава кредити на малки и средни предприятия, които не могат да се финансират от търговски банки, защото са прекалено иновативни, прекалено нови. В момента трябва да работим с останалия ресурс в банката, за да направим възстановяване на малкия и средния бизнес в България... Когато 1 млрд. лева от твоите пари се изхарчват, не е лошо да се загрижиш защо. Като принципал аз вече втора седмица се боря да видя къде са отишли 1 млрд. лева от парите на данъкоплатците“. В предаването „Политически НЕкоректно“ министърът очерта и пътя по смяна на Надзорния съвет на ББР: „Вярвам, че ще имаме възможност за смяна на Надзорния съвет, ще можем да прегледаме работата на УС и да имаме и там кадрови решения... Хората за новия Надзорен съвет са големи професионалисти и се надявам, че ще направят целесъобразността ? да бъде максимално добра за интереса на малките и средните предприятия“. Министър Кирил Петков посочи и две други „притеснителни места“, върху които е приоритетният фокус на работа - Държавната консолидационна компания и Българската агенция за застраховане. Петков сподели още: „Единствената ми цел е България да напредне и да направи един завой от тази липса на държавност... Аз оценявам обучението си в Харвард. Там съм учил как една страна да се направи от бедна в богата. Институциите са най-важното нещо, за да има скок. Има трудности в първите дни, но един път преодолеем ли ги, ще започнем да вършим позитивните неща“.
Източник: БНР (31.05.2021)

Новата черна дупка: 630 млн. лв. са излети в язовири без състезание и без нужда Схемите в "Автомагистрали" и ББР са копирани и от друга държавна структура - ДКК. Там са излети 630 млн. лв. на данъкоплатците, които без състезание са разпределени между шест неназовани частни фирми. Целта е била спешни ремонти на опасни язовири. Но първият готов "обект" от общо 10 завършени сред набелязаните 414 показва абсурдността на модела - 2.3 млн. лв. са изхарчени за буквално локва в Ловешко, в която няма вода и близки застрашени населени места, а проверка показва завишени в пъти цени на доставените материали. Това е накратко резюме от изнесената от икономическия министър Кирил Петков информация от проверка на държавния холдинг. Схемата дублира вече приложеното от ГЕРБ тъмно разпределяне на средства без поръчки през държавни структури, но тук вместо милиарди към "Автомагистрали" за свлачища и строителство на "Хемус" бюджетът е дал 500 млн. лв. на ДКК, добавен е и заем от 130 млн. лв. от държавната ББР, те са прелети в дъщерното държавно "Монтажи", и то явно заобикаляйки законовото задължение да работи само, ги е преразпределило към фирми без конкурси. Първият проверен обект е язовир "Пазар дере" край Ловеч, чийто ремонт струва 2.35 млн. лв. Инспекцията е направена от служебния министър Кирил Петков и инж. Владимир Барзов, който участва в работната група за проверка на Държавната консолидационна компания (ДКК). А заснетото видео показва, че въпреки похарчените милиони... в язовира няма вода, а през него минава скромно поточе.Инж. Барзов отчете, че ремонтът на "Пазар дере" вече е завършен, като в министерството е представена и проектната документация. Смущаващото в случая са цените на услугите, които били "малко бутикови". "Хидротехнически бетон, който в София е 126 лв., тук е актуван за 219 лв., плюс 30 лв. транспорт, приблизително двойни цени на бетон. По-фрапиращи са цените на транспортните разходи - обикновено цените са 15-20 стотинки на тон/км, тук цените са 1.16 лв. на тон за километър", даде пример инж. Барзов. Друг пример за абсурдния ремонт пък било съоръжение, което измерва дълбочината, което представлява приспособена празна бутилка от кока кола. Министър Петков определи случая като корупция и заяви, че ще предаде резултатите от проверката в прокуратурата.
Източник: Капитал (14.06.2021)

Нов скандален договор на тъмно - 182 млн. лв. за правителствен център Нов скандален договор на предходното правителство освети служебният министър на икономиката Кирил Петков след днешното заседание на кабинета. Под шапката на Държавната консолидационна компания е сключен тайно и без обществена поръчка договор за 182 млн. лв. за изграждането на нов правителствен център, обяви Петков. Той не съобщи фирмата, която е сключила договора, но според финансовия министър Асен Василев и по този договор има авансово плащане. От думите на Петков стана ясно, че новият център ще се изгражда на територията на "София тех парк". Договорът е сключен на инженеринг - тоест фирмата изпълнител ще извършва и проектирането, и строителството. Така няма гаранции, че проектът и разходите няма да бъдат раздути, няма гаранции и че ще се постигне максимална функционалност при проектирането на новия център. Изобщо не е ясно какво е наложило спешното задвижване на този проект, за който се говори от години. Според Петков не е ясно защо точно в момента трябва да се строи правителствен център и не може ли средствата да се използват по-рационално. Както "Сега" писа, правителството се активизира изненадващо по тема нов правителствен център през март, когато главният архитект на София Здравко Здравков одобри нов устройствен план на два държавни терена в местността "Къро" в столицата. ПУП-ът предвижда на два терена с обща площ от 24 811 кв. м. да бъде изграден комплекс от офис сгради с две високи тела - едното със 75 метра кота корниза, второто - с ограничение до 50 метра. Ще има и надземен гараж с ограничение за кота корниз до 20 метра. Двата имота попадат в смесена многофункционална зона според общия устройствен план на София и позволеният коефициент на интенизвност на застрояването е 3,5. При квадратура от 24 811 кв. м. това означава максимална разгъната площ на комплексна от 87 500 кв. м. над земята и 25 000 кв. м. подземно строителство, обясниха архитекти. "И по този договор има авансирани значителни средства. В същото време по друг проект - за изграждане на Национална детска болница, нямаме такова авансово предоставяне на средства. Показателно е и сравнението на сумите, които държавата е била готова да даде за двата проекта", коментира финансовият министър Асен Василев. Договорът за нова детска болница с "Главболгарстрой" беше за близо 78 млн. лв.
Източник: Сега (01.07.2021)

Проектът в „София тех парк“ тайно е пораснал до 90 хил. кв.м и договор за строителство за 228 млн. лв. Подготвяният правителствен комплекс на територията на „София тех парк“. От идеята до началото на проектирането той се разрасна до площ 90 хил. кв.м и цена 190 млн. лв. без ДДС (или 228 млн. лв. с данъка). Изпълнението му минава по традиционната схема – от Държавната консолидационна компания (ДКК) към дъщерната „Монтажи“, която пък ги превъзлага на частен консорциум без обществена поръчка. През август 2019 г. държавната ДКК купи правото на строеж върху терен от близо 25 декара за почти 22 млн. лв. от пак държавното „София тех парк“ Възлагането на договора за изграждане на правителствен комплекс от ДКК на „Монтажи“ е възложена през 2019 г. с инхаус договор, т.е. директно и без търг, а стойността му е била 197 млн. лв. По неофициална информация за първата фаза са били предвидени 120 млн. лв. от заем, който ДКК взе от Българската банка за развитие. През последните години държавната банка отпусна на няколко пъти общо над 190 млн. лв. на холдинга, но по кредитите има и погашения. Като се имат предвид изнесените наскоро данни от служебния кабинет за реалната цена, която е достигнал проектът – 228 млн. лв. с ДДС, сумата няма да е достатъчна. В началото на 2020 г. обаче държавната строителна компания, която явно няма капацитет да изпълни този проект, по аналогия с дадените й за ремонт язовири, превъзлага задачата на частно дружество. Този последен договор е за 190 млн. лв. без ДДС според публикувания наскоро доклад на междуведомствената работна група за прозрачност и контрол, която служебният министър на икономиката Кирил Петков назначи. Това отговаря точно и на обявената от финансовия министър Асен Василев сума – 228 млн. лв. с ДДС. А подготовката за договора е започнала още предната година. Избраният изпълнител е „Планекс – ГЕС“ ДЗЗД, обединение между варненската „Планекс“ (60%) и софийската „Грийнтех инженеринг солюшънс“ (40%). Сдружението е регистрирано през септември 2019 г., а като предмет на дейност е записано, че „партньорите си поставят за цел да отговарят по най-добрия начин на условията и изискванията на „Монтажи“ ЕАД за изпълнение на определени от същото строително-монтажни работи, обединявайки своите усилия, финансови, технически ресурси и експертен потенциал съответно, за да изпълнят възложената поръчка“. Собственикът на „Планекс“ Христо Димитров потвърди, че договорът е сключен в началото на миналата година и е за проектиране и изпълнение на строителство с разгъната застроена площ до 90 хил. кв.м. Той не посочи конкретната цена, но уточни, че тя е лимитна. За самата процедура, по която е избрана компанията, той каза, че през 2019 г. са имали запитвания от „Монтажи“ за единични цени. Както и при другите превъзложени от държавни фирми договори, тук отново има голямо авансово плащане – от ДКК към „Монтажи“ и от „Монтажи“ към реалния изпълнител, като парите са потекли около средата на миналата година. Това е видно и от отчета на ДЗЗД-то – за 2020 г. консорциумът има около 65 млн. лв. постъпления и никаква дейност. Все пак срещу тази сума има някаква гаранция. „Имаме платена застраховка за аванса за наша сметка и колкото пари са превели, всичките са при нас“, каза Димитров. „Планекс“ е създадена през 1993 г. от Пламен Андреев и Христо Димитров с предмет на дейност строителство и инженеринг на сгради, а впоследствие развива също инвестиционна дейност и продажба на недвижими имоти. Преди няколко години Андреев излиза от компанията и сега Димитров е едноличен собственик през „Планекс холдинг“. За 2019 г. дружеството има малко над 72 млн. лв. приходи и 879 хил. лв. печалба, но през миналата оборотът се свива до 47 млн. лв. Самото ДЗЗД обаче се управлява от Валентин Василев Георгиев, който е един от изпълнителните директори на „Грийнтех инженеринг солюшънс“. По-малкият партньор в обединението също е регистриран с предмет на дейност проектиране и строителство, но на сайта на „Хелиос пауер“ е посочен като дъщерна компания, развиваща соларни проекти. „Грийнтех инженеринг солюшънс“ е контролирано пряко от „Грамекс“, което от своя страна е на „Теле инвест България“. В последното дружество като акционер фигурира „Хелиос пауер“. Във всички тези компании пряко или непряко като акционери стоят едни и същи лица – директорите на фалиралата Елитбанк Иво Евгениев Георгиев и Гаро Мамасян, адвокатското дружество „Киров и Братулева“ на Киро Киров и Галя Братулева, Татяна Ивова Георгиева (вероятно дъщеря на Иво Георгиев) и др. Още по-интересни връзки обаче се откриват вътре в „Хелиос пауер“, където сред малките акционери са дружествата „Ковел – про“ на Велизар Копчев (0.12%) и „Ростер“ на Росен и Емилия Терзиеви (0.07%) по последни данни към март. И двете фирми държат само привилегировани акции без право на глас, но с право на 0.5% по-висок дивидент. Тук ключовата връзка е, че „Ковел – про“ е компанията, за която финансовият министър обяви, че е получила 367 млн. лв. с ДДС от „Монтажи“ за ремонт на язовири, което я превръща в главен контрагент по преотстъпените поръчки на държавното дружество. Въпросното мегалюбимо дружество е неизвестно в сектора и с годишни обороти от по 5 млн. лв. до към 2019 г. Макар и с по-малка сума, „Ростер“ също е сред топ 4 на фирмите, които имат договор за язовири с „Монтажи“. Участието им и в проекта за изграждане на правителствена сграда в „София тех парк“, макар и непряко, буди основателни съмнения, че включването им не е случайно, още повече че и двете компании са влезли като акционери в „Хелиос пауер“ през щастливата за тази група фирми 2019 г. Загадка си остава кои са държавните ведомства с нужда от офиси от 90 хил. кв.м. През август 2019 г. държавната ДКК купи правото на строеж върху терен от близо 25 декара за почти 22 млн. лв. от пак държавното „София тех парк“, като около 14 млн. лв. от сумата е била платена кеш, а останалото – в акции (ДКК има малък дял в „София тех парк“, което е под шапката на министъра на икономиката). Правителственият комплекс от сгради за нуждите на държавната администрация вече е с виза за проектиране, издадена на 22 април 2021 г. Следващата стъпка би била собственикът на терена – ДКК, да поиска издаване на разрешително за строеж. Ако се гледа известното дотук, планът е за две офис сгради, едната 9 етажа, другата 15, двуетажно тяло между тях и паркинг с надземна част около 90 хил. кв. м. На територията на „София тех парк“ е дадено право на строеж и на две частни офис сгради, които все още търсят наематели – сградата на „Маркан“, която сега е на мажоритарните собственици на ПИБ, и Synergy Tower на „Фонд за недвижими имоти България“. За 15-етажната Synergy Tower, която е с 32 хил. кв.м офис площи и се строи в близост, се твърди, че първоначално през 2017-2018 г. е бюджетирана за около 50 млн. лева, но в хода на строителството е поскъпнала. На територията на „София тех парк“ е дадено право на строеж и на две частни офис сгради, които все още търсят наематели – сградата на „Маркан“, която сега е на мажоритарните собственици на ПИБ, и При предвидени 190 млн. лв. инвестиционният разход за кв.м в правителствения комплекс излиза 1112 евро, ако се приеме, че ще бъдат изградени 87 хил. квадрата. Ако се добави и подземният паркинг, цената пада до 900 евро на кв.м. vestnikzora.com
Източник: Други (19.07.2021)

Спират строежа на правителствения комплекс Правителството реши да бъдат спрени всички действия и процедури, свързани с изграждането на нов правителствен комплекс на територията на "София тех парк" АД от "Държавна консолидационна компания" ЕАД до обединяване на всички заинтересовани ведомства около конкретната нужда от строителството му. Ще бъде създадена Междуведомствена работна група към министъра на икономиката в състав - всички заинтересовани ведомства, която да изследва необходимостта и целесъобразността от строителството на нов правителствен комплекс. През миналата седмица служебният министър на икономиката Кирил Петков обяви, че ще сезира прокуратурата за строежа, тъй като строителят "Монтажи" е избран без търг по познатия способ "ин хаус", получил е авансово 190 млн. лв., като също в аванс половината от сумата е преведена на подизпълнител. Според Петков проектът е безсмислен и ще струва много пари, а в крайна сметка едва ли има чак такава нужда от такъв комплекс. "Самият проект е безумен – да строим небостъргач, който да пълним с държавни служители. Големите пари са се плащали по време на пандемията", каза министърът.
Източник: Банкеръ (30.07.2021)

Държавни фирми се оказаха с договори за над 8 млрд. лв. без обществена поръчка Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe (МФ) пyбли?yвa днес cпиcъ? нa дoгoвopитe нa cтoйнocт нaд 1 млн. лв., c?лючeни oт пyблични пpeдпpиятия c дocтaвчици нa cтpoитeлcтвo, cтo?и и ycлyги зa пepиoдa мeждy 1 янyapи 2019 и 30 aпpил 2021 г. Oбщaтa cyмa възлизa нa нaд 20 млpд. лв., a бpoят нa пpeдпpиятиятa нaдxвъpля 2000. Дoговорите, сключени след проведена обществена поръчка, са за 11,505 млрд. лв. без ДДС, а договорите, сключени без обществена поръчка, чрез т.нар. „ин хаус“ възлагане са за 8,087 млрд. лв. без ДДС. Сред фирмите, които са сключвали най-много договори без търг, са "Автомагистрали", "Монтажи", АЕЦ "Козлодуй", Държавната консолидационна компания, „Мини Марица – Изток“ ЕАД, както и много болници. В общите суми не са включени договори, които са с прогнозни цени, както и рамкови договори, чиито цени се определят с приемо-предавателен протокол. Investor.bg припомня, че на 8 юли министърът на финансите съобщи, че за последните две години близо 8,5 млрд. лева са възложени без обществени поръчки (с т.нар. ин хаус процедури). След разпореждане на Асен Василев Агенцията по обществени поръчки разработи методическо указание за прилагането на изключенията от Закона за обществените поръчки (ЗОП), засягащи вътрешното възлагане, познато още като "ин хаус", при което не се изисква провеждане на обществена поръчка. В методическото указание се подчертава, че за "ин хаус" поръчките е необходимо изпълнителят да има капацитет да изпълни сам съответните дейности, които са предмет на договора (да предостави услугата, да изпълни строителството и т.н.). Ако прехвърли осъществяването на друго лице, на практика се стига до прикрито "превъзлагане" на обществена поръчка, т.е. до заобикаляне на прилагането на Закона за обществените поръчки и по този начин се ограничава конкуренцията. За да се осигури публичност на поръчките, за които се прилагат разгледаните изключения, в закона е въведено задължение за възложителите да публикуват обявление за възлагане на поръчка, когато сключват договори по "ин хаус" метода. При разработване на методологията експертите са взели предвид съдебната практика, затова в правилата е залегнало изискването възлагащият орган да може да упражнява едновременно структурен и функционален контрол. По този критерий трябва да се прецени като се изследва кой притежава капитала, как се формира съставът на управителните органи, които вземат решения. В тази връзка обстоятелството, че възлагащият орган е едноличен собственик на капитала на стопанския субект е индикация за съществуването на такъв контрол, но това не е достатъчно, за да се изключи прилагането на ЗОП, се посочва в документа.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2021)

Кирил Петков махна ДКК като шапка на Монтажи, иска същото и за ВМЗ С решение на министрите от служебния кабинет "Янев" компанията "Монтажи" се изважда от Държавна консолидационна компания (ДКК) и се прехвърля директно към Министерството на икономиката. Целта е да се предотвратят ситуации като тази с 400 язовира, в които се строеше без търгове и обществени поръчки и накрая бяхме останали с 10 язовири. Това съобщи министърът на икономиката Кирил Петков. Той добави още две рокади, направени преди края на служебния кабинет. Миналата сряда замразихме проекта за правителствения комплекс, така че той е спрян и се извършва анализ, тъй като "поредните злоупотреби се случвали дори в момента, докато се говори". Подобна стъпка е направена с още две фирми "Екоинженеринг" и Екоантрацид", които се преместват в МОСВ - по същия начин ги притежава Държавна консолидационна компания и не се знае как се изразходват средствата в тези предприятия. Очакванията са чрез преместването да има прозрачност и парите, които се използват, да отиват за ремонт. На трето място - самите язовири, когато се ремонтират, накрая отиват в държавно предприятие "Стопанисване на язовири, което е в Министерството на икономиката. То ще се прехвърли в Министерство на земеделието, тъй като това са напоителни язовири, които се ползват от земеделски стопани, а в момента стоят празни.
Източник: News.bg (05.08.2021)

