Държавата откупи „Авионамс“ за 28,9 млн. Лева Държавата откупи авиоремонтния завод „Авионамс“ за 28 941 117 лева на публична продан днес, обявена от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов. Сделката беше реализирана от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, а до търга се стигна, след като Якимов сложи на тезгяха акциите в завода на „Хедж инвестмънт България“ заради дълг на свързаната със забегналия в чужбина банкер Цветан Василев компания към КТБ. „Хедж“ държи 99,9% от капитала на „Авионамс“. За проведената продан всъщност постъпили две оферти, научи Агенция „Монитор“. Освен тази на държавата, имало подадена и от офшорка, регистрирана на Британските Вирджински острови, която по неофициална информация е свързана именно с Василев. Офшорката предлагала оферта от 40 млн. лева, но не е допусната до участие в търга, защото се оказва, че не е внесла изискуемия по закон задатък – т.е. нужният депозит, за да може да наддава. Така за купувач е обявена „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. Преди повече от година пък лъсна, че „Авионамс“ е един от малкото реално действащи активи, щедро кредитирани от КТБ. В края на 2014 година Василев направи опит да отмъкне завода заедно с още 5 дружества под носа на държавата и все още действащата тогава квестура в КТБ, като пусна в действие трупата си за 1 евро, водена от белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие. Целта на акцията беше кредитираните с десетки милиони от КТБ „златни кокошки“ - „Авионамс“, „Дунарит“, БТК, НУРТС, „Фърст диджитал“ и ГАРБ, да се измъкнат с помощта на фиктивна продажба. По този начин държавата, която в момента е основният кредитор на фалираната банка в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете, нямаше да има каквато и да било възможност да осребри кредитирани от КТБ активи и съответно да си върне милиардите, дадени за погасяване на задълженията към гарантираните вложители. Опитът на Василев обаче не успя и през юли 2015 г. Луврие „официално“ се отказа от сделката. Няколко месеца по-късно последва нов опит за отмъкване на активите, но отново беше безуспешен. Първо в началото на тази година, а след това и преди месец премиерът Бойко Борисов обяви, че държавата може да си върне „Авионамс“ до края на април. „Действаме много активно до края на месеца да върнем на държавата завода „Авионамс“, за да може да си ремонтират самолетите там“, подчерта тогава министър-председателят. Лукарски: Държавата показа, че може да е и инвеститор Участието на държавата чрез „Държавна консолидационна компания“ ЕАД в публичната продан е знак, че правителството работи за развитието на военнопромишления комплекс. Това коментира пред „Монитор“ министърът на икономиката Божидар Лукарски, чието ведомство е принципал на „Държавна консолидационна компания“ЕАД. Той посочи, че бързото приключване на сделката ще създаде условия за развитие на компанията и подпомагане на сектора. То ще гарантира в определена степен и независимост на българската военна авиация от чужди доставчици по отношение на осъществяването на ремонти на летателна техника. „Участието на държавата в публичната продан показва, че държавата не само може да привлича чужди инвеститори, а може да бъде и инвеститор, когато това е от значение за запазването на работни места. Участието в сделката е плод на усърдната работа на екипа на министерството и други ангажирани държавни институции“, посочи още той.
