Само 5 язовира са ремонтирани с 500-те млн. лв. досега Работата на третото правителство на ГЕРБ по отношение на ремонта на язовирите в България трудно може да се нарече успешна. От лятото на 2018 г., когато държавата след поредните наводнения отпусна 500 млн. лв. за реконструкцията им, досега напълно завършени са пет съоръжения. Темата е изключително чувствителна, тъй като липсва подробна публична отчетност какво е направено с крупната сума и как точно се харчи. Някаква светлина хвърли миналата седмица министърът на икономиката Лъчезар Борисов, след като БСП за пореден път се усъмни в корупция. В парламента той отчете, че напълно завършени са ремонтите на 5 язовира. За други 30 дейностите са приключили, но документацията все още не е предадена. Борисов съобщи и следните общи данни: 6844 са всичките язовири в България, от тях за ремонт, определени от правителството - 416. Част са управлявани от институции като НЕК, "Напоителни системи" и т.н., други - концесионирани, за трети било установено, че все пак са в добро състояние. Така в отговорностите на Държавната консолидационна компания (ДКК), към която бяха прехвърлени 500-те милиона, попаднали 305 язовира. Към момента на фирмата "Монтажи " били възложени 208 съоръжения - за тяхното проектиране, обследване, ремонт и т.н. Одобрените проекти били 159 - за 386.7 млн. лв. (12.5 млн. лв. - проектиране), а откритите строителни площадки - 101, на стойност 243 млн. (7. млн. лв. за проектиране). Борисов каза още, че общините бавят прехвърлянето на собствеността и така целият процес около ремонтите се протака. А и за някои от старите язовири липсвали книжа.
Източник: Сега (18.01.2021)

Още петима кандидати за шефове в БЕХ Още петима кандидати за две места в борда на директорите влизат в състезанието за мениджъри на Българския енергиен холдинг. Конкурсът за постовете беше обявен от Агенцията за публичните предприятия и контрол, която е допуснала до втория кръг – представяне на концепция за развитието на БЕХ, петима души. Те се състезават за местата на т.нар. независими членове на борда. Диян Димитров е единият от тях, той е в борда на директорите на ТЕЦ “Марица-изток 2”, показва справка в Търговския регистър. Димитров не участва в конкурса за мениджъри на държавния тец. София Касидова е другото име в списъка на допуснатите. Тя беше зам.-министър на икономиката и зам.-министър на транспорта в кабинета на Симеон Сакскобургготски. От 2006 до 2010 г. беше вицепрезидент с ресор “Финанси” на Черноморската банка за търговия и развитие със седалище в Солун. Адвокат, който коментира енергийни теми, е друг кандидат за мениджър в БЕХ. Това е Николай Кискинов от кантора “Владимир Кискинов”. Другите двама са Ангел Ангелов и Михаил Домусчиев. Както “24 часа”, писа в конкурса за трима членове на съвета на директорите на холдинга, обявен от Министерството на енергетиката, до втория етап бяха допуснати 7 души. Това са доскорошният депутат Валентин Николов, Иван Андреев, който е бивш шеф на АЕЦ “Козлодуй”, финансовият директор на “Мини Марица изток” Стелиан Коев, Димчо Маргитов, който работи в БЕХ, и Любомира Ганчева, която е от АБВ и още Александър Александров и Иван Чонков. Самият БЕХ също обяви конкурси за мениджъри на държавните дружества в енергетиката и на 22 февруари обяви списък с допуснатите до втория етап кандидати. На 17 февруари Агенцията за публичните предприятия и контрол публикува съобщение за обявен конкурс за двама независими членове в бордовете на директорите на същите дружества. Кои се допускат до втория кръг, все още не е обявено, но се говори, че са кандидатствали 36 души. Министерството на енергетиката и Агенцията за публични предприятия обяви конкурс и за членове на съвета на директорите на “Минпроект”. Ведомството на Теменужка Петкова публикува списък с допуснатите до писмената фаза кандидати. Това са сегашният директор Румен Биков, досегашният член на борда Любен Тотев, бившият депутат от ГЕРБ Светослав Иванов, досегашният шеф на БЕХ и член на борда на директорите на АЕЦ “Козлодуй” Жаклен Коен, Радост Димитрова и Бранимира Борисова-Бодурова. Министерството на икономиката пък е обявило конкурс за независими членове на борда на Държавната консолидационна компания. Документи от кандидатите могат да се подават до 15 март. Те ще бъдат пресявани според представена концепция и проведено интервю, което има тежест от 60% при крайната оценка.
Източник: 24 часа (09.03.2021)

И мегахолдингът на икономическото министерство ДКК е с бетониран мениджър Правителството в оставка е подновило и разширило съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК), която управлява активи за стотици милиони левове и е шапка на почти всички дружества към Министерството на икономиката. Това е станало, независимо че мандатът на предишния борд трябваше да изтече чак през май 2023 г. С промяната се бетонира изпълнителният директор Ясен Спасов на поста за още пет години. Така най-големият холдинг на икономическото министерство, който обединява от напомпаната с половин милиард компания "Монтажи", през национализираната "Авионамс" до млечната "Ел Би Булгарикум" остава под ръководството, което не счете за нужно да даде нито едно публично изявление през годините. На довиждане икономическият министър Лъчезар Борисов е уплътнил и с нови попълнения ръководството на холдинга, сред които синът на ректора на Висшето училище по застраховане и финанси Григорий Вазов. Самата ДКК пък като едноличен собственик е "освежила" борда на най-големия държавен оръжеен завод ВМЗ, макар че решението все още не е вписано в Търговския регистър.Изборът на нов съвет на директорите на ДКК формално следва конкурсна процедура, а решението е вписано в сряда, ден преди парламентът да гласува мораториум върху подобни промени. От стария състав отпада Лъчезар Калбуров, но в управлението остават Ясен Спасов, който е също изпълнителен директор, и Красимир Тенев. Спасов е в борда още от края на 2015 г. по времето на Божидар Лукарски. Служебният министър Теодор Седларски се опита да го освободи (заедно с Тенев и Калбуров) през пролетта на 2017 г., но назначеният малко по-късно за министър на икономиката Емил Караниколов отмени заповедта. Спасов е бивш кадър на Агенцията за приватизация, която беше управлявана от Караниколов, преди да стане министър. Така тримата запазиха постовете си и бяха преизбрани за нови три години, а след това и за още три. В управлението на холдинга сега влизат и три нови попълнения, сред които и Радостин Вазов - син на Григорий Вазов, който е ректор и бивш собственик на Висшето училище по застраховане и финанси (сега собственост на свързания с "Химимпорт" "Холдинг Варна"). Самият Радостин Вазов е заместник-ректор по европейски проекти и продължаващо обучение и ръководител на катедра "Застраховане и осигуряване" в учебното заведение. Като нови членове на съвета на директорите влизат Рая Каназирева, която е преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет, и Диляна Софиянска, за която няма публична информация за фирмени участия или други връзки.
Източник: Капитал (26.04.2021)