Кирил Петков поиска оставките на шефовете на ВМЗ-Сопот Министърът на икономиката Кирил Петков влиза в нов етап на битката с кадровото наследство от кабинета "Борисов". Сега на дневен ред са смените в управлението на военния гигант ВМЗ (Вазовски машиностроителни заводи) и в ДКК (Държавната консолидационна компания). Петков отиде на място в Сопот, където работниците на ВМЗ също искат смяна на директорите и се стягат за протести. ВМЗ в момента е дъщерно дружество на ДКК. Предприятието,произвеждащо снаряди, бе натикано в мегахолдинга заедно с още други "стратегически" фирми от всякакви области - от строителство до млекопроизводство. Правителството на Бойко Борисов твърдеше, че иска да "опази" военните заводи от "крадливи частни ръце". Всъщност "опазеното" държавно дружество влошава финансовото си състояние, особено в последните месеци. А служебният министър на икономиката в момента се натъква на същите правни пречки като с държавната банка ББР - не може директно да уволни шефовете на ВМЗ, защото предприятието е подчинено на ДКК и именно ДДК трябва да направи процедурата по освобождаването. Пред работниците днес министър Петков обяви, че до края на деня ще прикани 4-ма от петимата членове на съвета на директорите на ВМЗ да подадат сами оставки. Той отбеляза, че бордът, който е бил назначен през април, точно преди смяната на властта, се проваля - предприятието не изпълнява договори, не разплаща доставки и за броени месеци са натрупани около 6 млн. лева загуби. “Нямам забележки към работата на изпълнителния директор Иван Гецов", подчерта Петков, но не стана ясно защо Гецов е изключен от общата негативна оценка. Синдикатите във ВМЗ се стягат за стачка на 24 август. “ Дали ще протестираме следващата седмица, ще решим до утре", заяви лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Атанасов. Министърът коментира, че настоява и ръководителите на ДКК да подадат оставки, защото "не може да имаме проблеми с язовирите, във ВМЗ да има такива лоши резултати и да казваме, че тази държавна компания си върши работата. Ако не си подадат оставките, моята идея поне там, където имам директен контрол - в ДКК, да сменя изпълнителния директор, ако той сам не иска да си тръгне", поясни Петков. След като назначи в УС нов човек и той бъде избран за нов изпълнителен директор, нещата ще потръгнат, убеден е служебният министър. "И като сме сигурни, че няма течове, няма кражби, корупция и хората, които стоят зад интереса на държавата, съм сигурен, че предприятия като ВМЗ могат да бъдат много успешни - дори и под собствеността на държавата", каза още Петков.
Източник: Сега (20.08.2021)

Икономическият министър за времето от януари 2018 г. до декември 2019 г. не е управлявал и контролирал държавните дружества ефективно. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Докладът с10 препоръки бе обявен на сайта на институцията. За проверения от контрольорите период министър на икономиката бе Емил Караниколов от квотата на Обединените патриоти. Липсват ясна стратегия, мисия, визия, конкретни финансови и нефинансови цели, както и определяне на ролята и отговорностите на държавните органи, в т.ч. на министъра на икономиката, за тяхното изпълнение, показал одитът. Няма регламент как се вземат решениия за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Липсват критерии дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска, пише в доклада. Това на свой ред създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране, констатира проверката. В края на 2019 г. 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества от системата на икономиката, са собственост на дъщерни дружества, което означава, че министърът на икономиката няма преки правомощия за вземане на решения за тях. Финансовият статут на дъщерните дружества пък е, че те не правят отчисления от печалбата, т.е. не разпределят дивидент в полза на държавата, а в полза на съответния холдинг. В доклада е даден и пример, че икономическият министър контролира пряко „Плод – Зеленчук” ЕООД, Габрово, но не и публични дружества като „Кинтекс“ ЕАД и „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД. По баланса на Министерството на икономиката към 31 декември 2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия за 2, 26 млрд. лв. В 97 дружества с държавно участие в капитала икономическото министерство има дял, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 в процедура по несъстоятелност. Списъкът на пряко подчинените на икономическия министър компании с държавно участие включва: 1. „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД 100%, 2. „Национална компания индустриални зони” ЕАД 100%, 3. „Държавна консолидационна компания” ЕАД 100%, 4. „Българска банка за развитие“ АД 99.99%, 5. „София Тех Парк” АД 89.19%, 6. „Плод – Зеленчук” ЕООД, гр. Габрово 100%, 7. „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД, гр. Сливен 94.36%, 8. „Еко Антрацит“ ЕАД 100%, 9. „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД 100% и 10. „Матхим“ ЕООД 100%. В едногодишния период, обект на проверката, притежаваните от държавата акции и дялове в дружествата „Еко Антрацит“ ЕАД, „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД, и „Матхим“ ЕООД са внесени като непарични вноски в капитала на ДКК ЕАД. ДКК ЕАД и дъщерните и? дружества не са обект на този одит, поради това че тя е включена самостоятелно за одит в Програмата за одитната дейност на Сметната палата за 2021 г. Оказва се, че министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата в „Плод – Зеленчук“ ЕООД, гр. Габрово – дружество, което e със собствен капитал на стойност 272 хил. лв., активи в общ размер на 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв. В същото време търговски дружества, които са със значителни (в пъти по-големи) обороти, управлявани активи и собствен капитал, не са под прекия контрол на министъра, защото са със статут на дъщерни дружества, подчертават одиторите на Цветан Цветков. Такъв пример са дъщерните на ДКК ЕАД дружества: „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; „Кинтекс“ ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като „Нити“ ЕАД и „Авионамс“ АД; „Еко Антрацит“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД. Сметната палата е изследвала две извадки на търговските дружества, в които министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата: на действащи търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала („Българска банка за развитие“ АД и „София Тех Парк” АД); две търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала в процедура по ликвидация („Месокомбинат Плевен“ АД /л./ и „Божур“ ЕООД /л./) Българската банка за развитие (ББР) АД и дъщерните и? дружества не са контролирани ефективно и очакваните ползи за обществото от тях не са постигнати в достатъчна степен. ББР е да спомага за развитието на българската икономика, като насърчава износа и подпомага реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия. Законът за ББР обаче дава възможност и за чисто търговско кредитиране от банката. Посоченото обстоятелство и липсата на индикатори за измерване на изпълнението на нейните стратегически цели, и на ясен фокус върху приоритетни отрасли, производства и сектори на икономиката, към които да насочва ресурсите си, поражда риск ББР АД да се отклони от своята основна мисия и да кредитира големи предприятия. Големите предприятия са обект на съществено кредитиране, като финансови ресурси за тях представляват близо половината от кредитния портфейл на банката. При тези кредити водещ подотрасъл е производството на тютюневи изделия, с близо 50 процентен дял от предоставените кредити за 2018 и 2019 г. Сред другите дружества с кредитна експозиция, надхвърляща 10 на сто от общата стойност на отпуснатите кредити, са: предприятие за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти; търговска верига за техника; дружество, работещо в сферата на телекомуникациите и далекосъобщенията и др. От кредитите на големи предприятия, малко над една трета са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост. Кредитите, предоставени на малки и средни предприятия (МСП) преобладаващо са насочени към предприятия, занимаващи се с производство и разпределение на енергия, пише в доклада. През одитирания период не е осъществяван контрол на възнагражденията на ръководните органи на ББР АД и дъщерните й дружества. Възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР АД са около 2 пъти по-високи от тези на УС на Българската народна банка. Допълнително членовете на УС на ББР АД са участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение, около 30% от възнагражденията им като членове на УС на банката. Така едно лице може да участва, както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост. Установени са проблеми при ликвидацията на дружествата – няма изисквания за критериите за определяне и продължаване на срока за завършването на ликвидация. Ето защо процедурата по ликвидация на „Месокомбинат-Плевен“ АД (л.) е продължила прекалено дълго - над 20 г., въпреки че още към 2007 г. имуществото на дружеството е осребрено и са удовлетворени кредиторите му. По време на дългата процедура са загубени около един милион лева, тъй като е извършено противоправно деяние след като значителни публични средства с години са оставени по банкова сметка на дружество с преустановена дейност. Държавните интереси не са защитени в достатъчна степен. Продължителността на ликвидационната процедура на „Божур“ ЕООД (л.), гр.Ямбол, е 21 години до края на 2019 г., а през 2020 г. е назначен нов ликвидатор. Изборът на членове на органите за управление и контрол и на ликвидаторите на търговски дружества с държавно участие и техните дъщерни дружества се осъществява без прозрачна конкурсна процедура, основана на професионалните умения, компетенции и опит на кандидатите, и без съобразяване с предмета на дейност на съответното дружество, пише още в доклада. В заключение Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на икономиката, които трябва да бъдат изпълнени до 10 месеца.
Източник: 24 часа (21.08.2021)

Кирил Петков уволни и шефа на ДКК Сблъсъкът между министъра на икономиката Кирил Петков и Държавната консолидационна компания (ДКК) завърши с няколко уволнения. Кирил Петков е освободил Ясен Спасов от поста му на изпълнителен директор на ДКК и му е отнел достъпа до помешенията и активите на дружеството. Решението му ще влезе в сила след процедура в изпълнение на Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагането му, съобщават от ДКК. От компанията специално отбелязват, че издадените от министъра протоколи за освобождаването на Спасов сами по себе си не изпълняват законовите разпоредби. Вероятно те ще бъдат обжалвани в съда. Освобождаването на Спасов може да бъде валидно след датата на вписването му в търговския регистър, отбелязват от ДКК. Вчера министър Кирил Петков поиска оставките на директорите на ДКК и на дъщерното й дружество ВМЗ-Сопот заради лошо управление. Той има намерение и да извади ВМЗ от състава на ДКК. Петков веднага срещна отпор от ДКК. Министърът на икономиката, като принципал на ДКК ЕАД, няма законово право да назначава еднолично извън установената процедура управителните органи на Държавната консолидационна компания (ДКК) и на дъщерните ? дружества, се казва в позиция на ДКК, публикувана вчера на сайта ?. Според организацията това става само чрез специална процедура в изпълнение на Закона за публичните предприятия и Правилника за неговото прилагане. Според ДКК по същите причини министърът на икономиката не може да освободи и Борда на директорите на ВМЗ Сопот. В позицията се цитира Закона за публичните предприятия, където са изброени критериите за това - тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, конфликт на интереси, неизпълнение на заложени показатели в одобрена бизнес програма. Днес обаче ДКК изненадващо реши да освободи четирима членове на управителния орган на ВМЗ Сопот за “тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения“. Открива се и процедура за четирима нови членове в Съвета на директорите на ВМЗ (един независим и трима предстаители на държавата) в изпълнение на Закона за публичните предприятия и Правилника за неговото прилагане. „В резултат на проверка, назначена от ДКК ЕАД и препоръки от принципала ни министър Кирил Петков, установихме, че членове на Съвета на директорите на ВМЗ системно не изпълняват служебните си задължения. Липсва доверие, колегиалност и единомислие в работата на ръководния екип. Открихме създадено напрежение сред работещите във ВМЗ, което е довело до забавяне, възпрепятстване и затрудняване на дейността на ВМЗ“, коментира Рая Каназирева, изпълнителен директор на ДКК от 16 август. В съобщението специално се отбелязва, че Кирил Петков не е оказвал политически натиск за решението. ДКК продължава да не е съгласна с намерението на Кирил Петков да извади ВМЗ Сопот и други дружества от холдинга “ДКК като структура, която управлява предприятия със стратегическо значение за страната, е единственият гарант, че тези предприятия ще останат независими от променливите политически интереси във всеки един момент. Ръководството на ДКК ЕАД е уверено в добрите намерения на министър Петков, които стоят зад идеята дружества от ДКК ЕАД да се прехвърлят към Министерството на икономиката. За съжаление обаче нестабилната политическа обстановка в страната и потенциалната възможност дори за нови предсрочни избори не може да гарантира, че той ще остане министър на икономиката и в бъдещи кабинети. Това създава сериозен риск дейността на предприятия, важни за националната сигурност на България, да се окажат в позиция на зависимост от решенията на последователни политически кабинети с различни цели и платформи“, пише ДКК.
Източник: Сега (23.08.2021)

ДКК сне доверие от свързания с "Мултигруп" шеф на борда на ВМЗ Ръководството на Държавната консолидационна компания (ДКК) обяви, че оттегля доверието си от председателя на Съвета на директорите на ВМЗ Сопот Иван Карабатаков и препоръчва да се избере друг председател, измежду членовете си, до избора на ново ръководство. В момента тече процедура по смяна на четирима от петимата в борда на ВМЗ Сопот. Това са свързаният с "Мултигруп" Иван Карабатаков, туроператорът Кристина Стоянова, синдикът Тихомир Иванов и адвокатът Георги Вълчанов. Те встъпиха в длъжност през април тази година след конкурсни процедури, проведени по време на правителството на ГЕРБ. Поводът за смяната им е напрежението във ВМЗ Сопот, нарушения и системно неизпълнение на служебните им задължения. От настоящия директорски борд остава единствено изпълнителният директор Иван Гецов, който зае поста през септември 2016 г. Днес се е провела среща между ръководствата на ДКК и ВМЗ Сопот. На нея са били обсъдени актуални въпроси около дейността на най-голямото предприятие от военнопромишления комплекс в България. "ВМЗ е от стратегическо значение за националния интерес и за ДКК е от първостепенна важност да подкрепи и улесни максимално прехода на дружеството към ново управление. За постигане на тази цел разчитаме изключително много на г-н Иван Гецов, който притежава най-голям опит в ръководството на ВМЗ и е доказан и отговорен професионалист, в чието лице виждаме незаменим партньор", казва Рая Каназирева, изпълнителен директор на ДКК. Тя допълва, че ще вложи усилия за подобряване на работната среда във ВМЗ Сопот. Ще има и среща с работниците и синдиката в предприятието. Иван Гецов благодари за срещата с ръководството на ДКК, за чиито резултати каза, че ще информира работниците. ДКК ще участва активно в свикването и провеждането на заседания на Съвета на директорите на ВМЗ Сопот с цел медиация и обезпечаване на оперативната работа на дружеството до приключване на процедурата за избор на нови членове, се казва в съобщението на ДКК.
Източник: Медия Пул (27.08.2021)

МИ контролира "Плод-Зеленчук", но не и Кинтекс и ВМЗ Търговските дружества с държавно участие не са контролирани ефективно от министъра на икономиката, като техен принипал. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала за периода от януари 2018 г. до края на 2019 г. Одитът показва, че министърът на икономиката на практика не контролира 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества, на които е принципал, защото те са собственост на холдингово дружество. Такъв е случаят с ДКК, който има над десетина дъщерни дружества, някои със значителни обороти, активи и собствен капитал. Те обаче не са под прекия контрол на министъра на икономиката. Сред тях са „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; „Кинтекс“ ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като „Нити“ ЕАД и „Авионамс“ АД; „Еко Антрацит“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД. "Не е регламентирано как се взема решение за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Няма критерии дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на съответното холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска. Това създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране на търговско дружество (промяната на принципала, който да упражнява правата на собственост в тях)", се посочва в одита на Сметната палата. Сметната палата посочва и друг важен аспект, който директно ощетява хазната - дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата и не разпределят дивидент в полза на държавата (т.е. в държавния бюджет), а отчисленията от тяхната печалба (в случай че има такива) се правят в полза на съответното холдингово дружество, чиято собственост са те. Съвсем доскоро ДКК бе изключена от задължението да отчислява всяка година 50% от печалбата си като дивидент на държавата. Преди месец служебният кабинет взе решение ДКК и Национална компания "Индустриални зони" да приведат на хазната 50% от печалбата си от миналата година. По баланса на Министерството на икономиката към 31.12.2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия в размер на 2, 26 млрд. лв. Дружества с държавно участие в капитала, в които МИ притежава дял са 97, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 дружества са в процедура по несъстоятелност.
Източник: Сега (31.08.2021)

Договорът на ВМЗ Сопот със сръбска фирма за 10 млн. долара е в прокуратурата Документацията по договора на ВМЗ Сопот със сръбска фирма от август 2018 г., по който е платено, но не са правени доставки, е изпратена в ДАНС и вече е в прокуратурата. Това съобщи министърът на икономиката Кирил Петков в четвъртък по време на заседанието на временната парламентарна комисия по ревизията на управлението на Бойко Борисов. Председателят на комисията Мая Манолова съобщи, че по договора ВМЗ авансово е превело 10.2 млн. долара. Било е предвидено след 60 дни да бъде получена продукция, но вече трета година това не се случва, а информацията по сделката е засекретена. Разплащането е станало по нареждане на ниво министър на икономиката или председател на Министерския съвет и ставало дума за такса "спокойствие" с публични пари в посока Сърбия, каза Манолова, като цитира публикации в медиите. Министърът на икономиката разказа за предприетите от ведомството му действия по сделката на ВМЗ Сопот. Бяхме информирани, че има риск за парите, които са платени, но стока няма, каза Кирил Петков. Той съобщи, че е посетил дружеството, за да се информира на място. Петков е изисквал пълен доклад за това какво се случва по сделката, за да има сигурност, че интересите на ВМЗ са защитени. Напомни, че дружеството е към Държавната консолидационна компания и като министър, той има възможност само за индиректен контрол. Кирил Петков каза, че именно по тази причина е било предложено в борда на ВМЗ да има двама прокуристи, които да проверят случая и да предоставят независима информация. Това обаче не е било одобрено с аргумента, че решението трябва да се вземе от ДКК като директен собственик на дружеството. От ДКК било посочено, че не виждат проблем с назначаването на прокуристи, но на следващо заседание на борда отново това не е било гласувано. Министърът съобщи, че е имало повторно посещение в дружеството. Тогава ни показаха финансови отчети, където първото тримесечие ВМЗ е позитивно, а второто тримесечие, откакто е новият борд, има загуба от 6 млн.лв., и ние решихме, че ще махнем нашето доверие от този борд, каза министърът.
Източник: Медия Пул (07.09.2021)