Източник: Монитор (11.05.2016)

Досега Държавната консолидационна компания (ДКК) имаше една-единствена функция - да се заобикаля законът. Според внесените още по време на Тройната коалиция правила постъпленията на държавата от приватизация трябва да отиват в Сребърния фонд. Финансовият министър в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков обаче реши, че има нужда от тези пари текущо и вместо да тръгне с непопулярната идея да променя закона, реши да го финтира - държавните дружества се прехвърлят в ДКК, тя ги продава, а парите дава като дивидент на държавата и те чисто формално не са приход от приватизация. Затова и фактът, че без много публични обосновки от началото на годината Министерството на икономиката е апортирало участието си в 12 дружества в ДКК, сред които най-съществено е "Ел Би булгарикум", звучи на първо четене като потайни стъпки към приватизация. Още повече че цитираната компания, продаваща права за ползване на марките си българско кисело мляко по света, и някои от другите предприятия, са в забранителния списък. В случая обаче целта е друга и от ведомството потвърдиха, че дружествата няма да бъдат приватизирани. "Министерството на икономиката предприе действия за създаване на значим единен орган по управление на държавното участие в дружествата на подчинение на министерството. Тази практика е позната в редица държави. По този начин се създават възможности средствата, които генерират компаниите, да бъдат използвани за нови инвестиции", обясниха от ведомството, ръководено от Божидар Лукарски. Според информация на "Капитал" основната причина за насочване на активи в ДКК е да може те да се ползват за обезпечение и така холдингът да се финансира. Или нещо като репликиране на идеята за Българския енергиен холдинг, само че изграден в голямата си част от разнородни огризки от неприватизирани и едва кретащи дружества, чието съществуване само по себе си в много от случаите няма особена логика. А първото проявление на новата стратегия вече е ясно и също е противоречиво - национализацията на военно-ремонтния завод "Авионамс". Холдингът на останките Кошницата от придобивки на ДКК определено не е бляскава. Ако има звезда в него, това определено е "Ел Би булгарикум". Компанията има 18.5 млн. лв. приходи от дейността за 2015 г., което е 8% ръст спрямо 2014 г. Над 10 млн. лв. от тях идват от продажба на лицензи, технологии и право за ползване на марки за българско кисело мляко с японската Meiji и финландската Valio. Останалите са основно от собствено производство на вътрешния пазар, част и през собствени магазини в София и Видин, където са и производствените бази на "Ел Би булгарикум". Компанията се занимава и с развойна дейност, като култивира нови поколения закваски, а има и лаборатория за изпитване на храни. Практически дружеството няма дългове, а печалбата почти се удвоява до близо 2.6 млн. лв. Данните за първото тримесечие на 2016 г. също показват ръст. Друго дружество с по-съществени приходи е НИТИ-Казанлък, което е развоен център за военни изделия, който има и собствено производство. Държавна лаборатория "Българска роза", макар и без много приходи, са сравнително важни за сектора си, тъй като дружеството анализира и окачествява етерични масла за частните производители. Аналогична е и дейността на Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, който има лаборатория, издаваща акредитации. Останалите попълнения обаче трудно могат да се похвалят с резултати. Някои са в ликвидация, а други са с минимални приходи и хронично на загуба. Доколкото имат някаква стойност, то са остатъчни активи, и то често по стари оценки. При апорта всички компании са оценени просто по стойността на собствения капитал на общо около 35 млн. лв., като така след поредицата операции капиталът на ДКК се вдига от 8.9 на 44.7 млн. лв. От приватизация към национализация "Дружеството "Ел Би Булгарикум" и "Държавна лаборатория Българска роза" остават в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол и няма да подлежат на продажба. Министерството на икономиката не предвижда и инициирането на промени в ЗПСК, които да засягат статута на двете дружества. По същество нищо не се променя по отношение на собствеността на дружествата, те остават държавни и няма да подлежат на приватизация", уверяват от Министерство на икономиката. В потвърждение на това са и последните действия на ДКК. Тя е използвала поне част от участията си като обезпечение, за да изтегли кредит от държавната Българска банка за развитие, който й е необходим, за да придобие военно-ремонтния завод "Авионамс". Дружеството, някога част от империята на собственика на КТБ Цветан Василев, беше предложено на търг от частен съдебен изпълнител на 10 май заради задължения на собственика му "Хедж инвестмънт България" към фалиралата банка. Търгът беше спечелен от ДКК на минималната обявена цена - малко под 29 млн. лв. Единственият друг кандидат е бил