ББР е дала над половин милиард лева на фирми, свързани с Пеевски Българската банка за развитие е отпуснала близо един милиард лева на 8 частни компании. От тях половин милиард лева са дадени на 4 фирми, свързани с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски. Това съобщи служебният министър на икономиката Кирил Петков. Специална комисия ще влезе в ББР, за да направи пълна ревизия, а Надзорният съвет на ББР ще бъде сменен. "Назначавам комисия за публичен контрол на средствата и за прозрачност заедно с Агенцията за финансов контрол, заедно с одитния отдел на Министерството на икономиката и ще влезем в ББР, за да видим как са изразходвани тези средства и защо по устав и по закон тази банка трябва да помага на малкия бизнес, а се дава почти 1 милиард на 8 човека, от които 4 са може би свързани“, каза министърът пред bTV. "За мен беше интересно да видя първия доклад на Сметната палата за ББР или банката, финансирана с държавни пари. Нейната основна мисия е да финансира малки и средни предприятия, да помага на малкия бизнес, който не успява да се финансира от част от търговските банки. Първите 8 кредита към 8-те големи клиента са за 946 милиона, над 118 милиона е получил всеки от тях, огромни държавни средства са дадени само на 8 компании. С тези пари може да се финансират 946 фирми. 4 от тези 8 вероятно имат недиректна връзка с Пеевски. Над 500 милиона са дадени на тези фирми", обясни служебният министър на икономиката. Петков обяви, че опитът на двама души от ББР, които са били там в последните години, е от Агенцията за приватизация, а не от търговски банки. По закон ББР трябва да е 100% държавна банка. Но 8 акции са се държали от търговска банка. Според устава, тъй като държавата не е 100% собственик, ако иска министърът на икономиката да направи събрание за смяна на надзора, трябва да изчака до три месеца, което прескача шанса служебното правителство да смени този надзор. "Намерихме писмо отпреди година, в което тази търговска банка казва "Ние искаме да дарим тези 8 акции", а Министерството на икономиката не е отговорило на това писмо. От петък вече тази банка е на държавата 100%. Ние приехме тези 8 акции и това ни отвързва ръцете да направим одитите, които искаме и на общо събрание и да назначим хора, които да пазят обществения интерес. Искаме да ограничим устава така, че никой да не може да раздава 1 млрд. на 8 души", обяви икономическият министър. Клиент на ББР е и Държавната консолидационна компания, около която също има "много неясноти" и тя също ще бъде проверена. "Под нея стоят всички държавни компании, които не са свързани с енергетиката. Тя е почти милиардна компания, но няма уеб сайт, не знаем кой я управлява, не знаем отчетите ?. Следващата седмица това ще е задачата ми", посочи Кирил Петков. Започва състезание на българските търговски представители на Министерство на икономиката, които за 45 дни ще се състезават по между си колко писма за намерение за инвестиции могат да привлекат и колко експортни сделки могат да направят. Те ще бъдат класирани в горните 10% на най-добри аташета, средни 80% и последни 10%, заяви министърът. По повод уволнението на Десислава Трифонова като директор на Българската агенция, Петков подчерта, че реалните чуждестранните инвестиции у нас от началото на годината са нула.
Източник: Банкеръ (17.05.2021)

Две от топфирмите на ББР получили по-ниски лихви в сравнение с предишни кредити „Одитният комитет ми даде информация, че в Търговския регистър се вижда, че две от фирмите от топ 8 на Българската банка за развитие са се финансирали на много по-добри лихвени условия от предишните им кредити... Разликата в лихвите е около 5%. „Техномаркет“ е получил кредит с лихва 2%, а преди ББР лихвата му е била 7%. При „Транспект“ виждаме вместо 9% от предишен техен кредит - 4%“. Това съобщи пред БНР служебният министър на икономиката Кирил Петков и поясни, че предложенията за лихвите идват от Управителния съвет на банката. По темата за ББР той допълни: „Банката е прекалено ликвидна от позицията, която я виждаме. Въпросът е как се използват средствата, и то публични. Тази банка има ангажимент към обществото. Целта ? е да дава кредити на малки и средни предприятия, които не могат да се финансират от търговски банки, защото са прекалено иновативни, прекалено нови. В момента трябва да работим с останалия ресурс в банката, за да направим възстановяване на малкия и средния бизнес в България... Когато 1 млрд. лева от твоите пари се изхарчват, не е лошо да се загрижиш защо. Като принципал аз вече втора седмица се боря да видя къде са отишли 1 млрд. лева от парите на данъкоплатците“. В предаването „Политически НЕкоректно“ министърът очерта и пътя по смяна на Надзорния съвет на ББР: „Вярвам, че ще имаме възможност за смяна на Надзорния съвет, ще можем да прегледаме работата на УС и да имаме и там кадрови решения... Хората за новия Надзорен съвет са големи професионалисти и се надявам, че ще направят целесъобразността ? да бъде максимално добра за интереса на малките и средните предприятия“. Министър Кирил Петков посочи и две други „притеснителни места“, върху които е приоритетният фокус на работа - Държавната консолидационна компания и Българската агенция за застраховане. Петков сподели още: „Единствената ми цел е България да напредне и да направи един завой от тази липса на държавност... Аз оценявам обучението си в Харвард. Там съм учил как една страна да се направи от бедна в богата. Институциите са най-важното нещо, за да има скок. Има трудности в първите дни, но един път преодолеем ли ги, ще започнем да вършим позитивните неща“.
Източник: БНР (31.05.2021)

Новата черна дупка: 630 млн. лв. са излети в язовири без състезание и без нужда Схемите в "Автомагистрали" и ББР са копирани и от друга държавна структура - ДКК. Там са излети 630 млн. лв. на данъкоплатците, които без състезание са разпределени между шест неназовани частни фирми. Целта е била спешни ремонти на опасни язовири. Но първият готов "обект" от общо 10 завършени сред набелязаните 414 показва абсурдността на модела - 2.3 млн. лв. са изхарчени за буквално локва в Ловешко, в която няма вода и близки застрашени населени места, а проверка показва завишени в пъти цени на доставените материали. Това е накратко резюме от изнесената от икономическия министър Кирил Петков информация от проверка на държавния холдинг. Схемата дублира вече приложеното от ГЕРБ тъмно разпределяне на средства без поръчки през държавни структури, но тук вместо милиарди към "Автомагистрали" за свлачища и строителство на "Хемус" бюджетът е дал 500 млн. лв. на ДКК, добавен е и заем от 130 млн. лв. от държавната ББР, те са прелети в дъщерното държавно "Монтажи", и то явно заобикаляйки законовото задължение да работи само, ги е преразпределило към фирми без конкурси. Първият проверен обект е язовир "Пазар дере" край Ловеч, чийто ремонт струва 2.35 млн. лв. Инспекцията е направена от служебния министър Кирил Петков и инж. Владимир Барзов, който участва в работната група за проверка на Държавната консолидационна компания (ДКК). А заснетото видео показва, че въпреки похарчените милиони... в язовира няма вода, а през него минава скромно поточе.Инж. Барзов отчете, че ремонтът на "Пазар дере" вече е завършен, като в министерството е представена и проектната документация. Смущаващото в случая са цените на услугите, които били "малко бутикови". "Хидротехнически бетон, който в София е 126 лв., тук е актуван за 219 лв., плюс 30 лв. транспорт, приблизително двойни цени на бетон. По-фрапиращи са цените на транспортните разходи - обикновено цените са 15-20 стотинки на тон/км, тук цените са 1.16 лв. на тон за километър", даде пример инж. Барзов. Друг пример за абсурдния ремонт пък било съоръжение, което измерва дълбочината, което представлява приспособена празна бутилка от кока кола. Министър Петков определи случая като корупция и заяви, че ще предаде резултатите от проверката в прокуратурата.
Източник: Капитал (14.06.2021)

Нов скандален договор на тъмно - 182 млн. лв. за правителствен център Нов скандален договор на предходното правителство освети служебният министър на икономиката Кирил Петков след днешното заседание на кабинета. Под шапката на Държавната консолидационна компания е сключен тайно и без обществена поръчка договор за 182 млн. лв. за изграждането на нов правителствен център, обяви Петков. Той не съобщи фирмата, която е сключила договора, но според финансовия министър Асен Василев и по този договор има авансово плащане. От думите на Петков стана ясно, че новият център ще се изгражда на територията на "София тех парк". Договорът е сключен на инженеринг - тоест фирмата изпълнител ще извършва и проектирането, и строителството. Така няма гаранции, че проектът и разходите няма да бъдат раздути, няма гаранции и че ще се постигне максимална функционалност при проектирането на новия център. Изобщо не е ясно какво е наложило спешното задвижване на този проект, за който се говори от години. Според Петков не е ясно защо точно в момента трябва да се строи правителствен център и не може ли средствата да се използват по-рационално. Както "Сега" писа, правителството се активизира изненадващо по тема нов правителствен център през март, когато главният архитект на София Здравко Здравков одобри нов устройствен план на два държавни терена в местността "Къро" в столицата. ПУП-ът предвижда на два терена с обща площ от 24 811 кв. м. да бъде изграден комплекс от офис сгради с две високи тела - едното със 75 метра кота корниза, второто - с ограничение до 50 метра. Ще има и надземен гараж с ограничение за кота корниз до 20 метра. Двата имота попадат в смесена многофункционална зона според общия устройствен план на София и позволеният коефициент на интенизвност на застрояването е 3,5. При квадратура от 24 811 кв. м. това означава максимална разгъната площ на комплексна от 87 500 кв. м. над земята и 25 000 кв. м. подземно строителство, обясниха архитекти. "И по този договор има авансирани значителни средства. В същото време по друг проект - за изграждане на Национална детска болница, нямаме такова авансово предоставяне на средства. Показателно е и сравнението на сумите, които държавата е била готова да даде за двата проекта", коментира финансовият министър Асен Василев. Договорът за нова детска болница с "Главболгарстрой" беше за близо 78 млн. лв.
Източник: Сега (01.07.2021)

