Държавна консолидационна компания ще осъществи борсовата приватизация на миноритарните дялове, които държавата притежава в 55 дружества. Това съобщи заместник министърът на финансите Владислав Горанов на пресконференция в Министерски съвет. По този механизъм за продажба ще се предложат свободните зони, държавните акции в оръжейната компания "Арсенал", "Ломски мелници" и други. До края на седмицата ще стане ясно дали правителството ще сформира ново дружество, или ще се промени дейността на съществуваща вече компания, която е 100% държавна собственост. Управленската структура и останалите подробности трябва да се уточнят до края на седмицата, след което ще се премине и фактическото изпълнение. За целта вече текат консултации между експерти от финансовото и икономическото министерство, Агенция за приватизация и Агенция за следприватизационен контрол.
Източник: Дневник (16.03.2010)

Миноритарните държавни дялове в над 50 компании ще бъдат предложени на борсата, съобщиха от финансовото министерство. За целта към министъра на икономиката, енергетиката и туризма ще бъде създадена държавна консолидационна компания. Тя ще бъде създадена на основата на съществуващо дружество към икономическия министър. Става въпрос за дружества, приватизирани преди време, в които министерството е запазило миноритарни дялове. Сред компаниите, които ще бъдат предложени на борсата, има и сравнително атрактивни, каза зам.-министърът на финансите Владислав Горанов. Той даде за пример електроразпределителните дружества, "Свободна зона - Пловдив", "Транзитна търговска зона - Варна", "Арсенал" или "Ломски мелници". Малко по-късно икономическият министър Трайчо Трайков обаче обяви, че не е задължително всички компании да бъдат пуснати на БФБ. Конкретно за държавните дялове от трите електроразпределителни дружества CEZ, EVN и EON може да бъде договорена пряка продажба. Допълнително ще бъде изискана информация от останалите министерства за миноритарните дялове в други дружества, които може да бъдат прехвърлени в консолидационната компания. Успоредно с апортирането на дяловете Агенцията за приватизация ще подготвя и предлагането им на борсата. Правителството разчита по този начин да подпомогне фискалния резерв и приходната част на бюджета за тази година. Според финансовия министър Симеон Дянков това е най-бързият и прозрачен начин за приватизация. Очакванията са дяловете на голяма част от компаниите да бъдат продадени още до края на годината. Решението не изключва и възможността за приватизация през Агенцията за приватизация, уточни Дянков.
Източник: Пари (16.03.2010)

ГЕРБ започват да реализират обещанието си държавата да се освободи от своите миноритарни дялове в различни компании и да ги пусне на борсата, заяви председателят на Управителния съвет на Института за пазарна икономика Красен Станчев. До края на седмицата ще се създаде държавна консолидационна компания, в чийто капитал ще се апортират миноритарни дялове от 55 фирми. От това сега няма да има много големи приходи в бюджета, но е възможно една трета от това, което се казва, че е липса на здравната каса, да бъде набрано, тоест около 100 милиона, каза Станчев. Другият ефект е, че с това ще се спестят неприсъщи на държавата разходи, допълни той. "Трябва да се продължи с приватизацията, не само на миноритарните дялове, но и на още съществуващите държавни дружества. Например има пътни компании, които са част от проблема с липсата на строителство на пътища в България. Те също трябва да бъдат приватизирани. Трябва да се съкратят субсидиите и да бъдат оставени на самоуправление държавните радио и телевизия, а също и приватизацията на БАН", заяви още Красен Станчев. "Процедурата по приватизация е класическа, но не очаквам големи приходи от цялото упражнение, тъй като в ситуация на криза това е трудно", разясни той. "Засега забрана за приватизация има на компании като НЕК и АЕЦ Козлодуй. Приватизацията, обаче, трябва да продължи и в области като пенсионното дело, здравната система и образованието. Последните 7-8 години имаме по-скоро централизиране на тези дейности, а от това идват и проблемите", обобщи Станчев.
Източник: Труд (18.03.2010)

"Национален технологичен център по климатични промени" ЕАД е компанията, в която ще бъдат прибрани миноритарните дялове на държавата в различни компании. Това съобщи икономическият министър Трайчо Трайков. Фирмата е 100% държавна собственост, има сграда, но няма дейност, каза министърът. Предметът на дейност на тази фирма е внедряване на нови технологии във връзка с глобалното затопляне и много други дейности - до търговска и посредническа, рекламна, издателска и всичко незабранено от закона. Фирмата е наследник на друго държавно дружество - "БИЦ екомедбио", което пък е с предмет на дейност производство на медицинско и хирургическо оборудване и ортопедични апарати. Скоро ще бъде избран нов борд на директорите, в който ще влязат лица от икономическото и финансовото министерство и от Агенцията за приватизация. Миноритарните пакети на държавата обаче ще се продават от Агенцията за приватизация. В новата компания ще влязат дялове от 33-тепроцента от електроразпределителните дружества, части от "Арсенал", "Свободна зона - Пловдив", "Булгарплод", Радомир- Метали, "Кореком- Принцес” и др. 240 млн. лв. пък трябва да плати Столичната община на Българския енергиен холдинг (БЕХ), ако иска да си върне топлофикацията се разбра преди ден. Това се налага, тъй като финансовото министерство е дало становище до икономиката, че това е държавна помощ. Очаква се становище и от общината дали ще вземат топлофикацията, или ще я продаваме, каза още министър Трайков. В края на 2008 г. БЕХ изкупи дълговете на парното към "Булгаргаз", за да не спре парното.
Източник: 24 часа (22.03.2010)

Българският енергиен холдинг (БЕХ), който трябва да бъде закрит до края на юни, оставя след себе си 110 млн. лв. несъбрани вземания. Това научи "Сега" от одитори на холдинга. Преди седмица от БЕХ съобщиха, че печалбата за 2009 г. е над 75 млн. лв. Според одиторите обаче отчетът е пренебрегнал факта, че на холдинга висят несъбраните вземания от столичната "Топлофикация". В края на 2008 г. бюджетът отпусна 400 млн. лв. на БЕХ. С половината от сумата бе увеличен капиталът му, а с другата половина холдингът купи вземанията на своята дъщерна компания "Булгаргаз" от столичната "Топлофикация". Оттогава тези вземания са намалели до около 110 млн. лв., но продължават да стоят в баланса на холдинга. Одитът ще бъде публикуван идната седмица и се изготвя от "Ърнст енд Янг". БЕХ ще бъде окончателно разформирован до края на юни, а след това дъщерните му дружества ще заработят или самостоятелно, или ще бъдат групирани по сектори, заяви вчера министър Трайчо Трайков. В петък той и премиерът Борисов обявиха, че БЕХ се закрива, защото е "паразитна структура". "Единият вариант е да се обособят газовите дружества в една група, останалите - в друга. Или пък търговските в една, а самите активи в друга", прогнозира Трайков. Засега обаче дружествата ще се управляват самостоятелно. До края на седмицата ще има още уволнени шефове на държавни енергийни компании, закани се вчера Трайков. В края на миналата седмица бе сменена шефката на БЕХ Галина Тошева, като нейното място до закриването на холдинга бе поето от заместника на Трайков Евгени Ангелов. От думите на икономическия министър се разбра, че заместничката му Мая Христова, която също е в ръководството на БЕХ, ще продължи конкурса по избор на консултант за АЕЦ "Белене". "Булгаргаз" пък ще продължи самостоятелно да преговаря с "Газпром" по новите газови договори. Освен това управляващите не се отказват от намеренията си да раздържавят части от НЕК или негови активи. Икономическото ведомство било и на финалната права по създаване на консолидационна компания, в която да влязат миноритарните дялове на държавата в ЕРП-тата, както и държавното участие в още около 50 компании.
Източник: Сега (13.04.2010)