Кирил Петков вади незаконни ремонти на язовири през ДКК Ръководството на Държавната консолидационна компания (ДКК) и министърът на икономиката Кирил Петков навлязоха в нова фаза на конфронтация. Този път причината е опитът на Петков да назначи още двама независими членове в директорския борд, който от петима ще нарасне на 7 души. Министърът на икономиката, който е принципал на ДКК, е взел това решение на 2 септември. Двамата нови членове са Валери Велчев и Ваня Караганева. Те са временно назначени до избора на титуляри чрез конкурс, обясни Кирил Петков. Преди това ръководството на ДКК, което беше назначено от ГЕРБ, разпространи съобщение, че назначаването на двамата нови членове в управляващия орган е незаконно, защото не е имало конкурсна процедура. "Ако ръководството на ДКК пристъпи към изпълнение на това решение, което е в нарушение на Закона за публичните предприятия и правилника за прилагането му, може да понесе наказателна отговорност", се казва в съобщението на ДКК. Освен това министърът на икономиката е назначил двама нови изпълнителни директори, които да представляват ДКК. Това са Атанас Гогов и Валери Велчев. Решението на принципала на ДКК все още не е факт, защото се очаква вписването му в Търговския регистър от Агенцията по вписванията, установи проверка на Mediapool.
Източник: Медия Пул (09.09.2021)

Държавната "Монтажи" продължава да плаща на външни строители Държавната строителна компания "Монтажи", която получи инхаус договори за над половин милиард лева от собственика си - Държавната консолидационна компания (ДКК), продължава да плаща за изпълнение на външни фирми. Това става ясно от публикувания с близо два месеца закъснение отчет към средата на годината. Данните показват, че само през второто тримесечие дружеството е изплатило 10 млн. лв. за външни услуги, макар че договорите със сигурност са сключени преди това. За първото полугодие приходите нарастват повече от три пъти на годишна база, след като през миналата година компанията започна да получава плащания по възложените от ДКК договори. Най-големите от тях са за ремонт на язовири, но общо получените поръчки са за повече от 750 млн. лв. Както преди време се разбра от данните, изнесени от бившия служебен икономически министър Кирил Петков, самата "Монтажи" е превъзложила изпълнението на поръчките на частни компании, като най-облагодетелствани се оказаха "Ковел-Про", "Планекс-ГЕС" и "Абак-ДС". Макар че държавното дружество няма право по закон да прехвърля дейности по инхаус поръчки, това беше очаквано, като се има предвид, че то има едва 200 служители.
Източник: Капитал (24.09.2021)

Двама нови членове в Съвета на директорите на Държавна консолидационна компания Александър Михайлов и Чавдар Христозов са новите членове на Съвета на директорите на Държавна консолидационна компания (ДКК) от квотата на представителите на държавата след проведен конкурс на Министерство на икономиката, съобщават от ДКК. Александър Михайлов има значителен опит в публични и частни дружества в областта на военно-промишления комплекс от 2012 година насам, като е заемал различни, включително висши ръководни, длъжности. От юли 2017 г. до октомври 2018 г. е изпълнителен директор на "Кинтекс" ЕАД, пише в съобщението. Чавдар Христозов има експертиза в областта на търговията и мениджмънта в различни дружества. През последните седем години е бил съветник по търговско-икономическите въпроси и ръководител на СТИВ-Москва към министерство на икономиката, дирекция "Външноикономическо сътрудничество". В периода 2007-2009 г. е бил зам.-председател на държавна агенция "Държавен резерв и военно временни запаси", допълват от ДКК. Ваня Караганева, която е независим представител на Съвета на директорите на ДКК от септември 2021 година, вече е представител на държавата след конкурса на министерството. Тя има административен опит в Народното събрание от 1993 година. През 2013 и 2014 г. работи като началник кабинет в министерства на служебните правителства. В 42-ото и 43-ото Народно събрание е главен експертен сътрудник в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Новите членове се присъединяват към досегашния ръководен състав на ДКК, който включва Рая Каназирева (изпълнителен директор), Радостин Вазов и Диляна Софиянска.
Източник: 24 часа (21.10.2021)

Печалбата на Държавната консолидационна компания се срива с над 40% Въпреки множеството смени на директорите в Държавната консолидационна компания финансовите ? резултати се влошават осезаемо през първите девет месеца на годината. Мегахолдингът, създаден от финансовия министър Симеон Дянков през 2010 г. с цел постъпленията от приватизация да влизат в него и да се насочват към бюджета вместо в Сребърния фонд, но след това допълнен от втория и третия кабинет на Борисов с практически всички дружества под шапката на икономическото министерство без ББР, отчита за първите девет месеца на 2021 г. ръст от 27% на приходите си на годишна база до общо 43 млн. лева, става ясно от отчета на дружеството. Компанията отчита силен ръст в приходите от продажби на услуги (наеми) с цели 115 хил. лева до 202 хил. лева. В перо „други приходи“ също се генерира силен ръст – от 759 хил. лева в края на септември 2020 г. до 1,16 млрд. лева тази година. Тези пера обаче представляват малък дял от общите приходи на холдинга. В същото време обаче много по-силният ръст на разходите компенсира напълно увеличението на приходите. Докато приходите растат с 27 на сто, разходите набъбват със 101 на сто от 9,41 млн. лева на 18,9 млн. лева, показва още отчетът. Така печалбата преди отчитане на данъци се срива с 41,7% от 16,7 млн. лева до 9,7 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (09.11.2021)

Втори изпълнителен директор е назначен в ДКК Държавната консолидационна компания (ДКК) има втори изпълнителен директор - Ваня Караганева. Тя е избрана от Съвета на директорите на компанията в края на октомври, показа проверка на Mediapool в Търговския регистър. Ваня Караганева ще представлява ДКК самостоятелно и заедно с другия изпълнителен директор Рая Каназирева, която влезе в управлението на мегахолдинга, управляващ активи за над 1 милиард лева, в края на мандата на ГЕРБ и "Обединени патриоти". Случващото се напомня на назначаването като втори изпълнителен директор в "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) на члена на борда му Иван Андреев в началото на ноември, а само седмица по-късно първият изпълнителен директор Валентин Николов, който бе назначен от ГЕРБ, всъщност бе отстранен от поста, а Андреев остана единствен шеф. Ваня Караганева първоначално бе назначена в директорския борд на ДКК заедно с настоящия финансов министър Валери Белчев като независими членове от тогавашния икономически министър и евентуален настоящ кандидат за премиер от "Продължаваме промяната" Кирил Петков. Докато беше министър на икономиката Кирил Петков предприе неравна битка за смяна на ръководството на ДКК. Под шапката на ходинговото дружество са от военни заводи, през строителна фирма до предприятие за производство на мляко. Кирил Петков обяви план за разформироването на държавната компания, която се превърна в синоним за непрозрачно управление по времето на трите мандата на Бойко Борисов. Тъй като първоначално Ваня Караганева беше попаднала в директорския борд без конкурс, през октомври тя стана представител на държавата в Съвета на директорите на ДКК след проведен конкурс от Министерство на икономиката. Десетина дни по-късно вече е избрана за втори изпълнителен директор. Преди да влезе в директорския борд на ДКК Ваня Караганева е главен секретар на Българската агенция за инвестиции. Тя е експерт по вътрешна сигурност, магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. Възпитаник е на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи и на Българското училище за политика "Димитър Паница". От 1993 г. е част от администрацията на Народно събрание. През 2008 г. става старши експертен сътрудник в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 40-то Народно събрание. В следващия мандат на парламента е главен експертен сътрудник в същата комисия. През 2013 г. заема поста началник кабинет на министъра на младежта и спорта в служебното правителство на Марин Райков. През 2014 г. отново е началник кабинет на министъра на младежта и спорта в служебното правителство на Георги Близнашки. В 42-то и 43-то Народно събрание е главен експертен сътрудник в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Останалите членове в директорския борд на ДКК са Радостин Вазов - син на Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, Диляна Софиянска и Чавдар Христозов. Първите двама бяха назначени в последните дни на правителството на Бойко Борисов. Чавдар Христозов влезе в ДКК от квотата на държавата през октомври. Той беше заместник-председател на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" по времето на правителството на Сергей Станишев. 63-годишният Христозов е завършил Университета за национално и световно стопанство в София през 1982 г., със специалност "Счетоводство и контрол". Той има защитена дисертация на тема "Бургаският териториално-производствен комплекс" към Икономическия институт на БАН. Бил е управител на бургаските фирми "Томан и Ко" ООД и "Санита Идеал". Заедно с Христозов в директорския борд на ДКК влезе и Александър Михайлов. Сега обаче с цел подобряване на резултатите на дъщерното дружество на ДКК - "Кинтекс" е върнат като изпълнителен директор до провеждането на конкурс за нови членове на борда на оръжейния търговец. Отписването на Александър Михайлов от Съвета на директорите на ДКК и назначаването му в "Кинтекс" е станало с решение на министъра на икономиката Даниела Везиева. Мотивите за връщането му начело на оръжейния търговец е, че по време на неговото управление - в периода юли 2017 - октомври 2018, "Кинтекс" реализира рекордна печалба от 29 млн. лв. за деветмесечието на 2018 г.. Това е резултат, който не е достиган дори на годишна база през последните 15 години, посочват от ДКК.
Източник: Медия Пул (23.11.2021)

Вторият шеф на ДКК уволнен. За месец Караганева извършила куп нарушения Едва около месец издържа като втори директор на "Държавната консолидационна компания" (ДКК) назначената в края на октомври Ваня Караганева, която влезе в борда на дружеството в началото на септември като назначение на бившия икономически министър Кирил Петков, който днес е кандидат за премиер на бъдещото коалиционно правителство. Тя е била уволнена в понеделник на общо събрание на Съвета на директорите на ДДК заради редица нарушения, които успяла да извърши за краткото време като втори шеф на компанията, под чиято шапка се намират редица държавни дружества от ключово за икономиката значение. Така начело на ДКК остава Рая Каназирева като единствен директор. От решението на борда на ДКК става ясно, че Караганева е била назначена в нарушение на Търговския закон – имала е трудови правоотношения с друг работодател, а е декларирала, че няма такива. Освен това договорът ? е неправомерно сключен с член на Съвета на директорите, тъй като не е имало негов председател. Тя реално е вършела неща в ДКК на своя глава, без да се съобразява с решенията на борда, констатира събранието. Интересен момент е взетото от нея еднолично решение да освободи като процесуален представител по пет висящи търговски дела адвокат Александър Краварски и да сключи договор за правна помощ за 1.120 млн. лв. с друго лице, а за такива разходи трябва одобрението и на финансовия контрольор на компанията. Освен това повечето работа по три от тези дела била свършена. Краварски пък бил назначен еднолично от нея за председател на комисии по избор на членове в бордовете на дъщерните на ДКК дружества – "Вазовските машиностроителни заводи" (ВМЗ), "Монтажи" и оръжейния търговец "Кинтекс". Караганева дала на Краварски достъп до сървъра на ДКК и цялата налична информация и той реално иззел функциите на изпълнителен директор на държавното дружество, посочва се в решението за уволнението ?. Другото сериозно нарушение от нейна страна е, че променила одобрен вече от борда на ДКК проект за извънсъдебно споразумение с "Дунарит" за 50 млн. лв. и подписала различен текст. Не се посочва какво следва от тази промяна и как се отразява върху поетите от ДКК ангажименти спрямо частното дружество, към което компанията бе предприела рейдърска атака по овладяването му през цесии за дългове към фалиралата Корпоративна търговска банка. Караганева назначила и еднолично членове в борда на ВМЗ, става ясно още от решенията на съвета на директорите. Без никакви мотиви тя е сменила и обслужващата банка на ДКК – "Юробанк", и я е заменила с Първа инвестиционна банка, която бе сред непокрилите стрес тестовете на Европейската централна банка. Вторият изпълнителен директор на ДКК също така отказвала да разглежда всякакви въпроси, свързани с ремонти и реконструкция на язовири. Просрочени са нормативно определени срокове, което крие риск от бедствия и може да доведе до тежки финансови загуби за дружеството. Тя отказвала да организира плащания към НАП, НОИ, ЧЕЗ и други контрагенти, в резултат на което компанията натрупала дългове за 90 хил. лв. и това би променило в негативна посока риска на ДКК като кредитополучател, включително увеличаване на лихви по кредити. От ДКК посочиха в свое изявление, че действията на Караганева показват, че "тя разбира управленската отговорност на тази позиция основно като функция за нови назначения в ДКК и дъщерните дружества". Караганева увеличава щата на ДКК с по-високоплатени, но не и оперативно работещи служители, без да e ясно от какви източници ще се осигурява финансирането на тези позиции, които ДКК не може да си позволи. Като част от тази практика, Караганева е назначила свой технически сътрудник на два трудови договора, с общо възнаграждение по-голямо от това на началник отдел в ДКК, като в същото време е обективно невъзможно служителят да изпълни задълженията си по двата договора, посочват още от компанията. В същото време Караганева твърдяла, че действията ? са по нареждане на Министерството на икономиката. ДКК заяви, че "се противопоставя на спекулации, че принципалът в лицето на министъра на икономиката може да носи отговорност за действия на Караганева, които са против интереса на дружеството". Съветът на директорите на ДКК обяви още, че "отчита като своя грешка избирането на Ваня Караганева за втори изпълнителен директор на дружеството, без да е посветил достатъчно време, за да установи дали тя притежава компетенциите, необходими за тази роля". Компетентните органи са сезирани за установените нарушения от Караганева, завършва съобщението на ДКК.. Ваня Караганева първоначално бе назначена в директорския борд на ДКК заедно с настоящия финансов министър Валери Белчев като независими членове от тогавашния икономически министър и евентуален настоящ кандидат за премиер от "Продължаваме промяната" Кирил Петков. Докато беше министър на икономиката Кирил Петков предприе неравна битка за смяна на ръководството на ДКК. Под шапката на ходинговото дружество са от военни заводи, през строителна фирма до предприятие за производство на мляко. Кирил Петков обяви план за разформироването на държавната компания, която се превърна в синоним за непрозрачно управление по времето на трите мандата на Бойко Борисов.
Източник: Медия Пул (30.11.2021)

Везиева иска оставките на хората на ГЕРБ в борда Решението за уволнение на втория директор на "Държавната консолидационна компания" (ДКК) Ваня Караганева, взето в понеделник от трима от общо петимата членове на борда, е станало през главата на икономическия министър Даниела Везиева, която е принципал на дружеството, в нарушение на устава му и с твърдения, част от които ден по-късно се оказва, че са неверни. Везиева заяви пред Mediapool, че ще поиска оставките на другия изпълнителен директор Рая Каназирева, която след вчерашното решение остава единствен шеф на ДКК, както и на Диляна Софиянска и Радостин Вазов - син на Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. Те бяха назначени от ГЕРБ в последните дни на последното правителство на Бойко Борисов и макар да даваха вид, че са започнали да работят по реформите в ДКК със служебното правителство, се оказва, че ги саботират, по думите на Везиева. Караганева бе отстранена от поста на проведено общо събрание на сСъвета на директорите, за което тя и другият представител на държавата в дружеството – Чавдар Христозов, не са били уведомени. Те не са присъствали, което е видно и от протокола от заседанието, публикуван в Търговския регистър. "Безкрайно съм изненадана от решението на Съвета на директорите на ДКК за уволнението на Караганева. То идва в момент, в който тя е предложила нова структура на държавната компания. Това показва, че завареното ръководство на ДКК не желае да скъса по никакъв начин със стария, порочен модел на управление на дружеството и целта им е умишлено да блокират работата на компанията. Разочарована съм от тяхното поведение, не съм го очаквала", каза министър Везиева пред Mediapool. Самата Караганева е внесла във вторник в Агенцията по вписванията заявление, че общото събрание е проведено в нарушение на закона и на устава на ДКК, които изисква всички членове на съвета да бъдат поканени, което не е станало, а при невъзможност да присъстват да упълномощят свой представител. Вероятно това нейно заявление ще блокира вписването на отстраняването ?. Самата Караганева, която остана на поста около месец, засега не коментира оправените срещу нея обвинения за тежки нарушения.
Източник: Медия Пул (01.12.2021)

ВМЗ - Сопот, се връща със 100 млн. лв. от Египет, доставките ще минат през частник Четвърти ден продължава войната в икономиката за управлението на 1,2 млрд. лв. активи в Държавната консолидационна компания. Започнала в понеделник и развила се светкавично, в четвъртък тя вече прескочи границите на страната ни и стигна до Египет.Именно там беше принципалът на ДКК по време на скандала - икономическият министър Даниела Везиева, както и изпълнителният директор на ВМЗ - Сопот, Иван Гецов. Оръжейният завод, който е част от структурата на държавната компания, е участвал с още 11 български фирми в едно от най-големите специализирани международни изложения в Арабско-Африканския регион EDEX 2021, провело се в Кайро. От ВМЗ се похвалиха с голям интерес към продуктите си, като очакват през следващите два месеца да бъдат сключени договори за около 100 млн. лв., гарантиращи работа през цялото първо шестмесечие на 2022 г. Още през следвщата седмица в предприятието трябва да дойде чужда делегация. От военния завод подчертават още, че са в ход договори за нови пазари и затвърждаване на съществуващите, а през последните седмици са сключени договори за над 30 млн. лв., като за сравнение през май, юни и юли миналата година не е имало нито един подписан контракт. По-интересното е обаче коя е фирмата, на която са дадени изключителни права за срок от 5 години за продукцията на ВМЗ - Сопот, именно за египетския пазар. Това е “Български индустриален инженеринг и мениджмънт” (БИИМ), като се оказва, че неин собственик е Димитър Манолев - баща на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев. Той беше включен в списъка “Магнитски”, а през 2019 г. срещу него и дъщерята на детегледачката му беше започнато наказателно дело заради неправомерно получаване на евросредства, с които е построена къща за гости в Сандански. Предоставянето на изключителни права на частната фирма беше едно от обвиненията към изпълнителната директорка на ДКК Ваня Караганева и е сред посочените причини, с които тя бе уволнена от поста с решение на трима членове на Съвета на директорите. Това са Рая Каназирева - втори изпълнителен директор, Диляна Софиянска и Радостин Вазов - и тримата назначени в ДКК от ГЕРБ. Караганева бе лансирана за член на управата от Кирил Петков, докато той бе икономически министър, а стана изпълнителен директор по времето на Даниела Везиева. Според тримата от борда Караганева на 9 ноември еднолично е подписала протокол, с който одобрява предостяването на ексклузивитет на “Български индустриален инженеринг и мениджмънт”, без да е уведомила Съвета на директорите. Караганева поискала и е получила одобрението на “Кинтекс”, който е държавният търговец на военна продукция, но едва след решението си. “Не възразяват” като становище, изразено от 100% дъщерно дружество (“Кинтекс”), което се контролира от питащия (изпълнителния директор на ДКК), не е проява на независимо становище, посочиха от ДКК в четвъртък. Ден по-рано обаче Ваня Караганева заяви, че има право да дописва такива решения и няма нарушение на правилата на ДКК. От държавната компания контрират, че няма практика да се предоставят изключителни права на частни дружества. Такива договори досега не са сключвани нито за ВМЗ - Сопот, нито за някое от другите държавни оръжейни компании.
Източник: 24 часа (03.12.2021)

