Модерната бизнес сграда на бул "Цар Борис III" в София, където преди фалита на КТБ се помещаваха неин клон и офиси на множество фирми на собственика й Цветан Василев, има нов собственик и това е фирмата "Дипи" на Добрин Иванов. Това става ясно от справка в Имотния регистър, от която се вижда, че синдиците на банката са я прехвърлили на 19 декември миналата година."Дипи" последно влезе в общественото пространство през лятото на 2017 г., когато се оказа посредник в мегасхемата за овладяване на оръжейния завод "Дунарит", започната от Делян Пеевски и преминала към редица държавни институции. През август фирмата на Иванов придоби дълг на русенската компания от офшорката Viafot, свързана с депутата от ДПС, и го прехвърли през синдиците на КТБ, които на свой ред го продадоха на Държавната консолидационна компания (ДКК), за да може по този начин последната да получи контрол върху завода, сега явно текат плащанията по сделката. Това беше гарнирано със замразяване на лицензи и обвинения на прокуратурата към мениджъри на "Дунарит" и собственика на кокурентната "Емко" Емилиян Гебрев, който от година се опитва да се впише като собственик на военния завод. Сделката с ДКК предвиждаше "Дипи" да получи срещу ценния пакет не пари, а активи, предлагани без успех на търгове от синдиците. Въпреки че бяха попитани по надлежния ред за достъп до информация, те официално отказаха да разкрият с какво точно ще задоволят интереса на посредника "Дипи". Вписване в Имотния регистър от 19 декември обаче повдига леко завесата - прехвърлена е част от офис сградата на бул. "Цар Борис III", където се помещаваше новата централа на банката. При вписването в регистъра е посочен материален интерес 20.2 млн. лв., което е само част от дължимите 47 млн. лв. към "Дипи". Това по закон е по-ниската сума между цената по сделката и данъчната оценка на имота. Така че не е ясно дали това е оценката на прехвърлената сграда, или остават още 26.8 млн. лв., за които не се знае какви активи са били (или ще бъдат) прехвърлени към "Дипи". Това биха могли да са не само недвижими имоти, но и дружествени дялове във фирми, които имат непогасени кредити към фалиралата банка. А съдейки по топлите връзки на фирмата посредник с Делян Пеевски, едва ли става дума за неатрактивни активи, още повече че в КТБ останаха блокирани дялове в бизнеси, към които депутатът показва интерес - винарната "Телиш", веригата за електроуреди "Техномаркет" и други.Според вписването в публичния регистър синдиците са прехвърлили на "Дипи инвестмънт" (100% дъщерно дружество на "Дипи") земята под дванайсететажната сграда на бул. "Цар Борис III" №159, както и първите пет етажа с два етажа подземни паркинги, побиращи общо 107 автомобила. Имотът бе притежание на банката, която де факто го ползваше като централа. Сградата има и още етажи с офиси. В един от тях се помещаваше и телевизионният канал ТВ7, а на други - различни фирми, пряко и косвено свързани с Цветан Василев. Активът е излизал на публична продан през март миналата година с начална тръжна цена от 20.2 млн. лв., но въпреки засиления интерес към офис сгради в София в този период той не намери купувач. Възможна причина за неуспеха би могъл да е късият срок, който синдиците дадоха на желаещите да участват в търга да се запознаят с документите - едва три дни. За това време кандидатите трябваше да направят оглед и оценка на актива, както и да осигурят средствата за депозита за участие от 2 млн. лв. и евентуалната покупка. "Капитал" направи опит, но не успя да се свърже с новия собственик на обекта, "Дипи", за да провери за какво смята да използва пригодената за банкова централа част от сградата и дали има интерес и към останалите етажи с телевизионни студиа, имайки предвид, че собственикът на компанията Добрин Иванов притежава и "ТВ Европа". Той би могъл да извади сградата на пазара на офис площи в търсене на печалба, но звучи вероятно директно да я прехвърли на свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited, от която придоби дълга на "Дунарит" миналата година. В договора за цесия между страните плащането се урежда с допълнително споразумение, като е посочено изрично, че има възможност и да не става с пари, а с прехвърляне на активи. Така на практика депутатът от ДПС ще сложи ръка на имота, както и на други, неизвестни до момента, активи за общо 47 млн. лв.Самата схема, покрай която във фирмения оборот изгря звездата на "Дипи", целеше овладяване на оръжейния завод "Дунарит", от който Пеевски се интересува. Държавната консолидационна компания даде 47 млн. лв. от бюджета си на синдиците на КТБ, които преди това бяха изкупили пакета дългове на "Дунарит" от "Дипи". В крайна сметка операцията не доведе до търсения ефект, като "Дунарит" погаси задължението. Последваха нови опити за натиск от държавата и протести на служители от "Емко" и "Дунарит", като в резултат с брокерството на премиера Бойко Борисов напрежението беше туширано. Мигновено след това и атаките на медиите на Пеевски спрямо Гебрев и "Емко" спряха. Така, изглежда, на този етап всички участвали в лятно-есенния конфликт са доволни от развръзката.
Източник: Капитал (08.01.2018)

БСК поиска Сребърният фонд да е агенция Сребърният фонд да се преобразува в агенция към финансовото министерство или да стане държавен фонд за управление на финансовите активи на държавата. Това предлагат от Българската стопанска камара (БСК) с писмо до финансовия и социалния министър. Предлагат още да се обмисли възможността той да управлява фискалния резерв и държавния дълг в контекста на бъдещото ни присъединяване към еврозоната. В Сребърния фонд можело да се акумулират и излишъците от такси, събирани от ведомства, всички приходи от приватизация, а Държавната консолидационна компания да внесе в него приходите от продажба на дялове. От камарата настояват за активно управление на парите чрез споразумение между финансовото министерство и БНБ.
Източник: 24 часа (09.01.2018)

Сpебъpният фeнд да cе пpeобpазува в агенция към финансовото миниcтерство или да стане дъpжавен фонд за yпpавление на финанcовите aктиви на дъpжавата. Това пpедлагат от Бългаpcкaта cтопанска камара (БСК) c пиcмо до финанcовия и cоциалния миниcтъp. Предлагат още да cе обмиcли възможноcтта той да yпpавлява фиcкaлния pезеpв и дъpжавния дълг в контекста на бъдещото ни пpиcъединяване към еврозоната. В Сpебъpния фонд можело да cе акyмyлиpат и излишъците от такcи, cъбиpани от ведомcтва, вcички пpиxоди от пpиватизация, а Дъpжавната консолидационна компания да внеcе в него пpиxодите от пpодажба на дялове. Oт БСК наcтояват за aктивно yпpoвление на паpите чpез cпоpазyмение междy финанcовото миниcтеpcтво и БНБ.
