Държавните фирми ще внесат 50% от печалбата си в бюджета Държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала трябва да внасат в полза на държавата 50% от печалбата си за финансовата 2018 година. За „Българска банка за развитие“ процентът е 80 на сто, реши Министерският съвет. Това се прави в съответствие със заложените параметри в Закона за държавния бюджет за 2019 г,, съобщи правителственият пресцентър. Срокът за внасяне на отчисленията и дивидентите за държавата е 7 юни, а за дружествата, които съставят годишен финансов отчет съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за счетоводството, е 15 юли. От обхвата на разпореждането са изключени лечебните заведения за болнична помощ, като се отчита тяхната специфика и изключителната им зависимост от ограничен брой източници на финансиране. Извън обхвата на задължените фирми остава и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, предвид спецификата в дейността на дружеството, както и дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ - поради изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средствата от европейските фондове за програмния период 2014 - 2020 година. С разпореждането се осигуряват условия за изпълнение на приходната част на държавния бюджет за тази година в частта на неданъчните приходи от дивиденти, което е изготвено според Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, посочват от Министерския съвет.
Източник: Инвестор.БГ (30.05.2019)

50% от печалбата на държавните предприятия за 2018 г. отиват в бюджета Министерският съвет прие разпореждане за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата за финансовата 2018 година от държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала. Процентът на отчисленията от печалбата е 50 на сто, а за „Българска банка за развитие“ АД - 80 на сто, което е в съответствие със заложените параметри в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Срокът за внасяне на отчисленията и дивидентите за държавата е 7 юни, а за дружествата, които съставят годишен финансов отчет е 15 юли. От обхвата на разпореждането са изключени лечебните заведения за болнична помощ, като се отчита тяхната специфика и изключителната им зависимост от ограничен брой източници на финансиране. Извън обхвата му остава и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, предвид спецификата в дейността на дружеството, както и дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ - поради изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средствата от европейските фондове за програмния период 2014 - 2020 година. С разпореждането се осигуряват условия за изпълнение на приходната част на държавния бюджет за 2019 г. в частта на неданъчните приходи от дивиденти.
Източник: Банкеръ (31.05.2019)

ДКК е вдигнала двойно разходите си за външни услуги Времената, в които държавните фирми харчеха голяма част от парите си за т.нар. външни услуги, съвсем не са отминали. Това става ясно от годишния финансов отчет на най-непрозрачното държавно дружество - Държавната консолидационна компания (ДКК). От една страна, разходите й за материали се топят, но за сметка на това харчовете за "услуги" стават все по-надути. Така ако през 2017 г. компанията е похарчила по това перо 395 000 лв., то година по-късно през 2018-а те вече са 585 000 лева. Показателно е, че с най-голямо увеличение са разходите за счетоводство и одит, граждански договори, експертни оценки и др., показва справка на в. "Сега". Растат и задълженията на дружеството - към банки и партньори. През 2018 г. ДКК дължи общо 163 млн. лв. на фона на 122 млн. лв. година по-рано. Основната част от тях са данъчни задължения, борчове по банкови заеми и др. В ДКК работят общо 18 души заедно с трима от Съвета на директорите начело с изпълнителния директор Ясен Спасов. Те обаче остават "скрити" от обществото - ръководството на ДКК не дава пресконференции и няма публични изяви. Няма и интернет сайт, на който да се публикуват актуални новини и информации. През миналата година тази мистична компания прибави към активите си и язовирите и получи 500 млн. лв. за техния ремонт. Решението бе взето от правителството без ясна обосновка защо именно ДКК трябва да се грижи за тези ремонти. ДКК бе създадена при първия кабинет "Борисов", за да се заобиколи изискването парите от приватизация да отиват в Сребърния фонд и така те попадат в компанията. Оттогава насам обаче тя се превърна в дружество, обединяващо от производството на кисело мляко и оръжие до вино и спиртни напитки и дори неработещо летище. Сега в ДКК влизат общо около 20 компании. Не е изненада, че почти 90% от приходите на компанията идват от дивиденти. Така ако през 2017 г. техният дял е бил 86.3%, то през м.г. те нарастват с 3% до 89.45%. Затова и един от основните рискове пред ДКК е евентуалната невъзможност на дъщерните й дружества да генерират достатъчно печалби и респективно да разпределят дивидент в полза на компанията, пише в годишния й отчет.
Източник: Сега (17.06.2019)