собственикът на "Хедж инвестмънт Бългрия" EFV International Financial Ventures, офшорка, която не е сигурно под чий контрол е в момента. Тя е предложила по-висока цена от около 40 млн. лв., но не е осигурила нужния за целта депозит и затова е отстранена от надпреварата. Според договор за залог, публикуван в Търговския регистър няколко дни по-рано, на 5 май, ДКК е изтеглила до 37 млн. лв. заем от ББР при SOFIBOR + 4 процентни пиункта (но не по-малко от 5%) лихва. Не е ясно дали е усвоена цялата сума, или само нужните за покупката на "Авионамс". За целта е заложено предприятието на ДКК, наличностите му по сметки, вземане за 1.25 млн. лв. от "Бългерин еъруейз груп" по цесия, ипотекирана е и централата му. Освен това в последващите дни са вписани и залози на участията на ДКК в три от новите му придобивки. Това са споменатите Държавна лаборатория Българска роза и Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, както и "Овча купел" ЕООД (от приватизацията на което АП планираше да получи няколко милиона тази година). Така крайната равносметка от операцията е, че Министерството на икономиката чрез ДКК залага активи, а водената от Министерството на финансите ББР дава 29 млн. лв. за национализацията на едно предприятие, като парите ще се озоват като крайно във фалиралата КТБ, а от нея - в голямата си част във Фонда за гарантиране на влоговете, който след изплащането на гарантираните депозити е най-големият кредитор на КТБ с около 3.7 млрд. лв. вземания. Логиката за държавата Целият този водовъртеж от пари между квазидържавни структури не дава сигнал за някаква структурирана и ясна стратегия, а по-скоро за набавяне на средства, където е възможно. В национализацията на "Авионамс" има минимална доза логика. Според източник, запознат със сделката, търговските банки по принцип имат рестрикции да финансират компании от военнопромишления комплекс като "Авионамс". Затова след затварянето на КТБ, която ги беше взела под крилото си, оръжейните компании изпаднаха в сериозни затруднения. Това личи и от последния отчет на ДКК, според който компанията е отпуснала 1 млн. лв. заем на държавния оръжеен търговец "Кинтекс" към вече дължимите 2.5 млн. лв. Все пак частните заводи от сектора - като "Арсенал", "Емко" и "Аркус", явно намират банки, от които да се финансират. Така че връщането на бившето дружество на "Терем" обратно към държавата продължава да има минуси. Но идеята на държавата явно е била един вид да застане със собственост като гарант зад дружеството и да ползва своята банка да го финансира. В този смисъл "Авионамс" не е изненадваща експозиция, тъй като трудно би се намерила друга банка, която да подпомогне покупка на такъв актив. От бизнес гледна точка инвестицията изглежда перспективна за банката, тъй като военното министерство даде гласност на програма за ремонти на военно оборудване и "Авионамс" може да се окаже с доста поръчки през следващите години, смята източникът. Същевременно обаче по никакъв начин не става ясно какво стратегическо предимство ще има в обединяването на разнородни предприятия, започващи от кисело мляко и стигащи до оръжия, под шапкaта на ДКК. Например "Авионамс" логически пасва много по-добре в холдинга "Терем" към военното министерство, откъдето и произхожда, преди да бъде приватизиран през 2008 г. Всяко допълнително ниво на администрация естествено увеличава разходите, а и поражда опасност от злоупотреби и корупция. Така дивидентите от печеливши компании като "Ел Би българикум" вместо в бюджета ще се озовават в ДКК, откъдето могат да се използват за всевъзможни вътрешни преразпределения чрез заеми за губещи компании. А и съвсем отделен философски въпрос е дали е работа на държавата да се занимава с leveraged buyout на проблемни активи като "Авионамс". И дали няма да има още фирми в списъка за национализация.
Източник: Капитал (20.05.2016)

Новият холдинг касичка Досега Държавната консолидационна компания (ДКК) имаше една-единствена функция - да се заобикаля законът. Според внесените още по време на Тройната коалиция правила постъпленията на държавата от приватизация трябва да отиват в Сребърния фонд. Финансовият министър в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков обаче реши, че има нужда от тези пари текущо и вместо да тръгне с непопулярната идея да променя закона, реши да го финтира - държавните дружества се прехвърлят в ДКК, тя ги продава, а парите дава като дивидент на държавата и те чисто формално не са приход от приватизация. Затова и фактът, че без много публични обосновки от началото на годината Министерството на икономиката е апортирало участието си в 12 дружества в ДКК, сред които най-съществено е "Ел Би булгарикум", звучи на първо четене като потайни стъпки към приватизация. Още повече че цитираната компания, продаваща права за ползване на марките си българско кисело мляко по света, и някои от другите предприятия, са в забранителния списък. В случая обаче целта е