Създадената късно вчера „Държавна консолидационна компания" е с едностепенна система на управление. Дружеството се създава в изпълнение на антикризисната програма на правителството, одобрена с от правителството на първи април. В компанията ще бъдат апортирани дялове и акции от дружества, в които държавата има миноритарно участие. Засега обаче не е ясно дали в нея ще бъдат апортирани и дружества със 100% държавно участие в капитала. Министър Трайков, който беше в парламента, за да отговаря на депутатски въпроси, отказа да коментира темата, тъй като бързаше за среща на ГЕРБ. Създадената компания ще работи в тясно сътрудничество с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, както и с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Не се изключва възможността постъпленията от приватизация да постъпват в ДКК и впоследствие да бъдат насочвани към централния бюджет под формата на разпределение на дивидент. Тепърва ще се подготви решение на Министерски съвет за старта на процеса по апортиране в ДКК ЕАД на дялове или акции в други търговски дружества. То ще регламентира дейностите и функциите както на икономическия министър, така и на останалите министри, свързани с този процес. Стана ясно също така, че Трайков е поискал с официални писма от ресорните министри да направят бърз преглед на т.нар. „забранителен списък" по Закона за приватизация, за да се освободи евентуално допълнителен приватизационен ресурс от дружества.
Източник: Други (23.04.2010)

Спадът в икономиката е овладян, заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков. “Положението в момента е такова, че спадът вече е овладян - няма го, вървим по равно, но по дъното. Сега въпросът е по спирала нагоре ли ще тръгнем, или ще останат рисковите фактори за спирала надолу”, коментира министърът. Според него, за да се тръгне нагоре, трябва да се създадат условия за инвестиции. Когато има инвестиции, ще има и внос, което ще влоши търговското ни салдо, но от вноса ще дойдат акцизите и ДДС в хазната, ще има приходи от корпоративни и подоходни данъци, посочи Трайков. “Според мен ние дори трябва да си платим, ако трябва, за да се случат големи инвестиции и да се открият работни места”, заяви Трайков, без да уточнява какво разбира под плащане. “Аз съм против вдигане на ДДС”, каза още министъра, като отново заяви, че най-важният източник за влизане на пари в държавата са инвестициите. Дялове от около 50 държавни фирми, които са към икономическото министерство, ще бъдат влети в създадената в петък Българска консолидационна компания, съобщи още Трайков. Акциите на консолидационната компания ще бъдат пуснати за продажба на борсата. Вече са поискани и от останалите министерства списъци от държавни фирми, които да предложат за включване в новото дружество.
Източник: Труд (26.04.2010)

Да се направи бърз преглед на списъка със забранените за приватизация дружества, е поискал министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков от ресорните министри, съобщиха от икономическото ведоство. Списъкът е част от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и промяната му минава през одобрение от Министерския съвет и парламента. Целта на прегледа е освобождаването на допълнителен приватизационен ресурс от дружества, които да се предложат за продажба в опитите да се осигурят средства в бюджета. В забранителния списък влизат стратегически дружества като НЕК, "Булгаргаз", АЕЦ "Козлодуй", БДЖ, държавни болници и други над 100 предприятия. Повечето от тях са изцяло държавни, но в списъка има и такива с над 50 на сто участие на правителството, но важни за икономиката на страната. Вероятно част от дружествата, които се извадят от забранителния списък, ще влязат в регистрираната Държавна консолидационна компания (ДКК), която е вписана в Търговския регистър. От МИЕТ не изключват, освен миноритарни участия в държавни дружества, в новосъздадената компания да бъдат апортирани и дружества със 100% държавно участие в капитала, съобщиха от ведомството. За директор на Държавната консолидационна компания е избран Красимир Козовски, председател на съвета на директорите ще е Лъчезар Борисов, негов заместник ще е Мария Веселинова, а членове - Анита Великова и Валентин Груев, сочи справка в Агенцията по вписванията. Дружеството се създава в изпълнение на антикризисната програма на правителството с мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, одобрена от правителството на 1 април, допълниха от ведомството. Консолидационната компания ще работи заедно с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, както и с МИЕТ. Не се изключва възможността постъпленията от приватизация да постъпват в ДКК ЕАД и впоследствие да бъдат насочвани към централния бюджет под формата на разпределение на дивидент. За старт на процеса по апортиране в ДКК на дялове или акции в други търговски дружества МИЕТ подготвя проект за специално решение на Министерския съвет. То ще регламентира дейностите и функциите както на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, така и на останалите отраслови министри, свързани с този процес.
Източник: Дума (26.04.2010)

В регистрираната вчера Държавна консолидационна компания (ДКК), създадена за да приватизира държавните дружества, ще влязат една четвърт от общо 200 фирми, управлявани от Министерството на икономиката. В рамките на 10 дни останалите министерства ще дадат своите предложения за ръководени от тях компании, които да бъдат приватизирани чрез ДКК. Това съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Министърът каза, че неговото ведомство управлява общо 200 дружества, от които 75 са действащи, 65 са в ликвидация, а останалите - в несъстоятелност. Ще бъдат продавани само действащи дружества, каза Трайков и в отговор на въпрос как ще бъдат подбирани, отговори, че за някои от компаниите, например "Булгартрансгаз" има политическо решение да не се раздържавяват.
Източник: Дневник (26.04.2010)

Няма да листват държавните дялове в ЕРП Държавата се отказа да листва миноритарните си дялове в електроразпределителните дружества. Те ще бъдат апортирани в новоучредената Държавна консолидационна компания и ще бъдат продадени от Агенцията за приватизация на т.нар. централизирани публични търгове. По този начин от търговете се изключват институционалните инвеститори като пенсионни и взаимни фондове. Дяловете на държавата в ЕРП са най-атрактивните активи в консолидационната компания, която беше вписана в Търговския регистър в петък. Инвестиционната общност в България разчиташе именно листването на енергийните дружества да раздвижи търговията на БФБ. Това обаче няма да се случи. Консолидационната компания ще работи в тясно сътрудничество с Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол (АПСК), както и с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Не се изключва възможността освен миноритарни участия в държавни дружества в новосъздадената компания да бъдат апортирани и дружества със 100% държавно участие в капитала, съобщиха от МИЕТ.
Източник: Пари (26.04.2010)