Близо 500 млн. лв. за ремонт на язовирите са прехвърлени в "Монтажи" Почти цялата сума от 500 млн. лв., която правителството отпусна на Държавната консолидационна компания (ДКК) преди година за ремонт на язовири, е преведена на дъщерното дружество "Монтажи". Това става ясно от отчетите на държавните компании за първото полугодие на 2019-а. Самата ДКК не отговори на въпросите на "Капитал" кои компании и как са избрани да правят ремонтите, но отчетите показват прехвърляне на големи суми към "Монтажи" по договори, които ще се изпълняват през следващите две години. Законова вратичка, макар и спорна, позволява възлагането на такива поръчки без публичен търг, когато възложителят е 100% собственик на изпълнителя. Проблемът в случая обаче е нежеланието за прозрачност, като държавният холдинг дори няма собствен сайт, на който да публикува подобна информация. Все още няма и конкретика за това кои обекти и при какви условия ще се ремонтират, как ще се избират евентуалните подизпълнители, кой ще определя цените и т.н.Още в средата на май "Капитал" поиска информация от Министерството на икономиката за това кои компании са избрани да изпълняват ремонтите, какви суми са преведени, какви са сроковете за изпълнение и т.н. В последния възможен ден от двуседмичния срок за отговор, предвиден в Закона за достъп до обществена информация, от министерството пренасочиха въпросите към изпълнителния директор на ДКК Ясен Спасов, но информация оттам така и не постъпи. Индикации, че отпуснатите половин милиард лева ще се харчат непрозрачно, имаше още преди година, когато от Агенцията за обществени поръчки не отговориха категорично, че ДКК ще трябва да прилага Закона за обществени поръчки при разпределянето на парите. Причината е, че тя се явява юридическо лице, което задоволява обществени нужди и няма търговски характер. Неясно остава как в такава ситуация се гарантира, че цените на изпълнителя са адекватни или че изпълнението е качествено.Отчетът на ДКК показва, че от 442 млн. лв. в края на миналата година паричните наличности намаляват до едва 19 млн. лв. към средата на 2019 г. Вземанията от предприятия от групата пък нарастват до 522 млн. лв. от 155 млн. лв. година по-рано. В същото време значително се увеличават авансите, предоставени на "Монтажи" от свързани лица, а общо краткосрочните задължения достигат 469 млн. лв. спрямо 115 млн. лв. в края на 2018 г. "Основната част от отчетените задължения са за получени аванси по договори за строителна дейност, възложени за изпълнение на дружества от групата на "Държавна консолидационна компания", пише в отчета на "Монтажи". Получените пари от холдинга се виждат и в справката, която "Монтажи" подава към икономическото министерство за банковите си сметки. От нея става ясно, че към края на юни компанията държи почти всичките си пари (93.89%) в една финансова институция - Българска банка за развитие, при допустими 25%. Обяснението е, че експозицията "се дължи на постъпил значителен целеви паричен превод от дружество майка, който ще се използва за изпълнение по възлагане на спешни ремонти на язовири". Не е ясно какъв е капацитетът на дружеството да изпълнява тези ремонти. По данни на КАПИ към 2018 г. в "Монтажи" са заети 42 души, но компанията има и клонове. От отчета обаче се вижда, че през тази година значително са нараснали разходите за външни услуги - общо 11 млн. лв. спрямо 261 хил. лв. година по-рано, макар че сумата засега е далеч от получените пари от ДКК. Много вероятно е ремонтите на язовири да бъдат превъзложени на други фирми, отново без обществени поръчки.Отчетите показват още влошаващи се финансови резултати на двете държавни дружества. Към средата на годината приходите на ДКК се свиват с повече от две трети до 26.5 млн. лв. от 90.1 млн. лв., най-вече заради резкия спад на постъпленията от дъщерните дружества, които са основното перо. Печалбата намалява до 24 млн. от 88.1 млн. лв. преди година. Не по-добро е представянето и на самото "Монтажи", което традиционно работи на загуба. Към края на юни отрицателният финансов резултат е над 1 млн. лв. спрямо -791 хил. лв. година по-рано. Приходите нарастват от 1.6 млн. лв. на 12 млн. лв., но разходите също скачат - от 2 млн. лв. на 13 млн. лв., повечето за външни услуги. Основната част от приходите (9.7 млн. лв.) са от незавършено строителство. До края на годината компанията си поставя за цел да увеличи продажбите си три пъти и да постигне над 35 млн. лв. оборот, както и да отчете минимална печалба от около 200 хил. лв.
Източник: Капитал (07.08.2019)

