Свръхнационализация на ВМЗ Преди седмица новите управляващи измислиха сделка-шедьовър - сградата на затъналото БДЖ да бъде купена от най-платежоспособната държавна фирма в транспорта РВД, с абсурдното обяснение за нужда от представителен офис в центъра, въпреки че клиентите й са на летището. Ако си мислите, че това е върха, то в понеделник, той беше надскочен. "Държавната консолидационна компания", която е касичка за парите от приватизация, създадена само с цел да се заобикаля законовото изискване тези постъпления да влизат в Сребърния фонд, изля 27.5 млн. лв. в отново държавното ВМЗ. За да не стачкуват работниците на завода, че нямат заплати, управляващите за пореден път пилеят пари на данъкоплатците. Схемата е следната - "Държавната консолидационна компания" (ДКК) придобива миноритарен пакет акции в сопотския оръжеен завод чрез увеличение на капитала, което вече е внесено за вписване в Търговския регистър. Така работниците ще получат забавените си заплати и според съобщението на Министерство на икономиката, енергетиката "се рестартира производството". Според министър Драгомир Стойнев тази мярка е за стабилизиране и развитие на компанията. Нищо, че подобни "жестове" правеше и предишното правителство на ГЕРБ, а резултатът е, че ВМЗ продължава да е затънало в дългове, без достатъчно оборотни средства, без възможност да си изпълни поетите поръчки (когато ги има) и с хронично забавени заплати. За да се разбере абсурността на сделката трябва да се опишат накратко главните герои ВМЗ и ДКК. По неофициална информация миналата година приходите на сопотското дружество са били по-малко от 70 млн. лв., а през първото тримесечие са били едва около 10 млн. лв. През 2010 г. оборотът е надминавал 80 млн. лв. Загубата е нещо обичайно за производителя на оръжие - от 6 до 20 млн. лв. в последните години, и 3 млн. лв. през първите три месеца на тази. Последните данни за задълженията са за над 150 млн. лв., от които една трета са към държавата. Накратко - заводът от години е фалирал. ДКК е най-печелившото дружество в държавата. Средствата му дойдоха от продажбата на миноритарните държавни дялове в ЕРП-тата. Така през 2011 г. приходите на дружеството от това бяха 93 млн. лв., а за миналата 186 млн. лв. Дружеството има по един милион разходи, а останалото е чиста печалба. Самата компания беше измислена от ГЕРБ, за да събира приходи от приватизация, които да влизат директно в изтънелия държавен бюджет, а не в Сребърния фонд. След операцията с ВМЗ излиза, че дружеството има нова цел - събраните от приватизация пари да отиват за спасяване на затънали фирми. Звучи иронично, но за сделката е искано разрешение за намаляване на държавното участие от Агенцията за приватизация. Нищо че ДКК е 100% държавна компания и всъщност смяна на собствеността на практика няма. Даването на държавна помощ е забранено от закона и вероятно за това се е стигнало до схемата с увеличение на капитала. Това обаче е само проформа и Европейската комисия може да забележи сделката, да я разследва и евентуално да глоби България. Операцията не е прецедент - управляващите и при ГЕРБ наливаха средства във ВМЗ, но не толкова грубо и в такъв мащаб. В началото на годината оръжейният търговец "Кинтекс" преведе 1 млн. лв. авансово по поръчки, с които бяха платени заплати. Последва ново финансиране от 6-7 млн. лв., без официална информация кой е платил парите. Източници посочиха, че това отново е бил "Кинтекс". Заради заплахата от стачки ВМЗ се превърна в една от първите конкретни задачи на министър Стойнев. Той посети завода и съобщи, че спира приватизацията му. И държавата ще решава проблемите му. Засега е видимо само наливането на пари. Няма информация има ли поръчки, нито пък за какво точно ще се изхарчат новоналетите милиони. От съобщението на министерството става ясно, че "са погасени неотложни задължения, изплащат се работни заплати и се рестартира производството". Към работниците задължението е било за "две заплати и половина и два аванса", което означава няколко милиона лева. Така и не е ясно обаче какво ще се случи след като забавените заплати бъдат изплатени, а парите от новата помощ свършат. От години ВМЗ страда хронично от липса на пари и преди няколко месеца директорът му Иван Стоенчев призна, че трябва да избират дали да плащат заплати или да купят материали, за да си изпълняват поръчките. Остава и проблемът с работещите и колективния им трудов договор. В края на миналата година единственият кандидат за приватизацията на завода - "Емко", се отказа заради подписания малко преди това социален договор със синдикатите, който на практика правеше почти невъзможно съкращаването на персонал. Малко след неговото оттегляне държавата все пак направи съкращения и така персоналът на ВМЗ намаля с над 800 души, от около 3000 работници преди проваления опит за раздържавяване. Според съобщението на министерството мярката с преливането на пари от държавата е част от доклад за стабилизирането на предприятието, приет от Министерския съвет на 19 юни. И досега не е ясно какво точно пише в този доклад, като опитите да намерим информация тогава завършиха неуспешно, а неофициални източници от правителството уточниха, че икономическия министър Драгомир Стойнев дори е настоявал точката в дневния ред изобщо да не бъде обявявана. По повод новата държавна помощ Стойнев коментира, че "са необходими усилия в две посоки – активно търсене на нови поръчки и много висока ефективност и прозрачност при управлението на дружеството и изпълнението на текущите поръчки". Ни дума, че частен собственик може по-ефективно да управлява предприятие и да намира и изпълнява договори. И че парите от приватизация на ЕРП можеха да отидат за нещо по-градивно, а не да потъват в бездънна яма.