друга и от ведомството потвърдиха, че дружествата няма да бъдат приватизирани. "Министерството на икономиката предприе действия за създаване на значим единен орган по управление на държавното участие в дружествата на подчинение на министерството. Тази практика е позната в редица държави. По този начин се създават възможности средствата, които генерират компаниите, да бъдат използвани за нови инвестиции", обясниха от ведомството, ръководено от Божидар Лукарски. Според информация на "Капитал" основната причина за насочване на активи в ДКК е да може те да се ползват за обезпечение и така холдингът да се финансира. Или нещо като репликиране на идеята за Българския енергиен холдинг, само че изграден в голямата си част от разнородни огризки от неприватизирани и едва кретащи дружества, чието съществуване само по себе си в много от случаите няма особена логика. А първото проявление на новата стратегия вече е ясно и също е противоречиво - национализацията на военно-ремонтния завод "Авионамс". Кошницата от придобивки на ДКК определено не е бляскава. Ако има звезда в него, това определено е "Ел Би булгарикум". Компанията има 18.5 млн. лв. приходи от дейността за 2015 г., което е 8% ръст спрямо 2014 г. Над 10 млн. лв. от тях идват от продажба на лицензи, технологии и право за ползване на марки за българско кисело мляко с японската Meiji и финландската Valio. Останалите са основно от собствено производство на вътрешния пазар, част и през собствени магазини в София и Видин, където са и производствените бази на "Ел Би булгарикум". Компанията се занимава и с развойна дейност, като култивира нови поколения закваски, а има и лаборатория за изпитване на храни. Практически дружеството няма дългове, а печалбата почти се удвоява до близо 2.6 млн. лв. Данните за първото тримесечие на 2016 г. също показват ръст. Друго дружество с по-съществени приходи е НИТИ-Казанлък, което е развоен център за военни изделия, който има и собствено производство. Държавна лаборатория "Българска роза", макар и без много приходи, са сравнително важни за сектора си, тъй като дружеството анализира и окачествява етерични масла за частните производители. Аналогична е и дейността на Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, който има лаборатория, издаваща акредитации. Останалите попълнения обаче трудно могат да се похвалят с резултати. Някои са в ликвидация, а други са с минимални приходи и хронично на загуба. Доколкото имат някаква стойност, то са остатъчни активи, и то често по стари оценки. При апорта всички компании са оценени просто по стойността на собствения капитал на общо около 35 млн. лв., като така след поредицата операции капиталът на ДКК се вдига от 8.9 на 44.7 млн. лв. "Дружеството "Ел Би Булгарикум" и "Държавна лаборатория Българска роза" остават в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол и няма да подлежат на продажба. Министерството на икономиката не предвижда и инициирането на промени в ЗПСК, които да засягат статута на двете дружества. По същество нищо не се променя по отношение на собствеността на дружествата, те остават държавни и няма да подлежат на приватизация", уверяват от Министерство на икономиката. В потвърждение на това са и последните действия на ДКК. Тя е използвала поне част от участията си като обезпечение, за да изтегли кредит от държавната Българска банка за развитие, който й е необходим, за да придобие военно-ремонтния завод "Авионамс". Дружеството, някога част от империята на собственика на КТБ Цветан Василев, беше предложено на търг от частен съдебен изпълнител на 10 май заради задължения на собственика му "Хедж инвестмънт България" към фалиралата банка. Търгът беше спечелен от ДКК на минималната обявена цена - малко под 29 млн. лв. Единственият друг кандидат е бил собственикът на "Хедж инвестмънт Бългрия" EFV International Financial Ventures, офшорка, която не е сигурно под чий контрол е в момента. Тя е предложила по-висока цена от около 40 млн. лв., но не е осигурила нужния за целта депозит и затова е отстранена от надпреварата. Според договор за залог, публикуван в Търговския регистър няколко дни по-рано, на 5 май, ДКК е изтеглила до 37 млн. лв. заем от ББР при SOFIBOR + 4 процентни пиункта (но не по-малко от 5%) лихва. Не е ясно дали е усвоена цялата сума, или само нужните за покупката на "Авионамс". За целта е заложено предприятието на ДКК, наличностите му по сметки, вземане за 1.25 млн. лв. от "Бългерин еъруейз груп" по цесия, ипотекирана е и централата му. Освен това в последващите дни са вписани и залози на участията на ДКК в три от новите му придобивки. Това са споменатите Държавна лаборатория Българска роза и Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, както и "Овча купел" ЕООД (от приватизацията на което АП планираше да получи няколко милиона тази година). Така крайната равносметка от операцията е, че Министерството на икономиката чрез ДКК залага активи, а водената