Проектът в „София тех парк“ тайно е пораснал до 90 хил. кв.м и договор за строителство за 228 млн. лв. Подготвяният правителствен комплекс на територията на „София тех парк“. От идеята до началото на проектирането той се разрасна до площ 90 хил. кв.м и цена 190 млн. лв. без ДДС (или 228 млн. лв. с данъка). Изпълнението му минава по традиционната схема – от Държавната консолидационна компания (ДКК) към дъщерната „Монтажи“, която пък ги превъзлага на частен консорциум без обществена поръчка. През август 2019 г. държавната ДКК купи правото на строеж върху терен от близо 25 декара за почти 22 млн. лв. от пак държавното „София тех парк“ Възлагането на договора за изграждане на правителствен комплекс от ДКК на „Монтажи“ е възложена през 2019 г. с инхаус договор, т.е. директно и без търг, а стойността му е била 197 млн. лв. По неофициална информация за първата фаза са били предвидени 120 млн. лв. от заем, който ДКК взе от Българската банка за развитие. През последните години държавната банка отпусна на няколко пъти общо над 190 млн. лв. на холдинга, но по кредитите има и погашения. Като се имат предвид изнесените наскоро данни от служебния кабинет за реалната цена, която е достигнал проектът – 228 млн. лв. с ДДС, сумата няма да е достатъчна. В началото на 2020 г. обаче държавната строителна компания, която явно няма капацитет да изпълни този проект, по аналогия с дадените й за ремонт язовири, превъзлага задачата на частно дружество. Този последен договор е за 190 млн. лв. без ДДС според публикувания наскоро доклад на междуведомствената работна група за прозрачност и контрол, която служебният министър на икономиката Кирил Петков назначи. Това отговаря точно и на обявената от финансовия министър Асен Василев сума – 228 млн. лв. с ДДС. А подготовката за договора е започнала още предната година. Избраният изпълнител е „Планекс – ГЕС“ ДЗЗД, обединение между варненската „Планекс“ (60%) и софийската „Грийнтех инженеринг солюшънс“ (40%). Сдружението е регистрирано през септември 2019 г., а като предмет на дейност е записано, че „партньорите си поставят за цел да отговарят по най-добрия начин на условията и изискванията на „Монтажи“ ЕАД за изпълнение на определени от същото строително-монтажни работи, обединявайки своите усилия, финансови, технически ресурси и експертен потенциал съответно, за да изпълнят възложената поръчка“. Собственикът на „Планекс“ Христо Димитров потвърди, че договорът е сключен в началото на миналата година и е за проектиране и изпълнение на строителство с разгъната застроена площ до 90 хил. кв.м. Той не посочи конкретната цена, но уточни, че тя е лимитна. За самата процедура, по която е избрана компанията, той каза, че през 2019 г. са имали запитвания от „Монтажи“ за единични цени. Както и при другите превъзложени от държавни фирми договори, тук отново има голямо авансово плащане – от ДКК към „Монтажи“ и от „Монтажи“ към реалния изпълнител, като парите са потекли около средата на миналата година. Това е видно и от отчета на ДЗЗД-то – за 2020 г. консорциумът има около 65 млн. лв. постъпления и никаква дейност. Все пак срещу тази сума има някаква гаранция. „Имаме платена застраховка за аванса за наша сметка и колкото пари са превели, всичките са при нас“, каза Димитров. „Планекс“ е създадена през 1993 г. от Пламен Андреев и Христо Димитров с предмет на дейност строителство и инженеринг на сгради, а впоследствие развива също инвестиционна дейност и продажба на недвижими имоти. Преди няколко години Андреев излиза от компанията и сега Димитров е едноличен собственик през „Планекс холдинг“. За 2019 г. дружеството има малко над 72 млн. лв. приходи и 879 хил. лв. печалба, но през миналата оборотът се свива до 47 млн. лв. Самото ДЗЗД обаче се управлява от Валентин Василев Георгиев, който е един от изпълнителните директори на „Грийнтех инженеринг солюшънс“. По-малкият партньор в обединението също е регистриран с предмет на дейност проектиране и строителство, но на сайта на „Хелиос пауер“ е посочен като дъщерна компания, развиваща соларни проекти. „Грийнтех инженеринг солюшънс“ е контролирано пряко от „Грамекс“, което от своя страна е на „Теле инвест България“. В последното дружество като акционер фигурира „Хелиос пауер“. Във всички тези компании пряко или непряко като акционери стоят едни и същи лица – директорите на фалиралата Елитбанк Иво Евгениев Георгиев и Гаро Мамасян, адвокатското дружество „Киров и Братулева“ на Киро Киров и Галя Братулева, Татяна Ивова Георгиева (вероятно дъщеря на Иво Георгиев) и др. Още по-интересни връзки обаче се откриват вътре в „Хелиос пауер“, където сред малките акционери са дружествата „Ковел – про“ на Велизар Копчев (0.12%) и „Ростер“ на Росен и Емилия Терзиеви (0.07%) по последни данни към март. И двете фирми държат само привилегировани акции без право на глас, но с право на 0.5% по-висок дивидент. Тук ключовата връзка е, че „Ковел – про“ е компанията, за която финансовият министър обяви, че е получила 367 млн. лв. с ДДС от „Монтажи“ за ремонт на язовири, което я превръща в главен контрагент по преотстъпените поръчки на държавното дружество. Въпросното мегалюбимо дружество е неизвестно в сектора и с годишни обороти от по 5 млн. лв. до към 2019 г. Макар и с по-малка сума, „Ростер“ също е сред топ 4 на фирмите, които имат договор за язовири с „Монтажи“. Участието им и в проекта за изграждане на правителствена сграда в „София тех парк“, макар и непряко, буди основателни съмнения, че включването им не е случайно, още повече че и двете компании са влезли като акционери в „Хелиос пауер“ през щастливата за тази група фирми 2019 г. Загадка си остава кои са държавните ведомства с нужда от офиси от 90 хил. кв.м. През август 2019 г. държавната ДКК купи правото на строеж върху терен от близо 25 декара за почти 22 млн. лв. от пак държавното „София тех парк“, като около 14 млн. лв. от сумата е била платена кеш, а останалото – в акции (ДКК има малък дял в „София тех парк“, което е под шапката на министъра на икономиката). Правителственият комплекс от сгради за нуждите на държавната администрация вече е с виза за проектиране, издадена на 22 април 2021 г. Следващата стъпка би била собственикът на терена – ДКК, да поиска издаване на разрешително за строеж. Ако се гледа известното дотук, планът е за две офис сгради, едната 9 етажа, другата 15, двуетажно тяло между тях и паркинг с надземна част около 90 хил. кв. м. На територията на „София тех парк“ е дадено право на строеж и на две частни офис сгради, които все още търсят наематели – сградата на „Маркан“, която сега е на мажоритарните собственици на ПИБ, и Synergy Tower на „Фонд за недвижими имоти България“. За 15-етажната Synergy Tower, която е с 32 хил. кв.м офис площи и се строи в близост, се твърди, че първоначално през 2017-2018 г. е бюджетирана за около 50 млн. лева, но в хода на строителството е поскъпнала. На територията на „София тех парк“ е дадено право на строеж и на две частни офис сгради, които все още търсят наематели – сградата на „Маркан“, която сега е на мажоритарните собственици на ПИБ, и При предвидени 190 млн. лв. инвестиционният разход за кв.м в правителствения комплекс излиза 1112 евро, ако се приеме, че ще бъдат изградени 87 хил. квадрата. Ако се добави и подземният паркинг, цената пада до 900 евро на кв.м. vestnikzora.com
Източник: Други (19.07.2021)

Спират строежа на правителствения комплекс Правителството реши да бъдат спрени всички действия и процедури, свързани с изграждането на нов правителствен комплекс на територията на "София тех парк" АД от "Държавна консолидационна компания" ЕАД до обединяване на всички заинтересовани ведомства около конкретната нужда от строителството му. Ще бъде създадена Междуведомствена работна група към министъра на икономиката в състав - всички заинтересовани ведомства, която да изследва необходимостта и целесъобразността от строителството на нов правителствен комплекс. През миналата седмица служебният министър на икономиката Кирил Петков обяви, че ще сезира прокуратурата за строежа, тъй като строителят "Монтажи" е избран без търг по познатия способ "ин хаус", получил е авансово 190 млн. лв., като също в аванс половината от сумата е преведена на подизпълнител. Според Петков проектът е безсмислен и ще струва много пари, а в крайна сметка едва ли има чак такава нужда от такъв комплекс. "Самият проект е безумен – да строим небостъргач, който да пълним с държавни служители. Големите пари са се плащали по време на пандемията", каза министърът.
Източник: Банкеръ (30.07.2021)