Директор в „Кинтекс“ управлява частни фирми Изпълнителният директор на държавното оръжейно предприятие “Кинтекс” Александър Михайлов е назначен на поста през октомври 2021 г. в разрез със Закона за публичните предприятия. Михайлов е назначен на 8-ми октомври 2021 година за член на Съвета на директорите на “Държавната консолидационна компания” ЕАД. Няколко дни по-късно - на 27-ми октомври, бива преназначен за член на Съвета на директорите на “Кинтекс” ЕАД и за негов представител. Нарушението на Михайлов е, че до ден днешен той е управител на две частни компании, като в дейността и на двете е записано, че търгуват и със стоки със специално предназначение наред с другата им разнородна дейност. Справка в Търговския регистър показва, че месеци след като поема ръководството на “Кинтекс”, продължава да управлява частните компании. Към 26 януари 2022 г., Михайлов е управител на “Интер Комерс Консулт” ООД и съдружник във фирмата с 90% дялов капитал, както и едноличен собственик на “Лин Асет” ЕООД, която е вписана в Търговския регистър на 1-ви април миналата година с 5000 лева капитал. Михайлов бе начело на “Кинтекс” и в периода от юли 2017 г. до октомври 2018 г. Впоследствие Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) направи проверка в “Кинтекс” за минал период и установи вреди за 3,871 млн. лева. От инспекцията установиха нарушения на сделки, сключени от държавното оръжейно предприятие в периода от началото на януари 2016 г. до средата на 2018 г. Те бяха относно дейността на “Кинтекс” при сключване на договори с “ЕМКО” ООД (собственост на Емилиян и Христо Гебреви) и “Аркус” АД (на Дочо Караиванов). Общо проверяваните 35 договора са били на стойност почти 780 млн. лева. Материалите от проверката тогава бяха предадени на Специализираната прокуратура. През март 2019 г. е образувано и досъдебно производство.
Източник: Труд (28.01.2022)

Корнелия Нинова подменя борда на ДКК с верни партийци Държавната консолидационна компания (ДКК) е с изцяло нов съвет на директорите, след като в началото на месеца досегашното ръководство е било освободено от икономическия министър Корнелия Нинова. Това става ясно от подадените документи в Tърговския регистър, като решението предстои да бъде вписано. От компанията си тръгва и изпълнителният директор Ваня Караганева, чието име нашумя в края на миналата година покрай опита да бъде отстранена от ръководството на ДКК от други членове на борда, които бяха сред последните назначения при управлението на ГЕРБ. На нейно място като представител на дружеството сега е избран Михаил Кумчев. С решение на Нинова от 4 февруари са назначени нови членове на съвета на директорите до провеждането на конкурс. Като независими членове са определени Ивайло Лилов, който е бивш областен председател на БСП във Враца, и Смиляна Нитова-Кръстева, която е адвокат и бивш народен представител от левицата. Като представители на държавата в борда влизат други двама юристи - Михаил Кумчев и Таня Найденова-Митова. Кумчев също е с червена връзка - той е син на дългогодишния депутат от БСП от смолянските листи Тодор Кумчев. За него се знае, че е бивш консул в Македония и е ръководил инспекторат към Министерството на икономиката. Справка в АПИС показва, че е съсобственик в смолянската "Скорпиус-70", която се занимава с хазартни игри. Митова пък е била общински съветник в София и кандидат-депутат от партията на Нинова, като се приема за част от близкото ? обкръжение. Участва в управлението на Фондация "Слънце за децата ни" и държи 25% в "Натан лекс", която предлага административно-консултантски и счетоводни услуги. До края на миналата година е била собственик на "Атлантис тур", когато фирмата е прехвърлена на друго лице. Няма публично достъпна информация за третия назначен представител на държавата - Даниел Милев. Мандатът на новите членове е петгодишен. На проведено заседание на новия борд за председател е избрана Таня Митова, а за зам.-председател - Смиляна Нитова-Кръстева. За изпълнителен директор на дружеството е определен Михаил Кумчев. Освен от него ДКК ще се представлява също от Митова и Нитова-Кръстева заедно. Освободени са всичките досегашни членове на съвета на директорите, като решението има незабавно действие. Те обаче не се освобождават от отговорност.
Източник: Капитал (10.02.2022)

Нинова смени борда на Държавната консолидационна компания Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова е сменила членовете на борда на Държавната консолидационна компания (ДКК). Изпълнителният директор е подал сам молба за освобождаване, каза Нинова. Тя мотивира рокадата с желание за оптимизира работата на държавните предприятия. Нинова е поискала пълна проверка за работата на ДКК и очаква доклад от Сметната палата. Вицепремиерът определи като "сложна реформа" вижданията на премиера Кирил Петков за разпускане на Държавната консолидационна компания, като държавните предприятия да бъдат разпределени на пряко подчинение на ресорните министерства.
Източник: Инвестор.БГ (11.02.2022)

ВМЗ-Сопот с нов директор: Инж. Иван Стоенчев оглавява оръжейния гигант Нов изпълнителен директор застава начело на ВМЗ ЕАД – Сопот. Държавното дружеството, което е най-голямото в оръжейнита промишленост у нас, ще се оглави от инж. Иван Стоенчев. От поста изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на ВМЗ ЕАД е бил освободен инж. Иван Гецов. Решението за смяната е било взето по време на заседание на Съвета на директорите на ДКК, проведено на 11 февруари, потвърдиха пред „Марица“ отлично информирани източници. Решението не е оповестено, тъй като се изчаква вписването на промените в Търговския регистър. Очаква се това да стане през предстоящата нова седмица. Инж. Иван Стоенчев е дългогодишен кадър на ВМЗ ЕАД – Сопот, целият му трудов стаж е в държавното предприятие, с изключение на последните шест години. Той бе изпълнителен директор на ВМЗ ЕАД, близо десет години. Стоенчев бе освободен неочаквано през 2015 година. Тогава бе назначен инж. Иван Гецов. Промени ще има и в Съвета на директорите на ВМЗ ЕАД, Имената на новите членове обаче ще станат категорично известни след вписването им Търговския регистър.
Източник: Марица (15.02.2022)

Нинова смени на изпълнителния директор на ДКК Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова е сменила изпълнителният директор на Държавната консолидационна компания (ДКК). Новият изпълнителен директор е Смиляна Нитова-Кръстева. Тя е адвокат по професия. Досегашният шеф Михаил Кумчев, който беше назначен само преди месец, остава в 5-членния Съвет на директорите на холдинговото дружество, но без право да го представлява. Това става ясно от подадените документи в Търговския регистър за вписването на промените. В началото на февруари Нинова смени целият директорски борд на държавната компания с кадри на БСП. Под шапката на ДКК са около 20 държавни дружества - от военни заводи до предприятието за кисело мляко "Ел Би Булгарикум". Дружеството управлява и 640 млн. лв. за ремонт на язовирите. Нинова се отказа от закриването на компанията и изваждането на дружества от нея, каквато беше амбицията на премиера Кирил Петков. Мотиви за промените в директорския борд не са посочени. От качените документи става ясно, че досегашният директор Михаил Кумчев не е бил по уважителни причини на заседанието, на което са взети решенията за смените. Новият изпълнителен директор Смиляна Нитова-Кръстева досега бе заместник-председател на Съвета на директорите. Тя е бивш депутат от БСП в 42-ото Народно събрание от Хасково. Освен нея холдинговата структура ще може да се представлява заедно и от Таня Найденова и Ивайло Лилов. Промените все още не са вписани от Търговския регистър, тъй като не е представена декларация от Ивайло Лилов, че не заема позиции на трудов договор в компанията. "Не се сменя ръководството на ДКК. Съставът му е същият. Прави се промяна в разпределението на функциите между членовете вътре в Борда на директорите", се казва в съобщение на Министерството на икономиката. Това е поредната смяна в ръководството на ДКК за последната една година, като директорите му се задържат на поста си за по няколко месеца.
Източник: Медия Пул (16.03.2022)

Сметната палата засекрети данните за корупция в ДКК Целият доклад, който Сметната палата е изготвила от проверката в Държавната консолидационна компания (ДКК), е бил засекретен и предаден на прокуратурата за извършени престъпления. По тази причина той не е предоставен на министъра на икономиката, който е принципал и едноличен собственик на ДКК. Това съобщи Корнелия Нинова в специално изявление в парламента. По думите й по този начин се "затварят устите" на тези, които искат да огласят данните за корупция в холдинга, тъй като до приключване на наказателното производство никой няма право да ги разкрива. По подобен начин преди дни Сметната палата засекрети доклада за дъщерното на ДКК "Монтажи", през което само за ремонт на язовири бяха похарчени над 500 млн. лв. Резултатите от проверката са били представени единствено на съвета на директорите на ДКК, който по закон има право да ги получи. "Там има достатъчно юристи и знам от тях, че всяко изречение в доклада на Сметната палата е състав от Наказателния кодекс", каза Нинова. Тя обясни още, че за първи път се случва цял доклад да бъде засекретен. Обичайната практика е да се изваждат тези части от доклада, където има съмнения за престъпления, а останалата част да се публикува. В случая обаче цялата информация, която е събрана на 500 страници, ще остане скрита, докато прокуратурата не приключи производството - нещо, което по думите на Нинова може да се случи след 28 години, когато всички вече ще са забравили за какво става дума. "Гарантирам ви, че в ДКК е заровена една от най-големите корупции на новото време на България", категорична беше тя.
Източник: Капитал (04.04.2022)

Одит на "Кинтекс" не е извършван, твърдят от дружеството, позовавайки се на писмо от Държавната консолидационна компания Одит на "Кинтекс" ЕАД не е извършван. Това става известно от официално писмо, получено от "Държавната консолидационна компания" ЕАД, съобщиха от държавния оръжеен търговец. На 18 април министърът на икономиката и индустрията Корнелия Нинова съобщи, че уволнява ръководството на дружеството поради "заключения на Инспектората на министерството за редица нарушения и конфликт на интереси на изпълнителния директор". Допълнително медиите бяха уведомени, че министърът ще сезира Прокуратурата. От дружеството посочват, че проверка не е извършвана, защото Инспекторатът няма правомощия за такава по отношение на държавно дружество и това е отразено в неговото становище. Единствените документи, на база на които е освободено ръководството, са получени анонимни твърдения тип донос по електронна поща. Самата министър Нинова писмено признава всичко това в свое писмо до Прокуратурата, посочват от дружеството, като прилагат снимка на писмото от министерството до Прокуратурата. В своето становище (което е предоставено на "Кинтекс") Инспекторатът писмено заявява, че не е в компетенциите му да извърши проверка и че такава не е правена, посочват още от дружеството. В прессъобщението се изтъква още и предположението на бившия изпълнителен директор на "Кинтекс" Александър Михайлов, че уволнението му е свързано с прекратеното от него източване на милиони от "Кинтекс" ЕАД и/или предстоящи съмнителни сделки на фона на войната в Украйна и искания за военна помощ. От дружеството напомнят, че за освобождаването на другите 3-ма членове на Съвета на директорите на "Кинтекс" и до този момент не са посочени никакви причини.
Източник: БТА (27.04.2022)

В "Кинтекс“ не работят по договори за Украйна и Русия Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова и изпълнителният директор на "Държавна консолидационна компания" ЕАД Смиляна Нитова изненадващо посетиха държавната компания „Кинтекс“ ЕАД, съобщиха от министерството. Те се срещнаха с всички директори на дирекции и отдели в дружеството. Министър Нинова ги увери, че единствената цел на "Държавна консолидационна компания" и на Министерството на икономиката и индустрията е държавното дружество да се управлява прозрачно, да се прекратят злоупотребите и източването. "Работете спокойно, винаги може да разчитате на подкрепа", заяви вицепремиерът. Ръководният състав я увери, че не работят по договори за Украйна и Русия. Твърдението на досегашния изпълнителен директор, че има договор за 40 млн. евро и че това е причината да бъде освободен, беше опровергано от присъстващите. Те благодариха на Нинова, че е единственият министър, който е посетил компанията и изслушал тяхното мнение.
Източник: Банкеръ (29.04.2022)

Таня Митова смени шефския пост в ДКК с този на председател на Патентното ведомство Председателят на Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК) Таня Митова вече е шеф на Патентното ведомство, където замени на поста Владя Борисова. Бившият общински съветник от БСП в София Таня Найденова - Митова бе назначена за началник в ДКК с решение на министъра на икономиката Корнелия Нинова в началото на февруари. Промяната в директо рския борд е отразена в Търговския регистър с днешна дата. Междувременно тя е назначена за председател на Патентното ведомство със заповед на премиера Кирил Петков. В правителственото съобщение не са посочени мотиви за рокадата. Таня Митова беше начело на Патентното ведомство през 2014 г. по времето на кабинета на Пламен Орешарски. Преди това - в периода 1998 г - 2014 г., тя е представлявала в Патентното ведомство различни български и чужди фирми, се казва в правителственото съобщение. Таня Найденова - Митова е завършила "Право" в Московския държавен университет "М.В.Ломоносов", като е специализирала "Международно право". Преди да оглави ДКК - до 5 януари 2022 г., тя беше управител на туристическата фирма "Атлантис тур". Има дял от 25%, като съдружник и във фирма "Натан лекс", която се занимава със счетоводство. Представител е и на фондация "Слънце за децата ни".
Източник: Медия Пул (06.06.2022)

Пак сезират прокуратурата за “Кинтекс”, уволнен шеф управлявал еднолично Държавната консолидационна компания отново ще подаде сигнал до прокуратурата заради управлението на оръжейната фирма “Кинтекс”. Нова проверка на дружеството показала, че то се управлявало еднолично от вече освободения от министъра на икономиката Корнелия Нинова директор Александър Михайлов. Той бил сключвал договори, които препокриват вече договорени дейности, и не бил уведомявал Съвета на директорите за дейността си през последните 6 месеца. “Фрапантен е случаят с агентски договор, по който са платени над половин милион долара за дейност, която е осъществена преди сключването му. Интересно е, че за един ден е сключен договорът, споразумението към него и е представена проформа фактурата от другата страна, а в едноседмичен срок е платена сумата”, разказа директорът на ДКК Смиляна Нитова в сряда. С нея бяха част от новото ръководство на “Кинтекс” – председателят на Съвета на директорите Анита Великова и нейният заместник Александър Павлов. Нитова припомни, че през същия период има отказ от страна на “Кинтекс” за представителството на ВМЗ в Египет. Вместо това ексклузивни права за доставка са дадени на частната фирма БИИМ, където Михайлов е бил на ръководна длъжност и четири месеца е съвместявал и двата поста. Собственик на частната фирма пък е Димитър Манолев – баща на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, който беше санкциониран от Държавния департамент на САЩ за корупция, но впоследствие беше оневинен. Това беше и причината, заради която Нинова уволни Михайлов през април. Той обжалва това решение и съдът първоначално уважи искането му. В крайна сметка Михайлов сам се оттегли от ръководството на “Кинтекс”, но заяви, че ще съди Корнелия Нинова за неистини, казани по негов адрес. Смиляна Нитова подчерта още, че печалбата на “Кинтекс” за първото тримесечие е около 17 пъти по-малка в сравнение с миналата година. Финансовите отчети на компанията обаче все още не са официално публикувани. А по отношение на твърденията на Михайлов за подписан договор за 42 млн. лв. – проверката не показала следи за такъв. “Причините за уволненията - моето в “Кинтекс” и тези на ВМЗ, много си приличат. Когато започват да идват договори за десетки и стотици милиони, се сменя ръководството и се оклеветяват хората с неверни твърдения. Може би целта е да се сложат нови, наши, послушни хора и да се спре договореното, че българско оръжие продължава да отива в Украйна през посредници в Полша”, защити се Михайлов след изявлението на ДКК. Той отново разказа, че от България за Украйна е изнесено оръжие за 200 млн. лв. - снаряди за системите за залпов огън “Град”. Сегашното ръководство на “Кинтекс” обаче заяви, че няма такава информация. В същия ден на протест излязоха от ВМЗ, след като миналата седмица Корнелия Нинова освободи и неговото ръководство. Синдикалистите са недоволни от смяната и се притесняват дали ще се случи договореното с предишното управление увеличаване на заплатите на работниците.
Източник: 24 часа (09.06.2022)

Вдигат заплатите във ВМЗ "Сопот" Заплатите на всички работещи в държавната фирма ВМЗ "Сопот" се увеличават с еднаква сума. Това стана ясно при посещението днес в завода на министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова и на директора на Държавната консолидационна компания (ДКК) Смиляна Нитова, съобщиха от икономическото министерство. Вицепремиерът Нинова и директорът на ДКК при посещението си в завода се срещнаха с лидерите на синдикатите, новото ръководство на завода и с работните групи, с които досега са водили преговори за нов колективен трудов договор. Само преди седмица pъ?oвoдcтвoтo нa ДKK взe peшeниe зa cмянa нa бopдa нa диpe?тopитe нa BMЗ "Coпoт" и съответно беше назначен нов борд.
Източник: Money.bg (10.06.2022)