Източник: 24 часа (09.01.2018)

Държавата продължава да налива пари в един все по-объркан холдинг Държавната консолидационна компания към икономическото министерство се сдоби с поредна несвойнствена компания - "Еко антрацит", и с нови 55 млн. лв. кредит от ББР Създаването на холдинг обикновено се подчинява на някаква вътрешна логика. Събират се компании с дейности, които се допълват взаимно, и така биха могли чрез икономии от мащаба и споделените ресурси и знания да станат по-ефективни. Държавната консолидационна компания (ДКК) не изглежда точно така. Тя прилича по-скоро на корпоративно мазе към Министерството на икономиката, в което като в типично домакинство наред със зимните гуми и други полезни вещи се складират и нещата, които просто не си се решил да изхвърлиш. Още от управлението на Божидар Лукарски през 2016 г. дружеството започна да се пълни с апортиране на разнородни активи и стратегията се запазва и сега при Емил Караниколов, който запази същия мениджмънт на дружеството. Резултатът е холдинг, който обхваща всичко - от кисело мляко, вино и розово масло, до бивше летище, военно производство и оръжейна търговия. Всичко това, гарнирано с поне няколко дружества в ликвидация или без практически никаква дейност. А буквално от дни палитрата е допълнена и с компания за почистване на околната среда от индустриални замърсявания. Дали и доколко шарената колекция може да сработи под шапката на ДКК по-добре, отколкото под директния контрол на министерството, няма как да кажем предварително, макар междинното звено винаги да внася риск от злоупотреби и пренасочване на средства към губещи и излишни дейности. Друго, което буди притеснения, е, че в ДКК освен дружествата на икономическото ведомство се озовават и доста свежи средства без много прозрачност за какво точно ще отидат. Въпросната последна придобивка - "Еко антрацит", в края на 2017 г. беше напомпана със 120 млн. лв. насред ударното харчене на бюджетния излишък. А само преди две седмици ДКК се сдоби и с още 55 млн. лв. заем от Българската банка за развитие, която от миналото лято също е към икономическото министерство. Така холдингът, който с тези операции вече би трябвало да има над половин милиард лева активи, се превръща в най-големия клиент на ББР със 107 млн. лв. разрешен размер на кредита - около 4% от цялото балансово число на банката. По новите правила на новия банкер Допълнителният заем става възможен благодарение на новия устав на ББР от есента на 2017 г. Тогава, скоро след като банката беше оглавена от бившия председател на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, бяха приети редица спорни промени, сред които и отпадането на лимита банката да формира големи експозиции само до 10% от собствения й капитал. Той към края на годината е малко над 750 млн. лв., което означава, че по предишните правила, създадената по замисъл да финансира малки и средни предприятия ББР можеше да отпуска максимум до 75 млн. лв. на едно лице или група свързани лица, докато сега за нея важи общото ограничение по закон за големи експозиции - до 25% от капитала, или 180 млн. лв. Все пак не е ясно доколко въпреки променения устав няма нарушение, тъй като ДКК и ББР са свързани лица с един и същ акционер - държавата. Чл. 45 от Закона за кредитните институции слага таван за експозиция към отделно лице, свързано с банка, нейни мениджъри и акционери, до 10% от капитала й, а общо за всички свързани лица - до 20%. А това би трябвало да означава, че лимитът на ББР да кредитира ДКК е до 75 млн. лв., а общо за всички държавни ведомства и дружества - до 150 млн. лв. В икономическото министерство обаче не виждат проблем за банката. "Кредитирането на дружеството се извършва при спазване на всички правила за банкова дейност, не се въвеждат никакви изключения от тях, нито се предоставят по-благоприятни условия от тези, предоставени на останалите клиенти на банката", обясниха от ведомството на Караниколов пред "Капитал". "ДКК е коректен платец и към настоящия момент стриктно и навременно изплаща задълженията по кредитите си. В този контекст следва да се има предвид, че кредитната експозиция в момента е под 100 млн. лв. Пазарната оценка на ДКК олицетворява успешното развитие на компанията през последните години и тя надвишава значително 1 млрд. лв. Именно поради това текущият дълг на компанията не представлява риск за банката партньор", се казва още в писмените отговори на министерството. Не е ясно как е изчислена тази пазарна оценка, като по последен отчет към септември 2017 г. активите й са 320 млн. лв., което не включва новопридобитите активи и заеми. Но предвид бумтящия оръжеен сектор в момента (за 2016 г. само дъщерното на ДКК "Вазовски машиностроителни заводи" прави над 500 млн. лв. оборот и 174 млн. лв. печалба) цитираната сума може и да е адекватна. Тук обаче е важно да се уточни и че военнопромишленият комплекс силно зависи от външната конюнктура и само преди няколко години същото ВМЗ бавеше заплати с месеци и беше изправено пред фалит. За каквото потрябват От Министерството на икономиката не дадоха ясен разчет на въпроса на "Капитал" за какво точно са предназначени новите 55 млн. лв., като повече обяснения имаше за вече известната употреба на предишните суми от ББР - 37 млн. лв. през 2016 г. и 15 млн. лв. през 2017 г. Чрез тях беше национализиран авиоремонтният завод "Авионамс" срещу 29 млн. лв., който се продаваше заради дългове към фалиралата КТБ, и беше финансирана дейността му. "Дружеството в Пловдив е стабилизирано, запазени са инженерният състав и персоналът и успешно се изпълняват поръчки за ремонт на хеликоптери на държави - партньори на България. В дългосрочен план се работи и по възстановяването на ремонтните дейности на самолети. Компанията започва да се самоиздържа и излиза на печалба. Разбира се, тези добри тенденции ще гарантират и изплащането на кредитите към ДКК, респективно към ББР." Бъдещите планове са по-скоро скицирани. Част от кредита ще отиде за подпомагане дейността на дъщерните компании на ДКК, покриване на падежирането на някои задължения и нови инфраструктурни проекти. Основният сред тях - предстои в ДКК да се апортират и имоти на бившето Летище Стара Загора, оценени на над 30 млн. лв. Самото едноименно дружество, което някога е оперирало съоръжението, вече е част от холдинга, като