Софийска градска прокуратура обвини знакови фигури от кабинета „Борисов 1”, че са ощетили държавата с продажбата на миноритарния държавен пакет от „ЕВН България електроразпределение”. Радослав Рачев Сагата започва през май 2016 г., когато прокуратурата привлече като обвиняем Радослав Рачев, изпълнителен директор на инвестиционния посредник "Булброкърс" - за злоупотреба с доверие. Тогава се разбра, че разследването е по сигнал на Комисията за финансов надзор от времето на бившия й председател Стоян Мавродиев. Последва 7-месечна пауза и в първите дни на 2017 г. стана ясен вторият обвинен, този път доста по-известен - бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Той бе обвинен в умишлена безстопанственост, от която са настъпили щети за над 20 млн. лв. Най-общо - че остатъчният пакет акции от „ЕВН България електроразпределение“ е продаден за по-малко пари, отколкото трябва. Получих призовка на Бъдни вечер После се разбра, че бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков ще бъде обвинен за престъпление по служба за приватизацията. И по-точно - заради нормативна промяна по времето на министерстването му: парите от приватизация да не отиват в т. нар. Сребърен фонд, а в държавния бюджет. Дянков живее в чужбина, прокуратурата не го е открила веднага и за малко да бъде обявен за общодържавно издирване. До тази ситуация не се стигна, защото Дянков сам се обади в прокуратурата. ПОЛИТИКА румяна арнаудоваcr Симеон Дянков сам звъннал в прокуратурата от САЩ И накрая държавното обвинение се стовари върху бизнесмена и издател Иво Прокопиев, който е и крайният мажоритарен собственик на "Булброкърс". Прокопиев е обвинен, че в периода май-юни 2011 г., в съучастие като помагач със Симеон Дянков - заместник министър-председател и министър на финансите на Република България, умишлено го е улеснил да извърши престъпление по служба, свързано с приватизацията. Иво Прокопиев Нека да припомним как държавата се раздели с акциите си във въпросното електроразпределително дружество, за каква сума и къде отидоха парите: 17 май 2011 г. Агенцията за приватизация (АП) обяви конкурс за избор на инвестиционни посредници, които ще продават миноритарните пакети (33%) от 4 дружества - "ЕВН България електроразпределение", "ЕВН България електроснабдяване" и двете аналогични дружества на "ЧЕЗ България". Изискването към кандидатите беше да имат поне 40 000 сделки от 2006 до 2010 г. или оборотът им за същия период да е минимум 500 млн. лв. И още – посредниците да разполагат с пълен лиценз за дейност, тоест капиталът им да е минимум 1,5 млн. лв. Друго условие беше дружествата да са на печалба в три от последните пет години. 3 юни 2011 г. От АП съобщиха, че 9 инвестиционни посредника (и банки с лиценз за тази дейност) са купили документи за продажбата на пакетите от "ЕВН". А за „ЧЕЗ” са 10. За продажба на 51 612 акции от "ЕВН България електроразпределение" и 62 106 акции от "ЕВН България електроснабдяване" кандидатите са (по азбучен ред): "Булброкърс", "Елана Трейдинг", "Капман", Обединена българска банка, "Първа финансова брокерска къща", Райфайзенбанк, Централна кооперативна банка, Уникредит Булбанк, "Юг Маркет"; 16 юни 2011 г. Крайният срок за подаване на документи за участие в конкурса. Дружествата, поискали да продават държавните акции на „ЕВН”, са седем: „Булброкърс” „Елана трейдинг” „Капман” „ПФБК” ОББ ЦКБ „Юг маркет” 22 юни 2011 г. „Булброкърс” бе избран за инвестиционен посредник за продажбите на държавните дялове в двете дружества от структурата на ЕВН. Това съобщиха от приватизационната агенция. По това време, а и до ден-днешен, едноличен собственик на "Булброкърс" е "Финансиа груп", част от "Алфа финанс холдинг". Мажоритарен акционер в "Алфа финанс холдинг" АД - тогава и сега - е Иво Прокопиев (с малко над 50%), а останалите акции се поделят между Константин Ненов и Иван Ненков. 6 декември 2011 г. Стоян Мавродиев Комисията за финансов надзор потвърди внесения от "Булброкърс" проспект за публично предлагане на 33% от капитала на "ЕВН България електроразпределение". В решението на комисията се казва, че представеното заявление и приложените документи отговарят на всички специализирани закони и наредби. Интересен факт: решението е подписано от председателя на Стоян Мавродиев - същият, който по-късно подава сигнал до прокуратурата. КФН одобрява тогава и начина на продажба - чрез смесен закрит аукцион по методология, одобрена от Съвета на директорите на Българската фондова борса. 13 декември 2011 г. Агенцията за приватизация обяви, че 33% от капитала на "ЕВН България електроразпределение" и "ЕВН България електроснабдяване" ще бъдат продадени чрез публично предлагане на Българската фондова борса (БФБ). Пълна информация за процедурата и дружествата бе публикувана в проспектите за публично предлагане, публикувани на интернет страниците на АП, "Булброкърс" и "ЕВН България". 21 декември 2011 г. Първият ден от аукциона на БФБ. Продажбата на остатъчните държавни акции от ЕВН надмина и най-оптимистичните прогнози на ръководството на борсата, се казва в официално прессъобщение на БФБ. Още в първите часове на аукциона бяха продадени 98,8% от предложените акции на "ЕВН България електроразпределение" и 99,4% от пакета на "ЕВН България електроснабдяване". Пазарните поръчки, които бяха по-голямата част от подадените оферти, се удовлетворяваха на цена 156,6 лв. за акция на "ЕВН България електроснабдяване" и 1 632,56 лв. за акция на "ЕВН България електроразпределение". "Нека този аукцион бъде началото на възраждането на българския капиталов пазар. Днешният успех е резултат от почти едногодишна работа на множество компании и държавни институции", отбеляза тогава Васил Големански, изпълнителен директор на БФБ. Няколко часа след началото на аукциона от австрийската EVN съобщиха, че те са основните купувачи на държавните акции в двете дружества. За двата миноритарни пакета държавата получи 93 млн. лв. "При заложени минимални 78 млн. лева за миноритарния държавен дял в ЕВН, приходите са 92 млн. лева, като все още има 600 акции, които остават за утре, така че се надвишават първоначалните ни оценки", заяви министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков пред журналисти след заседанието на Министерския съвет. 22 декември 2011 г. Финансовият министър по това време Симеон Дянков в интервю за "Капитал" (със съиздател Иво Прокопиев) определя първия ден от продажбата на двата миноритарни пакета на ЕВН като "много успешен, дори над очакванията ни". На въпрос по какъв начин цената, платена за миноритарния дял, ще влезе в бюджета, Дянков отговаря (препечатваме целия отговор предвид важността му): "Има конкретни процедури, които ще отнемат определено време. Понеже продаваме миноритарен дял, парите ще минат през Държавната консолидационна компания и след това ще се появят във фискалния резерв, а не в Сребърния фонд. Но първо трябва да мине общото събрание на компанията, по закон до 1 май тя трябва да разпредели дивидент и парите ще отидат като приход на държавата." Интернет изданието "Дневник" (със съиздател Иво Прокопиев) същия ден отбелязва, че по закон всички приходи от приватизация трябва да постъпват в Сребърния фонд, който е създаден, за да гарантира бъдещи шокове в пенсионната система. Онлайн изданието прави и следния коментар: "За да се заобиколи част от закона за Сребърния фонд обаче, правителството на ГЕРБ създаде Държавна консолидационна компания, чрез която да се приватизират големи държавни предприятия – по този начин парите от тях не отиват във фонда, а в компанията и оттам – в държавния бюджет." Малко предистория как се появи Държавната консолидационна компания. На 23 април 2010 г. от тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) съобщават, че са регистрирали Държавна консолидационна компания. По това време министър е Трайчо Трайков. От съобщението става ясно, че дружеството е създадено в изпълнение на антикризисната програма на правителството, че в него ще бъдат апортирани дялове и акции от дружества, в които държавата има миноритарно участие, и че тези участия ще бъдат раздържавявани от Агенцията за приватизация. Още тогава екипът на Трайков отбелязва, че: "Не се изключва възможността постъпленията от приватизация да постъпват в Държавната консолидационна компания и впоследствие да бъдат насочвани към централния бюджет под формата на разпределение на дивидент." И за да ви стане ясна пълната картинка, припомняме как бе приета антикризисната програма. Решението е взето на заседание на Министерския съвет на 31 март 2010 г., а точното наименование на точка 25 от програмата е: "Мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция". В приетата от правителството "Борисов 1" програма никъде не се споменава Държавната консолидационна компания, а само се говори за приватизация на всички миноритарни остатъчни дялове чрез БФБ и за увеличаване на дивидента от държавните търговски дружества - от 50 на 80%. clubz.bg
Източник: Други (11.01.2017)