от Министерството на финансите ББР дава 29 млн. лв. за национализацията на едно предприятие, като парите ще се озоват като крайно във фалиралата КТБ, а от нея - в голямата си част във Фонда за гарантиране на влоговете, който след изплащането на гарантираните депозити е най-големият кредитор на КТБ с около 3.7 млрд. лв. вземания. Целият този водовъртеж от пари между квазидържавни структури не дава сигнал за някаква структурирана и ясна стратегия, а по-скоро за набавяне на средства, където е възможно. В национализацията на "Авионамс" има минимална доза логика. Според източник, запознат със сделката, търговските банки по принцип имат рестрикции да финансират компании от военнопромишления комплекс като "Авионамс". Затова след затварянето на КТБ, която ги беше взела под крилото си, оръжейните компании изпаднаха в сериозни затруднения. Това личи и от последния отчет на ДКК, според който компанията е отпуснала 1 млн. лв. заем на държавния оръжеен търговец "Кинтекс" към вече дължимите 2.5 млн. лв. Все пак частните заводи от сектора - като "Арсенал", "Емко" и "Аркус", явно намират банки, от които да се финансират. Така че връщането на бившето дружество на "Терем" обратно към държавата продължава да има минуси. Но идеята на държавата явно е била един вид да застане със собственост като гарант зад дружеството и да ползва своята банка да го финансира. В този смисъл "Авионамс" не е изненадваща експозиция, тъй като трудно би се намерила друга банка, която да подпомогне покупка на такъв актив. От бизнес гледна точка инвестицията изглежда перспективна за банката, тъй като военното министерство даде гласност на програма за ремонти на военно оборудване и "Авионамс" може да се окаже с доста поръчки през следващите години, смята източникът. Същевременно обаче по никакъв начин не става ясно какво стратегическо предимство ще има в обединяването на разнородни предприятия, започващи от кисело мляко и стигащи до оръжия, под шапкaта на ДКК. Например "Авионамс" логически пасва много по-добре в холдинга "Терем" към военното министерство, откъдето и произхожда, преди да бъде приватизиран през 2008 г. Всяко допълнително ниво на администрация естествено увеличава разходите, а и поражда опасност от злоупотреби и корупция. Така дивидентите от печеливши компании като "Ел Би българикум" вместо в бюджета ще се озовават в ДКК, откъдето могат да се използват за всевъзможни вътрешни преразпределения чрез заеми за губещи компании. А и съвсем отделен философски въпрос е дали е работа на държавата да се занимава с leveraged buyout на проблемни активи като "Авионамс". И дали няма да има още фирми в списъка за национализация.
Източник: Капитал (25.05.2016)

Кинтекс е станала тихомълком част от Държавната консолидационна компания Без много шум Министерството на икономиката е апортирало акциите на оръжейния търговец Кинтекс в капитала на Държавната консолидационна компания (ДКК). Това е станало на 1 август със заповед на икономическия министър. Така капиталът на ДКК е бил увеличен с 50.5 млн. лв. и вече е достигнал 103 млн. лв. Включването на Кинтекс става седмици след като парламентът прие на първо четене добавянето на това дружество в забранителния списък за приватизация. Kомпанията през последните години е на печалба и работи добре. Приходите от продажбите на Кинтекс през второто тримесечие на годината са 49.6 млн. лв. Фирмата не е единствената от оръжейния бизнес, която влезе през последните месеци в портфолиото на ДКК. Там вече се намира оръжейната фирма НИТИ, чиято приватизация също беше забранена, както и военният завод "Авионамс".
Източник: Сега (03.08.2016)

Държавните оръжейни компании отчитат внушителни ръстове Холдингът от ремонтни заводи ТЕРЕМ отчита внушителен ръст от 86% на произведената продукция за полугодието. Kъм края на юни ВМЗ – Сопот увеличaва приходите си 4.5 пъти до 172 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Предприятието успява за пореден отчетен период да свие задълженията си, увеличава служителите си с над 700 от миналия юни и продължава да инвестира, като се очаква да вложи в нови машини и съоръжения 15 млн. лв. до края на годината. Само преди два месеца бяха отворени и още два цеха в Игнатово. През първото полугодие на 2016 г. оборотите на компанията идват основно от противотанкови снаряди, авиационни неуправляеми ракети, артилерийски муниции и взриватели. Местната продукция на предприятието се пласира добре в Северна Африка и Близкия изток. ВМЗ - Сопот, работи изцяло за външни пазари и изнася основно чрез местни контрагенти, откъдето идват почти 110 млн. от общите приходи на компанията. До края на годината предприятието очаква да реализира продукция за още около 200 млн. лв. ТЕРЕМ също декларира, че разчита в голяма степен на поръчки от чужбина. Групата отчита 49.5 млн. лв. приходи за полугодието, като декларира не само ръст спрямо миналата година, но и близо два пъти преизпълнение на бизнес плана си.