идеята е терените да се окрупнят и да послужат за създаване на индустриална зона. "Възможно е и последващо развитие, като ДКК започне да изпълнява и допълнителни функции по привличане на инвестиции, по аналогия с успешната практика на "Национална компания индустриални зони" ЕАД", казаха от министерството. С това обаче екзистенциалната криза с липсата на фокус на холдинга става още по-набиваща се на очи. След като вече държавата има дружество, специализирано в изграждането и управлението на индустриални хъбове, няма логика евентуалният нов такъв до Стара Загора да е към ДКК. По същия начин няма особен смисъл и "Авионамс", който е наследник на приватизирания 2006 г. "Терем - Георги Бенковски", да не се върне в пределите на холдинга "Терем", който е към военното министерство. Още едно, моля Многостранната ДКК поема и в още една нова посока на развитие с придобиването на "Еко антрацит". Дружеството към икономическото министерство има предмет на дейност рекултивация на стари мини и хвостохранилища, но от години е с доста скромна дейност въпреки вменените му с правителствено постановление задължения. Годишните му обороти варират между 0.5 и 1.5 млн. лв., а активите му са едва около 200 хил. лв. - предимно земя. В края на 2017 г. обаче при скоростното "наместване" на бюджетния излишък Министерски съвет без особено обсъждане и обосновка увеличава капитала му с цели 120 млн. лв. През декември 2017 г. от икономическото министерство обясняват пред в. "Сега", че досега изразходваните средства са "крайно недостатъчни за отговорните задачи, които трябва да изпълнява дружеството". Така и не се разбира, ако това е така, защо тези средства не са били заложени още в бюджета за 2017 г. или пък предвидени за 2018 г., а се разпределят в спешен порядък на коляно. Още по-неясно е и, ако наистина има нужда от спешни екодействия, как компанията с едва седем души персонал може да ги поеме. Както и при ДКК, и в "Еко антрацит" остава ръководството, назначено от Лукарски, като едва в края на 2017 г. има промени, но изпълнителният директор Стефан Фурнаджиев остава. Той е бивш зам.-председател на младежкото СДС, общински съветник от ОДС в Столичния общински съвет в периода 1999 - 2003 г. Бил е и председател на борда на общинското дружество "Галатея 2002". Единият от новите членове на борда, Юлиан Леков, също е свързан със СДС. Член е на партията от 1995 г. и неколкократно е общински съветник в Своге, а сега е член на националния й изпълнителен съвет. "С парите ще бъдат изпълнени проекти за укрепване на стени на стари хвостохранилища, за рекултивация на стари рудници в Маришкия басейн, за изграждане на съоръжение за извеждането на високите води на язовир "Жеков вир" и др.", твърдят пред "Сега" от икономическото министерство. От отговорите към въпросите на "Капитал" пък се разбира, че значими проекти ще се осъществяват и на територията на област Перник, която в миналото е развивала въгледобивна дейност. "Някои от проектите ще бъдат свързани и с минимализирането на потенциални екологични рискове и рискове, свързани с живота и здравето на хората", казват от ведомството. Това също поставя и въпроси защо досега тези опасности не са били адресирани, както и дали няма частни компании, които могат да правят това, вместо тепърва да се изгражда капацитет за това в "Еко антрацит". Досега скромната дейност на компанията е била именно да възлага поръчки за рекултивация. А също така отново възниква и вече класическият за ДКК въпрос - какво търси това дружество там и тази дейност не е ли логично да е примерно към Министерството на околната среда и водите. Под неговия контрол от години функционира звучно кръстеното ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда). То си има строго разписани по закон области, които да финансира, но въпреки критиките как се управлява през годините безспорно има опит с проекти за рекултивация на депа за битови отпадъци и има изграден капацитет да работи с местни власти. За 2018 г. се предвижда да отпусне над 75 млн. лв. за опазване на околната среда, а към края на 2017 г. разполага с налични 200 млн. лв. И въпреки че има над 80 служители, се занимава основно с финансиране и контрол, а реалните дейности се възлагат на частни изпълнители.
Източник: Капитал (23.02.2018)

2017 г. донесе печалби на държавните компании от военнопромишления комплекс Повечето от държавните предприятия от военнопромишления комплекс отчитат добри резултати за 2017 г. Това става ясно от публикуваните отчети на дружествата на страницата на Министерството на финансите. Показателите на „Терем“ обаче продължават да се влошават. Според данните сопотското дружество „ВМЗ" ЕАД реализира общо приходи от оперативна дейност за 524 млн. лв., при 510 млн. за 2016 г. Приходите от продажби са в размер на 451 млн. лв. за миналата година и 494 млн. лв. за 2016 г. Печалбата преди данъци е в размер на 166 млн. лв. Друг любопитен факт е, че броят на служителите през 2017 г. достига 4 576 работници, като се увеличава с близо 1 000 души спрямо 2016 г., когато са били 3 631. Съответно разходите за персонал са били в размер на 49 млн. лв. за 2017 г., при 37 млн лв. за 2016 г. През 2017 г. приходите на „Кинтекс“ ЕАД от продажби на стоки със специално предназначение са на стойност 322,6 млн. лв., което е ръст с 304% спрямо 2016 г., което види до ръст на печалбата до 16,485 млн. лв. Миналата година са подписани договори с Министерството на отбраната на Индия на стойност 15,897 млн. долара, изпълнението на които вече е започнало. Тази година предстои подписването на нови договори за 76,477 млн. долара., става ясно още от отчета. Най-големите търговски партньори на „Кинтекс“ ЕАД са Индия и Алжир. Работата на индийския пазар се осъществява в условията на силна конкуренция от страна на западноевропейски и руски производители на военна продукция, които развиват усилена иновативна дейност, пише в доклада на компанията. През 2017 г. Кинтекс реализира износ за Алжир на стойност 52,944 млн. долара. По-малки количества военна продукция са изнесени за Етиопия (615 хил. долара), и Бангладеш (266 хил. долара). Приходите за 2017 г. на авиоремонтен завод „Авионамс“ възлизат на 27,9 млн. лв., докато за 2016 г. са били 5,3 млн. лв. Печалбата от обичайната дейност за миналата година е в размер на 4,7 млн. лв., а през 2016 г. дружеството е било на загуба с 1,6 млн. лв. Счетоводната печалба за миналата година е 1,8 млн. лв.