25 български и 2 чужди банки държат парите на държавните фирми. Това сочи справка за разплащателните сметки и депозитите на предприятията към 31 март 2010 г. Документът бе предоставен от Министерството на финансите на Съюза на издателите в България по силата на Закона за достъп до информацията. Данните включват сметките на 18 държавни фирми. Сред тях са Български енергиен холдинг и фирмите от неговата структура - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгартабак холдинг", "Благоевград БТ", "Кинтекс", Национална компания "Индустриални зони". От фирмите към транспортно министерство са включени БДЖ, НКЖИ, Летище София, Ръководство на въздушното движение, "Български пощи". Има данни и за Фонда за органите за местно самоуправление ФЛАГ, който е към строителното министерство, военния холдинг "Терем" и "Информационно обслужване" към финансовото ведомство. Най-голямата част от парите на тези предприятия са концентрирани в 4 банки - Корпоративна търговска банка КТБ (472 млн.), СИБанк (92 млн.), Централна кооперативна банка (77 млн.), Ин-вестбанк (63 млн.) и Уникредит Булбанк (58 млн.). Корпоративна е безспорният лидер, там по сметки са близо 48% от парите на държавните предприятия - 408 млн. лева. Близо 80 млн. лева са в СИБанк, а над 75 млн. лева са в ЦКБ. Първите три трезора имат общо под 9% пазарен дял в депозитите у нас, по данни на БНБ. От анализа става ясно също, че фирмите не държат в една и съща банка депозитите и разплащателните си сметки. Най-много депозити има в Корпоративна търговска банка, КТБ е първенец и по разплащателни сметки (234 млн.). Към 31 декември по тази позиция на второ място е УниКредит Булбанк, на трето - Инвестбанк. Три месеца по-късно втора става СИБанк (77 млн.), а трета остава Инвестбанк (32 млн.). Критериите, по които се подбират банките, са различни за всяко дружество. Енергийните фирми имат разработени правила и критерии за управление на риска при избор на обслужващи банки, пише в справката на финансово министерство. На първо място това е кредитният рейтинг на банките. Дружествата изискват оферти от няколко различни банки, обикновено повече от 4 на брой. Определяща е възможността за преференциални ставки за такси и комисиони и договаряне на специални условия, например по-високи лихвени проценти, обясняват от МФ. Възможно е парите на някои предприятия да са вложени в банки, откъдето дружествата ползват заеми и наличието на сметка им дава по-добри условия, коментират експерти. Според статистиката на БНБ по някои от основните показатели, които биха изкушили държавните фирми и техните принципали да изберат трезор, Корпоративна търговска банка (КТБ) е най-примамлива. Така например основното предимство - коефициент на доходност от инвестицията на пари в банка, безусловно се държи от КТБ. Този коефициент се изчислява като съотношение на печалбата към доходоносните активи, т.е. колко печалба ще ти донесат парите, сложени по банкови сметки. Корпоративна безспорно държи първенството с такъв коефициент от 1,43%. Данните са от първото тримесечие на 2010 г. Фирмите към транспортното министерство избират банките си поне измежду 3 оферти, класирани по следните показатели - лихва, капиталова адекватност, рентабилност, балансово число, печалба, възвръщаемост на активите и на капитала. Впечатление прави, че парите на самите министерства са главно в други банки, различни от тези, където дружествата имат най-много сметки. Тук класацията отговаря напълно на Топ 3 на най-големите у нас банки по активи - УниКредит Булбанк, ДСК и ОББ. Към 31 март 2010 г. разпределените в тях салда по сметки на първостепенни и второстепенни разпоредители (министерства и агенции) са съответно 36,016 млн. лв., 19,861 млн. лв. и 7,385 млн. лв. Общо в 16 банки са депозирани 82,142 млн. лв. Сравнението на двете справки, предоставени от финансовото министерство (към 31 декември 2009-а и към края на март 2010 г.) дава възможност да се направи анализ за състоянието на компаниите. Авоарите им намаляват с близо 10% за три месеца. Вероятните причини за това са както изплащането на дивиденти за държавата, така и обслужването на техни задължения и просрочени вземания. Разбира се, анализът не е пълен, защото липсват данните за вземанията и дълговете на държавните фирми. Първенец с най-много депозити е фирмата на транспортно министерство Ръководство на въздушното движение (РВД) - 41 млн. евро (82 млн. лева), разделени приблизително поравно между 3 банки - БНБ, Кооперативна търговска банка и ЦКБ. На второ място е Българският енергиен холдинг (БЕХ) - 66,9 млн. лева. Цялата сума е в Корпоративна банка. Трети - летище София (29,5 млн. евро), като най-голямата част е в Корпоративна. Следва "Булгартрансгаз" с 55 млн. лева в същата банка. На пето място е АЕЦ "Козлодуй" - 53 млн. лева, като 30 от тях са в КТБ. С най-голяма сума по разплащателните сметки е "Булгаргаз" - 58 млн. лева, 57 млн. долара и над милион евро. Следват "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй" и "Благоевград БТ". Като цяло анализът показа, че трябва да побързаме със създаването на Консолидационна компания, която ще управлява държавните дружества, заяви вицепремиерът Симеон Дянков. Според него така ще се засили контролът над тях, както и прозрачността за движението на парите им.
Източник: Стандарт (17.05.2010)

Пет фирми влизат през юли в Държавната консолидационна компания Първите държавни пакети от компании ще влязат в новосъздадената Държавна консолидационна компания (ДКК) през юли и август, съобщиха от икономическото министерство. Това ще бъдат дялове на "Е.ОН България мрежи", "Е.ОН България продажби", "Лесилхарт", "Мототехника І", както и 100% от "Монтажи". След продажбата на първите компании на втория етап предстои освобождаване на дружества от т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация. Освен това ще бъде уточнен статутът на министерството на икономиката за дружествата "ЧАД Зографски" и "Галатекс", съобщиха от ведомството. Този процес ще върви успоредно с внасянето на държавните дялове в ДКК и на другите части от електроразпределителните дружества, собственост на ЧЕЗ и ЕВН. Намерението е консолидационната компания да продава дялове през Българската фондова борса, а като ДКК беше избрана "Национален технически център по климатичните промени", чийто предмет на дейност беше сменен и фирмата беше вписана в търговския регистър в края на април. Засега само икономическото министерство е готово с предложения за апортиране на дялове в ДКК. Към момента се предвижда държавното участие в дружествата, собственост на Е.ОН, да бъде продадено чрез публично листване на борсата, като все още не е ясна точната схема на процедурата. За други по-малки пакети ще се ползва приватизационният сегмент на фондовата борса, а за някои мажоритарни дялове е възможно да бъде проведен търг или конкурс, обясниха от министерството на икономиката.
Източник: Дневник (07.06.2010)

Малък дял от енергийна "компания мечта", която обединява държавните електропроизводствени мощности, ще бъде пуснат на фондовата борса. В тази компания може да бъдат обединени АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и ВЕЦ-овете на НЕК, бихме могли да добавим и търговската компания на НЕК, каза министърът на икономиката Трайчо Трайков. Трябва да има частична приватизация на държавната енергетика чрез листване на борсата и продажба на миноритарен пакет, заяви министърът. За целта трябва да има структура, която е прозрачна и привлекателна за инвеститорите. За да продадем сравнително малка част, но обемът да е голям и да има интерес от големи институционални инвеститори, трябва да намерим най-подходящото обединение, смята Трайков. Такова обединение е например на държавните електропроизводствени мощности - АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и ВЕЦ-овете на НЕК и търговската компания на НЕК, допълни той. Това представлява една компания мечта, от която и 10% да продадем, приходите ще са огромни, заяви министърът. 10% от такава компания се равняват например на 35-40%, ако се продава само "Марица-изток 2". Но за нас е по-добре да продадем малка част от нещо голямо с потенциал и икономическа логика в себе си, отколкото да продадем нещо цяло или много от нещо по-малко, каза министърът. Правителството вчера разреши министрите да прехвърлят към "Държавна консолидационна компания" ЕАД (ДКК) пакети от акции в търговски дружества, в които държавата държи под 50%. Продажбата на акциите ще става чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като постъпленията ще влизат по сметка на ДКК. Оттам ще се внасят в държавната хазна като дивиденти.
Източник: Стандарт (10.06.2010)

Прехвърлят държавни дялове на консолидационната компани Всички държавни миноритарни дялове в търговски дружества ще бъдат прехвърлени в собственост на Държавната консолидационна компания (ДКК), реши вчера правителството. След обединението на остатъчните държавни дялове в нея се предвижда те да бъдат продадени от Агенцията за приватизация, а приходите от тях да постъпват в компанията. Държавата от своя страна ще получава дивидент от печалбата на компанията. Прогнозите са от раздържавяването на тези дялове да има около 200 млн. лв. допълнителните постъпления. Имотите, публична държавна собственост, които са отдадени под наем, няма да могат да се преотдават или да се ползват съвместно с трети лица, гласят промените в Закона за държавната собственост, одобрени от министрите вчера. Предвижда се още обжалването на отчуждителни процедури за национални обекти да не спира тяхното изпълнение. Уведомление на собствениците на отчуждени имоти вече ще е публикацията в Държавен вестник на заповедите на областните управители за това, а не както досега – с писмо. Предвидено е и оповестяване на отчуждителните процедури в сградата на съответната община. По този начин ще бъде ускорено осъществяването на големите инфраструктурни проекти, обясниха от информационната служба на правителството. В поправките на закона е предвидено, че политически партии няма да могат да купуват имоти, които са частна държавна собственост.
Източник: Класа (10.06.2010)

