Държавната "Монтажи" е с дребна печалба срещу милиони за подизпълнителите От възложени ремонти на 414 държавни и общински язовира през 2018 г., ремонтите са приключили при едва 98 обекта. Голяма част от язовирите още не са стигнали до етап одобрени проекти за ремонт. На този фон държавното дружество „Монтажи“ ЕАД отчита слаби финансови резултати за разлика от подизпълнителите му, взели основната част от договорите. Към днешна дата напълно приключилите обекти с окомплектована документация продължават да са точно 10. При други 88 обекта строително-ремонтните дейности са приключили и се окомплектова строителната документация. Общият брой обекти с открити строителни площадки е 141, включително вече завършените, а общият брой на одобрените проекти е 223. Ако това темпо се запази, може да се очаква, че ремонтните дейности ще продължават поне още 5 години. Парите за изграждане на язовири са един от крупните случаи на инхаус възлагане, като 500-те милиона от бюджета първо влязоха в „Държавната консолидационна компания“, а тя ги прехвърли на дъщерното си „Монтажи“ ЕАД. Оказа се, че фирмата е сключила огромен брой договори – 266, но с шепа изпълнители, без да е минавала през процедура по закона за достъп до обществена информация.
Източник: Сега (14.02.2023)

От възложени ремонти на 414 държавни и общински язовира през 2018 г., ремонтите са приключили при едва 98 обекта, от които само 10 са с напълно окомплектована документация. Общият брой обекти с открити строителни площадки е 141, включително вече завършените, а общият брой на одобрените проекти е 223. Парите за изграждане на язовири са един от крупните случаи на инхаус възлагане, като 500-те милиона от бюджета първо влязоха в „Държавната консолидационна компания“, а тя ги прехвърли на дъщерното си „Монтажи“ ЕАД. Оказа се, че фирмата е сключила огромен брой договори – 266, но с няколко изпълнители, без да е минавала през тръжна процедура. Известни са само двама от най-големите изпълнители – „Ковел-Про“ и „Абак ДС“, първият със 134 договора с „Монтажи“ на стойност 367 млн. лв., а втората фирма – с 41 договора за 125 млн. лв. Самото дружество „Монтажи“ отчита много скромни резултати, но поне излиза на печалба от 320 000 лв. през 2021 г. За деветмесечието на 2022 г. показва, че има малка печалба и през 2022 г. Отново се отчитат големи вземания от клиенти – 250 млн. лв., и от предприятия в групата – 93 млн. лв.
Източник: Сега (15.02.2023)

Новият изпълнителен директор на държавната млекопреработвателна компания "Ел Би Булгарикум" е Владимир Русев. Той е назначен с решение на Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК). Досегашният изпълнителен директор на „Ел Би Булгарикум“ Николай Маринов е освободен от поста си с решение на Съвета на директорите на ДКК. Владимир Русев е бил депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание от партията на Слави Трифонов - "Има такъв народ". По образование е икономист и се е занимавал с недвижими имоти, транспортни услуги и бутилиране на вина. Бил е управител и собственик във фирмите "Йот ги вал България" (спедиция и транспортни услуги), "РДК България" (бутилиране на вина), "Видиттера" (недвижими имоти).
Източник: Труд (23.02.2023)

Строителят на неосъществения правителствен комплекс все още не е върнал на държавата 84 млн. лева Неосъществената идея за строителство на правителствен комплекс на територията на "София тех парк" носи вреди за държавата, макар от решението да се спре проектът да са минали близо 2 години. Министърът на икономиката Богдан Богданов заяви, че Държавна консолидационна компания (ДКК) е отпуснала авансово 84 млн. лева за проекта, които все още не са върнати. Идеята за правителствен комплекс е от 2008 г. по времето на кабинета "Станишев". До началото на реализацията ? обаче минава повече от десетилетие. През 2021 г., само два месеца преди да приключи мандатът на третия кабинет на Бойко Борисов, се разбра, че ДКК и друга държавна фирма - "София тех парк", са поискали от Столичната община да се изготви нов подробен устройствен план (ПУП) в местността "Къро" за бъдещия правителствен център, който на 9 март е одобрен. Не е направена обществена поръчка за строителството на комплекса, но въпреки това държавата (бел. ред. чрез ДКК) плаща авансово на избраната за дейността фирма 84 млн. лева. През юли 2021 г. служебното правителство на Стефан Янев с икономически министър Кирил Петков решава да спре проекта заради големите разходи. До момента е направен само идеен проект. Проблемът е, че ДКК е взела кредит от Българската банка за развитие, за да ги даде на фирмата и сега плаща лихви, въпреки че парите не са върнати. Извършената работа по проекта ще я остойностим, но остатъка от сумата очакваме да се върне", обясни Богданов.
Източник: Дневник (03.07.2023)