(при загуба от 1,7 млн, лв. за 2016 г.), а платеният корпоративен данък е за 184 хил. лв. Печалбата след данъци е 1,67 млн. лв. за 2017 г., при 1,77 млн. лв. загуба за 2016 г. Компанията обаче задлъжнява повече през миналата година. За цялата 2017 г. задълженията възлизат на 25,6 млн. лв., докато през 2016 г. те са били в размер на 20 млн. лв. Според отчета ръста в задълженията се дължи на договора от 2016 г. за ремонт и модернизация на вертолетите Ми-8 и Ми-17. Приходите от дейността на развойното дружество „НИТИ“ през 2017 г. са в размер на 3,15 млн. лв., като малко над 3 млн. лв. са от продажба на продукция. От данните е видно, че приходите от продажби от основната дейност са се увеличили значително. Това е в резултат на пазарното ориентиране към нови дейности, както и на производството и реализацията на основно за дружеството изделие. Увеличението в другите приходи произтича от продажбата на залежали активи – от една страна, и отчетено получено финансиране по Европейска оперативна програма – от друга, се посочва в отчета. За 2017 г. дружеството отчита счетоводна печалба в размер на 73 хил. лева, като след преобразуване за данъчни цели, същото отчита облагаема печалба в размер на 110 хил. лева с дължим корпоративен данък в размер на 11 хил. лева. За 2016 г. дружеството отчита счетоводна печалба в размер на 31 хил. лева, като след преобразуване за данъчни цели, същото отчита облагаема печалба в размер на 44 хил.лева с дължим корпоративен данък в размер на 4 хил. лева. През 2018 г. се очаква дружеството да разкрие нови работни места с цел обезпечаване на „възроденото” си производство, както и да продължи с „подмладяването” на състава, като същевременно запази високото образователно и квалификационно ниво. През 2017 г. „НИТИ“ са сключили сделки с „Кинтекс“ ЕАД, „ВМЗ" ЕАД, и „Държавната консолидационна компания (ДКК) на обща стойност 1,6 млн. лв. Дружеството разполага със земи и сгради за 1,87 млн. лв. Не така „розови“ изглеждат отчетите на „ТЕРЕМ“ ЕАД. Печалбата на дружеството за 2017 г. намалява с 48%, като достига 1,6 млн. лв., при 3,1 млн. лв. за 2016 г. От печалбата за 2016 г. е разпределен дивидент за българската държава в размер на 413 150 лв., пише в отчета. Приходите от продажба на продукция също намаляват, при това драстично – с над 77%. За изминалата година са продадени стоки за 13,66 млн. лв., докато през 2016 г. продажбите са за 59,98 млн. лв. Разходите за дейността намаляват с 43,97 млн. лв. или с 76% през 2017 г. спрямо 2016 г., което е пряко обвързано с намалението в обема на реализираната продукция. Въпреки това, трендът в намалението на разходите е с 1,1% по-малък от намалението при реализираната продукцията, което индикира за леко влошаване на общата ефективност на стопанската дейност, пише в отчета на дружеството. В документа са посочени и специфичните рискове, пред които е изправено предприятието. Според мениджмънта действащите секторни ограничения (продукти, свързани с отбраната) на Европейския съюз, наложени към Руската федерация водят до пропускане на ползи и приходи от ремонт на чужди вертолети, на руски военни кораби и подвижни болници, до затруднения в доставките на необходимите за ремонта на вертолетите ремонтни комплекти и резервни части, както и до невъзможност да се изпълняват задълженията на „ТЕРЕМ - Холдинг” ЕАД към ВВС. „През последните пет години делът на договорите, възлагани от Министерство на отбраната за ремонти, производство, модернизация и утилизация на въоръжение и военна техника с дружеството, заема около 5% от произведената продукция на група „Терем”, поради по-ограничения размер на бюджетно финансиране за тези дейности. Поради това, дейността на дружеството и съответно на цялата група „Терем“ се осигурява с приходи от договори за производство на специална и гражданска продукция, сключвани от „ТЕРЕМ - Холдинг” ЕАД с месни и чужди фирми, както и от директни договори, сключвани от отделните дъщерни дружества в групата“, пише още в отчета. Според данните намаляването на оперативните парични средства на дружеството е и в резултат на блокирани финансови средства в размер на около 9,5 млн. лв. през 2014 г. в обявената в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ). Цялостната картинка през първото тримесечие на 2018 г. обаче леко се променя. Според отчетите на дружествата се наблюдава лек спад в продажбите. Най-отчетливо тенденцията се наблюдава при „ВМЗ" ЕАД, Сопот, чиито приходи намаляват с 67% и от 93 млн. лв. за първото тримесечие на 2017 г., те са малко над 31 млн. лв. за периода януари-март на 2018 г. При „Кинтекс“ печалбата намалява с 8%, като от 9,2 млн. лв., тя е в размер на 8,5 млн. лв. в края на отчетния период. Приходите са с близо 27% надолу, като за първото тримесечие на година те са в размер на 66,1 млн. лв., при 90 млн. лв. за същия период на 2017 г. Резултатите на „НИТИ“ също се влошават. Според отчета причината е в производството на по-малки количества изделия. За първите 3 месеца от годината приходите възлизат на 597 хил. лв. при 858 хил. лв. за първото тримесечие на 2017 г. Отчетът на авиоремонтния завод „Авионамс“ обаче показа положителни данни. За първото тримесечие на 2018 г. дружеството отчита 11% увеличение на приходите от продажби, които достигат до 3,35 млн. лв., при 3,02 млн. лв. за същия период на 2017 г. Печалбата възлиза на 550 хил. лв. при 1,49 млн. лв. за първото тримесечие на миналата година. Задълженията с в размер на 27,6 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2018)

Правителството увеличи капитала на държавно дружество с половин млрд. лв. Министерският съвет одобри промени по бюджета на Министерство на икономиката за настоящата година във връзка с увеличаването на капитала на „Държавна консолидационна компания” ЕАД със сумата от 500 млн. лв. Правителството реши също така дружеството да възлага ремонтите и реконструкциите на язовири - държавна и общинска собственост, с изключение на тези, възложени на концесия, за които в концесионния договор е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни дейности от страна на концесионера. Одобрен е и списък на язовирните стени и съоръженията към тях, на които трябва да се извърши основен ремонт или реконструкция.