Иван Такев, изпълнителен директор на БФБ-София: Фондовият пазар по-късно ще усети възстановяването - Г-н Такев, ръководството на БФБ обяви намерение борсата да стане публично дружество. Какви ще бъдат предимствата от тази стъпка и от какво бе предизвикана инициативата? - Мотивите са няколко, но не искам да се спирам въобще върху познатите предимства да си публично дружество. Това доста сме го обяснявали по всички форуми и събития, на които сме участвали. Специално самата борса би имала няколко допълнителни преимущества след придобиването на публичен статут. Първото е, че ще се финализира процесът и желанието ни да бъдем изцяло прозрачни, защото по-прозрачни от публичните дружества няма. На второ място бихме искали да дадем добър пример на всички останали емитенти, които по-една или друга причина са отложили или просто са преразгледали решението си за листване на борсата и освен това искаме да покажем и на потенциалните емитенти какво е да си публична компания. Не на последно място листването на една компания на фондовата борса дава точна оценка за дружеството, изградена на пазарен принцип, което означава, че във всеки един момент ще се знае колко струва самата компания. Това е преимущество за в бъдеще, когато се пристъпи към евентуална приватизация на държавния дял. След процедурата 100% от капитала на БФБ ще бъде листнат, въпросът е, че свободно търгуваният обем акции ще бъде някъде около 50 на сто, като останалите са концентрирани в държавата. Впоследствие, ако мажоритарният собственик в лицето на Министерството на финансите има желание и виждания, може да търси и стратегически инвеститор за държавния дял. - В условията на криза ли е удачният момент да се предприемат подобни действия и няма ли да бъде подценена борсата като актив? - Напълно нормално е всяка компания в условията на криза да изпитва затруднения, да бележи спад на приходите и респективно печалбата й да намалява. От тази гледна точка чисто теоретично пазарната й оценка може да е по-ниска. Всички могат да погледнат финансовите резултати на борсата и как са се движили през времето. За 2007 г. беше отчетен най-големият финансов резултат и следователно през 2008 г. може би е бил най-удачният момент за постигане на висока продажна цена. Цената обаче, когато става дума за фондовата борса, не е най-важното, доколкото това все пак е компания от стратегическо значение за финансовия сектор. По-важно е кой ще я придобие, каква ще е визията за бъдещото развитие и други. - Какви са вашите прогнози за развитието на БФБ и какви са очакванията ви за следващите години? - Винаги съм се опитвал да бъда умерен оптимист, разбира се, без да витая в облаците. Надяваме се, че с тази стъпка, която е доказателство в подкрепа на пазара и въпреки отбелязаните спадове през първото полугодие, все още можем да отбележим положителни стойности до края на годината и да повишим ликвидността. Факт е, че ликвидността през второто тримесечие, измерена посредством реализираните обороти, колкото и да е малка, бележи ръст от около 30%. Естествено това е нищо на фона на мащабните спадове до момента, но мисля, че постепенно колелото ще се завърти и ще влезем обратно в релси. - От началото на септември влизат в сила новите правила за индексите. Какво наложи въвеждането на тази промяна? - На първо място, това беше наложено от променената ситуация на самия пазар и спрямо предходни години се оказа, че има компании, които не покриват критериите на индекса, но кои да бъдат включени на тяхно място. Подобно нещо се случи през март, когато беше взето решение да не се променя нищо по индексите, но да бъдат преразгледани критериите. На второ място, желанието на участниците на пазара беше всички индекси да се избират по абсолютно обективни критерии и да няма човешка намеса относно решенията кои компании ще влизат и кои ще излизат. Ние направихме обективна класация и дружествата, които бъдат излъчени в резултат на това класиране, ще влязат в съответния индекс. - Предстои общо събрание на борсата, какъв ще бъде дневният ред и има ли належащи проблеми, които трябва да се обсъдят? - Належащи проблеми няма, това е редовно годишно отчетно общо събрание, на което ще бъде представен и предполагам одобрен отчетът за миналата година. Ще бъде избран одитор за следващата година и така нататък. Единствената промяна, която наскоро от Министерството на финансите обявиха, е смяната на техния представител в борда на борсата. - Какви са очакванията ви за активността на капиталовия пазар, както всички виждаме в момента тя е много слаба? - Да, така е, наистина е слаба, но причините са много. Лятото през последните няколко години е традиционно слаб период, като това не е само тенденция на БФБ, а и на много чужди борси. Предполага се, че ще има известно стабилизиране и повишение след приключване на сезона на отпуските, тоест през втората половина на септември. - Какви са вашите прогнози за развитието на икономиката на страната? - На макроикономическо ниво имам по-общ поглед. Мерките, които се вземат от правителството, според мен са в правилна посока, с цел ограничаване на разходите, които пък компенсират спада на бюджетните приходи. Доста се изговори по този въпрос, но на практика конкретните резултати вероятно ще си проличат малко по-нататък - през последното тримесечие на годината. Тогава някои други фактори, като например нарастването на износа и нивата на кредитиране, може би ще дадат по-положителни сигнали по отношение на това дали икономиката на страната вече излиза от кризата. Това обаче няма да се отрази на фондовия пазар веднага и в случая вероятно ще реагираме малко по-късно. - Водила ли е БФБ по някакъв повод в последните месеци разговори с чужди инвеститори или други борси? - Не, по отношение на придобивания на 44-процентовия държавен дял, иначе бяха разменени поредица от визити с фондови борси от региона, но те са в областта на международното сътрудничество и обмена на информация и нямат нищо общо със стратегически инвеститори. - Темата за борсовата приватизация на ЕРП-та като че ли вече не е толкова актуална, но има ли развитие? Освен ЕРП-та какви други държавни дялове могат да минат през борсата и биха представлявали апетитен актив за инвеститорите? - Относно ЕРП-та до момента е обявено желанието на държавата да приватизира през борсата 33-процентовия дял и да листне “Е.ОН България”. Самата компания също заяви, че няма нищо против да стане публично дружество. На този етап развитие поне за нас няма, защото ние по-скоро наблюдаваме процеса и ще се включим по-късно. Принципно знам, че вече се правят стъпки и че е прехвърлен държавният дял в Държавната консолидационна компания. Оттук нататък работата вече е избор на посредник, изготвянето на проспект и всички стандартни процедури, които една компания трябва да извърви. По отношение на останалите държавни дружества, които биха представлявали интерес за инвеститорите, ние многократно заявявахме, че секторът на енергетиката е най-подходящ за този случай. Имаше заявен интерес от страна на чужди инвеститори преди време, говореше се за компании от рода на “Булгартрансгаз” и ТЕЦ “Марица- изток 2” и други дружества, все опериращи в този бранш. В момента имаме нужда точно от големи компании на борсата, най-малкото единствено едно голямо предприятие би предизвикало интереса на чуждестранните инвеститори. - Има редица компании, които са на борсата с мотиви, които нямат нищо общо с търговията на техните акции. Какво ще предприемете спрямо тях? - Очевидно е, че няма да има процедура по делистване. С новоизбрания състав на Комисията по финансов надзор ще дискутираме възможността определени видове нисколиквидни компании да бъдат отделени в сегмент и многостранна система за търговия. Идеята на тази мярка е да дистанцираме добри работещи публични фирми от слаболиквидните, като запазим възможността за търговия и за създаване на бъдеща ликвидност. - В стратегията ви за развитие на капиталовия пазар е заложен акцент върху късите продажби и маржин търговията. Но законодателни промени с цел създаването на клирингова къща са все още на думи. Имате ли конкретни предложения? - По отношение на късите продажби и маржин покупките ние сме заявили, че ще предоставим становище и виждания на КФН, защото според нас там са необходими промени на нормативно ниво. Вече е избран нов състав на комисията и ще предприемем конкретни стъпки и ще представим вижданията си как трябва да бъдат регламентирани този вид сделки, за да станат наистина работещи. Относно клиринговите дейности, това е нещо, което е залегнало в стратегията на Централен депозитар, и няма как борсата да тръгне и да прави клиринг, но естествено това е един от въпросите, които са много важни и трябва да бъдат решени. Това е предпоставка за много други допълнителни продукти и услуги от страна на фондовата борса. - Друг стимул за БФБ биха били изменения в закона за Сребърния фонд. Смятате ли, че ако се даде възможност парите да се инвестират и у нас, това би стимулирало капиталовия пазар? - Да, определено би го стимулирало, но не съм на мнение, че просто промяната в закона ще доведе до незабавното инвестиране на някакви средства от фонда и драматично ще се променят нещата. Но подобно ограничение в момента е дискриминационно и най-малкото няма смисъл.
Източник: Класа (20.07.2010)