Темида окончателно е отхвърлила двете жалби срещу търга за авиоремонтния завод „Авионамс“, с които Цветан Василев се пробва да спре продажбата. След Софийския градски съд и Апелативният съд е приел, че щенията им са недопустими, научи Агенция „Монитор“. Жалбите бяха внесени от две свързани с него дружества. Едното е „Хедж инвестмънт България“, чиято собственост беше заводът и именно акциите му в „Авионамс“ бяха обект на продажбата заради десетките милиони задължения на фирмата към КТБ. А другото – офшорката на банкера-беглец, регистрирана на Британските Вирджински острови „И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс ЛТД“, която е и мажоритарен собственик на КТБ. В началото на май 2016 г. държавата откупи завода за 28 941 117 лв. на публична продан, обявена от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов. Сделката беше реализирана през „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, а до търга се стигна, след като Якимов сложи на тезгяха акциите в завода на „Хедж инвестмънт България“ АД заради дълг на свързаната с Василев компания към КТБ. Веднага след конкурса и „Хедж“, и „И Еф Ви“ жалиха резултатите, като още през юни 2016 г. с определение Софийският градски съд прие, че исковете им са недопустими. Решението му е било потвърдено на 22 декември 2016 г. от Софийския апелативен съд. Причината за отхвърлянето на жалбата на „И Еф Ви“ е, че офшорката заяви участие в търга с оферта от 40 млн. лв., но не внесе изискуемия по закон задатък, т.е. депозит, за да наддава и затова не бе допусната до участие в търга. Така за купувач е обявена „Държавна консолидационна компания“ ЕАД с предложената от нея цена, като след отхвърлянето на жалбите компанията най-сетне може да влезе във владение на завода. Предстои разпределение на средствата от продажбата, което частният съдебен изпълнител, провел търга, трябва да направи.
Източник: Монитор (24.01.2017)

Държавата окончателно става собственик на "Авионамс" Девет години след приватизацията пловдивският завод за ремонт на авиационна техника "Авионамс" отново ще бъде държавен. Срещу 28.9 млн. лв. "Държавната консолидационна компания" (ДКК) ще придобие акциите до петък, след като съдебният спор за продажбата приключи окончателно. Така военноремонтният завод излиза окончателно от орбитата на Цветан Василев. Във фалиралата КТБ ще влязат почти 29 млн. лв., а завръщането на държавата се финансира от държавната ББР. До "национализацията" се стигна, след като преди осем месеца акциите на "Хедж инвестмънт България", която държеше почти 100% от дружеството, бяха предложени от частен съдебен изпълнител по искане на синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) заради необслужван кредит. За купувач беше обявена Държавната консолидационна компания (ДКК), която предложи 28.9 млн. лв. за пакета. Продажбата беше обжалвана от мажоритарния собственик, което не попречи на премиера Бойко Борисов на няколко пъти да се похвали, че "си върнахме "Авионамс". По ирония сделката реално става факт едва в последните дни на правителството. Прехвърлянето на акциите на името на ДКК се очаква да стане до края на тази седмица.През юни миналата година Софийският градски съд (СГС) образува дело по жалба на "Хедж инвестмънт България" срещу действията на частния съдебен изпълнител Стоян Якимов, който организира продажбата. Компанията, за която се смята че е в орбитата собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев, продължи да обжалва и отделните стъпки на процедурата, което проточи целия казус. В края на ноември СГС отхвърли жалбата на "Хедж инвестмънт" срещу прехвърлянето на акциите му на ДКК, но предвиди двуседмичен срок за обжалване на по-горна инстанция. Справка в регистъра на СГС показва, че преди броени дни магистратите са допуснали поправка на "очевидна фактическа грешка", която предвижда, че решението по случая е окончателно и не подлежи на обжалване. Информацията беше потвърдена и от частния съдебен изпълнител. "Решението влезе в сила. Поисках книгата на акционерите, за бъде записано прехвърлянето. Предполагам, че то ще е факт до края на седмицата", коментира Якимов за "Капитал".Акциите на "Хедж инвестмънт" в "Авионамс" бяха предложени на търг миналата пролет по искане на синдиците на КТБ заради необслужван дълг на дружеството от 35.1 млн. лв. Пакетът от общо 2 090 719 акции (99.97% от капитала) се продаваше на минимална цена от 28.9 млн. лв. Точно толкова предложи и ДКК. С надежда да запази контрола си в търга тогава участва и мажоритарният собственик и дори предложи по-висока цена – близо 40 млн. лв. Компанията обаче беше изключена от надпреварата, тъй като не внесе необходимия депозит. Така държавното дружество беше обявено за купувач. От икономическото министерство, което е принципал на компанията, тогава казаха, че ДКК ще финансира сделката със собствени средства и банкова кредит, но не дадоха подробности. Стана ясно обаче, че заемното финансиране ще дойде от държавната Българска банка за развитие.Пловдивският завод (преди "Терем – Георги Бенковски") беше приватизиран през 2008 г. Самата "Хедж инвестмънт" е мажоритарна собственост на регистрираната на Британските Вирджински острови офшорка EFV International Financial Ventures (90.71%), а КТБ притежава пряко 9.27%. "Хедж инвестмънт" е собственик и на дружеството "Кемира", което е прекият акционер в русенския военен завод "Дунарит". Финансовите резултати на "Авионамс" за 2015 г. показват, че продажбите са намалели с близо 60% до 2.8 млн. лв., а загубата е скочила почти двойно до 4.5 млн. лв. Компанията обаче отчита значителен ръст на другите приходи заради продажба на нетекущи активи. От доклада на ръководството става ясно, че през 2015 г. са продадени собствени вертолети Ми-17 и Ми-24, а средствата са използвани за покриване на задължения по цесии. Това е довело до намаляване на общите задължения на дружеството с над 33%. Към края на 2015 г. дълговете са за общо 14.5 млн. лв. Основната част от тях – 10.7 млн. лв., са към КТБ.
Източник: Капитал (25.01.2017)

Девет години след приватизацията пловдивският завод за ремонт на авиационна техника "Авионамс" отново ще бъде държавен. Срещу 28.9 млн. лв. "Държавната консолидационна компания" (ДКК) ще придобие акциите до петък, след като съдебният спор за продажбата приключи окончателно. Така военноремонтният завод излиза окончателно от орбитата на Цветан Василев. Във фалиралата КТБ ще влязат почти 29 млн. лв., а завръщането на държавата се финансира от държавната ББР. До "национализацията" се стигна, след като преди осем месеца акциите на "Хедж инвестмънт България", която държеше почти 100% от дружеството, бяха предложени от частен съдебен изпълнител по искане на синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) заради необслужван кредит. За купувач беше обявена Държавната консолидационна компания (ДКК), която предложи 28.9 млн. лв. за пакета. Продажбата беше обжалвана от мажоритарния собственик, което не попречи на премиера Бойко Борисов на няколко пъти да се похвали, че "си върнахме "Авионамс". По ирония сделката реално става факт едва в последните дни на правителството. Прехвърлянето на акциите на името на ДКК се очаква да стане до края на тази седмица.През юни миналата година Софийският градски съд (СГС) образува дело по жалба на "Хедж инвестмънт България" срещу действията на частния съдебен изпълнител Стоян Якимов, който организира продажбата. Компанията, за която се смята че е в орбитата собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев, продължи да обжалва и отделните стъпки на процедурата, което проточи целия казус. В края на ноември СГС отхвърли жалбата на "Хедж инвестмънт" срещу прехвърлянето на акциите му на ДКК, но предвиди двуседмичен срок за обжалване на по-горна инстанция. Справка в регистъра на СГС показва, че преди броени дни магистратите са допуснали поправка на "очевидна фактическа грешка", която предвижда, че решението по случая е окончателно и не подлежи на обжалване. Информацията беше потвърдена и от частния съдебен изпълнител. "Решението влезе в сила. Поисках книгата на акционерите, за бъде записано прехвърлянето. Предполагам, че то ще е факт до края на седмицата", коментира Якимов за "Капитал".Акциите на "Хедж инвестмънт" в "Авионамс" бяха предложени на търг миналата пролет по искане на синдиците на КТБ заради необслужван дълг на дружеството от 35.1 млн. лв. Пакетът от общо 2 090 719 акции (99.97% от капитала) се продаваше на минимална цена от 28.9 млн. лв. Точно толкова предложи и ДКК. С надежда да запази контрола си в търга тогава участва и мажоритарният собственик и дори предложи по-висока цена – близо 40 млн. лв. Компанията обаче беше изключена от надпреварата, тъй като не внесе необходимия депозит. Така държавното дружество беше обявено за купувач. От икономическото министерство, което е принципал на компанията, тогава казаха, че ДКК ще финансира сделката със собствени средства и банкова кредит, но не дадоха подробности. Стана ясно обаче, че заемното финансиране ще дойде от държавната Българска банка за развитие.
Източник: Капитал (25.01.2017)