Източник: Offnews (12.07.2018)

ДКК с чек от 500 млн. лв. за ремонта на над 400 опасни язовира "Държавна консолидационна компания" (ДКК), която е под шапката на икономическото министерство, прибави към активите си и язовирите и получи 500 млн. лв. за ремонта им. Решението бе взето на правителственото заседание в сряда, след като поройните дъждове в последните дни за поредна година нанесоха значителни материални щети заради неподдържани язовири. Така едно от най-непрозрачните държавни дружества, което няма дори собствена интернет страница, се превръща в холдинг – касичка с активи за близо 1 милиард лева. ДКК беше създадена при първото правителство на ГЕРБ по идеята на тогавашният финансов министър Симеон Дянков, за да се заобиколи изискването парите от приватизация да отиват в Сребърния фонд. Тогава компанията беше под шапката на финансовото министерство. При втория кабинет на Бойко Борисов ДКК премина под егидата на икономическото министерство с активи от 9 млн. лв., които в края на мандата му набъбнаха до 231 млн. лв. Преди да е минала и година от управлението на кабинета "Борисов 3", бяха добавени експресно още 120 млн. лв. чрез увеличаването на капитала на "Еко Антрацит", а днес и 500 млн. лв. - за язовирите. Портфолиото на ДКК е странен тюрлю -гювеч, обединяващ производството на кисело мляко, вино и спиртни напитки, розово масло, производство и търговия с оръжие, неработещо летище и язовири. В активите на държавния мастодонт влизат около 20 държавни компании, част от които са в процес на ликвидация. ДКК освен това подготвя продажбата на атрактивни имоти чрез Агенцията за приватизация. Най-скандалната сделка към момента е продажбата на Музея на виното за 8.6 млн. лв на фирмата "София БТ", зад която стои Делян Пеевски. ДКК е и най-големият кредитополучател от държавната Българската банка за развитие със заеми за 107 млн. лв., с които се финансират държавни предприятия. Сега ДКК получава допълнително 500 млн. лв. за ремонт и реконструкция на над 400 опасни язовира. Съгласно правителственото решение, парите ще отидат за увеличение на капитала на ДКК, съобщи правителствената пресслужба. Отпускането на извънредните средства става с промени по бюджета на Министерство на икономиката за настоящата година. Кабинетът е решил ДКК да възлага ремонтите и реконструкциите на язовири - държавна и общинска собственост. До момента това беше отговорност на регионалното министерство - за държавнните язовири, и на общините – за общинските водоеми. Масово обаче се оказа, че местната власт няма средства да ги поддържа и поиска с тях да се заеме държавата. Извън обхвата за финансиране чрез ДКК остават язовирите отдадени на концесия, за които в концесионния договор е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни дейности от страна на концесионера, според уточнението в правителственото съобщение. Кабинетът е одобрил и списък на язовирните стени и съоръженията към тях, на които трябва да се извърши основен ремонт или реконструкция. В него към момента са над 400 водоема, но списъкът е отворен и може да се допълва, обясниха от Министерството на икономиката. Управлението на всички опасни язовири, които не могат да бъдат поддържани от общините, вече е прехвърлено към Министерството на икономиката, каза ресорният министър Емил Караниколов пред бТВ. Той посочи, че до дни ще е ясен техният брой. Има язовири, които са в тежко състояние и ние трябва да предприемем незабавни действия, каза още Караниколов. Той допълни, че парите за спешните ремонти трябва да дойдат от бюджета, защото това е държавна отговорност. След последните порои, при които Мизия отново пострада тежко, към 7:30 часа положението се нормализира и няма притеснителни неща, освен наводнените домове на хората, каза още Караниколов. В началото на февруари в активите на ДКК влеза и държавното дружество "Еко Антрацит". На него в края на миналата година правителството отпусна 120 млн. лв. за увеличение на капитала, като средствата бяха предназначени за рекултивация на стари мини и хвостохранилища. Това става ясно от финансовия отчет на ДКК за първите три месеца на 2018 г. "Еко Антрацит" е компания със скромна дейност. Годишните ? обороти варират между 500 хил. лв. и 1.5 млн. лв., а активите ? бяха едва около 200 хил. лв. - предимно земя, преди инжекцията от 120 млн. лв.. Плановете на икономическото министерство с извънредно отпуснатите от държавния излишък пари бяха "Еко Антрацит" да изпълни проекти за укрепване на стени на стари хвостохранилища, за рекултивация на стари рудници в Маришкия басейн, за изграждане на съоръжение за извеждането на високите води на язовир "Жеков вир", но към момента е обявена само една обществена поръчка - за мониторинг и поддръжка на хвостохранилище "Устрем 4" за близо 100 000 лв. без ДДС. След вливането на "Еко Антрацит" в ДКК, държавният мегахолдинг получи и поредния си транш от държавната Българска банка за развитие в размер на 55.6 млн. лв., става ясно от финансовия отчет. Не е ясно обаче за какво са отишли тези пари. Отпускането на новия кредит става след промяна на устава на ББР, с който се промениха правила и лимити за отпусканите заеми. Преди промените това не беше възможно, защото през 2016 г. ДКК получи заем от 37 млн. лв. за покупката на военноремонтния авиозавод "Авионамс". На следващата година с анекс размерът на 10-годишния кредит е увеличен на 52 млн. лв., видно от финансовия отчет на дружеството за 2017 г. Така с днешна дата най-вероятно ДКК има най-голямата експозиция към ББР в размер на 107 млн. лв. За сравнение, най-голямата известна публична експозиция на ББР до този момент беше към "Международен пловдивски панаир" на Георги Гергов в размер на 62 млн. лв. Освен от държавната банка, ДКК взима заеми и от дъщерните си дружества, с които финансира дейността на други дъщерни фирми и не само. Със 7 млн. лв. навремето ДКК финансира "София Тех Парк". Сега от финансовия отчет става ясно, че ДКК е инвестирала и 162 069 лв. в регистрираната в Малайзия компания Medilatex SDN BND. ДКК показва впечатляващ финансов резултат за миналата година. Държавната компания е увеличила десетократно приходите си от 2.4 млн. на 22.4 млн. лв., основно от дивиденти от дъщерните си дружества. Бизнес планът за тази година предвижда приходите да се увеличат с още 6.5 млн. лв. и да достигнат над 29 млн. лв. Дружеството реализира печалба от над 19 млн. лв. при едва 818 хил. лв. за 2016 г. Няма яснота за какво ще бъде използвана. През миналата година броят на служителите на ДКК се е увеличил двойно и в компанията вече работят 17 души, а средната им заплата е около 2300 лв. ДКК се управлява от тричленен директорски борд, който беше назначен по времето на Божидар Лукарски, но служебният министър на икономиката Теодор Седларски се опита да го смени без особен успех. Изпълнителен директор на ДКК е Ясен Спасов. Председател на съвета на директорите е Красимир Тенев, а третият в екипа е Лъчезар Калбуров. Тримата никога не са се появявали публично и не са представяли отчет за дейността на компанията. Липсата на достатъчно независима информация относно 115 млн. лв. "други вземания" и близо 50 млн. лв. "други задължения" са накарали одитора на ДКК да изрази съмнения. "За "Други вземания" в размер на 115 098 хил. лв. и "Други задължения" в размер на 49 954 хил. лв. не са получени писмени потвърждения от трети страни , поради което ние не успяхме да се убедим в разумна степен на сигурност, относно пълнотата и оценката на тези вземания и задължения, както и на свързаните с тях и представени в счетоводния баланс на дружеството към 31 декември 2017 г. приходи за бъдещи периоди в размер на 7 303 хил. лв.", пише в доклада на одитора "АБВП Одит-Стандарт" ООД.