Източник: Капитал (02.07.2013)

ВМЗ получи 27,5 млн. лв. Акции на стойност 27,5 млн. лева във ВМЗ Сопот придоби Държавната консолидационна компания (ДКК) чрез процедура по увеличение на капитала на дружеството. Това е стъпка от преструктурирането на дружеството, предприето в отговор на поетите ангажименти от страна на министъра на икономиката Драгомир Стойнев. По този начин в компанията е инжектиран финансов ресурс от 27,5 млн. лева, от които са погасени неотложни задължения, изплащат се работни заплати и се рестартира производството. Същевременно вчера Пламен Славов от "Коалиция за България", заяви, че от ВМЗ са източени 60 млн. лева по време на управлението на ГЕРБ. "Трябва да бъде потърсена отговорност на мениджърския екип за това", заяви той в Пловдив.
Източник: Стандарт (02.07.2013)

ВМЗ или как с пари от приватизация правим национализация Когато пред и следизборно БСП активно обясняваше, колко е съсипана икономиката и какви спешни мерки трябват, тя се концентрираше върху бизнес среда, разплащане на държавата и други смислено звучащи идеи. Първите действия на управляващите обаче набързо минаха в съвсем друга плоскост. Последната набързо реализирана идея - да се извадят 27.5 млн. лв. приходи от приватизация и да се хвърлят в ямата на "ВМЗ- Сопот", надминава дори кабинета "Борисов", който преливаше пари от печелившата "Кинтекс" към закъсалия машиностроител. Парите, които икономическият министър Драгомир Стойнев представи като част от стратегия за оздравяване на оръжейния завод, бяха точно определени от читател във форума на "Капитал" - "С пари от приватизация ще правим национализация". В разрез със заявеното намерение за прозрачно управление, от министерството не дадоха обяснение на един куп въпроси: Защо точно тези средства, получени от продажбата на държавни дялове в електроразпределителните компании? Защо точно толковa? Защо точно във "ВМЗ"? Какъв точно проблем ще бъде решен с тези 27.5 млн. лв., за които дори не беше обяснено как точно ще се разпределят? И защо досега "планът за преструктуриране на ВМЗ" така и не е публикуван? А дали държавата се сети да попита последния кандидат-купувач на вазовските заводи, който поне в началото на годината имаше идея как да осигури бъдещето на предприятието в Сопот.? Първо - тези пари са откраднати от нас, данъкоплатците, защото "Държавната консолидационна компания" (ДКК), от която бяха извадени, е касичката, направена за заобикаляне на Сребърния фонд. По закон постъпленията от приватизация трябва да влизат в него, но вместо това държавните дялове се прехвърлят в компанията и тя ги продава и разпределя дивидент за държавата, което йезуитски се тълкува, че не приватизация. Така в Сребърния фонд постъпват трохи, а последните останали по-големи привазационни сделки се кешират в ДКК. Накратко - парите за временно решаване на проблемите във "ВМЗ" са пари на бъдещите пенсионери. Второ - като се платят сега заплати и евентуално се осигурят пари за материали, какво ще се случи следващия месец? От коя държавна фирма ще се извади нов заем и щом досега приходите от поръчки не са стигали за редовно плащане на заплати във ВМЗ-Сопот, как това ще промени с отпускането на няколко милиона. Трето - как така държавата помага на търговско дружество и не поставя ли това в неравностойно положение останалите фирми? Не е справедливо и не е правилно някой да работи без заплащане, но с какво се гарантира, че без сериозни реформи служителите на ВМЗ няма пак да бъдат в същото положение и следващия месец, и по-следващия, и така до безкрай. Нека да е ясно - проблемите на "ВМЗ" не са от началото на това правителство и кабинетът "Орешарски" не е открил топлата вода, като опитва да погасява протести с пари. Само преди пет месеца в последните си дни кабинетът "Борисов" не само че рефинансира (макар и с по-малка сума) ВМЗ с пари от оръжейния търговец "Кинтекс", но и изтегли 800 млн. лева заем с извънредна емисия държавни ценни книжа, за да плати на зърнопроизводителите, които заплашиха да блокират София. Действително, парите така или иначе трябваше да се възстановят от ЕС и в средата на април те бяха внесени обратно във фискалния резерв (с настояване на служебния премиер Марин Райков това да се случи по-бързо). Сметката обаче не е толкова проста - чистата сума за субсидиите и дълга е възстановена, но държавната хазна е похарчила пари за комисиони и ще плаща лихви по емисията ДЦК. Само можем да гадаем колко по-ефективно биха могли да се използват тези пари за лихви, както и подхвърлената сума за "ВМЗ" и непрекъснатите дотации от бюджета за тютюнопроизводители, потънали стотици милиони в АЕЦ "Белене" и какво ли още не. Решенията, които очевидно са грешни и не спасиха предишното правителство от недоволство и оставка, не носят никаква поука и се забравят за часове. А това значи само едно - всички ще падаме в една и съща яма на абсурдните икономически решения отново и отново. Както ще пропаднат и парите във ВМЗ.