В последните дни на предишното самопровалило се управление, ексминистър Божидар Лукарски обслужил и КОЙ. Прославилият се с поредицата сътворени от него гафове началник на икономическото ведомство като за последно е "полегнал" пред прославения депутат и бизнесмен Делян Пеевски - човека, който напоследък се сдоби и с прозвището "изпълнителен директор на държавата" Акционерното дружество "София - Булгартабак", което е част от едноименната холдингова структура, свързана с Пеевски, успява да се вреди с поредната си придобивка като предколеден подарък. Държавното дружество "Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки", което по принцип влиза в забранителния списък за приватизация (под №19 от обектите на Министерството на икономиката в Приложение 1 на Закона за приватизация и следприватизационен контрол), решава да се раздели с една от най-емблематичните си сгради - на бул. „Цар Борис ІІІ“ №134, където доскоро се помещаваше Музеят на виното, и да я продаде на уж закъсалата откъм финанси тютюнева фирма. Да напомним - преди по-малко от година шефовете й провокираха десетки свои служители да я нарекат "мафия" заради драстични съкращения и неплащане на заплати. Сега обаче явно нещата са се променили, тъй като "София БТ" е решила да се насочи към имотния пазар Сделката е регистрирана в Службата по вписвания на 18 ноември миналата година (акт 11,том ІХ, рег.№ 11098, дело 1503). От документа, с който в. "БАНКЕРЪ" разполага, става ясно, че държавното дружество е продало триетажна административна сграда с разгърната площ от 7072 кв. м, заедно идеалните части, а също и правото си на строеж върху огромния парцел в този атрактивен столичен район. Това е станало на цена от 8.6 млн. лева. Простата сметка показва, че имотът е изтъргуван за смехотворните 620 евро за кв. метър. Естествено, търг или конкурс за тази продажба не са били обявявани. Както знаем, "приемствеността" в най-лошите практики ползвани след внимателното изследване на "пробойните" в закона, се използват от години доста умело от нашенските управляващи. За да се избегне „ветото“ от закона за приватизация и в този случай е ползвана старата и изпитана схема, приложена при продажбата на "Царските конюшни". За нея в. "БАНКЕРЪ" подробно писа още преди година. Става дума за това, че в забранителния списък влиза дружеството, но когато неговите активи попадат в парцели, където са съсобственици с други техни ползватели, законът не важи (бел.ред - чл.1, ал.3, т. в. - при съсобственост по Закона за собствеността). Това е начинът, по който е заобиколена забраната и имотът е прехвърлен на частното акционерно дружество, което също притежава сграда в границите на огромния парцел. Друг е въпросът защо никой през годините не си е направил труда да отдели терена под тази сграда в отделен парцел и да го обособи в самостоятелнен урегулиран поземлен имот?! Самият "Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки" ЕООД е собственост на Държавната консолидационна компания, която пък от своя страна е притежание на Министерството на икономиката. Още когато (преди по-малко от година - през май 2016) стана ясно, че икономическото ведомство е апортирало участието си в 12 дружества от нея, се появиха съмнения, че това са потайни стъпки към приватизация на дружества или атрактивни техни имоти, които инак влизат в забранителния списък. На фона на описаните сегашни действия тези съмнения започват да се оправдават. Очевидно държавното дружество, което е преценило, че голямата сграда му идва в повече, все пак е трябвало да се настани някъде. Само месец след продажбата - в последния работен ден на миналата година (на 30 декември), неговият управител Венелин Георгиев сключва нова сделка. Отново - без задание и без конкурс, той решава да напазарува офиса на частното "ДМ Травъл" ООД на централната софийска ул. "Света София" №10. За разлика от минималната цена, на която продава своя имот, държавното дружество решава да се изръси порядъчно при покупката от частника. За три кабинета, галерия, офис и предверие, разположени на 194.76 кв. м, Георгиев плаща 550 хил. евро. С други думи - когато продава, началникът на института за виното дава квадратния метър по 620 евро, но когато купува, плаща по близо 2900 евро за квадратен метър. В момента дружеството вече се е настанило на новия си адрес и е внесло в новия си дом няколко рехави рафта с вино. Пършивата изкуствена лозичка, поставена в тясното помещение, пък може би трябва да създава усещането, че това е новият музей на българското вино...?! (На снимката.) Ако обаче с такъв "салон" ще трябва да рекламираме виното си пред света, можем да се досетим какъв ще бъде и следващият резултат... Опитахме се да разберем какви са били мотивите на ръководството на държавния холдинг като собственик на "Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки" да осъществи тези предколедни покупко-продажби. Искахме да разберем кое точно е провокирало вземането на решението (№РД-06-58 от 4 октомври 2016-а), с което се дава ход на сделката за продажбата, а също и за последвалото го разрешение за покупката на новия офис на дружеството. Въпреки настоятелните ни обаждания никой от началниците там така и не пожела да разговаря с нас, независимо от възторжените обещания на секретарката това да се случи. За да си изясним ситуацията, изпратихме и официално запитване до Министерството на икономиката. Адресирахме въпросите си директно към новия заместник-министър Лъчезар Борисов, който е и член на борда на директорите на Държавната консолидационна компания. Оттам ни изпратиха следния отговор: Министерството на икономиката отговаря на в. "БАНКЕРЪ" Във връзка с поставените от Вас въпроси Ви информирам за следното: С Протокол № РД-21-20/26.02.2016 г. на министъра на икономиката участието на държавата в „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки” ЕООД е внесено като апортна вноска в капитала на "Държавна консолидационна компания" ЕАД. Това обстоятелство е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията и от този момент правата на едноличен собственик на капитала на НИИВСН ЕООД, гр. София се осъществяват от ДКК ЕАД, гр. София и всичките действия по продажбата на имота, находящ се на бул. "Цар Борис ІІІ" № 134 и покупката на друг имот от НИИВСН в центъра на София, са извършени без участието на Министерство на икономиката. Поради обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на НИИВСН ЕООД е "Държавна консолидационна компания" ЕАД, гр. София, на два пъти се обърнахме към компанията за предоставяне на информация относно реализираната сделка, като въз основа на получената такава Ви предоставяме отговор на поставените въпроси. На 18 ноември 2016 г. в Службата по вписвания е вписан Нотариален акт №111, от който става ясно, че Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки, собственост на Държавната консолидационна компания, е продал на "София - Булгартабак" АД триетажната административна сграда, находяща се на бул. "Цар Борис ІІІ" № 134. В описаните в документа актове никъде не е споменато, че за тази продажба е бил обявяван конкурс или търг. Каква е причината и юридическата обосновка за тази сделка? - Сделката е осъществена след взето решение от СД на ДКК ЕАД и Протоколно решение на изп. директор, в качеството му на упражняващ правата на ДКК, като едноличен собственик на капитала на НИИВСН ЕООД.В условията на цитираното протоколно решение на ЕСК е записано, че сделката следва да се осъществи на основание чл. 66, във връзка с чл. 33 от Закона за собствеността, което изключва провеждането на търг или конкурс. Липсва информация за изпълнението на изискванията на ЗПСК. Предстои извършването на проверка от компетентните органи по отношение на това дали е било необходимо преди осъществяване на сделката да бъдат изпълнени условията на ЗПСК, т.е. наличие на изрично разрешение на МС или процедиране на сделката от АПСК. Какви са мотивите за взетото решение (Протокол № РД-06-58 от 4 октомври 2016) за продажбата на този актив? - От искането на управителя на НИИВСН ЕООД до ДКК ЕАД за даване на разрешение за извършване на разпоредителната сделка става ясно, че постъпленията от продажбата на недвижимия имот ще бъдат използвани за осигуряване на средства във фонд "Работна заплата", за осъществяване на научна и развойна дейност, както и за участието на дружеството в редица европейски проекти, предвидени в стратегията на новото ръководство с цел финансовото стабилизиране на института, т.е. мотивът е липсата на парични средства за осъществяване на дейността си. Коя е фирмата, която е направила оценката на имота ? - Експертната оценка на активите е изготвена от "Консулт Комерс Инженеринг-99" ЕООД. Как е избран купувачът? - Изискването на чл. 66, във връзка с чл. 33 от Закона за собствеността е сградата да бъде предложена първо на собственика на земята и в този смисъл сделката е сключена с фирмата, собственик на земята, върху която е построена сградата предмет на продажбата. Само месец след тази продажба (на 30 декември 2016 г.) Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки купува от "ДМ Травел" ООД друга сграда в центъра на София. Отново сделката е реализирана на база Протокол от едноличния собственик на капитала - Държавната консолидационна компания. Какви са записаните мотиви за вземането на това решение? - Предполагаемите мотиви са намиране на друга подходяща сграда за осъществяване на дейността на дружеството и най-вече за преместване на т.нар. "Дом на виното", с оглед по добрата локация на новозакупения имот. Коя е фирмата, извършила оценка на имота? В получената от ДКК ЕАД информация не се съдържат данни за това дали е извършвана оценка на имота и от кого. По непотвърдена информация на в. "БАНКЕРЪ" вече е започнало разследване по тези сделки, но резултатите от него едва ли ще станат ясни преди изборите. Инак с началото на предизборната кампания всички политически партии сякаш се събудиха като "борци" срещу корупцията. Поне с такива лакърдии всекидневно ни облъчват отправилите се към властта. Ако съдим по думите им, след изборите на 23 март, ние, избирателите, би трябвало да осъмнем в една чиста и незасегната от този бич на демокрацията държава. Само че това, както всички знаем, е далеч от реалността и в тясна близост до сънищата.
Източник: Банкеръ (02.03.2017)