Държавни фирми се оказаха с договори за над 8 млрд. лв. без обществена поръчка Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe (МФ) пyбли?yвa днес cпиcъ? нa дoгoвopитe нa cтoйнocт нaд 1 млн. лв., c?лючeни oт пyблични пpeдпpиятия c дocтaвчици нa cтpoитeлcтвo, cтo?и и ycлyги зa пepиoдa мeждy 1 янyapи 2019 и 30 aпpил 2021 г. Oбщaтa cyмa възлизa нa нaд 20 млpд. лв., a бpoят нa пpeдпpиятиятa нaдxвъpля 2000. Дoговорите, сключени след проведена обществена поръчка, са за 11,505 млрд. лв. без ДДС, а договорите, сключени без обществена поръчка, чрез т.нар. „ин хаус“ възлагане са за 8,087 млрд. лв. без ДДС. Сред фирмите, които са сключвали най-много договори без търг, са "Автомагистрали", "Монтажи", АЕЦ "Козлодуй", Държавната консолидационна компания, „Мини Марица – Изток“ ЕАД, както и много болници. В общите суми не са включени договори, които са с прогнозни цени, както и рамкови договори, чиито цени се определят с приемо-предавателен протокол. Investor.bg припомня, че на 8 юли министърът на финансите съобщи, че за последните две години близо 8,5 млрд. лева са възложени без обществени поръчки (с т.нар. ин хаус процедури). След разпореждане на Асен Василев Агенцията по обществени поръчки разработи методическо указание за прилагането на изключенията от Закона за обществените поръчки (ЗОП), засягащи вътрешното възлагане, познато още като "ин хаус", при което не се изисква провеждане на обществена поръчка. В методическото указание се подчертава, че за "ин хаус" поръчките е необходимо изпълнителят да има капацитет да изпълни сам съответните дейности, които са предмет на договора (да предостави услугата, да изпълни строителството и т.н.). Ако прехвърли осъществяването на друго лице, на практика се стига до прикрито "превъзлагане" на обществена поръчка, т.е. до заобикаляне на прилагането на Закона за обществените поръчки и по този начин се ограничава конкуренцията. За да се осигури публичност на поръчките, за които се прилагат разгледаните изключения, в закона е въведено задължение за възложителите да публикуват обявление за възлагане на поръчка, когато сключват договори по "ин хаус" метода. При разработване на методологията експертите са взели предвид съдебната практика, затова в правилата е залегнало изискването възлагащият орган да може да упражнява едновременно структурен и функционален контрол. По този критерий трябва да се прецени като се изследва кой притежава капитала, как се формира съставът на управителните органи, които вземат решения. В тази връзка обстоятелството, че възлагащият орган е едноличен собственик на капитала на стопанския субект е индикация за съществуването на такъв контрол, но това не е достатъчно, за да се изключи прилагането на ЗОП, се посочва в документа.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2021)

Кирил Петков махна ДКК като шапка на Монтажи, иска същото и за ВМЗ С решение на министрите от служебния кабинет "Янев" компанията "Монтажи" се изважда от Държавна консолидационна компания (ДКК) и се прехвърля директно към Министерството на икономиката. Целта е да се предотвратят ситуации като тази с 400 язовира, в които се строеше без търгове и обществени поръчки и накрая бяхме останали с 10 язовири. Това съобщи министърът на икономиката Кирил Петков. Той добави още две рокади, направени преди края на служебния кабинет. Миналата сряда замразихме проекта за правителствения комплекс, така че той е спрян и се извършва анализ, тъй като "поредните злоупотреби се случвали дори в момента, докато се говори". Подобна стъпка е направена с още две фирми "Екоинженеринг" и Екоантрацид", които се преместват в МОСВ - по същия начин ги притежава Държавна консолидационна компания и не се знае как се изразходват средствата в тези предприятия. Очакванията са чрез преместването да има прозрачност и парите, които се използват, да отиват за ремонт. На трето място - самите язовири, когато се ремонтират, накрая отиват в държавно предприятие "Стопанисване на язовири, което е в Министерството на икономиката. То ще се прехвърли в Министерство на земеделието, тъй като това са напоителни язовири, които се ползват от земеделски стопани, а в момента стоят празни.
Източник: News.bg (05.08.2021)

Кирил Петков поиска оставките на шефовете на ВМЗ-Сопот Министърът на икономиката Кирил Петков влиза в нов етап на битката с кадровото наследство от кабинета "Борисов". Сега на дневен ред са смените в управлението на военния гигант ВМЗ (Вазовски машиностроителни заводи) и в ДКК (Държавната консолидационна компания). Петков отиде на място в Сопот, където работниците на ВМЗ също искат смяна на директорите и се стягат за протести. ВМЗ в момента е дъщерно дружество на ДКК. Предприятието,произвеждащо снаряди, бе натикано в мегахолдинга заедно с още други "стратегически" фирми от всякакви области - от строителство до млекопроизводство. Правителството на Бойко Борисов твърдеше, че иска да "опази" военните заводи от "крадливи частни ръце". Всъщност "опазеното" държавно дружество влошава финансовото си състояние, особено в последните месеци. А служебният министър на икономиката в момента се натъква на същите правни пречки като с държавната банка ББР - не може директно да уволни шефовете на ВМЗ, защото предприятието е подчинено на ДКК и именно ДДК трябва да направи процедурата по освобождаването. Пред работниците днес министър Петков обяви, че до края на деня ще прикани 4-ма от петимата членове на съвета на директорите на ВМЗ да подадат сами оставки. Той отбеляза, че бордът, който е бил назначен през април, точно преди смяната на властта, се проваля - предприятието не изпълнява договори, не разплаща доставки и за броени месеци са натрупани около 6 млн. лева загуби. “Нямам забележки към работата на изпълнителния директор Иван Гецов", подчерта Петков, но не стана ясно защо Гецов е изключен от общата негативна оценка. Синдикатите във ВМЗ се стягат за стачка на 24 август. “ Дали ще протестираме следващата седмица, ще решим до утре", заяви лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Атанасов. Министърът коментира, че настоява и ръководителите на ДКК да подадат оставки, защото "не може да имаме проблеми с язовирите, във ВМЗ да има такива лоши резултати и да казваме, че тази държавна компания си върши работата. Ако не си подадат оставките, моята идея поне там, където имам директен контрол - в ДКК, да сменя изпълнителния директор, ако той сам не иска да си тръгне", поясни Петков. След като назначи в УС нов човек и той бъде избран за нов изпълнителен директор, нещата ще потръгнат, убеден е служебният министър. "И като сме сигурни, че няма течове, няма кражби, корупция и хората, които стоят зад интереса на държавата, съм сигурен, че предприятия като ВМЗ могат да бъдат много успешни - дори и под собствеността на държавата", каза още Петков.
Източник: Сега (20.08.2021)