Държавата не може да си върне 84 млн. лв., предоставени на частна фирма за изграждане на нов правителствен комплекс, въпреки че проектът бе прекратен в зародиш преди две години и половина, съобщи министърът на икономиката Богдан Богданов. Идеята за изграждане на такъв комплекс, в който да се съберат всички министерства, на територията край "Цариградско шосе" в близост до кръстовището при "Арена Армеец", където сега се намира София тех парк, е отдавна. Проектът обаче бе форсиран през третото правителство на Бойко Борисов. Стойността на проекта за правителствен център е 228 млн. лв. като парите ги осигурява Държавната консолидационна компания, под чиято шапка е "Монтажи". ДКК тегли кредит от Българската банка за развитие, така че сега търпи и допълнителни щети като връща заем с лихвите. Това е един от красноречивите примери за предоставянето на огромни публични средства в частни ръце без търг и конкурс по прословутата инхаус схема. За реализацията на този проект В случая възложителят е небезизвестното държавно дружество "Монтажи", прочуло се с инхаус договори за стотици милиони за ремонти на язовири и други проекти, чийто одит на Сметната палата потъна преди година в прокуратурата. За изпълнител е избран консорциум "Планекс-ГЕС", в който влизат фирмите "Планекс" и "Грийнтех инженеринг Солюшънс". Консорциумът "Планекс-ГЕС" е получил авансово 84 млн. лв. още през 2021 г. и не е ясно каква работа е свършил за тези пари и как държавата може да си върне неусвоените средства, въпреки, че проектът е прекратен през юли 2021 г. от служебното правителство на Стефан Янев. Държавната консолидационна компания е предоставила възложените й от бюджета 750 млн. лв. на държавното дружество "Монтажи". То от своя страна е сключило договори основно с три фирми без обществени поръчки - "Ковел-Про" за 367 млн. лв., "Планекс-ГЕС" за 228 млн. и "Абак ДС" за 125 млн. лв. Консорциумът "Планекс-ГЕС" за строителството на правителствения център е свързан с фирма "Ковел-про", успяла да сключи 134 договора с държавната "Монтажи" за ремонт на язовири на стойност 367 млн. лв., отново без конкурс. "Грийнтех инженеринг Солюшънс" и "Ковел-про" са акционери в общо дружество - "Хелиос Пауер" АД.
Източник: Сега (10.07.2023)

До седмица се очакват окончателните резултати от проверката на АДФИ в ДКК До седмица се очакват крайните резултати от назначената с прокурорско постановление инспекция на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) на договорните отношения на Държавната консолидационна компания (ДКК) ЕАД с "Дунарит" ООД, "Малаз" ООД и "Кемира" ООД, в това число относимите плащания/цесии, съобщи директорът на АДФИ д-р Стефан Белчев. Миналия септември стана известно, че ДКК е застрашена да изгуби 75 млн. лв. по търговски спор заради изчезнали оригинални документи. Става дума за договор по цесия, по който ДКК е страна в търговски спор и претендира за плащане в размер на 75 млн. лв. Историята започва още през 2014 г. и е свързана с фалита на КТБ. През 2018 г. ДКК купува от частната фирма "Малаз" вземане за 25 млн. лв. с идеята, че в крайна сметка ще получи от длъжника 75 млн. лв. Длъжник е фирма "Кемира", чийто собственик бе Цветан Василев, и която бе основен акционер на оръжейния завод "Дунарит" преди покупката му от "Емко" на Емилиян Гебрев. "Кемира", която е в дело за несъстоятелност, обаче отказва да изплати дълга като оспорва автентичността на представените документи по договора за цесия.
Източник: БТА (12.07.2023)