Източник: Капитал (04.08.2016)

Цветан Василев спъва придобиването на „Авионамс“ Две фирми, свързани с банкера-беглец Цветан Василев, спъват финализирането по придобиването от страна на държавата на военно-ремонтния завод „Авионамс“. Причината е, че обжалват търга, при който Държавната консолидационна компания закупи военно-ремонтния завод за сумата от 28 941 117 лева. Търгът бе в началото на май, а заводът бе сложен на тезгяха от частен съдебен изпълнител заради огромни задължения към КТБ. Въпреки че оттогава минаха 3 месеца, вчера стана ясно, че „Авионамс“ де юре още не е прехвърлен към Министерството на икономиката, което е принципал на Държавната консолидационна компания. Причината е, че тече още процедура по обжалване, обясни икономическият министър Божидар Лукарски, като допълни, че тя вероятно ще приключи най-рано септември. Проверка на Агенция „Монитор“ установи, че закупуването на завода от страна на държавата е било обжалвано от две дружества, все свързани с Цветан Василев. Едното е „Хедж инвестмънт България“, което допреди търга бе собственик на 99,9% от капитала на „Авионамс“ и именно заради неговите задължения към КТБ заводът се оказа на тезгяха. Другото е офшорка, регистрирана на Британските Вирджински острови, зад която също стоял Василев. При обявяването на търга тя предложила оферта от 40 млн. лева, но така и не внесе изискуемия по закон задатък – т.е. нужния депозит, за да може да наддава. Съответно не бе допусната до участие и за купувач бе обявена „Държавната консолидационна компания“. Жалбата на „Хедж“ вече е била разгледана на две инстанции, като окончателно е отхвърлена от Апелативен съд-София. В момента на същата инстанция е и жалбата на офшорката, но решението по нея предстои. Това е поредният опит на Василев да сложи ръка върху „Авионамс“, като заводът е и един от малкото реални активи, щедро кредитирани от КТБ. Преди повече от година банкерът беглец направи опит да го отмъкне заедно с още 5 дружества през трупата за 1 евро на белгиеца с московски паспорт Пиер Луврие, но се провали. Новината за опита на Василев да спъне финализирането на продажбата на „Авионамс“ идва в момент, в който стана ясно, че заради придобиването от страна на държавата на завода той може отново да се сдобие и с лиценз за ремонт на руските ни самолети. Преди дни премиерът Бойко Борисов обяви, че е постъпило писмо от руски държавен консорциум, в което се предлага да стартират разговори за целта. Заводът загуби лиценза, след като бе приватизиран през 2012 г. Връщането на разрешителното пък според Борисов ще позволи ние сами да си ремонтираме МиГ-овете и СУ-тата.
Източник: Монитор (16.08.2016)

Правителството увеличи капитала на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД със стойността на правото на собственост върху три имота, намиращи се в град Банкя, съобщиха от правителствената прессллужба. Те са с обща площ от 5.4 дка, заедно с построените в тях сгради. До момента имотите са били в управление на Министерството на финансите, но са с отпаднала необходимост за ведомството. Правителството взе решение в сряда за разпореждането с още няколко имота. На община Варна е предоставен за временно управление държавен имот на ул. „Овеч” №2 в кв. „Виница”. В него ще бъдат настанени децата от предучилищна и яслена възраст от Детска градина №23 „Иглика” за времето до 1 юни 2017 г. Решението ще позволи децата да продължат да посещават заниманията си, докато основната сграда на детската градина бъде ремонтирана заради конструктивни промени. С друго решение кабинетът предостави безвъзмездно на Икономическия университет във Варна имот от 10,6 дка на бул. „Сливница“ №158-А в район „Младост“. Така се осигурява прилежащата земя към сградите, които вече са дадени на висшето училища за нуждите на Колежа по туризъм. Община Ловеч получи част от имот – публична държавна собственост, който се намира на територията на Държавната психиатрична болница в общинския град и представлява триетажна сграда. По този начин ще се осигури възможност за извършване на строително-ремонти дейности и реализиране на мерки за енергийна ефективност на сградата, в която общината предоставя социалните услуги „Защитено жилище” и „Дневен център за лица с тежки психични заболявания”. За публична държавна собственост беше обявен имот, предоставен за управление на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“. Теренът от 957 кв. м се намира в с. Рибарица и е предназначен за изграждане на офис на Парков участък – Тетевен. Ще бъдат построени двуетажна многофункционална сграда и спомагателни постройки, кът за образователни дейности на открито, както и други обекти, нужни за изпълнението на основните задачи на дирекцията. Променено беше предназначението на поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост, необходими за разширение на окисното насипище към рудник „Асарел“. Терените се намират в землището на община Панагюрище и са с площ от 446 дка. „Асарел Медет“ АД ще заплати за промяна на предназначението 1 536 542 лв., а за компенсационно залесяване – 421 954 лв. Правителството отне от Министерството на отбраната, поради отпаднала нужда, имот, разположен в местността „Шумата” край с. Бояново в община Елхово. Теренът, който е с площ от 268 дка и 30 сгради, ще премине в управлението на областния управител на Ямбол.