Ръководството на Държавната консолидационна компания внесе сигнал в прокуратурата срещу бившия директор на "Кинтекс" - Александър Михайлов Ръководството на Държавната консолидационна компания (ДКК) сезира прокуратурата за щети, причинени на "Кинтекс " от уволнения директор Александър Михайлов. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на икономиката и индустрията. Новото ръководство на дружеството направи ревизия на всички договори, сключени от него. Установено е, че без решение на Съвета на директорите и без разрешение от ДКК, същият е сключил договор и е изплатил 528 000 щатски долара с посредник за услуга, за която вече фирмата е имала сключен договор. По-рано тази седмица ръководствата на ДКК и "Кинтекс" дадоха съвместна пресконференция, на която обявиха и за серия други нарушения на Михайлов, разкрити от новото ръководство на дружеството.
Източник: БТА (13.06.2022)

Пуснаха конкурс за нови шефове на ДКК и още две агенции Конкурс за трима представители на държавата в Съвета на директорите на ДКК е обявило Министерството на икономиката в деня, в който кабинетът подаде оставка - 27 юни. Кандидатите обаче имат само три дни, за да подадат документи - до 30 юни. Броят на членовете в Съвета на директорите беше намален от министъра в оставка Корнелия Нинова от петима на четирима в края на май, когато тя освободи Таня Митова, назначена от нея през февруари. Тогава за изпълнителен директор до провеждане на конкурс пък беше избрана Смиляна Нитова. Трима членове се търсят и в Национална компания “Индустриални зони”, където Съветът на директорите беше намален от 7 на 5 членове. Нинова преизбра единствено Добринка Вичева, а за шеф беше избран бившият председател на КЗК Петко Николов. Преди 10 дни Нинова е освободила и шефът на агенцията за експортно застраховане Момчил Ройнев, както и неговата заместничка Любима Стефанова. На мястото на Ройнев са избрани Гълъбин Гълъбов и Веселин Рашев, досега членове на Надзорния съвет. Сега се провежда конкурс за четирима нови членове на надзора - двама независими и двама представители на държавата.
Източник: 24 часа (29.06.2022)

Обявиха конкурси и за шефове във ВМЗ, "Кинтекс" и "Ел Би Булгарикум" Обявени са още три конкурса за смени в ръководството на държавни фирми към Министерството на икономиката - този път във ВМЗ - Сопот, "Кинтекс" и "Ел Би Булгарикум", и трите под шапката на ДКК. Срокът отново е три дни, като конкурсите са обявени на 1 юли, в петък. На 27 юни бяха обявени конкурси и за нови шефове в ДКК, Национална компания "Индустриални зони" и Българската агенция за експортно застраховане. Срокът за подаване на документи отново беше три дни. Информация за кандидатите, взели участие в конкурса, обаче не е публикувана публично след изтичането на срока. За оръжейния търговец "Кинтекс" се търсят трима членове на Съвета на директорите - представители на държавата. В момента компанията се управлява от Александър Павлов, избран на 21 юни, заедно и поотделно с Валери Гроздев. Той пък е посочен за представител на държавата и директор на мястото на Александър Михайлов, който беше освободен в началото на май. На 16 май от Съвета на директорите са освободени и Стефка Граматикова, Васил Ризов и Десислава Господинова - Христова. На тяхно място до провеждането на конкурс като представители на държавата са избрани Александър Павлов и Пламен Пешев, а Борислав Йорданов - като независим. Александър Михайлов беше уволнен дори два пъти, тъй като първия път обжалва освобождаването си. Михайлов беше обвинен, че е управлявал еднолично и съвместявал едновременно поста си в "Кинтекс" с ръководна длъжност в частната БИИМ, получила екслузивни права за доставка на стоки на ВМЗ в Египет. Михайлов обаче отрича обвиненията и твърди, че целта е да се поставят близки лица. Конкурсът във ВМЗ е само за един представител на държавата. Там отново бяха извършени смени през последните 6 месеца - още през февруари Корнелия Нинова уволни Иван Гецов и назначи Иван Стоенчев. Четири месеца по-късно обаче Стоенчев също беше освободен заедно с останалите членове на борда. Бившите директори също отричат обвиненията към тях, че финансовото състояние на дружеството било лошо. В "Ел Би Булгарикум" бяха извършени рокади през април - от Съвета на директорите бяха освободени Боян Милушев, Николай Кошутански и Десислава Христова. На тяхно място до провеждане на конкурс ДКК е избрала Пламен Пувков, Гергана Карааланова и Светлана Минкова-Фахриева. Освен това мандадът на членовете е удължен на 5 години. Конкурсът в "Ел Би Булгарикум" е за трима членове на борда - двама представители на държавата и един независим. На 1 юли ДКК е взело и решение за прекратяване конкурсните процедури за избор на членове в „Кинтекс“, ВМЗ и „Монтажи“, обявени през октомври миналата година.
Източник: 24 часа (04.07.2022)

Според Министерството на икономиката и индустрията., Държавната консолидационна компания (ДКК) към този момент не е изплатила дължимия по закон дивидент към Държавния бюджет на Република България. По предварителен индивидуален финансов отчет сумата, която не е постъпила в държавния бюджет е над 12 млн. лв. Според Министерството на икономиката ДКК функционира в разрез със Закона за публичните предприятия , който разпорежда съветите на директорите на публичните предприятия, категоризирани като „големи", се състоят най-малко от петима членове. „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по смисъла на закона е „голямо“ предприятие. Въпреки това неговият Съвет на директорите до август месец се е състоял от четирима членове. По тази причина се пристъпва към увеличаване на състава на Управителния му съвет.
Източник: Дарик радио (10.08.2022)

Спешни мерки за оздравяване на дъщерните дружества на Държавната консолидационна компания бяха приети от Съвета на директорите. Спира се процесът по смяна на изпълнителния директор на Научно изследователския технологичен институт (НИТИ) – Казанлък. Начело на НИТИ Казанлък остава досегашният изпълнителен директор инж. Делян Начев. Съветът на ДКК констатира законово нарушение във функционирането нa „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД – до сега Съветът на директорите е бил от 3-ма души, a законът изисква да са минимум 5. За да се отстрани този пропуск за нови членове са подадени за вписване: Ивайло Кънев, Николай Николов, Тома Цилев и Иван Ангелов. В ръководството на „ВМЗ“ се връща и Иван Стоенчев. Съветът на директорите на ДКК взе решение да направи промени и в ръководството на „Кинтекс“ ЕАД. Единственият член на Съвета на директорите, който остава в ръководството на „Кинтекс“ е Пламен Пешев. За нови членове са предложени Борис Янчев, Милен Николов, Станислава Георгиева и Николай Станчев.
Източник: Фирмена информация (19.08.2022)

Държавната консолидационна компания е застрашена да изгуби 75 млн. лв. по търговски спор заради изчезнали оригинални документи. Става дума за договор по цесия, по който ДКК е страна в търговски спор и претендира за плащане в размер на 75 млн. лв. Историята започва още през 2014 г. и е свързана с фалита на КТБ. По неясни причини през 2018 г. ДКК купува от частната фирма "Малаз" вземане за 25 млн. лв. с идеята, че в крайна сметка ще получи от длъжника 75 млн. лв. Длъжник е небезизвестната фирма "Кемира", чийто собственик бе Цветан Василев, и която бе основен акционер на оръжейния завод "Дунарит" преди покупката му от "Емко" на Емилиян Гебрев. "Кемира", която е в дело за несъстоятелност, обаче отказва да изплати дълга като оспорва автентичността на представените документи по договора за цесия. В дружеството обаче липсвали важни анекси към договора за цесия, на базата на които ДКК може да претендира за тези пари, обяснява изпълнителният директор на ДКК Венцислав Димитров.
Източник: Сега (09.09.2022)

След конкурси собственикът на "Кинтекс" и ВМЗ преизбра досегашните членове на бордовете за следващите 5 години Всичките временни членове на бордовете на "Кинтекс" и "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) са преизбрани за редовен мандат от Държавната консолидационна компания (ДКК), която се явява пряк собственик. Преназначени са и част от директорите на Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) от министъра на икономиката и индустрията. През последните месеца няколко министерства обявиха конкурси за избор на постоянно ръководство. ДКК е избрала първия и третия от списъка с номинираните независими кандидати за борда на "Кинтекс", пропускайки класирания на второ място бивш изпълнителен директор Александър Михайлов. Така заедно с тримата представители на държавата - също настоящи кадри, начело на дружеството през следващите 5 години ще бъдат назначените от служебния министър Никола Стоянов директори. Това са Николай Станчев, Станислава Георгиева, Милен Николов, Борис Янчев и Пламен Пешев. Във ВМЗ досегашния член Тома Цилев е освободен, а на негово място в борда влиза Стела Костова. Останалите членове на съвета на директорите са същите - Иван Ангелов, Николай Николов, Иван Стоенчев и Ивайло Кънев.
Източник: Капитал (29.11.2022)

Държавната "Монтажи" е с дребна печалба срещу милиони за подизпълнителите От възложени ремонти на 414 държавни и общински язовира през 2018 г., ремонтите са приключили при едва 98 обекта. Голяма част от язовирите още не са стигнали до етап одобрени проекти за ремонт. На този фон държавното дружество „Монтажи“ ЕАД отчита слаби финансови резултати за разлика от подизпълнителите му, взели основната част от договорите. Към днешна дата напълно приключилите обекти с окомплектована документация продължават да са точно 10. При други 88 обекта строително-ремонтните дейности са приключили и се окомплектова строителната документация. Общият брой обекти с открити строителни площадки е 141, включително вече завършените, а общият брой на одобрените проекти е 223. Ако това темпо се запази, може да се очаква, че ремонтните дейности ще продължават поне още 5 години. Парите за изграждане на язовири са един от крупните случаи на инхаус възлагане, като 500-те милиона от бюджета първо влязоха в „Държавната консолидационна компания“, а тя ги прехвърли на дъщерното си „Монтажи“ ЕАД. Оказа се, че фирмата е сключила огромен брой договори – 266, но с шепа изпълнители, без да е минавала през процедура по закона за достъп до обществена информация.
Източник: Сега (14.02.2023)

От възложени ремонти на 414 държавни и общински язовира през 2018 г., ремонтите са приключили при едва 98 обекта, от които само 10 са с напълно окомплектована документация. Общият брой обекти с открити строителни площадки е 141, включително вече завършените, а общият брой на одобрените проекти е 223. Парите за изграждане на язовири са един от крупните случаи на инхаус възлагане, като 500-те милиона от бюджета първо влязоха в „Държавната консолидационна компания“, а тя ги прехвърли на дъщерното си „Монтажи“ ЕАД. Оказа се, че фирмата е сключила огромен брой договори – 266, но с няколко изпълнители, без да е минавала през тръжна процедура. Известни са само двама от най-големите изпълнители – „Ковел-Про“ и „Абак ДС“, първият със 134 договора с „Монтажи“ на стойност 367 млн. лв., а втората фирма – с 41 договора за 125 млн. лв. Самото дружество „Монтажи“ отчита много скромни резултати, но поне излиза на печалба от 320 000 лв. през 2021 г. За деветмесечието на 2022 г. показва, че има малка печалба и през 2022 г. Отново се отчитат големи вземания от клиенти – 250 млн. лв., и от предприятия в групата – 93 млн. лв.
Източник: Сега (15.02.2023)

Новият изпълнителен директор на държавната млекопреработвателна компания "Ел Би Булгарикум" е Владимир Русев. Той е назначен с решение на Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК). Досегашният изпълнителен директор на „Ел Би Булгарикум“ Николай Маринов е освободен от поста си с решение на Съвета на директорите на ДКК. Владимир Русев е бил депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание от партията на Слави Трифонов - "Има такъв народ". По образование е икономист и се е занимавал с недвижими имоти, транспортни услуги и бутилиране на вина. Бил е управител и собственик във фирмите "Йот ги вал България" (спедиция и транспортни услуги), "РДК България" (бутилиране на вина), "Видиттера" (недвижими имоти).
Източник: Труд (23.02.2023)

Строителят на неосъществения правителствен комплекс все още не е върнал на държавата 84 млн. лева Неосъществената идея за строителство на правителствен комплекс на територията на "София тех парк" носи вреди за държавата, макар от решението да се спре проектът да са минали близо 2 години. Министърът на икономиката Богдан Богданов заяви, че Държавна консолидационна компания (ДКК) е отпуснала авансово 84 млн. лева за проекта, които все още не са върнати. Идеята за правителствен комплекс е от 2008 г. по времето на кабинета "Станишев". До началото на реализацията ? обаче минава повече от десетилетие. През 2021 г., само два месеца преди да приключи мандатът на третия кабинет на Бойко Борисов, се разбра, че ДКК и друга държавна фирма - "София тех парк", са поискали от Столичната община да се изготви нов подробен устройствен план (ПУП) в местността "Къро" за бъдещия правителствен център, който на 9 март е одобрен. Не е направена обществена поръчка за строителството на комплекса, но въпреки това държавата (бел. ред. чрез ДКК) плаща авансово на избраната за дейността фирма 84 млн. лева. През юли 2021 г. служебното правителство на Стефан Янев с икономически министър Кирил Петков решава да спре проекта заради големите разходи. До момента е направен само идеен проект. Проблемът е, че ДКК е взела кредит от Българската банка за развитие, за да ги даде на фирмата и сега плаща лихви, въпреки че парите не са върнати. Извършената работа по проекта ще я остойностим, но остатъка от сумата очакваме да се върне", обясни Богданов.
Източник: Дневник (03.07.2023)

Държавата не може да си върне 84 млн. лв., предоставени на частна фирма за изграждане на нов правителствен комплекс, въпреки че проектът бе прекратен в зародиш преди две години и половина, съобщи министърът на икономиката Богдан Богданов. Идеята за изграждане на такъв комплекс, в който да се съберат всички министерства, на територията край "Цариградско шосе" в близост до кръстовището при "Арена Армеец", където сега се намира София тех парк, е отдавна. Проектът обаче бе форсиран през третото правителство на Бойко Борисов. Стойността на проекта за правителствен център е 228 млн. лв. като парите ги осигурява Държавната консолидационна компания, под чиято шапка е "Монтажи". ДКК тегли кредит от Българската банка за развитие, така че сега търпи и допълнителни щети като връща заем с лихвите. Това е един от красноречивите примери за предоставянето на огромни публични средства в частни ръце без търг и конкурс по прословутата инхаус схема. За реализацията на този проект В случая възложителят е небезизвестното държавно дружество "Монтажи", прочуло се с инхаус договори за стотици милиони за ремонти на язовири и други проекти, чийто одит на Сметната палата потъна преди година в прокуратурата. За изпълнител е избран консорциум "Планекс-ГЕС", в който влизат фирмите "Планекс" и "Грийнтех инженеринг Солюшънс". Консорциумът "Планекс-ГЕС" е получил авансово 84 млн. лв. още през 2021 г. и не е ясно каква работа е свършил за тези пари и как държавата може да си върне неусвоените средства, въпреки, че проектът е прекратен през юли 2021 г. от служебното правителство на Стефан Янев. Държавната консолидационна компания е предоставила възложените й от бюджета 750 млн. лв. на държавното дружество "Монтажи". То от своя страна е сключило договори основно с три фирми без обществени поръчки - "Ковел-Про" за 367 млн. лв., "Планекс-ГЕС" за 228 млн. и "Абак ДС" за 125 млн. лв. Консорциумът "Планекс-ГЕС" за строителството на правителствения център е свързан с фирма "Ковел-про", успяла да сключи 134 договора с държавната "Монтажи" за ремонт на язовири на стойност 367 млн. лв., отново без конкурс. "Грийнтех инженеринг Солюшънс" и "Ковел-про" са акционери в общо дружество - "Хелиос Пауер" АД.
Източник: Сега (10.07.2023)

До седмица се очакват окончателните резултати от проверката на АДФИ в ДКК До седмица се очакват крайните резултати от назначената с прокурорско постановление инспекция на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) на договорните отношения на Държавната консолидационна компания (ДКК) ЕАД с "Дунарит" ООД, "Малаз" ООД и "Кемира" ООД, в това число относимите плащания/цесии, съобщи директорът на АДФИ д-р Стефан Белчев. Миналия септември стана известно, че ДКК е застрашена да изгуби 75 млн. лв. по търговски спор заради изчезнали оригинални документи. Става дума за договор по цесия, по който ДКК е страна в търговски спор и претендира за плащане в размер на 75 млн. лв. Историята започва още през 2014 г. и е свързана с фалита на КТБ. През 2018 г. ДКК купува от частната фирма "Малаз" вземане за 25 млн. лв. с идеята, че в крайна сметка ще получи от длъжника 75 млн. лв. Длъжник е фирма "Кемира", чийто собственик бе Цветан Василев, и която бе основен акционер на оръжейния завод "Дунарит" преди покупката му от "Емко" на Емилиян Гебрев. "Кемира", която е в дело за несъстоятелност, обаче отказва да изплати дълга като оспорва автентичността на представените документи по договора за цесия.
Източник: БТА (12.07.2023)