Икономическият министър за времето от януари 2018 г. до декември 2019 г. не е управлявал и контролирал държавните дружества ефективно. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Докладът с10 препоръки бе обявен на сайта на институцията. За проверения от контрольорите период министър на икономиката бе Емил Караниколов от квотата на Обединените патриоти. Липсват ясна стратегия, мисия, визия, конкретни финансови и нефинансови цели, както и определяне на ролята и отговорностите на държавните органи, в т.ч. на министъра на икономиката, за тяхното изпълнение, показал одитът. Няма регламент как се вземат решениия за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Липсват критерии дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска, пише в доклада. Това на свой ред създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране, констатира проверката. В края на 2019 г. 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества от системата на икономиката, са собственост на дъщерни дружества, което означава, че министърът на икономиката няма преки правомощия за вземане на решения за тях. Финансовият статут на дъщерните дружества пък е, че те не правят отчисления от печалбата, т.е. не разпределят дивидент в полза на държавата, а в полза на съответния холдинг. В доклада е даден и пример, че икономическият министър контролира пряко „Плод – Зеленчук” ЕООД, Габрово, но не и публични дружества като „Кинтекс“ ЕАД и „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД. По баланса на Министерството на икономиката към 31 декември 2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия за 2, 26 млрд. лв. В 97 дружества с държавно участие в капитала икономическото министерство има дял, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 в процедура по несъстоятелност. Списъкът на пряко подчинените на икономическия министър компании с държавно участие включва: 1. „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД 100%, 2. „Национална компания индустриални зони” ЕАД 100%, 3. „Държавна консолидационна компания” ЕАД 100%, 4. „Българска банка за развитие“ АД 99.99%, 5. „София Тех Парк” АД 89.19%, 6. „Плод – Зеленчук” ЕООД, гр. Габрово 100%, 7. „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД, гр. Сливен 94.36%, 8. „Еко Антрацит“ ЕАД 100%, 9. „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД 100% и 10. „Матхим“ ЕООД 100%. В едногодишния период, обект на проверката, притежаваните от държавата акции и дялове в дружествата „Еко Антрацит“ ЕАД, „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД, и „Матхим“ ЕООД са внесени като непарични вноски в капитала на ДКК ЕАД. ДКК ЕАД и дъщерните и? дружества не са обект на този одит, поради това че тя е включена самостоятелно за одит в Програмата за одитната дейност на Сметната палата за 2021 г. Оказва се, че министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата в „Плод – Зеленчук“ ЕООД, гр. Габрово – дружество, което e със собствен капитал на стойност 272 хил. лв., активи в общ размер на 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв. В същото време търговски дружества, които са със значителни (в пъти по-големи) обороти, управлявани активи и собствен капитал, не са под прекия контрол на министъра, защото са със статут на дъщерни дружества, подчертават одиторите на Цветан Цветков. Такъв пример са дъщерните на ДКК ЕАД дружества: „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; „Кинтекс“ ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като „Нити“ ЕАД и „Авионамс“ АД; „Еко Антрацит“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД. Сметната палата е изследвала две извадки на търговските дружества, в които министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата: на действащи търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала („Българска банка за развитие“ АД и „София Тех Парк” АД); две търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала в процедура по ликвидация („Месокомбинат Плевен“ АД /л./ и „Божур“ ЕООД /л./) Българската банка за развитие (ББР) АД и дъщерните и? дружества не са контролирани ефективно и очакваните ползи за обществото от тях не са постигнати в достатъчна степен. ББР е да спомага за развитието на българската икономика, като насърчава износа и подпомага реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия. Законът за ББР обаче дава възможност и за чисто търговско кредитиране от банката. Посоченото обстоятелство и липсата на индикатори за измерване на изпълнението на нейните стратегически цели, и на ясен фокус върху приоритетни отрасли, производства и сектори на икономиката, към които да насочва ресурсите си, поражда риск ББР АД да се отклони от своята основна мисия и да кредитира големи предприятия. Големите предприятия са обект на съществено кредитиране, като финансови ресурси за тях представляват близо половината от кредитния портфейл на банката. При тези кредити водещ подотрасъл е производството на тютюневи изделия, с близо 50 процентен дял от предоставените кредити за 2018 и 2019 г. Сред другите дружества с кредитна експозиция, надхвърляща 10 на сто от общата стойност на отпуснатите кредити, са: предприятие за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти; търговска верига за техника; дружество, работещо в сферата на телекомуникациите и далекосъобщенията и др. От кредитите на големи предприятия, малко над една трета са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост. Кредитите, предоставени на малки и средни предприятия (МСП) преобладаващо са насочени към предприятия, занимаващи се с производство и разпределение на енергия, пише в доклада. През одитирания период не е осъществяван контрол на възнагражденията на ръководните органи на ББР АД и дъщерните й дружества. Възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР АД са около 2 пъти по-високи от тези на УС на Българската народна банка. Допълнително членовете на УС на ББР АД са участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение, около 30% от възнагражденията им като членове на УС на банката. Така едно лице може да участва, както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост. Установени са проблеми при ликвидацията на дружествата – няма изисквания за критериите за определяне и продължаване на срока за завършването на ликвидация. Ето защо процедурата по ликвидация на „Месокомбинат-Плевен“ АД (л.) е продължила прекалено дълго - над 20 г., въпреки че още към 2007 г. имуществото на дружеството е осребрено и са удовлетворени кредиторите му. По време на дългата процедура са загубени около един милион лева, тъй като е извършено противоправно деяние след като значителни публични средства с години са оставени по банкова сметка на дружество с преустановена дейност. Държавните интереси не са защитени в достатъчна степен. Продължителността на ликвидационната процедура на „Божур“ ЕООД (л.), гр.Ямбол, е 21 години до края на 2019 г., а през 2020 г. е назначен нов ликвидатор. Изборът на членове на органите за управление и контрол и на ликвидаторите на търговски дружества с държавно участие и техните дъщерни дружества се осъществява без прозрачна конкурсна процедура, основана на професионалните умения, компетенции и опит на кандидатите, и без съобразяване с предмета на дейност на съответното дружество, пише още в доклада. В заключение Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на икономиката, които трябва да бъдат изпълнени до 10 месеца.
Източник: 24 часа (21.08.2021)

Кирил Петков уволни и шефа на ДКК Сблъсъкът между министъра на икономиката Кирил Петков и Държавната консолидационна компания (ДКК) завърши с няколко уволнения. Кирил Петков е освободил Ясен Спасов от поста му на изпълнителен директор на ДКК и му е отнел достъпа до помешенията и активите на дружеството. Решението му ще влезе в сила след процедура в изпълнение на Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагането му, съобщават от ДКК. От компанията специално отбелязват, че издадените от министъра протоколи за освобождаването на Спасов сами по себе си не изпълняват законовите разпоредби. Вероятно те ще бъдат обжалвани в съда. Освобождаването на Спасов може да бъде валидно след датата на вписването му в търговския регистър, отбелязват от ДКК. Вчера министър Кирил Петков поиска оставките на директорите на ДКК и на дъщерното й дружество ВМЗ-Сопот заради лошо управление. Той има намерение и да извади ВМЗ от състава на ДКК. Петков веднага срещна отпор от ДКК. Министърът на икономиката, като принципал на ДКК ЕАД, няма законово право да назначава еднолично извън установената процедура управителните органи на Държавната консолидационна компания (ДКК) и на дъщерните ? дружества, се казва в позиция на ДКК, публикувана вчера на сайта ?. Според организацията това става само чрез специална процедура в изпълнение на Закона за публичните предприятия и Правилника за неговото прилагане. Според ДКК по същите причини министърът на икономиката не може да освободи и Борда на директорите на ВМЗ Сопот. В позицията се цитира Закона за публичните предприятия, където са изброени критериите за това - тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, конфликт на интереси, неизпълнение на заложени показатели в одобрена бизнес програма. Днес обаче ДКК изненадващо реши да освободи четирима членове на управителния орган на ВМЗ Сопот за “тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения“. Открива се и процедура за четирима нови членове в Съвета на директорите на ВМЗ (един независим и трима предстаители на държавата) в изпълнение на Закона за публичните предприятия и Правилника за неговото прилагане. „В резултат на проверка, назначена от ДКК ЕАД и препоръки от принципала ни министър Кирил Петков, установихме, че членове на Съвета на директорите на ВМЗ системно не изпълняват служебните си задължения. Липсва доверие, колегиалност и единомислие в работата на ръководния екип. Открихме създадено напрежение сред работещите във ВМЗ, което е довело до забавяне, възпрепятстване и затрудняване на дейността на ВМЗ“, коментира Рая Каназирева, изпълнителен директор на ДКК от 16 август. В съобщението специално се отбелязва, че Кирил Петков не е оказвал политически натиск за решението. ДКК продължава да не е съгласна с намерението на Кирил Петков да извади ВМЗ Сопот и други дружества от холдинга “ДКК като структура, която управлява предприятия със стратегическо значение за страната, е единственият гарант, че тези предприятия ще останат независими от променливите политически интереси във всеки един момент. Ръководството на ДКК ЕАД е уверено в добрите намерения на министър Петков, които стоят зад идеята дружества от ДКК ЕАД да се прехвърлят към Министерството на икономиката. За съжаление обаче нестабилната политическа обстановка в страната и потенциалната възможност дори за нови предсрочни избори не може да гарантира, че той ще остане министър на икономиката и в бъдещи кабинети. Това създава сериозен риск дейността на предприятия, важни за националната сигурност на България, да се окажат в позиция на зависимост от решенията на последователни политически кабинети с различни цели и платформи“, пише ДКК.
Източник: Сега (23.08.2021)