Източник: Други (19.10.2016)

Съдът върна сделката за „Авионамс". Причината - Софийски апелативен съд (САД) е върнал делото за ново разглеждане, решавайки, че продажбата не може да бъде осъществена, защото Държавната консолидационна компания (ДКК) не е внесла цената в едноседмичен срок от приключване на продажбата. Според съда ДКК дори не е внесла и задатъка преди започване на публичната продан. Освен това лицето, което е участвало от името на ДКК, не е имало необходимите разрешения да участва в тази продан. В началото на лятото премиерът Бойко Борисов се похвали, че е държавата е купила един от най-големите частни заводи за ремонт и обслужване на летателна техника в Европа"Авионамс" АД, като основната му част е разположена на Авиобаза Граф Игнатиево. „Авионамс" е компания, която предлага модернизация на хеликоптери Ми-8 и Ми-17 с военно и гражданско предназначение, хеликоптери Ми-24, както и на редица самолети от типовете Миг, Су и учебните Л39. Историята: На търг в началото на месец май, организиран от частен съдебен изпълнител по искане на синдиците на фалиралата банка КТБ, е бил продаден целият пакет акции на "Хедж инвестмънт България", която държи почти 100% от дружеството. Купувач тогава бе обявена Държавната консолидационна компания (ДКК), която е предложила минималната търсена цена от 28.9 млн. лв. Опит да запази контрол над "Авионамс" е направила и друга фирма. Предложената цена дори е била по-висока - близо 40 млн. лв., но, според съда, тя не е внесла необходимия депозит и е била изключена от надпреварата.
Източник: Други (25.10.2016)

Рокади в ръководството на големи държавни фирми са направени в края на миналата седмица, стана ясно вчера. Промени има във ВМЗ-Сопот и "Ел Би Булгарикум". Те са извършени от Държавната консолидационна компания, която е собственик на редица държавни дружества. От Министерството на икономиката, което се води принципал, нямат информация за случващото се. В края на миналата седмица е бил назначен още един изпълнителен директор на ВМЗ ЕАД - Сопот. Редом с досегашния д-р инж. Иван Гецов ще управлява и Атанас Трифонов, бивш ръководен кадър на ВМЗ, който от няколко месеца оглавява Общинската организация на ГЕРБ-Сопот, съобщи marica.bg. В същото време двамата членове на Съвета на директорите - Владислав Тоцев и Любомир Джапаров, са освободени. Бордът става петчленен и в него освен двамата изпълнителни директори влизат още трима софийски адвокати. Рокадата е била в дните след като правителството подаде оставка. "Вярно е, че има промени, но няма да коментирам, докато не излязат в Търговския регистър", каза за "Стандарт" изпълнителния директор инж. Иван Гецов. Според него промените няма да се отразят на дейността на ВМЗ, който в момента е във възход. Предприятието има гарантирани договори за работа до края на 2018 г. Очакваните приходи за този период са близо 200 млн. лв. Смяна на ръководството е осъществена и в друго държавно предприятие, което също е в много добро финансово състояние. В "Ел Би Булгарикум" са освободени изпълнителният директор Слави Павлов и председателят на Управителния съвет Николай Андреев. Заповеди за уволнения са получили и още членове на Съвета на директорите, чийто състав се променя от 5 на 3. Новият шеф на дружеството е Десислава Христова, която досега е била финансов директор. "Нямам обяснение за случилото се", коментира за "Стандарт" Слави Павлов. На въпрос дали рокадата е свързана с политическите турбуленции между управляващата коалиция, Павлов обясни, че никога не се е замесвал в политика, макар че е член на ГЕРБ, както и другия освободен - Николай Андреев. В същото време новоназначената Десислава Христова е безпартийна. През последните 2 години "Ел Би Булгарикум" се развива много добре и отчита печалби. Освен производство на млечни продукти, осъществява и мащабна научно-развойна дейност, притежава патентите на лактобацилус булгарикум и още над 20 патента на уникални щамове на млечно-кисели бактерии. В. "Марица" съобщава за рокади и в друго оръжейно предприятие - НИТИ ЕАД - Казанлък. Това обаче не бе потвърдено засега. От ДКК не коментираха вчера промените. Очаква се изявление от тях да има днес.