"Българският енергиен холдинг” (БЕХ) има втори изпълнителен директор, който е назначен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на 21 юли. Бившата заместничка на Трайков Мая Христова ще споделя отговорност с Йордан Георгиев, който е бивш колега на минитъра от консултантската компания "Роланд Бергер” и е изцяло негов избор. 33-годишният Георгиев е австрийски гражданин. Освен него Трайков е назначил още двама души в съвета на директорите на БЕХ – Валентин Груев и настоящия си заместник Марий Косев, който зае поста на Мая Христова в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма., идвайки от НЕК, където бе финансов директор. Груев е бивш член на управителния съвет на "Благоевград БТ" и настоящ член на борда на директорите на новосъздадената приватизационна компания Държавна консолидационна компания (ДКК). Остранен от борда на енергийния ходлинг е Добрин Стефкин, който бе назначен през ноември 2009 г. след служба в Държавната комисия по сигурността на информацията. С новите назначения Трайков подсилва екипа на БЕХ, който по последни негови изявления трябва да се преструктурира до края на юли, като обсъжданите варианти са няколко. След тях са отделянето на електропроизводствените държавни активи в едно дружество и на операторите за пренос на газ и електроенергия – в друго. Изборът на двама изпълнителни директори на холдинга може да е прелюдия към бъдещото му разделяне, допускат специалисти.
Източник: Медия Пул (26.07.2010)

"Булгартабак", "Монтажи" и държавният дял в ЕРП-то, където мажоритарен собственик е германската Е.ОН, трябва да бъдат продадени до края на годината, заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков. Вчера правителството реши да прехвърли държавната строителна фирма "Монтажи" от структурата на Българския енергиен холдинг в Държавната консолидационна компания (ДКК), чрез която ще се продават държавни активи от Агенцията за приватизация. Все още не е уточнен методът, по който ще се продават "Монтажи", но при всички случаи ще пуснем мажоритарен пакет, каза министър Трайков. Той допълни, че за продажбата на държавния дял в "Е.ОН България мрежи" и "Е.ОН България продажби" предстои чрез конкурс да бъде избран инвестиционния посредник. Плановете на кабинета бяха 33% на държавата да се пуснат на борсата. "Все още чакам решението на надзорния съвет на "Булгатабак" за избор на консултант по продажбата, но консултантът така или иначе работи и до края на годината ще продадем тази компания", каза министър Трайков.
Източник: Дневник (05.08.2010)

Правителството отмени частта от Разпореждане 3 от май 2009 г., която предвиждаше „Монтажи“ ЕАД да бъде включено в структурата на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, съобщи пресслужбата на кабинета. Непостигането на целите, за които е създаден енергийният холдинг, прави ненужно разширяването на неговата дейност чрез включване в структурата му на други дружества. Във връзка с това и с оглед на обстоятелството, че „Монтажи“ ЕАД подлежи на приватизация, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма смята за целесъобразно дружеството да бъде включено в структурата на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. Целта е продажбата на акциите от капитала на „Монтажи“, които ще бъдат апортирани в капитала на ДКК, да бъде осъществена от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Паричните постъпления от продажбата ще бъдат преведени по сметка на ДКК с оглед на реализиране на печалба и изплащане на дивидент.
Източник: Инвестор.БГ (06.08.2010)