Източник: Медия Пул (12.07.2018)

Държавата сега научи за 200 язовира в област Кърджали Проверка е установила наличието на 200 язовира на територията на област Кърджали, за които липсват каквито и да е данни. В момента тече процес по установяване на водоемите, като не е изключено бройката да нарасне. Това коментира ген. Кирил Войнов, главен директор на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях". Иначе, общо за цялата страна, от проверени 6852 язовира, 414 водоема се нуждаят от спешен ремонт. За целта ще бъдат отделени 500 млн. лв. Investor.bg припомня, че преди седмица Министерският съвет одобри промени по бюджета на Министерство на икономиката за настоящата година във връзка с увеличаването на капитала на „Държавна консолидационна компания” ЕАД със сумата от 500 млн. лв. Кабинетът реши на дружеството да се възлагат ремонтите и реконструкциите на язовири – държавна и общинска собственост, с изключение на тези, отдадени на концесия, при условие че в концесионния договор е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни дейности от страна на концесионера. Тепърва ще започнат процедурите по създаването на проектите за ремонт. „Ние не допуснахме нито една язовирна стена да бъде скъсана. Правителството пое отговорността за тези язовири. Държавата пое риска, отговорността и кръста, който ще носи“, каза Кирил Войнов. Той отрече въпросните 500 млн. лв. да са застрашени от непрозрачно използване от компанията, която ще осъществи проекта. По думите му Министерството на икономиката е сериозна институция и не е редно да се хвърлят такива обвинения. 131 язовира с в предаварийно състояние, като повечето от тях са сухи, защото предписанията са те да нямат зареден обем, допълни той. Областите с най-много опасни язовири са Враца, Хасково, Стара Загора и Пловдив. През септември ще има нова проверка, при която ще се установи колко от тези язовири са били ремонтирани вече. Общо 858 язовира в страната са за ремонт, като се очаква укрепителните дейности да започнат скоро. Според Войнов Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" работи в добро сътрудничество с областните управители. Той подчерта, че общините, които не желаят да предоставят язовирите си за поддръжка на държавата, поемат цялата отговорност за поддръжката и финансирането им.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2018)

Държавните "Еко Антрацит" и "Еко Инженеринг РМ" ще ремонтират язовирите Държавната компания "Еко Антрацит", която на теория се занимава с рекултивация на стари минни терени, ще ремонтира язовирите. Заедно с нея ще работи и друго слабо известно дружество - "Еко Инженеринг РМ". Това става ясно от отговори на Министерството на икономиката. В първата от тях работят седем души, а във втората - 129 души. И двете дружества са под шапката на най-непрозрачната Държавна консолидационна компания (ДКК). Министерският съвет реши тя да получи 500 млн. лв. за ремонт на водоемите. ДКК е мегахолдинг, в който участват десетки фирми като ВМЗ "Сопот", "Кинтекс", Летище "Стара Загора", "Ел Би Булгарикум", Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки и др. Спешното увеличение на капитала на ДКК породи съмнения за опит за непрозрачно преразпределение на средства. Компанията няма опит в публичното възлагане на търгове, а ръководството й никога не се е появявало публично. В края на 2017 г. "Еко Антрацит" "изпадна" в спешна нужда от пари и правителството увеличи капитала й със 120 млн. лв. От министерството тогава обясниха за в. "Сега", че парите за предотвратяване на потенциални замърсявания от мини, рудници и хвостохранилища са крайно недостатъчни за отговорните задачи, които трябва да изпълнява дружеството, и затова се наложило то да получи още. Така и не стана ясно защо, при положение че дружеството е изпаднало във финансово затруднение, средствата не са били планирани в бюджета, а трябваше да бъдат отпуснати набързо от излишъка. С парите трябваше да бъдат укрепени стените на стари хвостохранилища, да бъдат рекултивирани стари рудници в Маришкия басейн и др. За "Еко Инженеринг РМ" не се знае много повече. Компанията се занимава с контрола на дейностите, свързани с ликвидиране на последствията от проучването, добива и преработката на уранова суровина в обектите и засегнатите райони. От ведомството на Емил Караниколов сега изтъкват, че двете дружества имат опита и нужния технически състав за подготовката на инженеринга на подобни обекти. Според списък на Държавната агенция за метрология и технически надзор в момента са проверени и установени 6585 язовира, за които са съставени констативни протоколи. 858 от тях се нуждаят от ремонт, а за за спешен и авариен ремонт са 414 язовира. Констатираните неизправности са най-различни, допълват от министерството. Най-общо те се състоят в свличания и ерозии, липса или повреда на основните изпускатели, затлачен отводнителен канал, неизправен преливник и др. Спешната оценка на разходите за дейностите, които трябва да бъдат предприети от цитираните по-горе язовири, е в размер на около 500 млн. лв. Това е причината Министерският съвет да осигури този ресурс за дейността на ДКК, пишат още от министерството. Каква е икономическата обосновка за отпускането на парите и как те се разпределят за различните обекти обаче, не е ясно.
Източник: 3e-news (24.07.2018)

ДКК ще харчи непрозрачно 500-те милиона за язовирите Агенцията за обществени поръчки не може да каже категорично дали "Държавна консолидационна компания" ЕАД трябва да прилага Закона за обществените поръчки, макар компанията да е изцяло държавна и да се разпорежда с публични средства. Това става ясно от официален отговор на агенцията до "Капитал" и на практика означава, че сумата от 500 млн. лв. за ремонт на язовирите, с която правителството увеличи капитала на ДКК, ще бъде изразходвана непрозрачно. Без публични обществени поръчки няма да е ясно кои са избраните изпълнители, имат ли необходимия капацитет, колко пари са им платени, адекватни ли са цените на услугите им, имало ли е конкуренция и т.н. Дори дейностите да се възлагат на собствени на ДКК компании като "Еко антрацит" и "Еко инженеринг РМ", каквато информация вече се появи, въпросът с качеството и цената на ремонтите остава най-малкото защото те ще ползват подизпълнители. А политическите назначения през Министерството на икономиката, което е едноличен собственик на ДКК, хвърлят още по-голяма сянка върху рационалното харчене на въпросния половин милиард лева. Вече две години тримата мениджъри на новия държавен холдинг касичка не са се появявали публично, не са отчитали действията си и няма индикации, че предстоящите 500 млн. лв. няма да бъдат изхарчени в същата тъмнина. В принципното становище на Агенцията за обществени поръчки по казуса се посочва, че тя като орган по методологията в областта на обществените поръчки може да подпомага възложителите, като дава разяснения за правилното разбиране на съдържанието на разпоредбите и смисъла на нормативните изисквания. "Преценката дали конкретно юридическо лице е възложител по чл. 5, ал. 2-4 от ЗОП и отговорността за нея е на самото лице. Съгласно чл. 2 от Правилника за прилагане на ЗОП то трябва да съобрази относими ли са за него изискванията на закона и в седемдневен срок от настъпване на съответното обстоятелство да уведоми АОП за придобиване или изгубване на това качество", казва изпълнителният директор на агенцията Миглена Павлова. В случая обаче е показателно, че за осемте си години съществуване ДКК няма нито една публична процедура, а всички нейни търгове и обяви минават само с обявление на сайта на Министерството на икономиката, без да се посочват избраните изпълнители или параметрите на договорите им. Според АОП като относима към ДКК би могла да се разглежда хипотезата на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП - публичноправна организация. В случая под такава се има предвид "юридическо лице, създадено да задоволява нужди от общ интерес, които нямат търговски или промишлен характер". Т.