Министърът на икономиката Теодор Седларски е предприел действия за смяната на ръководството на "Държавната консолидационна компания", съобщиха от икономическото министерство. Причината са установени проблеми в управлението на дружеството, които са потвърдени от Министерския съвет. Става дума за продажба на сграда от дъщерна компания в холдинговата структура - Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки. .С разрешение на Съвета на директорите на консолидационната компания, управителят на института е продал сграда на "София-БТ", без да получи необходимото разрешение от Министерския съвет, става ясно от съобщението на икономическото министерство. Установени са и други факти, свързани със занижен контрол по отношение на дъщерни компании, с което е забавен диалогът и търговската дейност с международни компании. В някои от дъщерните компании е установен стартиращ процес на аутсорсване на дейности към външни партньори, което се счита за недобра корпоративна практика. "Държавната консолидационна компания" е най-големият холдинг от системата на ведомството, който управлява значими по обем активи и дружества ,и е отговорен за развитието на проекти, свързани не само с развитието на икономиката и външната търговия, а и с военно-отбранителния комплекс на държавата. Справка в Търговския регистър показва, че дружеството се управлява от Ясен Спасов, който е представител на компанията, и от Съвет на директорите, съставен от Лъчезар Калбуров, Красимир Тенев и Ясен Спасов. Ясен Спасов беше назначен като представител на компанията през декември 2015 година. Неговите колеги в Съвета на директорите бяха вписани в Търговския регистър през септември 2016 година. На 17 март е подадено заявление за промяна - постът на Спасов ще бъде поет от Радост Вълчева-Генчева. В Съвета на директорите тя ще бъде подпомагана от Слави Димитров и Димитър Кунов. Искането се обработва.
Източник: Инвестор.БГ (23.03.2017)

Министърът на икономиката Теодор Седларски е предприел действия за смяната на ръководството на "Държавна консолидационна компания" ЕАД, съобщиха от икономическото министерство. Причината са установени проблеми в управлението на дружеството, които са потвърдени от Министерския съвет. Става дума за продажба на сграда от дъщерна компания в холдинговата структура - Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки. С разрешение на Съвета на директорите на консолидационната компания, управителят на института е продал сграда на "София-БТ", без да получи необходимото разрешение от Министерския съвет, става ясно от съобщението на икономическото министерство. Установени са и други факти, свързани със занижен контрол по отношение на дъщерни компании, с което е забавен диалогът и търговската дейност с международни компании. В някои от дъщерните компании е установен стартиращ процес на аутсорсване на дейности към външни партньори, което се счита за недобра корпоративна практика. "Държавна консолидационна компания" е най-големият холдинг от системата на ведомството, който управлява значими по обем активи и дружества, и е отговорен за развитието на проекти, свързани не само с развитието на икономиката и външната търговия, а и с военно-отбранителния комплекс на държавата. Справка в Търговския регистър показва, че дружеството се управлява от Ясен Спасов, който е представител на компанията, и от Съвет на директорите, съставен от Лъчезар Калбуров, Красимир Тенев и Ясен Спасов. Ясен Спасов беше назначен като представител на компанията през декември 2015 година. Неговите колеги в Съвета на директорите бяха вписани в Търговския регистър през септември 2016 година. На 17 март е подадено заявление за промяна - постът на Спасов ще бъде поет от Радост Вълчева-Генчева. В Съвета на директорите тя ще бъде подпомагана от Слави Димитров и Димитър Кунов. Искането се обработва.
Източник: Инвестор.БГ (24.03.2017)

Шефовете на ДКК бяха уволнени заради Дома на виното Точно един месец след излизането на доклада за тежки нарушения в икономическото министерство при управлението на министър Божидар Лукарски, наследникът му Теодор Седларски уволни цялото ръководство на Държавната консолидационна компания (ДКК). Начело застава Радост Вълчева-Генчева, която е работила в Агенцията за приватизация. В Съвета на директорите тя ще бъде подпомагана от Слави Димитров и Димитър Кунов, който през миналата година влезе в Изпълнителното бюро на БСП-София. Освободени са Ясен Спасов, Красимир Тенев и Лъчезар Калбуров. Причина за смяната е продажбата на сграда от дъщерна компания на ДКК - т.нар. Дом на виното. Теренът е особено апетитен и се намира в близост до фабриката на "София БТ" на столичния булевард "Цар Борис Трети". Именно "София БТ", част от "Булгартабак", е избраният купувач. Домът на виното е част от Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки, а той е в забранителния списък за приватизация. От ведомството на Седларски обаче уточниха, че от миналата година капиталът му е прехвърлен на ДКК и точно тя е сключила сделката. Продажбата е реализирана без провеждането на търг или конкурс, но от ДКК са изтъкнали, че законът дава подобна възможност. Проверката на министерството установила и други факти, свързани със занижен контрол по отношение на дъщерни компании. Засечено е и изнасяне на услуги към външни фирми - партньори, които се считало за недобра практика. Във връзка с това преди седмица Седларски е възложил конкретни мерки, които да бъдат изпълнени от ДКК. Те са свързвани с по-добро корпоративно управление и спиране на неприемливи предстоящи дейности в конкретни дъщерни дружества, посочват от министерството. Какво точно е препоръчал министърът, обаче не се разбира. До момента задачите не са изпълнени и затова той е решил да се раздели с директорския борд на ДКК. ФАБРИКА Едно от основните занятия на Министерството на икономиката е била смяната на началници в държавните фирми, е установила проверката. За около двугодишното си управление Божидар Лукарски е успял да назначи 75 управители на 33 търговски дружества с над 50% държавно участие, които попадат под шапката на министерството. Критики са отправени и към управлението на "София тех парк", който отскоро също е с ново ръководство. Заради мудната работа на "Национална компания индустриални зони" България може да бъде осъдена по дела за "няколко милиона лева". Причината - дружеството е бавило изграждането на прилежаща инфраструктура в нарушение на дадени пред инвеститори гаранции.
Източник: Сега (24.03.2017)