До 3 дни варненската фирма “Планекс-ГЕС” трябва да отговори какво е похарчила и дали са налични 84-те милиона лева аванс за проекта. Компанията е избрана за изпълнител без търг или конкурс през 2019 г. за да построи правителствената офис сграда на територията на “София тех парк” , съобщи икономическият министър Богдан Богданов. Сумите за замразения на този етап проект трябва да бъдат възстановени на държавната фирма “Монтажи” и оттам на Държавната консолидационна компания (ДКК), чийто принципал е икономическото министерство. С възстановените средства ДКК трябва да си погаси кредитната експозиция към ББР,. Идеята да се построи огромен правителствен комплекс, в който да се съберат служителите на министерствата, пръснати на различни места в София, е още от времето на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Работата обаче започна през 2019 г., когато ДКК възложи на “Монтажи” строителството. На 4 октомври 2019 г. е регистриран и консорциум “Планекс – ГЕС”, в който с 60% влиза варненската строителна компания “Планекс”, а с 40% - софийската “Грийнтех инженеринг солюшънс”. “Монтажи” сключва договор с “Планекс – ГЕС” през април 2020 г., без консорциумът да е избран с процедура, и на практика му превъзлага да проектира и построи сграда с мащабните 90 хиляди кв. метра. Договорът е на стойност 197 млн. лв. без ДДС. Авансовата сума, платена на консорциума, е 84 млн. лева. За а я плати, ДКК е взела заем от ББР в размер на 120 млн. лева. Гратисният период по него вече е изтекъл и държавната компания сега плаща лихви, без да се извършва работа по държавния билдинг. От финансовия отчет на “Планекс – ГЕС” за 2020 г. се вижда, че във фирмата през 2020 г. са влезли 65 млн., без тя да има никакви разходи и без да е извършила дейност. Теренът, на който ще се строи, е в активите на ДКК. Компанията купи правото за строеж върху терен от 25 декара срещу 22 млн. лв. от “София Тех парк” още през август 2019 г. Парцелът и до момента представлява пустееща земя. Идейният план по принцип предвижда два корпуса - единият 9-етажен, а другият на 15 етажа, с двуетажно тяло между тях и подземен паркинг. 15-етажната сграда е 75 метра и това е максималната височина, която е допустима за тази смесена многофункционална зона.
Източник: 24 часа (19.07.2023)

Въвежда се таван на заплатите в публичните предприятия към Министерството на икономиката и индустрията (МИИ). Сред тези ведомства са:"Българска агенция за експортно застраховане", "Държавна консолидационна компания", "Национална компания индустриални зони", "Пазар за плодове, зеленчуци и цветя", "Плод-зеленчук", Държавно предприятие "Държавна петролна компания" и Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". С намаление на заплатите ще бъдат и ръководителите на дъщерните дружества към тези предприятия, включително оръжейните търговци "ВМЗ" и "Кинтекс". След като анализирали финансовото състояние на предприятията, включително и на получените възнаграждения на всички служители станала ясно, че: Въпреки множеството констатирани управленски проблеми, ръководните органи получават изключително високи възнаграждения (над 12 хил. лв. месечно), независимо от финансовото състояние и постигнатите резултати от предприятията". Заради това от МИИ взели решение да намалят значително възнагражденията на ръководствата на дружествата към МИИ. Освен възнагражденията, ще бъдат ограничени и сумите за представителните разходи и начините за тяхното разходване. За първото тримесечие на годината средната работна заплата е 1882 лв., сочат данните на НСИ. Това означава, че заплатите им ще падат повече от два пъти и ще са около 5600 - 6000 лева. Програмата по оздравяване и преструктуриране на публичните предприятия ще премине през няколко етапа като се очаква процесът да приключи до края на 2023 г. Първият етап стартира с ограничаване на разходите и неправомерното разходване на средства. На второ място е гарантиране на управленския капацитет в дружествата. В процес на изготвяне е и актуализирана бизнес програма за периода 2024-2026 година, както и изграждане и въвеждане на система за мониторинг и контрол.
Източник: Money.bg (10.08.2023)

ДКК крие отчетите си и от принципала Държавната консолидационна компания (ДКК) продължава наложилата се през последните две години практика да не публикува финансовите си отчети, въпреки че управлява обществен ресурс и активи за над 1.3 млрд. лв. Одитирани данни за 2021 и 2022 г. в електронната система на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) липсват. С резултатите не разполага дори принципалът на холдинга - Министерството на икономиката и индустрията. ДКК консолидира някои от големите държавни компании, сред които военните ВМЗ и "Кинтекс", но и "Монтажи", които разпределяха стотици милиони за ремонта на язовирите. В нарушение на Закона за счетоводството консолидираният отчет на ДКК за 2021 г. не е публикуван и в Търговския регистър, крайният срок за което беше 30 септември 2022 г. За първата половина на 2023 г., за която данните са налични, ДКК повишава приходите си близо 4 пъти до 37.2 млн. лв., което се дължи главно на значителното увеличение на приходите от дивиденти от ВМЗ. Това е и причината за трикратния ръст на печалбата (32.5 млн. лв.). Повишението при разходите с близо 40% пък се дължи на увеличените лихви по кредити. Холдингът има 126.5 млн. лв. заем от държавната Българска банка за развитие, както и над 65 млн. лв. "други", но неясно какви задължения.
Източник: Капитал (25.08.2023)

Нов съвет на директорите на „ Държавна консолидационна компания “ ЕАД Изцяло нов съвет на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК) ще трябва да направи преглед на работата на холдинга и дъщерните му дружества и да подобри прозрачността на дейността му. Те са с временен мандат от 6 месеца, както е по закон, като след това ще бъдат определени постоянни директори с конкурс. Държавният холдинг е шапка на почти всички дружества към Министерството на икономиката и индустрията и управлява активи за 1.3 млрд. лв. Иван Зангочев отново става член на съвета и изпълнителен директор на ДКК. Зангочев е финансист по професия, работил е в частния сектор, а в държавния освен в ДКК е бил директор и в "Кинтекс" (2015-2016 г. при второто правителство на ГЕРБ). Освен него в съвета на директорите влиза Елена Балтаджиева, която става и председател на борда. Тя е юрист по образование, била е главен секретар на Министерството на иновациите. Другите нови членове са инженерите Десислава Чалъмова, която е работила е в областта на екологията, и Венелин Шъков, който е работил в "Благоустройсвени дейности" в Столична община. Последното ново попълнение е юристът Николай Желязков, който има опит в гражданското и административното право. До края на ноември ръководството на ДКК ще трябва да представи и бизнес програма за 2024-2026 г. Предвижда се до края на януари догодина да бъде направена и централизирана система за мониторинг и контрол, така че принципалът да може да следи състоянието на дружествата. До края на тази година пък ръководството на холдинга ще трябва да договори преструктуриране на дълга към Българска банка за развитие. ДКК има над 126 млн. лв. заем от държавната банка, разходите по който растат заради покачването на лихвите.
Източник: Капитал (29.08.2023)

ДКК се оказа със 177% ръст на приходите, който идва от дивидента на ВМЗ Държавната консолидационна компания (ДКК), чийто принципал е Министерството на икономиката и индустрията и в която са 14 публични държавни дружества, отчита увеличение на приходите си за полугодието със 177%, или 37,536 млн. лв. Това се дължи на дивидентите от ВМЗ. Печалбата е скочила от 13,075 млн. за предишната година на 32,5 млн. лв., или ръстът е 148,56 на сто. Това вероятно отново е заради дивидента на оръжейния завод. Това е записано в анализа на финансовото състояние на ДКК към 30 юни. Спрян е изцяло ремонтът на язовирите, дейност, възложена на компанията от държавата, става ясно от анализа. Нашумялото преди две години дружество “Монтажи”, което трябваше да прави тези ремонти, има печалба 185 хил. лв. при 70 хил. загуба за същия период на миналата година. Приходите от продажби на продукция за полугодието са 170 хил. лв., а от услуги - малко над 17 млн. лв. “Монтажи” има вземания от клиенти и доставчици, както и други вземания общо за 249,99 млн. лв. Задълженията му към предприятия в групата на ДКК са малко над 300 млн. лв., а общо дълговете му са над 305 млн. лв. Това вероятно е остатъкът от онези 500 млн. лв., които държавата преведе на ДКК за ремонт на язовирите, а тя нае фирма “Монтажи” за тази дейност. За ВМЗ брутната печалба за полугодието е 77,97 млн. лв., при 46,856 млн. за същия период на 2022 г. Нетната печалба е 75,10 млн. лв. Продажбите са за 392,10 млн. лв., което е увеличение със 173,54 млн. лв. спрямо предходната година. Най-големите приходи са от производство на артилерийски боеприпаси - 169,28 млн. лв., което е увеличение с 43,39%. До края на годината се очаква изпълнение на договори и поръчки приблизително за 400 млн. лв. Финансовият резултат на външнотърговското дружество “Кинтекс”, което търгува със специална продукция, е 6,17 млн. лв., при 2,89 млн. за предходната година, или увеличението е със 113,3%. В същото време има много сериозен спад на приходите от продажби - с 92,9%, или от 36,69 млн. на 2,5 млн. лв. Драстично обаче са намалели и разходите на дружеството - с почти 79%. Изпълняват се договори за Индия и Алжир. Дружеството отчита, че са загубени традиционни пазари, за които е воювано десетилетия. Другите две компании в областта на отбраната - “Авионамс” и НИТИ, отбелязват незначителни приходи.
Източник: 24 часа (04.09.2023)

Намален e съставът на Съвета на директорите в "Ел Би Булгарикум" ЕАД Съставът на Съвета на директорите в държавната компания "Ел Би Булгарикум" е намален от петима на трима членове. Това е станало с решение на Съвета на директорите на "Държавната консолидационна компания" (ДКК), която е собственик на произвеждащата млечни продукти компания. Назначен е нов състав на Съвета на директорите, в който влизат - Христо Иларинов Михайловски, като независим член, Ивайло Цветанов Лилов и Анна Людмилова Радовска, като представители на държавата. На свое заседание новият състав на Съвета на директорите на "Ел Би Булгарикум" ЕАД е избрал за изпълнителен директор на компанията Ивайло Цветанов Лилов. Той е бил член на Съвета на директорите в ДКК.
Източник: Дневник (02.10.2023)

Министърът на икономиката постави под въпрос бъдещето на консолидационната компания Министърът на икономиката Богдан Богданов обяви, че бъдещето на Държавната консолидационна компания (ДКК), е "неясно", а аргументите за нуждата от нея клонят в посока да я няма. Всяка година нейният собственик държавата плаща стотици милиони лева лихви по взети кредити за нерационални проекти. Структурата бе създадена с решение на първия кабинет "Борисов" през 2010 г. като включва дружествата, в които държавата е собственик. Анализът на състоянието на дружествата показва, че на загуба са "Еко Антрацит" ЕАД, "Еко инженеринг - РМ" ЕООД и "Националният институт за изследвания и сертификация" ЕООД. Загубите на трите дружества за миналата година са на обща стойност 9.041 млн. лв., като основната част - 8.761 млн. лева, е на "Еко Антрацит" ЕАД. За останалите загубите са около 316 000 лева. На печалба са "ВМЗ" ЕАД, "Кинтекс" ЕАД, "НИТИ" ЕАД, "Авионамс" АД, "Ел Би Булгарикум" ЕАД, "Монтажи" ЕАД. Дружеството "Институт по маркетинг" ЕООД все още има натрупани отрицателни резултати от предишни години.
Източник: Дума (17.10.2023)

Държавната консолидационна компания (ДКК) изгуби на първа инстанция дело за 75 млн. лева лева, заведено срещу свързаната с КТБ фирма “Кемира“, която в момента е обявена в несъстоятеност. По това време държавният холдинг се опитваше да превземе военния завод "Дунарит" чрез изкупуване на дълговето му, но наред с тях купи и 75 млн. лв. борч на бившия му собственик - "Кемира". В крайна сметка компанията на Емилиян Гебрев ЕМКО успя да увеличи капитала на “Дунарит“ и се бетонира като собственост на русенското дружество за производство на военна продукция. По това време изпълнителен директор на ДКК беше Ясен Спасов, а принципал на компанията беше икономическия министър от третото правителство на Бойко Борисов – Емил Караниколов. ДКК губи делото, защото не е успяла да покаже необходимите документи, за да докаже претенцията си срещу “Кемира“. Ответнникът по делото твърди, че част от договорите са за поемане на дълг, за които ДКК претендира, са антидатирани, а други дори не са подписани. Заради загубеното дело ДКК трябва да плати на съда държавна такса от 752 300 лв. Договорът за цесия е сключен на 15 януари 2018 г. и с него ДКК купува дълга на "Кемира" (бивш собственик на "Дунарит") към друго свързано с КТБ дружество - "Малаз". Компанията е контролирана от Николай Орешаров, някога любим одитор на мрежата кухи фирми кредитополучатели на КТБ, организирана от Бисер Лазов - тогава доверено лице на собственика на банката Цветан Василев, а впоследствие основен свидетел на прокуратурата по делата срещу него. Преди година ДКК обяви, че договорът за цесия с “Кемира“ на стойност 75 милиона лева е най-големият, който държавната компания е сключвала. "Кемира" е във фалит от септември 2021 година, но през миналата година ДКК твърдеше, че синдикът на дружеството е признал исковете на ДКК като основателни.
Източник: Медия Пул (17.11.2023)

Държавата си поиска обратно 66 млн. аванс за спрения правителствен комплекс Дружеството "Монтажи", което е собственост на Държавната консолидационна компания (ДКК), е поискало да му бъде върнат платеният в началото на 2021 г. аванс от 66 млн. лв. на избрана без поръчка фирма, за да строи правителствен комплекс на територията на "София тех парк. Даденият срок за възстановяването на сумата е 21 ноември, а ако това не стане доброволно, от "Монтажи" ще заведат съдебно дело срещу получателят на сумата, заяви икономическият министър Богдан Богданов. Решението за изграждане на нов правителствен комплекс в "София Тех Парк", който бе идея още на кабинета на Сергей Станишев, бе взето в края на мандата на третото правителство на Бойко Борисов. На ДКК бяха предоставени 182 млн. лв. за изграждането на небостъргача с 90 000 кв. м разгърната застроена площ. Компанията обаче превъзложи това чрез вътрешна поръчка на дъщерното си дружество "Монтажи", което пък незнайно как избра за изпълнител консорциума "Планекс – ГЕС". Той получи аванса, като бързо се заработи за плановете за строеж. Оказа се, че още през 2019 г. от "София тех парк" са учредили право на строеж в полза на ДКК по решение на общия им принципал – тогавашното Министерство на икономиката. През 2021 г. обаче служебният кабинет на Стефан Янев взе решение за прекратяване на проекта за новия правителствен комплекс, където трябваше да се изнесат сегашните офиси на Министерския съвет. Тогавашният член на борда на ДКК Рая Каназирева каза, че изпълнителят е съгласен да се прекрати сключеният с него договор, ако си получи предвидената в него печалба от 10 процента от стойността на поръчката. Сега Богдан Богданов каза, че в изпратеното до изпълнителя писмо за връщане на платения му аванс е допусната възможност да бъдат признати реално извършени разходи от дружеството по подготовката на проекта до прекратяването му. Те обаче трябва да бъдат доказани.
Източник: Медия Пул (20.11.2023)

45 млн. лв. ще бъдат възстановени на Държавната консолидационна компания Близо 45 милиона лева ще бъдат възстановени на Държавната консолидационна компания за нереализирания правителствен комплекс. В процедура сме на възстановяване на тази сума към държавата от изпълнителя, на който без финансова обосновка са били платени над 70 млн. лева без ДДС за проекта през 2020г. Това заяви пред депутатите в икономическа комисия в Народното събрание министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. Проектът е възложен за изпълнение без обществена поръчка и без финансова обосновка, като авансово са платени около 70 млн. лв. без ДДС. Богданов обяви, че се очаква съдебен спор за остатъка от сумата, но държавата има всички аргументи за възстановяване на голяма част от платежните средства. Богданов обясни, че 50% от дадените средства са за идеен проект и затова тяхното възстановяване ще отнеме време. С връщането на тази сума, Държавната консолидационна компания ще има възможност да погаси част от задължението, което има към Българската банка за развитие, за да не плаща държавата и данъкоплатците и лихви за този проект. Припомняме, че за платените авансово средства за нов правителствен комплекс компанията ползва кредит и плаща милиони за лихви на година.
Източник: 24 часа (01.12.2023)

"Планекс" върна 45 млн. лв. вместо исканите 66 млн. лв. за правителствения комплекс Консорциумът "Планекс - ГЕС" е върнал 45 млн. лв., вместо поисканите 66 млн. лв. на държавата за нереализирания правителствен комплекс. Водещ участник в консорциума е компанията "Планекс", която е собственост на председателя на Общинския съвет във Варна Христо Димитров от "Алтернатива на гражданите". Неговата формация управлява в морския град заедно с "Продължаваме промяната - Демократична България". Не е ясно какво става с останалите 21 млн. лв. В края на миналата година държавната компания "Монтажи" поиска от „Планекс – ГЕС“ да ? бъде върнат платеният аванс от 66 млн. лв. в началото на 2021 г. за изграждането на правителствен комплекс на територията на "София тех парк". След като ГЕРБ загуби изборите проектът първоначално беше замразен, а след това и прекратен от служебното правителство на президента Румен Радев. Изграждането на правителствения комплекс беше възложено по добре познатата схема от времето на ГЕРБ с инхаус поръчка. Парите бяха преведени на Държавната консолидационна компания (ДКК), която е под шапката на икономическото министерство. Тя от своя страна сключи договор за строителството на комплекса с държавното дружество "Монтажи", което е под нейната шапка. То на свой ред пък сключи договор с консорциума "Планекс - ГЕС" избран по неясен начин и му преведе 66 млн. лв. аванс. Парите трябваше да бъдат върнати до края на 2023 г., но от "Планекс - ГЕС" оспориха сумата. Претенциите им бяха, че са направили разходи за проектирането на обекта и закупуването на материали. Министерството на икономиката съобщава, че с връщането на тези 45 млн. лв., както и с други възстановени средства, ДКК ще погаси поне 90 млн. лв. от задълженията си към Българската банка за развитие (ББР)., с което ще спре изплащането на десетки милиони лихви, ще бъдат вдигнати обезпеченията на заложените публични предприятия, сред които Ел Би Булгарикум ЕАД, Кинтекс ЕАД, Нити ЕАД, и други. "Така ще гарантираме бъдещото развитие на дружествата, както и работните места на заетите в тях 5500 души“, обясни той. В периода 2016-2022 година, ДКК усвоява кредитни средства от ББР за над 152 млн. лв. като към момента са платени над 22 млн. лв. лихви по тях. Продължават и всички необходими действия за защита на държавния интерес и за възстановяването на финансовите щети, генерирани в предишни години. В тях, освен нереализирания правителствен комплекс, се включват загубите за ремонтите и реконструкциите на язовирите, касаещи неправомерно разходвани средства от страна на “Монтажи” ЕАД, както и рамковият договор за придобиване на вземания и дялови участия между ДКК и търговско дружество „Кемира“.
Източник: actualno.com (05.01.2024)