Източник: Капитал (03.07.2013)

Сопотски потайности Налетите в държавната ВМЗ - Сопот, 27.5 млн. лв. се харчат непрозрачно. Министерството на икономиката за какво отиват средствата и кой е техният получател. И въпреки че отговорът отне седмица, той съдържа само едно конкретно изречение - 20 млн. отиват за плащане на стари дългове, а остатъкът - за заплати и оборотни средства. Обяснението е, че информацията е класифицирана. Това обаче е публичен ресурс - парите за ВМЗ бяха предоставени под формата на увеличение на капитала от "Държавна консолидационна компания", в която постъпват средства от приватизация. Затова данъкоплатецът има право да знае за какво се разходват средствата. И няма как да е класифицирана информация размерът на просрочените заплати и как и кои кредитори са предпочетени, при положение че дружеството има над 150 млн. лв. дългове. Секретни може да са данните единствено за контрагентите по военните поръчки. Макар че при отпускането на помощта министерството на икономиката писмено обеща разходването да е напълно прозрачно, единственото конкретно число от помощта е сумата от 7.5 млн. лв., част от която е била използвана за изплащането на забавени заплати и за оборотни средства. Няма и разбивка за кое от двете по колко, но предвид, че разходите за персонала на месец са за над 1 млн. лв., а просрочените суми са за два месеца и половина, много е вероятно да почти всичко да е отишло по това направление. А оборотни средства са нужни, защото според близки до завода източници по вече предплатена поръчка средствата са изхарчени, а работата не е започнала. С останалите 20 млн. лв. са били погасени "неотложни задължения", но министерството отказа да отговори към кого точно и как е направен подборът на кредиторите. Мотивите на ведомството са, че това е класифицирана информация и не могат да се дадат конкретни данни. Сред оскъдната информация, давана преди време от министри, е, че само държавните публични дълговете са за над 50 млн. лв. Но има и частни кредитори с по няколко милиона вземания - като КТБ (която отпусна заем неотдавна) и към ПИБ (която пък преди време поиска несъстоятелност на ВМЗ). От години ВМЗ не публикува никакви финансови отчети, макар че като държавно дружество е задължено да го прави на всяко тримесечие на сайта на Министерството на финансите. С извинението за класифицирана информация от основния акционер от МИЕ отново отказаха да дадат официални данни за финансовото състояние на завода. От министерството посочиха, че отчетите могат да се получат само от ВМЗ, ако ръководството му прецени, че това няма да попречи на дейността на компанията. Само за сравнение - държавният оръжеен търговец "Кинтекс" публикува отчета си на всяко тримесечие. Но дружеството е печеливше и явно няма какво да крие. По неофициални данни, според които миналата година приходите на ВМЗ са били по-малко от 70 млн. лв., а през първото тримесечие са били едва около 10 млн. лв. През 2010 г. оборотът е надминавал 80 млн. лв. Загубата е нещо обичайно за производителя на оръжие - от 6 до 20 млн. лв. в последните години и 3 млн. лв. през първите три месеца на тази. Министерството не отговаря и на въпроса каква част от мощностите на сопотския завод са натоварени. Причината за въпроса е, че от началото на годината работниците първо бяха пуснати в неплатен отпуск заради липса на поръчки, а последваща информация не е разкривана. От министерството посочват, че с част от парите за оборотни средства ще се купуват материали, за да се "рестартира производството". Което вероятно означава, че такова не е имало отдавна.
Източник: Капитал (16.07.2013)

Активи на "Монтажи" излизат на търг Държавното строително дружество "Монтажи", за което преди няколко месеца имаше неуспешен опит за приватизация, е натрупало значителни задължения към служителите си и към Националната агенция по приходите. За да се покрият те, негов имот се продава на търг. Това стана ясно от регистъра на частните съдебни изпълнители, където е обявена продажба на общежитие в кв. "Дружба" в София, собственост на дружеството. Началната му цена е 1.417 млн. лв., а с парите трябва да бъдат покрити забавени заплати, осигуровки и данъци. В момента по делото за този имот взискатели са трима служители, но до разпределянето на парите към тях могат да се присъединят още, обясни Тодор Софрониев, юрист от кантората на съдебния изпълнител Милен Бъзински, чрез която се извършва продажбата. По думите му най-вероятно всички работници, които се присъединят към делото, ще си получат забавените заплати. Сумата за тях би била малка част от продажната цена на имота, ако се стигне до сделка, обясни Софрониев. Дълговете към НАП са за близо 1.853 млн. лв., като в тях влизат забавени данъци, осигуровки, включително за здраве, от 2011, 2012 г., а някои задължения са още от 2005 г. насам, каза юристът. Забавените заплати към тримата взискатели по делото са за около 30 хил. лв. В момента "Монтажи" е част от Държавната консолидационна компания (ДКК), където беше апортирана с цел продажба. Последният, трети, опит за приватизацията му обаче приключи неуспешно в края на миналата година, тъй като единственият останал кандидат "АТ Инженеринг 2000" не подаде обвързваща оферта. Първоначално държавата опита да продаде строителната компания през фондовата борса с начална цена 70 млн. лв., после го предложи за 60 млн. лв. и накрая стигна до продажба без конкретно искане за цена. След първоначално заявения интерес в последната процедура "Водстрой 98" и "Енемона" се отказаха, като остана само "АТ Инженеринг 2000". От Министерството на икономиката и енергетиката, което е принципал на "Монтажи", отказаха да коментират продажбата на имота в "Дружба". Оттам посочиха, че тя е заради вземания на работници и служители, към които са се присъединили и от НАП, а ДКК е била уведомена за нея. От ведомството не пожелаха да кажат нито какви са в момента общите задължения на "Монтажи", нито дали дружеството има намерение да плати дълговете, като посъветваха да се обърнем към частния съдебен изпълнител. Според последния отчет на дружеството за 2012 г. дълговете към служители са общо 1.6 млн. лв., от които 1.2 млн. лв. са с падеж до края на тази година. По неофициална информация на "Капитал Daily" от ръководството на "Монтажи" разчитат продажбата да бъде успешна и се надяват с нея да покрият поне част от задълженията си. От кантората на Милен Бъзински обясниха, че интерес към имота има и вече са му правени огледи. И в момента общежитието се използва, като част от него е дадена с дългосрочни наеми, но се предлага и само за нощувки, като живеещите не са само служители на "Монтажи". По думите на юриста Тодор Софрониев сградата е в добро състояние, може да се ремонтира и да се използва от евентуалния нов собственик, т.е. едва ли сделката би била само заради терен. Конструкцията на общежитието е панелна, завършено е през 1985 г., а разгърнатата му застроена площ е малко над 6 хил. кв.м. Към 20-етажната постройка се продават една по-ниска, предназначена за бистро, както и терен от над 2 дка. Парцелът е на границата до езерото в "Дружба" и в момента там се изгражда метростанция, разказа още Софрониев. Офертите за покупката на сградата и терена могат да се подават до 5 август, а на следващия ден те ще бъдат отворени, за да се избере купувач. Ако няма подадени предложения, имотът отново ще бъде пуснат на търг, но с намалена цена. Продажбата може да бъде спряна само ако през това време държавното предприятие плати дълговете си.