ДКК сне доверие от свързания с "Мултигруп" шеф на борда на ВМЗ Ръководството на Държавната консолидационна компания (ДКК) обяви, че оттегля доверието си от председателя на Съвета на директорите на ВМЗ Сопот Иван Карабатаков и препоръчва да се избере друг председател, измежду членовете си, до избора на ново ръководство. В момента тече процедура по смяна на четирима от петимата в борда на ВМЗ Сопот. Това са свързаният с "Мултигруп" Иван Карабатаков, туроператорът Кристина Стоянова, синдикът Тихомир Иванов и адвокатът Георги Вълчанов. Те встъпиха в длъжност през април тази година след конкурсни процедури, проведени по време на правителството на ГЕРБ. Поводът за смяната им е напрежението във ВМЗ Сопот, нарушения и системно неизпълнение на служебните им задължения. От настоящия директорски борд остава единствено изпълнителният директор Иван Гецов, който зае поста през септември 2016 г. Днес се е провела среща между ръководствата на ДКК и ВМЗ Сопот. На нея са били обсъдени актуални въпроси около дейността на най-голямото предприятие от военнопромишления комплекс в България. "ВМЗ е от стратегическо значение за националния интерес и за ДКК е от първостепенна важност да подкрепи и улесни максимално прехода на дружеството към ново управление. За постигане на тази цел разчитаме изключително много на г-н Иван Гецов, който притежава най-голям опит в ръководството на ВМЗ и е доказан и отговорен професионалист, в чието лице виждаме незаменим партньор", казва Рая Каназирева, изпълнителен директор на ДКК. Тя допълва, че ще вложи усилия за подобряване на работната среда във ВМЗ Сопот. Ще има и среща с работниците и синдиката в предприятието. Иван Гецов благодари за срещата с ръководството на ДКК, за чиито резултати каза, че ще информира работниците. ДКК ще участва активно в свикването и провеждането на заседания на Съвета на директорите на ВМЗ Сопот с цел медиация и обезпечаване на оперативната работа на дружеството до приключване на процедурата за избор на нови членове, се казва в съобщението на ДКК.
Източник: Медия Пул (27.08.2021)

МИ контролира "Плод-Зеленчук", но не и Кинтекс и ВМЗ Търговските дружества с държавно участие не са контролирани ефективно от министъра на икономиката, като техен принипал. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала за периода от януари 2018 г. до края на 2019 г. Одитът показва, че министърът на икономиката на практика не контролира 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества, на които е принципал, защото те са собственост на холдингово дружество. Такъв е случаят с ДКК, който има над десетина дъщерни дружества, някои със значителни обороти, активи и собствен капитал. Те обаче не са под прекия контрол на министъра на икономиката. Сред тях са „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; „Кинтекс“ ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като „Нити“ ЕАД и „Авионамс“ АД; „Еко Антрацит“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД. "Не е регламентирано как се взема решение за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Няма критерии дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на съответното холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска. Това създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране на търговско дружество (промяната на принципала, който да упражнява правата на собственост в тях)", се посочва в одита на Сметната палата. Сметната палата посочва и друг важен аспект, който директно ощетява хазната - дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата и не разпределят дивидент в полза на държавата (т.е. в държавния бюджет), а отчисленията от тяхната печалба (в случай че има такива) се правят в полза на съответното холдингово дружество, чиято собственост са те. Съвсем доскоро ДКК бе изключена от задължението да отчислява всяка година 50% от печалбата си като дивидент на държавата. Преди месец служебният кабинет взе решение ДКК и Национална компания "Индустриални зони" да приведат на хазната 50% от печалбата си от миналата година. По баланса на Министерството на икономиката към 31.12.2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия в размер на 2, 26 млрд. лв. Дружества с държавно участие в капитала, в които МИ притежава дял са 97, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 дружества са в процедура по несъстоятелност.
Източник: Сега (31.08.2021)

Договорът на ВМЗ Сопот със сръбска фирма за 10 млн. долара е в прокуратурата Документацията по договора на ВМЗ Сопот със сръбска фирма от август 2018 г., по който е платено, но не са правени доставки, е изпратена в ДАНС и вече е в прокуратурата. Това съобщи министърът на икономиката Кирил Петков в четвъртък по време на заседанието на временната парламентарна комисия по ревизията на управлението на Бойко Борисов. Председателят на комисията Мая Манолова съобщи, че по договора ВМЗ авансово е превело 10.2 млн. долара. Било е предвидено след 60 дни да бъде получена продукция, но вече трета година това не се случва, а информацията по сделката е засекретена. Разплащането е станало по нареждане на ниво министър на икономиката или председател на Министерския съвет и ставало дума за такса "спокойствие" с публични пари в посока Сърбия, каза Манолова, като цитира публикации в медиите. Министърът на икономиката разказа за предприетите от ведомството му действия по сделката на ВМЗ Сопот. Бяхме информирани, че има риск за парите, които са платени, но стока няма, каза Кирил Петков. Той съобщи, че е посетил дружеството, за да се информира на място. Петков е изисквал пълен доклад за това какво се случва по сделката, за да има сигурност, че интересите на ВМЗ са защитени. Напомни, че дружеството е към Държавната консолидационна компания и като министър, той има възможност само за индиректен контрол. Кирил Петков каза, че именно по тази причина е било предложено в борда на ВМЗ да има двама прокуристи, които да проверят случая и да предоставят независима информация. Това обаче не е било одобрено с аргумента, че решението трябва да се вземе от ДКК като директен собственик на дружеството. От ДКК било посочено, че не виждат проблем с назначаването на прокуристи, но на следващо заседание на борда отново това не е било гласувано. Министърът съобщи, че е имало повторно посещение в дружеството. Тогава ни показаха финансови отчети, където първото тримесечие ВМЗ е позитивно, а второто тримесечие, откакто е новият борд, има загуба от 6 млн.лв., и ние решихме, че ще махнем нашето доверие от този борд, каза министърът.
Източник: Медия Пул (07.09.2021)

Кирил Петков вади незаконни ремонти на язовири през ДКК Ръководството на Държавната консолидационна компания (ДКК) и министърът на икономиката Кирил Петков навлязоха в нова фаза на конфронтация. Този път причината е опитът на Петков да назначи още двама независими членове в директорския борд, който от петима ще нарасне на 7 души. Министърът на икономиката, който е принципал на ДКК, е взел това решение на 2 септември. Двамата нови членове са Валери Велчев и Ваня Караганева. Те са временно назначени до избора на титуляри чрез конкурс, обясни Кирил Петков. Преди това ръководството на ДКК, което беше назначено от ГЕРБ, разпространи съобщение, че назначаването на двамата нови членове в управляващия орган е незаконно, защото не е имало конкурсна процедура. "Ако ръководството на ДКК пристъпи към изпълнение на това решение, което е в нарушение на Закона за публичните предприятия и правилника за прилагането му, може да понесе наказателна отговорност", се казва в съобщението на ДКК. Освен това министърът на икономиката е назначил двама нови изпълнителни директори, които да представляват ДКК. Това са Атанас Гогов и Валери Велчев. Решението на принципала на ДКК все още не е факт, защото се очаква вписването му в Търговския регистър от Агенцията по вписванията, установи проверка на Mediapool.
Източник: Медия Пул (09.09.2021)

Държавната "Монтажи" продължава да плаща на външни строители Държавната строителна компания "Монтажи", която получи инхаус договори за над половин милиард лева от собственика си - Държавната консолидационна компания (ДКК), продължава да плаща за изпълнение на външни фирми. Това става ясно от публикувания с близо два месеца закъснение отчет към средата на годината. Данните показват, че само през второто тримесечие дружеството е изплатило 10 млн. лв. за външни услуги, макар че договорите със сигурност са сключени преди това. За първото полугодие приходите нарастват повече от три пъти на годишна база, след като през миналата година компанията започна да получава плащания по възложените от ДКК договори. Най-големите от тях са за ремонт на язовири, но общо получените поръчки са за повече от 750 млн. лв. Както преди време се разбра от данните, изнесени от бившия служебен икономически министър Кирил Петков, самата "Монтажи" е превъзложила изпълнението на поръчките на частни компании, като най-облагодетелствани се оказаха "Ковел-Про", "Планекс-ГЕС" и "Абак-ДС". Макар че държавното дружество няма право по закон да прехвърля дейности по инхаус поръчки, това беше очаквано, като се има предвид, че то има едва 200 служители.
Източник: Капитал (24.09.2021)

