Само няколко държавни дружества не са изпълнили правилата за концентрация на депозитите Осем държавни дружества от енергетиката, индустрията, технологиите и транспорта нарушават правилата за концентрация на депозитите, показва справка на ресорните министерства към края на март. Превишенията над поставения праг от 25% в една банка са малки и в някои от случаите имат оправдателна причина. Така четири месеца след като рестриктивните мерки влязоха в сила, те вече се изпълняват. От предоставената публична информация се вижда, че най-големите притежатели на паричен ресурс - дружествата от енергетиката, са изпълнили ангажимента си да разхвърлят депозитите в повече от една банка. Така, ако през март миналата година Българският енергиен холдинг (БЕХ) държеше 88.2% от парите си в КТБ, към същия период на тази година средствата му са разпределени измежду пет банки, явили се на конкурс за привличане на депозитите. Холдингът разполага със 167.5 млн. лв. свободни парични средства по данни от отчета му за първото тримесечие на тази година. Друго дружество със значителен финансов ресурс по сметки е "Булгартрансгаз", който в края на март отчита 175.32 млн. лв. То също вече спазва правилата, след като в края на декември нетната му експозиция към КТБ бе над 31%, а година по-рано тя възлизаше на 96% по данни на "Капитал". Въпреки че много дружества се оказаха в нарушение с влизане в сила на постановлението, досега няма данни някое от тях да е било санкционирано, каквото наказание е предвидено с цел въвеждане на дисциплина. Сред предприятията, които се отклоняват от разпоредбите за депозитите в края на март, са "Държавна консолидационна компания", "Националната компания индустриални зони", "Индустриален логистичен парк - Бургас" и "Ел Би Булгарикум". Последното от тях е обяснило, че причината за концентрацията е, че в последните дни на март по банковата му сметка в ЦКБ е постъпило плащане от чуждестранен контрагент. Производителят на млечни изделия има 8.2 млн. лв. по сметките си, показва отчетът му в края на тримесечието. При другите дружества нарушенията също са минимални и размерът на средствата, с които разполагат, не е застрашаващ стабилността на системата. От отчета на "Държавна консолидационна компания" прави впечатление, че преместването на средства се е отразило върху финансовите му приходи от лихви по депозитите. Това би могло да е тенденция и при останалите дружества, които още при приемането на постановлението през миналата година възроптаха, че това ще наложи разваляне на вече сключени договори за депозити и загуба на очакваната от доходност. От дружествата, подчинени на Министерство на транспорта, като нарушители в справката към края на март излизат "Холдинг БДЖ", който държи 25.12% от парите си в Юробанк България, "Летище София", което държи 26.36% от парите си в КТБ, "Безконтактни мултиплексорни вериги", което държи съответно 25.67% и 27.49% от парите си в ОББ и ПИБ, както и "Информационно обслужване", при което концентрацията е най-значителна - 93.1% от свободните парични средства се държат в ЦКБ. Прави впечатление, ме парите на държавните дружества продължават да са депозирани основно в банки с български собственици. През миналата година служебният кабинет въведе специални мерки чрез постановление към Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Те задължават предприятията, които разполагат с повече от 3 млн. лв., да разпределят средствата си в минимум четири банки, за да не се надвишава поставеният праг от 25% на нетната експозиция към дадена финансова институция. След няколко месеца на протакане и търсене на начини за заобикаляне на новите правила в държавния сектор бяха изработени правила за избор на банки, които да държат депозитите. От последната справка на икономическото министерство се вижда, че не всички са успели да проведат конкурсите. "Булгаргаз" се бави с избора на финансови институции и първите два проведени конкурса са били неуспешни. "Летище Стара Загора" е друго дружество с държавно участие, което не е пристъпило към избор на повече банки и опитва да запази статуквото. При него причината е, че то ползва услугите на Райфайзенбанк, за да икономиса от транзакционни разходи, които съпътстват регулярните преводи към Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА), чиито сметки са в същата банка. При тези дружества обаче така или иначе няма концентрация и реално те спазват правилата.