Източник: Капитал (18.07.2013)

Новият държавен инвеститор След като в началото на юли Държавната консолидационна компания наля 27.5 млн. лв. в капитала на ВМЗ - Сопот, сега става ясно, че подобна операция за 7 млн. лв. е направена и за още едно предприятие - "София тех парк". Това се е случило с протокол в последния ден на служебния министър Асен Василев, подписан от него. За операцията обаче няма официално съобщение - тя изникна в отчета на ДКК за първото полугодие, публикуван преди ден. Промяната е вписана в Търговския регистър в началото на юни. Поне добрата новина е, че за разлика от случая с ВМЗ, където стои подписът на министър Драгомир Стойнев, проектът за парка все пак има по-светло бъдеще. Поне за това говори заявеният до момента интерес от компании. Въпреки това неясно остава защо точно с парите от приватизация, които иначе трябваше да влизат в Сребърния фонд и да се използват в помощ на пенсионната система след години, трябва да се финансират бизнес проекти. Още повече че тези ресурси не са неизчерпаеми, а източниците им вече са на привършване. ДКК беше създадена при управлението на ГЕРБ, за да се заобиколи изискването парите от приватизация да отиват в Сребърния фонд. Най-вероятно средствата за "София тех парк" са били необходими, за да стартира самия проект. Неясно обаче остава защо нужното начално финансиране не е било намерено още при учредяването на парка. Намеренията за създаване на технологичен парк в София бяха обявени от президента Росен Плевнелиев по време на посещението му в САЩ миналата пролет. Самото дружество "София тех парк" беше регистрирано в средата на 2012 г. с едноличен собственик държавата, представлявана от икономическото министерство. В началото на тази година Министерството на отбраната прехвърли 270 дка имот на 4-ти километър в столицата на икономическото ведомство. На това място трябва да бъде изграден бъдещият парк. Проектът се оценява на 50 млн. евро и се финансира с европейски средства по оперативна програма "Конкурентоспособност". Преди няколко седмици обаче стана ясно, че държавата има проблеми със съфинансирането. "Технологичните паркове са чудесна инициатива, но имаме в момента един технопарк, за който едва осигуряваме парите", каза министърът на икономиката Драгомир Стойнев, обяснявайки защо подобни проекти няма да са приоритет през следващия програмен период. Оказва се всъщност, че поне частично проблемът вече е бил разрешен от служебното правителство. Решението за увеличаване на капитала на "София тех парк" е взето в края на май тази година и е подписано от тогавашния министър Асен Василев. С него капиталът на дружеството се вдига със 7 млн. лв. до 55.2 млн. лв. чрез издаване на 7 млн. броя нови акции с номинална и емисионна стойност по 1 лв. Увеличението е под условие, че новите акции бъдат записани и придобити от ДКК чрез парична вноска. Така в компанията влиза нов акционер, който придобива 12.68% от капитала. Със същия процент намалява делът на министерството и то вече не е едноличен собственик. Промяната е вписана в Търговския регистър в началото на юни и "София тех парк" е преобразувано от ЕАД в АД. Само пред броени дни на общо събрание са били сменени двама от членовете на съвета на директорите, става ясно от публикуваните документи. Така на мястото на Николай Дончев и Евгени Консулов влизат юристът Григор Порожанов и архитектът Георги Витанов. Като трети член на борда остава изпълнителният директор Елица Панайотова. ДКК беше създадена през 2010 г. по време на правителството на Бойко Борисов официално с цел да управлява участието на държавата в различни дружества. Това стана, като повечето държавни дялове бяха прехвърлени на новата компания, която да ги продава и да разпределя дивидент за държавата. Така неофициално ДКК се превърна в касичка за парите от приватизация и позволи на управляващите да заобиколят законовото изискване тези средства да влизат в Сребърния фонд, с който след време трябва да се покриват очакваните дефицити в пенсионната система. Самите пари пък станаха достъпни за правителството. От отчета на дружеството за първото шестмесечие се вижда, че през май са преведени 148 млн. лв. дивидент на държавата за миналата година. Печалбата на ДКК за 2013 г. беше 186.1 млн. лв. През тази година се наблюдава рязко намаляване на приходите, които достигат 5.4 млн. лв. спрямо 186.4 млн. лв. за същия период на 2012 г. Понижението идва от отчетените преди година над 181 млн. лв. положителни разлики от операции с финансови инструменти благодарение главно на продажбата на остатъчните пакети в електроразпределителните дружества. През тази година такива постъпления няма. Основните приходи на ДКК сега са най-вече от лихви по депозити (96% от общите). Към края на юни активите на дружеството са 58.6 млн. лв. (201.8 млн. лв. преди година). Според ръководството на ДКК рисковете пред компанията са основно външни и са свързани с това доколко отделните министерства ще успеят да уредят апортирането в ДКК на държавното участие в други търговски дружества, както и доколко Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще успее да организира продажбата им. Отменянето на две ключови процедури в последните месеци - тези за ВМЗ и за "БДЖ - Товарни превози", поставят под въпрос дали въобще в близко бъдеще ще бъдат сключени някакви значими сделки и съответно дали ще има постъпления от тях. Не по-малко важно е и какво остава да се апортира и продава, след като най-големите държавни участия вече минаха в частни ръце, а повечето други предприятия са в забранителния списък за приватизация. Затова и в доклада като риск се посочва "ограниченият ресурс от акции, които ще се апортират в капитала на дружеството, подлежащи на приватизация". Това сериозно повдига въпроса дали парите на бъдещите пенсионери трябва да изтичат през отворените законови дупки към ДКК и да се инвестират в неработещи предприятия. Особено показателен е случаят с ВМЗ. След като единственият кандидат за закъсалия оръжеен завод - "Емко", се отказа от сделка заради подписания малко преди това социален договор със синдикатите, който на практика елиминираше възможността за съкращаване на раздутия персонал, бъдещето на предприятието изглежда предрешено. Пред опасността от протести на работниците заради неизплатени заплати единственият полезен ход на управляващите се оказа наливането на средства чрез увеличение на капитала с участието на ДКК. Големият парадокс е, че пожарът от провалената и с години отлагана приватизация на сопотския завод беше погасен именно с пари от приватизацията, само че на други предприятия. Този порочен кръг обаче не може да продължава безкрайно. А историята ясно показва, че колкото по-малко се меси държавата, толкова по-добре.