Двама нови членове в Съвета на директорите на Държавна консолидационна компания Александър Михайлов и Чавдар Христозов са новите членове на Съвета на директорите на Държавна консолидационна компания (ДКК) от квотата на представителите на държавата след проведен конкурс на Министерство на икономиката, съобщават от ДКК. Александър Михайлов има значителен опит в публични и частни дружества в областта на военно-промишления комплекс от 2012 година насам, като е заемал различни, включително висши ръководни, длъжности. От юли 2017 г. до октомври 2018 г. е изпълнителен директор на "Кинтекс" ЕАД, пише в съобщението. Чавдар Христозов има експертиза в областта на търговията и мениджмънта в различни дружества. През последните седем години е бил съветник по търговско-икономическите въпроси и ръководител на СТИВ-Москва към министерство на икономиката, дирекция "Външноикономическо сътрудничество". В периода 2007-2009 г. е бил зам.-председател на държавна агенция "Държавен резерв и военно временни запаси", допълват от ДКК. Ваня Караганева, която е независим представител на Съвета на директорите на ДКК от септември 2021 година, вече е представител на държавата след конкурса на министерството. Тя има административен опит в Народното събрание от 1993 година. През 2013 и 2014 г. работи като началник кабинет в министерства на служебните правителства. В 42-ото и 43-ото Народно събрание е главен експертен сътрудник в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Новите членове се присъединяват към досегашния ръководен състав на ДКК, който включва Рая Каназирева (изпълнителен директор), Радостин Вазов и Диляна Софиянска.
Източник: 24 часа (21.10.2021)

Печалбата на Държавната консолидационна компания се срива с над 40% Въпреки множеството смени на директорите в Държавната консолидационна компания финансовите ? резултати се влошават осезаемо през първите девет месеца на годината. Мегахолдингът, създаден от финансовия министър Симеон Дянков през 2010 г. с цел постъпленията от приватизация да влизат в него и да се насочват към бюджета вместо в Сребърния фонд, но след това допълнен от втория и третия кабинет на Борисов с практически всички дружества под шапката на икономическото министерство без ББР, отчита за първите девет месеца на 2021 г. ръст от 27% на приходите си на годишна база до общо 43 млн. лева, става ясно от отчета на дружеството. Компанията отчита силен ръст в приходите от продажби на услуги (наеми) с цели 115 хил. лева до 202 хил. лева. В перо „други приходи“ също се генерира силен ръст – от 759 хил. лева в края на септември 2020 г. до 1,16 млрд. лева тази година. Тези пера обаче представляват малък дял от общите приходи на холдинга. В същото време обаче много по-силният ръст на разходите компенсира напълно увеличението на приходите. Докато приходите растат с 27 на сто, разходите набъбват със 101 на сто от 9,41 млн. лева на 18,9 млн. лева, показва още отчетът. Така печалбата преди отчитане на данъци се срива с 41,7% от 16,7 млн. лева до 9,7 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (09.11.2021)

Втори изпълнителен директор е назначен в ДКК Държавната консолидационна компания (ДКК) има втори изпълнителен директор - Ваня Караганева. Тя е избрана от Съвета на директорите на компанията в края на октомври, показа проверка на Mediapool в Търговския регистър. Ваня Караганева ще представлява ДКК самостоятелно и заедно с другия изпълнителен директор Рая Каназирева, която влезе в управлението на мегахолдинга, управляващ активи за над 1 милиард лева, в края на мандата на ГЕРБ и "Обединени патриоти". Случващото се напомня на назначаването като втори изпълнителен директор в "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) на члена на борда му Иван Андреев в началото на ноември, а само седмица по-късно първият изпълнителен директор Валентин Николов, който бе назначен от ГЕРБ, всъщност бе отстранен от поста, а Андреев остана единствен шеф. Ваня Караганева първоначално бе назначена в директорския борд на ДКК заедно с настоящия финансов министър Валери Белчев като независими членове от тогавашния икономически министър и евентуален настоящ кандидат за премиер от "Продължаваме промяната" Кирил Петков. Докато беше министър на икономиката Кирил Петков предприе неравна битка за смяна на ръководството на ДКК. Под шапката на ходинговото дружество са от военни заводи, през строителна фирма до предприятие за производство на мляко. Кирил Петков обяви план за разформироването на държавната компания, която се превърна в синоним за непрозрачно управление по времето на трите мандата на Бойко Борисов. Тъй като първоначално Ваня Караганева беше попаднала в директорския борд без конкурс, през октомври тя стана представител на държавата в Съвета на директорите на ДКК след проведен конкурс от Министерство на икономиката. Десетина дни по-късно вече е избрана за втори изпълнителен директор. Преди да влезе в директорския борд на ДКК Ваня Караганева е главен секретар на Българската агенция за инвестиции. Тя е експерт по вътрешна сигурност, магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. Възпитаник е на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи и на Българското училище за политика "Димитър Паница". От 1993 г. е част от администрацията на Народно събрание. През 2008 г. става старши експертен сътрудник в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 40-то Народно събрание. В следващия мандат на парламента е главен експертен сътрудник в същата комисия. През 2013 г. заема поста началник кабинет на министъра на младежта и спорта в служебното правителство на Марин Райков. През 2014 г. отново е началник кабинет на министъра на младежта и спорта в служебното правителство на Георги Близнашки. В 42-то и 43-то Народно събрание е главен експертен сътрудник в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Останалите членове в директорския борд на ДКК са Радостин Вазов - син на Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, Диляна Софиянска и Чавдар Христозов. Първите двама бяха назначени в последните дни на правителството на Бойко Борисов. Чавдар Христозов влезе в ДКК от квотата на държавата през октомври. Той беше заместник-председател на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" по времето на правителството на Сергей Станишев. 63-годишният Христозов е завършил Университета за национално и световно стопанство в София през 1982 г., със специалност "Счетоводство и контрол". Той има защитена дисертация на тема "Бургаският териториално-производствен комплекс" към Икономическия институт на БАН. Бил е управител на бургаските фирми "Томан и Ко" ООД и "Санита Идеал". Заедно с Христозов в директорския борд на ДКК влезе и Александър Михайлов. Сега обаче с цел подобряване на резултатите на дъщерното дружество на ДКК - "Кинтекс" е върнат като изпълнителен директор до провеждането на конкурс за нови членове на борда на оръжейния търговец. Отписването на Александър Михайлов от Съвета на директорите на ДКК и назначаването му в "Кинтекс" е станало с решение на министъра на икономиката Даниела Везиева. Мотивите за връщането му начело на оръжейния търговец е, че по време на неговото управление - в периода юли 2017 - октомври 2018, "Кинтекс" реализира рекордна печалба от 29 млн. лв. за деветмесечието на 2018 г.. Това е резултат, който не е достиган дори на годишна база през последните 15 години, посочват от ДКК.
Източник: Медия Пул (23.11.2021)