Държавната консолидационна компания, където отиват част от приходите от приватизация, е на път да се превърне в държавен оръжеен холдинг. В рамките на последната година капиталът й е нараснал от 9 млн. лв. на над 231 млн. лв., предаде Медиапул. Процесът по създаването на "холдинга" се поддържа от двама министри - бившия Божидар Лукарски и заместника му - Теодор Седларски. В ДКК бяха включени "ВМЗ Сопот", "Кинтекс" и "НИТИ"-Казанлък. Друга компания - ремонтната "Авионамс", също ще се присъедини към тях. "Това ще стане след изчистването на въпроса с придобиването на компанията от ДКК", обяснил зам. -министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Според него целта да са под една шапка е държавните активи да се управляват по-добре. "ВМЗ-Сопот" е сред предприятията, които през няколко години или влизат, или излизат от т.нар. забранителен списък за приватизация. Последно през м.г. в средносрочната бюджетна прогноза на финансовото министерство 2017-2019 г. бе записано, че Вазовските заводи и оръжейният търговец "Кинтекс" могат да бъдат продадени. Впоследствие бяха върнати в забранителния списък. Само в рамките на половин година ВМЗ постигна печалба от 72.3 млн. лв. на фона на загуба от 1.6 млн. лв. за първото полугодие на 2015 г. С над 80% по-висока печалба за първите шест месеца на м.г. се отчете и "Кинтекс". По сходен начин се представят и "НИТИ" - Казанлък и "Терем".
Източник: Сега (13.04.2017)

Консолидационната компания иска повече приватизация Държавната консолидационна компания (ДКК) препоръчва на Агенцията за приватизация да подобри работата си и изтъква, че липсата на продажби е риск. Причината е, че част от приходите от раздържавяване отиват именно в ДКК. Спирането на приватизацията обаче е само една от опасностите, пред които е изправена компанията холдинг, става ясно от отчета й за първите три месеца на тази година. Любопитно в случая е, че ДКК е под шапката на Министерството на икономиката. От 4 май за министър на икономиката бе назначен Емил Караниколов, който бе дългогодишен шеф на Агенцията за приватизация. Според отчета заплаха е и ограниченият ресурс от акции, които ще се апортират в капитала на дружеството и подлежат на приватизация. В отчета на компанията има и препоръка преобразувани неефективни компании с държавно участие в капитала да влязат в ДКК. Целта е да бъде намален техният брой, както и да се ограничат разходите за тях. Приходите от дейността на дружеството са 170 хил. лв., като над 98% са приходи от предоставени заеми, а 1.72% са постъпления от отдадени под наем помещения, показва още отчетът. ДКК е холдинг, под чиято опека се намират 19 дружества. Той контролира летище Стара Загора, Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки, "Ел Би Булгарикум", "Електротранспорт" и др. Под неговата шапка попадат и оръжейните "НИТИ -Казанлък", "ВМЗ -Сопот" и търговецът "Кинтекс", който чупи рекорди по приходи в първите три месеца на годината. Затова и неофициално за ДКК се говори като за оръжеен холдинг. При управлението на бившия икономически министър Бождидар Лукарски в ДКК бяха включени 14 дружества. Именно тогава под негов контрол се оказаха "ВМЗ", "Кинтекс" и "НИТИ Казанлък". Към ДКК се очаква да се присъедини и друго държавно дружество - "Авионамс", но прехвърлянето все още не е факт.
Източник: Сега (10.05.2017)

"Авионамс" - едно от ключовите за страната предприятия, премина във фактическо управление на държавата", съобщи вчера Министерството на икономиката (МИ). Ренационализацията струва на държавата точно 28 941 111 лв. Предприятието, което е част от военнопромишления комплекс и се занимава с ремонт на летателни машини, бе приватизирано през 2008 г. и смени няколко пъти собствениците си. А след фалита на КТБ и разпадането на бизнес империята на Цветан Василев и Делян Пеевски влезе в епицентъра на скандалите за най-ценните активи наред с БТК, "Дунарит", мултиплексите и т.н. Акциите на "Авионамс" се оказаха заложени в КТБ срещу кредити на последния му собственик "Хедж Инвестмънт България", който след рухването на банката остана в "патримониума" на Цветан Василев. А тъй като задълженията не се обслужвали, частен съдебен изпълнител обяви акциите за продажба. Това се случи точно преди година. Изненадващо премиерът Бойко Борисов се оказа особено горещ привърженик на одържавяването на предприятието и овласти Държавната консолидационна компания (ДКК) да участва в търга за "Авионамс". ДКК, която предложи да плати близо 29 млн. лева, бе обявена за победител, но обжалване на решението забави прехвърлянето на собствеността. Според вчерашното съобщение на Министерството на икономиката "вече е влязло в сила постановлението на частния съдебен изпълнител, с което по съдебен ред се потвърждава обявяването на ДКК за купувач на 99.9% от "Авионамс". От МИ посочват, че "Авионамс" АД (познато преди като "Терем - Георги Бенковски") е един от най-големите заводи за капитален ремонт и обслужване на летателна техника в Европа. Основната част от завода е разположена в района на авиобаза "Граф Игнатиево". "Връщането му в ръцете на държавата ще гарантира устойчивото му развитие, пълноценното обслужване на техниката на ВВС и максималната защита на държавния интерес", твърдят от министерството. Засега не е ясно как точно държавата смята да се погрижи за просперитета на "Авионамс".
Източник: Сега (16.05.2017)

Министерството на икономиката ще помогне финансово на "Авионамс" Заводът за ремонт на авиационна техника "Авионамс" АД, който държавата придоби след краха на КТБ, ще получи финансова помощ от Министерството на икономиката, за да изпълни договор за ремонт на 36 вертолета, сключен с Агенцията на НАТО за снабдяване и поддръжка (NSPA). Това се казва в съобщение на ведомството за посещението на министър Емил Караниколов в дружеството, във владение на което държавата встъпи миналия месец. Държавната консолидационна компания спечели организиран от частен съдебен изпълнител търг и плати 29 млн. лв. за дружеството, контролирано преди това от Цветан Василев. На срещата е било подчертано, че ще бъдат положени допълнителни усилия за задълбочаване на сътрудничеството с NSPA и са очертани възможности за предстоящ ремонт на нови вертолети. Дружеството е съхранило всички мощности, необходими за ремонтно-възстановителни дейности на авиационна техника руско производство, която в момента се експлоатира от българските военно-въздушни сили, е констатацията на министерството. "Авионамс" разполага със сертификати, издадени от конструктора, които му предоставят възможност за бъдещо разширяване на дейността, се казва в съобщението. Предприятието единствено извън Русия извършва ремонт на вертолети с гражданско и военно предназначение от типа МИ 8, МИ 17 и техните модификации и на самолети от фамилията МиГ и Су. Бившият "Терем – Георги Бенковски" е един от най-големите заводи за капитален ремонт и обслужване на летателна техника в Европа. Ръководството на "Авионамс" е представило на принципала финансовите отчети, приходите и предстоящите плащания.
Източник: Дневник (06.06.2017)