Изплатен е целият заем на Държавната консолидационна компания към Българската банка за развитие Кредитът на Държавната консолидационна компания (ДКК) към Българската банка за развитие, в размер на 126,4 млн. лева, е изцяло погасен, съобщи Министерството на икономиката и индустрията. Само за последната година трупащите се лихви по кредита възлизат на над 6 милиона и половина лева. Погасяването на кредита стана възможно след възстановявнето на 45 млн. лева на ДКК от дружеството, на което е било възложено изпълнението на проекта за нереализирания правителствен комплекс. С изплащането на цялата сума по кредита ще бъдат премахнати всички възбрани и залози, които са направени във времето, на немалка част от държавните предприятия към ДКК. Сред тях са „Ел Би Булгарикум" ЕАД, „Кинтекс" ЕАД, „Нити" ЕАД и други. До този момент тези дружества са били заложени като обезпечения по кредита. Кредитното задължение е натрупано през годините от ДКК, във връзка с платено авансово на дружеството, изпълнител на несъстоялия се правителствен комплекс, както и заради купено задължение от ДКК през 2018 г., свързано с Кемира ЕООД, за което вече е сезирана прокуратурата и държавата продължава да търпи щети.
Източник: 24 часа (18.01.2024)

Заличени са залозите, които са направени в минали години, на държавни предприятия към ДКК Заличени са всички залози върху акциите, които са направени в минали години, на част от държавните предприятия към Държавната консолидационна компания (ДКК). Сред тях са „Ел Би Булгарикум" ЕАД, „Кинтекс" ЕАД, „Нити" ЕАД и други, съобщават от министерството. До този момент тези дружества бяха заложени като обезпечения по кредита на ДКК към Българската банка за развитие. Това поставяше под риск развитието на стратегически активи за държавата, каквито са предприятията под шапката на ДКК. Това стана възможно след изплащането на цялата главница на кредита на компанията към ББР. По този начин бе прекратено трупането на лихви, които само дотук през годините възлизат на над 22 млн. лв. Само за последната година те са в размер на 6 милиона и половина лева. Припомняме, че за погасяването на кредита министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов предприе всички необходими действия по закон и възстанови първите 45 млн. лева на ДКК от дружеството, на което е било възложено изпълнението на проекта за нереализирания правителствен комплекс. Кредитното задължение е натрупано между 2018 г. и 2020 г. от ДКК, във връзка с платено авансово на дружеството, изпълнител на несъстоялия се правителствен комплекс, както и заради купено задължение от ДКК през 2018 г., свързано с Кемира ЕООД, за което вече е сезирана прокуратурата и държавата продължава да търпи щети. С погасяването на кредита и със заличаването на всички залози върху акциите на дружествата, те вече ще могат да се развиват и да внасят дивидент в бюджета, вместо да продължават да изплащат лихви по кредита. „Следващите ни стъпки са свързани с бъдещето на тези предприятия", подчерта Богданов. По неговите думи с връщането на цялата сума по кредита се спестяват значителни средства, които са разходвани до момента и които ще бъдат инвестирани в устойчивото развитие на предприятията занапред.
Източник: 24 часа (02.02.2024)

След проведен конкурс е избран нов Съвет на директорите на ДКК След конкурс e избран нов съвет на директорите на Държавната консолидационна компания. Новият изпълнителен директор е Константин Стойчев , а членовете са Теодора Стоянова, Елена Болтаджиева, Десислава Чалъмова и Асен Ненчев. Предишното ръководство на ДКК бе назначено временно от министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов през август 2023 година с хоризонт и цели на работа от 6 месеца, през които трябваше да бъде организиран прозрачен конкурс за ново ръководство. То констатира редица нарушения - компанията е била в систематично неизпълнение на Закона за публичните предприятия, сред които липсващи финансови отчети за 2021 и за 2022 година, а голяма част от дружествата към ДКК нямаха одобрени бизнес програми. Консолидационната компания бе създадена с решение на първия кабинет "Борисов" през 2010 г. като включва дружествата, в които държавата е собственик. От създаването й досега историята на компанията е публично известна със скандалите заради спорни решения и честите конфликти и смени в ръководството й.
Източник: econ.bg (12.02.2024)

ДКК си търси част от раздадените 600 млн. лв. за неремонтирани язовири Министерството на икономиката има малки шансове да си възстанови част от раздадените преди пет години близо 600 млн. лв. за уж спешни ремонти на язовири, които така и не се случиха, съобщи министъра на икономиката в оставка Богдан Богданов, който е принципал на Държавната консолидационна компания - възложител на ремонтите на държавни и общински язовири. Общо 267 са сключените договори за ремонти на язовори с възложител ДКК и изпълнител държавното дружество "Монтажи". От тях са завършени само 10 язовира като повечето от тях станаха печално известни с конструктивните си проблеми и дефекти. Отделно с вече приключили строително-монтажни работи, но неокомплектовани документи, са 74 язовира. Ремонтите на други 24 язовира са спрени от ДНСК, а 52 проекта са прекратени. На етап одобрение и обследване са над 70 язовира. За всичко това ДКК вече е изплатила 589 млн. лв. като още 92 млн. лв. са необходими за разплащане. Той припомни скандалния факт, оповестен през 2021 г. Огромната част от тези пари са отишли в три частни фирми с директни договори с държавната "Монтажи" без провеждане на обществени поръчки - "Ковел-Про", "Абак ДС" и "Планекс-ГЕС". Те са получили 451 млн. лв. като една от тях е получила 345 млн. лв..
Източник: Сега (11.03.2024)

Още над 3,2 млн. лв. с ДДС вече са постъпили по сметката на „Монтажи“ ЕАД - дъщерно дружество на Държавната консолидационна компания (ДКК), след като държавното предприятие и "Планекс – ГЕС" ДЗЗД подписаха споразумение, с което консорциумът, изпълнител на неосъществения правителствен комплекс, се съгласява да върне нова сума на държавата. Сделката предвижда и второ плащане в размер на 9 млн. лв. с ДДС, което да бъде преведено най-късно до 31 май 2024 година. В края на 2019 г. e сключен договор между „Монтажи“ ЕАД и консорциума за изпълнение на строителни дейности във връзка със строителството на правителствен комплекс от ДКК, който впоследствие не се реализира. Проектът е възложен за изпълнение без обществена поръчка и без финансова обосновка, като „Монтажи“ авансово е платил на изпълнителя близо 80 млн.лв. с ДДС на две вноски през 2020 г. Комплексът в "София тех парк" бе възложен от последното правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов през 2021 г. През януари тази година частното дружество възстанови на ДКК първата сума от 45 млн.лв. с ДДС.
Източник: actualno.com (28.03.2024)

Министърът на икономиката смени трима членове от ръководството на консолидационната компания Министърът на икономиката и индустрията Петко Николов е сменил трима членове от съвета на директорите на Държавната консолидационна компания. От тях единствено Десислава Чалъмова е подала заявление за напускане. Останалите заменени са Елена Болтаджиева и Теодора Стоянова. В съвета на директорите остават Константин Стойчев, който е и изпълнителен директор на ДКК, и Асен Ненчев. Новите членове на съвета на директорите на ДКК са Станимир Цветков, Катерина Петрова и Марияна Игнатова. Членовете на съвета на директорите бяха назначени след конкурс през февруари тази година. Консолидационната компания бе създадена с решение на първия кабинет "Борисов" през 2010 г., като управлява дружествата, в които държавата е собственик. Формирането й бе част от одобрени мерки за възстановяването на икономиката, увеличаване на заетостта и подобряване жизненото равнище на населението. От създаването й досега историята на компанията е публично известна със скандалите заради спорни решения и честите конфликти и смени в ръководството й.
Източник: Дневник (14.05.2024)

Държавни фирми и търговски дружества ще внесат дивидент от печалбата си към бюджета Служебното правителство е решило да допълни решение на предходното редовно правителство, с което се разпорежда държавни фирми и търговски дружества да внесат дивидент от печалбата си към бюджета. Националната компания "Индустриални зони" трябва да внесе 3,866 млн. лева към Държавната консолидационна компания, за която дивидентът се изчислява на общо 5,455 млн. лева. Шестте държавни горски предприятия дължат общо 3,5 млн. лева, фирмата "Информационно обслужване" също отчислява 4,950 млн. лева от печалбата си към бюджета.
Източник: econ.bg (03.06.2024)

Делото за скандална цесия на ДКК се отложи за наесен Делото за скандалната цесия, за която Държавната консолидационна компания (ДКК) плати близо 25 млн. лв., а след това се оказа, че не притежава документи за нея, бе отложено за есента. В момента процесът се гледа на втора инстанция от апелативния съд в София. По делото ДКК си търси парите от частната фирма "Кемира", някога близка до фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ). Дружеството е в несъстоятелност от години. Няма изгледи държавата да си върне парите. На първа инстанция ДКК вече изгуби делото. В сряда апелативният съд го отложи, тъй като не е готова експертиза. "Кемира" (понастоящем в несъстоятелност) е някогашен собственик на част от акциите на русенския военен завод "Дунарит", който впоследствие стана собственост на бизнесмена Емилиян Гебрев. След фалита на КТБ преди 10 години започва окрупняване на задължения. По това време управител на "Кемира" е Бисер Лазов, приближен до собственика на КТБ Цветан Василев, а след това – основен свидетел срещу него. След серия от цесии "Кемира" става собственик на дълговете на оръжейното предприятие към други дружества. Така общият размер на задълженията набъбва до 75 млн. лв. Следва нова цесия, чрез която задълженията са прехвърлени на фирмата "Малаз". После ДКК изкупува този дълг, плащайки на "Малаз" 24.3 млн. лв. По този начин държавата се опитва да влезе като акционер в "Дунарит" на Гебрев и да го превземе. Опитът се оказва неуспешен след като капиталът на предприятието е увеличен. ДКК завежда дело срещу "Кемира" в търсене на задълженията. При процеса на първа инстанция обаче се оказва, че договорът за купените от "Малаз" негови вземания не е юридически издържан. Документът не е подписан от страна на представител на "Малаз" и съдът го отхвърля като основание за претендираните от ДКК пари. Така в един момент се оказва, че държавата няма основание да претендира парите по дълговете на "Кемира", които е откупила от "Малаз", защото има проблем при договора за продажбата им на "Малаз". След като ДКК изгуби делото на първа инстанция тогавашният министър на икономиката Богдан Богданов (като принципал на ДКК) обяви, че са сезирани ДАНС и прокуратурата за казуса. Министерството на икономиката и индустрията вече е изискало от ДКК всички документи за цесията, но те се оказали изчезнали, а всички служители си спомнят само отделни неща и папки. Прокуратурата образува дело, но не е съобщавала да са повдигнати обвинения.
Източник: Медия Пул (20.06.2024)

Донко Узунов е новият изпълнителен директор на „Държавна консолидационна компания” ЕАД Донко Узунов е новият изпълнителен директор на Държавната консолидационна компания (ДКК), съобщи Министерството на икономиката. Узунов имал над 10-годишен управленски и административен опит, като е бил прокурист на държавното дружество "Монтажи", което е част от ДКК. Също така е бил в ръководството на "Бургаспътстрой". Ръководството на ДКК беше сменено през февруари от тогавашния икономически министър Богдан Богданов. През май служебният министър на икономиката Петко Николов смени трима членове на Съвета на директорите на ДКК. Консолидационната компания бе създадена с решение на първия кабинет "Борисов" през 2010 г., като управлява дружествата, в които държавата е собственик. Формирането й бе част от одобрени мерки за възстановяването на икономиката, увеличаване на заетостта и подобряване жизненото равнище на населението. От създаването й досега историята на компанията е публично известна със скандалите заради спорни решения и честите конфликти и смени в ръководството й.
Източник: Дневник (24.09.2024)

ВМЗ е с нов изпълнителен директор Най-голямото военно предприятие в България - "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД (ВМЗ) е с нов изпълнителен директор. На поста е върнат д-р инж. Иван Гецов, който заемаше ръководния пост във военното предприятие на няколко пъти, като в последните години се редува на поста с Иван Стоенчев. За последно Стоенчев бе назначен за изпълнителен директор през 2022 г., от вицепремиера Корнелия Нинова, която назначи ново ръководство на Държавната консолидационна компания, под чиято шапка е ВМЗ-Сопот, а ДКК смени Гецов със Стоенчев. Сега също няма мотиви за изненадващата оставка на Стоенчев. Инж. Иван Стоенчев има близо 10-годишен стаж като шеф на оръжейното предприятие. Предишната му оставка беше през 2015 г., когато на неговото място е назначен Иван Гецов, който бе начело на ВМЗ-Сопот при няколко правителства.
Източник: Сега (04.11.2024)

Енергиен вместо правителствен корпус може да изникне в "Младост" Проектът на последното правителство на Бойко Борисов за изграждане на правителствен комплекс върху терен на "София тех парк" в столичния квартал "Младост" може да се трансформира в проект за изграждане на централа за държавните енергийни дружества. Това става възможно, след като служебното правителство разреши на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) да придобие от "Държавната консолидационна компания" (ДКК) правото за строеж върху терена в местността "Къро". Предстоят преговори между двете дружества дали това да стане и, ако БЕХ приеме да придобие правото за строеж, трябва да получи картбланш от енергийния министър, след което да се направи независим анализ за цената, която енергийният конгломерат трябва да плати на ДКК. Намеренията са в бъдещия централен офис на държавната енергетика да бъдат приютени и други държавни енергийни компании като "Минпроект". Въпросното право на строеж първоначално е на държавната компания "София тех парк", но е придобито от ДКК през 2019 г. след решение на Министерския съвет. Според издадения нотариален акт на терена, който е урегулиран и е с обща площ от 24 811 кв. м, може да се реализира строителство със следните параметри: разгъната застроена площ до 86 838 кв. м над кота 0 (нула) и 48 000 кв. м под кота 0 (нула) и максимална застроена площ на терена 14 886 кв. м.
Източник: Медия Пул (06.11.2024)

Икономическото министерство смени бордовете на две от своите дружества Независимо че от години в България действа закона за публичните предприятия, който цели чрез конкурси и мандати да гарантира устойчиво и професионално управление на държавните компании, повтаряща се практика е всяка нова власт да сменя мениджмънта по своя преценка. Така още месец след като поема поста, новоназначения министър на икономиката Петър Дилов тотално подменя бордовете на две от дружествата под контрола му. Това са "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) и Държавната консолидационна компания (ДКК), което обединява под шапката си почти всички държавни компании към министерството. От борда на НКИЗ са освободени и тримата директори - Огняна Йоргова, Яна Младенова и Радост Вълчева-Генчева, като мотиви не се посочват. На тяхно място, за временни директори са назначени Ангел Танев, Радослав Влахов и Неделин Колеолов, като първият е избран и за изпълнителен директор на дружеството, което управлява парка в Божурище плюс още няколко по-неразвити индустриални зони. Промени са направени и в ръководството на ДКК. Новото ръководство включва Александра Мицова, Владимир Личев, Людмил Лазаров, Любен Томов и Теодор Петков. За председател на съвета на директорите е определен Теодор Петков. Изпълнителен директор става 68-годишният Людмил Лазаров. Новите попълнения поемат постовете за срок до 6 месеца, както е според Закона за публичните предприятия. Дотогава трябва да бъде организиран конкурс за директори с пълен 5-годишен мандат.
Източник: Капитал (07.03.2025)

Само няколко месеца след като беше назначен за изпълнителен директор на Държавната консолидационна компания (ДКК) и освободен в края на февруари, Донко Узунов се връща като прокурист в дъщерното дружество "Монтажи". Постът му на изпълнителен директор в ДКК е поет от Людмил Лазаров. Години наред "Монтажи" се използва като междинно звено за източване на пари чрез инхаус поръчки, които ДКК й възлагаше, а тя превъзлагаше без търг на частни фирми. Отчетът на компанията за 2023 г. показва рязък спад на приходите - с 67% до малко над 60 млн. лв. Новото ръководство на ДКК е сменило и двама от членовете на съвета на директорите на ВМЗ, но Иван Гецов остава изпълнителен директор. На мястото на Стела Костова и Николай Николов, които се присъединиха към борда в края на 2022 г., влизат нови директори - Лъчезар Иванов Чотов и Анастасия Димитрова Мирчева-Николова. Те са назначени временно за не повече от 6 месеца до провеждането на конкурс. Размествания има и в съвета на директорите на "Ел Би булгарикум", където на мястото на Надя Стефанова е назначен Георги Иванов Банков. Той ще остане на поста до провеждането на конкурс. Банков е член на съвета на директорите на "Софийска вода" като представител на Столичната община. Едноличен собственик е на консултантската компания "Джи Ви паблик партнерс".
Източник: Капитал (21.03.2025)

100% от печалбата за 2024 година на държавните предприятия ще се внася в полза на държавата Отчисления в размер на 100 процента от печалбата за финансовата 2024 г. на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала ще бъдат внесени в полза на държавата до 27-и май. Правителството прие разпореждането, като определи, че освен печалба за миналата година, междинен дивидент от печалба към 30 юни тази година до 30-и септември ще внесат "Български енергиен холдинг", "Държавна консолидационна компания", "Национална компания индустриални зони" и "ТЕРЕМ Холдинг". От обхвата на дивидента се изваждат лечебните заведения, центровете за психично здраве и дружествата от ВиК сектора. От правителството мотивират решението си с изпълнението на приходната част на бюджета за тази година.
Източник: econ.bg (01.05.2025)