До 3 дни варненската фирма “Планекс-ГЕС” трябва да отговори какво е похарчила и дали са налични 84-те милиона лева аванс за проекта. Компанията е избрана за изпълнител без търг или конкурс през 2019 г. за да построи правителствената офис сграда на територията на “София тех парк” , съобщи икономическият министър Богдан Богданов. Сумите за замразения на този етап проект трябва да бъдат възстановени на държавната фирма “Монтажи” и оттам на Държавната консолидационна компания (ДКК), чийто принципал е икономическото министерство. С възстановените средства ДКК трябва да си погаси кредитната експозиция към ББР,. Идеята да се построи огромен правителствен комплекс, в който да се съберат служителите на министерствата, пръснати на различни места в София, е още от времето на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Работата обаче започна през 2019 г., когато ДКК възложи на “Монтажи” строителството. На 4 октомври 2019 г. е регистриран и консорциум “Планекс – ГЕС”, в който с 60% влиза варненската строителна компания “Планекс”, а с 40% - софийската “Грийнтех инженеринг солюшънс”. “Монтажи” сключва договор с “Планекс – ГЕС” през април 2020 г., без консорциумът да е избран с процедура, и на практика му превъзлага да проектира и построи сграда с мащабните 90 хиляди кв. метра. Договорът е на стойност 197 млн. лв. без ДДС. Авансовата сума, платена на консорциума, е 84 млн. лева. За а я плати, ДКК е взела заем от ББР в размер на 120 млн. лева. Гратисният период по него вече е изтекъл и държавната компания сега плаща лихви, без да се извършва работа по държавния билдинг. От финансовия отчет на “Планекс – ГЕС” за 2020 г. се вижда, че във фирмата през 2020 г. са влезли 65 млн., без тя да има никакви разходи и без да е извършила дейност. Теренът, на който ще се строи, е в активите на ДКК. Компанията купи правото за строеж върху терен от 25 декара срещу 22 млн. лв. от “София Тех парк” още през август 2019 г. Парцелът и до момента представлява пустееща земя. Идейният план по принцип предвижда два корпуса - единият 9-етажен, а другият на 15 етажа, с двуетажно тяло между тях и подземен паркинг. 15-етажната сграда е 75 метра и това е максималната височина, която е допустима за тази смесена многофункционална зона.
Източник: 24 часа (19.07.2023)

Въвежда се таван на заплатите в публичните предприятия към Министерството на икономиката и индустрията (МИИ). Сред тези ведомства са:"Българска агенция за експортно застраховане", "Държавна консолидационна компания", "Национална компания индустриални зони", "Пазар за плодове, зеленчуци и цветя", "Плод-зеленчук", Държавно предприятие "Държавна петролна компания" и Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". С намаление на заплатите ще бъдат и ръководителите на дъщерните дружества към тези предприятия, включително оръжейните търговци "ВМЗ" и "Кинтекс". След като анализирали финансовото състояние на предприятията, включително и на получените възнаграждения на всички служители станала ясно, че: Въпреки множеството констатирани управленски проблеми, ръководните органи получават изключително високи възнаграждения (над 12 хил. лв. месечно), независимо от финансовото състояние и постигнатите резултати от предприятията". Заради това от МИИ взели решение да намалят значително възнагражденията на ръководствата на дружествата към МИИ. Освен възнагражденията, ще бъдат ограничени и сумите за представителните разходи и начините за тяхното разходване. За първото тримесечие на годината средната работна заплата е 1882 лв., сочат данните на НСИ. Това означава, че заплатите им ще падат повече от два пъти и ще са около 5600 - 6000 лева. Програмата по оздравяване и преструктуриране на публичните предприятия ще премине през няколко етапа като се очаква процесът да приключи до края на 2023 г. Първият етап стартира с ограничаване на разходите и неправомерното разходване на средства. На второ място е гарантиране на управленския капацитет в дружествата. В процес на изготвяне е и актуализирана бизнес програма за периода 2024-2026 година, както и изграждане и въвеждане на система за мониторинг и контрол.
Източник: Money.bg (10.08.2023)