Източник: Капитал (02.08.2013)

Държавата ще вдига на крака "Монтажи" с ново ръководство Държавната строителна компания "Монтажи", за която бяха направени няколко неуспешни опита за приватизация, вече има ново ръководство, което работи по оздравяването й. Това стана ясно от отговори на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Дружеството е част от "Държавна консолидационна компания", в която са апортирани капиталите на най-значителните компании, предвидени за приватизация. То все още има значителни задължения, заради които поне два големи негови имота се продават на търг от частни съдебни изпълнители. На 23 август е бил сменен изпълнителният директор на дружеството, а месец по-късно – и председателят на съвета на директорите. Новият директор е Кирил Стоянов, който от 23 години е служител на "Монтажи", а за председател на борда е избран доц. Боян Боянов. Според официалната му биография Боянов е икономист, работил по проекти, финансирани от европейските фондове, както и в областта на местните органи на самоуправление. Справка в Търговския регистър показва, че досегашните Светослав Станев и Николай Андреев са заличени от управителните органи. Като причина за промените от МИЕ изтъкват лошите финансови резултати и натрупаните задължения на стойност 5.5 млн. лв. От държавния принципал посочват, че програмата за стабилизиране на "Монтажи" предвижда финансово оздравяване, в което влизат няколко мерки. Една от тях е намаляването на клоновете на дружеството от 12 на 4, а другите включват ограничаване на административната тежест в работата и по-добра координация между звената за контрол и управление. Цел на новото ръководство е и намаление на разходите и увеличение на приходите. В рамките на последния месец започва преструктурирането на клоновете и "оптимизация на щатните разписания по поделенията", става ясно от отговорите на министерството. Но не уточняват дали последното означава съкращаване на персонал. Освен това новото ръководство е успяло да намали наполовина задълженията към Националната агенция за приходите – от 1.5 млн. лв. на 800 хил. лв. От МИЕ не дадоха точни срокове кога трябва да приключи програмата за преструктуриране. Тя е била приета и одобрена от новото ръководство и от това на собственика ДКК в средата на септември. "Очакванията са дружеството да се стабилизира и получи възможност за устойчиво развитие", коментираха от държавния собственик. На въпрос дали засега МИЕ се отказва от приватизация не получихме точен отговор. Беше обяснено единствено, че в средата на юли на Агенцията за приватизация е дадено разрешение за продажба на неоперативни активи. Те са разделени като 12 обособени части от "Монтажи" и се очаква да се определи начинът на раздържавяването им. До момента са правени общо четири неуспешни опита за продажба на "Монтажи", три от които на търг през Българската фондова борса, а един – с публичен конкурс. Макар че на някои от етапите имаше заявен интерес от купувачи, на по-следващите те се отказаха. Последният опит за продажба беше в края на миналата година, когато единственият останал кандидат "АТ инженеринг 2000" не подаде обвързваща оферта. Първият опит за приватизация беше през БФБ с начална цена от 70 млн. лв., после тя падна на 60 млн. лв., а последният беше обявен вече без начална цена. Данните на министерството за задълженията на "Монтажи" леко се разминават с тези, които получихме преди няколко месеца от частни съдебни изпълнители, при които има образувани дела от служители на дружеството. През юли съдебни изпълнители съобщиха за 1.853 млн. лв. дългове към НАП, включително данъци, осигуровки на служителите, някои от които още от 2005 г. По данни от МИЕ основната част от задълженията на компанията са към служители, НАП и ДКК. Именно забавени заплати към служители са причина за две от делата на "Монтажи" при съдебни изпълнители. По едно от тях на търг е обявено общежитие на дружеството в столичния кв. "Дружба", до строяща се станция на метрото. В момента сградата се продава с начална цена 1.13 млн. лв., а крайният срок за оферти изтича в четвъртък тази седмица. От кантората на частния съдебен изпълнител Милен Бъзински казаха пред "Капитал Daily", че никой от новото ръководство на компанията не се е свързвал с тях и поне до петък (4 октомври) никаква част от дълга по делото не е била погасявана. Друг търг за имот на "Монтажи" в Пловдив приключи преди седмица и скоро трябва да стане ясно дали се е явил купувач за производствената сграда, която се предлагаше с начална цена 625 хил. лв. от съдебния изпълнител Петко Илиев. Според информация от МИЕ активите са били част от вече закрития клон "Промишлена вентилация", който в последната година не е работил. Продажбата е по искане на служители, които не са получавали заплати, а старото ръководство на "Монтажи" не е съобщило за изпълнителното дело на ДКК, обясниха от МИЕ. По неофициална информация за имота е имало сериозни кандидати.