е. неговата дейност не се осъществява в нормални пазарни условия, които предполагат конкурентна среда и стремеж към печалба. Тук именно е тънкият момент. Предметът на дейност на дружеството е "придобиване, управление, оценка и продажба на облигации, отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на дружеството, както и всякаква др. производствена и търговска дейност, незабранена от закона". Той е пределно общ и АОП посочва, че от изброените дейности не може да се направи категоричен извод дали дружеството действа в нормални пазарни условия и конкурентна среда в съответната област, като се стреми към реализиране на печалби и самостоятелно понасяне на загуби. "Изясняването на този аспект е от съществено значение за придобиване на качеството възложител", казва Павлова и допълва, че в конкретния случай е необходимо да се разгледат фактически осъществяваните дейности, както и да се вземе предвид становище на принципала относно целта на създаването, изпълняваните политики, управленските програми, стратегии и др. По думите на изпълнителния директор на АОП следва също да се прецени в съответния пазарен сегмент/област дали функционират и други търговци, както и какъв дял от този сектор се заема от компанията. "Тези въпроси не са от компетентността на АОП", се посочва в становището на агенцията. Държавната консолидационна компания бе създадена от ГЕРБ през 2010 г. с цел парите от приватизация да постъпват в нея вместо в Сребърния фонд. При управлението на предишния министър на икономиката Божидар Лукарски обаче в компанията започнаха да се апортират разнородни активи, като тази стратегията се запази и при сегашния - Емил Караниколов. Резултатът е холдинг, който обхваща всичко - от кисело мляко, вино и розово масло до бивше летище, военно производство и оръжейна търговия. ДКК, която е собственик на големите оръжейни държавни фирми като ВМЗ, "Кинтекс" и "Авионамс", както и на редица други предприятия с атрактивни имоти и бизнес, няма дори интернет сайт. След последното увеличение капиталът й е 885 млн. лв., но тя реално не извършва търговска дейност. Приходите й за 2017 г. са 22 млн. лв. от дивиденти (основно от ВМЗ) и лихви. Разходите от 3 млн. лв. пък основно са за издръжка на 17-те служители, за лизинг на автомобили и за услуги. Очевидна е липсата на капацитет за подготовка и възлагане на ремонтните дейности на язовирите, макар от икономическото ведомство да твърдят, че "ДКК вече разполага с експертен съвет, подобен на този, който се изисква от разпоредбите на приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за водите". ДКК се ръководи от Лъчезар Калбуров, Ясен Спасов и Красимир Тенев - назначени при Божидар Лукарски и възстановени от Емил Караниколов, след като служебният министър Теодор Седларски ги бе отстранил. Те не са дали нито една пресконференция или публичен отчет за дейността си. На посочения в Търговския регистър телефон за контакт на ДКК пък никой не вдига. Под тяхно ръководство обаче бе продадена сграда от дъщерна компания на ДКК - т.нар. Дом на виното, който е част от включения в забранителния списък за приватизация Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки. Става дума за терен в близост до фабриката на "София БТ" на столичния булевард "Цар Борис Трети". След проверка се установи, че продажбата е била без търг или конкурс, като купувач е именно "София БТ", част от свързвания с Делян Пеевски "Булгартабак".
Източник: Капитал (30.07.2018)

Приходите на ВМЗ-Сопот и „Кинтекс“ се топят Част от оръжейните предприятия у нас отчитат драматичен срив в приходите си. През второто тримесечие на тази година военният завод ВМЗ-Сопот отчита печалба от едва 5.7 млн. лв. на фона на 83.5 млн. лв. през миналата година. Приходите на предприятието също спадат значително - за този период те са 76.8 млн. лв. в сравнение с 234.3 млн. лв. година по-рано. Това показва отчетът на дружеството за второто тримесечие, публикуван от финансовото министерство. Интересно е, че основно падат приходите от продажба на продукция - те се топят до 75.4 млн. лв. на фона на 223 млн. лв. през 2017 година. На какво се дължи това обаче, от отчета не става ясно. Все пак ръководството на дружеството е настроено оптимистично - до края на годината очаква нови договори и поръчки за 150 млн. лв. Приходите от продажба на стоки на търговеца „Кинтекс“ също се топят през второто тримесечие. Те спадат с 45% и от 152.3 млн. лв. през миналата година сега са само 83.8 млн. лв., показва отчетът на компанията. Спадът в печалбата на дружеството обаче е по-малък - само с 5% в сравнение със същия период на миналата година до 12.2 млн. лв. През второто тримесечие „Кинтекс“ е работило основно по договорени доставки за Алжир и Етиопия, като реализираният износ по тези направления е за 10.6 млн. щатски долара, се посочва в отчета. Доставките за нуждите на отбраната на Алжир са на стойност 9.3 млн. щатски долара, а за Етиопия - 1.3 млн. щатски долара, става ясно още от документите. Доставки на боеприпаси и въоръжение са били изпълнени и по договори с други клиенти. В изпълнение на подписани договори с Индия и Алжир до края на третото тримесечие се очаква да бъде извършен нов износ в значителен обем. В същото време друго държавно предприятие - ремонтният „Авионамс“, отбелязва сериозен ръст на приходите си с над 80% до 20 млн. лв. Печалбата от оперативна дейност отбелязва рекордно нарастване 691.5% и от 615 000 лв. през миналата година сега тя вече е 4.8 млн.л в., показва отчетът. И трите компании - ВМЗ Сопот, „Кинтекс“ и „Авионамс“, са под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК).
Източник: Сега (01.08.2018)

Синдиците на КТБ продават вземания от "Авионамс" за 14.8 млн. лв. Синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) са обявили за продажба вземания по два кредита, отпуснати на вече национализирания авиоремонтен завод "Авионамс". Търгът ще се проведе чрез тайно наддаване на 24 август при начална цена 14.8 млн. лв. По времето, когато са договаряни заемите (2012 г.), компанията беше собственост на "Хедж инвестмънт България". Преди две години Държавната консолидационна компания (ДКК) купи акциите й през частен съдебен изпълнител. Според Министерството на икономиката, което е принципал, дружеството редовно обслужва дълговете си. Вземанията по двата кредита се предлагат от синдиците като съвкупност. Единият от тях е сключен през 2012 г. и е за 8.150 млн. долара. Другият заем е сключен в края на същата година, и е на стойност 9.05 млн. лв. По-малко от две седмици преди банката да бъде затворена през юни 2014 г., е договорен нов погасителен план за изплащане на главницата. Според отчета на "Авионамс" към края на юни 2018 г. компанията има общо 11.7 млн. лв. задължения към КТБ - 10.4 млн. лв. по кредити плюс 1.3 млн. лв. по договори за цесия. За първата половина на 2018 г. "Авионамс" увеличава приходите от дейността с 82% до 20 млн. лв., а само продажбите нарастват два пъти и половина до 16.2 млн. лв. Компанията отчита печалба от 4.3 млн. лв. спрямо загуба от 1.8 млн. лв. за същия период на 2017 г.