Държавните военни заводи продължават да растат Държавните военни заводи продължават да подобряват резултатите си през първата половина на 2017 г. И трите предприятия към Министерството на икономиката, които пряко се контролират от Държавната консолидационна компания (ДКК) - ВМЗ, "Кинтекс" и НИТИ, отчитат по-високи приходи и печалби, а паралелно с това се увеличават и заетите в сектора. С това продължава започналата преди 2-3 години тенденция за съживяване на сектора в резултат на увеличените поръчки. Основният двигател за това са военните конфликти и превъоръжаване в региони, които са традиционни пазари за компаниите. Прогнозите за цялата година също са за растеж на сектора. Сопотският гигант Най-голямото държавно дружество в сектора - сопотският ВМЗ, повишава общите си приходи с над една трета през първата половина на годината, като ръстът идва основно от приходите от продажби. Увеличението щеше да бъде дори по-голямо, ако не беше спадът с около 6 млн. лв. в приходите от ремонтни услуги, както и загубата от малко над 1 млн. лв. от курсови разлики. Значително увеличение има и на разходите, основно за материали, което се дължи на по-големия обем поръчки. Към средата на годината оперативните разходи на компанията са в размер на 150.2 млн. лв. спрямо малко под 100 млн. лв. за същия период на 2016 г. Това, както и увеличените с около 8 млн. лв. разходи за данъци обяснява по-малкия ръст на нетната печалба, отколкото на приходите. Предприятието произвежда противотанкови снаряди, ракети, муниции, взриватели и т.н., а основните му пазари са Близкият изток, Индия, Северна Африка, бившите социалистически държави и бившите съветски републики, които използват оръжейни системи, за които ВМЗ прави боеприпаси. Увеличените поръчки са и причината за ръста в броя на работниците във ВМЗ. През първата половина на 2017 г. в завода са работели средно 4578 работници, докато година по-рано броят им е бил 3631. Това е повишило и разходите за персонал на компанията с 57% до малко над 35 млн. лв. Задълженията на компанията като цяло остават стабилни. Лек ръст до 130 млн. лв. има при търговските и други задължения, което идва от дължими 12.6 млн. лв. към собственика ДКК. Дружеството има и банков кредит от Първа инвестиционна банка на стойност 950 хил. лв., с който са обезпечени плащанията по издадени гаранции със срок на действие до средата на 2020 г. Прогнозата на компанията за цялата година е добра, като се очаква да бъдат изпълнени договори за 600 млн. лв. Търговия във възход Търговецът на специална продукция "Кинтекс" отбелязва най-силен ръст на приходите за полугодието, макар че обемите му като цяло са по-малки от тези на ВМЗ. Към края на второто тримесечие приходите от продажби на стоки на дружеството са в размер на 152.3 млн. лв. спрямо 49.6 млн. лв. за същия период на миналата година, което е повече от тройно увеличение. Трябва да се отчете, че в сумата влизат плащанията по два договора, изпълнени в края на миналата година - 15.9 млн. лв. за Алжир и 22.2 млн. лв. за Индия. Дори и да се изключи тази сума обаче, приходите пак са повече от двойни тази година. Разходите на "Кинтекс" също нарастват тройно до близо 140 млн. лв. Основната причина е по-високата себестойност на продадените стоки заради увеличените обеми на продажби. Ръст обаче има и при нетната печалба, която достига 12.9 млн. лв. Рентабилността на приходите от продажби към средата на годината е 9.39%, което е подобрение спрямо отчетените 9.05% година по-рано. Клиентите на компанията са в Алжир, Индия, Етиопия и Египет, където са били направени доставки през второто тримесечие на 2017 г. В момента компанията подготвя нови оферти и участва в тръжни процедури за боеприпаси и въоръжение от министерствата на отбраната на Алжир и Индия. Извън тях обаче вече има и подписани договори с министерствата на отбраната на двете държави, по които доставките трябва да бъдат направени до края на годината. Според ръководството на дружеството се очаква "да бъде извършен износ на значителна стойност". Основният финансов проблем на компанията остава недостигът на свободен паричен ресурс. "Значителна част от средствата ни са блокирани за аванси към производителите, както и за открити банкови гаранции и контрагаранции в полза на търговските ни контрагенти", става ясно от анализа на ръководството. Компанията финансира търговската си дейност с банкови кредити, като в момента ползва незначителни заеми за оборотни средства в размер на 12 млн. евро от Банка ДСК и 10 млн. евро от държавната Българска банка за развитие, чийто падеж е през ноември тази година. Нови продукти в Казанлък Макар и доста по-малко, казанлъшкото НИТИ, което произвежда основно учебно-тренировъчни средства и полицейски боеприпаси, значително подобрява резултатите си през тази година. Приходите на дружеството нарастват до 1.6 млн. лв. за полугодието от 934 хил. лв. за същия период на миналата година, като почти цялата сума е от продажба на продукти и услуги. От анализа на ръководството става ясно, че освен основни за дружеството изделия продажбите включват и нови продукти. Разходите също нарастват до 1.5 млн. лв., което се дължи на производството на повече по обем продукция. Печалбата на дружеството нараства три пъти и половина до 21 хил. лв.
Източник: Капитал (15.08.2017)

Държавата ще национализира и "Дунарит" Министерството на икономиката ще национализира едно от ключовите оръжейни дружества - русенския "Дунарит". Това стана ясно от думите на ресорния министър Емил Караниколов вчера. Според него това било опит за спасяване на компанията. Схемата удивително напомня приложената с "Авионамс" - също едно от ключовите за военната промишленост предприятия, което бе придобито от държавата в началото на май тази година. И в двата случая става въпрос за разпределяне на "наследството" от фалиралата КТБ. Държавата ще изкупи кредитите и задълженията на "Дунарит" и дружеството ще бъде придобито от Държавната консолидационна компания (ДКК). Колко ще струва това, не е ясно. Към момента предприятието има задължения към различни кредитори в размер на около 67 млн. лв. Те ще бъдат погасени от държавата, за да не се стигне до фалит или разпродажба на активите. Парите за това ще дойдат от дивиденти на останалите оръжейни дружества, които са под шапката на ДКК. Това са над 20 дружества, сред които ВМЗ "Сопот", "Кинтекс", "НИТИ", "Авионамс" и др. "Засега не се налага участието на Българската банка за развитие", поясни Караниколов. Това обаче също било вариант. "Дунарит" е в центъра на битката между бизнес кръговете около банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски. В момента тече съдебен спор за активите му между "Емко", която влезе в дружеството чрез увеличението на капитала му и замени свързаната с Цветан Василев "Кемира", и "Виафолт", свързвана с Делян Пеевски. Претенцията на "Виафолт" към "Дунарит" е, че има особен залог върху предприятието по силата на придобити нейни вземания от КТБ за 22.176 лн. евро, 1.774 млн. щатски долара и 400 хил. лв., чието погасяване е просрочила. В момента върху акциите е наложен запор, съобщи "Медиапул". Казусът с "Дунарит" се заплете допълнително преди месец, когато се оказа, че прокуратурата е повдигнала обвинение срещу ръководството на завода и предприятието може да се окаже с отнет лиценз. "За съжаление в момента управителите, въпреки че са подали молба за освобождаване, не могат да бъдат отстранени, тъй като има обжалване и новите акционери не могат да влязат", обясни Караниколов. Той не обясни в какво точно са обвинени шефовете на компанията. Отнемането на разрешителното щяло да изправи компанията пред сериозно финансово изпитание и да се отрази на целия военен сектор. "Това е недопустимо и министерството няма да го допусне. Работим за купуване на всички кредити, за да не се стигне до процедура на несъстоятелност или продажба", каза министърът. За да не бъде отнет лицензът на "Дунарит", докато тече процедурата по изкупуването му от държавата, ще трябва да бъде избран прокурист. Това обаче може да направи сегашното ръководство в оставка. "Не е лошо държавата от време на време да чете Конституцията. Защото ние, в лицето на премиера, на министри и други длъжностни лица непрекъснато говорим за спазване на законите, а ги нарушаваме. В Конституцията е провъзгласена неприкосновеност на частната собственост. Ако иска държавата да одържавява частно предприятие, да го купи, но на реалната му стойност. А не да го купи за 10% от стойността", каза пред в. "Сега" адвокатът на Цветан Василев - Константин Симеонов. Той призова да се направи реална пазарна оценка за "Дунарит" и държавата да се яви на търг. "Иначе започваме да приличаме на България от 1945-46 г., когато са одържавявани фабрики, имоти и т.н.", коментира той. Тези дни депутатът Делян Пеевски направи опит да се дистанцира от скандалите. "Нямам, никога не съм имал и няма да имам и в бъдеще нищо общо с дружества от военната индустрия. Никога не съм посещавал оръжейни изложения в Индия, Судан, Катар, Дубай или където и да е другаде и не съм предлагал "автомати или снаряди" или каквато и да е друга военна продукция", написа той в "отворено писмо" до медиите. Дали другото оръжейно дружество с отнет лиценз - "Емко", ще последва съдбата на "Дунарит", все още не е ясно. Отнемането на лиценза на тревненското дружество е "само" за 6 месеца и заводът можело да продължи да произвежда, но не и да продава. Причина за временното отнемане на разрешителното са нарушаване на противопожарната безопасност и неправилно складиране, обясни наскоро Караниколов. "Дадени са предписания на ръководството на "Емко" и се надявам, че то ще ги изпълни съвсем скоро", поясни той. Компанията вероятно ще дължи неустойки на партньорите си, за които произвежда по договори, които на практика няма как да изпълнява в рамките на половин година. ПЕЧАЛБИ Нови рекорди по продажби поставят държавните оръжейни фирми към първите три месеца на годината. Приходите от продажби на "Кинтекс" например растат с 272% - реализирани са стоки за 90.3 млн. лв. при 24.2 млн. лв. за същия период на м.г. Наред с приходите расте и печалбата на "Кинтекс", като парите от оперативната дейност на дружеството се увеличават със 143%. Значително са нараснали приходите и на НИТИ "Казанлък". На печалба е и ВМЗ "Сопот", въпреки че тя спада от 38.3 млн. лв. през първите три месеца на м.г. на 33.1 млн. лв. през първото тримесечие на 2017 г.
Източник: Сега (29.08.2017)