Източник: Капитал (07.10.2013)

Дивиденти за 216.5 млн. лв. събра държавата от търговските дружества, в които има над 50% участия. Това е близо 65% от планираните за тази година постъпления, чийто размер бе определен на 333.1 млн. лв. Те бяха изчислени на база прогнозни резултати от дейността на компаниите за 2012 г., които впоследствие се оказаха твърде консервативни. Така след като се видя, че печалбите са по-високи, очакванията бяха коригирани и заложени в актуализацията на бюджета от лятото на тази година. Така сумата на дивидента, който държавата очаква да получи през тази година, набъбва до 422 млн. лв., като близо половината трябва да внесе Българският енергиен холдинг. Шест седмици преди изтичането на крайния срок, 15 ноември, енергийният мастодонт не е изпълнил ангажимента си, показва справка, изискана от "Капитал Daily" от финансовото министерство. По закон държавните дружества трябва да внасят дивидента (80% от печалбата) в бюджета до 15 юли, но именно заради БЕХ срокът беше удължен с четири месеца. Причината беше, че енергийния холдинг няма пари, с които да ги плати. Всъщност картината в момента не се различава много от лятото - когато правителството даде отсрочка за дивидентите, от тях бяха събрани 205 млн. лв. Най-големите платци Към 30 септември дивидент на държавата са изплатили 79 търговски дружества от общо 189. Не всички компании, в които държавата е акционер, обаче са отчели печалба за годината. Най-значителните постъпления са дошли от Държавната консолидационна компания, която е внесла по сметка в БНБ общо 148.4 млн. лв. Значителни суми са изплатили още Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", "Кинтекс", "Летище София". От Министерството на финансите уточниха, че има дружества, които са направили само първи вноски от дължимите суми поради "временни затруднения", като остатъка са поели ангажимент да изплатят до края на годината. Такъв е случаят на "ВиК Бургас" ЕАД, което дължи още 1 млн. лв. на бюджета, "ВиК Благоевград" ЕООД, при което дължимият остатък на дивидента е 200 хил. лв., ДП "Транспортно строителство и възстановяване" с невнесени 220 хил. лв. дивидент и други, като очакваните от тях суми от Министерството на финансите определиха като "незначителни". Значителен е обаче дължимият от Българския енергиен холдинг дивидент, който възлиза на 205 млн. лв., или над 60% от планираните 333.1 млн. лв. за тази година. Предприятията, които не са изпълнили ангажимента си, рискуват да получат ревизионен акт от Националната агенция за приходите. Спорна поправка за пълнене на бюджета Промяната, която доведе до увеличение на дивидента от 50 на 80%, бе въведена по времето на ГЕРБ. Противниците на тази мярка са на мнение, че отчислявайки толкова голяма част от печалбата за дивидент, дружествата остават без ресурс за инвестиции. Аргумент в подкрепа на нововъведението беше, че по този начин се пресича практиката по изтичане на държавни пари под формата на бонуси за директорите на държавните дружества. Всъщност главната причина за промяната беше желанието на правителството тогава да събере повече пари в бюджета заради кризата и спадналите приходи. "Разпределянето на дивидент е в правомощията на общото събрание на акционерите и като такова изразява техните виждания относно бъдещото развитие на компанията. Самата компания не би следвало да коментира, а да изпълнява волята на своите собственици", коментира ситуацията Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса, която също прави отчисления от печалбата си към държавата. Изплащането е започнало на 5 август, като дивидентът на държавата вече е преведен.
Източник: Капитал (18.10.2013)

Изграждането на технопарка в София набира скорост Първият в България научно-технологичен парк, идеята за който се роди преди година и половина, започва постепенно да се задвижва. След неколкомесечно затишие и дори оценки от икономическия министър, че проектът "буксувал", за последните десетина дни бяха обявени три обществени поръчки за проектиране и изграждане на отделни елементи от парка, който ще се намира на 4-ти километър в столицата. Възложител е държавното дружество "София тех парк", а предлаганите договори са за над 32 млн. лв. Самите строителни работи се очаква да започнат догодина, като през 2015 г. паркът трябва да заработи. Проектът включва няколко части - едните ще бъдат изградени от нула, а други ще бъдат разположени в съществуващи здания. Най-голямата поръчка в момента е за проектиране и реконструкция на голямата сграда, която гледа към "Цариградско шосе". Тя е с обща разгъната застроена площ 11 840 кв.м и ще се превърне в бизнес инкубатор. За нея са предвидени 9.3 млн. лв. След реконструкцията площи от сградата ще се отдават под наем на компании и екипи, които работят в сферата на технологиите. Ще има също зали за срещи, заведение за бързо хранене, принт център, банков офис и общежития за работещи в технологичния парк, които искат да ползват такива услуги. Другите две поръчки са за изцяло ново строителство. Едната е за площадкова техническа инфраструктура и парк и се оценява на 17.6 млн. лв. Поръчката е разделена на два подобекта - единият е изграждане на паркови територии, спортни площадки, паркинг и обслужваща сграда, а другият е за изместване на съществуващи кабелни връзки, които преминават през терена. Най-новата обява е за проектиране и строителство на иновационен форум с прогнозна стойност 5.4 млн. лв. Сградата ще бъде двуетажна с разгъната площ около 5300 кв.