Стратегията за продажбата на ВМЗ-Сопот ще е готова на 20 август Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Визитка Емил Караниколов е на 30 години. През 2001 г. завършва УНСС специалност “Право”, а в 2003 г. е назначен като юрисконсулт в общинска фирма “Туристическо обслужване”. От 2004 г. преминава на същата позиция в Столичната община. От 2006 г. е сътрудник-юрист в кабинета на г-жа Юлия Ненкова, а от началото на 2010 г. директор на специализираната администрация в Областна управа- София. От 27.05.2010 г. е изпълнителен директор на АПСК. - Г-н Караниколов, отскоро вие сте изпълнителен директор на новата Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Как приемате поста си? - Аз съм на този пост от 1 юни. Приемам отговорно ангажимента и доверието, което Министерският съвет ми е гласувал. Смятам, че и двамата ми колеги от изпълнителния съвет също са изключителни професионалисти – един юрист и един икономист. С тях за два месеца успяхме да се сработим и да изградим чудесен екип. За този период формирахме и единно виждане за това как трябва да продължат процесите на приватизация и следприватизационния контрол. Постигнахме съгласие и по най-важната ни цел - запазване и защита на обществения и държавния интерес. Важно е да подчертая и изключително конструктивния диалог, който водим с Надзорния съвет на агенцията. - Очертава се, че първата ви сделка ще е и тест за вашата работа, тъй като става дума за емблематичната приватизация на „Булгартабак холдинг“. Какви са очакванията ви? - За мен всъщност първият тест е да осъществим реалното обединяване на двете досега съществуващи агенции – за приватизация и следприватизационен контрол. Летните ваканционни месеци ни дадоха нужното време да съсредоточим вниманието си върху процеса на преструктуриране и вече сме на финалната права - имаме приет устройствен правилник, утвърден от Надзорния съвет и внесен в Министерския съвет. Паралелно с това продължава и работата върху предстоящите приватизационни процедури. Моето виждане е, че всяка една от тях е важна и подходът към нея ще е индивидуален. - И все пак – сделката за „Булгартабак“ предстои. Смятате ли, че прогнозата на икономическия министър Трайчо Трайков за приходи от тази сделка поне 100 млн. евро са реални? - Разбирам, че това е сделка, която е фокусирала обществения интерес през годините. До финализиране обаче така и не се стига. Ето защо ние трябва да подходим изключително внимателно към приватизационната продажба на холдинга. На този етап договорът с инвестиционния консултант „Ситигруп“ е подписан от Изпълнителния съвет и внесен за разглеждане в Надзорния съвет. Чакаме неговото решение. Що се отнася до очакванията за възможната цена на “Булгартабак”, аз се надявам, че можем да постигнем и по-добри ценови параметри от посочените от министър Трайков. Но сами разбирате, че в момента положението на пазара е доста неблагоприятно. Световната финансова криза направи инвеститорите консервативни и предпазливи, което доведе до сериозен отлив на свежи капитали от българския пазар. Това повлия отрицателно и на всички наши усилия за реализиране на приватизационни сделки от началото на годината. Като прибавим и активното предлагане на апетитни държавни предприятия през последните месеци в Гърция и Турция, съществува реална възможност големите инвеститори да се насочват и натам. Въпреки всичко ние ще работим за постигане на успешна сделка, дори за повече от 100 млн. евро, макар че конюнктурата на пазара е изключително трудна. - В момента няма реален договор с консултанта и той не работи по сделката? - Реално няма, но от проведените разговори със “Ситигруп” стана ясно, че екипът им извършва предварителни маркетингови проучвания. Според тях на този етап има индикативен интерес към холдинга. - Докъде стигна приватизацията на ВМЗ-Сопот, за която непрекъснато се говори, но няма реални действия? - Преди около месец се запознахме със стратегията за приватизацията на ВМЗ-Сопот. Оказа се, че според нея реално не се дава възможност в приватизацията на дружеството да участват български инвеститори. Това за нас не беше приемливо, затова с една заповед на министъра на икономиката беше назначена работна група със задължение да актуализира стратегията. Срокът за това е 20 август, а аз съм председател на работната група. Ние вече изготвихме нашите предложения и ги изпратихме за съгласуване в ДАНС и МВР. Така че ще спазим определения срок. Знаете, че след това тя ще бъде внесена за разглеждане и одобрение в Министерския съвет и Народното събрание. След като и парламентът я одобри, започваме активна работа и по тази сделка. - Какви са вашите очаквания по отношение на предприятията от забранителния списък? Кога според вас дружества от него ще влязат в ресурса на агенцията? - С колегите от Изпълнителния съвет се запознахме с дружествата, които са включени в списъка към Приложение 1 от ЗПСК. Започнали сме предварителни разговори с различните министерства за кои от техните дружества е удачно да бъдат извадени от него. Вече имаме напредък с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Оттам са дали съгласие за изваждане на няколко дружества. Не искам обаче да коментирам, преди да са взети окончателните решения. Знаете, че след правителството тази стъпка трябва да бъде одобрена и от Народното събрание. - Обикновено при такива действия се създава конфликт на интереси между ведомствата и приватизационната агенция, тъй като тези предприятия вече няма да са пряко подчинени на министрите. Често подобни предприятия, въпреки че са в забранителния списък за приватизация, се оказват частни в един момент – пример за това е Пловдивският панаир. Сега как стоят нещата? - Радвам се, че работим в пълен синхрон с всички министри. Дори мога да кажа, че те оценяват високо необходимостта от подобни разговори и актуализацията на т.нар. забранителен списък. Например в момента преговаряме за възможността да извадим от списъка “Индустриална зона - Свиленград”. Смятам, че и самите министерства са заинтересовани от изваждането на предприятия и бъдещата им приватизация. Те съзнават, че тези дружества носят само загуби на държавата. Приходите са много по-малко от разходите им. Ако дадено дружество е работещо, бих разбрал нуждата дадено предприятие да се запази като държавно и да се получават приходи от дейността му. Но когато това е свързано само с разходи, по-добре е държавата да се освободи от него. - Кои ще са най-интересните приватизационни сделки за предприятия от този списък? - За мен има доста интересни дружества, но засега ще се въздържа да бъда по-конкретен. - Какви са конкретните ви планове за приватизация през тази година извън известните вече миноритарни дялове от предприятия? - Един от основните ни приоритети, разбира се, е „Булгартабак холдинг“, но предвид процедурата и сроковете сделката ще продължи и през следващата 2011 г. Също така и миноритарните дялове на електроразпределителните дружества в Североизточна България, където мажоритарен собственик е немската компания ЕОН. Имаме писмо от Министерството на икономиката, че 33-процентният дял ще бъде апортиран в Държавната консолидационна компания и се предвижда да бъдат продадени чрез борсата. Сроковете по тази процедура са обаче такива, че дори най-оптимистичните прогнози са за приключване на сделката едва в началото на следващата година. - Досега Агенцията за следприватизационен контрол доказа своята неефективност, най-малкото защото всяко нейно решение трябваше да бъде потвърдено от съда. Когато обаче купувачът е извън страната, това води до многогодишни съдебни битки. Как смятате да оптимизирате контрола по спазване на приватизационните ангажименти от страна на купувачите? - На този етап дейността е оптимизирана с изменението на закона от 5 март тази година, което дава възможност на АПСК да ипотекира имущество както на купувача, така и на самото предприятие. Имаме възможност да налагаме ипотека като защитна мярка. - Но в момента собственикът на БТК разпродава имоти? - Да, защото ние не сме привилегирован кредитор. Върху почти цялото имущество на БТК има учреден особен залог. Изключвам 2-3 имота, които ние сме ипотекирали. - В чия полза е този залог? - Не мога да кажа. Но държавата ще си изземе евентуално някакви пари, след като бъде удовлетворен първият кредитор, а това не сме ние. Контролът по сделките в миналото не е бил достатъчно добър, защото купувачите се научиха да използват вратичките в закона. Не казвам, че те са некоректни или не – просто използват възможностите, които им дава законодателството. Обикновено те си прехвърлят всички активи и остава едно кухо дружество - купувач. Нашите претенции са именно към него. Съдът ни признава всички искове, но реално ние няма какво да вземем. Заради това в момента правим анализ какви са приходите, които ще можем да съберем след такива съдебни решения. Имаме и изпълнителни листове. Дали сме ги на частни и на държавни съдебни изпълнители, но колегите вдигат рамене и казват: „Разберете ни, просто няма какво да съберем!“ Затова сегашният механизъм, който прие Народното събрание, е работещ, той е превантивна мярка за защита на държавния и обществения интерес.
Източник: Класа (16.08.2010)

Министерство на финансите е предложило държавната компания "Информационно обслужване" АД да се извади от списъка с компании, които не може да се приватизират, но въпреки това не смята на този етап да продава своите 99.49% в капитала. Това съобщиха вчера от ведомството на Симеон Дянков, след като преди това експерти от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма обясниха, че след изваждане на компанията от списъка тя ще бъде предложена за продажба. Според тях приватизацията щяла да стане или през Държавната консолидационна компания, която беше специално сформирана, за да не постъпват парите от продажбата на държавни компании в Сребърния фонд, или през Агенцията за приватизация. В края на работния ден от икономическото министерство признаха неофициално, че са допуснали грешка и продажба на дружеството не се предвижда. Източници на "Дневник" от компанията, заявиха, че тя разполага с недвижими имоти с обща разгъната площ 90 хил. кв.м, а в същото време едва 4% от приходите й се формират от наеми. В голямата си част сградите са по-стари от 40 години, които с години не били ремонтирани и се делят с НСИ. Затова в момента се обсъжда оптимизация на разходите за поддръжка, но не е взимано решение нито за продажби на имотите, нито за отдаване под наем. "Информационно обслужване" е компанията, която се грижи за информационните системи на приходните агенции (НАП и митниците), преброяване на изборните резултати, поддържане на системите с личните данни на българските граждани ЕСГРАОН и още редица системи. Миналата година след изборите се разбра, че представители на ръководството й са разхищавали средства за представителни разходи, а участниците в надзорния съвет са получавали големи възнаграждения за няколко заседания годишно. Председател на управителния съвет в последната година на тройната коалиция бе съветникът на тогавашния премиер Сергей Станишев - Азер Меликов. Източник от Министерството на финансите коментира, че в много държави има подобни компании, които да поддържат информационни масиви и да обслужват функционирането на информационните системи в публичните институции. "Тази дейност е отговорна и е редно да се осъществява от държавна компания. Има дори много сходни процеси, които са пръснати, а може да се включат в дейността на "Информационно обслужване", с което компанията ще се превърне в пълноценен системен интегратор", заяви той.
Източник: Дневник (26.08.2010)