ВМЗ се насочва към 1 млрд. лв. продажби за годината Държавният оръжеен производител "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) отчита растящи финансови резултати за първото тримесечие на 2025 г. Поръчките, които предстои да изпълни до края на годината, ще позволят на сопотския завод да достигне оборот около 1 млрд. лв. Вероятно подобни са продажбите и за 2024 г., ако се съди по данните за първите три тримесечия, но окончателният годишен отчет все още не е публикуван. За 2023 г. оборотът също беше рекорден - над 900 млн. лв. Приходите на компанията за първото тримесечие на 2025 г. нарастват с две трети спрямо същия период на миналата година и наближават 300 млн. лв. Компанията почти удвоява печалбата си към края на март. Най-търсени са артилерийските боеприпаси и гранатохвъргачките, които осигуряват над 70% от приходите. До края на година се очаква изпълнението на договори и поръчки за още 700 млн. лв. Увеличават се и заетите в компанията, чийто среден брой през първото тримесечие на 2025 г. е 4890 души според отчета (4578 души година по-рано). Към февруари осигурените са 5053 души. Заради нарасналото търсене на специална продукция на пазара ВМЗ работи за увеличаване на капацитета си, като целта е да се въведат нови технологии и производствени линии. Компанията продължава да инвестира в нови сгради и да реновира съществуващи, в закупуване на машини, оборудване и съоръжения. Към края на март в процес на изграждане или въвеждане в експлоатация са активи за 12.6 млн. лв. Пряк собственик на ВМЗ е Държавната консолидационна компания (ДКК). През март бяха направени промени в борда на директорите на военния завод, след като ръководството на ДКК беше сменено. Изпълнителен директор остава Иван Гецов, дългогодишен служител в компанията.
Източник: Капитал (09.05.2025)

Правителството ще продава държавни имоти, със средствата от тях ще строи училища и детски градини Българското правителството ще разпродава неизползваеми държавни имоти, като приходите от приватизацията и ще постъпват в специален фонд, който ще бъде създавен към министъра на регионалното развитие и благоустройството за да финансира изграждане на детски градини и училища.Това няма нищо общо със законовото изискване приходите от приватизация и концесионите такси да постъпват в Сребърния фонд, създаден в подкрепа на пенсионната система. По този начин приходите от тази приватизация няма да постъпят в Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система – Сребърният фонд, който отчита загуба от 60 млн. към края на 2024 г. Всъщност от фонда са извадени 90.56 млн. лв., но те са частично намалени с 30.56 млн. лв. приходи от лихви. Така той приключи годината с общ обем на средствата 4.169 млрд. лв. Сребърният фонд по закон се попълва с приходи от приватизация и от концесии, както и с бюджетни излишъци, като идеята при създаването му през 2007 г. бе да натрупа за десетина години поне 10 млрд. лв., които да послужат за буфер при затруднения с изплащане на пенсиите. Сумата обаче набъбва изключително бавно и в момента едва ли може да покрие пенсионни плащания за повече от два-три месеца. Причината е, че приходи от приватизация от години почти няма, а бюджетни излишъци – още по-малко. Така единственият източник на постъпления останаха концесиите. Заобикалянето на Сребърния фонд се превърна в практика за българските правителства, още от първия кабинет на ГЕРБ, чийто финансов министър беше Симеон Дянков. Създадена беше Държавната консолидационна компания, в която печалбите намялават, въпреки огромните приходи, които трябваше да постъпят в Сребърния фонд, както става и сега.
Източник: Банкеръ (12.05.2025)

Рокада по върховете е извършена в „Авионамс“ АД - Пловдив. Представители на Държавната консолидационна компания /ДКК/, чието дъщерно дружество е авиоремонтият завод, са уведомили ръководството преди два дни, че ще има нов директорски борд. Очаква се до дни да се извърши вписване в Търговския регистър на новия управителен съвет на „Авионамс“. Преди месец бе извършена промяна и в състава на Съвета на директорите на ДКК, като новият изпълнителен директор е Петър Трайков. Работниците в „Авионамс“, които в момента са над 230 – в двете бази в Пловдив и Граф Игнатиево, са силно притеснени, дали при новите обстоятелства ще има съкращения, които очакват, минаване на 4-часов работен ден и дали ще получат заплатите си. През последната година поръчките били намалени, случвало се и забавяне на възнагражденията. По данни на НОИ пикът на средногодишния брой служители там е бил през 2014 г. – 318 души, като всяка следваща година броят им намалява. „Авионамс“ е един от най-големите заводи за капитален ремонт и обслужване на летателна техника в Европа, като различни модификации на реактивни самолети, изтребители, хеликоптери и др. Основан е през 1939 г. в Пловдив под името „Авиоремонтен завод Терем - Георги Бенковски“. Той бе изваден от забранителния списък и приватизиран от близкия до екс банкера Цветан Василев „Инкомс-Телеком Холдинг“. Едната база на завода е в Пловдив, а основната, която е в Граф Игнатиево е сертифицирана по стандартите на НАТО през 2004 г. През 2017 г. държавата успя да си върне завода след влизането в сила на постановление на частен съдебен изпълнител, с което се потвърди обявяването на Държавната консолидационна компания /ДКК/ за купувач на продадените на публична продан акции на дружеството. Година по-рано за продажба бяха предложени 2 090 729 акции, собственост на „Хедж Инвестмънт България” АД, като за тях ДКК заплати 28 941 111 лв. През 2019 г. държавата реши, че „Авионамс” ще поддържа 8-те американски изтребители F-16.
Източник: Марица (30.05.2025)

Доклад оценява работата на държавни фирми Агенцията за публичните предприятия и контрол е изготвила оценка на публичните предприятия на базата на гласувана от правителството в края на 2023 г. методика. Анализирано е изпълнението на бизнес програмите на всички големи държавни дружества по смисъла на Закона за счетоводството - общо 50 фирми. За целите на оценката дружествата са разделени в 2 големи групи - предприятия, осъществяващи предимно търговска дейност и предприятия, осъществяващи предимно публични функции. Анализът показва, че с много добро изпълнение и по двата показателя са 28 дружества. 21 са оценени с изпълнение "добро", 7 дружества имат задоволително изпълнение на финансовите цели, а 4 дружества имат оценка "незадоволителна". Като незадоволително е оценено изпълнението на финансовите цели на "Държавната консолидационна компания", която периодично се обявява за ненужна шапка на много разнородни по дейност дружества като ВМЗ, "Монтажи", "Екоантрацит", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум". В ДКК по списъчен състав работят 19 души, бордът на директорите се състои от 4 души, а общият разход за възнаграждения на борда е 347 000 лв. за годината. Крайната оценка е "добра", дружеството е на печалба от 14 млн. лв., но тя се свива чувствително спрямо 2022 г. Незадоволителна оценка за изпълнение на финансовите цели получава и "Булгаргаз" заради влошения коефициент на задлъжнялост, който мери съотношението между пасивите и собствения капитал, който е скочил сериозно. 5-членният борд на директорите е получил през 2023 г. възнаграждения в общ годишен размер от 579 000 лв. (53 души списъчен състав). "Булгаргаз" е на загуба от 52,3 млн. лв. през 2023 г. спрямо загуба от 100,4 млн. лв. година по-рано. Незадоволително е изпълнението на финансовите цели и при МБАЛ "Лозенец" - бившата правителствена болница, защото не успява да подобри коефициента на обща ликвидност. Бордът на директорите е тричленен, изплатени са възнаграждения в размер на 295 000 лв. през годината. Загубата е 22,3 млн. лв. през 2023 г. срещу 32 млн. лв. година по-рано. Единственото дружество с обща крайна незадоволителна оценка е "БДЖ-Товарни превози". Всички коефициенти за оценка на финансовото състояние на дружеството са се влошили спрямо година по-рано. От близо 13 млн. лв. печалба за 2022 г. дружеството е излязло на загуба от 10,4 млн. за 2023 г. Сред дружествата с много добри оценки по двата показателя, са БЕХ - 5-членен борд, изплатени 857 000 лв. възнаграждения, 1 млрд. лв. печалба, ВМЗ - 5-членен борд, изплатени 295 000 лв. възнаграждения (4199 души персонал) и 143 млн. лв. печалба, "АЕЦ - Козлодуй" - с много високи резултати и по двата показателя, печалба от 537 млн. лв., с 5-членен борд и изплатени възнаграждения 638 000 лв. за годината (3796 души персонал), ЕСО - с 3-членен УС и 7-членен надзорен съвет, платени възнаграждения за двата органа 1 млн. и 13 хиляди лв. (3321 души) и 250 млн. лв. печалба и др. В края на 2023 г. българската държава упражнява доминиращо влияние в 266 публични предприятия, в които са били заети 121 000 души. Собственият им капитал през 2023 г. възлиза на 32,3 млрд. лв. срещу 23,7 млрд. лв. през 2020 г. Голям принос за ръста на капитала през 2023 г. срещу 2022 г. има вноската на 1.5 млрд. лв. в АЕЦ “Козлодуй” за изграждането на 7-и и 8-и блок. Двадесет и три публични предприятия приключват 2023 г. с отрицателен собствен капитал, от които "Български пощи" ЕАД, София с 49,285 млн. лв., "Водоснабдяване и канализация" ООД, Шумен с 29,176 млн. лв., "Терем Хан Крум" ЕООД, Търговище с 20,873 млн. лв. и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив с 18,876 млн. лв.
Източник: Сега (10.06.2025)

Държавата прибира печалбите на БЕХ и ДКК предсрочно Българският енергиен холдинг, Държавната консолидационна компания и "Терем Холдинг" ще внесат в бюджета извънреден дивидент в размер на 900 млн. лева. Трите мегадружества внасят авансов 100-процентов дивидент на база междинните си резултати към юни 2025 г. Според отчета на БЕХ печалбата към края на полугодието е в размер на 697 млн. лв. Печалбата на ДКК към юни 2025 т. е 201 млн. лв. Печалбата на "Терем Холдинг" към полугодието е ниска - 129 000 лв. През април правителството изиска извънреден дивидент и от "Национална компания индустриални зони", но тя е на нула. Сега обаче БЕХ получи и увеличение на капитала с 1,5 млрд. лева за реализация на инвестиционни проекти. Мярката не повлия на бюджетния дефицит, докато дивидентът го намалява. По-рано и банките внесоха авансово половин милиард лева корпоративен данък. И това действие, и извънредния дивидент означават по-малки приходи в бюджета от тези пера през следващата година.
Източник: Сега (29.08.2025)

"Ел Би Булгарикум" с нов директор Начело на млекобреработвателното държавно предприятие "Ел Би Булгарикум" застава бившият столичен общински съветник от ГЕРБ Николай Асенов Стойнев. Досегашният изпълнителен директор на дружеството и представител на държавата Живко Живков сам е подал оставка с едномесечно предизвестие. Ръководството на Държавната консолидационна компания (ДКК), към която е млечната фирма, не е спазило предизвестието и затова Живков получава и обезщетение от общо 2 заплати. Стойнев е бил общински съветник в София, заемал е и постовете заместник-председател на СОС и председател на Комисия по икономика, собственост и дигитална трансформация. Досегашният изпълнителен директор на "Ел Би Булгарикум" Живко Живков преди това бе шеф на Държавен фонд "Земеделие". Той оглави фонда, който разплаща европарите в земеделието, по времето на служебния кабинет на Огнян Герджиков през февруари 2017 г. Последно, в неговия мандат държавната фабрика спечели проект за фотоволтаична централа, а също и доставка на станция за пречистване на отпадъчни води с европари. Проектът на дружеството е за над 1.3 млн. лв. е одобрен от Държавен фонд "Земеделие". Субсидията по него е 684 529 лева. В мандата на Живков бе подписан договор за създаване на съвместна научноизследователска лаборатория у нас между "Ел Би Булгарикум" и японската "Мейджи" и 10-годишен договор за сътрудничество. В мандата му млечните продукти на компанията, освен във всички търговски вериги, започнаха да се предлагат и във вериги бензиностанции.
Източник: Медия Пул (25.09.2025)

Проектобюджет 2026 се очертава с голям дефицит, но с очаквания ръст на минималната работна заплата в бордовете на държавните фирми се очакват нови рекордни нива на възнагражденията. С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв. Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата. При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв. Лимитът на заплатите на редовите членове на бордовете. е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г. През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни. От общо 22 държави, предоставили данни, България се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната. Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения. Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия. В абсолютни стойностите заплатите на изпълнителните директори на българските държавни предприятия са ниски на фона на други страни. Ако нивата се мерят спрямо средните заплати в страната обаче сме по-близо до средата. ОИСР има много сериозни изисквания към обосноваването на нуждата от съществуване на държавна собственост, гарантирането на правилата за честна конкуренция и правната форма, под която държавните фирми да функционират. Организацията е принципно против създаването на специални правни форми за съществуване на държавните предприятия и препоръчва придържането към общото корпоративно право, както и преобразуване на създадените със специални закони предприятия в обикновени търговски дружества, в случай, че изпълняват предимно търговска дейност или в административни структури, ако преследват по-скоро публични цели. В изпълнение на тази политика в България от 2022 г. се опитва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони, и не успява. В този списък попадат общо 16 държавни предприятия, сред които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се обявяват в несъстоятелност, за част от тях съществуват изрични забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не извършват търговска дейност с цел печалба. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски дружества. Последно изготвеният за целта анализ за преобразуване бе актуализиран преди броени дни от правителството Желязков. Правителството обясни как не вижда необходимост да преобразува голямата част от предприятията независимо от мнението на ОИСР и настоява, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други държави, в които държавните фирми съществуват по силата на специални закони. Интересен е случаят с Българския спортен тотализатор, като според последната концепция на кабинета дружеството изпълнява предимно търговска дейност и ще бъде преобразувано в ЕАД в срок от 36 месеца. Като предприятие, което първоначално бе оценено като осъществяващо предимно публични функции, а в последствие - точно обратното - с предимно търговска дейност, бе оценено и ДП “Кабиюк”. В рамките на една отчетна година - 2024 г. пък ДКК е била управлявана от общо 5 изпълнителни директори. Имаше намерения част от същетсвуващите предприятия като горските да се трансформират като икономически обособени лица, които също отпаднаха. Така за повечето от 16-те специални предприятия, създавани със закони, последният вариант на програмата предвижда запазване на статуквото.
Източник: Сега (24.10.2025)

Кабинетът дава над 1.3 млрд. лв. за съвместните военни заводи с „Райнметал“ Правителството залага над 1.3 млрд. лв. (667 млн. евро) за реализирането на бъдещите военни заводи, които ще се изграждат съвместно с германската „Райнметал“. Около 796 млн. лв. (407 млн. евро) са предвидени за капитализацията на бъдещото смесено дружество с ВМЗ. Отделно от това, още над 508 млн. лв. (260 млн. евро) са заложени за държавното „Иганово“, което ще проектира и изгради заводите за барут и 155-милиметрови боеприпаси. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2026 – 2028 г. очертава размера на публичния ангажимент към проекта за почти 2 млрд. лв. (1 млрд. евро). Същите суми бяха заложени и в предишния проектобюджет. Строителството на завода трябва да започне през февруари догодина. Основният финансов ресурс е насочен към съвместното предприятие (Joint Venture), което ще бъде учредено чрез ВМЗ ЕАД (дъщерно дружество на ДКК ЕАД) и германския концерн „Райнметал“. За целта е заложена прогнозна сума от 796 млн. лв. (407 млн. евро). Тази огромна капитализация има за цел да покрие ключови инвестиции, необходими за стартирането на високотехнологичното производство. Записано е, че целите на увеличението на капитала са „инвестиции в оборудване, планове, пакет „ноу-хау“, обучение на персонал и други във отбранителната промишленост.“ Средствата представляват значителна част от българското участие (49%) в дружеството с обща обявена стойност почти 2 млрд. лв., като средствата са необходими за гарантиране на техническото и експертното ниво на бъдещата фабрика за барут и 155-милиметрови боеприпаси. Паралелно с финансирането на стратегическото производствено партньорство, има заложени средства и за изцяло държавното дружество „Иганово“ ЕАД – над 508 млн. лв. (260 млн. евро). Срещу тази капитализацията е записано, че то ще прави „инвестиции за създаване на производствено предприятие в сектора на военната промишленост, което ще оперира изключително в рамките на националните и международни регламенти и само след получаване на всички необходими разрешения и лицензи.“ „Иганово“ ЕАД има за задача да построи заводите. През ноември правителството отпусна първите 718 хил. лв. за стартовата фаза – осигуряване на съоръжения и материали за подготовката на строителството. Първоначалният капитал от 50 хил. лв., предоставени при учредяването, е бил предназначен за регистрацията и началните дейности.
Източник: economic.bg (09.12.2025)

Внесеният от държавните предприятия дивидент през 2025 година е достигнал рекордните 1.634 млрд. лв., което е най-високо ниво на отчислен дивидент за последните 4 години, като огромната част от сумата е постъпила по линия на БЕХ, в резултат на авансово отчисляване на дивидент и за първото шестмесечие на 2025-а година. 96% от общия размер на постъпилите дивиденти или 1.57 млрд. лв. са внесени от “Българския енергиен холдинг”. БЕХ е внесло в хазната 669.4 млн. лв. от отчетената печалба за 2024 г. и втори път 900.1 млн. лв. на база 100% от отчетената печалба за първото полугодие на 2025 г. Втората вноска се явява авансова и е равносилна на очаквани по-ниски отчисления през настоящата 2026 г. Авансов дивидент в размер на 100% от печалбата за полугодието бяха задължени да внесат всички акционерни дружества с държавно участие при спазване на съответните правила, както и едноличните акционерни дружества БЕХ, ДКК, НКИЗ и "Терем Холдинг". Подобна огромна сума бе внесена от БЕХ като дивидент и през 2023 г. Тогава от БЕХ бяха изтеглени 1.4 млрд. лв. дивидент - на база печалбата за 2022 г., на базата на неразпределени печалби от предходни години и на основана на авансово облагане на печалбата за първото полугодие на 2023 г. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е изплатило само част от дължимия дивидент - 100 млн. лв. при общо задължение от 199.7 млн. лв. За остатъка е сключено споразумение за отсрочване, като крайният срок за плащане е 28 февруари, 2026 година. ЕСО е изплатил пълния дивидент за 2024 г. в размер на 265 млн. лв. и допълнителен авансов дивидент в размер на 105 млн. лв. НЕК също има разсрочени задължения - платени са само 30.5 млн. лв. при дължими 139 млн. лв. Булгартрансгаз е внесло дивидент за 2021 и 2022 в размер на 200 млн. лв. при дължими 257.2 млн. лв., остатъкът е разсрочен.
Източник: Сега (07.02.2026)