Съдбата на "Дунарит" отново е неясна. Броени дни след като стана ясно, че Държавната консолидационна компания е изкупила задълженията на военния завод към фалиралата КТБ и се готви да придобие активите му, дружеството си е върнало дълга. "Дунарит" е изплатил задълженията си от 50 млн. лв. към Държавната консолидационна компания /ДКК/.
Източник: Стандарт (05.09.2017)

Съдът в Русе обяви, че Гебрев не е собственик на “Дунарит” Русенският окръжен съд е спрял вписването на “Емко” - фирмата на Емилиян Гебрев, като собственик на “Дунарит”, се вижда от Търговския регистър. Магистратите са се произнесли на 16 август, на 28 август същият съд спира и вдигането на капитала на военния завод от 8 млн. на 68 млн. лв. Новите акции трябваше да станат собственост на “Емко”. Апелативният съд във Велико Търново също е спрял увеличението на капитала. Собственик остава фирма “Кемира”, която е на банкера Цветан Василев. Делът на “Кемира” от над 91% в “Дунарит” обаче е запориран от държавата и разпореждането с акциите би било престъпление. На практика два съда опровергават твърденията на оръжейния търговец Емилиян Гебрев пред Би Ти Ви, че той е новият собственик на “Дунарит”, тъй като решенията на съда не са отменени. Ако увеличението на капитала бе вписано, запорираният дял на държавата щеше да падне на 10%, а Цветан Василев щеше да открадне “Дунарит” за втори път, след като го купи с пари от КТБ, които не са върнати. Опитите за овладяването на завода предизвикаха реакция на държавата, която изкупи кредити на “Дунарит” за минимум 50 млн. лв. и направи заявка да купи завода. На 30 август от “Дунарит” обявиха, че са изплатили на държавата кредитите, и бе спряно вписването на Държавната консолидационна компания като кредитор. От Търговския регистър е видно, че има отказ на подаденото за вписване плащане от “Дунарит”.
Източник: 24 часа (07.09.2017)

Работниците във военния завод "Емко" в Трявна и село Белица планират да излязат на пореден протест на 14 септември. Причината според тях са целенасочените действия на държавни органи да унищожат предприятието. В края на юли лицензът за внос и износ на компанията беше замразен заради констатирани нередности от служба КОС към МВР. Според тях те вече са отстранени и това е установено от органите още на 29 август, но въпреки това и уверенията на икономическия министър Емил Караниколов лицензът не е възстановен. Паралелно с отвореното писмо на служителите до медиите беше изпратен и сигнал от директора на обособеното производство на "Емко" в Трявна Славчо Димиев до президента, премиера и омбудсмана. В него той твърди, че има натиск и по още една линия - министърът е разпоредил на държавния оръжеен търговец "Кинтекс" "незабавно да развали всички свои договорни отношения с "Емко", отнасящи се за продукция, предназначена за Република Индия", което според него и според служителите води до щети за десетки милиони. От Министерството на икономиката не отговориха на запитването от "Капитал" за коментар."Обръщам се към Вас с ясното съзнание, че държавният произвол срещу нас е организиран от правителството начело с неговия председател. Неизвестно с каква цел, но е решено да ни унищожат!", заявява директорът в писмо, адресирано и до самия Бойко Борисов.Новото припламване на конфликта между контролираното от Емилиян Гебрев "Емко" и държавата идва след около седмица затишие в битката за овладяване на контрола върху друг военен завод - "Дунарит". Подчинената на Караниколов "Държавна консолидационна компания" на 25 август изкупи дълг на русенското предприятие към фалиралата КТБ за 47 млн. лв. и министърът обяви, че започват активни действия по придобиване на "Дунарит", за да бъде "спасен". Причината - несигурност и съдебни спорове около собствеността на "Дунарит", правещи невъзможно да се смени ръководството му, което паралелно с проблемите около лиценза за търговия на "Емко" се сдоби с обвинения от прокуратурата. А това по закон е основание за отнемане на лиценза и за производство. Опитът на държавната компания да се впише като заложен кредитор обаче беше блокиран, а и в рамките на дни "Дунарит" изплати цялото задължение. Така отпадна възможността ДКК да пристъпи към продан на търговското предприятие, а с това и да го придобие. Дружеството изпълни и съвет на министъра да назначи прокурист, което по неговите уверения е достатъчно да се запази лиценза за производство.Въпреки това, изглежда, битките продължават на заден план, което предизвиква и гнева на служители и мениджъри. Според тях държавата всячески протака връщането на лиценза за търговия на "Емко". "Искам категорично да подчертая, че независимо че не считам подготовката на нашата продукция за транспортиране за "нарушение" или още повече за "престъпление", ръководството на дружеството все пак се съобрази с всички разпореждания на контролните органи, което беше установено и с Констативен протокол с Рег.№ 360р-3999 от 29.08.2017 г. на служители към КОС – София и КОС - Трявна", обяснява Димиев. "Изключително обезпокоителен е фактът, че когато е необходимо да се предостави информация за допуснати нарушения, то тя се предоставя светкавично между различните представители на МВР от различни градове; между МВР и прокуратура, по факс, предавани устно или писмено на ръка. Когато обаче трябва да се предостави информация на един български министър, че дружество, набедено за нарушител, е отстранило своите пропуски, то тази информация пътува вече 15-и ден", продължава той. Тупането на топката личи и по поведението на съда по обжалването на замразяването на лиценза от "Емко"
Източник: Капитал (14.09.2017)