Източник: Стандарт (22.11.2016)

Два месеца след като беше подновен от икономическия министър в оставка Божидар Лукарски, бордът на Държавната консолидационна компания (ДКК) одобри промени в ръководството на оръжейната търговска компания "Кинтекс". От поста си тръгва изпълнителният директор Иван Досков и още трима членове на съвета на директорите, а на тяхно място влизат нови лица, става ясно от подадените документи в Търговския регистър. Това се случва два месеца преди да изтече мандатът на борда и в момент на правителствена криза. Промените в "Кинтекс" са поредната вълна от нови назначения, които правят в последните седмици Лукарски и подопечната му ДКК, към която преминаха голяма част от държавните дружества. Служител на фирмата С решение от 1 декември съветът на директорите на ДКК е намалил броя на членовете на борда на "Кинтекс" от петима на трима души. От постовете си са освободени Иван Досков, който е и изпълнителен директор, Иван Маринов, Иван Загончев и Вельо Велчев. От старите членове остава само Елинка Николова. На тяхно място влизат Валери Гроздев и Валентин Атанасов за срок от два месеца, тъй като мандатът на борда изтича на 7 февруари догодина. Николова е избрана за председател на съвета на директорите, а Валери Гроздев – за изпълнителен директор. Официална информация за новите назначения няма, но лице с името Валери Гроздев излиза с профил в LinkedIn като ръководител отдел в "Кинтекс". Източник на "Капитал" потвърди, че Гроздев е дългогодишен служител в компанията. Той работи там от около 20 години и отговаря за инженеринговия екип. Според източника Гроздев е близък до депутата от ДПС Делян Пеевски. Адвокат в борда Другият нов член на борда – Валентин Атанасов, е софийски адвокат. В данните за връзка с Атанасов на сайта advokatibg.eu е посочен имейл с домейн, водещ към кантората на Тодор Батков. Пак към същата кантора води и мейлът за контакти на сдружението "Асоциация общество и собственост", където Атанасов участва в управлението. Сдружението е организация с идеална цел и регистрация в Бургас. Освен в него Атанасов участва в управлението и на Национален гаранционен фонд "Солидарност", показва справка в ДАКСИ. Фондът беше създаден през 2014 г. към Националното сдружение на общините с цел да помага изпаднали в затруднение общини при кризисни ситуации. Освен тези участия Атанасов е едноличен собственик на "В.С.А. Консулт" и държи 50% във "В.С.А. Комерс", където партньори са му украинец, руснак и българка. Предишни размествания Промените в "Кинтекс", за които се разбра, че предстоят, още преди две седмици, са поредната рокада в дружества под шапката на икономическото министерство през последните седмици. Част от тях бяха гласувани от едноличния собственик ДКК, към която бяха прехвърлени по-рано тази година и която също получи нов борд през септември. В края на миналия месец бяха сменени директорите на "Ел Би Булгарикум", която държи лицензите за закваските за българското кисело мляко. От поста му беше освободен и председателят на директорския борд на "Национална компания индустриални зони", която управлява държавните зони, включително тази в Божурище, като на негово място беше назначен съветникът на Лукарски Владимир Каролев. Само преди седмица в борда на ВМЗ влязоха нови членове и беше назначен втори изпълнителен директор, въпреки че икономическият министър на няколко пъти през тази година е хвалел ръководството за резултатите на компанията. Без промени засега се размина единствено развойното предприятие НИТИ, където старите членове бяха преназначени за нов тригодишен мандат.
Източник: Дневник (08.12.2016)

Промяна в ръководството на София Тех Парк Иван Симеонов е новият изпълнителен директор на "София Тех Парк" АД. Той е член на Съвета на директорите на дружеството от октомври 2016 г. и в неговите надзорни функции до сега попадаха развитието на Лабораторния комплекс и площите за събития в научно-технологичния парк. Досегашният изпълнителен директор Елица Караджова напуска поста по нейна молба поради лични причини. Въпреки това тя ще остане в ръководството като член на Съвета на директорите с цел осигуряване на приемственост и безпрепятствено прехвърляне на отговорностите към новия изпълнителен директор, съобщиха от дружеството. Иван Симеонов има над 20 години управленски опит на най-високо ниво в международни компании и държавни структури. Той притежава дългогодишен опит като консултант в областта на международния бизнес, корпоративното управление, стратегическото планиране, технологичното развитие и пазарното регулиране на различни сектори на икономиката - ИКТ, финанси, туризъм и фармация. До септември 2016 г. е бил член на Съвета на директорите на "Държавната консолидационна компания" ЕАД, която притежава 12% от капитала на "София Тех Парк" АД. Иван Симеонов е магистър по икономика със специалност "Международни икономически отношения" от УНСС. Той притежава и магистърска степен по Бизнес администрация от Американския Университет в България.
Източник: Банкеръ (14.12.2016)