ДКК крие отчетите си и от принципала Държавната консолидационна компания (ДКК) продължава наложилата се през последните две години практика да не публикува финансовите си отчети, въпреки че управлява обществен ресурс и активи за над 1.3 млрд. лв. Одитирани данни за 2021 и 2022 г. в електронната система на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) липсват. С резултатите не разполага дори принципалът на холдинга - Министерството на икономиката и индустрията. ДКК консолидира някои от големите държавни компании, сред които военните ВМЗ и "Кинтекс", но и "Монтажи", които разпределяха стотици милиони за ремонта на язовирите. В нарушение на Закона за счетоводството консолидираният отчет на ДКК за 2021 г. не е публикуван и в Търговския регистър, крайният срок за което беше 30 септември 2022 г. За първата половина на 2023 г., за която данните са налични, ДКК повишава приходите си близо 4 пъти до 37.2 млн. лв., което се дължи главно на значителното увеличение на приходите от дивиденти от ВМЗ. Това е и причината за трикратния ръст на печалбата (32.5 млн. лв.). Повишението при разходите с близо 40% пък се дължи на увеличените лихви по кредити. Холдингът има 126.5 млн. лв. заем от държавната Българска банка за развитие, както и над 65 млн. лв. "други", но неясно какви задължения.
Източник: Капитал (25.08.2023)

Нов съвет на директорите на „ Държавна консолидационна компания “ ЕАД Изцяло нов съвет на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК) ще трябва да направи преглед на работата на холдинга и дъщерните му дружества и да подобри прозрачността на дейността му. Те са с временен мандат от 6 месеца, както е по закон, като след това ще бъдат определени постоянни директори с конкурс. Държавният холдинг е шапка на почти всички дружества към Министерството на икономиката и индустрията и управлява активи за 1.3 млрд. лв. Иван Зангочев отново става член на съвета и изпълнителен директор на ДКК. Зангочев е финансист по професия, работил е в частния сектор, а в държавния освен в ДКК е бил директор и в "Кинтекс" (2015-2016 г. при второто правителство на ГЕРБ). Освен него в съвета на директорите влиза Елена Балтаджиева, която става и председател на борда. Тя е юрист по образование, била е главен секретар на Министерството на иновациите. Другите нови членове са инженерите Десислава Чалъмова, която е работила е в областта на екологията, и Венелин Шъков, който е работил в "Благоустройсвени дейности" в Столична община. Последното ново попълнение е юристът Николай Желязков, който има опит в гражданското и административното право. До края на ноември ръководството на ДКК ще трябва да представи и бизнес програма за 2024-2026 г. Предвижда се до края на януари догодина да бъде направена и централизирана система за мониторинг и контрол, така че принципалът да може да следи състоянието на дружествата. До края на тази година пък ръководството на холдинга ще трябва да договори преструктуриране на дълга към Българска банка за развитие. ДКК има над 126 млн. лв. заем от държавната банка, разходите по който растат заради покачването на лихвите.
Източник: Капитал (29.08.2023)

ДКК се оказа със 177% ръст на приходите, който идва от дивидента на ВМЗ Държавната консолидационна компания (ДКК), чийто принципал е Министерството на икономиката и индустрията и в която са 14 публични държавни дружества, отчита увеличение на приходите си за полугодието със 177%, или 37,536 млн. лв. Това се дължи на дивидентите от ВМЗ. Печалбата е скочила от 13,075 млн. за предишната година на 32,5 млн. лв., или ръстът е 148,56 на сто. Това вероятно отново е заради дивидента на оръжейния завод. Това е записано в анализа на финансовото състояние на ДКК към 30 юни. Спрян е изцяло ремонтът на язовирите, дейност, възложена на компанията от държавата, става ясно от анализа. Нашумялото преди две години дружество “Монтажи”, което трябваше да прави тези ремонти, има печалба 185 хил. лв. при 70 хил. загуба за същия период на миналата година. Приходите от продажби на продукция за полугодието са 170 хил. лв., а от услуги - малко над 17 млн. лв. “Монтажи” има вземания от клиенти и доставчици, както и други вземания общо за 249,99 млн. лв. Задълженията му към предприятия в групата на ДКК са малко над 300 млн. лв., а общо дълговете му са над 305 млн. лв. Това вероятно е остатъкът от онези 500 млн. лв., които държавата преведе на ДКК за ремонт на язовирите, а тя нае фирма “Монтажи” за тази дейност. За ВМЗ брутната печалба за полугодието е 77,97 млн. лв., при 46,856 млн. за същия период на 2022 г. Нетната печалба е 75,10 млн. лв. Продажбите са за 392,10 млн. лв., което е увеличение със 173,54 млн. лв. спрямо предходната година. Най-големите приходи са от производство на артилерийски боеприпаси - 169,28 млн. лв., което е увеличение с 43,39%. До края на годината се очаква изпълнение на договори и поръчки приблизително за 400 млн. лв. Финансовият резултат на външнотърговското дружество “Кинтекс”, което търгува със специална продукция, е 6,17 млн. лв., при 2,89 млн. за предходната година, или увеличението е със 113,3%. В същото време има много сериозен спад на приходите от продажби - с 92,9%, или от 36,69 млн. на 2,5 млн. лв. Драстично обаче са намалели и разходите на дружеството - с почти 79%. Изпълняват се договори за Индия и Алжир. Дружеството отчита, че са загубени традиционни пазари, за които е воювано десетилетия. Другите две компании в областта на отбраната - “Авионамс” и НИТИ, отбелязват незначителни приходи.
Източник: 24 часа (04.09.2023)