Още 40 млн. лв. в сметката на КТБ от аферата "Дунарит" Синдиците на Корпоративна банка са събрали 40.93 млн. лв. през август 2017-а, с които са попълнили масата на несъстоятелността й. Това става ясно от официално публикуваният им отчет. Това е най-голямото месечно постъпление откакто е започнала процедурата по несъстоятелност на КТБ, (през пролетта на 2015-а). Тъкмо по тази причина тя заслужава специално внимание, тъй като в доклада на синдиците четем, че от всичките тези 40.93 млн. лв. малко над 40 млн. лв. са "от други източници". Интересно какво разбират синдиците под термина "други". Но тъй като с тях комуникацията по такива въпроси е трудна, да не кажем невъзможна, опитахме се да научим истината по заобиколен път. От свои източници в. "БАНКЕРЪ" разбра, че въпросните малко повече от 40 млн. лв. са плащането, което Държавната консолидационна компания е направила за да закупи от Корпоративна банка вземането й от оръжейното предприятие "Дунарит". И веднага изниква въпросът - защо тази сума е вписана в графата "други", а не като "постъпления от продажба на финансови активи"? Единственото обяснение, което ни идва на ум е, че това е направено, с цел да се прикрие източника на прихода, тъй като синдиците на КТБ са наясно, че извършената от тях финансова операция с вземането от "Дунарит" разтресе цялата държава. Важно е да припомним в детайли как синдиците на КТБ се сдобиха с това вземане. Както "БАНКЕРЪ" вече писа в няколко броя на 30 октомври 2014-а, дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка, Едуардо Миролио като един от най-големите й депозанти (в лично качество) и посредством няколко негови дружества сключва цесии с "Дунарит". По това време предприятието е един от големите кредитополучатели на банката. Неговите задължения са за над 90 млн. лева. Чрез тези цесии италианският бизнесмен се опитва да спаси част от парите си, а задълженото дружество - да погаси част от задълженията си към банката. На 1 декември 2015-а "Дунарит" и Миролио вече са уредили взаимоотношенията си. Като партньори по това време, те са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв. - суми, дължими на "Е.Миролио" ЕАД. След време обаче Миролио започва да разпродава сериозна част от своите активи. Освен че прехвърля своето вземане на "Виафот инвестмънт България" (която е собственост на вирджинската офшорка Viafot Limitd и за която се смята че е свързана с Дилян Пеевски). Миролио се разделя и със своите 50% от "Техномаркет", както и с миноритарния си дял от "Булгартабак". Цената на сделката с "Виафот инвестмънт България" за придобиване на вземането от „Дунарит“ е 19.5 млн. евро. Само няколко месеца по-късно (на 11 август) българското дружество пък прави ново прехвърляне на това вземане - този път към своя собственик Viafot Limitd. В същото време мениджмънтът на "Дунарит" и прекият му акционер "Кемира" правят опити да прехвърлят контрола на предприятието на фирмата на оръжейния търговец Емилиян Гебрев "Емко". Схемата е проста - чрез увеличение на капитала. Срещу плащане в размер на 60 млн. лв. Гебрев трябва да придобие дял от 88 на сто от дружеството. Сделката обаче е блокирана именно от Viafot. От документите, вписани в Търговския регистър, става ясно, че на 5 юли 2017-а Viafot е прехвърлило вземането на регистрираното с 5 хил. лв. капитал еднолично дружество с ограничена отговорност "Дипи", собственост на Добрин Иванов. Срещу... 22 млн. евро. Сделката, която Иванов е сключил с Viafot обаче, остава в тайна за шефовете на "Дунарит". За тях този факт става известен едва на 25 август, когато "Дипи" на свой ред продава вземането си на КТБ срещу първоначалното задължение - 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лева. На 25 август 2017-а - в деня, когато Корпоративна търговска банка придобива вземането, тя се отървава от него, като го прехвърля на Държавната консолидационна компания. Цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до седем дни, а останалите - до една година. Повтаряме всички тези факти, защото от тях логично възниква въпросът колко всъщност е нетната полза за КТБ от цялата тази операция на синдиците? Защото в сметката й сега са влезли 40 млн. лв., но преди това за закупуване на задължението на "Дунарит" от същата сметка е извадена левовата равностойност на 22.2 млн. евро и 1.77 млн. долара. Вярно е, че Държавната консолидационна компания трябва да плати на КТБ още 6.9 млн. лв., но дори и тях да прибавим, ако тази сума сравним с общата сума за закупуване на вземането от "Дунарит", ще видим, че финансовия ефект за КТБ и за масата на несъстоятелността е минимален. И пак въпрос - това ли е работата на синдиците на КТБ - да въртят сложни финансови операции за милионни със съмнителен ефект за попълването на масата на несъстоятелността. При това тези операции легализират и всъщност осребряват вземания на фирми, придобити вследствие на прихващания чрез депозити и кредити от КТБ, срещу които и правителството и синдиците декларираха че ще се борят със всички законови средства. Явно борят се само с някои от участниците в тези прихващия, а на други... плащат директно. Явно затова приходите от 40 млн. лв. са прикрити в графата "други".
Източник: Банкеръ (18.09.2017)

Държавата ще опита да придобие "Дунарит" на база на дълг на Цветан Василев Държавната консолидационна компания (ДКК) ще направи опит на пазарен принцип да придобие акциите на "Дунарит" - на публична продан. Това заяви в прав текст министърът на икономиката Емил Караниколов. Като основание за това той посочи различни вземания от това, което "Дунарит" вече изплати към КТБ – за 47 млн. лева, с лихвите общо 50 млн. лева. Става въпрос за вземания на КТБ спрямо "Хедж инвестмънт България", а солидарна отговорност носят още "Авионамс" и дружеството "Кемира", които са солидарни длъжници. По Търговския регистър в момента 100% собственик на "Дунарит" е "Кемира", заяви икономическият министър. Вземанията са изкупени от Държавната консолидационна компания (ДКК) за общо 67 млн. лева - 38 млн. лева за това на "Хедж инвестмънт България" директно към КТБ и 29 млн. лева за обезпечено с активи на "Авионамс" вземане. Всъщност продажната цена на общото вземане за "Хедж инвестмънт България" (бел. ред. - плюс гарантираното с активите на солидарния длъжник "Авионамс") била 60 млн. лева, макар че първоначалният общ дълг е за 80 млн. лева, но никой не се явил на организирания от синдиците на КТБ търг и затова ДКК платила по-ниска цена за директното вземане спрямо "Хедж инвестмънт България" – от 38 млн. лева, обясни Караниколов. Съгласно Търговския регистър "Хедж инвестмънт България" е съдружник в "Кемира" и бивш едноличен собственик на капитала на "Кемира", което пък е свързвано с банкера Цветан Василев. Управител на "Кемира" сега е Асен Бабански, но допреди две години такъв е и белгийският бизнесмен Пиер Луврие. В България той нашумя с прословутата сделка "за 1 евро", с която искаше да вземе "Дунарит", "Авионамс", "Виваком", мултиплекса НУРТС и пийпълметричната компания ГАРБ Аудиенс Рисърч. "Всеки можеше да се яви на този публичен търг, на който да се изкупят тези задължения – не се яви никой. Търгът се проведе преди десетина дена от синдиците на КТБ", поясни Караниколов. Министърът подчерта, че платените вече 50 млн. лева от "Дунарит" са в масата на несъстоятелността на КТБ.
Източник: expert.bg (21.09.2017)

Държавата ще направи втори опит да придобие русенския военен завод "Дунарит", след като първата схема за "спасяване" на дружеството се провали. Това обяви вчера икономическият министър Емил Караниколов на пореден спешно свикан брифинг в министерството. "Ние не сме се отказвали", подчерта той. Изявлението на министъра дойде часове след като стотици работници от "Емко" протестираха пред Народното събрание заради отнетия търговски лиценз на дружеството, което блокира работата им. "Дунарит" и "Емко" са в сложна съдебна процедура за собствеността върху русенската фирма. Според собственика на "Емко" Емилиян Гебрев той вече е придобил "Дунарит". Претенции за завода обаче имаше и офшорна фирма, свързвана с депутата бизнесмен Делян Пеевски. След като стана ясно, че "Емко" печели съдебните дела, се намеси държавната машина, последваха обвинения към собствениците на "Емко" и отнемане на лиценза за формални нарушения. Според министър Караниколов Държавната консолидационна компания (ДКК) ще придобие на търг акциите на "Дунарит", които са собственост на дружеството "Кемира". То принадлежи на собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев. Министърът даде пример с "Авионамс", която бе купена от държавата по подобна схема. Преди седмица синдиците на КТБ, към която "Дунарит" има задължения, са обявили за публична продан активи на вземания от задължените към банката страни - "Хедж инвестмънт България", също собственост на Цветан Василев, и "Авионамс" като солидарен длъжник. "Освен това като солидарен длъжник на 100% е и дружеството "Кемира", което в момента се води собственик на "Дунарит". На изнесената публична продан заявихме интерес за участие, тъй като част от тези вземания в размер на 42 млн. евро бяха освен на "Кемира" още и на "Авионамс" като солидарен длъжник", каза още Караниколов. Така ДКК е заявила интерес да участва. На търга не се е явил никой и на другия ден консолидационната компания е купила тези задължения чрез пряко договаряне за 38 млн. лева. Караниколов съобщи още, че е подал в прокуратурата сигнал за евентуални нарушения на Съвета на директорите на "Кинтекс". Става въпрос за периода 2015 - 2016 г., когато са били възлагани поръчки на "Емко", въпреки че предприятието е работело на по-високи с 5-10% цени. "Защо е било заобиколено ВМЗ - Сопот ще каже прокуратурата", обобщи Караниколов. Оферти не са били искани и от "Дунарит". Отделно от това ще има проверка и за лицензите, свързани с интелектуална собственост, по които работи ВМЗ - Сопот. Съмненията са, че други оръжейни фирми са ползвали патенти на завода, без да имат право на това.
Източник: Сега (21.09.2017)