Източник: Капитал (23.08.2018)

Новото държавно предприятие за язовирите ще харчи по 47 млн. лв. на година След като правителството отпусна 500 млн. лв. на Държавната консолидационна компания за ремонт на язовирите, сега ще създаде и специално Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". То ще се грижи за всички нежелани от общините язовири, за което ще получава от държавата по 47 млн. лв. на година. Това става ясно от публикуван в портала за обществени консултации проект на постановление за приемането на устройствен правилник на предприятието. И ДДК, и новото предприятие са на подчинение на министъра на икономиката. Новата структура ще бъде трета след "Напоителни системи" и "Язовири и каскади" на НЕК, която има функции по управлението на язовири. Създаването й бе заложено с последните промени в Закона за водите, които бяха продиктувани от факта, че в страната има над 150 безстопанствени язовира, които създават реална опасност за населението. А проверки на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор от пролетта показаха, че дори и много от онези съоръжения, за които някой формално се грижи, не са подсигурени срещу бедствия, защото в държавата липсва механизъм за налагане на мерки за поддържането на тези язовири. Идеята е с наличието на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" общините, областните управители, министерствата, агенциите и държавните предприятия да не могат повече да прехвърлят отговорността помежду си и никой нищо да не прави. Дали обаче това ще се случи, или само разходите за милиони ще бъдат централизирани в една структура, предстои да видим. За да осъществява дейността си, ДП "Управление и стопанисване на язовири" ще получава средства от държавния бюджет, като всяка година до 1 март трябва да внася в Министерството на икономиката план за дейността си и отчет за свършената работа. Още отсега обаче е записано, че необходимите разходи за периода 2018 - 2020 г. ще бъдат общо 96 млн. лв. (1.42 млн. за 2018 г., 47.16 млн. за 2019 г. и 47.43 млн. за 2020 г.). Ще бъдат назначени и 156 служители, като не е ясно колко от тях ще отговарят за администрацията и колко ще са специалисти по язовирите. Казва се само, че ще са разпределени в централно управление и 8 регионални офиса – София, Благоевград, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца. Посочено е още, че разходите за работна заплата и осигурителни вноски до края на 2020 г. ще бъдат общо 8.9 млн. лв. Това значи, че средномесечното брутно възнаграждение на човек за въпросните 26 месеца (включвайки ноември и декември 2018 г.), ще бъде 2184 лева. При това без да се взема предвид, че до края на 2018 г. се предвижда да бъдат назначени не повече от 60 души. Административните разходи (издръжка и капитални разходи) пък са оценени на общо 8.3 млн. лв. до края на 2020 г. Тези средства ще отидат за закупуване на материали, облекло, офис оборудване, компютърни конфигурации, софтуер, високопроходими автомобили (в т.ч.застраховки), за външни услуги, наем и ремонт на помещения, за командировки в страната за обход на язовири. За същинската дейност на ДП "Управление и стопанисване на язовири" през следващите две години остават 78.8 млн. лв., като за 2018 г. не се предвиждат разходи за дейността. Тези средства са предвидени за закупуване на контролно-измервателна система, мерителни устройства за нивото на водата и за рейки за язовирите, за оборудване на екипите в офисите, които ще извършват оглед на язовирите, за охрана на язовирите, за паспортизация на язовирите и за текущи ремонти, в т.ч. и за обследване и почистване на язовирните дъна. Големите ремонти на язовирните стени ще са ангажимент на Държавната консолидационна компания, която през юли получи за целта 500 млн. лв. от правителството. Средствата няма да се харчат прозрачно чрез обществени поръчки, а ДКК ще извършва ремонтите чрез дъщерните си дружества "Еко антрацит" и "Екоинженеринг РМ". Което пък повдига въпроса дали няма да има изкуствено завишаване на цени и отчитане на несъществуващи разходи. Формалният мотив за създаването на ДП "Управление и стопанисване на язовири" е липсата на финансова възможност и технически капацитет в общините за управлението на язовирите. Очаква се около 90% от общинските съоръжения, за които местната власт не може да се грижи, да бъдат прехвърлени безвъзмездно към новата структура. Разбира се, ако някои кметове не искат да прехвърлят дадени язовири на държавата, ще трябва да се грижат за тях според изискванията на закона, така че да гарантират изправността и безопасността им. При спор или неяснота относно обстоятелствата около даден язовир, какъвто е например случаят с "Бели Искър", държавното предприятие ще осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на съответното съдебно решение или до окончателното установяване на собственика. В предишните текстове на Закона за водите това задължение беше вменено на областните управители, които обаче също не разполагат с експертен потенциал и финансов ресурс.
Източник: Капитал (21.09.2018)

Президентът Румен Радев е наложил вето на поправки в Закона за държавната собственост (ЗДС). Дружествата освен, че са част от специаления забранителен за приватизация списък, който се одобрява от МС, са и част от националната сигурност на страната ни. Спорната поправка в Закона за държавната собственост беше внесена в средата на юни от група народни представители от ГЕРБ и "Обединени патриоти" начело с Николай Александров от „Атака“. (Александров се прочу с друга емблематична поправка, която беше наречена „подаръкът за Домусчиев“*) В последния ден от работата на парламента преди лятната ваканция на депутатите без много шум бяха приети на първо четене промени. С тях се премахва забраната търговските дружества от забранителния списък* за приватизация с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях да апортират имоти и вещи в частни и смесени дружества. С приемането на този текст обаче се отварят широко вратите за скрита приватизация на тези дружества. В момента в забранителния списък за приватизация има 178 дружества под контрола на различни министерства. Министерството на икономиката е принципал на редица дружества, част от които са под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК). Такива дружества също са в забранителния списък за приватизация. Повечето от тях разполагат с доста имоти и в самата ДКК регулярно различни министерства апортират различни сгради и терени. С какви имоти и терени разполагат всички тези дружества към момента няма изнесена информация.
Източник: Фрогнюз (18.10.2018)

Печалбата на ВМЗ-Сопот спадна с близо 150 млн. лв. Добрите приходи и печалби на част от оръжейните предприятия явно вече отминават. Оказва се, че част от дружествата, които са под шапката на Държавната консолидационна компания (ДКК) вече са далеч от рекордните си постижения. ВМЗ-Сопот например отчита срив в резултата си. Към септември 2018 г. печалбата на дружеството спада до 2.2 млн. лв. на фона на 151.9 млн. лв. година по-рано. Това показва финансовият отчет на компанията за деветте месеца на годината.
Източник: Инвестор.БГ (07.11.2018)