Намален e съставът на Съвета на директорите в "Ел Би Булгарикум" ЕАД Съставът на Съвета на директорите в държавната компания "Ел Би Булгарикум" е намален от петима на трима членове. Това е станало с решение на Съвета на директорите на "Държавната консолидационна компания" (ДКК), която е собственик на произвеждащата млечни продукти компания. Назначен е нов състав на Съвета на директорите, в който влизат - Христо Иларинов Михайловски, като независим член, Ивайло Цветанов Лилов и Анна Людмилова Радовска, като представители на държавата. На свое заседание новият състав на Съвета на директорите на "Ел Би Булгарикум" ЕАД е избрал за изпълнителен директор на компанията Ивайло Цветанов Лилов. Той е бил член на Съвета на директорите в ДКК.
Източник: Дневник (02.10.2023)

Министърът на икономиката постави под въпрос бъдещето на консолидационната компания Министърът на икономиката Богдан Богданов обяви, че бъдещето на Държавната консолидационна компания (ДКК), е "неясно", а аргументите за нуждата от нея клонят в посока да я няма. Всяка година нейният собственик държавата плаща стотици милиони лева лихви по взети кредити за нерационални проекти. Структурата бе създадена с решение на първия кабинет "Борисов" през 2010 г. като включва дружествата, в които държавата е собственик. Анализът на състоянието на дружествата показва, че на загуба са "Еко Антрацит" ЕАД, "Еко инженеринг - РМ" ЕООД и "Националният институт за изследвания и сертификация" ЕООД. Загубите на трите дружества за миналата година са на обща стойност 9.041 млн. лв., като основната част - 8.761 млн. лева, е на "Еко Антрацит" ЕАД. За останалите загубите са около 316 000 лева. На печалба са "ВМЗ" ЕАД, "Кинтекс" ЕАД, "НИТИ" ЕАД, "Авионамс" АД, "Ел Би Булгарикум" ЕАД, "Монтажи" ЕАД. Дружеството "Институт по маркетинг" ЕООД все още има натрупани отрицателни резултати от предишни години.
Източник: Дума (17.10.2023)