м и ще включва две многофункционални зали за конференции, срещи и събития с общ капацитет 1000 души. Оферти за трите елемента се приемат до началото на декември. До края на годината предстои да бъдат обявени още няколко поръчки, а строителството трябва да започне следващата година, каза изпълнителният директор на "София тех парк" Елица Панайотова. В комплекса се предвижда да има също сграда с лаборатории и офиси с площ 13 000 кв.м, където ще бъдат разположени 10 лаборатории (по биотехнологии, киберсигурност, облачни компютърни технологии, прототипиране, биоинформатика и др.), и малките и средните компании. "Лицето" на парка ще бъде т.нар. експериментариум, който ще представлява посетителски център и музей. До него ще се стига по пешеходен мост над "Цариградско шосе". В рамките на "София тех парк" ще бъде построен и модерен център за спорт и забавление – "Колайдър ативити център" на българския производител на катерачни стени "Уолтопия". За планираната си инвестиция от 15 млн. лв. компанията наскоро получи сертификат за инвеститор клас А. По-рано тази година бяха открити поръчки за разрушаване на ненужните сгради и разчистване на терена, за строителен и инвеститорски контрол, както и за оценка и съответствие на плановете, реклама и консултантски услуги. "София тех парк" е първият мащабен държавен проект, който трябва да обедини в едно всички етапи от създаването на иновативни решения и технологии – от предпроектното проучване до изпълнението. Идеята за него за първи път беше обвена от президента Росен Плевнелиев по време на посещението му в САЩ през пролетта на 2012 г. Самото дружество "София тех парк" беше регистрирано в средата на 2012 г. с едноличен собственик държавата, представлявана от икономическото министерство, а в началото на тази година Министерството на отбраната прехвърли имота от 270 дка на икономическото ведомство. Междувременно стана ясно, че в дружеството като акционер е влязла и Държавната консолидационна компания, която е придобила 12.68% срещу 7 млн. лв. вноска, с което капиталът е увеличен до 55.2 млн. лв. Парите най-вероятно са били необходими, за да стартира проектът. Отчетът показва, че без 1.7 млн. лв. останалият капитал в дружеството е под формата на имоти, апортирани от военните. Паркът се оценява на 50 млн. евро, като основната част от финансирането – 42.5 млн. евро, трябва да дойдат по оперативна програма "Конкурентоспособност", а още 7.5 млн. евро се осигуряват от държавата. Всъщност точно начинът на финансиране е причината за временното забавяне на проекта, тъй като българските власти са изпратили предварително запитване до Европейската комисия дали това не представлява държавна помощ. Самата процедура отнема време, като очакванията са отговор да има до края на годината. Добрата новина е, че проектът остава приоритет за държавата въпреки обявените преди време съмнения на икономическия министър Драгомир Стойнев как ще се намерят пари за него и въпреки мненията на критиците му, че това ще бъдат просто още сгради с празни офиси. Наскоро директорът на "Европейски фондове за конкурентоспособност" Ели Милушева коментира, че паркът е амбициозен проект, "може би прекалено интелигентен за нашата действителност", който ще осигури място за среща между бизнеса и науката. От такова място явно има нужда, ако се съди по заявения досега интерес. Независимо че проектът едва сега се задвижва, освен "Уолтопия" намерения да работят в парка вече обявиха още две компании. Софтуерната "Хемимонд" планира да развива облачни услуги, а германската компания за полупроводници ZMDI смята да премести там развойната си дейност. Инициативата се следи отблизо и от специализираната в разработката на сървъри, съхранение на бази данни и облачни услуги компания EMC, сподели наскоро президентът на отдела за съхранение на информационни масиви Браян Галахър пред "Дневник.бг". По думите му компанията може да помогне на България да стане технологичен център.
Източник: Капитал (04.11.2013)

ВМЗ-Сопот работи по сделка за десетки милиони долари, съобщи Стойнев Работещите във ВМЗ-Сопот получават регулярно заплатите си и са спокойни, заяви енергийният министър Драгомир Стойнев, който днес представи на Министерския съвет доклад с реализирани мерки за стабилизиране на предприятието. В резултат на тях Държавната консолидационна компания придоби акции на стойност 27,5 млн. лв. от дружеството чрез увеличаване на капитала му, което доведе до възстановяване на нормалния производствен процес, заяви той. Стойнев отчете, че с близо 20 млн. лева са покрити публични задължения на ВМЗ към НАП, 4,5 млн. лева са били използвани за трудови възнаграждения, близо 3 млн. лева са отишли за осигуряване на производствената дейност и още 150 хил. лв. за други задължения. В момента в предприятието се работи на три смени и една от предстоящите важни сделки е вече сключена. Министърът уточни, че информацията за нея не може да се огласява, но става дума за десетки милиони долари като стойност на сделката. „Ако не бяхме предприели действия в началото на мандата, в момента щяхме да имаме ликвидирано структуроопределящо предприятие, което дава препитание на цял регион“, заяви той. Стойнев коментира, че с над 2,5 млрд. лева са се увеличили задълженията в сферата на енергетиката по времето на управлението на ГЕРБ. Днес правителството възложи на министъра да продължи изпълнението на изложените в доклада действия, свързани с решаването на проблема по законосъобразното използване на ВиК инфраструктурата в заводите.