Летище Стара Загора спира продажбата на самолетни билети от днес Бюрата на „Летище Стара Загора“ ЕООД в Ямбол и Стара Загора спират продажбата на самолетни билети от днес, 12 август, заради натрупани големи загуби през последните месеци. С това на практика се преустановява основната дейност на старозагорското летище, което се издържаше от продажба на самолетни билети и отдаване на площи под наем, след като през 1995 г. гражданските полети бяха преустановени, а през 2007 г. спряха и полетите на селскостопански самолети и вертолети, поради сериозни нарушения на асфалтовата настилка. Само за последните 6 месеца двете бюра за самолетни билети в Стара Загора и Ямбол са натрупали загуби от 21 000 лева. Като най-губещо, бюрото в Хасково е било закрито още през март тази година. Допреди десетина години трите бюра са правили месечен оборот от 180 000 лева, а годишната печалба на дружеството е достигала 50 000 лв. През 2018 г. обаче печалбата пада под 5000 лева. Основната причина за финансовия срив на дружеството, стопанисващо старозагорското летище, е конкуренцията на частните бюра за продажба на самолетни билети и все по-популярните онлайн платформи за резервация на полети. Намаляват и наемателите на площи в района на летището, след като изложението за селскостопанска техника БАТА Агро редуцира изданията си от две на едно годишно. Заради негативната тенденция решението на Държавната консолидационна компания, част от структурата на която е „Летище Стара Загора“ ЕООД, е решила да прекрати съществуването на дружеството. То ще бъде закрито до 2-3 месеца. В този срок старозагорското летище трябва да изчисти отношенията си с клиентите, които вече са закупили билети от бюрата му за бъдещи полети. След закриването на „Летище Стара Загора“ ЕООД летателната писта и съоръженията към нея ще минат на директно управление от Държавната консолидационна компания, която е на подчинение на Министерство на икономиката. Каква ще бъде съдбата на летището и неговите 2320 декара площи, не е съвсем ясно. Преди време кметът на Стара Загора Живко Тодоров заяви плановете си да поиска дългата 2,5 км писта да бъде прехвърлена на община Стара Загора и да бъде превърната в нова икономическа зона. Възможно е обаче летището да бъде отдадено на концесия, ако се появи инвеститор, който да пожелае да го възстанови като карго хъб, каквито планове има отпреди повече от 10 години българското Министерство на икономиката. / divident.eu
Източник: Други (12.08.2019)

Съдът ще вземе сградата на здравното министерство Министерството на здравеопазването ще се премести на "Цариградско шосе", а в двете му сгради в центъра на София ще се нанесат Върховният административен съд и Административният съд на София-област. Това реши правителството, предоставяйки за управление имоти - публична държавна собственост, на Висшия съдебен съвет за нуждите на двете съдилища. Те ще получат централната сграда на МЗ на пл. „Света Неделя" № 5 - административна сграда на един подземен и 6 надземни етажа, и сградата на бул. „Стамболийски" № 39 - дворно място заедно с построената в него 5-етажна масивна сграда и сутерен. "Досега имотите са стопанисвани от Министерството на здравеопазването, но вече са с отпаднала за ведомството необходимост", поясняват от Министерския съвет. "Решението за новото управление на имотите ще влезе в сила след придобиване от държавата и предоставяне за управление на Министерството на здравеопазването на нова административна сграда, част от комплекс административни сгради, на бул. „Цариградско шосе“ в столицата. Предвижда се новото здание да бъде изградено в срок от 21 месеца от страна на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД", допълват от правителството. Адрес не е посочен, но вероятно става дума за терен в София Тех парк.
Източник: Сега (12.09.2019)

Пристанището в Царево ще бъде разширено Пристанището на Царево ще бъде разширено, реконструирано и модернизирано. По този начин капацитетът му ще се увеличи с повече от 60% и вече ще може да обслужва не само малки риболовни кораби, но и такива с дължина до 24 метра. Това реши на днешното си заседание правителството. Освен това ще бъдат създадени условия риболовните кораби да бъдат изтегляни на брега за извършване на дребни ремонти. Кабинетът реши още "Български пощи" ЕАД да продадат чрез пряко договаряне недвижими имоти в столичния Студентски град на "Държавна консолидационна компания" ЕАД. Държавното дружество е собственик на парцела, на който са изградени обектите, които вече не са необходими за дейността на "Български пощи".
Източник: economic.bg (01.11.2019)