Държавата може да пусне за продажба туристическа фирма и лаборатория за розово масло Министерството на икономиката анализира възможността да извади фирмите "Държавна лаборатория "Българска роза" и "ВМТ-Орбита" от забранителния списък за раздържавяване, каза Лъчезар Борисов от отдел "Управление и преструктуриране на държавната собственост" към ведомството. Фирмите са избрани, тъй като печелят малко и не са особено важни като останалите дружества в него, добави той. Все още не е ясно дали двете компании ще бъдат вписани в капитала на създадената наскоро Държавна консолидационна компания (ДКК), чрез която да бъдат приватизирани. "Ще направим анализ кой е най-добрият начин за продажбата", обясни Борисов. Той обаче уточни, че дори и да влязат в капитала на ДКК, фирмите пак ще бъдат продадени през Агенцията за приватизация, която ще трябва да избере дали това да стане с търг, конкурс или през борсата. От министерството на икономиката обясниха, че "Държавна лаборатория "Българска роза" преди години е произвеждала розово масло, но сега само отдава сградата си за склад. От фирмата обаче обясниха, че основната им дейност е да издават сертификати за качество на производителите на розово масло. Имали трезор за маслото, но то стояло там, за да може да се изследва. "Работим с най-големите производители в България като "Еньо Бончев продакшън", "Булаттарс", "Гален-Н" и "Дамасцена", обясни директорът Димитър Кунов. Той добави, че има още няколко подобни лаборатории в страната, но сертификатът на държавната бил най-познат по света. "В Япония не купуват масло без нашия сертификат", каза Кунов. Той заяви, че през миналата година държавното дружество е било на печалба от 10 хил. лв., като предишните две години е регистрирало загуби от 2 хил. лв. (през 2008 г.) и 3 хил. лв. (през 2007 г.). "Проблемът е, че няма закон, който да регулира бизнеса, и се борим с конкурентите", добави ръководителят на лаботаротията, в която в момента работят петима служители. Според него основен интерес при приватизацията на дружеството може да е сградата, която се намира в центъра на София на ул. "Иван Вазов" 3. Другото дружество, което вероятно ще бъде раздържавено - "ВМТ-Орбита", се занимава с туризъм. Предлага туроператорски услуги и има база в Батак. Според отчета на фирмата в търговския регистър тя е на печалба от 8 хил. лв. за 2009 г. Справка във фирмения регистър ДАКСИ показва, че малко под 2% от дружеството са собственост на частни лица, които ги придобиват след реституция.
Източник: Дневник (30.08.2010)

Първите 7 дружества с над 50% държавно участие, които ще бъдат обявени най-скоро за приватизация от държавата, станаха ясни вчера. Кабинетът с промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол извади от забранителния списък дружества, контролирани в момента от регионалното, икономическото и финансовото министерство. Най-апетитното сред фирмите е скандалното "Информационно обслужване", което се контролира от финансовия министър Симеон Дянков. За готвената приватизация на държавната IT фирма се разбра още в края на август. Тогава обаче се получи разнобой между МФ и Министерството на икономиката. Ведомството на Трайков обяви, че целта на стъпката е приватизация, но екипът на Симеон Дянков отричаше това. Тогава Дянков твърдеше, че активите на "Информационно обслужване" ще влязат в Държавната консолидационна компания, която по принцип обединява миноритарните дялове на държавата в много предприятия. От решението на кабинета вчера още се разбра, че министър Росен Плевнелиев е предложил за раздържавяване "Техноекспортстрой", "Водоснабдяване и канализация" ООД - Кюстендил, "Картография" ЕООД, София и "ЦЕСИ Инвест" ЕООД и "Строй" ЕАД - София. Икономическият министър Трайчо Трайков очаквано пусна за раздържавяване "Държавна лаборатория - Българска роза" ЕООД София и "BМТ Орбита".
Източник: Сега (15.09.2010)

Борса със затихващи функции Нерешителните и на моменти неясни действия на държавата са на път да провалят още една точка от управленската програма на ГЕРБ - развитието на капиталовия пазар. Повече от година след промяната на властта българският капиталов пазар се намира в същото състояние на командно дишане. Българската фондова борса пък продължава да бъде на тезгяха за продан, но ако преди година за държавния дял имаше опашка от кандидати, сега и тях вече ги няма. И докато преди години германци, австрийци, поляци и гърци се надпреварваха да придобият дял от борсата, то сега картината е коренно различна. "Сделки по сливания и придобивания не коментираме, тъй като сме публично дружество", казаха за в. "Пари" от вечно спряганата за най-голям фаворит за БФБ Deutsche Boerse. От другия кандидат-купувач, виенската борса, обаче отново потвърдиха, че все пак имат желание да станат акционер. "Имаме интерес към българската борса, но не сме в каквито и да било преговори за покупката й", коментира главният изпълнителен директор на Wiener Boerse Хайнрих Шалер, друг от обичайните заподозрени. По пътя към приватизацията Решението за продажба на държавния дял зависи от средносрочното развитие на борсата след придобиването на публичен статут и подобрение на финансовите резултати, каза членът на съвета на директорите на БФБ Георги Български, който отскоро е представител на държавата в ръководството на борсовия оператор. Всъщност кадровите промени в БФБ и Комисията за финансов надзор, както и увеличението на капитала в борсата, след което държавата вече държи 50+%, са единствените реални действия по изпълнението на правителствената стратегия. Най-вероятно увеличението на капитала е правилно от стратегическа гледна точка, защото купувач в една компания по-лесно се намира за контролния пакет акции, отколкото за миноритарен. Начинът, по който беше извършено то обаче, е пример за най-лошите корпоративни практики и когато се прави от държавата, е повече от обезпокоителен, най-вече за инвеститорите. Защото сега държавата придоби малка част от капитала, но каква е гаранцията, че няма да измисли и други механизми за контрол - златна акция или просто национализация, колкото и да е невероятно. По нечий план Според Министерството на финансите всичко върви по план и ръководството на борсата има строга поредици от действия, които изпълнява. Това сигурно е така. Мениджмънтът на компанията наскоро обяви началото на съвместен проект с македонската и сръбската борса. Ефектът от него не е много измерим, но създава усещането за стремеж по-голяма свързаност на пазарите с цел привличане на инвеститор. "Едва ли трябва да залагаме на това, че ще дойде инвеститор, който да купи и трите борси", прогнозира изпълнителният директор на БФБ Иван Такев. По думите му целта на проекта е да покаже, че пазарите може да работят добре съвместно. Държавата си пази дяловете Политиката на правителството по съживяването на българския капиталов пазар чрез листване на държавни компании и дялове в смесени дружества остава доста хаотична. Първото дружество, което трябваше да излезе на БФБ, е "Булгартрансгаз". Миналата седмица обаче стана ясно, че вече е задействана процедурата по качването на "Е.ОН България" на борсата и само трябва да се начертаят конкретните стъпки по листването. Делът на държавата в "Е.ОН България" обаче е миноритарен и по предварителен план продажбата му трябваше да стане чрез консолидационна компания. Всички тези неясноти не подобряват интереса към борсата още повече пък на инвеститорите. Доверието си тръгва Доверието в борсата пък рязко се подрива и от случващото се с компаниите на Васил Божков. Невъзможността за реален контрол от страна на държавата чрез КФН на действия, каквито се случиха в "Мостстрой" и "Холдинг пътища" (на стр. 11), допълнително внася недоверие на инвеститорите. А където няма доверие, няма и пазар. В условията на слаб пазар борсата няма как да печели от нови емитенти и от такси. Когато пък финансовите й резултати са слаби, няма интерес за придобиване на дял от нея. И така спиралата се завърта отново. Какво трябва да се направи според МФ: 1. Да се увеличи капиталът на БФБ 2. Да се повиши прозрачността на капиталовия пазар 3. Да се придобие публичен статут на БФБ 4. Да се листват атрактивни държавни дружества на борсата Какво трябва да се направи според бизнеса: 1. Да се даде право на Сребърния фонд да инвестира на БФБ 2. Да се намалят рестрикциите пред пенсионните фондове при инвестиции на българския пазар 3. Да се въведат данъчни облекчения за инвестиране във взаимни фондове 4. Да се листват държавни енергийни компании на борсата
Източник: Пари (08.10.2010)