Източник: Инвестор.БГ (07.11.2013)

ВМЗ на път без изход Разговорът с изпълнителния директор на държавното ВМЗ Иван Стоенчев върви трудно. За ръководството и за принципала - икономическия министър, колкото по-малко се говори за завода, толкова по-добре. Причината е, че неизбежно се стига до въпросите за натрупаните 150 млн. лв. дългове, за традиционното неплащане на заплати и постоянното изливане на държавни помощи в сопотския завод. Колкото повече напредва разговорът обаче, толкова повече се засилва убеждението, че някогашната гордост на военната ни промишленост е в ситуация, от която изход няма. От една страна, заводът е притиснат от хронична липса на поръчки, старо оборудване и безпаричие, а от друга, свиването на персонала е неизгодно за политиците с обяснението, че предприятието със своите малко над 2000 служители е основният работодател в града (в него работят една пета от общия брой жители на община Сопот). Това, което се случва във ВМЗ, е вероятно най-строго пазената тайна. Формално това е така заради военното производство. Балансът и отчетът на предприятието са засекретени още преди 1989 г. и въпреки че по сегашните закони всички държавни компании са длъжни да публикуват финансовите си данни на всяко тримесечие и другите военни заводи го правят, изискването не важи за ВМЗ. В самия договор за управление на изпълнителния директор е записано, че не може да огласява без разрешение от принципала данни за числеността и заплатите на работниците, за клиентите и доставчиците на предприятието, решения на съвета на директорите, ако не са публично оповестени, и данни за конкретни разплащания и салдо по сметки. Принципалът пък не дава такова разрешение и препраща към изпълнителния директор, когато му бъдат поискани данни. По думите на Стоенчев преди време дори от ДАНС са казали, че неправилно се използва засекретяването на баланса и отчета. "Може би следващата година ще бъдат разсекретени", каза той. Това обаче е малко вероятно, тъй като истинската причина данните да не са публични, е друга. "Когато някой наш кредитор види какви са резултатите или някой започне да говори за ВМЗ, хората винаги се притесняват, нахвърлят се върху нас и викат "дайте парите" и започва една ситуация", каза Стоенчев. Затова и по думите му "най-добре е около ВМЗ да не се шуми". Тихо изглежда и в самия завод, въпреки че според Драгомир Стойнев там в момента се работи на три смени. По алеите минават двама-трима работници, запътени нанякъде. В самите цехове външен човек не влиза, не сме допуснати и като журналисти. "Не е за гледане, не искам да снимате падналата мазилка, защото нямаме пари за ремонт", обяснява Стоенчев. Освен частично реновираната административна сграда и изметените пътеки единственото друго нещо, което случаен посетител може да зърне отвъд оградата, е олющената стена на една от производствените сгради. За нови машини и модернизация не може и дума да става заради тежкото финансово здраве. Нареченият план за стабилизация на ВМЗ, който правителството на БСП и ДПС одобри по-рано тази година, всъщност се оказа финансова инжекция. Тъй като държавата няма право да налива пари в закъсали предприятия (а и въобще в дружества) без разрешение от Европейската комисия, за целта бяха използвани средства на Държавната консолидационна компания, към която се вливат пари от приватизация. В началото на юли тя осигури 27.5 млн. лв. за военния завод, като участва в увеличение на капитала му и придоби 12.68% от акциите. Как точно новият капитал е бил разпределен остана тайна дълго време и едва преди няколко седмици Стойнев каза, че с 20 млн. лв. са покрити публичните задължения на ВМЗ към НАП, 4.5 млн. лв. са използвани за заплати, близо 3 млн. лв. са отишли за осигуряване на производствената дейност и 150 хил. лв. - за други задължения. Преди това държавата, най-вероятно през "Кинтекс", наля още милиони в завода. Според изпълнителния директор на ВМЗ основният ефект от инжекцията е, че заводът е успял да "превърти" цикъла, т.е. да си финансира изпълнението на висящите поръчки и да си осигури нови. "Навсякъде се работи по този начин. Проблем става, когато намалеят договорите, които трябва да изпълняваш", каза той. Това превъртане на цикъла обаче звучи като доста несигурно и временно решение - до следващия път, когато няма да има достатъчно нови поръчки и предприятието отново няма да може да си покрива задълженията. А бизнесът е цикличен, като по думите на Стоенчев силни са зимните месеци. Държавната "Кинтекс" е един от основните доставчици на работа за ВМЗ, тъй като, както каза Стоенчев, "те са на пазара и когато вземат поръчка, получаваме и ние". Договорите са основно от чужбина, първо, защото Министерството на отбраната не купува и, второ, защото дори да има обявена обществена поръчка, ВМЗ няма шансове за участие заради публичните си задължения. Какви и колко договори въобще получава сопотският завод няма как да се знае, тъй като информацията е секретна. Според Стоенчев ВМЗ е осигурен с поръчки до Нова година, а в момента се работи за нови договори, с които, ако компанията ги получи, "няма да имаме тези проблеми, които имахме тази година". Но ако не ги получи? Заводът ще има нужда от доста поръчки за десетки милиони долари, за да си изплати дълговете, които по неофициални данни са около 150 млн. лв. при годишен бизнес за около 60 млн. лв. Според Стоенчев ВМЗ си изплаща текущите задължения към Първа инвестиционна банка, която в началото на годината поиска несъстоятелност на предприятието. Тогава ВМЗ изплати просрочените 980 хил. лв. и процедурата беше прекратена. На практика КТБ и ПИБ са единствените финансови институции, от които заводът може да получи някакво финансиране, тъй като банките масово не работят с предприятия от военната промишленост, обясни Стоенчев. Финансирането пък става основно с акредитиви от възложителите, тъй като сметките на ВМЗ са блокирани от НАП, която е най-големият му кредитор. По думите на Стоенчев "това ни пречи, но и ни пази". Причината е, че никой от по-малките кредитори на практика няма интерес да търси фалит на завода, тъй като при евентуална разпродажба най-голямата част от приходите ще отидат в НАП, а за тях ще останат трохите. Така ВМЗ успява да се договори с по-малките си кредитори и да ги убеди да си оттеглят исковете. Едва ли има правителство, още по-малко на БСП, което да заложи политическото си спокойствие заради болезнени, но единствено възможни промени като рязко намаляване на персонала. Макар че заплатите в завода не са големи - средно около 500-550 лв., те се плащат на огромен за пазарното мислене персонал. По данни на НОИ към ноември в завода работят 2141 души и това е бройката след направените в началото на годината съкращения. Това означава, че всеки месец над 1 млн. лв. отиват само за заплати. Особено показателно е сравнението с оттеглилия се кандидат-купувач на ВМЗ "Емко", в което три пъти и половина по-малко хора произвеждат повече аналогична продукция от тази на държавното предприятие. Вярно е, че и самият завод е заченат погрешно и без идея той да е печелившо предприятие. "Производството навремето е било направено масово, за да има работа за хората", каза Стоенчев. Това усещане за сигурна работа, пък била тя и ниско платена и нередовно заплащана, е останало в гените и на сегашното поколение работници, чиято средна възраст, както казва директорът, е "над средната". В Сопот се разказва анекдотът, че ако някой сложи шапка на входа на ВМЗ да събира по 2 лв. вход, хората ще си плащат, за да продължат да ходят на работа. За тях светът извън Завода с главно З е непознат и враждебен и никой политик не се мъчи да ги убеди в грешността на това твърдение.
Източник: Капитал (29.11.2013)