Вторият шеф на ДКК уволнен. За месец Караганева извършила куп нарушения Едва около месец издържа като втори директор на "Държавната консолидационна компания" (ДКК) назначената в края на октомври Ваня Караганева, която влезе в борда на дружеството в началото на септември като назначение на бившия икономически министър Кирил Петков, който днес е кандидат за премиер на бъдещото коалиционно правителство. Тя е била уволнена в понеделник на общо събрание на Съвета на директорите на ДДК заради редица нарушения, които успяла да извърши за краткото време като втори шеф на компанията, под чиято шапка се намират редица държавни дружества от ключово за икономиката значение. Така начело на ДКК остава Рая Каназирева като единствен директор. От решението на борда на ДКК става ясно, че Караганева е била назначена в нарушение на Търговския закон – имала е трудови правоотношения с друг работодател, а е декларирала, че няма такива. Освен това договорът ? е неправомерно сключен с член на Съвета на директорите, тъй като не е имало негов председател. Тя реално е вършела неща в ДКК на своя глава, без да се съобразява с решенията на борда, констатира събранието. Интересен момент е взетото от нея еднолично решение да освободи като процесуален представител по пет висящи търговски дела адвокат Александър Краварски и да сключи договор за правна помощ за 1.120 млн. лв. с друго лице, а за такива разходи трябва одобрението и на финансовия контрольор на компанията. Освен това повечето работа по три от тези дела била свършена. Краварски пък бил назначен еднолично от нея за председател на комисии по избор на членове в бордовете на дъщерните на ДКК дружества – "Вазовските машиностроителни заводи" (ВМЗ), "Монтажи" и оръжейния търговец "Кинтекс". Караганева дала на Краварски достъп до сървъра на ДКК и цялата налична информация и той реално иззел функциите на изпълнителен директор на държавното дружество, посочва се в решението за уволнението ?. Другото сериозно нарушение от нейна страна е, че променила одобрен вече от борда на ДКК проект за извънсъдебно споразумение с "Дунарит" за 50 млн. лв. и подписала различен текст. Не се посочва какво следва от тази промяна и как се отразява върху поетите от ДКК ангажименти спрямо частното дружество, към което компанията бе предприела рейдърска атака по овладяването му през цесии за дългове към фалиралата Корпоративна търговска банка. Караганева назначила и еднолично членове в борда на ВМЗ, става ясно още от решенията на съвета на директорите. Без никакви мотиви тя е сменила и обслужващата банка на ДКК – "Юробанк", и я е заменила с Първа инвестиционна банка, която бе сред непокрилите стрес тестовете на Европейската централна банка. Вторият изпълнителен директор на ДКК също така отказвала да разглежда всякакви въпроси, свързани с ремонти и реконструкция на язовири. Просрочени са нормативно определени срокове, което крие риск от бедствия и може да доведе до тежки финансови загуби за дружеството. Тя отказвала да организира плащания към НАП, НОИ, ЧЕЗ и други контрагенти, в резултат на което компанията натрупала дългове за 90 хил. лв. и това би променило в негативна посока риска на ДКК като кредитополучател, включително увеличаване на лихви по кредити. От ДКК посочиха в свое изявление, че действията на Караганева показват, че "тя разбира управленската отговорност на тази позиция основно като функция за нови назначения в ДКК и дъщерните дружества". Караганева увеличава щата на ДКК с по-високоплатени, но не и оперативно работещи служители, без да e ясно от какви източници ще се осигурява финансирането на тези позиции, които ДКК не може да си позволи. Като част от тази практика, Караганева е назначила свой технически сътрудник на два трудови договора, с общо възнаграждение по-голямо от това на началник отдел в ДКК, като в същото време е обективно невъзможно служителят да изпълни задълженията си по двата договора, посочват още от компанията. В същото време Караганева твърдяла, че действията ? са по нареждане на Министерството на икономиката. ДКК заяви, че "се противопоставя на спекулации, че принципалът в лицето на министъра на икономиката може да носи отговорност за действия на Караганева, които са против интереса на дружеството". Съветът на директорите на ДКК обяви още, че "отчита като своя грешка избирането на Ваня Караганева за втори изпълнителен директор на дружеството, без да е посветил достатъчно време, за да установи дали тя притежава компетенциите, необходими за тази роля". Компетентните органи са сезирани за установените нарушения от Караганева, завършва съобщението на ДКК.. Ваня Караганева първоначално бе назначена в директорския борд на ДКК заедно с настоящия финансов министър Валери Белчев като независими членове от тогавашния икономически министър и евентуален настоящ кандидат за премиер от "Продължаваме промяната" Кирил Петков. Докато беше министър на икономиката Кирил Петков предприе неравна битка за смяна на ръководството на ДКК. Под шапката на ходинговото дружество са от военни заводи, през строителна фирма до предприятие за производство на мляко. Кирил Петков обяви план за разформироването на държавната компания, която се превърна в синоним за непрозрачно управление по времето на трите мандата на Бойко Борисов.
Източник: Медия Пул (30.11.2021)

Везиева иска оставките на хората на ГЕРБ в борда Решението за уволнение на втория директор на "Държавната консолидационна компания" (ДКК) Ваня Караганева, взето в понеделник от трима от общо петимата членове на борда, е станало през главата на икономическия министър Даниела Везиева, която е принципал на дружеството, в нарушение на устава му и с твърдения, част от които ден по-късно се оказва, че са неверни. Везиева заяви пред Mediapool, че ще поиска оставките на другия изпълнителен директор Рая Каназирева, която след вчерашното решение остава единствен шеф на ДКК, както и на Диляна Софиянска и Радостин Вазов - син на Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. Те бяха назначени от ГЕРБ в последните дни на последното правителство на Бойко Борисов и макар да даваха вид, че са започнали да работят по реформите в ДКК със служебното правителство, се оказва, че ги саботират, по думите на Везиева. Караганева бе отстранена от поста на проведено общо събрание на сСъвета на директорите, за което тя и другият представител на държавата в дружеството – Чавдар Христозов, не са били уведомени. Те не са присъствали, което е видно и от протокола от заседанието, публикуван в Търговския регистър. "Безкрайно съм изненадана от решението на Съвета на директорите на ДКК за уволнението на Караганева. То идва в момент, в който тя е предложила нова структура на държавната компания. Това показва, че завареното ръководство на ДКК не желае да скъса по никакъв начин със стария, порочен модел на управление на дружеството и целта им е умишлено да блокират работата на компанията. Разочарована съм от тяхното поведение, не съм го очаквала", каза министър Везиева пред Mediapool. Самата Караганева е внесла във вторник в Агенцията по вписванията заявление, че общото събрание е проведено в нарушение на закона и на устава на ДКК, които изисква всички членове на съвета да бъдат поканени, което не е станало, а при невъзможност да присъстват да упълномощят свой представител. Вероятно това нейно заявление ще блокира вписването на отстраняването ?. Самата Караганева, която остана на поста около месец, засега не коментира оправените срещу нея обвинения за тежки нарушения.
Източник: Медия Пул (01.12.2021)

ВМЗ - Сопот, се връща със 100 млн. лв. от Египет, доставките ще минат през частник Четвърти ден продължава войната в икономиката за управлението на 1,2 млрд. лв. активи в Държавната консолидационна компания. Започнала в понеделник и развила се светкавично, в четвъртък тя вече прескочи границите на страната ни и стигна до Египет.Именно там беше принципалът на ДКК по време на скандала - икономическият министър Даниела Везиева, както и изпълнителният директор на ВМЗ - Сопот, Иван Гецов. Оръжейният завод, който е част от структурата на държавната компания, е участвал с още 11 български фирми в едно от най-големите специализирани международни изложения в Арабско-Африканския регион EDEX 2021, провело се в Кайро. От ВМЗ се похвалиха с голям интерес към продуктите си, като очакват през следващите два месеца да бъдат сключени договори за около 100 млн. лв., гарантиращи работа през цялото първо шестмесечие на 2022 г. Още през следвщата седмица в предприятието трябва да дойде чужда делегация. От военния завод подчертават още, че са в ход договори за нови пазари и затвърждаване на съществуващите, а през последните седмици са сключени договори за над 30 млн. лв., като за сравнение през май, юни и юли миналата година не е имало нито един подписан контракт. По-интересното е обаче коя е фирмата, на която са дадени изключителни права за срок от 5 години за продукцията на ВМЗ - Сопот, именно за египетския пазар. Това е “Български индустриален инженеринг и мениджмънт” (БИИМ), като се оказва, че неин собственик е Димитър Манолев - баща на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев. Той беше включен в списъка “Магнитски”, а през 2019 г. срещу него и дъщерята на детегледачката му беше започнато наказателно дело заради неправомерно получаване на евросредства, с които е построена къща за гости в Сандански. Предоставянето на изключителни права на частната фирма беше едно от обвиненията към изпълнителната директорка на ДКК Ваня Караганева и е сред посочените причини, с които тя бе уволнена от поста с решение на трима членове на Съвета на директорите. Това са Рая Каназирева - втори изпълнителен директор, Диляна Софиянска и Радостин Вазов - и тримата назначени в ДКК от ГЕРБ. Караганева бе лансирана за член на управата от Кирил Петков, докато той бе икономически министър, а стана изпълнителен директор по времето на Даниела Везиева. Според тримата от борда Караганева на 9 ноември еднолично е подписала протокол, с който одобрява предостяването на ексклузивитет на “Български индустриален инженеринг и мениджмънт”, без да е уведомила Съвета на директорите. Караганева поискала и е получила одобрението на “Кинтекс”, който е държавният търговец на военна продукция, но едва след решението си. “Не възразяват” като становище, изразено от 100% дъщерно дружество (“Кинтекс”), което се контролира от питащия (изпълнителния директор на ДКК), не е проява на независимо становище, посочиха от ДКК в четвъртък. Ден по-рано обаче Ваня Караганева заяви, че има право да дописва такива решения и няма нарушение на правилата на ДКК. От държавната компания контрират, че няма практика да се предоставят изключителни права на частни дружества. Такива договори досега не са сключвани нито за ВМЗ - Сопот, нито за някое от другите държавни оръжейни компании.
Източник: 24 часа (03.12.2021)