Държавната консолидационна компания (ДКК) изгуби на първа инстанция дело за 75 млн. лева лева, заведено срещу свързаната с КТБ фирма “Кемира“, която в момента е обявена в несъстоятеност. По това време държавният холдинг се опитваше да превземе военния завод "Дунарит" чрез изкупуване на дълговето му, но наред с тях купи и 75 млн. лв. борч на бившия му собственик - "Кемира". В крайна сметка компанията на Емилиян Гебрев ЕМКО успя да увеличи капитала на “Дунарит“ и се бетонира като собственост на русенското дружество за производство на военна продукция. По това време изпълнителен директор на ДКК беше Ясен Спасов, а принципал на компанията беше икономическия министър от третото правителство на Бойко Борисов – Емил Караниколов. ДКК губи делото, защото не е успяла да покаже необходимите документи, за да докаже претенцията си срещу “Кемира“. Ответнникът по делото твърди, че част от договорите са за поемане на дълг, за които ДКК претендира, са антидатирани, а други дори не са подписани. Заради загубеното дело ДКК трябва да плати на съда държавна такса от 752 300 лв. Договорът за цесия е сключен на 15 януари 2018 г. и с него ДКК купува дълга на "Кемира" (бивш собственик на "Дунарит") към друго свързано с КТБ дружество - "Малаз". Компанията е контролирана от Николай Орешаров, някога любим одитор на мрежата кухи фирми кредитополучатели на КТБ, организирана от Бисер Лазов - тогава доверено лице на собственика на банката Цветан Василев, а впоследствие основен свидетел на прокуратурата по делата срещу него. Преди година ДКК обяви, че договорът за цесия с “Кемира“ на стойност 75 милиона лева е най-големият, който държавната компания е сключвала. "Кемира" е във фалит от септември 2021 година, но през миналата година ДКК твърдеше, че синдикът на дружеството е признал исковете на ДКК като основателни.
Източник: Медия Пул (17.11.2023)

Държавата си поиска обратно 66 млн. аванс за спрения правителствен комплекс Дружеството "Монтажи", което е собственост на Държавната консолидационна компания (ДКК), е поискало да му бъде върнат платеният в началото на 2021 г. аванс от 66 млн. лв. на избрана без поръчка фирма, за да строи правителствен комплекс на територията на "София тех парк. Даденият срок за възстановяването на сумата е 21 ноември, а ако това не стане доброволно, от "Монтажи" ще заведат съдебно дело срещу получателят на сумата, заяви икономическият министър Богдан Богданов. Решението за изграждане на нов правителствен комплекс в "София Тех Парк", който бе идея още на кабинета на Сергей Станишев, бе взето в края на мандата на третото правителство на Бойко Борисов. На ДКК бяха предоставени 182 млн. лв. за изграждането на небостъргача с 90 000 кв. м разгърната застроена площ. Компанията обаче превъзложи това чрез вътрешна поръчка на дъщерното си дружество "Монтажи", което пък незнайно как избра за изпълнител консорциума "Планекс – ГЕС". Той получи аванса, като бързо се заработи за плановете за строеж. Оказа се, че още през 2019 г. от "София тех парк" са учредили право на строеж в полза на ДКК по решение на общия им принципал – тогавашното Министерство на икономиката. През 2021 г. обаче служебният кабинет на Стефан Янев взе решение за прекратяване на проекта за новия правителствен комплекс, където трябваше да се изнесат сегашните офиси на Министерския съвет. Тогавашният член на борда на ДКК Рая Каназирева каза, че изпълнителят е съгласен да се прекрати сключеният с него договор, ако си получи предвидената в него печалба от 10 процента от стойността на поръчката. Сега Богдан Богданов каза, че в изпратеното до изпълнителя писмо за връщане на платения му аванс е допусната възможност да бъдат признати реално извършени разходи от дружеството по подготовката на проекта до прекратяването му. Те обаче трябва да бъдат доказани.
Източник: Медия Пул (20.11.2023)

45 млн. лв. ще бъдат възстановени на Държавната консолидационна компания Близо 45 милиона лева ще бъдат възстановени на Държавната консолидационна компания за нереализирания правителствен комплекс. В процедура сме на възстановяване на тази сума към държавата от изпълнителя, на който без финансова обосновка са били платени над 70 млн. лева без ДДС за проекта през 2020г. Това заяви пред депутатите в икономическа комисия в Народното събрание министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. Проектът е възложен за изпълнение без обществена поръчка и без финансова обосновка, като авансово са платени около 70 млн. лв. без ДДС. Богданов обяви, че се очаква съдебен спор за остатъка от сумата, но държавата има всички аргументи за възстановяване на голяма част от платежните средства. Богданов обясни, че 50% от дадените средства са за идеен проект и затова тяхното възстановяване ще отнеме време. С връщането на тази сума, Държавната консолидационна компания ще има възможност да погаси част от задължението, което има към Българската банка за развитие, за да не плаща държавата и данъкоплатците и лихви за този проект. Припомняме, че за платените авансово средства за нов правителствен комплекс компанията ползва кредит и плаща милиони за лихви на година.
Източник: 24 часа (01.12.2023)