Източник: Капитал (15.05.2014)

Държавата подготвя няколко компании за приватизация Агенцията за приватизация (АПСК) подготвя за продажба няколко компании. Активите на всички предприятия, които ще се предложат на инвеститорите, ще бъдат прехвърлени в Държавна консолидационна компания (ДКК). Така ще се избегне изискването на закона парите от приватизация да отидат в Сребърния фонд за гарантиране на пенсионната система, а вместо това те ще бъдат внесени в бюджета като дивидент от ДКК. На първия етап се предвижда да бъдат продадени дял от "Пловдивски панаир", "Система за пазарна информация" (САПИ), "Овча купел", както и "Нити" - Казанлък. Първото дружество ще бъде приватизирано през борсата, а другите две на търг. През последните две години приватизационният процес напълно беше замрял, а приходите бяха символични и те идваха по линия на следприватизационния контрол. За някои от тях е правен опит да се продадат, но са липсвали кандидати. За "Нити" например оценката сега е 1.8 млн. лв., доста под началната цена при предишните неуспешни опити. Преди няколко години АПСК пробва да го продаде с начална цена 6.1 млн. лв., после тя падна на 4.5 млн. лв., но макар няколко кандидата да купуваха документи за участие, до реална сделка не се стигна. По неофициална информация сега интерес към дружеството, което произвежда и военна техника, може да прояви собственикът на "Емко" Емилиян Гебрев и "Арсенал". Особеното при продажбата на "Нити" е, че за 80% от цената ще може да се плати с компенсаторни инструменти. В момента те се търгуват на около 50% от номинала си, т.е. за дела, платим с компенсаторки, купувачът най-вероятно ще плати наполовина по-малко от обявената стойност. В доклада за предстоящата приватизация е посочено, че "Нити" е стабилизирано, приключени са споровете за собственост с "Арсенал" и може да се очаква успешна приватизация. Активите на дружеството "Овча купел" са няколко имота в София – терени в едноименния квартал. В момента, макар цените на имотите да не са много високи, близостта им до Нов български университет и развиващи се нови квартали може да направят компанията атрактивна. Оценката на дружеството е около 7 млн. лв. Преди това тя е била 10 млн. лв., но по времето на правителството на Пламен Орешарски са извадени 13 имота, с което и цената е паднала. Продажба се готви и за САПИ – реално купувачът ще придобие база данни с цени в сектора на селското стопанство. Началната цена в търга най-вероятно ще е 200 хил. лв., а източници от сектора сочат като кандидат собственикът на "Литекс комерс" Гриша Ганчев. Пред "Капитал Daily" Ганчев отрече да има намерение за покупка на държавното дружество. За ВМЗ отново има план да бъде продадено, след като от Министерството на икономиката смятат, че то е с подобрено финансово състояние, погасени са част от дълговете му и компанията работи по сключени договори. Сделката обаче едва ли ще започне преди края на годината, защото е нужна нова оценка. Акционери във военния комплекс са държавата – директно чрез МИЕ, и ДКК, в която е била апортирана инфраструктурата на завода. По времето на предишния икономически министър Драгомир Стойнев държавата изля милиони в силно задлъжнялото предприятие чрез ДКК и така компанията стана акционер. След няколко години битка за контрола върху "Международен панаир-Пловдив" държавата, изглежда, е приела, че ще излезе напълно от него. В момента делът й е 49.63%, като плановете са той да бъде продаден. Останалият капитал е собственост на члена на ръководството на БСП Георги Гергов, който го придоби, след като преди години правителството на БСП му подариха без търг миноритарен дял, а впоследствие той изкупи акциите на реститути и увеличи участието си. Идеята е миноритарният дял да бъде предложен на борсата чрез централизиран публичен дълг. Това е бърза операция, но проблемът е, че държавата не разполага с финансови данни за пловдивското дружество. Допреди няколко години "Пловдивският панаир" и ВМЗ бяха в забранителния списък за приватизация, но в началото на 2013 г. депутатите гласуваха изваждането им от него. По неофициална информация плановете са парите от продажбата на панаира да бъдат използвани за придобиване на инфраструктурата на Слънчев бряг, която след това да бъде прехвърлена на община Несебър, а дружеството да бъде приватизирано. На следващ етап плановете на АПСК са да приключи с приватизацията на "Аудио-видео Орфей", в което подобно на "Овча купел" интерес могат да предизвикат предимно имотите, а не дейността на самата компания. Планира се и продажба на държавната строителна компания "Монтажи", досега оценявана на 7 млн. лв. След като заради неплатени дългове няколко нейни имота бяха продадени от частни съдебни изпълнители, ще се прави нова оценка. Заради непогасени навреме задължения, основно заплати и осигуровки, "Монтажи" изгуби доста атрактивни имоти, най-скъпите от които в Пловдив и в София. Приватизиран ще бъде и миноритарен дял от "Свободна зона-Бургас".
Източник: Капитал (16.09.2014)

Изявленията на проф. Емилия Миланова за работата на БНБ, будят недоумение у нас, заявиха от пресцентъра на БНБ. Повод за коментара станаха обвиненията на бившия подуправител на финансовата институция, че се държи неадекватно в случая с КТБ. "Проф. Миланова за дълъг период от време е била надзорник на КТБ и би трябвало да познава добре законите, които е прилагала на заеманата позиция, и процедурите, които трябва да се спазват в ситуация като сегашната", казаха от пресцентъра на БНБ и продължиха: "В името на обективността ще припомним, че през 2000 г. именно подуправителят Миланова, включително и в качеството си на член на Съвета на директорите на БКК тогава, мълчаливо се е съгласила акционерният капитал на КТБ, към онзи момент почти 100% собственост на държавната Булбанк, да бъде прехвърлен на 11 офшорни дружества без яснота за крайните собственици на тези дялове". Според БНБ, това може да бъде определено като едно от най-непрозрачните прехвърляния на държавни акционерни дялове в историята на приватизацията на български банки. Въпреки това тогавашният ръководител на Банков надзор е приемал това за напълно нормална акционерна структура в продължение на няколко години след това, допълват от пресцентъра на БНБ.
Източник: Стандарт (25.09.2014)