Енергетиката остава най-печеливша за държавата Енергетиката продължава да е най-печелившият сектор за държавата, а там, където има силно правителствено субсидиране като транспорта, проблемите се задълбочават. Това показват отчетите на държавните компании към края на септември, публикувани на сайта на Министерството на финансите. При болниците резултатите са противоречиви, а от дружествата в структурата на финансовото и военното ведомство има влошаване на резултатите. Най-голяма печалба от енергийните дружества отчита Националната електрическа компания (НЕК) - тя достига малко над 130 млн. лв. при загуба от над 17 млн. лв. за същия период година по-рано. Сред рекордьорите по печалба е и АЕЦ "Козлодуй". Нетният финансов резултат на централата се повишава със 76% до 116.6 млн. лв. Основната причина за това обаче е отложен разход за извозване на отработено ядрено гориво, което е спестило на компанията 42.6 млн. лв. Този разход обаче ще бъде направен през някой от следващите периоди. Общите приходи на компанията се повишават с 10% до 594 млн. лв. Енергийният системен оператор е на сериозна печалба от почти 52 млн. лв. при загуба от 50 млн. лв. година по-рано. Причината са свитите разходи, докато приходите остават почти без промяна. Енергийния холдинг (БЕХ) също може да се похвали със сериозен ръст на печалбата - тя расте с над 41% до 104.3 млн. лв. Спад на печалбата обаче регистрира държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Тя се свива с 67% до 28.3 млн. лв., след като значително се свиват приходите от продажби на енергия. При "Булгаргаз" има повишение на доставките на газ с почти 8% до 1.875 млрд. куб. метра, но приходите намаляват заради по-ниската средна цена на газа за периода. Така продажбите са за 809 млн. лв. при 887.6 млн. година по-рано. Това заедно с продажбите под себестойност е и причината компанията да продължава да е на загуба от 53.4 млн. лв. при печалба от 67 млн. лв. година по-рано. В Държавната консолидационна компания (ДКК) може да не е постъпил и лев от приватизация за деветмесечието, но за сметка на това тя е направила разходи за поддръжка на персонал от 129 хил. лв. Освен това има и плащания по външни услуги за 114 хил. лв. Общите й разходи са 327 хил. лв., а приходите са 96 хил. лв., които идват от лихви. Така загубата на компанията, която беше направена, за да акумулира приходите от приватизация, като се заобиколи Сребърният фонд, е 229 хил. лв. към края на септември. Болното място на българския държавен транспорт - сериозно субсидираната БДЖ, увеличава загубата си в края на септември 2010 г. На индивидуална основа холдингът има 6 пъти по-голям отрицателен финансов резултат - 36 млн. лв. Подобряването на крайния резултат на дъщерните дружества за превоз на товари и пътници ограничава увеличаването на загубата на групово ниво до 40 на сто. Така тя реализира обща загуба от 62 млн. лв. Последните няколко месеца товарните превози започват да се увеличават заради раздвижването на икономическата активност. Все още обаче те са под тези от края на септември 2009 г. "Български пощи" свива съществено печалбата си в края на септември и вече излиза на загуба от 822 хил. лв. при печалба от 2.8 млн. лв. Основна причина за това са по-малкото постъпления от пощенски услуги. От по-крупните компании в портфейла на транспортното министерство единствено "Летище София" запазва постигната миналата година печалба на 11 млн. лв. при 7% спад в приходите си. Сериозно е влошаването на финансовото положение в компанията на военното министерство "Терем" - Хан Крум. За деветте месеца загубата й достига 3.115 млн. лв., след като за същия период на миналата година е била 2.38 млн. лв. Подобно е и положението в останалите компании от групата, като на консолидирано ниво холдингът "Терем" бележи спад на печалбата с 64% на годишна база до 822 хил. лв. Най-противоречиво е представянето на болничните заведения. Спад на печалбите има в многопрофилните болници на Русе и Варна, както и столичната "Света Ана". На загуба е ИСУЛ, а финансовото си състояние подобряват "Александровска" и "Св. Георги" - Пловдив. Агенцията за дипломатически имоти и собственост (АДИС), която се държи от външно министерство, отчита спад на печалбата до 2.687 млн. лв., след като през 2009 г. тя е била 4.892 млн. лв. Малко над 40% спад на печалбата до 1.755 млн. лв. има и при "Информационно обслужване", което е в структурата на Министерството на финансите.
Източник: Дневник (02.11.2010)

За първи път от началото на мандата си правителството ще се опита да осигури допълнително средства за бюджета чрез приватизация. На предстоящия централизиран публичен търг, който ще се извърши през Българската фондова борса, ще бъдат предложени дялове от 31 компании. Той ще се проведе шест дни след като бъде публикувано съобщение в Държавен вестник и ще продължи една седмица. За разлика от последните търгове сега няколко дружества ще се продават срещу парични средства, от които трябва да се получат почти 80 млн. лв. Компанията, която прави най-сериозно впечатление, е "Монтажи" - 100% от нея се продават за малко над 70 млн. лв. През лятото тя беше вкарана в Държавната консолидационна компания с цел постъпленията от приватизацията да отидат директно в бюджета и да се заобиколи Сребърният фонд. Почти 7 млн. лв. ще се търсят и с продажбата на 46% от капитала на "Транзитна търговска зона" - Варна, но тя не е в консолидационната компания, което означава, че парите от нея ще отидат в Сребърния фонд. За 46% от пловдивската свободна зона се искат 1.56 млн. лв. Останалата част от дяловете в дружествата на централизирания търг се продават срещу компенсаторки или за дребни суми, което означава, че реални или големи постъпления от тях няма да има. Именно приватизацията беше заложена като основен източник за приходи в антикризисния план на правителството за тази година. Статистиката обаче е красноречива - за първото полугодие приходите от нея бяха едва 14.24 лв., а за второто полугодие реални сделки поне досега няма. В антикризисния план бяха заложени приходи от нея от над 200 млн. лв. Според представители на борсовите среди заложените цени, особено за "Монтажи", са нереални. "Не съм запознат детайлно с компанията, само с основните й параметри, но те поне ми говорят, че цената е висока. Държавата е трябвало да го продаде преди години, когато нямаше криза и приходите му са били по-високи", коментира Гено Тонев, инвестиционен консултант в управляващото дружество "Юг маркет". Според информационния му меморандум то е работещо, занимава се с промишлени и енергийни проекти и през последните години е работило върху проекти за сероочистки на ТЕЦ "Марица-изток 2", изработки на конструкции, електромонтажни работи в централата. Според информацията на АП най-високата печалба на "Монтажи" от 2005 до 2009 г. е била точно за миналата година – 534 хил. лв. От оперативна дейност обаче компанията е имала 20 млн. лв. приходи за миналата година, с над 20% по-малко, отколкото за 2008 г. От АП изтъкват, че дружеството има имоти с обща площ 383 хил. кв.м из цялата страна и сгради с разгърната площ 137 хил. кв.м. Сред другите по-интересни дялове, предлагани на идния търг, са тези на "Нестле айс крийм България", "Транзитна търговска зона" - Варна, 46% от "Свободна зона Пловдив", "Хюндай хеви индъстрис Ко България". От тях само последното ще се предлага срещу компенсаторки, за другите държавата ще иска пари. За близо 11% от "Нестле айс крийм" държавата ще иска поне 389 хил. лв. Това е остатъчният дял след приватизацията на мажоритарния пакет в компанията. В момента тя е собственост на швейцарската "Нестле". Към края на първото полугодие сладоледената компания има 199 хил. лв. печалба и 24.5 млн. лв. приходи. Минималната цена за 0.006% от капитала на "Хюндай хеви индъстрис" е 3522 лв., но обърнато в компенсаторки, цената би била между 600 и 1224 лв. в зависимост от вида им. На Българската фондова борса се търгуват три вида компенсаторни инструменти, като вчера записите поевтиняха със 7.5%, а боновете поскъпнаха със 7 на сто. За "Транзитна зона" - Варна, миналия път нямаше кандидати и затова държавата намали с 30% първоначалната цена на дяловете си. Иска минимум 1000 лв. Подобна е ситуацията и с "Лесилхарт", също предлагано вече на търг с намалена цена.
Източник: Дневник (07.12.2010)